Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7383990
Users Today : 1647
This Month : 6267
This Year : 521709
Views Today : 9033
Who's Online : 28

За България

Ограниченията на личния живот са противоконституционни

Има сериозни съмнения, че ограниченията на личния живот са противоконституционни
Красен Николов

Дори в условия на извънредно положение държавата няма право да налага ограничения на личния живот като семейни тържества, сватби и партита, защото това е изрично забранено от конституцията, коментира правозащитникът адв. Михаил Екимджиев пред Mediapool. Той призова парламентът да премахне тази “недомислица“ от конституцията, за да защити върховенството на правото и разумните мерки за ограничаване на заразата.
Неофициално конституционни съдии коментират, че проблем с извънредните мерки може да има, когато извънредното положение бъде отменено.
Казусът е в чл. 57 ал. 3 от основния закон. Нормата прокламира, че “при обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите“. Някои права обаче не могат да бъдат ограничавани, казва конституцията. Сред тях е правото на личен живот, което е “неприкосновено“ (чл. 32 ал.1).
Извънредното положение сериозно засегна правото на личен живот. Властите забраниха на публични места да се събират повече от двама възрастни. Властите, необяснимо с юридически аргументи, си затвориха очите единствено за религиозните обреди.
“В началото на извънредното положение бяхме склонни да неглижираме формата и йерархията на нормативните актове, както и спазването на принципа за върховенство на правото. Този период продължава вече два месеца и е време да поставим генерално темата за конституционосъобразността. Не може правова държава да допусне едно трайно състояние на правопорядък – издаване на закони и заповеди на министъра на здравеопазването, които явно се конфронтират с чл. 57 ал. 3 от конституцията“, коментира адв. Екимджиев.
По думите му конституцията изрично не допуска да бъдат забранени събирания по повод сватби, рожденни дни, партита, хобита и дори участия в спортни състезания, защото това попада в конституционната ни сфера на личен живот, визирана в чл. 32 ал. 1 от основния закон.
Другите права, които не може да бъдат ограничавани, са правото на живот, забраната за нечовешко и унизително третиране и забраната за налагане на наказания без присъда.
“Не може държавата да изисква от гражданите да спазват правилата, когато самата тя в продължение на месеци брутално нарушава конституцията. Лошите примери те ги дават по този начин“, коментира правозащитникът.
Това не може да продължава
Mediapool се допита до конституционни съдии, които неофициално коментираха, че противоконституционността на мерките се преценява от това дали съответстват на заплахата. Според членове на Конституцинния съд не може да се приеме предварително, че всички ограничителни мерки са противоречат на основния закон. Извънредното положение не отмени неприкосновеността на личността, например.
Много по-сериозен е въпросът е как ограничителните мерки ще бъдат издържани след края на извънредното положение.
“Ако по време на извънредното положение бе донякъде разбираемо огромни обществени отношения да бъдат регулирани със заповед на здравния министър, то след 13 май това не може да продължава“, коментираха конституционни съдии пред Mediapool. Трудно би се приело и всички промени да се набутат в Закона за здравето.
Конституционалисти признаха, че трудно са разбрали от вечерната пресконференция за “новата нормалност“, какво точно предстои да се въведе и как.
Да оправим грешката
Според Екимджиев в конституционния текст, който изключва възможността за ограничаване на личния живот, е “откровена грешка на създателите на конституцията“. Той призова грешката да бъде поправена:“Не знам какво са мислили бащите на конституцията, когато са вкарали този текст. Факт е, че стъпвайки на него, всички приети досега закони и заповеди, водещи до ограничаване на правото на личен живот, са откровено противоконституционни на съвсем формално основание“.
Екимджиев уточни, че тезата му не трябва да се интерпретира като “насърчаване на гражданите да не спазват законите, защото в голямата си част те са разумни и имат легитимна цел“.
“Проблемът е, че са противоконституционни. Правовата държава не може дълго време да толерира това състояние на противоконституционно. Гражданите биха могли да се защитят пред съдилищата тезата, че наложените им санкции са противоконституционни. Създава се много сериозно смущение в правопорядъка.“, казва адв. Екимджиев.
Според него парламентът трябва да премахне буквално “едно число“ от конституцията, за да се реши проблемът: „Управляващите имат интерес да създадат организация и да приемат тази несъществена промяна в конституцията. За това не би трябвало да има противоречия и политически спекулации. Ние имаме интерес да живеем в държава, ръководена от върховенството на правото“.
По отношение на мерките след края на извънредното положение, правозащитникът каза, че е рано да бъдат оценявани.
“И конституцията, и Конвенцията за защита правата на човека допускат да бъдат ограничавани пропорционално основни права при бедстия, аварии, епидемии… Дяволът е в детайлите. Рано е да се каже дали те ще бъдат в съгласие с конституцията, защото са приети извън извънредното положение“, коментира той.
https://www.mediapool.bg/ima-seriozni-samneniya-che-ogranicheniyata-na-lichniya-zhivot-sa-protivokonstitutsionni-news306964.html

Абсурдът на безсъвестните

Как депутатите продължиха да получават пари, но принудиха други да се откажат от заплатите си

Намерен е начин да получаваш близо 3000 лева месечно, след като публично си се отказал от заплатата си. Намерен е и начин да лишиш от заплата някого, без да имаш правото на това – като го накараш сам да го поиска. Звучи ви абсурдно ли? Историята обаче е истинска.
Преди месец народните представители изцяло се отказаха от заплатите си, за да ги дарят за борбата с COVID-19. В действителност обаче те продължават да получават пари. За месец април народните представители са си поделили над 679 000 лева.
Предстои същата сума да им бъде раздадена и за месец май.
Народното събрание също реши да остави без заплати членовете на правителството, политическите кабинети на министрите и ръководителите на държавни и изпълнителни агенции. После обаче се е оказало, че това не е законно и депутатите нямат това право. За да бъде избегнат публичен скандал, останалите без заплати висши чиновници се е наложило да попълват декларации, че се съгласяват с решението на Народното събрание.
Историята беше разплетена чрез документи, разкази на потърпевши и разяснения на експерти, с които Свободна Европа разговаря.
Как се стигна дотук
Става дума за резултатите от решението на Народното събрание от 6 април. С него депутатите искаха да покажат съпричастност към засегнатите от кризата с коронавируса и решиха да лишат от възнаграждения от 1 април до края на извънредното положение себе си, премиера, членовете на правителството, политическите им кабинети, както и ръководителите на агенциите, общо няколкостотин души.
България е в извънредно положение до 13 май. Въвеждането му цели ограничаване на разпространението на коронавируса. До момента доказано заразените с COVID-19 в страната са над 1600 души.
Точно когато се обсъждаха икономическите мерки, а в бюрата по труда всеки ден се записваха хиляди безработни, беше съобщено, че заплатите на депутатите са увеличени автоматично, тъй като по закон те се индексират на всеки три месеца спрямо средната заплата в публичния сектор. Тогава председателят на парламента Цвета Караянчева коментира, че евентуално „замразяване“ на заплатите ще е „популизъм по време на криза“. След бурна обществена реакция, ден по-късно тя се извини за думите си и ГЕРБ инициираха дебат за намаляването на заплатите.
Първоначалната идея беше възнагражденията да се замразят на нивата от декември 2019 г. (около 4000 лева). След няколко часа дебати, в които всички парламентарни групи се обвиняваха взаимно в популизъм, като едновременно с това наддаваха с колко да бъде орязана депутатската заплата, от ГЕРБ предложиха финалния вариант – месечни възнаграждения изобщо да няма.
По време на дебатите предложението излезе и извън парламента. Депутатите гласуваха заплати да не получават също и премиерът, министрите и техните политически кабинети, както и шефовете на държавни агенции.
Така се стигна до ситуацията, в която главният санитарен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев, който е и част от Националния оперативен щаб срещу коронавируса, остана без заплата, защото е част от политическия кабинет на здравния министър.
По над 2800 лева на депутат месечно
Оказва се обаче, че в решението, взето в късните часове на 6 април, парламентаристите не са включили т. нар. „безотчетни пари“, които те получават всеки месец. Въпреки пунктуалното изреждане на членове и алинеи, по които те сами си отнемат възнагражденията, и управляващи, и опозиция, не са включили в тях точка 11 от Финансовите правила към правилника за дейността на парламента. Именно в този законов текст са регламентирани средствата, които всеки народен представител получава допълнително към заплатата си.
Парите са в размер на 2/3 от основното възнаграждение на депутатите. След актуализацията от месец април основната заплата на депутатите стана 4248 лева. Аритметиката показва, че 2/3 от нея са точно 2832 лева. За 240 народни представители това прави малко над 679 000 лева. Средствата би следвало да се ползват за сътрудници, консултации, експертизи, представителни разходи и други. За изразходването на тези пари отделните депутати трябва да дават отчет пред парламентарните си групи на всеки три месеца. Самите средства пък се предоставят на групите, които ги разпределят към парламентаристите.
От парламентарната група на БСП потвърдиха пред „Свободна Европа“, че допълнителните пари за месец април са получени.
„Принципно трябва да даваме отчет, но това винаги е било много формално. От нас се иска да даваме някаква сума за общата каса на парламентарната група. Така, доколкото знам, е във всички партии“, каза пред Свободна Европа депутат от БСП, пожелал анонимност.
И негов колега от ГЕРБ потвърди, че 2/3 над заплатите за месец април са разпределени. „Предстои да се получат и за месец май“, каза парламентарист от ГЕРБ.
С уговорката, че няма да бъде цитиран по име, той обясни, че тези пари нарочно не са включени в решението на парламента. „И ние, и опозицията знаехме, че като не споменем точка 11 от финансовите правила, ще продължим да получаваме тези средства“, добави той.
От парламентарната група на ГЕРБ потвърдиха официално, че допълнителните пари са разпределени. В позицията на партията обаче се казва, че това не са заплати на депутатите, а средства, които те трябва да ползват за експерти и работа в районите си.
Свободна Европа потърси председателя на парламента Цвета Караянчева, но тя не бе открита за коментар, включително през пресцентъра на парламентарната група на ГЕРБ.
„Декларирам, че съм съгласен с парламента“
Но докато парламентаристите все пак получават някакви доходи месечно, в Министерския съвет се е развила друга ситуация. След като парламентът гласува и правителството, и политическите кабинети да останат без месечни възнаграждения, юристите в правителството са стигнали до извода, че няма на какво основание средствата да бъдат отнети.
Първоначално посъветвахме парламента тихо и кротко да си отмени решението, защото то просто не може да съществува. Няма как с гласуване депутати да отнемат чужда заплата. Ако можеше, то парламентът може да гласува и частният сектор да остане без заплати, казаха неофициално от администрацията на Министерския съвет.
Тази информация се потвърждава и от обяснение на Красимир Ципов (ГЕРБ) пред Медиапул. На 13 април пред изданието народният представител твърди, че се работи по такъв текст. До този момент обаче – 4 май, такова нещо не е обсъждано в парламента.
„Явно на политическо ниво се е взело друго решение, защото парламентът не си отмени решението. По тази причина, въпреки че е гласувано да нямаме заплати, няма правно основание, на което да ни ги отнемат. Затова трябваше да декларираме, че се съгласяваме да не получим пари“, разказаха още от Министерския съвет.
Ето защо всички министри, техните заместници, членовете на политическите им кабинети и шефовете на агенции е трябвало да подпишат документ, който гласи: „Декларирам, че съм запознат/а и съм съгласен/на с приетото на 6 април 2020 г. Решение на Народното събрание“.
От пресслужбата на Министерския съвет потвърдиха пред Свободна Европа за съществуването на документа. „В администрацията на Министерския съвет лицата, които попадат в обхвата на решението на Народното събрание от 6 април, са подали лични декларации за информираност и съгласие с решението на парламента“, обясниха оттам.
„Абсурдно е. Няма как в правото да съществува подобно решение на парламента. Но ако не бяхме подписали тия декларации, щяхме да излезем лоши и скъперници. А и ако бяхме повдигнали въпроса, трябваше да обясним, че 240 народни представители са неграмотни“, коментира един от членовете на Министерския съвет, който пожела анонимност.
„Пряко противоречение с Конституцията“
Потърсена за коментар на създалата се ситуация, експертът по трудово право и преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Красимира Средкова обясни, че „решението на Народното събрание е в пряко противоречие с българската Конституция, а и с основни международни актове, които са в сила за България“.
„Правото на трудово възнаграждение е закрепено като основно право на гражданите в чл. 23, т. 3 от Всеобщата декларация за правата на човека; чл. 7 от Международния пакт за икономически, социални и културни права; чл. 4 от Европейската социална харта. От своя страна Конституцията на Република България също прогласява в гл. II „Основни права и задължения на гражданите“ (чл. 48, ал. 5) правото на заплащане, съответстващо на извършената работа, а според чл. 57, ал. 1 основните права на гражданите са неотменими“, коментира тя.
„Вярно е, че според чл. 57, ал. 3 от Конституцията при извънредно положение може временно да бъде ограничено упражняването на определени права, но това може да стане само със закон. Решение на Народното събрание не е закон“, допълни проф. Средкова.
„Ако с известни условности може да се приеме, че с решението си народните представители са се отказали от част от трудовите си възнаграждения, то това в никакъв случай не е допустимо за останалите висши служители“, коментира още тя.
„Доброзорно“ подписване
На въпрос каква стойност имат декларациите, които са попълвали членовете на правителството и техните политически кабинети, юристката добави, че „подаването на подобен документ е явна проява на осъзнаването, че решението на Народното събрание само по себе си е противоконституционно и трябва да му се придаде някаква форма на доброволен израз на съгласието за неизплащане на трудовите възнаграждения“.
„Ако решението не беше противоконституционно, то щеше да породи правните си последици само по себе си, но в случая не е така“, допълни проф. Средкова. По думите й с „определени усиля“ може да се приеме, че въпросните декларации са израз на воля за дарение. „Питам се обаче, дали поради служебната си зависимост посочените лица биха могли да откажат попълването на въпросните декларации. Казано на юридически жаргон, волеизявленията в тези декларации са не доброволни, а „доброзорни“.
Колко са дарените пари
Според справка, предоставена от Министерството на здравеопазването „в изпълнение на решението на парламента по бюджетната сметка на Министерство на здравеопазването са постъпили средства в размер на 1 523 572,60 лв“.
От тях основните месечни възнаграждения на депутатите са 1 393 627 лева. От политическите кабинети на министерствата и други разпоредители с бюджет – 129 946 лева.
Средствата са предоставени по бюджетите на всички регионални здравни инспекции за закупуване на тестове за COVID-19, твърдят от здравното министерство.
Информацията за това беше съобщена в петък на пресконференция на здравния министър Кирил Ананиев. „За да се даде тази информация, трябваше всички, на които парламентът уж им отне заплатите да се съгласят с това в декларации. Иначе изобщо не можеше да се огласи“, коментират от Министерския съвет.
Полина Паунова
https://www.svobodnaevropa.bg/a/30590071.html

Униформите вън от политиката!

Униформите вън от политиката!

Те винаги ще бъдат заплаха за демокрацията, а ползата е съмнителна
Любен Обретенов

Общественото недоволство срещу ежедневните брифинги на оперативния щаб е много добра новина за българската демокрация. В последния месец всяка сутрин започвахме деня си с това човек в униформа да ни стряска от телевизора. Ситуацията много напомняше не просто на извънредно, а и на военно положение.
По-големият въпрос обаче е дали това обществено недоволство ще е първата стъпка към осъзнаването на българските избиратели. И ще дойде ли краят на възхитата към хората с униформи, която се отчита от всички социолози. Заслугите на щаба и лично на ген. Венцислав Мутафчийски за овладяването на епидемията са безспорни. Генералът обаче упорито флиртуваше с избирателите, като неизменно се появяваше с униформа по телевизора. Вярно, днес беше без униформа. Но само защото била за пране.
Склонността на избирателите да симпатизират на униформите е много опасна за българската демокрация. Това е само теория, ще кажат някои. В политиката обаче няма термин военна демокрация. Напротив – има термин военен преврат.
Но да оставим теорията и да преминем към практиката и да анализираме емпиричния материал, който сме събрали в последните години. Очарованието на хората с униформи е в това, че от тях се очаква да бъдат хора на дълга, на честта, хора способни да вземат трудни решения, да водят нацията, а не да тичат след нея.
Какво сочи нашият опит? В последните години в политиката влязоха много хора, които преди това окачиха униформите си – армейски и полицейски – в гардероба. При това от различни партии, като някои стигнаха до най-високите постове. Може ли да се твърди, че те са хора на честта, които не се плашат от трудни решения и водят нацията? Не, разбира се.
Истината е, че в повечето случаи тяхното поведение е точно обратното. Онези, които свалиха униформите и влязоха в политиката в повечето случаи са гъвкави, непоследователни, бягат от трудни решения и по-скоро следват общественото мнение, отколкото да се опитват да го формират.
Хората в униформи, разбира се, заслужават уважение от обществото. Те служат на държавата, т.е. на всички нас. Има много случаи, в които тези хора са изключително важни. И настоящата епидемия безспорно е точно такъв случай.
Общественото мнение у нас обаче трябва съзрее. И униформата да престане да бъде трамплин за политическа кариера. Известно е, че там, където има униформа, няма свобода. Има строга йерархия и подчинение. Когато подобни хора попаднат в политическата система на една демократична държава, това винаги носи сериозни рискове. А практичната полза, както се вижда, е доста съмнителна.
https://clubz.bg/98062-uniformite_vyn_ot_politikata

Кубрат Пулев: Кризата трябва да ни удари повече, за да се замислим

Кубрат Пулев: Кризата трябва да ни удари повече, за да се замислим
Симеон Кичуков

Кризата с коронавируса не е засегнала достатъчно българите, за да се замислят и да променят мисленето си. Такова мнение изрази Кубрат Пулев, който обясни, че хората трябва да си извадят поука от случващото се, за да бъдат по-добри.
„Рестарт в мисленето на хората няма да има след коронавируса. Не ни е ударила достатъчно кризата, трябва да ни удари по-солидно, за да може хората наистина да се замислят. Не смятам, че дори ще ги промени ей толкова. Както отмине и две седмици по-късно всичко ще е забравено“, коментира Пулев в предаването „Събуди се“ по Нова.
Той засегна темата с жертвите по пътищата, включително смъртта на журналиста Милен Цветков. Според Пулев в България „нещата се правят на око“, вместо да се дебатира по-важните проблеми, а „телевизионният ефир е изпълнен с едно дърдорене“.
Българският боксьор е задължителен претендент за титлата на Международната боксова федерация (IBF) и трябва да се бие с Антъни Джошуа. Срещата, която беше насрочена за 20 юни в Лондон, е отложена за неопределено време.
„Аз лично се надявам да се получи такъв двубой (с Джошуа) до края на годината. Всичко зависи от световната ситуация, която изобщо не е розова. Аз предупреждавах за последствията от коронавируса, защото икономиката е много важно нещо“, добави Пулев.
„В момента съм на авариен режим. Тренирам един път на ден или през ден, в залата. Когато дойде времето ще започна по-сериозно“.
На въпрос дали евентуален мач с Джошуа пред празни трибуни ще му се отрази, Пулев отговори така: „Чувството е неописуемо и не може да се сравни с нищо, когато една маса хора са дошли да те подкрепят. Това е една любов, който не я е изпитал не знае какво е точно. За мен все пак най-важен е резултатът, така че с публика или без публика, Кубрат Пулев излиза и се бие като лъв“.
https://www.dnevnik.bg/sport/2020/05/02/4061891_kubrat_pulev_krizata_triabva_da_ni_udari_poveche_za_da/

БЛС с позиция за мерките срещу COVID-19 и тяхното отпускане

От БЛС с позиция за мерките срещу COVID-19 и тяхното отпускане

Вече месец и половина живеем в условията на извънредно положение. Надяваме се възможно по-скоро да се върнем към начина на живот преди пандемията от Cоvid-19. Това се посочва в позиция на Българския лекарски съюз.
Съсловната организация е против неглижирането на проблема Covid-19, в това число и от публични личности и призивите за неговото подценяване. От друга страна, наблюдаваме влошаване на състоянието на пациенти с различни придружаващи заболявания, влошаване на икономическата ситуация в страната, засилване на тревожността сред населението по повод липсата на перспектива.
БЛС призовава, при спазването на необходимите противоепидемични мерки (носенето на предпазни маски, социална дистанция и лична хигиена), да се изработи конкретен план за поетапно освобождаване на мерките с конкретни срокове и връщане към оптимален режим на работа и живот. В това число работата на кабинетите за извънболнична помощ с цел провеждане на профилактични прегледи на лица над 18 г. , грижа за пациентите от рисковите групи, контрол и оптимизиране на терапията на пациентите с хронични заболявания.
Необходима е оценка на противоепидемичната ефективност на мерките за ограничаване на движението между областните центрове, разходките в планината и посочване на обозрим срок за премахването им.
Настояваме темата да не се политизира, защото БЛС изказва професионалното си мнение, без политически нюанси.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/596142

Нешка Робева: Слагам галошите и влизам в градината

Нешка Робева: Слагам галошите и влизам в градината

Треньорката преоткрива живота близо до природата

„Аз съм човек, който не може да седи на едно място. Аз съм активен човек и обичам процеса на работа, обичам да наблюдавам развитието на нещата. Сега съм на село. Копая, плевя, разбрах какво е суша, радвам се на всеки стрък, който е тръгнал… Имам един декар двор са над 300 лалета“. Това сподели пред БНР Нешка Робева.
В предаването „Хоризонт за вас“ тя допълни, че необходимостта на човек да се труди е заложена в него:
„Ако не търсим материалните блага, а търсим развитието и не сме се отделили от природата, е възможно да имаме достоен живот… Да се трудиш честно, означава да осъзнаваш смисъла на живота, да ти е дадена тази нравственост и да даваш отпор на всички съблазни на днешното време“.
Робева призна, че се опитва се да науча внучката си, че „най-стойностните неща не могат да се купят с пари“:
„Парче земя да има човек, всичко може да си достави. И книгите, и размислите, и общуването с природата не струват много пари, колкото са вътрешна необходимост“.
Според нея по време на актуалната ситуация голяма част от хората ще преосмислят живота си.
„Ако човек живее на село, се обогатява… Аз от два месеца съм на село и нямам желание да се върна в града… Дали сами не си градим затвори… Хората започнаха да се завръщат на село. Аз например слагам галошите и вълнените чорапи и влизам в градината, слагам някаква блуза и хич не ме интересува“.
Заравям се в книги, когато почивам и чета как се е справял народът ни в кризи. Селото е спасявало народа. Да, разбили сме го, но природата не е злопаметна. Държавата трябва да подпомогне хората, които ще се върнат към земята.
https://bnr.bg/post/101268726/neshka-robeva-slagam-galoshite-i-valnenite-chorapi-i-vlizam-v-gradinata

Участваме в една от най-големите манипулации на 21-ви век

Проф. Иво Христов: Участваме в една от най-големите манипулации на 21-ви век


„Коронавирусът не е причината за затварянето на света и новия световен ред. Коронавирусът е удобното извинение, претекстът, димната завеса, която трябваше да прикрие дълбоките противоречия, които се натрупаха в годините… Когато пушилката се слегне, ще разберем, че сме участвали в една от най-големите манипулации на 21 век“. Това коментира пред БНР социологът проф. Иво Христов.
Според него „т.нар. глобализация приключи и очевидно се отива към фрагментаризация на големи геополитически и геоикономически блокове“:
„Ще имаме нещо като локална глобализация. Еднополюсният американски ред приключи“.
В предаването „12+3“ проф. Христов прогнозира ескалация на отношенията между САЩ и Китай:
„Това напрежение нарастваше в последните близо 15 години. Китай във вида, в който е, е продукт на американско геополитическо решение, взето преди повече от 45-50 години. Това решение беше изработено между определени елити вътре в американската върхушка и част от ръководството на китайската компартия. Целта беше ясна – Китай да бъде напомпан, за да бъде използван срещу Съветския съюз. Е, беше напомпан. Проблемът беше, че драконът беше изпуснат и Франкенщайн започна да оспорва лидерството на своя създател. Срещу Китай започна преса по всички линии и тя ще се засилва все повече. Трябва да се съкратят инвестициите в китайската икономика, трябва да се изтеглят голяма част от производствата. Китай трябва да бъде превърнат в световен парий. За целта активното мероприятие коронавирус играе изключително полезна роля“.
По думите на проф. Иво Христов у нас няма управление на кризата:
„Обществата, които успешно се справиха с кризата, са централноевропейските – Германия, Австрия, Чехия, Дания, включително и Швеция. Там нещата бяха направени разумно, спокойно и компетентно… Не знаем у нас колко има заразени и не знаем починалите от какво са починали. Има лъжа, по-голяма лъжа, най-голяма лъжа, статистика. Когато имате неясни или неверни сходни данни, дори при правилен алгоритъм, ще имате грешни отговори. Това е първото правило в социалната наука и логиката“.
Проф. Христов посочи, че правителствата са използвали коронавируса, за да отработят техниките, за които са очаквали да им дойде времето – електронното следене, електронното подслушване, контрола върху информацията, социалната манипулация и контрола на населението.
„Това ще бъде светът през 21 век, за съжаление“, подчерта социологът.
Проф. Иво Христов посочи, че в момента у нас покриваме пореден пик на епидемията, а в същото време има либерализация на мерките:
„Ако тези мерки са реакция и решение на проблема, проблемът се изостря, а те се смекчават. Значи, няма логика. Следователно се търсят съвършено други ефекти“.
https://bnr.bg/post/101267367/prof-ivo-hristov

Излекуваните от COVID-19 не са излекувани

Мангъров: Излекуваните от COVID-19 не са излекувани. На тях просто вече им е минало

Според него паниката, обхванала света, не е медицинска. Хубаво е да се отворят и стадиони, и фитнес зали, смята още той

Витамин Це няма как да ви спаси от коронавируса. Рано или късно той ще мине през населението на цялото земно кълбо, ако преждевременно не изчезне. Коронавирус не са пригодени към човешката популация.
Това обяви доц. Атанас Мангъров пред bTV.
Швеция продължава да следва своята философия, не се е отказала от либералния си подход. Аз мисля, че тя ще излезе най-леко от кризата.
В Швеция има множество хора, които са на 80-90 г. с големи пенсии, които се отглеждат в домове за възрастни хора. Затова толкова много там са заразените.
От 20 новородени 11 починаха в София преди време от вътрешноболнична инфекция, съобщи специалистът.
Коронавирусът е обща вирусна инфекция, която се самоограничава. Излекуваните не са излекувани. Това са хора, на които им е минало.
При критичните случаи хората са държани живи, докато излязат от това състояние, каза още Мангъров.
Поне 100-200 пъти повече са заболелите от регистрираните от COVID-19 у нас.
Това заболяване трябва да бъде посрещнато от най-младата и най-здравата част от населението – от децата и родителите им. Дори да се разболеят. няма какво толкова да им се случи. Сега като се отвориха парковете, хората ще се размешат и ще се случи това, което най-после трябваше да се случи.
Ако инфекцията тръгне от другата страна – при възрастните, там ще има много жертви.
Човечеството се е сблъсквало с такива грипни вълни и преди. Това вече сме го играли, каза още доц. Мангъров.
Според него паниката, обхванала света, не е медицинска. Всякаква друга може да е – политическа, икономическа, добави още той.
Всички тези неща се опитах да ги обясня и на премиера Борисов. Щабът го е страх. Хубаво е да се отворят и стадиони, фитнес зали. Явно никой от щаба не спортува. На тези места ходят здрави и силни хора, хубаво е те да се омешат.
https://www.24chasa.bg/novini/article/8509758

Български учени: Има лек срещу коронавируса

Български учени: Има лек срещу коронавируса

Двама български учени твърдят, че има лечение за коронавируса. Според тях високите дози витамин С и озонотерапията действат антивирусно и имуностимулиращо. В ефира на Bulgaria ON AIR проф. Лъчезар Аврамов от Института по електроника обясни, че тези два метода се прилагат и за облекчаване състоянията по време на лечение на тумори на онкоболни пациенти.
„Това е интравенозно наливане на витамин С, а озонотерапията се влива венозно. Необходим е апарат, който го няма в България, но може да бъде произвеждан във Варна“, обясни професор Аврамов.
По думите му нужният апарат струва около 6000 лева. Лечението с витамин С и озонтерапията също било евтино, което е причината Световната здравна организация да го обяви за недоказано, твърди ученият.

„Методите се практикуват в 50 държави. Те са много евтини и не могат да преминат през сертификация, защото не носят печалба“, обясни проф. Аврамов.
Учените са изпратили отворено писмо до премиера Бойко Борисов и до министъра на здравеопазването Кирил Ананиев с призив да се вслушат в техните предложения. Според тях сегашният подход за справяне с пандемията е грешен, а изолацията – ненужна.

Веселина Петрова, редактор

https://woman.bg/zdrave/bulgarski-ucheni-ima-lek-sreshtu-koronavirusa.66879.html

Архитектура на едно самоубийство

Архитектура на едно самоубийство

Едни хора убиха журналист с джипа си, други хора пребиха журналист по поръчка.
Това е кратка справка къде живееш, ако случайно сега се събуждаш от кома.
Разбира се, не искам да ти развалям прекрасния слънчев следобед, но ето ти малко храна за размисъл: едните отдавна работят заедно с другите – използват ги за разни поръчки и т.н.
Има една поучителна история за слончето, което било хванато от хората като малко. Завързали крака му с верига за кол в земята и то не можело да избяга. Минали години, слончето станало огромен слон, а хората все още му връзвали крака за същия кол. Слонът бил толкова огромен, че без проблем можел да изтръгне тъпия кол от земята, но не го правел и си мислел, че е завързан, без да може да мръдне. Така го научили от малък и той си мислил, че цял живот колът е по-силен от него.
Реално погледнато, такава е картинката с цялото ни общество. Мнозинството си мисли, че тези хора са по-силни от него и си трае. Мнозинството са Иван, Драган, Петкан, които мислят само за себе си и си казват: „Аз съм сам, те са много, значи са по-силни от мен“. Значи грешката на Иван, Драган и Петкан е, че мислят за себе си като за някакви единаци, сами на света и според тях всеки е сам за себе си.
Забележете, че дори ултимативната заплаха за човечеството – пандемията, новата унищожителна болест, не успя да ни сплоти. Едни нападат други, защото не споделят идеите им дали вирусът е изкуствен, създаден в лаборатория или не; други го използват за политическа пропаганда и трупане на дивиденти; трети го използват за реклама, словесни престрелки ни занимават всеки ден, обвинения. И все по-малко градивно говорене. Едни се страхуват за живота си, други се страхуват, че не могат да отидат на фризьор.
Ако една агресивна външна заплаха за биологичния ни вид не може да ни сплоти, какви надежди остават за цивилизацията ни?
Защо Иван, Драган и Петкан нямат доверие на другите българи и няма да се съюзят с тях? Защо имаме поговорки, като: „Един българин – хайдутин, двама българи – сговорна дружина, трима българи – чета с предател“?
Защото Иван, Драган и Петкан виждат у другите потенциалните недостатъци, които те самите имат. Подозираш хората в греховете, които ти имаш. Не става да викаш: „Съсипаха я тая държава!“, докато се опитваш да уцелиш кофата за боклук от седмия етаж; и да се оплакваш, че тия политици много крадат, докато точиш служебната нафта или си пълниш джобовете с консумативи от офиса, или мазето ти е пълно с пластмасови лъжички, щото работиш в детска градина и, нали разбираш, никой не следи за бройката прибори.
Значи ти виждаш предател или страхливец у ближния, защото ти си потенциален такъв. И от тази гледна точка, не ми се обиждай, но… може би си заслужаваш това, в което живееш.
Историята е доказала, че със седене и чакане някой да те „оправи“ не става. От оправянето после не можеш да си седнеш на зад*ика. Научени сме, че нас все някой ни е освобождавал, спасявал, помагал. И сега си седим и си чакаме някой да дойде и да ни оправи. И, като последните льохмани, се връзваме на празни обещания на тоя и оня „пророк“, че той е нашия спасител. Не е. Сами сме си спасители.
Знам, че е трудно да го повярвате, но нещата ще започнат да се нареждат, когато си променим бита и мисленето. Започнем да помагаме, БЕЗ да се питаме „аз какво ще спечеля от това“, спрем да крадем, само защото можем, спрем да злобеем от скука, спрем да си възпитаваме децата да бъдат тарикати. Първоначално няма да има видим резултат, но дългосрочно това ще доведе до промяна на мисленето. И тогава, когато имаш нужда от помощ, ще ти помогне съседът ти, за разлика от днес, когато се гледате подозрително и се дебнете. В политиката ще има хора, възпитавани в нов модел, които ще работят и за народа, не само за себе си.
Механизмът е труден за възприемане, защото почти всеки човек иска резултат сега и веднага. А за някои неща се иска време.
Другата алтернатива, разбира се, е да не правим нищо и да си стоим където сме и сега. Но, ако я изберете нея, поне имайте благоприличието да си затворите устата и да престанете да мрънкате.
Интересувайте се повече какво се случва около вас. Това също е начин за излизане от тежкото положение. При биячите, които нападнаха Слави Ангелов, са открили нацистки знамена, оръжия и копие на „Моята борба“ на Адолф Хитлер. Не знам дали знаете, но тази книга в България се продава съвсем свободно. Не само това, но тя стои по витрините на много книжарници, като реклама, за да привлича клиенти. Не знам за вас, но аз лично за себе си съм решил никога да не стъпя в книжарница, която се рекламира с „Моята борба“ на витрината.
Колко от вас бойкотират дадени стоки, ако разберат, че производителят е замесен в нещо, което разваля живота в България? Колко от вас бойкотираха марката алкохол, която произвежда фирмата на майката на онзи с джипа, който причини смъртта на Милен Цветков?
Преди години синът на един производител на кисело мляко се оказа замесен в причинена смърт на пътя. Колко хора спряха да си купуват от киселото мляко на тати?
Просто чувам как се опитва колективният ум да ми каже: „Ама то всички са такива!“
Първо: не, не всичките са такива, много добре го знаеш. Но, да приемем твоята логика, че СА. Добре, щом всички са „такива“, спри да ги захранваш. Всичките.
„Е, какво сега?—да спра да ям кисело мляко ли?“, ме питаш.
Да. Спри. Наистина ли очакваш ДРУГ да води битка срещу тези хора и бизнесите им, и връзките им, да залага живота си, кариерата си, здравето си, буквално някой да разбива складове с оръжие, да води разследване срещу мафията, да води битка на живот и смърт, а ти…
… а ти не си готов дори да си нарушиш малко рахата и да не ядеш кисело мляко? Или да не си купиш ракия?
Извинявай, че се повтарям, но… може би си заслужаваш това, в което живееш.
През деветдесетте в САЩ една гигантска фирма за безалкохолни напитки промени рецептата си и милиони хора я бойкотираха, принуждавайки я да върне старата си рецепта. Говорим за вкуса на напитка, никой никого не е убивал, няма скандали за корупция или каквото и да било, не – единият вкус. Хората използваха себе си в качеството си на потребители и мнозинство, като лост, с който въздействаха.
За единия вкус на напитката говорим, дори не е нещо сериозно!
А ние тук сме огромен слон, който още си мисли, че е малко слонче и стоим вързани за смешно малък кол.
Те—онези са се научили да не чакат да ги оправят, спасяват, да им дадат. Те си взимат.
Ето майката на Кристиян от секретарка е станала шеф на фирма. Има някакви качества (добре, може би не правилните за целта, но все пак „качества“), впряга ги в работа, използва ги, получава ѝ се. Не цъка с език пред телевизора.
Разни наркодилъри, тарикати и бандити се организират и успяват. Не чакат друг да дойде и да им свърши работата.
Какво? Те са по-умни и по-добри от тебе? Е, в такъв случай… да не се потретвам.
Помните ли, през февруари, едни други биячи нападнаха едно момче в автобуса и му взеха дрехата? Всички наоколо са седели и са гледали. Добре, да кажем, че ги е било страх. Всичките. Но когато детето е отишло при шофьора, за да му каже какво се случва, реакцията на онзи е била: „Еми, това е България!“ Не е замълчал, не му е казал: „Няма какво да направя в случая“, не е използвал друго, не—казал е: „Еми, това е България!“ И в това се съдържа целият проблем на самоубийственото общество.
Успяващите хора и общества не са онези, които чакат помощ отвън и все някой друг да действа вместо тях.
Моделът, в който живеем днес е разрушителен. Продължи ли така, ще е фатално. Това е самоубийството на едно общество.
И най-най-лошото и страшното е, че дори сега има някой, който чете това и си казва: „Е, аз кво да направя!“
Автор: Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/594851

Фалшивият ми плач от страх ли е, от яд или по навик?

Фалшивият ми плач от страх ли е, от яд или по навик?

Колкото и да беше друсан Кристиян Николов, ако нямаше джип, а се возеше на градския транспорт, Милен Цветков щеше да е жив.
На какво се надявахме? Дадохме зареден пистолет на маймуната и се чудихме дали може да ни се размине нещастието? Ние сме олигофрени.
Разбрахте за това убийство, защото Милен Цветков беше много известна личност. Тези аудита, кайдени, джипове и синчета убиват редовно. Те карат така и когато са трезви. Те са „над нещата“. Те са „Синът на“!
Татините синчета ни се качиха на главата и танцуват там
Те винаги ще са известни като „Синът на!“ – нито имат умения, нито талант, нито разум. Те просто са „Синът на!“
Така, както техните родители ги отглеждат тях, по същия начин ние отглеждаме техните родители.
Маминките и татитата си лигавят и глезят синчетата, точно така както ние лигавим и глезим тях. От малки ги учат, че всичко ще им се размине, защото са „специални“; те от малки се научават, че правилата не са за тях; те отиват на дискотека и започват да дърпат дъщеря ти в тоалетната, за да я. не я питат иска ли или не.
Когато родителите им правеха пари, ние бяхме заети с други неща.
Ние ги научихме, че са „над нещата“, от „малки бизнесмени“, та чак докато не пораснаха, ние ги учехме, че са „специални“ „и за тях може“. Купуваха си съдии-ние имахме по-важни неща за правене; купуваха си прокурори-ние пак бяхме заети; купуваха си медии-ние гледахме на другата страна, че там ни беше по-интересно.
Какво щеше да стане, ако тази класа на мутроподобни не съществуваше? Милен Цветков не само щеше да е жив, но и щеше да работи като журналист в голяма национална медия и гласът му да се чува.
Тази класа, срещу която той така непримиримо говореше, получи нашата закрила когато уволняваше Милен Цветков и миленцветковците от тук и оттам, почувства се недосегаема, велика и по-силна от всички и наглостта ? накрая го уби. Заедно с още десетки и стотици други – убити по същия начин. Както съвсем не е изключено да убие и нас един ден. И не е нужно да се надруса и да ни помете с кола. Може да извади пистолет и след думите: „Кво ме гледаш бе, нещастник!“, да ни пръсне мозъка. Може да ни пребие от бой, защото не ни харесва. Може да се опита да ни изнасили и ако откажем, да ни убие с тухла.
И защо плачем сега? От гняв или от страх, че и на нас ще ни се случи, или от срам и чувство за вина? Или по навик?
Защото, докато тяхната класа ставаше все по-силна, а миленцветковците се опитваха да се опълчват, ние имахме по-важни неща за правене. Тя стана недосегаема и вече започна да убива-тяхната класа.
Те паркират по тротоарите, не защото няма къде другаде, а защото искат да видиш, че са над теб и могат да си купят закона; те минават на червено, не защото бързат, а защото така показват, че са недосегаеми; те се сбиват в дискотеката, не защото някой ги е обидил, а защото искат да покажат на другите, че са господарската класа.
Не сме виновни, но не сме и невинни.
Поднасям съболезнованията си на близките на Милен Цветков. Поднасям и извиненията си. Съжалявам, че ние сме социални олигофрени и винаги имаме нещо по-важно за правене. Съжалявам, че и след няколко дена ще сме забравили за смъртта на Милен Цветков и ще се занимаваме с по-важни неща, като скандалите с комшиите дали коронавирусът е истински или измислен, дали е създаден от извънземните или в лаборатория, дали руснаците или американците да ни „освободят“, дали трябва да отворят кръчмите или не.
Извинявайте! Ние сме социални олигофрени. Може да ни се сърдите и да ни мразите, но така само си хабите енергията – ние сме и слепи, и глухи, а и имаме по-важни неща за правене и няма да ви обърнем внимание.
А утре. утре няма и да помним. Виждам ден след ден как се появяват хвалебствия за едни „дарители“, които били дали пари, вентилатори и не-знам-си-какво-още. Пишат се разни писма до редакциите на медиите с молби на хората да се свържат с тези корпулентни бизнесмени и депутати, за да им били помогнели и на тях. Хората започнаха да ги виждат като „спасители“, забравиха, че парите, които даряват, са крадени от тях. Крадеш 200 милиона, „даряваш“ два от тях и всичко е забравено, и всичко е простено, че и те обичат даже. Хората започнаха да ги обичат и да ги защитават, когато някой каже нещо лошо срещу тях. Дарители.
Те са същата тази класа. Виждате колко е лесно: даряваш няколко трохи от заграбеното и те обичат.
Майката на Кристиян Николов ще изчака да отмине бурята, ще ни дари някой лев и всичко ще е наред. Ние сме социални олигофрени. Ако щете ни се сърдете, все ни е тая!
Автор: Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/594050

Ванга: Черно море ке стигне до Шумен

Ванга: Черно море ке стигне до Шумен

Черно море ще стигне до Шумен и градът ще стане пристанище. Това предсказание чула на младини от устата на Ванга доайенката в алтернативната медицина Атанаска Стратева, съобщава „Телеграф“.
„Тя ми каза, че ще си намеря мъж от Шумен. И така между другото, ми вика: „Абе ти знаеш ли, че тоя град ще стане един ден пристанище. Аз тогава я попитах – ще мога ли да се окъпя. А Ванга ми отвръща: „Ти няма, нито децата ни, но твоите внуци, макар и на преклонна възраст, ще се топят в морето“, спомни си 75-годишната жена от Велики Преслав. Тя не знае, какъв катаклизъм трябва да стане, че морето да се премести, но изчислява на база възрастта на внуците си, че около 2050 г. това може да се случи.
В онзи ден пророчицата ? предала и други свои видения за непознати болести, за бъдещето на България и света, но я зарекла да ги огласи след поне 50 години. „Обясни ми, че хората още не са подготвени за тази информация. Аз ходих при нея през 1964 г. и считам, че вече е дошло времето да разкажа всичко, което Ванга ми заръча“, заявява Стратева.
В онзи ден, изглежда пророчицата имала много силен транс, в който прозряла доста напред в бъдещето. Преди морето да се премести, тя видяла, че ще започне да има проблеми с липсата на вода.
Растителният и животинският свят също ще страдат от болести.
Тогава започна да вика: „Хората не сме хора, много сме лоши, алчността и злобата ще ни погубят като свят. Ти обичаш мед, ама няма да го има. Лукът и чесънът ще изчезнат. Няма да има вода, ще има злато, но никой нищо няма да може да купува. Наводнения и пожари идат. И такива болести, които ще взимат по много жертви наведнъж“, описа чутото Атанаска.
После легендарната ясновидка започнала да говори неща, които изискват по-специално тълкувание. Обяснила, че за да се спасим в тия дни, трябва да се обединим.
Ванга казала още, че краят на света идва, но да не се плашим, „вие сте си го предизвикали. И орехи няма да има, а като орех няма и мозък няма“.
Петричката ясновидка видяла и друг интересен момент. При него „самолети ще ни пускат буболечки бионашественици, за да унищожат българската почва и растенията“. „Ала всичко това ще е умишлено“, рекла Ванга.
„Аз да си призная, не обърнах тогава много внимание на тези думи, тъй като имах лични проблеми, за които бях дошла“, откровена е Атанаска Стратева. Пояснява, че ходила едва 16-годишна при пророчицата заради майка си, която била с диагноза рак и с няколко операции.
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/581695

Какви могат да са последствията от продължителната изолация

Какви могат да са последствията от продължителната изолация?

Няма универсален отговор. Няма и универсална формула за справяне. За някои тя може да е възможност да подредят живота си, да приключат с отдавна отложени неща, да направят пауза от забързания ритъм. За други може да е досадно, нетърпимо и протяжно. За трети – да извади наяве неразрешени конфликти и притеснения. За четвърти може да е всичко накуп.

Това е време за инвентаризация на живота ни – едни от нас ще излязат по- спокойни и мъдри, за други – това е досадно и принудително бездействие.


Милена Манова,

психолог

Така може да се обобщят отговорите на психолози, до които „Дневник“ се допита за ефекта от продължаващото извънредно положение, при което е почти задължително да останем вкъщи, а социалните контакти – такива, с каквито бяхме свикнали допреди месец, са напълно ограничени.

В момента имаме нужда от повече разбиране, нежност и състрадание към себе си, да приемем трудните емоции


Доротея Панова, ,

психотерапевт

Всеки има различни механизми за справяне със ситуацията. А и все пак, каквото и да си говорим, не сме напълно изолирани, защото има безброй начини за контакти.
Важно е кого слушаш
В морето от информация по темата как се отразява настоящата криза, понякога е трудно да отсеем на кого да се доверим.

Това не е карантина, това е социално дистанциране. Има различни фази


Иван Игов,

психолог

Често тревожността на ситуацията, която сама по себе си е проблем, се засилва от гръмки заглавия и апокалиптични прогнози за това колко опасни последствия може да има върху психиката на хората продължителното затваряне вкъщи, липсата на традиционното общуване и необходимостта да се променят навиците за социална комуникация.
Тези заглавия, усилени многократно от социалните мрежи, в които авторитетът е понятие, доста различно от това в реалния живот, могат да донесат страх и притеснения.

Все повече хора започват да се адаптират и да организират защитена, спокойна среда в жилищата, в които живеят.


Милена Владимиров,,

психолог

Кризата няма да приключи за един ден, но е важно да се ориентираме кой говори и какъв опит има, съветват специалистите. Затова „Дневник“ разговаря с четирима професионалисти, за да им зададе въпроси за изолацията, въздействието й върху хората и възможностите да се преодолее.
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2020/04/18/4055890_produljitelnata_izolaciia_ne_e_povod_za_strah_a_shans/

Ти си толкова тъп, колкото тъпотиите, на които вярваш

Ти си толкова тъп, колкото тъпотиите, на които вярваш

Когато настанат тежки времена, търговците на змийско масло изпълзяват от дупките си, слагат официалните дрехи и започват да продават от врата на врата, от град на град…
Ако се чудите, змийското масло е печално известен пенкилер отпреди стотина години, който измамници, тарикати и обикновени заблудени хора са рекламирали наляво и надясно из Америка в началото на 20 век. Не само, че не е бил чудотворен и полезен, както са го рекламирали, но често е бил опасен.
И така…
Синодът не се отказва и това си е! Църквите са отворени, литургии ще има. Не можете да се заразите, ако вярата ви е силна, казват поповете отново и отново. Не казват какво ще ви се случи, ако вярата ви не е силна, не дават и скала за сравнение „висока<––>ниска“, та да си направите сметка.
Но да си знаете, че разболеете ли се, сами сте си виновни – вярата ви не е била достатъчна.
Междувременно в московската епархия има 8 свещеници с коронавирус. Така че – правете си добре сметката: вярата ви трябва да е по-висока от тяхната, за да минете прага!
Хората на науката са в потрес и не могат да повярват, че нещо трябва да се повтаря по безброй много пъти всеки ден. И пак да не се виждат резултати. Нормално – те са свикнали да работят с хора, на които фактите им се показват, обясняват, ако има неразбрали – се дообесняват, после се минава на следващата тема. Ако обяснят на някого, че огънят гори и от това боли, не очакват като се върнат в класната стая, да заварят трима овъглени олигофрена с газова горелка в ръка. Но… ето, че доживяхме и такива времена.
Какъв им е случаят на щаба, на правителството, на властите… това вече е извън възможностите ми да разбера. Докато вие си седите вкъщи и полудявате бавно, поповете правят литургии и разчитат на това хората да спазват мерките. Същите тези хора, които всеки ден ги ловят да бягат от карантината…
Ето какво казва Стивън Кинг: „Бележка към миряните, които предпочитат да умрат вместо да не отидат на църква: вие сте сектанти“
Коментари под поста:
„Ще обичам Бог от дома си. Бог ми е дал мозък с причина“;
„Повечето хора не използват мозъците си“.
Ето какво казват експертите по богословие: „За съжаление, тъй като Българската Църква заедно с българската държава в последните 30 години изобщо не си свършиха работата, оставяйки т.нар. „благочестив български народ“ некатехизиран, невъцърковен и в богословско отношение абсолютно неграмотен (като това се наблюдава и сред някои клирици), затова се стигна дотук, че нашето население основно се интересува от върбички, от т.нар. минаване под масата за здраве и късмет, за чукането с яйца и за тяхната мистична сила, за късмета, здравето и плодородието на лазарките, за правенето на магии със светена и богоявленска вода, за запалване на свещ, за изкупване на греховете, за заставане в средата на наоса (централната корабна част на храма), за да получат енергия от космоса, или пък поставяне на ръката върху Светата Икона, за да получат енергия от съответния Светия, и не на последно място чакането с огромна радост и нетърпение да занесат чорапогащи, гащи, чорапи, пелени, бельо, сутиени и какви ли не още дрехи на Киприановите молитви в България, тъй като целият народ си мисли, че е урочасан, профанизирайки по този начин истинския смисъл на богослуженията и Църквата. (източник: DoxologiaInfoNews.com)
Междувременно, Бойко Борисов, вероятно правейки някакъв компромис, призова в храма да ходят само онези с голяма нужда. (!!!)
А вие, мили хора, междувременно си стойте вкъщи и полудявайте, миряните имат планове. Когато ходите до магазина или аптеката, които, за разлика от църквата, са някакви тъпи баналности, разбира се, се молете да не се срещате с миряни, разменяли си слюнка от целуване на икони и мляскане на причастие с ЕДНА лъжичка. Ако се заразите… малка ви е вярата.
Междувременно ето какво НЕ чухме: не чухме от църквата да обявят, че ще раздават безплатно свещи, например. Не, не – ще се плащат, както обикновено. Също така църквата не се включва в благотворителности, дарения и каквото и да било друго, освен литургиите, на които ви чакат. Не си забравяйте портфейла.
Две думи към гордите Християни, които смятат, че имат силна вяра: вие сте „горди“ и още оттук се проваляте и като християни, и като човешки същества. Иисус е умил краката на Апостолите. Това е жест на смирение и смачкване на егото и гордостта (която е грях!). А вие… сте горди Християни. Това словосъчетание, само по себе си, звучи като чернокоса блондинка.
Продавайте си змийското масло…
И се въоръжете с търпение, идва втората вълна на пандемията – следвеликденската.
Църквата ще направи компромиси заради коронавируса, но няма да затвори храмовете
Борисов обяви три варианта за извънредното положение и заяви: Не мога с милиция и бой да затворя църквите!
***
Когато има тежка ситуация (мътни води) е най-лесно да привлечеш вниманието на хората (ловиш риба), като ги убедиш, че: 1.) ги лъжат; 2.) ти имаш по-добра идея; 3.) решението е лесно и през цялото време им е било пред носа, но са ги лъгали умишлено.
Когато хората са уплашени, е най-лесно да им продадеш змийско масло.
Слави Трифонов написа, че ни плашат с коронавируса „за нищо“. Човекът е решил да е „напреки“ и „въпреки“. От рекламна гледна точка, идеята му е чудесна. Привлече внимание и убеди хората, че е смел да се опълчи срещу статуквото. Нищо, че статуквото ни пази, модерно е да си наопаки.
Слави Трифонов с коментар за коронавируса: Хората слушат заплахите на двама генерали за нищо!
Той е възмутен, че заради САМО 611 болни в България има „страшни констатации“ и извънредно положение. 
Това е човекът, който в началото на март написа: „…коронавирусът е по-скоро медийна измислица“…
Трифонов е ясен, гласи се за политиката с всякакви средства. На него не обяснявам нищо. Обяснявам обаче за онези, които се изкушават да му се вържат:
По данни на СЗО, когато НЯМА извънредно положение и НЯМА социално дистанциране, един преносител на заразата средно я предава на 2,5 човека дневно, в края на месеца това означава 406 носители на вируса. 1 човек в началото на месеца… 406 в края. А сега сметнете какво става през следващия месец, когато в началото на задачата напишете 406 за начална цифра (406 по 406)…
Страшно е.
Това, че сега имаме САМО 611 болни е резултат ИМЕННО на мерките. В Китай подцениха и дори се опитаха да СКРИЯТ болестта. Видяхте резултатите. В Италия подцениха мерките. Видяхте резултатите. Там славитрифоновците още от самото начало надделяха над останалите, казаха, че не искат да им натрапват страх. Днес в Италия има 143 000 болни и 18 000 мъртви. В САЩ Тръмп се направи на интересен и нарече COVID-19 „измислица“. Днес там има 468 895 болни и 16 697 мъртви.
Така се разпространява вирусът. Геометрична прогресия. 
Ето ви още един пример за такава прогресия:
Някой си се държи тъпо. Сам по себе си той е просто един човек с едно мнение. Почти безопасен. Човекът обаче е известен (силно зарàзен), има много почитатели и последователи, тъпотията, която казва, се мултиплицира светкавично. Всеки, заразен от мнението му, заразява още двама, които заразяват още двама. Накрая имаме стотици хиляди заразени с идеята, че да излязат, да отидат на литургия или да се съберат в парка е в реда на нещата. И го правят. Не само, че ще сеят зараза, но също така те са видели в лицето на „онзи“ своя лидер, който ги води. Опасността се пренася и в политиката, по време на избори. Сега си представете, че въпросният „някой“ е политически лидер, не дай Боже – премиер! И той взема решенията за извънредното положение и опазването на нацията.
***
Ето ви малко змийско масло от извън България:
Ще ви кажат всичко, което смятат, че ще се хареса НА МОМЕНТА!
Отляво – материал от юли 2016 г., озаглавен: „Време е да спрем да третираме здравните работници като религия“ с подзаглавие: „Трябва да спрем да боготворим здравните служби[…]”;
Отдясно – материал от настоящето, озаглавен: „На страната на ангелите“. 
Друг материал от декември 2015 г., озаглавен: „Прекалено много чуждестранни сестри увреждат здравната система, твърди доклад“. Текстът започва така: „Болните британци чувстват най-високи нива на удовлетвореност, когато са лекувани от лекари и персонал от Обединеното кралство“.
Фактите от настоящето:
Борис Джонсън е британски политик – роден на 19 юни 1964 г. в Ню Йорк.
Прадядо му по бащина линия е, се казва Луиджи Кампорота, той е консултант в интензивното отделение на „Свети Томас“. И е италианец.
Това са три медицински сестри в Англия. Наскоро те се оплакаха, че ги карат да се обличат в чували за боклук, както виждате и от снимките. Причината: недостиг на престилки. Трите са дали положителни проби за коронавирус. 
Това е доктор Абдул Мабуд със семейството си. Той писа на, предупреждавайки го, че липсата на предпазна екипировка за медицинския персонал ще причини смъртта на специалисти.
Доктор Мабуд почина от коронавирус. След като помогна на незнайно колко много британци. 
Това е челото на The Sun. (Добър Петък означава Разпети Петък). 
БОРИС ИЗЛЕЗЕ (ето това е „Добър Петък“)
Междувременно 7978 британци умряха. 
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/592528

БГ личностите, които се превърнаха в ангели хранители

Деян Донков, плеймейтка и Миролюба Бенатова: БГ личностите, които се превърнаха в ангели хранители

07 април 2020 | 16:16

Снимки: Фейсбук
Докато театрите, концертните зали изложбите и клубовете из страната са затворили временно врати заради наложената карантина, част от популярните звезди на България решиха да не стоят със скръстени ръце и се включиха в благородната кампания по раздаване на хранителни продукти на хора в неравностойно положение. Кампанията по осигуряването и предоставянето на пакетите се реализира в партньорство между Агенцията за социално подпомагане и Българския червен кръст. От помощта ще се възползват предимно възрастни хора над 65 г., хора с увреждания, под карантина или такива с ниски доходи. Началото на програмата бе поставено на 3 април и ще продължи до 16 април.

 

Нека да видим част от звездните имена, които първи се озоваха като доброволци в борбата с коронавируса и дадоха своята подкрепа на най-нуждаещите се:

Тони Димитрова
Гласовитата бургазлийка е първата звезда, която се отзова като доброволец в битката с Ковид-19. Още на 15 март тя се включи в акцията на община Бургас, откъдето е родом. Изпълнителката на „Ах, морето“ помага, като отговаря на горещ телефон. Линията е за поръчка на хранителни продукти от първа необходимост и лекарства на хора, които не могат сами да си ги доставят. Услугата е в подкрепа на възрастни, самотни и болни хора. “Сега не е време за песни, а да си помагаме. Важно е да помагаме. Животът е прекрасно място и за да останем по-дълго в него, трябва да си останем известно време вкъщи“, каза още тогава певицата. Припомняме, че това съвсем не е първата инициатива на Тони Димитрова.

Филип Аврамов

Още в края на март Аврамов сподели във Фейсбук желанието си да помогне на хората и държавата с “Жива сила“. „Безработен съм и ако се наложи, мога да бъда доброволец… Може би и това е единственият начин да се справим с тази криза – всеки от нас да забрави за своите “несгоди “ …Дошло е време да бъдем по-добри към “Другия“, написа актьорът в социалната мрежа. В момента Аврамов разнася храна и лекарства на възрастни и трудноподвижни хора в столичния район „Витоша“.

Калин Терзийски

Новината, че не може да остане безучастен към съдбите на бедните и стари хора в период на карантина Калин Терзийски обяви на профира си във Фейсбук. Писателят е доброволец към Столична община и се е записал ден преди 50-ия си юбилей. Сметнал, че това е хубав, символичен подарък за него. Любопитен факт е, че писателят има медицинско образование със специалност психиатър. Работил е и като медицинска сестра.

Стайко Мурджев

Подкрепата си за психологическа помощ даде и един от най-известните ни театрални режисьори Стайко Мурджев. Носителят на най-много номинации за тазгодишните Икари предложи помощта си още през март на „познати или просто непознати“. „За мое огромно съжаление в този момент, аз не съм медицинско лице, не мога да помогна на тялото ви, но въпреки това, мога да се отзова, ако имате нужда от каквато и да е друга подкрепа, отварям собствена гореща линия“, написа той във фейсбук профила си. Освен просто да си поговори с нуждаещите се, „мога да се боря заедно с Вас с институции, мога да превеждам на ваши чуждоговорящи близки, мога да дам съвет, мога да се смея с Вас, мога да мълча с Вас по телефона, ако това ще Ви накара да се чувствате добре. Мога да бъда с Вас“, сподели Мурджев.

Миролюба Бенатова

Решението да се запише като доброволец към общинска дирекция по аварийна помощ и превенция талантливата жулналистка взима заради гледката от дълги опашки от чакащи за пенсиите си възрастни хора. Тя дори изрази негодуванието си, след като името й бе оповестено публично от институцията. „Хубаво е всеки един от нас да си дава сметка, че възрастните хора не четат фейсбук, поне една определена група от тях – над 70 години“, сподели преди дни тя и допълни, че тепърва ще има нужда от доброволци, като в случая под доброволец се разбира човек с автомобил, който не си търси след това осребряване на разхода за бензин.

Деян Донков

Деян Донков обяви публично новината, че ще се присъедини към доброволците на БЧК преди броени днис с видео, което публикува на профила си в Инстаграм. В знак на солидарност и подкрепа той дори подстрига косата си нула номер и заяви, че е дошло „военно време“. Впрочем актьорът е израснал в семейство на лекари.

Жанет Осипова

Носителката на титлата за 2018-та също включи името си сред доброволците на БЧК, ангажиращи се да носят хранителни продукти на хора в неравностойно положение и пенсионери. „Още в началото на пандемията кандидаствах в БЧК, за да помагам безвъзмездно… За съжаление нямам медицинско образование и не мога да съм полезна в лечебните заведения, но мога да пазарувам и да разнасям хранителни продукти”, сподели пред „България днес” Осипова. Самата тя определя себе си като млад и активен човек, който не е редно да се „крие“ у дома, а трябва да се бие на фронта.

Четете още: Тя дари цялата си пенсия, а депутатите – половината си заплата: баба Надие им показа как се прави

автор:  Миляна Вълева
https://woman.bg/novini/deyan-donkov-plejmejtka-i-mirolyuba-benatova-bg-lichnostite-koito-se-prevurnaha-v-angeli-hraniteli.66595.html

Щастието позира

Щастието позира: Портрети под карантина (галерия)

Снимки: Ивелина Чолакова

Щастието не познава ограничения. То винаги е наоколо. Без да търси причина, без да се спира пред прегради.
Щастието е там, където изпълваме всеки миг от внезапно подареното ни време заедно.
Щастието е онова, което изгрява насред тъмното.
Греещи. Така видя и семействата под карантина фотографката Ивелина Чолакова през своя обектив.
„Преди няколко дни видях фотографии на колега от Вилнюс – снимани с дрон семейства в домовете, дворовете, на покривите на къщите си. Идеята ми се стори страхотна и си казах: Защо пък не! Попитах в профила си във Фейсбук дали някой, който живее на нисък етаж, или в къща с дворче, би искал да го снимам от разстояние. Писаха ми много хора, които искаха да снимам как стоят вкъщи и спазват карантината“, разказва за проекта си Ивелина.
Ивелина е фотограф от повече от 10 години и има най-разнообразни проекти в портфолиото си. За първи път обаче снимам при такива условия и от толкова голяма дистанция. Но приема предизвикателството с радост:
„Радвам се на отзвука и интереса, защото това е нещо хубаво и позитивно в тези тежки за всички дни. Когато сърцето ви е пълно и сте с хората, които обичате, нещата не са толкова страшни и ограниченията не са толкова драматични“, категорична е тя.

https://offnews.bg//obshtestvo/shtastieto-pozira-portreti-pod-karantina-galeria-725204.html

Многото информация за коронавируса усилва страха

Многото информация за коронавируса усилва страха, предупреждават психолози

Страховете на хората от коронавируса са съвсем нормални. Това е проблем на общественото здраве. Това са група от предизвикателства в тази ситуация, визирам емоционално психични проблеми като например страховете. Това каза проф. Орлин Тодоров от Института по психично здраве в ефира на БНТ.
Той обясни, че според йерархията на страховете, най-тежък за понасяне е страха от пълната неизвестност, както е в тази ситуация.
Петров добави, че Следващият страх е страхът от другите хора, които могат да ни заразят и тук се намесва страхът, че човек е застрашен от другите, поясни още Тодоров. Допълнително се наслагва страхът, че близките са отчуждени и може да ги загубим. Този страх може да бъде релативизиран, благодарение на интернет съвременният човек може да има връзка.
Тодоров посочи, че е необходимо хората да получат адекватна информация за този вирус, а като съвет към всички отправи – хората да не изпадат в крайности.
Тодоров поясни, че изследванията показват, че даването на информация от много медии засилва страха на хората, затова е много важно да се включат професионалисти.
Впечатленията на специалистите са, че българите се страхуват повече от ХИВ, рак, дори от депресия и психично разстройство повече отколкото от коронавируса.
Тодоров припомни, че вече психолози предоставят безплатна помощ на хора с психични разстройства. Важно е в този момент да подкрепяме лекарите.
https://news.bg/bulgaria/mnogoto-informatsiya-za-koronavirusa-usilva-straha-preduprezhdavat-psiholozi.html

Нидерландия избира групов имунитет срещу коронавируса

Нидерландия избира групов имунитет срещу коронавируса

Премиерът на Нидерландия направи обръщение към нацията във връзка със ситуацията около коронавируса Covid-19. Той каза, че истината е, че коронавирусът е сред нас и ще остане сред нас за известно време.
Публикуваме пълния текст на обръщението на премиера на Нидерландия към холандците.
Добър вечер,
Коронавирусът е хванал страната ни в хватката си. Нас и останалия свят. Всички сме изправени пред трудна и тежка задача.Много хора ще разпознаят в последните седмици усещането да си на влакче на ужасите, което се движи все по-бързо и по-бързо. Вие се чудите: „Наистина ли това се случва?“, защото взетите тук и навсякъде мерки са безпрецедентни за държави в мирно време.В началото на тази реч искам да изразя моите съболезнования на семействата на починалите от вируса. На всички, които са в болницата или се възстановяват у дома, желая подобряване и сила.
Над 300 000 станаха инфектираните с коронавирус
И искам да се обърна към възрастните и към хората с крехко здраве. Осъзнавам, че сте много загрижени и затова искам да ви кажа, че най-важният ни приоритет е да намалим вашия риск.С всички новини от страната и от света, с всички събития, които следват едно след друго с главоломна скорост, е напълно оправдано в обществото да има всеобща загриженост. Всички ние имаме въпроси.“Как да предпазя себе си и близките си?“
„Какво ще стане с училището и работата?““Могат ли да продължат детските партита? Семейният уикенд? Сватбата?“
„Колко време ще продължи всичко това?“
„И защо различните държави взимат различни мерки?“
В днешния свят новините и информацията се движат по-бързо от скоростта на светлината и мненията също се дават бързо. Разбирам това. Но отговорите на всички въпроси започват с познанията и опита на експертите.
Нека се придържаме към това.
Към експерти като Яп Ван Дисел (Jaap van Dissel) и неговите колеги вътре и извън RIVM (Агенцията по обществено здраве). Вирусолози, лекари от интензивни отделения и други специалисти. От началото техните съвети бяха водещи във всички мерки, които бяха взети в Нидерландия до сега. И е важно да продължим да плаваме с този компас на научното знание и надеждните факти.
Това е единственият смислен начин да продължим да предприемаме нужните стъпки. Стъпки, които неизбежно приближават към нас.
Защото нямам леко послание за вас тази вечер.
Истината е, че коронавирусът е сред нас и ще остане сред нас още известно време. Няма лесен или бърз изход от тази много трудна ситуация. Истината е, че в близко бъдеще голяма част от нидерландското население ще бъде заразено с вируса.
Това е, което експертите ни казват сега. И това, което още ни казват, е че докато чакаме ваксина или лекарство, можем да забавим разпространението на вируса, като в същото време изграждаме групов имунитет по контролиран начин.
Tрябва да поясня това.
Тези, които са прекарали вируса, обикновено са имунизирани след това. Точно както навремето с шарките. Колкото по-голяма е групата, която има имунитет, толкова по-малък е шансът вирусът да скочи върху възрастни хора и хора с влошено здраве. С груповия имунитет вие строите, както винаги е било, защитна стена около тях.
Такъв е принципът. Но трябва да осъзнаем, че ще отнеме месеци, а може и повече, да изградим групов имунитет, и съжалявайки за това време ние трябва да защитим хората в най-голям риск колкото може по-добре.
Всичко на всичко има три възможни сценария. Първият сценарий е: максимално контролиране на вируса. Това означава контролирано разпространение сред групи, които са в най-малък риск.
Това е избраният от нас сценарий. Максимален контрол означава, че се опитваме да използваме мерки за намаляване и облекчаване на пика в броя на заразените и да го разпрострем в по-дълъг период.
С този подход, при който повечето хора ще имат минимални оплаквания, ние изграждаме имунитет и осигуряваме възможност на здравната система да се справи. Целим хосписите, домашните грижи, болниците и особено интензивните отделения да не се претоварят. Така че винаги да има достатъчен капацитет да се помогне на хората, които са най-уязвими.
Вторият сценарий е да оставим вирусът да се разпространява неконтролирано. Това напълно ще претовари здравната ни система в пика на заразяването, оставяйки недостатъчен капацитет да помогнем на уязвимите, възрастните и останалите пациенти с висок риск. Това, разбира се, трябва да се избегне на всяка цена.
Третият сценарий е безкрайно да се опитваме да спрем вируса. Това означава пълно заключване на страната. Подобен краен подход може и да изглежда на пръв поглед привлекателен, но експертите посочват, че определено не е въпрос на няколко дни или седмици.
При този сценарий ние реално ще трябва да затворим страната си за една година или дори повече, с всички последствия, до които това води. И дори и да беше практически възможно – да позволяваме на хората за толкова дълъг период да напускат домовете си само с разрешително – тогава вирусът би могъл незабавно да изникне отново, щом мерките се прекратят.
Нидерландия е отворена страна и докато няма ваксина, коронавирусът ще продължава да се разпространява по света като вълна и няма да пропусне нашата страна.
Всички препоръки дотук, всички обявени мерки, са насочени към първия сценарий на „максимален контрол“. От сравнително простите препоръки да няма здрависване, да се мият ръцете по-често и да се спазва разстояние от метър и половина, до по-всеобхватни мерки като забраната на големи събирания и затваряне на кетъринг индустрията.
И, разбира се, всеки ден мерим пулса на събитията. Колко дълго ще са необходими тези мерки и дали ще са нужни повече мерки, зависи от поведението на вируса през следващите седмици и месеци. И от всички нови научни открития, защото проучванията не спират.
Възможно е някои мерки да бъдат и по-леки, но понякога ние трябва да предприемем допълнителна стъпка, за да спрем неконтролираното разпространяване на вируса. Ще продължим да се настройваме и да измерваме в следващите месеци. Ще продължим да търсим баланса между взимането на нужните мерки и продължаването на нормалния живот, доколкото е възможно.
Ако можем да контролираме разпространението на вируса по този начин, последствията за общественото здраве ще бъдат възможно най-управляеми.
В същото време ние не можем и няма да си затворим очите за икономическите последствия от тази криза. Много хора са загрижени за работата си. Защото за много фирми, големи и малки, това е извънредно труден период.
Много предприемачи внезапно са изправени до стената. Дамата от кафенето на ъгъла, производителят на цветя, транспортният оператор, фрийлансърът, но същото се отнася и за национални икони като KLM.
Моето послание към предприемачите в Нидерландия и техните служители е следното: кабинетът ще направи каквото е необходимо, за да ви подкрепи. Ние сме решени да подсигурим тези бизнеси да не пропаднат, заради това, което се случва сега и хората да не загубят своята работа.
При всички случаи ще бъдат трудни времена, но ние няма да ви разочароваме.
И накрая, бих искал да благодаря на всички в Нидерландия за начина, по който указанията и мерките се спазват до момента и за всички стоплящи сърцето примери на взаимна помощ и солидарност.
Хубаво е да видим, че сме готови да си помагаме един на друг, когато има нужда. Продължавайте да правите това. Бъдете внимателни, спазвайте указанията, дори и да сте силни и здрави, за доброто на хората, които са по-уязвими.
Това наистина е важно.
Продължавайте да използвате здравия разум и слушайте експертите. Продължавайте да си помагате един на друг, когато е възможно. Това е време, в което трябва да се открием един друг, отвъд несъгласията и противоречията. Време, в което да поставим общия интерес над личния интерес.
Време да дадем пространство и доверие на всички онези хора, които са заети ден и нощ, при извънредни обстоятелства, да помагат на другите и да държат вируса под контрол. Чистачи, сестри и лекари в болниците и домовете за възрастни хора, общопрактикуващи лекари и служители на Здравния департамент, полицаи, персонал на бърза помощ и всички останали служби по здравеопазването.
На тях и на всички хора, които стоят на работните си места в училищата, в детските градини, градския транспорт, супермаркетите и навсякъде другаде, искам да кажа: вършите невероятна работа, много ви благодаря за това
Бих искал да завърша със следния апел: при цялата несигурност, която ни заобикаля, едно нещо е абсолютно ясно: задачата, пред която сме изправени е много голяма и ние наистина трябва да бъдем всичките 17 милиона души, за да я изпълним. Заедно ще преодолеем този труден период.
Грижете се един за друг. Разчитам на вас.
Благодаря ви.
https://novini.bg/sviat/eu/588542
P.S. След като напоследък само наблюдаваме, как политици, медици и журналисти се състезават, кой да каже или направи по-голяма глупост, виждаме едно рядко изключение – проблясък на разума. Въпросът е, ще си остане ли изключение, а всички останали ще продължат да доказват, че мисленето не им е любимо занимание, че са зомби-автомати – а точно това е най-страшната епидемия, завладяла целия свят. Разберете най-после, само истерията на марионетките прави този вирус по-смъртоносен от обикновения грип!!! Ето ви още доказателства! Йосиф Йоргов

Съпрузи спят отделно да не се заразят, но люто се карат по дребни поводи

Според психиатър паническите разстройства се увеличиха, симптомите им могат да се сбъркат с коронавируса.
Набити деца, разярени майки, изпокарани съпрузи – това е част от картината от принудителната изолация заради коронавируса. А тя е още в началото. Но вече отключи скандали и побоища вкъщи в някои пловдивски семейства.
Съпрузи признават, че спят в отделни стаи, за да не се заразят. И се карат по най-дребни поводи – кой да е на опашките пред магазина или аптеката, кой да контролира децата как учат дистанционно.
„Не бейбибум, а разводи се задават“, прогнозират юристи с опит в тези дела. Криминалисти пък стигат по-далеч – те не изключват да има и битови убийства.
„Много пъти след продължителни отпуски сме били свидетели на такива престъпления. А сега не се знае, колко ще продължи денонощният съвместен престой у дома“, показва опитът им.
В пловдивската неправителствена организация ДА за подкрепа на пострадалите от тормоз вкъщи са притеснени от ескалацията на груба физическа сила зад четирите стени.
„Преди дни оказахме съдействие на жена, избягала от фамилното жилище след тежък побой. Успяла да вземе само личната си карта. Нямаше никакви дрехи освен тези на гърба си. Осигурихме и полицейски патрул, за да се върне и да прибере вещите си“, разказа шефът на организацията адвокат Милена Кадиева.
Според нея ограничаването на личната свобода в условията на извънредната ситуация е причина за поява на търкания при двойки без проблеми досега. При такива пък, където е имало вече емоционално насилие, то прераства във физическо.
Заради въведените мерки и увеличаването на случаите на домашен тормоз психолозите и юристите от ДА продължават да дават безплатни консултации, но не в офиса си, а на тел. 0879 26 01 01.
„Съветваме пострадалите от побоища, първо да се обадят на тел. 112, а след това да депозират жалба срещу насилника в районното управление на полицията по местоживеене. Органите на реда насочват потърпевшите към организацията ни. Ние пък им помагаме да снемат напрежението и им даваме указания, как да внесат в съда молба за незабавна защита“, обясни Кадиева.
От Пловдивския районен съд коментираха, че исканията за закрила се разглеждат веднага, тъй като спадат към делата от спешен порядък.
Мерките включват забрана на насилника да приближава жертвата и местата, където работи и почива.
Според консултантите в ДА проблемът е, че след като напуснат общото жилище, много от битите жени няма къде да отидат. Някои са от други градове и села и нямат близки в Пловдив. А кризисният център в града е пълен.
„Разполагаме с 9 места, които са заети. Настанените имат право да останат от 3 до 6 месеца заедно с децата си“, обясни шефът на подслона Боряна Узунова. По думите ?, последната пострадала от насилие е приета в края на февруари и с нея капацитетът вече е изчерпан.
Известният пловдивски психиатър д-р Райна Цветкова коментира, че зачестилите прояви на агресия не са изненада.
„Изолацията ограничава личното пространство на човека, а всеки има нужда да остане поне за част от времето си сам със себе си.
Когато хората са непрекъснато заедно и царят страх и паника, напрежението се засилва. А то лесно преминава в неприязън и дори ненавист, които пък може да прераснат във физическо насилие към най-близките“, посочва д-р Цветкова.
Препоръките ? са двойките да си разпределят задълженията и да осигурят един на друг необходимото спокойствие. „Осъзнавам, че е труднопостижимо в тази ситуация, тъй като медийното пространство е задръстено с компетентни и некомпетентни мнения. Хората не знаят, кое е вярното и тревожността им се засилва, което пък нерядко води до болестни изменения“, твърди психиатърката.
Реален е рискът от увеличаване на т.нар. тревожни разстройства. Проявите им са нарушаване на работоспобността, потиснато настроение, капсулиране на личността.
„Продължителният стрес може да отключи и паническо разстройство. Някои негови симптоми – задух, болки по тялото, имитират
коронавируса“, добавя д-р Цветкова. По думите ? натрупаното напрежение се отразява неблагоприятно и на хипохондриците. При тях са възможни параноични прояви – внушаване на конспиративни теории и търсене на връзка между различни събития.
От пловдивския психодиспансер посочват, че заради всеобщия страх се е изострило състоянието на т.нар. тревожни болни. Пациенти, които са били стабилизирани с определена терапия, започват да се оплакват, че не се чувстват вече добре.
Психиатрите смятат, че не бива да се допуска заради пандемията да остават на заден план хронични заболявания. За тях трябва да се осигуряват достатъчно медикаменти и да се оказва нужната грижа, тъй като иначе последствията ще са много сериозни.
Психолози от Пловдив пък насочват вниманието върху възрастните. Според тях те са поставени в тежко състояние. От една страна, знаят, че са рискова група за коронавируса, от друга – са принудени да прекъснат социалните си контакти и разходките навън, които са едни от малките им развлечения.
„Чудя се не е ли по-добре да ме довърши за 10-ина дни един коронавирус, отколкото да ме хване деменция и да не зная, колко години ще живея с нея“, казва 73-годишната Иванка Минчева. Тя признава, че за нея е мъчително да прекарва по цял ден между 4 стени, говорейки само с телевизора. Без да ? пука от опасността, тя всеки ден излиза навън да се поразведри. До петък следобед, тя гледаше да сяда в някоя градинка, където около нея няма хора. Какво ще прави от събота нататък, не се знае. За такива като нея психолозите съветват възрастните да си намират занимания, да свършат изоставени неща в домовете си и да поддържат контакт по телефона с приятели и роднини, за да не се депресират. Специалистите са единодушни, че дългият стрес отслабва имунитета, което пък дава предимство на атакуващите ни вируси.
Учители от Пловдив не крият, че са разтревожени от дистанционните уроци. Някои признават, че те не са толкова ефективни.
„У децата се забелязва нервност. Трудно се заседяват пред компютрите. Някои хитруват, че интернетът им прекъснал, други се оправдават със спиране на тока“, обяснява преподавателката Деница Николова. Тя и колегите ? непрекъснато звънят на родители, да ги информират, че децата им странят от онлайн часовете. Това пък отприщва гнева на майките. „Веднага си влез в облака и си виж урока“, казват те на децата си. При по-малките кавгата дава резултат, но на гимназистите изобщо не им пука. „Какво? Я да видя, как ще ме накарат да уча онлайн! Може да не съм си платил интернета или пък да нямам компютър“, казва 10-класник от Професионалната гимназия по автотранспорт. В разгара на извънредното положение, той и още петима негови съученици се бяха скупчили около паметника на пловдивския чешит Мильо и пушеха. В същото време по главната улица, в ранния следобед минувачи почти нямаше.
„Само вкъщи не се стои. Разправят, че след 19 часа който излиза, щели да го глобяват. Сори“, отговарят нахакано младежите.
Други техни връстници, пък се придържат към мерките и си учат стриктно уроците от облака. Прави впечатление, че пловдивчани, като цяло, спазват предписанията. Пустите улици са доказателство. Въпросът е докога ще издържат. Мнозина се молят заразата по-бързо да отмине, за да се нормализира животът на всички.
22.03.2020 Радко Паунов, Анелия Перчева
https://www.24chasa.bg/novini/article/8332867

Тези идиоти, които се кандидатират на избори, не са паднали от Марс

Тези идиоти, които се кандидатират на избори, не са паднали от Марс

ПРЕДИЗБОРНА КАМПАНИЯ – ДЕН ОСЕМНАДЕСЕТИ
Малееее, какви идиоти имало за кандидати на тия избори!!!
Един с тиква, дето му прикрива срамотиите!
Друг – грозен!
Трети – подпийнал!
Четвърти – облечен със сакото на дедо си!
Пети – фолк певец!
Шести – с физика на батка на анаболи!
Седми – заспал на плаката!
Време е да излезем, да заявим: „тия ли бе, тия ли бе – как може, бе?!“ и да им се подиграваме отсега та чак до 27 октомври.
Даже не, не просто да им се подиграваме!
Ще използваме явяването на толкова много „фрийкове“* за собствено оправдание – „видехте ли, ве, яз нема да им гласувам ве, он ми се снимал гол, яз нема да гласувам, сички са маскари“!
И така и ще направим.
На 27-и – за риба.
На втори тур – ще опържим рибата и ще си сипем бира.
Нали знаете защо?
Защото са само идиоти!
Обаче, скъпи мои приятели, има един проблем.
Ние, хубаво – няма да им гласуваме.
Възмутени сме от Митьо, Милко, Ценко, тоя – оня и няма да им стъпим.
Ама като не им стъпим, те пак ще си бъдат избрани.
И като си ги изберат другите, ще се окаже, че ние, понеже сме възмутени, сме участвали активно в избирането на идиотите.
А сега един сериозен въпрос.
Задавали ли сте си го?
Питали ли сте се къде изчезнаха читавите хора и защо не участват в политическия живот?
А сега ми дефинирайте читав човек.
Ето, например Гошо от махалата.
Завърши Оксфорд.
Да ви питам ли дали го искате за кмет?
И да чуя – мани го тоя бе, едно време баща му беше алкохолик.
Давате ли си сметка докъде сме я докарали?
Явно не.
Е, аз ще ви донеса лошата новина.
А лошата новина е много лоша – тези идиоти, които се кандидатират за всякакви изборни длъжности не са паднали от Марс.
Те са представителна извадка на онова, в което сме се превърнали?
Всички!
До един!
Без изключения!
Тези клети фрийкове, които участват в надпреварата за съветници и кметове, са нашето огледало.
Защото ние не сме по-готини и по-умни от тях.
Да, ние сме идиоти и ще си изберем идиоти да ни представляват.
И знаете ли защо?
Защото сега жънем плодовете на един дълъг процес, в който държавата абдикира от образованието, културата, науката.
А ние абдикирахме от собствените си задължения като родители, които трябва да дадат на децата си любов и възпитание.
Ето ви го резултата.
Той е кандидат с тиква на гениталиите си.
Той е Митьо Пищова и Ценко Чоков, които ще нахранят народа с кебапчета.
И така ще бъде!
Докато някой не се сети, че, както казваше Тургенев, „так больше жить нелзя“.
А сега мисля да ви оставя.
Днес изпратих Лазар (сина на Венци Мицов, б.р.), който отиде да свири втори кларинет със симфоничния оркестър във Видин.
Четвърта симфония от Бетовен.
От това дали бихте отишли да слушате четвърта симфония от Бетовен във Видин или бихте отишли до Видин, за да посетите предизборния концерт на Лепа Брена зависи дали след 30 години ще имаме читави кандидати или ще имаме кретени, които се появяват на плакати, забили някоя едра каракуда на мястото, което Волен искаше да прегледат всички кандидат-кметове…
Бел. ред – Текста на музиканта, преподавател и кандидат-общински съветник Венци Мицов препечатваме заради морално етическите въпроси, които обсъжда. Заглавието, подзаглавието и текстът под снимка са на Клуб Z.
* – от англ. freak – откачалка, куку.
https://clubz.bg/89106-tezi_idioti_koito_se_kandidatirat_na_izbori_ne_sa_padnali_ot_mars

Интелигенцията трябва да умре

Интелигенцията трябва да умре

Известна журналистка подкара такси. Може и да е преднамерено, показно или отчаяно, но е факт.
Форумите се изпълниха с възторжени възгласи:
„Браво!“ „Няма срамна работа.“
Така е! Няма срамна работа. Все пак това, което се случва ме ужасява. Защото да лишиш един журналист от спецификата на труда му, е ментално убийство. Вземете на хирурга скалпела и го пратете да лее бетон. Вземете на композитора пианото и на нивата. Как беше – компютърните специалисти да стават овчари. Спомняте си? Нали?
В момента цели болнични отделения напускат работа. Те ще станат пекари, зидари, дори багеристи. Браво! Браво господине.
Ама когато с микроскоп се забиват пирони няма браво.
И работата на забиващия пирони е срамна. Неинтелигентна.
Мира не ми дава един въпрос: „Защо интелигентните, (хайде да ги наречем образованите) хора са подложени на гонение?“ Кое ги кара да бъдат толкова неудобни?
Загледайте се в историята и ще видите. Интелигенцията е била унищожавана, когато на власт са идвали неадекватни, необразовани и тиранични владетели. Тиранията е самодостатъчна. Тя няма нужда нито от висша нервна дейност нито от коректив. Тираните са имали силен афинитет към властта и изключително политическо късогледство. Най-често са умирали от ножовете на най-приближените си хора, но да оставим историята и да се върнем при нас.
Изправени сме пред избор – да запазим властта във вида, в който я имаме или да запазим интелигенцията? Изборът е ясен. Две кюфтета, незавършен трети клас и бюлетината е там, където трябва. Защото интелигенцията кюфтета не дава. Нали така?
За да съществува тази държава по този начин интелигенцията трябва да умре. Интелигенцията иска да си вре носа там, където не й е работа. Затова – смърт! Не да се потиска или игнорира, а да се убие. Това става по модерен безкръвен начин – финансово, икономически, чрез похвати, подзаконови рамки и институции. Малко протести. Малко мрън-мрън и дотам.
Да се знае! Само със страх не става. Страхът притиска и кара интелигентните хора да си придават здрав неинтелигентен вид. Капсулират се. Интелигентността се маскира с ирония и сарказъм. На пръв поглед лишени от интелигентност, но въпреки това те остават интелигентни.
Има и нещо друго. Интелигентният човек е горд. Гордостта е първото нещо, с което трябва да се раздели. Трябва да се пречупи и унижи. После може да става и шофьор на такси.
Моето питане е – как се гради общество без интелигентни хора?
Кои ще бъдат лекарите, архитектите, инженерите? Въобще хората за чиято работа се изисква мислене?
С калинки не става. Вижда се. Опитите в лабораторни условия продължават, но не водят до убедителни резултати.
Не знам. Затова питам. Аз не съм толкова интелигентен, а и съм притеснен. Някой от ръководството, моля, да каже. Ама, ако не иска може и да не казва. Нали така?
Автор: Емил Йотовски
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/560381

21 противоречия, които не спират да ме удивляват

21 противоречия, които не спират да ме удивляват

Има много хора, които не спират да ме удивляват с противоречията си. И особено с когнитивния дисонанс, как не ги осъзнават. Или намират вътрешни оправдания за тях. Ето 21 от тях:
1. Иска да закачи България за Русия, но си праща децата в Америка.
2. Иска да има правата на английски лорд, но задълженията на балкански хитрец.
3. Пламенен комунист, но има десетки офшорни фирми.
4. Пацифист, бори религиозния фундаментализъм с призива: „Християнство или смърт“.
5. Станал ревностен християнин, но не спира да се кланя на мумия в пирамида на Червения площад.
6. Говори само за частна инициатива, но не излиза от кабинети на министри в молби за обществени поръчки.
7. Иска личните ползи и правата на индивида от капитализма, но колективната отговорност от социализма.
8. Иска да постигне 800-годишната демокрация на англичаните, но ако може днес, до 17:30 ч., че да се прибере и да пийне ракийка по повода.
9. Уважава равенството и правата на жените, особено като съпругата му сложи салатка и му сипе питие.
10. Иска Държавата да му измисли работа, няма да му хрумне да си промени специализацията, да се преквалифицира, да научи нещо ново, да се премести, да направи нещо.
11. Иска да взима „информиран избор“ и всички да се съобразяват с това, но ако може да си спести годините учене, а само набързо да прегледа няколко блога.
12. Вярва в много теории на конспирациите и е готов с часове да ги обсъжда, но не иска да прочете поне една книга, за да научи нещо.
13. Иска да живее в модерна държава, но говори само за Тангра, „изконните ценности“ и „старите традиционни обичаи“.
14. Иска да му е чисто наоколо, а си мята фасовете и опаковките навсякъде.
15. Патриот и националист, а се завива с чуждо знаме. И странно, все руското.
16. Дразни се на хората с връзки, но веднага ще ги използва, ако ги има.
17. Иска да има модерна работеща администрация, но първата му работа като администратор е да назначи тъща си от село за ненужен деловодител.
18. Говори против Стратегията за детето и е против държавата да се меси в семейните дела, но при първия проблем тича и вика: „Къде е държавата?“.
19. Непрекъснато мрънка, но не си дава и грам усилие да промени нещо.
20. Иска голяма сила и голяма свобода, но не иска да даде голяма отговорност.
21. Иска всичко, но не е готов да даде нищо.
Мда, някои хора са странни. Пълни са с противоречия, но не искат да положат усилия за намиране на решение. Предимно обвиняват света за това. И ужасно се учудват, че на света не му пука.
Не бъди като „някои хора“, поеми живота си и отговорностите си в ръце. По-трудно е, но се отплаща.
Любомир Аламанов
https://clubz.bg/88124-21_protivorechiq_koito_ne_spirat_da_me_udivlqvat

Миролюба Бенатова, шофьор на такси: Не, да си шофьор не е дъното

Миролюба Бенатова, шофьор на такси: Не, да си шофьор не е дъното

– Много са се подобрили услугите в България.
Казва ми го немски гражданин, когото возя от Полиграфията до Аерогарата. Говорим на английски и той споделя, че е впечатлен.
– Ето, преди не можех да си говоря с шофьорите, а сега мога. – допълва той.
Усмихвам се и отговарям, че друг път ще му обясня, на какво се дължи този скок в сферата на таксиметровия превоз.
Някои от вас вече се досещат, че е част от баланса. Някъде другаде има срив. Ако ме питате мен, причината е в хлътването надолу в сферата на свободата на словото. Но коя съм аз, един шофьор, да разбирам от тези работи.
Служебният ми телефонен номер като шофьор на такси, завършва на 111. Когато започнах да го ползвам, бях в бТВ. После ми го взеха за малко, когато през 2013-а напуснах. След това си го откупих и сега ми се стори удачно пак да ме представлява.
111 си е символично число. Докато сме на 111-то място по свобода на словото, аз имам свободата да питам от този номер дали съм спряла на точното място и да информирам, че съм пристигнала на адреса. Имам свободата да комуникирам с публиката аналогово. Камерно. Без ефир.
През юни ми предложиха да стажувам като журналист. Разбира се, нарекоха го по друг начин. Казаха, че искат да ме задържат в НОВА, но със стажантски договор, в никакъв случай трудов. При никакви обстоятелства да не съм в нюзрума, но да правя материали. Неясно как, но със категорично без да използвам оператори и монтажисти от телевизията. В средите на „Човешки ресурси“ наричат тези оферти отказващи. Предложение, което не можеш да приемеш, но после ще бъде представено като възможност. Хитро.
След 26 години в журналистиката реших да стажувам на друго място. След като междувременно тук – там ми казаха, че няма място за репортер като мен. Имали желание, но нямали възможност. Разбрах ги. И потърсих поприще, в което още търсят хора.
За шофьори има места. Още.
Взех си изпита в ДАИ, издържах психото и кандидатствах в Yellow. Трудно беше да обясня защо след екрана искам да съм зад волана. В таксиметровите среди ме приеха с недоверие, но все пак ми дадоха шанс да опитам. Благодаря от сърце.
Някои още вярват, че разследвам или кроя нещо. Други (уж репортери) повтарят под сурдинка опорката, че готвя някакъв проект. Даже Блъсковият „Труд“ днес разказва по този повод, как по времето на СОЦ-а Петър Станчев от „Земеделско знаме“ измислил рубриката „Журналисти сменят професията“, стажантът Първан Стоянов станал таксиметров шофьор, а поредицата се радвала на голям читателски интерес. Хубав пример от тоталитарното близко минало. Неадекватен за днешния ден от имитативната демокрация.
Аз нямам работно място и рубриката ми се оказа излишна за българския медиен свят.
Като изключим „предложението“ от ПИК да правя рубрика при тях, от другаде не ми предложиха работа. Практикувам журналистика като хоби, което обичам с цялата си душа. И пиша за списания. От „Жената днес“, L’Europeo и „Мениджър“ се обадиха да ми предложат теми за писане. Единият текст вече излезе, другите предстоят. Благодаря и за тази възможност. Наистина.
Никъде не ми предлагат да задавам въпроси. Този жанр в репортерството върви към закриване. Обикновените въпроси вече са екзотика, както имах възможност да отбележа след фурора от срещата ми с Цветан Цветанов в парламента. Питах го дали има телепатична връзка със своя бивш служител от ГЕРБ, така че да си извършат имотните сделки в един и същи ден, в една и съща нотариална кантора, на интересна стойност. Ц. така и не обясни от къде са му парите, но чувам, че си е намерил нова работа. Той ще е демократът на държавата и ще отстоява „евроатлантическите ценности“. Без имоти не става. Без личен асансьор, явно няма да е пълна демокрацията. Докато шофирам имам време да разсъждавам по този въпрос. Още не съм го осмислила съвсем.
Иначе, пиша от дете и нямам намерение да спирам. Но истината е, че днес работя като таксиметров шофьор. Плащам си всеки ден аренда за колата и други разходи. После започвам да изкарвам за себе си. Това е свободна професия. И повтарям истината на невярващите колеги – шофьори и пътници:
– Тук има места, а аз притежавам базисни умения по шофиране, ориентиране и комуникация. Търся си ново вдъхновение, смисъл и начин да съм полезна на хората. Отново.
Дали правя това, което умея най-добре. Не, разбира се. Дали съм си на мястото. Спорно е. Но като се огледаме наоколо и погледът ни се спре на момичето с аграрното образование в медийния регулатор, моето шофиране си е съвсем адекватно. Аз мисля, че се справям прилично. Сигурно и председателката на СЕМ така вярва за себе си.
Сега се уча да се ориентирам бързо във всички квартали на София, питам, когато навигацията ме обърка и се извинявам на пътниците, ако изпусна отбивката или не знам улицата, която ми казват. От репортерството съм научила, че когато не знаеш нещо, трябва да питаш. Практикувам го. Когато трябва мълча, не избирам най-бавната лента, връщам ресто, имам дребни, слушам неангажираща музика и колата е чиста. На този етап толкова мога.
„Дъното“, биха казали някои. Не, да си шофьор не е дъното. Понякога усещам гузната обществена съвест под формата на голям бакшиш. Отговарям, че това не индулгенция за гражданското мълчание. И връщам.
Бях добре платена като журналист на заплата. Не под масата. Сега изкарвам стажантска надница и съм удовлетворена, когато хората си тръгват умислени, вдъхновени, развеселени. И доволни, че са стигнали навреме, дори по-бързо от очакваното. Това ми е работата.
И да, има срамна работа. Но тя не е да отваряш багажник и да возиш комфортно хора от точка А до точка Б. Не е срамно да умееш да изслушваш, да говориш учтиво и да отговаряш, когато те питат защо си там.
Срамно е да те поръчват за поръчкови репортажи. Да ти пишат въпросите и да ти диктуват отговорите. Срамно е да убиваш за пари. Да обслужваш корпоративни и лични интереси зад маската на журналистиката. Да си ПР или ченге на щат като репортер, продуцент и директор на новини, е срамно. Да те държат за топките, а ти да задраскваш думи по тази причина, е смърт.
Мен не ме е срам всеки ден да заставам очи в очи с публиката. И продължавам да й служа. Както мога. Днес е това.
Благодаря за доверието.
Текстът на Миролюба Бенатова е от страницата й във фейсбук. Публикуваме го със съгласието на авторката.
https://clubz.bg/88082-mirolyuba_benatova_shofor_na_taksi_ne_da_si_shofor_ne_e_dynoto

Партия – това звучи мръсно

Партия – това звучи мръсно

Защо стигаме до трагедията – получаваме още от същото, докато уж се борим точно за обратното

Политическата партия като конструкт губи легитимност и буди все повече недоверие, без значение от своя цвят. В добрия случай обществото ни търси други механизми за политическо представителство, а най-често просто се отказва от участие. Накрая печелят онези, срещу които уж е насочен бунтът.
Няма социологическо проучване или анализаторско експозе в последните години, което да не отчита принципна загуба на доверие към всички партии. Нещо повече – все по-често говорим за загуба на доверие в политическата партия като механизъм на демокрацията изобщо, без значение дали става дума за партии на власт или в опозиция, леви, десни или центристки, големи или малки. Голяма част от хората светкавично поглеждат с недоверие дори към напълно нови партии, които не са способни на успехи отвъд няколко процента.
„Масовото съзнание търси кандидат, който в по-голяма степен да изглежда надпартиен, непартиен, или дори антипартиен“, анализира наскоро една от големите социологически агенции.
Тенденцията просто е такава – думата „партия“ е все по-мръсна.
Тази все по-голяма ненавист към партиите ражда автентични търсения на нови форми за участие в политиката, а също така и абсурдни куриози. Така например един независим кандидат за евродепутат (и какво ли още не) от известно време открито работи за формиране на… „партия на непартийните кандидати“. Но тенденцията далеч не обхваща само най-екзотичните екземпляри от българската политическа фауна.
„Тя/той не е член на партията Х или Y“ – помислете си колко пъти в последните години сте чували този довод като плюс в биографията на някой политик. Кандидати за президенти, водачи на евролисти, кандидати за кметове – примерите не са един или два. Този не е партиец, следователно е читав човек. И обратното: щом си от партия, минимум има нещо гнило в теб, а най-вероятно ти си един най-обикновен измамник, крадец и послушко.
Надпартийната Манолова
Да погледнем най-пресните примери. Основната стратегия зад кампанията на Мая Манолова за кмет на София е в това нейната кандидатура да бъде представена като „надпартийна“.
„Няма да търся подкрепа от никоя партийна централа!“, заяви Манолова още преди да обяви официално, че ще се бори за поста.
После събра над 60 души от различни сфери в инициативен комитет, а всички послания гласят, че ще се търси „широка гражданска подкрепа“. За партийната подкрепа – с половин уста. И по възможност от максимално много партии, за да се избяга от обвързването с една (конкретна) от тях.
Кандидатурата на Мая Манолова като „надпартиен“ кандидат за кмет, търсещ „широка гражданска подкрепа“, е още един пример за общия упадък на политическите партии като легитимен политически механизъм за представителство и упражняване на власт.
Без съмнение тази стратегия е избрана и ще се реализира със съгласието и участието на БСП – на „Позитано“ 20 са наясно с реалностите и също отдавна говорят за нуждата от „широка подкрепа“, използвайки термина като противоположен на подкрепа за партия.
Сякаш именно да натрупа широка подкрепа, достатъчна, за да управлява, не е изначално целта на всяка една партия. В БСП вече играха тази игра – с президента Румен Радев, но не само. Водачът на тяхната евролиста не беше партиен член и това му достойнство също беше изтъквано и използвано многократно. Осигуриха избираеми позиции за т.нар. гражданска квота. Дори членовете на БСП в листата трудно можеха да бъдат определени като особено значими партийни фигури.
Детайлите на трите случая се различават, а особено специфичен е този с Радев, но общата тенденция е тази – тези хора не са партийци, а обратното – хубави хора…
Но тенденцията далеч не се изчерпа с действията на БСП, макар да си заслужава отделен анализ въпросът докъде е нормално една партия да излъчва сигнали, че се срамува от себе си. Въпреки всичко, това все пак е най-живата българска партия, в която наистина се води – добър или лош – реален партиен живот.
Търсенията на нещо различно се потвърдиха и на последните европейски избори, където имахме двойно повече като брой независими кандидати, отколкото 5 години по-рано – 6 срещу 3. Общо те спечелиха повече от три пъти по-голям брой гласове – 73 000 срещу 21 000, като трима от тях изпревариха редица партийни листи, а двама – парламентарно представени партии. Същевременно общата активност между двата избора падна с 5 процентни пункта.
„Гражданинът“ срещу партийния играч
Ако се върнем на настоящата кампания за местна власт в столицата, имаме още два примера. „Демократична България“ също излъчи непартиен кандидат за кмет, а още по-любопитен е случаят със „Спаси София“, чиито активисти съвсем целенасочено решиха да не поемат път към създаване на партиен субект, а да се борят за властта като „граждани“ – макар да не е известно членството в партия да ти отнема гражданството.
Борис Бонев и „Спаси София“ са основните политически играчи, които ще заложат на недоволството и разочарованието от всички партии и ще търсят електорална подкрепа като „граждански“ кандидати.
Отдавна беше ясно, че на местните избори те ще потърсят представителство в столицата, но „Спаси София“ осъзнато пое по алтернативен път за влизане в реалната политика, приемайки неговите големи рискове – най-вече липсата на листа за общински съветници. Колективът имаше отличен шанс за прилична група в общинския съвет, която да изнесе дейността им досега на друго ниво и да работи „отвътре“ за своите каузи, но в момента рискува да не успее да вкара дори един общински съветник. Всичко това, видно от едно от основните послания зад кампанията им – „гражданският, а не партиен кандидат Борис Бонев“ – е водено от същата стратегия:
„Знаем, че мразите партиите – ние не сме партийци“.
Тенденцията не е само българска, но е твърде видима в България, а разочарованието от политическите формации, стигащо до отвращение, е лесно обяснимо, разбираемо и до голяма степен справедливо. Едва ли има нужда от дълбоки анализи защото това е така – неизпълнените обещания, липсата на качествена промяна в живота ни и чувството, че основните управляващи и опозиционни българските партии не работят в полза на избирателите си, са до голяма степен обективна реалност.
Много проблеми и една трагедия
Разбира се, особено при местни, но и във всички други видове избори, законодателството е заложило някои прекомерни и ненужни ограничения пред гражданското (разбирай – непартийно) участие. Такова несъмнено трябва да има и дори да бъде насърчавано като полезна стъпка към последващо реално политизиране, а ограниченията и подводните камъни пред независимите кандидати да отпаднат.
Например преди години беше възможно независим кандидат за кмет да има право на своя листа, а днес – това не е така. На евроизбори пък независимите кандидати получават петкратно по-малко средства от бюджета за медийни пакети спрямо партиите. Тези и други спънки не са в полза на демокрацията.
Но голямата картина е малко по-сложна
По същество ние не мразим (или не би трябвало) партиите, а начинът по който бяха девалвирани техните смисъл и цел. Терминът „партия“ съществува още от древноримски времена, а днешните партии водят началото си някъде от XIX век, когато постепенно започва въвеждането на всеобщото избирателно право. По същество няма друг легитимен инструмент за пълноценно участие в политическия процес в една демократична държава.
Това не означава, че българските партии в настоящия си вид заслужават каквато и да е индулгенция. Напротив, те вероятно заслужават огромна част от всички критики и недоверие, които получават. Но честният, макар и многократно по-труден път, е тяхната промяна отвътре или замяна от други, нови субекти, които да изпълнят със съдържание и да измият негативния образ на политическата партия като социален конструкт за упражняване на власт.
Дори да приемем, че на местно ниво са възможни механизми за участие в управлението и без наличието на партия, пълноцената промяна може да бъде реализирана само през централната законодателна и изпълнителна власт. Да бягаш от сформирането на субект, който да се бори за тази цел, само защото си наясно с трудностите и натрупаното недоверие към партиите, не е най-голямата проява на смелост. В добрия случай това би могло да бъде фаза от развитието ти като политик, но не и крайна точка и самоцел.
Смелост е да убедиш и докажеш на достатъчно критично мнозинство от хора, че може да бъде различно. Впрочем качеството на един субект не зависи от неговите рамки – синдикатът не е лош, защото изначално е синдикат, а защото вероятно се управлява зле. Когато искаш защита на работното място – трябва ти синдикат. Когато искаш да променяш политическата ситуация в страната генерално – трябва ти партия. Какви ще бъдат и как ще функционират тези или която и да е друга организация – зависи от теб. Всяка една организация зависи от хората, които я изграждат, без значение как се нарича.
България е парламентарна република и реалната власт е в мнозинството в Народното събрание. Всяка една промяна зависи от спечелване или формиране на такова мнозинство. На това е способен само политическият конструкт, наречен партия. Колкото по-бързо недоволните от сегашното състояние осъзнаят това, толкова по-добре.
Дотогава – стигаме и до трагедията – ще получаваме още от същото, докато уж се борим точно за обратното. Онези партии, които не ни харесват, ще продължат да функционират по същия начин и да експлоатират все по-успешно настроенията срещу тях самите. Без значение от все по-ниската избирателна активност, те винаги ще имат и своите твърди електорати, които в крайна сметка ще излъчват мнозинства, където е необходимо. Ще разчитат на апатията и омразата към термина „партия“, което в зародиш ще пресича възможността да се построи реална тяхна алтернатива.
Да се сложи прът в това колело със сигурност не е лека задача, нито възможна за постигане от днес за утре. Но е единствената, за която в дългосрочен план си струва да се работи.
Николай Драганов
https://clubz.bg/87628-partiq_tova_zvuchi_mrysno
P.S. Смятам тази статия за много показателна, доколко намалява тъмното астрално влияние и се появява ново мислене.
Йосиф Йоргов

Технологията за производство на политически идиоти се усъвършенства

„Технологията за производство на политически идиоти се усъвършенства“

В България доминират некомпетентните хора, лисва т.нар. меритокрация, смята психиатърът и писател д-р Любомир Канов пред БНР:
Политическите идиоти са хора, които в условията на свободно волеизявление чрез избори, масово и постоянно гласуват срещу собствения си интерес, пише д-р Канов, който емигрира в САЩ през 1984 година, след като излежава присъда за подривна дейност срещу социалистическия строй.
„Онези, които гласуват, а те не са по-голямата част от населението са изцяло под контрола на тази технология, която просто е станала по-перфидна“. По-модерният процес на оглупяване е чрез масмедиите, доразви той своята теза във вторник пред БНР..
Според Канов шоуто на Слави Трифонов може да се „превърне в партийно-политическо шоу, както донякъде стана в Украйна“:
„Простащината се възприема от твърде много хора като нещо, което е на тяхното ниво – разбираемо и лесносмилаемо. Оттам те вадят и своите плитки политически сатирични възгледи за нещата, без те да бъдат обяснени в дълбочина“, обяснява психиатърът.
Гневът на масите срещу елитите у нас не е по линията ляво-дясно, убеден е той.
„Има известно размесване на понятията по отношение на ляво и дясно, прогресивно и консервативно. В България цари доста голям понятиен хаос. Затова е много важно да се говори ясно, когато се изповядват политически ценности и програми, които очертават това, което е дясно и което е ляво. В по-голямата си част разумният гражданин е резигниран и се стреми да се погрижи за себе си“, добавя той.
Канов се спря и на доминирането на некомпетентните в България като критерий за издигане, за успех не са познанията, уменията, качествата, а други заслуги.
В държавата на лоялните
„В цялата страна има нещо, което най-общо може да се нарече доминиране на некомпетентните хора и липса на така наречената меритокрация – издигане на най-способните по техните заслуги и качества, а не по други критерии. Нямаше истински здрав обществен организъм (след 1989 г. – б.р.), който да наказва неуспешните и провалилите се и да възнаграждава онези, които заслужават това – в това се корени царящата навсякъде почти некомпетентност. Източник на некомпетентни хора става държавата, която е много голям работодател и тя търпи разрастване на хора, които просто стоят върху едни столове и в най-добрия случай не правят нищо, а в най-лошия случай, пречат на останалите. Държавата е такава, че създава климат за съществуване на негодни хора, които не могат да бъдат изгонени от реалните механизми“, смята той.
Според него системата на съдебната власт е „абсолютно сбъркана“:
„Мястото на прокуратурата, както е конструирано в тази Конституция, е действително неправилно ситуирано и е източник на изключително много правосъдни безобразия в България“.
Ученият коментира, че все още виждаме „ръждясали мастодонти от заводите на социализма, от ТКЗС-тата и паметници на строителите на това безобразие“
„След началото на прехода, втурналите се в освободеното поле хора, захранени от алчност, чувство за безнаказаност и криминални уклони, се видяха в пари, след като успяха да приватизират, да ограбят банки, и започнаха да правят това, което най-много обичат. Те най-много обичаха барове и хотели, защото обикновено ченгетата седяха в барове, прекарваха живота си да подслушват хората какво говорят. Естествено, че ще направят бар, в който пак да си седнат, да си пият, да слушат чалга. Построиха и хотели, но те са обречени на ръждясване, точно поради това, че са продукт на грешен манталитет“.
Психиатърът е оптимист, за бъдещето и казва, че младите у нас по нищо не се различават от младите хора в Европа и Америка:
„Има някаква надежда, макар че ще остане една утайка, която се мултиплицира, възпроизвежда – чалгисаното население“, смята Любомир Канов.
България е странна и трудна за обичане страна, обобщи той. Хората не се погаждат помежду си и никой не може да признае, че има по-умни от него и да възприеме естествена йерархия на хората и обществото.
https://clubz.bg/86341-tehnologiqta_za_proizvodstvo_na_politicheski_idioti_se_usyvyrshenstva

Трупането на материални блага

Трупането на материални блага

Трупането на материални блага е основен приоритет за мнозинството българи. Това показва проучване на Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките, предаде Нова.
За 80% от сънародниците ни смисълът на живота е в трупането на имущество – постигането на материални цели се е превърнало в основен приоритет. Данните показват още, че близо 60% от българите за нищо на света не биха погазили закона, дори ако имат някаква полза. Малко над 43% са склонни да нарушат нормите, ако не се страхуват от последствията. Едва 32% смятат, че законите у нас са добре написани.
Според изследването в последните години в българското общество могат да се открият социологически типажи – 34 % се самоопределят като комформисти, 10% като социално пасивни, 6% като бунтари, а 6% като иноватори. 4 на сто попадат в групата на онези хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали.
„В момента имаме материално настроено население, но това не бива да ни изненадва, защото живеем в материално общество. Свърши ерата на идеалния социализъм, в който бяхме одухотворени“, каза пред Нова проф. Емилия Ченгелова, зам.-директор на Институт за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките за това дали българинът е материалист или идеалист, съдейки по данните на БАН.
Проф. Ченгелова оправдава българите да избират материалното, защото докато получават средна заплата от 1000 – 1200 лв., тя уточни, че сънародниците ни няма как да бъдат над материалното. „За да мислиш за идеалното, материалното трябва да бъде задоволено“, изтъкна тя.
По думите на проф. Ченгелова българите оцеляват с доходи около линията на бедността. „Други 30-40% са със заплати, които им позволяват да посрещнат месеца, но само толкова. Ние не трябва да се учудваме, а да го приемем като част от нашето ежедневие. Учим се да бъдем пазарно общество“, отбеляза проф. Ченгелова.
https://dnes.dir.bg/na-fokus/izsledvane-trupaneto-na-imushtestvo-e-smisal-na-zhivota-za-80-ot-balgarite

Извънземни отвличат дядовци

Проф. Лъчезар Филипов: Извънземни отвличат дядовци

„Извънземни отвличат дядо от варненско село. Човекът дойде специално при мен да ми сподели за своето преживяване. Сякаш е сънувал, но реално се е случило.“ Това сподели проф. Лъчезар Филипов, пише в. „България днес“.
Астрофизикът се е прeвърнал в единствен доверен човек и спасение за българи, срещали се с неидентифицирани летящи обекти и създания от други цивилизации.
„Трудно обяснимо е за хората това, което им се е случило. Мнозина са ми споделяли, че са имали контакт с извънземни, но ги е страх да споделят на висок глас за това, за да не им се присмиват и иронизират“, споделя още астрофизикът от БАН.
Професорът е избран за научен секретар на новосформирания Световен консорциум за връзки с извънземните. Учредителното събрание е направено в Москва от представители на девет държави, сред които Русия, Китай, САЩ, Бразилия, Аржентина и Унгария. Остава мащабната структура да бъде узаконена от ООН, а за целта проф. Филипов и колегите му от консорциума се събират в края на май на конференция в Китай.
„Страшно много данни има за извънземни обекти. Най-много са в Латинска Америка, както и в Италия. У нас, за съжаление, няма система за събиране на данни за контакт с НЛО. А такива има много, но хората се притесняват да споделят“, разказва още уфологът.
В подкрепа на своите думи професорът от БАН дава пример с наличието на немалко „аномални зони“ у нас. Те са най-вече по пътищата, в които обхватът на мобилните устройства изчезва, а шофьорите изведнъж губят концентрация, затварят очи и изпадат в безтегловност.
„Тогава те катастрофират, без да има видима причина за това. Хвърлят се в дерето или се забиват встрани от пътя, без да имат адекватно обяснение след това. Настоявах тези аномални зони в България да бъдат проучени от БАН, но желанието ми удари на камък“, споделя проф. Лъчезар Филипов.
Той е категоричен, че очаква от извънземни създания да ни спасят от пътя на катастрофата и самоунищожението, по който вървим. Ученият допуска, че „можем да изчезнем като цивилизация, ако не се поучим от тях и не спазваме нужната екоетика.“
Астрофизикът създава нова класификация на извънземните. Според негови проучвания през последните пет години те се разделят на два вида – дружелюбни и биороботи с изкуствен интелект, които ще бъдат агресивни към хората.
„Ако попаднем на втория вид, това ще породи конфликт. Затова е нужна комуникация с тях, за да избегнем лошите последици. Трябва да си отговорим на въпроса как точно ще я осъществим. И как от тези извънземни същества да се научим да спрем да вървим срещу нашата природа, като така избегнем катастрофата“, размишлява проф. Филипов.
Ученият е категоричен, че сме под непрестанно наблюдение от представители на непознати цивилизации. Но това е хубаво, тъй като наблюдението е много по-добрият вариант от унищожението.
„Според различни изследвания тези създания може да са двуметрови и слаби, а е възможно да бъдат и около 60-сантиметрови. Твърде вероятно е те да са по образ и подобие на хората, както е записано в Библията“, разказва изследователят на чужди създания и добавя, че през 1967 г. лично е наблюдавал НЛО над Витоша, а през 1992 г. на връщане от морето заедно със съпругата си вижда неидентифициран обект в нощното небе над Сливенския Балкан.
„Още не сме сигурни кой от двата варианта е най-достоверен. Но е сигурно, че ние търсим сигнал от тях отгоре, докато те щъкат от години сред нас. Американците хукват да търсят живот на Венера, а мен за тези думи едва не ме уволниха. Там, където хората се сваряват в лавата, има преки доказателства за условия за живот на микроорганизми“, споделя още Филипов и добавя, че ако имаме обща структура и признаци, е възможно при контакт с извънземни дори да си говорим с тях.
Въпреки сериозния отпор от студенти и колеги учени в БАН и писмото до шефа на академията акад. Юлиан Ревалски с обвинения за лъженаучни твърдения Филипов не се отказва и продължава упорито със своите проучвания.
„В България сме уникум. Имам 3-годишна забрана да говоря. Достатъчно си изпатих с тази декларация с твърдение, че съм бил недостоен. Прави се всичко необходимо, за да напусна доброволно. Защото, ако бъда уволнен, решението ще се обжалва в съда. Не мога да разбера кому е нужно това. След година може да бъда пенсиониран, защото навършвам необходимите години. Но няма да спра да се занимавам с тази научна дейност“, категоричен бе пред вестника синът на соцвеличието Гриша Филипов.
https://novini.bg/show/kliuki/536697

Ветеринари участват в схеми по най-грозен начин

Бивш шеф на БАБХ-Кюстендил за чумата: Ветеринари участват в схеми по най-грозен начин

Насилствените мерки срещу болестта чума по животните в Странджанско трябва да спрат час по-скоро, за да може самите специалисти да решат ситуацията, каза в интервю за БНР д-р Първан Дангов, бивш кмет на Дупница и бивш директор на областната Агенция по контрол на храните в Кюстендил. Той представи своята версия за случилото се в Ямболско и Бургаско преди евтаназията на стадото на баба Дора в Шарково вчера.
„Ситуацията е не толкова тежка, колкото абсурдна и глупава и е забъркана от политиците“, смята той.
Според д-р Дангов заболяване чума няма: „И при положение, че официалните власти твърдят, че се борят с чумата, питам аз, чисто професионално, защо козите на баба Дора са още живи? Т.е. ако имаме – хипотетично, според тях, нали имаме заразно огнище – те са там, в заразното огнище. Практически вирусът досега трябваше да ги е довършил и те щяха да умрат. Само че те са живи и баба Дора ги храни всеки ден. Видяхме как политици нагазиха в заразно огнище, което е недопустимо. Тези хора физически, с обувките си, ако имаше наличие на вируса, щяха да го разнесат до София, само че на практика такава картина не наблюдаваме“.
Д-р Дангов прогнозира: „Да не стане така, че да изолираме марокански тип вирус и да се каже, че този вирус върлува в България. Само че как така от Мароко този вирус скочи в клета България, пък и в Странджа. Да не стане така, че официалните власти да кажат, че някой си е позволил да приложи ваксина и има пробив на ваксината и ваксинирано животно в момента е заразило нашите български животни. Стана така че министърът на вътрешните работи е най-големият разбирач по заразни болести, което е абсурдно. Стана така, че председатели на парламентарни групи разбират повече от заразни болести и от ветеринарите. Мен ме е срам, защото в цялата тази история участват мои колеги, участват по най-грозен начин, участват в схеми, преднамерено“.
Преди три години д-р Първан Дангов и екип от ветеринарни специалисти работеше срещу заболяването бруцелоза по животните в района на Рилското корито. Той разказа как е било тогава: „Ние тогава умъртвихме хуманно над 400, може би 500 животни от различни животински видове – овце, кози, говеда, кучета. И в Рила нито един човек не ни спря. Всеки си доведе козичката, защото каза: „Тя е болна. Тя заразява и хората“. Има 51 човека болни. Те са все още болни и тогава се справихме само с ресурса на Агенцията по храните от Кюстендил, отдел „Заразни болести“. 10-12 човека бяхме и не сме били тъпана и сме се справяли. Сега цяла държава, с целия ресурс впрегнат, в една абсурдна ситуация, те се въртят в един омагьосан кръг и не знаят какво да правят“.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/491619
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: