Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235282
Users Today : 2711
This Month : 83124
This Year : 373001
Views Today : 9253
Who's Online : 43

Препятствия по пътя към прехода

Препятствия по пътя към прехода

От автора:
Благодарна съм на читателите за негативните коментари. За мен бе важно да осъзная, че, все още, ме засягат. Различните мнения в нашия разнообразен свят са неизбежни. Следователно, трябва да се науча, да запазвам душевно равновесие, дори при такива сложни условия.
Откакто станах канал, в моя свят няма случайни събития. Това бе вълнуващо и плашещо. Цялото обкръжаващо пространство заговори с мен. Събития и ситуации, случайни фрази на близките, коментари на читатели, приятелски беседи с Наставници – всичко това става повод да задавам въпроси на Архитектките и да разгръщам нови информационни пластове. Вдъхновяваха ме за творчество, с целия арсенал от достъпни за въздействие инструменти. В този сложен въртоп от неслучайни събития, често си задавах въпроса – продължавам да съм човек, вземащ самостоятелни решения или съм оръдие на глобалните промени? Нямам отговор на този въпрос. И не разбирам съвсем, как да се отнасям към ролята си. Уверена съм, уравновесения ми подход, изводите ми, също ме охарактеризират за висшите сили.
Меко, но настойчиво, поощрявайки усещането на правилните решения, ме водят. Това въздействие, практически, е неотличимо от собствената воля. Докато читателите критикуват решенията ми, си мисля – наистина ли решенията са истински мои? Не отхвърлям отговорността за постъпките си в ежедневието, тя е по силите ми. Но в тези глобални взаимодействия, не усещам почва под краката си. Не виждам целия смисъл, вложен от висшите сили в посланията ми. Буквално, правя нещо, превъзхождащо способностите ми. Надскочих себе си и се рея във въздуха, от доста време.
В тази ситуация, ме подкрепя само едно обстоятелство. След десетки корективи и преписване на посланията, за да постигна максимална точност, след безброй прочитания на всяко изречение, дума и буква, в главата ми звучи ясно и уверено: „Публикувай, съгласни сме с всичко“.
Маркетолозите казват, че ако човек му харесва нещо, си мълчи. А ако не му харесва – бърза да го изкаже словоохотливо. Благодарна съм на тези читатели, които опровергават маркетолозите и ми казват благодаря за работата! Благодаря и на вас, скъпи мои!
Наставник: Тъжни мисли? (Усмихва се)
Ченълер: В ред съм. Ще пишем ли?
Н.: Да. Докато Творците са заети, нека да поговорим. (Усмихва се)
Ч.: Кажи, наставниците често ли влияят на свободната воля?
Н.: Това е поредната тема, която може да се възприеме нееднозначно. Но понеже не получавам никакви възражения отгоре, нямам нищо против да я обсъдим.
Ч.: Т.е. не си свободен да даваш всякаква информация?
Н.: Свободата предполага отговорност. Мога да си я дам и сам. А дали ще я дам без одобрение свише? Не. Имам добра репутация. Само след съгласуване с ръководството.
Вашата отговорност е в пъти по-малка. Може да се каже, че е детска отговорност за постъпките. Ние все пак, отговаряме като възрастни за деянията си. И никакви вселенски сили, не могат да ни спасят от последствията.
Ч.: В какво се проявява нашата детска отговорност?
Н.: Поне в това, че се държите ежедневно така, както не си позволяват, да се държат развитите цивилизации.
Ч.: Някои читатели реагираха болезнено на предишната ни беседа. Защо може да не пуснат пробуден до прехода?
Н.: Дадох опростено обяснение. Но част от хората го възприеха по своему. Поставиха неправилно акцентите. Нека да е по-подробно.
На горните нива, несдържаното поведение получава доста строги наказания. Ако душата не се е справила с негатива си, за нея е по-безопасно на трето ниво.
Ч.: Доколко строги?
Н.: До определен момент, към невъздържаните могат да се отнасят деликатно. В разни цивилизации, душевните проблеми се решават по различни начини. При някои, с това се занимават лечители. Някои се справят сами. Ако, все пак, няма баланс, налага се почистване в Диструктора. Или ангели могат да го очистят със свещен огън. Процедурата, практически, е идентична. Болезнена.
Ч.: Принудително?
Н.: Не, скъпа. Доброволно. Ако е принудително, последствията са много по-сериозни.
Ч.: Какви?
Н.: Изпращане на ниски нива за развитие.
Ч.: И какво усеща душата след очистване?
Н.: След възстановителния период, естествено, ѝ става по-добре.
Ч.: А защо е така жестоко?
Н.: Обкръжаващото пространство е чисто. И трябва да остане такова. Няма изключение за никого.
Но има и друга, по-дълбока и сложна причина. Душата е привлечена надолу. Същността може да се опасява от потъване в светове като вашия. Не се чувства комфортно и във високочестотни пространства. Прекалено е ограничена в тях.
Ч.: На мнозина не им харесва тук. Надяват се, че след прехода, ще се подобрят жизнените условия. Така ли е?
Н.: Условията се подобряват, така е. Но не отчитате главното. Ако на човека не му харесва и той не е способен, да трансформира това чувство, и на новото ниво, няма да му харесват много работи. Но нормите за поведение там са други. Тук може да се дискутира свободно, даже бурно. А там, трябва да сте дипломатични във висша степен.
Ч.: Т.е. „не ми харесва“ е състояние на ума, независимо от обкръжаващите обстоятелства?
Н.: Това е интересна мисъл. Мисля, че хората ще я разберат. „Не ми харесва“ и „осъждам“ трябва да бъде трансформирано от душата в нови, по-конструктивни състояния на съзнанието. Това е една от задачите на нивото. Например, в такова: „Смятам, че ситуацията може да се подобри. Имам предложения“. Вашето ежедневно поведение е прието тук, но е неприемливо там.
А относно това, че ви наблюдаваме. Висшите нива са много сложни. Разказваме ви постепенно за тях. Споменахме необходимите навици и ви дадохме време, да ги усвоите. Това събеседване продължава много години. Ти не беше родена, а ние вече беседвахме. Задачата беше – да разберем, на какво да наблегнем, за да ви подготвим. В това число, да ви посочим чрез реакциите ви, какво ви е останало да доработите.
Има такива, които са вече с конструктивен мироглед. Те са благодарни за предишното послание. Ние също сме ви благодарни, че съхранявате светлината на душата си.
Други критикуваха. Както им се струва конструктивно. Това е обичайно състояние за сегашното ниво. Но с него, не може да се напредва.
Всички вселенски процеси са трансформация на съзнание. Това означава, че днес е едно състояние, а утре е друго. Но, ако се направи необходимото усилие. Затова, с времето, критиката винаги се сменя с приемане. Но при всеки е различно необходимото за това време.
Ч.: А кой съди?
Н.: Няма никакви съдии, скъпа. Никой не може да влияе на възнесенските процеси. Само се въртим около вас и мислим, на какво може да се наблегне, за да пожелае душата, да се възнесе.
Ч.: Значи, самата душа не иска да се възнасят?
Н.: Удивително, да? Имаме определени планове, представи, кога душата става готова. Има показатели за развитие, при които, се възнася обичайно. И на основата на този натрупан опит, планираме работата си. Нали доста много същности се грижат за развитието ви. Без планиране не можем. В работата трябва да има ред.
А душата е непредсказуема. Накъде ще се насочи, не знаем предварително. Понякога наблюдаваме удивено траекторията ѝ и едва успяваме да създадем условия за новите ѝ потребности. Но еднозначно, на нея ѝ влияят свойствата на личността. С разума си, уравновесявате своята искра. Стараете се, да подсигурявате рационално направление. А душите са като деца. Невинни и игриви/палави.
Ще ви разкажа интересно нещо. Случва се така, че душата съответства по показатели за възнесение, харесва на ръководството в новото ниво, подготвени са всички технически условия за комфортен преход. А душата не се възнася. Не иска, красавицата! Интересно ѝ е там, където е.
Според нашата статистика, душите на хората, на които всичко не им харесва в живота, не се възнасят. Душата предпочита опита от текущото ниво. Има повече свобода за проява на емоции.
Ние само разказваме подробно за другия свят. А душата избира сама.
Ч.: Загадъчна душа 🙂
Н.: Вярно. Душата е един от най-загадъчните вселенски субекти. Затова и се смята волята ѝ за воля на Всевишния. Не сме способни да разберем напълно поведението ѝ.
Ч.: А защо твърдиш, че четиримерното ръководство ни оценява?
Н.: Така е. Сами не можете да се възнесете. Помагаме, както можем. Прибираме оперативно опашките ви. Подготвяме техническите условия и нови пространства, според потребностите ви. А ако душата, откровено не е готова за преход, не се създават подходящи условия.
Ч.: Но нали се създава впечатлението, че ръководството казва „тези подготвяме, харесват ни, а за другите – не ни е до тях сега“.
Н.: Съвсем не е така. Има много признаци за готовността на душата, да се възнесе. Всичко в нашия анализ е настроено, да измерва всичките тези признаци. Спящата или не разсънена душа, просто не дава сигнали за готовност. Все едно казва – „Рано ми е. Не съм се наситила на този свят. Тук ми е интересно“.
Ч.: Но нали страдат. Това интересно ли е?
Н.: Толкова ви смущава, че интензивният опит във вашия свят, независимо от страданията, може да бъде предпочитан за душата? Мислете по-широко. Негативният опит също е интересен. Тук, на Земята, има много тримерни емоции, които са контрастни, разнообразни. На душата ѝ е интересно. Привързана е към този свят.
Ч.: Можеш ли да обясниш привързаността към негатива?
Н.: Например, когато ви се струва, че живота ви е драма, но по всички признаци може да се забележи, че душата е заинтересувана. Излъчва сигналите: „усещам остро чувство“, „този живот ме вълнува“. По този начин, този свят ви привлича. Иска да остане. И практически, е невъзможно, да се направи нещо.
Ч.: Практически? Т.е. нещо, все пак, може да се направи?
Н.: Да. Но не е нужно. Волята на душата е свещена. Това е фрагмент от Единното.
Вашите будисти от хиляди години разказват за привързаността на душата към страданията в сансара. Не казвам нищо ново. Само с други думи, в съвременна интерпретация. Негатива е интензивен. Той е като наркотик. А контрастите са като при влакче на ужаса. Завладяват духа.
Ч.: А можете ли да не допуснете душа, която иска да се сражава, до вашето ниво?
Н.: Можем, ако не е цивилизована. Но това са редки ситуации.
Ч.: А ако човекът е настроен за преход, а душата не го слуша?
Н.: Душата може да не дава никакви признаци за преход. Няма значение, какво иска човека. Тя знае по-добре, какво иска.
Ч.: А какво да прави човек, ако иска, а душа – не?
Н.: Затова имате толкова методи за саморазвитие, за да създадете връзка с душата. А за целта е необходима много дълбока трансформация. Трябва да изровите от дълбините си целия негатив, всички неосъзнати мотиви и да ги очистите. Иначе, няма как да избегнете противоречията с нея.
Шумът от интензивното мислене ви пречи да чувате душата.
Т.е. осъзнатият човек, е способен да се обедини със стремежите на душата си. И това е много сериозна задача. Ако, както преди, имате неконтролиран негатив при неординарни ситуации, значи, все още, душата не се е наиграла с тези играчки. Харесва ѝ, да удари съседа по игра с гумен чук, за да види, как ще реагира. Но, засега, не бива да ѝ се дава боен чук. Нали на новите нива, мисълта е творяща – не е абстракция. Следователно, може да навреди.
Ч.: А как да разберем, дали стремежите ни са в една посока с душата?
Н.: Като я чуете. Като усетите, накъде ви влече, в действителност. В един вид „стерилните“ висши светове, където е необходимо приемане и търсене на конструктивни решения? Или да остане тук, за да потърси нови приключения, борба и спорове. Позволете бурните чувства. С такива отговори, не бива да се бърза. Трябва да се мисли, чувства, да усетите цялата си дълбочина. За мнозина не е очевидно, но и двата варианта си имат своите достойнства.
Бог с вас, че виждаме всичките ви несъвършенства. Но душата си не можете да излъжете.
Ч.: Прав си. Акцентите са съвсем различни. А как да се справим с негативните изблици?
Н.: Не ги разплисквайте. Дишайте дълбоко, вгледайте се и ги размийте мислено. След като се успокоите, търсете причините, какво ви взривява. Докато не ги откриете, не ги отработите, изблиците ще се повтарят.
Ч.: Какво излиза? Ние дори не разбираме, защо искаме да се възнасяме?
Н.: Това е сериозно решение и предполага основателна вътрешна работа. Много хора, стремящи се към прехода, оценяват невярно успехите си. Занижават силно необходимите усилия за личната трансформация.
Наблюдаваме, че към преход, преобладаващо се стремят хора, жадуващи привичния земен живот, но с повече блага и по-малко работа. Но новите нива са съвсем други. Мисленето е друго.
Ч.: Колко често влияете на волята ни?
Н.: Практически ежедневно.
Ч.: А какво става със свободния избор?
Н.: Свободни сте в пределите на определения ви диапазона от свобода. При нас е същото. Във Вселената, напълно никой не е свободен. Има само съотношение между свобода и отговорност.
Има и трети фактор – пълномощия. Например, на воините от йерархията, им е позволено да прилагат насилие, без кармични последици. Но и те никога не злоупотребяват с пълномощията си. Действат в предела на необходимия минимум.
Ч.: Как се справят воините с негатива си?
Н.: Не винаги успяват. Понякога се налага да се чистят. Доброволно отиват, щом забележат, че губят баланс. Разбират всичко сами и пазят чистотата си.
Ч.: А ако не се очистят?
Н.: Направо се засилват към тъмната йерархия или за трансформация в нискочестотните светове, за развитие. Такова никой не допуска. Пазят достиженията си.
Ч.: А в какво се състои въздействието ви?
Н.: В коригиране на мислите.
Ч.: А действията?
Н.: И действия също, но по-рядко. Не е толкова лесно, да ви хванем за ръката, ако сте се засилили, да забъркате нещо.
Ч.: А как влияете на мислите?
Н.: Виждаме бъдещето ви с голяма вероятност. Различните варианти на събитията. Ако се каните да се забъркате в неприятности, меко ви влияем, за да промените намерението си. Всяко въздействие се фиксира строго от управляващата система. При всеки случай, сме задължени, да посочим причина за намесата и логиката на размишленията ни. Ако ситуацията е сложна и не сме уверени в мъдростта си, се обръщаме към по-опитните. Това не ни избавя от отговорността ни за вашето развитие. Но консенсусът от мнения с по-опитни консултанти, повишава шанса за успешно решение на сложна ситуация. Освен това, ако човека, въпреки всичко, постъпи, както си е наумил, имаме доказателства, че с наставника сме предприели сериозни усилия. Както казах – отговорността е голяма. Затова не си мисли, че въздействията ни са лекомислени.
Наставниците, пазещи репутацията си, изобщо се стараят, да не коригират нищо излишно. Но ние си имаме също задължения. Ако обстоятелствата изискват намеса, се намесваме. Такъв е контрактът с душата ви.
Оптимистичните мисли и конструктивните идеи ви подхвърляме също често. Може да се прихванат. (Усмивка)
Ч.: Защо ми се струва, че след посланието на Луцифер, около работата ми възникна неприятен резонанс. Някои читатели оцениха миналото послание като провокационно.
Н.: Възможно е, действително да е повлиял. Луцифер е велик майстор на въздействията и умее да създава сложни и красиви последователности от събития. Но със сигурност, няма да го разберем. Затова, в получилата се ситуация, с теб поемаме отговорност за беседата ни, а читателите – за своите реакции. Това е много важно качество – поемането на отговорност.
Докато човека е в покой, не може да разбере, на какво е способен. Не се познава достатъчно, не се разбира. Необходимостта да реагира на „провокационна“ информация, му позволява, да разгледа всичките си страни. Да раздвижи утаения на дъното негатив. Нямате понятие за такъв, но той съществува.
Каква е целта на това въздействие? Да раздразни хората, да дискредитира ченълера или висшите сили? В никакъв случай. Помагат ви да видите себе си изцяло. Гледайте внимателно. Този баласт ви държи тук. Затова, т.н. „провокация“ е помощ. Казваме ви, не всички котви са вдигнати. Показват ви ги.
Получили сте дълбоко въздействие, освободило негатив. Ти си чувствителна към критиката – затова има и недоволни коментари. Размътило се дъното и боли? – Трансформирай. Читателите достигат с камъните си дъното. На всички е неприятно. А как иначе? Няма друг начин.
Моля за прошка тези, който реагира отрицателно на такова въздействие, не обичам да прибягвам към такива методи, без крайна необходимост. Но, ако сте мъдри, приемете този дар. Говорили са ви многократно, за работата с негативните мисли. Показвал съм, къде се спотайват.
Ч.: А необходимостта крайна ли е?
Н.: Огледайте се, виждате ли положителни промени?
Ч.: Аз – не. Вие също не ги виждате, нали?
Н.: Възнесенският прогрес е много бавен. Вашият свят се оказа много желан за душите. Даже тези, които се смятат за пробудени, все още се стискат прекалено за него и за личните качества, които са уместни тук, но са неуместни на по-високо ниво. Душите се пробуждат вяло и засега, не напират много към новите пространства. Не знаем, как да ви го кажем по друг начин. Работата над себе си не е довършена.
Ч.: Усилихте интензивността на въздействието с помощта на послания, като последен шанс да ни размърдате?
Н.: Какво ли не са предавали на хората. С какво ли не са ги съблазнявали, за да се очистят и възнесат. И с райски кътчета. И с прекрасни пътепоказатели. (Усмихва се)
Сладкиши поднасяхме. Дълго и много. Не сработиха. След това, давахме сериозни беседи. Малко помръдна от мъртвата точка. Но процеса е прекалено бавен!
Това е еднократно въздействие. Никой не иска да провежда такова. И ти се смущаваш. Искаш да предадеш на хората повече оптимизъм. Макар и да не върши повече работа. Всички в позитив и очакват събитие, за което, в действителност, не сте готови. Ако хората реагират нормално и продължат да трансформират негатива, може да дадем още. Ако ли не, защо да ви дразним без ефект. И без това ви е толкова сложно сега.
Ч.: Прав си, сложно е, да натискаш по болезненото.
Н.: Дай на хората, да смелят спокойно тази информация. Но не очаквай, тези, които преди са реагирали негативно, да променят рязко мнението си и да ти благодарят.
В действителност, това е универсален съвет за всички. Правете това, което смятате за необходимо, при възможност, помагайте на другите, разговаряйте с тях, опитвайте да пробутате необходими мисли. Но не очаквайте и не се разочаровайте. Колко прегоряха такива, които опитваха да говорят с хората, но очакващи нещо от тях. Колко такива носители на ново разбиране, се разочароват от липсата на резултати. Не се хващайте на тази въдица. Всеки ще вникне в себе си, когато поиска, не по-рано.
Ч.: И какво, там при вас изобщо не се карат и не критикуват? Сложно е за човешкия ум да си го представи.
Н.: Мисълта е материална. Не бива да си позволявате волности. Може да навреди на събеседника.
Ч.: Случва се, да избухнеш, след което ти минава и се извиниш. Всичко ли е толкова фатално?
Н.: Фатално не е подходящата дума, скъпа моя. Правилно е да се каже – грижливо.
Ч.: А ако си го помислил, но не го произнесеш? Там скривате ли, ако някой не ви харесва?
Н.: От куратора и висшите сили, наставникът не може да скрие нищо. Между себе си, може да скрием реакциите си. Има такова умение при много раси, мисленето да е хигиенично и да не напуска пределите на същността ти. Пространството трябва да е чисто. Не бива да плескате наляво и надясно. Ако трябва да се трансформират чувства, уединяваш се на безопасно място и го правиш.
Ч.: Значи много мнения и разногласия, а да ругаеш не бива? Такъв е при вас реда?
Н.: Уважение, търпение, конструктивно обсъждане. Мненията и разногласията – да, много са. Ако не успяват, да се договорят – същностите опитват, да не взаимодействат, без крайна необходимост. Има и такъв формат на отношения между цивилизованите раси. Не обичайте другите – уважавайте чуждото пространство и поддържайте дистанция.
Ч.: Прав си, леко стерилно. Навярно, не всички го искат.
Н.: Еднозначно, не всички го искат. Другите сега четат и мислят: „Това е за мен! Това ми е необходимо“. Това са тези, които са си умили обувките и не обичат, другите да им цапат пода. На тях обезателно ще им хареса.
Ч.: А какво ще стане, ако не се държи толкова много на чистотата?
Н.: Нашите светове ще започнат да затъват в тъмнина.
Ч.: Не си сам? С теб имали още някой?
Н.: Съветът на дванадесетте се заинтересува, с какво се занимаваме. (Усмихва се) Казват, че беседата ни е много своевременна, макар и сложна. питай, каквото искаш.
Ч.: Какво следва да променим в мисленето си, ако действително искаме да приключим трансформацията и да се възнесем?
Съветът на дванадесетте: Духовният, цивилизован човек, живее в друга парадигма. Има два полюса за стремежите. Първият е почитане на мъдростта. Вторият е почитане на силата.
Почитане на мъдростта не е безпрекословно подчинение на ръководството, на висшите сили или на велики майстори. Това е начин на живот, насочен към грижливо отношение към обкръжаващия свят, към ближния, не насилствено решаване на всеки сложен проблем. Това е също, умствена хигиена, смирение и приемане. Търсене на решения, а не разрастване на проблема, поради невъздържаност.
Почитане на силата е ежедневие за хората. Подчинявайки се на ръководството, не поради уважение, а поради страх и зависимост. Позволяване на себе си и обкръжаващите на интензивни негативни емоции, пилеейки безполезно жизнен ресурс и замърсявайки околното пространство.
Как да прекратите почитанието си на силата? Към ръководството, се отнасяйте с дълбоко уважение, с разбиране за голямата му отговорност. Дори да има недостатъци. В личните отношения – помнете, че дори думите нараняват. Въздържайте се от негатив към ближния.
Какво представлява почитане на мъдростта към самия себе си? Това е приемане на отговорност за душата си, за единството. Грижите се за душата си, като не допускате да обраства с мръсотия, която да я изолира от светлината на Всевишния. Тя се губи в тази тъмнина и забравя, откъде е дошла. Струва си, да се отнасяте към всяка искра, като към светиня. Не бива да почитате другите души и да им говорите неприятни думи. Не бива да почитате собствената, а да изригвате груби емоции.
Каним ви в общество, където няма страх, гняв и осъждане. Където, всяко малко движение се прави грижливо. Ако не сте готови, ако се съмнявате, дали искате да се присъедините към нас, не се безпокойте. Уважаваме всяко ваше решение. Молим само, да погледнете с отворени очи на своите препятствия. Нека мъдрост да насочва душата ви по най-добрия за нея път.
Оставяме уникалната си сигнатура за усилване на авторитета в това послание. Съгласни сме с казаното по-горе. Ако от все сърце изберете, да почитате мъдростта, ще се срещнем много скоро и ще взаимодействаме пряко.
Ч.: Благодаря ви за наставленията.
Съветът на дванадесетте: Прощаваме се с вас. Всичко добро!
Ч.: Наставник, скъпи мой. Нима някой от обикновените съвременни хора отговаря на тези параметри за святост?
Н.: Вече разбираш цялата дълбочина на нашата болка? (Усмихва се)
Ч.: В тази философия има общи черти с будизма. Почитане на учителя, отношение към учението като ценност, търпение и състрадание.
Н.: Будизмът ви е даван от прекрасни майстори. В него действително може да се извлекат полезни идеи. По-уважително отношение към обкръжаващия свят.
А философията в почитането на мъдростта, не е толкова сложна за ежедневно прилагане.
Ч.: А кога, все пак, душата се пробужда истински?
Н.: Новото ниво предполага нова степен на единство. Пробуждане се случва, когато човек и душа искат да се обединят с обкръжаващите за да си сътрудничат. Стремеж към колективна игра.
Ч.: Дори ако обкръжаващите продължават да бият с детско чукче?
Н.: Когато човек иска истински да прекрати тези игри, душата му започва да слуша. И понеже, с обкръжаващите нищо не го обвързва повече, душата и стремежа за единство, притеглят по-дружелюбните. Най-близката такава група, ви очаква на четвърто ниво.
Ч.: Разбираемо. Благодаря за беседата.
Н.: Желая на всички ви късмет. (Усмихва се)
Контактьор: Ино
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article9868-prepyatstviya-na-puti-k-perehodu

One Response to Препятствия по пътя към прехода

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: