Нашата половинка в духовния свят. Седем стадия в любовта

Published 11.05.2018 | By Йосиф

Post Views: 14

Нашата половинка в духовния свят. Седем стадия в любовта

Способността да обичаме е най-ценния дар за човека, той разбира се е свързан с любовта на жената към мъжа. Любовта към децата, към родителите, към приятели и близки, към заниманията, с които се занимава, към изкуството и природата, към красотата на света и към самия живот, към Вселената и Бога, е това съкровище, което ни е присъщо изначално. Невъзможно е да бъде видяно, но може да бъде подарено. Не може да бъде откраднато, но може да бъде отгледано. Никой не може да го отнеме, но може да бъде загубено. Не може да научите някого, но може сами да се научите.
Любовта между мъжа и жената може да бъде наречена крайъгълен камък в основата на другите видове любов, защото да се научите на нея, да я отгледате правилно и да я развиете, е възможно много по-сложно, отколкото другите отношения. Не случайно около точно тези отношения през цялата история на човечеството, се е натрупала толкова болка, неразбиране, изкривяване и подмяна на понятията.
За тази любов често говорят с цинични думи, обвивайки фината материя на светлината в кутийки за козметика, в обвивки от презервативи и еротични видеокасети. Често говорят за сливане на плътта, смятайки, че това е любовта.
Но истинската любов, тази, която възнася към високо разбиране, когато човека го обичат такъв, какъвто е, за това, че съществува на света. Любовта не е в кревата и не в магазините за дрехи. Не е в колите и зад масата с шампанско. Тя е в ръцете на Господ, в милостта Му, в самата същност на човешкото същество. Тя не се измолва и заслужава. Просто съществува.
Нашата половинка в духовния свят
Понякога хората казват: «Няма идеална любов. Идеалната любов е измислица, не си струва да се стремите към нея». При това тайно се надяват, че някога ще срещнат своя идеал и дори могат да го опишат в общи черти.
А понякога чуваме за дълбоко обичащи се двойки, които цял живот са били заедно. Отношенията им стават все по-красиви и трогателни с наближаване раздялата им в този свят и неволно мислим, защо на тях им е провървяло да намерят и запазят своята любов? Какъв секрет знаят?
В действителност, отговора на тези въпроси е лесен, ако знаете законите за хармонията на Вселената и законите в развитието на любовта. Работата е там, че идеална любов съществува, и идеала съществува – съществува за всеки един от нас, никой не е лишен от това съкровище. Само че, тази любов, като уникален талант, съществува във вид на скъпоценно зърно, което трябва да се посее и отгледа. За него трябва да се грижим до тогава, докато не премине през всички стадии на израстването и не стане великолепно цъфтящо дърво. Само тогава можем да познаем цялата сладост на плодовете му.
Идеалните любещи се двойки, са тези личности, които са успели да отгледат това дърво, с други думи са преминали през всички седем стадия на любовта.
Всеки от нас има своя «половинка» – душа, която може идеално да ни допълни. Ако вие се проявявате в мъжка форма, то тя е проявление на женските енергии. Ако сте проявление на женските енергии, то вашата половинка е мъжка форма на енергия. Тя се ражда заедно с нас в едно духовно семейство; ние сме свързани с нея с неразрушима и постоянна връзка, и именно тя е този идеал, който виждаме в мечтите си за съвършената любов.
Докато сме в духовния свят, прекрасно знаем, коя е вашата «половинка». В материалния свят съвсем не е така. Няма да срещнете своята половинка, своя идеал за любов до тогава, докато не се научите да обичате. Това означава, че ще се свързвате и преигравате отношения с други души, в които да търсите своя идеал. През това време, вашата половинка, също ще преминава през своите «уроци», да се учи да отглежда любовта: да намира, да се освобождава, да се грижи, да прощава… И така ще продължава до тогава, докато всеки от вас не премине необходимите стадии на любовта. Едва след това ще се появи възможност да срещнете своята половинка, за да не се разделите никога повече.
Достатъчно е в един живот да го постигнете и във всички следващи вече няма да ви се наложи, мъчително да търсите своята любов – ще я срещате много рано и ще живеете щастливо с нея, защото това ще стане една от съвършените страни на таланта ви. А вие ще развивате други страни на таланта си, но тази ще стане неотменима ваша част.
Понеже вашата «половинка» е една от вашите родствени души, тя винаги ще се ражда с вас. Но законите в материалния свят се проявяват така, все едно си играете на криеница със завързани очи. Вашата «половинка» може да се роди като ваша майка или дете, брат или приятел, дядо или племенник, учител или ученик, колега от работата или спътник по пътешествие. И не можете да разпознаете в него своята идеална любов, дотогава, докато не станете готови за това. Ще се учите на любов с много хора, започвайки с тях отношения и разделяйки се, срещайки ги отново в следващ живот и научавайки всеки път нещо ново. Никой не ни забранява да се учим.
Отношенията между мъжа и жената са толкова разнообразни, че е невъзможно да се изчерпят до края. Затова не си създавайте стереотип като една единствена любов за целия живот и за всички времена. Ако сте приключили някакви отношения и е възможно, да са завършили болезнено, това може да означава само едно – в живота ви се е освободило пространство за множество други незавършени преди отношения. Възможно, те също да са сложни, пълни и с радости и трудности. Всичките тези отношения са работа по развитието и усъвършенстването на душата. Без да преминете през всички стадии на любовта, няма да може да намерите идеалната си любов.
А понеже душата ви знае много добре, какъв е идеалът ѝ, влюбеността ви обикновено започва с забелязването в един или друг човек, някаква или няколко черти, които са присъщи на половинката ви. Може да бъде усмивката, маниер на наблюдение, да говори или да се смее, някаква външна черта или в характера, която ви се струва близка и привлекателна. Може да не подозирате, че това, което ви е привлякло, е спомен от своята «половинка», разпознаване на някои от особеностите ѝ. За вас това може да е като светкавица, мощен указателен знак, импулс на привличане. Виждате само една черта и мигновено се влюбвате в този човек. Обикновено, с това започва първия стадий на любовта:
I. Стадий на съзерцаването
Първия стадий на любовта може да се появи постепенно и понякога неосъзнато. Просто, в някакъв момент, в обкръжаващото ви пространство се появява човек, неуловимо отличаващ се от останалите. Възможно, това е някой нов, а е възможно да го знаете отдавна, но просто не сте го забелязвали, в него се е появило нещо привлекателно. Гледате, как ходи, говори, усмихва се и има нещо в очите му, в жестовете, в думите, струва ви се симпатичен, привлекателен, неочакван. Той ви е интересен, вглеждате се в него, искате да узнаете повече за него – къде живее, с какво се занимава, за какво мисли…
Изпитвате симпатия и някаква особена топлина. Дори случайна среща и разговор с него ви носи радост и съзнателно или неосъзнато започвате да създавате ситуации, които ви позволяват да го виждате по-често или да си говорите. Възможно е, все още да не мислите за някакви отношения с него/нея – просто гледате и се опитвате да разберете.
Този процес може да е взаимен, а може да не е. Възможно, обекта на наблюденията ви дори да не се досеща, че към него е устремен вашия настойчив поглед и не се интересува от вас изобщо. А е възможно, той сам също да започне да ви обръща внимание: «Защо изведнъж започна така да ме гледа? Защо започнахме да се виждаме толкова често? Може би има нужда от нещо?» Между двама човека се създава някаква неуловима връзка – дори не нишка, а паяжинка.
Колко продължава този процес на съзерцаване, никой не може да предположи. Понякога това продължава няколко дни, а понякога няколко години. И в един прекрасен момент всичко се променя.
II. Стадий на симпатия
Завършвайки някакво откритие, човек често го описва като внезапно озарение, светкавица от светлина, при която всичко става ясно и очевидно. Като присветнала в нощта мълния, която проявява всички предмети и детайлите им.
Това е втория стадий на любовта, в многото значения на думата откритие. Дори първия етап да е продължил няколко месеца или години, настава момент на озарение, когато внезапно разбирате, че този човек не просто ви е интересен: вие го обичате, той ви е необходим, той ви привлича като силен магнит. В този момент на разбиране същността, сърцето започва да се отваря – в него се появява усещането на сладостна болка, то се стреми към любимия човек и не можете нито да мълчите за чувствата си, нито да ги скривате.
Вече не просто го наблюдавате – вие проявявате отношението си, опитвате се да го заинтересувате със себе си, да му се харесате, стремите се да му оказвате знаци на внимание, да направите нещо за него, да проявите чувствата си.
Той, без съмнение, изпитва определени приятни усещания – дори в този случай, когато преди никога не ви е харесвал или никога не ви е забелязвал. Любовта, която изливате върху човека, започва да променя живота ви. Той става по-щастлив, по-удачен, защото потока на любовта ви го обвива, инициира в него процеси на хармония. Почти неволно обръща внимание на това, кой я излъчва. Той се вглежда във вас, замисля се, какво го привлича към вас.
Но, как ще се отнесе към любовта ви, ще ви отговори ли? Прекрасно е, ако любовта има отговор, но не винаги е така. При всеки един случай, втория стадий на любовта не може да продължи дълго, защото прилича на тлеещ огън, който или загасва, или се разпалва. Ако огъня започва да напира навън, започва третия стадий на любовта.
III. Стадия разкриване на сърцето
Обикновено, това е най-щастливото време за влюбените. Любовта препълва човека, тя пламти, разкрива напълно сърцето му, изпълва всичките му мисли и постъпки, дава му енергия и вдъхновение, усещане за щастие. Именно през това време «порастват крила» и горят очите. Именно сега получава вдъхновение да се изразява с поетичен език – дори в тези случаи, когато никога преди не е писал стихове. Той е щастлив, просто, защото обича; и в това състояние дори не е важно, отговаря ли обекта с взаимност.
Случва се и така, че този, в когото е влюбен, не го смята за «подходящ обект», или го смята за далеко от идеала. Но за влюбения това не е много важно. На него му е необходимо общуване, скъп му е всеки поглед, всяка дума, всеки знак на внимание или благодарност. Той е щастлив просто да обича, просто да може да направи нещо за любимия и е важно само едно – да не го отхвърлят.
Случва се, обекта на любовта да е омъжен/женен и не може да отговори на чувствата. А се случва, той или тя също да е влюбен безответно в някой друг. Тогава понякога възниква близост на основа несподелена любов.
Ако любовта е взаимна, то щастието е безгранично. Понякога наричаме този период «меден месец», – когато сърцата на двамата са отворени и извират потоци от любов и нежност. Те забравят за всичко на света, струва им се, че са намерили своята половинка, че са се слели в едно, че се разбират без думи. Любовта ги препълва толкова много, че нямат нужда от думи за да я изразят.
Несъмнено, това е един от най-щастливите периоди в началния етап от развитието на любовта.
IV. Стадий на докосване
В четвъртия стадий настъпва период на отрезвяване, влюбените все още може да съхраняват страстта и нежността, но вече започват да гледат един на друг с други очи – много по-внимателни, отколкото през периода, когато са се запознавали един с друг. Това е стадий на проверка – най-сложния и отговорен период.
Вече достатъчно много знаят един за друг за изминалите три-четири години, но страстта постепенно изстива, пелената на безусловната влюбеност пада, розовите очила се смъкват от носа – и какво забелязва влюбената двойка? Че от миналия идеал е останала, възможно, само една черта, която някога е привличала – гласа, погледа или някакъв жест. И ако преди въображението услужливо е дорисувало картината на идеала, то сега погледа е трезвен. «А къде е всичко това, което ми харесваше преди толкова много?» – си мисли някой от любещите, а може и двамата едновременно. И «Ах, той е толкова решителен!» се превръща в «О, колко е брутален!», «Тя е толкова целеустремена» – в «Тя е просто егоистка, която не подбира средствата!», «Колко е нежен!» – в «Той е просто женчо!», «Толкова е ласкава!» във «Вечно налита с целувките си, дори пред приятелите!».
Струващите се преди трогателни особености израстват до размера на вселенски недостатъци. «Не седи както трябва, не говори както трябва, винаги отваря прозореца, когато ми е студено…».
Кога, и в какви случаи се случва това? Когато хората осъзнават, че партньора им не е идеален, а обикновен човек с всичките му недостатъци. И при това и двамата са позволили, страстите да задушат истинската любов. Страстта си отива, а любовта вече я няма, няма я тази съставка, която позволява да превърне за очевидно трезвия поглед, недостатъците в простени особености. Ние често идеализираме обкръжаващите и им предявяваме завишени изисквания.
И бившите влюбени усещат пустота и разочарование; не търсят това, което може отново да ги сближи, а се стремят да се отдалечат, колкото се може по-далеко един от друг. Те са раздразнителни, гневят се, карат се, позволяват на сърцето си да се затвори. И понеже този стадий не може да продължи безкрайно, точно в този период между хората възниква вътрешен или външен разрив. Ако през третия стадий на любовта е сключен брак и още повече, са се родили деца, тогава разрива през четвъртия стадий е много драматичен. Или детето преживява несгодите на развода, или, ако брака се запазва заради децата – детето е принудено да расте в дом, където няма любов и грижа.
Но ако хората истински се обичат един друг, и ако през третия етап в развитието на любовта си, не са позволявали на страстта да надделява над любовта, четвъртия стадий става за тях истинско изпитание на чувствата, нов етап на сближение, търсене точки на съприкосновение. Това изисква търпение и внимателно отношение един към друг. Необходимо е да се намерят точки на съприкосновение на всички нива – духовно, интелектуално, социално-битово, психологическо, социално, емоционално и физическо. Най-добрия е този вариант, когато точките на съприкосновение, дават на всеки вектор, стимули за развитие един за друг.
Възможно е, поглеждайки един на друг с нов поглед, влюбените да открият в себе си незабелязани преди черти – търпимост, великодушие, самоотверженост, умение да търпят и прощават, да проявят хумора си в тежки ситуации, да отстъпят в спора, да въодушевят в труден момент, да успокоят в момент на гняв. Могат да открият, че не си приличат в това, което преди им се е струвало, че ги сближава, а са удивително единодушни в неща, за което не са подозирали.
Ако през четвъртия стадий на любовта, той и тя са намерили много точки на съприкосновение, общи възгледи и цели, и ако любовта им, преминавайки през етапа на проверката, е останала, както преди силна, могат да мислят за съвместно бъдеще. Едва след четвъртия стадий, любещите се могат да създадат семейство.
V. Стадий на творене
Понякога този стадий наричат пролет или «второ дишане» на любовта. На този стадий, когато хората са разбрали, че могат и са длъжни, както се казва, «да плуват в една лодка», любовта в тях започва да расте с нова сила.
Само, ако на третия стадий от любовта огъня ѝ е горял толкова силно, че е пречел на виждането наоколо и е можел да изгори, то на стадия творене, той се разпалва постепенно и дава повече равномерна топлина, отколкото горещина. Сърцата на влюбените все повече и повече започват да се отварят и да се изпълват с душевна топлина. Те се откриват отново един за друг, могат по-нов начин да видят света, в който не се движат паралелно един на друг, а заедно. От този момент, сърцата им никога не се затварят.
Сега са готови да създадат семейство и да споделят любовта си с другите: например, да поканят при себе си други души, които да станат техни деца.
Любовта им става градина, в която цъфтят прекрасни цветя и вече са готови да се грижат за всяко едно от тези цветя. Вече са пълни с дълбоко взаимно разбиране, и затова трудностите по грижата и възпитанието на децата, стават лесно преодолими. Детето израства в атмосфера на любов, топлина и взаимна подкрепа в родителите. Дори да са стигнали до пети стадий на любовта, опасност от раздяла все още съществува. Но дори това да се случи изведнъж, ще се постараят да запазят един към друг топли отношения и никога няма да престанат да се грижат за децата си.
VI. Стадий на самопожертване
Хората достигнали до шестия стадий на любовта, почти са постигнали съвършенството в тези отношения. «Почти» – защото тези отношения могат да се нарекат „зората преди разсъмване“. След като бъде преминат шестия стадий, човек може вече да срещне своята истинска «втора половинка», своята идеална любов от духовното семейство.
Този стадий наричат още «липса на мотиви». Ако започнете да говорите, че обичате някого, защото е «красива и добра» или «успешна в кариерата и идеална в леглото», или «той е богат и изглежда по-добре от всички на плажа», «вози децата на училище и ми сервира кафе в леглото», то или не умеете да изразите чувствата си, или просто не обичате този човек. Ако казвате, че ще обичате един човек, ако прави нещо за вас, или мисли по определен начин, или живее по определен начин, гледа по определен начин, или подарява някои неща, то както и да танцува пред вас, вие не го обичате.
Любовта няма нужда от никакви мотиви, от никакви основания, от никакви доказателства. Любовта е такава енергия, която се излъчва от човека с едно единствено желание – да носи радост и щастие на своя любим. И тук, на стадия самопожертване, човека обича някого, без всякакви мотиви.
Тук наистина любовта «дълго търпи, милосърдна е, не завижда, не се гордее, не търси своето, не се дразни, не мисли зло…; всичко покрива, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко понася».
Тук сте готови да пожертвате за любимия всичко, дори живота си – и понякога действително се налага. Съдбата често ни подлага на изпитания; и на определен етап на влюбените им се налага да ги преминават. На шестия стадии това може да бъде най-суровата и безкомпромисна проверка.
Понякога това може да е тежка болест, която ще изиска от нея/него цялата преданост и търпение. Понякога се налага дори да пожертвате отношенията с любимия човек. Например, тогава, когато човека не е вашата втора половинка, и може изведнъж да загуби интерес към вас и да отиде при друг човек. Готови ли сте да продължите да го обичате при всички случаи, без всякакви мотиви или ще започнете да го ненавиждате?
Понякога пламва силна любов между мъж и жена, единия от които е семеен и възпитава малки деца. Ако любимия започне да настоява, партньора му да се разведе незабавно за да остане само с него, то създава непоносимо сложна за него ситуация. Ако успее да постигне целта си, отношенията им, рано или късно, ще се разрушат. Ако любовта му е достатъчна да приеме ситуацията такава, каквато е, ще стане това самопожертване, който го води към стадия на съвършенството.
Но на шестия етап се разрушава окончателно всичко, което е било създадено изкуствено и остава само любовта. Ако преминавате през такъв стадий, през следващия си живот ще срещнете втората си половинка, с която ще сте винаги и никога няма да се разделите.
VII. Стадий на хармонията
На този стадий сърцата на двама човека се съединяват дотолкова, че между тях няма никакви различия. Те се намират в единна енерго-информационна матрица, разбират мислите си един друг, усещат се един друг на разстояние, стремят се към едно и също. Потока на любовта подобно на непресъхващ водопад, се сипе около тях, хармонизирайки пространството и времето. Дори силната болка не е способна да наруши блаженството на любовта. Душите, достигнали до този стадий, не се разделят никога, дори след смъртта. И ако някой умре по-рано, другия го чака, за да се срещнат отново в следващия живот.
Обикновено, тези, които успеят да преминат през всичките седем стадия на любовта, достигат много бързо до духовно съвършенство и се завръщат обратно в Бога.
Между стадиите в развитието на любовта, не съществуват ясно различими граници. Те могат плавно да преминават от един в друг, а могат като взрив да се проявяват едновременно. Могат да протичат по различен начин при хората с разно ниво на съзнание.
С преминаването на стадиите, мъжа и жената влизат в един или друг съюз. Между думите «съюз» и «семейство» има известна разлика, както има разлика между понятията «семейство» и «брак». Но независимо от всичко, съюза, в който встъпват мъжа и жената, в обществото обикновено се нарича брак.
Превод: Йосиф Йоргов

http://izzhizni.ru/blog/nasha_polovinka_v_dukhovnom_mire_sem_stadij_ljubvi/2015-08-17-8492

Вашият коментар Отказ