Семейни отношения 3
Забравете за чувствата си. Истинската любов е осъзнат избор
Всички я очакваме – Любовта. Радваме се, когато се появи и се огорчаваме – когато всичко свърши. Но в крайна сметка, забравяме най-главното: какво означава в действителност, любовта.
По-точно, сме уверени, че сме наясно от собствен опит. Но това е огромно заблуждение. Не знаем нищо, ако действително се замислим.
Уверени сме, че любовта е вълшебно чувство, което ни пада от небето и заставя сърцето, да бие ускорено и силно. Човекът изпада в особено, неописуемо с думи състояние – в приказка.
Предполагаме, че такова чувство трябва, да продължи вечно. А когато започне да угасва – предполагаме, че любовта си е отишла. Плачем, тъжим и очакване нова любов. Както се досещате – сценария се повтаря отново и отново.
А знаете какво? Всичко това са истински глупости.
Забравете чувствата. Истинската любов е преди всичко, осъзнат избор.
В края на краища, не става въпрос за романтични срещи и серенади под балкона. И дори, не колко се обожавате взаимно, колко сте съвместими, романтични и нежни.
В действителност, само едно нещо поддържа любовния огън.
Това е избора.
И обезателно – осъзнатият избор.
Ваш личен избор е, да обичате конкретен човек. На никого друг. Каквото и да се случи, каквото и да ви казват другите. Всеки ден, всяка минута трябва да правите този избор и да работите над отношенията.
А това никак не е лесно. Защото любовта е това, което правим, да се случва с нас.
Любовта е действие. Любовта са задължения, постъпки, избор.
Дори, когато се карате и всичко е много зле – може да направите избор да останете. Да останете и да опитате, да спасите отношенията.
И дори избраникът ви да не е много привлекателен външно – пак можете да направите избор. Да останете и да обичате цял живот.
Ще кажете: „О, така е неромантично!“ Но грешите.
Най-прекрасното нещо в света е, да знаете, че ви е избрал човек, който сте избрали и вие. Сред милионите по Земята. Точно теб. Точно той.
Истинската любов е зряла, мъдра. Тя не свършва. Защото сте я избрали.
Истина е, че всяка любов, причинява и болка. Изисква жертви. И не винаги е лесна. Но колко е хубаво да обичате, особено, ако е взаимно.
Всички двойки, които са преживели дълго и щастливо, имат една обща черта. Приел е всеки за себе си, като безусловно задължение, винаги и при всякакви условия, да се избират един друг. Независимо от всички недостатъци, постъпки, от „бръмбарите“ в главата – в края на краища.
Те са сигурни, че могат да се справят със всичко. Нали изборът е направен. Осъзнат избор.
Меденият месец не може да продължи вечно. С времето, партньора се разкрива такъв, какъвто е в действителност: едновременно и добър, и лош, и весел, и скучен. Всички недостатъци са като на длан. И с всичко това трябва, да се живее и да се примириш, всеки един ден.
Неговите демони стават и ваши. И се налага, да ги споделяте заедно. Точно така.
Вече ви пърхат пеперуди в корема, при неговата поява или чуете гласа му. Това е нормално. Отлетяха.
Но остава нещо много по-важно. Дом, в който живеете и отглеждате деца. Мястото, където можете да сте самите себе си. Където винаги ви очаква този, към който може да се притиснете вечерта и да му разкажете всичко, всичко. Без да се боите, че ще те осъди или ще се надсмее. Където винаги ще те разберат и подкрепят.
Ще те обича истинската. И уморена, и весела, и досадна. Точно по същия начин, както и ти него.
Защо да тъгувате за отлетелите пеперуди? Получили сте много повече! Получили сте радост и чувство за безопасност, редом с този, който те е избрал за цял живот.
Няма нищо по-важно в отношенията, освен потресаващото чувство – чувството за екип. Вече знаете точно, че да вървите напред, не е страшно. Винаги ще ви подхванат, ако се препънете. И това е потресаващо чувство!
Избирате не човека, който е най-красивия или умния. Избирате този, който се каните да обичате цял живот.
Точно, както и той. Той е избрал вас, точно вас.
Естествено, моментът на привличане и привлекателността е също важна. Защото, не може да се заставите, да се увлечете по някого. И преди да заобичате човека, трябва да усетите влечение към него. А той – към вас.
Нашата култура акцентира върху чувствата. Той или тя е привлекателен – и вече сме влюбени. Но това още не е любов. Или дори, изобщо не е любов.
Макар да твърдят, че трябва, да доверяваме на чувствата си и всички ще са щастливи. Но парадоксът е, че чувствата са много мимолетни. Отминават.
А истинската любов е постоянна. Дотолкова е реална, че можете, да я усетите и с края на пръстите. Тя е осезаема.
И когато ни се случат нещастия и изпитания – точно такава любов дават сили, да оцелеем. А не чувствата.
Когато се случи нещо неочаквано и ужасно – точно такава любов дава стабилност, която е толкова необходима в мрачни дни.
Нашият живот е безумен и непредсказуем. Сблъскваме се с подлост, с разочарования, с болести и ежедневни неудачи. Ако има нещо постоянно в живота ни, това са трудностите. Затова, не може да захвърлите нещо, само защото нещата не вървят. Особено – любовта.
Този факт, че са ви се струпали неприятности, съвсем не означава, че трябва, да се отказвате от всичко. Че нищо няма смисъл – че сте нещастни.
Ако човек ви прави щастливи и изпълва живота ви със смисъл – ще надживеете всички бури и катаклизми. Ще устискате и ще се обичате още повече.
Истинската любов е, да сте редом и в мъка, и в радост. Не да бягате от проблемите, а да ги решавате съвместно. Това е една от основите на емоционално стабилните отношения.
Любовта не е чувство. И не е състояние на еуфория. Това е много тежка работа. Но и едновременно – много благодарна, нали дава с нищо несравнимо чувство за покой и радост.
Любовта ще ви изпитва и не само веднъж. Ще ви проверява на устойчивост: вярвате ли в нея, разбирате ли, какво точно означава. Ще ви се налага да правите неща, които не искате и не ви е приятно.
Защото, любовта е постоянен компромис. Любовта изисква усилия. И никак не е лесно.
Но, в края на краища, ще бъдете възнаградени, като никой друг. Ако направите своя избор.
Да обичате някого истински и да сте обичана – може ли нещо да е по-прекрасно?
Никога не го забравяйте. Защото чувствата идват и си отиват.
А истинската любов?
Тя остава.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2019/08/zabudte-o-svoih-chuvstvah-nastoyashaya-lyubov-eto-osoznannyj-vybor/
5 неща, които двойките в дълги връзки забравят да правят
Двойките, които имат дълготрайни връзки, често страдат от скука и отдалечаване в емоционален план. Причините са много. Една от най-съществените грешки, която допускат много партньори, е да оставят връзката си на течението. Има неща, които вероятно забравяте, че трябва да правите, когато сте обвързани от дълго време. Ето кои са те и как да направите връзката си отново щастлива и вълнуваща.
Интересувайте се от живота на партньора си без да бъдете прекалено любопитни
Не забравяйте да питате партньора си как е минал денят му, какво е правил с приятели, докато сте били разделени. Внимавайте обаче да не се натрапвате прекалено, за да не изглежда, че водите разследване и му нямате доверие. Проявата на интерес към живота на другия винаги е добър начин да поддържате пламъка на любовта и интереса помежду ви. Този подход е добър и за откриване и решаване на проблеми във връзката. Мълчанието винаги е лош съветник. Липсата на интерес към партньора също.
Разменяйте си подаръци
Размяната на подаръци е начин да поглезите партньора си, да му обърнете специално внимание, да му покажете, че мислите за него и сте избрали нещо, с което да го зарадвате. Не е нужно подаръкът да е скъп. Ценно е вниманието, което показвате чрез него.
Съсредоточете се върху качествената комуникация
Ако искате да разнообразите и да заздравите дългата си връзка е важно да общувате, но качествено. Говорете по важните за връзката ви въпроси. Не замитайте проблемите под килима. Общувайте, като не забравяте и за шегите и закачките. Опитвайте се да поддържате приятелски отношения, така че връзката ви да не се превръща в скучно задължение.
Живейте пълноценно
За да направите дългата си връзка щастлива и интересна е важно да живеете живота си пълноценно както като двойка, така и поотделно. Ако животът ви като отделни личности е скучен, монотонен, нямате интересни занимания, хобита, не се развивате и не учите нови неща, скоро темите ви на разговор ще се изчерпят. Водете интересен начин на живот. Това ще помогне и на връзката ви.
Не забравяйте, че партньорът ви не е перфектен
Няма перфектни хора. Партньорът ви не е идеален, както и вие не сте. Избягвайте да се съдите взаимно и да акцентирате единствено на слабостите и недостатъците си. Обичайте се заради положителните си страни. Приемайте негативните. Това е част от тайната на любовта в дългосрочен план.
https://www.az-jenata.bg/a/2-intimno/55195-5-neshta-koito-dvoikite-v-dalgi-vrazki-zabraviat-da-praviat-/
5 грешки, които не трябва да допускате, когато общувате с мъжа до себе си
Никога не забравяй, че той не е твоята приятелка или колежка. Той е мъж – т. е. приема нещата от живота по малко по-различен начин. Затова, когато ти предстои да обсъдиш нещо с любимия, не допускай следващите 5 грешки.
Мисли на ум!
Ако на мъжа му предстои да свърши пет-шест неща през деня, той ще ти каже за това така: „Трябва да свърша нещо, ще се видим по-късно“. Жената обаче обича да обяснява подробно всичко, с които се занимава. Мисли на глас – трябва да направя, после – онова, ама ако нещо не се получи, ще мина през еди кой си магазин… Истинска досада! Така мисли Адам. Търсенето на решение за ежедневните ти проблеми и задължения дразни мъжа до теб, защото приказките ти му звучат като безкрайно ломотене, което трябва да пропусне покрай ушите си или дори по-лошо – да ти помогне с намирането на решение. И ако ти наричаш това споделяне, той го нарича досаждане. Не го забравяй и не прекалявай с толерантното му мълчание.
Не говори за няколко неща едновременно
Способността на жените да говорят за няколко неща едновременно е всепризнат факт. Но също така отдавна е известна и способността на мъжете да следят само една тема и време, за да измислят информацията. И ако ти можеш да започнеш разговора с една тема, по средата да минеш към друга и след това без предупреждение да се върнеш на първата, споменавайки нещо трето „по пътя“, той чува само първата и след това губи нишката. Ако искаш да постигнеш нещо с разговора, не прескачай от тема на тема, говори само по една, най-важната за теб в момента. След това можеш да подхванеш нова, но първо изчакай да мине времето за асимилация на новопостъпилата информация.
Не го прекъсвай
За силния пол прекъсването по време на разговор е сигнал за агресивност и конкуренция. За дамите това е нормален начин на общуване и сигнал, че събеседникът е интересен. Все пак, когато говориш с мъж, не го прекъсвай на всяка сричка. Ще го приеме като грубо вмешателство и неуважение. Той трябва да довърши своята фраза, защото това означава, че ще предложи решение на зададения от теб въпрос или тема. Пожали го! Той може или да говори, или да слуша – но никога и двете едновременно. Затова му дай възможност да каже това, което иска да сподели с теб. Така той ще уважава теб и твоето мнение много повече.
Не използвай намеци
Ние, дамите, обичаме да не доизказваме всичко, което си мислим, но лекичко да го загатваме. С онази палава, многозначителна усмивка. Мъжете обаче търсят повече логика и конкретност. Не задавай въпроси с „можеш ли…“, защото за него логичният отговор е „да“. Но това „не“ не е свързано с конкретно искане, а по-скоро е като доказателство, че той все пак е мъж и трябва да „може“ повечето неща, за които го питаш. Задай въпроса си директно. „Ще ми позвъниш ли довечера?“. По-добре да чуеш отговор „не“, ако той е възпрепятстван или има други планове, отколкото едно несигурно „да“ да те върже у дома – нещастна и неудовлетворена.
.jpg)
Мълчанието не е разрешение
Жените използват думите, за да покажат привързаност и да се насладят на света около тях. Мъжете не обичат много да говорят – особено за чувствата си. И затова са много шокирани, когато им кажеш: „Няма да ти говоря“. Разговарянето не е нито награда, нито начин да накажеш човека до теб.
Думите служат, за да общуваме и да се разбираме, нали? По-добре сподели това, което те вълнува, вместо да се цупиш или пък да го заплашиш с мълчание и още на втората минута да го залееш с нов поток от недоволство.
https://woman.bg/seks-i-vruzki/5-greshki-koito-ne-tryabva-da-dopuskate-kogato-obshtuvate-s-muzha-do-sebe-si.73197.html
10 неща, които мъжете обичат в жените повече от физическата красота
Какви качества трябва да притежава една дама, за да бъде привлекателна? Сигурно много жени си задават този въпрос. Е, ние ви даваме отговорите. И трябва да знаете, че не става въпрос само за външен вид. Даже съвсем не.
Жената трябва да бъде независима и да има свой живот.
Мъжете обичат дами, които имат свой стил на живот, обичат приключенията и пътуванията, и отделят достатъчно време за самите себе си. Естествено това се съчетава с времето, отделено за семейството и приятелите.
Мъжете търсят в жената своя най-добър приятел
Дамата трябва да помага на своя партньор да бъде на върха. Тя трябва да му се възхищава, да го подкрепя, да се смее на шегите му…
Жената трябва да бъде… добра
В началото всички дами са мили и сладки, но е важно това им отношение да се заази във времето. Мъжът обръща голямо внимание на начина, по който жената говори за бившия си, за колегите си, дори за непознати хора.
Жената трябва да бъде интелигентна
Има нещо много секси в една жена, която е образована, остроумна и може да поддържа разговор по всякакви теми.
Жената трябва да бъде открита
Никой не обича някой да го съди, да му сочи грешките. Мъжът търси подкрепа, търси партньорка, която не го съди, а е готова за нови възможности и перспективи.
Да цени малките радости
Да, всеки мъж иска жена с мечти и амбиции, но основното, което представителите на силния пол ценят в дамата е способността ѝ да се радва на малките неща. Жена, която знаее, че най-важното в живота са семейството, приятелството, любовта, интимността.
Да бъде креативна
Да ви призная, никой не обича „нормални“ неща. Всеки търси нещо специално, нещо различно, нещо уникално. Това важи и за мъжете. Те искат жената до тях да бъде свободна да прави нещата по свой си начин, да не ѝ пука от мнението на околните.
Да знае какво иска
Мдааа, дами, трябва да имате мечти и да работите за тяхното сбъдване. Жената, която знае какво иска, е невероятно привлекателна. Ако има цел и тази цел изпълва живота ѝ, това я зарежда с емоции и смисъл.
Да познава добре себе си
Става въпрос за жена, която следва интуицията си, знае точно какво иска и го следва. А не че е наивна.
Благодарна е на мъжа до себе си за това, което ѝ дава
Мъжът иска да зане, че е обичан и ценен, че е важен за някого и точно жената е тази, която му дава това усещане, тази добавена стойност.
Тя е тази, която го кара да се чувства уютно и щастливо.
https://woman.bg/po-zhenski/10-neshta-koito-muzhete-obichat-v-zhenite-poveche-ot-fizicheskata-krasota.69608.html
Лечебни конфликти
Конфликтите и отношенията. Огромна тема, тема важна, тема много съкровена. Понякога избягваме конфликтите, потискайки истинските си чувства и потребности; понякога успяваме да се контролираме, но понякога дотолкова свикваме със скандалите, че те стават все повече.
Работата е там, че конфликтологията е умение и изкуство. Способния специалист по конфликти, не се опитва да оскърбява другия, скандалите намаляват, а разговорите от сърце, стават все повече и отношенията укрепват. Нали конфликтите не са зло, а изход от комфортната зона в посока израстване, развитие; това е съвместяване на две различни мнения, потребности, желания, на две личности, на два характера, за постигането на нещо общо, да се научим взаимно на нещо важно и полезно. Нали е развитие? Тогава, струва ли си да се страхуваме от конфликтите, ако те решават такива глобални задачи (а са изброени доста малко)?
А сега предлагам на вашето внимание, практика за излекуване на отношенията чрез умение за осъзнат конфликт.
Стъпка 1;
Много е важно да се води емоционален календар, където отбелязваме дните със скандали. Това е необходимо за да следим, доколко ефективно практикуваме. Ако скандалите се разреждат или са обучаващи и развиващи – значи напредваме в правилната посока, с необходимата скорост. И така, колко пъти на ден, на седмица, в месеца (за половин година, за година, средно) конфликтувате? А след това, започнете да обозначавате и наблюдавайте промените към по-добро.
Стъпка 2;
Какъв е конфликтът, тип (разновидност)? Нали според диагнозата е и лечението. Често, когато не решаваме успешно конфликта, той се повтаря, отново и отново. И тогава казваме с досада на близкия: „Ето, пак!“, „Започна се“, „Старата песен на нов глас“, „Как ми омръзна всичко това!“. А е така, защото неусвоените уроци се превръщат в сценарии, в които има едни и същи реплики, диалози, реакции, постъпки.
Основни видове лечебни конфликти:
– 1 – Лекуващи подсъзнанието;
Това, което не осъзнаваме, то ни ръководи. В тези конфликти, ако заемем позицията на наблюдател, ще може да забележим, че говорим не ние, а например, майка ми (нейния сценарий за конфликти) и говорим не на своя мъж, а на баща си (или на някаква друга своя проекция).
Това ли е, в действителност, нашия живот? Не е ли време да се дистанцираме от миналите сценарии, от субличностите, от ограничаващите и негативните убеждения? Точно такъв конфликт е лечебен за нашето подсъзнание, макар събеседника ни да не разбира, че нашите думи не са предназначени за него.
– 2 – Излекуване на потиснати емоции, сваляне на маските;
Такива конфликти ни помагат, най-накрая, да станем самите себе си, да осъзнаем своите собствени чувства, потребности, убеждения, ценности. Може да сме се правили на „доброто момиченце“, може да сме били „правилната“? Може много дълго да сме се нагаждали към другите? Може да сме потискали позитивни или негативни емоции? Може да сме мачкали своето мнение?
Такъв конфликт, като на маскарад, вдига завесата, сваля маската, показва на целия свят истинското ни лице, подпомагайки избягването на лъжата в себе си и за другите, както и на болести, разрив в отношенията, неудачите.
– 3 – Възможност за излекуване от психотравма;
За излекуването, например, на комплекса за непълноценност, от обиди на родителите, от всякаква друга психотравма, от страха да не останеш сама, е необходима енергия. Конфликта е точно това пространство, в което са съсредоточени много енергии и внимание. Разбира се, не е единствения терапевтичен метод и не е подходящ за всички. Но ако подсъзнанието го е избрало, защо да не се възползвате?
Благодарение на него, ще усетим себе си. Да, ще разровим раните, но само за да ги изчистим от гной, от инфекции, а след това, благодарение на друга, по-осъзната реакция, с по-съкровени беседи, с други решения, ще нанесем балсам и от този момент, живота ни ще е по-свободен и много по-щастлив.
– 4 – Начало на ново общуване!
Как общувахме с близкия човек в началото на отношенията? Понякога, по цели нощи (а и мислим непрекъснато за него), по време на разходка, на хранене, ту си званите, ту си пишете мили съобщения, ту се срещате.
А какво става след това? Всеки се „скрива“ в своето пространство, започва общо, формално, „битово“ общуване, а и за него се изчерпват темите и се отучваме. да разговаряме от душа, дружески, с отворено сърце за съкровеното, преставаме да доверяваме един на друг. Може да е поради обиди и разочарования, може поради суета и ангажираност, може да е навик, но нещо, действително, се е случило.
Така конфликтите освежават отношения, започваме отново (макар и неволно, неосъзнато) да разговаряме, да се чуваме едни други, получаваме възможност да „разтърсим“ чувствата си, да се пробудим и отворим сърцата си, първоначално, чрез негативни емоции, но разчиствайки, откриваме, че все още се обичаме един друг и е време да започнем отначало, време е за запознанство!
– 5 – Възможност за приемане на различията;
„Мъжете са от Марс, жените от Венера“. Помните ли знаменития бестселър на Д. Грей? Ние сме много различни, по различни начини е устроена психиката, хормоналната система, гледаме по различен начин на света. Конфликтът помага да приемем различията, да се запознаем взаимно с разните си природи.
Тук е важно само едно – само приемане, невъзможно е, да бъде променена човешката природа, на нея може само да се любуваме, може да ни допълва. И да не сме половинки, а единно прекрасно, вълшебно, любещо и любимо цяло!
– 6 – Възможност да се учите един от друг;
Тук също става въпрос за различия, но само приемане е недостатъчно: важно е да има съвместен напредък.
В какво се различаваме? Например, аз съм интроверт, той е екстраверт. Тогава мога да се уча да общувам (тъй като е уместно за мен, поради спецификата на психиката ми), а той свиква, да приема и наблюдава вътрешния си свят, започва да му харесва уединението, работата над себе си, вътрешните ресурси. Или аз обичам, да ровя в случващото се, да търя скрит смисъл, а той приема нещата по-просто. И т.н.
И на какво можем да се научим, за да станем по-разностранна личност?
– 7 – Умение за договаряне;
Това е най-главния навик в отношенията, който помага да израствате, да ги запазите, помага в трудна минута, помага да сте си винаги интересни един на друг, за взаимното доверяване и уважение.
За какво можем да се договорим (когато се успокоим и осъзнаем уроците на конфликта)? Например, следващия път да сме по-внимателни, без да се прекъсваме, да се изслушваме, да питаме за мнението, да говорим за чувствата си, да не обвиняваме, а да търсим решения; да изясним ситуацията, да се уточним, а не да се водим от своята мнителност, от очакванията си; да предупреждаваме за плановете си; да реагираме като зряла личност; а не да чакаме, той сам да се досети – да обозначаваме ясно общите цели, как ще походим към тях; да не решава някой сам, а заедно; да решите, какво е по-важно: обидата и „правотата“ или отношенията; какво ми е по-скъпо, какво избирам за всеки ден и т.н.
– 8 – Излекуване на семейния егоизъм;
С други думи – от вторачване един в друг, единствено към семейството, нали в този случай, семейната енергия застоява, постепенно ни става скучно, самотно един с друг, всичко става привично, еднообразно. Такъв конфликт вдъхновява за излизане на ново ниво в реализацията на семейното предназначение.
Предназначението може да е глобално, например, разпространение на знания, съвместно творчество, може да е различно всеки един ден, днес помагаме на някого, утре сме на екологична акция, вдругиден водим тренинг за здравословен живот, следващата седмица, помагаме отново на някого, а Вселената ни насочва, на кого можем да сме полезни като семейство. А на света е особено необходим вдъхновяващ пример – за здраво, дружно, обичащо се семейство, което твори съвместно, свети и извършва вълшебства!
Стъпка 3. „Аз“;
След като изяснихме разновидностите на конфликта и уроците му, благодарение на „аз-съобщенията“ говоря за своите чувства, за своята болка, за мнението си, за потребностите си, а и започвам да размишлявам, а след това предлагам: какво мога да предложа от своя страна, за решаването на ситуацията?
Стъпка 4. „Ти“;
Много е важно, да чуете мнението на другия: какво чувства, какви са потребностите му, на какво се е научил, какво предлага?
Стъпка 5. „Ние“;
Това е етап от договора по принципа „спечелил“-„спечелил“ (термин на Стивън Кови), когато не правим компромис, лишавайки се взаимно от нещо ценно, не, в това решение трябва да сме удовлетворени и двамата, да запазим важните принципи и едновременно, да се развиваме, да стигнем до лечебни изводи, до общ знаменател, да намерим изход от ситуацията, за своята роля, в един или друг случай.
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article9181-istselyayuschie-konflikty
Дами, сами сме си виновни, че мъжете харесват жените-ментета!
Да, никой не ни е виновен, че мъжете сега търсят нещо по-засукано. Сами сме си виновни. Вечно недоволни от себе си, вечно търсещи, мечтаещи за по-големи устни, по-голям бюст, по-малки глезени, по-дълги коси, екстеншъни, изкуствени нокти… Загубихме битката със силикона, после с филърите и някак безславно губим битката с женствеността. Опитвайки се да бъдем идеални ние забравихме да бъдем истински. И научихме мъжете да харесват ментета.
Нали знаете приказката, че кой каквото сам си направи, никой друг няма да може. Така е. Ние сами съсипахме представата за онази, красивата женствена фигура, за извивките, които спират дъха, за бедрата, които се полюляват и сърцето качва оборотите, за погледите, които нямат нужда от изкуствени мигли, за да бъдат влюбени и обещаващи, за устните, които се усмихват нежно, а не като пилешко дупе. Животът ни се превърна в низ от процедури и скъпи инвазии. И докато аксесоарите, „увеличаващи” нашата прелест стават все повече, сърцето се вълнува все по-рядко.
Вместо да мечтаем да отидем на кино с любимия или да се качим в планината, за да се радваме на гледката отвисоко, целувайки се на фона на птичите песни, ние мечтаем да си подарим поредната процедура, която ще запълни бръчките ни или ще удължи бедрата ни, ще стегне дупето или ще намали обиколката на корема.
Забравихме да бъдем себе си и да се обичаме такива, каквито сме.
Как тогава искаме другите да ни обичат? Сайтовете за запознанства са пълни с хора, които търсят половинката си или просто малко забавление. И когато стигнат до среща, и двете страни са силно разочаровани, защото снимките, които са си качили, всъщност нямат нищо общо с действителността. Или са отпреди 15 години, или на цветя и водопади. Не се харесваме. Не се чувстваме добре в кожата си. А мечтаем да бъдем харесани.
Вчера в социалните мрежи един познат сподели, че „мъжете харесваме красивите жени, които изглеждат като жени”. А какво харесваме ние, жените? Задавали ли сте си този въпрос? Или в търсене на идеалното си Аз, никога не сте се поглеждали в огледалото без критика и опит за корекция, дори и само мислена.
Хайде да се научим да бъдем себе си. Чаровни, но естествени. Усмихнати, мили, нежни, обичащи, търсещи, развиващи се, усъвършенстващи се. Но не с филъри и ботокс, псуващи като хамали, мъкнещи по 15 торби на гръб. А с нова книга, идея за добре прекарано време, опит за нов домашен сладкиш. Нека се опитаме поне за миг да бъдем жени. И да знаете – да поискате помощ, не е грях. Да ви платят фреша в парка, не означава, че вие сте безделничка, която не работи, и не е обещание за нещо друго. Просто жест на джентълмен към дама. Не казвайте „не, благодаря“ на всяко предложение, от страх той да не си помисли нещо…
И съм сигурна, че изведнъж ще видим колко много мъже има около нас. Мъже, които мечтаят да блеснат и да бъдат оценени. Просто досега не сме им дали шанс, не сме им позволили да бъдат такива. Защото ние през годините искаме хем да сме мъжки момичета, хем да сме перфектни, хем да сме идеални, хем да сме нежния пол.
И си живеем така заедно но поотделно. Силни мъжки момичета, които се оплакват, че мъже няма, и наранени мъже, които не смеят да бъдат себе си, за да не ги отрежат пак…
Аз от една година се уча да бъда слаба. Не качвайки са на кантара. А слаба в срещата си със силния пол. Да не се изтъквам колко по-добре мога да правя нещата, колко съм независима и желязна. Мога. Но не искам. Не искам да бъда мъжко момиче, искам мъжете да ми свалят звезди и да ме носят на ръце. Това е истинската приказка. И е крайно време да променим финала. Защото в противен случай половете ще загубят напълно своя смисъл и блясък. А ние ще загубим любовта. Такава, каквато мечтаем да бъде. Но не ѝ позволяваме.
Защото някъде по пътя на оцеляването сме забравили да бъдем слаби.
Веселина Петрова
https://woman.bg/seks-i-vruzki/dami-sami-sme-si-vinovni-che-muzhete-haresvat-zhenite-menteta.67115.html
Сами сме си виновни! 5 причини да откажем мъжа да ни подарява подаръци
Коледа, празници, почивни дни, поводи за празнуване…Време за изпитание в отношенията на двойката. Какво ще ми подари? Какво ще му подаря? Много очаквания и също толкова последващо разочарование. Уж идеята е да сме щастливи, а се получава точно обратното.
В архетипа на отношенията между мъжа и жената е заложено силният пол да (от)дава, нежният да приема (получава). Така казва и „чичко Фройд“, така го чувстват и по-голяма част от жените, въпреки че пещерните времена отдавна не са на мода и мъжете не мъкнат в пещерата убити мечки, за да се доказват. Либералните идеи поразмътиха главите и на двата пола, а пост ефектът от това, подобно на болезнен махмурлук, се повява точно по празниците. Жените масово са недоволни от подаръците си, а в случаите, когато ги има, ронят сълзи и обидено преглъщат разочарованието, подобно на горчив хап. Мъжете пък стискат устни, изслушват мълчаливо тиради от обида и чакат бурята да отмине. До следващия път.
В крайна сметка все повече мъже отказват да се включат в истерията с подаръците на любимите си, а затова сме си виновни самите ние. Вижте защо:
Няма какво да крием. Ако сте се обвързали с мъж без въображение, не очаквайте чудеса от храброст точно по Коледа. Човекът може да има невероятни качества, но едно от тях да не е изборът на подходящ парфюм, обувки, чанта и т.н Затова, каквото и да ви подари, приемете го с мила усмивка. Засмейте се само при мисълта как е бродел объркан в мола и как е отговарял с пламнало лице на нелюбезните въпроси на продавачката. Червял се е заради вас. Защото е искал да ви купи нещо и да ви зарадва. Нищо, че не му се е получило. Не е нарочно, нали?
Никога не харесвате какво ви подарява
Ако всеки път, когато половинката ви е подарявал нещо, вие сте се мръщили и сте му намирали кусури, рискувате следващия път той просто да отбие номера. Поставете се на негово място – така и така нищо не харесвате, защо да се мъчи излишно? Още по-обидно е, ако го помолите да запази касовата бележка и след всеки празник тичате към мола, за да заменяте, връщате и правите сложен алъш-вериш. В такъв случай той неминуемо ще ви попита защо направо да не ви даде пари, за да си купите нещо. Каквото искате. Дааа, ама тогава нямало да има изненада, няма да е романтично, контрирате вие. И забравяте, че няма изненади по поръчка. С две думи: няма угодия.
Постоянно се сравнявате
Каквото и да ви подарят, все има някоя приятелка, на която са подарили нещо по-скъпо, по-красиво, по-луксозно, по така…Виждате го и не можете да си замълчите. Непрекъснато го сравнявате с чуждите мъже, сякаш те искат техните жени да са щастливи, а той вечно мечтае само на вас да ви е гадно. Масло в огъня наливат допълнително социалните мрежи. Поглеждате си фейсбука и…о, ужас! Виждате, че на М. съпругът ? я е изненадал с кола, а вие сте получили само чифт ръкавици с еленче…И рев. И тъга. И обида. Ти не ме обичаш? Обича те, ма! Просто проумей, че мъжът на М. е мутра, а твоят – обикновен счетоводител. Как да се мери с него? Пък и по-добре ръкавици, под които се топлят най-обожаваните ръце, отколкото кола, която ще ти вземат след идването на поредната любовница.
Налагате стоково-парични отношения
Не е важно колко струва един подарък, важен е жестът. Важна е любовта, с която е поднесен. Вие го знаете, но не може да се контролирате, думите сякаш сами напират – искате нещо специално, нещо скъпо. Да, но ако сте Меган Маркъл. На нея ? подаряват диаманти, защото се е омъжила за принц. Затова не ровете в сайтовете, за да видите кое колко струва. Това ви е под нивото. Дръжте се на положение. И не забравяйте, че има милиони жени по света, на които никой нищо не подарява и се радват, ако има с какво да нахранят децата си.
Искате още и още
Спомняте ли си приказката за рибаря и златната рибка? Много е поучителна точно по Коледа. Бабата всеки път връщаше дядото, за да измоли още по-голям подарък от рибката – започна се от ведро, къща, дворец, а накрая поиска и рибката за слугиня. Е, тука вече прекали и отново се събуди в схлупената къщурка със скъсаната рокля. Та, така…Ако тази година милото ви е подарил куфар, догодина може и да ви заведе на Малдивите. Само имайте търпение. Шегата настрана, мъжете си имат своя логика, в която не трябва да се бъркаме. Нека им дадем възможност да са спокойни с избора, който сами са направили. И без това цяла година ни играят по свирката, нали?
Флора Иванова
https://woman.bg/po-zhenski/sami-sme-si-vinovni-5-prichini-da-otkazhem-muzha-da-ni-podaryava-podarutsi.64896.html
8 женски навика, които мъжете никога няма да разберат
Всеки представител на силния пол ще ви каже, че него женската душевност си остава пълна енигма. За да разбереш всичко онова, което се върти в съзнанието и душата на едно нежно създание, в повечето случаи се оказва същинско предизвикателство за всеки мъж.
Благодарение на човешката находчивост и интелект днес можем да летим в самолет, да караме автомобил, да правим животоспасяващи операции, та дори и на Луната да кацнем, но… до ден днешен жената в очите на мъжа продължава да е все така „terra incognita“.
И така, да видим кои са онези неща, които вълнуват особено много жените, но мъжете така и не могат да разберат защо:
1. Прекомерната грижа за външния вид
Разбира се, всеки мъж иска жената до него да изглежда впечатляващо, да е винаги красива и магнетична. Но ето го и парадоксът – за да отговори адекватно на изискванията му, тя трябва да е отделила достатъчно време от ежедневните си задачи, за да се е погрижила за прическата си, да е изрисувала грима си, да е сложила любим според стила ѝ тоалет. Да не говорим за времето и грижите, които изисква ваенето и поддържането на перфектната фигура. И после, защо женските навици учудвали мъжете? По-скоро да се чудиш на онези мъже, които все се оплакват от килограмите на половинката си.
2. Страстта към неестествеността
Тук може би някои няма да се съгласят, но ние мислим, че прекалената пристрастеност в днешно време към неестествените детайли, не е най-добрият избор за постигането на перфектна женска визия. Изкуствени мигли, ботокс в устните, силикон в гърдите са сред най-желаните интервенции сред младото подрастващо поколение момичета и не само. От телевизионните екрани ни разказват за чудесата на пластичната хирургия и постиженията на съвременната козметология, които уж ще ни помогнат да станем по-привлекателни в очите на мъжете и наивниците вярват в това. Но преди да посегнете към екстеншъните или ботокса, добре запомнете, че мъжете предпочитат естествената красота!
3. Вечните закъснения
Признаваме, да пристигнеш на мястото за среща малко по-късно от определеното време е типична женско качество. На всички ни е ясно колко време ни е нужно, за да чуем сладката фраза: „Ах, колко си красива!“
4. Намеците
Просто сме убедени, че мъжете трябва да четат умовете ни и да гадаят всичките ни желания. Може би затова ни изненадва толкова много, че не разбират намеците ни, и все се налага да им кажеш всичко в прав текст.
5. Любовта към детайла
За нас изборът на килим в банята или цвета на завесите в спалнята е сладка грижа. Подхождаме към това с цялата отговорност на света. Мъжете просто не разбират значението на онези детайли и дреболии, които творят чудото на домашния уют.
6. Диетите
Е, коя жена не иска да е слаба? Правилното хранене, броенето на калории и безкрайното качване на кантара – всичко това е свързано с нашата борба с излишните килограми. Но мъжете така и не могат на разберат важността на тези наши действия. После, защо си напълняла?
7. Промените в настроението
Доста жени познават изострената чувствителност от дните преди месечния цикъл, т.нар. предменструален синдром. И по време на менопаузата, обособено от хормоните, настроението е силно променливо: една дреболия може да ни изкара от равновесие, имаме чувството, че не разбираме света около себе си. Нервите са опънати до критична точка, неслучайно менопаузата се нарича и критическа възраст. Резките скокове от едно емоционално състояние на друго си остава истинска загадка за тях. Разбираме недоумението им, но това е положението. Хормони!
8. Склонността към бъбривост
Старото клише, че жените говорят повече от мъжете, си е абсолютно вярно. Според проведено неотдавна изследване, жените говорят 3 пъти повече от мъжете. Жената произнася около 20 000 думи на ден, което е с цели 13 000 повече от казаното от мъжа. Жените също така говорят много по-бързо от мъжете и изпитват удоволствие от звука на собствения си глас. Учените обаче отдавна са разрешили проблема. На базата на дългогодишните си проучвания те са установили, че по-голямата бъбривост на жените в сравнение с мъжете, се обяснява от вродените различия между мъжкия и женския мозък. Така че, мили господа, няма какво да се чудите. Определено сме по-словоохотливи от вас.
https://woman.bg/po-zhenski/8-zhenski-navika-koito-muzhete-nikoga-nyama-da-razberat.64453.html
Моралното насилие в отношенията
Извратено общуване
Основната цел на моралното насилие е, да застави човека да се съмнява в себе и другите, да сломи волята му. Жертви на морално насилие са хората редом с агресор, които не обръщат внимание на някои от качествата му. Хора, които причиняват неудобство. Те нямат някаква особена склонност към мазохизъм или депресия изначално. Като цяло, може да се каже, че при всеки има известна доза мазохизъм, който може да се активира при желание.
Такива хора допускат да бъдат прелъстени, без да подозират, че партньора може да е разрушителен. В представите им за света, няма такива понятия.
Правят впечатление на наивни и доверчиви. Не крият емоционалността си, предизвиквайки завист в агресора.
Имат ниска самооценка и са склонни да изпитват вина. Уязвими са към критика.
Съмняват се в себе си и във възгледите си. Проявяват уязвимост и неувереност в способностите си.
Привързани са към отношенията си и имат голямо желание да се раздават.
Тези качества увеличават вероятността да се окажат в отношения с насилник и да са подложени на извратено общуване.
Извратеното общуване може да бъде разпознато по следните признаци:
. Презрение и сарказъм, който се представя като шега. Иронизиране на околните, съмнение в способностите на човека да мисли и взема рационални решения. Дразни с въздишки, неприятни погледи, обидни забележки. Болката от подобно обръщение се подлага на насмешки, жертвата се представя като параноик. Окачват ѝ етикети от рода – истеричка, душевноболна, ненормална.
. Постоянно разрушаване на достойнството – нападащият убеждава партньора, че няма никаква ценност, докато не го повярва.
. Не нарича нищо с истинските му имена. Агресорът избягва пряк отговор на въпрос, не признава съществуването на конфликт, надсмива се над чувствата и страданията на другия.
. За агресорът, жертвата е обект, а „с вещи не разговарят“. При взаимодействията няма диалог, само указания отгоре. Това са демонстрации на пренебрежение. Агресорът се представя като знаещ по-добре, владеещ истина от последна инстанция. При това, в разговор, аргументите му са често несвързани и нелогични, целта им е да бъде избегнато решението на въпроса. Винаги намира начин да се изкара прав и да обвини другия.
. Може да изисква неизпълними неща, за да има повече основания за критика.
. Най-често, агресията не е проявена директно, а като студена враждебност. Агресорът говори със студен и равнодушен глас, при това, в тона му може да се появява скрита заплаха, с цел да предизвиква безпокойство. Крие реалната информация. За целта използва намеци, измислици, а понякога и откровена лъжа.
. Поведението на агресора има за цел, да постави жертвата в задънена улица. На думи е едно, а на практика – друго. Може да се съгласи, но да демонстрира с поведение, че не е съгласен. Като следствие, жертвата не е наясно, какво изпитва, и на какво да вярва, престава да доверява на себе си, все повече се обвинява и опитва да се оправдава.
Един от характерните признаци при общуването агресор-жертва, е прехвърлянето на вината. Виновна се чувства само жертвата, агресорът не осъзнава такова чувство, проектирайки го върху партньора.
Близките отношения с такива хора преминават през два стадия.
Отначало е стадия на прелъстяването. Агресорът се държи така, че жертвата да му се възхищава. А от страни изглежда като голяма любов, на която няма как да се противиш. Тревожните сигнали през бонбони-букетния период могат да са:
– Постоянното напрежение на единия от партньорите. Необяснима вътрешна тревога. Всичко изглежда в ред, но „нещо не е както трябва“.
– Силно влияние на партньора, загуба на свобода. С наблягане на загрижеността, партньора се изолира от обичайния му кръг за общуване. В идеалния случай, жертвата остава съвсем сама, без подкрепа на приятели и близки. По този начин, възможния бунт се свежда до нула.
Морално насилие в отношенията: Спокойно и тихо агресорът не си отива!
През този стадий, влиза в ход дестабилизирането на жертвата, загуба на вяра в себе си. Тя търси признание и одобрение и ги заплаща с подчинение на все повече нарастващите изисквания на агресора. Отначало го прави, поради желанието да достави удоволствие или да утеши, а после, от страх. Агресорът сблъсква жертвата с детската ѝ уязвимост и травми, които интуитивно усеща и постига контрола по този начин.
Жертвата е склонна да оправдава поведението на партньора: „Той се държи така, защото е нещастен. Ще го излекувам и успокоя с любовта си“. Мисли си, че партньорът се държи лошо, поради недостатъчна информации или разбиране: „Ще му обясня всичко, ще разбере и ще се извини“. Започва да издирва подходящите думи, които партньора да разбере, без да съобрази, че агресорът не иска да знае. Запасява се с търпение и си мисли, че всичко може да бъде простено.
Разбира се, може да не забелязва и постоянно да си затваря очите за „много странното“ поведение на партньора, предизвикващо толкова болка. Но, едновременно с това, жертвата продължава да го идеализира в други аспекти. Например, забелязва работоспособността, ума, качествата на родител, ерудираност, умение да прави впечатление, чувството за хумор и т.н.
Старае се да се приспособи, да разбере, какво иска агресорът и своята отговорност във всичко това. Търси логическо обяснение за поведението на партньора. И остава в отношенията, надявайки се, че всичко ще се промени.
Стадият на прелъстяване може да продължи няколко години. Когато волята на жертвата е парализирана и тя не може да се защитава, отношенията преминават във втория стадий – открито насилие.
„Полезното нещо“ се превръща в опасен противник, а завистта става ненавист. В ход влизат оскърбления, удари „под пояса“, присмиване над всичко скъпо за партньора. Жертвата е в постоянно очакване на агресия – на презрителен поглед, на леден тон. Когато опитва да говори за своите чувства, основната реакция на агресора е, да ѝ затвори устата. В своето противопоставяне, жертвата се чувства много самотна, околните не я разбират често – нали отстрани всичко изглежда наред.
Поради невъзможността да се довери на себе си, жертвата се чувства объркана, което предизвиква стрес и още повече препятства съпротивата. Оплаква се от постоянна потиснатост, от изпразнено съзнание, невъзможност за съсредоточаване, загуба на жизнеспособност и непосредственост. Все повече се съмнява в себе си и в способностите си.
Все още си въобразява, че може да разтвори ненавистта с любовта си. Но за агресора, нейната доброжелателност и всепрощаване е като признаване на превъзходството му, което предизвиква още повече насилие. А ако жертвата е загубила търпение и проявява открита ненавист, се радва, тъй като проекцията му се потвърждава. Партньорът е действително лошия и е достоен да бъде „превъзпитан“. А това е поредния повод да му се стовари вината.
Като следствие, жертвата се оказва в капан – ако се съпротивлява, изглежда като агресор, ако не се съпротивлява, е подложена на разрушение. Агресорът може да изглежда незаинтересован от отношенията, но ако жертвата започне да се изплъзва, започва да я преследва и много трудно може да се освободи. Ако няма повече полза от жертвата, тя става обект на открита ненавист. Спокойно и тихо, агресорът не може да си иде. За него е важно да запази усещането, че при него всичко е наред и не иска да докосне тъмните страни на личността си, затова демонизира партньора, за да остане „бял и пухкав“.
Агресорът проектира собствената си ненавист върху партньора. Избутвайки я от себе си, създава триъгълна комбинация. За да заобича друг, трябва да ненавижда предишния. При раздяла, много често създава продължителни разправии, за да усеща властта си над жертвата.
Като следствие, от взаимодействие с агресора, жертвата остава сама с много тежките си чувства.
Отначало, са обърканост и обида. Очаква извинения, но такива няма да има.
Когато най-накрая, потърпевшият осъзнае, какво действително се е случило, изпада в шок. Чувства се измамен, жертва на някакво мошеничество. И, заедно с това, не може да повярва докрай, че всичко се е случило именно с него.
След шока идва апатия и депресия – прекалено много чувства са били потиснати. На този фон, жертвата може да започне да се обвинява. Губи самоуважението си, срамува се от поведението си, упреква се, че е търпяла толкова дълго: „Трябваше да го забележа много по-рано!“, „Трябваше да се защищавам“.
Може да последват психосоматични реакции: да започнат проблеми в корема, в храносмилането, в сърдечно-съдовата и по кожата.
Ако сте открили в описните проблеми, своите собствени, голяма е вероятността, единственият изход да е раздялата.
. Анализирайте ситуацията без чувство за вина. Предайте отговорността на агресора за неговото поведение. Нямате вина за неговото поведение.
. Признайте, че любимия човек е заплаха. А ефективна защита е възможна, само ако се избавите от влиянието му.
. Максимално се дистанцирайте физически от агресора. Намерете подкрепа в други хора или общувайки с психолог.
. Добре би било, някой да ви даде страничен и безпристрастен поглед върху ситуацията, за да я видите максимално обективно.
. Помнете, всякакви промени в поведението на жертвата, предизвикват взрив от агресия и провокации. Погрижете се за безопасността си.
. Престанете да се оправдавате и разберете, че всякакъв диалог е безполезен. Ако искате да се договорите за нещо, правете го в присъствие на трето лице и запишете всичко. Това не е гаранция, но увеличава вероятността, да бъдат спазени договореностите.
. Разрешете си да се ядосвате на агресора и излейте гнева си в безопасна обстановка. Разбира се, не върху агресора. За вас е важно, да освободите дълго потисканите емоции. Бийте възглавницата, крещете, тропайте, напишете за чувствата си – всичко безопасно е подходящо.
. Дайте си време, да дойдете на себе си и да си върнете самоуважението. Този опит ви е направил по-силни, вече разбирате хората по-добре. Извлечете всичко положително, останалото освободете.
Екатерина Гончарук
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/moralnoe_nasilie_v_otnoshenijakh/2019-09-10-75442
6 признака, че си лоша жена, без да го осъзнаваш
Щастието на връзката ни може да бъде разрушено от действията ни, без дори да го осъзнаваме. С думи и жестове можем да отблъснем завинаги половинката ни. Съществуват няколко признака, които разкриват, че не сте добра жена и съпруга, дори и да не се мислите за лош човек.
Според експерта по връзки Сюзън Уинтър, осъзнаването на проблема е първата стъпка към положителната промяна и спасяването на връзката. За да съхраните емоционалното здраве в семейството си, трябва да сте честни със себе си и да признаете недостатъците си.
Не прощавате дребните грешки на партньора
Ако се вглеждате в дребните грешки, които половинката ви прави, бързо ще го отблъснете. Постоянната критика показва вашата несигурност, а не любов. Всеки от партньорите има лоши навици, които могат да дразнят останалите. Няма смисъл да се опитвате да промените човека до себе си, след като вече сте го избрали за спътник в живота ви и сте го приели с всичките му недостатъци. Според психолозите желанието да се контролират действията и мислите на партньора, да се промени неговата личност е точно обратното на любовта.
Трупате негативни емоции в себе си
Когато не показвате емоции и ги трупате в себе си, е крайност, в която не е необходимо да изпадате. Точно както не трябва да критикувате любимия човек за всяка дреболия, така и не трябва да криете недоволството си по по-сериозни проблеми. „Дори ако сте женени от дълго време и сте сигурни, че съпругът ви знае, че сте лукави, не трябва да играете психологическа игра на разгадаване, по-добре е да изразите оплакванията си веднага,“ съветва експертът по връзките Дейвид Бенет. Стабилните семейни отношения се градят на честно и открито изразяване на желанията. Ако нещо ви измъчва, незабавно говорете с партньора си, вместо да чакате, докато той сам отгатне всичко.
Искате постоянно да сте с партньора си
В началото на връзката искате постоянно да бъдете заедно и това не пречи на вас или на познатите ви. Без да му давате никаква свобода, вие ще го задушите и отблъснете от себе си. Според психолозите желанието да прекарате всяка свободна минута заедно е показател, че сте зависими от партньора си и имате ниско самочувствие. Никой не обича да има обсебваща половинка до себе си.
Винаги сте прави в спора
За да бъде здрава връзката ви, трябва да правите компромиси. Ако всеки път, когато влезете в конфликт със съпруга си и се опитвате да спечелите спора, сериозно рискувате отношенията си. Подобно поведение не показва любов към половинката, а само стремеж да повишите самочувствието си и да бъдете на всяка цена победител.
Не сте съпричастни към проблемите на половинката
Ако съпругът има лош ден, вие просто го съветвате да го преживее. Приятелското потупване по рамото няма да му помогне. Ако той е тъжен и тревожен, няма да го развеселите, ако кажете: „Всичко ще премине“ и „Хайде, спри да хленчиш!“ Повечето мъже са доста уязвими и ако не усети адекватна подкрепа от ваша страна, може да го възприеме като безочливост и безразличие.
Постоянно сте в социалните мрежи
Днес е невъзможно напълно да се откажете от използването на смартфона, но в някои моменти комуникацията в социалните мрежи може да предизвика сериозно конфликт с партньора ви. Когато гледате заедно филм или седите в ресторант, не трябва постоянно да се взирате в телефона си. Важно е да си обръщате внимание един на друг.
https://woman.bg/seks-i-vruzki/6-priznaka-che-si-losha-zhena-bez-da-go-osuznavash.63771.html
Как семейни си почиват един от друг
Гуруто по интимни въпроси на много холивудски звезди Михаела Бом:
Спят по няколко дни седмично отделно.
Всеки с по-дълъг семеен живот знае, че идва един момент, в който голямата любов и страст се укротяват и неизбежно рутината взема връх в отношенията. За повечето хора това не е проблем, тъй като с годините човек изгражда към партньора си привързаност. И дори понякога отношенията да скърцат, е склонен на компромиси, защото се движи от други неща като обич, доверие, деца. Е, понякога всеки иска просто да си отдъхне малко и да избяга от семейния дом, излизайки с приятели или дори отивайки на самостоятелна почивка, но никой не превръща това в норма за щастие.
Или поне така се смяташе допреди дни, когато американската актриса Гуинет Полтроу отвори кутията на Пандора. Тя разказа, че с последния си съпруг, за когото се омъжи миналия септември, не живеят непрекъснато заедно. Той прекарва при нея 4 дни от седмицата, а след това отива в своята къща, където се грижи за двете си деца от предишен брак. И този график е направен, за да бъде запазена свежа тяхната връзка.
За широката публика вероятно това звучи налудно, но за хора като Полтроу, която от години се подлага на различни уелнес практики, изглежда съвсем в реда на нещата. Още повече че се оказва, че е препоръчано от гуруто ѝ по интимни въпроси Михаела Бом.
Родената в Австрия психотерапевтка емигрира в САЩ през 1994 г. и бързо се превръща в съветник на много холивудски звезди. Освен Полтроу неин голям фен е актьорът Уил Смит, който даже рекламира книгата ѝ в интернет. И макар вече да има над 42 000 часа консултации в офиса си в Холивуд, тя продължава да провежда и семинари по любовни отношения за съвсем обикновени хора. Обучението ѝ включва едночасова беседа за начинаещи, която струва 40 долара, уикенд семинар за 350-450 долара или 5-дневен за 2400 долара, включващ 60 часа лекции.
Обучавала е както жена на 89 г., така и навършил току-що 19 г. младеж. Чувам както за търсене на партньори в интернет, така и какво се случва в старчески домове, казва Бом. По думите ѝ, колкото и нелогично да звучи, проблемите са едни и същи. Първо се появява любовта и след това идва всепоглъщащата нужда да прекарваш всеки момент в присъствието на своя любим, което обаче може несъзнателно да убие връзката. “Първоначално всичко изглежда чудесно, но един ден ще се окажете седнали един до друг по пижами пред телевизора. Ще ядете чипсове и ще гледате “Игра на тронове”, без да си говорите, обяснява 51-годишната Бом.
Самата тя също живее отделно от своя съпруг. По този начин, когато сме заедно, ние можем да поддържаме същото чувство и усещане, както когато бяхме гаджета, обяснява специалистката по интимни въпроси. Но уточнява, че не би препоръчала разделени домове на когото и да е, ако няма сериозна причина за това. Всичко е много индивидуално и често свързано с цялостното светоусещане на хората. С това дали могат да допуснат някого в личното си пространство и едновременно с това да го запазят за себе си. “Вашето “да” не означава нищо, докато не изречете и едно твърдо “не”. Ако не поставите граница, не можете да откажете нищо. Аз вярвам, че колкото повече пространство се запълва между двама души, толкова по-добра и силна е тяхната еротична връзка. Мисията ми е да ремонтирам приказката. Толкова е тъжно да видиш как хората се опитват да пресъздадат нещо, което не работи”, казва Бом.
Оказва се, че тази нова мода да не си непрекъснато с половинката си става все по-популярна сред възрастните и добре образовани жители на САЩ. Проучване сред близо 8000 души над 50 г. е показало, че 8% от тях имат партньор, но не са сключили брак, а 39 процента са семейни, но живеят разделено.
Според извършилите изследването социолози този начин на живот се харесва на двойките, тъй като им дава възможност да избегнат монотонност в отношенията. Освен това хората, които не се виждат всеки ден, осъзнават, че трябва да използват пълноценно времето си заедно. Много малко партньори обаче имат финансова възможност да поддържат две жилища или пък нерви да променят всяка седмица местоположението на децата си, без това да води до допълнителен стрес.
Може би затова този модел на семейно щастие е разпространен преди всичко сред мъжките гей двойки и високообразованите специалисти, чиято кариера е свързана с чести и дълги отсъствия от дома, както става ясно от доклад, публикуван в списание “Демографик рисърч”. Според социолога Ерик Клиненбърг схемата заедно, но разделени е особено привлекателна за Ню Йорк, където има бурен социален живот и хората обикновено не съдят останалите какво правят в домовете си.
Изследване в Европа обаче също установява, че повечето двойки възнамеряват да живеят заедно, но най-рано след 3 г.
Според Михаела Бом, живеейки заедно, но разделено е само една от многото съществуващи възможности. Тя насърчава своите клиенти и да прекарват повече време с телата си сутрин, но не като мастурбират. “Може да го направите дори само с една песен. Пуснете уредбата и оставете мислите ви да блуждаят. Вашето тяло не съществува, за да го паркирате в един стол пред компютър. То е мястото, където ще намериме мъдрост, интуиция, енергия и удоволствие. Ако постоянно стоим пред някакво устройство, което ни отделя от нашето тяло, това прави интимната връзка между хората още по-трудна”, посочва Бом.
По думите ѝ чувственият контакт с тялото може да се постигне и просто като му сложиш бавно овлажняващ крем след душ. Важното е да има време в седмичния график за специален контакт с него.
“Всички мои семейни приятели смятат, че начинът, по който съжителстваме с Брад, е идеален, и са на мнение, че не трябва да променяме нищо”, сподели 46-годишната Гуинет Полтроу пред “Сънди таймс”. Холивудската звезда се омъжи за две години по-големия от нея продуцент Брад Фалчък миналия септември след продължила четири години връзка. В деня на сватбата им актрисата написа в инстаграм, че това е най-красивият ден от живота им. Тя има 15-годишна дъщеря и 13-годишен син от брака си с фронтмена на “Колдплей” Крис Мартин. Фалчък е баща на момиче и момче от предишна връзка.
Според Боу моделът “заедно, но разделени” може и да не продължи цял живот. Понякога е достатъчно само да предотврати инерцията, която кара двойките да се развеждат, когато нещата буксуват. Друг път обаче се оказва единствената работеща схема за семейно щастие.
https://www.24chasa.bg/novini/article/7519244
Защо мъжете губят желание за секс
Те не искат секс без любов, не искат секс по принуда и сякаш изобщо не искат секс. Трудно е да го повярваме, но митът, че всички мъже се отличават с повишено либидо сякаш ще остане в миналото.
Дали на мъжете вече им е омръзнало да бъдат „секс-машини“? Може би, защото господата все по-често се оплакват на психолози от проблеми с либидото. Жените и приятелките им предпочитат да смятат, че това се дължи на физиологични или възрастови причини, но всъщност не е така.
Според нашия консултант сексолог причините много рядко са физически – само в 7-10 % от случаите. Във всички останали случаи проблемът е с психологически характер. Има много фактори, които карат мъжете да правят секс по-рядко и с по-малко ентусиазъм. Кои са те?
Могъществото на жената
Мъжете от ранна възраст общуват с жени – майката, бабата или по-голямата сестра оформят характера на момчето и често го правят по свой образ и подобие. По този начин те залагат стереотипите на специфично женското поведение и ако при това детето не вижда как се държат мъжете, в характера му се проявяват женски черти.
Това е особено забележимо, когато околните поощряват и култивират у момчето послушание и отстъпчивост. Момче, попило женствените маниери на майка си, ще израсне като нежен и мил мъж, но ще му бъде трудно да се държи мъжки – както в живота като цяло, така и в леглото. Партньорката му на свой ред ще страда от това, че живее с мъж, който на психологическо равнище е жена.
Но дори ако мъжът като цяло е с мъжествен характер, жената е способна да го потисне. „Напоследък мъжът ми постоянно се оправдава, че е уморен, и заспива веднага“, споделя 35-годишната А.. „Не че страдам много от това физически, но се страхувам, че той си има любовница“. Мъж, който не проявява сексуално желание, не е задължително да си има друга. Възможно е липсата на страст да се дължи на ситуацията в семейството.
Жена, за която сексуалните контакти не са от особено значение, може несъзнателно да убие и влечението на партньора си. Например, ако се досети или чуе, че той иска да прави секс, тя може да се заеме с домакинска работа, докато той не заспи. Или пък обратното, да поставя условия, например шест оргазма на вечер. Мъжът се плаши от ненаситността ѝ, а и поставянето на условия в леглото издава неискреност във връзката.
Използвайки секса като начин за контрол и предлагайки интимни ласки само срещу кожено палто или пръстен, жената рискува да се сблъска рано или късно с отказ от тези ласки от страна на партньора. В този случай властта се оказва с по-голямо значение от секса. На мъжа му се струва, че жената го манипулира, той не желае да ѝ се подчинява и затова се отказва от секса като цяло. Борбата за власт вътре в двойката често довежда до това, че вместо да носи усещане за близост и удоволствие сексът се превръща в унизително счетоводство.
Жената, искаща твърде много от партньора си, може да се сблъска с неговото нарцистично нежелание да не се раздава и хаби за друг. Според нашия консултант психотерапевт напоследък самовлюбените мъже „нарциси“ стават все повече. При това обаче дори и човек, който не е склонен към нарцисизъм, може в момент на вътрешно изтощение да стигне до убеждението „Силите ми едвам стигат за самия мен, няма да си прахосвам енергията по други“.
Мъжете не могат открито и честно да се признаят за изтощени – това би било твърде болезнено за тяхното грандиозно и в същото време ранимо его. Затова те просто ще предпочетат да избягват сексуалните контакти. Да избягаш е същата рефлекторна реакция за психологическа защита, като да се завиеш през глава и да не мърдаш. Жената трябва да усети намеците за наистина крайно вътрешно изтощение на мъжа и да се опита да разбере състоянието на партньора, да му се довери, вместо да се сърди и обижда.
С възрастта се появява избор
В живота на всеки човек има различни периоди, със смяната на които се сменят и приоритетите. „На 16 години аз сякаш само за секс мислех“, споделя 37-годишният мениджър Ю.. „А сега мога да избирам – дали да правя любов с жена ми или да заспя по-раничко, защото утре ме очаква тежък ден на работа? Често второто желание надделява и сексът се отлага за другия ден“.
Повечето зрели мъже мислят за секс по няколко пъти на ден, но желанието вече не заема мислите им изцяло. Сексът безспорно е важна зона на съсредоточаване на енергията и интереса, но с годините броят на тези зони нараства. С времето за много мъже сексуалните игри и продължението на рода отстъпват на заден план и биват изместени от социалните постижения или дори от някое хоби. Например много мъже се интересуват от каране на ски много повече, отколкото от секс, като при това спортът им доставя и съразмеримо физическо удоволствие.
Съвременният живот ни предлага огромен асортимент от различни удоволствия. Сексът все така заема високо място в йерархията, но има и доста конкуренти.
На фона на многобройните възможности да удовлетворим стремежа си към наслада за някои хора вече не е толкова важно по какъв конкретен начин ще постигнат тази цел. Това поведение е особено характерно за нарцистичните личности, поради което възниква сексуална „всеядност“. В тази ситуация сексът престава да бъде форма на уникални взаимоотношения между двама души и се превръща просто в стока, която може да бъде получена като всяка друга.
При това сексът бързо се обезценява и губи привлекателността си – пресищането води до умора. Ако човек разглежда сексуалния си живот само като начин да изпита удоволствие, той изпитва естественото желание да спи с максимално много партньори. Това на свой ред води до спад в интереса към интимната сфера.
Липсата на желание за секс може да бъде и реакция на прекомерното внимание, което обществото обръща на секса.
Благодарение на сексуалната революция е възникнал митът, че всеки мъж трябва да е готов за секс винаги, с когото и да е и във всякакви обстоятелства. Когато обаче човек разбере, че не отговаря на тези завишени очаквания на обществото, той може да активира една своеобразна несъзнателна защита – отказ от секса. Така мъжът излиза извън рамките на травмиращата ситуация и запазва себе си като личност.
Мъжът трябва да преуспее във всичко
Жените поощряват стремежа на противоположния пол към социален успех и материални постижения. Този процес обаче има и обратна страна – мъжете започват да прекарват твърде много време на работа и вечер имат сили само да се навечерят. На жените това разбира се не им допада. „Знам, че трябва да проявя разбиране към мъжа си, ако е твърде уморен, за да прави секс“, споделя 46-годишната Т.. „Но аз проявявам разбиране вече от пет месеца и това започва да ми омръзва“.
Постоянното висене на работа може да се оцени като форма на отказ от сексуалния живот. Ако това положение се проточи, партньорката вместо да се сърди трябва да се замисли защо мъжът ѝ се крие от нея в офиса. По правило при наличие на сексуално желание мъжете намират сили за любов.
Ако мъжът предпочита работата пред секса, това може също така да показва, че той просто не е в състояние да постигне успех едновременно във всичко. Опитайте се да си представите какво изпитва подобен работохолик. Може съпружеският секс наистина да е станал механичен за него и да не му доставя удоволствие. Възможно е също така той да разбира, че не може да се прояви в леглото толкова блестящо, колкото на работа, и затова да се страхува от неуспеха.
Метод за манипулация
Дълго време се смяташе, че жените са сексуалните манипулатори в двойката. Оправдавайки се с главоболие или умора, партньорките карали изнемогващите от страст мъже да изпълняват желанията им. Половото равноправие води до това, че някои господа също са усвоили този похват.
„Когато Сашо ме покани у тях, аз много се зарадвах“, разказва 25-годишната М.. „Той обаче добави, че няма да правим секс днес. Връзката ни продължаваше, но той периодично отказваше да правим секс. Аз много се измъчвах заради това, мислех, че на мен нещо не ми е наред. В крайна сметка се разделихме, а после разбрах, че не съм първата, която е попадала в такава ситуация със Сашо“.
„Женското“ манипулативно поведение от страна на мъж може да издава много неща. Възможно е партньорът да се стреми към надмощие в двойката, да иска да контролира връзката. Отказът създава интригуваща аура. Когато подразва партньорката и не удовлетворява желанията ѝ, мъжът придобива власт над нея. Това обаче е много странен начин да оставиш следа в душата на другия. Човек, който практикува подобен контрол, може да е безчувствен и празен отвътре и да се страхува, че при сближаване партньорката ще забележи това.
Отношенията с мъж, който има формиран страх от привързаност, приличат повече на приятелство, отколкото на любов. Той се страхува да не изпадне в зависимост – а тя е задължителен спътник на любовта. Затова смята сексуалните отношения за твърде близки. Така една студена майка се „откупва“ от детето с играчки, без да го допусне в душата си. Тя едновременно го примамва и отблъсква – и детето усеща тази двойнственост. Ако то е момче, на зряла възраст може да започне да се държи с жените по същия начин, по който майка му се е държала с него.
Шанс за нещо по-добро
Представите ни за мъжественост са на път да рухнат в днешно време. Чувствителността и сантименталността са присъщи както на жените, така и на мъжете. На момчетата им се забранява да плачат, чувствата им биват ограничавани, но не изчезват завинаги. Сега обществото има по-различно отношение към емоциите – проявите на чувствителност от страна на мъжете вече се ценят повече и не предизвикват недоумение.
Копирайки от ранна възраст както най-добрите, така и най-лошите черти на характера на майките си, мъжете все повече заприличват на жени. Те вече имат свободата да бъдат по-чувствителни – и я използват на сто процента. Те вече не искат да правят секс без любов, да понасят търпеливо отказите, да постигат успех във всичко и да задоволяват желанията на партньорките си, забравяйки за собствените си желания.
Най-сетне и мъжете понякога страдат от главоболие, искат нежност, ласка и разбиране. Това противоречи на стереотипните ни представи за „женско“ и „мъжко“ поведение, но си има своите плюсове – мъжете и жените все повече заприличват един на друг и това може би ще им позволи да се разбират по-добре.
https://woman.bg/seks-i-vruzki/zashto-muzhete-gubyat-zhelanie-za-seks.60805.html
Как жените сами съсипват връзките си
Вие обичате партньора си и сте обичани от него, но продължавате да му правите тестове за вярност и отдаденост. Докъде могат да доведат тези изпитания? Как да се спрете и да се научите да вярвате на любимия си? Една наша читателка споделя личния си опит.
„С нея ще ти е по-добре“
Сигурно моята неувереност в отношенията с мъжете се корени в детството. Баща ми ни напусна заради друга жена, когато бях на десет години. Преди да се разделят с майка ми, ставаха бурни скандали. Когато я зачеркна от живота си, той почти спря да общува и с мен. Много ме заболя от това, особено когато разбрах, че му се е родила дъщеря. След няколко години майка ми започна нова връзка и партньорът ? дойде да живее у нас. Аз го приех нормално и дори станахме приятели, но и с него нещата не потръгнаха. Това зароди у майка ми обида към мъжете.
Постоянно чувах от нея, че мъжете дълбоко в душата си са предатели и само използват жените. Тя ме учеше да не им откривам сърцето си и да не им вярвам. Първата си връзка започнах, когато бях студентка. Бяхме влюбени, излизахме няколко месеца, докато не започнаха да ме измъчват съмнения. Всичките му приятелски разговори с момичета или съобщения, обменени с жени, ми се струваха заплаха за щастието ни.
Трябва да призная, че той не ми даваше поводи да ревнувам, а и аз общувах с момчета от моя курс, което беше нормално в студентските среди. Но моите подозрения и страхове се разрастваха и отравяха връзката ни. Аз сякаш го изпитвах с постоянни забележки: „Ние с теб сме твърде различни“, „Изглежда с Н. имате повече общи интереси“. Дълбоко в душата си исках той да ме увери, че аз съм най-скъпата и любима за него – и той го правеше. Но след време започна открито да ми казва, че тези изказвания са му неприятни и дори го обиждат.
Когато веднъж му казах „Може би нашата връзка няма бъдеще“, очаквайки той да започне да ме убеждава в обратното, той ми отговори „Права си“. Сега, когато поглеждам назад, разбирам, че съм направила грешка, че съм се ръководила от нещо, по-силно от способността ми да изживявам и да ценя чувството, което ни свързваше.
Мнение от психотерапевт: „Ние сами създаваме ситуациите, които застрашават отношенията ни“
Проверките, които правим на партньора си, стават несъзнателно. По правило този подход е по-характерен за жените. В даден момент мъжът, който е подложен на шантаж и принуден чрез пасивна агресия постоянно да доказва любовта и вниманието си, приема идеята, че му е нужна друга партньорка, оценява тази мисъл като своя или просто се уморява да се оправдава.
В някои случаи жената сама създава условията той да се поддаде на изкушението. Например, като се сближи с приятелка, която проявява активен интерес към партньора ѝ. Защо си причинява тази болка? Някаква част от подсъзнанието на жената може да е убедена, че тя не заслужава любов и разбиране, че не е способна да изгради хармонична връзка.
Авторката на писмото е отбелязала вярно отправната точка, в която са се формирали разрушителните ? думи и действия по-късно – детството. Майка ? е транслирала негативно отношение към противоположния пол и дъщерята е изпитвала несъзнателното желание да се приобщи към болката ?. Затова момичето започнало изкуствено да създава обстоятелствата, които ? били предречени като дете. Тази ситуация може да се промени, само, ако човек ясно осъзнава, какво я е предизвикало.
Мнение от юнгиански аналитик: „Колкото сме по-уверени в себе си, толкова повече вярваме на партньора“
На млада възраст човек претърпява активно формиране на идентичността си. Той още не се познава и следователно не познава и другите. Отношенията между мъжа и жената винаги са сблъсък с един неизвестен Друг. Ако Другият се възприема като ненадежден, опасен, способен да причини болка, това е отражение на ранимостта и уязвимостта на самооценката на жената.
Тестването на чувствата му е едновременно и тестване на собствения ? образ. Когато човек опознава себе си по-добре, когато е уверен в себе си, той е по-склонен да се довери на Другия. Затова независимо от семейната история на човека „проверките“, грешките и разминаванията в първата любовна връзка са неизбежни. Най-важното е да не зацикляте в инфантилния период за цял живот, а да разглеждате случващото се с вас като важен опит. За целта е добре да сте наясно със себе си и да обсъждате чувствата и мислите си с партньора, за да постигнете по-добро взаимно разбиране.
https://woman.bg/seks-i-vruzki/kak-zhenite-sami-susipvat-vruzkite-si.59929.html
Как мъжете манипулират жените. Методи за въздействие?
Прието е да се смята, че главните манипулатори в отношенията са жените. Тя се върти хитро около любимия, надявайки се на подарък от рода на шуба от норка. При всеки конфликт започва да лее „крокодилски сълзи“, предизвиквайки чувство за вина. И манипулира чрез секса за да реализра желанията си.
Представителките на прекрасния пол познават стотици методи на въздействия върху мъжете, започвайки с храната и завършвайки с манипулация чрез децата. И, изглежда, че мъжете са обречени да изпълняват женските желания.
Но не всичко е толкова еднозначно! Мъжете също са известни манипулатори, в арсенала на които има десетки разни начини за въздействие. Прилагайки ги умело, мъжете постигат привилегии или обръщат ситуацията така, както им е изгодно. Нека да се запознаем по-отблизо с такива методи на въздействие.
1. Комплименти
Ласкаенето е коронен начин за манипулиране, който мъжете владеят съвършено. Най-лесно се въздейства върху жената с комплименти. И съвсем не е важно, дали ни харесва като жена, действително ли има толкова разкошни коси и зелени очи, които ни карат да си губим ума. Главното е, тя да повярва на мъжките думи, да усеща кадифения глас и да се топи.
Когато мъжът изказва комплименти, изразявайки възхитата си от външността ѝ, от вътрешната привлекателност и магнетизъм, той ѝ дарява разкошен букет от приятни емоции. А приемайки такъв дар, вече не може да му откаже молбата. Това е класическото манипулиране на жената. Наистина, и молбата не трябва да е голяма, защото, само с комплименти не могат да се постигнат сериозни отстъпки.
2. Пари
Мъжът е печалбар, следователно, точно той разполага с пари, с помощта на които може да управлява прекрасно жената. За богатия мъж е основен метод за манипулиране и други просто не са му нужни. Не напразно казват: „Който поръчва музиката, за него танцуват“. Перифразирано към темата: „Докато имам пари, жената е напълно зависима от мен“.
Това мнение е много популярно в съвременното общество, при това го споделят и самите жени. Регулярно може да се чуе за нещастните жени на олигарси, които живеят в „златна клетка“ и постоянно търпят унижения от мъжа си. Но, по същество, за манипулиране не е необходимо да си олигарх. Достатъчно е, твоята втора половинка да е зависима материално. В този случай, може умело да я управлява, дарявайки подаръци и пари, срещу секс и уют в къщи. Може дори да изчезне за няколко дни по лични дела, нали любимата винаги ще прости, ако се върне със симпатична норкова шуба.
А ако миролюбивия договор за размяна на пари срещу удовлетворяване на желанията престане да действа, някои мъже не се гнусят да шантажират с лишаване на издръжка или с раздяла, ако не са удовлетворени желанията им.
3. Чувството за жалост
Ако се има предвид егоистичните им съображения, към манипулации чрез жалостта прибягват мъже, които нямат пари. Свойствено е на прекрасния пол да са състрадателни и мъжете го използват умело с коварна цел. Манипулаторът може да разкаже на жертвата си, как е пропаднал бизнеса му, поради измама на партньорите или, как е напуснал семейството, оставяйки натрупаното на децата. Целта винаги е една – да предизвика съжаление в жената, за да може да разчита на крехкото ѝ рамо, предлагайки покрив, постеля, пари и други блага.
Между другото, мъжете използват жалостта и в най-банални случаи, например, когато не искат да помагат на любимата при почистване на дома. В този случай, могат да разкажат, колко са изтощени от работата. Чрез жалостта измолват от любимите масаж или постигат съгласие за вечер с приятелите.
4. Заплаха
По мнението на психолозите, към този вид манипулация прибягват комплексирани и слаби мъже, не успяващи да се реализират в живота и изливащи злобата си на слабата и беззащитна жена.
Ако в началото на отношенията са мили и угаждащи, започвайки съвместен живот, стават истински деспоти, мъчители и тирани. Стараят се да контролират всяка крачка на жената, изисквайки пълен отчета за действията ѝ, а в случаи на неподчинение, може да бият. И ако жената след първите прояви на агресия не вдигне тревога и не избяга, много бързо ще прекърши волята ѝ, превръщайки я в безропотна и напълно управляема кукла.
Жертвата на тиранин няма да напише жалба в полицията, няма да помоли роднини за помощ и ще изпълни абсолютно всичко, което изисква мъчителя ѝ. Такова манипулиране може да бъде наречено тотално.
5. Секс
На пръв поглед, манипулации чрез секс са изключително женски прерогатив. Но в действителност, мъжете също често използват интимната близост като инструмент за влияние. Но може да бъде манипулирана само жена, която е беззаветно влюбена в избраника си и много си пада по секса.
А със секс манипулират мъже, уверени в своята неотразимост, може да се похвали с голямо мъжко достойнство или сексуална издържливост. Когато е наясно, че жената изпитва с него истинска наслада, се възползва от това, устройвайки истински секс-маратон или напротив, отказвайки близост, като наказание за непокорството.
И ако лишен от секс мъж, винаги може да си намери интрига настрани, жените са по-сдържани в това отношение. Те ще страдат от липсата на секс и ден след ден, ще стават все по-отстъпчиви.
6. Истерика
Това разпространено средство за манипулация използват слаби и неуверени в себе си мъже. При всяка ситуация, която не ги устройва, започват да крещят, за да поставят жената на мястото ѝ. Например, ако половинката е купила скъпа рокля, без да се допита до мъжа, с крясъци и обвинения показва, че не бива да го прави и да си помисли следващия път три пъти.
Такъв мъж крещи истерично, практически, постоянно. Това си е неговия начин за въздействие, неговата манипулация, позволяваща да направи жената опитомена и управляема.
Разбира се, не всяка жена издържа такова отношение. Но това средство за въздействие е много подобно на заплахата и макар мъжът да не посяга на физическо насилие, въздейства с крясъци, ругатни и оскърбления.
7. Тотална грижа
Всяка жена си мечтае да има грижлив мъж до себе си, който да я избави от проблемите и да я обкръжи с топлина. Но някои мъже достигат до абсолют в това отношение и това се превръща в техния начин за манипулиране.
Такива мъже не пускат жената сама дори до магазина. Сами избират дрехите ѝ, сами подбират подходящ фитнес клуб и кръжок по интереси. Решават, какво може да пие, да яде, какво да облича. Такава извратена грижа превръща жената в истинска робиня, неспособна да направи и крачка без помощта на свърхзагрижения партньор.
Обикновено, такива методи за манипулация използват неуверени в себе си мъже, които са се сблъсквали с предателство и се страхуват да не загубят любимата.
8. Обещания
Най-накрая, за да накарат жената да танцува под тяхната свирка, понякога са достатъчни и банални обещания. Обикновено, към това прибягват използвачите и женкарите, т.е. мъже мечтаещи за материални блага или за секс. Наистина, под това въздействие попадат изключително инфантилни и прекалено доверчиви особи, които са свикнали да гледат на света през розови очила.
На такава госпожичка е достатъчен разказ за бизнес, който ще даде богатство и за двамата и тя е готова да вложи всичките си спестявания за да го ускори. Или може да се обещае на такава жена, че ще се разведе и ожени за нея. Този прийом се използва често от женени мъже, за да получат недалновидна любовница.
Наистина, да се кара дълго на обещания няма да се получи. Много бързо ще забележат, че думите са без покритие и е била банално лъгана. А с осъзнаването, изчезва и възможността за манипулация.
В заключение, искам да спомена, че манипулации има във всяка двойка, както сред влюбени, така и при користни хора. Не честите и уместни манипулации не вредят на отношенията, могат да ги укрепят, подобрявайки взаиморазбирателството. Но ако мъжките манипулации станат постоянни, не умее да е убедителен и постоянно прибягва до въздействие с уловки, липсват нормални отношения и любов. Струва си да се замислите, необходими ли са ви отношения с мъж-манипулатор?
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kak_muzhchiny_manipulirujut_zhenshhinami_chto_ehto_za_metody_vozdejstvija/2018-10-04-51579
Как жените манипулират мъжете. 7 коварни начина
Галина Тувик
Този шеговит израз съвсем не е лишен от смисъл, много представителки на прекрасния пол, действително манипулират изкусно мъжете.
А силният пол, макар и да се смята за свободолюбив, няма нищо против такова управление, нали е наясно, че в хармоничното семейство, мъжът е главата, а жената – шията. Накъдето се обърне, натам гледа и главата.
Но как жените успяват да манипулират мъжете, при това, не само да ги управляват, а да им внушават мисълта, че е по тяхно желание? Нека да изучим тези коварни начини.
Основи на мъжкото манипулиране
Веднага казвам, че може да бъде управляван абсолютно всеки мъж. Но към всеки трябва да се подбере свое „ключе“. Ако представителят на силния пол не може без секс, въздействайте на него в постелята, но не с отказ от секс, както може да си помислиш. Трябва да се подходи меко, дипломатично, той дори да не подозира за внушението.
Прибягвайте към манипулация само тогава, когато не успявате да се договорите, при това, не бива да се използват прекалено често скритите методи – мъжът, най-накрая, ще съобрази и повече няма да можете да го манипулирате.
Можете да накарате да играе под вашата свирка само влюбен мъж, ако е действително заинтересуван и не само ще изпълни желанието ти, но и ще си направи извод, как да се държи в бъдеще. Следователно, с годините ще става все по-лесно да бъде манипулиран. Ако мъжът не е увлечен по теб, управлението му е безполезно практически.
И още. Манипулацията не бива да става норма на поведение. Ако ежедневно опитваш да управляваш любимия, значи живеете с напълно различни интереси и имате разни възгледи за живота. Такива отношения не са трайни и мъжът може много скоро да ти го заяви.
7 коварни начина за манипулиране на мъжете
1. Молба за помощ
Мъжът е представител на силния пол, и когато му го напомняш, карайки го да се чувства силен и значим в твое присъствие, започва да се топи като сладолед на слънце. Молейки мъжа за помощ, му правиш своеобразен комплимент, а в замяна е готов да мести планини за теб. Главното е да внушиш, че без неговите мощни ръце, знания и опит, просто не можеш да се справиш.
Обръщай се към него по този начин и това бързо ще ви стане традиция – ти молиш за помощ, а твоят защитник и покорен слуга те избавя от разни неприятности. И двамата сте доволни и щастливи.
2. Външна привлекателност
Как смяташ, мацето на улицата с къса поличка, манипулира ли? Ако я е облякла, защото подхожда на сандалите ѝ, не може да се нарече манипулация. Но ако се стреми да привлече мъжкото внимание, си е чиста манипулация.
Жена, умееща да се облича с вкус и да се предложи красиво, е мощен манипулатор. Късите полички, привлекателните крачета, цокащите токчета, изискания грим и падащите по раменете къдри, са привлекателен елемент от очарователния женски образ. Мъжът се „хваща“ на това и жените го знаят прекрасно.
Сияейки с привлекателен образ, усмихвайки се приветливо и ласкаво общувайки с нарочения обект за манипулации, можеш да постигнеш всичко: да се запознаеш с необходимия, да получиш букет рози, отстъпка при покупка или покана в ресторант, пътешествие за негова сметка, а и устройване на работа.
Когато се натъкмиш като кралица, ставаш великосветска особа, желанията на която се изпълняват. Даже няма нужда да ги произнасяш на глас, достатъчно е намек, и пламенният кавалер ще се досети и ще ти направи „сюрприз“.
Заради справедливостта трябва да се отбележи, че манипулации с външен вид вършат работа само при скорошни познати, които имат желание да те опознаят. Със съпруг, особено ако сте женени от години, тези номера „не минават“. В този случай е необходимо по-действено средство.
3. Манипулация със секса
Това е една от най-мощните женски влияния върху мъжете. Секс обичат абсолютно всички, и мъже и жени, но сексуалното желание на мъжете е толкова силно и неудържимо, че представителите на силния пол стават истински безумци, когато видят обожавания обект. Заради близост са готови на много неща и просто си длъжна да се възползваш!
За да „клъвне“ е достатъчна сладострастна усмивка, разкопчано копче на блузката, демонстриране на пищни гърди или намек, че си забравила да си сложиш долно бельо. Готово! Мъжът е твой! Обезателно ще забележиш желанието в очите му. И започва най-интересното. Не бързай да удовлетворяваш желанието му, докато не изпълни или да обещае, че ще изпълни твоите. Безусловно, не бива да ги казвате направо, достатъчен е намек, нещо от рода: „Мили, винаги съм мечтала за секс на на яхта в открито море. Представи си, безкрайното море, белоснежна яхта и ние голи под слънцето!“. Повярвай, много скоро мечтата ти ще стане реалност.
Желанията, които опитваш да реализираш чрез секса, могат да са най-различни. Главното е, да се осъществяват с позитивна нагласа. Някои жени не го разбират и опитват да манипулират мъжете чрез отказ от секс, докато той не задоволи прищявката им. Това е много груба манипулация, която няма да даде желаното, а най-вероятно, да ускори раздялата.
4. Манипулация чрез мъжкото самолюбие
Мъжете са самолюбиви и определено можеш да го използваш. А още са много раними и зависими от чуждото мнение. Умните жени го използват, практически, постоянно.
Общувайки с любимия мъж, подхвърли между другото: „А на Марина вчера мъжът ѝ подарил такива прекрасни обици с диаманти, просто ѝ завидяхме!“. След няколко минути продължи с тъжен глас: „Аз навярно, никога няма да имам такива“. И завърши лирическото си отклонение с думите: „Но пък ти си ми най-добрия!“. Прегърни и целуни любимия. Това „навярно“ няма да се изплъзне от вниманието му. Вероятно, скоро ще ти поднесе приятен сюрприз.
А може да въздействаш на амбициите му. Например, кажи: „Вчера бях на гости у Лена, мъжът ѝ такъв разкошен ремонт е направил! Ти няма да можеш такъв“. Ако любимият ти е с достатъчно самолюбие, ще приеме предизвикателството и скоро ще започне истински шумен ремонт. Главното е да не прекалиш с манипулацията. Тя трябва да стимулира, а не да унижава мъжа, в противен случай може да предизвика напълно противоположен ефект.
5. Сълзи
На пръв поглед, е доста слаб метод за манипулиране. Но удивително, сълзите действат на мъжете магически. Дори, ако се карате и разговора съвсем не е в твоя полза, просто се извърни и заплачи. Ще видиш, мъжът веднага ще признае, че не е бил прав, ще те прегърне и ще се извини. И дори да не те прегърне, а продължи да мърмори, ще се чувства виновен.
Но сълзите не само са начин да се прекрати разправията. С тях може да се оказва натиск на мъжката жалост и да се постигне желаното. На пример, виждайки, че хлипаш с зачервени очи, обичащия мъж прегръща и опитва да изясни, какво се е случило.
Не бързай да обясняваш, кажи, че всичко е наред, просто ти е малко мъчно. Мъжкото любопитство ще остане незадоволено и обезателно ще се върне на този разговор. Тогава си признай, че ти е станало мъчно, защото си мечтала за шуба от норка, но не си я споменавала, защото е много скъпа. А наскоро си видяла приятелка с такава. Разстроила си се, и затова ти се е доплакало.
Не се съмнявай, любимият ще направи всичко възможно, за да види очите ти щастливи отново. Но запомни, не бива често да прибягваш до сълзите. Ако любимия забележи, че са неискрени и си го манипулирала, може да реагира много остро.
6. Скандал
За взискателните и истерични дами, най-доброто средство за манипулация е скандала. Такъв управленски метод за силния пол, може да се нарече „ходене по острието на ножа“, нали скандалът може и да не завърши в полза на жената. Мъжът също ще избухне, а може и да си иде, уморен от безкрайните спорове.
Устройването на скандали е талант. Хубаво е да имаш неопровержими факти, които мъжът да признае. Тогава действително „ще владееш положението“ и ще можеш да се обиждаш до тогава, докато не изкупи вината си. Но ако и ти не си ангел, а мъжът има с какво да контрира, манипулацията ти е сапунен мехур.
Със скандал можеш да постигнеш определен напредък, например, поне по някога да ти помага в къщи, да се грижи за децата, а не да „пропада“ в гаража. Но ако с вопли и скандали опитваш да постигнеш нещо неизпълнимо, например, нова шуба, когато едва стига за храна, имай предвид, манипулацията ти няма да свърши работа.
И още. Какъвто и да е скандала, никога не обиждай мъжа. Това е фатална грешка, за която непременно ще съжаляваш.
7. Манипулация с децата
Това е една от най-коварните и най-жестока манипулация. За да привържат мъжа и да го накарат да се ожени, някои жени „внезапно“ забременяват. Особено безчестно е такова поведение в отношенията с женен мъж, когато коварно опитва да го отнеме от семейството му. Макар и да постъпват аналогично някои жени, които искат да предотвратят с бременност развода.
Трябва да сте наясно, че с появата на дете, няма да може да закърпите изчерпани отношения и няма да върнете любовта. Наистина, някои прекалено меркантилни госпожици разчитат не на чувства, а на банално тънка сметка, че ще получат издръжка.
А някои, особено изобретателни, отказват на бащата да се вижда с детето си, докато не удовлетвори капризите им. А това е още един груб и много коварен начин за манипулация.
Трябва да сте наясно, че манипулация с децата е голям грях. Децата съвсем не са виновни за неспособността на майката да поддържа нормални отношения и не заслужават, да бъдат използвани като изкупителна жертва. Затова, ако използваш такива методи, замисли се и престани да разваляш детския живот!
Начините за манипулиране на мъжете са много. Главното е, да са уместни и да не носят негатив в отношенията. Ако манипулацията е изкусна, ако доставя удоволствие на партньорите, може да стане тухличката, изграждаща хармонични отношения.
Пазете чувствата и бъдете щастливи!
ПРОСТО СЕ ОБИЧАЙТЕ И УВАЖАВАЙТЕ ЕДИН ДРУГ! НЕ САМО С ДУМИ, А НА ДЕЛО.
И ВСЕКИ ЩЕ ЗАБЕЛЕЖИ ГРИЖАТА!!
ОТСТЪПВАЙТЕ БЛАГОРАЗУМНО, ПРЕМЪЛЧЕТЕ, АКО НЕ СТЕ СЪГЛАСНА!
КОЙТО НЕ Е БИЛ ПРАВ, ЩЕ ГО РАЗБЕРЕ НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН.
И МИР В КЪЩИ И ИСТИНАТА ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАЛА!!
НЕ СЕ КАРАЙТЕ ЗА ГЛУПОСТИ. ОТ ВЪТРЕШНАТА ХАРМОНИЯ ЩЕ ПОЛУЧИТЕ МНОГО ПОВЕЧЕ!!
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/kak_zhenshhiny_manipulirujut_muzhchinami_7_kovarnykh_sposobov/2018-09-30-51141
Житейските схеми, които ще ви оставят без мъж завинаги
Забелязали ли сте колко страхотни и преуспели жени не могат да си оправят личния живот? Красива, стройна, спортна, умна, но самотна. Това за съжаление не е рядкост. Гледайки такава жена, се чудим какво повече им трябва на мъжете?! Какво кара тези невероятни жени да остават сами? Много от тях са отгледали деца, направили са кариера. Но в личния живот си остават на нулата.
Специалистката по matchmaking и love-coach Юлия Ланске ни представя най-разпространените грешки на жените по пътя към трайната връзка.
Дамата Х. всяка сутрин си прави закуска с песен на уста, облича стилна блуза и модерна пола и отива на високи токчета на работа. В офиса тя е душата на екипа, винаги е готова да даде съвет, да помогне с нещо. Страхотен специалист е – с каквото и да се захване, става. Тя е жената-батерия. Зарежда всички с позитивизъм и енергия. Но вечер Х. не бърза да се прибере вкъщи. Тя минава покрай супермаркетите, гледайки витрините, обажда се на свои приятели и роднини, вървейки бавно по улиците… Отлага по всички възможни начини неприятното прибиране вкъщи. Защото там я чака самотата.
Ще ви разкажа за петте основни грешки на жените, които не успяват да постигнат щастие в личния живот. Ще ви кажа и как да разчупите затворения кръг на своя неуспех.
1. Семейство с обръщане на ролите
Първата грешка е пълното отрицание на едно качество на женския пол – слабост. Корените на този проблем идват от семейния модел, в който майката е била „глава на семейството“ или е отгледала дъщеря си сама. В резултат детето е приело постулатите на женската сила, не познава изобщо мъжката психология, не разбира ролята на мъжа както в семейството, така и в любовната връзка. Затова не умее да общува с мъже и ги отблъсква със силния си характер.
Опасности
Жената искрено смята поведението си за правилно, не разбира защо е нужно тя самата да се променя. Трудно й е да пребори „мъжкото момиче“ в себе си и затова не може да изгради работеща връзка. Дори и да си намери мъж, той ще е явно по-слаб от нея – а това е готов сценарий за провал на отношенията. Освен това „обърнатото семейство“ като модел има способността да се предава на поколенията.
Как да се освободите
Старайте се във всякакви ситуации да бъдете по-податливи, по-женствени. Нека мъжете покоряват върхове, нека трошат стени с глави в името на семейството си. Жената трябва да си остане жена. Отбягвайте категоричността и директността в общуването, търсете си силен мъж, защото само схемата „мъжът води, а жената го следва“ води до щастие и ще покаже правилния семеен модел на вашите деца.
2. Страх от самотата
„Вече не си на 30 и по-млада не ставаш. Приятелките ти вече по две деца си имат, а ти си стоиш сама, време ти е да родиш, да си намериш все някакъв мъж, преди да са ги разграбили всичките… дрън-дрън…“ – леличките ви засипват с подобни „съвети“, особено след няколко чашки вино на някой празник. Поначало им се усмихвате в отговор, после започвате да кимате – „ами да, много ясно“… А с годините започвате да се замисляте дали не са ви казали истината. Може би наистина трябва да си хванете „все някакъв“ мъж? Колкото да не останете сами. Тези мисли са си жива загрявка за спринт към олтара с първия срещнат.
Опасности
Жената започва да вижда във всеки един мъж подходящ кандидат. А още по-налудничав вариант е, когато тя, уплашена от тиктакането на биологичния си часовник, решава да си роди дете САМА. Тя не си дава сметка, че с това решение тя не само отхвърля куп възможности да подреди личния си живот, но и застрашава щастието на бъдещото си дете, което ще преживее всичките мъки на непълното семейство.
Как да се освободите
Преди всичко не се поддавайте на натиска на обществото, взимайте решенията си самостоятелно. Търсете начини да уредите личния си живот, независимо от възрастта си. Не слушайте хората, които ви увещават да смъкнете изискванията си за спътник в живота – партньорът ви трябва да бъде избран внимателно и разумно.
3. Пасивно очакване на годеника
Някои жени се наглеждат на сериали, продължават да вярват в приказки и сядат бездейно да чакат техния принц сам да ги намери. Надяват се на късмета си и наподобяват онези момичета, които стоят встрани от дансинга, стискайки свенливо носни кърпи. Прекарват години в очакване някой да ги забележи, да ги заговори, да ги покани… Така човек може и до края на дните си да остане сам!
Опасности
Седенето със скръстени ръце не само може да сведе до нула шансовете ви да си намерите достоен мъж. По-лошото е, че ще изгубите безценното си време – този единствен в живота и незаменим ресурс. А и когато само чакате и нищо не правите, резултатът е непредсказуем. Това е като да пуснеш хартиено корабче по реката. То може да продължи да плува, докато не подгизне и не потъне. А може случайно да се закачи на някой прогнил клон и да остане за дълго в „прегръдките“ му. Това може да превърне живота ви в жив ад!
Как да се освободите
Стига сте стояли със скръстени ръце! Ставайте и тръгвайте да търсите щастието си. Представете си, че мъжът на мечтите ви е кораб в нощното море – той се движи към вас наслуки. Трябва да станете пътеводна светлина, маяк, за да забележи той очарователния ви плам и да даде пълен напред към него.
4. Деца
Често наличието на деца от предишни връзки пречи на жените да си намерят нова половинка. Самотните майки сякаш живеят с мотото „Никой не ми трябва, аз живея само за детето си!“, а в очите им се чете мъка… И те не подозират, че са пропуснали много достойнства сред мнимите недостатъци.
Опасности
Самотните майки са склонни да винят за неуспеха си с мъжете своите деца. Тези дами не осъзнават факта, че ако мъжът не иска да бъде с тях, знаейки за децата им, причината изобщо не е в децата. Освен това, както казахме по-горе, този семеен модел се предава през поколенията и обрича и самите деца на неуспех на личния фронт.
Как да се освободите
Не е толкова лошо да имаш деца. Даже има известни плюсове. Децата могат да са чудесен филтър при търсене на нов мъж. Можете да сте сигурни, че кавалерът, който се е зарадвал, че имате деца, осъзнава отговорността си и ще бъде прекрасен съпруг и баща.
За да осигурите щастие на децата си, за начало помислете за собственото си щастие. Те искат да виждат майка си радостна, доволна, обичана, искат вкъщи всичко да става удобно и непринудено. Именно в такава атмосфера израстват мъдрите хора и именно в такава светлина семейството става пример за подражание.
5. Липса на вяра в по-добрите възможности
Жената се отказва от щастието по всякакви начини – „На кого съм притрябвала на тази възраст? Аз съм грозна, неудачница, не знам как да очаровам мъжете, безинтересна съм… и как да се омъжа за чужденец – аз не знам чужди езици, не мога да захвърля живота, който имам! Всички свестни мъже вече са заети!“. Тази дама е един огромен жив комплекс, жертва на своята неувереност в себе си.
Опасности
Не можете да го видите, но вашата полуразрушена енергия се излъчва към околните – чрез вашите действия, думи, жестове. Неувереността в себе си може да превърне всеки лебед в грозно пате. Неуверените жени изпитват дискомфорт постоянно и скришом завиждат на уверените. В резултат получават унилост, ниска самооценка и негативно отношение към живота. Кой мъж би погледнал такава песимистка?
Как да се освободите
Преуспелите мъже обичат уверените в себе си жени поради една проста причина – с тях всичко става лесно и без излишни главоболия! Затова си търсят такива партньорки. Определете какви са основните ви комплекси (напишете ги на хартия, така по се набиват на очи) и се отървете от тях. После формулирайте основните си цели и плановете си за постигането им. Отбелязвайте дори и най-малките си победи, отправяйте си похвали. Много скоро ще придобиете увереност в себе си!
https://woman.bg/po-zhenski/zhitejskite-shemi-koito-shte-vi-ostavyat-bez-muzh-zavinagi.57105.html
Мъжки свят, мъжки идеали
Олга Валяева
Проблемът с женствеността сега е особено актуален, защото самият свят стана еднополов. Повечето страни живеят по мъжки закони, в мъжки свят.
Мъжките закони са достатъчно прости и разбираеми. По-бързо, по-високо, по-силно. Всеки сам за себе си. Лъвския пай е за този, който успее. И така нататък. Това са законите на борбата, конкуренцията и успехологията.
Женските закони не можеш да ги опишеш толкова гръмко и разбираемо. Отношения. Любов. Грижа. Доверие. Това е прекалено размито за разбиране. Много често, за да разбираш женските закони, трябва да слушаш сърцето си. А там, където сърцето говори, няма как да стандартизираш, усредняваш и мащабираш.
Дори женските цели са винаги някак странни. Трудно се хващат и измерват. При мъжете всичко е ясно – правиш милион, купуваш си БМВ и двуетажна къща. Но с жената? Да създаде домашен уют – как точно, кое смятаме за уют (архитектурния проект или нейния творчески безпорядък), да правиш стандартен ремонт ли, или да купиш задължителната за всеки дом секция, а може би невидяно никъде супероригинално решение за обзавеждане? Как изобщо може да се измери тази уютност у дома? Кой дом е уютен и кой не? Пак ли сърцето трябва да ни подсказва?
Или другата цел – семейството. Принципно е ясно – мъж, деца. Дори можеш да си представиш статичната картинка той, тя, децата, камината, кучето, дивана. Красиво. Но постигнато ли е? Все пак отношенията не са статична картинка, а процес. Подобно на всичко женско е процес. А мъжът е точка, постигане. Връх.
Процес във всичко. Чистене не заради отмятането му и за да се сложи точка на идеалния ред. А чистенето като процес на прочистване на ума от различни боклуци. Възпитанието на децата не заради дипломата до тяхните 18 години, т.е. минали са обучението „мама” и изпита е взет успешно. Детето си е дете завинаги. То е вечният въпрос за промяната и израстването. Красота не заради едната снимка, щото точно така си се харесвам. А красотата като процес – поддържане, грижа за себе си, да бъдеш красива по всяко време на денонощието.
Мъжкото са резултатите. И какво се случва, когато ние също започваме да измерваме себе си с мъжките стандарти? Вече не получаваме удоволствие от процесите и хукваме за постигане на резултати.
Мимоходом ставаме майки и все очакваме кога ще свърши това. Кога ще спрат да плачат посреднощ, кога ще излезнат зъбките, кога ще проговори, кога ще млъкне, кога ще тръгне на градинка, на училище, в университета, кога ще се ожени, ще ни роди внуците… А после седим със старите снимки в ръка и тъгуваме. Колко хубаво ни беше тогава? И защо не го оценявахме? Ето, на тази ми седи в скута и се усмихва. Можело е да го прегърна и целуна. А сега е токлкова далеч, че го виждат веднъж в годината, а за прегръдка не дава и дума да се изрече. Пита се – къде са се разбягали?
Така в главата ни се въртят домашните задължения и се стараем през цялото време де приключим с чистенето, готвенето, прането. Току-що измих пода и отново е мръсен. Преди малко изпрах всичко и пак има мръсни чорапи по пода. Едва приключих с чиниите и пак има чашки в мивката. Какво ти удоволствие, каква ти медитация в това постоянно да миеш съдовете. Това си е постоянно надбягване. Кога ще свърши това? Но то не може да свърши. Както и реката не може да не тече. Ако спре да тече, тя просто ще изсъхне и няма да има никакъв живот. Същото е и домашните задължения – могат да приключат, когато няма отношения, когато няма за кого да готвиш, за кого да переш. А нима това не е щастие?
Отношенията винаги са процес. Ако сме привързани към резултатите, започваме да спекулираме, да манипулираме. На момента си купуваме добро поведение от децата с детски филмчета и бонбони, за което после и си плащаме – обикаляне на лекарските кабинети и емоционален студ. Получаваме с манипулации подаръци от съпруга с желанието да не му служим (защото службата е процес без край, докато манипулацията е малка точка и следователно има своя край). Дори по отношение на красотата си предпочитаме лесните начини за поддържането й – по-добре ботокс, отколкото всеки ден да се грижиш за кожата си.
Всякакви процеси ни се отдават трудно. Те са прекалено неразбираеми, дълги. Те са безкрайни. Изглеждат ни като тежко бреме, което толкова се опитваме да отхвърлим. С мисълта, че после ще дойде щастието. А както се оказва, щастието на жената също е процес. Процесът на самия живот, отношенията ни с него, случващите се в него процеси. Жената е като реката. И нейното щастие е същото.
Ние през цялото време тичаме нанякъде. Свикнали сме да живеем според мъжките идеали и през цялото време пречупваме себе си. Опитваме се да бъдем по-организирани, да успяваме повече, да постигаме поставените цели. И накрая сме като подгонени кончета. Защото женската природа е друга. У нас ритъмът е друг, законите са други. Съвсем други.
Жените са създадени за покой и отпускане. Дори у дома можеш да си оставаш спокойна и отпусната. В случай, че животът за теб е процес, а не резултат. Тогава няма да те изнервя една мръсна чиния в мивката. Тогава отношението ти към детските болести и нощните будувания ще е съвсем друго. Съвсем различно ще изграждаш тогава отношенията си със съпруга.
Трудно е да се живее така в мъжки свят.Защото навсякъде срещаш призиви да се живее иначе. И е илюзия, че гоненето на успех носи щастие и на жените. Виждаш успешни жени, а те ти разказват, че за щастието ти е нужна кариера, че можеш и трябва да сменяш мъжете като ръкавици, че децата не са задължителни.
Виждаш красива фасада и тя ти харесва. Иска ти се да живеееш по същия начин. Но какво има зад фасадата, в сърцевината й? Изобщо има ли нещо там, вътре? Защото не е трудно да изградиш фасадата, дори е много разбираемо и ясно – слагаш стени, боядисваш ги красиво и това е. А вътре? Вътре всичко е сложно. Вътре вече не се срещат готови решения, подходящи за всеки. Съществуват само решенията, дошли от дълбините на вековете и непроверени от времето, но дори такива решения първоначално трябва да откриеш, изучиш, пробваш. Което в същността си отново е процес.
Красивата картина често си е просто красива картина. Просто резултат, една точка в пространството. И това е мъжкият начин на изживяване на живота. Нашият, женският е друг. Първоначално ти изглежда, че той е по-труден. Защото трябва да включиш и сърцето и почти никога да не го изключваш. Заради непривичността си това е много трудно.
Но впримчиш ли се в този процес – отново процес – процесът на слушане на своето сърце, вече е невъзможно да спреш. Това те обзема, пристрастяваш се, вдъхновяваш се и откриваш нови хоризонти. То създава около себе си друг свят. Нов. Немъжки, нестандартизиран, немеханичен, ненасочен към върховете.
Нов женски свят. Светът на отношенията. Светът на процесите. Светът на чувствата. Светът на емоциите. Светът на взаимовръзките.
Не знам как е за другите, но лично за мен женският свят ми харесва повече Той резонира с това, което някога е било заложено в мен свише. Женският свят ми позволява да реализирам мисията си на тази земя. Той ми дава усещането за щастие. Затова аз избирам него. А вие?
Превод и предложение: Анита
https://valyaeva.ru/muzhskoj-mir-muzhskie-idealy/
Мъжът в секса: 5 главни женски заблуждения
Жените напразно смятат, че мъжът винаги е готов за секс. Експерт в отношенията между половете, съставил рейтинг на петте най-големите женски заблуждения относно мъжете.
Британската психоложка и експерт в половите отношения Трейси Кокс, предупреждава жените, да не си мислят, че мъжкото поведение се определя само от желание за секс. Тя посочва пет главни грешки във възгледите за мъжете.
Мъжете винаги мислят за секс и имат желание за него
Ако говорим за „мъже“ на 17-18 години, това е напълно справедливо твърдение. Но след 25 силния пол започва да се интересува и от други страни на живота, които влияят на либидото. Работата, стреса, сметките, семейните неуредици – всичко това може да намали либидото. Изобщо, мъжете не мислят за секс 24 часа в денонощието. Това предположение ни най-малко не е по-умно от предположението, че жените мислят за шопинг 24 часа в денонощието.
Ако мъжът е преживял оргазъм, заниманието със секс приключва
След като партньора ви е изпитал оргазъм, изпада в приятно отпускане – иска му се да се отпусне и да не прави нищо. Не рядко обръща гръб на жената и заспива. Но всичко това е, защото самите жени се държат прекалено пасивно. Какво ви пречи да кажете: „Ей, още не сме завършили!“ и да помолите да ви помогне? Ако оргазма го уморява прекалено силно, договорете се, до кулминация да стигате първо вие, а след това той.
Секса за мъжете е просто секс
Жените смятат, че за мъжете секса е необходим само за удовлетворяване на физическите инстинкти. А за прекрасния пол е и отражение на любовта, и стремеж за емоционално сливане с партньора и т.н. В действителност, правенето на любов за мъжете е възможност да бъдат приети от жената не само физически, но и емоционално. Мъжете по-трудно изразяват емоциите си чрез думи. А да покажат любовта си чрез секса доста добре успяват. И ако се отказвате от секс с партньора, за него това звучи като „не те обичам“.
Мъжете не трябва да бъдат управлявани в секса
Много голяма заблуда! Мъжката физиология е крайно проста – ако е възбуден, то пениса му се изпълва с кръв и става твърд. Ако е изпитал оргазъм, то от пениса избликва сперма, а мъжа го разтърсват приятни спазми. С женската сексуалност не може да се разбере и сам Айнщайн. Затова обезателно показвайте на любимия, къде ви се иска да ви ласкае, да ви целува, кои зони трябва да се стимулират, колко силно и бързо. До всичко това сам никога няма да стигне.
Трябва да се страхувате от фантазиите му
Представете си реакцията ви на мъжките думи, че му е омръзнало да яде само боб и иска да опита нещо друго. Навярно, ще се ужасите: нима съм готвила толкова дълго време само едно и също? Защо тогава ви шокира предложението на мъжа да изпробвате нещо ново в кревата? А много двойки, не само месеци, но и години правят секс по един и същ начин. А човек има нужда от разнообразие!
http://izzhizni.ru/blog/muzhchina_v_sekse_5_glavnykh_zhenskikh_zabluzhdenij/2015-07-30-7709
Мъжкото, женското, връзката или защо секса е важен
С този материал не разкривам нова истина.
Само представям друг поглед на вече известно знание.
Дали е вярна тезата, че външната реалност съответства на вътрешното състояние. Можем да мислим, да разсъждаваме, да дискутираме. Но, не! Наистина не е необходимо. Вярна е. Защо ли? Защото външната и вътрешната реалност са едно и също – ЖЕНА.
Китайската медицина казва, че вътрешното, долното, тъмното, влажното, плътното, невидимото, непроявеното, отрицателния полюс е женско, а външното, горното, светлото, сухото, каналчестото, видимото, проявеното, положителния полюс е мъжко.
Да започнем това изследване с клетката. Клетката се състои от вътрешно съдържимо – цитоплазма с органели и външна граница – клетъчната мембрана. Репродуктивният орган с наследствената информация се намира във вътрешното съдържимо. Клетката, заедно с мембраната е потопена в извънклетъчната течност, наречена екстрацелуларен матрикс. Вътрешното също течно съдържимо на клетката се нарича интрацелуларен матрикс. Клетката, заедно с много други като нея и извънклетъчната течност, в която са потопени са вътрешното съдържимо на някакъв орган. Този орган също има граница, обвивка, която го отделя от външната също течна среда, в която са потопени не само той, но и другите органи от коремната или от гръдната кухина. И двете кухини също имат обвивки – перитониума и плеврата, които ги отделят от мускулите. Самите мускули се състоят от вътрешна част – тяло и ципа, която обвива мускулното тяло и го отделя от другите мускули. Ципата се нарича фасция и е установено, че ако се извадят фасциите от един човек и се разпънат, те ще покрият около 3-3,5 кв.км. площ. Над тялото е позиционирана главата. В черепната кутия има мозък, за който е известно, че вътрешната му част е просто една мека пихтия, а така наречената висша нервна дейност се извършва в кората и подкоровите му центрове. За клетъчната мембрана знаем също, че точно тя осъществява тази разумна дейност, свързана с преноса на хранителните вещества и отпадните продукти между външната и вътрешната среда и, че това сложно действие, наречено ИЗБИРАТЕЛНА ПРОПУСКЛИВОСТ се осъществява благодарение на система от каналчета и на различни положително или отрицателно заредени йони на различни елементи. В състояние на покой от вътрешната страна на мембраната се разполагат основно отрицателно заредени йони, а от външната основно положително заредени йони.
Запознатите с китайската медицина знаят също, че органите в тялото са мъжки и женски и, че всеки мъжки орган има съответен му точно определен женски. Плътните, паренхимни органи са женски – сърце, бял дроб, черен дроб, далак, бъбреци, а тръбните, перисталтиращи органи са мъжки – тънки черва, дебело черво, жлъчен мехур, стомах, пикочен мехур.
Сега, знаейки всичко това можем да проследим взаимовръзките. А те са: вътрешната среда на клетката е женска /отдолу, отвътре/, а клетъчната мембрана е мъжка /отгоре, отвън/. Външната извънклетъчна вода е женска, защото е влажна и е среда, но тъй като е извън и над клетката тя е в мъжка вибрация спрямо съдържащите се в нея клетки, но поради факта, че е жена /среда/ тя е майка на клетките в нея. Мъжът, бащата и майката са в мъжка, доминантна вибрация или вибрацията на възрастен, зрял. Жената, момчето и момичето са в женска, подчинена вибрация или вибрацията на дете, незрял. Така че в случая клетъчната мембрана е мъж за интрацелуларния матрикс и син за екстрацелуларния матрикс. Клетките с мембраните и извънклетъчната вода са в женско състояние спрямо обвивката на органа, която е мъжка /отгоре, отвън/ за вътрешното съдържимо на този орган. Но, ако този орган е женски, например черния дроб, то той с вътрешния си паренхим и обвивката е женски спрямо мъжкия си еквивалент, в случая жлъчния мехур. Всички органи и женските и мъжките са позиционирани в тялото, което е женско /отдолу/ спрямо главата, която е над него. Главата с мозъка е мъжкия еквивалент на тялото, макар че мозъкът също има своята женска, вътрешна част с мъжка обвивка – кората. Така че всички хора сме мъже и жени вътре в телата си като това, което от-диференцира мъжа като мъж е един мъжки орган, който няма женски еквивалент, а това което от-диференцира жената като жена е един женски орган, който няма мъжки еквивалент. Пенисът е свързан с тялото, с женската част на мъжа, но е извън и затова е мъжки спрямо него. Влагалището и матката са вътре в тялото и част от вътрешната му среда. Репродуктивните органи също имат своите мъжка и женска част. Тестисите с вътрешната течна среда са женската част, а семепроводите /канал, провежда/ са мъжката част. Яйчниците са женската част, а яйцепроводите /провеждат, изявяват яйцеклетката/ са мъжката част. Остават матката с влагалището и пениса. И тук вече мъжете и жените имат свободния избор да си намерят сами съответно мъжкия или женски еквивалент. Те не са генетично обусловени и предварително определени, а е оставено на хората да изберат, решат с кого да реализират тази връзка. Макар, че матката с влагалището също могат да се разглеждат като органична връзка между женско/среда/ и мъжко/изява/, защото бебето, но в случая на външния мъж се отглежда и храни от матката, а влагалището чрез контракции го извежда във видимия мъжки свят. И това показва един природно зададен принцип, а той е, че при половия акт външния мъж минава през влагалището за да достигне до маточната шийка, или за да събуди и разкрие жената в жената, мъжът първо преодолява мъжа в жената. Това преодоляване се осъществява първо чрез комуникацията, а сексуалното действие е само външния израз на вече достигнато вътрешно състояние. И ако това не се получи /бих казала при повечето двойки/ взаимоотношенията им са като между двама мъже.
Можем да продължим тази схема така: Земята е женска, а кората и е нейната мъжка част. Земята е клетка. Земята е в женска вибрация спрямо нас хората, защото ние сме отгоре и отвън. Земята заедно с населяващото я човечество, растителен и животински свят сме потопени в атмосфера, въздух, който е женски, защото е среда, но спрямо нас хората е отвън, отгоре или във вибрация-майка. Растенията също имат своята женска част – корените /долу, тъмно, влажно/ и своята мъжка надземна част /горе, светло, сухо/. Макар, че растенията и с корените и с видимата си част са в женска вибрация спрямо нас хората, защото са неотменна част от Земята и са свързани неподвижно с нея. Така можем да продължим нагоре и навън с планетите и галактиките като в крайна сметка над всичко това стои един МЕГА МЪЖ, наречен БОГ, спрямо който всички сме в женска вибрация.
Казаното дотук е описано в древното знание, макар форматът и изказът да са различни, затова в началото уточних, че не откривам нова истина, а се опитвам да я представя от друг ъгъл.
Какво наблюдаваме? Всичко, което може да се нарече СРЕДА е женско, било то в състояние жена или в състояние майка. Всичко, което може да се нарече ГРАНИЦА, СЛОЙ, ОБВИВКА е мъжко, било то в състояние мъж или в състояние син. И мъжкото и женското е потопено в средата /жената/ и се хранят от нея. Жената ражда и момчето, и момичето, кърми и момчето, и момичето. Тук ще направя едно отклонение за да се заям с едни нашумели сексолози, които упорито твърдят и се опитват да учат едни неориентирани женици, че жената трябва да бъде слаба и безпомощна пред мъжа за да може той да се почувства и да се изявява като един истински силен мъж. Ами, ако това беше вярно, може би пенисът щеше да е забоден в главата – мъжката част на мъжа, а нямаше да е посаден в женската му част – тялото. Всъщност, ако тялото на мъжа е слабо и болнаво, дали той ще има добра ерекция?!
Та значи средата храни сама себе си – женското и храни и пронизващите я, опасващите я слоеве на мъжки разумен интелект, които слоеве притежават така уникалното свойство електропроводимост и всякаква друга проводимост, с което свойство те движат, провеждат хранителни вещества, отпадни продукти, носители на възпроизводството и всякакви елементи, които са нужни на средата за да поддържа функциите си на среда. Всъщност тези изумителни, високо организирани слоеве движат храната и енергията, които средата произвежда. И най-интересното е, че не просто ги движат напред-назад, а правят избор какво, колко и кога точно да пропуснат, и докато правят тези непрестанни избори, като не изпускат от вниманието си ефектите от техните избори върху средата, те се учат как все по-добре и по-ефективно да я управляват. В крайна сметка тези високо организирани, внимателно наблюдаващи и мислещи слоеве правят така, щото средата от една хаотична супа да се организира в една насочено движеща се, подредена супа, която да произвежда енергия и за тях, и за себе си, и за възпроизводството.
Сега искам да разгледам неотменните свойства на тази среда и на проникващите я слоеве и да направя съответните изводи.
Първо, всичко необходимо се намира в средата, или средата притежава качеството ИЗОБИЛИЕ, което е НАЛИЧНОи ДОСТЪПНО. Второ, тази среда притежава свойството ИНЕРТНОСТ. Знаем, че мембраната трепти, пулсира, а мъжките органи перисталтират, т.е. също вибрират. Или тази иначе напълно достъпна наличност, няма да се задвижи наникъде, освен ако мъжките слоеве не започнат да вибрират по начин, който да я задвижи. Това те могат да направят като ВНИМАВАТ, НАБЛЮДАВАТ, МИСЛЯТ, РЕШАВАТ, ДЕЙСТВАТ.
В древна Индия, така наречените гурута са казвали, че жените не могат да достигат просветление и това е способност само на мъжете. Те не са приемали за ученици в духовните практики жени, но ако някоя жена все пак много е настоявала, те са и предлагали, щом толкова иска просветление, да я научат как в следващия си живот да се роди мъж за да го достигне. Колко вярно! Разбира се, че няма как жените да достигат до просветлението, все едно океанът да се опитва да стане мокър. Жените са просветлени, защото те се явяват просветлението за мъжа /правим разлика между женски пол и женско състояние/. Мъжът става просветлен, когато започне да осъзнава средата /жената/ и най-вече, когато се свърже със средата и започне да я пропуска през себе си, да черпи, да получава от нея. Но тъй като за да разбереш, усвоиш, осъзнаеш нещо, трябва да влезеш, да се потопиш, самият ти трябва да станеш това нещо, то мъжът осъзнава жената, когато се ОТДАДЕ НА ЖЕНАТА, което е точно обратното на схващането, че жената трябва да е отдадена на мъжа. Извинете, жената винаги е отдадена /средата е налична и достъпна/. Този, който трябва да се отдаде, да се свърже, да се посвети е мъжът. И като казвам мъжа, не адресирам мъжете, защото жените са точно толкова неотдадени на жената си, колкото и мъжете.
Когато човек е нахранен и доволен, той е щастлив. Храната е любов. Когато човек е нахранен, той има енергия и действа, учи, твори. Енергията е информация, знание. И нека видим как го казва това учителя Дънов: „Някои си мислят, че нямат любов. Защо? Защото спят. Други си мислят, че нямат знание. Защо? Защото спят. Оставете ги, нека спят. Не ги будете, освен ако не видите, че къщите им горят.“ Кой всъщност спи? Мъжът спи. И какво ще се случи? Ще се разболее – къщата му гори. Уточнявам отново, че пишейки по този начин, не подразбирам под мъж – човекът мъж и под жена – човекът жена. Ние носим и мъжкото и женското вътре в себе си и вършейки обичайните си дейности и мъжете и жените общуваме помежду си през външната изява /видимо, проявено/ т.е. като мъже, а и както казах спрямо Земята всички сме мъже. Това се променя, само когато огънят на страстта пламне и тогава сексуалният акт се превръща в ритуалното действие, с което мъжът провокира, раздразва, събужда маточната енергия на жената и изисква тя да се позиционира и закотви в женския си център или да увисне в състояние ИН, за да може той да се издигне повече в мъжкия си център или да изпълни нагоре състояние ЯН и така да получи допълнителен творчески импулс, а и за да се продължи рода. Извън интимните взаимоотношения, в обичайното си ежедневие всеки е мъж-жена, като естествено мъжете клонят повече към мъжко проявление /баща, мъж – син/, а жените към женско /майка – жена, дъщеря/. Но, когато управляваме телата си, грижим се за здравето си, ние всички хора го правим като мъже. Така че всеки е отговорен за собственото си тяло, което е поверената му вътрешна жена, средата осигуряваща ресурса.
И така установихме, че жената /средата/ е ИЗОБИЛНА, НАЛИЧНА, ДОСТЪПНА, ОТДАДЕНА, а мъжът /проникващият средата разум/ е ВНИМАТЕЛЕН, НАБЛЮДАТЕЛЕН, МИСЛЕЩ, РЕШАВАЩ, ДЕЙСТВАЩ.
Затова сега ще разгледам връзката или мъжкия и женския път на изявата. Какво живее в тялото, което е нашата женска част? Емоциите и чувствата. Те се пораждат от жената. Какво се случва в мозъка, в мъжката ни част? Това е мястото, където възникват мислите, идеите, концепциите. Ако аз уважавам и обичам моето тяло, което ме храни и поддържа, какво би следвало да направя като мъж, ако то избухва в емоции или ми сигнализира с чувства? Трябва ли да ги скрия, преглътна, подтисна, смачкам, защото не отговарят на обществените очаквания за приемливост или на моите собствени предразсъдъци и вярвания за правилност. Или трябва да ги приема, осъзная, да потърся формата, структурата, канала, чрез който да ги изразя по възможно най- приемливия за обществото начин, за да мога аз самата да ги видя в тяхното проявление, след което да получа обратна връзка от външната среда и така да имам нужния ресурс, храна, енергия, която жената ми подава от вътрешния матрикс и ресурса, храната, енергията, която жената ми подава от външния матрикс и движейки тази преобразувана от мъжа в мен информация, съобразявайки се със спецификата и на вътрешната, и на външната среда да уча, да се развивам, да еволюирам. Очевидно, ако съм познаващо предназначението си същество, бих направила второто. И това е пътя отвътре-навън или пътя на женския импулс. Но парадоксът тук е, че един мъж е истински, зрял мъж, когато е майстор точно на този път. Защото, когато мъжът е бдителен, осъзнаващ, действащ, оформящ, изявяващ женското съдържимо, той показва на жената, че я цени и уважава, че е готов да получава и е благодарен за ресурсите, които тя му предоставя. И тогава се случва какво? Тогава и само тогава жената започва да се ДОВЕРЯВА. И когато жената започне да се доверява, тя става послушна за сигналите, идващи от мъжа, изпитва желание да потече към него и да му послужи като източник. И сега мъжът може да реализира мечтите си или да осъществи мъжкия път, импулса отвън-навътре. В ума възникват идеи, концепции, но за да ги реализира, да ги превърне във видима реалност, плод, резултат е нужен женския елемент – чувството. Защото за да се роди нещо, каквото и да е – дете, самолет, компютър, изкуство е нужно да има взаимоотношения между мъжка форма и женско съдържание. И мъжът запленява жената с идеята си и тя намира в средата нужното чувство за реализацията. И тук също има парадокс и той е, че жената е зряла, истинска жена, когато е майстор на мъжкия път, което значи, че дори и да не разбира идеята, концепцията на мъжа, тя до такава степен му вярва и му се възхищава, че самото и отношение към неговата личност е достатъчно за да я възбуди и да я накара да извади от средата нужното чувство за творенето. Отговорност на жената е да поддържа наличността, присъствието на средата, а мъжът като създател на формата конструира пространството, през което тече женската любов. Мъжът се интересува от външния свят, от формата, с която да изрази жената. Жената се интересува от вътрешната си реалност, от съдържанието, което изпълва формата. Затова мъжът се възбужда от формата и от действието, а жената се възбужда от отношението на мъжа към вътрешната и среда – чувствата. И ако вие сте мъж с прекрасно мускулесто тяло и жената се възбужда от тялото ви, то трябва да знаете, че мъжът в нея се възбужда от жената във вас. Не че има нещо нередно в смяната на ролите, но е добре да сте наясно. Жена, която е в състояние жена се възбужда единствено от мъжкото желание да увлече средата и да я задвижи в поток от блага. Точно това твърдо намерение характеризира мъжа като мъжествен, а не Аполоновата външност. Истинският мъж няма да остане с жена, ако тя не го предизвиква с хаос и ирационалност. Истинската жена няма да остане с мъж, ако той няма идеи и не я възбужда за чувства. На пръв поглед това изглежда конфликтно, но произвежда енергия и движи взаимоотношенията. Защото конфликтът се явява отрицателното, негативно, женско състояние, което зарежда връзката с импулс за развитие. Затова в безконфликтните връзки няма енергия. Те са умрели като участниците в тях. Смисълът на съжителството в двойка е, че жената поема по-голямата отговорност за общата, на двамата среда и мъжът, освободен от тази грижа може да се отдаде на развиването на идеи за еволюция и обществен напредък.
И така, мъжът учи през действие как да оформя, да структурира и канализира енергията /информацията/ и учейки, измисля концептуално нови форми и структури, и ако добре се е грижил за вътрешната си жена, то тогава външната жена /светът наоколо/ се погрижва за него като подрежда събитийния поток на живота така, щото идеите му да се превърнат във видима реалност. Майката в жената се грижи за мъжа, само когато той се е погрижил за жената в жената.Това може да бъде казано и така: МЪЖЪТ СЕ ГРИЖИ ЗА ЖЕНАТА, ЖЕНАТА СЕ ГРИЖИ ЗА СРЕДАТА. Понеже звучи противоречиво, ще го обясня. Средата се грижи на майчински принцип – БЕЗУСЛОВНО – за това, което я населява. Тя не прави избор и не решава за или против. Ако на мъжът му се струва, че тя не се грижи, то не е защото нейната наличност и достъпност е намаляла, а защото той не се е свързал, не се е отдал. И изглежда, че средата се грижи, но всъщност ТОЙ СЕ ГРИЖИ за правилната си връзка със средата за да получава и да има енергия за поддържането на организацията и за обогатяване на осъзнаването с нови форми, през които средата да тече и да се проявява. Сега нека мъжете в човеците сами да преценят важна ли им е комуникацията със жената или не. Всички сме наясно с факта, че човечеството става все по-болно и с по-малко енергия.
И ако четете това и сте жени в интимна връзка следва да знаете, че ако искате мъжът ви да научи нещо от вас трябва да му показвате състояния на емоции и чувства, а не да му изсипвате мислите си. Мъжът бива отблъснат от женския ум, така както положителния полюс от друг положителен полюс. Освен това мъжът очаква да му предоставите жената във вас, защото така изследва, изучава и управлява по-добре и собственото си вътрешно съдържимо, неговата вътрешна жена. Така, както вие очаквате от него не да стои безучастно потопен в емоциите и чувствата си, а да прави избори, да взема решения и да действа. Един мъж надали ще се грижи за вас като жена, ако не се грижи за собствената си вътрешна жена – тялото. И вие като жена, ако не овластите мъжа във вас и не полагате грижи за себе си като мъж за жена си, едва ли ще можете да делегирате права и да овластите външния си мъж. Или с други думи – мъжът трябва да направи силна жената си за да има сила и той като мъж, а жената трябва да даде властта на вътрешния си мъж, ако иска да цари ред и разумност във вътрешната и среда и така и външният и мъж ще бъде разумен и организиран. Жената е правилна за мъжа, ако е издигнала и се е доверила на вътрешния си мъж. Мъжът е правилен за жената, ако е уважил и се е погрижил за вътрешната си жена. Огледайте се и забележете колко много мъже днес са в състояние – СРЕДА и очакват жената да изпълнява ролята на организиращия принцип в живота им. И колко много жени участват в това, дори недосещайки се, че изневеряват на женското предназначение. И как това рефлектира върху репродуктивната система на жената. Като пример ще посоча факта, че само допреди 100 години кистата на яйчника е била теоретична възможност, съществуваща единствено в учебниците по медицина. И тук разбира се се сещам, защо в древните езически култури се е отдавало толкова голямо значение на сексуалния акт, защо фалоса е бил издиган в култ и защо в Кама Сутра пише, че най-важното умение, което трябва да развие един мъж е усвояването на тайните на любовното изкуство. Напомням, че всички сме мъже спрямо Земята за да кажа следното: ако отглеждате растение и сте забравили да го поливате то започва да вехне. Не ви се кара, не ви мъмри, не ви нравоучава как трябва да се грижите за него. ИЗРАЗЯВА СЪСТОЯНИЕ. Вие виждате състоянието и се погрижвате. Защото като мъж можете да се свържете само с женско състояние. В тази връзка, тъй като спрямо Бог всички сме жени, то ако искате Бог да чува молбите ви трябва да ги отправяте с чувство или от позиция на женско състояние, защото Бог не може да се свърже с мислите ви /мъжкото у вас/, а само с чувствата ви /женското ви/. И винаги, когато искаме да създадем нещо, нещо да се роди или да се получи определен резултат ние започваме със сексуалния акт, бил той между ума и тялото, между мъжа и жената, между човека и Земята или между човека и висшия всепроникващ разум. И ако очакванията ни не се реализират, значи имаме още да учим и трябва да подобрим уменията си в любовното изкуство.
След всичко казано дотук смятам да разгледам тези страховити, така наречени отрицателни чувства, защото още с отварянето на социалните мрежи попадам поне на една публикация на тема как тези ужасни, кой знай откъде взели се отрицателни чувства ни разболяват и направо ще ни унищожат като вид. Отрицателният полюс е женски, а положителният – мъжки. И откъде идваха храната, ресурсите, енергията? От тъмната, мрачна, влажна, отрицателна почва. Кой възбужда импулса на мъжа да твори, да се развива, да еволюира и кой осигурява ресурса за това – ЖЕНСКОТО, ОТРИЦАТЕЛНОТО. Ако вие изпитвате завист, гняв, ревност, недоволство, подозрителност и всичко от дългата листа на отрицателното и го ПРИЕМАТЕ, УВАЖАВАТЕ, НАБЛЮДАВАТЕ, ОСЪЗНАВАТЕ, ОФОРМЯТЕ, ИЗРАЗЯВАТЕ, то вие ще го ВИДИТЕ, ОСВЕТИТЕ, ще получите ОБРАТНА ВРЪЗКА и то ще се превърне за вас в инструмент за еволюция и ще се трансформира в положителен резултат. То е инструмент за учене и еволюция и за тези около вас, защото им показвате ИСТИНСКО СЪСТОЯНИЕ и съответно можете да получите ИСТИНСКА ОБРАТНА ВРЪЗКА, защото сте провокирали и тях да се свържат и изразят истинските си състояния. И точно това е нещото, което върши мъжкият преобразуващ принцип. Изявява от света на невидимото в света на видимото и обратно, преобразува отрицателното невидимо в положително видимо и обратно. А какво се случва, ако вие преглъщате и подтискате чувствата си, поради каквито се сетите измислени светски причини? Първо губите връзката с жената /тялото/. Когато един канал не се използва той се задръства, закърнява. Второ не ги изразявате /извеждате, изхвърляте/ и те стават токсични за вашия организъм. Можете да предположите какво ще се случи с клетките ви, ако клетъчните мембрани започнат да се срамуват от разположените във вътрешността им отрицателно заредени йони. И вие можете да излъжете всички, дори и ума си, но не можете да излъжете тялото си. То не се лъже, защото самото то не лъже. Когато мъжът не намира форма да изрази жената тя се изразява чрез болест и по този начин възстановява потока и баланса. Какво означава това? ЧЕ, когато подтискате импулсите, идващи от средата вие не се свързвате с информацията и не осъзнавате, съответно не търсите формата за изява в света на видимото. Тогава средата ражда вътре в себе си мъжки канал за проява, защото женското невидимо трябва да се трансформира в мъжко видимо. И този роден от средата вътре в нея си канал изявява импулса, но не през съзнателно действие в света на взаимоотношенията, а чрез болестта, която също е вид мъжка изява, защото е видима и е външната проява на вътрешното състояние. Така че проблемът не са отрицателните чувства. Жената не може да е проблем, защото е среда. Проблемът е вашата съпротива, мъжкото подтисничество, осъждането от страна на горделивото и разпростряло се его. Сега да не си помислите, че трябва да си осъждате и унищожавате егото, защото мутациите на лудостта са безкрайни, а нюейджърското безумие вече приема застрашителни размери. Егото е тази чудесна част от нас, която ни казва, че макар да знаем, че всички сме едно и, че всичко е любов, все пак имаме наша си кожа /граница/, която ни разделя от себеподобните ни и ни фокусира в това да си гледаме нашата работа и да си гоним нашите задачи. Просто не трябва да забравяме, че егото е слуга на личността, а не обратното, а личността действа от позицията на по-широка перспектива.
Средата поражда състояние. И тук не смятам да се фокусирам върху причините за това. Дали то е следствие от мисъл в мъжкия ум или е плод на предразсъдъци и вкоренени вярвания? Състоянието е факт. И ние не можем да сме против нещо, което ВЕЧЕ Е! То не изчезва, защото ние не го харесваме и не искаме да го виждаме. Но когато сме против, ние всъщност не приемаме средата, отхвърляме средата. А тя е наличността, ресурса, материала. И ако сме против, започваме да прекъсваме връзките си със средата, да се откъсваме от източника, който произвежда енергията, съответно прекъсваме потока на жизнената сила. Ние или сме свързани и черпим, или не сме свързани и не черпим. Но защо е тази съпротива, това осъждане, това подтисничество на женското? Кой във вас се страхува? И от какво се страхува? Ами, ще ви кажа. МЪЖЪТ СЕ СТРАХУВА. Боже, казва си мъжът в човека, и в мъжкия човек и в женския човек, Боже, чувствата ми са толкова силни, толкова дълбоки, толкова всепоглъщащи, че ако им позволя да се изявят, ами те ще ме потопят, ще ме погълнат, ще разрушат целия ми грижливо подреден и поддържан социум. И тогава Боже, какво ще остане от мен, как ще се съхраня и ще се познавам, като не знам в кого ще се превърна.И наистина, какво ще се случи, ако мъжът се потопи до най-дълбокото дълбоко на чувството и се остави чувството да го залее и да му покаже цялото си величие? Ами, този мъж ЩЕ СЕ ОТДАДЕ. На кого? НА ЖЕНАТА! И какво ще стане след това? Ами, егото му ще се разтвори, ще изчезне, или поне така изглежда ситуацията в мъжкия ум. А защо? Защото мъжът е отъждествен с егото си. Егото ми, счита той, това съм АЗ. И мъжът се страхува, защото смята, че ако се отдаде на жената АЗЪТ му ще изчезне. А истината е, че егото ми, това не съм аз, а личността е това нещо, наречено АЗ. Но личността е моята мъжка и моята женска част в единство и хармония, личността е целокупността от всичко в мен, личността е АЗ ЦЯЛОТО. А и истината е, че егото съвсем не изчезва, защото не може да изчезне нещо, което вече е. То само сменя мястото си в йерархията и от поста директор слиза на поста завеждащ канцеларията.
В Кришна казват, че Бог не е писател, нито композитор, защото и писателят и композиторът са отделени от творението си. А Бог, казват, е танцьор, защото танцьорът е едновременно и твореца, и творението си и той е творец, само докато танцува, докато изявява творението, а ако спре да танцува, да изявява, той вече не е и творец. Когато личността се възцари и заеме мястото си човекът се превръща в танцьор, в творец, в единство на пораждане и проявление. Бог не е съвършен, заради съвършенството на формата, а заради съвършенния начин, по който движи потока.
Как действа средата /жената/? Ако си сух, ще те навлажни, ако си мокър, ще те изсуши, ако си страхлив, ще ти вдъхне смелост, ако си тъжен, ще те утеши, ако си яден, ще ти даде любов. Това е принципа на цветолечението на Д-р Бах. Това е принципа и на Рейки. В Рейки ти дават енергия, енергия, енергия /ресурс, ресурс, ресурс/ и търпеливо, нежно, любящо, майчински те чакат да се събудиш от его-илюзиите си и да хапнеш най-после. Как действа Бог? По мъжки, бащински. Ако си лош, ще те накаже, ако си страхлив, ще те подиграе, ако си недоволен, той ще стане още по недоволен от твоето недоволство. Ще ти даде от твоето. Това е принципа на хомеопатията. Хомеопатът ти дава още от същото, от което си болен и запознатите знаят, че хомеопатичното лечение минава през остри лечебни кризи и това са кризите на съпротивата. Това е и принципа на терапията Боуен. Боуен-терапевтът упражнява натиск върху фасциите и провокира едни специални рецептори за да събуди спящия мъж и да го стимулира да вземе мерки, да се погрижи, да внесе ред в хаотичния безпорядък на средата. Докато ние упорито и настойчиво държим да се свързваме с Бог като мъже с мъж, той ще ни учи по мъжки. Когато се свържем с него през жената в нас, той ще се погрижи за нас като мъж за жената си. И усетили, почувствали, осъзнали, придобили жената, защото нещата се случват, само когато внесеш себе си в тях, ние ще знаем как да се погрижим за Земята като мъж за жената си.
Дали ние хората сме лоши, неразумни или неправилни? Не мисля. Мисля, че това, което трябва да променим е просто да завъртим полюсите и да се научим да танцуваме с тях. Средата е дружелюбна и отзивчива. Ако излъчим намерение, а намерението е мъжки акт, средата започва да събира ресурс за реализацията му. Но средата не прави избор и не взема решения. Тя само се отзовава и показва състояние. Състояние, което е следствието, резултата от мъжкото действие. Така че отговорността е изцяло в ръцете на мъжа. И ако можем да приложим това в ежедневния си живот ние наистина ще разберем значението на тази широко употребявана дума – ОТГОВОРНОСТ, защото ще осъзнаем с кристална яснота, че отговорността започва от отговорността към собствената ни вътрешна среда /жена/ и така най-накрая ще започнем да се държим отговорно и към по-голямата жена – Земята и света наоколо. Защото Земята няма да ни се скара или смъмри, нито ще ни дава акъл как да се погрижим за нея. Тя само ще изразява състояние, като една ИСТИНСКА ЖЕНА.
Росица Тончева
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/spodeleno-chit/1315-in-yan
Мъжа или жената: кой кого избира?
Да опитаме да разберем, какво се случва в действителност, когато се срещат мъж и жена.
Да започнем с това, че сега може да се срещне много странна ситуация. Например, около някой младеж могат да се въртят няколко девойки и да се опитват да завоюват «ръката и сърцето му».
Той се чувства в ролята на принца, след който бягат всички момичета. Уви, това не е толкова рядко явление, особено на млади години.
Нека да помислим, откъде се е появил такъв странен модел на поведение, и какво не е наред в него.
Работата е там, че сега момичетата се възпитават в традиции, които в много неща се доближават до мъжкото традиционно възпитание, което, естествено, оказва влияние върху техния мироглед, самоусещане и, разбира се, се проявява и в поведението.
Традиционния женски модел на възпитание е загубен в значителна степен и е изчезнал един от най-важните компоненти на женската същност – усещането за своята уникалност и ценност.
Сега жената представлява за мнозина като същество, което просто се различава по пол от мъжа. При това, всичко останало трябва да бъде еднакво: еднакви мисли, еднакви ценности, еднакви стремежи и приоритети и т.н.
В това се заключава сериозна грешка, която води до възникването, не се страхувам от този израз, противоестествената ситуация, когато момичетата бягат подир момчетата.
Това е беда за съвременното общество, защото това положение на нещата, обезобразява, както женската, така и мъжката природа.
Нека да видим, как става това.
В какво се състои мъжката природа и същност?
В природата на мъжете е, винаги да са активни в действията си, това е борба, преодоляване на съпротивата, самоусъвършенстване и личностно израстване.
Мъжа олицетворява силата, която е насочена към преодоляването на самия себе си, към подобряването на своите качества и «завоюването» на света.
Женската природа представлява известна пасивност. По природа, жената не трябва да постига нещо, да се стреми активно, да завоюва, да получи или завладее.
Всякакви активни женски действия, насочени към преобразуването на външния свят, може да се смятат за отклонения от женската същност.
Какво се получава, изхождайки от тези предположения?
Получаваме следната картина: ако жената сама проявява активни действия, насочени към привличане вниманието и сърцето на мъжа, нанася вреда, както на себе си, така и на мъжа.
В този случай е очевидно нарушението: активното мъжко начало проявява пасивни черти, приемайки внимание от жената и намирайки се в положение на «избиращ».
Женското начало, по природа пасивно – напротив, изпълнява мъжки функции, т.е. активно въздейства на външния свят.
Това в основата си е неправилно и това е причината, че сега има толкова много женски мъже и мъжки момичета.
Именно активното премерване върху себе си природата на другия биологичен пол, води до промяна на мисленето и самоусещането.
Как би трябвало да става този процес по естествен начин, без нарушаване на мъжката и женската същност?
Първото, което трябва винаги да се помни всяко момиче и жена е, че не трябва в никакъв случай да се сражава за мъж, използвайки настойчивите мъжки методи.
Дори да изпитва силна симпатия към мъжа или младежа, дори да ви се струва, че това е този единствения и чудесен принц, с който сте обречени на вечно щастие – все едно, не бива.
Не бива да ходите при него на работното му място и да му носите обяд в пластмасови кутии.
Не бива да му звъните по 3 пъти на всеки час през деня и да го питате, как вървят делата му (ако много ви се иска, позвънете само веднъж – това е напълно достатъчно).
Не бива да пишете поредица от СМС-си с всякакви нежности.
Не бива да го вземате от работа с колата и да го карате в къщи.
Момичета, опомнете се! Не бива да бягате след мъжа и да се стараете да му угодите във всичко – това просто отпуска мъжа и той губи мъжката настойчивост, целеустременост и желание да се усъвършенства.
Винаги помнете, че действията ви могат да доведат до неправилно развитие на отношенията, следствие на което, все повече ще изпълнявате мъжката роля, а той все повече женската.
Това трябвали ви? Искате отношения с мъж, който да се грижи за вас, който да ви защитава, да ви помага, подкрепя в трудна минута, нали така?
Не искате да се превърне в домашно кученце, което лежи на мека възглавничка, пие млекце, цялата функция, на когото се свежда, да не ви е скучно и самотно. Това ли искате за себе си?
Отлично, тогава не използвайте мъжки модел на поведение, защото много бързо ще си смените ролите и отношенията ви ще пукат по шевовете. Вие просто сте искали да проявите внимание и грижа, мислейки, че така е по-добре…
Ще ви кажа нещо повече.
Най-малкото е, че модела «бягане» след мъж е разрушителен при построяването на отношенията, разрушителен е и след като се омъжите.
Дори само да сте в активно търсене, това е недопустимо по никакъв начин. Така собственоръчно давате на мъжа да разбере, че премахвате от него задължението и отговорността за развитието на отношенията и поемате всичко в свои ръце.
Мъжете като същества, не винаги разумни, най-вероятно, няма да имат нищо против такъв подход, но и сериозни действия няма да дочакате.
Нещо повече, ако много силно се грижите за мъжа, с който още не сте сключили брак, най-вероятно да се превърне в експлоататор и потребител.
Вие сте му показали работещ модел: стараете се и правите всичко за него, а в отговор – той не трябва да прави нищо. Т.е. сами установявате «правилата на играта», при които в загуба сте отначало вие, а след това и мъжа.
За това, как става това в детайли, може да се напише отделна статия, но главното, което трябва да запомните, че не трябва да «бягате» след мъжа, а той трябва да се стреми да завладее сърцето ви и всичко останало.
Той трябва да ви звъни и да пита, как сте.
Той трябва да ви пише любовни СМС-си с нежности.
Той трябва да ви взема с колата и да ви кара в къщи.
Тези действия ще поставят всичко на мястото му: жената проявява своята природа, позволявайки на мъжа да се грижи и ухажва, а мъжа проявява своята природа – да постига, прилагайки активни действия.
Автор: Дмитрий Науменко
http://izzhizni.ru/blog/muzhchina_ili_zhenshhina_kto_kogo_vybiraet/2015-07-13-6915
Междуполовите отношения и чувството за вина
Мъжът създава формата, жената – съдържанието. Мъжът ражда идеите, жената ражда децата. Мъжът строи дом, жената украсява огнището. Мъжът представлява силата, жената – душевната топлина. Мъжът е ума, жената е чувството.
Може би, някой ще продължи да търси виновника за бедите си, понеже не е разбрал, че вината е само първопричината. Толкова сме свикнали да бъдем виновни и да обвиняваме другите, че е смешно да се слуша, как жените обвиняват мъжете във всички смъртни грехове и обратното.
По закона за полярността във Вселената, човек е двойно същество, мъж и жена. Заедно съставят едно цяло. Във физическия свят това е завършеност. Ако човека е избрал да живее сам, се лишава от нещо много важно. Това е грешка, а от грешките се учат.
Ако жената говори, че мъжете деградират, това се отнася и до мъжа ѝ. Дори това да не е така, тя го довежда до деградацията.
Ако мъжа казва, че жените са глупави, глупава е и жена му и ще става още по-глупава.
Жена, която изисква мъжете да са нежни и чувствителни като жените, не разбира, че принуждава мъжа да е женствен. Обичайте мъжа си така, че с любовта си да възпламените любовта му. Само любовта привлича към себе си любов.
Мъж, който иска жените да имат техническо образование и да бъдат делови по мъжки, не разбира, че сам се лишава от женска топлина. По-добре обичайте чувствителността на жена си и уважавайте женствеността и майчинството ѝ.
Любовта на майката справедливо се превъзнася като всепобеждаващо чувство.
Майката е първият учител на физическо ниво. Ако майката научи детето да обича, независимо дали е момче или момиче, те умеят да обичат и не се тревожат за любовта на партньора си. Обичащия човек е добър съпруг, добър родител, добър началник, добър приятел и т.н.
Когато в душата на майката има любов, насища всичко с нея, до което се докосне. В стая, където живее любеща жена и майка, иска всеки да влезе, дори да е малка, където вместо закачалки са забити перони, има проста маса и пейка и до бяло излъскан под. Там е топло и уютно, защото всичко диша любов.
Има домове – пълна чаша, живота в които може да се смята за щастие, ако на душата е топло в тях. Това не означава, че в беден дом е топло, а в богатия – не. Богатството няма значение. И в богат дом е добре, ако стопанката не само владее скъпи неща, а може и да обича.
Мъж и жена!
Радвайте се, че съпруга ви е естествен човек, а не безполов робот, пазете го. Това съкровище си струва да го опазите. Ако със ината си сте превърнали съпруга си в робот или самите вие се подчинявате безропотно, ще загубите половината от живота си. Всичко, което отнемате на другия, го губите и вие.
При жената чувствата вземат връх, при мъжа – силата. При жената силата е скрита, при мъжа са скрити чувствата. Така и трябва да бъде.
Мъжете често казват: “Жените са слаби, а живеят по-дълго“.
Духа, или областта на чувствата е първичен, затова чувствата определят здравословното състояние и продължителността на живота – в това е устойчивостта на жената. Жена, която се опитва да пробуди мъжките чувства, укрепва емоционалната му сфера и продължава живота му. Жените, които се борят за чистотата на чувствата си, в тази борба сътворяват, както добро, така и зло, но ако живее повече от мъжа, значи е постъпвала правилно. Ако жената иска да е добра, благонравна, послушна, старае се да направи добро впечатление, живее стиснала зъби и вкарва всичкия стрес в себе си, навярно, ще умре преди мъжа си.
Мъж, изпитващ радост от силата, въздейства положително на тялото си. Радостта му притегля към себе си радостта на другите; общуването с такъв човек доставя удоволствие. Но ако физически добре развит мъж страда от комплекс за малоценност, в него се развива болест, понеже чувствата са слабото място на мъжете.
Ако жената коригира с разума си своите чувства в съответствие с времето и мястото, това е силна жена (чувствата са укрепили силата).
Ако мъжа коригира силата си разумно, според времето и мястото, това е силен мъж (силата е укрепила чувствата).
Такива хора са добри във всяка ситуация. Всеки, който се избави от мързела на мислите, може да стане уравновесен.
Правилно постъпва тази съпружеска двойка, където и двамата позволяват един на друг да бъдат такива, каквито са. С разбиране и доброжелателност се отнасят към грешките на другия и получават удоволствие от силните му страни. Сами се развиват и си помагат един на друг, а ако възникне конфликт, то при спора се изяснява всичко докрай. И ако мъжа добродушно мисли: “Ех, нали е жена, винаги си излива чувствата“, и ако жената мисли с добро: “Ах, мъжа си е мъж, все пак не чувства като мен, но по своему е прав“, и продължават заедно по жизнения си път, възниква съвършеното единство.
Това е здравото семейство
Ако мъжа се надсмива умишлено над женските чувства и е принуден да се защитава от тях, или, ако жената омаловажава мъжката сила и се настървява заради безчувствеността му – в такова семейство се живее лошо. Жената трябва да изпълнява ролята на жена, а мъжа на мъж. В противен случай се получава непълноценност.
За такова семейство най-добре да изпуска парата чрез шумни изяви, чрез крясъци, кавги, а не мълчаливо да трупат обидата в себе си.
Желанието да разберете другия и самия себе си, помага за излекуването от най-тежки болести. На човека е нужна яснота.
Човечеството съществува от незапомнени времена, независимо, къде е дома му – в пещера или в дворец. Определяща роля играе не степента на осигуреност, а душевния покой. Колкото по-умно става човечеството, толкова по-сложен става душевния живот и толкова по-съвършена става речта – начина за общуване. Речта за човечеството има огромно значение. Тя развива хората и отношенията им. Философията винаги е подчертавала значимостта на ораторското изкуство като начин за самоизразяване. За съжаление, често бъркат философията с демагогията.
Учете децата да говорят, да спорят, да изказват мислите си, за да няма хора, които могат да говорят, но са безсловесни. Доста много стрес се натрупва в душата, защото хората не умеят да се изразяват така, че да не обиждат другия или да не се страхуват, че ще го направят. И колко стрес от мнението на другия, във всяка дума виждат обида, забележка, обвинение, безсмислена загуба на време, празна демонстрация на ум и т. н. Боят се, да не би да не разберат другия, тъй като знаят, че всичко приемат прекалено буквално.
Симпатични млади хора се влюбват и женят. Живота им поставя своите изисквания, възниква потребността да се изясни нещо, но те не могат да подберат правилната дума и правилния момент, страхуват се да не са недостатъчно деликатни. Боят се, че другия ще възприеме разговора като упрек по свой адрес. Стараят се с всички сили да направят приятно на другия, веселят се, пред хората използват намеци с надеждата, че другия ще разбере, за какво става дума. Но човека има нужда от пряко общуване, когато става дума за него, намеците се възприемат най-често като упрек.
Ласката без думи също е непълноценна, защото не ѝ достига същественото – силата на словото. Словото не умеят или не смеят да го кажат на глас. Колкото по-дълго продължи това напрежение, толкова повече нараства раздразнението по отношение на себе си и на съпруга, чувствата охладняват, разстройва се половия живот.
Обикновено, първо свършва търпението на жената, тъй като не може да живее с изстинали чувства. При истинската жена, чувствата трябва да блестят като при кристал, тогава блести и дома, и семейството. Жената толкова се грижи да съхрани чувствата си, че инстинктивно ги насочва към другите хора, зверове, растения, предмети, понеже не може по друг начин. До мъжа такава любов вече не достига, тъй като е отстранен от всичко това.
Съгласно правилата за поведение, в хората е залегнало твърдо ограничение – мъжа, понеже е по-силния, трябва първи да признае чувствата си. Жената трябва да изчаква. Ако понякога се случва обратното, при скандал, мъжа може да го напомни и такава обида не преминава лесно. Тук няма победител – и двамата губят. По природните закони, човек трябва да остава верен на себе си и изразяването на чувствата е естествен и индивидуален процес. Моралните правила трябва да се разбират правилно, не трябва да сковават хората.
В противен случай, ще започнете безсмислена борба, която може да продължи години. А и децата са принудени да растат на бойно поле.
В брака се опитват да запазят любовта по най-различни начини. Сега са модерни свободните бракове, които не връзват на хората ръцете и краката. По този начин се опитват да избягнат собственическото отношение един към друг и взаимното ограничаване на свободата, без да разбират, че пред Бога, все едно, образуват едно цяло.
Халки и брачни свидетелства, дори църковен брак, всичко е човешки спектакъл, който въздейства само в тази степен, в каквато го възприемат участващите страни.
Пред Бога, съпрузи са тези, които духом и телом са едно и този съюз завинаги е свещен. Който греши сам си избира наказанието – мярката е в човешката душа.
Официално сключеният брак, в основата на който лежи чистата любов и уважение към свободата на личността, няма нужда от друга опора, освен здравите чувства. Чистата и безкористна любов е тази, която дава, без да очаква отплата.
А този, който може да дава, получава двойно.
А да даваме никой не ни е учил! Да даваме се учим сами! От грешките и страданието! Не ни учат и да обичаме! Жената се учи да обича само, когато е паднала толкова ниско, че повече няма накъде. И само след като се настрада. Желателно с кома! С погребения на близки! С болести и насилие… Така по-ефективно нарастват морално-етичните качества! До тогава, не обича никого! Ненавижда всички! Винаги! Събудете се, богини! Вие не обичате никого — не са ви учили! И нямате теоретични базови знания за активирането на любовната матрица.
Откъс от книгата на Луле Вилма «Душевна светлина»
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2015/07/mezhpolovyie-otnosheniya-i-chuvstvo-vinyi/
Любов без правила: разрушаваме стереотипите
Опитваме да вникнем, какви стереотипи убиват любовта, и каква, в действителност, «трябва» да бъде като идеал.
Новия роман започва с напълнената и еднозначна дума «длъжен е», а причина за поредния развод, е скандал от типа «не е по силите му да ми осигури всичко необходимо». Той «е длъжен…», аз «съм длъжна…», «ние сме длъжни…» винаги са заедно? Вечно влюбени? Официално зарегистрирани в брак?
Нисък старт: начало на отношенията
1. Мъжът е длъжен да ухажва
Някои момичета си водят статистика за количеството подарени букети, украшения и вечерни срещи. А колко трябва да бъдат тези букети? И изобщо: по каква количество знаци на внимание може да се разбере, «нормална» ли е любовта ви или не?
В действителност: класическата история за «курвите», които се имат за силни жени: те дотолкова не вярват, че може да ги обичат, че им се налага да «измъкват» доказателства за чувствата с определено поведение. Ситуацията, когато всичко това се постига против естественото желание, а с натиск чрез молби и намеци – не водят до нищо добро.
2. Мъжът трябва да завоюва
Любовта толкова често се сравнява с война – ето още един класически стереотип, който е способен да разруши и най-прекрасните чувства. «Ще му позволя да ме целуне, ако… (подари нещо, ако позвъни, напише стихове, направи серенада). Както казва стария Фройд, ухажването замени първобитната груба сила, която хваща за косите и влачи в пещерата да се размножаваме. Но независимо от всичко, в началото на отношенията, имаме нагласа за определен модел на поведение, след който трябва да падне маската на непристъпност.
В действителност: това е игра, която се води за победа, (а по-точно – да се предаде) в края. И колкото кинематографично прекрасна да е, всички постъпки (и подвизи) в нейните рамки, не се правят по собствено желание, а по негласни правила, известни и на двете страни.
Високите отношения са съвместния живот.
3. Нормалните отношения се регистрират в брак
До болка позната за мнозина ситуация: в отношенията всичко е идеално, но заветното предложение не се прави от мъжа. И тук започва: това означава нещо, нещо не е както трябва, той не ме обича, всичко свършва, всички ще умрем, няма бъдеще. Но нали това е поредния стереотип, натрапван от обкръжаващите, от роднини и приятелки, които редовно задават един и същ въпрос: «кога ще е най-после сватбата?». След сватбата следва «кога ще раждате деца?», след първото дете – «кога ще е второто»? И така нататък. Просто така е прието да се пита.
В действителност: степента на нормалност във вашите отношения се определя единствено от вас. Трябва да се търси компромис – или оставате тези, които нямат нужда от сватба и приемате човека такъв, какъвто е, или търсите такъв, който да сподели възгледите ви. Всеки друг път ще доведе до печален резултат, защото да напъвате човека за да го вкарате в рамките си, е нечестно.
4. Мъжът трябва да изхранва семейството
Този стереотип има еволюционни основания: когато хората са живели в пещери и са вечеряли мамути, мъжа е хранел безпомощната, вечно бременна партньорка. От тогава сме престанали да сме безпомощни, но сме се научили да обезценяваме способностите – печалбарството се пада на този, който се справя по-лесно. Стереотипа за «единствения, който трябва да печели» е липса на доверие в себе си, а не «традиционно възпитание», както смятат много жени.
В действителност: няма нищо лошо в това, жената да търси реализация в семейството, а мъжът навън, в професията. Но този модел не подхожда на всички. Понякога работещото момиче, което иска да се омъжи и да не работи, просто не си е изпрала подходящата професия. Тя не ѝ е интересна и не позволява да се реализира. А това няма нищо общо с мъжа.
5. Мъжа трябва да решава всичко
Някога стереотипа за мъжа-пълководец е бил необходим за елементарно оцеляване в неравноправното общество. Днес това повече прилича на игра – един възрастен човек взема решения вместо друг възрастен, свободен, и при доброволния избор на последния. С други думи: мъжът-цар — не е единственото вярно решение, а блюдо за любител.
В действителност: «контролиращите» мъже търсят жени, които още не са си стъпили на краката, не са се научили да приемат самостоятелни решения, и ако им се наложи да се грижат за себе си, това им се удава трудно. От другата страна, човека не е съвсем здрав – имащия необходимост от безспорно лидерство мъж, е жертва на невроза, който толкова се бои от всичко, че е сигурен: без неговата намеса, света ще рухне, жената ще го напусне и ще започне ядрена война.
6. В нормалната двойка секса е отличен
Този стереотип е един от главните убийци на всички, дори на най-прекрасните и идеални отношения. Нали, ако секса не е задоволителен, волю-неволю ти се иска нещо повече. И като резултат разбираш, че не можеш цял живот да се храниш с храна, която не ти харесва. Сексолозите бързат да успокоят момичетата, които са на границата да скъсат заради секса: последните научни изследвания са доказали, че за секса и любовта отговарят различни участъци на мозъка. На пръв поглед, това изглежда ужасно, но е факт: с любимия секса може да е ужасен, а с нелюбим – превъзходен.
В действителност: сексуалния темперамент е индивидуален, както отпечатъците на пръстите. Но това не означава, че в случай на някакъв недостиг «на нещо такова» в леглото, на отношенията трябва да се постави голям и тлъст кръст: Ако във всичко останало всичко е наред, тогава има смисъл да се търси решение. Защо леглото да не е място за компромиси? Всички проблеми с различния темперамент, предпочитания, техники и изпълнения, се решават чрез договаряне: днес отстъпвате вие, утре – той. Навярно, любовта си струва. При това, между обичащи се хора, които първоначално «не съвпадат» в леглото, с времето секса се подобрява.
Виртуални мисли
На женските форуми има невероятно количество коментари, които нагледно демонстрират: жените може адекватно да оценяват ситуацията отстрани, но когато става въпрос за самите тях – изключват и се водят от стереотипа.
„Когато бях по-млада си мислех: «Когато те ревнуват е хубаво!»
Да, но нали ревността е плод на комплекса за малоценност, когато човек е убеден, че има много по-достойни за любовта. Ревността е доказателство за ниска самооценка, а не за чувства.
«В моето разбиране, любовта е готовност да пожертваш всичко за любимия човек»
Любовта не изисква жертви – тя е доброволна. За любещия е достатъчно желанието, партньора да има всички блага.
«След секс, на първата среща, преживявам прекалено много – дали не ме е сметнал за прекалено достъпна?»
Не е важно, на коя среща е бил секса – достатъчно е двамата да го искат. А когато мъжете мислят, че момичето е «лесно достъпно» — това си е техен комплекс, с такъв младеж са невъзможни нормални отношения.
«Ако не се карате, живота става еднообразен.»
Скандалите в отношенията са резултат от конфликтен характер, а не доказателство за страст. Това са разни понятия.
„Прибрах се в къщи и баба ми устрои огромен скандал, че съм си дошла сама, а Ваня си е в тях. Скандала завърши с думите: «…ако постъпваш така, ще останеш сама, като майка си».
Обичащите се хора не трябва да са заедно денонощно. Когато се обичат един друг, запазват автономията си и уважават автономията на партньора.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/ljubov_bez_pravil_rushim_steriotipy/2015-08-18-8553
Когато жената се държи като жена, мъжът е принуден да се държи като мъж
Силата на жената е в нейната слабост — така се говори и това е близко до истината…, ако правилно се разберат тези думи. Ако жената иска да запази отношенията си, да настъпи гърлото на своята суета.
Ако искате вярвайте — ако искате спорете, но само, ако се научите да отстъпвате на своя мъж, жената може да бъде истински щастлива. И работата не е в отстъпването като такова, а в това, че това е единствения начин да победи своята гордост и наведнъж да реши всички проблеми, породени от нея. Без това жената никога няма да има нормални отношения, нито покой в душата.
Затова, скъпи и прекрасни жени, научете се да отговаряте на своя мъж: «Да, мили». Това в никакъв случай не намалява достойнството ви и самостоятелната ви ценност. Всичко, което ви е необходимо, е да се научите да се смирите с мъжкия избор и да престанете да разбивате стената с глава.
Ако не го направите, ако сте си позволили да надделеете над мъжа — а в това сте силни! — ще отрежете клона, на който седите. Да, мъжът трябва да е силен и трябва да умее да постави жената на мястото й, но такива мъже не падат от небето и обикновено, мястото до тях не е свободно. Зад всеки силен мъж, стои силна жена, която е успяла да бъде слаба за него и така го е заставила той да бъде силен.
Ето, в какво е главната женска мъдрост — трябва да отгледа своя мъж. Да му покаже, че е силния и да го научи да използва силата си. Няма слаби мъже, само такива, които са забравили за мъжката си същност. И точно жената може да пробуди тази същност.
Затова, престанете да чакате всичко от живота наготово. Колкото и високо мнение да имате за себе си, до вас няма да има пораснал мъж до тогава, докато не се научите да бъдете жена — мека, гъвкава, силна, мъдра. А след време се оглеждате и не може да бъде – редом с вас е мъжът, за който дори не сте мечтали.
http://izzhizni.ru/blog/kogda_zhenshhina_vedet_sebja_kak_zhenshhina_muzhchina_vynuzhden_vesti_sebja_kak_muzhchina/2015-07-18-7137
Кога при жената се появява силен мъж
Понякога в живота на жената се появява много силен мъж с мощна слънчева енергетика.
Лесно е да го усетите дори с гърба си, женското тяло откликва, мислите ѝ се успокояват, а центъра на женствеността, матката, се изпълва с топли лъчисти жизнени вибрации…
Редом с такъв мъж, дори най-активната и динамична жена с дързък характер, става малко пиленце и изведнъж, в нея се пробужда цял букет женски качества – иска да му готви, да се грижи за него, да подрежда дом, да го очаква след работа и може би за първи път осъзнато в тялото ѝ звучи: «искам дете от този мъж».
Обикновено, именно с този мъж започва да разбира истинската наслада от сексуалната близост, усеща всичко особено ярко и силно, женствеността се пробужда в нея на хормонално ниво.
Харесва ѝ миризмата му, тялото му, погледа му, гласа…
Редом с него може да се чувства малко глупава и слаба, но това не я смущава ни най-малко, напротив, кара я да се смее над себе си и да осъзнава, колко е приятно понякога да си слаба.
Редом с него няма желание да спори, да доказва, да си мерят интелекта. За първи път в живота ѝ, ѝ се иска да слуша!
Няколко мои клиентки споделиха следното: «Може някога рязко да ме постави на мястото ми, а аз не се чувствам унижена, напротив, кефя се, че е толкова силен и дори доста твърд. Усещам силата му!»
Жената започва да разцъфтява в такива отношения, осъзнавайки силата на мъжа и хармонизирайки се чрез нея.
Започва да обича не с ума, а с цялото си женско същество.
При това, външно той може да не е неин тип, различно ниво на интелект, различно духовно развитие, напълно различен… възможно е дори да не е красив, а просто силен, мъжествен и решителен, редом с когото, сърцето ѝ се събужда за любов.
Както казва моя приятелка за такъв мъж в живота ѝ: «Като го погледнеш — страшеееен! Лицето му обикновено, съвсем като тракторист! Само че в скъпа риза. А аз го обичам и усещам, че това е моя човек…»
А след това (след ден / седмица / година общуване) повечето жени правят една и съща грешка: започват да се нагаждат към такива мъже, да прислужват, да угаждат… залепват за него!
Напълно, до уши! И тогава започват въпросите: «Какво не направих, както трябва?», «Мили, какво не ти харесва?», «Любими, всичко наред ли е?» и т.н.
«Какво да ти подам? Да донеса? Какво да променя в себе си заради теб?»
Жената е способна на всичко, за да го задържи. Тя усеща вътрешно, че не е готова за такива отношения, още не е узряла и се опитва да компенсира вътрешната си неготовност чрез външно самоусъвършенстване, нали да го загубиш е безумно страшно…
Ако погледнеш по-дълбоко, дори той не ѝ е нужен толкова, колкото това състояние на пробудилата ѝ се природа, което я е обзело.
Възможно е за първи път да се е усетила жена, редом с него!
Как може да се изтърве това?
И започват хипер усилия да бъде най-добрата, да съответства, да заслужи… отблъсквайки мъжа все повече и повече.
И в края на краищата, той си отива.
В повечето случаи, такива мъже се появяват в живота на жената и си отиват, за да ѝ покажат, колко все още не е готова за силни и зрели отношения. Нали на него не му е нужна робиня, слугиня, а жена, която може да изпълни и с чиято любов може да се напълни!
След като си замине, остава болка, непоносимата болка от завръщането в друга реалност, където не се чувстваш жена на 100%, където липсват тези силни ръце, и уверен поглед, където не можеш да се отпуснеш и да чувстваш…
Жената вече прави всичко възможно да се избави от тази болка. Но повярвайте ми, по-добре цял живот да живеете с тази болка, която ви подтиква напред и се развивате, отколкото да живеете без болка, но и без любов.
Болката означава, че са ви дали от някаква енергия повече, отколкото можете да поберете в момента. И вместо да разширяват резерва си, жените се опитват да се избавят от енергията, без да се замислят, че намаляват напредъка си.
Някои от жените се опитват да си върнат такъв мъж чрез постене, молитви и ограничения, което още повече влошава ситуацията. В тези случаи, поста и ритуалите действат като магия. Жена със слаба енергетика, ще трябва да се ограничава месеци, за да го привлече за ден, но той ще си иде отново, защото урока не е усвоен…
За любовните магии, дори няма да пиша, защото е страшна участта на тези жени, които опитват да владеят мъж чрез магия!
Не се шегувам, а предупреждавам!!! За да не се затвори домът ви изобщо за мъж, трябва да се държите далеко от врачки, магьосници и циганки. Венера много силно се изкривява от магия. Вижте самите тях – те са потомствено самотни жени. В живота им се появява мъж, само за да ги дари с дете. След това или умира, или си отива. Затова, да ви пази Господ от такива хора.
Други жени се опитват да прекъснат енергийната връзка и ходят по лечители, защото връзката не излиза от главата им, от сърцето и матката….
Но точно този мъж, трудно ще забравите, ще го сънувате, ще ви се привижда в тълпата, ще ви се струва, че всеки момент ще се появи отнякъде, всеки телефонен звън, всеки СМС ще кара жената да трепва в очакване…
Точно такъв мъж носи най-мощния урок по любов и развитие в живота на жената.
Такъв мъж идва и ѝ показва, каква може да бъде, колко е женствена, и колко сила има в нея…
Той я учи да бъде в хармония с природата си, показва ѝ и тя усеща, колко много любов има в нея!
Нали именно него започва да обича още от първото общуване. Не страст, не влюбеност, а любов изпитва с цялото си същество…
Ето защо боли толкова много, когато си отиде.
Ако в живота ви е имало или има такъв мъж, то ви е провървяло и не ви е провървяло едновременно.
Провървяло ви е, защото малко са хората, които срещат в живота си истинската любов, а вие сте имали този късмет, да обичате дълбоко, истински, с цялото си сърце, с цялото си женско същество, с всяка клетка на тялото си.
А когато жената обича, за нея няма нищо невъзможно!
Тази любов продължава да живее във вас през целия ви живот и го изпълва със смисъл.
Освен това, когато жената с любов и благодарност си спомня за този опит, автоматично се хармонизира на фино ниво, енергията ѝ се подравнява, припомня си женствеността си, своята природа…
И ако се решите, наберете смелост и започнете да се отваряте, да позволявате на границите си да се разширяват, ако се смирите със загубата на този мъж и при това останете щастлива и пълна с безусловна любов към него — можете да бъдете заедно и този съюз е невероятно мощен.
Ако не ви е провървяло с този мъж по някакви причини, ще ви водят през най-силен стрес, ще ви изведат на съвсем друго ниво по усещане на живота.
А всеки нов енергиен преход е винаги болка, криза и депресия.
Всеки път, докато се привържете, и ще ви го отнемат.
Неумолимо ще ви учат да живеете щастливо и свободно, безусловно.
Ще ви учат едновременно на емоционална зрелост и безусловна любов през цялото време!
Но това щастие, което сте изпитала от тези отношения, няма да се сравни с никакви други преживявания в живота ви, ще изпълва сърцето ви и живота ви със смисъл и Божественост!
Този мъж ви учи да бъдете жена!
Той ви е показал, как можете да обичате и чувствате — сега задачата ви е, да запазите всичко това.
Ако искате да бъдете с него, няма нужда да се учите да въртите дом, да готвите, не трябва да се учите да сте достойна за него, според ума си!
Трябва да развиете в себе си любовта и усещането за щастие в живота, щастие отвътре.
Просто трябва да станете жена, в пълния смисъл на тази дума, истинска, чувстваща, емоционална и не вкопчваща се.
И когато можете спокойно да се откажете от него, но при това да запазите любовта в сърцето си и радостта от живота, когато можете да сте с него, без да изгубите главата си от еуфория, да бъдете спокойна и вътрешно радостна — тогава ще можете да останете с него!
Тогава живота ще ви свърже отново.
С другите мъже ще ви е по-лесно, по-просто, а с този винаги е сложно, понякога болно, но ще живеете, ще усещате живота и ще ви изпълва любов.
Ако в живота ви е имало такъв мъж:
– Научете се да му бъдете благодарна, нали точно такива мъже ви водят до знанието, при учителя, при Бога! Дори да е чрез болката, но сега разбираме, че си струва, нали?
– Не мислете за него, не се опитвайте да го забравите, просто отглеждайте себе си и силата си.
Когато се научите да се обичате и да бъдете щастлива — болката ви ще изчезне от само себе си, а отношенията с него ще преминат на ново ниво или ще престанат да ви безпокоят!
Защо залепваме в такива мъже?
Защото са по мъжки силни, реализирани по природа и това ги прави невероятно притегателни. Но същия процес се извършва и с жената: когато разкрива своята природа, когато постига своята дълбочина, когато се е научила да обича и да запазва свободата си, тогава става магически очарователна и не се вкопчва в мъжете, а построява отношенията си на принципа на енергийното равновесие.
Сега, повечето жени са движими от желанието да владеят мъжа, но със силен мъж, това не може да се получи, както и със силна жена. Изобщо, силните хора не можете да ги владеете, с тях може само да се взаимодейства на принципа сливане на енергиите.
Затова се избавете от желанието да притежавате такъв мъж, благодарете му, че сте го срещнали в живота си!
Болката ще живее в сърцето ви, докато не се откажете да го владеете.
Както казва моя учител в такива случаи: «Подарили са ти красиво канарче, пеенето му събужда в сърцето ви любов, а ти отиваш при него и казваш «Ах, какво чудесно канарче, трябва да го изям!»
Отхвърлете болката и позволете на любовта отново да ви изпълни! Не тази користна любов, която злорадо казва: «При всички случаи ще бъдеш мой», а тази, която шепне нежно: «Боже, благодаря ти, че си ми изпратил този човек и отвори в сърцето ми любовта! Вече усещам!»
С какъвто и мъж да живеете в момента, който и да ви обкръжава, все едно, учете се всеки ден на любов, и ако има човек, който да я пробужда във вас, изпълвайте се с нея!
Дори вече да сте омъжена, а сърцето ви трепти от друг мъж, не отхвърляйте любовта.
Просто не фокусирайте вниманието си на мъжа, вземете тези чувства, които ви е дал и ги споделете със съпруга си.
Ние влизаме в отношения, не заради хората, а за енергиите и състоянията, които изпитваме редом с тях.
Живейте в състояние на любов и благодарност, а всичко останало ще се получи от само себе си!
Автор: Юлия Судакова
P.S. И помнете, само когато променяме съзнанието си — заедно променяме света!
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/kogda_u_zhenshhiny_pojavljaetsja_silnyj_muzhchina/2015-09-18-10169
Кога жените плачат или, как да плачат, за да не ги напусне мъжът
Има два варианта на женски плач:
1. Плаче и казва (крещи) нещо от рода: «Ти ме обиждаш! Не си предвидил (не си свършил…)… Ужас!»
2. Плаче и казва: «Ох, толкова съм глупава… А ти се стараеш… А сега нямам представа, какво да правя с всичко това! Не разбирам нищо…»
Каква е мъжката реакция, и каква е равносметката при единия и другия вариант?
В първия случай, не може да се разчита на никакъв положителен ефект и понеже мъжа го възприема като атака, веднага му се иска да се махне, да се избави от вас. Забелязвали ли сте?
Във втория случай, ще усетите опит да се спаси ситуацията по най-добрия възможен начин, на който е способен мъжът. И това ще стане дори, както изглежда от ваша гледна точка, по вина на мъжа.
За семейните жени, да се научат да плачат, обвинявайки себе си (дори артистично), е винаги по-полезно. Ако не ви харесва думата «обвинява», да я заменим с: «поемане на отговорност» (не с действия, а с емоции и думи).
Но, ако все още не сте се научили да не обвинявате мъжа си, можете да казвате нещо от рода: «Днес съм странна, иска ми се да ти казвам гадости. Спаси ме!»
При много мъже, вътрешния войн и защитник, връзката му с планетата Марс, винаги е готова да избликне и да се реализира. А когато го обвинява скъп за него човек, много лесно може да го доведе до военни действия, до отмъщение. Ако войнствеността не е изразена явно, му е много по-лесно да избяга от жената. Нима ви е необходимо? Или трябва ситуацията да бъде поправена, а емоциите туширани? Много жени им се иска да се чувстват зад мъжа като зад бетонна стена. При какво женско поведение е постижимо по-лесно?
Още един важен женски навик, който води до хармонизиране на отношенията, е когато жената се приучава да говори за проблемите без емоции, а за емоциите, без да ги превръща в проблем.
Да кажем, жената извиква водопроводчик, просто констатирайки факта: «Залята съм. Идвайте!», тогава, защо мъжете в такива ситуации, най-често чуват крясъци от рода: «Какво ще правим сега с паркета? Ужас! Сега ще дойдат съседите отдолу и ще има разправии!!! Защо не си предвидил аварията??? Цялата ми вечер с приятелките е развалена! Затова им звъни и сам им обяснявай, защо не трябва да идват!»?
Разбира се, трябва обезателно да се избавите от емоциите, но как да го направите, за да не се разочарова мъжът от вас и от женствеността ви или поне да не си мисли за бягство?
А ако се учите екологично да се избавяте от емоциите и да не ги създавате прекалено много, тогава си струва да говорите за емоционалността си със своя мъж. Но той ще иска да воюва с вас или да бяга, ако говорите емоционално за емоциите си. Защо да ги увеличавате допълнително, когато е много по-ефективно и хармонично, да не повишавате количеството им. Затова се учете да говорите за емоциите си без емоции. Това се приема много повече от мъжете…
По лекция на Олга Валяева и Руслан Нарушевич за мислите си…
Превод: Йосиф Йоргов
http://rdlove.ru/2016/12/22/kogda-zhenshtina-platchet-ili-kak-nuzhno-plakaty-tchtob-ot-vas-ne-ushel-muzhtchina/
Какво става след заглъхването на сватбените камбани?
Оказва се, че брачният живот се състои от 7 етапа. Ако съвременния човек имаше представа за тези седем етапа, навярно 80% от разводите нямаше да се случат.
1 етап — влюбеност, романтичен етап, сладък, когато всичко ни харесва – изобщо не виждаме недостатъците на партньора, струва ни се, че е най-най! Почти светец — това е период, през който, на практика, преминават всички, които са се влюбвали.
2 етап — привикване — след известно време свиквате, че редом с вас е светец, няма толкова вълнения, възхищение, всичко се възприема като в реда на нещата.
3 етап — разправии; необходими за да върнат изгубената свежест и лекота в отношенията. И, като правило, повечето разводи се случват, когато хората стигнат до тази точка — оказва се, че не е никакъв светец, а истински подлец, през цялото време се е правел — вече се виждат всички недостатъци. Имало ги е и преди, но поради физиологическите/хормонални обстоятелства, не сме ги забелязвали. Всече всичко ни е ясно, но преставаме да виждаме и положителните качества. Виждаме Слънцето, но не виждаме Луната. В такъв момент са най-многото разводи.
Но има и хора, които се отнасят към мъдрите — те все пак, по непонятни причини, преминават на:
4 етап — и това е огромна крачка, най-значителна аскеза. Този етап се нарича търпение. Някои разбират, че има деца и трябва да се смирят, някои разбират, че с други няма да е по-добре, а някой е ходил при астролог и е разбрал, че нищо по-добро не му се полага. Търпението е най-огромната аскеза!!! Благодарение на този етап се случва следното: търпейки известно количество време болки и неудобства (а това може да продължи години), човека преминава на следващ етап. Всичко преживяно дава ново усещане за увереност и разбиране, че има нещо повече, от обикновеното удоволствие, нещо много по-приятно.
Това е дхарма — 5 ниво — човек изпитва удоволствие от служенето. Преминалия на това ниво, не изгражда отношенията си върху сметката, какво ще получи от теб? Той изгражда отношенията си на ниво — как мога да ти служа? На този етап, хората започват да служат един на друг, разкриват се колосални възможности и истинско сътрудничество. Петия етап преминава в:
Дружба — 6 етап,
и едва на седмия етап се постига това, за което мечтаем, и заради което подписваме брак. На седмия етап идва ЛЮБОВТА. Като правило, дава се чрез служенето и дружбата.
Във ведическите времена, хората не са губили време за първите четири етапа, Започвали са направо с дхармата, със служенето. Т.е. нагласата им е била такава, че съм дошъл/а в брака за да служа. А след това са преминавали през етапа на дружбата и любовта. При нас, губим много време за романтика, привикване, разправии, за търпение. Някои дори не стигат по-нататък. А мъдрите икономисват силите си и започват направо със служенето — в такива бракове няма почва за скандали, омръзване и т.н., защото, самото понятие служене, подразбира безкористност. А когато всичко е безкористно, няма причини за скандали.
М. Полонски
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/chto_zhe_proiskhodit_posle_togo_kak_otgremeli_svadebnye_kolokola/2016-01-04-15132
Какво пречи на жената да изгражда хармонични отношения?
Липсата на мекота. Жената има природна необходимост да бъде слаба, защитавана, да се чувства като зад «каменна стена». Винаги съществува желан образ на любимия.
Но в живота, не на всяка се удава да изгради отношения именно с такъв човек. Авторитарните дами много често се измъчват от това, че редом с тях са слаби, безволни представители на мъжкото човечество.
Това се случва, защото мъжа не може да се конкурира с жената. Ако инат жена се срещне с инат мъж, няма да издържат заедно дори един ден! Тя ще бие с юмрук по масата, а кой ще се съгласява. Мъжът, който винаги се съгласява, е мъж под чехъл.
Може да се каже, че това са измислени стереотипи на обществото. Но не може да се спори, че по природа, ролята на самеца е, да е защитник, ловец, войн и т.н. А ролята на жената е да бъде пазителка на огнището. И кой трябва да е силния в двойката?
Разбира се, не всичко е толкова еднозначно. Дамата трябва да е силна, за да преодолее своите жизнени проблеми, трудности, да отхрани и отгледа децата си (понякога сама). Дори за да може да го дочака, него, единствения, необходимо е умението да живее сама.
Но това не ѝ пречи да се съгласява, да отстъпва, да постига компромиси, да приема хората и да не спори с тях. А заедно с това, силния мъж ще оцелее само редом с мека, податлива партньорка.
Практиката показва: щастлива е тази пазителка на огнището, която живее с истински (според представите ѝ) мъж. Но, се страхувам, че при любителките на споровете, личния живот не се получава. И някъде дълбоко в душата си тъгуват за този, който е в представите им, в мечтите. Този, който не се дава, и който е отговорен за семейството си, за силното рамо и понякога да ѝ позволява да бъде слаба, безволева, беззащитна и дори глупава.
Не съм виждала щастливи семейства, където лидер е жената. Такива двойки винаги са неудовлетворени от биологическите си роли.
И това поражда скандали, недоволство, болка, агресия, претенции. Често неосъзнати. Тя изисква категорично, да ѝ отстъпват във всичко и го презира за отстъпчивостта му.
А той, преставайки да се усеща защитник на дома, се абстрахира и си живее в свое святче. Не взема решения, във възпитанието на децата не участва, няма да каже дума напреко. И ако обича своята присъдена, съвсем не с желаната любов.
А нейната нереализирана природа страда често от болести на женските органи. При толкова познати авторитарни жени са изрязани матките, открит е рак на гърдата и други такива, не могат да се изброят.
Имах подобен опит. Когато при всеки скандал проявявах агресия, смятайки, че се защитавам, в действителност, отстоявах своята истина и крещях до премала. Гордата «Амазонка» със «силния характер», по същество, манипулираше и изискваше: «Извади веднага това, което искам» или «А сега се покай и коленичи».
В моменти на скандали ми се струваше, че вътре в мен е озлобена, вкарана в ъгъла, вълчица. Тя се бори през цялото време за правата си на живот и свобода. Всички изисквания са категорични, без компромиси.
Макар да ми се струва, че бях готова на отстъпки, а това не го оценяват. Вътре бушуваха бури и урагани. В момент на злоба, можех да «размажа всичко» по пътя си. Някаква непонятна вътрешна енергия се изливаше навън със сила, конкурираща мъжките страсти. Трябва ли да се учудваме, ако още от малка са ме възпитавали като «дъщеря на командира».
Беше ми несвойствена женствеността, приемането, мекотата. Затова пък можех да се катеря по дърветата, «да воювам», да заповядвам, да ръководя. Естествено, всичко това не предразполагаше към мирен и хармоничен съюз. А точно, обратното. Защото жената се държеше като войн.
За да изградите хармонична любов, е толкова важно да сте меки. Да умеете да отстъпвате и да се съгласявате. Да сте миротворци, а не защитници. Изобщо да не участвате във военни действия. Или изчаквате да отминат, или се предавате.
Когато той е бесен и налита, трябва да сте смирена. А след това, когато е добър и снизходителен, трябва да се сгушите и да мъркате ласкаво: «А аз съм против». Обезателно с приемане.
А ако все пак той иска да е по неговото, нека да е така! Нали е мъж! Ти искаше да си зад каменен зид. Затова се отпусни. Защото пазителката на огнището има нужда от защита, а не да бъде в опозиция. Позволи на своята «стена» да реши всички проблеми. Нали ти си избрала за тази цел, този човек в живота си. Радвай му се, дай му възможност да израсне, не го подтискай с волята си.
Автор: Наталия Москальова
Превод: Йосиф Йоргов
http://formulazdorovya.com/412667306902555150/chto-zhenschine-meshaet-stroit-garmonichnyie-otnosheniya/
Какво мъжете не харесват в жените
1. Прекалено много грим.
Да, знаем, че дамите го правят не за да се харесват на мъжете. Правят го за собствено самочувствие, но понякога е прекалено. И повярвайте, действително отблъсква. Колкото по малко, толкова по-добре.
2. Прекалена самоувереност. Да, също отблъсква!
Да, трябва да се гордеете с постиженията си, но има фина разлика между увереност и самохвалство.
3. Неспособност за поддържане на разговор.
Много мъже се оплакват от скучни срещи. Младеж разказва: Опитвам да задавам въпроси, а получавам само: „Всичко е наред“, „аха“ и „яко“.
4. Лоша лична хигиена.
Това, очевидно, се отнася и за мъжете. Лошата лична хигиена е непривлекателна, независимо от пола.
5. Прекалено прилепване.
Да, наистина, мъжете искат да са желани, но е истина също, че прилепващия партньор е много досаден!
6. Прекалена гръмогласност.
Противно! Особено такава, която ти вика в ухото.
7. Никой не знае повече от нея.
Моля! Просто прекратете!
8. Жена, която си мисли, че е непобедима.
9. Жена, която абсолютно не се нуждае от мъже.
10. Жена, която просто не обича или лесно губи интерес.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/chto_muzhchiny_nenavidjat_v_zhenshhinakh/2017-08-06-36773
Как убиваме мъжкото у мъжете
Всички искаме да имаме до себе си силен, уверен в себе си партньор. При това обаче неволно може да правим всичко възможно, за да спре той да се чувства такъв. Журналистката Микаела Мичъл ви призовава да не повтаряте грешките й.
Поглеждайки назад, разбирам, че отношенията ми с бившия ми съпруг така или иначе щяха да претърпят крах. Но аз и само аз съм отговорна за това, че опитвайки се да го направя по-уверен, всъщност го правех по-слаб. Вместо да говоря с него като с мъж, който има чувство за лично достойнство, аз се държах с него по-скоро като с дете, за което ми е по-лесно сама да взема всички решения. Ако вие допускате същите грешки като мен, значи лишавате мъжа от най-важното – неговото мъжество.
Вие постоянно му посочвате недостатъците му. Разбира се го правите с добри намерения – вие просто искате той да се усъвършенства. Това го минах и се уверих в безполезността на тази помощ, подписвайки документите по развода.
Замислете се – модната индустрия и блоговете постоянно укрепват у нас подозрението, че ние, жените, имаме куп недостатъци. Сравненията с фотомоделите, призивите да изваем телата си и да коригираме недостатъците си не ни правят по-уверени, трябва да имаме силен дух, за да издържим на натиска на социума.
На мъжете им е още по-трудно – критиките по техен адрес идват не от странични източници, а от най-близкия им човек.
Вие му показвате недвусмислено, че той не е много добър любовник. Представям си как се е чувствал мъжът ми, когато е правил любов с мен и изведнъж е забелязвал, че аз гледам безучастно в тавана. Разбира се не е нужно да се преструвате и да имитирате бурна страст. Но ако поради някаква причина не изпитвате същото влечение, а партньорът ви е настроен романтично, важно е да му го кажете честно. Аз вместо това демонстрирах, че близостта с него неми доставя никакво удоволствие.
Той усеща, че не само партньорката му, но и околните го подценяват. Вие се оплаквате от него на приятели. В „клуба на недоволните съпруги“ аз бях почетен член, може би дори председател. Всеки път, когато се срещахме с приятелки, аз разпалено разказвах какво прави мъжът ми не както трябва. Той е мързелив. Той не ми помага в къщната работа. Той не изкарва добри пари. Отчасти се ръководех от желанието си „да изпусна парата“ и да намеря нечия подкрепа, но когато обсъждах мъжа си зад гърба му на срещи с приятели, аз проявявах неуважение и към него, и към нашия брак.
Вие не оценявате това, което той прави. Безброй пъти молих мъжа ми да ми помогне с чистенето или да облече детето за разходка, а после му се сърдих, че „нищо не е направил като хората“. Всъщност това означаваше, че не е направил нещата така, както аз исках. На човек му е трудно да се чувства пълноценен участник в двойката, ако е принуден постоянно да се озърта и да иска одобрението ви. По този начин вие го карате да се чувства като нуждаещо се от контрол дете, но не и като мъж.
Вие го порицавате пред странични хора. Признавам, че инициаторът на караниците на публични места винаги бях аз. Можеше да се случи на семеен обяд или на разходка в мола. В такива случаи мъжът никога неможе да ви даде отпор, тъй като нападателната позиция е простима само за жените. Налага му се да изслушва мълчаливо обидните думи. В този момент той усеща, че не само жена му, но и околните го обезценяват.
Ако сте се познали в описаните по-горе сцени, може би е време да направите преоценка не само на избора си на партньор, но и на собственото си поведение.
Автор: Ива Петрова
https://woman.hotnews.bg/seks-i-vruzki/kak-ubivame-muzhkoto-u-muzhete.53493.html
Как се деформира женствеността
Колко много млади, красиви, образовани, работещи жени, които по неясни (на пръв поглед) причини, не могат да създадат семейство, или ако са успели да го създадат, имат сериозни трудности и дискомфорт, които, рано или късно, водят до развод и самота.
В повечето случаи, причините са в детството, и по-точно, в начина на възпитание. Става въпрос и за гендерните разлики във възпитанието. Какво се случва с момичето, за да е по-късно нещастна в брака си и отношенията с мъжа? Колкото и банално да звучи, случва се деформация или травматизиране на женското начало. Как става и къде?
Първо, в семейството. Необходима е майка, с деформиран, травматизиран модел на поведение, който момичето усвоява следствие естественото отъждествяване и подражание на майката. Наличие на психически травми поради физическо, психическо насилие, унижение и оскърбления.
Второ, в социума. При попадане на момичето в системата на детските и образователни учреждения: детска градина-училище-институт. Колкото в по-ранна възраст попада детето там, толкова по-сериозна деформация може да получи, тъй като, възпитанието и образованието са построени по мъжки принцип. Основан е върху постигането на резултат, върху конкуренцията. А момичето, ако иска да я уважават и обичат, трябва да съответства на този мъжки принцип. Т.е. принудена е активно да развива в себе си мъжки качества на характера. След което, такава жена има трудности при създаването на хармонични отношения с мъжете, при създаването на семейство, раждането на деца, тъй като се променят ориентирите на жената. Получава се деформация. Главен става бизнеса, кариерата, «самореализацията» (по мъжки тип). Като партньори, такива жени (по закона на противоположностите) намират (привличат) слаби, зависими, не развити като мъже индивиди, при които преобладават женските качества.
Кои качества на характера и свойства, може да се отнесат към мъжките?
Това е способността да дават, да даряват, да се грижат, да контролират, да притежават, да защитават, финансово обезпечаване, конкуренция, служене, ярост, насоченост, целеустременост, стремеж към победа и постижения, смелост, активност, способност да преодолява, да преобразува външния свят, да има дух.
Какви качества и свойства са женски?
Това са приемане, допускане в пространството си, отпускане, доверие, търпение, умение за оцеляване, наслада, способност да привлича, магнетизъм, физически покой, способност да натрупва, достъп до тайнствата на света, вътрешно знание, интуиция, душа.
Може сами да си направите диагностика, за да откриете деформациите на женските си качества (заменени с мъжки). Такива качества като даване и служене са универсални, и се проявяват напълно, когато жената и мъжа влизат в ролите на майка и баща.
Женствеността може да бъде три типа: домашна, дива и травматизирана.
1. Домашна: нежност, мекота, любов, приемане, даване, деликатност, доброта, скромност, служене на близките, търпение, умение да се отстъпва, гъвкавост, вежливост. Това са качествата, които се ценят най-много от мъжете и са необходимост за щастлив семеен живот.
2. Дива: истинска, любов към себе си, умение да казва не, искреност, отвореност, самозащита (на личните граници), познаване на потребностите си, праведен гняв, интуиция, умение да казва желанията и стандартите си, уважение към себе си, вътрешна сила, доверие в Бога. Това са важните качества за самата жена, които ѝ позволяват комфортно да съществува в този свят, да заявява за правата си.
3. Травматизирана (ако намерите в себе си повече от три изброени качества, имате сериозна нужда от психолог): тревожност, истеричност, желание да контролирате всичко, апатия, недоверие към света и Бога, съмнения, саморазрушение, сексуална достъпност, «всичко ще свърша, само ме обичайте», беззащитност, неумение за приемане, «усещане за задълженост», «давам повече, отколкото получавам», «не знам, какво искам», «трябва да се справя сама», страх от бъдещето. Тези качества не са полезни за никого (освен за не полумъжете, които искат да използват жената), и са много вредни за самата жена, внасят маса страдания в семейството и личния живот. Формират се следствие психическо или физическо насилие над момичето (жената) или се предават от травматизираната майка.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/kak_deformiruetsja_zhenstvennost/2017-03-07-30260
Users Today : 1431
This Month : 25644
This Year : 541086
Views Today : 6562
Who's Online : 35
