Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
5918712
Users Today : 215
This Month : 20754
This Year : 231412
Views Today : 807
Who's Online : 11
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Грижата за себе си и околните помага за справяне със стреса

Грижата за себе си и околните помага за справяне със стреса

Иван Игов, психолог: Грижата за себе си и околните помага за справяне със стреса

„Дневник“ се допита до психолози за ефекта от продължаващото извънредно положение, при което е почти задължително да останем вкъщи, а социалните контакти – такива, с каквито бяхме свикнали допреди месец, са напълно ограничени. Днес публикуваме отговорите на Иван Игов. Той е автор е на много програми, статии, книги и учебници в сферата на детската и училищна психология, включително и по въпросите на сексуалното образование. Член е на Дружеството на психолозите в България, Консултативния съвет по въпросите на децата в България, Европейската федерация на психолозите в образованието ( EFPTA ) и други.
Как въздейства принудителната изолация на психиката и какви последствия може да има?
– Нека уточним, че това, през което преминаваме, не е социална изолация, а социално дистанциране. Имаме хиляди начини да имаме контакти. Избухването на COVID-19 е свръхстресиращо събитие за всички. Много от нас никога не са преживявали нещо подобно в живота си. Тази криза може да се сравни единствено с тотално природно бедствие или война. И, естествено, тя е тежък стрес, а страхът и безпокойството за някои хора могат да станат непреодолими, защото всеки реагира различно на стресови ситуации. Как ще реагирате на епидемията зависи от вашия минал опит, личностните ви особености, общността, в която живеете и разбира се от личната ви възможност за контрол.
Стресът по време на пандемията обикновено се изразява в засилен страх и притеснение за собственото здраве и здравето на нашите близки. Това може да доведе до: промени в ритъма на съня или храненето, безсъние и/или липса на концентрация, влошаване на хронични здравословни проблеми, повишена употреба на алкохол, тютюн или други наркотични вещества. Но най -тежкият проблем е емоционалното изтощение.
Има ли времеви праг, след който може да е създаде проблем?
– Както при всяка друга обществена заплаха или бедствие, пандемията преминава през различни фази, които е добре да познаваме, за да знаем какво да очакваме и как да реагираме. Според Наръчника за запазване на психичното здраве на хората при бедствия на Министерството на здравеопазването на САЩ има шест фази.
Първата е фазата на очакването – преди заразата да дойде у нас. Всички бяхме наясно, че няма как да ни се размине и това пораждаше тревога и напрежение. Тази фаза продължава все още, но с очакването да се появят заразени в нашия град, в нашия квартал, хора които познаваме и прочие.
Втората е фазата на паниката – когато опасността от зараза стане непосредствена, всички реагират емоционално в зависимост от ситуацията и личностните особености на отделните хора. Тези реакции могат да бъдат от шок до паника. Първоначалното объркване и недоверието обикновено са последвани от реакция за самосъхранение и защитата на семейството. Фазата на паника обикновено е най-късата.
Третата фаза е героичната – когато повечето хора се отърсват от шока и се презапасяват се с храна, организират групи за взаимопомощ, проявяват спасително поведение без достатъчно мерки за сигурност. Тази фаза обикновено преминава бързо.
Следващата е на успокоението, на т. нар. меден месец. При нея настъпва драматично изместване на емоциите. Взетите мерки започват да действат и се появяват първите позитивни резултати – първите излекувани, броя на заразените намалява. Проиграни са всички негативни сценарии. Има достатъчно предпазни средства и продукти. Съществува оптимизъм, че всичко бързо ще се върне към нормалното. Но фазата на медения месец обикновено трае само няколко седмици. Ние в момента сме в нея.
Петата фаза е на разочарованието. Тя е в ярък контраст с предходната. Тогава хората и общностите осъзнават границите на поражението нанесени от бедствието – финансови, стопански, политически. Тогава много бързо оптимизмът може да се превърне в обезкуражение и да се породят негативни реакции. Нарастващата пропаст между нуждата от нормализация и действията за справяне, води до чувство за изоставяне. Фазата на разочарование може да продължи с месеци и да има негативни политически последици, защото това е времето на популистите. На нея може да се противодейства с план за справяне.
Последната фаза е тази на възстановяването. Тя е налице, когато хората започват да придобиват чувство за нормалност. Няма как да е точно „както преди“, но хората и общностите започват да поемат собствената си отговорност за това, да възстановяват живота си. Фазата на възстановяване в най-оптимистичния вариант започва около шестия месец след бедствието и може да продължи известно време след това.
Всички изследователи са съгласни, че основния проблем с пандемията от коронавирус е загубата на контрол върху ситуацията. Все още не се знае от къде идва заразата, как точно действа и как да се борим с нея. Затова и се чувстваме безпомощни. При такива обстоятелства хората изпитват нужда да направят нещо, пропорционално на заплахата, а миенето на ръце изглежда твърде обичайно. Това е драматично събитие за някои и затова те се нуждаят от драматичен отговор – да си слагат маски, да се презапасяват с храна или да пишат страховити постове в социалните мрежи.
Все пак това дистанциране може ли да е опасно, за кого и защо?
– Хората, които могат да реагират по-силно и неадекватно на стреса са:
Възрастните хора и хората с хронични заболявания, които са изложени на по-висок риск от новия вирус. Младите хора и тийнейджърите, за които социалната изолация (приятели, любими занимания) е по-трудна. Хората, които са на първа линия в борбата с вируса, като лекари и други, имащи пряк контакт със заразени. Хора, които поради естеството на работата си не могат да се изолират и се налага да се срещат с много други, като доставчици на услуги, социални работници, аварийци. Хората, които имат психични заболявания, включително проблеми с употребата на алкохол или други наркотици. Тези, които по-остро реагират на загубата на контрол върху ситуацията. Хората, които могат да загубят работата или бизнеса си, поради принудителната изолация.
Може ли човек сам да си помогне, за да разтоварва психиката си?
– Грижата за себе си и за семейството си, за приятелите и колегите, са от помощ за справяне със ситуацията. Помощта, оказана на другите, помага да се справим и със собствения стрес. Добре е да се правят паузи от четенето и слушането на новини, включително и от социалните медии и мрежи. Постоянното слушане за вируса и за пандемията може да бъде много натоварващо. Освен това (особено в социалните мрежи) има много нечистоплътни хора, които с користни цели разпространяват фалшиви новини. Препоръчително е да се продължи грижата за тялото – да се прави всичко онова, което се прави обичайно (къпане, бръснене, процедури), дори ако трябва да през цялото време да сме си в къщи. Добре е че да се храним здравословно, но умерено, на добре балансирани хранения. Сега не е времето да се подлагаме на диети, „здравословно“ гладуване и други неща, които не сме правили до сега, защото това засилва стреса. Не трябва да се прекалява с алкохола и цигарите. Наркотичните вещества създават илюзорна и временна представа за комфорт и след „изтрезняването“, напрежението ще се върне отново, придружено с допълнителен дискомфорт и чувство за вина.
Трябва да се научим да се отпускаме – да правим нещата, които ни харесват – ремонтите, които сте отлагали отдавна, хобито, което сте занемарили с години, чуйте се с приятелите и роднините, с които не сте се чували отдавна.
Какви са спецификите при децата в основните възрастови групи?
– Децата и тийнейджърите реагират най-често така както реагират родителите им на случващото се. Когато родителите се държат спокойно и уверено, децата имат сигурността, че ще получат необходимата подкрепа и внимание. Както и възрастните, така и децата не реагират на стреса по един и същи начин. Но някои общи неща, които могат да ви подскажат, че вашето по-малко или по-голямо дете е под стрес са: ако при по-малките деца се забелязва прекомерен плач или раздразнителност. Ако детето се връща към поведение, което вече е израстнало – смукане на палец, свиване в ембрионална поза, лазене, нощно изпускане и прочие. Когато има прекомерни притеснения от незначителни неща и чувства на тъга, когато започне да развива нездравословни навици за хранене или сън. Ако има трудности с вниманието и концентрацията или изпитва нежелание да следва препоръките за дистанционно обучение. Прави с нежелание неща, които в миналото, е харесвало
Как родителите да помогнат на децата си в тази ситуация?
– Има много неща, които може да направите, за да подкрепите детето си в такава ситуация. Отделете време за да поговорите за пандемията. Отговорете честно на всички въпроси и си признайте, ако нещо не знаете. Изгледайте заедно пресконференция на кризисния щаб. Важно е децата да знаят, че има компетентни хора, които знаят какво да правят в тази ситуация. Разяснявайте нещата разбираемо и в съответствие с възрастта. Уверете детето си или тийнейджъра си, че са в безопасност. Кажете им, че е нормално, ако се чувстват разстроени. Споделете с тях как се справяте със собствения си стрес, така че те да се учат от вас, а не от „препоръките“ в социалните мрежи. Ограничете говоренето си за вируса и пандемията пред децата си на живо или по телефона. Внимавайте какво пишете в профилите си в социалните мрежи, защото по-големите деца със сигурност следят вашите „изяви“ там.
Децата могат да тълкуват погрешно това, което чуват или виждат и могат да се плашат от неща, които не разбират. И няма да го споделят със сигурност. Опитайте се да бъдете в крак с училището при дистанционното обучение. Създайте график за учебни дейности и релаксиращи или забавни занимания. Така ще създадете около детето си обстановка на нормалност.
Бъдете пример за подражание. Правете активни почивки, лягайте си навреме, спортувайте и се хранете добре. Свързвайте се често с вашите приятели и членовете на семейството, независимо къде се намират.
https://www.dnevnik.bg/intervju/2020/04/21/4056449_ivan_igov_psiholog_grijata_za_sebe_si_i_okolnite/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: