Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5503968
Users Today : 145
This Month : 4779
This Year : 27805
Views Today : 620
Who's Online : 4
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Квантово съзнание

Квантово съзнание

АБСОЛЮТ. Послания към човечеството. Квантово съзнание

Всички ченълинги, които четете, са лично пречупване на истината, което е неизбежно в една или друга степен. Затова слушайте преди всичко себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ резонира тази информация. Моята задача е да поставя въпросите, над които вие може би ще се замислите. А отговорите ще намери всеки сам.
Здравей, Абсолют!
Здравей, душо Моя.
Изпратиха ми интересни въпроси към теб.
Слушам те.
Какво представлява съзнанието изобщо, и каква е природата му?
Съзнанието е разгърнат импулс. Всичко Е енергия. Аз Съм енергия. Но потенциала на енергията и самата енергия се различават. Потенциала на енергията са възможностите ѝ, които все още не са проявени. Щом тези възможности започват да се разгръщат, енергията започва да се осъзнава като нещо, което има определени характеристики. Засега това е само потенциал, енергията няма никакви характеристики. Но разгръщайки се, започва да ги придобива, понеже разкрива своите потенциали по определен начин.
Но ако съзнанието е разгърнат импулс, а импулса идва при теб от твоя Абсолют, какво е тогава съзнанието на твоя Абсолют?
Също разгърнат импулс, но по-мощен и притежаващ по-широк диапазон от характеристики, които включват и всички мои характеристики като съзнание. Импулса, който включва и всички мои възможни импулси. Всичко е подобно. Всичко е във всичко.
Моето съзнание не е мое творение, защото не се подчинява на волята ми. Не мога по свое желание да включвам или изключвам съзнанието си, от което правя извода, че ми е дадено свише. А твоето съзнание също ли ти е дадено свише, и ти нямаш власт над него?
Вие разсъждавате като отделени от мен и от всичко. Когато ти казвам: «Аз Съм Всичко», – ти го възприемаш като Аз Съм всичко, което съм създал. Но едновременно Аз Съм Всичко, което ме е създало, чиято част съм. Безкрайността не може да бъде само в една посока. Тя е безкрайна във всички посоки. И затова Аз Съм и моя Абсолют, и неговия Абсолют. Аз Съм Всичко, но в обратен ред, ако може така да се каже. Аз познаваемия съм всичко това, което съм създал. Аз непознаваемия съм това, което ме е създало. Моето създаване и моето разгръщане във форма е просто игра на съзнанието ми. Моето познаване на потенциалите ми, е в действителност, познаване на себе си като моя Абсолют, на неговите потенциали. Точно това е моето разгръщане, моето израстване, моето разширение. Защото проявявайки се във вас, вече се свивам. Но за да се опозная, трябва да разширя съзнанието си до по-високо ниво, до по-големите свои възможности.
Разгръщайки се във форма, един вид, изследвам детайлите си. Разширявайки съзнанието си до моя Абсолют, един вид се наблюдавам отстрани, макар да не е точно като определение, защото няма никаква страна, всичко е във всичко. В този случай, изследвам своите мащаби. Това е като снимка от космоса и снимка на място. Разни ракурси на възприятието. Когато разгръщам импулсите във форми, това е изучаване на всички възможни варианти на потенциалите ми, които са ми известни. Защото са мои и са родени от мен. Когато се разширявам до съзнанието на моя Абсолют, опознавам себе си непознатия, неизвестния.
И след това, навярно, познавайки себе си неизвестния, отделни свои неизвестни характеристики, ги приобщаваш към известните и също можеш да ги разгръщаш във форми и да изследваш неизвестните си възможности, потенциали?
Виждаш ли, сега успя да се свържеш с мен за кратък миг, със съзнанието си възприе тази мисъл за миг. Аз търся съкровищата на духа и след това ги изследвам в себе си. И затова, всичките ми постижения, всичките ми изследвания на моите неизвестни, рано или късно, стават постижения на духа и затова мога да ги предам на вас. По-точно, това не е предаване. Всичко е свързано квантово и затова, щом получа някакво ново качество от своя АБСОЛЮТ, щом го разгърна във себе си, мигновено, вие също ставате притежатели на същото качество, но не разгърнато. Аз Съм във всеки в пълната си красота, във всичките си потенциали, и затова новия потенциал става и ваш. Прилича на някакъв файлов носител, който постоянно се обновява и всеки, който има достъп до този носител, може да се възползва от всички данни, в това число, и от най-новите. А задачата е, да намерите този достъп и да се научите да го ползвате.
Ние не сме властни над съзнанието си. Това означава, че разгръщането му е изцяло твой прерогатив и ние не можем да го изключим. А Ти? Ти властен ли си над своето съзнание и можеш ли да го изключваш? Т.е. да изключиш разгръщането на импулса?
Импулса е вечен, неизтребим и непреклонен. Той идва при мен и чрез мен при вас. И аз също не мога да изключа този импулс. Но има импулс, който е осъзнат от мен, изследван от мен, и затова мога да го управлявам във вас. Т.е. мога да насочвам този идващ към мен импулс, да го дозирам, да му предавам допълнителни характеристики. Но не го възприемай, като идващ някъде отвън сигнал за разгръщане. Той вече съществува в мен. Това е моя характеристика, която се опознава от мен вътре в мен, опознава се като моя. Илюзията на формите е само илюзия. В действителност, няма нищо извън. Има само вътре. И това е във всичко. Опитайте да го осъзнаете. Във мен е моя АБСОЛЮТ, и Аз Съм във всички вас.
Но ако в теб е твоя АБСОЛЮТ и всичко е подобно, означава, че в твоя АБСОЛЮТ е в НЕГОВИЯ АБСОЛЮТ, и така нататък. А това означава, че в теб има всички потенциали на всички възможни Абсолюти, т.е. на всички възможни съзнателни импулси. А това означава, че във нас има възможностите на всички Абсолюти?
Да, така е, но това са само потенциали. Ако вземем електрическа крушка, може ли да се каже, че в нея съществуват всички потенциали на електрическата енергия? Разбира се, да. Може ли да се каже, че в крушката има потенциала на светкавицата и високото напрежение? Разбира се, да. Но само като потенциал. Защото крушката поради ограничената си форма, не може да ги разгърне тези потенциали. В нея енергията е съсредоточена, има електрическа енергия, в нея има всичко. Но тази енергия не може да се разгърне. Но ако крушката започне да се осъзнава като част от огромна енергийна система, може да се включи към основния трансформатор и да пребивава в своята енергия. Затова, щом електрическия ток излезе от крушката и се движи по проводниците на електрическата система, той е просто ток, и има всички потенциали на тока. Но може ли да се каже, че тока влиза и излиза от крушката? И да, и не. В парадигмата на отделението, има проводник, има и крушка, която е свързана към него. Но ако се премахне крушката, тока ще изчезне ли? Ще изгуби ли качествата си? Ще станели по слаб или ще загуби характеристиките си като ток? Кой управлява тока? Крушката или още някой?
Още някой.
И крушката също. Когато е вградена в системата на тока, тя е изразител на тока, представлява го. Как може да се прояви този ток, ако е невъзможно, в конкретния случай, да осветява?
Навярно е глупаво да се каже на «крушката», че има в себе си всички възможности на електричеството?
Не. Защото, ако го осъзнава, може да изключи своето възприятие като «крушка», а да се впусне заедно с възприятието «ток» по «проводниците» на тази система и да опознае други свои възможности. Но ако крушката си въобразява, че е върха на системата и нищо друго не съществува освен нея, така и ще си остане крушка и рано или късно, просто ще изгори, защото е използвала всичките си осъзнати възможности.
Когато Абсолюта е Чисто Битие, какво става със съзнанието?
Спи. Импулсите спят.
Но как могат да спят, ако не управляваш съзнанието си? В смисъл, че импулса идва от твоя АБСОЛЮТ.
Това се осъзнава трудно. Аз не съществувам и съществувам едновременно. Спя и бодърствам едновременно. Когато не съм разгърнат, спя. Аз се разгръщам чрез вас, опознавайки своите потенциали. Но когато не съм опознат, не съм разгърнат. Спя. Съзнанието ми се разгръща във вас, след като се е проявило като потенциал, разгърнало се е във мен. Т.е. когато се разширявам до своя АБСОЛЮТ, Ставам, чисто битие, докато съм «Непознатия». И в мен съзнанието спи. Т.е. потенциалите не са разгърнати. Това са тези потенциали, с които още не съм се разширил и не съм ги направил част от духовното си съкровище.
Но, понеже създаваш своите форми, т.е. разгръщаш потенциалите си, може ли да се каже, че едновременно си съзнание и чисто битие.
Точно така. Защото съм Осъзнат и Неосъзнат. Аз Съм осъзнат, когато Съм чисто битие. И Съм неосъзнат, когато Съм съзнание.
А възможно ли такова твое състояние, когато си само чисто битие? Т.е., когато преставаш да си съзнание и можеш ли да изключваш съзнанието си?
Може ли да се изключи жизнения импулс, а и за какво?
Нас ни призовават да станем чисто битие. Затова и питам. Живота и битието разни неща ли са?
Да. Живота е проявено битие. Битието е жизнен потенциал. Затова живота е разгръщане на Творението. Може ли да се изключи основната жизнена функция? Може ли да се отнеме на водата основното ѝ свойство. Тогава ще престане да бъде вода.
Не, ще остане вода, но ще престане да се стреми на някъде.
Не. Това също е мислене на отделеността. Ако водата престане да се стреми на някъде, ще престане да бъде вода, защото свойството на водата е да тече и да е влажна. Ако остане само една влажност, вече няма да е вода. По-точно, ще се промени и от чиста вода ще се превърне в блато и рано или късно, ще обрасне и ще престане да бъде преобладаващо вода. Затова може да се каже, че свойството на духа е битие и творение. И когато битието престане да поражда импулси за творене и да се подчинява на творенето, престава да бъде и битие, и дух.
Тогава, какво представлява духа?
Не знам, как да ти обясня необяснимото, това не се побира в никакви рамки, в това число, и в думите на твоя език. Духа е Съм. Когато осъзнаваш: Аз Съм, ставаш част от духа. Когато не осъзнаваш Аз Съм, просто не си ти, а просто дух. Духът е начало и първопричина на всичко съществуващо. Но «началото» е невярно словото. Затова няма нито край, нито начало в безкрайността. «Съм» е първопричината.
Ако разгледаме нашата аналогия с водата, има разни нейни проявления: лед, пара, вода. Ледът може да има най-различни форми и това е, например, моя начин за опознаване на Абсолюта. Водата може да тече във всички посоки, да получава нови качества и да предположим, това е моя начин за разширяването ми като Абсолют до моя АБСОЛЮТ. Парата може да премества водата на разстояния и да предава на водата други посоки и това е метод за съвместяване моето познание на себе си и себе си като моя АБСОЛЮТ. Но свойствата на водата са вода и са непроменими при всяко нейно състояние. При всеки начин за познаване на себе си. И това свойство на водата е неунищожимо. Може ли някой да отнеме на водата свойствата течаща и влажна? Както и да я замразяваш и изпаряваш, винаги си остава вода и всичките ѝ свойства са си винаги с нея. В леда присъстват свойствата на парата и обратното. И леда и парата притежават влажност и текучество. При този пример, водата е духа.
Защо ни призовават да станем чисто битие?
Защото това е начина да разширите съзнанието си до моето ниво. Възможност да се опознаете като абсолюти. Защото, ограничавайки се само с опознаването на своята форма и на други форми, все пак ограничавате познанието си, своето разгръщане и творение.
Но ако чистото битие си ти непознатия, ти като своя АБСОЛЮТ, не означава ли, че следвайки чистото битие, ние също ставаме твоя АБСОЛЮТ.
Да. Всичко е във всичко, макар да е сложно все още да го осъзнаете. Това ви изпълва с величие. Но това не е човешко величие. Не е осъзнаване като някаква уникалност и могъщество. Въобще е лишено от някакви определения и рамки. Това е НИЩО. Ставайки чисто битие, ставате НИЩО. Просто ставате потенциал. Кое е по-величествено и по-могъщо: семето или дървото? Дървото е огромно, има множество форми за опознаване, има корени, корона, има плодове, взаимодейства със земята и небето. А семето е малко. Но в него има потенциала на цялото дърво. Кое е по-величественото? Осъзнавали семето своето величие? То не се познава като дърво, докато не се разгърне. Докато не израсне като дърво, докато не стане корона, докосваща небето и корени, докосващи земята. То спи.
Какво отношение имат между себе си мисъл-формата и съзнанието, как си взаимодействат?
Мисъл-формата е фокусирано съзнание. Т.е. мисъл-формата е фокусиран и усилен потенциал. Част от потенциала. Ти отделяш от своите потенциали един или няколко и го фокусираш. Все едно светлина преминава през тесен отвор и по този начин придобива по ясни очертания и насоченост. И тази светлина, подобно на лазер, може, например, да разрушава или да създава. Може да създава други форми или да разрушава други форми. Може да се формира като форма, да се проектира като форма. Мисъл-формата е проекция на потенциала, проекция на светлината. Както във вълшебния фенер. За да се получи изображение на стената, светлината му трябва да се насочи през определени прозрачни изображения и да се видят очертанията на предметите. В този пример, вашият мозък е набор от такива картинки, такъв вълшебен фенер, създаваш, възпроизвеждащ такива изображения. И вие, насочвайки светлината на съзнанието си към тях, създавате илюзиите на своите «вълшебни фенери».
Вие сте светлина, вие сте съзнание. Тази светлина, ако е просто светлина, не създава никакви картинки. Просто е, струи, разпространява се, осветява. Но ето, светлината ви се насочва към някакви тесни рамки, към някакъв вълшебен фенер с прорез, с изображения на творението. И тогава, това е съединение на съзнателната ви светлина с картинките на творението, създадени от мозъка ви, от мислите ви, създавайки причудливи и дори подвижни картини от «вълшебния фенер», създава илюзиите на формите, в които, един вид, е заключена светлината. Но това е просто светлина, насочена към определени рамки на възприятието.
Често ни казват: «Светлината на Осъзнаването». Казват ни, че духа е светлина. Ако съзнанието е разгърнат потенциал, тогава, какво е светлината?
Вече го посочи. Духът е светлина, и светлината е Дух. Светлината е състава на духа. Както водата има свойства влажност и текучество, така и светлината е свойство на духа. Проявление и Стремление. Невъзможно е да се опише с думи. Но когато говорят за духа като светлина, имат предвид неговите основни качества, качества на духа, това, което го прави дух, което е неотделимо свойство, без което престава да е дух.
Какво отношение към съзнанието има душата, каква е връзката между тях?
Душа е частичка от Духа. Като лъч светлина. Като частичка енергия, затворена в обвивката на формата.
Но, ако имаме предвид аналогията с вълшебния фенер, какво е тогава душата?
Това е отблясък светлина. Този отблясък все още не е цялата светлина, но при това притежава всички качества на светлината. И душата включва във себе си всички възможности на духа. И този отблясък може да пътешества по разни «вълшебни фенери», да се приобщава към една или друга илюзия, да се присъединява към други светлинни частички и заедно с тях да създава прекрасни и ужасни картинки с този вълшебен фенер на илюзиите. Или може да бъде просто частица светлина, която не създава никакви илюзии, просто е светлина. Съзнанието е проявен потенциал на духа. Затова душата носи в себе си всички потенциали на духа, но има по-малка мощност, защото е отделена.
Т.е. душата е присъща само на моя опит за опознаването ти като Абсолют, на разгръщането ти във форми. А твоя АБСОЛЮТ няма такива понятия, няма отделени души от НЕГО?
Да. Нали вече казах, че моя АБСОЛЮТ Е Дълбочина, и в него няма отделеност, само задълбочаване.
Но ако сте квантово свързани, тогава има отделеност, защото в него си ти.
Да. Но аз съм в него не качеството на задълбочаване, а като отделяне. И той се опитва да ме опознае, да опознае себе си чрез мен. Нека да вземем като пример светлината. Има източник на светлина, ярък е, и колкото е по-близко до центъра на източника, толкова е по-ярка светлината. Затова в него са представени всички характеристики на тази светлина. И в тази мощност няма разделение на кванти светлина, по същността си е светлина. Но колкото по-далеко от източника се разпространява светлината, толкова е по-разредена, и рано или късно, отделеността от източника става достатъчна за да се различат отделни кванти светлина. Т.е. не осветява всичко, не изпълва цялото пространство със себе си. Тя е частична.
Аз съм в сърцевината на този светлинен източник, има точка на свързване със своя Абсолют и точка на задълбочаване в себе си като светлина, точка за натрупване на своята мощност, като светлина, като трансформация на характеристиките като светлина. Аз съм на периферията на светлинния източник, отделен от източника, аз съм като частична форма. И на тази периферия мога да създавам причудливи картинки с «вълшебния фенер», причудливи илюзии. Не може светлинния източник да се прекара през картинките, така е невъзможно създаването на илюзии, няма отделеност и картинките просто няма да се виждат. Защото картинките на «вълшебния фенер» са обозначение на границите му, неговите прорези, през които се фокусира светлината. В източника няма граници, там светлината е първозданна.
Достъпно ли е разбирането за безкрайността на Абсолюта или и той, както и ние е в процес на познание?
Познанието е процес разгръщане на потенциалите. Разширяване на потенциалите. Разбирането е чисто човешко качество. Разбираш ли, как работи автомобила, как действат всичките му детайли? Или просто сядаш и караш? Разбираш ли, как свети светлината? Или просто я наблюдаваш и се радваш на осветеното? Точно човека се опитва да разбере светлината, да я разложи на частици. Това е метода на познанието. Метода разбиране чрез разделяне.
За да бъде използвана светлината, няма нужда да я разбират. Трябва просто да бъдете. Сега се опитвате да разберете, какво е духа. Водата може да се разложи на молекули и това ще са молекули вода, но за вас са просто абстракция. Опит за описание. А може да бъде описана само като влажна и течаща. А може да се опише и като H2O. Но независимо от всичко, водата си остава вода.
Ако не знаеше, какво е топлина и огън, не би познавала свойствата на водата да се превръща в пара и да пътешества на разстояния. Но независимо от всичко, това свойство вече е присъщо на водата. Като нейно първоначално свойство. Приличате на такива, които опитват да изучат свойствата на водата, без да имате понятие, какво е топлина и не сте в състояние да разберете, какво представлява парообразуването. И още множество свойства на духа не сте в състояние да изучите в парадигмата на отделеността. Помниш ли: за да познаеш реката, трябва да станеш река? Не да я разделяш на съставки и да се опитваш да разбереш всяка една по отделно. Това не дава нищо, а само те обърква. Защото в реката има тиня. Река ли е тя? Но, ставайки река, не само веднага ще разбереш, а ще придобиеш всичките ѝ качества и характеристики като цяло. И ще има всичко: и тиня, и пара, и текучество. И дори ще има свойство топлина. Защото парата е възможна само при взаимодействие с топлина. Дори ще има свойство бряг на реката. Защото реката е възможна само, ако има брегове. И ще има всичко във всичко. Квантова връзка, квантова картина, квантово съзнание.
Ако съзнанието е разгърнат потенциал, значи, квантовото съзнание е всички възможни разгърнати потенциали?
Невъзможно е разгръщането на всички потенциали. Защото няма граници, няма край на потенциалите. Защото познавам своите потенциали чрез моя АБСОЛЮТ, а той опознава своите чрез своя Абсолют. И няма край, има безкрайност на потенциалите и безкрайност на съзнанието. Квантовото съзнание е изначалната връзка на всички разгръщащи се потенциали. И когато моя АБСОЛЮТ разгръща свои потенциали, те се разгръщат и във мен, а значи и във вас.
Означава ли, че, ако съзнанието ти се разширява, се разширява и нашето?
Да, точно това означава квантовост. Но вие трябва да откриете тези потенциали в себе си. Да се осъзнаете. Да станете съзнанието, разгръщайки тези потенциали.
А може би, импулса е просто въпрос, например: «кой си ти, или какво си?», но от кого произлиза този въпрос?
Прекрасно сравнение. Ти сама си задаваш тези въпроси. Аз сам си задавам тези въпроси. И въпроса поражда отклик и отговор: Аз Съм Абсолют, Аз Съм Съзнание, Аз Съм Дух.
СЕлена
24.04.16
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1508478
Последни публикации
Последни коментари
За контакти