Брояч от 3.2006г.
Users Today : 847
This Month : 3105
This Year : 518547
Views Today : 2832
Who's Online : 30ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
ЗА КАРМАТА
Това е може би най-дискутираната тема в духовните търсения. Затова ще добавя съвсем малко пояснение.
Кармата е дисхармония, енергии, които не взаимодействат по Божествените закони. Могат да се усещат по най-различен начин, но винаги създават дискомфорт, развалят ни настроението, причиняват болка, карат ни да се чувстваме уморени от живота, изобщо, всичко негативно в ежедневието ни. Задачата, която стои пред нас, е да хармонизираме това несъвършенство. Има хиляди начини, общо взето са добре познати и няма да се спирам на тях. Най-общо казано, трябва да осъзнаем проблема, да го осветим със съзнанието си и да го преобразуваме, т.е. да си възстановим центрираното и хармонично състояние. Този процес се нарича преобразуване или изгаряне на кармата.
Всичко това е важно да не се забравя и постоянно да се работи съзнателно за поддържане на радостта и хармонията в сърцето. Предстои излизането на дневен ред на доста дисхармонични енергии в земното пространство. Те са колективната карма на човечеството. Нашата задача е да преобразуваме тази дисхармония, като просто поддържаме хармонията в себе си и помагаме на другите да се справят с проблема.
За да не се получават вътрешни противоречия, трябва да се има предвид, че кармата е инструмент за създаване на груба материя. Разширяването на Вселената приключи, т.е. няма нужда от интензивно производство на груба материя, понеже Вселената се разширява за сметка на нейното увеличаване. Сега процеса тръгва в обратна посока – на хармонизиране и сливане с Първоизточника. Кармата става излишна като инструмент, но всичко създадено чрез нея, трябва да се преработи.
Много често за поддържането на добро настроение се използват хумористични произведения от най-различни жанрове. Но често хумора е основан на присмех – осмиването на нечии недостатъци. Това не може да създава вътрешна хармония и веселото настроение е краткотрайно. Това са вид патерици, които не вършат сериозна работа, заместител са. Необходимо е безусловно веселие и радост – като децата или птичките, които пеят, за да се получи устойчив и траен ефект.
Основна опора при поддържането на вътрешната хармония е доверието – осъзнатото доверие в добронамереността на Бог. Не се получава устойчиво състояние, ако сме убедени, че сме нечии жертви. Търпението се базира само върху приетата идея, че сме автори на всички проблеми, с които се сблъскваме. А трябва да почистим след себе си. Успех в мисията. Радвайте се и набирайте сили през останалите спокойни месеци.
Създадено: 20/03/2009 • 09:40
Обновено : 20/03/2009 • 09:40
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 793 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
БЕЗСМЪРТИЕТО
Един въпрос, който периодично занимава съзнанието на всички хора, защото не само е от изключителна важност, а защото по-нататъшното развитие на хората е невъзможно без преосмислянето на старите понятия и възприемането на безсмъртието.
За съжаление, още много време хората ще са подвластни на инерцията на мисленето и промяната става много бавно, но все пак трябва да се започне. Не знам дали някой се е замислял, какви поражения върху човешката психика и здраве нанася илюзията за ограниченото по време съществуване. Трудно е да се обясни и отхвърлянето на безсмъртието. Дали това е в резултат на естествен мазохизъм или самият процес на съмняване дава самочувствието за логическо мислене и разумност? Но именно логическото мислене би следвало да стигне до извода, че идеята за вечното съществуване има многократно повече положителни страни, отколкото ограниченото по време съществуване. С приемането на безсмъртието постепенно отпадат повечето безпокойства, страхове и грижи. Защото факторът време загубва своята неумолимост – време има за всичко, ние сме вечни. С намаляването на психическото напрежение рязко спадат заболяванията, с преустановяването на гонитбата на изпуснатия миг, рязко намаляват нещастните случаи. Спадането на напрежението подобрява междуличностните отношения, увеличава се търпимостта, с която посрещаме недостатъците на другите. Та нали не сме заедно само за един живот (за ограничено време). Придобитото спокойствие променя отношението ни към Природата, към животинския и растителен свят. Забравяме, че сме се опитвали да царуваме и все по-силно осъзнаваме, че съществуването ни е възможно само в хармонично единство. Това ново отношение рязко подобрява енергийния ни обмен и възможности. Постепенно настъпва подобрение на паметта, на зрението, на слуха, на реакциите, на здравето изобщо.
Много важни промени настъпват в приоритетите на ценностната система, осъзнавайки, че материалното ни тяло не е нашата истинска същност, а само един временен инструмент на нашето съзнание. Своята голяма ценност загубват всички условия за поддържането на това тяло: трупането на пари, дрехи, коли, къщи и т.н. Ценно става само това, което е неразделна част от съзнанието, и което можем да ползваме хиляди години: знания, умения, мъдрост, енергийни и волеви възможности. Това пренасочване на ежедневните занимания дава своите плодове като увеличаване на умствените способности, разширение на съзнанието, интуицията, по-късно води до ясновидство и много други способности, които днес се смятат за феномени.
Приемането на безсмъртието от повечето хора води до кардинални промени в обществените отношения: рязко намалява престъпността – всеки се замисля за своите постъпки, когато е убеден, че за тях ще търпи последици хиляди години. Рязко намаляват и всички видове насилие, намалява необходимостта от полиция, армия, правораздаване и т.н. Това опростява и успокоява обществения живот. В международните отношения силно намалява противопоставянето от всякакъв вид, отпада необходимостта от граници и от ограничения в общуването.
Логически всичко това е толкова примамливо, но за повечето хора все още е по-скоро утопия. Ако обаче успеят да се преборят със страха си от промяната, процесите, които ще започнат да протичат в тях ще са най-доброто доказателство за реалистичността на тези „утопии“.
Интересно е да се проучи, какво пречи на такава една промяна в човешкото съзнание. На първо място е инертността на общественото мнение. А от своя страна то се определя от елита на човечеството – интелигенцията и в най-голяма степен от науката. За съжаление, значението на науката се идеализира, а това пречи да бъдат коригирани недостатъците ú. Накратко, често се забравя или въобще не се знае, че науката се основава само на опита, т.е. изследват се само тези явления, които са повторяеми, а всичко което е уникално (феномен) остава извън вниманието на науката. Обективно погледнато в природата всичко е уникално – всички процеси протичат подчинявайки се на закономерностите на спиралата, т.е. повторението е относително и винаги съществува някаква разлика. Следователно опитните доказателства в науката са фиктивни – или не се разполага с достатъчна чувствителност за да бъдат установени разликите, или както става в повечето случаи: „Разликите са пренебрежимо малки.“. Самите учени изпаднаха в задънена улица, когато установиха, че експериментаторите влияят на протичането на извършваните от тях експерименти. Започнаха постепенно да осъзнават, че всички научни доказателства и закони са относителни, т.е. те са частни случаи, а не абсолютни истини.
Друг съществен недостатък е пренебрежението на науката към съществуващата действителност, която не се регистрира от петте основни човешки сетива. Въпреки, че за тази действителност има информация и способи за изследване, известни от най-дълбока древност. Но учените реагират като щрауса, а от това проблемите не намаляват, а се натрупват. Удивително е, как авторитети отхвърлят факти, които не могат да асимилират. Всеки може сам да прецени, доколко може да бъде обективна преценката на всеки един учен, след като официалната наука като цяло познава едва 7 – 8 % от съществуващата около нас материя.
Съществена пречка при възприемането на безсмъртието е инертността в мисленето на всеки един човек. Показателен в това отношение е следният пример: много хора са приели с разбиране реалността на преражданията, но това не е оказало почти никакво влияние върху възгледите им. Основна причина за това е дълготрайността на паметта. От една страна тази дълготрайност осигурява безсмъртие на съзнанието, но от друга, не можем като при магнетофоните да натиснем клавишче и да изтрием ненужното. В съзнанието ни много дълго време съвместно съществуват стари и нови възгледи и знания. А тъй като разликите в смисъла са доста големи, а не новите знания да допълват старите – в съзнанието често настава хаос, от който се страхуват повечето хора, защото не знаят как да излязат от него. Старите знания са все още действени и влиятелни, а новите макар и приети логически, все още не са достатъчно силни да се наложат в съзнанието ни и да ни освободят от старите истини превърнали се в предразсъдъци.
Когато стане въпрос за безсмъртието, неизменно възниква въпросът: Защо не помним нищо от предишните си съществувания? Обективните отговори на този въпрос са много, но най-същественият е, че ние си спомняме, но рядко осъзнаваме или приемаме тези спомени за реалност. Науката се опитва да обясни част от тях като наследствена памет, предадена генетично. Осъзнаването на тези спомени е въпрос на време и е възможно само, ако се отървем от старите предразсъдъци.
В крайна сметка, най-важното е да се разбере: „Нищо в природата не се губи, само преминава от един вид в друг“.
Създадено: 17/02/2006 • 16:17
Обновено : 20/02/2006 • 17:35
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 18980 пъти
|
||||||||||||||||
НА „ОНЯ СВЯТ“
Една от многото илюзии в съзнанието на човека е ограниченото му по време съществуване. Причината за тази илюзия е невъзможността или по-точно загубената възможност за сетивно възприемане на други светове, освен материалния. Но човек съществува вечно, независимо какви метаморфози претърпява неговото съзнание и същност.
Напускайки материалния свят, човек губи само някои от телата си, материалното, етерното и евентуално астралното, това зависи от етапа на развитие – доколко е подготвено менталното тяло, за да може да приюти съзнанието на индивида. Тези трансформации не се отразяват на целостта на съзнанието, нито на неговата памет. Дори с напускането на по-грубите светове, съзнанието се освобождава от дисхармоничното обкръжение (престава влиянието на материалните мисли и емоции), в резултат на което се получава усещане за спасение от една постоянна потиснатост, възприятията стават леки и приятни.
Много често хората, които са са в плен на илюзорните представи, дори не разбират, че са прекрачили прага на смъртта. Понякога и до следващото въплъщение възприемат ставащото с тях като един сън. Причините са, че все още не са изградени в достатъчна степен по-фините тела и съзнанието не ги осъзнава (възприема) след прехода. Все още са силни безсъзнателните спомени от животинския период и от животинската колективна душа. Едва с натрупването на достатъчна информация, човек започва да възприема действителността достатъчно отчетливо и възприема себе си като отделен индивид. Оформянето на егото е важен етап при изграждането на разума (менталното тяло), защото от предходния етап е наследено само чувствено (астрално) тяло. За да могат душите по-лесно да осъзнават прехода на смъртта, отначало за това им помагат близки приятели и роднини, в които имат доверие. По късно натрупаната опитност ни дава възможност сами да осъзнаваме реалността на прехода.
Обитателите на астралния свят, които все още не осъзнават действителността, в началото се втурват да осъществяват неосъществените си желания при пребиваването си в материалния свят. Строят къщи, градини, изобщо всичко, което смятат за нужно, за да бъде животът им рай. Обикновено бързо се отказват от тази си дейност, защото създаденото от тях бързо се разпада и те започват да губят интерес. Други съсредоточават своето внимание върху хората останали в материалния свят – опитват се да помагат на близките си хора или да отмъщават на неприятелите си. Действията им имат много малък резултат поради ограничените им знания и енергийни възможности.
По-напредналите индивиди, които са успели в някаква степен да осъзнаят всеобщото единство и принципите, които управляват световете, се опитват да запълват времето си образувайки така наречените групови души или по-точно можем да ги наречем „клубове по интереси“. На „оня свят“ общуването е телепатично и това дава възможност за бързо преодоляване на различията помежду отделните индивиди, още повече, че са стимулирани от общите интереси. Създава се възможност за колективно мислене, обединените енергийни възможности са многократно по-големи и по-резултатни, още повече, че чрез най-напредналия индивид всяка група получава помощ от по-висшите светове. Професионалните интереси са много деен повод за създаването на групови души – подсказват на въплътените си колеги тънкости в професиите, подсказват им нови идеи. Всеки изявен учен, музикант, художник, изобщо всеки изявен творец реализира колективно творчество, посредствените творци поради своя егоизъм се затварят за въздействията на „оня свят“ (не ги посещава музата).
Голямата част от човечеството обитава астралния и ментален свят. Ако действията на един индивид се ръководят от емоциите, преобладаващо обитава астралния свят. Ако мислите имат някакъв превес над чувствата имаме обитател на менталния свят. А нивото в съответния свят се определя от степента на осъзнатост и егоистичност (самолюбие).
Въздействието на другите светове, върху въплътените в материално тяло хора са разнообразни. На първо място са така наречените лаври – по-понятно е да бъдат наречени мисъл-форми и представляват реещи се в пространството мисли или чувства излъчвани от всеки един човек. Когато тези мисли или чувства са насочени към някого, те прилепват към неговата аура. Но когато мисъл-формите не са адресирани или когато получателят, за когото са били предназначени има добра защита и те не могат да се прикачат, остават да се реят в пространството. Привличат се от хора със съответната нагласа – мислещи или интересуващи се от темата, обща с тази на мисъл-формите. Оказват своето влияние върху приелия ги, а той остава с убеждението, че това е негово хрумване.
Много голяма част от отрицателните влияния произлизат от така наречените несъзнателни тъмни сили. Това са преобладаващата част от хората, въплътени или обитатели на астралния свят, които въпреки своята добронамереност поради илюзорните си представи за действителността и изкривената си ценностна система, със своите действия причиняват повече зло отколкото добро. Защото добро е само това, което е в хармония с Общия План, в унисон с цялостното развитие на Вселената. Всичко останало, което се разминава по място и най-често по време (не е подбран правилно подходящия момент) са източници на дисхармония и спъват общото развитие. Затова повечето хора, поради крайно ограничените си знания за всеобщите закони, много често влизат в противоречие с тях като влияят чрез директни внушения (доста често налагани силово) или чрез мислите и чувствата си излъчени в пространството. Особено в местата, където са струпани много хора, например, големите градове, пространствените мисъл-форми са толкова нагъсто, че приличат на градски смог и са получили наименованието кафяв газ. За разлика от автомобилните газове, кафявия газ много слабо се разнася от ветровете, просмуква се в предметите и се разпада много бавно – за някои масови мисли са необходими милиони години.
Естествено съществува и съзнателно зло. В голямата си част се причинява от неразвити индивиди с прекомерно развито его, гледащи на всички останали като на врагове. Проявите на садизъм могат да имат най-различно естество – от физическо унищожение до скрити интриги. Съществуват и съзнателни черни сили, които имат достатъчно знания и енергийни възможности, но са се отказали от единоначалието (Бог). Решили са, че всичко се управлява от механични закони и са превърнали собствения си егоизъм в център на Вселената. За убедителен аргумент признават само силата и на тази база е изградена тяхната ценностна система и йерархия. За осъществяването на целите си, използват хора, които се поддават на внушения и използват слабостите и недостатъците им за да ги манипулират. Повечето хора така и не разбират, че са били използвани, а си въобразяват, че всичко, което правят, е по тяхно желание. Най-уязвими за такива манипулации са хората с прекомерно развити гордост и честолюбие, а това развитие се определя от приоритетно развитие на егоизма за сметка на любовта към всичко съществуващо. Злите сили много лесно предизвикват всеки един човек да отмъщава за стореното му зло. Желанието да се даде поука обикновено не постига целта си или ефекта е минимален, обичайната реакция е също да се отмъщава. Така често се получава една безкрайна верига от отмъщения и прекъсването ú е възможно единствено с приемането на правилото да не се отговаря на злото със зло. Всички рецепти, известни за предпазване от черните сили са недостатъчно ефективни и имат временен характер. Единственият ефективен метод е избавянето от собствените недостатъци и доброволно и мотивирано направеният избор за спазване на всеобщите закони.
Най-важното за всеки един човек е да разбере, че не съществува в нито един свят случайно или безсмислено зло. Всички процеси, по всички нива и светове се контролират от висшестоящите в Божествената йерархия и се допускат само тези събития и явления, които носят повече полза отколкото вреда. Ако този принцип не съществуваше, дисхармонията би се увеличавала непрекъснато и Вселената би престанала да съществува. Пример за положително използване на злото, е необходимостта да бъде разрушено нещо старо, за да бъде заменено с ново. Освен това всичко, което се случва с един човек, е много точно дозирано и винаги е съобразено с неговите възможности. По тази причина, всеки трябва да придобие увереността, че пред каквото и препятствие да бъде изправен, то е по неговите сили. И както винаги, всяко правило си има изключението – препятствието може да бъде непреодолимо, само ако вашите самоувереност и самочувствие са се увеличили над безопасните размери – в този случай се провежда операцията „натриване на носа“.
Вярвайте във висшата Мъдрост и Милосърдие. Както в материалния, така и на „оня свят“, всяка обособена група, общество или колективна душа, си има своя лидер. Нормално е той да не е случайно такъв. Лидер е преди всичко заради способността си да е проводник на по-висшите идеи. През него, в буквалния смисъл, протичат енергии, които достигат до всеки един от групата, като тяхното действие е не само физическо, а са носители и на информация, която подпомага осмислянето на битието, мотивира поведението на съответния индивид и синхронизира групата с всеобщите интереси. Така се реализира йерархията на съзнателните индивиди. Лидерите на групи образуват по-висшата колективна душа. Родовите лидери и лидерите на групи образувани по други признаци, изграждат националната групова душа. Националните лидери са свързани в расовите души. А расовите лидери, лидерите на световните религии, професионалните лидери в световен мащаб и т.н. образуват груповата душа на човечеството. Всички тези души са разположени на различни нива и светове и естествено имат все по-големи знания и способности, колкото е по-малко влиянието на дисхармонията върху свободния им избор.
В материалния свят съществуват много заблуди (илюзии) относно проявленията и смисълът на висшите сили. Това в голяма степен се дължи на многобройните контактьори, ясновидци, получилите някакво откровение, хора с манията да спасяват света, „осенени“ водачи, учители, гурута и т. н. Всички тези явления в основата си са обективни, обикновено тези хора имат високо ниво на развитие (но се срещат и обикновени шарлатани). Недостатъчната им чистота ги прави лесна жертва на злите сили с всички произлизащи от това следствия. Могат да бъдат различавани от действително напредналите по два основни признака: ако се противопоставят на други групи или религии и ако проявяват симпатия или антипатия към различни хора.
Висшите сили: наставници, Учители, Ангели, Богове изключително рядко си позволяват да правят директни внушения и откровения. Това се допуска само в случаите, когато всички други способи не са дали желания резултат. В повечето случаи директното общуване дава отрицателни последици, защото Висшата воля се абсолютизира и едно конкретно указание се превръща в правило за всички подобни случаи. Това ограничава свободата на избора и съответно ограничава развитието. Много хора развиват много силно желание да общуват с Висшите сили. Но с това желание в повечето случаи привличат доста посредствени души от „оня свят“, които се представят за такива каквито не са. В ежедневието, Учителите на човечеството, за да не нарушават принципа за свободната воля и да предизвикват кармични последици, работят с мисловни внушения, които външно не се различават от всички останали. Така всеки човек е поставен пред равностоен избор – избира между Мъдростта и заблудата (илюзията), а илюзорната ценностна система в повечето случаи избира заблудата. Това на практика показва, как човешките недостатъци пречат на проявите на Бог във всеки един човек.
Всички контактьори и ясновидци са свързани съзнателно или не с обитатели на „оня свят“. В по-голямата си част тези обитатели са доброжелателни, но с ограничени възможности. Но силното желание за контакт, пречи на обективната преценка и всеки контактува най-малко със Сина на Бога (което също е вярно, защото всички сме деша на Бога). За да заглушат периодически появяващите се съмнения, превъзнасят потвърденото от ежедневието и се стараят да не забелязват гафовете (или омаловажават значението им). Както вече споменах, нормално е едно послание да е доста общо по смисъл и да не съдържа конкретни указания, но в повечето случаи приемащите го със самочувствието на богоизбрани и безпогрешни си позволяват да правят коментар или тълкуване. Резултатите са повече от плачевни.
Създадено: 17/02/2006 • 16:13
Обновено : 20/02/2006 • 17:34
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 22603 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ЗА РЕЛИГИЯТА
Още от самото начало искам да подчертая, че написаното в тази глава се отнася до всички религии и техните секти.
Църквата (в превод думата означава сбор от хора, община, общество) въпреки идеалната цел, която обединява единомишленици, не ги прави идеални. Т.е., църквата, като всяко едно общество от хора, има положителните страни и недостатъците на това общество. Особено пагубно влияние й оказва сливането с властта – това унищожава постепенно демократичната основа. Духовността намалява толкова, колкото се увеличава насилието. Любовта – основната сила, която крепи Вселената, посредством насилието, постепенно бива заменена със страха в съзнанието на хората. Нормалното човешко желание за знание и за разбирането същността на нещата, постепенно бива подтиснато от догмата, от абсолютизирането на принципите, защото тези, които са имали властта, са нямали достатъчно знания за да задоволяват нуждите на хората – т.е., колкото е бил по-тесен мирогледа на властимащите, толкова се е стеснявал и интереса на обществото, като тези, които са знаели повече от водачите са били унищожавани физически за да не поставят под съмнение властта им. Недоволството на останалите е подтискано чрез страха да не се наруши догмата. И така хилядолетия. Днес вече в много малко държави религията е в симбиоза с държавата. И в тези случаи виждаме колко много се разминава духовността и реалността. В останалите страни, религиите не могат да се отърсят все още от наследството на миналото. Поради липсата на реална власт, църквата престава да е привлекателно място за безскрупулни и амбициозни хора. Днес към нея се стремят искрени, стремящи се към духовното хора, но за съжаление, техния искрен стремеж се опорочава от създадените в миналото закони, които е трябвало да крепят властта.
Там, където има страх, няма любов. Само низшите духом си служат с аргументите на страха. Тези, които са постигнали някаква духовност, осъзнават действителната значимост на любовта и тя става техен начин на живот. Както посочих по-горе, причина, поради която любовта загубва своята водеща роля е покваряващата роля на властта. Ако всички сме братя и сестри, поради общия ни създател, всички сме равни и никой не може да наложи властта си над теб. Но ако ти създадат комплекс за малоценност, а това става лесно, защото всеки вижда, че е несъвършен, че допуска грешки, то тогава много лесно ставаш управляем. Хората се разделят на два вида: праведни, т.е. законопослушни, които не създават проблеми на властимащите, и на всички останали – грешните, които ако не влязат в правия път, най-добре да бъдат унищожавани за назидание на тези, които са намислили да се бунтуват.
Всеки един човек се стреми да намери истината – този стремеж е двигателят на еволюцията. Но когато съмнението прерасне в страх, страх от неправилната преценка и избор, страх от въображаемите последствия от този избор, еволюцията спира. Защото неуверения, уплашен човек намалява до минимум активността си, намалява търсенето и намирането. Така полуистините (защото всяка истина, с която борави нашето съзнание е непълна, частична, поради собственото ни несъвършенство да осъзнаваме голям обем информация и взаимовръзките помежду отделните елементи) се провъзгласяват за абсолютни истини, които за да се запази тяхната чистота, не трябва да се променят в никакъв случай. Това би вършило работа, ако хората не се променяха, ако не еволюираха. Но човешкото съзнание се разширява и започва да забелязва, че в догмите има много непълноти и противоречия, и те престават да са достатъчно убедителни. И тогава човек или умишлено се старае да заглуши съмнението, като още повече се поддава на сраха от неправилния избор, или преодолявайки тази бариера, започва да търси нещо, което да задоволи неговите потребности на дадения етап. Но програмирания с хилядолетия страх пред неправилния избор, не ни позволява да се спрем на нещо определено. И така се лутаме безкрайно, неудовлетворени и нещастни до този момент, когато осъзнаем относителността на истината и престанем да бъдем максималисти. Научаваме се да се задоволяваме с това, което ни дава моментно удовлетворение, а когато то изчерпи своето действие, продължаваме напред към следващия етап, към следващата равновесна точка.
На тези, на които горните аргументи се сторят недостатъчни и продължават да търсят сигурност, ми се иска да им кажа: не се страхувайте, не можете да сбъркате – Бог е един и всички пътища водят към него. Не можете да идете на друго място, извън Бога – такова не съществува. Бог е вечен, затова Той винаги ще ви изчака, колкото и да се мотаете по пътя. А след като и вие сте част от Него, и вие сте вечни – т.е. няма начин да не успеете да стигнете – време има за всичко. Затова отпуснете сърцето си и изгонете страха от него – всички поводи за страх са въображаеми. Няма нито една обективна причина да се страхувате от каквото и да е.
Затова, моля ви, обичайте религиозните служители и фанатизираните последователи на която и да е религия. Те са такива, каквито са, защото ги е блокирал страха от неправилния избор. Само така могат да бъдат размразени и да станат по-толерантни към тези, които не мислят като тях. Само така можете да им дадете сили да преодолеят страха си от промяната, само така могат да тръгнат напред. Не забравяйте, че каквито и недостатъци да имат, техният стремеж към духовното е искрен, но ако не търсят, нямат шанс и да намерят. Дайте им този шанс. А когато обичате безкористно, вие реализирате Божествения закон и ставате инструмент на Бога. Опитвайте постоянно.
Създадено: 27/04/2006 • 14:41
Обновено : 17/05/2006 • 22:54
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 12392 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
да има нещо свещено в това,интересно но не е само това,не си спомням точко коя година или кой е отрил едни свитаци които ги е писал самият Исус,който казва не ме турсете в Камени сгради,не се кланете на фалшиви идоли и т.н а повдигнете камак,разцепете дърво и там ще ме намеритеЗА МОНАДИТЕ
За достигането на Възнесение (прекратяване въплъщението в материалния свят) условно могат да бъдат определени два пътя – ментален и емоционален. Първия е пътя на просвещението, на посвещенията, на натрупването на духовни знания, които водят до промяна в съзнанието. Вторият е пътя на отшелника, на вътрешно вглъбяване и изследване. Както вече посочих, това деление е условно, защото в чист вид се среща рядко. Но сега има енергийни условия хора, които не се интересуват от духовните проблеми, които не четат духовна литература, дори не се замислят има ли Бог или не, да достигнат до Възнесение благодарение на вътрешната си хармония. Но тази хармония не може да се постигне само в този живот, а е създавана в продължение на много въплъщения – кармата е изчиствана максимално, създадено е самочувствие, което избавя от зависимостта към масовото съзнание и правилата насаждани от социума. Така, макар и рядко, съществуват индивиди без вътрешни противоречия (противоречия между ума и висшите части), без угризения на съвестта (подсъзнателно спазват Божествените закони). Такива чисти индивиди повишават вибрациите си едновременно със Земята, без да се стремят съзнателно към това, просто понеже няма, какво да понижава вибрациите им, което в крайна сметка води до Възнесение заедно с планетата. Но повечето хора правят съзнателно духовното си Възнесение, т.е. следват първия път, за който е необходимо постепенното опознаване на действителността, за да се неутрализират съзнателно илюзиите на ума и да се премахне завесата създадена от тези илюзии. Затова ще опитам да ви представя моето моментно виждане за действителността, което може да ви помогне при преодоляване на завесата и постигане съзнателно общуване с висшите същества.
Както и преди съм посочвал, монадите са структурни единици в Цялото. Те са проектите на Върховния Абсолют – шаблони, по които се създава всичко в Битието. Като първоначален проект са съвършени – напълно хармонични и балансирани, като създателя си. Например, човечеството на Земята е произлязло от 500 монади, в които е имало заложени различни способности. Всички хора са произлезли от тези първи шаблони чрез смесване помежду им и чрез натрупването на различен опит, който ги прави да изглеждат уникални, все едно нямат нищо общо помежду си.
Почти синоним на монади е души – разликата е, че монадите са съвършени като проект, а душите са реалност, в която има натрупано известно несъвършенство. В този смисъл е по-реалистично да наричам структурните единици души – както навярно знаете, души имат и атомите, и клетките, докато се стигне до огромни образования – колективни души, космически души. При някого това може да предизвика известно противоречие, понеже по определение, душата е първата единица, която се осъзнава като отделна от Цялото, докато колективните души се осъзнават като единни с Цялото. Но какво да се прави, всеки влага свой смисъл в думите и това е правилно, защото действителността е много по-сложна отколкото можем да я опишем с думи, и ако държим думите да имат точен смисъл, означава още повече да ги отдалечим от реалността.
Лъч на служене |
Архангел |
Чохан 9-то ниво на посвещение |
Чохан 8-мо ниво на посвещение |
1. Син |
МИХАИЛ |
Повече (Ел Мория) |
Джаргун |
2. Жълт |
ДЖОФИИЛ |
Агрипа (Кут Хуми) |
Асфер |
3. Розов |
ЧАМУИЛ |
Сен Жармен |
Аметист |
4. Бял |
ГАВРАИЛ |
Майтрея |
Кристалина |
5. Зелен |
РАФАИЛ |
Мария Магдалина |
Стратисфер |
6. Златен |
УРИИЛ |
Исус |
Глория |
7. Виолетов |
ЗАДКИИЛ |
Урасти |
Агрипина |
8. Цветовете на дъгата |
УЗИИЛ |
Свами Саджи |
Астролик |
9. Сияещ син |
МЕЛХИСЕДЕК |
Анаверда |
Гностик |
10. Златен със многоцветно сияние |
ХЕЛИОС ЦЕНТУРИОС |
Махачохани: Страсфер, Листгор, Чураха |
|
11. Златен със многоцветно сияние и рубиново обкрайчване |
МЕТАТРОН |
Махачохани: Джиджигул, Стрильон, Узил и други |
|
12. Синьо-златен със многоцветно сияние и цвета на живота |
КАЛИОН (Кальон) |
||
13. |
не e проявен |
Тази организация на Вселената е следствие енергийните потоци, които снабдяват всяка една частица от мирозданието с необходимата енергия – енергията не се произвежда от никого, а само се преобразува от един в друг необходим вид. Например, човешките души се обединяват в най-различни колективни образования, всяко от които има ръководител (учител), който обединява и насочва колективните усилия, като същевременно, през него преминава цялата енергия, която е нужна на всички останали индивиди в групата (колективната душа). А всеки един човек е свързан чрез енергиен шнур (сребърна нишка) с останалата, невъплътена част от душата си, която получава енергия от колективната душа, в състава на която е.
Тази енергийна организация, която важи за цялото мироздание, е опорочена в известен смисъл при хората, тъй като те ограничават енергийните си постъпления чрез страховете и егото, които са рожби на ума, чрез които се изолира от Цялото. Затова повечето хора не могат да попълнят всичките си енергийни нужди, което води до всички заболявания и дисхармония в човешките отношения.
Енергийната схема създава йерархия (в таблицата е посочена само земната йерархия) или нещо като нотна стълбица, като всеки тон се захранва от предходния по-висок, чрез понижаване на вибрациите. Т.е. ръководителя (учителя) на колективната душа изпълнява ролята на понижаващ трансформатор, тъй като е свързващо звено между по-голямата колективна душа, която има по-високи вибрации и съставните души на собственото образование (енергийно тяло), които са с един тон по-ниски вибрации. Съответно, тези части от душите, които имат въплътени свои аспекти, например, на Земята, понижават собствените си вибрации, за да могат да ги използват трите нисши тела на всеки един човек, т.е. отначало душата захранва менталното тяло, менталното тяло намалява честотите и ги предава на астралното тяло, а то намалявайки отново вибрациите, захранва материалното тяло. Всички тези преобразования са безкрайно необходими, защото около нас има огромно количество Божествена енергия, но ние не можем да я използваме, поради прекалено високите вибрации, които не можем да усвояваме дирекно. Затова са необходими толкова много т.н. Работници на Светлината, защото без тях не може да се възнесе планетата – затова е токова важно да сме заземени (свързани енергийно със земното ядро) и понижавайки високите вибрации на душите ни, да ги предаваме на Земята и земните стихии, за да може да изчистят всички дисхармонични натрупвания, без премахването на които, е невъзможно възнесението. Затова е нужен определен мин
имум събудени духовно хора, защото е необходима минимална енергия, за да стартират процесите на очистване. За наша обща радост, необходимия минимум е набран отдавна, сега пробудените хора са много повече и с всеки изминал ден се увеличават още повече – и възнесението е под пълна пара. Затова е толкова важно да се избавим от илюзиите и страховете си, за да можем да провеждаме колкото се може повече енергия, а така чистим не само себе си, а и околното пространство, като даваме възможност и на други хора да се пробудят.
Както и преди съм посочвал, малките колективни души се обединяват в по-големи, а те от своя страна се свързват в още по-големи, при това колкото е по-голяма колективната душа, толков
а е по-висока общата й вибрация. А всяка колективна душа е един енергиен индивид, енергийно същество, на което ръководителя (учителя) се явява лицето и носи неговото име. Тук привеждам като пример временното състояние на земната йерархия, което е временно, защото всичко съществуващо се стреми постоянно към съвършенство, което води до разместване и напасване, за да се постигне по-голяма енергийна ефективност, т.е. да се провежда повече енергия и да се увеличава хармонията на всички нива.Като се има предвид посоченото дотук, не трябва да се учудвате, когато започнете да общувате с Висшия си Аз (вашият Дух), ако той да ви заяви най-безцеремонно, че например, е Сен Жармен или вашето собствено Аз Съм Присъствие (божественото ви тяло), ви заяви, че е Архангел Чамуил – на тези нива сливането е толкова хармонично, че различните монади не се осъзнават като Иван, Драган и т.н., а се осъзнават като един
но цяло със съответната идентичност. Така на практика, всички ние сме част от някакви велики същества, които чрез нас се въплъщават на Земята и си вършат работата.
Цялата тази енергийна организация можем да разгледаме линейно (на схемата с цифрите са обозначени колективните души – техния брой се определя от нуждите), защото честотите на вибрациите нарастват последователно, както нарастват тоновете в нотната стълбица, образувайки октава след октава. Честотите в материалния свят започват почти от нула за да стигнат в Божествените светове стойности, които се описват с ред от десетки и стотици цифри. Всяко едно същество е част от този почти безкраен честотен диапазон, като малките души са част от диапазона на големите. Затова е много важно всеки да про
мени представата за себе си – всяко едно същество не е ограничено пространствено, а както светлината се разпространява в безкрайността. И там където е енергията му, там се простира и съзнанието му, т.е. съвсем нормално е да осъзнаваме безкрайния космос и всичките му обитатели. Дайте си сметка за тази действителност и не обвинявайте въображението си, че прекалено се е развихрило.
Създадено: 17/09/2010 • 09:06
Обновено : 17/09/2010 • 09:22
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 12218 пъти
|
||||
ЩО Е БОГ
В исторически план, в понятието Бог има влаган най-разнообразен смисъл. Това многообразие от определения се явява следствие ограничената способност за възприемане на действителността. Едва обединяването на всички понятия дава някакво по-точно определение на истинската същност на Бога. Понякога приемането на един или друг Бог отразява, от коя Божествена йерархия произлиза и се влияе най-много съответната общност. Това е валидно при сравнително ограниченото общуване между отделните общности. При съвременното тясно преплитане на различните йерархии, трудно могат да се правят обективни заключения за нечий произход.
В човешката история има отбелязани изключително многообразни култове. Зад всеки от тях стои реално висшо същество: Бог на земята, Бог на реката, Бог на племето, Бог на Луната, Бог на Слънцето и т.н. Всички тези Богове управляват някакви сили, които непосредствено влияят на човека и на резултатите от неговата дейност. Осъзнавайки тази действителност, хората са се опитвали да се приспособяват в зависимост от интересите си. Много от вас, прочитайки тези редове, вероятно вече са ме определили като политеист. Но между политеизма и монотеизма в реалната действителност не съществува противоречие – това противоречие съществува само в съзнанието на хората и е в резултат от абсолютизирането на истината. Всички тези Богове са действителни Богове – те създават, преобразуват, поддържат и т.н., изобщо изпълняват всички функции и имат всички атрибути присъщи на един Бог, с тази съществена разлика, че са ограничени пространствено. Те са абсолютни суверени над поверената им дейност и висшестоящите се съобразяват с правото им на свободен избор. Но Всеобщото единство е възможно единствено при доброволно приетото единоначалие от всички. Затова Боговете са осъзнали и доброволно са приели, че е възможно тяхното съществуване единствено в хармонично единство и съзнателно се подчиняват и поддържат принципите изграждащи това единство. Единоначалието се реализира чрез всеобща йерархия, която по същество е и един от аспектите на Върховния Абсолют.
При всяко начало на Вселената, когато Върховният Абсолют (в случая първия – най-финия паралелен свят) излиза от пасивния си период (сън, почивка), започва един продължителен процес на материализация – последователното създаване на останалите по-груби светове. Това се извършва в единодействие на основните три съставки на Върховния Бог – Бог Отец – информацията записана в първия паралелен свят, която е вечното деление на основните единици и нивото на развитие, до която е достигнала всяка от тях в края на предишния цикъл (активен период). Бог Син – материалният аспект и Бог Свети Дух – енергийният аспект на Върховния Абсолют. От собствената материя се изгражда вторият паралелен свят, състоящ се от седем индивида – Боговете управляващи седем вселени, разположени на различни места в пространството. Всеки един от тези Богове създава от материята на втория паралелен свят третия паралелен свят и индивидите (Боговете), които управляват галактиките на всяка една вселена. Всеки един от Боговете на галактиките изгражда четвъртия паралелен свят, изграждайки слънчевите си системи. Боговете на слънчевите системи изграждат планетите си и т.н. Тези процеси продължават много милиарди години – всеки един Бог освен Боговете на основните единици създава (или по-точно е да се каже възстановява) и много други помагачи от най-различни нива, всеки от които се заема със задачите си. Този процес продължава до създаването и на най-малките вирусчета в материалния свят, и до най-малката частица изграждаща най-грубите атоми. С това работата не приключва – всеки създател продължава да се грижи за развитието на създаденото от него, и така до края на активния период.
Развитието на индивидите изминава обратния път – от най-грубия до най-финия свят. Изкачването по духовната йерархия е един непрестанен процес – с усъвършенстването на качествата се променят и задачите, при удачно решаване на проблемите се подобряват и възможностите. Тези принципи са валидни за всички светове – всеки усвоил необходимите уроци и изчистил се до минимума недостатъци се издига на по-високо ниво и по-фин свят, докато съвършенството му достигне до такава степен, че да не се различава от Върховния Абсолют. Тогава той се влива в Единния първи паралелен свят и съзнанието му става едно с Върховния Бог.
При изясняване въпроса за Бога, не мога да не се спра и на качествата Му. Напълно верни са определенията и епитетите, с които се опитват да Го охарактеризират: Той е всезнаещ – единствено едно безкрайно съзнание може да има поглед върху безкрайността. Както вече споменах, едно съзнание може да наблюдава и възприема само по-грубите нива и светове и това се отнася за всички, които се осъзнават като отделни индивиди. Единствено Върховния може да наблюдава всичките десет измерения. Той е всезнаещ – в неговата памет се съхранява всичко. Той е всемогъщ – това е един безкраен индивид, неговото съзнание управлява най-мощните (най-фини) енергии, които съществуват. Той е вездесъщ – от неговата материя е изградено всичко съществуващо, неговата енергия поддържа това съществуване.
Бог е съвършен. Доколко е съвършен ние неговите части не можем да преценим не само защото не можем да го изследваме, а защото няма нищо по-съвършено, с което да го сравним. Самият факт, че да се издигнеш до Неговото ниво трябва да ставаш все по-съвършен и по-съвършен е достатъчно доказателство, че в него не може да се влее нищо несъвършено. Някои философи допускат, че щом Бог се усъвършенства постоянно, то Той все още не е напълно съвършен. Но както вече казах – усъвършенстват се неговите части и всяка негова част, която има каквото и да е микроскопично несъвършенство се осъзнава като нещо отделно от Върховния Абсолют. Едва с пълното изчистване, става сливане на съзнанията, въпреки че като отделна единица бившият индивид (монада) си е вечен А всички тези процеси на материализация и дематериализация, на разделянето на части и отново на тяхното сливане е животът на Върховния – смисълът на неговото съществуване.
Много хора смятат съществуването на Бог за недоказуемо. Това е тяхното право на избор. А моят избор е: Върховния Абсолют не е механичен сбор от самосъздадени природни закони. Колкото повече опознавам съществуващата действителност, толкова повече съм възхитен от мъдрото и съвършено подреждане на битието. А подредеността изключва случайността. Механичното поддържане на подредеността и единството, с течението на времето неминуемо натрупва грешки и несъвършенства. Без постоянните им корекции светът отдавна би престанал да съществува. Затова Бог е обективно съществуваща реалност.
От изясняването същността на Бога (същността на битието) зависи осъзнаването на всеки един човек. На тази база се изгражда всяка ценностна система и се осмисля всяко съществуване. Неправилните, илюзорни представи водят до сблъсък с всеобщите закони, с всичките произтичащи от това следствия. За съжаление, в повечето случаи заслепението е толкова пълно, че е невъзможно да се предотврати изпиването до дъно на горчивата чаша.
За да се приобщи всеки един човек към единоначалието и всеобщата хармония, трябва да преосмисли ценностната си система и на неизменното първо място в нея да постави желанието си да служи на Цялото, на Бог. И това първо място не трябва да зависи от някакви условия – никакви желания или причини от ежедневния живот да не могат да променят тази увереност и целенасоченост. Вероятно много хора се питат: как се служи на Бога? При всички случаи според способностите си: на първо място чрез постоянния си стремеж за самоусъвършенстване и намаляване на противопоставянето между индивидите, като преди всичко се изчистят собствените мисли от агресията и самолюбието. Да служиш на Бога е грижа за хората и природата около теб – и в повечето случаи според ценностната система, това се разбира в материален план. Докато много по-важно е да се помага на хората в духовен план, да се задоволява техният духовен глад и приобщаването им към Всеобщото единство. Не забравяйте, че всичко е взаимосвързано и собственото ви усъвършенстване е невъзможно без усъвършенстването на околните ви хора.
Най-важното качество необходимо на всеки един човек по пътя на духовното усъвършенстване е смирението. Смисълът на смирението не е в сляпото подчинение и изпълняване на предписаните правила и ритуали. Смирението е преди всичко доверие – доверие в Божествената разумност, доброжелателност и любов. Това не са празни думи, помнете, че не съществува случайно или безсмислено зло. Докато смятате другите за причина на вашите страдания и нещастия сте много далеч от смирението. Смирението е радост от всеки нов урок, независимо, колко труден и болезнен може да бъде той. Съмнявайки се в добронамереността на Бога, вие се предоверявате на себе си и собствените си недостатъци, т.е. смятате се за по-умни и по-знаещи, и че Той греши – вие не!
Създадено: 17/02/2006 • 16:09
Обновено : 20/02/2006 • 17:28
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 3583 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Четенето на антропософска литература понякога прави лоша услуга.Бог СИН ,нашият НЕБЕСЕН ОТЕЦ,е НАЧАЛО на ДУХОВНОТО БИТИЕ във ВСЕЛЕНАТА и ТОЙ е източникът на СВЯТИЯ ДУХ /духовната жизнена сила /.В нашия СВЕТЪЛ БАЩА се крие всичкото благо на Земята.
ЗАЩО ХОРАТА НЕ МИСЛЯТ
Първо ще се опитам да поясня смисъла, който влагам в изразите кой „мисли” и „не мисли”. За целта ще използвам една картинка:
Надявам се, че е ясно – абсолютните категории не съществуват в действителността, или както гласи поговорката: „И най-умния си е малко прост”. В същото време, човек, който мисли 10 – 20 % от времето си и то само за да решава дребните си битови или на местоработата проблеми, а през останалото време се ръководи от принципа: „така правят другите”, би било пресилено да се нарече мислещ човек. Това е типично стадния инстинкт при животните обединени в рояк, ято, стадо. При хората това явление се нарича тълпа. Същевременно и най-мислещите хора, т.е. хора мислещи нестандартно (забележете, че стандартно мислещи няма – просто те изпълняват безкритично някаква програма, приета пасивно от мнозинството), не мислят повече от 60 – 70% от времето си, през останалото време се присъединяват към тълпата. Някой, който се страхува от неизвестността на промяната, ще се вкопчи в положителната страна на традициите. Но не мислите ли, че твърде много инерция в мисленето се е натрупала през хилядолетията? А без нестандартно мислене няма еволюция. Тъкмо сега е настанало време да почистим съзнанието си от натрупаните боклуци.
Причините, които обуславят човешкото поведение са хиляди, но нашето съзнание засега не може да обработва едновременно толкова много променливи. Затова ще се спра само на някои – според мен, решаващите. За целта ще се възползвам от категоризацията на един много известен психолог-философ, но не си спомням дали точно тези термини е използвал. Смисълът е следния: хората се делят на четири категории: незнаещи-неможещи; незнаещи-можещи; знаещи-неможещи и знаещи-можещи. Трябва веднага да подчертая, че това деление е много условно и е с цел за изясняване на процесите – в действителността нещата са много по-сложни и преплетени и реално няма такова разслояване между хората.
След като всичко съществуващо е енергия, естествено енергията определя и поведението на хората. Намиращите се в началото на човешката еволюция са с минимални енергийни натрупвания и затова те се чувстват под натиска на индивидите с по-мощна енергия. На тях им липсва и натрупания житейски опит – те са пасивни и неуверени. Това е категорията незнаещи-неможещи. При тях мисленето е минимално, водещи са емоциите.
Когато енергията на индивида се повиши многократно, той става много по-активен, неувереността му се заглушава от амбициите, започва бързо да трупа жизнен опит, но такъв осезателно му липсва и затова поведението му е по-скоро авантюристично, доминирано от емоциите. В нашето ежедневие това са всички амбициозни хора: бизнесмени, политици, вождове и ръководители от всякакъв калибър, криминални типове и авантюристи. Те малко се различават помежду си и ги движи идеята да докажат, че са по- и най-, без значение в каква област. Това е категорията незнаещи-можещи.
Активността на незнаещи-можещите води до натиск върху пасивните незнаещи-неможещи, което от една страна ускорява тяхната промяна, но поради недооценяването на собствената уникалност води до тяхното ускорено зомбиране.
Доколкото средствата за масова информация са престижни институции именно поради своята масовост, то към тях се стремят хора от тълпата (от незнаещи-можещите), които се стремят да узаконят принципите на тълпата. В този смисъл СМИ са деструктивни защото целево пречат на еволюцията на тълпата и я зомбират.
Когато в продължение на доста животи се натрупа повече жизнен опит индивида започва постепенно да се уравновесява, появяват се такива задръжки известни като морал и съвест. Започват да се задоволяват с това, което има и не смята, че материалните богатства са признак на способности. Поради натрупания опит има и доста способности. Индивида е в много по-голяма степен независим от енергийния натиск на другите и започва да мисли самостоятелно. Това е категорията знаещи-неможещи. Поради своя опит те са много по-рядко склонни към необмислени постъпки, но разбира се, се влияят от ценностите в обществото. Затова понякога се опитват да бъдат бизнесмени, работници в СМИ или политици, но бързо са отвратени от закона на джунглата, който движи незнаещи-можещите. Преобладаващо са в интелигенцията, като творци или учени, но това не означава, че всички интелигенти или творци са в тази категория.
Четвъртата категория знаещи-можещи е много малобройна, затова за тези хора се знае много малко (защото тълпата унищожава тези, които се различават прекалено много и не са част от нея), но много зависи от тях.
От тълпата изпадат така наречените аутсайдери (те могат да бъдат от всички категории), които под въздействието на алкохол или наркотици губят интерес към ценностите на тълпата и престават да се влияят от нейния натиск.
Основна причина за влиянието на колективната мисъл или както понякога я определям като гигантската мисъл-форма, е индивидуалната защита на всеки един човек. Тя се намира в аурата на човека и тези, които виждат аурата я оприличават на мрежа, която обгръща индивидуалната аура. Но тази мрежа рядко е цялостна – в повечето случаи тя е в зачатъчен вид или е много разпокъсана. Колкото по-неоформена е защитната мрежа, толкова по-голям е натиска на колективната мисъл и толкова по-слабо е нестандартното мислене. Мрежата се изгражда с хармонични мисли и начин на живот.
Натиска на тълпата (обществото) върху всеки един човек да не бъде различен, а да бъде като всички, подтиска индивида и ако той не е достатъчно гъвкав да се приспособи и прикрие, психическият дискомфорт води до конфронтация с тълпата и създава затворници, алкохолици и наркомани.
Това хората да се делят на нестандартни и тълпа зависи единствено от съзнателната съпротива на натиска на колективната мисъл, а не само от степента на неговото развитие. Доколкото този проблем зависи от съзнанието, можем да разграничим два вида хора: такива, които силно се съобразяват с общественото мнение и такива, които се съобразяват, колкото да не влизат в прекалено силна конфронтация с тълпата.
Нестандартните хора са психически много по-уравновесени, защото правят това, което им се иска да правят без да се съобразяват с нищо, докато хората от тълпата се чувстват постоянно под нечий натиск, преследват ги различни страхове, депресии и недоволства.
Човекът от тълпата се страхува да остане насаме с себе си – страхува се да разсъждава, скучае сам, страхува се да е сам. Никога не чувства липсата на разсъждения, на размисъл – обаче остро чувства липсата на емоции в ежедневието си, които се опитва да компенсира като се бунтува срещу приетото от тълпата като ограничения или руши буквално материални ценности, или ако има прекалено много задръжки намира необходимите емоции в безкрайните сериали или в подобната литература.
Човека от тълпата не се замисля (не мисли) правилно ли е или неправилно (полезно ли е или не е полезно) е това, което правят повечето хора. Това, че хората не мислят личи най-вече по поведението им: те не се стремят да бъдат уникални, каквито са, а се опитват да подражават на другите, да се правят на това, което не са – стадния инстинкт на животните.
Човекът от тълпата често иска да се отличава от нея, като освен в поведението, често използва ярко или необичайно облекло или други промени във външния вид. Тези, които действително се различават от тълпата, не се различават по външния си вид, а по вътрешното си духовно съдържание.
Показател, че един човек започва да се измъква от влиянието на тълпата е, че все по-малко се интересува от мнението на хората за него, т.е. той престава да играе някаква желана роля за пред хората и не се интересува доколко хората са повярвали на превъплъщението му, защото вече е истинския.
Колкото по-голяма търпимост има към различните хора, толкова обществото е по-малко тълпа – т.е. индивидите в нея са в по-малка степен програмирани, по-малко фанатизирани.
Създадено: 09/04/2006 • 16:25
Обновено : 20/05/2006 • 10:33
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 27116 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
МИСЛЯТ ЛИ ХОРАТА
Със съжал
ение трябва да напиша НЕ. И това явление засяга всички хора, без изключение, защото всички сме израсли под влиянието на гигантската мисъл-форма, че съществува проверената и доказана истина. И тази истина може само да се повтаря и не подлежи на съмнение, т.е. хората боравят с установени мисловни шаблони, които им създават илюзията, че мислят. Разбира се, кой луд ще си признае, че е луд. И от всички хора единици са тия, които осъзнават сериозността на проблема. 90% от хората живеят под девиза: „Така правят другите – следователно това е правилно”. Важното е да не са по
-долу от някакво средно ниво. Колко хора се замислят, че такова поведение много повече прилича на машина, на робот или както пиша понякога – на зомби. Масовата мисъл-форма, че да подражаваш на преобладаващото мнозинство е гаранция, че постъпваш правилно, изпразва главите на хората от какъвто и да е опит за критична оценка и стремеж за усъвършенстване. Благодарение на тази умствена леност действат ефективно рекламата, политическите и религиозните внушения. Естествено, всеки един от нас в някакъв момент от живота си излиза извън рамките на установеното или е новатор и творец в професията си, но това съвсем не е достатъчно да влезе в категорията „мислещ човек”, защото преобладаващата част от ежедневието му минава по навик, по инерция. На това място шаблонът изисква да бъда обвинен в подстрекаване към анархия и разрушаване на установения обществен ред. Това, което си позволявам да твърдя, е: ако хората по-често подлагаха на съмнение общоприетите истини, еволюцията им щеше да се ускори многократно. За да не изглеждат голословни твърденията ми, ще разгледам един пример от ежедневието, който може да покаже колко сериозен е въпросът за отсъствието н
а мислене.
Става въпрос за съвременн
ата медицина. Много малко хора се замислят върху факта, че новите и модерни лечебни методи и лекарства стават все повече и все по-силни, а здравите хора все по-малко. В действителност здравите хора са точно толкова, колкото и мислещите.
През вековете се е наложила практиката тези които лекуват болните, да не са заинтересувани от тяхното излекуване, защото здравият човек не плаща. Така е изградена масовата мис
ъл-форма, че някой друг трябва да има отговорност за нашето здраве, а не всеки сам да се грижи за проблемите на тялото си чрез здравословен начин на живот, чрез разума си – установяване и волево премахване на причините за проблема. Тази дълбоко втълпена нагласа, че има специалисти, които много по-добре знаят какви са нашите проблеми и само те могат да ни лекуват, е типичен пример за липсата на мислене и показва поведението ни на зомбита. Всеки може да си представи или да наблюдава колко много хора посягат ежедневно към лекарствата – това признак на мислене ли е? Забележете, че двигателят, който създава новите лекарства, не е тяхната ефективност, т.е. здравето на човека, а печалбата, която носят. Т.е. новото и модерно (разбирай носещо печалби) лекарство трябва да отговаря на две основни изисквания: да носи бързо, но краткотрайно облекчение и да има колкото се може по-малко вредни ефекти, за да е колкото се може по-дълго време печелившо. Много действително ефективни лекарства изчезнаха от аптеките, защото не отговарят на задължителното условие да носят печалби. Други нови и стари, но действително ефективни лечебни методи не могат да намерят своето място, отново по същата причина – отсъствието на мислене и търсенето на гарантираната истина. Само при рекламите всичко е гарантирано. Да рекламираш лекарства е толкова престъпно, колкото да рекламираш цигари, алкохол и наркотици – внушението за съществуването на вълшебното хапче обезсмисля природосъобразния живот. На тази маркетингова политика се подчинява една огромна в световен мащаб индустрия, чиито годишни печалби надвишават 700 милиарда долара – как изобщо може да има здрави хора, учудващо е, че все още има живи хора. Обърнете внимание, че аптеките по улиците са повече от хранителните магазини. Това нищо ли не ви говори, но нали трябва да се мисли и то в разрез с общоприетото… Допускате ли, че ако хората се замисляха по тези въпроси, всичко това (и още много друго) ще е реалност?
Друг пример за зомбиране на хората е диктатурата на капитала. Наблюдавайте и опитайте да осъзнаете какво е влиянието на парите върху поведението на хората. Колко са тези, които действително са безразлични към парите и материалните блага. Много хора все още си спомнят, как комунистическите партии ни промиваха мозъците. Но тогава доста хора осъзнаваха, че това е манипулация на съзнанието и това осъзнаване ги предпазваше от пълното им роботизиране. А нима сега парите не владеят по същия начин съзнанието на хората от целия свят, за осъществяването на това зомбиране не работят ли с пълна пара зомбираните медии, политици, изобщо цялата интелигенция. Нима хората не са автомати за печелене на пари? Колко хора смятат, че смисълът на живота им се определя от парите? Колко духовно ориентирани хора смятат, че парите са най-важното нещо (или почти)?
Когато един човек излезе от привичното, от установените правила, той не знае какво да прави и блокира също като компютър, попаднал в ситуация, която не е предвидена в програмата. Такъв човек се чувства нещастен в този момент, онеправдан. Има хора, които по силата на служебните си задължения са длъжни да намират решения в такива извънредни ситуации. Но колко са истински мислещите хора, които търсят и намират нестандартни решения постоянно. Преобладаващото мнозинство, когато попаднат в такава ситуация, търсят някой друг да им реши проблема – началник, приятел или просто човек, който знаят, че може да им помогне. Когато един влак напусне установените релси, това се смята за катастрофа. Осъзнайте, колко пъти сте имали усещането за катастрофа, когато не знаете как да постъпите и различните съвети за решаване на проблема никак не ви удовлетворяват по най-различни причини.
Създадено: 17/02/2006 • 16:05
Обновено : 20/02/2006 • 17:28
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 18097 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
ЗА СЪЗНАНИЕТО
Това е една много обширна тема, която вероятно ще допълвам постоянно.
Казано е: „Никой не може да ти причини толкова зло, колкото сам можеш да си създадеш.” Не познавам хора, които в пълна степен да разбират, колко много страдания причинява собственото съзнание и представата им за действителността.
Малките спънки са големите проблеми в съзнанието. Внимателно следете мотивите си – само вие можете да си внушите, че нещо е непреодолимо и само вие можете да си дадете куража да се справите с проблема. Не забравяйте, че съзнанието работи с много илюзии и те могат да ви подхлъзнат всеки един момент. Не се поддавайте и гледайте да се усетите навреме – само така можете да промените заложените във вас програми.
Пазете се от самовнушенията или не разрешавайте да ви убедят, че във вашия живот зависи от нещо или от някого около вас. Колкото сте по-сигурни, че зависите от нещо или от някого, толкова по-големи прегради изграждате в съзнанието си и толкова по-безсилни се чувствате. Да сте безсилни означава да сте отпуснати, подтиснати, стресирани и депресирани. Да живеете с мисълта, че всичко зависи от вас, означава да търсите и да намирате, да сте винаги оптимисти и всяко препятствие да е само временно. Не забравяйте, слабите хора се опитват да ви убедят, че винаги сте зависими от нещо, особено, ако успеят да ви внушат, че сте зависими от тях самите, то те престават да се чувстват толкова слаби, а вие ставате слабите. Ако сте убедени, че всичко зависи от вас, то преодоляването на проблемите е само въпрос на време и намирането на правилен подход и не се чувствате зависими и слаби.
Основен проблем в човешкото ежедневие е страхът. Той е продукт на съзнанието, което винаги се опитва да намери някакво оправдание. Страхът е създаден от вас и само от вас може да бъде преодолян. Страхът няма обективна основа, той е следствие на илюзиите, с които борави съзнанието ви. Вие самите си знаете, че страхът ви не е реален, но въпреки всичко се оставяте да ви води за носа.
Всичко, което си въобразите, че е непреодолимо препятствие – правителство, закони, липса на пари, и т.н., може да бъде променено и преодоляно, ако потърсите начин. Ако някой не иска да променя нещо, то си остава непроменено. Разберете, колко са важни вашите усилия, дори това, което искате да промените да е нещо дребно и незначително. Понякога дребните неща предизвикват ефекта на лавината – тогава, когато необходимостта от промяна се е натрупвала дълго време, но не е била реализирана.
Всяка отрицателна емоция към каквото и да е, или към който и да е, е препятствие пред вас. Всяка положителна емоция е благоприятно стечение на обстоятелствата, импулс, който помага при преодоляването на препятствията. Трупането на отрицателни емоции (особено усещането за безсилие и безизходност) води до лошо здраве – огледайте се наоколо, има ли един здрав човек, който си е въобразил, че от него не зависи нищо.
Преследвайте желанията превърнати в цели, (но не на всяка цена – не газете хората, просто развийте търпението си, ще дойде и вашето време – дори и да не успеете, времето не е загубено) – желанията отразяват някаква вътрешна потребност. Когато задоволите вътрешната потребност, желанията изчезват. Това означава, че не трябва да преследвате желанията на всяка цена, а само докато ви е интересно. След това се появяват се други желания, и т.н. Този, който се е блокирал – внушил си е, че е безсилен и нищо не зависи от него – обезсмисля живота си, защото е пасивен и не променя в себе си нищо в положителна посока, а само трупа отчаяние.
И помнете винаги, най-големият номер, който можете да си погодите, е да решите, че за каквото и да е, зависите от някого и нещо. И „обективната действителност” тук няма никакво значение. Както съм посочвал много пъти, действителността никога не е еднозначна, т.е. един проблем никога не е само с едно решение. Да решите, че сте зависими, означава да се лишите от свободен избор, да създадете условия да се чувствате ограничени и подтиснати. Да решите, че всичко зависи от вас, означава да си дадете свобода, да търсите и да намирате, да сте вечните оптимисти. Избирайте.
Казано директно, песимизма е внушена програма, която сте допуснали и разработили вие с помощта на хората около вас. И само от вас зависи да се препрограмирате, като се противопоставите на мнението на другите като вас. Потърсете и ще намерите много разумни доводи за да промените гледната точка – най-слабият, от които е, че ще се почувствате много по-добре. Дори и наркоманите са станали такива, защото не могат да допуснат в съзнанието си, че за да се чувстват добре, не е нужно нищо друго, освен осъзнаването, че са програмирани, и че могат, ако искат много лесно да се препрограмират. Живота си е същия, няма нужда нищо да се променя около нас – достатъчно е да променим отношението си към него. Много добър е примера за полупълната и полупразната чаша – съдържанието си е едно и също, променя се само отношението ни, гледната ни точка. Повярвайте, много е лесно.За песимизма голям принос има склонността ни към крайности. Тръгвайки с убеждението, че имаме право на свободен избор, сблъсквайки се с ограничения и внушения, много бързо се хвърляме в другата крайност, че всичко е предопределено, и че не можем да променим нищо. Абсолютна свобода и пълна предопределеност не съществува. Погледнете показалеца си – визуално представлява един човек – той има своята свобода на движение, но зависи изцяло от движението на ръката и тялото. Същото е и съотношението на Божията Воля и на човека. Енергиите, които реализират Божествената Воля са огромни, и ако нашите желания влизат в противоречие с тях, няма никакъв шанс да променим тези сили. Нашите желания се реализират само тогава, когато са в една посока с Божествените, т.е. няма енергиен конфликт. Така че, най-разумно е да не очаквате реализирането на всичките си желания и да не се разочаровате от това – вие имате действително право на избор, само трябва постоянно да търсите и да не се обезсърчавате от неуспехите. Неуспехът съвсем не е показател за липсата на свободен избор, а само за неправилна посока и начин. Търсете варианти.
В обективната действителност добро/зло няма, затова най-голямата безсмислица е да се дават оценки, да се лепят етикети, да се съди и търси отговорност. Когато претегляте качествата на другите, макар и доста по-рядко, си задавате въпроса, къде сте вие в ценностната система. Когато престанете да оценявате и да съдите, когато започнете да приемате всички качества на хората за нормални, едва тогава започвате да си позволявате да сте по-снизходителни към себе си, преставате да се срамувате от това, което си въобразявате, че са ваши недостатъци и преставате да се чувствате непълноценни.
Ако сте убедени, че в действителност няма само добри или само лоши неща, а това е начина да започнете да се чистите от илюзиите, трябва само да промените програмирането си – вместо да виждате лошите страни на нещата, които ви създават отрицателните емоции и убеждения, махнете черните очила и сложете розови – няма да сте по-малко обективни, ако престанете да обръщате внимание на отрицателното и започнете да виждате само положителното – опитайте и ще разберете какво е щастие.
Обръщайте внимание на протестите на подсъзнанието – когато нямате желание да вършите нещо, значи то е излишно или поне за момента. И това или е програмирано във вас или е мнение на душата ви, която борави с несравнимо по-малко илюзии. Всичко трябва да се прави с удоволствие и вътрешно удовлетворение. Не насилвайте себе си или другите хора, а потърсете друг метод и начин, опитайте да разберете причините. Но и желанието да не правите нищо или колкото се може по-малко неща е просто мързел или неувереност в собствените възможности – изровете безжалостно истинските си мотиви – никога не забравяйте, че умът е много услужлив и винаги е готов да измисли някаква причина, т.е. да направи от мравката слон.
Доколкото съзнанието се формира от енергиите, от които сме съставени, то ние сме свързани чрез тези енергии в едно огромно общо съзнание на Земята и цялото човечество. Това общо съзнание, което често определям като гигантска мисъл-форма или кафяв газ, е такова хаотично образование, защото частите (съзнанията на отделните индивиди) са като орела, рака и щуката. Така че от всеки един от нас зависи доколко това общо съзнание ще е подредено и Земята няма да е като побъркана. Никога не забравяйте, че общото съзнание упражнява пряк и много силен натиск върху всяко едно индивидуално съзнание – само така ще можете да се противопоставите и да променяте постепенно натрупаното в общото. Може би не е далеч деня, когато ще успеем да намерим общи ценности, които да не ни разделят и противопоставят толкова много – това ще направи волята на Земята целенасочена и единна, което ще се отрази изключително здравословно на цялата планета.
От технологична гледна точка, съзнанието е изградено от енергиите на всичките ни тела и се намира във всичките едновременно. Това знание може постепенно да отвори възприятията ви за другите светове, защото всяко тяло си има своите сетива и стига да ги осъзнаете като съществуващи, можете да долавяте сигналите им. Това е ограничено от внушенията, на които сте били подлагани, какво е реално, и какво си въобразявате, т.е. другите хора не го осъзнават като съществуващо.
Материалното съзнание е зависимо от материалните сетива и от състоянието на организма, от въздействието на етерните енергии. Астралното съзнание е натрупаното в животинската душа – всички мисли и емоции, които са присъщи на животните – т.е. оцеляването на вида и материалното тяло. Менталното съзнание е развито в човешката еволюция и се състои от човешкия опит натрупан през различните прераждания. Чувствата тук са на второстепенен план, те са развити достатъчно през животинската еволюция. В човешката еволюция се набляга повече на ума, на решаването на ежедневните проблеми. В по-късен етап се развива и абстрактното мислене, което ни позволява да мислим със символи и да разбираме неща, с които не сме се сблъсквали в реалността си.
Като начало, духовната ни душа е развивана само в нематериалното ни съществуване, но след определено натрупване, дори когато сме в материално тяло, започваме да осъзнаваме сигналите й. Започваме да усещаме единството си, както с всички хората, така и с останалите природни царства. Тези импулси на душата постепенно ни карат да намалим разрасналото се его и да търсим хармонично съществуване с всичко останало. Развитието на другите ни висши тела, дава сила за постигане на целите ни и засилва любовта към всичко останало. Всичко това е нашето съзнание, но на нас ни е внушено, че това е функция на мозъка и зависи от това, какво си научил в обществото и в учебните заведения само през този живот. Затова смятаме, че това, което не сме го учили е наша фантазия.
Вероятно често срещате хора, които се чудят, как можете да се вълнувате от въпроси, които не касаят съществуването на материалното тяло, защо смятате, че природата трябва да се пази, а не може да се използва толкова, колкото е необходимо, защо се интересувате от нещо толкова мъгляво като Бог, и каква ви е ползата от всичко това. Не им се сърдете, техните висши тела все още са прекалено слаби и не могат да влияят на съзнанието толкова силно, че да се опълчат на всеобщото мнение. Но вие можете и не допускайте мисълта и външните внушения, че заниманията с тези въпроси са празно губене на време.
Когато започнете да обръщате внимание, във всеки един момент, с какви енергии борави съзнанието ви, и от кое тяло са – натрупването на опит в това отношение ще ви даде възможност да започнете да различавате, кои мисли и чувства са ваши собствени, и кои са външни, на колективната мисъл или директни внушения на друг индивид. Това различаване ви води до откриване гласа на душата ви и на други висши същества. Постоянно бъдете внимателни и анализирайте. Ставало е много пъти на въпрос, че хармонията, равновесието са „нулеви“/неутрални енергии, а всички желания, намерения, цели и т.н. са поляризирани енергии, т.е. преобладава някой от знаците „+“ или „-“. Затова желанията/намеренията ни предизвикват винаги следствия, защото привличат противоположни по знак енергии. В повечето случай, не могат да се наблюдават тези взаимодействия, защото нашите енергии са слаби и рядко предизвикват моментална реакция. Но поляризираната енергия не изчезва, особено, ако многократно осъзнаем едно и също желание/намерение, и рано или късно, предизвиква някакво следствие, т.е. уравновесява се, неутрализира се, взаимодействайки с противоположността. Това е един от основните вселенски закони – всичко се стреми към равновесие/уравновесяване.
Затова е толкова важно, какви са ни мислите/намеренията. Всеки дискомфорт, болест, потиснатост, комплекси – изобщо всичко, което усещаме като неприятно, е следствие от поляризираните енергии, които излъчваме във вид на мисли/намерения. Колкото сме по-поляризирани (някакъв вид енергии доминира над останалите), толкова по неприятно и дискомфортно се чувстваме, та чак до хронично състояние (болести). И обратно – колкото енергиите ни са уравновесени и хармонични, толкова по-приятно се усещаме, толкова по-щастливи се чувстваме.
Хармоничното/уравновесено състояние е типично за Бог, и когато умишлено се опитваме да го постигнем, разширяваме съзнанието си и се сливаме с Божественото съзнание/енергии на някакво ниво (ниво на хармония – има много голяма градация, която ни е позната като различни измерения на съзнанието). Затова, колкото сме по-хармонични, толкова по-високи същности можем да осъзнаваме и да общуваме, толкова по-висока/мощна е енергетиката ни (защото, когато нямаме желания/намерения, не се държим като „слон в стъкларски магазин“, а с желанието да служим на Бога, да сме полезни за Цялото, влизаме в синхрон с общото движение и това не ни поляризира). Съответно, хармоничната, Божествена енергия, която допускаме в съзнанието си, започва ускорено да неутрализира поляризираните/дисхармонични съставки в личните ни енергии, което на първо място води до излекуване, а при постоянна практика, води до щастие, което не зависи от външни причини – ние сме си просто хармонични (на някакво ниво, разбира се). Това хармонизиране намалява програмите, които сме приели през живота си, което от своя страна ни прави много по-интуитивни, т.е. приемаме ръководството на душата си, която е в синхрон с Божествените намерения и преставаме да се опълчваме срещу тях. Висшите енергиите, които изобилно поливат Земята, извършват същата работа, но ако съзнателно подпомагаме процеса, го ускоряваме многократно, помагайки не само на себе си, а и на околните, на цялата Земя.
Популярния израз, че сме уязвими за въздействието на тъмните сили, докато „княза на този свят“ има нещо свое в нас, е директно посочване, че докато сме дисхармонични, тъмните сили могат да ни манипулират, увеличавайки още повече дисхармонията ни. А щом станем достатъчно хармонични и съзнателно избягваме увеличаването на дисхармонията, т.е. преставаме да се хващаме на тъмните вързанки, ставаме недостъпни за „княза на този свят“, защото сме се избавили от неговите енергии, които е успял да ни пробута. Не забравяйте, че изчистването ни в този свят никога не е пълно (тогава бихме изчезнали от него) и малките остатъци от дисхармония ни правят уязвими от заобикалящите ни енергии/хора и трябва винаги да сме бдителни, а не да се залъгваме, че сме се изчистили предостатъчно, т.е. сме предостатъчно духовно развити.
Създадено: 15/11/2006 • 21:05
Обновено : 08/09/2007 • 18:28
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 11471 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||
ЗА ПАМЕТТА
Постоянно може да се чуе или прочете, че мозъкът правел това и онова, че от него зависело всичко в човешкия живот и т.н. В действителност, функциите на мозъка са силно преувеличени. Но така е, когато се отрича съществуването и на други човешки тела, освен материалното, и се налага с техните функции да бъдат набедени материални органи. По същата причина съществува илюзията, че всяка информация трябва да се заучава от книги и учебници и не може да се получи отникъде другаде. Затова ще се опитам да обясня принципите и действието на паметта, която няма нищо общо с човешкия мозък.
Записите в паметта стават по принципите на холограмата в аурата на човека, т.е. в неговите енергийни тела. Получават се нещо като снимки – растерни фотографии. Преди години снимките във вестниците бяха такива, по-тъмните места на изображението се формират от много черни точки една до друга, а в по-светлите места черните точки са по-нарядко или въобще ги няма. Така се записва и информацията в човешката памет, като ролята на черните точки изпълняват много малки частици, които са по-нагъсто или по-нарядко и така се получава изображение. Но тези частици не са в една плоскост, а са навсякъде в пространството и достатъчно е промяна само с част от градуса на гледната точка, и вече се вижда или може да се запише ново изображение. Така в малък обем може да се побере огромно количество информация.
Очевидно е, че за да изпълняват функциите на памет, частиците трябва да бъдат неутрални. Ако са положителни или отрицателни, те ще взаимодействат помежду си и записът ще бъде много краткотраен. Именно поради тяхната неутралност, съвременната физика не е намерила начин да ги изследва, а само допуска теоретично тяхното съществуване. В зависимост от конкретния случай, им е дала най-различни имена: фотони, гравитони, кварки, кванти, основни тухлички на материята и т.н. Трябва да подчертая, че тези частици се намират навсякъде, дори и в твърдите тела – както знаете, между ядрото на атома и електроните има разстояние, което за тези частици, поради техния размер, е огромно. Така че на практика човешката памет и аурата не се намира само около материалното тяло, а навсякъде вътре в него. Такива неутрални частици има във всеки паралелен свят и са ни познати под названието акаша – в тях оставят своя отпечатък всички енергийни процеси във всеки един свят, включително мислите и чувствата. Записите, останали в някой предмет, ползван от някого, могат да се прочетат след хиляди години и да разкажат за преживяванията на своя собственик.
Въпреки че записите са много трайни, не може да се каже, че са вечни, защото за всеки запис не се добавят нови частици, а се разместват и част от тези, които вече носят някаква информация. Така с всеки нов запис старите записи не се изтриват, а само губят по малка част от своя енергиен потенциал или по-точно е да се каже, че с времето записите избледняват и за да се прочетат записи от преди хиляди години, трябва да се погледнат от много по-фин свят. В действителност, нашето материално съзнание не може да чете записите в материалния свят. Материалните частици не могат по никакъв начин да взаимодействат с тези записи, защото са прекалено груби. За да се прочетат записите в материалната акаша и в материалната човешка памет трябва да се използват енергиите на по-фините ни тела: астрално, ментално, душа, дух и т.н. – само тези по-фини енергии могат да прочетат записите без да ги разрушат, но ние не съзнаваме, че използваме всичките си тела. Нашето съзнание е превърнато във филтър с помощта на внушенията, които са ни правени от най-ранно детство. За реалност ни е внушено да приемаме недействителното, а действителното просто не го забелязваме, защото са ни казали, че е нереално, че си го въобразяваме. По този начин сме изгубили достъпа до огромно количество информация, но вече е време да премахнем тъмната преграда около съзнанието си. Именно затова е много важно понятието „разширено съзнание”, което означава да се избавим от повечето внушения на обществото. Ето защо трябва да престанем да абсолютизираме истините, които ни пречат да разширим съзнанието си.
Дайте си сметка какво става с годините – докато е малко дете, човек не е сигурен в нищо, съзнанието му е отворено максимално и свободно възприема всички впечатления. Тогава осъзнаването на процесите в по-фините тела е много по-лесно и паметта е безгрешна. Колкото повече израстваме, толкова по-сигурни ставаме, съзнанието ни започва да борави с надеждни, приети от всички истини и ние все по-трудно допускаме, че тези истини не са абсолютни, а относителни. Съзнанието ни се затваря все повече. Паметта започва да ни прави малки номера. Когато станем възрастни, установени хора, вече е невъзможно да ни убедят в нещо, в което сме сигурни, че не е така. Ставаме все по-консервативни и паметта ни все по-често ни изневерява. Това е механизмът, който създава филтрите на съзнанието ни и който ни изолира от информацията, съхранена в различните нива на акаша.
Не бива никога да забравяме, че сме енергийни същества и че материалното ни тяло е само котва, която ни държи в материалния свят. Затова наши основни параметри са амплитудите и честотите. По тази причина и четенето на записите в паметта е в пряка зависимост от честотите и амплитудите, с които борави съзнанието. Казано в прав текст, колкото е по-потиснат един човек, колкото повече страхове има, толкова повече съзнанието му е обвързано с материалния свят и толкова по-трудно борави с паметта си. Обратно, колкото по-високи са честотите на съзнанието, колкото е по-вдъхновен, щастлив, целеустремен, толкова е по-лесно осъзнаването на процесите в по-фините тела, следователно и паметта е по-услужлива. Мисля, че от тези няколко изречения трябва да ви е станало ясно на какво се дължи старческото оглупяване и защо някои хора, дори и на сто години, запомнят бързо и лесно като децата.
Другият метод, който подобрява осъзнаването на процесите, протичащи във фините тела, е релаксацията. Успокояването на процесите в материалното тяло намалява „шума” от материалния свят, който достига до съзнанието и дава възможност да доловим „по-слабите” сигнали от фините тела. Това подобрява многократно четенето на отслабналите записи в собствената памет, а при разширено съзнание дава достъп до записите в общата акаша. Това е методът, известен от памтивека като медитация. Достъпът на съзнанието до процесите в по-фините тела разширява изключително много възможностите на човека и то не само като четене на записи, а и в някаква степен дава достъп до всички тези способности, които наричаме свръхестествени – телепатия, психометрия, ясновидство и т.н.
Очевидно е, че не можем постоянно в ежедневието си да използваме релаксацията, а само когато има подходящи условия за това. Но без проблеми можем да поддържаме високи честоти на съзнанието, като прогонваме всяка потискаща мисъл и постоянно мотивираме усещането си за щастие. Това създава условия за установяване на контакт с душата и с други висши индивиди. Ако все пак не успяваме, да не се чудим много защо имаме проблеми с припомнянето. Ниските честоти ни правят уязвими за натиска на кафявия газ – гигантската мисъл-форма, изработена от масовото съзнание. Това увеличава въздействието на хаоса и излизането от това състояние е много трудно. Зациклянето в ниските честоти на съзнанието се подпомага от филми на ужасите, компютърните игри с убийства, новини за насилие и тероризъм, от въздействието на хард и метъл музиката. Обратно, по-честото пребиваване сред природата, естетическите наслади и неагресивната музика повдигат честотите на съзнанието.
Много важно значение е силата (амплитудата) на импулсите, които записват съответния запис. Както съм споменавал многократно, съзнанието е енергиен диспечер и ако то не е концентрирано максимално върху това, което искаме да запомним, записът може да се получи доста слаб. От собствен опит знаем, че слабите записи могат да се засилят с многократно повторение на това, което искаме да запомним. Получава се натрупване на енергията, което води до много по-ясен и отчетлив запис. Друг начин за подобряване на записите е да повишим по някакъв начин концентрацията на вниманието, като за целта обвържем процеса на запомняне с някакви емоции или логически асоциации. Всички тези методи са важни и ефективни не само при запомнянето, а и при всяко преобразуване на енергийните тела. По този начин могат да се чистят отрицателни натрупвания в аурата или да се засилват защитните ѝ свойства.
Особено важен за човешкото съществуване е процесът на припомняне на знания и умения, които не са придобити в настоящия съзнателен живот. Тези знания се осъзнават като подсъзнание. Когато човек се сблъска с проблем, който не му е известен до момента, е много трудно да го приеме като верен и възможен, ако подсъзнанието не подсказва, че това е вярно. Обратното, ако в подсъзнанието му информацията съществува, колкото и абсурдна да е за другите, той я приема, дори ако има известни логически противоречия. По тази причина всички изявени таланти проличават от най-ранна детска възраст, защото носят в себе си знания и умения, натрупани в предишни животи. Така един виртуозен музикант е трупал уменията си не само в този, а и в няколко предишни животи. Това се отнася за всеки вид човешка дейност – натрупаното отпреди облекчава многократно усвояването и прилагането днес.
Създадено: 23/10/2006 • 22:23
Обновено : 19/02/2007 • 23:49
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 13284 пъти
|
||||||||||||||||
РАЗУМ И ЧУВСТВА
Две много важни категории – за съжаление, прекалено често противопоставяни една на друга. Но вече е крайно време всички да започнат да приемат, че едното е невъзможно без другото. Както единият магнитен полюс не може да съществува самостоятелно без другия, така и разумът не може без чувствата и обратно. Физическата същност на тези две категории е енергия, както и всичко останало. Разумът е плюс (електричество), а чувствата – минус (магнетизъм). Освен това трябва да се помни, че едно нещо се възприема като положително или като отрицателно, защото неговите съставки не са в равновесие – когато едната полярност е количествено по-силна, то тя доминира и относително самостоятелната цялост се разглежда като еднополярна. Въпреки че по-слабата полярност често се забравя, тя неизменно взаимодейства с околното пространство. Принципно, положителна страна е тази, която отдава енергия, а отрицателна е приемащата страна. Това се отнася както за микро света, така за и макро света. Като енергийни системи, поради наличието на известно количество хаос, световете не са в равновесие, при което колкото е по-фин един свят, толкова по-малко е хаосът, толкова той е по-близко до равновесието (хармонията). Така материалният свят е положителен, астралният – отрицателен, умственият – положителен, душевният – отрицателен, духовният – положителен, божественият – отрицателен, а светът на Върховния Абсолют е неутрален (уравновесен).
