Разрушителната сила на упреците

Published 15.03.2024 | By Йосиф

Post Views: 132

Разрушителната сила на упреците: те превръщат отношенията в робство

Упреците разрушават отношенията. Когато едната страна често използва упреци срещу другата, създава враждебност. Създава постоянна атмосфера на недоволство, неразбиране и неуважение. Обвинението кара хората да се чувстват подценени, наранени или отхвърлени. Вместо да помогнат за решаването на проблемите, упреците разрушават доверието между страните.

…Укорите са форма на психо-емоционално насилие един над друг. И много семейства са затънали в такова емоционално насилие, скрити от съзнанието, отглеждайки децата си в такова насилие, общувайки с този език в работата, с приятели и просто с познати. А тази форма на комуникация се предава от поколение на поколение, като единствената възможна форма за комуникация в обществото.

И така, какво е укор? Това изразено обвинение и неодобрение, което естествено в този, към когото е изразено, предизвиква чувство за вина и желание за защита и защита от завладяващата вълна вина.

Естествено, човек започва да се защитава по същия начин, упреквайки в отговор. Оказват се в игра на пинг-понг, в която вината служи за топчето. Връзките, обагрени с вина, стават токсични и непоносими. Те лишават и двамата партньори от свобода на избор. Тъй като винаги има страх от вина, а всички действия и думи в такива отношения са насочени към избягване чувството за вина.

Как да разпознаем укора?

Винаги изглежда като „Ти-съобщение“: „Пак направи нещо нередно. Направил си грешка. Правиш го грешно.“ Това винаги е преценка от позицията: „Оценявам вашите действия като лоши“. Но аз не говоря за себе си и отношението си към вашите действия, а говоря за вас и ви осъждам.

Ако общувате по този начин дълго време с езика на упреците, тогава такава връзка, в крайна сметка, стига до жалък край. И няма значение дали партньорите са се развели или не. Връзката просто става враждебна и токсична. В такива отношения тялото може да се разболее от тежка болест и предателството, а и други драматични ситуации не са рядкост.

Как да заменим укора?

Зад упрека винаги стои неудовлетворено желание, нужда на укоряващия. Тоест, той иска нещо, но за това избира формата на упрек, формата, с която е свикнал в процеса на своето развитие и на която са го научили родителите му. Факт е, че родителите понякога не знаят, как да направят детето си удобно и послушно, и често манипулират чрез чувството за вина. А виновните, както знаем, се управляват по-лесно. А когато едно такова дете порасне, се оказва, че вече няма друг език освен укора, а самото то се оказва чувствително само към упреците. Но понеже зад укора стои нужда, той може да бъде заменен с молба.

Алтернативата на укора е молбата.

Искането винаги е „аз-съобщение“. Ако не харесвам нещо в твоето поведение, тогава винаги имам избор как да ти кажа: или „ти си лош“ или „разстроена съм, не ми харесва и моля да не го правиш“ това се повтаря отново и моля да не говориш с мен така.

Моля, обърнете внимание, че в „Аз-съобщението“ няма упрек и следователно не включвате защитната агресия на партньора си и не попадате в чувството му за вина. За вас има разлика в това да кажете: „Ти ме изплаши“ и „Бях изплашен, не прави това отново, това ме плаши“. Същото нещо, но казано по различен начин. Първото е упрек и „ти-послание“, а второто е „аз-послание“ и молба. Така че, ако се опитате да превърнете всеки упрек в молба, тогава връзката ви ще спре да се срива и да разрушава здравето ви.

Между другото, „Ти ме упрекваш“ също е упрек, а „Аз го чувам като упрек, моля те, превърни го в молба“ вече не е упрек, а молба.

Искам да кажа още нещо във връзка с искането.

Веднъж работих с двойки партньори, за да спрат да се укоряват. И забелязах, колко неразбрана може да бъде една молба. Искането е нещо, което включва, както съгласие, така и отказ. Това не трябва да се забравя, когато питате.

Укорът не означава отказ, тъй като отказът винаги ще бъде последван от вина. При укора няма право на отказ и няма свобода на избор. Така че най-важното е да не превръщате молбата в насилие. Ако вече са ви казали „не“, оставете човека на мира. Всички хора имат право на „не“, включително и вие. Ако продължавате да настоявате в молбата си партньорът да изпълни желанието ви, значи вече преминавате към насилие. ВСЪЩНОСТ, УПРЕКВАМЕ САМО ЗА ДА ЛИШИМ ДРУГИЯ ОТ ПРАВОТО ДА НИ ОТКАЖЕ.

Укорът превръща всяка връзка в робство.

Юлия Латуненко
Превод: Йосиф Йоргов

https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2024/03/razrushitelnaya-sila-uprekov%e2%81%a0%e2%81%a0-oni-prevrashhayut-otnosheniya-v- рабство/

Разрушителната сила на упреците

Разрушителната сила на упреците: те превръщат отношенията в робство

Как да разпознаем укора?

Как да заменим укора?

Алтернативата на укора е молбата.

Между другото, „Ти ме упрекваш“ също е упрек, а „Аз го чувам като упрек, моля те, превърни го в молба“ вече не е упрек, а молба.

Искам да кажа още нещо във връзка с искането.

Укорът превръща всяка връзка в робство.

Юлия Латуненко Превод: Йосиф Йоргов

https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2024/03/razrushitelnaya-sila-uprekov%e2%81%a0%e2%81%a0-oni-prevrashhayut-otnosheniya-v- рабство/

Юлия Латуненко
Превод: Йосиф Йоргов