Духовно усъвършенстване 8
За очакванията
„Аз никога не съм усетил предателство в живота си. Не мога да обявя никого за предател. Всеки постъпва, както смята за нужно! Никога не съм очаквал от никого нещо конкретно. Приемам човека такъв, какъвто е. Доверието ми не е изискване да постъпва по определен начин. Затова, каквото и да правите – го правите за себе си, не за мен…
Цялата ви любов е условна. И поради тези условия, не е истинска. И само човека да направи нещо малко по-различно от очакваното, незабавно започвате да го обвинявате, че ви е предал. Въобразили сте си, че човека и неговото бъдеще ви принадлежат. Но бъдещето е отворено! Не можете да кажете, какво човека трябва да прави утре, и каквото да направи, го прави за себе си! Това не би трябвало да ви вълнува! Ако ви вълнува чуждото поведение – вие не сте просветен човек…
Абсолютно не ме безпокои, как се отнасят хората към мен, моята грижа е само да си остана такъв, каквото и да правят другите. Дали го правят за мен или против мен, дали са приятели или врагове – ми е безразлично…“
Ошо.
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_7070
Повечето деца се раждат гении, но училището ги затъпява
В сензационно интервю по канала TEDxTuscon доктор Джордж Ланд (George Land) разказва на аудиторията шокиращи резултати от тестовете по креативност, които е разработвал със своите сътрудници за специален проект на NASA. Задачата на психолозите била, да съставят тест, позволяващ да бъде оценен и измерен творческия потенциал на предучилищните деца.
Полученият резултат шокирал не само поръчителите от NASA, но и самите психолози.
В общи черти, тестът предлагал на децата разни достъпни за тях задачи, предлагайки да намерят някакво решение. Тестът бил проведен с деца на възраст от 4 до 5 годинки.
Учените били готови за много изненади, но резултата ги вкарал в задънена улица. Оказало се, че в топ-категорията на теста, определена от психолозите като „гениалност“, попаднали 98% от децата!
Понеже „98 процента“ гении се сторили на NASA несериозни, тестът бил бракуван като неправилен. Но разработчиците не се отказали и провели същия тест, на същите деца, но когато станали на 10 години. Този път, в категорията „гениално въображение“ попаднали само 30% от децата.
Резултатът изглеждал толкова странен, че NASA се заинтересували отново и провели същия тест, на същите деца, вече на 15-годишна възраст. Гении сред тях останали по-малко от 12%!
През следващите пет години, NASA не изчакали да пораснат същите деца и малко нарушили чистотата на експеримента, тестирайки случайни възрастни. Сред възрастите, процента на гениалност паднал до 2!
На основание получената информация, Gavin Nascimento направил подробна научна публикация, същността на която е следната:
„Училищната система, колежите и висшето образование, постепенно лишават растящия човек от присъщия за всеки творчески гений. Причините предположително са няколко, но най-очевидната изглежда е поръчка на управляващата класа.
Това, което влагаме в понятията „училище“ и „образование“, в действителност, е глобален институт, най-сложна психологическа система, създадена с времето, да обслужва потребностите на управляващите.
За да може, така нареченият „елит“ да запази луксозния си разкош, влагайки минимален принос в разработката на новото, в производство е необходим вечен изкуствен дефицит, безкрайна експлоатация и непрекъснати войни. Необходима е също общодържавна система за промиване на мозъци, доказваща, че „така е било винаги“ за да не се разглежда критично хищната, робовладелческа световна система“
Какво може да се направи? Можем ли да възстановим творческия си потенциал?
Доктор Джордж Ланд (George Land) казва, че независимо от блокажите в съзнанието, продължаваме цял живот да си оставаме тези гениални 98%. Главното е да разберем, как работи подтискащата система, и как да я избегнем.
Джордж Ланд обяснява, че при всеки от нас има два типа мислене: дивергентно и конвергентно, т.е. разпръскващо се и събиращо се.
Дивергентното мислене го имаме по рождение и го наричаме въображение.
Конвергентното мислене е също част от нас, работеща в друга част от мозъка и ограничаваща дивергенцията. По този начин, разпръскващото се мислене работи като ускорител на мозъчните процеси, а събиращото мислене е спирачка за този процес. Това е нормално.
Но ако се вземе под контрол конвергентното мислене, ако го натъпчем с някакви „парадигми“ и „догми“ – започва да затормозява абсолютно всичко:
„Изпробвали сме го (?) преди, не работи“;
„Това е глупава идея!“;
„В учебника е написано, че е невъзможно!
Така изглежда външно. Вътрешно, на морфологично ниво, е къде по-интересно. Там вашите собствени неврони се борят едни с други!
Замислете се: ВАШИТЕ СОБСТВЕНИ нервни клетки, натъпкани с ЧУЖД догматичен боклук, се занимават с критика и цензура, понижавайки честотите и мощността на мозъка!
А ако към конвергенцията добавим и религиозния страх, мозъкът или изпада в ступор, или направо изгаря.
Какво решение е възможно?
Решението е много просто. Опитайте отново да намерите в разума си детската нагласа да изследва света и ѝ позволете, като задържана под вода топка, да изскочи на повърхността.
Това дете съществува във вас, винаги го е имало и никъде не е изчезвало. Да започнете да търсите, е много просто.
Огледайте стаята наоколо и помислете, как можете значително да промените и подобрите крака на стола. Какво друго може да подобрите? И не спирайте, намерете смелост да хвърлите предизвикателство на системата!
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/bolshinstvo_detej_rozhdajutsja_genijami_no_shkola_ikh_obolvanivaet/2019-05-04-68456
https://www.ideatovalue.com/crea/nickskillicorn/2016/08/evidence-children-become-less-creative-time-fix/
Гаранция ли е високото IQ за успех в живота?
Замисляли ли сте се някога, каква е разликата между знание и мъдрост?
За да стигнете до отговора на този въпрос, представете си за секунда две различни личности, с различен житейски опит, които обаче са поставени в ситуация да изучават един и същи обект. За да бъдем по-конкретни, ще поясним – става въпрос за океана.
Първият е университетски професор, експерт по океанография; вторият е рибар.
През десетилетията тези мъже са изучавали напълно еднакъв обект, но от различни гледни точки и с различна цел. Професорът несъмнено е наясно с всички явления, характерни за океаните, и спецификата на обитаващите ги организми, но е прекарал нищожно време в океана. Рибарят от своя страна е прекарал голяма част от живота си в океанските води, но пък не е запознат с научната страна на случващото се в дълбините му.
И тук идва сложният въпрос – кой от двамата всъщност е по-наясно с тайните на океана и кой го познава по-добре?
И като се замислите, в основата си това питане е свързано точно с отговора на въпроса: Как в действителност придобиваме познания относно заобикалящия ни свят?
Според рационализма най-ефикасният начин е чрез задълбочаване в материята, посредством събиране на информация и факти, изучаването им и т.н. В същото време според емпиризма познанието в определена сфера се изгражда благодарение на нашите сетива.
Със сигурност придържането само към едното твърдение и отхвърлянето напълно на другото е грешен подход. Но дали е необходимо да се прави подобно противопоставяне на тези. Защото ако се замислите, няма ли да достигнете до извода, че опознаването на света посредством първия метод всъщност ни осигурява познание, а посредством втория – мъдрост, разбирайте опитност. Две напълно различни по същността си понятия, които човек погрешно често приравнява едно с друго.
Най-общо казано – знанието е натрупването на информация, научена чрез образование. Знанието е чужд опит. Докато мъдростта е изграждане на познание въз основа на преживявания и сетива. В този ред на мисли няма да е грешно да се заключи, че знанието е натрупване на чужд опит, а мъдростта е натрупване на собствен опит.
В този смисъл, ако отнесем това заключение към случая с професора и рибаря, можем да достигнем до изводите, че професорът има познания за морето, докато рибарят е мъдър по отношение на това как да действа в хармония с морето. Това разграничение е важно и води до осъзнаването, че знанието предоставя представа за света, която е далеч по-задълбочена от тази, която можем да постигнем, опирайки се само на собствения си опит и разчитайки само на сетивата си. Но пък мъдростта помага да се проумее достатъчно добре ситуацията и да се вземе по-адекватно решение, когато възникне проблем.
Ако професорът внезапно излезе в морето само със своите познания и без никакъв опит, той със сигурност ще овладее възникнала ситуация по-бързо от някого без никаква информираност. Но няма начин да успее да разреши проблем толкова бързо и лесно, колкото рибарят.
Какъв е изводът? Че знанията могат да улеснят излизането от конкретна ситуация, но не са такава гаранция за успешно разрешаване на възникнал проблем, каквито са мъдростта и опитността!
То тогава доколко благополучието зависи от образованието и дали високото IQ в действителност е гаранция за по-успешно житейско развитие?
Защото истината е, че IQ тестовете трудно биха дали информираност не само относно степента на опитност, но и относно възможността да се мисли абстрактно, както и за умението за приспособяване. А несъмнено ще се съгласите, че и първото, и второто, и третото са от значение, когато говорим за реализация и постигане на поставени цели.
Освен това няма как да не се спомене, че един рибар не се нуждае от висок коефициент на интелигентност, за да доминира и просперира в своята област.
Нуждае се от опитност. Не от знания на професор.
Това важи, разбира се, не само за контекстуалната мъдрост/опитност (да си добър рибар, добър футболист или добър копирайтър), но и за общата, под която се разбира натрупване на умения не в конкретна сфера, а като цяло умения за справяне с предизвикателствата на живота.
Най-общо казано, и единият вид мъдрост, и другият могат да бъдат подпомогнати със знание, но събирането на информация и изучаването ? не е предпоставката, от която зависи проявяването на опитността.
Просто защото реалният свят върви една стъпка отвъд теорията и изисква действие. Точно то е гаранцията за добиване на опитност. Мъдростта се постига чрез различни ситуации, а не чрез научаване на сурови факти за живота. Все пак, ще се съгласите, може да сте прочел и много книги за любовта и да знаете много за нея от руските романи, но за да познаете самата любов, вие трябва да сте я преживели.
Това, мили дами, разбира се, не означава, че трябва да не се образовате и развивате интелектуално. Означава, че за да просперирате – и в материален, и в интелектуален, и в социален план, не трябва да имате три висши образования, а да не си поставяте граници. Трябва да пътувате, да опознавате различни култури и да не подценявате някого само заради визията или интелектуалното му развитие, защото има какво да научите за вас и за света от всеки един човек, с когото ви срещне съдбата. И всяка среща, всяка размяна на мисли и емоции е поредната капка в чашата на вашата опитност! А бъдете сигурни – един ден ще сте благодарни за всяка една от тези капки.
https://woman.bg/po-zhenski/garantsiya-li-e-visokoto-iq-za-uspeh-v-zhivota.61271.html
Защо сме убийци на природата – същината на живота?!
Нов глобален доклад на ООН предупреждава, че един милион растителни и животински видове са изложени на риск да бъдат унищожени. Затова алармират и авторитетни световни издания като The Guardian, които зоват ние, човеците, да проявим своята отговорност към природата, която е нашият дом и наша същина.
Има доста противоположни тези по темата. Материята е изключително сложна и изисква много високи познания в няколко науки, не само в една. Отдавна е известна тезата, че човешкото здраве зависи най-вече от хармонията между човека и природата. Но напоследък човекът взе подозрително много, много да се разболява и трябва да си задава въпроси защо се случва това? Може би, защото сам съсипва и унищожава много видове във флората и фауната, от които зависи общото ни оцеляване.
Ще посоча само два-три такива тревожни скорошни примери от живота ни в България, но те са безброй в последните години.
Рибните запаси в Черно море намаляват. Причините са свръх-уловът и замърсяването на водите. От Института по рибни ресурси отчитат, че намаляване на запасите в Черно море през последните години кара много риболовни организации да насочат вниманието си към улов на рапани и бели миди.
Стотици пчелни семейства в областите Добрич и Плевен са умрели през последните седмици, алармираха пчелари. Проблемът съществува от години и не е само у нас. Въпреки законодателните мерки и нормативи при пръскането на земеделските култури, определени в Наредба номер 13, и въпреки че проблемът с умирането на пчели в световен мащаб е изключително сериозен, и досега няма адекватна реакция от страна на държавата при подобни случаи. Проблемът, според експерти в областта, е не в броя на пострадалите пчелни семейства, а в повторяемостта на ситуацията и превръщането ѝ в регулярна практика, на която пчеларите трудно могат да противодействат.
Къде изчезнаха красивите врабчета, се питат мнозина напоследък? Отговор дадоха миналата година от Българското дружество за защита на птиците, което отчете, че малките изящни пернати най-скоростно изчезват от София. Еколозите едва успяха да намерят малко над 4000 врабчета в цяла България. Това е една от тъжните равносметки от прекомерното замърсяване на въздуха в най-населеният български град – хората убиха врабчетата.
Човекът съсипва природата – къде съзнателно, къде не, но го прави и резултатите стават все по-натрапчиви. В горецитираната статия на „Гардиън” журналистите припомнят: „Фитопланктонът, плаващ в океана, едва се забелязва, но абсорбира въглероден диоксид, както и се консумира от зоопланктон, който от своя страна се консумира от по-големи същества, които ядем ние, хората.
Отне само един век, за да могат хората да открият додото и да го изгонят. Но унищожението сега е твърде бързо и обичайно за нас дори да разпознаем всеки вид: изпращаме същества до смъртта им, преди да разберем какви са те. Биомасата на дивите животни е спаднала с 82%; популацията на таралежите в британската провинция е наполовина през последният половин век”… .
Могат да се посочат още тревожни данни, обобщени от различни световни организации. Например, че изчезването на диви животни и растения се движи с катастрофални темпове, алармират специалистите от WWF. В публикуван доклад „Индексът на живата планета” се казва, че от 1970 г. до 2010 г. популацията на млекопитаещите, птиците, влечугите и рибите, е намаляла с 52%.
В Непал ловът и загубата на естествената среда на обитаване са довели до намаляване на числеността на тигрите от 100 000 до 3 000. В Гана популацията на лъвовете в един от резерватите, е намаляла за 40 години с 90%. Анализът на популациите на гръбначните показва, че тяхната численост за 40 години е намаляла два пъти. Най-лошо стоят нещата в Южна Америка. С малко изостава Азиатско-Тихоокеанският регион… .
Това са само част от примерите от доклада на WWF за оценката на „здравето” на Земята. Могат да се изброяват още, и още, и още нагледни статистики по темата. Но те могат да са ефективни само, ако успеят да пробудят заспалата съвест и отговорност на хората и те станат от пасивни съзерцатели на естеството и активни ползуватели на неговите блага, в истински пазители на натуралните богатства. Защото от това зависи живота на всеки един от нас – във всемира няма нищо безполезно. И защото, както е казал геният Алберт Айнщайн: „Когато човек се вглежда по-дълбоко в природата, разбира всичко за живота по-добре”.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/536915
Ежедневна настройка за пътя на душата
Родни мои, често получавам писма, в които пишете, че сте се отклонили от пътя, нямате представа, с какво да се захванете, накъде да тръгнете, не намирате себе си.
Скъпи мои, това е моя призив в началото на всеки ден:
„Душо моя, води, води, води ме!
Разцъфтявай в мен всеки ден и свети, свети, свети!
Помогни ми да доловя пътя си и да го следвам!
Помогни ми да усещам светлината ти, чудесните ти енергии!
Напълни със сиянието си всичките ми мисли и желания!
Душо моя, готова съм да живея с теб, да те следвам!“
Разбира се, думите могат да са различни, но най-главното е, да са от все сърце, да попадат в душата.
След такова обръщение към душата, се появява мир и покой, спокойствие и умиротворение. Това са основите усещания при контакта с нея. След това ви залива вълна от неописуема благост и любов към всичко.
Така се отваряме за душевната си светлина, усещаме посоката като фин вътрешен нюанс.
Много често, съединявайки се с душата си, започваме да разбираме, че много от желанията и стремежите ни са породени от егото, от шаблони и нетърпение. Тогава преставаме да бързаме и започваме да действаме в необходимото направление, накъдето дълго време сме се страхували да тръгнем, били сме неуверени или дори не сме го виждали.
Обръщението към душата действа 100%. Осъзнавате душевната си енергия, собствената си „пътеводна звезда“, но само тогава, когато думите ви са искрени и честни, когато действително сте готови да слушате душата си, да ѝ се доверявате, да премахвате вътрешните препятствия.
Получава се тогава, когато престанете да изисквате доказателства и гаранции, че всичко ще е добре, а вярвате, че за вас е приготвено най-доброто, защото е точно така.
Получава се тогава, когато престанете да измисляте с ума, какво е хубаво за вас, и какво лошо, основавайки се на предишен или чужд опит, тъй като душата е приготвила уникален път.
Получава се тогава, когато престанете да се страхувате, че ще ви осъждат и няма да ви разбират, и се доверите на вътрешните усещания. Просто, радвайте се и творете с душата, наслаждавайки се на това щастие всеки ден.
Пътят на душата е отворен за всички, но е необходимо постоянно, всеки ден, да се настройвате за него, да усещате любещите и спокойни енергии, за да не ви объркват страховете и шаблоните, за да живеете всеки ден в радост и любов.
С любов към всички, Магда
Превод: Йосиф Йоргов
http://novzhizn.ru/ezhednevnaya-nastrojka-na-put-dushi/
Пътят на възнесението
Послание на архангел Михаил чрез Рона Херман
Скъпи приятели, наскоро архангел Михаил ми каза: „Като носещи напреднала космическа информация за Новия век, предназначена за интегриране на останалите в трето и четвърто измерение душевни фрагменти, сте в процес получаване на достъп до свещената си триада от началното ниво на пето измерение и ще трябва да демонстрирате способността си да предавате чисти новите знания от висшите нива на съзнание. Това трябва да става чрез собственото ви разширено и интуитивно осъзнаване. Този процес е необходим за обединяването на физическите и умствените способности с по-високите интуитивни способности – връзката на духовната триада със свещения разум“.
Осем етапа в разширяването на осъзнаването
Етап първи:
Постепенно се настройвате към тихия глас на съвестта си (въплътеният Аз на душата) и започвате да се вслушвате в нея, започвате процес на излекуване и хармонизиране на емоционалната си природа. Постепенно позволявате на своя душевен Аз, а не его-желанията, да ви ръководят и насочват в живота. Започвате процес на обновяване и усъвършенстване съзнанието на емоционалното си тяло, което може да е болезнено и сложно, но и полезно и просветляващо.
Етап втори:
Понеже започвате да вниквате дълбоко в подсъзнанието си, започвате да съгласувате емоционалните си желания със своята свръхдуша/висш Аз и Божествената воля. Вашата молитва или афирмация става: „Да бъде волята Ти за общо благо“.
С осъзнаването, че сте електромагнитно, енергийно същество, достигате до разбирането, че излъчвате постоянно енергията на мисъл-формите си в обкръжаващия свят. Така привличате положителни или отрицателни мисъл-форми, като събития или ситуации със същата честота. Вашият личен свят се преустройва постоянно, в съответствие с реалната картина. Чрез метода на проби и грешки, започвате постепенно да разбирате закона за причината и следствието, или кармата.
Проявяват се рязко някои отрицателни черти или вредни навици, за да може да се избавите от тях, да ги промените или усъвършенствате, възстановявайки равновесието и хармонията в интеграцията на душата и самосъзнанието.
Ще има времена, когато ще трябва да се справите с „тъмната нощ на душата“, понеже се стремите да се избавите, да съгласувате и балансирате много негативни мисъл-форми, които все още съществуват във физическия ви съд, в аурата и ДНК. С напредването на очистването и усъвършенстване на системата си от четири земни тела: физическо, емоционално, ментално и ефирно, ще имате емоционални и ментални полети и падения.
С усъвършенстването на способностите ви като съ-творец в земното битие, ще започнете да разбирате и да използвате активно Универсалните закони за проявлението. С новото разбиране, с увереност и доверие в работата на Вселената, постепенно предавате управлението на емоциите си на своя висш Аз и разбирате, че да се наслаждавате на любовта, красотата и щедростта на Бога Отец/Майка е ваше Божествено неотменимо право. Ще разберете, че висшият ви Аз ви насочва към постигането на най-добър резултат.
Етап трети:
С напредването по стъпалата на възнесението, ще започнете също, да гледате на живота си от по-висока гледна точка. Преминали сте болезнен процес прекъсване и излекуване на всички минали договори с участващите в кармични взаимодействия, разкъсвайки останалите енергийни връзки. С любов прощавате и молите за прошка, за да може всеки да стане суверенно същество. Излекувайки и трансформирайки вероятното бъдеще, което сте създавали през многобройните си минали животи, ще напредвате в бъдещето, без тежкия товар на негативното минало.
След дълга душевна работа и преоценка на ценностите, се стремите към определено емоционално дистанциране и го постигате. Обичате по-дълбоко и със състрадание, понеже започвате да забелязвате най-доброто в обкръжаващите. Заменяте управляваната от егото концепция за разделението „аз против всички“ и постепенно ви обхваща разбирането концепцията на себе си като единно съзнание. Учите се да гледате на изпитанията и проблемите си като възможности за израстване, а не като наказания и неудачи. В крайна сметка, съзнанието на емоционалното ви тяло резонира с по високите и хармонични честоти. Вече сте готови да се съсредоточите върху развитието и съгласуването на менталното си тяло.
Етап четвърти:
През този етап, вашата свръхдуша/висш Аз, започва да играе по-активна роля в процеса на преобразуването, понеже душата ви постепенно интегрира по-високите честоти (атрибути, качества и достойнства) на свръхдушата/висш Аз. Започвате процес преразглеждане на своите убеждения, навици и качества на менталното си съзнание. С постепенното напускане шаблоните на масовото съзнание, на по-ниските астрални нива, започвате да преоценявате основните си изводи и отношение към своите старейшини, културни, религиозни и правителствени лидери.
Етап пети:
С усъвършенстването на менталните шаблони, постепенно получавате достъп до свещения си разум и до хранилището на по-високото ментално съзнание. Вашият свещен разум и сърце се обединяват със свръхдушата/висшия Аз, насочвайки духовното ви търсене. Ставате по-толерантни към убежденията на другите, понеже сте наясно, че съществуват множество пътища, но всички те, в крайна сметка, водят до една цел. Учите се, да сте проницателни към това, което приемате за своя истина и признавате само тези, които резонират с вашето свещено ядро. Започвате да разширявате кръгозора си и при мнозина от вас се появява желанието да узнаете повече от духовните си източници: защо сте на Земята, каква е мисията и жизнената ви цел, и какво ще стане с вас след възнесението?
Етап шести:
С повишаване честотите на менталното и емоционално тела, чакровата ви система започва да се върти значително по-бързо и хармонично. Това води до възпламеняване или активация на ефирната светлинна колона по гръбначния стълб, през продълговатия мозък (чакрата на възнесението) в свещения разум и коронната чакра. Спиралната енергия, наричана Кундалини, съдържаща семенните атоми на свещения бял пламък от светлината на Създателя, наричани адамантни частици, започват да струят по гръбначния стълб.
Отваря се портал към свещеното сърце, за да може да получавате адамантни светлинни частици през задния портал на свещеното сърце. Освен това, около свещения светлинен поток слиза поток от коронната чакра и се изкачва Кундалини. Този процес се ускорява и усилва при използване на дълбоко дишане.
Етап седми:
Към този период, вече ще се научили да лекувате миналото си и да одухотворявате бъдещето си, за да може да се съсредоточите върху вечния момент „Сега“ – неподвижната точка на Мирозданието. Ще обедините физическия си интелект с духовната мъдрост на свръхдушата/висшия си Аз. Това означава, че не само сте разбрали и приели много от духовните истини, но и сте ги интегрирали. И вече излъчвате честотните шаблони на тези благородни и мъдри учения.
Понеже привличате все повече честотни шаблони от най-висшите нива на четвърто измерение, вашата песен на душата се настройва към значително по високи вибрации и влиза в резонанс с тях. За изостаналите четиримерни аспекти на висшия ви Аз звучи звезден тръбен глас, за да започнат вътрешна пренастройка. В този момент, започва ускореното зареждане на аспекти от вашата свръхдуша/висш Аз и значителен прогрес по пътя към възнесението. Вече сте готови да влезете в потока на жизнената река – потока Антахкарана от космическа енергия – и знаете, че ще ви водят и насочват, понеже започвате „безпрекословно да следвате духа“.
Етап осми:
Постепенно ви става комфортно в новото ви битие и гледате по-нов начин на света. Цените своята самота, все по-дълбоко се потапяте в свещеното битие. Вече преживявате всеки свой ден като жива медитация и молитва, понеже сте естествено съсредоточени върху свещеното си сърце. Земната илюзия ви влияе много по-малко, но любещото ви състрадание е достигнало до такова ниво, че обхваща всички същества, цялото мироздание.
Архангел Михаил:
Скъпи мои светлини носители, молим ви да гледате на всички изпитания и проблеми като на възможност да се избавите от остарели мисли и честотни шаблони, от които повече нямате полза. Молим ви да гледате на живота през филтрите на свещените сърце и разум, понеже привличате семенните атоми на свещения бял пламък и ги изпълвате с любов, преди да ги излъчите в света, към човечеството. Всички ние се впускаме в космическия танц на еволюцията и заедно ще победим.
Дар на архангел Михаил, предаден чрез Рона:
1. Обичайте своя Бог Отец/Майка с цялото си същество. Обичайте се безусловно, като божествена искра на Създателя. Обичайте всички, както обичате себе си.
2. Знайте, че вие сте пазителите на Земята и на всичко живо по нея – на природата, на животните, на елементалното и човешко царство. Защитавайте, съхранявайте и пазете всичко живо.
3. Живейте в радост, с детска непосредственост и възторг. Старайте се да оставяте наследство от любов и надежда. Наслаждавайте се на живота и се стремете да изпълните земната си мисия според възможностите си.
4. Запазете постоянно чувството за благодарност и живейте всеки ден, все едно на рамото ви седи духа и наблюдава всичко. Никого не осъждайте и търсете доброто във всичко.
5. Вашата цел е да си върнете баланса в тялото, в разума и духа. Полярността и дуалността няма да ви влияят повече, понеже следвате средния път.
6. Търсете и утвърждавайте своята най-висша истина, а след това я прилагайте в живота. Позволете на другите същото право.
7. Изучавайте и прилагайте универсалните закони на проявлението – дадените от Бога инструменти, които ще ви помогнат да създадете своя версия на земен рай.
8. Споделяйте попитата от вас мъдрост с другите – отначало със собствен пример, посредством действията си и едва след това, с думи.
9. Затвърждавайте своето божествено право на любов, на радост, мир, здраве и изобилие, които са дар от нашия Бог Отец/Майка.
10. Всеки ден се обръщайте към своето могъщо Аз Съм Присъствие, за да ви ръководи и насочва висшата светлина, вслушвайте се във вътрешния си глас. В края на всеки ден, молете могъщия ангел на прошката и виолетовия пламък да уравновеси, съгласува и преобразува цялата нехармонична енергия, която сте натрупали за деня. Това ще ви извади извън действието на закона за причината и следствието, и ще ви вкара в състояние на благодат.
1 март 2019 година
Ronna Herman – The Path of Ascension http://www.starquestmastery.com
Превод: Йосиф Йоргов
http://bcoreanda.com/ShowArticle.aspx?ID=13943
Правилото на единия процент
Преди доста време, след като завърших университета и започнах да си търся работа по специалността, по-голямата част от хората ми казваха, че за да си намеря такава работа, ми трябват връзки. Че без връзки, нищо не може да стане. Въпреки това, аз успях да си намеря добра работа по специалността – без връзки. Петнадесет години по-късно след като бях напуснала Тази работа без връзки, отново си търсех Друга работа, която повече да подхожда на моята развила се междувременно самоличност. Тогава срещнах моя колежка и й споделих, че си търся работа, но не намирам засега нищо и се чудя защо така се получава въпреки CV-то, което имах. А тя ме застреля с въпроса: „Ти от небето ли падаш? Не знаеш ли, че това не става, ако не познаваш някого?!“
Тези думи ги усетих като поливане със студен душ. Мислех си, че реагирах така, защото й имах доверие, а начинът, по който тя ми отговори, не усетих като особено подкрепящ за мен. По-късно обаче си дадох сметка, че ме е заболяло, защото беше улучила слабото ми място. Същото онова място вътре в мен, което ме караше да усещам своята различност спрямо по-голямата част от хората като неадекватност, а идеализма си – като незрялост и наивност. Въпреки че с времето бях започнала да се осмелявам да показвам все по-смело себе си и по-малко да се страхувам от чувството си за неадекватност, явно че в тоя период се чувствах по-уязвима от обичайното. Бях без работа, парите свършваха, а нов източник на приходи не се оформяше отникъде и затова думите й автоматично задействаха гласа на съмнението в мен.
Справих се като отново си припомних „правилото на единия процент“. Така си го бях формулирала навремето, за да се справя с обезкуражаващите послания, които ме заливаха отвсякъде от различни „доброжелатели“. Послания, подобни на това, че ако нямаш връзки, няма да можеш да си намериш свястна работа. Тогава си бях казала, че дори и това да е така, дори те да са прави и наистина по-голямата част от хората да започват работа, защото са намерили някакъв познат, който да им помогне, все пак има някакъв минимален процент случаи, в който има и изключения. Процент, в който това правило на връзките не важи. Бях решила, че е един процент, защото тогава се чувствах почти сама срещу всички тези послания. Сега бих прекръстила това правило в правилото на 10-те процента, а и на повече, но тогава единственото, което ме крепеше, беше вярата ми, че все пак за такива като мене има и изключения. Трябваше да има.
Години след като бях започнала първата си работа по специалността – същата тази без връзки, попаднах на книгата на Робин Скинър и Джон Клийз за „Животът и как да успееш“. В нея се представяше концепцията за скалата на психичното здраве като величина, която е различна за различните групи от хора. Според нея психичното здраве на средностатистическия човек – оня същия, който ми отправяше послания, основани на здрав разум и наблюдаваните факти от живота, не е нищо повече от това – средностатистическо ниво на психично здраве. И че може да бъде много по-добре. Защото средностатистическият човек може и да изглежда нормален, но той е доста далече от щастието, което идва от свободата и творческата нагласа, характерни за индивидите с наистина високи нива на психично здраве и които са около 5% от всички хора.
Мисленето на средно-статистическия човек е такова, защото неговата основна задача е да се приспособява – основава се върху данни, които са средностатистически, т.е. които са най-разпространени.
Но ако тези данни не ни харесват?
По онова време основното ми чувство беше за неадекватност. Не само че се чувствах различна, но и имах трудности да се адаптирам и смятах, че проблемът е в мен, в моята незрялост и наивност. Тази книга беше спасителна за мен! Тя не само потвърди моята вяра в правилото за единия процент, но ми помогна да го следвам още по-уверено. А опитът от живота ми впоследствие само потвърди още повече неговата вярност.
След срещата с въпросната колежка аз не си намерих работа, защото открих, че това, което търся, не се предлага на трудовия пазар. И затова го създадох – отне ми доста години. Не беше лесно, но правилото на единия процент беше постоянно с мен и ми помагаше да не се отказвам, когато нещата ставаха изключително бавно или отивах в задънена улица и се обезсърчавах.
Вече знам, че сега не бих работила това, което най-много обичам да правя, ако не беше правилото за единия процент и вярата ми в него. И затова наистина вярвам, че когато ни е трудно да се приспособяваме, значи е време за творчество. Време е да разпознаем това, което най-много искаме и да сме готови да платим цената, за да го имаме. Вярвам, че придвижването ни по-нагоре в скалата за психично здраве става с вярата в правилото на единия процент. Защото това е вярата в себе си – както и в Съдбата, която подкрепя именно хората, които не вървят по утъпканите пътища, ако не им харесват и вместо това проправят сами този път.
Правилото на единия процент гласи, че дори фактите да сочат, че в огромната част от случаите нещата се случват по определени правила, ако тези правила не ви харесват, винаги можете да влезете в групата на изключенията. Тези изключения са създадени за хора, които не искат да се приспособяват към това, което не отговаря на техните вътрешни ценности и най-дълбоки нужди. Правилото на единия процент е правилото как да водиш изключителен живот, като преминеш през тясната пролука на филтъра на не-средностатистическото мислене.
Тъй като тази пролука е тясна, през нея се промъкват хора, които не се отказват при неуспех. Подобно на игра с топче, което трябва да се провре през дадена дупка, те опитват отново и отново, докато не успеят да уцелят шанса си. Те знаят, че когато успеят да минат от другата страна, всичките им усилия са си заслужавали. Знам, че времената се променят. Това важи и за процента на изключенията. Все повече хора се осмеляват да водят автентичен живот като търсят не приспособяването, а творческите решения и не се отказват там, където човечето хора спират. Така те успяват да живеят според правила и условия, които са в синхрон с тяхната дълбока вътрешна природа, дори когато тя е в конфликт с обществено доминиращите нагласи.
Тези хора сте вие.
Камелия
https://espirited.com/praviloto-na-ediniya-protsent/
Всеки може да медитира
Родни мои, често хората споделят, че не им се получава да медитират, не умеят.
В действителност, всеки може да медитира, просто, много често, под думата медитация, разбират някакви ментални шаблони и представи, а това много обърква.
Отдавна разбрах, че няма никакви шаблони и образци, просто са невъзможни по принцип, тъй като всички сме уникални и неповторими, при всеки е необходим индивидуален подход.
Защо му е на Бог да създава еднакви творения, когато е толкова велик и могъщ, че няма нужда от еднакви копия? Във всеки от нас е заложил свой „аромат“, удивително прекрасна уникалност.
Именно затова повтарям на всички: усещайте се, доверявайте на себе си, разкрийте истинската си същност, уникалността си, опознайте се.
Медитациите са най-разнообразни. И всеки човек, ако обръща внимание на усещанията си и им се довери, ще бъде привлечен именно към такава медитация, която е най-подходяща за момента. Може да изпробвате всичко и да усетите необходимото ви.
Няма нужда да мислите глобално, за грандиозното, за неизмеримо висок полет в медитацията. Не се поддавайте на его-амбициите – най-ценното е най-просто.
Най-главната ценност на медитацията е, че успокоява разбушувалия се ум, помага да утихне, за да не ви измъчва с безкрайните си преживявания и страхове.
Когато затихне умът, успокоява се и емоционалното състояние, а вътре във вас, все едно, се отваря „прозорец или врата към нов свят“ и започваме да усещаме божествената си същност: удивително прекрасна безпричинна радост, щастие от битието, любов към всичко.
Медитацията като инструмент, ни прехвърля от материалния свят в света на душата и духа. Усещаме невероятна благост.
А до това състояние може да ви отведе и най-простата и лека медитация, достъпна за абсолютно всички. Започнах именно с простото и това ми помогна много, и до сега ми помага.
Простата медитация изравнява и успокоява, изпълва със светлина и любов, зарежда най-добре с високи енергии!
Най-простата медитация е скрита в ежедневния ни живот.
Това е магията на природата. С високите си енергии, успокоява и уравновесява вътрешния свят. Достатъчно е просто любуване: на слънцето, на небето, отпускане сред природата, сред дървета, цветя или до вода.
Мнозина могат да си припомнят, как ги е успокоявала природата и ги е вадила от потиснати емоционални състояния, пробуждала е вдъхновение и желание за живот, а точно това е пробуждане на душата.
Това е и простата отпускаща, успокояваща, медитативна музика, класика, мантри. Достатъчно да седнете или легнете и да си пуснете това, което ви харесва най-много. Веднага ще усетите, все едно „пропадате“ в света на душата си, в райска градина, скрита дълбоко във всеки от нас.
Тези прости осъзнати действия, не дават повод на ума да се вълнува и да ни изкарва от равновесие и хармония: разходка, миене на съдове, почистване, вземане на душ, приготвяне на храна и нейната консумация.
Всичко може да стане медитация, ако се прави осъзнато, с наслаждение, да присъствате в момента, в действието, а не да „блуждаете някъде в преживяванията на ума“.
Разхождайки се по улицата, наслаждавайки се на всичко, обичайте го и благодарете за всичко.
Докато миете съдове, с любов ги подлагайте на водата, наслаждавайте се на всяко движение.
Докато се къпете, усещайте водата, която отнася всичките ви проблеми и ви зарежда с високи енергии. Благодарете за този безценен дар!
Родни мои, най-простата и ценна медитация е самият живот. Много е по-важно да сте винаги в хармония и равновесие, да свикнете бързо да намирате мира и покоя в себе си, истинския баланс, отколкото да седите в дълбока медитация час, а след това, през целия ден да сте в негатив, когато всичко наоколо ви дразни и изкарва от себе си.
Някога изобщо не можех да участвам в някакви колективни медитации, във „високите полети“, описвани като необичайна красота, среща с висши същества, посещаване на Акаша или прекарване на часове, без нито една мисъл.
Разбира се, разстройвах се като всички, защото не ми се получаваше или нямах време да седя без да мисля, както го правят много йоги.
Но веднъж, ме осени воя висш Аз: каза ми, че всичко е с времето си и винаги има, в абсолютно всичко, помощ за всеки от нас.
Ако нямате време да седите часове в медитация, значи не ви е необходимо за момента. Всичко в живота ни е в помощ, за да не се отклоним от пътя си. Ако имате нужда от такъв опит, ще ви се появи такова време, от само себе си.
Ако ви се отдават само някои видове медитация, няма нужда да се разстройвате. Всеки привлича необходимото за момента и не можем да участваме в неподходящото: с по-ниски или по-високи вибрации. Нас просто ще ни дразни гласа или музиката, няма да може да се отпуснем – просто не е нашето.
Ако съвсем не можете да участвате в чужди медитации, означава, че ви е ненужно. Това не означава, че чуждите медитации са лоши или добри, а само, че не ви подхождат за момента.
Например, практически не мога да участвам в никакви странични медитации и това е огромно благо за мен, тъй като, уникални и неповторими медитации се раждат направо в мен. И ако просто затворите очи, включите успокояваща музика и се отпуснете, може да ви дойде необходимото точно за момента.
Ако не успявате да медитирате седейки, значи е нужно да търсите друг начин. Не си го отказвайте, само защото не е правилно, а наблюдавайте усещанията си.
Например, в началото започнах да медитирам именно лежейки, но с изпънат гръб, тъй като, само в това положение успявах да се отпусна напълно и да получа ефект от медитацията.
Какъв е смисъла да седите „правилно“, ако ефекта е минимален, а в „неправилно“ положение е много по-ефективно. Сега вече мога да медитирам във всички положения: седнала, легнала, права и дори бягайки.
Всичко иде с времето, с опита, само трябва търпение. Всичко ценно в живота ви идва само и много лесно. Всички способности, висши чакри, фино виждане, се активизират, само когато сме готови.
Така беше и при мен. Сега ми се разкриха много „хоризонти“, които дори не можех да си представя преди, но и не е било нужно, тъй като ще ме отбие от пътя ми в илюзиите на егото.
Всичко необходимо за момента, можем да го правим!
И за мен най-главното е, не да съм час в спокойно състояние, а колкото се може повече, желателно, през цялото денонощие. А такова състояние може да даде само една медитация – Животът, простото и радостно битие.
С любов към всички,
Магда.
Превод: Йосиф Йоргов
http://novzhizn.ru/kazhdyj-umeet-meditirovat/#more-7052
Покорете се на Божествената сила и станете нея
Въпрос: Олга иска да зададе въпроси на нейния наставник или някому, който може да ѝ отговори на въпросите.
Отговор: Слушам, аз съм Архангел Гавраил, 9-то ниво на плътност.
Въпрос: Приветствам те, Архангел Гавраил.
Въпросът на Олга: Сега съм като между небето и земята. И все по-малко ми се иска да живея тук. Чувствам, че безполезно си губя време. И от земното се откъснах, а да полетя не мога. Когато ще си спомня, коя съм и способностите си, ще започна да реализирам това, за което съм дошла?
Отговор: Твоята мисия е велика. Но и твоето нетърпение е огромно. Едно от нашите правила (закони) е: „Покори се“. Приеми всичко, каквото е. Покори се на Божествената сила, която действа чрез теб. Покори се без осъждане. Покори се на Божествената сила и стани нея. Стани част от тази сила. Едва тогава ще започнеш да разбираш живота, когато се предадеш напълно на божията воля.
Смирение. Отдаване. Покорност на пътя. Това са основните качества на адепта, търсещ своя път. Без това няма да видиш друг свят.
Смирението на ума е задачата ти. Умът ти замъглява очите на душата. Не можеш да полетиш с такъв товар.
Предай се на божията воля. Чрез теб твори божествената сила. И ти си частичка в този океан от сила.
Смирението не е покорност на съдбата.
Смирението е знание, че пътят ти е предначертан и наставниците ти те водят.
Смирението е мъдрост. Смирението е усещане за Бога. Смирението е радост. Смирението е отворено за Бога сърце. Това е пълно Доверие.
Доверие към Божествената сила във всичко, което се случва с теб. И благодарност за всичко случващо се.
Въпрос на Олга: Готова съм. Как да го направя?
Отговор: Трябва да си честна със себе си. До край. Не се самозалъгвай. Трябва още много да работиш над себе си. Умът ти опитва да те будалка.
Въпрос: Практики много, но, все още, не намирам своето.
Отговор: Освен практики е необходимо състояние на ума, а най-главното е, пълно признаване на Бога от него, като основна сила, творяща Вселената. Не умът сътворява, а Бог чрез теб. Трябва пълно признание и усещането, че си частичка от Божествената сила.
Въпрос: Когато опитвам да печеля, не се получава нищо. В крайна сметка, все повече проблеми и дългове. Съзнанието се разширява. Но какво да правя за да стана тази, която съм, не се получава по никакъв начин. Вече е непоносимо. Какво да правя? Какви да ги върша тук? По принцип, ясно: възнесение, пробуждане, разпространяване на любов и светлина. Но конкретно? В какво е моята сила? И как да я приема, какво да правя с нея?
Отговор: Тези въпроси са на личността, не на душата ти.
Силата е твоя, но и не е твоя. Опитвам да ти предам мисълта, че само пълното предаване на Бога и признаването на Божествената сила, като главната при сътворяването на света, както изобщо, така и в частност на твоя, може да те изведе на правилния път. Практиките са безполезни, ако не признаеш, че сътворяваш само като проводник на Божествената сила.
Ако си мислиш, че силата е твоята собствена, разбира се, пак ще си творец, но безсъзнателен. Но ако искаш да си съзнателен творец и да се научиш на това, трябва да признаеш водещ Бога. Само чрез този извор можеш да променяш съзнателно света около себе си.
В това е блокажа ти по пътя сега. Само в това. Покори се. Повярвай. Довери се. Напълно. Без съмнения.
Доверието в Бога ще те изведе на други висоти. От там започва друг път.
Въпрос: А как да получавам пари? Може би, съм затворена за паричния поток? Повтарям, не се получава да ги печеля, получават се маса проблеми, щом се отбия от пътя. А на земята са нужни пари, поне за най-необходимото.
Отговор: Не става въпрос за паричен поток, а за всестранно изобилие в живота. Паричният поток е част от потока на Изобилието.
Ти знаеш, че няма да пропаднеш дори без пари. Бог не го допуска.
Потокът на изобилието се отваря от душата. Него трябва да отвориш. Да помагаш на другите. Не с пари. А с душата. Чрез душата се отваря потока на изобилието. Да помагаш безкористно. С думи. С разбиране. Според душевния порив. Отваряш душата си и божествената енергия се предава на другите през теб. И Бог няма да те изостави.
Въпрос: Как да сътворя своята реалност? Кога ще се разкрие? На какво трябва да се обуча? Нямам повече сили да живея в илюзии.
Отговор: Много ти е казано. Трябва да се научиш на пълно предаване. Не на думи. А на дело. Пълно доверие, дори в стресови ситуации.
Силите са малко, защото ги пилееш в нетърпението. За самоизяждане. За затваряне на потоците си.
Въпрос: Може би, действително, ми е време? Може, мисията ми вече е завършила?
Отговор: Можеш да завършиш мисията си по всяко време. Но си струва да опиташ пълното доверие. Опитай. Изостави злите помисли. И се покори. Покори се на случващото се в живота ти, тъй като е действието на божествената сила чрез теб.
Благодаря на висшия си Аз и на архангел Гавраил. Благодаря за отговорите. И на мен самата ми станаха ясни много неща.
Приела Ирина Кирилова.
31.01.19
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1843699
Етапи на духовното развитие
Нашето духовно развитие е в ход постоянно и не е важно, замисляме ли се за него, дали напредваме или деградираме – всичко това е нормално и необходимо, но може да се различат условно етапи в духовното развитие, за да стане още по-разбираемо.
Най-добре да предупредя веднага, че човек не се намира само на един етап – преживяваме опит и сме едновременно навсякъде, но в разни пропорции.
СБЛЪСЪК
Сблъсъкът – през този етап, човек се сблъсква за първи път с информация, която противоречи на социалните нагласи, на неговите собствени, противоречи на общоприетото, излиза извън рамките ма мирогледа му. В този случай, или не вярва и проявява скептицизъм, отблъсква се от тези противоречия, или го заинтересуват и опитва да научи подробности, за да разбере по-добре и да напусне рамките на обичайните си шаблони.
В повечето случаи, хората опитват повърхностно да открият нещо или да проверят и не намират потвърждения, а понякога изпробват предложеното, не получават очаквания резултат и се завръщат бързо към обичайното си ежедневие с определено мнение, което после се променя много трудно.
ПОЗНАНИЕ
Познанието – на този етап е в ход активното познание. Проявява се интерес към разни области на знанията, човека разширява кръгозора си и му се иска веднага да сподели с обкръжаващите. Започват първите трудности във взаиморазбирането. Спорове. Но процесът на познанието е в ход и човека започва да различава хората по ниво на развитие, по ниво на разбиране за живота.
Научава, че извън пределите на материалния свят има още нещо, разбира, че живота е възможност за развитие, а не просто губене на време. След време, човека решава да практикува, да използва знанията си за промяна на живота си, на себе си, да се заеме със саморазвитие.
ПРАКТИКА
Практиката през този етап започва с прилагането на натрупаните знания. Човекът започва да наблюдава енергийното движение в себе си, да медитира, с разни упражнения и техники. Наблюдава, как се променя живота му, как се чувства, какво се случва, и какви хора се появяват в живота му, как се руши обичайното общество. Мнозина променят напълно работата си, приятелите и близките, бързайки да ускорят процесите, но това е грешка, необходимо е да се научите да запазвате отношението си към обичайното обкръжение, а не да навирите нос, правейки се на велик всезнайко.
Това е много критичен и болезнен за мнозина етап, защото обкръжаващите престават да ви разбират, а вие трябва да свикнете да сте обичайните, но с нови настройки, тогава процеса на сближаване е по-бавен, но по-верен. Всичко това е много сложно и мнозина търсят ново обкръжение – нали там го очакват с отворени обятия, разбират го. Четящите ме разбират прекрасно, но прекъснали едни отношения, трудно се възстановяват, а и няма смисъл, просто не бива да се вкопчвате в тях и трябва да сте естествени.
ИЗБОР НА ПОСОКАТА
Избор на посоката – след някаква серии неудачи при постигането на набелязаните цели, човека разбира, че в живота му има и по-силни фактори от собствената му енергосистема, от собствената воля и цели.
Започва да забелязва периодите на възход и падение в различните нива, да усеща загубата на енергия. Учи се да се отпуска и не се напряга. В крайна сметка, му става ясно, че трябва да продължи развитието си, тъй като, предишните му ценности се обезценяват.
Всичко завършва с преразглеждане на ценностната система и избор на нова посока, и нов живот.
ОТКАЗ
Отказът – през този етап много неща се обезценяват. Всички представи, какво е важно, нужно, а какво не – се разрушават. Човекът се сблъсква с илюзорността на света. Всички форми са временни, всички състояния, които може да се постигнат, също са временни. Избраната посока и цел, не дават очаквания резултат.
Човекът започва да се замисля отново за смисъла на всичко, започва да се съжалява и да скимти, напада го меланхолия и нежелание да прави, каквото и да е. Усеща, че нещо по-съвършено управлява живота му, че от самия него зависи много малко, че околния свят не се управлява от него и не от ума.
СЪЗЕРЦАНИЕ
Съзерцанието – в този случай има нещо по-интересно. След отказа, човекът, разочаровал се напълно, престава да мисли и доверява на предишните идеали и ценности, става независим и създава неутрално, безпристрастно отношение. Загубвайки зависимостта си от идеалите, човекът става истински свободен и заобичва жизнената ирония: съчетаването на ниското и високото, на духа и материята.
А най-интересното е, че преценява не от позицията на личността и ума, а по-широко, от позицията на страничен наблюдател. Отминават седмици, месеци и години, но духовното знание, колкото и да се разочаровал и объркал човека, започва да прояснява много неща. В края на краища, човека започва да забелязва, че света е много по-хармоничен, отколкото си е мислил. Просто, не се подчинява на нечии идеали, а се развива по свои правила и закони.
Резултатите на този етап могат да са различни, но като цяло, това независимо съзерцание води до по-дълбоко разбиране на световната хармония. А главното, дори да се получи пореден крах на планираните събития или идеал, човека вече не е объркан, не приема всичко за даденост, а се учи да става и продължава.
ПРОВОКАЦИЯ
Това е най-трудния от проверочните етапи, отначало, не харесва на никого и малцина го преминават. Това не е среден етап, както тук в текста, а повсеместен. Щом заявите на себе си или на обкръжаващите, че сте постигнали, разбрали или осъзнали нещо – пространството започва да ви проверява по най-различни начини, което не е особено приятно, налага се да се отказвате от много неща, да започвате отначало, да преразглеждате. Някои се предават, други продължават, вие от кои сте?
ПРИЕМАНЕ
Приемането се характеризира с започване приемане на всичко, каквото е, и човека става благодарен за случващото се с него. Ако преди е очаквал желаното, вече спокойно възприема случващото се, без да се измъчва в очакване и да се разочарова.
Някъде през този етап, се стига до разбирането, че главният Учител е нашият живот. Човекът вече усеща Бога в себе си и наоколо, разбира, че във всяко събитие има воля на Бога. Ражда се очакването на среща с нещо високо, готви се за някакво откритие.
ОСЪЗНАВАНЕ
Първичното осъзнаване става като светкавица. Проблясък в съзнанието. Човекът престава да търси някакви знания, езотерични тайни, секретни техники, а търси самата същност, светия дух на Създателя в себе си, защото вече действително е осъзнал цялата му важност и мощ.
Този етап е много наситен енергийно. Духовното тяло на човека започва да нараства по-бързо от преди, събира всичката духовна есенция, изпълвайки съзнанието си със силата на духа, получава се периодично пробуждане и активиране на паметта му.
СРЕЩА
Срещата е изпълване със силата на духа, човекът е готов за среща със самият себе си. Това може да стане самостоятелно, а може да се получи с помощта на учител, но този момент не може да бъде сбъркан с нищо. Това е среща със себе си и със Създателя, разбиране на дълбините, на пустотата, на величието и липса на себе си, като някаква единица – мен ме няма.
Човешкото съзнание среща Единния и достига до състояние на висше блаженство. Получава огромен енергиен любовен импулс и сам започва да излъчва тази любов към всичко. Част от този импулс носи някакви знания, които се разкриват постепенно.
ЕДИНЕНИЕ
През този етап е в ход единението с всичко – с пространството, с Бога, със Създателя, с обкръжаващия свят, с хората. Усеща се огромна радост от цялото това съвършенство и едновременно болка от неразбирането на другите. Устремът на човешкото съзнание се насочва към служене на човешката еволюция и безкрайното разпространение на любовта в обкръжаващия свят.
Който е достигнал – го е усетил – няма нужда от разбиране, с думи не може да бъде обяснено – прекрасно е… Но живота в материалния свят не е свършил… – не увисваме, а продължаваме да живеем с новите усещания и ги изразяваме в света, при простото общуване, тихо, спокойно, без да бързаме, наслаждавайки се, без да се огъваме под системата, никому не доказваме нищо, но оставаме себе си, приемайки понякога обичайния образ, с който са свикнали обкръжаващите, за да не изпъкваме прекалено…
Истинското единение е тих процес, няма нужда от шум и оркестри, при всеки е различно и има много свои етапи, които е безсмислено да се разделят условно, намерете си ги сами…
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/ehtapy_dukhovnogo_razvitija/2019-02-06-63228
Диалог с депресията
?Депресията: — Ти си нищо.
?Будист: — Благодаря за комплимента.
?Депресията: — Живота ти е празен и няма нищо хубаво.
?Будист.: — Ако е празен, значи и лошо няма. Излиза, че съм свободен.
?Депресията: — Любов няма. Добрина няма. Радост няма.
?Будист: — Еднозначно. В рамките на тази реалност, съществуват само натрапчиви илюзии, продиктувани от човешкото его. Ние сме създателите им.
?Депресията: — Над този свят е надвиснало страдание.
?Будист.: — Но страданието е невъзможно без радостта.
?Депресията: — Ще умреш, без да осъзнаеш Истината.
?Будист.: — А това със сигурност не е страшно! Нали толкова много животи предстоят.
?Депресията: — Наоколо е война, лъжа, отвратителни съблазни, Земята е затънала в собствените ви изпражнения. Човечеството е обречено.
?Будист: — Космосът е велик. И каквото да се случи, е в името на вселенската хармония на душата ни — чиста енергия, която, по един или друг начин, рано или късно, ще се избави от мирската суета и ще се разтвори в безкрайното небитие.
?Депресията: — Ти си безнадежден случай…
Събирач на звезди. Вълшебството е навсякъде
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5730
Духовен път. Болезнени симптоми
В живота на духовно устремения човек има дискомфорт, болезнено и често го разклащат в крайности, струва му се, че нещо не е наред и е болен от някаква странна болест. Но това е само реакцията ни на на духовната трансформация и нищо повече. За да не се страхуваме от промените, за да не си „нафантазираме“ някакъв жизнен крах, изброявам болезнените симптоми на духовното пробуждане, през които преминава всеки поел по духовния път.
1. Усещане за безцелен живот
Усещането, че не сте наясно, защо живеете изобщо, е показателно, че започвате да обръщате внимание на живота си. В значително по-малка степен се занимавате с мечти и спомени, а живеете тук и сега.
Обяснение: Това е ниво на дълбоко навлизане в себе си. Най-после, присъствате в живота си. Това е времето за дълбок самоанализ и осъзнаване на себе си като част от жизнения процес.
Позитив: В края на краища, си отговаряте на въпросите „защо съществувам“, „каква е мисията и предназначението ми?“ и започвате да създавате хармоничен живот.
2. Чувството за изгубеност, струва ви се, че всичко е непоправимо лошо
Един от сложните етапи е тоталното затъване в негатива, усещането, че всичко е зле и не може да се направи нищо.
Обяснение: С „набирането на скорост“ в духовното, се увеличава и трудния психически материал, който трябва да осъзнаете и отработите. Той изглежда огромен, защото ви се струва, че не може да се справите.
Позитив: Както се казва, и това ще мине. За намаляване на негативните усещания, трябва да промените гледната точка. Почивката и разсейването намаляват негатива. След което може да продължите.
3. Почти всички неща и занимания престават да ви въодушевяват
Това, което ви е радвало и носило истинско удоволствие преди, започва да не ви е интересно. Неинтересното и ненужното в живота става все повече, а нов интерес няма почти към нищо. При предложението да се заемете с нещо, се появява апатия и безсилие.
Обяснение: Със смяната на жизненото ниво и навлизането в истинската си природа, за вас става неестествено и неприятно да се занимавате с неща, които не допринасят за вашия напредък към духовното развитие. Затова отпадат от само себе си много занимания като изсъхнала обвивка. Позитив: Рано или късно, човека излиза на духовния път за истинската си реализация и се занимава с това, което е свързано с неговата мисия или предназначение.
4. Изключително бързо се променят вкусове и впечатления
Също толкова необичаен е факта, че човека не успява да привикне към своите емоции. Понякога се променят като моминско настроение. Без никакъв повод, могат да се появят ярки жизнени цветове и многоцветно настроение, а след секунда – да прогърми гръм и да изпаднете в депресия. Струва ви се, че живота, както и психиката ви са неуправляеми.
Обяснение: Духовният път е станал като старт на състезателен автомобил – това, което преди се е точело с години, сега може да се случи за броени дни и дори часове.
Позитив: Голямата скорост на духовните процеси увеличава отработването на миналия негатив. Както се казва, със самолет е много по-бързо, отколкото пеша.
5. Изплуват детски страхове, струва ви се, че детството се завръща
Когато се пробужда душата, първото, което се случва е припомнянето на детските болезнени преживявания. Болезнеността на ситуацията се състои в усещането, че няма никакви резултати от работата над себе си и всичко трябва да се почва от началото.
Обяснение: Започнала е работа на по-дълбоко личностно ниво. И трябва да се очистят съзнателни нива, които преди не сте забелязвали.
Позитив: Няма нужда от опасения, всичко ще мине след време. На всяко ново ниво, изплува винаги по-дълбок слой на личността. Само след неговото отработване, може да се продължи.
6. „Отказва да работи“ лявото полукълбо на мозъка
Такива качества, като критика, анализ, умение за вникване в детайлите, прецизен труд, стават невъзможно и недостъпно „удоволствие“. Мозъкът започва да „тъпее“ в прости неща и отказва да работи пълноценно. Става трудно задържането на вниманието върху рутинна работа; ставате трудно организирани, концентрацията и паметта за дребни неща намалява. Обяснение: Духовните практики активизират дясното полукълбо и известно време, то ще „управлява“ съзнанието ви. След някакъв период, всичко си отива на мястото.
Позитив: Включването на дясното полукълбо активизира интуицията. Именно интуицията ускорява всички процеси и дава много продуктивно напредване по живота.
7. Разпадат се мечти и илюзии
Целият минал, както ви се е струвало, щастлив свят, се превръща в прах. Разпадат се мечтите, пращят по шевовете илюзии. Все едно, живота запраща човека от небесата на „грешната земя“. Оказва се, живота съвсем не предлага очакваното. Обяснение: Мечтаното преди няма нищо общо с истинската му природа, с истинските ценности и трябва да изчезне от живота. А понякога краха на илюзиите е много болезнен, но благодарение на това, човек се завръща към изворите си.
Позитив: Човекът започва да живее с истинската си природа и получава огромна сила и енергия. Нали вече неговия „замък“ не е изграден върху пясък, а върху здрава основа.
8. Изплуват недостатъци
Всичко, което преди е било приемливо или търпимо, вече не ви оставя намира. Най-много дразнят недостатъците и лошите навици, и затова ви се иска да се избавите от тях.
Обяснение: Духовният път, в действителност, предполага очистване от негатива и натрупване на възвишени духовни качества. Затова е естествен стремежа да се избавите от негатива.
Позитив: Такъв стремеж е явен знак за правилната посока по духовния път. Очистването, рано или късно, обезателно ще се случи.
9. Нарушен сън и бодърстване
Много е трудно да регулирате живота си, защото, не винаги зависи от вас, особено по време на духовно пробуждане.
Обяснение: Енергиите са в движение и за тях няма ден и нощ, и те отекват като енергийни пикове и загуби.
Позитив: Получава се бавно привикване и умение за овладяване на силни енергии. Вече имате много по-голям потенциал от преди.
10. Появяват се ярки сънища, понякога, по-ярки и от реалността
Сънувате добре запомнящи се сънища, дори и в най-големите им подробности. По наситеност могат да превъзхождат реални събития.
Обяснение: Именно в сънищата, най-ярко се проявява подсъзнанието, точно на сън се решават много подсъзнателни проблеми или получавате подсказки.
Позитив: Виждайки ярки сънища, ставаме по-близко до своята истинска природа.
11. Нараства потребността от усамотение
Много хора, срещи, всякакъв шум и събития могат да ви се сторят излишни. С времето, „прекалено много социум“ започва да ви дразни.
Обяснение: Ще забележите в един момент, че само насаме със себе си се чувствате добре и може да се хармонизирате.
Позитив: За да сте щастливи, нямате нужда от други хора. С времето, щастието започва да извира отвътре.
12. Забележимо намалява количеството на приятелите
Оказва се, близките ви преди, започват да опадат като есенни листа. С мнозина ви е станало неинтересно, другите сами се дистанцират.
Обяснение: С промяната на личностната структура се увеличава рязко дистанцията между човека и обкръжението му, по-рязко се очертават границите на интересите. И стават все по-дълбоки, и хората не ви разбират адекватно.
Позитив: Най-накрая може да създавате отношения не заради самите отношения, а с близки по дух хора. Точно това е истинската дружба.
13. „Появява се“ много негатив наоколо
Повишаването на чувствителността води до непоносимост към много неща. Появява се усещането, че наоколо има прекалено много негатив. Нещата и хората, които преди са ви изглеждали нормални, сега ви се виждат негативни.
Обяснение: Увеличаването на духовността води до по-голямо забелязване на околния негатив. Изглеждалото преди в реда на нещата, вече е „тежка среда“ за духовно търсещия. Все едно, бивш студент, станал вече професор, да се върне да живее в общежитията. Позитив: Изострянето на духовното възприятие прави възможно по-доброто разбиране на хората и безгрешното избиране на полезни и позитивни жизнени ситуации.
14. Дори мислите и вътрешния диалог могат да изтощават енергията ви
Налага ви се да се контролирате мисловно, защото и собствения ви негатив ви товари. Може да отмалеете размишлявайки за проблемите си.
Обяснение: В действителност, всички събития и състояния се формират на ниво мироглед и мисъл-форми. А това означава, че усещате на енергийно ниво мислите си.
Позитив: Научил се да управлява мислите и чувствата си, човек може да се научи да регулира своя характер и съдба.
15. Проявяват се черти на характера, които човека е отричал и ненавиждал
Личността на човек се променя. Струва ни се до неузнаваемост. Това започва да плаши не само обкръжаващите, но и търсача на духовни истини. Понякога, всичко, което е ненавиждал в другите и в себе си, започва да се проявява много активно.
Обяснение: Дразнещото преди е било натъпкано дълбоко в подсъзнанието. А самият факт „не ми харесва“ е показателен за тясната връзка с вътрешните качества. Настанало е времето да се проявят.
Позитив: Точно сега имате възможност да надзърнете дълбоко в себе си и истински да вникнете в тайните си страни.
16. Мъчи ви осъзнаване и разбиране
Картината на света се променя и допълва бързо. Затова се появяват неприятни „открития“, които човек предпочита да не знае. Налага се да приеме в мирогледа си дори „злото“, „лошото“, „разрушителното“.
Обяснение: Представата за света трябва да се разшири и обогати. В нея обезателно ще влезе отричаното преди. Човек израства духовно, ако може да примири „доброто“ и „злото“.
Позитив: Примирявайки доброто и злото (приемайки и двете), духовно търсещия получава велик шанс да израсне до „истинската любов“, за която знаем само от книгите.
17. Увеличават се съмненията и неразбирането
Изтънялата граница между „добро“ и „зло“ разтваря и последните илюзии и убеждения, какви трябва да сте вие и света. Изпитвате неувереност поради неопределеността! Още по-лошото е, че вътрешната ви позиция, какво е „добро“ и „зло“ е неясна.
Обяснение: Намирате се в процес на развитие. В момент на подем се разкриват по-големи хоризонти, разширяват се границите. Затова са нормални съмненията и неопределеността.
Позитив: Неопределеността в момент на духовна работа, е знак за разкриваща се личност и обогатяване на душата. Мъдрият човек казва „знам, че нищо не знам“. Не се страхува от неувереността си.
18. Принудително идват събития променящи живота
Живота започва да се променя кардинално, променя се местожителството, развод, рязка смяна на дейността.
Обяснение: Започва подреждане на живота в съответствие с дълбоките желания на човека.
Позитив: След време, подредил живота си според своята същност, човек става по-хармоничен и щастлив от преди.
19. Силно желание да живее и действа според истинската си същност
Реално, всичко неинтересно за душата ни, започва да ни дразни и става скучно. Открива се истинската природа, която вече не може да бъде заблудена по никакъв начин. Концентрация в живота само върху главното и полезното за духа и душата.
Обяснение: Най-накрая, осъзнавайки природата си, човек не може и не иска да играе в разни социални игри, не иска да се противопоставя да духовната си същност. Истинското му Аз застава на първо място.
Позитив: Човек намира друг смисъл в живота и действа, говори и отстоява най-важното за себе си. Осъзнато поема по духовния път на своята мисия и предназначение.
20. Идва времето да поеме отговорност за живота си
При автономната самостоятелност, човек започва да поема отговорност за живота си. Идва разбирането, че няма нужда да разчита, да се оплаква, да търси съмишленици. Вече не го плаши автономията, самостоятелността и самотата.
Обяснение: С времето, усвоявайки духовния път, идва откровението, че е причината и следствието за всичко случващо се с него. И затова са нормални в такива случаи автономията, отговорността, самодостатъчността и даже самотата.
Позитив: След такива събития, личността има възможност да стане по-зряла и да премине към по-глобални действия. Истинската духовна свобода е невъзможна без тази точка.
Автор: Александър Харин
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_5542
Денят и нощта на душата
Приветстваме новия ден на душата ви, възлюбени наши! Денят на душата е енергиен обем, който не съответства на астрономични дати. Периодът му е 144 дни. Това не е правило, а един от етапите. Денят на душата се определя по вибрационния си пълнеж – колкото по високи са вибрациите, толкова по-продължителен е цикълът. Тези цикли са един вид периоди изпълнени със светлина, получаване на нови енергии, опит, любов, трансформация на енергийното тяло, т.е. получаване на нови програми и правилно е да се каже, получаване на ключовете за спящите програми. След това настава нощ, времето за адаптация на тези програми към вашите вектори и развитие. Нощния период продължава от 7 до 49 дни, брой дни, кратни на седем. Най-често, среден промеждутък, от 14 до 28 дни, след това отново настава ден. Всички цикли имат значение. Енергийните цикли пораждат вашите годишни сезони, смяната на деня и нощта.
Колкото са по-ниски вибрациите на земните души, толкова е по-къс деня и по-дълга нощта. Понякога на човек са необходими години за да се осъзнае в ниските си вибрации. Това е различен възглед върху амплитудата на израстването и спадането. Вие знаете за създаването от душата на някакъв обем деструктив. Именно в такъв вид се получава. Колкото са по-високи вибрациите, толкова нощта е по-кратка. Когато сте постоянно осъзнати, периода за усвояване е единен с изгрева. Това е ефекта на живота тук и сега. Осъзнатата постъпка намалява до минимум кармичните последствия, а намирайки се в постоянна осъзнатост, напускате земната карма. Виждате веднага своя път изцяло, защото в процеса тук и сега, няма разтегленост. Всичко се събира в един момент тук и сега и е просто да бъдеш осъзнат. Сложността в ума ви е от опитването да живее в три плоскости: в минало, настояще и бъдеще, а това са постоянни противоречия по време и загуба на осъзнаването тук и сега.
Изключвайки ума като разделящ фактор, мигновено се потапяте в тук и сега, но не забравяте за вниманието, което управлява този момент. Ако при човека липсва внимание, губи силата си, оставя я настрана, не е в състояние да твори в единния момент, създаден за вас. Настройте вашето съзнание и ум към този момент, цялото ви разбиране и внимание към всеки детайл. Това трябва да ви стане навик, постоянно пребиваване на съзнанието и ума ви, и тогава може да направите пътешествие в миналото или бъдещето чрез ума, без да напускате единния момент нито за миг. Именно към тези знания трябва да се стремите, това е въпрос на мотивация. Няма нищо сложно в такова упражнение, най-сложното е да запазите намерението, мотивацията за практиката. Това е, което трябва да направите преди всичко. Става въпрос за предназначението ви като Творци. Това е велика мисия, дъхът секва от перспективата за опознаване на себе си, но не всяко съзнание приема тази концепция. Това е доста сложно, както и вярата в Твореца, както пренасянето на материалния свят на енергийно ниво, както разбирането на материалния свят като илюзорен. Ние ви разбираме, но това са единствените реални пространства и взаимовръзки.
Ако е много сложно, вземете, измислете земни цели, за които е необходимо такова качество. Като минимум, количеството на деструктивни събития ще се съкрати рязко, проектите и живота ще станат ясни от енергийната сила на този момент. Наричаме го „даденост“, от думата „давам“, защото, всеки миг е в пълен обем и ви е даден като дар в живота, затова думата „даденост“ е много дълбоко понятие. Това е добродетел на Твореца, това е дар за вас в момента, който ви дава свобода от ума, защото, тук е живото царство на Твореца, неговите действия и няма нищо друго, което да пречи, да ви разсейва, да не ви позволява да се слеете с него, защото сами премахвате границите. Но именно умът ви хвърля във времето и пространството. Вие сте като топка за жонгльора, именно умът е жонгльора сега. Той решава, кога, и къде да я захвърли, а задачата ви е да си смените ролите, тъй като вие сте Твореца, който го е създал и вие сте му стопанина, а той е послушния изпълнител.
Моментът „тук и сега“ е невероятно дълбок и многостранен, но само с практикуване, ще може да го видите. Мимолетния поглед не може да види нищо. Погледнете дърво и се извърнете, спомняте ли си, какво точно сте видели. Малко е, нали? А след това застанете и се вгледайте внимателно, изучаващо, поне 10 минути. Ще видите цял свят, дървото се превръща в свят на живота, в красота, в енергия. Така е със всичко, но момента тук и сега, даденият момент, е дар от Бога за душата и съзнанието. Интересно ли вие, какво ще ви разкрие? Помислете, наши прекрасни Божествени деца. Всичко е по силите ви! Обичаме ви, прекрасни наши души!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article5665-chenneling-den-i-noch-dushi
Джеф Фостер – Не можеш да спасиш никого
Не можеш да спасиш никого. Можеш да си с тях, може да им предложиш своето заземление, своя здрав смисъл, своя покой. Дори можеш да споделиш пътя си с тях, да им предложиш своето виждане. Но не можеш да премахнеш болката им. Не можеш да изминеш пътя им вместо тях. Не можеш да им дадеш правилните отговори, тези, които са способни да усвоят в момента. Те ще трябва да намерят своите отговори, да си зададат въпросите, да се сприятелят с неувереността си.
Трябва да направят своите собствени грешки, да усетят своята печал, да усвоят свои собствени уроци. И ако те наистина искат да постигнат покой, ще трябва да изминат лечебния път, който се прояснява с напредъка. Не можеш да ги излекуваш. Не можеш да разсееш страховете им, гнева им, чувството им за безпомощност. Не можеш да ги спасиш. не можеш нищо да поправиш. Ако натискаш прекалено силно, те може да се отбият от своя път. Най-вероятно – твоя път не е техния.
Ти не си „създавал“ болката им. Възможно е, да си направил нещо не както трябва или си казал нещо излишно, като си „докоснал“ болката, която е в тях. Но не си я „създавал“ ти и нямаш вина, дори те да са убедени в противното. Да, можеш да поемеш отговорност за думите и постъпките си. Можеш да съжаляваш за миналото, но не можеш да го изтриеш, не можеш да контролираш бъдещето. Това, което ти е достъпно, е да бъдеш с тях редом тук и сега, в единственото място на силата. Не отговаряш за щастието им, както и те за твоето.
Твоето щастие не може да дойде отвън. Ако е такова, е зависимо, крехко и бързо се превръща в печал. След това те хваща „мрежата“ от обвинения и вина, съжаление и „преследване“. Твоето щастие е свързано с присъствието ти, с дишането ти, с тялото ти, със „земята“. Твоето щастие не е мъничко и не може да бъде „заглушено“ със страх, гняв, и дори с най-силния срам.
Твоето щастие не е състояние, не временен опит, не е преживяване и не чувство, което могат да ти дадат другите. Твоето щастие е безкрайно, вездесъщо, неограничено от нищо сърдечно пространство, в което радостта и тъгата, блаженството и мъката, увереността и съмнението, самотата и „единението“, дори страха и силното желание, могат да се сменят като мрачното и слънчевото време.
Не можеш да спасиш никого. Ти самият не можеш да бъдеш спасен, докато търсиш спасение. Няма такъв, който трябва да бъде спасяван, не можеш да загубиш никого, няма кого да защитаваш, кого да правиш „идеален“ или идеално щастлив. Освободи всеки невъзможен идеал. Прекрасен си в своето несъвършенство, възмутително идеален в съмненията си, любим си, дори, когато не обичаш. Всички тези твои части са даденост, част от цялото и никога не си бил по-малко.
Дишаш, знаеш, че си жив. Имаш правото да бъдеш, да съществуваш, да чувстваш това, което усещаш, да мислиш това, което мислиш. Имаш правото на своята радост и на своя печал. Както и на съмнения. Имаш правото на свой собствен път. Правото да си прав и неправ, правото на гигантското щастие, което си познавал, докато си бил малък. Дишаш и си неотделим от жизнената сила, която „оживява“ всичко, която се познава като всички същества, открива се във всеки един момент на това невероятно чудесно, изумително битие.
Твоето аз не е вързано за мнението на другите. Свързано е с Луната, с безкрайните космически простори, с кометите, носещи се в неизвестни посоки, със забравата за времето и обичане на самотата. С неизразимата благодарност преди всяко ново разсъмване, непредвидено като даденост.
Джеф Фостер
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/dzheff_foster_ty_nikogo_ne_mozhesh_spasti/2018-05-06-35568
Users Today : 1701
This Month : 23141
This Year : 538583
Views Today : 6034
Who's Online : 23