Във всеки трябва да има вътрешна, религиозна революция

Published 25.11.2022 | By Йосиф

Post Views: 156

Във всеки трябва да има вътрешна, религиозна революция

Само когато ума не е повече жаден, не търси нещо или да изисква, е свободен, да узнае, какво е истина, какво е Бог.

Затова е много важно да разберете себе си – не аналитично, една част на ума да анализира другата, което води само до повече объркване, а действително да си осъзнат, без оценки или присъди към начина, по който действаме, към думите, които използваме, към най-разнообразните си емоции и скрити мисли. Ако можем да погледнем безпристрастно на себе си, така, че да не ограничавате скритите емоции, а да ги освободите и ги разберете, умът ще стане действително тих – едва тогава има възможност за пълноценен живот.

Мисля, че това трябва да го изследваме заедно. Можем да си помогнем един на друг да намерим вратата към тази реалност, но всеки трябва да я отвори сам и ми се струва, че е единственото позитивно действие.

Затова, във всеки трябва да има вътрешна, религиозна революция, защото само такава революция променя напълно начина ни на мислене. А за предизвикване на такава революция, е необходимо мълчаливо наблюдаване на умствените реакции, без оценки, осъждане или сравнения. В настоящия момент, умът не е истински творчески, нали? Той е някакво сборище от натрупани спомени.

Докато има завист, амбиции, корист, не може да има никакво творчество. Затова ми се струва, че можем само да разберем себе си, своите умствени пътища, а това разбиране е най-сложната задача. Тя не бива да се прави от време на време, някога по-късно, утре, а е желателно всеки ден, всеки миг, постоянно.

Разбирането на самите себе си – значи да осъзнавате спонтанно, естествено, начина си на мислене, да започнем да виждаме всичките си скрити мотиви и намерения зад мислите си, с което освобождаваме ума от собствените свързващи и ограничаващи процеси. Тогава умът е спокоен, а в такъв покой нищо, което не е от ума, не може да се появи от само себе си.

Джиду Кришнамурти
Стокхолм, 1-ва публична беседа, 14 май 1956 г. Събрани текстове, т. Х,
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2203187

Вашият коментар Отказ