Семейни отношения 2
Като зад каменна стена: 5 признака за надежден мъж
Ако разпитате жени, какво за тях е „надежден мъж“, много от тях ще твърдят, че на първо място трябва да печели добре. Но аз предлагам да не се свежда надеждността само до материалното благополучие на семейството, а да разгледаме нещата по-широко. Например, в контекста на отношенията: възможни ли са с такъв мъж дългосрочни и хармонични отношения? Може ли да се чувствате с него в безопасност?
Какви качества притежава надеждния мъж?
1. Постоянство. Мъжът е постоянен в своята привързаност, не обича да се променя в движение. Следва собствените си избори и приоритети.
Той не е от тези, които си играят на „по-близки – по-далечни“ и „горещо-студено“. Мъжът е направил своя избор, заявил го е открито и изгражда отношения. Манипулации и други залитания не го интересуват.
Такъв мъж вярва в отношенията и ги прави приоритетни. При това разбира, че отношенията не са само романтика и приятно време заедно, че е невъзможно избягването на кризи и е готов да ги преодолява съвместно. Знае, че с времето ще се променя и той, и жената, и за него е в реда на нещата.
2. Достъпност. Отворен е за общуване и диалог. Няма навика да избягва, да изчезва, да се крие в бункер, да игнорира. Винаги сте наясно, как да се свържете с него при необходимост.
3. Надеждност. Това е от серията „мъжът обещал — мъжът изпълнил“. Той е последователен в думи и постъпки. Поема отговорност за действия или бездействия.
4. Отзивчивост. Мъжът чува потребностите ви и откликва. Защото жената е важна за него и не му е все едно, какво се случва с нея.
Това не означава, че трябва обезателно да изпълни всяка молба, но трябва някак да реагира.
5. Предсказуем. Вариантът, отишъл на работа, а е открит в друга страна след две денонощия, няма нищо общо с него. Не си струва да се вълнувате, че може да измисли нещо, което да увеличи белите коси на главата ви. Знаете точно, какво може да очаквате, а какво не.
Някой може да каже, че с такива е скуууууууучно. Но в такъв случай, нямате нужда от надежден мъж.
Всичко гореизброено са признаци характеризиращи мъж с устойчиви привързаности. С такъв е достатъчно просто да създадете отношения, спокойно и безопасно. Той има ясна позиция и вътрешна опора. В критичен момент няма да избяга или разрушава съществуващото, а ще направи всичко възможно, да измине етапа с минимални загуби.
За да не попаднете в капан
В началото на запознанството, следете внимателно за наличие или липса на тези качества. Разкажете на мъжа за своите потребности и следете реакциите му. Надеждният мъж откликва, казва всичко прямо. Ако в мъжкото поведение има много нееднозначности, неясности, нестабилност, значи не се числи към надеждните.
Погрешно е да смятате, че ако мъжът ви харесва, може да го превъзпитате, да отгледате необходимите качества. Не си пилейте времето! Още повече, много боли когато виждате несбъднати очаквания.
Важно е също да разбирате, ако желаете такъв мъж, трябва да му съответствате и да имате същите качества.
Елена Воробьова
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2022/10/kak-za-kamennoj-stenoj-5-priznakov-nadezhnogo-muzhchiny/
Пазете жените
Женският идеал за мъжете е тиха, мълчалива жена, която е послушна във всичко, която не устройва скандали, която никога няма лошо настроение. Която не ти се навира в душата, но и обича безкрайно много.
Може и да има такива жени, живеещи предимно в мъжките фантазии и книги, но в реалният живот такъв идеал, е еталон за лицемерие и коварство. Дявол в божия кожа.
Няма такива случаи, жена да обича от все сърце, с всяка клетка на тялото, а да е спокойна и тиха в любовта си. Виждали ли сте някога в живота вулкан да изригва тихо или тихо земетресение? Съгласете се, че не може да заставите природна стихия да се успокои, а жената е вид стихия – нея също я движи висша сила.
Представете си за миг, бягащата в ручея вода, да е твърда. Нима можете да я накарате да се втвърди?
Но ако мъжката стихия се сравни с водата, сам Бог е наредил да е твърда. Да са тихи там, където е невъзможно, където не може да има тишина.
Мъжката любов е тиха. Често дори няма. Но това не означава, че е по-слаба. Беззвучен гръм пада на земята със същата сила като оглушителния, а може дори да е по-силен.
Мъжете търсят неми, търсят себеподобни в женския свят. В свят, където няма подобни на тях.
Изминава доста време, докато мъжа разбере, че идеалите му са лъжливи. Че където е няма женската любов, там е безразличие и фалш!
Мъже, пазете своите мрънкащите и крещящи жени.
Вячеслав Прах, „Жените са създадени, да да ги…“
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2022/10/muzhchiny-beregite-svoih-vorchlivyh-i-gromkih-zhenshhin/
Писна ви да сте сингъл? Ето как да намерите любовта с три прости стъпки
Ако в момента сте необвързани и изпитвате обсебващата нужда от партньор до себе си, ето три простички стъпки, които ще ви помогнат да намерите изход от ситуацията.
1. Кажете „Не“ на комплексите и страховете си
Първо, отворете ума си и бъдете абсолютно честни със себе си. Какво точно ви пречи да намерите половинка. Най-вероятно това се дължи или на стереотипно мислене, или на страх, че ще бъдете отхвърлени. Сигурни си мислите, че самотата ви се дължи на това, че сте непривлекателни, безинтересни, несъблазнителни. Или се страхувате, че ще бъдете необвързани догодина и след 10 години, или дори на смъртния си одър. Причината, която ви притеснява, се свежда до това как се чувствате към себе си и към живота. Това е, което трябва да осъзнаете и да промените в себе си.
Разбира се, сега мнозина ще отговорят: „Искам да се оженя и да имам деца“. Уви, това не е причината, която ви прави нещастни в самотата, тя подхранва страха. Помислете: Фактът, че сега сте необвързани, означава ли, че няма да намерите човек, с когото ще искате да споделите живота си и да имате деца? Разбира се, че не.
Често използваме настоящето като доказателство, че най-лошото ни бъдеще ще се сбъдне. Фактът, че сега сте необвързани, по никакъв начин не предсказва бъдещето ви. Той описва само настоящето.
2. Спрете да се фокусирате върху „принцът на бял кон“
Един от най-вкоренените стереотипи от детството, който до голяма степен пречи на намирането на половинка на по-късен етап, е чакането на „съвършения мъж“. На онзи бленуван „принц на бял кон“ от приказките, на единствения, незаменим и перфектен мъж, който така и не идва. Но защо наистина правите това? Какво искате да се случи? Спрете да вярвате, че като фокусирате съзнанието си върху намирането на мъжа на вашите мечти, той магически ще влезе в живота ви.
По-добрият вариант е да концентрирате вниманието върху себе си. Намерете щастието със себе си! Научете се да обичате себе си. Помислете какво ви прави щастливи. Как ви минава един ден. Кои са нещата, които ви носят най-много радост и вдъхновение. Погрижете се за лични си комфорт и самочувствие. Това неминуемо ще привлече вниманието на противоположния пол към вас. Когато знаете какво искате да постигнете в живота си и гоните уверено мечтите си, любовта сама ще почука на вратата ви.
Разбийте стереотипите си за самотата, включително страха, че любимите ви занимания отнемат ценно време от срещата с мъжа на мечтите ви. Подлагайте на съмнение мислите и предположенията си, докато всички предразсъдъци относно вашия сингъл статус изчезнат. Не приемайте просто да сте сами, забавлявайте се: намерете начин да разберете какво ви прави щастливи със себе си. Не живейте с тревогата, че в този момент нямате партньор. Той ще дойде, стига да знаете как да живеете сами и да уважавате личното си пространство.
3. Преосмислете за подхода си към срещите
След като сте готови да влезете отново в света на запознанствата, разгледайте подхода си към срещите като цяло. Когато сте на етап „уморена от самотата“, може да възприемате всяка среща с представител на противоположния пол за „кауза пердута“. Тревогата и песимистичното мислене могат само да ви навредят. Това е огромен натиск и фонтан от различни емоции, изсипващ се върху вас, подранващи паниката и страха, от които незабавно трябва да се отървете.
Има по-здравословен начин за подход към срещите. Мислете за тях като за разширение на вашата мрежа от приятели. Не се тревожете за нищо. Оставете нещата да се развиват от самосебе си. Не прибързвайте и не губете надежда. Бъдете самоуверени в себе си. Не забравяйте, че човекът срещу вас не е единственият. Ако с него не се получи, ще се получи с друг. Не пропускайте шанса си от нови запознанства. Докато днес може да направите с някого страхотев бизнес контакт, то утре или в други ден непременно ще срещнете любовта на живота си.
Опитът показва, че е по-добре да общувате с повече хора, да разширявате мрежата на контактите си, без да се тревожите от мисълта, че тъкмо този мъж трябва да е вашият „на всяка цена“. Основното нещо е да запомните, че тази среща не е „заедно и завинаги“, а просто една възможност за споделяне и свързване с друг човек. Забавлявайте се и се наслаждавайте на живота тук и сега.
Флора Иванова
https://woman.bg/po-zhenski/pisna-vi-da-ste-singul-eto-kak-da-namerite-lyubovta-s-tri-prosti-stupki.79705.html
6 причини жените да не получават оргазъм
През последните няколко години женският оргазъм и сексуалното образование като цяло са в центъра на вниманието на много курсове, блогове и литература. Но техният брой, за съжаление, не е пропорционален на броя на момичетата, които изпитват истинско сексуално удовлетворение – според статистиката жените постигат оргазъм наполовина по-често от мъжете, пише flagman.bg. Специалистите изтъкват няколко обяснения за това – особености на физиологията, нагласи още от деца и страх от себеизразяване. Да разбереш какво те спира е първата и основна стъпка към пълноценен сексуален живот. Ето защо сексологът и психотерапевт Анастасия Филипова разказва повече за всеки един от проблемите и как да ги решиш, и да спреш да се обвиняваш за всичко.
Физиологични особености
Мъжкият и женският оргазъм се различават не само по усещания, но и по отношение на физиологията. На главата на пениса има около четири хиляди нервни окончания, които са отговорни за сексуалното удоволствие. По време на интимност те се стимулират в различна степен. При жените оргазмът от проникване е свързан с местоположението на краката и клитора: около осем хиляди нервни окончания са концентрирани върху него. Колкото повече стимулация има в тази област, толкова по-голямо ще бъде удоволствието.
Важна роля в това играят мускулите на перинеума и долната страна на влагалището, които образуват оргазмичния момент. Колкото по-добре са развити тези мускули, толкова по-бързо и по-често жената получава удоволствие по време на полов акт.
Разбиране на тялото и чувствителните зони
Някои жени се нуждаят от клиторална стимулация, за да постигнат оргазъм, докато други се нуждаят от дълга прелюдия. Когато едно момиче не получава удоволствие, тя мислено обвинява партньора си за това, но проблемът може да не е само в него. Често жената не познава чувствителните си зони и следователно не може да насочи мъжа точно какво ? доставя удоволствие.
Има само един изход – да изследваш тялото си и ерогенните зони. Когато разбереш по-добре собствените си сексуални желания и нужди, ще можеш да ги обясниш и на партньора си, като по този начин ще подобрите съвместния си интимен живот.
Сексът трябва да е приятен от началото до края
Връзката с партньора и контекстът, в който се осъществява половия ви акт, са много по-важни за жената, отколкото за мъжа. Ако едно момиче не е сигурно за мъжа, не е доволно от външния му вид, от аромата му, не може да говори откровено с него, тя най-вероятно няма да може напълно да се отпусне и да се наслади на секса.
Детски насаждения
Много момичета са научени още от детството си, че сексът е лошо, непристойно нещо и не бива да се говори за него. В зряла възраст подобни психологически нагласи пречат на тялото да се отпусне и не позволяват на сексуалните желания да се проявят. В този случай трябва самостоятелно да анализираш своите комплекси и детски страхове, и да ги осъзнаеш. Това ще улесни работата с тях и ще ги замени с положителни нагласи.
Страх от себеизразяване
На някои жени им е трудно да се насладят, защото ги е страх да не загубят контрол над ситуацията, и затова се страхуват да изразят напълно емоциите си. А оргазмът е нещо неконтролируемо.
Понякога баналните комплекси се превръщат в пречка – притеснения за външния вид, „грозна“ стойка или други допълнителни мисли в главата ти. Ако страхът от изразяване в леглото не изчезне, запишете се с половинката ти на танци по двойки (салса или танго). Постепенно ще се научиш да се доверяваш както на тялото си, така и на партньора си и ще пренесеш този модел в леглото.
Негативни мисли
Ако те залее куп негативни мисли или задачи, които трябва да свършиш – това определено ще се отрази на сексуалния ви акт! Просто дишай! Дишай и ще видиш как постепенно всичко ще изчезне от главата ти. Наслади се на секса и дишай.
https://fakti.bg/life/705643-6-prichini-jenite-da-ne-poluchavat-orgazam
4 причини един мъж бързо да изгуби интерес към жената
Мария Атанасова
1. Той е емоционално недостъпен или просто не е влюбен в нея
Мъжът вече си мисли да побегне от една връзка, ако той чувства как все още нищо сериозно не е направил за нея, не е инвестирал много в отношенията, не е готов да дава и не желае да го прави, а тя вече се е вкопчила в него, контролира го непрекъснато, пише trafficnews.bg
Нейното настояване за разговори и планове за съвместно бъдеще – да иска да разбере къде се намират във връзката си, защото на нея не и се губи повече от ценното си време, без той да е взел вътрешно решение, може да е причина да го отблъсне. В резултат може мъж да се отдръпва, да се държи ту топло, ту студено или спира контакта, да поиска пространство, за да прецени потенциала на връзката. Или това да е извинение, за да не признае, че няма достатъчно силни чувства към жената, не е толкова влюбен в нея, вече си е намерил друга или просто го е страх от обвързване – „още не е готов“.
Такова извинение може да дойде под формата на следните изрази и смесени сигнали, които получаваш от мъж: „Аз не те заслужавам“, „Ти заслужаваш нещо много по-добро.“ „Ти заслужаваш повече“, „Ти си прекалено добра за мен.“ Тоест той може да не иска сериозна връзка, но те търси, а тези объркващи сигнали още повече те терзаят какво той всъщност иска от теб, какви са истинските му намерения.
Мъжете в такива ситуации бягат от жените заради това, че се намират на различни етапи в живота си той просто е емоционално недостъпен в момента.
2. Мъж се отдръпва, когато си се превърнала в удобна жена или така нареченото „добро момиче“
Тук причината може да е свързана с травми от детството. Когато тази жена е била малко момиченце, много вероятно тя е било тихо и послушно дете, слушала е родителите си, стояла е неподвижно, когато мама и тате са работили, ходила е на пръсти, да не вдига шум, не е изказвала желанията и нуждите си, адаптирала се е към чуждото мнение.
Или пък е действала програмата – постарай се, за да заслужиш любов – почисти си стаята, избърши пода, напиши си домашните, бъди красива, грижовна и т.н. Тази програма – синдромът на „доброто момиче“ се е превърнала в неин механизъм, с който е получавала любов под формата на прегръдка, внимание, подаръци, думи на подкрепа и възхвала. Така тя е програмирала в съзнанието си, че за да бъде обичана, трябва да се постарае и заслужи любов. Започвала е да вярва, че трябва да е удобна жена и колкото повече търпи, носи чужди товари, служи, толкова по-ценна и обичана ще бъде.
Реалността, обаче, е друга. Ако даваш много на един мъж, без той да ти връща в замяна, се нарушава баланса на даване и получаване и се разваля равновесието във връзката. Свръхотдадеността на жената е едно от нещата, които отблъскват мъжа – кара го да се чувства притискан и той се отдръпва, дистанцира, когато получава повече, отколкото е готов да приеме. А травмите от детството на нараненото вътрешно дете може да една от причините жената да не може поддържа и задържа връзка.
3. Мъж бързо губи интерес към жена, която е в позицията на жертва
Това е жена, която е винаги в лошо настроение, намръщена, мрънка, оплаква се от всеки и всичко, няма усмивка на лицето – липсва ? женска енергия и магнетизъм, с която да го захранва с лека енергия.
Оплакванията за живота, историите за провалите ти, както и други прояви на позицията жертва са причина да те направят в очите му недостойна за добро отношение и любов. Трябва да приемем, че човек трябва да бъде обичан и със слабостите, и при всякакво емоционално състояние. Но ако това продължи твърде дълго време, ако ти не намираш сили и ресурси да се надигнеш от дупката, в която си или не позволиш предлагана помощ, за да се изпълниш с енергия, ти не можеш да задържиш мъж до себе си, той губи интерес към теб.
Така се появяват и опасните любовни триъгълници – когато на хоризонта се появи жена, която умее да се носи през живота, да му се наслаждава, всичко да минава през удоволствието, да е радостна, сияеща, засмяна – тя отвръща на нуждата му от енергия и лека полека той изоставя любимата си до този момент жена.
4. Мъж се дистанцира от жена, превърнала се в негова майка
Страшно често се срещат онзи тип жени, които дават толкова много от себе си за този мъж, че го обгрижват, вземат решения вместо него, че се чувстват точно като майка, а това е много проблемна динамика в една романтична връзка.
Когато жената е заела мястото на родител и замръзне в тази позиция, тя се превръща се в майка на мъжа си. Да живееш с мама е удобно, тя дава внимание, грижа, съвети, решения, опора, но понякога омръзва на мъжа и той се дистанцира. Излишъкът от женско попечителство и хиперопека убива привличането, възхищението и всяко сексуално желание у мъжа. Той няма как да бъде интимен с майка си и това е причина мъж бързо да губи интерес.
Когато жената гледа на мъжа като на принц, на когото да угажда непрекъснато, дисбалансът става твърде непоносим за мъжа и той бяга, държи се дистанцирано. В такава любовна връзка той не се чувства като мъж, не осъзнава качествата си като такъв.
В такива случаи чрез правилната комуникация поставете здравословни граници и разпределете задачите и отговорностите в дома, за да избягате от дисбаланса, който убива всичко романтично между вас.
https://fakti.bg/life/705116-4-prichini-edin-maj-barzo-da-izgubi-interes-kam-jenata
6 грешки на мъжете в секса
Венелина Маринова
Всеки един човек има различна представа за това какво е идеалният секс. Поради тази причина, ако няма добра комуникация между двамата партньори, е нормално нещата да не се получават.
Жената е много по-трудно да бъде задоволена сексуално, а липсата на достатъчно информираност и умения от страна на мъжете определено прави нещата още по-трудни, пише vesti.bg.
Именно поради тази причина в тази статия ще ви посочим едни от най-често срещаните грешки, които мъжете допускат по време на секс:
Вярвате, че всички жени харесват едно и също нещо
Както споменахме, всеки човек има различна представа за идеален секс. Поради тази причина за основна грешка се счита мисленето, че всяка жена може да се задоволи с една и съща тактика.
Това не е така. Истината е, че определени неща може да се харесат на някои жени, а други да бъдат отблъснати. Решението е просто – трябва да говорите на тази тема, да се опознаете и да поискате от жената да ви сподели какво ? харесва.
Не се отнасяте правилно към клитора
Клиторът е ключов орган за постигане на женския оргазъм. Поради тази причина липсата на стимулация по време на полов акт е една от най-честите сексуални грешки.
Не е достатъчно просто да го докосвате, а да го правите правилно. В него се намират хиляди нервни окончания и ако се отнасяте прекалено грубо, може да причините болки на партньорката си.
Мислите, че всичко трябва да е като в порно филм
Във филмите с порнографско съдържание сексът е представен по изкривен начин. Те са продукт на актьорска игра, а не нещо реално. Следователно не са надежден „учител“ по секс.
В порното обикновено представят сцени, насочени главно към мъжкото удовлетворение , което вероятно е причината много жени да остават незадоволени в реалността.
Ето защо една от най-честите сексуални грешки е да се вярва, че сексът във филмите е идеалният секс.
Прекалено много бързате
От всички сексуални грешки на мъжете, тази със сигурност е най-често срещаната. Много мъже смятат, че целта на секса е просто проникване и оргазъм.
За да бъде един секс истински удовлетворяващ и за двамата партньори, е нужна предварителна игра, ласки, прегръдки и целувки. Те са точно толкова важни, колкото самият секс. Мъже, не бързайте, а посветете достатъчно време на подготовката.
Променяте поведението си след секс
Колкото важна е любовната игра, толкова голямо значение имат и моментите след секс. Студеното или дистанцирано отношение след полов акт може да има отрицателен ефект и да повлияе на нивото на удовлетворение на жената.
Би било добре след като всичко приключи, да отделите малко време за гушкане.
Питате „Свърши ли?“
При жените достигането на оргазъм е различно и по-трудно. Освен това сексът е много повече от оргазъм. Всъщност секс, при който не е имало оргазъм, също може да бъде удовлетворяващ. Не се е провалил, ако единият от двамата не е достигнал кулминацията.
Затова типичният въпрос „свърши ли?“ води до две неща. Първо, че на жената ? е неудобно да отговори и в крайна сметка казва това, което мъжът иска да чуе, а от друга, разкрива неувереността на мъжа в леглото.
https://fakti.bg/life/703992-6-greshki-na-majete-v-seksa
Причина за парични проблеми – характерът на жената
За спасяването на децата е необходимо подобряване характера на майка им и очистване на душата ѝ.
На един от семинарите разказах за мъж, който сподели следното:
– Не мога да печеля. Парите идват в ръцете ми, но се случва внезапно нещо, прекъсват се договори и губя пари. С една дума, някаква фантастика, пълни неприятности.
Аз съм умен, талантлив, енергичен, мога да печеля стотици пъти повече, но не се получава! Навярно, са ме проклели нещо – забелязвам, че не е случайно!
Изучавам полето му и казвам:
– Ще ви кажа, какъв е проблема. Причина за паричните ви проблеми, е характера на жена ви.
Тя е користен човек, алчен, тя не бива да има много пари, защото става още по-алчна и користна, това се отразява на душата и дава последствия върху децата, които може да се разболеят и дори да умрат.
За да спасите децата, трябва да подобрите характера на майка им и да очистите душата ѝ, затова трябва да ѝ липсват пари и не може да печелите толкова, колкото бихте могли.
Сергей Лазарев (книгата „Здравето на човека. Среща на наука и религия“). Сергей Николаевич е автор на много книги за духовния път и развитието на човека (серия от книги „Диагностика на кармата“, „Човек от бъдещето“ и „Опит за оцеляване“). Дълги години се занимава с изучаване на взаимовръзката между душевното състояние и съдбата.
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/interesno/2022/07/prichina-vashih-problem-s-dengami-harakter-zheny/
Жени, с които мъжете не се запознават
Ако преди, мъжете са се запознавали и ухажвали само идеални красавици – вече оглеждайки се, ще видим различни двойки (външно и вътрешно)!
Ако преди, са били необходими само „млади, ранно пиле, рано пее“ – не биха се женили и създавали семейства, жени на 40, на 50 и дори на 60, нали?
Т.е. с вас можем, да предположим, че не става въпрос изобщо, за привлекателна външност или дали е интересна, за да ѝ обръщат внимание мъжете!
Това, което можем, е да се постараем, да определим и приемем за себе си, е разбирането, че „външният свят“ е винаги огледало, как се отнасяме към себе си, какво „излъчваме“ в този свят.
Често жените, с които не се запознават, излъчват (съзнателно или подсъзнателно) следните послания:
1. Мъжете са измамници, неверни и не може да се очаква нищо добро от тях;
2. Ако започнат, да ме ухажват, а след това забележат, че съм неинтересна и скучна – ще е ужасно, не бива да допусна, да ме опознаят отблизо;
3. Вече съм имала отношения, в които са ме обиждали, повече не го допускам;
4. Мъжете са мързеливи и „дребнави“, искат жената да прави всичко сама, аз не съм съгласна на такова;
5. Мъжът ще се възползва обезателно и ще ме зареже, защото е такава същността му и всички постъпват, по един и същ начин.
Това са само малко примери, които „карат“ жените, да се затварят емоционално, да опитват, да не забелязват мъжете, „да се крият“ от тях, да изпитват негативна нагласа – и точно такива (и подобни) мисли и усещания, „правят“ жената незабележима за мъжете.
Т.е. не жената е външно непривлекателна, а емоционалното ѝ излъчване „казва“: „Не ме приближавай!“.
А за да се избавите от това излъчване, трябва да признаете на себе си, че съществува и да започнете, да се избавяте от него.
По материали на Любов Ордина
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2022/05/zhenshhiny-s-kotorymi-muzhchiny-ne-znakomyatsya/
9 признака за мъж-просяк
Просякът не е само начин на печалба. Това е съдържание. Наличието на пари е само проекция на съдържанието.
Затова ще разкажа за най-основните признаци на мъжа-просяк, за да сте въоръжени.
1. Ограничения;
Нагласата му за печалба на повече пари е, че е сложно/невъзможно. Ако някой е успешен – значи му е провървяло, има връзки, краде и т.н.
2. Обвинения;
За своите неудачи просякът обвинява някой друг: началник, сътрудници, бившата „която не го вдъхновявала“.
3. Мрънкане и жалби;
Мрънка, не колко е лошо/сложно да се живее, а колко е лош президента и депутатите.
4. Съжаление;
Въздиша по миналото, колко е било добре преди (особено за сладоледа в СССР по 3 копейки).
5. Негатив;
Най-често обсъжда лошото, постоянно чете/гледа новини, при това им вярва свято.
6. Нуждае се от женски пари;
Т.е. сложно му е да си представи, как няма жената, да внася финансовия си принос в семейния бюджет. А ако жената има материални желания – значи е „користна“ (страхотна просяшка манипулация).
7. Критикува;
И разбира се, не предлага решения или помощ при ситуация. Едностранна критика с цел, морално потискане или предизвикване на вина.
8. Засипва с обещания;
Но фактически, не променя глобално нищо.
9. Провокира жалост;
„Е, и сама разбираш всичко. Сега е особено време и обстоятелства“.
Автор: Ярослав Самойлов
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2022/05/9-priznakov-muhchiny-nishhebroda/
„Тати не може“ или защо поучаваме постоянно мъжете
Какви причини ни карат, да вярваме в мъжката некомпетентност по битовите въпроси?
1. Неумение да делегираме
Независимо, че сега много мъже се справят успешно с родителските задължения, е сложно, да се избавим от старите стереотипи, трупани от векове. Свикнали сме, че след като сме родили дете, грижата за детето е изцяло женско задължение. Мъжете работят и печелят за семейството, докато жената седи вкъщи, с децата. И защото, жената прекарва голяма част с детето, смята че мъжа няма достатъчно опит, да се справи с него. И тук възниква затворен кръг: жената изначално се бои, да довери детето на мъжа и мъжът е отделен от детето, още от раждането му. А по-късно, когато жената съобрази, че трябва да оставя детето с бащата, установява, че той не знае, къде са чистите детски дрехи. В крайна сметка, когато се нуждаем от реална помощ с децата, няма кой да я окаже. Затова възникват разни списъци и инструкции за „непросветени“ татковци.
2. Чувство за вина
Когато излизаме от къщи, оставяйки малки деца, изпитваме подсъзнателно угризение на съвестта. Дори да се нуждаем много от почивка или работни задължения не търпят отлагане – перспективата да „зареже“ детето, винаги нервира и предизвиква чувство за вина. И за самоуспокоение, опитваме да контролираме всичко вкъщи, дори когато сме навън. Струва ни се изключително безотговорно, да кажем на мъжа си: „излизам, ще се върна след четири часа“. Затова и съставяме такива безумни списъци с инструкции.
3. Наследственост
Достатъчно често копираме поведение, което сме наблюдавали в семейството си. Например, някои майки, правят списъци с инструкции, не само за бащите, но и за децата. Постепенно, в такива семейства възниква нещо като култ към мамината мъдрост. Нали тя е наясно, как да се справи с всяка трудна ситуация. Децата порастват, но навика да разчитат на съвети и препоръки остава. Например, може да се разпита за рецепти и разни кухненски хитрости. Не е удивително, че жени пораснали в такива семейства, са дълбоко убедени в некомпетентността на мъжете.
4. Хипер опека
Нека да си признаем, че просто, понякога ни се иска, да не изпускаме нещата от контрол. „Не се безпокой, ще се справя“, – настояваме, когато ни предлагат, да помогнат, което, разбира се, изобщо не пречи, по-късно да се оплакваме, че правим всичко сами. Това е безсмислено състезание, което е невъзможно да се спечели. Представете си, че се каните да направите торта. Купувате необходимото, изпичате, подреждате и измивате съдовете. Но не сте успели, да изпробвате творението си, защото сте заети с контрол над целия процес. Зарежете го и се насладете на парче торта.
5. Повишение на собствената значимост
Инструктирайки мъжа преди да излезем, се наслаждаваме на собствената си важност. Съобщаваме: „Ако не го направя, ще настане истински хаос“. При това, ако след като се приберем, забележим, че домакина е сложил на салатата слънчогледово вместо зехтин, че е време, да се смени памперса, а голямата не си е умила зъбите, вдъхновено се изказваме в стил: „какво ще правите без мен“. А това е толкова приятно.
6. Понякога, просто е невъзможно да се въздържиш
Дори вече да сте оставяли със съпруга си децата и той се е справял. Дори мъжът ви да е наясно, как да се справя в кухнята. Дори децата ви да не са вече толкова малки. Понякога не можете да излезете от къщи, без нито една инструкция. Защото, да ръководите процеса, ви е в кръвта. И не можете, да направите нищо. Но, може да си струва, да опитате?
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/papa_ne_mozhet_ili_pochemu_my_postojanno_pouchaem_muzhej/2021-11-25-27076
Неща, с които отблъскваме мъжете още преди връзката
Михаела Лазарова
Когато имаме интерес и изпитваме силни емоции към мъж, който е привлякъл вниманието ни по някакъв начин, обикновено желанието ни е да създадем връзка с него. Но нещо се случва и той започва да губи интерес. Въпреки добрите си намерения, заслепени от емоции, допускаме грешки отблъскващи любовта, които осъзнаваме на по-късен етап.
Преследвате го
Когато един мъж има интерес към вас, то той ще ви го покаже, няма да крие емоциите, а би го показал към вас по един или друг начин. Без смесени съобщения. Но когато жените се влюбят, сякаш не забелязват липсата на такива знаци или „оцветяват“ събитията, според това какво искат да им се случи. И започват да преследват мъжа, да показват прекален интерес към него. Това в повечето случаи не действа в полза на дамите.
Обсебване от идеята да се обвържете
Още една причина много жени да не могат да поддържат интереса на един мъж е това, че те са фиксирани в идеята да си намерят партньор, да бъдат точно с този мъж. Това им пречи да се свържат с него като личност, да покажат своите силни страни. Мъжете усещат, когато една жена ги използва като средство да се чувства добре. Освен това фикс идеята ни кара да се държим собственически, дори преди да сме започнали да се срещаме, да проявяваме ревност, без да имаме правото за това. Ставаме нервни и неприветливи.
Желание винаги да сте център на вниманието
Още по време на периода на опознаване, флирта, жените правят друга грешка, която отблъсква мъжете. Искат постоянно да са в контакт с него, той да им обръща внимание, проявяват ревност, не спират да му се обаждат, пишат в социалните мрежи. Това поведение е продиктувано от празнота, която изпитваме, вярвайки, че някой друг може да я запълни.
Насаждане на стрес във взаимоотношенията
Няма как да накараме някого насила да изпитва чувства към нас. Също така, понякога мъжете действат по-бавно в ухажването, не са съвсем сигурни как да действат спрямо вас. От друга страна, дамите като по-емоционални същества, искаме всичко да се случва по-бързо. Чакането ни изнервя, забравяме да се фокусираме върху хубавите неща в комуникацията с този човек, да се наслаждаваме на моментите и… нервността ни го отблъсква.
Излъчване на негативизъм
Жените искаме да покажем своята уязвимост, защото се надяваме мъжът до нас да е нашият герои. Това донякъде е хубаво, да можем да споделим своите по-слаби страни. Но никой мъж не би искал жената до него да е винаги негативна към всичко, да се заяжда, да е вечно ядосана.
https://www.az-jenata.bg/a/2-intimno/50734-neshta-s-koito-otblaskvame-mazhete-oshte-predi-vrazkata/
Седем начина да приемете мъжа
1. Избавете се от самодоволството
Т.е. да смятате мъжа по-нисш от себе си. Мъжете се развиват, преодолявайки трудностите, а жената се ражда завършена, божествена. Жената, наясно с това, прави грешка, като започва да се държи високомерно спрямо мъжа. Мъдрата жена винаги се справя със самодоволството си, иначе мъжът започва да се бунтува.
2. Приема мъжа като същество, наполовина от достойнства, наполовина от недостатъци
Едно от задълженията на жената е, да подкрепя съвместния им съюз. Мъжът има и положителни и отрицателни качества. Жените задават въпроса: „Какво може да се направи, когато е много зле?“ Има такъв подход: вземате лист хартия, черен маркер и описвате всички недостатъци на мъжа, всички-всички.
След това, вземате друг лист и с червен маркер, описвате всичките му достойнства. Ще трябва да се постараете доста, да си припомните някои неща от далечното минало. Колкото повече констатирате, толкова по-добре. След което, изгаряте черния списък. Вземате червения и медитирате върху него – гледате го всеки ден. Това, което подхранвате с енергията си, това се засилва в мъжа.
3. Дайте на мъжа възможност, да бъде себе си
Обикновено, жената избира нещо в мъжа, но с течение на времето, решава да го усъвършенства.
4. Не опитвайте да усъвършенствате мъжа
Невъзможно е да усъвършенствате мъжа против волята му. Не се променят – консерватори са – такава форма на живот. Когато мъжът пожелае, сам се променя.
5. Не сочете други мъже за пример
Това е табу за жените. Когато жената сравнява мъжа с някой друг, разрушава отношенията им. Струва ѝ се, че ако посочи пример: „Ето, гледай, Иван, голяма работа е! Занимава се с йога. Защо и ти не се заемеш с йога!“ Мислите си, че може мъжът да почне занимания, но той ще си направи сметката: „Да, йогата е гъвкав, НО“. И ще си измисли, какво е НО, и няма да се занимава. Защото, сравнението с друг мъж демобилизира. Сравнението може да мобилизира, ако е от рода: „В сравнение с теб, Брад Пит е пъпчив тинейджър!“. Такива сравнения помагат.
6. Забелязване на добрите страни в мъжа
Медитацията върху червения списък – върху каквото сте съсредоточени, това и получавате.
7. Изразяване приемането си словесно
Жената трябва да казва, какво ѝ харесва в мъжа. Мъжът се нуждае от женското признание, точно, както жената се нуждае от мъжката любов. Затова, понякога казват, полу на шега, полу наистина: „За да е щастлива жената в брака, трябва да разбира много добре мъжа и да го обича малко“. Да го разбирате добре, означава да признавате достойнствата му. Мъжът, за да е щастлив във брака, трябва да обича жената много и да не се опитва, да я разбере.
Сатя Дас
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1908687
Как трябва да се карате правилно: Правила за грамотен конфликт
Като семеен психотерапевт, знам, че много често се оказва важно, не толкова вникването в конкретен конфликт, който са „донесли“ при специалиста, колко показването, защо правят диалога си непродуктивен и да им подскажа, как могат да се чуват един друг и да се договорят. В такъв случай, независимо от повода, семейството може да се справи без странична помощ.
Правилата за грамотно разрешаване на конфликта, могат да свършат работа и при общуване с приятели, с децата, с колегите и близките.
Защо при конфликт, хората „не се чуват“ един друг, и как може да се осъществи контакта?
За да си изясним това, трябва да вникнем в механизма, който прекъсва нормалното общуване, според гещалт-терапевтите.
Проекция
Често, в общуването се прибягва до проекция – когато принадлежащото ни (чувство, потребност), приписваме на другия т.е. проектираме на другия. Често, човекът сам не осъзнава тази своя проекция, а по този начин му е удобно да използва собственото си неприемане като аргумент.
Както се казва: „Не вижда гредата в собственото си око, а забелязва прашинката в чуждото“. Проекцията се поддържа и от двамата – единия споделя малко, затваря се в себе си, мълчи, а другия, при дефицит на обективна информация, е принуден да проектира.
Така, единия твърди, че другия има зло лице, следователно, е ядосан. При опит да се обясни, че не е ядосан, го обвиняват в неискреност.
В действителност, в претенциозния се е натрупало прекалено много раздразнение и го проектира. Обвиненията карат другия да се обижда и затваря в себе си. Обвиняващия се дразни още повече, поради което стигат до психотерапевта.
Как да се справите с навика да проектирате?
1. Обърнете внимание на собствените си чувства и желания, а не ги приписвайте на другите.
2. При възникване на проекция, не настоявайте, а проверете, наистина ли е така, както си мислите. В този случай е уместен въпроса: „Ядосана ли си ми или така ми се струва?“, – а още по-добре: „Лицето ти е необичайно, какво ти е?“
3. Питайки, трябва да доверявате на другия, а не да настоявате на своята „истина“. Разбира се, близкият също може да не е напълно наясно с чувствата си. Но уверени ли сте, че по-добре от него знаете, какво му е? Ако не сте телепат и ясновидец – едва ли.
4. За другият участник в диалога, за да не попада под проекция, е важно да обяснява състоянието си, да споделя своите потребности и намерения.
Сливане
Друг механизъм нарушаващ нормалното общуване, е така нареченото сливане – състои се в не различаването границата/разликата между себе си и другите, склонни са да обединяват там, където липсва единство. При сливането, вместо местоимението „аз“ употребяваме „ние“.
При думите на жената: „Решихме да дадем детето на бабата“, – мъжът кипва от възмущение: „Нали сама го реши“. Жената, на свой ред се удивлява и обижда: „Но ти се съгласи?“. В този случай, жената не долавя разликата във възгледите и желанията – между нейните и на съпруга, склонна е към обобщението – „ние“. При мъжа има трудности в изразяването и обосноваването на своята позиция.
Какво може да се направи, за да не се попада в капана на сливането?
1. Осъзнаване наличието на собствени чувства и желания, различни от на другите, информиране на партньора за тази разлика.
2. По-акуратни словесни формулировки, избягване на местоимението „ние“, заменяйки го с „аз“. Важно е да се интересувате от желанията на другия, а не „да сливате“.
„Иска ми се да идем на рожден ден, а ти искаш ли?“ Забелязвате ли съществената разлика спрямо: „Трябва да подкрепим приятелите и да идем на рождения ден“.
Продължително сдържане на недоволството
Още един механизъм за дистанциране – продължително сдържане на недоволството при партньорите или при единия от тях. Представете си, какво ще стане с херметично затворен съд, пълен с вода и нагряван постоянно? Просто ще експлоатира. А, ако е леко отворен, парата няма да вдигне налягане и да разрушава.
Така и сдържаните негативни емоции – обиди, недоволства, раздразнение – в един не прекрасен момент, може да „гръмнат“. Тогава се изсипва лавина от претенции, която може да се превърне в траен конфликт. Или да станат на пресолено ястие за съпруга.
Какво може да се направи със сдържаното недоволство?
Забелязвайте го и го споделяйте, докато не е станало неуправляема лавина. Но тази препоръка е много сложна за хората, приучени да потискат неприятните чувства, опасявайки се да не обидят, да не „развалят хубавия момент“, страхувайки се от агресия и скандал. Тогава възниква следващия въпрос:
Как може да се говори за това, укрепвайки отношенията, а не разрушавайки ги?
1. При психолозите има познато на всички изражение: „аз-съобщение“ – при което се употребяват местоимението „аз“, „мен“, „при мен“. В тези случаи, човека споделя себе си – своите чувства и преживявания, а не напада/обвинява другия. Споделянето на недоволството, не трябва да е присъда.
Примери за „аз – съобщения“: „Обидно ми е да го чувам“, „Дразня се, когато видя…“, „Неприятно е, когато не е взето мнението ми под внимание“. Такива изрази се различават много от нападателните-обвинителни „ти – съобщения“: „Пак ме обиждаш!“, „Унижаваш ме, когато ме пренебрегваш“.
Такива изрази карат партньора да се защитава и напада. Разбира се, не се смята за „аз – съобщение“ нещо от рода на: „Дразни ме, че си толкова разхвърлян“, – споделянето е комбинирано с оценка, с обида, предизвикващо агресивен отпор.
2. Говорейки за недоволството по адрес на друг човек, много е важно да избягвате нараняващи и обиждащи обобщения: „винаги“, „никога“, „през цялото време“ и етикети-определения: „лентяй“, „мърльо“, „егоист“. „Винаги си бил егоист!“ – звучи обидно и несправедливо. Така ли е „винаги“? В противовес на тази фраза е за предпочитане: „Обидно ми е, че забравяш да ми предложиш“, – звучи по-меко и се възприема по-лесно.
3. Неубедително се получава, когато упрека е замаскиран като хумор, като шега, и разбира се, не е никак смешна. Ако на обичайния упрек може да се отговори с несъгласие или протест, с приемане и извинение, в такива случаи са трудни адекватни реакции.
Като отговор на реакцията, могат още веднъж да ви „боднат“: „Какво и от шеги ли не разбираш? Кой се обижда на шега?“, – тогава, не стига, че човека се оказва неадекватен в преживяване на обидата (несправедливостта), а на всичко отгоре, се оказва и без чувство за хумор.
4. И най-главното(!), за което забравят почти всички или се оказва много-много трудно. Нали изливането на гнева, на обидата, все още не е решение на проблема. След изразяването на недоволството, е много важно да изкажете молбата си – с какво бихте искали да замените това, което не ви харесва.
Идвайки на семейна терапия и „получавайки разрешение“ от терапевта за изказване на недоволството, съпрузите започват да изразяват открито чувствата си. Но, когато моля след обидата (негодуванието, упрека) да изкажат, какво очакват един от друг, много често увисва дълга пауза.
Оказва се, че никак не е лесно да се помоли: „Идвай си по-навреме“; „Иска ми се да чувам повече нежни думи“; „Моля да ми гладиш ризите“.
Да, наистина, не е лесно, защото човека остава незащитен и уязвим. Отваря се и признава нуждите си, а може да отхвърлят молбата му. Но само в този случай – максимално честен и искрен, както със себе си, така и с другия – може да се сближите с близкия човек.
Често, предложението на психотерапевта – да изкажат конкретна молба – предизвиква силна съпротива, защото, грижата (внимание, помощ), се оказва недостатъчно ценна.
Доста много хора го казват направо: „Така не върши работа. Ценно е, когато се досетиш сам“. На това отговарям, че нито един не може да чете мислите на другия. Дори обучавания дълго психотерапевт, да слуша и разбира другите, няма да рискува да се похвали с това.
Защо си мислите, че вашата втора половинка (или мама, приятелка, началник) са ясновидци или имат изострено вътрешно сетиво за желанията ви? Струва ми се, страшно несправедливо да заставяте ближния да се досеща за желанията ви, а след това да го упреквате, че не успява.
Затова, изразяването на разбираема молба, е отговорността и грижата за себе си.
Другият партньор е важно да се вслуша в себе си – наистина ли е готов да приеме молбата, не само веднъж, а и за в бъдеще? Или ще опита да отстъпи временно, за да избегне конфликта?
На този стадии е възможен диалог, търсене на компромисни решения, договор, например: „Да се прибирам навреме всяка вечер не обещавам, но три пъти в седмицата ще се старая“.
Избягване на темата
Друг начин за прекъсване на общуването и преминаване към друга тема, е избягването на договореност. Много често, при семейни двойки се наблюдава, как една претенция преминава в друга, новата тема сменя старата и продължава безкрайно и изтощително изясняване на отношенията.
Обикновено, в такива случай, прекъсвам препирането и им обръщам вниманието – постигат ли договореност, имат ли удовлетворение от проведените преговори? Ако не са, забелязват ли, че се отдалечават от темата? В повечето случаи – не забелязват.
Затова, още едно правило – не започвайте нова тема, докато не приключите със старата. Спомнете си – какво е да се договориш? Както описах по-горе: изказване на недоволството, изразяване на пряка молба, постигане на договореност и обещания, усещане на облекчение, удовлетворение, намаляване на напрежението по темата.
Прескачането от тема в тема, е следствие на „вредни механизми“. Понякога, опитвайки да решат един въпрос (да изкажат обидата, неразбирането) участниците в диалога се нараняват безкрайно с некоректни изказвания и „увисват“ с нови обиди и губят желание да изясняват, каквото и да е.
Ето ги тези „вредни механизми“:
1. Често се случва да се смесват стари обиди със сегашния проблем: „А миналата година се нахвърли на майка ми“.
Двойки, преминаващи съпружеска терапия, сами започват да виждат, кога се нарушават правилата на грамотния скандал. Тогава възразява здравия смисъл: „Защо вадиш стари разправии, нали вече се извиних за този случай. Да се върнем към темата“.
Правилото е, да не се усложнява излишно конфликта, за да се постигне лесно компромис.
2. За да не се провокират безсмислени спорове, не бива да се използват категорични твърдения: „Да, на всички е ясно, че не се прави така“, „Всички нормални хора го разбират, за разлика от теб“.
Но кой може обективно да прецени за всички? Зад всичко това са обвинения в ненормалност, което нажежава спора и предизвиква протест. А как се чувства човек, който не се числи в списъка на „всички нормални хора“?
От всичко това следва поредното правило – избягвайте обобщенията: „естествено“, „несъмнено“, „еднозначно“ и т.н. – те са прекалено категорични и дразнят, провокират спор и задълбочават конфликта.
3. Още един „забранен метод“ е споменаването на родителите: „Ти си същата курва (мърла, егоистка) като майка си“. Дори да нямате идеални отношения с родителите, все пак са родни и близки хора и „удара“ по тях е удар „удар под пояса“.
Изброих всички основни механизми, които пречат на нормалното общуване, на хармоничните отношения.
Ако общуването е „грамотно“, след него ще усещате облекчение, удовлетворение, а дори топлина и сближаване. Оказва се, изясняването на отношенията, може да повишава близостта, не само да се увеличава дистанцията.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kak_nado_pravilno_ssoritsja_pravila_gramotnogo_konflikta/2019-10-22-77356
Самотна сте? Не винете другите, а вижте 13 причини за това
Жените са склонни да усложняват всичко, когато търсят отговор на най-прости въпроси. Именно затова винят за самотата си неподходящата лунна фаза, хороскопите, родовите проклятия и какво ли още не – само не и самите себе си.
1. Ти не вярваш на огледалата
Богат вътрешен свят, общи увлечения, добро сърце и т.н…. Любимият ти непременно ще види всичко това и ще го обикне, но само ако го привличаш външно. Уви, за да започне изобщо една връзка, външният вид е първостепенен фактор. Глупаво и наивно е да отричаш това и да продължаваш да се появяваш сред хора с мазна коса и стара изтъркана блуза.
2. Ти не правиш разлика между „поддържана“ и „изкуствена“
Всички и навсякъде пишат, че мъжете харесват поддържани жени. Никой обаче не е казал, че за да си „поддържана“, трябва да носиш тонове грим, изкуствени мигли и дълги алени нокти с камъчета. Поддържаната жена се грижи за здравето си, затова кожата, косата, ноктите и тялото й изглеждат свежо и възхитително в естествения си вид.
3. Ти живееш празен живот
Ти не обичаш да четеш, нямаш никакви увлечения и никъде не ходиш. Имаш скучна и рутинна работа, а световните новини следиш само в раздел „Живота на звездите“. Прекарваш си вечерите, прелиствайки Instagram или гледайки сериали – при това не онези, които се обсъждат по цял свят, а турски сапунки и риалити-шоута. Най-обикновената молба от страна на мъжа на първа среща „Разкажи ми нещо за себе си“ те кара да застинеш в нерешителност. Ти просто нямаш какво да разкажеш, всичко е скука, унилост и деградация.
4. Сексапилът не е силната ти страна
Ти не притежаваш онази женска енергия, която привлича мъжете. Очите ти не хвърлят дяволити искри, когато гледаш някого, когото харесваш. Ти или отблъскваш мъжете със студенината си, или ги привличаш на ниво „безполово другарче“. Може да си много свястна, може дори да си красива, но мъжете не те желаят. Потърси причината в себе си, опознай себе си и открий своята сексуалност.
5. Самооценката ти е на кота нула
Ти не се харесваш и ти е трудно да си представиш, че някой друг би могъл да те обикне. Даже когато започнеш някаква връзка, успяваш да развалиш всичко. Ти сякаш се оправдаваш за това, че някой ти е обърнал внимание – и симпатията твърде бързо прераства в нездрава зависимост. Жените с ниска самооценка или страдат от вечна самота, или с години поддържат връзки, в които не са щастливи. Да си признаеш, че имаш такъв проблем и да потърсиш помощ е единственият начин да се измъкнеш от блатото на вечното самобичуване.
6. Ти не умееш да флиртуваш
Ти не се чувстваш красива, уверена и секси – и затова не умееш да водиш чувствени разговори. Притесняваш се, не знаеш какво да кажеш и отклоняваш поглед. На челото ти сякаш пише със светещи букви „Не знам защо този хубавец изобщо ме заговори“. Дори ако кавалерът ти харесва, ти пак ще се държиш дистанцирано, а инстинктите ти ще крещят „Бягай!“.
7. Нямаш никакво чувство за такт
Липсата на възпитание грози една жена много повече от рокля с неподходящ размер. Чувството за мярка и тактичността са признаци на интелект. Затова са толкова ценени и желани жените, които винаги и навсякъде умеят да бъдат уместни. Несполучливите шеги, глупавите въпроси, неумението да си замълчиш в нужния момент и да се облечеш подходящо за случая – всичко това отблъсква мъжете, защото никой не обича половинката му да се излага.
8. Ти не умееш да бъдеш жена
Ти не умееш да молиш за помощ, не умееш да хвалиш мъжа и да се възхищаваш на достойнствата му. Не умееш да приемаш комплименти, не позволяваш на кавалера да ти плати сметката в ресторанта и не даваш на мъжете нито един шанс да проявят своята мъжественост и сила. Грижите и ухажването будят у теб съпротива, защото вътрешно усещаш, че не си достойна за това. Ти можеш всичко сама и мъжете до теб се чувстват абсолютно ненужни и излишни. Ти си именно онзи случай, в който „силна и независима“ звучи като обида.
9. Съответствай на очакванията си!
Да мечтаеш за принц с кола, голям апартамент, вила в Монако, страхотно чувство за хумор и готовност за женене, докато ти самата си завършила само 9-ти клас, не се интересуваш от нищо и смяташ, че спортът е твърде скучно занимание, е най-малкото самонадеяно. Започни от себе си. До една жена, която има високи изисквания към самата себе си, винаги ще има достоен кавалер.
10. Ти изглеждаш леснодостъпна
Непреодолимото желание на жената да си намери партньор понякога я превръща в подобие на тигрица на лов. Не, нямаме предвид твърде ярката „окраска“ и твърде смелото облекло (макар че и с тези неща трябва да се внимава), а по-скоро настойчивия стремеж да се харесаш, да прикоткаш и плениш някого. Мъжете усещат това. Свестните ги хваща леко шубето, а мръсниците нагло се възползват. Освен това трябва да избираш внимателно терена за своя „лов“. Дори ако си завършила девическо училище и пазиш девствеността си до сватбата, ако след полунощ стоиш с чаша мартини в ръка край бара, ти априори изглеждаш достъпна. Уви, хората все още страдат от предубеждението, че жените ходят по барове и клубове, само за да се запознаят с мъже.
11. Ти мразиш мъжете като вид
Бившият те е разочаровал и ти вече не вярваш, че нещата могат да станат другояче. Или пък дори нямаш бивш, но виждаш редица примери – баща ти е зарязал майка ти, мъжът на твоя приятелка ? е изневерил, а шефът ти налита на всяка фуста, въпреки че е женен отдавна. Всичко това е сформирало у теб устойчивото убеждение, че мъжете са виновни за всичко. За жалост само приказен принц или психотерапевт ще може да те разубеди. Ти си избери кой от двамата.
12. Ти още не си свободна, но вече си самотна
Неизвестно защо ти е трудно да повярваш, че бившият вече не те обича, че няма нужда от теб, че няма да си промени решението и да се върне при теб. Спомняш си колко ви е било хубаво заедно и колко си била щастлива. Живееш в миналото. Всички наоколо ти казват, че клин клин избива, но при теб това не работи. Ти се хващаш с нови обожатели, само за да покажеш и докажеш нещо на онзи, който ти е разбил сърцето. Напоследък всичко правиш за това – публикуваш свои снимки в интернет, за да знае той какво е изгубил, ходиш на онези мероприятия, на които и той ще присъства, и дори сутрин се обличаш така, както би му се харесало на него. И всичко това защото не можеш да приемеш една проста истина – на него му е абсолютно все едно.
13. И така ти е добре
Ти си свикнала да си сама. Понякога ти е самотно и тъжно, но не чак дотолкова, че в петък вечер да изпълзиш от любимата си пижама, да се качиш на високи токчета и да отидеш на някое светско мероприятие. Не ти е достатъчно скучно сама, че да се запишеш на курсове по състезателно шофиране или да започнеш да играеш голф. Ами да, за какво да губиш часове от времето си и да ходиш някъде, където може да се запознаеш с мъже? Винаги можеш да си поканиш приятелка на гости и да си поговорите двете за това какви мръсници са всички мъже.
Ива Петрова
https://woman.bg/po-zhenski/samotna-ste-ne-vinete-drugite-a-vizhte-13-prichini-za-tova.64331.html
Неприятни факти за дисхармоничните отношения, които си струва да приемете
Както и да се стараете, както и да се заставяте да мислите по различен начин, лошите хора действително съществуват, а понякога, присъстват активно в живота ви. И нищо не можете да направите, за да ги промените. Дават ви хиляди причини за да ги напуснете, но неизвестно защо, не го правите. Възможно е, да е дошло времето? В някакъв момент, ще трябва да се решите, да се избавите от всичко ненужно и деструктивно. И ще трябва да се примирите със следните факти, които, най-вероятно, ще ви се сторят доста неприятни.
1. Престанете да се примирявате с лошото поведение и отношение. Ако си затваряте очите, това ще продължава винаги. Това, което допускате, фактически го поощрявате. Ако не може да се договорите за приемливото, прекратявате отношения!
2. Вместо да си фантазирате, че всичко ще се промени, не се надявайте изобщо. Не очаквайте съобщение или обаждане, по-точно, опитайте да излезете от режима си на очакване и да го забравите изобщо. Ако сте болезнено привързани към човека, който явно не проявява уважение към вас, това няма да свърши с нищо добро.
3. Когато някой показва истинското си лице – повярвайте му веднага. Понякога се опитват да ви убедят, че сте прекалено чувствителни, прекалено драматизирате и искате много. Веднага си отбележете едно наум! Трябва да осъзнавате собствената си ценност и да сте наясно, какво точно заслужавате.
4. Просто, защото партньора е все още с вас, не означава, че ви цени. Ако не ви цени, явно не ви заслужава. Толкова е просто. Научете се да вземате правилните решения, основани на принципа: „Или ме цени, или си отивай“. В противен случай, оставате само удобен запасен вариант.
5. Спрете да очаквате. Никога не правете отстъпки, за да умилостивите някого. Вашите принципи, убеждения и потребности са изключително важни. Никога не го забравяйте.
6. Ако искате спокойно бъдеще с разбираеми цели и ясна перспектива, никога не пилейте времето си за такива, които не споделят същите стремежи. Имате право на глас, затова си позволявайте да изказвате гледната си точка.
7. Бъдете само с такъв човек, който искрено се грижи за вас и за благополучието ви. С такъв, за който не сте безразлични; с такъв, който иска да сте щастливи. Ако партньорът ви не е такъв човек, не е ваш партньор.
8. Ако отношенията се рушат или изпитвате дискомфорт, не се залъгвайте, че всичко ще се оправи – в действителност, нищо не се променя. Никога! Дори не се надявайте!
9. Опитите да накарате някой да се чувства виновен за отношението към вас, е загуба на време. Просто, защото ви се иска да изпитва угризения на съвестта, не значи, че ще ги изпитва – по-точно, никога няма да усети вина. Така няма да постигнете нищо и вероятно, ще ви нарекат ненормална и неадекватна. Най-добрия начин да съобщите за недостойното му поведение, е да си тръгнете и никога да не се оглеждате назад.
10. Има голяма разлика между решителност и агресия. Решителност и настойчивост означават, да изказвате уверено мнението си, запазвайки спокойствие. Ако става въпрос за потребностите и приоритетите ви, бъдете решителни. Но не агресивни.
http://nashaplaneta.su/news/neprijatnye_fakty_o_nezdorovykh_otnoshenijakh_kotorye_vam_stoit_prinjat/2019-11-05-78048
Съвременните жени имат прекалено много мъжки енергии
Мъжът е даващия: грижа, финанси, дом. Мъжеството се проявява като начин на даване. Ако не долавя отклик на женската любов, престава да дава. Мъжът има потребност, жената да го обича: а не да го поучава, да го възпитава, а да го ПРИЕМА.
Женствеността се разкрива при приемане. Тя трябва да се научи да приема: решенията, реакциите, същността му.
Способността на жената, да приема мъжа, без да го осъжда, развива мъжката способност да споделя силата си с жената; женската любов е в приемането на мъжа – умението да обгърне с любов, е сред човешките добродетели.
Нежност, смирение, уважение, търпимост – тези четири енергии учат мъжа да живее великодушно. Около него се образува защитно поле, силата на което са жизнените стремежи, успехите.
Ако жената притежава такива енергии – мъжът е великодушен и хармоничен, постига напредък в кариерата, жизнен успех, емоционално равновесие.
Съвременните жени имат прекалено много мъжки енергии. Отучили са се да обичат сърдечно, чувствено. Любовта е станала продукт на разума. Жените се стремят да избират мъж не със сърцето, а с разума: дали печели добре, има ли собственост, добър баща ли е…
Женските енергии, необходими за продължение на рода, са се променили: жената също започва да дава, проявявайки го като прекалена опека за детето, да пречи на мъжките прояви, за мъжа става майка.
Точно това са мъжките способности да твори с ума. Всичко това се отразява на енергообмена между мъжа и жената и става постоянен източник на разногласия.
Главната проява на Женствеността е приемането. Приемането на мъжа с всичките му проявления. Това не означава да се унижавате пред него.
Означава, да го обгърнете с жизнена сила, с безусловна любов, която да го вдъхновява и да споделя с жената своето творчество, победите, радостта си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/sovremennye_zhenshhiny_nesut_slishkom_mnogo_muzhskikh_ehnergij/2019-10-21-18127
Олга Аманова – Дух и Материя
Когато жената се чувства по-висша и по-умна от мъжа, заявява себе си на безсъзнателно ниво като за бог и прекъсва връзката си с източника. Не любовта, а с ума завоюва пространството на половинката си, за да владее съзнанието и вниманието му. Такова изкривено самоутвърждаване, произлиза от вътрешното момиченце, което не е получило достатъчно, нито любов, нито грижа, нито ласка от бащата.
Това е чисто мъжка позиция и мъжко качество – да си представител на висшия разум и светлина. По този начин компенсира недостига през детството на любов и възхищение, опитвайки за сметка на натрупаните знания, да владее вниманието на другия. Заявявайки по този начин за себе си, принизявайки половинката си, жената се възвисява в своите очи и получава временно удовлетворение от своята значимост.
Момичетата, получили напълно бащината си любов, не претендират за мъжки роли и позиции. Те продължават да виждат в мъжа силна и любеща опора. Получавайки бащината си любов, те са изначално балансирани и съсредоточени да разкрият богинята – своята женственост, чието предназначение е да събира в себе си висшата светлина на любимия, неговия божествен разум. По природата си, трябва да се одухотворява от него и да роди прекрасни форми на битието. Той е духът. Тя е материята. Той дава, тя получава. Той одухотворява, тя плодоноси.
Духът е осъзната божествена светлина чрез прекрасните форми на женското начало.
А материята събира като чаша тази светлина, изпълвайки го с висш смисъл, осъзнавайки предназначението си.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/olga_amanova_dukh_i_materija/2019-11-05-18263
ОШО – Никога не изисквайте съвършенство
Хората си мислят, че могат да обичат само достоен човек – глупости! Никога не можете да намерите такъв. Въобразяват си, че съществува съвършен мъж/жена. Глупост! Никога няма да откриете такива, защото не съществуват. А, ако съществуват, не ги вълнува любовта ви.
Не изисквайте съвършенство, иначе няма да намерите любовта във вас. Напротив, ще станете съвсем нелюбещ. Хората преследващи съвършенството, са много не обичащи, невротични. Дори да намерят любим или любима, любовта им се руши поради това изискване.
Щом мъж заобича жена или жена обича мъж, веднага идват претенциите. Жената изисква, мъжът да е съвършен, защото я обича, все едно е направил грях! Ще трябва да стане съвършен, трябва да се избави от всички недостатъци – заради жената. Вече не може да бъде човек. Или трябва да е суперчовек, или трябва да е фалшив, измамник. Естествено, да е суперчовек е много трудно, затова хората мамят. Започват да изпълняват желаната роля, да разиграват игрички.
Запомнете, никога не изисквайте съвършенство. Нямате право на такова изискване. Ако някой ви обича, бъдете благодарни, но не изисквайте нищо – той не е длъжен да ви обича. Ако обича, е чудо, отнасяйте се с трепет към това чудо.
Любовта е функция, естествена като дишането. И когато обичате, не започвайте да настоявате – ще си захлопнете вратата още в началото. Не очаквайте. Ако дойде, бъдете благодарни. Ако не дойде, значи не е нужно. Не може да очаквате ненужното.
Ошо
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/osho_nikogda_ne_trebujte_sovershenstva/2019-11-01-18224
Конфликти на ниво ценностна система
Забелязвали ли сте, роднини или познати, да карат с години на една и съща тема и никога да не стигат до разбирателство? И в такива ситуации, винаги поставят условия: или аз, или духовността, творчеството, работата, предназначението, мнението, мисията, приятелите, здравословния живот, твоите родители и т.н.
Това са конфликти на ниво ценности. Това са ЦЕННОСТИТЕ на личността. Ако не се реализират, човекът няма никога бъде удовлетворен, никога.
Основните признаци при конфликта на ценностите:
– 1 – Конфликтите се повтарят. Разбираемо;
– 2 – Дори двойката да постигне компромис или някой да отстъпи, ситуацията остава напрегната. Няма щастие, няма пълноценен живот. Има подсъзнателно желание за „мъст“, за тайни занимания с любимото, за трупане на обида с години;
– 3 – Често, в конфликта се намесват посредници, спасители, защото действително искат да помогнат. Мислят, тези двамата сами не могат се разбра. Спасителите могат да са родители, деца, приятели, колеги, съседи и т.н. Но те само усилват страданията на участниците, нещата се влошават още повече;
– 4 – Физическа и емоционална изтощеност на участниците в конфликта. Стрес, депресии. Ако отстояваме своите ценности и се смятаме за прави, че ни пречат да сме щастливи, сме готови да стигнем до крайност, „да удържим, докато сме живи“;
Последствията от такива непримирими, на пръв поглед, конфликти, са очевидни: влошава се физическото и психическото здраве; тенденцията е към раздяла; децата имат негативен семеен пример, което, несъмнено, влияе на убежденията им за отношенията; възникват проблеми на работното място и т.н.
Какво може да се направи при такава „безизходна“ ситуация?
1 крачка. Да се изкаже или „изпише“ докрай.
Много е важно. Ако не се освободим от потиснатите, не изживени или често експлоатирани емоции – ще напомнят постоянно за болката, ще говорим често за нея, ще търсим емоционално „отмъщение“. Това е една от основните причини за липсата на прошка: сърцето е блокирано от болка, от емоционален хаос. Способно е да прощава само откритото сърце.
Може да се облекчите при някой друг: приятел, психолог, духовен наставник, доверено лице. Може да се изговорите и на себе си. Може да го напишете на хартия, а след това да го изгорите, за да не го препрочитате.
Главното е: да преминете през основните емоции, да се тестирате, има ли натрупани и да обосновете, защо сте реагирали така (защото каза, направи, не каза, не даде възможност, забрани, заплаши, шантажира и т.н.).
Основните емоции за очистване – гняв, обида, възмущение, раздразнение, досада, разочарование, страх, тревога, безпокойство, чувство за вина, срам, печал, съжаление.
Пример: гневна съм (зла), защото постъпваш несправедливо, забраняваш ми да творя с приятелките ми (например, да ходя ежемесечно на драматичен кръжок). И така по всички емоции, които съществуват по този конкретен повод.
2 крачка. Цели и мотивация.
Зная много хора, които нямат ясно обозначени цели – да запазят отношенията си. Защо? Причините може да са няколко.
Например, такава: харесва ми да съм права. Вече съм създала лагер от единомишленици за борба със съпруга. Имам в запас огромно количество истории и легенди, колко съм справедлива, добра и забележителна, а той, в сравнение с мен, е нула, че направо не ми се иска, да престана, да се наслаждавам на самолюбуването.
Диагнозата на всичко това е: ниска самооценка. Ако човек е страдал много години и му пада възможност да се усети значителен, дори да използва само сравнение и контраст, няма да му е лесно да се откаже. В този случай е важно следното: за сметка на другия, никога не можеш да решиш собствените си проблеми. Занижената самооценка ще си остане занижена, само ще се изгради навик да критикува и порицава другия, за да се чувстваш „личност“, защото, „вече ми писна“.
Другите причини за „изгода“ от семейни конфликти: вкус да подчинява (особено с убеждението: ако ме обича – ще отстъпи); вкус към драмата, внимание към своята персона, към своя семеен трилър (понякога дори провокират конфликт, просто като общуване!); усеща се жив, усещане за обновени отношения (в действителност, е насилие над нервната система и психика на близкия).
Ако все пак, целта е обозначена – да се запази семейството, да се подобрят отношенията – остава само мотивацията. Може да бъде, както негативна (например, ако не реша проблема, здравето ще се влоши още повече; и двамата ще страдаме; ще има опасност да се разделим, детето и родителите, също страдат); така и позитивна (семейството ще се запази, ще стане по-здраво, щастливо, ще се подобри здравето, ще си иде стреса).
3 крачка. Осъзнаване на ценностите и при двамата.
Трябва да се вземе лист хартия и да се раздели на три графи.
Графа първа – моите ценности в този конфликт. Например, семейство и творчество. Или: семейство и духовно развитие (а съпруга е против духовните ми интереси). И т.н.
Съответно, втора графа – неговите ценности. Например, семейство и: работа, мисия, творчество, приятели и т.н.
Ще откриете, че имате поне една обща ценност – семейството. Ако не откриете такава, нямате цели и желания за взаиморазбирателство. Общата цел – запазването на семейството – липсва тогава, когато вече сте скъсали отношения. Дори подаването на развод, все още не е показателно. Има значение само едно: някой от съпрузите е скъсал отношенията и живее отделно, при това, спокойно и удовлетворено. Само тогава може да се каже: само аз имам желание да сме заедно. А ако сте заедно, имате поне една обща ценност – вашите отношения. Просто се отнасяте по различен начин към тях. А да се борите няма нужда, трябва да се стремите един към друг.
3 крачка. Договорът „спечелил-спечелил“.
След като сме наясно, какво искаме и двамата, от какво няма да се откажем за нищо на света, но трябва да се откажете от: такъв компромис (където всеки се отказва от нещо); от изискванията, някой да отстъпи; от потискането на емоциите във фалшиво смирение и търпение; от търсенето на посредници при решаване на конфликта и раздуването му до вселенски мащаби. Всичко това не върши работа.
Трябва да печелят и двамата – да получат всичко според ценностната система на конкретната личност. Ценностите се различават много от капризите. Ценностите винаги са благи, винаги полезни и разумни. Капризите водят до явна деградация. Проблемът е в различаването. Например, съпругът може да мисли, че спътницата му в живота, явно деградират в кръга на приятелките или единомишленици по духовно развитие. Защо? Няма достатъчно информация, знания, няма навлизане в такава реалност.
Затова, преди да пристъпите към преговорите, трябва да изучите реалността в ценностите на близкия, любим и роден човек. Какво цени в отношенията? Защо му е толкова важно да реализира мисията си? С какво преча да постигне желаното като личност? И другите въпроси, които възникват в конфликта.
Проумявайки позицията му, трябва меко, нежно и внимателно да позволите да се запознае със своите ценности, увлечения, познания, практики. Нали защитаваме нещо – скриваме го, захлопваме вратата под носа на съпруга/та. А трябва да се отвори не демонстративно, а предоставяйки избор: ето, вратата е отворена. Ако пожелаеш, ако си готов – заповядай.
Помните ли филма „Нека да потанцуваме“ с Ричард Гиър? Неговия герой иска много да се научи да танцува, но се притеснява от желанието си, чак го е криел от съпругата. Но когато всичко излязло на яве, когато жената научила, колко е щастлив, колко му се иска да реализира заедно с нея тази своя ценност – всичко се получава по най-чудесния начин. Просто, когато скриват нещо от нас, ревнуваме, усещаме се не любими, страхуваме се да не бъдем изоставени, боим се, да не сме „чужди“, „не свои“.
И вече може да се пристъпи към договора. Графа 3: Договорът „спечелил-спечелил“. Какъв е моя 50% принос в отношенията?
Важна информация за жените. Ако искаме да се заемем с нещо: с духовна практика, творчество, създаване на женски клуб, психологически групи, здравословен начин на живот и т.н. – е много важно, предварително да общува с мъжа си, а не да започва срито. В противен случай, всяка наша промяна, колкото и да е невинна чудесна, блага, полезна, духовна, ще се възприема като измяна, като поява на съперник и няма да успеете по никакъв начин да го убедите в противното.
В древните мъдри времена, в такива случаи, жената е молела мъжа за благословия. Съпругът е спокоен, нещо повече, може да помага, да съветва, да участва. Нима не е чудесно?
Може да запитате съпруга: „Как смяташ, мога ли да се занимавам с това и това…?“ И дори да е против, трябва да намерите полезни за него аргументи. Например, скъпи, ако се занимавам с духовна практика, ще се моля за семейството ни, за твоето здраве и за нашите деца, за успеха на твоя проект и т.н. Кой може да се окаже, ако е казано с любов? Или: мили, ако съм в театралния клуб с приятелките, ще се реализирам емоционално и няма периодично да ти досаждам с истерия, напротив, ще бъда по-спокойна и любвеобилна.
Важна информация за мъжете. Каквито и ценности да имате (предназначение, мисия, приятели, риболов, родители, работа, бизнес и т.н.), ако жената не се чувства любима – няма как да избегнете конфликта на ценностите. Да, времето ви е ограничено, силите също, а каво точно иска тя – никак не е ясно. Но. Дори в такива случаи, просто се договорете: дайте ѝ твърдо обещание, че веднъж в седмица, в ден, час на ден, половин час на ден (но не по-малко от веднъж в седмица) – да сте с нея, напълно и безрезервно.
Например, можете да дадете обещание, че следващата неделя ще отидете на планина или на кино, на гости или ще си направите романтична вечер, или просто заедно ще гледате филм, ще почетете книга и т.н. Тя ще се съгласи на ВСЯКА блага мисия, няма да ви ревнува от приятелите. Ако присъствате в отношенията ви и ѝ дарявате любов – ще приеме вашите ценности. Ако жената е любима – ще ви вдъхновява и помага с любовта и вярата си. Ще сте по-успешни и реализирани. Нима не е чудесно?
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article7713-konflikty-na-urovne-tsennostey
Психопатка ли си, ако му ровиш в телефона
Няма какво да се лъжем – ако проверяваш телефона на половинката си редовно, без значение дали пред него, или зад гърба му, значи нещо не е наред. Въпросът е кое по-точно не е, както трябва. Твоята глава или неговото отношение към теб, което те кара да се съмняваш в чувствата и предаността му.
Препоръчително е, когато имаме някакъв проблем, първо да потърсим причината в себе си. Нека видим какви може би са проблемите ти, ако не спираш да проверяваш телефона на любимия си и само чакаш той да отиде до банята, за да прочетеш всичките съобщения, които си е разменил през последните дни. Следващите редове може да ти бъдат изключително полезни и да ти помогнат да намериш вътрешен мир:
Липсва ти самочувствие
Огромна част от пробемите ни, особено любовните, са продиктувани от липсата на достатъчно самочувствие. Ако и ти се съмняваш в себе си, то неминуемо предаваш тази несигурност в отношенията си с партньора. Постоянно живееш с идеята, че той ще си намери друга, защото ти не си достатъчно добра. Помни, че е твърде вероятно това да се случва само в твоята глава, а за партньора ти да си богиня. Повече самочувствие няма да ти навреди, а и щом този човек е с теб, значи ти си най-добрата за него и го заслужаваш.
Връзката ви не те задоволява
Неудовлетворените хора винаги си търсят проблеми, може би и ти си от тях. В здравите връзки партньорите имат вяра един в друг и в това, което са изградили. В токсичните винаги нещо не е наред и постоянно се пораждат съмнение, макар и безпочвени. Също така е много важно взаимно да уважавате личното си пространство. И по принцип, ако сте доволни от отношенията си, това няма да е трудно. Замислете се, има ли нещо, което партньорът ви не ви дава. Получаваш ли достатъчно внимание от него?
Може би обмисляш изневяра
Истината е, че този, който постоянно се притеснява да не му изневерят, всъщност има навика да изневерява. Прехвърляш собствените си гузни мисли върху човека, когото обичаш. Просто защото знаеш на какво си способна и си убедена, че и любимият ти е готов да те предаде.
Имаш проблеми с доверието
Много е възможно, ако в миналото някой те е предал, да имаш сериозни проблеми с доверието. Но фактът, че са ви лъгали преди, не трябва да ви пречи в настоящето. Отърви се от лошите спомени и имай малко повече вяра на човека, с когото си сега, особено ако нямаш повод за съмнение.
Не умееш да поставяш граници
Във всяка връзка трябва да има ясно поставени граници. Без значение дали става дума за любовни, приятелски, родителски или работни отношения. Важното е да знаеш къде е границата, която не бива да прекрачваш, защото и ти, и любимият ти трябва да имате лично пространство. Само така ще имате здравословни отношения и ще се чувствате щастливи. Проверката на телефона определено не е част от здравословната връзка и предизвиква дискомфорт в партньора. Ти как би се почувствала, ако той не спира да следи всичките ти контакти и не ти дава шанса да имаш лично пространство? Няма да ти е приятно, нали?
Страхуваш се от откритите разговори
Проблемите трябва да се поставят на масата и да се разрешават с разговори. Ако нещо те притеснява, недей да премълчаваш и да търсиш причини за скандал в телефона на половинката си. Може би ти самата криеш нещо?
Имаш нужда от внимание
Ако мислиш, че твоят човек не ти отделя достатъчно внимание и подозираш, че го пренасочва върху друга жена, най-добре е да го обсъдите. Ровенето в телефона е безмислено и дори обидно. Има хиляди начини да го накараш да ти обръща повече внимание, включително и да му го кажеш директно. Ако той те обича истински, ще направи всичко възможно никога повече да не се почувстваш така.
Не си готова за сериозна връзка
В случай, че имаш нуждата да проверяваш любимия си и то зад гърба му, постоянно, значи може би не е сега моментът да започнете връзка. Ако не си готова за нови сериозни отношения и си обсебена от мъчителни съмнения, значи или това не е твоят човек, или просто не е настъпил подходящият момент.
https://woman.bg/seks-i-vruzki/psihopatka-li-si-ako-mu-rovish-v-telefona.63845.html
Няколко ефикасни съвета как да привлечете мъж в живота си
Днес обръщаме поглед към една известна психоложка- Юлия Ланске, която ни предоставя няколко съвета за това как да привлечем мъж в живота си.
Шепа лотарийни билети
Причината някои дами упорито да остават без половинки е една, макар и криеща се под различни маски – жените често подхождат погрешно към интимните отношения, забравяйки (или не подозирайки), че те са цяла система, механизъм. В неравната схватка с разума влюбеното сърце най-често побеждава. За какви механизми да мислиш, когато има химия, когато си влюбена до уши? Точно това е разковничето – че до любовта с мъж се стига постепенно. А сега да караме по ред на номерата.
Представете си, че са ви предложили да участвате в лотария и да си изтеглите билетче. Вие взимате само едно. Вероятността то да е печелившо е крайно малка. По подобен начин действат жените и в избора на партньор – вкопчват се с един, най-често първия срещнат мъж, а после се тюхкат, че той се е оказал неподходящ. Това е все едно да се метнете надолу с главата в горско езеро, без да проверите какво се крие под водата.
Проблемът е, че жените често пропускат етапа на избора поради безумна страст или липса (игнориране) на други кандидат-партньори. Но да се върнем към лотарията. Ако грабнете цяла шепа билетчета, СЪС СИГУРНОСТ ще има поне един печеливш. Схванахте ли аналогията? Във вашето обкръжение трябва да има възможно най-много мъже, които да сравнявате помежду им, да изучавате, да опипвате, ако искате. Но непременно използвайте възможността си да избирате прецизно. Това е крайно важно, ако нямате намерение да губите години за неподходящите партньори, които ви подхвърля съдбата.
И така, вие сте отсeли всички печеливши варианти и сега неизбежно ще трябва да се спрете на един от тях. Как да направите избора си, за да не съжалите после, че не сте предпочели някой от останалите?
Тук има доста хлъзгави моменти. Този избор сам по себе си е един хлъзгав лед. Искам да се спра на 5 фундаментални грешки, които според мен жените допускат най-често.
1. Основната грешка в избора – да не избираш. Жената винаги избира, а мъжът – завоюва. Когато жената го лишава от възможността той да я завоюва, тя не позволява на тази връзка да продължи напред.
2. Да избереш нещо чуждо. Това няма да донесе щастие нито на вас, нито на партьнора ви. Триъгълникът може да е най-устойчивата фигура, но не и ако е любовен.
3. Липсата на критерии за избор. Ако не осъзнавате ясно какъв точно мъж ви трябва, ще избирате въз основа на емоциите и симпатиите си. Ще започнете да градите любовна връзка, а когато ефектът от любовната химия се разсее, с изненада ще откриете, че имате до себе си чужд и нежелан човек.
4. Твърди изисквания към мъжа. Да не пие кафе, да си бръсне подмишниците, да ви купува бонбони всяка събота – преувеличавам, разбира се. Но понякога жената може дотолкова да стесни кръга с изискванията си, че да намали и вероятността такъв мъж изобщо да съществува.
5. Танго със старите грешки. Често жените повтарят един и същ несполучлив сценарий на любовните отношения, зацикляйки на един типаж мъже. В крайна сметка се оказват в порочен кръг, връщайки се отново и отново към изходната позиция и към подобни партньори.
Не се страхувайте да посветите на избора измежду „финалистите“ няколко месеца. Това време е нищо в сравнение с мащаба на важността на процеса. Подборът трябва да е внимателен и прецизен. Представете си, че избирайки си мъж, вие сякаш строите каменен мост от един бряг до друг – от самотата до хармоничната връзка. Нужни са ви точно сто каменни блока за него. И дори и да са изработени от най-здравия възможен материал, ако съберете само 99, мостът ще остане недостроен и ще рухне по-късно, повличайки със себе си и двамата партньори.
В избора на мъж има само 4 блока. Това са нивата на връзка, на които вие с партньора трябва да си съответствате, за да бъдат отношенията ви хармонични и безоблачни: сексуално (физическо влечение), емоционално, интелектуално (връзка на ниво общуване), духовно (душевна откритост един към друг). Важно е да помните, че всичките тези нива се свързват в строга последователност, задължително от първото към четвъртото. Освен това имайте предвид, че при различни хора тези нива се разкриват с различна „скорост“, а при мъжете могат и доста да се забавят, като изключим първото. Оглеждайте се внимателно и не пришпорвайте нещата. Това не е като да си избереш чанта от бутика, нали?
Пожелах си теб!
Че как ще пропуснем формулирането на желанието? Неуморните британски учени потвърждават, че ако си поставите ясна цел, най-добре написана на хартия, това повишава вероятността да я постигнете десет пъти! Така че определете за себе си какъв мъж си представяте в ролята на ваш съпруг, с кого бихте искали да живеете дълги години – и започнете да го търсите.
За начало определете общите характеристики, които са важни за вас (само че не прекалявайте): възраст, местожителство, интереси, ценности. Иначе може да се влюбите до уши в мъж от Австралия и ако не сте готови да се преселите, да изгубите години в терзания и виртуална любов.
На втория етап включете по-точни параметри. Това ще ви помогне да разберете с кого искате да отидете на среща и да продължите да общувате и с кого не е нужно да си губите времето. В тази графа влизат външният вид, образованието, наличието на деца, нивото на доходи, начинът на живот.
Важно е да не се затваряте в рамките на любимия си мъжки типаж, общувайте с различни мъже. Не бракувайте обожателите си заради дреболии или заради слабо първо впечатление, особено пък на база на външния вид. Мъжът също има нужда от време, за да разкрие всичките си страни.
Общо взето вземете решение за себе си и нагласете филтрите според вашите предпочитания – дали искате да станете съпруга на професор от Харвард или на любител-мореплавател, дали си представяте сватбена церемония с романтичен рок-музикант или с креативен художник-постмодернист. И нека добавя една черешка на тортата на изискванията ви – мъжът трябва непременно да е достоен, преуспял и да стои над вас по социално положение. Именно този критерий в избора ще ви осигури благоприятен сценарий, в който мъжът е глава на семейството, а жената е слаба и обгрижвана. Освен това потенциалният ви партньор непременно трябва да има твърдото намерение да ви направи щастлива. Отношенията ви трябва да се базират изцяло на любовта, на доверието, на приятелството, разбирането и уважението. Той трябва да може във всеки един момент да ви каже като героя на Том Круз в „Джери Магуайър“ „Ти ме допълваш“.
https://woman.bg/seks-i-vruzki/nyakolko-efikasni-suveta-kak-da-privlechete-muzh-v-zhivota-si.60487.html
Човек може да се промени само в един случай…
Когато излизах от тежки отношения, доста време, мислено, се стисках за тях. Т.е. беше ми ясно, че са безполезни, но ми се струваше, че мога нещо да поправя.
Когато мъглата на еуфорията се разсее, започвах да различавам всички психологически особености на другия човек. Винаги съм ги знаела в дълбините на душата си, но, както повечето от нас, живеех с увереността, че любовта е способна да промени всичко.
Търсех статии на тема зависимости, за акцентите на характера, за природата на инфантилността и манипулациите, и т.н. Публикувах ги на своята страница, показвайки на човека: „Ето, гледай! Какво се получава! Ето как е устроено всичко!“
Досещате ли се, какви отговори получавах? Правилно, агресия и „и ти си глупачка“. А кaкво очаквате? Това, което сочите с пръст в човека, боли. Всички особени модели на поведение, са психологическа зaщита от душевни рани. Това са създадени от години поведенчески стратегии, които позволяват относително комфортно съществуване без да бъде завършена личност.
Сега мога с увереност да кажа, че човека може да се промени. Действително. Но само в един случай – КОГАТО САМ ГО ПОЖЕЛАЕ.
Навярно си мислите, че ще стaнете мотивaтора, за който, въпреки който, близкият ви ще пожелае да се промени? Не се залъгвайте. Вaшето влияние не е по-голямо от времето навън. Към вaс, вероятно, ще се приспособят, ще си вземат чадър за лошо време, но няма да променят убежденията си, a още повече – структурата на своята личност – зарaди облаците навън… Наред ли сте?
Ако смият човек внезапно установи, че в мрачно време му е тъжно, а горещо му е дискомфортно… Когaто му омръзне да е дълбоко нещастен, неуспешен, когато забележи, че живота му не се подрежда така, както му се иска, или още нещо… Или, с какво ли не си прави шеги бог, получи насън озарение, „някак неправилно живея“… Тогaва всичко е възможно.
Но вече ще сте далеко от епицентърa на взривa… И по-добре да сте по-далеко, за да не ви отнесе взривната вълна… Защото, да си признае, че „сам е причина за всичко в живота си“, е много трудно изпитaние. Кaто прaвило, причина за неудaчите се нaзнaчaва този, който е редом… Или е бил редом… Докато този човек не измине дългият път до разбирането, от кого започва всичко в живота ни… Ако поиска да напредва…
Донaлд Уолш е писaл, че „най-доброто, което можем да направим за любим човек, е да му предоставим повече от самите себе си“. Не злобата, не отмъщението, не „да видим, как ще се оправяш без мен“. Това е спокойната убеденост, че всеки човек има прaвото да бъде такъв, какъвто е. Дори това, че временно (винаги е временно) сте двойка, не ви дaва прaво да променяте другия човек. Отговорни сме само за себе си. Раждаме се отделно един от друг и си отиваме сами. Всеки има свой собствен живот и предназначение.
Вaшaта воля се простира само върху вашият живот. И не бива да се правите на Господ, въобразявайки си, че може да влияете върху съдбата на друг човек. Остaвете го на спокойствие си се заемете със себе си. Психолозите имат принцип – да не решaват проблемите на клиентa без да го поиска. Дa, ако не го иска, още не е станал клиент.
Затова си струва да следвате златното прaвило: не се месете там, където не ви питат. Подчертавам, възрастен, психически здрав (не вие трябва да съдите за здравето му) човек, е в състояние да вникне в проблемите си или да помоли за помощ, ако не може да ги реши.
Стaнете творец на съдбата си – това е най-доброто, което може да направите в живота. Ако някой може да се промени редом с вас, ще се получи. Може да станете мотивaтор, пример за подражание. Ако другия не го привлича вашият път, не го вдъхновява, прекрасно, явно си има свой път. А с вaс редом, ще дойдат тези с подобен на вашия път.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_6269
P.S. Докато превеждах тази статия съобразих, че по този начин разсъждават всички, които са прочели доста езотерика и психология. Но това не е достатъчно да промени отношенията. Замислих се над нюансите, които провалят, наглед, добрите намерения. И ето какво измъдрих…
Всеки може да промени другия и го прави постоянно: доказателство е адът, в който живеем – променили са ни според нуждите си, а на всичко отгоре, са ни накарали да повярваме, че е по наше желание. За да промениш някого, трябва той да не разбира, че опитваш да го променяш – всеки натиск предизвиква съпротива. Но все пак, замислете се, защо има толкова мъже под чехъл, как са успели да им се качат на главите. Отговора е: малко по малко, незабележимо. Но тази промяна създава семеен ад, а не очакваното спокойствие, защото е мотивирана от страхове, от осъждане – егото, което създава противопоставяне.
Когато се съсредоточавате върху нечии недостатъци, те нарастват до чудовищни размери в съзнанието ви, забравяте за добрите страни на човека и започвате да го преправяте, убедени, че постъпвате правилно, т.е. гледате на него отвисоко, като на несъвършен. Това отношение никога не дава хармоничен резултат. За да получите нещо трайно и хармонично, трябва да подходите С НАГЛАСА ЗА ВЗАИМЕН КОМПРОМИС – тогава не изглеждате високомерно и са много по-склонни да ви изслушат, да не се противопоставят. Нормалният, уважителен разговор е липсващото в семейството с напрегнати отношения. Много лесно може да отрежете, че човека не е подходящ – по същество, е бягство от отговорност, заставате в ролята на невинна жертва. Все пак, не забравяйте, че нищо не е случайно, нещо ви е привлякло, а наистина ли сте използвали всички възможности? Не сте ли забравили, че човека има и хубави страни, които ви привличат. Съсредоточете се върху тях, направете ги водещи в съзнанието си, а не въображаемите недостатъци, те са просто разликите, които правят всеки човек уникален.
Йосиф Йоргов
Мария Магдалена – Чудото на раждането. Трансформация на илюзията
Радвам се да ви приветствам, любимо семейство! Аз Съм Мария Магдалена. Ние Сме семейството на светлината. Ние сме едно – Семейство! Ние с вас сме Любов! Затова сме винаги редом с вас: Любов до Любов!
В този момент «сега» ще поговорим за източника и трансформацията на страховете преди раждане. С Любов и Осъзнатост. В Единение с вас.
Въпросите за раждането през Новата Ера са напоени не със страх, а с осъзнатото желание да се трансформира този страх, освобождавайки се от болезнените илюзии. Не можем в едно послание да отговорим на всички въпроси, свързани с раждането. Но можем с любов да ви вдъхновим на разговор с вашата душа за намиране на самостоятелни отговори. По този начин ще разширите своя мироглед и ще усетите отговорност при самостоятелното опознаване на Битието. И в това е същността на вашия свободен избор!
От къде произлизат страховете преди раждане?
Прекрасни мои, знаете, че именно в произхода се крият отговорите на въпросите ви. Главното е, да ги усетите с душата и сърцето.
Източника на страха винаги е МНОГОМЕРЕН. За удобство при възприемането, ще осветим тази илюзия – първопричината – от разни страни!
ДУХОВНО РАЖДАНЕ
Започвайки беседата за раждането — поканване на душа в човешкия род, е по-уместно не с физиологическите особености на процеса. Раждането е материализация на любовното съ-творчество на мъжа и жената.
Отначало става духовното раждане на душата. Случва се тогава, когато духа избира семейството по вибрации и предназначение.
Този процес може да е двустранно осъзнат: влюбената двойка призовава бебе-душа в семейството си. И в подходящото време става ЗАЧАТИЕТО.
Това е ново ниво на осъзнато зачатие през Новата Ера: ДУХОВНОТО ПРИВЛИЧА МАТЕРИАЛНОТО, а не обратното, както е било при «старите» вибрации.
От къде произлиза човешкия страх от духовното раждане?
Виждате ли, прекрасни мои, раждате се постоянно: с всяка нова осъзната мисъл, с последвалото разширение на сърцето, с новия мироглед. И това също може да е болезнено, когато на духа пречи СЪПРОТИВАТА НА УМА-ЕГОТО. И тогава започва или депресия, апатия, упадък на силите или, напротив, агресия, гняв, илюзорни предубеждения с умствен характер, изразени като спор-борба със себе си и обкръжаващите.
И така, за да се трансформира страха от духовното раждане, съществуват всички инструменти и средства да се преобразува миналото безболезнено за тялото и психиката. И това се подпомага от ПРИЕМАНЕТО, от ПОКОЯ, от МЪДРОСТТА, от РАДОСТТА И ЛЮБОВТА.
ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ НА ОТНОШЕНИЯТА
Илюзорното «увеличаване» на страха преди раждане е от НЕУВЕРЕНОСТ В СЕБЕ СИ, В МЪЖА, В БЪДЕЩЕТО. Това са условията, изискване на егото, което се стреми към безопасност по този начин, който е комфортен именно за него, извън осъзнатостта.
Но, както знаете, ЛЮБОВТА Е БЕЗУСЛОВНА! ТЯ Е! Тя няма нужда от потвърждение за взаимност и обещания, всичко това е необходимо на егото. И затова, ако няма увереност, ВЯРА, че всичко е уместно и синхронно – страха преди раждане се усилва.
Усетете: зачатие вече е факт, двойката са вече творци, независимо от отношенията, от същността на взаимните уроци. Съответно, с вибрациите си са привлекли ДУША-ЛЮБОВ. И е уместно да я приемете като Дар! И ТОГАВА ЦЕЛИЯ СВЯТ ЩЕ СТАНЕ ПЕЛЕНА ЗА НОВОРОДЕНАТА ДУША! Главното е, да не се съпротивлявате на това, което е «сега». И тогава, психологическия страх пред бъдещето изчезва, трансформирайки се в по-осъзната ЛЮБОВ!
ИЗТОЧНИЦИ на БОЛКАТА
Източник на всяка болка е СЪПРОТИВАТА НА РАЗНИ НИВА НЕОСЪЗНАТОСТ (ФИЗИЧЕСКО, ПСИХОЛОГИЧЕСКО, МЕНТАЛНО и т.н.).
Източник на физиологическа съпротива се съдържа в клетъчната памет (ДНК). Ще го разгледаме малко по-късно.
Психологическата съпротива, както вече казахме, е съпротива на раждането. На егото-ума му се «струва», че над «него» ще се гаврят, ще го мъчат и други подобни. То рисува страшни картини на предполагаемото развитие на събитията (раждането), неосъзнато създавайки образи-проблеми, които имат свойството да се материализират.
НА его-ума е некомфортно преди раждането: жал му е за себе си.
Но това е избор на човека!
Нали има само две състояния, върху които може да концентрирате енергията си всяка секунда: неосъзнат страх (илюзия) или осъзната Любов!
И ИЗБОРА СЕ ПРАВИ ОТ ЧОВЕКА ВИНАГИ! НАПРАВЕТЕ ГО СЪС СЪРЦЕТО СИ, С ДУШАТА СИ С ЛЮБОВ!
КОЛЕКТИВНА ОБРАЗНОСТ
Това е същността на социално-менталното мнение: «Раждането е…», «През това не се минава по друг начин…» и други подобни.
Колективното его винаги се стреми към подобието, към общите тенденции.
Страха от раждането е предизвикан от колективната представа за мъчителното раждане, което травматизира психиката и тялото.
От друга страна, обкръжаващите «прочитат» в биополето ви информация за вътрешния ви страх, добавяйки още повече образи за «ужасното раждане». И от този затворен кръг стари енергии, също има ИЗХОД.
УСЕТЕТЕ СВОЕТО ДЕТЕ! МАЙКИ И БАЩИ, УСЕТЕТЕ!
Не разделяйте себе си и детето, решавайки своите егоистични проблеми само за себе си, това е извън всякаква уместност!
Вибрациите на Новата Ера позволяват да ЧУВСТВАТЕ И ТВОРИТЕ РЕАЛНОСТТА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ОБРАЗНОСТТА, НА МЕЧТАТА.
Усетете своята реалност на раждането като дар на любовта, удивителен дар за хората! С Любов и Осъзнатост… И ЕДИНЕНИЕ С БЕБЕТО-ДУША! САМО В СЪ-ТВОРЧЕСТВО: ДВОЙКАТА (или майката, ако е сама) и ДЕТЕТО!
Нарисувайте, изпейте, съчинете Мечтата за появата на малкото, разкажете му за това! Усетете ответната му реакция! Беседвайте!
ВЪРНЕТЕ ЗАГУБЕНАТА ГЕНЕТИЧНА ВРЪЗКА МЕЖДУ МАЛКОТО И РОДИТЕЛИТЕ! След раждането, възстановяването на тази връзка, понякога е сложно! Възникват проблемите «бащи и деца», в основата на които са именно предродилните страхове.
И помнете: БОЛКАТА ВИНАГИ Е РАВНА НА СТРАХА, НА ЛИПСАТА НА ВЯРА, НА МЕНТАЛНАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКА БАРИЕРА, НА ЗАГУБАТА ХАРМОНИЧНАТА ВРЪЗКА С ТЯЛОТО! Това е определен тест за Любов и Осъзнатост!
ВСИЧКО Е ПО ВАШАТА ВОЛЯ!
РАЖДАНЕТО Е ДАР И ЕДНОВРЕМЕННО, ИЗПИТАНИЕ НА ДУХА, ДАЛИ СТРАХОВИТЕ ИЛЮЗИИ ВЛИЯЯТ НА ЛЮБОВНОТО СЪТВОРЕНИЕ!
И ИЗПИТВАТЕ СЕ САМИ!
ДАЛИ ЩЕ РОДИТЕ БОЛЕЗНЕННО ИЛИ БЕЗБОЛЕЗНЕННО – ЗАВИСИ САМО ОТ ВАС!
ИДЕОЛОГИЧЕСКИЙ АСПЕКТ СТРАХА
Идеологиите унижаващи женската същност, митовете за «първородния грях», менталните медицински заблуждения, приели (засега!), че раждането е физиологическа болка – всичко това са уроци на миналото, същност на експеримента.
През епохата на Новата Ера, имате възможност да приемете любовта в цялата ѝ пълнота, а света, в цялото му многообразие и безкрайно усъвършенстване.
ДОШЛО Е ВРЕМЕТО ПРОСТО ДА ОБИЧАТЕ, без спорове, аргументи и ментална идеологическа борба.
ГЕНЕТИЧНИ И КАРМИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА СТРАХА ОТ РАЖДАНЕТО
Дошло е времето да поговорим за свещения ви храм на душата – вашето ТЯЛО.
Да поговорим за генетичните и кармични уроци (същността е една, но за по удобно възприемане, «разделихме» тези понятия), заложени във вашата ДНК.
Генетичната памет на ДНК предполага страх (или, напротив, липсата му) на родителите/рода: техните страхове (или РАДОСТ) преди раждането.
Ако при вашите родители има този урок-страх, преобразувайте, на първо място, в себе си, а в останалите, със своя пример на осъзнато духовно раждане в любовта. По този начин ще проявите за света надежда и вяра, че раждането е дар!
Кармическата памет на ДНК отразява именно вашия опит от предишни раждания в минали инкарнации.
Всичките тези аспекти на «паметта» (генетично-кармични) са запечатани в клетките ви.
И Е МНОГО ПРОСТО, ЛЕСНО И РАДОСТНО, ЧРЕЗ ЛЮБОВНИТЕ ВИБРАЦИИ, ДА ТРАНСФОРМИРАТЕ ТАЗИ КЛЕТЪЧНА ПАМЕТ!
ПОГОВОРЕТЕ С КЛЕТКИТЕ СИ С ЛЮБОВ И ОСЪЗНАТОСТ!
ВАШЕТО ТЯЛО Е ГОТОВО ОТДАВНА ЗА СЪ-ТВОРЯВАНЕ, ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО!
РАЗСКАЖЕТЕ НА ТЯЛОТО СИ ЗА ВАШЕТО ЩАСТИЕ, ЗА ВЯРАТА ВИ, ЗА РАДОСТТА, ЗА ПОКОЯ, ЗА ЧУДОТО РАЖДАНЕ!
И ТЯЛОТО ВИ ЩЕ ОТКЛИКНЕ!
ТЯЛОТО ЩЕ ЗАПОЧНЕ ДА СЕ ПОДГОТВЯ, ДА ПОВИШАВА ВИБРАЦИИТЕ СИ, ЗА ДА МОЖЕ РАЖДАНЕТО ДА Е ОСЪЗНАТО, БЕЗБОЛЕЗНЕНО, СЪЕДИНЯВАЩО ДУШИТЕ С МАЛКОТО И ЦЯЛОТО СЕМЕЙСТВО, С ЧОВЕЧЕСТВОТО, С ГАЯ, С ВСЕЛЕНАТА!
И ТОЧНО ТОВА Е ЧУДОТО НА РАЖДАНЕТО!
ВИЕ СТЕ ОТ ЕДИННИЯ РОД НА ЛЮБОВТА!
ВИЕ СТЕ ОТ СВЕТЛИНАТА И ОСЪЗНАТОСТТА!
ВИЕ СТЕ БЕЗКРАЙНО ЛЮБИМИ!
С Любов, Мария Магдалена, Семейството на Светлината
Антон и Нина (АнтоНина)
Превод: Йосиф Йоргов
http://rdlove.ru/2017/04/07/chudo-rozhdeniya/
Манегетти – Женските комплекси
Ако в жените се проявяват всичките три модалности на комплексите, то при мъжете се проявява само първата от тях, а за въздействието на другите е задължен на жената. При това, мъжът се сблъсква с последствията, за които, на първо място, се разплаща самата жена. Но дори знаейки за такова въздействие върху него, мъжът не изоставя любимата жена, понеже трудно се справя без нея.
Комплекса „лилитизъм”. Този психологически тип се споменава в легендите на всички народи. Има много имена: „черна луна”, „Йемандже”, „Лилит”, „анти-Ева”. Жената от този тип утвърждава единствен абсолют – самата себе си, като поставя навсякъде и винаги себе си на първо място. Древният мит за Лилит се предава от поколение на поколение. Факта, че Лилит е смятана за анти-Ева, е показателен за древността на този стереотип. Той се е превърнал в архетип в структурата на женската психология, представяйки логиката на антагонизма, противопоставянето на мъжете на всяка цена: антагонизъм заради самия антагонизъм. Лилит – това е образа на вечната бунтарка, въставаща против света на мъжете. В сънищата си често се вижда като монахиня, като забулена жена, жена с рижи коси, силна и стремителна. Тя олицетворява реванша и отмъщението на жените към мъжете.
Жените от този тип се смятат ощетени, защото мъжете злоупотребяват със своето положение, насилват, мамят и несправедливо са изоставени.
Феноменологията на „лилитизма” е особено силно проявена във феминистките групи. Във феминисткото движение често се говори за нещастията и страданията, на които са подложени жените по целия свят. Всички феминистки твърдят, че съществува необикновено женско начало, благороден произход, особена тайнственост на удивителните и трансцедентални свойства, присъщи само на женската душа. Смятат, че същностния принцип на женската душа принадлежи само на жената, и нито един мъж, никога няма да може да забележи, нито да разбере, нито да се докосне до него.
Светът на феминизма се основава на борбата с мъжете, на пропиляване женската сексуалност, което води до обща фрустация. Движението на феминизма не води до повишаване на женското благоденствие, а само влошава нещата. Агресивното поведение силно вреди на жената, като в крайна сметка я води до още по-голямо разочарование, потиснатост и отчуждение.
Стереотипът на поведение, който води младите жени към загуба на самите себе си е следния: докато момичето е на 14 – 16 години, то е желано от управляващите групата, но след време губи своята жизненост и сексуална привлекателност и следствие на това, престава да е интересно. След това, доста свободно се впуска в обществото. Среща мъж, разиграва се спектакълът на влюбеност, но в крайна сметка заявява, че мъжът се е възползвал от нея и това я е съсипало. Когато животът избута такъв тип жени, извън центъра на водовъртежа, те обвиняват за това мъжете, че са използвачи, като по този начин спотаяват първопричината, обусловена от феминистката среда.
Комплекса на „бабата”. Това е негативен архитип, който е заложен дълбоко в женската психология. Има много лица, криещи се зад образа на монахинята, на възрасна жена, на майка, на малко момиченце и е много по-силен от комплекса на „лилитизма”, защото последният управлява архетипа на „бабата” с помощта на свързващи се образи – от Великата майка до скелета и смеещия се череп.
Играта на „баба” е в следното: жената дава възможност да е използвана, като заема ролята на невинно и беззащитно момиче, неспособно да се справи достойно с ужасната реалност на живота. Но точно с това безотговорно състояние жената предизвиква агресия и възбужда еротично.
Отначало „бабата” принуждава жената да навлезе в отношения като чисто инфантилен обект (става въпрос за всички видове отношения мъж/жена, но това най-много благоприятства кръвосмешението), а после отсъжда: „Видя ли какви ги забърка?”. Тя подтиква жената към безотговорност, за да обвинява после и да кълне. „Бабата” е свързана с една от мъртвите планети, най-вероятно с Луната; отправилия посланието е умрял преди много милиони години, но то продължава да живее чрез живите, затова всяка жена продължава да вярва в себе си, че Древната Майка все още съществува. Изглежда, че този комплекс е от областта на фантастиката, но е напълно реален и определя вътрешния свят на жената.
Психологията на задънената улица: „жената-примамка”. Единствената причина за проява на всяка негативност и противоречивост на женското същество, се крие в съвкупността на посочените три комплекса, които съставят универсалната негативна стратегия на жените. Никак не е важно, каква се явява една жена – сестра, майка, съпруга, любовница, приятелка, сътрудница, секретарка, началничка – като жена винаги ще прибягва до стратегията на задънената улица, ще използва психологията на примамка.
Жената става примамка несъзнателно, а така ви примамва в ситуация без изход, в която попада и самата тя. Бих се съгласил с такава стратегия, ако даваше на жената поне екзистенциално преимущество, дори това да води до разрушаване на мъжа.
Жената използва стратегията на примамка с деструктивни цели в отношенията й:
1) между две жени;
2) между мъж и жена, равностоен или не на жената;
3) между жена и превъзхождащ я мъж.
При това винаги се използва една и съща стратегия:
а) определя жизнения елемент: жената в средата си (семейство, училище, църква и т.н.) определя симпатичния й обект;
б) тактика на сближаване: влиза в контакт като привлича вниманието на интересуващия я субект;
в) въвличане в действие: жената въвлича този човек в ситуациите си (чрез чувства, секс, проблеми, потиснатост или тревога, икономически проблеми), като го принуждава да извърши действия, които й се струват необходими;
г) фрустация и нападение: понеже дадените действие не водят до позитивен резултат, до победа, жената преминава към нападение („Видя ли, какво направи? Аз съм съкрушена! Какво да правя сега?”), като прехвърля на другия човек вината за неудачните отношения.
Тази женска игра успява почти винаги, но побеждава само стратегията, а самите играчи губят. Съвсем не е нужно играчът да е умен, защото стратегията се базира на трите базови женски комплекса. Многовековният ум на стратегията манипулира жената.
Жената се чувства длъжна да постигне желаното, да отпразнува победа, и да остане в дружески отношения с партньора: „Исках да те обичам. Исках да правим секс. Да, исках да печелим заедно пари. Исках да сключим сделка с теб. Исках да те опозная по-добре…”. И това продължава докато отношенията функционират и си струва тяхното продължаване, в противен случай следва раздяла. Но жената постоянно разиграва трагедия, прибягва към шантаж, като по този начин намалява своята духовност. Много често постига историческа, егоистична и социална рационалност, но губи властта си над душата си, а това я води надолу.
Практически по целия свят при конфликт между мъж и жена, обществото взема страната на жената. Мъжът винаги е виновен, защото е сглупил и е навлязъл в играта, която е фалшива по начало. Харесало му е да играе и е готов да повтори всичко, но жизнените сили на жената няма да бъдат спасени.
Жената се разплаща, не заради причиняването вреда на другия човек, а за пораженията на собствената си душа. Често, отстрани всичко изглежда наред, но външните победи не компенсират загубата на собствения източник, като лишават жената от възможността да се наслаждава на собствения си живот. При нея се появяват различни психо-соматични разстройства, възникват подтиснати състояния, нощни безпокойства, странни нощни видения, психологията е подтисната, появява се страх, който предизвиква неувереност – и всичко това, защото в личността на жената са се заселили чудовища. Причина за това е предателство на собствената духовност.
Откъс от книгата на Антонио Манегетти „Жената на третото хилядолетие”.
http://provizitku.ru/politosociolog/menegetti_antonio__zhenhhina_tret’ego_tysjacheletija__m___2001__132_s.html
Коментар №27
bary 30/03/2010 • 00:10
Тук всички сте зомбирани без грам мисъл в главата!
Коментар №26
Lida 03/03/2010 • 15:57
Може би очакваш да се вместя в някакви клиширани рамки, за по- лесно смилане. Имам питане, bary- когато се стремиш да си като всички, можеш ли да си себе си?
Независимо от това какво ще ми отговориш- „диагнозата“, която ми постави, е твое виждане по въпроса. Това, което има значение за мен е как се чувствам аз и хората около мен. Когато се чувстваме добре, значи всичко е наред и е съвсем нормално да искаме повече хора да се чувстват така, но за никого не е задължително. Прощавай за предишния коментар, и аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.
Коментар №25
bary 27/02/2010 • 22:41
Лидке, чел съм доста за да мога да преценя, че бръщолевиш пълни глупости. Ти не си на себе си, моето момиче.
Коментар №24
Lida 24/02/2010 • 08:09
На главната страница има предупреждение:
Ако това са глупости за вас, спасявайте се веднага, защото след прочитането може вече да не сте същите.
Коментар №23
bary 23/02/2010 • 22:57
Абе, що не се скриете някъде с вашите глупости. Никой, темата е за комплексите, ако не си забелязал докато си бил на някоя друга планета духом.
Коментар №22
Lida 19/02/2010 • 21:29
Тези гласове, които сочат някого като виновник за болката, които изискват осъждане и възмездие, които говорят на всеки, че е нещо изключително и го карат да се доказва- при това юркат безогледно и не се интересуват кой колко е капнал. Тези, които ти казват, че трябва да се променят всичко и всички, които не харесваме и в крайна сметка се оказваме воюващи за нещо по-добро, което така и не идва. Тези гласове се надпреварват и надвикват във всяка глава с една-единствена цел- да не би някой слънчев ден да се чуе едно тихо и плахо гласче, което говори, че никой не ти е виновен за скапания живот и ако искаш да го оправиш, трябва да поемеш пълната отговорност за него и да си признаеш, че всяка крушка си има опашка и че за да ти се е обадило такова, трябва да си го извикал такова. Светлината идва само след това осъзнаване, защото само тогава човек не се самозалъгва и е готов действително да работи за себе си.
Колкото до усмивките- ти да не би да предпочиташ да си намръщен сухар??
Коментар №21
Nikoi 19/02/2010 • 00:50
bari,не пропускаш пост, без да споменеш „комплексар“дори в някои се повтаря дваж…Ето ти нова тема за размисъл: „Защо използвам многократно думичката „комплексар“и какво общо има тя с мен „?
п.с.Пожелавам ти ползотворно и задълбочено мислене!!!
Коментар №20
bary 18/02/2010 • 22:49
Лида, не знам какви гласове трябва да замлъкнат, но ако ти говорят, трябва да потърсиш помощ. Не уточнявам каква, но ти трябва.
Колкото до това, да знаеш как да постъпиш и това било светлина, по-добре кажи как да се научи и от къде. тези глупости с интуицията само вие жените си ги плещите, защото е по-лесно да си въобразиш, че имаш дадености по рождение, отколкото да положиш труд и да научиш нещо. Типичен женски мързел и израз на отчайваща комплексарщина.
Колкото до усмивката, ще ти цитирам една латинска сентенция, че глупакът се познава по честия му смях. В Еклсесиаст пък пише:“За смеха казах: глупост!“ А ти си ми говори глупости и си въобразявай колко си велика и възвишена.
Привет, bary Ще се опитам да дам дефиницията, макар и на мен да ми е много трудно да облека в думи нещо, което „тече“ и няма сетиво, с което се улавя.Мир е, когато всички гласове в главата замлъкнат, заслушани в красива музика.Светлина- когато всичко е ясно, дори и това как трябва да постъпиш в трудна ситуация.Любов- когато вътрешната ти усмивка грее и единственото, което искаш, е да я споделиш- дори с някой, който се готви да те напада.Инерцията ни диктува да спрем този поток, да се затворим „за защита“ и да ги обявим за глупости. Доста често аз се хващам, че ми се случва точно това. Но знам, че няма да бъда истински щастлива без тези три нещица, затова искрено се радвам, когато някой ми ги пожелае, а и аз пожелавам на воля.Тук всички имаме право да кажем кой каквото мисли, ти също. Всеки казва своята истина, а както знаеш- колкото хора, толкова истини. Всичко останало е въпрос на отваряне към истината на другия. Ти- към тяхната и те- към твоята. Но без уважение това не е възможно да се случи.Мир, Светлина и Любов- за всеки, който ги иска.
Коментар №19
hristo 18/02/2010 • 22:46
абе….ей….абе вие луди ли сте бе?!?!?
…ебаси….като ви чета простотиите…се питам как може да има толко туп и прост народ който да диша още по земята…..
…лееелеее….ебаси тъпаците сте …абе как може да пишете такова простотии?!?!…как само ви ги раждат главите…
…абе не сте добре…..честно…
мале..мале…пази боже болшинството от българския народ да стане като вас….прост и неориентиран….ето защо са ни такива и управниците….заради такива глупаци като вас….отнесени от вихъра…
…наистина ви съжалявам…..
Коментар №24
Azaya 11/02/2010 • 01:11
Bari, izpra6tam lubov i svetlina za naranenata ti du6a i edna golyama pregradka za obidenoto dete v teb
Коментар №21
Lida 07/02/2010 • 20:48
Странен начин за демонстриране на изненада. Но щом си казал….
–––––––––
P.S. Прибери си ръкавицата. От хвърляне съвсем се е износила.
Коментар №18
Searcher 02/02/2010 • 23:37
bary,не знам защо виждаш само в другите лошото?А учението си е едно,но въпросът е през призмата на кое го гледаш.Комплексите и комплексарите са свързани.И интересно как свързваш постъпките с присъди?И нима мислиш,че като ми кажеш да не пиша-всичко е ок,хах?
В крайна сметка на всеки му е дадено свободната воля и правото на избор-как ще ги използва той си решава. ;)Отказвам да влизам в спор с теб,bary,очедно е,че това търсиш.Пожелавам ти всичко най-добро и скоро да намериш това,което търсиш.Мир,Светлина и Любов!
Коментар №17
Lida 02/02/2010 • 19:06
Привет, bary
Ще се опитам да дам дефиницията, макар и на мен да ми е много трудно да облека в думи нещо, което „тече“ и няма сетиво, с което се улавя.
Мир е, когато всички гласове в главата замлъкнат, заслушани в красива музика.
Светлина- когато всичко е ясно, дори и това как трябва да постъпиш в трудна ситуация.
Любов- когато вътрешната ти усмивка грее и единственото, което искаш, е да я споделиш- дори с някой, който се готви да те напада.
Инерцията ни диктува да спрем този поток, да се затворим „за защита“ и да ги обявим за глупости. Доста често аз се хващам, че ми се случва точно това. Но знам, че няма да бъда истински щастлива без тези три нещица, затова искрено се радвам, когато някой ми ги пожелае, а и аз пожелавам на воля.
Тук всички имаме право да кажем кой каквото мисли, ти също. Всеки казва своята истина, а както знаеш- колкото хора, толкова истини. Всичко останало е въпрос на отваряне към истината на другия. Ти- към тяхната и те- към твоята. Но без уважение това не е възможно да се случи.
Мир, Светлина и Любов- за всеки, който ги иска.
Коментар №15
Searcher 02/02/2010 • 15:19
bary,някои неща просто се усещат,няма нужда от дефиниции.А колкото до телевизора-малко по-различно е в живота.Да речем,че според това на каква чистота ти самият си настроен,такава и програма привличаш.Да,има комплексирани хора,но проблемът си е техен,а не твой и не виждам защо някой трябва да ги съди тези хора?Пък и нали знаеш,че най-често нарицателните,които използваме за другите хора-подсъзнателно определяме самите себе си.С две думи,ако смятам,че някой е комплексар,на някакво ниво в мен самата и аз съм комплексирана.В крайна сметка човек,ако иска да промени светът и хората около себе си-трябва да започне първо със самия себе си.И когато ти намериш за теб самия истината-тогава и да се сблъскаш по пътя с някой комплексар,или какъвто и да е човек-ще го приемаш по-леко и без да го обвиняваш.Мир,Светлина и Любов!
Коментар №13
Novkov 24/11/2009 • 19:40
Юли,доколкото разбрах така се казвате, или с това име влязохте във форума,няма особено значение,искам да ви дам съвет без да сте ми го искали;не се съобразявайте с друго мнение,освен с вашето?…Ако се уважавате достатъчно,вие сериозно ще навлезете в коментариите и ще изкажете с достойнство вашето мнение…Че то не се харесало на някои това е техен проблем-не твой,така че не се отказвай да участваш в дебатите по темите и не се притеснявай от никого…След като си на този Сайт-ТИ си вече работник на Светлината и Твоето мнение е валидно както всяко друго дадено добронамерено на тези страници…От мен поздравления и призива ДЕРЗАЙ!…Много Мир и Любов на всеки добронамерен брат и сестра…!
Коментар №12
luli 24/11/2009 • 13:20
Благодаря на всички, който взеха отношение по темата.На мен просто ми стана смешно ,че Бари ми казва коя съм аз, че си кавам мнението и че ,никои не ме пита.Все пак всеки ,пише каквото мисли.Той по този начин може да ме откаже никога повече да не напиша нищо,ако му се вържа на думите.
мир и любов
Коментар №11
rumi 24/11/2009 • 06:20
нова сам в този сайт. благодаря на вьзнесените владици,на йосиф и на всички останали виновници за сьществуването му.изпращам им цялата топлина и любов на сьрцето ми.много добьр учебник.даде ми отговор на вьпроси,които сам тьрсила през целия си сьзнателен живот.за хората,които изпитват сьмнение по някога,мнението ми е ,че сте на прав пьт!работете!относно статията-такива жени сьществуват,но при високо духовно ниво,когато сьрцето е изпьлнено само с любов това е невазможно да се случи.bary,мнението ми е ,че твоята душа сьвсем сазнателно е направила своя избор на определен етап от пьтя да срещнес тази жена.тя е изиграла роля в твоето развитие.вземи своите поуки от саздалата се ситуация и напред по пьтя.чувствата,които в момента те обвземат единствено ти пречат.благодари на тази жена ,изпрати най доброто,което може да изпита твоето сьрце.на по висок етап от твоето развитие сте срещнес 4овека,който сте те направи истински щастлив.пьтят е тесен ,но си струва. мир и любов !
Коментар №10
Lida 23/11/2009 • 23:11
Ние четем този сайт заради потребността си да растем и да се развиваме. Като такива, много от нас са осъзнали отговорността, която носят за живота си и в този смисъл няма никакво значение кой от какъв пол е. Много от нас са осъзнали, а други- тепърва ще осъзнаят това, че нищо в живота ни не се случва случайно и че от всяка ситуация човек може да се обогати, независимо от това какво му е дала или отнела. Стига само да го пожелае.
А статията може да изиграе ролята на спасителната сламка за тези, на които все още им се иска някой друг да им е виновен. Слабите жени са описани по- горе. Прощавайте, Мъже, не бих искала да обидя когото и да е от вас, но за мен да останете жертви на такива жени, също е проява на слабост.
Коментар №9
Del 23/11/2009 • 20:23
До Searcher:
Респект!
До Подразнения:
Не разбирате ли, че ако нещо Ви подразни у някой друг, означава, че самия Вие носите у себе си тази „дразнеща“ черта- иначе не бихте реагирали
Коментар №8
Searcher 23/11/2009 • 19:51
bary,по принцип за всяко нещо си има причина.А колкото до „опарването“-много по-лесно е човек да прехвърля вината върху другите,а не да погледне вътре в самия себе си.До lili,не знам защо си толкова феминизирана,но това-човек да се отпусне и обича не е чак толкова лошо нещо. ;)Но въобще разбирате ли,че с мислите и изказванията си-хората предизвикват сами някои неща,а после търсят върху кого да стоватят вината?!Да,не изключвам и „кармата“,но да се замислим какво е тя,и дали пак не се предизвиква с мисли и действия…
Като цяло-всеки сам прави своя избор.На който не му харесва написаното-еми,да не го чете просто.Лесно е.
Мир,Светлина и Любов.
Коментар №7
luli 23/11/2009 • 11:14
Май найстина си доста опарен.
Коментар №6
bary 23/11/2009 • 09:14
към коментар 5
Появих се опарил се от женските ви комплекси. От там се появих. Тези неща отдавна ги знам и преди да ги прочета тук. А ти си поредната комплексарка недоволна от всичко. Истината не ти понася. Държиш се като типична комплексарка. Добре, че има такъв като автора да ви го напише и да ви каже истината в очите, че съсипвате до всичко до което се докоснете – и мъжете си, и децата си.
Коментар №5
luli 23/11/2009 • 07:47
към коментар 3
Ти пък от де се появи посветени?Като ти допада си го чети.
Коментар №4
Searcher 22/11/2009 • 23:29
Хора,защо не спрете да делите нещата?!Според мен проблемът между жените и мъжете идват оттам,че всеки един от двата пола иска да покаже,че неговата функция е по-важната и истинска…Оттам,вече следва,че жените почват да се държат като мъже(студени,твърди,недостъпни),а от друга страна много мъже се държат като жени-сорри,но това мъж да изисква жена му да работи,деца да му ражда,да готви и прави всичко вкъщи,а той да си лежи по цял ден,защото е мъж,за мен е всичко друго,но не и истински мъж…Ако някой смята,че се заяждам или нещо такова-нека погледне положението в България.
Да,жената е създадена,за да е по-мека,отспъпчива и дори блага…Така,както Мрака не може без Светлината,така са мъжът и жената.Номерът е в баланса,а не коя функция е по-важна.Всичко е важно,дори някоя „незначителна“ подробност.Аз,ако съм чистач в Microsoft,няма да искам да иззема работата на Бил Гейтс,нали?Ама все пак,ако не си свърша мойта работа-всички във фирмата,дори и Бил Гейтс,ще си седят на мръсно и няма да си свършат и тяхната работа,както трябва,нали?
Да,има равенство,но има и различна роля за всеки…
Коментар №3
bary 22/11/2009 • 11:28
на тая пък не й допадало написаното. че кой те пита? ти си от тези комплексарки. на мен пък ми допада.
Коментар №2
tihomir 22/01/2009 • 12:02
жената е създадена да поема да е мека и дашна мъжът есъздаден да дава да е твърд да изисква Познай от кого е създаден Последния век нащата не стоят така жената иска да поема мъжки качества и институциите защитават това следователно разрушават принципа на семеиството и естествената допълняемост на мъжа и жената в семеиството това е пагобно защото нито един не си е на мястото
Резултат много геи и много безбрачие много разводи не добре въспитани деца Лесна манипулация и зависимост от страна на управляващите
Коментар №1
luli 19/01/2009 • 10:17
нещо не ми допадна написаното.
(УЧЕБНИК ЗА УМНИ ВЛЮБЕНИ)
НА МОИТЕ УМНИ ДЕЦА, И НА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ…
Любовта идва и си отива,
И окрилява, и осъжда,
Отнема разума, тревожи, замайва,
Изобщо прави каквото иска –
А ние стърчим, като лапнишарани.
Любовта не е какво и да е.
Любовта трябва да се твори!
Любовта е най-неопределената дума на Земята.
Всеки подразбира своя личен кеф. Но никой не знае, какво точно иска. Това още повече обърква.
Любовта се смята за чувство. Но преди всичко това е дейност. За да бъде тя успешна, са нужни специални знания и някои умения. Но тях никой никъде не ги преподава. Затова любовта е единствената област, в която и от научна и от етическа гледна точка е прието да си останеш безпомощен идиот. Любовта е равна на алкохола по степен на увреждане на ума: на влюбения, както и на пияния, прощават всяко безумство – какво можеш да вземеш от него?..
Смята се, че любовта е нещо стихийно, дори фатално. Във вас, във вашия ум – стихия. Не ви ли се струва странно това?..
Доста много хора биха сметнали, че опита да се изследва любовта е оскърбяване на свещената тайна. Този приятелски трактат не е за тях. Той е за тези, които се опитват да минат в любовта без неприятности и страдания. Тях ще ги зарадвам веднага: това е много лесно – трябват малко знания и разбиране.
Той е за тези, които искат да създадат добра семейна двойка, но наивно смятат, че да се влюбят е достатъчно. Искам да ги информирам веднага: младежи, отпуснете се – смисъла на думите любов и семейство е толкова различен, че дори не е близък, и преди да си пъхате пръстите, следва внимателно да изучите инструкциите на електрическата месомелачка.
Такива инструкции никъде не съм срещал. Между другото, предмета на любовта ми се струва много прост и ясен. Затова реших да споделя опита си. Разбира се, това е само моя опит, на никого не го натрапвам.
УБЕЖДАВАНЕ НА ЧИТАТЕЛЯ
1. Може би, повече хора биха прочели този опус, ако той бе построен на солени шеги на тема непримиримите различия между половете. Но съм убеден, че по въпросите за любовта, ние сме абсолютно равноправни. Глупостта или мъдростта, слабостта или силата в тази работа, изобщо не зависят от пола.
Ако като мъж, сте уверени, че имате повече права да криввате от правия път, отколкото вашата жена – това са си ваши умствени проблеми. Ако вие, като жена, сте решили, че вашия мъж е длъжен да ви осигури луксозно съществуване само затова, че спите с него – това си е ваш проблем. Повярвайте, да вървите на каишка след традицията по въпросите на щастието е глупаво и рисковано. Тука има значение само едно – взаимното съгласие.
2. Има една причина, която пречи при изучаването на произволен предмет: дума и куп от думи, които не сте разбрали или сте изтълкували неправилно.
Ние сме свикнали да изпускаме непознатите думи още от детството си – училището ни е научило така. А сега, ако ни попадне някакъв труден текст, ругаем автора или го захвърляме в ъгъла. Ние сме сигурни, че такъв текст не може да бъде разбран по принцип. Но работата е в разбирането на думите.
Ако текстът започне да ви става скучен, ако започне да ви дразни, чувствате, че тъпеете или ви се доспива – значи сте пропуснали непозната дума. И не търсете други причини! Търсете думата. Тя е някъде там, до където ви е било разбираемо и интересно. Търсете думата във фразата, смисълът, на която вече не можете ясно да си представите.
Предметът на любовта е труден с маса неопределени думи, струващи ни се всеобщоупотребявани и разбираеми. Любов, живот, щастие, близост, грижа, помощ, съчувствие, вина и др., всеки ги разбира по своему, прието е да се смята, че те нямат точни определения. Но ако това е така, ние няма да имаме никакви шансове да се договорим и да постигнем успех. Всички думи имат точно определение. Колкото по-добре владеете нещо, толкова по-точно го определяте.
Затова ще се постарая да използвам по-малко неопределени думи, или ще ги определям по-точно в контекста. Но ако възникне проблем, без да ви мързи, надникнете в тълковния речник.
3. Въпреки първия ми порив да напиша нещо леко и смешно, из под клавишите изпълзя истински учебник. Докато пишех, си изясних: трябва да се спомене за всичко, което е свършило работа и е помогнало. Свършиха работа и помогнаха и законите на отношенията, открити от Рон Хабърд. (Ако това име ви е познато само от вестниците, искам да ви успокоя: към сектата на саентолозите нямат отношение нито самия Хабърт, нито неговата наука.) Тези данни са доста обширни, но без тях не може да се мине. Затова, четете без да бързате, бавно, на ден по глава, за да не се претоварите.
ПРЕДИСТОРИЯ
Да-а-а… Някога обичах. Сега няма време.
Навярно на мен ми е провървяло: в областта на любовта съм душевно здрав. Тя никога не е предизвиквала притъмняване в очите, диви ексцеси или желание да се давя. Чувам от страна на женската половина скептическото: „ти не си способен да обичаш, чукан недодялан“. Отговарям: 1. Да обичаш и да изглупяваш са две съвсем различни занимания. 2. А на вас приятно ли ви е, когато заради вас някой си губи главата?.. Това е просто симптом на ниска самооценка.
За първи път се влюбих в първи клас. И беше силно. Боготворях, мечтаех и свирех на хармониката тъжни страдания. А след това просто предложих да бъдем приятели, и бях на седмото небе от щастие, когато получих строго съгласие. И ние бяхме приятели, докато не се преместих да живея в Адлер.
Имаше там едно момиче – по нея вехнеха всички наоколо. Не беше красавица, но беше обаятелна, смела и осъзнаваща собствената си значимост. Аз бях дебел и непохватен. Обичах безмълвно и безнадеждно, безутешен от пети до десети клас. Никакви амбиции и ексцеси – какъв е смисъла?.. По-късно се оказа, че сме доста сродни души и именно това ме е привличало към нея. През тези години комплекса на „шишкото“ го компенсирах с китарата, с начетеност и добродушие.
Постъпвайки в академията, отслабвайки и вече подходящ за женене, явно, не престанах да бъда същото момче, което е свикнало да се интересува от някого само като човек. И в момичетата, някак естествено, започнах да виждам преди всичко човека. Ако човекът е интересен, искрен, близък до мен – то и момичето ми се струваше красиво. Ако ли не – нулев интерес.
За мен външността никога не е имала голямо значение. Идеалите бяха други: в себе си и в другите ценях добродушието и откритостта. Аз не се влюбвах – дружах. Можех да се привързвам силно, но повече към човека отколкото към тялото. Опитваха се да ме омаят момичета, които не познаваха поражение и се проваляха: ако ще да се пукнеш, аз не се влюбвах, а ставах приятел.
Най-накрая, в четвърти курс ми обясниха, че повечето момичета гледат на мен изключително като на мъж. Изпитах огромно разочарование. Стана ми жал за всички тях: инстинктите и чувствата са толкова нетрайни и причиняват толкова болка! И аз още повече се насочих към зоната на човешките отношения.
През пети курс се появи Таня – въплъщение и на човешките и на най-ярките женски качества. Ние бяхме близки по човешки, но като двойка – много различни. Много се привързах към нея, а тя беше влюбена. Реших да бъда с нея, а тя дълго се мяташе между желанието и страха. Дванадесет години се опитвахме да станем близки хора. Необходимо беше да се разбираме един друг дотолкова, че никакви обиди и несъвършенства да не ни пречат да се обичаме. Ние постигнахме това. И едва ли би ни се удало, ако не бяха знанията, за които се опитвам да разкажа.
…За първи път прописах по повод любовта на 23 години. Тогава се увличах по психологията и бях уверен, че човек сам трябва да управлява своите решения и чувства (и бях прав). Начел се предостатъчно в „Студентски меридиан“ на плачливите вопли от рода: „аз го заобичах, а той ме изо-о-стави!“, аз се разразих в ръкописен трактат от 22 страници, смисълът, на които беше еднозначен: откачихте ли? Нима може да стане нещо във вашия ум без ваше участие? А вие самите къде сте?! Престанете да прехвърляте вината на другия! Любовта – това си ти самия! Неохотно отпечатаха два абзаца. Разбирам причината – в трактата имаше малко фрази, лишени от ярък максимализъм.
Тогава моята теория беше проста: любовта – това е абсолютна чистота на съвестта пред някого или нещо. Ако отдаваш всичко, което можеш, без да подвеждаш, без да прекараш, без да излъжеш, без да криеш, ще чувстваш любовта като награда. Излъжеш ли, прекараш ли дори в нещо незначително, скриеш ли дори трошица – ядец, любовта намалява (като наказание). Правило: почувстваш ли намаляване на любовта – търси: или си подвел или си сгрешил. Поправиш ли се – любовта ще се върне.
Ех, колко близко бях до истината тогава! Не отчитах само едно: какво да правиш, ако не те обичат, а напротив, ти се надсмиват. Но тогава в най-трудния ни период, това убеждение ни позволи да оживеем и да останем заедно.
Втория трактат за любовта – след 10 години – беше вече напечатан. На машина. Това беше опит да подредя в главата си законите на отношенията, почерпени от Хабърд и да ги приложа на практика. Момента бе такъв: инфлация, цяла година не можем да се помирим, аз вече обмислях варианти за Сибир, и ние почти се бяхме разбягали. Но разбирахме: децата не са виновни, а и ние просто сме си загубили ума. Трябва да живеем заедно и обезателно с кеф. Но как?! Тук се сблъсках с Дианетиката. И разбрах – ще разбера моите проблеми, ще успея! И всичко, което разбрах – на хартия, за Таня. Есето остана незавършено, но го четяха с удоволствие и казваха: защо това го няма в ритуалните зали!?
Тогава разбрах: необходима ни е обща реалност. Или ние напълно се отваряме един за друг, до последното ъгълче, до всички скрити цели и желания, отначало до край, до последната целувка с някого – и получаваме шанс да се разберем един друг истински, реално. Или да си бъдем чужди и да се преструваме, че имаме семейство. На мен ми беше по лесно да се разкрия, на Таня – по-трудно.
Не се получи лесно, продължи половин година. Но в края на краища – получи се пробив. Разбрахме какво сме и защо си причиняваме един на друг болка. Научихме се да говорим, да изясняваме всяка недомлъвка и да се договаряме. Ето тогава започна нашия истински меден месец. И той продължава и до сега. Т.е. също десет години. Е, какво пък, настанало е време да пиша нов трактат, че то децата вече се разпределят по двойки…
1. АНАТОМИЯ НА ЛЮБОВТА
…Но знаеш ли, дори и Бог да призовеш,
Нима можеш от любовта нещо да разбереш?
Булат Окуджава
За едни любовта е интригуваща тайна, късмет, съдба, стихия. За други – инструмент на щастието, който трябва да умееш да ползваш. Първите живеят заради чувствата и това есе няма да им бъде интересно. Вторите искат сами да определят своята съдба. Аз съм на тяхна страна. Смея да уверя любителите на тайните: стихията доставя много повече кеф, когато можеш да я управляваш, когато си й равностоен.
Какво означава „обичам те“? Отговорът на този въпрос е: не в чувствата, не и в думите, а именно в постъпките на обичащия. Той е много конкретен. Повечето признания означават едно: „искам винаги да имам твоите грижи за мен, твоят възторг от мен, твоето съчувствие към мен“. Ако влюбения сте вие, то едва ли подозирате за това. Ако ви обичат, то най-вероятно вече сте се убедили в това.
Затова тук трябва да поровим по-старателно.
Като начало – да разгледаме с трезво око любовта като явление.
На повърхността любовта се оказа доста обикновено нещо. Това е коктейл от три компонента: ДРУЖБА, ЗАВИСИМОСТ И ВЛЕЧЕНИЕ. Техните пропорции са различни при всички, но самите те са закон на природата. Тук тези думи се употребяват като термини.
1. ДРУЖБА.
При мен е една – това любовта ли е?!
Любовта – това е безграничното чувство!
С думата „дружба“ обозначавам човешката близост: доброто общуване, партньорството, общност на възгледите или интересите, взаиморазбирателството, доверието, и като краен резултат от всичко това – симпатия. Всичките тези думи описват дружбата.
Това са много съзнателни и свободни отношения. В основата им е честността, откритостта и умението да се договаряте. Могат да ги развалят само недомлъвките, прикритостта и неспособността за общуване. Приятелите остават свободни хора – това ценят един в друг. Никакви дългове и зависимости. С другия можеш да бъдеш себе си – в това е кефа. Другия е интересен именно с това, че е свободен и самобитен. Колкото повече приятели, толкова по-добре.
По този начин – дружбата – това са управляеми отношения. Тях може да ги укрепиш или прекратиш. Укрепването на дружбата – това е усилване и подобряване на живота. Прекъсването на умела дружба е практически невъзможно. А честната раздяла между приятели – не е загуба. Извод: дружбата е застрахована от всякакви неприятности дотолкова, доколкото приятелите умеят, искат да изяснят и да построят отношенията си. За мен това означава, че приятелите въобще са гарантирани от неприятности. От това произлиза: много е глупаво, ако жена ти не е най-добрия ти приятел.
2. ЗАВИСИМОСТ
Добре е, когато любимия е наблизо!.. До мен, казах!!!
Зависимостта е пряка противоположност на дружбата. Тя създава самото чувство на влюбеност. Обобщено, това е синоним на влюбеността. Това е най-главния кошмар на любовта.
Лексиконът е обширен: любов (голяма, силна, велика и висока, от пръв поглед, нещастна, взаимна или едностранна, любов-жертва, божествена, повече от живота и др.); съдба, „половинка“; нацепих се, натресох се, попаднах, изпаднах конкретно, откачих, загубих си главата, само ти, завинаги, навеки, без теб няма живот (мира, щастие и др.), само за теб, за теб, с теб ми е добре (окрилен съм, щастлив и др.), без теб ми е зле (умирам, тъгувам и др.). Добавете тук и текстовете на любовните поп-песни и лириката на световната литература.
Какво придава на влюбеността такава сила и пищност?
Смешно прост емоционален механизъм.
Нашето подкорие се състои основно от „реактивен ум“. Това е като животинската част от ума – спонтанните и емоционални реакции на обстановката. Той е по древен от аналитичния ум и затова е по-силен от него: нашето мислене основно оправдава емоциите. Ние всички разбираме това. Способността ни да надиграем своята банка, да запазим от нея своята независимост, навсякъде наричат сила на личността, сила на духа. Зависимостта от собствената банка смятат за слабост.
Емоционалните реакции се определят от записите в банката на реактивния ум (по-нататък „банката“). Това е механизма на телесното оживяване, той е еднакъв за всички, от инфозорията до президента на САЩ.
Записите в банката стават в момент на частично или пълно изключване на съзнанието: при травми, шок, афект, наркотично изключване, крайно изтощение. Всичко, което е причинило болка, страх, шок или загуба, завинаги се маркира с етикета „ОПАСНОСТ“. Но това е по-малката беда. По-страшно е обратното: всичко, което в този тежък момент ни е спасило, подкрепило, просто ни е съжалило и дори се е престорило – завинаги се обозначава като „ЗАЩИТА“. Това са емоциите!
От момента на записите, цял живот, при среща с нещо „опасно“ ние игнорираме, боим се или отблъскваме, а при среща с „защита“ се кефим и изпадаме в еуфория. Оправдателното мислене услужливо обяснява, какво ни е привлякло или отблъснало в човека. И ни е с охота му вярваме.
Признаците „опасен“ и „защищаващ“ се записват на всичко, изцяло – от външността до емоциите и фразите. Най-смешното е, че реактивния ум обобщава тези признаци наред. Достатъчна му е лека прилика, сходство. Ухапало ви е, малко рижо рошаво куче във входа – вече всичко рижо, рошаво и всички входове, не ви харесват. Ако очилат брюнет в дънки е прогонил кучето и ви е взел на ръце – то от тогава всичко дънково, всички очила и всички брюнети предизвикват вашето доверие.
Прибавете тук и това, че всички записани фрази за реактивния ум са абсолютно буквални. Съвършено. И се възприемат единствено за твоя сметка. Представяте ли си, каква бъркотия е в подкорието?! Та това е. А нашата банка започва да записва още от първото ни делене – на яйцеклетката. А всяко мамино неразположение – болест, спазъм, падане, удар, секс, алкохол и прочие – за нас е шок. Така че, раждаме се ние, братлета, вече напълно готови да обичаме и ненавиждаме. Ранното детство многократно разширява запаса от врагове и защитници. И ето ходим по Земята, с настръхнали локатори на реактивната банка – да разпознаваме и реагираме! Готови влюбени, фанатици, чудаци, параноици: чувстваме, реагираме, вярваме или ругаем – без ни най-малко да съобразяваме защо! И ето в банката е бабата, милвала ни по главата, или гинекологът убедил мама да не прави аборт. Ние хлътваме конкретно, наричаме го любов и се женим. А след това цял живот се борим „бабата“ да бъде баба – и никой друг. И се сърдим: що за дърво?! Нали за бабата сме забравили отдавна, а партньорът ни, който „трябва да бъде бабата“, въобще никога не я е виждал!
Няма да се спираме тук, колко леко се манипулира човек с нафрашкана банка: по същество той става инструмент с бутони. Няма да засягам как стотици пъти ни зомбират, използвайки този прост механизъм. Няма да се заяждаме с това, че да износиш детето – това е отделна тема, и ако не умееш, по-добре не се захващай. Ще се ограничим до това, че преобладаващото мнозинство от нас изпада в фоново полуизглупяване, виждайки особи от противоположния пол. Казано по друг начин, разликата между половете се явява абериращ (затъпяващ, удар по главата) фактор за нашия ум.
И така, ако си падате по някого, който не ви е приятел, падате си силно и гледайки отстрани – вие сте зависим. Ако вниманието или присъствието на предмета на въздишките ви, предизвиква еуфория, а неговото заминаване – паника или униние – вие сте зависим. Ако вашето щастие е несъвместимо с неговата (нейната) лична свобода – вие сте зависим. Ако мислите постоянно за някого – вие сте зависим. Ако ярко си представяте, какъв е той, вярвате в него, точно знаете, че е точно такъв – вие сте зависим. Ако сте готови заради него на всичко, или вярвате, че той е готов на всичко заради вас – вие сте зависим. Защото на трезва глава, всичките тези глупости, просто не се случват.
Зависимостта (т.е. „зовът на реактивния ум“) – това, братлета, е капан. Целта на банката е да ИМА ЗАЩИТНИК. Той го е намерил: „познал е бабата“. Сега за вашите емоции, вашия предмет на въздишки е буквално бабата. Тя трябва да ви милва по главата – и това е! Щом „бабата“ прояви някакви други качества или се държи не като защитник (например танцува с други), банката бие тревога: „Караул! Враг!!!“. Ние се паникьосваме и започваме борбата за точното съответствие на любимия с „образа на любимия“. Това се нарича: „сама те измислих“.
Зависимостта е уверена, че: „аз те обичам, аз живея заради теб!!!“ Нима? Странно. Ако ти живееш заради мен, защо ми го доказваш, а аз бягам от теб?.. Момчета, разберете: никой никога не живее заради другите. Всички правим това, което чувстваме. А чувстваме зависимост от човека. Ние правим за него само това, което сме решили сами, а не това, което той иска от нас! „Живея заради теб“ на практика означава: „искам твоята грижа за мен“.
Когато сте зависими, партньора като личност не ви интересува нито грам. Неговата лична свобода е ваш враг. Тя предизвиква ревност – страх от загуба на „защитника“. Под маската на нежната любов, във вас стои чудовище, вкопчило се в реактивния образ. За отклоняването от този образ, партньорът ви незабавно получава обида или гняв.
Имайки еуфорическия кеф в едната ръка, в другата зависимостта, винаги държите грамаден арсенал хватки за подържането й: болка, мъка, апатия, страх, злоба, ненавист, отчуждение – кой с каквото е богат. Включват се всичките тези боклуци, без търсене, автоматически – партньора дори не подозира за какво. И винаги зависимостта прехвърля вината на другия. И най-често й вярвате. И затова е неуправляема – тя властва грубо над вашите чувства, мисли и решения.
А сега искате ли да се посмеете? Ние това го наричаме уверено: „аз те обичам, слънчице“. Затова е много полезно да различаваш любовта и влюбеността. Любовта – това са обезателно прекрасни отношения, а влюбеността – е всичко на всичко чувство на зависимост. Влюбеността може да бъде ярко украшение на любовта, но по-често става бомба с забавено действие. Да се влюбиш – не е ценност, не е заслуга. Заслуга е да създадеш дружба. А да хлътнеш просто е слабост. Този, който е измислил, че да се влюбиш е душевен подвиг, яко ни е подхлъзнал!
Като равносметка имаме уравнение: за да имате шансове да живеете с кеф, делът на дружбата не трябва да бъде по-малко от оптимума. По-точно: колкото повече дружба, толкова е по-сигурна, по-пълнокръвна и ярка е любовта.
3. ВЛЕЧЕНИЕ
Мъжката любов бива кратка и дълга,
А женската – дълбока и плитка.
Влечението е просто привличане между половете, възторга от създаването на ново тяло от нищото, очакването на сексуалния екстаз.
То се появява пропорционално на силата на дружбата или зависимостта (потребността просто да чукаш едно тяло е клиника, за нея не говорим). Зависимостта често се проявява в леглото, като екстаз и еуфория, а дружбата – като нежност, грижа и внимателност. Супер е когато едното е украсено с другото.
Влечението може да възникне много бързо. Често един разговор ражда силно взаиморазбиране, или една среща и си хлътнал. И това е достатъчно, за да се занимаваш с удоволствие с любов. А може да го почувстваш след продължителна дружба, след раздяла, някакво произшествие или значителен разговор, когато изведнъж започваш по-дълбоко да разбираш човека.
Влечението е етично, полезно и радостно нещо. То подобрява живота. Колкото човек е по-здрав душевно, толкова по-устойчиво и ярко е неговото влечение към този, когото е избрал. Но това не е нещо ново. Ето в какво е новото: въпреки популярния младежки предразсъдък, „влечението на дружбата“ с нищо не е по-лошо от „влечението на влюбеността“. Освен това, то не се превръща в разочарование или обида, както се случва често, ако в леглото скочат две зависимости. За склонните да дружат, влечението е доста управляемо, техния секс е по-разкрепостен и по-безопасен.
* * *
И така, ние всички, в зависимост от натурата, се влюбваме и дружим в различни пропорции, прибавяме към това влечение и го наричаме любов.
Съвсем не искам да кажа, че дружбата е хубаво нещо, а зависимостта – лошо, и да живее устойчивостта и покоя. Висшият пилотаж е, когато дружбата управлява зависимостта, а влюбеността украсява дружбата. Но това е въпрос на вкус. Младите, като правило, нямат желание да мислят, а желание да чувстват, и предпочитат да карат сърфинг по вълните на влюбеността – докато не получат всичко предостатъчно. На здраве! Само имайте мъжеството да останете такива, не презирайте противоположния пол и да ви даде Бог ум да не раждате и да не се жените, докато не усвоите дружбата!
Зрелите, преминали през това и разбрали разликата между чувства и отношения, повече ценят дружбата, но по стар навик „вярвайки в любовта“, често се бъркат и си правят нови цицини. Тези, които са се разочаровали, без да вникнат – се превръщат в скучни и мърморещи възрастни хора.
БАНКАТА И ЧУВСТВАТА
Това трябва специално да се изясни. Прочитайки го, мнозина се стъписват: представят си някакъв хладен рационалист, който е потиснал, вземал под контрол своите чувства, подредил ги по поличките, и не си позволява да чувства любов, за да не изпитва страдания. Най-искрено, заедно с вас, мога само да го съжаля такъв човек. А особено този, който е редом с него! Такъв човек се намира в страхотна зависимост – той е зависим от своя страх.
Чувствата – това е яркост на впечатленията, божествен дар, цветовете на живота! Затова, смисълът не е в това, „да управляваш своите чувства“. Смисълът е в това, твоите чувства да не те управляват. Да ти служат, а не да те тероризират.
Дълго не можех да съобразя, какво не ми достига, говорейки за разумната любов. Откри го дъщеря ми Юля. Братлета! Не мислете, че реактивния ум поражда чувствата. Нали неговите записи са само болка и загуби. Съвсем обратното: банката ЗАКРЕПОСТЯВА чувствата.
Какво хубаво можете да чувствате, ако усещате вина или дискомфорт? Така ти се иска от душа да се посмееш или да поплачеш, но как да се промъкнеш през пелената на собствената си непълноценност, срам или обида? Но представете си, с колко ярко можете да преживявате емоциите, когато върху теб не оказват натиск никакви съмнения, никакви страхове, когато не ти пречат и най-малките комплекси за непълноценност! Човек с лека банка преживява чувствата в пъти по-ярко.
Всички реактивни емоции са натрапчиви – защото са породени от страха. А ако не са натрапчиви? Съществуват ли въобще ненатрапчиви чувства? РАЗБИРА СЕ. Ненатрапчивите – това са тези чувства, при преживяването на които, не зацикляме. Това е, когато сте хлътнали до загуба на разсъдъка, ядосали сте се до безумие или едва не сте откачили от уплаха, след два часа можете да се смеете от душа на това. Вие преживявате чувства, но те не ви управляват. Така че колкото по-малко чувства ви управляват, толкова по-ярко се преживяват те! Така майсторът по воден слалом или скоростното спускане получава много повече положителни емоции от стихията, отколкото неумелия новак.
Докато сме роби на своите чувства, ние нямаме представа за истинската яркост на чувствата. И с удоволствие общуваме с тези, с които чувстваме наравно – с високотоновите хора. За тях ще поговорим специално.
2. МОЖЕМ ЛИ ДА ИЗБЕРЕМ ТОЗИ, КОЙТО ТРЯБВА?
Който се е влюбил в козел, за него и любовта е зла!
Това е елементарно, Уотсън – ако има в кого и ако знаеш как. Човека можеш да оцениш доста обективно (въпросът за „половинките“ и „съдбата“ е изяснен по-нагоре).
Да се договорим веднага: да избираме партньор си струва тогава, когато ни се искат сериозни отношения. Ако просто търсим приключения, задачата е съвсем друга: да избягваме неприятностите. В първия случай трябва да изчислим най-добрия вариант, а във втория – най-лошия. Избягването на неприятностите е тема на отделно есе. Там става въпрос за преобладаващите, или асоциалните хора и типове поведение, и ние няма да се спираме на това.
Тук ни е нужен способ да изберем човек, който по-добре от другите умее да бъде партньор. Т.е. да бъде честен, да общува и строи отношения, а също да работи, да е здрав и да подобрява живота.
Работата е ясна – ще избираме от тези, които са ви симпатични. Дори и такива да са дефицит, вие ще можете да избегнете явния губещ вариант, или да си представите ясно, какво ви трябва.
Уви, да се направи така, че той да ви избере си е ваш проблем. Макар и този въпрос тук да се разглежда доста подробно, и вашите шансове могат да пораснат силно.
КАК НИЕ ИЗБИРАМЕ ПАРТНЬОРИ
Внимателно! Мнозина се бракуват, за да отмъстят!
Традиционният избор на партньор, като правило, няма нищо общо с неговата обективна оценка: никой не знае, какви качества трябва да се оценяват. Всеобщата практика на женитбите се състои в това, че си нямаме и най-малката представа какво е необходимо за партньорството, и намира ли се то у нас. Ние избираме партньори (за цял живот!) по най-удивителните способи.
1. Влюбили сме и отиваме в гражданското през глава. С други думи, прехвърлили сме цялата по-нататъшна отговорност на партньора: ах, аз, виждате ли, ОБИЧАМ, това е главното! – а останалото не е моя грижа. Тук избора е направен от реактивния ум, доколкото аналитичният е откачил.
2. Обратното: подкупили са ни влюбеността и обожанието. Благородно сме решили да ощастливим и да бъдем нужни. Ако зад „обожанието“ на любящия няма достойна личност – това е тежък случай. Тук сте избирали не партньор, а собствената ви представа за своето благородство. Морално е оправдано, но също е много опасно.
3. Трагическият мъжки случай на женитба по задължение да бъдеш баща. Зле е и за двамата. Няма никакъв избор – капан. Не вярвам в успеха на такъв брак. Момчета! Учете се на грамотен секс. Вие сте длъжни да знаете точно, какво правите. Момичета! Бременността е най-дивото сексуално извращение. Пролетно настроение и… – прецкала си едновременно трима: себе си, него и детето (за родителите изобщо мълча – там е инфаркт). Договорете се за всичко това преди свалянето на гащите, и не трошете толкова животи!
4. По-редкия, но типичен способ: минали под венчило, за да избягат, да докажат нещо, от любопитство или от скука. По-точно, вземат това, което е наблизо и блести по-силно. Изборът е направен не от човека, а от неговия комплекс за непълноценност.
5. Да отстъпиш на желанието на родителите, увещанията на приятели, традициите, морала – т.е. отказали се от своя избор в полза… на кого?
6. Изкушили сте се от благата на партньора. Т.е. избран е не той, а благата му.
Обърнете внимание: нито в един от случаите ние и не мислим сами да оценим своя партньор! Оттук е и резултата. Между другото, числото на удачните семейства (не процента на неразведените двойки, а процента на семействата действително живеещи в пълно разбирателство) той е изчезващо малък. И вашата задача е да попаднете в него.
СКАЛАТА НА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ТОНОВЕ
Той ме гледа!.. Господи, теб те има!
Обърна се… По дяволите!.. Да върви на майната си.
О, прекрасна мисъл! Господи, теб те има!!!
В началото на 50-та Хабърд е открил това, от което зависят всички главни жизнени характеристики на личността.
Нашите емоции не са хаос, а скала. От най-положителните до най-отрицателните. Ние винаги се намираме в някакъв емоционален тон. Тонът е като степен на благополучие, постиженията на нашия живот, от наша гледна точка. Колкото по-малко е напълнена и заредена реактивната ни банка, толкова по-леко човек възприема живота и толкова е по-висок неговия тон.
Грубо може да бъде представено, че ако човека постоянно го подтискат и бият по главата, то той ще се спуска по скалата на тоновете отгоре на долу. Ето най-основните тонове на скалата:
1. 4,0 Ентусиазъм: „Правя и мога. Живота е прекрасна игра!“
2. 3,5 Веселие (бодрост): – „Живота е великолепен, да се живее е удоволствие!“
3. 3,3 Интерес: „Това е просто супер, дайте да го направим!“
4. 3,0 Консерватизъм: „Зная точно, как трябва да се живее и съм уверен в себе си.“
5. 2,5 Скука: „Живота си е живот. Нека върви както му се иска, а аз ще си почина.“
6. 2.0 Антагонизъм: „Не си прав! Престани!“
7. 1,8 Болка: „Проклятие! О, не, само това не! А-а, така ли?!“
8. 1,5 Гняв (злоба): „Ще те убия!!!“
9. 1,2 Липса на съчувствие (хладност): „Това са твои проблеми, на мен не ми пука.“
10. 1,1 Скрита враждебност (фалш): „Всички са боклуци. Ще се наложи да се правя на добър. Добре, да видим, кой кого.“
11. 1,0 Страх: „Господи, майчице, какво е това? Помогнете!“
12. 0,9 Съчувствие: „Бедният, колко ми е жал за теб! Толкова е зле и нищо не може да се направи!“
13. 0,8 Сдобряване: „Живея заради теб!.. Ще направя всичко, което поискаш!“
14. 0,5 Мъка: „Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ!!! Колко съм неща-а-стен! Колко ми е жалко за мен самия!“
15. 0,1 Апатия: „Свърши се. Нищо не може да се направи. Оставете ме на мира.“
Тази скала е закон на природата. Тя описва състоянието не само на човека, но и на животните. Животът струи като извор и ние можем да подскачаме нагоре и да падаме надолу по скалата. Но по-голямата част от времето – когато всичко е наред и е спокойно – ние прекарваме в свой, характерен тон. Този тон определя нашата способност да живеем и да бъдем партньори.
Първо, с падането на тона спада и общата ни разумност – способността ни да прилагаме своя разум в живота, да надиграваме реактивната банка. При това спада главоломно: в ентусиазма – 100%, в консерватизма – вече 50%, в антагонизма – 20%, в скритата враждебност – 10%.
Второ, от тона пряко зависят повече от 20 комуникативни и жизнени характеристики на човека (подробно е изложено в книгата „Самоанализ“). Ето главните: енергичност, здраве, сексуално поведение, способите за контрол над обкръжението, етическото ниво, способността за общуване, способността да предава съобщения, отговорността, отношението към истината, отношението към целите, способността да разбираш другите, отношението към хората и вещите, чувството за хумор или буквалното възприемане, податливостта на внушения, способността да бъдеш приятел, способността да изпитваш удоволствия, способността да бъдеш разбран, потенциала на успеха и оцеляването.
Няма да се учудя, ако тези качества ги виждате за първи път. Но именно от тях зависи успеха в живота и партньорството. Като пример съм подбрал най-партньорските качества.
1. СПОСОБНОСТТА ДА РАЗБИРАШ, т.е. да създаваш СЪГЛАСИЕ или ОБЩА РЕАЛНОСТ.
1. 4,0 Леко разширяват своята реалност, отчитайки другите гледни точки. Променят своята и чуждата реалност.
2. 3,5 Способен е да разгледа чуждите гледни точки и да промени своята. Готов е на съгласие.
3. 3,0 Осъзнава, че чуждата реалност също може да бъде ценна. Сдържано съгласие.
4. 2,5 Безразличие към разликите в реалностите, отказ от съпоставяне. Безгрижен.
5. 2,0 Защитава своята реалност, не съглашателства. Опитва се да опорочи чуждата гледна точка.
6. 1,5 Разрушава чуждата реалност, никакво съгласие.
7. 1,1 Съмнява се и в своята, и в чуждата реалност. Не вярва.
8. 0,5 Срам, безпокойство, силни съмнения в своята реалност. Под натиск леко приема чуждата, без да оценява.
9. 0,1 Пълно отдръпване от реалността. Собствена реалност не съществува.
2.ОБЩУВАНЕ: реч, възприемане и предаване на съобщения.
1. 4,0 Бързо, отчетливо и пълно излага и разбира. Предава добрите новини и отрязва източниците на лошите.
2. 3,5 Готов е искрено да излага своите възгледи и да разбере чуждите. Предава добрите вести и отхвърля лошите.
3. 3,0 Нерешително изказва някои възгледи; възприема възгледи, изразени в предпазлива форма. Предава по-внимателно съобщенията.
4. 2,5 Случайни и безцелни разговори. Възприема неутралните неща. Предава не винаги – не възприема съобщение, ако то е по-високо или по-ниско по тон. Засича в екстремални ситуации.
5. 2,0 Говори с заплахи и отрицания, подтиска. Възприема подобните тонове, надсмива се над високите тонове. Предава основно спорните и враждебните съобщения.
6. 1,5 Говори за разрушения и ненавист, възприема същото, отрязва високотоновите хора. Изкривява съобщенията, привнасяйки своята гледна точка; отрязва добрите вести.
7. 1,1 Маскира порочните си намерения зад разговори за доброто. Възприема основно интригите, измамите и клюките. Предава само злонамереното. Прекъсва предаването на съобщения.
8. 0,5 Говори и слуша малко, основно за апатията, нещастията и съжалението. Съобщенията не предава – общуването не е важно.
9. 0,1 Не говори, не слуша, не предава – не осъзнава общуването.
3. СИМПАТИЯ И ОБЩУВАНЕ С ХОРАТА
1. 4,0 Силна симпатия (любов), насочена навънка. Получава поддръжката на хората, творчески подобрява живота.
2. 3,5 Дружелюбен, готов за сближаване. Получава поддръжка благодарение на енергичността и творческите възгледи.
3. 3,0 Търпимост при малка активност, приема сближаването. Привлича с поддържането на практичност и морала.
4. 2,5 Безгрижен, пренебрежителен към сближаването; не се грижи за поддръжката от страна на хора.
5. 2,0 Антагонистичен, недоволен. Придирчив и критикар, за да получи желаното.
6. 1,5 Изразена, явна ненавист. Заплахи, наказания, плашене, за да господства.
7. 1,1 Скритост, фалш, лицемерие, подлост, предателство. Прави се на приятел, но на практика използва. Обезценява другите. Подтискане, интриги, хипнотизъм с цел да управлява скрито.
8. 0,5 Самосъжалява се. Призовава за съчувствие, предразполага, изкарва от релси. Сълзи и диви лъжи с цел предизвикване на съчувствие или симпатия и по този начин иска да подчини обкръжаващите.
9. 0,1 Пълно безразличие, отчуждение от хората. Имитира смърт, за да разберат всички, че не е опасен и да го оставят намира. Алкохолизъм.
ПРАВИЛА НА ТОНОВЕТЕ.
За безграмотната добрина и порядъчността, братле, трябва да се плаща!
Главното е: колкото е по-нисък тона, толкова по-малко умее да дружи човек и толкова повече е склонен да бъде зависим. Страстните влюбени са страдащи по живота.
За да се научите да определяте точно тона, е необходимо да преминете кратък учебен курс и куп тренировъчни упражнения. На нас ни е нужно да можем да различаваме високотоновите хора.
Техния главен признак е, че с тях е лесно да бъдеш самия себе си. Не се притесняваш от своите недостатъци, чувстваш вътрешна свобода. С тях е лесно да се общува, те са открити и искрени. Когато говориш с тях, чувстваш, че те са включени към теб и са внимателни. Те умеят много неща и често помагат. Те изглеждат добре, здрави са и вещите им са в ред. Те обичат да се радват, да получават удоволствие, да работят и творят, и заразяват с това и другите. Имат прекрасно чувство за хумор. Покрай тях винаги се подобрява обстановката, проблемите се решават, настроението се покачва. Те не се обиждат за дълго време, не злобеят и не униват. Накратко казано – с тях е хубаво.
Има и точен тест: високотоновия човек винаги бързо и прямо отговаря на всеки обикновен въпрос. Ако го запиташ за някакво място, време, новини или времето, той няма да размисля повече от 3 секунди, и няма да се отклони от отговора – защото е включен в обкръжаващата реалност. Ако го запиташ, прал ли си е днес чорапите или откъде е луничката на носа му, също ще отговори бързо и прямо, защото няма комплекси. Ако един човек само се прави на високотонов, такива въпроси предизвикват в него проблеми – той се извърта от отговора или неловко се опитва да се шегува.
Вече може да се започне избора.
ПРАВИЛО 1. ако вие можете да избирате високотонов човек – трябва да го вземете без пазарлъци. Станете му приятел, а любовта ще дойде по-късно – с него това не е трудно.
А какво да се прави, ако вашия собствен тон е нисичък? Направете всичко, за да вземете високотонов партньор – и се опитайте да не му отровите живота! Учете се от него: той е по-разумен, дори и вие да сте по-образовани. Тонът – това е тази житейска мъдрост, която няма да намериш в академиите. А ако няма високотонов?! Тогава търсете партньор от своя тон.
ПРАВИЛО 2. Тоновете на партньорите не трябва да се различават силно.
Тук трябва да отхвърлите комплексите и кокетството и да определите своя тон.
Тонът – това е главния възглед за живота: кофти ли ви е или добре, владеем ли го или се търкаляме в канавката, като цяло хората прекрасни ли са или измет и т.н. Тонът е основата на вашата реалност. Затова хората от различни тонове им е трудно да се разберат един друг – гъската не е приятел със свинята. Баснята на Крилов е именно за тоновете. Лебедът се стреми към облаците, а ракът върви назад. Колко такива нещастни двойки познавам, Господи опази!
Ако съвпадате по тон, ще гледате с едни и същи очи на живота, и ще ви е много по-лесно да се договорите. Такива двойки могат да живеят много хармонично, от тях се получават добри семейства. Нека да не преживяват толкова ярко живота си – на тях им са достатъчни техните преживявания. Те се разбират един друг и са щастливи. А ако наоколо са само такива, които са на два тона по-ниско от вас?! Тогава живейте сам и благодарете на Бога за свободата си. Или заминете за други градове или страни. Защото –
ПРАВИЛО 3: тоновете на партньорите с времето се сближават.
Да се спускаш по скалата, това, братлета, е болезнено и противно. Не го желая и на врага си. Всичките кръгове на ада в световното изкуство – това са преживявания при падането по скалата. Всички лъчи на рая са преживявания при издигане по скалата. Да вземеш нискотонен партньор е тежка отговорност. Вие се подписвате да го издърпате, да го вдигнете, да го превъзпитате, да го поддържате. На него ще му е много хубаво с вас – той ще се изкачва по скалата. А вие – обратното. Не е ясно, кой кого ще надвие в дърпането. Такъв партньор е постоянно вашето малко дете и се решават на това само тези, в които е жива потребността да възпитават и се грижат. Между другото, тази потребност, бързо преминава с възрастта…
Затова –
ПРАВИЛО 4. Двадесет пъти помисли, преди да вземеш нискотонов партньор! Това е. И едва след като вникнеш в тона, можеш да гледаш на общите възгледи, увлечения и цели – общата реалност, която, както ще видим по-нататък, поражда взаимната симпатия.
СКРИТАТА ВРАЖДЕБНОСТ
Аз ги обичам всичките, а те мен не. И затова ги ненавиждам наред!
Остава да добавя ценното въведение: най-опасния тон е 1,1. Тези хора са така наплашени, че не са в състояние да проявяват своята враждебност открито. Те са асоциални. Те не осъзнават своето състояние, на тях просто им се струва, че животът е боклук. Те могат изкусно да се маскират като високотонови хора. За да определите скритата враждебност, трябва да наблюдавате делата им: те не съвпадат с думите им. Ако постоянно ви обещават помощ, но не ви я оказват – това е 1,1.
Мъката, страха или апатията са изключително тежки, като партньори, но те не се преструват на високи тонове и не се стремят тайно да управляват хората.
Много от представителите на властта и бюрокрацията, някои от медиците, полицаите и учителите; много от журналистите и като цяло пресата; лидерите на сектите и тоталитарните режими; комунизмът като идея; предателството, кражбата, лъжата; сплетните и клеветите; „доброжелателното“ обезценяване, надсмиването, жлъчта, подтискането и подчинението под маската на дружбата, съчувствието и безпокойството – това е 1,1.
Много важен факт: скритата враждебност не се превъзпитава!
Да живееш с 1,1 е възможно само ако си под неговия пълен контрол. Чуждата свобода предизвиква в него истерия, чуждия творчески ръст – паника. Това го наричат вампиризъм. На практика, това е най-ниския тон, вие му вярвате и постоянно се свличате по скалата надолу.
ВНИМАНИЕ: способите за създаване на отношения, на честност и откритост с 1,1 не работят: този тон не е способен да доверява на никого.
Ако ви е скъп вашият живот, винаги оставяйте такива хора „сами със себе си в борбата със себе си за оцеляване“. Дори това да е вашето дете или родител. Да бъдеш подтиснат, да позволяваш да те подтискат е най-разрушителното етическо престъпление. Подтиснатият човек става източник на неприятности за всички обкръжаващи. Вместо приятел, той се превръща в проблем. Да бъдеш под нечий досаден контрол – означава да предаваш приятели и близки. За това, за потиснатостта – отделно есе.
* * *
Това е всичко, което трябва да се знае, за да не се издъниш с партньора.
4. ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СВАДБАТА
Да се създаде добро семейство е много просто.
1. Намерете щастлив човек.
2. Не му пречете да бъде такъв.
Разното съчетаване на тоновете и зависимостите, дава характерни сценарии на съпружеството. Тук е много свободна колекцията на главните варианти. По-скоро, това е просто умствено упражнение, а може би и докторска дисертация.
Някога в училище изучавахме кръстосването на граха „Мендел“. Тук у нас също е кръстосване – на степените на зависимост. Получава се следната „диаграма на Курдюмов-Мендел“. Белия цвят е дружбата, черния – съответно, глухата зависимост, т.е. дивата влюбеност, а сивия – е нещо средно, когато човек чувства и мисли поравно. Не без основания се предполага, че най-често изпадат в зависимост нискотоновите хора. Наистина, срещайки много „явен защитник“ и високотоновият може да хлътне до уши, но при него винаги достига разума да вникне и да оптимизира ситуацията.
1. ДВЕ ВИСОКОТОНОВИ ДРУЖБИ
Свободата – това е да се отправш на приятно пътуване, а на въпросът: „задълго ли?“, искрено да отговориш: „зная!“. Като млади, такива хора се женят много рядко. Основно – вече след развод. А жалко. И ние имахме момичета – близки другари, и на нас ни беше много хубаво, но всички ние се оженихме за други, и имахме куп поводи да си спомним за това, докато не вникнахме в своите „любови“.
Дружбата в голяма степен е съюз на личности, отколкото на реактивни умове. Истинският брак по сметка е когато сметката отчита максимално благополучието и на двамата. В основата на съюза са общите интереси и цели, за които е имало време детайлно да се договорите. Дълго сте били заедно, изяснявали сте, че вървите в една и съща страна, че заедно е интересно и приятно – и заедно сте останали. Традицията и морала на такъв съюз почти не влияят. Като правило оформянето на брака, няма никакво значение и не променя нищо. Главната ценност и способност в семейството е да създават своите отношения. Това е толкова естествено, все едно е, че дишаш. Особеностите на характера на партньора, се приемат без уговорки – партньорството изплаща всички отстъпки. Верността е естествена, тъй като няма по-добри варианти. Скрити и неприлични теми няма. Всяка недомлъвка се изяснява, всяка мисъл или желание се съобщават, емоциите се изразяват свободно – и двамата знаят, че това са само емоции. И двамата разбират, че са реални, истински, те са интересни един на друг. Няма никакви маски.
И двамата са заети с интересна работа, и още по-добре ако е една; домът им е отворен за приятели и веселие; свободното си време прекарват в творчество, в пътешествия и общуване. Имат добро здраве или умеят да го създават, и старци не стават.
Децата им растат в радост, те са здрави и свободни, развиват се рано и получават добро образование – на куп с безценният опит на родителското партньорство.
Достигайки главните цели – да отгледат децата, например – могат да си набележат други цели, а могат да си позволят един на друг да живеят, както искат, въплъщавайки мечтата си в живота, дори до раздяла и лична свобода: всеки от тях си е самодостатъчен. При всички обстоятелства, завинаги остават най-близките приятели и се подържат един друг.
2. ВИСОКОТОНОВ Е ПОЕЛ ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБИЧАН ЧОВЕК.
Щастие е когато те разбират… до определена степен.
Тук цари благополучие, ако по-високотоновият е лидер, с удоволствие грижещ се за своя подопечен, а в този, влюбения, има достатъчно ум да разбере това и да върви след него. И двамата са дейни, и двамата са щастливи. Децата растат обкръжени с любов, с грижа и са добре развити. Също има много творчество, приятели, впечатления и веселие.
Общува се и се създават отношения на добро ниво – лидерът поема за това отговорност. Такива семейства не се разделят – единия обича много, другия е обичан и много привързан. До дълбока старост живеят весело и пълноценно.
3. ДВАМА ОБИКНОВЕННИ ЧОВЕКА, СРЕДНО ВЛЮБЕНИ.
Зрялата любов – прегърнал, успокоил се, заспал.
Стандартното благополучно семейство, каквито са преобладаващото мнозинство. Безпокойството един за друг и присъствието на ревността предизвикват разправии, но с мярка; нормално взаимно разбиране и общи интереси – радостите също са с мярка. Влюбеността преминава бързо. При построяването на взаимоотношенията се ръководят от общите възгледи – т.е. плават по течението, понякога получавайки цицини от стърчащи корени. Има скрити теми, за които си затварят очите. В критическите моменти ги обединяват децата, стопанството, съчувствието един към друг и трудния живот.
Като правило, живеят вътре в приетия морал и проверената традиция, които и за двамата са еднакво реални. Те са образцови граждани и членове на обществото. Силно са зависими от ежедневната суета, заети са с работа. Стремят се да живеят материално „не по-зле от другите“. Здравето им е средно, понякога създава проблеми – тогава се надяват на доктори. За творчество и отдих са имали сили само през младостта; по-късно се задоволяват с банкети, разпивки, риболов и барбекю.
Децата са обикновени – благополучни, растат без проблем, но способността им да общуват с родителите си е слабичка и улицата е по-интересна от семейството. Понякога боледуват, защото получават за това съчувствие и блага. Те изглеждат добре, но не свалят звезди от небето – още от пелените родителите се грижат да нямат проблеми, управляеми са добре, дори често решават вместо тях.
Като правило, живеят във вярност; измени се случват рядко, в екстремални ситуации – в санаториуми, задгранични командировки, при дълги дежурства и др. Прието е да се премълчава за това, което понижава тона и влошава общуването. Вероятността от развод е малка, но все пак я има.
Отгледали децата, поемат грижа за внуците. За себе си сили не им остават. Загубвайки самодостатъчността си, се страхуват да не останат сами и ненужни. Обикновена старост.
4. ВИСОКОТОНОВ СЕ ПОДВЕЛ ОТ ДИВАТА ВЛЮБЕНОСТ НА НИЗКОТОНОВ.
… – повярвал в „ценността на любовта“.
И изпуснал такава забележителна възможност да се откаже!..
Огромна разлика в тоновете. Ярко трагичен случай с театрални ефекти. Типичен сюжет на приказките и другия фолклор, когато жената се оказва вещица, а мъжът върколак.
В литературата и кинематографията са разгледани два варианта на тази колизия. Най-често – когато 1,1 се преструва на влюбен, за да прекара партньора-наивник и да завладее състоянието му (морската вещица в „Малката русалка“, Тартюф и др.). Този случай ще го пропуснем – ясно е, че ако партньорът не разкрие врага, не прекъсне взаимоотношенията, не се освободи, не избяга – ще бъде вечен роб. В реалния живот има много такива двойки.
По-рядко се получава, когато благородният герой (по-често мъжа) се захваща да ощастливи влюбената в него нещастница от нисък тон. За зрителите е хепи енд. Но ако тонът на „спасената“ е действително нисък, си се натресъл неповторимо.
Доста скоро той ще открие, че „бедничката“ е привикнала към спасението и вече постоянно иска грижи и внимание. Всяко отклонение от ролята на спасителя – дори и извънредната работа – предизвикват в „спасения“ пристъп на ревност, обида и злоба. При това се открива, че опитите да се построят определени отношения или да се договорят, в основата си са безполезни: спасения просто не слуша, не разбира доводите. Него го обичат, когато го спасяват и ласкаят или не го обичат, когато правят нещо друго. Общата реалност е почти нулева.
Много скоро героят изпада в транс, а „спасеният“ започва да се измъчва от самотата. Ако „спасеният“ е достатъчно умен, тоновете се изравняват някъде в района на скуката. Ако ли не, героят се сгромолясва на дъното, а след това с години търси петия ъгъл, от време на време ръмжи, бие главата си в стената или се напива (апатия). Той трябва веднага да избяга, но е прекалено благороден. Или вече са се появили децата. Бедните деца!
Най-често те растат подтиснати. Те прекрасно виждат, че единият от родителите се мъчи и тъгува, а другият постоянно се страхува и безпокои. При това и двамата се правят на нормални хора и дори четат морал – учат, как трябва да се живее. Това бързо предизвиква отвращение и децата намират своя свят навсякъде, само не в семейството.
Цял живот да съжаляваш някого, без да намираш в отговор разбиране – това е работа за шизофреници, и „спасителят“ в края на краищата, плюе на порядъчността и се спасява в разни чужди обятия. И слава Богу – иначе може въобще да изперка.
Аз не съм виждал такива семейства в почтена възраст. Или героят намира в себе си мъжеството да избяга или те бързо се вкарват един друг в гроба.
…Разбира се, посоченият ужас може да бъде благополучно и рано разрешен, може да бъде силно смекчен – всичко зависи от желанието да се живее добре, от ума и целите на партньорите. Но мога да се хвана на бас, че познавате такива двойки.
5. МНОГО ЗАВИСИМ Е ХВАНАЛ НА СВОЯТА ВЛЮБЕНОСТ ОБИКНОВЕН ЧОВЕК.
Същото, както и в предишния пункт, но по-банално и еднозначно. Шансовете за изплуване са минимални, но по-малки са и претенциите. Това е обикновено семейство, където живеят двама чужди един на друг човека, прието е да се карат, да захождат, да пият и да боледуват, и не са им останали сили за нищо друго освен за банкетни маси. Тук няма ясно изразена жертва и това намалява конфликтите. Почти не им е до децата – и децата рано привикват към това. Бъдещето е изключително неопределено. Материал за драма и епос няма.
6. НАМЕРИЛИ СА СЕ ЕДНА ДРУГА ДВЕ КРАЙНИ ЗАВИСИМОСТИ.
Ти с рога чело му украсяваш, –
Той те бута с крак във гроба.
Как те налага – далеч ли е бедата!
Как те люби – да те пази Бог…
Съюз на реактивни умове в буквалния смисъл на думата. „Голямата“, „свята“, „истинска любов“, „любов-съдба“ (нужното да се подчертае).
Идеалът, апогеят на „любовта“, възпят в световния епос, в литературата и изкуството като висша духовна ценност.
Подозирам, че езичеството се е отнасяло към тази ситуация с голямо чувство за хумор. Нас, монотеистите, са ни възпитавали по друг начин. Отначало са ни показали, че да обичаме – трябва да приемем мъките (простете, ако това ви се струва светотатство – аз се отнасям много сериозно към Бога, и затова също сериозно – към несъвършенствата на религията). Много от вас, очевидно, са го разбрали това така, че ако за теб някой се мъчи – това е благо. След това Шекспир е хвърлил своята бомба – кървавия трилър за двама луди в тоналността на страданието – Ромео и Жулиета. Там убедително е показано, че да обичаш не е само страдаш, а да умираш, и обезателно и двамата. Примерно, за същото са пели и горящите в страст източни меджнуни.
От тогава, достатъчно е да устроиш на някого няколко истерии, да изпаднеш в апатия или да се нагълташ с таблетки, картинно разхвърляйки останалите покрай дивана – и в нашия мозък се оформя: от една страна – да го нашибаш този безчувствения, за да не разваля живота на невинния човек, а от друга страна – страдат за теб! – и съвестта ти не ти дава покой. (Трябва да се каже, че на тази тема съвестта е доста мръднала, и към воплите трябва да се отнасяме критически.)
Епосите на различни страни възпяват още по-жесток идеал: заради любовта е добре не само да умреш, но и да избиваш наред! Обикновено героят, на когото са откраднали възлюбената, се изпълва с благороден гняв, грабва меча си и отива в стана на женокрадеца, разрушавайки всичко по своя път и поразявайки враговете с хиляди. В това число и мирните граждани. Колкото повече е избил, толкова, значи, е по-силна любовта. А ако не е намерил любимата между живите – то и сам от скалата – като лястовица – свята работа. Ето такива са конструктивните действия заради идеала. И никой не се замисля: братлета, ако идеалите диктуват да се страда и загива – за какъв чеп са ни такива идеали!?
И ето, начели се с всичко това, ние и до сега страдаме от любов, и не забелязваме подвеждането: нас ни млатят със собствените ни ръце.
1) Страдаме не ние, а банката. Ние вярваме, че нашите животински емоции – сме ние самите. Много е духовно! 2) Ако страдаш – по-лесно ти е да манипулираш. В тона на страданието човек е хипнотизируем и залита към всякаква „защита“ – без значение дали е цар или генерален секретар. 3) Страдайки, ние губим способността си да общуваме и да създаваме отношения (виж скалата на общуването). 4) Страдайки, ние се разболяваме, откачаме и увисваме на близките си като тежък товар. Т.е. прекарваме ги конкретно. 5) Най-хитрото е: че страдайки, ние правим виновни тези, „заради които“ страдаме. („О-о, така ли!? Ще се нагълтам с таблетки и ще разбере тогава тя, каква е курва!..“). Точно заради това така обичаме да си пострадаме!
И така – „събрали са се два гардероба“. Разумът въобще отсъства от сцената. Общуването е изключително изкривено. До сватбата е дива еуфория, безкрайно щастие, пълно безгрижие и увереност, че така ще бъде вечно. Купища думи за любовта, при това всеки разбира своето. Давам модел: двама на сцената, гледат се един друг, но всеки вижда не реалния човек, а холограмата, която сам излъчва. След сватбата започват обичайните проблеми – работа, пари, деца, умора, бит. Личностите се разкриват зад пределите на „защитниците“ – и се понася душата по динени кори! Ако младежите са умни, виждат, че така нещата са безперспективни и тогава имат шанс да се научат да се разбират един друг. Ако са обикновени хора, „любовта“ бързо влиза в задънена улица, почти удавени в сълзи и затънали в обиди. Всяка дреболия ги изкарва от релси, всеки разговор залита към емоциите, а емоциите диктуват взаимните претенции. Всичките им отрицателни емоции – не са нищо друго освен страх от загуба. Но те не могат да го разберат това. За да се проясни поне нещо, трябва да станат СЕБЕ СИ и да видят РЕАЛНИЯ партньор. Но и двамата виждат само въображаемия образ на „любимия“. А реалния не му съответства! Караул! Предали са ни!!! Но да се разделят, да загубят е по-страшно. Давам модел: тези същите двама, но освен холограмата, всеки е надянал на врата на другия примка и се държи за края й, като единствената спасителна сламка. И именно в този момент, точно навреме, се появяват децата… На темата деца си пофантазирайте сами – на мен вече не ми е интересно.
В тази ситуация, много се определя от нивото на интелекта и желанието да се разберат. Ако на знамето е само „вярата в любовта“ – много съжалявам. И двамата могат да се срутят до апатията и да се разпълзят, завинаги „разочаровани от любовта“. Или да останат заедно заради децата – с което да срутят окончателно и себе си и децата. Ако ума им сече, ситуацията е поправима. Наистина, като начало ще трябва да се пусне в тоалетната чиния любовта като ценност.
Снемайки розовите очила, вие ще видите: личното щастие – то наистина е ЛИЧНО. Не партньорът, а ти самият си неговия създател. Щастието – това е вътрешна способност. Него го създават, износват го в себе си, а след това си го поделят, но не го вземат назаем и не го изискват от партньора. И ако ти не можеш да бъдеш щастлив САМ – ти няма да станеш щастлив с никого. Или ти си източника на щастието или си неговия консуматор. Това е!
Братлета, запишете си на челото: чистата влюбеност – това е помпа, смучеща към себе си. Изключенията са казуистически редки. Дори и да ви се струва, че вие го правите за любимия си, това са илюзии: вие правите само това, което на ВАС ви се струва нужно. Например, безпокоите се, забравяйки как сте се чувствали, когато някой друг се е безпокоил за вас постоянно. Често любимият не знае къде да се завре от такава жертвена грижа. И това се нарича – „любов егоистична“.
Ето ви и главното отличие: дружбата – това са конструктивни действия, а зависимостта (влюбеността) – това е разновидност на подсъзнателния страх.
Главното правило на успешната любов може да бъде изразено така: никога не приемайте своята или чуждата влюбеност за чиста монета. Тя възниква спонтанно и не отговаря за нищо.
Полезно е да се замислим и за „свещените“ думи: „обичам те“ – това е тежко реактивно обобщение. Не означава нищо конкретно. При това отнася нацяло главата. Затова, изразявайте своите чувства по-точно и честно: „обичам те такъв, какъвто си“, „Сега, в тази минута, аз те обожавам“ – е много по-разбираемо. Говорейки изобщо, любовта се изразява с постъпки, а не с думи. Но това започваш да го оценяваш съвсем не в началото.
Изпитвайте влюбеност на пълна газ, наслаждавайте й се, но не и предавайте голяма цена – като на главоболието. Не се притеснявайте – всички сме глупаци. Отнасяйте се с нея с хумор. И ще видите, че съвсем не е задължително да се страда в любовта.
5. АНАТОМИЯ НА ВЗИМОРАЗБИРАНЕТО
– Тате, давай, когато завърша училището с медал…
– Давай!!!
(Из беседа с дъщеря ми.)
Добрите отношения, близостта, разбирането са в резултат от наличието на три компонента. В основата е СЪГЛАСИЕТО или ОБЩАТА РЕАЛНОСТ. За да се установи е необходимо ОБЩУВАНЕ. В резултат на общуването и установяване на съгласието, от самосебе си възниква СИМПАТИЯТА. Получава се триъгълника на разбирането. И трите ъгъла са взаимосвързани: увеличаването на един от ъглите води до увеличаването на останалите; намаляването на единия от тях, намалява и другите.
ОБЩАТА РЕАЛНОСТ – това е когато и двамата гледате в една точка и виждате нещо еднакво. Знаете за нещо едно и също. Нещо е еднакво важно и за двамата и вие сте се договорили за това. Всеки човек живее в собствена вселена. Всеки има своя индивидуален свят – това, което е реално за него. Реално – означава разбираемо, близко, важно, ценно. Само си представете, колко са в света културите, съдбите, делата, навиците, способите за оцеляване – и във всеки те са уникални! Затова, да се разгледат и съпоставят два свята – вашия и чуждия е огромна работа. А на партньорите е необходимо не просто да съпоставят – необходимо е да обединят, да създадат обща част, там където могат да бъдат и двамата.
Дружбата съвсем естествено съвместява двата свята. Влюбвайки се ние разчитаме на късмета – дали ще ни подхождат световете? Но зависимостта ни пробутва неподходящия партньор. Той изобщо няма право на свой свят – той е длъжен да живее само в нашия. Ние се страхуваме от неговия свят и се отказваме да го разгледаме.
Опитайте да запалите в клуба на непушачите, да включите Лев Лесченко в младежки купон или идете облечен на нудистки плаж и ще видите, какво е това „откъсване от реалността“.
Общата цел. Общите увлечения, приятели, дори общи слабости. Това, което радва и двамата. Истината, известна и на двамата – преди всичко за самите себе си. Честният договор за компромиси в случай на несъвпадение на възгледите. Изобщо, честни договори за това, какво е и какво ще бъде. Дори съгласие за това, че всеки ще си остане на своето – това също е обща реалност. „Добре, ти обичаш Христос, а аз Буда. Какво лошо има в това? Дай да го приемем и да се обичаме един друг.“ Дори взаимния договор за развод, често сближава дотолкова, че завършва в леглото.
Обратното: нещо скрито, неизказано, излъгано, изкривено. И ето ти знаеш не това, което знае партньора. И разбирането се изпарява.
Самото приемане, прощаването, за което говорят толкова много – това е разширяване на собствената гледна точка, за да приемеш чуждата. Спомнете си: във високите тонове хората не се страхуват от това. А от какво да се страхуваш точно? По-добре е да прочетеш много книги, отколкото цял живот да предъвкваш една!
ОБЩУВАНЕТО – това е обмен. Обмен на всичко: думи, знаци, песни, топчета, вишни, възгледи, докосване, идеи. Без обмен няма никаква възможност да направите каквото и да е общо, да обедините световете.
Вие търкаляте топка на малкия – той е щастлив и ви я връща обратно. Доволни сте и двамата. Ето я и общата реалност: „да се играе на топка е весело“. Вие непринудено се гледате един друг в очите – още по силна обща реалност: „не се страхувам от теб!“.
Общуването е дотолкова важно, че може да се каже – това е самият живот. Това е входа в триъгълника на разбирането, и в този смисъл е основа на разбирането.
Общуването е много точно нещо. Ако то е правилно, то решава проблемите. Ако е нарушено, изкривено – само ги създава.
При нормално общуване: а) възприема се винаги точно това, което е било съобщено, б) винаги се дават прями отговори на всички обръщения, и в) общуването се поддържа и от двамата. Всяко нарушение на този цикъл води до разпадане на реалността. Припомнете си, когато някой не е отговарял на вашите обръщения, или сам не е искал да общува, а само е давал отговори. Или не ви е слушал и не ви е разбирал. Или е избягвал отговорите. Или обратно, говорил е постоянно, без да ви дава да вмъкнете и дума. Или е правил намеци, които са били неразбираеми. В края на краищата, вие сте избягали от тези хора – и сте били прави: да се договориш с тях е невъзможно и вие чувствате злоба и безпомощност.
Неграмотното общуване може да погуби всяко съгласие. Това и прави, например, тези, които са скарани, са привикнали да се надуват и да мълчат. Избирайки партньор, гледайте, доколко добре може да общува!
СИМПАТИЯ – просто усещане за общо пространство, общ свят, подкрепа и близост. Тя възниква в същата секунда, след като нещо е изяснено, договорено, доизяснено, разбрано – т.е. е станало общо в резултат на общуване. Това е великолепно, етично, оживяващо чувство. Ако половината щастие се състои от чувството за победа и свобода, то втората половина е именно симпатията.
И така, прилагайки триъгълника на разбирането, вие можете да създадете симпатия, да възстановите минала симпатия и дори многократно да я усилите. Има разни варианти, но при всички случаи, главното се състои в това – и двамата да узнаят един за друг истината. Ако за вас това е неприемливо – извинете, вие само се преструвате на партньор.
КАК ДА СЕ ВЪСТАНОВИ СИМПАТИЯТА
– Искаш ли сега, с теб, да се скараме?
– Давай. А как ще се скараме?..
СИТУАЦИЯ 1. ПРОСТО ПРЕПИРАНЕ, НА ФОНА НА НОРМАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. Тук е важно грамотно да се влезе в триъгълника на разбирането.
Веднага да се определи отговорността: възстановяването на симпатията ще поемете сами или ще я прехвърлите на гърба на партньора? Обърнете внимание: ако го прави той, преодолявайки вашата обида, то вашето благополучие се държи на него, а вие просто висите, като кърлеж – и за какъв чеп правите умно лице!
Веднага определете главната си цел: вие ли ще възстановявате разбирането или ще демонстрирате своята правота?.. ако вашата правота е по-важна – прегледайте отново предния абзац. Между другото, никога ли не ви е идвало в главата, че отстъпвайки, вие можете да станете по-правия?..
И така, вие сте решили сами да възстановявате симпатията. С какво да се почне?
В никакъв случай не с разбор на конфликта! Докато не възстановите макар и малка симпатия, всеки разбор на полетите неизбежно ще залитне към взаимни претенции. Затова ОТНАЧАЛО ВЪСТАНОВЕТЕ СИМПАТИЯТА. За целта се включете към реалния партньор. Какво е важно за него сега, какво му е приятно, с какво е зает? Започнете просто да помагате, да общувате именно за това. Дори и отначало да е през „не искам“ – но честно. Нищо няма да загубите, кълна се! Повтарям за упоритите: НИЩО НЯМА ДА ЗАГУБИТЕ.
Банката ви нашепва, че да отстъпите е унизително. Ние сме се събрали тук, за да надиграем банката. Затова просто, без задни мисли, надвивайки страха (представяте ли си – страха!), просто се поинтересувайте, какви са сега грижите на партньора и разделете тази работа. РАЗДЕЛЕТЕ НЕГОВАТА РЕАЛНОСТ. След половин час ще видите, колко правилно и прекрасно е това. Ще можете да наблюдавате, как пред очите ви се връща симпатията. Вие сте създали разбиране. Вече можете да го усилвате със същия способ.
А когато симпатията вече е нормална, ще видите вашия конфликт по-реално. Ще ви стане ясно, колко по-важна е вашата симпатия от вашата правота, по важна от вашето убеждение или постъпка. Ето тогава – „Слушай, искам да поговорим за това…!“.
И ето тук, за успешното решаване на проблема, са много важни три неща:
КАК ДА ОБЕЗВРЕДИМ КОНФЛИКТА
Биейки кравето масло, не се страхувайте от пяната:
когато маслото бъде готово, тя сама ще изчезне.
1. Разберете: вашият партньор не обича този, който се опитвате да бъдете, а ИСТИНСКИЯ ВИЕ. На него му е интересен реалния човек. С всичките му недостатъци – но истинския. Вашето „следване на ролята“ е най-лошото оскърбление и най-страшния капан за него. Ролите устройват само скритата враждебност. Изясняването докрай, дори неприятното, ще подобри вашето партньорство. А недоизказаното, неискреността ще останат мина, на която ще се натъквате често по-късно.
2. Полезно е да се знае нещо и за отговорността. Тази дума още от детството ни означава нещо страшно за нас. Но това се случва, защото смисълът й е диво извратен.
В действителност, отговорността – това е готовност и способност. Това е всичко. Това не е нещо което може да бъде натрапено или изискано. Вие имате отговорност само за това, за което сте готови и способни. А ако не сте готови, прехвърляйки я или не, отговорността я няма и не може да я има.
Т.е. отговорността е превъзходно състояние: „Това го умея, то не е страшно за мен“. Душевно здраве по повод на нещо. И това е превъзходен способ да бъде решена ситуацията.
Ако разглеждаме проблема като свой собствен резултат, то той престава да напряга и в главата става по-ясно. Ако сам си си виновен за това – сам можеш и да поправиш. Ако, както е прието при нас, виждаш вината в другите, то проблемът увисва, настроението не е на ниво и няма изход: работата – не е наша работа.
Затова, анализирайки полетите, поемете отговорност за ситуацията. „Действително, можех, но постъпих по друг начин“. Това е по-просто и по-ефективно. Нека партньорът ви поеме сам толкова отговорност, колкото може – а за вас е важна вашата.
3. Вашият разговор трябва да завърши с договореност за това, как в бъдеще да се избягват конфликти на тази тема. Когато се изясни, помислете, как да се обезвреди тази мина. И приемете общо правило за бъдещето. Обезателно го напишете и окачете на стената, иначе дълго ще се спъвате: не е така лесно нашата банка да се откаже от старите навици!
МОЖЕ ЛИ ПРЕДВАРИТЕЛНО ДА СЕ ИЗКЛЮЧАТ НЕПРИЯТНОСТИТЕ?
– Обичаш ли ме?.. Ще се ожениш ли за мен?.. Слизай от мен!
Възможно е. Лесно е. Всички въпроси на съвместния живот, за които ще си блъскате главите след десет години, обсъдете преди сватбата – и всичко ще е ОК.
Това е много сериозен съвет. Трудно е да си представите, що за въпроси са това? Обърнете се към високотонова двойка с добър опит. Измислете ги най-накрая!
Има такъв превъзходен опит да се създаде надеждна обща реалност – брачния договор.
При идеалния случай, той може да включи почти всички моменти от съвместния живот, и обезателно – всички гаранции в случай на раздяла. Къде да се живее, колко да се заработва, с какво да се храним, какви са домашните задължения, какво става в случай на измяна, как да се отнасяме към домашните животни, колко често и по какъв начин да се занимаваме с любов, как да се възпитават децата, какво да се прави, ако тях ги няма, какъв цвят чорапи да се носят и какво да се прави през почивните дни – може да бъде уговорено. Всеки момент от договора трябва да е честно обсъден и доведен до взаимно съгласие или компромис.
Важното е, че договора се сключва не от вашата съвест, дълг или зависимост, или поради натиска на роднините. Него го сключвате лично вие – свободния човек. Вие правите това, не за да отнеме брака от вашата свобода, а да прибави. Разбира се, в правото сте си да променяте договора. Животът си върви, едни моменти губят смисъл, появяват се други. Смисълът на контракта, както и на всеки договор е в чувството на безопасност: „сега знам какво мога да очаквам от теб и ми е спокойно“. А увереността в безопасността е половин щастие. Тук става ясно, че ако вашият любим се дърпа от контракта (Ти не ми ли вярваш?!!), за него партньорството е далечно като Луната.
В реалния договор вписват като правило, само главните гаранции и съгласие. Аз говоря за способ на взаимоотношения. Това е прекрасна игра. Съставяйки брачния договор само за две седмици, вие можете да узнаете един за друг толкова, колкото някои няма да успеят за години съпружество.
Знаете ли какво е семейство? Давам точно определение: семейството – това са договорните отношения.
СТРУВА ЛИ СИ ДА СИ ИГРАЕТЕ НА СВАТБАРИ?..
Влюбил се. Искал да полети. И му сложили пръстен.
Практиката на създаване на семейства у нас е доста парадоксална. Като цяло сме принудени да си играем на „сватбари“. Когато ролята е принудителна – не е интересно! Живота е длъжен да ти натиска муцуната в локвата – и кално, и мокро – „две в едно!“. Два-три развода, издръжки, любовници, мъжете са нищожества, жените са кучки, а любовта е красива приказка. Има за какво да си спомняте!.. По традиция е прието първо да се жените, а едва след това да се гледа, какво ни е „подарила съдбата“. Е, това вече е въпрос на вкус.
Навярно, никой не бърка брака и „любовта“ (т.е. зависимостта), както ние. В целия свят семействата се създават с ум, а ние, виждате ли, „със сърцето разбираме“. Макар и много да предпочитат – със стомаха си. Изглежда, оттук са инфарктите и гастритите.
Нашите влюбени – всички, до един, са телепати. Казал „обичам те“ и е сигурен, че всичките му намерения и желания са разбрани и взети за сведение. Защото после, в кухнята, когато децата са заспали, си спомнят именно за това: „каза ми, че ме обичаш! А къде е това и онова, защо ти си такъв, а не инакъв?!“ – това е весело и дава маса впечатления. И все пак. „Любовта“ – това в идеалния случай е чувство, усещане, кеф, а иначе болест, загубване на ума, неврастения. А брака е честна сделка, партньорство, съвместно доживяване, делови отношения. Не трябва да се бъркат тези неща.
„Любовта“ и брака се случват едновременно, но съвършено разделно. Те като че ли са паралелни. Първата не иска нищо, освен някакво общуване и секс, а второто изисква куп умения и отговорност. По принцип, на семеен живот трябва да се учим в специален ВУЗ, и без диплома с отличие да не си пъхаме носа в тази работа.
За сватбите искам да отбележа специално. Парадокса е следния.
Сватбата се състои от две части: регистрация на брака и пищно тържество на родственици и приятели. Какво общо имат с това младите? Изключително малко.
Печатът в паспорта е нужен само на държавата. За нея това означава, че двама са се подписали да спазват всички задължения на семейството, в предвид общата собственост, децата и взаимните гаранции. Обаче, никакви способности и възможности за подобряване на семейния живот, държавата не поема като отговорност.
Тържеството – нещо винаги приятно. Отново само за роднините и гостите. Всички са доволни, че и при тези млади е както при всички. Близките са спокойни – всичко е честно и порядъчно. Всички искат да им кажат нещо ободряващо – нали вече им са се развързали езиците. Но е факт: никаква показна претенциозност, никакви тостове и речи, няма да им дадат ни грам умение да станат щастлива двойка.
Сега ние така успешно готвим младите за семеен живот, че повечето от половината млади семейства се разпадат, а останалите преди „да се напаснат“, натрупват куп лоши емоции и забележимо посърват. Т.е. за болшинството брака не е благо, а проблем. Това, че ние сме минали през всичко това не е повод да го желаем и на децата си.
Какво да се прави? Същото, като всички нормални хора. Живейте заедно, учете се да бъдете семейство и на пълна газ използвайте своята младост. Любовта и партньорството е произведение на двамата. Едва когато станете семейство, можете да имате деца и да се жените. Ако ли не – разделете се като приятели, благодарни един на друг за опита. Държавата ще почака, а роднините трябва да разбират смисъла. Той не е в това да сте женени, а да сте щастливи.
6. КАК ДА СЕ ИЗТЕГЛИШ ЗА КОСИТЕ
„…кажи ми не, при срещата ни!..“ – Пфу!
Кажи си го сам и не мъти главата на жената!!!
Какво да се прави, ако вече ти шуми в главата? А ако ти се иска вече да я откъснеш?
Има много ефективни рецепти. Но те изискват смелост и хумор по отношение на себе си. Трябва да искаш да застанеш зад кормилото, а не да се предаваш пред банката и да чакаш подаяния от партньора.
СИТУАЦИЯ 1. ВИЕ СЕ СРУТВАТЕ СТРЕМИТЕЛНО; НЯМАТЕ НИКАКВИ ОТНОШЕНИЯ.
Ето инструкция по точки, която би ми помогнала на мен самия.
1) Отначало обърнете внимание на това каква насока са вземали вашите мисли. А след това погледнете в огледалото, и смъкнете от физиономията си увисналите ъгли на устата си. Без тях изглеждате много по добре – това и приятелите ще потвърдят.
2) Когато устните ви заемат нормално положение, решете трезво, сериозни ли са намеренията. Ако ли не, правете каквото искате, само се запасете с контрацептиви и носни кърпички. И си обещайте да не правите никакви глобални изводи: приключенията трябва да се преживяват леко и без зацикляне.
Ако не сте наперен „гларус“, и вашите чувства означават за вас нещо – тогава сте настроени сериозно.
3) Трезво – доколкото можете – оценете своя обект. Бъдете в компанията му, прекарвайте с него времето си, като изследовател. Какъв е неговия тон? Слабите му страни, които не можете да понасяте? Натрапчивата мисъл, че той може да се промени са интриги на враговете. Не той – вие ще променяте своето отношение към неговите недостатъци. Ще можете ли?
Тук трябва да се спомене за красотата. Този фактор особено размътва младите глави. Това е странно. Човекът и неговото тяло са съвършено различни неща. Има красиви тела – има и красиви хора. Най-много украсява човека високия тон. Това се нарича обаяние, жизнелюбие, добродушие. А с тялото отношение не можеш да построиш. Ако сте залитнали по външността, вие притежавате най-евтиния вид – зависимостта.
Да създаваш своята красота, да поддържаш тялото си в ред са прекрасни занимания. Но само до тогава, докато не са станали мания.
Външните данни са по-скоро гени, отколкото достойнство. В това число и вашите. Някой мъдрец е казал: красотата е тежък кръст. Клеймото на „ценността“. Не залитайте без да се вгледате в човека. Толкова повече ще се разочаровате, ако не намерите човешките добродетели. Външната красота винаги трябва да съответства на вътрешната, а тази работа не е по силите на всеки.
Що се касае до вътрешната красота, то тя най-добре се вижда на фона на средните външни данни, и такива хора са най-привлекателни.
…И така вие наблюдавате. При това можете да се влачите като опашка, само че незабележимо. Ако ви провърви, то много скоро ще се случи нещо, което ще ви позволи да направите избор. Например, той ще се нареже като свиня, или ще се окаже, че с нея няма за какво да си приказвате, или нещо подобно.
И така, първия способ да се охлади канчето е простото трезво изучаване. Ако обекта не е вашия вариант, канчето ще застане на мястото, от само себе си.
Но определено става ясно: обекта е това, което трябва!
4) Трезво определяте вашите шансове.
Лично аз смятам за непорядъчно да се разрушават чужди двойки, само на това основание, че на мен ми е влязла муха в главата. Затова заетостта на обекта означава за мен, тихо прелитане над Париж. Може да има изключения, но редки.
Свободния подходящ обект – това вече е ЦЕЛ. Могат да ви попречат само собствените ви комплекси и глупави предразсъдъци. Ако вие общувате лесно и бързо намирате общ език с хората, вие имате всички шансове. Отчитайки, че не сте избрали, който ви падне, той с радост ще се отзове на другарско сближаване. Да се изградят отношения след това е въпрос на техника.
Мечтая умните младежи да изградят традиция за договор на изпитателен период: „Дай да опитаме да бъдем заедно“. При това никой не дава никакви обещания и не храни никакви надежди. Не се получава – разделете се приятели.
5) След това се сближавате: общувайки търсите общи възгледи и общи интереси.
Ще спомена за две правила за успешно сближаване, за които ще стане дума. А) Никога, ама никога не използвайте посредници и не доверявайте на чужди хора съобщения за партньора. Б) Никога не демонстрирайте своята зависимост и слабост в обичайното всекидневие. Това отблъсква. Слабостта е интимно нещо и е уместна само по време на интимност.
6) …Остава само редкия случай, когато избрания обект, по някакви причини ви отхвърля категорично. Възможно е, да е повярвал на някаква клюка. Или амбициите му са по-високи от него. Разберете едно: ако вие правилно сте започнали с искрено, дружелюбно сближаване, могат да ви отблъснат само заради велика глупост. Ако ви е отблъснал глупак – смятайте, че ви е провървяло!
Но зависимостта ще тормози душата ви известно време: обидно, досадно – как да обезцените, да оскърбите! Има отличен способ да се доведе това до минимума – „разреждане на заряда“.
КАК ПО-БЪРЗО ДА СЕ ОБЕЗБОЛИ ЗАГУБАТА
Съвсем са-а-а-м!.. Съвсем сам… Съвсем сам?..
Съвсем сам, трам-тири-там! Съвсем сам, опа!!!
Емоционалното напрежение, което чувствате – това е заряд, в прекия смисъл. Като електрическия. Този отдавнашен епизод на спасението, записан в банката, е предизвикал във вас тогава силна светкавица от емоции – страха, болката. Ето това е заряда. Сега вашата загуба ви е напомнила за тази болка, и заряда е изплувал в сегашно време. Най-неправилното в този момент е да мълчиш и да избягваш. Зарядът ще тлее, докато вие мълчите и избягвате да мислите за това. Но той ще се спука, ако престанете да се страхувате от това и внимателно, във всички подробности го разгледате.
На това е основана технологията на дианетическия одитинг – освобождаване на ума по пътя на разреждането на болезнените записи на банката.
Аз го правех така. Като начало – винаги има приятели, които са в течение, как работи това. Притичвам: „Слушай, необходимо ми е да се изговоря!“ И човекът знае – той трябва не просто да изслуша, а и да ми помага да се изговоря по-ефективно. И аз започвам да разказвам в детайли, а той слуша и потвърждава, уточнява, поощрява: „Аха. Ясно. Да? А ти? Охо-о! А след това?“
Неговата задача е да изстиска от мен, колкото се може по-подробно и емоционално разглеждане на историята. Но му е забранено да прави някакви изводи, да оценява нещо или да изказва своето мнение. Защо? Защото съм длъжен сам да си повдигна тона и да видя епизода по-трезво. Докато не се изправя, все едно няма да мога да възприема по-високотоново мнение!
Моята задача е, колкото се може по-детайлно и емоционално да преживея цялата история. Разказвайки я един път, започвам отново, отначало. След това още и още. С всеки нов опит излизат все нови детайли. Понякога пробиват озарения: „Аха! Ето защо се оказа така…!“ След това историята остава само верига от главни и най-заредени емоционално епизоди. Едновременно, по време на превъртането, се повишава тона по повод на епизода: отчаянието се заменя с злоба, а тя – със скука. „Знаеш ли, вече не ми пука от това.“ Тук трябва обезателно да се продължава. Разказваш и се усещаш, като че ли не говориш ти – емоцията вече я няма. Изведнъж ти просветва: виждаш се отстрани. Разбираш, колко е смешна цялата ситуация. И започваш да се кикотиш, като ненормален. Това е освобождението, емоционалното разтоварване. А по-нататък – никакви душевни мъки. Живееш свободен.
Често е достатъчно да разкажеш 5 – 6 пъти, но се случва да са необходими и 10 – 12 пъти. Възможно е да не успеете да се издигнете до кикот (могат да ви пречат по-ранни епизоди), но и скуката вече е резултат. Може просто да го разкажете на няколко приятели и малко или много ще дойдете на себе си.
Ако имате компания, където такава помощ е традиция, няма от какво да се страхувате. Ако партньорите умеят това – за тях нищо не е страшно.
СИТУАЦИЯ 2. ОКАЗАЛ СЕ НЕ ТОЗИ, ЗА КОЙТО СЕ ПРЕДСТАВЯ!..
Вече имате отношения. Възможно е дори отдавна. Възможно е да сте вече семейни. Налице е ступор във взаиморазбирането. Струва ви се, претенциите са неразрешими, и да се договорите е невъзможно. Опитите да се разбягате, затягат примките на шията и затварят притока на кислород. Тук канчето ви се опитва да гръмне. Какво да се прави??!
Бърз отговор на този въпрос няма.
7. ЗАЩО НОРМАЛНИ ХОРА НЕ СЕ РАЗБИРАТ ЕДИН ДРУГ
Гаранционния срок на вечната любов е медения месец.
Как се получава така, че два нормални човека, някога изгарящи от любов, сега се гледат един друг и не се познават?! Всички механизми на кавгите се свеждат до недостатъчното честно общуване.
1. СКРИЛ СИ – ЗНАЧИ СИ СЕ ОТКАЗАЛ.
Скъпа, по-добра от теб няма!
Вчера отново се убедих в това.
Базисният етичен механизъм е в основата на всички раздори. Обидно прост е, и неумолим. Всичко живо процъфтява благодарение на равния обмен: колкото си получил, толкова и отдай. Ако вземаш в повече – ще отслабиш партньора; ако само отдаваш и не получаваш – ще отслабнеш сам.
Ако сте нарушили договора, не сте изпълнили обещанието, повредили сте вещ, скрили сте истината, излъгали сте или някак сте влошили живота на човека – това е провинение. Всяко провинение е реална загуба. А загубата на партньора е ваша загуба. Затова, обикновено, поправяме провинението си.
По какъв начин? Първо, създаваме съгласие за това, че не искаме да навредим: разказваме за това, обещаваме да поправим, извиняваме се. Второ, ние някак компенсираме щетите – според договарянето или експромт. И тогава дупката в отношенията се закърпва. Обърнете внимание: кръпката става именно чрез честното съобщение за провинението. То означава, че не се страхувате от човека, доверявате му и се стремите да го изолирате от неприятности.
Но често хората „се страхуват да не си развалят отношенията“. Тогава премълчават за провинението. Или прехвърлят вината на другиго. Това е укриване. Много коварно и лошо нещо, изискващо точни и бързи действия – иначе разбива отношенията на парчета.
Щом нещо скриете – настъпвате капан. Най-малко вълчи. Първо, вие веднага започвате да търсите причината за своето провинение в самия потърпевш, да го обезценявате или да го набеждавате, че не е прав. Така работи реактивния контур, „защитавайки“ вашата собствена правота. И най-често му вярвате! Второ, самото решение да скриете означава, че не сте повече приятел. Това е 1,1. Загубата, за която човекът не знае, или знае неистината, обезателно ще му навреди по-силно. Вземайки решение да скриете, вие се поставяте извън отношенията и сега само се правите на партньор. Радвам се, че вече знаете за това.
Загубата от скриването е в пъти по-голяма, отколкото от самото провинение: нали сте лишили човека от себе си, лишили сте го от партньор, на когото той е разчитал. Да се разкрие и възмезди скритото е много по-трудно. Веднъж излъгали – ще ви повярват ли други път? Слабият човек по-скоро ще скъса отношения, отколкото да се признае в предателство. Всички мексикански сериали и детективи са истории на разрушителни разкрития и ние с нетърпение чакаме: „е, кога най-после ще се разкрият!?“
ЧЕСТНОСТТА – това е технологията на възстановяване на партньорството, инструмент за възстановяване на добрите отношения с хората. Това не е качество на душата, а способ. Други способи тук няма. Недостигът на честност е проблем на ума, а не на морала.
Има само едно, за което е етично да се мълчи: чуждите изповеди и тайни. Но отново до тогава, докато не ви касаят лично вас и не засягат вашият живот и отношения.
Важно е да се знае за скритото следното:
1. Извършвайки провинение и криейки, вие падате в тона, губите контрол над отношенията, отчуждавате се, или се плъзгате, дърпате и се страхувате. Да скриете своя страх е невъзможно – на вашето чело е написано с огън, така че, не се захранвайте с илюзии. И неизбежно ставате наказание за партньора, който се разкъсва между своята любов и вашето предателство.
2. Този, който извършва провинения и крие, първи намира повод да се обиди, първи се затваря и първи напъва да си отиде. „Знаеш ли, ти си толкова добра, а аз съм съвсем друг… Аз не съм достоен за теб, по-добре е да си вървя“. „Отивам си! Омръзна ми! Кой може да живее с теб!?“; „Разбери, ние сме прекалено различни, прекалено. По-добре е да се разделим.“ Думите са различни, а причината може да е банална: случаен секс настрани. Това може да се смята за правило: който се затвори, и се опитва да прехвърли вината – той е с гузна съвест. Вие ли сте? Значи, вашата съвест. Търсете, къде сте се издънили и въведете ред!
Защо след като сте скрили се опитвате да си заминете? Повечето хора по своята същност са етични и не обичат да огорчават другите. Човекът вижда, че напразно ви обвинява. Чувствайки, че вреди, той се опитва да си замине, за да спаси, да опази хората от своята вреда.
…Може да се каже, че всички приятели стават чужди заради скрити провинения. Как ни тровят живота! Колко леко и стремително разяждат разбирането! Опитайте сега да си представите, колко е леко без тях. Какво още ви се струва, че може да развали отношенията между двама души?
Може би и това-онова!
2. ПАРТНЬОРИ, БЪДЕТЕ БДИТЕЛНИ! ЖЕЛАЯТ ВИ ДОБРОТО!
Не всички, които убиват твоите врагове, са ти приятели!
Ние много обичаме да се доверяваме на хората. Хората също ни обичат. Особено родителите. Затова всички ни говорят за нашия избраник всичко, което мислят и чуват. А на него за нас. Захапахте ли?.. Това е завръзката.
А сега си представете, че на тези доброжелатели им вярвате. Те няма да лъжат я! Въздухът се сгъстява от напрежение.
И ето, вие чувате нещо неприятно за вашия любим и губите равновесие.
Потресаващ момент. Залата е затаила дихание.
Вие вечеряте и гледате на любимия човек с други очи. Той не подозира нищо. „Случило ли се е нещо?..“ „Нищо.“ А вашите мисли: „Не, не може да бъде! … … Макар, че защо?.. Може. Всичко се случва. Напълно е възможно. А аз гледам… Ето как, значи. Добре-е-е, ще имаме предвид“. Обърнете внимание: вземали сте решение. Сам сами.
Напрегната пауза: ще каже – няма да каже?..
Вие излизате мълчаливо.
А-а-а-а-а!!!! Не каза!!! Залата от злоба кърти седалките. Главният герой е последния загубеняк. На кого е повярвал!? На мама? А мама само за развода им си мечтае – за да остане при нея любимото й чедо! Козел! Защо не проговори!? Край, натресе ли се, очилатко!
Вие наистина сте се натресли. Вие току що се отказахте от любимия човек в полза на трето лице. Това е конкретно скрито провинение.
ЗАКОНА НА ТРЕТИЯ УЧАСТНИК: ако конфликта се е проточил и не се разрешава с честно изясняване на отношенията, тогава има трети участник, който разваля вашите отношения.
Той е някъде наоколо. Той търпеливо и доброжелателно ви настройва един срещу друг. Той разваля вашата обща реалност. И съвсем не е задължително, да осъзнава това!
Защо го прави? От ревност или завист. От „родителска любов“. Той ви „защитава“ натрапчиво. Страхува се да не стане ненужен. Иска просто, винаги да бъде прав. Или той толкова се е радвал на вашата сватба, че изпаднал в 1,1. Не е важно, защо го прави. Важното е, че от вашата любов няма да остави камък върху камък, а след това ще каже: „Казах ли ти аз? Видя ли?!“.
Именно в това положение най-често се оказват някои приятели, а също и родителите, особено майките (вж. анекдотите). Но цялата трагедия е в това, че вие сами предпочитате да им вярвате – вместо да обсъдите това с любимия и да възстановите своята реалност!
Братлета! Любовта е уязвима. Бъдете бдителни! Близките отношения трябва да се защитават. Не трябва да давате своята реалност на когото ви падне. Един път напомням: вашето семейство – си е само ваше. Ако не поискате, никой няма да може да го опорочи. Ако позволявате това да се случи – значи не си струва да дрънкате за любовта!
АКО някой клепа с катран вашия партньор, трябва да се направят две неща:
1. Вгледайте се в този човек с присвити очи. Прилича ли на „трети участник“, болезнено ли е?.. 2. Веднага съобщете за това на партньора: нека той също да е нащрек. По този начин ще можете бързо да откриете всички „доброжелатели“.
Какво да се прави с тях после? Каквото искате. Посмейте се заедно. Един в носа или в задника. А най-добре, седнете на масата и културно обяснете на човека какво прави. Ако не се е осъзнавал, ще престане. Ако е разбирал – ще осъзнае, че държите здраво кормилото. Една такава беседа е достатъчна. Най-трудно е с родителите. Но и те нямат права да решават вместо вас. Ако беседите не дават никакъв резултат – обичайте ги толкова повече, колкото са по-далеч от вас!
Мисли, какво говориш – когато говориш, какво мислиш!
Има куп спомагателни причини за „заминаването на любовта“. Списъка си допълнете сами.
1. ПОСТАВЯТЕ СВОИТЕ ПРИНЦИПИ ПО-ВИСОКО ОТ ПРИНЦИПИТЕ НА ПАРТНЬОРА. Доста разпространена форма на наивен снобизъм.
На вас ви се струва, че сте собственик на изключително ценни убеждения и другият е длъжен да ги приеме. Особено тежък е случая с различните вери, с патриотизма и политическите разбирания.
В действителност, вие се боите реактивно, че не сте прав, че сте обезценен. И това ви заставя да обезценявате другите.
На високотоновият човек няма да му мине през главата да се хваща за принципи: той леко се съгласява с чуждите, съхранявайки при това своите. Той разширява своите разсъждения. Нали принципите са само инструменти. Днес са полезни едни, утре други. А най-важен от всички е този, който помага да се живее в съгласие. По-добре ще бъде, ако вие подробно се договорите за принципите, дълго преди сватбата. Може би щастливо ще ги избегнете.
2. ВАШИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРЕВИШАВАТ РЕАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА ПАРТНЬОРА. Тук е скучно и банално. Отново „къде са ви били очите, когато сте купували“. Веднага е трябвало честно и достъпно да изложите всичките си условия.
А сега приемете партньора си такъв, какъвто е или си вървете. Разберете: колкото и да ви обича, той не е в състояние да стане друг и дори често не е в неговите възможности да направи всичко, което ви се струва необходимо на вас. А и не е длъжен. Страхувайки се да не ви загуби, той може много да обещае, но това го е казал неговия страх, а не ума му. А вие с какво сте слушали?
Направете си сметка, кое е по-важно: да получите това, което желаете или да останете заедно. Вие винаги можете да промените своята претенция на някаква друга, да се откажете от нея или да я постигнете с други средства. Може да се впрегнете в проблема заедно и да помогнете за решаването му – ако, разбира се, партньорът поиска това. Ако претенциите са по-важни за вас – свободни сте в избора, защото реално вие вече сте самотни.
Ако предявяват към вас неизпълними претенции, намерете в себе си мъжеството да определите: ще го правите ли това или няма да го правите. Веднъж решили, заедно потърсете компромиси и варианти. Те ще се намерят.
3. ЗАГУБИЛИ СТЕ СИ СВОБОДАТА И САМОДОСТАТАЧНОСТТА. Много е важно!!! „Любовта премина“, „не си същия“, „нямам повече интерес към теб“ и др. Причината е в грубо нарушаване на семейната психология: показвате на партньора си слабостта си.
Спомнете си, в кого се влюбихте. В свободен човек. Свободата е главната ценност в човека. Тя означава могъщество, сила, надеждност. Какво най-много ни привлича и възбужда? Свободата. Влюбвайки се и събирайки се, ние не забелязваме, как я губим. Това ни става ясно по-късно – и предизвиква остра мъка.
Припомнете си, колко мъчно ви е било, с този, който се е влачил след вас, надничал е в очите ви, молил е за любов. Защо нас ни отблъсква откритата проява на влюбеност? Защото зависимия човек не е СВОБОДЕН. Той не е личност. Значи не е интересен, не е надежден – т.е. е опасен. И в действителност е така.
ПРАВИЛА ЗА СЪХРАНЕНИЕ НА ЛЮБОВТА ПРАВИЛО 1. Уважавайте своя партньор. Никога, без особени за това причини, не показвайте своята слабост, зависимостта си в всекидневието – веднага ще престанете да бъдете интересен. Има само едно място за изливане на слабостта: в леглото или в обятията на любимия. Там се разкривайте изцяло! Но сутринта, от ваната трябва отново да излезе бодрия, свободен и самодостатъчен човек – личност до най-малката подробност, както преди сватбата. Тогава любимият ще препира времето, по-скоро да дойде нощта.
ПРАВИЛО 2. Никога не пречупвайте личността на партньора. Не изисквайте жертви, подчинение, послушание. Пречупвайки го, ще го загубите – този, когото сте обичали, който е искал и е можел нещо. Ще получите нискотонов, чужд човек. И още повече ще се настървите.
Смисълът на съвместния живот е в щастието на всеки. Разберете, „щастие за двама“, реално не съществува. Щастието е лично нещо. Всеки притежава свое щастие. Затова, ако пречупите себе си или другия, не може да има никакво щастие изобщо.
8. АКО ВИ СЕ СТРУВА, ЧЕ НЯМА ИЗХОД
Нравствен подвиг: да умреш за своята любов.
Или, независимо от всичко, да продължаваш да живееш с нея.
И ТАКА, СИТУАЦИЯ 2. ХРОНИЧЕСКА ЛИПСА НА ОБЩ ЕЗИК, ОТНОШЕНИЯТА СА ВЛЕЗЛИ В ЗАДЪНЕНА УЛИЦА.
Някаква змия сега би казала: „и какво, къде е вашата прехвалена любов?! А аз няма да се хвана – насърбах се навремето. „И това е поправимо!“ – би било написано на пръстена на цар Соломон, ако е бил на тон по-високо.
Като начало ще отчетем ето какво:
1. Вашите деца – нали заради тях! Не са им нужни тела страдащи под един покрив, а интересни и свободни личности – не е важно заедно или разделени. Поемам отговорност за тези думи. Лесно е да се досетиш по метода на аналогията, че и на вас вашите личности няма да ви попречат. Затова, ако да сте заедно не ви е кеф, и ако нямате никакво желание да бъдете семейство – престанете да лъжете, престанете да измъчвате и себе си, и децата. По-добре се договорете за по-нататъшните си взаимоотношения и си подарете един на друг свободата!
И знаете ли какво ви пречи да го направите?.. Страхът да се окажете първия боклук. Т.е. парещото желание, първият боклук да се окаже другия. Който продължава да спазва брака, той е по-благороден, а който пръв го развали е скот. Разберете едно, скот не е този който разваля, а този, който продължава да се прави на партньор, без да предприема нищо. Вие и двамата сте отдавна в едно голямо биде. Затова не си струва да се мъчите заради безпомощното „Ти си първия!..“ – отърсването е фалшиво. Прав ще е този от вас, който опита да измени из основи живота. Пардон, аз от жалост съм толкова рязък.
2. А животът трябва да се променя. И рязко. Дошли сте до тази черта. Изразходвали сте за спирачките прекалено много. Осъзнайте факта: до сегашната ситуация са ви довели именно вашите ценности и убеждения. Сега, без да ги промените, е невъзможна промяната на ситуацията.
Няма да се промени и сама – ако не ви провърви с някакъв катаклизъм: война, чума някаква, перестройка или вулкан е отнесъл дома ви. Сега, братлета, да станете отново партньори – означава да си смените кожата. И двамата. Това няма да бъде лесно, бързо и е доста болезнено. Вие сте чакали дълго и сте отглеждали своя тумор, сега на масата и под ножа. Но преминавайки през това, ще победите!
3. Настъпил е момента да станете себе си. Не си струва повече да се страхувате от загубата – тя отдавна е станала. Сега трябва да се видите един други абсолютно голи. Вие сте се опитвали да играете роли – и тези роли не са оживени. Но вие, истинските, имате големи шансове.
Миналото – по дяволите. Живота – от нулата. Картите – на масата. Всичко, което толкова години сте скривали: какво действително ви се е искало, какво ви се иска сега, какво си подтиснал в себе си, какво си пожертвал, какво си простил и какво не си могъл, какво си решил и защо. Ще се наложи да се договаряте за нови планове, цели и отношения. Но сега те се виждат по-реално и вие има за какво да говорите!
„За какво е всичко това?! Защо ти е да знаеш за мен?!“ „Защото искам да те приема, такъв какъвто си, без преструвки, без маски – целия. Искам да знам с кого живея. А този, който е потаен – демонстрира недоверие. Бих могъл да помогна при решаването на твоите проблеми, но ти се страхуваш от мен и ги криеш в себе си. Как да живея с човек, който се страхува от мен?“
Е, това е моя вариант. Изобщо, работата не е в миналото. Има хора поставили кръст на миналото – толкова е страшно то. Повече ги устройва договора, че никой никога няма да пита за миналото. Ако и двамата са честни, и това става. Но тогава са необходими конкретни договори за настоящето и бъдещето. Главното е да знаеш за истинските намерения на човека. Ако не ги крият, тогава е нормално. Макар лично аз да не мога да си представя, как бих могъл да живея с този, който не ми се доверява докрай – и на когото не бих се доверил и аз.
ОПИТ ДА СЕ ЗАПОЧНЕ ОТ НУЛАТА
Това е в основата си моя личен опит.
1. Ако и двамата разбирате с ума си, че сте нормални хора и можете да живеете с кеф, договорете се какво разбирате под това. Важното е, че и двамата искате да направите опит. Фактически ще ви се наложи да се ожените отново. Този път – истински.
2. Абсолютен факт: вие съвършено не се познавате един друг. Нали сте се криели. Приемали сте един за друг нещо въображаемо или свързано с роля. Договорете се също и за това. Бъдете готови да узнаете всичко ново.
3. Договорете се, че всички минали провинения и измени са зачеркнати. Докато сте били в раздор, всеки е имал поводи за тях, тъй като е бил самотен. Затова анализите няма да доведат до нищо. Договорете се, че честността и разкриването на провиненията е акт на грижа за възстановяването на отношенията. Нали съобщаването им е толкова трудно колкото и узнаването им. Разберете: колкото и болно да ви е да го знаете, сто пъти е по-лошо да не го знаете.
4. Договорете се, че да реагирате, да показвате емоциите си не само може, но и трябва. Ридайте, кипете от гняв, чупете съдове и ходете в прострация. Такъв е този процес! Колкото по-силно си късате главата, толкова по-бързо ще се разредите. И се договорете – никакви изводи! Всички изводи – после. За тях ще има специално време.
5. Ако не ви затруднява писането на писма, не си губете напразно времето и емоциите: пишете на партньора подробни мемоари Това е в пъти по-ефективно от болезнените разговори. В тях много по-добре се изразяваш и много по-добре разбираш. Има време да изложиш подробно, без да изпускаш нищо. Да се боиш и да нервничиш, няма причини. Припомнил си си, допиши. Освен това, докато пишеш, сам ще разбереш куп неща! Съответно, и да четеш може спокойно, и не един път. Да отидеш в гората и да бодеш с рога дърветата, дори и до вечерта. Или да побягаш по приятели, да се изговориш. Но да се върнеш вече в човешки вид.
Ние с жена ми отначало се опитвахме да си говорим, но емоциите не даваха дори главата си да покажеш. Тогава започнах да пиша писма – и много скоро работата потръгна.
6. Не се опитвайте да бъркате мухите с котлетите и да говорите за всичко едновременно: ще се объркате, ще загубите пет пъти повече време и сили. Ако имаше кой тогава да ми го подскаже, да го опиша първо – след това много по-бързо бихме се разбрали.
А по-разумно е да постъпим така:
А) Отначало подробно да се разкрият всички скрити постъпки за целия период на раздори. Възможно е, първата от тях да е причина за ступора. Възможно е, той да е бил още преди сватбата – не е толкова важно. Така или иначе, и двамата сте правили това, което сте могли. Приемете се такива, каквито сте.
Прочитайки това, поживейте с него седмица, елате на себе си и подредете в главата си. Задайте всички въпроси и дайте всички отговори.
Б) Разкажете подробна автобиография на своите чувства, желания, намерения и цели – от началото на вашето запознанство. Особено внимание на сватбата, а също на важните за вас моменти, когато вашите чувства и решения са се променяли.
Когато ние с Таня си разкривахме картите, бяхме поразени от научените новини. Оказва се, тя никога не е искала да се жени за мен – а аз бях сигурен, че именно това бе нейното желание. Оказва се, че тя никога не е вярвала, че съм решил да бъда мъж – а аз винаги съм смятал, че съм обяснил това добре. Оказва се, в леглото… Пардон, увлякох се. И такива „оказва се“ са доста голям куп! Това беше страшно интересно – макар и да отнася нацяло главата. Но затова пък, когато пяната се уталожи, пред очите започна да се появява РЕАЛНИЯТ човек – а реалният човек винаги може да бъде разбран.
В) Новините един за друг ще предизвикат маса въпроси. Колкото по-честно и подробно са вашите отговори, толкова по-надеждно е разбирането. И ще видите: всичко се оказва нормално. Никой страшен не се е появил, всички провинения са обясними, нещо повече, че и сам си вникнал във всичко това. Ето сега можете да седнете зад масата и да се договаряте за това, как и защо да живеете по-нататък. Тук аз не съм ви съветник.
…Едва ли, но е възможно, преминавайки през всичко това да вземете решение да се разделите. Какво пък, в това няма нищо страшно. Поне сега сте чисти един пред друг – разделете се мирно и съзнателно. Имате добър опит. Съгласете се, струвало си е положените усилия.
* * *
Това е всичко, което сега мога да кажа за любовта.
Иска ми се окончателно да разставя точките. Любовта не е идеал, не е ценност и не е цел. Както виждаме, тя е средство. Инструмент за подобряване на живота, един от способите за създаване на щастие. Нещо повече: самите идеали и нравствени ценности са също инструмент за подобряване на живота. Те нямат друго предназначение, нямат никакъв друг смисъл.
Без идеали е невъзможно подобряването на живота. Нравствеността – това са правила за подобряване на живота, изработени от опита на човечеството, обаче, нашите многочислени проблеми показват, че нравствените идеали са далеко от съвършенството. Много от тях са продиктувани от банката – нали не сме я надиграли. Идеалите на свободните и високотонови хора много се различават от класическите. На нас, за сега, не са ни познати истинските закони на щастието и свободата. Това е дяволски хубаво: има на къде да се стремим!
-
Отваряме сърцето си
25.04.2024
-
Сатанаил: Осъзнати нужди
25.04.2024
-
Какво гарантирано ще съсипе живота ви
25.04.2024
-
Как да развием искреност в децата
25.04.2024
-
Защитавах сърцето му, а трябваше да защитя своето
25.04.2024
-
Слънцето изстрелва изригвания като картечница
25.04.2024
-
Къде има повече енергия
25.04.2024
-
Как да намерите сила в себе си
25.04.2024
-
Признаци, че живеете в съответствие с душата си
25.04.2024
-
24 април
25.04.2024
-
23 април
25.04.2024
-
19 април
25.04.2024
-
Причини да не привличате свестен мъж
23.04.2024
-
Какво харесват мъжете в леглото
23.04.2024
-
Топ 20 смартфони с най-висока и най-ниска радиация
23.04.2024
-
Ежедневни навици за щастлив живот
23.04.2024
-
Защо сме всички на Земята
23.04.2024
-
Дори далечни от религията хора
23.04.2024
-
Авиокомпаниите захвърлиха маските и решиха да смятат Земята плоска
23.04.2024
-
21 април 2024
23.04.2024
-
22 април
23.04.2024
-
21 април
23.04.2024
-
18 април
23.04.2024
-
17 април
23.04.2024
-
Светът е нов, децата са нови, а педагогиката стара
21.04.2024
-
Навиците на озлобените хора
21.04.2024
-
Многомилионните градове в Китай потъват
21.04.2024
-
Некадърен
21.04.2024
-
Как да се справим с тревожността
21.04.2024
-
Нещо много сериозно бумна на Слънцето
21.04.2024
-
Промени ли експериментът на CERN на 8 април честотите на земните вибрации
21.04.2024
-
Настава времето за гигантски животни на Земята
21.04.2024
-
20 април
21.04.2024
-
19 април
21.04.2024
-
16 април
21.04.2024
-
15 април
21.04.2024
-
1 ден гладуване подмладява с 3 месеца
19.04.2024
-
Какво да направите, ако се чувствате самотни във връзка
19.04.2024
-
СЪНЯТ на помагащите практици
19.04.2024
-
Някои хора никога няма да бъдат ваши
19.04.2024
-
Неща, които мъжете правят, преди да си тръгнат
19.04.2024
-
Астролозите смятат, че събитията скоро ще станат много интензивни
19.04.2024
-
18 април
19.04.2024
-
17 април
19.04.2024
-
14 април
19.04.2024
-
13 април
19.04.2024
-
Абадон – господар на бездната и смъртта
17.04.2024
-
Начини да разберете, че любовта ви е истинска
17.04.2024
-
Убиец на връзки №1 според психолозите
17.04.2024
-
За грижите и притесненията
17.04.2024
-
Всичко се случва по-естествено, когато се откажем от човешкия инстинкт за контрол
17.04.2024
-
400-километрово НЛО, забелязано близо до Земята
17.04.2024
-
Двойки, които стават по-силни след изневяра
17.04.2024
-
Защо има толкова много зло, мъка и страдание по света
17.04.2024
-
16 април
17.04.2024
-
15 април
17.04.2024
-
12 април
17.04.2024
-
11 април
17.04.2024
-
Как да събудим душата си
15.04.2024
-
4 неща, които е важно да знаете за вашето вътрешно дете
15.04.2024
-
Колапсът на пространството за трансформация
15.04.2024
-
Настъпи времето на Земята, когато фантастиката става реалност
15.04.2024
-
Нова небесна аномалия над Тексас
15.04.2024
-
Вътрешен човек разказва за експеримента на CERN
15.04.2024
-
14 април
15.04.2024
Users Today : 880
This Month : 91472
This Year : 506417
Views Today : 4808
Who's Online : 68