Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235367
Users Today : 2796
This Month : 83209
This Year : 373086
Views Today : 10686
Who's Online : 42

Владика Ардал. Приемане на своята тъмнина

Владика Ардал. Приемане на своята тъмнина

Владика Ардал. Приемане на своята тъмнина

Venera Nik

Ченълер: Приветствам те владика Ардал. Възникнаха въпроси, а ми се иска, с този ченълинг, да допълня предишния за приемането, нравствените оценки и наблюдателя. Стигнах до извода, че информацията, която даваш, всеки я възприема по различен начин – аз разбирам едно, но се намират читатели, които я разбират по различен начин, затова реших, да навляза в по-големи подробности, още повече, тази тема се приема от много контактьори: става въпрос за приемането на своята тъмна страна. Ще я разнищим ли?
Ардал: Привет, дете. Разбира се, правилното разбиране е много важно. В тази тема има много капани, затова, нека да я разгледаме подробно.
Ченълер: Капани не забелязвам, особено по реакциите на читателите. Мисля, че за да може човек да приеме тъмната си страна, трябва първо да приеме светлата. А се получава, че начинаещи езотерици, без да са наясно, какво е карма, какво е закона за единството или вселенския закон, започват да четат подобни на моите ченълинги и почват да се объркват – с голяма радост приемат, че тъмнината не е зло, че е част от нас, и не опитват, да постигнат повече, т.е. светлината си, която да усвоят, поне минимално.
Ардал: И защо те вълнува този въпрос?
Ченълер: Вълнува ме моята отговорност, когато предлагам информация от теб, в частност, за приемането на тъмнината, за позицията на наблюдателя и прочие въпроси с двойно дъно. Каква е моята отговорност, ако информацията ми четат едва прохождащите в духовното и дори не опитват, да вникнат в себе си, в своите грешки, в поведението си, продължавайки да следват пътя на невежеството.
Ардал: Какво са грешките? Всичко е опит и не е твоя отговорността – ти приемаш информация и не е твоя грижата, кой, как я възприема. Всеки си има глава на раменете, всеки взема необходимото му.
Ченълер: Не съм искала, да насочвам някого към още по-голямо невежество и нататък – в тъмнината. Затова съм се настроила, да задавам такива въпроси, за да подредим по полиците, как правилно, да подходи човек към прехода, този, който е настроен, да постигне четвърто позитивно ниво. Не ми се иска повече, да съм проводник за четвърто негативно ниво – има достатъчно инструменти и без проводници, за всеки вкус и избор – как бързо и с писък, да пропаднеш в тъмнината. Моля, отговаряй честно.
Ардал: Да, долавям безпокойството ти, задавай си въпросите, ще отговарям максимално честно.
Ченълер: Защо наблягате, да приемат тъмнината си, а не светлината си? Смятам, че е много по-важно, да приемат светлината си – тъмните куратори са се старали хиляди години да установят тъмнината и да потопят света в хаос. Не е ли по-добре, при този смут, да се предлага светлина. И колкото и да е странно да прозвучи, тази фраза ми напомня за религиозните проповедници, които натякват за греховете, а самата фраза „приеми светлината си“ звучи несериозно, защото е обезценена напълно и се асоциира с безумие, докато „приеми тъмнината си“, не е толкова безумна. Какво е това? Подмяна на ценностите?
Ардал: Разбираш ли, за да успееш, да преминеш през всички предизвикателства до светлината, ще трябва да отработите всичките си тъмни качества, не да прочетете или слушате някой проповедник, а да се справите сами. Докато не премине всеки от вас своята поредица от въплъщения, докато не вникне във всичко това на физическо ниво, а не на теоретическо, не може да изпълни задачата си. Това е школа, дошли сте да се учите, а не да зяпате отстрани. Затова е необходимо пълно преминаване през проблемите, за да се получи пълното им разбиране. А каква е твоята отговорност, ако човека не е пожелал, да премине някакъв опит, не го влече душата. Ако нямаш достатъчно светлина в себе си, ще попадаш във всеки капан – такъв е смисълът на този лабиринт. Аз ви предлагам да приемете тъмнината си, защото мнозина се опитват, да не забелязват този свой опит, пренебрегвайки тъмните си импулси, опитвайки да потиснат мисли, без да опитат, да ги разберат, защото са внушени от демони или шайтани, в зависимост от религиозното възприятие, а на въпроса ти за правилния преход в четвърта позитивна плътности, отговарям: трябва да има пълно разбиране, къде се намирате, какъв е смисълът на тъмнината, на уроците.
Потискайки и задушавайки мислите си, защото са ви внушени от тъмните, е неправилно. Има ситуации, когато действително, при липсата на достатъчно жизнен опит и светлина в душата, даващи защита от такива същности, могат много да ви внушат и не бива, да ги вините за това – всички сте преминавали и такъв етап в предишни въплъщения, когато сте се хващали на тъмните капани, поддавали сте се на внушенията им. Задачата на тъмните същности е, да ви изпитват – това им е работата, както обичате да казвате. Затова, за да преминете към четвърта позитивна плътност, е необходима достатъчно ярка вътрешна светлина, достатъчно разбиране, за да се примерите с тъмния си опит, да си извадите поуки от него и да издържите последния изпит.
Ченълер: Отговори така, че останалите ми въпроси се обезсмислиха. Разбира се, разбирам много неща, но тези въпроси ги повдигат отново и отново, и за мен е по-лесно, да разгледам подробно темата в ченълинг, отколкото, да опитвам, да отговарям на всеки. Благодаря ти, владика Ардал, за търпението. Какво, все пак, е да приемеш тъмнината като своя част? Имайки предвид собствения си опит, колкото повече навлизам в духовното, толкова по-рядко ме посещават тъмни мисли – рядко ми се случва изблици на гняв, дори не е гняв, а раздразнение, преобладават светлите мисли. В какво конкретно, трябва да приема своята тъмнина? В мисли или емоции, в чувства? Какво е точно тъмнината в нас? Никой не разбира конкретно и ме питат – всеки разбира по своему, някой с радост, някой изобщо не разбира, какво е всъщност, може ще успееш, да ни обясниш разбираемо, като на децата? Например, един читател предлага, да не съчувствам на бездомните, това е техния път, избрали са го, защо да ги съжалявам?
Или позната сподели, че понякога има изблици на жестокост и иска да причинява болка. И такива въпроси и доводи са много и всеки реагира по своему на такава информация, а понякога са объркани. Състрадание към всички, е имало винаги в мен, и сега, когато застудява, мисля постоянно, колко е трудно на животни и птици, да презимуват, особено, когато е много сурова, но не мога да направя нищо, иска ми се, за всички да има топло и не разбирам жестокостта на природата. От друга страна, към хората съм по-малко жалостива, наясно съм, че си имат своите уроци, някои чрез болести, други чрез мъка, но ми е жал за всички. Защо след ченълинги с препоръка за приемане на своята тъмнина, го възприемат като отказване от своята жалост и състрадание? Може самата аз не разбирам, какво означава, да приемеш тъмнината си, приемайки я просто като не самоосъждане за миналото. Лично аз така го разбирам, да престана, да се осъждам за действия, които смятам за грешки или тъмни дела, макар да са относителни, но са наречени от религията грях. Моля обясни, кой крив, кой прав.
Ардал: Нека да започнем със състраданието. Както сте забелязали, не успявате, да овладявате чувствата, както ви се иска – не можете да ги управлявате. За да съпреживявате и да сте състрадателни, трябва да имате емпатия, колкото сте по-голям емпат, толкова повече преживявате, не само своите чувства, но и на обкръжаващите. Защо, например, ти си се изолирала от социума? След пълно активиране на сърдечната чакра, се получава рязко повишаване на чувствителността и при такъв голям резонанс, някои бягат от социума, изпитват остра нужда, да са сред природата, да усещат единение с Майката Земя, да долавят напълно вибрациите ѝ. Сега Гея резонира вече с пето измерение, което повишава и вашите вибрации.
Емпатията или екстрасензориката (високата чувствителност), е начален стадий за телепатично общуване с всички висши нива и фини светове. Точно благодарение на емпатията, контактьори и медиуми приемат информация от фините нива, получавате информационни пакети по чувствения канал. Разбира се, няма нужда, да се отказвате от състраданието, трябва да се приемат всички чувства, а не само тъмните – никога не сме призовавали, да се откажете от някакви чувства и да приемате само тъмнината. Просто, приемайки информация от нас, не винаги опитвате, да разкриете достатъчно пълно, на първо място, за себе си, някаква тема, затова и се получава неразбиране от някои читатели. Вашата аудитория е с голям диапазон в разбирането. Затова и възникват въпроси. Нашата задача е, да подготвим всички за финалния изпит и подобна информация не е излишна.
Но да се върнем на въпроса, какво означава, да приемете тъмнината си, както и всички останали чувства. Както казах и преди, мнозина, които се пробуждат, започват да потискат мисли и чувства, с които не са се справили и според вашите разбирания, наричате тъмнина. В момента, когато опитвате да скриете мислите и емоциите си, затваряте връзката си с изминалия опит – тъмнината около вас не е нищо друго, освен изминалите уроци, ако не ги интегрирате, няма да имате разбирането, необходимо за преминаването на четвърто ниво, да не говорим за пето. Когато потискате мисли и чувства, не може да се получи пълно осъзнаване, къде се намирате, и защо сте тук. Скривайки тъмнината си, ставате уязвими за осъждането на обкръжаващите. Приемането и интегрирането е важен процес и изпит.
Ченълер: Казваш, да приемем тъмнината си, а нима осъждането не е част от тази тъмнина? Как да определяме, какво е тъмнина, а какво невежество?
Ардал: Вярно забелязваш, че осъждането е невежество, а не тъмнина. Осъждането е точно неприемане на тъмнината си. Осъждате най-много в другите това, което е ваш собствен недостатък. Ако сте забелязали, че осъждате/критикувате, първата ви работа е, да потърсите същото качество в себе си, това е звънчето, на което трябва да обърнете внимание.
Ченълер: Тогава, какво е изобщо тъмнината в нас? Според мен, трябва повече да обърнем внимание на своето невежество – как да се справим с него. Опитвам да се анализирам за тъмни качества и стигам до извода, че усещам повече невежество. Хазарта тъмнина ли е? Навярно не успявам правилно, да осъзная информационния пакет, и затова не разпознавам тъмната си страна. Ако греховете не винаги са тъмнина, вероятно, страховете ни са тъмнина. Какво освен страховете ни са тъмнина? Желанието да убиваш? Да причиниш някому болка? Създаване на тирания? Нанасяне на вреда?
Ардал: Продължавай, не спирай.
Ченълер: Разврат? Раздуто ЕГО? Тщеславие? Алчност? Гордост? Ненавист? Гняв? Което точно е тъмнина, а какво невежество?
Ардал: Както и сама разбираш, невежеството е една от съставките на тъмнината, но именно ненавистта е антипод на любовта, страховете са незнание, заложена програма – точно те насочват, по една или друга тъмна пътека, и затова е важно тяхното отработване. Страхът предизвиква някакви действия и точно в този момент, правите избор, дали да изберете тъмната или светлата страна. Нищо не разкрива вашия потенциал по-добре от страха. Колкото повече знания осъзнавате, толкова са по-малки страховете ви.
А сега, да се спрем на аспектите поотделно: какво представлява желанието да убиваш? Като правило е гняв, следствие болка и обида, а когато доставя удоволствие, без уважителни причини, е вече тъмнина. Аналогично е и с желанието, да причиняваш страдания. Тираните са отделна каста въплътени същности, в известен смисъл, е заложена в мнозина – това е пряко желание за доминиране и властване, също тъмно проявление. Развратът е проявено въжделение, сексуалните енергии имат голям потенциал, при това, доминиращия отнема енергии от жертвата, което е също тъмна съставка. Раздутото ЕГО, е загуба на баланс и контрол над тази програма, която, в крайна сметка, завладява управлението на същността. Тщеславие и гордостта са към невежеството.
Вашата работа е точно, в разпознаването на всичките тези капани. Приемането на тъмнината е, за да не се избутват тези мисли на заден план, а да се изучат детайлно, да разберете, защо ви движат, за да правите осъзнат избор, желаете ли такъв опит или не. При пълно приемане и обработка, такива мисли престават, да ви безпокоят. Но ако възниква постоянно някакво желание, вероятно е желание на душата, да премине определен опит, но след като сте се начели на духовна литература, нравствените ви критерии не позволяват, да преминете такъв опит.
Ченълер: Да не би да предлагаш, всеки, който има силно желание, да го осъществява – да позволи на тъмнината си, да се развихри? Да отиде и да убие? Така ли е?
Ардал: Тези, които имат действително желание да убиват, са много далеко от духовността. Аудиторията, интересуваща се от тази информация, напредва към преход, застанала е на прага му. Сама забелязваш, че към подобна информация, са привлечени готовите за нея – затова, може да не се безпокоиш – цялата аудитория ще приеме информацията като призив за пълен анализ и отработване на тъмните качества. Че не става въпрос за убийства и всеки разбира много добре, каква кармична отговорност предизвиква.
Ченълер: Нека тогава да разгледаме кармичните последствия за приемането на тъмнината.
Ардал: Всичко, което причинявате някому, особено вреда, морална или физическа болка, по кармичните закони, ще си го отнесе. Като че ли не е трудно за разбиране, особено в осъзнато състояние.
Ченълер: Да направим тогава равносметка: приемането на тъмната си страна е усвояване на цялата информация, чрез обмисляне и детайлен анализ – от къде, и защо идват тези мисли, осъзнаването, че това е преминат етап от едни или други уроци, за да не остава този опит неусвоен в тъмните ъгли на ума ни и да дава нравствени оценки. Преминавайки по този начин пълна диагностика на мисли и постъпки, да разширим разбирането си, без да осъждаме себе си и другите, да възприемаме всичко като обучение и да доверяваме напълно на душата си и да не пречим за приключване на опита от въплъщението. Правилно ли разбирам? Приемането на тъмнината, не означава правене на лошо, а анализиране на мисли и чувства, без осъждане и нравствени оценки на никого и нищо, тъй като такива оценки са невежество и осъждане, а невежеството е липса на пълна информация.
Ардал: Вярно! Браво! Сядай си, 6 с минус. (Усмивка) Не трябва, да се страхувате от приемането, особено на тъмната си страна – тя е ваша част и не може, да се откажете от нея. Абсолютно всички чувства и емоции, трябва да се приемат, анализират и по този начин, да разширявате разбирането си – ако се случва нещо, не опитвайте да го криете от себе си, а опитайте да го разберете, защо е дошло – това се отнася особено за чувствата ви! За всичко си има причини, затова и ги разровете, защо са дошли, от къде, и за какво.
Ченълер: Благодаря ти, владика Ардал, за беседата и за подробното разглеждане на темата.
Ардал: И аз Благодаря за приемането на информацията.
С уважение към всички търсещи!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11668-vladyka-ardal-chast-15-prinyat-tmu-v-sebe

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: