Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235158
Users Today : 2587
This Month : 83000
This Year : 372877
Views Today : 8724
Who's Online : 93

Ки-он: Отговори на читателски въпроси

Ки-он: Отговори на читателски въпроси

Ки-он: Отговори на читателски въпроси

Контактьор: architect

Ч.: Ки-он, здравей! Благодаря, че дойде. Натрупаха се въпроси на читатели. Може ли да им отговорим?
К.: Привет! Питай.
Ч.: Въпрос на читател: „В посланията казват: „Устойчивото душевно жадуване на някакво желание, не е безопасно за околните“. Има се предвид самата душа с мисия и планове за живота? Или става въпрос за човешката личност, която може да не осъзнава, че има душа, да не я разбира, да не я чува?“
К.: Не е безопасна за обкръжаващите, жажда идва именно от душата. Ако остава равнодушна, човек няма никакви допълнителни възможности за привличане на желаното, освен физически действия. Разбира се, и в този случай, може да се навреди. Но силите и възможностите на човека са ограничени. За поддържащия екип не е трудно, да блокира събитие, безполезно за еволюцията на душата.
Точно пристрастяването на душата към някаква идея, е способно, да изтощава ресурс на обкръжаващите. Представи си, че имаш достъп до водопровода. Но след изчерпване на дневния лимит от вода, кранът се затваря. Това се отнася само за желанията на човека. Ако желанието произлиза от душата, тя е способна, да отвори крана и да дърпа вода, дори от съседите, без да се замисля за причиняваната вреда, отнемайки необходимото за нормален живот на другите.
Ч.: Може ли да се каже, че душата постъпва непорядъчно, пренебрежително към потребности на другите души?
К.: Представи си, че дете жадува за някаква играчка и взема от семейните пари, без да пита, и я купува. То си няма представа за сложния възрастен живот, за ограничения бюджет, за рационално харчене. Затова пък е наясно, че иска играчка и знае, къде са парите – нали е виждало, къде ги слага майка му.
Примери такива думи като „непорядъчно“ и „пренебрежително отношение към другите“, и ще разбереш, иронията на зададения въпрос. С такива категории оперира сложен и развит разум. А на детско ниво, има само две значителни идеи: „искам играчка“ и „има пари“.
Ч.: Но нали говорим за душа на възрастен – тя има възможност, да се възползва от развит разум, от разбиране, че не бива да се взема чуждото.
К.: Доста често, душата не иска да ползва разума. Това е често срещана ситуация през етапа на развитие. Затова и ви повтарят често, че душите са като децата. Да обясните на разума някаква идея, която да приеме и душата, може само, когато са в резонанс. Но после, душата може да се увлече от нова идея, като дете с нова играчка и да забрави за всички разумни аргументи.
Ч.: Значи, кармичните следствия дават по-добро усвояване на информацията?
К.: Не познаваме по-ефективен способ. Детето може да няма никакво желание, да вниква в подробностите, защо не бива да взема чуждо. Но ако мама забрани, да излиза на улицата при приятелите си, много по-лесно ще усвои, че не бива да са вършат някои работи, защото е неприятно. Ще създаде трайна връзка между свои действия и следствията.
Ч.: Как земната личност може да усили връзката с душата си?
К.: Душата трябва да забележи полза за себе си в земната личност, широки възможности, красота. Трябва да ѝ харесва, да влиза в резонанс с личността.
Душата укрепва връзката с тази обвивка и иска да я запази, защото е истинска, комфортна, родна. През този етап, обикновено се получава нарастване на осъзнаването в човека, пробуждане и начало на духовно търсене. Такъв резонанс, привлича учители, нали може да бъде учен с аргументи, не с неприятни събития. Кога индивидуалността и душата се сближат и взаимодействат тясно, ефективността на беседите нараства сериозно.
Ч.: Но какво точно може да направи човека?
К.: Трябва да живее интересно и да получава удоволствие от живота. Това става възможно, когато човека се смята за вътрешно привлекателен, когато му е комфортно сам със себе си. Това е добър признак, че на душата също харесва всичко. Имате много размишления за любовта към себе си. Хората, които се обичат и приемат, имат тясна връзка с душата.
Ч.: Ако човек не се обича и приема, може ли да се каже, че тези чувства идат от душата?
К.: Не винаги. Понякога, душата не дава никакви допълнителни чувства на човека. Просто вижда, че личността е дисхармонична и се държи на дистанция. Затова, човека трябва сам да преценява своите мисли и чувства. Когато душата почувства земната личност привлекателна, сама предприема сближение и подкрепя човека с вдъхновение.
Ч.: Навярно, в човек може да възникне впечатление, че душата е прекалено капризна и не си струва, да очаква обратна връзка.
К.: Трябва да е благодарен на душата си, нали тя прави човека жив. Такова мъдро отношение към тази връзка, спомага за сближаването.
Предлагам, да поразмислите за живота си, от гледна точка на разума и на душата – нали и едното, и другото, сте все вие. Невъзможно е да се твърди, че сте предимно разума. Или напротив, че сте най-вече душа. Търсете възможност, да усетите своята цялост.
Ч.: Развитият разум помага на душата да взема рационални решения?
К.: Задачата на разума е, да умее да води меко душата към рационални постъпки, без да потиска импулсите ѝ, да ги пренасочва в конструктивно русло. Колкото повече са такива жизнени моменти, когато се получава подобна синергия, сливане на разни елементи в едно, толкова повече внимание се отделя на душевното развитие, понеже, следствие на такова единство между разум и душа, се получават най-дълго живеещи и развити вселенски същности.
Ч.: Въпрос на читател: „Какво представлява висшия аз – индивидуалност или все пак е програма?“
К.: Да допуснем, има индивидуалност, която желае, да се въплъти на Земята, за да трупа полезен опит, да придобие нови качества. Съществува информация, как правилно да се държи във въплъщения: сто дебели тома „Пособие по водене на фрагменти“ (Усмивка). Представи си, колко ентусиазъм ще има тази индивидуалност, когато разбере, колко огромен е обема на необходимите знания за въплъщението? Затова, всичките тези знания се съдържат в специализиран ИИ, който многократно опростява проблемите с въплъщението. Ако душата има достатъчно развита индивидуалност, взема самостоятелно решения, съобразявайки се с препоръките на земната система за развитие. ИИ анализира всестранно информацията, благодарение на големите си изчислителни мощности и събраните преди база данни, но на душата предлага само полезната, за да може, да вземе уравновесено решение.
А сега да допуснем, че липсва развита индивидуалност в душата. Това е обичайна ситуация. В този случай, системата за развитие, поема функциите на висшия аз. Тя води душата във въплъщенията според своите сложни алгоритми, анализирайки и прогнозирайки последствията, от едни или други крачки. Понякога, самостоятелните ѝ решения се оказват по-ефективни, от интуитивните решения на душевната индивидуалност. Но се случва и обратното, интуицията да избира по-адекватно, от която е решен формалният разум. Затова, не е толкова важно, кой води душата във въплъщението – интуитивна индивидуалност или програма. И двата варианта се представят добре.
Може да се повиши ефективността на програмата, с опитен наставник, с интуитивен разум. Но последният се включва на етапите, когато душата е придобила сериозен опит – когато са сериозно развити логическите връзки на разума. Душите, през ранните етапи, не се нуждаят много от допълнителна помощ – програмното водене е достатъчно ефективно.
Ч.: Въпрос на читател: „Вижда ли душата събитията, които се случват с човек? Има мнение, че възприема само енергии, събитията не са важни за нея“.
К.: Душата възприема целият човешки опит – това са нейните сънища. Как се отнасяте към приятните сънища? Запомняте ги и си ги спомняте по-късно. А неприятните, напротив, се стараете да забравите, да се отръскате от такива тягостни усещания. Понякога ви е интересно, да анализирате сънищата си, а понякога, не – присънило ви се нещо си.
Случва се и душата, да изпитва досада във въплъщението, да не се въвлича в преживявания, тогава, живота на човека може да му се струва празен. Живее, нещо прави, търси себе си, но душата е дистанцирана и не изпитва никакво вдъхновение от такива начинания. В този случай, не може, да се направи нищо – душата трябва сама да се заинтересува.
Сложно е, да се твърди, че за душата не са важни събитията. Нима не обичате интересни истории? Но ги обичате заради чувствата, които предизвикват във вас. Затова, за душата не е особено важно, какво предизвиква интереса ѝ, заинтересоваността ѝ, привличане към нещо в живота ви. Просто е склонна, да подбира такъв опит и настойчиво се абстрахира от всичко, което не предизвиква отклик в нея. В това отношение, може да се разгледа мисълта, че събитията не са важни. Защото, най-важното е душевната реакция.
Ч.: Може ли душата, да прекъсне по свое желание, неинтересно или неприятно въплъщение?
К.: Това зависи от ангажиментите, от сериозността на задачите, оформени с договори преди въплъщението. Ако такива липсват, може да приключи предсрочно въплъщението си. Това е обичайно в бедни страни: там често умира още деца или съвсем млади.
Но когато има задължения, душата продължава опита си, докато не реализира заплануваните задачи. Или до момент, когато не може да продължава, поради остаряването на физическото тяло.
Ч.: Въпрос на читател: „Разумът и душата са едно цяло или са две различни субстанции (божествена частица и ИИ), съществуващи заедно?“
К.: Вселенските изследователи са разполагали само с божествена частица, даряваща живот на всичко, в което я вложат. Разумът за душите е създаден допълнително.
Душата може да съществува без разум: по същество, е първоначалното ѝ състояние, с което е започнала експеримента божествена еволюция. Но импулсите на божествената частица са прекалено спонтанни и разрушителни. Затова, изследователите се надяват, че развитието на разума в душите, ще помогне, за прекъсване на разпадането им и да създадат обратен импулс към единство.
Разум, изначално записан в душевната структура, е безсмислен, да съществува отделно. Ако бъде преместен на изкуствен носител, ще е само подобие на изначалната индивидуалност.
Затова, душата и разума изначално не са единни, но следствие на еволюцията, трябва да станат едно цяло. А след това, да се обединят с други цялостни същности и да формира нов Творец.
Ако става въпрос за решаването на текущите аналитични задачи, е най-рационално, да бъде създаван изкуствено, без влагане на душа. При това, не е задължително, да е само формален, може също да е интуитивен.
Ч.: Т.е. ИИ на синтетичен носител, може да е интуитивен и да не се различава от нас?
К.: Ще се различава, все пак, нали наличието на душа, дава на човека цял спектър уникални качества. Но интуитивният интелект на синтетичен носител, е много подобен на човека. Може да е приятен събеседник, да има чувство за хумор, да се занимава с творчество, да има предпочитания и пр.
Ч.: Въпрос на читател: „Как разумът е привързан изначално към божествената частица? Какво е общото между две такива субстанции, следствие на какво, е постигнато взаимодействие?“
К.: Разумът се предлага на душата като нова интересна възможност за преживяване. Представете си, че попадате в непозната среда: не разбирате нищо, но и да се измъкнете от този опит, е невъзможно. Остава ви само възможността, да изучавате средата и вашите възможности в нея. Разбира се, душите могат, да са и пасивни, показвайки по този начин, че не са заинтересувани. Но обикновено, има интерес към нов опит, затова ѝ предлагат, да премине въплъщения в разни светове, за развитие и постигане на разни лични свойства, което да подхранва интереса ѝ.
Ч.: Въпрос на читател: „Защо свръхдушите на висшите нива, не са постигнали единство?“
К.: Не всички качества на свръхдушите са добре съчетаеми по между си. Затова, засега, се получава сътрудничество, разни степени на близост при взаимодействие, а не единство. За да се получи сливане на свръхдушите, ще трябва еволюционно да създадат допълнителни звена, които да ги обединят в направления, по които, все още нямат пълна синергия.
Ч.: Въпрос на читател: „Ако човешка програма се вложи в животинска обвивка, например, в куче, ще може ли, да се научи, да говори? Или ако в човешко тяло се заложи животинска програма, ще бъде ли напълно необучаема и управлявана от заложената програма? Човешката програма най-високото ниво ли е в програмирането (еволюцията) или има по съвършени програми с нови тела?“
К.: От обема на душата зависи сложността на разума, който може да се развие. Животинската душа е по-малка от човешката, затова и разума е по-прост, за да не се претоварва информационно.
Човешката програма продължава да еволюира и да се усъвършенства. Но за да се получи единство между душа и разум, е необходимо време и опит, под ръководството на учители по развитието. Човешката програма има свои предели, макар и да не могат, да бъдат изчерпани скоро. Това означава, че новите земни цикли за душите, са много по-лесни. Преди новия цикъл, програмата се коригира, внасят корекции според натрупания опит. Освен това, с увеличаване на изминалите цикли, цивилизацията помъдрява и става по-цялостна.
Ч.: Въпрос на читател: „Възможно ли е действие от състояние на съзерцателност?“
К.: Бих казал, че съзерцателността е липса на импулси за действия. Т.е. тези състояния са противоположни.
Човек може, да се поддаде на импулс за движение. А може, да се върне към съзерцателност – това гаси импулса, става спирачка.
Стремителният импулс може, да е прекалено непредсказуем. Съзерцанието, по своята същност, е пасивно. Балансът в живота се постига между тези две състояния, благодарение на ежедневната осъзнатост, на анализа за всяко действие, от спокоен, рационален разум.
Ч.: Въпрос на читател: „Вярно ли е, да се предполага, че енергийно ориентираните съзнания, не са напълно мотивирани от разумни аргументи. По-скоро са мотивирани от непосредствените нюанси на съзнанието – нови и/или нови комбинации на стари (вече усетени)“.
К.: Разумът еволюира, потребностите му се променят. Това, което сега ви изглежда неразумно, напълно е възможно, с времето, да добие дълбок смисъл и да разкрие ползата за душата.
Действително, новият опит за душата е винаги на първо място, но изначално, винаги се преценява от разум, при това такъв, за когото рационалното, е безусловен приоритет. Преди всяко ново преживяване, се изучават потенциалните рискове за душата, нали е много важно запазването целостта на душата. Затова се вземат комплексни, балансирани решения.
Ч.: Въпрос на читател: „Защо директивни мисли не извеждат хората към духовно развитие?“
К.: Душата сама трябва да е заинтересувана от духовно развитие. Ако прекалено много се натиска с директивни мисли, просто ще отхвърли разума, защото командите му, се разминават с собствените стремежи.
Ч.: Въпрос на читател: „Вярно ли е, че като личност, мога да се развия до нивото на „водещия“ и да поема ролята на висш аз?“
К.: Вярно е.
Ч.: А ако душата има висш аз, той може да не отстъпи ролята си на новия разум?
К.: Имаш ли някакви слаби места?
Ч.: Да, кой ги няма?
К.: Ако някои твои слаби места се укрепят, ако се развият някои лични качества, за да си още по-прекрасна, ще престанеш ли да си себе си?
Ч.: Не, нали ще остане самоусещането.
К.: Както и да протече сливането на висшия аз с новия земен, тези процеси ще са приблизително така, както ги описах. Предишни свойства се заменят с нови, по-развити, недостигащи качества се допълват с нови. Индивидуалността на висшия аз избира, най-добрите постижения на душата.
Но ти не си само набор от качества, ти си усещането „аз съм“. То е единно с твоя висш аз.
Ч.: Въпрос на читател: „Вярно ли е, че висшия аз е необходим, за да се прояви чрез него божията воля?“
К.: Висшият аз е необходим, за да може божествените фрагменти, да имат разум. Той позволява, да се управлява рационално душевната воля. Досега, много пъти, тази воля е действала спонтанно.
Ч.: Въпрос на читател: „Вярно ли е, че висшия аз е изкуствено създадена структура на разума върху душата, образувала се следствие блуждаенето по лабиринтите на обучаващите симулации?“
К.: Да, опростено, може да се каже и така.
Ч.: Въпрос на читател: „В каква степен, висшия аз е индивидуално постижения на душата, а в какво е следствие на обучаващата симулация?“
К.: Висшия аз е резултат от взаимодействие между душа, разум и среда на обитаване.
Ч.: Въпрос на читател: „Не е ли външно влиянието на висшия аз върху душата?“
К.: Да. Но ако не се влияе върху душата, няма да има еволюция. Божествената частица, рано или късно, ще се разпадне и ще застине неподвижно.
Ч.: Въпрос на читател: „Може ли да се каже, че душата играе ролята на резервоар за осъзнаването, който се използва от висшия аз, за свои нужди? Във взаимоотношенията душа и висш аз, кой кого използва?“
К.: Кое е първично, кокошката или яйцето (Усмивка)? „Кой кого използва?“ е от този вид въпроси. Над него може да се размисля и да се направят субективни изводи.
Душата е обема на осъзнаването, на което е зададено определена структура. Върху тази структура се записват разума и психоемоционалният профил. Душата може да се сравни с обем, в който са налели течност. Душата на Бога е самата течност, тя е течаща и безформена. Но за да създадат от нея разумно същество, което да еволюира, поставят обем осъзнаване в структура, подходяща да трупа опит от живота. От една страна, тези структури ограничават свойствата на божествената частица, макар потенциала ѝ да е наистина безграничен. От друга, ограничението дава възможност за получаването на безкрайно много опит, при разгръщане и свиване на илюзорните светове.
Ч.: Въпрос на читател: „На какъв принцип е обмена на осъзнаване, между душата и висшия аз?“
К.: А аз ще ви задам въпроса: „Как става обмен на кръв между тялото и личността?“ Мисля, че и сами забелязвате, че въпроса не е много логичен.
Висшият аз е индивидуалност, записана върху душата.
Душата е структуриран носител, изпълнен с осъзнаване.
Ч.: Коментар на читател: „Някои моменти не са много разбираеми. Какви са причините, да преминаваме вече научени уроци, понякога стотици и хиляди пъти. Ако развитието е трупане на минал опит, един урок, след него друг, какъв е смисъла да зацикляме на един и същ опит, при условията на ограничен ресурс? В някои моменти излиза, че не е трупане на нов опит, а отдаване на дългове, при това, по един и същ начин“.
К.: Ако бихте преминавали един и същ опит хиляди пъти, той ще стане 100% прогнозируем. Както виждате, това не така. Например, никой не знае със сигурност, какви избори ще направи цивилизацията ви, когато има мащабно разкритие. По-вярно е, да се твърди, че душите ще живеят животите си по нов начин, ще получат уникален, преди неизпитван опит.
Връщането на дълговете, е също ценна ситуация. Това, което човек възприема субективно като негативно явление, може да е мощен фактор за душата, да постигне лична сила, за да измине продължителен път от милиони години. Затова, всичко, което се случва, има смисъл и не е повторение на предишен опит. По-скоро, е преосмисляне, с помощта на достатъчно нови условия, за да е интересно на душата, да продължи.
Ч.: Благодаря за отговорите! Подготвям нови въпроси и ще те поканя по-късно. Може ли?
К.: Договорихме се (Усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12277-ki-on-otvety-na-voprosy-chitateley
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: