Как създаваме глезотии, инат и безсилие в децата си

Published 15.03.2024 | By Йосиф

Post Views: 132

Как създаваме глезотии, инат и безсилие в децата си

Още от първия ден награждаваме детето за нежелано поведение. А в повечето случаи, не възнаграждаваме желателното. Този тип лудост често се проявява през целия живот, като обхваща и възрастни партньори. Виждаме резултати през цялото време, но митът „би трябвало“ ни пречи да видим себе си като причината. Нека се опитаме да премахнем този „филтър“ и да видим, какво всъщност се случва. Има основна цел, свързана с оцеляването, която Дарвин не е виждал, и която вероятно щеше да остане неизвестна, ако Хъбард не я беше забелязал.

Смята се, че целта на живото същество е да се адаптира към околната среда. Това е грешка! Никой никога не е виждал приспособени щастливи и могъщи хора. Целта на оцеляването е да адаптират средата към себе си. Хомо сапиенс става господар над други видове именно защото това качество е по-силно изразено в него. След като се роди, бебето веднага започва да адаптира всичко и всички около себе си. Това е единственият му начин да оцелее: причинена му е толкова много болка и дискомфорт в утробата, че няма гаранция, че няма да продължите да го тормозите повече.

По един или друг начин, то трябва да контролира околната среда. Трябва да ви направи управляеми. Това е основното. Основният фактор за оцеляване. За това можете да пожертвате много, можете дори да понесете болка. Ако то, все още е безпомощно, ще ви принуди да бъдете предвидими и оцеляването му да е осигурено. А вие сами му демонстрирате, на какво реагирате винаги. Показвате слабите си места, бутоните, които задействат реакцията ви. Бебето скимти. Не реагирате. Тогава то крещи и скачате. Ура! Когато писъците му те ядосват, ругаете. Отлично! Вие сте предвидими. Вие сте под контрол! Нагрубява и изпускате нервите си. Чудесно! Прави на инат и побледнявате. Точно това, от което се нуждае! Ядосвате се, изпускате нервите си, наказвате, дори удряте, но неизбежно реагирате, а по-често отстъпвате. Детето се оплаква, а вие, без да вникнете, съчувствате. То е „болно“, а вие сте разтревожени, безпокоите се, притеснявате се, страхувате се. Супер, контролът е гарантиран! Забележка: не му оставяте избор. То играе тихо – вие не реагирате (така трябва да бъде, най-накрая се успокои). То се опитва да копира, да помага, а ти нула внимание (стига да не се пречка).

То успява в нещо, а вие се притеснявате, че се е оплескало. Аха! Ще трябва пак да влезем в локвата, иначе няма да ми обърнат внимание! Ефективна находка! Ами ако удариш съседа по главата с лопатка? Да, да! О, колко разтревожени бяха всички. „Няма да нося тази рокля, няма!“ Класно! Леле, Едрена Матрена, как живеем?!

Сама измих пода – само кимнаха и намериха, какво да критикуват. По математика получих шестица – „Е, най-накрая“. Ако четете книга цял ден, никой няма да ви пипне. И като цяло, когато всичко е наред с мен, всеки се занимава със своите си работи, все едно ме няма! „Ох, главата ме цепи…“, и веднага друго – човешко отношение!

Ето как от раждането си и през целия си живот ние самите „обучаваме“ децата, реагирайки на лошото и пренебрегвайки доброто. Отзивчивостта е наградата. Дори ако наказанието, скандалът, кавгата са наградата при опити за управление. А ние наказваме ли наказваме, и се чудим, защо са толкова упорити.

Какво тогава не е награда? Това е просто липсата на реакция. Нулева реакция. Не забравяйте, че в сплотените групи най-ужасното наказание е бойкотът.

Не реагирате на плач, на вой, на грубост, на инат? Да. Всичко това наистина не заслужава внимание. Ако бебето не е добре, помогнете мълчаливо. Реагирайте на това, което ще стане силна страна на човека. Радвайте се на дружелюбието, на нормалното общуване, забелязвайте независимостта, чистотата, смелостта, особено енергично, а още по-добре, възнаграждавайте материално всеки успех. Не усилията, а РЕЗУЛТАТА. За човека трябва да е изгодно да е добър, а не да е лош. Това, което решим да възнаградим с нашето внимание, ще се превърне в поведение на детето.

А какви са тогава наказанията? А това е просто стриктното изпълнение на бизнес договорите. Ако си сгафил, влошил си живота на някого, въпреки че това не беше договорено – тихо и мълчаливо, фашист, получи си гранатата. Миншул давала плюсове за нормално, минуси за ненормално поведение (договорено е), а джобните пари на синовете ѝ зависеха от резултата.

Навремето, за всяко нарушение на реда назначавах „извънредна работа“, „наемах“ децата за значителна помощ и оценявах всеки лист с допълнителни учебни упражнения на рубла (съставих сам ценоразписа).

Резултатът: чрез усуканите контури в поведението на „бутона“ (възмущението) се появи осъзнаване резултатите от поведението, вкус към партньорство и способност за самоконтрол. Нямам проблеми с децата – това не е ли достатъчно?

Какво е глезене? Друг любим мит. От една страна, детето е ограничено във всичко и е принудено да се бори за свобода и оцеляване. От друга страна, само най-конфликтните, истерични състояния се възнаграждават. Като резултат, детето научава със сигурност, че да бъде себе си и да се държи нормално, е животозастрашаващо. То е напрегнато, депресирано, раздвоено, в постоянна борба. То е обсебено, опитва се да управлява хората, а това го принуждава постоянно да сменя ролите си. То е сред обхванатите от страх хора, които са „длъжни да възпитават…” То е ПИН. Боец на бутонната война. Именно родителите на „разглезени“, тоест възпитани деца, биха имали нужда от тази информация. Но те са тези, които никога няма да я вземат на сериозно: те са „отгледани“ по същия начин!

В едно разумно общество, всички деца ще имат право да изберат семейство и да напуснат родителите си. Ще има такава възможност. Близки приятели рядко стават роднини и почти никога родители. Нали са „задължени“. Но в една наистина добра връзка се случва само: „Така го искам“. А ти?“.

Н.И. Курдюмов
Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/kak-my-sozdaem-izbalovannost-uprjams