За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6224836
Users Today : 151
This Month : 10601
This Year : 10601
Views Today : 1864
Who's Online : 8
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Семейни отношения

Фатална жена – може, но кучка – никога

Фатална жена – може, но кучка – никога. Къде е границата между това мъжете да те искат и да те мразят?

Задавали ли сте си въпроса каква е разликата между т.нар. фатални жени и онези неприятни дами, които често определяме като „кучки“?
Както се казва, важното е да не прекалявате с дозата лошотия. Трябва да откриете баланса, златната среда.

Да, мъжете приемат нещата буквално. В прав текст. Но от друга страна, за да имате успех, трябва хем да си кажете какво искате, хем да не изглеждате като кучка. Трудно, нали?

Започнете да казвате какво искате, споделяйки. Не изричайте заплахи, закани и не тръшкайта вратата. Просто споделете. Ама ей така, мъркайки като котка, че нещо не ви харесва. Че искате още от това, още от онова, ама по ето този начин. Без рязък тон, без драми. Нежно, мило, с любов, но търпящо „не“ и възражения. Фокусирайте се върху проблема, не върху грешния подход на половинката си.

Погалете егото му с перце и изчуруликайте какво ви тежи на сърцето и как сте ужасно нещастна, че го нямате. Със сигурност той ще ви го осигури почти веднага. Мъжете обичат да бъдат полезни.

Да можете „да влезете и директно с бутонките“, т.е да го настъпите, залеете с коментари, да му кажете колко е смотани  не става за нищо… но няма да постигенете много. И нито той ще се чувства щастлив, нито вие.
Важно е да направите така, че човекът срещу вас да разбере, че няма да се откажете или отстъпите. И в същото време да сте готови за цивилизовано решение.
Миляна Вълева  автор
https://woman.bg/po-zhenski/fatalna-zhena–mozhe-no-kuchka–nikoga-kude-e-granitsata-mezhdu-tova-muzhete-da-te-iskat-i-da-te-mrazyat.73913.html

6 признака, че сами саботирате връзката си

6 признака, че сами саботирате връзката си

Здравословната и пълноценна любовна връзка невинаги се получава с лекота. Понякога трябва да поработим над себе си и отношението ни към партньора, за да постигнем онази романтика и разбирателство, за които сме мечтали“/strong“. Има случаи обаче, в които сами можем да разрушим и най-хубавия съюз, само защото саботираме себе си, без дори да го осъзнаваме. И все пак – любовта не е точна наука и няма написан учебник по темата как да имаме перфектна връзка с някого. Но едно е сигурно – за да успеем да постигнем хармонични и щастливи отношения с някого, първо трябва да се вгледаме в себе си и да умеем да анализираме това, което се случва в главата ни. И вярвайте, съвсем не е толкова трудно, колкото звучи. Днес ще ви подскажем кои са сигналите, които издават, че неволно саботирате връзката си:

Избягвате проблемите и болката

Може би сте гледали твърде много филми с трагичен любовен сюжет или някога сте попаднали в нечий капан и изпитвате панически ужас от възможността да не позволите да бъдете наранени. Именно заради подобен страх от болка и нараняване, някои хора поставят граница между себе си и партньора, която всъщност колкото и да предпазва, толкова и вреди на връзката. Понякога подобно действие завършва с убеждението, че човека, когото сте избрали за своя половинка, не е подходящият за вас. Просто защото ви е страх да не ви нарани. Е, трябва да знаете, че дори и перфектният партньор за вас може някога да ви предаде или неволно да ви причини болка. Страхът от това е напълно безсмислен и много повече може да ви навреди, отколкото да ви предпази.

Живеете в измислена реалност

Толкова много хора допускат грешката да си избират партньор, който отговаря на определен списък от качества. А истината е, че това е напълно излишно и често може да саботира всяка една връзка. Само защото сте си създали някаква идеалистична представа по някакъв списък от качества. Обикновено периодът, в който човек се чувства сигурен в подобна връзка, е не повече от 6 месеца. След това вижда, че не всичко е толкова перфектно и разбира, че половинката не е просто човек с набор от 10 (или колкото там сте изброили) качества.

Не спирате да слушате критика в себе си

Във всеки от нас живее един критик, който е готов да постави всяко действие под съмнение. Онези тих глас, който намира негативното във всяка ситуация и ни подсказва, че нещо трябва да се промени. Е, изборът да го послушате е изцяло ваш, но трябва да знаете, че невинаги е правилно да виждате лошото. Напротив – вътрешният критик е най-големият враг на хубавата връзка. Той просто живее, за да я саботира, а вие му помагате, като се вслушвате.

Ако не умеете да отстъпвате

Има хора, които вечно са прави и никога не грешат. И обикновено те са сами и още по-лошото – много самотни. Трябва да знаете, че във всяка връзка съществуват конфликти, сблъсъци и компромиси. Понякога просто трябва да забравите за егото си, за да постигнете разбирателство и да покажете любовта си към човека, с когото сте. С две думи – отказът от компромис е най-големият убиец на романтика и любов.

Прекалено много ви пука какво мислят другите

Правило номер едно за щастлива любов – не се влияйте от чуждото мнение! В противен случай рискувате да изкривите собствената си представа за партньора и да съсипете връзката си. Дори е възможно да стигнете по-далеч, като започнете да пренебрегвате партньора си, за да бъдете по-често с приятелите си. Не го допускайте, един ден ще съжалявате и знайте, че колкото и да ви желаят доброто, приятелите не могат да решават вместо вас кога сте щастливи и кога сте с правилния човек.

Мислите, че половинката ви трябва да бъде като вас

Много хора допускат тази грешка и смятат, че половинката им трябва да прилича на тях и винаги да реагира, както те очакват. Това може да внесе огромно напрежение във връзката и двете страни да бъдете разочаровани. Приемете, че човекът отсреща е друга личност и не е възможно да имате идентична представа за света.

Лилия Стаменова, автор

https://woman.bg/seks-i-vruzki/6-priznaka-che-sami-sabotirate-vruzkata-si.72938.html

Лечебни конфликти

Лечебни конфликти

Конфликтите и отношенията. Огромна тема, тема важна, тема много съкровена. Понякога избягваме конфликтите, потискайки истинските си чувства и потребности; понякога успяваме да се контролираме, но понякога дотолкова свикваме със скандалите, че те стават все повече.
Работата е там, че конфликтологията е умение и изкуство. Способния специалист по конфликти, не се опитва да оскърбява другия, скандалите намаляват, а разговорите от сърце, стават все повече и отношенията укрепват. Нали конфликтите не са зло, а изход от комфортната зона в посока израстване, развитие; това е съвместяване на две различни мнения, потребности, желания, на две личности, на два характера, за постигането на нещо общо, да се научим взаимно на нещо важно и полезно. Нали е развитие? Тогава, струва ли си да се страхуваме от конфликтите, ако те решават такива глобални задачи (а са изброени доста малко)?
А сега предлагам на вашето внимание, практика за излекуване на отношенията чрез умение за осъзнат конфликт.
Стъпка 1;
Много е важно да се води емоционален календар, където отбелязваме дните със скандали. Това е необходимо за да следим, доколко ефективно практикуваме. Ако скандалите се разреждат или са обучаващи и развиващи – значи напредваме в правилната посока, с необходимата скорост. И така, колко пъти на ден, на седмица, в месеца (за половин година, за година, средно) конфликтувате? А след това, започнете да обозначавате и наблюдавайте промените към по-добро.
Стъпка 2;
Какъв е конфликтът, тип (разновидност)? Нали според диагнозата е и лечението. Често, когато не решаваме успешно конфликта, той се повтаря, отново и отново. И тогава казваме с досада на близкия: „Ето, пак!“, „Започна се“, „Старата песен на нов глас“, „Как ми омръзна всичко това!“. А е така, защото неусвоените уроци се превръщат в сценарии, в които има едни и същи реплики, диалози, реакции, постъпки.
Основни видове лечебни конфликти:
– 1 – Лекуващи подсъзнанието;
Това, което не осъзнаваме, то ни ръководи. В тези конфликти, ако заемем позицията на наблюдател, ще може да забележим, че говорим не ние, а например, майка ми (нейния сценарий за конфликти) и говорим не на своя мъж, а на баща си (или на някаква друга своя проекция).
Това ли е, в действителност, нашия живот? Не е ли време да се дистанцираме от миналите сценарии, от субличностите, от ограничаващите и негативните убеждения? Точно такъв конфликт е лечебен за нашето подсъзнание, макар събеседника ни да не разбира, че нашите думи не са предназначени за него.
– 2 – Излекуване на потиснати емоции, сваляне на маските;
Такива конфликти ни помагат, най-накрая, да станем самите себе си, да осъзнаем своите собствени чувства, потребности, убеждения, ценности. Може да сме се правили на „доброто момиченце“, може да сме били „правилната“? Може много дълго да сме се нагаждали към другите? Може да сме потискали позитивни или негативни емоции? Може да сме мачкали своето мнение?
Такъв конфликт, като на маскарад, вдига завесата, сваля маската, показва на целия свят истинското ни лице, подпомагайки избягването на лъжата в себе си и за другите, както и на болести, разрив в отношенията, неудачите.
– 3 – Възможност за излекуване от психотравма;
За излекуването, например, на комплекса за непълноценност, от обиди на родителите, от всякаква друга психотравма, от страха да не останеш сама, е необходима енергия. Конфликта е точно това пространство, в което са съсредоточени много енергии и внимание. Разбира се, не е единствения терапевтичен метод и не е подходящ за всички. Но ако подсъзнанието го е избрало, защо да не се възползвате?
Благодарение на него, ще усетим себе си. Да, ще разровим раните, но само за да ги изчистим от гной, от инфекции, а след това, благодарение на друга, по-осъзната реакция, с по-съкровени беседи, с други решения, ще нанесем балсам и от този момент, живота ни ще е по-свободен и много по-щастлив.
– 4 – Начало на ново общуване!
Как общувахме с близкия човек в началото на отношенията? Понякога, по цели нощи (а и мислим непрекъснато за него), по време на разходка, на хранене, ту си званите, ту си пишете мили съобщения, ту се срещате.
А какво става след това? Всеки се „скрива“ в своето пространство, започва общо, формално, „битово“ общуване, а и за него се изчерпват темите и се отучваме. да разговаряме от душа, дружески, с отворено сърце за съкровеното, преставаме да доверяваме един на друг. Може да е поради обиди и разочарования, може поради суета и ангажираност, може да е навик, но нещо, действително, се е случило.
Така конфликтите освежават отношения, започваме отново (макар и неволно, неосъзнато) да разговаряме, да се чуваме едни други, получаваме възможност да „разтърсим“ чувствата си, да се пробудим и отворим сърцата си, първоначално, чрез негативни емоции, но разчиствайки, откриваме, че все още се обичаме един друг и е време да започнем отначало, време е за запознанство!
– 5 – Възможност за приемане на различията;
„Мъжете са от Марс, жените от Венера“. Помните ли знаменития бестселър на Д. Грей? Ние сме много различни, по различни начини е устроена психиката, хормоналната система, гледаме по различен начин на света. Конфликтът помага да приемем различията, да се запознаем взаимно с разните си природи.
Тук е важно само едно – само приемане, невъзможно е, да бъде променена човешката природа, на нея може само да се любуваме, може да ни допълва. И да не сме половинки, а единно прекрасно, вълшебно, любещо и любимо цяло!
– 6 – Възможност да се учите един от друг;
Тук също става въпрос за различия, но само приемане е недостатъчно: важно е да има съвместен напредък.
В какво се различаваме? Например, аз съм интроверт, той е екстраверт. Тогава мога да се уча да общувам (тъй като е уместно за мен, поради спецификата на психиката ми), а той свиква, да приема и наблюдава вътрешния си свят, започва да му харесва уединението, работата над себе си, вътрешните ресурси. Или аз обичам, да ровя в случващото се, да търя скрит смисъл, а той приема нещата по-просто. И т.н.
И на какво можем да се научим, за да станем по-разностранна личност?
– 7 – Умение за договаряне;
Това е най-главния навик в отношенията, който помага да израствате, да ги запазите, помага в трудна минута, помага да сте си винаги интересни един на друг, за взаимното доверяване и уважение.
За какво можем да се договорим (когато се успокоим и осъзнаем уроците на конфликта)? Например, следващия път да сме по-внимателни, без да се прекъсваме, да се изслушваме, да питаме за мнението, да говорим за чувствата си, да не обвиняваме, а да търсим решения; да изясним ситуацията, да се уточним, а не да се водим от своята мнителност, от очакванията си; да предупреждаваме за плановете си; да реагираме като зряла личност; а не да чакаме, той сам да се досети – да обозначаваме ясно общите цели, как ще походим към тях; да не решава някой сам, а заедно; да решите, какво е по-важно: обидата и „правотата“ или отношенията; какво ми е по-скъпо, какво избирам за всеки ден и т.н.
– 8 – Излекуване на семейния егоизъм;
С други думи – от вторачване един в друг, единствено към семейството, нали в този случай, семейната енергия застоява, постепенно ни става скучно, самотно един с друг, всичко става привично, еднообразно. Такъв конфликт вдъхновява за излизане на ново ниво в реализацията на семейното предназначение.
Предназначението може да е глобално, например, разпространение на знания, съвместно творчество, може да е различно всеки един ден, днес помагаме на някого, утре сме на екологична акция, вдругиден водим тренинг за здравословен живот, следващата седмица, помагаме отново на някого, а Вселената ни насочва, на кого можем да сме полезни като семейство. А на света е особено необходим вдъхновяващ пример – за здраво, дружно, обичащо се семейство, което твори съвместно, свети и извършва вълшебства!
Стъпка 3. „Аз“;
След като изяснихме разновидностите на конфликта и уроците му, благодарение на „аз-съобщенията“ говоря за своите чувства, за своята болка, за мнението си, за потребностите си, а и започвам да размишлявам, а след това предлагам: какво мога да предложа от своя страна, за решаването на ситуацията?
Стъпка 4. „Ти“;
Много е важно, да чуете мнението на другия: какво чувства, какви са потребностите му, на какво се е научил, какво предлага?
Стъпка 5. „Ние“;
Това е етап от договора по принципа „спечелил“-„спечелил“ (термин на Стивън Кови), когато не правим компромис, лишавайки се взаимно от нещо ценно, не, в това решение трябва да сме удовлетворени и двамата, да запазим важните принципи и едновременно, да се развиваме, да стигнем до лечебни изводи, до общ знаменател, да намерим изход от ситуацията, за своята роля, в един или друг случай.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article9181-istselyayuschie-konflikty

Моралното насилие в отношенията

Моралното насилие в отношенията

Извратено общуване
Основната цел на моралното насилие е, да застави човека да се съмнява в себе и другите, да сломи волята му. Жертви на морално насилие са хората редом с агресор, които не обръщат внимание на някои от качествата му. Хора, които причиняват неудобство. Те нямат някаква особена склонност към мазохизъм или депресия изначално. Като цяло, може да се каже, че при всеки има известна доза мазохизъм, който може да се активира при желание.
Такива хора допускат да бъдат прелъстени, без да подозират, че партньора може да е разрушителен. В представите им за света, няма такива понятия.
Правят впечатление на наивни и доверчиви. Не крият емоционалността си, предизвиквайки завист в агресора.
Имат ниска самооценка и са склонни да изпитват вина. Уязвими са към критика.
Съмняват се в себе си и във възгледите си. Проявяват уязвимост и неувереност в способностите си.
Привързани са към отношенията си и имат голямо желание да се раздават.
Тези качества увеличават вероятността да се окажат в отношения с насилник и да са подложени на извратено общуване.
Извратеното общуване може да бъде разпознато по следните признаци:
. Презрение и сарказъм, който се представя като шега. Иронизиране на околните, съмнение в способностите на човека да мисли и взема рационални решения. Дразни с въздишки, неприятни погледи, обидни забележки. Болката от подобно обръщение се подлага на насмешки, жертвата се представя като параноик. Окачват ѝ етикети от рода – истеричка, душевноболна, ненормална.
. Постоянно разрушаване на достойнството – нападащият убеждава партньора, че няма никаква ценност, докато не го повярва.
. Не нарича нищо с истинските му имена. Агресорът избягва пряк отговор на въпрос, не признава съществуването на конфликт, надсмива се над чувствата и страданията на другия.
. За агресорът, жертвата е обект, а „с вещи не разговарят“. При взаимодействията няма диалог, само указания отгоре. Това са демонстрации на пренебрежение. Агресорът се представя като знаещ по-добре, владеещ истина от последна инстанция. При това, в разговор, аргументите му са често несвързани и нелогични, целта им е да бъде избегнато решението на въпроса. Винаги намира начин да се изкара прав и да обвини другия.
. Може да изисква неизпълними неща, за да има повече основания за критика.
. Най-често, агресията не е проявена директно, а като студена враждебност. Агресорът говори със студен и равнодушен глас, при това, в тона му може да се появява скрита заплаха, с цел да предизвиква безпокойство. Крие реалната информация. За целта използва намеци, измислици, а понякога и откровена лъжа.
. Поведението на агресора има за цел, да постави жертвата в задънена улица. На думи е едно, а на практика – друго. Може да се съгласи, но да демонстрира с поведение, че не е съгласен. Като следствие, жертвата не е наясно, какво изпитва, и на какво да вярва, престава да доверява на себе си, все повече се обвинява и опитва да се оправдава.
Един от характерните признаци при общуването агресор-жертва, е прехвърлянето на вината. Виновна се чувства само жертвата, агресорът не осъзнава такова чувство, проектирайки го върху партньора.
Близките отношения с такива хора преминават през два стадия.
Отначало е стадия на прелъстяването. Агресорът се държи така, че жертвата да му се възхищава. А от страни изглежда като голяма любов, на която няма как да се противиш. Тревожните сигнали през бонбони-букетния период могат да са:
– Постоянното напрежение на единия от партньорите. Необяснима вътрешна тревога. Всичко изглежда в ред, но „нещо не е както трябва“.
– Силно влияние на партньора, загуба на свобода. С наблягане на загрижеността, партньора се изолира от обичайния му кръг за общуване. В идеалния случай, жертвата остава съвсем сама, без подкрепа на приятели и близки. По този начин, възможния бунт се свежда до нула.
Морално насилие в отношенията: Спокойно и тихо агресорът не си отива!
През този стадий, влиза в ход дестабилизирането на жертвата, загуба на вяра в себе си. Тя търси признание и одобрение и ги заплаща с подчинение на все повече нарастващите изисквания на агресора. Отначало го прави, поради желанието да достави удоволствие или да утеши, а после, от страх. Агресорът сблъсква жертвата с детската ѝ уязвимост и травми, които интуитивно усеща и постига контрола по този начин.
Жертвата е склонна да оправдава поведението на партньора: „Той се държи така, защото е нещастен. Ще го излекувам и успокоя с любовта си“. Мисли си, че партньорът се държи лошо, поради недостатъчна информации или разбиране: „Ще му обясня всичко, ще разбере и ще се извини“. Започва да издирва подходящите думи, които партньора да разбере, без да съобрази, че агресорът не иска да знае. Запасява се с търпение и си мисли, че всичко може да бъде простено.
Разбира се, може да не забелязва и постоянно да си затваря очите за „много странното“ поведение на партньора, предизвикващо толкова болка. Но, едновременно с това, жертвата продължава да го идеализира в други аспекти. Например, забелязва работоспособността, ума, качествата на родител, ерудираност, умение да прави впечатление, чувството за хумор и т.н.
Старае се да се приспособи, да разбере, какво иска агресорът и своята отговорност във всичко това. Търси логическо обяснение за поведението на партньора. И остава в отношенията, надявайки се, че всичко ще се промени.
Стадият на прелъстяване може да продължи няколко години. Когато волята на жертвата е парализирана и тя не може да се защитава, отношенията преминават във втория стадий – открито насилие.
„Полезното нещо“ се превръща в опасен противник, а завистта става ненавист. В ход влизат оскърбления, удари „под пояса“, присмиване над всичко скъпо за партньора. Жертвата е в постоянно очакване на агресия – на презрителен поглед, на леден тон. Когато опитва да говори за своите чувства, основната реакция на агресора е, да ѝ затвори устата. В своето противопоставяне, жертвата се чувства много самотна, околните не я разбират често – нали отстрани всичко изглежда наред.
Поради невъзможността да се довери на себе си, жертвата се чувства объркана, което предизвиква стрес и още повече препятства съпротивата. Оплаква се от постоянна потиснатост, от изпразнено съзнание, невъзможност за съсредоточаване, загуба на жизнеспособност и непосредственост. Все повече се съмнява в себе си и в способностите си.
Все още си въобразява, че може да разтвори ненавистта с любовта си. Но за агресора, нейната доброжелателност и всепрощаване е като признаване на превъзходството му, което предизвиква още повече насилие. А ако жертвата е загубила търпение и проявява открита ненавист, се радва, тъй като проекцията му се потвърждава. Партньорът е действително лошия и е достоен да бъде „превъзпитан“. А това е поредния повод да му се стовари вината.
Като следствие, жертвата се оказва в капан – ако се съпротивлява, изглежда като агресор, ако не се съпротивлява, е подложена на разрушение. Агресорът може да изглежда незаинтересован от отношенията, но ако жертвата започне да се изплъзва, започва да я преследва и много трудно може да се освободи. Ако няма повече полза от жертвата, тя става обект на открита ненавист. Спокойно и тихо, агресорът не може да си иде. За него е важно да запази усещането, че при него всичко е наред и не иска да докосне тъмните страни на личността си, затова демонизира партньора, за да остане „бял и пухкав“.
Агресорът проектира собствената си ненавист върху партньора. Избутвайки я от себе си, създава триъгълна комбинация. За да заобича друг, трябва да ненавижда предишния. При раздяла, много често създава продължителни разправии, за да усеща властта си над жертвата.
Като следствие, от взаимодействие с агресора, жертвата остава сама с много тежките си чувства.
Отначало, са обърканост и обида. Очаква извинения, но такива няма да има.
Когато най-накрая, потърпевшият осъзнае, какво действително се е случило, изпада в шок. Чувства се измамен, жертва на някакво мошеничество. И, заедно с това, не може да повярва докрай, че всичко се е случило именно с него.
След шока идва апатия и депресия – прекалено много чувства са били потиснати. На този фон, жертвата може да започне да се обвинява. Губи самоуважението си, срамува се от поведението си, упреква се, че е търпяла толкова дълго: „Трябваше да го забележа много по-рано!“, „Трябваше да се защищавам“.
Може да последват психосоматични реакции: да започнат проблеми в корема, в храносмилането, в сърдечно-съдовата и по кожата.
Ако сте открили в описните проблеми, своите собствени, голяма е вероятността, единственият изход да е раздялата.
. Анализирайте ситуацията без чувство за вина. Предайте отговорността на агресора за неговото поведение. Нямате вина за неговото поведение.
. Признайте, че любимия човек е заплаха. А ефективна защита е възможна, само ако се избавите от влиянието му.
. Максимално се дистанцирайте физически от агресора. Намерете подкрепа в други хора или общувайки с психолог.
. Добре би било, някой да ви даде страничен и безпристрастен поглед върху ситуацията, за да я видите максимално обективно.
. Помнете, всякакви промени в поведението на жертвата, предизвикват взрив от агресия и провокации. Погрижете се за безопасността си.
. Престанете да се оправдавате и разберете, че всякакъв диалог е безполезен. Ако искате да се договорите за нещо, правете го в присъствие на трето лице и запишете всичко. Това не е гаранция, но увеличава вероятността, да бъдат спазени договореностите.
. Разрешете си да се ядосвате на агресора и излейте гнева си в безопасна обстановка. Разбира се, не върху агресора. За вас е важно, да освободите дълго потисканите емоции. Бийте възглавницата, крещете, тропайте, напишете за чувствата си – всичко безопасно е подходящо.
. Дайте си време, да дойдете на себе си и да си върнете самоуважението. Този опит ви е направил по-силни, вече разбирате хората по-добре. Извлечете всичко положително, останалото освободете.
Екатерина Гончарук
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/moralnoe_nasilie_v_otnoshenijakh/2019-09-10-75442

Писна ми от кифли, които само изискват и се оплакват от мъжете си

Писна ми от кифли, които само изискват и се оплакват от мъжете си

Аз съм зряла жена. И като казвам „зряла“ имам предвид не само личностното си развитие, но и възрастта си. Писна ми, честна дума, до гуша ми дойде от краен феминизъм, био-еко кифли, зомбирани недорасли инфлуенсърки, дето изобщо не знаят на кой свят са.
Писна ми от женски вопли „ма той не ме разбира“, „ма той не ми помага“, „ма той хойка, пие, бие“ и т.н . Повдига ми се от съвети как да хванем милионер за мъж – що бе, жени? Що ще го хващате тоз човек, що ще го оплитате, вие акъл нямате ли, чувства нямате ли, душа носите ли? Че това „хващане“ понамирисва на покупко-продажба, да не кажа друга дума, да-да – проституция. В чист вид! Аз съм красива, амбициозна и бездушна – ти ме купи скъпо, за да ти бъда кукла, трофей, с който да се фукаш – вие как очаквате при подобни отношения доверие, уважение, за любов изобщо не говорим, защото тя тук място няма. И родените от такъв съюз деца какво, според вас, възпитание ще получат? Никакво! Защото няма да получат топлина, обич, пример за уважение към хората като цяло и към жените конкретно.
До гуша ми дойде да ми обясняват в 3-5-9-10 стъпки какво да правя, та да подлудя мъж в леглото, да си го върна от любовницата, да съм на всяка цена успешна – т.е. със супер кариера, три деца, слаба, красива, бездушна, винаги в крак с модата, да разбирам от всичко, да преодолея това-онова и някоя и друга депресия с йога, фитнес, книги за взаимопомощ, коуч-курсове и тинтири-минтири.. Ми не ща, бе! Оставете ме на мира!
Къде в цялата тази информация някой се сети да ми даде съвет как да си възпитам децата, та да станат човеци? Как да ги науча да уважават себе си и другите, как да ги науча да мислят, да разсъждават, а не само да потребяват!! Какво искат мъжете ли? Ами искат човешки същества до себе си, ей това е простата истина! Ние ги раждаме тез мъжки елементи, ние сме отговорни за тяхното възпитание, развитие и очовечаване. Нещо не ви харесва ли? Ами така е – ние си ги направихме женчовци, мухльовци, материалистични копелета, пияници и търтеи в семейството. Съвети няма да давам, само казвам какво виждам.
Жени, Дами, почваме да губим човешкия си облик, ей, вземете се в ръце! За да разберете какво искат мъжете, първо си изяснете какво точно искате вие, а след това го внушете на синовете, братята, племенниците, приятелите си, мъжете си. Житейският ми опит ми е показал едно много просто правило – каквото дадеш, това получаваш. Ако не получаваш от един мъж това, от което се нуждаеш, това, което си очаквала – значи това не е твоят мъж. Пусни го на воля, не трови него и себе си, не вий до господа колко гадно е мъжкото племе, ми си тръгни от такава ситуация. Може би той не те обича и няма как да ти даде желаното. Връзка не се гради, за нея не се борят, нея или я има, или – не, тъй като е пряко следствие от наличието на любов.
На сърцето не можеш да заповядаш. Никакви семейни психотерапии няма да ти разрешат дилемата. Един мъж е готов да промени себе си и целия свят само и единствено, ако обича една жена. В никакъв друг случай. Учете синовете си да обичат, да го показват, да не се срамуват от чувствата си, учете ги на отговорност, покажете им го с личен пример. Кой колкото може, важно е да осъзнаете необходимостта от това. Промяната в едно общество започва отвътре навън.
Съвременният феминизъм започва да се изражда във фанатизъм, изповядван от жени, които изобщо не знаят какво искат. Хем да имат мъж – хем да е под чехъл, ама в същото време да е мачо, ама не съвсем, да ги защитава, ама да не им противоречи, да ги ухажва и люби – ама да не ги докосва и всеки поглед в пазвата да му туря главата на дръвника. Вие се побъркахте, бе! Впрегнете си енергията в защита на действително онеправданите и малтретирани жени, лишени от елементарни човешки права. Кучият ви вой трябва да бъде насочен именно натам. При правилен подход – мъжете сами ще се включат към каузата ви, повярвайте, доста от тях умеят да мислят. Ако обществото ни е един организъм, едно тяло, в което мъжът е главата, то жената е вратът. Вратът е този, който я върти в нужната посока. И стига сте си усложнявали живота излишно.
На дамите, готови сега да ме разкъсат за този текст, ще кажа, че няма да влизам нито в оправдателен, нито в обяснителен режим, просто изказвам собствено мнение.
Яна Стояна
https://woman.bg/po-zhenski/pisna-mi-ot-kifli-koito-samo-iziskvat-i-se-oplakvat-ot-muzhete-si.63655.html

Наричайте нещата с техните имена

Наричайте нещата с техните имена

Осъзнавате ли своите желания и намерения? Много жени по време на тренинг казват: “ Искам да стана по-женствена. Искам да съм по-красива.“, – но какво имат предвид? Какво подразбираме под думите „любов“, „грижа“, „красота“?
Често се крием зад абстрактни желания и подбуди, а след това се учудваме, защо нищо не се получава. Всяка от нас иска да е женствена, красива, сексуална, но всяка влага свой смисъл. Сами по себе си, тези понятия са много абстрактни.
– Какво влагате, в действителност, в желанията си?
– Какво качество искате да притежавате, каква искате да сте?
Прегледайте таблицата, с помощта на подобна, ще можете да вникнете в умствените си нагласи.
Качество
Поведение
Обкръжение
Женственост
Ще престана да споря с мъжа си и да доказвам, колко не е прав, вместо това винаги ще казвам: Ти знаеш по-добре, скъпи! Нали си по-умен…» —и ще го казвам доброжелателно, с искрен тон, без никакъв сарказъм.
Ще свеждам поглед при среща с мъжете, вместо да ги гледам предизвикателно.
Ще посещавам женските тренинги и програми.
Като отговор на комплименти, няма да правя уговорки и оправдания, а ще се усмихна и ще благодаря.
Ще нося рокли и поли вместо панталони.
Ще се гримирам красиво и с добре подредени коси.
Ще слушам красива музика, ще посещавам филхармонията.
Грижлив мъж
Ще го гладя по главата от 5 до 10 пъти на ден??
Ще питам всеки ден: «Как се чувстваш?» И го изслушвам без да давам съвети.
Копува ми рокли и козметика.
Да е по-често в къщи.
Например, такова желание: „Искам да съм женствена“.
В графата „качество“ запишете своя вариант.
Сега да вникнем, какво представлява: как се държите, когато станете женствена? Как ще изглежда? Напишете конкретни поведенчески реакции в раздела „поведение“. Важното е да изброите именно конкретни ситуации, които ви се иска да прилагате.
Следващата колонка – „обкръжение“: какво ще ме обкръжава, когато се променя, какви промени ще се получат заедно с мен.
Това може да се прилага към всички близки хора. Когато казваме: „Искам по-грижлив мъж“, – какво разбираме в действителност? Погледнете примера в таблицата и определете за себе си, какво действително искате от близките си.
Подмените в ума не само пречат да се развиваме и да изграждаме хармонични отношения с близките. Определете най-главните абстрактни понятия и ги сверете с околните: възможно е, да създавате конфликти, само защото разбирате различни неща в една и съща дума. А когато сте наясно с очакването на другите и те ви разбират правилно, ще ви стане много по-лесен живота и по-радостен!
Юлия Мангалам
Превод: Йосиф Йоргов
http://womansanga.ws/svoimi-imenami/

Очисти сърцето си

Юлия Мангалам – Очисти сърцето си
24 август 2018г.

Преди три години се разведох. Останах сама с дете, с колите си, с данъчните служби и проблеми, и все се надявах, че някога, по-късно, ще го надживея, ще ми мине, ще си изясня чувствата си, възникнали следствие психологическия ужас, в какъвто се превърна брака ми.
А живота завърта, заставяте да бягаш по неотложни дела и събития, а старите рани зарастваха с уродливи и криви ръбове по сърцето, парчета болка оставаха някъде там, под усмихнатото лице и надяващата се душа.
Продължавах да живея и ми се струваше, че всичко е наред: разбирам добре мъжете, установявам лесно контакт с тях, мога да съм искрена и раздаваща се, изграждам отношения… Но старите белези се отвориха, щом получих предложение да се омъжа отново. Първата изпитана емоция бе див ужас, макар да бяха искрени и любещи отношения. Тялото ми се сгърчи, обхвана ме луда тревога… Доколкото можах, отклоних този разговор, но осъзнах: дошло е времето да издиря всички минали парчета, да променя отношението си към брака, да прегледам болката и да усетя, че е възможно и друго.
И внезапно, каскадно, пред мен преминаха всички послания за брака, който съм имала в живота: бащините ми любовници, бабините сълзи по отишлия при друга мъж, разбитите и изсушени сърца на приятелките ми, вайшнавския храм и лекциите, че в брака най-главното е разума… И моя собствен «разумен» избор, превърнал се за мен в три години бавна смърт… Всичко се подреди в един пъзел с огромни очи от кошмара «брак»!
Тогава реших да разровя дълбоко и из основи темата за отношенията и посланията, останали в мен. Така се зароди програмата-маратон «Моето Слънце».
– За получилите послания от родители, от бивши или настоящи мъже, че нещо с вас не е наред и повече нямате право на щастие и любов…
– За искащите да обичат, но се страхуват…
– За тези, чиито сърца са покрити с такива страшни и криви белези…
– За тези, които дори в нови отношения, продължават да очакват беди от мъжете…
Всичко може да е различно. Наистина: всичко може да е различно.
Няма принцове или адекватни мъже, изобщо няма адекватни хора, но съществуват неадекватни като вас, които също са заразени с желанието да обичат, да дават, да доверяват, да създава заедно, да остаряват и добродушно да се шегуват един с друг.
Но за да го осъзнаете и допуснете, трябва да изчистите сърцето си от страхове, от болки, от травматизиращи послания. И отново ще можете да обичате, да доверявате, да бъдете слаба… А аз отново ще се омъжа…;-)))
Не отлагайте някъде там женското си щастие. Може да дойде съвсем скоро, нека се подготвим.
Юлия Мангалам
Превод: Йосиф Йоргов
http://symphonya.info/blog/julija_mangalam_ochistit_svoe_serdce/2018-08-24-505

Как жените сами съсипват връзките си

Как жените сами съсипват връзките си

Вие обичате партньора си и сте обичани от него, но продължавате да му правите тестове за вярност и отдаденост. Докъде могат да доведат тези изпитания? Как да се спрете и да се научите да вярвате на любимия си? Една наша читателка споделя личния си опит.
„С нея ще ти е по-добре“
Сигурно моята неувереност в отношенията с мъжете се корени в детството. Баща ми ни напусна заради друга жена, когато бях на десет години. Преди да се разделят с майка ми, ставаха бурни скандали. Когато я зачеркна от живота си, той почти спря да общува и с мен. Много ме заболя от това, особено когато разбрах, че му се е родила дъщеря. След няколко години майка ми започна нова връзка и партньорът ? дойде да живее у нас. Аз го приех нормално и дори станахме приятели, но и с него нещата не потръгнаха. Това зароди у майка ми обида към мъжете.
Постоянно чувах от нея, че мъжете дълбоко в душата си са предатели и само използват жените. Тя ме учеше да не им откривам сърцето си и да не им вярвам. Първата си връзка започнах, когато бях студентка. Бяхме влюбени, излизахме няколко месеца, докато не започнаха да ме измъчват съмнения. Всичките му приятелски разговори с момичета или съобщения, обменени с жени, ми се струваха заплаха за щастието ни.
Трябва да призная, че той не ми даваше поводи да ревнувам, а и аз общувах с момчета от моя курс, което беше нормално в студентските среди. Но моите подозрения и страхове се разрастваха и отравяха връзката ни. Аз сякаш го изпитвах с постоянни забележки: „Ние с теб сме твърде различни“, „Изглежда с Н. имате повече общи интереси“. Дълбоко в душата си исках той да ме увери, че аз съм най-скъпата и любима за него – и той го правеше. Но след време започна открито да ми казва, че тези изказвания са му неприятни и дори го обиждат.
Когато веднъж му казах „Може би нашата връзка няма бъдеще“, очаквайки той да започне да ме убеждава в обратното, той ми отговори „Права си“. Сега, когато поглеждам назад, разбирам, че съм направила грешка, че съм се ръководила от нещо, по-силно от способността ми да изживявам и да ценя чувството, което ни свързваше.
Мнение от психотерапевт: „Ние сами създаваме ситуациите, които застрашават отношенията ни“
Проверките, които правим на партньора си, стават несъзнателно. По правило този подход е по-характерен за жените. В даден момент мъжът, който е подложен на шантаж и принуден чрез пасивна агресия постоянно да доказва любовта и вниманието си, приема идеята, че му е нужна друга партньорка, оценява тази мисъл като своя или просто се уморява да се оправдава.
В някои случаи жената сама създава условията той да се поддаде на изкушението. Например, като се сближи с приятелка, която проявява активен интерес към партньора ѝ. Защо си причинява тази болка? Някаква част от подсъзнанието на жената може да е убедена, че тя не заслужава любов и разбиране, че не е способна да изгради хармонична връзка.
Авторката на писмото е отбелязала вярно отправната точка, в която са се формирали разрушителните ? думи и действия по-късно – детството. Майка ? е транслирала негативно отношение към противоположния пол и дъщерята е изпитвала несъзнателното желание да се приобщи към болката ?. Затова момичето започнало изкуствено да създава обстоятелствата, които ? били предречени като дете. Тази ситуация може да се промени, само, ако човек ясно осъзнава, какво я е предизвикало.
Мнение от юнгиански аналитик: „Колкото сме по-уверени в себе си, толкова повече вярваме на партньора“
На млада възраст човек претърпява активно формиране на идентичността си. Той още не се познава и следователно не познава и другите. Отношенията между мъжа и жената винаги са сблъсък с един неизвестен Друг. Ако Другият се възприема като ненадежден, опасен, способен да причини болка, това е отражение на ранимостта и уязвимостта на самооценката на жената.
Тестването на чувствата му е едновременно и тестване на собствения ? образ. Когато човек опознава себе си по-добре, когато е уверен в себе си, той е по-склонен да се довери на Другия. Затова независимо от семейната история на човека „проверките“, грешките и разминаванията в първата любовна връзка са неизбежни. Най-важното е да не зацикляте в инфантилния период за цял живот, а да разглеждате случващото се с вас като важен опит. За целта е добре да сте наясно със себе си и да обсъждате чувствата и мислите си с партньора, за да постигнете по-добро взаимно разбиране.
https://woman.bg/seks-i-vruzki/kak-zhenite-sami-susipvat-vruzkite-si.59929.html

7 грешки, които допускат 99 % от жените

7 грешки, които допускат 99 % от жените

Има един мит, според който хората се влюбват от пръв поглед и любовта им трае вечно. Но никой не строи къщи така, никой не се сдобива с професия, никой не оздравява така.
Според мен този, който изгражда връзката, е жената. Знаете ли защо не давам консултации на двойки? Защото по правило мъжът ме моли да докажа, че жената не е права. Той не иска нищо друго от психолога. Аз работя с жени, защото искрено вярвам, че когато жената се промени, се променя и отношението на мъжа към нея.
В тази статия ще ви представя седемте най-често срещани грешки, които съм наблюдавала.
Грешка № 1: Вие твърде много поучавате
Основната грешка във връзката е прекомерната разговорливост на жената. И то не празните приказки, а когато тя, вместо да обясни причината за тъгата си, казва „Аз ще ти обясня как е правилно! Аз знам! Ти не знаеш, ти изобщо не мислиш за.“. И тя започва тези свои нравоучения примерно в колата, когато мъжът дори не може да излезе и да си тръгне. Продължава да му пили за някаква дреболия през целия път. После пристигат вкъщи, хапват, лягат си, правят секс и на сутринта всичко се повтаря.
Грешка № 2: Вие се хвърляте от една крайност в друга
Жените имат още една често срещана грешка. Постоянно изпадат в крайности – „винаги достъпна“ или „абсолютно недостъпна“. Има два момента:
1. Когато жената е достъпна за интимна близост с партньора независимо от поведението му, тя губи стойност както за самата себе си, така и за партньора.
2. Когато жената заема позицията на строгия лидер или на „майката“ в семейството, сексуалното влечение към нея изчезва. Защото в главата на мъжа „майка“ и „секс“ са две различни неща. Майката е за любов, а за секс трябва да се търси друга жена.
Жената е комбинация от момиче и майка. Съчетанието от двете образува една спокойна, хармонична жена, която умее да проявява гъвкавост. Майката не може да проявява гъвкавост, защото постоянно се тревожи за нещо и трябва да се държи правилно. А момичето не може да проявява гъвкавост, защото просто е още глупаво.
Когато жената се научава да усеща себе си, тя разбира, какво е спокойната радост. И се учи да намира инструментите за постигането на това състояние.
Жените очакват, че ще дойде мъж, който ще направи нещо, за да им стане на тях добре. Но няма. Защото нуждата от любов е основна потребност. Основните потребности можем да реализираме само самостоятелно. Ако жената не умее да удовлетворява основните си потребности самостоятелно, ще изпитва нарастващо недоволство. Уж и тя прави това, което трябва, и партньорът действа така, както пише в списанията. Но тя не усеща. И затова накрая хората се разделят.
Грешка № 3: Вие биете тигъра с мокър парцал
Жената често се опитва да обясни на мъжа, че той не отговаря на очакванията ѝ. Тя постоянно му повтаря неща като „Ти си мързелив!“, „Докога така?“, „Все печелиш жълти стотинки“, „Кога ще вземеш решение най-сетне?“. Поставена по този начин, информацията в крайна сметка превръща партньора в „котарак“, който не иска да идва при „стопанката“ си.
Все едно сте си взели у дома тигър, но всеки ден го биете с мокър парцал и му казвате, че не е силен и не е тигър. За предпочитане е да казвате на партньора неща като „Знаеш ли, тъжно ми е“, „Разстроена съм, защото вече съм ти казвала колко е важно за мен това, надявах се да ме разбереш“. По този начин жената нагърбва мъжа с отговорност за състоянието си. Това е много важно, защото всички жени искат отговорен мъж. На мъжа му е много по-лесно да направи така, че жената да се чувства комфортно, отколкото да се чувства отговорен за тъгата й.
Грешка № 4: Вие не осъзнавате какво е щастието
Работя вече от 15 години и дълго време не разбирах защо жени с абсолютно различно обществено положение, на различни години, с различен опит и възпитание правят едни и същи грешки. И какво разбрах? Разбрах, че родителите носят огромна отговорност. Те трябва да създадат за дъщеря си опит в изпитването на щастие, по който тя по-късно да идентифицира себе си в обществото. Може да не е научена да изпитва щастие. Затова когато навлиза в зрелия живот, тя не знае какво е това състояние – щастието. Тя не знае какво чувство трябва да дойде като награда за добрите оценки, за доброто поведение или за още нещо. И ето че тази жена започва самостоятелния си живот, без да знае какво е щастие. Среща мъж, който й казва „Аз съм щастието ти!“. И го приема. Минават 2-3 години, а тя все така не изпитва щастие.
Основната задача на родителите е да предадат на децата си това знание – какво е щастието. Ако жената възпитава и култивира в себе си чувство за спокойна радост, тя решава така две задачи едновременно.
Грешка № 5: Вие не възпитавате у децата нежност
Мой познат има дъщеря, която е на 3 години. Когато го доближи, тя веднага проявява нежност. Така природата общо взето ни показва модела на поведение на жената. Ако дамите постоянно се държаха така, мъжете нямаше да имат никакъв шанс да останат безучастни. Но къде изчезва цялата тази нежност с годините? Защо когато мъжът се запознае с едно момиче, трябва да чака толкова време, за да получи прегръдка? Бидейки малки деца, жените са правили това несъзнателно. Защо се налага да ги учим наново на това?
Причината се крие в тревожността. В опита от предишни връзки. Когато момичето го излъжат три пъти, то започва да си мисли „Ами ако той няма нужда от това? Ами ако ме отблъсне?“.
Когато се притиснете в партньора и му кажете мила дума, той няма да има друг изход, освен да бъде добър с вас. Точно така е и с децата ни. Първо – трябва винаги да приемаме чувствата им. Ако детенцето плаче, не можем да му кажем, че плаче заради някаква глупост. Трябва да му кажем, че и ние бихме плакали на негово място, да му съчувстваме. Трябва да обясним на детето, че всичко е наред, да му кажем „Каквото и да става, аз съм до теб“. И да се въздържаме от нравоучения. Защото мнозина казват „Каквото и да става, съм до теб, но чуй, когато бях на твоите години.“. И се почва поредната без