Брояч от 3.2006г.
5663613
Users Today : 141
This Month : 7410
This Year : 111810
Views Today : 508
Who's Online : 6
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Трета опорна точка – нов център на личността

Трета опорна точка – нов център на личността

Ако сте способни да трансформирате тревогата в спокойствие, независимо от обстоятелствата – сте зрял човек не по възраст, а по сила на духа.
Промените към по-добро стават при вътрешна устойчивост, когато разума е чист от емоции, деклариращи „опасност“ – плашещите емоции отнемат не само силите, но и скриват истинските отговори.
Да застанете вътрешно над поляризираните емоции е усилието (преодоляването), което насочва фокуса в центрирано положение. Тогава за човека е достъпна синхронизация на всички системи: чувство за безопасност, разбиране на случващото се и разумно поведение…
Двойственост на човешката природа
Вечната борба на доброто и злото е била силата, която движи човешката еволюция. И все пак, във всяка култура и народ, има мечта или дори вярата, че добро ще победи. И такова интуитивно знание, че победата на доброто не унищожава злото, не такава е целта, а за да не може злото да властва и натрапва правилата на играта.
Не напразно, асоциират злото с властта и негативната сила (агресията), които поробват човешкото съзнание. Но за да се създаде свободен избор, трябва да се върне доверието към човека, да не е по подразбиране „виновен“… Доброто и злото са две категории духовна сила в самия човек и борбата е вътрешна, само слаби отблясъци се изплискват навън.
Еволюционният скок освобождава енергия, преустройвайки я по такъв начин, че предишните противоположности да могат да си сътрудничат, а не да се сблъскват в борба… Цялостността на съзнанието се образува, когато противопоставянето изчезва, а сътрудничеството между различните начини на мислене и съществуване, носят очевидна полза и изгода.
Изход от поляризацията
Новата фокусна точка не е привързана към страха и компенсирането му: разположена е „над“ полюсите обичайни автоматични реакции. Спирайки осъзнато действието на навиците си, се приближавате към вътрешния център – това е зона на „зануляване“ автоматизма и неутрализация на инерцията…
Да попаднете в тази „зона на зануляване“ може, ако не се връзвате на външните и вътрешни провокации: външни може да е „чуждото мнение, с което не сте съгласни“, а вътрешни – съпротива, отрицание, залитане в крайности…
Човекът се страхува от промените, искайки само „добри резултати“, но съзнанието, заразено със страх, не познава качествения отговор, надежден от гледна точка на по-свободния човек.
Бунтът срещу промените връща старото положение, и сработва непрекъснатото повторение на едно и също, което не допуска желаните промени в реалния живот… Именно вътрешните провокации правят човека самоограничен, т.е., заключен в собствените си граници от „негативна самозащита“.
Далеко не всички защитни реакции, използвани от човека, са за негово благо. Например, „отрицанието“ е средство за негативна защита, пречещо при забелязване и признаване грешките. Егото живее в контекста на „дуалността“, повтаряйки детските си реакции, а именно: хората отричат това, което не им харесва…, с което не са съгласни според оценката си – раздвояващите емоции.
По тази причина, самият човек не осъзнава своите грешки, докато е в динамиката на линейната логика и не може да коригира вече остарелите понятия, поради което се обрича на многократна среща със своите „грапи“…
Следващият пример: недоверие и завишен контрол препречва пътя към сътрудничеството и най-доброто разпределение на силите си – подобни реакции се управляват от тревожността, а не от най-добрата ваша част…
Създадените някога поради страхове детски граници, лишават възрастния вече човек от гъвкаво мислене, препятстват способността за прошка, зацикляйки на детските обиди, пречещи на лесното освобождаване от „преувеличените заплахи“.
Освобождаване от веригите на навиците
„Избирам да не реагирам на всичко влошаващо състоянието ми“ е осъзнатият избор да не попадате в „негативния полюс“, да се избавите от желанието да се спасявате в „позитивния полюс“, да се лекувате…
Блокирането на тези провокации „без сражения“, прави човека свободен от собственото си напрежение, тревоги и вътрешни конфликти, между „тъмната“ и „светлата“ си страна.
Именно линейното мислене държи в „хоризонтална позиция“ направлението на мислите, които се „блъскат“ в стените от страх; те са огромни, и няма как да ги прескочите. Трябва да се издигнете над тях, без да се стискате за обичайните реакции, ставайки по-леки, спокойни и доброжелателни по отношение на себе си, вместо да се „защитавате“…
Израствайте и се издигнете над предишното си малко „аз“
Ако не се връзвате на страха, разделението на „тъмна“ и „светла“ страна, се стопява от само себе си, а това позволява да напипате нова опорна точка в хоризонтална посока: от зоната „зануляване“ се отваря вътрешен проход „нагоре“ (метафора за отворена врата) – на по-висока октава в своето съзнание.
Точно тази нова центрираност прави човека защитен от собствената му повишена „емоционална чувствителност“, не допуска да се „изпързаля“ в нито една крайност…
Третата опорна точка става нов център на личността, която не бяга от реалността, а я вижда по-добре, по-добре я разбира, не губи връзката с нея, но се избавя от зависимостта си от старите навици.
Собствено, точно този процес наричаме трансформация на личностната структура, когато на базата предишен опит, човек осъзнава вътрешното си израстване или усещане за зрелост.
Логично е, предишните личностни граници да станат прекалено тесни и затова, усещането за вътрешен натиск и дискомфорт да подават сигнали за необходимост от преустройство…
Промяната в структурата на личността става в „нулевата зона“, която е разположена в центъра, на равно разстояние от полюсите, на същата права линия…
Излизането от това ниво на мироглед на по-високо, както вече, надявам се, сте наясно, се намира само в точката „0“; безполезно е да се спасявате с бягство на „белия остров“ от собствените си сенки с „негативна полярност“ – можете да се издигнете нагоре и там няма да ви стигнат ниските емоции.
Човекът постига спокойствие и това е друго състояние на съзнанието, обезпечаващо емоционална устойчивост, емоционална безопасност (без ангажираност). Това в никакъв случай не е равнодушие, равнодушните нямат милосърдие и мъдрост, а са устойчиви в своята състрадателност (без страдания)…
Победилият в себе си страха, става свободен за преход на ново ниво в играта – от „дуалност“ в триалност, което е по-устойчивия модел за личностна структура в съвременния човек.
Разбира се, „правилата на играта“ с променят…
1. Отваряйки прозорец към бъдещето, трябва за затворите вратата към миналото, за да не отвее течението настоящето!
2. Проста рецепта за щастие: ПОЗВОЛЕТЕ СИ ДА ЖИВЕЕТЕ??
Светлана Ория
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_6264

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

five × one =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти