Брояч от 3.2006г.
Users Today : 3096
This Month : 10117
This Year : 525559
Views Today : 19786
Who's Online : 49Духовно усъвършенстване 5
Да не тровят живота на другите е главният секрет за японското дълголетие
Да не тровят живота на другите е главният секрет за японското дълголетие
Още сега, повече от 50 хиляди японци са прекрачили границата от сто години, а след 15 години столетниците в Япония ще са повече от милион. Такива постижения като продължителен и качествен живот няма нито една друга страна по света.
Някой може да предположи, че секретът за дълголетие е, че ядат сурова риба и водорасли. И няма да е прав. Има много страни, особено разположените по брегове на топли океани, в които местните ядат постоянно продукти от морето, плодове и зеленчуци, а живеят два пъти по-малко.
Секретът за дълголетие е, че японците са единственият народ на Земята, които не искат да развалят настроението на събеседника.
По-позитивна страна не може да се намери. Затова виждаме истинско икономическо чудо: те нямат земя, няма къде да отглеждат орис и да строят градове, нямат природни богатства.
Но при това са най-богатата нация в света. Средната заплата в Япония е 3,5 хиляди долара. Защо разказвам за такива удивителни постижения? Работата е там, че секретът на японците за успех е, че са се научили да контролират мислите си. Разбирайки прекрасно, че негативните мисли убиват не само настроението на събеседника, но и здравето, и бъдещето, взели и изхвърлили от езика си думата «не».
Това е постигнато естествено, защото всеки в училище, вкъщи, на работа контролира мислите си и не си позволява да трови живота и бъдещето на другите. За съжаление, повечето хора не разбират, че мислите са семена, от които пораства бъдещето им, бъдещето на децата им, на фирмата, на страната.
Превод: Йосиф Йоргов
https://diasporanews.com/2015/11/27/vysnili-glavnyj-sekret-japoncev-dolgo/
Живей днес: инструкция за живота от тибетски мъдреци
Живей днес: инструкция за живота от тибетски мъдреци
«Дори най-лошият ви враг не може да ви причини толкова вреди, както собствените ви мисли» – Буда.
Кратка, но стойностна инструкция за живота от тибетски мъдреци:
Ако не ви харесва — кажете го.
Ако ви харесва — кажете го.
Ако някой ви липсва — потърсете го.
Ако нещо не ви е ясно — попитайте.
Ако искате да се срещнете с някого — обадете се.
Ако искате нещо — попитайте.
Никога не спорете.
Ако искате да сте разбрани — обяснете.
Ако сте съгрешили — Признайте си грешката и не търсете оправдание за прегрешението си.
Винаги помнете, че всеки има своя истина и тя често не съвпада с вашите.
Не говорете с лоши хора.
Най-важното в живота е любовта — всичко останало е заблуда.
Човешки проблеми съществуват само в главата на човека.
Обкръжаващия свят не е зъл и не е добър – на него му е все едно, дали съществувате.
Опитайте се да се насладите на всяко събитие.
Винаги помнете, че нямате друг живот.
Не се натоварвайте с грижи.
Помнете, че не дължите нищо на никого.
Не забравяйте, че никой не ви дължи нищо.
Не съжалявайте за времето, или за парите, които сте похарчили за удоволствието да опознаете света.
В живота си винаги разчитайте на себе си.
Вярвайте на чувствата си.
С жените (както и с мъжете) и децата винаги бъдете търпеливи.
Ако сте болни, мислете, че когато умрете, няма да изпитвате дори това.
Живей днес, защото вчера вече го няма, а утре може и да не дойде.
Днес е най-добрият ден.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2023/05/zhivi-segodnya-instrukcziya-k-zhizni-ot-tibetskih-mudreczov/
Неудовлетвореност или търсене на себе си
Неудовлетвореност или търсене на себе си
(откъс от консултация)
Каква е мисията ми? В какво направление да се насоча? Как да намеря себе си? С такива въпроси се обръщат все по-често.
И сегашната консултация не е изключение. Дошлата млада жена каза, че има всичко, но се чувства неудовлетворена. И не знае, какво да прави.
Докато разказваше за себе си, се настроих философски. Започнаха да задават много добри въпроси. Започна масово издирване на себе си. Някога трябваше да се спотайваме и да не си показваме светлината, а сега е обратно.
Колко е сложно да се отговори кратко на такива въпроси, всички отговори са в самия човек, а той ги търси от друг, който го вижда за пръв път. От друга страна, докато си затънал в проблема, не можеш да се погледнеш отстрани, а още по-малко от нивото на душата.
А на глас казвам, че неудовлетвореността е необходимо чувство, индикатор, зовящ напред. Своеобразна причина за движение в живота. Остава само да се определи вектора…
К.- Много години не работех. Обезпечеността на мъжа ми не създаваше такава необходимост. А моя принос в семейния живот не се признава. А сега, след 20-годишен брак, може да се разделим. И дори сега да не тръгна на работа, след време ще се наложи, но с по-неотложни условия.
Имам висше икономическо образование, а сега имам възможност да започна работа във военен завод. Това съвсем не означава, че горя от желание да съм икономист или счетоводител. Това не ми харесва.
– Какво ви кара да постъпвате така?
К.- Възникналата необходимост.
– Кой създава такава необходимост?
К.- Вероятно сама.
– Чудесно е, ако разбирате, че всички случило се създавате сами. За какво ви е този опит?
К.- Трудно ми е да кажа…
– Нека да се отпуснем и да погледнем на всичко от гледна точка на душата (жената бе наясно с темата и нямаше нужда да обяснявам, че човек не е само тяло но и по-високи многомерни аспекти).
– Какво усещате точно? Може да виждате нещо?
К.- На лицето си усещам лек ветрец. Той ме гали и ми е приятно, а неясно защо ми се иска да плача… Сетих се за мама и наставленията ѝ: обезпечеността не е щастие. И ето, имам първото, а нямам второто. А и мама я няма вече.
– Правилно ли разбирам, че опитът е бил да разберете, че материалната осигуреност не носи щастие?
К.- Да. Разбрах го.
– Добре. Опитът е усвоен. И душата ви жадува реализация или е по-добре да се каже, проявление. Вижте, как може да го направите? Как може да звучите в този свят? На какви гами? На какви вибрации?
К.- Харесва ми да разглеждам фотографии, но не обикновени, а художествени. Например, непринудено наклонена глава; котка гледаща цвете; плуващи облаци…
– Запознати ли сте с фотографията? Да хване течението на живота е изкуството на фотографа.
К.- През ученическите години се увличах. Харесваше ми света на фотографията – креатива на художник, размиващ границите на възможното…
– Нямате ли желание да се върнете към това изкуство?(жената бе в изменено състояние и не я препирах).
К.- В мен с пробужда отдавна угаснало желание. Усещам вътрешната си същност, настроена да изучава и опознава обкръжаващия свят, използвайки фотографията. Усещам в себе си ласкава топлина и ръката на мама, която ме води на фотокръжок.
– Вижте, освен опознаването на света, има и друга функция…
К.- Да носи красота в света… (от нахлулите чувства жената заплака).
Наблюдавах преображението ѝ: поруменя, стана по-млада и красива. Все едно и сама не е очаквала, да попадне под властта на чувствата.
Ние се връщаме към разкриване на чувства и желания, които ни възвишават и окриляват, а нали логика и анализ ни насочват към военен завод (в конкретния случай).
Да си в хармония със себе си и света – това са желанията на душата. Да се проявиш в област, която предизвиква възторг и кара сърцето да бие учестено. Това е най-голямото преображение в реализирането на себе си като висшата си същност.
Колко време ще потрябва, за да осъзнае своята многомерност човекът? И да бъде заинтересован от високите си стремежи? Създадения тандем позволява по-лесното реализиране на душевните задачи.
Пробуждане-спомняне-оживяване позволява на жизнения процес да е по-мек и плавен. Опознаването на себе си като многомерна същност, изучаваща материята, води до радостно състояние и потребност от проявление.
Мила, 21 май 2023
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article15064-chuvstvo-neudovletvorennosti-ili-poisk-sebya
Ако мъж смята, че има проблеми, престава да е мъж
Ако мъж смята, че има проблеми, престава да е мъж
Ако мъж смята, че има проблеми, престава да е мъж. Мъжът може да има само трудности, не може да има проблеми. Проблеми имат жените, а мъжете – неприятни временни неуспехи. Когато преодолее тези трудности, става по-силен. Това, което не убива мъжа, го прави силен. Това е факт. А да го убие съдбата, както показва практиката, е трудно. Трябва много да се постарае. Обикновено, мъжете се пречупват сами. Преди всичко – вътрешно.
Разбира се, реално може да има сложни периоди, реален неуспех, загуби. Но това е материален свят, трудности имат всички, под един или друг вид. Покажете ми такъв, който живота му е само „мед и масло“. Такова не се случва. Способността за правилно възприемане на неуспеха отличава човек с добра перспектива.
Това е характеристика на човек с устойчива, истинска философия. За един бит дават двама небити. Защо твърдят това? Защото, когато мъж се научи да издържа (в добрия смисъл), придобива истински борбени качества на характера. На първо място е издържане на удари от съдбата, на второ – на предателства, на трето е способността да не се разрушава вътрешно от желанията си.
Проблемите затискат само жените. Психиката им е така устроена. Затова е необходимо и задължителната подкрепа на семейството. Сами не се справят. Понякога може да се чувства нелюбима и ненужна. Подобно е на стремителна болест, ударила основата. Като нелепо навехнат глезен. Хряс – и няма сили. Лежи и плаче. А точно в този момент е много необходима мъжката подкрепа. А не глупаво-жестокото: «Ставай, какво се излежаваш!?»
Изобщо, не е нужно и много: да прегърнеш, да приласкаеш, да подариш цвете, да кажеш добра дума, да разсееш, просто да си редом, а не да зарежеш и да игнорираш! Не бива да се казва: «Успокой се, всичките ти проблеми са изсмукани от пръстите, измислици на празно място. А аз си имам истински проблеми». Жените го възприемат като оскърбление, за тях означава, че сте плюли на нея и казвате: «Не те обичам, не си ми интересна – безразлична и чужда си». Това е все едно да изоставите болен. Все едно да изоставите партньор в планината със счупен крак – за да не ви разваля настроението със стоновете си.
Понякога е необходимо мобилизиране за преодоляване на временни трудности, да вземеш приятел на гръб и да го носиш няколко километра до базовия лагер, да му спасиш живота, без много да мислиш за своя.
Понякога е достатъчна прегръдка, добра дума, изслушване, топъл поглед. Дори това може да е достатъчно, за да започне да диша по-свободно, да отпусне болката.
Семейството е съвместни усилия на мъжа и жената, но партньорските отношения, за най-голямо съжаление, са редки. Много по-често са жестока експлоатация или позорна манипулация. А семейството предполага самоотвержена любов. Умение да изслушаш близък човек, нещо да направиш за него. Да бъдеш крила и радост за любим.
Мъжкото е Ян. Женското е Ин. Едното без другото е непълноценно, несъвършено, неправилно, нехармонично. Ние сме родени, замислени не случайно. Едното да допълва другото. Едното преминава незабележимо в другото… Ако няма конкуренция. Има два свята. Съединение и сътрудничество. Няма прав и неправ. Има различни предназначения. Има единство и хармония.
Автор: Володар Иванов
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/04/esli-muzhchina-schitaet-chto-u-nego-est-problemy-to-on-shodit-s-muzhskogo-puti/
6 начина да спрете да се страхувате от всичко ново
6 начина да спрете да се страхувате от всичко ново
Страхът е основна човешка емоция и реакция, която възниква като отговор на тялото в ситуация на опасност. Винаги е било така, още от времето, когато човекът е ловувал, за да оцелее, а хищниците го преследвали. Днес на подсъзнателно ниво продължаваме да изпитваме страх дори когато нищо не застрашава живота ни. Такова чувство обикновено ни обхваща в моментите преди да променим мястото си на пребиваване или на работа, по време на развод, преместване в друга държава и т.н.
За техниките, които помагат да се справим със страха от промяна, говори Алла Рожкова – практикуващ психолог и основател на образователната платформа Preobrazharium.
1. Информирайте се
Когато чувствате тревога или се страхувате от предстоящи промени, вземете мерки, за да потушите усещането. Първото нещо, което трябва да направите, е да получите възможно най-много информация, която ще ви помогне да облекчите безпокойството, да превърнете нещо непознато в разбираемо и познато. Съберете колкото можете повече информация за новото място, ако се местите, или новата работа, за хората, които ще срещнете и т.н. Тоест извършвайте аналитична работа, за да дадете на мозъка липсващата информация и да спрете да се тревожите.
2. Имайте план за действие
За да се справите с безпокойството и страха – съставете подробен план за действие какво ще направите, ако… В същото време планът трябва да бъде възможно най-подробен. Разработете план за действие в случай на положителен сценарий, помислете какво може да се обърка и какво ще направите в този случай. Нека имате план A, B и C за различни поводи. Колкото повече планове разработвате, толкова по-уверени ще се чувствате. А увереността ви помага да вземете нещата в свои ръце и да спрете да се тревожите. Важно е да разберете на какво можете да влияете и на какво не. Не можем абсолютно да контролираме всичко, можем да носим отговорност само за себе си: нашите мисли, чувства и действия.
3. Фокусирайте се върху положителното
Когато се появи страх от промяна, намерете положителни моменти в това, което се случва в живота ви в момента и говорете, или по-добре напишете какво е добро за вас. Стабилността е доста утопична идея, за да продължим напред, имаме нужда от промяна, така че защо не приемете това предизвикателство и не използвате ситуацията в своя полза. В крайна сметка това е възможност да научите нещо ново, да опитате нещо необичайно, да направите нещо, което не сте правили преди. Може да бъде доста вълнуващо и най-важното е, че определено ще ви промени и ще ви направи по-добри, защото ще получите ново преживяване.
Важно е да намерите положителното в промяната, което е важно за вас. Например, когато получите тази работа, ще печелите повече и ще можете да пътувате повече. Когато се преместите, ще имате възможност да научите нов език или да подобрите нивото си на владеене на езика, да срещнете нови хора, да промените радикално живота си, да създадете нови навици. Дори ако предстоящите промени не са били планирани от вас, във вашите сили е да обърнете ситуацията в своя полза.
4. Намерете подкрепа от другите
Когато човек изпитва страх, той е в безпомощно състояние. В очите на такъв човек всичко изглежда твърде драматично, тъй като той е склонен да преувеличава. Ако сте се оказали в подобно състояние, най-добрият вариант е да се доверите на другите, да потърсите опора и подкрепа от близък човек, който е готов да откликне на вашата помощ.
5. Дайте си време
Всеки нов бизнес изисква повече време и усилия. И ако това са глобални промени в живота ви, тогава определено ще ви трябва време, за да се адаптирате. Дайте си това време, не бъдете твърде сурови към себе си. В такъв момент ставаме много уязвими, така че трябва да си дадем пространство за възстановяване на душевния баланс, преди да започнем да функционираме както преди. В период на промяна е много важно да следвате изкуството на малките стъпки, да правите всичко постепенно, а не да се опитвате да промените всичко с един замах.
6. Позовавайте се на минал опит
Със сигурност в живота ви вече е имало важни промени за вас и вие сте се справили с тях. Спомнете си как беше, какво направихте, кой ви помогна, как се почувствахте. Тези спомени ще ви помогнат да се почувствате уверени в себе си. Все пак това вече ви се е случвало и сте се справили. В същото време сте натрупали собствен опит, който сега ще ви помогне да се справите с новата ситуация още по-добре от преди.
!!! Всички тези инструменти ще ви помогнат да придобиете увереност в собствените си способности и ще намалят страха ви от неизвестното. Съберете възможно най-много информация, съставете план за действие, помнете, че вече е имало промени в живота ви и сте се справили, помислете кой може да ви помогне и подкрепи и бавно, със собствено темпо, се придвижете към новото си начало. И най-важното, не забравяйте, че промяната винаги е напредък и само вие решавате какъв ще бъде крайният резултат. Това е вашият живот и всичко е във вашите ръце. Каквито и промени да настъпят в живота ви, всичко може да се обърне във ваша полза, да ви развие като личност и да ви донесе много нови преживявания и емоции.
Антония ДамяноваРедактор
https://woman.bg/po-zhenski/6-nachina-da-sprete-da-se-strahuvate-ot-vsichko-novo.84760.html
Характерни белези на простака
Характерни белези на простака
Съвсем доскоро се притеснявах да употребявам думата простак. Виждаше ми се невъзпитано от моя страна, неетично, снобско, претенциозно.
Обаче след като подобен тип хора ми размахват ежедневно в лицето „жезъла на простотията си“ и ме обиждат на „много умна“, се одързостих. Простакът си е простак и това му личи от 100 километра. Нищо че няма да му го кажем в лицето, защото сме по-учтиви.
Ето и 13 белега, по които можем да разпознаем дали един човек е простак:
1. Простаците винаги осъждат
Широкоскроени простаци няма, нали? Един от най-типичните белези на простаците е, че те винаги осъждат и нападат. Оплюват всичко, което е извън тесния им кръгозор и което не разбират. Критикуват на висок глас – дрехите ти, акъла ти, дома ти, семейството ти, всичко.
2. Простаците навикват
Те не само, че осъждат, но и осъждат на глас. Ако ви видят с шапка, която те самите никога няма да сложат, ще се провикнат „Как можа да я сложиш тая шапка, бе?“. Ако си купите марка кола, която те нямат, ще възкликнат шумно „Ма, ти що си го купи тоя „Опел“, бе. Това е най-смотаната кола“.
3. Простаците винаги дават непоискан акъл
Интелигентният човек знае кога да говори, кога тактично да замълчи, кога да смени темата… Той не се меси в личното пространство на другите. Уважава го. За разлика от простака, който винаги дава акъл, реципрочен точно на умствения му капацитет. Ако си си сменил наскоро дограмата, простакът едва ще дочака да те види, за да ти каже „Ма, що си сложи алуминиева, бе, тя е най-смотана, дървената е по-хубава“. Ако си си боядисал косата оранжева, простакът ще се изкаже компетентно, без да си го молил за позиция „Ма, тоя цвят хич не ти отива, бе, що не си я направи руса“.
4. Простакът не признава лично пространство
Той се чувства привилегирован да ръси мъдрости и съвети винаги. Където е удачно и където категорично не е.
5. Простакът НЕ уважава нищо и никого
Той оплюва всичко, освен това, което познава – себеподобните си. Наскоро простак се осмели да ми направи забележка „К’во се правя на много умна, че пиша по списания. Тва Секи го може“. Това ме одързости да употребявам думата простак директно, преди това я замазвах с по-любезни алтернативи.
6. Простаците се мислят за „много нещо“
Те не признават лекари, журналисти, учители, дизайнери, стилисти, водопроводчици и прочие. Те всичко Си го могат най-добре.
7. Простаците говорят дооооста високо
Ако чуете майка така да викне на плажа, че всички посетители да научат името на детето й, и това име бъде повторено с най-дразнещия фалцет на света сто пъти само до обед… сещайте се!
8. Простаците не желаят да се развиват
Може би това е най-драматичната им отлика от интелигентния човек, който винаги има желание и амбиция да се самоусъвършенства.
9. Простаците приемат това, което не разбират, като лична обида
Дребните душици се чувстват засегнати от всичко, което е далече от мирогледа им. Ако видят човек, изповядващ различна позиция от тяхната или имащ различен начин на живот, те се чувстват лично обидени. И се пазят как – с агресия. Като го нападнат. Първо вербално, в последните години – и физически.
10. Простаците винаги са недоволни
На тях нищо не им харесва. Хотелът не е луксозен, морето е мръсно, бирата е топла, книгата е тъпа, шефът е скапан.
11. Простаците винаги са прецакани
Не само толкова. Светът съществува, за да ги прецака. Прецакал ги е хотелиерът, шефът, съседът, колегата, всеки…
12. За простаците понятието Личен избор не съществува
На тях ИМ се пада най-тъпият мъж/жена, най-гадната свекърва, най-лошият шеф, най-малката заплата… През ум не им минава, че те са си избрали – брачния партньор, работата, учебното заведение…
13. Простаците се научиха да замазват и оправдават посредствеността си като скандират „Много сме естествени“
Това май е феномен от последните години, когато стана модно да си естествен и да се самоотстояваш. НЕ!!!!! Има граници, чието спазване е въпрос на културна хигиена. Наскоро една простакеса (не съжалявам, че го казвам) публично се опита да ме унижи на висок глас, като ми повтори пет пъти, че съм лицемерка. Попитах защо. Защото винаги съм казвала в ресторанти и на рождени дни, че нещата ми харесват. Ама, госпожо, има неща като добри обноски и добро възпитание. Представяте ли си всички, които вървим по улицата, да си казваме „истината“ в очите – ти си много тъп, ти си полуидиот, мъжът ти е коцкар, детето ти е двойкар, сестра ти е дразнеща?!
С този текст се извинявам, ако някой се е припознал в него. Който се е припознал, да си помисли. И уточнявам – понятието простак не е свързано нито с място на живеене, нито с работна позиция, нито дори с брой дипломи от университета. Простак е манталитет и за съжаление – диагноза, защото не познавам нито един простак, който е поискал да положи усилия да се излекува.
Източник: HighViewArt
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/781617
5 черти на женския характер, привличащи мъже-неудачници
5 черти на женския характер, привличащи мъже-неудачници
Зрелите, успешни и позитивни мъже обичат едни жени, а неудачниците – други. Психолозите обясняват какви качества на женския характер привличат само губещите.
Петте черти на характера, описани по-долу, ще ви помогнат да разберете върху какво трябва да работите, за да не ви се „лепят“ само недостойни мъже.
Нерешителност, пасивност
Една жена трябва да е енергична, ако иска да привлича силни и адекватни мъже. Неудачниците си падат по пасивни дами, защото самите те не знаят как да решат проблемите си.
Една инертна жена, която е психически слаба, няма да има проблем да е с мъж, който не умее дори сам себе си да осигури. Такива жени като магнит привличат паразити, тирани, както и манипулатори. С други думи – пълен комплект! И са винаги в опасност.
А достойните мъже, до целеустремени и активни жени, сякаш оживяват. Губещите бягат вдън земя, защото разбират, че е невъзможно да ги омотаят в мрежите си. По правило техните жертви са слаби, пасивни и скромни дами.
Твърде много доброта
Има жени, които реагират на алкохолизма, паразитизма и хазартната зависимост на мъжете като на белята на малко момче, което се нуждае от помощ. Няма го седмици наред, а след това се връща, моли за прошка и …. жената му прощава.
Подобно поведение привлича именно такива мъже, защото те могат да правят каквото си искат и пак да не са сами. Такава жена няма да прогони нито предател, нито безделник. Мъжът за нея е като домашен любимец, за който тя носи отговорност, а не обратното. Ето защо, такива дами търпят смирено побоища, грубост и манипулация, но не напускат мъжа. Вместо това само се оплакват от него на всички, готови да слушат. А ако в такава връзка се появят и деца, капанът хлопва с пълна сила.
Стереотипи
Една жена трябва да роди наследник, да готви определено количество ястия, да обожава да чисти, глади и пере. Неуспелите мъже нанюхват такива дами отдалеч, отлично знаят как и върху коя точка да натиснат, за да получат това, което искат.
Повечето стереотипи работят срещу жените, така че внимавайте в какво вярвате! Добре е да разчитате във всичко на собствения си опит, а не на думите на другите. Само така ще се предпазите от нови неуспешни връзки, а старите ще ви бъдат „обица на ухото“.
Инфантилност и безотговорност
От нежния пол в една връзка се очаква да бъде съпруга, любовница, домакиня и майка. Но … по равни порции от всичко. Ако „инстинктът на мама“ се окаже по-силен, такава жена започва да толерира слабите мъже. А това говори за инфантилност и безотговорност.
„Съдбата е виновна“
Има жени с една много лоша черта в характера. Те изпитват негативни емоции, но не се учат от грешките си, защото отдават всичко на Съдбата. Много по-лесно е.
Изневеряващият мъж е наказание от Съдбата за нещо си… О, не, това няма нищо общо с факта, че съпругата сама е позволила да се обезцени в очите на благоверния!
Мъжът се алкохолизирал напълно, неспособен е за нищо, тя тегли хомота сама. Отново – няма друг виновен, просто Съдба и точка по въпроса!
Най-лошото е когато лъжем самите себе си. Обикновено се случва от страх да се изправим срещу проблема очи в очи и да го разрешим. Далеч по-удобно е да се заблуждаваме. Нищо, че така ни се „лепят“ само неудачници… Какво да се прави – Съдба!
Но да не забравяме народната мъдрост, която гласи, че всеки заслужава точно това, което му се случва!
Автор: Лора Костова, happy-woman.bg
https://fakti.bg/life/783044-5-cherti-na-haraktera-na-jenata-koito-privlichat-maje-neudachnici
Средният път
Средният път
Средният път е приемането на целесъобразността във всичко: на всички съзнания, на всички енергии, на всички сценарии.
Светът е разно проявен, всяка душа се проявява по различни начини и се развива по свои задачи, следва свой собствен път.
Никой път не е по-добър или по-лош спрямо глобалната идея за живот, развитие, равновесие и единство.
Всичко е целесъобразно: постоянно, всичко е според възможностите. Ако човек не го усеща всеки един миг, при всяка криза, означава само, че не се е издигнал достатъчно в наблюдаването на случващото се.
___________________________________________________
Законите на Единството/Разделението ни казват, че всяка идея, всеки път има един източник, произлиза от базовото “Аз Съм”.
Законите за Промените/Стагнацията предполагат, че сме се развивали и ще продължим да се развиваме в разни енергии, в разно количество светлина, в разни конструктивни и деструктивни прояви.
Законите за Равновесието/Махалото удържат безкрайно променящата се система от падение, разрушение и застой.
__________________________________________________________
Повечето хора възприемат средния път като нещо сиво, нещо, което не е светло.
Дуалната концепция, светлина/тъмнина, добро/зло, осъзнато/неосъзнато са базови понятия за ниските измерения.
И това разделение като крайно полярни проявления е основна особеност и характеристика на 3-то измерение.
Това е ярка, векторна игра, където съзнанието не различава оттенъци и разноцветие в играта — това е игра оцеляване.
А това е интересно!
Нашите души се стремят натам.
Но само среднистите приемат цялото разнообразие, целият спектър от цветове, звуци, съзнания, идеи, осъзнавайки, че за равновесно РАЗВИТИЕ и ЖИВОТ в Мирозданието са необходими разни енергии.
Среднистите осъзнават целесъобразността и на тъмнината, възприемат тъмнината и на представителите ѝ като божествено проявление на недостатъчната природа (енергии), които поддържат равновесието:
— отнемат на светлите излишните енергии;
— трансформирайки, разрушавайки остарелите;
— изравнявайки душите в деструктивния опит (връщайки карма);
— създавайки ограничаващи ситуации за избутване на душите от застойни ситуации.
Така среднистите осъзнават този баланс и целесъобразност на всяка сила, ако работи уместно, в необходимото време в нужното пространство.
Съзнанието е висша светлина, откъдето се получава, че средният път е най-светлия (осъзнат).
В средният път има:
— приемане на разни сили (приемане = любов и липса на борба с разни съзнания и сили), уважавайки своите и чуждите граници.
— право да защитава нарушени граници по принципа на съответствието (отговора равен на заплахата);
— позволяване разни творения, стига да не нарушават нечии граници.
Въпроси, които могат да възникнат:
Значи всичко е позволено? — “подлагане на другата буза” — не!
Малък приоритет на свои задачи и желания при среднистите не позволяват на другите да имат превъзходство, ако няма особена договореност, карма или отношение на йерархията.
Следвали от всичко това, че всичко (и аз също) ще се развиваме в разни енергии? — да!
Но по готовността, по свободна воля и повярва едва тогава, когато душата усети целесъобразност от деструктивни проявления. И това ще е увлекателно!
Значи ли, че всички злодеи са добри хора? — не!
Някои са се заиграли и “са сбъркали брега”, не усещат договора. Много сериозен въпрос, ще го разгледаме друг път.
Средният път ли е най-добър? — не, всички пътища са добри.
Светлият път е творящ, затова е първичен.
Тъмният е вторичен — разрушение, изравняване.
Средният е контрол на равновесието. Абсолютната любов е основно проявление на среднистите от всички нива на съзнанието.
Във всяко въплъщение всеки има СВОЙ среден път.
Усетете го!
Татяна Еремеева, 13.05.2023
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article15050-sredinnyy-put
«Не искам» – достатъчен аргумент за приключването на всичко
«Не искам» – достатъчен аргумент за приключването на всичко
Веднъж беседвах с моя терапевт, какво трябва да се изтърпи, а кога трябва да се разделяте. И той ми каза една много значителна за мен фраза: «Не искам». Напълно достатъчен аргумент за приключването на всичко.
В този момент, в главата ми възникна гълчава на хиляди гласове. Някои от тях призоваваха към дълга: «Искаш – не искаш, а трябва!» Други упрекваха в безотговорност: «Малко ли ти се иска, виж я ти». Трети просто крещяха: «Така не бива!» Разбира се, ако се има предвид дреболии от рода, да се откажеш от храната когато си на гости, «не искам, благодаря», отказ от предложения на приятели, които те викат някъде, което изобщо не е страшно.
Но ако «не искам» се случва в отношения? Не е обосновано с нищо. Просто повече не искам. Без причини. Човекът се грижи за теб, обичате, а ти «не искам».
Ако «не искам» се отнася до работата? Добра работа, с прекрасна заплата и перспективи?
Блокирах и си отидох вкъщи.
Измъкнах от себе си всички свои «не искам», а още и всички «не искам» от живота на приятели и започнах да ги разбивам на съставки. Това не бяха обичайните «не искам». Просто не искам. Просто отказ. Спомних си много жизнени истории и «не искам» се уравновеси на кантара с «трябва».
Моя стара много красива приятелка, още като съвсем млада, отишла на сватбата на семеен приятел. Там я забелязал перспективен мъж значително по-голям. Ухажвал я цялата вечер, запознал се родителите ѝ. След като се върна ни разказа всичко. И разбира се, запитахме:
– Ще се срещнеш ли с него?
– Ой, не, разбира се, съвсем не ми се иска…
– Но той е симпатичен, успешен, културен и се е харесал на родителите ти…
– Просто не искам!
Но родителите я натискали и уговаряли. Без желание отишла на среща, после на друга, на трета. И после под венчило. В крайна сметка: първото дете – инвалид, второто със синдром на хиперактивност. Минаха 13 години, а тя и досега се хваща за всяка възможност да се измъкне от къщи, намери заета работа, само за да се вижда рядко с мъжа си.
Такива истории си спомних много. Спомних си и своя първи брак, как плаках в гражданското.
Искрено, необосновано «не искам» е винаги предчувствие, което казва: «Не отивай там – залагаш си главата!» – или поне ще «получиш звезди посред бял ден».
Искам е винаги това, за което има енергия. Под «искам» има потенциал, вселенска сила и благословение. Глаголът «искам» по предполагаема етимология означава «присвоявам, правя свое». Етимолозите дружно го наричат, какво искаме да присвоим, да направим своя част, да се изпълним.
Но за «не искам» не идва енергия. Своите «не искам» влачим на свой ресурс, не искаме нещо да е наше, затова е толкова тежко да правим нежеланото.
Страшно ни е да погледнем своите «не искам».
«Може да не поискам повече деца?»
Или: «Не искам да живея с мъжа си?»
Или: «Не искам много пари?»
Или: «Може повече да не искам да живея в тази страна, а тук всичко е свързано…»
«Изведнъж, моето “не искам” разрушава съществуващия живот?»
Възможно е, така и да стане. Но също е възможно, с времето, съществуващия живот да разруши нас. А още е възможно, вашите «не искам» да ви помогнат да преразгледате честно живота си. Да изберете за него най-доброто, да създадете различни отношения с този мъж, които са ви по душа. Да намерите работа, която вълнува сърцето ви и дом в такава страна и място, че всеки ден да благодарите на Бог.
Понякога, точно «не искам» ни показва, как да продължим да живеем…
Автор: Юлия Мангалам
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/02/ne-hochu-dostatochnyj-argument-dlya-togo-chtoby-zakonchit-chto-ugodno/
Универсализъм на съзнанието
Универсализъм на съзнанието
Обикновеният човек живее в индивидуалното си съзнание, опознавайки света само с помощта на разума и сетивните органи, дотолкова, доколкото успява да контактува с обектите и явленията на света, които са вън — извън съзнанието му. Когато човешкото съзнание стане по-фино, започва да взаимодейства непосредствено с обекти и явления от обкръжаващия свят, възприемайки не само формата или външните проявления, но и вътрешната им същност, макар такова възприятие да може да е доста ограничено. Но съзнанието е способно да се разшири и тогава може да стигне до непосредствен контакт с явления от космически мащаб, а по-късно и да обхване целия свят и да го възприема като случващ се в него — тогава казват, че човека вижда целия свят в самия себе си — и се отъждествява с него по определен начин. Да вижда всичко съществуващо в себе си и себе си във всичко съществуващо, да възприема всичко като единно битие, да се намира в непосредствен съзнателен контакт с различните нива и населяващите ги сили и същества — точно това е универсализъм на съзнанието.
Шри Ауробиндо. Писма за Йога
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2230906
Невероятните способности на емпатите
Невероятните способности на емпатите
Емпатите едновременно имат сила и чувствителност. Те правят този свят по-добро място за живеене. Те са уникални хора, защото могат да почувстват това, което повечето хора не могат.
Ето 17 качества и скрити способности на всички емпати, благодарение на които са толкова невероятни хора, публикувани от chetilishte.com.
Те са в състояние да разберат това, което хората наистина чувстват.
Те разбират как се чувстват другите хора във всяка ситуация. Въпросът е, че те имат способността буквално да изживеят чувствата и емоциите на другите.
Те се претоварват от емоции в претъпкани места.
Те се чувстват неудобно в претъпканите места. Емпатите буквално биват залети от преживяванията на всички, когато се окажат в тълпата. Това се случва, защото те усещат всички енергии и емоции, които се носят наоколо.
Те незабавно разбират, когато ги лъжат.
В комуникация те са в състояние да разберат истинските намерения на събеседника. Това качество е едно от предимствата и недостатъците им. Способността да се откриват лъжи води често до разочарование от хората.
Те чувстват енергията около себе си.
Всяка негативна вибрация има силен ефект върху емпата и настроението му. Ако на пръв поглед усещат безпричинно безпокойство – вината е на отрицателната енергия, която се движи около тях.
За тях е трудно да се справят с външната негативност.
Ако човекът, с когото комуникират, е отрицателно натоварен, тогава емпатите започват да се чувстват емоционално изтощени и спират да комуникират с този токсичен човек.
Те са надарени с развита интуиция.
Вътрешното им шесто чувство е по-силно и по-точно от това на другите хора. Когато интуицията ги предупреждава за нещо, обикновено се оказва, че е вярно.
За тях е трудно да се справят с вътрешната си болка.
Емпатията е склонна да изпитва дълбоко дори незначителни събития. Емоциите им са много силни, затова не е толкова лесно се отърват от болката, която изпитват.
Или всичко, или нищо.
Те не правят нищо наполовина. Каквото и да правят – дали ще говорят с някого, дали ще работят – ще концентрират цялото си внимание върху човека и работата. Когато става въпрос за тях – или всичко, или нищо.
Обичат или мразят.
Що се отнася до чувствата, те често удрят в крайности: любов или омраза. Ето защо, някои се чувстват неудобно в компанията на емпати.
Те са творчески личности.
Мозъците им постоянно работят, прескачат от една идея или концепция в друга. Емпатите се славят като изключително творчески и иновативни хора.
Никога не спират.
Времето за тях тече много по-бързо, отколкото за другите хора. Но постоянното присъствие на други хора противоречи на тяхната интровертна природа, така че когато се самозабравят, започват да страдат от изтощение.
Те са прекрасни слушатели.
Хората идват при тях, за да говорят за всичко, което се е натрупало в душите им, защото знаят, че емпатите наистина ще ги изслушат. Това е наистина безценно качество.
Околните стоварват проблемите си върху тях.
Понякога те позволяват на други хора да ги използват, защото не знаят как да кажат „не“. Да наранят друг човек е просто неестествено на тяхната природа.
Те имат дълбока вътрешна сила.
Те са по-силни от повечето хора, дори и да не изглеждат така на пръв поглед. Те знаят, че независимо какво се случва, трябва да продължат.
Те винаги търсят истината.
Те се нуждаят само от истината и от нищо друго, освен истината. Емпатите, като правило, са честни хора, така че очакват, че другите хора ще бъдат изключително честни с тях.
Те не търпят егоистични и фалшиви хора.
Когато са заобиколени от твърде много егоистични или фалшиви хора, те се чувстват изтощени и ограбени. Цялата им природа протестира срещу такива хора, следователно в тяхното присъствие те веднага се чувстват неловко.
Те имат златни сърца.
Това са хора, които са свикнали да се отдават напълно и изцяло на своите близки. Те са дълбоко загрижени за тези, които са наистина скъпи за тях. И ще направят всичко по силите си, за да не страда любим човек
Теодора Павлова
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/781740
Думите, които веднага издават ниско самочувствие
Думите, които веднага издават ниско самочувствие
Някой отбелязва, че времето е лошо. След което се извинява на събеседниците си, че говори за времето. След което смутено споделя, че само отегчава хората. Очевидно е, че човекът има проблем със самочувствието.Човек с ниска самооценка постоянно използва в речта си определени думи и фрази.
Но има сигнали, които не са така очевидни. Дори за нас самите. Ето 10 фрази, които незабавно издават ниско самочувствие:
Извинявате се по няколко пъти на ден
Случвало ли вие се е да се блъснете в някого и той да ви се извини? Според изследвания на Self-Esteem Institute това показва проблеми със самочувствието, което кара човек искрено да вярва, че ако нещо се обърка, вината е негова. Какво да правим? Ако имате подобен проблем, след всеки случай, в който ви идва отвътре да се извините, анализирайте ситуацията: наистина ли сте направили нещо лошо, за което да се извинявате?
Беше просто късмет
Някои хора, които са постигнали очевиден успех в живота, отговарят на всички похвали с „Просто имах късмет“ или „Просто така се случи“. Те се преструват, че просто са имали късмет, пренебрегвайки всички усилия, които са положили, за да постигнат резултата. В научната литература този феномен е известен като ирационално себеизявление.
Какво да направим? Признайте, че сте страхотни, дявол да го вземе! И когато някой ви похвали, кажете „Благодаря!“, вместо да се извинявате.
Чудя се какво ли си мислят за мен
Според учени от Университета на Ню Хемпшир, САЩ хората с ниско самочувствие са много по-загрижени за мнението на околните и не могат да понасят конфликти. Те предпочитат просто да търпят хора, които се държат зле с тях, отколкото да влизат в спорове и да изясняват взаимоотношенията си.
Какво да направите? В този случай трябва да осъзнаете, че повечето хора са загрижени основно и изцяло за себе си. Как хората ни възприемат има повече общо с тях, отколкото с нас. Може да ни харесат или не, само защото сме задействали асоциация в съзнанието си и им напомняме за някой от миналото. Това няма нищо общо с нас. Приемете, че хората ще си мислят каквото си мислят, независимо от действията ви. Изхвърлете онези, които се държат зле с вас, като баласт от борда. Ще видите как ще ви олекне.
Отивам да подремна
Според Маргарита Тартаковски, един от редакторите на Psych Central, ниското самочувствие има не само поведенчески, но и физически странични ефекти, като умора и постоянна необяснима сънливост. Това е начин човек да избегне проблемите и тревогите.
Какво да направите? Най-добре е да се прегледате за здравословни проблеми, които може да са причина за тази постоянна умора, и ако няма такива, да се обърнете към терапевт, който да ви помогне да се справите с тревожността и да намерите друго занимание, което да замества дрямката.
Не знам какво да избера
Ако трудно избирате дрехи или ястия в ресторанта, трябва да помислите за вашето самочувствие. Хората с ниско самочувствие не могат бързо да направят най-простите решения и често променят мнението си.
Какво да направите? Разберете, че животът може да бъде много по-лесен и забавен. Малките решения няма да го променят, но ще спестите време и нерви.
Аз просто…
Някои хора непрекъснато се защитават, дори без очевидни причини. Те могат да интерпретират всяка фраза, дори и комплимента, като укор или критика. По някаква причина започват да се обясняват и оправдават, отговаряйки с „Аз просто…“.
Например – „Изглеждаш невероятно!“ – „А това е просто роклята на сестра ми“, сякаш оправдават красотата си.
Какво трябва да направите? Трябва ясно да разберете какво е това, което току-що сте чули – похвала, комплимент, критика или просто въпрос – и да отговорите по подходящ начин: с благодарност към доброто, с въпрос или обяснение към лошото. Но не и с извинение.
Подценяващи думи за себе си
Някои хора с ниско самочувствие непрекъснато се подиграват на себе си и се опитват с думи, които ги подценяват. Тъй като имат чувството, че другите непрестанно обръщат внимание на техните недостатъци, е по-добре да бъдат иронични към тях. Например „оф, какъв съм тъпчо“, или „стъкмих там нещо“, вместо „приготвих ядене“, „написах текст“, „поправих ти казанчето в банята“.
Какво да направите? Ако не привлечете вниманието си към недостатъците си, другите най-вероятно няма да ги забележат.
Най-вероятно, може да греша, но ми се струва, че…
Постоянната употреба на изрази като „един вид“, „ако не греша“, „най-вероятно“, „струва ми се“ и т.н. е оправдание, че това, което мислите, може да се окаже погрешно. (Това не се отнася за онези хора, които са убедени, че тяхното мнение е единствено правилно и подчертават целенасочено, че може да не е така, за да избегнат изблика на възмущение от околните.)
Какво да направим? Започнете да контролирате думите си, като имате предвид, че ничии мисли не могат да бъдат 100% верни.
Всички смятат така
Съждения като „Всички правят така“, „Повечето хора мислят така“, „Всички искат това“ показват страх от лично мнение и следване на обществените стереотипи.
Какво да направите? Само формираното лично мнение прави човека личност. Уважавайте в себе си нещата, които ви различават от околните, вместо да се опитвате да ги скриете.
Мислех, че не е така, но се съгласявам
Виждали ли сте хора, които, дори в професионалната си област, се съгласяват с мнението на по-малко компетентни, но по-харизматични хора? Те никога не спорят и лесно се съгласяват. Това не е „лек характер“, а патологичен страх от провал и следствие от погрешно родителско отношение. Родителите не са позволявали детето да изразява мнението си, смятайки го за „ненужно“.
Какво да направим? Опитайте да се отърсите от усещането, че мнението на другите винаги тежи повече от вашето и че хората ще ви намразят, ако не се съгласите с тях. Нямате нужда от одобрението на всички. Нека някои ви мразят. Други ще ви уважават повече заради това, че заставате зад думите си.
Теодора Павлова
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/781809
Прегръщайте се често, прегръдката лекува
Прегръщайте се често, прегръдката лекува
Много хора не отдават голямо значение на прегръдките, а това е не само приятно, но и полезно. Учените са направили изследване и се е оказало, че прегръдките помагат физически и психологически.
Луиз Хей вярва, че ако се прегръщаме четири пъти на ден, това ще ни помогне да оцелеем, осем прегръдки ще поддържат жизнеността, дванадесет ще ни помогнат да се развиваме и да достигаме висоти.
Психолозите са установили, че в съвременния живот на човек му липсва достатъчно внимание и близост с живи същества. Когато човек е лишен от такъв невинен контакт, това води до факта, че хората се чувстват все повече самотни и изоставени, трудно ще установяват отношения с външния свят и ще загубят чувството си за реалност.
В човешкия мозък има зона, която реагира на докосване на кожата. Ако децата не се гушкат и галят достатъчно, тогава тази част от мозъка става неактивна и възникват различни заболявания, а имунната система отслабва. На срамежливите деца трябва да се обръща специално внимание и да се докосват и прегръщат по-често, казва Вирджиния Сатир. Дете, което е постоянно гушкано, ще може, когато порасне, да обича и да дава прегръдки. Децата, които растат без прегръдки до 7-годишна възраст, когато станат възрастни, няма да могат да обичат другите. От такива деца израстват социопати- това са хора, които не могат да се адаптират в обществото, не са адаптирани към живота и могат да извършват антисоциални действия.
Ако хората не се прегръщат, те потискат чувствата си в себе си, след това стават агресивни и егоистични. Учените също са открили това, че обществата, в които хората пренебрегват прегръдките, са по-жестоки и враждебни. Според психолога Сидни Джарард, който е изследвал докосването, европейците се прегръщат и докосват повече от американците.
Според учените децата, които са били постоянно прегръщани в ранна детска възраст, ще имат коефициент на интелигентност с 15 точки по-висок, когато пораснат, отколкото хората, които не са получавали достатъчно внимание, любов и привързаност в детството.
Прегръщайте се често: вижте как тялото ви реагира на искрена прегръдка. Докосванията и прегръдките ще дадат на всеки човек усещане за сигурност, увереност в себе си, радост, топлина и любов, липсата на такава близост води до чувство на самота и изоставеност. Интересното е, че когато съпрузите излизат от къщи и се целуват за довиждане – това ги прави по-щастливи от тези, които го игнорират. Учените смятат, че на възраст след 65 години, всяко докосване, проява на близост и внимание може да удължи живота на отслабващия организъм. Дори елементарното ръкостискане ще помогне на човек да се ободри и да почувства, че някой има нужда от него.
В кръвоносната и нервната система на човек учените през 70-те години на ХХ век откриват и започват да изследват ендорфините. Ендорфините са група хормони, произвеждани от мозъка, които могат да намалят болката и да помогнат за постигане на еуфория. Когато се прегръщаме, тялото повишава нивото на естествените лечебни вещества, които се произвеждат в мозъка и нервната система.
Искрените прегръдки с членове на семейството, приятели и партньори имат лечебен ефект върху тялото ни. Според изследване на американски специалисти прегръщането повишава нивото на окситоцин в организма. Окситоцинът се нарича още „хормон на любовта“ и е отговорен за емоционалната връзка с другите хора.
Хората, на които им липсва окситоцин, се смеят по-малко, живеят сами, предпочитат да работят без да общуват с други хора и всъщност са по-щастливи сами.
Жените, които нямат този хормон, имат проблеми с достигането на оргазъм, а мъжете изпитват трудности при формирането на дълбоки любовни връзки.
Окситоцинът намалява количеството кортизол („хормона на стреса“) в тялото, като по този начин намалява риска от сърдечни и други заболявания, намалява стреса, безпокойството и самотата.
Учените направили малък тест с влюбена двойка. След прегръдка за около 20 секунди нивата на окситоцин в телата им се повишават. Нивата се увеличават и по време на прегръдки с приятели, но количеството на окситоцин не е толкова високо, колкото при влюбена двойка.
Науката е показала, че докосването оказва значително влияние върху физическото и психическото здраве. Доказано е, че докосването понижава кръвното налягане, укрепва имунната система и облекчава болката, сънят се нормализира, подмладява се тялото, появяват се сили, тялото става по-устойчиво на стрес, човек се освобождава от вътрешни преживявания, страхове и самота, самочувствието става по-високо.
Дългата прегръдка също повишава нивото на серотонин, хормон, отговорен за доброто настроение и чувството за щастие. Така че прегръщайте любимите си хора колкото се може по-често!
Автор Ивелина Пенчева
https://novini.bg/razvlecheniq/astro/780384
Човек има по-голяма нужда да бъде разбран, отколкото обичан
Човек има по-голяма нужда да бъде разбран, отколкото обичан
Забелязали ли сте колко добре се чувствате, когато чуете от събеседника си думи като: „Разбирам те напълно.“ или „Толкова добре го каза.“? Удовлетворението се дължи на факта, че сте се почувствали разбрани.
Според психолозите хората имат огромна необходимост да усещат, че техните мисли и чувства са разбрани, в противен случай се отчуждават, а самотата, безпокойството и раздразнението им нарастват.
Психологическо изследване от 2014 г. показва, че желанието ни да бъдем приети, оценени, одобрени, харесвани и обичани са напълно нормални човешки потребности. Но то показва също, че ако се чувстваме неразбрани – за това кои сме, какво правим, защо го правим – всичко друго се обезсмисля.
Без това усещане – че другите ни разбират, познават и приемат, ние оставаме сами – и понякога ни е мъчително трудно да се справим с това. Чувството на празнота и отчаяние може да ни направи изключително уязвими – до степен, в която дори да решим, че не искаме да живеем повече. Изолацията може да доведе до чувство на срам от собственото ни съществуване, до потискащо усещане за отчуждение от останалия свят, а това може да върви ръка за ръка с мисли за самоубийство и дори реални действия в тази посока.
Нека разгледаме 7 причини, поради които усещането, че другите ви разбират, е от решаващо значение за постигането на трайно чувство за сигурност и благополучие:
Чувствате се свързани с другите
Когато се чувствате неразбрани от хората в обкръжението си, връзката между вас се прекъсва (в някои случаи временно, в други – завинаги). Оставате сами с разболяващото усещане, че никой не ви разбира, а следователно – не ви приема, харесва и обича.
Вашата идентичност е потвърдена
Усещането, че сте разбрани, ви дава увереността, че това, в което вярвате, е основателно и оправдано. Заедно с това расте и увереността в собствената ви личност и мироглед.
Вашето съществуване е потвърдено
Хората са социални същества, което обяснява нуждата им да бъдат приети и „потвърдени”, за да се чувстват „реални“ и значими.
В книгата си „Необходимостта да бъдем разбрани“ Майкъл Шрайнер отбелязва: „Несъзнателният страх, който сякаш е неизменен фон на живота ни, е, че ако не бъдем разбрани, ще е все едно не сме съществували.“…
Вашата принадлежност е потвърдена
Усещането, че сте разбрани е невидимата нишка, която ви свързва с останалите и ви позволява да се чувствате равноправна част от живота им. От друга страна, усещането, че сте сами и откъснати емоционално от хората около вас, може да бъде изключително болезнено и да нанесе вреди на психическото ви здраве.
Вие сте приети
Усещането, че си разбран, е в много отношения равносилно на чувството за социално признание или „одобрение“. Дори и невербално, физическите или лицевите реакции на друг човек към нещо, което сте споделили, могат да бъдат успокояващи. Различните действия на съпричастност (стига те да са точни) също представляват признание, разбиране и подкрепа. Колкото и интровертен да е даден човек, той има нужда да се чувства приет.
Усещате повече удовлетворение във взаимоотношенията си
Чувството, че сте разбрани, ви подтиква да се свържете по-пълноценно с другите, да покажете готовност за повече близост и споделени емоции.
Много по-защитени сте от депресия
Депресията е тясно свързана с чувството на отчуждение и изолация. Според психолози чувството, че сме разбрани, е една от най-добрите защити от това мъчително, агонизиращо състояние, което представлява депресията.
Изследване от 2014 г. доказва (с помощта на функционален магнитен резонанс), че „усещането за разбиране активира нервни области в мозъка, отговарящи за наградата и социалната връзка”.
Заключението на учените, провели тестовете, е, че усещането за разбиране подсилва у хората убеждението, че са приети, уважавани и утвърдени, и засилва чувството за социална свързаност.
Източник:
psychologytoday.com
https://psychology.framar.bg/%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BD%D1%83%D0%B6%D0%B4%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D1%87%D0%B0%D0%BD
Безпогрешен признак за истинска любов
Безпогрешен признак за истинска любов
Но някак не забелязват и ценят такава проста особеност…
Някога все пак разбираме, кой ни е обичал истински. И това може да стане прозрение…
Кой ни е обичал – понякога разбираме едва в края на дните си.
Кой ни обича истински? Най-добре е да го разберем по-рано, докато можем нещо да поправим или да кажем добра дума. Необходимите думи, в необходимото време за най-нужния човек. Само че понякога, вече го няма. Хората си отиват по реда; а на нас този ред е неизвестен…
Момиче обичало много баща си. А новия мъж на майка ѝ бил противен, с широка муцуна и мустачки. Вечно прилизан и акуратен, направо гробар или лакей. А момичето не може да понася този нов мъж на майка си. Той напира постоянно с наставленията си. Нагло наднича в дневника ѝ. Заставя я да учи уроците си и часове наред вниква в задачите. Мрънка и мрънка. Хваща лъжите ѝ и иска да е честна, поучителни истории разказва, като на някаква идиотка. Води я до училище, защото тинейджърката понякога пропуска училището. Заставя я да се занимава с музика, макар самия да няма музикален слух. И проверява дали посещава музикалната школа.
Дори мама се дразни и казва, остави я на мира. Какво си се заял? Нека да се среща с приятели, защо си тръгнал да я издирваш по улиците? Ще се прибере, никъде няма да иде! А бабата изобщо го нарича «козел» и «муцуна», – зад гърба му, разбира се. Само пред момичето.
А татко си обича. И веднъж на половин година пътува до големия град за седмица. С тате е супер! И с новата му жена. Те живеят безгрижно и весело. Може да правиш всичко, каквото ти скимне – дори на глава да стоиш или да пушиш на прозореца. И тате също нарича новия мъж на майка ѝ противен «козел», и по всевъзможни други начини, когато се оплаква от него. Таткото е трябвало да напусне семейството – така се разпоредил живота – срещнал Анжела. Но си обича момичето. И понякога ѝ дава пари или и купува нещо модно – веднъж на половин година. Издръжка не плаща, дохода му бил неустойчив. Но два пъти в годината редовно кани момичето и си прекарват весело.
Всички обичали момичето, само новия мъж на майка ѝ бил гаден и ѝ тровел живота. Мама също се ядосва, че е направила грешка. И баба я подкрепяла всякак.
Веднъж момичето толкова се ядосало за толкова натрапчиво месене в живота ѝ, че дори му пожелала «да пукне». Всичко се случва. Новият мъж на майка ѝ станал целия на петна, пребледнял, после махнал с ръка и се махнал. Но след време започнал отново. Скандалил за пушенето и изсипал от чантата учебниците – търсил цигари…
Това е дълга история. Момичето порасло и получило образование – новият мъж на майка ѝ я заставил да постъпи. И умрял, когато завършила академията; успял да плати образованието. Момичето не се развълнувало много, не плакала. Новия мъж на майка ѝ ѝ се струвал стар четиридесет и шест годишен чичка, порядъчно омръзнал…
Момичето го разбрало по-късно. Когато сама станала на четиридесет. И когато започнала да премисля, кой я е обичал в живота ѝ. Истински. Както можел, но обичал. И, знаете ли, спомнила си само новия мъж на майка ѝ. Как стоял в акуратния си костюм, с вратовръзка и гледал: влиза ли в училището или не. Може да е очаквал, да се обърне и да помаха. Просто за довиждане. Но тя никога не помахала. Така и никога не се простила с него…
Този, който искрено обича, се грижи. Но неясно защо такъв прост признак не забелязват и не ценят. Едва много по-късно разбират, кой истински ги е обичал в живота им…
Автор: Анна Кирянова
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/05/bezoshibochnyj-priznak-nastoyashhej-lyubvi/
Послание от Метатрон за водата
Послание от Метатрон за водата
Ченълинг: Катрин Солю
Около вас се уплътняват смисловите потоци. Информация постъпва от разни страни и източници. Информацията се повтаря, дава се в различен контекст, на разни нива за достигане до вашия разум-душа-тяло.
Не е случайно този твой резонанс при споменаване на течната човешка структура.
Но тук става на въпрос не само, че водата е основа на вашия състав.
Водата е идеалната антенна, водата е веществото, което не сте изучили на повече от една десета. Водните молекули съдържат В СЕБЕ СИ информация и я приемат, създавайки определени видове енергии и ги транслират. Водата помага за отпускането и мобилизацията на всичко във вас. Става въпрос за физически тапи, ментални блокове и енергийно съпротивление.
Информация за ВИСШИТЕ СВОЙСТВА на водата ще ви бъде предадена скоро в голям обем. Време е да я използвате.
Вашата реакция на мелодии и звуци е водната вибрация във вас. Вашият отклик от появата в полето ви на любим или от когото се страхувате, е реакция на водата в другия човек.
Вашата цикличност е също водно свойство.
Но водата не го създава сама. Просто това са характеристиките ѝ. Помисли над казаното и подготви въпроси. ДОПЪЛНЕНИЕ: Всичко, което се отнася до понятието СЪСТОЯНИЕ, също се създава от водата във вас. И вашата възможност да постигнете ДОВЕРИЕ е свързано с качества, които е усвоила-приела-транслирала вашата ВОДА. Виждам, че възниква въпрос: ако не го създава водата, тогава кой? Още когато записваше разговора, знаех, че такъв въпрос ще възникне.
Искам да кажа, че водата НЕ Е ЖИВА както го разбирате, няма РАЗУМ и ВОЛЯ. Но такава формулировка не откликна в теб и не настоях.
Водата ТРАНСЛИРА.
Точно сега усещаш полето, което създадох, за да направя значим момента и темата, която обсъждаме. Усещаш в себе си вълнение. В теб се заражда СЪСТОЯНИЕ от увлечение по нещо значимо.
Това поле е създадено от водата в теб, ВОДА възприела моето поле и активирала СЪСТОЯНИЕ в теб.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article14993-poslanie-ot-metatrona-o-vode
Егрегор
Егрегор. За влиянието на енергийните полета върху човешкото поведение
Човек живее в енергийно пространство и изпитва влияние на разни полеви структури, с които е наситен обкръжаващия свят. Човешката мисъл има енергийно изражение и внася в обкръжаващото пространство обективни смущения, погълнати от разните полеви или енерго-информационни образования.
Обичайните човешки чувства пораждат определени фини енергийни вибрации, разни честоти. Тези вибрации са нискочестотни, ако носят агресия, завист, злоба, насилие и т.н. Високочестотните вибрации, напротив, съдържат добро, любов, състрадание, уважение и подбуждат човека за позитивно поведение. И точно тези вибрации влизат в резонанс с подобни енергийни образования в околното пространство. Ефектът на резонанс се постига за сметка на интензивността в желанията и увереност в тяхното постигане. Такова енергийно взаимодействие създава благоприятни условия за реализиране на замисленото.
Най-силно влияние върху общото психо-енергийно пространство оказват: мирогледа на човека, отношението му към себе си и другите, неговите постъпки и дела. Енергията се натрупва от човешките мисли и емоции. Обединявайки ги в едно цяло, прониквайки едни в други на фино ниво, се сливат и пораждат своеобразно психическо същество, представляващо психическа индивидуалност от нов тип, която започва да управлява хората.
Точно това «психическо същество» или енерго-информационно образование, създадено от хората, обединено по честотни характеристики се нарича «егрегор». С други думи — това е енерго-информационен обект във финия свят, свързан с определено човешко състояние, с идеи, желания, стремежи.
Егрегорът възниква при обезателно участие на човека. Всяка такава енергийна структура е зависима от подхранващите я хора, от идеите, мирогледите и специализацията на егрегора. Егрегорите винаги съзнателно или неосъзнато използват мисловната енергия на думи и действия. Традиции, обичаи, обреди, празници, явления, чудеса и други подобни — всичко това са магически действия. Колкото по-прецизно са разработени и се спазват, толкова е по-голяма магическата им сила, толкова по-силно влияят върху хората. Паради, демонстрации, кръстови обиколки, огньовете на сектанти, факелни шествия, салюти, фойерверки — всичко това са масови, с различна сила магически действия на определени егрегори. Сега е модно да се спазват пости, а това е пряко обвързване със съответния егрегор и неговото подхранване и поддръжка.
От физическа гледна точка, това поле представлява солитон — вълнов пакет или резонатор. Ако в някакъв колектив 4% от сътрудниците подкрепят въодушевено една и съща идея, колективното им съзнание започва да работи като резонатор и оказва въздействие върху останалите да подкрепят идеята.
Енерго-информационно поле може да бъде създадено не само от идеи, от обща цел, но и от желания, от определени качества и пороци.
Когато човек се разболее, се включва към егрегора на болестта и започва енергообмен. Човекът подхранва този енергиен паразит с емоции, мисли, страдания, а егрегорът подхранва самата болест в човека. Отрицателните моменти в действията на егрегора са тогава, когато започне да обезличава, да потиска човешката индивидуалност, да се нагажда към определен стандарт и мироглед. В този случай, човекът губи своята индивидуалност и става придатък на това енергийно поле, изпълнител на доминиращата му енергия.
Собствено психо-енергийно пространство има всеки човешки колектив: семейство, различни организации, нация, народ, държава, човечеството като цяло. И навсякъде — от семейството до човечеството — действат едни и същи принципи.
Взаимоотношенията в семейството създават съответното енерго-информационно поле, в което се раждат деца, получават възпитание, случват се едни или други събития. Това поле наричат още любовно пространство, ако преобладава именно любовта. Общото поле се създава от всички членове на семейството и всички са отговорни за събитията в него. Затова е много важно да се съобразявате със законите действащи в това пространство, за да го формирате според желанието си. Оттук произлизат твърдения: «Всеки народ е достоен за своя управляващ». Общата настройка на всички в обществото създава пространство със съответното качество, в което се появява определен ръководител съгласно друга поговорка: «Крушата не пада далеко от дървото». Затова при оценяване на семейство, колектив, държава, на първо место, трябва да се разглежда човешкия материал.
Егрегориални свойства имат също стихии, природни образования и явления. Свое енерго-информационно пространство създават планини, реки, морета, океани, растения и дървета, оказващи мощно влияние върху поведението и здравето на хората. При формиране на «човешките» полеви структури, главен фактор е качеството на участниците в процеса. Съзнание има всеки човек, при това, някои имат високоразвито съзнание и могат самостоятелно да взаимодействат с разни енергийни образования, например, с планетарното съзнание, с Вселената и т.н.
От това произлиза и голямото влияние на човека върху случващите се събития и огромната отговорност от сътвореното с мисли и постъпки.
Отделен човек също може да създаде егрегор. Особено сега, може да се наблюдават множество т.н. духовни школи, ръководители и инициаторите на които създават свой егрегор. Някои съзнателно, други несъзнателно, с разни методи събират енергията на учениците си, на последователи и заинтересовани лица, концентрират тези енергии, а след това ги използват за решаване на лични задачи.
Чрез контактьори-оператори се свързват разни полеви образования или енерго-информационни същности, представяйки се за «учители», «светии», «ангели» и т.н. Всичко зависи от съзнанието на самия човек — до каквото ниво е достигнал, такива отговори дава. Път към хармония може да покаже само този, който е хармоничен!
Мнозина с радост се свързват с всякакъв егрегор, приемат мирогледа, защото ги избавя от необходимостта да мислят сами, да избират цели и задачи, сами да ги решават и да носят отговорност за решенията си. А нали всеки избор, всяка самостоятелна крачка е творчество, свобода, именно това е да си човек!
Любовната енергия отваря достъп до всеки егрегор. Любовта е най-силното обединяващо начало!
Доста често попадналите под егрегориална власт, може да получат програма за самоунищожение, ако се измъкнат от влиянието му. Така постъпват с «клиентите» си егрегорите на алкохолици, наркомани, престъпници, проститутки, сектанти и т.н.
Именно в конфликти, в скандали и сблъсъци егрегор си намира «храна» от негативни изблици. Нехармоничен човек, търсещ свободата извън себе си е материала, от който възникват тези полеви същности-чудовища. Със вътрешното си състояние хората определят живота си. Робската психология принуждава да се намери егрегор или го създава.
Обединявайки се върху основата на определени лични качества, съгласно поговорката: «Краставите магарета се надушват през девет баира», хората създават психо-енергийно образование, наричано егрегор. Разликата между прогресивен и консервативен егрегор е в отношението към бъдещето. Всеки егрегор съдържа недоволство от днешния ден. Неудовлетворение от себе си и настоящето възниква при вътрешната дисхармония в човека. От подчинение на енергийните образования, може да спасят човека знания, вяра и любов. Колкото е по-недоволен човека от себе си, толкова повече иска да подражава на другите. Подражанието нараства и при неувереност в себе си. Подражанието, че човека се стреми да прилича на някого, се маскира и крие. В този случай не иска да поеме отговорност, а това води до загуба на индивидуалност.
Намирайки се под влиянието на егрегор, човек подражава още повече. Това потвърждава още веднъж, че егрегора обезличава личността и заглушава индивидуалността. Духовното израстване позволява измъкването от въздействието на едно или друго енергийно образование. Дори най-обикновените добри постъпки и дела спомагат за преобразуване на пространството, а различните проявления на любов увеличават рязко ефективността на преобразованията. Взаимодействието на егрегорите с човека е в съответствие с вътрешното му състояние, от разкритата в него любов, от наличните знания, в съответствие с мирогледа.
Когато в семейство, в отношенията между мъж и жена се натрупа някакво количество трудности и проблеми, любовта отива на заден план и в двойката се появява психо-енергиен посредник — егрегора на двойката, започващ да придобива отрицателни черти. Те са го породили сами, подхранват го с конфликти и скандали, изливайки негатива си. Колкото са по-зле семейните отношения, толкова е по-мощен посредника и дори преминава в настъпление, провокирайки съпрузите за съответни постъпки, мисли, думи.
Хората с ниско състояние на съзнанието, са сътворили образа на дявола и са му приписали целия негатив, наситили са го с енергии, а после са започнали да се страхуват от него. Всичко това е в човешкото съзнание. Мъдростта е ум, изпълнен с любов, а в такъв ум няма място за дявол. По пътя към щастлив живот има само едно препятствие – нашия мързел! Сега е необходима духовна грамотност на съвременно ниво.
Преди всичко не бива да се забравя, че всички жизнени ситуации не се струпват на човека, а той сам ги предизвиква. В живота не бива никога да се насилва ситуацията, те винаги се разрешава сама. Любовта е защита от злото! Сблъскали се със злото, обикновено се разстройваме, т.е. разтваряме в себе си вибрацията на злото. Но нали към това се стреми злия човек, а ние отровили се, се прибираме вкъщи и тровим дом и близки. Ако заобичаме враговете си, злото се отразява от нас със страшна сила и удря породилия го.
Всичките ни деяния се отразяват върху енерго-информационното ни поле, защото са също енергийни форми. Запазват се там и в някакъв момент, когато най-малко очакваме, ни се връщат обратно. Колкото много негативни мисъл-форми или деяния имате, толкова често ще ви се сипят на главата. Така наречения липса на късмет! Повечето хора не искат да разберат, че възрастта не носи болестите, а жизнената организация.
Щастие и нещастие е състояние на ума. Потребност съществува само в човешкия ум. Именно умът е главният жизнен илюзионист. При повечето хора умът е в постоянно състояние «искам»! И затова е във възбудено състояние поради безбройните «искам». А това «искам» обсебва човека и започва да командва и управлява. Преследвайки едно или друго желание, губи себе си. Най-доброто средство за получаване е даването! Винаги давай толкова, колкото искаш да получаваш! А какво може човека да дава безкрайно много и да получава обратно също много? Разбира се — Любов!!! Точно любовта в човека е безкрайно много и този ресурс трябва да се използва.
Трябва всички да усвоят добре, че при достигане на критичната маса парите придобиват съзнание (осъзнат образ) а имащия много пари взаимодейства със съзнанието на паричния егрегор и затова се променя собственото му съзнание — започва да се държи високомерно, не забелязва стари приятели и роднини, неуважителен е към обкръжаващите го и т. н.
Енергията на човешките страдания напомпват общ егрегор на злото. Особено е ценен силовия поток, предизвикан от човешки страдания по време на глад, болести, панически страх. Или, когато човек започва да ревнува, да завижда, да е под въздействие на алчност, похот, ненавист. Най-главното е да се страда. Този негативен егрегор изисква не просто някаква енергия, а пси-енергия, творческа, съзидателна. Тази специализирана енерго-център се изпълва със сила чрез човешки страдания. Последните, не е важно дали са физически или психически, а когато са прекалени, изстискват от човека всички сили и на първо място, творческият му потенциал.
Безотказна технология за създаване на човешки страдания е винаги била и си остава дезориентацията на съзнанието в социума, казано по-просто — тоталната лъжа. Същността на лъжата е винаги една — отдалечаване на човешкото съзнание от истината. Възбуждането на лъжливи енергийни полета се осъществява с помощта на информационен «ключ». Този «ключ» трябва да подхожда точно на гигантския маховик — егрегора. Това се отнася в еднаква степен и за мислените обръщения, потвърждаващи народната поговорка: «Каквото посееш — това жънеш»!
Добро за всички!
Константин Фридланд
От книгата „Златната Аура“
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2226620
Животът е по-скъп, знаете ли…
Животът е по-скъп, знаете ли…
«Е, потърпете. Премълчете. Направете, каквото искат — защо да се карате?», — всичко е вярно и правилно. Да се карате, действително, е безполезно. Може само да умрете, а да се карате не бива. Скандалите са лошо. А всяко приспособяване, както е писал мъдрият Фройд, е малка смърт.
Всеки път, когато трябва да търпите нещо, което противоречи на вътрешните ви ориентири и ценности, загива малка част от личността. Получава се малка психологическа смърт.
А формулата е проста: първо е психологическата смърт, след това социална, а накрая и биологическа. Емоциите не изчезват никъде, остават в нас и ни убиват. Макар да се усмихваме и да разговаряме любезно с човек, чиито идеи, постъпки и думи ни противоречат напълно.
Но се налага да стоим редом с поднос и кърпа, усмихвайки се угодливо и кимайки, надявайки се на бакшиш. Макар бакшиша да е съмнителен — това е само липса на скандал. И възможност да оставате приятен човек в очите на неприятен. Никаква друга изгода, като правило, няма. А разплатата е ужасна.
Всяко приспособяване е малка смърт. Може неврони в мозъка да умират, може късче душа да засъхне и загине, но това дело е опасно и вредно — да се приспособявате и усмихвате постоянно. Да стоите в лакейска поза до масата, очаквайки поръчката…
Дипломацията е друго. Това е наука, как да създавате равностойни отношения, получавайки взаимна полза и запазвайки мира. А приспособяване и търпение са опасни неща. Не бива да правите, както искат, ако не ви е нужно. И да мълчите не бива, ако трябва да отговорите.
Животът е по-скъп, знаете ли. И здраве не може да купите с бакшиша. А да се приспособявате трябва не към самомнителни със завишена самооценка, а към живота. За да оцелеете, да живеете и радвате другите с плодовете на труда си.
Автор: Анна Кирьянова
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/05/terpenie-ochen-opasnaya-veshh/
Аз, Ти, Ние, AI и Те!
Аз, Ти, Ние, AI и Те!
Емил Йотовски
Живеем си добре, обгрижени от електронните ни устройства. Те ни напомнят, съветват, а скоро ще започнат и да ни заповядват какво да правим. Това, разбира се, ще е за наше добро. Защото един дванадесет ядрен процесор е по-умен от нас. Доказано е. Бие ни на шах.
Въпросът е до каква степен ще сме съгласни да изпълняваме заповедите на електронните ни помощници. И дали те още са ни помощници или някак неусетно се превърнаха в нещо друго?
Втория въпрос е, кой стои зад нашите електронни помощници? Защото те още не са толкова умни, че да се самоорганизират.
Третият въпрос е дали ще се запазим такива каквито сме?
Първата ни грешка е, че си въобразяваме, че сме устойчиви. Това с манипулацията и контрола се отнася за другите (едни абстрактни други), защото ние съвсем стриктно държим нещата под контрол. Когато в приятелска компания даваме примери с умния и глупавия ние винаги се отъждествяваме с умния и никога с глупавия. Въпреки, че по-често попадаме в неговата роля. Способността ни винаги да се отъждествяваме с добрия и печелившия работи против нас. Дори когато говорим за Ной. Онзи с кораба, ковчега, подводницата ако щете. Та, като говорим за Ной ние приемаме неговата роля, а не ролята на всички останали. Ние оцеляваме, а цялата останала цивилизация тихо се дави и изчезва.
Втората ни грешка е, че се съгласяваме да бъдем безпаметни. Когато става въпрос за неолибералните доктрини, които ни се пробутват, ние мислим, че това е толкова абсурдно, че няма как да проработи и да ни уцели директно. Ние сме умни и неподатливи. Но ще се учудите как вашите наследници само след три поколения, останали без памет и с подменена история ще вярват в тези небивалици. А вие ще бъдете безсилни да промените това. Ненужни възрастни, баби и дядовци, които ще пречат на системата, а внуците им ще ги избягват, защото досаждат.
Когато става въпрос за турското робство трябва да си повтаряме, че то е такова, не защото изпитваме оргазъм че сме били роби, а да помним, че сме допуснали това да ни се случи. Ако забравим – ще ни се случи отново. По един или друг начин.
Третата ни грешка е, че разчитаме на някакъв измислен строй. Уважаеми. Няма да ни спасят нито капиталът (Вие нямате такъв. Останал е само свръх едрия, до който няма да се докоснете. Останалото се нарича контрол чрез пари), нито пазарните механизми (Всички са обяздени. Пазарът се контролира от картели, монополи и над пазарни и над правителствени структури). Нито демокрацията (дума, отдавна лишена от съдържание). Не разчитайте на тях.
Нашата защита е да не вярваме. Да не вярваме, че сме устойчиви, да не вярваме на официалната версия за този свят, да се съмняваме. Да проверяваме. Когато гледаме напред винаги да поглеждаме какво е било преди, и защо. И накрая – да помним.
Като начало е достатъчно. На този етап електронните ни устройства са невинни, но тези зад тях – не!
https://fakti.bg/mnenia/777292-az-ti-nie-ai-i-te
Съдите другите, защото не се чувствате комфортно със себе си
Психолог: Съдите другите, защото не се чувствате комфортно със себе си
Наблюдавайте, как умът ви съди (преценява). Осъждането идва отчасти от вашия собствен страх. Вие съдите други хора, защото не се чувствате комфортно със себе си. Съдейки, вие разбирате, къде стоите в сравнение с другите. Съдещият ум е много сепаративен. Той разделя. Разделянето затваря сърцето ви. Ако затворите сърцето си за някого, вие продължавате вашето и неговото страдание.
Изоставянето на преценката означава да се научите да оценявате вашите затруднения и затрудненията на другите с отворено сърце, вместо с осъждане. Тогава можете да позволите на себе си и другите просто да бъдете, без разделение.
Единствената игра в живота е играта на съществуване, която включва висини и спадове. Всеки път, когато отблъсквате нещо, то си остава там. Купчината боклук под килима става много голяма. Вашите спадове всъщност се оказват по-интересни от висините ви, защото провалите ви показват къде грешите, върху какво трябва още да поработите.
Просто кажете: „Благодаря за урока.“ Не е нужно да преценявате другия. Трябва да работите върху себе си.
Когато някой провокира гнева ви, единствената причина, поради която се ядосвате, е че се вкопчвате в това как смятате, че трябва да бъдат нещата. Вие отричате, как са в действителност. Тогава разбирате, че очакванията на вашия ум са причината, създаваща собствения ви ад. Когато се разочаровате, че нещо не става така, както сте мислили, че трябва бъде, изследвайте начина си на мислене, а не само нещото, което ви фрустрира.
Ще видите, че голяма част от емоционално страдание е създадено от вашите модели за това, каква трябва да е Вселената и вашето нежелание да й позволите да бъде такава, каквато е.
Теодора Павлова
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/778517
Ки-Он: какво се случва с пространството
Ки-Он: какво се случва с пространството?
Контактьор: Dr.V
Ч: – Какво се случва с пространството, какво се е променило?
Ки-Он: – Привет, нека да поговорим. Съобщавали сме ви, не искам да кажа — предупреждавахме ви, че промените ще засегнат всички, дори такива, които спят дълбоко, дори и най-напредналите. Количеството осъзнати нараства неизменно и можем да го оценим като положително въздействие на групата за коригиране на земляните. Този ефект не е 100% от прогнозирания, но у част от пробудените има добри резултати. Светът, който виждате е отражение на самите вас, с всички последствия от изборите ви. Това е колективно поле от избори, не зависи от един наблюдател, затова намаляващата деструктивност е много добър показател. Вече си мислиш, защо и за сметка на кого се случва. Причините са много. Част от душите действително са заинтересувани от прехода и започнаха да будят активно аватарите си. Получи се някакъв изблик на осъзнатост, а това се прояви като изменения, които забелязвате на физическо ниво. Светкавиците, северните сияния и т.н. са промени на самото пространство, може да се каже, че е проявление на ефира, който е бил донякъде скрит от вашата действителност.
По-нататъшното развитие на събитията може да усили тези явления и може да видите все по-интересни проявления, макар да са достатъчно обичайни за тези, които са живели в предишния цикъл, но за сегашните наблюдатели изглеждат чудо или нещо необичайно. Нарушението на «физичните закони», следователно, на мисловните навици ще става повсеместно и се отнася до всички. С цел да се тушират тези ефекти променяме настройките на самото ПО в част от аватарите, правим го акуратно и се надяваме, че целият този преходен период ще е без изпадане на съзнанията в страх и объркване. Част от наблюдателите е вече презаредена през ковид периода и вече имат нови кодове за възприемане на новото пространство, ще им е много по-лесно да разберат и да не се плашат. Но по-голямата част от населението няма тези възможности, тъй като не всички висши аз водят наблюдателите си към повишени честотни характеристики и дори не в новия земен цикъл. Това си е техен избор и ще са много объркани от неразбирането на случващото се. Стараем се да смекчим този процес на регулировка, но е сложно да се прави индивидуално, тъй като възможностите ни за индивидуална настройка са ограничени от броя ръце, а наставници и водачи са силно натоварени с преминаващите. Това касае и енергоосигуряването, тъй като мрежите са различни. Във вече включените към мрежите за обмяна, процеса вече е настроен достатъчно, но при ограничено захранване може да има проблеми в работата дори на старото ПО, каквото имат тези, които не не са минали замяната на ПО.
По този начин, всички наблюдават един процес — трансформацията на пространството, но самото възприятие при всеки е различно, в зависимост от възможностите.
Ч: – Как промените се отразяват на вероятностите?
К:- Събитията се развиват в зависимост от способността за възприемане на тези промени. Има определени честотни настройки на пространството, т. е., наблюдателя ще възприема само това, което може, например, диапазонът от настройки ако е по-висок от средния, можеш да виждаш по-широк диапазон и съответно, събитията може да са различни. Изборът на определена вероятност може да стане в момента, т. е. има по няколко заготовки и избираш. Например — прочел си новина и те е заинтересувала, в самата новина има код, който си активирал и събитията се променят според тази новина, а новината може да е за война и за цветя. При тези с по-тесен диапазон на възприемане и настроени на по-ниски вибрации — избора е по-малък и новините в живота на този човек са съответни.
Ч: – Ще се активират ли свръхспособности при преминаващите?
К – Както и преди, всички способности трябва да са обосновани, да имат приложение. За активирането на всяка способност е необходима допълнително енергия, т. е. заемни средства. Ако наставника и водачите не виждат такава необходимост, човека не получава възможността. Има и някои изключения — когато самата душа инициира такива способности, технически всичко това е без разлика, но подходите при използване на ясновиждане или ясночуване може да са много различни.
Ч: – Ще се прояви ли нов смисъл в човешкия живот?
К: – Такъв вече се проявява, това е един процес, когато се променя живота на човека, променя се и смисъла на съществуването му. Разкриват се нови хоризонти, увеличава се разбирането и самото осъзнаване за себе си и обкръжаващия свят — това е важен и неотменим етап при смяната на измеренията)
Ч: – Т. е. измеренията вече са променени?
К: – На Земята сега има райони, където работната честота е 4,2-4,5. Това са островчета, които ще се разширяват и обхващат нови области. Това обаче не означава, че на всички ще е комфортно в тези области, такива честоти могат да потискат мозъчните функции, както и на целия организъм. Затова и процеса не напредва бързо и започва разслояване по честоти, като на различни нива. Т. е. в една област ще има едновременно няколко слоя с разни честни характеристики: от 2,8 до 4,5, но е повече като изключение, в повечето случаи ще е някакво средно ниво.
Ч: – А външни въздействия, например, влияние на технически устройства върху човека, как да различим външното въздействие от своята честота в пространството?
К: – Това е очевидно, когато ти е добре, си бодър и радостен — и е разбираемо. Когато на този фон има някакви състояния, при които усещаш неясна умора или болка, вероятно е външно въздействие, обикновено е краткотрайно. Може да е при хранене, когато храната не съответства на нивото ти или при общуване с човек или информация.
Ч: – В крайна сметка, Земята ще премине напълно в 4Д?
К: – Земята е вече в 4 и 5 Д, а вие само в 3Д. Преминават тези, които могат да съответстват на новия диапазон. Това са технически моменти. Има такъв ефект — човек, например, по честоти преминава с възприятието си в 4Д, но фрагмент от съзнанието остава в 3Д и се получава, че човекът мисли и се усеща както преди, но в действителност, вече не е в 3Д.
Ч: – Коментирай ситуация — при входящо позвъняване на мобилния телефон се показват името на звънящия и надпис, че има «още други двама». Намерих си обяснение, но това ме накара да се замисля.
К: – Тази информация ти се дава от наставника ти, усмихва се, необходимо е за ново разбиране на себе си и обкръжаващите. Т. е. навлизате в такова състояние на пространството, в което може да сте по няколко, т. е. като разслояване, като фрагментация на разни нива, макар външно си изглежда както преди. Не се плашете, това е странно, но такива ефекти ще нарастват.
– Благодаря за беседата!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article14976-ki-on-chto-proishodit-s-prostranstvom
Необходимо е да се преразгледа всичко
Необходимо е да се преразгледа всичко…
Повечето хора са склонни да възприемат всички идеи в главата си като правилни, а това е източникът на всички недоразумения. Докато не се изчистят за да са в хармония с любовния свят, със светлината и истината, антените им не са безгрешни, а съобщенията, които долавят, са изкривени и преднамерени.
Трябва да престанем да се вкопчваме в идеи под предлога, че ни идват наум. Необходимо е всичко да се преразгледа: идеи, усещания, да се провери произхода и природата на всичко, което ни подтиква в една или друга посока…
Този, който се съгласява да се изследва искрено, открива, че девет десети от убежденията или подбудите произхождат от много ниско ниво. Но когато няма критерии, нямаме понятие, от къде се появяват и бързаме да ги реализираме.
На това се дължат житейските конфликти: човекът е невеж, няма проницателност и не опитва да провери обосноваността на своите мнения и твърдения. Първата грижа на всеки ученик трябва да бъде намиране на критерии, позволяващи да провери произхода и зараждането на всичките му мотиви.
Михаил Иванов/Омраам Микаэль Айванхов
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2230016
Не се отказвай от любов!
Не се отказвай от любов! Откажи се от този, който не знае да обича!
Прочетете този текст и ще разберете много неща за себе си! Не затваряйте сърцето си, не си струва да се лишавате от дълбоко чувство поради погрешния човек. Нали някъде съществува именно вашия роден и любим, който иска да ви подари целия свят!
Не се отказвай от любов
Вместо да се отказвате от любовта, като начало опитайте да обичате себе си, за да не ви се налага да се молите и търсите любовта на другите. А след това преразгледайте критериите си за подбор на партньори. Може просто да избирате неподходящи хора?
Любовта е прекрасно чувство, което заслужава всеки. Но, опарили се, затваряме сърцето си с всевъзможни резета. Боим се от нови отношения, за да не изживеем отново разочарование и болка. Неудачните отношения могат да повлияят на целия ни следващ живот. Всичко зависи, доколко ще позволим да се случи. Ще можем ли да се изправим и да продължим.
Да се откажете от любовта е голяма грешка.
Не го правете, не се лишавайте от щастие доброволно. Неудачи ни причакват навсякъде, но практически, сърдечните рани са неизлечими, нали сами не им позволяваме да зараснат.
По-добре се откажете от хора, които не знаят, как да ви обичат. Откажете се от тези, които не могат да обичат. Те не са достойни за вас! Всеки заслужава да го обичат, а не просто да се правят. Притворството няма място сред искрените чувства.
Ние правим едни и същи грешки: избираме неподходящите, държим се не както трябва, превиваме гръб или напротив, доминираме прекалено; не даваме достатъчна свобода на партньора или напротив, лишаваме се от правото на глас в отношенията. Доброволно се смиряваме с много неща, които не бива да допущаме в личния си живот.
Страхуваме се да не загубим разположението на любим човек и започваме да го задушаваме с контрола си и го лишаваме от лично пространство. Без да съобразяваме, правим нещата още по-лоши.
Не може да заставите да ви обичат и да ви ценят. Ако човек не го изпитва – може да не си струва да се стискате за него? Може да е най-добре да го пуснете?
Освободете го, нека да живее без вас. Направете си добро! И няма значение, че са поредните неудачни отношения. Започнете отначало, но съобразявайки се с получения опит и с трезв поглед.
Любовта може да е невероятно болезнена
