Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235352
Users Today : 2781
This Month : 83194
This Year : 373071
Views Today : 10334
Who's Online : 47

Каин: Лабиринтът на илюзиите

Каин: Лабиринтът на илюзиите. Беседа 8

Контактьор: architect

Скъпи читатели, това е беседа с тъмен майстор – честна, неприятна, но по своему подбуждаща. Влизайки в това взаимодействие, бъдете бдителни. Направете осъзнат избор, необходимо ли вие такова общуване. Препоръчвам този ченълинг само на тези, които са настроени за сериозна вътрешна работа.
Каин: Здравей. Днес е моя ред да говоря. Питай.
Ченълер: Здравей, Каин. Не ми дава покой, бурната активност на читателите след последните ви послания. Това следствие от ваше влияние ли е?
К.: Да. Ние даваме интересна информация и въздействие по широк честотен диапазон. Не си струва, да се отнасяте лекомислено към общуването с нас.
Ч.: А как трябва да се отнасяме?
К.: Сега правим равносметка, поставяме оценка на успехите ви. Вашите учители са прекалено привързани към вас, за да са обективни. Затова се налага, ние да оценяваме безпристрастно трансформацията ви.
Ч.: Има такива, които реагират прекалено болезнено на вас. Казват, че вибрациите ви са прекалено ниски.
К.: В това е и смисълът на въздействието по максимално широк честотен диапазон. Всеки да възприема нещо свое.
За тези, които са работили добре над себе си, звучим стройно и мощно.
За тези, които не са се избавили от страха и отчаянието, звучим тревожно и страшно.
Не справилите се с отчуждението и гнева, разголваме желание, да вредят на себе си и обкръжаващите.
Гордите и надменни, започват да се пъчат с илюзорните си достойнства.
Меките и податливи се стремят, да се нагодят към гневните, опитвайки, да ги предразположат. По този начин, изкривяват собствената си същност, в нечия угода.
От приказливите се излива река от думи.
Мълчаливите се напрягат, търсейки измама.
Калкулатори и аналитици започват да изучават и систематизират.
Ловците игриво провокират гневните.
Да продължавам или всеки ще си направи своя извод? Не ни се иска това. Не го правим за развлечение.
Ч.: Т.е. провокирате с въздействията си, човек да прояви лошите си страни?
К.: Ние не проверяваме знанията за теоретичния материал. И не правим развлекателни беседи. Нима не сме били честни? Нали разкриваме своите намерения, обсъждайки направо нашето взаимодействие. Мнозина са го забелязали и са станали бдителни. Осъзнават, че трябва да подхождат разумно.
С хората дълго, подробно и деликатно са общували. Но на нас ни е необходимо, да разберем, какво сте усвоили, какво сте приели в мисленето си. При работилите над себе си, реакциите им са напълно спокойни. Те размислят и правят рационални изводи. Невъзможно е, да се оцени по друг начин, истинската трансформация – само чрез напор на жизнен ресурс по слабите места. Ако не са останали такива слаби места, ние звучим като стройна симфония. Дори аз.
Ч.: Т.е. същността на въздействието е, да се налее повече и да се наблюдава, къде ще протече?
К.: Не е толкова просто, но долавяш същността. По време на взаимодействие, в човека навлиза неутрален поток ежедневен хранителен ресурс за душата. Но благодарение на моите умения, се усилва в хора с деструктивни реакции. Той осветява недовършеното. А при някои, протича бурно през слабите места.
Ч.: Това безопасно ли е за реагиращите болезнено?
К.: Това е просто стрес. Тестово натоварване. Всеки от вас, прави редовно с душата си и по-лоши неща. Можете да прочетете новините и ще получите приблизително същите разрушения.
Ч.: Искаш да кажеш, че едно и също въздействие се възприема от всеки различно, в зависимост от останалите в него изкривявания?
К.: Това се отнася до цялото ви възприятие. Само единици възприемат всичко безпристрастно, каквото е. Възприятието на останалите е изкривено. Те не взаимодействат с реални души, а с отраженията им в кривите огледала, с които са се обкръжили сами.
Що се отнася до нашите въздействия. Дори да кажа нещо провокационно, някой ще ми намигне и ще благодари. Ще си направи извода, че помагам да развие устойчивостта си. Другите ще реагират с разни гневни оттенъци и с обида.
Вашият единствен инструмент за взаимодействие с илюзорният свят, е възприятието. Може да бъде чисто, пречупващо и изкривяващо.
Чистото възприятие е резултат от продължителна еволюция на разума. За вас е недостъпно.
Твоето възприятие е пречупващо, скъпа моя. Почти си чиста, измита до блясък призма. Чрез теб протича свободно въздействието. И за устойчивостта на разума ти е безопасно. Затова и не се налага, да чупим кривите огледала на предубежденията. Но ако създадеш между нас криво огледало от собствената си изключителност, ще ти го разбия, без да се замисля. Ще е неприятно (усмивка).
При повечето хора, възприятието е силно изкривено. Това означава, че виждат само това, което искат да видят. Това е субективно, ирационално, но съмняващите се в реалността на възприемането си, са най-малко от всички.
При тези, които работят честно над себе си, възприятието е изкривено, но лабиринта се опростява и всичко става по-очевидно. Те усещат вече, как е устроен света, как да работят с него, за да имат полза. Такива хора разрушават защитните си стени, тухла по тухла. Не се спирайте.
Ч.: Каква реакция очакваш от читателите?
К.: Всякаква. Което изплува от дълбините на душата, това ще е. Много неща са изплували вече. Наблюдавам внимателно. Вече получихме резултатите, изясняващи нашите задачи за следващото ви развитие. Но аз ви приканвам, да изследвате собствените си реакции. Само така, може да получите полза от нашето общуване.
Трансформацията на разума не е чиста риза за показ. Ако някой е успял да го прекъсне със сила, това е била само илюзия за трансформация. Мен не ме интересува, какво мислите за себе си. Облеклото при мнозина се разпадна, колкото и да ги предупреждават учителите за това.
За мен е важно само естеството ви в дълбочина. Него никой не може да ви го отнеме. То е ваше по право. Това, за което ви ценим и уважаваме.
Ч.: Ти вземаш ли решения за нашия преход?
К.: Аз сам, без изключения. Но ти знаеш, аз съм голям. Стигам за всички. Развитите тъмни учители, са оценявали винаги резултатите на напускащите от тримерните светове.
Ч.: Защо е така?
К.: Светлите не ви разбират достатъчно добре.
Ч.: Но нали сред нас има такива, които са избрали да следват светъл път? Защо ги оценяват тъмните?
К.: Откакто Адам и Ева опитаха от плода на познанието, никой не е останал чист.
Невинността е невъзможно да се върне. Тя или я има или не. Единственият начин, да си върнете невинността: е да изтриете всички резултати от трансформацията в душата си. Това няма да го направи никой вместо вас. Светлият път е само вашата илюзия за светъл път. Вие сте познали и и попили дълбоко и другото. Плодът на познанието е вече във вас. Вече може само да го трансформирате. Това ще ви направи по-развити, по-разбиращи. В крайна сметка, ще станете по дълбоки и прекрасни. Ще ви е достъпно чисто, не помътнено с илюзии и предубеждения възприятие. А това е наистина ценно постижение.
Ч.: Но нали има хора, които се стремят към светлината?
К.: А аз ще ги запитам, какво ги мотивира? Неприемане, отвращение, гордост, надменност, чувство за собствено превъзходство, илюзорно усещане за собствената чистота? Може да е страхът от тъмнината? Но защо? Нали подобното привлича подобно. От какво се страхува чистия? А как действат? Може би се борят с нечистите? Нито една светла емоции, нито един светъл инструмент. Само лабиринт от отраженията на стотици криви огледала.
Трябва честно да издирвате, какво се крие в дълбините ви. Там има много интересни и отрезвяващи неща. Които реагират болезнено срещу нас, на бял свят излизат потиснати чувства и мисли, над които трябва да се работи. Но ние не сме източници на тези преживявания. Ние само разголваме истината, опитваме да заобиколим кривите ви огледала. Но вие се съпротивлявате. Обърнете внимание на напрегнатите места, възникващи при взаимодействие с нас. Всичко, което усещате е ваше, не е наше. Изучавайте се внимателно и получете полза.
Има и такива, които спокойно размислят след беседа с нас. Те самите са наясно, че са постигнали определени положителни резултати. Но бъдете бдителни. Обърнете внимание, какво ви казва всяка ситуация, всяка фраза на случаен минувач. Извличайте полза от ежедневните събития. Радостно е, да се види, как мнозина наостриха уши и реагират ловко на взаимодействието със света (усмивка). Виждат обучаващи ситуации и се държат конструктивно.
Ч.: А към какво се стремят тези, които преминават? Как е правилно, да се нарече този път?
К.: Път към единството чрез любов и състрадание. Но съдържащ и познание. А познанието е болезнен процес. Но възнаграждаващ. Разкрива милиони нови прекрасни страни на душата.
Това е истинския път. В него няма разделение, няма неприемане, няма изтощаваща борба. Но допуска честен открит диалог, конструктивна опозиция, разлики в мненията. Това е важен елемент на разнообразието.
Ч.: Разкажи, моля, по-подробно за лабиринта на отраженията.
К.: Предназначен е да открие интересите на душата и да ги усили.
Ч.: А какво е местото на стресовите въздействия от тъмните учители?
К.: Всеки интерес се усилва. Даже, ако е стремеж, да живее в страх или желание да вреди на себе си или обкръжаващите.
Ч.: Искаш да кажеш, че подстрекават хората? Усилват слабостите им?
К.: Не така буквално. С хората не се прави нищо направо. Избора е винаги техен. Нали ключовия замисъл е подчертаване на тези илюзии, за да може човека да направи избор в полза на конструктивното развитие. Но лабиринтът на отраженията е изпълнен с необходимите фактори и събития за изучаване на опита, който е заинтересувал душата. Позволява ѝ да се насити по-бързо и да се откаже от вредните взаимодействия.
Понякога, човекът достига до ситуация, когато се отвращава от определено мислене и дейност. И това е също резултат от усилване на опита, който осигуряват тъмните учители. Има ситуации, когато човек достига дъното и отблъсквайки се, започва възход.
Ако не се усилва интензивността на преживяванията, душата може много въплъщения да пробва едно и също, без да си прави никакви конструктивни изводи. Да блуждае в лабиринта на отраженията, въртейки се в кръг.
Т.е. душата проявява доброволно интерес към определен опит, а светът, като услужлив сервитьор, ѝ поднася поръчаното блюдо. Но на чинията може да е всякаква гадост. За вкусовете не спорят. Откликвайки на интереса, светът предоставя опит. Ако на душата не ѝ харесва, ако рязко казва „не“, опитът се прекратява.
Ч.: А имали това кармични последствия?
К.: Това също е резултат от проявения интерес. Просто се променят ролите на душите. Ако се е заиграла на опасни игри, ако си навредил, бъди добър, премини докрай опита. Усети, какво е, да си на мястото на другите във взаимодействието.
Ч.: Представяш ли си, читателка каза, че Ки-он е по-глупав от Луцифер.
К.: Изчислителните мощности на всеки от нас, превишават милиони пъти възможностите на най-умния човек. Не сте способни да оцените нашите интелектуални способности.
Перифразирам фразата на читателката, за да е наясно с мислите си. „Чичо Луцифер ми харесва повече. Той е красив и умен. А чичо Ки-он – не ми харесва. Плаши ме. А защо точно, и на мен не ми е ясно.“
Виждам в човека потенциал за развитие, предполагащ продължителна трансформация. Ще трябва да поработим над незрелостта, над гордостта, над предвзетостта, над липсата на уважение. Човекът се пробудил, но лабиринтът на отраженията му е затрупан и противоречив. Блуждае от една ирационална реакция към друга. Но възприятието ѝ няма нищо общо с реалността.
Важно е, да осъзнава, че реакциите на човека при взаимодействие с учители, не са случайни. Лабиринтът на отраженията е създаден много хитро: осветява наличното във вас. Това, върху което трябва да се работи. Това означава, че глупавите забелязват чуждата глупост, гордите – чуждата гордост, гневните – чуждия гняв, слабите – чуждата слабост. Но в зависимост, доколко са отворени за света, доколко са смирени, доколко размислят спокойно за информацията, която получават в живота си или изплискват необуздани реакции. Споделят изводи с другите. По този начин, отново влизат във взаимодействие, вече помежду си, а тази вълна нараства, интензивността се повишава. Това води до прекалено разхищение на жизнен ресурс. А нали беседите ви не са насъщни, бих казал, че са безсмислени. А сега са и откровено вредни. Нали ви наблюдаваме внимателно, сега е времето, да се покажете. А какво виждаме? Хората пилеят ресурсите си, когато трябва да ги пазят и натрупват. Защо го правите?
Ч.: Получава се доста остра беседа.
К.: Нали вече реши да предупредиш всички в началото на посланието? Мислиш ли, че някой ще се съобрази с предупреждението ти?
Ч.: А как може да се реагира с полза, при някои болезнени теми?
К.: Не можете, да подминете истински необходими взаимодействия. Те просто ще ви препречат пътя и няма да ви пропуснат. В такива ситуации, трябва да се реагира. Обикновено е свързано с работата и близки хора.
А останалите „болезнени теми“ предлагам, да изследвате мълчаливо, как реагирате. Анализирайте себе си, това, което изплува от дълбините, търсете резерви за собственото развитие.
Преобладаващото мнозинство от човешките спорове, са битки на егото, от които всички губят. Разбира се, участниците правят някои субективни изводи. И някой дори се чувства победител. Но от гледна точка на развитието, еволюцията на разума ви, спорещия си вреди винаги. Нали изтощава жизнен ресурс в безполезни интензивни взаимодействия. При това, търси недостатъци в събеседника, а не в себе си. Това е безполезно. А на любителите да пилеят, никой няма да даде повече от минимума. Това означава, че чакрите ще са затворени, а обвивките ще са икономични – трето ниво. Тук, на Земята, учат хората, да не се пилеят напразно и да търсят гредата в собствените си очи.
Ч.: А казват, че в спора се ражда истината.
К.: В страстните ви спорове под нашите послания, основно се раждат условия за разгръщане на лабиринти от отражения. Влизате във взаимодействие с тези илюзии, които доброволно оживявате, поради несдържаност.
Но приветствам вашата смелост. Можете да не се стеснявате от мен. Обещавам, да бъда безпристрастен оценител на всеки ваш душевен порив.
Ч.: Подхожда ли съвета ти за мълчаливите. Нали има общителни хора?
К.: Отвиквайте да дрънкате. Речта е мощен инструмент за взаимодействие със света. Отнесете се с уважение и я ползвайте само, когато искате да изразите дълбок смисъл. Уверявам ви, ако сте основани на тези убеждения, няма да говорите много. Останалото препоръчвам, да пазите и влагате в развитието.
Ще ви опиша, как работи възприятието на дребнавия човек в лабиринта на илюзиите. Около пътя му, са щедро подредени капани за вниманието му – множество кошнички с ярки лентички. Бонбони няма и никога не е имало. А е възможно и на някаква гадост да попадне, ако е безгрижен. Но лентичките са шарени, появява се желание, да се порови в тях. А може от джобовете си да изпразни боклуците там. И приближава човека една кошница с боклук, към втора, към трета. Изучил ги е и ги е обсъдил с другите почитатели на лентичките. Така и си минава живота.
Ч.: Харесва ми чувството ти за хумор. Надявам се, да разреди малко сериозния разговор. Спомена за ирационалността на реакциите ни, че нямат нищо общо с реалността. А какво може изобщо да се нарече реалност?
К.: Цялата наша илюзорна Вселена, представлява връзките между душите, влизащи във взаимодействия помежду си. Реални души и връзките, които изграждат. Реалните показатели за еволюцията на Бога. Много реална е също вредата, която си причиняваме едни други.
Но с вредата ситуацията е сложна.
Ако същността вреди на себе си и другите, а еволюционните показатели при душите, следствие действията ѝ са неизменни или се влошават, тя си остава на етап ученичество.
Ако същността вреди на себе си и другите, но еволюционните показатели следствие действията ѝ се подобряват, поема по пътя на тъмния майстор.
Ако същността е постигнала устойчивост и не причинява вреда нито на себе си, нито на другите, но желае да изучи вредата като инструмент за ефективно развитие на душите, тя става балансиран майстор.
Ч.: Надявам се, че освен вреда, балансираните майстори се занимават и с други, по-приятни развиващи въздействия.
К.: Разбира се. Инструментите за развитието са изключително много. И всички са различни.
Ч.: А светлият учител?
К.: Не сте тук за такъв опит. Направо казано, светлият учител е този, който не познава това, което сте познали всички вие. Той може да ви обича, да ви пази и утешава. Но не развиват хората. Светлите учители са по-скоро образци за любов и безкористна помощ. Те не оценяват, не разделят и доверяват. Но както и сами разбирате, се различавате много от тях.
Ч.: А много ли са сред нас потенциалните тъмни майстори?
К.: Нито един. Никой не е дошъл с тази цел. Следователно, продължават трансформацията за постигане на баланс.
Ч.: Да? Струва ми се, че някои вредят доста, с вкус, с провокации. И смятат, че помагат и учат.
К.: Това е вреда без полза за еволюцията. Вреда, създаваща тежка карма и продължаваща развитието в трето измерение.
Вие сте тук, не за да се учите взаимно на това, което сте видели в своя лабиринт от криви огледала. В това няма истина, няма полза. Това е само преднамерена вреда.
Това, което можете да правите безопасно едни за други, е да си напомняте, да сте търпеливи и добри едни с други. Останалото трябва да се изучава прецизно. Знаете, скалпел в ръката, не прави човека хирург. Докато не се научите да го ползвате, само ще сте мъчители за другите.
Ч.: А какво представлява този баланс? Струва ми се, че хората разбират прекалено творчески този термин. Изискванията за прехода са високи според Съ-Творците. А думата „баланс“ може интуитивно да се разбира като 50/50. Понякога навредил, понякога помогнал. Откъде е тогава тази строгост?
К.: Опознаването на вредата не е същото като стремеж да вредиш. И съвсем не е същото като фактическото причиняване. Трябва да се изучат и усетят страданията, а след това, да се излезе от тях без ангажираност. Това е постигане на баланс – равновесие между дълбокото разбиране на живота и грижливото взаимодействие с другите души.
Докато човек причинява вреда на себе си или на другите, лабиринта на отраженията не бива да се премахва. А докато не е премахнат, е рано да се мисли за преход.
Затова, за постигане на необходимия баланс може да се мисли едва тогава, когато живота престане, да ви създава неприятности. Ако лабиринтът е премахнат и учителите са на разположение, директивно развитие се прилага рядко и точково. Състоянието на съзнанието е приповдигнато, усеща се запълненост и красота в живота. Бих го нарекъл, проблясъци на благоговение пред величието на творението. Тогава и възниква желание, да пазиш, да се грижиш и развиваш.
Ч.: Т.е. трябва да се опознае живота, запазвайки човещината си?
К.: Да. Уверено да следва мирен, честен, доброжелателен път. Но да вижда и разбира, какво се случва с другите хора. Тогава може да ги развивате, когато самите станете учители.
Отделно, трябва да кажа за милостивите, готови да дадат и последната си риза: трябва да пазите и себе си. С това трябва да се започне. Човекът дарява от изобилието си. А ако дава последното, това е също липса на баланс. Гледайте, да не останете при мен през новия цикъл. Ще ви уча да обичате Бога във вас.
Ч.: Архитектите ми казаха нещо специфично. Че древните души и някои представители на деструктивните цивилизации ще излязат със свои условия.
К.: Всички от читателите ти са дошли за нов живот. С цел да работят сериозно над себе си. А да се връщат там, откъдето са дошли, е безсмислено. Тези места не могат, да се нарекат подходящи за продължително развитие. Не сте се съгласили случайно за земната трансформация. Запазете последователността. Когато необходимите показатели за развитие бъдат постигнати, обезателно ще ви предложат най-добрия следващ вариант.
Ч.: Изглежда, в това отношение, хората имат друга информация.
К.: Множество криви огледала ги делят от истината. Забравата при въплъщение си прави лоши шеги с някои.
Ч.: А има ли на Земята такива, които са дошли за важна работа, а да се развиват не е нужно?
К.: Да. Тези, които не са забравяли. Агенти на влияние. Те не четат нашите послания. А всички, които четат, за мен са при еднакви условия.
Ч.: А защо архитектите споменаха за други условия?
К.: На някои сме предложили работа на пето и седмо ниво, защото са души с търсена специализация, която имат още преди въплъщението.
Ч.: Какви са общите условия?
К.: Нима Творците и учителите не са ги обсъждали подробно с вас?
Ч.: Но ти си изпитващ?
К.: Аз не създавам собствени правила. Всичките са ви известни. Нямам лични предпочитания.
Ч.: А ако човек разбира, че не си е свършил работата?
К.: Необходимо е искрено желание да бъде състрадателен и грижлив. Стремеж да се променяш – или го имаш, или го нямаш. Случва се, човекът да се самозалъгва. Вместо реална работа, само изпробва пред огледалото харесалия му костюм. А в себе си, си остава предишния.
Трябва да асимилира казаното и реално да се променя. Нужна е откритост, за да попива като гъба новото. На отворените помагат. Ако има все още много работа, но е перспективен, жизнените събития могат да се форсират. Възприемайте ги като опит да ви увлечем, а не като желание да ви провалим. Отнасяйте се мъдро към въздействията.
Ч.: Каза, че главното ни препятствие към истината, са забравените въплъщения.
К.: Да. Всички, без изключения, сте дошли за лична трансформация. Такъв е договора ви с учителската система. С каквото и да се занимавате допълнително. Задачата на тримерното ниво е да трансформирате себе си. И наблюдаваме, как някои сериозни и древни същности, дошли за общи условия да се променят, са закъсали в собствените лабиринти от отражения. Заложили са на собствената си изключителност. Мнозина са се пробудили и решили, че това им е достатъчно. Че вече са развити. Тази заблуда ги приближава до новия цикъл, тук, на Земята. На някои им се струва, че щом вършат работа за йерархията, тя им е пропуска. Това не е така. Условията са озвучени от Творците – за всички са еднакви.
Не искам да изглеждам жесток. Но забелязвам, че някои си спомнят много неща, освен условията на договора си. Освен своя искрен устрем, да станат по-добри. Мога само да кажа, че мнозина от душите с история, са тръгнали към трансформацията, уморени от самите себе си и от обкръжаващите условия. Не намират в себе си предишната дълбочина на възприятието, за да продължат предишния си живот.
Още по-печално е, когато гледаш тези, които сами са пожелали да се променят, сага се стискат за безполезните си навици и боксуват в развитието. Мога само да констатирам факта, че има такива, които са заблудени сред кривите огледала, създадени от собствените им слабости. Такива души предават себе си и собствените си цели, които са си поставили преди забравата.
И, имайки предвид договорите ви, осъзнавайки неизпълнението от страна на мнозина, ще препоръчам, да бъдат преведени в новия тримерен цикъл. Това не е само строгост, но и грижа. Всеки в нашия свят е там, където трябва да бъде, в конкретния момент от развитието му. Сами сте го определили преди забравата. И няма да ви позволя, да зарежете трансформацията наполовина. Защото смятам, че така е добре за вас.
Ч.: Може ли да се каже, че дошлите в нашия свят тъмни, имат повече работа по личната трансформация, от светлите?
К.: Не може. Но може да се каже, че при всяка душа си има разна чувствителност към болката. И всяка група се развива по свой начин.
Възходящите от тъмните светове изискват най-интензивни въздействия, често свързани с пряко насилие. Това са твърди, резки души, умеещи да оцеляват и не реагират на нежни докосвания. След катарзис, са способни да изберат всяка мирна дейност – да развиват всякакви качества. Бих казал, че пътят на тези души е най-непредсказуем. Например, ти познаваш търпелива жена, която цял живот се е грижила за близките си, работила е неуморно, за да си храни семейството. Но тя произлиза от тъмната йерархия. И преди се е занимавала с много неприятни неща.
Низходящите души от деструктивните цивилизации изискват въздействия, насочени към развитие на любов и състрадание. Това са умни, но студени, пресметливи души.
Низходящите светли души страдат от своята чувствителност и често са нещастни. Такива се нуждаят от повишаване на болевия праг, от развитие на устойчивост, без да намалява чувствеността им. Такива си създават най-сложни лабиринти, практически изолирайки се от реалността. Живеят в собствен измислен свят.
Има също низходящи души от конструктивните цивилизации. Такива често идват за доброволни изследвания. Задачата им е, да намерят, колкото се може повече интереси, да разширят диапазона от чувства и емоции, понеже, някои остри ценни преживявания, са недостъпни в развитите цивилизации. Там всичко е прекалено тихо и гладко. Но и те изграждат хитри лабиринти от илюзии и често закъсват в развитието тук. Никой не е застрахован.
Ч.: А как оценяваш успехите на читателите като цяло?
К.: Колкото са по-малко негативните реакции към обкръжаващата действителност, толкова повече е приемането и отвореността за света, толкова са по-високи показателите за трансформация. Спокойна увереност, оптимизъм, усещане за пълноценен живот, са верните ви маркери, че с вас всичко е наред. Но всички корекции са лични за всеки от неговите наставници. Учете се, да ги възприемате и разбирате.
Ч.: Спомена за ирационално поведение и изводи, които правим в своите лабиринти от отражения. Откъде произлиза ирационалността, ако всички се развиваме от формализирани разуми?
К.: Така работи вашият „генератор за случайни идеи“. Творците ти го поясниха подробно. В началните етапи от развитието, интуитивният разум, в една или друга степен, преминава през ирационален етап, докато не свикне, да подбира действително полезни, развиващи варианти за мислене и действия. Учителите го наричат мъдрост.
Мъдростта е резултат от дълго развитие на разума в душата, изграждане в него на сложна система от връзки. Когато душата е мъдра, умее да се ползва от такава надстройка като ума. Умът – по същество са разширени изчислителни мощности. Душата може да си поръча опит на умен човек. Но докато сложните връзки не са изградени, докато не е натрупана мъдрост, душата не успява, да използва пълноценно ума. Инструментът е достъпен, но не може да бъде приложен ефективно за развитие. Високият интелект без мъдрост, е способен да изгражда такива сложни, непробиваеми лабиринти на отраженията, че изобщо, е забранено, да се взема във въплъщение, без сериозни причини.
Мнозина пробудени души, като финално въплъщение за цикъла, са договорили такъв параметър като острия ум, с надеждата да го отработят и да преминат. Но някои, сега се сблъскват с недостиг от сложни логически връзки, каквито се появяват само като следствие натрупания опит от много въплъщения. Такива души генерират с острия си ум ирационални идеи. Натрупват лабиринти от илюзии и безцелно блуждаят в тях. Затова, причината за ирационалността е, ум без мъдрост на душата.
Бих казал, че до определен момент, душата натрупва основно предубеждения. Това са крехки илюзорни конструкции, създавани от човека, за да се защити от непознатия, но плашещ външен свят. И понеже, тези конструкции са изначално слаби, рухват под всяко сериозно въздействие, и човекът е принуден, да защитава илюзиите си, спорейки, зъбейки се и доказвайки нещо постоянно. Често обичат гръмко и публично, да изказват предубежденията си, за да повярват самите в тях.
Предубежденията, следствие на натрупаната мъдрост, се трансформират в здрави, подвижни убеждения. Човекът вече не се опасява за тях. Той е уверен, изпълват живота му с истински смисъл и тиха радост. Ако убеждението е остаряло, човекът се разделя безболезнено с него. Не изпитва необходимост, да защитава нещо. Такъв човек мълчи. На него му е комфортно със себе си. Споделя мисли само, ако го запитат направо. Такива са вече способни, да натрупат достатъчни ресурси, за да преминат към следващия етап от еволюцията на душата.
Ч.: Искаш ли да посъветваш нещо заблудилите се в собствените си илюзии?
К.: Опростявайте и приемайте. Това може да се направи, ако се откажете от оценката на събитията. Човекът е прекалено зает, да поставя етикети на обкръжаващите го неща. Когато прекратите да оценявате и разделяте, това ще ви даде възможност да мислите и чувствате непредубедено и ще ви позволи, да съкратите част от лабиринта на отраженията. Нали, ако в живота няма лоши явления, няма и обширна гама от негативни емоции, които размножават илюзиите.
Приемането е състояние, когато повече нямате нужда, да изграждате защитни стени от илюзии. Пролива светлина върху истината и ви води към изхода от лабиринта на отраженията.
Ч.: Искаш ли, да публикувам тази беседа?
К.: Сложните неща съм ги казал аз, не ти.
Ч.: Да, но ги предавам аз. И ги публикувам също аз. Каза, че изводите вече са направени. Ще имат ли хората възможност, да подобрят резултатите си?
К.: Ако не очаквах полезен ефект, мислиш ли, че щях да говоря с теб на неприятни теми? Смяташ, че получавам от това удоволствие?
Ч.: Откъде да зная.
К.: Твоето желание, да не вредиш, е разбираемо. Но в този случай, не е особено състрадателно. Как мислиш, какво ще получа, ако причиня вреда без полезен ефект? Ще остана ли безнаказан?
Ч.: Карма и при теб ли действа, да?
К.: Разбира се. Причинявайки вреда без полза за еволюцията на Бога, тъмният майстор си копае все по-дълбока яма. Дълговете му пред света нарастват. И ще бъде принуден, да се разплаща с благи действия.
Как смяташ, деструктивен ли съм?
Ч.: Ки-он каза, че имаш много жизнен ресурс. Но не съм наясно, дали имаш положителен приръст. Дейността ти е специфична. Нали тъмната йерархия не произвежда.
К.: Имам приръст. Аз приумножавам. Обичам, ценя семейството си и се стремя към единство. Как мислиш, мога ли да продължавам, да трансформирам тъмните си части?
Ч.: Хм. А можеш ли?
К.: Мога. Отдавна мога да стана балансиран майстор. И, най-вероятно ще стана, но малко по-късно. Това, което съм сега, е доброволен избор. Съхранявам в себе си тъмното си изкуство, поради състрадание. Защото, за развитието на Вселената, моите методи са най-ефективни.
Ч.: Предлагаш, да не се опасявам и да вредя?
К.: Балансираният майстор вреди, когато е необходимо, но го прави без привързаност към насилието. Това е сложна за прилагане концепция. Приеми я със смирение. Тези, които искат, да помагат ефективно, понякога вредят.
Но във всяко действие, най-важното е намерението. С каква емоция подхождаш към взаимодействието. Искаш ли да помогнеш на малкото количество хора, които не са вникнали докрай?
Ч.: Да.
К.: Част от хората, не реагират на меки думи. На груби също може, да не реагират. Тогава усилието ти се оказва безполезно. На мен ми се налага, да продължа, да работя с хората чрез лабиринта от отражения, чрез събитията. Т.е. да въздействам не с думи, а с дела. А ти и твоята работа, от гледна точка на еволюцията, може да се окажат вредни. И част от вината ще си я отнесеш. Макар и да приема основната ѝ част аз, като инициатор на взаимодействието. Така че, отказваш ли се? Не искаш да се цапаш?
Ч.: Може ли да се оцени ефективността?
К.: Не особено. Това са само мои предположения и прогнози от системата за развитие.
Ч.: Не се страхувам да се оцапам.
К.: А знаеш ли, Михаил беше дълго против тази беседа.
Ч.: Поредният невъзможен избор? Ценя мнението на Михаил. Защо е бил против?
К.: Пази си любимците (усмивка).
Ч.: А ти пазиш ли ги?
К.: Да. Но нашата грижа се проявява по съвсем различен начин.
Ч.: И все пак е много противоречива мисъл: вреда поради състрадание.
К.: Това е резултат от висок синтез. Съгласен съм, за вас, засега, е странна мисъл на ниво теория. И все пак, е напълно реално чувство. То се появява като резултат от смесване противоречията, след дълга еволюция на душата.
Ч.: И много ли са такива като теб?
К.: Аз съм сам. Но ти знаеш, аз съм от бъдещето (усмивка). Резултати от трансформацията ви ще има обезателно и ще са значителни. За целта е необходимо само, повече търпение и продължаване на работата.
Ч.: Когато не дрънчиш с твърдостта си, звучиш почти нежно и успокояващо.
К.: Аз си имам и много нежност. Аз съм на много нива и работя с мнозина, като балансиран учител. Затова мога да създавам много гъвкави и ефективни схеми за обучаващи взаимодействия. Но, ако трябва да направя „бам“ за еволюцията на душата, ръката ми няма да трепне. Това е най-важното, което трябва да се знае за новия ръководител на земното развитие.
Ч.: А може ли да научим, кой е бил преди на този пост?
К.: Множество тъмни и балансирани луциферови души.
Ч.: Какво може да се очаква от новото ръководство?
К.: Аз не съм против повишаването градуса на честността. Много по-добре е прямо и твърдо, отколкото благи речи, а с удари в гърба.
С това се прощавам с вас.
Каин.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10642-kain-labirinty-illyuziy-beseda-8

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: