Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5642789
Users Today : 401
This Month : 7736
This Year : 90986
Views Today : 2623
Who's Online : 3
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Как да се научите да променяте гледната си точка

Как да се научите да променяте гледната си точка

Не виждам, докато не повярвам: Как да се научите да променяте гледната си точка?

Ние изкривяваме постоянно реалността в своя полза, забелязваме го много рядко, а още по-рядко си признаваме, че сме сгрешили. Тези слабости на човешкото мислене, правят ефективни пропагандата и рекламата, върху тях е изградена манипулацията на общественото мнение в социалните мрежи. Особено лошо съобразяваме разумно, за свързаното с нашите убеждения и вяра. Как да се „хванем в крачка“?
„Приел веднъж някакво убеждение, човешкият разум започва да забелязва всичко, което укрепва и потвърждава убеждението. Дори убеждението да се опровергава в много повече случаи, отколкото се потвърждава, интелекта или не ги забелязва, или ги разглежда като пренебрежимо малки“, е написал английския философ Френсис Бейкън. Всеки, който е влизал в интернет-дискусии, прекрасно знае, какво е имал предвид.
Психолозите опитват отдавна да обяснят, защо променяме толкова неохотно гледната си точка. Догадката на Бейкън, изказана преди почти 400 години, е вече подкрепена от стотици научни изследвания. А колкото по-добре разбираме своите мисловни изкривявания, толкова повече шансове има, да успеем да ги коригираме.
Не виждам, докато не повярвам
За пределите на човешката ирационалност може само да се досещаме. Всеки студент-психолог, с помощта на два прости теста, може да докаже, че сте заинтересувани и необективни. При това, не става въпрос за идеология и предразсъдъци, а за най-базовите начини на мислене.
През 2018 година, учени от университетския център Хамбург-Епендорф, показали на участници в експеримента няколко видеозаписи. Участниците е трябвало да определят, в каква посока се движат белите точки на черен фон. Понеже много от точките се движели доста хаотично, задачата не била много елементарна.
Учените забелязали: след първото си решение, участниците се придържали неосъзнато към него. „Нашите решения са стимул да вземаме под внимание само тази информация, която не влиза в противоречие с тях“, заключили изследователите.
Това е известно когнитивно изкривяване, което наричат предрешено потвърждение. Намираме данни, които потвърждават гледната ни точка и пренебрегваме всичко, което ѝ противоречи. В психологията, този ефект е документиран в най-различни публикации.
През 1979 година, студентите от Тексаския университет ги помолили да изучат две научни работи за смъртните присъди. В едната се твърдяло, че смъртните присъди помагат за намаляване на престъпността, а другата е опровергавала това твърдение. Преди експеримента запитали участниците, как се отнасят към смъртните присъди, а след това да дадат оценка, доколко убедително е всяко изследване.
Вместо да разгледат аргументите на противоположната позиция, участниците само укрепили първоначалното си мнение. Тези, които подкрепяли смъртните присъди, станали още по-горещи привърженици, а изказалите се против – станали още по-яростни противници.
В класическия експеримент през 1975, на студентите от Станфордския университет, показали по две предсмъртни послания. Едното е било измислено, а другото истинско, написано от самоубиец. Студентите трябвало да различат реалното послание от фалшивото.
Някои се оказали отлични детективи – успешно се справили с 24 двойки от 25. Други демонстрирали пълна безнадеждност и определили правилно само десет. В действителност, учените излъгали за резултата: и двете групи изпълнили теста почти еднакво.
При втория етап, на участниците разказали, че резултатите са били фалшифицирани и предложили отново да оценят посланията. И започнало най-интересното. Групата с „добри резултати“ били уверени, че се справят добре – много по-добре от средното. А студентите с „лошите резултати“ продължили да смятат, че са се провалили.
Както отбелязали изследователите, „веднъж създадените впечатления, остават удивително устойчиви“. Ние отказваме да променяме гледната си точка, дори да е станало ясно, че за нея няма никакви основания.
Реалността е неприятна
Хората се справят много лошо с неутралната оценка на фактите и съпоставянето на аргументите. Дори най-рационални съждения, в действителност, възникват под влиянието на неосъзнати желания, потребности и предпочитания. Изследователите го наричат „мотивирано мислене“. Опитваме с всички сили да избегнем когнитивния дисонанс – конфликта между установените мнения и новата информация.
В средата на 1950-те, американският психолог Леон Фестингер, изучавал малка секта, последователите на която, вярвали в предстоящия край на света. Датата на апокалипсиса била предсказана до точно конкретен ден – 21 декември 1954 година. През този ден не станало нищо. Някои се усъмнили в истинността на предсказанието, но скоро получили послание от Бога, което гласяло: групата ви излъчила толкова вяра и добрина, че спасила света от разрушение.
След това събитие, поведението на сектантите се променило рязко. Ако преди не се стремели да привличат вниманието на други хора, вече започнали активно да разпространяват вярата си. Както твърди Фестингер, прозелитизмът станал начин за премахване на когнитивния дисонанс. Това било неосъзнато, но по своему логично решение: нали, колкото повече хора споделят убежденията ни, толкова по-убедително е доказателството в нашата правота.
Когато видим информация, която съответства на убежденията ни, изпитваме искрено удовлетворение. Когато видим информация, противоречаща на убежденията ни, я възприемаме като заплаха. Включват се физиологични защитни механизми и способността за рационално мислене се потиска.
Това е неприятно. Готови сме даже да платим, за да не се сблъскваме с мнения, които не се вписват в системата ни от възгледи.
Разбира се, не винаги постъпваме толкова упорито. Понякога сме готови за бързи и безболезнени промени на мнението си по някакъв въпрос – но само в случаите, ако се отнасяме към него доста безразлично.
В експеримента от 2016 година, учените от Южно-Калифорнийския университет, предложили на участниците няколко неутрални твърдения – например, „крушката е изобретена от Томас Едисон“. Почти всички се съгласили, основавайки се на училищните си знания. След това им представили доказателства, които влизали в противоречие с първото твърдение – например, че преди Едисон е имало други изобретатели на електро осветлението (тези факти били измислени). Сблъсквайки се с новата информация, почти всички променили първоначалното си мнение.
През втората част на експеримента, изследователите предложили на участниците твърдение с политически характер: например, „САЩ трябва да ограничи военните си разходи“. Този път реакцията била напълно различна: участниците укрепили първоначалните си убеждения, а не започнали да се съмняват в тях.
„В политическата част на изследванията, наблюдавахме много голяма активност в бадемовидното тяло и в островната кора. Това са части от мозъка, които се асоциират с емоции, с чувства и егото. Идентичност е изключително политическо понятие, затова, когато на хората им се струва, че идентичността им е под заплаха или съмнение, изпадат в блокаж“ – заключили изследователите.
Мнения, които са станали част от нашия „аз“, е много сложно да се променят или опровергаят. Всичко, което им противоречи, го игнорираме или отричаме. Отрицанието е базов механизъм за психологическа защита при стресови и тревожни ситуации, които поставят под въпрос нашата идентичност. Това е доста прост механизъм: Фройд го е приписвал на децата. Но понякога прави истински чудеса.
През 1974 година младши лейтенант от японската армия Хироо Онода се предал на филипинските власти. Почти 30 години се крил в джунглите на остров Лубанг, отказвайки да повярва, че Втората световна война е завършила и японците претърпели поражение. Смятал, че води партизанска война в тила на врага – макар, на практика, да е воювал само с филипинската полиция и местни селяни.
Хироо чувал по радиото съобщения за японската капитулация, за Токийските Олимпийски игри и икономическото чудо, но го смятал за вражеска пропаганда. Признал грешката си, едва когато на острова дошла делегация, начело с бившия командир, който преди 30 години му заповядал „да не се предава в плен и да не се самоубива“. След отмяната на заповедта, Хироо се върнал в Япония, където го посрещнали почти като национален герой.
ДА СЕ ДАВА ИНФОРМАЦИЯ НА ХОРАТА, КОЯТО ПРОТИВОРЕЧИ НА УБЕЖДЕНИЯТА ИМ, ОСОБЕНО, КОГАТО СА ЕМОЦИОНАЛНО ПОДПЛАТЕНИ, Е ДОСТА НЕЕФЕКТИВНО. Антиваксинаторите вярват, че ваксините предизвикват аутизъм, не просто поради незнания. Вярата, че са наясно с причината за болестта им дава известен психологически комфорт: ако за всичко са виновни алчните фармацевтични корпорации, поне има на кого да се сърдят.
Разбира се, това не означава, че трябва да оправдаваме необоснованите и опасни предубеждения. Но начините за справяне с тях, често дават противоположни резултати.
Ако не помагат фактите, какво може да помогне тогава?
Как се преубеждава без помощта на фактите
В книгата „Загадките на разума“ когнитивните психолози Уго Мерсе и Дан Спербер са опитали да отговорят на въпроса, каква е причината за нашата ирационалност. Според тях, главната задача, която се е научил да решава разума ни през еволюцията, е живот в социална група. Разумът е бил необходим не за търсене на истината, а за да не се губи сред съплеменниците си. Повече ни интересува мнението на групата, към която принадлежим, а не обективните знания.
Ако човекът се усети заплашен, рядко е способен да вземе предвид чужда гледна точка. Това е една от причините, политическите дискусии да са безсмислени.
„Хора, опитващи да докажат нещо, не могат да оценят аргументите на другия, защото са убедени, че са заплаха за мирогледа им“ – казват изследователите.
Но дори да сме биологически програмирани да сме нискочели конформисти, не означава, че сме обречени.
„Възможно е, дори хората да не жадуват промяна, но имаме способност да се променяме и факта, че много от нашите самозащитни заблуждения и „слепи зони“ са вградени в мисленето, съвсем не са оправдание за отказ от промяна. Мозъкът е конструиран така, че да защитава убежденията и представите ни? Конструиран е така, да изпитваме гневен изблик, когато ни нападат? Отлично, но повечето от нас са се научили да броят до десет, а след това, да намерят алтернатива на първоначалното желание, да се нахвърлят на другия с тояга“ – от книгата на Каръл Теврис и Элиот Аронсон „Грешките, които са били допуснати (но не от мен)“
Интернет ни даде достъп до огромни масиви от информация, но едновременно, ни позволи да пресеем тази информация така, че да подкрепя гледната ни точка. Социалните мрежи обединиха всички хора по света, но едновременно, създадоха и „филтри“, които предвидливо ни изолират от мнения, които не приемаме.
Вместо да се замеряме с аргументи и упорито да отстояваме своето мнение, по-добре е да опитаме да разберем, по какъв начин сме стигнали до един или друг извод. Възможно е, да си струва да се научим да водим диалози по метода на Сократ. Задачата на такъв диалог не е да се спечели спора, а да се замислим върху надеждността на методите, които използваме при създаване на мирогледа си.
Едва ли когнитивните грешки, открити от психолозите, се отнасят само до студентите в Станфорд. Всички сме ирационални, и за това си има някои причини. Стремим се да избягваме когнитивния дисонанс, демонстрираме предубедени потвърждения, отричаме собствените си грешки, но се отнасяме много критично към чуждите грешки. В епохата на „алтернативните факти“ и информационните войни, е много важно, да не го забравяме.
Възможно е, истината да може да се изясни чрез диалог, но първо, трябва да се създаде такъв диалог. Знанията за механизма, които изкривяват мисленето ни, си струва да се прилагат не само към опонентите, но и към самите себе си. Ако ви посети мисълта „ето, в този случай всичко съответства на убежденията ми, следователно е истина“, най-добре е да не се радвате, а да потърсите информация, която поставя изводите ви под съмнение.
Олег Матфатов
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ne_uvizhu_poka_ne_poverju_kak_nauchitsja_menjat_svoju_tochku_zrenija/2019-05-24-69758
Последни публикации
Последни коментари
За контакти