Брояч от 3.2006г.
Users Today : 1345
This Month : 88549
This Year : 503494
Views Today : 7032
Who's Online : 38За България 2
Губернаторката е инструктирала всяка матрьошка да се мята на амбразурата
Губернаторката е инструктирала всяка матрьошка да се мята на амбразурата
Вижте им протестите, вижте им „лидерите“.
Събраха мижав протест вчера, сега плашат с „ще видите вие в събота“.
Какво ще стане – Мутрофана ще даде пари за автобусите ли? Детето проплакало: „ще видиш като кажа на леля Мутрофана, как ще те набие в събота“, подсмърча и ходи да се репчи в парламента, където е сигурен, че просто никой не е готов да му падне на нивото.
Може би не сте разбрали, но днес е ден първи от впрягането на руската ла**ометка в България; губернаторката е инструктирала всяка матрьошка, всеки четирихилядник, резидент и обикновен некадърник на хранилка – да се мятат на амбразурата и да правят каквото могат за дестабилизиране на страната и парламентаризма. Каквато там маймунджулъшка глупост им хрумне, да я използват, няма лимит. Може даже да има бонуси за „изобретателност“.
Партия „Израждане“ „забранява“ на депутати да се изказват от трибуната. Какво да ги правиш, толкова си могат. Другарко Мутрофана, за толкова пари – толко. Като си купихте нефелни клоуни…
Разбираме, че Резидент Зеленочорапски – демек, другият Копейкин – бил уволнил всички зам.-министри в последния момент. Защо? Някой може ли с думи прости да обясни защо уволнява собствените си зам.-министри В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ? Кое го налага? Кога друг път се е случвало? Каква е целта? Какво носи това на българския народ? Нали всичко се прави в негова полза?
Не, направи го, за да не могат да предадат властта на новите министри и информацията по текущите дела – както е по традиция. Направи го, за да се спъне работата на кабинета. Направи го, за да стане така, че народът да няма нормално работещо правителство още N-брой дни или седмици.
Иначе бил „Обединител“ и все за народа мислел.
Говореше, че трябвало да се правят компромиси и да се обединяват депутатите, те направиха компромис и се обединиха, той обърна палачинката – заговори, че мандатът бил компрометиран (искаше да му го върнат неизпълнен). Тежка смрад на предателство и престъпления срещу Републиката.
Партия „Израждане“, приличащи на маймуни в зоопарка, мятащи фекалиите си по посетителите, блокираха работата на парламента, на който предстояха осем важни законопроекта. Планират да го правят всеки ден. Но иначе и те са „патриоти“. Как ще се работи с тези наоколо? Какво искат да покажат? Че парламентаризмът е мъртъв? Че „демокрацията“ е греда? Че само „братска“ русия, путлер и губернаторката са „добри“… и техният зелен чорап?
Копейката се помисли вече за фюрер и реши, че той ще казва кой да говори от трибуната на Народното събрание. Подчертавам думата „Народно“ – там са избраните от целия народ, а не само процентите на партия „Израждане“. Ако в Народното събрание няма кой да му го напомни това, може би наистина парламентаризмът е мъртъв – убит от: а.) ла**ометките „Израждане“, б.) зеления чорап от Дондуков и в.) апатията и неможенето у останалите депутати. Или с други думи: обявявайте час на смъртта.
Пеевски днес стана член на комисия по конституционни въпроси с гласовете не само на ГЕРБ, но и на ИТН, които уж се подиграваха на това решение… (???)
Но много интересно е как от „Израждане“ си извадиха картите и си биха обедна почивка, за да не направят кворум. Ако бяха останали да гласуват или дори САМО да направят кворум, предложението за Пеевски нямаше да мине. Но те го прокараха. Сега ще заговорят – и ИТН, и „Израждане“, че ПП-ДБ са го вкарали в комисията.
Такава им е природата, така не само работят, но и така живеят – като ти каже „Добър ден“, няма нужда да гледаш навън, знаеш, че е тъмно.
Копейката и копейките от другите метастази на Мутрофановата болест, която тази жена вкара в България, представляват някакъв процент от българските гласоподаватели – сеирджиите и крайно настроените, вечно недоволни, неграмотни, неможещите, които искат да пратят можещите в „Белене“ и да се накиснат доволни в кочината – всички равни на тях, никой по-добър и никой – по-нагоре.
Този процент е самодоволен и напълно самодостатъчен,
на тях и да им забраниш да излизат от България, няма да им направи впечатление, те ще кажат, че няма какво да му гледат на света; да им забраниш свободното слово – пак им е все тая – те какво толкова имат за казване?
Сега са „защитници на свободното слово“, защото им отърва – събират протести, клатят държавността, в момента, в който я вземат тая проклета власт, става диктатура и свободното слово спира да съществува. Те го знаят много добре това и шумкарски се подхилкват, докато изговарят думите „свободно слово“, защото много добре знаят какво всъщност готвят и собственото им двуличие им доставя удоволствие – малкият и глупав човек мисли, че двуличието е форма на знание и умение, защото да има скрита помисъл за него е висша форма на интелект. Затова обича тарикатите, а не академиците, обича да шумкарства и крадне, а не да учи и работи, обича да вземе чуждото, лъжейки и да се хвали, че е голямата работа.
И те сега имат представителство в парламента, а – окопани от зеления чорап през месеците назад – имат „свои“ в службите, в министерствата, в агенциите, навсякъде. И не дават дума да се продума за „чистка“… при положение, че „техните“ ВСЕКИ път правят чистки.
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/785280
Най-хубавият ден в живота ни
Най-хубавият ден в живота ни
Емил Йотовски
Чували сте. Знаете. Най-хубавият ден в живота е бил деня на сватбата.
Е, честита ни сватба.
Събитието е толкова мащабно, че няма да продължи един ден. Нито три, както е в приказките. Повече ще продължи.
При по-внимателно вглеждане младите хич не са млади, но за сметка на това не се обичат. Мразят се. Женят се за да си вредят и накрая да вземат подаръците. Нито булката е съвсем девствена, нито младоженецът толкова потентен. Ако се наложи да оставят любовни следи по брачния чаршаф има от къде да вземат кръв. Кръвта е без пари и е в изобилие.
Кумовете също са наясно с положението. Не изпадат в сватбена еуфория и пестят думите си. Внимават кой ще води хорото и най-вече дали някой от гостите няма да се напие и да прави простотии.
Селския пристав също е поканен. Заредил е пушката с каменна сол и върти мустак и изглежда така все едно и той ще намаже. Знае, че който държи пушката – намазва.
Гостите… гостите са най-очарователната част. Всички са поканени, но с едно малко условие. Всеки сам си плаща гощавката. Освен това плаща гощавката и на гостите от съседните села и също така е задължено, повтарям задължено носи подаръци. Подаръците най-добре в брой. За уважение говорим, все пак.
Очаква се и бой да има. Как така сватба без бой? Специално за случая са докарали един прокурор, който не може да мине за особено прилежен и обективен, но за сметка на това до скоро недосегаем. Затова всички не го обичат. Е, след сватбата вече ще е досегаем и ще го бият на смени, но това малко по-натам.
Младите, както си трябва, ще живеят заедно. Ще има строги правила в отношенията им. На масата ще лапат колкото могат, а вечерта в кревата девет месеца единият е отгоре, девет месеца другия. И така докато им се протъркат възгледите или някой непорочно забременее.
Всички от селото това сме искали? Нали? Ако някой не го е искал –чемадан-Москва или пък баг – Вашингтон. Стига виза да получите. Ако ли не, просто вървете и се застреляйте някъде на скришно за да не разваляте празника на останалите. Самоубийството ви ще бъде отчетено като празничен салют в чест на младоженците.
А сега, честито! Горчиво и наздраве.
А на нас, останалите, каквото остане.
П.П. Самата идея, че има ден, който е най-хубавият ден в живота ни е ужасна, защото предполага всички останали дни да са по-лоши. Но в случая, това е добре, защото и по-лошо може да стане.
https://fakti.bg/mnenia/789403-nai-hubaviat-den-v-jivota-ni
Цирк България
Цирк България
Емил Йотовски
Смейте се. Забавлявайте се. Положението в България е цирк. Обаче някак гаден цирк. Цирк като онези през деветнадесети век, които са разчитали да ангажират публиката с шоуто на изродите. Жени с бради, джуджета с цици, мъже с гигантизъм… Въобще…
Да не забравим – има един силен, който стои на входа на палатката и събира пари.
Днес никой не седи пред никаква палатка и не събира пари. Палатката е навсякъде. Положението е глобално, а парите сами си ги даваме. И получаваме същото шоу. Някакви болни хора се кълчат пред очите ни и ние ги гледаме като хипнотизирани. Но има надграждане. Кълченето вече има и сюжет. Клоуните пред очите ни ще вземат властта. Ще се съберат в клоунски властови структури. Ще твърдят, че властта им е дадена от народа. Същият този народ, който гледа глупаво и не разбира какво се случва. И накрая ще стоварят цялата си власт върху главите на клетия зрител. Клоуните ще подчинят всичко на извратените си идеали. Да, разбира се, че това не са техни идеали. Те са сключили сделка – да им се позволи да „опапкат положението“ и в замяна на това да слушкат и да правят каквото им се каже. А то вече им се казва.
Дори не ми се говори колко бедни и жалки ще станем. Защото това са второстепенни неща.
Скоро ще се радваме на многообразието на половете. Ще можем да си избираме. Но какво по-хубаво от това, човек да има избор? Нали?
След това ще загубим децата си. Не веднага и не физически. Ще стане бавно. Толкова бавно, че да не усетим как се случва. Но и в това няма нищо лошо. Така децата ни ще станат самостоятелни малко по-рано от предвиденото.
А междувременно ще започнем да внасяме пълни ковчези от Украйна. Защото шоуто ще го изиска по план.
Но това също е добре. Ще се развие дърводобивната промишленост и това ще даде нови работни места.
Дори няма да усетите как в Цирк България клоуните ще се превърнат в месари и положението ще заприлича на кланица.
Накрая една неприятна новина! Цената на пуканките ще се вдигне, но този продукт няма да бъде предвиден за ваша консумация. Защото жертвите пуканки не консумират.
Затова – смейте се. Смейте се сега, защото няма да можете да имате друга възможност.
https://fakti.bg/mnenia/787543-cirk-balgaria
Иво Сиромахов: Горското правителство
Иво Сиромахов: Горското правителство (много неприятна приказка)
В гората решили да правят правителство. Не че им трябвало, то с тия правителства брали само ядове, но все пак решили да имитират някаква демокрация.
Най-активен в преговорите за правителство бил вълкът. Той по произход бил вълк-помияр, който навремето охранявал големите вълци и покрай тях се издигнал в кариерата – получил власт, изял много горски животни и даже си имал млада вълчица в Барселона.
Та извикал вълкът овцата и ѝ казал:
– Дай да направим правителство с теб. На ротационен принцип. Девет месеца ще управляваш ти, после девет месеца – аз.
– Как ще направя правителство с теб, Вълчо? – разтреперила се овцата. – Ти ще ме изядеш.
– Няма да те ям.
– Ама обещаваш ли?
– Обещавам.
– Закълни се в майка и баща.
– Заклевам се в майка и баща – рекъл вълкът и се прекръстил, защото бил набожен. – Ще ти дам цялата власт и девет месеца ще си правиш, каквото си искаш.
– Ох, много хубаво ми звучи – зарадвала се овцата и го погледнала с най-благодарния си овчи поглед. Вече си представяла как се къпе във власт и разкош и около нея припкат раболепни репортерки мисирки. – Ама как ще обясним на другите овце, че вече не сме врагове, а партньори?
– Бе няма кво да им обясняваш! – отсякъл вълкът – Те са прости. Дванайсет години съм ги управлявал и всичките ми номера минаха. Тия са толкова загубени, че никога не биха потърсили сметка на правителството си. Най-много да ни псуват в социалните мрежи и да се заканват.
– Ох, говори ми, говори ми… – премрежила от удоволствие поглед овцата. – Ама другите овчици все пак ще ме питат защо аджеба съм влязла в съюз с теб. Нещо трябва да им кажа.
– Кажи им, че правим това правителство, за да защитим гората от общия ни враг.
– Кой е общият ни враг?
– Ми ще измислим някакъв враг. Да речем магарето.
– Магарето ли, бе? – разкикотила се овцата. – Какъв враг може да ни е тоя? Тоя е кух като меча хралупа напролет. Аз даже съм правила ала-бала с него. Магарето – враг! Хахаха.
– Еми каквото ни е правителството, такива са ни и враговете – заключил мъдро вълкът.
Прегърнали се с овцата и призовали другите овце да блеят пред обора на магарето и да му викат „къш“. Магарето не се впечатлило, а продължило кротко да си преживя. Овцете поблели, поблели пред обора, па се разотишли.
И така вълкът и овцата направили ротационно правителство. Вълкът продължил да дерибейства из гората, а овцата се правела, че не забелязва, за да опази коалиционния мир и джентълменското споразумение.
Отношенията между двамата били чудесни. Вълкът научил овцата да яде месо. Тя отначало се дърпала, но после почнала редовно да си хапва месце. Най-много ѝ се услаждало агнешкото. Вълкът често отмъквал от кошарата по някое агънце и двамата с овцата си устройвали угощение. Докато оглозгвали кокалите на агнето, си припомняли как преди години са били врагове и се заливали от смях.
Ала овцата не изкарала девет месеца във властта. Един ден вълкът нещо не бил на кеф и я изял.
А кожата ѝ подарил на магарето в знак на уважение между институциите.
После си взел друга овца за правителството.
На ротационен принцип.
(Тази приказка е измислена. Всяко припознаване на реални събития или личности би било плод на гузно въображение).
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/784480
Вие можете ли да сбъркате едновременно десет неща
Димитър Ганчев: Вие можете ли да сбъркате едновременно десет неща в една единствена служебна задача?
Коментар на Димитър Ганчев, един от интернет-пионерите в България. Той е син на писателя Марко Ганчев. Коментарът на г-н Димитър Ганчев е по проблем, с който всеки българин се сблъсква всеки божи ден години наред. И промяна няма.
Случвало ли ви се е да изпаднете в емоционална дупка и да си мислите, че сте тъп/тъпа и че не ставате за това, което ви е възложено?
На мен не.
Просто всеки ден срещам толкова много хора, които не умеят да си вършат работата, че на техния фон постоянно се издигам в очите си.
Та ако някой ден си помислите, че не сте подходящ за работата, която вършите, сетете се, че в Еврохолд някой е назначен (на голяма заплата) да им измисля процесите и е измислил ситуацията, в която попаднах днес. На неговия фон няма как да не ви се върне самочувствието и себеуважението, в каквато и дупка да сте попаднали.
Имам аз един имот, който практически не ползвам (нещо като таван). Забравил съм да му платя тока и са го спрели. До тук – добре. Няма проблем, видях си го в epay и го платих онлайн, сметката не е кой знае каква. Понеже съм чувал, че търсят такса за включване, след няколко дни отново проверих в epay и намерих следващата фактура. Платих я.
След още десетина дни минах през имота и ток още нямаше. Реших да се обадя в колцентъра, да не би да има нещо друго. Оказа се, че да, трябва да се плати такса за включване, но не, тя не се добавя към следващата фактура и не, не може да се плати онлайн. Може само на каса на Изипей. Нормално било да не я виждам като задължение в epay.
Намирам каса на Изипей. Давам на касиерката клиентския номер, тя нещо проверява:
– Ама вие нямате задължения!
– Знам. Но ми казаха, че таксата за включване трябва да я платя отделно от задълженията.
– Да, но ние трябва да ви видим задълженията.
– ?!? не разбирам
– Ами трябва да проверим дали нямате съдебни задължения към Еврохолд
– Е нали виждате, че нямам задължения.
– Ние съдебните не ги виждаме.
– А защо ми казахте, че трябва да ги видите?
– Ами когато имате задължения, отдолу пише, че нямате съдебни задължения. А когато нямате задължения, не пише нищо и не виждаме нищо.
– Добре, де, вас какво ви вълнува дали имам съдебни задължения?
– Ами държат ни нас отговорни, че сме ви взели 20-те лева такса за включване, ако имате задължения.
– Защо?
– Защото не трябва да ви включват, ако имате задължения.
– Ами да не ме включват. Ще проверят, че имам съдебни задължения и няма да ме включат.
– Нищо няма да проверят и ще ви включат, а после нас ще ни държат отговорни, че сме ви включили.
– Ама вие не сте ме включили. Вие сте касиерки и вашата работа не е да ме включвате, а да вземете едни пари от мен и да ги занесете в Еврохолд. Тяхна работа е да проверяват дали да ме включат или не.
– Прав сте господине, ама правилата не са такива. Ние трябва да проверим, че нямате задължения.
– Нямам. Проверете.
– Не може.
– Защо?
– Защото нямате задължения, нали ви казах.
– Аха. Ако имам задължение, вие ще го видите и ще знаете, че нямам задължение. А ако нямам задължение, може да имам задължение, но вие няма да го видите?
– Да.
Вероятно тук средностатистическият гражданин с изключено електрозахранване изпада в ярост,
но (може би защото в случая ми е все тая), аз избухнах в смях.
Това стъписа жената и тя каза, че ще ми вземе таксата на нейна отговорност, но аз да обещая, че нямам задължения, които тя не може да види. Обещах и, разбира се, но какво от това? Можеше и да имам.
Та в Еврохолд работи някой скъпоплатен специалист по бизнеспроцеси,
който е допуснал следните грешки в работата си едновременно и наведнъж:
1. Процесът по събиране на допълнителната такса не е интегриран в общия workflow и не се появява към останалите задължения на клиента.
2. Инициативата да разбере за съществуването на такова задължение е на клиента. Ако не прояви инициатива, няма да разбере нищо.
3. Инициативата да разбере какъв е размерът на това задължение е на клиента.
4. Инициативата да разбере как може да го плати е на клиента
5. При наличието на онлайн система за разплащания, клиентът не разбира, че тя не отразява всички задължения от него към фирмата, а само някои. Изглежда същото като предишните, но не е – това е друга грешка, защото ако човек знае, че фактурите не включват всичките му задължения, ще знае и да търси за още такива в паралелната вселена на Еврохолд, а не само във фактурите.
6. Касиерките са натоварени с контролни функции
7. Външна фирма е натоварена с контролни функции
8. Хората/ фирмите, натоварени с несвойствени контролни функции, нямат инструментите, с които да осъществят този контрол.
9. Хората, които имат инструментите да осъществят този контрол, не го правят и включват услугата само на базата на платена такса, без да проверяват за наличието на други изпълнени или неизпълнени условия.
10. Хора, които нямат достъп до даден инструмент, биват наказвани, ако не го използват
Вие можете ли да сбъркате едновременно десет неща в една единствена служебна задача? Не, нали? А някой някъде може! Сещайте се за това всеки път, когато почувствате съмнение в собствените си възможности.
Заглавието е на редактора Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/783146
Иво Сиромахов: Вземете им телефоните!
Иво Сиромахов: Вземете им телефоните!
.jpg)
Коментар на популярния писател, сценарист, драматург и тв водещ Иво Сиромахов. Той е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г. Водещ е на „Шоуто на Слави” по тв 7/8. Наскоро от печат излезе последната му книга „Бай Тошо“, която се радва на огромен читателски интерес.
Басейн в луксозен хотел. Около него са налягали хора на видима възраст между 30 и 40 години. Пият фрапе, говорят си, радват се на почивката.
Около тях са децата им, техните „всичка“. Всяко държи в ръцете си телефон и като хипнотизирано се взира в екрана.
На няколко метра от басейна има детска площадка с пързалки, люлки, катерушки. Никой не играе там. Всички деца са вкопчени в телефоните.
Родителите им са щастливи. Осигурили са си известно време спокойствие.
Колко време? Няколко минути? Не. Часове. Децата не отделят очи от телефоните. Тях просто ги няма.
Тази гледка вече е навсякъде – вкъщи, по градинките, по хотелите, в градския транспорт.
Родителите просто отказват да общуват с децата си. Така им е по-лесно
Според психолога д-р Стоян Везенков все повече деца са зависими от устройствата, а симптомите на тази зависимост наподобяват аутизъм.
Такива деца възприемат света само през екраните. Те не могат да общуват нормално с хора. За тях светът е само поредица от бързо сменящи се картинки.
Интелектуалното им развитие остава на възрастта, на която са започнали да прекарват повече време с телефона си, отколкото в общуване с хора.
А в мозъците им настъпват необратими увреждания.
ТОВА ЩЕ СВЪРШИ ЗЛЕ.
Отглеждате поколение от болни хора.
Осъзнайте се и им вземете телефоните, преди да е станало твърде късно.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/782836
Либерален комунизъм
Либерален комунизъм
Емил Йотовски
Не мога да се отърва от мисълта, че всичко, което мразех в някогашния социализъм ми се повтаря. На моменти съвпадението е стопроцентово. Само името е друго.
1. Някогашния социализъм ни се представяше като висша форма на свобода. Независимо от рестрикциите, забраните, с които бяхме заобиколени. Обясняваше ни се, че забраните са за да ни пазят. Точно това твърди и либерализмът.
2. Комунизмът беше най-висшият обществен строй. Бъдещето му принадлежеше по право. Също, както днес твърди либерализмът.
3. Либерализмът се бори за крайна, планетарна победа. Не се смущава да жертва хора в името на тази цел. Либерализмът знае, че няма как да бъде устойчив ако на планетата има друг строй освен либералния. Ако си спомняте това беше цел и на комунизма.
4. Едно време комунистическия режим изнасяше революция. Днес либерализмът направо води войни. Знаете – розови революции, арабски пролети и майдани.
5. Днес либералите имат либерален интернационал. НПО интернационал. Единни и задружни са независимо от националността. Също както някогашния комунистически интернационал тези интернационалисти се координират от наднационални връзки и са напълно способни да рушат устоите на собствените си държави. Добре финансирани са.
6. Либерализмът не обича свободомислието. Също както и комунизмът едно време. Борбата беше и е постоянна, и целта е всеки човек да преклони глава пред либералната идея. Ако не се вразуми се допуска и малко кютек. Или затвор. Или психиатрия. Рязко ви се е влошило психичното състояние…
7 Либерализмът, точно както и комунизмът се бори за някакъв вид нов човек. Не се свени да преформатира хората. Трябва да призная, че новия човек на либерализма изглежда значително по-гнусен и нечовечен.
8. Либерализмът има недосегаем елит. Комунизмът имаше недосегаема номенклатура.
9. Всички официални медии – държавни и частни се държат като една. Говорят едно и също. Самоцитират се. Имат опорни точки. Това е, защото либералната истина е една и се спуска отгоре. Точно както навремето ни се снасяше комунистическата правда.
10. Медиите, които не пеят в либералния хор биват заглушавани. Либерализмът обича цензурата. Либерализмът има стандарт на общността. Либерализмът порицава неправилно мислещите. Наказва ги. Съответно поощрява правилно мислещите. Колко познато…
11. Либерализмът възпитава своя интелигенция. Грижи се за нея. Котка я, награждава я, дава ѝ длъжности. Либералната интелигенция обаче е неинтелигентна. Точно както беше едно време.
Едно време не можеше да станеш поет без да имаш стихотворение за партизанин. Днес не можеш да станеш такъв без да възпяваш либералната идея.
12. По времето на комунизма имаше доносници, които донасяха за нездравите елементи. Така обществото се държеше в страх и подчинение. Либерализмът използва същите похвати. Докладването вече стана спорт, не поражда угризения. Насърчавано е и промотирано.
13. Либерализмът воюва с науката ако тя не е подчинена на тяхната доктрина. Навремето социализмът беше отхвърлил генетиката, защото не се връзваше много с марксизма. Днес науката също страда сериозно и е принуждавана да генерира съдържание, което е в разрив със здравия разум. Има назначени факт-чекъри, обикновено недоучили младежи, но с правилни идеи, които чекват доказани професионалисти и да внушат, че истината е глупост или обратното.
14. Либерализмът цели да се впие в държавата и да я превземе. Либерализмът и държавата трябва да са едно. Точно както се стремеше и комунизмът.
15. Либерализмът иска да възпитава децата ви в своите ценности от най-ранна възраст. Държи се все едно това не са ваши деца. Ако не ги слушате – ще ви ги вземат.
Разбира се, това няма как да е всичко. Има и съществени различия, но приликите са болезнено видими. Пък и беше време да се направи паралел между двата най-разрушителните социални експеримента, на иначе симпатичното ни човечество.
Кажете ми как да обичам това, днешното?
https://fakti.bg/mnenia/782912-liberalen-komunizam
Ден на какво е 9 май
Ден на какво е 9 май?
Емил Йотовски
Съвсем в стилистиката на неолиберализма отново сме разделени. Днес противопоставяме Денят на победата с Деня на Европа.
В продължение на 73 години 9 май беше само Денят на победата. Какво е 9 май? Нека бъдем точни. Това е тоталната военна победа над Германия. Независимо дали ще я наричате фашистка, нацистка, хитлерова и каква ли още не, това е Германия.
На 9 май е установен Денят на победата, с указ на политбюро на СССР от 8 май 1945 година. 9-ти май е пряк резултат от второто подписване на капитулацията на Германия. (Първото не е признато от СССР. Ще ви оставя удоволствието сами да се поинтересувате защо е така.) Това е Денят на победата. Или отбелязваме края на едно събитие и почитаме паметта на около 75 000 000 загубени живота…
Но ние, Европейците, официално на 9 май вече отбелязваме Денят на Европа!
Извинете, но като европейци знаете ли какво и защо е денят на Европа? Ето така – конкретно да знаете? И защо трябва да го честваме 9 май като такъв ден?
Денят на Европа идва от денят, в който един някогашен френски външен министър е държал реч, в която е предложил солидарност между Германия и Франция за добив и производството на въглища и стомана. Годината е 1950. Човекът се казва Шуман. Денят на Европа е честването на тази декларация. Прочетете речта на Шуман и няма да останете впечатлени. Има я в интернет. Та, денят на Европа е декларацията на френския министър Шуман за солидарност при добива и производството на стомана и въглища.
Няма как да не забелязвате, че двете дати дразнещо съвпадат. Но докато се дразните ще забележите, че Денят на победата е със 73 години предхождащ Денят на Европа. Независимо, че декларацията на Шуман е от 1950 година, този ден е приет за европейски празник чак през 2008 година.
Е, вече знаете какво е Денят на победата и Денят на Европа. Избирайте си и наздраве. Вдигайте чаши за края на Втората световна война или за предложението за солидарност между Германия и Франция за добива на въглища и производството на стомана.
Оставам на вас да се чудите къде сме ние, българите в тази каша.
https://fakti.bg/mnenia/780331-den-na-kakvo-e-9-mai
Диана Ленкова: Ако до 5 години не се заложи на истински професионалисти, капацитети, истински хора, в най-човешкия смисъл на думата – всичко е обречено!
Диана Ленкова: Ако до 5 години не се заложи на истински професионалисти, капацитети, истински хора, в най-човешкия смисъл на думата – всичко е обречено!
-
09 май 2023 13:10
Тук всеки си мисли, че може да прави всичко. Тук има ненавист и незачитане на авторитети,
не без заслуга на самите такива, които се компрометираха доста успешно, наблягайки на собственото си добруване… Но, пичове и красиви дами, няма как да стане без да признаете, че има , все пак останали на тази територия хора, на които им пука и които ще останат още няколко години, преди да им писне от посредственост и измамни квалификации.
Ако до 5 години не се заложи на истински професионалисти, истински капацитети, истински хора, в най-човешкия смисъл на думата – всичко е обречено!
Всичко е обречено ЗАВИНАГИ! И няма значение кой на кого симпатизира или подкрепя – не!
Няма значение, защото става дума за физическо оцеляване на нацията и опит за възстановяване на държавата, която в момента я няма и е раздирана от противопоставяния! Всеки ден някой някого убива! Всеки ден по пътищата умират хора или се осакатяват! Всеки ден, всеки един от нас изпитва гняв! Как се живее с гняв? Аз съм само страничен наблюдател, както всеки един от Вас и давам 5 години, нито ден повече!
Вие преценете дали да се съгласите с мен“.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/780395
Кои са истинските фашисти и как действат
Кои са истинските фашисти и как действат
Фашизмът не е грубата сила на здравия човек. Фашизмът не е директният удар на яростния. Фашизмът е скритата злоба на слабия, ненавистта му към другите и към света. Фашизмът е идеология на помиярите, събрани на групичка, извън която те не могат да оцелеят. Ако знаете колко ви мразят фашистите за това че сте силни, че сте нормални и достойни хора, че не страдате от расови, сексистки, религиозни или други предразсъдъци, бихте се уплашили. Ако знаете истинското им отношение, че именно вие като нормални и достойни хора трябва да бъдете премахнати и дори унищожени, бихте избягали. Но фашистите са слабите, а вие нормалните хора сте силните – така е устроен светът. Как да разпознаем фашизма и какво е характерно за него?
Фашизмът винаги се прикрива зад някакви благородни идеи и послания – за мир, за равенство между хората, за здраве, за благополучие и т.н. и винаги действа по една и съща схема. Например, взема лозунги за равноправие от рода на „Не на расизма” или „Равенство между расите и народите” и т.н. в този смисъл. Пропагандата на тези благородни идеи обаче винаги се изражда в едно крайно нетърпение и осъждане на всякакви други мнения и жестоко преследване на всичко останало. Т.е. именно фашистът е този, който не търпи различните, въпреки че проповядва точно обратното! Всеки който си позволи да изкаже различно мнение, противоречащо на официалното, веднага е обявяван за враг и дори е наричан фашист, именно от истинските такива. Всеки, които не приема безрезервно наложените представи, е обявяван за най-отявлен вредител и думата му трябва да бъде отнета, както и правата му.
През 2020 година и след това видяхме и какво се нарича медицински фашизъм. Здравето на хората и обществото – този хуманен идеал, беше използван от фашистите за налагане на техните идеи, методи и представи. Всеки който не следваше наложените ограничения, който не спазваше забраните, който отказваше ваксинация и т.н. беше обявен за враг на обществото, за заплаха за здравето на хората и на нацията. Под хуманния предлог за запазване на човешкия живот, силна загриженост за здраве на хората и народите, се развихри такъв невиждан фашизъм в световен мащаб, какъвто човечеството никога не беше преживявало. Съпротива се появи разбира се по целия свят, която донякъде възпря събудилия се фашисткия порив у различни елементи в обществото. Равенство и еднакви права между половите, равенството и еднаквото приемане на всички хора и всякакви малцинствени групи в обществото е друга една благородна кауза, която се изроди и продължава да се изражда.
Експлоатирайки вродения хуманизъм, човечност у хората, новите фашисти използват тази човечност за собствени цели и я насочват срещу самите носители, срещу порядъчните и морални хората. Каузата за равенството стана любима за всякакви малцинства, които чрез нея се научиха да тероризират всяко едно общество, всяка една държава и целия свят. Именно този краен либерализъм, в обществен, а не в икономически план, познат и с думичката неолиберализъм, все повече се превръща в мръсна и омразна дума и синоним на фашизъм. Опитът на различни леви и крайнолеви групи да диктуват правила на целия свят, нетърпящи противоречие и възражение, се изражда в истински диктат. „Този е срещу малцинствата. Този е срещу равенството между половете.
Този е срещу здравето на нацията!”, крещят фашистите и са готови да приложат най-тежки мерки срещу всеки, който отрича и ограничава техните представи за живота и техните идеи за нормалността. Така, докато осъзнаем какво се случва, видяхме вече неолибералните елити, грижливо отгледани и просмукани с хуманни принципи, да поемат управлението на света, да защитават ревностно идеите за братство и равенство, за правата на малцинствата, идеята за наднационалност и обединение на целия свят и т.н. Все хуманни идеи, в които по принцип няма нищо лошо, стига да не се израждат в крайност и да не покровителстват и захранват глобалния фашизъм, които прави опит да се появи в нови и най-различни форми.
Андрей Киряков
https://fakti.bg/mnenia/777617-koi-sa-istinskite-fashisti-i-kak-deistvat
Катрана в меда
Катрана в меда
Смятах от приличие да подмина вчерашния скандал в парламента с размяната на грозни и обидни реплики между депутати, но не става. Трябва да се казват грозните неща, наред с хубавите, за да няма нищо шушу-мушу и замитане под килима. Данъкоплатците не издържат тези свои представители с месечни заплати по над 6 бона, за да им слушат откровените простотии.
Разбира се осигуряващите хранилки, постове и власт на знайни и незнайни чиляци от партийно-листовата система, не са гласували за такива несъразмерно високи доходи спрямо тези на повечето българи, но пък няма да ги държим на сух хлебец и вода, както се казва, защото ще ни набедят в сиромахомилство, аза нищоправенето им от три години насам, дума няма да отваряме.
Та срещу тази тлъста месечна издръжка на хората с най-ниско доверие и рейтинг в България, вероятно имаме право да поискаме от тях поне прилично поведение от парламентарната трибуна.
Все пак не искаме много- не им казваме да не крадат, да не вземат подкупи и рушвети и да не изнудват, защото няма никакъв смисъл – те ще продължават да го правят, въпреки писането. Така както продължиха да го правят и след смяната на строя преди близо 34 години.
Не е новост българските обществени деятели да се обиждат и клеветят, но все пак е някак обидно за нас, нормалните хора, да им гледаме сеирите в 21 век, когато се говори за изкуствен интелект, междупланетни пътувания и прочее.
Обидно е също така в НС да се пробутват партийни креатури, които си нямат понятие от закони, ама ние очакваме от тях да ги създават и преразглеждат, когато се налага.
Та в тяхна услуга реших да се консултирам с един уважаван съдия, чието име няма да афиширам по негова молба. И така, тук няма да се питаме общоизвестни неща като например кой създаде и лансира в обществото обидни прякори като Тиквата, Джипко Бибитков, Шкембе воевода, ПКП, Копейкин, Четирихилядник, Путлер, Каскета и т.н. и т.н. Знаем че за кръстниците на тези живи хора няма никакви последствия и те продължават да обиждат на ангро. Хич дума не ми се отваря и за това кой как изглежда, за да си позволява да лепи етикети другиму.
Няма да изследваме и дали има достатъчно публични данни – от официални доклади, жалби и очернящи държавата ни и определени политици, поради които една организация да бъде наричана доносническа. Не е наша работа всичко това.
Само ще поясним за някои депутати, за да не се излагат пред хората, че
организация не може да съди някого, който я нарича по определен начин – доносническа, мафиотска др.. ЛИЧНАТА обида обаче е подсъдима
– когато един депутат обиди друг, ако другият реши, че е обиден, разбира се. По-лошо е, че той може да продължава да твърди, че е обиден, независимо какви пояснения и аргументи ще изложи насрещния му чиляк. Всичко това може да се прочете в чл.146 от Наказателния кодекс, а в чл.148 са регламентът и поясненията за публично нанесени обиди и клевети.
Толкова е ясно и просто! Да се чуди човек само кой и защо праща в парламента някакви хора, които не вдяват от дума. И освен, че гребат с пълни шепи от меда, който сме им осигурили, не пропускат случай да си пуснат по някоя и друга лъжица катран. За нас, простосмъртните, разбира се, е само катранът и това не подлежи на никакво обсъждане през последните години.
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/778509
Петър Кичашки: Ако Западът умре, причината за смъртта ще е самоубийство
Петър Кичашки: Ако Западът умре, причината за смъртта ще е самоубийство
Няма нужда да се заблуждаваме. Нашият свят, западният свят, свободният свят е в тежка криза. Упадъкът е видим. И не, това не е възхвала на мухлясалите авторитарни режими в Русия или Китай. Много често в Москва или Пекин използват тази реалистична оценка на общите проблеми, които ние имаме в свободния свят, за да сеят лъжи и пропаганда, че видите ли те били алтернатива на случващото се у нас. Това е категорично невярно. Автокрацията не е и не може да е алтернатива на свободата. Тя стои извън дебата на свободния свят. Тя няма думата, няма легитимността да участва в разговора за нашето бъдеще.
Там всичко е ясно – партията и вождът са винаги прави и никой не може да забрани на лакеите да ги обичат. Живели сме го, няма нужда да ни го обясняват точно на нас. Русия и Китай не са отговор за проблемите на Запада, те са проблем сами по себе си и най-вече сами за себе си. Никой не живее по-зле от роба, пък дори и робът да е с пълен търбух. В тоя смисъл нищо в автокрацията не може да даде отговор на проблемите на демокрацията. Това са два различни свята, които съществуват в условията на паралелност, чрез която са обречени да не се срещнат никъде във времето и пространството. Грозното е, че автокрациите мимикрират и огледалничат на дебата, който водим ние свободните хора и създават шум в системата. Никакви “консерватори” не са Путин и компания, те са автократи, а консерватизмът е демократична идеология. Образно казано и Сталин е бил против джендъра, но това не го прави демократ.
След като изчистихме спорното от безспорното и сме наясно, че критиката от страна на свободните хора спрямо проблемите в свободния свят няма нищо общо с критиката на авторитарния свят към свободния, нека видим какво се случва в нашата къщичка. Онези другите, автократите, си имат съвсем други категории проблеми, които няма как да си решат. Но тези у нас подлежат на корекция по пътя на свободната и честна дискусия. Ако си говорим повече, има по-голяма вероятност да стигнем до разбирането какво и как трябва да направим, за да избегнем пропастта, към която сме се запътили. Както се казва в голямата книга “В началото бе Словото”. Ние забравихме да си говорим помежду си и забравихме да търсим най-малкото общо кратно между различията си.
В момента всяка група от хора, която изповядва сходни идеи и ценности, се е окопала в собствения си ров и отказва да словообразува с враговете си. Първият знак за упадъка на една цивилизация е отказът от какъвто и да е било разговор. Когато изчезнат дебатите, цивилизацията се запътва към небитието. Няма как да поддържаш развиващо се общество, когато в него няма честен разговор за бъдещето. Без признаване на правото на опонента да има мнение, няма как да се постигне съгласие. Без съгласие, няма мир. Без мир, няма просперитет. Без просперитет, няма цивилизация. Не е много сложно. Днешният истеричен дигитален свят пожертва първо свободата на словото.
Втората жертва на упадъка е меритокрацията. Един от символите на превъзходството на свободния свят пред авторитарния такъв е именно меритокрацията. В свободния свят всеки получава блага според заслугите си. Ако си работлив, кадърен и стойностен, няма как да не успееш. Ако си лентяй, некадърник и подлец, няма как да просперираш. Без значение дали си роден със златна лъжица в устата или произхождаш от дебрите на някое бедняшко гето. Меритокрацията ще раздаде на всекиму своето без да дискриминира по произход. В такъв обществен ред патрициите и плебеите са с еднакъв шанс да успеят, като шансът им зависи от личните им способности и умения, а не от това дали във вените им тече синя кръв или не. Днес все повече в свободния свят жертваме меритокрацията, замествайки я с нови елити. Измислени и уродливи, но несъмнено елити по получаване на блага без усилия. Все по-често става така, че университет завършват не най-умните, а онези, които са отметнали нужните малцинствени кутийки.
Днес в Западния ни свят става все по-очевидно, че една категория хора черпят блага въз основа на външни белези и характеристики, над които никой няма никакъв контрол. Това с нищо не е по-различно от аристокрацията през Средновековието, която също е черпила необосновано блага, заради генетичната лотария, която са спечелила, раждайки се в правилния род. Това е обществен регрес, брандиран като прогрес. Иронията е умопомрачителна. Левите и прогресистите, които се бият в гърдите, че искат да променят свята към по-добро, всъщност го връщат към тъмните години на расова, етническа и верска сегрегация. За няколко десетилетия левицата на Запад премина от расовата слепота на Мартин Лутър Кинг към расовата обсесия и критичната расова теория на Ибрам Х. Кенди. Боговете сигурно наистина са полудели.
Като към отказа да си говорим и убийството на меритокрацията добавим екстремизираното от социалните мрежи поведение на морален джихадизъм срещу всеки инакомислещ, можем да кажем, че имаме съмнителната привилегия да гледаме края на света от първия ред. Днес радикализмът се възприема за норма, обсесията и девиацията за правда, абсурдността за редност. Всичко това е факт, виждаме го с просто око. Трябва да сме наясно, в този контекст, че ако Западът наистина умре, ако нашата цивилизация залинее до степен на невъзвръщаемост, то причината за това ще е самоубийство. Ние си го правим. Не ни го правят авторитарните режими в Пекин или Москва. Те са в упадък и полуразпад по дефиниция, авторитаризмът никога не може да донесе устойчиво благосъстояние. Не са ни те виновни, ние сме си виновни. Необходимо е да носим отговорност за действията си и да си даваме сметка за последиците от същите.
Добрата новина, ако има такава, е, че ако ние сме си виновни за случващото ни се, значи и ние имаме възможност да го коригираме. Ние не сме прости наблюдатели на живота си, ние сме онези, които имат силата и отговорността дори да запазим своето и да го подобрим. Налудничавите ляво-либерални обсесии и паники не е нужно да диктуват общественото движение. Светът може и да бъде различен. Зависи само от две неща – първо, да си дадем сметка за реалностите и опасностите и второ, да решим да направим нещо по темата. Въпросът само е искаме ли. За можене, можем. Но искаме ли?
https://fakti.bg/bulgaria/774806-petar-kichashki-ako-zapadat-umre-prichinata-za-smartta-shte-e-samoubiistvo
Щъркели се превърнаха в домашни любимци
Щъркели се превърнаха в домашни любимци
Щъркели се превърнаха в домашни любимци. Вече няколко години прелетните птици се връщат в пернишкото село Кладница. За тях се грижат семействата в района, които даже са им дали и имена – Добри и Добра.
Семейство Стоянови, в чийто двор се разхождат прелетните птици, поясняват, че трябва да се пази тишина и спокойствие, за да не се стресират щъркелите, предава бТВ.
„Около 9:00-10:00 мъжкият слиза и започва да се разхожда в двора. Обича да се оглежда във витрините на зимната градина и да чука по прозорците. Най-интензивни са разходките му обаче в следобедните часове“, разказва Стоян Стоянов.
В първия момент Стоян се притеснил, защото решил, че щъркелът търси някаква помощ. Женската седи в гнездото и мъти, докато мъжкият се грижи за опазването на гнездото, пояснява стопанинът на дома.
„Когато си види отражението в стъклото, започва много упорито да чука с клюн. Не се страхува от хората, няма проблем да изляза от къщата в двора, поглежда ме и продължава да се разхожда“, разказва и Нели Стоянова.
Стоян и Нели са се доближавали до щъркела на около 50-60 сантиметра, но не са пробвали да го хващат, за да не го изплашат. Семейство Стоянови прочели, че на тези птици не бива да се дава храна, защото е възможно да им навреди.
„От чукането по стъклото той си разрани клюна и ние много се притеснихме. Звъняхме и хората ни казаха, да не се притесняваме от капките кръв по стъклата и по земята – клюнът е много здрав“, казва още Нели.
Тя разказва още, че щъркелът Добри е изключително любопитен – вече е опознал двора и се разхожда спокойно в него. Тя е възхитена от интелигентността на птиците. Гнездото съществува от 11 години, но щъркелите идват от около три години.
Според семейство Стоянови птиците Добри и Добра са сравнително млада двойка. Дали им тези имена, защото са изключително добри.
Цветелина Кирилова
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/776756
Два народа на една територия
Два народа на една територия
Емил Йотовски
Започвам с лошо!
Шофьор на линейка е пребит. Звучи познато. Пребит е не защото е причинил инцидент, не защото е виновен, а защото е дошъл на мястото на инцидент. Инцидент причинен от други хора. Но другите хора намират шофьора за виновен и резултатът е бой.
Между редовете читателят на тази новина може да се досети за какво става въпрос. За това какви хора са участвали, що за възприятия имат и не на последно място от кои етноси са. Но това е само между редовете, защото това е новоговорът. Политкоректно е да не знаем. И точно в незнанието се раждат митовете. А дали е мит следното:
На територията на България живеят два народа. Този народ (който не бива да се назовава) не се съобразяват с морала на другия народ- българския (тук няма проблем с назоваването), защото онези, първите, си имат техен морал. Странен морал, граничещ с престъпен такъв. При тях да се спи с дете е културна особеност. Престъплението е престъпление само когато техния съд го признае за такова. При тях има значение престъплението към кого е извършено – към представител на техния народ или към друг.
Освен, че имат различен морал. Те живеят в различен свят.
За тях паразитизмът не е паразитизъм, а е начин на живот. Дори е някакъв вид хитрост. Екзистенциална ценност. Житейска мъдрост, ако щете. Идете в „Пирогов“ в полунощ и ще разберете какво искам да кажа.
Клановото им разделение е непонятно за нас. Любопитно и непонятно. Понякога, в опитите да обясним престъпленията им боравим с понятия като бедност или битовизъм или липса на образование. Но фактите са, че те не разбират какво им казваме. Всичко е перфектно до момента, в който се налага да се ходи в затвора. Но за това те не са виновни също. Просто така се е случило. Те не осмислят българските закони. Разбират ги, но ги приемат за някакво абстрактно зло, което им пречи да си живеят техния си правилен живот.
За тях лъжата е въздигната в симпатичен спорт и търпи порицание само понякога. Когато ги хванал. Всъщност при тях всичко търпи порицание само понякога.
Образованието също не е виновно затова, че те са различни. Нашето образование не им е особено нужно. Вижда се по всичко. Можем да го натрапваме, да ги притискаме с някакви досадни неща като прогрес но нека не се лъжем, нашите национални герои не са техни. Никога няма да бъдат техни. Не защото те са лоши хора, а защото са друг народ и си имат техни национални герои. Или пък нямат. Или пък нямат нужда от такива? Знам ли?
Докато могат да имат възможност да паразитират, те ще то правят. Това не е нещо неморално, а проява на висша хитрост.
На тази земя живеят два народа. Толкова различни, че дори женитбата между различни представители не се гледа с добро око. Както от едната, така и от другата страна. Повярвайте ми.
П.П. Най-доброто доказателство за обема на този проблем е, че не споменах нито веднъж за кой народ става въпрос но всички ме разбрахте. Нали?
За не разбралите отговорът е не! Не са толтеките!
https://fakti.bg/mnenia/774095-dva-naroda-na-edna-teritoria
Как ни мамят с намаленията и промоциите в магазините
Как ни мамят с намаленията и промоциите в магазините
„Разпродажба“, „сега“, „за кратко“, „специална оферта“, „акция“… Това са само част от посланията „в червено“, с които магазини за хранителни стоки привличат клиенти към отделени на обособени щандове великденски стоки.
Те най-често са шоколадови и захарни изделия, бои и декорации за яйца, детски игри и др., съобщиха от онлайн платформата „Ние, потребителите“.
Най-странното е, че част от стоките вече са в разпродажба, макар празникът още да не е настъпил. За тях е спазено изискването да се посочи предишната цена, от която е извършено намалението, и новата – с отстъпката. Намалението варира от -25%, -30% до -40%, което трудно кореспондира с официално обявените от някои вериги 4-5% печалба.
Размерът на отстъпките за стоките в „акция“ и „специална оферта“ пък най-често е между 20% и 25%.
В други случаи не се посочват нито стара цена, нито процент отстъпка, а само продажната, която обаче е в червено, както останалите промоционални. Този подход е приложен при офертите с маркетингови послания „сега“, „за кратко“ и пр., посочват още от потребителската платформа.
По отношение изискването за обявяване на периода на намалението – при някои стоки има само начална, но не и крайна дата.
За да не станем жертва на нарушения и нелоялни практики при пазаруването, от „Ние, потребителите“ предоставят полезни съвети.
Важно е да не сравняваме по цени дори на пръв поглед един и същи продукт, защото в различните магазини той може да се предлага в различни разфасовки. Сравнението трябва да се прави по цени за единица мярка.
Най-вероятно ще сгрешим и ако се водим по процента намаление, когато сравняваме идентични стоки на различни производители, които се предлагат с отстъпка от различни търговци. В този случай за правилния избор ще ни помогне, ако гледаме количеството и качествата на тези продукти. Например, при боите за яйца: за колко яйца ще стигнат, как ще изглеждат готовите яйца и пр.
В някои брошури намалените великденски стоки са отбелязани със звездичка и има пояснение от типа: „Този артикул може да бъде изчерпан още в първия ден на търговската акция.“
„Съгласно действащия закон, намалението не може да продължи по-малко от един ден. Отправянето на предупреждение, че стоката може да свърши само за няколко часа, не извинява търговеца. Освен това, той е длъжен да осигури количества през целия период на промоцията.
За да не бъде в нарушение, може да посочи по-къс период, а ако му останат стоки, да продължи да ги продава с червени етикети и да привлича клиентите към въпросните артикули, но когато те вече са в обекта.
А не с това послание в рекламни и маркетингови материали да води потребители в магазина и едва там те да разбират, че няма от промоционалните стоки, за които са отишли“, коментира Габриела Руменова – основател на платформата „Ние, потребителите“.
Венелина Маринова
https://fakti.bg/life/773666-kak-ni-mamat-s-namaleniata-i-promociite-v-magazinite
P.S. На мен ми направи впечатление, че стоки в Кауфланд обявени на промоция са по-скъпи от нормалните цени в други магазини – вероятно се възползват от това, че хората не обичат да мислят и купуват всичко на промоция. Йосиф Йоргов
Държавата е похарчила над 500 млн. лева за избори
Държавата е похарчила над 500 млн. лева за избори през последните две години според доклад
България е похарчила близо 520 милиона лева от държавния бюджет за организиране на избори от 2021 г. насам. Това съобщи в четвъртък Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС).
В последните две години в страната се проведоха пет парламентарни избора и един за президент и вицепрезидент.
Сумата, посочена в доклада на ИРПС, включва разходите за подготовката и провеждане на изборите, трансферите за закупуване и поддръжка на устройствата за машинно гласуване, както и осигуряването на видеонаблюдение за изборите на 2 април тази година.
Според данните най-голямото перо в разходите за избори през изследвания период са средствата за възнаграждения на членовете на районните и секционните избирателни комисии – общо 149,1 милиона лева.
Изборите през 2021 г. дойдоха след многохилядни антиправителствени протести, които започнаха през лятото на 2020 г. От петте парламентарни избори до момента само един път избраните партии успяха да сформират правителство.
То беше с мандата на новосъздадената тогава партия „Продължаваме промяната“ и в коалиция с „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“ (ИТН). Правителството се разпадна след изтеглянето на ИТН през лятото на 2022 г. Оттогава управлява служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/32362269.html
P.S. А на тази поредица не ѝ се вижда края, докато не се вкарат всички политици в затвора – все пак, корупция не е само лично облагодетелстване, а и безсмислено пилеене на обществени средства – докога ще си мерят глупостта за сметка на всички ни? Наистина ли не може да се промени правилото: всеки народ заслужава управниците си? Йосиф Йоргов
Убий бабичката
Убий бабичката
Емил Йотовски
За не знам кой си път, двама извършители (то пък остава и да са други) нахлули в дома на дядо, пребили го и му взели пенсията. Това вече е толкова банално, че дори не намира място и в криминалните хроники.
И защо да намира място там, при положение, че това деяние вече не е престъпление. Или по-точно това е маломерно, битово престъпление.
Тоест, иска да се каже, че някакви там на село се напили, сбили и се преджобили. И това въобще не ни засяга нас. Защото знаем какви са тези на село – селяндури, пък и пият…
Нахлули били двама в къщата на дядото. Като се замисли човек – не са нахлували, а са навлезли. Прескочили оградата без да искат. Играли на гоненица и не се усетили. Вратата на къщата била отворена и хоп те изневиделица са вътре. И се стъписали. Защото там на село от такива работи се стъписват. И в стъписаността си брадва извадили. Каква брадва, бе? Това секирче тежи няма и два килограма, вие брадва го наричате. Плюс това не са я извадили, а са я взели на заем от дръвника на дядото.
И после всичко протича по обикновения начин. Без никакви изненади. Праснали го по главата не защото искали, а защото така се случило. Те искали да оставят брадвата зад вратата, ама дядото, защото е изкукуригал си наврял главата дето не ѝ е мястото в най-неподходящия момент.
Взели му колкото останало от пенсията. Петдесет лева. Ма, вие сериозно ли? Петдесет лева пари ли са? Попитайте някоя кифла или банкер какво са петдесет лева? Себе уважаващите се хора за петдесет лева дори не си правят труда да започват разговор, вие се държите така все едно са пари.
После онези двамата, обърканите, малолетните (о да, такива са) изнасилили бабата. Тук е момента да кажем, че при дядото е имало и баба за почуда на всички, които са очаквали при дядото да има, да кажем, златна рибка.
Вижте сега, това може да се разглежда и като любов. Дори е квалифицирана като геронтофилия. И в това няма нищо срамно. Дори разни президенти са такива и не ги е срам.
Освен това онези двамата не са убили бабичката. Тя веднага след любовта сама си е умряла, защото и е било дошло времето. Какво да се прави – лошо си е избрала момента за умиране. Колкото до дядото, той е умрял впоследствие и това трябва да се има предвид.
И после кой от къде е. Забравих да кажа, на излизане онези малолетните, затворили вратата за да не изстива стаята, което е смекчаващо вината обстоятелство.
И като се замисли човек – за каква вина говорим? Това са просто две изгубени деца, невротизирани от своите многобройни условни присъди, лишени от родителска грижа и като се замисля, трябва спешно да съдят държавата за което.
Колкото до инцидента – да обещаят, че повече няма да правят така и това е. Иначе само губим времето на съдилища, прокурори и полиция. А и бабата не е подала жалба, което прави нещата някак юридически неиздържани и напълно законни.
https://fakti.bg/mnenia/772076-ubii-babichkata
Когато видите политик, който вместо бъдеще ви обещава да върне миналото, обърнете му гръб
Когато видите политик, който вместо бъдеще ви обещава да върне миналото, обърнете му гръб
Когато видите политик, който вместо бъдеще ви обещава да върне миналото, обърнете му гръб. Фалшив е.
Тръмп, Копейката, Путин – всички хвърлят прах в очите с обещания да върнат славното минало. Миналото, според тях, по подразбиране, е славно. Тръмп с неговото Make America Great Again; Копейката свири по тънката струна на соцносталгиците, за които свободата е ненужна лигавщина (че и бреме – налага се да си самостоятелен и отговорен), но бозата от шесстинки е ценност; Путин, който смесва образите на Сталин и величието на СССР с руските царе, крали територии от съседите си.
Всичко за тях е в миналото, защото визия за бъдеще те не могат да измислят. Или имитират нещо старо, или са кръгла нула.
Истинските държавници виждат недостатъците на държавата и днес, и вчера – те не бутат никого към старите норми, където са и старите недостатъци (само защото се предполага, че са по-малки недостатъци от днешните), те бутат напред, където се предполага, че не трябва да има недостатъци.
Защо трябва да приемам, че миналото е било по-добро от настоящето, при положение, че нито едно от днешните постижения на медицината и науката не са съществували, а и тогава хората пак са се оплаквали и са казвали, че ПРЕДИ в миналото се е живеело по-добре? Защо трябва да се хващам сам в този вечен капан – да вярвам, че преди е било по-добре?
Особено пък в България, която е била лишена от свобода на словото, свобода на придвижване, свобода на личния избор… защо да вярвам, че това минало е било по-добро от настоящето? Заради „безплатното“ образование, което е „образовало“ децата да вярват на лъжи? Заради „всички ходихме на море“… ама в мухлясали бунгала и ядяхме в стола на смени? Заради „всичко имаше“, ама… в Корекома? Заради „всички бяхме задружни“, ама доносничеството процъфтяваше?
Защо американците трябва да вярват, че преди се е живеело по-добре? По-добре за кого? Питайте малцинствата, чернокожите и латиноамериканците, питайте жените. Та, за кого е било „по-добре“? За една малка група хора.
Съжалявам, но ми изглежда като измама. И всеки, който се опитва да ми промотира миналото като златен век, ми изглежда като измамник.
Хората, които го правят – които виждат миналото като „по-добро“, са такива, които не виждат нищо в бъдещето, а политиците, които го правят, са такива, които не могат да предложат нищо в бъдещето.
И, разбира се, двете групи чудесно си пасват една на друга.
Колкото и да го гледам, виждам как във всяка една държава хората в миналото са били принуждавани да жертват много, понякога да жертват себе си. И не са получавали почти нищо насреща.
Сега ще се опитам да начертая един скрит паралел между историята и настоящето; и да видим дали ще познаете паралелът с коя съвременна държава и нейното поведение е. Жокер: по-горе говорих за Америка, България и Русия… може би е една от трите?
През 1980 г. Хауърд Зин пише в своята книга A People’s History of the United States, че златото, което испанците са откраднали от индианците, не е обогатило испанските селяни и граждани, а само короната. За какво тогава са били жертвани всички онези милиони животи, отишли си по време на геноцида по време на колонизирането на Америките?
Какво са спечелили испанците от всичко това? За кратко Испанската империя се е кичила със слава в западния свят. Толкова.
Както Ханс Кьонинг обобщава в своята книга за Колумб: „Всичкото злато и сребро, откраднато и откарано в Испания, не направило испанците по-богати. То само дало в ръцете на техните крале лост, с който да наклонят баланса на силите по онова време. Дало им шанс да вземат повече наемници за своите войни. Накрая загубили тези войни и единственото, което останало, било смъртоносна инфлация, гладуващо население, богатите станали по-богати, бедните – по-бедни, а селската класа била унищожена“.
Можете ли да познаете вече коя е държавата, която днес прави нещо подобно и по подобен начин обрича собственото си население?
Е нейният средно-нисък евразийски диктатор също се опитва да добута до дълбока старост на престола, преструвайки се на цар и подтиквайки болярите си (олигарсите и министрите) и крепостните (всички останали) да мечтаят миналото да се върне.
Миналото винаги им се струва по-добро, защото болката е забравена, гладът е забравен, миризмата на разлагащи се трупове по улиците е забравена, а са останали романтичните истории за величие, нарочно раздухвани от придворни историци, писатели, режисьори и политически клакьорки.
Всеки, който е примамвал с връщане на „минала слава“, е бил евтин популист, обещавал власт на народа (Хитлер, Ленин, Сталин), за да получи подкрепа и легитимация, а когато е получавал властта, е смачквал народа и е пишел фалшиви учебници по история, благодарение на които пък следващите поколения диктатори да водят тълпата за носа, обещавайки им фалшивото добруване на народа, което или никога не се е случвало (СССР), или е невъзможно за възстановяване (Германия във фантазиите на Хитлер).
Понеже е почти сигурно, че пак ще ходим на избори скоро…
… внимателно следете кои кандидати за царе наоколо се опитват да ви пробутват сантиментална носталгия.
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/775789
Не желая политиците да ме забавляват
Не желая политиците да ме забавляват
Вчера писах, че гаврата на Чеченеца, Куката и Емили е и по вина на публиката, защото „съдържанието“ на каналите на инфлуенсърите се пълни с неща, които се гледат масово и се търсят.
Търсене<<>>предлагане е формулата, която днес определя количеството простотия и съотношението ѝ към „нормалното“ в живота ни. Защо се публикуват жълти новини? Защото се търсят като топъл хляб. А защо в България няма литературни агенти…? Мхм. Поради същата причина, поради която в магазина не се продават видеокасети.
На фона на ТАЗИ публика, политиците трябва да намират начин да оцеляват и да получават гласове, субсидии и „спонсорство“, защото иначе…
… ами иначе ще им се наложи да си намерят истинска работа, а те особено много не искат.
Ако публиката се впечатляваше от изискана дискусия и се радваше да я управляват умни хора, политиците щяха да се преструват на умни.
Някога хората са имали нещо като здрав разум: НЕ са си казвали, че „тоя политик много ме кефи, щото е кат мене, и ще му дам да ме управлява“, точно както НЕ са си казвали: „тоя хирург много ме кефи, щото е кат мене, и ще му дам да ме оперира“.
Днес обаче здравият разум си е взел отпуск.
Ако излизат данни за злоупотреби, но ти упорито си гласуваш за някой, защото ти е симпатичен, някой казват, че си СЪУЧАСТНИК.
Но на мен ми е трудно да те нарека „съучастник“, защото – според законите в България – хора с умствено изоставане не могат да носят отговорност за действията си и са защитени от преследване.
Но такива са реалностите. И политиците се нагласят според тях. Разбира се, тези „реалности“ не са се случили от само себе си, защото днешните политици и вчерашните им предшественици (и съпътстващите ги кукловоди) се постараха да убият образованието, да убият културата, превръщайки я в повод за подигравки – който чете и се интересува от култура, е слабак и антигерой, постараха се и да засилят аурата около простащината и да качат Бай Ганьо на пиедестал. Отне им известно време, но накрая успяха.
И днес се радват на плодовете на труда си – тълпата е изключително лесно предсказуема и още по-лесна за манипулиране.
Но това манипулиране идва под формата на цирк, зрелища и забавление – подигравките към опонентите са все под формата на зле скалъпени скечове, опит за оригиналничене, от другата страна са опитите на политиците да се правят на екшън герои – заплашват журналисти, проповядват насилие и плашат с линч.
В тази среда няколко демократични партии, обединени в коалиция, се опитват да водят „диалог“. Интересно, наистина.
Много любопитна формула… да водиш диалог. И сигурно работи там, където аудиторията разбира, че политиците са нещо различно от комедиантите, актьорите и екшън звездите. Тоест: не в България.
Тук не работи. И няколкото демократични партии се превърнаха в „демократични субекти“ и са заплашени от бърза маргинализация.
„Успешните“ политици са онези, които забавляват тълпата – подиграват се с хората, които тълпата не харесва. Тук има голям избор – на практика: всеки малко по-различен от общоприетия образ на (съвременен) герой на Алеко Константинов (осъвременен с анцуг и диагоналка).
Не само се подиграват, но и заплашват. Публиката е екзалтирана и дори не ѝ трябва да чете/слуша/гледа предизборни програми и дългосрочни планове (и без това са ѝ скучни).
В желанието си да циментират властта си, метастазите на БКП/ДС измисли новата глава в сценария (нова, нова… колко да е нова), а именно: да откаже голяма част от хората въобще да гласуват – като ги отврати.
Техните партии имат купен и фалшифициран вот плюс сигурен електорат. Тяхното не се губи. Масовото гласуване обаче е потенциален риск техните да не поучат достатъчно мандати. Затова с кални медии, с псевдо социолози, с платени жрици на информационната любов, те натъкмяват една фалшива война между собствените си пионки. Започват да хвърлят кал, уж да вадят компромати, да ги карат да се обиждат един друг до степен да станат противни на хората. И хората да решат, че „всички са еднакви“ – така, появявайки се нормална коалиция, тя е обречена на попадне в графата „всички“, които са еднакви. И така се поддържа идеята, че „няма смисъл“ да се гласува.
Другата стъпка от сценария е да врякат: „с машините ви манипулират вота!“; другите: „не, с хартията ги манипулират!“ и все страшни сценарии и ужасии. И пак се насажда едно трайно усещане, че „няма смисъл“.
И, междувременно, за да си оправдаят съществуването, „политиците“ продължават да забавляват тълпата със скандали, за да не забрави тълпата за съществуването им. Или за да не се сети да пита: „вие каква работа вършите?“ Това ще е пагубно. И затова измислят Гаргамели и Торбалани, с които да плашат тълпата и да се представят за рицари на бели коне, които единствени са способни да убият тоя злодей, дето плаши бащино ни огнище. Нищо, че те самите са омазани в корупция, тя тълпата е свикнала, че „всички краднат, тия поне правят нещо“. И така… керванът си върви.
Затова не желая политиците да ме забавляват. Дори напротив, държа да са скучни и през повечето време през деня да не съществуват в полезрението ми. Не искам да ми разказват вицове и не желая да знам от кой отбор са, къде ходят на почивка и дали имат любовници, особено много не ме интересува кого и защо мразят, дали са религиозни и какви коли карат.
Но това е по-скоро моя мечта отколкото желание, защото съм реалист, а дневният ред тук е различен. Тук партиите дори нямат нормални имена, като в нормалните държави: социалдемократи, християндемократи, консерватори, лейбъристи (работническа), тук май само БСП от големите партии има „нормално“ име (това не е реклама на БСП, защото ако някога направя реклама на БСП, ще повърна), всички други са натъкмени или да имат абревиатура, която звучи като позната и „горда“ дума, или са цели изрази.
Защото… какво?
Защото публиката тук е такава. Това се котира.
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/775319
Петър Волгин: Три положителни резултата от изборите
Петър Волгин: Три положителни резултата от изборите
Коментар на Петър Волгин във „Фейсбук“
1. ПП/ДБ загубиха. Тоест неподплатеното с нищо високо самочувствие беше наказано. Как беше там, седем партии, седемдесет и седем NGO, седемстотин седемдесет и седем някакви други неща се обединиха и отново греда! По-нисък резултат и по-малко депутати имат обединени, отколкото когато самостоятелно се явяваха. Това показва, че повечето гласоподаватели са разумни и не вярват на инфантилни послания, като тези от предизборната кампания на ПП/ДБ
2. „Възраждане“ вече е трета политическа сила и е партията, която е увеличила най-много резултата си в сравнение с последните избори. Защо това е важно? Защото „Възраждане“ е единствената партия, която се осмелява да се изправи срещу евроатлантическото статукво, налагано безогледно от най-влиятелните медии. И въпреки тази неистова пропаганда, става ясно, че в България има немалко хора, които са достатъчно смели, за да протестират срещу официозните клишета.
3. ИТН влизат в парламента. Партията на Слави Трифонов заслужава адмирации дори само заради факта, че торпилира един кабинет, чийто премиер освен закононарушител, се оказа и напълно случаен и неспособен политик. Наистина имахме късмет, че този министър-председател беше бързо натирен. В противен случай кой-знае още какви неприятности щеше да донесе на България.
И последно изречение. Забелязвам, че жълтопаветният коментариат силно страда. А това, без съмнение, също е повод за радост.
https://fakti.bg/mnenia/770572-petar-volgin-tri-polojitelni-rezultata-ot-izborite
Народ от месии търси месията
Народ от месии търси месията
Андрей Киряков
Месиите, пророците, екстрасенсите, гурута, колобри в България са на всяка крачка. Нещо като национална черта. Навремето Йордан Радичков беше казал, че в България на всеки ъгъл стои по един цар. Или ако кажем месия – смисълът е все същият.
Не се наемам дори да изброя поименно по известните учители и месии сред съвременните българи – списъкът ще е огромен. Само отворете ютюб канала и вижте там различните портали, извори, откровния, списания и т.н. и всички участващи в тях българи с месианско излъчване и послания. Но където и да се обърнем в България, или към всеки един форум, срещаме изразяващи се хора с мисия.
Не казвам това с подигравка, явно наистина говорим за някаква национална черта. Ако има подигравка това е във връзка с проповядваното от месиите, а не съмнение в техните качества. Българският народ наистина е надарен с такава месианска черта в народностния си характер. Само че огромният проблем, който аз съзирам е, че всички тези месии се кланят на различни божества. Оттам идва и голямото объркване и недоразумение. Ако всички тези мисии достигнат до истинския Бог, ако започнат да проповядват неговите принципи и учения, тогава България ще стане една огромна духовна сила и непревземаема крепост. Целият този потенциал, с който разполагаме ще бъде насочен в правилната посока. В момента имаме една разнопосочност, както казах, а също често и едно прекръстосване и много хора страдат от т.нар. приятелски огън. Повтарям, приятелски огън – това е военен термин, а не неприятелския. Така сами се обезсилваме и цялата тази енергия дадена ни свише отива нахалост.
Отделно от това, смешно е наистина, че всички тези месии, а и целият наш месиански народ, периодично се взират и оглеждат за поредния месия, който да спаси нашата страна и най-сетне да ни изведе на правия път. А този прав път не се определя и не е начертан от поредния месия, а от Бог. Хората, които знаят това следват Бог и не търсят месия.
Искрено се надявам, че хората-месии, част от които лично познавам, с доста голяма популярност в момента, най-накрая ще достигнат до истинската святата Истина и ще отдадат времето, силата и посланията си на нея. Тогава наистина България ще стане велика.
https://fakti.bg/mnenia/769083-narod-ot-mesii-tarsi-mesiata
Иво Сиромахов: Големите българи са избити и забравени. Останали са само малките
Иво Сиромахов: Големите българи са избити и забравени. Останали са само малките
Коментар на популярния писател, сценарист, драматург и тв водещ Иво Сиромахов. Той е носител на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г. Водещ е на „Шоуто на Слави” по тв 7/8.
Често си мисля за българите от първите 30 години след Освобождението и българите от първите 30 години на демокрацията.
Опитвам се да сравня едните и другите и да си отговоря на въпроса какво се е объркало.
След 1878-а, само за няколко десетилетия България от нищото се превръща в модерна държава. По онова време са построени Университетът, Народния театър, сградата на Парламента, Военният клуб. Основани са Художествената Академия, Българското книжовно дружество, Народната библиотека.
След 1991-а са построени предимно кръчми и бардаци.
Това е положението.
След 1878-а в Народното събрание работят личности като Захарий Стоянов, Петко Каравелов, Константин Величков, Васил Друмев.
Сега в Народното събрание мишкуват някакви анонимници, назначени от партийните си вождове.
Това е положението.
Алеко Константинов
След 1878-а творят поети и писатели като Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Кирил Христов.
След 1991-а поетите и писателите само се ослушват към коя партийна групировка да се прикачат, с надеждата да им подхвърлят някой кокал.
Това е положението.
През войните за национално обединение десетки хиляди млади български момчета загиват за родината си.
Сега битките са предимно за поредната промоция на евтино олио в хипермаркетите.
Това е положението.
Защо днешните българи нямаме нищо общо с онези българи от първите десетилетия след Освобождението?
Защото най-светлите умове и най-ярките личности са били мачкани и безмилостно избивани.
Синовете на Райна Княгиня, славни български генерали, герои от войните за национално обединение, загиват в комунистическите лагери на смъртта.
Родът на Иван Вазов е разселен и паметта за подвизите на Владимир Вазов, на Георги Вазов съзнателно заличавана. Най-малкият брат – Борис Вазов умира в мизерия и унижения през 1957 година. Пенсията му е отнета.
Унищожавана е паметта за големите герои от Първата световна война – генералите Иван Колев и Стефан Тошев.
Защото за да защитят родината си са разгромили руснаците в Добруджа.
Димитър Списаревски
Саможертвата на поручик Димитър Списаревски е изтрита от учебниците. Спасителят на София от американските бомби е обявен за „фашистки“ летец!
Светлият карикатурист и фейлетонист Райко Алексиев е измъчван и пребит до смърт. Убиецът му дълги години след това е депутат, даже кръщават улица на негово име.
Това е положението.
Големите българи са избити и забравени.
Останали са само малките.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/773474
Софийски реалности: Румънец чисти боклука в Студентски град
Софийски реалности: Румънец чисти боклука в Студентски град, общината нямала „ресурс“
Красимир Тодоров
Румънец, който живее в Лондон, женен е за българка и пътува редовно до България за физиотерапия на едно от децата си, почисти терени в Студентски град до медицински център за деца с проблеми в развитието.
Докато чака детето си да излезе от процедури, в продължение на седмица, по 1-2 часа на ден Габриел Християнович почиства зелени площи в близост до ул. „8 декември“, които са неподдържани, замърсени и частично превърнати в паркинг и нерегламентирано сметище. Събира много боклук.
„Накрая, защото бях много изморен, имаше много боклук, опитах се да спирам хора да ми помогнат, студенти. Първите не искаха да ми помогнат, но втора група дойдоха. Бяхме 5-6 мъже, те ми помогнаха да изхвърлим боклука“, разказва Габриел пред БНР.
В Букурещ има почти два пъти повече жители от София, има седем кметства. В три от тях „от нищо правят нещо“, споделя той и изразява недоволството си, че тук родителите с малки деца няма къде да стоят.
„Тук имаше много боклук. Ние можем да чистим, но ако няма подкрепа от политиката… В Румъния има много доброволци. Събрахме 30 милиона евро, за да направим болница за рак за деца“, прави съпоставки Габриел.
Анета Савова от Столичния инспекторат пояснява, че инспекторатът има правомощия да съставя констативен протокол, за да установи замърсяването, а след като се установи кой е собственикът на имота, се дава предписание за неговото почистване. Следва акт за административно нарушение, ако терените не бъдат почистени.
Това са територии смесена собственост – държавна и общинска, друга част са частни имоти, уточнява кметът на район Студентски Петко Горанов за почистените от Габриел площи. По думите му ресурсът на общината е ограничен.
„Студентски град е едно твърде неуредено място, с наличието на обширни територии публична държавна собственост. Те трябва да бъдат припознати като такива от държавата и тя да започне да се грижи за тях. Преливането от публична държавна собственост в общинска собственост прави нещата малко трудни за следене. Няма ясно отграничаване на държавната от общинската собственост“, коментира районният кмет.
https://fakti.bg/bulgaria/768153-sofiiski-realnosti-rumanec-chisti-bokluka-v-studentski-grad-obshtinata-namala-resurs
Димитър Ганчев: Парадоксът на управлението
Димитър Ганчев: Парадоксът на управлението
Димитър Ганчев е един от интернет-пионерите в България. Син е на писателя Марко Ганчев.
.jpg)
Който може да управлява, управлява себе си. Който не може – управлява другите.
Даже не искам да слушам споровете за цените, инфлацията, надценките. Толкова много енергия, изхарчена напразно. Няма инфлация, бе, хора. Писал съм го вече няколко пъти. Има увеличаване на разходите. Ако досега не сте имали чистачка на входа, а си наемете такава, ще ви се вдигнат таксите, но не заради инфлация, а заради допълнителен разход. Инфлация имаше заради 1000-та лева за „първа линия“ и заради плащането на някои бизнеси да не работят по време на ковида, но това е малка част от поскъпването.
По-голямата част е заради новопоявили се разходи. Сами ще се сетите какви. Тези разходи няма да спрат в следващите 20-30 години, само ще се покачват. Освен сметките, ще ви се покачат и данъците.
Ще видите, че конкуренцията между търговците няма да доведе до спадане на цените. Не са ви виновни веригите. Тяхната сумарна надценка не е над 20% – отчетите им са публични и можете да видите, че разходите им за покупки на стоки са 80% от оборота.
Ако един малък квартален магазин работи 10 часа и обслужва по един клиент на 5 минути, за тези 600 минути ще обслужи 120 клиента. Ако всеки прави сметка от 10 лева, това прави приход от 1200 лв на ден, или 26 400 за 22 работни дни в месеца. Ако има 4 служителя с почти минимални заплати, разходът му за осигуровки и заплати ще е близо 10 000 лева. Каква надценка, според вас, трябва да сложи?
Пазарната икономика не работи както си мислите. Тя няма за цел да ви намали разходите. Търговците не се конкурират да ви предложат по-ниска цена. Те се конкурират да ви предложат повече, така че вие да им дадете всичките си пари. Никой не иска вашите 10 лв., та да се сбие с останалите търговци и да ги направи 9 или 8. Търговците искат да вземат вашите 100 лв. и могат да се конкурират да ви предложат максимално количество стоки или услуги в тези 100 лв. Но ако вие имате само 10, сори, но никой не може да ви помогне и да ви смъкне разхода на 9.
Това пък е парадоксът на бедната държава.
Ако не можеш да похарчиш 100 лв. в магазина, а можеш да оставиш само 10, конкуренцията за тези 10 лв. ще е по-малка и ще получиш относително по-малко стойност за парите си от онзи, който може да похарчи 100 лв. Конкуренцията не смъква цената – ти винаги изхарчваш цялата си заплата, колкото и да е голяма тя. Конкуренцията само прави така, че да получиш максималното количество стоки и услуги за целият ти доход. Магазините искат ти да похарчиш 100 лв. и могат да се конкурират в това колко ще ти е пълна кошницата в този случай, но нямат никакъв интерес да похарчиш 99, хеле пък 10.
Затова като чуя, че някъде е започнала борба с цените, знам, че нещата там отиват на зле. Означава, че икономиката е започнала да не може да се самовъзпроизвежда, след като мисълта вече е как да платим по-малко, вместо как да получим повече. Всичко приключва в деня, в който хората започнат да харчат 9 лева вместо 10 или когато харчат 10, но получават продукт като за 9, което е същото.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/772879
Искате ли да гласувате?
Искате ли да гласувате?
Емил Йотовски
Искате да гласувате за либерали? – Има такива.
Искате да гласувате за демократи? – Има и такива.
Искате да гласувате за социалисти? – Има. За комунисти, фашисти, анархисти, джендаристи и обикновени глисти? Има, има, има!
Искате да гласувате за далаверата? – Има за кого.
Ако ви се гласува за някой, който говори едно а върши друго? – Също има за кого.
За лъжци, мошеници, и най-обикновени ненорманици? – Има, има, има!
Ако искате да дадете гласа си за нагли копелета? – Разбира се, че има!
Искате да гласувате за война? Ходи ви се да се биете? – Никакъв проблем.
Искате да гласувате против война? – Пак има за кого.
Искате да гласувате за някой, който обича да лъже? – Е, тук нямате никакъв проблем.
Искате да гласувате за някой, който нищо не казва? – Да, няма проблем.
Искате да гласувате, защото не ви се ходи за гъби? Искате да не гласувате, защото ви се ходи за гъби. Искате да гласувате ама все едно не сте гласували? – Да, да и да!
Искате да гласувате за някой, който непрестанно ви се навира в очите по телевизии и билбордове? – Разбира се! Нямате проблем.
Искате да гласувате за някой, който нито сте го виждали, нито сте го чували? – И тук нямате проблем.
Искате да гласувате за предатели? – Готово!
Искате да гласувате за патриоти? – Още по-готово.
Гласува ви се за някакви, каквито са абсолютно никакви? – И такива има.
Искате да гласувате за тези, които ще направят минималната работна заплата десет хиляди лева? – Разбира се.
Искате да гласувате за тези, които ще направят хляба по хиляда лева – Да. Те са същите.
Само не разбирам как при такъв пребогат избор избирателната активност пада?
https://fakti.bg/mnenia/766342-iskate-li-da-glasuvate
Осем секунди
Осем секунди
Емил Йотовски
Шаранът помни осем секунди. Тоест, ако се опитате да го уловите и не успеете след осем секунди ще може да повторите опита без той да има никакъв спомен. И така докато успеете. В случая не е от значение прикритостта или апетитността на примамката, а възможността да опитваш отново и отново до безкрайност. Това е доста по-евтин и по-некреативен начин за въздействие, но поради безкрайността на опитите, с които разполагате е сто процента ефективен. В крайна сметка жертвата ще бъде уловена на куката, стига да се спазват правилните интервали между опитите.
Няма как да ви се изплъзне аналогията с това, което ни се случва. Вярно, не е на осем секунди, но през около половин година някак системно се усещат опитите да приемем разни неприемливи за нас неща. Няма как да не сте забелязали, че джендър идеологията ни се сервира на порции. Всеки път опитите за многополовото човечество ражда съпротива. Проблемът все едно приключва до следващия път. Проблемът с въглеродния отпечатък е същият. Проблемът с епидемиите. Проблемът с изкривената ни и преписана история – същия. Проблемът с идентичността – същия. Проблемът със съществуването ни – същия.
Експериментът с осемте секунди отговаря на въпроса защо дори не се опитват да ни представят един проблем по различен начин. Никой не се старае да обяснява или да подхожда креативно. Геополитическите инженери не намира това за нужно. Достатъчно е проблемът да ни се сервира циклично и да се разчита на шаранската ни памет.
Повтарят се наративи, че сега живеем добре. Живеем по-добре от еди кога си. Обществото ни е справедливо. Имаме честа да сме в най-прекрасния обществен строй, в който уви… ние намаляваме с по един милион на десет години. Но независимо, че умираме, сме най-щастливи откакто това племе съществува. Ако не повярваме – няма проблем. Ще се чуем след няколко месеца, когато отминат нашите осем секунди.
Ако трябва да ви накарат да повярвате в някаква доктрина, та ако ще и да е най-голямата глупост, тя трябва да се повтаря на правилни интервали. Затова не се чудете защо официозните медии са толкова досадни и изглежда все едно са зациклили в безсмислените си твърдения. Те само изпълняват план. Предполагам, че на повечето от тях им убягва какво точно се случва и каква игра играят. И ще бъдат искрено обидени ако ги посочите не като медии, а като пропагандни канали. Уви. Всичко е достижимо само спазвайте правилния интервал.
Единствения извод, който може да се направи, е че нас ни третират като шарани с малко по-дълги интервали в които паметта се нулира.
https://fakti.bg/mnenia/765372-osem-sekundi
Посочването на злото не те прави добър
Посочването на злото не те прави добър
Коментар на Стоян Радев, актьор и режисьор, носител на наградата „Икар”.
„Вече повече от две години тези, които заявиха, че цяла България и българите по света са в тяхна подкрепа, че знаят и могат да преборят мутрите и мафията, не свършват обещаното, а по-скоро се търкалят от провал към провал, сами се оплитат в далавери, докато непрекъснато обясняват как мафията, вместо бързо да се предаде, им пречи да я преборят…
И като някой констатира ситуацията като такава, а тя е такава, долита ято прогресивните политици,
будни граждани и неутрални журналисти, за да му разкаже пак за мафията и колко тя е лоша и да не би той да я защитава и т.н.
Много пъти съм се обръщал към тези хора, като съм им казвал, че посочването на злото не те прави добър.
Не можеш да градиш кариера и престиж върху недостатъците на опонента си.
Налага се да докажеш и собствена стойност. И колкото по-некачествен е противникът, толкова по-разочароваща е твоята неспособност да предложиш качество, а не само приказки.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/770908
Кикимори и ересиарси
Кикимори и ересиарси
Държавата прилича на един бакалин, когото народът поддържа с труда и с парите си, а той вместо истини и справедливост му продава скъпо и прескъпо развалена туршия от всевъзможни закони и закончета.
Елин Пелин (1877–1949 г.) – български писател
Предложението на БСП да бъде въведено прогресивно подоходно облагане не беше одобрено от парламента. На пръв поглед беше осуетена една прогресивна по замисъл инициатива. Но дали и с оглед на реалния ѝ резултат, ако беше реализирана тук, в настоящата икономическа реалност?
За налагане на прогресивното данъчно облагане има морално оправдание: богатият човек трябва да плаща повишени вноски към държавната хазна, от която безработният или бедният член на обществото ще получи социални помощи. Но съществува един съществен фактор, който не бива да бъде пренебрегнат: събраните пари от данъци могат да отидат за съвсем други цели, например за плащания по обществени поръчки, опорочени от корупционни практики. Където парите на данъкоплатците потъват като засмукани от Бермудски триъгълник върху финансовата територия. Че нали където има корупционни трансфери са налице непременно и изкуствено надути цени, по които държавната институция – възложител, заплаща на изпълнителя доставката на договорираните стоки или изпълнението на съответните услуги.
Опитаме ли се да определим съвкупността на характерни признаци, по които бихме могли да диагностираме загубата на социалното здраве на дадено общество, като потърсим в латино-българския речник произхода на „корумпирам“, то смисълът на глагола „corrumpo“ е дълъг низ от думи, които го разясняват: повреждам, пропадам, пилея, изтощавам, разлагам, унищожавам, разрушавам, съсипвам, покварявам, съблазнявам, развращавам, подкупвам, изопачавам, извращавам, фалшифицирам и … корумпирам.
Позволих си да изброя повечето от значенията, тъй като понастоящем нашествието на глагола „корумпирам“ и още по-точно на понятието „корупция“ в българските медии постепенно елиминира целия останал семантичен спектър на първоизточника. Една схематизирана представа за процеса, предложил (поискал)-дал-взел рушвет относно цялото многообразие на неговите форми, но с немалко туширане на злокачествената и многопосочна ерозия на социалния морал. С преекспониране на подробности от „технологията“ на конкретната корупционна практика и до голяма степен е елиминиране на далеко отиващите последствия от корупционните практики. Понеже еднократният акт на корупцията е не само и не толкова едноличното (или множественото) незаконно обогатяване; неговата важност негативно се мултиплицира в последиците от некоректно извършеното деяние, което е станало възможно поради „вдъхновението“ от „argumentum argentarium“ – „сребърните аргументи“, както още древните римляни са наричали подкупите. Недобросъвестно сключената приватизационна сделка или необложената с данък фирмена печалба; необмитеният внос или прикритите нарушения на Кодекса на труда; неправилно даденият лиценз или неспазването на правилата за възлагане на държавни поръчки; нерегламентираното финансиране на политически партии или несанкционираното замърсяване на околната среда …
Понеже всички тези малформации на обществения организъм се случват не в паралелен свят, а тук в България, населението под бяло-зелено-червения флаг реагира съгласно третия закон на класическата механика, открит от Исак Нютон: на всяко действие има равно по големина и противоположно насочено противодействие. Като е валидна сентенцията на древнокитайския философ Конфуций (551–479 г. пр. н. е.): „Когато държавата е управлявана в съгласие с разума, то срамни са бедността и нуждата; когато държавата не е управлявана в съгласие с разума, срамни са богатството и почестите“.
Постепенно дефицитът в коректността на държавното управление създава достатъчно фактология, която да мотивира мнозина граждани да демонстрират амбивалентно отношение към законите. Когато им е изгодно – спазват нормативната уредба, когато не – без двоумение прекрачват отвъд границата на законопозволеното. Така социалната тъкан на българското общество започна да изтънява. Гражданите в своето мнозинство не притежават чувството, че държавата им принадлежи, а по-скоро я възприемат като някаква враждебна сила.
На нас вече не ни се струва странно, че измамата е така широко разпространена в обществения живот. Въпреки това много обществени науки въобще не разглеждат маменето като вид социално поведение. Към тези науки – колкото и парадоксално да е, – се отнася и икономиката. В нея е направено мълчаливото предположение, че всички хора като икономически субекти имат коректно поведение, като че ли икономическата сфера привлича изключително честни и порядъчни хора. Въпреки че масмедиите у нас непрекъснато информират за измами и мошеничество именно в икономическата сфера. Най-разпространеният вид кражби в световен мащаб е т. нар. „shoplifting“ – малките кражби в супер и хипермаркетите на самообслужване, които вече са се смирили с ежедневните загуби. Счита се, че ако кражбите нанасят щети до 0,5 %, то това е нормално, а е лошо – когато са над 1 %.
Разнообразни са моделите на поведение, чрез които гражданите мамят държавата: укриване на данъци, съучастие в сивата икономика, което де факто също представлява каптиране на финансови потоци към държавната хазна. Недеклариране на реалните обеми и цени в митническите документи при внос, и т. н., и пр.
Не може да се отрече, че понастоящем държавните служители имат достатъчно основания да се стремят към все по-ефикасни форми на контрол срещу евентуални закононарушения от страна на гражданите. В интерес на самия суверен е този контрол да бъде упражняван ефикасно, а нарушителите – санкционирани.
Още по-аморална е обаче измамата от страна на държавните институции, когато например важна информация е недостъпна за всички или даже преднамерено бива скривана.
Дългогодишният опит на Асоциацията за борба против корупцията в България (А. Б. К. Б.) за получаване на сведения чрез Закона за достъп до обществена информация, показва недвусмислено, че той представлява образно казано, една огромна черна дупка, която всмуква безвъзвратно всички питания относно финансовите взаимоотношения на органите на държавната власт – републикански и местни, – с частни фирми, тоест с т. нар. „трети лица“, когато те не се явяват от публично правен характер.
Както стандартно се позовават чиновниците на държавните институции на чл. 37, ал. 1 и 2 от Закона за защита на конкуренцията, следва, че „се забранява разгласяването на данни, представляващи търговска тайна“. От което твърдение на практика се получава, че суверенът е лишен от правото да научава как държавните чиновници се разпореждат с парите му.
И за да не би непрозрачното покривало, осигурено де факто от горецитирания член на Закона за защита на конкуренцията да е недостатъчно плътно и тук-там подривно да прозира, Законът за достъп до обществена информация хвърля целенасочена димка, за да настъпи непрогледна тъма. Чрез своите „специални разпоредби“, които съвсем да засекретят информацията около съответните тръжни процедури.
За да не бъдем голословни, привеждаме и пример. Когато А. Б. К. Б. отправи официално питане – на основание на получен сигнал от „вътрешен човек“ за нарушение, – относно режима за използване на служебните мобилни телефони от служители на Столична община (СО), както и поиска нормативния документ за режима на предоставяне на служебните автомобили, собственост на СО, получи твърд отказ. В отговора на заместник-кмета на Столична община Дончо Барбалов беше съвсем хладнокръвно обяснено, че няма да бъде разрешен достъпът до информация как се харчат парите на столичните данъкоплатци по перо „служебни мобилни телефони“ и перо „служебни автомобили“.
Още през ХVІІІ в. френският държавен деец Кретиен Гийом Малзерб е писал: „Когато администрацията секретничи, вършат се несправедливости“. Ето защо е жизнено наложително за суверена да реализира ереста за пълен контрол върху управленската сфера, тоест върху кикиморите.
Славчо Кънчев
Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.
https://fakti.bg/mnenia/760418-kikimori-i-eresiarsi
Здравният министър призна: Българите не искат да се ваксинират срещу COVID-19
Здравният министър призна: Българите не искат да се ваксинират срещу COVID-19
България настоява пред Европейската комисия (ЕК) да бъде прекратена покупката на ваксини срещу Covid-19, обяви пред БНТ министър на здравеопазването Асен Меджидиев. Според него интересът към тези ваксини в момента е нулев и се налага да бъдат бракувани огромни количества:
„Ние не само имаме ваксини за бракуване, ние бракувахме големи количества. Предстои да бракуваме тази година още 2,8 млн. ваксини. Това е огромен финансов ресурс. В България е видимо, че Covid ситуацията отмина. Второ, всички експерти коментират, че новият тип на вируса заобикаля тези ваксини. Третият въпрос е, че ние трябва да закупуваме бустерни дози. Ние имаме ниско ваксинационно число. На кой да ги прилагаме тези бустерни дози?“
Според министър Меджидиев масовото негативното отношение към Covid ваксините е довило до друг проблем от задължителния имунизационен календар:
„Имаме отказ от желание за ваксинация срещу морбили. Ние трябва да мислим как да вкараме ваксинацията за варицела. Това са сериозните проблеми в момента за мен, като министър на здравеопазването“, заяви пред БНТ Асен Меджидиев.
https://fakti.bg/zdrave/760619-zdravniat-ministar-prizna-balgarite-ne-iskat-da-se-vaksinirat-sreshtu-covid-19
Захари Стоянов: „вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия“
Захари Стоянов: „вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия“
