Вече съм разказвал, че съзнанието се състои от всичките човешки тела – от неговото лично енергийно пространство – аурата. Всяко едно тяло си има своите емоции и разум, както и своята памет. Всичко зависи от фокуса на вниманието – към което тяло е насочено вниманието, долавя неговите ресурси, сетива и памет. А човекът не помни други въплъщения, както и трудно осъзнава натрупания минал опит, защото вниманието му е фокусирано в материалното тяло, което е различно за всяко въплъщение, следователно, и материалната памет започва начисто, от нулата.
След раждането на детето, съзнанието му не е фокусирано изключително във физическото тяло, затова има достъп и до минали спомени и фини възприятия, но с времето навикът да се фокусира в мозъка, за да управлява физическото тяло, става все по-силен, а и намаляват общите вибрации поради взаимодействието с материалния свят. За човека става все по-трудно да обръща внимание на фините си усещания (на фините си тела), най-вече, защото обществото внушава постоянно, че всичко е игра на въображението.
Ако човек започне да се интересува от духовността, но не от религия, която забранява общуването с фината действителност, започва да опитва да разширява съзнанието си, като обръща внимание и на реалността извън материалното. В повечето случаи прибягва до медитацията като инструмент, който позволява да се премести фокуса на съзнанието от мозъка към другите лични тела. Медитацията не е обезателно необходимо условие за пренасочване на вниманието, но като релаксация дава повишаване на общата честота, което облекчава възприемането на по-високите честоти във фините тела. Накратко, ниските честоти може да се усещат като груби/грапави, а високите като много по-гладки и фини. Но това е строго индивидуално, тъй като възприятието е комплексно и може да забележите хиляди различни неща.
При разширяване на съзнанието трябва обезателно да имате предвид, че словесното мислене/логиката на материалния ум е типична само за материалното тяло. Докато разсъждавате с думи, съзнанието остава свързано с центъра в мозъка управляващ гласните струни и затова е много важно да обръщате внимание на всичко, което възприемате/усещате без да съдържа думи. Както съм споменавал и преди, божествената душа, която иска да се въплъщава, обикновено се дели на дванадесет части, някои от които се вселяват в бебета и стават хора, а други си създават ментално/умствено тяло и стават ангели-пазители на въплътените, а останалите оказват подкрепа като висш аз. Менталното тяло на ангела пазител се слива с ментала на човека за да може да следи мислите на подопечния си и да е наясно, какви глупости се кани да направи, без това няма как да бъде ангел-пазител. Също е много важно, човека и ангела му да са от една душа, да са максимално близки помежду си, за да не възникват конфликти между тях – ако са от различни души, разликите може да предизвикат неприемане.
Тъй като само ангела-хранител е свързан с човешкия ум, само той може да използва речника на човека и да пробутва словесни мисли, които човека възприема като свои, именно, защото не усеща чуждо присъствие. Всички останали същества, светли или тъмни, могат да общуват с човека словесно само чрез ангела-хранител. Могат да възприемат директно човешките мисли/реч по смисъл, но в повечето случаи различават енергиите на думите. Затова, ако искате да общувате с фините светове, свиквайте да възприемате/осъзнавате телепатията – предаване на информация по най-различни начини: чрез смисъл, емоции, образи, звуци, аромати и много друго, общото на които е липсата на думи. Това не е толкова трудно – важното е да допуснете, че е възможно, останалото е въпрос на практика, а и защото е обичайния начин на общуване във фините светове, който владеете перфектно.
Най-важното за разширяването на съзнанието е, да допуснете, че имате и други спомени/опит, които са записани във фините тела, а не да ги определяте като игра на въображението – с повишаването на чувствителността ще различавате все по-ясно разликите между телата си – различните енергийни/честотни диапазони.
Имайте предвид, когато сте на фино ниво и получите някаква подсказка/прозрение, ако се опитвате да я формулирате с думи и отклоните само за миг вниманието си, прозрението изчезва, все едно не е съществувало никога – дори не може да си спомните темата. За да си припомните прозрението, трябва да се върнете на нивото, където сте го получили, след което фокусирайки вниманието си, се опитвате да го формулирате с думи и си го повтаряте няколко пъти за да се запомни в материалната памет на етерното тяло.
Имайте предвид, че задължително НЕ ТРЯБВА ДА СТЕ СИГУРНИ за фините си възприятия, защото:
Първо, желанието за сигурно се създава от комплекс за малоценност – нямате доверие на собственото си възприятие и преценка.
Второ, сигурното създава фанатична вяра в някаква едностранчива истина и ви превръща в папагал.
Някои смятат, че между висш аз и подсъзнание има разлики, но на мен ми се струват пресилени. По същество, подсъзнанието е цялото разширено съзнание, което остава извън фокуса на вниманието, а висшия аз е именно това съзнание, всяко тяло от което е част от някакво много голямо същество.
Бродейки по интернет срещнах следния коментар и ми се прииска да споделя мнението си по въпроса:
„Човекът, с когото се запознах, каза, че не се занимава със спорт или медитация, защото надуват егото.
Спортът и практиките (йога, цигун) могат да предизвикат гордост, ако има предразположение към това.
Но можете да се гордеете и с други неща: с високи доходи, със статус.
А причината не е в практиката, а в гордостта. Има хора, които не се гордеят, че ги правят.
И още не се знае, кое е по-добре: да си без гордост и без резултати или обратното.
А дори да се появи възгордяване, може по-късно да изчезне, а ще останат резултати от практиките.
*** Забелязах също, че самодоволството често се появява на ниски нива. Например след първото бягане. Но когато натоварването се увеличи и практиката стане част от живота, се възприема естествено, тогава гордостта, като правило, си отива.“
Като начало ще спомена две основи, за които съм писал и преди, но искам да ги повторя.
Първо, приключва тъмната епоха (Кали юга), през която има недостиг на жизнена енергия и се развива его, т.е. навици за оцеляване и борбата за недостигащия ресурс, а всичко това развихря изключително голяма конкуренция и диктатурата на силния.
Второ, истината винаги е многостранна/многозначна. Накратко, може да бъде обобщена като имаща положителна и отрицателна страна. Този, който иска да оплюе нещо, подбира негативните качества, а този, който възхвалява, избира положителните. Когато са изложени обективно и двете противоположности, те се неутрализират взаимно и истината не е убедителна, а силно противоречива (според сегашните човешки възприятия). Затова, когато се търси силна убедителност, истината се поднася едностранчиво, което се нарича пропаганда или реклама, а реално, е манипулация.
Когато човек в продължение на хиляди години живее в мизерия и преживява постоянни неудачи, натрупва комплекси за малоценност, т.е. няма доверие на умствените си способности, на способността си да преценява адекватно. Затова търси кумир/авторитет/учител, когото да следва и се отказва да мисли самостоятелно. Този, който си позволява да има собствено мнение е наясно, че истината е противоречива и не я налага на другите, а комплексарите, на практика, като не си позволяват да мислят, повтарят като папагали твърденията на кумирите си. А понеже твърденията са едностранчиви и не ги подлагат на съмнение, започват да им вярват фанатично, заради ниското си самочувствие и превъзнасянето на кумира. Затова виждате постоянно спорещи и доказващи своята едностранчива гледна точка, именно заради фанатичната вяра в някакъв „авторитет“, а на всичко отгоре, се опитват да налагат на всички, които не споделят мнението им, гледайки ги високомерно и опитвайки да ги „вразумят“. Комплексарът задължително защитава гледната си точка, защото иначе самочувствието му пада още повече и може да доведе до разпадане на личността (както е при неспасяемите алкохолици и наркомани).
Когато човек е достатъчно уравновесен и хармоничен, той има достойнство, а комплексарът има свойството да залита в крайности, т.е. егото му заема високомерна поза, демонстрирайки: „Вижте, аз съм най-достойния – дори да няма за другите, за мен ТРЯБВА да има“. И достойнството хипертрофира до гордост (смъртен грях).
Като правило, фанатичният комплексар следва някакви чужди правила, а когато успява да ги спазва, се смята за праведник, при това, колкото повече усилия полага за следване на правилата, толкова по-голямо е възгордяването му. Това явление се наблюдава във всички области на човешкия живот. Например, когато човек няма пари, кола, голям бизнес, с които да се гордее и да потиска ниското си самочувствие, си измисля някаква друга спасителна сламка – показателно явление са „ура-патриотите“, които се възгордяват от народността или държавната си принадлежност. Както казах, не са критични към кумирите си, затова са склонни да подкрепят всеки, който им дава повод за гордост, без значение, какви глупости прави.
Когато човек осъзнава истинските мотиви, които го движат, може много бързо да ги промени и да създаде напълно различни навици. За съжаление, през тъмната епоха малцина осъзнават, защо действително постъпват по един или друг начин – предимно си въобразяват, че постъпват правилно – както е казал кумирът! Затова хората позволяващи си да имат собствено мнение са рядко явление, черните овце на обществото, а другите овце/комплексарите може лесно да ги последват и да изоставят овчаря, който само ги ругае и налага с кривака. А искащите власт се страхуват много от такива и ги избиват, например, публично, на кръста или на кладата, а най-често, тихомълком, в някоя тъмна уличка или в затвора/лудницата. Това създава допълнителен страх в хората и искат да са като другите – да нямат собствено мнение, затова и стават много лесно управлявани.
Следете мотивите си! Винаги се стремете към златната среда и избягвайте крайностите!
Йосиф Йоргов
В масовото съзнание, душата съществува като някакъв въображаем поетичен израз. Някои дори се опитват да я описват като биохимични процеси в мозъка. Но душата си е напълно реално съществуваща и няма нищо общо с мозъка, понеже е енергийна конструкция. Преди повече от 20 години писах, че астралното тяло може да се нарече и животинска душа, понеже грубо казано, съдържа и управлява животинските инстинкти в човека. А менталното/умственото тяло наричам човешка душа, съдържаща всички правила и догми, внушавани от семейството, от обкръжението и обществото като цяло, накратко: его. А душевното тяло или божествената душа е единна с цялото и се съобразява с вселенските закони и цели (така наречения висш Аз).
Затова е целесъобразно да различаваме три нива в съзнанието си: инстинкти като например физическото оцеляване и сексуалния нагон. Второто ниво се поражда от егото/ума и се определя от оцеляването в условия на конкуренция – всевъзможни въображаеми страхове и притеснения. А третото ниво са усещанията на божествената душа: такива като радост, щастие, любопитство, интерес, любов и много други.
Например, депресията е типичен вътрешен конфликт: човека е убеден, че постъпва правилно според всеобщите стандарти, а душата страда, защото проваля въплъщението, т.е. ума не допуска стремежите и интересите на душата, защото противоречат на здравия смисъл, на стандартите – затова и се получава психологическо (на душата) гърчене.
Много е озадачаващ стремежа на хората да търсят щастието в материални придобивки, след като щастието е преживяване на душата – състоянието, когато успява да изпълнява планираното за въплъщението. Имали нещо общо между едното и другото? Материалните придобивки са наложени на обществото от потребителските стремежи, от рекламите. А запланираното за въплъщението се проявява като интерес, като вдъхновение, които, ако се открият и реализират, създават усещане за екстаз, както казват: душата ми пее.
Но това са много редки явления, а сивото ежедневие се диктува от конкуренцията, която създава успешни и неуспешни, което се отразява на самочувствието като възгордяване и комплекси. А колкото е по-силна конкуренцията, толкова е по-голямо залитането в тези крайности. Ниското самочувствие е много депресиращо, затова хората се защитават като издирват, с какво да се похвалят, т.е. започват да играят въображаеми роли, да позират и да се правят на такива, каквито не са. Но това няма как да ги направи щастливи и доволни, защото е самозалъгване на ума, илюзии. А душата не се радва на такива илюзии. Но ума постоянно опитва да доказва, че е по- и най- за да заглуши вътрешния дискомфорт, но осъзнава ясно, че се самозалъгва и тогава започва да търси спасение в замъгляване на осъзнаването с алкохол и наркотици. Така се получава постоянно залитане в крайности между терзанията на душата и поредната илюзия на ума, което не дава никакви обнадеждаващи перспективи и надежди.
Но все пак такива има, достатъчно е да съобразим, че в наложените масови ценности няма нищо, което да радва душата и да започнем да да наблюдаваме и съобразяваме, какво ни създава удоволствие, какво ни вдъхновява – точно това се душевните реакции на умствената дейност. Т.е. трябва да премахнем диктата на ума и да приемем водещата роля на душата: това би трябвало да е лесно умозаключение, но го няма в масовото съзнание и затова малцина го постигат. Все пак, масовите ценности се разминават в много голяма степен с индивидуалните интереси на душата ни, затова е много по-разумно да се съобразяваме със собствените желания, а не с нечии други.
Затова, душата трябва да е като управляваща партия, а ума като опозиция – управляващите гледат оптимистично на всичките си начинания, а опозицията им търси слабостите – така се получава равновесие и успешно управление. Но ако опозицията е слаба (комплексар), се получава вятърничав, витаещ в небесата човек, който пърха като муха без глава насам-натам, без никаква практическа полза.
Затова решението е винаги в златната среда: в избягване на крайностите, на максимализма и минимализма, в съзнателно търсене на уравновесеност и умереност във всичко. Откажете се постепенно от търсене на еднозначната истина, от дуалността (всичко е многомерно, съдържа най-различни варианти на истина, всичко е едновременно и положително, и отрицателно), затова трябва вече да търсите ОПТИМАЛНОТО СЪОТНОШЕНИЕ на всичките съставки съобразно вашите цели.
Редовно споменавам, че приключва тъмна и започва светла епоха. Тъмната епоха е с недостиг на енергия и по тази причина се управлява от тъмните сили и естествено, подреждат всичко по свой образ и подобие, т.е. всичко е нагласено да създава максимално страдания, тъй като за тях са най-благоприятната среда и могат да подчинят всички, които изпитват недостиг на енергия.
С приключването на тъмната епоха, тъмните сили събират реколтата си, т.е. избират най-талантливите хора за дяволи, за да попълнят редиците си. Хората продават душата си като не обръщат внимание на желанията ѝ, а се стремят да постъпват „правилно“. А дяволи стават тези, които стремейки се да забогатеят, не се гнусят да пренебрегват всички човешки принципи и най-вече „десетте божи заповеди“.
Хората при недостиг на енергия усещат заплаха за съществуването си, затова влизат в режим „оцеляване“ и развиват конкуренция, т.е. започват да се борят за недостигащия ресурс. Всеки започва да доказва, че заслужава повече от другите, като същевременно ги плюе по всички възможни начини, за да докаже, че не са достойни, колкото него. Така възниква нагласата: човек за човека е вълк – накратко казано „его“.
Но тъмната епоха приключи, енергиите нарастват все повече, а убежденията и навиците трупани през тъмната епоха не позволяват адаптирането към повишените енергии. Затова хората трябва да заменят старите убеждения и навици с нови, които отговарят на новите условия. Понеже при всеки са различни, всеки трябва да се заеме със собствените залежи в съзнанието, да ги изчисти и замени с подходящи за новите условия.
Както споменах, за оцеляването си, всеки развива его, т.е. създава навика да се представя в най-добра светлина и едновременно, да принизява всички останали „конкуренти“. Така, в продължение на хилядолетия, се изгражда изключително устойчив навик, на всичко да се реагира негативно – основното желание на тъмните сили. А понеже този навик е много древен, се преодолява много трудно – трябва съзнателно да бъде заменен с позитивна реакция: да откликваме на абсолютно всичко с уважение, благодарност и любов. Това постепенно премахва лицемерието и очакване на агресивно нападение, и прави човешките отношения много по-лесни и леки, без задължителните препирни и скандали при конкуренцията. Така постепенно се зараждат топли отношения между всички хора, без да са мотивирани от някакъв интерес – просто, защото енергията е достатъчна и няма нужда да се доказваме.
Развиването на нормални отношения между хората създава ново общество: престава да действа принципа „човек за човека е вълк“ и започва да действа „човек за човека е приятел“. Т.е. между хората възниква единство по божествен принцип и започва да се съобразява с всеобщите вселенски закони. Досегашните юридически закони стават напълно излишни, защото са създавани за да предизвикват страдания, а прехода/еволюцията изисква страданията да се намалят максимално. Затова регулирането на обществото трябва да се опрости максимално и от хилядите юридически закони да останат само принципите наречени „десет божи заповеди“. Разбира се, изключително много хора ще се подплашат и надигнат вой заради възможната престъпност, но всеки трябва много добре да си даде сметка, че въпреки хилядите закони и драконовски мерки, престъпността се увеличава – т.е. подхода е напълно неадекватен.
А сега възникват съвсем реални условия, поради повишената енергия, престъпността да изчезне като явление и обществените отношения да са основани на съвсем прости принципи. Преди тъмната епоха са били напълно достатъчни „десетте божи заповеди“, а с излизането от нея, отново може да станат основа на обществото. Простете за нахалството, но си позволих да ги модернизирам съобразно съвременните понятия:
1. Бог е единен – не разделяй и не противопоставяй частите му;
2. Не си създавай кумир – нито на небето, нито на Земята;
3. Обичай всичко съществуващо, без изключения;
4. Не осъждай;
5. Помни: всяко действие, мисъл, емоция предизвиква следствие;
6. Всичко тече, всичко се променя;
7. Не убивай;
8. Не кради;
9. Не лъжи;
10. Подобното привлича подобно;
11. Споделяй всичко, което цениш;
12. Прави това, което ти носи радост, а не което другите смятат за правилно.
Масовото съзнание е сбор от индивидуалните съзнания, затова, за да се промени обществото, трябва да се промени всеки един човек съобразно актуалните реалности, т.е. трябва да еволюира и да се нагоди да съществува в енергийно изобилие. Задължително трябва да се избави от старите навици, мотивирани от оцеляването и да се нагоди към общество без конкуренция. Точно това е преходът – той не е по избор: видовете, които не еволюират, измират.
Залитането в крайности създава всички страдания по Земята. Когато си уравновесен се чувстваш хармонично. Уравновесеното състояние е обичайното за повечето същества по Вселената. Крайностите на Земята са създавани в продължение на хиляди години от тъмните сили на власт като начин да я затвърдят.
Основен генератор на крайностите е конкуренцията, породена от недостиг на енергия, който се усеща като заплаха за живота и всички се борят за оцеляване, за не достигащия ресурс. При това, колкото е по-ниско самочувствието, толкова е по-истерична борбата за надделяване над другите.
Епохите се сменят, тъмната си отива, отиват си и тъмните сили управлявали тази епоха. Настава светла епоха, енергията се повишава постоянно и всички хора трябва да се приспособят към повишеното количество енергия. Т.е. оцеляването/конкуренцията през тъмната епоха е несъвместима с увеличените енергии. Затова залитането в крайности става напълно безсмислено и могат да оцелеят, да еволюират само тези, които успеят да се уравновесят.
Еволюционно, уравновесяването става чрез хиляди животи в тримерни светове, докато залитането в крайности омръзне на душата и се отказва все повече и повече от тях. Но освен чрез търкане на острите ръбове, еволюцията може да става и съзнателно, като човекът си постави за задача да постигне златната среда, т.е. започва да осъзнава, кога залита в крайност и го контролира. Хората са програмирани от тъмните сили да вярват в съществуването на единствената истина, а точно тази фанатична вяра създава постоянните конфликти и опитите, всеки да доказва своята вяра. Допускането на многовариантната истина намалява постепенно фанатичната вяра и съответно, конфликтите. Златната среда е условно пространство, в което нищо не е точно определено (нито рак, нито риба), т.е. изчезват всички условия за конкуренция. Когато човек свикне да проследява мотивите, които го движат – това, което близките и обществото са програмирали в него, започва да отсява тези, които го вкарват в крайности и конфликти. А това е основния начин за еволюция на съзнанието – самоконтрола. Съзнанието е индивидуално и никой не може да го промени, освен собственика му. Разбира се, има влияние на колективното съзнание, но то е точно тези внушения, които доминират в обществото, а те не се различават по нищо от личните убеждения. Колективните заблуждения са силни при хора с ниско самочувствие, които не си позволяват да имат собствено мнение и разчитат на подражанието, да са като другите. Но независимо от индивидуалните мотиви, абсолютно всеки трябва да еволюира, за да може да издържа повишените енергии. Тези, които си въобразят, че всичко това са глупости и не си направят труда да контролират съзнанието си, да избягват крайностите и конкуренцията, напускат ускорено планетата – тя повече не подхожда за естествена еволюция.
Основен проблем пред уравновесяването е трайното убеждение, че други са виновни за страданията на конкретния човек – понеже човек с ниско самочувствие е убеден, че не може, няма достатъчно умствени възможности да преценява сам, заради многобройните провали в живота му. Затова се стреми да бъде като другите, да им подражава и си въобразява, че другите са много по-добре от него и прегръща убеждението, че е невинна жертва, и се чувства безсилен пред някаква зла воля, а това го прави пасивен, не се решава да променя себе си.
Каквото и да е неприятното, случило се с вас, причината никога не е една – всичко винаги е следствие от натрупване. Опитвайки да разберете причините, първоначално, докато сте фанатичен последовател на истината, обявявате само една причина. Но постепенно, отваряйки съзнанието си и за други възможности, допускате все повече комплексни причини, а това прави златната среда/равновесието все по-реално. Всеки трябва винаги да има предвид, че каквото и да е във Вселената, винаги има и положителни, и отрицателни страни. Залитащите в крайности са или позитивни, или негативни – така е настроено съзнанието им да забелязват само една страна (филтри в съзнанието). Дори отгоре съветват за придържане към позитивна гледна точка. Едностранчивото възприемане на света е винаги илюзорно, но явно там горе го смятат за по-малкото зло, в сравнение със страха, който предизвиква негативната представа. Но според мен, ако сте се справили със страховете си, ще сте по-уравновесени, ако имате обективна представа за действителността – с всичките ѝ недостатъци и добри страни.
Никога не забравяйте за егото – това са хилядолетните навици за оцеляване, трупани в подсъзнанието (генетичната памет), които съзнанието възприема като напълно естествени, но тяхното време мина и мотивацията им трябва да се неутрализира.
Колкото повече стари навици успее да неутрализира един човек, толкова по-уравновесен става, защото няма какво да го хвърля от една крайност в друга. Успехи.
За самочувствието и комплексите съм писал многократно, но се хващам постоянно, че пропускам много неща. Сега ще опитам да допълня, без да си въобразявам, че съм изчерпал въпроса.
Когато човек се обижда или се чувства виновен е показателно, че има ниско самочувствие, т.е. не уважава своето мнение, смята го за некомпетентно и затова придава голямо значение на чуждото мнение. Обратно: ако човек има достатъчно самочувствие, не му пука за чуждото мнение, защото уважава своето, а такъв никой не може да обиди, защото обидите нямат стойност/тежест. Т.е. когато човек се обижда, придава прекалено голямо значение на чуждите думи и поведение.
Самочувствието е основно душевно чувство – попълва се с натрупания хилядолетен опит в душата. Когато самочувствието е ниско, умът опитва постоянно да го компенсира, като си измисля поводи за гордост: колата, къщата, жената, тъщата, титли, звания, награди и какво ли не още. Може би, най-масов повод за гордост е националният/държавният – затова толкова се набляга на пропагандата развихряща национализъм – толкова лесно се манипулират хора, които нямат друг повод за самочувствие, достатъчно е само да им кажат: убий неверника (този, който не мисли по същия начин) и веднага хукват да защитават самочувствието си. Умственото самочувствие не е базирано на душевния опит, тъй като ума помни само този живот и само неговия опит, затова е склонен да залита в крайности, тъй като ума се мотивира от егото, което е преди всичко конкуренция, т.е. ума постоянно опитва да бъде по- и най- и да е над другите. Това се използва от тъмните сили, които подклаждат максимализма, който от своя страна създава толкова много страдания. А също, комплексарите са много страхливи – колкото е по-ниско самочувствието, толкова повече е страха. Стават смели, когато се напият (падат им задръжките), когато успеят да наплашат някого с перенето си или пред деца и жени – при това може да станат садисти – колкото повече страхове са натрупали преди, толкова повече се опиват от чуждия страх. И още, комплексарите жадуват за слава, тя им създава измамно самочувствие, поне за малко – без значение, каква е (дори да е позорна), защото не могат да се похвалят с особени таланти/способности.
Ниското самочувствие прави хората много лесни за манипулации, затова има постоянно говорещи глави, които набиват в масовото съзнание това, което са назубрили през живота си. Фактически, са също толкова без свое мнение, като аудиторията и на практика са точно съответствие на израза „слепи водят слепци“ – овните водещи стадото в пропастта. Забележете, тези, които налагаха ограниченията на пандемията си остават на власт и няма как да очакваме различни мерки при следващата пандемия, независимо че стана БЕЗКРАЙНО ЯСНО, че мерките не дават никакъв резултат, но те са програмирани така и не си позволяват да мислят, от страх да не сгрешат. И продължават да пилеят обществените милиони за ваксини, които после изхвърлят, но господарят иска финансиране – нима не е повече от ОЧЕВАДНО, кой ги управлява!!!
Жадната за кръв тълпа, начело със журналисти, смачка Вежди Рашидов
Напоследък действително е много грозно, явно трябва да се отвратим от самите себе си, за да може да се променим.
Вежди Рашидов казва: „Има и сега закон. К‘во чешеме езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го напрайха на маймуна“. Аз лично не виждам нищо осъдително в тези думи, но хора, които го защитиха, поне аз, видях само един. Напротив, смятам думите му за много обективни и без провокация за насилие. Но както винаги, много рядко са хората, които искат да мислят – хората искат да са правилни (зомби-автомати).
Никой не иска да осъзнае, че всеки некадърник жадува, да намира кусур на другите, за да може поне за малко да се усети по- и най-, да натрупа поне от време на време по малко самочувствие, като се смята за прав и вика „Оставка!“. Но от това самочувствие не става уважаващ себе си човек, а само повтаря: „Всички са маскари!“ (от което се подразбира, че само той не е). Кога ли ще започнем да съобразяваме, какви ги вършим??? Защо толкова малко хора си позволяват мнение, различно от на тълпата? И отговора е повече от ОЧЕВАДЕН: защото тълпата ще го смачка, както смачка Вежди Рашидов! Отново управлява страха и затова няма невинни. Време е всеки да поеме отговорност, за това, което върши.
Както вече обещах, съзнанието е обширна тема и ще я допълвам постоянно. Сега ще опитам да опиша моята представа за съзнанието като енергийна конструкция.
Съзнанието е личното енергийно пространство, т.е. енергиите, които може да управлява с волята/намерението си – битието на човека. Съзнанието са енергийни взаимодействия между поляризирани енергии, а колкото е по-голям потенциала им, толкова са по-интензивни и се осъзнават по-отчетливо. Всяко същество във Вселената разполага само с личното си енергийно пространство/съзнание, но много същества са съставни – единство от общи цели и интереси. Енергията е разумна, а нивото на разумност зависи от количеството и качеството ѝ. Накратко, човек има седем тела и всичките са негово съзнание. Всяко по-грубо тяло е съставено от частиците на по-финото, а при младата душа, телата са повече черупка без съдържание или с много малко съдържание. С натрупването на опит, телата се пълнят със съдържание и създават индивидуалност. А колкото по-плътно е съдържанието, толкова по-силно се осъзнава съответното тяло, т.е. има по-голямо или по-малко доминиращо въздействие. При младата душа се запълват първо най-грубите тела, като постепенно опита се пресява и преминава в по-фините. Затова, колкото е по-стара душата, толкова повече опит осъзнава едновременно, т.е. използва мъдростта на всичките си тела, общото си съзнание.
В тримерният свят има една основна част на съзнанието: умът. С падението в материята, изчезва обичайното телепатично мислене/общуване и възниква ума, основан на езиково/словесно мислене/общуване. Тази умствена дейност е силно ограничена от лошата възможност, словесния израз да предава повече от една логическа нишка. Освен това, за да могат лесно да управляват хората, тъмните сили внушават постоянно, че хората мислят само с главата си, че всички мисли са си техни и няма външни внушения. По този начин изчезва почти напълно осъзнаването на всичко, което не е думи, т.е. станало е така нареченото подсъзнание, на което малцина обръщат внимание и си нямат понятие, какво определя поведението им. Например, дори не могат да си представят, колко огромно е влиянието на ниското им самочувствие, на дуалистичното противопоставяне, което ги кара да се мятат от една крайност в друга, а всичко това увеличава безкрайно страданията и виждаме до какво е стигнал съвременния свят.
Затова мога само да препоръчам, да обръщате повече внимание на всичко в себе си, което не е думи: това са истинските причини, това са истинските мотиви, това е истинската мъдрост, т.е. натрупаното в цялото ви същество. Освен това, започвате да осъзнавате, че не сте изолирани от всички останали и има постоянни енергийни взаимодействия, а това се нарича „разширяване на съзнанието“.
Разбира се, има доминиращи тела, в зависимост от енергийния им потенциал – т.е. някои се осъзнават по-силно, други по-слабо. Някои хора са по-емоционални, други са по-ментални, но най-важното е, всичко това да не създава вътрешни противоречия и психологически гърчове, а да се допълват хармонично и да създават вътрешен мир, което се отразява и на околните.
Иска ми се да кажа няколко думи за т.н. каузално/причинно тяло. Това е най-грубата част на божествената душа, в която са записани всички страдания, и която се съхранява в специални подземия след смъртта на физическото тяло, защото с нея душата не може да постигне високи честоти – прекалено тежка е за да се възнесе след смъртта. След новото раждане на душата, наследява част или цялото причинно тяло, в зависимост от поставените за отработване задачи.
Всяко тяло си има разум и чувства – мъжки и женски енергии, в различни съотношения. Освен това влиза в някакво обединение/същество от съответното ниво.
За интуицията: имайки предвид, че интуицията е противоположност на ума, т.е. усещанията ѝ не са свързани с думи, може да се нарече интуиция цялото подсъзнание, т.е. съзнанието на всички тела, а ума като доминиращ в тримерното съзнание, я заглушава/потиска.
Същото се отнася и за висшия аз, по същество, висш аз и интуиция са синоними, но с годините интуицията е обявена за неразумно усещане, докато висшия аз си е съвсем разумен. Понеже висшия аз осъзнава и приема единството на всичко, негов приоритет е общия интерес, за разлика от егото, което е възникнало като натрупване на конфликти и конкуренция, като борба за оцеляване в продължение на хиляди години, и затова негов приоритет е личния интерес. По същество, егото се състои от програмите на ума, създадени с възпитание и обучение в това въплъщение (от колективното съзнание), допълнени с причинното/каузалното тяло, което съдържа точно тези натрупани през хилядолетията навици. Например, страха от греха и от наказващия бог, внушавани хиляди години, за да превърнат хората в послушно стадо.
Други части от съзнанието са душата и духа, които са отделни тела, т.е. части на общото съзнание. По-грубите материално, астрално и ментално тела са предимно индивидуални, а душата осъзнава напълно единството и е част от колективни души. Духът е най-висшето тяло, до което има достъп индивидуалното съзнание и като с най-висока честота, е най-мощно/енергоемко, затова изпълнява ролята на воля. Както споменах по-горе, при всеки има различно натрупване в телата, затова и волята е различна при разните хора – по-силна или по-слаба.
И преди съм писал за намалялата енергия достигаща до Земята, което се усеща като заплаха за живота и кара всички същества да влязат в режим „борба за оцеляване“. Това развихря конкуренцията и всеки развива его в борбата сам срещу всички. Тази конкуренция създава дуалността, а единните дуални сили се превръщат в противоборстващи. Така човекът си измисля илюзията за борба между зло и добро, между тъмни и светли, между истина и лъжа.
Сега енергията се повишава, но човека продължава да живее в конкуренция, сам срещу всички, което не му позволява да се приспособи, да еволюира и да се адаптира към повишените енергии. А както подчертавам постоянно: видовете, които не еволюират, измират.
За да може човек да еволюира, трябва да се избави от всичко, което причинява страдания или поне да ги сведе до минимум. Това му позволява да понася много по-лесно повишените енергии и да премине през всички трансформации, необходими за еволюцията. Т.е. мисли и емоции трябва да престанат да го управляват, както казват „беше по-силно от мен“, а всичко да стане осъзнат избор, за да е господар на живота си, а не послушна марионетка/зомби-автомат.
През отминаващата тъмна епоха, управляващата сила на Земята е тъмната, т.н. Сатана, а всички останали, в по-голяма или по-малка степен, са негови подчинени. Сега виждате резултата от това управление в продължение на хиляди години и тъмните жънат своята реколта. Тези, които са продали душите си, т.е. смятат печеленето на пари за по-важно от душевните желания, стават дяволи и пропадат в тъмния свят, където продължават да се борят за оцеляването си и да са слуги на Сатаната. А успелите да запазят нещо чисто в себе си, т.е. обръщат внимание и уважават душевните си желания, имат шанса да еволюират и да се избавят от тъмната участ.
Изобилието от енергия премахва всякаква конкуренция и създава условия за единство, т.е. изчезват или стават минимални всички противоречия, всичко което създава някакви страдания. Затова е толкова важно да се озапти егото – натрупаните при оцеляването навици (борбата сам срещу всички). Без това очистване на съзнанието е невъзможна еволюцията. Това е доста труден процес, защото много малко хора осъзнават, че ги движат страхове, развивани и трупани в продължение на хилядолетия оцеляване. Повечето хора оценяват страховете си като нещо съвсем друго, а тази илюзорна представа не допуска обективен поход и справяне. Всеки си намира някакво оправдание, което още повече натрупва, а не неутрализира страха.
Намираме се в период на хаос, основната цел на който е, да се отвратим от старите системи, за да не се стискаме за тях и по-лесно да приемем новото. За съжаление е доста болезнен процес, защото всеки се е хванал за нещо познато, като удавник за сламка, и не допуска промяната. Това е един от основните проблеми пред еволюцията.
Като ориентир може да търсите радостта и вдъхновението, като най-високи духовни изживявания. Не всичко приятно може да предизвика еволюция, например, сексуалното удоволствие е повече животински инстинкт, но може да повишава честотите и да предизвиква еуфория, но прекалено честото използване води до изтощаване на организма. Също не бива да разчитате на наркотичния кеф, защото не променя по никакъв начин съзнанието, напротив, със сигурност води до деградация, защото се търсят външни причини и води до безсилие и пасивност.
Ако се чувствате несигурни, ако не може да оцените някаква информация или да вземете някакво решение, трябва да сте наясно, че това е комплекс за малоценност – в продължение на хиляди години живот в мизерия и сравняване с богатите, сте го натрупали и направили толкова действен. Комплексите се допълват от внушеното в масовото съзнание, че е възможна само една истинска истина, а всичко останало е лъжа. Това е било необходимо на тъмните сили за да превърнат човечеството в послушно стадо, а доколко са успели се видя през отминалата падемия. Нима не е ужасно послушното стадо!?
За да се избавите от комплексите си, трябва да приемете и осъзнаете напълно, че истината никога не е еднозначна, че има хиляди страни и нюанси – едва тогава ще престанете да се страхувате да избирате, когато сте убедени, че не може да сгрешите.
Масово следствие от комплексите за малоценност са т.н. праведници. Това са хора стискащи се за традициите като нещо проверено и доказано, гарантиращо, че не може да сбъркат – развиват фанатична вяра и се опитват да я налагат на другите. Такива има във всички религии, а за съжаление, преобладават и в т.н. езотерични кръгове, защото подчиняването на догмите им е внушавано в продължение на хилядолетия. За съжаление, търсенето на сигурното, консерватизма, не допуска еволюцията, а ако не се стреснат от случващите се събития, губят шанса си за преход.
Всеки трябва да се определи, какви ценности предпочита: старото трупане на пари или да следва желанията на душата си, което го прави автоматично удовлетворен и щастлив, защото душата става водеща. Всеки трябва да обърне внимание, защо постъпва по един или други начин, дали защото му се иска така, или защото така правят другите. Внимателно да прецени, защо го привлича едно или друго – за оценката са достатъчни т.н. „Десет божи заповеди“, разбира се, има и други всеобщи вселенски принципи, които се изучават със задълбочаване на интереса към духовното развитие. Всичко това са необходими етапи от еволюцията.
Друго много важно условие за еволюцията е равновесието (златната среда). Основното, което предизвиква страдания е залитането в крайности, затова съзнателното търсене на златната среда, гарантира намаляване или изчезване на страданията. Човекът е много зависим от природната среда за своето равновесие, затова се задават кардинални промени, които да спомагат за неговото уравновесяване. Например, ще изчезне нощта, денонощните и сезонни температурни разлики ще са в много тесни граници, за което ще помага второ слънце. Основната функция на второто слънце е да изравни енергиите в Слънчевата система, тъй като Слънцето е с предимно електрическо/мъжко излъчване и е необходимо допълнително магнетично/женско излъчване. Второто слънце се появява все по-често, за да може хората да свикнат с него. Всичко ще стане много еднообразно и равномерно, но и много спокойно, което ще насочи човешките усилия в съвсем различна от оцеляването посока. Вече се забелязва и в човешкото поведение: жените стават все по-активни творчески и в обществото, поради повишената си мъжка енергия, за сметка на това, мъжете стават по-нерешителни, заради увеличената им женска енергия. Моля, не ги критикувайте – всичко се променя много интензивно и има за цел, равновесието.
Избавянето от страданията, съвсем закономерно превръща земния живот в рай, още повече, че ще изчезнат печалбарите, превърнали Земята в сметище. Тогава постепенно ще затихне хаоса и природата ще се успокои. Става възможна съвсем друга организация на земния живот и настава края на тъмната епоха (Кали-юга).
Всички, които спорят, осъждат, упрекват, го правят поради фанатична вяра. Понеже нямат доверие на умствените си способности, си избират или им внушават авторитет, чието мнение приемат за абсолютно, за истинската истина.
Тези, които имат достатъчно самочувствие да си позволят собствено мнение, в разрез с общоприетото, не си позволяват да спорят, защото от собствен опит знаят, че няма еднозначни истини, всичко си има плюсове и минуси. Точно затова, само фанатично вярващи в чужда истина, претендират, че са наясно, какво е правилното.
Затова се грижат т.н. „говорещи глави“ – много сполучливо название, подсказващо, че става въпрос за изкуствен интелект, т.е., че са програмирани/обучени по определен начин (както им викам „зомби-автомати“). Така човечеството се превръща в послушно стадо и отминалата пандемия го показа категорично.
А вие от кои сте? Ако като деца са ви набивали в главите да сте като хората с идиотския аргумент, че всички не могат да грешат, въпреки че човешката история е низ от загинали цивилизации. Тогава няма да се престрашите да си имате собствено мнение и ще скочите след овена в пропастта/бездната. Но за овена бездната е родното място, а вие ще продължавате ли да се оставяте да ви будалка? Времето е малко, ще се престрашите ли да бъдете черната овца и да не следвате овена? Или фанатично, като папагал, ще повтаряте чужди мнения и ще сте част от поредната загинала земна цивилизация?
На Земята се сменя епохата на страданията (тъмната епоха, Кали-юга) със златната епоха (адът се заменя с рай). В момента е преходен период през който, естествено, хаоса е много, защото, всичко което причинява страдания, трябва да бъде премахнато, а за да бъде премахнато, хората трябва да се отвратят от него, иначе се примиряват. За да страдат, хората са били научени да реагират негативно на всичко – така негатива се натрупва. За да се премахнат страданията, на негатива трябва да се реагира с позитив – така негатива се неутрализира. За да бъде кратък преходния период е необходимо съзнателна промяна на навиците. Успехи.
Искам да уточня веднага, че има огромна разлика между болка и страдания. Болката е физическо усещане, а страданието е психологическо терзаене, самоизтезаване, т.е. вживяване в ролята на невинна жертва, която страда, защото смята, че не е заслужила с нищо, а живота е страшно несправедлив. Но понеже всичко е енергия, нищо не може да се случи без взаимно енергийно взаимодействие, т.е. необходимо е обезателно подобие на честотите, защото различните честоти имат различни свойства. Затова и определят околните като огледало – по тях можем да съдим, какво имаме в себе си, каква е нашата същност.
Както съм разказвал и преди, следствие намаляла енергия възниква усещането заплаха за живота. Тогава човешката психика/душа влиза в режим оцеляване, възниква конкуренцията и всеки опитва да докаже, че е достоен за недостигащия ресурс: всеки започва да си прави реклама/да се изхвърля и да омаловажава достойнствата на другите, за да се представи като най-достойния. Тази борба за оцеляване/конкуренцията е създала съществуващия ад на Земята. А всички, които не успяват да се докажат, натрупват комплекси за малоценност/ниско самочувствие. А винаги се намират тарикати, които се възползват от ситуацията в своя полза – хората с ниско самочувствие се манипулират много лесно, защото нямат доверие на собствените си способности.
Както казах, всички страдания са резултат от недостига на енергия и борбата за оцеляване. Но сега става смяна на епохите, т.е. недостига на енергия се заменя с изобилие и вече отпада необходимостта от конкуренция и доказване. Затова става насъщна необходимост да се заменят всички навици/инстинкти за оцеляване със създаващи позитивни намерения – само така човека може да еволюира и да се нагоди към нарастващите енергии. И още: страдания, радост, щастие – всичко това е състояние на душата. А душата страда, когато ума ѝ налага чужди ценности (да си като другите), които провалят живота, който е планирала. И обратно, душата се радва и е щастлива, когато реализира това, за което се е въплътила, както се казва „душата ми пее“.
Основен двигател на оцеляването е страха с неговите всевъзможни варианти, а избавянето от страховете – никак не е лесно. Както споменах, страховете се пораждат от недостига на жизнена енергия, което създава падението в материята (създаване на ниските измерения). Но според вселенските цикли следва връщане обратно, т.е. дематериализиране на ниските измерения. За това е най-подходяща любовта, тъй като лекува всички страдания и повишава честотите на енергиите, което неизменно се отразява и върху съзнанията като намалява егото и страха от всички, както възможна заплаха и конкуренция, създава доверие, което макар да се постига много трудно по време на хаос, но със съзнателен стремеж и усилия, е възможно. За целта е желателно да доверявате на интуицията, която подсказва, на кого да имате доверие, а с кого по-добре да си нямате работа. Когато хората нямат доверие на собствените преценки/комплекс за малоценност, опитват да ги заменят с някакви правила, но правилата са много ненадеждни/неадекватни – хората са прекалено различни, а това също е постоянен източник на страдания поради неадекватност. А още, спазващите правила се чувстват праведни и често ги налагат на околните, което увеличава допълнително страданията.
За егото съм разказвал и преди – представлява натрупани навици за оцеляване, които се предават генетично по наследство и са трупани хиляди години. Т.е. хората в продължение на хиляди години са водили кръгова отбрана срещу всички останали, защото не достига жизнената енергия и всички останали се смятат за конкуренти. Затова неосъзнато и рефлекторно, всеки опитва да се докаже като по-заслужаващ ограничения ресурс – както се казва: сам срещу всички. Тези егоистични навици са създали отмъщение и наказание, ревност и амбиции, алчност и осъждане, борба за всичко и времето като препиращ фактор, нарушен емоционален баланс и състезания във всяко едно отношение, стремеж към слава – пряко дава енергията на публиката и компенсира комплекси за малоценност. Всички тези страдания стават безсмислени през новата епоха, където енергията е в изобилие и няма нужда от борба за оцеляване, а егоистичната нагласа срещу всички е безсмислена. Настава епоха на обединение, която изисква всички фактори създаващи страдания, да бъдат излекувани и изчистени, за да е възможно взаимното доверие.
И не е важно дали имате някакви специални способности, важното е да обръщате внимание, да осъзнавате, какво се случва във вас – едва тогава може да промените нещо. Понеже, както се казва, на всеки шепне ангел и демон, а за да различите своите от внушените мисли и желания, трябва да имате критична и аналитична нагласа. Но повечето хора възприемат всичко в съзнанието си за свое и се превръщат в послушни марионетки.
Понеже сме дресирани да отмъщаваме и наказваме, реагираме негативно, когато, например, някъде ни боли тялото. Болката обикновено е натрупана негативна енергия, а с гневно и злобно отношение, натупваме още повече негатив. Същото е и в човешките отношения. За да неутрализираме проблема трябва да насочим с вниманието си позитивна енергия – позитива неутрализира негатива, но рядко се постига пълно неутрализиране, защото, като правило, негатива е трупан много дълго.
Друг източник на страдания е неспазването на вселенските закони. През старата епоха, проблема с нарушаването на законите се решаваше единствено от душата, и като правило, душата набелязва мерки, как да не пренебрегва законите, едва за следващото прераждане. Затова много рядко се забелязват следствията предизвикани от нарушаване на законите. Но през новата ера, започнала преди десет години, на Земята възцарява божие царство, т.е. тези същите вселенски закони или божи заповеди (не лъжи, не кради, не убивай и т.н.). След като хората не осъзнават последиците от нарушаване на законите, си въобразяват, че няма никакви последици и неудържимо лъжат и крадат. Но вече всичко съществуващо се грижи за спазването на общите закони – само наблюдавайте, какви разкрития стават всеки ден! Съчувствам на печалбарите, те си патят най-много.
Човешката лакомия надделява над разума, благодарение на страха и оцеляването. Никой не иска да съобрази, че няма как да оцелее, ако унищожи планетата, а ако не се озапти човешката алчност, човечеството не може да бъде спасено!
Когато се изчерпят кармичните задължения, агресията престава да е градивна, тогава се насочва срещу друга агресия: политик срещу политик, криминал срещу криминал, циганин срещу циганин, военен срещу военен – всеки сърба, каквото си надроби! Между другото, наскоро гледах клип, в който войници на Китай и Индия, на общата им граница, се млатиха с тояги и юмруци и въпреки че бяха въоръжени, никой не стреля и никой не загина – както се казва, начесваха си крастата и мирясаха. Много окуражаващо!
Човек винаги ще страда, докато не разбира, защо страда и не спре да постъпва „правилно“ – точно затова се смята за невинна жертва следвайки правилата, а не получава очакваните резултати. И си изкарва всичко на другите, защото стига до извода, че те не постъпват правилно. В крайна сметка, всичко се свежда до осъзнат избор, всеки да замени страданията с нещо по-приятно. Много често основната причина за страданията е безсилието, което изпитват хората с ниско самочувствие/комплекси за малоценност. Понеже съзнанието им е насочено навън, се чувстват безсилни да променят света, но ако се насочат към себе си и решат да променят собственото си съзнание: да спрат да лъжат, крадат и убиват (независимо дали е виртуално или психически – чрез манипулации), имат много голям шанс да променят света, иначе може да си докарат само депресия.
И друг път съм споменавал, че душата може да напусне тялото, винаги, когато сметне за добре. Това започва да става ежедневие – понякога единични случаи, друг път масови (случая в Сеул), а вероятно ще зачестят още повече. Все по-често пилоти и шофьори умират на работното си място – често е следствие от ваксинациите – в организма се получава генетичен конфликт, който не допуска повишаване на вибрациите, еволюция заедно с планетата.
С напускането на душата, в тялото спира първо сърдечната дейност – изглежда като задушаване/недостиг на въздух. Навярно сте чели или чували, че когато по време на сън или медитация, душата напусне тялото, остава свързана с него чрез т.н. „сребърна нишка“ – това е енергиен поток, който захранва най-належащите жизнени процеси, например, сърцето и бъбреците. А когато душата напуска тялото окончателно, сребърната нишка прекъсва и жизнените процеси спират. Това създава големи проблеми на паталогоанатомите, които не могат да си представят, как може здраво сърце да спре. След дълго чесане по тила, измислят някакво заключение, далечно от реалността.
Повишената смъртност се дължи на природните промени, а както знаете, видовете, които не еволюират/не се адаптират към тези промени, измират. Т.е. за някои души става неподходяща повишената енергия на планетата – не подхожда за развитието/еволюцията им. Затова напускат ускорено: тези, които нямат сериозни кармични задължения, напускат директно, а тези с кармични задължения ги убиват, изнасилват, загиват в катастрофи или поради болести. Изобщо, има ускорено разчистване на карма по всички възможни начини – затова човешките взаимоотношения стават все по-напрегнати.
Какъв ще е броя на извънредно починалите, не може да каже дори шефа – ние го изненадваме постоянно и му объркваме сметките. Нали става въпрос за промяна на личното съзнание, чрез лични усилия, а това е уравнение с милиони неизвестни. Всичко зависи, доколко ще се подплашат за живота си и ще се заемат сериозно с лична еволюция. На мен ми се струва, че земното население ще намалее десет пъти, но вероятно, в продължение на век-два. Вероятно е, смъртността да се повишава и намалява на вълни – отново в пряка зависимост от човешките старания. Не забравяйте никога старата приказка: Бог дава, но в кошара не вкарва – т.е. нищо не дава наготово – дупе да им е яко на тези, които чакат да им падне отгоре.
Еволюцията на съзнанието се нагажда към природните промени, с две думи, трябва да изчистите бръмбарите в главата (какво е правилно) – т.е. да престанете да се водите по чужд акъл и да се доверите на себе си. Само така може да станете отново хора, да престанете да сте зоби-автомати.
Разказвал съм вече, че за да се манипулира лесно земното население, трябва да живее в мизерия, така става с ниско самочувствие и няма доверие на своите способности – отказва се да мисли и се води по мнението на обявените за по-умни. Но постоянна мизерия често предизвиква стихийни бунтове, затова се поддържа постоянно световно напрежение, тогава недоволните са склонни да си налягат парцалите. За световно напрежение са необходими няколко народа, на които се внушава, че са по-висши/велики от всички останали – тогава започват да налагат мнението си на по-глупавите. Дълги години световните плашила бяха САЩ и СССР, но сега нещата се променят, сменят се епохите и трябва да приключат натрупаните стари кармични дългове. Такова разчистване става в Украйна сега. Русия и преди е губила войни (руско-японската през 1905 и финландската 1939-40) и винаги е имало национална криза, през каквато са преминали Германия и Япония след Втората световна. Такива национални кризи смачкват навирения нос и хората стават по-смирени и сговорчиви. Сега отново същото очаква Русия, за да има бъдеще. Вероятно, американците също ще си плащат кармичните задължения с природни катастрофи през следващите години, а задълженията им са доста големи, все пак живеят повече от половин век за сметка на целия останал свят. Вероятно, ще останат малко американци и със сигурност, ще са много смирени.
Крайно време е всички хора да съобразят, че граници и държави се създават според принципа „Разделяй и владей!“ и да престанат да се държат като послушно стадо. Може би, най-после, ще съобразят, че ако се премахнат всички граници, ще изчезнат войните по света. Премахването на границите не заличава народите, във всяка държава живеят и други националности, но ако не са претопени насилствено, запазват много дълго националното си самосъзнание. Самосъзнанието започва да се размива само при смесени поколения, всички останали се самоопределят според рода си.
P.S. Понеже възниква въпроса за личната отговорност на гражданите за водената от правителствата политика, тя винаги е споделена. Например, следствие авантюрата на Путин в Украйна, загиват повече от 300 000 и са разрушени много градове и села – заедно с него, носят отговорност всички които са го подкрепили, независимо в коя държава се намират – без такава подкрепа не може да направи нищо.
Но играчката става плачка. Официалната пропаганда настоява, че хората са се стъпкали, но на клипа се вижда ясно, че масово опитват чрез непряк масаж да възстановяват сърдечна дейност, т.е. няма физически увреждания, а внезапно спряло сърце. Много символично, особено като празнуване на Хелоуин. Виждате, евакуирането на души неспособни за еволюция, да става ежедневие и все по-масово. Честит празник!
И преди съм писал, че няма никакво значение, кой точно управлява, защото всички се подчиняват на едни и същи правила. Не може да не ви е правило впечатление, че единствената промяна през последните 30 години, която правят новите управници, е да заменят чуждите със свои хора. Колкото и да ви убеждават, че променят много неща, на собствен гръб усещате, че всичко това са празни приказки – просто се опитват да оправдават очакванията, които са им дали власт, но за съжаление, не могат да надскочат себе си. За действителна промяна са необходими нови правила, а сегашните управници нямат интерес да ги променят, защото при нови правила, не могат изобщо се докопа до властта. Все повече хора осъзнават, че безкрайните обещания на партиите не струват пукната стотинка и вече няма от кого да избират – затова се хващат за всеки нов играч, с плахата надежда, че най-после нещо ще се промени. Напразни надежди – правилата нали са същите!
За да се променят правилата трябват хора с ново мислене, а не превъзнасящи старото като абсолютна истина. Това е възможно по принцип и при сегашната конституция, достатъчно е само да не се дава власт срещу празни обещания, т.е. властта да не се избира директно от хора, които се влияят лесно от телевизионните внушения. Тази система се нарича мажоритарна – ако се сещате, последните 30 години политиците се сещат от време на време за нея, но щом започнат да я обсъждат, съобразяват, че няма как да са на власт, няма да могат да будалкат широките маси, и се отказват от нея.
Основният проблем на сегашните управници е липсата на морал – разбира се, в парламента периодично попадат и идеалисти, но те не се задържат повече от няколко месеца: идеализмът им умира много бързо като видят, какво представлява мнозинството. Званието народен представител е изпразнено напълно от съдържание – виждате го всеки ден, България е само една, но народните представители действат на принципа „орел, рак и щука“, сякаш става въпрос за различни държави, а от това си патят всички.
Типичен пример показващ липсата на морал е демонизирането на Бойко Борисов. Далеч съм от мисълта, че Борисов е „света вода ненапита“, като всеки човек и той си има своите кусури. Но според мен, има много повече достойнства от всички останали политици – затова и организираха срещу него общ фронт, защото осъзнават, че нямат никакви шансове, ако не го поливат с мръсотия. Държа да си имам свое мнение по всички въпроси, а аргументите, които ме карат да се обявя в защита на Борисов са следните.
Всеки на власт е поставен под периодичен или постоянен натиск (зависи от броя на зависимите от тази власт). Този натиск има три етапа:
1. Скрита корупция – шуро-бажанащина или приятелските кръгове;
2. Явна корупция – папки с ластици и т.н. – подкупите може да са много разнообразни, не само с банкноти;
3. Ако първите два натиска не свършат работа, се скалъпва компромат, за да се замени неотстъпчивия с по-сговорчив.
Както, надявам се, забелязвате, компроматите в България са рядко явление, следователно, първите два натиска вършат идеално работата си. Което ме кара да мисля, че Борисов е с най-висок морал сред политиците и точно затова, всички гузни се опитват да го очернят. А създаването на толкова сложен компромат, показва, че Борисов е засегнал интереси на хора с много пари. За съжаление, Борисов се модернизира и ми се струва, че не става за друго, освен да си играе с внуците.
Вече споменах, че повечето политици са в постоянен режим на „крадеца, който вика дръжте крадеца“. Все пак си е за завиждане, ако са продали България за по-малко, отколкото демонстрира компромата на Борисов. Разбира се, натиска върху властта е винаги на четири очи, и затова трудно изплува информация. Но има косвени признаци и ми направи впечатление, че когато Христо Иванов внесе предложение за закриването на специализираната прокуратура, Черепа от Дубай (Васил Божков) заговори, че си стяга куфарите, да се прибира в България – очевадно е, кой е заплатил на Христо Иванов и за какво точно. В такива случаи винаги се замислям, защо толкова много политически анализатори и журналисти не забелязват такива връзки – започвам да се убеждавам, че усилията на тайната власт, за затъпяване на населението, дават своите резултати.
Петков и Василев също с ентусиазъм се вкопчиха в „комромата“ на Борисов – изобщо този компромат се оказа като лакмусова хартийка за нисък морал. Все пак, всяка дребна душица постоянно плюе по другите и възхвалява себе си.
За съжаление, няма голям повод за оптимизъм, дори само пет човека да гласуват, пак може да признаят изборите – да се свалят захапалите кокала от власт, може само с въстание, но да се надяваме, че световния хаос ще доведе до съществени промени по целия свят.
Формален повод да напиша тази статия, ми послужи разговора на Селена с юпитерианската цивилизация, в който многократно, Селена издирва истинската истина. Селена е стар езотерик, вероятно, с повече от 20 годишен стаж. Но продължава, по стар навик, да степенува истините, а това ме кара, да мисля, че повечето хора имат същите проблеми. Търсенето на единствената истина е показателно, че за 20 години няма голям напредък в разширяването на съзнанието, т.е. в допускане на много възможни истини/много възможни гледни точки.
Както повтарям постоянно, залитането в крайности, причинява големи страдания, а в случая, търсенето на истината, гарантира вътрешни терзания и съмнения, което от своя страна, не позволява сериозно повишаване на вибрациите и прехода е проблематичен. Разбира се, малките съмнения са полезни при различаване на подробностите и за откриване на нови страни в действителността – всичко е въпрос на мярка, но много често, е трудно справянето с натрупан стар навик, дори при голямо желание. Всичко, отново и отново допира, доколко осъзнаваме, защо постъпваме по един или друг начин или правим всичко по навик/автоматично, без да се замисляме (зомби-автомат).
Основен генератор на истински истини е дуалното внушение/мислене, че има само една истина, останалото е лъжа. Дуалното внушение е толкова убедително, защото има естествена дуалност: мъжки и женски енергии, електричество и магнетизъм, ин и ян – но те винаги са в единство и не съществуват сами по себе си. Все пак, за да съществува битие, трябва да има поляризирани енергии, които да се привличат и отблъскват, за да поддържат движението и живота. В човека също има такива енергии и те не са в конфликт. Много хора имат вътрешни противоречия, но те се дължат на убеждения, не на конфликт между мъжката и женската енергия. Ако енергиите не са в единство, всички хора щяха да са раздирани от вътрешна несъвместимост и живота нямаше, да е възможен. Съществуващият основен закон/заповед, който затвърждава единството, гласи: „Не дели бога на части и не ги противопоставяй“, по-късно е променен, съвсем умишлено, за да създава конфликти и страдания: „Да нямаш други богове, освен Мене“. Забелязвате ли косвеното внушение за съществуващ конфликт и конкуренция. Всичко това е налагано, в продължение на много хилядолетия и усещате резултата: хората не могат, да се избавят от навика, да търсят истинската истина. Трябва да имате предвид, че основния дуален стимулатор на единствената истина е егото, което се самоутвърждава чрез нея – доказва, че е по- и най-, напълно достойно, за да оцелява. Друг дуален генератор е борбата между тъмни и светли сили, на която толкова обича да набляга Марта.
Имайки предвид множеството истини, не може да сбъркате – избора винаги е правилен – различно ефективен и подходящ, но това не е достатъчен повод, да се гърчите в собствените съмнения. А ако сте убедени, че сте избрали правилното, залитате в противоположната посока и ставате твърди, губите гъвкавост/адаптивност, не успявате, да се коригирате своевременно. Убедеността в единствено възможната истина, е постоянния генератор на ежедневни спорове и скандали, на войни и диктатури. А докато търсите истинската истина, филтрирате/не различавате вътрешния си глас, защото ниското самочувствие, обезценява собствените ви идеи. За онагледяване на многомерната/многостранна истина, предпочитам, да използвам кристалната решетка, тъй като, съвсем определено смятам всичко, за подредено и взаимозависимо. Ако А и В взаимодействат пряко, косвено се отразява на всичко наоколо, а чрез другите, взаимодействието разширява още повече въздействието си. Т.е. имаме пряко и косвени взаимодействия, които заглъхват постепенно, колкото са повече посредниците. Вижда се веднага, че сбора на косвените взаимодействия, е с много по-голяма енергийна стойност, отколкото директното взаимодействие. Но внушението за единствената истина, набляга само на прякото взаимодействие, а много по-голямото косвено, се изключва изобщо от осъзнаването. Това е типичен пример за филтър в съзнанието, който не позволява, осъзнаване на по-голямата част от действителността и създава илюзорна представа. Всичко това е с цел, по лесно манипулиране, превръщане на хората в послушно стадо, следващо водещия овчар. Косвено, се получава от внушението, че всеки е сам за себе си и другите не могат да влияят – така не се досещате изобщо, че сте послушни марионетки. А за да се избави от всички тези манипулации, човекът трябва да си позволи, да има собствено мнение, да приеме, че е съвсем обективно, да има много истини и не е задължително, да са в конфликт. За съжаление, както виждате постоянно и навсякъде, колкото по-фанатично вярва един човек в нещо, толкова е по-склонен, да го налага агресивно, дори агресията, да е добре прикрита зад маската на благоприличие и добро възпитание. А всичко това е поради страх, да не загуби вярата си – тогава може да загуби почва под краката и да се почувства никой/човек бе значение, който няма право на оцеляване. И вярата дава сили.
Всичко това съм го обяснявал многократно, но виждайки трудното избавяне от мисловните навици, явно ще трябва, да го повтарям, отново и отново. Дано повторението е майка на знанието, а не баща на затъпяването.
Медитацията е самохипноза. Понеже съзнанието е фокусирано върху мозъка, за да управлява физическото тяло, за да се пренасочи, да се фокусира върху нещо друго, трябва да се намали до минимум взаимодействието с мозъка. Тази връзка/фокус е изграждана много години, навика е много устойчив и началото е трудно.
Първо, трябва да се изключи физическото управление, т.е. със самовнушение, да се релаксират всички мускули и крайници. Затова е важна позата, защото неудобното положение води до изтръпване на крайници, което започва да привлича вниманието, все по настойчиво. Когато сме добре релаксирани, изпадаме в изменено състояние на съзнанието, наречено алфа. В това състояние, може да се общува с висшия аз, с висшите светове, може да се прави регресия. Дали в регресията се водите сами или ви води някой друг, не е от голямо значение, защото всичката информация я дава висшия аз, който винаги се съобразява със задачите за въплъщението. Ако искате да научите нещо от любопитство, най-вероятно, да не ви покаже нищо или някакви безсмислици. Ако имате сериозни проблеми, може да опита, да ви покаже, как да ги решите или поне да намекне. Когато ви води друг човек в регресията, много често, се заплесва по свое любопитство и интерес – например, да надникне в бъдещето.
За по-дълбоко изменено състояние на съзнанието (делта, тета), е необходимо, да изключите връзката на съзнанието с физическите сетива, за да не привличат внимание. Също е необходимо, спирането на словесните мисли (самадхи). Мисленето с думи, насочва автоматично съзнанието към мозъчната област, която управлява гласните струни. При успешно постигане на такава дълбока медитация, съзнанието може да напусне тялото, както по време на сън, т.е. да си устроите сънуване по желание, известно като астрално пътешествие. В зависимост от нивото на развитие, може да пътешествате по менталния свят или в още по-високи измерения. Но повтарям отново, възможно е само, ако изключите умственото бърборене и сетивата. Желателно е, да наблюдавате усещанията си – при всеки е индивидуално, някои имат силно вътрешно виждане, други чуване, трети долавят лесно аромати, а има и такива, които долавят, от всичко по малко. Принципно, това са интерпретации/преводи на съзнанието за долавяните енергии – автоматично ги оприличава на нещо познато, по аналогия. В началото, са едва забележими, но постепенно, с практиката, се засилват. Може да осъзнавате едва доловими „полъхи“ на отделни енергии, но може, да е и сложен комплекс от информация (визуална, звукова, яснознаене), т.е. може да станете контактьор.
Това, по същество, е телепатия – възможна е телепатия със словесна информация (през висшия аз), но това е, по-скоро, изключение. Обичайната телепатия е безсловесна, като пакет с всевъзможна информация, който може да предава дори чувства.
Най-вероятно, първите контакти да са словесни мисли, но понеже словото е много ограничено по възможности, щом забележат, че обръщате внимание, ще опитват, да ви предават телепатична безсловесна информация, отначало, по-силна, а щом я забелязвате, започва да намалява, да става все по-трудно доловима.
Трябва да знаете, че изначално, не бива да сте сигурни в усещанията си, защото се превръщате в послушен изпълнител – чакате да ви кажат, какви да ги вършите. Затова е задължително, да сте несигурни в усещанията си, тази несигурност оставя свободен избор за лични интерпретации и не налага воля (въпреки, че има и изключения). С течение на времето, започвате, да долавяте все повече нюанси и подробности. Но всичко това зависи от чувствителността.
Както съм описвал и преди, чувствителността на съзнанието зависи, основно, от два фактора: от способността ви да залитате в крайности – колкото са по-големи крайностите, толкова е по-дебела „кожата“ на съзнанието и не усеща слабите импулси (затова има подсъзнание). Вторият важен фактор, са т.н. филтри в съзнанието, т.е. убеждения/програми внушавани още от най-ранно детство. Например, ако сте убедени, че 2+2=4, никога не допускате, че може да е 3 или 5. Всичко зависи, колко упорито, са ви набивали нещо в главата – енергията се натрупва и става все по-силна, което прави убеждението/програмата много убедителна/доминираща. Ако ги отслабите със съмнения, престават, да са абсолютни и допускат други възможни варианти – многомерна истина.
Когато напреднете в практиката на медитацията, престанете да залитате в крайности и по абсолютната истина, започвате, да забелязвате, все по-често, в обичайното си ежедневно състояние (бета), тези енергии/усещания, които усещате по време на медитация. Но за това е необходимо приповдигнато състояние, високи вибрации, а тогава ежедневието ви става медитация.
Трябва да имате предвид, още един важен момент при телепатичното общуване. Очакването на отговор, е фокусирано внимание (волево усилие), което не допуска външен телепатичен импулс. Затова са възможни два варианта при получаване на отговор: ако са наясно предварително, какво се каните да питате, може да опитат, да ви пробутат отговора, преди още да започнете, да чакате, т.е. моментално, дори преди да сте свършили с въпроса. А другия, когато сте отпуснати, не съсредоточени, най-често, когато сте на темата по въпроса, може да доловите подсказка/мисъл/идея. Това може да е след време, дори след дни. Не го пропускайте! Не опитвайте, да си внушавате, че така ви се е сторило!
Имайте предвид, съществува само едно общо/универсално съзнание. Това, че има отделни същества/индивиди, се дължи на различните свойства, който има енергийния им диапазон – осъзнават се различни, но тези честотни диапазони нямат граници помежду си и преливат плавно един в друг – това създава общото съзнание/единството. Когато не хойкате насам-натам по времето и пространството, когато сте в момента „тук и сега“, осъзнавате точно това универсално съзнание, но не чакайте нещо, да ви падне наготово – не забравяйте никога, че всичко е енергия и за да се случи, каквото и да е, са необходими поляризирани енергии, които се привличат и отблъскват. А намеренията и въпросите са точно такива поляризирани енергии, които привличат подобни, като отговори и желан резултат. Останалото е въпрос на интерпретация в съзнанието.
Вече съм разказвал, че страданията създават твърдата материя, сега приключва това падение на Бога в материята и всичко трябва, по обратния път, да се дематериализира, до възстановяване на изначалното съвършенство. Затова, всичко, което е създавало страдания, трябва да бъде премахнато/неутрализирано, да се повишават все повече честотите на всичко. Затова е необходимо пробуждане – съзнателен избор, за да престанете автоматично, да залитате в крайности. Много е важно, да осъзнаете, че всичко, което изживявате, си е ваш собствен избор, т.е. да престанете, да се поставяте в зависимост от външните обстоятелства. Това осъзнаване позволява, да избирате, дали да страдате или да сте щастливи. Това не са празни думи – който е опитал, се е убедил. А приповдигнатото настроение/щастието, е точно това изменено състояние на съзнанието, което се получава при медитация и дава възможност за преодоляване на завесата, за справяне с всички натрупани убеждения, които ограничават обективното възприятие. Практикуване му е майката.
Човешките комплекси са трупани в продължение на хилядолетия, чрез изкуствено създавано социално неравенство – чрез алчност и лакомия. Хората виждат, че има успешни, а им се иска, да са такива, а когато не успяват, когато затънат в мизерия, трупат комплекси. Това е самоподдържаща се система: всички искат да имат много и с всички сили създават, все повече комплексари. Натрупаните комплекси се предават генетично, наследявате комплексите и на рода, на народа си, на расата си.
Човек с ниско самочувствие, си няма доверие – не може да разчита на преценката си, защото, от собствен опит, се е убедил, че не мисли успешно. Затова, търси компетентни/успешни (от негова гледна точка) за да взема пример от тях и ги превръща в кумири. В крайна сметка, става фанатичен последовател/вярващ и повтаря като папагал всичко, което е усвоил от кумира си. Основен принос за това, има образователната система, която не учи човека да мисли самостоятелно, да има свое мнение, а го принуждава да зазубря нечие. На всяка крачка виждате такива „говорещи глави“, които набиват в масовото съзнание собствените си комплекси за малоценност – фанатичната си вяра в някакви кумири.
Основна отличителна черта на комплексара е, че постоянно иска да се хвали и изтъква, за да докаже на другите, че не е чак толкова зле, колкото го смятат. Същевременно, за да може, да се открои, обезценява всички, от които не е зависим – така се чувства поне за малко, нещо повече. Комплексарът е постоянно неуверен в собствената преценка и търси доказателства/потвърждение за някакво твърдение, т.е. търси авторитетно мнение. Всичко това са типичните маски/роли, които си слагат повечето хора. Поради ниското самочувствие, комплексарите се обиждат – защитна реакция, за да не се разпадне личността. Затова и се стискат за чуждото мнение – свое не могат да си позволят, не им върши работа/не е убедително.
Имайте предвид, фанатичната вяра е агресивна, точно поради липса на вътрешна увереност в истината – фанатика се страхува ужасно, да не си загуби вярата, защото губи почва под краката, т.е. разпада се личния му свят, на който е разчитал. Затова фанатично вярващите са убедени в своята безпогрешност и я налагат на всички, които не са като тях (защото ги карат, да се съмняват). Трябва да си призная, че вече много години, не мога да си обясня логиката на мнозинството: „всички не могат да грешат“. Въпреки, че човешката история твърди обратното: винаги се е заблуждавало мнозинството, а отделни единици са давали тласък на промяната. Единственото, ще годе смислено обяснение, което мога да измисля е, че на всички, още от най-ранно детство внушават, да са като другите (внушението превръщащо хората в стадо). И тези другите, са авторитета/критерия за истина, в който се вкопчват, за да имат, що годе, някакво опора. И точно затова, тези другите, са им виновни, за житейските им проблеми.
Дори човека да е добре реализиран професионално в този си живот, натрупаните комплекси за малоценност в подсъзнанието, определят поведението му, във всички останали области. Затова дребните душици обичат много, да са важни, да зависи нещо от тях, да са в светлините на прожекторите, жадуват за слава (събират лайкове) или да се качат на главата на някого. Виждате ги всеки ден от екраните на телевизорите, как злоупотребяват с власт и опитват да подчинят, колкото се може повече хора – само и само да заглушат терзаещите ги комплекси. И страшно обичат да подражават – това им дава самочувствието, че са прави, нали им набиват цял живот, че трябва да са като другите.
Основната причина за ниското самочувствие на хората, са наложените правила, които не са в техен интерес, и затова ги карат, да се чувстват жертва на обстоятелствата – марионетка. Само, когато поемат контрола над живота си, когато си станат господари и забележат, че е действително зависи от тях, самочувствието започва да се покачва. Но имайте предвид, че комплексарите ще са най-яростните противници ви – как смеете, да не се подчинявате на стандарта/на правилата! И още, страхът е обезателно необходимото условие, което да замъгли разума, за да сте послушната овца. И не бъркайте страха с разума – нямат нищо общо.
В управленската система, няма как да попаднат други, освен комплексари, защото са необходими такива, които се манипулират лесно. Това са всички чиновници и политици – човекът със собствено мнение, е винаги черната овца и не се подчинява лесно.
Високите цени на природния газ, на електроенергията, изобщо, на всички стоки и услуги, са следствие от борсови спекулации, а парите за тези спекулации идват от ваксините. Ваксините се плащат от данъкоплатците по целия свят, т.е. всички плащат, за да живеят в мизерия, да са послушни комплексари, да са все по-болни, а богатите да стават все по-богати.
Когато кажат вярвайте/повярвайте, човек се чувства под натиск и се съпротивлява, а колкото е по-настоятелен натиска, толкова по-силна е съпротивата. Понеже е необходима радикална промяна във всички области на живота, тази перспектива плаши много хората, защото усещат заплаха за мирогледа си, на който са разчитали много време, а това измъква почвата под краката им. За да се избегне този страх, натиска не трябва да е осезаем – промяната трябва да е постепенна – когато е готово съзнанието. Затова и не бива да възприемате сериозно моята гледна точка.
Претенцията да повярвате твърди, че предлага единствено възможната истина. Това е дуалистично твърдение: противопоставя истина – лъжа, а действителността никога не е еднозначна – единствената истина е илюзия. За да имате някаква реална представа, трябва да осъзнавате поне няколко гледни точки едновременно и да не ги противопоставяте.
В продължение на хиляди години, чрез изкуствен мизерен живот са внушавали на хората комплекси за малоценност. Хората се смятат за некадърни, да преценяват, и затова търсят авторитет/кумир, който да следват като по-компетентен. Така хората са превърнати в стадо и скачат след овена в пропастта (авторитета/кумира, който за да води убедително, е обозначен като експерт, доктор, доцент или професор). Точно тези авторитети наричат „говорещите глави“, които можете да видите по всяка телевизия, да внушават „единствено възможната истина“ – тяхната.
За да са послушно стадо, за хората се създават изкуствени кумири, т.е. превръщат хората в папагали, повтарящи нечие мнение. За да не се навъдят много непрекъснато повтарящите: „Йосиф Йоргов каза това, онова…“, не бива да ми вярвате – вярвайте само на себе си и не избирайте само една единствена истина.
А за да следвате кумирите си, вниманието ви трябва да е насочено навън. Така преставате, да обръщате внимание на вътрешния си глас, на душата си. Понеже душата е безсмъртна, успява да натрупа много опит и знания – всичките ви вътрешни усещания, тези които не са от физическите сетивни органи, са реакции на душата на енергийните ѝ взаимодействия. Съобразявайки се с вътрешните си усещания, следвате собствените си интереси, а не натрапените ви от кумири, които виждат света „от собствената си камбанария“, т.е. съдят за реалността по собствените си взаимодействия, които, съвсем естествено, са напълно различни от вашите. Затова не бива да приемате за „чиста монета“ гледната ми точка, тя си е само моя, а вие трябва да си имате ваша, основана на собствените ви усещания.
Ролята на дуалността е именно, да засилва в крайности: затова масово, всяка истина се представя като единствено възможна, а очернянето на другото мнение, засилва в другата крайност. А както повтарям често, всяко залитане в крайност, предизвиква страдания, и колкото е по-голямо залитането, толкова е по-голямо страданието (а колкото повече страда човека, толкова е по-голям комплексар и толкова по-лесно се манипулира). Затова, избягването на дуалните залитания, намалява жизнените проблеми, а постигане на златната среда, на уравновесеност, създава необходимото спокойствие и усещане за щастие (усещания на душата, която постига набелязаното за въплъщението – удовлетворение).
Както знаете, има разни души по възраст, т.е. такива с много и такива с малко опит. По принцип, по-опитните души трябва да служат за пример, да водят по-неопитните. Но за съжаление, много стари души не слушат вътрешните си потребности, а се увличат по ценностите на съвременния свят, т.е. пренебрегват задължението си, да водят другите – това е описано с популярния израз „да продадеш душата си на дявола“.
Например, журналисти подбират материалите, за да угодят на масовия вкус, търсят жълти сензации и т.н. – всичко това, за да имат по-голяма печалба. Ни най-малко, не ги интересува отговорността им, че дават на младите души като пример за подражание, хора с много съмнителни ценности, криминални типове и корумпирани политици. Много рядко явление са тези, които ги е грижа развитието на обществото, повечето си пазят заплатите. Учудва ли ви, защо израства такова цинично младо поколение?
Всички дейци на културата, трябва да вдъхновяват, да възвишават хората, но масово се нагаждат към посредствения вкус и търсене на мнозинството, започват да халтурят с цел по-големи доходи, а това е изключително нагледен пример за продаване на душата. Много малко творци държат на високите си идеали и не се поддават на печалбарството, затова процъфтява насилието, убийствата и жестокостите.
Друго често срещано явление са продажните учени, които продават принципите на душата си и правят „поръчкови“ изследвания, според интересите на този, който плаща.
Разбира се, сред хората занимаващи се с бизнес, рядко има стари души, но и те се поддават на масовата алчност и търсят все по-високи печалби, без да си дават сметка, че изземат средствата на населението и създават комплексирано и покорно мнозинство. Вече и търговия се прави задължително с лъжа и измама – защо се учудвате, че има толкова болни хора?
Всяка стара душа трябва да води със собствения си пример, т.е. да е над масовото средно ниво, за да има, към какво да се стреми мнозинството. За съжаление, такива примери за подражание, са много рядко явление и това е една от причините за съвременната деградация. Затова има и толкова депресии и наркомани – това е реакцията на душа, която не изпълнява предназначението си, т.е. проваля и обезсмисля живота си.
По принцип, съм за честната информация и по-голямата част от това, което смятам да опиша сега, вече съм го давал, подробно или накратко, през годините, в най-различни статии. А сега ще опитам, да направя нещо като обобщение.
Има два основни вида поднасяне на информацията: подбрана с цел постигане на някаква цел и неутрална/честна информация. Както знаете, всичко си има добрата и лошата страна, и всеки, в зависимост от целите си, набляга на едната или другата. Получава се поляризирана енергия (плюс или минус), която въздейства според намерението и задачите. Тази поляризирана енергия въздейства, оказва натиск, манипулира, което предизвиква вътрешен конфликт с правото за свободен избор и обикновено, човека са съпротивлява/съмнява интуитивно. А колкото е по-силен натиска, толкова е по-силна съпротивата. Според мен, всяка едностранчива информация, трябва да се възприема като пропаганда, като манипулация, като реклама, за да избегнете неволното влияние, а дали да я приемете или отхвърлите, да решавате напълно осъзнато.
Другият начин е, сваляне картите на масата (честния), т.е. представят се максимално възможни страни/цялостна информация. Обикновено, такава информация е балансирана, т.е. двете страни, плюса и минуса се неутрализират взаимно и се получава нулев потенциал, който не оказва никакъв натиск. За съжаление, все още, много хора са комлексирани, т.е. не се смятат за компетентни, да преценят, коя част от информацията може да им свърши работа, и затова си търсят кумири, на които да вярват, т.е. да не носят отговорност, за вземането на решенията.
Сега се сипе много информация отгоре и някоя е с претенциите за честна, за съжаление, това е прах в очите. Най-добре, според мен, е да се отнасяте подозрително към този словесен поток, защото повечето хора са свикнали, да идеализират и да превъзнасят. Например, обръщайте внимание на мъглявите обяснения и неясните термини, като „страданието е илюзия“, „симулация“, „изкуствен интелект (ИИ)“ – това са просто вариации на темата: как да накараме хората, да не зациклят на страданията. Такъв подход към най-различни теми, е преобладаващ в посланията, дори да претендират, че са „честни“. За мен, най-ефективния начин, да намалеят страданията е, хората да престанат да вярват, че са невинни жертви. Въображаемата световна несправедливост е основната причина – сами може да си дадете сметка, колко боли, когато сте си причинили страданието/болката сами, а колко е по-болезнено, когато я причинява друг, особено, ако сте убедени, че с нищо не сте я заслужили. Не бива да забравяте обаче, че всичко е енергия и абсолютно всичко е резултат на привличане и отблъскване между поляризираните енергии. Точно затова повтарям постоянно: трябва да избягвате крайностите, защото конфликтуват с други крайности, а златната среда е неутрална – нито привлича, нито отблъсква.
За егото. Всички глобални събития са сложна комбинация от изключително много фактори. Няма да се впускам в подробности, защото не са необходими за разбирането на явлението. Съвсем накратко. Представете си, че препускайки по космоса, Слънчевата система навлиза в гигантска мъглявина от прах. По тази причина, достигащата до Земята енергия намалява, в някаква степен, а това се усеща като заплаха за живота и хората влизат в режим оцеляване. Т.е. постепенно се развихря конкуренцията за недостигащите ресурси и всеки опитва да докаже, че е по- и най-, за да е достоен и да се вреди. Всеки опитва, да се възхвалява и да принижава другите, затова, повечето хора са с маски и лицемерят (без тях се чувстват голи/незащитени). Така се развива подлостта, хитростта, алчността и жестокостта, като опит за оцеляване. Тези качества са развивани в продължение на хиляди години и присъстват, в някаква степен, във всички, които са се прераждали многократно на Земята, поради натрупване на енергията. Точно този стремеж за оцеляване, представлява егото, но то е проявено в разни степени и не само поради лицемерието, но и поради разнообразието на живота – не всички жизнени обстоятелства го развиват, има доста задружни общности. Но все пак, имайте предвид масовото внушение: егото е ценност в живота, че трябва да сме като другите (за да се получи послушно стадо), че злото трябва да се наказва и за него трябва да се отмъщава. Всичките тези внушения поддържат, необходимото за масовото манипулиране, ниско човешко самочувствие, подразбиращо, че послушно трябва да се следват по-умните (но тези „по-умни“ са превъзнасяни с помощта на медийни манипулации и представляват овните, след които овцете скачат в пропастта).
Основният метод за масово манипулиране е страхът, насаждан чрез разделение и противопоставяне, особено забележимо в момента, но е време, всичко това да бъде осъзнато и променено.
Най-изявени в развитието на егото, са тип хора, които са слаби емпати, т.е. много трудно долавят чуждите страдания, а дори да ги долавят, ги потискат с ума. Затова, в живота им доминира ума, а не чувствата и стават тези, които наричаме рептилоиди – тези им качества, действително, се дължат на голямото количество рептилоидни гени. Така се получават безскрупулни хора, които се интересуват, изключително, само от собствените си интереси. Те успяват, в продължение на хилядолетия, да се усъвършенстват в човешката манипулация, за което им помагат и тъмните сили. Така се е получила сегашната ситуация: успешно тайно манипулиране на земното население и изживяването им като господари на Земята, още повече, че хората се примиряват доброволно, не се съпротивляват активно, а само мърморят.
Но Земята излиза постепенно от праховия облак и до нея достигат все повече енергии, т.е. вече няма усещане за недостиг на жизнени ресурси, няма нужда от конкуренция и оцеляване. Но навиците и умствената инерция, продължават да вихрят конкуренцията и много хора стават печалбари, т.е. стремят се да натрупат не достигащите за всички ресурси. Точно това е следствието от егото и е главния проблем, защото, ако хората престанат да трупат, ще има изобилно за всички.
Повишаването на енергията, прави невъзможно съществуването на тези, които не искат да еволюират, т.е. да се адаптират към промените. Т.е. всички, които се стремят да останат същите, както преди, са заплашени от ускорено напускане на Земята – преминават на други планети, където оцеляването е още актуално, т.е. продължава да съществува истински ад. Но искам дебело да подчертая: НИКОЙ НЕ Е ОБРЕЧЕН! Понеже проблема е в човешкото съзнание, което е лична територия, в която може да се месят само косвено, с доброволното съгласие на личността, а промени могат да стават само съзнателно и целенасочено. А всеки, който иска да продължи земния си живот и се стреми да еволюира, получава всевъзможна подкрепа. А информацията, как се еволюира енергийно, е повече от достатъчна.
Още едно следствие от конкуренцията/оцеляването е т.н. дуалност. Понеже при силна конкуренция, се очертават много контрастно победители и победени, с течение на времето се натрупва убеждението, че е възможна само една истина – тази на победителите, на успешните, а всички останали започват да им подражават, опитвайки да станат също успешни. Така се формират двойки понятия като истина-лъжа, правилно-неправилно, полезно-безполезно и т.н. – списъкът може да е много дълъг. Тази дуалност започва да доминира в живота, т.е. живота престава да е цветен/многостранен/всеки със свое мнение, а става черно-бял и силния определя истината. А следствието от тази дуалност, виждате всеки ден около себе си, защото предизвиква залитане в големи крайности.
Имайте предвид, падението на Бога в материята, става чрез намаляване на енергията и основен инструмент е страхът. Тъй като вече сме достигнали дъното, трябва да поемем нагоре, т.е. натрупаната твърда материя трябва да се преобразува в лека енергия, както и да се излекуват всички поражения в съзнанията, следствие от действието на страховете. Основен метод за справянето с всички тези последствия, е любовта, и затова, напоследък, се говори толкова много за нея. Все още сме на дъното и проявите на любов, особено на безкористна, са много редки – преобладават тънките сметки. Но все пак, любовта е единствената възможност за измъкване от ада, в който живеем, за обединение и общо справяне с натрупаните проблеми. Не се разочаровайте, че се среща рядко и е повече пожелателна, но от всеки зависи, доколко да е ефективен този метод за излизане от задънената улица.
Може би е време вече, да свиквате с мисълта, че човекът не мисли с мозъка. В продължение на хиляди години е натрапвано това внушение, за да не се досещате, че мислите не са само собствените и да започнете, да контролирате внушенията. Например, отдавна е известно, че Анатол Франс е бил с доста по-малък мозък, което не му попречило да заслужи Нобелова награда по литература. Също така, постоянно излизат факти от рода: на студент е направено сканиране с ядрен магнитен резонанс и е установено, че има само 10% мозък, останалата част от главата му е запълнена с мозъчна течност. А преди това, е минал тест за коефициент на интелигентност и е получил резултат 140. Всеки неврохирург знае, че при необходимост, може да изреже 2/3 от мозъка, без това да се отрази на психика, на мислене, на памет. Вече много години, изследователите на мозъка опитват безуспешно да открият, коя област е паметта, коя е за логическо мислене и т.н. И въпреки че всичко това не е тайна, всички дружно продължават, тъпо и упорито, да твърдят, че човека мисли с мозъка. Може би, защото нямат никакво друго обяснение? Според мен, човешкото съзнание е фокусирано върху мозъка, само за да може да управлява физическото тяло, индуцирайки електрически импулси в невроните и в специфичните области на мозъка. Съсредоточаването позволява обратна връзка и получаване на сигнали от физическите сетива, но с това се изчерпват мозъчните функции, а мисленето, емоциите и паметта са изцяло енергийни, но тия идеи са табу, защото разкриват манипулирането на човечеството.
Като честна информация, искам да се спра на още един слабо познат момент. По същество, всички съществуваме в безкраен океан от енергийни частици, но тези частици са неутрални, т.е. няма привличане и отблъскване. Този безкраен океан е познат като небитие, защото, когато няма движение, няма и живот. За да се получи битие, е необходима нечия воля/намерение, която да поляризира и задвижи енергийните частици. Тази първоначална воля/намерение е известна като Големия взрив. И изобщо, имайте предвид, всяко енергийно движение е нечия воля/намерение.
Напоследък, се споменава все по-често, че съществата могат да загиват. Може да стане, поради липса на интерес към живота/ волята, която движи всичко или при изкуствено изтриване на личността. И преди съм давал картинки, какво представлява личността/индивида – натрупания индивидуален опит във вид на енергийни плюсове и минуси. А тези плюсове и минуси могат да се нулират/да се изтрият (наречено „втора смърт“) и обикновено се случва, когато личността зацикли и престане да еволюира. Например, ако се изтрие личността на душата, се получава чисто нова душа-бебе, която може да се разтвори в небитието, но може и да започне да трупа опит/личност, съвсем отначало, от нулата.
Също така, не бива да забравяте, че нищо не може да стане случайно. Случайното е внушавано, за да може човека да се чувства невинна жертва и да страда повече. Тъй като, всичко е енергия, за да се случи, каквото и да е, е необходимо привличане или отблъскване, т.е. взаимодействие на поляризирани енергии, точно затова повтарям често, че колкото в по-голяма крайност залитне човека, толкова повече боли, тъй като е сблъсък и мощно енергийното взаимодействие. И обратно, ако искате да страдате много рядко, стремете се към златната среда, т.е. енергиите ви да са близки до нулата – тогава енергийното взаимодействие е много нежно и приятно.
Да не се случват случайни неща, се грижат и вашите ангели-хранители, и висшия ви аз, които се стараят, да се реализира максимално, приетия за въплъщението план. Затова често се случват чудесни избавления, хора изпускат самолета, който катастрофира и други подобни. Винаги има много подсказки, които предпазват от непредвидени беди, но ако човека си е навил на пръста, обезателно да пътува с опасен самолет и не обръща внимание на знаци и препятствия, го оставят, да си чупи главата. Затова не пропускайте такива важни сигнали в живота ви – никога не насилвайте обстоятелствата.
Имайте предвид също, че разделението на тъмни/светли е много условно и противоречи на божествената заповед: не делете бога на части и не ги противопоставяйте една на друга. Реално, е невъзможно съществуването само на тъмни или само на светли, както е невъзможен и еднополярен свят, защото няма да има енергийно движение/живот. Винаги има някакво съотношение. Тези с доминиращ един вид енергии, са предимно изпълнители – ангели и архангели при светлите, дяволи и демони при тъмните. А творците са с приблизително еднакво съотношение на тъмни и светли енергии. „Еднополярните“ са добри изпълнители, защото им липсват вътрешните противоречия, които стимулират творчеството при „биполярните“. Но всеки има право да разполага само със собствената си енергия/енергийно пространство, освен, ако не е упълномощен да действа в енергийното пространство на по-висше същество, което, естествено, следи за резултатите, за да няма увличане.
Любимото занимание на бога е, да прекара някого или някои в ъгъла, от където не могат да се измъкнат, и да започне да ги пече на слаб огън (а е любимо, защото предлага нови възможности и интереси). Това се случва, когато търси някакви решения (както съм споменавал: тези в материята си въобразяват, че са отделно от бога и забравят за общите закони, което им позволява да излязат извън обичайните рамки, и затова ни използват като фантазьори, като генератори на идеи) – работата е там, че човека, ако не му пари на дупето, не се напъва, не се замисля много. А само когато е нарушено равновесието, комфорта му, започва да измисля срочно, как да го възстанови. Другият основен момент с много изпитания/страдания е като сегашния, т.е. назряват сериозни промени, а за да има, кой да ги движи, са необходими хора с разширени пълномощия и се отсяват достойните с редица изпитания, при които се наблюдават реакциите и мотивациите, които определят действията. Така се изясняват слабостите, и какво може да се очаква от един или друг човек, а с пълномощията се определя посоката, към която се насочва едно общество. И отново и отново напомням: най-гадния номер, който може да си погодите е, да си въобразите, че сте жертва на зла воля!!!
Напоследък, се набляга на внушенията за доверието в божествения план. Но, както винаги, всяко нещо е полезно, когато е с мярка. Но хората са дресирани, да са дуални и залитат в крайности, а се опасявам, че както и при изобилието, ще има много разочаровани. Затова настоявам, да не тръгвате с голямата кошница. Все пак, не забравяйте, божествен план има, но както всяко изследване на неизвестното, несполучливите експерименти са многократно повече от сполучливите. А за да стане успешен нашия експеримент, трябват много повече индивидуални и колективни усилия.
Религиите имат право на съществуване, докато хората имат нужда от тях. Но понеже са инструмент за манипулация, е желателно да се избавят от всичко, което противоречи на божествените закони. Например, основен инструмент за превръщането на хората в стадо, са догмите и каноните – от задължителни, трябва да станат пожелателни, за да не влизат в конфликт с правото на свободна воля. Но тогава престават да са религии и стават мироглед/философия, но само така могат да еволюират според нуждите на обществото.
Може да се каже, че в по-малка или по-голяма степен, почти всички религии нарушават божествените закони. Например, бог се превъзнася почти навсякъде в култ, въпреки че е заповядал: Не си създавайте кумир, нито на НЕБЕТО, нито на Земята! Но наказващия бог е много удобен и е достатъчно само някой да каже: „Бог иска!“ или „Бог каза!“ и хиляди хукват да избиват неверниците, въпреки, че този същия бог е заповядал: „Не убивай!“. Не е ясно, защо всички убийци смятат, че това не се отнася за тях.
Календарните празници и ритуали са неразделна част от канона и догмата на всяка религия и периодичното им повторение е с цел, дълбокото внушаване на същите тези канони и догми. С една дума, са инструменти за манипулация на масовото съзнание и естествено, с времето, ще загубят значението си.
Не знам, дали сте виждали, но преди около век е била емитирана сребърна монета на стойност 100 лева. При първите емисии, по ръба на монетата е щампован надписа: „Бой се от бога, почитай царя“. Явно е било доста популярно внушение, щом го има и по монетите. Сами може да си направите сметка, какво е въздействието му.
Духовните навици, превръщат и най-светлите намерения в религии/догми, просто защото липсва развитие/еволюция. Това може да се забележи в много езотерични течения, в почитателите на Ню Ейдж (Нова епоха), а в България особено изявено е в Бялото братство (дъновистите), които дори са се регистрирали като религия, въпреки че Учителят се е заканил, ако превърнат братството в религия, да го разруши. Но там, няма кой да поеме отговорност, да развива идеите му, и затова може само да вегетира.
Някой си е направил труда, да изследва продължителността на човешкия живот по професии. И статистиката показва, че поповете и докторите са с най-кратък живот, в сравнение с всички останали професии: 20 години по-малко от средното – защо ли? Разбира се, причините могат да са най-разнообразни, но има една, която ги обединява: душата бърза да избяга от прекалено голямото кармично натрупване и недочаква края на предварително определения срок. Много показателна статистика!
Напоследък, все по-усилено се говори за разкритие/апокалипсис, но аз си оставам скептик. Поради фанатизма, който се подклажда в някои религии, разкритието може да предизвика огромно възмущение, поради неблаговидната роля на бога в земната ситуация. Такова разкритие може сериозно да разклати фанатизма и много хора ще се почувстват заплашени, да не загубят вярата си. Разбира се, може да се използват разни глобални събития, за отклоняване вниманието на фанатиците, но това са временни мерки. Най-добре би било, разкритието да става постепенно, в отделни групи и религии, за да не се получи огромен взрив/резонанс от възмущение, който може да е опасен, колкото масовата паника. А такива масови емоции, се овладяват много трудно, без масови жертви. Затова си мисля, че шефа още доста, ще продължи да ходи на пръсти, т.е. да напредваме с милиметър на година. Разбира се, отвличащи вниманието могат да са и много други събития, а не дай си боже, да е някакъв глобален катаклизъм – например Йелостон или Набиро да се покаже за постоянно – ето тогава ще е пълен шаш. Разбира се, ако разкритието е по всички фронтове, шока ще е прекалено силен, за да обърнат внимание само на една област. Но шефа явно се надява на чудо: хората да се пробудят само с думи, без покритие с дела. На мен това ми изглежда като да търсиш под вола теле или да чакаш влака там, където изобщо не минават ж.п. линии. Но знам ли, шефа винаги се е оплаквал, че сме прекалено непредвидими. Какво ли може да ни хрумне утре.
От няколко дни ми се върти един въпрос и не виждам разумен отговор. Кучето ни е старо и вече не може да става дори. За хората ясно…причини-бол, но защо на животинките им се дава подобно страдание? Разбирам че това е в помощ и за човека, ще засили нашата състрадателност, любов и т.н, но той с какво е заслужил. Верен, любящ добродушко…като мн. други. И още нещо по стар въпрос… Щом висшето ни АЗ цензурира какво би било полезно или не за израстването и пътя, защо все пак допуска и неща които биха навредили? Ясно че негатива, грешките основно учат, но все пак някой допускат сериозна вреда. Значи не е чак такъв цензур и пазач. И въобще кой е висшият Аз?
Че страданията създават материята, съм писал вече, ще уточня само, че намеренията на бога се осъзнават като свои от всичките му части, включително и от природата, от всички растения и животни. Затова, когато се раждат/възникват в материалния свят, си имат вътрешната нагласа, че са избрали нещо неприятно и си „носят кръста“. Затова, кучето ти страда много по-малко от теб – при теб действа убеждението, че има „невинни жертви“, а това убеждение усилва страданията, защото е внушена несправедливост. Не е лошо, да помислиш по въпроса и да се избавиш от убеждението. Между другото, трудното движение при стари хора и животни, се дължи на атрофирали мускули, следствие на недостатъчно движение.
По вторият въпрос. Повтарям постоянно, че няма такова нещо, което да е едностранчиво, т.е. да е само положително или отрицателно. Всичко си има добрите и лошите страни, а хората са свикнали да виждат само едната, защото хиляди години са им внушавали, че има само една истина, а всичко останало е лъжа – затова и се манипулират толкова лесно.
А реалната действителност, никога не е толкова елементарна – постоянно подчертавам, че за всичко, което се случва, са необходими хиляди, милиони причини, и за да се случи е важен броя, който натежава везните, в една или друга посока. Затова и висшия аз не може да прави само приятни неща, винаги има и неприятна страна на явленията/действията. Затова е толкова важно, всички хора да се излекуват от убеждението, че е възможно да съществуват „невинни жертви“.
Между другото, има много сериозен проблем, за който не се говори в нито едно послание/ченълинг, но това, че не се говори, не означава, че такива няма. Например, имало е момент, когато около Земята са се събирали над милион РАЗЛИЧНИ извънземни цивилизации. Това се дължи на „вонята“, която излъчва Земята. Планетата ни вони на смърт и тази воня се усеща по цялата Вселена – затова и идат постоянно разни цивилизации, за да видят, какъв е проблема, и какво може да се направи по въпроса. Вонята е следствие от т.н. „вирус на смъртта“, който се получава от страданията, убиващи желанието за живот. А действието на този вирус, се усеща по цялата Вселена и намалява мотивацията за живот на всички същества. Това означава, че губят интерес към битието, а когато няма интерес, няма кой да движи енергиите, всичко замира и постепенно се разпада до небитие. Но както съм писал вече, това не е край и като се наспи, бог, като Феникс, се възражда за ново битие и започва нов етап/активен период/битие.
Като илюстрация, ще използвам пояснение, което искам да направа към наскорошната публикация: „Всичко, което получавате безплатно, създава дълг пред Вселената“. Надявам се, знаете, равновесието/баланса е като инстинкт за самосъхранение за Вселената. За да се поддържат интереса към живота, всички, от най-низшите, до най-висшите, имат право на свободен избор, който им позволява да правят експерименти в известни граници, които не нарушават сериозно общия баланс. Т.е. на практика, всички си измислят някакви игрички/експерименти, с които да се залъгват. Затова и бог избира това слизане/падение в материята, което и за него е много неприятно усещане, само и само, да създаде същества, които си въобразяват, че са отделно, т.е. престават да се съобразяват с всеобщите правила на играта и започват да измислят изключителни неща. Затова и ние сме фантазьори и съ-творци. А всичко това крепи интереса на бога – постоянно се чуди, какво ли още можем да измислим?
Но е толкова важно, да не се прекалява, защото цялата система е много сложна и има ограничена устойчивост. Затова и едностранчивите действия (само даване или само получаване) нарушават равновесието. А има отговорници, които следят за неговото глобално състояние, наречени владики/шефове на кармата. Когато забележат, че общият дисбаланс наближава критични стойности, изпращат предупредителни сигнали до всички висши аз, които предизвикват най-големите проблеми. Висшите аз вземат незабавно мерки, като първо, опитват с директни внушения, след това устройват натиск чрез събития, и ако продължава дисбаланса, го възстановяват сами, като отнемат нещо на човека.
Изобщо, за да имате балансиран мироглед, не бива да си въобразявате, че съществуват само светли/добронамерени и тъмни/злонамерени сили. Не забравяйте, че тези сили са двете страни на една и съща монета, т.е. бог се проявява едновременно като добронамерен и като злодей – всичко е единно цяло – нали се сещате за първата божия заповед: не делете бога на части и не ги противопоставяйте една на друга. И ако и да съществуват злонамерени астрални същества, когато започнете духовно развитие и повишите вибрациите си, астралните същества не могат да ви правят номера, не могат да ви стигнат и да ви въздействат. А всички гадости, които ви се случват в живота, са дело на висшия ви аз, който си има програма за изпълняване, за всеки въплътен.
По същество, има съществена разлика между божествена и човешка душа. Божествената душа (висшия аз) е същество от душевния свят, което има свойствата, да се дели на фрагменти (защото енергията се дели лесно – по принцип, са 12, но има и изключения). За да се въплъти такъв фрагмент, си създава първо ментално, след това астрално тяло, с които се въплъщава в ембриона. Могат да са въплътени няколко фрагмента едновременно, в разни хора по Земята, а останалите се грижат за въплътените като ангели-пазители/духовни водачи. Но в повечето случаи, за да го правят, трябва да понижат вибрациите си, т.е. създават си ментално, а понякога и астрално тяло, така стават по близки по честоти до въплътеното съзнание и то успява да ги долавя. Но този подкрепящ екип е непрекъснато свързан енергийно с божествената душа/висшия аз и реализира волята ѝ. Когато човека започне да слуша интуицията си, започва да реализира волята на висшия аз и реализира, както заплануваното за въплъщението, така и глобални задачи/волята на бога. Всичките тези фрагменти са сродните души, макар да имат и сродни фрагменти от други божествени души, с които са дружили в продължение на много въплъщения. А душата-близнак е фрагмента, с който сте най-близки, т.е. сте имали най-много общи преживявания, не само като въплътени, но и като ангели-пазители/духовни водачи/, т.е. имате много общ опит.
Винаги имайте предвид, че за хилядите години, са внушени милиони убеждения, които предизвикват страдания. Затова не пропущайте всяко безпокойство и притеснение – търсете начин да неутрализирате всичко, което ги предизвиква. Нали точно за да е по-ефективно страданието, забравяме, че сме решили доброволно да страдаме и сме приели понятието „невинни жертви“. Но времето за ада по Земята изтече, и затова е необходимо, всеки да се избави от всичко, което го кара да страда. Само така може да се възстанови земния рай и да престане унищожаването на планетата.
Публична тайна е, че най-големите провокатори на световните войни, на всички въоръжени конфликти, са оръжейните производители – те не се гнусят, да погубят милиони, само и само, да се чувстват господари. Сега ситуацията се повтаря: не успяха, да разпалят трета световна война, но намериха не по-малко печеливш начин: пандемия. Спомнете си, колко милиарди се наляха във фармацевтичната индустрия, за разработването и производството на ваксини.
Малко предистория: не помня точно, но сигурно има повече от 30 години, откакто на някакъв форум, хората с много пари решиха, че на Земята живеят прекалено много хора и трябва да намалят броя им, за да могат по-лесно да ги манипулират. И се заеха много усърдно с тази работа!
Поради човешката мнителност, хората постоянно питат за имената на кукловодите. Но на разните мероприятия – клубове и форуми – отиват доверени лица, никога не се появяват действителните кукловоди. Но и конкретните имена не са толкова важни, важното е да се знае за манипулациите им, защото те са възможни само, ако хората не подозират за тях.
Затова и системата, за да е ефективна, трябва да действа много предпазливо, да не се набива на очи, иначе привлича внимание и плановете се провалят, и всичко трябва да почва отначало. Затова се доказва трудно, че налаганите методи са смъртоносни за хората, няма пряка смърт, всичко е косвено следствие. А действат на всички фронтове: чрез генно модифицирани храни, чрез химическите добавки, т.н. Е-та (всевъзможни оцветители и консерванти). Имайте предвид, кукловодите никога не си купуват храна от магазина, всичко си отглеждат сами и живеят далеко от градовете, за да избягват електромагнитния смог. При използваните честоти от мобилните устройства, са избрани най-вредните, а има такива, които са почти безопасни – все пак са енергия, която винаги има някакво въздействие, а пораженията зависят и от мощността. Ще минат години, докато технологиите се заменят с безопасни за хората и природата.
Друг техен подход е, намаляването на раждаемостта. Навярно сте забелязали, че зачеването става все по-проблемно. Постигат го по много начини, но основно, чрез генно модифицираните храни и ваксините. Не си мислете, че за безплодие ваксинират само в Африка – за кукловодите няма значение цветът на кожата. Здравословните проблеми стават типични, което е показателно, че не се дължат на индивидуалния живот, а хората масово са подложени на въздействия, които дават един и същ резултат.
Най-въздействащи върху масовото съзнание са филмите и предаванията по телевизията, защото се гледат от милиони – как мислите, могат ли манипулаторите, да ги пропуснат? Особено голямо внимание се отделя на патриотичното възпитание, внушаване на опасността от врага – гарантирано създаващи агресия, настройващи хора и народи, едни срещу други, по целия свят. Освен това, усилено се внушава всичко, което може да предизвика страдания и раздразнение, всичко, което предизвиква дискомфорт и агресия, защото хора без равновесие, се манипулират много лесно и залитат в необходимата им посока, трябва само да им се посочи виновен. Затова се произвеждат толкова филми на ужасите, криминалета и екшъни, както и такива, които внушават, колко е забавно да си тъп. Изобщо, внушенията са изключително разнообразни и се насочват чрез финансирането на продукциите, поставяйки условия на творците.
Освен за филми, парите от ваксините отиват за платени научни изследвания, които доказват, колко е безопасна поредната отрова, за финансиране на разни кампании по СМИ – следете, върху кого, или върху какво се набляга в разните медии – това не е случайно, всяко повторение е внушение. Внушение, т.е. пример за подражание са т.н. жълти новини/клюките, които съществуват във всяка медия. Политиците, също са пример за подражание – как смятате, за какво ни занимават постоянно с тях, и какво ще се получи от това подражание?
Пари от ваксините отиват за провокиране недоволство по целия свят, за цветни революции – много е важно, хората да не се чувстват сигурни – така стават още по-комплексирани и послушни.
Най-важното е, да се разбере, че хората с ниско самочувствие, си нямат доверие, не си позволяват да мислят, защото живота им е неуспешен и се вкопчат в мнението на такива, които смятат за успешни, т.е. стават фанатични последователи на кумири/специалисти. А точно тази нагласа, създава зомби-автоматите. И точно такива са тези, които ви обясняват постоянно по разните СМИ, как трябва да живеете и ограничават живота ви с убеждението, че след като са фанатични последователи на „медицински светила“, са в правото си, да налагат вярата си. Би трябвало, да ви прави впечатление, че медицинския фанатизъм, не се различава от ислямския, т.е. ислямските терористи вярват сляпо на проповедника, който ги мотивира, а медицинските терористи налагат вярата си в „медицинските светила“. Ха сега си дайте сметка, кой тероризъм е по-смъртоносен! Реални данни се намират трудно, но единствено в САЩ има система, която отчита смъртните случаи, следствие на лекарски грешки. Просто, менажерите на частните болници, са си направили сметка, че ако не посочат конкретен виновник за нечия смърт, отговорността пада върху болницата, а това влошава имиджа/става непривлекателна. Затова, след всеки смъртен случай, лекарите се събират и обсъждат: защо е починал пациента, какво е направено, и какво не, за да бъде спасен. И посочват виновник. Та тази система, за година, отчита 700 000 смъртни случая от лекарски грешки. Но това са само случаите в частните болници – съществуват и общински, в които пращат всички, които не могат да плащат. Те не се отчитат от системата, защото нямат липса на пациенти и имиджа не ги вълнува. Трябва да се предполага, че в тях, също има лекарски грешки и е много вероятно, общия брой смъртни случаи, да наближава милион. Дайте си сметка, дали ислямските терористи успяват, дори за десет години, да избият милион човека и си правете изводите. А милион са само в САЩ, а по целият свят? И това е само следствията от страха, че ако не спазват правилата, могат да ги осъдят. А хората са много различни, на практика, за всеки човек е необходима различна медицина и лекуването по правила, гарантира грешките. А нали точно това целят кукловодите – намаляване на световното население.
Тъй като сте свикнали, някой друг да мисли вместо вас и да търсите причините извън себе си, веднага се развиквате: „Къде е прокуратурата, и защо не взема мерки?“. Но не е лошо да знаете, че съдебната система има много голям проблем с намирането на вещи лица, когато става въпрос за лекарски грешки. Както се казва: „Гарга на гарга, око не вади“ – всеки лекар си дава сметка, че утре може да се окаже на подсъдимата скамейка.
Всичко това ви го описвам, не за да изправите лекарите до стената и да ги разстреляте. Ако се сещате, някъде в Новия завет се разказва, как при Исус дошли старейшините на едно село, за да се посъветват, как да постъпят с жена, хваната да прелюбодейства, а традицията повелява, да бъде убита с камъни. Спомняте ли си, какво им казва Исус: „Който е безгрешен, първи да хвърли камък“. Ще кажете, че плащате, да ви лекуват. А аз ще ви кажа, че плащате, за да сте болни. Нали плащате само, когато сте болни, какъв е интереса на докторите, да сте здрави, нали ги е страх, да не пукнат от глад. За да сте здрави, трябва да плащате, когато сте здрави, а щом се разболеете, да престанете да плащате. Едва тогава, докторите ще имат интерес, да провеждат профилактики и да се интересуват от причините за здравословните проблеми.
Страхът е убиец на имунната система – забележете от всякъде ви плашат, и то предимно доктори. Задавали ли сте си въпроса, защо го правят – ами подсигуряват си пациенти, стабилни доходи. Всичките те са наясно, че страхът подтиска имунната система, потиска всички функции на организма, следователно, прави хората уязвими. А кой има интерес от страх, който парализира волята?
Разбира се, сред докторите има най-различни, има и такива, които опитват да мислят (Мангъров, Чорбанов), но смелостта им не стига, да се опълчат на системата, т.е. и те си имат някаква вяра. Има и такива, които се отказват от дипломите си, но такива са единици, има и такива, които никога не лекуват близките си с лекарства, но си мълчат. Но, все пак, преобладаващото мнозинство си остават типични зомби-автомати и с такива, ви оказват натиск от всички страни. Разумният, уравновесен човек, никога не налага мнението си, защото не е убеден, съмнява се – само фанатика е способен на такива крайности – да тормози милиони – за него съмнението е недопустимо, то убива вярата му. И въпреки всичко, съм оптимист, ако медиците си позволят да мислят, ще започнат и да лекуват, но старата зомбираща система трябва да бъде разрушена. Дайте си само сметка, всички зомби-автомати, които искат да са постоянно под лъчите на прожекторите, обучават студенти и създават свои подобия, също, както тези, които са ги учили и са ги направили свои подобия, т.е. системата се самовъзпроизвежда. Само разкритието може да ги свести.
Имайте предвид, вече 30 години няма лекарства, които да лекуват, има само такива, които да потискат симптомите. Ще кажете, че смъртността би трябвало да е по-голяма. Но нали се сещате, има един лекарски лаф: „Ако лекуваш хрема, минава за седем дни, ако не я лекуваш, минава за седмица.“ Това е положението със съвременната медицина. Т.е. тя се възползва от защитните сили на организма, за да печели. Но кукловодите и за това са се погрижили – всички сили са насочени за потискане защитните сили на организма, на имунната система. И сами може да съобразите, че ако човека се лекува изкуствено, имунната система атрофира като ненужна. Същото действие имат и ваксините. Да не говорим, че силното замърсяване с химия на организма, също спъва/обезсилва имунната система. Дали проблемите са във вирусите – вируси е имало винаги и винаги ще има, а проблемите с тях, не се решават с тяхното избиване, а с повишаване защитните възможности на организма. Забелязвате ли, че в съвременната медицина, всичко е нагоре с краката – смятате ли го за случайно?
Трябва да имате предвид също, че няма област в човешкия живот, която да не е манипулирана и изкривена според нуждите на кукловодите. Т.е. всички области на науката, на историята, на философията, на социалния живот, са насочени по такъв начин, че да превръщат хората в стадо. Затова е необходимо преразглеждане на всички области от живота, защото са нагласени, да предизвикват страдания.
Посмяхте ли се на поредната световна конспирация? А сега си представете само за миг, какъв смях пада при кукловодите – и как да не се смеят, та хората са толкова големи балами и толкова лесно се водят за носа: трябва само да им се внуши, че не са компетентни, да решават сами, да слушат „специалистите“, и без да се замислят, да скачат след тях в пропастта! Нали се сещате, какво казват в такива случаи: „Нищо лично – просто бизнес!“.
Напоследък, все по-често се забелязва промяна, в типичното за половете поведение – пряко следствие от енергийните промени по планетата.
За да е по-нагледно, нарисувах картинка, с която опитах да изобразя предишното съотношение на енергиите и сегашното, което води до привличането и създаване на енергийно равновесие. Разбира се, съотношението на картинката е условно, защото разликите при различните хора, са в доста голям диапазон, но тенденция е, колкото в един човек е с по-голяма разлика между мъжките и женските енергии, толкова се чувства по-самотен и търси някой, с когото да създаде енергийно равновесие.
А, ако в човека няма голяма разлика, той се усеща самодостатъчен и не се безпокои, че си няма половинка. А е съвсем очевидно, че такива хора стават все повече, въпреки че, външните условия не го благоприятстват. Дори след като Слънцето повиши магнетизма си два и половина пъти, продължава да излъчва преобладаващо електричество/мъжка енергия. До уравновесени външни енергии ще се стигне, след като влезем в орбита около Набиро, тъй като излъчването ѝ е предимно магнетизъм/женска енергия. На хората е необходимо време, за да уравновесят енергиите си, но това и сега е възможно, чрез стремеж към златната среда. Не забравяйте, залитането в крайности, създава неприятната и болезнена дисхармония.
Намаляването на мъжката и увеличаването на женската енергия при мъжете, ги прави по-женствени, по-малко агресивни и борбени. В Япония на такива мъже викат „тревопасни“, нямащи нищо общо с агресивните хищници. Точно противоположният процес протича при жените: при тях се повишава мъжката енергия, което ги прави много по-агресивни и самостоятелни. Но както вече посочих, общата тенденция е, намаляване на мъжката енергия и изравняването ѝ с женската. Затова, въпреки все по-голямото противопоставяне на тъмни и светли, не се получава всеобща гражданска война, във всички държави, не се получават глобални конфликти, а се разминава само с вяли протести.
Надявам се, намаляването на агресията в глобален мащаб, да обезсмисли войните, но за да се получи, трябва да бъдат лишени от възможности тези, които печелят от тях. Затова е и толкова необходим този армагедон (действителният смисъл на думата е откровение/разкритие, а не унищожаване на света, както плашат тези, които не искат промяна). Само разкритието прави невъзможно световното манипулиране и настройването на хората и народите, едни срещу други. И да престане рекламата на убийството, като нещо нормално и необходимо. Но за целта е необходимо натрупване на критическа маса от пробудени, а не да чакаме, да измрат тъмните.
Изравняването на енергиите, намалява половото привличане и секса като фактор. Все по-силно става привличането по интереси, което намалява отчуждението/алиенацията и създава духовна близост и хармония. Всичко това не обезсмисля секса, тъй като е удоволствие, което прави живота интересен, но трайното сексуално общуване става все по-рядко, защото трудно се получава добро съчетание между интереси и секс – все повече хора се събират за ден-два, за да удовлетворят сексуалните си потребности, а след това, се посвещават на интересите си. Това са ясно изразени тенденции в съвременното общество, които, с времето, само ще се засилват. Имайте предвид, че в пето измерение намалява необходимостта, да се раждат деца, тъй като е с по-рядка материята и всеки, който поиска да се въплъти, ще може да си създаде тяло на подходящата възраст и да избегне детския период.
Най-големият проблем в отношението между мъжете и жените, а и с всичко живо, е егото. Егото е натрупана програма/убеждения за оцеляване, в условията на жестока конкуренция. Всички са убедени, че трябва да се борят, за да се вредят за благата, които не достигат за всички. Затова, с всички сили опитват да доказват, че са по- и най-, като същевременно омаловажават всички останали. И колкото е по-комплексиран един човек, толкова повече се старае, да се наложи/докаже. А това е най-големият източник на дразги, във всички видове отношения. За съжаление, хората не се замислят, защо постъпват по един или друг начин и реагират „инстинктивно“, за което им викам „зомби-автомати“, т.е. хора, които не си дават сметка, какво ги мотивира. Така, човешките отношения стават много фалшиви и всеки опитва да се изкара такъв, какъвто не е. Затова толкова много хора носят лицемерни маски и не смеят, да покажат истинската си същност. На тази база е и зависимостта между половете, т.е. навик, инерция, манипулация. Под въздействието на масовите внушения от филми, книги и примера на околните, всички живеят с убеждението, че сексуалното влечение е любов, пренебрегвайки всички останали важни аспекти. Така човешките отношения се диктуват от похотта, а когато изчезне сексуалното влечение, хората започват, да се смятат за врагове и забравят за човешкото в себе си.
Напоследък, все по-често, по разни поводи, се демонизира алтернативното мислене, по-популярно като „конспиративните теории“. Но на хора, които си позволяват да мислят, може да направи впечатление, че „конспиративните теории“ само се осмиват и ругаят, т.е. напълно липсва „другата гледна точка“, т.е. не се търси мнението на такива, които имат такава гледна точка. А нима може да съществува по-голямо доказателство/потвърждение за „конспиративните теории“, от точно тази цензура – едностранчивото обработване на обществото. Нима не е очевадно, че тези, които управляват СМИ, се страхуват от такова алтернативно мислене, и затова предпочитат да го мачкат. Нима, ако алтернативното мислене е толкова наивно и без доказателно, няма да бъде лесно оборено при обществена дискусия или има гузни управници, които съвсем основателно се страхуват, че ще загубят властта си при всеобща дискусия?
Както се казва, маските паднаха – вече се вижда много ясно, кой, на кого служи, вече не може да се заблуждава с учтива усмивка. Абсурдите в това отношение са огромни: намират се и такива, които възхваляват Сорос като филантроп, въпреки че е добре известно: хората с много пари, чрез дарения, опитват да заглушат гузната си съвест (човек с чиста съвест, никога не трупа за сметка на другите – задоволява се с много малко). Навремето, с тази цел, купували от църквата индулгенции – все едно, да убиеш, да отидеш да се изповядаш и си готов за нови подвизи. Защо хората толкова бързо забравят, че всичко това е пиар, реклама, купуване на имидж? Започвам да се чудя, защо още не са почнали да възхваляват Пеевски като филантроп? Но на мен лично, ми е много интересно, доколко осъзнато го правят журналистите, които открито служат на дявола.
А за всички останали давам универсална рецепта, кой на кого служи: тези, които провокират негативни емоции (не става въпрос само за журналистите) – всевъзможните производни на страха – определено са на тъмната страна. А тези, които дават надежда – от светлата. Разбира се, съвсем нормално е, повечето, да не са точно определени и постоянно да залитат към едната или другата страна, затова, всеки трябва да избира осъзнато, на кого да вярва, всеки сам избира, дали да еволюира или иска всичко да си е както преди, т.е. държи, да се запази ада на Земята. Осъзнавате ли, колко е абсурдно, на практика, всички са недоволни от създадената ситуация: екологична, икономическа, политическа, социална, но искащите действителна промяна, са единици. Всички приказват за промяна, но да си остане, както е било. Докога? Остава, да започнете, да се чудите, защо промяната става принудителна!
Това, което безкрайно ме учудва е, че никой не иска да си прави изводи от фактите, че общата тенденция на заразяване и повишена смъртност по целия свят, не зависи от различните мерки, които се въвеждат в държавите, а ограниченията не дават очакваните резултати. Толкова ли е трудно да се забележи това, и какво точно пречи на това осъзнаване, какъв е приноса в това отношение на СМИ? Защо хората не забелязват милиони очевадни неща, кой, и по какъв начин ги е накарал да мислят толкова стереотипно? И защо изобщо не искат да мислят? Какъв е приноса на журналистите в това отношение? Колко още ужас трябва да се случи, за да си размърдаме умовете? Събудете се!!! А точно тази липса на логика в действията на властта, я лишава от масова подкрепа, въпреки че при опасност, хората се съюзяват много по-лесно. Но всеобщия абсурд разтурва стадото – затова наблюдаваме толкова често ефекта на „орела, рака и щуката“. Много често, журналисти се гордеят, че са петата власт, но в действията им липсва отговорност, и са като на всички злоупотребяващи с властта. Докога няма да си дават сметка за масовите внушения, които правят? Докога ще служат на златния телец и ще поставят печалбата преди човещината – нали преследването на рейтинги е точно заради печалбата?
Злоупотребата с власт е огромна, но нима има друг начин да го забележите и да промените системата? Колко милиарди трябва да бъдат пропиляни напразно, докато започнете да съобразявате? А докато не бъдете отвратени, нима ще заемете категорична позиция? Кога най-после ще започнете да съобразявате, че повишената смъртност, не се дължи на вируса? И преди съм писал: душата може да напусне тялото без никакво заболяване или катастрофа, а вирусът и разните други причини са само прах в очите, за да няма паника (т.н. божествена целесъобразност).
Преди години писах, че в момента се създава ад и рай. Иска ми се да се върна отново на тази тема.
В момента, поради абсурдната ситуация, става все по-очевадно разслояването на хората, на такива, които си позволяват да мислят и такива, които го правят рядко. Всичко зависи, най-вече, от самочувствието: хора с достатъчно самочувствие, си позволяват да имат собствено мнение, а тези с ниско самочувствие, се вкопчват в нечие чуждо, защото не се чувстват компетентни, да преценяват правилно. Затова и процъфтяват манипулациите с цитиране на експерти.
Точно по тези причини, комплексарите си създават личен ад, защото се доверяват и смятат другите за отговорни за собствените им беди. А така затъват още повече, защото не променят живота си и не им остава нищо друго, освен да беснеят по улиците.
Тези, които си позволяват да мислят, успяват да поддържат някакво равновесие в живота си и го правят много по-комфортен, точно защото са убедени, че всичко зависи от тях, не обвиняват другите (не си въобразяват, че са невинни жертви) и не чакат, някой друг да решава проблемите им.
Точно тези, които се отказват, да поемат отговорност за живота си, поради безсилие, стават наркомани и пияници.
Точно тези, същите, крадат, лъжат, убиват.
Точно тези, стават печалбари и опитват по всички възможни начини, да присвояват труда на хората.
Точно на тези не им пука за природата и са превърнали целя свят в бунище.
Точно тези се хвалят с коли и къщи, за да заглушат дълбоко спотаеното неудовлетворение.
Точно тези искат да управляват целия свят, от страх, да не би да се намерят още по-големи тарикати.
А проблемите им се решават много лесно – трябва само да решат, че всичко зависи само от тях, а успехите ще им създадат необходимото им самочувствие. Вече изтече епохата на конкуренцията и оцеляването, създаващи егото, но рая постигат само тези, които еволюират, а тези, които искат да бъде както преди, си къкрят в катрана на самосъздадения ад.
И няколко думи, как се създава рай в личния живот. Всички чувства изброени на картинката, са реакции на душата (позитивни и негативни). Душата е доволна и щастлива, когато не пропилява живота/въплъщението си напразно, т.е. когато реализира планираното. А е нещастна и депресирана, когато се води по ума и правилата на другите и не обръщате внимание на съвестта/интуицията си, т.е. на душевните си реакции.
Така че, вие винаги избирате, дали живота ви да е рай или ад, независимо дали го правите съзнателно или несъзнателно, затова бъдете много внимателни, на какво или, на кого доверявате! Не забравяйте, точно в момента, се пресяват способните да преминат на следващото еволюционно ниво – не ви оценяват по мераци и фантазии, а по делата, по отношението ви към едно или друго. Да не се окаже, че сте тръгнали с голямата кошница (очаквания), а не ви се мърда и пръста! Справихте ли се с всичките си страхове или още си въобразявате, че са разумни доводи? Ако изпуснете този влак, следващия е едва след 4-5 години.
Както, надявам се, много от вас вече разбират, съвременният свят се крепи на страха. Страхът е основната движеща сила при повечето хора, но те си въобразяват, че са разумни доводи – ако действително съобразяваха, че е само страх, щяха много по-успешно, да се справят с него и щеше да има незначително влияние върху живота им.
Буквално на всеки сантиметър, има всевъзможни фактори, които внушават страх, например: отвсякъде ни заливат филми и сюжети на ужасите, СМИ тръбят за убийства, катастрофи и вируси – и макар човекът да свиква с тях и да му се струва, че не им обръща внимание, те се трупат в подсъзнанието, увеличавайки тревожните състояния и опасенията за собствения живот.
На всеки с медицинско образование е ясно, че страхът потиска имунната система и не само – намалява оборотите на отделителната система и всички жизнени функции, но на практика, няма да срещнете доктор, който да не опитва, да ви наплаши. Това е станало като инстинкт за самосъхранение – нали, ако сте с нормална имунна система, той няма да има работа. Затова, цялата здравна система, полага огромни усилия, да няма здрави хора. Разбира се, малцина го правят напълно съзнателно, повечето слушат дяволчето в себе си и не се замислят много-много. Затова толкова много нараства натрупаното недоволство в масовото съзнание, което предизвиква „с нищо непровокирано насилие“ срещу медици и подозирам, че този въпрос няма да започне да се решава, докато недоволните не почнат да ги избиват. И затова продължавам да твърдя, че всички, които постоянно плашат с короновируса, включително и СМИ, са главните причинители на пандемията, а ако хора се разболяват и умират, главната причина е страхът, а не вирусът!
Друг масов страх се внушава от религиите с техните концепции за греха, имащи за цел увековечаването на догмите и каноните, блокиращи еволюцията. Повечето хора не го смятат за проблем, поради слабия им интерес към религиите, но този страх от греха е трупан хилядолетия и създава стадото, под мотото: „Всички не могат да грешат“ или преведено на чист български: „Барабар Петко с мъжете“.
А най-силния масов страх, е страхът от смъртта. Струва ми се, че ако не е този страх, на планетата няма да останат хора – всички ще се разбягат, защото страданията убиват интереса към живота. Разбира се, има и много други масови страхове, но нямам за цел да ги изброявам, а само да заостря вниманието.
Решаването на тези проблеми, е винаги свързано с осъзнаването, защо човек постъпва по един или друг начин. А върху осъзнаването, на първо място, влияе дяволчето и ангелчето във всеки един. Както повтарям често, когато човек подозира, че го манипулират, контролира въздействията и те губят ефективността си. Затова е толкова важно, всеки да избира съзнателно, какво точно иска, а не да се ръководи от това, което му внушават като правилно. Винаги сверявайте с вътрешните си усещания и опитвайте да прецените, за кого е от полза вашият избор – трябва, обаче, много обстойно да прегледате ценностната си система и да се избавите от всичко, което вреди на вас и на околните, както и на цялата Земя, а на първо място, доколко е съобразена с божиите заповеди и доколко оправдавате нарушаването им. Справянето с натрупаните в миналото залежи от страх, също става с тяхното осъзнаване/приемане, но могат да се неутрализират само с позитивно отношение – не става бързо, но този който има желание, ще се справи.
Ако се наблюдават идентичните събития по цялата Земя, би трябвало да прави впечатление на всеки разумен човек, че има общо ръководство, диригент, който преследва определени цели. Нормалното разнообразие в начина на живот и манталитетът на хората, не допуска такова единомислие. Това, което се наблюдава по цялата Земя, е достатъчно доказателство за единна воля, но постоянно има такива, които, под диктовката на дяволчето в себе си, се надсмиват над теориите за световната конспирация и опитват да замъглят реалната действителност. Но това само я прави все по-абсурдна и става все по-очевадна, дори за такива, които изобщо нямат интереси към тези въпроси.
Много често използвам този термин, но не е особено популярен, затова ще направя кратко пояснение.
Дуалността е резултат от условията през тъмната епоха (Кали юга) – при недостиг на енергия, хората започват да оцеляват, да се борят/конкурират за недостигащи ресурси – затова винаги превъзнасят своите постижения и отричат чуждите, за да се вредят за ограниченото (развитие на его). Така започват да процъфтяват крайностите, които пораждат всички конфликти по Земята.
Както опитвам да подчертавам постоянно, всичко си има и позитивна, и негативна страна, а дуалността се появява следствие вкопчването в една от тези страни при борбата за надмощие. Така възниква черно-бял свят – всеки, според интересите си, вижда само това, което му изнася, и се прави, че не съществуват други възможности – точно това е дуалистичното субективно възприятие, пораждащо егото. Пораженията, които залитанията в крайност/дуалността са създавали в продължение на хилядолетия, се натрупват, и в крайна сметка, създават ада, в който живеем сега – с една дума: сърбаме си попарата.
Точно затова е невъзможна промяна на създадената ситуация с някакви организационни мерки. Само ИНДИВИДУАЛНАТА ПРОМЯНА на съзнанието и натрупаните в него навици, могат да променят колективния ни свят. Само отказването от конкуренцията, ще премахне всички конфликти и ще доведе до траен мир и взаимна търпимост. Затова е изключително важно, всеки да престане да чака, някой да направи промяната, а да се заеме със себе си. Дуалността/залитането в крайност, принуждава към избор на един-единствен възможен вариант, което изключва възможния компромис. Затова, първата стъпка към преодоляване на дуалните залитания, е допускането на различни мнения. Да приемете в себе си, че всеки е различен и е напълно естествено, да мисли и разбира нещата по свой начин, е първата крачка към така необходимата равнопоставеност. Нали чрез дуалността, всеки опитва да се доказва, да се извиси над останалите. Но мотивацията създавана от енергийният недостиг, престава да действа – енергията се повишава с всеки изминал ден – и конкуренцията губи своя смисъл. А равнопоставеността е необходимата основа за създаването на хармонични отношения между всички.
На преден план излиза първата от божиите заповеди: „Не дели цялото (бога) на части и не ги противопоставяй“, която е била умишлено преправена на „Да нямаш друг бог освен мен (Архонта/Дявола/Сатаната/Княза на този свят), а точно дуалността дели и противопоставя, следователно, първата заповед я забранява/изключва, и затова е била преправена. Обърнете внимание, делението на висши същества, на ангели и архангели, също е дуалност, влизаща в противоречие с първата заповед – дуалността създава йерархии, а равнопоставеността – единство.
В продължение на хилядолетия, хората са съществували, основавайки се само на божиите заповеди, нямали са нужда от конституции и други закони, които създават допълнителни противоречия, т.е. не решават по никакъв начин проблемите, за което са били създадени, но никой не се опитва да съобрази, дали са реално необходими. А докато в човешкия живот продължават да съществуват такива генератори на противоречия, мирът е невъзможен – забелязвате ли, колкото по-точно се описват параграфите, толкова по-безсмислени стават, защото стават валидни за много малко случаи (губят универсалност). Затова е обезателно необходимо изоставянето на дуалното/крайното мислене и постигане на балансирано/уравновесено отношение към всичко, което прави божествените заповеди, напълно достатъчна основа за всеобщо благоденствие.
Би трябвало и сами да съобразите, че критериите за правилно и неправилно, са типични дуалистични производни – обективни критерии няма и не може да има – затова е безсмислено налагането на критерии и е толкова необходима равнопоставеността, за постигането на социален мир. Повтаря се постоянно: всичко е опит, т.е. всичко си има и положителните и отрицателните страни и избирайки във всеки един момент, създаваме своята реалност. Имайте предвид: патриотизмът е надъхване, създаващо конфликтите между народите – типично дуално производно!
Дуалността изключва индивидуалния подход, подбирането на най-подходящата доза – създавайки стандартни правила за всички случаи, превръща лекарството в отрова. Степента на залитането, зависи от индивидуалната склонност за крайности – колкото е по-уравновесен човека, толкова е по-малко дуален/егоистичен. Никога не забравяйте, дуалността ви прави субективни: докато не се откажете от нея, винаги ще опитвате да се доказвате и да омаловажавате другите. Затова, за да приемете другия, трябва да престанете, да се правите на по- и най-.
Когато вярвате на някой друг – не вярвате на себе си. Когато вярвате на себе си – не изпитвате нужда да вярвате на някого.
А не си вярвате, защото имате ниско самочувствие, смятате се за некомпетентни, а това е насаждано в масовото съзнание в продължение на хилядолетия, включително и с внушенията на религиите за греха. Ниско самочувствие се създава и с постоянното изземане на средствата за съществуване, под най-различни предлози, от държавата, но най-вече, от ненаситните печалбари. Затова, повишаването на самочувствието, е обезателно необходимо условие за преодоляване на дуалността.
Колкото повече хората се пробуждат, толкова повече разбират, че внушаваното им като правилно и истина, много често е фалшиво и преследва интереси, в разрез със техните собствени. И затова, всеки започва да се оглежда за нови критерии, които да го ориентират в този абсурден свят. Това, което мога да предложа, е всеки да има предвид: има общи принципи, основани на общото местообитание, на еднакви физически тела, но всеки е неповторима, уникална индивидуалност, затова, общите принципи ВИНАГИ трябва да се нагаждат съм собствената индивидуалност, т.е., в преобладаващите случаи, чуждия опит не може да се прилага безкритично. Точно затова, трябва да свикнете да обръщате внимание на индивидуалните си вътрешни усещания, а не на това, което са ви набивали като правилно и истина – точно този подход, дава най-доброто адаптиране към съществуващата реалност, а не нечие авторитетно мнение.
Винаги трябва да имате предвид – съществува САМО ЕДНО ВСЕОБЩО СЪЗНАНИЕ, а смятащите се за отделни индивиди, само си го въобразяват. Разбира се, индивидуалността е базирана на разлики, но като нагледен пример, ще предложа, цветовете на дъгата – всеки цвят има разни свойства, но границите между цветовете са измислени фиктивно от хората – реално, не съществува различима граница – нюансите преминават плавно един в друг. Аналогично е положението с индивидуалните съзнания – те са самоопределяне, а не реална действителност. Затова не си въобразявайте, че всичките мисли и емоции, които осъзнавате, са си само ваши – в общото съзнание, могат да са на много други индивидуалности.
Точно тази особеност на общото съзнание, е направила възможна индивидуалната и масова манипулация, т.е. всеки преследва лични цели, за сметка на другите. Трябва да имате предвид обаче, че манипулацията е ефективна само, ако нямате представа за нея, а ако допускате, че ви манипулират, започвате да контролирате, какво се опитват да ви внушат и внушението губи силата си. Затова, напомням постоянно за дяволчето и ангелчето, които шепнат на всеки един и винаги е необходимо, да оценявате осъзнато, приемате или не, едно внушение. Повтарям, ВНУШЕНИЕТО ДЕЙСТВА САМО, АКО СИ ВЪОБРАЗЯВАТЕ, ЧЕ Е ВАШЕ СОБСТВЕНО, АКО ДОПУСКАТЕ, ЧЕ НЕ Е ВАШЕ, СЕ ОТНАСЯТЕ КРИТИЧНО КЪМ НЕГО.
Като ориентир, трябва да имате предвид, че дяволчето може да ви внушава само негативни мисли и емоции. Такива усещания като възторг, радост, удовлетворение са на душата ви (на ангелчето) и може да ги използвате, когато оценявате всяка една ситуация или нещо конкретно – точно това е индивидуалната ви реакция, която посочва, какво е подходящо за вашата индивидуалност, а както казах, внушените правила, в повечето случаи, са вредни, т.е. полезни са само за много ограничен брой хора.
Проблемите, които затрудняват вътрешните усещания, може да са два вида: глобални и лични. Към глобалните са залитането в крайности и филтрите в съзнанието, а личните са следствие от личния натрупан опит – ако вътрешните ви усещания, не са ви предпазили от някакви неприятности, преставате да им доверявате (залитане). Разбира се, изключително важен е опитът от минали животи – особено, ако сте имали т.н. екстрасензорен опит – тогава доверяването на вътрешните ви усещания е отработена и естествена реакция, следване на вече отъпкана пътека. Много голямо е и значението на обкръжението от близки и приятели – могат, както да насърчат, така и да заличат всякакъв интерес към вътрешните усещания.
Основно препятствие при осъзнаване на вътрешните усещания/енергийните взаимодействия, е чувствителността на съзнанието. Като имате предвид, че всичко е енергия, голямо значение има силата на енергийните импулси. Затова, когато сте склонни да залитате в крайности, се подлагате на силни въздействия, т.е. съзнанието ви загрубява, за да може да ги издържа – едно чувствително съзнание може да изпадне в болеви шок и да изключи/загуба на съзнание при силни импулси. Затова се говори за подсъзнание – енергиите, които не долавяте съзнателно, именно поради слабата чувствителност, но все пак, те определят поведението ви, тъй като слабата чувствителност не изключва енергийните взаимодействия.
С намаляване на залитането ви в крайности, постепенно, се повишава и чувствителността и осъзнавате все повече и по-разнообразни енергийни нюанси. Основен принос в този процес, е избягването на негативните емоции, които предизвикват крайните реакции. Постоянния стремеж към добро настроение и позитивизъм, води до повишаване на личните честоти/вибрации – нали залитането не позволява повишаване на честотите – представете си махало – колкото по-силно се люлее, толкова по-малко на брой отклонения прави за единица време. Такъв стремеж към позитивен живот, създава златната среда, т.е. съзнателно избягвате крайностите и негативните преживявания. Така получавате възможност за много по-адекватна преценка и реакция, на база вътрешните усещания (енергийните взаимодействия), а това затвърждава още повече умереното ви и позитивно отношение към всичко – трябва да имате предвид, че златната среда не е точка или линия, т.е. не е фиксирана стойност, а диапазон – слабите залитания, са нормални и естествени ориентири.
Има още един много важен фактор, повишаващ чувствителността: фокуса на вниманието. Този фокус концентрира енергия, към каквото е насочен, а по този начин, за годините насочено към ума, той е придобил голяма сила и е започнал да доминира в съзнанието. За да се коригира това залитане, вниманието трябва да бъде насочено към душата, към усещането на енергийните взаимодействия. Докато се занимавате с ежедневните си проблеми, е неизбежно използването на ума, но когато имате свободно време, е желателно да пренасочвате вниманието от ума към усещанията – така умът ще престане да доминира енергийно, а душата ще излезе от подсъзнанието и ще стане равностойна на ума. Така интуицията, която сега малцина долавят, ще стане водеща и ще възстанови загубеното равновесие, както и единството с цялото.
Другият основен проблем са филтрите в съзнанието – добре познат в психологията, но не и от хората. Накратко, когато сте убедени в някаква истина, много трудно, а дори е невъзможно, да допуснете като възможни някакви други варианти. Например, ако сте убедени, че 2+2=4, никога няма да допуснете, че може да е 2+2=3 или 2+2=5. Такива филтри/убеждения/програми, в съзнанието на всеки човек, са безкрайно много и са решаващи при неговите жизнени избори и реакции. Такива убеждения са получили голяма сила, от многократното повторение на някой, когото смятаме за авторитет – обикновено, родители, близки и приятели, и на които доверяваме. Затова е много важно, такива убеждения, да се подлагат на съмнение, така света престава да бъде черно-бял и става цветен – започваме да допускаме много варианти на една и съща истина и приемаме различните мнения. А това пряко способства за повишаване на вътрешната ни чувствителност, която обикновено отхвърляме с убеждението, че така ни се е сторило.
Затова е много важно, да не се приспивате с убеждението, че правите всичко правилно. Съзнанието ви трябва да контролира постоянно всичко, да подлагате на съмнение всичко, но тогава възниква голям проблем при хората с ниско самочувствие, които се страхуват от съмнението, от грешки, поради липсата на увереност, че са способни, да ги решават правилно – а страхът може да провали всички опити. И значението на самочувствието става изключително голямо – без него не може да ползвате адекватно чуждия опит, който трябва да нагодите за себе си – ниското самочувствие ви прави папагали без свое мнение. Но ако забележите вътрешните си усещания, като адекватни помощници за решаване на ежедневните проблеми, самочувствието ви ще се повиши многократно.
И разберете най-после, колкото повече ви се иска да сте сигурни, колкото по-сигурни се чувствате, толкова в по-голяма крайност залитате, ставате максималисти. Златната среда е неопределена, „ни рак, ни риба“, т.е. мястото, в което нищо не е точно определено – мястото с безкрайно много възможности. Точно определените истини са внушени илюзии, защото нищо не е едностранно, т.е. приемайки нещо за истина, си затваряте очите за другите възможни страни и живеете във въображаема орязана действителност, следствие на което, реакциите ви са, предимно, неадекватни.
Users Today : 300
This Month : 14863
This Year : 530305
Views Today : 660
Who's Online : 47
Както вече обещах, съзнанието е обширна тема и ще я допълвам постоянно. Сега ще опитам да опиша моята представа за съзнанието като енергийна конструкция.
пак, за да съществува битие, трябва да има поляризирани енергии, които да се привличат и отблъскват, за да поддържат движението и живота. В човека също има такива енергии и те не са в конфликт. Много хора имат вътрешни противоречия, но те се дължат на убеждения, не на конфликт между мъжката и женската енергия. Ако енергиите не са в единство, всички хора щяха да са раздирани от вътрешна несъвместимост и живота нямаше, да е възможен. Съществуващият основен закон/заповед, който затвърждава единството, гласи: „Не дели бога на части и не ги противопоставяй“, по-късно е променен, съвсем умишлено, за да създава конфликти и страдания: „Да нямаш други богове, освен Мене“. Забелязвате ли косвеното внушение за съществуващ конфликт и конкуренция. Всичко това е налагано, в продължение на много хилядолетия и усещате резултата: хората не могат, да се избавят от навика, да търсят истинската истина. Трябва да имате предвид, че основния дуален стимулатор на единствената истина е егото, което се самоутвърждава чрез нея – доказва, че е по- и най-, напълно достойно, за да оцелява. Друг дуален генератор е борбата между тъмни и светли сили, на която толкова обича да набляга Марта.
За онагледяване на многомерната/многостранна истина, предпочитам, да използвам кристалната решетка, тъй като, 
съвсем определено смятам всичко, за подредено и взаимозависимо. Ако А и В взаимодействат пряко, косвено се отразява на всичко наоколо, а чрез другите, взаимодействието разширява още повече въздействието си. Т.е. имаме пряко и косвени взаимодействия, които заглъхват постепенно, колкото са повече посредниците. Вижда се веднага, че сбора на косвените взаимодействия, е с много по-голяма енергийна стойност, отколкото директното взаимодействие. Но внушението за единствената истина, набляга само на прякото взаимодействие, а много по-голямото косвено, се изключва изобщо от осъзнаването. Това е типичен пример за филтър в съзнанието, който не позволява, осъзнаване на по-голямата част от действителността и създава илюзорна представа. Всичко това е с цел, по лесно манипулиране, превръщане на хората в послушно стадо, следващо водещия овчар. Косвено, се получава от внушението, че всеки е сам за себе си и другите не могат да влияят – така не се досещате изобщо, че сте послушни марионетки. А за да се избави от всички тези манипулации, човекът трябва да си позволи, да има собствено мнение, да приеме, че е съвсем обективно, да има много истини и не е задължително, да са в конфликт. За съжаление, както виждате постоянно и навсякъде, колкото по-фанатично вярва един човек в нещо, толкова е по-склонен, да го налага агресивно, дори агресията, да е добре прикрита зад маската на благоприличие и добро възпитание. А всичко това е поради страх, да не загуби вярата си – тогава може да загуби почва под краката и да се почувства никой/човек бе значение, който няма право на оцеляване. И вярата дава сили.
изкуствено изтриване на личността. И преди съм давал картинки, какво представлява личността/индивида – натрупания индивидуален опит във вид на енергийни плюсове и минуси. А тези плюсове и минуси могат да се нулират/да се изтрият (наречено „втора смърт“) и обикновено се случва, когато личността зацикли и престане да еволюира. Например, ако се изтрие личността на душата, се получава чисто нова душа-бебе, която може да се разтвори в небитието, но може и да започне да трупа опит/личност, съвсем отначало, от нулата.
Разбира се, съотношението на картинката е условно, защото разликите при различните хора, са в доста голям диапазон, но тенденция е, колкото в един човек е с по-голяма разлика между мъжките и женските енергии, толкова се чувства по-самотен и търси някой, с когото да създаде енергийно равновесие.
Преди години писах, че в момента се създава ад и рай. Иска ми се да се върна отново на тази тема.