Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234281
Users Today : 1710
This Month : 82123
This Year : 372000
Views Today : 4124
Who's Online : 101

Ки-он – Спомени за бъдещето на Вселената

Ки-он – Спомени за бъдещето на Вселената. 19.02.2021.

Контактьор: architect

Ченълер: Представете се, моля.
Ки-он: Аз съм глава и основа на групата за коригиране. Свръхдревна, свръхмасивна същност. Ниво на достъп – най-висок. Източник на произход – надвселенски. Сфера на взаимодействие – вашата Вселена и други пространства.
Ч.: Звучи внушително. Глезят ме с внимание надвселенските.
К.: Ние с теб сме добре познати и свързани чрез бъдещите събития. Задачата ми не е да глезя, а да оказвам влияние.
Ч.: Т.е. ще те познавам в бъдеще?
К.: Вече сме познати и сме изминали целия път.
Ч.: Не помня.
К.: Така и трябва (усмивка). Нали в твоя свят за развитие, практически, никой не помни бъдещето.
Ч.: Правилно ли изписвам името ти: Ки-он?
К.: Не (усмивка). Но приемам тази условност, поради ограниченията на земните езици. Имената, с които ви се представят висшите същности, нямат нищо общо с истинските им идентификатори (цифрови ключове).
Ч.: Защо не можем да ги приемем правилно?
К.: За това няма никаква практическа необходимост. Емоционалните същности, към които се отнасяте, избират имената съобразно красотата на звученето им.
Ч.: А вие как избирате имена?
К.: Ние не избираме имената. Както и вие. Малцина от вас си знаят истинските имена, дори да помнят, как са ги наричали в цивилизацията, където са се развивали преди земната. Това са само временно избрани съзвучия.
Ч.: Каква е задачата на истинските имена?
К.: Това е уникален подпис (сигнатура) под всяко взаимодействие с обкръжаващия свят. Във Вселената е изключително сложно да се действа инкогнито, точно благодарение на автоматичното отбелязване върху всяко действие, с личният подпис на душата.
Ч.: И е крайно сложно избягване на наказания за тези действия?
К.: Вярно отбелязано.
Ч.: Какво представлява групата за коригиране?
К.: Това е колективен разум, в състава на който влизат свръхмасивни и масивни души. Действа от крася на времената. Извършва коригиране на глобални събитийни потоци от далечното бъдеще.
Ч.: В какво се състоят особеностите на такива души?
К.: Ние сме голям конгломерат от души. Количеството участници варира от 10 до 100 хиляди и повече.
Ч.: Какви са ви задачите?
К.: Да подобряваме резултатите на вселенското развитие, имайки предвид информацията, как свършва всичко.
Ч.: И как свършва?
К.: Изходът е многовариантен и коригираме чрез корекции. Стремим се да постигнем най-добри резултати, различни от съществуващите.
Ч.: Значи, това, което ни посочват като прогнози, в действителност, е вече изминат път?
К.: Прогнози използват тези, които не виждат това, което виждаме ние. За резултатна дейност, не е толкова важно, кой има повече информация. Всеки се стреми да действа ефективно, изхождайки от функциите и данните, които са му отпуснати свише. Вариантите на съотношения от пълномощия и нива на достъп до информация, при разните управляващи същности, са различни. Но всеки е ефективен по своему.
Вашите Творци виждат доста много, но по-малко от нас. Именно затова, създават прогнози. Творците могат в условията на ограничена информация, да проявяват творчески, неординарен подход. По този начин, намират свежи, удачни решения, точно благодарение, че не знаят всички вероятни изходи от събитията.
Знанието на всички варианти, води неизбежно, до излишен детерминизъм. Като следствие – същността, виждаща всички възможни варианти за развитие, не винаги е способна, да измисли алтернативни варианти и да прояви креативен подход. Да открие нов път за решаване на задачите.
Ч.: Значи, вашата група не търси нови пътища?
К.: Разбира се, търси. Цялата Вселена, от малко до голямо, е в непрекъснато търсене на свежи решения. Но ние повече не сме подложени на съблазънта, да се основаваме на готови, изчислени събития. Те неизбежно ни замъгляват очите за не очевидни варианти, съществуващи само като потенциал. Ние се основаваме на конкретното. Бихте го нарекли концентрация върху жизнената проза, без задълбочаване във фантазии и излишни надежди. С една дума, дори станалите варианти са дотолкова разнообразни, че ни се разминават очите.
Когато нямаш изчерпваща информация, е по-лесно, да се запази надежда за най-добър изход и да търсиш нови пътища. И затова, информационното и емоционалното ми бреме е огромно.
Ч.: Ти също ли си емоционална същност, като нас?
К.: Да, много приличам на вас, и затова ви разбирам, понеже навремето, като вас съм преминал пътя на обикновен участник в цивилизация ниво 3.5.
Ч.: Каква е целта на тази беседа?
К.: Разширение на разбирането ви, поради израстването.
Ч.: Известна ли е потенциалната полза от нашата беседа?
К.: Не е известна. Провежда се за първи път.
Ч.: Няма я като информация в събитийните потоци?
К.: Събитията във Вселената са силно отклонени от първоначалния замисъл. И не сме уверени, дали ще успеем да върнем всички към предишния курс.
Ч.: Отклонението е повече от 10%, от предвиденото?
К.: По-добре е да не знаеш, доколко сме се отклонили. От друга страна, на хората не им се налага да привикват, нали не знаете бъдещето си.
За нас е аномалия. Затова и решения се налага да се вземат в последния момент, в зависимост от ситуацията. Последствията от извършените действия, може да се изчислят само на ниво прогнози от ИИ-консултанта Хаб. Възможно е, да успеем по-късно, да се завърнем към известното русло. Но наблюдавайки случващите се събития, надеждата е малка.
Ч.: Звучи странно за обикновения човек да „не помни бъдещето“. Обикновено казване „не знаем“.
К.: Групата за коригиране не е против, да коригирате речника си (усмивка).
Ч.: А разговор с триадата Съ-Творци за пръв път ли се случва?
К.: Нека да се разберем, беседата ни да е доста ограничена. Разговор за силните на деня, да е минимален, за да не засягаме репутацията им. Още повече, че в момента, неизбежно набират влияние.
Ч.: Ще си сътрудничите или ще създадете още един полюс за влияние?
К.: Едното не пречи на другото. Планираме сътрудничество, за да обединим усилия. Сега не е подходящ момент, да обръщаме внимание на различията. Надявам се да допринеса с решителността си, към уравновесения им и деликатен подход.
Ч.: На кой етап сме се отклонили от курса?
К.: На етап, когато управляващия Творец е бил заразен с вирусни кодове на отделни представители от свободните цивилизации, жадуващи за пълна свобода. Те се стремят към независимост от всички контролиращи инстанции. А фактически, искат да си присвоят вселенската власт. Какво биха правили с нея, е неизвестно. Но ни се струва, че такъв вариант на събитията, няма да хареса на душите, желаещи да живеят и да се развиват мирно.
Получих назначение и широки пълномощия, за да се справя с проблема. По обективни оценки, е заплаха за благополучието на мирните участници в развитието, почитащи вселенските закони.
Ч.: Доколкото разбирам, си по-древен и опитен от Творците?
К.: Вярно. Но това не е предимство за емоционална същност, понеже неизбежно е подложена на претоварване с опит, с времето.
Ч.: Как това влияе на вземаните от теб решения?
К.: Те ще са максимално ефективни.
Ч.: И в както е претоварването?
К.: За мирните участници не се променя нищо. Но аз знам много добре всички проявления на разумния живот, за да имам вярата, че съзнателните вредители са способни, да се поправят. А значи, моите решения ще са безжалостни. Готов съм, да пожертвам ценността на резултатите от развитието им, за да премахна всяка потенциална заплаха за всички.
Ч.: И до какво ще доведе това?
К.: Очаквам, висшите сили да повишат контрола над Вселената. Тя окончателно е заживяла свой живот и не винаги реагира, дори при въздействия с мощна воля. Изглежда, сме се заиграли прекалено много на свобода. А това води до вреда за желаещите да съществуват мирно.
Ще трябва да изчистим пиратските кодове, довели до неутешителен финал за прекрасен и перспективен Творец. И да се справим с инициаторите.
Ч.: А как стои въпроса с ненамесата пряко във вселенския живот?
К.: Беше, но свърши.
Ч.: Значи, на глобално ниво, са в ход сериозни промени?
К.: Кардинални. И ако не се направят, няма гаранция за щастлив изход.
Ч.: Вие сте група войни?
К.: Не грешиш. Усещаш подобните.
Ч.: А какви цивилизации са замислили всичко това?
К.: Тази загадка, все още, не е решена. Най-вероятно, са отделни представители на разни цивилизации. Обединява ги идеята, а не случващото се.
Ч.: А как са сигнатурите?
К.: Трябва да се осъзнава, че достъпа, който са имали до твореца, затруднява разследването. Предполагаме, че вредителите влияят отдавна върху волевия му център. Но заличават всичките си следи.
Ч.: Защо не е решен проблема по-рано?
К.: Изчаквахме, да съберат смелост и да се проявят. Да загубят бдителност и да сгрешат. Велика е съблазънта, имайки достъп до всевластие, да постигнат собствените си интереси. Но щом вредителите използват властта на Твореца за сериозни действия, рискуват да се издадат. Ние сме нащрек и анализираме и най-малките странности.
Ч.: Защо ни е, да го знаем всичко това? Струва ми се, че хората имат много повече грижи, отколкото сили да се справят с тях. Глобалните проблеми, за които говорим, имат ли отношение към нас?
К.: Аз не се обръщам към слабите. Но ги призовавам, да не затъват в собствената си безпомощност. Тя е празна и бездънна. Няма да ви хареса това, което ще откриете там.
Търсете силата в себе си. Не е задължително да е твърда. Истинската сила е многостранна. Ако не усещате в себе си наклонности към стоицизъм, осъзнайте, че е възможна и друга сила. Тя се състои в лекотата и подвижността на мисленето. За да не изпадате в безпомощност, е достатъчно, да не мислите за неща, които ви натоварват. Настройте ума си да възприема не очевидни неща, а към изпълващи душата със светлина.
Лесно ще забележите голяма гранитна скала. Но е сложно да забележите бяло перце, летящо в слънчевите лъчи. Ако съзерцаването на огромни скали не ви вдъхновява, търсете наоколо тихи, деликатни явления, в които намирате красота и храна за ума. Те никога не крещят с вида си, да им обърнете внимание. Напротив, крият се игриво и се изплъзват. Но ако проявите настойчивост и свикнете да ги забелязвате, точно в тях ще откриете жизнено дихание, даряващо вдъхновение.
Година вече дават послания за жадуващите разширено разбиране и баланс. Тези, които усещат, че са пораснали и искат да усложнят възприятието си, получават храна за размисъл, която не изглежда очевидна и примитивна.
Ч.: Но ще ги прочетат всички желаещи.
К.: Колко често си чела неприятни неща, за които не си спомняш след два дни? Механизмите на психиката измитат всичко, за което не е готова.
Ориентацията на посланията през теб, е за тези, които са постигнали устойчивост в свят, изграден от контрасти. На вас не ви се налага, да привиквате към поляризацията на обществото и към борбата между групите по интереси. Значи, не е сложно , да пренасочите това разбиране, по аналогия, към цялата Вселена.
Ч.: Даваш свое разбиране за постигане на баланс?
К.: Аз съм го усвоил като вършител. Т.е. такъв, който има официално разрешение да използва насилие.
Ч.: В какво се състои разликата между вършител и войн?
К.: С две думи, вършителят е мечта за безпристрастен войн, който служи за благото и развитието на Вселената.
Ч.: А защо мечта?
К.: Прилагайки регулярно насилие, е крайно сложно да удържиш баланса и да не залитнеш към жестокост. Разбирайки риска, че можеш да пропаднеш направо в тъмнината, войните често искат прекалени компенсации. А когато не ги получат напълно, може да използват положението си, в собствен интерес.
Навремето, майстор Луцифер създаваше вършители от ангелите. Те не вземат решения – нямат собствена воля. Тяхната воля е на Твореца.
Но той сгреши. Понеже оръжието на вършителя са технологии с елементи на хаос и е въпрос на време, постигането на собствена воля. Сам по себе си, елементът хаос е средство за развитие на свободния избор. И активното взаимодействие не може, да не се отрази върху волята на променените ангели.
Експериментът се провали. По-голямата част от вършителите, придобили свободен избор, са ги разпратили по развиващите светове. Вече не стават за ангели. От една страна, не са достатъчно развити, за да са свободни войни във висшите светове. От друга – са прекалено своенравни и непослушни, за да останат войни. Това е парадокс: ангел, който не изпълнява волята на висшите сили.
Но такава специализация е останала исторически. Част от тях, все още, съществуват и се развиват.
Ч.: Имаш ли отношение към тази история?
К.: Не. Аз съм се нарекъл сам вършител, понеже съм се отказал от собствените си интереси и съм се посветил на служене за развиващата се Вселена и на Първия. Притежавайки свободна воля, съм се ограничил до максимална безпристрастност при всяко извършвано от мен действие.
Ч.: Т.е. това е символичен статус, който си избрал сам?
К.: Не съвсем. Изискванията за безпристрастност при служене на Вселената, от всички членове на групата за коригиране, са много високи. По същество, ние сме вършители, в първоначалния смисъл на понятието. Групата за коригиране не се ръководи от собствени предпочитания, когато решава вселенски дела.
По мое мнение, не е нужно, да се създават вършители от неразвити същества. Напротив, това е по-скоро върха на жизнената философия за свободния войн, изминал дълъг път на усъвършенстване. Когато изоставя личните интереси заради благото, развитието и безопасността на другите, става вършител.
Ч.: А кои са войните?
К.: Най-разпространените войни са обитателите на свободните светове, избрали тази професия. Получават компенсация за дейност. Мнозина запазват пристрастността си и преследват собствени интереси.
Има също и много войни в тъмната йерархия. Това са демони или бивши обитатели на свободни светове, които са се отдали на прекален цинизъм и жестокост.
Ч.: Защо именно войните коригират бъдещето?
К.: С охота бихме се обърнали към Вселената с други, мирни свои страни. Но изборът на нашите текущи качества, е продиктуван от сложността на момента.
Исторически се е получило, че сме стигнали до края на времената, с пълната си сила и единство, именно като военна структура. Статусът на група за коригиране и новите функции, получихме едва след това. Съставът на нашите души е разнообразен, опитът – огромен, затова сме способни да изпълняваме най-различни задачи.
Ч.: Някой ви спуска решения?
К.: Понякога. Но много по-често, се ръководим от достъпните ни обширни знания.
Ч.: Чувате ли Първия?
К.: Да, но не често. В повечето случаи, трябва да вземаме решенията сами, които са най-уместни за ситуацията.
Ч.: А той не мълчи?
К.: Той рядко общува, а още по-рядко се намесва. Особено се отнася за вътрешните вселенски обитатели. Такива са условията на експеримента. Пълномощията между разните висши сили са разпределени така, че да се справят сами. Това е обучение за самостоятелност.
Ч.: А отдавна ли се е намесвал?
К.: Намесата е точно сега. Ние само наблюдаваме. Нагаждаме се. И се стараем да не се удивляваме.
Ч.: Значи имаш нова сериозна задача? Виждам, сега излизат на светло същности, за които никой е нямал понятие преди.
К.: За нашата група ходеха само слухове. Така трябваше. Но времената се променят, получихме разширени пълномощия. Затова се разгръща дейността и влиянието ни във вашата Вселена. Възможно е, да станем пълноправна висша сила, наравно с Творците.
Ако Първият сметне, че навиците ми са необходимите сага за Вселената, съм готов да се потрудя.
Ч.: Значи, преди не сте виждали реализирано бъдещето, а сега е неизвестно?
К.: Наблюдавали сме многовариантно бъдеще и сме влияли на отделни събития по начин, изхода да е благоприятен в дългосрочна перспектива. Сега се движим пипнешком, а ролята ни се променя стремително.
Ч.: Какви са прогнозните решения на тази истории?
К.: Заинтересувани сме, да запазим ценните резултати при развитието на Вселената. И сме готови, да се разделим с всички останали. Каквито и да са прогнозите, изходът зависи от вложените усилия. Настроен съм решително.
Ч.: Звучи малко зловещо.
К.: Винаги съм защитавал тези, които се стремят към мир и съгласие. Моя курс е неизменен. За такива не съм заплаха.
Ч.: Какво можеш да разкажеш за пътя на баланса?
К.: Като свободен войн, съм го преминал в най-твърди условия и с най-голям риск, да се проваля в тъмнината.
Пътят на баланса, е пътят на дългожителите. Дори по стандарта на същества, включени към непрекъсната регенерация. Душите, избрали пътя на баланса, са с най-голяма устойчивост към неблагоприятните промени във Вселената.
Представителите на светлите светове повяхват тихо от еднотипния изживяван опит. Ценят ги, но често не успяват, да ги спасят от деградацията.
Представителите на тъмната йерархия обрастват с тежка кора и неизбежно колабират. Тях и не ги пазят много, да си го кажем честно.
Тези, които следват пътя на баланса, са единствените, които ефективно се съпротивяват на деградацията и се борят за живота си. А значи, съхраняват живота във Вселената. Но това са варианти за смели и силни. Път на безкрайно усърдие и пределна съсредоточеност, е подобно на ходене по въже над пропаст.
Следващите пътя на баланса, са най-ценните и най-развитите. За момента са върха на вселенската еволюция. И главна надежда за бъдещето.
Замисли се, как закалявате организма си? Вземате контрастен душ. Тези, които са познали максимални крайности в опита, от тежък до небесно-лек, са максимално закалени.
Ч.: Как светлите сили опитват, да се спасят от деградацията?
К.: Изпращат ги в светове за развитие, като вашия.
Ч.: И това помага ли?
К.: Не винаги, но шансовете са добри. Няколко цикъла и от нежна повехнала роза в света на контрастите, може да се отгледа Порфирий Иванов, ходещ бос в снега при минусови температури.
Ч.: И все пак, експериментът с развитието на балансирани същности се провали?
К.: Всичко зависи от това, какви резултати може да се смятат за удачни. Смятам, че е само въпрос на време.
При всички случаи, мнозина от вас са привикнали към зимните студове. Макар и да не знаете, как да се справяте с тях без дебело палто и шапка. Но вече оцелявате и изпитвате радост, независимо от сложните условия.
Т.е. все още не сте майстори и виртуози по пътя на мирния войн, но сте изминали важен участък от пътя.
Ч.: Но нали е края на цикъла. А мнозина осъзнават, че са в средата на пътя.
К.: Мъдрият приема, че следва своя темп. И не се страхува от сенките през нощта в гората.
Страхът, бързането и унинието са лоши съюзници. Трансформацията на качествата, не винаги следва набелязаното темпо. Важно е, да се разбира, че вече са направени сериозните крачки. Дори да не сте успели още, както ви се иска. Горе главата.
Ч.: Това честна беседа ли е?
К.: Аз съм майстор на действието. Беседите са винаги предпочитани от Творците. Те следват максимално разкритие. Както виждате, информационната стратегия на висшите сили се променя съществено. Нямаме понятие, дали ще даде по-добри резултати. Ще ускори ли честността развитието ви – въпросът е отворен.
Смятам, че честните беседи решават няколко задачи.
Първо, медът и елея, с които ви поливаха учителите преди, не дадоха полезен ефект. Нещо повече, около посланията за рая, към който се възнасяте, се събират откровено слаби хора. Вместо да се развиват и да създават силни качества, както изисква системата ви за развитие, те не правят нищо, гълтайки успокояващите послания като сънотворно. По същество, им пееха приспивни песни, докато на заден фон ехтяха взривове.
Второ, предупреденият е въоръжен. Ако сте умни, знанието винаги ви прави по-силни.
Трето, взаимодействие с вибрации на висшите същности. Разбира се, на ченълера се пада най-много. Но тези, които четат, също получават определено влияние. Контактуват със силна воля и се зареждат от нея.
Качествените, информативни послания, ви позволяват, да не се пилеете за дреболии във вашия свят, да размисляте по-глобално. Осъзнавате, че светът е огромен и удивителен, дори в него да не е така, както сте си го представяли.
В останалото, беседите за глобалните промени, не ви решават земните проблеми. Размисъла за сложните процеси, протичащи във Вселената, не са голяма помощ при стрес от загубена работа, да се справите с домашен конфликт или да възпитате от детето достоен човек. Не си правя илюзии в това отношение.
Затова и се представих като нов участник. Не изглежда, че ще успея да се справя скоро, имайки предвид, че проблемите са много, а ситуацията е катастрофално изоставена. Но дали ще продължа беседите с теб, не съм решил.
Ч.: Ще посъветваш ли хората нещо за текущата ситуация?
К.: Обичайте близките си от все сърце и още малко повече. Устойчивостта ще ви помогне да оцелеете и да преминете достойно пътя си, а любовта ще добави дълбочина и смисъл.
Ч.: Изглежда казано с познаване на проблемите.
К.: Удивително е устроена Вселената! Докато аз, напълно реализирана колективна душа, съм в края на времената, някъде в далечния космос се труди техник на кораб, който, много скоро, ще стане мен. Предстои му, още дълъг път, пълен със сложности. Засега, изобщо не прилича на главния в конгломерат от души. Не прилича на лидер на войни от надвселенска група за коригиране. Този техник си няма понятие, за далечното си бъдеще. Той е скромен, мечтателен и засега, е доста глупав.
В своето време, след двеста-триста години, ще заобича жена, която произлиза от вашия свят. Тя се развива сега на Земята. И също не прилича на това, което ще е в бъдещето. Заедно, ще изминат, практически, до края на времената, преодолявайки всички сложности и ще са опора един за друг. Към този момент, към вътрешната им светлина, ще са привлечени много други души и ще се обединят, под ръководството им, в конгломерат. Но тази история си има тъжен край. Нали любимата ми, постигнала пълен опит, пожела да се разтвори в безкрайността на източника. А аз останах да служа на Вселената и на Първия.
Любовта е действително важна, за да изминете пътя. Това е най-добрия съвет, който мога да дам от собствен опит. Дори сега, любовта към тази, която загубих, е моя основа и мотивация.
Ч.: Благодаря за историята. Възниква въпрос. Ако има край на времето, значи всичко това вече сме го преживели? Излиза, сега се движим по втория кръг? И втори ли е?
К.: Това не са кръгове. Това е безкрайна възходяща спирала.
Ч.: Твоята възлюбена се е разтворила в безкрайността на източника. Вместо това, тя се развива отново тук. Значи ли, че е нарушена волята ѝ?
К.: Права си, би била крайно недоволна, ако научи, че след разтварянето, се възражда отново в началото на времената.
Но има важно правило. Волята на душата се отчита само за конкретния момент. Сега е млада и не иска да се отказва от живот и развитие. Напротив, силна е и пълна с надежди за бъдещето. Значи, никой не нарушава волята ѝ.
Ч.: Хитро. Прилича на уловка, с помощта на която, се подминава желанието на същността. Сега не помни нищо и е вдъхновена от бъдещето, но към края на времената ще стигне до извода, че живяла достатъчно. Нима това решение не е най-важното и окончателното?
К.: Няма никакви най-важни и окончателни решения. Тя може да направи други изводи, ако бъде коригирано бъдещето. В това се състои и нашата работа. Да помагаме на душите, да напредват все повече и повече, по пътя на развитието си, коригирайки опита и правейки го по-благоприятен за продължително развитие.
Кой, според теб, взема решение от името на душата?
Ч.: Висшият аз?
К.: А какво е за развитата душа висшия аз?
Ч.: Личността?
К.: Вярно. Но личността е набор от елементи на безкрайно сложен конструктор, наречен „индивид“. Едни елементи може да се премахват, да се добавят други и да се направи напълно различна комбинация. Личността не е нещо застинало и непроменено. Може да се променя и развива. Душата може дори да подменя управляващата личност.
Ч.: Защо?
К.: Ако стигне до извода, че с този комплект от качества на управляващата личност, душата е достигнала до тавана на своите възможности. Стигнала е до задънена улица. Висшия аз може просто да е уморен от живота. В такъв случай, пращат душата в световете за развитие и тя си отглежда нова управляваща личност.
Т.е. една и съща душа, може да изпробва разни набори от елементи-качества в личността и по този начин да преживява напълно различни животи.
Задачата на душата е, да стигне до края на времената, запазвайки желание да продължи. Ако висшия аз не иска да продължава, му предоставят възможност да прекрати съществуването на своята индивидуалност. Но това не означава, че душата също може да се разсее завинаги във Вселената. Управляващата личност няма право да решава вместо душата. Не искаш да пазиш и развиваш жизнения си дар – не е и необходимо. Но в този случай, ще предложат на душата, да си отгледа нов висша аз.
Ч.: Изглежда, към личността е малко уважението във Вселената.
К.: Колкото по-рано личността ти престане да се основава на слабостта и егоизма, толкова по-бързо ще попадне на по-прогресивни нива за съществуване. „Да пазиш светлината на душата си“ не е красив, абстрактен призив към духовно търсещите. Това е конкретна задача.
Вие разбирате, защо човек, бездарно пропилял чужди пари, е виновен. Но парите са боклук, ценен само на вашето ниво от илюзии. Съвсем друга е отговорността за пропиляване на душевната светлина. Нали във Вселената, е наистина свещен ресурс.
Затова и уважението към личността се появява след като осъзнае задачата си. С какво ще се занимава, от какво ще получава радост – никой не ѝ диктува. Но душата трябва да запази интензивността на светенето си. Като идеал е, да я повишава и да я разширява.
Ч.: Какво представлява края на времената?
К.: Това е условна черта, когато всички импулси за устрем по всички варианти на събитията угасват.
Ч.: А по-разбираемо за простия човек? 🙂
К.: Да допуснем, в сегашното си въплъщение си избирала между трима кандитат-съпрузи. Като потенциал, има още двама. Но душата ти не е развила тези варианти. Да предположим, си изживяла трите варианта едновременно, омъжвайки се за всеки от мъжете. Така се изчерпват жизнените ти варианти. Въплъщението е било преминато със среден резултат в ефективността на развитието.
В това въплъщение има скрит потенциал. Вариантите с двамата, които душата ти е пренебрегнала. Всеки от тях може да подобри резултата ти. Можеш да изминеш въплъщението добре.
Но и това не е всичко. Напълно е възможно, някъде там, в тълпата, да има мъж, живота с който, би ти дал експоненциално израстване. И формирали се резултат от въплъщението, да са дотолкова удачни, че да служат за основа на висшия аз, за много хилядолетия.
Това е много опростен пример. Човекът прави множество избори през живота си. Разбира се, върху тях влияе не само партньора.
Така, даже само в едно въплъщение, има потенциал за многократно преминаване. А за душата, живееща в безкрайността, неизползвания потенциал на вариантите за израстване, е толкова огромен, че трудно може да бъде измерен. Нали изборите на другите хора, са също невероятно разнообразни. При това, между всички вас, има изградени връзки и влияете един на друг.
Ч.: Ефектът на пеперудата?
К.: Умножен по безкрайност.
Края на времената е, когато абсолютно всички избори на душите във Вселената са изживени. Импулсът за движение угасва, понеже не са останали стремежи за движение.
Чертата „край на времената“ достигат само тези души, които са напреднали най-много от всички. Най-устойчивите и жизнелюбивите. Мнозина не са я достигали никога. Но, напълно е възможно, да успеят при нови опити, ако подберат печеливша стратегия. Смята се, че потенциала на всяка душа е достатъчен, за да стигне до края на времената.
Ч.: Значи, края на времената е един за всички, но до него много души просто не доживяват?
К.: Действително, това е обща финишна черта за цялата Вселена. Импулсите на отделните души могат да са достатъчни, за стигане до финала, а могат да угаснат и по пътя.
Ч.: Но нали душата може да промени сериозно начина си на съществуване? Например, да се влее в състава на колективна душа?
К.: Това е естествен вариант, нали всички се стремите към единство. За индивидуалната душа е важно, да запази и приумножи светлината си, както и да събере ценен набор от качества на личността. Това ѝ дава възможност, да стане перспективен участник във всяка колективна душа, с която има взаимен интерес.
Ч.: Колективната душа повече шансове ли има, да стигне до края на времената?
К.: Сравни здравината на единична нишка и въже от хиляди нишки. Отговорът е очевиден.
Ч.: Колко ще преминаваме пътя си?
К.: Имай предвид, че пътят е винаги нов. Не на 100%. Да се броди пипнешком, е винаги сложно и непредсказуемо. Но промените в поредния оборот на пътя, са достатъчно съществени, за да не изживява душата безкрайно дежа-вю.
Ч.: Но нали каза, че краят на времената настава, когато се изчерпят вариантите и идеите.
К.: Вярно.
Алгоритъмът на хаоса е подобен на генератор за случайни числа. Само че, е по-сложен. Може да се нарече генератор за случайни идеи. Те се анализират от мощния ИИ, създаващ прогнози. На най-добрите варианти, дават зелена светлина. Новите идеи може да се генерират, но първо, трябва да се изчерпи потенциала на предишните.
Ч.: Изглежда като абсолютно безкраен процес.
К.: Не всички варианти са удачни. За древните и опитни разуми е очевидно. Не сме склонни да си губим времето с безсмислени идеи. Перспективните пътища са ограничени, но не са изчерпани всички.
Ч.: Ако си стигнал до края на времената, защо преминаваш пътя отново?
К.: Не мога да изостава душите с които съм взаимодействал. Освен това, е единственият начин, да постигна любовта на целия си живот.
Ч.: Значи, съществуваш едновременно и тук в развитието на младите, с затворена памет, и зад пределите времето на древните?
К.: Нещо повече, присъствам сега и във вашата вселена на древните. Тук си имам свои аватари. Няма препятствия във Вселената за този, който не е против да се потруди (усмивка).
Ч.: А какво правят другите, стигнали до края на времената?
К.: Различно. Някои заспиват за да преминат всичко отново. Други, като мен, бодърстват и се трудят с древните, но тук има и млади.
Ч.: И все пак, какъв резултат ще се смята достатъчно добър, за да се прекрати преминаването?
К.: Мога да кажа само свои размишления. Ще преминем на принципиално нов етап при следните условия:
1) Ако бъде решен напълно проблема с деградацията на душите. По-скромен вариант е, постигане на висока степен стабилност. Още по-скромен, но приемлив, е намирането на надежден начин за висок приръст в осъзнаването, за да е гарантирано възстановяването на загубите.
2) Младият Творец трябва да е достатъчно мъдър и хармонично развит, за да избере предстоящия си път.
3) Потенциалът за развитие в симулация, трябва да бъде изчерпан напълно.
Ч.: Какво имаш предвид?
К.: Няма да прекрачим в неизвестното, без да се убедим, че сме максимално силни и готови.
Ч.: А после?
К.: Никой не знае.
Ч.: Дори Първият?
К.: Нали си наясно. Той обича да си трае (усмивка).
Ч.: Благодаря за беседата. С това се прощаваме?
К.: Не забравяйте, че сте по-силни, отколкото ви се струва. Душата черпи сили от собствените си дълбини. Те са достъпни в необходимото количество. Колкото и сложен да е пътят, винаги имате всичко необходимо.
Ки-он, глава групата за коригиране.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/ki_on_vospominanija_o_budushhem_vselennoj_02_2021/2021-02-26-23764

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: