Проблемът с инфантилизма на съвременните възрастни

Проблемът с инфантилизма на съвременните възрастни

Published 21.06.2024 | By Йосиф

Проблемът с инфантилизма на съвременните възрастни

Вече многократно е казано и писано, че съвременните възрастни имат прекомерен брой детски черти и действат в рамките на такива модели поведение, които по-скоро съответстват на детското поведение, а не на възрастно. Без да разчитам напълно на никоя теория, обясняваща това състояние на нещата, бих искал да изразя собствената си визия за проблема.

Защо децата играят? Защото това им позволява да моделират и учат в процеса на моделиране. Какво моделират децата? Свят. Този свят може да бъде реален или фантастичен, но при всички случаи той има закони, които трябва да се спазват, което се осигурява от правилата на играта. Децата са склонни да фантазират, да мислят за това, което все още не знаят за света около тях, т.е. съзнанието им е митологично. Ако говорим за измислен свят, моделиран от деца, тогава знанието за него също се характеризира с пълнота. Правилата очертават кръга от въпроси, които могат да възникнат по отношение на света, който играят и са отговорите на тези въпроси. Децата компенсират липсата на опит и знания за света, като създават алтернативни светове или живеят по правилата на алтернативните светове, достъпни и разбираеми. В играта децата се самоутвърждават.

Защо възрастните играят, и защо отказват да пораснат? Ще посоча няколко причини.

1. Възрастните чувстват, че светът около тях е неприятен по отношение на тях, статутът им в този свят е незначителен и те избират други светове, които отварят големи перспективи за развитие. А рекламата на кредитна карта на Алфа-Банк буквално казва следното:“Да станеш орк от ниво 80 също е кариерно израстване“. Рекламата е насочена към „офис планктона“, който играе компютърни игри на работното място. Не съм сигурен, че целевата аудитория беше доволна от такава откровена подигравка.

2. Възрастните смятат, че е изгодно децата да бъдат: универсална любов, снизхождение към грешките им, различни видове предпочитания с отстъпка за психологическата им възраст, липса на отговорност. Следователно в съвременния свят момчетата и момичетата често съзнателно отлагат момента на посвещението, не искат да станат възрастни или искат да бъдат герои на детските си игри, което практически няма нищо общо с реалното израстване. Това, между другото, е една от причините за упадъка, в който се намира институцията на семейството: истинските семейства не живеят според правилата, предложени от детската митология. А опитите за вкарване на живота в тези правила обикновено води до разводи.

3. Възрастните смятат, че да си дете е модерно, а е модерно да бъдеш лошо дете. В този случай не говоря за атрибутивна мода или мода в облеклото, а за модели на поведение, свързани с излъчването на популярната култура. Някои от тези модели са фиксирани в западните карикатури, някои – в телевизионни токшоута, където детските истерики на възрастните се превърнаха в черта на жанра. Някои от тях са в рекламите. Сдържаността, спокойствието, самоограничението като поведенчески черти вече не се почитат. Напротив, повишената емоционалност, изразителност (да не кажа истеричност), егоизъм и снизхождение към най-малките си капризи, са черти на представителите от съвременното потребителско общество. Тези черти се считат за нормални или по-точно икономически оправдани, тъй като стимулират търсенето на стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Това обаче не са черти на възрастен, а на капризно и разглезено дете. Това е съвременният средностатистически жител на мегаполис, именно този тип се ръководи най-много от тези, чиито финансови възможности са малки.

4. Възрастните смятат, че детските модели на поведение, детските принадлежности, стилът на детското облекло ги правят по-живи, спонтанни, чисти – и съответно привлекателни. Това е много характерно за момичетата и жените, които експлоатират заситеността на мъжете или желанието им за чистота, или педофилския им интерес – за да ги завоюват. Има цяла модна индустрия, която произвежда дрехи, обувки и аксесоари, които превръщат жените в Момичета. Нимфетките в съвременното общество са по-търсени от нимфите.

5. Възрастните понякога се чувстват по същия начин като егоистичните деца, които не искат да имат брат или сестра, принуждавайки родителите да се съгласят и в това. Пораснали, те вече не искат да имат дъщеря или син, стават чайлдфри и това също е знак за времето. Възрастните се стремят да останат единствено дете в семейството – друга тъжна проява на инфантилизъм.

Инфантилизмът е явление, причинено от нарушаване на йерархията в семейството. Ще обясня мисълта си. Първоначално децата се подчинявали на родителите си, по-малките – на по-големите, майката – на бащата. Бащата отговарял за семейството пред Бога, а също така взаимодейства с други глави на семейства, вграждайки се в социалната йерархия. Всеки член на семейството имаше ясно определен кръг от права и задължения. По-специално, по-големите се грижеха за по-младите, това беше тяхна отговорност. А задължението на по-младите към по-възрастните беше подчинение. Израствайки, човек вече в рамките на семейството си се движеше по социален асансьор, това беше ясен и добре дошъл напредък, увеличавайки възможностите на израстването. Възрастта определя статуса. Никой не искаше да бъде подчинен на по-младите. Следователно инфантилизмът беше просто немислим: инфантилните хора се смятаха и по същество бяха глупаци.

Съвременното общество е далеч от традиционното общество. Една от проявите на инфантилизма беше господството, замесено в социалното неравенство, което позволява на богатите да отлагат израстването за сметка на материалната сигурност. Ярък пример за това е фонвизинският Митрофанушка. Същото господство обаче може да се види много по-рано: поне в руските народни и други приказки. Дъщерите на злата мащеха, за разлика от трудолюбивите доведени дъщери, са много инфантилни. Господството не е изчезнало и сега: жителите на мегаполиса са инфантилни именно защото могат да си го позволят от финансова гледна точка. Меките условия на живот водят до мекота, до женственост, но проблемът е, че при достигане на определен възрастов праг, мекотата се превръща в черта на характера.

Е. В. Чепкасов, Кандидат на филологическите науки, доцент
Санкт Петербургски хуманитарен университет на профсъюзите
Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/problema-infantilizma-sovremennyh-vzroslyh