Брояч от 3.2006г.
5662215
Users Today : 86
This Month : 6012
This Year : 110412
Views Today : 361
Who's Online : 4
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Семейни отношения 2

Как да се научим да уважаваме мъжа

Как да се научим да уважаваме мъжа

Тази тема ме вълнува от много време и отговорите не винаги идват веднага.
Много е трудно да се разбере, какво е уважение към мъжа, когато израстваш без баща, за когото майка ти не казва нищо хубаво. А и наоколо нямаше особено много мъже, още по-малко такива, които може да бъдат уважавани.
Ето, между другото, първия мит, който има във нас жените: «Не всички мъже може и е необходимо да бъдат уважавани».
Първо, мъжа се създава от жената. И ако редом с теб е такъв мъж, който «не можеш да уважаваш» — това е и твоя заслуга и отговорност. Виждала съм толкова мъже, които са се преобразявали, когато жените са променяли отношението си към тях.
Второ, изначално, всички ние сме частички от Бога. И аз, и моя мъж, и децата ни, и продавачката, и пощальона и дори просяка на улицата. Ние всички сме изначално чисти и притежаваме тези качества, каквито и Бог. Защото ние сме капките, а той е океана.
Трето, знаем, че всяко «не мога», е преди всичко «не искам».
Най-лесното е да се каже, че близкия е недостоен за уважение, отколкото да се научим да го уважаваме. Уважението започва с приемането. Аз като жена, съм длъжна да приема НАПЪЛНО своя мъж такъв, какъвто е. Много често го чуваме/четем, но правим ли го? Нали е толкова трудно и сложно да го приемем изцяло:
С всичките му недостатъци;
С всичките му приятели и семейство;
С неговите условия за живот (дом или неговата липса, голяма или малка заплата и т.н.);
С всичките му хобита и увлечения;
С всичките му възгледи за живота.
Винаги очакваш, най-накрая да се промени. Да започне да печели повече, да престане да се влияе от мнението на майка си или приятелите, да започне, най-накрая, да мисли за Бога… Толкова е трудно да се приеме, че той НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ.
Но само тогава е възможно уважението. Когато го гледам и му казвам: «Да». Напълно, без изключение, казвам «Да» на него и всичко свързано с него. И това е смирението. Смирението, че няма да си имате свой дом, че няма да ходим в луксозни хотели на почивка. Смирението, че не се разхожда с детето и не го прибира от детската градина. Смирението, че няма да идем заедно на психолог да решаваме семейните проблеми. Смирението, че ВИНАГИ ще си остане такъв, какъвто е.
Има пословица на тази тема: «Мъжът, когато се жени, се моли само за едно – «Нека тя си остане винаги такава». Но тя се променя. Жената, като се омъжва се надява, че той ще се промени. Но той не се променя».
Това е природата и ние не можем да спорим с нея. Жената е променлива като времето, като вятъра. Променя се настроението ѝ, мислите, възгледите. Мъжа е стабилен, като стена, като скала, като огромен локомотив. И има едни и същи възгледи цял живот.
Когато го молим да се промени, фактически, го молим да стане жена. Да промени природата си, да промени молекулярните връзки и да се превърне от гранит в пластелин.
Мъжът е като автомобил. Ще ви откара, където е необходимо. Ако разбираме, че пътуваме с «Жигули», а не на «Мерцедес» — това е вече напредък. Това позволява да се избегнат завишените очаквания от пътуването. И тогава може да се наслаждавате от общуването, от гледката наоколо и от самото пътуване. А ако си мислите, че в «Мерцедеса» има климатик, а още и качествена музика, а на всичко отгоре е много престижно – няма да имате никакво удоволствие от пътуването.
Въпроса, защо имам «Жигули», а съседката – «БМВ» — е съвсем за друго. Ако пътуваш на «Жигули», трябва да уважаваш машината. Защото сама си решила да пътуваш с този автомобил. И навярно не е случайно, нещо те е привлякло, нещо в теб «щракнало». А значи, не е толкова безнадежден.
Мит втори: «Уважението към мъжа ми не променя нищо в живота ми».
Изхождайки от ведическата концепция, която ми е много близка и се преплита с повечето култури и религии – мъжа е главата. Това означава, че от това, което прави, и как го прави, зависи благополучието на цялото семейство. И веднага се уточнява, че жената е шията и тя върти главата. Тя избира, накъде да гледа главата, и какво да създава. Тази роля е много важна – обърнеш главата не накъдето трябва и се озовавате в канавката. А ако «въртиш главата насам-натам», може до никъде да не стигнете, може и катастрофа да стане.
Ако мъжът е автомобила, то енергията на жената е горивото. Ако не заредим колата, тя няма да потегли. Освен това, много е важно, с какво ще я заредим. Ако горивото е разредено или некачествено? И тогава пътуването е лошо и бързо се поврежда. А може с хубаво, което дава повече сили и по-малко проблеми.
Нашето отношение към мъжа е неговото гориво. И възможно най-доброто от всички, е уважението. Когато жената уважава мъжа, живота им се преобразява:
Автоматически започват да го уважават всички наоколо;
Като следствие – предлагат му добра работа или сътрудничество;
Появяват се добри приятели, които помагат в трудна минута;
В семейството идват по-лесно пари и в голямо количество.
И това става от само себе си. Това жената може реално да промени в семейния живот. Това е действения начин да повлияете на мъжа и заплатата му. Като започнете да го уважавате.
Мит трети: «Ще мина и без него!».
Толкова е популярна сега мисълта за независимост и самодостатъчност. Жените се стремят да направят кариера, не излизат по майчински за да не си загубят мястото, опитват да печелят повече от мъжа. Освен това, родителите на момичетата се стремят с всички сили да им дадат «правилно образование». Струва им се, че с добра професия, дъщеря им ще бъде щастлива. Да се справя сама, а то, какво ли не се случва.
И действително, «какво ли не се случва» се случва все по-често. Семействата се разпадат, жените остава с деца на ръцете – и образованието си идва на мястото. Всичко изглежда точно. Но.
Защо се разпадат семействата? Причини много, но има една, от моя гледна точка, ключова.
Нас, жените ни възпитават като мъже. Не ни учат да бъдем жени, да се грижим за другите. Не ни учат, как се създава семеен уют, как се възпитават деца. Нещо повече, примера на майките ни не винаги е позитивен. Много майки възпитават сами децата си. И дъщерите подражават на силната майка, защото я уважават. Няма значение, че е без мъж, важното е да е уважавана!
Връщайки се към автомобилната тематика, на автомобила, какво е необходимо за да може да пътува надалеч и бързо? Качествено техническо обслужване. Смяна на масло, помпене на гуми, смяна на износени части… Това е грижата за него. И това също е наша функция. Ние жените, сме създадени за да се грижим за другите. Особено за мъже. Да ги нахраним, облечем, успокоим с разговор, да закърпим панталон, чорапи…
Моята майка не ме караше да ѝ помагам. Не ме е учила да готвя, да шия, да се грижа за себе си. А и аз самата нямах интерес. Не разбирах, че това е важно и необходимо. В училище имахме по два часа трудово обучение на седмица, през които трябваше да се учим да шием и готвим. Но най-често си готвехме уроците – по математика, физика, чужд език. Това, което в живота точно ще ти потрябва.
Завършвайки училище, не постъпих там, където ме теглеше (още тогава исках психология), а там, където може да получиш по търсена и високо платена професия – на математическия факултет. Разбираемо е, че изучавахме само интеграли и програмиране. А не какви завеси може да се сложат на кухнята или, на какво да играеш с бебето.
И омъжвайки се, изпаднах в паника. Влязохме в празен апартамент и нямах престава, какво да правя с него. Какви трябва да са щорите, за какво са нужни покривки, как се правят ръбове на мъжки панталони, защо са нужни толкова различни ножове на кухнята, какво може да се сготви, освен картофено пюре и пържени яйца….
И сега разбирам, че не съм умеела нищо, от всичко, което трябва да умее жената. И все още не умея много неща. И досега готвенето е мъка за мен. Просто, защото умея малко неща да приготвям. За мен е огромно изпитание шиенето на копче и кърпенето на дупки. Трудно ми е да чистя дома, постоянно забравям да поливам цветята, да трия праха. Знам много малко детски стихчета и игри – макар да имам вече две деца….
Уча се да бъда жена, уча се да готвя, да шия, да сортирам дрехите за пране, да разказвам приказки. А колко трудно се учи всичко това на тридесет години, и колко естествено би се получило на 5-7!
Оказва се, че не учат жената на най-главното – да бъде сърце на семейството, да бъде надежден тил. А когато семейството няма сърце, няма шансове.
По ведическите канони, жената получава жизнените блага чрез мъжа. Разбира се, че и сама може да изкара за дом, кола, вила, но има много подводни камъни:
По този начин не може да получи всичко, което иска. Получавайки материално благополучие, се отказва от семейно щастие – защото няма време за деца и мъж. Това разваля отношенията между съпрузите, ако втората половинка изобщо остане.
Тя развива в себе си мъжките енергии, което влияе на хормоналния фон и започват женски болести. Това определя, и какъв мъж ще привлече до себе си. Ако жената става мъж, на мъжа му се НАЛАГА да стане жена. И тогава е безполезно да промените този «тюфлек». Той не може да стане мъж, защото мъжкото място вече е заето (Между другото, наблюдавала съм, когато такъв мъж напуска мъжкараната и си намира женствена жена. И тогава започва да печели добре, да се реализира като мъж, а първата жена изпада в шок, защо с нея е бил такъв парцал?!)
И тя не става щастлива – и това, навярно, е най-важния момент.
Мит четвърти: «Нека първо той да ме уважава, пък после ще видим».
Невъзможно е да промените другия човек – нали си го знаем. Трябва да се започне от себе си.
Ако уважавам моя мъж, изпълнявам женските си функции, приемам го напълно такъв, какъвто го е създал Бог – той няма друга възможност, освен да отговори на уважението с уважение.
И най-важното. Как се уважава мъж? Какво означава на практика?
Както вече казах, това е пълното му приемане и всичко свързано с него – това е фундамента, без който всичко останало е невъзможно.
Много е важно да се справите с желанието да подобрите собствения си мъж. За жените е много сложно. Винаги ти се набива в очи това, което може да се «излъска» допълнително.
Престанете да зацикляте на недостатъците му. Ако ги приемете и престанете да им обръщате внимание, когато за пореден път разхвърля чорапите си из стаята. И вместо да крещите: «Пак лиииииии???? Нали казах!!!!», ласкаво казваш: «Миличък, прибери си чорапите, моля те». И той си ги прибира.
Започнете да виждате само добрите му качества. Когато сме го избирали, сме виждали само доброто в него. След това започваме да ставаме нагли и ни става норма. Е да, носи ни цветя веднъж седмично, и какво от това? Да, печели достатъчно за да не работя, това подвиг ли е. Разбира се, занимава се с детето, на то нали е общо! И така нататък. Но ако си помислите честно, нима всичко това не е важно и достойно за уважение? Просто започни да си записваш положителните му страни в тетрадка. Припомни си, какво прави за теб и семейството, всичко, което някога е правил. И попълвай списъка. Тогава ще можеш да го видиш с други очи. Ще разбереш, с какъв забележителен човек живееш. Винаги и във всеки могат да се намерят положителни страни. Просто трябва да се избавите от обидите и претенциите, и да си спомните.
Също така е много важно да се научите да се съгласявате с него. Да го слушате и да се съгласявате. Не е задължително да правите всичко, както казва. Важното е, той да усеща съгласието ти. Жената е най-близкия сърдечен приятел на мъжа. Само при такива отношения се ражда истинската любов. Ако мъжът не разказва на жена си нещо, защото не го разбира и го осъжда, той ще си намери други «уши». И тогава точно тези «уши» могат да станат неговата втора жена.
За мен тази тема е много актуална и доста тежка като реализация. Но точно това дава плодове в семейството ми. Точно това помага при кризи. Затова ми се иска да го споделя с вас.
Желая ви приятно пътешествие с вашия любим автомобил – с отлично гориво и забележително техническо обслужване – и нека по пътя да имате само приятни впечатления!
Олга Валяева
Превод: Йосиф Йоргов
https://valyaeva.ru/kak-i-zachem-uvazhat-muzhchinu/

Как да се научим да вдъхновяваме своя мъж

Как да се научим да вдъхновяваме своя мъж

    Често ме питат за това – понякога направо, понякога завуалирано. Например, моя мъж не иска да работи и нищо не му е интересно. Тъй като преди всичко разглеждаме първо себе си, търсим своите недостатъци, своите слаби места, в такъв случай, трябва да се попитаме: какво не правя както трябва? Как мога да вдъхновя своя мъж и да стана муза за него?
Мъжа има нужда от женска енергия
Бог създал мъжа, като движеща сила. Дал му е всички необходими качества, за да може мъжа да постигне всяка от поставените цели. Само в едно Бог е ограничил възможностите му – оставил го е без възможност самостоятелно да генерира енергия.
Мъжът, в крайна сметка, е заприличал на многофункционален компютър, който може много неща. Може да изпълнява различни задачи – и да отиде до магазина, и пари да печели, и дом да построи, и мивката да поправи. Но само, ако е включен към електрическата мрежа.
Възможни са два варианта – или е включен в контакта, където тече всеобщото електричество, или се захранва от мобилен генератор. Т.е. мъжът може да получава енергия или от Бог, или от жената.
Компютърът без захранване е просто желязна кутия – безполезно е да искате да свърши нещо, решаване на някакви задачи и изпълняване на обещания.
На съвременните мъже е трудно да изграждат отношения с Бога – по силата на възпитанието, традицията и убежденията. Затова всеобщата електрическа мрежа е недостъпна за тях. Остава надеждата на генератора.
Жената е създадена за да генерира енергия. Може да я създава от въздуха – от нищото. И за нея това е една от най-главните й функции. Всяка жена създава тази енергия, натрупва я и някак я изразходва. Най-главния въпрос е – накъде я насочваме?
Най-логичния начин е, да включите компютъра и да го захраните с енергия, за да може той на свой ред, да решава необходимите задачи. А компютъра с радост ще ги свърши – нали е по-добре да прави нещо, отколкото да събира прах. По-добре да изпълнява желанията на жената, отколкото да лежи на дивана и да пие бира.
Но понякога генераторите се бунтуват. Когато излизат на улицата с плакати: «Искаме равноправие!», «Компютрите са остатък от миналото», «Ние заработваме – ние харчим!», «Долу компютърната експлоатация!» и т.н.
Тогава жените стават самостоятелни и се опитват всичко да правят сами. Сами строят домове, правят ремонти, ремонтират всичко повредено, печелят пари, възпитават деца – постигат равни права.
Какво остава на компютрите без електричество? Просто да гният. Да остаряват. Да бъдат използвани като мебел.
Стават ли генераторите щастливи от това, че за да постигнат много неща, трябват безумни усилия? Въпроса го оставям отворен.
Ако мъжът ми не иска да се движи, къде е енергията ми?
Това е най-главния въпрос, който трябва да си зададе всяка жена. Ако мъжът не иска да работи, нещо да постига и не се интересува от нищо, къде е енергията ми?
Губя ли я в прекомерна работа и заработване на пари?
Увлякла ли съм се с възпитанието на децата и съм забравила, че съм жена?
Затънала ли съм в саморазвитието си, зарязвайки женските си задължения?
А може би, до сега съм уверена, че бих могла да си намеря по-добър мъж?
Или ме е завладяла лакомия и не съм готова да споделям своята енергия?
Решила ли съм, каквото и да става, да бъда силна, самостоятелна и независима?
Умея ли сама да я произвеждам, да я натрупвам и споделям?
Как се вдъхновяват мъже за подвизи
Нека да си спомним детските приказки. Как принцесите са вдъхновявали принцовете? Веднага пред очите ми застава картинката с принцесата в кулата, която се охранява от огнедишащ дракон. Прекрасния принц на бял кон побеждава дракона и отвежда принцесата със себе си.
Какво особено е направила принцесата?
1. Принцесата по подразбиране е слаба и не може да се спаси сама.
Това е крачка към отказ от нашата независимост и самостоятелност. Ставайки слаба, събуждаме силата в мъжете и желанието да се грижат за нас. Докато с всички сили се стараем да бъдем силни, нямаме шанс някой да се погрижи за нас. Помните ли, как е при Рождественски:
» С теб – такава уверена –
трудно е много.
Макар нарочно, поне за миг –
те моля покорно –
помогни ми да повярвам в себе си –
стани по-слаба.»
2. Принцесата е вярвала, че принца ще я спаси.
Често ли умеем да вярваме в мъжете си? Често ли можем да се доверим напълно и да не ги контролираме? И може ли мъжа действително да помогне, ако не вярваме, че може и ще го направи?
3. При това тя не само е стояла и чакала, а се е занимавала с женските си работи – бродирала, рисувала.
Обичайния образ на съвременната жена, на практика, изключва занимаване с женски работи. Дрехи могат да се купят готови – няма защо да се шият. Съдовете се мият от машина, прането се пере също. Бродираните ризи не са на мода. Детски играчки в магазина толкова, че няма нужда да правят в къщи. Дори да се готви в пълния смисъл на думата не е задължително. Може да се купи нещо готово и да се стопли.
Нашият живот става лесен и технологичен, и най-важното – къде отива енергията, която сме натрупали? И умеем ли да я възстановяваме, нали много женски занимания имат точно това за цел.
4. Тя не му е крещяла от кулата, как правилно да сече главите на дракона.
Колко често ни се струва, че знаем по-добре, как е правилното. Самата аз съм такава – постоянно се хващам на мисълта, че понякога прекалено много «помагам» там, където е по-добре да си замълчиш и да се отпуснеш.
И при това, много често сме готови да натякваме на мъжа за всяка извършена грешка. Не придаваме значение на победите му, а на пораженията. Любимите ни фрази: «Нали ти казах», «Така си знаех», «Както винаги» и «Пак ли»… Колко рицарски сърца са разбили…
Умението да не обръщате внимание на грешките, навреме да го поощрите, без да унижавате – това може да ви направи най-добрата жена за него.
5. Принцесата открито се възхищава на доблестта и смелостта на принца
Често ли се възхищаваме на мъжа за умението му да поправи крана или да носи тежки чанти? Виждаме ли достойнствата на нашите мъже — или зацикляме на слабостите им?
Това, на което обръщаме внимание – се увеличава. И ако постоянно мрънкаме и сме недоволни — ще се появят нови поводи за недоволство. А ако се възхищаваме на смелостта, на отговорността, на умението да се грижи – те също ще нарастват.
6. След като принца я спасил – тя му се отдала напълно.
Хвърлила се на врата му и в краката. Благодарила от цялото си сърце. И той я отвел в своя дом. Който я спаси – той става нейния мъж.
Когато мъжа е убил мамут – винаги ли му благодарим радостно? Или в повечето случаи го приемаме като даденост/задължение? Или дори го сравняваме с вчерашния или съседския?
Избора е наш
За всекиго от нас го има. Можем да избираме, какво да правим с енергията, която ни е дал Господ. Можем да тръгнем против волята му – и да я пилеем самостоятелно. А можем да опитаме по друг начин.
А ако станете принцеса и вдъхновите за подвиг мъжа, който е редом?
    В какво се състои истинския труд и сила на жената?
Най-главния женски труд не е да нахрани и опере всички. Не е в подготовката на всички уроци и закърпването на чорапите. И дори не в това да роди максимално количество деца.
Всичко това са инструменти. А същността на много от жените е загубена. И тогава ние перем и чистим – защото трябва. Раждаме и възпитаваме, защото трябва. Търпим мъжа, защото трябва. Защо трябва? На кого е нужно?
Във всяко едно действие има смисъл. Във всеки един ритуал също, но може с годините да се загуби. И тогава ритуала се превръща в безсмислено повторение на някакво действие, точно по правилата. Както е станало в много от религиите. Да стоиш точно така, да се кланяш точно, както трябва, да се кръстиш точно… Така е станало и женския труд.
Жените отдавна сме загубили същността – защо правим всичко това? Защо? За да са доволни всички? За да си добра жена и майка? За да си като всички? Защото така е прието?
Най-главната женска работа е да Обича. И всичко останало произлиза от това. Просто помага да се прояви Любовта. Може да се каже, че нашите задължения, са нашите работодатели. Които помагат да се разкрие нашия потенциал. А едновременно позволява да имате средства за живеене.
Но какво означава да обичате на практика?
Грижа за тялото или за душата?
Кое е действително важно?
Да храните мъжа и децата заради «обезателния комплект от белтъци, мазнини и въглехидрати»? Или много по-важно е да нахраните душите им с любов, с приемане, с прощаване?
По важно ли е да очистите дома и дрехите им, за да не си помисли нещо лошо за вас някой? Или е по-важно да помагате да се очисти ума и душата от ненужния баласт?
По-важно ли е да гладите панталоните с ръбове и ризите без гънки, за да изглеждат винаги добре? Или е по-важно да гладите душите им, за да се чувстват винаги добре?
Можете да перете дрехите им, а може да перете и душите от обиди и болки.
Може да учите децата на математика, но може да ги учите и да Обичат…
В никакъв случай не казвам, че не трябва нищо да се прави. Искам само да покажа, какво трябва да е на първо място.
Ние винаги отделяме много внимание на телата. Но грижата за тялото заради самото него, е безсмислена загуба на време и сили. Все едно да седите в във Фейсбук заради самия Фейсбук. Нали сме нещо повече от това тяло. И потребностите на тялото не са всички наши потребности.
Как се отнасяме към себе си?
А всичко започва с отношението към себе си. Прекалено много внимание отделяме на тялото си. Постоянно отслабваме/напълняваме, учим се на изкуството да се грижим за кожата си, купуваме нови дрехи, украшения, променяме прически.
Но колко време всеки от нас отделя за душата си? Нали ние сме душа. Телата се сменят. А душата е вечна.
Слушаме ли сърцето си, следваме ли зова му? Пазим ли душата си и позволяваме ли й да се разгърне напълно? Виждаме ли я изобщо? И знаем ли, че сме душа, а не тяло?
И тук не става въпрос да престанем да се мием и обличаме. Трябва да се разбере, кое е първичното. Кое е по-важно, автомобила или шофьора?
Може ли умиращия от глад шофьор да кара, без да нарушава правилата? Дори колата да е изчистена до блясък и с пълен резервоар гориво?
А може ли здрав шофьор да пътува с кола, която никога не е минавала техническо обслужване, не е сменяно маслото й и е с празен резервоар?
Баланс е важен. И важно е да се разбере, кое е първично. На какво си струва да се обръща повишено внимание.
Случва се много често, че познаваме добре колата с която пътуваме. Осъзнаваме цвета й, размера, марката, мощността, разхода на гориво. Но сме напълно непознати с водача. Все едно се крие зад тонирано стъкло. А може би, ние сме замазали стъклото, за да не го забелязваме?
Като начало си струва да се запознаем с него. Да погледнем в стъклото, а ако е необходимо да го свалим. И да видим, какво има зад него.
За да се премахне стъклото, трябва да чистим живота си. Да се грижим за чистотата на тялото и дома. Да ставаме рано и да лягаме рано. Да се окажем от месо и алкохол. Да престанем да пушим и да ругаем. Да се молим. За всичко това говорят много моите Учители – Олег Генадиевич Торсунов, Олег Георгиевич Гадецкий, Вячеслав Олегович Рузов.
И когато можете да видите себе си истинските, дори да не е изцяло, дори да е през малка дупчица от чистота – тогава и само тогава – можем да видим другите.
Жена е тази, която вижда Душата
За мен, най-важния труд на Жената е, да види душата в другия човек. Да я разгледа и да помогне при разкриването й. Да помогне на самия човек да я види.
Защо именно Жената? Защото природата ни е създала такива, да чувстваме много добре. Имаме силни чувства, силен разум. Жената има силна интуиция, по-добре разбираме хората и постъпките им. И можем да гледаме по-дълбоко, ако поискаме.
А за да може човека да се разкрие пред нас напълно, съществуват женските задължения. Ние отпускаме тялото му с вкусна храна, с чисти дрехи, с красотата си. И тогава на Душата е много по-лесно да се прояви.
Ние се грижим за телата на другите хора, за да можем да се грижим за душите им. Трябва просто да отпуснем телата им.
Прибира се мъжът след работа ядосан. В такова състояние му е трудно да мисли за душата си. В него кипи агресия, срам, вина – всеки си има свой комплект. И ако го посрещне не по-малко ядосана жена – става беда.
Ако го посрещне красива жена, в чист дом с чиния любимо ядене… И в отговор на възмущението от работата му каже: «Разбира се, прав си. Дай да ти разтрия врата». А още по-добре не само гърба, а и стъпалата….
От такава грижа мъжът се отпуска. Тогава може да свали доспехите си и да се покаже истински. Може да рискува да се покаже уязвим – знаейки, че ще се погрижим за душата му.
И в такива моменти между съпрузите може да възникне истинска дружба, най-близки отношения. Нали думата «жена» е произлязла от «дружина». И преди, най-важното между съпрузите е била тази сърдечна дружба.
А може да се действа и по друг начин. Може да го ядосате, дори и да се е прибрал спокоен. Можете да махате с меча покрай него, да го мушкате с копие. Да опитвате да пробиете доспехите. И не дай Бог в такава ситуация да си дойде невъоръжен…
Например, случила се с мъжа сложна ситуация на работата – повишили не него а друг. Мъдрата жена ще го умиротвори. Така че, сам да разбере, че това е за добро. Че работата на тази длъжност не е такава, че да му хареса. И кръга за общуване е друг. И време за семейството би оставало по-малко. При това, той е достоен за най-доброто, а това не е най-добрия вариант за него. А отпуснат и спокоен, ще може още по-лесно да види други възможности. Например, да изпълни своя стара мечта или да промени дейността си.
А може и по друг начин. Може да го насъскате, като му внушите, че е несправедливо. И той е достоен за най-доброто, а началника не го разбира. Така жената ще събуди в него оскърбения войн, който обезателно трябва да устрои вендета. В която обезателно някой ще пострада. И не е задължително, това да е началника. Жертва може да стане и самата тя….
Нашата мисия е да умиротворяваме с любов
Ние сме изпълнени с женска енергия – енергията на Луната, за да умиротворяваме. Спомнете си, когато сме били малки, сме падали и сме наранявали коленете си. И какво правехме? Бягахме при мама, да ни духа на раната. Когато на улицата някой ни обиди, също бягаме при мама да се оплачем.
Ако мама е мъдра и женствена – ще изслуша и поглади по главата – и вече не боли нито коляното, нито сърцето. Такива майки не всички имат – някои натякват за сълзите и скъсаните чорапогащи, а други изкарват злобата и обидата си…. Но за нас е важно да се научим да сме мъдри и да направим избор в полза на умиротворението.
Така е и в приказките — царския син е трябвало първо да бъде нахранен, напоен, приспан, а след това вече, той е добър и спокоен, готов за подвизи. Заменяме «царския син» с «любимия мъж» и получаваме готова програма за действия.
Прибрал се мъжът — нахрани, напои, гърба разтрий. А след това, когато се успокои в тишината — може и да разговаряте.
Лунната енергия ни дава тези сили — тази способност да умиротворяваме, да успокояваме. Както майчиното мляко успокоява веднага детето, така и меката женска енергия може да лекува душата.
Давайте активно да се изпълним с лунна енергия, за да може да умиротворяваме нашите близки. Нека се научим да бъдем мъдри жени. Да се учим да виждаме Душите на другите хора….
Желая ви отначало да видите своята Душа. Да я разберете, да я разгледате, да я заобичате. За да може после лесно да виждате душите на другите хора, да им помагате да се разкрият и да ги умиротворявате.
Олга Валяева — valyaeva.ru
https://valyaeva.ru/kak-nauchitsya-vdoxnovlyat-svoego-muzh/

Как да изградите сериозни отношения с мъж?

Как да изградите сериозни отношения с мъж?

    Много често чувам от момичета и жени, че не успяват да изградят сериозни отношения с мъжете. Месец след месец… Преминава година, втора, трета и с никого не се получават сериозни отношения.
Освен това, много омъжени дами, така и не успяват да изградят сериозни отношения с съпруга си. И тук е важно да не се бъркат понятията. Мнозина смятат, че изграждането на сериозни отношения е да «доведете» мъжа до състояние, че да предложи ръката и сърцето си.
Но не всичко е толкова просто. Това е само началото за построяването на истински сериозни отношения.
Защо?
Защото, основната задача на жената е да работи над отношенията. Жената винаги е в състояние на изграждане отношения с всички обкръжаващи, в това число и с съпруга. Може да се каже, че това е нейно задължение.
Затова факта, че сте омъжена или почти, не ви освобождава от работа над отношенията. Напротив, вече можете да подходите към въпроса много по-сериозно, можете по-уверено и дълбоко да влагате отношенията за благо на вашия мъж и самата себе си.
И нека видим, какво точно може да помогне по този не лесен път.
1. Трябва да желаете да се намирате под защитата и грижата на мъжа
Ако нямате такава потребност, това желание, възниква напълно резонен въпрос: «А за какво ви е мъж тогава?»
Когато не искате да сте под мъжка грижа, мигновено ще се окажете в ситуация, когато ще ви се наложи да изпълнявате мъжки задължения, функции, действия. А необходимо ли ви е?
Просто помислете над това: ако не се нуждаете от мъжка защита и грижа, няма да я получите. Затова пък ще получите такъв живот, където ще ви се наложи всичко да правите сама – започвайки с разместването на мебелите и завършвайки с печелене на пари за в къщи.
2. Трябва да разбирате, че обратен път няма
Говорим, разбира се, не за случаите, когато сте отишли два пъти в заведение и един път на пикник извън града (в този случай, за сериозни отношения още е рано).
Говорим за ситуация, когато вас ви свързват съвсем определени отношения (вече сте омъжена или поне сгодена).
Това е много честа грешка, която допускат омъжените. Несериозно отношение към съпружеството.
Представете си ситуация, че се захващате за някаква работа, а в главата ви вече има път за отстъпление.
Мислите, че неудачата, провала е съвсем реален и затова сте готови във всеки един момент да дадете заден ход.
Какво се получава в този случай? Като правило, нищо хубаво. Когато се влагате с половин сила, не получавате и половината от 100% резултат. няма и 30% да получите. В най-добрия случай 15-20% от това, което би могло да е.
Поставете този принцип върху отношенията и ще разберете пагубното на такъв подход.
Затова, жената трябва да направи осмислен избор поначало и в главата си да изгори всички мостове. Развода не е изход. Няма обратен път – това е пътя на истинската жена.
3. Трябва да уважавате семейството на съпруга си и приятелите му
Вътрешната ви готовност за сериозни отношения се проявява в това, как се отнасяте към членовете от семейството на съпруга и дори към най-добрите му приятели.
Ако в главата ви съществува опасната илюзия, че се омъжвате само за мъж, а останалото не ви вълнува, трябва да се разделите с нея, колкото се може по-бързо.
Вие не просто се омъжвате. А в добавка получавате и основното му обкръжение – роднини, близки, а също и част от приятелите му.
И точно по същия начин, както следва да приемете делата, плановете и стремежите на мъжа, следва да приемете и близките му и да изградите добри отношения с тях.
4. Не бива да събирате и трупате обиди
Така е устроен този свят, че женския ум има известна предразположеност да съхранява подробен списък от всички грешки и пропуски на мъжа, за да натякне при удобен случай.
И, уви, тази особеност не води до нищо хубаво. Такъв подход води до загуба на привлекателност и умиротворение.
Защо се случва така?
Жената просто пази вътре в себе си това напрежение, различните негативни емоции и спомени и всичко това й пречи да разкрие своята женственост.
Това не означава, че не трябва да се обиждате, защото (да бъдем откровени) обидчивостта е достатъчно женска черта.
Става въпрос за такъв навик като липса на злопаметност, т.е. на умението да не държи дълго обида в сърцето си, да я пуска колкото се може по-бързо и да забравя.
Когато обидата не се задържа във вас, а си отива бързо, ви позволява да изразявате природата си, без да разрушавате отношенията и здравето си.
5. Във вашия дом трябва да е чисто и подредено
Дори това да не е съвсем ваш дом, дори да «нямате време», дори да смятате, че това не е от особено значение.
Удивително, но факт: на мъжа е много неприятна пълната мивка с мръсни съдове.
Той може да не го показва, може нищо да не ви казва (и, най-вероятно, да е така), но това не променя усещанията му.
А те са доста далеч от това, което може да ви хареса. Когато мръсните съдове лежат в мивката в продължение на цяло денонощие, В мъжа (иска или не иска), започват автоматично безсъзнателни процеси.
Какво му «шепнат»? Те му сочат, че жена му е лоша домакиня, а това е сериозно препятствие за щастлив семеен живот.
Естествено, трябва да се гледа по-широко – не става въпрос само за мръсните съдове, макар те да са на първо място. Става въпрос за функцията на всяка жена да поддържа уют в дома като цяло – особено на кухнята. Домът трябва да е чист, акуратен и подреден.
Точно, както мъжка задача е всичката техника в дома да работи (електричество, газ, водопровод и т.н.), а женската задача е, дома да е уютен.
Трябва да се научите да водите домакинството си така, че мъжът да си мисли: „Браво! Кога успява с всичко това?!!“
6. Винаги трябва да сте икономична
Мъжът се старае да заработи, колкото се може повече, а жената се старае да пилее, колкото се може по-малко. Такова семейство ще се развива по най-хармоничен начин.
Това може да изглежда странно, но икономичността на жената «включва» в мъжа интересен механизъм.
Мъжът забелязва, че любимата му жена не пилее парите, че е икономична и в него по естествен начин възниква желанието да харчи за нея (и за семейството) повече.
Защо се случва така?
Мъжът усеща, че усилията му се ценят, че парите, които добива с пот и кръв, не се харчат безсмислено и тогава в него възниква дълбока благодарност към жената и иска по някакъв начин да й се отблагодари. Отначало желание, а след това и действия при обективна възможност.
И дори да няма такава възможност в момента, то мъжа ще я създаде. Защото той печели пари за жената, на него много не му е нужно.
7. Не трябва да бъдете фамилиарна
Фамилиарността е прекрасен начин да убиете, на практика, всякакви отношения, дори много устойчивите.
Фамилиарността се проявява като безцеремонност, грубост и невъздържаност в общуването.
Фамилиарното обръщение с мъжа е задънена улица. Ако има такова, не сте готова за сериозни отношения.
И тук всичко е просто – сключването на брак не променя ситуацията. Много жени убеждават сами себе си и обкръжаващите: «Да, сега съм такава, но щом сключа брак, ще бъда мила, нежна, ще уважавам мъжа си…» и т.н. Това е сериозно заблуждение.
Женския характер не се променя с подписването на брака, затова, още преди това трябва да положите максимални усилия, за да изключите от живота си фамилиарното общуване с мъжа.
8. Не трябва да развивате в мъжа женски качества
Да, колкото и странно да изглежда тази точка сред другите, повтарям още веднъж: не бива да развивате в мъжа женски качества.
Съюза на мъжа и жената не е съюз между двама мъже или две жени. Това е съюз на хора с различни полове. Трябва ясно да го разбирате.
При жената много често възниква съблазънта да преправи мъжа и характера му. При това жените искат да го направят така, че мъжкия характер да прилича повече на женски, отколкото на мъжки.
От къде се появява такова желание? Всичко е просто, на жената винаги и е по-удобно да общува с другите жени, отколкото с мъжете. Жената разбира друга жена в пъти по-добре, отколкото мъжа.
Затова жената предполага, че ако малко го преправи в женска посока, да развие в него някои женски качества, че по-добре ще я разбира и това ще доведе до щастливи отношения.
Но такъв подход е неправилен в основата си. Когато мъжа получава женски черти, губи мъжките.
Никой не е отменял закона за запазване на енергията – сбора винаги трябва да е един и същ.
Като следствие, развивайки в мъжа качества, които не са му свойствени – излишна грижовност, мекота, емоционалност и т.н., автоматично развивате в себе си мъжки качества – жестокост, твърдост, емоционална сухост.
9. Трябва да цените мъжа си
Вашата способност да построите сериозни отношения се определя в голяма степен от това, умеете ли безусловно да цените всичко това, което мъжа прави за вас, за семейството като цяло, за дома.
За какво става въпрос в тази точка?
Трябва високо да цените всичко, което е направено в необходимото направление. Т.е. трябва да си затваряте очите за това, което можело да се направи по-добре, по-бързо и изобщо по друг начин и т.н.
Дори да разбирате, че не е направено много качествено, не много здраво, винаги трябва да цените високо работата му.
Работата е там, че мъжът е доста примитивно същество в тази посока, и ако изкажете недоволство и не оцените старанието и резултатите от труда му, това предизвиква в него чувството на гняв и желание да зареже всичко.
Защо? Защото прави всичко това за вас и семейството. Помнете за това.
Следвайте това основно правило и ще ви е много по-лесно да построите сериозни и дълбоки отношения.
C уважение, Дмитрий Науменко,
Вашият водач в света на отношенията.
http://izzhizni.ru/blog/kak_postroit_sereznye_otnoshenija_s_muzhchinoj/2015-07-27-7579

Как да вдъхновявате мъжа?

Как да вдъхновявате мъжа?

    Жената е главния вдъхновител на мъжа. Без жената, мъжът не би могъл да заработва толкова, той няма нужда от толкова много неща, както жената. Мъжът е по-праволинеен и обикновен в живота. Заедно с жената, мъжа става по-действен и по-бързо забогатява.
Жената подпомага успеха на любимия мъж. С топлина, грижа и любов, изпълва мъжа с енергията си, а мъжът превръща тази енергия в процъфтяване, успех и богатство. Затова е казано, когато мъжът се отнася лошо, неуважително към жена си, процъфтяването и успеха го напускат.
Трябва да се учите да вдъхновявате мъжа, но най-главното във вдъхновението, е натуралността, естествеността, лекотата, играта. Със сила, крясъци и упреци е невъзможно да вдъхновявате. С команди и заповеди, също не се получава. А с ласка, любов, уважение към мъжа, може така да вдъхновите, че после не можете го спря. Затова бъдете предпазливи с това уникално женско изкуство ДА ВДЪХНОВЯВАТЕ!
Преди да започнете да вдъхновявате мъжа, си струва да помислите над главния въпрос: «За какво искам да го вдъхновявам?» Именно да го вдъхновя. Не да го преправям, а да го вдъхновя. Нали и да го вдъхновите за промяна в поведението също е възможно. Да го вдъхновите за работа. Да го вдъхновите за подаръци и внимание. Да го вдъхновите да играе с децата и т.н.
Най-важното в изкуството на вдъхновението е намерението.
1. Намерение – или поставянето на висока, грандиозна цел в главата. Образа на нов живот, който бихте искали да живеете с мъжа. Намерение или цел – това е задача на жената. За мъжа е главното да върши. А височината на летвата поставя жената.
Тук има уточнения:
А. Не понижавайте летвата на мъжа със своите ограничаващи убеждения.
От къде накъде сте решили, че в този град не може да се изгради бизнес? Кой ви е казал, че мъжът ви не може да купи детски храни? Доверявайте повече и давайте отговорност на мъжа.
Б. Не си струва да молите за неизпълнимото.
Не си струва да молите веднага, вместо 20 000 рубли, милион. Но в силите ви е да заложите вярата в главата му, че днес може да заработи 40 000 рубли, а след година-две 100 000 рубли.
В. Вярвайте, че всичко е възможно.
Вътрешното състояние се предава без думи. Ако вярвате в мъжа си и в това, че е способен да постигне много, така и ще бъде.
2. Зареждането е умение да заредите мъжа с тази цел. Постепенно, с любов, вяра и търпение насочвате разговорите си към една голяма цел. Старайте се да не натрапвате своите мечти и планове, без претенции и моментално изпълнение. Мъжете изобщо се страхуват от заповеди, команди и всякакви насоки за срочно изпълнение. Те се страхуват от промените. Тъй като започват да мислят, че собственото им «Аз» не е в безопасност. А те са любители на свободата. Макар, кой ли не я обича.
Не искате нищо да променяте в него – всичко ви устройва. Но така мечтаете, всички заедно да прекарвате вечерите си на спортната площадка, защото е полезно за детето и за фигурата ви, но без него е много скучно и не безопасно. Затова, най-добрата тактика е постепенно, внимателно и регулярно.
3. Разширяваме зоната на отговорност. На женската природа е предначертано да бъде, да живее, да се радва, да обича. На мъжката – да действа, да постига, да побеждава. Затова, вашата задача е, повече да говорите за целта, може списание да купите със статия на тази тема и да продължите да говорите, а задача на мъжа е да действа и предприема всички възможни действия за постигането на тази цел.
Затова, много ви моля, не се хвърляйте да търсите назаем пари или да поръчвате туристически маршрут – това може да го направи мъжът. Просто му разкажете своите желания, преживявания и мечти и с мек глас му прехвърлете цялата отговорност. Доверете му се и той ще се справи.
4. Съвместни цели. Най-добрите цели за постигане са съвместните. Колкото повече направите заедно, толкова по-близо сте. Толкова по-добре се подреждат и развиват отношенията ви в семейството.
Не е задължително да гоните мъжа през почивните дни на детската площадка. Може всички заедно и весело да прекарате времето си. Може да се запишете на танци – така и здравето ще поправите, ще развиете пластичност, ще подобрите фигурата си, а ще се научите и да се чувствате един друг по-добре.
5. Благодарете. Последния, но най-важен момент за вдъхновяването на мъжа, е благодарността. Мъжа трябва да знае, че ви е харесало, че се радвате, дори на най-дребното, дори на първото за тази година букетче. И ако се научите да забелязвате малкото, да забелязвате незабележимото и да благодарите, на мъжа няма да му остане нищо, освен да направи още нещо за вас, за да види още веднъж този възхитен поглед и думи.
Бъдете щастливи и вдъхновени!
Автор: Екатерина Ковалева
http://izzhizni.ru/blog/kak_vdokhnovljat_muzhchinu/2015-07-21-7251

Избирайте жена

Избирайте жена

Избирайте жена, която е посветила себе си в търсене дълбините на своята душа – това значи, че ще може да намери и дълбините на вашата душа. Като се учи да си прощава за грешките, тя ще прощава и вашите, а  с времето и двамата ще разберете, ще грешки няма – има само възможности…
Избирайте жена, която изчиства подсъзнанието си от боклука чрез медитация и се освобождава от раните на миналото чрез мантри и крия, дори тези думи да ви се сторят тайнствени, защото тя не се страхува от потайнитее места на душата си. С нея ви очаква дълго приключение в живота, навигация по океана на нейните сърце и душа…
Избирайте жена, която почита тялото си чрез движение, здравословна храна и се грижи за себе си. Жената, на която й е комфортно в тялото си, ще ви помогне и вие да добиете комфорт в своето, а нежността и чувствеността ще станат мощен стимул за радост за вас двамата.
Избирайте жена с гъвкав гръбнак и ум. Възможно е да не я разбирате, когато ви говори за „софиски кръг” и нелогически задачки, но вие винаги ще я разбирате, когато ви говори за любов, защото тя ще живее с нея и ще е като образец на безусловната любов…
Тази магична жена можете да намерите на различни места. Ще я намерите не само в йога-студиата, но също и където е нужна помощ:  в училищата и болниците, в парковете и бизнеса. Ще я разпознаете по сиянието, което може да ви заслепи. Дори можете да я объркате с богиня. И то си е така, тъй като тя притежава всичките сили на земята, въздуха, огъня, водата и ефира. Тя е пазителка за цялата Вселена. Тя създава живот. И животът, който заедно ще изградите, ще бъде прекрасен.
 Рамдеш Каур
Превод и предложение: Анита
http://nashaplaneta.su/news/ramdesh_kaur_vybirajte_zhenshhinu_kotoraja_posvjatila_sebja_poiskam_glubiny_svoej_dushi/2017-11-29-16001

Значението на времето и поредността  за поява на детето в семейството

Значението на времето и поредността  за поява на детето в семейството

Безспорно най-радостното събитие в живота на родителите е раждането на детето. Смята се, че редът на появяване на децата в семейството оказва влияние върху формирането на личностните качества на човека и нещо повече – на съдбата му. Така първородните израстват по-егоистични, средните поемата ролята на миротворец в семейството, а най-малките – нежните създания, които са свикнали всички да се грижат за тях. Предлагаме ви по-подробно да се запознаете с меннието на специалистите относно влиянието на редът на появяване на детето в семейството върху съдбата му.
Положението на детето в семейството оставя отпечатък върху общото положение на човека към живота, себе си и околните, формира начина му на преодоляване на трудностите. Защото точно в семейството получаваме опита на отхвърлянето или приемането, придобиваме представа за собствената си ценност, изобретяване уникалното си поведение в групата.
Най-напред е изследвал научно връзката между редът на раждането на детето и личностните черти Алфред Адлер, австрийски психолог и психиатър. „Разбирането на човека – е казвал той – не може да бъде пълно, ако не се отчетат всички особености на семейната атмосфера, в която се е развивал той.” Семейството е жив и развиващ се организъм. Всяко от децата се ражда в уникалните семейни условия и заема особеното си място в родителското сърце. Именно затова няма еднакви деца, израснали в едно семейство. Начинът на реагиране на промените в околния свят у два сиблинга (деца на едни родители) винаги са коренно различни.
ПЪРВОРОДНОТО
То по правило е най-отговорното, надеждно и добросъвестно. Родено при неопитни родители, то става в някаква степен инструмент за тяхното самоутвърждаване. С него се гордеят, дават го в кръжоци и школи,  възрастните са концентрирани в неговите постижения. Именно на първородното се възлага задължението да бъдат „сурогатни родители” за по-малкото братче или сестриче и отговорността за поддържането на семейните връзки в зряла възраст. Според изследванията  на норвежските епидемиолози Петер Кристенсен и Тора Бжеркедала първородните имат много по-високо IQ отколкото по-малките братя и сестри. Макар и да е много по-вероятно това да се дължи  в голяма степен вложената от родителите началната енергия и усилия, отколкото от генетична надареност.
У първородните има тенденция да са егоистични и собственически настроени. Те добре помнят времето, когато са били единствени в семейството и болезнеността на  другия момент – „узурпирането на трона” при раждането на по-малкото братче или сестриче. Затова и се стремят към по-тясно сътрудничество, жадуват за внимание и одобрение от родителите и са свръхмотивирани да успеят,  имат ярко изразени лидерски качества. Като по правило те са перфекционисти, много взискателни към себе си и другите, което ги прави много конкурентоспособни през целия живот. Според статистиката на  birthorderandpersonality.com 80 % от ръководителите в света са били първородните или единствените деца в семеството си. Най-голямото дете в семейството са били повечето космонавти и повече от половината президенти на САЩ.
СРЕДНОТО ДЕТЕ
Най-често то става най-независимото от семейството. Средното дете в семейството поема ролята на миротворец. Те са много дипломатични, но понякога проявяват повече инат. Лишени от властта и привилегията на голямото, те не са галени от родителите като малкото. Затова с този по-малък шанс да си любимото дете, то се бори с ниската самооценка и неадекватния перфекционизъм. Вероятно по тази причина средното дете в семейството няма като цяло тесни отношения със семейството и по правило изгражда по-дълбоки и близки отношения с приятелите извън семейния кръг.
Благодаренине на медиаторските си навици, средните деца по правило са добри във воденето на преговори в бизнеса и политиката. „Бунтарството” на средните ги затруднява в следването на строгите правила и съществуването на йерархична система. Те предпочитат да работят в собствен темп и да поставят свои задачи в проектите. Средните деца обичат да са уникални и да правят нещата по своему.
НАЙ-МАЛКОТО ДЕТЕ
То е дете „за душата”. Обичано от цялото семейство по правило то е по-чувствително, грижливо, ласкаво, емпатично и алтруистично. Тези деца са най-общителни и доброжелателни. Имат развито чувство за хумор и не се страхуват да изглеждат смешни. Често стават „душа на компанията” или „клоун на класа”. От друга страна, те са по-мързеливи и зависими от по-големите и често са егоцентрични, инфантилнин и разглезени. Това са вродените манипулатори. Успешно прилагат в ситуациите на живота отработените от по-големите членове на семейството ходове и интриги. То е отличен дипломат. Най-малките са по-склонни да рискуват от по-големите си братя и сестри и са по-скришни, а също и чувствителни към усещането за ограниченост и контрол.
ЕДИНСТВЕНОТО ДЕТЕ
То много прилича на първородното, но в по-екстремален вариант. Тези деца по правило съзряват по-бързо, добре контактуват с по-възрастните (и предпочитат компанията на по-големите), имат развити комуникативни способности и са в голяма степен перфекционисти. Много отговорни и целенасочени, амбициозни и ориентирани към недопускане на неуспехи. За тях е свойствено демонстративното поведение и нуждата от публична оценка на постиженията им Единствените деца са център на всеобщото внимание в семейство, което обичат и не са свикнали да делят. Затова са твърди, негъвкави и неспособни да видят чуждата гледна точка. Разбира се има индивидуални различия във възпитанието на децата, а също и фактори, когато децата изобщо не попадат в описаните според поредността им  в семейството роли.
Разводите, смесените бракове, наличието на деца с особени потребности в семейството и смъртта на единия от родителите – всичко това влияе на личността наред с ефекта на реда в раждането. Ако в семейството израстват един син и една дъщеря, или разликата във възрастта на децата превишава седем години, е по-вероятно на всяко от децата да са присъци чертите на единственото дете.
Разбира се, не трябва да смятате съдбата си за изцяло предрешена от реда на раждане. Но е интересно и полезно да сте осведомени за особеностите, силните и слабите страни, собствени и на тези, които са до вас. Защото според изследванията на американския психолог Джошуа Хартшорн редът на раждането в семейството влияе на избора ни на приятели и половинка в живота. Така първородните избират първородни, средните свързват живота си със средни деца, а най-малките по-скоро ще дружат или обвързват с тези, които са били младши в семейството.  Въпреки поговорката, че противоположностите се привличат, в живота се обвързваме и общуваме с хора, приличащи на нас.
Коментар на експерта  Алла Чайковская, психосоматолог
Независимо от реда на появяването на детето в семейство, дали е дългоочаквано или не е толкова искано, дали е угодило на родителите си със пола и характера си или не, всяко от децата се нуждае от максималната родителска любов и грижа, от разбиране и подкрепа. Колкото и по-възрастно да е детето спрямо по-малкото, то винаги в душата си остава дете, дори като възрастен. Ако родителите са достатъчно разумни няма да правят разлика във възпитанието на децата от различните възрасти, а ще ги учи на взаимна любов помежду им и на уважение към самите себе си, за да могат да израстнат хармонични и напълно самодостатъчни хора. Разликата ще е само във вътрешния им светоглед, заложен генетично. Защото дори еднояйчните близнаци са достатъчно различни по характер и навици.
Що се отнася до първородните, от тяхната особена мисия е отразена дори в Библията. Свързано е с това, че върху тяхните рамене падат основните кармични задачи на рода, автоматично върху тях се възлага голяма отговорност и голяма самостоятелност при изпълнение на тези задачи. По-малките по правило винаги си остават малки за родителите, независимо от възрастта, което и се отразява в техния характер и п оведение.
Ако искате семейните ви отношения да се изградят като максимално безпроблемни за вас, търсете за своя половинка този, който е бил по-голямото дете. В такъв брак е най-вероятно да се грижат за вас и да ви прощават много неща. Ако искате да доминирате – търсете за партньор човек, който е бил по-малкото или единственото дете в семейството. Подобни хора като правило с радост ще ив позволят да се грижите за себе си. Ако двамата в двойката са били по-големите в семейството, те могат да се допълнят взаимно или да се конкуриррат помежду си, докато двама от по-малките великодушно ще позволяват на родителите си да се грижат за тях и в бъдеще.
Никога не забравяйте, че всички сме родом от детството, а децата са най-изкусните манипулатори. Най-важното е, че децата несъзнателно се стремят да получат любов от родителите си. Нали във всеки човек има част от мама и част от татко, затова децата толкова се стремят към родителите си, към признаването на собствената им уникалност. Защото детето бързо ще се приспособи, ако за да получи родителската любов трябва да стане самостоятелно или безпомощно, дори това да не му харесва. Не принуждавайте децата си да играят ролите, които вие им налагате. Постарайте се да създадете оптималните условия за развиването на тяхната индивидуалност според вродените им черти от характера, независимо от реда на раждането им и от пола. С това ще им осигурите хармоничен живот, а на себе си – спокойна старост.
Превод и предложение: Анита
http://esolang.com/articles/relationship-articles/parents_children/kak-poryadok-rozhdeniya-detey-v-seme-vliyaet-na-ih-sudbu.html

Защо мъжа престава да обича

Защо мъжа престава да обича — какво трябва да знае всяка жена

    Романтичните филми и книги са ни научили да вярваме в любовта. Че ако двама се обичат, каквито и прегради да има на пътя им, в края на краища, ще са заедно, ако това е истинска любов. Но в живота съвсем не е така.
Реалните отношения са много крехки. За да ги опазите, трябват усилия. Но някои се успокояват, щом усетят някаква стабилност със партньора. И точно тогава поставяме под заплаха нашите отношения, приемайки човека като полагащ ни се, смятайки, че е невъзможно да избяга от нас.
Но хората си отиват. Престават да обичат. И това не става изведнъж, а постепенно.
Понякога мъжете казват направо на жената, какво не е наред, но за съжаление, не им вярваме, мислейки си, че ни манипулират. Нали са ни промили мозъка с романтични новели, че ни се струва такава възможност прекалено невероятна. Вземаме мъжете на сериозно, едва, когато започнат да губят интерес или вече си отиват.
В действителност, мъжете са обикновени създания, жените са доста по-сложни. Това не е лошо, но означава, че сме склонни прекалено да анализираме всичко, което правят мъжете, докато трябва да ги приемаме буквално.
Проблема не в мъжете. Проблема е във взаимодействието един с друг. Макар мъжете да са праволинейни, много стискат в себе си, и затова смятаме, че са трудни за разбиране. Но, ако го накарате да говори и го разберете — всичко става невероятно лесно.
Ето няколко момента, които заставят мъжа да загуби интерес към вас:
Когато жената е прекалено натрапчива
Изпитвате необходимост да е винаги до вас. А когато го няма, пишете му постоянно или звъните. Искате да го съпровождате навсякъде. Отменяте свои планове заради него и си мислите, че и той ще направи така. Нетърпеливи сте.
Всичко това демонстрира на мъжа вашата неувереност в себе си. Че нямате свой живот. Но на него му е необходимо лично пространство. И на вас също.
Когато жената драматизира прекалено
Вашият мъж ви е избрал, защото сте излъчвали щастие и радост. На него му се иска повече позитив в живота му и го е усещал редом с вас. Но ако започнете навсякъде да виждате проблеми, мъжа забелязва проблема във вас. И ще започне да ви асоциира с негатива. А няма такава нужда.
Когато мъжа не усеща да го ценят
Почти всички мъже имат неустойчива самооценка. Обществото изисква от тях толкова много: да са успешни в работата, да са мъжествени, да се грижат за семейството. Затова му е необходима подкрепа и жената да цени старанията му.
Най-голямата женска грешка е да обвинявате мъжа за своето нещастие. Смятате, че след като не ви е направил щастлива, това е негов провал. А вместо всичко това, жената трябва да оценява дори малките му жестове, за да го мотивира, за да се старае повече.
Когато жената не удовлетворява потребностите му
Мъжете, въпреки стереотипите, има много чувства. И неговите емоционални потребности са също толкова важни като физическите. Секс, подкрепа, възхищение и уважение — от това се нуждае мъжът.
Когато жената го ограничава
Мнозина мъже се страхуват от сериозни отношения, защото са убедени, че жените не позволяват срещи с приятели, гледане на футбол и пиене на бира. Всеки си има свое понятие за лично пространство. И ако загуби личното си време заради жената, жената го губи.
Превод: Йосиф Йоргов
http://enot.fun/pochemu-muzhchiny-perestayut-lyubit-eto-dolzhna-znat-kazhdaya-zhenshhina/

Женско психологическо насилие (абюз)

Женско психологическо насилие (абюз)

Абюз (психологическа агресия) в отношенията е:
– Използването на парите, положението в обществото или в йерархията като средство за контрол над партньора (в ситуации, когато жената печели повече от мъжа, когато му е началник или положението ѝ в обществото е по-високо от на мъжа);
– Изискване да се дава цялата заплата или по-голямата ѝ част;
– Заплахи за изоставяне при условия на материална или друга зависимост на партньора;
– Привличане на трети лица по време на конфликт (приятелки, роднини, съседи, минувачи и т.н.) като допълнителен натиск върху мъжа (а понякога и като физическа сила, ако жената преминава към физическа агресия);
– Шантаж с аборт, заплаха с развод и отнемане на децата чрез съда (в Русия в 97% от случаите съда отнема децата от бащите, дори условията при него да са обективно по-добри);
– Настройване децата срещу бащата с цел да ги противопостави за да получи нови съюзници в борбата с мъжа, да го манипулира с бащинските му чувства. Прави го и за да го шантажира и изнудва;
– Заплаха с лъжливи показания. Нанасяне върху себе си на синини и подутини с заплахата, че ще се обърне към полицията, в съда с жалба от „побои“ (ако в действителност, не е имало насилие от страна на мъжа). Тук се отнасят и заплахите за обвинение в изнасилване след полов акт при взаимно съгласие. Т.е., шантажиране с лъжлив донос;
– Преднамерено създаване на страх и безпокойство в партньора чрез заплахи и манипулации;
– Шантаж чрез секса (секс само в замяна на материални ценности или като награда за изпълнени изисквания);
– Опити за счупване и разваляне на вещи, принадлежащи на партньора (често много важни за него) – с подчертано хладнокръвен вид или в пристъп на гняв. Тук се отнасят опити за отнемане на мобилния телефон/портативен компютър и други средства за връзка;
– Изискване да се занимава само с този вид дейност, който смята жената за необходим (това се отнася, както до работата, така и до хобито);
– Изискване за ограничаване на познатите по такъв начин, както иска жената или изобщо да няма приятели (човек, който е изолиран социално-психологически, се манипулира много по-лесно);
– Прехвърляне на вината. Агресорката винаги ще се опитва да ви засрами или да ви натякне вина (да ви създаде комплекс общомъжска вина). Тя няма вина, вие просто сте я „предизвикали“. При това ще отрича вашите чувства или изобщо ще откаже да ги има предвид („мъжете са безчувствени животни“);
– Вербални атаки и унижения (оскърбителни прозвища, крясъци, постоянна критика и непредсказуемо възникващо недоволство от поведението ви, надсмиване, сравнение с други хора с цел да докаже вашата „негодност“). Агресорката се отличава с умението да намира слабите места на жертвата и да набляга на тях;
– Агресивно поведение и унижаване на четири очи и подчертано загрижено пред другите. Макар агресорката да унижава мъжа много често и пред другите, с желанието да демонстрира пред приятелки властта си над мъжа. Това вече е съвсем брутален случай на разюзданост;
– Газлайтинг. След епизоди на абюз – опити да се създаде видимост, че не се е случило нищо сериозно. При жалби от страна на мъжа, агресорката започва да го убеждава, че просто „възприема прекалено остро всичко“, „аз се пошегувах“, „не си ме разбрал“, „просто се заяждаш“, т.е. реализира се механизма на обратна обида. След време, жертвата остава с впечатление, че проблема е в неговата „неадекватност“ („ти се заяждаш“, „не си мъж“, „истинският мъж не се държи така“ ит.н.);
– Рязка смяна на поведението. В живота това е добродушен човек, но пристъпите на ярост са почти непредсказуеми и плашат не на шега. В подобни случаи жената може да премине към физическа агресия. След пристъпа бързо се връща към нормалното си състояние;
– Използване на одобрението и прояви на любов като средства за манипулация и контрол (съзвучно с точката за използване на секса);
Всеки от тези признаци вече е достатъчен да застави мъжа да се замисли, дали жена му/партньорката му не използва психологическо насилие спрямо него. Ако такива признаци са няколко, има изявено психологическо насилие. По-голямата част от посочените точки, също така се отнасят и до мъжкото психологическо насилие над жената.
По статистика, повече от 70% при случаите на домашно насилие (в повечето случаи психологическо, което е описано тук) е дело на жените. (източник: Daniel J. Whitaker, Tadesse Haileyesus, Monica Swahn, and Linda S. Saltzman. Differences in Frequency of Violence and Reported Injury Between Relationships With Reciprocal and Nonreciprocal Intimate Partner Violence. American Journal of Public Health: May 2007, Vol. 97, No. 5, pp. 941-947.).
Александър Бирюков
Превод: Йосиф Йоргов
http://andrfem.blogspot.bg/2013/11/blog-post.html

Манегетти – Женските комплекси

Манегетти – Женските комплекси

Ако в жените се проявяват всичките три модалности на комплексите, то при мъжете се проявява само първата от тях, а за въздействието на другите е задължен на жената. При това, мъжът се сблъсква с последствията, за които, на първо място, се разплаща самата жена. Но дори знаейки за такова въздействие върху него, мъжът не изоставя любимата жена, понеже трудно се справя без нея.
Комплекса „лилитизъм”. Този психологически тип се споменава в легендите на всички народи. Има много имена: „черна луна”, „Йемандже”, „Лилит”, „анти-Ева”. Жената от този тип утвърждава единствен абсолют – самата себе си, като поставя навсякъде и винаги себе си на първо място. Древният мит за Лилит се предава от поколение на поколение. Факта, че Лилит е смятана за анти-Ева, е показателен за древността на този стереотип. Той се е превърнал в архетип в структурата на женската психология, представяйки логиката на антагонизма, противопоставянето на мъжете на всяка цена: антагонизъм заради самия антагонизъм. Лилит – това е образа на вечната бунтарка, въставаща против света на мъжете. В сънищата си често се вижда като монахиня, като забулена жена, жена с рижи коси, силна и стремителна. Тя олицетворява реванша и отмъщението на жените към мъжете.
Жените от този тип се смятат ощетени, защото мъжете злоупотребяват със своето положение, насилват, мамят и несправедливо са изоставени.
Феноменологията на „лилитизма” е особено силно проявена във феминистките групи. Във феминисткото движение често се говори за нещастията и страданията, на които са подложени жените по целия свят. Всички феминистки твърдят, че съществува необикновено женско начало, благороден произход, особена тайнственост на удивителните и трансцедентални свойства, присъщи само на женската душа. Смятат, че същностния принцип на женската душа принадлежи само на жената, и нито един мъж, никога няма да може да забележи, нито да разбере, нито да се докосне до него.
Светът на феминизма се основава на борбата с мъжете, на пропиляване женската сексуалност, което води до обща фрустация. Движението на феминизма не води до повишаване на женското благоденствие, а само влошава нещата. Агресивното поведение силно вреди на жената, като в крайна сметка я води до още по-голямо разочарование, потиснатост и отчуждение.
Стереотипът на поведение, който води младите жени към загуба на самите себе си е следния: докато момичето е на 14 – 16 години, то е желано от управляващите групата, но след време губи своята жизненост и сексуална привлекателност и следствие на това, престава да е интересно. След това, доста свободно се впуска в обществото. Среща мъж, разиграва се спектакълът на влюбеност, но в крайна сметка заявява, че мъжът се е възползвал от нея и това я е съсипало. Когато животът избута такъв тип жени, извън центъра на водовъртежа, те обвиняват за това мъжете, че са използвачи, като по този начин спотаяват първопричината, обусловена от феминистката среда.
Комплекса на „бабата”. Това е негативен архитип, който е заложен дълбоко в женската психология. Има много лица, криещи се зад образа на монахинята, на възрасна жена, на майка, на малко момиченце и е много по-силен от комплекса на „лилитизма”, защото последният управлява архетипа на „бабата” с помощта на свързващи се образи – от Великата майка до скелета и смеещия се череп.
Играта на „баба” е в следното: жената дава възможност да е използвана, като заема ролята на невинно и беззащитно момиче, неспособно да се справи достойно с ужасната реалност на живота. Но точно с това безотговорно състояние жената предизвиква агресия и възбужда еротично.
Отначало „бабата” принуждава жената да навлезе в отношения като чисто инфантилен обект (става въпрос за всички видове отношения мъж/жена, но това най-много благоприятства кръвосмешението), а после отсъжда: „Видя ли какви ги забърка?”. Тя подтиква жената към безотговорност, за да обвинява после и да кълне. „Бабата” е свързана с една от мъртвите планети, най-вероятно с Луната; отправилия посланието е умрял преди много милиони години, но то продължава да живее чрез живите, затова всяка жена продължава да вярва в себе си, че Древната Майка все още съществува. Изглежда, че този комплекс е от областта на фантастиката, но е напълно реален и определя вътрешния свят на жената.
Психологията на задънената улица: „жената-примамка”. Единствената причина за проява на всяка негативност и противоречивост на женското същество, се крие в съвкупността на посочените три комплекса, които съставят универсалната негативна стратегия на жените. Никак не е важно, каква се явява една жена – сестра, майка, съпруга, любовница, приятелка, сътрудница, секретарка, началничка – като жена винаги ще прибягва до стратегията на задънената улица, ще използва психологията на примамка.
Жената става примамка несъзнателно, а така ви примамва в ситуация без изход, в която попада и самата тя. Бих се съгласил с такава стратегия, ако даваше на жената поне екзистенциално преимущество, дори това да води до разрушаване на мъжа.
Жената използва стратегията на примамка с деструктивни цели в отношенията й:
1) между две жени;
2) между мъж и жена, равностоен или не на жената;
3) между жена и превъзхождащ я мъж.
При това винаги се използва една и съща стратегия:
а) определя жизнения елемент: жената в средата си (семейство, училище, църква и т.н.) определя симпатичния й обект;
б) тактика на сближаване: влиза в контакт като привлича вниманието на интересуващия я субект;
в) въвличане в действие: жената въвлича този човек в ситуациите си (чрез чувства, секс, проблеми, потиснатост или тревога, икономически проблеми), като го принуждава да извърши действия, които й се струват необходими;
г) фрустация и нападение: понеже дадените действие не водят до позитивен резултат, до победа, жената преминава към нападение („Видя ли, какво направи? Аз съм съкрушена! Какво да правя сега?”), като прехвърля на другия човек вината за неудачните отношения.
Тази женска игра успява почти винаги, но побеждава само стратегията, а самите играчи губят. Съвсем не е нужно играчът да е умен, защото стратегията се базира на трите базови женски комплекса. Многовековният ум на стратегията манипулира жената.
Жената се чувства длъжна да постигне желаното, да отпразнува победа, и да остане в дружески отношения с партньора: „Исках да те обичам. Исках да правим секс. Да, исках да печелим заедно пари. Исках да сключим сделка с теб. Исках да те опозная по-добре…”. И това продължава докато отношенията функционират и си струва тяхното продължаване, в противен случай следва раздяла. Но жената постоянно разиграва трагедия, прибягва към шантаж, като по този начин намалява своята духовност. Много често постига историческа, егоистична и социална рационалност, но губи властта си над душата си, а това я води надолу.
Практически по целия свят при конфликт между мъж и жена, обществото взема страната на жената. Мъжът винаги е виновен, защото е сглупил и е навлязъл в играта, която е фалшива по начало. Харесало му е да играе и е готов да повтори всичко, но жизнените сили на жената няма да бъдат спасени.
Жената се разплаща, не заради причиняването вреда на другия човек, а за пораженията на собствената си душа. Често, отстрани всичко изглежда наред, но външните победи не компенсират загубата на собствения източник, като лишават жената от възможността да се наслаждава на собствения си живот. При нея се появяват различни психо-соматични разстройства, възникват подтиснати състояния, нощни безпокойства, странни нощни видения, психологията е подтисната, появява се страх, който предизвиква неувереност – и всичко това, защото в личността на жената са се заселили чудовища. Причина за това е предателство на собствената духовност.
Откъс от книгата на Антонио Манегетти „Жената на третото хилядолетие”.
http://provizitku.ru/politosociolog/menegetti_antonio__zhenhhina_tret’ego_tysjacheletija__m___2001__132_s.html
Коментар №27
bary 30/03/2010 • 00:10
Тук всички сте зомбирани без грам мисъл в главата!
Коментар №26
Lida 03/03/2010 • 15:57
Може би очакваш да се вместя в някакви клиширани рамки, за по- лесно смилане. Имам питане, bary- когато се стремиш да си като всички, можеш ли да си себе си?
Независимо от това какво  ще ми отговориш- „диагнозата“, която ми постави, е твое виждане по въпроса. Това, което има значение за мен е как се чувствам аз и хората около мен. Когато се чувстваме добре, значи всичко е наред и е съвсем нормално да искаме повече хора да се чувстват така, но за никого не е задължително. Прощавай за предишния коментар, и аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо.
Коментар №25
bary 27/02/2010 • 22:41
Лидке, чел съм доста за да мога да преценя, че бръщолевиш пълни глупости. Ти не си на себе си, моето момиче.
Коментар №24
Lida 24/02/2010 • 08:09
На главната страница има предупреждение:
Ако това са глупости за вас, спасявайте се веднага, защото след прочитането може вече да не сте същите.
Коментар №23
bary 23/02/2010 • 22:57
Абе, що не се скриете някъде с вашите глупости. Никой, темата е за комплексите, ако не си забелязал докато си бил на някоя друга планета духом.
Коментар №22
Lida 19/02/2010 • 21:29
Тези гласове, които сочат някого като виновник за болката,  които изискват осъждане и възмездие, които  говорят на всеки,  че е нещо изключително и го карат да се доказва- при това  юркат безогледно и не се интересуват кой колко е  капнал. Тези, които ти казват, че трябва да се променят всичко и всички, които не харесваме и в крайна сметка се оказваме воюващи за нещо по-добро, което така и не идва. Тези гласове се надпреварват и надвикват във всяка глава с една-единствена цел- да не би някой слънчев ден да се чуе едно тихо и плахо гласче, което говори, че никой не ти е виновен за скапания живот и ако искаш да го оправиш, трябва да поемеш пълната отговорност за него и да си признаеш, че всяка крушка си има опашка и че за да ти се е обадило такова, трябва да си го извикал такова. Светлината идва само след това осъзнаване, защото само тогава човек не се самозалъгва и е готов действително да работи за себе си.
Колкото до усмивките- ти да не би да предпочиташ да си намръщен сухар??
Коментар №21
Nikoi 19/02/2010 • 00:50
bari,не пропускаш пост, без да споменеш „комплексар“дори в някои се повтаря дваж…Ето ти нова тема за размисъл: „Защо използвам многократно думичката „комплексар“и какво общо има тя с мен „?
п.с.Пожелавам ти ползотворно и задълбочено мислене!!!
Коментар №20
bary 18/02/2010 • 22:49
Лида, не знам какви гласове трябва да замлъкнат, но ако ти говорят, трябва да потърсиш помощ. Не уточнявам каква, но ти трябва.
Колкото до това, да знаеш как да постъпиш и това било светлина, по-добре кажи как да се научи и от къде. тези глупости с интуицията само вие жените си ги плещите, защото е по-лесно да си въобразиш, че имаш дадености по рождение, отколкото да положиш труд и да научиш нещо. Типичен женски мързел и израз на отчайваща комплексарщина.
Колкото до усмивката, ще ти цитирам една латинска сентенция, че глупакът се познава по честия му смях. В Еклсесиаст пък пише:“За смеха казах: глупост!“ А ти си ми говори глупости и си въобразявай колко си велика и възвишена.
Привет, bary Ще се опитам да дам дефиницията, макар и на мен да ми е много трудно да облека в думи нещо, което „тече“ и няма сетиво, с което се улавя.Мир е, когато всички гласове в главата замлъкнат, заслушани в красива музика.Светлина- когато всичко е ясно, дори и това как трябва да постъпиш в трудна ситуация.Любов- когато вътрешната ти усмивка грее и единственото, което искаш, е да я споделиш- дори с някой, който се готви да те напада.Инерцията ни диктува да  спрем този поток, да се затворим „за защита“ и да ги обявим за глупости. Доста често аз се хващам, че ми се случва точно това. Но знам, че няма да бъда истински щастлива без тези три нещица, затова искрено се радвам, когато някой ми ги пожелае, а и аз пожелавам на воля.Тук всички имаме право да кажем кой каквото мисли, ти също. Всеки казва своята истина, а както знаеш- колкото хора, толкова истини. Всичко останало е въпрос на отваряне към истината на другия. Ти- към тяхната и те- към твоята. Но без уважение това не е възможно да се случи.Мир, Светлина и Любов- за всеки, който ги иска.
Коментар №19
hristo 18/02/2010 • 22:46
абе….ей….абе вие луди ли сте бе?!?!?
…ебаси….като ви чета простотиите…се питам как може да има толко туп и прост народ който да диша още по земята…..
…лееелеее….ебаси тъпаците сте …абе как може да пишете такова простотии?!?!…как само ви ги раждат главите…
…абе не сте добре…..честно…
мале..мале…пази боже болшинството от българския народ да стане като вас….прост и неориентиран….ето защо са ни такива и управниците….заради такива глупаци като вас….отнесени от вихъра…
…наистина ви съжалявам…..
Коментар №24
Azaya 11/02/2010 • 01:11
Bari, izpra6tam lubov i svetlina za naranenata ti du6a i edna golyama pregradka za obidenoto dete v teb
Коментар №21
Lida 07/02/2010 • 20:48
Странен начин за демонстриране на изненада. Но щом си казал….
–––––––––
P.S. Прибери си ръкавицата. От хвърляне съвсем се е износила.
Коментар №18
Searcher 02/02/2010 • 23:37
bary,не знам защо виждаш само в другите лошото?А учението си е едно,но въпросът е през призмата на кое го гледаш.Комплексите и комплексарите са свързани.И интересно как свързваш постъпките с присъди?И нима мислиш,че като ми кажеш да не пиша-всичко е ок,хах?
В крайна сметка на всеки му е дадено свободната воля и правото на избор-как ще ги използва той си решава. ;)Отказвам да влизам в спор с теб,bary,очедно е,че това търсиш.Пожелавам ти всичко най-добро и скоро да намериш това,което търсиш.Мир,Светлина и Любов!
Коментар №17
Lida 02/02/2010 • 19:06
Привет, bary
Ще се опитам да дам дефиницията, макар и на мен да ми е много трудно да облека в думи нещо, което „тече“ и няма сетиво, с което се улавя.
Мир е, когато всички гласове в главата замлъкнат, заслушани в красива музика.
Светлина- когато всичко е ясно, дори и това как трябва да постъпиш в трудна ситуация.
Любов- когато вътрешната ти усмивка грее и единственото, което искаш, е да я споделиш- дори с някой, който се готви да те напада.
Инерцията ни диктува да  спрем този поток, да се затворим „за защита“ и да ги обявим за глупости. Доста често аз се хващам, че ми се случва точно това. Но знам, че няма да бъда истински щастлива без тези три нещица, затова искрено се радвам, когато някой ми ги пожелае, а и аз пожелавам на воля.
Тук всички имаме право да кажем кой каквото мисли, ти също. Всеки казва своята истина, а както знаеш- колкото хора, толкова истини. Всичко останало е въпрос на отваряне към истината на другия. Ти- към тяхната и те- към твоята. Но без уважение това не е възможно да се случи.
Мир, Светлина и Любов- за всеки, който ги иска.
Коментар №15
Searcher 02/02/2010 • 15:19
bary,някои неща просто се усещат,няма нужда от дефиниции.А колкото до телевизора-малко по-различно е в живота.Да речем,че според това на каква чистота ти самият си настроен,такава и програма привличаш.Да,има комплексирани хора,но проблемът си е техен,а не твой и не виждам защо някой трябва да ги съди тези хора?Пък и нали знаеш,че най-често нарицателните,които използваме за другите хора-подсъзнателно определяме самите себе си.С две думи,ако смятам,че някой е комплексар,на някакво ниво в мен самата и аз съм комплексирана.В крайна сметка човек,ако иска да промени светът и хората около себе си-трябва да започне първо със самия себе си.И когато ти намериш за теб самия истината-тогава и да се сблъскаш по пътя с някой комплексар,или какъвто и да е човек-ще го приемаш по-леко и без да го обвиняваш.Мир,Светлина и Любов!
Коментар №13
Novkov 24/11/2009 • 19:40
Юли,доколкото разбрах така се казвате, или с това име влязохте във форума,няма особено значение,искам да ви дам съвет без да сте ми го искали;не се съобразявайте с друго мнение,освен с вашето?…Ако се уважавате достатъчно,вие сериозно ще навлезете в коментариите и ще изкажете с достойнство вашето мнение…Че то не се харесало на някои това е техен проблем-не твой,така че не се отказвай да участваш в дебатите по темите и не се притеснявай от никого…След като си на този Сайт-ТИ си вече работник на Светлината и Твоето мнение е валидно както всяко друго дадено добронамерено на тези страници…От мен поздравления и призива ДЕРЗАЙ!…Много Мир и Любов на всеки добронамерен брат и сестра…!
Коментар №12
luli 24/11/2009 • 13:20
Благодаря на всички, който взеха отношение по темата.На мен просто ми стана смешно ,че Бари ми казва коя съм аз, че си кавам мнението и че ,никои не ме пита.Все пак всеки ,пише каквото мисли.Той по този начин може да ме откаже никога повече да не напиша нищо,ако му се вържа на думите.
мир и любов
Коментар №11
rumi 24/11/2009 • 06:20
нова сам в този сайт. благодаря на вьзнесените владици,на йосиф и на всички останали виновници за сьществуването му.изпращам им цялата топлина и любов на сьрцето ми.много добьр учебник.даде ми отговор на вьпроси,които сам тьрсила през целия си сьзнателен живот.за хората,които изпитват сьмнение по някога,мнението ми е ,че сте на прав пьт!работете!относно статията-такива жени сьществуват,но при високо духовно ниво,когато сьрцето е изпьлнено само с любов това е невазможно да се случи.bary,мнението ми е ,че твоята душа сьвсем сазнателно е направила своя избор на определен етап от пьтя да срещнес тази жена.тя е изиграла роля в твоето развитие.вземи своите поуки  от саздалата се ситуация и напред по пьтя.чувствата,които в момента те обвземат единствено ти пречат.благодари на тази жена ,изпрати най доброто,което може да изпита твоето сьрце.на по висок етап от твоето развитие сте  срещнес 4овека,който сте те направи истински щастлив.пьтят е тесен ,но си струва. мир и любов !
Коментар №10
Lida 23/11/2009 • 23:11
Ние четем този сайт заради потребността си да растем и да се развиваме. Като такива, много от нас са осъзнали отговорността, която носят за живота си и в този смисъл няма никакво значение кой от какъв пол е. Много от нас са осъзнали, а други- тепърва ще осъзнаят това, че нищо в живота ни не се случва случайно и че от всяка ситуация човек може да се обогати, независимо от това какво му е дала или отнела. Стига само да го пожелае.
А статията може да изиграе ролята на спасителната сламка за тези, на които все още им се иска някой друг да им е виновен. Слабите жени са описани по- горе. Прощавайте, Мъже, не бих искала да обидя когото и да е от вас, но за мен да останете жертви на такива жени, също е проява на слабост.
Коментар №9
Del 23/11/2009 • 20:23
До Searcher:
Респект!
До Подразнения:
Не разбирате ли, че ако нещо Ви подразни у някой друг, означава, че самия Вие носите у себе си тази „дразнеща“ черта- иначе не бихте реагирали
Коментар №8
Searcher 23/11/2009 • 19:51
bary,по принцип за всяко нещо си има причина.А колкото до „опарването“-много по-лесно е човек да прехвърля вината върху другите,а не да погледне вътре в самия себе си.До lili,не знам защо си толкова феминизирана,но това-човек да се отпусне и обича не е чак толкова лошо нещо. ;)Но въобще разбирате ли,че с мислите и изказванията си-хората предизвикват сами някои неща,а после търсят върху кого да стоватят вината?!Да,не изключвам и „кармата“,но да се замислим какво е тя,и дали пак не се предизвиква с мисли и действия…
Като цяло-всеки сам прави своя избор.На който не му харесва написаното-еми,да не го чете просто.Лесно е.
Мир,Светлина и Любов.
Коментар №7
luli 23/11/2009 • 11:14
 Май найстина си доста опарен.
Коментар №6
bary 23/11/2009 • 09:14
към коментар 5
Появих се опарил се от женските ви комплекси. От там се появих. Тези неща отдавна ги знам и преди да ги прочета тук. А ти си поредната комплексарка недоволна от всичко. Истината не ти понася. Държиш се като типична комплексарка. Добре, че има такъв като автора да ви го напише и да ви каже истината в очите, че съсипвате до всичко до което се докоснете – и мъжете си, и децата си.
Коментар №5
luli 23/11/2009 • 07:47
към коментар 3
Ти пък от де се появи посветени?Като ти допада си го чети.
Коментар №4
Searcher 22/11/2009 • 23:29
Хора,защо не спрете да делите нещата?!Според мен проблемът между жените и мъжете идват оттам,че всеки един от двата пола иска да покаже,че неговата функция е по-важната и истинска…Оттам,вече следва,че жените почват да се държат като мъже(студени,твърди,недостъпни),а от друга страна много мъже се държат като жени-сорри,но това мъж да изисква жена му да работи,деца да му ражда,да готви и прави всичко вкъщи,а той да си лежи по цял ден,защото е мъж,за мен е всичко друго,но не и истински мъж…Ако някой смята,че се заяждам или нещо такова-нека погледне положението в България.
Да,жената е създадена,за да е по-мека,отспъпчива и дори блага…Така,както Мрака не може без Светлината,така са мъжът и жената.Номерът е в баланса,а не коя функция е по-важна.Всичко е важно,дори някоя „незначителна“ подробност.Аз,ако съм чистач в Microsoft,няма да искам да иззема работата на Бил Гейтс,нали?Ама все пак,ако не си свърша мойта работа-всички във фирмата,дори и Бил Гейтс,ще си седят на мръсно и няма да си свършат и тяхната работа,както трябва,нали?
Да,има равенство,но има и различна роля за всеки…
Коментар №3
bary 22/11/2009 • 11:28
на тая пък не й допадало написаното. че кой те пита? ти си от тези комплексарки. на мен пък ми допада.
Коментар №2
tihomir 22/01/2009 • 12:02
жената е създадена да поема да е мека и дашна мъжът есъздаден да дава да е твърд да изисква Познай от кого е създаден  Последния век нащата не стоят така жената иска да поема мъжки качества и институциите защитават това следователно разрушават принципа на семеиството и естествената допълняемост на мъжа и жената в семеиството това е пагобно защото нито един не си е на мястото
Резултат много геи и много безбрачие много разводи не добре въспитани деца  Лесна манипулация и зависимост от страна на управляващите
Коментар №1
luli 19/01/2009 • 10:17
нещо не ми допадна написаното.

Женската сила: в търсене на идеалния партньор

Женската сила: в търсене на идеалния партньор

    Мъжът и жената са два огромни свята, които се срещат, запознават, опознават, научават езика един на друг, и без да го осъзнават, опитват да разберат главното: световете им се едно цяло. Така е било замислено: мъжът е ствола, жената – листата и цветовете, а заедно са едно дърво. Природата е гениална в своето творчество. Ние сами разделяме този свят на мъже и жени, за да го опознаем. Ако не познаваме разделението, няма как да познаем единството. В природата, всичко е съвършено във всеки един миг. Природата знае всичко.
Мъжът и жената, според природния план, се допълват идеално един друг. Жената създава любовно пространство, на нежност, грижа, състрадание, добрина, вяра. А мъжа действа, взема решения, постига цели, докато е в това пространство. Женската сила е в слабостта и гъвкавостта на млада издънка, показала се от земята през пролетта. Женската трогателност и ранимост под защитата на самата природа.
Не си струва да обвиняваме мъжете в нещо, нали в повечето случаи действат от създаденото от нас пространство. Предназначението на жената е в това, да бъде винаги на висота и да успява навреме да преобразува това пространство. Крехката жена е способна на смели постъпки заради любовта. Тя ще мине през огъня, ще излезе суха от водата, ще устои на седем ветрове и ще моли Майката-земя за помощ, заради този единствения, когото обича, защото така и подсказва сърцето. Женското сърце е наистина вселенския пулс.
И колкото да недоволствате от тежкия живот, самата природа ни призовава да сме над суетата на този свят, да носим само радост, уют и топлина на тези, които са ни близки. Жената е огромно поле от емоции, на които често даваме воля. Но излетите ни емоции, не бива да причиняват болка на любимия. Нали любовта е, преди всичко, отговорност за емоционалното състояние на другия.
Няма правилни и неправилни отношения. В нашият живот, във всеки конкретен момент, са точно необходимите ни отношения и именно с хората, които ни помагат да получим от живота необходимия опит и да напредваме, да се развиваме. Затова, няма идеални отношения, както няма идеални хора. Учим се да обичаме и всеки преминава своите уроци.
Въобще, мъжете в живота са главните учители. Колкото повече проблеми имаме с тях, толкова по-голям е женския потенциал за лично израстване и изграждане на истински хармонични отношения. Важно е да се разбере и обича безразсъдно, зарязвайки всякакви предразсъдъци. Просто бъдете смешни, шегувайте се като децата, разтваряйки се един в друг без остатък и се радвайте. И не ние се радваме един на друг — ликуват нашите души. Ето защо ни е толкова хубаво в щастливи минути.
Истинската близост е, когато се разбирате един друг без думи, усещате се през разстоянията, наслаждавате се на обятията си, вярвате си безусловно и се отнасяте нежно един с друг. Енергията на нежността е толкова фина, че достига и до тънките струни на душите ни. Можете да опазите нежните чувства към партньора за дълги години, само, ако се отнасяте към него като към своята душа.
Само любовта е способна да ни даде усещането за безтегловност над умората на този свят. Нейната висша степен е безусловната любов. Любовта става безусловна, когато сте толкова открити, че се разтваряте в любовта, а не в партньора. В нея няма упреци и обиди, претенции и обвинения, очакване и илюзии, а само топлина дотолкова силна, че да може да стопли целия свят, състрадание толкова дълбоко, че да утеши нещастните, радост толкова всеобхватна, че да разкраси целия свят с цветовете на дъгата и е огъня, който не загасва.
Безусловната любов е навсякъде: в шума на вятъра, в първите лъчи на зората. Прониква в нас всеки един миг. Ние се раждаме за да обичаме и да бъдем любими. Не си струва да се страхувате, че може да загубите главата си от любов. Само силното ни чувство ни дава възможност да разкрием взаимно своята истинска природа. Колкото по-силно обичаме, толкова повече творчески таланти можем да проявим в света. Нали любовта е творчество.
Ако в женския живот няма мъж, значи вратата за вътрешното ѝ пространство е затворена. Удивително е, понякога толкова очакваме, да дойде мъж при нас, но не отваряме вратата и се предаваме на забравата. Изпълваме пространството си с тъга, а кой мъж ще пожелае да живее в тъга. Просто, вътрешно не сме готови за отношения. Необходимо ни е време за да вникнем в себе си. Да се открием за настоящия момент. Не за миналото или бъдещето. Не пилейте живота си в тъга, спомени и съмнения в бъдещето. Намерете себе си и ще намерите своя партньор.
Готовността за партньор е, когато пространството във вас стане благоухаеща градина. Любовта помага да се намерите един друг. Тя винаги съществува в нас и около нас. Тя ни води един към друг, а ние дори не се досещаме за това. Няма в живота ни случайни хора. Ако сега сте самотни, бъдете уверени, че любовта ви води към своето проявление, трябва само да се отворите за нея.
Самотата е наше дело, по точно, следствие от вътрешното ни състояние. Колкото повече се страхуваме, толкова повече укрепваме това състояние. От самотата не трябва да се избавим, а да я разтворим в любовта към себе си и света. Използвайте всяка възможност, за да изразите любовта си. Щом се заобичате истински и обкръжаващия ви свят, от самотата ви ще остане само лек дим в спомените ви.
Случва се и така, че в нас стават промени, а съществуващите отношения си остават същите. А това не ни устройва. Става ни тясно, а продължаваме да носим тези обувки, които ни стискат. И все не можем никак да си признаем, че не можем да променим другия, докато той не го пожелае. Трябва просто така да построим отношенията си, каквито си ги представяме, а не да искаме от партньора да се променя. В отговор, той или ще се устреми към нас или ще си иде. Не отблъсквайте това, което идва и не задържайте отиващото си.
Идеалният партньор е този човек, който е редом с вас в момента или ще се появи всеки момент. Ние винаги избираме правилните мъже. Случайности не съществуват. Ценете тези, които са редом с вас. Уважавайте свободата на тези, които са избрали друг път. Отворете се за тези, които искрено се стремят да са с вас.
С пожелание за взаимна Любов, Vesta
Превод: Йосиф Йоргов
https://omartasatt.info/stati/ezoterika/zhenskaya-sila-v-poiskakh-idealnogo-partnera
Последни публикации
Последни коментари
За контакти