За спонсори
Брояч от 3.2006г.
5857607
Users Today : 370
This Month : 3000
This Year : 170307
Views Today : 1486
Who's Online : 19
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Откровения на имунолога: Ако кажем истината, едва ли ще се съгласят на ваксинация

Откровения на имунолога: Ако кажем истината, едва ли ще се съгласят на ваксинация

Този път, за ваксинацията се съгласи да разговаряме имунолога, доктор на медицинските науки, професор, научен ръководител на медицинският изследователски център „Имункулус“, Александър Полетаев. Определяйки себе си като привърженик на ваксинациите по принцип, подчертава, че има много нюанси, които не са ясни, не само на пациентите, но и на самите лекари.
Като начало, малка историческа справка от професор Полетаев:
Ваксинацията е първи опит на човечеството да настрои изкуствено имунната система, за да създаде невъзприемчивост (резистентност) към определени инфекциозни заболявания. Това е нещо като обучение на имунитета да разпознава микробните антигени или токсините им, за да бъдат неутрализирани. Целта е формиране на имунна защита от инфекциозни болести за години, а в идеалния случай – пожизнено. Но веднага трябва да се отбележи: всякакви манипулации, които правят промени в организма за години, по определение, влияят много сериозно върху функциите му. Затова, фразата „Голяма работа, едно убождане и си гледаш работата“ от съветски мултфилм, е доста далеко от действителността.
Самата идея за ваксиниране, се е родила преди векове, по всяка вероятност, в Китай и Индия. В основата ѝ са наблюденията, че при болни от едра шарка или чума, оцелелите развиват устойчивост към болестта, предпазваща от развитие на заболяването за дълъг период. Същото е забелязано и при чумните епидемии в средновековна Европа – оздравелите не се заразявали повече. Стотици години, хората са можели да наблюдават, анализират и правят изводи, не по-зле от сегашните! И дълго преди откриването на вирусите и бактериите, преди откриването на имунната система и формулирането на самото понятие противоинфекциозен имунитет, човечеството е напипало начини за постигане на устойчивост към болестите.
Въпрос към професор Александър Полетаев: Може ли да се нарече идеята за превантивна ваксинация, прогресивно и полезно начинание?
Отговор: Да, но идеята и практическото ѝ прилагане, съвсем не е едно и също. Затова, днес ваксинацията, освен искрени привърженици, има и голямо число убедени противници. Имам предвид, не масовото негативно отношение, отричащо всякакви медицински манипулации, а от професионални медици – имунолози, биолози.
Установено е, че ваксините могат да предизвикат голямо количество странични ефекти, повечето леки, около 1-2% (по данни на японските медици). В това число, доста редките (не повече от 3-4 случая на 50 000 ваксинирани) тежки усложнения, водещи до трайни здравословни проблеми, до инвалидност, а понякога и до смърт. Сериозните усложнения са крайно редки. Но такива случаи са реалност и са недопустими.
Предположително, с масовите профилактични ваксинации са свързани негативните тенденции за патологична сенсибилизация (придобиване на алергии) и автоимунните заболявания. И възниква въпроса: оправдан ли подобен риск за намалената заболеваемост от такива, като правило, леко протичащи детски болести, като морбили, скарлатина, заушка или рубеола? Еднозначен отговор няма.
Затова пък има установен факт: честотата на алергичните и автоимунните заболявания в масово обхванатите от ваксинации „цивилизовани“ държави, е 25-50 пъти по висока от „слабоцивилизованите“. Има и други наблюдения, свидетелстващи за определени корелации между масовите ваксинации и случаите на епилепсия, енцефалопатия, демиелинизирущи заболявания (заболявания на нервната система, при които е повредена миелиновата обвивка на нервните влакна – Ред.), на аутизъм, артрит, бъбречни проблеми и други.
Въпрос: Съществува разпространено мнение, че с ваксината получаваш пожизнен имунитет…
Отговор: Съвсем не е така. Напротив, еднократно прекараните детски болести, в повечето случаи, създават устойчив, най-често пожизнен имунитет, а ваксинацията, например, против рубеола или морбили, създава невъзприемчивост за приблизително 3-10 години. Производителите посочват по-големи срокове, но, в повечето случаи, не отговарят на действителността. Като следствие, много момичета с пълен комплект ваксинации, докато се омъжат и забременеят, могат отново да се разболеят с всички негативни последствия за плода, което не би се случило, ако бяха боледували в детството си. В тези случаи, е хубаво да си спомним стар английски обичай, широко разпространен до преди 100 години: ако малко момиче на 5-10 години има рубеола, са викали на чай всичките ѝ приятелки. Известно е също, че заушката (паротит), прекаран от юноши (често вече ваксинирани) през пубертета или след половото съзряване, се усложняват често до мъжко безплодие, което е почти непознато, ако са боледували в ранна детска възраст.
Въпрос: Очевидно, голямо значение имат и материалите, от които е произведена ваксината?
Отговор: Безусловно. Много вируси (в по-малка степени се отнася до бактериите) се отглеждат в среда с добавена телешка плазма, основен белтък на която е кравешкия албумин (БСА). Недостатъчно пълното очистване на ваксината от БСА (а много високото очистване е много скъпо!) може да предизвика синтез на антитела към този албумин във ваксинирания.
Едновременно, при ваксинираните се наблюдава често, устойчиво повишаване синтез на антитела срещу инсулина, понеже в молекулите БСА и инсулин, има сходни участъци. Като резултат, при част от ваксинираните деца, може да има повишен риск от развитие на диабет. Характерно е, че през последните 50 години, е регистрирано нарастване на захарния диабет. По мнение на някои изследователи, една от причините за това са масовите ваксинации.
Няма да се спирам на спорни въпроси, касаещи наличието на микро количества живак във ваксините, добавян като консервант или хидроокис на алуминий, засилващ имунната реакция. Тези технически проблеми, достатъчно просто се решават с относително малки допълнителни разходи. Много по-сложно е с принципно неотстраними биологически аспекти на ваксините. Практически, тези въпроси никога не се разглеждат от неспециалисти – поради непознаване на материята, а специалистите-производители – по други, напълно разбираеми причини.
Въпрос: Какво представляват тези аспекти и трябва ли да ги познават неспециалистите?
Отговор: Разумните хода – разбира се. Бедата е там, че днес не ги знаят и много лекари.
Всяка ваксина е вкарване в организма на отслабени или убити възбудители на инфекцията (вируси, бактерии), техни антигени или синтетически аналози на антигени. Наскоро се появи дори ДНК-ваксина: в организма се вкарва не самия антиген, а генетическата му матрица, която възбужда синтеза на антиген в организма на човека.
Днес се ваксинира, без да се вземат предвид индивидуалните особености на имунната реакция в конкретно дете или възрастен. Тези особености са в пряка зависимост от индивидуалния набор главен комплекс хистосъвместимост (ГКГС), съществуващ във всеки и определящ имунната реакция на всеки антиген. Именно молекулите ГКГС, създават нашата имунна индивидуалност. Тук е първата специфика: всички антигени попадащи в организма, могат да предизвикат здравословни проблеми в част от пациентите – така е устроена имунната им система. Един човек, ужилен от пчела, след два дни ще го забрави, а друг може да умре. Различната реакция на микроскопично количество антигени в пчелната отрова, както и при възбудителите на вирусни инфекции, са в особеностите на имунната реактивност.
Такива особености, при повечето ваксинирани, предизвикват устойчивост към определен възбудител, но при други, могат да предизвикат, например, постваксинална разсеяна склероза, захарен диабет, Т-клетъчен лейкоз или нещо друго.
Дори тази група да е много малка, не бива да се пренебрегва, в никакъв случай! Точно затова, да се ваксинира или не, всеки трябва да решава сам. Не са допустими, принципно, никакви директиви. Понеже може да доведе до смъртен случай.
Въпрос: Възможно ли е, да се изчисли предварително, този „комплекс хистосъвместимост“, за всеки човек?
Отговор: Особеностите в реакциите на всеки индивид към конкретна ваксина, не се изследват – засега е технически невъзможно. За целта, трябва да се определи, как набора ГКГС (а това са 1-2 милиона варианти!) определят, кои фрагменти на антигена, ще предизвикат имунната реакция в конкретния човек.
Въпрос: А допустимата доза ваксина, навярно, също е строго индивидуален параметър?
Отговор: Точно така. И това е втората специфика. Внасяната доза антиген или антигени, трябва да е достатъчна да предизвика „малко възпалително заболяване“, иначе няма да създаде резистентност, т.е. съпротива на имунитета. При това, специфичното имунно възпаление, следствие ваксинните антигени, многократно се усилва – понякога до опасни предели, ако в организма има вече допълнителни възпаления. На имунолозите е добре известно: ако ваксинацията се прави на фона, на т.н. неспецифична поликлонална активация в имунната система, рискът от патологични реакции, нараства многократно. Всяко активно възпаление се съпровожда винаги с повишена секреция на молекули, наречени противовъзпалителни цитокини, които предизвикват развитие на усложнения.
Въпрос: Какво представляват, и колко е често?
Отговор: Често! Всеки остър или хроничен възпалителен процес – зъбобол или гърло, панкреатит – обезателно е съпроводено с повишена активност на много клетки от имунната система, клонирането на лимфоцити, продължава от няколко дни до няколко седмици. В това число, автореактивни лимфоцити, взаимодействащи с антигени на собствения организъм. Такива лимфоцити са важни за регулацията на множество физиологически процеси, а също и за очистване на „боклука“ – очистване на организма от постоянно възникващите вредни продукти и измрели клетки. Принципиално важно е, активността на автореактивните лимфоцити, да е твърдо ограничена. В противен случай, дейността на тези „чистачи“, може да стане автоимунна агресия, разрушаваща организма. И ако ваксинация се прави на такъв фон, има много голям риск от патологии: развитие на разни, в това число и доста сериозни усложнения – автоимунни болести и злокачествени образования. Точно този фактор, днес трябва и може да бъде под контрол, при планиране на всякакви ваксинации. Вече съществуват начини за оценка, дали има възпалителни процеси с определена локализация, с определено ниво активност на имунната система, например, прости и евтини ЕЛИ-тестове, разработени в нашия център. Откриването с тяхна помощ на аномално повишена активност на лимфоцитите и макрофагите, трябва да е основание за временно отлагане на всякакви ваксинации. Това позволява да се избегнат, макар и не всички, но значителна част от усложнения след ваксинациите.
Въпрос: Нима във „ваксина-кабинетите“ не са наясно с това?
Отговор: Уви, за опасната роля на възпаленията, знаят много малко лекари, занимаващи се с профилактичните ваксинации. А и дори да са чували нещо, поради липса на знания и умения, както и на диагностично оборудване, малцина вземат под внимание този значителен рисков фактор. По тази причина, „национален календар за ваксинация“ е нелепост, силно облекчаващ живота на чиновниците в медицината и обогатява производителите, но по никакъв начин не повишава здравето на ваксинираните. Не по формален „календар“, а само по здравословно състояние на всяко конкретно дете или възрастен, може да се планира ваксинирането му. А дали се използва руска или френска ваксина, е второстепенно.
Здравето против интересите на фармацевтичното лоби
Въпрос: Все пак, да се ваксинираме или не?
Отговор: Без всяко съмнение, ваксинация е перспективен подход, който има важно място в бъдещата медицина. При условие, че се прави разумно, т.е. не според интересите на могъщата фармацевтична промишленост, а основано на реални знания и опит, на които още им предстои да станат лекарска норма. Необходимо е, производството и състава на ваксините, да се контролира много прецизно, а лекарския персонал, да е много по-подготвен от днешния, по общите и частни въпроси на имунологията. Важно е да се разбира, че не можем надеждно да предскажем индивидуалните реакции към една или друга ваксина, за това няма достатъчно информация. Някои вероятности, не само трябва да се имат предвид, но и е задължително съобразяването.
Ако се каните, да посетите горещи страни, където има Ебола или жълта треска, ваксинация е необходима. Ако ви е ухапала лисица в гората – ваксинация е необходима. Ако е неблагоприятна епидемичната обстановка с дифтерита – ваксинация е необходима. Във всеки конкретен случай, трябва да се прецени, съотношението между риска от заболяване, възможностите за лечение, честотата и тежестта на усложненията и риска от самата ваксина.
Вероятно, би било разумно, да се преразгледа съществуващата стратегия и да се откажем от профилактичното ваксиниране за редица заболявания, които не са истински опасни, а са за предпочитане, да се преболедуват в детството.
Също би било разумно, да се отмени задължителното ваксиниране с нискоефективни ваксини, които не създават продължителен надежден имунитет. При сегашната практика, да се ваксинират милиони, само тези мерки, ще позволят избягването стотици или хиляди трагедии, както и да се спестят много бюджетни средства. И накрая, основавайки се на знанията за етапите при формиране на детската имунна система, според мен, е неоправдана всяка ваксинация през първите 6 месеца, до пълноценното изграждане на имунната система. Може би е по-добре, за създаването на противоинфекциозна резистентност в децата на възраст до 6-12 месеца, да е най-разумно, да се ваксинира бъдещата майка, поне 8-12 месеца преди планираната бременност: индивидуалните особености на майчиния имунитет се „запечатват“ ефективно в имунната система на плода. Естествено, за такъв подход е необходима внимателна експериментална проверка.
Въпрос: Как се отнасяте към дискусиите в СМИ и полунамеците на чиновници и официални структури за „задължителната“ предстояща ваксинация против коронавируса, при това се говори за тази есен?
Отговор: Подобни заявления могат да правят само малкоосведомени и користни хора. Уверявам ви, създаване на ваксина от нулата (синтетическа, рекомбинантна или някаква друга), е възможно за няколко месеца. А за да се оцени реалната полза и реалните рискове, ще са необходими поне пет години. Напомням, ефективна ваксина против туберкулоза или СПИН, не е създадена, вече много десетилетия.
Трябва да се има предвид, че задължителните пред клинични изпитания върху лабораторни животни – за токсичност, канцерогенност и т.н. – дават само ориентировъчна информация, понеже разликата с човека, е прекалено голяма. Докато препаратът не бъде тестиран на хиляди доброволци, всякакви твърдения за проверена безопасност, граничат с престъпление. Не е излишно, да си припомним историята с талидомида. Този недостатъчно проверен препарат, рекламиран „като безопасно успокоително за бременни“, през 60-те години на миналия век, стана причина за раждането в Германия от 10 до 20 хиляди „плавниконоги деца“ (новородени със сраснали или недоразвити крайници). Готови ли са производителите, да понесат отговорност за нещо подобно?
Можем да завършим този разговор, с много показателен цитат на знаменития лекар-инфекционист Чарлз Сирила Окелла, който го е написал в списание Lancet, още през 1938 година:
„Когато Дженер и Пастьор разработили идеята за изкуствени ваксинации, са направили повече от научно откритие; създали са вяра, а както се случва често с вярата, с нея се смесва суеверие и шарлатанство. Нито един от тези велики новатори, не е подходил към този въпрос, като абсолютно непредубеден наблюдател. Те са се стремили да бъдат не само учени, но и мисионери.
Масовата имунизация е била започната с почти религиозен плам. Ентусиастът рядко се замисля, как може да свърши всичко и дали ще са изпълнени дадените обещания. Без пропаганда, разбира се, е невъзможна масова ваксинация, но е опасно, да се смесва пропагандата с научните факти. Ако открито кажем цялата истина, обществото, едва ли, ще се съгласи на ваксинация. (…) Когато правим на здрав човек някаква инжекция, винаги се движим по много тънък лед.“
Михаил Варсонофев
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/otkrovenija_immunologa_esli_skazat_pravdu_to_vrjad_li_ljudi_soglasjatsja_na_vakcinaciju/2020-07-17-8828

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

code

eight − seven =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: