Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236815
Users Today : 4244
This Month : 84657
This Year : 374534
Views Today : 17453
Who's Online : 14

4 неща, които не бива да позволявате и прощавате

4 неща, които не бива да позволявате и прощавате на възрастните си деца

Интересна информация ми подхвърли интернет: ако в инструкцията на смартфона се казва, че издържа всякакви удари, хората не го жалят. Хвърлят, удрят, изпускат без опасения. Ако е написано, че е крехък – пазят го като зеницата на окото.
С хората е същото. Мекият, снизходителен, готов на компромиси, затварящ си очите за недостатъците, никой не го цени. Ценят само тези, които определят: така може, а така не бива!
Внушават ни: ако искате добри отношения в семейството, се пригответе, да търпите, да разбирате и прощавате. Но вярно ли е всичко това? Няма ли, да си избършат краката някой ден с нас, да ни се качат на главата?
На Изток казват: „Ще прощавате на близък човек, докато не започнете, да го ненавиждате“.
Наскоро имах възможност, да се убедя в това. Появи се нова позната, с която ми бе интересно да общувам. При това, децата ми се сдружиха с нейните. Започнахме, да се разхождаме заедно, да ходим на кино. Но винаги закъсняваше за срещите по 30 минути, не се извиняваше, смяташе, че е в реда на нещата. А няколко пъти отложи среща в последния момент, защото ѝ предложили по-интересен вариант.
Затварях си очите, мълчах и търпях. Два пъти, пет, шест. Чувствах, че в мен се надига неприязън, поради пренебрежителното отношение, но да чета нотации на възрастен – не е в моите принципи. Когато жената за пореден път започна, да уговаря среща, неочаквано за себе си заявих, че повече срещи няма да има. Беше искрено удивена – всичко било прекрасно.
Дистанцирах се, нямам нужда от такава дружба. Но има ситуации, от които не можеш да се „измъкнеш“. Бащи и деца, например, съпрузи. Ако позволявате и прощавате това, което ви дразни, ако не заемете ясна позиция, сами ще се прекарате в ъгъла.
На близките им се струва, че любовта трябва да е безгранична и да прощава всичко. Да се правят жертви в името на семейството, да се отказваш от интересите си за благото на децата, е най-благородното на света. Но не е така.
Има неща, които трябва, да се пресичат из корен.
Прочетох няколко статии на психолози и направих малка подборка от 4 точки:

Манипулация с любовта

Мамо, ако ме обичаш, ще приемеш мъжа ми. Тате, ако ме обичаш, ще дадеш милион, да започна бизнес. Ако не направиш, каквото искам, ще се обидя и няма да се видим повече.
Чиста манипулация! Не се поддавайте. Отстоявайте интересите си, не се поддавайте на неизгодни за вас условия. Роднинството не ви задължава, да насилвайте себе си. И обичащ човек, няма да изчезне от живота ви, защото си имате мнение.

Позволяването на всичко, поради чувство за вина

Моя позната отгледа сина си сама. Чувството за вина, че малкия расте без баща, компенсираше, като позволяваше всичко, което иска. Иска да рисува по стените, да си прави самолетчета от документи. Няма да се карам. Напразно!
Малкият порасна и престана изобщо, да се съобразява с майка си. Отначало направи ремонт в стаята ѝ и поиска да си плати. След това продаде вилата и прибра парите. Женил се, развеждал се, и забранил на майка си да посещава внуците. След това ѝ забрани, да се вижда с приятелки. И се стигна до там, че живееше според режима на сина си и се храни само с това, което ѝ разреши.

Мое и наше

В семейството всичко трябва да е общо? Още една точка, която изисква внимания. Ако близък взема нещо и не смята да го връща (нали сме роднини!), трябва да се замислим.
В отношенията, освен сляпа всепоглъщаща и прощаваща любов, трябва да има и уважение към личните граници. Взел си назаем? Върни. Благодари. Разбил си чаша, купи друга.
Много глезени деца смятат, че кредит от банка трябва, да се връща обезателно, а майка и баща трябва, да дават безвъзмездно. И да предоставят за ползване всичко, което владеят.

Не допускайте да ви обезценяват

Помнете поговорката: „Яйца учат кокошката“. В културологията има термин, не помня точното му название, когато младите превъзхождат старите: да печелят повече, да знаят повече. А възрастните, постепенно, се предават.
Това не означава, че децата могат да ви казват, как да живеете, как да харчите, да се надсмиват на избора ви, на убежденията. Има огромна разлика между доброжелателен съвет и ценно указание, дори да грешите или да се заблуждавате.
Ако ви харесва, да живеете по определен начин – не позволявайте на никого, да ви критикува и преправя, според себе си.
Истинският успех, не е като се надскочите, а като преживеете живота си така, както ви се иска.
Превод: Йосиф Йоргов
https://zen.yandex.ru/media/madam_helga/4-vesci-kotorye-nelzia-pozvoliat-i-proscat-svoim-vzroslym-detiam-622066b63ad78703e594b6d4?&

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: