ЗА КРАСОТАТА

Published 31.03.2018 | By Йосиф

Post Views: 8

Красотата е хармония. Предполагам, че това е ясно на всички. Но как се създава хармонията? Ето това е основен въпрос за нас, хората. Защото хармонията е здраве, хармонията е дълголетие, хармонията е еволюция и безсмъртие, хармонията дава всички тези приятни усещания, включително и щастието, които толкова жадуваме тук на Земята.

Хармонията е следствие от подредеността на Битието – ред, който много трудно осъзнаваме с дуалистичното си съзнание, поради програмата му да отрича голяма част от действителността. Следователно средният, златният път, който ни избавя от дуалността, създава хармонията и красотата. Забелязвате ли, как всичко е взаимно обвързано? Прозирате ли Божествената мъдрост?

Хармонията е следствие от така наречената Божествена (сакрална) геометрия, част от която е известна в науката като „Златното сечение”. Определено отношение между геометричните размери, между силите на взаимодействие. Всички хармонични форми са трайни – колкото е по-малко хармонията, толкова по-бързо се разрушава създаденото от човека. Затова, когато се опитва да подражава на природата, произведенията му са трайни и значителни. А манията за оригиналност създава купища дисхармония и еднодневки. Това е особено важно в архитектурата – защото сгради, изчислени по всички правила на занаята, рухват. Все още не се осъзнава, че хармонията и дисхармонията създават варианти на физическите закони.

Вселената се крепи на принципа „автоматично поддържане на равновесието“, т.е. привличането и отблъскването създава постоянен стремеж на енергиите за уравновесяване/хармонизиране. Това създава вселенските закони: „подобното привлича подобно“, „причините и следствията“.

Колкото е по-голямо разнообразието, толкова по-точно може да бъде настроена общата хармония – като се има предвид изначалното количество дисхармония в материалния свят, многообразието и богатството на Земята дава възможност, съществува потенциал да постигнем най-хармоничния материален свят – само да го пожелаем, да имаме желание да се научим, да се променяме в положителна посока. В настройването на хармонията в нашия свят участват и най-дребните неща, които в повечето случаи сме склонни да пренебрегваме като несъществени. И най-дребната мушица, и най-дребната тревица са важни в общия хор. Затова трябва да променим ценностната си система, да приемем, че няма незначителни неща.

В продължение на хилядолетия дуалността ни е учила да се борим с това, което не ни харесва, което смятаме за зло, за отрицателно. Но ако се опитаме да бъдем обективни, действително ли съществува злото или това е само наше субективно мнение? Не е ли абсурдно да опитваме да преправяме Божествения ред по наш вкус – все пак, благодарение на този ред всичко съществуващо е вечно и само преобразуването на енергиите от един вид в друг ни създава илюзията за преходност на нещата. Не е ли време да осъзнаем, че преправяйки Божественото равновесие, създаваме нетрайни неща, т.е. създаваме хаос, дисхармония. Все пак, ако осъзнаем този проблем, имаме шанса да започнем да търсим принципите, чрез които се изгражда хармонията и красотата и усвоявайки ги, да станем съ-творци с Бога. Ако се откажем от дуалността и престанем да виждаме навсякъде зло, ще престанем да поляризираме действителността – а това е единственият възможен начин да усвоим създаването на хармония – да започнем да съчетаваме неща, които според досегашната ни гледна точка са несъвместими. Все пак, след толкова хиляди години конфликти и противоречия, след толкова страдания в живота ни, не е ли време да изоставим безплодните традиции и да потърсим нови възможности – промяна, чрез която да премахнем болката и да създадем мечтаната хармония и красота. А принципът е под носа ни и е толкова елементарен, просто трябва да престанем да търсим противоречия, а да се стремим към синтез, към обединението на противоположностите.

За да се откажем от борбата, трябва смирение – т.е. приемаме нещата такива, каквито са. Човешките правила замразяват представата ни и така изоставаме, ставаме неадекватни на вечното движение. Въпреки че на пръв поглед би трябвало борбата да доведе до промяна в положителна посока, това се получава много рядко. Дисхармонията, следствие дуалистичното мислене – или се прилага прекалено голяма сила (насилие), с цел да се получи по-траен ефект, или нещата се оставят на самотек. Златната среда се получава, като се оставят нещата да се случват, но не чакате всичко да стане от само себе си, а от време на време подбутвате в нужната посока, т.е. оптимално прилагане на сила. Тези процеси са особено нагледни при възпитанието на децата – те или са прекалено потиснати от постоянния силен натиск (дресировка), или са прекалено разглезени. По тази причина много рядко се срещат уравновесени хора.

Най-важната задача, която стои пред нас в този момент е: да обединим хармонично, а не механично, огромното разнообразие от енергии, струпани на Земята, чрез най-различни цивилизации от всички краища на Вселената. Накратко казано – трябва да помирим светлината и тъмнината, доброто и злото, защото всичко е част от Бога. Както знаете, когато две енергии резонират, стават много по-мощни от простия им аритметичен сбор. И колкото броят на енергиите, които могат да бъдат обединени е по-голям, толкова обединената енергия нараства в геометрична прогресия. Така че, ако успеем да изпълним задачата, която стои пред нас, Земята ще излъчи толкова много светлина, че ще освети цялата Вселена. И много космически цивилизации ще последват нашия пример.

Колкото е по-голяма дисхармонията, колкото са повече противоположностите в живота ни, толкова е по-голямо съмнението и обратното – колкото сте по-хармонизирани, толкова сте по-единни с Цялото, толкова съмнението е по-малко – то изчезва неусетно, защото имате знания чрез единството си с Бога, с всичко съществуващо. Когато хората се опитват да създават хармонични отношения, се грижат едни за други, т.е. престават да се опитват да се прекарват, да се мамят, да си отмъщават. А в хармоничните отношения всеки споделя с радост своите знания с другите, не се опитва да печели от тях. Така поводите за съмнения стават все по-малко. Съмнението се ражда от отрицанието, от борбата със злото, защото тази борба не може да създаде нищо друго, освен дисхармония, дисхармонията създава болка, болката създава страх. А страхът създава съмнението, че може да сгрешим и да изпитаме болка. Но когато обединяваме и хармонизираме, няма болка, следователно изчезват страхът и съмнението. Не е ли така?

Стремежът да се служи на другите е основен метод за възстановяване на единния организъм – начин, който прави възможни чудесата, които са невъзможни в царството на егото. Когато служите на другите се хармонизирате с тях, а хармонията е обединение, а обединението е енергийна мощ – и морето става до колене.

Създаването на красота, на хармония, е най-силният източник на радост, на удоволствие, на удовлетворение. Тук има много тънък момент: много творци, независимо в каква област творят, в моменти на потиснатост и лошо настроение създават творби, чрез които изплакват душата си. Тези творби носят силен емоционален заряд, но според мен не съдържат красота, а по-скоро потискат, съдържат дисхармония. Вероятно мнозина няма да са съгласни с мен, но такова творчество узаконява страданието, прави го в реда на нещата. Това внушение неутрализира в голяма степен желанието за промяна.

Най-важното в нашия живот е да приемем като призвание процеса, постоянно да творим красота. Както знаем, съзнанието ни насочва енергия към обекта на нашия интерес. В обществото ни е изграден много порочният навик да обръщаме внимание на недостатъците и несъвършенствата – така ги захранваме с допълнителна енергия и те се разрастват. Това е вършело работа, докато Вселената ни се е разширявала, защото развива индивидуализацията и навлизането в по-плътната материя. Вселената ни поема в обратно направление – започва да се свива, затова трябва да сме адекватни и да намалим разделението и да се насочим към единението. Следователно най-важната ни задача е да фокусираме вниманието си постоянно върху красотата, така я захранваме с допълнителна енергия и тя става все по-действена. Само така можем да се избавим от дисхармонията в живота си – като престанем да я подхранваме енергийно и я оставим да изчезне постепенно, да се разтвори в небитието. Търсете постоянно красотата около вас, във всичко!

Създадено: 02/11/2008 • 19:02
Обновено : 02/11/2008 • 19:07
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 12762 пъти

Коментар №1

maria_stoikova 24/03/2009 • 19:00

-Красотата-това е Бог,или Бог е красотата.Ние казваме,че Бог е Мъдрост,Любов,Истина,но едновременно Бог е и красота.Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството-когато разберем ,че Бог е красота.От Шилер има една книга -„Принципите за естетичното възпитание на човечеството“Шилер е бил голям разбирач на красотата.Това се вижда от неговата поезия.Каква е неговата основна идея?Той казва,че човечеството ще дойде до нова култура и ще прояви Божественото в себе си само когато влезе в света на красотата.Защо ние обичаме Бога?-защота човешката душа има копнеж и красота.Ние търсим красотата , защото търсим Бога.Първо ние виждаме красотата в природата, звездите и второ ние виждаме красотата в човешката душа.С какво се отличава човешката душа ?Тя е най красивото нещо .Тя има най голяма красота.Всеки човек който живее в света на красотата , който цени красотата, обича и иска да се потопи в нейния възвишен свят , той непременно ще дойде до любовта, непременно любовта ще се пробуди в неговата душа.Тези изкуства , които се разцъфтяха в Европа от ренесанса до, тези творци на красотата като Микеланджело , Рембранд, Бетовен, Бах и др.всички са Божии пратеници , те имат за мисия да подготвят човешкото съзнание за влизането в свещенния храм на любовта.

ЗА КРАСОТАТА

Вашият коментар Отказ