Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7403812
Users Today : 1876
This Month : 26089
This Year : 541531
Views Today : 9833
Who's Online : 45

Инфантилни отношения: как се измъчваме взаимно с детските си травми

Published 03.10.2022 | By Йосиф
Post Views: 193

Инфантилни отношения: как се измъчваме взаимно с детските си травми

Много от търсените мъжки функции, в действителност, са били на бащата. А възрастна жена може да мине напълно и без тях. Възрастни жени в нашата култура почти няма, понеже няма традиция за женска инициализация.
Ако на мъжа налагат прекалено силно допълнителни функции, а в повечето случаи е точно така, може да загуби всякакъв интерес към жената. Загубилия пътя си мъж става безпътен, априори безинтересен, не притегателен за жената. Освен като източник на точно това „допълнителното“.
Ако мъжът се справя успешно с функциите на „спонсор“, може да представлява користен интерес, дори да не дава пари и социална защита, поне дава сурогат „на лисвалата бащина грижа“. Възникват легендарни взаимно зависими отношения като „куфар без дръжка“, който е жалко да го изхвърлиш, а да го ползваш е трудно.
Понеже възрастни мъже в нашата култура също няма, по същата причина липсваща традиция за мъжка инициализация, се оказва, че мъж-дете започва да играе ролята на татко за жената-дете. Много трудни, мъчителни отношения.
Многото, очаквано от жената, в действителност е принадлежало на майката. И възрастен мъж може да мине без него напълно спокойно. Ако жената е натоварена прекалено много с майчини функции, губи способността си да свети, а като резултат, губи интерес към мъжа.
Но ако се справя добре като майчица, може да изпаднат във взаимна зависимост. Понеже, както споменах, възрастни жени също няма, се оказва, че жена-дете опитва да играе ролята на майка за мъжа-дете.
Идва Фройд и подрежда нещата. Често нови партньори или любовници се намират като играчи в друг отбор. Уморена от ролята на „майчица“ жената може да си потърси „благодетел“, вярвайки свято, че е „истинския мъж“. И обратно.
Обикновената семейна двойка, опитвайки да се обедини, представлява пораснали деца, влачещи след себе си големи чували с несбъднати детски очаквания. И при първи удобен случай, засипват партньора си от този чувал.
Съюзът е толкова по-мъчителен, колкото повече очаквания са успели да извадят от чувалите си. Чувството за вина и обиди са гарантирани. Понеже, в действителност, нито едно от тези очаквания не може да бъде реализирано. Уморени от взаимните изтезания, партньорите се разделят и започват да търсят следващия претендент, едвам влачейки по живота огромните си чували.
В мъдри култури, за избягване на тези процеси са провеждали ритуали за мъжка и женска инициализация, където са помагали на кандидата за възрастен живот да приеме факта, че неполученото през детството, няма да го получи вече. Това е печално, но не е катастрофа, понеже пълноценен възрастен живот си има и добрите страни.
В такива диви култури, като нашата, процесът мъжка или женска инициализация, понякога продължава цял живот и води до огромно количество психосоматични заболявания, а дори не успява да приключи. На лицата при много старци може да откриете изражението на обидено дете. В графата причина за смъртта на 90% от цивилизованите земни жители може смело да се отбележи: „не успял(а) да преживее травмата от порастването“.
Смешно и тъжно. Полуживите надежди изразходват изключително много жизнени сили. Такава тенденция не радва никого. И затова стават все по-популярни пубертетните отношения на сексуална почва.
Исках да напиша нещо хубаво за тези отношения, но така и не намерих, какво. Всичките им плюсове са съмнителни. Минусите на такива отношения са взаимната нереализираност.
Защото, за да може мъжът да види пътя си, жената трябва да прояви душата си и да започне да свети. А за да усети, че си струва да го следва – той също трябва да прояви душата си.
Отношения на сексуални приятели не предвиждат такава възможност, понеже, необходимата за развитие енергия се пилее тъпо за изглеждащия безопасен секс.
Безпътната жена винаги среща безпътен мъж. Аз ли трябва да казвам, как се проявява на макросоциално ниво: „В каква страна живеете – безпътна или безперспективна?“
И все пак, в природата съществува естествен процес за излекуване на детски рани. Състои се в съзнателно движение към своите разочарования. Всяко разочарование, в действителност, са моменти на израстване и приемане.
Трудността е, че в култура на войнствен хедонизъм не е прието да има болка от разочарования. В услуга на всички, всяко порастване е целият институт за душевна анестезия. Единствените, на които е изгодно да липсва традиция за инициализации, са производителите на алкохол и тютюневи изделия, да не говоря за медици и фармацевти, които „упорито търсят начин да „победят“ травмата от порастването. „Възхваляваме безумството на храбрите“.
Автор: Вячеслав Гусев
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2022/09/infantilnye-otnosheniya-kak-my-bemsya-drug-ob-druga-v-detskih-travmah/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif