Брояч от 3.2006г.
5671471
Users Today : 40
This Month : 4939
This Year : 119668
Views Today : 258
Who's Online : 5
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Моралното насилие в отношенията

Моралното насилие в отношенията

Извратено общуване
Основната цел на моралното насилие е, да застави човека да се съмнява в себе и другите, да сломи волята му. Жертви на морално насилие са хората редом с агресор, които не обръщат внимание на някои от качествата му. Хора, които причиняват неудобство. Те нямат някаква особена склонност към мазохизъм или депресия изначално. Като цяло, може да се каже, че при всеки има известна доза мазохизъм, който може да се активира при желание.
Такива хора допускат да бъдат прелъстени, без да подозират, че партньора може да е разрушителен. В представите им за света, няма такива понятия.
Правят впечатление на наивни и доверчиви. Не крият емоционалността си, предизвиквайки завист в агресора.
Имат ниска самооценка и са склонни да изпитват вина. Уязвими са към критика.
Съмняват се в себе си и във възгледите си. Проявяват уязвимост и неувереност в способностите си.
Привързани са към отношенията си и имат голямо желание да се раздават.
Тези качества увеличават вероятността да се окажат в отношения с насилник и да са подложени на извратено общуване.
Извратеното общуване може да бъде разпознато по следните признаци:
. Презрение и сарказъм, който се представя като шега. Иронизиране на околните, съмнение в способностите на човека да мисли и взема рационални решения. Дразни с въздишки, неприятни погледи, обидни забележки. Болката от подобно обръщение се подлага на насмешки, жертвата се представя като параноик. Окачват ѝ етикети от рода – истеричка, душевноболна, ненормална.
. Постоянно разрушаване на достойнството – нападащият убеждава партньора, че няма никаква ценност, докато не го повярва.
. Не нарича нищо с истинските му имена. Агресорът избягва пряк отговор на въпрос, не признава съществуването на конфликт, надсмива се над чувствата и страданията на другия.
. За агресорът, жертвата е обект, а „с вещи не разговарят“. При взаимодействията няма диалог, само указания отгоре. Това са демонстрации на пренебрежение. Агресорът се представя като знаещ по-добре, владеещ истина от последна инстанция. При това, в разговор, аргументите му са често несвързани и нелогични, целта им е да бъде избегнато решението на въпроса. Винаги намира начин да се изкара прав и да обвини другия.
. Може да изисква неизпълними неща, за да има повече основания за критика.
. Най-често, агресията не е проявена директно, а като студена враждебност. Агресорът говори със студен и равнодушен глас, при това, в тона му може да се появява скрита заплаха, с цел да предизвиква безпокойство. Крие реалната информация. За целта използва намеци, измислици, а понякога и откровена лъжа.
. Поведението на агресора има за цел, да постави жертвата в задънена улица. На думи е едно, а на практика – друго. Може да се съгласи, но да демонстрира с поведение, че не е съгласен. Като следствие, жертвата не е наясно, какво изпитва, и на какво да вярва, престава да доверява на себе си, все повече се обвинява и опитва да се оправдава.
Един от характерните признаци при общуването агресор-жертва, е прехвърлянето на вината. Виновна се чувства само жертвата, агресорът не осъзнава такова чувство, проектирайки го върху партньора.
Близките отношения с такива хора преминават през два стадия.
Отначало е стадия на прелъстяването. Агресорът се държи така, че жертвата да му се възхищава. А от страни изглежда като голяма любов, на която няма как да се противиш. Тревожните сигнали през бонбони-букетния период могат да са:
– Постоянното напрежение на единия от партньорите. Необяснима вътрешна тревога. Всичко изглежда в ред, но „нещо не е както трябва“.
– Силно влияние на партньора, загуба на свобода. С наблягане на загрижеността, партньора се изолира от обичайния му кръг за общуване. В идеалния случай, жертвата остава съвсем сама, без подкрепа на приятели и близки. По този начин, възможния бунт се свежда до нула.
Морално насилие в отношенията: Спокойно и тихо агресорът не си отива!
През този стадий, влиза в ход дестабилизирането на жертвата, загуба на вяра в себе си. Тя търси признание и одобрение и ги заплаща с подчинение на все повече нарастващите изисквания на агресора. Отначало го прави, поради желанието да достави удоволствие или да утеши, а после, от страх. Агресорът сблъсква жертвата с детската ѝ уязвимост и травми, които интуитивно усеща и постига контрола по този начин.
Жертвата е склонна да оправдава поведението на партньора: „Той се държи така, защото е нещастен. Ще го излекувам и успокоя с любовта си“. Мисли си, че партньорът се държи лошо, поради недостатъчна информации или разбиране: „Ще му обясня всичко, ще разбере и ще се извини“. Започва да издирва подходящите думи, които партньора да разбере, без да съобрази, че агресорът не иска да знае. Запасява се с търпение и си мисли, че всичко може да бъде простено.
Разбира се, може да не забелязва и постоянно да си затваря очите за „много странното“ поведение на партньора, предизвикващо толкова болка. Но, едновременно с това, жертвата продължава да го идеализира в други аспекти. Например, забелязва работоспособността, ума, качествата на родител, ерудираност, умение да прави впечатление, чувството за хумор и т.н.
Старае се да се приспособи, да разбере, какво иска агресорът и своята отговорност във всичко това. Търси логическо обяснение за поведението на партньора. И остава в отношенията, надявайки се, че всичко ще се промени.
Стадият на прелъстяване може да продължи няколко години. Когато волята на жертвата е парализирана и тя не може да се защитава, отношенията преминават във втория стадий – открито насилие.
„Полезното нещо“ се превръща в опасен противник, а завистта става ненавист. В ход влизат оскърбления, удари „под пояса“, присмиване над всичко скъпо за партньора. Жертвата е в постоянно очакване на агресия – на презрителен поглед, на леден тон. Когато опитва да говори за своите чувства, основната реакция на агресора е, да ѝ затвори устата. В своето противопоставяне, жертвата се чувства много самотна, околните не я разбират често – нали отстрани всичко изглежда наред.
Поради невъзможността да се довери на себе си, жертвата се чувства объркана, което предизвиква стрес и още повече препятства съпротивата. Оплаква се от постоянна потиснатост, от изпразнено съзнание, невъзможност за съсредоточаване, загуба на жизнеспособност и непосредственост. Все повече се съмнява в себе си и в способностите си.
Все още си въобразява, че може да разтвори ненавистта с любовта си. Но за агресора, нейната доброжелателност и всепрощаване е като признаване на превъзходството му, което предизвиква още повече насилие. А ако жертвата е загубила търпение и проявява открита ненавист, се радва, тъй като проекцията му се потвърждава. Партньорът е действително лошия и е достоен да бъде „превъзпитан“. А това е поредния повод да му се стовари вината.
Като следствие, жертвата се оказва в капан – ако се съпротивлява, изглежда като агресор, ако не се съпротивлява, е подложена на разрушение. Агресорът може да изглежда незаинтересован от отношенията, но ако жертвата започне да се изплъзва, започва да я преследва и много трудно може да се освободи. Ако няма повече полза от жертвата, тя става обект на открита ненавист. Спокойно и тихо, агресорът не може да си иде. За него е важно да запази усещането, че при него всичко е наред и не иска да докосне тъмните страни на личността си, затова демонизира партньора, за да остане „бял и пухкав“.
Агресорът проектира собствената си ненавист върху партньора. Избутвайки я от себе си, създава триъгълна комбинация. За да заобича друг, трябва да ненавижда предишния. При раздяла, много често създава продължителни разправии, за да усеща властта си над жертвата.
Като следствие, от взаимодействие с агресора, жертвата остава сама с много тежките си чувства.
Отначало, са обърканост и обида. Очаква извинения, но такива няма да има.
Когато най-накрая, потърпевшият осъзнае, какво действително се е случило, изпада в шок. Чувства се измамен, жертва на някакво мошеничество. И, заедно с това, не може да повярва докрай, че всичко се е случило именно с него.
След шока идва апатия и депресия – прекалено много чувства са били потиснати. На този фон, жертвата може да започне да се обвинява. Губи самоуважението си, срамува се от поведението си, упреква се, че е търпяла толкова дълго: „Трябваше да го забележа много по-рано!“, „Трябваше да се защищавам“.
Може да последват психосоматични реакции: да започнат проблеми в корема, в храносмилането, в сърдечно-съдовата и по кожата.
Ако сте открили в описните проблеми, своите собствени, голяма е вероятността, единственият изход да е раздялата.
. Анализирайте ситуацията без чувство за вина. Предайте отговорността на агресора за неговото поведение. Нямате вина за неговото поведение.
. Признайте, че любимия човек е заплаха. А ефективна защита е възможна, само ако се избавите от влиянието му.
. Максимално се дистанцирайте физически от агресора. Намерете подкрепа в други хора или общувайки с психолог.
. Добре би било, някой да ви даде страничен и безпристрастен поглед върху ситуацията, за да я видите максимално обективно.
. Помнете, всякакви промени в поведението на жертвата, предизвикват взрив от агресия и провокации. Погрижете се за безопасността си.
. Престанете да се оправдавате и разберете, че всякакъв диалог е безполезен. Ако искате да се договорите за нещо, правете го в присъствие на трето лице и запишете всичко. Това не е гаранция, но увеличава вероятността, да бъдат спазени договореностите.
. Разрешете си да се ядосвате на агресора и излейте гнева си в безопасна обстановка. Разбира се, не върху агресора. За вас е важно, да освободите дълго потисканите емоции. Бийте възглавницата, крещете, тропайте, напишете за чувствата си – всичко безопасно е подходящо.
. Дайте си време, да дойдете на себе си и да си върнете самоуважението. Този опит ви е направил по-силни, вече разбирате хората по-добре. Извлечете всичко положително, останалото освободете.
Екатерина Гончарук
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/moralnoe_nasilie_v_otnoshenijakh/2019-09-10-75442

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

fourteen − 12 =

Последни публикации
Последни коментари
За контакти