Статии
Брояч от 3.2006г.
5679286
Users Today : 8
This Month : 2256
This Year : 127483
Views Today : 40
Who's Online : 1
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Семейни отношения 2

Как убиваме мъжкото у мъжете

Как убиваме мъжкото у мъжете

Всички искаме да имаме до себе си силен, уверен в себе си партньор. При това обаче неволно може да правим всичко възможно, за да спре той да се чувства такъв. Журналистката Микаела Мичъл ви призовава да не повтаряте грешките й.
Поглеждайки назад, разбирам, че отношенията ми с бившия ми съпруг така или иначе щяха да претърпят крах. Но аз и само аз съм отговорна за това, че опитвайки се да го направя по-уверен, всъщност го правех по-слаб. Вместо да говоря с него като с мъж, който има чувство за лично достойнство, аз се държах с него по-скоро като с дете, за което ми е по-лесно сама да взема всички решения. Ако вие допускате същите грешки като мен, значи лишавате мъжа от най-важното – неговото мъжество.
Вие постоянно му посочвате недостатъците му. Разбира се го правите с добри намерения – вие просто искате той да се усъвършенства. Това го минах и се уверих в безполезността на тази помощ, подписвайки документите по развода.
Замислете се – модната индустрия и блоговете постоянно укрепват у нас подозрението, че ние, жените, имаме куп недостатъци. Сравненията с фотомоделите, призивите да изваем телата си и да коригираме недостатъците си не ни правят по-уверени, трябва да имаме силен дух, за да издържим на натиска на социума.
На мъжете им е още по-трудно – критиките по техен адрес идват не от странични източници, а от най-близкия им човек.
Вие му показвате недвусмислено, че той не е много добър любовник. Представям си как се е чувствал мъжът ми, когато е правил любов с мен и изведнъж е забелязвал, че аз гледам безучастно в тавана. Разбира се не е нужно да се преструвате и да имитирате бурна страст. Но ако поради някаква причина не изпитвате същото влечение, а партньорът ви е настроен романтично, важно е да му го кажете честно. Аз вместо това демонстрирах, че близостта с него неми доставя никакво удоволствие.
Той усеща, че не само партньорката му, но и околните го подценяват. Вие се оплаквате от него на приятели. В „клуба на недоволните съпруги“ аз бях почетен член, може би дори председател. Всеки път, когато се срещахме с приятелки, аз разпалено разказвах какво прави мъжът ми не както трябва. Той е мързелив. Той не ми помага в къщната работа. Той не изкарва добри пари. Отчасти се ръководех от желанието си „да изпусна парата“ и да намеря нечия подкрепа, но когато обсъждах мъжа си зад гърба му на срещи с приятели, аз проявявах неуважение и към него, и към нашия брак.
Вие не оценявате това, което той прави. Безброй пъти молих мъжа ми да ми помогне с чистенето или да облече детето за разходка, а после му се сърдих, че „нищо не е направил като хората“. Всъщност това означаваше, че не е направил нещата така, както аз исках. На човек му е трудно да се чувства пълноценен участник в двойката, ако е принуден постоянно да се озърта и да иска одобрението ви. По този начин вие го карате да се чувства като нуждаещо се от контрол дете, но не и като мъж.
Вие го порицавате пред странични хора. Признавам, че инициаторът на караниците на публични места винаги бях аз. Можеше да се случи на семеен обяд или на разходка в мола. В такива случаи мъжът никога неможе да ви даде отпор, тъй като нападателната позиция е простима само за жените. Налага му се да изслушва мълчаливо обидните думи. В този момент той усеща, че не само жена му, но и околните го обезценяват.
Ако сте се познали в описаните по-горе сцени, може би е време да направите преоценка не само на избора си на партньор, но и на собственото си поведение.
Автор: Ива Петрова
https://woman.hotnews.bg/seks-i-vruzki/kak-ubivame-muzhkoto-u-muzhete.53493.html

Как се деформира женствеността

Как се деформира женствеността

    Колко много млади, красиви, образовани, работещи жени, които по неясни (на пръв поглед) причини, не могат да създадат семейство, или ако са успели да го създадат, имат сериозни трудности и дискомфорт, които, рано или късно, водят до развод и самота.
В повечето случаи, причините са в детството, и по-точно, в начина на възпитание. Става въпрос и за гендерните разлики във възпитанието. Какво се случва с момичето, за да е по-късно нещастна в брака си и отношенията с мъжа? Колкото и банално да звучи, случва се деформация или травматизиране на женското начало. Как става и къде?
Първо, в семейството. Необходима е майка, с деформиран, травматизиран модел на поведение, който момичето усвоява следствие естественото отъждествяване и подражание на майката. Наличие на психически травми поради физическо, психическо насилие, унижение и оскърбления.
Второ, в социума. При попадане на момичето в системата на детските и образователни учреждения: детска градина-училище-институт. Колкото в по-ранна възраст попада детето там, толкова по-сериозна деформация може да получи, тъй като, възпитанието и образованието са построени по мъжки принцип. Основан е върху постигането на резултат, върху конкуренцията. А момичето, ако иска да я уважават и обичат, трябва да съответства на този мъжки принцип. Т.е. принудена е активно да развива в себе си мъжки качества на характера. След което, такава жена има трудности при създаването на хармонични отношения с мъжете, при създаването на семейство, раждането на деца, тъй като се променят ориентирите на жената. Получава се деформация. Главен става бизнеса, кариерата, «самореализацията» (по мъжки тип). Като партньори, такива жени (по закона на противоположностите) намират (привличат) слаби, зависими, не развити като мъже индивиди, при които преобладават женските качества.
Кои качества на характера и свойства, може да се отнесат към мъжките?
Това е способността да дават, да даряват, да се грижат, да контролират, да притежават, да защитават, финансово обезпечаване, конкуренция, служене, ярост, насоченост, целеустременост, стремеж към победа и постижения, смелост, активност, способност да преодолява, да преобразува външния свят, да има дух.
Какви качества и свойства са женски?
Това са приемане, допускане в пространството си, отпускане, доверие, търпение, умение за оцеляване, наслада, способност да привлича, магнетизъм, физически покой, способност да натрупва, достъп до тайнствата на света, вътрешно знание, интуиция, душа.
Може сами да си направите диагностика, за да откриете деформациите на женските си качества (заменени с мъжки). Такива качества като даване и служене са универсални, и се проявяват напълно, когато жената и мъжа влизат в ролите на майка и баща.
Женствеността може да бъде три типа: домашна, дива и травматизирана.
1. Домашна: нежност, мекота, любов, приемане, даване, деликатност, доброта, скромност, служене на близките, търпение, умение да се отстъпва, гъвкавост, вежливост. Това са качествата, които се ценят най-много от мъжете и са необходимост за щастлив семеен живот.
2. Дива: истинска, любов към себе си, умение да казва не, искреност, отвореност, самозащита (на личните граници), познаване на потребностите си, праведен гняв, интуиция, умение да казва желанията и стандартите си, уважение към себе си, вътрешна сила, доверие в Бога. Това са важните качества за самата жена, които ѝ позволяват комфортно да съществува в този свят, да заявява за правата си.
3. Травматизирана (ако намерите в себе си повече от три изброени качества, имате сериозна нужда от психолог): тревожност, истеричност, желание да контролирате всичко, апатия, недоверие към света и Бога, съмнения, саморазрушение, сексуална достъпност, «всичко ще свърша, само ме обичайте», беззащитност, неумение за приемане, «усещане за задълженост», «давам повече, отколкото получавам», «не знам, какво искам», «трябва да се справя сама», страх от бъдещето. Тези качества не са полезни за никого (освен за не полумъжете, които искат да използват жената), и са много вредни за самата жена, внасят маса страдания в семейството и личния живот. Формират се следствие психическо или физическо насилие над момичето (жената) или се предават от травматизираната майка.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/kak_deformiruetsja_zhenstvennost/2017-03-07-30260

Как правилно да изразявате любов към мъжа?

Как правилно да изразявате любов към мъжа?

    Какво иска да получи за себе си жената от мъжа? Внимание, грижа, нежност, защита… Когато при жената се появи мъж, какво може да му даде? Внимание, грижа, нежност, дори защита. Т.е. тя дава това, което иска да получи. Защото, именно в проявата на тези чувства, се изразява любовта за жената.
Но истината е там, че мъжете не възприемат любовта като жените. Да, за мъжа ще е приятна грижата ви, нежността и вниманието, когато не преминава в майчински инстинкти. Но много по-приятно би било да получи от жената любовта, както я разбира. А именно…
Да го приема именно такъв, какъвто е. Ако жената се опитва да го преправи, да промени качествата му, начина му на живот, стила му на обличане, или интересите му, дори да ѝ се струва, че е за негово добро, за мъжа е сигнал: „Тук не ме приемат такъв, какъвто съм – не ме обичат“… Ако жената приема мъжа изцяло, с всичките му интереси, качества и начин на живот, приела го е не с ума, а със сърцето, за мъжа това е най-доброто потвърждение за любовта ѝ.
Да вярва в него. Да вярва в мъдростта му, в неговата гениалност. Да вярва повече, отколкото той сам си вярва. Да вярва, че ще постигне големи успехи, че може да издържа семейство. Да вярва, че той най-добре знае, как да постъпи в една или друга ситуация. Да вярваш в своя мъж означава, да не даваш неискани съвети, да не се правиш на умна, да не се опитваш да бъдеш лидер, да поемаш мъжки задължения. Просто, да повярваш в него, както в Бога и никога да не предаваш вярата си. Дори, ако в момента няма нищо, дори все още да не е намерил себе си и своя път, вярата на любимата жена ще го вдъхнови да сътвори невъзможното. Именно, своите вярващи жени, успешните мъже боготворят цял живот, защото, благодарение на вярата им, са открили своите таланти, не са се страхували да рискуват, да падат, да се изправят и отново да продължават. Благодарение на вярата им са постигали огромни висоти.
Подкрепяйте го в неговия стил. Мъжа чувства, че жената го обича, когато го подкрепя. Ако жената не го поддържа в избора му или не взема неговата страна при спор, или не му дава да решава, за него означава само едно – „тук не ме обичат“. Разбира се, това е удар по уязвимото мъжко его. Ако жената не го подкрепя, пропада доверието към нея, което образува голяма пукнатината в отношенията им. Всяко мъжко решение, жената трябва да посрещне с въпросите: „Помисли ли? Сигурен ли си? Тогава действай!“. Мъжът няма никога да напусне жена, която го подкрепя безрезервно. Дори да е избухлив, гневът му никога няма да е насочен към жената. Напротив, винаги ще се съветва с нея, ще доверява на женската ѝ мъдрост, защото в нея вижда надежден тил, вижда, че го обича, следователно, любовта ѝ ще донесе благо…
Приемайте мъжете си, вярвайте им и ги подкрепяйте – така обезателно ще сте щастливи!
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/kak_pravilno_vyrazhat_ljubov_k_muzhchine/2015-09-28-10605

Как мъжът от ловец се превърна в плячка

Как мъжът от ловец се превърна в плячка

Днес все по-често срещам един вид градска жена – на 30-40-50 години, все още неомъжена. Или разведена. Амбициозна. Обожава парите, не готви, говори за работа. Няма деца. А и не бърза, дори отказва да има. Тя не си търси съпруг, иска кариера, собствен дом, финансова независимост. Романтиката е детронирана. Материализмът – издигнат на пиедестал. Някой ще възкликне… и какво от това, ми то е страхотно! Друг ще се възмути.
Безспорно, феминистките вълни от средата на 18-и, 19-и и 20-и век отприщиха множество явления, които силно повлияха върху лика на съвременното общество. Сутиените са изгорени и реабилитирани, кухните са опустели, хладилниците са претрупани с полуфабрикати и поръчана по телефона храна. Кафенетата често са пълни с развеселени женски компании. Масите – отрупани с вино и уиски, бира и фасове, обагрени в червило. На власт са не особено женствени модели на поведение, демонстрирани от жени. Днес ролята на ухажор все по-често се играе именно от нежния пол. Жената е тази, която първа прави стъпка към сърцето на мъжа. Не чака, действа. От ловец мъжът се превръща в плячка.
А мъжете… това и чакат. За  жалост, повечето от тях, възприеха еманципацията по един криворазбран и, струва ми се, дори удобен за някои от тях начин. Джентълмените от миналото, които сваляха шапка, правеха път и целуваха ръка на дамите при среща или запознанство, днес вече ги няма. Има обаче мъже, които доволно остават без работа, живеейки на раменете на жени. Равнодушието, безпардонността, апатичното подминаване и дори грубостта са част от поведението на немалка част от мъжкото население спрямо нежния пол. Виновни ли са жените за това? Или днес просто мъжете са други. Нито обаче ще търсим вина, нито ще си играем на междуполова война. Ще се опитаме да си отговорим на въпросите как феминизмът промени живота на жените днес, какво загубихме и какво спечелихме от него?
Какво спечелихме?
Жените в миналото разполагали с ограничени образователни възможности, нямали свободен достъп до собствеността си, нямали право да подписват договори и да приемат работа без съгласието на мъжа. В същото време обаче, именно работничките, които получавали по-ниско възнаграждение и които бивали експлоатирани, отправили първите публични искания за изравняване на правата и възможностите на жените с тези на мъжете. И това, което благодарение на тях спечелихме днес, не е малко:
1. Избирателни права. Протестът на т.нар. суфражистки (от френското suffrage – избирателно право), който по официални данни се смята за първата феминистка вълна в историята, всъщност е мощният тласък, довел до извоюването на избирателни права за жените.
2. Право на равно заплащане. Жените днес имат властта да се борят най-вече за заплащане, равностойно на това на мъжете.
3. Право на репродуктивен самоконтрол. Днес жената има възможност сама да избира момента, в който да стане майка. Тя спокойно може да се наслаждава на безопасен секс, както и на правото сама да избира своя интимен партньор.
4. Повече възможности за работа. Процентът на дамите, които могат да си намерят подходяща за тях работа се е увеличил значително – от близо 40% през 1960 г. до над 60% днес. Със сигурност, ако беше сред нас днес, Бети Фридан би се гордяла с този факт. Със своята книга „Тайната на женствеността“ тя успява да разпали тихото негодувание у жените за неравностойното им положение в едно мъжко общество. Освен писател, Бети Фридан е и една от лидерките на американския феминизъм. През 1966 г. тя основава и става лидер на „Националната организация на жените в САЩ“. Мисията на организацията е извоюване на равни права с мъжете.
4. Политически постове. Днес светът може да се похвали и с активното участие на жените на политическата сцена. Факт е, че все повече представителки на нежния пол доказват своите изключителни качества, заемайки ключови позиции в политически и държавни институции.
Защо Серина Уилямс нарече Кейт Мидълтън „подла жена“?
Кой остарява по-бързо – месоядните или вегетарианците? (Снимки)
Дакота Джонсън: Започнах терапия заради „50 нюанса сиво“
5. По-добри бащи. Безспорно феминизмът е изиграл положителна роля и върху бащините задължения. Днес мъжете могат да отделят много повече време за своите деца, отколкото в миналото. Поделянето на служебните им задължения с тези на съпругите им, също така открива възможност на жените да споделят с тях наполовина и домашните такива. Според последни проучвания 65% от мъжете днес взимат активно участие в домакинската работа. Найс, а?
6. Право на образование. Фактът, че днес историята познава много повече мъжки имена отколкото женски, оставили след себе си богато културно наследство – романи, поезия, картини, музика и т.н., е резултат на ограничените образователни права, с които жените в миналото разполагали.
7. Свободата да изразиш мнението си. Днес жената е жена, защото знае какво иска и не се страхува да го каже и постигне.
Какво загубихме?
1. Времето с децата си. Днес жените са принудени да лавират на два фронта, изправени пред предизвикателството да се справят както със задълженията си на работното място, така и с грижите за децата. Много от съвременните дами прекарват голямата част от времето си в гонене на кариера, от което най-много страда качеството на семейния им живот.
2. Разлика в заплащането продължава да съществува. Не е тайна, че днес размерите на работната заплата на дамите в много кампании по света продължават да бъдат по-малки в сравнение с тези на мъжете. Любопитни са резултатите от статистиката по този въпрос. Докато през 1963 г. например, жените са получавали 59% от заплатата на мъжете, то днес процентът е нараснал до 77.
3. Станахме по-мъже и от мъжете. Защото вместо да усъвършенстваме собствените си заложби, се впуснахме в безсмислена надпревара с мъжете, и то на тяхна територия. Мъжете станаха жени, жените – повече мъже от мъжете. Загубихме от обаянието и женствената си загадъчност.
Автор: Антония Михайлова
https://www.woman.bg/po-zhenski/kak-muzhut-ot-lovets-se-prevurna-v-plyachka.52024.html

Как жените убиват мъжествеността на мъжете

Как жените убиват мъжествеността на мъжете

    В семейния живот има проблем, за който не е прието да се говори. Много жени се оплакват, че с годините мъжествеността на партньора намалява. Че нищо не го интересува, че пие и лежи на дивана. Дори жените забравят, че някога са го избрали и заобичали. За нещо си. А за какво точно, дори не си спомнят. Защото, това «нещо си» някъде е изчезнало изведнъж… А може да не е изведнъж?
Трябва ли да бъде опитомен?
Когато срещаме мъж, когато сме в началото на отношенията, много ни привлича мъжката сила, мъжката енергия. Гордеем се, ако препуска безстрашно на мотор. Вдъхновени сме от победите в юмручните схватки. С увлечение разказваме на приятелки, как ходи на състезания в други градове, където печели първи места. И дори да няма такива явни прояви на сила, гордеем се с друго.
Харесва ни, когато ни ухажва мъж, обозначил позицията си твърдо – няма да отидеш там и толкова. В нас дори се надига лек бунт, но от удара с юмрук по масата, всичко се успокоява. Защитена съм. Той е силен. Истински мъж.
Същото очакваме и в семейния живот – че ще поеме отговорност, ще удари с юмрук, ще вземе сам решение, ще успокои възбудения ни ум. Мечтаем за силно рамо, забравяйки, че в такъв случай трябва да се откажем от много неща в поведението си.
Истинския мъж, в някакъв смисъл, е много близък до природата. Той е също толкова несъкрушим, необуздан, див. И опасен. Опасно е да се безпокои такъв вулкан излишно, да се подгрява, провокира, да се мърмори, подтиска…
Когато мъжа се жени, света му се променя рязко. Познавам много мъже, които кардинално се промениха след сватбата.
Един познат по нареждане на жена си – от любов към нея – скъса отношения с всичките си приятели. Останали само един-двама «приемливи» варианти – с които само да пие бира на вилата през почивните дни. От тогава, от живота му изчезнала страстта му – походите, алпинизъма, планините. Това било прекалено опасно за глава на семейство. Затова цялото му снаряжение е било раздадено на приятели и познати.
Ултиматумите се поставяли твърдо: «Или аз, или това», следвали аргументи, че е време да порасне, че трябва да мисли за семейството. И от любов към жена си се съгласява. Не искал да я остави вдовица, не искал да гледа сълзите ѝ и преживяванията ѝ. Обичал я и направил избор. Труден избор.
Станал опитомен, грижлив баща. При това, вътрешно много нещастен. И това са забелязали мнозина. Той е опитвал да реализира мъжката си чест чрез възпитанието на сина – да го закалява, да се занимава със спорт. Но и това било забранено от жената. Прекалено е малък.
След няколко години тя сама е отишла при друг. При откачен каскадьор, препускащ на мотор по нощния град. А тя говори за изчезналата страст, колко силно се е променил, че нищо не го вълнува и интересува.
Но кой го е направил такъв? Кой му е забранил да бъде мъжа в това семейство? Кой с шантаж е отнел всичко, което му помага да бъде мъж?
Сега се е възстановил – отново е както преди. Все така продължава да покорява върхове, да се спуска със сноуборд там, където не е стъпвал човешки крак. Той е пълен с енергия, очите му светят отново. И отново харесва на жените. Само че, за него вече семейството е нещо страшно. Това, което може отново да му отнеме силата и мъжеството.
Точно така се случва най-често. След сватбата жената се опитва да дресира мъжа. За свое удобство. За да не преживява, къде е, и как. За да не стане вдовица. А още повече, да не е привлекателен за другите жени. Колкото по-опитомен, толкова по неинтересен за другите.
Мъжете се съгласяват на всичко това. Защото не са виждали други примери – мнозина са отгледани само от майките. Други са пораснали със също толкова опитомен баща, лишен от всякаква сила. Не разбират, каква цена заплащат и го наричат просто «успокоих се». А и защото ни обичат и искат да ни виждат щастливи.
Но душата помни и знае всичко. И тъгува по предишната сила. Мъжа е като лъв в клетка, няма никога да стане домашен котарак. Може само да стане унижен и дресиран лъв. Нали сте виждали очите на такъв лъв в зоопарка или в цирка? Същото е и в мъжкото сърце. Сърце, лишено от силата си.
Не случайно, всички мъже на средна възраст се опитват да се избавят от такова бреме и да се понесат свободно. Да си купят спортна кола, да зарежат жената, да се захванат с нещо екстремално? А ако е невъзможно, поне в компютърните игри да станат герои…
В Европа, най-често зад волана на спортни коли от рода на «Ферари» са старци. И с огромна наслада натискат педала на газта, спомняйки си, че все още са мъже, че все още са силни и опасни.
Получава се, че искаме да се омъжим за супермен, който ни е покорил с подвизи и смелост. А ни е по-удобно да живеем – подчертавам тази дума «по-удобно» — с домашно безгръбначно, което се занимава с нещо скучно и безопасно, мие чинии и пода – и не е интересен на никого. Дори на нас самите. За удобството се налага да се плаща с уважението и собственото щастие…
Мъжката сила е необходима и на двамата.
Колкото и да се съпротивлява жената, тя си мечтае тайно, как мъжа отново ще стане такъв, както преди. Необуздан, силен, див, опасен. Че прибирайки се внезапно в къщи, ще я прегърне така, че да ѝ секне дъха. Че в момент на скандал, ще каже решително «не» и ще удари с юмрук по масата. Че очите му ще горя с огъня на силата и страстта.
Сложността е в това, че редом с такъв мъж трябва да си друга. Не бива да го дразниш и провокираш, да подливаш масло в огъня, когато е ядосан.
Скоро чух история, как по време на семеен скандал, мъжа счупил лаптопа на жената. Това е една от проявите на мъжката сила – с нея трябва да сте внимателни. Но по-добре да е компютъра, отколкото нещо друго.
Представете си, че сте химик в производството. Длъжни сте да знаете, кое с какво да смесите, и какво не бива. Иначе, има проблеми. Всяка стъкленица вземате акуратно и мислите – какво ще се получи? Един вид, имате инструкция, как да се отнасяте към химикалите, как да ги съхранявате, премествате.
С мъжа е същото. Проблема е там, че няма такава инструкция. И провеждаме експерименти. Едно взривяваме. Друго стопяваме. Осакатяваме. И всичко това не е толкова страшно, ако запомняхме, кои действия, какъв резултат предизвикват.
Например, мъжа не бива да се безпокои, когато е ядосан. За това знаят мнозина. А кои го правят? Често ли опитвате да успокоите скъпия, а едва след това да решавате проблемите?
Най-често, мъжа е още повече ядосан от упреците на жената, от обидите ѝ, от гнева ѝ. И се получава взрив. Силата му е различна в зависимост от мъжа и от това, колко масло е наляла в огъня жената. Но разрушения и жертви има винаги.
Или мъж, въодушевен от нещо, не бива да бъде занимаван и да му се пречи. Най-накрая се е хванал с удоволствие да забие един гвоздей – махнете се. Защото, съвети като «не там» и «не така», не само ще го изкарат от нерви, но и повече никога да не забие гвоздей.
Мъжете опасни ли са?
Мъжете действително са опасни. Но когато жената се опитва да го опитоми и обезвреди – си подлагат динена кора. Сама на себе си. Защото, от домашен мухльо не ѝ се иска деца. Не ѝ се иска да готви и да е красива. Той предизвиква по-скоро жалост и презрение. Невъзможно е да бъде уважаван такъв.
Когато мъжа е мъж, на жената не ѝ е лесно. Трябва да се научи да се отнася с мъжа правилно, за да е безопасно. И често се вълнува за него. И се учи да му се доверява безрезервно. А също и да разбира, че такъв мъж е много привлекателен за другите жени. И затова трябва да е винаги за него най-най. Най-красивата, най-обичащата, най-нежната, най-непредсказуемата.
А това е друг избор и друг живот. Да престанете да го контролирате. Да престанете да проверявате телефона му и да го заставяте да се прибира винаги навреме. Да не му казвате, с кого да общува, и с какво да се занимава. Да не оценявате хобито му по опасността. Да възраждате отново и отново страстта му към живота.
Да, дори да реши да се занимава с триатлон. Моя мъж се кани да участва в IronMan. За мен звучи отчайващо – да бяга по цял ден, да плува и да върти педали на велосипеда. Това изисква много сили, издържливост, време. Трябва да тренира, да купува оборудване, да участва в маратони. А аз трябва да се примиря с липсата му, със заетостта му, с физическата му умора.
Но всичко това няма значение в сравнение с блестящите очи, когато говори за всичко това и прави нещо, Когато пробягва десет километра или преплува километър-два. Това го прави силен не само физически, но и морално.
Някои мъже мечтаят за мотоциклет. Моя е в това число. И аз се подготвям морално за това, че все някога ще се случи. И ще се вълнувам за него. И ще трябва повече да се доверявам. Знам една жена, която се страхуваше много, но се съгласи, мъжа ѝ да купи мотор. При нашето движение и уважение по пътищата, е много екстремална покупка. Но минаха няколко години, и мъжа ѝ от обикновен наемен работник се превърна в успешен бизнесмен. Жена си вози на кола. А сам си оседлава железния кон всяка вечер. И макар да са женени повече от десет години, скоро си призна, че страстта им не е затихнала и не е изчезнала. С мотоциклета страстта е станала повече.
Увлечения по ски, състезания, алпинизъм, спорт, командировки, подвизи, опасни пътешествия, екстремални занимания, общуване с други мъже и много друго от този род, от което искаме да избавим мъжа – в действителност, му дава сила. Силата да остава мъжа редом с нас. Силата да е отговорен. Сила за аскетизъм и издържливост. Истинска мъжка сила. Която толкова ценим, и по която скучаем.
И в края, искам да споделя един цитат от книгата на Джон Елридж «Необуздано сърце», която ме вдъхнови да напиша тази статия.
«Да, мъжете са действително опасни. Скалпела също. Може да ви нарани, но може да спаси живот. Не се опитвате да го направите безопасен като го затъпите, а го слагате в ръката на този, който умее да го използва.
Наблюдавали ли сте някога конете, ако да, тогава ще знаете, че жребците могат да предизвикват много проблеми. Те са силни, много силни и необуздани. Обикновено, не обичат юзди и могат да са много агресивни — особено, ако наблизо има кобила. Трудно се укротява жребец.
Ако искате да имате по-спокойно, безопасно животно, има прост начин: трябва да го кастрирате. Скопеният е много по-спокоен. Буквално, можете да го водите за носа; ще прави всичко, което му кажете, без да протестира. Ще имате само един проблем: скопеният не може да даде живот. Не може това, което може жребеца. Да, жребеца е опасно животно, но ако ви е необходим живота, който може да даде, трябва да се примирите, с опасността му. Едното е невъзможно без другото…»
Ценете в мъжете силата им. И им помагайте да стават по-силни и мъжествени. Няма нищо страшно, че не мие чинии. Купете си миячна машина или се научете да обичате този процес. Нека той да се занимава с мъжки дейности, които без него няма кой да свърши. Дейности, които ще го напълнят със сила и енергия.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/kak_zheny_ubivajut_muzhestvennost_muzhej/2016-08-29-24266

Как да станете за мъжа толкова желана, че да иска да остане с вас завинаги

Как да станете за мъжа толкова желана, че да иска да остане с вас завинаги

    Жената мечтае да привлича, да притегля вниманието към себе си, да е желана за мечтания мъж дотолкова, че да иска винаги да е редом с нея.
Но често не обръща внимание, каква атмосфера създава около себе си.
Хората, в това число и мъжете, са устроени така, че ги привличат всички форми на свобода, топлина и уважение, а ги отблъсква всички видове тревожност, студенина и надменност.
Атмосферата, създадена с присъствието ви, е това, което привлича. Какво знаете за присъствието? Какво е вашето присъствие? Къде сте, когато редом с вас е мъжът? Какво се случва с вас в тези минути?
Атмосферата не се създава вербално. Не е задължително да говорите за нещо, за да разберат хората наоколо, вашето вътрешно съдържание. Могат да усетят за миг, какво ви вълнува в момента.
И да направят своя извод – да бягат или да останат. С каквото е изпълнен човек, това излъчва наоколо. Дори, когато мълчи.
И да се правите на мила, е много трудно. Курсовете, където се учат маниери, могат да помогнат едва след създаването на вътрешен покой и доверие към света.
Покой искат хората! Това е главния извод, който трябва да направи жената, която иска да привлече мъж.
Секрета за създаване на атмосфера е в това, да предадете своя дълбок покой на този, който е редом.
Мъжът жадува лекота, за да излети към целите си. Женската тревожността се възприема като товар, от който иска да се избави, за да може по-лесно да полети.
Жената в покой може да действа бързо и решително. Тя не е глезена госпожичка. Живее тук и сега.
Няма нужда да очаква. Очакването винаги е тревожност. И липса на самостоятелност. «Кога принца ще ме спаси най-накрая, като ми даде кристалните обувки!»
Принца идва и потапяйки се в тревожна атмосфера, се скрива зад очакванията, става дебел и мързелив, неспособен да завоюва трофеи за своята «принцеса».
А принцесата, разочарована, си скуби косите: «Къде са ми били очите!»
Скъпа моя, самата ти си отровила своя младеж, а след това се възмущаваш! „Ай-ай-ай! Как не го е срам!“ Затова поседи в самота, научи се на покой!
А вие, как мислите, защо жените периодично остават сами? За да могат да вникнат в причините за детските си тревоги.
И едва зряла, самостоятелна жена, може да се отправи на жизнено пътешествие, а мъжете сами ще бъдат привлечени.
Мъжете търсят зрели жени, способни и сами да се уважават, и за тях да не се вкопчват.
Нека да подредим всичко казано в логическа последователност за жените, които са си поставили за цел, да станат толкова желани, че винаги да искат да останат редом с тях:
Отначало се усамоти.
След това изследвай причините за своите тревоги и страхове.
Изпълни се с любов към себе си.
Намери покой в душата си.
Излез в света.
Прави всичко, което ти се иска.
Бъди тук и сега, отдавайки се изцяло на своето занимание.
Предай усещането си за покой и наслаждение на този, който се появи редом.
Уважавай потребностите му.
Запази уважение към себе си и собственото си достойнство.
Не забравяй главната си цел – покой в душата.
Освобождавай мъжа за пътешествието му към целите му.
Използвай самотата за наслаждение.
И бъди сигурна, няма да ви изостави за дълго – източника на наслада винаги се цени много!
Марк Ифраимов
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/kak_stat_dlja_muzhchiny_nastolko_zhelannoj_chtoby_on_navsegda_zakhotel_ostatsja_rjadom/2015-08-27-9063

Как да станете жена, от която мъжа никога няма да си иде

Как да станете жена, от която мъжа никога няма да си иде

    Безусловно, за да станете за мъжа тази — единствената — е задача не от лесните, но съвсем не означава, че трябва да седите скръстили ръце, да се оплаквате… и нищо да не правите. Нищо не може да ви попречи, да направите поне една крачка по пътя към идеала.
1. Бъдете различна
Навремето, още Коко Шанел е казвала, че за да може жената да бъде незаменима, трябва постоянно да се променя. Това правило работи и с отделно взет мъж, особено, ако става въпрос не само за редовната смяна на имиджа.
2. Приемайте мъжа такъв, какъвто е
Помнете, че първата целувка или виолетовия печат в паспорта не е индулгенция, която да ви дава право да преобразувате обекта по свое усмотрение. На вас самата дали ще ви хареса, ако мъжът ви прави постоянно забележки, само защото знае, че сте длъжна или му се поиска да поиграе на Пигмалион? Не мрънкайте!
3. Бъдете надеждна
Дръжте се така, че мъжа да е уверен, че може да разчита на вас в трудна минута, че сте редом с него не само в радост но и в мъка. И вместо да го засипете с град от упреци в момент, когато и сам разбира, че е виновен, намерете думи да го подкрепите. Както показва практиката, точка №3 не може да е ефективна без точка №2.
4. Обичайте себе си
Жена, която сама не се обича, безусловно представлява интерес за мъжа — но чисто утилитарен. С нея е удобно, но едва ли чувствата, които изпитва към безплатната слугиня, готвачка и бавачка и т.н., може да се нарече любов.
5. Не се страхувайте от разправии
Колкото и да е странно, конфликтите са източник на енергия за двойките. Така че, всякакви представи за идеалното семейство като «тихо и кротко» и никой с никого не изяснява отношения, не само са силно преувеличени, но и вредят на отношенията ви откровено. Да спорите може и е необходимо, главното е в този момент да забравите думите «винаги» и «никога» и да обсъждате конкретния случай, а не да изкарвате всичко, което мъжът не е направил «както трябва» още от времето на първата ви среща.
6. Не бъдете приятел за мъжа
Примерно година след началото на отношенията, «химическата» революция, предизвикваща страст и при двамата, завършва по мирен начин. И възниква голямото изкушение да бъдете за мъжа истински приятел, надежден съратник, роден човек – да се интересувате от това, от което и той. Безобидно на пръв поглед желание, но може да стане източник на проблеми. Първо, хората, които винаги правят всичко заедно, се оказват в свят на идентични усещания: скоро изчерпват всички теми за разговор и няма, за какво да общуват. Второ, как ви изглежда перспективата да станете толкова близка, че секса с вас да стане като кръвосмешение (все едно сте брат и сестра, а не мъж и жена)?
7. Не забравяйте секса
Основните инстинкти в брака никой не ги е отменял. Секса е не по-малко важен, от съня и храната. Подходете към въпроса творчески.
8. Разговаряйте
Вечер не започвайте разговор с мъжа, помнете, че е уморен, че заради вас ходи всеки ден на работа. Мълчаливо го нахранете и едва след като прочете вестника, може да опитате да го заговорите.
9. Съблюдавайте баланса между «вземам и давам»
Ако давате постоянно, без да искате нищо, ви се струва, че сте «длъжни» постоянно, и трябва да ви съжаляват, че сте жертва. В действителност, това е илюзия и в дълг остава втората половинка. Ако продължите да играете на саможертва, дълга ще се превърне в хомот на шията при партньора. В този момент, когато стане толкова тежък, че няма повече сили да го носи, обикновено, мъжа си отива.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/kak_stat_zhenshhinoj_ot_kotoroj_muzhchina_nikogda_ne_ujdet/2016-04-13-19439

Как да се научим да уважаваме мъжа

Как да се научим да уважаваме мъжа

Тази тема ме вълнува от много време и отговорите не винаги идват веднага.
Много е трудно да се разбере, какво е уважение към мъжа, когато израстваш без баща, за когото майка ти не казва нищо хубаво. А и наоколо нямаше особено много мъже, още по-малко такива, които може да бъдат уважавани.
Ето, между другото, първия мит, който има във нас жените: «Не всички мъже може и е необходимо да бъдат уважавани».
Първо, мъжа се създава от жената. И ако редом с теб е такъв мъж, който «не можеш да уважаваш» — това е и твоя заслуга и отговорност. Виждала съм толкова мъже, които са се преобразявали, когато жените са променяли отношението си към тях.
Второ, изначално, всички ние сме частички от Бога. И аз, и моя мъж, и децата ни, и продавачката, и пощальона и дори просяка на улицата. Ние всички сме изначално чисти и притежаваме тези качества, каквито и Бог. Защото ние сме капките, а той е океана.
Трето, знаем, че всяко «не мога», е преди всичко «не искам».
Най-лесното е да се каже, че близкия е недостоен за уважение, отколкото да се научим да го уважаваме. Уважението започва с приемането. Аз като жена, съм длъжна да приема НАПЪЛНО своя мъж такъв, какъвто е. Много често го чуваме/четем, но правим ли го? Нали е толкова трудно и сложно да го приемем изцяло:
С всичките му недостатъци;
С всичките му приятели и семейство;
С неговите условия за живот (дом или неговата липса, голяма или малка заплата и т.н.);
С всичките му хобита и увлечения;
С всичките му възгледи за живота.
Винаги очакваш, най-накрая да се промени. Да започне да печели повече, да престане да се влияе от мнението на майка си или приятелите, да започне, най-накрая, да мисли за Бога… Толкова е трудно да се приеме, че той НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ.
Но само тогава е възможно уважението. Когато го гледам и му казвам: «Да». Напълно, без изключение, казвам «Да» на него и всичко свързано с него. И това е смирението. Смирението, че няма да си имате свой дом, че няма да ходим в луксозни хотели на почивка. Смирението, че не се разхожда с детето и не го прибира от детската градина. Смирението, че няма да идем заедно на психолог да решаваме семейните проблеми. Смирението, че ВИНАГИ ще си остане такъв, какъвто е.
Има пословица на тази тема: «Мъжът, когато се жени, се моли само за едно – «Нека тя си остане винаги такава». Но тя се променя. Жената, като се омъжва се надява, че той ще се промени. Но той не се променя».
Това е природата и ние не можем да спорим с нея. Жената е променлива като времето, като вятъра. Променя се настроението ѝ, мислите, възгледите. Мъжа е стабилен, като стена, като скала, като огромен локомотив. И има едни и същи възгледи цял живот.
Когато го молим да се промени, фактически, го молим да стане жена. Да промени природата си, да промени молекулярните връзки и да се превърне от гранит в пластелин.
Мъжът е като автомобил. Ще ви откара, където е необходимо. Ако разбираме, че пътуваме с «Жигули», а не на «Мерцедес» — това е вече напредък. Това позволява да се избегнат завишените очаквания от пътуването. И тогава може да се наслаждавате от общуването, от гледката наоколо и от самото пътуване. А ако си мислите, че в «Мерцедеса» има климатик, а още и качествена музика, а на всичко отгоре е много престижно – няма да имате никакво удоволствие от пътуването.
Въпроса, защо имам «Жигули», а съседката – «БМВ» — е съвсем за друго. Ако пътуваш на «Жигули», трябва да уважаваш машината. Защото сама си решила да пътуваш с този автомобил. И навярно не е случайно, нещо те е привлякло, нещо в теб «щракнало». А значи, не е толкова безнадежден.
Мит втори: «Уважението към мъжа ми не променя нищо в живота ми».
Изхождайки от ведическата концепция, която ми е много близка и се преплита с повечето култури и религии – мъжа е главата. Това означава, че от това, което прави, и как го прави, зависи благополучието на цялото семейство. И веднага се уточнява, че жената е шията и тя върти главата. Тя избира, накъде да гледа главата, и какво да създава. Тази роля е много важна – обърнеш главата не накъдето трябва и се озовавате в канавката. А ако «въртиш главата насам-натам», може до никъде да не стигнете, може и катастрофа да стане.
Ако мъжът е автомобила, то енергията на жената е горивото. Ако не заредим колата, тя няма да потегли. Освен това, много е важно, с какво ще я заредим. Ако горивото е разредено или некачествено? И тогава пътуването е лошо и бързо се поврежда. А може с хубаво, което дава повече сили и по-малко проблеми.
Нашето отношение към мъжа е неговото гориво. И възможно най-доброто от всички, е уважението. Когато жената уважава мъжа, живота им се преобразява:
Автоматически започват да го уважават всички наоколо;
Като следствие – предлагат му добра работа или сътрудничество;
Появяват се добри приятели, които помагат в трудна минута;
В семейството идват по-лесно пари и в голямо количество.
И това става от само себе си. Това жената може реално да промени в семейния живот. Това е действения начин да повлияете на мъжа и заплатата му. Като започнете да го уважавате.
Мит трети: «Ще мина и без него!».
Толкова е популярна сега мисълта за независимост и самодостатъчност. Жените се стремят да направят кариера, не излизат по майчински за да не си загубят мястото, опитват да печелят повече от мъжа. Освен това, родителите на момичетата се стремят с всички сили да им дадат «правилно образование». Струва им се, че с добра професия, дъщеря им ще бъде щастлива. Да се справя сама, а то, какво ли не се случва.
И действително, «какво ли не се случва» се случва все по-често. Семействата се разпадат, жените остава с деца на ръцете – и образованието си идва на мястото. Всичко изглежда точно. Но.
Защо се разпадат семействата? Причини много, но има една, от моя гледна точка, ключова.
Нас, жените ни възпитават като мъже. Не ни учат да бъдем жени, да се грижим за другите. Не ни учат, как се създава семеен уют, как се възпитават деца. Нещо повече, примера на майките ни не винаги е позитивен. Много майки възпитават сами децата си. И дъщерите подражават на силната майка, защото я уважават. Няма значение, че е без мъж, важното е да е уважавана!
Връщайки се към автомобилната тематика, на автомобила, какво е необходимо за да може да пътува надалеч и бързо? Качествено техническо обслужване. Смяна на масло, помпене на гуми, смяна на износени части… Това е грижата за него. И това също е наша функция. Ние жените, сме създадени за да се грижим за другите. Особено за мъже. Да ги нахраним, облечем, успокоим с разговор, да закърпим панталон, чорапи…
Моята майка не ме караше да ѝ помагам. Не ме е учила да готвя, да шия, да се грижа за себе си. А и аз самата нямах интерес. Не разбирах, че това е важно и необходимо. В училище имахме по два часа трудово обучение на седмица, през които трябваше да се учим да шием и готвим. Но най-често си готвехме уроците – по математика, физика, чужд език. Това, което в живота точно ще ти потрябва.
Завършвайки училище, не постъпих там, където ме теглеше (още тогава исках психология), а там, където може да получиш по търсена и високо платена професия – на математическия факултет. Разбираемо е, че изучавахме само интеграли и програмиране. А не какви завеси може да се сложат на кухнята или, на какво да играеш с бебето.
И омъжвайки се, изпаднах в паника. Влязохме в празен апартамент и нямах престава, какво да правя с него. Какви трябва да са щорите, за какво са нужни покривки, как се правят ръбове на мъжки панталони, защо са нужни толкова различни ножове на кухнята, какво може да се сготви, освен картофено пюре и пържени яйца….
И сега разбирам, че не съм умеела нищо, от всичко, което трябва да умее жената. И все още не умея много неща. И досега готвенето е мъка за мен. Просто, защото умея малко неща да приготвям. За мен е огромно изпитание шиенето на копче и кърпенето на дупки. Трудно ми е да чистя дома, постоянно забравям да поливам цветята, да трия праха. Знам много малко детски стихчета и игри – макар да имам вече две деца….
Уча се да бъда жена, уча се да готвя, да шия, да сортирам дрехите за пране, да разказвам приказки. А колко трудно се учи всичко това на тридесет години, и колко естествено би се получило на 5-7!
Оказва се, че не учат жената на най-главното – да бъде сърце на семейството, да бъде надежден тил. А когато семейството няма сърце, няма шансове.
По ведическите канони, жената получава жизнените блага чрез мъжа. Разбира се, че и сама може да изкара за дом, кола, вила, но има много подводни камъни:
По този начин не може да получи всичко, което иска. Получавайки материално благополучие, се отказва от семейно щастие – защото няма време за деца и мъж. Това разваля отношенията между съпрузите, ако втората половинка изобщо остане.
Тя развива в себе си мъжките енергии, което влияе на хормоналния фон и започват женски болести. Това определя, и какъв мъж ще привлече до себе си. Ако жената става мъж, на мъжа му се НАЛАГА да стане жена. И тогава е безполезно да промените този «тюфлек». Той не може да стане мъж, защото мъжкото място вече е заето (Между другото, наблюдавала съм, когато такъв мъж напуска мъжкараната и си намира женствена жена. И тогава започва да печели добре, да се реализира като мъж, а първата жена изпада в шок, защо с нея е бил такъв парцал?!)
И тя не става щастлива – и това, навярно, е най-важния момент.
Мит четвърти: «Нека първо той да ме уважава, пък после ще видим».
Невъзможно е да промените другия човек – нали си го знаем. Трябва да се започне от себе си.
Ако уважавам моя мъж, изпълнявам женските си функции, приемам го напълно такъв, какъвто го е създал Бог – той няма друга възможност, освен да отговори на уважението с уважение.
И най-важното. Как се уважава мъж? Какво означава на практика?
Както вече казах, това е пълното му приемане и всичко свързано с него – това е фундамента, без който всичко останало е невъзможно.
Много е важно да се справите с желанието да подобрите собствения си мъж. За жените е много сложно. Винаги ти се набива в очи това, което може да се «излъска» допълнително.
Престанете да зацикляте на недостатъците му. Ако ги приемете и престанете да им обръщате внимание, когато за пореден път разхвърля чорапите си из стаята. И вместо да крещите: «Пак лиииииии???? Нали казах!!!!», ласкаво казваш: «Миличък, прибери си чорапите, моля те». И той си ги прибира.
Започнете да виждате само добрите му качества. Когато сме го избирали, сме виждали само доброто в него. След това започваме да ставаме нагли и ни става норма. Е да, носи ни цветя веднъж седмично, и какво от това? Да, печели достатъчно за да не работя, това подвиг ли е. Разбира се, занимава се с детето, на то нали е общо! И така нататък. Но ако си помислите честно, нима всичко това не е важно и достойно за уважение? Просто започни да си записваш положителните му страни в тетрадка. Припомни си, какво прави за теб и семейството, всичко, което някога е правил. И попълвай списъка. Тогава ще можеш да го видиш с други очи. Ще разбереш, с какъв забележителен човек живееш. Винаги и във всеки могат да се намерят положителни страни. Просто трябва да се избавите от обидите и претенциите, и да си спомните.
Също така е много важно да се научите да се съгласявате с него. Да го слушате и да се съгласявате. Не е задължително да правите всичко, както казва. Важното е, той да усеща съгласието ти. Жената е най-близкия сърдечен приятел на мъжа. Само при такива отношения се ражда истинската любов. Ако мъжът не разказва на жена си нещо, защото не го разбира и го осъжда, той ще си намери други «уши». И тогава точно тези «уши» могат да станат неговата втора жена.
За мен тази тема е много актуална и доста тежка като реализация. Но точно това дава плодове в семейството ми. Точно това помага при кризи. Затова ми се иска да го споделя с вас.
Желая ви приятно пътешествие с вашия любим автомобил – с отлично гориво и забележително техническо обслужване – и нека по пътя да имате само приятни впечатления!
Олга Валяева
Превод: Йосиф Йоргов
https://valyaeva.ru/kak-i-zachem-uvazhat-muzhchinu/

Как да се научим да вдъхновяваме своя мъж

Как да се научим да вдъхновяваме своя мъж

    Често ме питат за това – понякога направо, понякога завуалирано. Например, моя мъж не иска да работи и нищо не му е интересно. Тъй като преди всичко разглеждаме първо себе си, търсим своите недостатъци, своите слаби места, в такъв случай, трябва да се попитаме: какво не правя както трябва? Как мога да вдъхновя своя мъж и да стана муза за него?
Мъжа има нужда от женска енергия
Бог създал мъжа, като движеща сила. Дал му е всички необходими качества, за да може мъжа да постигне всяка от поставените цели. Само в едно Бог е ограничил възможностите му – оставил го е без възможност самостоятелно да генерира енергия.
Мъжът, в крайна сметка, е заприличал на многофункционален компютър, който може много неща. Може да изпълнява различни задачи – и да отиде до магазина, и пари да печели, и дом да построи, и мивката да поправи. Но само, ако е включен към електрическата мрежа.
Възможни са два варианта – или е включен в контакта, където тече всеобщото електричество, или се захранва от мобилен генератор. Т.е. мъжът може да получава енергия или от Бог, или от жената.
Компютърът без захранване е просто желязна кутия – безполезно е да искате да свърши нещо, решаване на някакви задачи и изпълняване на обещания.
На съвременните мъже е трудно да изграждат отношения с Бога – по силата на възпитанието, традицията и убежденията. Затова всеобщата електрическа мрежа е недостъпна за тях. Остава надеждата на генератора.
Жената е създадена за да генерира енергия. Може да я създава от въздуха – от нищото. И за нея това е една от най-главните й функции. Всяка жена създава тази енергия, натрупва я и някак я изразходва. Най-главния въпрос е – накъде я насочваме?
Най-логичния начин е, да включите компютъра и да го захраните с енергия, за да може той на свой ред, да решава необходимите задачи. А компютъра с радост ще ги свърши – нали е по-добре да прави нещо, отколкото да събира прах. По-добре да изпълнява желанията на жената, отколкото да лежи на дивана и да пие бира.
Но понякога генераторите се бунтуват. Когато излизат на улицата с плакати: «Искаме равноправие!», «Компютрите са остатък от миналото», «Ние заработваме – ние харчим!», «Долу компютърната експлоатация!» и т.н.
Тогава жените стават самостоятелни и се опитват всичко да правят сами. Сами строят домове, правят ремонти, ремонтират всичко повредено, печелят пари, възпитават деца – постигат равни права.
Какво остава на компютрите без електричество? Просто да гният. Да остаряват. Да бъдат използвани като мебел.
Стават ли генераторите щастливи от това, че за да постигнат много неща, трябват безумни усилия? Въпроса го оставям отворен.
Ако мъжът ми не иска да се движи, къде е енергията ми?
Това е най-главния въпрос, който трябва да си зададе всяка жена. Ако мъжът не иска да работи, нещо да постига и не се интересува от нищо, къде е енергията ми?
Губя ли я в прекомерна работа и заработване на пари?
Увлякла ли съм се с възпитанието на децата и съм забравила, че съм жена?
Затънала ли съм в саморазвитието си, зарязвайки женските си задължения?
А може би, до сега съм уверена, че бих могла да си намеря по-добър мъж?
Или ме е завладяла лакомия и не съм готова да споделям своята енергия?
Решила ли съм, каквото и да става, да бъда силна, самостоятелна и независима?
Умея ли сама да я произвеждам, да я натрупвам и споделям?
Как се вдъхновяват мъже за подвизи
Нека да си спомним детските приказки. Как принцесите са вдъхновявали принцовете? Веднага пред очите ми застава картинката с принцесата в кулата, която се охранява от огнедишащ дракон. Прекрасния принц на бял кон побеждава дракона и отвежда принцесата със себе си.
Какво особено е направила принцесата?
1. Принцесата по подразбиране е слаба и не може да се спаси сама.
Това е крачка към отказ от нашата независимост и самостоятелност. Ставайки слаба, събуждаме силата в мъжете и желанието да се грижат за нас. Докато с всички сили се стараем да бъдем силни, нямаме шанс някой да се погрижи за нас. Помните ли, как е при Рождественски:
» С теб – такава уверена –
трудно е много.
Макар нарочно, поне за миг –
те моля покорно –
помогни ми да повярвам в себе си –
стани по-слаба.»
2. Принцесата е вярвала, че принца ще я спаси.
Често ли умеем да вярваме в мъжете си? Често ли можем да се доверим напълно и да не ги контролираме? И може ли мъжа действително да помогне, ако не вярваме, че може и ще го направи?
3. При това тя не само е стояла и чакала, а се е занимавала с женските си работи – бродирала, рисувала.
Обичайния образ на съвременната жена, на практика, изключва занимаване с женски работи. Дрехи могат да се купят готови – няма защо да се шият. Съдовете се мият от машина, прането се пере също. Бродираните ризи не са на мода. Детски играчки в магазина толкова, че няма нужда да правят в къщи. Дори да се готви в пълния смисъл на думата не е задължително. Може да се купи нещо готово и да се стопли.
Нашият живот става лесен и технологичен, и най-важното – къде отива енергията, която сме натрупали? И умеем ли да я възстановяваме, нали много женски занимания имат точно това за цел.
4. Тя не му е крещяла от кулата, как правилно да сече главите на дракона.
Колко често ни се струва, че знаем по-добре, как е правилното. Самата аз съм такава – постоянно се хващам на мисълта, че понякога прекалено много «помагам» там, където е по-добре да си замълчиш и да се отпуснеш.
И при това, много често сме готови да натякваме на мъжа за всяка извършена грешка. Не придаваме значение на победите му, а на пораженията. Любимите ни фрази: «Нали ти казах», «Така си знаех», «Както винаги» и «Пак ли»… Колко рицарски сърца са разбили…
Умението да не обръщате внимание на грешките, навреме да го поощрите, без да унижавате – това може да ви направи най-добрата жена за него.
5. Принцесата открито се възхищава на доблестта и смелостта на принца
Често ли се възхищаваме на мъжа за умението му да поправи крана или да носи тежки чанти? Виждаме ли достойнствата на нашите мъже — или зацикляме на слабостите им?
Това, на което обръщаме внимание – се увеличава. И ако постоянно мрънкаме и сме недоволни — ще се появят нови поводи за недоволство. А ако се възхищаваме на смелостта, на отговорността, на умението да се грижи – те също ще нарастват.
6. След като принца я спасил – тя му се отдала напълно.
Хвърлила се на врата му и в краката. Благодарила от цялото си сърце. И той я отвел в своя дом. Който я спаси – той става нейния мъж.
Когато мъжа е убил мамут – винаги ли му благодарим радостно? Или в повечето случаи го приемаме като даденост/задължение? Или дори го сравняваме с вчерашния или съседския?
Избора е наш
За всекиго от нас го има. Можем да избираме, какво да правим с енергията, която ни е дал Господ. Можем да тръгнем против волята му – и да я пилеем самостоятелно. А можем да опитаме по друг начин.
А ако станете принцеса и вдъхновите за подвиг мъжа, който е редом?
    В какво се състои истинския труд и сила на жената?
Най-главния женски труд не е да нахрани и опере всички. Не е в подготовката на всички уроци и закърпването на чорапите. И дори не в това да роди максимално количество деца.
Всичко това са инструменти. А същността на много от жените е загубена. И тогава ние перем и чистим – защото трябва. Раждаме и възпитаваме, защото трябва. Търпим мъжа, защото трябва. Защо трябва? На кого е нужно?
Във всяко едно действие има смисъл. Във всеки един ритуал също, но може с годините да се загуби. И тогава ритуала се превръща в безсмислено повторение на някакво действие, точно по правилата. Както е станало в много от религиите. Да стоиш точно така, да се кланяш точно, както трябва, да се кръстиш точно… Така е станало и женския труд.
Жените отдавна сме загубили същността – защо правим всичко това? Защо? За да са доволни всички? За да си добра жена и майка? За да си като всички? Защото така е прието?
Най-главната женска работа е да Обича. И всичко останало произлиза от това. Просто помага да се прояви Любовта. Може да се каже, че нашите задължения, са нашите работодатели. Които помагат да се разкрие нашия потенциал. А едновременно позволява да имате средства за живеене.
Но какво означава да обичате на практика?
Грижа за тялото или за душата?
Кое е действително важно?
Да храните мъжа и децата заради «обезателния комплект от белтъци, мазнини и въглехидрати»? Или много по-важно е да нахраните душите им с любов, с приемане, с прощаване?
По важно ли е да очистите дома и дрехите им, за да не си помисли нещо лошо за вас някой? Или е по-важно да помагате да се очисти ума и душата от ненужния баласт?
По-важно ли е да гладите панталоните с ръбове и ризите без гънки, за да изглеждат винаги добре? Или е по-важно да гладите душите им, за да се чувстват винаги добре?
Можете да перете дрехите им, а може да перете и душите от обиди и болки.
Може да учите децата на математика, но може да ги учите и да Обичат…
В никакъв случай не казвам, че не трябва нищо да се прави. Искам само да покажа, какво трябва да е на първо място.
Ние винаги отделяме много внимание на телата. Но грижата за тялото заради самото него, е безсмислена загуба на време и сили. Все едно да седите в във Фейсбук заради самия Фейсбук. Нали сме нещо повече от това тяло. И потребностите на тялото не са всички наши потребности.
Как се отнасяме към себе си?
А всичко започва с отношението към себе си. Прекалено много внимание отделяме на тялото си. Постоянно отслабваме/напълняваме, учим се на изкуството да се грижим за кожата си, купуваме нови дрехи, украшения, променяме прически.
Но колко време всеки от нас отделя за душата си? Нали ние сме душа. Телата се сменят. А душата е вечна.
Слушаме ли сърцето си, следваме ли зова му? Пазим ли душата си и позволяваме ли й да се разгърне напълно? Виждаме ли я изобщо? И знаем ли, че сме душа, а не тяло?
И тук не става въпрос да престанем да се мием и обличаме. Трябва да се разбере, кое е първичното. Кое е по-важно, автомобила или шофьора?
Може ли умиращия от глад шофьор да кара, без да нарушава правилата? Дори колата да е изчистена до блясък и с пълен резервоар гориво?
А може ли здрав шофьор да пътува с кола, която никога не е минавала техническо обслужване, не е сменяно маслото й и е с празен резервоар?
Баланс е важен. И важно е да се разбере, кое е първично. На какво си струва да се обръща повишено внимание.
Случва се много често, че познаваме добре колата с която пътуваме. Осъзнаваме цвета й, размера, марката, мощността, разхода на гориво. Но сме напълно непознати с водача. Все едно се крие зад тонирано стъкло. А може би, ние сме замазали стъклото, за да не го забелязваме?
Като начало си струва да се запознаем с него. Да погледнем в стъклото, а ако е необходимо да го свалим. И да видим, какво има зад него.
За да се премахне стъклото, трябва да чистим живота си. Да се грижим за чистотата на тялото и дома. Да ставаме рано и да лягаме рано. Да се окажем от месо и алкохол. Да престанем да пушим и да ругаем. Да се молим. За всичко това говорят много моите Учители – Олег Генадиевич Торсунов, Олег Георгиевич Гадецкий, Вячеслав Олегович Рузов.
И когато можете да видите себе си истинските, дори да не е изцяло, дори да е през малка дупчица от чистота – тогава и само тогава – можем да видим другите.
Жена е тази, която вижда Душата
За мен, най-важния труд на Жената е, да види душата в другия човек. Да я разгледа и да помогне при разкриването й. Да помогне на самия човек да я види.
Защо именно Жената? Защото природата ни е създала такива, да чувстваме много добре. Имаме силни чувства, силен разум. Жената има силна интуиция, по-добре разбираме хората и постъпките им. И можем да гледаме по-дълбоко, ако поискаме.
А за да може човека да се разкрие пред нас напълно, съществуват женските задължения. Ние отпускаме тялото му с вкусна храна, с чисти дрехи, с красотата си. И тогава на Душата е много по-лесно да се прояви.
Ние се грижим за телата на другите хора, за да можем да се грижим за душите им. Трябва просто да отпуснем телата им.
Прибира се мъжът след работа ядосан. В такова състояние му е трудно да мисли за душата си. В него кипи агресия, срам, вина – всеки си има свой комплект. И ако го посрещне не по-малко ядосана жена – става беда.
Ако го посрещне красива жена, в чист дом с чиния любимо ядене… И в отговор на възмущението от работата му каже: «Разбира се, прав си. Дай да ти разтрия врата». А още по-добре не само гърба, а и стъпалата….
От такава грижа мъжът се отпуска. Тогава може да свали доспехите си и да се покаже истински. Може да рискува да се покаже уязвим – знаейки, че ще се погрижим за душата му.
И в такива моменти между съпрузите може да възникне истинска дружба, най-близки отношения. Нали думата «жена» е произлязла от «дружина». И преди, най-важното между съпрузите е била тази сърдечна дружба.
А може да се действа и по друг начин. Може да го ядосате, дори и да се е прибрал спокоен. Можете да махате с меча покрай него, да го мушкате с копие. Да опитвате да пробиете доспехите. И не дай Бог в такава ситуация да си дойде невъоръжен…
Например, случила се с мъжа сложна ситуация на работата – повишили не него а друг. Мъдрата жена ще го умиротвори. Така че, сам да разбере, че това е за добро. Че работата на тази длъжност не е такава, че да му хареса. И кръга за общуване е друг. И време за семейството би оставало по-малко. При това, той е достоен за най-доброто, а това не е най-добрия вариант за него. А отпуснат и спокоен, ще може още по-лесно да види други възможности. Например, да изпълни своя стара мечта или да промени дейността си.
А може и по друг начин. Може да го насъскате, като му внушите, че е несправедливо. И той е достоен за най-доброто, а началника не го разбира. Така жената ще събуди в него оскърбения войн, който обезателно трябва да устрои вендета. В която обезателно някой ще пострада. И не е задължително, това да е началника. Жертва може да стане и самата тя….
Нашата мисия е да умиротворяваме с любов
Ние сме изпълнени с женска енергия – енергията на Луната, за да умиротворяваме. Спомнете си, когато сме били малки, сме падали и сме наранявали коленете си. И какво правехме? Бягахме при мама, да ни духа на раната. Когато на улицата някой ни обиди, също бягаме при мама да се оплачем.
Ако мама е мъдра и женствена – ще изслуша и поглади по главата – и вече не боли нито коляното, нито сърцето. Такива майки не всички имат – някои натякват за сълзите и скъсаните чорапогащи, а други изкарват злобата и обидата си…. Но за нас е важно да се научим да сме мъдри и да направим избор в полза на умиротворението.
Така е и в приказките — царския син е трябвало първо да бъде нахранен, напоен, приспан, а след това вече, той е добър и спокоен, готов за подвизи. Заменяме «царския син» с «любимия мъж» и получаваме готова програма за действия.
Прибрал се мъжът — нахрани, напои, гърба разтрий. А след това, когато се успокои в тишината — може и да разговаряте.
Лунната енергия ни дава тези сили — тази способност да умиротворяваме, да успокояваме. Както майчиното мляко успокоява веднага детето, така и меката женска енергия може да лекува душата.
Давайте активно да се изпълним с лунна енергия, за да може да умиротворяваме нашите близки. Нека се научим да бъдем мъдри жени. Да се учим да виждаме Душите на другите хора….
Желая ви отначало да видите своята Душа. Да я разберете, да я разгледате, да я заобичате. За да може после лесно да виждате душите на другите хора, да им помагате да се разкрият и да ги умиротворявате.
Олга Валяева — valyaeva.ru
https://valyaeva.ru/kak-nauchitsya-vdoxnovlyat-svoego-muzh/

Как да изградите сериозни отношения с мъж?

Как да изградите сериозни отношения с мъж?

    Много често чувам от момичета и жени, че не успяват да изградят сериозни отношения с мъжете. Месец след месец… Преминава година, втора, трета и с никого не се получават сериозни отношения.
Освен това, много омъжени дами, така и не успяват да изградят сериозни отношения с съпруга си. И тук е важно да не се бъркат понятията. Мнозина смятат, че изграждането на сериозни отношения е да «доведете» мъжа до състояние, че да предложи ръката и сърцето си.
Но не всичко е толкова просто. Това е само началото за построяването на истински сериозни отношения.
Защо?
Защото, основната задача на жената е да работи над отношенията. Жената винаги е в състояние на изграждане отношения с всички обкръжаващи, в това число и с съпруга. Може да се каже, че това е нейно задължение.
Затова факта, че сте омъжена или почти, не ви освобождава от работа над отношенията. Напротив, вече можете да подходите към въпроса много по-сериозно, можете по-уверено и дълбоко да влагате отношенията за благо на вашия мъж и самата себе си.
И нека видим, какво точно може да помогне по този не лесен път.
1. Трябва да желаете да се намирате под защитата и грижата на мъжа
Ако нямате такава потребност, това желание, възниква напълно резонен въпрос: «А за какво ви е мъж тогава?»
Когато не искате да сте под мъжка грижа, мигновено ще се окажете в ситуация, когато ще ви се наложи да изпълнявате мъжки задължения, функции, действия. А необходимо ли ви е?
Просто помислете над това: ако не се нуждаете от мъжка защита и грижа, няма да я получите. Затова пък ще получите такъв живот, където ще ви се наложи всичко да правите сама – започвайки с разместването на мебелите и завършвайки с печелене на пари за в къщи.
2. Трябва да разбирате, че обратен път няма
Говорим, разбира се, не за случаите, когато сте отишли два пъти в заведение и един път на пикник извън града (в този случай, за сериозни отношения още е рано).
Говорим за ситуация, когато вас ви свързват съвсем определени отношения (вече сте омъжена или поне сгодена).
Това е много честа грешка, която допускат омъжените. Несериозно отношение към съпружеството.
Представете си ситуация, че се захващате за някаква работа, а в главата ви вече има път за отстъпление.
Мислите, че неудачата, провала е съвсем реален и затова сте готови във всеки един момент да дадете заден ход.
Какво се получава в този случай? Като правило, нищо хубаво. Когато се влагате с половин сила, не получавате и половината от 100% резултат. няма и 30% да получите. В най-добрия случай 15-20% от това, което би могло да е.
Поставете този принцип върху отношенията и ще разберете пагубното на такъв подход.
Затова, жената трябва да направи осмислен избор поначало и в главата си да изгори всички мостове. Развода не е изход. Няма обратен път – това е пътя на истинската жена.
3. Трябва да уважавате семейството на съпруга си и приятелите му
Вътрешната ви готовност за сериозни отношения се проявява в това, как се отнасяте към членовете от семейството на съпруга и дори към най-добрите му приятели.
Ако в главата ви съществува опасната илюзия, че се омъжвате само за мъж, а останалото не ви вълнува, трябва да се разделите с нея, колкото се може по-бързо.
Вие не просто се омъжвате. А в добавка получавате и основното му обкръжение – роднини, близки, а също и част от приятелите му.
И точно по същия начин, както следва да приемете делата, плановете и стремежите на мъжа, следва да приемете и близките му и да изградите добри отношения с тях.
4. Не бива да събирате и трупате обиди
Така е устроен този свят, че женския ум има известна предразположеност да съхранява подробен списък от всички грешки и пропуски на мъжа, за да натякне при удобен случай.
И, уви, тази особеност не води до нищо хубаво. Такъв подход води до загуба на привлекателност и умиротворение.
Защо се случва така?
Жената просто пази вътре в себе си това напрежение, различните негативни емоции и спомени и всичко това й пречи да разкрие своята женственост.
Това не означава, че не трябва да се обиждате, защото (да бъдем откровени) обидчивостта е достатъчно женска черта.
Става въпрос за такъв навик като липса на злопаметност, т.е. на умението да не държи дълго обида в сърцето си, да я пуска колкото се може по-бързо и да забравя.
Когато обидата не се задържа във вас, а си отива бързо, ви позволява да изразявате природата си, без да разрушавате отношенията и здравето си.
5. Във вашия дом трябва да е чисто и подредено
Дори това да не е съвсем ваш дом, дори да «нямате време», дори да смятате, че това не е от особено значение.
Удивително, но факт: на мъжа е много неприятна пълната мивка с мръсни съдове.
Той може да не го показва, може нищо да не ви казва (и, най-вероятно, да е така), но това не променя усещанията му.
А те са доста далеч от това, което може да ви хареса. Когато мръсните съдове лежат в мивката в продължение на цяло денонощие, В мъжа (иска или не иска), започват автоматично безсъзнателни процеси.
Какво му «шепнат»? Те му сочат, че жена му е лоша домакиня, а това е сериозно препятствие за щастлив семеен живот.
Естествено, трябва да се гледа по-широко – не става въпрос само за мръсните съдове, макар те да са на първо място. Става въпрос за функцията на всяка жена да поддържа уют в дома като цяло – особено на кухнята. Домът трябва да е чист, акуратен и подреден.
Точно, както мъжка задача е всичката техника в дома да работи (електричество, газ, водопровод и т.н.), а женската задача е, дома да е уютен.
Трябва да се научите да водите домакинството си така, че мъжът да си мисли: „Браво! Кога успява с всичко това?!!“
6. Винаги трябва да сте икономична
Мъжът се старае да заработи, колкото се може повече, а жената се старае да пилее, колкото се може по-малко. Такова семейство ще се развива по най-хармоничен начин.
Това може да изглежда странно, но икономичността на жената «включва» в мъжа интересен механизъм.
Мъжът забелязва, че любимата му жена не пилее парите, че е икономична и в него по естествен начин възниква желанието да харчи за нея (и за семейството) повече.
Защо се случва така?
Мъжът усеща, че усилията му се ценят, че парите, които добива с пот и кръв, не се харчат безсмислено и тогава в него възниква дълбока благодарност към жената и иска по някакъв начин да й се отблагодари. Отначало желание, а след това и действия при обективна възможност.
И дори да няма такава възможност в момента, то мъжа ще я създаде. Защото той печели пари за жената, на него много не му е нужно.
7. Не трябва да бъдете фамилиарна
Фамилиарността е прекрасен начин да убиете, на практика, всякакви отношения, дори много устойчивите.
Фамилиарността се проявява като безцеремонност, грубост и невъздържаност в общуването.
Фамилиарното обръщение с мъжа е задънена улица. Ако има такова, не сте готова за сериозни отношения.
И тук всичко е просто – сключването на брак не променя ситуацията. Много жени убеждават сами себе си и обкръжаващите: «Да, сега съм такава, но щом сключа брак, ще бъда мила, нежна, ще уважавам мъжа си…» и т.н. Това е сериозно заблуждение.
Женския характер не се променя с подписването на брака, затова, още преди това трябва да положите максимални усилия, за да изключите от живота си фамилиарното общуване с мъжа.
8. Не трябва да развивате в мъжа женски качества
Да, колкото и странно да изглежда тази точка сред другите, повтарям още веднъж: не бива да развивате в мъжа женски качества.
Съюза на мъжа и жената не е съюз между двама мъже или две жени. Това е съюз на хора с различни полове. Трябва ясно да го разбирате.
При жената много често възниква съблазънта да преправи мъжа и характера му. При това жените искат да го направят така, че мъжкия характер да прилича повече на женски, отколкото на мъжки.
От къде се появява такова желание? Всичко е просто, на жената винаги и е по-удобно да общува с другите жени, отколкото с мъжете. Жената разбира друга жена в пъти по-добре, отколкото мъжа.
Затова жената предполага, че ако малко го преправи в женска посока, да развие в него някои женски качества, че по-добре ще я разбира и това ще доведе до щастливи отношения.
Но такъв подход е неправилен в основата си. Когато мъжа получава женски черти, губи мъжките.
Никой не е отменял закона за запазване на енергията – сбора винаги трябва да е един и същ.
Като следствие, развивайки в мъжа качества, които не са му свойствени – излишна грижовност, мекота, емоционалност и т.н., автоматично развивате в себе си мъжки качества – жестокост, твърдост, емоционална сухост.
9. Трябва да цените мъжа си
Вашата способност да построите сериозни отношения се определя в голяма степен от това, умеете ли безусловно да цените всичко това, което мъжа прави за вас, за семейството като цяло, за дома.
За какво става въпрос в тази точка?
Трябва високо да цените всичко, което е направено в необходимото направление. Т.е. трябва да си затваряте очите за това, което можело да се направи по-добре, по-бързо и изобщо по друг начин и т.н.
Дори да разбирате, че не е направено много качествено, не много здраво, винаги трябва да цените високо работата му.
Работата е там, че мъжът е доста примитивно същество в тази посока, и ако изкажете недоволство и не оцените старанието и резултатите от труда му, това предизвиква в него чувството на гняв и желание да зареже всичко.
Защо? Защото прави всичко това за вас и семейството. Помнете за това.
Следвайте това основно правило и ще ви е много по-лесно да построите сериозни и дълбоки отношения.
C уважение, Дмитрий Науменко,
Вашият водач в света на отношенията.
http://izzhizni.ru/blog/kak_postroit_sereznye_otnoshenija_s_muzhchinoj/2015-07-27-7579
Последни публикации
Последни коментари
За контакти