Майната им на парите 2

Published 11.08.2021 | By Йосиф

Post Views: 177

Майната им на парите 2

Пак за морето. Нашето, родното, красивото. И за онова досадно, ненужно и претенциозно нещо наречено турист. Иначе казано, тази нагла гад не стига, че не си е вкъщи. Не стига че се влачи с цялото си семейство, а има и претенции, че дори и оплаквания.

От другата страна, слава богу, седи стожерът на българопочивката. Оня с джапанките, на който не му се казва името, защото е на беда. Той определя правилата на играта, само малко играчите му бягат ама тази година не е така. Тази година играчи колкото щеш. То не бяха пандемии, рестрикции за пътуване и затова.

Лошото е, че няколкото слаби години, не вкараха акъл на морския бизнесмен, че нещо бизнеса не му е наред.

Не ще да схване, че туризмът не е сезонна разпродажба, а дългосрочна инвестиция. Не стопли, че когато някой е принуден да му купува стоката, това не го прави успешен бизнесмен. Прави го успешен изнудвач.

Да приемем, че сте турист. Разхождате се. От морето мирише на водорасли и сол. Гларусите пискат, въобще – щастие. Виждате свободна маса в близкото заведение и сядате. Да е скъпо, колко да е скъпо? Веднъж се почива.! Всичко уж е наред, ама не. Тутакси дотърчава възбуден сервитьор и ви обяснява, че масата е резервирана. След кратък и безсмислен спор разбирате, че масата е перманентно заета защото е за шест човека, а вие сте само двама. Дотърчава и управителя, който по-грубо ви обяснява, че това са си техни маси и ще си ги резервират за когото си щат. Вие може да изчакате един-два часа за двойка. А може и да не чакате. Бе, правете каквото щете.

Псуваш и си тръгваш.

Или пък следното: Късметлии сте. Седнали сте на правилната маса в правилното време. Никой не ви гони, дори сте си поръчали. Време е за плащане. Сметката идва и заедно с нея уплах смесен с гняв. Викате сервитьора за да обясни защо в сметката има неща, които не сте поръчвали и не са ви носени. Той ви съобщава, че няма объркване. Просто тази сметка е за съседната маса, ама стана объркване и те платиха вашата. Затова така станало. Тихо псува, че сте се усетил, но вие забелязвате и това. Управителят ви съветва да си пестите нервите. Плащай там каквото има и се махай. Не оставяш бакшиш и ставаш с преплетени пръсти против уроки. Предвидлив си. Чуваш как те кълнат. Дано не те стигне.

Поръчал си безалкохолно, но искаш лимонче и повече лед. Разбира се, че може. Накрая има в сметката ти лимонче на цена на половин кило лимони. Ценообразуван е и ледът. Ледът е на по-поносима цена. Не че три лева ще те съсипят, но това те дразни толкова, че няма как да го забравите следващите десет години.

Или пък следния сеир. Пристигате и щастливи искате да се настаните в хотела. Но шок и ужас. Има дублиране на резервацията. Ама как така, аз от два месеца. Ми така! Вчера дойдоха и я заеха. Две семейства са, нали разбирате искат да са заедно. Ми сега какво да правим? Да ги гоним ли? Няма какво да отговорите. И да се разревете няма смисъл. Морският бизнесмен може да плува във всякакви солени води, а сълзите са точно това.

Примерите граничат с вицове. Сигурен съм, че и вие имате по няколко такива. Затова не си мълчете. Кажете си го, пък дано стигне до правилните уши.

П.С. Добре е да помните, че нито едно животно не е пострадало по време на почивката си освен тези, които са пострадали.
Емил Йотовски

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/675837

Вашият коментар Отказ