Също така трябва постоянно да се помни, че както разумът, така и чувствата не са постоянни величини. Те са подчинени (както всичко съществуващо) на някакъв ритъм – принципът на спиралата. Тези промени са популярни като биоритми: емоционален и умствен биоритъм. Желателно е също да се има предвид, че като умствени възможности хората се различават много малко. Разликите, които се наблюдават, идват от количеството информация, с която борави съзнанието на конкретния човек. В това отношение решаващо значение има самопреценката. Когато някой си въобрази, че знае много и че е по-умен от другите, той се затваря в голяма степен за информацията, постъпваща от пространството, от висшите му тела, а човек знаещ и помнещ, че неговите знания са несравнимо по-малки в сравнение с това, което все още не знае, е постоянно отворен, винаги готов да се учи и интуицията отчасти компенсира недостига на знания. Обективната самопреценка е решаваща при вземането на решения (свободния избор). За повечето хора емоциите са решаващи, а тези, които са с високо самочувствие, не отчитат това и рядко забелязват и поправят своевременно своите грешки. Затова никога не пренебрегвайте разума или чувствата, те винаги трябва да вървят ръка за ръка. В една ситуация решаващ е разумът, в друга – чувствата, преобладаването е допустимо само в границите на ритмиката. Започнете ли съзнателно да предпочитате едното пред другото като „по-правилно”, неминуемо ще се чудите, защо все на вас се случва. Като взаимоподдържащ се тандем, разумът и чувствата се контролират и допълват взаимно. Това е основен метод за избавяне от илюзиите, от прекаленото влияние на егото и т.н.
Както всяко единство на две противоположности, разумът и чувствата имат и трети аспект – равновесната точка между тях. Тя събира положителните качества и на двете страни и се нарича прозрение (златна среда, Христов разум, просветление, интуиция – всички названия са непълни или се възприемат ограничено). Възможностите на прозрението са безгранични и са ограничени само от натрупаната дисхармония, в съответното съзнание. Колкото по-малко дисхармония произвежда един човек постигнал това равновесие (прозрение), толкова повече се разширява хоризонтът пред него. С възгордяването от постигнатото, с приемането на силов метод за налагане на „доброто”, със залитането във всяка крайност, хоризонтът на прозрението все повече се стеснява до пълното му изчезване.
На мен лично много ми харесва едно сравнение на Петър Дънов, когато го попитали кое е по-важно – разумът или чувствата. Смисълът на отговора бил, че когато използваш само едното, приличаш на лодка с едно гребло – въртиш се около себе си (около егото си). Само с двете гребла, с еднакви усилия, можеш да се движиш право напред и максимално бързо.
Създадено: 17/02/2006 • 14:23
Обновено : 20/02/2006 • 17:27
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 33580 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
НЕ СЪДИ ЗА ДА НЕ БЪДЕШ СЪДЕН
Много често новите идеи се подлагат на унищожителна критика, а това стъписва и смущава едва пробудилите се. Затова искам да напиша няколко думи за критиците.
Това явление е известно от хиляди години – некадърните творци стават критици. Понеже сами забелязват, че не им се удава творенето, за да компенсират комплекса за малоценност, започват да критикуват. Възможността да критикуват им създава усещане за значителност, за възвишеност над творците. Защо е възможно такова явление? За да създават проблеми, страдания, но това време изтече, и затова ми се иска да неутрализирам илюзорната мощ на критиката.
Доколкото всичко има и добра и лоша страна, може да се критикува всичко. И проблема не е в самата критика, проблема е в критикуващия, който като всеки комплексар се вкопчва в масовите истини, в стадния инстинкт, т.е. критикува се всичко, което е различно (най-вече ново) за масовото съзнание. Т.е. критикува и се унищожава всичко напредничаво, всичко, което се опитва да еволюира. Защото критика умира от страх, че нещо може да се промени и да стане още по-зле, затова предпочита да си квака в блатото, само и само нищо да не се променя.
Разбира се, както всичко, и критиката си има хубави и лоши страни. И може да даде „страничен поглед“ на автора и той да открие неща, които е искал да се разбират по друг начин, и съответно, да направи някакви корекции. Но положителните страни на критиката се изчерпват с тази възможност. А високомерното осъждане кара нямащите собствено мнение да залитат в крайности и също да осъждат, т.е. да се откажат от шанса, който са получили, да променят нещо в живота си – така се създава и поддържа стадото.
Ако се срещате лично с критици, може да ви направи впечатление, че подражават на масови тенденции в облекло, прически, грим, татуировки. Това веднага издава поклонниците на максимата: „Мнозинството не може да греши!“. Разбира се, тази максима е актуална за младите души, които с всички сили се стремят да са като всички, т.е. така се развиват, трупат опит. Но тези, които вече са усвоили всички масови истини и започват да разбират, че вече ги ограничават, че вече не са им интересни, започват да търсят нещо различно, а критиците точно на това любопитство подрязват крилата. Имайте го предвид и не се хващайте на наперената им компетентност.
Критици могат да се срещнат на всяка крачка, но „най-гръмогласни“ поради аудиторията, на която влияят, разбира се са журналистите в разните СМИ. Както винаги, всяко правило си има изключението и се срещат, макар и много рядко, кадърни журналисти, а повечето са млади души привлечени от престижа на професията, а и подкрепяни от системата, която има нужда за целите си от послушни изпълнители без собствено мнение, които за да не личи прекалено много некадърността им и за да отчитат някаква дейност, се развихрят като критици – моля ви не ги вземайте на сериозно, те са само пионки на системата. Разбира се, системата се опитва да оцелее и да еволюира, но понеже е изградена изцяло от правила, е много инертна и не успява да се приспособи към промените. Това е добра тенденция, доколкото всичко е Божие, но все още системата е спирачка на общите процеси, и затова, ако искате да не ви спира, не се поставяйте в зависимост от масовото мнение/от страха си да не сгрешите в избора си.
Създадено: 05/07/2017 • 19:29
Обновено : 05/07/2017 • 19:31
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1058 пъти
КОЙ ВЪРТИ ВСЕЛЕНАТА
Вече съм споменавал, че Вселената се върти от нас, а сега ще разкажа някои подробности.
За да разбирате по лесно всички процеси, никога не забравяйте, че всичко е енергия, т.е. енергията се движи само, когато има привличане или отблъскване между плюсове и минуси. Ако енергията е нулева/неутрална (златната среда) няма привличане или отблъскване, няма енергийно взаимодействие. Освен това, поляризираната енергия се натрупва или се неутрализира – всичко това може много да ви облекчи в ежедневието.
Ако започнем от самото начало, когато Абсолюта излиза от пасивния период, той е изцяло неутрална енергия. Нагледно може да си го представите като идеално нивелирана маса, на която е излята малко вода. Образувалата се локвичка стои неподвижно, в нея трептят само водните молекули, движение известно като Брауново. Подобно е и при Бога, само трептене на енергийните частици, а той иска да се размърда, да се разкърши след дългия сън. Както споменах, енергията се движи само при привличане и отблъскване на поляризирани енергии, т.е. за да се раздвижи, трябва да създаде от енергиите си несъвършенство, да ги извади от равновесие. При нагледния пример – трябва да се наклони масата, за да потече водата. Тогава Бог стартира чрез намерение такова несъвършенство, като възстановява съществата, съществували в края на предишния активен период – нещо като възстановяване на резервно копие при компютъра. Но тези същества вече не се стремят към съвършенство, както преди, а вече имат ново намерение: създаване на плътни светове. Това е аналогия с хипотезата за Големия взрив при астрофизиците, но те разглеждат само материята, т.е. малка част от действителността.
Създаването на по-груба енергия/по-ниски вибрации става чрез ограничаване на енергийния достъп/изобилие. Тогава ентропията „обезсилва“ частиците – това е съзнателно самоограничаване на съществата в първите няколко измерения. Но тази тенденция води до постепенно нарушаване на единството, недостига води до страх и конкуренция, до борба за оцеляване, до трупане на ресурси и печалбарство, т.е. до всичките страдания, познати в нашия свят.
Намеренията на Бога се осъзнават от всичките му съставки. Като пример мога да посоча любопитството: то е типично за всички същества и е любопитството на Бога. По същия начин се осъзнава и намерението му за създаване на грубите измерения и всички същества го осъзнават като свое собствено, и се стремят да го реализират. Затова, всичко съществуващо създава ограничения и страдания, т.е. през първата част на активния период, Божествената любов причинява болка и страдания, за да се получи несъвършена енергия, енергийно движение и материални/груби измерения. Това се наблюдава особено активно в действията на тъмните сили, понеже са най-близо до нас, но светлите сили ги управляват, така че за нас са само в ролята на доброто и лошото ченге, а всъщност са едно – реализират Божествено намерение. И всички национални, социални, семейни и всякакви други конфликти, са именно следствие от Божественото намерение.
В момента сме на върха, в най-динамичното енергийно движение, получаващо се следствие противопоставянето на тъмните и светли сили – двата големи полюса. Но от наша гледна точка сме на дъното, в преизподнята и трябва да направим завоя в обратна посока. Това е наш приоритет, тъй като ни пари на дупетата и сме най-заинтересовани, промените да са най-бързи. Всички останали, имам предвид, в другите измерения, не са толкова ограничени и казано с други думи, не си дават много зор. Затова, колективното ни намерение за промяна създава „задружна дружина планина повдига“, активира „ефекта на стотната маймуна“ и променя посоката на движение от страдание/ограничение/разделение към изобилие/любов/единство. За да се промени посоката на движение, е необходимо магнитите да сменят местата си, както става и при Земята в момента. Затова, посланията се разминават донякъде с действителността, те са програмни, насочващи, сменящи приоритетите. Затова няма и помен от безусловна любов, а се очаква ние да я създадем и да дадем тласък към Божественото съвършенство – или, както често пишат: обратно в Къщи. Но не си въобразявайте, че това се прави само от хората. Всички същества в низшите измерения движат Вселената, защото им пари и са силно заинтересовани.
Трябва да спомена също, че в многомерността, никога не е само една причината за нещо, винаги е необходимо натрупване на енергии за да се преодолее самозащитния стремеж към равновесие и да се получи/реализира желания резултат. И друг път съм споменавал, че слизането в материята има за цел развитието на ума, т.е. на творчеството. В горните измерения разчитат на вселенския Гугъл, и когато няма информация за нещо, просто вдигат рамене. А тези в преизподнята, които трябва да оцеляват, бързо се учат да намират алтернативни варианти – нали могат да разчитат само на себе си. И точно тази способност за творчество търси Бог, затова са му необходими толкова различни същества – за да дават, колкото се може по-разнообразни варианти. А в тези безброй възможни варианти, много рядко, но се срещат приятни изненади за Бога: открива непознати свои страни и възможности (какво да го правиш, любопитко).
Според мен, не бива да търпите безропотно – това са старите енергии за създаване на материята, но и не бива да се хвърляте от една крайност в друга (дава същия резултат). Запазвайки спокойствие и хармония, протестирайте срещу всичко, което не ви харесва. Имайте предвид, че понеже няма какво да притеснява горните измерения, те се променят много трудно, т.е. навика натрупан за милиарди години в създаването на ограничения и страдания, се неутрализира много бавно и е необходим нашия натиск. В същото време, постарайте се да не забравите, какво е страдание, за да не се изкушавате да го използвате много често, когато ръководите други същества – не забравяйте, че вече сте специалисти по намирането на алтернативни методи. Затова, въпреки, че страданието дава бързи резултати, не се изкушавайте да го използвате. Това не трябва да го забравяте милиарди години.
Искам да спомена за още един специфичен момент. Висшите измерения се състоят от много хармонични и почти съвършени същества. Те са такива, защото са изчистили преобладаващата част от поляризираните си енергии (ако са нулирали всички плюсове и минуси, биха престанали да са отделни същества, биха загубили индивидуалност/личност и се сливат с Абсолюта). Техните плюсове и минуси сме ние, техните съставки, които преминават през процес на очистване/деполяризация чрез стремежа си към златната среда. Тези същества нямат желания и стремежи (защото това са поляризирани енергии, от които са се избавили – останалите не въздействат силно на съзнанието им) и предпочитат да прекарват времето си в нирвана – състояние без енергийно движение/мисли/емоции с преживяване на блаженство, следствие на хармонията и енергийното изобилие. Но са поели задължението да съдействат на всеобщите процеси и цели, на Божественото намерение, предали са своите функции на обучаваните от тях заместници, но заместниците са по-слаби енергийно и не могат да изпълняват всички функции. За да се извади едно същество от нирвана, трябва да се наруши равновесието/хармонията му. Като аналогия си представете, спите и усещате насън, че ви се пикае, но никак не ви се става. Но напрежението в пикочния ви мехур се увеличава и най-накрая, искате или не искате, се надигате за да се облекчите. Нещо подобно усещат съществата в нирвана, когато се натрупва несъвършенство/проблем. Имайте предвид, че заместниците нямат голямо желание да „будят“ шефа си, защото това е признание за несправяне с проблема. Просто чакат да се натрупа „напрежение в пикочния мехур“, шефа да се „надигне“ и да възстанови хармонията си, като реши натрупаните проблеми. Затова препоръчвам активно отношение, без крайности, а не да търпите безропотно – няма кой да се надигне, ако не му развалим „рахата“.
Всичко написано по-горе е с цел да ви избави от трупаното хилядолетия наред почитание, но ако все още не сте се избавили от илюзията „невинна жертва“, може да ви запрати в другата крайност – в осъждане и възмущение. А при напускане на златната среда – много боли, но вие си го знаете. Така че – умната! Много е важно, на какво ниво се поставяте, без значение, за кого се отнася. Ако се поставяте по-ниско, това е следствие внушеното ви робско самомнение – вие сте пасивни и очаквате други да ви кажат, какво да правите. Ако се поставяте над другите, това е набъбналото его, което си въобразява, че е голямата работа, и затова си позволява да раздава акъл наляво и надясно. Само равностойната позиция е основана на уважението и съобразяването със свободния избор на другите. Само уважението към себе си ви прави истински творци, а не папагали. Наблюдавайте и анализирайте, в какво положение се поставяте спрямо другите – особено в семейните отношения.
Създадено: 19/03/2018 • 13:26
Обновено : 19/03/2018 • 13:28
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 417 пъти
ЗА ТЪМНИТЕ СИЛИ
Тъмните сили се състоят от същества, които играят сами за себе си, единоначалието не им е интересно все още, т.е. не искат да се разделят с егото си. Поради липса на съзнателно единение с Бога, съществуват в енергиен недостиг, имат много слаба светимост и затова ги наричат тъмни. Разбира се, няма как да се изключат изцяло от Бога, тъй като няма такова пространство, отделно от Бога, а и се състоят от Божествените енергии. Само съзнанието им е отделено поради интересите, които имат, но това е неизбежен резултат от създаването на ниските измерения, на материята. С преставане съществуването на ниските измерения, неизбежно преминават на по-високи, защото вече няма, с какво да се заиграват.
Поради енергийното ограничение изпитват потребност, да си набавят недостигащата им енергия по някакъв начин. Това ги е направило изключително изобретателни паразити, а изобретателността се цени от Бога. Това съсредоточаване върху ума ги е направил слабо чувствителни за емоциите – голямо доминиране на мъжките енергии над женските. А това, от своя страна, ги прави доста агресивни.
Основните двигатели на тъмните сили по Земята са драконови извънземни, които използват лирианци (хуманоидна раса завладяна от драконовите, от която произлизат и хората) като изпълнители, астрални хора и не се долавят от физическите сетива (някои ги виждат като много грози и отблъскващи – те също са генно модифицирани). За тъмните нужди са създали земни хора с голям процент драконови гени (достигат до 75%), наречени рептилоиди. Въпреки големия процент чужд генетичен материал, външно не се различават от хората, но гените ги правят изключително умни и изобретателни, а същевременно, безчувствени и без морални задръжки. Тези им качества ги издигат много бързо в управленската върхушка, и затова могат да бъдат открити, в почти всички държави, в държавното управление, в управлението на банките, в богати семейства от рода на Рокфелер, Ротшилд, Буш, Морган – изобщо по всички възлови места на властта. Гените им ги правят чувствителни за внушенията на кукловодите/драконови, а липсата на морал премахва вътрешните задръжки. Така се осъществява практическото управление на Земята от тъмните сили.
Драконовите са допуснати от Бога на Земята в качеството им на учители, както и като източник на генетичен материал. Те ни учат на ум и изобретателност, използвайки слабостите ни. Стимулираните слабости трябва да привличат вниманието ни и ние да намерим начин да се избавим от тях, тъй като предизвикват страдания и е трудно да се примирим с тях. Тези човешки страдания генерират енергията, която е много привлекателна за тъмните сили, защото им дава радост и удоволствие. Така те попълват енергийния недостиг, получен от прекаленото его. Имайте предвид, че всякаква борба с тях, както, и ако се страхувате, произвеждате негативни енергии, които са храна и подкрепа за тях, и докато по някакъв начин успяват да ви накарат да излъчвате негативни енергии, те имат интерес от вас и ви използват. Щом престанете да излъчвате негатив, започват да губят интерес към вас и провокациите им намаляват.
Драконовите са много отдавна на Земята, дори имат претенции, че са преди хората, имайки предвид динозаврите. Но поради енергийната обстановка, не са успявали да завземат властта – хората много успешно са устоявали на изкушенията им. Едва в късната Атлантида са успели да повлияят на жреческото съсловие и на доста хора и поради злоупотребата с мощни енергии, довела до нарушаване на природното равновесие, е предизвикало потъването на континента. Едва през последните пет хиляди години (епохата Кали-юга), тъмните са успели да завземат изцяло земната власт, поради енергийния минимум, през който е преминавала Земята. Ниските енергийни стойности правят хората по-уязвими за внушения, нямат достатъчно енергия да се съпротивляват на внушенията и на условията, в които са ги вкарали умишлено, за да произвеждат чрез страданията, желаните за тъмните енергии.
Както вече казах, те са изключително изобретателни и са успели да нагодят към интересите си всички области от човешкия живот. Така са превърнали човечеството в послушно стадо, което много успешно доят енергийно, при това, без да нарушават вселенските закони и не подлежат на висши санкции. Но последните стотина години, Земята започва да излиза от тъмната епоха (Кали-юга) и енергийното изобилие пробужда човешкото съзнание. Хората все по-успешно съобразяват, как са манипулирани и все по-трудно се подчиняват. Затова, тъмните сили са хвърлили всички сили да препятстват човешкото пробуждане. Използват се хиляди методи за потискане на съобразителността, ще изброя само някои от тях:
– химическо тровене. Чрез хлор и флуор, които са слагат във водата за пиене и в пастата за зъби, а навярно, и в на много други места. Чрез самолетно разпръскване на химикали, добре известните ви химически следи след реактивните самолети, всички наркотици и лекарства, чрез хиляди добавки и генно модифицирани храни и напитки;
– електронно потискане на разума. Всички радиочестоти, на които се свързват мобилните устройства, мобилен интернет и всякакви безжични технологии, са подбрани специално, за да потискат човешката съобразителност;
– всякаква съвременна музика, в която има натрапчиви ритми, предизвикващи изключване на съзнанието – техно, прогресив, хард-рок и т.н.;
– напоследък, особено активно се използват внушенията на Холивуд: „колко е забавно да си тъп“, „ужаса е толкова вълнуващ“ и „да си мошеник и убиец ти дава достъп до всички блага“, които са превзели целия свят;
– разработени са електрони технологии, блокиращи човешката воля – могат да се забележат при потискането на улични протести и демонстрации, но невидимо облъчват големите градове и превръщат хората в послушни автомати/зомбита;
– избиват всички прогресивни хора, пробуждащи масовото съзнание, избиват всички учени, които предлагат облекчаващи човешкия живот технологии, както и лекуващи рак, инфаркт, инсулт и всякакви други масови заболявания;
– секса е най-важното в живота – внушава се по всички възможни начини, най-вече чрез реклама и СМИ;
– СМИ като оръжие за масово поразяване и дирижиране на човешките интереси;
– религията и науката като манипулатори чрез вярата;
– компютърните технологии и тяхната възможност за създаване на зависимост.
Тъмните сили са ефективни, докато нямате представа за съществуването им, за методите им на въздействие. Но те нямат право да ви насилват за каквото и да е, т.е. те са ефективни, докато успяват да ви будалкат. Но щом сте наясно с номерата им, те ви изпускат, защото започвате да контролирате съзнанието си, т.е. те имат власт над вас, докато изпълнявате без да мислите, внушените програми. Щом започнете да се делите от стадото и преставате да споделяте ценностите му, започвате да се измъквате от влиянието им. Но както казах вече, те са нагодили всички области на човешкия живот към своите интереси, и затова пълното освобождаване е бавно и трудно. Но започвайки да осъзнавате, какво ви движи, как се подчинявате на „трябва“ и „правилно“, поемате пътя към свободата. Особено е подходящо духовното развитие, доколкото дава най-различна помощ и подкрепа при освобождаването от тъмното робство.
Тъмните сили се срещат по първите шест измерения (трябва да поясня, че става въпрос за измерения на съзнанието, а не материални/енергийните измерения, които съм описал). От седмо измерение нагоре, са светлите светове. Тъмните си имат своя йерархия до шесто измерение, след това са управлявани от светлите йерарси.
В заключение искам отново да напомня, че тъмните са изкривили всички области от човешкия живот като са го програмирали според интересите си. В този смисъл, всички, които са носители и пропагандатори на тези програми, са „слуги на дявола“. Струва ми се, че няма изключения (и аз съм в кюпа), т.е. дори най-напредналите духовно имат области в съзнанието си, които ги карат да постъпват по навик, автоматично, без да осъзнават, какви последствия предизвикват. Например, родителите възпитават децата си на абсолютно същото, на което са били възпитани те. Учителите програмират децата, как се постъпва и живее „правилно“. Всяко едно осъждане, възмущение е основано на програма, заложена в нас – осъзнавайте го, не го пропускайте.
Разбира се, има всякакви слуги на дявола, всичко зависи, на колко хора въздействат, колко хора страдат заради тях. Често такива хора се самоубиват поради огромния вътрешен конфликт в тях/угризение на съвестта. Особено често явление е при учените, които често се продават и представят изследвания с поръчан краен резултат. Много често е при банкерите, висшето управление на банките, всеки месец има регистрирани по няколко самоубийства. Външно са преуспели хора, а вътрешно… Наистина, и в двата случая, има много подозрения, че е убийство маскирано като самоубийство. Интересното е, че други масово въздействащи, като лекарите и журналистите, не наблягат на самоубийствата, явно осъзнаването им е много ниско. Но всеки си носи отговорността, всеки „сърба каквото е надробил“.
Създадено: 19/09/2017 • 17:58
Обновено : 19/09/2017 • 17:59
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 955 пъти
ЗА ДУШАТА
На първо място, нашата душа е енергийния ни сетивен орган. Чрез нея долавяме/усещаме всичко наоколо и дори далеч от себе си. Чрез нея долавяме човешките енергии, мисли и емоции, дори телепатичните послания, тя е посредника ни с всички висши сили. И най-важното: чрез нея усещаме собствения си енергиен дискомфорт, който ни хвърля в крайности и ни дава идеи, как да се избавим от него.
И няколко думи за разликата между душа и висш Аз. Висшия ни Аз е нашият дух и е колективна душа, обикновено състояща се от дванадесет човешки души, въплъщаващи се на Земята. Това са нашите сродни души/пламъци-близнаци, с които сме постоянно, не само на небето, но и на Земята – те са нашите най-близки приятели и любими хора. И понеже сме винаги заедно, опита е много подобен и допълващ се, енергиите им се привличат и търсят постоянно, а това ги прави най-необходимите ни хора/души. Висшия Аз ви усеща винаги, тъй като сте неразделно енергийно цяло, знае всяка ваша мисъл и емоция и предава молитвите ви по предназначение (ако сметне за нужно). Както и единствен решава, какво ви е необходимо – не си въобразявайте, че измислиците на ума ви имат някаква тежест.
И преди съм писал за цензурата на душата/духа/висшия Аз, сега ще опитам да допълня този въпрос. Поради дуалистичното мислене, което разглежда всяко нещо по отделно, като независимо, живеем в илюзията, че нещата не са свързани помежду си, не са скачени съдове. По тази причина, липсва обща представа за основани на духовни принципи основни човешки желания, пораждащи безброй залитания. А когато желанията са силни, тъмните ги използват за производство на страдания/разочарования, като по всички възможни начини се опитват да ни убедят, че сме на прав път и остава съвсем малко, до реализиране на желаното. Така ни доят енергийно и не допускат уравновесяването ни, тъй като няма да могат ни използват. Никога не забравяйте, уязвими сте за тъмните, докато произвеждате негативни енергии. След като се хармонизирате, те не успяват да ви манипулират и губят интерес към вас. Но това съвсем не означава, че живота ви ще тръгне по мед и масло, все пак душата си има свои планове и цели, които опитва да реализира по най-различни начини. Основно е, чрез най-различни ограничения: парични, ограничено общуване, неприятна работа – т.е. използва всички възможни средства за да ви принуди да направите промяна в живота си. Това наричам цензура на душата/духа. Тези ограничения предизвикват залитания в най-различни посоки:
– печалбарство и преследване на късмета/хазарт, както и най-различни методи за привличане на пари;
– позитивно настроение като правило, а не като вътрешно състояние;
– здравословен живот и хранене, слънцеедство;
– залитане по религии, секти, духовни учения и движения, гурута, учители и т.н.
Подчертавам дебело: това са напълно естествени и нормални стремежи, но както напомням постоянно, всяко нещо си има и положителните, и отрицателните страни. А тези, които искат да ви използват, подчертават и превъзнасят положителните, а крият отрицателните страни (ако изобщо ги осъзнават). Така убедени, че постъпвате правилно, че сте „праведници“, превръщате желанията си в абсолютно правило и пренебрегвате желанията и подсказките на душата. НИКОГА, НИКОГА, НИКОГА не забравяйте, че всяко правило си има изключението и бъдете готови да направите това изключение всеки един момент. Не допускайте „правилното“ и „трябва“, т.е. ума, да определя живота ви. Не пренебрегвайте вътрешните си желания, защото „така правят всички“, на които имате доверие. Поставете душата си на първо място във всяко отношение, защото само тя е наясно с действителните ви енергийни проблеми и тяхното решаване – всеки друг гледа на света „от собствената си камбанария“ и може само да споделя собствения си опит и разбиране за нещата, което да ви даде някакво логично обяснение, но не може да ви даде гарантиран начин, как да постъпвате, защото си няма представа, какви са енергийните ви проблеми, какъв е жизнения ви план, и на какво, и за какво налага своята цензура душата/духа.
Особено е важно, духовно търсещите да осъзнаят, какво ги кара да се стремят към някаква религия, учение и гуру/учител. Дали това не са страхове да не сгрешат и залагат на провереното и доказаното или влияе предишен натрупан опит от минали животи? Но трябва да имате предвид, че всяко учение, давано преди век/векове, е адаптирано към енергийните възможности на тогавашната епоха, а механичното повторение не ви гарантира никакви ползи, тъй като старите методи и упражнения не са съобразени с днешните енергии, които се различават в ОГРОМНА степен с някогашните. Затова се научете да слушате единствено душата си – само тя може да ви даде актуален подход, във всеки един момент.
В този смисъл, трябва да имате предвид, че ума може да ви създаде всякакви зависимости, дори към медитацията. Ако ума ви, ви тормози постоянно измисляйки най-различни страхове и успявате да го изключите единствено в медитация, това може да ви създаде зависимост, също като наркотичната или алкохолната, защото така се спасявате от реалността и постоянното практикуване на такова „бягство“ създава ларва: натрупана енергия, която проявява инстинкт за самосъхранение и при намаляване на енергийното натрупване, се усеща заплашена и ви провокира да я подхранвате чрез съответните ви действия, внушавайки ви, че е много важно и необходимо. Не бъркайте тези зависимости с гласа на душата, забележете разликите и не ги хранете.
Корист – винаги си давайте сметка, какво ви кара да постъпвате по един или друг начин, вслушвайте се в сигналите на душата си, те ще ви помогнат да осъзнаете, какви масови внушения ви движат, а осъзнаването им ви прави свободни.
Създадено: 13/10/2017 • 19:24
Обновено : 13/10/2017 • 19:24
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 726 пъти
ЗА ДЕСЕТТЕ БОЖИ ЗАПОВЕДИ
Вече доста години, като срещна някъде десетте Божи заповеди, все ми минава наум, че се нуждаят от осъвременяване. Все се надявах, че ще намеря в Интернет, някой да се е справил с тази задача, но редките случаи не ме удовлетворяваха. И най-накрая се престраших да се заема с проблема, ето какво измъдрих:
1. Бог е единен – не разделяй и не противопоставяй частите му;
2. Не си създавай кумир, нито на небето, нито на Земята;
3. Обичай всичко съществуващо, без изключения;
4. Не осъждай;
5. Помни: всяко действие, мисъл, емоция предизвиква следствие;
6. Всичко тече, всичко се променя;
7. Не убивай;
8. Не кради;
9. Не лъжи;
10. Подобното привлича подобно;
11. Споделяй всичко, което цениш;
12. Прави това, което ти носи радост, а не което другите смятат за правилно.
ЩО Е ЕГОИЗЪМ
Както вече споменах в предходните глави, от гледна точка на всеобщото единство, егоизмът определено се явява зло. Това качество на човешкото съзнание е изиграло вече своята роля при развитието на астралното и менталното тяло. Но за развитието на душата и духа, егоизмът се явява огромна пречка – препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека. Трябва да напомня обаче, че много хора не са приключили с изчистването на нисшите си тела – за тях егоизмът все още е действащ фактор. Преобладаващата част от нас все още са под неговата власт по силата на инерцията и егоизмът задържа темпото на развитие ни. Като космически цикъл, времето на егоизма е изтекло преди две хиляди години и живеещите в материалния свят хора са от изостаналите в общата еволюция. Това също е относително, защото се срещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли, като същевременно стимулират развитието на останалите.
Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.
За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:
избягвайте да се сравнявате – Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи – не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.
избягвайте да се съревновавате – Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете „по“ или „най“ в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване – гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.
избягвайте да критикувате – Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно, е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни – те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.
Егоизмът има и своите колективни варианти. Винаги когато „нашето е по-добро от чуждото“, имаме проява на колективен егоизъм. Той се проявява на всякакво ниво: семейно, родово, съседско, земляческо, национално, расово, социално, професионално, религиозно и т.н. Типична илюзия е представата, че няма проява на егоизъм, когато се посветиш на своите близки, на своето семейство. Никой не допуска да си признае, че грижата за неговите близки осмисля живота му, че по този начин се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита и т.н.
При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Осъзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които ви е интересно и смятате, че имате полза, лишавате много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:
опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата – и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има – удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.
опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.
стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията, предизвиквана от човешката дейност.
Както вече отбелязах, обичайно явление е прекомерното набъбване на егоизма, при хората поели пътя на духовното усъвършенстване. Ако това залитане не бъде навреме забелязано и предотвратено, може напълно да неутрализира духовните ви постижения. Затова ще си позволя да ви помоля: разрешете си допускането на грешки. Не се съдете прекалено строго за тях. Това ще ви предпази да не си въобразите, че сте станали безгрешни/праведници. Ако стигнете до заключението, че вашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнете до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сте се посветили, особено ако абсолютизирате някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях ще се пазите, но собствените фанатици, без да забележите, могат да променят всичко до неузнаваемост.
Създадено: 17/02/2006 • 13:49
Обновено : 21/02/2006 • 11:03
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 29710 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ДОБРО И ЗЛО
Тук, както и при истината, всеки има свое разбиране за добро и зло. Ако група хора се обособят в една организация с общи интереси, много скоро те намират общ език и постигат споразумение по въпроса, какво за тях е добро, и какво е зло. Ако всеки остане със своите разбирания и не направи необходимия компромис, то групата се разпада, независимо от желанието за съвместна работа. По тази причина смятам, че е много важно за хората, които се стремят към хармонично съвместно съществуване, да имат единни понятия.
Добро е всичко, което спомага за изграждането и поддържането на всеобщото единство. Зло е всичко, което руши това единство или пречи на неговото изграждане. Една такава перспектива за ценностна система обикновено стряска на пръв поглед – всеки чувства заплаха за собствената си индивидуалност и правото на свободен избор. Този страх се поражда от илюзията, че някой може да живее отделно от другите хора. А илюзията е вследствие липсата на знания за многомерното пространство и процесите на взаимодействие, които обуславят съществуването на всичко. От друга страна, има натрупани предразсъдъци, че е възможно да съществува някакво хармонично единство, изградено чрез насилие. Правото на свободен избор е един от основните закони във Вселената, и ако нещо може да съществува трайно, то е само на базата на съзнателно и доброволно направен избор, на взаимна търпимост и любов. Всичко съществуващо престава да съществува, ако в него липсва някой от тези елементи. Колкото е по-голяма липсата, толкова е по-краткотрайно съществуването на тази относително самостоятелна цялост. Разрушението е до това ниво, до което се възстановяват посочените принципи.
Следвайки горната логика, прави впечатление, че най-големият източник на зло между хората е човешкият страх, а страхът увеличава егоизма, като кара всеки един човек да се отбранява от всички. Това човешко качество е основният източник на дисхармония в низшите светове. Хармонията в световете обуславя равномерното разпределение на благата. Но човешкият егоизъм нарушава това разпределение и създава всички конфликти на Земята. Поради всеобщата взаимозависимост, всяко действие пораждащо дисхармония (зло), предизвиква следствие. В повечето случаи следствието не е в резултат на отмъстителност, а на обикновен физически закон – автокорекция на дисхармонията. От усвоените масово енергии, мислите имат най-голям енергиен потенциал. Но тъй като в повечето случаи не се наблюдават пораженията нанесени от недобронамерени мисли, хората са си изградили илюзията, че мислите им са си само за тях и не засягат никого. А когато се сблъскат с последиците им, в най-добрия случай ги обявяват за случайност, а обичайно се чувстват жертви на нечия зла воля. Тази илюзия пречи на всеки да коригира поведението си. Затова се опитвам доколкото е възможно да внеса повече яснота по въпроса.
В този смисъл зло е гордостта – противопоставя индивидите един на друг, като същевременно силно ограничава възможните компромиси. Зло е злословието – тиражира злото. Зло е всяко деление и противопоставяне на хората по расов, религиозен, полов, национален, професионален или по какъвто и да е друг признак. Много хора ще ми възразят, че това са обективно съществуващи дадености, които не могат да се избегнат. Да, действително, ако разглеждаме живота като еднократно епизодично събитие. На ако се избавим от тази илюзия и най-после осъзнаем, че животът е вечен и настоящото ни съществуване е епизод от една безкрайна поредица, тогава нещата придобиват съвсем друг смисъл. Никой не може достатъчно обективно да прецени истинската стойност на даден индивид. Настоящият живот е само една роля, която всеки усвоява, с цел да извърши определени промени в себе си. Нито по интелигентността, нито по външния вид, нито по положението в обществото или постиженията в някаква област, може да се получи обективна представа за нивото на развитие на една душа. В повечето случаи недоразвитите хора, постигнали тавана на своите възможности, гледат с презрение много по-стари в духовно отношение хора, чиято задача не е да разгърнат своите възможности, а да отработят и усъвършенстват останалите им дребни проблеми. По тези причини моят съвет е: избягвайте да преценявате хората, отнасяйте се с всички еднакво доброжелателно.
Зло е насилието от всякакъв вид, дори когато смятате, че го правите за нечие добро. Насилието никога не може да роди добро, то лишава от основно право – правото и задължението на свободен и доброволен избор. Дори когато постигнете целта си и успеете да наложите доброто, което сте си поставили за цел, вие сте направили много по-голямо зло, като сте внушили, че насилието е нещо нормално, нещо положително. Много е трудно да предвидите, в какво ще се изроди това внушение – дори диктаторите налагат диктатурата, защото смятат своето „добро” за по-добро от всички останали.
Зло е невежеството, нереалистичната представа за действителността – огромният брой илюзии изолират все повече и повече всеки човек. Особено вредна е нереалната самооценка Илюзорното самонадценяване или комплексите за малоценност, еднакво възпрепятстват осъзнаването на грешките и възможността за тяхното своевременно отстраняване. Казано е: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие” – не се заблуждавайте, че става въпрос само за материални богатства. Всичко, което има висока стойност за вас – емоционални преживявания, знания, духовни и естетически постижения, са вашите богатства, които ви карат ревностно да ги защитавате и ви противопоставят на другите, които не ги ценят като вас. Високото мнение за себе си, винаги създава предпоставка, да налага на другите своите истини, да се гледа на хората като низшестоящи, да се критикуват и осъждат, а това създава атмосфера на взаимно недоверие и дисхармония в междуличностните отношения. Зло е несъобразяването с хода на времето, променливостта на истините и тяхната относителност.
Постоянно срещана илюзия е, че е възможно злото да бъде избягвано. Хората се опитват да избягват всичко подозрително, живеейки в страх, благодарение на който стават още по-лесни жертви. Всичко това е отново резултат на нереалната самооценка, надценяването на собствените положителни качества и подценяването на недостатъците. Така всеки смята себе си почти за ангел, а всички останали за дяволи. Решаването на този проблем е доста трудно, защото при неразвито философско (абстрактно) мислене е невъзможно да се приемат твърдения като: злото е най-добрият учител или за да можеш да се справиш със злото, не трябва да бягаш от него, а да го гледаш в очите, за да можеш да изучиш неговите силни и слаби страни. Именно тези идеи раждат твърденията, че злото трябва да се посреща с радост – радостта от новия урок – нали това е смисълът на нашето съществуване. Но повечето хора определят смисъла на съществуването си в съвсем други посоки и учението за тях се превръща в досадно задължение.
Често пъти хората приемат правото на свободен избор като слободия, да правят всичко, което им скимне. Никой не иска да се съобразява с факта, че повечето прищевки са външни внушения, а останалите са в резултат на собствената ценностна система (собствените недостатъци) – поредната илюзия, че вашите мисли са само ваши. Всеобщото единство, подредеността на битието и законите, които осигуряват това, не допускат в хармонична среда да проникне източник на дисхармония – човек, който няма да се съобразява с околните и правилата на хармонично съжителство. По тази причина хората не могат да осъзнаят съществуването на други светове, освен материалния. След като съзнанието е енергиен диспечер, осъзнаването на един по-висш свят е проникване в него с всички последствия от това. Само за действително доказалия, че трайно е приел и винаги се съобразява с правилата на хармоничното съществуване, е възможно постоянното и без посредници осъзнаване на по-фините светове. Всеобщото единство е невъзможно без единоначалието, без действителното, а не илюзорно смирение пред Висшата воля и закони. Смирението е осъзнаването на безкрайната незначителност на личния Аз, в сравнение с Всеобщия организъм и докато всеки смята себе си за по-голяма ценност от всичко останало, е невъзможно единението и ползването на всеобщите (неограничени) блага. Затова приемете и запомнете завинаги: всеобщите интереси са много по-важни от собствените. Това е пътят за преодоляване на злото и всички страдания са резултат от вашия принос към дисхармонията.
„Обичайте враговете си!”, „Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата.” Това не са призиви да развиете мазохизъм. Това е единственият път, единственият начин да бъде прекъсната веригата „причина – следствие“. Отговаряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото, можете да го намалите. Моля ви, преодолейте страховете си и опитайте с добро, дори това първоначално да са само добри мисли. Никога не забравяйте, че никой не е съвършен на този свят – вие също.
Създадено: 17/02/2006 • 10:40
Обновено : 19/02/2007 • 23:51
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 32066 пъти
|
||||||||
Ако имаше само добро – то всеки щеше да е добър без избор ,без свобода с или без воля, но със сигурност без различен път.
Щяхме да имаме перфектен свят основан на насиленото добро.
Не познавайки злото нямаше и да ценим притежаваното като рожденно право добро. Нямаше да сме по различни от машините.
Затова двете посоки винаги ще ги има за да познаваме доброто
по -добре и за да можем да упражняваме свободната си воля и великото право да правим избор.
Най великото Творение на Бога е именно Свободната Воля реализираща се чрез реални и алтернативни един на друг пътища.
Грешният път е необходим за да познаем правилният , да го оценим по достойнство и чрез грешките си да се научим на добро.
| Коментар №10 | Human 25/06/2010 • 18:24 |
| Ние хората сме създали тези сили Добро и Зло,създали сме ги със силата на мисалта,ще ви дам един пример имали нещо лошо от това лъв да изяде зебра ?няма нищо лошо,това е природата,но ние придаваме смисал на дадени събитиа и тека са се появили доброто и злото,от нас идва | |
| Коментар №9 | e6acu 02/03/2009 • 14:12 |
| Ако човек се бори със ‘злото’ с методите на самото ‘зло’ резултатът е плачевен:през 2007 година в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20-34 години в затвора всеки 9-ти е цветнокож. За затворите през 2007 година са изразходвани 49 милиарда долара, като до 2011 година се очаква разходите да достигнат 74 милиарда долара.
Във настоящия отразък от време 2009г. във Щатите са половината затворници на цялата планета около 2.5 милиона души. |
|
| Коментар №8 | miroslav 13/01/2009 • 22:39 |
| mnenieto mi otnosno dobroto i zloto: ta te varvqt raka za raka! nesa6testvuva li zloto kak da razberem koe e dobro? vsi4ko na tozi svqt varvi po dvoiki t.e. den i no6t;maj i jena;krasivo i nekrasivo…dobro i zlo i te vzaimno se dopalvat. | |
| Коментар №7 | Diakona 25/10/2008 • 21:24 |
| Докато сме в трето измерение,ще съществува дуализма,ще го има и доброто и злото,ще го има отрицанието и потвърждението,основното оцветяване на деиствителността ще бъде в два цвята -бяло и черно.Така че докато сме тук ще трябва да се съобразяваме със законите на триизмерността и дуализма.Въпроса е,като общество,като нация,като цивилизация да осъзнаем,че единствения път на нашето общо развитие е намирането на равновесието,на баланса,който ще ни ореантира и води към хармоничните взаимоотношения във всички свери на живота.И в това отношение аз съм съгласен с автора в основната нишка на доводите,но,ще си позволя да корегирам някои от тях;нито доброто,нито злото спомагат за изграждането или разрушението на всеобщото единство,те само спомагат за тези процеси,защото не са единствните ф а к т у р и за това.А нито доброто ,нито злото могат да съществуват по отделно,Те са зависими едно от друго.При нашата степен на развитие и съзнание,тези два фактура раждат и създават трета сила-съзидателната сила,благодарение на която живота все още продължава и съществува.Затова трябва да се събудим и се включим в балансирането на Енергийните импулси и вибрации,както на човечеството,така и на планетата Земя,за да настъпи и се възцари ЗЛАТНИЯ ВЕК НА МИРА и се изпълни БОЖИЯ ПЛАН за всички нас!…Светлина,Любов,Хармония.Дякона. | |
| Коментар №6 | cherep4eto1 17/04/2008 • 21:45 |
| NAKAZVAI S DOBRO | |
| Коментар №5 | allo 12/02/2008 • 22:40 |
| добро и зло са относителни понятия т.е.–няма нито добро –нито зло. Това, което за едни е “добро“ за други е то4но обратното. Е кой ще ми каже коя е истината. Който и деа е той–ще ми представи неговата гледна то4ка. И ако не съм съгласен ще ми каже , 4е не съм неговото ниво, което всъщност ще е вярно. За търсещите препоръ4вам да се про4ете “Разбулената Изида’ и “Тайното у4ение“ на Елена Блаватска. | |
| Коментар №4 | Jenq 12/12/2007 • 17:19 |
Haresva mi 🙂  |
|
| Коментар №3 | Tatqna 03/10/2006 • 16:25 |
| Може би не трябва да го приемаме като „борба“. Трябва да осъзнаем, че отвръщайки на злото със зло, ние се включваме в един омагьосан кръг, от който единственият изход е въздържане от зло и отвръщане с добро, което води до прекъсване на нишката. Никак не е лесно човек да се промени, но първо трябва да променим начина си на мислене, а това ще доведе до промяна и в нашето поведение. | |
| Коментар №2 | desolita 03/10/2006 • 13:14 |
| Най-трудно е че срещу злото трябва да се борим с добро.Иначе то си е една необходимост.Без него с кого щеше да се бори доброто. И как без борба щеше да върви напред света. | |
| Коментар №1 | anonimen 27/08/2006 • 00:08 |
| Vse si mislia ,4e zloto e edno nesuvur6enno semence ,nerazvilo se i ne poniknalo dobro .kakvo mislite ??? | |
ТРЯБВА ДА ОБЕЗЦЕНИМ ПАРИТЕ
Всички ние имаме огромната отговорност и задължение да обезценим парите КАТО ЦЕЛ В ЖИВОТА, а не като икономически инструмент. Една доста голяма, продължителна и трудна задача, която не търпи отлагане, защото пораженията, които е нанесло абсолютизирането на парите като най-ценното в живота, са ни докарали до ръба на пропастта. Много е важно колкото се може повече хора да разберат значимостта на проблема, за да започне постепенното намаляване значимостта на парите.
Основната трудност при решаването на този проблем при сегашната организация на човешките взаимоотношения е, че парите са необходимост. И аз съвсем не твърдя, че те трябва да се премахнат изобщо. По-важното е да се разбере, че трупането на пари над ежедневните нужди е престъпление срещу човечеството. Абсурдно е да се поставят някакви норми и да се разпише, какви трябва да са ежедневните нужди. Всеки сам трябва да решава. Това е въпрос на собствена еволюция. Човешкият разум винаги намира оправдания за всяко желание и постъпка.
Много важно е всеки да си даде сметка, че трупането на пари не е показател за способности, защото в повечето случаи това става за сметка на потискане на собствената съвест. Т.е. за да печелиш повече от необходимото, трябва да извършиш престъпление – да измамиш, да излъжеш, да откраднеш, да насилиш, да манипулираш. Да не говорим за това, че парите са в основата на почти всички криминални престъпления. Разбира се, има и легални начини за печеленето на много пари – според старата римска максима „на хората им трябват само хляб и зрелища”. Тези, които създават добри зрелища, които успяват да задържат човешкото внимание встрани от действителните проблеми, които подпомагат манипулирането на обществото, получават много пари и никой не се замисля, дали доброто заплащане се дава за действителни ценности.
Разберете, трупането на пари никога не може да даде положителен краен резултат. Трупането на пари не може да ви даде спокойствие, щастие, добро здраве или чувство за благополучие. Стандартното оправдание е, че се „трупат бели пари за черни дни”, но парите не са гарантирали бъдещето на никого, още по-малко сега, когато лакомията е докарала Земята до ръба на катастрофата. Всички сте свидетели, че за да се изкарат малко повече пари, всичко в природата се експлоатира безогледно. За да се печелят повече пари се измислят какви ли не опаковки, които направиха Земята да заприлича на едно гигантско бунище. За печалбите е постоянното състезание да се произвежда все повече, дори и това, което не е нужно. Огледайте се и си дайте сметка, колко ненужни неща има около вас, които сте купили само защото това ви е внушила някаква реклама.
Прието е да се смята, че САЩ са най-благоденстващата нация. Но ако махнете лъскавата реклама и се вгледате в същността, действително ли Америка е благоденстваща? Щастливи ли са американците, или се чувстват по-сигурни? Или са по-здрави и водят здравословен начин на живот? Ако се вгледате по-добре, ще си дадете сметка, че САЩ са на дъното на помийната яма. Една гигантска машина за пари, благодарение на която гладуват милиони хора по света, благодарение на която са всички войни и тероризъм. Дайте си сметка, че за да има на едно място много, то е заграбено от там, където вече няма. Така наречената американска култура е обхванала в пипалата си целия свят и насажда култа към парите и узаконява насилието като нормално средство за придобиването им. Дайте си сметка, че благодарение на фармацевтичните гиганти и другата така наречена развита промишленост, по света са унищожени много повече хора, отколкото са били унищожени във всички войни и природни бедствия за цялата история на човечеството – и всичко това, за да се трупат пари. Но нали знаете: за всичко се плаща.
С две думи: начело на ценностната система не трябва да са парите, а принципа „Не вреди“.
Създадено: 17/02/2006 • 09:57
Обновено : 20/02/2006 • 17:10
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 35521 пъти
| Коментар №68 | Atanas 13/05/2013 • 19:23 |
Те парите хубаво ще се обезценят, но е по-важно да знаем как ще стане това 🙂
А защо чакаш, някой да ти казва, какво да правиш? |
|
| Коментар №67 | komunist 15/02/2013 • 22:53 |
| Венсеремос! | |
| Коментар №66 | Sunny_Fakalieva 15/11/2012 • 10:12 |
За Ники Савчев – имам пдф файл на Кеше със схемите на генератора – на английскиАко ти върши работа намери ме във Фейсбук и пиши на лични  |
|
| Коментар №65 | Niki_savchev 16/10/2012 • 18:48 |
| Йоско, това нещо преди време го хортувах на моите френдове, ама всички ми се смееха. Наскоро препрочетох едни книжки (2-те) на Сал Ракелли и гледках едно интервю…. Интересно ми е само защо не Сал НИКОЙ не се смее, а мен ме вземахте на подбив дори и в travelstoremaker. Та по въпроса за сайта ти – евала! Напълнил си го със смислено и полезно съдържание. В интерес на истината и аз попреписвам по малко от тук-там, но0 гледам, че няма толкоз посещения като при теб. Сега ми трябват малко чертежчета и малко кабел, за да направя генераторите за браун газ и енергия от нулева точка. Търсете ми чертежи и продукт документация за антигравитация, телепорт, левитация и машина на времето. С уважение: Твой бивш колега! ПС. Току виж може да те взема да пийнем по питие на Марс или на Плутон… 😉 |
|
| Коментар №64 | Daniela 14/06/2012 • 16:54 |
| Здравейте, аз съм Даниела. | |
| Коментар №63 | Thinnn 01/01/2011 • 17:04 |
| Здравейте. Не зная доколко е полезно да се проповядва „обезценяването на парите“ на българите. Има държави, където парите наистина са много силно надценени и са мерило за всичко. Но така, както на едно място са надценени, така на друго могат да бъдат и много силно подценени. Говоря за отношението към материалната стабилност, която е мярка за съзнателност и дисциплина у хората, възможността да могат да стоят на собствените си крака. Моите впечатления по отношение на българина са, че той няма нужното уважение към тази материална стабилност и е готов да поема огромни рискове, да затъва в дългове заради материални придобивки. И именно чрез приемане на позицията „парите като вестници“ и „все отнякъде ще се намерят, няма пък точно сега да мисля за това“, българинът смело натрупва непосилни дългове за ненужни вещи и услуги и в резултат постига обратния ефект – вкарва се в капана да мисли за пари ежедневно и ежеминутно – поради факта, че поддържа един хроничен недостиг. Моето мнение е, че за българина малко повече зачитане и уважение на материалната страна, като източник на стабилност, без да се влиза в робски зависимости, би било от полза. Може и погрешно да разбирам философията на чакрите, но ако човекът не може да сътпи здраво на земята, разбирай без стабилност в чакра N1, трудно ще тръгне нагоре и едва ли ще стигне далече. |
|
| Коментар №62 | heliopol 20/12/2010 • 22:10 |
| Чудя се как може толкова много мислещи хора да бъдат заблудени от подобни неща като този цитат от филма Тайната и коя е тази сила, която прави така, че заблуждава хората: ето вижте цитата и после размислете само – много е просто.“Защо един процент от населението печели около 96% от всички пари, които са в обръщение на Земята? Мислите ли, че това е случайност? Не, никак не е случайно! Определено е да става така. Те разбират нещо. Те разбират Тайната!“
Да падне човек от смях и кои са тия „те“ – ами това са те – богоизбраните! Най-умните! Които все те искат да бъдат вечно на първите скамейки! И които все те искат да управляват и контролират живота на човечеството. Банковото съсловие, медийните босове, оръжейните олигарси, фармацефтичните компании, наркотрафикантите в сянка и пр. Хитреците! Създателите на филма Тайната може би са същите те! Така ли е приятелю търсач в духа, Йосифе! И така, приятели скъпи – а сега нека разгледаме лихварите и банкерите. как те изпълняват онова, което бе казано от Спасителя в приказката за ТАЛАНТИТЕ. Защо тази приказка през последно време е така забравена! Защо! Когато човек си трупа богатството и го обездвижва, да, тогава той наистина милее за него и привлича все нови и нови материални ценности. Гледайте филма „Брат слънце и сестра луна“, филм на Франко Дзефирели. В този филм е показан образа на бащата на Франческо, този когото познаваме като Свет Франциск от Асизий. Бащата е типичният свръхуплътнен в материята италианец лихвар. Този образ е много типичен за днешните изпаднали в затъване в материята приятели банкери, лихвари, брокери и т.н. Второ, прочетете внимателно приказката за талантите и вижте какво става с тези, които не движат своите ценности, а ги трупат и по този начин привличат нови и нови материални богатства – пари при пари отиват, нали така. Закон за привличането! Просто се чудя, как може толкова умни хора, като пишещите тука в този форум, досега да не са се замислели върху това. А собственикът на сайта, той би трябвало да се определи към кои е – към заблудените от типа на авторите на филма Тайната или може би към тези, които съзнателно дърпат конците от страната на богоизбраният елит, тези които претендират да имат синя кръв и по-специално предназначение от обикновените хора. Книжките на Естер проповядващи Закона за привличането са отлични залъгалки, но те не отчитат наложения филтър, който започва да действа от времето на по-хитрите от хитрите, когато Ротшилд се изхитрява да изпробва своето изобретение, повече хартийки от онова, което се намира в наличните му авоари. Питам ви аз, кое седи по-високо – Приказката за талантите дадена от Спасителя или евтините четива от типа на Разговори с Бога, книгите на Естер, филма Тайната! Изведнаж се появи отнякъде Закона за привличането и хората започнаха да вярват, че с позитивното си мислене можели да привлекат богатството. Ако имат толкова високо съзнание, и ако са излезнали от Великото Училище на Живота и са завършили изцяло следването си в това Училище – може би да, но такива на земята засега няма. Цялата земя, освен наставниците си и Учителите представлява едно Голямо Велико Училище на Живота. И в него, в това ВУЖ изпитите се дават чрез състоянието на свръхизлишък и свръхбогатство-натрупване. За жалост все още е така. Това са остарели изпитни форми, но все още е така на тази земя. При тези изпити да се говори, че някой можел да стане богат просто ей така с положително мсислене, това е дърта лъжа. Която обслужва само една прослойка, тази на Елита, който си мисли че може да прави каквото си иска с простосмъртните. Така че, помислете, не са ли тия продукти много изкусно изфабрикувани илюзорни модели за заблуда на днешния човек. Новите ценностни модели не търпят такива изпитни форми – свръхбогатство-свръхизлишък и после свръхбедност-свръхоскъдица. Един живот богат и после един живот беден. Това са анахронизми. Човекът се мята като риба от живот в живот и все не успява да напарви еволюционно развитие, той зацикля с тези абсурдни модели на възпитание. Кой има интерес от тези модели ли! То е ясно кой! Същите сили, които искат да задържат еволюцията на тази планета. Това исках да споделя с вас! |
|
| Коментар №61 | heliopol 19/12/2010 • 22:31 |
| Изчетох написаното тука и ако мога да помогна, то е да ви препоръчам написаното в Закон за излишъка, книгата я има в нашия сайт на Хелиопол, има я и по книжарниците. Разбира се, не мога да си изкривя душата и да не потвърдя лицемерието на управляващите по въпроса за Силвио Гезел и експеримента край Виена. Освен това ми е противно също така, как някои наставници от старозаветен порядък чрез подобни като господата Естер и пр. говорят неща, които са неприложими за днешното състояние на човечеството. Касовата история с Тайната, филм и книга, потвърдиха, че всичко е било за пари и да се излъже населението, в лицето на наивните човешки същества. Човек трябва да се научи да мисли, скъпи приятели! Дали някой си юнак без калпак ще изпее песен че нямало зло, това няма значение, рано или късно човекът ще умъдрее и ще разбере, че от двете му страни крачат и ангелът и дяволът, и едната сила и другата сила. И двете му помагат да еволюира и да си вземе изпитите в живота, но едната чрез страдание, а другата чрез послушание. Парите наистина са формирани като инструмент, а после и лихвата също е внедрена, като код за разрушение и за осъществяване на гибелен план. Но днес от осъзнаването на хората на този гибелен план, зависи неговото прекратяване, затуй такива овчедушни твърдения като някои тука наистина ме разсмяха. Разбира се, че парите могат да се обезценят, и когато човек забогатее праведно – което е изключително трудно в наши дни – все пак възможно е – но не в България -тогава той ще промени отношението си към тях. Бавно постепено човечеството узрява за клопката, която му е била подготвена от мамона. Не може да служите на двама господари и на Бога и на мамона. Казано е било, наистина. Когато се поклоните на втория, парите текат към вас, много просто – еврика за Естер и компания. Закон за привличането! ще умра от смях, дискусията е чудесна. Проверявайте нещата и гледайте, колко пари има в портофейла на пишещия и към коя компания работи – еврейска или частна българска фирма. | |
| Коментар №60 | siluet 05/12/2010 • 09:41 |
| Кметът на австрийския град Вьоргл, чието население наброявало 3000 души, се заинтригувал от чудодейния метод на Гезел и през 1932 година решил да го приложи на практика. Градоначалникът убедил водещите търговци и индустриалци, както и администрацията, че ще имат реална икономическа полза, ако участват в прилагането на експеримента за въвеждането на нови пари. Те се съгласили и кметството издало 32 000 „работни свидетелства“ (шилинги без лихва). Те се обезпечавали в банката със същата сума обикновени австрийски шилинги. С тези пари в рамките на една година градчето успяло да построи мост, да ремонтира улиците и да инвестира в обществени услуги. Купуването на необходимите материали и плащането на заплатите около придобивките ставало с „новите“ пари. Таксата за ползването им била 1% на месец, т.е. 12% годишно. Хитрата хватка била, че таксата се плащала от този, в който се намирала в края на месеца дадена банкнота (свидетелство), обяснява Богданов. Тази система сработила добре и всеки, който притежавал „свободните пари“, бързал да се отърве час по-скоро от тях. Жителите на Вьоргл плащали даже данъците си предварително, за да избегнат плащането на месечната такса. Анализът показал, че в продължение на една година 32-те хиляди „безлихвени шилинги“ са направили 463 оборота. По този начин са създадени стоки и услуги на обща стойност 14 816 000 австрийски шилинга. Във времето, когато Стара Европа е раздирана от висока безработица, град Вьоргл само за година успява да намали броя на безработните с 25%. Кметството събрало такса от 12-те процента върху пуснатите 32 000 безлихвени шилинга в размер на 3840 шилинга. Тези пари са били употребени за обществени нужди. Невероятният успех бързо се разчул и близо 300 други общини в Австрия били готови на секундата да се отърват от „дяволските финикийски знаци“. Централната банка обаче почувствала монопола си застрашен и побързала да се намеси. Тя забранила печатането на локални (обществени) пари във Вьоргл или която и да е друга община. |
|
| Коментар №59 | GALINAP 28/11/2010 • 11:21 |
| Вижте призива на Ерик Кантона срещу банковата система: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10688&pid=130739&st=0&#entry130739 | |
| Коментар №58 | ametmemet 28/11/2010 • 02:17 |
| постепенното намаляване значимостта на парите.Това според мен е важното и това визира според мен автора.Аз от скоро съм на тази тематика,но усещам,че това ми помага да живея по-добре.Да наистина ,човешкото око няма насита.Винаги искаме по-модерното,по-скъпото и защо след като и средностойностното ще свърши работа.С това трябва да се преборим и да се оравновесим.Парите не са лоши,нашето отношение към тях ги прави такива или онакива.Имаше и справедливи коментари от рода ,че ако не си си посрещнал минималните,човешки нужди малко трудно ще мислиш в тази насока относно парите.Трябва и някаква доза осигуреност,работа ,доход някакъв.Иначе си ограничен да мислиш само за насъщния.
Аллах да дари всички със здраве ,смирение и търпимост! |
|
| Коментар №57 | alexandrer 17/11/2010 • 19:50 |
| tova sa samo prazni prikazki! Iskam da popitam avtora na tozi text,dali pravi ne6to po vyprosa za spasqvaneto na 4ove4estvoto i sveta kato cqlo? I ako mu podarat firma ocenqva6ta se na miliardi,koqto 4rez deinostta si po nqkakyv na4in vliae zle vyrhu okolnota sreda i 4ove4estvoto,no e napylno zakonna,6te otkaje li tozi podaryk? | |
| Коментар №56 | star 08/08/2010 • 13:12 |
| За закона за привличането: в книгите на Естер и Джери се казва, че „има достатъчно“ и всеки може да трупа колкото иска, без това да е за сметка на някой друг. Мен са ме учили на обратното – като дете майка ми ми казваше това, което казва и автора тука: че всяко богатство е безчестно, и че ако някой има в излишък това значи, че някой някъде е в недостиг. За себе си вярвам, че е така.Фактите от живота така говорят – богаташи, които имат много, и други, на които не достига, и умират от глад. Според Джери и Естер всички те са някакви глупаци, които не знаят как „да си поискат от вселената“.Много ми хареса един пасаж от книгите на Доналд Уолш – там той пита бога по какво се различава високо развитата цивилизация от примитивната. Богът му отговаря:
Примитивната цивилизация служи на технологиите, които създава. Високоразвитата цивилизация /или човек/ използва технологиите за осъществяване на своя най-висш идеал |
|
| Коментар №55 | Human 25/06/2010 • 18:20 |
| Паричната система вече е остаряла,и като всичко старо то трябва да се поднови | |
| Коментар №54 | ray 29/05/2010 • 19:47 |
| http://rutube.ru/tracks/2032779.html?v=67210115e679470202aee6730cb457ce | |
| Коментар №53 | ray 28/05/2010 • 02:03 |
| Напълно съм съгласен с изказването на . Както знаем всичко е енаргия и парите не правят и изкрючение, напротив там е в по концентриран вид. И парите сами по себи си не са лоши или добри, зависи от това в какви рице ще попаднат! | |
| Коментар №52 | Searcher 22/04/2010 • 21:30 |
Stanka,каква е тази неприязън към парите?! |
|
| Коментар №51 | Stanka 22/04/2010 • 12:24 |
| Браво ! Вашите „умни“ разсъждения за парите ме накараха да напиша: ЛЮБОВТА КЪМ ПАРИТЕ е ПЪТЯТ на ВСЯКО ЗЛО !!! Паричната система и лихварството са в основата на разрушителният КОД на съвременната цивилизация! Този разрушителен код е бил даден на юдеите в древноста.И те са го приели,въпреки Свободата на Избора.Всемирният електронен концлагер-вече не е бъдеще! Но вашите „възнесени“ глави,не виждат или не искат да видят това! А може би са зомбирани от същите, дали този гибелен код за човечеството… | |
| Коментар №50 | azaya 20/04/2010 • 18:41 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Здравейте, приятели! Парите са енергия и както всяка такава могат да бъдат насочвани в най разнообразни направления. Те са факт, който ние просто трябва да приемем и да се постараем енергията на тези пари, които управляваме, да бъде използувана за всеобщо благо. Нека си припомним прототипа на Дядо коледа/ Санта Клаус/ или така любимия ни Граф Сен Жермен. И нека не забравяме, че ако мразим парите, те ще стоят далеч от нас и това ще ни създава само затруднения във физическото ни пространство. Мир, Любов и Светлина за всички!
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
, а лъжата най-голяма, човек с животно приравнява 
.Тия уолстрийтски юнаци правят точно обратното с хората в щатите 
.
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
11.07.2007 Изидар
| Коментар №10 | izidar 11/07/2007 • 22:46 |
| §Дайте си сметка, че за да има на едно място много, то е заграбено от там, където вече няма.§ Само това изречение да взема и ми става ясно, че този който ги пише тези глупости не само, че не е на ясно с някои съвсем елементарни неща във Вселената, ами има и някои сериозни психически отклонения за дас и позволява да се излага, че и да пропагандира подобни Лъжи! Някои пояснения. Верно е, че в съвременното общество особенно в Бългаярия голяма част от богатите крадат и трупат неправедно богатство. Но това не значи че няма и неможе да съществува праведно богатство! Ведно правово общество, който е по кадърен, по трудолюбив, по изобретателен е нормално да е по-богат от останалите! Това незначи че той е заграбил сбоето богатство! Напротив – той го е спечелил честно и почтенно, като е бил в услуга на своето общество с работата която е извършил за него! Да се мисли, че който има богатство е лош или е грабител е Философия на САТАНАТА, философия на овцете, които гласуват за БСП на неграмотните, на неуките, на мързеливите индивиди на нашето общество или тъй наречените бандата на Робин Худ. историята многократно е доказала, че подобно отнешение към материалните блага е извратено, противоБожествено и Антихристово! То се покровителства от Антихриста!За САЩ! Верно, че тази държава е затънала в материалното обаче! Нима България не е затънала в материалното! Искам да попитам, ако България беше съставена от по-нематериални хора, от по-чисти, по интелигентни и по-добри хора нали ние трябваше дас ме по-добре! истината е че хората в бг са невероятно изостанали по елементарни теми. Дори наличието на настоящият Пасквил срещу парите е доказателство именно за това! Това че повечето хора в Бг нямат достатъчно пари незначи че са с решени вътрешни проблеми – напротив. При нас проблемите са много повече защото не са изкарани наяве! АЛа все повече се забелязват. Убитите по улиците, застреляните без намерени убийци, крадливите политици , за които стадото продължава да поддържа! Именно защото вярва в подобни заблуди за парите и няма елементярна финансово икономическа култура елементарно отношение към Истината към Бога и към обкръэжаващата го среда! Това именно доказва че в Бг има много ама много подтиснати проблеми, заблуждения и какви ли не още извращения! |
|
конкретно за парите!
В едно цивилизовано общество парите не само небива да губят от стойността си ами би трябвало да се покачва тяхната цена!
Забележете че в съвременният свят инфлацията изяжда голяма част от стойността на паритер те и без друго се обезценяват много. Това е изгодно за богатите, за умните, за предприемчивите, но за обикновенните хора е голяма трагедия! Цял живот те събират за пенсия във фондове в банки в каси пари които се обценяват всеки ден без да си дават сметка за това! И в един ден когато се наложи да се пенсионират виждат че цял живот са се бъхтали за нищо! Парите им вече са обезценени, техният труд за когото им е било платено се оказва обезценен – някой ги е ограбил. Ограбили са ги именно тяхната неграмотност и липсата на финансова култура – тяхната безотговорност относно финансовото им състояние и личният ми живот. Безотговорността е присъща на мързелимите, не само относно финансито, но и за техният живот, тяхното здраве, щастие просперитет. Въобще безотговорният човек има аналог с атеиста.
И така какво излиза. Богатите, умните предприемчивите, винаги ще намерият начин как да завъртят парите да ги увеличат и да не загубят от инфлацията и от тяхното обезценяване. Докато бедните мързеливите неграмотните и безотговорните, няма да успеят да направят това и ще загубят най много така те се превръщат все повечу в роби на условията и на работното си място – в първокласни съвременни роби, бачкащи за все по смешно възнаграждения за техният труд. имаме примера с Бъргария където в момента парите все повече се обезценяват – с тях може да се купят все по малко стоки!
Искам също да спомена че стойността на парите зависи от това споразумението за тах. За колко ще се споразумеят, че струват тези пари! Това обаче зависи от материалното разбиране на хората а не толкова дали имат много или малко пари! Повечето бедни хора са много по-материални и по привързани от по-багите. Поради своята финансова култура богатите увеличават и своята интелигентност и обща култура, поради наличието на пари те не се страхуват от тяхната липсва и развиват по непривързано съзнание, освобождават се много по лесно от материалното съзнание и по този начин еволюират, развиват се и вървят в пътя към усъвършенстване. Докато при беднияте е обратното те са затънали със своето съзнание в материалното, в своето нисши лоши навици – месоядство, цигари , алкохол , разврат, безлюбие злоба, скъперничество. Разбира се в Бг това са качества ин ан якои новозабогатели но това са неправедно забогатели, а по този начин неможе да се развият качества като се краде! Въпреки това обаче Неправедно забогатял.
| Коментар №9 | chuchupei 31/01/2007 • 16:29 |
| Здравей те, по въроса за парите абе те парите си са добра форма за разплащане но има хора болни от Страх. Е ,имено този страх ги умопобърква някои и започват да имам,да имам и на края две лопати пръст и един дървен кръст и се стига отново до Червейчето от там от кадето е тръгнал баща му и майка му. Това е всичко а иначе всичко що е създадено е добро ама че има хора болни от Страх и това че има хора дето пък злоупотребяват с доброто ето това вече не е добро. А страх. | |
| Коментар №8 | deviza 24/01/2007 • 08:34 |
| И как смяташ да премахнеш „Злото на парите“? Ще правиш размяна на стоки ли? Ще се връщаме в първобитно-общинния стой или нещо оригинално. Нещо за което никой досега не се е досетил?Аз мисля, че парите са хубаво и необходимо нещо. И ако се употребяват за недотам благородни цели, то ценностната система на притежателя им не е наред. КУЦА!!!
Желанието да бъдеш „Чичо Скруч“ не е беда. Това нито помага, нито вреди. Огледайте се около Вас и ще видите други, които не трупат, а вредят. Те са опасните. Мисля, че съм написал достатъчно ясно, че трябва да обезценим, а не да премахнем парите. А оправдание за всяка постъпка може винаги да се намери – ако един има много, то е за сметка на някой друг, независимо от претекста. |
|
| Коментар №7 | cveta 14/01/2007 • 15:43 |
| благодря ви за всички статий тук имам чувството че са написани лично за мен помогнахте ми да се ориентирам в хаоса от учения и философии които съм прочела до сега започнах с будизъм после с учителя-петър дънов още веднъж благодаря че ви има пожелавам ви добро и виделина | |
| Коментар №6 | ivanka 30/10/2006 • 17:06 |
| i az sym na mnenie,4e bezoglednoto eksploatirane na prirodata e nemoralno.sy6o smqram,4e potrebitelskiq manier na zapadnoto ob6estvo go vodi kym postoqnna devalvaciq na vsi4ki stojnostni ne6a av jivota | |
| Коментар №5 | Teodora 27/10/2006 • 22:31 |
| И аз съм на мнение, че паричната система е източник и инструмент на разруха и на зло. В осмата книга на Владимир Мегре има едно разказче за демона Кратий, което илюстрира много добре как и защо са се появили парите. Преди време имаше една тенденция в някои „самоусъвършенствуващи се“ среди парите да се оприличават на вид „енергия“, което ме хвърляше в дълбоко несъгласие и възмущение. | |
| Коментар №4 | Velis 17/09/2006 • 18:59 |
| Вече сме повече и още сте станем. Важното е и тези, който са се събуди ли да не заспат отно във всекидневието с неговите пробле ми,а да се учим заедно да мислим и да говорим по-малко, а да правим повече като този прекасен сайт който се радвам че намерих и зная , че не съм сам.. | |
| Коментар №3 | Tatqna 15/09/2006 • 10:45 |
|
Напълно съм съгласна с написаното в статията – и за парите, и за унищожаването на планетата ни с цел лично облагодетелстване и поради всеобща безотговорност, но смятам, че все още са малко хората , мислещи по този начин.Според мен трябва да мине дълго време, докато по-голямата част от човечеството осъзнае тези важни проблеми. До тогава ще има само бели лястовици като теб, които ще ни напомнят за тях. И все пак, дори и само един човек да се замисли върху написаното в статията и да промени нещо в начина си на живот и мислене – това пак е успех, но се надявам , че те са повече.
|
|
| Коментар №2 | nikolay 11/09/2006 • 22:07 |
| Всичко е правилно.Мисля Че Анастасия дава най-добрия начин как да не зависим от парите… | |
СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА
Смисълът на живота е в пряка зависимост от процесите, протичащи в битието. Не може да има смислен живот, живот без разочарования, ако не е съобразен с основите на мирозданието. Липсата на такова съгласуване се превръща в безкрайна поредица от конфликти и страдания. Съвсем накратко ще опиша основния процес в битието – вечното движение, за да може всеки, който има желание да се съобразява с него.
Ако си представим Бог като едно безкрайно слънце, което разпръсква навсякъде своите лъчи, тази енергия поради принципа на ентропията постепенно „изстива” и се превръща във все по-плътна материя. Така ниво след ниво, свят след свят се изгражда битието. За да може този процес да е вечен, съществува и обратното движение – завръщане на материята обратно в първоизточника. Това завръщане ни е познато под термина „еволюция” – едно почти безкрайно усъвършенстване: минерали – почва – растения – животни – хора – ангели – архангели – Богове. Когато еволюцията достигне до своето съвършенство, става сливане със Съвършения – Върховният Абсолют.
За да продължи еволюцията на човечеството, в настоящия момент е необходимо ново отношение между индивидите. Това ново отношение може да се получи, само ако се промени способността ни за оценка на действителността. Ако заменим претенциите си за абсолютни истини с умерени и допускащи много възможни варианти преценки. Очевидно е, че от гледна точка на еволюцията, всички недостатъци са временно явление и са нещо нормално, те не могат да бъдат осъждани и квалифицирани като добро или зло. Понятията добро и зло са двигателят, който определя посоката на еволюцията. Напълно нормално е всеки един етап от развитието да си има свои понятия за добро и зло. Образно може да си представите еволюцията на човечеството като един ветроходен плавателен съд, който трябва винаги да се движи срещу вятъра (еволюцията срещу „спускащата” се от „горе” енергия). Практически директното праволинейно движение „срещу вятъра” е невъзможно, затова се използва лавиране (движение на зиг-заг). Точно смяната на съдържанието на понятията добро и зло сменят посоката на курса. Ще се опитам да го кажа и по друг начин. Тази книга има много недостатъци, но ако тя няма недостатъци, никой няма да я разбере. За да я напиша, аз също трябва да имам недостатъци, защото ако съм съвършен, ще напиша съвършена книга. Така всички ние, осъзнавайки недостатъците си, се оттласкваме от тях и се движим напред по еволюцията.
Но за да е възможен този процес и за да бъде ефективен, преди всичко, ще трябва да престанем да осъждаме недостатъците си. Когато един човек не може лесно да се справи с несъвършенствата си, той се примирява с тях и престава да работи по преодоляването им. Затова подкрепяйте хората в усилията им, а не ги съдете. Като пример ще посоча такива общоприети „злодеи” като Хитлер и Осама Бен Ладен. Много ясновидци установяват, че те имат чиста аура и не могат да разберат, как е възможно това. Никой не допуска, че техните зли деяния може да са предизвикани от отрицателното отношение на много хора към тях в някои от предишните им животи. Но хората, поради липсата на обективна представа за действителността, се смятат за невинни жертви. А сега принципът за причината и следствието просто уравновесява натрупаната дисхармония.
Ако направим избора и съобразим ежедневието си с еволюцията, рано или късно ще ни направи впечатление, че не можем да имаме успех в преодоляването на собствените недостатъци, ако хората около нас тъпчат на едно място в еволюцията си. Всички ние сме скачени съдове и много директно влияем един на друг. Някаква част от неуспехите ни при преодоляване на собствените недостатъци се дължи на натиска, оказван от недостатъците на хората около нас (не си и помисляйте да ги съдите за това). Също така, нашите собствени недостатъци спъват развитието на хората, с които контактуваме по-често. Затова трябва да помним, че е невъзможно да постигнем значителна самостоятелна/независима еволюция.
Разширявайки темата, не може да не обърнем внимание и на околното пространство. То в никакъв случай не е по-маловажно в еволюционния процес, отколкото заобикалящите ни хора. Хармоничното съчетание на отделните елементи от пространството около нас е единият от благоприятните елементи. Хармонията се определя от правилното съчетание и от многообразието. За да успее да създаде полезна за себе си и за близките си хора хармонична среда, трябва всеки да се съобразява със собствените си усещания и разбирания, а не да се води по модния в момента вкус. Разбира се, има достатъчно чувствителни естети и дизайнери, които ще успеят в някаква степен да подберат една благоприятна среда, но това винаги ще бъде според техните енергийни нужди, а за вас няма да е достатъчно ефективно решение – не се оставяйте на комплексите си да ви убедят, че другите хора са професионалисти и те по-добре знаят, какво правят. Съвременното общество, водено преди всичко от икономически (а не от еволюционни) интереси, е създало традиция да изгражда дисхармонична жизнена среда. На първо място това се дължи на прекаленото използване на ограничен вид строителни материали: бетон, стъкло, стомана, пластмаса и т. н. Получава се много ограничен енергиен фон, който нарушава нормалния енергообмен и пречи на уравновесяването. Това способства за едностранчиво развитие, което отклонява от оптималната посока и като резултат се получават различни здравословни проблеми.
Вторият много важен елемент е енергийната наситеност (интензивност) на околното пространство. Когато преобладава дисхармонията в ежедневието ни, съвсем естествено ние сме потиснати, раздразнителни, агресивни и безразлични към проблемите на другите и т. н. – могат да се изброят всички недостатъци на съвременното ежедневие. Но ако със собствени усилия сме успели да създадем едно хармонично пространство, то се превръща в един резонатор, който усилва точно необходимите ни енергии – това приповдига нашето себеусещане, ние се чувстваме въодушевени, щастливи, изпълнени с любов, състрадание и само със светли чувства.
Изграждането на хармонично пространство е невъзможно само с мъртви предмети – те създават минимален енергиен фон. Колкото повече живи елементи (растения и животни) включите в пространството около вас и те се радват на вашата симпатия и любов и същевременно също са в хармонични отношения помежду си, толкова повече те ще ви отговарят със същото – енергийният фон ще става все по-наситен, по-хармоничен и благоприятен за спокойното посрещане на ежедневните проблеми. Този оптимистичен стоицизъм постепенно се превръща в постоянно щастие, а доброто самочувствие дава отлично здраве. Затова повтарям постоянно: ако по една или друга причина, не можете да си създадете достатъчна хармония около себе си, излизайте колкото е възможно по-често сред природата – там хармонията е естествена. Създайте си активно (с любов) отношение към природата и тя ще ви отговори със същото.
За разбирането смисъла на живота, важно значение имат още два елемента на разширеното съзнание: избавяне от илюзията, че живеем само в материалния свят и от илюзията, че е възможно да намерим истинския носител на истината, който да следваме. Днес човешкото съзнание е обсебено от масовата илюзия за съществуването само на материалния свят. Тази илюзия ограничава интересите и грижите единствено до материалното тяло – от това се определят ценностните системи и ежедневните усилия на всички хора. Свикнете с мисълта, че живеете едновременно в няколко свята – наблюдавайте и ще забележите разликите: нашите страсти са енергии на астралния свят, нашите мисли са енергии от умствения свят, нашето вдъхновение, творчески пориви, духовни стремежи са енергиите на душата и духа. Забелязвайки и отчитайки тези разлики, ще свикнете с мисълта, че вашето тяло е само един временен инструмент, който има значение само за кратко време – това ново разбиране ще пренасочи вашето внимание към действително ценните неща. Ще осъзнаете, че досегашните ви приоритети са само губене на време, които не са си стрували усилията. Ще се усетите като събудени от сън и ще погледнете на живота от неговата действителна страна. Осъзнаването на тази истина ще ви даде подтик към щастие – това не са пресилени думи – търсете и ще намерите. Това е вашето спасение от оковите на материята.
Ето няколко от основните промени в масовото човешко мислене, които могат да осмислят пълноценно човешкия живот. Масова заблуда е очакването, че човек може да бъде щастлив, ако го обичат и не е толкова важно дали той (тя) ще обича. Истински пълноценният живот е, когато обичате (естествено не само себе си) и то когато обичате безкористно, а когато обичате защото получавате нещо, то непременно ще бъдете разочаровани.
Правилната посока не е в промяната на обществените отношения, а само в промяната на всеки един човек, когато всеки я осъзнае като своя вътрешна потребност. Липсва ли вътрешна хармония, винаги ще се чувствате нещастни. Не чакайте Господ да оправи света – светът се движи по Божествените закони, но хората злоупотребявайки с правото си на свободна воля, създават дисхармония и безпорядък. Защото всеки иска това, което няма и вечно не му стига това, което има.
Невъзможно е първо да се подобри животът, а след това хората да станат добри. Не битието определя съзнанието, а съзнанието създава битието.
Невъзможно е да намерите щастието извън себе си – то не зависи от външните условия (въпреки, че всички/всичко ви убеждават в противното).
Невъзможно е да намерите истината извън себе си и докато други ви я сочат, вие никога няма да сте удовлетворени от нея, защото всеки гледа на света от собствената си камбанария.
Не чакайте Христос отново да дойде в света, а го търсете в себе си – само така той може да дойде отново, когато има кой да го чуе и няма кой да вика “Разпни го! Разпни го!”
Невъзможно е да се промени битието на човека, без да се променят неговите възгледи. За да има изобилие за всеки човек, трябва да намалее масовата човешка лакомия, дърпането на чергата към себе си – всеки трябва да осъзнае, че материалното притежание не го прави по-добър, по-висш, по-можещ. За да има изобилие за всеки човек, трябва всеки да се грижи за другите, а не да очаква от тях. Господ е дал изобилие, десет пъти по-голямо от нуждите на всички хора, но въпреки това то ни се струва крайно недостатъчно, защото празният вътрешно човек се опитва да компенсира, като трупа външни богатства – само така той може да се самозалъже, че животът му не е празен и безсмислен.
Промяната не може да става чрез насилие, както е ставало много пъти в досегашната ни история – да се избият богатите и да се раздадат богатствата им. Това е безсмислено, защото веднага други ще ги заграбят. Само когато се промени преобладаващата ценностна система и духовните богатства станат по-ценни, отколкото са материалните – само тогава ще има изобилие за всички. Затова е нужно всеки да започне първо със себе си. Когато се промени преобладаващата мисъл-форма, която определя масовото съзнание, тогава хората, които намират смисъл в трупането на материални богатства, ще се преориентират и тяхното развитие ще се ускори, т.е. ще престанат да тъпчат на едно място, както правят сега.
Другата илюзия – съществуването на абсолютната истина – също е много сериозна преграда пред следващите етапи на еволюцията. При определянето смисъла на живота всеки се опитва да заимства от опита и знанията на по-мъдрите. Но ако се сблъска с противоречия и неразбираеми формулировки, бързо и лекомислено отхвърля тези знания като неверни. И започва като пеперуда от цвят на цвят да търси истината, а тя все му убягва. Ще се опитам с една аналогия да облекча вашето търсене. Представете си, че искаме да изучим една планина, нека бъде по-малка, като например Витоша. Разделяме я по картата на десет участъка и поръчваме на десет човека да направят описание на планината Витоша. Всички правят описание на едно и също нещо – еднакви ли ще са описанията? Очевидно не. Ще кажете, че всеки прави описание на различна част от планината. Тогава нека и десетте човека да обиколят планината от всички страни за месец-два. Идентични ли ще бъдат описанията? Отново не – на един ще направи впечатление едно, на другия друго. И тази неустановеност се отнася за една сравнително малка планина, а какво да кажем за описанията на една безкрайност, каквато е битието. Милиони хора са се опитвали през човешката история да опишат това, което виждат и разбират. Естествено е, тези описания да не са идентични, естествено е да са противоречиви, като че ли не става въпрос за едно и също, но ако отхвърляте едно по едно тези описания като неверни, имате ли шанс да получите някаква най-обща представа за безкрайността? Едностранчивият поглед по-реална представа ли ще ви даде, или ще затънете в илюзии. Нима нямате по-голям шанс да разберете битието, ако се опитате да съчетаете колкото се може повече гледни точки и извлечете общото между тях, а на противоречията временно не обръщате внимание? Моята молба е: не отхвърляйте с лека ръка нито едно учение, нито една философия. Не се страхувайте от противоречията – постепенно всичко ще си отиде на мястото, но това е възможно само, ако не отричате различните гледни точки. Дерзайте, рано или късно ще намерите това, което търсите – но само, ако търсите. Ако чакате да ви падне отнякъде – нямате никакъв шанс.
Създадено: 17/02/2006 • 09:32
Обновено : 20/02/2006 • 17:09
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 69568 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ЗА ЕНЕРГИИТЕ
Вече споменах, че не съществува обективна разлика между материя и енергия, но след като няма общоприето понятие в смисъл на енергоматерия, се налага да използвам разбираеми за всички понятия. Дори общоприетите термини се възприемат по различен начин и това налага да уточня смисъла, който влагам в тях. Единият възможен вариант е механичното разделяне на всеки паралелен свят (по аналогия с материалния) на три низши нива материя, едно преходно ниво и три енергийни нива. Но както се вижда от пръв поглед, това разделение е в по-голяма степан механично, отколкото обективно. Затова се спирам на едно определение, което е в зависимост от осъзнаването на действителността. Материя е всичко, което може да бъде възприето от нашите сетива, а всичко останало е енергия. Но не забравяйте, че вашите възприятия са относителни (илюзорни) и че не виждате цялата действителност. Други хора, които имат някаква степен на ясновидство, виждат като материя и част от това, което вие смятате за енергия.
Общоприето е да се смята, че всички хора възприемат еднакво действителността. Това също е една голяма илюзия. Колкото са хората, толкова различно е възприемането на реалността. Разликата е във възприемания диапазон от съответното сетиво. Например при възприемане на звука. Прието е да се смята, че звук е честотният диапазон от 16 Hz (херца) до 20 000 Hz. Но повечето хора възприемат в диапазона 100 – 12 000 Hz, като с възрастта този диапазон се стеснява още повече. Много малко от професионалните музиканти успяват да развият своя слух до такава степен, че да възприемат целия този диапазон. В същото време се срещат хора, които осъзнават разширен звуков диапазон в посока инфразвук или в посока ултразвук. Същото важи и за останалите сетива. Но в сравнение с целия честотен спектър, нашите сетива възприемат съвсем микроскопична част от него. В човека дремят латентни способности за възприемане на всички честоти, излъчвани от материалните обекти, но е необходимо тяхното развитие и преди всичко осъзнаването на тези възможности. В човека енергийният обмен се осъществява чрез така наречените енергийни центрове. Чрез тях в човешките тела се приема и се отдава енергия в тесен честотен диапазон, което фактически извършват и всеизвестните ни сетива, с разликата, че ние осъзнаваме тази им дейност, докато процесите в енергийните центрове са извън съзнанието ни. Седем от тези енергийни центрове (чакри) са достатъчно мощни, за да е възможно тяхното осъзнаване. Но съществуват стотици други (известни като акупунктурни точки), които поради ограниченото им ползване и енергийната ограниченост на низшите човешки тела, е невъзможно осъзнаването им без специални и продължителни занимания за повишаване на чувствителността и на енергийния им потенциал. Всички центрове покриват почти целия честотен диапазон в материалния свят и дават огромни възможности за неговото изучаване. Сетивността им, в зависимост от степента на осъзнаването им, може да се възприема като различни степени на традиционните сетива – като зрителна, слухова, ароматна или вкусова информация, поради спиралния принцип и октавната организация на спектъра. Ако възприятията са зрителни, всяка една по-горна октава се възприема като по-светли и по-приятни цветове. Аналогично е възприемането на звуковите, вкусовите, обонятелните усещания, възприемането на инфрачервените лъчи (топлина) чрез кожата и т.н. Колкото е по-високочестотно излъчването, толкова е по-приятно, стига разбира се да не е прекалено силно, за да не нанася поражения или да има дисхармонични съставки. Посочените тук възможности на човека нямат нищо общо с всеизвестното ясновидство. Ясновидството в преобладаващите варианти е осъзнаване чрез по-фино човешко тяло на част от някой от паралелните светове. При това този свят не се осъзнава чрез сетивата, а обикновено се осъществява телепатичен сеанс с някой от обитателите му. Обитателите са различни – тези, които служат на Бог и такива, които служат на себе си или на тъмните сили. Ако не са Божии служители, можете да очаквате всичко, най-безопасния вариант е просто да се пошегуват с вас. Ако са служители на Светлината са посредник и филтър на информацията достигаща до ясновидеца. Всичко това се прави с цел да се предпази самият ясновидец и хората, получаващи информация чрез него, от неправилното разбиране на действителността – дава се толкова и такава информация, която може да бъде полезна. Фактически се осъществява канал за общуване между два свята, без да се осъзнава самият паралелен свят. Колкото повече един ясновидец се е очистил от илюзиите си, толкова повече се разширява неговият достъп до съответния свят без посредник – непосредствен чрез сетивата на финото тяло. Но тези случаи са много редки, а още по-редки са случаите на пълно възприемане на друг свят (или светове) без посредници – необходима е стабилност на знанията и на моралните принципи, за да може да се възприема действителността без изкривявания (създаване на нови илюзии). Действителното ясновидство има още по-големи възможности от пълното възприемане на целия честотен спектър в материалния свят, защото се възприемат два или три паралелни свята едновременно. Това дава достъп до техните акашови нива, до паметта и мислите на хората, дава възможност за проследяване на кармичните връзки, възможност за психометрия, достъп до микросвета (където материалните атоми изглеждат огромни), светлинните години в пространството се преодоляват за секунди и още много други невъобразими възможности. Повишените способности за възприемане на действителността и нейната подреденост, позволяват прогнозирането на бъдещето с доста голяма точност.
От физическа гледна точка, енергията променя плавно свойствата си с промяната на честотата. Всички учени знаят, че поставените граници на различните честотни диапазони (инфразвук, звук, ултразвук, радиочестоти, свръхвисоки честоти, инфрачервени лъчи, оптичен диапазон и т.н.) са условни, но независимо от това в разсъжденията си ги приемат като реално съществуващи. Това е нагледен пример за действието на илюзиите. В действителност, свойствата на енергиите се променят плавно с повишаването на честотата. Силата на енергийния импулс зависи от неговата амплитуда, но същевременно, както вече посочих, зависи и от честотата на излъчването – при еднакви амплитуди на две частици, по-високочестотната е по-енергоемка и оказва по-голямо въздействие от по-нискочестотната.
За човека, съзнанието се явява основен енергиен диспечер. Под управлението на волята протичат всички енергийни потоци и взаимодействие с пространството. Както много други качества на човека, волята присъства във всяко едно от телата му, във все по-усъвършенстващи се варианти, колкото по-фини стават телата. Но волята управлява само тези тела, които осъзнава индивидуалното съзнание, останалите тела са под управлението на колективното съзнание на съответната общност (групова душа). Затова в много източници се говори за низше и висше съзнание, за висше и низше его и т.н.
Като правило, при положително отношение, съзнанието насочва (отдава) енергия към обекта на симпатия. Обратно, при отрицателно отношение изсмуква енергия от предизвикващия неприязън. По тази причина се наблюдава урочасването – при контакт със силно егоистични хора, чиято ценностна система е ориентирана изключително към собствения им интерес и гледат на всички хора като на врагове, готови да посегнат на всичко тяхно. Тази гледна точка ги превръща в енергийни вампири и при силна завист се получава така нареченият „лош поглед”. Положителното отношение (симпатия) хората усещат като прилив на сили и се въодушевяват, особено когато са обект на много (колективни) симпатии. По тази причина съществува кокетството или силното желание за слава (материалното облагодетелстване се сочи като първопричина, защото не се осъзнава истинският подтик). Не се страхувайте, че при постоянно раздаване (положително отношение) ще се изразходвате енергийно. Не забравяйте, че който много дава, много получава. При отрицателното отношение пораженията ви са сигурни, защото енергията, която изсмуквате не е чиста енергия – всяка енергия носи със себе си някаква информация (модулирана е). Изсмуквайки енергия, вие абсорбирате чуждите недостатъци и лоши мисли – в повечето случаи това системно занимание води до тежки и хронични заболявания. Отрицателният ефект се удвоява, когато излъчените от вас лоши мисли срещнат добра енергийна защита и вашето зло се стовари на вашата глава, усилено толкова пъти, колкото е по-слабо вашето енергийното поле.
Според определението за енергия, всички нива и светове, освен най-грубите три нива, са енергия. Още повече, най-грубите нива са подчинени на всички останали. Следователно, взаимодействията във всички нива и светове влияят по някакъв начин на материалното тяло, което е изградено от материята на най-грубите нива (твърдо, течно и газообразно). Този извод идва да покаже, от колко много фактори зависи здравословното ни състояние. Съвременната медицина, затънала в илюзията изградена от общоприетото ниво на научно развитие е приела, че в материалното тяло се извършват само биохимични процеси и реакции. Всеки сам може да си представи, колко далеч е тя от истината, докато отказва да приеме съществуването на паралелните светове.
Всяко крайно, неуравновесено състояние влошава човешкото здраве. Прекалената възбуда, продължаваща дълго време води до изтощаване на клетките, до прекомерно отделяне на хормони и общ дисбаланс – състояние известно като стрес. Недостатъчната активност води до общо понижаване на жизнения тонус, в това число силно намалява обмяната на веществата (изчистването на организма от отпадъчните вещества). Затрудняването на нормалния енергиен поток в някоя част от организма води до натрупването на канцерогенни вещества. Това от своя страна създава благоприятни условия (липса на енергийна защита и благоприятна химическа среда) за живот и размножаване на микроорганизми, с всички произтичащи от това следствия – включително и до развитието на тумор. Неадекватността на медицинската реакция се състои в това, че започва тотално дезинфекциране на организма, като се убиват прекалено много микроорганизми, а това също нарушава хармоничното функциониране на материалното тяло. Правилният подход е да се търсят причините, създали благоприятни условия за прекаленото размножаване на микроорганизмите, а не тяхното тотално унищожаване. Но за съжаление официалната наука отрича многомерната реалност, а следствие на това, не разбира истинските причини за дисхармонията в човешкия организъм. И докато се смята, че биохимията обуславя всички процеси в тялото, няма да разбере, че мислите и чувствата са енергии от по-фините тела и светове, следователно са много по-мощни и решаващи от етерните енергии на материалното тяло, да не говорим за биохимичните реакции. Затова е крайно време да се разбере, че всяко едно лечение трябва да започне от психиката (психоанализата е един добър подход), а сега ползваните – химиотерапия и хирургически интервенции да се използват само в крайни случаи – при непосредствена опасност за живота, когато за други мерки е много късно.
Моята препоръка към всеки един човек е да се пази от крайности, както от желания и цели на всяка цена, така и от прекалена физическа активност или от недостатъчното движение. Приемането на абсолютни стойности в ценностната система води до крайности в поведението, а това неминуемо се отразява и на здравословното състояние. Тук нещата опират до реалистичната самооценка. В огромното си мнозинство хората се самонадценяват, а когато разберат, че са се надценявали, изпадат в другата крайност – получават комплекс за малоценност. Реалистичната самооценка е възможна само при умереност на ценностната система, а това предполага (и в действителност е така) емоционална уравновесеност и добро здраве.
Създадено: 17/02/2006 • 09:26
Обновено : 20/02/2006 • 17:08
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 30928 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||
ВСИЧКО Е МАТЕРИЯ
В основата на всеобщото единство стои самата структура на материята. Изследвайки микросвета, съвременната наука е достигнала до частици, които е обявила за най-малките възможно съществуващи и им дава названието „елементарни частици” – които не могат да се делят повече. Това е една от многото илюзии, битуващи в научния свят. Тези частици съвсем не са елементарни. При продължилото изследване на действителността е направило впечатление, че тя не може да бъде обяснена и разбрана без съществуването на още по-малки частици. Тъй като експериментално те все още не са изследвани, тяхното съществуване се смята за недоказано. Съществуването им се допуска само от теоретиците и са наречени кварки или кванти. Но делението на материята не приключва до това ниво – най-малките частици се делят на още по-малки – примерно 100 пъти (точното съотношение не ми е известно). Тези сто пъти по-малки частици са „основни тухлички” и от тях е изграден един свят, наречен астрален, като последователно от тях са изградени елементарни частици, от елементарните частици – атоми, от атомите – молекули и т.н., изобщо цял един свят, много приличащ на нашия, но и с доста разлики. Този свят е навсякъде около нас и в нас (не забравяйте, че нашата материя също е изградена от астрални частици), но не може да бъде забелязан чрез материалните сетива или чрез съвременните научни прибори, защото е по-фин – светлината преминава през астралната материя, без да се отразява от нея, а астралната материя не може да въздейства директно на осезаемата от нас материя, защото просто се просмуква безпрепятствено.
По аналогичен начин най-малките тухлички на астралния свят са изградени от още по-малки (примерно сто пъти), които са основни тухлички на още по-фин свят – умствения, от още по-малки частици е съставен душевният свят и т.н. От най-малките частици е изграден светът на Върховния Абсолют и по право той трябва да се брои за първи, защото от неговата материя са изградени всички останали паралелни светове. Навярно много хора ще бъдат възмутени, че обявявам Върховния Абсолют за материален, но така е прието в света на понятията – щом нещо е изградено от частици, да се смята за материя. Тук се налага да направя специално отклонение от темата, за да поясня, че между материя и енергия няма реална разлика. Официалната наука е на прага на това разбиране, но все още робува на инертното мислене. Според съвременните понятия и материята, и енергията по същество са трептящи частици и не съществува някакъв обективен признак, който да дава възможност за тяхното разграничаване. Айнщайн прозря това и написа Е=m.c2 – отъждествявам масата (m) с материята, защото според съвременните понятия енергията няма маса, c е скоростта на светлината – специфична константа за всеки паралелен свят.
Обобщено може да се каже: всичко във Вселената е трептящи частици, като колкото са по-малки, толкова е по-висока тяхната честота на трептене и толкова е по-голяма тяхната енергоемкост. Естественият енергообмен на частиците води до тяхната материализация, т.е. до обединяването на по-малките частици в по-големи, новата частица е с по-ниска честота на трептене и намален енергиен потенциал. По аналогичен път се изгражда всичко съществуващо, ниво след ниво, свят след свят, като колкото по-груба става материята, толкова е по-малка честотата и съответно се образуват все по-големи обособени части, обособените части образуват цялости, цялостите образуват обекти, обектите – системи и т.н. Имаме едно движение на числовите стойности, описващи материята от милиарди трептения в секунда, честотата постепенно намалява до единица и след това започва обратното движение на числовите стойности, като постепенно се увеличава продължителността на едно трептене (вибрация, ритъм) и достига милиарди, милиарди години продължителност на един период на обособена група галактики или на една Вселена.
Важно свойство на материята е възможността за материализация и дематериализация на произволен материален обект. Всяка една частица има определен диапазон на енергоемкост. Амплитудата и честотата на трептене може да се променя само в тесни граници. Повишаването на стойностите води до дематериализация, т.е. до разпадане на съставни частици. Обратното – намаляването на стойностите на амплитудата и честотата води до материализация – обединяване на по-малки частици в по-голяма под такта на по-ниска честота от тази на самите съставни частици. Процесът на материализация и на дематериализация е затворен в пределите на седемте паралелни свята от техните крайни възможности. Дематериализацията може да стигне до най-малките частици на най-финия свят, а материализацията, вследствие на известния закон за запазване на енергията и ентропията, довежда материята до абсолютната нула (-273° С). Поради затихването на обединяващите вибрации материята се разпада на съставните си частици.
Основните различия в параметрите на познатите ни физични закони при паралелните светове са кратни на разликата в стойностите на основните частици. Например, ако разликата в размера им между два съседни паралелни свята е сто пъти, толкова е и разликата в основните закони. Енергоемкостта на материята е сто пъти по-голяма – E=100.m.c2, горният край на честотния диапазон е сто пъти по-висок, скоростта на светлината е сто пъти по-голяма, поради по-малката маса на материята, гравитацията е сто пъти по-слаба, триенето е също сто пъти по-слабо и т.н. Аналогично е положението при всеки следващ паралелен свят – т.е. разликата между материалния и умствения свят е 10 000 пъти, между материалния и душевния е вече 1 000 000 пъти и т.н. Всичко това дава и относителността на времето – колкото е по-фин един свят, толкова по-бавно протича в него времето (в сравнение с предходния по-плътен свят). Това се дължи на факта, че колкото е по-фин светът, толкова са по-големи обитаващите го цялости, толкова е по-бавна тяхната ритмика (движение) – времето е функция на движението.
Седемте паралелни свята са общо десет измерения на пространството – познатите на всички три измерения за посоки, едно измерение за време и още шест измерения на разликите по финост. Някъде се сочат друг брой измерения, но не трябва да се забравя, че всеки свят има и своите нива, чийто брой може да е съвсем различен от приетата в повечето случаи седморност.
В макросвета всички процеси също са подчинени на различни ритми, при това колкото е по-голяма една относително обособена част, толкова е по-продължителен периодът на една пълна обиколка по спиралата. Продължителността на различните периоди е различна – от една секунда до много милиарди години, при това ритмите са взаимно преплетени и взаимозависими. В микросвета, поради голямата скорост на промяна, не обръщаме внимание на редуването на активен (положителен) и пасивен (отрицателен) полупериод. В макросвета, двата полупериода имат много съществено значение. По принцип, всяко едно въртеливо движение се извършва около източника на енергия и с обръщането с „лице” към енергоизточника се наблюдава повишаване на енергийните постъпления от средно ниво през максимум отново до средно ниво – в резултат на повишаването на енергията се активизират всички процеси. При пасивния период енергийните постъпления намаляват от средно ниво до минимум и отново достигат до средно ниво – в резултат на недостига на енергия се наблюдава силно намаляване на интензивността на процесите, в някои случаи до пълното им прекратяване. Тази пасивно-активна последователност определя живота на всичко съществуващо – от микроскопичния вирус, дори на атома в материалния свят, през всичко съществуващо в останалите светове, до съществуването на Върховния Абсолют. При това пасивният период на космическите общности като слънчеви системи, галактики и вселени води до пълното дематериализиране за най-плътния свят (светове), пасивно (сънно) състояние на света, в което е обособена съответната единица като самостоятелна цялост. Това се дължи на прекратяването на излъчването на енергоизточника за съответния свят.
Пасивният период на отделни части на някаква относително самостоятелна цялост води, както вече споменах, до сънното (пасивно) състояние на тази част. Например: пасивният период на Слънчевата система, която обитаваме, води до нейното пълно изчезване (дематериализация) в материалния и астралните светове, в пасивно (сънно) състояние е тя в умствения свят. Остава активна в останалите светове, защото в тях е в едно единно цяло с Галактиката и получава енергия от галактическото Слънце. Пасивните периоди (сън) за отделните планети се изразяват в тяхното разрушаване в материалния свят (не дематериализация, защото все пак материалното Слънце продължава да съществува активно – като пример мога да посоча планетата Фаетон). Но планетата съществува активно в останалите светове, където е в единен организъм с цялата Слънчева система и е в зависимост от общите ритми. Иска ми се да разсея една особено устойчива илюзия в хората – че всичко има начало и край. Това са просто редуването на активните и пасивните периоди. При започването на активен период всичко продължава от там, където го е заварил краят на предишния активен период. Това се отнася за всичко съществуващо, дори за Вселената. Така че помнете: човешкото съществуване е вечно, променят се само обвивките му.
Всяка относително самостоятелна цялост (индивид) има собствен ритъм, но е относително самостоятелна, защото е зависима (част) от други цялости (индивиди). В същото време частта също е съставна – съставена от някакви части със собствен ритъм, които са в зависимост от общия и т.н. Например: при животните и растенията в материалния свят различаваме отделни индивиди. В астралния свят всички същества от една порода или сорт са един индивид – колективна душа. Всички тези колективни души от един вид в умствения свят са отново единен индивид – колективна душа. Всички колективни души от умствения свят стават един индивид в душевния свят – колективната душа на растителното царство и колективната душа на животинското царство. Аналогично е положението и при човека – с малката разлика, че като осъзнат индивид той има право на избор, към коя колективна душа да се присъедини. Срещат се и индивиди, направили избор да бъдат единаци, но обикновено това продължава само докато осъзнаят плюсовете и минусите на своя избор.
Създадено: 17/02/2006 • 09:22
Обновено : 20/02/2006 • 17:07
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 14604 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ПАРАЛЕЛНИТЕ СВЕТОВЕ
Липсата на знания по този въпрос е основният източник на илюзии за материалното човечество. За съжаление „трезво мислещите” се страхуват да мислят – рефлексът на щрауса при страхът от неизвестното. А за този, който се престраши и се остави да го води любопитството, го очаква приятното преживяване и преоткриването на нещо необятно.
Хората, които са още в началото на изучаването паралелните светове, изпадат в объркване, защото в различните източници се срещат най-различни описания и названия. В това няма нищо чудно – дължи се на многообразието и богатството на паралелните светове и нива. В реалния свят промените стават плавно, без различими граници между отделните нива (само в илюзорния свят има точно определени граници). По тази причина наименованията на отделните светове, нива и областите в тях могат да бъдат различни и обикновено хората, които обясняват тези светове, употребяват това название, което отразява най-точно свойството на даденото ниво, за което говорят. Често се среща разделянето на материален и на „оня свят” – под това понятие разбират всички паралелни светове, които са недостъпни за сетивата на материалното тяло. В други случаи се среща делението на материален, астрален и останалите под едно общо наименование и т.н. За себе си съм приел седморното деление: седем паралелни свята, с по седем нива във всеки. Например, материалният свят се състои от следните седем нива: земя, вода, въздух и четири нива огън. Първите три нива са добре познатите ни агрегатни състояния на материята: твърдо, течно и газообразно. Четвъртото агрегатно състояние е със съвременното наименование плазма, а древните са го наричали огън или етер. Древните философи са влагали различен смисъл в последните две понятия, например: етер са наричали четирите енергийни нива на материалния свят, а всички останали светове са определяли като огън. Използва се често и наименованието ефир за четвъртия паралелен свят, който аз наричам Душевен. Някои смятат, че етер и ефир е едно и също – ето още един повод за объркване. Срещат се и други смислови варианти.
Наименованията огън или етер донякъде заблуждават, защото са събирателни и съдържат четири енергийни нива, които се различават помежду си, както се различават агрегатните състояния. Науката също се самозаблуждава с понятието плазма, имайки предвид само високотемпературното ѝ състояние, а отрича съществуването на студен вариант, защото все още не е намерила начин да го изследва. В действителност, и сега е известно много за тези енергийни нива, но липсва обобщението, наречено „Единна теория на полето”.
Често четирите етерни нива се определят като самостоятелен паралелен свят и това внася още по-голямо объркване за несвикналите да боравят с противоречия. Етерните нива (както и всички нива в останалите паралелни светове) се различават по големината на частиците си (честотата на трептене) и съответно по свойствата на енергиите, които пренасят. По тази причина е прието понятието финост. Колкото едно ниво е с по-малки (по-фини) частици, толкова то е по-висше. Така твърдото агрегатно състояние е най-низшето в материалния свят, а светлинният етер (фотони, гравитони, магнитни диполи и т.н.) са най-финото ниво. Това ниво е познато като акаша (светлина) и по същество е паметта на материята. По метода на холограмата, чрез действието на магнитно поле, в него оставят отпечатък всички събития в материалния свят. Аналогична е функцията на всички най-фини нива за всеки паралелен свят. Това ниво в етерното тяло на човека е паметта на материалното му съзнание.
Според мен, названията на седемте паралелни свята са: материален (въпреки че всички паралелни светове са материални); астрален или свят на чувствата; ментален или умствен; душевен или свят на въображението; духовен или свят на волята; божествен или свят на любовта и светът на Върховния Абсолют. В древността, съобразявайки се с принципа на аналогията, са ползвали имената на световете за названия на нивата в тях и обратно – с имената на нивата са обозначавали и световете. Например: материалният свят е наричан земя, астралният свят – вода, умственият – въздух. Тези названия на низшите светове се срещат често в древните източници и са предизвикали доста недоумения при съвременното им тълкуване. В същото време названията на световете се повтарят като нива във всеки свят, обозначавайки специфичните за него качества, като качества на съответното ниво. Така най-грубото ниво във всеки свят е материално (земя), следва чувствено (вода), умствено (въздух), ниво на въображението, ниво на волята, ниво на любовта и светлинно ниво (акаша) или паметта на съответния свят. В същото време може да бъде намерена аналогия между Светата Троица в християнската религия и последните (висшите) три свята: светът (нивото) на волята е Св. Дух, светът (нивото) на Любовта е Бог Син, светът на Върховния Абсолют, съответно нивото на светлината (паметта), е Бог Отец.
Съвсем естествена реакция е всеки да се запита, какво общо има той с другите светове. Този въпрос е резултат от илюзията, че съществуваме само в материалния свят. Действителността обаче е друга – паралелните светове не са на светлинни години разстояние от нас, а са непосредствено около и в нас, само дето обикновено не ги осъзнаваме. Всяко едно по-плътно тяло е съставено от материята на по-фините светове, затова е невъзможно да съществува отделно от тях. Така че във всеки свят имаме по едно тяло и всички тела са едно в друго, като матрьошки (по липсата на по-добра аналогия). Най-малката матрьошка е материалното тяло, останалите тела (или по-често част от тях) се виждат от по-развитите ясновидци като многопластова аура. Всяко едно от тези тела е постоянно подложено на въздействията, протичащи в неговия свят и по този начин живеем в седемте свята едновременно. Йерархията на световете е предопределена от факта, че всеки по-плътен свят е изграден от материята на по-финия – едно обстоятелство, с което е желателно постоянно да се съобразяваме: материалното тяло е подвластно на чувствата; организмът и чувствата са подвластни на ума (разума); тялото, чувствата, разумът са подвластни на душата; душата е подчинена на духа и т.н. А са подвластни, защото финото тяло захранва с енергия по-плътното. В този смисъл астралното тяло е наречено животинска душа (защото в животните имаме развити чувствата), умственото тяло е наречено човешка душа – голяма част от човечеството приключва вече с нейното изграждане (очистване), тялото на въображението е божествената душа, която всички се опитват да усъвършенстват, тялото на волята е божественият дух във всеки един от нас и т.н.
Качествата, специфични за някои от световете, присъстват във всеки един от тях като ниво, еволюиращо с издигането в йерархията на световете. За да стане по-ясно, ще приведа един пример. Любовта в материалния свят се проявява като чувствено усещане, като удоволствието да даваш и приемаш ласки, в астралния свят – като страстно чувство, в умствения свят – като удоволствието от общи умствени занимания и взаимно разбиране „от половин дума”. В душевния свят любовта се проявява като общи духовни и естетически вкусове – сродни души, в духовния свят любовта дава сродните стремежи да се служи на човечеството и изграденото божествено тяло дава любов към всичко съществуващо и всеобщото братство. Посоченият пример е една много добра илюстрация, макар и непълна, за многообразния смисъл на думата любов. А всички човешки качества се развиват чрез съзнателен избор и волево усилие, като индивидуализирането (егото) развива низшите три тела, а стремежът да бъдеш полезен на другите развива качествата на висшите три тела.
Човешкото съществуване намира истински смисъл само в постоянното усъвършенстване и еволюция – при това всеки се стреми да развие това, което все още не е успял да развие в себе си или да премахне натрупаните в него недостатъци. Постоянното учене е съзнателен стремеж да не се повтарят едни и същи грешки. Ако липсва такъв постоянен стремеж или, ако той не е правилно мотивиран, човешкият живот се обезсмисля, в индивида се създава усещането за празен живот и безсмислено съществуване. Това е често явление, когато един индивид в общи линии завърши развитието на низшите си три тела (своето его) и трябва да се пренастрои от съществуване за себе си към съществуване за другите.
Като училище, безспорно, най-подходящ е материалният свят: с най-голям процент дисхармония, в него съществува време и то притиска към по-интензивен живот. И тъй като е най-низшият свят, възпрепятства осъзнаването на по-висшите и създава много благоприятни условия за различни роли във всеки един живот, различни ценностни системи и различни резултати. В крайна сметка, принципът причина и следствие изчиства всички негативни качества, натрупани от пребиваването в дисхармоничните светове (низшите три свята) и развитието продължава с печалбата от натрупаните положителни качества – към съвършенство.
Създадено: 17/02/2006 • 09:14
Обновено : 20/02/2006 • 17:06
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 28190 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ЩО Е ИСТИНА?
Ето един въпрос, на който общо взето трудно се дава еднозначен отговор, защото се търси истината от гледната точка на всеки един индивид. И доколкото всеки индивид е различен от другите, получават се и различните истини. Но ако се погледне на света като на единен организъм, с единни цели и тясно преплетени интереси, тогава е много лесно да се даде определение за истина.
Ако започнем с определението, че истината е обективно отражение на действителността, то е очевидно, че е възможна само ЕДНА АБСОЛЮТНА ИСТИНА – Цялото или Вселената. Под определението Цялото разбирам Бог – Върховният Абсолют, но избягвам това название, тъй като всеки влага различен смисъл и има различна представа за Бога.
Всички останали истини са части от единствената абсолютна истина и затова можем да ги наречем частични (относителни) истини. Тъй като истините (дори абстрактните) отразяват действителността в пространството, то ще си позволя да използвам измеренията на пространството за категоризиране на различните видове истини. Всеизвестни са три основни измерения, като посоки (координатната система) и четвърто измерение – времето. Що се отнася до пространствените истини, мога само да кажа, че са доста разнообразни и зависят от етапа на развитие в съответната звездна система. Например, логическото мислене в другите галактики в някаква степен се различава от нашето и това се определя от принципа на разнообразието.
Що се отнася до видовете истини, зависими от времето, съвсем естествено е да различаваме минали, настоящи (актуални) и бъдещи истини. Мисля, че това деление ще се приеме доста трудно от хората, привикнали да абсолютизират истините. Преходността на истините ще обърка доста техните представи за действителността, но да се надявам, че с времето всичко ще си отиде по местата.
Ако разгледаме пространството като сбор от постоянно движещи се обекти, то е очевидно, че във всеки един момент конфигурацията им се мени – променят се разстоянията между обектите, съответно се променят и взаимодействията между тях. Следователно всички конфигурации, съществували до този момент, са вече минали истини, те вече няма да се повторят никога в същия вид, тъй като във Вселената всичко е подчинено на спиралата. За съжаление, човечеството е затънало до гуша в минали истини и трудно осъзнава промените, налагани от времето.
Ползата от миналите истини е да се учим от тях, да разбираме по-добре актуалните истини, и да направим опит за прогнозиране на бъдещите истини. Но в никакъв случай не трябва да се опитваме да приспособяваме настоящето към изпитани и проверени модели от миналото, защото по този начин предотвратяваме промените, налагани от времето. Те се натрупват и вместо преходът да стане плавно и естествено, промените стават скокообразно – това често се възприема като някаква катастрофа. Прогнозирането на бъдещето, базирано на сегашните илюзорни представи на човечеството в материалния свят, е доста трудно и най-вече неточно.
Освен колективна истина съществува и индивидуална, защото освен общите, всеки има свои енергии, своя аура, която взаимодейства с всичко съществуващо и предизвиква съответните следствия за всеки един индивид. Ако се замислим над тези взаимодействия, би трябвало да стигнем до извода, че колкото повече се съобразяваме с чуждата истина, толкова позволяваме да бъдем потиснати и ограничавани. Обратно, ако не се съобразяваме с взаимодействията около себе си, ставаме прекалено консервативни и не се променяме с времето, което също води до страдания. Следователно, трябва винаги да се стремим към мярката, към златната среда. И да не забравяме, че нашите представи са само наши – те с нищо не са по-добри от представите на другите хора.
Когато стане въпрос за истината, неминуемо се стига и до противоречията. Обективно погледнато, противоречия не съществуват. Но независимо от това ще се опитам да разгранича два вида противоречия, според общоприетите понятия. Обективни противоречия са: магнитните полюси – при тях съществува така нареченото единство на противоположностите и не е възможно съществуването само на единия полюс, отделно от другия. Същото може да се каже и за противоположности от типа ден – нощ, лято – зима и др. – илюзорни противоречия, получаващи се в резултат на разлики във времето. Всички останали противоречия, с които се сблъскват хората, са субективни и са в резултат на недостатъчни знания за действителността – т. е. не се познават свързващите елементи (истини) между забелязаните субективни противоречия.
Прието е да се смята лъжата за противоположност на истината. Лъжата е умишлено разместване на обективната действителност. Независимо дали истините са разместени пространствено или времево, може спокойно да се каже, че каквато и да е лъжливата конфигурация, тя със сигурност или е била вече истина, или ще бъде някога. В този смисъл всички истини са относителни лъжи и всички лъжи са относителни истини. Ако една истина е установена в настоящия момент и ние започнем да твърдим това, нищо чудно да твърдим лъжа, понеже установената истина вече е станала минала истина. Често се случва и обратното – да кажем някаква лъжа и след малко тя да се превърне в истина. Всичко това е доста условно (относително), както вече отбелязах. Защото времето, за което се променят истините, има един много широк диапазон от стойности – зависещи от големината на относително самостоятелната цялост, която отразява дадената истина. Микроскопичните частици имат собствена честота на трептене, която се изразява в милиарди, т.е. частицата се променя милиарди пъти в секунда. А космическите обекти са подчинени на ритъм, който прави един завършен цикъл за милиони и милиарди години. Следователно истините се променят в един почти безкраен диапазон: от невъобразимо бързите промени, до промени, които не могат да бъдат проследени или забелязани по време на един живот, или дори на много поколения наблюдения в материалния свят. Необходимо е обаче всяко човешко съзнание да знае преходността на истините и да се съобразява с тях – това е един от начините за избавяне от натрупаните илюзии. С казаното дотук, съвсем не се опитвам да оправдая лъжата и да омаловажа нейното значение. Каквато и да е нейната основа, в човешките взаимоотношения тя остава порочно явление (добавя хаос) и се явява умишлено увеличаване на и без това огромното количество илюзии в представата за действителността.
Неделимо свързано с истината е и въображението. Независимо, за какво въображение става въпрос – творческо или фантазиране (мечта), не могат да му бъдат прикачени определения от рода на реалистично, нереалистично, възможно, невъзможно или празно фантазиране. Защото, както и лъжата, която е производна на въображението, не може да бъде измислено нищо нереалистично. Въображението се развива трудно, всяко едно прераждане добавя по нещо ново.
Откакто свят светува, методът използван за уточняване на истините се нарича съмнение. И както всяко нещо, доведено до крайност (нарушено равновесие), така и прекаленото съмнение доведе човечеството до задънена улица. Много по-правилно е съмнението да се разглежда като единия полюс на една цялост, другият полюс на която е вярата. Това единство, съмнение-вяра, е спасението (за тези, които могат да поддържат такова единство в съзнанието си) от илюзиите и дава възможност за нов поглед към света. Еволюционното развитие преминава през етап, когато мисленето, логическата обработка на действителността, все още се нуждае от опорни точки – базови истини – така посредством съпоставяне, сравнение и анализ може да бъде изследвана всяка нова истина. За много хора този етап на развитие е приключил, но те продължават по силата на мисловната инертност, да търсят тези опорни точки при изграждането на своето отношение към действителността (мироглед).
Развитието на човечеството е вече в такава фаза, че е крайно време всички да се научат да мислят многопланово. Раздутото съмнение има пагубен характер – отхвърля всичко, в което се наблюдава относителност и неустановена точно конфигурация (определение). Моето пожелание е: всички хора да осъзнаят относителността, многопосочността и взаимозависимостта на всичко съществуващо, за да могат да развиват по-нататък своите способности. Необходима е целенасочено изграждана готовност на всичко съществуващо да се гледа като на работна хипотеза, за да бъде възможно постоянното обновяване на мирогледа.
Създадено: 17/02/2006 • 08:59
Обновено : 20/02/2006 • 17:06
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 35881 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ЩО Е ИЛЮЗИЯ?
В цялото изложение използвам някои понятия, които масово се употребяват с доста противоречив смисъл, затова се налага да уточня какво съдържание влагам в тях.
В най-общ смисъл, под илюзия разбирам нереалистична представа или възприемане на действителността – субективно преувеличаване или смаляване на някои ценности и истини. Повечето философски направления не употребяват това понятие, защото за тях действителността или я има, или я няма. Но когато навлезеш в многоплановото битие и се сблъскаш с многопосочни взаимодействия, неминуемо се натъкваш на илюзорните възприятия и тяхното отражение върху човешкия мироглед. Подчертавам: действителността е реално съществуваща, но нашите представи за нея са илюзорни, защото сме приели, че материалният свят е единствено съществуващият. Илюзията се явява като следствие от самонадценяване на собствените ни способности за реално възприемане и оценка. В този смисъл илюзията е повърхностно/едностранчиво знание, а не несъществуваща действителност, както я възприемат мнозина. Една от причините, създаваща постоянно илюзии в хората, е самозаблудата, че една причина е напълно достатъчна за някакво събитие. Самовлюбеността е друг постоянен източник на илюзии. Например, почти всеки се смята за потърпевш, за жертва на другите хора, докато в действителност – в 99% от случаите причина за лошото отношение е самият потърпевш, независимо дали му се струва, че не е давал конкретен повод. Тази илюзия на самовлюбената жертва поражда много конфликтни ситуации, като същевременно изключва самонаблюдение и установяване на действителността, а заедно с това и възможността за съзнателно поправяне на допуснатите грешки.
Постоянен източник на илюзии е абсолютизирането на истината. Истината винаги е относителна и подвластна на времето: „Всичко тече, всичко се променя”. А в повечето случаи причините са комплексни и многопосочни.
А може би най-големият източник на илюзии за хората е едностранчивото осъзнаване на действителността като черно-бяла, като истина и неистина. Нашето ограничено съзнание винаги възприема само едната страна на действителността и изпуска другите, като по този начин се отдалечава твърде много от реалността. Но както не можем да разделим магнита на два самостоятелни, отделни полюса, така и не можем да твърдим, че нещо е само добро, а друго само лошо. Един от аспектите на разширеното съзнание е, постоянно да имаме предвид съотношението на тези съставки и тогава става трудно да се лепят етикети „това е добро”, а „това е лошо”.
Ще се опитам да дам няколко примера за масови илюзии:
• Човешката същност е само материално тяло и с разлагането му изчезва, престава да съществува и човешкото съзнание – с премахването на тази илюзия ще изчезнат и всички причини, пораждащи стрес.
• Човешкият организъм се състои само от биохимични процеси – преодоляването на тази илюзия ще промени изцяло медицината.
• Науката е изучила почти изцяло действителността, оставали съвсем дребни подробности – с осъзнаването на това твърдение като илюзия, ще стане възможна и коренната промяна в мирогледа на повечето хора.
Може да се каже, че едно от определенията за мъдър човек е: човек, избавил се от илюзиите си.
Създадено: 14/02/2006 • 23:53
Обновено : 29/07/2006 • 21:32
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 35473 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ВСЕОБЩОТО ЕДИНСТВО
Развитието на човечеството неизменно минава през индивидуализацията, самоосъзнаването и самоопределянето на всеки индивид. Този процес е навлязъл толкова надълбоко, отчуждаването между хората е достигнало до такива размери, че дори постоянно общуващите помежду си се възприемат повече като врагове, отколкото като близки хора. Вече е крайно време този процес на взаимно отчуждение да се прекрати и да започне развитие в обратна посока – към осъзнаване на всеобщото единство и братство между хората. Отново подчертавам, че не желая да давам универсални рецепти, а само се опитвам да провокирам вашите разсъждения на тази тема.
Съществуват твърдения, че Вселената е един безкраен хаос и само на отделни места се срещат островчета на относителна подреденост. Убеден съм в противоположното. Смятам, че животът би бил невъзможен в океана, наречен Хаос. Една малка самоподдържаща се система не би устояла продължително време на разрушителното въздействие на огромния океан. Вселената определено е една подредена система и присъствието на хаоса се допуска единствено с обновителни функции – като разрушител на вече непотребното и като необходимият полюс (минус), а другият е редът (плюс), между които протича битието. Без тази потенциална разлика (разлика между нивата) не би било възможно никакво движение, не би могъл да съществува никакъв живот. Системата „орел, рак и щука” никога не може да просъществува дълго. Само единоначалието има перспективи и то при условие, че е изградено без насилие.
Често хората се усещат неудовлетворени от начина, по който живеят, и с недоумение гледат на общоприетите ценности, не намирайки в тях нищо привлекателно. Безкрайно са учудени от събитията в живота, които отказват да се подчиняват на всеизвестните и общоприети закономерности. Питат се за смисъла на живота, но много малко от тях успяват да намерят отговор, който напълно да ги удовлетвори. Избират си някакъв мотив, за който решават, че си струва да се живее, но доста бързо установяват, че не точно това са търсили. Всички тези проблеми, а и много други, произлизат от повърхностното осъзнаване на живота, от нереалистичната представа за действителността. Всъщност човек живее и съществува едновременно в доста паралелни светове, а материалният свят, който осъзнава, заедно с всички събития в него, е изцяло зависим от процесите протичащи в другите светове, които не може да възприеме с обичайните си сетива. Типичен пример в това отношение е наркоманията. Наркотиците са упойка, която изолира съзнанието от възприемането на материалния свят. Освободеното съзнание попада в някой от по-висшите светове. В тези светове натискът на хаоса е многократно по-малък и по тази причина усещанията там са неизмеримо по-приятни, отколкото в материалния свят. Наркоманията е бягство от действителността, от материалния свят. Но трябва да предупредя тези бегълци – самоубийци и наркомани – вие съзнателно сте избрали живота в материалния свят, защото както вече споменах, положителното въздействие на хаоса се състои в очистването на всичко старо и ненужно. В другите светове сте се почувствали много замърсени, станало ви е ясно, че не можете да продължите така и сте предпочели живот в материалния свят, за да се освободите от оковите на старите си мисли и чувства. Този процес на пречистване е доста бавен и мъчителен, затова трябва да се запасите с търпение и да изживеете пълноценно избрания от вас живот.
Вече споменах, че всеки по-висш свят е с многократно по-малко съдържание на хаос, следователно е много по-подреден и по-хармоничен от предходните. Всеки човек се чувства привлечен от съвършенството и несравнимо по-приятните усещания и перспективи. Но напредването към висшите светове е невъзможно със стария багаж от предразсъдъци и самолюбие, защото за да напреднеш, трябва да успееш да се адаптираш към новата действителност, да успееш да се впишеш в нея. Колкото е по-хармоничен светът, толкова по-пълно е Всеобщото единство. Естествено, един самолюбив индивид не може да се впише в това единство и хармония. Затова всеки тръгва към материалния свят с огромното желание да се избави от недостатъците, които му пречат да се хармонизира с всичко останало. За съжаление, често не достига подсъзнателният импулс, с който сме тръгнали за материалния свят, а възпитанието в семейството, в училището и в обществото, навиците и разбиранията натрупани в предишните съществувания се оказват решаващи. Дребните житейски проблеми се явяват непреодолима бариера пред желанието за промяна.
Създадено: 14/02/2006 • 23:26
Обновено : 20/02/2006 • 17:03
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 24625 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||
ПРЕДГОВОР
От хилядолетия човечеството следва пътя на своето духовно развитие. Един от методите в този процес е логическият анализ. Анализът е условното разделяне на една относителна цялост на части, с цел по-лесното им изследване и описание. Тази масова практика, за съжаление, е довела и до масова грешка. Почти всички хора забравят, че разделянето е условно и това им пречи да възприемат действителността като единно цяло, с всички произтичащи от това следствия. Този порочен навик е лишил човечеството като цяло (и всички индивиди в частност) от обективна преценка на действителността. Точно за липсващия синтез на човешкото мислене става въпрос в тази книга, за единството на всичко съществуващо, закономерностите, които обуславят това единство и следствията, които се изпускат от внимание. Вероятно много хора по традиция ще поискат доказателства за съществуването на това единство. Не смятам за необходимо да се впускам в доказателства – просто не разбирам, защо се е създала такава масова нагласа, да се стои и да се чака някой да убеждава, че трябва да се разсъждава над основите на битието. В случая Всеобщото единство е достатъчно обосновано от Айнщайн.
Трябва да призная, че докато съм споделял описаните тук разсъждения с различни хора, съм наблюдавал, как по-голямата част от тях изпитват доста сериозни затруднения при възприемането им. При анализа на причините достигнах до следните заключения: в никакъв случай проблемите при възприемането не са свързани с умствените и интелектуалните способности на съответния човек. Проблемите идват от мисловната инерция – дори логическото мислене предпочита отъпканите пътеки. Появява се необходимостта от развитието на съвсем ново отношение и нагласа за възприемане на действителността. Изработването на тези нови навици, се нарича разширение на съзнанието.
• За да е по-лесно възприемането на повдигнатите въпроси в тази книга, желателно е да гледате на всичко като на хипотеза, която дори и да ви се стори фантастична или налудничава, не прибързвайте с изводите, отложете това за някакъв период от време.
• Откакто свят светува, основна пречка при възприемането на новото и различното е абсолютизирането на истините. Не забравяйте максимата „Всяко правило си има изключение”. Само, ако помните това, ще можете да се справите с огромния брой противоречия, които ще възникнат в съзнанието ви.
• Една от основните пречки пред развитието на човешкото мислене е дълбоко заседналото убеждение, че в живота, повечето неща стават случайно. Живеейки с това убеждение, се отказваме да търсим причините, предизвикали „случайността”. Но, ако във Вселената всички процеси са взаимозависими, нима не е абсурдно да допуснем, че нещо може да стане случайно? А заключението, че нещо е случайно, не е ли оправдание за умствената леност, за недостатъчните ни знания, за неразбирането на причините. Затова всеки, който иска да престане да се задоволява с повърхностни обяснения на действителността, нека забрави думата случайност. Само така ще може да заостри своята наблюдателност и дори в сивото ежедневие ще открива неща, които изцяло ще променят начина му на мислене.
• Друг е въпросът, че подсъзнателно много хора се страхуват от промяната – да го наречем първичен страх от неизвестното. Но ако всеки се замисли ще установи, че с изучаването на неизвестното, то става все по-разбираемо и все по-малко страшно. Много често страхът от неизвестното се проявява като интелектуален мързел: „Не ми се занимава с тези проблеми”, „Нямам необходимата нагласа”, „В момента не ми е до това” и т.н.
• Основна причина, която сериозно затруднява възприемането, е емоционалното, пристрастното, а не логическото отношение към непознатото. Всеки човек, който уважава собствените си знания и способности, когато се сблъска с непознатото и не го разбира, развива началните симптоми на комплекс за малоценност. Естествената реакция в такива случаи, за да запази високото самоуважение, е тип „щраус. Най-лесно е да се отрече съществуването на проблема: „Всичко това са глупости! ”, „Фантазии!”, „Шарлатания!” и т.н. За разумно мислещите хора, преодолели диктата на емоциите, срещата с неизвестното винаги е свързана с необходимостта от време за внимателното оглеждане на проблема от всички страни. И обезателно се пазят от прибързани и категорични оценки, защото помнят, че човешките знания са ограничени.
• За доста хора проблем при възприемането на непознатото, създава, да го наречем, навикът за подреждане на умствения багаж. Всеки според нуждите и разбиранията си, обикновено сортира знанията си чрез принципа на аналогията на „тематични купчини”. Това „подреждане” създава проблеми при осъзнаването на взаимовръзките в една ограничена тема, а какво да кажем за разбирането на взаимовръзките между отделните „тематични купчини”. За да се развие глобален поглед върху нещата, е наложително полагането на целенасочени волеви усилия и много търпение, защото за постигането му са нужни години. Разбира се, за всичко това е необходим и нов мироглед – осъзнаването на Всеобщото единство. Поглеждайки на знанията от този ъгъл, би трябвало да разглеждаме света като един огромен ОБЕМЕН пъзел, с неимоверно количество взаимовръзки между всички отделни компоненти. Изграждането на такова разбиране за действителността е доста трудно и моят съвет е: избавете се като начало от навика едновременно с четенето да правите и умозаключения – това ангажира голяма част от вниманието и допълнително затруднява възприемането на многопосочния смисъл. Особено недостъпен става смисълът, вложен „между редовете”.
• Последното, което искам да предложа по въпроса за проблемното възприемане на непознатото, е да се опитате да прочетете написаното тук отново, примерно след година. Един необходим период – така наречената „дистанция на времето”. Мисля, че ще откриете доста неща, които не сте забелязали при първото прочитане.
Както вече споменах, предпочитам да не следвам отъпканите пътища на традицията. Затова се отказах от грижливо събираните в продължение на години цитати от най-различни източници. Предполагам, че това доста ще възмути привикналите да правят изводите си, прочитайки единствено библиографията в края. Пред мен стоеше изборът: дебела тухла с много мъгляво съдържание, но подкрепено с имената на авторитети или само същността, като наблегна повече на логическата подреденост и достъпност и много по-малко на доказателствената страна. Както посочих по-горе, поради много причини, за голям брой хора съдържанието е трудно достъпно, затова реших, че е недопустимо допълнителното му разводняване с цитати. До това решение ме доведоха и следните допълнителни причини:
• Словото има ограничени възможности за предаване на смисъла, поради слабата ни способност да следим повече от една логическа нишка. По тази причина хората не обръщат внимание на съдържанието, „написано между редовете”. Затова е възможно един и същ цитат, за различните хора да има различно съдържание или аз да съм разбрал нещо напълно различно от смисъла, който е имал предвид авторът.
• Често се срещат манипулации с цитатите. Възможно е те да не са правени умишлено, просто ползващият погрешно ги е разтълкувал. За темата, която разработвам, поради нейната непопулярност, доста от цитатите, които съм подбирал, я засягат косвено, и затова не са достатъчно убедителни. При това в миналото са се тълкували доста превратно – затова реших да не се крия зад известни имена.
• Хората, привикнали да влагат повече емоции в мисленето си, първо ще потърсят отношението ми към определените категории, за да ме причислят към някоя школа, направление, секта и т.н. Тъй като това вече е било направено с известните автори, то цитирането им би позволило автоматично да бъда обявен за последовател или противник на техните идеи. Понеже се опитвам да опиша многопосочността на Битието и единството на Цялото, не бих искал да бъда причислен към известните вече категории – ако те се спират на въпроса, то е съвсем повърхностно.
• За определен тип хора, дори авторитетното мнение не струва нищо в сравнение с техните собствени способности. Стигнал съм до убеждението, че е необходимо всеки сам да намира доводите за и против дадено твърдение. Собствените усилия са най-убедителното доказателство.
Следващият много важен момент, на който искам специално да наблегна: НЕ СЕ СМЯТАМ ЗА АВТОР на написаното в тази книга. Моята роля може да се определи като преводач, актуализатор и систематизатор на знания, които съществуват вечно, независимо от етапа на човешкото развитие. Също така е необходимо да подчертая: НЕ СЪМ РЕЛИГИОЗЕН – НЕ ИЗПОВЯДВАМ НИТО ЕДНА РЕЛИГИЯ И НЕ ПРИНАДЛЕЖА КЪМ НИТО ЕДНА СЕКТА. Дори тази декларация има малък шанс да предпази прибързалите „сортировачи” да ме определят като сектант. Затова трябва да поясня, че написаното тук е философия – разбирането ми за същността на битието и смисъла на съществуването. Всяка религия в началото си е била философия, а с догматизирането на началата е загубила живата си актуалност. Нямам претенции към никого, да вярва или да не вярва в каквото и да е. Проучвайки битието, съм достигнал до убеждението за съществуването на Бог като обективна физическа реалност. До това убеждение съм достигнал по пътя на разсъжденията, а не чрез приемането на доверие нечие твърдение. Затова и вас ще посъветвам: не ми вярвайте, гледайте на всичко това като на фантастична приказка – може да е вярно, може да не е, кой знае! А след като твърдя, че човек разглежда действителността едностранчиво, че истината винаги е многопосочна, че чрез речта не може да се изразява многопосочен смисъл, как тогава мога да имам претенциите, че е във възможностите ми да опиша истината.
Създадено: 14/02/2006 • 22:15
Обновено : 20/02/2006 • 17:02
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 3196 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Няма да Ви пожелавам успех, защото такъв не търсите, но Ви пожелавам радост от все- повече читатели, защото на обществото е нужно просветление, нужни са и духовни учители! А хората не са глупави, може да не са доверчиви, но винаги интуитивно познават истинските си учители. Бог е с Вас!