ПРАКТИКИ И ГОРДОСТ

Published 21.03.2024 | By Йосиф

Post Views: 125

ПРАКТИКИ И ГОРДОСТ

Бродейки по интернет срещнах следния коментар и ми се прииска да споделя мнението си по въпроса:

„Човекът, с когото се запознах, каза, че не се занимава със спорт или медитация, защото надуват егото.

Спортът и практиките (йога, цигун) могат да предизвикат гордост, ако има предразположение към това.

Но можете да се гордеете и с други неща: с високи доходи, със статус.

А причината не е в практиката, а в гордостта. Има хора, които не се гордеят, че ги правят.

И още не се знае, кое е по-добре: да си без гордост и без резултати или обратното.

А дори да се появи възгордяване, може по-късно да изчезне, а ще останат резултати от практиките.

***
Забелязах също, че самодоволството често се появява на ниски нива. Например след първото бягане. Но когато натоварването се увеличи и практиката стане част от живота, се възприема естествено, тогава гордостта, като правило, си отива.“

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2267067

Като начало ще спомена две основи, за които съм писал и преди, но искам да ги повторя.
Първо, приключва тъмната епоха (Кали юга), през която има недостиг на жизнена енергия и се развива его, т.е. навици за оцеляване и борбата за недостигащия ресурс, а всичко това развихря изключително голяма конкуренция и диктатурата на силния.
Второ, истината винаги е многостранна/многозначна. Накратко, може да бъде обобщена като имаща положителна и отрицателна страна. Този, който иска да оплюе нещо, подбира негативните качества, а този, който възхвалява, избира положителните. Когато са изложени обективно и двете противоположности, те се неутрализират взаимно и истината не е убедителна, а силно противоречива (според сегашните човешки възприятия). Затова, когато се търси силна убедителност, истината се поднася едностранчиво, което се нарича пропаганда или реклама, а реално, е манипулация.
Когато човек в продължение на хиляди години живее в мизерия и преживява постоянни неудачи, натрупва комплекси за малоценност, т.е. няма доверие на умствените си способности, на способността си да преценява адекватно. Затова търси кумир/авторитет/учител, когото да следва и се отказва да мисли самостоятелно. Този, който си позволява да има собствено мнение е наясно, че истината е противоречива и не я налага на другите, а комплексарите, на практика, като не си позволяват да мислят, повтарят като папагали твърденията на кумирите си. А понеже твърденията са едностранчиви и не ги подлагат на съмнение, започват да им вярват фанатично, заради ниското си самочувствие и превъзнасянето на кумира. Затова виждате постоянно спорещи и доказващи своята едностранчива гледна точка, именно заради фанатичната вяра в някакъв „авторитет“, а на всичко отгоре, се опитват да налагат на всички, които не споделят мнението им, гледайки ги високомерно и опитвайки да ги „вразумят“. Комплексарът задължително защитава гледната си точка, защото иначе самочувствието му пада още повече и може да доведе до разпадане на личността (както е при неспасяемите алкохолици и наркомани).
Когато човек е достатъчно уравновесен и хармоничен, той има достойнство, а комплексарът има свойството да залита в крайности, т.е. егото му заема високомерна поза, демонстрирайки: „Вижте, аз съм най-достойния – дори да няма за другите, за мен ТРЯБВА да има“. И достойнството хипертрофира до гордост (смъртен грях).
Като правило, фанатичният комплексар следва някакви чужди правила, а когато успява да ги спазва, се смята за праведник, при това, колкото повече усилия полага за следване на правилата, толкова по-голямо е възгордяването му. Това явление се наблюдава във всички области на човешкия живот. Например, когато човек няма пари, кола, голям бизнес, с които да се гордее и да потиска ниското си самочувствие, си измисля някаква друга спасителна сламка – показателно явление са „ура-патриотите“, които се възгордяват от народността или държавната си принадлежност. Както казах, не са критични към кумирите си, затова са склонни да подкрепят всеки, който им дава повод за гордост, без значение, какви глупости прави.
Когато човек осъзнава истинските мотиви, които го движат, може много бързо да ги промени и да създаде напълно различни навици. За съжаление, през тъмната епоха малцина осъзнават, защо действително постъпват по един или друг начин – предимно си въобразяват, че постъпват правилно – както е казал кумирът! Затова хората позволяващи си да имат собствено мнение са рядко явление, черните овце на обществото, а другите овце/комплексарите може лесно да ги последват и да изоставят овчаря, който само ги ругае и налага с кривака. А искащите власт се страхуват много от такива и ги избиват, например, публично, на кръста или на кладата, а най-често, тихомълком, в някоя тъмна уличка или в затвора/лудницата. Това създава допълнителен страх в хората и искат да са като другите – да нямат собствено мнение, затова и стават много лесно управлявани.
Следете мотивите си! Винаги се стремете към златната среда и избягвайте крайностите!
Йосиф Йоргов