Брояч от 3.2006г.
Users Today : 1288
This Month : 88492
This Year : 503437
Views Today : 6261
Who's Online : 44Хумор
Правила за посещение на театър
Правила за посещение на театър
Здравейте драги зрители. При посещение на театър трябва да знаете следното:
Още при влизането нашият стационарен екип ще ви направи бърз тест за ковид.
След това се наредете на опашката за бавен тест за ковид. Той излиза до края на представлението. За целта си пригответе сто и тридесет лева.
След като минете пред нашата специално поставена термокамера и тя отчете температура под 36.8 градуса целзий вие може да влезете във фоайето на театъра.
Тези зрители с температура по-висока от 36.8 градуса ще бъдат подложени на по стриктно измерване на телесната температура на по-деликатни места.
Тези със съмнителни стойности на температурата ще бъдат изолирани и до 24 часа извозени с линейки до най-близкото лечебно заведение. Останалите ще могат да влязат в салона. Там е добре да имате предвид че:
Всички трябва да сте с маски, които да покриват носа и устата.
Насърчава се носенето на ръкавици, като цветът е без значение. Все пак е добре мъжете да бъдат със сини, жените с розови, а останалите, които имат други претенции за пола си могат да попълнят формуляр, в какъв точно цвят си представят тяхната сексуалност.
За ваша сигурност всички места ще бъдат разпределени през място.
За още по-голяма ваша сигурност местата ще бъдат и през ред.
За да се избегне гледането в една посока половината от столовете ще бъдат обърнати с гръб към сцената.
Представлението ще бъде прекъсвано през петнадесет минути, за да може нашия мобилен екип да ви измери температурата.
Ако усетите, че не ви е добре, моля не се притеснявайте да прекъснете представлението. Станете и обявете как точно се чувствате. Все пак, безопасността е преди всичко.
Ако получите позив за кашляне, моля, поемете дъх и се придвижете до нашия подвижен изолатор, който в момента е опакованата с найлон ложа отдясно.
Ако имате съмнение, че някой в залата е болен, моля докладвайте го на разпоредителя или на някой от актьорите. Те имат нужната квалификация да отреагират на доклад от такова естество.
Ако все пак някой в залата кихне веднага използвайте най-близкия пожарогасител. За ваша сигурност те са пълни с дезинфектант, който убива до 99% от вирусите с обвивка.
След представлението, всички зрители участвате в томбола с награди осигурени от министерството на културата и здравеопазването.
Не е смешно!
Благодаря и приятно гледане!
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/686523
Опаковай това
Опаковай това
Живеем в интересно и свръх културно време – време, в което се цени опаковането. Но не какво да е опаковане. Не какво да е…
Ако си опаковате задника, да кажем с тоалетна хартия няма да се цени много. Да не кажа хич, защото някак няма да е изящно. Ако пък опаковате десетлитрова тенджера с найлон или детето с лейкопласт най-много да предизвикате семеен скандал. Това е защото мислите на дребно. А сега си представете ако опаковате нещо мощно и непреходно. Нещо като ЖК „Люлин“? Всичките десет микрорайона, да кажем, с бял тензух? Представихте ли си го?
Толкова ли е трудно да изсипем целия бюджет на Министерството на културата в един гранде културен проект и да не се мъчим с разни дребни културни мероприятия от които, така или иначе няма да се забележат, а и няма смисъл? Вкарваме всеки културен лев в тензух и панделки, мобилизираме ромското безработно население и започваме да творим. Ще викаме чужденци да се снимат на фона на опакования квартал Люлин и ще печелим пари? Ще напечатаме картички, магнити за хладилници и ще се прочуем. А тези от „Младост“ ще се пукат от яд.
Но за такъв проект се изисква смелост, и творческо безрасъдство.
Плюс това трябва някой да купи тензух, а пари в министерството на културата за тензух няма. Разбира се, могат да се намерят спонсори, но тогава трябва да брандираме тензуха с логата им и вече няма да е изкуство а рекламна кампания.
Но не бива да се отчайваме. Докато разсъждавам как да пробием в културния фронт, подвързвам учебници за първи клас. Подвързвам, лепя етикети и си мисля дали пък това не е изкуство? Ами, разбира се, че е изкуство. Само си представете в този момент как родителите на над петдесет хиляди първокласника правят същото. Седят и опаковат като машинки целия наръч от тетрадки и учебници. Това е толкова опаковъчен труд, че спокойно може да покрие не една и две триумфални арки. За Люлин няма да стигне. Лошото е, че в България нямаме триумфална арка. Това е защото не сме го докарвали много от съм триумфи. Или пък защото парите са отишли за построяването на други работи?
Все пак, ако всички родители на първокласници се стегнем и вземем, че облепим статуята на Кирил и Методий със самозалепващи се етикети поне можем да се класираме за репортаж по някоя телевизия. А това е едно добро артначало. Той и Кристо не е започнал да опакова триумфални арки от първия път? Нали?
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/682012
Бедни мъже говорят за жени
Писателят Емил Йотовски: Бедни мъже говорят за жени
14 януари 2019
Писателят Емил Йотовски коментира в социалната мрежа афишираното публично желание на някакви „силиконови момичета“ да създават връзки с мъже само срещу заплащане с примерна цена от 3 до 5 бона месечно. Тези признания, направени от тях без грам свян в тв ефира възмутиха десетки души в мрежите. Поради актуалността на темата, публикуваме коментара на Йотовски с изрично негово позволение.
„Ям шкембе в масло и гледам предаването „Жени говорят за пари“ на Мартин Карбовски. Няколко привлекателни дами обявяват свенливо и с трепетливо нежелание сумите, срещу които са склонни да бъдат вулви под прикритие (старата дума е любовници) на платежоспособни мъже. Само срещу сумите три-пет хилки на месец. Знаем, че всичко е пари!
Слагам си чесън, че шкембе без чесън ми е много негурме и се хвърлям в търсене.
Само 11,3% от населението в страната има доходи над 740 лв. на месец, показват данни на Националния статистически институт! Останалите 88,7 %, разбирай половината, от които са мъже – пръчка.
Лют червен пипер и продължавам. Така. Неплатежоспособните мъже са обречени на невъзможна силиконова квази любов с момиче с титла. Какво е момиче с титла е отделна тема. Цената спрямо минималната работна заплата – това е почти десет пъти повече. Но хората на минимална заплата не са хора, така, че ме извинете за глупавия и прибързан пример. Сол.
По същество – Има ли възможност някой заможен мъж (такъв, който отделя между три и пет хиляди лева на месец за приятелка) да се съгласи срещу заплащане да отстъпи правата за ползване на неговата такава? Като, разбира се, след ползване да му се върне в изправно състояние. Така той намалява разходите си. Нека бъдем честни – напълно е невъзможно един мъж да бъде постоянно с дадена жена и времето, което той не прекарва с нея си е чиста загуба на пари.
Моля, посочете:
Дали за горепосочените жени има сезонни намаления? След празници, като залежала стока или не дай-боже изтичане на срока на годност?
Дали има намаления за групи? Тоест ако се съберат десетина човека с по триста лева и се разберат да ползват момичето с титла на последователен принцип – ще се ползват ли с някакво намаление за групи?
Има ли дискаунт за момичета без титли? Или с някои по-непредставителни титли? Да кажем не престижното „мис силикон“, а малко по-малко престижните „мис поливинилхлорид“, „мис каучук“ или „мис гипс-картон“. Все пак живеем в пазарно общество и не може стока с различно качество да се продава на една цена.
Дали има намаления свързани с малки фабрични дефекти? Или дефекти възникнали при транспортирането? Лошо чукнати, обелен лак, недовършена или крива татуировка и т.н.?
Как седи въпросът със разсроченото плащане? За кандидатстване изисква ли се трудов договор? Налага ли се да се викат гаранти, които са на заплата?
Има ли опция ново за старо както при смартфоните? Тоест, като излезе нов модел да върнеш стария с доплащане?
Как седи въпросът с рекламацията? Има ли безплатен пробен период? Гаранции? Все пак в европейския съюз живеем. Нали така?
Поради незнание към кого да се обърна като институция искам да поставя въпроса открито.
А сега спокойно ще си изям шкембето. То ми струва около три лева.
Благодаря от името на всички заинтересувани“.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/519137
Новата религия
Новата религия
(1)(1)(1)(1)(1).jpg)
Християнството е стъпило върху политеистичните религии. За няма и две хиляди години е направило каквото може. Сега е време да отстъпи мястото си на някоя по-прогресивна религия. И тази религия вече е тук!
Парите са бог, а търговията е техен пророк.
Първото, което е необходимо е да повярвате в парите. Научете се да се молите на парите. Четете книги за парите. Обичайте парите повече от ближния си, защото ближния си е ближен, а парите-пари.
Религията на парите мачка наред. Превзе Рождество, превзе и Великден. Остават разни по-малки празници, но войната вече е спечелена. Не тъжете! Така става със старите религии. Една след друга отиват в коша за боклук.
Живеем в модерна ера. Кой се нуждае от бог, роден в обор? Това ще да е някакъв беден и несретен бог щом не може да се погрижи за себе си. Къде му е двореца, къде са му силиконовите курви, колите и парите щом е толкова важен? Нали?
За новата религия не е важно да си вярващ. Религията на парите не го изисква. Достатъчно е да си успешен. Как, защо и колко, е отделна тема.
Може да си идиот, но ако си успешен идиот всичко е наред.
А да си успешен означава само едно – да имаш пари. В този ред на мисли Сократ е бил един доста неуспешен философ. Да не говорим за Диоген. Но нека се върнем в комерсиалната ни действителност.
Днес имаме редица нови религиозни празници. Разпръснати са в календара почти на случаен принцип. Да, ама не! Разпръснати са нарочно от маркетолозите – новите свещеници на паричната религия. Старателно е преценено къде и кога човек може да бъде най-парично и религиозно настроен.
Намаленията са нещо като старите недели. Прави, каквото правиш през седмицата, но на намаление търчи да пазаруваш.
По-големия празник е черния петък – Той набира такава мощ, че от един ден вече се разпростира на цял календарен месец. Не три дни! Месец!
Следва пресветата божествена четворка – Голямото пролетно, лятно, есенно и зимно намаление. Тези празници винаги идват в момент, когато новият вярващ е омърлушен и имат за цел да го развеселят като хрисим потребител.
Светата Промоция. Празнува се всеки път, когато висшесвещениците на новата религия преценят че имат нужда от жар.
Та това е религията на парите.
Храмовете са изместени от банките.
В тях не се пали свещ, но се оставят пари за обслужване. Колко ефикасно.
Само най-вярващите се докосват до светия кредита.
Купувай на кредит, живей на кредит, обичай на кредит. Обичаш сега и после десет години връщаш на равни месечни вноски.
Пък и вече не носим икони със светци. Носим малки пластмасови карти и те за нас са всичко.
Това е.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/679349
Николай Големанов: Съчинение по картинка
Николай Големанов: Съчинение по картинка
Николай Големанов е дългогодишен, талантлив журналист, автор и редактор във вестниците „Народна младеж“, „Труд“, „Преса“ и др:
Видях този надпис /б.р. на снимката горе/ в София неотдавна и много му се зарадвах, и припряно го снимах с остаряващия мой телефон.
Толкова много му се зарадвах, значи.
На пръв поглед звучи естествено – ами какво да прави работилницата, ако не да работи.
Както музикантите музицират, възпитателите възпитават, лекарите лекуват, а изследователите изследват. Нали.
От друга страна,
– в това едно време, когато избирателите спряха да избират,
та се наложи избирането от страна на избирателите да стане задължително от страна на избираните;
– и във време, когато бежанците вече не бягат, а нападат;
– и във време на други такива разминавания;
въпросният симпатичен надпис става и за нещо като девиз на начинание.
* * *
Някога такъв девиз се наричаше ПОЧИН.
И тогава, има-няма, току подемат някой почин. А на времето
подемането отгоре тутакси предизвикваше вицове отдолу.
Помня виц за Русенския почин (не знам защо Русенски, а не Хасковски, например).
Ето го:
– Ти следваш ли Русенския почин?
– Май не… А какъв е тоя пък почин?
– Той казва „Всеки да си гледа работата“.
* * *
Ако „Работилницата работи“ стане почин, току-виж се случило най-хубавото нещо за България:
да вземе Правителството да управлява.
В доста страни (включително балкански) правителствата управляват. Ние на такива страни завиждаме и заради тях се авто-ругаем: „Това българите за нищо не ставаме“.
Ставаме, обаче, и още как.
У нас правителствата отдавна не управляват; те или крадат , или се перчат, или и двете заедно.
У нас политическите партии – на власт и в опозиция – отдавна комфортно са забравили що е то – „управление“. Ако въобще са знаели, де.
В момента също ни „управляват“ люде комфортно забравили значението на думата. С изключение (както обикновено) на един-двама наивно работливи министри – бели врани, които рано или късно ще си платят за гяволъка.
Писал съм с доста данни и доводи по въпроса. Ще ви кажа само два примера.
Ако правителствата в България управляваха, дупките по пътищата и отвратителното престъпление „телефонни измами“ отдавна щяха да са само избледняващ лош спомен.
Защото и двата проблема ни най-малко не са непосилни и трудни за решаване. Помислете.
* * *
Да, у нас все пак има някакъв ред и слава Богу. Той обаче произтича не от управление, а от някаква скърцаща и смайваща, едва ли не вълшебна административна инерция.
Дължим този ред на
всенародното презираната администрация
– държавна и общинска, системно измъчвана от неуправляващи правителства.
Тъй като „работата“ на тези правителства е да крадат и/или да се перчат, те започват с най-лесното – първо изтезават администрацията чрез мизерно заплащане, чистки, реформи и евродирективи.
А древното всенародно псуване на „чиновника“ помага на мързеливите правителства – и кръгът се затваря.
* * *
Нека сега да си призная нещо. Там, където оптимистично пишеше „Работилницата работи“, нямаше и полъх от намек за подобие на работа или действаща работилница.
Но имам и оправдание. Снимах този надпис в квартал с хубаво име.
Надежда се казва той.
Николай Големанов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/678313
Майната им на парите 2
Майната им на парите 2
Пак за морето. Нашето, родното, красивото. И за онова досадно, ненужно и претенциозно нещо наречено турист. Иначе казано, тази нагла гад не стига, че не си е вкъщи. Не стига че се влачи с цялото си семейство, а има и претенции, че дори и оплаквания.
От другата страна, слава богу, седи стожерът на българопочивката. Оня с джапанките, на който не му се казва името, защото е на беда. Той определя правилата на играта, само малко играчите му бягат ама тази година не е така. Тази година играчи колкото щеш. То не бяха пандемии, рестрикции за пътуване и затова.
Лошото е, че няколкото слаби години, не вкараха акъл на морския бизнесмен, че нещо бизнеса не му е наред.
Не ще да схване, че туризмът не е сезонна разпродажба, а дългосрочна инвестиция. Не стопли, че когато някой е принуден да му купува стоката, това не го прави успешен бизнесмен. Прави го успешен изнудвач.
Да приемем, че сте турист. Разхождате се. От морето мирише на водорасли и сол. Гларусите пискат, въобще – щастие. Виждате свободна маса в близкото заведение и сядате. Да е скъпо, колко да е скъпо? Веднъж се почива.! Всичко уж е наред, ама не. Тутакси дотърчава възбуден сервитьор и ви обяснява, че масата е резервирана. След кратък и безсмислен спор разбирате, че масата е перманентно заета защото е за шест човека, а вие сте само двама. Дотърчава и управителя, който по-грубо ви обяснява, че това са си техни маси и ще си ги резервират за когото си щат. Вие може да изчакате един-два часа за двойка. А може и да не чакате. Бе, правете каквото щете.
Псуваш и си тръгваш.
Или пък следното: Късметлии сте. Седнали сте на правилната маса в правилното време. Никой не ви гони, дори сте си поръчали. Време е за плащане. Сметката идва и заедно с нея уплах смесен с гняв. Викате сервитьора за да обясни защо в сметката има неща, които не сте поръчвали и не са ви носени. Той ви съобщава, че няма объркване. Просто тази сметка е за съседната маса, ама стана объркване и те платиха вашата. Затова така станало. Тихо псува, че сте се усетил, но вие забелязвате и това. Управителят ви съветва да си пестите нервите. Плащай там каквото има и се махай. Не оставяш бакшиш и ставаш с преплетени пръсти против уроки. Предвидлив си. Чуваш как те кълнат. Дано не те стигне.
Поръчал си безалкохолно, но искаш лимонче и повече лед. Разбира се, че може. Накрая има в сметката ти лимонче на цена на половин кило лимони. Ценообразуван е и ледът. Ледът е на по-поносима цена. Не че три лева ще те съсипят, но това те дразни толкова, че няма как да го забравите следващите десет години.
Или пък следния сеир. Пристигате и щастливи искате да се настаните в хотела. Но шок и ужас. Има дублиране на резервацията. Ама как така, аз от два месеца. Ми така! Вчера дойдоха и я заеха. Две семейства са, нали разбирате искат да са заедно. Ми сега какво да правим? Да ги гоним ли? Няма какво да отговорите. И да се разревете няма смисъл. Морският бизнесмен може да плува във всякакви солени води, а сълзите са точно това.
Примерите граничат с вицове. Сигурен съм, че и вие имате по няколко такива. Затова не си мълчете. Кажете си го, пък дано стигне до правилните уши.
П.С. Добре е да помните, че нито едно животно не е пострадало по време на почивката си освен тези, които са пострадали.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/675837
Майната им на парите
Майната им на парите
БГ Морето е синоним на рестрикция. Там обикновеният човек, този със семейство и кола на десет години, няма право. Не питайте за какво няма право. Помнете, че няма и това е достатъчно. България свършва някъде около Айтос. После започват владенията на морето. Българинът не е гражданин в тази чужда земя. Там е чужденец, при това виновен чужденец. Още по-лошо. Там чужденецът е по-българин. Хубавата новина е, че законите позволяват да си плащате за всичко. Но за какво са парите? Майната им на парите?
Стандарт е на БГ Черноморието да няма възможност да си паркираш колата пред хотела, защото там е забранено. Частните фамилни хотели нямат паркинги. Големите хотели имат, но имат и ценоразпис. Българското Черноморие изобилства от хотели, които очакват своите клиенти да идват без автомобили.
Хотелиерите са крайно изненадани,
когато видят почиващ с кола и затова не са подготвени. В крайна сметка има нещо като платен паркинг някъде наблизо или не наблизо и си плащаш като за нощувка като за още един човек. Така де, нали колата ти е почти човек?
Гъстотата на малките фамилни хотели, малките фамилни барове и малките фамилни ресторанти е такава, че понякога не разбираш на бар ли си или в стаята си. В кафенетата си плащаш затова, че ти се пикае. Защото кафето и кенефа се държат от две фирми. Фирмите са на двама братя, които се мразят, а майка им държи двата етажа отгоре, които нарича хотел. Тя не си мрази синовете, но мрази вас. Омилостивете я и всичко ще е наред.
Сервитьорът изглежда така все едно са го накарали да ти сервира собствената си ръка.
Той те мрази, че съществуваш.
Дава ви да разберете, че му пречите на живота. Единственото опрощение, което можете да получите е от щедър бакшиш. Толкова щедър, че да заприличате на идиот в собствените си очи.
На плажа си знаете. Вече има и правостоящи. Съвсем сериозно. Догодина черноморския гений трябва да обособи и места за такива. Затова не се стискайте за чадъри и шезлонги.
БГ плажът е като римски амфитеатър.
Всеки седи според класата си и гледа зрелища. Само най-чувствителните разбират, че зрелището е самия той.
И плащаш, плащаш, плащаш. Плащаш на дразнещи цени. Това няма как да те прави спокоен турист. Прави те заложник. Време е Черноморието да има собствена валута. Най-малката банкнота да е от пет лева (Защото неща под пет лева не би следвало да съществуват) А на нея да е изобразен труженикът на този регион – селска батка с джапанки от по-миналата година, корем и непрана тениска, който гледа презрително и започва всеки разговор от пет лева.
Но нищо. Ти си отишъл да си починеш. Ами почивай. Ако почивката ти влиза трудно пий едно малко на цената на двойно с много лед. Звучи изненадващо, но точно ледът ще ти помогне. Там те дебнат замразените ешерихии, които ще оцветят почивката ти в рядко кафяво и ще те принудят да избягаш от тази враждебна територия. По време на честите спирания по бензиностанциите ще осъзнаете, че домът е нещо много хубаво. А парите. Майната им на парите!
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/674694
Ракия за изборите
Ракия за изборите
За да преглътнем това, което ни се случва ни трябва ракия. Много ракия. Ракия за всеки, включително и децата. Иначе няма преглъщане. Честно, не знам кое е събитието на седмицата, това че ГЕРБ загубиха изборите или, че Има такъв народ обяви виждането си за кабинет.
Представената ни идея за промяна е някак… нелепа. Направо звучи като фалшива новина. Това, претопленото, което ни се предлага като управленски елит, що ни е? Че ние си имахме всякакви недоразумения до оня ден. Имахме министър с кучешки уклон и предан поглед. Цяла плеяда нелепици. Където и да се обърнем не виждаме елит, а фалш, ужас и потрес.
В момента се нуждаем от водачи, а не от креатури.
Броя на езиците и дипломите няма никакво значение особено, ако притежателят им се е компроментирал с решения и действия. Ако е наджапал в корупцията – още повече. Също ако е плувал в блатото на политиката под друг флаг. Онези човеци, които ходят да гласуват, правят разлика между наемник и патриот. От наемник водач не става. Наемникът може да води само други наемници, защото интересите им съвпадат. Да, ама няма народ от наемници.
За водачи трябват ни хора с душа и сърце.
Не с диплома за душа, а с истинска такава.
Ако не знаете къде да ги търсите – подсказвам:
Водачите не се явяват на кастинг.
Водачите не ги одобряват.
Водачите мислят за оцеляването и благополучието на тези, които водят.
Теорията, че който има повече пари, е по-водач не е вярна.
Това, че познаваш някого отдавна, не го прави водач.
Проваленият водач също не е водач.
Така, че победители, мислете като светкавица, защото времето работи срещу вас.
Доверието е най-крехката валута.
Гледам предизборните резултати и разбирам, че ми е все тая. Защото не намирам конструктивна разлика между лошо и нелепо. Ако живеехме във Вестерос, Джофри щеше да е заменен с Рамзи и историята щеше да приключи с масово увеселително обезглавяване на всички основни герои.
Ако ли пък в този гигаскеч се залага на хумора – не! Смешката не се получи. Направо води до смяна на канала.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/671494
Homo user
Homo user
Липсата на свободно изказване на мнение във Фейсбук е все по-осезаема. Нетърпима е!
От мрежа за споделяне на идеи и мисли, се превърна във воайорска платформа, където всеки гледа да не шушка, за да не му изтрият аватарчето. Новото нормално гласи, че това вече не се приема за страхливост и малодушие, а за здрав разум. Социалната мрежа бъка от малоумна информация – факт. Но съмненията, че официално спуснатата информация от кораба майка е все по манипулативна и невярна, се засилват. Не всички усещат това. Тези с кенефната селфи фотография не разбират за какво става въпрос, но това е рискът на отворената аудитория.
Ситуацията в паралелния електронен свят започва да е по-гадна, отколкото през свирепият развит социализъм. На запад юзърите са като варени жаби – проблемите им ги поднасят подпрагово и с натрупване, но какво правим ние тук, които си спомняме какво беше преди тридесет години?
В социалната мрежа доносите са стандарт.
Доносите, разбира се са анонимни. Непроследими. Важното е, стадото да знае, че има доносници и да се внимава. Вниманието води до притеснение. Притеснението води до автоцензора. Автоцензората води до автосмърт.
Споделените видеа със съдържание различно от разрешената посока, направо се трият. Трият се профили, групи с по хиляди членове, общности. Мрежата не влиза в спор за истината с теб. Тя те убива по нейния си официално-електронен начин.
Споделянето на мисли ражда идеи.
Споделянето на котки – не. До сега не съм видял нито един цензуриран пост на котка. Защото котките са безвредни. Ако един ден котките се обявят против трети пол или зададат какъвто и да е логичен въпрос – край с котките.
Вече свикваме със забранените думи. Все още се подиграваме на цензурирането на думата „негър” или „педераст”, но се подиграваме внимателно. Заобиколно. Заменяме ги с някакви други думи и се озъртаме като зайци. Утре ще свикнем и със забранените мисли. Ще развием мислене, което ще заобикаля мисленето и така няма да нарушаваме никакъв стандарт.
Нека припомня че преди 500 години Галилео също е изказвал мнения, които нарушават стандартите на обществото, а Коперник направо е разпространявал обидно съдържание спрямо църковните доктрини. И двамата са ги баннали от тогавашните социална мрежа наречена за по-просто живот. А на единия дори са му изтрили профила на клада.
Днес всичко се прави за доброто на потребителя.
Обърнете внимание, че в социалните мрежи ние преставаме да бъдем хора, а потребители. Потребителят не е човек. Потребителят е като гладна патка – лапа това, което му дадеш. Въпрос на време е да го научиш да яде и собствените си ла@на. Така излиза по- евтино.
А и на кой са му необходими хора? Достатъчно е да има юзъри, потребители, кредитополучатели и от време на време и донори. Що пък не?
А сега нещо, което ще боли – на тази цивилизация не са нужни свободни и мислещи хора. Това е краят на Homo sapiens. Идва ерата на Homo user. Електроеволюцията е гадно нещо. Ще оцелеят тези, които се променят.
Хубавата новина е, че болката ще престане, когато всеки получи достъп до бърза и евтина лоботомия.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/667942
Живот за капачки
Живот за капачки
Има една инициатива – Капачки за бъдеще. Не може да не сте я чували. Благородна инициатива. Изискваща от теб нещо микроскопично. Даваш една никому ненужна капачка и по този начин осигуряваш бъдеще. Но тук идва количественият въпрос:
Колко пластмасови капачки трябва да съберем за да имаме, ако не чудесно, то поне свястно бъдеще? Колко?
С капачки може да се купи нов термометър. Ново легло също. Одеяла. Чаршафи. Но ще се купи ли нов ядрено магнитен резонанс. Да кажем, че да. А заплатите на докторите в капачки ли ще ги даваме или ще ги обменяме по някакъв курс капачка-лев? Колко е месечната издръжка на „Пирогов“ в капачки?
А учителите? Те не са ли съществен, да не кажа основен елемент във възпитанието на бъдещето ни? За тях колко капачки ще трябват? И кога да им ги даваме – преди или след голямото междучасие? Таксиметровите шофьори ще имат ли курсове в капачки на километър?
В същото време постоянно изскача новина за някой нов откраднат милиард,
не в капачки а в лева или евро, и нищо. В новините му се отделя толкова внимание, колкото на два бидона капачки. Разбирате иронията, нали?
Ако, все пак, нашето бъдеще ще се решава с капачки, е добре да знаем:
Колко капачки трябва да събера, за да има детето ми бъдеще?
Има ли някакъв законен начин да прехвърля моите капачки на детето ми, за да му дам по-добро бъдеще? (При положение, че аз писмено се отказвам от бъдеще.)
Колко струва един бъбрек сметнато в капачки, разбира се?
Може ли ценова листа в капачки на черен дроб? Също, кои аптеки се очаква да работят с капачки?
Здравната каса с капачки ли ще оперира?
Кога влоговете ни в банките ще бъдат трансферирани в капачки? А цената на хляба в капачки? Защото, ако не ядеш умираш и тогава за какво бъдеще говорим?
Но докато ние събираме пластмасовото си бъдеще в бидони от минерална вода, по- да ги наречем различните измежду нас, търгуват бъдещето ни за пари. Разделението е видно. За едните парите, за другите капачките. Затова се очакват и две успоредни бъдеща. Едното е за тези с парите, а другото за капачките.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/665390
Пулю-пулю или смърт!
Пулю-пулю или смърт!
Мисирката е сложно нещо. Шекспирово.
Това нещо, мисирката, хем е обидено от позата, в която трябва да си върши работата. Хем уплашено, че ще остане гладно, ако вземе, че покаже характер. Хем избухливо заради самоубитите си морални принципи. Хем нелепо. Хем напористо. Хем опасно. Но и много, много страхливо.
Не случайно очите на мисирката са разположени от двете страни на главата. Това е защото тя трябва да внимава. Да следи за опасности.
Мисирката е създадена да е постоянно уплашена.
Сърцето на мисирката бие като барабан. Тя е в постоянен бърнаут. По-малко бърн, повече аут.
Мисирката има способността да се самоопитомява.
Мисирката имитира собствено мнение. Най-смелите твърдения при една мисирка винаги се позовават на чужди твърдения. Мисирката инстинктивно гледа да е добре защитена и във всеки момент да може да докаже, че не мисли, а цитира.
Дарвин си го е казал:
„Не оцеляват най-умните, а най-приспособимите.“
Сега сериозно:
Вие знаете ли колко взима един водещ в национална медия? Правилно! И аз не знам. Но знам, че ако този водещ престане да изпълнява мисирски функции, ще излети като бял гълъб. И той го знае. Другите медии няма да го поискат, защото този пазар не се интересува от можене и качества, а от раболепие. По-умните го знаят. По-тъпите го усещат. Иначе казано никой работодател в 112-та по свобода медийна среда няма нужда от реещи се орли, а от добре заземени мисирки. Търсенето определя предлагането.
За да пълниш коремчето трябва да се откажеш от гръбначния стълб.
Сега ще попълзим, пък после ще видим. Щото тези, изправените, сега какво правят? А? Погребват ги изправени. ха-ха. Смешка като от сутрешен блок.
Сега наистина сериозно:
Да си мисирка е съдба. Всички си знаем, че в този глобално тъп свят, ако искаш да си добре уреден журналист не трябва да си журналист. Не само, че не трябва. Противопоказно е. Също е противопоказно да даваш симптоми на собствени разсъждения. А на собствени заключения, е направо забранено. За да оцелееш в екосистемата наречена медии трябва да си мисирка. Точно така! Пулю-пулю или смърт!
За успокоение:
Мисирките не са неинтелигентни.
Болшинството мисирки осъзнават мисирската си принадлежност.
Затова не мразете мисирките. Те сами се мразят. За да се чувствате по-добре е достатъчно да им се подигравате и да ги сочите с пръст. Така, ако не друго, количеството ендорфини в кръвта ви ще се повишава и респективно ще бъдете по-щастливи въпреки 112-тото почетно място.
А сега три пъти „пулю-пулю“ в чест на журналистите, загубили работата, здравето и живота си в неравната битка за свобода на словото.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/664134
Ако учените бяха политици
Ако учените бяха политици
Как се спира запътил се към земята астероид в десет подточки.
Първо: Убедете се, че астероидът има намерение да се удари в Земята. Затова изпратете официално запитване за неговите намерения. Ако астероидът не отговори в законно регламентирания срок, потърсете правна услуга.
Второ. С адвокат уточнете дали астероидът има право да удари Земята, къде може, и къде не може да я удари, и на базата на какви документи, ще извърши деянието си.
Трето. Потърсете помощ от органите на МВР. Напишете официално оплакване, в което посочете вашите причини да не желаете да бъдете удрян от астероид.
Четвърто. Направете справка в кадастъра дали астероидът има право да се удря в земя, която не му принадлежи. Или пък ако му принадлежи, нека предостави оригинал от нотариален акт.
Пето. Поискайте справка от НАП, дали астероидът е с изрядно внесени данъци.
За ваше сведение вероятността астероидът да се е погрижил за задълженията си в срок е минимална.
Шесто. Организирайте подписка от живущите във вашия район, които не са съгласни да бъдат ударени от астероид. За да добие подписката легитимност е необходимо поне 70% от живущите да са се подписали.
Седмо. Подайте жалба до пожарна безопасност и поискайте инспекция дали астероидът превозва запалими или опасни субстанции.
Осмо. Подайте оплакване до омбудсмана. Това няма да промени нищо, но ще е във ваш плюс.
Девето. Организирайте граждански протест. За целта напомням, че е необходимо разрешение от общината.
Десето. Купете си каска. Подходящи каски ще намерите в нашия уебмагазин.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/662957
Умрете вие!
Умрете вие!
Иде война. Чужда война. Дрънкат заплахи. Готвят ни за най-лошото и не става въпрос за ковид.
Ама ние за война не сме готови. Не ни се воюва. Ако има война, моля, водете си я вие.
Кои сте вие ли? Ами вие сте тези, които не сме ние. Ние сме народът на тази земя. Вие сте собствениците. За нас е земя, за вас територия. За нас е родина, а за вас дивидент. За нас има слънце и въздух, а за вас има енергоизточници. За нас сме хора, за вас длъжници.
Това, вкратце, сме ние и вие, но да се върнем на войната.
Вие сте тези, които позволявате тази напълно излишна и ненужна нам война да ни дойде в къщата. Ние живеем с усещането, че вие искате трохите от труповете, но не смятате да рискувате живота си. За вас има бункери. Искате ние да платим цената на войната.
А цената на една война винаги се измерва с живот.
Вие обаче имате пари и си въобразявате, че може да купите животите ни.
Ако идиотщината продължава в този дух, ще се наложи да ни призовете да мрем. Любопитен съм какъв ще бъде пиар призивът? Как ще ни принудите? Може би с пари? Защото вие разбирате от пари. Парите във вашия свят са всичко. Имате таблици с оценка на живота. Ако щеш и целия живот на клетата ни планета.
Може да ви хрумне и да го ударите на чест.
Във времето, в което единствената конвертируема валута са парите, предполагам, ще ни пробутвате морал и дълг. Сериозно ли?
Ами моралът и дългът се обезцениха.
Те са презрени. Обезцениха се още когато скопихте българското офицерство. Откакто направихте от сержантите охранители, за да смогват да си хранят семействата. Откакто направихте от войниците джендъри. Затова сега няма дълг и достойнство.
Ние нямаме териториални претенции. Не искаме да източваме ресурсите на други държави, не щем да изнасяме демокрация. Не искаме да побеждаваме никого и да му налагаме това как да живее. Но явно вие имате нужда от това. Затова поемете цената на войната и въоръжете вашите деца. Да кажем да си купите още една надувна лодка за максимум 12 човека. Съвсем сериозно, това е попълнението в българския флот. Надувна лодка с извънбордов мотор. Че то такава лодка може да се превземе от двама пияни руснака с джет въоръжени с новогодишни пиратки. Но това е останало от парите за въоръжаване. От парите за опазване на отечеството ни – гумена лодка.
Пари няма, алчност има.
Но имайте предвид, ние няма да платим цената на политическата ви алчност. Няма да се бием за статуквото, за професионалните политици, за ваканцуването, за държавния дълг. Няма да се бием за корпоративни интереси, за концесии и за истанбулски конвенции. Няма да се бием в чужди войни. Защото тази война, която ни я готвите е чужда. Свинете може и да не искат да живеят вечно, но ще откажат да умрат за още по-големите свине.
Не за друго, просто да си го знаете.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/660618
Боц! Или защо българинът не ще да се набоцка
Боц! Или защо българинът не ще да се набоцка
Официалната версия. (Кратка.)
Българинът е чукундур. Той не разбира, кое е хубаво за него. Не е достатъчно осведомен. Влияе се от комшията. Седи във фейсбук и чете неофициалните бюлетини. Не се доверява на медиите, на специалистите. Той е по-малко интелигентен и от планктон. Вярва в конспиративни теории и чипиране. Извод: Не бъди българин – ваксинирай се.
Неофициалната версия. (Малко по-дълга.)
Българинът е лъган.
Лъгаха ни за Чернобил. Лъгаха ни за развития социализъм. Лъгаха ни, че демокрацията е хубаво нещо. Лъгаха ни, че ще бъдем равни на другите европейци. Лъгаха ни, лъжат ни и ще ни лъжат. Тридесет години ни потрошиха от лъжи.
Сега нещо ни лънгосват и за някакви ваксини. Сума ти професори, доценти и всякакъв научен елит се опитаха да ни обясняват, че да те боцкат не боляло. Не боляло и толкоз. Дори се боцнаха на живо. После започна да изплува информация от разни неофициални сайтове за сериозни усложнения след ваксинации. Дори за умрели.
После се подразбра, че можело да се умре от ваксините, ама като цяло било безопасно и рискът бил оправдан. Промениха нещо в някакви листовки и бюрократичната машина си свърши работата.
За чукундурите остана избора:
Който иска да умре в защита на оправдания риск, може да се пробва. На собствена отговорност, разбира се. Умираш срещу подпис. Защото умирането освен, че е досадно може и да излезе скъпо. А тези, които искат да ни боцкат мразят да губят пари. Затова подписваш.
По-дисциплинираните и по-малко лъгани народи се довериха. Боцкат се на конвейер. Обаче ние сме номади. Лъгани номади и при нас тези не минават. Мен ме ужасява когато някой иска да ми пробута нещо, което ще ме спаси от нещо, което съм преболедувал при това спасението е толкова относително, че трябва да приема че се спасявам на моя отговорност. Предполагам и при вас е така. Стои въпросът
как да убедим някой, който е лъган до полуда да се довери.
Явно с още лъжи няма да стане.
Първо. Малко и ще ни рестриктират. Рестрикциите винаги са били хубаво средство за дисциплиниране. Рестрикции за пътуване, рестрикции за работа, рестрикции за свобода в най-елементарен вид. Но за да се въведат с пълна сила, трябва гръбнака на хората да е строшен. Да е направен на сол. Рано е. Трябва още гърч, страх и невроза.
Второ. Ще ни противопоставят. Противопоставянето на хората също е опция, но не минава по план. Противопоставянето ще доведе до едни много втвърдени ядра на противници и поддръжници. Като ултраси във футболни агитки. Когато се заговори за масова ваксинация преди няколко месеца 85% от хората бяха против. Сега е някъде по равно, ама само на хартия. Истината е, че
едва ли повече от една трета ще навият ръкав за инжекцията.
Трето. Икономическа принуда. Още един локдаун и ще разберете какво искам да кажа.
И с величествената рекламна кампания няма да стане. Ще видите. Никой няма да се трогне от послания, в които разревани баби виждат внучетата си, шумни компании които пият безалкохолна бира на свобода и доктори, които възторжено изхвърлят през прозорците на болниците кислородни апарати, защото никога повече няма да им потрябват. Такива хватки може и да са адекватни за продажба на майонеза, но дотам.
Ако искате да набоцкате българите. Момент? Кои сте вие, които толкова стръвно искате това?
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/659768
Провалът на коронамерките
Провалът на коронамерките
Спомнете си началното безумие. Помните ли клипове за паднали хора по спирките в чужбина, ритащи и умиращи? А другите около тях бягат като пилци? Това ни беше представено като новата коронавирусна болест. Нещо като зомби апокалипсис.
Спомняте ли си фалшивите снимки от Италия за залите пълни с ковчези? А Арена Армеец пълна с дюшеци? Приличаше на нещо като корица на Пинк Флойд, ама някакъв тъп Пинк Флойд. И това беше още преди да има каквито и да е случаи.
А после? При няколко случая пълното затваряне на държавата. Затваряне за по две седмици на градове? А КПП-тата по магистралите?
Спомняте ли си глобата за седене на пейка? Пет хиляди лева!
Лошо общуване. Информираните, знаещите и отговорните общуваха лошо с хората.
Първи го направиха СЗО. Тяхна си работа защо го направиха, но оттогава станаха някаква нова порода медицински мисирки от най-висок порядък. Поддаваха се на политически решения ли? За пари ли? Няма представа, но се изложиха чудовищно. В началото ковид нямаше нищо общо с медицината.
Глупавите журналя. Без извинение.
Мисирките бяха пуснати да жънат на нивата на коронавируса.
Резултатът е огромна база от тъпи въпроси и подобаващите им тъпи отговори. И това предавано директно по почти всички телевизии. 24-часова непрестанна тъпота, гарнирана с истерия и изработване на кошмари. За такава информираност говорим.
Никакъв диалог в професионалните среди. Науката някак абдикира. Абдикира на световно ниво Все едно някакъв магьосник забрани медицинската логика. Никакво единомислие на научно ниво. Всички мнения, освен официалните бяха избутани като антиваксърски, убийствени и псевдолекарски. В крайна сметка се видя, че е имало възможност за диалог.
Пропагандната война между големите фармацевтични фирми се поде от медиите. Раздуха се. Прекали се и резултатът е на лице. А когато плашиш със смърт не очаквай желаещи. Не се сърдете на хората. Това се нарича инстинкт за оцеляване.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/658900
Как изглежда професионалният депутат
Как изглежда професионалният депутат
Новата песен е, че видите ли този парламент изобилства с непрофесионалисти.
Момент! Как изглежда професионалния депутат? И още по-момент! Депутат професия ли е?
Нека си спомним колко позор изтече от парламента в последните години. То не бяха лъжи, увъртания, смяна на позиции, смяна на твърди позиции, смяна на парламентарни групи, подмяна на абсолютно всичко. И всичко това, разбира се, професионално поднесено.
Професионално ли е едни и същи муцуни да търкат банките и в ляво и в дясно, че и в средата в различните парламенти?
Професионално ли е да си сменяш убежденията си?
Убеден съм, че не ни трябват професионални политици. Трябват ни честни хора. Хора със съвест. Хора със срам.
Това че си бил партиен тулуп двадесет години и си майстор в увъртанията, хватките и парламентарните врътки не те прави желан. Прави те професионален манипулатор и нагаждач без срам. Това, че професионално ваканцуваш, професионално владееш дуплики на трипликите, които дори не са и реплики, професионално крепиш кворума още повече. Също така профи ли си, когато гласуваш с над двадесет и пет карти, когато си изтеглил късата клечка и трябва да си дежурен да кибичиш в парламента за да гласуваш.
Това че познаваш лично и по име двадесетина мисирки
от политическия сектор на разни медии, с които преди това съвсем професионално си се разбрал какво точно ще те питат също ли е професионално. Може да е професионално и повтарянето на опорни текстове до състояние на травматичен ларингит. Или пък професионално е да си ходиш със служебната лимузина до вилата от четвъртък до вторник (дълъг уикенд) за да поплуваш в басейна, дето си го направил с остатъка от една поръчка с едни хора.
Толкова за професионалистите.
Не мислете, че непрофесионалистите ще се сринат в очите на хората защото ще попадат в професионални капани. А такива ще има. Ще бъдат разтакавани процесуално и ще бъдат ловени като мухи в с разни безсмислени параграфи. Уви не! Защото хората, тези обикновените, които по време на избори наричате гласоподаватели, а в останалото време – дебили, искат да усетят честност и справедливост. Но не да ги видят написани на олющените плакати от последните избори, а наистина. Да ги почувстват.
По тези причини хич, ама хич не ме интересува че в парламента има непрофесионалисти. Защото единственото нещо, което ме интересува е непрофесионалистите да бъдат честни, със съвест и със срам.
На този етап това е достатъчно.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/657724
Свине, вечно ли искате да живеете?
Свине, вечно ли искате да живеете?
13 април 2021 13:26
Когато някой алчен и забравил се иска нещо, той го иска брутално.
С този въпрос се е обърнал пруският крал Фридрих Велики към войниците си преди битката при Лойтен. Годината е 1757.
На пръв поглед е доста обидно да те псуват секунди преди да те убият. Но свинете не се обиждат. Свинете имали семейства, майки, деца… Свинете били на работа. Предлагали услугата смърт срещу жалък живот. Спечелили битката. Доста от тях умрели. Но така се полага на свинете. Когато свиеш уши и приемеш, че си свиня и то секунди преди да дадеш живота си за нечия чужда алчна кауза, значи наистина си свиня.
Колкото до Фридрих, той не бил филантроп, а искал да превземе Силезия. И успял. От това Фридрих станал по-богат и по-известен. Дори Велик. А свинете умрели. И добре постъпили.
Нека се върнем в наши дни и в нашия си живот.
Сделката е същата – живот срещу мизерно съществуване. Няма Силезия. Ресурсът за усвояване е друг. Фридрих е заместен от една кафява многолика маса, наречена политически елит. Този елит те карат да си даваш живота за някаква кауза. Нека илюзорно наречем каузата стабилност, държавност и евроинтегритет. Та, ако си даваш живота, защото тридесет години от живота, прекарани в лутане в лабиринта на демокрацията, си е цял живот. И ако излезем в края на този живот бедни, без шанс за достойнство на родителите ни, без бъдеще за децата ни. Със съсипана здравна система, без пари за пенсии. Без селско стопанство, унищожена индустрия, но с кредити, санкции, данъци и цени, за които половината европейци биха се самозапалили?
Не е ли по-добре да ни убият за половин час и да не се мъчим?
Чудя се, дали Фридрих щеше да бъде велик, ако след блестящото му обращение собствените му войници не са му потрошили великата кратуна. Но това не се е случило. И в наши дни не се случва.
Забележителното е, че независимо дали отиват на бързо или бавно заколение, свинете са свине.
Те са покорни, търсят да намерят ласка в ръката на убиеца си и кой знае какви идиотски мисли им минават през главите. Да кажем мисли за просперитет, за светло бъдеще, за изпълнен дълг… Но свинския мозък, пък и човешкият, са така устроени, че не искат да видят истината. За някой ти си свиня, а свинята в края на историята трябва да умре без да види и една монета от Силезия.
Затова, свине, ако ви предлагат да умрете – моля, умирайте. Ако не ви харесва, пътят е само един – престанете да бъдете свине.
София. 2021г. В битката, в която участваме до този момент умряха над два милиона.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/656576
Къде отидоха мигрантите?
Къде отидоха мигрантите?
Помните ли мигрантите? Имаше такива. Сипеха се на талази през южните ни граници. Нямам представа какво точно стана но изчезнаха. Изпариха се. Някакви си милиони хора, пощръклели да влизат в Европа по неведоми причини се стопиха. Почти беше заприличало на война, ама някак се размина.
Войната с климата също нещо не се получава.
И с Грета Тумберг не се получи. Уж малко момиченце, ама някак полудяло. Нищо мило и детско в него. Хората, вместо да и съчувстват, започнаха да й се подиграват. А толкова я лансираха. Само парфюм с нейното име няма, ама скоро може и да проима.
Имаше и една нефелна война с джендърите. То с тях каква друга да е? Трети пол, пети пол. Дрън-дрън глупости. И там нищо не се получи. Хората се ядосват, дразнят и отказват да бъдат родител едно и родител две.
Войната с тероризма до някъде успя, ама само до някъде. Американците се докараха до перманентна истерия, това им даде повод да съборят десетина арабски правителства, образуваха на тяхно място някаква гадна спойка, която най-точно може да се нарече демократична анархия. В суматохата – яко гепене на нефт и дотам.
Имаме и финансова война.
Планетата ни дължи бемтитрилионите долари. На кого, обаче планетата не казва. Важното е, че сме длъжници и скоро ще останем без покриви над главите си. Но и тогава планетата няма да се отърве от дълговете си (сигурно дължим пари на Марс) защото ще има няколко финансови хватки, които ще неутрализират всеки опит за щастлив край. Ще видите.
Сега сме в последната война – коронавирусната.
Даваме жертви наистина. Кой я изтърва тази гад, няма да се разбере. Резултатът е, че една година сме във водовъртеж. Бичим локдауни, бодем се с ваксини, постоянно се появяват лекарства, които биват отхвърлени от официалните институции. И ситуацията не се променя. Ама хич. Преди година се шегувах със седмата вълна, ама сега не ми е до шеги. Направо си я виждам. Въобще политико-икономическа-медицинска кочина. Точно като на война.
Не искам да ви пълня главите с глупости, но от двадесет години някой надлежно и упорито все ни вкарва във войни. Климатична, екологична, с тероризма, финансова, расова, пандемия… Хич не ми се мисли за следващата война. Ама хич.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/654054
Ковидиоти срещу Антиваксъри
Ковидиоти срещу Антиваксъри
Мачът Ковидиоти срещу Антиваксъри предстои. Тъжен мач без победител.
Нека приемем, че един ден малоумието ще победи и всички ще станем еднакви. Еднакви като роботи. Сиви роботи. Всеки от нас ще следва заложената му програма, и като си изчерпи ресурса, ще бъде освободен. Да. Не ви ли звучи симпатично? Без живот и смърт, а с усвоим ресурс и освобождаване. Но до тогава…
Трябва да минем през етапа на дехуманизацията. Да се намразим такива, каквито сме – несъвършени и чупливи. А за да се намразим, трябва да станем страхливи. Не като зайци, което се страхуват от лисицата, а страхливи като хора, които се страхуват един от друг.
Ами постижимо е. Направо си е тренд. Дори е препоръчително, да не кажа задължително.
И аз не съм по назад. Ужасен съм.
Ужасява ме разделението на хората на Ковидиоти и Антиваксъри.
Ей така, с лека ръка едните определят другите като ковидиоти или антиваксъри. Нещо като агитки на отбори. Но най-лошото е, че щеш-нещеш ако си отвориш устата по темата те зачисляват или в агитката на ковидиотите или на антиваксърите. Тук място за мисъл няма. Има упреци и злоба. Бяло и черно.
Всъщност и двете агитки имат своите аргументи. Ковидиотите получават оргазъм при споменаването на локдаун. Намират го за спасение. Намират всякакви правителствени репресии и безумия за редни. В техните очи антиваксърите се държат като стадо самоубийци. По-лошо – самоубийци, които ще убият и тях.
Антиваксърите пък имат нетърпимост към рестрикциите. Намират ги за безсмислени и определят ковидиотите като промити мозъци, вестители на нов световен ред, в който всеки без маска трябва да се беси на улицата.
Но замисляйки се, техните страхове са породени от едно и също нещо. И двата вида искат сигурност. Едните искат сигурността, която им се предлага. Официалната сигурност. Другите искат сигурността, но лишена от официалните лампази, защото за тях това не е сигурност а поредната манипулация. Антиваксърите не вярват в думите на никакъв щаб, министър или ако щеш председател.
Не вярват в безопасността на ваксините
и са прави, защото и самите производители не вярват в тази безопасност. Иначе нямаше да се подписват тези съгласия.
Ох, някой подписвал ли се е, когато са му били тетанус? Или ваксина против коклюш? Така де. Недоверието е оправдано. Освен това лъжите от тази посока текоха като река през последната година.
Противопоставянето е жестоко. Стръвно. Започва да е грозно. Никой няма да победи. Никой няма да получи спокойствието си. И така, докато станем роботи. Сиви и еднакви. Без право на мнение, без притежания, без страхове, без…
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/652690
Мерките са хубаво нещо. Глупавите мерки не
Мерките са хубаво нещо. Глупавите мерки не
Така. Ако ще се затваря, моля, да е всичко. Да е напълно и всеотдайно затваряне. Пък тогава да видим. Не избирателно, не по отрасли, не по наши хора или обем на капитала. Малките квартални магазинчета не са по-заразни от супермаркетите. Дори бих казал, че е обратното.
Банките не са по-малко заразни от фитнесите. Ресторантите в хотелите от клетите ресторанти, които си нямат хотел.
И, мама му стара, вирусът не приключва работния си ден в 22 часа. Това е защото е много малък, много са му малки очичките и не вижда хубаво циферблата.
А ако на някой умник му хрумне отново да затвори парковете, да си знае че прилагателното „умник“ не му приляга.
Нека най-накрая се реши – Маските да са маски. С минимална пропускливост. Нещо, което трябваше да се нареди преди година все още се тресе в зоната на компромиса. Дали е маска, шалче, кърпичка, ковьорче или част от перде – няма значение. Важното е да се спазва ритуала. Ама на вирусите от ритуали не се вълнуват. Те минават там където могат и не минават там където не могат и толкова.
Медиците да престанат да се държат като фелдфебели
и да ни проверяват за закопчано телено копче (ходилите в казармата ще ме разберат). Нека се напънат и да дадат ясен отговор на въпросите, какво представлява тази болест, как протича, какво се случва и какво трябва да се прави. Ясен и подробен. Нека превенцията се насочи в тази посока. Защото нещата изглеждат значително по-добре, когато при първи симптоми се предприеме адекватно и интензивно лечение. Да не се чака някой да нацъфти с усложнения, за да му се обърне внимание и да пълни черните статистики.
Не знам що за мярка е ежечасната сводка за умрелите, но това не пречи на вирусната зараза.
Само хората стават невротични, уплашени и в страховете си губят логиката.
Що за мода е математици (някои от тях пишман) да обикалят телевизиите и да изразяват компетентно мнение по теми извън математиката? Ако медицината беше математика нямаше да се нарича медицина, а математика. Нека припомня, че математическия модел на СЗО от 2000г. за мултирезистентната туберкулоза беше, че до 2020г. туберкулоза в световен мащаб ще мултирезистентна. Е, не е вярно. Времето показа, че въпреки точните числа математиката и реалността не се покриват.
Мерките са хубаво нещо. Глупавите – не.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/651572
Автоматична крава с два педала
Автоматична крава с два педала
Автоматичната крава дава автоматично мляко. Дава го автоматично, разбира се.
Млякото не става за пиене, нито за готвене, нито за нищо. Обаче е мляко, защото има сертификат за такова. Законно мляко, така да се каже. В млякото има и други неща, но те са упоменати с буквата Е, за да е ясно на драгия потребител какво пие. Когато драгият потребител нахитрее (ах, този хитрец ниеден) и започне да ходи с листче с Е-та в магазина, собственикът на автоматичната крава сменя цифричките с други цифрички или със сложни наименования, с които може да разплаче старши научен сътрудник в катедрата по органична химия от БАН. Като казах БАН – от там нямат мнение. Там се занимават с наука, а не с мляко.
Автоматичната крава всъщност не е крава, а е лаборатория.
Тя не пасе трева, а хаби ток. За нея не се грижат животновъди, а инженери и химици. Обслужва я мениджър. Ако автоматичната крава не е на печалба, се затваря и се отваря нова, с подобрени показатели. Имам предвид икономически показатели.
Млякото на автоматичната крава не е пригодено да изхранва теленца, пък било те и автоматични. То е предназначено за консуматори, които галено се наричат потребители.
(1).jpg)
Млякото от автоматични крави е широко рекламирано. В цената му е калкулирана цената на рекламната кампания, така че може да се каже, че потребителят консумира реклама. В това няма нищо незаконно но пък е доста перверзно. Само където е малко нечовешко. Но и това е наред, предвид, че живеем в такова време и трябва да свикваме с липсата на човешки неща.
Автоматичната крава изяде тревата на истинската крава.
След тревата изяде и парите и живота на животновъдите. От онези старите, архаичните, които вместо автоматични животни отглеждат истински. Накрая посяга и към нашия. За да не сме нервни в тази ситуация, автоматичната крава прави ходове в правилната посока – става био. За целта се сдобива със сертификат от една лаборатория със сложно име, която е много добра в издаването на сертификати за пари.
Собствениците на автоматичната крава работят по въпроса да забранят със закон морално остарялото и дори опасно мляко от натурални крави. Пречи им на бизнеса и скоро ще успеят. После е лесно.
А вие, докато консумирате автоматичното био мляко се притеснявате, че ще се убодете с някаква ваксина с не дотам ясно действие.
Толкова за кравите и хората.
А двата педала ги намесвам, защото автоматичните крави се управляват от педали, бутончета, а и са задължителен елемент, предвид съвременните ни разбирания за нормално. Технологичен тренд, какво да правиш.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/649057
Официален списък на лошите късмети в България
Официален списък на лошите късмети в България
1. Да те убие ток на улицата. Ей така! Както си вървиш.
2. Да ти падне балкон върху главата. Също ей така.
3. Да те убие някой просто така. Човещина.
4. Да те сгази кола на пешеходна пътека. Отново човещина. Бързал човекът.
5. Да умреш пред болницата. Поне ще си на територията на болничното заведение.
6. Да се разболееш от ковид. Че то друго има ли?
7. Да си лекар. Гадове!
8. Да се разболееш от нещо различно от Ковид 19.
Или тъй нареченият недоказан ковид.
9. Да си купиш развалена храна от магазина. Ми така е като пазарувате тоооолкова бавно.
10. Да ти се строши метрото на втората седмица. Случва се по веднъж на всеки трети лъч.
11. Да ти ремонтира общината центъра на града. За да е по-хубаво!
12. Да не ти дадат пари за помощи. Здрав човек, пък помощи му се дощели.
13. Да ти застроят морето. Че то да не е само твое? То вече е частно.
14. Да те срещне кортеж на НСО на магистралата. Кво ревеш. Нали имаш гражданска застраховка? Или нямаш? А?
15. Да ти изсекат дърветата в планината. Не всичките, а само на тези, на които не им е там мястото. Тоест – на всичките.
16. Да ти купят бетонни тулупи по десет бона и да ти ги пробутат за пейки. Ти какво? На гъзар ли се правиш? Да не искаш пейки по двадесет бона щото има и такива…
17. Да си имаш неработещ градски кенеф за половин милион лева. Може и да не работи, но вътре стават страхотни селфита.
18. Да не ти почистят улицата от сняг.
Не реви. Ето, след месец-два идва пролетта.
19. Да ти оберат апартамента. Ако оберат и на комшията не боли толкова.
20. Да си в епицентъра на битова кражба. Тоест да живееш на село.
21. Да имаш смелостта да кажеш думата циганин. Ето, аз я нямам, затова винаги казвам Ром. И като синоними използвам Ромул, Рем и дори Цицерон.
22. Да те съдят наследниците на Хайтов. Само да те барнат, кьорав лев няма да ти остане.
23. Да те съдят въобще. Бягай от справедливостта. Скъпо е.
24. Да трябва да запишеш детето си на детска градина. Да си мислил преди да правиш деца.
25. Да те хванат без маска.
За по-отдадените на религиозното течение „Ковид 19“ това не важи.
26. Да те управляват идиоти. Не че има такива. Говорим хипотетично.
27. Да гласуваш за същите идиоти, защото няма за кого другиго. Това е невъзможно. На избори се явяват само и единствено стойностни хора, които искат да бъдат официални представители на обществото.
28. Да разбереш, че си съкратен от работа и някой идиот от гореописаните да ти обяснява, че на петдесет години е добре да се преквалифицираш. Ми какво толкова? Човек се учи докато е жив.
29. Да обясняваш на детето си какво е джендър. Ще обясняваш. Ако не обясниш ти има кой. Погрижили са се.
30. Да обясняваш на жена ти защо заплатата ти е такава. То и за пишк@та е същото, ама за заплатата е по-гадно.
31. Да обясняваш на колекторска фирма, че нямаш пари. Нямаш-нямаш, ама все нещо ще падне като те изтупат.
32. Да обясняваш на съдия изпълнител, че това ти е единственото жилище. А колибата на шаро? Тя какво е?
33. Да се обясняваш защо въобще си жив. Няма да се плашиш. Щом се обясняваш – жив си!
Е те така!
За не разбралите – това е един позитивен списък, в който думата „Да“ е използвана цели тридесет и три пъти (дори може и повече). От което се прави извода, че ние сме първенци в Европа по позитивизъм.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/646470
За идиотите
За идиотите
02.02.2021 | 10:39
Много ми се ще всеки ден да излиза статистика за количеството идиоти. Само трябва да се направи тест, който да ги идентифицира (има такива) и да се следи бройката. Представете си само – ставате от сън, пускате компютъра и разбирате, че днес активните идиоти са, да кажем, 10 000. Хиляда са новооткритите, а двеста са излекуваните. Не ме питайте как се лекува идиотия. И някак разбираш в какво време живееш, каква е ситуацията и как трябва да се пазиш.
В метрото ти съобщават на всеки две минути да не общуваш с идиоти и ако усетиш най-малките признаци на идиотия да се обърнеш към здравните власти. Те нищо няма да направят, но ще те запишат в списъците си и така.
А за идиотското поведение на идиотите – СЗО да дава препоръки. Разбира се, идиотски препоръки. СЗО това си го може.
Идиотите винаги са съществували.
Когато са се домогвали до властта, историята ги е помнила с безумията им. Когато са били потискани, цивилизацията е била в подем.
Въпросът е как идиотите да се поддържат в разумни граници?
Най-силното оръжие не е образованието. Защото, един образован идиот, е в пъти по-опасен от необразования. Най-доброто оръжие е съпротивата срещу хроничната, подпрагова и неуморима идиотия.
Живеем в най-прогресивния обществен строй (поне така си въобразяваме, защото постоянно ни го напомнят от телевизора). Проблемът е, че този най-прогресивен строй вече е някак доста изроден. Уж хората сме равни, но с всеки неврон чувстваме, че не е така. Не е така и пред касата в магазина, и на опашката пред болницата. И никой да не смее да ми разправя, че това се дължи на мързел. Напротив. Най-успешното качество в този най-демократичен и човеколюбив строй е бруталността и тоталната липса на човещина.
Защото човещината не носи печалба.
Та въпросът е – Как да поддържаме количеството на идиотите под критичния минимум? Момент! А защо трябва идиотите да са малко? На демокрацията са нужни идиоти. Защото, дали си идиот или не, твоят глас е еднакво ценен. А когато си идиот можеш да си даваш гласа за най-идиотски каузи. Да бъдеш убеждаван във всякакви идиотии. Въобще, всеки идиот е патрон в пълнителя на демократичната картечница. Затова никакво ограничаване на идиотиите. Дори насърчаване. Все едно не виждаме точно това?
Съжалявам за примера, но темата е станала стандарт. Примерно, че във ваксината срещу ковид има чипове. На тази идиотия се връзват само най-големите идиоти, но това е достатъчно, за да отмести вниманието на народонаселението от някак по-малко екстравагантните, но и по-смислени въпроси.
Защо навсякъде се твърди, че имунитетът от ваксината е по-добър от естествения придобит след боледуване?
Защо се затварят едни обществени места и дума не се обелва за затварянето на други? Да не говорим за клетите холандци, които са се обзавели и с вечерен час. Все едно вирусът работи от девет до пет с обедна почивка. И защо медиите ни размазват от информация, която винаги е половинчата и изопачена? Все въпроси, въпроси, въпроси. А по телевизора старателно ни обясняват, че ваксината е без чипове. Обясняват ни го като на идиоти.
Както и да е. Явно цивилизацията ни е в подем на идиотите. От тук нататък ще се занимаваме с правата на мъжете да акат в женските тоалетни, на мъже да се надбягват с жени по състезателните писти (скоро всички медали в женските дисциплини ще бъдат събрани от дами с адамови ябълки). На жените да пикаят прави. И също така си създадохме новото нормално да ходим с маски. Поне хубавото на маските е, че не си виждаме физиономиите и някак да ни е по-малко срам от всичко това. Но скоро, когато идиотите станат повече, вече няма да е срамно.
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/643840
За докторите по времето на модерната чума
За докторите по времето на модерната чума
Най-грубо и съвсем не прецизно, докторите могат да се разделят на три групи.
Първият тип доктори миришат на пари. Тях ги знаете. Ще ги видите в новините, преди новините, след новините в ексклузивни прекъсвания. Въобще, те са като торбалан, който може да изскочи от всеки тъмен ъгъл. Плашат и малките деца и родителите им. Те са облечени във власт, възможности и имат правото да издават заповеди, закони, разпоредби и т.н.
Хората предимно не им вярват. Каквото и да кажат миризмата им на пари е толкова силна, че се промъква през екрана на телевизора.
И не! Ако ги показват но десет пъти на ден, това не ги прави по-убедителни а по-неприятни.
Вторият тип доктори са уплашени. По принцип те вярват на СЗО и на песнопойките, идващи от чужбинско. Пощурели са от работа и са се нагледали на гадории. Губят критичност между реалност и пропаганда. Готови са да споделят напълно противоречащи си и не медицински факти и формулировки. Дълбоко в себе си хуманни, но объркани и уплашени. Жертва на почти едногодишното промиване на мозъци по всички медии.
Третият тип са критичните неформални – келеши. Навремето такива хора ги наричаха съпротива. Те изпитват съмнение във филантропията на бигфарма и едрия капитал. Съмняват се, че който и да е бизнес прави нещо за без пари и от остър пристъп на алтруизъм. Търсят отговори извън официално сведените от началниците им миришещи на пари. Пари в световен мащаб.
Имат наглостта да споделят мислите си и да задават въпроси.
Социалните медии ги гонят като християни през първи век от н.е. Търсят логика в действията на властите и в лечението на болестите. Мъчат се да дават смисъл на тоталната ментална чорба наречена ковид.
За съжаление живеем във време, в което логиката дразни и нарушава стандартите на общността, ако ме разбирате. Като резултат – тези доктори са и осмивани, мачкани и презирани. Ще добавя също – цензурирани, обявявани за ненормални, убийци и изроди, подиграващи се с най-жестоката пандемия, чумата на века. Никога не се допускат до научен диспут по медиите. Никога и за нищо на света.
Може и да звучи парадоксално, но болшинството хора вярват точно на тях. Чакат мнението им и се мъчат да се съобразяват със съветите им. Тази обратна връзка също е жестоко цензурирана, преиначавана и неглижирана. Що така?
Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/642398
Пиши м@р и да си ходим
Пиши м@р и да си ходим
Има нещо тайнствено, почти граничещо с мистично в диванния телевизионер (Д.Т.). Той е като диванния футболист. Има задълбочено мнение, граничещо с детайлен анализ за всичко, което минава пред очите му, независимо дали е реклама за парочистачки или последните открития в квантовата физика. Д.Т. е видимо ленив, но бърз в анализите. Толкова бърз, че всичките му анализи могат да се сведат до лемата: „Пиши к@р и да си ходим“. (Ако се затруднявате с термина лема, пишете и на нея к@р и не се задълбочавайте.)
Д.Т. има един ден в годината, в който е бог. Това е неговата Сатурниада – (За да не пишете к@р и на Сатурниада, че много нецензурно става, ще обясня – Сатурниадите са древноримски празници, в който робите са преставали да бъдат роби.) Това е вечерта на 31-ви декември.
Д.Т. сяда в банкетната си зала, хваща телевизионния жезъл в ръка и започва като един съвременен Соломон
да сгромолясва тежки, но справедливи присъди по отношение на телевизионното съдържимо. Върти каналите и псуе. Псуе и е недоволен. Недоволен е и пие за да удави недоволството си. За да бъдем справедливи псуенето му до голяма степен е оправдано. Но той все едно забравя, че държи дистанционно, на което има и един червен бутон за изключване.
Но Д.Т. е парализиран пред телевизора. Все едно е мишка пред кобра. Не смее да изключи едноокото чудовище, а се оставя да бъде изяден. И на ум не му минава, че може да си пусне музика, каквато и да е. Или просто да си поговори с някой в стаята. Ако щете и равносметка на изминалата година да направи. Но не! Д.Т. зяпа, псуе и се гневи.
Каквото и да и да се пуснете по телевизора все ще е недоволен. Винаги ще има някой, които няма да е доволен, защото не са пуснали филм за нинджи (защото в неговото детство това са правели на Нова година). На друг хорото му ще е в повече, а трети ще е бесен, щото са поканили някой известен певец, за който има съмнение, че е спал с бившето му гадже ама тайно. И тя, мамицата и мръсна, не си е признала. Ще има такива на които им е старомодно, а на други – прекалено модерно и не вписващо се в българските традиции. И въобще оправия няма. И черната жлъч облива сърцето му. Дори зарята в чест и аз не знам на какво не отмива чернилката. А на другия ден се започва: „Каква е тази Татяна Лолова? Едно време какви татянилолови имаше? То не бяха Калоянчев, Парцалев и Мутафова. Като ти разкажат един виц и ти държи до следващата Нова година. а сега – само пари крадат. А ако не крадат са бездарници.“
Д.Т. е гневен или че новините са му много или че са му малко. Или че смешките са му тъпи или са му. още по-тъпи. А това с оня певец дето е нагащил любовта на живота му след един концерт през 91-ва в Пазарджик и затова му се е наложило да се ожени за сегашната си жена (ебати козата) и да има две деца (ебати идиотчитата) – направо нямам думи. Няма измислена ракия, която да попие тази мъка.
И така до Йордановден. После нещата се размиват, забравят и улягат до следващата Нова година.
Затова моето пожелание към вас е да имате мир. А ако искате да нямате – пишете м@р и да си ходим. Така де.
ЧНГ!
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/637660
Подчинени и уплашени
Подчинени и уплашени
Ако не принадлежите към една от горните две категории – вие не сте бъдещето.
С всеки един ден ставаме все по-несвободни. По-зависими и търпеливи. Дресирани.
Утре ще бъдем посъветвани да ходим постоянно с презервативи на открито, за да се борим с неконтролирания прираст на населението. Съветът ще бъде гарниран с наредби, извънредни ситуации, които ще се преливат в извънредни положения и обратно. И ще се контролира с глоби и много други противоконституционни, нарушаващи свободата ни санкции от насъскани институции.
Телевизиите ще ни облъчват постоянно с репортажи за многочленни семейства, които са изпаднали в нищета заради бройката си. За невъзможността хората да се справят с повече от едно дете (Да не сме животни, че да имаме повече от едно?).
Ще ни затварят в изолатори по полове и всеки, за да получи правото да отиде до друга страна, в друг град, а защо не и да си купи хляб, да показва тест за фертилитет?
За цялата детска смъртност ще бъде обвинен неконтролируемият прираст.
Ще се обяви невъзможност на здравната система да се занимава с новородените. На брифинги от всевъзможни щабове, ще ни се свежда детската смъртност ежечасно. Ще се вменява нашата персонална вина, че въобще има деца. Също ще ни се вменява, че за тази смъртност сме виновни ние – създателите на тези деца. Създали ги по един свободен, направо див, небалансиран, непроверен статистически и без разрешение от институциите начин.
СЗО, като една частна организация, била някога мултинационална и над правителствена, но вече откровено обслужваща частни интереси, истерично ще съветва всички държави по света, че за да овладеем положението е достатъчно да се въздържим от създаване на деца за една, две или колкото години трябва.
Ще напъплят организации, които ще пропагандират достойното съществуване без деца. Правото на бездетен избор.
Учени ще се надпреварват да създават химически формули създаващи временна, а защо не и постоянна кастрация. Холивудски идиоти ще се надпреварват да пускат в най-несвободните и контролирани медии, наричани социални, свои снимки с презервативи и гневни послания против създаването на деца. Ще се роди и крайно движение – децата са зло. Разбира се финансирано по-добре от вътрешния брутен продукт на средно голяма африканска държава.
В началото хората против съществуването на децата ще са малко и добре платени. Тези ядра от „здрав нов разум“ ще лобират закони, в които няма да се допускат на държавна работа хора с деца. Няма да им се продават други стоки освен от първа необходимост. Ще имат данъчни задължения и постоянни проверки. И най-важното – ще са обект на обществено порицание.
След няколко години ще имаме население с доста по-малко деца.
Всички ще носим гордо презервативите си, които ще ни идентифицират като хора с ново мислене и подкрепящи новото нормално. После, за да е по-сигурно ще се подложим и на кастрация. Тя ще бъде безплатна и препоръчителна със задължителен платен характер.
Прекрасен нов свят. Чиста планета. Контролирана популация от необразовани, подчинени и уплашени хора без деца, без детски градини, без изнервени родители. Красота!
Ако си мислите, че това е антиутопия – грешите! Началото е дадено.
За справка – Световен Икономически Форум и populationmatters
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/625514
Религията „КОВИД“
Религията „КОВИД“
Все по-често срещам дебата: Ти вярваш или не вярваш в Ковид?
Чакайте, бе хора? Това да не е някаква нова религия? Въпросът се измества. И той не е дали този вирус съществува, а какво прави и до колко е опасен? И респективно какви трябва да са мерките, които да се вземат, за да се ограничи.
Разбира се, че може да има смъртен случай и на човек, убол се на трън. И за този конкретен човек убождането от трън ще бъде 100% смъртоносно, но това не е причина всички останали да ходим с железни ръкавици и да си стоим вкъщи по половин година. Мухите могат да бъдат избити с гранати, дори с противотанкови мини, но трябва ли всички да мятаме бомби през прозорците?
Разбира се, че коронавирусите съществуват и винаги са съществували.
Че те са по-стари от човечеството. Били са на тази планета преди нас и по всичко личи, че ще останат и след нас. И очаквате, че някакви самозабравили се бозайници ще наранят чувствата им, като си стоят вкъщи с цел да ги изтребят?
Също така вярвам в съществуването на лъвове, но не ходя с пушка по улицата. Също вярвам в съществуването на метеорити, но не съм с каска и не гледам зло всеки, който е без такава.
Стоп! Вирусът обаче е зараза. Ковид не е нито лъв нито метеорит. Така е. Тук идва на помощ медицината. Какво се случва със заразените? Първо – огромният процент от хора не се заразяват. От заразените 80% дори не разбират. Почти 20% го карат леко като вид сезонна настинка и под 1% имат по-сериозни проблеми. И да. Някои умират. Хора изключително в напреднала възраст и с тежки заболявания. Същото, каквото го е сполетяло и нашия измислен герой с тръна от по-горе.
Какво правим ние като общество, за да не измрем от нещо, от което доста трудно се умира? Стоим си вкъщи. Съсипваме се финансово. Спазваме безумни мерки. Не ходим на театър, не седим на пейки в парка, но се тъпчем като копърки в метрото и рейсовете. Носим маски. Може и шалове, парцалчета или шлемове. В последно време и едни смешни неща, които се носят на брадата. Носим ги за да отъждествим религиозната си принадлежност. Също както кръстчетата на верижки.
Твърди се, че маските пазят не теб, който ги носи, а другите от теб? Наистина ли? Вирусите с техните малки мозъчета знаят от коя страна на маската да стоят? Също като херувими – бдят в готовност да накажат неверника. Но за да е по-гадно не него ами неговите близки.
Човек трябва да се възприема като заразно зло. Като носител на първичния грях.
Това също е доста религиозно? Що за идиотщина е вечерният час, с който обзаведоха клетите французи? Вирусът не работи през нощта? Спи? Почива? Какво? Вие нормални ли сте?
Трудно е да има втора вълна при положение, че нямаше първа. Математически не е издържано. Сигурен съм, че всеки от вас може да допълни този списък с очевидни логически и медицински недоразумения.
Толкова за религията „КОВИД“. Но както всяка религия и тя не разчита на фактите, а изисква сляпа, но за сметка на това силна вяра. Очаквам в скоро време СЗО да обяви съществуването на „Ковид Рай“ и там ще могат да ходят само тези, които са умрели, спазвайки религиозните правила.
„Ковид Ад“ вече съществува, той е тук и ние си го правим.
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/624520
Звънецът удари, ЦИРКЪТ започна!
Звънецът удари, ЦИРКЪТ започна!
Първия учебен звънец удари. Удари, ама дрънчи на кухо.
Учениците търчат. По-малките се ритат приятелски. По-големите се целуват. Къде приятелски, къде не. Прегръщат се и се навират един в друг. Не защото са обсебени от заразното зло, а защото така правят хората. Всички са с маски, ама ги носят като стар войник колан. Който не знае, ще обясня. Носят ги някак проформа и с презрение.
Между децата щъкат вече поизнервени учители и ги хокат да спазват дисциплината. Какво да правиш – преподават противоепидемичната дисциплина. По-малките се подчиняват и престават да се гонят за около една минута. Най-много минута и половина. По-големите тихомълком се отправят към пейките зад храстите да си се целуват на спокойствие.
Следват речи, цветя, шлемове. Директорът е с жълти ръкавици за миене на чинии. Тоалетни чинии. Учителите отнасят нескопосани шеги за роднинските си връзки с Дарт Вейдър. Ама нищо. Важното е да е противоепидемично.
После в час.
Циркът продължава и там, в час, децата са без маски. Така е според мерките и значи е законно.
Уж всичко е наред. Идва междучасието, в което децата трябва да са с маски. За десет минути междучасие процентът на децата с маски пада от седемдесет на два процента. Учителите продължават да крещят, но малките са се въоръжили с хитри отговори. Ако погледнете картината отгоре ще видите една организирана безпомощност.
После пак час. Там законно е без, ама някои стоят с маски. Правят се на интересни и дразнят учителите. Задават преднамерено тъпи въпроси за коронавируса само и само да не учат математика. Звънецът бие.
В голямото междучасие хаосът е пълен. По-малките са открили, че маските могат да се използват като прашки, а по-големите направо търчат към кенефите да пушат, защото са чели, че пушачите не се разболяват от вируса. Сърдят се ако някой учител им направи зебележка за цигарите и питат дали искат да ги убият като им ги спрат.
Учителите крещят и си доунищожават и без това разбрицаните нервни системи.