Три клопки по пътя

Published 29.03.2024 | By Йосиф

Post Views: 162

Три клопки по пътя (блаженство, яснота, празнота)

Всеки човек, който върви по пътя към вечността, практикувайки концентрация, се сблъсква с три капана, които не могат да бъдат преодолени, ако няма безгранична воля, вяра, знание и смелост.

Всъщност, по духовния път, при напредване в духовните практики, има много клопки, но аматьорът или неофитът не го осъзнават.

Разликата между опитния майстор и практикуващия е, че ги познава всичките и знае, как да ги заобиколи. Разликата между начинаещия и майстора е, че дори не подозира тяхното съществуване. Всъщност, разликата е в малките тънкости, но тя дава голяма разлика.

В християнството такива капани традиционно се наричат чар, изкушения на дявола, залитане. В учението на Ануттара Тантра се наричат отклонения, илюзии. И ако тръгнем по пътя на ученичеството, по пътя на лая йога, трябва добре да разберем всички тези илюзорни състояния и отклонения, за да стигнем до пътя. И е много важно, доколко сме въвлечени в учението, в линията за предаване.

Ако участваме в преподаването, линията на предаване и работата с текстове, с инструкциите на учителя, тогава има голяма вероятност, че ще преминем през тези капани без никакви загуби или дори да спрем някъде, винаги ще да бъдат коригирани. Ако не сме включени в учението, в линията на предаване и не знаем текстовете, които ги описват, въз основа преживяванията на светите сиддхи, тогава, разбира се, няма такава гаранция, трябва да пробием входове отново или пробиват през скалите, без да знаят, че тези входове вече съществуват.

Защо е толкова важно да избягваме или да знаем за тези капани? Защото нашата крайна цел е да постигнем реализация. Сякаш пътникът иска да се изкачи на върха на планината, но ако не знае, къде са пропастите и опасните места, никога няма да стигне до него. По същия начин нашето съзнание е много сложен криволичещ път към възхода на духа. И в него има много фини и хлъзгави моменти, за които начинаещият любител дори не подозира. Те се отварят само когато човек достигне този етап.

Учението казва, че има три традиционни клопки, които изпитва всеки човек, който практикува задълбочаване на съзнанието и практика на съзерцание.

Първият е опиянението от блаженството, което дава на човека фалшиво усещане за съвършенство и илюзията за завършване на пътя.

Опиянение от блаженство означава, че в процеса на духовна практика, когато йогинът започне да се занимава с медитация или съзерцание, ако напълно се отдаде на практиката отстъпление или дълбоко съзерцание, той определено ще започне да изпитва състояние на еуфория – на блаженство. Понякога такава еуфория може да продължи дни и нощи, така че дори човек да не забележи смяната на деня и нощта. Или може да почувства силно блаженство в собственото си тяло, без дори да забележи, че има това тяло.

Той изпитва различни видове блаженство и екстаз в областта на темето, в областта на гърлото, в областта на сърдечната чакра, в областта на пъпа и в областта на гениталиите. Различните видове блаженство се класифицират според чакрите или според състоянието на каналите. Но общото състояние на йога е такова, че е непрекъснато потапяне в радост, а след това йогинът се разтваря в това блаженство и за него то изглежда най-привлекателното, изглежда като това, което е търсил от дълго време и какво е постигнал. Той казва: „сякаш се бях прибрал у дома“. Той не се нуждае от нищо, тоест не се нуждае от много храна, външни предмети или някакви външни отношения. Той е абсолютно самодостатъчен и собственото му медитативно съзнание му дава голямото блаженство.

Усещането е такова, сякаш човек винаги иска да се смее или да танцува, или да плаче от щастие. Той може да гледа другите и да си мисли: „Колко са жалки, те никога не са изпитвали това, това не се случва в човешкия свят“.

Такъв човек е достигнал доста високо ниво в своята медитативна практика. Поне достигането му вече е сигурен индикатор.

Ако обаче такъв човек не знае, какво следва, спира духовното развитие. Ако изглежда, че виси на това ниво, тогава казват, че следващият му живот ще бъде в рая на страстите, той ще се прероди като божествен дух, Бог в света на страстите.

Боговете в света на страстта са потопени в удоволствие, лукс и радост. Не може обаче да се каже, че са постигнали пробуждане. Това е само определена стъпка, от която трябва да се отдръпнете и да продължите напред.

Ако йогинът не се отблъсне и не продължи напред, а просто е погълнат от това състояние на блаженство, той се оприличава на такова страстно божество по време на живота. Това се усеща особено от тези, които се занимават с концентрация или медитативно практикуване на спокойствие, тези, които преживяват първата и втората дхяна. Състоянието на първата и втората дхяна винаги е интензивно блаженство, ако йогинът е дълбоко потопен.

Йога, който е постигнал първата и втората дхяна, може дори да се прероди като бог, спътник на Брахма, но това все още не се нарича състояние на просветление, тъй като в небето има два вида божества. Първите са тези, които са придобили недуално съзнание, а вторият са тези, които просто остават в медитативно състояние. И казват за такива богове, че са като стрела, която е изстреляна, но някой ден тя определено ще падне. Те са като хвърчило, което лети, докато има възходящо течение, но някой ден ще трябва да кацне. По същия начин състоянието дхяна и преживяването на блаженство, което го придружава, не е освобождение. Богове в такова състояние, тези, които не са просветлени, не могат да напредват по-нататък, замръзват в статичните си дхиани и са в такова блажено състояние, може би хиляда години, може би десетки хиляди години. Само високо развити души могат да се издигнат от това ниво.

Какво прави един практикуващ, когато изпита блаженство? Той не се привързва към него. Той го изоставя и продължава напред. Той помни основната инструкция: Не се привързвайте към нищо, дори когато стигнете до място, където не е възможно привързване, пак не се привързвайте.

Това е основният принцип на съзерцателното присъствие. Когато проверяваме нашето съзнание, дали има някакви привързаности към някакви фини състояния, умствени преценки или изобщо към нещо.

Втори капан. Запленен от яснота, която кара ученика да мисли, че наистина е открил нещо ценно, което го кара да бъде обладан от усещането за своята мъдрост и непогрешимост.

Когато йогинът успешно премине капана на блаженството, възниква втори капан, наречен „капан на яснотата“. Може би ще има период от 15 – 20 години между тези два капана, подлежащи на интензивна практика.

В Индия има много светци, които се наричат луди авадхути или масти. Това е нещо като еквивалент на християнските смахнати. Това са онези, много от които са постигнали истинско пробуждане. Мнозина просто се смятат за божии хора, но умовете им са погълнати или от блаженство, или от яснота. Разбира се, те не са като обикновените хора, но не може да се каже, че умът им е напълно реализиран. Ако имат късмета да срещнат учител, който е реализиран, ще могат да напреднат по-нататък. Ако не, тогава до края на живота си ще се наслаждават на своите екстатични състояния.

Това се случва при тези, които обичат да медитират и практикуват много, но не обичат да учат, нямат теоретично обучение или правилните инструкции.

Яснотата е поглъщането на съзнанието, съответстващо на третата и четвъртата дхиана. В третата и четвъртата дхяна, по време на медитация, умът е много спокоен и ведър, възниква състояние на единство с интуитивния ум и се появява фина яснота, нещо като божествено съзнание. Това чувство е „знам всичко“, чувството за собствена непогрешимост.

А тогава човек е погълнат от собствената си яснота. В ума му могат да възникнат глобални, величествени идеи; той обича да ги обмисля на фино ниво.

Например, четох, че имало много аскети, отшелници, които, живеейки в килия години наред, можели да пишат трактати за турбулентното въртене на прахови частици и да извличат цели вселенски закони, когато умовете им са погълнати от нещо. Това са различни състояния на яснота.

Как един йогин преодолява яснотата? Той я преодолява, като не позволява на ума да се привърже към нея. Най-грубо мисли по следния начин: „Никакви фини състояния няма да ме пленят; нищо от недуалността няма да ме удовлетвори.“ И продължава да медитира.

Третият капан е най-дълбокият, който е труден за преодоляване дори от опитен практикуващ. Това е хипнотизиращият дъх на празната бездна.

Този капан се опитва да направи човека слабоволев, обезценява целия му минал опит, дава безгранична апатия и безразличие, изравнявайки всичко. Който се поддаде на неговия хипнотизиращ поглед, влиза в него като в черна уста и остава там до края на живота си, губейки способността да продължи по пътя.

През етапа на най-високите дхиани, шеста, седма, осма, човек изпитва празнота. Преживяването на празнотата коренно променя възгледите му за себе си, за света, за духовния път. Изведнъж започва да вижда: целият свят е нищо, целият свят е празнота. И тогава се изгубва в това състояние на празнота и трябва да влезе в това непроявено състояние на празнота и напълно да изчезне в него. Той знае, че всичко различно от тази празнота е по-ниско, по-илюзорно, по-фалшиво.

Но не знаейки как да интегрира празнотата, той избира единствения достъпен за него път – навлизане в непроявеното състояние. И с това прави своята фатална грешка.

Казват, че все още има много светци, които са в самадхи. Четох, че веднъж Марпа в Тибет, преди хиляди години, с учениците си, докато орали нива, се натъкнали на гол мъж. След като го изровили, видели, че този човек седи в поза лотос. Те масажирали горната част на главата му и му дали да пие мляко и го свестили. Този човек оживял и дошъл на себе си. Тогава попитал, какво е учението на земята сега и коя година е сега. Когато му отговорили, бил много изненадан и след това изчезнал.

Има много йоги, чиито умове са погълнати от състоянието на непроявена празнота. Какво казват светците в този случай? Казват, че тези, които са хванати от материални обекти, са като глупави крави. Тези, които са уловени в непроявената празнота, са още по-лоши.

Казват, че ако позволите на ума си да бъде погълнат от непроявената празнота, ще загубите същността на реализацията, което означава, че практикуващият интегрира празнотата с формата.

Тези трудни неща може да ви бъдат полезни много по-късно, но трябва да сте наясно с тях от самото начало. Ако сте наясно с тях, можете да интерпретирате вашите мистични преживявания в съответствие с ученията.

Според ученията на Сиддхите, ние не се интересуваме от непроявената празнота, не от съвършеното нищо, а от празнотата, която излъчва. Тази празнота, която е надарена с енергии. И точно този процес осъзнаване на недуалността сред излъчваните енергии на първичното съзнание за празнота, е процесът на пробуждане. Просто казано, това означава да си в празно състояние в момента, в който виждаш, чуваш, помирисваш, докосваш, движиш, показваш динамика и активност. В този случай се постига пълното изпълнение.

Често, когато правим много медитации, имаме различни преживявания. И инструкциите на светците в медитацията и различните преживявания са основно следните: Не се привързвайте към никакви преживявания. Дори да видите Буда, Христос, ослепителна светлина или да се почувствате като Бог, който върти хиляди вселени на върха на пръстите си, не се привързвайте. Не се идентифицирайте. Наблюдавайте това преживяване и му позволете да се самоосвободи на естествена основа. Каквито и емоции или видения да имате, не им позволявайте да ви объркат.
Текст „The Master’s Code“.
Превод: Йосиф Йоргов

https://www.advayta.org/audiogallery/audiolektsii/660/

P.S. Имайте предвид, че старите трактати са давани за друго време (за отминалата епоха). Сега нещата се променят коренно: попадането в капан е възможно само, когато следвате фанатично правилата, т.е., когато не обръщате внимание на интуицията, на душата. Всъщност, капаните са залитане в крайност. Йосиф Йоргов