Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7368214
Users Today : 396
This Month : 90988
This Year : 505933
Views Today : 1433
Who's Online : 43

Буда. Стаята на творението

Published 03.01.2019 | By Йосиф
Post Views: 9

Уроци по Просветление. Буда. Стаята на творението

Ченълинг на СЕлена – Елена Сиделникова
– Здравей, Буда!
– Здравей, моя безкрайност!
– Или твоя частичност.
– Това е едно и също.
– Безкрайност и частичност е едно и също?
– Разбира се. Ако ти си безкрайност, значи има и нещо, което не е безкрайно.
– Това в системата на дуалността ли е или изобщо?
– И двете. Ако това го има в системата на дуалността, която се намира във всичко, значи го има и във всичко, и изобщо.
– Значи, частичността е неотделимо свойство на безкрайността?
– Да. Но ти го възприемаш като неизбежно. Неотделимо – това е същност, без която няма всичко, няма безкрайност. Ако ти взимаш част от безкрайността, то това вече не е безкрайност. Но частичността не е неизбежна за безкрайността. Защото безкрайността може да се проявява и да не се проявява, да се развива и да не се развива, да се дели на части и да не се дели. И, ОСВЕН ТОВА, ВСИЧКО ТОВА СТАВА ЕДНОВРЕМЕННО.
– Ти вече започваш да ми „свиваш” ума.
– Твоят ум е безкраен, затова и неговото свиване е безкрайно.
– Моят ум е безкраен? Казвали са ми, че това е само част от мен, само някаква програма, някакъв инструмент на творенето.
– Да. Защо ти се струва, че едното противоречи на другото? Щом ти си безкрайна, значи и твоят ум е безкраен. И ако той е програма, тя също може да се развива и да се усъвършенства безкрайно, защото умът е част от тебе безкрайната и може да се разкрива в тебе безкрайно и като безкрайност.
– Това различно ли е?
– Разбира се. «Безкрайно» – значи извън времето, а «като безкрайност» – значи извън пространството.
– Моят ум може да се разгръща извън пространството и времето?
– Да, разбира се. И това вие наричате потапяне в абсолютността.
– Ти казваше, че умът трябва да се включва само тогава, когато трябва да се разделя.
– Говорех за твоя сегашен ум. Но умът е мощна сила във вас. Вие дори още не разбирате всичките му възможности. Умът е много по-многостранен и многомерен. Постепенно ще се научите да разгръщате тази програма на творенето на всички нива.
И да се осъзнавате на всички нива. И да творите с негова помощ на всички нива. Вашият ум ще става безкраен.
– Т.е. потопен в абсолютността. А как той ще стане самата безкрайност?
– Когато престане да се разделя с нея.
– Искам да разбера това с термините на програмирането. Т.е. съществува някаква безкрайна оперативна среда, в която може да се сътвори всичко, всякакви програми, да се допише и да се разгърне всичко до безкрайност. И в тази операционна система някой е създал и ни е предал програма под названието Ум. Какво правим по-нататък? В тази аналогия операционната среда е безкрайност или абсолютност, а умът е едно от нейните проявления, една от програмите.
– Добре, ще се опитам да отговоря с твоите аналогии, макар че не съм програмист. И така, Абсолютната операционна система на познанието и на разгръщането, която включва в себе си Всичко и която е безкрайна и безкрайно празна, защото тя не се е разгърнала, се стреми да реализира своите качества на разгръщането и разгръща отделни свои части във вид на програми на своето възприятие. Тези програми на възприятието са саморазвиващи се и самообучаващи се. И те са устроени така, че имат връзка с операционната система. Свързвайки се с тази операционна система, в която има Всичко, в тези програми (или чрез тях) може да разгърнем множество себе си, но, така да се каже, в творчески процес.
Т.е. самата програма започва да работи за своето разгръщане в съответствие с избора на нейния ползвател. Но тя е многомерна и има множество инструменти за нейното по-нататъшно разгръщане. Като например програмата за създаване на сайтове, или друга подобна, в която самият ползвател може да твори и да организира своето пространство по своему.
И ето тази абсолютна операционна, осъзнаваща себе си среда започва, след като е създала тези програми, своето разгръщане чрез тях, като твори и се разгръща още повече, създавайки чрез тези програми избор за различни направления на разгръщането.
Практически, това се случва така, както ти правиш сега: чрез програмата, в която пишеш, ти отделяш част от паметта, от операционната среда, и работиш с нея. И после, ако сметнеш своето творение за необходимо, го запазваш в паметта на информационната система. Т.е. ти просто включваш някакъв инструмент, някаква програма, в която може да се пише каквото поискаш. Какво да се пише избираш ти, като временно отделено Абсолютно съзнание или същата тази безкрайна операционна система. „Временно отделено”, защото за да попадне във всички програми едновременно, тази операционна система е трябвало да се раздели и да отдели част от своя ресурс за творене именно в този сектор и мащаб, именно в тази програма.
Но ползвателят всъщност е един, това е самата операционна система, или Абсолютното Съзнание, част от което се явяваме всички ние.
И ето това Абсолютно Съзнание, т.е. безкрайната операционна система, в която може да се прояви Всичко, се проявява като ползвател в множество създадени от нея програми в плановете на творението, и така преминава своя множествен опит на творенето и на познаването на своята безкрайност и на всички свои възможности.
Например, множество части на Абсолютното Съзнание (множество части на тази операционна система) използват програма за написване на текстове и познават всички възможни варианти за написване на тези текстове, като се започне от училищни съчинения и се свърши с велики художествени произведения, при това на всички езици от вашия свят. И така творят някакви картини, ментално-словесни конструкции, и познават тази част на Творението.
Затова в системата „ум” има просто една от програмите на творението, която е възникнала и се е разгърнала на определен стадий от разгръщането на тази велика и безкрайна операционна система. И част от тази операционна система на Абсолютността усвоява тази програма. Но понеже абсолютността е безкрайна, в програмата, в която пишеш ти, МОЖЕ ДА РАЗГРЪЩА БЕЗКРАЙНО КОЛИЧЕСТВО И ВЪВ ВСИЧКИ ВАРИАЦИИ ДАЖЕ ЧРЕЗ ЕДНА СВОЯ ЧАСТ.
И затова си представи, колко програми на творението и на разгръщане на Безкрайността има. И всяка от частите на Безкрайността, всяка от отделеното внимание за осъзнаване на тази Безкрайност, може да развива и да усвоява някаква програма за разгръщане безкрайно, т.е. да я разширява повече и да прави това толкова дълго, колкото избере. До безкрайност.
Но и това не е всичко. Програмите са устроени така, че те се развиват, те се до-самопроявяват, така да се каже. Т.е. работят и в режим на семе, ако може така да се каже. И ако ти вземеш това семе, семето на тази програма, и започнеш да го усвояваш, ще израсне цвете, което по-нататък ще израсне в дърво на разклонени възможности. И ти го отглеждаш сама чрез своето осъзнаване, чрез своята абсолютност, чрез своята безкрайност.
Влизайки със своята безкрайност в тази програма, ти я развиваш, може да се каже, че вдъхваш живот в нея. И тя започва да се саморазвива под импулса на твоя сигнал, сигнала на твоята безкрайност, и все повече да се самоусъвършенства и да се разраства, като дърво от семе.
В дадената програма ти можеш да отгледаш от това удивително семе и дърво без плодове, и дърво с еднотипни плодове, с множество невиждани плодове, и с всички видове плодове наведнъж. Никой не те ограничава в тази твоя дейност като градинар, като художник. Ограничава те само твоята неопитност в използването на тази програма и неверието, че това е възможно. Няма други ограничения.
Или може да се даде друг пример. Има чисто безкрайно платно, на което ти можеш да рисуваш до безкрайнст все нови и нови картини на своето осъзнаване, да проявяваш нови светове и вариации на творението.
Но и това не е всичко. Отгледаното от тебе дърво, или разгърнатите програми са също така част от общото цяло. И всички „дървета”, така да се каже, образуват единна градина на творението.
Или всички програми на едно свойство образуват просто библиотека с програми и текстове, както това прави програмата, която ти използваш. С нейна помощ ти можеш да отвориш всички други съществуващи файлове, написани в тази програма. И тогава твоят опит се разширява до безкрайност, защото безкраен брой автори пишат в тази програма и ти можеш да използваш трудовете и резултатите на всички, както правите вие, когато четете всякаква информация или книги в електронен вид. И така с всяка програма на творението, в която ти влизаш, отваряш и после започваш да използваш плодовете от творенето на множество хора.
И това не е всичко. Рано или късно ти стигаш до осъзнаването, че няма никакви отделни ползватели на програмите на творението. А има единна многомерна безкрайна ти, която може едновременно да работи в безкрайно количество програми на своето проявление на своето творчество, и да създава нови програми.
И цялата тази завладяваща система на познанието просто така те е увлякла, че ти временно си забравила за своята многомерност.
И тогава всички твои части започват да се съединяват.
И затова тези части, които са усвоявали програма под названието Ум, също се съединяват и разбират своята цялостност, стават многомерен безкраен ум, който в съвкупност преминава всички опитности на Творението.
– Ти се оказа опитен програмист! Но ти си се отказал от тази програма на творението под названието Ум. Защо?
– Ако се бях отказал, нямаше да общувам с тебе на словесно ниво. Но ти си права. Много рядко я използвам, защото има множество други вълнуващи интересни и необикновени програми на творението. И освен това, аз избрах ролята на наблюдател: да наблюдавам всичките тези грандиозни картини на творението, без да се потапям в отделните сюжети, но усещайки тяхната грандиозност. Това е завладяващо.
– Т.е. ти сам не участваш в творенето? На нас са ни говорили за ефекта на наблюдателя, когато самото наблюдение е творене.
– Не съвсем. Има разни методи за наблюдение. Ти можеш да наблюдаваш по различни начини. Ти можеш да насочиш вниманието си към определен обект на наблюдението и да разглеждаш всичките му детайли, и по този начин ти отделяш лъч от своето внимание. И този лъч е творящ.
И ако в тези моменти изразяваш някакво желание или оценка за това, което наблюдаваш, ти сякаш се опитваш да въздействаш върху това творение, върху това, към което си насочила лъча на своето внимание, който има творяща сила и е силен като лъчът на лазер. И тогава ти започваш да преобразяваш тази наблюдавана реалност така, както избереш, както сметнеш за по-правилно. По този начин създаваш свои реалности. Точно това е ефектът на наблюдателя, за който ви говорят. Говоря не толкова за наблюдаване, колкото за съзерцаване.
– Струва ми се, че разбирам към какво клониш. Т.е. ако няма оценки и желания, ти не въздействаш върху обекта на наблюдението. И точно това е съзерцаване.
– Не, това е наблюдение без желания и оценки. Ефектът на зрителя. Но съзерцаването е още по-дълбоко. То е когато ти не отделяш лъч на своето внимание и не го насочваш към конкретен обект или част. Ти наблюдаваш всичко наведнъж, едновременно всички обекти. Т.е. ако ти избереш един от обектите или направленията и насочиш натам своето внимание, то има и желание: твоето желание да насочиш към него своето внимание. Но ако влезеш в състояние на нежелание, отсъствие на желания, отказ от желания, ти започваш да виждаш и да наблюдаваш много по-широко.
Ако по-рано, за да изследваш света, е трябвало да насочваш вниманието си подред към различни обекти на изследването и да ги разглеждаш, опипваш, т.е. да ги опознаваш с помощта на различни инструменти на познанието, то сега ти вече не отделяш своето внимание в отделни лъчи. Ти не се фокусираш върху нещо конкретно. Ти обхващаш наведнъж всичко, което влиза в твоето поле на възприятие. Т.е. ти разширяваш полето на своето възприятие. И не само възприемаш всичко, което е в твоето поле, докъдето стига твоето осъзнаване, но и едновременно сякаш знаеш, осъзнаваш подробности от всички точки на това поле, към което по-рано си насочила своето внимание.
Това може да се сравни с това, че по-рано в огромна зала ти си имала само фенерчета и си можела да осветиш част от тази зала и да разгледаш какво се намира в нея, а сега все едно се включва общото осветление.
ТИ ВИЖДАШ НАВЕДНЪЖ ВСИЧКО, КОЕТО СЕ НАМИРА В ЗАЛАТА. НО ТОВА Е И ПО-ДЪЛБОКО. ТИ НЕ САМО ВИЖДАШ, КАКВО СЕ НАМИРА В ЗАЛАТА, НО И ПОСТЕПЕННО, СЪЗЕРЦАВАЙКИ ТОВА ЕДНОВРЕЕННО, ВЪЗПРИЕМАШ ВСИЧКИ ПОДРОБНОСТИ НА ВСЯКА ЧАСТ от това, което се намира в тази зала. Съгласи се, че това е много по-интересно и ефективно, отколкото да разглеждаш всичко по части.
– Сега разбирам защо ни учат на разфокусиране на зрението.
– Да. Защото това е първата крачка към разфокусиране на вниманието. Отначало трябва да се научите да не си съсредоточавате зрението върху конкретна част, върху конкретен обект, а да се опитате да възприемете всичко едновременно. Да виждаш всичко наоколо, без да се спираш на детайлите.
Тогава постепенно и всички ваши други органи на познанието ще могат също да се пренастроят. И това също ще е работа на програмата на познанието. Т.е. ако по-рано сте се учили да използвате фенерче, то сега във всеки инструмент на своето познание вие се учите да включвате „общата светлина” и да се опитвате да живеете не с фенерче, с което сте свикнали, а на обща светлина.
И виж какво се случва. Ти включваш фенерчето на своето внимание и наблюдаваш част от „интериора на стаята”. И при това „фенерчетата” на твоето внимание са устроени така, че щом изразиш някакви оценки, ти едновременно изразяваш и свои предпочитания и желания. И тогава реалносстта, т.е. осветеният от тебе „интериор” на тази огромна „стая” започва да се изменя под въздействие на твоите желания, ти наблюдаваш и твориш удивителни картини на твоя свят.
По-нататък ти се учиш да пренасяш лъча на вниманието на твоето фенерче на осъзнаването върху други части на „стаята” и постепенно започваш да виждаш и да твориш и други реалности, и така нататък до безкрайност. Защото стаята всъщност е безкрайна. И въпросът е само в това докъде ще достигне светлината на твоето „фенерче” в зависимост от неговата мощност.
Но постепенно ти разширяваш своята мощност, т.е. повишаваш нивото на своето осъзнаване, и твоето „фенерче” вече може да освети по-голяма част от безкрайната Стая на Творението. И ти откриваш все нови и нови светове или предмети от тази Стая. Ти откриваш все нови и нови обитатели и се опитваш да взаимодействаш с тях.
Това могат да бъдат както обитатели, които имат такива фенерчета като твоето. А могат да бъдат и други, които не обичат света на фенерчето и водят нощен начин на живот. Или такива, ЧИЕТО ФЕНЕРЧЕ РАБОТИ ПО ДРУГ НАЧИН. НАПРИМЕР, В МИГАЩ ИМПУЛСЕН РЕЖИМ. ИЛИ В ОТРАЗЯВАЩ РЕЖИМ, и т.н.
И ти започваш да се учиш да взаимодействаш с другите жители на тази Стая на Творението. И дори ако твоето фенерче не е достатъчно, за да видиш тези светове, ти започваш да ги чуваш и да взаимодействаш с тях по друг начин, както правиш сега.
И такъв метод на познание на Творението може да се развива безкрайно и самата Стая на Творението е безкрайна.
– И може би има и други стаи на творението.
– Именно. Те също са безкрайно множество.
– Безкрайно множество стаи, и всички те са безкрайни?
– Защо се учудваш? Това е квантов свят, в който сичко съдържа Всичко. ВСЯКА СТАЯ СЪДЪРЖА БЕЗКРАЙНОСТТА. ТЯ Е СВОЕГО РОДА ПОРТАЛ НА ИЗХОДА И НА РАЗГРЪЩАНЕ НА БЕЗКРАЙНОСТТА В ОТДЕЛНА СТАЯ, ТАКА ДА СЕ КАЖЕ.
По-точно, то е като разгръщане в дълбочина. Или може да се каже, че всяка стая е просто определен начин на разгръщане на безкрайността, нейният избор на разгръщане или свиване.
Това е начин на възприятие с отделено внимание, с насочено творене, което сега усвоявате. Но вие можете така да увеличите мощността, че да стане възможно да „включите светлината” в цялата безкрайна Стая на Творението, в която се намираш сега, и да съзерцавате наведнъж цялата Картина на Творението.
И най-главното: ще разбереш взаимовръзките на всички нива и на всички отделни сюжети на Творението, които си осветявала със своето „фенерче” на вниманието и си въздействала върху тях. И тогава ще разбереш дали си могла интуитивно да разбереш замисъла на Творението в тази стая.
Например, ти осветяваш с „фенерчето” зимен студ и не искаш зима, и започваш с вниманието си да преустройваш тази картина на студ в прекрасна градина и си много доволна от своето творение. Но когато осветиш цялата картина, виждаш, че цялата картина изобразява зимен пейзаж във всичките му подробности и великолепие. И твоето парченце с прекрасна градина, колкото и да е прекрасна, е малко неуместна в тази обща картина.
Но това е случай, когато си се опитала да преправиш част от картината, все пак в прекрасна част. А мнозина от вас правят съвсем наопъки. Но мирозданието разбира, че по друг начин не сте се научили да творите, и ви позволява това.
И така, ако съзерцаваш цялата картина, вече нямаш претенции към нея и нямаш желание да я измениш. Защото вече виждаш и съзерцаваш цялото й великолепие. Защото в тази великолепна Картина на Творението има Всичко. И това Всичко можеш да съзерцаваш едновременно.
– А по-нататък, както разбирам, аз се уча да разтварям стените на стаята И ДА ПРЕМИНАВАМ В ДРУГИ СТАИ НА ТВОРЕНИЕТО. Т.Е. КЪМ ДРУГИ ВИДОВЕ ПОЗНАНИЕ НА ТВОРЕНИЕТО.
– Да, ти правилно ме разбра.
– А ти засега се намираш, така да се каже, в една стая?
– Всички тези стаи се пресичат по чуден начин. И сега се уча да ги съвместявам. Т.е. уча се, в нашата аналогия, да съвместявам великолепната картина на зимния пейзаж с картината на великолепната цъфтяща градина и да намирам в тях общото великолепие.
– И какво е тяхното общо великолепие?
– Това е развитие, проявление. Преплитане на енергии. Това, което наричате любов. Когато всичко е така съвършено взаимосвързано, и всичко произтича от другото. И по-рано ви се е струвало, че всичко има начало и край, и много части от картината не са взаимосвързани, но сега аз разбирам всеобщата взаимовръзка на всички явления и всички форми, и на всички части на Бога.
И това е прекрасно.
– Благодаря ти за помощта и за урока. Аз пак не зададох всички въпроси, които бях приготвила за теб и които са изпратили други хора.
– Рано или късно всичките ти въпроси и въпросите на всички други ще свършат, когато престанете да работите в режим на фенерче и да се опитвате да съвместите разните неща, които виждате в общата картина, и започнете да я наблюдавате цялата в нейното великолепие.
– Но как да постигнем това?
– Като се разширявате. Ако повече не правиш нищо конкретно и не оценяваш нищо, то лъчът на твоето „фенерче” сякаш се разсейва и ти повече не насочваш вниманието си към определени части на Творението. И тогава започваш да усвояваш разсеяното внимание, така да се каже,
– При нас разсеяността се счита за недостатък.
– За вашия свят на фокусирания ум, в който вие не знаете други начини за познание, това се счита за недостатък. Но аз вече ти описах всичките му достойнства. И ти преставаш да фокусираш вниманието си, започваш да го разсейваш, и „О, чудо”, започваш да виждаш това, което по-рано не си забелязвала, защото не си разсейвала вниманието си и си била напълно съсредоточена върху частите на света.
Много ваши великолепни хора са разсеяни именно затова, че тяхното внимание престава да е тясно насочено, а започва все повече да разширява спектъра на своето възприятие и полето на възприятие. И така ти започваш да виждаш и други части на света, едновременно учейки се да не насочваш там лъча на вниманието си.
Но мощността на твоето „фенерче” не е достатъчна, за да надзърнеш в неговите отдалечени ъгълчета. И затова ти се учиш да не изразходваш своята енергия напразно. И в качеството на нейното изразходване – това е това, което наричате „да си блъскаш ума”, вашата система на храносмилане, всичките направления, където хабите енергия, за да отговаряте на някакви морални и социални вярвания. Всичко това ти става безразлично. Защото твоето внимание се разширява, и твоята енергия се насочва все по-широко и по-широко и вече не обхваща такива дреболии, като социалните вярвания.
Ти заставаш извън социума, той не те вълнува, защото твоето съзнание е по-широко, теб те привличат по-интересни перспективи – да обхванеш с вниманието си цялото Творение, да разгледаш и да възприемеш грандиозната Картина на Творението.
Точно това се случва в състояния на дълбоко самовглъбяване и медитация при вашите висши йоги, когато и тялото за тях вече не е съществено, защото ограничава тяхното познание и възприятие. И техните тела застиват в чакащ режим, а съзнанието блуждае по реалностите.
– Именно затова ти си практикувал отказ от желания, отказ от оценки, съзерцание, т.е. разширяване на своето съзнание? И затова си се отказал от ума като инструмент за фокусиране на вниманието?
– Правилно. Затова, ако ти избереш този път, можеш да го минеш по този начин. Или да намериш друг. МОЖЕ ЧРЕЗ УМА, КОГАТО СЪЕДИНИШ ЦЕЛИЯ СИ УМ, ВСИЧКИТЕ МУ ЧАСТИ, И ЗАПОЧНЕШ ДА ОБХВАЩАШ С ВНИМАНИЕТО СИ ВСИЧКИ ЧАСТИ НА ТВОРЕНИЕТО ЕДНОВРЕМЕННО. Т.Е. КОГАТО ВСИЧКИ ТВОИ „ФЕНЕРЧЕТА” СЕ ВКЛЮЧАТ ЕДНОВРЕМЕННО И ТОВА ДАДЕ ЕФЕКТА НА ОБЩОТО ОСВЕТЛЕНИЕ НА СТАЯТА. ВСЯКАКВИ ПЪТИЩА СА ВЪЗМОЖНИ. ЗАЩО ПЪК НЕ?
Или ако ти тръгнеш по моя начин на познание на творението, метода на съзерцанието: ще се обръщаш към своя ум само в редки случаи, когато е необходимо да се включи отделно „фенерче” за фокусиране на вниманието върху нещо временно, например върху нашия разговор с теб.
– Но тогава излиза, че ти включваш своето фенерче във вече осветена стая.
– Аз го включвам за теб, защото в твоето съзнание тази стая още не е осветена. И го включвам за да видиш и да разбереш към какво да насочиш твоето фенерче. И в мястото на пресичане на нашите „фенерчета” ние с теб се срещаме със съзнанието и беседваме.
Но понеже светлината в моята стая вече е включена, то фенерчето не ме отвлича от всичко останало. Или съвсем малко. Защото, ако в стаята всичко е осветено достатъчно добре, ти изключваш фенерчето. ТО ПРОСТО ЩЕ ПОТЪНЕ В ОБЩАТА СВЕТЛИНА и няма да отделя за теб някаква област, за разлика от ситуацията, когато включваш фенерчето в тъмна стая.
В тази Стая на Творението ти все още виждаш наслуки, защото мощността на твоето фенерче засега е малка. Но ти си смела изследователка. И може да се каже, че се ориентираш по гласа или по звука и вървиш безстрашно. И рано или късно идваш в светлината на моето фенерче. Сега то свети само за теб и за всички читатели, защото за мен то няма значение, нали моята стая и без това е осветена. Разбира се, тази стая е една за всички. Но всеки я възприема по различен начин в зависимост от своето ниво на осъзнаване.
– Благодаря ти, о моя Безкрайност.
– И аз се радвам на общуването с моята безкрайност и с нейното проявление в мен.
СЕлена, 09.12.2018
Превод и предложение: Мая
Източник:
http://yasnoznanie.ru/2018/12/29/uroki-prosvetleniya-budda-komnata-tvoreniya/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif