Брояч от 3.2006г.
Users Today : 3937
This Month : 66591
This Year : 582033
Views Today : 15159
Who's Online : 8
Йосиф
ЗА ЕНЕРГИЙНОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
Ако си представим нулевата зона в човека (мястото, където енергиите са уравновесени и хармонични, средния път, златната среда, средната точка в магнита, между двата полюса) като един кръг. От този кръг се подават израстъци поляризирана енергия (дисхармонична енергия – 
преобладава плюса или минуса). Тази поляризирана енергия се получава, когато изпадаме в емоционални или мисловни крайности. Когато имаме дуалистична представа за света, всичко е бяло или черно, добро или лошо – с тази нагласа създаваме само поляризирани енергии. Тези поляризирани израстъци (на други места ги описвам като малки магнити) привличат енергии с противоположен знак. И тъй като енергията е противоположна, възниква конфликт, сблъсък, който усещаме като дискомфорт, като болка, неприятно усещане (зависи от силата на енергията, дължината на израстъка). Затова се казва, че Вселената е огледало за нас – отговаря ни със същото, което насочим извън себе си, но с противоположен знак.
Поляризирана енергия създаваме постоянно (израстъците са милиарди), по най-различни начини. Например, когато осъждаме, когато си създаваме определено мнение за някого, без любов и приемане такъв, какъвто е – затова се казва: „Не съди, за да не бъдеш съден”, защото поляризираната енергия, рано или късно, привлича съответната присъда и към самия теб. Всяко едно желание, всяко едно намерение, което е едностранчиво, егоистично, е поляризирана енергия. На практика, не създаваме поляризирана енергия, само когато правим нещо с любов.
И не само в момента, в този живот, сме създавали поляризирани енергии, ние носим натрупаните поляризирани енергии, които не сме успели да уравновесим (да отработим) от всичките си животи. На практика, това е механизма на кармата.
Да тръгнем по средния, по златния път, означава да престанем да произвеждаме поляризирани енергии, т.е. да започнем да правим всичко с любов и да обичаме всичко и всички.
Целта на всички очиствания, смисълът на целия духовен път е, да престанем да създаваме поляризирана енергия и да се избавим от това, което вече сме натрупали. Всички емоционални или ментални крайности, всички и всякакви правила и желания ни поляризират.
Иска ми се да ви предложа един древен хавайски (от Лемурия) метод за неутрализиране на поляризираните енергии. Но за целта трябва да поемем отговорност за всичко, по целия свят. Да смятаме, че нямаме вина за ставащото, означава, че бягаме от отговорност, а това ни прави пасивни и няма кой да ни избави от поляризираните енергии. Да поемем отговорност, означава да сме винаги готови да поправим стореното от нас. Всичко, което се случва с нас и около нас, сме го привлекли с поляризираните израстъци. Всичко, което достига косвено до нас, чрез медиите или някой ни го е преразказал, не е случайно, ние сме го привлекли. Ние живеем милиони години на тази Земя, прераждали сме се във всичките й краища и народи, вземали сме участие в безброй събития и накрая да се отръскаме и да кажем, че нямаме нищо общо, е една голяма лъжа. Не можем да сме единни с всичко, ако не поемем отговорност за него – ако кажем: „Това не ме засяга”, усещате ли, каква дистанция се получава?
Сега, с напредването на промените, става все по-актуално да управляваме желанията си, тъй като тяхното материализиране се ускорява многократно. За да не се превърнем в черни магьосници, с всичките негативни последствия от това, единствения начин е да поемем отговорност за случващото се с нас, Ако продължаваме да се изживяваме като жертви, реагираме агресивно към всичко и всички, които смятаме за причина на нашите страдания, обиди и дискомфорт. Само, ако поемем отговорност, можем да реагираме уравновесено, с любов.
За да се избавим от поляризираните енергии, трябва да повтаряме като мантра трите, може би най-важните думи: „прости”, „благодаря”, „обичам”. Доктор Масару Емото доказа научно, че признателността и любовта правят чудеса, но трябва да добавим и извинението. Повтаряйте тези думи винаги, когато имате възможност, на глас или наум, така неутрални или като обръщение към някого или нещо, във варианти, които на вас ви харесват. Повтарянето им ни зарежда с енергията на словото, но освен това, което е много по-важно, даваме възможност на Бог да ни изчисти като преобразува поляризираните енергии. Има стара българска поговорка, която казва: „Бог дава, но в кошара не вкарва”, т.е. Бог не дава нищо даром, трябва да се стремим, да се потрудим, да бъдем активни, а Той незабележимо ще ни удари едно рамо.
Когато започнете да поемате отговорност за всичко, ще усетите едно вътрешно насочване на вниманието. Затова благодарете, искайте прошка и се обяснявайте в любов към всичко, което ви хрумне. Може скоро да забележите, как се променя животът ви. Спорно очистване!
Създадено: 19/04/2010 • 17:41
Обновено : 19/04/2010 • 17:58
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 27054 пъти
|
||||||||||||||||||||
ЗА ДУХОВНОТО УЧИТЕЛСТВАНЕ
Идват времена, когато всички духовно напреднали хора, се налага да се изявяват като духовни учители, затова ви предлагам моята гледна точка за проблемите, с които може да се сблъскате.
Искам още от самото начало да подчертая: досегашната ни представа за духовен учител вече не е актуална, остаряла е, повече вредна, отколкото полезна. Основната вреда от учителя-водач/лидер е, че тези, които се обявяват за ученици се отказват от правото си на свободен избор, като се доверяват на учителя, очакват, той да им казва, какво да правят (поради страха да не сгрешат). Разбира се, не тотално, но най-малко по духовните въпроси се отказват да имат собствено мнение. Така заблудите на учителя, стават заблуди и на учениците, и намалява уникалността на всеки ученик. Силно се ограничават волевите усилия за промяна и самоконтролиране, т.е. работата върху личните несъвършенства се ограничава само върху посоченото от учителя.
На сегашния етап от развитието, най-добре е всички да са равностойни, т.е. всички да са едновременно и учители и ученици (става въпрос за старите души, някои от по-младите, вероятно, няма да могат да се справят сами, поради липса на опит). Равностойните отношения са много необходими при обединението на енергиите, което става все по-актуално с необходимостта да се управлява планетата. Свободният осъзнат избор е задължителен при обединението в групови души, за създаване на духовни общини с общи цели. Не може да се избягнат отношенията орел-рак-щука, ако има и най-малките ограничения на свободната воля – само доброволният избор дава обединени резултати.
Естествено, има хора с много повече знания от масовото ниво, но останалите е по-добре да ги смятат за съветници, които да им дават алтернативно виждане, отколкото да им прехвърлят отговорността си за вземането на решения.
Хората с трайна духовна ориентация, обикновено са стари души, т.е. индивиди с много натрупан опит. Ако има само един учител, а всички останали се самоопределят като ученици, споделянето на собствения опит се ограничава силно, ако го смятат за незначителен. Но ако всички приемат идеята, че едновременно са и учители, и ученици, съзнанието им няма да е отворено само за един учител, а за всички. Така се развива една много здрава толерантност и силно намаляват условията за развиване на състезание, т.е. доказването, кой е по-способен.
Трябва винаги да имате предвид, че промяната на общественото мнение е неблагодарна работа. Психически се подгответе, за какви ли не обвинения. Може би, най-често ще ви изненадват обвинения в недостатъци, които са проблем на самите обвиняващи. Както е посочено в някои послания, човешките проблеми могат да бъдат оприличени на цветни очила, ако очилата са със сини стъкла, виждат всички хора сини, т.е. откриват собствените си недостатъци във всички хора, а това им дава повод да стигнат до извода, че недостатъците им не са сериозен проблем, с който трябва да се справят. И така го набутват в най-потайното място на душата си и стават твърдо убедени, че нямат точно такъв проблем.
Друга много често срещана реакция е вкопчването в едни (приети за достоверни) истини и отричането на всичко останало. Това е следствие от много силно разочарование (няма значение дали си спомнят повода или е от предишно прераждане) – колкото по-силна е била вярата в нещо конкретно, толкова по-силна е болката от разочарованието. Тази болка предизвиква много силен страх, недоверие, да не се предоверят отново и да останат отново излъгани. Но поради дуалистичното мислене, (че е възможно нещо или само да е истина, или да е лъжа, т.е. изключват всякакво средно положение), отново и отново се вкопчват в една единствена истина и анатемосват останалите. Едва, когато разочарованията и болката станат достатъчно много, започва допускането и на относителната истина и намалява вкопчването и следствията от него. Но докато дойде този момент, такива хора са затворени за всякакви разумни аргументи и е напразно губене на енергия, ако се опитвате да ги вразумите. Естествено е, да очаквате от тях всякакви крайни реакции и затова на всяка цена трябва да запазите спокойствие – те просто, в този момент, толкова могат. Едва когато успеят да се справят със страховете си, ще могат да разсъждават безпристрастно.
Много често, когато опитате да посочите нечий недостатък, който не се забелязва от човека около вас, първата му предпазна реакция е да ви обвини, че го осъждате. Но ако сте общували по-дълго с този човек, може да забележите, че реакциите му са дуалистични – или го съдите, или го превъзнасяте. Средно положение няма. А както знаете, крайностите са илюзия. Но за да бъдете убедителни при отбиването на такива аргументи, добре е да имате предвид: осъждане има само, когато присъдата е основавана на някакви правила, на човешки закони. Когато не сте мотивирани от такива, а от чистото желание да помагате (основано на Единството и Божествените принципи), не съдите а констатирате действителността, защото уважавате правото му на свободен избор и не сте привързани към резултата, т.е. дали ще реши да промени нещо в себе си или не, за вас не е от съществено значение.
Когато един човек, на когото искате да помогнете, заема отбранителна позиция – егото му се чувства заплашено, т.е. той има усещането, че разговорът може да промени нещо в него. Тогава се усеща заплашен от евентуалната промяна и страхът го кара да измисли хиляди аргументи, с които да се докаже, че нямате никакво основание за мнението, което имате. За духовно търсещите, отбранителната позиция е недопустима, не само защото е мотивирана от страха и гордостта, а и защото липсва изградена толерантност, да се изслуша чуждото мнение и да се разгледа самокритично, т.е. стесняване на съзнанието – истината е само една – собствената.
Най-вероятно, всички духовно търсещи имат проблеми с обективната оценка, точно къде се намират на духовния път. Изчитането на купища литература или някакви екстрасензорни усещания им създават фалшивото усещане за значителен напредък. Но напредването по духовния път е възможно единствено с преодоляване на собственото си его. Хора, които изобщо не осъзнават, че имат този проблем, които не са вложили никакви усилия да разберат, какви проблеми предизвиква егото, са още съвсем в началото на пътя си и ще стоят там докато започнат да осъзнават истинската причина за липсата им на напредък. Много трудно ще успеете да ги убедите, че имат илюзорна представа за себе си. Един духовно търсещ може да напредне само тогава, когато изгради постоянно самонаблюдение, с което да коригира залитанията си в една или друга посока – а това е невъзможно, докато не ви е ясно, кое точно ви кара да залитате.
Никога не забравяйте, истинската опасност за духовните ви постижения започва, когато видите реален резултат от усилията си. Когато видите, че хората ви вярват, когато се появят „последователи”. Тогава от душата ви изпълзяват такива неща като суета, гордост, жажда за власт, честолюбие – неща, за които си мислите, че отдавна сте преодолели. Тези проблеми като потенциал са намалели силно, защото сте престанали да ги подхранвате енергийно, но не сте се справили напълно с тях. И понеже са доста слабички, много трудно ще осъзнаете въздействието им върху съзнанието ви, особено, ако сте сметнали, че няма вече какво да контролирате. Ако живеете с убеждението за значителен напредък по духовния път, докато забележите пагубното въздействие на неотстранените проблеми, могат да провалят живота ви, независимо, че сте убедени, че няма провален живот.
На някои места във „Философията на ежедневието”, си позволявам да правя някои прогнози, които основавам на информацията, с която разполагам до момента. Гледам да не забравя да посоча, че това е само мое лично мнение, което може да се промени, ако се промени изходната информация. Например, определено смятам, че за духовното събуждане на човечеството, има нужда от сериозно разтърсване. Това разтърсване наричам „големия ужас”, който може да се получи, когато всички забележат, че нещо се е променило кардинално – изчезва предвидимото бъдеще, което създава спокойствието на повечето хора и те стреснато се събуждат, като започват да се ослушват за да разберат, какво става. В такъв момент е очевидно, че старата представа за света, която им е давала досегашното усещане за сигурност, вече не действа и започват активно да търсят някакъв заместител. Тук идва вашият ред – доколко убедително ще успеете да обясните промените, доколко ще успеете да успокоите страховете. В прогнозата посочвам, че за големия ужас допринасят основно три проблема: природните катаклизми, смъртоносните болести и войните, разпалвани в емоционално нестабилната обстановка по цялата планета. Но това са само потенциални възможности на този етап, определени от моментното състояние на човечеството. Ако вие успеете да успокоите много хора, ако в масов мащаб емоционалното напрежение намалее, тези зловещи прогнози могат да не се сбъднат или да се сбъднат в много смекчен вариант, просто няма да има нужда от тях, няма да предизвикат посочените от мен следствия. Това е нагледен пример за реално творчество и за колективните възможности на много хора. Не си внушавайте, че сте прекалено слаби, не бъдете максималисти. Ако общите усилия успеят да предотвратят дори само няколко земетресения, пак си е струвало усилията – напрежението пораждано от големия ужас, ще намалее в някаква степен, а това може да ограничи войните и епидемиите.
Трябва да повярвате, че е по силите ви да промените света, а след това да преодолеете собствената си инертност и да развихрите своята активност. Какво конкретно трябва да правите, решавате сами, защото всеки човек, който е около вас, има различни разбирания и ценностна система, и затова трябва да подбирате конкретни подходящи аргументи. Единственият универсален инструмент е любовта – ако излъчвате любов, хората ще ви имат доверие, а това е половината от успешно убеждаване/успокояване. Много силно е въздействието на любовта и за вас самите (постепенно смекчава страховете ви), и за обкръжаващите, ако се научите да обичате безусловно всичко наоколо. Ако смятате, че има такива, които заслужават, и които не заслужават да ги обичате, трябва да се заемете сериозно с тази своя преценка – какво ви кара да правите такова разграничение. Изобщо, обърнете сериозно внимание и на най-малката задръжка, която усетите в себе си. Само така ще успеете да реализирате безусловната Божествена любов на Земята. Ако изпитвате необходимост от мотив, за да обичате непознати хора, никога не забравяте, че са част от Бога – обичайки ги, обичате Него. Ако го практикувате постоянно, ще ви стане несъзнателен навик и през вас ще започнат да протичат постоянно нарастващи енергии – но само ако не измислите някаква причина да ги ограничавате. Дерзайте!
Създадено: 31/08/2008 • 11:04
Обновено : 31/08/2008 • 11:13
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 11149 пъти
|
||||||||
ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕТО ПРЕЗ 2012
Преди повече от десет години осъзнах, че шестата раса ще се развива в астралния свят, но смятах, че преминаването там ще става еволюционно, т.е. постепенно. Оказа се, че този процес е вече в ход и ще преминем колективно. Това преминаване е наречено Възнесение.
За целта всеки трябва да направи своя избор – дали иска да остане в петата раса, на материалната Земя или се възнася в астралния свят, където се формира шестата раса. Това желание трябва да се огласи гласно или да се напише.
Тези, които останат в материалния свят, трябва да знаят, че условията за живот ще се влошат много. Вече доста години се натрупва напрежение в земните пластове следствие хищническото отношение към Майката Земя. След възнесението това напрежение ще бъде освободено и ще станат редица катаклизми, които ще повишат многократно вулканичната дейност – въздуха ще стане труден за дишане и вероятно ще застудее доста. След успокояването на планетата, на оцелелите хора ще се раждат деца с млади, животински души, защото по времето на Кали юга не е имало подходящи условия за тяхното развитие и тяхното прераждане в материалния свят е било изкуствено задържано. Тези млади души нямат опит в човешките отношения и за няколко хиляди години хората ще се върнат в неандерталската епоха, където правото е на най-силния и където оцеляването е постоянен проблем.
Астралния свят е познат на всеки – това е света, който посещаваме насън. Навярно всеки си спомня, че там може да се лети – може да се носиш над Земята като волна птица, но може и да се преместваш мигновено в пространството на огромни разстояния – достатъчно е да си представиш мястото, на което искаш да се озовеш. Поради това, че материята там не е толкова груба както в материалния свят, тя се поддава на манипулиране с мисълта, т.е. всеки ще може да си създава каквото си поиска, но трябва да се има в предвид, че ако създаденото не е хармонично, то се разпада доста бързо. Затова ни предстои да преминем една много сериозна школа за създаване на светове – трябва да се научим да спазваме златното съотношение и да хармонизираме отделните елементи един с друг. В астралния свят подържането на човешкия живот е изцяло енергийно, т.е. няма да има нужда да се грижим за прехраната си. Всеки ще може да оформя тялото си според разбиранията и нуждите си, което означава, че там няма да има здравословни проблеми и ограничения във възрастта. Човек живее докато му омръзне. Няма и раждане – сега, когато една душа тръгне да се преражда в материалния свят, преди да се всели в материалното тяло си създава астрално. Този процес ще продължи, без вселяването в материално тяло.
В астралния свят всичко е много пъти по-хармонично отколкото в материалния, цветовете са много по-наситени (с повече енергия), условията са много по-уравновесени, с една дума – това е реалният рай, който сме напуснали за да слезем в материалния свят. Това са едни идеални условия и за изграждането на хармонични отношения и между хората – всичко има в изобилие и няма никакви условия за конкуренция. За да е възможен този процес и за да се насочи в правилна посока, всички трябва да приемат единоначалието, т.е. всички трябва да приемат съществуването на Бог и Висшата Йерархия. Това е единственото условие, което поставя Бог пред тези, които желаят да се възнесат във шестата раса. Осъзнаването на единоначалието създава условия за да се създаде едно огромно хармонично семейство, което постепенно да прерасне в една колективна душа.
Много важно условие за възнесението е да се изчистим от всички натрупани през хилядите прераждания кармични остатъци. Това става чрез ПОКАЯНИЕ (информация за покаянието има в „Алтернативи – В помощ на духовното усъвършенстване”. В астралния свят вече не действа кармичния закон и затова тези остатъци не трябва да пречат на хармонизирането между хората по никакъв начин. На първо място в този свят излиза енергията на Любовта и тя определя и движи всичко.
Другото много важно условие, което важи за преходния период до 2012 година, е да НЕ се насища Земята със страх (ужас). Енергията на страха е диструктивна и когато се натрупа в по-голямо количество, може да пусне злия дух от бутилката, т.е. удържаните досега напрежения в земните пластове, да излязат от контрол и катастрофите да започнат преди възнесението. Аналогичен е случая в Атлантида, където хората не са били достатъчно готови за преход и неадекватните им реакции са довели до потъването на Атлантида. Затова бъдете предпазливи със своя страх – на всяка цена трябва да го овладеете и аз мисля, че сте готови за това, щом се интересувате от духовни въпроси. Много по-внимателни трябва да бъдете когато съобщавате тази информация на близки, роднини и приятели. Нормално е хората свикнали със сигурността, да се страхуват от промяната, от неизвестното. Противодействие на страха е Любовта. Когато вие или ваши близки изпитват страх, трябва да го неутрализирате, като обичате Земята. Това е лесно – тя е толкова прекрасна. Излъчването на Любов става като намерите мотив да обичате съответния обект и го обливате с енергия от сърдечната чакра (от средата на гърдите).
Ще кажете, че балансирането на Земята е работа на Висшите сили – това е една от поредните илюзии. Енергиите на Висшите сили са с много високи честоти и те не вършат работа в материалния свят. А енергиите, от които има нужда материалната Земя се получават чрез хората и това е една от причините да сме в симбиоза с нея. Друга причина да сме неразделна част от Земята е, че когато създаваме астралното и материалното си тяло използваме материя и енергия от Земята и това ни прави неразделна част от нея докато ползваме тези тела. Затова и при напускане на материалната Земя от тези, които са я обичали и подържали енергийно, Тя губи енергийното си равновесие и започват катаклизмите, които имат за цел да изчистят всичко дисхармонично, което сме натрупали пак ние.
Доколкото задача на следващия етап от развитието на хората е да станем работници на Бог, т.е. Творци, освен създаването на хармонични творения трябва да се научим да управляваме огромни енергии. За целта се използва едно популярно физично явление – резонанса. Отделния човек е доста слаб енергийно, дори простото събиране на много хора дава слаб резултат като сбор от енергии. Но ако тези хора са хармонични помежду си и се настроят на една цел, енергиите им влизат в резонанс и нарастват хиляди ПЪТИ. Ако успеят да се хармонизират повече хора, енергията им може да нарасне милиони пъти. Между другото, така са правени всички древни мегалитни съоръжения, където 10 – 20 човека са можели да повдигнат и да поставят с абсолютна точност каменен блок тежащ 2000 и повече тона – съвременната техника все още не може да повдига такива тежести.
Засега задачата поставена пред хората е доста по-лесна – да извършат своята част от работата по възнесението и по възможност да подържат равновесието на Земята, за да не се натрупва върху човешката психика травми от катастрофите, които се отстраняват по-трудно. За целта е нужно събирането на едно място на единомишленици, които не са раздирани от противоречия, кой да води бащина дружина, и кой е по-велик, да се хванат за ръце и да образуват затворен кръг. Всеки се съсредоточава във себе си и започва да изпраща Любов на Майката Земя. След това се опитва да убеди всички хора, че всички сме част от Земята и тя трябва да се обича и пази. Опитвате се да им обясните, че съществува Бог, който е всичко съществуващо, и че всичко е разумно. Опитвате се да обясните предстоящите събития и вредата от страха. Молете се за покаянието на всички хора, защото мнозина ще сметнат всичко това за глупости. Това трябва да се осъзнае от колкото се може повече хора и постигането му се нарича Христово съзнание и е минимума необходим за преминаването в шеста раса. За улесняване възприемането трябва да излъчвате постоянно Любов към хората, защото само така можете да отворите съзнанието им за това, което се опитвате да им внушите. Всяко друго отношение затваря хората и много трудно можете да ги накарате да ви повярват. Когато се събирате за колективни сеанси, внимавайте сред вас да няма съмняващи се хора – само един такъв човек и колективната ви енергия не може да се повиши над нивото на този скептик – получава се явлението известно във физиката като фадинг (заглъхване).
Също така не подценявайте обкръжаващата ви обстановка – от нея също зависи скоростта и дълбочината на хармонизирането ви. Използвайте подходяща музика, песни и аромати. Сред красива природа вероятно ще имате най-голям успех (зависи все пак от околните излъчвания). Настройте се чрез молитви. Но по време на кръга не четете текстове, защото така раздвоявате вниманието си и не можете да се концентрирате напълно
Време е също така да се приобщим осъзнато към Цялото, като за целта се опитвате да влезете в диалог с висшия си Аз. Изпращайте му любовта си и опитвайте да разговаряте с него. Отначало може да ви изглежда, че разговаряте сами със себе си (и то действително е така, защото сте неразделна част от висшия си Аз, дори и да сте в материално тяло, връзката не може да бъде прекъсната – само трябва да бъде осъзната), но постепенно ще забележите, че някои отговори съдържат информация, която не сте знаели по-рано. Това ще ви убеди, че сте осъществили тази връзка. Постоянното й практикуване ще ви накара да се осъзнаете като единна и неделима част от Цялото.
В зависимост от вашите конкретни способности, тази връзка може да се развие като чуване на глас в главата ви, като получаване на мисли или като получаване на образи – понякога и трите. Това на практика е телепатията. Този начин на общуване трябва отново да ни стане основен, защото е обичайното общуване в другите светове и ще ни е нужен за общуването в астралния свят. Освен това количеството и качеството на разменяната информация се повишава многократно и така можем да осмислим някои информации, които са недостъпни за съзнанието ни сега, защото не могат да се предадат със средствата на езиковото общуване.
На добър час по пътя към шестата раса!
Създадено: 14/05/2007 • 19:58
Обновено : 30/09/2007 • 13:54
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 33787 пъти
|
||||||||
п.п Апропо това че се абстрахирах от крайни очаквания далеч не означава че съм кръстосала крак въз крак и си пиля ноктите пред екрана…
Всеки според възможностите си,мироглед и капацитет…
Усмихнати и слънчеви дни Ви желая от сърце.
| Коментар №45 | t_andreeva 21/01/2013 • 13:00 |
| Ами то е много удобно така – „нямам очаквания“. Това е най-мързеливото и нехайно твърдение, което някога съм чувала. Ами като нямате очаквания, няма как нещо да ви се случи. Аз пък имах очаквания, и мнозина други. Само че невярващите и неочакващите бяха прекалено много. Ако бяхме достатъчно много спрямо „нямащите очаквания“ със сигурност щеше да се случат видими промени. Нали нашите мисли, чувства, надежди, мечти, избор, действия изграждат бъдещето, в което всички сме част от пъзела? | |
| Коментар №44 | radoslav 14/01/2013 • 00:14 |
| Вие няма да живеете толкова продължително, за да се учите само от собствените си грешки. Търсете си учители, търсете професионалисти, търсете ментори. Желая ви живот, изпълнен с богатсво , здраве и щастие. Живот, в който вие си подарявате радост, търпение и настойчивост. Добродетел на разума, ценност и сила на знанията и вяра в собствените си способности да се стремите и постигате достойни за вас награди . |
|
| Коментар №43 | asen 13/01/2013 • 17:04 |
| Благодаря, Zlati, макар че не питах теб. Приятно очакване на възнесението, макар че …  Не съм разочарован, защото нямах очаквания. Със здраве! |
|
| Коментар №42 | zlati 12/01/2013 • 12:18 |
| До Асен! Ще те разочаровам,но не съм се възнесла (предполагам щях да разбера ако се случи). Имах всевъзможни идеи,представи и сънища,докато не проумях че по-добре да нямам никакви очаквания и да оставя нещата /събитията да си се случват по Божията воля. Може би затова и не останах разочарована ,даже напротив виждам изключително много промяна в хората около мен (както и в себе си). Питаш за техники,начини,методи…коя съм аз че да давам напътствия/съвети? Една прохождаща…все още на първо стъпало. Колкото повече се уча, усвоявам,променям все повече ми се струва че има още мнооого изпитания да преминавам.(вероятно няма и край). Това което научих със сигурност обаче ,че всеки си има (и следва) своя си път и той никога не е еднакъв с на другите.Т.ест не бива да търсиш готови „рецепти“. Те не само няма да са ти от полза,само ще те забавят повече. Всеки сам си усеща най-добре кое му пасва/залепва,приляга точно. Йога, мантри,мандали,молитви,книги…опитах всевъзможни неща и си прилагам това което чувствам че си е за мен и ми пасва. Друг може нищо да не прави и по-бързо да се развива/израства от тези дето неуморно и стриктно са под „режим“.Това което обаче си създадох като навик и усещам ползотворност е непрекъснато самонаблюдение. Успех ти желая по пътя и знай че щом си задаваш въпроси и търсиш,то вече си стъпил на пътя и ще намираш и откриваш… |
|
п.п Извинявам се за спама и размиването на темата.
Благодаря и още веднъж на Й.Йоргов че го има и ми е подавал ръка в много трудни моменти.
| Коментар №41 | asen 12/01/2013 • 08:09 |
| Благодаря ви за откровения отговор г-н Йоргов. Здраве, късмет и успехи през 2013 година. | |
| Коментар №40 | asen 11/01/2013 • 15:07 |
| OK, Zlati, сподели и ти ако обичаш. Какви са усещанията, как го постигна – упражнява ли някакви специални техники. Какви са признаците, по какво разбра, че си се възнесъл? Ще ти бъда благодарен, ако споделиш. | |
| Коментар №39 | Zlati 11/01/2013 • 12:58 |
| Към Асен! А ти как си представяш възнесението?…Като отлитане с криле ли? И кое те кара да мислиш че не е (той или друг)? На всеки според вярата му… п.п Също не се заяждам,просто ми стана любопитно и интересно. |
|
| Коментар №38 | asen 11/01/2013 • 09:49 |
| Г-н Йоргов,простете за въпроса, който ще ви задам, но не е заяждане и очаквам да ми отговорите. Предполагам, че това ще бъде интересно и за останалите читатели на сайта ви. Дори се чудя защо още не е зададен. И така: Г-н Йоргов, вие защо не се възнесохте? Какво правихте по въпроса, какво очаквахте, какво се получи? Моля ви споделете личния си опит. С най-добри чувства, Асен |
|
Здравей Асене,
въпроса ти е съвсем резонен и аз не се съмнявам в твоята добронамереност. Аз не съм специален и не се различавам с нищо от повечето духовнотърсещи. Това, с което се занимавам основно, е да следя мотивите, които ме карат да постъпвам по един или друг начин – по този начин се опитвам да ограничавам егото и илюзиите си – определено ги смятам за основните препятствия в развитието ми. Не съм имал големи очаквания за възнесение, защото осъзнавам, че има върху какво да работя още. По този въпрос нямам разочарование, защото също така смятам, че имам още много работа в материалния свят. Това, което ме разочарова е слабото енергийно въздействие и масовата липса на резултат – очаквах повишаване на чувствителността и разширение на съзнанието, т.е. по-сериозно възприемане и осъзнаване на някои от астралните най-ниски нива. Но като се има предвид желанието на Бог да се възнесат колкото се може повече хора, съвсем уместно е предпазливостта на Висшите сили – да няма паникьосани от очевадни промени. Затова коригирах очакванията си и вече съм с нагласа, процеса Възнесение да се проточи години. Очевидно е, че вариантите с бързото Възнесение ще паникьосат повечето от тези, които не очакват промени, защото изчезва предвидимото бъдеще, а това ще доведе до ескалация на катаклизмите и силно намаляване на тези, на които е даден шанс. Смятам, че най-важната задача на всички ни е да променим отношението си към тъмните сили, защото те също са деца на Бога, и те също имат своя шанс (според Божието желание). Успехи на всички.
| Коментар №37 | obonato 10/01/2013 • 14:34 |
| „Защото смисъла на всичко, което се случва, е да престанете да търсите отговори извън себе си.“ – този отговор аз ще перефразирам така: Престанете да четете глупостите ми, а търсете отговорите вътре в себе си. Не разбрахте ли най-после? | |
| Коментар №36 | t_andreeva 09/01/2013 • 17:57 |
Защо нямаше възнесение на 21-23 декември 2012? Нито три дена тъмнина, нито синтетичните материи изчезнаха? Защо никой от тези, които предсказваха тия неща, като Друнвало Мелхиседек и др. подобни, сега се спотайват?
Защото смисъла на всичко, което се случва, е да престанете да търсите отговори извън себе си. |
|
| Коментар №35 | radoslav 08/11/2012 • 01:00 |
| Като бях дете няколко пъти сънувах че ходя в някаква къща и правя пакости там, скоро се срещнах с една жена и тя ми сподели че някакво дете подобно на дух е ходело в тях преди години е местило предмети, след като се замислих, разбрах че съм бил аз, знам че е объркано но съществува излизане извън тялото, като дете съм го правил, поради каква причина и как незнам и каква е връзката ми с тази жена незнам но има много интересни неща в този свят, имам и други невероятни случки които в последствие разбрах и осъзнах. | |
| Коментар №34 | zlati 09/08/2012 • 13:47 |
| Многократно препрочитам този материал и всеки път ми изниква един и същ въпрос:Не би ли следвало край младите души да останат и стари,които да ги напътстват и да помагат….как иначе те ще се развиват? От друга страна пък е естествено опитните да се възнесат… |
|
| Коментар №33 | Ivo 12/06/2012 • 11:48 |
| Ще цитирам един приятел „Всеки си мисли,че всичко във Вселената е концентрационни кръгове,обаче забравя гравитацията!.“ и „Всяко нещо(създание) бива манипулирано от по-голямо.Дори и да него осъзнава.“ | |
| Коментар №32 | vladimir456 18/03/2012 • 20:27 |
| Здравейте приятели! Една идея за посрещане на 21.12.2012г. и съвместно сътворяване на новия живот. Тук ще бъда максимално кратък с цел да не стана отегчителен. Всички, които се заинтересуват от предложението ми могат да научат повече на сайта https://sites.google.com/site/shestarasa/home. Там предлагам за тези, които чувствуват нужда да живеят постоянно сред сродни души и да се готвят съвместно за настъпващите промени във връзка с датата 21.12.2012г. Предлагам им, да вземат участие в създаването на новите места за живеене. Елате нека заедно да започнем да творим бъдещето. | |
| Коментар №31 | Hristo 14/02/2012 • 10:02 |
| Естествено за кратко време ще дойде лавина от информация и съвети относно Издигането, а за тези, които са отворени за истината това ще даде възможност да предприемат квантов скок напред. Това е въпрос на това дали хората са готови да видят отвъд съществуващите им представи и да станат част от новата парадигма. Ако не, няма проблем, те ще имат възможност да останат на собствения си път и да продължат да преживяват в по-ниските измерения. Не може да бъде по-хубаво от това, което ви позволява ваш избор и отношението към всички ще бъде еднакво с любяща грижа и даване на всяка възможна помощ. Никой не е оставен без помощ, а тя винаги е там в готовност да бъде оказана при най-малката индикация, че е поискана. Всичко вече започна. Майка Земя и нашите човешки тела сега имат в тях повече вибриращаенергия от когато и да е било. Много от нас на планетата Земя мислят, ОК, тази история ни я разказват индигенните народи от многоотдавна. Но ние не забелязваме, че това наистина се случва сега.Светът се променя, нашите тела се променят, Структурата на нашата ДНK се променя. Това е действителност, ние ще сме свидетели на промяната. Ние сме тези, които ще бъдем живи по време напромяната. И наистина зависи от нас да променим начина си на живот. Ако не се променим и продължим да живеем чрез егото и разума .Ние ще бъдем премахнати. Защото ние убиваме Майка Земя. Вселенската любов на Майка Земя ще продължи, но от нас зависи, дали ние ще бъдем с нея или не. Всичко, което трябва да направим е да бъдем Любов. Това е всичко! Толкова е просто! И вашата душа винаги ще ви води в правилната посока. | |
| Коментар №30 | Sechy 15/12/2011 • 10:42 |
| Напълно се съгласявам с Хелиопол. Трябва да се работи и в двете посоки – Материална и Духовна. Трябва да променим системата тук на Земята. Надявам се това да стане плавно без да разрушим стария свят и на ново да градим нов. Не може да си мислим че всичко започва от нас и всичко до тук е грешно. | |
| Коментар №29 | Sasho_Banev 16/03/2011 • 00:58 |
| Не съм чел всички коментари, но според мен Япония е жив пример за споменатите катаклизми тук. Сякаш всичко започна да се случва много бързо. | |
| Коментар №28 | dsa 17/02/2011 • 11:49 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
по голяма простоия не бях че, мерси з забвните мигове, но нищо общо няма сдуховните и окултни тематики повече с нанучата фантастика 🙂 земи по прегледай малко природните науки и земи се позамисли
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Скъпа приятелко,
Predvaritelno blagodarq,ako nqkoi mi otgovori.S priznanie Searcher.С НЯКОЛКО ДУМИ
Напоследък е доста напрегнато и много хора се опитват да разберат, какво се случва в действителност. Ще опитам да разкажа моята гледна точка, колкото се може по-разбираемо.
Поради космически причини (следствие активно-пасивните периоди), Земята се променя, излиза от период на енергийна ограниченост и възстановява нормалното си енергийно състояние. Недостига на енергия е довел до това адско състояние, в което сме все още и постепенно навлиза в енергийно изобилие. Т.е. мандата на Земята да се намира в ада е изтекъл и тя се е устремила към рая с всички сили (нали толкова ѝ се иска да ѝ олекне от безкрайните страдания причинявани от хората).
Дори на учените е добре известно, че, когато се променят природните условия, има два възможни варианта. Повечето растения и животни не успяват да се приспособят към промените и на тяхно място идват видове, които изначално са приспособени. Същото се отнася и за хората – някои от тях, осъзнавайки промените, правят съзнателно приспособяване към повишената земна енергия/вибрации. Но повечето не ги вълнуват тези въпроси и започват да изчезват, като растителните и животинските видове, които не успяват да се приспособят към промените.
За тези промени се тръби вече 30 години, но хората претръпнаха и вече не им обръщат внимание. Главния проблем идва от очакването, че някой трябва да ги спаси, да се погрижи за тях, „нещастните“, но тъй като еволюцията става изключително чрез промяна на съзнанието, никой не е в състояние да промени ничие друго съзнание, освен своето собствено. Ако всеки си направи труда да забележи причините, създаващи ада в живота му, ще забележи нещо общо за всички, нарушаването на простичкия принцип: Не прави на другите това, което не искаш за себе си. Това е безкомпромисното спазване на десетте Божии заповеди, но всички се състезават в тяхното нарушаване и се получава, това, което е факт, т.е. всеки си сърба попарата. Всеобщото братство и единство е по-популярно като Бог и се поддържа от принципи и закони, валидни за цялата Вселена, т.е. за да стане рай на Земята, ще трябва да стане Божие царство, т.е. място, където се живее по Божиите закони. Тези закони и сега се познават добре, но не се спазват от никого. Например, днес търговците не могат да си представят търговията без лъжа и измама – смятат ги за задължителни атрибути, а политиците са ги превърнали в изкуство, с което се гордеят. Ще трябва да ги разочаровам, както и всички други, които смятат, че спазването на тези закони, не е задължително и важно. Но както казах в началото, времето им изтече – вече всичко се е опълчило срещу лъжата, измамата, срещу престъпленията от всякакъв вид – само наблюдавайте, колко бързо излиза наяве всичко тайно, няма я старата търпимост, всичко се променя. Също трябва да се има предвид, че не само тайните стават явни, вече не могат да остават скрити всякакви престъпления – разкриването се подпомага по всевъзможни начини – това е един от многото начини да се ускори установяването на Божието царство на Земята.
Друго, който масово се опитват да не го забелязват, са Божествените демонстрации – най-различни явления и събития, които очевадно не могат да се обяснят като някакви случайни или природни явления. Демонстрация от този род са и появите на НЛО – всичко това е с цел привикване и замисляне на хората, за да се избегнат паническите реакции. В много случаи, кармичното разплащане става моментално – също Божествена демонстрация за последиците, което е липсвало в стария свят. Но хората в повечето случаи им измислят толкова странни обяснения, само и само да не приемат очевидното – стадото не ги забелязва, докато СМИ не им насочи вниманието и не създаде усещането за всеобщо убеждение. За съжаление, хората с много натрупана карма, поради много ниските си вибрации, са много голямо замърсяване за Земята. Очистват се чрез военни конфликти, криминални престъпления, авто и технически катастрофи, болести и много други нещастия.
Би трябвало да ви прави впечатление, че многократно се е увеличила човешката смъртност по всевъзможни начини, т.е. душите бързат да се спасяват, тъй като благоприятните условия за развитието на много от тях свършиха и те гледат да напуснат Земята, преди да са натрупали прекалено много карма. Мисля, че на всички прави впечатление повишението в пъти на автокатастрофите/войната по пътищата, а и вече млади хора падат и умират по улиците. Напрегнатата енергийна обстановка провокира увеличаване на самоубийствата. Или, както казват гробарите: „Преди години имахме по едно-две погребения на седмица, сега са най-малко едно-две на час“. Прави впечатление, но никой не се замисля и не иска да разбира причините – всеки иска да се прави на щраус, като си зарови главата в пясъка с надеждата, че опасността ще го подмине. Ще трябва да ви разочаровам, с всеки изминал ден смъртността се увеличава, но с всеки изминал ден намалява шанса за приспособяване към енергийните промени, защото енергията се повишава неумолимо, а за промяната на съзнанието е необходимо време, все пак трудно се променя нещо, което си трупал хиляди години. Ще пропуснете ли шанса си?
Ада на Земята се създава чрез масово внушение, че е възможна само една истина и обезателно, някой трябва да ви научи на нея – това убеждение се налага по всички възможни начини, но най-вече чрез образователната система. Учудващото е, че никой не съобразява – това внушение създава необходимите условия за управление на хората, превръщайки ги в марионетки. Типичен пример: стадното мислене – да си като всички – подържа се с внушението, че всички не могат да бъркат, да се заблуждават. Учудваща масова наивност. Друг основен проблем в масовото съзнание/стадния инстинкт: ако повечето хора осъзнаят едновременно, какво е действителното положение, такава паника ще настане, че за много кратко време, от природни и технически катастрофи ще загинат милиони. Затова е много важно да се разбере, че всеки има избор и възможност да се справи с проблемите: чрез съзнателен стремеж към промяна. Безизходна е ситуацията само за незаинтересованите – тези, които искат всичко да си остане както е, понеже, както вече посочих, не искат да еволюират и не се приспособят.
Съществуващото масово убеждение се нарича дуалност, т.е. възможна е само една истина, всичко останало е лъжа – системата или-или. Дуалността изключва масовото възприемане на реалната действителност, която винаги е многомерна, т.е. истината никога не е само една – системата и-и. Защитата на това масово заблуждение е автоматична, т.е. след като истината е само една, няма начин да бъде приета друга истина, противоречаща на първата. Най-усърдни защитници на тази масова заблуда, са така наречените „учени“, подкрепяни от пиара на СМИ. Може би ще съобразите, че докато сте привърженик на дуалността, няма как да еволюирате, да се приспособите към промените, т.е. държите да съществувате в ада. Дуалността изключва всякакво духовно развитие/приемане на всеобщите закони, но това много трудно може да се разбере от всякакви религиозни последователи, от Ню-ейдж любителите, от всевъзможните праведници, прегърнали една или друга философия или начин на живот, да не говорим изобщо за тези, които се интересуват единствено от печалбарството.
Създадено: 27/07/2017 • 20:03
Обновено : 27/07/2017 • 20:03
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1246 пъти
ПРАВИЛАТА СЪЗДАВАЩИ АД И РАЙ
Във всеки един момент избирате, как да постъпвате и го правите в съответствие с приетите от вас правила/убеждения (мирогледа):
Правила/убеждения създаващи личния ад |
Правила/убеждения създаващи личния рай |
Чашата е полупразна – страдате за това, което нямате, а другите имат |
Чашата е полупълна – радвате се на това, което имате |
Възможната истина е само една, дуалност, или-или, истината е ясно определена – докато търсите истинската истина, се мятате от една крайност в друга, а това ви кара да страдате и увеличава личния ви ад |
Истината винаги е многомерна, многовариантна, няма нещо, което да е само добро или само лошо, и-и (и това е вярно, другото също), истината никога не е ясна – златната среда създава неутралност, всичко е „ни рак ни риба“ |
Всичко в тримерния свят има за цел да създава страдания |
Променяйки правилата можете да създадете рай, на първо време, само личен, но личния пример вдъхновява другите |
Насочвайки вниманието си към негатива го усилвате, особено страха |
Насочвайки вниманието си към позитива го усилвате |
Осъждайки, критикувайки, създавайки конфликти, клюки |
Чрез добронамерено отношение към всичко |
Страданията пораждат болести, които създават допълнителни страдания |
Радостта лекува и създава още повече радост |
Правилата създаващи ада ви, са ви внушени от хора, които уважавате и не ги поставяте под съмнение, общоприети са в обществото |
Винаги можете да промените правилата, които ви карат да страдате и да си създадете такива, които ви носят радост |
Вярата и съмнението са крайности и създават страдания, разочарования |
Златната среда е в средата между вярата и съмнението |
Страхът да не сгрешите ви кара да търсите истинската истина – умът ви много обича да се прави на предвидлив, на съобразителен и необходим. Умът ви доминира, докато вниманието ви е насочено към него – ако пренасочите вниманието си към усещанията си, умът ви ще престане да е толкова ценен за съзнанието ви |
Хармоничното ви състояние се създава от хармоничното взаимодействие между ум и интуиция – можете да бъдете предвидливи, но това не трябва да предизвиква негативни емоции, особено страх |
Отмъщение, наказание, лъжа, измама, конкуренция, състезание, сравнение – предизвикват ефекта на бумеранга |
Прошка, добронамереност, доверие – също предизвикват ефекта на бумеранга |
Докато се смятате за жертва на нечии зли намерения, се чувствате безсилни да промените нещо в живота си |
Само осъзнаването, че всичко зависи от вас, ви дава шанса да намерите и изградите своя рай |
Не се състезавайте и сравнявайте с другите – най-безполезните занимания |
Приемете своята уникалност и се гордейте с нея |
Осъзнайте, че безпокойствата и притесненията ви са страх и се измислят от ума |
Нищо не може да се случи случайно, следователно, няма от какво да се страхувате, всичко е уроци, колкото и да боли |
Суета и възгордяване стават възможни, когато си въобразите, че всичко постигате сами |
Ако приемете, че винаги сте в колектив, много по-трудно залитате в крайности |
Човек за човека е вълк! |
Всички за един, един за всички! |
Такива правила/убеждения може да се изброяват до безкрайност – вашите може да имат много други нюанси – по аналогия може да си намерите свое решение. Насаждани са в обществото в продължение на хиляди години. Изключително важно за развитието ви, е избавянето от правилата точно сега, защото няма как да усвоите управлението на новите енергии – без това умение, оставате на старото ниво – правилата никога не са съобразени с индивидуалните ви особености. Не трябва само да забравяте, че правилата са инструмент на ума и за да намалите въздействието им, е желателно да насочите вниманието си към усещанията: приятно-неприятно, привлекателно-отблъскващо. Тези усещания са езика на душата и с пренасочването на вниманието към тях, обезценявате аргументите на ума (правилно-неправилно). Само вие избирате, какво да ви води, и какво искате да преживявате: ад или рай. Успехи.
Създадено: 03/01/2018 • 11:35
Обновено : 03/01/2018 • 11:51
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 419 пъти
ПОЗОРА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Много е трудно да се смята човека за разумен, съдейки по делата му. Милиони хора по планетата гладуват, а половината от произведените хранителните продукти се изхвърлят поради изтекъл срок на годност и разваляне. А хранителни магазини и вериги, предпочитат да унищожават продуктите, вместо да ги предоставят на нуждаещите, просто за да не загубят някой процент печалба. При това, могат да харчат милиони за реклама, а не се възползват от имиджа на благотворители. По всички пазари, където продават селскостопанска продукция, предпочитат да я изхвърлят, когато се развали, вместо да я разпродадат на цени, които да са привлекателни. Разбира се, високите цени компенсират загубите от разваленото, но какво удовлетворение изпитват, като изхвърлят труда си като безполезен? Има и платени мутри, които налагат на производителите високи цени, за да не подбиват бизнеса на търговците на едро.
Разбира се, за всичко това се плаща, нали знаете приказката: „Всеки сърба, каквото си надроби“. При това всяка душа определя сама, как да решава проблемите си, нали пред нея постоянно възниква въпроса: „Защо постъпвам така, и какво трябва да направя, за да не се повтаря?“. Повярвайте, душите ви са принудени да вземат драконовски мерки, за да неутрализират един или друг порок. Защо да не избегнете тези крайности, нали всичко се прави за пари, а в крайна сметка, с тези пари се купуват лекарства и лекари, или свещи.
Защо парите са по-важни от човечността?
Създадено: 21/07/2017 • 19:06
Обновено : 21/07/2017 • 19:06
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 872 пъти
НОВИЯТ СВЯТ
Новият свят се появява първо в съзнанието ни и няма да се появи, ако не го искаме. За да пожелаем промяна, трябва да сме наясно, какво не ни харесва, и кое, с какво искаме да заменим. И така:
Имаме един свят, който е организиран така, че да предизвиква страдания. Тези страдания не ни харесват по принцип, но не на всички им е писнало и са готови за промени, поради страха, че може да стане още по-зле. Но тези, които са готови, трябва да се замислят сериозно, как могат да го направят и да предприемат необходимите промени. Това, което пиша, са провокации към мисленето ви, а не обезателни препоръки, които гарантират положителни емоции. Всеки човек е индивид, т.е. уникален и няма универсални рецепти, а само примерни схеми.
Например, да разгледаме семейните отношения. Установяваме, кои убеждения водят до сериозни конфликти и ги заменяме с такива, които ни помагат да ги избягваме, а дори да забравим за конфликтите. Тези, които ни манипулират, използват най-често страховете ни и резултата от тях – егото. Всичко това е опаковано с внушения за разумност, потвърдена от практиката. И много внимателно премахват изводите от жизнения опит – от каквото се страхуваме, го привличаме в живота.
Основния генератор на проблеми в семейството, е липсата на доверие и уважение. Имайте предвид, че и най-малкото съмнение, и най-слабото човъркане от червейчето на недоверието е показател, че липсва любов – не бъркайте тънката сметка, привързаността и привличането с любовта. За да се избавим от тези генератори на скандали, очевидно трябва да се избавим от масовите внушения, които са създадени точно с целта да произвеждаме негативни емоции. Трябва да се избавим от убеждението, че някой човек може да бъде наша собственост и от всичките ни претенции на тази основа, към който и да е. Тук влиза и ревността, и най-масовото убеждение, че НЯКОЙ НИ Е ДЛЪЖЕН НЕЩО. Чувството за собственост е закрепено с убеждението, че нормалните човешки отношения са по двойки. В действителност, във Вселената няма такова ограничение или предимство. Всеки енергиен обмен си има и положителните и отрицателните страни. Трябва да сме наясно с тях, за да не се чувстваме жертви на нечия зла воля, когато усещаме негативните последствия. Затова няма определена комбинация от брой или пол на хората, отношенията на които да са застраховани от негативни последици. И когато не сте максималисти и приемате за нормални някакви търкания помежду си, много лесно можете да се договорите, как да ги избягвате или преодолявате. Имайте предвид, че човек е привлечен към нещо или някого, само благодарение на поляризираната енергия, която носи в себе си – много често тази енергия е наследство от рода или от минали животи, и затова не разбирате причините. Единствения начин да се неутрализира силно привличане, е да се изконсумира, т.е. да се задоволи, след което привличането намалява. Не бъркайте тези привличания с наложените от масовото съзнание ценности и критерии за красиво и сексуално. Всички са забелязали, че с времето, първоначалната тръпка изчезва – това е пряко наблюдение на неутрализираните полюси (енергийното привличане). Тук масовото убеждение ви кара да търсите друга тръпка, но резултата е същия. А ако с уважение се създаде съвместно съществуване, основано на взаимните интереси и стремежи, с времето, уважението се превръща в истинска любов, не тази от медиите.
Да погледнем семейната изневяра. Дайте си сметка, какви масови правила ви карат да страдате и ги подложете на съмнение. Ако някой изневерява, не е ли защото нещо му липсва, нещо, което вие не можете да му дадете. Ако действително обичате, не трябва ли да се радвате, че любимия/ата се чувства по-удовлетворен и щастлив, т.е. запълнена е някаква празнина в енергиите му. Дали можете да го спрете/предпазите и ще се върне ли, след като е неутрализирал поляризираните си енергии, ако устройвате постоянни скандали? И кого храните с тях? Много често поведението ни се определя от примера, който са ни давали близки хора – дайте си сметка, на кого приличате в поведението си и искате ли да живеете по същия начин.
Нямам за цел да изброявам всички генератори на негативни емоции – това всеки трябва сам да го направи. И съзнателно да реши, необходим ли е в живота му този негатив, да замени убежденията, които го предизвикват, т.е. да поеме отговорност за живота си и да се избави от убеждението, че нищо не може да се направи, защото зависело от някого си.
За повечето хора е много трудно да преценят, какво предизвиква страданията им и възможно ли е да се избавят от тях. Масовото внушение, че ако е възможно избавянето, то биха се избавили много хора до сега, ви кара да си затваряте очите за изключенията. А и обективно, трудно ги виждате, защото в живота си привличате обкръжение, които са подобни на вас самите. Чели сте или сте видели по филмите, че е възможен и друг начин на живот, но масовото съзнание ви внушава, че това е авторска измислица и не си струва да опитвате/търсите. А може вече да ви е омръзнало все едно и също? Не е ли време за нещо ново? И действително ли сте жертва на нечия зла воля?
Новото е в замяната на убеждението: „Човек за човека е вълк“ с убеждението: „Човек за човека е брат“. Дайте си сметка, че зад стената живее човек, който не познавате, нямате желание да познавате, и защо? Поради близкото разстояние, с този човек постоянно обменяте енергии, но нито той, нито вие може да му дадете нещо, защото сте много подобни един на друг. Ако смените убежденията си, престанете да произвеждате негатив и да гледате подозрително на всички, ще забележите, че хората, които са ви обкръжавали години наред, се сменят. Привличате съвсем други хора, а старите вече не могат да ви понасят (ако нямат намерение да се променят). Точно така се създава новия свят. Отначало промяната става в съзнанието. Подобното привлича подобно. Колективната енергия материализира и реални промени около нас. Но за да ги забележим, трябва да сме много последователни, да не създаваме противоположни импулси със съмненията си и последователно да премахваме всички убеждения, които предизвикват конфликти и негатив. И някой ден откривате, че живеете в съвсем друг свят.
Създадено: 23/03/2018 • 11:04
Обновено : 23/03/2018 • 11:04
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 553 пъти
МАЛКО ЕНЕРГИЙНИ ПОДРОБНОСТИ
Целта на развитието/еволюцията е да придобием колкото се може по-добра представа за действието на всеобщите закони, за да не влизаме в конфликт с тях и да избягваме болезнените моменти в живота си. Затова ви предлагам подробности, които допълват познанията по тези въпроси, но и избавят от някои илюзии.
В тази картинка се опитах схематично да нарисувам представата си за нашата енергийна структура, която започва от 0Hz (Херц – брой импулси за секунда – единица за честота). За да не претрупвам и усложнявам излишно, не са изобразени много подробности, като например, всички човешки тела, но всичко е аналогично. Изобразените енергийни пикове не са единични импулси, а честотни диапазони. При това, колкото тези пикове са по-къси, т.е. клонят към нула, толкова индивида е по уравновесен, защото, колкото са по-силно поляризирани потенциалите, толкова е по-динамично енергийното взаимодействие (движение на енергиите) – по-силно привличане и отблъскване, което осъзнаваме като болка, като дисхармония, като негативно въздействие и лишаване от свободен избор (зависимост).
Тази наша енергийна картинка, често е наричана енергиен подпис (защото е уникална при всеки един, следствие различния опит, който я създава). Тъй като, често големите енергийни пикове са трупани в продължение на много животи, им викат кармични възли. Преди да се въплъти душата, съставя подробен план, как, и по какъв начин да неутрализира тези пикове, за да минимализира неприятните енергийни взаимодействия и да еволюира. Основно, неутрализирането става по два начина, чрез конфликт (два остри камъка се търкат, докато се заоблят) и чрез загуба на интерес (удовлетворяване/задоволяване на интереса/привличането, губим интерес и преставаме да храним енергийния пик със вниманието си и постепенно, поради енергийната ентропия, натрупаната енергия се разсейва – става бавно). Енергийното неутрализиране при конфликта става чрез натрупване на енергия с противоположна полярност, плюс и минус се неутрализират (например, ако сме имали желание и сме убили някого, трябва да ни убият десет пъти, за да натрупаме противоположна енергия чрез неприятните преживявания от насилствено лишаване на живот – кармична разплата.
В началото на графиката съм свързал пиковете на енергиите, а това изобразява графично махалото на осъзнаваното – как човек се лута от една крайност в друга. Очевидно е, че колкото амплитудите са по големи, махалото се люлее по-бавно, което не позволява човека да повишава вибрациите си. Затова, духовното развитие има за цел уравновесяване/златната среда (центъра на графиката), което, на практика, повишава енергийните вибрации и съзнанието се хармонизира, т.е. престава да изживява страхове, депресии, съмнения. И колкото са по-високи вибрациите, толкова по-широк диапазон от енергии осъзнаваме – съзнанието получава достъп до високи измерения. Защото чрез енергийното уравновесяване/хармонизиране съзнанието престава да разрушава и замърсява, да е конфликтно, да взаимодейства интензивно енергийно. Действителния свободен избор е няколко процента, но това е само комфортната зона, може да избирате и 30 и дори 50% но това вече са крайности, които са болезнени и предизвикват силен откат, люлеене на махалото.
Никой няма право да съди, когото и да е, защото няма представа за енергийната му конфигурация, и какви мерки е набелязал за уравновесяване/неутрализиране на енергийните пикове. Всеки сам избира методите и събитията за целта. Затова, престанете да се възмущавате (това ни е внушено от тези, които искат да излъчваме негативни енергии) и развивайте търпението си.
Кармата е следствие на неосъзнати избори и представлява неосъзнати уроци/дресировка. Но, ако сте убедени, че сте си виновни за всичко сами и имате желание да се учите от грешките си, това вече е осъзната еволюция и няма нищо общо с кармата. По-скоро трябва да се нарече, изследване на действителността, съпоставяне на наблюдения и извличане на изводи от тях.
Енергийната конфигурация не е безлична енергия, т.е. всяка енергия съдържа някаква информация/енергийни кодове (модулирана е). Така натрупаните енергии/убеждения в пиковете са много по-силни и действени, и в повечето случаи управляват съзнанието – това е понятието „его извън контрол“. Успокоявайки крайностите/люлеенето на енергийното махало, силата на желанията/стремежите/убежденията намаляват, и получаваме възможност да ги управляваме, т.е. ставаме, в някаква степен свободни, защото вече съвсем съзнателно избираме, дали ни е необходим един стремеж или ни е натрапен/нежелан. Също така, тези енергийно пикове са илюзиите, които са ЗАВЕСАТА разделяща индивидуалното съзнание (личността) от общото Цяло.
Подражанието е типичен пример за програмиране. Кадърните са малко, те се доказват чрез дела, а некадърните опитват да се докажат като оплюват кадърните, т.е. разчитат, че многократно повтаряната лъжа се превръща в истина, както и на фалшивото убеждение, че критика е над критикувания – типично за съвременната политика. Типични примери за подражание е следването на някаква мода – стадния инстинкт (внушението, че много хора не могат да се заблуждават едновременно).
Хората са програмирани да търсят радостта и щастието извън себе си, докато единствената реална възможност да се постигне нещо действително трайно и стойностно, е следствие съзнателен вътрешен избор: хармонизиране и неубиваем оптимизъм. Търпението основано на оптимизма избавя от желания на всяка цена.
Имайки предвид тези индивидуални енергийни конфигурации, става ясно, защо трябва да слушаме само себе си – всеки чужд опит е основан само на собствената енергийна конфигурация, която е уникална и не съвпада с нашата. Затова, следването на правила е програмиране от тъмните сили, което цели постигането на техните интереси, които никога не съвпадат с нашите собствени (те имат нужда от нашия негатив, а ние се стремим към позитив). Разбира се, чрез аналогията, можем и трябва да се учим от всеки опит, което правим и на практика, но сляпото следване, защото е доказано, е най-голямата глупост, която можем да направим.
Очевадно е, че колкото са по-малки и изравнени енергийните пикове, толкова съществото е по-хармонично и уравновесено и се издига на по-високо ниво на съзнание (понеже не разрушава, не е дисхармонично), т.е. влиза в енергийни обединения за осъществяване на глобални цели. Висшите същества изпадат в така нареченото състояние „нирвана“, което може да бъде определено като „постоянно кефене“, поради хармоничното състояние и липса на изявени желания и стремежи, „развалящи кефа“. Понякога се появяват по-висши желания/цели (отгоре), които нарушават нирваната и се възприемат като лични желания, но след реализирането на желанието, нирваната се възстановява. Обикновено, съществата с цели и желания уважават желанието за нирвана, и когато имат въпроси, които не успяват да решат сами, чакат търпеливо, докато се натрупат достатъчно проблеми за решаване. Съществото в нирвана, което трябва да реши тези проблеми, губи хармонията и равновесието си следствие натрупаните проблеми за решаване, следователно, трябва да ги реши, за да възстанови нирваната си.
И накрая искам да кажа/напиша няколко думи за желаните желания. Имайки предвид принципите/законите, които изграждат всяка енергийна конфигурация и в частност човешката, е очевидно, че натрупването поляризираната енергия на желанието, ускорява неговото привличане. Но не предпазва от крайностите на махалото – колкото е по-силно желанието, толкова е по-силно разочарованието. Дори слабите желания, все някога успяват да привлекат желаното (зависи, кога всеобщото движение на енергията, ще го приближи в зоната на привличане), но не трябва да се забравя, че с времето, желанието се разсейва и трябва периодично да се допълва енергийно, ако все още държите на него.
Трябва да си призная, че ми е смешно/плаче ми се, когато чета за курсове и семинари, които да ви научат, как да постигнете желаното, но никога не казват за цензурата на висшия Аз. Т.е. най-големия проблем при осъществяването на желанията е ефекта „орел, рак и щука“ – следствие различните цели, които преследват разните ви аспекти: на личността, на висшия Аз, а понякога и на Аз Съм присъствието. И когато не постигате нещо много желано, ще трябва да се постараете да уеднаквите СОБСТВЕНИТЕ СИ цели – тогава енергията на всичките ви аспекти се обединява и се насочва в една посока, но за да го направите, не забравяйте за всеобщия интерес, т.е. не влизайте в противоречие с него (да обединявате, а не да противопоставяте). Основния проблем при постигане на такова единение са илюзиите, например, повечето напреднали духовно (с много редки изключения) продължават да смятат страховете си за разумни доводи (получава се: слепци водят слепи). Затова винаги препоръчвам: пазете се от категоричните правила, от тези, които са постигнали истината от последна инстанция, от всяко категорично твърдение – така забравяте за многомерните възможности/варианти.
Създадено: 12/02/2017 • 14:29
Обновено : 12/02/2017 • 14:39
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1478 пъти
КЪМ МЛАДИТЕ
Напоследък ми се иска да предложа на младите хора материал за размисъл, защото в тях е надеждата на света. Хората след 40-те, а още повече след 50-те, стават прекалено консервативни и много трудно се решават на някакви промени. Затова промените по Земята се движат изключително от младите, още повече, че в днешните има заложена на генетично ниво такава програма. Но много често масовото съзнание се оказва много по-силно и те не успяват да реализират заплануваното. Затова предлагам този материал като провокация и припомняне, защо са дошли на този свят.
Проблема е в това, че в нашия живот нищо не е такова, каквото изглежда. Нашето общество е изградено върху огромно число заблуди, които не са случайни, а целенасочени, постоянно се променят, ако някои престават да действат достатъчно ефективно. Всички манипулации с човешкото съзнание се извършват от астрални същества, повече познати като „дяволите, които изкушават“. Тези същества обитават астралния свят, т.е. света на нашите емоционални енергии и тези енергии за тях са „хляба насъщен“. Особено предпочитани са негативните емоции, от рода на страх, ненавист, гняв и т.н. Понеже тези същества живеят съвместно с нас от много хиляди години, са успели много добре да си организират нещата така, че хората постоянно да излъчват вкусните за тях енергии.
Затова всички човешки отношения са в постоянен конфликт, конфликти са заложени на всички нива чрез превъзнасяне на конкуренцията и състезанието (човек за човека е вълк, а не брат), чрез убеждението за недостиг и липса на ресурси, накратко, чрез убеждението, че трябва да се оцелява. Затова са премахнати всички знания за безсмъртието на човешката душа, за действителните човешки възможности, за действителността във Вселената. Затова е внушена необходимостта да се борим за истината, да отмъщаваме за „неправилните постъпки“, да осъждаме наляво и надясно. Затова средствата за масова информация разливат негативизъм във всички възможни варианти. Затова ужасите завзеха киното, компютърните игри и ежедневието на хората. Затова заплащането на труда е доведено до този минимализъм, колкото да подържа мъждукането на живота, но да гарантира постоянни притеснения и страх от утрешния ден. Затова се поддържат постоянно международни конфликти и напрежение, въпреки, че по естеството си човек, много лесно стига до споразумение. Това изброяване може да продължи безкрайно.
Трябва, обаче, да имате предвид, че тези същества не са всесилни. Техните манипулации действат само докато си въобразяваме, че това са наши желания, а не натрапени отвън. Т.е. докато тези същества успяват да действат скрито и си нямаме понятие за техните методи и възможности. В момента, когато осъзнаем, че сме манипулирани, поемаме живота си в свои ръце и започваме все по-рядко да излъчваме необходимите им емоции, поради което, те губят интерес към нас. Тогава са принудени или да си намерят друга цивилизация за „доене“, или да се приспособят за хранене с позитивни енергии.
Една от решаващите човешки заблуди е, че човек мисли с мозъка си. И въпреки, че постоянно има доказателства, които опровергават това твърдение, масовото съзнание се намира под постоянен натиск да вярва, че мисълта е биохимична реакция в мозъчните клетки. В действителност, човек е създаден „по образ и подобие на Бога“, т.е. като Бога е енергия, мисълта му е енергия и твори с мисълта си. В момента, е много трудно да се осъзнае напълно, в каква степен тази заблуда ограничава човешкия живот. Накратко, човека е отучен да управлява живота си, да ползва благата на Земята и Вселената, да има свободен избор и да се чувства удовлетворен и щастлив.
Една много силна масова мисъл е, че не знаем, какво да правим (защото не сме научени и не трябва да слушаме душата си) и трябва някой да ни го казва. Това внушение се разпространява най-вече чрез образователната система. Като следствие от внушението, че не знаем, какво да правим в живота, получаваме програмата да се подравняваме по-повечето хора, чрез изглеждащия логично аргумент: „Всички не могат да грешат“. Но в действителност, всички грешат и опитвайки се да подражавате на другите, се вливате в добре управляваното стадо (промените никога не започват от стадото, а от индивида, който се обявява против мирогледа на стадото), което чрез манипулацията наречена „демокрация“, ги води в пропастта (би трябвало всеки средно интелигентен човек да съобрази, че когато нещо не му върши работа – „демокрацията“ – да търси друго решение) Всичко това, не е ли достатъчно убедителен аргумент, който потвърждава написаното от мен?
Не е лошо да цените своята уникалност и да се гордеете с нея, така многократно намалявате силата на масовите заблуди, не само по отношение на вас, а и създавате съмнение в обкръжаващите ви, в надеждността на техните ориентири.
Като енергия, човешката мисъл действа на чисто физически принцип, т.е. подчинява се на добре известните физически закони за привличането и отблъскването – енергията е поляризирана и при едноименни заряди имаме отблъскване, а при разноименни – привличане. Когато знаем за тези взаимодействия, ставаме господари на живота си – съзнателно избираме, как да взаимодействаме, и какви резултати искаме да получим. За разлика от сега внушената ни основна програма, че сме жертвата, от която нищо не зависи или, ако зависи, то е в много малка степен.
При усвояването/спомнянето на енергийните взаимодействия трябва да не забравяме, че манипулациите с енергията, ВИНАГИ предизвикват следствия, дори да не ги забелязваме веднага. Така преставаме да се възприемаме като жертви на нечия зла воля и усвояваме техниката на безопасност – т.е. как да не привличаме нежеланото. Основният водач при този избор е душата – световните манипулатори са се постарали в максимална степен да се забрави за тази човешка част, а да се разчита изключително на ума, който може много лесно да се манипулира и програмира с необходимите правила.
Предимството на човешката душа е в богатия ѝ опит – тя не умира със смъртта на всяко материално тяло, а живее милиони и милиарди години. За това време успява да натрупа изключително много мъдрост, за разлика от ума, който борави само с опита от този конкретен живот. Душата е във постоянна връзка с всичко съществуващо, т.е. в течение е за всичко ставащо на глобално ниво, има поглед „отгоре“ и понятие, какви са всеобщите тенденции и накъде духа вселенския вятър, а това позволява много ефективно да се използват глобалните енергийни потоци, без да се влиза в конфликт с тях, както е при управлението на ума.
За да се използват ефективно знанията и възможностите на душата, трябва да се преодолеят редица заблуди, насадени в масовото съзнание. На първо място, трябва да се овладее ума, т.е. да се осъзнае заблудата, че ума е единственото средство, което може да ни води, че ние самите сме ума. Колкото се може по-често да спирате неговото безконтролно бърборене – така постигате няколко много важни предимства:
– намалява силата на манипулирането;
– започвате да осъзнавате по-често душата си;
– ума много обича та се прави на необходим, т.е. на умен и предвидлив – така генерира огромен брой страхове и притеснения, които в повечето случаи, нямат никакви основания – така се избавяте от много стрес и потиснатост;
– усмирявайки ума, успявате да ограничите огромно количество негативни последици (нали не сте забравили, че мисълта е енергия, която предизвиква следствия);
– ума е много необходим и полезен инструмент, но само, когато имаме нужда от него – когато работи на празни обороти, може да ги забърка едни…
За разлика от ума, душата не ползва думите, т.е. не бърбори в съзнанието. Нейните енергии се осъзнават като най-различни усещания, картинки, отношение. Познати са като сигналите на интуицията, на съвестта. Когато трябва да направите избор, изградете си навик, да обръщате внимание не само на аргументите на ума си, но и на отношението, което усещате. И не забравяйте, че душата е с предимство при вземане на решение/правене на избор, т.е. логическите изводи са много по-малко обективни, отколкото усещанията. Разбира се, душата много често не проявява отношението си и оставя да види, какво ще измисли ума, какъв резултат ще се получи – тя е любопитна за всякакъв вид опит. Но ако има отношение, обезателно се вслушайте в него.
При енергийните взаимодействия има много тънкости и при цялото ми желание, не бих могъл да ги опиша всичките. Например: подобното привлича подобно – привличате ситуации, хора, които в някаква степен приличат на вас. Като следствие от този принцип – в другите ви дразни това, което е проблем в самите вас – това е начина на душата ви да ви покаже, от какво трябва да си избавите. Затова е казано: „Не съди, за да не бъдеш съден“ или „Каквото почукало, такова се обадило“, или „Каквото си надробиш, това сърбаш“.
Имайте предвид, че съзнанието ви има воля, т.е. накъдето го насочвате, натам насочвате енергията си. Затова, бъдете много внимателни, от какво се интересувате, никога не забравяйте, че го подхранвате с енергията си. В този дух, за да управлявате живота си, не подхранвайте с енергия това, което не искате (например, какво нямате, какво не желаете), т.е. избягвайте да мислите за неща, които не ви привличат, за да не ги затвърждавате чрез енергията си в живота. По-често си мислете за желаното, така го храните с енергията си и понеже тя има свойството да се натрупва, увеличавате шанса да се реализира желаното. Не се подлъгвайте, че живота ви е научил – желаното рядко се реализира – има изключително много причини, които могат да пречат по един или друг начин. Например, съмнението създава противоположен импулс на желанието и го неутрализира. Обикновено, човешката енергия е доста слаба за да привлече необходимия резултат. За да се повиши ефективността, могат да се използват много методи: увеличаване на собствените енергийни възможности чрез повишаване честотите на собствената ви енергетика. Трябва да знаете, че негативните желания са енергии с ниски честоти/вибрации, а позитивните с високи. Колкото по-високи честоти имат енергиите ви, толкова са по-енергоемки/мощни. Затова, ако искате да се реализират желанията ви, избавете се колкото е възможно по-бързо от негативизма, който ви натрапва масовото съзнание и тези, които го манипулират. Благодарността и любовта са енергиите с най-високи честоти – колкото по-често ги използвате, колкото повече доминират в съзнанието ви, толкова по-големи са шансовете ви да станете господари на живота си.
Тъмните сили са направили много мощна масовата заблуда, че мислите ви са си само ваши. Но ако искате да престанат да ви „доят“, да станете господари на живота си, бягайте през глава от всички негативни мисли, не ругайте, не псувайте – всяка дума носи някаква енергийна стойност/честота – затова избягвайте всичко мрачно и негативно. Добронамереността към всички и всичко, предизвиква отклик, т.е. привличате добронамереност. Когато се грижите за всички, всички се грижат за вас – помагат с енергиите си да се реализират желанията ви. Избягването на крайности в реакциите, в преценките, в нагласите, е гаранция, че поляризираната ви енергия е много по-слаба, т.е. предизвиканите следствия са многократно по-малко болезнени – добронамереното отношение към всичко е пътя към постоянното щастие. От една страна – желанията ви се реализират много по-бързо, а от друга – негативните ви преживявания изчезват постепенно. Манипулаторите са ви внушили, че трайното щастие е невъзможно, но както и при всичко останало – това е една дърта лъжа. Негативните преживявания се появяват главно по две причини: поради прекалена крайност/поляризираност и поради недоволството на душата – когато прекалено последователно следвате масовите внушения чрез ума и не обръщате внимание на сигналите ѝ. Затова е толкова важно, да издирите, какво ви доставя удоволствие да правите. Когато душата ви „пее“, т.е. сте безкрайно удовлетворени от това, което правите, означава, че изпълнявате това, за което сте се родили на Земята. Така поемате отговорност за живота си и преставате да се чувствате нечия жертва. Толкова важното е убеждението, че всичко зависи от вас.
Всичко това, което ви описвам като начини за боравене с енергиите, се е наричало с простата дума магия. Но в това няма нищо свръхестествено, само знания за природните закони. Навремето, тъмните сили затова са подлагали на преследване тези, които са имали тези знания – чрез кладите на инквизицията са внушили страха, за да не мислиш и действаш самостоятелно. Нали, когато подреждаш живота си по свое желание, не излъчваш необходимите им страх и недоволство. Нали „вещица“, „вещер“ произлизат от вещ, разбиращ, специалист, компетентен. Ако съвременното общество не се поддава на тъмните манипулации, има всички шансове да стане компетентно в управлението на енергиите, а това ще го направи щастливо, защото всеки има възможността да привлече това, от което има нужда. Разбира се, както във всичко, така и в знанията за магията има вкарана манипулация. Появили са се черни и бели магове. Разликата е само в морала. С черна магия боравят хора с много недостатъци, които могат лесно да бъдат накарани да осъждат, да наказват, да манипулират и т.н. Внушено им е, че могат да се защитят с някакви ритуали и действия от последиците на действията си. Вероятно, не ви се струва абсурдна тази идея, но трябва да имате предвид, че не ви съди никой, самите вие установявате, какво количество негатив сте натрупали при боравенето с черна магия (дори само убеждението, че можете безнаказано да осъждате другите хора се чисти десетки животи, като постоянно попадате в ситуации, в които ви осъждат, манипулират избора ви и т.н. – докато натрупате убеждението, че винаги трябва да сте добронамерени и да уважавате правото на свободен избор, докато се избавите от желанието да натрапвате своята гледна точка).
Всичко това го знае всеки един – това са азбучни истини. Само че са скрити под пелената от внушения. Но всеки може да я премахне и да си спомни. Само трябва да поиска.
Създадено: 14/10/2015 • 12:04
Обновено : 14/10/2015 • 12:06
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1407 пъти
ИСКА МИ СЕ ДА ГИ НАШЛЯПАМ…
Въпрос: Понякога много ми се иска да нашляпам децата. Какво да правя?
Отговор: Това е усещане на душата ти, която долавя излъчваната от детската душа енергия: „ела, вълко, изяж ме“, предизвикателство, детското проучване (често го правят и възрастни), докъде могат да стигнат, проучват границите. Да ги нашляпаш е най-прекия път за постигане на целта, но физическото насилие не е добър вариант за децата – за цял живот остават с впечатлението, че физическото насилие е нормално и допустимо. Но, например, ако „изтървеш края“ и ти се „качат на главата“, в много случаи, няма друг вариант за възстановяване на авторитета и уважението, за да се съобразяват с личното пространство на другите. Разбира се, може да се избере и мирен начин, например, разговор и обяснения, но трябва да имаш готовност да повтаряш този разговор многократно, понякога десет-двадесет пъти, докато предизвика желания ефект. Но е много важно да реагираш винаги, когато почувстваш раздразнение, за да не се натрупва, защото ще дойде момент, когато ще избухнеш и няма да може да се контролираш. В такива случаи, физическото насилие предизвиква кармични следствия, които се избягват, когато шляпането е протоколно, изпълнение на душевната молба, без емоционални изблици, т.е. без крайности.
Създадено: 14/09/2017 • 12:00
Обновено : 14/09/2017 • 12:00
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 624 пъти
ЗА ЧЕНЪЛИНГИТЕ
Поради въздействието върху човешкото съзнание, всяко творчество е манипулативно, но ако го възприемате осъзнато/критично, вие решавате, дали да се поддадете на авторските внушения или да си направите съвсем други изводи. Затова, никога не забравяйте, че проблема не е в конкретния текст, а в съзнанието ви, което, буквално, е между чука и наковалнята, т.е. лута се между двете крайности: „юнашко доверие“ и страха от грешка.
Всяко творчество е много сложно взаимодействие между всички човешки тела. Предпочитанията се определят от натрупания опит в предишни прераждания, т.е. всеки талант е натрупан опит. Няма значение, в каква област творите (художник, музикант, занаятчия, словесно творчество, научно творчество и т.н.), творчеството никога не е производно само на ума. В творчеството вземат участие много страни, които опитват да постигнат целите си чрез земните творци. Най-активни са три вида въздействащи същества – два вида са астрални, а третия ментален. Първия астрален вид е т.н. шегаджии – лично аз не го разбирам, как може да се гавриш с някого, а после да кажеш, че си се пошегувал. Изглежда нямам чувство за хумор – поне така се оправдават такива шегаджии. На астралните шегаджии викаме дяволи, но мисля, че е подходящо название и за земните.
Другите астрални съавтори са от т.н. висш астрал, души закъсали по някаква причина там, омръзнало им е и опитват да се измъкнат от батака, като се присъединят към всеобщото съзнание и служат на всеобщите интереси. Имайте предвид, че желанието им да са полезни се използва от по-висшите инстанции, но поради слабостите и недостатъците им, може често да подвеждат. Например, поради неизживяна суета и за да са по-ефективни, често се представят с разни популярни и търсени имена.
Третия вид са ИД (изпълняващи длъжността), т.е. всички богове, абсолюти, ангели, архангели и възнесени владици, съавтори на каналджиите, са човешки души, но за разлика от астралните, са упълномощени представители, т.е. те са част от съществото, за което се представят и са получили задачата да контактуват с хората, т.е. „връзки с обществеността“. Те са избрани от висшето същество като най-подходящи да го представляват, негови ученици са и са като на практически изпит/стаж. Това се налага поради невъзможността на висшите да контактуват с човешкото съзнание – изключително рядко е осъзнаването над пето измерение, затова са необходими тези посредници, диктуващи посланията от измерения, които се осъзнават от хората. Но независимо от пълномощията им, те също си имат „трески за дялане“, затова не приемайте ничие послание (и това включително) за заслужаващо доверие.
Съвсем определено може да се каже, че ченилинга е като всяко друго творчество, все пак не забравяйте, че древните са говорели за музи, които вдъхновяват. Но каналджията не се определя като автор, най-вече, за да избегне отговорността. Разбира се, има и такива, които различават, че музите са различни, въпреки че всичко преминава през висшия Аз. А „автоматичното писмо“ е почти винаги показател за астрално обсебване с много редките изключения, когато от по-висшите нива могат да го използват като прощъпалник/прохождане. Изключването на съзнанието, изключва и критичния ум (задаването на неудобни въпроси), въпреки че и при диалог може да се замъгли и изключи ума.
Каналджията има сложната задача (както и всеки друг творец), да преведе телепатично послание/информация в разбираем за хората вид. Сами разбирате, че предаването на информацията зависи изцяло от мирогледа, речниковия запас, емоционалната нагласа и намеренията на посредника. Например, има един популярен каналджия с много ограничен речник – представете си, как може да предаде сложни понятия и материя, с няколкото думи, които използва (напоследък се забелязва, че е научил още няколко думи). За съжаление, повечето каналджии са толкова щастливи, че получават послания (според тях е доказателство за способности и духовен напредък) и не съобразяват, че са използвани от астралните шегаджии. Както повтарям многократно, винаги може да се извлече полезна информация, ако се чете критично. Обръщайте внимание, вече трябва да различавате манипулациите (същите принципи са използват и в търговската реклама): не приемайте за чиста монета гръмки и неясни изрази/термини, имащи за цел да завладеят вниманието ви и да ви създадат усещане за некомпетентност (тогава, съвсем естествено, се отказвате да преценявате, защото са ви внушили, че не можете да осъзнавате обективно).
Въпроса е, в каква степен им вярвате – в златната среда ли сте? Ако прекалено вярвате, се превръщате в папагали, които страдат постоянно от разочарования. Ако не вярвате, не намират светъл лъч, който да ви дава надежда. В такива случаи, може да видите само положително или само отрицателно, а това си е илюзия, тъй като еднозначна действителност не съществува – сами се вкарвате в ада на противоречията. А ако подхождате активно, може да намерите полезна информация и в най-тъмното послание, защото дори те са с преобладаваща реална истина, иначе никой няма да им обръща внимание. При активно отношение сте неуязвими за манипулациите, защото допускате, че може да има такива. А вярващите приемат всичко за чиста монета – разбирате ли, защо вярата е основата на всяка религия?
Създадено: 23/02/2018 • 11:53
Обновено : 27/02/2018 • 11:59
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 529 пъти
ЗА ЦЕНЗУРАТА НА ВИСШИЯ АЗ
Много хора тръпнат в очакване на обещаното изобилие, но розовия романтичен период завърши и е време да изтрезнеем. Дори може да се каже, че възникна цяла „индустрия“, която обучава, естествено, срещу заплащане, как да привличате щастие, богатство, любов и всичко желано. Разбира се, малцина от тези „учители“ смятат, че собственото им изобилие е в джобовете на баламите. Повечето са дълбоко убедени, че са страшно необходими и полезни за обществото. Но печалбарството може винаги да изкриви и обезобрази дори най-светлата идея.
Всичко обещавано от Бога не е лъжа и по принцип, е правилно и вярно. Но има много подробности, които са специфични при всеки един човек и трудно се обобщават като общовалиден принцип. Накратко, всеки е дошъл с някакви задачи на този свят, за някакво развитие и изчистване от енергийната дисхармония, натрупана през хилядолетията. Можем да кажем, че човека се състои от две основни части – висша и нисша. Висшата е в единство с Бога и съдържа всички Божествени принципи (т.е. преди всичко се съобразява с висшето благо – реализира единството), има достъп до много знания и опит, както и план, как да използва въплъщението в материалния свят. Нисшата човешка част е програмирана от обществото със земните ценности и убеждения, които се различават, в много голяма степен от Божествените – от това произлиза известен „конфликт“, противоречие в целите и тяхното постигане при двете части, да ги наречем: човешка и Божествена.
В енергийно отношение, Божествената е хиляди, дори милиони пъти по силна от човешката част, и затова тя определя избора, т.е. в нея е „ножа и хляба“ и човешката част няма никаква възможност да се наложи на Божествената. Т.е. свободния избор, с много редки изключения, е на Божествената човешка част (когато реши, че може да бъде полезен за реализирането на плана), известна повече като душа или висш Аз. Принципната разлика в интересите на двете части е в тяхната мотивираност. Докато душата съобразява плана си с общите интереси, човешките преобладаващо са егоистични, често дори противоречат на общия интерес (като типичен пример, е посоченото по-горе печалбарство, което никак не иска да се съобразява с вредите, които нанася на другите хора и природата). По тази причина, висшия Аз се явява безкомпромисен цензор и ограничител на човешката част – опитва да намали максимално пораженията, защото отново трябва да се въплъщава и да се чисти.
Разбира се, може да натрупвате многократно едно и също желание за да получите по-силно привличане, но може да бъдете сигурни, че цензора ще го нулира/изтрие, ако пречи на плановете му. Затова честно осъзнавайте, какво мотивира желанията ви, за да не правите напразни усилия и като следствие – разочарования.
Имайки предвид това намерение на висшия Аз, е желателно, всеки да си даде сметка, какви желания имате, за кого са от полза, и за кого във вреда. Така ще се избавите от излишни страдания и разочарования, и няма да пилеете напразни усилия в преследването на химери. Престанете да се самозалъгвате, че обещаното от Бога се отнася за всичко и всички. Не си въобразявайте, че нещастията ви са предизвикани само от тъмните сили. Най-големия източник е собствения ви висш Аз – нали се сещате: „Никой не може да ви направи толкова зло, колкото сами можете да си причините“. И не забравяйте, опита да намерите виновник/ци за проблемите си, е опит на егото да не се променя, т.е. „крадеца вика, дръжте крадеца“.
Не се сърдете на Бога, че раздава наляво и надясно обещания, все пак той не е наясно, какво е болка от разочарованието, а и него повече го интересува, как я преодолявате, а не, колко е болезнено. Но все пак, имайте предвид, че Бог е габровец, т.е. циция, никак не обича да пилее напразно енергии (което пък увеличава хаоса). Затова, ще трябва да се избавите от повечето си човешки желания, т.е. желанието ви да служите, да сте полезни на всички, да е много по-голямо от всичките ви човешки желания заедно. А докато служите, вероятно ще успеете да пробутате и някое човешко желание, но не се лакомете. Все пак, целта е пренасочване на вниманието от дребните, егоистични желания към глобалните, иначе няма развитие.
Може ли да се споразумеете с висшия си Аз? Едва ли. Той е дълбоко убеден, че постъпва правилно, че натоварването ви е съобразено с възможностите ви, а претенциите ви са продукт на егото, т.е. глезотия – бетонна позиция – не може да я разбиете и с атомна бомба. Но все пак трябва да му признаете, че вижда нещата от по-високо, например, с простото: „Да бъде волята ти господи, а не волята ми“. Ако усещате силна съпротива за предаване на пълномощията си, замислете се, какво точно ги предизвиква – най-вероятно е някакъв страх, с който трябва да се справите. Може да ви се стори, че всичко това е много трудно, а изглежда трудно, когато губите надежда. За успокоение мога да кажа, че времето на страданията приключва, и кой до където стигнал. Но това важи само за тази планета. Новият прекрасен свят започва тогава, когато висшият ви Аз престане да се заяжда с вас, т.е. когато удовлетворите поставените цели и изпълнявате това, за което сте на Земята.
А когато успеете да постигнете единомислие с висшия си Аз, означава, че ставате едно много мощно енергийно обединение, подкрепено допълнително от доста енергийни същества (според задачите, които имате да изпълнявате), с много широки възможности. Ставате специалист по чудесата, т.е. ще правите, каквото е правил Христос преди разпятието.
Някои вероятно ще запитат, защо не се е говорело досега за всичко това. Има такъв общовалиден принцип за материалните светове, някои възлови моменти да не се съобщават, за да може сами да ги съобразим, т.е. да сметнем 2+2. Това все пак е стимул за индивидуално развитие – всичко наготово създава лентяи. А когато „ножа допре до кокала“, т.е. дойде подходящия момент, такива възлови моменти се съобщават на всеуслошание, за да може да се премине на следващото еволюционно стъпало. И още нещо, за всичко това е говорено безброй пъти, но не толкова директно, с цел да не обезсърчава.
Успехи в единението на себе си!
Създадено: 15/11/2016 • 12:45
Обновено : 15/11/2016 • 12:47
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1602 пъти
ЗА УМА
Ще трябва да започна отдалеч, за да мога да обхвана тази тема комплексно. И така, умът е прекрасен инструмент, и както всяко нещо си има добрата и лоша страна. За да правим съзнателен избор, какво точно искаме да постигнем, трябва добре да познаваме тези страни.
Умът е много необходим на Бога творчески инструмент, който позволява разкриването на непознати свои качества. Бог е любопитен (съдете по себе си – нали Божественото любопитство е във вас) и много обича да си играе на ситуацията: „какво би станало, ако…“. Когато сме във всеобщото единство, всеки един въпрос получава/привлича веднага отговор, нещо подобно на чичко Гугъл, но с многократно повече информация/опита на Цялото. Разбира се, както и при Гугъл, има въпроси/области, за които няма отговори, а това много човърка Бога – нали зад това неизвестното може да има много интересни изненади и възможности. За да реши този проблем, Бог създава ума, който чрез аналогията (намиране на прилики/общи закономерности в опита), да успее да намери неизвестни преди решения, т.е. разгръщане на творчеството. За целта му се налага да изолира част от себе си от Цялото – така тази част, нямайки достъп до вселенския гугъл, е принудена да решава интензивно проблемите си, развивайки ума/аналогията. И колкото по-разнообразен е опита, на колкото се може повече осъзнаващи се отделно същества, толкова е по-голяма вероятността, да измислят нещо оригинално и перспективно, да поемат в посока на развитие, която да разкрие и реши много неизвестни и най-вече да даде усещането за удовлетвореност в Бога, задоволявайки временно, някакво любопитство.
Получаването на отделно от Бога съзнание и в крайна сметка, на ефективен ум, става чрез ограничаване на енергийното захранване. Недостига на енергия поражда конкуренция и страх, които водят до борба за оцеляване и страдания, а страданията са обезателно необходимия инструмент за намаляване на вибрационните честоти, т.е. за създаването на по-ниски/по-груби светове/измерения. Това ни е известно като разширяване на Вселената или като Божествено дишане. Това вселенско разширяване/понижаване на вибрациите най-после успява да създаде материалния свят, където е възможно пълното отделяне на индивидуалното съзнание от всеобщото, т.е. страданията и стремежа за оцеляване развиват интензивно ума.
Конкретно за експеримента на Земята, където са смесени много генетични линии, от най-различни вече съществуващи извънземни цивилизации, необходимо многообразие за да се получат неочаквани и изключителни резултати („какво би станало, ако…“). Но основен генетичен код е на рептилоидите, които в своята еволюция са постигнали голямо потискане на чувствата (интуицията), за сметка на което са се развили, изключително много, умствено. За да не се превърнем напълно в роботи, са добавени гени от духовно развити цивилизации, като Плеяди, Сириус, Арктур. Резултата е много обнадеждаващ, получили са се много изобретателни и творчески индивиди, въпроса е, как получените способности да се запазят най-дълго време, за да се решат, колкото се може повече творчески задачи. Основния проблем е, че страданието прави тези способности много нестабилни и малотрайни. Освен това, съществуват вселенски ритми, с които няма как да не се съобразяват: дъното, възможно най-ограниченото енергийно състояние, известно ни като Кали юга, завърши и неизменно следва повишаване на енергиите с всички произлизащи от това следствия: намаляване на недостига, на страха, на страданията. Това увеличаване на енергията води и до намаляване на конкуренцията и до изчезване на борбата за оцеляване, което неизменно намалява развитието на ума. Затова имаме много важната задача за решаване, как да съчетаем запазването на ума, като намалим неговата нестабилност и малотрайност.
Основен инструмент за намаляване на страданията е пренасочване на вниманието/съзнанието от ума (било необходимо при развитието, за да го захранваме максимално с енергия) към усещанията/чувствата си (затова се настоява за спиране на мислите/ бърборенето на ума). По този начин се постигат най-малко две предимства: ума престава да работи на празни обороти, да създава безброй страхове/да се прави на предвидлив и насочвайки съзнанието си към чувствата, го правим по-чувствително/обръщаме внимание на интуицията. Това позволява да се използват едновременно положителните страни на ума и съобразяване/взаимодействие с Цялото, което води до избягване плуването срещу течението/намаляване на страданията. Но за целта, трябва да се изчистят всички умствени програми за оцеляване, с други думи, трябва да заменим принципа: „Човек за човека е вълк“ на мускетарския: „Един за всички и всички за един“. Това, на практика, е замяна на нагласите, създаващи ада в нас, с такива, които създават рай, т.е. смяна на мирогледа „всеки сам за себе си“ с „всички сме братя и сестри“, т.е. приемането на Единоначалието, на Божието царство и неговите принципи.
За избавянето от страданията е обезателно необходимо избавянето от стандартното дуално мислене (създадено за по-лесното манипулиране на хората – съществува само една истина, тази, която е наложена масово – стадния инстинкт) и заменена с многомерно мислене, което има за цел балансираното отношение (златната среда). Но това е много трудно и бавно, защото програмираните за една истина, никак не са привлечени от средния път/златната среда, където всичко е толкова неопределено, „нито рак, нито риба“ и не могат да се избавят от натрапения им страх, че могат да сгрешат в избора на „единствената“ ИСТИНА. Тук разбира се, малцина се замислят, че докато търсят „единствената истина“, никога няма да се чувстват свободни, просто, защото сами се отказват да правят постоянно свободни избори.
Когато пиша за ползата от страданието в развитието на ума, не ви карам да се примирявате с него. Напротив, убеден съм, че като космически цикъл, „му е минало времето“ и трябва да се лекува на най-високи нива. Висшите измерения са много инертни, т.е. променят се бавно и развивайки убеждението, че трябва да се излекувате от страданието, създавате програма за все по-рядкото използване на страданието за бързо развитие. Точно това убеждение задвижва свиването на Вселената, т.е. намалява грубите/материални светове и всичко се хармонизира дотолкова, докато успее да се слее с Върховния Абсолют.
Егото са умствените убеждения, които да направили възможно развитието на ума, т.е. са създали „завесата“ в съзнанието, чрез която си въобразяваме, че сме отделно от Цялото. Тези убеждения са изключително много и са различни при всеки един човек. Тези убеждения са толкова ефективни в разделението, защото изобщо не допускаме за тази им способност – ума им е измислил хиляди полезни и необходими функции, и затова са наречени „илюзии“. Понеже това са наши убеждения, които сме приели съвсем съзнателно, т.е. изобщо не ги подлагаме на съмнение, т.е. даваме им голяма тежест, не се съмняваме, и много трудно се разделяме с тях. И затова трябва да си направим ясна равносметка: устройва ли ни досегашния ни живот, а ако не ни устройва, няма как да го променим, докато не променим убежденията си (това, което определя живота ни), т.е. да поемем отговорност за личния си ад и да ги променим по начин, който да ни създаде рай. Тези, които имат интереса, да се запази старото положение на нещата, са се постарали да създадат множество капани, които да пречат за промяната. Например, подхвърлили са множество странични интереси, като кучешките гумени играчки, за да има съзнанието, с какво да се баламосва и да не се занимава с избавяне от илюзиите. Тези кучешки играчки за човешкото съзнание са изключително духовни, благородни, необходими, интелектуални и т.н., само дето не водят до никаква реална промяна.
За да има реална промяна, всеки сам трябва да осъзнае, какво точно е маскирано зад илюзиите, иначе няма как да ги обезцени и да ги изключи от живота си. Обезателно условие за осъзнато съществуване, е постоянното самонаблюдение и въпросите: защо постъпвам така, защо мисля така, защо имам такива убеждения? Само честните отговори разобличават, свалят красивата обвивка на илюзиите. За съжаление 99,99% от духовните хора се занимават с външни неща и така пропиляват живот след живот – в безкрайното подхвърляне на интелектуалните залъгалки.
Създадено: 28/04/2017 • 12:14
Обновено : 28/04/2017 • 12:14
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1036 пъти
ТЪМНИТЕ МАНИПУЛАЦИИ
Те са безброй, но на мен ми се иска да ви разкажа за някои, за да схванете механизма им и да започнете да ги разпознавате.
Например, за да се получават постоянни международни/междунационални конфликти, по най-различни начини манипулират националните егрегори, най-вече и най-ефективно чрез СМИ. Насочват общественото внимание към националисти, към превъзнасящи националните достойнства, историческите традиции, изобщо към всичко, което дава повод за национална гордост. Разбира се, националната гордост е необходима на малките народи, за да не се оставят всички да ги използват. Тук става въпрос за големите и силни държави, защото възгордяването води до високомерно отношение и налагане на собствените си виждания за нещата (ограничаване на свободния избор). Така се налага световното влияние на САЩ – те си въобразяват, че разпространяват култура и цивилизация, а всъщност налагат повсеместно печалбарството и експлоатират по всевъзможни начини всички държави по света. Време е да осъзнаем, че американското благоденствие е за сметка на всички останали народи, като налагат модел на поведение и манипулират безогледно.
Ако това национално високомерие се подклажда само в една страна, би било половин беда. Но този процес е особено активен в Русия, Китай, Англия, Япония, Германия, Франция – и започва голямото наскачване/противопоставяне. Например, в Русия се раздухват митове за велик произход, поради известни комплекси (както и при американците) от липсата на древна история. Много активно се говори за арийски произход – с тази манипулация преди век напомпаха национализма на Германия – защо ли никой не иска да се учи от историята? И започва голямото наскачване/противопоставяне, безкрайни поводи за конфликти, кой да командва парада.
Типична проява на националното високомерие е хулиганското поведение на руския патриарх, но това се прави от всички висши политици – оказването на натиск/манипулиране е всеобщо явление, за което се знае малко. Точно този вид насилие поражда международните конфликти и настройва държавите една срещу друга. За съжаление, не мога да предложа решение, докато ни управляват млади души – просто, такива са им възможностите.
Друга типична манипулация на масовото съзнание са платените научни изследвания. Всички са наясно, че който дава парите, може да се меси на учените, но малцина имат ясна представа, в какъв голям мащаб е това. Например, съвсем наскоро имаше изследване, доказващо безопасното излъчване на мобилните телефони. А такива са хиляди: за безопасните ваксини, за безопасните генетични продукти – списъка е безкраен.
Следващата манипулация чрез науката има за цел насаждане на някакви заблуди. Обикновено се използват заблудите на някой известен учен и чрез медиен пиар се налагат възгледите му на общественото мнение – когато една лъжа се повтори многократно, се превръща в истина, поради натрупването на енергиите. Такъв типичен пример е превъзнасянето на Айнщайн, а така се налага мнението му, че етера не съществува. И повече от век не се правят изследвания в тази посока – кой смее да се опълчи на такъв наложен авторитет. Последните години се превъзнасят заблудите на Стивън Хокинг. С това не искам да омаловажавам заслугите им като учени, както и на цялата наука (във всяко стадо си има черни овце). Но както и преди съм писал, за да е ефективна една манипулация, трябва да се налага от всепризнат авторитет, приноса на който е напълно реален, иначе, няма кой да му обърне внимание.
Затова, винаги се замисляйте и подлагайте на съмнение, когато в СМИ се повтаря някаква тема – знаете – нищо не е случайно.
Създадено: 21/03/2018 • 10:47
Обновено : 22/03/2018 • 11:05
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 451 пъти
ЗА СПОРОВЕТЕ
Някой някога е казал: „В спора се ражда истината“. Рядко може да се срещне по-голяма глупост. Пояснявам нагледно:
Представете си кубчето на Рубик (играчка-ребус), но подредено, т.е. всяка страна е с различен цвят. Кубчето се намира между няколко човека, всеки от които вижда различна страна, т.е. различно оцветяване на кубчето. Как мислите, признак на интелигентност ли е, ако всеки започне да убеждава другите, че кубчето е червено или синьо, или зелено и т.н. Разумния човек е убеден, че всеки има право на своя гледна точка, на своя истина, стига да не я натрапва на другите.
Забележете, в действителност, спорещите никога не опитват да докажат истина, винаги има надскачане на амбиции. Всеки иска да докаже, че е най-умния глупак, а всички останали са глупаци на глупаците, т.е. глупаци на N (ента) степен.
Когато видите спорещи политици и по някакъв начин подкрепите някой от тях, това си е чисто самоубийство или при най-мекия вариант, мазохизъм. Не го забравяйте никога, защото решавате, на кого да поверите властта над себе си.
Създадено: 22/10/2016 • 12:39
Обновено : 22/10/2016 • 12:39
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1330 пъти
ЗА СИЛНИЯ ПОЛ
Защо в семействата има постоянни скандали и препирни? Защо толкова трудно се постига и поддържа семейния мир?
Още от най-ранно детство, момчето е подложено на програмиране, че е представител на силния пол, който има определен тип поведение, задължения и цели. Това програмиране заляга дълбоко в съзнанието му и става основа за поведенческите реакции. Когато момчето порасне и започне да общува с противоположния пол, се натъква на постоянна конфликтна ситуация: слабия пол не иска да се признава за слаб, а на всичко отгоре, не признава и правото му да е силен пол. Разбира се, този конфликт е социално програмиран с цел да създава негативни енергии. Мъжът се чувства като диво животно, което трябва да е постоянно нащрек, т.е. той се чувства задължен да защитава статуса си на силен по всякакъв повод, а жената, действително, постоянно опитва да го разруши чрез забележки, чрез съмнения в способностите му, и разбира се, най-вече с липсата на уважение.
Неосъзнатото подражание при жените е причина за много от конфликтите (на майка, на приятелки и познати), може да се каже, че дори е станало мода (социалните програми са много активни) и без да се замислят особено, какъв ще е резултата, жените искат удобен мъж и не жалят усилия да го постигнат. После установяват, че вече не е същия мъж, който са харесали и търсят друг, когото по същия начин да направят удобен, и т.н, и т.н. Прави впечатление, че има жени с по 5-6 брака, но продължават да търсят причините в другите, без да си извадят каквато и да е поука. В действителност, основна причина за този стремеж е дълбок, неосъзнат страх и несигурност, търсене на достоен защитник, но правят всичко възможно да обезценят този защитник в собствените си очи, режейки клона, на който седят.
Като илюстрация на този проблем, искам да посоча два крайни полюса на семейни отношения. Единия е в Русия, където цари най-безумния матриархат на Земята. Там мъжът е ДЛЪЖЕН да носи жената на ръце в прекия и преносен смисъл, като за това не му се полагат никакви права и уважение. Което, естествено, убива програмата за силния пол, води до дълбока вътрешна неудовлетвореност и е най-честата причина за алкохолизиране. Като следствие, на всеки половин час загива по една рускиня в битов скандал, най-често в пияно състояние, когато задръжките падат и мъжа се опитва да си върне самоуважението като силен пол. На другия полюс е Япония, където е традиционен патриархат, мъжете са уважавани и макар да има алкохолизъм по социални причини, битовите убийства на жени са най-ниските в света, т.е. на мъжа не му се налага да доказва, че е силен пол. Всички останали нации са между тези два крайни полюса. А всеки един човек избира постоянно, накъде да залитне.
Жени, опитайте да избягвате създаването на комплекси в половинката си, демонстрирайки непризнаването му като силен пол, избягвайте преките възражения, критики, опити за налагане на мнението си. Опитайте да демонстрирате постоянно уважение, търсете мнението му, насърчавайте инициативите му, благодарете по-често, така той ще престане да се защитава постоянно, ще се отпусне и ще ви е безкрайно благодарен. А благодарния мъж е способен на много чудеса, включително и на постоянни компромиси. Повярвайте, струва си усилията – ще се убедите, че такъв мъж е много по-удобен от безгласната буква.
Често се срещат въпроси от типа: „Защо мъжът престана да ми помага, да взема тежкия багаж, да ми отваря вратата – малките жестове, които правеше преди?“. А отговора е много прост: защото сте опитвали „да му се качите на главата“. Когато уважението изчезне и жената опитва да „овладее ситуацията“, мъжът престава да я възприема като жена, а като конкурент за властта, с всички произтичащи от това последствия. Престава да ви възприема като слаба и съответно, не го вълнува, колко ви е тежко. А отношенията между мъжете са поставени на напълно различни принципи: при мъжете е „табу“ предлагането на помощ, защото е намек, че не може да се справи – мъжете си помагат само, ако има молба за това. А след като сте престанали да сте слаба, не очаквайте някой да се сеща да ви помага, без да помолите.
Ако сте имали глупостта да унизите публично мъжа: чрез забележки, скандали, оспорване на мнение и т.н. и т.н., имайте предвид, че ви е зачеркнал окончателно и е преминал в режим: „търсене на нещо по-добро“. Но след като вече е напарен, намирането на по-добро може да продължи години, но непременно ще ви изненада много неприятно, когато най-малко очаквате. Допускам, че е възможно съществуването на умни жени, които могат да излекуват „публично унизен мъж“, но лично аз не познавам такива, а и предполагам, че такива няма да си позволят да унизят, когото и да е, камоли, да го направят публично.
Ако забележите, че в отношенията ви се повтарят постоянно едни и същи поводи за конфликт, осъзнайте, че сте под въздействието на тъмна програма/убеждение и се постарайте да я неутрализирате.
Създадено: 01/08/2017 • 19:40
Обновено : 13/10/2017 • 19:37
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1066 пъти
ЗА СВОБОДНИЯ ИЗБОР
Все още под влиянието на дуалистичното мислене, мнозина си го представят като абсолютна свобода, свобода на 100%. Но ако всичко е едно цяло, нима е възможно да не се съобразяваме с това, което ни обединява, например, свободния избор на другия? Т.е. свободния ни избор свършва там, където започва свободния избор на другите и ние трябва да съзнателно да избираме, че той/тя има точно толкова право, колкото и ние. Но на егото правото на другия не му харесва, и ако изберем да сме едно с Цялото, ще трябва да го смирим. А единството се изгражда с нагласата: всеки се грижи за всички, съобразявайки се с всеобщите закони.
Нашите избори се определят най-често от субективното ни възприятие за приятно/неприятно. И в това няма нищо лошо, стига да не сме прекалено дуалистични/крайни. Приятното и неприятното се определят отново от единството с Цялото. Ако сме в хармония с общия поток, получаваме изобилие от енергия и се чувстваме прекрасно, хармонично. Колкото повече избори правим в противоречие с Цялото, толкова повече неприятни изживявания имаме – приличаме на камък, който е сред бърз поток и водата постоянно го блъска и отнася от него частица след частица, докато накрая се разтвори от потока и се понесе с него. Причината, която ни кара да правим избори, които не са в хармония с Цялото, са натрупани в нас дисхармонични енергии следствие направени избори в нарушение на Божествените закони, докато сме вършили работата си в материалните светове. Тези дисхармонични енергии/илюзии нарушават нормалния енергообмен, и затова ни пречат да се хармонизираме с Цялото (създават неприятни усещания и ограничават възможностите), и поради това постоянно търсим, как да се изчистим. Процеса на изчистване е в пряка зависимост от усещанията ни – колкото са по-неприятни, толкова по-бързо се променяме. Във висшите светове, където хармонията преобладава, промяната става много бавно – няма достатъчен стимул за това. И ние постоянно търсим условията на материалните светове, в които промяната може да стане много по-бързо. За всяко въплъщение, подбираме много внимателно условията, които да ни стимулират така, че да правим избори, които да реализират желаните промени. Затова внимателно подбираме обкръжението си, което да ни създаде мирогледа, който ще ни върши работа, подбираме генетичните особености, преодоляването на които, ще натрупа нужните качества и ключовите събития в живота, които ще направя желаната промяна в направлението. Но трябва да имате предвид, че много рядко предварителните ни планове се реализират на сто процента. Постигането на максимална промяна е възможна само, ако фигуративно казано, се движим по острието на бръснача. Всяко залитане от оптималните условия, намалява желания резултат. Оптимален резултат се получава при съхранено желание за промяна и чувствително следване на интуицията, която дава първоначалния замисъл и служи като водач в живота на материалния свят. Колкото по-неприятни усещания имаме, колкото повече се ръководим от принципа „така правят другите“, толкова сме по-далеч от оптималния вариант. По замисъл, това би трябвало да ни стимулира да търсим оптималния вариант, но многото илюзии ни карат да се вкопчваме във въображаеми ценности, множество страхове ни правят нерешителни и не правим правилните избори, като постоянно се опитваме да прехвърлим отговорността на някой друг. А всичко това усилва неприятните усещания и те се превръщат в страдания. В много случаи страданията предизвикват преодоляването на илюзиите и страховете, но когато са част от масовото съзнание, т.е. са енергийно много мощни, решителността ни е недостатъчна за да направим правилния избор. И тогава отчитаме, че въплъщението е изпълнило много малка част от поставените задачи. Всичко това го описвам, за да имате ментална подкрепа в желанието си за промяна – липсата на желание за усъвършенстване, блокира енергиите ви и увеличава натиска (страданията) на Цялото, с което сте сключили договор, преди въплъщението за подпомагане на плановете ви.
Съществуват осъзнати и неосъзнати избори. Осъзнатият избор правим, когато имаме реална представа за действителността. Неосъзнат избор се получава, когато се самозалъгваме с илюзии, например, когато си въобразяваме, че страхът е разумен довод/предвидливост. Ако помислим разумно, сами установяваме, че това, от което се страхуваме, се случва рядко, но и дори тогава можем да сме сигурни, че не сме били предвидливи, а със страховете сме предизвикали нежеланото. Генералния избор, които трябва да направим е, че трябва да очакваме само това, което желаем, и ако то не се случва, да приемем, че е необходимо време и допълнителна енергия (чрез нашето намерение) и да се запасим с търпение. Отделете много сериозно внимание на този избор, чрез постоянно самонаблюдение и самокоригиране. Не забравяйте, с бързи стъпки наближава момента, когато мислите ви ще започнат моментално да се материализират – и най-големите ви страхове ще ви преследват денонощно като в кошмарен сън. Ще оцелеете ли в такъв ужас? Но материализирането на мислите ви засяга и хората около вас – действително ли им желаете злото, когато ви ядосват. Затова е изключително належащо, да ги обичате безусловно, да им признаете правото на свободен избор, правото да мислят и постъпват по свой начин, колкото и да не ви харесва той. Свикнете с мисълта, че всички проблеми могат да се решават само с любов. Разбира се, ще има известен преходен период, през който да се справите със старите навици на мислене. Затова е казано: „Не съди, за да не бъдеш съден“, а съдим на базата на правила, внушени ни от масовото съзнание/манипулация. Но ако ви е трудно да се извинявате, да искате прошка, справете се с тази нагласа на егото, защото няма да можете да поправяте грешките си, а това натрупва следствия/карма.
Свободния ни избор е пряко свързан с представата ни за действителността, т.е. мирогледа, ценностната система, определят, какъв избор ще направим. Представата ни за действителността се формира под натиска на обществото, и най-вече под влиянието на най-близките ни хора, тези, на които имаме най-голямо доверие. Но масовото съзнание е постоянно манипулирано и тези, които го правят, нямат интерес, хората да познават реалната действителност – тогава няма да се поддават на манипулациите. Затова, всеки трябва да има предвид, че може да прави изборите, си на базата на заблуди и илюзии. И това е много важно да се помни, защото неувереността не позволява да се мисли дуалистично, но може да се изпадне в другата крайност – изобщо да не се взема решение, но това също е избор и не предпазва от грешки. Възможност за излизане от затворения кръг, дава постоянният стремеж за осъзнаване на вътрешното ръководство, за осъзнаване на заблудите и тяхното неутрализиране, за да не определят грешен избор. Изобщо, правенето на избор изисква изключително гъвкаво съзнание – приемане на възможността всеки един момент да сгрешим, веднага да опитаме да поправим грешката и в същото време, да не се укоряваме за грешния избор, защото това води до страхове, до нерешителност и съзнанието ни губи своята гъвкавост, адаптационна способност. Забравянето за илюзиите, които мотивират избора и за нерешителността, която се получава при грешни избори, ни отдалечава от оптималния живот, от острието на бръснача. Всяко залитане ни отдалечава от правилните за нас избори и в крайна сметка, може да ни доведе, да сме против течението в Реката на живота, против Божествените енергии и закони. А това води до много неприятни изживявания.
Основния момент, който ни предпазва да не се движим против течението, е да поемем осъзната отговорност за всичко, което става с нас. В масовото съзнание, в продължение на много хилядолетия е внушавано съзнанието на жертвата, т.е. причина за собственото неблагополучие е винаги извън нас. Забелязвате ли, как ви обезсиля тази идея, как ви прави пасивни – нали не можете да промените всичко около себе си, точно защото другите също имат право на свободен избор. Другите не можете да промените, но можете да промените себе си. Защото всичко, което става с вас или около вас, е привлечено чрез физическото привличане или отблъскване на противоположни или едноименни знаци (плюс и минус). Те се образуват в резултат на дуалистичното (крайно) мислене и постъпки (все пак мислите са енергия, която взаимодейства с другите мисли), при това, колкото е по-крайно мисленето, толкова по-конфликтни ситуации създава. Затова е много важно да се избавите от нагласата, че сте жертва на нечия зла воля. Приемайки, че това са ваши избори, преставате да сте безсилни и поемате ситуацията в свои ръце. Да приемете цялата отговорност, има и друга страна. Когато смятате другите за причина, трупате спрямо тях негативни енергии, а това е карма, а също дистанция, задълбочаване на егото. Поемането на цялата отговорност е отъждествяване с Бог, единство с Цялото, вие сте Бога, който е причината за всичко – осъзнавате ли, каква промяна на съзнанието е това, стига разбира се, да не си въобразите, че морето ви е до колене.
А универсалното решение за избавяне от неприятности в живота е избавяне от крайното, дуалистично мислене – колкото са по-умерени и най-важното, любвеобилни мислите ви, толкова по-слаби са поляризираните енергии и съответно, много по-малко и по-слаби неприятните и конфликтни ситуации около вас. Съобразяването със свободния избор на другия, намалява в много голяма степен противоречията. Но в много случаи, дуалистичното мислене ви хвърля в другата крайност – когато се отказвате от правото си на свободен избор в полза на другите. Масова е заблудата, че такова самоотричане е добро за другия – така се разглезват тези, на които отстъпвате правото си на избор, и в крайна сметка, това води до неосъзнато/доброволно робство. Така е станало възможно манипулирането на масовото съзнание и днешното отчайващо състояние на нещата.
Като особено показателна е нагласата на хора тръгнали по духовния път е „да правим добрини“. Много трудно се осъзнава, че непожеланото добро е мечешка услуга. Никой не иска да се замисли, че няма право да лишава, когото и да е, от неговите уроци/проблеми – защо е толкова трудно да се осъзнае, че с крайната родителска загриженост, може да се провали живота/въплъщението, т.е. да не се постигнат желаните от душата промени. Егото много трудно си признава, че „да правим добрини“ е собствената потребност да отговаряме на някаква представа (роля/маска) за себе си, а когато се ръководим от такива егоистични мотиви, много слабо ни интересуват последствията за другите.
Затова е много важно да отстоявате собственото си право на избор, разбира се не на всяка цена – нали все пак се опитваме да се избавим от дуалистичното мислене, от крайностите. Но желанието да бъдем добри, да не причиняваме неудобства и страдания на другите, ни прави безотговорни. Имайте предвид, че непожеланото/незаслужено добро създава точно толкова тежка карма, колкото насила присвоеното. А отстояването на свободния си избор, разбира се, когато това не е с крайни средства, не създава карма, колкото и неприятно да е това за този, който иска да ограничава свободния ви избор – напротив, това може да послужи като положителен пример и агресора да коригира отношението си към всички хора и ситуации.
Много често четем нещо, което не разбираме, което никак не можем да свържем със сегашния си мироглед. За да запазим чувството си за самоуважение и да се предпазим от комплекси за малоценност, които са рожби на дуалистичното съзнание, правим прибързания избор да обявим написаното за глупост. Но осъзнавате ли, че този избор ни отдалечава от разбирането на същността? И това отдалечаване може да продължи много дълго време. А ако направим заключение, че нищо не става случайно и това, което сме прочели ни е нужно, и неразбирането е само временно, тогава оставяме съзнанието си отворено и много скоро може да се появи този свързващ елемент, който да обедини неразбраното с разбраното в една цялост.
Много важен момент при свободния избор е да си давате точна сметка, какъв е мотива, какво ви подтиква към едно или друго – така ще можете да филтрирате чуждите мотиви и ценностни системи, а това ще ви избави да страдате като жертва.
Мнозина, които не осъзнават действието на подсъзнателните страхове, живеят в постоянна нерешителност и трудно правят ежедневните си избори. В тях винаги има неосъзнат стремеж да прехвърлят отговорността за вземането на решение, върху някой друг или някакво насочване. Например, много често търсят ясновидци, карти таро, отваряне на посоки страница в някоя книга, хвърляне на монета или някакви други помощни средства. Това е голямо прекарване, защото тези методи обикновено посочват най-голямата/енергийно силна вероятност, която предстои пред съответния човек. Но възможностите са хиляди и не винаги най-силната е най-желана и най-благоприятна за нас – така силно ограничаваме възможностите си да се носим по живота, по най-безболезнения начин. Нещо повече, така ограничаваме избора си под диктата на страховете и се правим, че не забелязваме подсказките на душата (някои си въобразяват, че чрез изброените методи получават подсказки на душата, но тези подсказки могат да са манипулирани и от не особено доброжелателни същества), т.е. отказваме да бъдем оптимално полезни на Цялото, не се съобразяват с приоритетите, належащи за момента, а се вкопчват в сигурното „така правят всички”.
Когато човек се самонаблюдава, може да различи няколко вида чувства/усещания. Като произход, чувствата/усещанията могат да бъдат вътрешни и външни. Външните – в резултат на взаимодействието с заобикалящия ни свят. А вътрешните се предизвикват от мислите ни. Но ако изключим мислите, не преставаме да усещаме/чувстваме, а това, което долавяме е езикът на душата – ако се чувстваме прекрасно без особен повод, значи душата ни е в прекрасно настроение, но ако сме потиснати, значи душата ни е недоволна от изборите на ума и трябва да променим нещо, за да възстановим равновесието. Можем също да направим разграничение на чувствата си по вибрации – високочестотни и нискочестотни. Нискочестотните, поради дисхармонията, която съдържат, са неприятни, понякога дори болезнени. Такива са всички предизвикани от ума/егото страхове, опасения, нерешителност, прекалени съмнения, бягство от отговорност, гордост, самомнителност – списъкът може да е много обширен. Това са астрални енергии, най-често определяни като емоции. Високочестотните вибрации се възприемат като много приятни, защото дисхармонията в тях е минимална. Такива са любовта, благодарността, възторга, естетическото удоволствие от различни творби и от природата, удоволствието, което ни доставя нашето тяло, когато не злоупотребяваме с него, удовлетворение от свършена работа или творчество (тук, а и навсякъде другаде, трябва да се внимава да не се подхранва егото: “каква голяма работа съм“, а да е удовлетворение на душата, която успешно изпълнява предварителния си план), и т.н. Тези енергии са чувствата на душата и са енергии на душевния свят, а не на астралния. Избора и стремежа ни да се избавим от нискочестотните вибрации, като избираме постоянно да живеем във високочестотните, изчиства натрупванията в астралното тяло и премества съзнанието ни в душата, което разтоварва ума от необходимостта да търси постоянен изход от неприятни ситуации. И във вас настава мир и спокойствие.
Зоната на свободния избор се определя от мирогледа, от ценностната ни система. Когато мирогледа ни е дуалистичен, краен, т.е. или/или, свободният ни избор е изключително ограничен, защото с тази нагласа сме в състояние да произвеждаме изключително много хаос около себе си. Колкото повече се уравновесяваме, колкото повече постигаме златната среда, системата и/и, толкова повече се разширява свободния ни избор, защото вече сме по-толерантни, опитваме се да спазваме всеобщите закони, т.е. да произвеждаме много по-малко хаос около себе си, т.е вредим на цялото много по-слабо. Опитайте да наблюдавате, как се променя свободния ви избор, когато той се мотивира от безусловната любов.
Примерите, когато сами ограничаваме свободния си избор са безкрайно много. Сами можете да прецените, колко ограничено постъпват тези с комплекси за малоценност. А когато си изберем ролята на жертва, колко възможности пропускаме, защото си въобразяваме, че зависим от някого или нещо или сме се поставили съзнателно в такава зависимост. Наблюдавайте и анализирайте мотивите, които определят един или друг избор. Осъзнайте, какво ви ограничава, възпира: дали са правила приети от обществото, имат ли тези правила някакъв смисъл и доколко влизат в противоречие с всеобщите закони. Или са някакви неясни страхове и опасения, които, ако не са предизвикани от конкретни събития в този живот, са спомени от предишни изживявания – тогава трябва да си дадем сметка, че това са кармични натрупвания и да предприемем съзнателни усилия за тяхното преобразуване и изчистване. Дайте си сметка, с какви убеждения живеете: „нямам това или онова“ или „имам всичко необходимо“. И доколко тези убеждения определят свободния ви избор и реалната ви действителност.
Ще се спра на едно понятие: „осъзнатост“ и неговото производно „осъзнат избор“. Осъзнатостта е свързана с нашата идентификация, т.е., с какво отъждествяваме себе си. Ако отъждествяваме себе си с ума, се намираме изцяло във властта на илюзиите му, на представата му за действителността, която е много далеч от реалността. Но ако отъждествяваме себе си с душата и другите си висши аспекти, тогава имаме възможност да контролираме ума си и да го коригираме. Точно това е осъзнатост. Да осъзнаваме слабостите и недостатъците на ума и да не допускаме те да определят свободния ни избор. Точно тази по-висока гледна точка, прави възможен живота в радост и постоянно удовлетворение. Защото, когато сме осъзнати, правим изборите си съобразно всеобщите закони, не сме под влиянието на дуалистичното мислене, следователно, не се мятаме от една крайност в друга, което прави живота ни многократно по-малко болезнен и неприятен. Както всяко нещо в духовния свят, осъзнатостта си има най-различни степени, които в началните успокоява ума, а в по-напредналите, премахва завесата на съзнанието, води до осъзнаване/спомняне на всички знания и способности, които има душата ви. Осъзнатостта дава възможност да преразгледате изборите правени под диктата на илюзиите в ума – тези избори съществуват във вашето енергийно пространство като енергийни кодове, а осъзнавайки нерационалния избор, можете да го промените на много по-съобразен с висшите интереси, а това изчиства тази дисхармония, която ви отдалечава от Цялото. А това води до премахване на здравословни проблеми, до изчистване на кармични записи и много други следствия, които правят живота все по-приятен – нали точно тези, не особено оптимални избори, създават проблемите ни.
Фактически, свободния избор е една от многото човешки илюзии. Но абсолютно необходима на този етап от нашето развитие. Без нея бихме се чувствали постоянно ограничавани и манипулирани, защото се осъзнаваме отделно от Бога. Затова прегръщайки идеята за свободния избор, не се бунтуваме срещу ограниченията на Божествената воля, на Божествената цел. Избирайки да бъдем едно с Цялото, едно с Бога, приемаме ограничението на личните ни желания в името на всеобщата полза и така реализираме Единството.
Създадено: 11/07/2012 • 10:17
Обновено : 11/07/2012 • 10:26
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 7437 пъти
ЗА РАЯ И АДА
Понеже ада на Земята е създаван в продължение на хилядолетия, няма област в човешкия живот, която да не е била изкривена и обезобразена така, че да предизвиква страдания. Първата крачка към преодоляване на тези изкривявания, които не са някъде, а в собственото ни съзнание, е да преодолеем внушението, че някой трябва да ни спасява, някой трябва да ни казва, как да постъпваме – забелязвате ли, как човека е програмиран да бъде воден за носа? Осъзнаването на тези програми ги обезсилва, т.е. преставаме да ги приемаме като подразбиращи се и започваме да търсим ИНДИВИДУАЛНИ решения на проблемите си. Внушението, че е по-разумно да постъпваме като другите за да не грешим, създава стадото и страданията – следствие подражанието, не се интересуваме за причините, които предизвикват проблемите ни, нали сме убедени, че постъпваме правилно (за повече информация по въпроса виж „Малко енергийни подробности“ – http://yosifyorgov.eu/articles.php?lng=bg&pg=10608). Основен помощник за решаването на личните проблеми е душата, но трябва да осъзнаем и приемем наличието ѝ, да ѝ се доверим. Хиляди години ни е било внушавано, че всичките си проблеми можем да решаваме само с ума, че ако не го използваме сме глупави – долавяте ли вързанката: ума работи изключително с умствени програми, а това облекчава изключително много манипулирането на хората, превръщането им в стадо. Чрез безкрайното количество страхове, генерирани от ума (той много обича да се прави на предвидлив и полезен), ни карат да се страхуваме постоянно от всичко, т.е. да живеем в създаден от самите себе си ад. И най-важната крачка за напускане на ада е намаляване фаворизирането на ума, да го усмирим, да престанем да му се доверяваме за всичко и да пренасочим вниманието си към душата.
В душата е водеща/преобладаваща женската енергия, чувствата, усещанията – винаги обръщайте внимание на усещанията си за всяко едно нещо, например, какво усещате, докато четете тези редове: дали ви вдъхновяват или ви дразнят/отблъскват. Точно това е гласа на душата, отношението ви към действителността. Известен е също като съвест или интуиция. В ума е заложена програмата, да не им се доверявате, че ума е по-надежден, именно за да не слушате душата си и да нямате собствено мнение, различно от на стадото.
Започвайки да обръщате внимание на тези усещания, ума се чувства пренебрегнат и опитва да възстанови позициите си, като постоянно подчертава, че усещанията са безполезни и необективни, постоянно ви кара да се съмнявате в тях, да не им се доверявате, подчертавайки, че много често не ги разбира. Но това е усещането на енергиите, с които взаимодействате, т.е. чрез тях възприемате много по-реална действителност, отколкото може да възприемете чрез сетивата, а това, че ума не разбира тази действителност е напълно естествено, нали е научен да възприема само сетивата. Когато започнете да доверявате на усещанията си, ума ви ще се приспособи постепенно и ще помага за осъзнаването/осмислянето им. В това отношение, жените имат известно предимство, първо, защото умствената/мъжката енергия е по-малко, не е доминираща, и второ, поради доминиране на чувствителността/женската енергия, още от най-ранно детство са свикнали да доверяват повече на чувствата си отколкото на ума. Но въпреки това, те също са уязвими за внушенията на стадото, поради по-слабата самокритичност.
Лекарите и лекарствата са били създадени за да изземват престъпните пари, а престъпни са всички, които се печелят с дейности, които не носят удовлетворение и удоволствие (създават ада), т.е. не са планирани от душата и провалят въплъщението. Наистина, има и хора, които получават удоволствие от трупане на пари, но това е само изпитание, доколко лекомислено се отнасят към такива вселенски закони като: не кради, не лъжи, не убивай и т.н. Не си мислете, че се отнася само за криминално проявени, много по-голямо количество са паричните паразити, които по неясни причини (всъщност, причините са ясни – за да им подражава стадото) наричат „елит“: политици, банкери, застрахователи, менажери и рекламни специалисти от най-различен калибър, изобщо, всякакъв вид печалбари, за които печалбата никога не е достатъчна. За тях болестите са само първото предупреждение.
Ада се създава чрез поляризиране на енергията, т.е. чрез залитане в някакви крайности. Колкото по-категорично отношение имате към нещо, толкова по-силен е плюса или минуса на тази категорична енергия (желания и стремежи на всяка цена), а тези плюсове и минуси си взаимодействат (привличат и отблъскват) с други също такива категорични енергии, т.е. са постоянен генератор на конфликти (всякакви борби и конкуренция). Рая се създава със стремеж към равновесие, към златния среда, а това са неутрални/нулеви енергии, които нито привличат, нито отблъскват, т.е. няма как да предизвикат конфликт. Това е единствения начин да се възцари мир и хармония между хората. Точно тази промяна от ад към рай, която се извършва в съзнанието на хората, се нарича възнесение. Основният метод за уравновесяване е осъзнаването на крайностите и тяхното съзнателно неутрализиране. Източника на всички крайности е ума, който е натъпкан с безкрайно количество програми, внушени в обществото. Те са от рода „правилно“ и „трябва“, които повечето хора не подлагат на съмнение. Точно затова е необходимо избавянето от дуалното мислене, което е генератора на крайни поляризирани енергии.
За да може всеки един човек да се избави от въздействието на тези умствени програми, на първо място, трябва да престане да превъзнася ума, да се избави от комплекса „глупав“. Точно с тази цел са практиките за спиране на постоянното умствено бърборене и насочване на вниманието към усещанията на душата, които разкриват и позволяват осъзнаването на крайните поляризирани енергии. Самопрограмирането за положително отношение към всичко, избавя от осъждането и критиката, които са основни източници на конфликти. Други такива постоянни източници на поляризирано отношение са сравняването и състезаването – понеже недостига е основния двигател и вдъхновител на ада, да си по-добър от другите е залог за оцеляване (хората много трудно осъзнават илюзорността на тези убеждения). Хората трупат пари и запаси от всякакъв вид, поради дълбоко заседналия страх от недостига, без да съобразяват, че натрупването създава този недостиг и много желаещи да отнемат натрупаното – отново постоянен източник на конфликти. Всички конфликти се решават с осъзнаването, че човека действа по чужда програма, а не по собствено желание. Като пример ще посоча, как се създават международните конфликти. Чрез СМИ се разгръща кампания за превъзнасянето на нацията като по-висша и развита. Това създава самочувствието, че трябва като по-развити, да казват на другите народи, как да постъпват правилно. И когато има няколко нации с убедеността/поляризирането, че са най-добрите, неизбежно се сблъскват с другите, за да се докажат и опитват да ангажират за това доказателство, колкото се може повече съюзници. И само осъзнаването, че са били манипулирани, може да накара хората, да престанат да се състезават и надскачват, да престанат да са марионетки.
Иска ми се да насоча вниманието ви към възможността да общувате с душата си/висшия си Аз като начин за осъзнаване на илюзиите и помощ по пътя на еволюцията. Не трябва да очаквате, да чувате глас в главата си, въпреки, че не е изключено в някакви критични ситуации. А и не забравяйте, че гласовете в главата се смятат за признак на шизофрения. Затова избягвайте да се хвалите, че общувате със себе си. Също така, не очаквайте общуването да е ясно и категорично – така губите творческата си инициатива и свободен избор – ще стоите и ще чакате да ви кажат, какво да правите. Тъй като, съзнанието е общо, в „главата“ ви могат да се въртят, както собствени мисли (на ума), така и мислите на душата ви, както и външни внушения и подсказки. Така че, винаги трябва да внимавате, на кого се доверявате, това е постоянния свободен избор (съществуването Тук и Сега), имащ за цел да се научите да различавате различните източници. Отначало, докато свикнете, душата разговаря с вас по същия начин като ума, с думи. Когато забележи, че стабилно ѝ обръщате внимание, ще намали силата на мислите, за да повишавате чувствителността си. След това изобщо ще престане да използва думи и ще премине към нормалното за висшите светове общуване, т.е. чрез картинки, настроения, желания и всякакви други нюанси на енергиите – това общуване може да предава огромно количество информация, само трябва да си го припомните. Също така може да се случи, да ви хрумнат неща, които не са ви интересували. Това може да са случайно блуждаещи нечии мисли, но и могат да са внушения на по-висша инстанция за вашата душа, така да се каже „бият самара, да се сеща магарето“. Обръщайте внимание на нюансите и не абсолютизирайте/избягвайте крайностите.
Най-често адът се предизвиква от усещането за невинна жертва, т.е. липсват преки впечатления, какво предизвиква страданията. Производни от невинната жертва са наказанието и отмъщението. Някога е имало дори вендета (отмъщение на всяка цена), което е водело до безкрайна поредица от отмъщения, засягали цели родове, дори народности. Въпреки че сега се избягват тези крайности, убедената невинност, отмъщението и наказанието са програми, които могат да измъчват хората дълги години – дълги години да живеят в ад, който сами са си измислили.
Ад се създава и в човешките отношения. Привлечени от първоначална симпатия, действителното и чисто проявление на любовта, но после се включва ума, който генерира безброй страхове и всеки започва да „дърпа чергата към себе си“. Много бързо, от първоначалната симпатия не остава нищо. Колко хора са в състояние да осъзнаят, че в страховете няма нищо реално, а само създават страдания и пропиляват възможности. А само осъзнаването може да ви избави от самосъздаденият ад. Нали не забравяте, че към каквото насочвате вниманието си, това подхранвате енергийно.
Създадено: 14/09/2017 • 11:38
Обновено : 14/09/2017 • 11:38
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 592 пъти
ЗА РАЗЛИКИТЕ В ПОНЯТИЯТА
Отново се връщам към темата, за да я допълня.
Искам да напиша няколко думи за най-големите разлики, които се получават следствие мирогледите в тримерния свят и във висшите измерения. Тези разлики много често предизвикват големи очаквания, но и големи разочарования. Най-често срещаните са следните:
Различно възприемане на времето. Имайте предвид, че за висшите сили, утре, след сто или хиляда години, е все „скоро“. Висшите сили имат много добре представа за нашето възприемане на времето, но тъй като самите те нямат чувство за време, то не ги вълнува, не винаги съобразяват, какви очаквания могат да предизвикат думите им. А от възприемането на времето зависи и търпението.
Различна представа за действителността. Висшите сили възприемат действителността многомерно, т.е. не е категорично еднозначно определена, многостранна, „нито рак, нито риба“, а ние в повечето случаи я възприемаме еднозначно, дуално, или рак, или риба. Това също може да предизвиква разочарование, защото по навик ни се иска нещата да са по-определени, за да не се лутаме/залитаме в крайности поради страх да не сгрешим.
Различно отношение към тъмните сили. Почти всички хора имат натрупано негативно отношение и страхове към тъмните сили, трупани през доста животи. Докато висшите сили ги възприемат като братя, като равностойна Божествена съставка. Имайте предвид, че тъмните сили се ръководят от добре известните ви възнесени владици. Постарайте се да се избавите от страховете и негатива си, все пак, те само си вършат работата.
Различно възприемане на любовта. За многото години, откакто се занимавам с темата, през мен са преминали хиляди послания и са ме навели на мисълта, че висшите сили под „любов“ разбират „симпатия“, а „безусловна любов“ е „добронамереност“. Разбира се, тази умишлена неточност има известен смисъл през наивно романтичния период на висшите сили преди 2012 година. Тогава се смяташе, че бързо и лесно ще могат да мотивират критичния брой от пробудени, а след това процеса започва да набира сам инерция, подобно на снежна лавина. Но не се получи. Това е разбираемо, нали такова възнесение се провежда за първи път, на всички е ясно, че е възможен вариант, но поради липса на опит, на никого не е ясно, с какви проблеми може да се сблъска, и как се решават. На практика, сега тъпчем на едно място – колкото се пробуждат, толкова заспиват отново и процеса се проточи. Започвам да си мисля, че една от многото причини е това изсилване на понятията. Хората се въодушевяват лесно и тръгват с големите кошници, а като ги видят празни, се завръщат към оцеляването, т.е. големите надежди предизвикват голямо разочарование. Подозирам, че и тъмните имат пръст в това изсилване на любовта, нали са големи майстори на разочарованията. Затова смятам за важно, да спрем да злоупотребяваме с думата „любов“, може би, когато очакванията намалеят, ще намалее и разочарованието и по-лесно ще се постига „златната среда“. Разбира се, възможно е, по-трудно да се заинтересуват хората, но това е гаранция, че няма да има случайно заинтересовани, т.е. млади души с преобладаващо дуални интереси. Някои може да са възмутени от предложението ми, но нали си знаете, просто не ми обръщайте внимание/не ме вземайте на сериозно.
Създадено: 13/09/2017 • 19:36
Обновено : 13/09/2017 • 19:40
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 602 пъти
ЗА ПРАВОТО (Не съди, за да не бъдеш съден!)
Предполагам, че всички сте чели или чували, че този свят е илюзорен, т.е. организиран е така, както е изгодно на организатора. Няма област, в човешкия живот, която да не е изкривена и да не е насочена против хората. Човешкия живот е подреден така, че да страда максимално много, максимално дълго (да не избяга от капана). Разбира се, първоначалния замисъл е обучение. Назначените учители е трябвало да поставят задачи, които да решаваме, с цел развитие на ума. Но учителите, забелязвайки слабата съобразителност на учениците си, са се престарали и им внушили, че задачите нямат решение – така си гарантират необходимото им енергийно захранване безкрайно дълго.
Типичен пример в това отношение е съдебната система. Система, която въпреки своята абсурдност (призваните да ни избавят от престъпността, нямат интерес да няма престъпност). Такива абсурдни системи има безкрайно много, ще изброя най-фрапиращите: здравеопазването (което на практика се грижи за размножаването и развитието на болестите), държавната и политическата система (създаващи илюзията за демокрация и загриженост).
Всички тези абсурдни системи имат една обща особеност – много са скъпи. Понеже нямат Божествено захранване с енергия, използват енергията на будалите. Затова, в тези системи се въртят големи пари, главната цел на които, е да заглушават гласа на интуицията в движещите тези системи. Разбира се, като Божествени деца, от време на време съобразяват, че вредят на обществото, на хората, но големите пари, в повечето случаи, затварят устата и на най-гръмогласната съвест. Забележете, има много ясно изразена тенденция: колкото е по-вредно едно нещо, толкова е по-скъпо и не е важно, как се обяснява това. И това се отнася не само за изброените от мен области и системи. Например, вижте изкуството и спорта. Колкото по-големи поражения оказват на човека, толкова са по-примамливи финансово, а наистина стойностното изкуство и спорт, едва връзва двата края.
Забележете, криминалните престъпници и политиците (забелязвате ли разлика между тях), се движат от едни и същи цели и стремежи – бързото забогатяване, а СМИ ги превръщат в героите на деня за да са примамливи занимания за децата. Защо ги поставям на едно ниво, ами защото еднакво интензивно нарушават такива закони като: Не лъжи! Не кради! Не убивай! Въпреки че политиците не нарушава измислените за собствен интерес закони (или поне се стараят да не се разчува). Замислете се, има ли начин да се избавим от безполезната политическа система чрез правото си на избор?
Какво крепи съдебната система? Опасението, че без нея ще е още по-зле. Според вас, това разумен довод ли е или страх? Отдавна се знае, а и всеки сам може да забележи, че колкото се разраства съдебната система, толкова се увеличава и престъпността. Ако беше разумен довод, отдавна щяха да се търсят други начини за решаването на проблемите. Само страха може да създава и крепи нещо толкова абсурдно като съдебната система. Интересно, защо така наречените „разумни“ хора, се правят, че не забелязват тези абсурди – явно и в този случай, парите затварят устата на съвестта.
Отдавна се знае, че ефективните присъди само облекчават съвестта на престъпниците. И ИЗЛЕЖАЛИ отреденото им, са готови за нови „подвизи“, още повече, че затвора като учебно заведение ги учи само на това. Някога, когато хората все още са били разумни, никога не са си позволявали да съдят. Точно, защото са осъзнавали, колко е абсурдно и безполезно. Само човека има интерес да се избави от своите наклонности и желания, които му създават конфликт с обществото. Но това трябва и да се разбира, но заинтересованите са се погрижили да забравим за своите интереси и да обслужваме само техните.
Всички тези системи са възможни, само ако не осъзнаваме истинските им цели. Затова пиша всичко това, за да поставя много въпроси. Надявам се, че все повече хора ще се пробудят от изкуствено наложения им сън и ще поискат да променят нещо.
Създадено: 19/04/2017 • 12:39
Обновено : 19/04/2017 • 12:39
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 950 пъти
ЗА МЪЖКАТА И ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ
За да може човек да прави осъзнати избори, трябва да има представа за енергийните свойства и въздействия, за да се избави от наложеното дуалистично/черно-бяло мислене и да не забравя, че всичко има, както положителни, така и отрицателни страни. Всичко това се отнася и до мъжките и женските енергии. А названията са малко подвеждащи, защото в разни комбинации съществуват във всеки един човек, а не само в съответния пол.
Използвайки аналогията, женската енергия най-много прилича на водата (но на спокойната, без бързо течение) – така тя заобикаля всяко препятствие. Т.е. трябва да има голяма чувствителност, за да забелязва тези препятствия. Мъжката енергия, напротив, може да бъде описана като: „разбиване на бетонна стена с глава“ – т.е. много намалена чувствителност, за да не усеща болките в главата, а и болките на потърпевшите. Както забелязвате, това са диаметрално противоположни качества, които, в пълен обем, не могат да се съчетаят в един човек. Препоръчвам ви, да не забравяйте никога, че, ако искате да сте женствена/чувствителна, това намалява волевия ви устрем, а ако искате да постигнете нещо, това намалява чувствителността ви. Затова е препоръчително за жената да се носи по течението, като избягва съпротивата, разбира се, ако го желае. Съвременната жена има повече мъжки стремежи, и затова е все по-малко жена – нали не забравяте, накъдето е насочено вниманието ви, натам насочвате енергията си.
Като нагледен пример ще разгледам проблема с напълняването, толкова безпокоящ мнозина. Както всичко, и външния вид е следствие енергийното ни състояние – когато сме енергийно балансирани и хармонични, външния вид е красив. Всяко външно изкривяване е признак на траен вътрешен дискомфорт. Ако съзнанието ви е насочено повече към чувствата, естествено, долавяте и най-малките им нюанси, т.е. повишава се чувствителността ви. Тогава и най-малките признаци на глад, предизвикват дискомфорт във вас и ви карат да си похапвате. Обратното, ако съзнанието ви е насочено преобладаващо към мислите ви и се занимава постоянно с тях, съвсем естествено, чувствителността ви намалява, т.е. съзнанието ви не отчита дори доста силни признаци на глад и обикновено се храните, защото е дошло времето за това. И прекалено чувствителните дебелеят, а прекалено мисловните са кльощави. Това може да се поправи с пренасочване на вниманието: прекалено мисловните тренират спиране на мислите и наблюдават усещанията си, а прекалено чувствените насочват вниманието си към мислите – най-лесно става като ги записвате. Но трябва да имате предвид, че има случаи, когато хората се чувстват добре, удовлетворени, хармонични и пълни или прекалено слаби – удовлетворението е на душата, т.е. тази енергийна конфигурация решава някакви проблеми, които са планирани за решаване от душата, но ако въпреки всичко, искате да се промените, не е лошо да осъзнаете, дали това не е зомбиращия натиск на колективното съзнание, което е програмирано да създава страдания. Друг видим признак са устните, нали се сещате, на пухкавите устни викат чувствени. Докато са млади, всички хора имат устни, кой по-пълни, кой по-тънки, но имат, а с навлизането във възрастта, много често устните изчезват, стават тънки и твърди – прекрасен пример за инат, за прекалено чести волеви усилия и загуба на чувствителност.
Освен външни признаци за преобладаването на мъжките или женските енергии, има и вътрешни. Например, ако някаква работа ви доставя удоволствие, е желана от душата – т.е. това е необходим за нея опит, т.е. по този начин се премахват някакви енергийни натрупвания, от които душата иска да се избави, тъй като ви хвърлят в крайности, привличат конфликти, болка. Обратното, ако работата ви тежи, ако ви уморява, не може да я понасяте, това е показателно, че сте избирали с ума, т.е. решаващо значение са имали внушенията на обществото, масовото програмиране, което осъзнавате като интерес, най-вече, като повече пари. А недоволството на душата усещате, защото по този начин натрупвате енергии, от които душата иска да се избави, т.е. на практика, проваляте живота си и душата ви е в отчаяние, че ще трябва отново да повтаряте едни и същи проблеми, едни и същи страдания, докато най-накрая се избавите от натрупванията. Затова, обръщайте внимание на усещанията си (бъдете осъзнати, не ги пренебрегвайте), ако нещо, което правите, изисква големи усилия и упоритост, това е следствие от идеите на ума, които се съобразяват с правилното и неправилното (тази мръсна думичка „трябва“). Ако нещо ви се получава лесно, като на игра, имате енергийната подкрепа на душата. Затова, ако искате да ви е лесно в живота, избавете се от принципа “орел-рак-щука“, т.е. ума иска едно, душата друго, а тялото ви трето. За целта е желателно да се избавите от умственото програмиране (егото, което ви разделя от Цялото), т.е. от илюзорните представи за света и неговите ценности и да приемете с ума си всеобщите ценности, тогава всичките ви части стават едно цяло, енергията ви се насочва само в една посока, което многократно повишава успешността на желанията ви, не влизате в конфликт с Цялото (не трупате карма) и сте полезни и на другите (удовлетворение). Освен това, резонанса между мъжките и женските енергии, между мислите и чувствата, води до многократното им усилване като единно цяло и до по-лесното реализиране на намеренията ви. Например, когато си търсите работа, забележете, какво е важното за вас: повечето пари или работата да ви е интересна и увлекателна – забелязвали ли сте, че, когато избирате работа заради парите, тя много бързо се превръща в мъчение. И обратно, ако работата е удоволствие, не се уморявате и сте доста успешни, т.е. въпреки, че не сте преследвали печалбата като цел, тя се появява като следствие от избора ви.
Друг пример за резонанс/хармония между мъжките и женските енергии. Този резонанс има най-различни названия: жизнена енергия=сексуална енергия=творческа енергия. Нали сте забелязвали, как блестят човешките очи след добър секс? Секса често се използва за стимулиране на творческото вдъхновение – някои го откриват интуитивно, други са го научили от познати и приятели. Например, всички големи поети/си са известни като много сексуално активни. Балзак по цял ден е прекарвал в леглото с някоя дама, а после цяла нощ е пишел. Днес се използва в театри и опери преди спектакли. Известно е, че например, Марая Кери е прибягвала до бърз секс зад кулисите, преди да излезе пред публиката, а Дженифър Лопес не разчита на случайности и плаща на специален човек, който да масажира гърдите ѝ преди самия концерт. Разбирате, че за да използвате пълноценно енергиите, трябва да осъзнавате въздействията им, да сте наблюдателни, да забелязвате закономерностите.
На отношенията между мъжете и жените са посветени милиони страници, тъй като е основна конфликтна зона, създаваща много страдания. В този смисъл, искам да добавя наблюдения от взаимодействието на мъжките и женските енергии. Много често съветват жените да говорят за чувствата си и това наистина е необходимо. Но трябва да избягвате повторенията, защото са вече натякване, обвинение, присъда, което предизвиква конфликт. Винаги трябва да посочвате, че имате нужда от слушател, а не от кошче за душевни отпадъци. Разбира се, рационалния мъжки ум винаги търси решения, макар да не разбира женските проблеми – понеже не усеща това, което усещат жените, в повечето случаи, остават с убеждението, че жените си измислят проблемите. Огледален е проблема, когато жените очакват, мъжете да усетят желанията им, но дори не допускат, че това не е в мъжките възможности – и отново разочарования. Ако се съобразявате със спецификата на енергиите, можете да избегнете изключително много конфликти и разочарования, нали всички искрено се стремят към взаимно разбирателство и добронамереност.
Увеличаването на мъжката енергия в мъжа го прави по-активен, а увеличаването на женската енергия при жената я прави по-пасивна, по-инертна – проявява се особено в секса, но и във всичко от ежедневието. Други следствия от насоченото внимание към мъжките или женските енергии са, че жената с чувствителността си прави света красив, а мъжа го прави практичен.
Вече много години говорим за осъзнат живот, а живота не е осъзнат, защото сме оставили да го ръководят обществените програми. Осъзнатия живот, преди всичко, е осъзнаване, какво храним енергийно с вниманието си. Какво се върти в съзнанието ни постоянно – това желано ли е от нас или ни е натрапено от общество, приятели, роднини, от образованието и т.н. Повтарям: човек става осъзнат, когато съзнателно избира, какви енергии иска да са активни в живота му. Всичко изброено по-горе е само микроскопична част, малко примери за осъзнат живот. Затова, ако искате да сте стопани на живота си, винаги си давайте сметка, към какво е насочено вниманието ви и дали го желаете, защото насоченото внимание го реализира/усилва. Винаги си давайте сметка, че страховете, които ви обсебват, не са разумни доводи и докато ги оглеждате от всички страни ги подхранвате и ги превръщате в чудовища. По идентичен начин, може да реализирате мечтите си, като ги планирате в най-малки подробности, но трябва също и да се разберете с висшия си Аз, дали тези мечти му влизат в плановете, в смисъл, не ги нарушават. Това не означава, че не може да постигнете взаимен интерес – съобразяването с всеобщите интереси е начин за обединение с всеобщото съзнание, с всички произтичащи от това следствия – най-малкото, преставате да си блъскате главата в стената. Пренасочвайки вниманието си от мислите към усещанията на душата, намалява уязвимостта ви за масовите внушения (преставате да ги храните интензивно с енергия). Така създавате индивидуална еволюция и се изключвате от съзнанието на стадото/колективното човешко съзнание. А имайки предвид, колко голямо е значението на насоченото внимание, осъзнавате ли въздействието на СМИ? А тези, които работят в СМИ, дават ли си сметка, каква е отговорността им, и защо си въобразяват, че не се плаща за безотговорни действия?
Създадено: 13/07/2017 • 19:57
Обновено : 13/07/2017 • 19:57
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 983 пъти
ЗА МОРАЛА
Както вече знаете, тъмните сили използват всички (без изключения – къде повече, къде по-малко) области от човешкия живот, за да си произвеждат негативна енергия. И морала е основен метод за въздействие върху човешкото съзнание. Но моля ви, не се смятайте за жертви – вие избирате, дали да се поддадете на манипулациите или да бъдете щастливи. Ако се вържете на поредното внушение, че сте невинна жертва, се лишавате от избор, т.е. решавате, че нищо не зависи от вас и избирате да бъдете послушна дойна (емоционално) крава.
И така, никога не трябва да изключвате от съзнанието си нагласата, че всичко, което ви кара да страдате, са програми, които ви карат да реагирате автоматично по определен начин, но вие винаги имате избор, да промените отношението си. Например, ревността, когато обичате някого, е много по-нормално да искате той да е щастлив, и ако с вас не е и търси на друго място щастие, би трябвало само да се радвате. Но книги и филми, както и обкръжението ви зомбирано от масовото съзнание, ви внушават, че трябва да страдате, да се борите, изобщо всичко друго, само да не се радвате за обичания от вас човек. Защо се хващате толкова лесно на масовите внушения? Защото сте страдали, когато сте били самотни (отново масово внушение, че непременно самотата трябва да носи дискомфорт) и тези спомени предизвикват страха ви, да не бъдете отново самотни. Но забележете един много важен момент: развихряте ревността си, въобразявайки си, че просто сте предвидливи/разумни, т.е. маскирате страха си като разумен довод и така му давате сила. Но, ако действително погледнете разумно, сами ще стигнете до извода, че страховете много рядко се оправдават, а вие налагате на отношенията си постоянно напрежение от безсмислени скандали.
Основавайки се на убеждението, че всичко, което ни кара да страдаме, са натрапени ни програми чрез масовото съзнание, да разгледаме моралните норми като източник на дискомфорт. Преди всичко, те са ограничения, които притесняват с липсата на свободен избор в жизненото разнообразие – моралните норми се налагат като разумен подход в човешките отношения. Но в живота, всичко е много по-сложно, и колкото са по-твърди ограниченията, толкова, в повечето случаи, са неадекватни. Например, знаете, че имате близка група от души, с които при всяко прераждане, са най-близкото ви обкръжение. В продължение на стотици години, с тези души сте трупали най-различни силни емоции: сексуално привличане следствие изживени съвместни животи, родителски емоции към своите деца, приятелско и духовно общуване. Както и негативни натрупвания: неприязън, омраза, страхове, разочарования и т.н. Всичките тези натрупвания не са останали някъде в миналото, а си ви въздействат, определят отношенията ви към хората, като в повечето случаи, дори си нямате представа, какво предизвиква тези ваши отношения. Всички те са крайности, които трябва съзнателно да неутрализирате, за да не ги натрупвате отново и отново. Например, по някаква причина сте избирали доста животи като мъж или като жена – това е довело до натрупването на специфични за съответния пол енергии и такъв човек, за да неутрализира тези натрупвания, избира въплъщение в противоположния пол. Но обикновено, натрупванията го/я карат да се чувства неудобно в това тяло, което, в много случаи, води до желание за смяна на пола, а още повече, обуславя хомосексуалните отношения. Затова ви моля много: бъдете толерантни към такива случаи и не съдете/упреквайте, отнасяйте се със съчувствие към проблемите им, но най-добре да им напомняте, че са избрали противоположен пол умишлено, за постигане на енергийно равновесие – ако не се съобразяват с този момент, продължавайки да трупат енергиите, от които са решили да се избавят, и на практика, провалят живота/прераждането си.
Друг вариант на сексуални отношения, остро осъждани от морала, следователно, са постоянен източник на негатив, са сексуалните отношения между кръвни роднини. Както казах, близките хора са в постоянни отношения при всеки един живот, а в този, майка и син/ баща и дъщеря/ брат и сестра, може да са били много години любовници в предишни животи, а това натрупване/привличане, се преодолява много трудно. Затова, отново призовавам за толерантност, още повече, че такива отношения създават проблем само при евентуално поколение, в което може да има генетични следствия.
Много порицаван е и колективния секс – но след като няма нарушаване на свободната воля и насилие, след като е желан и сближава хората, няма никакво основание да бъде ограничаван. Нещо повече, в дуалния свят са естествено образование семейните двойки – като два противоположни полюса, гарантират редовното производство на негативни енергии. В многомерния свят, много по-хармонични са семейните отношения в тройка, защото на двете противоположности винаги има трета уравновесяваща страна. Но разбира се, това не е правило – всеки търси хармонични отношения според вътрешното си усещане и привличането и бъдещите семейни отношения, вероятно, ще са много разнообразни.
Освен сексуалните отношения, морала би трябвало да урежда и много други отношения. Сексуалните отношения предизвикват много силни емоции, и затова тяхното ограничаване предвижда много негативни изблици поради внушената греховност. Въпреки, че съществуват десетте Божии заповеди, в които директно е заповядано: „Не кради! Не лъжи! Не убивай!“, но на тях не се разпространява такава греховност, дори може да се каже, че има масово насърчаване – вече не се прави търговия без съвсем откровена лъжа и прикрита кражба. Но това са вселенски закони и никой не може да ги отменя и винаги предизвикват кармично разплащане/следствие. Нещо повече, ако преди години разплащането се планираше от самата душа, и затова нарушенията, в повечето случаи, оставаха скрити. Но времената се промениха, на Земята се възцарява Божието царство, т.е. вселенските закони започват да действат незабавно и това може да се наблюдава вече постоянно: непрекъснато стават разкрития, вече нищо не може да остане тайно, рано или късно, излиза наяве. И политиците, като професионални лъжци и измамници, нямат бъдеще.
Всичките тези човешки отношения са прекрасен пример за израза: „няма минало и бъдеще, има само сега“. Всеки един момент, ние изпитваме влиянието на миналото, като с избора си решаваме, дали да неутрализираме миналото натрупване или още повече да го увеличим, а така определяме бъдещето си. Точно затова е толкова важно, всеки да прави осъзнат избор, а не по правилата, внушени от нечии интереси. Затова искам да напомня още един популярен израз: „Пътят нагоре (духовното развитие) е много стръмен и труден, криволичещ и трънлив“, но това се забравя от духовно търсещите, които много лесно се хващат на внушението, че щом постъпваш по правилата и правиш добро, щом си праведник, ти е гарантирано Божието царство. Каква наивност!!! Не забравяйте също: „Пътя към ада е покрит с добри намерения“! Докато си въобразявате, че постъпвате правилно, как ще забележите, какво ви кара да постъпвате по един или друг начин? Точно затова е толкова труден духовния път. Много се надявам да го разберете. Стискам ви палци.
Създадено: 03/05/2017 • 18:46
Обновено : 03/05/2017 • 18:46
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 867 пъти
ЗА ЛЮБОВТА И БЛАГОДАРНОСТТА
Отново се връщам към темата за енергийното равновесие, доколкото става все по-актуална. Любовта и благодарността са почти идентични енергии и може да са взаимозаменяеми. Когато се взаимодейства с природата, изобщо при всяко енергийно взаимодействие, трябва да има двупосочен енергиен поток: вземане и даване. Затова е толкова важно да се изгради устойчив навик за безусловна любов и благодарност към всичко съществуващо – така се осъществява енергийното балансиране и не се получават енергийни области с „високо и ниско налягане“ или „различно поляризиране“. Тези разлики в енергийните потенциали, по закона за енергийното равновесие, привлича земните стихии: земя – земетресения, вода – наводнения, въздух – урагани и огън – пожари, както и комбинации между тях, които имат за цел да възстановяват природното равновесие. Човека е свикнал да използва всичко хищнически, много често унищожавайки безсмислено повечето ресурси, затова сега си сърба попарата.
Особено голямо негативно натрупване, може да бъде наречено „негативен масив“, е концентриран в многомилионните градове. Количеството натрупана негативна енергия може да се определя по криминалните престъпления, понеже за тях се води някаква статистика и тези цифрови показатели отразяват обективно негативното натрупване. Прави впечатление, че най-негативните многомилионици не се нападат от урагани и наводнения, явно негативния масив не може да бъде разбит чрез тях. Такова негативно натрупване прави тези места неподходящи за нормален живот през следващите много хиляди години. Затова, най-вероятно да потънат в морските или земните дълбини. За сметка на тях, има много слабо обитаеми територии, които са енергийно чисти, като Антрактида, Гренландия, всички големи пустини, които ще станат годни за живот след появата на второто слънце, което ще осигури равномерно нагряване на цялата Земя и повсеместен субтропичен климат.
В многомилионните градове живеят много светли души, които със своята саможертва се опитват да разпукат отвътре негативния масив, защото само всеобщите енергии не успяват да го разбият. За съжаление, повечето от тях проявяват само повърхностно любопитство, понеже са под силното влияние на масовите програми. Това донякъде намалява шанса на живеещите в големите градове, и затова е необходима осъзната подкрепа от тези, които живеят в по-благоприятни енергийни условия. Точно затова е необходима любов и благодарност в подкрепа на саможертвата на всички, които осъзнато или неосъзнато работят в големите градове. Тази подкрепа намалява големите енергийни разлики по планетата и успокоява донякъде природните стихии. Всяка една светла подкрепа за големите градове, дава някакъв шанс за пробуждане, а това е шанс за „ефекта на стотната маймуна“. Разбира се, най-голям ефект се получава, ако самите обитатели на тези градове са по-активни, но това е рядко явление.
Особено огромен кармичен дълг са натрупали САЩ, които през последния век са избили повече хора, отколкото са загиналите през всички войни по цялата Земя, за цялата ѝ история. Освен това, живеят за сметка/експоатират когото могат по всевъзможни начини. Така са предизвикали надвисналата над тях заплаха за унищожаване и степента зависи от усилията на светлите американци. Мисля, че това кармично разплащане от американците, ще реши проблемите с световната безопасност, въпроса е, доколко самите те го осъзнават и полагат усилия, да престанат да са основната тъмна марионетка – ако успеят да направят вътрешната си революция, имат голям шанс да се разминат леко с природните катаклизми, но аз не съм голям оптимист.
Мисля, че и преди съм споменавал за енергията в предметите, които ни обкръжават. Всичко създадено изкуствено, на конвейер, съдържа минимално количество енергия, понеже е докосвано от човешки ръце много за кратко. Затова обичайте и бъдете благодарни на всичко, което ви върши работа: уреди, инструменти, машини, компютри, съдове, изобщо на всичко, което използвате – така ще ви служат много по-дълго. Много отдавна е забелязано, че в ръцете на мързеливите, на хората, които работят без желание, всичко се чупи много бързо. И обраното, който си обича труда и инструментите, машините, автомобилите и т.н., който общува с тях като с живи, ги ползва много години безпроблемно.
Имайте предвид и приготвянето на храната, ако го правите с любов и благодарност към хората, за които я приготвяте, тя се превръща в лекарство, поради енергиите, които я насищат. Такава храна също е и много вкусна. Напротив, приготвената набързо и с досада, може да създава разстройства, а ако е постоянно, може да предизвика и болести.
Същото се отнася и за това, което отглеждате: ако го правите с любов, всичко ви отвръща със същото. Цветя, плодове, зеленчуци – обърнете внимание, колко са по-пищни и вкусни, когато ги отглеждате с радост и любов. Обърнете внимание и на домашните животни – на кои собственици домашните животни правят мизерии. Скоро гледах клип, как куче-вълчак вдига капака на тоалетната с муцуна, пикае подпряно на стената, след това пуска водата и затваря капака – защо според вас го прави?
Създадено: 10/11/2017 • 12:32
Обновено : 10/11/2017 • 16:46
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 519 пъти
ЗА ДЪРЖАВАТА
Първо, искам дебело да подчертая, че това не са инструкции, как се управлява. Това са само мои идеи, които не са по-истински и по-важни от всякакви други идеи на тази тема.
Като начало, трябва да е ясно за всички, че сегашната държава е потисническа, т.е. служи да произвежда страдания, най-вече чрез изземването на средствата за съществуване на гражданите. Това става, в най-голяма степен, чрез данъците, но и създавайки постоянно най-различни ограничения, под най-различни предлози.
Обикновено, държавата се управлява от политици чрез псевдодемокрация (многократно съм повтарял, че тъмните сили са успели да нагодят към интересите си всички области на обществото – демокрацията не прави изключение). Видимо, и почти всички са убедени, че действително хората решават, кой да ги управлява. Но това е поредната от безбройните човешки илюзии. В действителност, за политици се кандидатират не най-достойните, най-мъдрите и морални хора, а млади души, които поради липса на опит (не са се напарили достатъчно) са безпринципни и комлексари, защото усещат липсата на мъдрост в себе си и се опитват чрез активност да убедят другите, че не са чак толкова зле, колкото предполагат, че си мислят за тях. И политиката ги привлича, не като възможност да служат на другите (каквато е идеята на демокрацията), а най-вече, с възможността за собствено обогатяване. В такива случаи, хората избират на принципа „най-малкото зло“ и така държавата става действителен източник на човешки страдания, най-вече, поради масовото ѝ разграбване, поради ръководство нямащо за цел да избави хората от страданията.
Иска ми се да дам някои примери за продажността на политиците и за потисническите функции на държавата. Например, банките успяват да наложат задължително безналично плащане, т.е. печелят от преводите банка в банка, от потребителя до производителя – така, с това задължително банкиране, банките отчитат всеки месец стотици милиони печалба, правят си позлатени дръжки на вратите и мраморни фоайета. Застрахователите направиха задължителни застраховки. Лекарския съюз направи задължителни плащания на лекарите, задължителни ваксини и т.н. Всичко задължително е с цел нечие забогатяване, без значение, каква уважителна причина са измислили за да го въведат. Колкото и да ви убеждават, че е за ваша полза, то е само за вашето страдание/ограничение.
Какво трябва да се направи за да се промени към по-добро ситуацията в държавата? Разбира се, трябва да се отнеме властта на безпринципните печалбари и да се издигнат действително кадърни и морални хора. Псевдодемокрацията трябва да се премахне, проблема е, че доброволно няма да дадат властта. Разбира се, безпринципните политици ще измрат скоро, но все пак няма да стане толкова бързо, както ни се иска – нали и на тях се дава шанс. Като пример за достоен държавен ръководител мога да посоча бат Бойко (не ми е плащал за рекламата). Той показа мъдрост и морал, затова го преизбират толкова лесно, хората го усещат. За съжаление, горкичкия се възгордява лесно, и затова му се налага да подава оставка. Но и самият факт, че лесно се разделя с властта, е показателен за неговите достойнства, и ако се избави от възгордяването, е достоен да проведе реформа в държавата. Всички останали са само фигуранти, без никаква стойност.
За да се избегне излишния хаос, промените трябва да са плавни. Но има неща, които могат да се направят, без да навредят особено на обществения живот. Например, да се закрие министерството на отбраната – скоро ще са невъзможни, каквито и да е международни конфликти. Разбира се, военните ще скочат против, все пак цял живот са ги убеждавали, че са защитници на народа си, а в действителност, са му били воденичен камък на шията. Всички активи и пасиви, както и функциите, трябва да преминат към МВР – все пак обществото ще е по-спокойно, докато свикне с мисълта, че няма от какво да се страхува.
Трябва да се закрие министерството на образованието – изобщо, цялото образование трябва да се преработи основно. Сегашните му функции са да програмира хората, как да постъпват „правилно“, т.е. според интересите на програмистите. Много по-лесно промяната може да стане „отдолу“ чрез инициативни хора, затова родителите трябва да са активни и свободни в избора на педагози и начини на обучение. Някой може да настоява, че централизирано промяната е по-лесна, но това е много голяма илюзия. Много е показателно, откакто се помня като човек, постоянно се правят реформи в образованието, защото на всички е ясно, че е безполезно, т.е. „прелива се от пусто в празно“. Демонстрация на някаква активност, просто защото тези, които трябва да направят промяната не са наясно, какво да променят и защо, и затова предлагат само варианти на старото.
Трябва да се закрие министерството на здравеопазването, защото е напълно безполезно. Всеки трябва сам да решава, къде, и как да се лекува, и колко да плаща. Така ще отпаднат 90% от медицинските кадри, защото сегашната медицина и фармация се вълнуват само от увеличаването на пациентите, а не за тяхното лекуване (нямат интерес). А и с адаптирането към високите енергии, хората ще забравят, какво е болест.
Общо взето, съм привърженик на идеята за безусловен базов доход (ББД). Този доход ще премахне всички досегашни социални плащания и помощи: пенсии, болнични, по майчинство, детски добавки и вероятно много други, за които дори нямам понятие. За да стане реалност, трябва да се съберат всички досегашни разходи за отбрана, за образование, за здравеопазване, както и разходите за преобладаващо излишните държавни институции, защото контролирането и регулирането ще станат напълно излишни, щом хората осъзнаят, че „за всичко си сърбат попарата“.
Вероятно някои могат да са притеснени от допълнителните разходи по образование и здравеопазване. Може да бъдете сигурни, че в никакъв случай няма да сте по-зле от сега. Освен заплата ще получавате и базов доход, заплатата няма да се определя от печалбар, който мисли само за своята печалба, децата ви също ще получават базов доход, така че, единствената ви грижа е активно отношение – да не плащате за глупости, да не пилеете.
Създадено: 14/09/2017 • 11:54
Обновено : 14/09/2017 • 11:54
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 549 пъти
ЗА ДУАЛНОСТТА
Дуалността е масова – повече от 90% от хората са програмирани за черно-бяло мислене, т.е. възможна е само една истина за нещо. Останалите също мислят дуално, но, в по-голяма или по-малка степен, допускат и други възможности, т.е. напатили са се от едностранчивото виждане за живота и търсят по-обективна и реалистична представа. Истински многоцветно или многомерно мислене имат малцина, т.е. редки изключения.
Дуалният възприема всяка преценка като присъда/крайност, нали не може да допусне, че всеки има право на своя гледна точка и веднага се впуска да се защитава и опровергава. Той не може да си представи, че е възможна неутрална констатация, без осъждане и хвалебствия, т.е. без поляризиране на енергиите, което неизбежно води до енергийно взаимодействие – привличане или отблъскване.
Дуалният се обижда лесно, защото е комплексар и това, което посяга на илюзиите му, го кара да губи почва под краката. Многомерният не може да се обиди, защото уважава правото, всеки да има свое мнение, което е различно от неговото.
Дуалният привърженик/праведника не се чувства комфортно в златната среда, тя е неопределена, ни рак, ни риба и създава дискомфорт в него. Всеки, който иска да е сигурен в знанията си, е затънал до гуша в дуалността. Обзема ме отчаяние, когато ми кажат: „Искам да съм сигурна в информацията, защото водя хора и те разчитат на мен“. Типичното „слепец води слепци“. Защо никой не иска да съобрази, че желанието за сигурност се предизвиква от страха да не сгреши – дори когато го посочвам многократно на някои, те продължават да смятат страха си за разумен довод. За дуалния няма златна среда – дуалните програми го захвърлят постоянно от една крайност в друга, т.е. не може да бъде продължително хармоничен и уравновесен, щастлив.
Като типична дуална реакция съм наблюдавал вече хиляди, които щом забележат нещо в мен, което да не им хареса, веднага произнасят присъдата: НЕ ЗАСЛУЖАВА ДОВЕРИЕ. Разбира се, явно не са готови за промяната, която бих могъл да провокирам, но когато станат готови, аз няма да разполагам със свободното време, каквото съм имал тогава.
При отказа от дуалност, може да намерите нещо полезно, дори и в най-тъмните послания, нали за да въздействат, в тях е вложена голяма доза истина, иначе няма кой да им повярва. Също така, можете да избегнете изкривяванията в светлите послания, които неизбежно се появяват следствие несъвършенствата на автора – няма съвършени автори, такива няма как да се задържат в материалния свят, нали несъвършенствата ни крепят тук.
Дуалният е програмиран да противопоставя тъмни и светли сили, да се страхува от тъмните, за да могат по-лесно да го манипулират. Ако имате желание, може да приемете като гледна точка кредото на Майка Тереза: „Съществува само Бог и аз“ – т.е. приемате всеобщото единство и преставате да сте уязвими за дуалните програми, които внушават, че съществува борба между тъмни и светли. Но Бог е хармония и не може да има противоречие в него, дисхармония. А църквата внушава, че дявола е отделно от Бога, т.е. Бога не е всичко и не е всемогъщ, създавайки по този начин дуалистичното мислене. За Бога няма зло, за него всичко е енергия с разни свойства, инструменти, които вършат различни неща.
Преставайки да абсолютизирате истината, преставате да осъждате, защото всяко осъждане на някого и опита да му внушите, колко не е прав, е основано на убеждението, че знаете по-добре, че вашата истина е по-истинска, абсолютна, базирана на общоприетото в обществото. Многомерното съзнание може да сподели гледна точка, но не оценява, кое е по-правилното. Така изчезва от само себе си конкуренцията и състезанието да си по- и най-, защото всеки е уникален.
Абсолютната вяра е едно много подвеждащо понятие: създава безропотните пионки в религиите (и в науката), робуващи на догмите и на тези, които се възползват от това. Когато човека се съмнява, това често го хвърля от една крайност в друга – ту вярва, ту се съмнява. Това предизвиква много разрушителното разочарование. Но, в края на краища, на човека му писва да се мята насам-натам и се опитва да примири двете крайности. Срещнах едно много показателно стихче, което според темата бих нарекъл „Златната среда“ или „Многомерно съзнание“:
Живота ме научи да съчетавам крайности:
Да обичам хората, а да съм равнодушна.
Да правя добро, а да очаквам зло.
Да се надявам на най-доброто, а да очаквам най-лошото.
Да вярвам в хората, но да не се доверявам.
Да съм оптимист с реалистични възгледи.
Да живея с отворено сърце и да не пускам никого в него.
Някаква моя част обича мира и му се възхищава, а друга, очаква удар и е готова за война…
Анастасия Соловьова
Това уравновесяване на крайностите в златна среда, създава постепенно една наистина непоколебима вяра, която може да се каже, че е диаметрална противоположност на църковната и научната. Как смятате, можели човек с такава вяра да бъде манипулиран? Коя вяра е по-достоверна, когато сами избирате, в какво да вярвате или някой друг решава, какво е истина? И кой има интерес да вярвате, че не сте способни сами да прецените, а обезателно трябва да слушате другите? От години наблюдавам, колко много хора се запалват бързо по духовното и също толкова бързо губят интерес. Защо ли?
Колкото сте по-далеко от дуалността, толкова повече се разширява съзнанието ви, толкова по-многомерна информация осъзнавате.
Почитанието/параграф 2 (Не си създавай кумир, нито на небето, нито на земята) е дуалност. Почитанието е производно на егото: признайте, уважението на висшето е едно, а почитането е подмазване, правене на мили очички и т.н. Обърнете внимание, какво ви мотивира в молитвите, не се ли опитвате да умилостивявате висшите сили?
Дуално мислещи се манипулират лесно – типичен пример: мъжете под чехъл.
Дуалността е нагледен пример, как се изкривява действителността от тъмните сили, за да я използват в свой интерес, дърпането на чергата към себе си. В основата на дуалнстта е заложено енергийното начало: плюса и минуса, мъжкото и женското, но те са хармонично единство и не създават противоречия, докато дуалността е постоянен източник на конфликти. В този смисъл, дуалността препятства обединението и създава егото.
ЗА ВЛАСТТА
Стремежа към властта винаги се предизвиква от страх, от желанието да се контролира ситуацията, да не си жертва на обстоятелствата. Разбира се, мнозина се залъгват, че е само пътя към бързото забогатяване, но това е само неосъзната действителна причина. Както и преди съм писал, за да се заглуши съвестта, трябват много пари, затова властта е толкова примамлива за младите души, непознаващи последствията от необузданото печалбарство.
В действителност, властта над другите е инструмент, генериращ страдания, защото лишава/ограничава свободния избор. Но времето на тъмната епоха е отминало и реално, хората нямат нужда някой да ги управлява. Не могат да станат свободни, докато не се избавят от внушената им потребност, някой да решава вместо тях.
Осъзнаването на вътрешното ръководство, на душевните сигнали е напълно достатъчно да не се чувствате объркани, защото, на първо място, ускорява собственото усъвършенстване, а на второ, води до съобразяване с всеобщите закони, до стремеж да правите това, което доставя удоволствие, следователно, до постигане на вътрешен мир и хармония. А уравновесения човек се съобразява с общите интереси и се грижи за тях – тъй като са част от неговата хармония/удоволствие. Такъв човек лесно намира своето място в обществото и няма нужда да бъде управляван, за да дава своя принос.
Разбира се, ще има разни организатори на дейности, нещо като съвременните началници на цехове, чието основно задължение са доставките и поддръжката, за да може производството да не спира. Когато хората си вършат работата, те не са негова грижа.
Ще изчезне потребността от държава и държавни институции, от каквито и да са регулиращи органи, защото няма какво да регулират – те вършат работа само при конфликт на интереси, а когато интересите са едни за всички, никой не изпитва потребност от власт.
Създадено: 05/02/2018 • 11:52
Обновено : 05/02/2018 • 11:52
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 395 пъти
ЗА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА
Понеже никъде не се изучава, как се създават хармонични отношения, нали управляващите Земята не са заинтересовани от такива, ще опитам да опиша моята гледна точка, основана на жизнения ми опит, който, разбира се, е много различен от вашия и е напълно естествено, да имате различно мнение по въпроса. Но все пак, гледната ми точка може да се стори интересна и полезна на някого.
Инструкция за жени
Най-масово и разочароващо е завишеното очакване от отношенията – нали на всички е внушено, че някой трябва да ви направи щастливи. Никой не иска да поеме отговорност за собственото си състояние и се поставя в зависимост от хора, от обстоятелства, от пари и т.н. Завишеното очакване е по-типично за жените, често се среща и при мъжете, но мъжкото разочарование не е толкова пагубно за отношенията.
Когато отмине влюбеността и еуфорията, и жената започне да изтрезнява, започва все по-често да установява, че съвсем не е толкова щастлива, колкото се е надявала. Това смъква любимия от пиедестала, рейтинга му спада катастрофално, едновременно с уважението и жената все по-често започва да го преправя. Нали докато е бил на пиедестала, е бил съвършен, без дефекти и недостатъци, а пропадайки в женските очи, започва да открива една камара „неправилни неща“, а след като жената се смята за по-съвършена, с по-малко недостатъци, добива самочувствието, че има право да казва, какво е „правилно“ и да настоява на своята истина.
В действителност, хората са склонни да подражават безкритично на близките, които са ги отгледали, в чието енергийно поле са били най-дълго време. Тях възприемат като безусловни авторитети, и затова рядко си задават въпроса, дали са постъпвали правилно. По този начин повтарят грешките на близките си и се примиряват с разрушените отношения, нали никъде не са виждали пример на хармонично съжителство. Например, ако майката се е налагала над бащата (мъж под чехъл), дъщерята смята за съвсем нормално да иска да командва в отношенията си. И ако мъжа до нея е израсъл в също такова семейство, не оказва съпротива, не държи на мъжкото си достойнство, което буквално го срива в женските очи – нали тя се е надявала на мъжко рамо, което да я защитава и да я „носи на ръце“. А мъжа се показва мекотело, което няма свое мнение и жената се принуждава да поема отговорност за всичко. Това води до огромно разочарование, до постоянни скандали и до раздяла, с надеждата, че може да намери нещо по-добро. Но по-добро няма как да намери, дори да привлече, случайно, свестен мъж, със стремежа си „да му се качи на главата“, ще го прогони много бързо. Защото е невъзможно съчетанието „свестен“ и „послушен“ – ако е свестен, няма да се наведе, за да му се качат на главата, а ако е послушен, няма да е мъж, а мъжле. Ако мъжът не може да се чувства мъж, или се пропива, или започва да търси нещо по-добро, или гледа да се завръща в къщи, колкото се може по-рядко.
Трябва да имате предвид, че дори най-голямото „мамино синче“ можете да превърнете в мъж, нали много велики мъже са станали такива благодарение на жените си. Трябва само постоянно да изразявате уважението си към него, особено пред хората, да му благодарите за всичко, което прави за вас, да го подкрепяте по всички възможни начини. Това уважение ще повиши самочувствието му и ще почне да се държи като истински мъж. Но не трябва да се унижавате, трябва да държите на достойнството си, иначе може да го превърнете в тиранин – всичко зависи от вас. Жената може да възвишава, може и да унищожава, за съжаление, второто прави много по-често, защото така е програмирано обществото.
Инструкция за мъже
Мъже, не допускайте да ви се качат на главата, не си въобразявайте, че така изразявате любовта си, така предизвиквате само огромно разочарование. Когато жената ви пита за мнението ви, НИКОГА не отговаряйте: „Реши сама, както сметнеш, че е най-добре“. За всяко нещо трябва да имате свое мнение, това ви прави мъж и жената не носи отговорност за всичко. Разбира се, не бива да налагате мнението си, а да държите на него – но не на всяка цена. Разумния компромис ще ви издигне в нейните очи повече, отколкото глупавия инат. Винаги си задавайте въпроса, защо отстоявате мнението си: за да се докажете или защото го смятате за правилно. Комплексарите винаги опитват да се наложат, за да докажат на другите, че не са чак толкова зле, колкото предполагат, че си мислят за тях.
Уважавайте жената, но не се подмазвайте с разни жестове и подаръци – така я превръщате в проститутка (очакваща да ѝ се плаща за всичко) и я карате да си въобрази, че много лесно ще ви „върти на пръста си“. Уважавайте своето и нейното достойнство, т.е. имайте мярка във всичко – подаръците не са доказателство за любов, а голям автогол.
Бягайте през глава от жена, която иска да ѝ повтаряте постоянно, че я обичате – ако тя не е сигурна, не ви усеща, ще превърне живота ви в ад, поради безбройните си страхове. Също така, бягайте през глава от жена, която смята, че сте длъжен, т.е. смята, че трябва да следвате определени правила и да отговаряте винаги на очакванията ѝ. Наблюдавайте, как жената пресича улицата, дава ли предимство на колите, ако пресича без да се оглежда, е показателно, че очаква всички да са „длъжни“ – спасявайте се веднага, попаднали сте на „хомо автоматикус/зомбикус“.
Създадено: 23/09/2017 • 19:01
Обновено : 23/09/2017 • 19:01
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 781 пъти
ЗА БЛАГОДАРНОСТТА
Може да сте срещали информация за енергиен закон, който може да бъде формулиран като: колкото енергия се влива, толкова трябва да се излива, иначе се получава енергиен дисбаланс, който при по-голям процент се усеща все по-болезнено.
Как може да прилагаме този закон в живота си? Като не го забравяме и се стремим към енергийно равновесие. Т.е., ако искаме да разполагаме с повече енергия, трябва съзнателно да повишим излъчваната от нас. Преди години, в старата епоха, сме поддържали създаването на материалния свят, като преобладаващо сме излъчвали ниски вибрации, следствие негативни емоции. Сега е нова епоха, променена съобразно космическите цикли, енергийната тенденция, т.е. времето на материалния свят изтече и пред нас стои задачата да го преобразуваме в ментален (пето измерение). За целта, трябва да променим излъчваните от нас енергии от негативни в позитивни, така променяме околното пространство и обитатели.
Най-високочестотните енергии, които можем да излъчваме, са на любовта, благодарността, радостта, възторга. Ако продължим по стар навик да излъчваме негативни енергии, влизаме в конфликт с космическите цикли, т.е. с еволюцията, а както знаете, видовете, които не се променят заедно с променящите се условия, измират, и на тяхно място идват готови, приспособени. Така че, ако искате да сте в крак с времето, трябва да направите съзнателно усилие за промяна, което се състои от два основни момента: изчистване (физическо, емоционално и ментално – кармичното става автоматично заедно с духовното развитие) и повишаване на собственото излъчване, като даваме изключителен приоритет на любовта, благодарността, радостта, възторга. Тази съзнателна работа е задължителен елемент от еволюцията, защото привикваме да управляваме енергиите чрез силата на намерението си, което е основния инструмент в пето измерение.
Затова е желателно целенасоченото излъчване на любов към всичко, което ви обкръжава, към всичко, за което се сетите (например, планетата като цяло). Затова е желателно да благодарим навсякъде за всичко (в това число и на себе си), дори за най-незначителните неща. По-този начин позволяваме преминаването на по-високо енергийно ниво, като допускаме в нас да влизат все повече енергии и да оставаме енергийно балансирани, което ни гарантира радостта, възторга, щастието. Духовното развитие също е основен еволюционен инструмент и има за цел да ни избави от вътрешната съпротива следствие старото възпитание (внушените програми, правила), т.е. за да сме адекватни на промените е необходим изцяло нов мироглед, а всичко старо трябва да остане в миналото.
Искам да отбележа и важността на предварителната благодарност. Тъмните сили знаят за този закон, и затова са внушили програмата, че трябва и може да се благодари само за нещо, което е факт, като така са ограничили много възможностите ни. Но, ако желаем нещо и искаме да го постигнем, можем да ускорим привличането, като благодарим предварително за него – така създаваме изтичащ енергиен поток, който привлича енергийно вливане, т.е. желаното. Не забравяйте също така, че когато енергиите ви са слаби, т.е. получаването на желаното се разтегля във времето, можете да използвате ефекта на натрупването, като благодарите за желаното всеки ден.
Създадено: 22/10/2016 • 12:33
Обновено : 09/11/2016 • 12:10
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 2028 пъти
ЗА БЕЗОПАСНОСТТА
Понеже всички пробудили се досега, стават учители за тези, които тепърва се пробуждат, искам да споделя някои мисли за възможните препятствия, с които могат да се сблъскат. Всички хора, без изключение, за да могат да съществуват в тримерния свят, се обзавеждат с някакви недостатъци, които ги заземяват и не позволяват да изчезнат от материалния свят. Когато пробудения поеме по пътя на служенето, тъмните сили усещат въздействието му върху установения от тях порядък, и върху колкото повече хора влияе, толкова по-заплашени се усещат. Затова струпват своите сили и започват да изкушават, използвайки недостатъците на човека.
Най-често успяват да провокират човешките страхове. Ще ви разкажа, как го е описал Карлос Кастанеда, но подобен смисъл съществува във всички езотерични учения:
Когато дон Хуан приключил обучението на учениците си, ги отвел до края на една пропаст и казал: „Да видим, какво сте научили? Ако всичко е наред и скочите в пропастта, няма да се пребиете, а ще полетите“. Имайте предвид, постоянно заставате на края на пропастта/на неизвестното и се сражавате със страховете си. Душата ви убеждава, че сте готови да полетите и вече сте научили/припомнили достатъчно за да го направите, но умът измисля купища страхове, най-често, не се посвещавате на служене, защото трябва да печелите за прехраната и да се грижите за близките си. Спомняте ли си, дори в доста послания се казва, че много велики души не успяват да реализират мисията си, именно заради такива страхове. Как е при вас? Ще провалите ли шанса си или ще скочите в неизвестното?
Други много чести препятствия са възгордяването и суетата. Когато хората се усетят подготвени, много лесно започват да гледат на другите отвисоко, а това ги кара да оказват силен натиск и да осъждат тези, които, които според тях, не са на нивото им. А има и много други слабости, които успяват да използват тъмните сили, обединени под общото название „его“, които разделят и противопоставят.
Действително, много е трудно да водите много хора и да не не ви намерят някое слабо място. Предполагам, че такива са много рядко изключение. А обикновено, добри учители много често умират от скоротечен рак, въпреки, че има и много други варианти – понеже въздействат на много хора, душата бърза да се спаси от натрупване на много карма. Например, много съвременни руски езотерици си отидоха заради залитане по национализма. Националното възгордяване е много силно в руския егрегор и те не успяват да осъзнаят, че създават противопоставяне, понеже го смятат за патриотизъм. Други популярни и типични случаи са Ошо (диабет) и Сай Баба. Дори Ванга си заработва рак, когато се посвещава на църквата. Като рядко изключение от правилото, мога да посоча Петър Дънов. Той е водил доста аскетичен живот и явно не са успели да му намерят слабото място, защото са преминали към физическото му унищожаване. Разбира се, вероятно има много случаи на отшелници и монаси, които не са били изкушени, но те не са били голяма заплаха за тъмните, и затова не са им обръщали много внимание. Въпроса е, ще успеете ли да осъществите мисията си, докато ви атакуват от всички страни?
Създадено: 08/11/2017 • 13:14
Обновено : 08/11/2017 • 13:23
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 535 пъти
ЕНЕРГИЙНИ ПАРАЗИТИ
Всяка мисъл или емоция е ваша енергия. Когато я осветявате с вниманието си, тя се усилва. Колкото по-често го правите, толкова тази специфична енергия (мисъл или емоция) става по-силна и по-силна. Придобива вид на енергийно облаче, на енергийно сгъстяване. Като Божествена съставка, всички енергии са разумни, но тяхната разумност варира в зависимост от количеството и концентрацията на енергията. В случая, след достатъчно сгъстяване, тази енергия започва да проявява инстинкт за самосъхранение. Тъй като действа енергийната ентропия, т.е. енергийното сгъстяване постепенно се разсейва в пространството, за да се самосъхрани, започва да привлича вниманието ни по всевъзможни начини, за да го подхраним с енергията си. Колкото по-дълго сме трупали тази енергия, толкова е по-изобретателна в привличането на вниманието ни – като резултат, все по-често ни се върти в главата някаква мисъл/и или чувства/емоции, чрез които това енергийно сгъстяване нараства. Понеже черпи от енергията ни, се нарича енергиен паразит (ларва). Такъв е механизма на всичките ни натрапчиви мисли и емоции, особено пагубни са страховете.
Същият е механизма на действие при афирмациите, мантрите, самовнушенията и т.н. Разбира се, в този случай не ги наричаме паразити, тъй като са желани и могат да подпомагат развитието ни.
Егрегорите са енергийни сгъстявания/паразити, създадени от много хора. Те са много по-мащабни и влизат в състава на земната аура. Всички егрегори заедно са земната матрица. Те също имат инстинкт за самосъхранение и могат да привличат вниманието на много хора едновременно, за да ги захранват. Например, националните егрегори могат да стимулират национализма, за да получават повече енергия. Егрегорите на футболните запалянковци могат да стимулират агресията им. Всички сили, които могат да манипулират егрегорите, ги използват за насочване на човешкото съзнание в желаната посока, затова, егрегорите могат да оказват (като индивидуалните паразити), както положително, така и отрицателно въздействие върху хората.
Затова постоянно се настоява, всеки да е осъзнат, т.е. да не пренебрегва чувствата/емоциите и мислите си, когато се повтарят често и да прави осъзнат избор, желае ли това въздействие или не. В случая, когато решите, че нямате нужда от такова влияние, съзнателно пренасочвате вниманието си, за да не храните енергийния паразит/егрегор – по този начин, той постепенно отслабва и губи интерес към вас, докато се разтвори напълно. Не се отнасяйте лекомислено с енергиите си – бъдете осъзнати!
Създадено: 12/04/2017 • 20:31
Обновено : 12/04/2017 • 20:34
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1184 пъти