Брояч от 3.2006г.
Users Today : 2771
This Month : 24211
This Year : 539653
Views Today : 14205
Who's Online : 40ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕТО
И на мен ми се прииска да споделя моята гледна точка за възнесението, може пък на някого да свърши работа.
Изходна точка за разбирането на този процес, е приемането на основата – СЪЩЕСТВУВА САМО ЕДНО СЪЗНАНИЕ. Когато прегърнете тази идея, т.е. я допуснете като възможна, пред вас се разкриват безкрайно количество възможности и започвате да разбирате причините, които са ограничавали опознаването на действителността, ограничавали са мисленето ви върху необходимите на някого илюзии, за да бъдете лесно управляеми и удобни.
И така, съществува безкраен океан от енергия, състоящ се от частици трептящи с различна честота. Различните честоти имат различни свойства – като нагледен пример е многоцветната дъга. В този пример, разглеждаме свойството цвят и това може да ви заблуди, че честотите на съответния цвят са единственото свойство на този диапазон. В действителност, свойствата са безброй, и както цветовете на дъгата, плавно се променят с промяната на честотата. Всяко същество е енергиен диапазон, както може да се различи един отделен цвят, но не трябва да се забравя, че няма граници между отделните цветове/същества, а има плавен преход от едни свойства в други. Затова, съществата са толкова различни, защото енергиите им имат разни свойства и това ги кара да се възприемат като отделни едно от друго.
В същото време, всички енергии са разумни (т.е. не съществува нещо, което да не е разумно), понеже като цяло са Разумния Бог. Степента на разумност зависи от концентрацията и обединението на енергиите в едно съзнание. Т.е. можем да наблюдаваме разумност в безкраен диапазон – от привидната ѝ липса до разумни вселени.
И някъде в това безкрайно съзнание е и нашето, на всеки един от нас. Способността да осъзнаваме прилича на зрението ни – когато възприемаме общо действителността, до хоризонта, не можем да различаваме дребните детайли, а когато се фокусираме за да осъзнаем подробностите, губим общия поглед. Затова, чрез съзнанието си можем да обхванем огромен диапазон от честоти, но тогава губим представа за реалността, разфокусираме се. И обратно, когато сме фокусирани, не осъзнаваме цялото.
Всичко това го пиша за да може да приемете идеята, че вашето съзнание не е отделено от всички останали. Някой е имал интерес да живеете с убеждението, че мислите с мозъка, затворен в черепна кутия, която ви изолира от всичко останало. В действителност, мозъка, както и цялата нервна система, са само посредници между фините/енергийни тела и физическото. Т.е. съзнанието чрез мозъка управлява гласните струни и можете да общувате чрез обмяна да думи. Т.е. думите, мисленето чрез думите е присъщо само на физическото тяло и те не са нужни на другите тела. Докато си въобразявате, че общуването/мисленето е възможно само чрез думите, съзнанието ви е закачено за мозъка. Но ако допуснете, че можете да съществувате и без физическо тяло, тогава съзнанието ви изследва другите ви тела и взаимодействието ви с другите енергии, които осъзнавате като не ваши.
Затова, обръщайте внимание на всичките си усещания, това са енергийни взаимодействия – някой е имал интереса да ви внуши, че си ги въобразявате, за да се чувствате изолирани/самотни и да излъчвате необходимите му емоции. Научете се да забелязвате всичко, което „минава през главата и тялото ви“, постепенно ще натрупате опит и все по-лесно ще различавате различните взаимодействия. Когато свикнете с мисълта, че мислите ви не са неврони процеси, а енергии, достъпни за всички, започвате, на практика, да възприемате единството и да се адаптирате към него.
В действителност, основата на възнесението е допускането, че не сте само физическо тяло, че не мислите само с мозъка. Това допускане ви дава възможност да се възприемете като съзнателна енергия, която има воля (чрез поляризираните енергии – привличате и отблъсквате) и можете да управлявате енергиите вътре и извън вас. Така излизате на съвсем ново ниво и преставате да служите за храна на тарикатите. В същото време, можете да продължите да ползвате физическото си тяло и да живеете в човешкото общество.
Промяната в съзнанието (възнесението) предизвиква изключително много следствия, които едва ли някой може да опише всичките. Но и това не е нужно, защото хората са различни и имат разни потребности, т.е. нямат нужда от всички следствия/възможности. Така че, всеки сам, според интересите си, изучава и ползва възможностите.
Когато изследвате усещанията си, имайте предвид следните възможни източници:
-
енергии от околното пространство – стихии, растения, животни, минерали (липсват думи);
-
енергии/мисли на околните хора и на обществото (колективни мисъл-форми/егрегори);
-
енергии/мисли, които са ваши собствени, получени в резултат на възпитание, обучение, следствие живота ви в дуалния свят (его/мироглед);
-
енергии/мисли от по-високи измерения.
Първоначално ще ги различавате трудно едни от други, но с натрупването на опит, ще ви е все по-лесно. Най-важното е да не се убеждавате, че така ви се е сторило – така затваряте/ограничавате съзнанието си (създавате филтри). Дори да не ви е ясно, какво представлява едно или друго усещане, не бързайте да го отблъсквате, оставете да го сортирате по-късно.
След като свикнете с идеята, че сте енергия, започвате все по-ясно да разбирате, че можете да управлявате всичко с мисълта си (разбира се, като се съобразявате със законите за взаимодействията). Че това е най-правилното и единствено възможно взаимодействие. Започвате да се учите да сътворявате с мисълта и да носите отговорност за предизвиканите следствия.
Като илюстрация за казаното по-горе, ще посоча, опита, който вече имате. Основния инструмент за боравене с енергиите е въображението. Независимо дали става въпрос за мечти, за астрални пътешествия или за посещения на пето измерение, винаги става чрез въображението – т.е. взаимодействие на собствените ви енергии с околните. Мечтите боравят с материалните енергии и поради инертността на материалната енергия, се реализират много бавно и понякога незабележимо. Астралните пътешествия и отчасти сънищата, боравят с астрални/емоционални енергии – реализират се доста бързо. Посещението на пето измерение е боравене с ментални/умствени енергии, които са още по-леки от астралните и се реализират моментално. Трябва да имате предвид, че всичко, което виждате при посещение на пето измерение, се създава за в момента от съзнанието ви, така да се каже, за да имате „почва под краката“. Мимолетните ви представи се разтварят много бързо, затова при всяко посещение е нормално да виждате напълно различни неща. За да получите нещо трайно, трябва да го наслагвате, т.е. да си представяте едно и също нещо. Общия свят за всички в пето измерение се формира от представите на всеки един, така да се каже „средно аритметично“, т.е. трайни остават нещата, които са си представили много хора, а единичните представи изчезват след време. Така че, дерзайте смело, винаги имайте предвид, че ако нещо не ви хареса, можете да го промените, за разлика от материалния свят.
Създадено: 13/01/2016 • 19:31
Обновено : 13/01/2016 • 19:33
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1222 пъти
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО? МНОГО Е ПРОСТО!
Писал съм и преди, че разделението ни с Бог, съществува само в съзнанието ни. Ще опитам да поясня този въпрос.
Разделящият фактор е приетото от нас дуалистично мислене – мислене, което е базирано на основните противоположности във Вселената (плюса и минуса, мъжкото и женското, магнетизма и електричеството), но за разлика от реалната действителност, където тези противоположности са взаимно допълващи се и е невъзможно едната да съществува без другата, в дуалността са несъвместими и е възможно самостоятелното съществуване само на едната. Очевидно е, че дуалистичното мислене е инструмент, който създава дисхармония и илюзии, и скрива голяма част от действителността, защото е основан на отрицанието – невъзможното съществуване на много истини, а съществуването само на една – „истинска”. Отричането поставя в сянка, скрива за съзнанието ни тази част от действителността, която определяме като въображаема, измислена, недействителна. Така е било скрито от съзнанието ни и единството ни с Бог.
Трябва да се има предвид, че сме приели съзнателно дуалистичното мислене преди милиони години като инструмент за създаване на материални светове. Скривайки част от обективната истина, съзнанието започва да взема неадекватни решения и да създава несъвършенство. Несъвършенството създава несигурност, а несигурността създава страх. Всичко това понижава вибрациите и създава по-груба материя. Така, в продължение на много време са създадени четирите низши (материални) светове, а по този начин Бог се разширява, (бих казал протяга).
Затова трябва да подчертая, че дуалистичното съзнание не е зло, а е творчески инструмент. Но имайки реална представа за действителността, всеки решава сам, дали да продължи на дуалистичния фронт (трябва да се има и предвид, че съгласно Божествения план, условията за тази дейност на Земята, стават все по-ограничени) или да изостави този инструмент и да възстанови обективната представа за действителността. Поради свободната воля, която ни е дадена, без съзнателен избор по този въпрос, е невъзможна някаква промяна. Не си мислете, че е възможно да ви падне наготово. Избирайте и действайте!
Поради едностранчивостта си, дуалистичното съзнание в продължение на хилядите години е създало енергийни шаблони (отъпкани пътечки от мисли и чувства – правила, стереотипи, традиции), които наричаме его. Егото е сбор от всички наши илюзии, които ни карат да се усещаме отделно от Бога. Тези, които изберат да възстановят единството си с Бог, ще трябва да се справят с този ментален и емоционален навик. Никой друг няма право, според Божествения закон, да ви рови в съзнанието и да чисти натрупаните там боклуци. Всеки трябва сам да се справи, като всеки един миг взема съзнателни решения, какво да премахне, какво иска да остави.
За да е възможен този избор, трябва да имате обективна представа, от какво се състои егото, за да изоставите тези дълбоки коловози, които ви пречат да напуснете старите отъпкани пътища. Трябва да имате предвид, че тези отъпкани пътеки са милиони и е много трудно да бъдат изброени всичките, още повече, че при различните хора са изградени по индивидуален и неповторим начин. Но ако всеки един миг си задавате въпроса, дали това, което правите ви приближава или ви отдалечава от Бог, много бързо ще схванете принципа и ще започнете да различавате мисловните навици на егото от обективната действителност.
Основният ориентир – егото е производно на дуалистичното мислене, т.е. то е от вида или/или (две мнения няма) – крайни преценки, които изключват всякакви други гледни точки. Точно обратното – обективното мислене е в златната среда, където нищо не се изключва, а се преценява, кое е по-силно действащо за в момента, кое по-слабо – действа принципа и/и, т.е. и това е вярно, и другото също, а също и много други неща. При егото съзнанието е затворено, ограничено върху избрани неща, докато обективното мислене е отворено за всички възможности, като основната му задача е само да ги степенува по важност и приоритет. Очевидно е, че обективното мислене не може да създава точно определени мисловни навици, а това е много важно за да бъдем отворени за Божественото ръководство. Без съзнанието да е отворено за Бога е невъзможно единението – нали точно в съзнанието е проблема. В действителност, ние никога не сме били отделно, само сме си го въобразили. Божественото ръководство се проявява чрез това, което наричаме интуиция, всъщност това са наши мисли и чувства, които са на най-висшите ни тела – Духът ни (Висшия ни Аз) и АЗ СЪМ Присъствието, но понеже сме свикнали да боравим основно с по-ниските енергии на материалните си тела, трудно осъзнаваме по-високите честоти на Духа и често не им обръщаме внимание като предпочитаме „проверената истина” на егото. В случаи, когато поискате да се дистанцирате от егото, то ще опита веднага да ви подплаши, че ще загубите себе си (т.е. него), а ако предоставите ръководството на Бог, ще станете безгласна буква. Дори съзнателно да искате да Му прехвърлите цялата си отговорност, нямате никакъв шанс за успех! Защото всички ние сме творческите инструменти на Бога и Той няма никакъв интерес да ни превърне в марионетки. Много често ще сте изправни пред дилема, как точно да постъпите в някаква ситуация, дори ще се молите, Той да ви подскаже, какво да предпочетете, но Той ще си трае и няма да гъкне, просто защото иска да види, какъв е вашият свободен избор. Но когато става въпрос за глобални процеси, ще имате подсказка (във вид на интуитивно усещане) точно в необходимия момент и на нужното място – така ефективността ви нараства многократно и преставате да се лутате, когато не е нужно да творите нещо ново. Така осъзнавайки това единство с Бога (правейки го все по-ефективно), ставате все по-добър творчески Божествен инструмент – т.е. възстановявате Цялото. Но това е възможно само при съзнателни усилия от ваша страна – както вече посочих, Бог няма нужда от марионетки, които да очакват да им дърпат конците, а от съзнателни и самостоятелни творци.
Основното местоположение на егото са енергиите на четирите низши тела. Егото в материалното ви тяло е бърборкото, който бърбори постоянно в главата ви. Понеже комуникацията помежду ни е езикова, още от ранно детство сме се научили да преобразуваме мисловните енергии в думи чрез мозъка. Мозъка играе функцията на компютър-преводач, а сме го набедили за мислител, защото управлява говора ни. Този бърборко ангажира постоянно вниманието ни и егото си е въобразило, че ако престане да бърбори, престава да мисли и престава да съществува. Всъщност не е далеч от истината, защото точно мисловното бърборене отъпква тези ментални пътеки и създава коловозите на егото. Ако разберете, че за да мислите, нямате нужда от бърборкото, егото постепенно изчезва, защото няма кой да поддържа коловозите.
В астралното тяло, егото основно се състои от страхове – милиони страхове, притеснения и несигурност по най-различни поводи. Тези страхове са възникнали в резултат на наблюденията ни, че нямаме реална представа за действителността и следователно, са възможни грешки. Страховете определят поведението ни в много голяма степен. Другата съставка на егото са правилата, стереотипите и умствения багаж на металното тяло. Там са струпани всички тези неща, на които викаме мироглед и престава за действителността. И проблемът не е в това, че имаме мироглед, а че го смятаме за надежден и проверен, следователно, се съмняваме във всичко останало и много трудно заменяме надеждното с ненадеждно, и непроверено. Когато приемем нещо за доказано и надеждно, го фиксираме и то се превръща в илюзия, понеже го изваждаме от потока на вечното движение и престава да бъде актуализирано. Как тогава ще приемем, че сме единни с Бога, когато имаме натрупани толкова много убеждения, че сме отделно, че сме индивидуалност?
Друг атрибут на егото е Причинното тяло в душата ни. То се състои от коловози, които сме дълбали през различните въплъщения. Всяка крайност, в която сме се вкопчвали, докато сме били в материално тяло, е оставила своята следа, своя белег, който ни кара да се връщаме отново и отново към него, докато не го излекуваме и обезценим, и не престанем да го поддържаме като наливаме енергия в него.
Всичките тези коловози, и в четирите ни нисши тела, представляват енергийни натрупвания. И понеже са изграждани дуалистично, т.е. едностранчиво, те не са уравновесени, а са поляризирани и ни дърпат и привличат към най-различни неща в живота. Т.е., цялата суета и бягане, всичко, което ни кара трескаво да правим едно или друго, да се стремим към нещо или да избягваме друго, да се притесняваме и страхуваме, се дължат на тези поляризирани и неуравновесени енергии. Т.е., ако искаме да премахнем всичката болка от живота си, трябва да намалим големите енергийни пикове в телата си, а падовете да допълним. Но това е невъзможно с дуалистичния начин на мислене – той винаги противопоставя нещата едно на друго, т.е. може да създава само дисхармония. Трябва да изберем средния, златния път, т.е. да започнем да мислим без да противопоставяме нещата едно на друго, а да намираме техните допирни точки и това, което ги обединява. Това се нарича Христов или Свещен разум, т.е. разума и чувствата на висшите ни тела, които не се възприемат отделно от Бога и не са подвластни на дуалистичното мислене. А те съдържат много повече убедителни доказателства, че всичко е единно Цяло, от тези, които съставят мирогледа на менталното тяло.
Един от най-активните атрибути на егото, е убеждението ни, че непрекъснато сме жертва на нечия злонамереност. Ролята ни на жертва е толкова убедителна за съзнанието ни, че много рядко допускаме възможността самите ние да сме причина за лошото отношение. А както посочих по-горе, натрупаните поляризирани и неуравновесени енергии са причина да привличат подобното, което предизвиква конфликти и неприятни емоции. Въобразявайки си, че сме жертва, изключваме самокритичния подход, т.е. ние се защитаваме и натрупваме все повече дисхармония, докато накрая ни светне крушката, че е време да променим нещо, че самозащитата (защитата на егото) създава все повече проблеми.
В този контекст е проблема с греха. Очевидно е, че грехът произлиза или се ражда от неспазване на някакви общоприети правила и от дуалистично убеждение, че нарушаването на правилата трябва да се наказа, за да има стимул да бъдат спазвани. Но ако човешките правила стават все по-неактуални и спиращи развитието, трябва ли да продължаваме да се страхуваме при тяхното неспазване и да смятаме, че правим нещо нередно, т.е., че сме грешни? Дуалистичното мислене веднага ще ви хвърли в крайността да се обявите срещу всички правила, докато христовия разум показва, кои вече са ненужни, кои все още уреждат някои отношения между хората, а кои могат да бъдат основа за новите променени отношения. Дуалистичното мислене кара много хора с духовни интереси да прегърнат слободията, но липсата на грях съвсем не означава, че трябва да липсва устрем за промяна.
Дуалистичното мислене е превърнало в проблем и желанията. Огледайте се около себе си, колко безполезни неща сте натрупали? А колко желания занимават постоянно бърборкото? Възможно ли е постигане на спокойствие и избавяне от егото докато сте убедени, че имате нужда от всичко, което желаете? А колко неприятни емоции сте натрупали следствие нереализираните желания? Това са все неуравновесени енергии, които ви дърпат нанякъде. Но не се хвърляте в другата крайност – аскетизма.
Дуалистичното мислене и егото са постоянно съпътствани от усещането за дискомфорт и болка (нали създават дисхармония). Болката е конфликтната точка между илюзиите и реалността. Неудовлетвореността създава болка и е пътя надолу, удовлетворението от уравновесеността създава радостта, хармонията и пътя към Цялото. Ако има болка търсете привързаност към правилата, стереотипите, коловозите. С повишаването на вибрациите е възможно едновременното постигане на три цели: здраве, младост и Възнесение.
Друг много активен его-елемент е времето, но не като метеорологични условия, а като цъкане на часовника. Наблюдавайте бърборкото в съзнанието си – колко време се занимава с миналото, с настоящето (точно този миг) и с бъдещето (всичко, което предстои). Ще забележите, че през 99% се занимавате или с миналото, или с бъдещето. Трудно осъзнавате причинно-следствените връзки, защото сте убедени, че мислите ви си стоят в главата и не пречат на никого. А в действителност, мислите ви са енергия и няма как да й попречите да взаимодействат (да се привличат и отблъскват) с другите енергии, а само ако са неутрални, т.е. уравновесени, не влизат във взаимодействие.
Представете си, че някога в миналото, някой ви е обидил. Винаги, когато се сетите за този случай, изпитвате неприязън към обидилия ви. Ако обърнете внимание дори ще забележите, че с времето обидата и неприязънта, в някои случаи, нарастват, поради натрупването на една и съща енергия. И ще откриете, че в подобни ситуации ставате все по-засегнати, т.е. времето не лекува, а увеличава дисхармонията във вас, защото коловозът става все по-дълбок. Да разгледаме планирането на бъдещето. Всеки е свикнал да оглежда това, което очаква да се случи в живота му, от всички страни, особено, ако го смята за важно. Така създава планове, как следва да постъпите в съответните ситуации, т.е. създавате коловози. Понякога предположенията се оказват верни и предварителното планиране ви дава най-добрия възможен резултат. Но много по-често изникват непредвидени ситуации, които няма как да съобразите в плановете си. Тогава вместо да се доверите на интуитивното си усещане, предпочитате коловоза, обмисления вариант, който ви се струва, много по-надежден. След време установявате, че сте направили грешен избор. Ако сте послушали интуицията си, ползата ви е щяла да бъде много по-голяма. Надявам се от тези два примера да ви е станало ясно, че егото превръща миналото и бъдещето в илюзии, които, в повечето случаи, се различават от реалността. А тези илюзии не допринасят по никакъв начин за вашето уравновесяване, а увеличават дисхармонията ви. И това съвсем не е маловажно – просто не сте провели тези наблюдения за да се убедите.
Дуалистичното мислене и егото няма как да създадат траен изход от проблемите – тяхното предназначение е да създават проблеми, а не да ги премахват. Следователно, ако направите избор да не ги използвате повече, ще трябва да ги изоставите. А за да направите тази крачка, ще трябва да допуснете, че вие не сте само и единствено егото си, а имате и други съставки. Това допускане ви дава възможност да погледнете на проблемите отстрани, да се дистанцирате от тях. А с разграничаването ви от егото, получавате възможност да избегнете въртележката и суетата на ежедневието. Както посочих по-горе, елементите на егото са енергийни шаблони, стереотипи, които се намират в низшите четири тела – бърборкото в главата ви, страховете на астралното тяло, мирогледа на менталното и кармичните записи. За да се дистанцирате от тях, трябва да ги изключите от съзнанието си, т.е. да престанете да им позволявате да определят живота ви. За целта трябва да изключите бърборкото и да присъствате тук и сега като наблюдател, без да допускате постоянно преценяване (създаване на коловози). На думи това е много лесно, но в действителност, както се казва: „Навиците са втората ни природа”. Трябва един навик (бърборенето) да бъде заменено с друг навик (а затова ще трябва време и упоритост). Когато отначало спирате бърборенето, ще забележите едно спокойствие – вече не преливате от пусто в празно, не се тревожите за това или онова. Но не това е целта на занятието – все още има много дисхармонични енергии, които постоянно ще привличат съзнанието към едно или друго и отново ще се връщате към обичайното тревожно състояние. Но с увеличаването на времето, през което прекарвате тук и сега с изключен бърборко, ще престанете да наливате допълнително енергия в проблемите си (да задълбавате коловозите) и те постепенно ще отслабват, докато накрая напълно се заличат. Колкото повече намалява дисхармонията във вас, толкова по-приятно ще се чувствате в това състояние на изключени проблеми, докато някой ден постигнете екстаз – това е нормалното състояние на Бог, който е напълно уравновесен и хармоничен. С постигането на екстаза ставате автоматично едно с Бога и Висшия си Аз. Но екстазът не се постига веднъж завинаги. Отначало ще го усещате за много кратко, после тези периоди ще нарастват – но това зависи само от вас, от свободния ви избор – доколко ще успявате да се поддържате в уравновесено състояние, и доколко ще позволявате на всичко около вас да ви изкарва от него.
Някои веднага ще възразят, че това е безчувствие към проблемите на другите. Не, не е! На другите можете да помагате постоянно, да ги обичате и да им съчувствате, но не е нужно да се ангажирате с техните постижения. Нали е личен избор на всеки, дали да продължи с дуалистичното мислене или да се откаже от него. Така че, давайте на всеки възможност за свободен избор, без да му оказвате натиск. А съзнателен избор може да направи този, който търси, който изпитва нужда от промяна. Този, който е убеден, че и така си е добре, вече е направил избора си.
Друг метод за справяне с егото е ПРИЕМАНЕТО на някакъв проблем като нормален. Забележете, има огромна разлика между търпението и приемането. Ако се опитвате да търпите нещо, което ви дразни, дразнението не изчезва, а се натрупва докато гръмнете (докато търпението ви се изчерпи). Обикновено, дразнението идва от собственото ви убеждение, че се нарушават някакви правила, които си въобразявате, че и другите трябва да спазват. Приемането е намиране на довод, оправдание за дразнителя, самоубеждаване, че всичко е в реда на нещата, постигане на извода, че правилата, които смятате за нарушени, са илюзорни, производни от егото и дуалистичното мислене. Тогава можете да изпратите любов на проблема, да осветите тъмнината със светлина и той да изчезне.
Често заплахата за собственото ви его ви кара да влизате в напълно безрезултатни спорове. Получава се зацикляне – колкото повече натиск, толкова по-голяма съпротива. Затова трябва да се усетите, че не истината ви кара да спорите, а честолюбието (егото). В такива случаи, а и винаги, когато ви нападат, най-добрата защита е отстъплението – то изненадва и обезоръжава опонента ви. Тогава, дори е възможно да изслуша аргументите ви, дори е възможно по някои въпроси да постигнете съгласие.
Можете да постигнете трансформацията на съзнанието чрез тялото – фокусирате вниманието си навътре в себе си. Но това не е внимание насочено само към физическото ви тяло, а към всичките ви тела. Това е едновременно и единение с Цялото, и зареждане с енергия, което се отразява много благоприятно върху здравето и стареенето. Остаряването също е следствие на отъпкания коловоз, че хората трябва да остаряват и умират, което води до деструктивни процеси в организма. Опитвайте, каквото и да правите, да не губите напълно от вниманието си, процесите вътре във вас. Също следете и дишането си за да замените повърхностното си дишане с много по-дълбоко и осъзнато.
От всичко изброено дотук, би трябвало да разберете, че е невъзможно да се справите с егото, без да осъзнавате причините, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Присъствието в реалното сега е единствено възможна реалност – всичко останало е илюзия. Ако изберете реалното сега, животът е радостна игра, ако изберете всичко останало – животът е болка. Привързаността в отношенията, вкопчването в някого, решението, че трябва обезателно да го промените, е гаранция за болка и страдания (разочарования).
Да присъстваш тук и сега е много важно и все по-актуално – все пак с бързи темпове приближаваме към времето, когато представите ни ще започнат да се материализират. Как си представяте живота си, ако всеки ваш страх се появява във вид чудовище пред вас? А всяко материализирано желание? Колко глупости ще създадете за нула време? Затова спокойното и уравновесено съзнание в другите светове е просто задължително условие. Няма как да преживеете възнесение с активно дуалистично съзнание. В източните традиции, където да присъстваш тук и сега е духовна цел от много време, когато учителят забележел замислен ученик, се промъквал зад него и му стоварвал една тояга по гърба. Това е много показателно – ако ученикът присъства в този миг, той ще забележи промъкващия се учител и ще избегне удара. Когато се движите по улиците, обърнете внимание, колко хора са присъстващи тук и сега – навсякъде потънали в себе си, отнесени нанякъде. Да не говорим за проблемите, които създава заплесването.
Когато вече можете да прекарвате в състоянието на присъствие тук и сега произволно дълго време, и разни безпокойства и проблеми не са в състояние да ви вкарат в своята въртележка, когато можете по желание да постигате състоянието на екстаз, това вече е просветление. Вече сте достатъчно будни да възприемате постоянно Божието ръководство и нищо външно не може да ви убеди, че съществува нещо по-истинско от това, което усещате в себе си. Т.е. външните истини престават да съществуват и обръщате внимание само на безкрайните вътрешни богатства.
Създадено: 17/09/2008 • 19:51
Обновено : 17/09/2008 • 19:59
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 18346 пъти
|
||||
www.azsamsega.com
Коментар №11 |
Tania 09/11/2013 • 11:49 |
Хващам се за твърдението, че трябва да бъдем тук и сега. Да вземем следния пример: Нас ни инквизират някакви садисти, какво ще ни помогне да бъдем тук и сега. Ако според древноизточните учения светът е една мая, не е ли в случаите, когато не се изисква особено внимание, например докато се возим в автобуса, по-добре да се изключим от него и да се пренесем в един свят, който ни харесва повече, или в друго време, когато сме били по-щастливи, както и в случаите, когато маята ни носи страдание, както в горепосочения пример.Здравей Таня,да бъдеш тук и сега означава да живееш активно. На много места е казвано, че нищо случайно не става, следователно садистите са самопредизвикани – причинила си голямо страдание на някого и следователно, в теб трябва да се натрупа болката, за да не си позволиш отново да я причиниш на някого. Ако си изключиш съзнанието (избягваш от урока) и в следващ живот всичко ще се повтори отново. Когато „витаеш в небесата“ изпущаш много уроци, които стават тук и сега, т.е. пропиляваш живота си. Страданието никога не е безсмислено, а когато си научиш уроците, то изчезва от живота ти. Според божествените закони, болката е крайно средство, преди да дойде болката са давани много предупреждения и възможности за корекция, които винаги се пропускат, ако не си тук и сега. |
|
Коментар №10 |
Stefan 20/05/2012 • 10:33 |
Да започнеш да се осъзнаваш е начало на просветлението,но преди това а и след просветление,човек и всичко останало е част от бог.Негово проявление,в различни форми.Думи като отдалечаване или приближаване към бога са абсолютно погрешни.Не можеш да се отдалечиш от бог,защото той е навсякъде.Не можеш да мислиш различно от неговото съзнание,защото бог е всичко,дори мислите ти са негово проявление.Не можеш на изчезнеш защото бог е вечен.Молитвите не го променят защото бог е безпристрастен.Не е задължително бог да е любов и добро.И пак.“Бог е всичко“ |
|
Коментар №9 |
Yana 19/02/2012 • 10:40 |
Информацията, предоставена в този материал ми помогна да си наместя собствения пъзел и съм много благодарна на автора за всичко, до което ми помогна да се добера в моите търсения. Забелязах неодобрителните коментари, но мисля, че те само потвърждават идеята, че дуалистичното мислене предпочита да се съпротивлява. Разбира се, авторът на тези коментари има право и неговото мнение ще е истина в неговата действителност. А моето ще е вярно в моята. Бих била много щастлива, ако споделите повече техники за справяне с егото и с дуалистичното мислене, защото отдавна съм осъзнала, че егото се крие във всяко нещо, което възприемам като свое същество и ако знам как друг го е направил, със сигурност ще открия и своя начин.Благодаря зе хубавия сайт! |
|
Коментар №8 |
Stanka 24/05/2009 • 14:40 |
Честит 24 май – Празника на Българската Азбука на всички ,които пишат на НЕЯ ! |
|
Коментар №7 |
Searcher 24/05/2009 • 03:53 |
bezime molq te da mi pi6e6 na e-maila sky_fly@abv.bg.Predvaritelno ti blagodarq. |
|
Коментар №6 |
bezime 13/12/2008 • 18:32 |
Аз нищо не разбирам, щото съм най-великия
|
|
Коментар №5 |
Nick 24/11/2008 • 09:21 |
bezime, нали разбираш, че НАЙ-любимото нещо на човешкото е ЕГО е да се чувства нещо повече от другите/то до голяма степен май това е и същността му/… Погледни си отново писанието – може да откриеш нещо за себе си!Успех! |
|
Коментар №4 |
niama_zna4enie 22/11/2008 • 13:38 |
Bez ime, напълно съм съгласен с теб. Но това, което казваш, не е лъжица за всяка уста. Малко са тези, които ще те разберат и надали авторът ще е между тях. |
|
Коментар №3 |
bezime 21/11/2008 • 19:57 |
Добре, ще опитам да „подложа“ малко повече думи, защото както очаквах не бях разбран.
|
|
Коментар №2 |
nikolay 14/11/2008 • 14:48 |
Благодаря на bezime ,че ме накара отново да прочета статията по горе и да осмисля за себе си къде егото ми все още надделява над висшия ми Аз,кое все още не ми дава възможност да възтановя напълно връзката ми с Цялото.Надявам се това да помогне и на други да прочетат още веднъж статията и да осмислят написаното. Статията е много важна за всички. |
|
Коментар №1 |
bezime 14/11/2008 • 12:16 |
Йосиф,нарочно гледах да избера някой от по-новите ти писания. Просто за сравнение с нивото на първите ти опити.Не си мръднал от времето в което започна – писането поне предполага човек да навлиза в дълбочина… Явно е само възможност. Много думи, но теб те няма в цялата работа. И въпросите за „ежедневието“ са пак същите – ама щото масата са на това равнище. Това така или иначе е даденост.Въпроса е, че и „отговорите“ и книгата са такива. Дори една глава от нея да имаше в която да изпишеш и отразиш „предния ти фронт“ – далеч от популярното… Просто твоето индивидуално ниво – разбира се, стига да го има… така или иначе поне следи от него не се „четат“… Засега.Колко ли още години ще водиш това, докато се насити съответната потребност, за да минеш нататък?Това не е критика Йосиф… И няма значение дали ще го прочетеш, ще го изтриеш, или ще го коментираш – за никого няма значение. |
|
ЗА ЛЮБОВТА
Любовта крепи Вселената, тя е в основата на всичко. Много малко хора са се замисляли, какво означават тези простички думи. Всеки е с нагласата, че Вселената е прекалено далеч и няма нищо общо с неговото житие-битие. Но любовта участва във всеки миг от нашия живот, независимо дали имаме престава за това. Без любовта не може да съществува нищо, всичко е наситено с повече или по-малко любов. Когато любовта е достатъчна, наситеното с нея е приятно, хармонично, естетично. В присъствието на любовта се чувстваме здрави, силни, добронамерени, великодушни. Когато любовта не достига, всичко изглежда сиво, безнадеждно, грозно. Без любов сме болни в буквалния смисъл на думата, вяли, раздразнителни, потиснати, агресивни, не сме склонни на компромиси. Замислете се, нима всичките ви проблеми в живота не са от липсата на любов?
При това не е важно дали сте обичани – тогава също получавате енергията на любовта, но в много по-ограничени количества. Много по-важно е вие да обичате, и то колкото се може повече неща, а най-добре е, ако обичате всичко и всички – ще можете ли да се справите с тънките сметки, кой заслужава, и кой не? Ако успеете, ставате проводник на Божествената Любов. Бог, който е във вас, е неизчерпаемият източник на енергия, стига само да не му пречите с преценки от рода на „този заслужава, а този не”. Никога не забравяйте, че всички са деца на Бога и Той обича еднакво всички. Но тъй като ни е дал правото на свободен избор, Той може само търпеливо да чака, кога ще престанем да отмерваме и преценяваме.
В повечето хора съществува убеждението, че трябва да се зареждат с енергия отвън – за целта търсят подходящи енергийни места, от които да черпят енергия. Всички знаят, че са деца на Бога, и че Бог е вътре във тях, а търсят енергията извън тях. Нима е възможно да съществува по-изобилен източник, с който да имаш директна връзка, освен Бог, който е във всеки от нас? Толкова ли е трудно да се съобрази, че източниците извън нас са ограничени по всички параметри?
Един много мъдър човек е казал „Обичайте враговете си!”, послушайте го и ще се убедите, че това е единственият начин да избавите планетата от войните, от тероризма, от етническите и религиозни противоречия, от криминалните престъпления. Това е единственият начин да излекувате хората от алчността и да ги спасите от инерцията да трупат пари, без да се съобразяват, какви вреди нанасят на природата и на хората. Това е единственият начин да накарате политиците да мислят повече за общото благо и по-малко за собственото. Ще кажете, че вече две хиляди години откакто е изречен призива, а той не е дал никакъв резултат. Ще отговоря, че през тези две хиляди години не е имало енергийни условия, за да се реализира масово, но Кали юга свърши и вече няма никакви пречки да се научим да обичаме като Бог, стига само да го искаме.
Както вече споменах в главата „За здравето”, с любовта могат да се лекуват много успешно всички видове заболявания. По-горе посочих, че недостатъчната любов води до дисхармония, следователно е в основата на всички болести. Специално искам да подчертая, че тя може да лекува и кармични заболявания, защото крайната цел на кармата е да се научим да се отнасяме с любов и еднакво добронамерено към всичко. Но, ако кармата ни учи на това с методите на дресировката, то приемайки тази идея съзнателно, можем да постигнем крайната цел в много по-кратки срокове. На ентусиастите, които искат да опитат да лекуват себе си или свои близки, искам да кажа, че трябва да пълнят болното тяло с любов всеки ден и дори, ако имат възможност, по няколко пъти на ден, защото околното пространство не е наситено с тази енергия и се разсейва доста бързо. Ако все пак любовната терапия не дава резултати, вероятно не е отстранена причината, която предизвиква заболяването и тя го подхранва непрекъснато.
Наблюдавайте, защо изстива любовта между двама души – защото постепенно се натрупват разочарования, обиди и болка, но ако ние дадем първо на себе си правото да грешим, а след това дадем и на другите това право, и ги обичаме въпреки техните несъвършенства, какво може да спре любовта. Основната причина е в нашето съзнание, а само ние при достатъчно желание можем да го променим. А нали трябва да се научим на безусловна любов не само към близките ни хора, които в повечето случи ни стават близки, именно защото имаме някакво хармонично привличане, а да обичаме и тези, които са далеч от нашето битие или откровено ни дразнят – това на практика е да се обичат и враговете.
Истинската причина за ограничаване на любовта е страхът, но много малко хора го определят като страх, в действителност го наричат „опасения, неувереност и предпазливост”. Опитайте да осмислите това твърдение и сами ще забележите, каква пропаст създава страхът между хората. В действителност, сега съществуващата човешка любов е смес от симпатия, интереси и желание за надмощие, което трябва да бъде постигнато чрез всевъзможни манипулации. Вече постигнато, надмощието изкривява още повече отношенията, защото отнема свободния избор, даден от Бога, и подчиненият престава да е интересен, престава да е предизвикателство.
Дайте си сметка колко отблъскващ е един сърдит и потиснат човек, и колко привлекателен е един лъчезарен и любвеобилен. Защо да не станете притегателен магнит за всички, като се научите да излъчвате постоянно любов – хората несъзнателно усещат липсата на тази енергия и също несъзнателно се стремят към такъв източник. А забелязвали ли сте, колко по-красив е влюбеният човек? Не е ли това най-добрият начин да се избавите от самотата, при това даващ възможност за голям избор? А какво ще кажете за много приятели, които няма да се чудят, как да ви използват, защото вие им давате възможно най-доброто – любовта?
Има един много сериозен проблем – търсенето на идеалния партньор, жената с главно Ж и мъжа с главно М. Не че той не съществува, но очакванията са прекалено големи и всеки един проблем може да накара някои хора да се откажат дори и от идеалния партньор. Същевременно, ако се научите да обичате всичко и всички, и започнете да излъчвате постоянно любов, това означава, че сте направили необходимите промени в себе си и дребните недостатъци няма да ви правят впечатление. Тогава идеалният партньор може да бъде между хора, с които имате голямо привличане. Така че не се впускайте в търсенето на илюзии – вашият идеален партньор може да има задачи далеч от вас и пътищата ви изобщо да не се пресичат. Затова положете усилия и създайте хармонична връзка, а не си мислете, че все не ви върви в живота.
Бедно ви е въображението да си представите, в колко неща може да ви помогне любовта – практически във всичко. Всяко нещо, което се прави с любов, просперира, и колкото повече любов вложите в него, толкова по-прекрасно става то. Любовта действа благотворно не само на живите растения, животни и хора, много отдавна е забелязано, че ако се отнасяш с любов към машина или инструмент, то той ти служи многократно по-дълго време. Време е бизнесмените да се замислят дали бизнесът им не върви, защото служителите и работниците са недоволни?
Като пример за действието на любовта искам да посоча ставащото в България. Българите са много стара нация и доста от тях са стари души, което означава, че излъчваната от тях любов е малко по-силна от повечето народи. Това кара чужденците да определят българите като топли (излъчващи) хора. Това поддържа етническия мир и определя търпимостта към други народи и религии. Така че, всичко това може да се постигне в целия свят, стига да има желание за това.
Като практическа помощ, как да се научите да обичате и да излъчвате любов, ви предлагам книгата на Клаус Джоул „Пратеникът”, която можете да намерите на сайта в раздела „За сваляне”. Най-важното в този процес е да разберете, че правилата, които са ви внушили родителите, училището и обществото, са илюзии – т.е. те не са нещо абсолютно и непроменливо във времето. Когато разберете, че правилата могат да бъдат нарушавани, т.е. всяко правило си има изключението, то тогава много по-лесно ще си простите за направените грешки. А когато в бъдеще правите такива, да не се чувствате потиснати от своето несъвършенство, а просто се опитайте да поправите грешката. След като простите на себе си и си дадете правото да грешите, ще дадете това право и на другите. Едва след това можете да обичате безкористно, независимо от недостатъците на хората около вас. Т.е. първо трябва да се научите да обичате себе си и след това е лесно да обичате другите, дори тези, които ви причиняват болка, защото и те имат право на своите грешки. В никакъв случай не си позволявайте да ги броите, а само тренирайте търпението си.
Понякога на такива хора трябва да се помогне – най-добрият начин е да ги заредите с любов. Тя има това свойство, че помага винаги, по възможно най-добрия начин, който често дори не можете да си представите. Най-доброто свойство на любовта е, че тя не отнема правото на свободен избор, и затова с нея не можете да манипулирате хората, а само им помагате и да се научат да обичат безкористно.
Колкото повече хора започнат да излъчват любов, толкова повече ще насища планетата ни и ще неутрализира натрупания от хилядолетия кафяв газ. А това означава, по-малко природни бедствия и катаклизми и по-ускорена човешка еволюция – нали основното, което сега ни дърпа назад, е мощната мисъл-форма, която потиска добрите ни желания. Неутрализирането на тази потискаща ни енергия е възможно само с помощта на любовта. Затова, когато се научите да излъчвате любов около себе си, не помагате само на тези около вас, а на цялото човечество, на цялата планета с всичките ѝ форми на съществуване. Приемете присърце тази задача, моля ви!
Трябва да си призная, че имаме много изкривена/илюзорна представа за любовта. Всички ние, с много редки изключения, викаме любов на симпатията, на привързаността, на страстта. Но най-важния показател, дали действително обичаме е, дали виждаме недостатъци в обекта, който обичаме. Може би, повечето от вас си спомнят такива случаи – човека, който обичате, просто няма недостатъци, всичко в него ви харесва, и каквото и да ви говорят за него, вие не променяте мнението си. Затова, ако в някого, когото си мислите, че обичате, виждате неща, които не ви харесват, не се самозалъгвайте, това е само симпатия, а не истинска любов.
Разбира се, такова илюзорно разбиране за любовта е програмирано в обществото от тези, които имат интерес, обществото да произвежда ниски вибрации, да не се развива и да стои на дъното. Но тези програми действат, докато не ги осъзнаваме – щом осъзнаем тяхното действие и пожелаем да се избавим от тях, те започват да губят силата си, защото можем да ги контролираме осъзнато.
Надявам се, вече всички са разбрали, че с насоченото си внимание, насочваме и енергията си към обекта, който осъзнаваме. Затова, констатирането на недостатъците в някого, още по-зле, ако преживяваме заради тях и често мисли, как да помогнем на човка да се избави от тях, ние ги подхранваме с енергия, следователно ги правим по-силни и дори човека да има желание да се избави от тях, не може, защото ние ги закрепваме в съзнанието му чрез нашето съсредоточаване върху тях.
Ако искате да помогнете на някого да се избави от нещо, изградете си непоколебима вяра във възможностите му, осъзнавайте само неговите прекрасни качества – по този начин подхранвате положителното в човека, а недостатъците, поради липса на подхранване, постепенно отслабват и на човека му става все по-лесно да се избави от тях. Не забравяйте, че хората правят най-доброто, на което са способни за момента. След време, най-вероятно, да могат много повече, затова бъдете търпеливи.
Създадено: 12/07/2006 • 23:06
Обновено : 08/09/2007 • 21:30
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 31760 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Една от най-универсалните дилеми, породена от въплъщаването, е съзнаването на самотата. Размножението вследствие на комбинирано усилие изглежда е оставило у нас неизличима следа и ние зажаднели се стремим към искрата на сливането, която създава тялото. След като детето навлезе в процеса на социализация и осъзнае „другите“, то съсредоточава вниманието си навън от себе си в търсене на приятелства, въпреки че от самото начало полага усилия да се харесва, да притежава, да бъде избирано, да се пригажда. Колкото повече се обвързваме с отношения, толкова повече емоционалното тяло пробужда сетивата си и осъзнава чувства на радост, гняв, екстаз, объркване. Ние идентифицираме тези чувства с взаимодействията между нас и другите, привиквайки с начина, по който те изпълват всекидневните ни преживявания, и се чувстваме напълно загубени без тях – дори и ако те ни носят скръб или нещастие.
По този начин танцът на взаимоотношенията в живота започва отрано и поглъща повечето от енергията ни. Ние се съпротивяваме изцяло на възможността да останем сами, непрестанно търсейки изплъзващата ни се „половинка“ или „сродна душа“, която би разбрала истинската ни същност и би била винаги до нас, за да не сме самотни. Това настойчиво чувство е така вкоренено в нас, че човек се пита дали това не е игра на вселената и дали тази специална енергия, която търсим, не е нищо друго, освен действията на майката Природа, която тъй умело подрежда нещата, че спермата наистина силно да пожелае яйцето и да осигури бъдещето. Може би тази космически предизвикана страст е основата на всички телесни отношения, отекваща навън, докато ние си мислим, че сме свързани с душата!
Но уви, душата всъщност ни води навън, през вратите на земната опитност, с цел да обогати собствения си репертоар. Винаги трябва да се отнасяме с подозрение към нейния план да ни обвърже с други души и към мотивите й, които винаги ще включват „учене на уроци“. Тогава тези други души стават средството, чрез което ние се учим. Твърде често благословената ни душа е склонна да ни учи на съчувствие, примирение и необвързаност, но посредством толкова тежки и болезнени емоционални изживявания, че ни е много трудно да установим нашето участие и знание за тях. Кой е виновният? Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в това?
Естествено нашата „душа-двойка“. Нашият съучастник в израстването. Не онзи, който ни предлага висините на екстаза, а онзи, който ни кара да преглътнем горчивия хап – и все за наше добро!
Само душа, изпълнена с любов към нас, ще пожелае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите. През различните си съществувания ние често вървим заедно с групи души, с които ни свързва дълбока духовна любов. Срещайки се на земята, ние изпитваме силно привличане едни към други и го постигаме посредством необичайния драматичен стил на емоционалното тяло. Тъй като нашето най-устойчиво чувство се намира в най-долните чакри, съхраняващи сексуалните енергии, ние проектираме тези чувства върху другите, много често с трагични последици. Това физическо отъждествяване е твърде ограничаващо. Тази физическа идентификация е твърде ограничаваща за души, които вече са обвързани емоционално с любими, приятели, родители, деца.
Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата планета и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства. Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съответна мисия от еволюционно естество. Урокът, който трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета.
А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която преживяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато имаме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начини за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изключително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към no-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме нашите партньори на духовно ниво и да се включим в танца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежаваме един друг.
Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на зачеването, когато безформеното се изявява, бихме могли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсалната си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем – да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделяне, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.
Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърцата си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за глобалното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава напрежение в нашите отношения. То се поражда, когато се стремим към другия, за да се избавим от чувството за самотност, и е проява на вътрешната ни откъснатост от божествената енергия. Само когато съзнателно или несъзнателно не изискваме или не очакваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.
Цялата книга може да прочетете на:
www.spiralata.net/kris.zip
Коментар №2 |
tanyta 18/07/2006 • 10:45 |
Прекрасно. Вижте едно красиво подтвърждение:http://www.s5s.ru/love.swf |
|
Коментар №1 |
Galina 14/07/2006 • 11:41 |
Blagodaria ti priatelju, tochno dnes imah nujda da procheta neshto takova i bog te izprati s tvoeto poslanie i knigata koiato preporachvash! |
|
ЗА КРАСОТАТА
Красотата е хармония. Предполагам, че това е ясно на всички. Но как се създава хармонията? Ето това е основен въпрос за нас, хората. Защото хармонията е здраве, хармонията е дълголетие, хармонията е еволюция и безсмъртие, хармонията дава всички тези приятни усещания, включително и щастието, които толкова жадуваме тук на Земята.
Хармонията е следствие от подредеността на Битието – ред, който много трудно осъзнаваме с дуалистичното си съзнание, поради програмата му да отрича голяма част от действителността. Следователно средният, златният път, който ни избавя от дуалността, създава хармонията и красотата. Забелязвате ли, как всичко е взаимно обвързано? Прозирате ли Божествената мъдрост?
Хармонията е следствие от така наречената Божествена (сакрална) геометрия, част от която е известна в науката като „Златното сечение”. Определено отношение между геометричните размери, между силите на взаимодействие. Всички хармонични форми са трайни – колкото е по-малко хармонията, толкова по-бързо се разрушава създаденото от човека. Затова, когато се опитва да подражава на природата, произведенията му са трайни и значителни. А манията за оригиналност създава купища дисхармония и еднодневки. Това е особено важно в архитектурата – защото сгради, изчислени по всички правила на занаята, рухват. Все още не се осъзнава, че хармонията и дисхармонията създават варианти на физическите закони.
Вселената се крепи на принципа „автоматично поддържане на равновесието“, т.е. привличането и отблъскването създава постоянен стремеж на енергиите за уравновесяване/хармонизиране. Това създава вселенските закони: „подобното привлича подобно“, „причините и следствията“.
Колкото е по-голямо разнообразието, толкова по-точно може да бъде настроена общата хармония – като се има предвид изначалното количество дисхармония в материалния свят, многообразието и богатството на Земята дава възможност, съществува потенциал да постигнем най-хармоничния материален свят – само да го пожелаем, да имаме желание да се научим, да се променяме в положителна посока. В настройването на хармонията в нашия свят участват и най-дребните неща, които в повечето случаи сме склонни да пренебрегваме като несъществени. И най-дребната мушица, и най-дребната тревица са важни в общия хор. Затова трябва да променим ценностната си система, да приемем, че няма незначителни неща.
В продължение на хилядолетия дуалността ни е учила да се борим с това, което не ни харесва, което смятаме за зло, за отрицателно. Но ако се опитаме да бъдем обективни, действително ли съществува злото или това е само наше субективно мнение? Не е ли абсурдно да опитваме да преправяме Божествения ред по наш вкус – все пак, благодарение на този ред всичко съществуващо е вечно и само преобразуването на енергиите от един вид в друг ни създава илюзията за преходност на нещата. Не е ли време да осъзнаем, че преправяйки Божественото равновесие, създаваме нетрайни неща, т.е. създаваме хаос, дисхармония. Все пак, ако осъзнаем този проблем, имаме шанса да започнем да търсим принципите, чрез които се изгражда хармонията и красотата и усвоявайки ги, да станем съ-творци с Бога. Ако се откажем от дуалността и престанем да виждаме навсякъде зло, ще престанем да поляризираме действителността – а това е единственият възможен начин да усвоим създаването на хармония – да започнем да съчетаваме неща, които според досегашната ни гледна точка са несъвместими. Все пак, след толкова хиляди години конфликти и противоречия, след толкова страдания в живота ни, не е ли време да изоставим безплодните традиции и да потърсим нови възможности – промяна, чрез която да премахнем болката и да създадем мечтаната хармония и красота. А принципът е под носа ни и е толкова елементарен, просто трябва да престанем да търсим противоречия, а да се стремим към синтез, към обединението на противоположностите.
За да се откажем от борбата, трябва смирение – т.е. приемаме нещата такива, каквито са. Човешките правила замразяват представата ни и така изоставаме, ставаме неадекватни на вечното движение. Въпреки че на пръв поглед би трябвало борбата да доведе до промяна в положителна посока, това се получава много рядко. Дисхармонията, следствие дуалистичното мислене – или се прилага прекалено голяма сила (насилие), с цел да се получи по-траен ефект, или нещата се оставят на самотек. Златната среда се получава, като се оставят нещата да се случват, но не чакате всичко да стане от само себе си, а от време на време подбутвате в нужната посока, т.е. оптимално прилагане на сила. Тези процеси са особено нагледни при възпитанието на децата – те или са прекалено потиснати от постоянния силен натиск (дресировка), или са прекалено разглезени. По тази причина много рядко се срещат уравновесени хора.
Най-важната задача, която стои пред нас в този момент е: да обединим хармонично, а не механично, огромното разнообразие от енергии, струпани на Земята, чрез най-различни цивилизации от всички краища на Вселената. Накратко казано – трябва да помирим светлината и тъмнината, доброто и злото, защото всичко е част от Бога. Както знаете, когато две енергии резонират, стават много по-мощни от простия им аритметичен сбор. И колкото броят на енергиите, които могат да бъдат обединени е по-голям, толкова обединената енергия нараства в геометрична прогресия. Така че, ако успеем да изпълним задачата, която стои пред нас, Земята ще излъчи толкова много светлина, че ще освети цялата Вселена. И много космически цивилизации ще последват нашия пример.
Колкото е по-голяма дисхармонията, колкото са повече противоположностите в живота ни, толкова е по-голямо съмнението и обратното – колкото сте по-хармонизирани, толкова сте по-единни с Цялото, толкова съмнението е по-малко – то изчезва неусетно, защото имате знания чрез единството си с Бога, с всичко съществуващо. Когато хората се опитват да създават хармонични отношения, се грижат едни за други, т.е. престават да се опитват да се прекарват, да се мамят, да си отмъщават. А в хармоничните отношения всеки споделя с радост своите знания с другите, не се опитва да печели от тях. Така поводите за съмнения стават все по-малко. Съмнението се ражда от отрицанието, от борбата със злото, защото тази борба не може да създаде нищо друго, освен дисхармония, дисхармонията създава болка, болката създава страх. А страхът създава съмнението, че може да сгрешим и да изпитаме болка. Но когато обединяваме и хармонизираме, няма болка, следователно изчезват страхът и съмнението. Не е ли така?
Стремежът да се служи на другите е основен метод за възстановяване на единния организъм – начин, който прави възможни чудесата, които са невъзможни в царството на егото. Когато служите на другите се хармонизирате с тях, а хармонията е обединение, а обединението е енергийна мощ – и морето става до колене.
Създаването на красота, на хармония, е най-силният източник на радост, на удоволствие, на удовлетворение. Тук има много тънък момент: много творци, независимо в каква област творят, в моменти на потиснатост и лошо настроение създават творби, чрез които изплакват душата си. Тези творби носят силен емоционален заряд, но според мен не съдържат красота, а по-скоро потискат, съдържат дисхармония. Вероятно мнозина няма да са съгласни с мен, но такова творчество узаконява страданието, прави го в реда на нещата. Това внушение неутрализира в голяма степен желанието за промяна.
Най-важното в нашия живот е да приемем като призвание процеса, постоянно да творим красота. Както знаем, съзнанието ни насочва енергия към обекта на нашия интерес. В обществото ни е изграден много порочният навик да обръщаме внимание на недостатъците и несъвършенствата – така ги захранваме с допълнителна енергия и те се разрастват. Това е вършело работа, докато Вселената ни се е разширявала, защото развива индивидуализацията и навлизането в по-плътната материя. Вселената ни поема в обратно направление – започва да се свива, затова трябва да сме адекватни и да намалим разделението и да се насочим към единението. Следователно най-важната ни задача е да фокусираме вниманието си постоянно върху красотата, така я захранваме с допълнителна енергия и тя става все по-действена. Само така можем да се избавим от дисхармонията в живота си – като престанем да я подхранваме енергийно и я оставим да изчезне постепенно, да се разтвори в небитието. Търсете постоянно красотата около вас, във всичко!
Създадено: 02/11/2008 • 19:02
Обновено : 02/11/2008 • 19:07
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 12762 пъти
|
||||
ЗА ЗДРАВЕТО
Това е темата, която вероятно ще бъде най-важната през следващите десетина години. Дано се заблуждавам.
Ако подходим по този въпрос от гледна точка на Всеобщото единство, то е очевидно, че не може да съществува здрав човек, който е в дисхармония с това единство. Казано директно, всички болести и нещастия на хората са винаги следствие конфликт на индивида със заобикалящите и околното пространство. Прекалените гордост, агресивност, отмъстителност, бягство от отговорност, отчуждение и безразличие са основните причинители за нещастията и лошото здраве. Човешкото поведение много често прилича на опит да спре с ръце, бързо движещ се влак. За това, не забравяйте многомерното пространство, в него има запазени записи на нашите отношения за много продължителен период от време. Това помнят много малко хора и се съобразяват само с разбиранията си и отношенията натрупани през този живот. Като резултат – вечни проблеми със здравето.
За да се предпазите от тези проблеми би било добре да се замислите по следните въпроси:
-
Смисълът на битието. Това знание ще ви предпази да не се опитвате да ходите срещу течението, а ако все пак предпочитате да сте срещу течението, поне не обвинявайте други хора за вашия избор.
-
За да намалите конфликтите с Цялото, трябва целенасочено да ограничите ценността на собствената персона и да пренасочите вниманието си извън собствените си интереси. Помнете: не можете да живеете сами, колкото и другите да ви се струват маловажни. Доброжелателния интерес, любовта, състраданието, без да ги натрапвате, са необходимата връзка с Цялото, а ако успеете да развиете достатъчно стабилно тези качества, ви гарантирам много добро здраве. Разбира се, много дълго още ще реагирате болезнено на различните дисхармонични процеси в пространството, които се изразяват най-често като внезапни болки в областта на енергийните центрове, но това не е заболяване, а лоша защита (недостатъчна енергия), които ако следвате правилната посока, след време ще изчезнат.
-
Помнете за съществуването на кармата – кармата не е прищявка на злобни богове и стари вещици. Кармата е естествен физичен закон и е нормална енергийна реакция. Всяко ваше действие променя енергийни състояния и неизменно предизвиква ответни реакции. Не си въобразявайте, че ако не забелязвате тези реакции, те не съществуват – в повечето случаи резултатите се проявяват след време като следствие от натрупване. Затова много трудно можете да разберете причините породили съответната болезнена реакция. Тези, които разбирате, най-често само са капката, която прелива чашата. По тези причини е желателно да си изградите съзнателно добронамерено отношение към всички, които ви причиняват зло. Избийте си от главата мисълта, че сте жертва на зла воля, всичко винаги е следствие. Всяко правило си има изключение, но по-добре в дадения случай забравете за това.
Друг основен източник на заболявания и страдания е съвременното ниво на масово съзнание. Прекалената технизация и химизация неизменно нанасят своите поражения. Пространството е наситено с излъчвания, чиито съставки са много далеч от естествения природен фон и тъй като са енергия, неизменно предизвикват някакво следствие, което е прекалено слабо, за да е очевадно. Но с времето ефектът се натрупва и когато вече се прояви, става много труден за лечение. Бих препоръчал на всички хора, особено на обитаващите големи градове, по-често да излизат сред природата. С това се постигат няколко цели: физическото натоварване стимулира работата на отделителната система, естественият чист енергиен природен фон в известна степен неутрализира вредните следствия от пораженията нанесени от кафявия газ (натрупаните в пространството мисли и емоции на хората – особено гъст в големите населени места), възстановяват се енергийните запаси на човека, а следователно се повишават защитните сили на организма. Всички тези ефекти са толкова по-силни, колкото по-високо надморско равнище достигнете и сте по-далеч от населените места. Най-силен е ефектът по планинските върхове, където благодарение на свойствата на пирамидата се получава енергиен фокус.
Храната, естествено, е един от важните фактори, определящи здравето. На първо място е хармоничното (разнообразно) хранене – избягвайте предпочитанията си към определени храни. Това е трудно реализуемо, но все пак опитайте. Еднообразното (аскетично) хранене е възможно при силно, добре мотивирано и последователно желание (и достигането на определено енергийно ниво) – тогава организмът се адаптира и започва сам да синтезира недостигащите му съединения. Но ако не сте убеден в ползата от известни ограничения и приемате това като насилие, по добре се откажете, неминуемо ще си докарате някакво заболяване.
Когато не се прекалява с определени видове храни, трябва да се има предвид следния не по-малко вреден фактор. Той се получава следствие естественото разлагане на продуктите. То започва след като материалното тяло бъде напуснато от фините енергийни тела. Тогава хранителния продукт става уязвим за различните видове бактерии, които се хранят с такива тъкани. При прекаленото размножаване на тези бактерии (при съответните благоприятни условия) става поразяването на човешкия организъм, като е много важно да помните, че не самите бактерии са вредни, а отпадъците от тяхната жизнена дейност, с които не успява да се справи отделителната система. Затова избягвайте да дезинфекцирате организма си, както препоръчва съвременната медицина (това също нарушава естественото равновесие). За предпочитане е да се съобразявате с вредността на продуктите, отдавайте предпочитанията си на бавно разлагащите се продукти и намалете бързо разлагащите се – с това облекчавате отделителната си система. Много важно е това правило за хората, които се освобождават от консумираната храна по-рядко от един път в денонощие. Колкото по-дълго време прекара един продукт във вашето тяло, толкова по-вреден ефект се получава – температурата на тялото е оптимална за развитието на бактериите и когато имат подходяща храна и достатъчно време за размножение и развитие… последиците са безброй.
Растенията напускат най-бавно материалното си тяло – скоростта зависи от степента на развитие на съзнанието, колкото е по-развито едно съзнание, толкова то може по-активно да влияе на енергийните процеси. Затова растителните продукти са най-безвредни като храна, като най-трайни са плодовете и особено семената (ядките). Животинските храни са бързо разлагащи се и естествено много по-вредни, затова особено внимавайте с тях. Като относително по-маловредни са нисшите животни: водните обитатели (рибата) и птиците. Тяхното ниво на съзнание е съвсем в зачатъчно състояние и те не могат да напускат толкова бързо физическото тяло, както успяват по-висшите животни.
Като обработка на хранителните продукти най-малко опасни за здравето са сушените и отчасти пушените продукти. При правилна технология в тях се запазват голяма част от енергийните тела. Помнете, всяка термична обработка ускорява многократно процеса на отделяне на енергийните тела и следователно многократно ускорява процеса на разлагането. Затова избягвайте да съхранявате термично обработените храни – замразяването намалява благоприятните условия за развитието на бактериите, но не прекъсва разлагането.
Много важно е психологическото състояние в момента на храненето. Навярно сте чели или пък чували, че за преработката на всеки вид храна е необходим специфичен ензим. Точно върху избора на ензими за храносмилането пряко влияе психическото състояние и насоченото внимание. Ако се храните с удоволствие и добро настроение способствате на правилния избор на ензимите, в резултат на което получавате максимална полза от храната. Ако превърнете храненето в свещенодействие и отправите своята благодарност към Висшето, ще превърнете всяка храна в лекарство. Но ако в момента на хранене мислите ви са далеч от това което правите, ако четете нещо или гледате телевизия, намалявате точността в подбора на ензимите и ползата от храната намалява. Ако в момента на хранене сте в лошо настроение, подтиснати, уплашени или гледате по телевизията сцени с насилие, тогава се отделят съвсем неподходящи за съответната храна ензими, а те могат да извлекат отровни съставки от продуктите, които правилните ензими подминават. Тези отрови са много слаби и в малки количества, но могат да се натрупват в организма и неизбежно влияят отрицателно на здравето.
Няколко думи за вълнуващия много хора въпрос за излишните килограми. Идеалното тегло е винаги резултат на постигнато равновесие (хармония). Всяка хармония е следствие от съчетаването на много фактори, на тяхното взаимно допълване и отсъствието на доминиращ. Не се подвеждайте от елементарните обяснения – действителността винаги е многократно по-сложна, отколкото може да си представи човешкото въображение. Крайните възгледи винаги проличават и във външния вид. Слабите или пълните хора са такива благодарение на залитане в някаква посока. Промяната на килограмите говори за промяна на съзнанието. Продължителното поддържане на ненормални килограми също е постигане на някакво равновесие – ненормалното развитие на едни фактори става за сметка на недоразвитието на други.
Могат да бъдат определени два основни вида енергии: електричество и магнетизъм. Хармония се постига при тяхното уравновесяване. При превес на електричеството тялото постепенно изсъхва. Имаме надмощие на разума над чувствата. Това освен динамизиране на процесите в организма има още един много съществен елемент: съзнанието е по-слабо чувствително на различните чувства и усещания, (но не в еднаква степен) например: такъв човек много по-рядко осъзнава, че е гладен и съответно много по-рядко търси храна. Обратния вариант: човек с преобладаващ магнетизъм е с наднормени килограми поради флегматичната отделителна система и преобладаването на чувствата над разума го правят да изглежда безволев – той не може да се противопоставя ефективно на желанията си. Затова си похапва доста често (дори това да е малко като количество) или е чревоугодник Никой разумен довод няма достатъчно убедителна сила пред силата на желанията. Кардиналното решение на проблема с наднормените килограми е осъзнаването на ненормалния приоритет на чувствата. Колкото по-силно желание имате да се вслушвате в разумните доводи, толкова по-бързо ще постигнете видим резултат. Не си мислете, че не можете да се справите с проблема. Всичко зависи от търпението – няма вечни проблеми, има недостатъчно убедени търсещи.
За водата. Като един от най-често използвания консуматив, не може да не отделим внимание и на нея, въпреки че на пръв поглед всичко е ясно. Обобщено казано можем да различим два вида вода: жива и мъртва. Живата вода е заредена с максимално количество енергия, а мъртвата е с минимално количество. Най-жива (най-полезна, лековита) е, когато изворна вода се остави час-два на слънце и след това се употребява, но е неправилно да престоява по-дълго време. Водата може да се зарежда и чрез съзнателно волево усилие на човек с паси или съсредоточаване. Вода престояла повече от 24 часа дори и на слънце, вече може да се смята за повече вредна отколкото полезна по следните причини: във водата се натрупват космически частици и поради краткия си живот в нея измират много бактерии и други нисши организми, които дават вреден ефект. По тази причина вода получена от топенето на снеговете или на ледници не е препоръчителна. Добра е изворната вода, преминала през естествената филтрация и заредена с земен магнетизъм. .
Мъртва вода е преварената вода – след изстиването u в нея остава много малко енергия. Тя също може да бъде полезна за лекуването на превъзбудени (възпалени) участъци от тялото.
Желателно е да се стремите да усвоите съзнателното и волево самолечение. Основен похват е способността на съзнанието да управлява енергиите – наличието на воля. Както вече съм споменавал, положителното отношение отдава енергия към обекта на внимание, а отрицателното отношение отнема. Използването на тези възможности дава изключително мощен инструмент за регулиране на човешкия организъм. По-голямата част от проблемите в материалното тяло са следствие недостига на енергия в някоя област (орган) или в цялото тяло. Ако успеете да се съсредоточите върху мястото, от което усещате болки и помислите за него с любов, осъзнаете, че не сте достатъчно грижливи към материалното си тяло, ще бъдете много приятно изненадани – болката изчезва в повечето случаи, моментално, като отрязана с нож. Макар и рядко при такова изпращане на енергия може да се получи и обратен ефект – болката да се засили. Това показва, че мястото (органа) е превъзбуден и с добавянето на допълнителна енергия засилвате още повече превъзбуда (евентуално възпалението). Възпаление се получава и в следствие на химическото дразнение причинено от дейността на микроорганизми, които са получили благоприятна среда за развитие, поради намалялата енергийна защита на съответното място – гнойни рани. В случаи на енергийна превъзбуда е подходящо насочването на отрицателни мисли за да се отнеме енергия и да се успокои превъзбудата. Но при всички случаи бъдете предпазливи, не забравяйте, че успешното лекарство се състои преди всичко в дозата, а не само в правилно подбрания принцип. Също така, избягвайте да ползвате метода за щяло и нещяло. Винаги когато ползвате енергия, не я създавате, а я пренасочвате от едно място на друго. Възможно е, решавайки един проблем, да отворите друг. .
Макар и по-рядко, този метод може да не окаже необходимото въздействие. Това не е недостатък на метода, а показател, че причините са от такова ниво, върху което не можете да влияете.
Също толкова успешно метода може да се използва за лечението на други хора. Но както винаги призовавам за предпазливост. Не можете да имате обективна преценка за причините, породили съответното страдание, а намесата при неправилна преценка е мечешка услуга. Опитвайки се да помогнете, можете съвсем реално да обезсмислите един човешки живот. Не забравяйте, нищо не става случайно.
Понякога болките, получавани в областта на някой енергиен център (чакра) са следствие на отрицателните мисли на човек, с когото се е получила някаква конфликтна ситуация. Неутрализирайте въздействието като изпратите положителни мисли към причинителя на вашето страдание. Не се опитвайте да предполагате, кой може да бъде той, защото предположението може да бъде грешно, а и съществува реална опасност подсъзнателно да се опитате да отмъщавате.
Не са редки и болките, получени в следствие застоя (запушването) на някакъв тип енергия на определен участък от тялото. Те се получават в резултат на пренапрежението в определен орган, най-често мускул или от продължителното обездвижване (по време на сън) и др. Най-чести по тези причини са болките в гръбначния стълб – като основна енергийна магистрала запушванията в него дават доста болезнен ефект. Лекува се със съзнателното усилие да се раздвижи енергията във всички възможни посоки, чрез физическо раздвижване на тялото, чрез съсредоточаване или чрез масажи и паси.
От енергиите, с които може да борави човешкото съзнание, най-силна е мисълта. Затова не пропускайте да я използвате за хармонизирането на вашето съществуване. Това става чрез самовнушението. Правилно формулирано (избягвайте изрази образувани с помоща на частицата НЕ), може да се използва за решаването на всички ваши проблеми. Искреното желание дава сила, а повторението натрупва ефекта от самовнушението – останалото е въпрос на търпение. Чрез този метод можете да се справите с вашите недостатъци, можете да поправяте допуснати грешки, можете да променяте външния си вид и да намалите или предотвратите кармични следствия. Естествено има едно голямо НО, трябва да откриете действителните причини, като създават вашите проблеми Започнете първо с вашето отношение към Цялото и доколко личните ви интереси ви позволяват да се интересувате от другите – никога не решавайте, че отделяте достатъчно внимание на хората около вас, може още – подобрете качеството.
В човешката история са познати хиляди лечебни методи. Но всички те играят ролята на фини регулатори на организма. Доста често, когато са навреме и на място, те вършат работа, ако основната причина – връзката с Цялото е възстановена поне минимално. Но ако тази връзка е силно пренебрегната, всички лечебни методи дават посредствен резултат, или както по-често се случва заглъхва едно заболяване за да започне ново още по-тежко. Не се подвеждайте, ако човек се излекува трайно и дълго време остава в добро здравословно състояние. Уроците от живота и кармичното разплащане могат да стават по много разнообразни начини, рядко здравословните проблеми са най-добрият метод.
Всичко това го пиша не за да ви откажа да търсите облекчение на страданията си. Много сериозно трябва да се замислите в какво е коренът на вашите проблеми, и дали е принципно възможно други (лекари, лечители) да ги решават вместо вас. Престанете пасивно да очаквате чудото – то ще дойде само ако сте готови (заслужили) за него. Прегледайте ценностната си система, не е ли време да промените доста неща? И най-важното, не очаквайте, че веднъж решили, всичко ще се промени. Запасете се с търпение – повечето ваши недостатъци са трупани в продължение на хилядолетия.
Може би стана повече от година откакто започнах да обмислям допълването на тази глава. Въпросите, на които ми се искаше да се спра са доста и ми беше трудно да ги формулирам кратко и ясно. Но в края на март (2005г.) ми изпратиха книгата на д-р Атанас Гълъбов „Световната конспирация срещу здравето“, в която много подробно и аргументирано беше изложено това, което ми се искаше накратко да включа в тази глава. Тъй като не мога да го напиша по-добре, за което правя нисък поклон за смелостта и работата свършена от д-р Гълъбов, реших да ви дам възможност лично да се запознаете с тази изключително важна книга. (Да ми прости д-р Гълъбов своеволието, но освен местата, които той е смятал за важни и ги е подчертал, реших да наблегна допълнително на някои, като съм ги маркирал в червено.) Като причина здравеопазването да се превърне в болестоопазване, д-р Гълъбов смята жаждата за печалби на световните фармацевтични гиганти. Но аз смятам, че основната причина е, че хората са забравили да мислят. Ние сме програмирани, че най-важното в живота са парите и много хора са склонни да омаловажават престъпленията в името на печалбата, независимо от последиците върху собствения им гръб. Един зомбиран човек много трудно осъзнава, че е зомбиран и много трудно може да преодолее програмите заложени в него още от раждането му. Затова по тези въпроси трябва да се говори колкото се може повече и да се обръща вниманието на хората постоянно върху тях, за да започнат да се събуждат и да поемат отговорността за собственото си битие.
Това, което го няма в книгата на д-р Гълъбов, е състоянието на здравната система в България. Смятам, че както е изградена в момента е напълно абсурдна и безсмислена и способства всичко това, за което е писал д-р Гълъбов. Сегашната здравна система е изработена от Лекарския съюз и е изцяло в интерес на медиците. А тези, които трябва да защитават правата на пациентите, за пореден път доказаха, че са само фигуранти за заплати. Какво да се прави – зомбита, които се интересуват само от собствените си печалби. Може ли този, които плаща да е изцяло безгласна буква и да няма право да решава как да се харчат парите му? Според мен има два възможни варианта на този етап: при изградената здравна система да се спира плащането на личния лекар, когато някой от пациентите му се разболее или системата да се преработи на принципа на здравното застраховане и САМО ПАЦИЕНТА ДА МОЖЕ ДА РЕШАВА НА КОГО КОЛКО ДА ПЛАТИ от здравната си сметка. И двата варианта имат много недостатъци, които се пораждат най-много от факта, че хората не мислят. Но събуждането на хората става бавно и много трудно и едва когато поне половината от хората на Земята започнат да мислят, едва тогава ще започне възраждането на истинската медицина.
Повече по темата в Алтернативи
Създадено: 21/02/2006 • 11:27
Обновено : 13/03/2006 • 14:22
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 20723 пъти
|
||||||||
ЗА ПРОМЯНАТА В СЪЗНАНИЕТО
Съществуват безкрайно много методи за духовно развитие, стари и нови, но повечето не са достатъчно ефективни, най-вече поради разкъсването и противопоставянето на тези методи, т.е. липсва комплексен подход. Ние рядко осъзнаваме това и губим маса време и възможности, да търсим и разберем причините, за да направим промяната си реална. В действителност, основния проблем е в съзнанието ни – много хора си въобразяват, че знаят, ако не всичко, поне повечето от нещата за духовното развитие. Но не допускат въобще, че е възможно, да не разбират това, което са научили. За това допринася дълбоко вкоренената дуалност на съзнанието – всяко едно твърдение е или истина, или неистина, а действителността е много по-сложна и дуалното отношение я филтрира (прави я частична, илюзорна). Така че, основната цел, която стои пред нас, която е смисълът на съществуването ни, не е печелене на пари, търсене за удоволствия и развлечения, не е здравословния начин на живот и следването на някакви принципи, а въпреки всичко това, да променим съзнанието си. И отново повтарям, основния проблем, с който се сблъскваме постоянно, е дуалистичната ни нагласа – да се съсредоточаваме само на едно, а всичко останало да обявяваме за вредно или безполезно. Но промяна на съзнанието не може да има, без да осъзнаем дуалистичния си подход и да пожелаем да го променим. Затова не бива да се отказваме от всичко, което ни е необходимо в живота, но то не трябва да е приоритет, не бива да има първостепенна важност, да отнема и ангажира цялото ни време.
Искам отново да подчертая: НИЩО НЯМА ПО-ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ – НИТО ЧИСТОТАТА НА ТЕЛАТА, НИТО ПОВИШАВАНЕТО НА ВИБРАЦИИТЕ И СВЕТЛИННОТО ТЯЛО, НИТО КАКВИТО И ДА СА ДРУГИ ДУХОВНИ И ЕНЕРГИЙНИ ТЕХНИКИ – НИЩО НЯМА ПО-ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ОТ ПРОМЯНАТА НА СЪЗНАНИЕТО. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: СЪЗНАНИЕТО ОПРЕДЕЛЯ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА, Т.Е. ВСИЧКИ ИЗБРОЕНИ ФАКТОРИ СА РЕЗУЛТАТ ОТ СЪЗНАНИЕТО И ПРОМЯНАТА МУ ВОДИ ДО ОЧИСТВАНЕ И ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПОТЕНЦИАЛ. Това не означава, че второстепенните фактори не са важни – тяхното развитие облекчава промяната на съзнанието, но все пак, главния проблем е в натрупаните филтри. Мнозина се съсредоточават на второстепенното и рядко или въобще не се занимават с промяна на съзнанието. Това е като традиция в много школи (особено източните), съществува и като нагласа в масовото съзнание, но понякога, например при йога, води до полудяване, защото прекалено развитата енергия, не може да се управлява ефективно от ограниченото съзнание.
Много често имаме желание да променим действителността си. Но в повечето случаи си оставаме само с това желание и на практика не правим нищо. За това положение на нещата, допринасят две основни наши нагласи (приети истини): 1. Мислим си, че не знаем как и 2. Мислим си, че не зависи от нас. На практика, това са два наши избора, които са се превърнали в ментални блокажи, които правят промяната ни много трудна, да не кажа невъзможна и прикриват действителната спирачка – страха.
Основното, което би променило съзнанието ни, е самонаблюдението и точното установяване, какво ни кара да постъпваме по един или друг начин. Когато разбираме истинските механизми, които ни движат, много лесно можем да ги променим, ако пожелаем. Промяна на съзнанието е трудна, само поради илюзорните представи за това, което ни движи – така усилията ни не са насочени в нужната посока, попадат в празно пространство и не дават очаквания ефект. Затова самонаблюдението и честното отношение към самите себе си, е основният инструмент за промяна на съзнанието, и ако забележим, че не постигаме напредък, трябва веднага да си дадем сметка, че в някаква насока се самозалъгваме, че суетата, гордостта и самомнението (прекалено завишено или комплекси за малоценност), все още ни пречат да видим реалността. В такива случаи е желателно да потърсим помощ, но само в случаите, когато сме готови да преглътнем действителността, а не да я приемем като нечие злонамерено желание да ни унизи.
Всички проблеми, които имаме, без значение дали са в нас или извън нас, са следствие нашето съзнание, т.е. следствие от насочените и манипулирани от самите нас, енергии. На практика, всяко наше желание, всяко наше отношение, към каквото и да е, поляризира нашите енергии (създава плюсове и минуси), които веднага влизат във взаимодействие (в повечето случаи го възприемаме като конфликт, като противодействие) с други плюсове и минуси. Затова основна цел на духовното израстване (промяната на съзнанието) е постигането на „златната среда”, нулева точка, където енергиите ни са уравновесени и не предизвикват взаимодействия и конфликти. Освен промяната на съзнанието (неутрализиране на дуалистичния подход), за хармонизирането на енергиите (в нас и около нас), много голямо значение има благодарността, признателността и любовта. Тези енергии помагат да се подържа енергийно равновесие – когато енергиите се движат под формата на знака за безкрайност (легнала осмица), запълват всички липси и намаляват излишъците, които нарушават равновесието. Когато формираме желание, създаваме поляризирана енергия, за да не създадем дисхармония със желанието/намерението си (натрупване или недостиг на енергия), веднага благодарим, независимо дали сме осъзнали отклик на желанието си (дали е изпълнено). Именно благодарността насочва енергията да се движи правилно (под формата на знака за безкрайност), а това увеличава много шанса за изпълнение на намеренията ни. Много е важно да свикнем (с тренировки) да благодарим не само с думи (тяхната енергийна съставка е много по-слаба), а с енергията на благодарността – обърнете внимание на усещанията си, когато изпитвате истинска признателност и се научете да изпращате тази енергия винаги, когато благодарите с думи или без думи. Ако желанията ви не се осъществяват, не преставайте да благодарите, а си дайте сметка, че те противоречат на Божествените желания и ги коригирайте/синхронизирайте (направете равносметка, желанията от егото ли са продиктувани или имат за цел всеобщото благо). Хубаво би било да прегърнете съзнателно идеята, че живеете в изобилие, точно дозирано според нуждите ви – ако имате повече или по-малко, това би ви навредило, като промени самомнението ви в посока надценяване или подценяване. Създайте си доверие в Божественото намерение, то винаги се стреми към златната среда, т.е. към вашата най-голяма полза. И свободен достъп до Божественото изобилие ще получите само тогава, когато няма да се отразява на самомнението ви, когато няма да злоупотребявате с възможностите си и да предизвиквате дисхармония чрез пренасочване на огромни енергии за да задоволявате желанията на егото и илюзиите си.
Основа за промяна на съзнанието е самоотъждествяването – с кого, и как се отъждествявате. Ако си мислите, че сте отделно от Бога, живеете с убеждението, че не можете да го променяте. Но ако се отъждествявате с Него, няма невъзможни неща за вас, трябва само да намерите правилния подход. Ако веднага ви се прииска да потвърдите своята Божествена мощ, трябва да си дадете сметка, че това жеание идва от егото ви, което моментално поставя граница между вашите и Божествените енергии, и мощта ви става нищожна. За да не ви разделя егото от Цялото, трябва да бъдете изключително предпазливи, защото, колкото и да сте начетени, все още трудно следвате Божествената логика (интересите на Цялото). Опитайте да си създадете ясна представа, какви последствия във Вселената предизвикват желанията ви, и кои от тях предизвикват хаос.
Изключително често желанието ни да правим добро е по-скоро мечешка услуга – дайте си сметка за последствията. Но повечето хора не се интересуват от последствията, защото за тях е по-важно да отговарят на представата, която имат или искат да създадат за себе си. Основен критерий е РАЗЛИЧАВАНЕТО. То се появява едва след като дуалното мислене намалее значително – тогава егото/умът губи изключителната си важност и интуицията, гласът на душата, става авторитет, който определя, какво решение да бъде взето. Ако трябва да вземате решение и виждате само един възможен вариант, това е диктата на ума/егото. Колкото повече възможни варианти виждате, толкова повече осъзнавате душата и другите си висши аспекти. Обърнете внимание на този момент.
При промяната на съзнанието е особено важно да свикнем с мисълта, че не правим нищо самостоятелно (това е особено важно при озаптяването на егото). Да свикнем да работим в колектив (и то не само с въплътени хора), но и с всички елементи на Земята, с Висшите сили, с Бог. Да търсим постоянно съвместна работа и подкрепа и да не си въобразяваме, че можем да се справим самостоятелно (това е желание на егото). Когато осъзнаваме и не забравяме, че сме Божествен инструмент, не си позволяваме да натрапваме своето разбиране при всеобщите процеси, а се стремим да бъдем максимално чувствителни и леко да откликваме на Божествената воля. Изразът: „Да бъде волята ти Господи, а не волята ми!” трябва да бъде постоянна част от ежедневието ни – това е така необходимото смирение, което ни прави ефективен Божествен инструмент. Без него само си въобразяваме, че вършим божия работа, а в действителност изпълняваме желанията на егото си.
Промяната на съзнанието е обезателно необходимото условие за единение с Бога, с Цялото. Умствената инерция има толкова много устойчиви представи, които създават завесата в съзнанието, че повечето хора дори не допускат, че тези представи/нагласи са завесата в съзнанието. Например, толкова масовото осъждане/критикуване е свързано с вродените правила/закони и внушението, че сме жертва на нечия зла воля. Но ако искаме да сме част от Цялото, трябва да поемем цялата вина, защото Бог е причината за всичко и докато смятаме себе си за невинни жертви, сме отделно (поставяме граница между себе си и всичко останало) от Всеобщата Причина. Друго такова всеобщо заблуждение е обичта ни към Създателя/Цялото. Но давате ли си сметка, че докато обичате Бога, Той е там, а вие сте тук, т.е. отделно от него. Затова трябва да обичате себе си, само така не се разграничавате от Бога. Друга устойчива представа, когато се чистим да изхвърляме мръсотиите си извън собственото си пространство – да ги чисти, който иска (така се държим и в природата). Но ако възприемаме себе си като Бог, и за миг не ни минава мисъл, че някой друг трябва да свърши нашата работа. А когато Бог се заеме с нещо, всичко съществуващо се втурва да помага. Такива устойчиви представи/заблуждения има безкрайно много – внимателно наблюдавайте, кое ви приобщава, и кое ви разграничава. И никога не забравяйте, че точно тези представи ви карат да се възприемате отделно и докато не ги премахнете, ще съществува завесата в съзнанието ви. И никакви други духовни методи няма да ви дадат ТРАЙНИ резултати, а само мигове на надникване.
Следващия важем момент в промяната на съзнанието ви, е приемането да давате свободен избор, т.е. да се откажете от желанията на всяка цена, а да давате възможност, другите да осъзнават правото си на свободен избор. Но не забравяйте и не се отказвайте от собствения си свободен избор, за да задоволите желанията на някой друг (да доставите удоволствие; не позволявайте да ви манипулират – винаги се опитвайте да разберете, какъв ефект може да се получи, дали просто не глезите), колкото и да ви е близък човека – може би е възможен компромисен вариант. Особено важен момент при даването на свободен избор, е да укротите собственото си отношение (загриженост, осъждане, разумност – зад които всъшност се крие страх) към изборите на другите – не натрапвайте отношението си, когато не ви го искат, колкото и важно да ви се струва. И никога не забравяйте, не можете и нямате право да промените никого, без негово желание. Можете да промените само себе си, и само така да промените другия, чрез собствения си пример. Ако някой около вас не отговаря на представите ви, не го хокайте и обвинявайте, а си дайте сметка, че вие не сте се променили достатъчно, за да го увлечете със своя устрем.
Основен иструмент за промяна на съзнанието (както и управлението на всички видове енергии, дори тези, които смятаме за твърда материя) е намерението (волята, насочване и поляризиране на енергията). Трябва да имате предвид обаче, че дуалистичното съзнание чрез намерението, създава прекалено крайни поляризирани енергии, които често предизвикват множество конфликти. За да избегнете това поляризиране, тренирайте да обичате всичко и всеки, без да имате някаква основателна причина за това или да наказвате недостойните. Любовта е уравновесена, хармонична енергия, и когато тя предопределя намерението ви, не ви позволява да изпадате в крайности. Колкото е по-силна любовта ви, толкова сте по-близо до златната стреда.
Енергията, която създава егото е страха, енергията, която ви обединява с Цялото е любовта – наблюдавайте се постоянно, коя от тези две енергии определя избора ви в момента. Много хора определят страха като разумна предвидливоост – докато се самозаблуждавате по този начин, страхът ви води за носа. Ако осъзнаете, че се самозалъгвате с «разумните доводи», страхът губи силата си. Например, много често, да не кажа постоянно, ви се иска да сте сигурни в знанията си. Но дайте си сметка, че това желание за сигурност, се диктува от страха да не сгрешите, а този страх създава дуалността. Сигурността не ограничава ли гъвкавостта на съзнанието ви (промяната става тудна и е невъзможно многомерното виждане)? Не се ли превръщате във фанатик? Ако свикнете с несигурността, ще ви стане навик, постоянно да се усъвършенствате, да течете в синхрон с глобалните промени, да виждате много възможни варианти. Ако виждате в някаква ситуация само един възможен вариант, дайте си сметка, че това е ограниченото виждане на ума (на дуалността) – опитайте да осъзнаете и други възможности, те винаги съществуват.
Промяната на съзнанието е преди всичко промяна на мирогледа, т.е. на представата за действителността и законите, които я движат. Приемайки и спазвайки Божествените закони (например, Десетте Божии заповеди), установяваме Божието царство на Земята. А най-важното, да изхождаме за действията си от осъзнатото разбиране, че сме едно Цяло, да се грижим за интересите на Цялото, понякога отказвайки се от приоритетите на егото си.
Трябва да разберете следното: смисълът на битието е в промяната, най-вече в промяната на съзнанието (Не забравяйте римската сентенция «Всичко тече, всичко се променя»). Тези, които не се стремят към това (или стремежа им е фиктивен, без реални усилия), не могат да се възнесат в пето измерение, защото там няма това силно въздействие на трудностите и болката (типични за материалния свят) върху съзнанието и промяната става само със съзнателен стремеж. Ако смятате, че усилията ви трябва да са насочени в някакви други посоки – грижа за материалното тяло или енергиите му, грижа за близки хора или за всички, постигането на някакви други цели, освен промяна на съзнанието, в пето измерение няма да имате достатъчен стимул да еволюирате. Затова душата ви, вероятно, ще направи избор да продължи да се въплъщава в материални светове.
Промяната на съзнанието е невъзможна без неговото съзнателно очистване, очистване на всички нива – физическо, емоционално, ментално и причинно-следствено. Съзнателното очистване е точно това самонаблюдение, където постоянно правим избор, кое вече не ни върши работа и трябва да се освободим от него. Очистването автоматично разширява мирогледа, следователно, постепенно премахва изкуствената преграда наречена „завеса”. Очистването е обезателно необходимо за да се преодолее дуалистичното мислене, което води до поляризиране и крайности, до вкопчване и пристрастия, очистването води до златната среда. Очистването прави възможно повишаването на вибрациите, а това е в пряка зависимост с разширението на съзнанието. Навика да чистим ненужното ни дава възможност да се развиваме и във висшите сфери, т.е. отпада необходимостта да се прераждаме, отпада нуждата от натиска на дисхармонията.
За да променяме ефективно съзнанието, трябва да имаме представа за неговите съставки, а това дава възможност, да заменяме елементите, които не са ни необходими повече и да търсим и приемаме необходимите. Съзнанието е сложен комплекс от енергии, в които се смесват емоции, чувства, мисли, (вдъхновение, удовлетворение, съвест, интуиция – гласът на висшите аспекти) и др. И съзнателното им подбиране и контролиране, е основния начин за промяна на съзнанието. В тази насока е особено важно да не допускаме блокажи, такива като комплекс за малоценност, страх от грешка, силни и маниакални желания и мн.др. Например, за да преодолеем страха да не сгрешим, трябва да прегърнем мисълта, че дори когато грешим, трупаме полезен опит, който е обезателно необходим за развитието на ума, на мъдростта.
Сегашното съзнание е ограничено от представата, че представляваме материално тяло. Дори другите ни нисши тела са концентрирани енергии около материалното тяло. Но висшите тела, нашата истинска същност, не са ограничени във времето и пространството и трябва съзнателно да свикнем с тази своя безкрайност и вечност, за да разширим съзнанието си и премахнем филтрите на своята ограниченост.
Също така не трябва да забравяте, че измеренията, за които се говори постоянно, са ниво съзнание, а не физическите измерения, които се различават само по своята честота. Така че нивото на съзнание е пряко свързано с това, с какво се отъждествявате. Ако си мислите, че сте само физическо тяло и мислите с мозъка си, вие съществувате в това ограничение. Но ако допускате, че освен физическо тяло имате и други тела и възможности, съзнанието ви се разширява и ставате многомерни.
За да имаме ефективна промяна в съзнанието, трябва да направим още един съзнателен избор – да променим съзнателното си отношение към всички хора, към всичко съществуващо. Трябва съзнателно да приемем, че във всеки човек има Божествена съставка, т.е. колкото и негативни качества да има, колкото и агресивно да е поведението му, да виждаме в него Божественото. Това е съзнателна и активна промяна на действителността, защото подхранваме положителните качества във хората и не създаваме поляризирано противопоставяне, което да активизира още повече негативизма и страха в тях. По този начин им даваме шанс да се преборят с илюзиите и страховете си, за да направят кардинални промени в съзнанието си. Затова никога не забравяйте, доброто (Божествеността) е неизтребимо, колкото и да ви се струва безнадежден случая.
Една от най-важните промени, ако не най-важната е, промяната на представата ни за действителността, защото, ако продължаваме да живеем според старите си представи, ако не променим отношението си към природата, към хората, към самите себе си, промените ще са много бавни и незабележими. Защото на практика ги препятстваме. Но ако съзнателно направим избор и променим отношението си, действителността се променя учудващо бързо. Ако продължавате да очаквате лошо отношение от заобикалящите ви хора (страх), вибрациите ви са ниски, промяната е минимална, ако въпреки недостатъците им, живеете с мисълта, че всеки е част от Бога и има своето съвършенство, и вярвате в това съвършенство и ги обичате, вибрациите ви са високи, конфликтите около вас намаляват, хармонията се увеличава и промяната става все по-реална. Не забравяйте, мислите и намеренията ви скоро ще станат видими за много хора – изчистете тези, от които може да се срамувате.
Ако приемете, че сте част от Бога, че сте Бог, тогава всички останали, колкото и да ви дразнят, колкото и да ги смятате за изостанали, са част от вас. А както посочих по-горе, към себе си трябва да бъдете великодушни и да се обичате безкрайно много – само така създавате хармонията, която изкачва съзнанието ви на по-високо ниво, получавате възможност за достъп до всеобщите знания и възможност да бъдете пример за подражание, т.е. давате възможност на другите да забележат блокажите в себе си и да се справят с тях.
Може би, най-важното, което трябва да си закачите като обица на ухото, е необходимостта от постоянното осъзнато повишаване на собствените вибрациите – това е основното, което променя съзнанието. Изборът ви, колко време да прекарвате в потискащите материални проблеми (ниски вибрации), и колко време в радост и приповдигнато настроение, определя темпото, с което променяте съзнанието си. Колкото повече сте във високи вибрации, толкова повече навлизат висшите ви аспекти (Висш Аз, Аз Съм Присъствие) в съзнанието ви, толкова повече е очистването на старите програми, толкова повече осъзнавате необходимостта от промените, за които трябва да направите съзнателен избор. И крайно време е да разберете, че най-важни са личните усилия за промяна – енергията, която създавате с намерението за промяна, променя цялата Земя и всички хора.
Не трябва да забравяте никога, че промяна на съзнанието не може да се получи, докато мотива, който ви движи е постигане на способности – това е типичната уловка на ума, на егото. Ефективния мотив е желанието да служите на всеобщите интереси. Тогава може да получите нестандартни възможности, като инструменти, с които да помагате и да бъдете пример за подражание. А тези, които имат проявления на ясновидство, ясночуване или други такива, никога не трябва да забравят, че тези дарове не са признак на високи духовни постижения, а изпитание за егото и суетата им.
Осъзнайте, всички енергии, с които боравите, които навлизат във вас, от които сте съставени, са разумни енергии, част от разума на Бог и се отнасяйте към тях като към разумно същество.
Основното в функциите на съзнанието е, че осъзнавате много по-лесно силните, концентрирани енергии. Със сегашните ни енергийни възможности, създаването на такива, лесно осъзнавани енергии, става чрез натрупване, чрез многократното възпроизвеждане на едно и също намерение. Получава се нещо като матрица, като програма в компютъра – разликата е само, че компютъра не може ра променя програмите си, защото няма право на свободен избор. А ние можем и имаме право да променяме всичко в собственото си съзнание. И както казах, това става с натрупване – преставаме да подхранваме с енергията на намерението старата матрица (програма) и насочваме вниманието си към това, което искаме да запрограмираме в съзнанието си – правим го толкова често, колкото имаме желание. Така старата програма постепенно губи силата си, ако не я актуализираме повече, а новата става все по-силна и действена – и всичко това зависи само от нашето старание и желание за промяна. Не се давайте на дуалното убеждение, че програмите ограничават и пречат на развитието – програмите са стъпалата, по които се изкачваме.
Свободният избор определя и основните функции на съзнанието ни, неговите приоритети. С въплъщаването ни в материалния свят, приоритет в съзнанието ни получава ума. Но ума борави само с опита натрупан от това въплъщение, с мирогледа приет на базата този ограничен опит, т.е. цялото това ограничение създава филтри в съзнанието ни и го ограничава до съществуване само в материалния свят. Ако искаме да разширим съзнанието си и да премахнем филтрите, трябва да ограничим приоритета на ума. Този ум, с който борави личността, е много тясно свързан с мозъка, за да може да управлява материалното тяло – в случая е свързан с управлението на гласните струни и говора, за да е възможно общуването. Това обвързване на ума с говора, допълнително ограничава изключително много възможностите на съзнанието ни. Затова разширението на съзнанието задължително преминава през ограничаването на „бърборкото” в главата. Друга специфика на материалният ум е времето – подрежда опита линейно и създава илюзиите минало и бъдеще. Много по-обективно възприемаме действителността, ако престанем да гледаме на миналото като на безвъзвратно отминало, а на бъдещето като на нещо неясно. Това, което наричаме минало и бъдеще са наши енергии, които съществуват сега и ние постоянно ги манипулираме чрез намерението/волята си. Затова постоянно осъзнавайте, как въздействат мислите и чувствата ви, намеренията ви в момента сега, върху това, което наричате минало и бъдеще. Ако постоянно се занимавате с някакво преживяване от „миналото”, постоянно увеличавате съответната енергия (положителна или отрицателна) и затова много хора са обсебени от тази натрупана енергия (тя е станала прекалено силна и получава приоритет в съзнанието). Ако прекалено често гледате със страх в „бъдещето”, този страх се натрупва и се превръща в фобия. Затова свикнете да осъзнавате, че умът ви има приоритет в съзнанието ви, когато непрекъснато „бърбори” или се занимава с времето („минало и бъдеще”). Свикнете да центрирате вниманието си (чрез упорити тренировки) на момента тук и сега, като наблюдавате усещанията си (енергиите около вас и във вас). За да осъзнавате висшите си аспекти, трябва да свикнете да повишавате вибрациите на енергиите си, а това е пряко свързано с премахването на всичко, което понижава тези вибрации. Повишаването на вибрациите и обединяването с висшите ви части, винаги е свързано с някакви болки и дискомфорт, което пък плаши тези, които нямат реална престава за действителността и те бързо се отказват. Но енергиите с по-високи вибрации, винаги са по хармонични от ниските и влизат в конфликт с дисхармонията в човека (започват да я преобразуват) – в резултат болка и неприятни усещания. Ако не се уплашите и откажете, с времето дисхармонията се преобразува/преработва в хармония и усещането за комфорт се възстановява. Ако се уплашите, продължавате да живеете в стария си познат свят на страхове и потиснатост, но понякога ви изглежда по-приемлив, защото се страхувате от неизвестното.
Когато спрете мислите си, в съзнанието ви остава празнина – внимателно и продължително изследвайте тази празнина, там е останалата част от вас, цялата Вселена. Ситуацията, в която изпадате прилича на лошото чуване след като продължително време сте били в много шумна обстановка – известно време не чувате слабите звуци. И ако не допуснете отново мисловната какафония, възприятието ви се възстановява и празното на пръв поглед, се изпълва с живот и смисъл.
Обобщавайки, подчертавам отново, най-важният етап, за този момент, в промяната на съзнанието е овладяването на ума. Умът е чудесен инструмент, но досега той се е развивал за сметка на оцеляването и страхът е основния метод при този процес. Но вече развитието тъпче на едно място и страхът не може да добави нищо повече към способностите на ума. Затова променяме условията на играта, вече оцеляването не е проблем и развитието продължава чрез самоконтрол. Точно затова трябва да се избавим от старите програми, в които страхът е основния двигател и създаваме нови, в които, чрез честно отношение към това, което не харесваме в себе си, правим избор да се усъвършенстваме в някаква посока. Така че решавайте, колко интензивно ще еволюирате или ще тъпчете на едно място, но във Вселената спирането на движението е противоестествено и много боли.
Повтарям, Бог има нужда от нашите усилия – енергията, която създаваме (модулираме) чрез усилията си да се променим, да преработим натрупаните отрицателни енергии, променя Земята, променя Вселената. Затова не разчитайте, че като помолите Бог, той ще направи промяната вместо вас. Божествената помощ е възможна в много редки случаи, само когато е необходим съвсем слаб импулс за да се отприщи нещо, което пречи на усилията ви да получите реален резултат. И няма да разберете, че Бог е помогнал, защото осъзнаването на външна помощ ви прави пасивни, намерили сте по-лесния начин, защо да се напъвате напразно. Така че, за промяната на съзнанието няма почивен ден, работи се 24 часа в денонощието – наблюдавате мислите и мотивите си, и корегирате това, което не ви харесва. Успехи.
Създадено: 14/12/2011 • 13:28
Обновено : 14/12/2011 • 13:34
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 12168 пъти
|
||||||||||||||||||||||||
ЗА СЪТВОРЯВАНЕТО
Сътворяването на по-груби, материални светове, става основно в условията на енергиен недостиг. Съществата при недостиг на енергия, имат усещането за постоянно безпокойство, което постепенно прераства във страх. Страхът понижава вибрациите на енергиите им и така се създава по-груба, материална материя. За усилване на страха се използват специалисти, т.н. тъмни сили. Това са същества, които не могат да намерят начин да еволюират или не смятат, че това е възможно. Тях ги движи безпокойството от неизвестното, те няма на кого да се доверят, и затова искат да контролират ситуацията максимално. Този контрол им дава илюзорното усещане за сигурност. Те използват манипулационни внушения, чрез които съществата, които повярват в тях, да се откажат от правото си на свободен избор, или по-точно, избора да е в предвидима посока. Такива внушения са липсата на сигурност, недостига на колкото се може повече неща, внушаването на грях, срам, несъвършенство, т.е. неспазването на определени правила, понижаването на самочувствието, създаване на зависимост от някого или нещо и много други. За да действат тези внушения е необходимо да се изкриви действителността, т.е да се живее в свят от илюзии. Този, който живее с реална представа за действителността много трудно може да бъде манипулиран.
За да се създават по-лесно илюзии е измислено словото, различните езици. Представете си, че сте на високо място, пред вас се разкрива безкрайна панорама. Какво възприема съзнанието ви за един миг? Възприемате огромно количество информация, която дори не можете да си представите. Вие знаете, броя на листата във всяко едно дърво, което виждате. Възприемате звуци, пеенето на птиците и още много други, топлината на Слънцето, милувките на вятъра, много аромати, възприемате усещания за енергиите, които много трудно можете да опишете с думи. А сега се опитайте да си представите, че всичко това, което осъзнавате за един миг, трябва да го опишете с думи, колкото се може по-подробно. Колко страници ще са ви нужни, стотици или хиляди, а колко време ще ви е нужно само да изговорите описанието, без да го пишете? Цялата тази информация, която осъзнавате за един миг, можете да я предадете на друго същество, също за един миг и това се нарича телепатия. Съобразявате ли, колко забавя и ограничава използването на езика? А именно това забавяне налага възприетата информация да се филтрира, ограничава, за да може да се общува в реално време. Ето ви филтрите, които създават илюзиите и завесата, която изолира от другите светове.
Методите, чрез които се създава плътна материя са безкрайно много, защото те могат да се комбинират по безброй начини. Но това не е темата на този материал, защото разширяването на нашата Вселена, (а тя се разширява за сметка на създадената материя), приключи. Сега започва обратния процес – създадената плътна материя трябва да се преобразува във фина, да се повишат вибрациите й. Това става в условията на изобилие от енергии и основен инструмент е любовта. Любовта е светлината, която осветява тъмната (изградена при недостиг) материя и повишава вибрациите й. Така грубата материя става по-фина и преминава в по-висш свят, например, от материална, става астрална.
По принципите на Божествената справедливост, този, който създава плътната материя, трябва да я преобразува обратно във все по-съвършена, защото това не е чужда (понятие на егото) енергия, тя е нашата собствена. Мнозина при различните духовни очиствания, изхвърлят дисхармоничната енергия извън себе си. Но те не си дават сметка, че тази енергия носи личния им енергиен подпис и рано или късно ще се завърне при тях. Разбира се, допустимо е да се избавите в труден момент от товара на дисхармонията, но трябва да знаете, че след като укрепнете, ще се сблъскате отново със собствените си проблеми, от които си мислите, че сте се избавили. Единствения начин да се избавите от дисхармонията е като я превърнете в хармония, т.е. трябва да повишите вибрациите на дисхармоничните енергии като признаете, че са ваши, че те са вършили някога полезна работа, а сега се е променила целта ви и трябва да промените предназначението на тези енергии. Просто трябва да ги обичате с благодарност за работата, която са вършили. Схващате ли, че за да направите всичко това, трябва да се избавите от илюзията, че сте жертва на нечий зъл замисъл, с която сте създавали плътна материя. С приемането на идеята, че не сте нещо отделно едни от други, че сте едно цяло, приемате и всички пасиви, които са създадени от цялото. Защото Бог е искал да се разшири, постигнал е това и сега се стреми към пълна хармония. А Богът сте вие и това е задачата, която стои пред вас.
Проблема за очистването е тотален и трябва да се чисти и преобразува на всички нива. Но това би било безперспективна кауза, ако усилията на двете страни не създаваха два отделни един от друг свята, защото преобладаващото мнозинство все още, по-инерция, създава груба материя. Това е само за преходния период, докато все още има колебаещи се. Когато всички направят своя избор, тези, които искат да създават плътна материя, отиват в млад свят, където този процес е в началото си и престават да пречат на тези, които са избрали да почистят всичко след себе си.
Какво трябва да се очисти? Всички онези инструменти, всички илюзии, чрез които е създавана дисхармония и плътна материя. Това означава, че трябва да се избавим от всички страхове, които имат толкова много лица, че мнозина си въобразяват, че са се справили с тях. Но това също е един от старите инструменти – илюзията, че няма проблем, над който трябва да се работи. Трябва да се преработи цялата колективна мисъл-форма, която е потискала колективното съзнание – принципа: „Човек за човека е вълк”, трябва да се замени с „Човек за човека е брат”. Тоталната липса на доверие да се смени с вяра. Човешките закони, създадени за създаването на груба материя, да се заменят с Божествените, които имат за цел да създават хармония, т.е. трябва да установим „Божието царство на Земята”.
Трябва да имаме предвид, че освен с личната си карма, трябва да се справим и с родовата и националната – защото ние се прераждаме като колективна душа и сме взели непосредствено участие в тяхното създаване, чрез многобройните си прераждания. Престои ни да се справим с многобройни егрегори, създавани от множества единомишленици, такива като различните религии и техните секти, разните изкривени учения и масови мирогледи, с дуалистичния мироглед, където всичко е от две противоположности. Всичко това като обем изглежда плашещо, но ние ставаме все повече и с намаляването на противопоставящите се, задачата става все по-лесна.
Например, много стар и вече излишен инструмент е убеждението, че трябва да се грижите за своите деца, в смисъл, че трябва да ги направите по свой образ и подобие. Този инструмент трябва да бъде изоставен – вашите деца са дошли да ви спасят и докато си мислите, че не са порасли достатъчно за това, не им се доверявате и не им давате възможност да го направят, т.е. обезсилвате ги.
При съвременните духовно ориентирани хора все още масово не се разбира популярния термин съ-творчество. Всички страшно искат да го правят, а карат по старому, т.е. пресъздават стария свят. Въпреки че, постоянно се повтаря в най-различни източници, че Бог (и хората в това число) творят с мисълта си. Наблюдава се един парадокс: в послания от висшите светове се дават предсказания за прекрасни промени, а много хора констатират, че те не се сбъдват. А никой не иска да си даде сметка, че тези прекрасни промени трябва да се направят от него, от всички, които имат желание за промяна. Какво се получава? Всеки иска промяната, а кара по инерция, по навик. Така няма да стигнем доникъде. Във висшите светове нямат много голям простор за действие: балансират на острието на бръснача – не трябва да се предизвиква масов ужас, защото това води до големи проблеми в цялата Вселена, опитват се всичко да мине, колкото се може по-безболезнено, но тези, които трябва да направят промените, не искат да се събудят. Разказват ни за прекрасното бъдеще с намерението бъдещето да послужи като моркова за заинатилото се магаре, а магарето смята, че някой трябва да създаде бъдещето вместо него. Болшинството не иска да променя това, с което са свикнали, защото това им дава усещането за някаква сигурност. Интересно, колко катастрофи трябва да станат, за да се стреснете и започнете да променяте старите навици? НЕ СИ МИСЛЕТЕ, ЧЕ НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ВАС – тези, за които си мислите, че се отнасят горните изречения, не четат такива сайтове и книги. Опитайте да сте честни със себе си – изпитвате ли нужда от телевизор, работи ли той като фон, дори да не го гледате? Ако отговора е да, вие сте зомбирани от масовото съзнание и дори да се интересувате от духовните въпроси, това е само повърхностно любопитство, а така е невъзможен духовния ви напредък. Същото се отнася, ако по-голямата част от свободното си време прекарвате пред компютъра по разни чатове, социални мрежи, блогове, форуми или просто говорите по телефона – няма значение, на каква тема говорите, за махленските клюкарки също не е важна темата, важното е да има кого да оплюват.
Обърнете внимание, колко минути ще помните за това, което току що прочетохте. Ако помните 15 минути или половин час, ежедневните ви проблеми ви превземат и забравяте за духовното, не се учудвайте, че рая се вижда през крив макарон. За да напреднете духовно, трябва постоянно да наблюдавате и контролирате мислите си – какво точно ги мотивира: егото или общите интереси. Докато не започнете това наблюдение, ще живеете в света на собствените си илюзии (по стария навик). Само когато честно си дадете сметка за мотивите, които ви движат, ще можете да овладеете егото си и то няма да определя изборите ви.
Но да се върнем на съ-творението. Новата действителност се създава със целенасочената нагласа да живеете по нов начин, в нова действителност. И с обкръжаващите трябва да се отнасяте по нов начин. А за да стане реалност представата ви, зависи единствено от вярата ви, от това, с каква последователност реализирате представата си. Ако живеете с представата, за един нов, променен свят, постепенно ще започнете да забелязвате, че представите ви започват да се материализират, да стават все по-реални. Най-бързо се реализират тези представи, с които живеят най-много хора. А основния ви проблем, не са хората наоколо, а собственото ви съмнение, което е само вашо и никой друг няма право да ви избави от него.
Създадено: 21/03/2011 • 13:34
Обновено : 21/03/2011 • 13:36
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 6636 пъти
|
||||||||||||
УВАЖАЕМИ РОДИТЕЛИ,
и настоящи и бъдещи, опитайте да не повтаряте грешките на собствените си родители, а за да не ги повтаряте, трябва да знаете къде са грешили. Вие сте на предния фронт – през вас минава разделителната линия между старата и новата епоха – ако предадете на децата си това, което сте получили от родителите си, означава, че сте спирачка на промяната. Ако намерите сили да промените това, което ви е внушено като деца, ще дадете тласък на еволюцията. Не забравяйте, че първите седем години от живота на човека са най-важните – когато решите да си имате дете, поемате голяма отговорност пред бъдещето.
Малките деца усвояват трудно управлението на материалното си тяло. Подпомагането на този процес е най-ефективно с двигателни игри, които ангажират най-пълно вниманието. Колкото е по-ангажирано вниманието, толкова по-точно се дозира енергията, която се изпраща по нервите, толкова по точно реагират мускулите. От механичното повторение няма голяма полза. Не искайте от децата си да стоят мирни, ако не разрушават нещо, само за да не ви надуват главата. Напротив, насърчавайте лудориите им, колкото по-малко ги ограничавате като малки, толкова по-малко подтиснати ще се чувстват като големи. Но не на всяка цена. Необходима е мярка във всяка една човешка постъпка.
Страха и вината са единствените врагове на човечеството. Не си позволявайте да манипулирате децата чрез тях, само и само да ги накарате да направят това, което на вас ви се иска. Затова е много важно да давате правото на свободен избор – свободния човек е отговорен човек, защото не вземате решение вместо него и той носи отговорността за свободата си. Ако някой със старо възпитание лишава децата ви от свободен избор – защитете ги, не давайте да им бъде внушено, че насилието е нещо нормално, дори затова да трябва да се опълчите срещу най-близките си хора. Носите отговорност пред бъдещето.
Няма сгрешили и загубили има само заблудени. Затова се пазете от създаването на чувството за вина. Всеки има право на грешки – дори и вие. Просто опитайте да помогнете, ако има нужда, и ако поискат това от вас.
Не е нужно да ги правите амбициозни – всичко е в изобилие – те не трябва да се състезават с другите деца – амбициите отклоняват от задачите на душата като създават противоречия между отделните индивиди, които пречат на единението. Амбицията е била двигател на еволюцията във вече отминало време. Сега двигател е създаването на хармония между индивидите.
Най-лошото, което можете да направите е да ги сравнявате с другите хора и да ги карате да приличат на тях. Това все пак е насилие и не може да даде положителни резултати, колкото и да са добри намеренията ви. Особено грозна гледка са децата на фанатизирани и „духовно извисени хора”, на които ежедневно се набиват в главите правила, как трябва да постъпват, как да се хранят, колко са грешни, колко малко се стараят и т.н. Такива винаги забравят за мярката и вредата от крайностите – прекаления светец и Богу не е драг.
Много е важно да се пазите от внушението, че нещо, което е необходимо зависи от някой друг – поражда чувството за безсилие. Напротив, необходимо е внишението, че детето може да се справи с всичко и ако нещо не му се удава, това е само защото не е намерило подходящия начин и подходящото време.
Не поддържайте дилемата прав/неправ – живота винаги е по-сложен или както се казва, истината винаги е НЯКЪДЕ по средата. Всяко едно действие не може да бъде само добро или само лошо – то винаги съдържа известна част и от едното и от другото. Прекрасно би било, ако избавите децата си от дуалистичното мислене (модела или/или), варианта (и/и) е много по-адаптивен и много по-лесно постига мярката във всяко едно нещо.
Ако децата ви не разбират смисъла на това, което искате от тях, те няма да искат да го правят или ще го правят с нежелание. Затова свързвайте всичко с живота, с практическото приложение – обсъждайте проблемите на хората, търсете възможни решения. Пазете се от съществуващите в съзнанието ви теми-табу, да не ги прехвърлите на децата си. Обсъждайте проблемните си отношения – търсете взаимното разбиране.
Потърсете възможност да върнете и развиете въображението в децата си. Насърчавайте ги към творчество. Дайте им възможност и ги насърчавайте да разберат Кои са Те в действителност. Помнете, че децата не са бял лист хартия, който тепърва трябва да бъде изписан. Те носят в себе си много ценности, просто не трябва да пречите на тяхната изява.
Не наливайте в главите на децата готови мъдрости – провокирайте ги, те сами да достигнат до тях, просто като им насочвате вниманието върху едни или други проблеми в живота. Предлагайте им да разсъждават за справедливостта, търпимостта равенството и честността – техните идеи могат да се различават много от вашите, а това са нови възможности за бъдещето.
Медитацията ще върне децата към вътрешната им мъдрост и постигането на нови истини. Твори се посредством мислите, думите и делата. Насочвайте ги да си припомнят това, което носят в себе си. Задачата да обучава децата на медитация би следвало да е на училището, но като обществена институция то е много зависимо от общественото мнение. Затова ваша задача е да подготвите това обществено мнение като представите постигнати практични резултати от вашите собствени занимания по медитация с децата ви. Насърчавайте самовглъбяването на децата – по-малките все още не са загубили връзката си с душата си. Не им внушавайте, че си въобразяват, ако те възприемат нещо, което вие не можете да видите или не разбирате.
Всичко което е нужно в човешките отношения е да няма вътрешна пустота във хората – когато хора са сами на себе си достатъчни, те има какво да раздават и това прави отношенията хармонични. А това е възможно, когато човек не е изолиран със завесата на илюзиите от душата си. Тогава живота му е истински пълноценен. Ако си нещастен, не може да очакваш, че някой друг ще те направи щастлив.
Напълно съм съгласен, че съвети се дават лесно, а в живота всичко е много по-сложно. Но съм напълно убеден, че не съществуват нерешими проблеми. Все още не сте намерили правилния подход, но ако не е днес, то утре обезателно ще го намерите. Търсете, щом проблема е застанал пред вас, той е по силите ви да го решите. Просто има работещи и неработещи методи – всичко зависи от целта. Никога не се отказвайте.
На добър час в приключението наречено «живот»!
Като илюстрация: „Родителски кодекс“
Създадено: 12/10/2007 • 20:53
Обновено : 12/10/2007 • 20:53
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 13272 пъти
|
||||
СКЪПИ ЖУРНАЛИСТИ
СКЪПИ ЖУРНАЛИСТИ,
отправната точка, около която се върти всичко в и около вашата професия е властта. Тя предизвиква всичките ви проблеми като следствие от желанията на тези, които искат да я притежават. По същата причина в професията попадат и доста посредствени хора, водени от суетата и желанието да докажат, че не са чак толкова зле. Способността на професията ви да манипулира общественото мнение е огромна и само големия процент посредственост предпазва от големи ексцесии.
Тези възможности са забелязани отдавна и се използват много умело от някои индивиди, които са се погрижили никога да не попадат във фокуса на общественото внимание. Те познават много добре технологиите за дистанционно влияние над масовото съзнание и ситуацията в средствата за масова информация показва, че владеят положението много добре.
За да се управлява лесно масовото съзнание, най-важното условие е да бъдат подтиснати и депресирани колкото се може повече хора – в това число и вие. Ниското самочувствие и подтиснатата психика понижават енергетиката на човека, от това намаляват защитните сили на съзнанието му и тогава с не особено силни внушения може лесно и ефективно хората да бъдат манипулирани и направлявани. Затова, тези, които владеят властта, ви използват да поддържате ниска енергетиката на хората. За целта средствата за масова информация трябва да поддържат страха и притесненията на хората – няма значение по какъв начин – чрез насочване на общественото внимание към престъпността, международното положение, войните и тероризма, чрез постоянното показване на природни бедствия и катастрофи, чрез мрачни перспективи за икономическото развитие и екологичната обстановка. Може да ви се струва, че изброеното не е толкова силно въздействащо, но така само ви се струва. Подтиснатия човек и ниската енергетика задължително водят до влошаване на здравето. Можете ли да посочите днес някой здрав човек? А болните хора са още по подтиснати и още по-лесно манипулируеми. Да не говорим, какви печалби носят за да премахнат болестните симптоми. Забележете, болестите в болно общество не могат да се лекуват, могат само да се маскират.
В действителност, вие сте родителите или по-точно насърчителите на престъпността. Не забравяйте, че в историята има отбелязани доста престъпления, в това число и войни, които са предизвикани с една единствена цел – от някой, който иска да остане в историята, дори това да е с убийство или пожар – посредствените хора не могат да бъдат запомнени с нищо друго, освен с престъпления, а вие им осигурявате популярност. Защо никой не иска да се замисли над въпроса, че съвременната съдебна система стимулира престъпността – в това можете да се убедите лесно, ако сравните статистиката по години, ако имаше някакъв смисъл от съдебната система, тя щеше да намалява престъпността, а става точно обратното. Нали всеки престъпник след като си ИЗЛЕЖИ присъдата е с чиста съвест и започва ново престъпление. А вие тръбите за справедливо възмездие и намиране на истината. Не е лошо да замислите, защо един мъдър човек беше казал: „Не съди за да не бъдеш съден!”.
Вашата главна индулгенция е, че хората трябва да бъдат информирани. Но информирайте така, че да стават оптимисти, да повишават самочувствие и настроение. Но това е последното, което ви интересува, защото не носи печалби, защото хората ще престанат да бъдат стадо и няма да имат нужда от вас – каква мрачна перспектива, а?
Много силен принос за послушното стадо имат филмите, електронните игри и агресивната музика, които въздействат много силно и внушават, че насилието е нещо нормално и дори необходимо. Ще кажете, че вие нямате нищо общо с това. Тогава защо не се обявите срещу тях – съзнавате, че притежавате власт и сила, но предпочитате да сте в стадото. Защо пропагандирате „справедливи” каузи, които трябва да бъдат защитавани с насилие?
Друг ваш много голям грях е пропагандирането на американската (и северна и южна) „култура”. Североамериканската „култура” в преобладаващата си част е скрита религия – поклонението пред златния телец. Надявам се можете да съобразите, до какво води това преклонение. А вие много усърдно опитвате да го оправдаете, но ви се налага да оправдавате и последиците от това поклонение. Т.е. ставате съучастници на цялото насилие по планетата и допринасяте за нейното екологично бедствие.
Знаете, че повечето хора се развиват, като опитват да подражават на по-напредналите. Смятате ли, че давате достатъчно положителен материал за подражание? Жълтите клюки ли са върха на сладоледа? Ако занимавате постоянно хората с престъпници – с политици и криминални – какъв пример за подражание давате? Кажете после, че не спомагате за нарастването на престъпността!
Безкрайните сапунени сериали ли дават добър пример за подражание? Българите са много стара нация – много малко хора в тази държава имат нужда от въздействията на емоциите, които са в основата на тези сериали. На практика, вие спирате еволюцията на българите. Но нали това не ви касае – интересува ви единствено бог на печалбата.
Макар и много малко на брой, сред вас има и такива, които не са станали журналисти от суета. Дайте ни възможност да ви забележим. Насочете се към красотата, към доброто, към положителното, към оптимизма, към светлината! Вярно, ще ви бъде много трудно – за да промените какво и да е, ще трябва да тръгнете срещу течението. Но нима това не е най-добрия възможен начин да разкриете своя потенциал? Искрено се надявам, че ще успеете – сега има много благоприятни условия за това.
За да могат хората да се свестят, трябва да излязат от въздействието на зомбиращите енергийни натрупвания в големите градове. Едва тогава имат шанс да избавят от влиянието на масовите внушения. Едва тогава имат поне малкия шанс, някой ден да се нарекат здрави. Работете за това – пропагандирайте красотата на природата, защитавайте я от поклонниците на златния телец.
Разкривайте постоянно методите за манипулиране на човешкото съзнание – така хората малко по малко ще научат да се пазят и да не се влияят толкова лесно. Типичен пример за манипулация са рекламите – щяха ли да се хвърлят толкова огромни средства за реклама, ако внушенията не действаха и не носеха печалби? Помислете по въпроса!
Създадено: 24/12/2007 • 21:54
Обновено : 24/12/2007 • 22:04
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 8058 пъти
|
||||||||
ДРАГИ УЧЕНИ,
ДРАГИ УЧЕНИ,
би било прекрасно, ако осъзнаете, че съвременната наука е религия по своята същност. Тя е създадена като противопоставяне на реалната религия, но по същество е неин образ и подобие – науката също се основава на закони и канони, както и религията, а това, както и религията, я отдалечава изключително много от реалността. Би било хубаво никога да не се забравя, че действителността е прекалено сложна за да се опише с едностранчиви закони.
Някой си е направил труда да анализира статистиката и е забелязал, че 80% от значимите научни открития са направени от хора непрофесионалисти. Ярък пример в това отношение е Айнщайн, който, когато е разработил основите на своите теории е бил обикновен патентен чиновник. Излиза, че откритията направени от вас, професионалистите, са повече случайни, а не като резултат от това, че ви е задължение и получавате заплащане за това. И за това си има причина. Преобладаващата част от вас са отличници в образованието, следователно сте най-добрите в заучаването на старите истини. А доброто заучаване на законите и каноните е гаранция, че няма да се опълчите срещу тях – и това е най-голямата бариера, която ограничава изключително много вашата производителност. Защото, за да откриеш нещо ново, трябва да се усъмниш в нещо старо, но програмирането от страна на образователната система ви пречи да преодолеете това препятствие.
Ако успеете да се избавите от потребността да сте сигурни във всяко едно нещо и привикнете да работите само с хипотези, ако успеете да преодолеете бариерите на законите и каноните, вие ще се доближите много до реалността, а от това ще се повишат резултатите от труда ви. Още повече, че сега с повишаването на достигащата до Земята енергия се променят установените физични закони – повишава се трептенето на най-малките материални частици, следствие на което се променят разстоянията между тях и силните и слаби взаимодействия намаляват. Ако хората не започнат да повдигат съзнателно своите вибрации (за да не се налага повишаването на честотите на цялата планета), може да изчезне електрическия ток – поради разреждането на материята, металите ще престанат да провеждат електрическия ток и той ще престане да съществува като енергия. Ако допуснете в съзнанието си съществуването на многомерната реалност, ще започнете да разбирате действителните причини за явленията, а няма да си въобразявате, че човек мисли с мозъка си. А това е изключително важно в предвид промените, защото трябва да се намерят алтернативни енергии и бързо да се усвоят в практиката.
Изключително много заблуди са пуснати в обществото от вашето братство, затова трябва да почистите илюзиите, които сте създали. Това ви е задължение и колкото по бързо се справите с него, толкова по малко последствия ще има за вас, а хората ще се насочат по верния път. Заблудите са резултат точно от абсолютизирането на истината, защото не се замисляте върху взаимовръзките между явленията, поради което нямате представа за реалните причини, а също така нямате представа за многомерната реалност и нейното влияние върху действителността.
За да имате реални резултати от дейността си, би било хубаво да се занимавате с медитация – за съжаление, общественото мнение за медитацията не е особено ласкаво. В действителност, началните етапи на медитацията са изключително умствени – само трябва да допуснете, че реално в пространството има огромна база от информация, че съществува могъщ колективен разум, знанията, на който, са невъобразими. И медитацията е метода, чрез който можете да постигнете достъп до тази информация. За целта трябва да се концентрирате върху конкретен въпрос – процеса прилича на опита да си припомните нещо (и това действително, в повечето случаи, е припомняне), само не трябва да допускате в съзнанието си, че извън вас няма, и не може да има информация (и Лавоазие е бил убеден, че на небето няма и не може да има камъни (метеорити), така че гледайте да не бъдете наивни като него). Съмнението в съществуването на безкрайно количество информация извън вас, намалява многократно ефективността на медитацията и на практика я прави безполезна. За да бъде ефективна медитацията ви, трябва да релаксирате – т.е. да изключите всичките си сетива, за да не ви разсейват – за да бъдете максимално съсредоточени. Търсенето на информация прилича на търсенето в интернет – въпросите трябва да са доста конкретни. В хода на медитацията опитвайте да разнищвате въпроса от всички страни. На практика, така са направени всички открития в човешката цивилизация и в това няма нищо свръхестествено. Важното е да направите този процес ефективен, защото това не се постига лесно – необходими са упорити тренировки, понякога продължаващи с години – всичко зависи доколко сте подготвени предварително за тази дейност. Не отхвърляйте информацията, която ви хрумне, независимо, колко абсурдна да ви се струва – опитвайте се да я проверите чрез синтез – взаимовръзката с познати ви явления и принципи. Опитвайте се да подредите представите си за действителността, това е много важно, защото Вселената е подредена, само на нас, поради ограничените ни знания, ни се струва, че всичко е хаос и резултат от случайни събития.
За да изследвате действителността, особено паралелните светове, и явленията, които не могат да бъдат изследвани чрез прибори и опити, може да използвате ясновидци. Но не приемайте информацията от тях едно към едно. Възприеманата от тях информация е пречупена през съзнанието им – това прилича на превода от чужд език (той никога не е точен, а приблизителен), всичко зависи от манталитета, речниковия запас и знанията на ясновидеца. Най-добре е да анализирате информацията от няколко ясновидеца, а ако нямате тази възможност, правете наблюденията с разлика във времето – ще получавате различна информация, която трябва да обработите умствено (и с голямо участие на собствената ви интуиция), за да постигнете някакви реални резултати. Но ако напреднете в медитацията и стигнете до стадия на съзерцанието, можете и самите вие да станете ясновидци, а и интуицията ви ще заработи доста добре.
Някой ден вашата професия ще изчезне, защото всички хора ще станат учени. Тяхното основно занимание ще бъде да наблюдават и изследват природата и Вселената за да разберат Божествените принципи, за да не се щурат като слепи в тъмнината на невежеството.
Би било хубаво, да не забравяте никога, че ако сте открили или изобретили нещо, то не е ваше, вие сте били канал, по който е било дадено на света нещо, и че вие не сте творци в смисъла, който сега се има в предвид, а само посредници, които са били готови за тази роля.
Създадено: 05/08/2007 • 12:20
Обновено : 01/09/2007 • 12:05
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 7998 пъти
|
||||||||||||
Той не знаеше, че това не може да стане и взе че го направи!УВАЖАЕМИ РАБОТОДАТЕЛИ,
Иска ми се да споделя с вас някои съображения, които се налагат от промените в развитието на обществото. Може би и вие сте забелязали, че не може да се работи по същия начин, както преди петдесет или сто години. Любовта става все по-важен фактор и няма как да не се съобразявате с това – ако ви се струва, че това е женска сантименталност, не се учудвайте, защо хвърляте толкова много усилия, а работата ви не спори.
Най-важното в един колектив е атмосферата в него – от това зависи ефективността на работата на този колектив. И не само. Добрата атмосфера привлича клиентите като магнит. Не си въобразявайте, че са достатъчни няколко изкуствени усмивки. Произведените стоки с любов и удоволствие привличат несъзнателно купувачите – никой не може съзнателно да ви обясни, защо харесва нещо повече от друго, което външно не се различава по нищо от първото. Не е далеч деня, когато ще стане ясно, че може да се получава хранително натравяне дори когато с храната химически всичко е наред, но тя е пропита с негативна енергия, която може да се отрази зле на един не особено добре балансиран организъм.
Добрата атмосфера е здравословна – ще имате по-малко разходи за болнични. Спокойните хора са много по-търпеливи, не само към клиентите, но и към временните ви проблеми. Хората, които вършат работата си с удоволствие не гледат постоянно часовниците си и не придирят за работно време – за тях също е много важно работата да се свърши и да върви без проблеми.
Почти във всеки колектив има дребни душици – интриганти, на които просто им идва отвътре да създават проблеми между хората. Избавете се от такива хора, колкото и добри специалисти да са – защото със сигурност трудно ще установите загубите, които ви носят. Насърчавайте и награждавайте добрите взаимоотношения. Изграждайте взаимно доверие.
От изминалия век има останки от тоталитарно възпитание и отношения, съществували като норма в други колективи. Ако някой проявява такива склонности, бъдете непримирими. Тоталитарното отношение убива лична инициатива и прави работниците и служителите пасивни. Например, ако има някаква дребна повреда, която някой лесно може да отстрани, никой няма да си мръдне пръста, докато не дойдат техниците и я отстранят, защото не му плащат за това. Така можете да загубите много дни в престои.
Много е важно хората, които работят с клиентите да са лъчезарни и любвеобилни. Интересувайте се от проблемите им и ако имате възможност ги отстранявайте. Рутината не може да скрие потиснатостта.
Човек, който върши работата си с удоволствие дава много добро качество, не отбива само номера. Мисля, че и сами разбирате, колко е важно това.
За добрата колективна атмосфера не е достатъчно само добро заплащане. Необходимо е взаимна поносимост и съвместимост. Не подценявайте извънработното общуване във вид на банкети и екскурзии. Изслушвайте всяко мнение и изисквайте това от всяко ниво ръководител. Не позволявайте някой да не е наясно с проблемите на подчинените си.
Не се опитвайте да решавате сами всички възникващи проблеми – опитвайте се да създадете колектив, в който всички части да са взаимозаменяеми и отговорни. За целта давайте на подчинените си колкото се може повече свобода, като определяте само генералната посока и оставяте всеки сам да реши как да я постигне. Не забравяйте, че всички решения на проблемите имат някакви недостатъци, така че не очаквайте и не изисквайте от хората идеалното решение. Решенията могат да бъдат по-ефективни и по-малко ефективни. Можете да печелите време и да губите по-малко разходи, но както се казва, не се знае, когато печелиш, какво губиш и обратното. Доверието, не на думи, а на дела, създава такъв вид колектив. Гласуваното доверие стимулира отговорността – никога не забравяйте това. Не давайте на недоверието и страховете си доверието ви да остане само на думи.
Грижете се за добрата квалификация на подчинените си. Създавайте интерес в тях да се учат постоянно и да се интересуват от новите неща в бранша. Любопитния човек е мислещ, следователно, много по-полезен. Избавете се от хората автомати – те се приспособяват трудно и са сериозен проблем при промяна на дейността. Добре обучения човек е със самочувствие и това се отразява на всички аспекти от работата му. Той винаги има добро настроение и кондиция, а не е подтиснат постоянно от страх. Не се страхувайте, че хората със самочувствие са по-трудно управляеми – направете ги съучастници.
Предполагам, че всеки може да каже, че е напълно наясно с всичко това. А на практика? Не сте ли само теоретици, а в ежедневието все не ви остава време да се занимавате с такива „дреболии”. Опитайте да ги реализирате и с учудване ще установите, колко голяма крачка напред прави бизнеса ви.
Създадено: 06/05/2007 • 19:59
Обновено : 06/05/2007 • 19:59
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 6661 пъти
|
||||||||||||
СКЪПИ МЕДИЦИ,
СКЪПИ МЕДИЦИ,
(действително, доста скъпо излизате на хората)
Стимул да напиша това обръщение стана поведението на колегите ви в „Пирогов“. Тяхната арогантност вероятно ще направи следващите редове по-мрачни отколкото трябва да са.
Действително, нормално е във всяко стадо да има по някоя черна овца, но вашето стадо изглежда е преобладаващо от черни овце, белите стават все по-рядко явление. Вероятно скоро ще се появи някой Диоген с фенер и ще започне да търси по целия свят – дали ще успее?
Арогантността е присъща на хора, които са забравили кои са, затова ще трябва да напомня, че вашето призвание не е да спасявате човешкия живот, а само да облекчавате човешките страдания. Но напоследък е доста спорно дали намалявате или увеличавате страданията. С човешкия живот се разпорежда съдбата и никой от вас не може да я надвие или надхитри. Всички ние сме само пионки в нейните ръце.
Налага се също така да ви кажа, че с написването на всяка една рецепта, вие извършвате престъпление, и то не толкова, че тровите организма с химикали, колкото с внушението, че това е нормалния и единствено възможен начин да се помогне. Престъплението идва и от нежеланието ви да се занимавате с профилактика и подтикване на хората към природосъобразен живот. Престъплението идва и от споделената отговорност с фармацевтичните компании, чиято жажда за печалби подкрепяте, в повечето случаи без да имате интерес от това, само защото така сте програмирани.
Вярно, над вас виси дамоклевия меч на отговорността, но това е един автогол, който сте си вкарвали в продължение на векове, защото за да ви плати някой добре, трябва да го убедите, че от вас зависи много – и това вековно внушение, сега си прави лоша шега с вас. Сега ще трябва да отговаряте и за това, че не можете да се справите със съдбата. Поетата отговорност, която не е по силите ви, кара пациентите ви да си търсят обещаното. Затова ще трябва да намерите смелост в себе си, да осъзнаете и да си признаете, докъде се простират вашите възможности. И това трябва да стане ясно на всички, за да не искат невъзможни неща от вас. Но от това ще намалеят печалбите ви, самочувствието ви, колко от вас са способни на такава саможертва. Или ще докарате от девет извора вода, само и само да докажете, че не съм прав. Но от мен не зависи нищо – времето ви притиска.
Навярно сте чували за статистиката, че вашето съсловие има с 20 (двадесет) години по-кратка средна продължителност на живота. Ваши колеги, поназнайващи езотериката, са измислили оправданието, че това е в резултат на поета чужда карма. Но чужда карма може да се поема само от чисти хора и то, ако е осъзнато. При това, тази възможност се използва изключително рядко. Кой ще ви разреши да лишите някого от необходимите му уроци? Така че, замислете се сериозно, от какви ваши грешки, намалява отреденото ви, а трябва да бъдете сигурни, че при вас не е заложена по-малка първоначална продължителност на живота.
На Земята в енергийно отношение стават огромни промени, а хората не са подготвени за тях. Вие още по-малко сте подготвени и само след няколко години ще лъсне вашата безполезност да справите с проблемите, които възникнат от това, че хората не се адаптират към промените. Предполагам и сега наблюдавате странни симптоми и неясни заболявания, а с всеки изминал ден те ще стават все повече.
Не разбирам, на какво основание имате претенции към обществото, че все едно всички хора са ви безкрайно задължени. Вие предлагате услуга, която не е по-различна, от услугата на един кебапчия. И по законите на икономическата логика, цената на услугата е такава, каквато е готов да плати клиента. Но вие, чрез вашия съюз лишихте пациентите си от правото да преценяват, колко да ви платят (което също е престъпление), а на всичко отгоре имате наглостта да изнудвате по всевъзможни начини, тези, които са си въобразили, че можете да им помогнете. Надявам се, че поне някои от вас разбират, че в действителност не лекуват, а само премахват временно някои симптоми, а лечебния процес, в действителност, се извършва от съпротивителните сили на организма, ако разбира се не му пречите много. Затова, ако искате да оцелеете като система, трябва да я направите по-ефективна, а не да претендирате да се наливат в нея средства, като в бездънна яма, без тези средства да имат някакъв ефект, т.е. да повишават, а не да намаляват здравето на хората. Защото, ако сега се закрие здравната система у нас, заболяванията ще намалеят с една, а може би дори две трети, а средната продължителност на живота ще се повиши най-малко с десет години. Закриването на здравната система, вероятно ще стане съвсем естествено до десетина години – ако не се промените и започнете да търсите истинските причини за здравословните проблеми на хората. И сега тя се крепи единствено на принудителното изземване на средства от хората и на тяхното програмирано съзнание, но скоро това ще се промени и тогава вие увисвате.
Поради отговорността, която носите, образователната система е склонна в много по-голяма степен да ви програмира и може да се каже, че вие сте сред най-консервативната част на обществото, затова ми се струва безсмислено да ви пожелая бързото осъзнаване на програмите, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Но се надявам, че сред вас има единици, които ще разберат смисъла на посланието ми и ще си направят съответните изводи. Затова пожелавам успех на тези бели лястовички.
Създадено: 10/04/2007 • 22:08
Обновено : 10/04/2007 • 22:10
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 6874 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
ДРАГИ ПЕДАГОЗИ,
Иска ми се, следващите редове да послужат като помагало при преобразуването на днешната педагогика.
Най-трудната ми задача в началото е да ви убедя, че сте ******** (автоцензурирано). Това е изключително важно. Ако не приемете това мое твърдение, според мен, не сте подходящи за образователната система – по много причини, които ще се опитам да обясня в следните редове.
Първо, този, който се смята за умен човек, много трудно приема чуждо мнение, което е различно от неговото собствено. Той прилича на захлупен съд, в който не можеш да налееш нищо. И съществува такава зависимост, колкото е по-празен съда, толкова по плътно е затворен.
Второ, надявам се, че който е прочел горните редове и е възмутен, вече се е отказал, да си губи времето с четенето на следващия текст. Така той няма да се включи в преобразуването на образователната система и системата ще го изплюе. Горделивия човек е много консервативен и не притежава необходимата творческа гъвкавост.
Трето, ако не сте възмутени, че ви наричам ******** (автоцензурирано), значи не се смятате за съвършени и сте готови да се учите, т.е. да имате в предвид и нечие чуждо мнение. Т.е. вие сте отворени съдове, които колкото и да са пълни, все има малко място за още нещо.
Четвърто, ако не сте възмутени, че ви наричам ******** (автоцензурирано), значи във вас има онези ценности, които ви правят подходящи да работите като педагози. И вероятно, ще намерите в себе си сили и упорство да преодолеете съществуващото обществено мнение и инерцията натрупана през изминалите столетия и хилядолетия. Ако се заемете с тази задача, не очаквайте благодарност, а по-скоро само хули.
Пето, човешкото самочувствие за значителен интелектуален потенциал, в повечето случаи се базира на доброто заучаване на това, което преподава старата образователна система. Опита тази система да бъде променена разклаща основата, на която е базирано високото самочувствие. Губи се това, на което си разчитал толкова години. Затова такъв човек ще се бори със зъби и нокти да не се променя това, на което се базира самочувствието му. Този, който допуска, че не е върха на интелекта, не изпитва нужда да разчита на твърдо установени истини и е действителния двигател на еволюцията. Той е много по-малко програмиран и много по-лесно допуска препрограмирането си.
Шесто, педагог със високо самомнение се опитва да мачка учениците, които не мислят като него. Той изпитва постоянна потребност да доказва на другите, колко е способен, защото така заглушава гласа на собственото си съмнение – дълбоко в себе си той знае, че е въздух под налягане и затова изпитва нужда постоянно да се самозалъгва. Такъв педагог създава бъдещите лумпени и утайки на обществото, защото внушавайки на едно дете, че е некадърно, му прекършваш крилете и то остава на дъното. Човек с високо самомнение не е достатъчно самокритичен и не разбира, колко сериозен проблем създава и колко голяма е отговорността му.
Мнозина смятат, че промяната на образователната система трябва да стане „от горе”, без да подозират, че това е внушение на тоталитарната система – това не е поражение само на бившата социалистическа система, всички останали държави не са по-малко тоталитарни, защото образователните им системи не се различават съществено от нашата. Във всички министерства царува чиновническия дух – основното е да се създават и изпълняват правилници и инструкции. И колкото един чиновник е по-стриктен в изпълнението, колкото по-малко мисли, толкова това се смята за „добре свършена работа”. Не прави изключение и Министерството на образованието – за да оправдае получаването на заплатите си, засипва училищата с правилници и инструкции, които само допринасят за обосноваването на приказката за зеления кон. Чиновническият манталитет няма интерес да променя статуквото и е абсурд да се очаква промяна от там. Затова единственият начин да се промени нещо в образователната система е по места – ентусиасти да опитват нови методи. И само положителните резултати могат да се противопоставят на натиска на консервативната система. Положителните резултати действат заразно, а това може да доведе до количествено натрупване, което да принуди министерството на отстъпки. И не забравяйте – победителите никой не ги съди, само дето трудно признаваме, че някой е победител.
Ако се чувствате неуверени и ви се иска да има повече информация, как се прави това или онова – винаги помнете, че това е отровата на тоталитарните програми. Тази несигурност и страх са програмирани във вас от система, която се е опитвала да създава безгласни пионки. Само осъзнавайки този факт можете да неутрализирате тяхното действие. А идеи можете да намерите в опита на много педагози по света – потърсете и ще намерите. Но никога не забравяйте, че това са само идеи, а не правилници и инструкции. Идеите трябва да се прилагат творчески, в зависимост от конкретните условия. Не се страхувайте да експериментирате, не се страхувайте да грешите – не можете да причините по-големи поражения от съществуващата тоталитарна система. Намираме се на дъното, така че, каквото и да направите за промяна на системата е все оттласкване нагоре.
Иска ми се да почертая дебело, че това е геройство. Герой е този човек, който не се страхува да направи нещо за общо благо, което се страхуват да правят повечето хора. Така че, да се опълчите срещу системата, си е чиста проба геройство, още повече, че нямате подобни примери в своето детство. Това не са пресилени приказки – този, който се заеме да прекарва първите пътечки към промяната ще го усети на собствения си гръб – ще му бъде много трудно. Но на следващите поколения ще им бъде много по-лесно – ще имат пример пред себе си, който само трябва да усъвършенстват.
За да бъде един педагог истински и успешен трябва да се стреми към три неща: да обича децата БЕЗУСЛОВНО, да се стреми да стане колкото се може по-добър психолог и да бъде добър професионалист в областта която си е избрал: литератор, математик и т.н.
Да обичаш без да се ръководиш от симпатии е голямото днешно изпитание пред всеки човек. Това важи особено за педагозите – децата са различни, но трябва да се обичат еднакво, за да останат различни. Защото любовта дава свобода, а безразличието я отнема. Само чрез любов могат да се премахнат казармените порядки от училищата и да се излекуваме от тоталитарната дресура.
Много е важно педагога да е МНОГО ДОБЪР ПСИХОЛОГ. За съжаление, в педагогическите специалности този предмет се изучава много повърхностно. На практика, образованието не дава никакви практични знания и умения. И ако конкретния човек няма вътрешно развити знания и умения, натрупани от предишни опитности, той е безполезен като педагог, защото не знае как да помогне при ежедневните психологически проблеми.
В днешната образователна система (в световен мащаб) не се учи най-главното – как се става човек. Какви са причините за конфликтите в обществото и как могат да се преодолеят. Какво предизвиква конфликтите в семейството и как могат да се избегнат. Как се става родител и какво трябва да знаеш за да не се опитваш да превръщаш децата си в свои копия. Кой в образователната система знае, колко е важно да се съхрани индивидуалността на всяко дете – то не е пластилин, който можете да мачкате, както сметнете за добре, защото това дете след време ще постъпва по същия начин. Днешната агресивност на децата е натрупан протест срещу отнетото им право на свободен избор – колко педагози са готови да дават това право на свободен избор? Колко педагози са готови и знаят как да проведат разговор с родители, които са програмирани тоталитарно? А този разговор в повечето случаи е много труден – препрограмирането на възрастния човек понякога е невъзможно, но задължително трябва да се постигне някакъв компромис. Колко от вас са готови да се сражават с тези проблеми и докога ще ви стигнат силите?
Решаването на всичките тези въпроси е много по-важно, навярно хиляди пъти, отколкото да се научат децата, как се решава корен квадратен. Затова усилията на всички в системата трябва да бъдат насочени в тази посока, а не да се втълпяват безполезни знания. По всеки предмет трябва да има някакъв минимум знания, а задълбочено изучаване да става само при интерес от ученика в незадължителни часове. Не е вярно, че има деца, които не се интересуват от нищо – има само система, която ги е направила безразлични. Колко педагози са готови да се преборят с това безразличие? И педагози ли са тия, които не умеят и следователно, нямат желание да се справят с безразличието? Ето още един много голям проблем на образователната система – как се създават отговорни хора. Отговорни, не в смисъл обезателно да решат някакъв проблем, а творчески отговорни – винаги да търсят и намират няколко решения на проблема. Но това е възможно, ако един човек се чувства свободен, т.е. е възпитан да бъде свободен – втълпените му правила винаги допускат само едно решение.
Най-важното, което трябва да научите, за да станете действително педагози, е да се научите да давате свобода. Когато започнете да работите по този въпрос, ще видите, че свободата е изключително многообразна. Обикновено, когато стане въпрос за свободата, повечето хора, работещи в системата, се страхуват тя да не се превърне във слободия. Точно обратното – свободния човек е отговорен човек, защото тежестта за вземане на решения ляга изцяло върху него. А ограничения е безотговорен, защото му е втълпено, че някой друг трябва да решава вместо него и да носи отговорността за тези решения. И в такива случаи неизбежно идат конфликтите, лошата дисциплина, арогантността и безотговорността. Ще трябва да се научите да имате по-голямо доверие на децата – никога не забравяйте, че те може да са по-възрастни души от вас самите и следователно, с повече опит и разбиране. Ако забравяте това, несъзнателно имате отношение като към недоразвити, към олигофрени. И те започват да се държат като такива, просто за да ви натрият носа. Не си вкарвайте автогол.
Основното във вашата работа е атмосферата, която създавате. Най-важното е да обичате децата без да критикувате, т.е. да се научите да виждате само хубавите им страни, а недостатъците да не забелязвате. Затова би било хубаво те да са ваши приятели – равностойни приятели, а не малки приятелчета. Можете да си позволите, като на приятели, да се оплачете, колко ви е трудно понякога. Не се срамувайте и да си поплачете пред тях. За усвояване на материала е необходима приповдигната атмосфера – ако по някаква причина в началото на часа настроението е подтиснато, опитайте да го промените, ако не успеете, отложете преподаването на материала. За създаването на подходящата атмосфера, когато имате възможност излизайте сред природата или на друго подходящо място според темата. Подходящата музика също не е за подценяване. Ако децата са разсеяни, променете темата, и т.н. Ако атмосферата около вас не ви интересува, ако смятате, че е достатъчно само да си изпеете материала по програма – вие сте фигурант, който прави всичко това за една заплата. Тогава е много по-добре, за вас и за околните, да си потърсите друга работа, далеч от образователната система. Всичко това се отнася и до преподавателите във ВУЗ – не е ясно защо, те се смятат за по-специални.
Основният проблем на образователната система е, че е изместен фокуса на внимание, на целта. Всичките усилия на системата са насочени към натрупване на информация, а трябва да са насочени към разбиране на процесите в човешките отношения, в обществото и Вселената. Разбирането и информацията са в обратно пропорционална зависимост – колкото повече е информацията, толкова е по-трудно разбирането – все по-трудно е да се забележи взаимозависимостта между отделните факти. А това зависи от всеки един от вас. Веднага ще кажете, че има програма, която сте длъжни да спазвате. Но това са празни думи. Ако искате да промените образователната система и да не носите отговорност за осакатените човешки души, трябва да се обявите срещу правилниците. За заплатите си сте единни, а съдбите на другите хора не ви интересуват.
Мисля, че образователното министерство трябва просто да бъде закрито. Изобщо, много от обществените процеси трябва да бъдат децентрализирани, за да могат да се променят в крак с времето. Функциите на държавата трябва да бъдат силно редуцирани – това е отживяла времето си система – държавата е силово обединение за противопоставяне срещу враг. Ако хората са настроени да живеят в мир и разбирателство помежду си, заплахата изчезва, държавното управление губи своята ефективност и се превръща в безсмислен товар за обществото. Не позволявайте на властолюбци да ви манипулират със страховете ви!
Поради всичко това образованието е неефективно и е загубило престижа, който би трябвало да има. Затова са и много трудно разбираеми претенциите на част от вас, че обществото ви е длъжно за нещо. Обществото уважава и дава, когато вижда положителни резултати от нечий труд. Колко са хората, които си спомнят с любов за някои свои учители? Наблюдавайте реакциите си – нима не очаквате някой друг да промени нещо, все нещо ви пречи, децата били некадърни и т.н. Защо не си дадете сметка, че тези, които изработват правилници и закони също са ваш продукт – защо те не са съпричастни и добронамерени, или както винаги, вие нямате нищо общо с това?
Много важно е в образователната система да се въведе обучение по медитация и тя да се практикува през всичките учебни години – това е способа, който най-бързо може да премахне поразиите, които причинява днешната образователна система на индивидите. Защото способностите на всеки един човек чрез медитацията се разгръщат в най-пълна степен и той поема отговорността за собствения си живот и осъзнава, че трябва да е полезен на другите, защото всички сме едно единно Цяло.
Моля простете ми, че ви нарекох ******** (автоцензурирано) в началото, но много ми се иска да не забравяте, че крилата ви са слепени с восък и от прекаленото доближаване до Слънцето, те ще се разпаднат. Също така би било хубаво да свикнете с мисълта, че няма само умни или само глупави хора, а и най-умния си е малко прост.
Създадено: 17/03/2007 • 11:30
Обновено : 12/10/2007 • 20:46
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 7566 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
2012, А ПОСЛЕ?
Преди ден-два попаднах на руски форум, където се разискваше тази тема и ми направи впечатление ограничената представа, която имат доста напреднали в духовно отношение хора. Възможно е в България да разсъждават по същия начин, и затова ми се прииска да споделя виждането си в този момент, по този въпрос.
И така, като се започне някъде от средата на юни 2009 г. с поредица земетресения, по всяка вероятност, ще престане производството на петрол по цялата Земя. Вероятно ще останат някои отделни места, където добивът ще продължи, но те ще станат прицел за тези, които имат навика да решават проблемите си с военна сила. До края на 2009 ще стане ясно на всички, че нещо се е променило в глобален смисъл. И тогава започва това, което наричам „големия ужас”, но забележете, той не възниква в следствие земетресения или други катастрофи – такива и сега стават постоянно. Просто милиарди хора осъзнават изведнъж, че нещо се е променило много сериозно, привичното им предсказуемо бъдеще изчезва и неизвестността провокира всичките им страхове. Това нарушаване на равновесието в глобален мащаб предизвиква ускорено, основно три вида следствия: там където има натрупан негативизъм най-често стават земетресения и други природни бедствия. Масовата психоза предизвиква развитието на смъртоносно заболяване. И масовият страх развихря агресивността, което води до локални военни действия, както казах, борба за петрол и разни религиозни противоречия. Разбира се, и обичайните старост и болести също вземат своето.
Вероятно, за около три години, земното население ще намалее наполовина. Но моля, не го приемайте като катастрофа. Всичките тези души, които си тръгват ускорено от материалния свят, разбират на висше ниво, че променящите се условия не са подходящи за тяхното развитие. Те стават пречка за другите, тъй като натоварват допълнително с негативни енергии масовото съзнание, което усложнява в много голяма степен неговата промяна. За да се минимализират пораженията, се отваря огромна работа за напредналите духовно, които трябва да успокояват и да обясняват ситуацията на хиляди хора. Хора, които ще успеят да овладеят страховете си има навсякъде, затова нека всеки се занимава със собственото си обкръжение.
Възнесение се получава, когато човек СЪЗНАТЕЛНО повишава постепенно честотите (вибрациите) на материалното си тяло. След доста ежедневни занимания, вибрациите стават толкова високи, че материалното тяло става астрално, т.е. става невидимо в материалния свят, може да преминава през стени, да се предвижва мигновено на огромни разстояния и т.н. В действителност, тези, които се възнасят и тези, които умират отиват все в астралния свят, но разликата е голяма. Тези, които са минали през смъртта, не са завършили работата си в материалния свят и ще трябва да си търсят друга планета за да довършат това, което им е останало. А тези, които са се възнесли, противно на масовото мнение не се устремяват към небесата, т.е. в рая. Всъщност, това е въпрос на личен избор. Но си мисля, че щом някой се е възнесъл, той е загрижен и за другите, останали в материалния свят. А възнесението дава тази възможност, съзнателно да намалявате вибрациите на астралното си тяло и то да се материализира там където поискате. Така че, възнесените стават обитатели на два свята и натрупаният опит дава възможност ефективно да помагат на тези, които все още не са успели да се възнесат, а имат желание за това. Така че, възнесението не приключва с края на 2012 година, а интензивно продължава през следващите сто години.
Тъй като възнесението е въпрос на личен избор и усилия, някои ще успеят още преди, енергийния резонанс в края на 2012 година. Но тогава енергията на Земята ще е най-интензивна и това ще подпомага тези, които им остава малко до постигането на необходимия предел. Прекрасно би било, ако това се постигне от милиони хора, все пак през последното хилядолетие са се възнесли по-малко от десет човека, а милиони, вече е грандиозно събитие. Вероятно, на материалната Земя след 2012 година, ще останат повече от два милиарда човека и не всички от тях ще имат духовни интереси. Понеже държавните формирования ще се разпаднат, някои от тях ще се почувстват като в разграден двор. Затова ще е належащо образуването на духовни общини за колективно осигуряване на безопасността и за духовна работа.
Навярно ви е правило впечатление, че обикновено, когато четете духовни материали или молитви, тялото ви започва да вибрира леко. Ако опитате волево да засилите тези вибрации, ще забележите, че можете, както да ги засилвате, така и да ги намалявате. Така че, тренирайте, поне по няколко пъти на ден, колкото се може по-продължително време. За повишаването на вибрациите, може да използвате дълбоко дишане, произнасяне на глас: „Повишавам вибрациите си! Още, още, още…” Това вибриране трябва да стане постоянно, затова избягвайте намаляването им с негативни чувства и мисли. Най-важното е да харесвате и обичате материалното си тяло – така наливате в него допълнителна енергия, което още повече повишава вибрациите ви. При всеки, енергийните процеси имат индивидуални особености, така че експериментирайте с най-различни методи и търсете оптималния за вас начин. И не се престаравайте прекалено – все пак физическото тяло е доста инертно, давайте му възможност да успее с промените. Търсете златната среда, за да не си създадете разни проблеми. Успех.
Създадено: 03/08/2008 • 12:38
Обновено : 03/08/2008 • 12:45
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 21255 пъти
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
НОВАТА ПЕДАГОГИКА
|
Главният недостатък на съвременната педагогика е, че зомбира хората. Т.е. всички усилия са насочени да подтиснат мисленето на човека чрез внушението, че човек изначално не може да разсъждава и за да съществува трябва да зазубри „истините” на „умните” хора. Но умните хора също са производни на тази система и така порочния кръг се затваря. А така продължава хилядолетия. Но условията, които са крепили тази система толкова дълго време се променят и сега вече имаме реален шанс да излезем от този омагьосан кръг. Все повече хора осъзнават, че НЯМА АБСОЛЮТНИ ИСТИНИ, че истините са относителни и многообразни, и че всеки има право да разсъждава по различен начин, без да е нападан постоянно, че мисли неправилно и да му се внушава как трябва да мисли и какво трябва да смята за истина. Едва когато хората осъзнаят този проблем като много сериозен проблем, ще се разбунтуват срещу зомбирането и ще започнат да се учат да мислят самостоятелно. Ще започнат да се избавят от програмираните във тях илюзии и да стават адекватни на реалността. Създадено: 21/02/2006 • 11:19 |
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||
НАШИТЕ ЗАДАЧИ
Основната цел за идването ни тук, на Земята, е повсеместното установяване на Божието Царство. Божие Царство е там, където се спазват Божиите закони – т. е. приемаме Божието ръководство. Това не означава, че местните различия в обичаи и вярвания, трябва да се унищожават и уеднаквяват. Но навсякъде може да има една основа, която да премахне конфликтите между различните хора. За човешките отношения основни Божии закони са:
Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен Мене.
Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.
Почитай баща си и майка си, (за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята, която Господ, Бог твой, ти дава.Не убивай.
Не прелюбодействувай.
Не кради.
Не лъжесвидетелствувай против ближния си.
Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, (нито нивата му), ни вола му, ни осела му, (нито никакъв негов добитък) – нищо, което е на ближния ти.
Това, което трябва да добавя към известното от хилядолетия е: Всеки има право на свободна воля – уважавайте я, колкото и да не ви харесва.
Другите области на взаимодействие се регулират от други закони, които се опознават с разширяването на съзнанието и насочването му в тези области.
Спазването на тези правила води до хармонични отношения между хората, намалява противопоставянето и конфликтите. Това от своя страна намалява страховете – страх от недостиг, който води до презапасяване и до диктатурата на по-силния. Когато се избавим от страховете, всеки ще работи за всички останали и няма да трупа това, което няма да му трябва. Такива отношения правят изобилието възможно за всички и става очевидно следствието от съблюдаването на Божиите правила. Тогава Божието Царство (Златния век) става реалност.
Мнозина веднага ще възразят, че това са неосъществими мечти, химери, но наблюдавайте – тези, които не искат да се съобразяват с тези закони, започват ускорено да напускат Земята. Остават само тези, които искат да работят за установяването на Златния век и премахването на последиците от развихрения егоизъм.
Не си мислете, че щом прегърнем тези закони, рая ни е в кърпа вързан и следват само приятни изживявания. Още доста години природните условия ще се влошават. Причина за това е, че природните духове, които поддържат равновесието в природата, са отзовани. Това води до бързо деградиране на природното равновесие и ще продължи дотогава, докато не разберем, че всичко е във наши ръце. Докато не поемем отговорност и с колективни усилия не започнем да възстановяваме природното равновесие на Земята. Просто сме поставени пред необходимостта да се научим да бъдем съ-творци, да усетим и усвоим реалните си възможности.
Първостепенната ни задача в този момент е да светим, т.е. да излъчваме енергиите на любовта и състраданието. Всяка енергия може да бъде видяна като светлина, оцветена в някакъв нюанс. Винаги, когато имате възможност излъчвайте около себе си любов и състрадание. Енергетиката на Земята е доста наситена в този момент и затова се наспиваме по-бързо (това не е безсъние, избийте си от главата, че задължително трябва да спите по 8 часа; щом се чувствате бодри, след като се събудите, няма никакво значение, колко сте спали), затова, преди да заспите или след като се събудите, не преливайте от пусто в празно, а се опитвайте да обичате всичко съществуващо. Може да започнете от най-близките си хора и постепенно да разширявате кръга от любими хора, като накрая насочите любовта си към народа си и Земята като цяло. Опитайте да се избавите от субективните преценки, кой заслужава любовта ви, и кой не. Всички са деца на Бога и затова всички заслужават да бъдат обичани.
Целта на това светене е да се стопят страховете на хората от промяната, и тя да стане желана, а не да й пречат несъзнателно. Когато тези страхове намалеят, съзнанието на хората около вас ще започне да се отваря и те ще започнат да се интересуват, какво става в действителност. Едва тогава можете да им помогнете на съзнателно ниво. Всички имате проблеми с близки хора, които по никакъв начин не искат да разберат, какво се опитвате да им обясните. Съзнанието им е блокирано от страх, страх от промяната, и те са се вкопчили в установеното, което им дава усещането за сигурност и безопасност.
Не критикувайте хората за разбиранията им, нито мислено, нито в разговор, така ги карате да заемат поза на таралеж и съзнанието им се затваря за всякакви разумни аргументи. Обичайте ги търпеливо докато започнат да питат – едва тогава можете да им разкажете за действителността.
Вашата светлина е необходима и за да се неутрализира и колективната мисъл-форма, която се стеле над цялата Земя и оказва изключително мощно влияние върху мисленето на хората. В тази мисъл-форма, масовите убеждения съществуват като доста мощен енергиен потенциал, който е безусловно убедителен за повечето съзнания. Когато любовта стане най-масовата и мощна енергия в колективната мисъл-форма, ще обезцени доминиращите сега илюзии и те постепенно ще изчезнат, защото все по-малко хора ще ги подхранват.
Бог се е погрижил да ни подреди равномерно в пространството, като улични лампи, от нас се иска само да светим. Би било хубаво ако използваме всеки свободен миг за целта, докато това ни стане постоянен несъзнателен навик. Защото хилядолетия са трупани негативни мисли и сега ще ни е нужно доста време, докато изчистим планетата от тях. Успех.
Създадено: 30/03/2008 • 16:05
Обновено : 30/03/2008 • 16:07
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 10474 пъти
|
||||||||||||
НАПРАВИ СИ САМ И АМ
Трябва да напомня, че свободния избор не е само права, а и задължения. Казано директно – никой друг няма да дойде и да ни свърши работата. Всеки иска да ползва облагите на свободния избор, а все чака някой да друг да му каже какво трябва да прави или, ако го направи вместо него – още по-добре. Но има неща, които никой не може да свърши вместо вас.
Става въпрос за съзнанието. Във всички други светове, работата се върши не с ръце а със съзнание и осъзнаване. Така че, всеки сам трябва да се погрижи да овладее този инструмент, няма как някой друг да овладее вместо вас собственото ви съзнание, т.е. има как, но вие няма да можете да го ползвате, с всички последици от това.
Да започнем с представата за себе си. Вие сте това, за което се мислите. Всички очакват най-после да им падне от небето обещаното единство с Висшия им Аз. Но това единство никога не е било нарушавано – само съзнанието ви се е отрекло от него, забравило е за съществуването му. Докато си мислите, че сте тялото си – никога не можете да чуете Висшия си Аз. Докато си мислите, че сте чувствата и емоциите си – няма как да се свържете с Висшия си Аз. Докато си мислите, че мислите в главата ви са Висшия ви Аз – не можете да го възприемете. Дори душата ви не е Висшия ви Аз. Всичко изброено е само инструменти, които използвате временно – успяхте ли да се дистанцирате от тях или е само теоретично?
Висшият ви Аз е Духът във вас, божественото присъствие – само ако се отъждествите с Него, можете да станете едно с Цялото и да ползвате всички облаги и знания. Тук възниква в съзнанието ви едно голямо противоречие: Ако аз съм Бог, защо съм толкова слаб? Точно за това съзнание става въпрос. Ако искаш да си Бог, заеми се с божиите проблеми. Божиите проблеми се решават като осъзнаеш реалността, т.е. се избавиш от илюзиите, от невежеството. А за това трябва винаги да имаш желание да се променяш, а не да го оставяш за по-добри времена. Второ, за да имаш божествената сила трябва много ясно да осъзнаваш, че Бог е колективно същество и силата му е от Единството, от обединението около една цел. Т.е., първо трябва да промениш себе си – да се настроиш да вършиш божиите дела и с това да привлечеш към себе си единомишленици. Тепърва ще установяваме, какво значи колективна сила. Има древни съоръжения, които са направени от огромни камъни, тежащи хиляди тонове. Съвременната цивилизация все още не може да повдига такива тежести. А навремето са ги вдигали двадесетина човека, само със силата на съзнанието си. Но това не може да се постигне от хора, които са си въобразили, че са слаби и незначителни. И другото важно условие – тези хора да имат една цел, едно желание – колко трябва да се работи за да може да се получи от днешните орел, рак и щука, единна мисъл и абсолютно доверие? Силата на мисълта може да влиза в резонанс и да нараства милиони пъти, но е достатъчно само едно малко съмнение за да срине този резонанс. Кога ще станете толкова уравновесени, че дори да не допуснете и най-малък нюанс на съмнение? Всичко е във ваши ръце – няма кой да го направи вместо вас.
Друга насока за работа със съзнанието е възприемането на обкръжаващата действителност. Христос намира в едно полуразложено куче красиви бели зъби. А вие какво забелязвате? О-о-о-о! Колко гадно вони! Какво става в действителност: Христос вижда красивото и минава покрай гадното и то не може да наруши равновесието, спокойствието и щастието му. А на вас вонята може да ви развали целия ден, че дори и храненето. Да не говорим, като сте с гадно настроение, на колко хора още можете да го развалите. Но възприемането на действителността е във ваши ръце, напълно е по силите ви, да промените гледната си точка. Достатъчно е да свикнете с мисълта, че всичко, което съществува има и положителна, красива страна и лоша, гадна. Отначало ще е нужно съзнателно да търсите красотата, но след известно време това ще става автоматично, както и автоматично няма да обръщате внимание на това, което ви възмущава сега. Ще трябва и да дадете правото и другите хора да грешат и да не наставлявате постоянно – не забравяйте, те също имат право на свободен избор, не само вие. Когато се научите да обръщате внимание само на красивото, ще се чувствате винаги прекрасно, нищо няма да може да ви подтиска или изкарва от равновесие. Ще кажете, че това е бягство от реалността. Не, не е! Това е само здрав смисъл и избавяне от илюзиите. Защото, както много пъти съм повтарял, съзнанието е енергиен диспечер или по-нагледно може да си представите съзнанието като силен прожектор. Накъдето го насочите, натам потича поток енергия. Осветявате тъмнината и тя изчезва, стопява се. Когато забелязвате лошото, го подхранвате с енергия и то нараства и се умножава. Умножавайте красивото, доброто.
Следващият важен проблем пред съзнанието е изобилието. На Земята има блага да задоволят ДЕСЕТ пъти повече население. Но някой има интерес да поддържа масовото съзнание в постоянен стрес от липсата на това или онова. Няма ли най-после да осъзнаете тази манипулация и да се избавите от хватката й. Това масово внушение води до презапасяване, следователно стимулира нарастването на печалбите. Но огромната част от презапасеното не се използва никога и се изхвърля. Следователно, за да няма гладни, боси и голи по света, не се презапасявайте, не изхвърляйте храна, дрехи, обувки. Осъзнайте, колко много неща събират прах в къщи, а ги използвате толкова рядко. Нима не могат да ги използват и други хора, за да не чувстват липсата им и да има изобилие и за тях. Недостига и изобилието (както и всичко друго) също са подвластни на съзнанието ви. Мислите постоянно, че това нямате, онова ви липсва, за еди какво си нямате пари – съзнанието ви подхранва недостига и ако той не нараства постоянно, се задържа на едно ниво. Ако се радвате на изобилието, което имате, подхранвате го и то нараства. Т.е., бъдете благодарни постоянно, всеки ден, за това, което имате – не дръжте в съзнанието си, какво ви липсва. Така ще бъдете постоянно доволни и радостни. Ще ставате все по-центрирани и хармонични, и нищо външно няма да може да ви вади от равновесие и да ви причинява неприятни емоции.
Вселената е хармонично единство и постоянно се стреми да поддържа хармонията, там където вече е създадена, както и тъмните сили се опитват да поддържат хората в постоянен страх и депресия. От вас зависи, какво избирате. Ако сте в хармония, само да усетите някаква липса, във Вселената се задвижва процес, който се опитва да запълни тази липса и да възстанови хармоничното ви равновесие. Но Вселената е разумна и не пълни къртичини с вода (колкото и часове да наливаш – няма напълване). Т.е. повечето хора, колкото и да имат, все им се струва малко, защото еди кой си имал повече. И затова докато сте съсредоточени върху недостига и това ви разстройва, нямате никакъв шанс да разберете какво е изобилие и задоволство. Наистина ли е толкова трудно да сте доволни от това, което имате?
Надявам се, че повечето от вас знаят за промените, които стават със Земята. До нея достига все повече енергия и следствие на това се покачват и честотите и амплитудите на енергиите й. Тъй като всички хора сме едно цяло със Земята, няма как да стоим настрана от тези процеси. Според енергийното си състояние, има три вида хора (условно казано). Тези, които са завладени от илюзиите и егото, поради постоянната потиснатост вибрират на по-ниски честоти от тези на Земята. Поради бързите промени това води и до бърза деградация. Ако преди години се е забелязвало влошаване на здравето от година на година, сега това се забелязва от месец на месец, а дори в някои случаи може да се наблюдава и по-бързо влошаване – зависи, за колко успяват да изплуват от депресията. Отдавна е известно, че депресивното състояние намалява имунитета. Сега това е особено силно. Масовостта на това явление ще доведе до поява на заболяване подобно на спина, което пряко или косвено, заедно с природните катаклизми и военните действия, ще доведе до намаляване на земното население с около ПЕТ МИЛИАРДА човека през следващите двадесет години. До година-две вече ще бъде очевадно за всички, че смъртността нараства прогресивно и тогава започва големия ужас. Тази колективна емоция е много силна и ще наруши крехкото равновесие в земните пластове.
Втората група от хора, които сравнително рядко изпадат в депресивни състояния, успяват да следват промените в земните енергии. Когато започне масовата психоза, която наричам „големия ужас”, тези хора все още имат шанс да се опазят от сриване на емоционалното си състояние, т.е. от намаляване на енергийните им вибрации, което автоматично би ги прехвърлило в първата група. Т.е. тези хора все още имат големия шанс да преживеят критичния земен период. Хубавото е, че повечето от тази група са млади хора.
И третата група са хора, които по една или друга причина са в хармонично състояние, радват се активно на живота, а това подържа вибрациите им на високо ниво и в известен смисъл изпреварват повишаването на земните честоти. Тези хора се радват на добро здраве и отлична имунна система и имат най-големия шанс да преминат безпрепятствено през всички проблеми на критичния период. Поради активната енергетика, в известен смисъл тези хора светят, макар и не с видима светлина. Това се отразява благоприятно на околните, като дори може да ги вади от депресия. По време на големия ужас ще има огромна нужда от тези хора, ако разбира се успеят да останат уравновесени и хармонични. Хиляди паникьосани хора около тях ще имат нужда от спокойствието им и усмивката им – да дадеш надежда в такъв момент е спасение за мнозина. Но подчертавам: волевото спокойствие не върши работа – все пак трябва да се дава състрадание и любов, а ако отвътре ти е свито, малка ще е ползата от тебе. Нужно е действително стабилно равновесие и то се постига чрез посочените по-горе преобразования на съзнанието. Много хора имат голямото желание да служат на Бога и по време на големия ужас ще имат възможност да го направят. Все още има време да се подготвят за това, но ако се заемат със съзнанието си сериозно. Ако разчитат на промените, които стават със Земята, да ги изтеглят на буксир, няма да могат да помогнат дори и на най-близките си хора, а може би и на себе си. Можете сами да се оцените (ако не гледате лекомислено на въпроса), ще запазите ли хладнокръвие при масов ужас?
Тези хора са шанса на Земята да подържат равновесието в известни граници, за да не се разруши планетата. Тези хора ще трябва да неутрализират със собствената си енергия масовия ужас. Колкото по-добре се справят, толкова повече хора имат шанса да оцелеят от критичния период. Наемате ли се? СЕГА трябва да направите избора. Промените в съзнанието, както надявам се, добре знаете, не стават с вълшебна пръчица – за тях е нужно време. И затова трябва да се започне веднага. Успех.
Създадено: 11/02/2008 • 19:57
Обновено : 11/02/2008 • 20:02
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 14868 пъти
|
||||||||||||
НАВЪТРЕ В СЕБЕ СИ
Често се говори, че трябва да насочим вниманието си, навътре в себе си. Сега ще опитам да опиша проблемите при този процес.
Многократно съм повтарял, съзнанието е енергиен диспечер, и накъдето е насочено, натам тече енергията ни. Следователно, има области в живота и в собственото ни същество, които осветяваме с вниманието си постоянно, а други остават в сянка, защото рядко им обръщаме внимание. Това, което е в сянка му викаме подсъзнание, т.е. „нещо мъгляво и несериозно”. Дайте си сметка, по колко пъти на ден си казвате: „Стори ми се нещо, но изглежда само си въобразявам.” или „Нещо ме гризе съвестта, но всички хора постъпват така, и аз ще правя така.”. Няма значение дали се изразявате по същия начин – смисълът е подобен. И това е основната причина за съществуването на подсъзнанието.
Основната цел при насочването навътре, е точно осветяването на всичко това, което е в сянка – да започнем ясно да осъзнаваме протичащите там процеси. А основната причина за появата на подсъзнанието е нашата идентификация, т.е. представата ни за себе си, за какво се мислим. Това, че допускаме съществуването на многомерното пространство и възможността да имаме и други тела освен материалното, съвсем не е достатъчно, това е само блед, мимолетен отблясък в тъмнината. За да се получи действителен ефект, не трябва да изключваме другите си тела от съзнанието си и да наблюдаваме постоянно процесите протичащи там.
На този етап ни интересуват основно шест наши тела: материално, астрално (животинска душа), ментално (човешка душа), божествена душа (Съзнателен Аз), Дух (Висш Аз) и Божествено тяло (АЗ СЪМ). Когато не сме въплътени в материалния свят, старите души имат само божествена душа (Съзнателен Аз), Дух (Висш Аз) и Божествено тяло (АЗ СЪМ). Душата ни или Съзнателния ни Аз е най-висшето тяло, което се осъзнава отделно от Бога, но е свободен от земните илюзии. Духът ни или Висшия ни Аз, обитава в ангелския свят и чрез това тяло ние ВИНАГИ сме ангели, а не ставаме такива на някакъв етап от живота си. Чрез божественото си тяло или АЗ СЪМ Присъствието, ВИНАГИ сме обитатели на Божествения свят и като всички същества, обитатели на този свят, сме Богове. Висшия и Божествения ни Аз се осъзнават почти постоянно в единство с Цялото, и затова имат достъп до всеобщите знания и умения.
Когато тръгнем да се въплъщаваме, преди да се родим, създаваме последователно, от собствената си материя, първо ментално тяло, а след това и астрално. Понеже материята във физическия свят е прекалено инертна, не можем по същия начин (чрез волеви манипулации със съзнанието) да си създадем и физическо тяло, а се налага да бъде отгледано по познатия ни начин. Следователно, в тези новосъздадени тела няма записани спомени за миналите ни животи и мъдрост и опит, трупан в продължение на милиони години. В тях са спомените и опита ни само от настоящия живот.
Трябва да поясня също така, че всички светове се състоят от основно два вида енергия: мъжката енергия (електричество, разум) на Бога Баща и женската енергия (магнетизъм, чувства) на Бога Майка. Разликата е само по финност, по плътност на материята. Следователно, във всяко от телата си ние имаме отделен разум и чувства, отделна памет. Само във Върховния Абсолют тези енергии са абсолютно уравновесени и затова Той е съвършен. В останалите ни тела има превес на едната или на другата енергия. Така физическия свят е с преобладаващо мъжка (електричество) енергия, астралния е с преобладаващо женска (магнетизъм), металния е с преобладаващо електричество, душевния с преобладаващ магнетизъм и т.н., повторение през един, като, колкото е по-фин света, толкова двете основни енергии се уравновесяват.
За всичките тези тела съзнанието ни е само едно, и каквото си мислим, че представляваме, това осъзнава съзнанието. Ако си мислим, че сме само физическо тяло, съзнанието ни осветява само него, всичко останало остава в сянка и не успяваме да различаваме (или ги различаваме съвсем мимолетно) протичащите там процеси. Например, в астралното ни тяло, където преобладава магнетизма, се натрупват енергиите на преживените емоции. Астралните мисли са слаби и не оказват значително влияние на поведението ни. Обратното, в менталното ни тяло се натрупват мислите ни, менталните емоции са без съществено значение.
Съзнанието ни, като всичко останало, е енергия, и за да се движи от тяло в тяло трябва да повишава и намалява честотите си, за да може да осъзнава (да влиза във взаимодействие) с честотите на съответното тяло. Когато съзнанието ни е основно в материалното тяло, за да се премести на по-фините тела, трябва да повишава вибрациите си, защото всички останали тела са с по-високи честоти. Повишаването става с позитивни мисли и чувства – спомнете си израза, „попаднах се на седмото небе”. Намаляването става с негативни настроения и мисли и тогава не осъзнавате нищо друго освен материалното тяло. В подтиснато настроение не може да се твори, „не ви посещава музата”, защо ли?
Когато сте позитивно настроени, отначало съзнанието ви стига до астралното тяло, а там са натрупани силните емоции, преживени през този ви живот. Те грабват съзнанието ви (в основата на всички емоции е страха) и намаляват вибрациите и съзнанието отново се приземява в физическото тяло. Затова страховете ограничават силно интелектуалните възможности на повечето хора. Ако натрупаните емоции не са толкова силни и не завладяват съзнанието ви, на крилете на позитивната нагласа стигате и до менталното тяло. Там най-силни са енергиите на масовите мисли (егрегори) – внушения от възпитание, обучение, масово съзнание и т.н. като илюстрация ще ви преведа един незначителен пример, но като него са милиони, които препятстват изкачването на съзнанието нагоре, в по-фините тела. Някои хора са превърнали правописните правила в идол и се опитват да накарат всички около тях да се кланят на техния „бог”. Всички, които несподелят тяхното идолопоклонничество, се определят като неграмотни, глупави, ограничени и какво ли още не.
Сами можете да си представите, може ли да поддържате позитивната нагласа, ако се сблъскате с такова ограничение като абсолютизираното правило. Съзнанието ви моментално се срива отново в материалния свят. Само липсата на каквито и да е ограничения в творческия устрем може да изкачи съзнанието ви в по-висшите тела. Различните творци успяват по един или друг начин, но това не е осъзнато, защото масовата култура не допуска такова осъзнаване.
Целта на духовния път е да осъзнаете всичките тела, човек да стане единно същество, т.е., пред нас стои доста трудната задача да преодолеем всички натрупани силни, неуравновесени енергии (и не само да ги преодолеем, а и да не позволяваме да продължава натрупването), които завладяват съзнанието и му пречат да се движи свободно. Следващото препятствие е божествената ни душа. Там има спомени за всичките ни прераждания и много ценен опит и мъдрост, но понеже душата е с преобладаваща женска енергия, най-силните енергии записани в нея са чувствата и емоциите трупани през всичките ни животи. Нямам предвид всички сумарно, защото в един живот едни енергии се натрупват, други намаляват, поради слабото им използване, в следващия живот е по съвсем друг начин и рядко се натрупват енергии само от един и същи вид. В божествената ни душа се намира това, на което викат причинно или кармично тяло и то се състои точно от тези натрупани енергии.
Най-добре е ако успеем да осъзнаем Духа си, Висшия си Аз и АЗ СЪМ Присъствието си. Там получаваме достъп до съкровищницата от знания и умения на Вселената, там няма неуравновесени емоции. Но сами можете да си представите, че това осъзнаване е невъзможно докато сте в съзнанието за отделеност от Бога – просто няма как да се получи синхрон между енергиите на Всеобщото единство и енергиите на неизчистената ви представа, че сте отделно същество. Тук стигаме до фундаменталния въпрос – представите ви, че сте отделно същество, оформят разума на антихриста, дуалното съзнание, мятането ви от една крайност в друга. А Христовия разум е нещо съвсем различно – златната среда, това което свързва мъжките и женските енергии на Бога, Божествената Любов, Бога Син. Би трябвало да ви е ясно вече, че докато се мятате от една крайност в друга, няма как да постигнете златната среда, Христовия разум. А да се мятате от една крайност в друга ви карат всичките тези неуравновесени енергии във всичките ви тела, за които писах по-горе. Не можете да ги уравновесите, докато не ги осъзнаете, т.е. съзнанието ви да ги освети ясно. Трябва да се наблюдавате постоянно и да търсите причините, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Когато осъзнаете тези скрити процеси, няма да продължавате да трупате автоматично тези енергии, а ще направите процеса съзнателно контролиран. Натрупаните енергии, след като престанете да добавяте постоянно нови, ПОСТЕПЕННО ще намалеят и така ПОСТЕПЕННО ще се уравновесите.
Самонаблюдението и самоконтролирането е точно това обръщане навътре, което е толкова актуално днес. Нищо извън вас не е по-важно от постигането на единно съзнание – дуалното съзнание веднага ще ви накара да си помислите, че трябва да се изолирате от света, а Христовото съзнание казва, че нещата извън вас трябва само да са на втори план, а да не са водещи в живота ви. Освен осветяване на подсъзнанието ви чрез самоконтрол, за да си помогнете в преодоляването на натрупаната дисхармония и отделеност от Бога, може да си помагате чрез най-различни духовни техники. Например, повтарянето на различни молитви – нямате съществена полза от механичното повтаряне – ефект се получава когато мисълта, намерението се умножи с емоцията, преживяването на молитвата. Може да направите призив към Бог Шива, който е специализиран в разрушаването на стари натрупвания и освобождаването на място за нови. Повтаряйте: „Ом мани падме хум! (кратка пауза) Шива!!!” (33 пъти).
Не можете да се справите с проблемите си, докато не започнете да се обичате, а не може да се обичате, докато не престанете да се съдите, т.е. не преодолеете страховете си, които ви карат да се чувствате недостойни. С чиста съвест можете да се обичате – така обичате Бога – нали сте част от него. Но много хора възприемат съветите да не се самоосъждат, каквото и да са направили, като свободата да скачат от една крайност в друга.
Не фаворизирайте духовните техники – те са само помощни. Основната работа трябва да се свърши чрез съзнателно самонаблюдение. Все пак творчеството е съзнателен процес – този инструмент трябва да се владее много добре. Успех.
Създадено: 17/08/2008 • 18:00
Обновено : 17/08/2008 • 18:20
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 14281 пъти
|
||||||||||||||||
ЗА ЕНЕРГИЙНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Ако си представим нулевата зона в човека (мястото, където енергиите са уравновесени и хармонични, средния път, златната среда, средната точка в магнита, между двата полюса) като един кръг. От този кръг се подават израстъци поляризирана енергия (дисхармонична енергия – 
преобладава плюса или минуса). Тази поляризирана енергия се получава, когато изпадаме в емоционални или мисловни крайности. Когато имаме дуалистична представа за света, всичко е бяло или черно, добро или лошо – с тази нагласа създаваме само поляризирани енергии. Тези поляризирани израстъци (на други места ги описвам като малки магнити) привличат енергии с противоположен знак. И тъй като енергията е противоположна, възниква конфликт, сблъсък, който усещаме като дискомфорт, като болка, неприятно усещане (зависи от силата на енергията, дължината на израстъка). Затова се казва, че Вселената е огледало за нас – отговаря ни със същото, което насочим извън себе си, но с противоположен знак.
Поляризирана енергия създаваме постоянно (израстъците са милиарди), по най-различни начини. Например, когато осъждаме, когато си създаваме определено мнение за някого, без любов и приемане такъв, какъвто е – затова се казва: „Не съди, за да не бъдеш съден”, защото поляризираната енергия, рано или късно, привлича съответната присъда и към самия теб. Всяко едно желание, всяко едно намерение, което е едностранчиво, егоистично, е поляризирана енергия. На практика, не създаваме поляризирана енергия, само когато правим нещо с любов.
И не само в момента, в този живот, сме създавали поляризирани енергии, ние носим натрупаните поляризирани енергии, които не сме успели да уравновесим (да отработим) от всичките си животи. На практика, това е механизма на кармата.
Да тръгнем по средния, по златния път, означава да престанем да произвеждаме поляризирани енергии, т.е. да започнем да правим всичко с любов и да обичаме всичко и всички.
Целта на всички очиствания, смисълът на целия духовен път е, да престанем да създаваме поляризирана енергия и да се избавим от това, което вече сме натрупали. Всички емоционални или ментални крайности, всички и всякакви правила и желания ни поляризират.
Иска ми се да ви предложа един древен хавайски (от Лемурия) метод за неутрализиране на поляризираните енергии. Но за целта трябва да поемем отговорност за всичко, по целия свят. Да смятаме, че нямаме вина за ставащото, означава, че бягаме от отговорност, а това ни прави пасивни и няма кой да ни избави от поляризираните енергии. Да поемем отговорност, означава да сме винаги готови да поправим стореното от нас. Всичко, което се случва с нас и около нас, сме го привлекли с поляризираните израстъци. Всичко, което достига косвено до нас, чрез медиите или някой ни го е преразказал, не е случайно, ние сме го привлекли. Ние живеем милиони години на тази Земя, прераждали сме се във всичките й краища и народи, вземали сме участие в безброй събития и накрая да се отръскаме и да кажем, че нямаме нищо общо, е една голяма лъжа. Не можем да сме единни с всичко, ако не поемем отговорност за него – ако кажем: „Това не ме засяга”, усещате ли, каква дистанция се получава?
Сега, с напредването на промените, става все по-актуално да управляваме желанията си, тъй като тяхното материализиране се ускорява многократно. За да не се превърнем в черни магьосници, с всичките негативни последствия от това, единствения начин е да поемем отговорност за случващото се с нас, Ако продължаваме да се изживяваме като жертви, реагираме агресивно към всичко и всички, които смятаме за причина на нашите страдания, обиди и дискомфорт. Само, ако поемем отговорност, можем да реагираме уравновесено, с любов.
За да се избавим от поляризираните енергии, трябва да повтаряме като мантра трите, може би най-важните думи: „прости”, „благодаря”, „обичам”. Доктор Масару Емото доказа научно, че признателността и любовта правят чудеса, но трябва да добавим и извинението. Повтаряйте тези думи винаги, когато имате възможност, на глас или наум, така неутрални или като обръщение към някого или нещо, във варианти, които на вас ви харесват. Повтарянето им ни зарежда с енергията на словото, но освен това, което е много по-важно, даваме възможност на Бог да ни изчисти като преобразува поляризираните енергии. Има стара българска поговорка, която казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва”, т.е. Бог не дава нищо даром, трябва да се стремим, да се потрудим, да бъдем активни, а Той незабележимо ще ни удари едно рамо.
Когато започнете да поемате отговорност за всичко, ще усетите едно вътрешно насочване на вниманието. Затова благодарете, искайте прошка и се обяснявайте в любов към всичко, което ви хрумне. Може скоро да забележите, как се променя животът ви. Спорно очистване!
Създадено: 19/04/2010 • 17:41
Обновено : 19/04/2010 • 17:58
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 27054 пъти
|
||||||||||||||||||||
ЗА ДУХОВНОТО УЧИТЕЛСТВАНЕ
Идват времена, когато всички духовно напреднали хора, се налага да се изявяват като духовни учители, затова ви предлагам моята гледна точка за проблемите, с които може да се сблъскате.
Искам още от самото начало да подчертая: досегашната ни представа за духовен учител вече не е актуална, остаряла е, повече вредна, отколкото полезна. Основната вреда от учителя-водач/лидер е, че тези, които се обявяват за ученици се отказват от правото си на свободен избор, като се доверяват на учителя, очакват, той да им казва, какво да правят (поради страха да не сгрешат). Разбира се, не тотално, но най-малко по духовните въпроси се отказват да имат собствено мнение. Така заблудите на учителя, стават заблуди и на учениците, и намалява уникалността на всеки ученик. Силно се ограничават волевите усилия за промяна и самоконтролиране, т.е. работата върху личните несъвършенства се ограничава само върху посоченото от учителя.
На сегашния етап от развитието, най-добре е всички да са равностойни, т.е. всички да са едновременно и учители и ученици (става въпрос за старите души, някои от по-младите, вероятно, няма да могат да се справят сами, поради липса на опит). Равностойните отношения са много необходими при обединението на енергиите, което става все по-актуално с необходимостта да се управлява планетата. Свободният осъзнат избор е задължителен при обединението в групови души, за създаване на духовни общини с общи цели. Не може да се избягнат отношенията орел-рак-щука, ако има и най-малките ограничения на свободната воля – само доброволният избор дава обединени резултати.
Естествено, има хора с много повече знания от масовото ниво, но останалите е по-добре да ги смятат за съветници, които да им дават алтернативно виждане, отколкото да им прехвърлят отговорността си за вземането на решения.
Хората с трайна духовна ориентация, обикновено са стари души, т.е. индивиди с много натрупан опит. Ако има само един учител, а всички останали се самоопределят като ученици, споделянето на собствения опит се ограничава силно, ако го смятат за незначителен. Но ако всички приемат идеята, че едновременно са и учители, и ученици, съзнанието им няма да е отворено само за един учител, а за всички. Така се развива една много здрава толерантност и силно намаляват условията за развиване на състезание, т.е. доказването, кой е по-способен.
Трябва винаги да имате предвид, че промяната на общественото мнение е неблагодарна работа. Психически се подгответе, за какви ли не обвинения. Може би, най-често ще ви изненадват обвинения в недостатъци, които са проблем на самите обвиняващи. Както е посочено в някои послания, човешките проблеми могат да бъдат оприличени на цветни очила, ако очилата са със сини стъкла, виждат всички хора сини, т.е. откриват собствените си недостатъци във всички хора, а това им дава повод да стигнат до извода, че недостатъците им не са сериозен проблем, с който трябва да се справят. И така го набутват в най-потайното място на душата си и стават твърдо убедени, че нямат точно такъв проблем.
Друга много често срещана реакция е вкопчването в едни (приети за достоверни) истини и отричането на всичко останало. Това е следствие от много силно разочарование (няма значение дали си спомнят повода или е от предишно прераждане) – колкото по-силна е била вярата в нещо конкретно, толкова по-силна е болката от разочарованието. Тази болка предизвиква много силен страх, недоверие, да не се предоверят отново и да останат отново излъгани. Но поради дуалистичното мислене, (че е възможно нещо или само да е истина, или да е лъжа, т.е. изключват всякакво средно положение), отново и отново се вкопчват в една единствена истина и анатемосват останалите. Едва, когато разочарованията и болката станат достатъчно много, започва допускането и на относителната истина и намалява вкопчването и следствията от него. Но докато дойде този момент, такива хора са затворени за всякакви разумни аргументи и е напразно губене на енергия, ако се опитвате да ги вразумите. Естествено е, да очаквате от тях всякакви крайни реакции и затова на всяка цена трябва да запазите спокойствие – те просто, в този момент, толкова могат. Едва когато успеят да се справят със страховете си, ще могат да разсъждават безпристрастно.
Много често, когато опитате да посочите нечий недостатък, който не се забелязва от човека около вас, първата му предпазна реакция е да ви обвини, че го осъждате. Но ако сте общували по-дълго с този човек, може да забележите, че реакциите му са дуалистични – или го съдите, или го превъзнасяте. Средно положение няма. А както знаете, крайностите са илюзия. Но за да бъдете убедителни при отбиването на такива аргументи, добре е да имате предвид: осъждане има само, когато присъдата е основавана на някакви правила, на човешки закони. Когато не сте мотивирани от такива, а от чистото желание да помагате (основано на Единството и Божествените принципи), не съдите а констатирате действителността, защото уважавате правото му на свободен избор и не сте привързани към резултата, т.е. дали ще реши да промени нещо в себе си или не, за вас не е от съществено значение.
Когато един човек, на когото искате да помогнете, заема отбранителна позиция – егото му се чувства заплашено, т.е. той има усещането, че разговорът може да промени нещо в него. Тогава се усеща заплашен от евентуалната промяна и страхът го кара да измисли хиляди аргументи, с които да се докаже, че нямате никакво основание за мнението, което имате. За духовно търсещите, отбранителната позиция е недопустима, не само защото е мотивирана от страха и гордостта, а и защото липсва изградена толерантност, да се изслуша чуждото мнение и да се разгледа самокритично, т.е. стесняване на съзнанието – истината е само една – собствената.
Най-вероятно, всички духовно търсещи имат проблеми с обективната оценка, точно къде се намират на духовния път. Изчитането на купища литература или някакви екстрасензорни усещания им създават фалшивото усещане за значителен напредък. Но напредването по духовния път е възможно единствено с преодоляване на собственото си его. Хора, които изобщо не осъзнават, че имат този проблем, които не са вложили никакви усилия да разберат, какви проблеми предизвиква егото, са още съвсем в началото на пътя си и ще стоят там докато започнат да осъзнават истинската причина за липсата им на напредък. Много трудно ще успеете да ги убедите, че имат илюзорна представа за себе си. Един духовно търсещ може да напредне само тогава, когато изгради постоянно самонаблюдение, с което да коригира залитанията си в една или друга посока – а това е невъзможно, докато не ви е ясно, кое точно ви кара да залитате.
Никога не забравяйте, истинската опасност за духовните ви постижения започва, когато видите реален резултат от усилията си. Когато видите, че хората ви вярват, когато се появят „последователи”. Тогава от душата ви изпълзяват такива неща като суета, гордост, жажда за власт, честолюбие – неща, за които си мислите, че отдавна сте преодолели. Тези проблеми като потенциал са намалели силно, защото сте престанали да ги подхранвате енергийно, но не сте се справили напълно с тях. И понеже са доста слабички, много трудно ще осъзнаете въздействието им върху съзнанието ви, особено, ако сте сметнали, че няма вече какво да контролирате. Ако живеете с убеждението за значителен напредък по духовния път, докато забележите пагубното въздействие на неотстранените проблеми, могат да провалят живота ви, независимо, че сте убедени, че няма провален живот.
На някои места във „Философията на ежедневието”, си позволявам да правя някои прогнози, които основавам на информацията, с която разполагам до момента. Гледам да не забравя да посоча, че това е само мое лично мнение, което може да се промени, ако се промени изходната информация. Например, определено смятам, че за духовното събуждане на човечеството, има нужда от сериозно разтърсване. Това разтърсване наричам „големия ужас”, който може да се получи, когато всички забележат, че нещо се е променило кардинално – изчезва предвидимото бъдеще, което създава спокойствието на повечето хора и те стреснато се събуждат, като започват да се ослушват за да разберат, какво става. В такъв момент е очевидно, че старата представа за света, която им е давала досегашното усещане за сигурност, вече не действа и започват активно да търсят някакъв заместител. Тук идва вашият ред – доколко убедително ще успеете да обясните промените, доколко ще успеете да успокоите страховете. В прогнозата посочвам, че за големия ужас допринасят основно три проблема: природните катаклизми, смъртоносните болести и войните, разпалвани в емоционално нестабилната обстановка по цялата планета. Но това са само потенциални възможности на този етап, определени от моментното състояние на човечеството. Ако вие успеете да успокоите много хора, ако в масов мащаб емоционалното напрежение намалее, тези зловещи прогнози могат да не се сбъднат или да се сбъднат в много смекчен вариант, просто няма да има нужда от тях, няма да предизвикат посочените от мен следствия. Това е нагледен пример за реално творчество и за колективните възможности на много хора. Не си внушавайте, че сте прекалено слаби, не бъдете максималисти. Ако общите усилия успеят да предотвратят дори само няколко земетресения, пак си е струвало усилията – напрежението пораждано от големия ужас, ще намалее в някаква степен, а това може да ограничи войните и епидемиите.
Трябва да повярвате, че е по силите ви да промените света, а след това да преодолеете собствената си инертност и да развихрите своята активност. Какво конкретно трябва да правите, решавате сами, защото всеки човек, който е около вас, има различни разбирания и ценностна система, и затова трябва да подбирате конкретни подходящи аргументи. Единственият универсален инструмент е любовта – ако излъчвате любов, хората ще ви имат доверие, а това е половината от успешно убеждаване/успокояване. Много силно е въздействието на любовта и за вас самите (постепенно смекчава страховете ви), и за обкръжаващите, ако се научите да обичате безусловно всичко наоколо. Ако смятате, че има такива, които заслужават, и които не заслужават да ги обичате, трябва да се заемете сериозно с тази своя преценка – какво ви кара да правите такова разграничение. Изобщо, обърнете сериозно внимание и на най-малката задръжка, която усетите в себе си. Само така ще успеете да реализирате безусловната Божествена любов на Земята. Ако изпитвате необходимост от мотив, за да обичате непознати хора, никога не забравяте, че са част от Бога – обичайки ги, обичате Него. Ако го практикувате постоянно, ще ви стане несъзнателен навик и през вас ще започнат да протичат постоянно нарастващи енергии – но само ако не измислите някаква причина да ги ограничавате. Дерзайте!
Създадено: 31/08/2008 • 11:04
Обновено : 31/08/2008 • 11:13
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 11149 пъти
|
||||||||
ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕТО ПРЕЗ 2012
Преди повече от десет години осъзнах, че шестата раса ще се развива в астралния свят, но смятах, че преминаването там ще става еволюционно, т.е. постепенно. Оказа се, че този процес е вече в ход и ще преминем колективно. Това преминаване е наречено Възнесение.
За целта всеки трябва да направи своя избор – дали иска да остане в петата раса, на материалната Земя или се възнася в астралния свят, където се формира шестата раса. Това желание трябва да се огласи гласно или да се напише.
Тези, които останат в материалния свят, трябва да знаят, че условията за живот ще се влошат много. Вече доста години се натрупва напрежение в земните пластове следствие хищническото отношение към Майката Земя. След възнесението това напрежение ще бъде освободено и ще станат редица катаклизми, които ще повишат многократно вулканичната дейност – въздуха ще стане труден за дишане и вероятно ще застудее доста. След успокояването на планетата, на оцелелите хора ще се раждат деца с млади, животински души, защото по времето на Кали юга не е имало подходящи условия за тяхното развитие и тяхното прераждане в материалния свят е било изкуствено задържано. Тези млади души нямат опит в човешките отношения и за няколко хиляди години хората ще се върнат в неандерталската епоха, където правото е на най-силния и където оцеляването е постоянен проблем.
Астралния свят е познат на всеки – това е света, който посещаваме насън. Навярно всеки си спомня, че там може да се лети – може да се носиш над Земята като волна птица, но може и да се преместваш мигновено в пространството на огромни разстояния – достатъчно е да си представиш мястото, на което искаш да се озовеш. Поради това, че материята там не е толкова груба както в материалния свят, тя се поддава на манипулиране с мисълта, т.е. всеки ще може да си създава каквото си поиска, но трябва да се има в предвид, че ако създаденото не е хармонично, то се разпада доста бързо. Затова ни предстои да преминем една много сериозна школа за създаване на светове – трябва да се научим да спазваме златното съотношение и да хармонизираме отделните елементи един с друг. В астралния свят подържането на човешкия живот е изцяло енергийно, т.е. няма да има нужда да се грижим за прехраната си. Всеки ще може да оформя тялото си според разбиранията и нуждите си, което означава, че там няма да има здравословни проблеми и ограничения във възрастта. Човек живее докато му омръзне. Няма и раждане – сега, когато една душа тръгне да се преражда в материалния свят, преди да се всели в материалното тяло си създава астрално. Този процес ще продължи, без вселяването в материално тяло.
В астралния свят всичко е много пъти по-хармонично отколкото в материалния, цветовете са много по-наситени (с повече енергия), условията са много по-уравновесени, с една дума – това е реалният рай, който сме напуснали за да слезем в материалния свят. Това са едни идеални условия и за изграждането на хармонични отношения и между хората – всичко има в изобилие и няма никакви условия за конкуренция. За да е възможен този процес и за да се насочи в правилна посока, всички трябва да приемат единоначалието, т.е. всички трябва да приемат съществуването на Бог и Висшата Йерархия. Това е единственото условие, което поставя Бог пред тези, които желаят да се възнесат във шестата раса. Осъзнаването на единоначалието създава условия за да се създаде едно огромно хармонично семейство, което постепенно да прерасне в една колективна душа.
Много важно условие за възнесението е да се изчистим от всички натрупани през хилядите прераждания кармични остатъци. Това става чрез ПОКАЯНИЕ (информация за покаянието има в „Алтернативи – В помощ на духовното усъвършенстване”. В астралния свят вече не действа кармичния закон и затова тези остатъци не трябва да пречат на хармонизирането между хората по никакъв начин. На първо място в този свят излиза енергията на Любовта и тя определя и движи всичко.
Другото много важно условие, което важи за преходния период до 2012 година, е да НЕ се насища Земята със страх (ужас). Енергията на страха е диструктивна и когато се натрупа в по-голямо количество, може да пусне злия дух от бутилката, т.е. удържаните досега напрежения в земните пластове, да излязат от контрол и катастрофите да започнат преди възнесението. Аналогичен е случая в Атлантида, където хората не са били достатъчно готови за преход и неадекватните им реакции са довели до потъването на Атлантида. Затова бъдете предпазливи със своя страх – на всяка цена трябва да го овладеете и аз мисля, че сте готови за това, щом се интересувате от духовни въпроси. Много по-внимателни трябва да бъдете когато съобщавате тази информация на близки, роднини и приятели. Нормално е хората свикнали със сигурността, да се страхуват от промяната, от неизвестното. Противодействие на страха е Любовта. Когато вие или ваши близки изпитват страх, трябва да го неутрализирате, като обичате Земята. Това е лесно – тя е толкова прекрасна. Излъчването на Любов става като намерите мотив да обичате съответния обект и го обливате с енергия от сърдечната чакра (от средата на гърдите).
Ще кажете, че балансирането на Земята е работа на Висшите сили – това е една от поредните илюзии. Енергиите на Висшите сили са с много високи честоти и те не вършат работа в материалния свят. А енергиите, от които има нужда материалната Земя се получават чрез хората и това е една от причините да сме в симбиоза с нея. Друга причина да сме неразделна част от Земята е, че когато създаваме астралното и материалното си тяло използваме материя и енергия от Земята и това ни прави неразделна част от нея докато ползваме тези тела. Затова и при напускане на материалната Земя от тези, които са я обичали и подържали енергийно, Тя губи енергийното си равновесие и започват катаклизмите, които имат за цел да изчистят всичко дисхармонично, което сме натрупали пак ние.
Доколкото задача на следващия етап от развитието на хората е да станем работници на Бог, т.е. Творци, освен създаването на хармонични творения трябва да се научим да управляваме огромни енергии. За целта се използва едно популярно физично явление – резонанса. Отделния човек е доста слаб енергийно, дори простото събиране на много хора дава слаб резултат като сбор от енергии. Но ако тези хора са хармонични помежду си и се настроят на една цел, енергиите им влизат в резонанс и нарастват хиляди ПЪТИ. Ако успеят да се хармонизират повече хора, енергията им може да нарасне милиони пъти. Между другото, така са правени всички древни мегалитни съоръжения, където 10 – 20 човека са можели да повдигнат и да поставят с абсолютна точност каменен блок тежащ 2000 и повече тона – съвременната техника все още не може да повдига такива тежести.
Засега задачата поставена пред хората е доста по-лесна – да извършат своята част от работата по възнесението и по възможност да подържат равновесието на Земята, за да не се натрупва върху човешката психика травми от катастрофите, които се отстраняват по-трудно. За целта е нужно събирането на едно място на единомишленици, които не са раздирани от противоречия, кой да води бащина дружина, и кой е по-велик, да се хванат за ръце и да образуват затворен кръг. Всеки се съсредоточава във себе си и започва да изпраща Любов на Майката Земя. След това се опитва да убеди всички хора, че всички сме част от Земята и тя трябва да се обича и пази. Опитвате се да им обясните, че съществува Бог, който е всичко съществуващо, и че всичко е разумно. Опитвате се да обясните предстоящите събития и вредата от страха. Молете се за покаянието на всички хора, защото мнозина ще сметнат всичко това за глупости. Това трябва да се осъзнае от колкото се може повече хора и постигането му се нарича Христово съзнание и е минимума необходим за преминаването в шеста раса. За улесняване възприемането трябва да излъчвате постоянно Любов към хората, защото само така можете да отворите съзнанието им за това, което се опитвате да им внушите. Всяко друго отношение затваря хората и много трудно можете да ги накарате да ви повярват. Когато се събирате за колективни сеанси, внимавайте сред вас да няма съмняващи се хора – само един такъв човек и колективната ви енергия не може да се повиши над нивото на този скептик – получава се явлението известно във физиката като фадинг (заглъхване).
Също така не подценявайте обкръжаващата ви обстановка – от нея също зависи скоростта и дълбочината на хармонизирането ви. Използвайте подходяща музика, песни и аромати. Сред красива природа вероятно ще имате най-голям успех (зависи все пак от околните излъчвания). Настройте се чрез молитви. Но по време на кръга не четете текстове, защото така раздвоявате вниманието си и не можете да се концентрирате напълно
Време е също така да се приобщим осъзнато към Цялото, като за целта се опитвате да влезете в диалог с висшия си Аз. Изпращайте му любовта си и опитвайте да разговаряте с него. Отначало може да ви изглежда, че разговаряте сами със себе си (и то действително е така, защото сте неразделна част от висшия си Аз, дори и да сте в материално тяло, връзката не може да бъде прекъсната – само трябва да бъде осъзната), но постепенно ще забележите, че някои отговори съдържат информация, която не сте знаели по-рано. Това ще ви убеди, че сте осъществили тази връзка. Постоянното й практикуване ще ви накара да се осъзнаете като единна и неделима част от Цялото.
В зависимост от вашите конкретни способности, тази връзка може да се развие като чуване на глас в главата ви, като получаване на мисли или като получаване на образи – понякога и трите. Това на практика е телепатията. Този начин на общуване трябва отново да ни стане основен, защото е обичайното общуване в другите светове и ще ни е нужен за общуването в астралния свят. Освен това количеството и качеството на разменяната информация се повишава многократно и така можем да осмислим някои информации, които са недостъпни за съзнанието ни сега, защото не могат да се предадат със средствата на езиковото общуване.
На добър час по пътя към шестата раса!
Създадено: 14/05/2007 • 19:58
Обновено : 30/09/2007 • 13:54
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 33787 пъти
|
||||||||
п.п Апропо това че се абстрахирах от крайни очаквания далеч не означава че съм кръстосала крак въз крак и си пиля ноктите пред екрана…
Всеки според възможностите си,мироглед и капацитет…
Усмихнати и слънчеви дни Ви желая от сърце.
| Коментар №45 | t_andreeva 21/01/2013 • 13:00 |
| Ами то е много удобно така – „нямам очаквания“. Това е най-мързеливото и нехайно твърдение, което някога съм чувала. Ами като нямате очаквания, няма как нещо да ви се случи. Аз пък имах очаквания, и мнозина други. Само че невярващите и неочакващите бяха прекалено много. Ако бяхме достатъчно много спрямо „нямащите очаквания“ със сигурност щеше да се случат видими промени. Нали нашите мисли, чувства, надежди, мечти, избор, действия изграждат бъдещето, в което всички сме част от пъзела? | |
| Коментар №44 | radoslav 14/01/2013 • 00:14 |
| Вие няма да живеете толкова продължително, за да се учите само от собствените си грешки. Търсете си учители, търсете професионалисти, търсете ментори. Желая ви живот, изпълнен с богатсво , здраве и щастие. Живот, в който вие си подарявате радост, търпение и настойчивост. Добродетел на разума, ценност и сила на знанията и вяра в собствените си способности да се стремите и постигате достойни за вас награди . |
|
| Коментар №43 | asen 13/01/2013 • 17:04 |
| Благодаря, Zlati, макар че не питах теб. Приятно очакване на възнесението, макар че …  Не съм разочарован, защото нямах очаквания. Със здраве! |
|
| Коментар №42 | zlati 12/01/2013 • 12:18 |
| До Асен! Ще те разочаровам,но не съм се възнесла (предполагам щях да разбера ако се случи). Имах всевъзможни идеи,представи и сънища,докато не проумях че по-добре да нямам никакви очаквания и да оставя нещата /събитията да си се случват по Божията воля. Може би затова и не останах разочарована ,даже напротив виждам изключително много промяна в хората около мен (както и в себе си). Питаш за техники,начини,методи…коя съм аз че да давам напътствия/съвети? Една прохождаща…все още на първо стъпало. Колкото повече се уча, усвоявам,променям все повече ми се струва че има още мнооого изпитания да преминавам.(вероятно няма и край). Това което научих със сигурност обаче ,че всеки си има (и следва) своя си път и той никога не е еднакъв с на другите.Т.ест не бива да търсиш готови „рецепти“. Те не само няма да са ти от полза,само ще те забавят повече. Всеки сам си усеща най-добре кое му пасва/залепва,приляга точно. Йога, мантри,мандали,молитви,книги…опитах всевъзможни неща и си прилагам това което чувствам че си е за мен и ми пасва. Друг може нищо да не прави и по-бързо да се развива/израства от тези дето неуморно и стриктно са под „режим“.Това което обаче си създадох като навик и усещам ползотворност е непрекъснато самонаблюдение. Успех ти желая по пътя и знай че щом си задаваш въпроси и търсиш,то вече си стъпил на пътя и ще намираш и откриваш… |
|
п.п Извинявам се за спама и размиването на темата.
Благодаря и още веднъж на Й.Йоргов че го има и ми е подавал ръка в много трудни моменти.
| Коментар №41 | asen 12/01/2013 • 08:09 |
| Благодаря ви за откровения отговор г-н Йоргов. Здраве, късмет и успехи през 2013 година. | |
| Коментар №40 | asen 11/01/2013 • 15:07 |
| OK, Zlati, сподели и ти ако обичаш. Какви са усещанията, как го постигна – упражнява ли някакви специални техники. Какви са признаците, по какво разбра, че си се възнесъл? Ще ти бъда благодарен, ако споделиш. | |
| Коментар №39 | Zlati 11/01/2013 • 12:58 |
| Към Асен! А ти как си представяш възнесението?…Като отлитане с криле ли? И кое те кара да мислиш че не е (той или друг)? На всеки според вярата му… п.п Също не се заяждам,просто ми стана любопитно и интересно. |
|
| Коментар №38 | asen 11/01/2013 • 09:49 |
| Г-н Йоргов,простете за въпроса, който ще ви задам, но не е заяждане и очаквам да ми отговорите. Предполагам, че това ще бъде интересно и за останалите читатели на сайта ви. Дори се чудя защо още не е зададен. И така: Г-н Йоргов, вие защо не се възнесохте? Какво правихте по въпроса, какво очаквахте, какво се получи? Моля ви споделете личния си опит. С най-добри чувства, Асен |
|
Здравей Асене,
въпроса ти е съвсем резонен и аз не се съмнявам в твоята добронамереност. Аз не съм специален и не се различавам с нищо от повечето духовнотърсещи. Това, с което се занимавам основно, е да следя мотивите, които ме карат да постъпвам по един или друг начин – по този начин се опитвам да ограничавам егото и илюзиите си – определено ги смятам за основните препятствия в развитието ми. Не съм имал големи очаквания за възнесение, защото осъзнавам, че има върху какво да работя още. По този въпрос нямам разочарование, защото също така смятам, че имам още много работа в материалния свят. Това, което ме разочарова е слабото енергийно въздействие и масовата липса на резултат – очаквах повишаване на чувствителността и разширение на съзнанието, т.е. по-сериозно възприемане и осъзнаване на някои от астралните най-ниски нива. Но като се има предвид желанието на Бог да се възнесат колкото се може повече хора, съвсем уместно е предпазливостта на Висшите сили – да няма паникьосани от очевадни промени. Затова коригирах очакванията си и вече съм с нагласа, процеса Възнесение да се проточи години. Очевидно е, че вариантите с бързото Възнесение ще паникьосат повечето от тези, които не очакват промени, защото изчезва предвидимото бъдеще, а това ще доведе до ескалация на катаклизмите и силно намаляване на тези, на които е даден шанс. Смятам, че най-важната задача на всички ни е да променим отношението си към тъмните сили, защото те също са деца на Бога, и те също имат своя шанс (според Божието желание). Успехи на всички.
| Коментар №37 | obonato 10/01/2013 • 14:34 |
| „Защото смисъла на всичко, което се случва, е да престанете да търсите отговори извън себе си.“ – този отговор аз ще перефразирам така: Престанете да четете глупостите ми, а търсете отговорите вътре в себе си. Не разбрахте ли най-после? | |
| Коментар №36 | t_andreeva 09/01/2013 • 17:57 |
Защо нямаше възнесение на 21-23 декември 2012? Нито три дена тъмнина, нито синтетичните материи изчезнаха? Защо никой от тези, които предсказваха тия неща, като Друнвало Мелхиседек и др. подобни, сега се спотайват?
Защото смисъла на всичко, което се случва, е да престанете да търсите отговори извън себе си. |
|
| Коментар №35 | radoslav 08/11/2012 • 01:00 |
| Като бях дете няколко пъти сънувах че ходя в някаква къща и правя пакости там, скоро се срещнах с една жена и тя ми сподели че някакво дете подобно на дух е ходело в тях преди години е местило предмети, след като се замислих, разбрах че съм бил аз, знам че е объркано но съществува излизане извън тялото, като дете съм го правил, поради каква причина и как незнам и каква е връзката ми с тази жена незнам но има много интересни неща в този свят, имам и други невероятни случки които в последствие разбрах и осъзнах. | |
| Коментар №34 | zlati 09/08/2012 • 13:47 |
| Многократно препрочитам този материал и всеки път ми изниква един и същ въпрос:Не би ли следвало край младите души да останат и стари,които да ги напътстват и да помагат….как иначе те ще се развиват? От друга страна пък е естествено опитните да се възнесат… |
|
| Коментар №33 | Ivo 12/06/2012 • 11:48 |
| Ще цитирам един приятел „Всеки си мисли,че всичко във Вселената е концентрационни кръгове,обаче забравя гравитацията!.“ и „Всяко нещо(създание) бива манипулирано от по-голямо.Дори и да него осъзнава.“ | |
| Коментар №32 | vladimir456 18/03/2012 • 20:27 |
| Здравейте приятели! Една идея за посрещане на 21.12.2012г. и съвместно сътворяване на новия живот. Тук ще бъда максимално кратък с цел да не стана отегчителен. Всички, които се заинтересуват от предложението ми могат да научат повече на сайта https://sites.google.com/site/shestarasa/home. Там предлагам за тези, които чувствуват нужда да живеят постоянно сред сродни души и да се готвят съвместно за настъпващите промени във връзка с датата 21.12.2012г. Предлагам им, да вземат участие в създаването на новите места за живеене. Елате нека заедно да започнем да творим бъдещето. | |
| Коментар №31 | Hristo 14/02/2012 • 10:02 |
| Естествено за кратко време ще дойде лавина от информация и съвети относно Издигането, а за тези, които са отворени за истината това ще даде възможност да предприемат квантов скок напред. Това е въпрос на това дали хората са готови да видят отвъд съществуващите им представи и да станат част от новата парадигма. Ако не, няма проблем, те ще имат възможност да останат на собствения си път и да продължат да преживяват в по-ниските измерения. Не може да бъде по-хубаво от това, което ви позволява ваш избор и отношението към всички ще бъде еднакво с любяща грижа и даване на всяка възможна помощ. Никой не е оставен без помощ, а тя винаги е там в готовност да бъде оказана при най-малката индикация, че е поискана. Всичко вече започна. Майка Земя и нашите човешки тела сега имат в тях повече вибриращаенергия от когато и да е било. Много от нас на планетата Земя мислят, ОК, тази история ни я разказват индигенните народи от многоотдавна. Но ние не забелязваме, че това наистина се случва сега.Светът се променя, нашите тела се променят, Структурата на нашата ДНK се променя. Това е действителност, ние ще сме свидетели на промяната. Ние сме тези, които ще бъдем живи по време напромяната. И наистина зависи от нас да променим начина си на живот. Ако не се променим и продължим да живеем чрез егото и разума .Ние ще бъдем премахнати. Защото ние убиваме Майка Земя. Вселенската любов на Майка Земя ще продължи, но от нас зависи, дали ние ще бъдем с нея или не. Всичко, което трябва да направим е да бъдем Любов. Това е всичко! Толкова е просто! И вашата душа винаги ще ви води в правилната посока. | |
| Коментар №30 | Sechy 15/12/2011 • 10:42 |
| Напълно се съгласявам с Хелиопол. Трябва да се работи и в двете посоки – Материална и Духовна. Трябва да променим системата тук на Земята. Надявам се това да стане плавно без да разрушим стария свят и на ново да градим нов. Не може да си мислим че всичко започва от нас и всичко до тук е грешно. | |
| Коментар №29 | Sasho_Banev 16/03/2011 • 00:58 |
| Не съм чел всички коментари, но според мен Япония е жив пример за споменатите катаклизми тук. Сякаш всичко започна да се случва много бързо. | |
| Коментар №28 | dsa 17/02/2011 • 11:49 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
по голяма простоия не бях че, мерси з забвните мигове, но нищо общо няма сдуховните и окултни тематики повече с нанучата фантастика 🙂 земи по прегледай малко природните науки и земи се позамисли
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
С НЯКОЛКО ДУМИ
Напоследък е доста напрегнато и много хора се опитват да разберат, какво се случва в действителност. Ще опитам да разкажа моята гледна точка, колкото се може по-разбираемо.
Поради космически причини (следствие активно-пасивните периоди), Земята се променя, излиза от период на енергийна ограниченост и възстановява нормалното си енергийно състояние. Недостига на енергия е довел до това адско състояние, в което сме все още и постепенно навлиза в енергийно изобилие. Т.е. мандата на Земята да се намира в ада е изтекъл и тя се е устремила към рая с всички сили (нали толкова ѝ се иска да ѝ олекне от безкрайните страдания причинявани от хората).
Дори на учените е добре известно, че, когато се променят природните условия, има два възможни варианта. Повечето растения и животни не успяват да се приспособят към промените и на тяхно място идват видове, които изначално са приспособени. Същото се отнася и за хората – някои от тях, осъзнавайки промените, правят съзнателно приспособяване към повишената земна енергия/вибрации. Но повечето не ги вълнуват тези въпроси и започват да изчезват, като растителните и животинските видове, които не успяват да се приспособят към промените.
За тези промени се тръби вече 30 години, но хората претръпнаха и вече не им обръщат внимание. Главния проблем идва от очакването, че някой трябва да ги спаси, да се погрижи за тях, „нещастните“, но тъй като еволюцията става изключително чрез промяна на съзнанието, никой не е в състояние да промени ничие друго съзнание, освен своето собствено. Ако всеки си направи труда да забележи причините, създаващи ада в живота му, ще забележи нещо общо за всички, нарушаването на простичкия принцип: Не прави на другите това, което не искаш за себе си. Това е безкомпромисното спазване на десетте Божии заповеди, но всички се състезават в тяхното нарушаване и се получава, това, което е факт, т.е. всеки си сърба попарата. Всеобщото братство и единство е по-популярно като Бог и се поддържа от принципи и закони, валидни за цялата Вселена, т.е. за да стане рай на Земята, ще трябва да стане Божие царство, т.е. място, където се живее по Божиите закони. Тези закони и сега се познават добре, но не се спазват от никого. Например, днес търговците не могат да си представят търговията без лъжа и измама – смятат ги за задължителни атрибути, а политиците са ги превърнали в изкуство, с което се гордеят. Ще трябва да ги разочаровам, както и всички други, които смятат, че спазването на тези закони, не е задължително и важно. Но както казах в началото, времето им изтече – вече всичко се е опълчило срещу лъжата, измамата, срещу престъпленията от всякакъв вид – само наблюдавайте, колко бързо излиза наяве всичко тайно, няма я старата търпимост, всичко се променя. Също трябва да се има предвид, че не само тайните стават явни, вече не могат да остават скрити всякакви престъпления – разкриването се подпомага по всевъзможни начини – това е един от многото начини да се ускори установяването на Божието царство на Земята.
Друго, който масово се опитват да не го забелязват, са Божествените демонстрации – най-различни явления и събития, които очевадно не могат да се обяснят като някакви случайни или природни явления. Демонстрация от този род са и появите на НЛО – всичко това е с цел привикване и замисляне на хората, за да се избегнат паническите реакции. В много случаи, кармичното разплащане става моментално – също Божествена демонстрация за последиците, което е липсвало в стария свят. Но хората в повечето случаи им измислят толкова странни обяснения, само и само да не приемат очевидното – стадото не ги забелязва, докато СМИ не им насочи вниманието и не създаде усещането за всеобщо убеждение. За съжаление, хората с много натрупана карма, поради много ниските си вибрации, са много голямо замърсяване за Земята. Очистват се чрез военни конфликти, криминални престъпления, авто и технически катастрофи, болести и много други нещастия.
Би трябвало да ви прави впечатление, че многократно се е увеличила човешката смъртност по всевъзможни начини, т.е. душите бързат да се спасяват, тъй като благоприятните условия за развитието на много от тях свършиха и те гледат да напуснат Земята, преди да са натрупали прекалено много карма. Мисля, че на всички прави впечатление повишението в пъти на автокатастрофите/войната по пътищата, а и вече млади хора падат и умират по улиците. Напрегнатата енергийна обстановка провокира увеличаване на самоубийствата. Или, както казват гробарите: „Преди години имахме по едно-две погребения на седмица, сега са най-малко едно-две на час“. Прави впечатление, но никой не се замисля и не иска да разбира причините – всеки иска да се прави на щраус, като си зарови главата в пясъка с надеждата, че опасността ще го подмине. Ще трябва да ви разочаровам, с всеки изминал ден смъртността се увеличава, но с всеки изминал ден намалява шанса за приспособяване към енергийните промени, защото енергията се повишава неумолимо, а за промяната на съзнанието е необходимо време, все пак трудно се променя нещо, което си трупал хиляди години. Ще пропуснете ли шанса си?
Ада на Земята се създава чрез масово внушение, че е възможна само една истина и обезателно, някой трябва да ви научи на нея – това убеждение се налага по всички възможни начини, но най-вече чрез образователната система. Учудващото е, че никой не съобразява – това внушение създава необходимите условия за управление на хората, превръщайки ги в марионетки. Типичен пример: стадното мислене – да си като всички – подържа се с внушението, че всички не могат да бъркат, да се заблуждават. Учудваща масова наивност. Друг основен проблем в масовото съзнание/стадния инстинкт: ако повечето хора осъзнаят едновременно, какво е действителното положение, такава паника ще настане, че за много кратко време, от природни и технически катастрофи ще загинат милиони. Затова е много важно да се разбере, че всеки има избор и възможност да се справи с проблемите: чрез съзнателен стремеж към промяна. Безизходна е ситуацията само за незаинтересованите – тези, които искат всичко да си остане както е, понеже, както вече посочих, не искат да еволюират и не се приспособят.
Съществуващото масово убеждение се нарича дуалност, т.е. възможна е само една истина, всичко останало е лъжа – системата или-или. Дуалността изключва масовото възприемане на реалната действителност, която винаги е многомерна, т.е. истината никога не е само една – системата и-и. Защитата на това масово заблуждение е автоматична, т.е. след като истината е само една, няма начин да бъде приета друга истина, противоречаща на първата. Най-усърдни защитници на тази масова заблуда, са така наречените „учени“, подкрепяни от пиара на СМИ. Може би ще съобразите, че докато сте привърженик на дуалността, няма как да еволюирате, да се приспособите към промените, т.е. държите да съществувате в ада. Дуалността изключва всякакво духовно развитие/приемане на всеобщите закони, но това много трудно може да се разбере от всякакви религиозни последователи, от Ню-ейдж любителите, от всевъзможните праведници, прегърнали една или друга философия или начин на живот, да не говорим изобщо за тези, които се интересуват единствено от печалбарството.
Създадено: 27/07/2017 • 20:03
Обновено : 27/07/2017 • 20:03
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1246 пъти
ПРАВИЛАТА СЪЗДАВАЩИ АД И РАЙ
Във всеки един момент избирате, как да постъпвате и го правите в съответствие с приетите от вас правила/убеждения (мирогледа):
Правила/убеждения създаващи личния ад |
Правила/убеждения създаващи личния рай |
Чашата е полупразна – страдате за това, което нямате, а другите имат |
Чашата е полупълна – радвате се на това, което имате |
Възможната истина е само една, дуалност, или-или, истината е ясно определена – докато търсите истинската истина, се мятате от една крайност в друга, а това ви кара да страдате и увеличава личния ви ад |
Истината винаги е многомерна, многовариантна, няма нещо, което да е само добро или само лошо, и-и (и това е вярно, другото също), истината никога не е ясна – златната среда създава неутралност, всичко е „ни рак ни риба“ |
Всичко в тримерния свят има за цел да създава страдания |
Променяйки правилата можете да създадете рай, на първо време, само личен, но личния пример вдъхновява другите |
Насочвайки вниманието си към негатива го усилвате, особено страха |
Насочвайки вниманието си към позитива го усилвате |
Осъждайки, критикувайки, създавайки конфликти, клюки |
Чрез добронамерено отношение към всичко |
Страданията пораждат болести, които създават допълнителни страдания |
Радостта лекува и създава още повече радост |
Правилата създаващи ада ви, са ви внушени от хора, които уважавате и не ги поставяте под съмнение, общоприети са в обществото |
Винаги можете да промените правилата, които ви карат да страдате и да си създадете такива, които ви носят радост |
Вярата и съмнението са крайности и създават страдания, разочарования |
Златната среда е в средата между вярата и съмнението |
Страхът да не сгрешите ви кара да търсите истинската истина – умът ви много обича да се прави на предвидлив, на съобразителен и необходим. Умът ви доминира, докато вниманието ви е насочено към него – ако пренасочите вниманието си към усещанията си, умът ви ще престане да е толкова ценен за съзнанието ви |
Хармоничното ви състояние се създава от хармоничното взаимодействие между ум и интуиция – можете да бъдете предвидливи, но това не трябва да предизвиква негативни емоции, особено страх |
Отмъщение, наказание, лъжа, измама, конкуренция, състезание, сравнение – предизвикват ефекта на бумеранга |
Прошка, добронамереност, доверие – също предизвикват ефекта на бумеранга |
Докато се смятате за жертва на нечии зли намерения, се чувствате безсилни да промените нещо в живота си |
Само осъзнаването, че всичко зависи от вас, ви дава шанса да намерите и изградите своя рай |
Не се състезавайте и сравнявайте с другите – най-безполезните занимания |
Приемете своята уникалност и се гордейте с нея |
Осъзнайте, че безпокойствата и притесненията ви са страх и се измислят от ума |
Нищо не може да се случи случайно, следователно, няма от какво да се страхувате, всичко е уроци, колкото и да боли |
Суета и възгордяване стават възможни, когато си въобразите, че всичко постигате сами |
Ако приемете, че винаги сте в колектив, много по-трудно залитате в крайности |
Човек за човека е вълк! |
Всички за един, един за всички! |
Такива правила/убеждения може да се изброяват до безкрайност – вашите може да имат много други нюанси – по аналогия може да си намерите свое решение. Насаждани са в обществото в продължение на хиляди години. Изключително важно за развитието ви, е избавянето от правилата точно сега, защото няма как да усвоите управлението на новите енергии – без това умение, оставате на старото ниво – правилата никога не са съобразени с индивидуалните ви особености. Не трябва само да забравяте, че правилата са инструмент на ума и за да намалите въздействието им, е желателно да насочите вниманието си към усещанията: приятно-неприятно, привлекателно-отблъскващо. Тези усещания са езика на душата и с пренасочването на вниманието към тях, обезценявате аргументите на ума (правилно-неправилно). Само вие избирате, какво да ви води, и какво искате да преживявате: ад или рай. Успехи.
Създадено: 03/01/2018 • 11:35
Обновено : 03/01/2018 • 11:51
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 419 пъти
ПОЗОРА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Много е трудно да се смята човека за разумен, съдейки по делата му. Милиони хора по планетата гладуват, а половината от произведените хранителните продукти се изхвърлят поради изтекъл срок на годност и разваляне. А хранителни магазини и вериги, предпочитат да унищожават продуктите, вместо да ги предоставят на нуждаещите, просто за да не загубят някой процент печалба. При това, могат да харчат милиони за реклама, а не се възползват от имиджа на благотворители. По всички пазари, където продават селскостопанска продукция, предпочитат да я изхвърлят, когато се развали, вместо да я разпродадат на цени, които да са привлекателни. Разбира се, високите цени компенсират загубите от разваленото, но какво удовлетворение изпитват, като изхвърлят труда си като безполезен? Има и платени мутри, които налагат на производителите високи цени, за да не подбиват бизнеса на търговците на едро.
Разбира се, за всичко това се плаща, нали знаете приказката: „Всеки сърба, каквото си надроби“. При това всяка душа определя сама, как да решава проблемите си, нали пред нея постоянно възниква въпроса: „Защо постъпвам така, и какво трябва да направя, за да не се повтаря?“. Повярвайте, душите ви са принудени да вземат драконовски мерки, за да неутрализират един или друг порок. Защо да не избегнете тези крайности, нали всичко се прави за пари, а в крайна сметка, с тези пари се купуват лекарства и лекари, или свещи.
Защо парите са по-важни от човечността?
Създадено: 21/07/2017 • 19:06
Обновено : 21/07/2017 • 19:06
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 872 пъти
НОВИЯТ СВЯТ
Новият свят се появява първо в съзнанието ни и няма да се появи, ако не го искаме. За да пожелаем промяна, трябва да сме наясно, какво не ни харесва, и кое, с какво искаме да заменим. И така:
Имаме един свят, който е организиран така, че да предизвиква страдания. Тези страдания не ни харесват по принцип, но не на всички им е писнало и са готови за промени, поради страха, че може да стане още по-зле. Но тези, които са готови, трябва да се замислят сериозно, как могат да го направят и да предприемат необходимите промени. Това, което пиша, са провокации към мисленето ви, а не обезателни препоръки, които гарантират положителни емоции. Всеки човек е индивид, т.е. уникален и няма универсални рецепти, а само примерни схеми.
Например, да разгледаме семейните отношения. Установяваме, кои убеждения водят до сериозни конфликти и ги заменяме с такива, които ни помагат да ги избягваме, а дори да забравим за конфликтите. Тези, които ни манипулират, използват най-често страховете ни и резултата от тях – егото. Всичко това е опаковано с внушения за разумност, потвърдена от практиката. И много внимателно премахват изводите от жизнения опит – от каквото се страхуваме, го привличаме в живота.
Основния генератор на проблеми в семейството, е липсата на доверие и уважение. Имайте предвид, че и най-малкото съмнение, и най-слабото човъркане от червейчето на недоверието е показател, че липсва любов – не бъркайте тънката сметка, привързаността и привличането с любовта. За да се избавим от тези генератори на скандали, очевидно трябва да се избавим от масовите внушения, които са създадени точно с целта да произвеждаме негативни емоции. Трябва да се избавим от убеждението, че някой човек може да бъде наша собственост и от всичките ни претенции на тази основа, към който и да е. Тук влиза и ревността, и най-масовото убеждение, че НЯКОЙ НИ Е ДЛЪЖЕН НЕЩО. Чувството за собственост е закрепено с убеждението, че нормалните човешки отношения са по двойки. В действителност, във Вселената няма такова ограничение или предимство. Всеки енергиен обмен си има и положителните и отрицателните страни. Трябва да сме наясно с тях, за да не се чувстваме жертви на нечия зла воля, когато усещаме негативните последствия. Затова няма определена комбинация от брой или пол на хората, отношенията на които да са застраховани от негативни последици. И когато не сте максималисти и приемате за нормални някакви търкания помежду си, много лесно можете да се договорите, как да ги избягвате или преодолявате. Имайте предвид, че човек е привлечен към нещо или някого, само благодарение на поляризираната енергия, която носи в себе си – много често тази енергия е наследство от рода или от минали животи, и затова не разбирате причините. Единствения начин да се неутрализира силно привличане, е да се изконсумира, т.е. да се задоволи, след което привличането намалява. Не бъркайте тези привличания с наложените от масовото съзнание ценности и критерии за красиво и сексуално. Всички са забелязали, че с времето, първоначалната тръпка изчезва – това е пряко наблюдение на неутрализираните полюси (енергийното привличане). Тук масовото убеждение ви кара да търсите друга тръпка, но резултата е същия. А ако с уважение се създаде съвместно съществуване, основано на взаимните интереси и стремежи, с времето, уважението се превръща в истинска любов, не тази от медиите.
Да погледнем семейната изневяра. Дайте си сметка, какви масови правила ви карат да страдате и ги подложете на съмнение. Ако някой изневерява, не е ли защото нещо му липсва, нещо, което вие не можете да му дадете. Ако действително обичате, не трябва ли да се радвате, че любимия/ата се чувства по-удовлетворен и щастлив, т.е. запълнена е някаква празнина в енергиите му. Дали можете да го спрете/предпазите и ще се върне ли, след като е неутрализирал поляризираните си енергии, ако устройвате постоянни скандали? И кого храните с тях? Много често поведението ни се определя от примера, който са ни давали близки хора – дайте си сметка, на кого приличате в поведението си и искате ли да живеете по същия начин.
Нямам за цел да изброявам всички генератори на негативни емоции – това всеки трябва сам да го направи. И съзнателно да реши, необходим ли е в живота му този негатив, да замени убежденията, които го предизвикват, т.е. да поеме отговорност за живота си и да се избави от убеждението, че нищо не може да се направи, защото зависело от някого си.
За повечето хора е много трудно да преценят, какво предизвиква страданията им и възможно ли е да се избавят от тях. Масовото внушение, че ако е възможно избавянето, то биха се избавили много хора до сега, ви кара да си затваряте очите за изключенията. А и обективно, трудно ги виждате, защото в живота си привличате обкръжение, които са подобни на вас самите. Чели сте или сте видели по филмите, че е възможен и друг начин на живот, но масовото съзнание ви внушава, че това е авторска измислица и не си струва да опитвате/търсите. А може вече да ви е омръзнало все едно и също? Не е ли време за нещо ново? И действително ли сте жертва на нечия зла воля?
Новото е в замяната на убеждението: „Човек за човека е вълк“ с убеждението: „Човек за човека е брат“. Дайте си сметка, че зад стената живее човек, който не познавате, нямате желание да познавате, и защо? Поради близкото разстояние, с този човек постоянно обменяте енергии, но нито той, нито вие може да му дадете нещо, защото сте много подобни един на друг. Ако смените убежденията си, престанете да произвеждате негатив и да гледате подозрително на всички, ще забележите, че хората, които са ви обкръжавали години наред, се сменят. Привличате съвсем други хора, а старите вече не могат да ви понасят (ако нямат намерение да се променят). Точно така се създава новия свят. Отначало промяната става в съзнанието. Подобното привлича подобно. Колективната енергия материализира и реални промени около нас. Но за да ги забележим, трябва да сме много последователни, да не създаваме противоположни импулси със съмненията си и последователно да премахваме всички убеждения, които предизвикват конфликти и негатив. И някой ден откривате, че живеете в съвсем друг свят.
Създадено: 23/03/2018 • 11:04
Обновено : 23/03/2018 • 11:04
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 553 пъти
МАЛКО ЕНЕРГИЙНИ ПОДРОБНОСТИ
Целта на развитието/еволюцията е да придобием колкото се може по-добра представа за действието на всеобщите закони, за да не влизаме в конфликт с тях и да избягваме болезнените моменти в живота си. Затова ви предлагам подробности, които допълват познанията по тези въпроси, но и избавят от някои илюзии.
В тази картинка се опитах схематично да нарисувам представата си за нашата енергийна структура, която започва от 0Hz (Херц – брой импулси за секунда – единица за честота). За да не претрупвам и усложнявам излишно, не са изобразени много подробности, като например, всички човешки тела, но всичко е аналогично. Изобразените енергийни пикове не са единични импулси, а честотни диапазони. При това, колкото тези пикове са по-къси, т.е. клонят към нула, толкова индивида е по уравновесен, защото, колкото са по-силно поляризирани потенциалите, толкова е по-динамично енергийното взаимодействие (движение на енергиите) – по-силно привличане и отблъскване, което осъзнаваме като болка, като дисхармония, като негативно въздействие и лишаване от свободен избор (зависимост).
Тази наша енергийна картинка, често е наричана енергиен подпис (защото е уникална при всеки един, следствие различния опит, който я създава). Тъй като, често големите енергийни пикове са трупани в продължение на много животи, им викат кармични възли. Преди да се въплъти душата, съставя подробен план, как, и по какъв начин да неутрализира тези пикове, за да минимализира неприятните енергийни взаимодействия и да еволюира. Основно, неутрализирането става по два начина, чрез конфликт (два остри камъка се търкат, докато се заоблят) и чрез загуба на интерес (удовлетворяване/задоволяване на интереса/привличането, губим интерес и преставаме да храним енергийния пик със вниманието си и постепенно, поради енергийната ентропия, натрупаната енергия се разсейва – става бавно). Енергийното неутрализиране при конфликта става чрез натрупване на енергия с противоположна полярност, плюс и минус се неутрализират (например, ако сме имали желание и сме убили някого, трябва да ни убият десет пъти, за да натрупаме противоположна енергия чрез неприятните преживявания от насилствено лишаване на живот – кармична разплата.
В началото на графиката съм свързал пиковете на енергиите, а това изобразява графично махалото на осъзнаваното – как човек се лута от една крайност в друга. Очевидно е, че колкото амплитудите са по големи, махалото се люлее по-бавно, което не позволява човека да повишава вибрациите си. Затова, духовното развитие има за цел уравновесяване/златната среда (центъра на графиката), което, на практика, повишава енергийните вибрации и съзнанието се хармонизира, т.е. престава да изживява страхове, депресии, съмнения. И колкото са по-високи вибрациите, толкова по-широк диапазон от енергии осъзнаваме – съзнанието получава достъп до високи измерения. Защото чрез енергийното уравновесяване/хармонизиране съзнанието престава да разрушава и замърсява, да е конфликтно, да взаимодейства интензивно енергийно. Действителния свободен избор е няколко процента, но това е само комфортната зона, може да избирате и 30 и дори 50% но това вече са крайности, които са болезнени и предизвикват силен откат, люлеене на махалото.
Никой няма право да съди, когото и да е, защото няма представа за енергийната му конфигурация, и какви мерки е набелязал за уравновесяване/неутрализиране на енергийните пикове. Всеки сам избира методите и събитията за целта. Затова, престанете да се възмущавате (това ни е внушено от тези, които искат да излъчваме негативни енергии) и развивайте търпението си.
Кармата е следствие на неосъзнати избори и представлява неосъзнати уроци/дресировка. Но, ако сте убедени, че сте си виновни за всичко сами и имате желание да се учите от грешките си, това вече е осъзната еволюция и няма нищо общо с кармата. По-скоро трябва да се нарече, изследване на действителността, съпоставяне на наблюдения и извличане на изводи от тях.
Енергийната конфигурация не е безлична енергия, т.е. всяка енергия съдържа някаква информация/енергийни кодове (модулирана е). Така натрупаните енергии/убеждения в пиковете са много по-силни и действени, и в повечето случаи управляват съзнанието – това е понятието „его извън контрол“. Успокоявайки крайностите/люлеенето на енергийното махало, силата на желанията/стремежите/убежденията намаляват, и получаваме възможност да ги управляваме, т.е. ставаме, в някаква степен свободни, защото вече съвсем съзнателно избираме, дали ни е необходим един стремеж или ни е натрапен/нежелан. Също така, тези енергийно пикове са илюзиите, които са ЗАВЕСАТА разделяща индивидуалното съзнание (личността) от общото Цяло.
Подражанието е типичен пример за програмиране. Кадърните са малко, те се доказват чрез дела, а некадърните опитват да се докажат като оплюват кадърните, т.е. разчитат, че многократно повтаряната лъжа се превръща в истина, както и на фалшивото убеждение, че критика е над критикувания – типично за съвременната политика. Типични примери за подражание е следването на някаква мода – стадния инстинкт (внушението, че много хора не могат да се заблуждават едновременно).
Хората са програмирани да търсят радостта и щастието извън себе си, докато единствената реална възможност да се постигне нещо действително трайно и стойностно, е следствие съзнателен вътрешен избор: хармонизиране и неубиваем оптимизъм. Търпението основано на оптимизма избавя от желания на всяка цена.
Имайки предвид тези индивидуални енергийни конфигурации, става ясно, защо трябва да слушаме само себе си – всеки чужд опит е основан само на собствената енергийна конфигурация, която е уникална и не съвпада с нашата. Затова, следването на правила е програмиране от тъмните сили, което цели постигането на техните интереси, които никога не съвпадат с нашите собствени (те имат нужда от нашия негатив, а ние се стремим към позитив). Разбира се, чрез аналогията, можем и трябва да се учим от всеки опит, което правим и на практика, но сляпото следване, защото е доказано, е най-голямата глупост, която можем да направим.
Очевадно е, че колкото са по-малки и изравнени енергийните пикове, толкова съществото е по-хармонично и уравновесено и се издига на по-високо ниво на съзнание (понеже не разрушава, не е дисхармонично), т.е. влиза в енергийни обединения за осъществяване на глобални цели. Висшите същества изпадат в така нареченото състояние „нирвана“, което може да бъде определено като „постоянно кефене“, поради хармоничното състояние и липса на изявени желания и стремежи, „развалящи кефа“. Понякога се появяват по-висши желания/цели (отгоре), които нарушават нирваната и се възприемат като лични желания, но след реализирането на желанието, нирваната се възстановява. Обикновено, съществата с цели и желания уважават желанието за нирвана, и когато имат въпроси, които не успяват да решат сами, чакат търпеливо, докато се натрупат достатъчно проблеми за решаване. Съществото в нирвана, което трябва да реши тези проблеми, губи хармонията и равновесието си следствие натрупаните проблеми за решаване, следователно, трябва да ги реши, за да възстанови нирваната си.
И накрая искам да кажа/напиша няколко думи за желаните желания. Имайки предвид принципите/законите, които изграждат всяка енергийна конфигурация и в частност човешката, е очевидно, че натрупването поляризираната енергия на желанието, ускорява неговото привличане. Но не предпазва от крайностите на махалото – колкото е по-силно желанието, толкова е по-силно разочарованието. Дори слабите желания, все някога успяват да привлекат желаното (зависи, кога всеобщото движение на енергията, ще го приближи в зоната на привличане), но не трябва да се забравя, че с времето, желанието се разсейва и трябва периодично да се допълва енергийно, ако все още държите на него.
Трябва да си призная, че ми е смешно/плаче ми се, когато чета за курсове и семинари, които да ви научат, как да постигнете желаното, но никога не казват за цензурата на висшия Аз. Т.е. най-големия проблем при осъществяването на желанията е ефекта „орел, рак и щука“ – следствие различните цели, които преследват разните ви аспекти: на личността, на висшия Аз, а понякога и на Аз Съм присъствието. И когато не постигате нещо много желано, ще трябва да се постараете да уеднаквите СОБСТВЕНИТЕ СИ цели – тогава енергията на всичките ви аспекти се обединява и се насочва в една посока, но за да го направите, не забравяйте за всеобщия интерес, т.е. не влизайте в противоречие с него (да обединявате, а не да противопоставяте). Основния проблем при постигане на такова единение са илюзиите, например, повечето напреднали духовно (с много редки изключения) продължават да смятат страховете си за разумни доводи (получава се: слепци водят слепи). Затова винаги препоръчвам: пазете се от категоричните правила, от тези, които са постигнали истината от последна инстанция, от всяко категорично твърдение – така забравяте за многомерните възможности/варианти.
Създадено: 12/02/2017 • 14:29
Обновено : 12/02/2017 • 14:39
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1478 пъти
КЪМ МЛАДИТЕ
Напоследък ми се иска да предложа на младите хора материал за размисъл, защото в тях е надеждата на света. Хората след 40-те, а още повече след 50-те, стават прекалено консервативни и много трудно се решават на някакви промени. Затова промените по Земята се движат изключително от младите, още повече, че в днешните има заложена на генетично ниво такава програма. Но много често масовото съзнание се оказва много по-силно и те не успяват да реализират заплануваното. Затова предлагам този материал като провокация и припомняне, защо са дошли на този свят.
Проблема е в това, че в нашия живот нищо не е такова, каквото изглежда. Нашето общество е изградено върху огромно число заблуди, които не са случайни, а целенасочени, постоянно се променят, ако някои престават да действат достатъчно ефективно. Всички манипулации с човешкото съзнание се извършват от астрални същества, повече познати като „дяволите, които изкушават“. Тези същества обитават астралния свят, т.е. света на нашите емоционални енергии и тези енергии за тях са „хляба насъщен“. Особено предпочитани са негативните емоции, от рода на страх, ненавист, гняв и т.н. Понеже тези същества живеят съвместно с нас от много хиляди години, са успели много добре да си организират нещата така, че хората постоянно да излъчват вкусните за тях енергии.
Затова всички човешки отношения са в постоянен конфликт, конфликти са заложени на всички нива чрез превъзнасяне на конкуренцията и състезанието (човек за човека е вълк, а не брат), чрез убеждението за недостиг и липса на ресурси, накратко, чрез убеждението, че трябва да се оцелява. Затова са премахнати всички знания за безсмъртието на човешката душа, за действителните човешки възможности, за действителността във Вселената. Затова е внушена необходимостта да се борим за истината, да отмъщаваме за „неправилните постъпки“, да осъждаме наляво и надясно. Затова средствата за масова информация разливат негативизъм във всички възможни варианти. Затова ужасите завзеха киното, компютърните игри и ежедневието на хората. Затова заплащането на труда е доведено до този минимализъм, колкото да подържа мъждукането на живота, но да гарантира постоянни притеснения и страх от утрешния ден. Затова се поддържат постоянно международни конфликти и напрежение, въпреки, че по естеството си човек, много лесно стига до споразумение. Това изброяване може да продължи безкрайно.
Трябва, обаче, да имате предвид, че тези същества не са всесилни. Техните манипулации действат само докато си въобразяваме, че това са наши желания, а не натрапени отвън. Т.е. докато тези същества успяват да действат скрито и си нямаме понятие за техните методи и възможности. В момента, когато осъзнаем, че сме манипулирани, поемаме живота си в свои ръце и започваме все по-рядко да излъчваме необходимите им емоции, поради което, те губят интерес към нас. Тогава са принудени или да си намерят друга цивилизация за „доене“, или да се приспособят за хранене с позитивни енергии.
Една от решаващите човешки заблуди е, че човек мисли с мозъка си. И въпреки, че постоянно има доказателства, които опровергават това твърдение, масовото съзнание се намира под постоянен натиск да вярва, че мисълта е биохимична реакция в мозъчните клетки. В действителност, човек е създаден „по образ и подобие на Бога“, т.е. като Бога е енергия, мисълта му е енергия и твори с мисълта си. В момента, е много трудно да се осъзнае напълно, в каква степен тази заблуда ограничава човешкия живот. Накратко, човека е отучен да управлява живота си, да ползва благата на Земята и Вселената, да има свободен избор и да се чувства удовлетворен и щастлив.
Една много силна масова мисъл е, че не знаем, какво да правим (защото не сме научени и не трябва да слушаме душата си) и трябва някой да ни го казва. Това внушение се разпространява най-вече чрез образователната система. Като следствие от внушението, че не знаем, какво да правим в живота, получаваме програмата да се подравняваме по-повечето хора, чрез изглеждащия логично аргумент: „Всички не могат да грешат“. Но в действителност, всички грешат и опитвайки се да подражавате на другите, се вливате в добре управляваното стадо (промените никога не започват от стадото, а от индивида, който се обявява против мирогледа на стадото), което чрез манипулацията наречена „демокрация“, ги води в пропастта (би трябвало всеки средно интелигентен човек да съобрази, че когато нещо не му върши работа – „демокрацията“ – да търси друго решение) Всичко това, не е ли достатъчно убедителен аргумент, който потвърждава написаното от мен?
Не е лошо да цените своята уникалност и да се гордеете с нея, така многократно намалявате силата на масовите заблуди, не само по отношение на вас, а и създавате съмнение в обкръжаващите ви, в надеждността на техните ориентири.
Като енергия, човешката мисъл действа на чисто физически принцип, т.е. подчинява се на добре известните физически закони за привличането и отблъскването – енергията е поляризирана и при едноименни заряди имаме отблъскване, а при разноименни – привличане. Когато знаем за тези взаимодействия, ставаме господари на живота си – съзнателно избираме, как да взаимодействаме, и какви резултати искаме да получим. За разлика от сега внушената ни основна програма, че сме жертвата, от която нищо не зависи или, ако зависи, то е в много малка степен.
При усвояването/спомнянето на енергийните взаимодействия трябва да не забравяме, че манипулациите с енергията, ВИНАГИ предизвикват следствия, дори да не ги забелязваме веднага. Така преставаме да се възприемаме като жертви на нечия зла воля и усвояваме техниката на безопасност – т.е. как да не привличаме нежеланото. Основният водач при този избор е душата – световните манипулатори са се постарали в максимална степен да се забрави за тази човешка част, а да се разчита изключително на ума, който може много лесно да се манипулира и програмира с необходимите правила.
Предимството на човешката душа е в богатия ѝ опит – тя не умира със смъртта на всяко материално тяло, а живее милиони и милиарди години. За това време успява да натрупа изключително много мъдрост, за разлика от ума, който борави само с опита от този конкретен живот. Душата е във постоянна връзка с всичко съществуващо, т.е. в течение е за всичко ставащо на глобално ниво, има поглед „отгоре“ и понятие, какви са всеобщите тенденции и накъде духа вселенския вятър, а това позволява много ефективно да се използват глобалните енергийни потоци, без да се влиза в конфликт с тях, както е при управлението на ума.
За да се използват ефективно знанията и възможностите на душата, трябва да се преодолеят редица заблуди, насадени в масовото съзнание. На първо място, трябва да се овладее ума, т.е. да се осъзнае заблудата, че ума е единственото средство, което може да ни води, че ние самите сме ума. Колкото се може по-често да спирате неговото безконтролно бърборене – така постигате няколко много важни предимства:
– намалява силата на манипулирането;
– започвате да осъзнавате по-често душата си;
– ума много обича та се прави на необходим, т.е. на умен и предвидлив – така генерира огромен брой страхове и притеснения, които в повечето случаи, нямат никакви основания – така се избавяте от много стрес и потиснатост;
– усмирявайки ума, успявате да ограничите огромно количество негативни последици (нали не сте забравили, че мисълта е енергия, която предизвиква следствия);
– ума е много необходим и полезен инструмент, но само, когато имаме нужда от него – когато работи на празни обороти, може да ги забърка едни…
За разлика от ума, душата не ползва думите, т.е. не бърбори в съзнанието. Нейните енергии се осъзнават като най-различни усещания, картинки, отношение. Познати са като сигналите на интуицията, на съвестта. Когато трябва да направите избор, изградете си навик, да обръщате внимание не само на аргументите на ума си, но и на отношението, което усещате. И не забравяйте, че душата е с предимство при вземане на решение/правене на избор, т.е. логическите изводи са много по-малко обективни, отколкото усещанията. Разбира се, душата много често не проявява отношението си и оставя да види, какво ще измисли ума, какъв резултат ще се получи – тя е любопитна за всякакъв вид опит. Но ако има отношение, обезателно се вслушайте в него.
При енергийните взаимодействия има много тънкости и при цялото ми желание, не бих могъл да ги опиша всичките. Например: подобното привлича подобно – привличате ситуации, хора, които в някаква степен приличат на вас. Като следствие от този принцип – в другите ви дразни това, което е проблем в самите вас – това е начина на душата ви да ви покаже, от какво трябва да си избавите. Затова е казано: „Не съди, за да не бъдеш съден“ или „Каквото почукало, такова се обадило“, или „Каквото си надробиш, това сърбаш“.
Имайте предвид, че съзнанието ви има воля, т.е. накъдето го насочвате, натам насочвате енергията си. Затова, бъдете много внимателни, от какво се интересувате, никога не забравяйте, че го подхранвате с енергията си. В този дух, за да управлявате живота си, не подхранвайте с енергия това, което не искате (например, какво нямате, какво не желаете), т.е. избягвайте да мислите за неща, които не ви привличат, за да не ги затвърждавате чрез енергията си в живота. По-често си мислете за желаното, така го храните с енергията си и понеже тя има свойството да се натрупва, увеличавате шанса да се реализира желаното. Не се подлъгвайте, че живота ви е научил – желаното рядко се реализира – има изключително много причини, които могат да пречат по един или друг начин. Например, съмнението създава противоположен импулс на желанието и го неутрализира. Обикновено, човешката енергия е доста слаба за да привлече необходимия резултат. За да се повиши ефективността, могат да се използват много методи: увеличаване на собствените енергийни възможности чрез повишаване честотите на собствената ви енергетика. Трябва да знаете, че негативните желания са енергии с ниски честоти/вибрации, а позитивните с високи. Колкото по-високи честоти имат енергиите ви, толкова са по-енергоемки/мощни. Затова, ако искате да се реализират желанията ви, избавете се колкото е възможно по-бързо от негативизма, който ви натрапва масовото съзнание и тези, които го манипулират. Благодарността и любовта са енергиите с най-високи честоти – колкото по-често ги използвате, колкото повече доминират в съзнанието ви, толкова по-големи са шансовете ви да станете господари на живота си.
Тъмните сили са направили много мощна масовата заблуда, че мислите ви са си само ваши. Но ако искате да престанат да ви „доят“, да станете господари на живота си, бягайте през глава от всички негативни мисли, не ругайте, не псувайте – всяка дума носи някаква енергийна стойност/честота – затова избягвайте всичко мрачно и негативно. Добронамереността към всички и всичко, предизвиква отклик, т.е. привличате добронамереност. Когато се грижите за всички, всички се грижат за вас – помагат с енергиите си да се реализират желанията ви. Избягването на крайности в реакциите, в преценките, в нагласите, е гаранция, че поляризираната ви енергия е много по-слаба, т.е. предизвиканите следствия са многократно по-малко болезнени – добронамереното отношение към всичко е пътя към постоянното щастие. От една страна – желанията ви се реализират много по-бързо, а от друга – негативните ви преживявания изчезват постепенно. Манипулаторите са ви внушили, че трайното щастие е невъзможно, но както и при всичко останало – това е една дърта лъжа. Негативните преживявания се появяват главно по две причини: поради прекалена крайност/поляризираност и поради недоволството на душата – когато прекалено последователно следвате масовите внушения чрез ума и не обръщате внимание на сигналите ѝ. Затова е толкова важно, да издирите, какво ви доставя удоволствие да правите. Когато душата ви „пее“, т.е. сте безкрайно удовлетворени от това, което правите, означава, че изпълнявате това, за което сте се родили на Земята. Така поемате отговорност за живота си и преставате да се чувствате нечия жертва. Толкова важното е убеждението, че всичко зависи от вас.
Всичко това, което ви описвам като начини за боравене с енергиите, се е наричало с простата дума магия. Но в това няма нищо свръхестествено, само знания за природните закони. Навремето, тъмните сили затова са подлагали на преследване тези, които са имали тези знания – чрез кладите на инквизицията са внушили страха, за да не мислиш и действаш самостоятелно. Нали, когато подреждаш живота си по свое желание, не излъчваш необходимите им страх и недоволство. Нали „вещица“, „вещер“ произлизат от вещ, разбиращ, специалист, компетентен. Ако съвременното общество не се поддава на тъмните манипулации, има всички шансове да стане компетентно в управлението на енергиите, а това ще го направи щастливо, защото всеки има възможността да привлече това, от което има нужда. Разбира се, както във всичко, така и в знанията за магията има вкарана манипулация. Появили са се черни и бели магове. Разликата е само в морала. С черна магия боравят хора с много недостатъци, които могат лесно да бъдат накарани да осъждат, да наказват, да манипулират и т.н. Внушено им е, че могат да се защитят с някакви ритуали и действия от последиците на действията си. Вероятно, не ви се струва абсурдна тази идея, но трябва да имате предвид, че не ви съди никой, самите вие установявате, какво количество негатив сте натрупали при боравенето с черна магия (дори само убеждението, че можете безнаказано да осъждате другите хора се чисти десетки животи, като постоянно попадате в ситуации, в които ви осъждат, манипулират избора ви и т.н. – докато натрупате убеждението, че винаги трябва да сте добронамерени и да уважавате правото на свободен избор, докато се избавите от желанието да натрапвате своята гледна точка).
Всичко това го знае всеки един – това са азбучни истини. Само че са скрити под пелената от внушения. Но всеки може да я премахне и да си спомни. Само трябва да поиска.
Създадено: 14/10/2015 • 12:04
Обновено : 14/10/2015 • 12:06
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1407 пъти
ИСКА МИ СЕ ДА ГИ НАШЛЯПАМ…
Въпрос: Понякога много ми се иска да нашляпам децата. Какво да правя?
Отговор: Това е усещане на душата ти, която долавя излъчваната от детската душа енергия: „ела, вълко, изяж ме“, предизвикателство, детското проучване (често го правят и възрастни), докъде могат да стигнат, проучват границите. Да ги нашляпаш е най-прекия път за постигане на целта, но физическото насилие не е добър вариант за децата – за цял живот остават с впечатлението, че физическото насилие е нормално и допустимо. Но, например, ако „изтървеш края“ и ти се „качат на главата“, в много случаи, няма друг вариант за възстановяване на авторитета и уважението, за да се съобразяват с личното пространство на другите. Разбира се, може да се избере и мирен начин, например, разговор и обяснения, но трябва да имаш готовност да повтаряш този разговор многократно, понякога десет-двадесет пъти, докато предизвика желания ефект. Но е много важно да реагираш винаги, когато почувстваш раздразнение, за да не се натрупва, защото ще дойде момент, когато ще избухнеш и няма да може да се контролираш. В такива случаи, физическото насилие предизвиква кармични следствия, които се избягват, когато шляпането е протоколно, изпълнение на душевната молба, без емоционални изблици, т.е. без крайности.
Създадено: 14/09/2017 • 12:00
Обновено : 14/09/2017 • 12:00
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 624 пъти
ЗА ЧЕНЪЛИНГИТЕ
Поради въздействието върху човешкото съзнание, всяко творчество е манипулативно, но ако го възприемате осъзнато/критично, вие решавате, дали да се поддадете на авторските внушения или да си направите съвсем други изводи. Затова, никога не забравяйте, че проблема не е в конкретния текст, а в съзнанието ви, което, буквално, е между чука и наковалнята, т.е. лута се между двете крайности: „юнашко доверие“ и страха от грешка.
Всяко творчество е много сложно взаимодействие между всички човешки тела. Предпочитанията се определят от натрупания опит в предишни прераждания, т.е. всеки талант е натрупан опит. Няма значение, в каква област творите (художник, музикант, занаятчия, словесно творчество, научно творчество и т.н.), творчеството никога не е производно само на ума. В творчеството вземат участие много страни, които опитват да постигнат целите си чрез земните творци. Най-активни са три вида въздействащи същества – два вида са астрални, а третия ментален. Първия астрален вид е т.н. шегаджии – лично аз не го разбирам, как може да се гавриш с някого, а после да кажеш, че си се пошегувал. Изглежда нямам чувство за хумор – поне така се оправдават такива шегаджии. На астралните шегаджии викаме дяволи, но мисля, че е подходящо название и за земните.
Другите астрални съавтори са от т.н. висш астрал, души закъсали по някаква причина там, омръзнало им е и опитват да се измъкнат от батака, като се присъединят към всеобщото съзнание и служат на всеобщите интереси. Имайте предвид, че желанието им да са полезни се използва от по-висшите инстанции, но поради слабостите и недостатъците им, може често да подвеждат. Например, поради неизживяна суета и за да са по-ефективни, често се представят с разни популярни и търсени имена.
Третия вид са ИД (изпълняващи длъжността), т.е. всички богове, абсолюти, ангели, архангели и възнесени владици, съавтори на каналджиите, са човешки души, но за разлика от астралните, са упълномощени представители, т.е. те са част от съществото, за което се представят и са получили задачата да контактуват с хората, т.е. „връзки с обществеността“. Те са избрани от висшето същество като най-подходящи да го представляват, негови ученици са и са като на практически изпит/стаж. Това се налага поради невъзможността на висшите да контактуват с човешкото съзнание – изключително рядко е осъзнаването над пето измерение, затова са необходими тези посредници, диктуващи посланията от измерения, които се осъзнават от хората. Но независимо от пълномощията им, те също си имат „трески за дялане“, затова не приемайте ничие послание (и това включително) за заслужаващо доверие.
Съвсем определено може да се каже, че ченилинга е като всяко друго творчество, все пак не забравяйте, че древните са говорели за музи, които вдъхновяват. Но каналджията не се определя като автор, най-вече, за да избегне отговорността. Разбира се, има и такива, които различават, че музите са различни, въпреки че всичко преминава през висшия Аз. А „автоматичното писмо“ е почти винаги показател за астрално обсебване с много редките изключения, когато от по-висшите нива могат да го използват като прощъпалник/прохождане. Изключването на съзнанието, изключва и критичния ум (задаването на неудобни въпроси), въпреки че и при диалог може да се замъгли и изключи ума.
Каналджията има сложната задача (както и всеки друг творец), да преведе телепатично послание/информация в разбираем за хората вид. Сами разбирате, че предаването на информацията зависи изцяло от мирогледа, речниковия запас, емоционалната нагласа и намеренията на посредника. Например, има един популярен каналджия с много ограничен речник – представете си, как може да предаде сложни понятия и материя, с няколкото думи, които използва (напоследък се забелязва, че е научил още няколко думи). За съжаление, повечето каналджии са толкова щастливи, че получават послания (според тях е доказателство за способности и духовен напредък) и не съобразяват, че са използвани от астралните шегаджии. Както повтарям многократно, винаги може да се извлече полезна информация, ако се чете критично. Обръщайте внимание, вече трябва да различавате манипулациите (същите принципи са използват и в търговската реклама): не приемайте за чиста монета гръмки и неясни изрази/термини, имащи за цел да завладеят вниманието ви и да ви създадат усещане за некомпетентност (тогава, съвсем естествено, се отказвате да преценявате, защото са ви внушили, че не можете да осъзнавате обективно).
Въпроса е, в каква степен им вярвате – в златната среда ли сте? Ако прекалено вярвате, се превръщате в папагали, които страдат постоянно от разочарования. Ако не вярвате, не намират светъл лъч, който да ви дава надежда. В такива случаи, може да видите само положително или само отрицателно, а това си е илюзия, тъй като еднозначна действителност не съществува – сами се вкарвате в ада на противоречията. А ако подхождате активно, може да намерите полезна информация и в най-тъмното послание, защото дори те са с преобладаваща реална истина, иначе никой няма да им обръща внимание. При активно отношение сте неуязвими за манипулациите, защото допускате, че може да има такива. А вярващите приемат всичко за чиста монета – разбирате ли, защо вярата е основата на всяка религия?
Създадено: 23/02/2018 • 11:53
Обновено : 27/02/2018 • 11:59
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 529 пъти