Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235490
Users Today : 2919
This Month : 83332
This Year : 373209
Views Today : 12622
Who's Online : 91

НОВАТА ПЕДАГОГИКА

НОВАТА ПЕДАГОГИКА

   Главният недостатък на съвременната педагогика е, че зомбира хората. Т.е. всички усилия са насочени да подтиснат мисленето на човека чрез внушението, че човек изначално не може да разсъждава и за да съществува трябва да зазубри „истините” на „умните” хора. Но умните хора също са производни на тази система и така порочния кръг се затваря. А така продължава хилядолетия. Но условията, които са крепили тази система толкова дълго време се променят и сега вече имаме реален шанс да излезем от този омагьосан кръг. Все повече хора осъзнават, че НЯМА АБСОЛЮТНИ ИСТИНИ, че истините са относителни и многообразни, и че всеки има право да разсъждава по различен начин, без да е нападан постоянно, че мисли неправилно и да му се внушава как трябва да мисли и какво трябва да смята за истина. Едва когато хората осъзнаят този проблем като много сериозен проблем, ще се разбунтуват срещу зомбирането и ще започнат да се учат да мислят самостоятелно. Ще започнат да се избавят от програмираните във тях илюзии и да стават адекватни на реалността.
Илюзията, че хората са тленни и ограничени като съществуване във времето, е може би илюзията нанесла най-много поражения върху съзнанието на хората. Колко усилия са нужни да се преодолее съществуващото убеждение, че малкото дете не е един бял лист хартия, на който тепърва „трябва” да се запишат необходимите за живота „истини”. Колко време ще е необходимо докато обществото престане да внушава на малките деца какво е реално и какво не. Колко безценен опит трупан през хилядолетията се обезсмисля и неутрализира с внушението, че детето е глупаво и тепърва трябва да се учи.
Пред педагогиката стоят на дневен ред много тежки задачи – преди всичко да преразгледа трупаните от хилядолетия заблуди и илюзии. Да преосмисли задачите си и целите си. Малките деца не трябва да бъдат учени какво и как да мислят, а трябва само да им се помага по-бързо и качествено да усвоят управлението на новото материално тяло. Това става чрез различни игри, спорт, труд, различните видове изкуства. Може би някой ден педагогиката ще престане да натрапва различните езици, които разделят и противопоставят хората и ще създаде условия телепатията отново да бъде основно средство за общуване. Но това изглежда като неосъществима мечта, нали? Но само това към което не се стремим, не може да бъде постигнато.
Другата основна задача пред новата педагогика е да премахне насилието в обществото. Това може да стане като се променят целенасочено досегашните внушения, че със злото трябва да се води непримирима битка по всички възможни фронтове. Проблема със злото може да се реши само чрез промяна на отношението към него – като се замени агресивното отношение с любов и търпение. Та нали основен източник на зло са несъвършенствата на хората. Защо всеки иска другите да са снизходителни към неговите недостатъци, а самият той или тя е непримирим към недостатъците на другите? Защото всеки е убеден, че неговите недостатъци са незначителни в сравнение с другите. Очевидно е, че липсва реална преценка. Затова е много полезен навика да не съдиш никого за нищо – просто защото никой не може да бъде обективен – прекалено малко се знае за истинските причини, които движат нещата.
Най-важният от най-важните въпроси е въпросът за Любовта. Любовта е основата на мирозданието, Любовта движи всичко във Вселената, а в днешните понятия любовта се приравнява със секса. Това е защото ни владее илюзията, че съществуваме единствено в материално тяло. Новата педагогика трябва да осъзнае и приеме важността на този фундаментален въпрос. За Любовта трябва да се говори 24 часа в денонощието, защото Любовта е постоянно търсене и преодоляване на всички несъвършенства, които създават дисхармония. Това е вечния смисъл на съществуването на човека – да обича всичко съществуващо и да се грижи за неговото постоянно усъвършенстване. Много сериозна задача, като се има в предвид, че в очите на съвременните хора тя изглежда несериозна. Но когато се избавиш от илюзиите и вникнеш в действителността, разбираш, че единственото, заради което си струва да съществуваш, е Любовта. Само осъзнатата важност на този въпрос и неговото приемане присърце, ви насочва към реална еволюция и приобщаване към Бога.
Пред новата педагогика постоянно ще възникват и други важни задачи, но те ще се решават в движение, важното е да има търсене и устрем в правилната посока – към Бога.


Създадено: 21/02/2006 • 11:19
Обновено : 21/02/2006 • 11:19
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 15700 пъти

Коментар №9 heliopol 20/12/2010 • 22:38
Да съобщя на всички, които се интересуват от темата за Новата педагогика, че излезе отпечатана фототипно издание книгата Учителят за образованието на Боян Боев. Това е един от най-сполучливите опити да се обясни разбираемо същността на тази Нова педагогика.Боян Боев е бил около Учителя – Петър Дънов или Беинса Дуно. Днешните дъновисти, тези от ОББ, то е ясно, че нямат нищо общо с тези велики оригинали. Затуй следвайте Словото и личния пример, оставени в книгите като тази. Книгата се раздава за хора, които имат отношение към темата.

Добре е да създадем цяла мисловна централа, нещо като мрежа, която да започне да пропуска енергия и да задвижва човешкия потенциал в това поле, толкова важно за днешното човечество. Не е въпрос само да си купим книгата и да я изчетем и да я поставим върху лавицата си, а най-вече е важно да я приложим и да я разпространим до другите наши братя и сестри.

Повечето хора днес са жертви на старата педагогика, която ги е  наранила, или пък програмирала в неправилни посоки. Трябва с новата педагогика незабавно да започнем да работим и да корегираме старите вредоносни програми на старата отиваща си изтърбушена от неправилна употреба цивилизация.

Вместо да се стремим към илюзорно бягство от земята чрез възнесение и спасение, не е ли по-добре да запретнем ръкави и да започнем да си служим с НОВИТЕ ПЕДАГОГИЧЕСКИ МОДЕЛИ.

Съгласни ли сте!

Книгата е на разположение, има я в нашата книжарница на ул. Хан Крум 7 А

За тези, които имат отношение, добре сте дошли, на нивата има нужда от хора! Безкористно служене, това е новата педагогика!

Коментар №8 Purple 19/07/2009 • 17:24
Само бих искала да кажа едно голямо „браво“ на Силвана за това, което прави. Още от дете усещах изкуствеността, лъжата и дресировката, на които бях подлагана с най-добри намерения разбира се, и при всичката ми съпротива към нея, реалността ми се градеше според мислите на възрастните хора около мен. Затова пък днес сама си изграждам живота, стремя се да е съзнателно, и се радвам, че вече има и детски учители, които са готови да отиват в занималнята и да направят нещо различно от това, което повечето техни колеги прилагат, следвайки стандартната промиваща мозъка система. Имаш моите поздравления! e
Коментар №7 123 23/03/2007 • 01:17
Здравейте,уважавани четатели тук става въпрос за педагогиката.Да напълно съм съгласен с Йосиф.Но има една проста истина в която има голяма истина лесно е да намериш вратата на построена къща и да влезнеш в нея.Това го може всеки но това не е истината.Истината е друга да построиш къща и тогава няма да ти трябва да търсиш вратата защото ти вече ще  знаеш каде се намира тя.Разбира се това се отнася за човек тръгнал да става педагог или там нещо каквото и да е.Лесно е да назубриш някакви уроци написани от някои за времето си и да кажеш ето Аз вече съм станал нещо и вече всеки трябва да се саобразява смен.Но идва момента когато ще се зблъскаш с проблема който е застанал пред теб и тогава виждаш че неможеш да се справиш е нали се бе изучил защо сега неможеш да се справиш какво ти пречи знаеш всички формули и начини който си назубрил какво те спъва май има нещо което не разбираш.Да има и тое че в момента си като един певец който се прочул със слава че е бил голям певец.Но той през цялата си слава не написал не музика не песен той пял всичко на готово но дошло време текстописецат и музикантат в катастрофа пучинали и певеца повече не успял да намери други като тях да му напишат песен и музика и да продължи да му се носи славата като певец.Ето на такъв певец аз немога да кажа че е певец това е човек които е само пял и нищо повече такива певци бързо ги забравят защо ами те нищо не раждат те остават като ялова овца.Това важи за всичкини.С уважение към всичкиви и всичко добро на всички ви.Ангел
Коментар №6 incarnate 15/01/2007 • 21:14
Чудесна статия! Мъдрост, дошла от Вселената!
Още веднъж ми припомнихте, че усещането, че съм сама, е просто илюзия на това измерение.
Благодаря!На Светлана –  желая ти от все сърце да развиеш по-пълноценно усещанията си, а оттам и съзнанието си за децата и за Вселената, за да може висшето образование да еволюира в свише.

Въплътена, за да помага на децата и техните родители

Коментар №5 svetlana 30/10/2006 • 20:05
От всичко споделено и казано разбрах, че наистина е много полезно да се знаят истинските причини, движещи нещата,и тогава да се изказва мнение. През тази година завърших  второто си висше педагогическо образование.По време на следването си бях изумена и ужасена от начина, по който част от уважаваните ни преподаватели се отнасят към работата в детските градини.“Че какво толкова работите в тези заведения?“попита един професор.Вярно-какво толкоз вършим там???Упражняваме новата педагогика, защото старата вече не важи!В реални условия,при непрекъсната работа със съвремените деца, при решаване на проблеми и конфликти под натиска на общественото, родителското, детското и кой знае чие още мнение-ето къде се ражда новата педагогика.Безценните съвети си остават само думи,когато са  върху хартия и липсва истинско поле за изява.Педагогиката не е теория а практика!Благодарна съм,че посетих и споделих в този сайт, защото  диалога,който водихме,още веднъж ми доказа, че истинското знание за това как да работиш с деца се ражда само когато наистина работиш!

Може би, не би било лошо, ако се справите с негативните емоции спрямо родителите, да помислите като частен бизнес за школа за родители или поне като начало за педагогическа консултация.

Коментар №4 svetlana 26/10/2006 • 11:16
Борбата на фронта с родителите е нещото,което пречи на учителите да помагат а не да учат.Криворазбраната им  представа за култура на общуване се свежда до гледане на телевизия, ходене по гости и отстояване на мнението в собственото семейство с каквито и да е средства.Нашата работа със семейството се затормозява и от факта,че за да помогнем на децата първо трябва да помогнем на „мама и татко“,които обаче все по-упорито смятат , че нямат нужда от помощ.Връщаме се там, откъдето тръгнахме!Ето Ви и пример-дете на 4,5 години постъпи при нас в ДГ И НЕ МОЖЕШЕ ДА ДЪВЧЕ!!!!Е, извинявам се ,но децата се раждат с вроден дъвкателен рефлекс, който обаче у това дете беше „избит“ от собствената му майка .За по-лесно ,тъй като детето било злоядо, мама го хранила с попарки и пасирани храни пред телевизорчето, за да може все пак да хапне нещо.Сблъсъка, защото си беше точно сблъсък, с общата храна в ДГ беше невероятен-дайте на едногодишно дете бобена супа и викайте бърза помощ.“Лапни, дъвчи, гълтай“ беше оновният ми репертоар по време на хранене.А,културните навици ли?За тях не остана време.След дълги дискретни, а по-късно и не толкова дискретни,разговори,игри и упражнения с мама стигнахме до изпращането да детето-чудо отДГ,когато родителката стри между пръстите си шоколадовия бонбон с който го почерпихме!!!Майката е вишистка!!!Загубената, с тази и с други подобни родители, битка обаче все по-често ми навява мисълта,че до известна степен ние се борим да спасяваме децата от собствените им родители-формата и съдържанието на този процес са обречени на провал!Но ние продължаваме  така до безкрайност!А най- лошото идва, когато точно такива родители заврат пръста си в лицето ти и най-безочливо те обвинят за пропуските във възпитанието на детето им!

Извинявам се за емоцията, която влагам в думите си ,но ако гледаме на тези проблеми с безразличие поне за мен означава,че се предаваме.Аз не се предавам, но осъзнавам ,че част от усилията ми са обречени на провал.

Ето, точно тази агресивна емоция пречи на нормалния диалог с родителите. Докато имате това отношение към тях (то се усеща интуитивно), те в повечето случаи ще реагират защитно, а ако се научите да се отнасяте със съчувствие към тях, може и да започнат да ви търсят за съвет. Все пак не забравяйте, че никъде не се изучава, как се става родител. Всеки се държи към децата си, както са се държали неговите родители към него. Получава се затворен кръг – за да се промени нещо, трябва да се работи и с децата и с родителите. Но това е неблагодарна работа, защото резултат се получава много трудно – необходимо е огромно търпение и овладяване на емоциите. Успех.

Коментар №3 tanyta 18/10/2006 • 09:53
Здравейте Светлана,разбирам колко ви е трудно във времето на тотална криза на ценностната система в нашето общество. Неминуемо това се отразява и в сферата на образованието и възпитанието.

Пожелавам ви от сърце да правите всеки божи ден вашите „миши“ крачки по този път и не мислете, че това е малко. Ако всеки прави реално това, то непременно ще има положителен резултат.

С много Любов Таня

Коментар №2 svetlana 16/10/2006 • 09:04
Здравейте отново!Ог мястото пред компютъра е много лесно да се обсъждат проблемите с които ще се сблъскам след четири часа, когато отида на работа при 5 годишни деца.Съжалявам, ако погрешно сте разбрали идеята ми за семейното възпитание и моята роля като учител.Понякога си мисля, че още от сперматозоид съм знаела, че когато порасна ще раздавам себе си на децата.Не знам доколко сте запознат с новостите в областта на предучилищното възпитание, но аз съм от тези учители, които непрекъснато търсят нови пътища и начини на работа не за да разбивам с чук детските глави а защото си мисля, че ако знам повече ще спра да се чувствам виновна за пропуските във възпитанието на малките.Никога няма да сменя професията си защото, колкото и крайни да Ви се струват мислите ми, аз съм тази, която 3 от 7 деца прегръщат при влизането си в нашата занималня.Останалите 4 са тези, за които споменах в предния си коментар.След малко отивам на работа и както всеки ден в чантата си нося листче на което съм записала идеите, които са ми хрумнали по време на сън и с които,ако успея да ги осъществя, ще направя една миша крачка към онези четири деца.Ако не успея, обаче, това не означава, че ще спра да сънувам или да търся размисли, подобни на Вашите,защото водейки диалог с Вас, се опитвам да коригирам  грешки, които допускам.Имам само две години,за да помогна /а някои и да науча/ да виждат и търсят красотата на света не в силиконовите гърли по телевизията и онези с големите пищови и мускули а в начина да печелиш приятели  и да бъдеш силен без да си  супер-герои т.с. да коригирам изкривените /от стоене пред телевизора В КЪЩИ  и от общуването на ниво „улица“ и „заведение“/ представи на моите деца.Не знам дали ще успея но поне ще опитам!

Това, че съе попаднали на този сайт означава, че все още търсите, но извода, че родителите (които не можете да промените) са виновни, подсказва, че се готвите да се предадете. С това не искам да кажа, че всички родители „са света вода ненапита“, но те просто толкова могат. Останалото остава за педагозите – хубаво би било децата да не са като родителите си.

Коментар №1 svetlana 15/10/2006 • 16:45

До тук всичко ми е ясно!

Питам се, обаче,колко пъти се сблъскахте с агресията, егоцентризма, себелюбието и липсата на възпитание у съвремените деца?Питам се още дали сте чували за ролята на самейното възпитание?За каква педагогика става дума, когато от ясно по-ясно е, че всички деца са АБСОЛЮТНО непримирими към недостатъците на другите и още по- абсолютно са лоялни към своите.Явно нямате допир до „съвременото дете“,което необезпокоявано от никой учител/учителя няма никакви права -сверете с длъжностната характеристика на кой да е учител/ има право да се държи просташки,вулгарно,да накърнява достойнствата на учителя си и какво ли още не!ИМАЙТЕ В ПРЕДВИД, ЧЕ ТУК ВИЗИРАМ ДЕЦА НА 5-7 ГОДИНИ!!!Точно защото им липсва реална преценка за нещата  и поради необходимостта все по-често  ние, учителите,  да коригираме семейното възпитание смятам, че е изключително важно не само да им помагаме а и да ги учим-нещо, което вие твърдите,че трябва да отпадне!

ЧЕСТИТ СТЕ, АКО ИМАТЕ ДЕЦА ИЛИ ВНУЦИ ЗА КОИТО МОЯ КОМЕНТАР НЕ ВАЖИ!!!

Очевидно нищо не сте разбрали. За съжаление, повечето педагози мислят като Вас – просто защото не са ги учили на нищо друго. Но за моя радост, а предполагам и за радост на децата, макар и рядко се срещат ИСТИНСКИ педагози, които смятат, че прехвърлянето на вината на родителите за поведението на децата е педагогическо безсилие. Децата са чисти души и ако те проявяват арогатност, то е форма на протест – протестират срещу методите на дресировка, които доста учители смятат за единствения възможен педагогически похват. Ако искате да проверите моите думи, просто разпитайте учениците, дали се отнасят по един и същ начин с всичките ви колеги – вероятно повечето имат същите проблеми, но винаги има един-двама, които се радват на уважение от страна на учениците. И това е защото те също ги уважават и не се опитват да ги дресират. А ако разпитате родителите, ще разберете, че много малко деца са арогантни в къщи, но там в повечето случаи се отнасят с любов към тях, за разлика от училището. А в училище и най-кроткото дете може да стане брутално.
Ако продължавате да смятате, че децата трябва да се променят, а Вие не, то по-добре си потърсете някаква по-приятна работа. Успех.

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: