Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6172355
Users Today : 378
This Month : 21563
This Year : 202880
Views Today : 3055
Who's Online : 12
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Истинската природа на любовта към себе си

Истинската природа на любовта към себе си
Ан Алберс

Когато бях на двадесет, си мислех, че се обичам. Гордо държах главата си. Бях умна – качество, което се ценеше в детството. Имах добра работа – още едно стъпало от „успеха“ в моя актив. Определях своята ценност по обкръжението, докато истината не почука на сърцето ми и не разбрах, че, по дяволите, нямам представа, коя съм. Излишно е да казвам, че с напредването в живота, вътрешната светлина започва да се проявява и да ме води към разбирането, коя съм в действителност, а не какво са ми внушавали другите, и живота ми се разпадна. Това бе необходимо. Това бе човекът, който съм създала, за да ме приемат и обичат. Това не бях аз.
Процесът обучение на любов към себе си, ме изведе далеч от рамките на моята обусловеност. Както и повечето от нас, се бях научила на условна любов към себе си. Моите родители ме обичаха и бях наясно, но културата като цяло, излъчваше много силни неизказани послания. Обичаха ме, когато правех нещо „правилно“ (според някой друг). Бях мила, когато изглеждах „правилно“. Обичаха ме, когато бях умна, красива, добра, печелех добре на престижна работа. Обичаха ме, когато правех това, което искаха другите. Обичаха ме, когато се грижех за тях. Бях мила, когато се усмихвах, дори да се чувствам зле. Списъкът с неизказани, но демонстрирани критерии е безкраен. Същността е, че се смятах за любима, когато бях такава, каквато са ме научили, каквато са ме програмирали.
Разбира се, когато започнах, да съм истинското себе си, в първия момент усетих, че мога да дишам свободно, а в следващия – изпитах ужасна вина. Коя съм аз, че си позволявам да съм щастлива, след като другите са недоволни от мен? Кого трябва да моля за живота, който обичам, след като другите не го одобряват? Коя съм, за да съм себе си, ако не се интересувам, какво искат другите, не изглеждам, както го искат или не правя кариера, която другите смятат за приемлива? Коя съм аз?
Вече съм наясно, коя съм. Не по-малко от АЗ СЪМ. Ти също. Ние сме светлината и любовта, които създават вселени, притежаващи опит в тела и личности, на които е дадена сила, да създават всичко, което пожелаят, и ако си го позволим. Вътрешната сила, която ни подбужда, да избираме радостта, е Източникът. Вътрешната сила, която ни подбужда, да живеем според призванието си, е Източникът. Силата, която ни подбужда, да се стремим към това, което ни се струва добро и да се отдалечаваме от това, което го няма – не е нещо друго, освен Бог, живеещ вътре и чрез нас.
Обичайте тази светлина, проявявайки добрина към себе си и приемайки се, независимо от всичко, допускайте я във всички области на живота си. Напредвайте и ще усетите Бога. Помислете, колко ви е хубаво, и ще усетите божествеността. Слушайте чувствата си и ще доловите, че Източникът на живота ви слуша като отговор. Следвайте сърцето си и ще изиграете ролята си. Говорете думите като мед и ще привлечете повече пари! Ангелите обичат да римуват в главата ми.
Сериозно, колкото сте по-добри към себе си, толкова сте по-добри към божественото. Колкото по-нежно се отнасяте към себе си, толкова повече признавате вътрешното си добро. Колкото повече комплименти си правите и се поздравявате, а не се критикувате, толкова повече си позволявате, да се разширявате. Може да сте в най-безумното, тежко, немислимо и непоносимо време, но малка самолюбива мисъл може да промени всичко.
Приемането на себе си е ключът на любовта към себе си.
Бог дал на Моисей името „АЗ СЪМ ТОЗИ, КОЙТО СЪМ“. Ти си такъв, какъвто си. Изберете, да се обичате, все едно обичате дете или приятел, в каквото и състояние да сте. Ако се ядосвате, сте този, който сте в момента. Приемете и обичайте тази малка сърдита ваша част, стремяща се към повече доброта и по-добър живот. Вежливо поговорете със самия себе си и се успокойте, а след това, изберете по-добри мисли. Ако ви е тъжно, сте такъв, какъвто сте за момента. Приемете го и се устремете към устойчив комфорт. Ако сте безумно щастливи, но всички наоколо се опасяват за благополучието ви, можете да сте добър, нежен, и разбира се, да не защитавате, но сте такъв, какъвто сте. Имайте предвид.
Самолюбието няма нищо общо с усещането, да се по-добър от другите. Тази потребност се поражда от неувереност и чувството за откъсване от Единното, което е вътре във всички нас.
Самолюбието няма нищо общо с „обичане“ на всичко в себе си. Това се отнася за предпочитанията. Любовта е приемане и знанието, че всичко си има цел.
Самолюбието, разбира се, може да се демонстрира с действия, но работата не е в действията, а в абсолютното почитане на вътрешната божественост.
Самолюбието е решение, което вземате, да се приемате такъв, какъвто сте, да признаете божествената си светлина и да се отнасяте съответно.
Една-единствена самолюбива мисъл или действие, произлизаща от истинска любовна вибрация, може да насочи живота ви към нов, по-добър курс. Мислете, че да не сте добри към себе си, е като да плавате срещу течението на огромен любовен поток, който опитва да ви отнесе към всичко, което искате. Това изисква работа. Това е уморително и противоречи на вселенското разширение.
В момента, когато мислите добра мисъл, се грижите за себе си, макар и незначително, отглеждате се, успокоявате се, признавате се и обичате вътрешната си светлина… и започвате да се обръщате по течението. Тогава нещата се получават бързо.
Преди няколко седмици бях разстроена и не исках да го преживявам, затова, започнах да се изривам. Интересно. Добро ръководство. Казах си, че образа ми харесва, защото ми показва, че в мен възниква чувство. Осъзнах и приех разочарованието си, а след това, затворих очи и приветствах обрива в моя свят. Представих си се чиста светлина. Тази светлина ми хареса и си представих, обрива да се разтваря в нея, понеже си е свършил работата. Успях бързо да настроя мислите си за благословия на всичко наоколо. Обрива изчезна за час.
За да се научиш, да се обичаш, не са нужни години. За да се избавиш от старите вредни навици, е необходимо само добро желание. Самолюбието не винаги е топло. Просто е избор, да признаете, кой сте в действителност и да се отнасяте към себе си, по съответния начин.
Ето няколко съвета, които могат да помогнат, да практикувате истинска любов към себе си:
1. Откажете се от сравненията и се отъждествявайте с истинската си същност.
Истинската любов към себе си е между вас и вас. Няма нищо общо с усещането, че сте по- и най-добър, умен, просветен или нещо друго в повече, от другите. Това е свързано само с любовта към светлината във вас, независимо, дали ви е тъжно или неловко. Светлината съществува, независимо от всичко и е достойна за любовта ви, независимо, как се „измервате“ или „сравнявате“.
Често си казвате: „Не е важно, какво правят другите. Няма значение, дали отговарям на чуждите очаквания или дори на своите собствени. Не съм в по-малка степен светлината и любовта, създаваща вселени. Аз съм едно с любовта, която живее във всичко, във всички същества“.
Започнете да се отъждествявате с истинската си същност.
2. Превърнете самокритиката в комплименти.
Помислих, че е нелепо упражнение, когато ангелите ми казаха, да се хваля и поздравявам за всяка дреболия, която може да съм критикува през деня. Разбира се, това променя правилата на играта. Опитайте. Изследвайте се, превръщайки самокритиката в комплимент към себе си. Помолете ангелите си за помощ.
Самокритика: толкова съм непохватна! Спънах се пред целия клас!
Самокомплимент: великолепно! Били сте във вибрации, които ви подкрепят. Не сте пострадали! И забележете идеалното време! (Правдива история – спънах се, когато предложих, да изкажат най-лошите критични забележки и се приземих пред жената, която вдигна ръка, за да каже, колко е непохватна! Целият клас се прививаше от смях, когато демонстрирах, че можете да се обичате – съгласувано или не!)
Самокритика: О не! Забравих да ида при някого!
Самокомплимент: Добра работа! Правили сте това, което ви е по сърце, затова, би трябвало, да има по-подходящо време за разговор. Отлична работа, доверявайки на своето ръководство и на идеалното вселенско време!“
Самокритика: Просто не мога, да се блокирам.
Самокомплимент: нима не е забележително, колко неща обичаме да правим? Нима не е прекрасно, че можете да помагате на хората и искате толкова много, да направите през живота си? Нима не е прекрасно, че не се уморяваш, когато си щастлив?
Най-вероятно, от време на време, с това упражнение да се чувствате доста глупаво, но то може да прави чудеса, ако е искрено.
Правим го на някои мои занимания. Една жена, която имаше проблеми с отслабването, ненавиждаше своите бедра. Започна да ги цени за силата им, докато е била бременна. В действителност, ги хвали цяла седмица за силата им. Не е правила нищо друго, освен да промени отношението си, следващата седмица дойде отслабнала с пет фунта.
Друга жена продължаваше да се упреква, че не намира работа. Премина на поздравления за създаване на красиво семейство и живот, в който не трябва да работи. Превръщайки самокритиката в комплимент, разбрала, че не се нуждае от работа – в действителност, е искала да се занимава с творчество. Бе щастлива. Цялото семейство бе щастливо. Малка промяна в отношението към себе си с голяма промяна в любовта към себе си, която промени целия живот.
Още една дама се терзаеше с чувство за вина, че иска вила. Смяташе го за прекалено. Започна да си повтаря, че я заслужава, похвали се за големите мечти и е дала възможност на Бога, да мечтае чрез нея. Средства за вила се появиха след шест месеца и стана прекрасно място за семейни сбирки.
Самолюбието може да изглежда лекомислено, но променя правилата на живота.
3. Признавайте добрината си всяка нощ (и денем!)
Всяка нощ, преди да заспите, си признайте всичко добро, което сте направили през деня – всички прояви на добрина, постижения, които ви харесват и времена, когато сте избирали радост, покой или нещо по-високо.
Можем, да се съсредоточим много лесно върху това, което не е наред, какво бихме направили по-добре, но много рядко си признаваме, какво сме направили добре. Възможно е, когато измиете съдовете, да оцените блясъка им. Възможно е, да сте се усмихнали на някого. Възможно е, да сте пропуснали някого в задръстването, но е възможно, да бързате и да не давате предимство. Възможно е, да сте говорили истината. Възможно е, да сте направили промени, за да почетете светлината и вътрешното си ръководство. Възможно е, да сте прочели нещо вдъхновяващо. Възможно е, да изпълнявате това упражнение и точно сега, признавайки своята добрина…
Намерете време, за да почетете и признаете моментите с любов и обучение, независимо, колко са значителни.
След като го направите навик преди заспиване, започнете да забелязвате любещи думи, мисли или постъпки, и да ги признавате през деня.
Лесно е да сте строги към себе си. Повечето от нас сме специалисти в това. Но когато започнем, да признаваме добрината, истината, красотата и реалността на светлината, която живее в нас, ставаме по-добри, по-меки и състрадателни към себе си и другите. Чувстваме се добре и усещаме Бога, а в такова високо настроение, всичко е леко, доброжелателно и доставя удоволствие.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/wall227156755?own=1&w=wall227156755_72554

One Response to Истинската природа на любовта към себе си

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

17 − 12 =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: