Брояч от 3.2006г.
Users Today : 1238
This Month : 91830
This Year : 506775
Views Today : 12176
Who's Online : 199Духовно усъвършенстване 8
Как ангел-хранител помага на човек
Как ангел-хранител помага на човек и как да се научим да го чуваме.
Живеейки на Земята, човек трябва да цени материалните богатства, да работи за тяхното създаване и да се грижи за здравето си. Но животът на човек няма да бъде хармоничен, ако той не се грижи за благополучието на душата си. Ангелът пазител ни помага да поддържаме баланс между духовното и материалното, помага ни да управляваме жизнените ресурси чрез духовни усилия. Въпреки че ангелът пазител живее в съвсем различен свят, не в измерението, в което живее земният човек, той е здраво свързан с човека, представлявайки единно цяло с него.
Можете да мислите за своя ангел пазител като за отделно същество, ако така ви е по-приятно и удобно. Но ако искате да знаете истината, знайте: вашият ангел-пазител и вие сте едно.
Ангелите пазители на хората живеят всички заедно, в един единствен свят, може би на една единствена планета, в една част от Вселената. Също като човечеството, те са обединени от общо жизнено пространство.
Ангелът зависи от човека. Човекът извършил смела постъпка и неговият ангел става по-силен; човекът устоял на изкушението – и неговият ангел става по-стабилен. В материалния земен свят имаме нужда от здраво физическо тяло, от пари и други материални ценности, а в духовния свят се нуждаем от други качества. Човекът работи, за да създаде тези духовни богатства, докато е на Земята, така че по-късно, след физическата смърт, да е адаптиран към живота в небесната обител. Духовните качества и помощта на ангела пазител са много полезни за проспериращо земно съществуване, но те ще ни бъдат полезни по-късно, след земния живот.
В продължение на много години общуване с ангелите ми стана ясно, че тяхното благополучие зависи от нашия успех. Би изглеждало странно. Човекът мисли за ангелите като за напълно безкористни същества. Въпреки това, според закона за запазване на енергията, ако енергията е изразходвана, тя трябва да бъде възстановена. Ангелите, които ни помагат, изразходват енергия. Грижата за благосъстоянието на човека е работа за тях, може би не винаги трудна и отнемаща време, но работа. И ако е успешна, ако човек усети накъде го насочва ангелът, получава награда – преминаване на по-високо ниво в духовния свят.
Тъй като човек и неговият ангел пазител са едно цяло, в действителност, чрез ползотворно сътрудничество с ангела, ние самите преминаваме на по-високо ниво в духовния свят.
Ангелът не казва „Аз“, той казва „Ние“, имайки предвид себе си, човек и евентуално други ангели или други същества, свързани чрез духовни нишки със себе си или с неговия подопечен. Преминавайки на ново ниво в духовното развитие, ние допринасяме за духовния прогрес както на нашия ангел-пазител, така и на други представители на различни форми на живот, свързани с него и с нас.
Можем да видим това ново ниво в сънищата си, да почувстваме вътрешни промени и благодарение на този преход да станем по-мъдри и да подобрим земния си живот. Тоест преминаването към по-високо ниво в духовно развитие увеличава нашата свобода на избор в земния живот и ни позволява да подобрим неговото качество.
Ако човек осъзнае, че трябва да стане по-добър, да открие нови качества в себе си, да се развива, да се промени, да работи върху себе си, тогава му е по-лесно да чуе подканите на своя ангел-пазител. Но когато човек е доволен от всичко, смята себе си за идеален, достигнал най-големите висоти в развитието си и не иска да промени нищо в характера си, тогава за неговия ангел е трудно да работи с него.
Ангелът пазител се интересува, човекът да стане по-добър, а нежеланието на човека да стане по-добър го прави глух за гласа на неговия небесен наставник. Слава Богу, повечето хора не са доволни от себе си и от живота си, затова чуват своите ангели (въпреки че не винаги го осъзнават).
Ако човек попадне в животозастрашаваща ситуация, когато няма време за размисъл и колебание, когато забавянето за част от секундата може да струва живота му, ангелът пазител може напълно да подчини човека и да извърши необходимите манипулации вместо него.
Например, човек шофира кола, изведнъж възниква извънредна ситуация и ръцете на човека завъртат волана по такъв начин, че да избегнат сблъсъка. След това човекът дълго време се чуди, как е успял да го направи, защото не е имал дори секунда да анализира ситуацията и да избере най-безопасната траектория на движение. Да, това е истинско чудо, създадено от ангела пазител и се случва благодарение на пълния контрол на ангела над човек в опасен момент от живота му.
Ако шофьорът е човек, който не е настроен към своя ангел, който не искаше да се подобрява, тогава ангелът няма да може да го измъкне от опасна ситуация без нараняване. Шофьор, който не е настроен към своя ангел и се окаже в извънредна ситуация, може да излезе от инцидента с наранявания или дори да умре.
Ангелът пазител ще спаси човек, докато има надежда, все още, да научи нещо в земния живот и се опита да открие нещо ново в себе си. Ако човек е загубил интерес към живота, не възнамерява да промени нищо в себе си, уморен е да учи за себе си и света, тогава ангелът няма стимул да защитава живота му. По-добре е да се даде възможност на такъв човек да отиде в друг свят, да си почине, така че по-късно да дойде на Земята с нова сила и ентусиазъм.
Как ангел пазител помага на човек
Ангелът-пазител може да участва във всички области на нашия живот; за него е важно човек да се развива духовно, а духовното развитие може да помогне за подобряване състоянието на нещата във всички области на живота.
Тоест, задачата на ангела не е директно да направи човек богат, здрав, успешен, а да му помогне да се промени, така че да стане богат, здрав и успешен. Въпреки че може да даде и директен съвет като „отиди там, направи това – и всичко ще бъде наред“.
При всички случаи, ангелът няма да съветва човек за нещо, което не допринася за цялостния му духовен напредък.
Всяка помощ от ангела, дори и да е свързана с чисто материални неща, има за цел да обогати вътрешния свят на човека. Ако човекът се нуждае от материални ценности, за да се подобри, тогава ангелът ще помогне да ги придобие. Например, за да реализира вътрешния си потенциал, човек се нуждае от инструменти, които струват пари. Ако ангелът е сигурен, че след като получи необходимите инструменти, човек ще започне да работи, да създава и по този начин да обогати вътрешния си свят, тогава той ще каже на човека, как да получи тези инструменти.
Но често се стремим към материално богатство не за да се занимаваме с творчество или реализация чрез тях, а за чувствено удоволствие или дори от завист към по-богати познати. А в този случай не трябва да очаквате помощ от ангела.
Ангелът помага на човек по много начини. Например, може да изпраща сигнали, които се усещат от човек, като интуиция, вътрешен глас. Той може да дава инструкции насън или чрез определени хора и обстоятелства. При всички случаи, ангелът пазител избира най-удобната форма на комуникация с човека. За някои е по-лесно да общуват с небесен наставник чрез интуицията, за други съветът на ангел идва при тях след дълго мислене, в резултат на общуване с други хора.
Можете да разгадаете посланията на ангела, като наблюдавате развитието на събитията около вас. Например отивате до магазина, излизате на улицата и срещате мъж със скъсана чанта, с тъжно лице или, напротив, радостно, с букет цветя. Ако се научите да правите предсказания въз основа на това, което ви заобикаля, кой или какво идва по пътя ви, тогава вашият ангел ще бъде по-активен в инструктирането ви по този начин, насочвайки хората към вас, мълчаливо ще ви разказва за живота ви.
Ангелите имат безброй начини да помогнат на човек. От най-известните – интуитивен, до пълен контрол върху действията на човек в моменти на животозастрашаващи ситуации. Въпреки че ангелът пазител винаги е наясно, какво се случва с човек и винаги е готов да окаже подкрепа, той все още не участва в живота ни всяка минута. Ангелът само задава посоката на движение и помага на човек в най-трудните етапи от пътя. Ако ангелът види, че човек се справя със задачите си без негова помощ, тогава той просто наблюдава.
Хората са свикнали да общуват помежду си чрез звуци и жестове. Този навик ни прави невнимателни към много други начини на комуникация. Често очакваме, че Бог ще ни говори с познати ни думи, очакваме ангелът пазител да ни предаде божията воля в някаква проста, позната за нас форма. Но ангелът пазител не винаги действа по този начин.
Не всички хора ще повярват на своя ангел, ако той просто им каже „сменете професията си и ще решите проблемите си“, „спрете да ядете месо и ще станете здрави“. За ангела е важно човек да вярва в истинността на неговите инструкции и най-лесното нещо за човек е да повярва на себе си, на чувствата си и да се довери на своя опит. Затова ангелът често дава съвети по такъв начин, че той вярва, че сам се е сетил за това.
👼🙏Човек казва: „Доверявам се на интуицията си“, „Хрумна ми интересна мисъл“, „Мислих дълго време и реших…“, „Миналият ми опит ми казва…“. Ако човек чуе своя ангел, тоест възнамерява да стане по-добър, това означава, че зад всяка негова фраза стои ангел-пазител. Почти всичко, което човек прави, го прави, използвайки съветите на своя ангел. Ако човек вярва в Бог и е готов да приеме помощ отгоре, тогава за неговия ангел-пазител е по-лесно да подобри живота му.
Как да се научим да чуваме ангела пазител?
Повечето хора чуват своя Ангел. Гласът му достига до тях под формата на интуиция, под формата на спонтанно възникващи мисли или идеи, които се появяват след дълго мислене. Но процесът на взаимодействие между ангел и човек се усложнява от неверието на човека, че някой друг освен него може да промени нещо в живота му. Когато човек се доверява само на своите мисли и преценки, ангелът много по-трудно достига до неговото съзнание. Ако човек не вярва нито в Бог, нито в ангела пазител, той частично е лишен от тяхната помощ. Ако вярвате в тях, мислено или на глас се обръщате към тях за помощ, за съвет или просто говорите за това, което ви тревожи, тогава те ще могат да участват активно в живота ви, според възможностите да ви помогнат по жизнения път, в развитието ви, в решаването на вашите проблеми.
Основното условие за успешно взаимодействие с вашия ангел е вярата в него, доверието в него.
🙌Втора стъпка: станете по-внимателни към гласа на небето. Трябва да обърнете внимание на ангелските сигнали. Например, мислили сте да започнете нов бизнес, да промените нещо в живота си или да мислите за определен човек.
💖Внимавайте, какво ще се случи около вас в този момент. Може би ято птици ще прелети покрай прозореца ви, звукова аларма ще прозвучи в кола под прозорците, някой минаващ ще каже някаква фраза, някой ще кихне или ще ви се обади по телефона. Всичко, което се случва около вас, е отговорът на вашия въпрос, дори въпросът да не е формулиран.
Трябва да дешифрирате обстоятелствата на заобикалящия свят чрез лични асоциации. Ако обичате птици, те са добър знак за вас, обещаващ благоприятни събития.
Острият звук на автомобилната аларма може да означава, че ще настъпи драстична промяна в живота ви.
****Една жена се чудеше дали да общува с мъж, когото наскоро беше срещнала. Тя го познаваше малко и не разбираше дали общуването с него е полезно за нея. Тя обиколи стаята, мислейки за него, отиде до прозореца и блуждаещият й поглед попадна върху карта за игра, която лежеше на козирката пред прозореца. Благодарение на влажното време картата залепнала за козирката. Явно е излетяла от прозореца на някой от съседите, живеещи на горните етажи. Беше карта асо с червено сърце. В разбирането на жената това означава любов. Но за нея беше очевидно, че не обича този мъж, както и той не я обичаше. Картата лежеше на козирката няколко дни, докато изсъхна. Но в деня, когато картата падна, на нейно място се появи парче шунка, също изхвърлено през прозореца от един от невнимателните съседи. Ако картата говореше за любов, тогава парче шунка указваше, че любовта ще бъде плътска. По такъв необичаен начин ангелът казал на жената, че тя може да има плътска любов с този мъж, а дали има нужда от такава или не, тя да реши сама.
Почти всеки ден виждаме подсказки на ангела около нас. Нашите предци са се опитали да ги систематизират, наричайки ги знаци. Всеки от нас трябва да има свои собствени знаци, тъй като ангелът се опитва да бъде разбран от вас. Някой може да обожава черни котки, и ако такава котка се появи на пътя му, човекът ще сметне това за добър знак. Някой се страхува от вода и ако жена с пълни кофи го срещне по пътя, тогава човекът може да изпита неприятно усещане, чувство на страх и паника. Следователно черна котка, пресичаща пътя, не винаги е лош знак, а жена, носеща кофи с вода, не винаги е добър знак.
*****Например, ако виждате много линейки или често започвате да забелязвате линейка, това е лош знак, предвещаващ болест или смърт на някой познат. Трябва да сте много внимателни.
Ако отново видите много коли за спешна помощ и си помислите: „Помощ идва“. От този ден нататък е знакът, че линейка означава болест, спря да работи, появи се друг – линейка предвещава получаване на помощ, решаване на проблеми. Ангелът пазител облекчава емоционалното състояние и ви уведомява, че проблемите скоро ще бъдат решени. Ако наблюдаваме, какво се случва около нас, по този начин ще разберем по-добре нашия ангел пазител.
Развитата интуиция ви помага да чувате по-добре своя ангел пазител. Някои хора я развиват от ранна възраст, докато други казват, че изобщо я нямат. Всъщност всеки има интуиция, тъй като всеки човек има ангел-пазител.
За да го чуете по-добре, трябва периодично да намалявате умствената активност, да мислите по-малко за възникващите проблеми и просто да опитате да наблюдавате усещанията си.
ИНТУИЦИЯ. Интуицията може да се развие чрез обучение, по-специално: вземете няколко многоцветни предмета с еднаква форма и размер, например няколко цветни молива. Поставете ги под непрозрачна кърпа, разбъркайте и след това опитайте да извадите молив с определен цвят. Постепенно ще се научите да усещате, къде се намира моливът с желания цвят под тъканта. Всеки път, когато отивате в магазина, на работа или на среща с някого, можете да се опитате да разпознаете, какво ви очаква, да изпратите мисъл пред вас и да видите на вътрешния си екран, в полето на вашето въображение, картина на бъдещи събития.
✅Друг начин да се научите да чувате ангела, е да се научите да работите с рамка или махало. Вземете предмет, чиято тежест може да се поддържа от нишка. Закачете този предмет на бял конец и започнете да задавате въпроси, обръщайки се към Бог или ангела. Конецът с тежестта трябва да се държи пред вас в дясната ви ръка, по-добре е да поставите лакътя си на масата, така че ръката ви да не трепери. Задайте мислено или на глас посоката на движение на махалото; посочете, че движението, успоредно на торса ви, означава „не“, а перпендикулярното означава „да“. Формулирайте ясно въпроса си, на който можете да отговорите с „да“ или „не“. Например „ще се оправи ли брат ми този месец?“ И наблюдавайте махало. Важно е да сте подготвени за всеки отговор и да не водите с погледа си посоката, в която движението на махалото ще ви даде желания отговор.
По подобен начин можете да получите отговори с помощта на рамка – тел, огъната в съотношение 1:3. Късият край на рамката трябва да се държи в ръка и да се зададе посоката на отговорите, например преместването на рамката надясно означава положителен отговор. Постепенно, може би след няколко седмици или месеци работа с рамка или махало, ще почувствате, че чувате отговорите на въпросите си в себе си, че вече нямате нужда от помощни предмети, за да разберете отговора на въпроса си. Както рамката, така и махалото помагат на човек да се настрои към възприемането помощта на своя ангел-пазител.
Как да различим ангела от друг вид същества?
Някои хора смятат работата с махало или рамка за магия, гадаене и като неприемливо за вярващ. Но отидете на църква. Всяка църковна церемония е магическо действие. Единственото, което има значение е, за каква цел служи действието, извършено от дадено лице.
Някои смятат, че е достатъчно човек да бъде кръстен, за да получи подкрепата на Бог. Разбира се, кръщението въвежда човек в божествения свят, помага на Бог чрез ангелите да повлияе върху живота на човека. Но не всеки кръстен човек чувства връзката си с Бога и разбира, какво Бог иска от него. Необходимо е да се използват всякакви спомагателни методи, които улесняват взаимното разбирателство между Бог и неговите пратеници, ангелите и човека.
СУБЕКТИ. Много хора имат разумен въпрос: „Как да различим ангел от друг вид същества?“ Наистина, как да определите чий глас звучи във вас, кой ви дава отговори чрез махало или рамка.
Може би това изобщо не е ангел?
Огромен брой различни същества живеят до човека, оставайки невидими за него. Това са брауните, за които вече писах, това са и митари – душите на мъртви хора, които не са успели да се издигнат във финия свят, това са всякакви видове духове, които управляват различни природни процеси.
Нищо не струва на всички тези безброй същества, които обкръжават човека, да се свържат с него и да му внушат такива мисли, които ще бъдат полезни за тях самите, а не за човека.
Само вие можете да прецените, кой общува с вас – ангел или не.
Първо, ангелът няма да ви убеди да извършите зло. Действайки в съответствие с интуицията си – гласът на ангела, винаги ще постигате добър резултат, ще изпитвате морално удовлетворение, ще имате чувство за щастие, мир и въодушевление. Може да се наложи да преодолеете себе си, действайки по интуиция, но когато извършите делото, ще почувствате и разберете, че действието е било полезно за вашето вътрешно развитие и външно благополучие.
Когато човек взаимодейства със своя ангел пазител, той има силно чувство за връзка с Бога, с духовния свят. Такъв човек се храни от светия дух и остава над земните проблеми. Някои хора се чувстват сякаш някакъв невидим, но усещан канал ги свързва с Небето.
Няма гаранции, че кръстен човек, който се обръща към Бога, няма да чуе гласа на така наречения „зъл дух“, някакъв дух, живеещ на Земята паралелно с човека.
Полезно е да бъдете кръстени, но най-важното е да поддържате вътрешната си чистота, тъй като лошите мисли и чувства привличат „злите духове“ към човека. Спазването на библейските заповеди предпазва човек от много неприятности, включително от атаки на зли духове.
Вашата съвест може да ви каже дали общувате с божия пратеник или със същество от съвсем друг вид. Ако сте в състояние да бъдете честни със себе си, тогава ще си отговорите дали сте достатъчно чисти, за да общувате с ангела пазител, дали имате някакви пороци, които ще привлекат нечисти духове към вас. Трябва да се доверите на себе си, на чувствата си, на съвестта си, за да разберете дали общувате с ангел.
Някои хора казват, че интуицията им понякога ги мами.
Наистина ли ангелът пазител е способен на измама? Белите лъжи са приемливи в света на ангелите. Понякога Бог и неговите пратеници нямат възможност и време да обяснят на човек всичко, което се случва с него. Човешкият живот е твърде кратък. Трябва да действате по-бързо, да се развивате по-бързо, да опознавате себе си. Ангелът ускорява развитието на човек и е добре, ако за това той трябва да прибегне до трикове, подобни на измама.
Във всеки случай вярвайте в помощта на ангела, попитайте съвестта си дали ангелът ви води през живота.
Превод: Йосиф Йоргов
https://dzen.ru/a/ZBYS1rlwJlC1SNyV
Случилото се в детството остава в подсъзнанието
Случилото се в детството остава в подсъзнанието ни като блокирана енергия
Децата до 7-годишна възраст смятат, че всичко се случва заради тях. „Ако в детството сме живели в среда, която не е задоволявала нашите потребности, възниква усещане, че трябва да сме свръхбдителни, постоянно да внимаваме, какво се случва, дали всичко е наред. Това нещо го прехвърляме и в живота си като възрастни – може да има предпазливост, как се справяме във връзката си, можем ли да се доверим“, обяснява Силвана Панева.
Травмите от детството могат да се проявят в нашите сънища, в страховете ни. „Когато човек има някаква травма, това, което се случва, е, че той не присъства в сегашния момент напълно. Той проектира своето минало сега и не може изцяло да види например своя партньор, защото проектира майка си върху нея и вижда нея, вместо партньора си“, посочи тя.
В романтичните си взаимоотношения сме склонни да прехвърляме модела, който сме научили от родителите си. За нашата нервна система това, което е познато, е безопасно, обясни клиничният психолог. „Това, което виждаме като поведение – ако бащата се отдръпва и става студен, когато има скандал, можем да го превърнем в наше поведение. Ако майката е склонна да поема вината, да се чувства тревожна, да иска всичко да е наред и да е отговорната, ние сме склонни да вземем и това“, даде примери Панева.
Присъствието на бащата – физическо и емоционално, в живота на детето е много важна, подчерта тя. „Той е мъжката енергия, която се свързва със сила, с увереност, с отговорност, с действие. Ако тя отсъства, в детето липсва увереност“, обясни Силвана Панева.
Прошката означава да бъдем тук и сега. „Ако можем да простим на себе си, че не сме направили най-доброто, което можем в някакъв конкретен момент, и че нашите родители, партньори и приятели също са направили най-доброто, на което са способни, това е хубаво. Гневът може да бъде отработен, нервната система да бъде спокойна, да се пуснат блокажите от миналото“, обясни клиничният психолог.
В социалните мрежи обикновено потребителите показват най-добрата версия на себе си. Често обаче тя не е истинска и това създава фалшивото усещане, че ние нямаме това, което другите имат, че това, което имаме, не е достатъчно. „Повечето хора имат нужда от външна валидация, някой да им каже „Изглеждаш добре“, имат нужда да получат 100 лайка, за да знаят, че тази снимка е хубава. Но ако може това да се завърти – да зависим от себе си, от това дали ние самите се харесваме, тогава няма толкова голямо значение“, заяви Панева.
Теодора Павлова
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/829046
Любовта към себе си може да бъде опозиция на нарцисизма
Любовта към себе си може да бъде опозиция на нарцисизма
Любовта към себе си изглежда като проява на егоизъм, но всъщност може да бъде обратното на нарцисизма, съобщи „Медикъл Експрес“.
През 2023 г. изследователите Ева Хеншке и Петер Зедълмайер провеждат серия интервюта с психотерапевти и други експерти по въпроса какво представлява любовта към себе си. Те стигат да заключението, че тя има три основни характеристики: грижа за самия себе си, себеприемане и обръщане на внимание на самия себе си.
Психологът Ли Мин Сюе, който е изследвал понятието в контекста на китайската култура, казва: „Западните философи казват, че любовта към себе си е добродетел.“ „В християнската традиция обаче любовта към себе си се смята за грях“, казва философът Разван Иоан, цитиран от БТА.
Много психолози смятат, че любовта към себе си е важно условие за проява на съчувствие към самия себе си и за избягване на състояния като прекалена самокритичност и хранителни разстройства.
Съчувствието към самия себе си често може да бъде необходимо условие за следване на принципа на Сократ „Познай себе си“, казва психологът Ян Брансен. Състраданието към себе си насърчава комфорта и критичната самооценка, която помага на човек да израства и води до устойчивост. Любовта към себе си е обратното на нарцистичното самовглъбяване.
Божидара Найденова
https://fakti.bg/life/856407-prouchvane-lubovta-kam-sebe-si-moje-da-bade-opozicia-na-narcisizma
4 неща, които не бива да позволявате и прощавате
4 неща, които не бива да позволявате и прощавате на възрастните си деца
Интересна информация ми подхвърли интернет: ако в инструкцията на смартфона се казва, че издържа всякакви удари, хората не го жалят. Хвърлят, удрят, изпускат без опасения. Ако е написано, че е крехък – пазят го като зеницата на окото.
С хората е същото. Мекият, снизходителен, готов на компромиси, затварящ си очите за недостатъците, никой не го цени. Ценят само тези, които определят: така може, а така не бива!
Внушават ни: ако искате добри отношения в семейството, се пригответе, да търпите, да разбирате и прощавате. Но вярно ли е всичко това? Няма ли, да си избършат краката някой ден с нас, да ни се качат на главата?
На Изток казват: „Ще прощавате на близък човек, докато не започнете, да го ненавиждате“.
Наскоро имах възможност, да се убедя в това. Появи се нова позната, с която ми бе интересно да общувам. При това, децата ми се сдружиха с нейните. Започнахме, да се разхождаме заедно, да ходим на кино. Но винаги закъсняваше за срещите по 30 минути, не се извиняваше, смяташе, че е в реда на нещата. А няколко пъти отложи среща в последния момент, защото ѝ предложили по-интересен вариант.
Затварях си очите, мълчах и търпях. Два пъти, пет, шест. Чувствах, че в мен се надига неприязън, поради пренебрежителното отношение, но да чета нотации на възрастен – не е в моите принципи. Когато жената за пореден път започна, да уговаря среща, неочаквано за себе си заявих, че повече срещи няма да има. Беше искрено удивена – всичко било прекрасно.
Дистанцирах се, нямам нужда от такава дружба. Но има ситуации, от които не можеш да се „измъкнеш“. Бащи и деца, например, съпрузи. Ако позволявате и прощавате това, което ви дразни, ако не заемете ясна позиция, сами ще се прекарате в ъгъла.
На близките им се струва, че любовта трябва да е безгранична и да прощава всичко. Да се правят жертви в името на семейството, да се отказваш от интересите си за благото на децата, е най-благородното на света. Но не е така.
Има неща, които трябва, да се пресичат из корен.
Прочетох няколко статии на психолози и направих малка подборка от 4 точки:
Манипулация с любовта
Мамо, ако ме обичаш, ще приемеш мъжа ми. Тате, ако ме обичаш, ще дадеш милион, да започна бизнес. Ако не направиш, каквото искам, ще се обидя и няма да се видим повече.
Чиста манипулация! Не се поддавайте. Отстоявайте интересите си, не се поддавайте на неизгодни за вас условия. Роднинството не ви задължава, да насилвайте себе си. И обичащ човек, няма да изчезне от живота ви, защото си имате мнение.
Позволяването на всичко, поради чувство за вина
Моя позната отгледа сина си сама. Чувството за вина, че малкия расте без баща, компенсираше, като позволяваше всичко, което иска. Иска да рисува по стените, да си прави самолетчета от документи. Няма да се карам. Напразно!
Малкият порасна и престана изобщо, да се съобразява с майка си. Отначало направи ремонт в стаята ѝ и поиска да си плати. След това продаде вилата и прибра парите. Женил се, развеждал се, и забранил на майка си да посещава внуците. След това ѝ забрани, да се вижда с приятелки. И се стигна до там, че живееше според режима на сина си и се храни само с това, което ѝ разреши.
Мое и наше
В семейството всичко трябва да е общо? Още една точка, която изисква внимания. Ако близък взема нещо и не смята да го връща (нали сме роднини!), трябва да се замислим.
В отношенията, освен сляпа всепоглъщаща и прощаваща любов, трябва да има и уважение към личните граници. Взел си назаем? Върни. Благодари. Разбил си чаша, купи друга.
Много глезени деца смятат, че кредит от банка трябва, да се връща обезателно, а майка и баща трябва, да дават безвъзмездно. И да предоставят за ползване всичко, което владеят.
Не допускайте да ви обезценяват
Помнете поговорката: „Яйца учат кокошката“. В културологията има термин, не помня точното му название, когато младите превъзхождат старите: да печелят повече, да знаят повече. А възрастните, постепенно, се предават.
Това не означава, че децата могат да ви казват, как да живеете, как да харчите, да се надсмиват на избора ви, на убежденията. Има огромна разлика между доброжелателен съвет и ценно указание, дори да грешите или да се заблуждавате.
Ако ви харесва, да живеете по определен начин – не позволявайте на никого, да ви критикува и преправя, според себе си.
Истинският успех, не е като се надскочите, а като преживеете живота си така, както ви се иска.
Превод: Йосиф Йоргов
https://zen.yandex.ru/media/madam_helga/4-vesci-kotorye-nelzia-pozvoliat-i-proscat-svoim-vzroslym-detiam-622066b63ad78703e594b6d4?&
Попълване на емоционалния ви резервоар
Вселените: Попълване на емоционалния ви резервоар
Скъпи наши,
Навлизате в нова ера на земната история. Това, което е било, вече го няма. А предстоящото е радост и любов.
Не можете, да го разберете, защото барабаните на страха, звучат по-силно, от когато и да е, поради повишената ви чувствителност към всичко, което предизвиква страх.
Но дори през най-страшните моменти усещате, че нещо се променя във вас, както и извън вас. Има много усмивки и желание, да прегърнете и докоснете другите – това са неща, които са ви се стрували неудобни последните няколко години – все едно, миналото се прощава и забравя.
Откликвате на този последен коментар: „А какво да кажем за тази ужасна концепция или човек?“ А след това се безпокоите, че не сте изпълнили домашните си задължения. Не бива да се безпокоите – вие сте на необходимото място в своя преход. Разбирате, колко объркващо ще е за всички, ако промените набързо своите убеждения?
Вие преминавате по етапно, заедно с физическите си ограничения. По този начин, откривате, че сте приели в сърцето си някого, когото не сте очаквали. Не защото трябва да го направите, за защото сте се отворили за мотивацията на думите и действията. Дори и да не станат ваши най-добри приятели, повече няма да ви безпокоят в мислите, с думи и постъпки. Защото, във вас се променят много неща и нямате енергия, да ги отричате или желание да го правите.
Понеже продължава тази сърдечна промяна, се отваряте за нова информация, къпейки се в любов, а не в страх.
По този начин, ви се струва, че правите малки крачки, всеки път. Възможно е, да откриете минал земен живот, когато сте имали противоположни на сегашните си убеждения. Или, може би, ще разберете по-добре, защо брат ви или някой друг, прави това, което прави. Това няма значение. Вие сте преминали Рубикона на любовта, и затова сте започнали, да гледате по различен начин на действия и другите, в това число, защо действат или говорят така.
Това не означава, че всички ще стоите около огъня, ще се държите за ръце и ще пеете. Но вместо това, ще се откажете от необходимостта, да не обичате или да ненавиждате човека или дейността му.
Като физическо същество, вашите ограничени емоционални резервоари са били запълнени, в продължение на епохи, със страх и тъга. Вече изпразвате резервоарите си от страха и ги пълните с любовни мисли и действия. По този начин, откривате, че ставате по-малко злобни или боязливи. Приемате другите такива, каквито са и продължавате.
Не разбирате, как сте се ограничавали със страх и ненавист? Как сте спъвали мечти и опит? „Няма да го направя, за да изглеждам по-добре“. Или: „Искам да приличам на определен човек, но не мога, защото светът (родителите, колегите, работодателя, фондовият пазар и т.н.) са против“. Или: „Аз съм най-добрия, жалко, че останалите не могат, да са толкова блестящи, като мен.“
Всички мисли и действия, са поставени в зависимост от другите. Вие се чистите от тези ограничения. Вашият признак, че са в ход, е първият път, когато приемате или разбирате някого, с противоположна гледна точка.
Дошло е времето, да се избавите от негативните си мисли и чувства. Правите го, приемайки и разбирайки по-добре другите. Не се принуждавате: „длъжен съм“, трябва да освобождавате естествено. Щом осъзнаете, как страховете ви влияят върху живота ви, или защо да се избавите от страха, напредвате по-нататък.
Вече наблюдавате много повече от всичките ви предишни животи. Така, скоро ще настане време, когато страховете ви ще изчезнат. Не защото сте се заставили с песнопение или специални действия, а защото сте точно това, което сте. Затова, не се учудвайте или разстройвайте, когато се случи.
Но знайте, че приятели и познати, може да не се променят толкова бързо, като вас и може да искат, да сте предишните.
Вие сте ново същество в нов свят. Няма нужда да го обяснявате на другите или на себе си.
Наслаждавайте се на това възхитително пътуване, за да откриете сърцето и новото си същество – не в страх, а в радост и любов. Така да бъде. Амин.
Бренда Хофман.
Превод: Йосиф Йоргов
https://svetinus.ucoz.ru/news/vselennye_popolnenie_vashego_ehmocionalnogo_rezervuara/2022-04-20-4786
Пазете силните!
Пазете силните!
Най-страшното е, когато силен загуби силата си…
Най-страшният миг е, когато силен и смел човек, на който са разчитали всички, отпусне ръце и заплаче. Може и без сълзи, да заплаче. Да каже глухо: «не мога нищо повече!».
Може и да не каже. Но е напълно очевидно.
Най-страшното в живота е, когато силен се превърне в слаб. Когато този, който е водил, мъкнал общия товар, спасявал, работил, подкрепял, стане безсилен. Или легне. И признае, че повече не може, да продължи.
Точно тогава, другите осъзнават истинското отчаяние. Това не е смърт на силен човек. Това е смъртта на силата му. Това е много по-страшно.
Той е водил, возил, носил, защитавал и поободрявал. На него са разчитали, опирали са се, знаели са, че е надежден! Зад него е като зад каменна стена!
И да си кажем честно, се отнасяме към него, като с каменна стена. Без да се съмняваме в нейната надеждност и липса на потребности. Слабите са безжалостни към силните.
А ето, стената рухва. Градът е беззащитен за бедствия.
Пазете силните, на които се крепи всичко. Не ги смятайте за стена или подпора. Не ги ползвайте като бездънен кладенец. Защото, нито е стена, нито кладенец, а жив човек. Който се старае, да е силен.
Той е също като нас. Просто се старае много.
И за това трябва, да го уважавате и пазите. Защото, най-страшното е, когато силен седне и заплаче. И каже с отчаяние: не мога!
И какво ще правят другите? Силата, ресурса е изчерпаем. И силните не са вечни…
Автор: Анна Кирянова
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/04/silnyh-nuzhno-berech/
Ако ти е тежко, прави малки крачки
Ако ти е тежко, прави малки крачки
Изкуството на малките крачки.
„Някога баба ми ме посъветва: „Ако ти е тежко, прави малки крачки.
Прави, каквото трябва, но по-малко, без да гледаш в бъдещето.
Дори не помисляй, какво може да се случи утре.
Измий съдовете. Изтрий прахта. Напиши писмо. Свари супа. Виждаш ли? Всичко е по-малко.
Направила крачка, спри се, почини, похвали се. След това – следващата. След нея – трета.
Няма да забележиш сама, как крачите ти ще станат големи. Ще настане време, когато ще можеш, да помислиш за утрешния ден без сълзи“.
Автор: Е. Михалкова
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/04/esli-tebe-tyazhelo-idi-malenkimi-shagami/
Всичко не е такова, каквото изглежда
Всичко не е такова, каквото изглежда
Ако напоследък ви се струва, че не може да се извисите, не ви се получава да медитирате, няма ги предишните състояния, не ви се струва само. Точно така е. И знаете ли, кой ви лишава от всичко това? Вашият Дух. Той ви задържа в материята, докато се излива грандиозен светлинен поток. Принудени сте, да се занимавате със земните си дела, не можете да надигнете глава, както ви се струва. Никакви високи състояния. И веднага възникват мисли: нещо не е наред с мен. Всичко е наред. Когато тела се адаптират към новите енергии, всичко ще си иде на мястото.
Това са само умствени тревоги. Умът се безпокои винаги, че нещо не е наред. А душа просто знае, че така трябва. В ход е странно безвремие, в което се променят, за пореден път, настройките ни. За да не изгорят телата ни, Духът измисля всякакви хитрости. Духът сте ВИЕ, вашия висш аспект. Вие регулирате сами себе си. И докато личността не е в синхрон със стопанина си, ще продължава, да протестира, да се мята, да търси изход.
Това е специфичната игра за този период, когато многомерната ни същност не е проявена напълно. Когато се видите такива, каквито сте, няма, за какво да се говори. Започвате следващия етап, следващите виражи и усвояване на собственото съзнание.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/wall227156755?own=1&w=wall227156755_74944
P.S. Това не е призив, да оставите всичко съвсем на самотек, а само „да успокоите топката“, да престанете, да се мятате от една крайност в друга и да прегърнете златната среда. Йосиф Йоргов
Вселените: Страхът уморява
Вселените: Страхът уморява
Скъпи,
независимо от всичко, сте жадували вълнения през по-голяма част от земното си време, които са насочени навън, но преминавате към негативни вълнения. Диви вечеринки или вчерашни схеми, не ви вълнуват повече. По-вълнуващо ви е, взаимодействието с близките, с природата и други, изглеждащи светски действия, над които, вероятно, да сте се надсмивали някога.
Това е още един признак за вътрешните ви промени. Страхът и болката стават все по-раздразнителни, защото не са ви интересни или са вчерашна мода.
Вие сте друго същество в друг свят. По този начин, вече не тъгувате по войната, по негативни взаимодействия или нещо трудно.
В своя външен свят сте изследвали страха като възбудител, дори удоволствието. „Бил съм достатъчно храбър, за да преодолея този страх“ – вече не е нещо, с което може да се похвалите. Не защото, не можете да победите страха, а защото знаете, че можете, но повече не сте заинтересувани.
Вие сте различни, и вашият свят също.
Вместо да се устремите към поредния конфликт, първо ще опитате да го избегнете. До момента, когато разберете, че не може да попречите на другите, да са такива, каквито искат да бъдат. Че единствената ви роля е, да намерите свой мир, вътрешна радост и да го позволите на другите.
Възможно е, да пожелаете, да намалите негатива в СМИ. Или може да кажете на другите, колко се заблуждават, като подкрепят един или друг – засега няма да го направите. През следващите дни, по същество, ще се откажете от проблемите и грижата за другите. Не защото сте безчувствен или зъл човек, а защото не искате, да прибавяте своята енергия към страховете им.
Вероятно, ще отговорите, че, понеже умират или страдат други, сте длъжни да участвате в предотвратяването на такива действия. Но скоро ще откриете, че не изпитвате повече необходимост, да се грижите за други, освен за себе си. Не защото сте безчувствен човек, а защото, повече не изпитвате външна потребност да контролирате или да се грижите за другите. Вие сте самодостатъчни, както и всички, които са извън външното си същество.
Отначало, вероятно, ще повярвате, че всички, освен близките, децата или животните, могат да се погрижат за себе си. По този начин, забелязвате навиците си, да се грижите за тези, с които повече не сте свързани както преди, че грижата е станала тежка и обременителна. Вие сте уморени. В действителност, сте изчерпали усилията си.
Това изтощение показва, че повече не сте външна същност, която трябва да се грижи, да страда или да се страхува, за да е в ролята си. Преминали сте към свобода, за да сте в мир. Което се различава силно от коментарите на тези, които са против ваксините за Covid или политическите измислици.
Мирът в себе си, който не изисква външни декларации за истина, а приема, кой сте, в действителност. Новият вътрешен мир, независещ от външни събития, а пробуден като част от вашето същество.
Дори да има моменти, когато се връщат стари страхове или вярвания, насочени навън, тези моменти ще стават все по-редки. Обявете на света, че повече не изпитвате необходимост, да сте прави или се страхувате, че другите могат да се чувстват, както искат.
По този начин, губите интерес към области, които някога са ви изглеждали удивително правилни и малко остри, области, които са разширявали страховете ви, както физически, така и психологически. И ще наблюдавате с малък интерес или дори с разбиране, как другите се оплитат дълбоко в такива области.
Това е действително нов свят, за създаването на който, сте изиграли важна роля. Дошло е времето, да живеете в този нов свят, следвайки вътрешните си инстинкти, а не предишните си роли от загриженост и страх.
Вие не ставате скучен старшина. Вие променяте света. Не с гняв, със страх, с праведност или дори грижа. Вие го правите, като се наслаждавате на вътрешния си свят – без страх, мъка или гняв. Така да бъде. Амин.
Бренда Хофман.
Превод: Йосиф Йоргов
https://svetinus.ucoz.ru/news/vselennye_strakh_utomljaet/2022-03-29-4721
Моментът на твоята Сила
Моментът на твоята Сила
Автор: Nina Sumire
Наскоро гледах филм, който ме трогна с един епизод. Именно трогна, а не развълнува, не засегна. А това е великото на изкуството – да трогва сърцата, да ги стопля, да дава полезни поводи за размисъл, указвайки пътя към вдъхновението, към здравия смисъл.
В епизода на филма, млади спортистки (бяха пет, доколкото помня) бягат по кръг на стадиона, готвейки се за предстоящо, много важно, струващо си усилията, съревнование. Две от тях разговарят, колко е тежко да бягат и си признават, че им се иска, да избягат от тренировката, „да духнат“ през отворената врата, да се скрият от постоянните натоварвания.
Едно от момичетата, чувайки този разговор, прави точно това: избягва през вратата на стадиона. Там, където е смятала, че е свободна.
Но едно нещо е, да казваш, да признаеш сама на себе си, на другите, че си уморена, гладна, разстроена, изтощена. А да продължаваш своя труд, защото имаш цел. А съвсем друго – действително да „духнеш“.
Намериха избягалото момиче в средата на улицата. Коли сноват насам-натам, а тя не е намерила сили, да стигне до другия край, докато светофара е бил зелен. И вече се усъмнила: каква е ползата от този лек, обходен път? Неин ли е този избор? Или е следствие от минутна, секундна слабост? В крайна сметка, другите момичета намират разочарованата бегълка и нежно ѝ помагат, да се върне на старта.
Всеки от нас си има свои трудности. Лични, професионални, семейни, здравословни, емоционални. И да, уморяваме се, става ни студено и самотно, можем, да бъдем объркани, изтощени и разочаровани, можем, да не забелязваме перспектива, сега или в бъдещето. Може да ни се прииска, да се предадем, да отпуснем ръце и да се дадем на отчаяние или униние, на тъга и безнадежност.
И в този момент, ще ни се струва, че упоритото бягане в кръг, е безполезно, като катерица в колело. А истинската свобода е извън стадиона. Да се предадеш и да зарежеш отношения. Да се поддадеш на емоциите и да накрещиш такова, че после и на теб да не ти харесва. Да се предадеш и да престанеш, да твориш според сърцето си. Да се предадеш и да стоиш встрани, да престанеш, да пишеш, да създаваш, да твориш, да чистиш, да готвиш. Да се предадеш и да престанеш, да се грижиш за здравето си.
Но какво толкова има зад тази толкова примамлива врата? Твой ли е такъв път? Ако е такъв – дерзай, водите смела съвест. Случва се и такова, да бягаш не по твоя стадион или изобщо, да не ти е нужен стадион.
Но се случва и такова, че точно това да е твоя път, твоите ежедневни тренировки за сърцето, труд над човечността, възможност да вдъхновяваш другите, тези, които искат, да продължат, но им се струва, че не са им останали сили. А ти им даваш пример, усмивка за бъдещи подвизи. Или, на свой ред, търсиш, някой, да те вдъхнови.
Всички сме заедно в това усилие по човещина. Свързани сме по удивителен начин и си влияем едни на други. Няма излишни, маловажни, странни, не свои. Важен е всеки принос. Всякакъв, от разни страни, от разни полета, с разни вести. Всеки душевен подвиг. Дори да е малък и едва забележим. Дори да е необходим само на един, очакващ своя силен момент.
И още. Когато ми се иска, да се предам описания смисъл, си напомням: да, уморена си, боли. Устискай докрай, бъди във всичко това. Но това е всичко. Спомни си, какво има извън вратата, прегледай бъдещето, прегледай, за какво ще съжаляваш, ако се откажеш.
И продължавай своя път с усмивка, със сълзи, със съмнения, с емоции до червено, поне с нещо. Но продължавай. Точно това е тази тайнствена зона за израстване. Точката изграждаща личността. Където се обединява силата с истината.
И да, вярвам упорито, зная решително, разбирам еднозначно: не сме от тези, които се предаваме.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12713-moment-tvoey-sily
Живейте така, че да нямате време за жалост
Живейте така, че да нямате време за жалост
Приемайте света в цялото му многообразие и не се страхувайте, че може да ви съжалят…
Всеки избира живота си по свой вкус.
Първи път чух фразата: „Толкова ми е жал за теб“, беше, когато бях на девет, от една съученичка. Току-що се бях върнала от новогодишно празненство, където до отмаляване, се бях натанцувала и наскачала, наяла се бях с пасти, бяха ми подарили прекрасен кукленски сервиз от истински порцелан, имах огромен пакет с бонбони, бях с блестяща бяла рокля като принцеса. Животът бе прекрасен. А съученичката ми ме съжаляваше за двойката по поведение.
Не разочаровах хората, на тях им беше жал, когато се разведох, когато напусках работа, когато започвах нови проекти, когато променях рязко живота си, когато се влюбвах. Без да пестят време и нерви, ме съжаляваха за това, за което сама не съжалявах. Наскоро, една жена ме съжали, че живея в квартира под наем. Че ми е време, да се замисля за своята старост.
За мен старостта е като до Луната. Аз съм млада, красива, независима жена, без здравословни проблеми, с добър доход, наемам апартамент 90 квадрата в дом бизнес-клас, утре отлитам за месец на море. Имам млад, красив мъж. Имам куп планове, идеи, делови предложения. Пиша сценарий за пълнометражен филм в екип със страхотни професионалисти, които ме приемат наравно. Планирам, да прекарам зимата във Флорида. А тази жена ѝ е жал за мен. Защото живота ми не е като нейния.
Можеше са я съжаля в отговор, но ме домързя. Супата ми не е доварена, акварелният ми пейзаж не е дорисуван, роклите за отпуската на са гладени, а и „Играта на престола“ няма да се догледа сама.
Моя приятелка пътешества по света с ноутбук и фотоапарат. Техниката ѝ струва, колкото двустаен апартамент, а хонорарите ѝ позволяват да живее, както ѝ се иска, там, където иска, фотографиите ѝ се публикуват от най-рейтингови СМИ, вече пет години живее с мъж, който подкрепя всичките ѝ идеи. Но се намериха хора, които я съжалиха. Защото. Внимание! Няма постоянна работа и семейство. Не ги интересува, че е само на тридесет. Но основното предназначение на жената, не е изпълнено. И в края на краища ѝ пожелаха, деца да ѝ разбият обектива, да скъсат всички фотоси, за да започне, най-накрая, да си опича ума.
Светът е пълен с неравнодушни хора. Съжаляват Моника Белучи, че я зарязал мъжа ѝ. Какъв кошмар, да си най-красивата жена на света, а разведена. Толкова е жалко. Съжаляват Скарлет Йохансон, че има едва забележим целулит по бедрата. А и как е успяла с такива ужасни крака, да стане любима актриса на Уди Алън. Съжаляваха и Стивън Хокинг. Макар да е живял така, както повечето „здрави“, дори не могат да мечтаят и не се е смятал за инвалид или урод. Съжаляват Куентин Тарантино заради „болната му фантазия“. Как може да стигне до дванадесето място в рейтинга на най-добрите режисьори за всички времена. Много жалко за него.
За някои, предела на мечтите им е, да си изплатят ипотеката за гарсониера в жилищен район. Други мечтаят за Холивуд. Някои сънуват, че се омъжват и раждат три деца. Някои си купуват нови боти и отиват да фотографират птици в Перу. Някой дописва своя роман, друг мечтае да разбере, от кого е родила звезда от Инстаграм. Някои се снимат в киното, хващат си млади любовници, занимават се с наука. А има и такива, които съжаляват тези, които живеят различно. Трудно приемат, че е възможен друг живот, други мечти, други приоритети, други ценности.
Живейте така, че да нямата време за съжаление. Приемайте света с цялото му многообразие и не се страхувайте, че може да ви съжалят. Бъдете великодушни, нали само великодушен човек може да приеме живот, различен от представите му и да не трепне. В този свят има място за всичко. И всеки има право да избира за себе си и според себе си.
Елена Пастернак
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/stories/2022/03/zhivite-tak-chtoby-ne-bylo-vremeni-na-zhalost/
За пресъздаване цялостта на човешката цивилизация
За пресъздаване цялостта на човешката цивилизация. Йерарси на мирозданието
Йерарси на мирозданието, привет!
Здравейте скъпи и разумни! Земното население не е толкова голямо, както си мислите и разделението на държави и територии е доста условно. Вие живеете в главите един на друг, когато не сте редом. Вътрешното съгласие и мир помага на близките ви, да доловят необходимите вибрации, за да се синхронизират с благоприятни коридори за развитие. Всеки човек си има своя уникална реалност и призма, чрез която възприема случващото се наоколо, а сега тази призма се приближава стремително към единството, за да може всеки човек да осъзнае реалността и да направи избор – разделен, когато всеки има свое възприятие или цялост, когато всичко се възприема от позицията на единния дух и смисловото му съдържание. Осъзнайте цялостта на всеки миг и участието ви в неговото създаване.
Сега, както никога преди, е важно запазване на спокойствие и връзката с наставници и пазители, точно през тях получавате информационните сигнали. Те се проявяват като интуиция, основана на телесните реакции и емоционалните нива, на силни скокове и напрежение, а това е възможност за колективно духовно израстване, приемане на човечеството като цялостна система за възприятия и преход от частното към общото, от борба към взаимно съгласие. Моля, обръщайте внимание на всичко това и незабавно възстановявайте уравновесено възприятие на вътрешното и външното пространство. Това е важно, защото вътрешното сътворява външното и цялостта ви зависи от сигналите, които излъчвате отвътре към пространството.
Ние взаимодействаме с вас, както вие общувате през интернет, връзката може да затихва, да е едва доловима, защото опитваме, да не ви претоварваме с информационни подробности и да отдалечаваме от реалността тези, които приемат непосредствено участие в поддържането на мира и хармонията по планетата. Върху тях са концентрирани мощни енергоинформационни потоци. Такива хора се завръщат със съзнанието си вкъщи, в енергийната съставка и помагат с вибрациите си, да разпространяват топлина и спокойствие по цялото земно кълбо. Уравновесете влиянието на силите върху душата си. Това, което се случва сега по планетата, не е нищо друго, освен опит, тъмните и светлите да се договорят, в това число и тези, които управляват. Много пъти сме съобщавали на планетарната йерархия, че изначалната концепция на световния принцип „доброто винаги побеждава злото“ представлява заплаха за населението, понеже е основан на разделение и агресия, на властта в една или друга сила.
Агресията иска да причинява добро с всякакви средства, което, само по себе си, е нарушение на свободната човешка воля. Сега е нарушен баланса на силите в мирозданието и за възстановяване на състоянието, е необходимо нещо да се пожертва, но това не са, в никакъв случай, вашите тела и души – това е психическата енергия и на първо място, възможността ви, да влияете ментално на ситуацията, чрез психическата енергия, която насочвате в егрегорите, основани на страховете. Знаем и виждаме, че мнозина не са спокойни при създалите се обстоятелства, в тях се пробуждат деструктивни чувства и точно те трябва да се осъзнават, и да не ги сдържате, за да не се натрупват и да се превърнете на взривни устройства, които могат да избухнат всеки един момент. А точно това се случва с вас в момента. Но скъпи наши, правете го екологично, по отношение към другите хора, като изживявате състоянията си, без да ги насочвате към някого/нещо, уединете се и опитайте, да пренесете външното навътре и да постигнете мир и баланс, преодолявайки деструктивните чувства, нали насочвайки в себе си тази енергия, в крайна сметка разбирате, че няма с кого да се борите и след такова дълбоко осъзнаване на собствената разрушителна сила, ще можете да постигнете стабилност в умението, да се справите с всички явления. Балансът на силите е нарушен, светлината натиска тъмнината и тя изтича от сърцата ви, за да запази дуалния фундамент. Обръщайте се към вътрешното единство между тези две енергии, които конфликтуват помежду си, но помнете, че потенциално са в единство. Тъмнината от страхове и болка се освобождава точно сега, и ако не се съпротивлявате, а окажете подкрепа на вътрешната трансформация, тъмнината и светлината се сливат в едно, в потоци от божествено приемане на разнообразието им.
Рано или късно, ще разберете, че всяка ненавист и агресия започва от вас и вероятно, преживявайки разделение и разрушение, да се завърнете към първичното си чувство и тогава, оставате сам с болката си, за да я направите управляема и да превърнете дуалните енергии в духовна сила, в цялост и единство. Страхът е много сложно и мощно състояние, което, както може да разруши човека отвътре, така и да разгърне невероятен потенциал, след прекъсване на връзките с пространството.
Помнете, сега сте човечество. Вашите души са безсмъртни и не няма поставена задача, да изоставите тялото си, и да се завърнете в божествения дом! Всеки от вас е необходим тук и сега, и заедно създавате реалността, а можете да я сътворите пълноценно, само когато сте свободни от страхове и борби на вътрешното с външното, на реалност и действителност, на добро и зло, само в случай, ако добро престане да побеждава злото или да го създава, само, ако светлината и тъмнината във вас, бъдат освободени и станете не просто човек, а носител на велика божествена енергия от единство на противоположностите.
Време няма повече, трябва да извадите енергиите изпод пластовете агресия, болки и обиди, и да изживявате тези чувства уверено, за да приключи противопоставянето на силите, защото е започнала духовна война, тъмнината ви пробужда чрез тревогата, карайки ви да я изпитвате неосъзнато постоянно, а светлината ще ослепява вътрешната тъмнина, създавайки ограничения за постигане върхове в развитието – разбери, скъпи човеко, всичко, което преживяваш съзнателно, ти дава сила! Става твое! А щом станеш махало, което се клати от една в друга крайност, се въвличаш в игрите между светлината и тъмнината и няма да узнаеш никога, кой си, защото, истинската светлина и истинската тъмнина, не се побеждават взаимно. Те са като мъж и жена в съгласие, а случващото се сега със силите се нарича сепарация и отделяне на човека от външни източници на условна светлина и условна тъмнина, с преход в безусловно състояние на вътрешна духовност.
Служенето на вътрешния абсолютен дух, чрез който в света се проявява и черното, и бялото, и Наблюдението на всички процеси, като неразделни един от друг, като процеси, създаващи цялостта на човешкото същество. Тъмните енергии се просмукват, опитвайки да заместят силите си не с количество, а с качество, а светлината напрегнато дърпа чергата в своя посока, но това е неправилно: всичко трябва да е еднакво ценно и стабилизирано, настроено едно с друго, за да може съ-ЗНАНИЕто, да е основа на човешкото същество, оглавявайки дуалността, обуздавайки влиянието ѝ върху душата и спирайки люлката на битието.
Животът е ръка за ръка със смъртта и това са правилата на играта, основен код, който сте разгърнали в най-малки подробности, пораждайки множество дуални сценарии, без да си оставите право на избор, а само ожесточавайки енергиите в пространствата. Вие си играете с емоции, трупали сте агресия, болка и печал в себе си, събирали сте въплъщения наред страхове и е време, да се избавите от тях. Да станете независима и силна цивилизация, начело на която не е добро и зло, светлина и тъмнина, а е Човекът! Уникален Човек, способен, да обуздае всяка енергия и да я трансформира в качествен Дух! Възмъжавайте и бъдете готови за пробуждане! Приемете лично участие в освободителния процес, освободете себе си, покажете своята готовност!
В ден и час, когато всеки човек по планетата, ще направи своя избор в полза на Човечеството, зарязвайки матричните роли и сценарии, започва великия преход. Помнете, че главната опозиция сте вие самите, матрицата само изпълнява желаните идеи и реализира подсъзнателните ви нагласи. Осъзнатостта е пътят към усъвършенстването на духовното начало в Човека! Вярваме, че повечето читатели на това послание, ще могат, да открият и осъзнаят кодовете, заложени в него и няма да се поддадат на БЕЗСМИСЛИЕТО. Мислете, осъзнавайте процесите от по-висока гледна точка, станете наблюдатели на вътрешната си реалност и да пребъде с вас Силата на Единството.
С благодарност и любов!
Джулай 25-24.02.2022
Превод: Йосиф Йоргов
https://telegra.ph/O-vossozdanii-celostnosti-CHelovecheskoj-Civilizacii-Ierarhi-Mirozdaniya-02-25
За силата и безсилието
За силата и безсилието
Съвременният свят с ескалираща сила, се отнася без необходимото уважение към собственото си безсилие, просто (или по детски) отричайки го. С летящ прогрес в усещането за безсилие, следователно, и за собствените граници, всичко става все по-призрачно. По-точно, отблъсква, отново и отново, отдалечавайки ни от възможността, да усетим човешката природа и да узреем истински. Колкото повече разширяваме възможностите си, информационни и технически, толкова по-бавно разбираме, че сме само хора, върху които действат физическите закони и биологическите закономерности, усещането за които, може да е подвеждащо, не е невъзможно, да бъдат отменени.
Ето, например, разговор по скайп, разбира се, също е разговор, но в него няма и не може да има много. И хората са неспособни, да възпроизведат живото, с технически средства.
Остаряването е процес, който може да се забави, но не може, да се спре. Казват, че скоро, когато се научат, да отглеждат човешки органи, ще станем безсмъртни. Но тогава, на планетата ще възникнат съвсем други въпроси, които, рано или късно, отново ще предизвикат безпомощност и необходимост от непопулярни решения. Между другото, самите решения са също тояга с два края. Не всичко е възможно, да се реши. И колкото да се разширява хоризонтите, все едно, се вижда ясно край.
Има множество смъртоносни болести, за които търсим и намираме лек, но се появяват нови недъзи, които напомнят за нашата крехкост и безпомощност, в съвсем прости ситуации.
Може да се направят много неща със себе си, но да се промени миналото, е невъзможно, както и генетичната предразположеност. Човек си има темперамент, телосложение и вродени начини за реагиране. Има ги по рождение. И с тях не може, да направи нищо, дори да иде на хиляди тренинги. Може само да се смири, преминавайки през злоба и безсилие.
И все пак, може да направи много неща със себе си, но е невъзможно, да направи нещо с друг човек, ако той няма никакво желание. Всяко излекуване започва с признание за безсилието пред реалността на другия. Всичко останало е зависимост. Но и самото признание за безсилие, не решава нищо, а само дава възможност. Какво ще реши този друг човек, никой не знае.
Отричането на безсилието, в много случаи, ни кара да, да губим време, издирвайки вълшебни таблетки, панацея и стратегии за всички времена. А такива няма. Това е като търсенето на Атлантида, на философския камък, на свещения Граал, на златото руно, на живата вода или алхимията на златото. Всичко е напразно. И колкото по-бързо го разберем, толкова по-бързо ще се заемем с локалния си, човешки, толкова кратък, лишен от смисъл, но в същото време, доста интересен живот.
Когато децата порасна до три години, разбират своите възможности, и им се струва, че силата им е безгранична, но света ги ограничава чрез физическите предмети и явления, както и с реакциите на възрастните. И това е благо. Разширявайки се, се сблъскват с пределите на своите сили. Децата преживяват тази криза и се успокояват. Опитът от преживяното безсилие, завръща човека към своите собствени граници и го прави истински човек, а не пулсираща звезда, разширяваща се безкрайно и помитаща всичко по пътя си.
Разбирането за ограничените сили и действията с тях, е безценно. Но това може да се разбере само, при сблъсък със своето безсилие. Всеки изучаващ своите възможности, се сблъсква с това. Всички велики, рано или късно, се спират. И Наполеон Бонапарт, и Уинстън Чърчил, и Стив Джобс. Някои опират в друга страна, други, в старостта, а трети, в смъртоносна болест. Много е възможно, но не всичко. Има граница между нас и космоса – и дори, между нас и много от желанията ни. И на тази граница ни изчаква спокойно безсилието – като последен предел на човешкото битие. Като напомняне, че е само човек.
Автор: Аглая Датешидзе
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2022/03/ponyat-graniczy-svoej-sily-i-nauchitsya-dejstvovat-v-nih-besczenno/
Вируси в съзнанието
Вируси в съзнанието, пречещи да живеете живота, който искате
Много често, ограничаващи убеждения играят значителна роля във възприемането на света и себе си. Т.е. това са мисли и възгледи, превръщащи се в бариери, недопускащи развитие.
Майката на известния психолог Роберт Дилтс, един от основоположниците на НЛП, през 1978 година се разболява от рак на гърдите. Лекували са я безрезултатно. През 1982 година изписват Патриция Дилтс, в четвърти стадии на заболяването. Роберт решава: щом е успял да помогне на толкова странични хора, негови клиенти, защо да не може да помогне на собствената си майка?
Дилтс, буквално, се заключва с майка си в къщи за няколко дни и работейки с нея е направил важно откритие в психологията. Открива причини, по които хората не си позволяват, да променят живота си към по-добро. Нарекъл ги е „ограничаващи убеждения“, или „вируси в съзнанието“. Те са три.
Синко, разбирам, че си привързан към мен и не искаш, да умра. Но никой никога не се е излекувал от рак в четвърти стадий, още повече, лекарите казаха, че не могат, да направят нищо повече.
Това е първото ограничаващо убеждение, наречено от Дилтс „безнадежност“. Щом никой никога не го е правил, следователно, и аз не мога. Има различни варианти: „нито една жена го не може“, „никой не може в тази страна“, „нито един наш пенсионер“ и так нататък. Но Дилтс не би бил гениален психолог, ако не се е досетил и то доста бързо, как да се справи с безнадежността: трябва да се намерят изключения. Занесъл на майка си, изрезки от вестници, записи от медицински дневници, телевизионни предавания за хора, които са се излекували неочаквано, въпреки диагнозата на лекарите. Такива случаи има действително и са описани. Когато пишете в коментарите „невъзможно е в нашата страна“ – точно това е тази безнадежност, т.е. първото ограничаващо убеждение. Лекарството са нашите истории, които търсим и публикуваме неуморно, и се надяваме, че ги четете.
Но, след това, нещата закъсали: Дилтс се сблъскал с втори тип „вирус в съзнанието“ – безпомощност. Да, разбира се, казала майката, има такива изключения. Аз не съм такава: аз съм обикновена, стара, слаба и болна жена. Не мога това, което успяват те, нямам толкова сили. Но и това се оказало възможно за преодоляване: Роберт Дилтс смятал, че всеки човек има неограничен ресурс и напомнил на майка си, как някога, семейството им живяло бедно и полугладно, но е намирало винаги изход от ситуациите, изглеждащи, по принцип, безизходни – „очите се страхуват, а ръцете действат“. Когато Патриция Дилтс си спомнила един след друг тези епизоди, се поободрила, станало ѝ по-добре. Но за кратко.
Изникнало последното препятствие – третото и най-неочевидното ограничаващо убеждение. Дилтс го нарекъл „безполезност“.
Майка му дълго отказвала да говори, но най-накрая признала: Помниш ли баба си, майка ми? – Да, помня. – А помниш ли, от какво умря? – От рак на гърдите. – А сестра ѝ, моята леля, от какво умря? – От рак на хранопровода. – Обичах много майка си и леля си. Аз не съм с нищо по-добра от тях. Ако те са умрели от рак, защо може да се поправя аз?
Дилтс открива, че привързаността към семейството и възрастните, е добра черта изобщо, но може да погоди лош номер на някого. За майка му, да оздравее в същата ситуация, в която е починала майка ѝ, е равносилно на предателство. Щом така са живели предците, трябва и ние да живеем като тях. Накратко, „никога не сме живели добре, не си струва да се опитва“. Познато ли ви е?
Да се преодолее това препятствие, е било най-трудно. Но Роберт Дилтс се досеща, как може да го направи и вече можем, да се възползваме от откритието му.
Помисли добре, казва на майка си. Искаш ли, сестра ми, твоята дъщеря, да каже, ако се разболее от рак: щом майка ми е умряла от рак, аз също трябва да умра, нали я обичам толкова много? – Какви ги дрънкаш! – се възмутила Патриция Дилтс. – Тогава ѝ дай добър пример. Ако се поправиш, ако се разболее тя, ще може да си каже: майка ми успя, да се излекува, мога и аз.
Ресурсът за преодоляване на безполезността е в бъдещето. Децата копират родителите си. Ако сега не намерим нов модел за подражание, който да позволи още 25 години живот, с удоволствие и полза за себе си и другите, а седнем, да се оплакваме от живота, показвайки на следващите поколения безнадежност, безпомощност и безполезност, нашите деца, защото ни обичат, ще си кажат: ние не сме с нищо по-добри от родителите си, които на 50 станаха старци.
А колкото до майката на Роберт Дилтс, тя разбира се, все пак, умряла. След много години и от съвсем друго.
Автор: Ксения Чурмантеева
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2022/02/virusy-soznaniya-meshayushhie-zhit-toj-zhiznyu-kotoroj-vy-hotite/
Защо побеждава винаги доброто
Знаеш ли, защо побеждава винаги доброто?
— Знаеш ли, защо има толкова много зло по света?
— Защо?
— Злото го финансират активно.
— Ммм… А доброто?
— А доброто, не. Доброто се крепи на човешката съвест, на справедливостта и истината.
— Ммм…
— Знаеш ли, защо, в крайна сметка, побеждава доброто?
— Защо?
— Рано или късно, парите свършват, а съвестта, справедливостта и истината са вечни.
Аристарх Ромашин
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/03/znaesh-pochemu-dobro-vsegda-pobezhdaet/
Какво изчерпва положителната ни енергия?
Какво изчерпва положителната ни енергия?
Усещането за щастие и вътрешен баланс зависи от редица фактори. Положителната енергия, която си създаваме, приемаме, влияе на нашето качество на живот. От друга страна, знаем, че негативната има разрушително действие. Средата, в която се намираме, хората, с които контактуваме, изчерпват нашата положителна енергия. Но какво друго може да ѝ попречи?
Приемате нещата лично – Всекидневно ни се налага да общуваме с много хора. Понякога без причина настроението е колебливо или пък е провокирано от умора, месечен цикъл, семейни драми. Много малко ни трябва и нечии думи веднага ни засягат твърде лично. Дори не осъзнаваме как по този начин повишаваме още повече нивата си на стрес.
Все още живеете в миналото – Ако то е болезнено, често е задържало много болка, гняв. Миналото краде от нашата положителна енергия и възможността да продължим напред по-щастливи.
Какво подсказва, че не сте добър слушател?
Постоянно се тревожите – Притеснението не решава проблема. От нас зависи да спрем да се тревожим и да предприемем действия за разрешаване на ситуацията, ако може да бъде разрешена. Безпокойството е загуба на енергия.
Клюки и участие в интриги – Има хора, на които денят им не е пълноценен, ако не са чули поне една клюка. Те дори не осъзнават, че обсъждането и създаването на интриги е загуба на положителна енергия. Вместо да насочат усилията си в нещо градивно, те създават за себе си повече негативизъм, занимавайки се с клюки.
Навици, които имат само сродните души
Винаги сте негативни – Негативните мисли, постоянният песимизъм, изчерпват нашата положителна енергия и намаляват шансовете ни да бъдем щастливи.
Нездравословно хранене – Има храни, които са ни любими, но определено имат отрицателен ефект върху нашите енергийни нива. Примери за такива са захар и захарни изделия, продукти с бяло брашно, тестени закуски, трансмазнини.
10 типа колеги, които е по-добре да избягвате
Често се оплаквате – Оплакването проектира негативност. Нашата мотивация спада, доброто ни настроение също, но освен това ставаме и нежелана компания за другите. Оплакването по никакъв начин не ни помага, то само разрушава положителната ни енергия.
Не спазвате дадената дума – без значение на кого какво сте обещали, може дори да е това да изпиете по чаша кафе с приятел, ако няма наистина някаква сериозна причина да отложите дадената дума, това ви създава усещане за напрежение, неудобство, че трябва да се отметнете. Всичко това черпи от енергията ви.
Не може да казвате „не“ – Някои хора се страхуват да бъдат по-директни, когато не им се иска да бъдат част от нечие събитие, когато имат нужда да се погрижат най-напред за собствените си нужди, когато се намират в токсични взаимоотношения. Да се научим да казваме „не“ е навик, който може да ни попречи да пропиляваме своята положителна енергия, за да угодим на другите.
https://www.az-jenata.bg/a/8-svobodno-vreme/58324-kakvo-izcherpva-polozhitelnata-ni-energiia/
Вселените: Вашите промени
Вселените: Вашите промени
Скъпи наши,
Много от вашите нови чувства и действия са неудобни, защото са непознати елементи на емоционалното ви същество. Елементи, които могат да съдържат дребнавост, избухване или освобождение, нелогични (за вашето 3D-съзнание) мисли или действия, или всичко ново, което изпробвате.
Вашето изглеждащо неустойчиво поведение, не е приятно за изживяване или наблюдаване – дори можете, да се чувствате изолирани. Вашите действия не са неправилни, просто, са част от откритието, на което сте способни.
Вие се различавате напълно от съществата, с които ви е било комфортно във външния ви живот. Затова можете, да кажете „Не“, дори да сте казали някога „Да“. Можете, да се сприятелите с някого, с когото ви е било неудобно преди. Или може да има многобройни промени, които не очаквате и не разбирате.
Новите вие, сте също толкова удивителни за самите вас, както и за обкръжаващите.
Вашето истинско същество просветва, както никога преди, затова реакциите ви са по-гъвкави и бързи. В същото време, изпитвате реакции, свързани с новото ви същество, но не обезателно познато на другите.
Вашият свят се преобръща, както вътрешно, така и външно – оставяйки смутени, разстроени, доволни и поразени тези, които ставате. Нещо подобно, вероятно, се е случило, когато сте били пубертет. Трябва да бъдете себе си, независимо от родителските, училищните или обществените препоръки. A често сте го правили чрез признанието на връстниците си.
Сега нямате връстници. Всеки от вас функционира независимо, с преобладаващ стремеж за любов към себе си.
Приключението ви води често при нови хора и места. Вие сте независимо същество, вътре в цялото. Най-близката аналогия е, че сте мускулна клетка в цялата Земя, а другите същества, насочени навътре, са кожата, косите, клетките на органите и т. н. Независимо, че всеки от вас, е неразделна част от цялата Земя, никой не играе нейната роля.
Всички се движете към или вече сте обвити с любов към себе си, до такава степен, че можете лесно, да изпълните решаващата си роля. Никой не е повече или по-малко важен от другия, затова, всички трябва, да работят заедно, за да създадат новото цяло, основано на любов.
Разликата между външен и вътрешен живот е, че на външно същество са му необходими, както последствия, така и последователи. Индивидуалността се отхвърля в полза на еднаквостта. И така, връщайки се към нашата аналогия, всички същества, насочени навън, искат да са кожна клетка и никой не иска да има работа с тези радикални мускулни клетки.
Никой не иска, да е подобен на някого във вашия свят, защото, обичайки се, индивидуалността става по-важна, отколкото, да следвате другите. И тези, които опитват, да ви въвлекат в своя лагер за еднаквите, ще ви изглеждат слаби и скучни.
Вие откривате силните си страни, в някоя странна фраза или действие, защото е сега времето ви за самопроверка, както проверявате микрофон, преди да го използвате. Вие не приличате на никого. Ново усещане, което изглежда неловкост, защото не сте свикнали, да изпъквате, да бъдете друг.
Може да кажете, че политици, кинозвезди, новатори и т. н., са насочени навън и са направили състояние и бъдеще, като са били различни. Ние, Вселените, молим, да се различавате. Независимо, че са били уникални актьори по време на външния земен период, са го направили, защото са разбирали, какво трябва да се случи.
Вие и другите същества, насочени навътре, нямате понятие, какво ще се случи, защото вашите действия и реакции са резултат от вътрешното ръководство. Тази нова ваша част, която никога преди не била на Земята. Независимо, че резултатът ще бъде общество от уникални хора, основано на любов, тези хора, включително и вие – не сте напълно формирани.
Вашето външно общество ви казва, че ужасни двойки и безпорядъчни подрастващи ще се заселят на едно или друго място. Сега нямате такава информация. Просто имате широко разбиране, че крайния резултат ще е уникален опит, основан на любовта. Това, което не можете, да си представите, все още, особено, когато откривате, че зъбейки се на приятел или роднина, забелязвате обидено изражение. Или ви отвръщат със същото.
Все още, търсите свое ядро, не е задължително, да знаете, как да го намерите. По този начин, можете да говорите или вършите неща, които изглеждат несигурни, но така търсите себе си, независимо, какво смятат другите, какъв точно трябва да бъдете.
Сега е трудно време, но е същото, както вашите пубертетски години и ще откриете, какво не може, да си представите – не това, което изисква общество или връстниците ви, а необходимото на вътрешното ви същество. И ще го правите всеки един миг, а не седмица или ден.
Позволете си, да се развивате така, както ви е необходимо, позволявайте го и на другите. Така да бъде. Амин.
Бренда Хофман.
Превод: Йосиф Йоргов
https://svetinus.ucoz.ru/news/vselennye_vashi_peremeny/2022-02-23-4612
Животът обича тези, които го обичат
Животът обича тези, които го обичат
„Всичко се случва, както трябва и винаги за по-добро“, – е написал класика Михаил Афанасиевич Булгаков.
На 16 години, улична циганка пророкува на Льолка, че няма да се омъжи никога.
И когато Валка ѝ прави предложение, Льолка се съгласява.
– Добре, – си казала тя, – поне булка да бъда.
Но неочаквано за Льолка, сватбата се състояла.
Дълго нямали деца.
Лекарите поставили диагноза: неизлечимо безплодие. И изведнъж, забременява.
– Не можете да износите детето, това е заплаха за живота ви! – предупреждават докторите.
– Добре, – смирено мълвила Льоля, – поне бремена ще походя.
И родила напълно здрав син.
След 40 години щастлив живот, на Льолка поставили страшна диагноза, обещавайки половин година живот, в най-добрия случай.
– Какво пък, – усмихнала се Льолка, – поне с парашут ще скоча, най-накрая. Цял живот съм мечтала. Но ме беше страх.
И скочила. И още. И още.
А диагнозата не се потвърдила.
Автор: Олга Малцева
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/stories/2022/02/zhizn-lyubit-teh-kto-lyubit-ee/
На пика в трансформацията
На пика в трансформацията
Човечеството преминава пик в трансформацията си. Точката на истината.
Старият управляващ земен режим, създава много силно електромагнитно въздействие по целия свят.
Особено силно въздействие има върху хората в градовете. Тъй като живеем в града, усещаме много ясно натиска върху психологическото ни състояние, възниква желание, да заминем някъде извън града. Но разбираме, че трябва, да се справим с тези енергии и да се възползваме, за свое благо. Виждаме, че тази сила осветява нещо в нас и извличаме максимална полза от конкретната ситуация.
Магнитното въздействие усилва депресивните точки, съществуващи в човека – всички конфликтни състояния и ситуации. Всичко се усилва максимално. И се прави, за да обърнем внимание, да вникнем в причините, за да ги излекуваме. Ако човека не е осъзнат, разбира се, няма да го направи и положението се влошава.
Ако се погледне енергийно, може да се определи като: това е, проточвахме, доколкото може. Вече, един наляво, друг надясно – все едно делят човечеството с нож. Който се е настроил към душата си и долавя вътрешния поток – надясно, който не може да се избави от въздействието на системата – наляво.
Т.е., какво поставя човека на първо място в себе си: старата система от вярвания – състоянието се постига чрез външно влияние, критерии за успешност са внедрени в съзнанието от обществото, зависимост от външните условия и правила, или пълното им зарязване и поставяне себе си на първо място. Престава да пренебрегва гласа на душата. Пълно преориентиране към своето истинско аз. Отчетливо осъзнаване на душевните желания и следването им без никакви компромиси.
Трудността е, да се отделят лъжливите желания и намерения, тъй като съзнанието е свикнало прекалено много с тях.
На първо място, да се отсеят всички негативни източници на информация. Как да ги определите?
– По състоянието си.
Това е такава информация, след която се появява страх, гняв, неувереност, объркване, безпокойство, съпротива, потиснатост.
Не я анализирайте, какво е правилно или неправилно. Осъзнайте я, по вътрешното си състояние. Ако се чувствате тежко, значи информацията е от „лукавия“.
Любов за всички!
Олмат.
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2135394
Практиката заземяване
Практиката заземяване
Nina Sumire
Преди да преминем непосредствено към практиката, нека да обсъдим някои основни моменти, които да помогнат като подготовка.
В какви случаи е необходимо заземяване?
– 1 – Когато има проблеми със здравето, не му достига внимание, грижа, когато „витаем“ в други „небесни“ сфери. Както се казва, когато трябва да стъпим на Земята.
– 2 – Когато забелязваме все по-често, че не сме в сегашния момент, когато сме невнимателни към живота си, мислим за минало или бъдеще, за други хора. С две думи, когато сме разсеяни и трябва да се съсредоточим.
– 3 – Когато не ни достига енергия.
– 4 – Когато енергията ни е токсична, когато е необходимо очистване.
– 5 – Когато имаме много потиснати емоции или сме зациклили на някоя.
– 6 – Когато е пропаднало желанието за живот, наблюдаваме признаци на апатия, депресия, устойчив стрес.
– 7 – Когато не можем, да намерим изход от някаква ситуация, да променим отношението си към някого към по-добро.
– 8 – Когато се чувстваме необичани, ненужни, изоставени, отблъснати, когато се нуждаем от майчина енергия.
А също, трябва да различаваме, какво не е заземяване (нали от това зависи резултатът от терапията!), няколко примера:
– 1 – Това, което още подсилва илюзията „аз съм тяло“ или „аз съм тяло с душа“. Ако забравяме, кои сме в действителност, това не е заземяване. Тогава е ЗАБРАВЯНЕ на истинския си аз.
– 2 – Това, което поддържа активни само долните енергийни центрове.
Заземяването създава енергийно равновесие (когато са максимално хармонични всички центрове), а не насочване надолу на енергията.
– 3 – Когато имаме енергийни загуби.
Когато ни мъчи стрес, когато се суетим, стремим се ту към едно знание, ту към друго, мятаме се от една крайност в друга, правим в живота си непреклонни експерименти, само и само, да сме оригинални, нарушавайки природните и вселенските закони.
Заземяването не е практикуване на неекологични компенсации (гледане на сериали, заземяване с храна, пиене на алкохол, пушене, любовници).
Заземяването не е деградация, това е самопознание и помощ при саморазвитието.
– 4 – Практики, след които, енергията става токсична.
Продължение на предната точка. Вредна храна, нередовен режим и други подобни, за които си имаме оправдания – това не е заземяване, а по-скоро, затъмнен разсъдък. Ако всичко не прави човека щастлив, здрав, осъзнат, за какво му е такова „заземяване“?
И така, практиките ЗАЗЕМЯВАНЕ е свързване с Майката Земя. Самото название е показателно.
Ето една такава практика, която се състои от няколко терапевтични крачки.
Първа крачка. Преди да се обърнете към Майката Земя, е важно да навлезете в медитативно състояние, с молитви, приемане, разкриване на психологическата, на вътрешна честност.
За това може да помогнат молитви, мантри, медитативни практики, лечебен настрой „Желая щастие на всички!“ и така нататък.
Втора крачка. Да видите личността в Природата.
За целта, трябва да си се припомните като дете, да възстановите връзката с малкото момиченце, което се е радвало на Природата.
С какви очи сте гледали Майката Природа? Какво ви е удивлявало и възхищавало? Какво е предизвиквало любознателността ви? Как усещаме, че е жива? Как сме наблюдавали живота на цветята, на насекоми, птици, животни? Какво точно ни е било интересно? Как сме общували с Природата? Пели ли сме ѝ песни? Разговаряли ли сме с дърветата? Забелязвали ли сме ежедневни чудеса? Долавяме ли отговорите на Природата чрез сърцето? Да опитаме да го направим и сега!
Трета крачка. Благодарност.
За какво точно сме благодарни на Майката Земя? Нека да са прости и искрени думи, извиращи от сърцето, от дълбините на душата. Нека да бъде спонтанна молитва на вътрешното ви дете, да е като мелодия, естествена песен, открита, чиста.
Колко съм ти благодарна, Майко Природа? Как се отнасях към теб като дете? Как се отнасям сега? Какво искам да си припомня? Какво мога да направя за теб? Нежно да докосна цветята, да прегърна дърво, да посадя ново, да се грижа за красотата, да те пазя, да не късам напразно цветя, да не тъпча растенията, да не хвърлям боклуци? Какво друго?
И четвърта крачка. Самата практика заземяване.
Това може да са:
– молба за помощ (възстановяване на енергията, на здравето, съвместно с молитва, обръщение към Бога, към Вселената);
– терапевтична изповед сред природата (завършва също с молитва; когато изповядваме всичко потиснато, но оставяме емоционален боклук, обработваме, трансформираме всичко токсично);
– Осъзнати разходки, когато не само се разхождаме и съзерцаваме, а го правим чрез сърцето, с любов, с благодарност, намираме нещо интересно, любуваме се, удивляваме се.
Това са също и подмладяващи практики: когато се възхищаваме, удивляваме, учим се, радваме се – всичко това лекува, възстановява нашата хормонална система, състоянието;
– Общуване със стихиите: дишаме осъзнато, ходим боси, танцуваме под летния дъжд, къпем се, „бродим“ по ручея, ходим по брега, дишаме прана, разхождаме се в гората, стоим прегърнали дърво, седим край огъня, правим поход в планината, събираме в подходящото време билки, дишаме аромата им, събираме горски плодове, лежим на полянка, слушаме пеенето на птиците, жуженето на насекомите, препичаме се на слънце или на луната, любуваме се на звездите, грижим се за посаденото и посятото и т.н..
И в накрая благодарим, правим мислени (и не само, ако е възможно) поклони на Земята, завършваме с молитва. Ако има възможност и необходимост – очистваме мястото от фин и видим боклук.
И така, практиката заземяване, е практика на общуване с Природата като с личност. Всички лечебно вече ни е дадено, всичко ни се дава с любов, можем да не измисляме нищо ново, да приемем с любов и благодарност и да се грижим за Майката Земя.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12421-praktiki-zazemleniya
Да си глупав и покорен е норма
Да си глупав и покорен е норма
Новото нормално обича новохората. За пръв път в човешката история се създава ново нормално, което не произлиза заради човешката необходимост, а е създадено изкуствено и хората принудително се приучават да заемат мястото си в него.
Не! Не съм прав. Комунизмът беше първият такъв опит, но там голяма част от планетата запази нормалната си мисъл и не позволи на тази идея да се развие. В момента обаче оазисите на нормалността и адекватността са точно оазиси – малки кладенчета на познание и подозрение заобиколени от пясъците на новонауката.
Разликата между новохората и хората е проста – за новочовека е достатъчно да притежава покорство и липса на критично мислене. В новосвета не се насърчава свободната мисъл. Дори мисълта се свежда до някакъв перверзен вид на колективно съзнание. Но за разлика от мравките и пчелите, при новохората колективното съзнание не е насочено към опазване на общността, а към нейната окончателна деструкция.
Липсата на критичност при новохората (наричана в миналото глупост) се налага да е избирателна. Тоест, индивидът трябва да е достатъчно умен за да може да използва тоалетна хартия и достатъчно глупав за да смята, че това действие е напълно достатъчно за да бъде наречен венец на природата.
Възпитанието на новохората обаче е обратим процес. За съжаление, хомо сапиенс се стреми към истина, затова за тяхното превъзпитание трябва да се вкарва постоянен натиск и съответно ресурс. Ресурсът е финансов и е неизчерпаем, защото в новосвета няма валута, която да е обезпечена с някакви физически активи. Всичко е виртуално и за да могат едни суми пари да просъществуват трябва само да се напише една цифра на някой банков компютър. Целия свят се подчинява на тези въображаеми цифри. За тях се водят войни и умират хора.
Медиите отдавна не са коректив и бълват платена дезинформация. Свободното общуване на хората е подтиснато. Налага се цензурата на новонормалността.
Стандартът се поддържа от някаква безлика шайка от фактчекъри, редактори и цензори. Създава се паралелна научна общност, която се обръща срещу устоите и основната доктрина на науката – че всяко твърдение трябва да може да бъде оспорено и подложено на експериментално доказателство. Резултатите, в крайна сметка могат и да се манипулират.
Науката системно се заменя с вяра и религия. Това не е случайно, защото религията изисква религиозна дисциплина. Вече не е срамно да се твърди: „Вярвайте в безтегловността, десетмерното пространство и във ваксините“ И ако някой не вярва има клади, кръстоносни походи и гонене на вещици.
Вече живеем в реалност, в която нищо не е нормално.
Живеем в сбор от рестрикции наложени от странни разпоредби на здравни министри, уж световни организации и моделирани от агресивни НПО-та, които все повече приличат на шпиц команди за юридическо-правен терор.
Новохората сред хората се увеличават и се радват на новия си статут на привилегирована група. За да поддържат своите привилегии те ритуално приемат маркерите на нововремето. Независимо дали е ваксина, чип или нафора. За което получават сертификат, паспорт или свето кръщение. Със всеки от тези документи на новочовекът му се обещава да отиде в новорая и там ще го чакат четен брой девици и вечен безлихвен кредит, с който може да си купува почти неограничено количество мляко и масло, а когато има черен петък и амброзия.
Вярвайте ми.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/700877
Обновяване на зрителната ви чакра
Плеадиански съвет: Обновяване на зрителната ви чакра
Привет, скъпи наши.
Ние сме плеадианският съвет. Искани се, да се да се спрем на симптомите при физическото възнесение, които мнозина от вас усещат, с приближаването на 2022 година. Вашето вселенско висше „аз“ ви подтиква, да работите над духовното си съзнание. Мнозина са започнали, да получават последователни обновления за шестия ви енергиен вихър, известен ви като “3-то око”, докато навлизате в 2022 година.
С напредване на пробуждането и разкриване на истинската ви божествена природа, вашите човешки тела губят плътността си, според очистването на емоционалните проблеми във физическото тяло. Това създава преустрояване на физическата и енергийна нервна система. Енергетиката на 2022 година е предназначена, за стимулиране на физическата метаморфоза, за да може, да поддържате земния петмерен шаблон.
Във връзка с многото физически промени, протичащи в тялото ви, може да усещате движение като на електричество по цялото тяло, основно, в областта на краката, на шията и раменете, скованост в ставите и долната част на гърба. Постоянно усещане, че трябва да раздвижите тялото си. Когато освобождавате стара енергия, създава напрежение и стрес в мускулите, които ги напрягат и предизвикват мускулни спазми. Мнозина долавят енергийно изтощение. С напредването на физическата ви трансформация, голямата част от енергията ви е съсредоточена върху физическата метаморфоза, оставяйки ви усещане за изтощение през деня и неспокойни нощни часове. С навлизане на възнесенската енергетика през 2022 година, мнозина от вас ще усещат възвишени състояния на съзнанието, обединение с висшия аз, голям енергиен наплив и състояние на спонтанно творчество.
Честотите, кодирани в енергийната светлина, които са планирани за интегриране в планетарната ви система през 2022, също са разработени за усилване на активациите, пробуждащи шеста чакра при тези от вас, които са поели към възнесението. Неспособността, да заспивате се усилва поради настройване на съзнанието ви към по-високите честоти. Следва зачестяване на главобола, неспособност за съсредоточаване, разсеяност, замъглено зрение, временна загуба на памет, чувствителност към светлина и звук. Не се страхувайте, тези възнесенски симптоми са временни, но необходими за физическата метаморфоза до по-високи честоти.
Ценен съвет, който искаме да ви дадем, за справянето с тези симптоми, е да сте осведомени. Осъзнатостта е ключ – вашето тяло винаги ви изпраща сигнали и указания, как да се грижите правилно за себе си. Вашата осведоменост е необходима, за насочване на физическото тяло през прехода към по-високи измерения в себе си и в реалността си, понеже всеки се нуждае от различни корекции на личните изисквания и от грижа за себе си.
Грижливостта към себе си, очистването и пиенето на много вода, са от първостепенно значение през цялата 2022 година, понеже играят важна роля, не само за здравето, но и за очистването на физическото тяло. Предстоят вълнуващи времена, защото наблюдаваме много внимателно възнесението ви, толкова много сте напреднали, скъпи наши…
Изпращаме на всеки от вас, нашата безусловна, обединяваща любов накрая на нашето послание. Заслугите ви пред Земята се ценят много, благодарим ви.
Паралел Бритни.
Превод: Йосиф Йоргов
https://svetinus.ucoz.ru/news/sovet_plejad_obnovlenie_vashej_glaznoj_chakry/2021-12-25-4488
Бутафория ли са повечето хора
Бутафория ли са повечето хора? Мое наблюдение
Колкото повече наблюдавам хората, толкова по-често осъзнавам, че повечето хора са нещо като негативна декорация. В тях няма здрава същност.
При такива хора, няма друга задача в живота, освен нещо посредствено и негативно. Целият им живот се върти около примитивни действия и алогично мислене.
Убиват алогично тялото си с отвратителен начин на живот, все едно тялото им е завод за преработка на отпадъци.
Напълно са неспособни да управляват живота си. Все едно спят в движение.
И основното им занимание през свободното от рабска работа време, е да унижават тези, които са по-висши. Пишат коментари, често, видимо, в променено състояние на съзнанието. Зли коментари. Осъждат. Съдят, докато са в компания на кухненската маса. Просто е непостижимо за съзнанието ми.
А още, такива хора, най-често, са вманиачени на тема размножаване. Все едно, в подсъзнателната им програма е заложено, да увеличават числеността и да завладяват територии.
При наблюдаване на такива хора, възниква впечатление, че са поробени от някакъв вирус, гъбички, не знам, какво точно… И той ги управлява. В тях няма души, няма ясно съзнание, няма широко мислене, няма дисциплина, няма развитие. Има нещо невменяемо и вечен стремеж да обиждат. И такива хора са тълпи.
Тъй като живея в мегаполис, имам възможност да съм на разни места по социален статус. Човешката енергетика се различава много силно. Контрастно. А когато гледаш на разнородно струпване, разликата е още по-забележима.
При негативната бутафория, енергетиката е подобна на смърт.
Депресия, апатия, някакъв смог около тях. Усещане за безпросветност, в прекия смисъл: няма светлина, няма прозорци, през които да свети слънце. Не се вижда небе. Няма смисъл. Няма радост. Няма развитие. Няма спокойствие. Има само нещо сиво, противно и лепкаво.
Когато гледаш на друг вид хора (не всички обезпечени и успешни хора излъчват душевно, ментално и телесно здраве, между другото), енергията им звучи като кристален звън. Тя е чиста, светла, ярка, смела. А такива хора са малко. Много. Малко. Единици.
С негативната бутафория нямаш желание да обменяш енергии.
Не ти се иска, да се заразяваш с негатива им. Със здрави хора ти се иска да си редом, тяхната енергия, сама по себе си, разширява съзнанието, лекува.
Психолог Татяна Жукова
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/bolshinstvo_ljudej_butaforija_moe_nabljudenie/2021-06-22-20520
Как да намерите сили в себе си
Как да намерите сили в себе си
1. Вие не сте вашето минало. – Колкото и хаотично да е миналото ви, пред вас лежи лежи чист, свеж и отворен път. Вие не сте миналите си навици. Вие не сте миналите си грешки. Не сте това, с което някой се е отнасял някога. Вие сте са това, което сте тук и сега. Вие сте само сегашните си постъпки.
2. Съсредоточете се върху това, което имате, а не, какво нямате. – Вие сте човекът, който сте точно сега. И, ако погледнете честно, положението ви не е чак толкова лошо – иначе нямаше да четете тази статия. Това, което ви е действително необходимо, е да издирите една позитивна мисъл, която да ви вдъхнови и да ви помогне, да продължите напред. Хванете се за нея, колкото се може по-здраво и се постарайте, да се съсредоточите върху нея. Да, може да ви се струва, че нямате нищо и дори да имате нещо, то е прекалено малко, но разума ви напълно може, да ви въодушеви. И това въодушевление е единственото, което ви е, действително, необходимо, за да напредвате.
3. Проблемите са неразделна част от личното израстване. – Да-да, нашите проблеми и решението им са част от живота и личното израстване. Хората губят работа, боледуват, а понякога, дори загиват при нещастни случаи. Когато сте млади и нещата ви са много добре, ви е много трудно, да осъзнаете напълно всичко това. Но най-умното, а понякога и най-трудно, което можем да направим, попадайки в подобна ситуация, е да се възползвате от реакцията си на нея, за да закалите волята и решимостта си. Може, колкото и да ви се иска да крещите, да хвърляте по стената предмети и да псувате – но, все пак, сте над всичко това, нали? Помнете, неудържимите емоции, като правило, правят всичко, още по-лошо. И макар трагедиите да са действително нещо лошо, ни дават възможност, да станем по-силни.
4. Понякога може да си позволите, да се размекнете. – Не сте длъжни, да се правите винаги на силни и да се правите, че всичко ви е наред. А какво мислят за вас хората в тази ситуация, не би трябвало изобщо да ви безпокои. Ако ви се иска, да си поплачете – плачете, това е дори полезно. Усмивката не винаги означава, че сте щастливи. Понякога означава само, че сте достатъчно силни, да се срещнете с проблемите си, лице в лице.
5. Животът е крехък, внезапен, и понякога по-кратък, отколкото изглежда. – Помнете, утре може да не съществува. За някои – със сигурност. Точно сега, някой си прави планове за утре, без дори да подозира, че няма да го доживее. Това е тъжно, но такъв е живота. Затова използвайте днешния ден разумно и от време на време спирайте, за да си дадете сметка, колко е прекрасен живота. Всеки преживян миг, е безценен дар. Не си пилейте времето, да мислите за нещо лошо. По-добре го използвайте за нещо, което да ви помогне, да следвате необходимото направление.
6. Всички грешим понякога. – И колкото по-бързо го разберете, толкова по-бързо ще станете още по-добри, и в крайна сметка, ще правите по-малко грешки. Не, никога няма да станете абсолютно непогрешими, но ако вместо да се стремите, да го постигнете, не правите нищо, със сигурност, няма да се получи. По-добре да грешите, отколкото да не правите нищо. Затова, напред, хващайте се за работа! Или ще преуспеете, или ще усвоите важен урок. Но, при всички случаи, печелите!
7. Напълно сте способни, да се направите щастливи. – Чувствата се променят, хората също, а времето не спира. И винаги имате избор. Не може безкрайно да прехвърляте миналото и грешките му, за да станете щастливи. Усмивката е осъзнат избор, а не някакво чудо. Не допускайте грешката, някой или нещо, да ви направи щастливи. Истинското щастие може да дойде само от дълбините на душата.
8. Старайте се, да се дистанцирате емоционално от проблемите си. – Вие не сте проблемите. Вие сте много повече. Вие сте живо човешко същество, къде по-сложно от всичките ви проблеми заедно. А това означава, че сте по-силни от тях – можете да промените и тях, и отношението си към тях.
9. Не правете проблема по-голям, отколкото заслужава. – Не позволявайте на едно тъмно облаче, да ви скрие небето. Колкото и мрачен да е живота ви, някъде свети слънце. Понякога, трябва само да забравите, какво усещате, за да си спомните, какво заслужавате и да продължите напред.
10. От всичко случващо се, може да си извлечете поука. – От всичко. От тези, с които се срещате, от каквото и да се случва, и т.н.. Всичко това е част от един голям урок, наречен живот. И затова – никога не се отказвайте, да се поучите, особено, когато нещата не са такива, каквито ви се иска. Ако не сте получили желаната работа или не са се получили новите отношения, значи, престои нещо още по-хубаво. А усвоеният урок е първата крачка към него.
11. Разглеждайте всяко изпитание като шанс, да научите нещо. – Запитайте се: „На какво може да ме научи тази ситуация?“ В каквато и ситуация да попаднете, винаги може да откриете нещо ново. Как да станете по-силни. Как да общувате. Как да доверявате на инстинктите. Как да изразявате любовта си. Как да прощавате. Как, и кога да освободите. Как да се стремите към новото.
12. Всичко се променя, но Слънцето изгрява всяка сутрин. – Имам лоша новина за вас: нищо не е вечно. А имам и добра новина: нищо не е вечно.
13. Да се откажете и да продължите, са две разни неща. – В живота на всеки, неизбежно настава момент, когато се уморяваме от опитите, да догоним всички и да поправим всичко, но това не означава, че трябва да се предадем. Това не е края, а ново начало. Просто, започвате да разбирате, че някои хора не ви трябват, както и излишните страсти, които носят в живота ви.
14. Бягайте далеч от негативните хора. – Всеки път, когато се избавите от нещо негативно, отваряте място за позитив. Животът е прекалено кратък, за да го пилеете с хора, които смучат вашето щастие, като вампири. Избавяйте се от негативните, защото са майстори в разрушаване на увереност и самооценката. Най-добре, се обкръжете с хора, които да стимулират най-добрите ви черти.
15. Идеални лични отношения не съществуват. – Идеалните и съвършени романтични отношения съществуват само в рицарските романи. Искате отношенията ви да са идеални? Научете се да се справят с проблемите в тях – точно това ги прави идеални.
16. Не забравяйте, да се обичате. – Една от най-сериозните неприятности, която може да ви се случи в живота, е да изгубите сами себе си, обичайки прекалено някого и забравяйки, че вие сте също човек, достоен за любов. Кажете, кога за последен път ви е казвал някой, че ви обича безусловно? Че това, което говорите и мислите за този човек, е много важно? Кога за последен път някой ви е казвал, че се справяте отлично или са ви завели някъде, просто, защото ви е хубаво там? А кога този „някой“, сте били вие?
17. Не позволявайте на други, да вземат решения вместо вас. – Да, ще ви се наложи, да свикнете, да не се безпокоите за мнението на околните и да си докажете, че сте по-добри, отколкото ви смятат.
18. Затаявайки злоба, преди всичко, вредите на себе си, а не на другите. – Старайте се винаги, да прощавате и да продължавате живота си, дори никога да не ви помолят за прошка. Това не е нужно на тях, а на вас. Затаили обида на някого, се лишавате от щастие. Избавете се от такъв ненужен стрес – още сега.
19. Вие не сте сами. И проблеми имат всички. – Да не спите през нощта, притеснявайки се за някого. Да опитвате да съберете парчетата на душата си, след нечие предателство. Да се чувствате най-зле от всички на света, защото някой не ви обича достатъчно силно, за да остане с вас. Да се страхувате, да изпробвате нещо ново, защото може да не ви се получи. Нищо от всичко това, не е показателно, че нещо не ви е наред, че сте откачили. Това означава само, че сте човек и ви е необходимо време, да дойдете на себе си. Не сте само вие такива. Колкото и жалки или смутени, да се чувствате поради ситуацията, в която сте попаднали, безброй хора вече са били в такава, а още повече, ще бъдат и след вас. И когато си казвате „Само аз съм такъв“, нагло се лъжете.
20. Има, за какво да благодарите на съдбата. – Да, този свят е пълен с мъка, но е пълен и с хора, които я преодоляват. Понякога си струва, да забравите това, което е напуснало живота ви, за да цените по-добре това, което имате, да очаквате с желание бъдещето. Хенри Дейвид Торо е казал: „Богатство е способността, напълно да възприемате живота“. И дори, когато нещата изглеждат много зле, е полезно да погледне на живота, от друга гледна точка. Не сте си лягали, да спите, гладни. Не ви се е налагало, да спите на улицата. Има какво да обличате. И не работите за мизерна заплата по 20 часа в денонощието. Имате достъп до чиста питейна вода. Ако се разболеете, може да идете на лекар. Не ви се налага, да се вцепенявате от страх. Имате достъп до Интернет. В края на краища, умеете да четете. Мнозина, може да ви сметнат за богаташ – затова ценете това, което имате.
21. Постоянно подхранвайте вътрешната си надежда. – Загуба, безпокойство, болест, стъпкана мечта – колкото и лошо да ви е било, колкото неосъществими да ви се струват амбициите ви, поне веднъж на ден, се старайте, да сложите длани на сърцето си и да кажете на глас: „Тук обитава надеждата“.
22. Неприятната истина е много по-добра от сладката лъжа. – Трябва да виждате нещата такива, каквито са, а не каквито ви се иска да бъдат. По-добре горчиво лекарство, отколкото подсладена отрова.
23. Понякога е трудно, да се разбере, колко сте близко до успеха. – Винаги напредваме точка по точка, а едва след като се обърнем назад, виждаме, как се е получила линия. Често успехът, е къде по-близко, отколкото ни се струва и ни изненадва, когато най-малко очакваме.
24. Понякога, най-много ни върви тогава, когато не получаваме желаното. – Именно така ни кара, да преразгледаме приоритетите си, да открием път към нови възможности и да обгърнем всичко със свеж, не замъглен от нищо поглед.
25. Смехът е най-доброто лекарство от стрес. – Смейте се над себе си и по-често. Старайте се, да намирате смешно във всяка ситуация. Оптимизмът привлича щастието. Ако сте позитивни, няма да ви се налага, да търсите хубави неща и хора. Те ще ви намерят сами.
26. Грешките са ни само от полза. – Всички правим грешки. Позволяваме на хората, да ни използват и да постъпват така, както не заслужаваме. Но, ако помислим добре над всичко, неудачните ни избори могат да ни научат на много неща, и макар някои неща, да не можем да си ги върнем, а извинения от някои, няма да дочакате, но следващия път няма да допуснете една и съща грешка. И вече имаме повече власт над бъдещето си. Помнете, греши не този, който се спъва, а който не става, дори да има такава възможност. Затова, станете! Много често, хубави неща пропадат от живота ни, за да бъдат заместени с още по-хубави.
27. Да се безпокоите, е напразно пилеене на енергия. – Безпокойство няма да ви избави от утрешните неприятности. То ви избавя от енергия днес.
28. Ако ви е трудно да напредвате, правете го с малки крачици. – Необходимо е да имате устрем напред, особено в трудни времена. Не бива да губите инерция! Докато се движите напред – дори да пълзите като охлюв – непременно ще стигнете до финала. Затова се радвайте на всяка ваша крачка, не е важно, колко е голяма. Нали всяка крачка ви отдалечава от миналото и ви приближава до желаното за утре. И не е важно, накъде се стремите – към по-добър живот или към заветна мечта – ще я постигнете, като направите множество крачки в едно направление, по една, във всеки един момент.
29. Винаги ще се намери някой, на когото да не харесате. – Просто не е възможно, да харесвате на всички. Каквото и да правите, бъдете винаги готови, че на някого няма да хареса. Затова, не му обръщайте внимание и правете това, което ви подсказва сърцето. Какво говорят и мислят останалите, не е толкова важно. Много е по-важно, какво мислите за себе си, вие самите.
30. Ще ви е много по-добре без някои хора, които сте смятали за необходими. Горчивата истина е, че някои хора са с вас, докато имате необходимото им. А когато необходимото изчезва – изчезват от хоризонта. А добрата новина е, че рано или късно, всички такива временни, изчезват от живота ви и остават само надеждните приятели, на които може да се разчита.
31. Единственият ви съперник сте вие самите. – Когато забележите, че се сравнявате с колега, със съсед, с приятел или знаменитост, спрете се! Разберете, нямате нищо общо с тях. Вие имате съвсем различни слабости и силни страни – такива, каквито другите нямат. Заделете минутка и опитайте да разберете, какви са силните ви страни и благодарете, че ги имате.
32. Не всичко, което се случва с вас, ви е подвластно. – Но е във властта ви, как да реагирате. Във всеки един живот има, както позитивни, така и негативни аспекти, а дали да сте щастливи зависи, върху какво се съсредоточавате. Например, ако се простудите, се радвайте, че е временно, ще ви мине и болестта не заплашва живота ви. Загубили сте мач на баскетбол? Затова пък, сте прекарали с приятели в здравословно и весело занимание. Курсът на акциите ви пада? Нищо страшно, ще се повиши. И изобщо, имате късмет, че сте спестявали, когато мнозина не са можели, да свържат двата края. Навярно, сте разбрали.
33. Животът никога няма да е прост и лесен. – Ако го очаквате, остава ви само разочарование. Нищо достойно не се постига даром, а безплатните неща си струва, да ги заплатим. И затова, бъдете готови, всяка сутрин, да бягате все по-далеч и все по-бързо от вчера – но в необходимото направление! Това не е лесно, но си заслужава!
34. Вашето бъдеще е безупречно. – Колкото и мръсно да е било миналото ви, бъдещето ви е винаги безупречно. И не смейте, да слепите утрешния си ден от вчерашните остатъци. Не се оглеждайте назад, ако няма, на какво да гледате. Всеки ден е нов старт, ново начало. И всеки нов ден, е първия от останалия ви живот. Един от най-добрите начини, да изоставите миналите тревоги е, да направите нещо, за което ще сте си благодарни в бъдещето.
35. Не сте се напъхали в задънена улица, просто трябва да разберете нещо. – Понякога ви се струва, че сте в безизходност. Съмняваме се в способността си, да вземаме решения, способни да променят живота ви, да отворим нова глава или просто, да станем самостоятелни. Но знайте: ако птица със здрави крила, е държана дълго в клетка, как може да знае, че може да лети? Вашите крила са си при вас, и ако ви се стори, че сте в задънена улица – разперете крила. Малко усилия и ще прелетите над препятствията.
36. Всяка монета си има и друга страна. – Точно затова, не можем да изпитаме удоволствие, без да опознаем болката. Не разпознаваме радостта, ако не познаваме печал. Няма да станем уверени, без да сме били объркани, а и спокойствие без безпокойство е невъзможно. И нима е възможна надежда в света, без отчаяние? И не можете, да намерите монета само с една страна, с която да си купите щастлив, безоблачен живот.
37. Винаги имате избор. – В каквато и ситуация да сте, имате винаги, поне две възможности. И ако не можете физически да промените нещо, може да промените отношението си към него. Можете просто, да седите в тъмното или можете да намерите вътрешната си светлина, надниквайки в собствената си душа и забелязвайки това, което, дори, не сте подозирали. И тогава, кризата се превръща във възможност, да научите нещо ново, а разрушаването на вашия свят, е възможност за нов.
38. Ако сте затънали в тъмнина – пуснете в нея другите. – Не, не е задължително, да успеят да ви измъкнат, но светлината, която могат да донесат, може да е показателна, в каква посока е изхода.
Олга Давидовна Руди
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/najti_v_sebe_sily/2021-06-09-20060
9 признака на стреса, за които вероятно не подозирате
9 признака на стреса, за които вероятно не подозирате
Стресът на модерния живот, примесен с пандемичната обстановка, в която живеем вече повече от година, е толкова сериозен, че рядко имаме дори минутка, за да поспрем и да се замислим над това как се чувстваме. Въпреки това телата ни веднага разбират кога нещо не е наред и започват да ни изпращат различни сигнали, на които е важно да обърнем внимание.
Истината е, че никой не достига до хронично заболяване за няколко дни, а симптомите, които обикновено изпитваме всъщност са като лампичките, които светват на колата ни. За разлика от примера с колата обаче, ние няма как да си купим нова, това което ни остава е да се погрижим за телата си тук и сега.
Затова в този материал събрахме 9 признаци на хроничен стрес, за които вероятно не подозирате.
1. Нередовно изхождане
Обикновено сме свикнали да свързваме по-рядкото посещение на тоалетната с проблеми с храносмилането или храната, която сме приели. Стресът обаче също би могъл да бъде причината, тъй като той често води до възпаление в червата. Последните изследвания в областта сочат, че има директна връзка между това което се случва в мозъка ви и това, което наблюдавате в червата си.
.jpg)
2. Проблеми с кожата
Кожата ви всъщност е като прозорец, през който можете да видите всичко, което се случва вътре в тялото ви. Хормонът на стреса кортизол увеличава омазняването на кожата, а възпалението в червата, за което вече говорихме би могло да доведе до редица състояния като акне, екзема и дори псориазис.
3. Безсъние
Хроничният стрес води до постоянно високи нива на кортизол, а когато те са повишени, нивата на мелатонин се понижват. Това би трябвало да се случва сутрин, когато е времето за събуждане, но ако вечер нивата на кортизол са все още високи, със сигурност ще имате проблеми със заспиването.
4. Често главоболие
Изследванията показват, че стресът може да се превърне в основно причина за мигрената. Той е и сред основните причинители на бруксизъм или скърцане със зъби по време на сън, който пък би могъл да доведе до сутрешно главоболие.
5. Шум в ушите
Непрекъснатият шум в ушите е не само неприятен, но може да доведе и до замайване. Учените все още не са наясно каква е причината за появата на този феномен, но са установили, че намаляването на стреса и неговото управление, водят до бързо облекчаване на шума в ушите.
6. Изтъняване или падане на косата
Стресът би могъл да предизвика засилен косопад, който често стряска доста дами. Добрата новина тук е, че подобен тип косопад не уврежда фоликулите и е много вероятно косата да започне да расте отново, ако успеете да управлявате нивата на стрес, на които сте подложени.
7. Нередовен цикъл
Хипоталамусът изпраща сигнали към хипофизата, която изпуска естроген и прогестерон, които пък стартират цикъла. Ако обаче нивата на кортизол в организма са прекалено завишени, тази деликатна система излиза извън баланс и може менструацията да закъснее, да е по-лека от обикновено или доре да пропусне месец.
8. Понижено либидо
Високите нива на стрес влияят на хормоните, отговорни и за либидото ни, което е причина и често стресираните хора да нямат никакво желание за секс.
9. Разболявате се по-често
