Йосиф
Поради въздействието върху човешкото съзнание, всяко творчество е манипулативно, но ако го възприемате осъзнато/критично, вие решавате, дали да се поддадете на авторските внушения или да си направите съвсем други изводи. Затова, никога не забравяйте, че проблема не е в конкретния текст, а в съзнанието ви, което, буквално, е между чука и наковалнята, т.е. лута се между двете крайности: „юнашко доверие“ и страха от грешка.
Всяко творчество е много сложно взаимодействие между всички човешки тела. Предпочитанията се определят от натрупания опит в предишни прераждания, т.е. всеки талант е натрупан опит. Няма значение, в каква област творите (художник, музикант, занаятчия, словесно творчество, научно творчество и т.н.), творчеството никога не е производно само на ума. В творчеството вземат участие много страни, които опитват да постигнат целите си чрез земните творци. Най-активни са три вида въздействащи същества – два вида са астрални, а третия ментален. Първия астрален вид е т.н. шегаджии – лично аз не го разбирам, как може да се гавриш с някого, а после да кажеш, че си се пошегувал. Изглежда нямам чувство за хумор – поне така се оправдават такива шегаджии. На астралните шегаджии викаме дяволи, но мисля, че е подходящо название и за земните.
Другите астрални съавтори са от т.н. висш астрал, души закъсали по някаква причина там, омръзнало им е и опитват да се измъкнат от батака, като се присъединят към всеобщото съзнание и служат на всеобщите интереси. Имайте предвид, че желанието им да са полезни се използва от по-висшите инстанции, но поради слабостите и недостатъците им, може често да подвеждат. Например, поради неизживяна суета и за да са по-ефективни, често се представят с разни популярни и търсени имена.
Третия вид са ИД (изпълняващи длъжността), т.е. всички богове, абсолюти, ангели, архангели и възнесени владици, съавтори на каналджиите, са човешки души, но за разлика от астралните, са упълномощени представители, т.е. те са част от съществото, за което се представят и са получили задачата да контактуват с хората, т.е. „връзки с обществеността“. Те са избрани от висшето същество като най-подходящи да го представляват, негови ученици са и са като на практически изпит/стаж. Това се налага поради невъзможността на висшите да контактуват с човешкото съзнание – изключително рядко е осъзнаването над пето измерение, затова са необходими тези посредници, диктуващи посланията от измерения, които се осъзнават от хората. Но независимо от пълномощията им, те също си имат „трески за дялане“, затова не приемайте ничие послание (и това включително) за заслужаващо доверие.
Съвсем определено може да се каже, че ченилинга е като всяко друго творчество, все пак не забравяйте, че древните са говорели за музи, които вдъхновяват. Но каналджията не се определя като автор, най-вече, за да избегне отговорността. Разбира се, има и такива, които различават, че музите са различни, въпреки че всичко преминава през висшия Аз. А „автоматичното писмо“ е почти винаги показател за астрално обсебване с много редките изключения, когато от по-висшите нива могат да го използват като прощъпалник/прохождане. Изключването на съзнанието, изключва и критичния ум (задаването на неудобни въпроси), въпреки че и при диалог може да се замъгли и изключи ума.
Каналджията има сложната задача (както и всеки друг творец), да преведе телепатично послание/информация в разбираем за хората вид. Сами разбирате, че предаването на информацията зависи изцяло от мирогледа, речниковия запас, емоционалната нагласа и намеренията на посредника. Например, има един популярен каналджия с много ограничен речник – представете си, как може да предаде сложни понятия и материя, с няколкото думи, които използва (напоследък се забелязва, че е научил още няколко думи). За съжаление, повечето каналджии са толкова щастливи, че получават послания (според тях е доказателство за способности и духовен напредък) и не съобразяват, че са използвани от астралните шегаджии. Както повтарям многократно, винаги може да се извлече полезна информация, ако се чете критично. Обръщайте внимание, вече трябва да различавате манипулациите (същите принципи са използват и в търговската реклама): не приемайте за чиста монета гръмки и неясни изрази/термини, имащи за цел да завладеят вниманието ви и да ви създадат усещане за некомпетентност (тогава, съвсем естествено, се отказвате да преценявате, защото са ви внушили, че не можете да осъзнавате обективно).
Въпроса е, в каква степен им вярвате – в златната среда ли сте? Ако прекалено вярвате, се превръщате в папагали, които страдат постоянно от разочарования. Ако не вярвате, не намират светъл лъч, който да ви дава надежда. В такива случаи, може да видите само положително или само отрицателно, а това си е илюзия, тъй като еднозначна действителност не съществува – сами се вкарвате в ада на противоречията. А ако подхождате активно, може да намерите полезна информация и в най-тъмното послание, защото дори те са с преобладаваща реална истина, иначе никой няма да им обръща внимание. При активно отношение сте неуязвими за манипулациите, защото допускате, че може да има такива. А вярващите приемат всичко за чиста монета – разбирате ли, защо вярата е основата на всяка религия?
Създадено: 23/02/2018 • 11:53
Обновено : 27/02/2018 • 11:59
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 529 пъти
Много хора тръпнат в очакване на обещаното изобилие, но розовия романтичен период завърши и е време да изтрезнеем. Дори може да се каже, че възникна цяла „индустрия“, която обучава, естествено, срещу заплащане, как да привличате щастие, богатство, любов и всичко желано. Разбира се, малцина от тези „учители“ смятат, че собственото им изобилие е в джобовете на баламите. Повечето са дълбоко убедени, че са страшно необходими и полезни за обществото. Но печалбарството може винаги да изкриви и обезобрази дори най-светлата идея.
Всичко обещавано от Бога не е лъжа и по принцип, е правилно и вярно. Но има много подробности, които са специфични при всеки един човек и трудно се обобщават като общовалиден принцип. Накратко, всеки е дошъл с някакви задачи на този свят, за някакво развитие и изчистване от енергийната дисхармония, натрупана през хилядолетията. Можем да кажем, че човека се състои от две основни части – висша и нисша. Висшата е в единство с Бога и съдържа всички Божествени принципи (т.е. преди всичко се съобразява с висшето благо – реализира единството), има достъп до много знания и опит, както и план, как да използва въплъщението в материалния свят. Нисшата човешка част е програмирана от обществото със земните ценности и убеждения, които се различават, в много голяма степен от Божествените – от това произлиза известен „конфликт“, противоречие в целите и тяхното постигане при двете части, да ги наречем: човешка и Божествена.
В енергийно отношение, Божествената е хиляди, дори милиони пъти по силна от човешката част, и затова тя определя избора, т.е. в нея е „ножа и хляба“ и човешката част няма никаква възможност да се наложи на Божествената. Т.е. свободния избор, с много редки изключения, е на Божествената човешка част (когато реши, че може да бъде полезен за реализирането на плана), известна повече като душа или висш Аз. Принципната разлика в интересите на двете части е в тяхната мотивираност. Докато душата съобразява плана си с общите интереси, човешките преобладаващо са егоистични, често дори противоречат на общия интерес (като типичен пример, е посоченото по-горе печалбарство, което никак не иска да се съобразява с вредите, които нанася на другите хора и природата). По тази причина, висшия Аз се явява безкомпромисен цензор и ограничител на човешката част – опитва да намали максимално пораженията, защото отново трябва да се въплъщава и да се чисти.
Разбира се, може да натрупвате многократно едно и също желание за да получите по-силно привличане, но може да бъдете сигурни, че цензора ще го нулира/изтрие, ако пречи на плановете му. Затова честно осъзнавайте, какво мотивира желанията ви, за да не правите напразни усилия и като следствие – разочарования.
Имайки предвид това намерение на висшия Аз, е желателно, всеки да си даде сметка, какви желания имате, за кого са от полза, и за кого във вреда. Така ще се избавите от излишни страдания и разочарования, и няма да пилеете напразни усилия в преследването на химери. Престанете да се самозалъгвате, че обещаното от Бога се отнася за всичко и всички. Не си въобразявайте, че нещастията ви са предизвикани само от тъмните сили. Най-големия източник е собствения ви висш Аз – нали се сещате: „Никой не може да ви направи толкова зло, колкото сами можете да си причините“. И не забравяйте, опита да намерите виновник/ци за проблемите си, е опит на егото да не се променя, т.е. „крадеца вика, дръжте крадеца“.
Не се сърдете на Бога, че раздава наляво и надясно обещания, все пак той не е наясно, какво е болка от разочарованието, а и него повече го интересува, как я преодолявате, а не, колко е болезнено. Но все пак, имайте предвид, че Бог е габровец, т.е. циция, никак не обича да пилее напразно енергии (което пък увеличава хаоса). Затова, ще трябва да се избавите от повечето си човешки желания, т.е. желанието ви да служите, да сте полезни на всички, да е много по-голямо от всичките ви човешки желания заедно. А докато служите, вероятно ще успеете да пробутате и някое човешко желание, но не се лакомете. Все пак, целта е пренасочване на вниманието от дребните, егоистични желания към глобалните, иначе няма развитие.
Може ли да се споразумеете с висшия си Аз? Едва ли. Той е дълбоко убеден, че постъпва правилно, че натоварването ви е съобразено с възможностите ви, а претенциите ви са продукт на егото, т.е. глезотия – бетонна позиция – не може да я разбиете и с атомна бомба. Но все пак трябва да му признаете, че вижда нещата от по-високо, например, с простото: „Да бъде волята ти господи, а не волята ми“. Ако усещате силна съпротива за предаване на пълномощията си, замислете се, какво точно ги предизвиква – най-вероятно е някакъв страх, с който трябва да се справите. Може да ви се стори, че всичко това е много трудно, а изглежда трудно, когато губите надежда. За успокоение мога да кажа, че времето на страданията приключва, и кой до където стигнал. Но това важи само за тази планета. Новият прекрасен свят започва тогава, когато висшият ви Аз престане да се заяжда с вас, т.е. когато удовлетворите поставените цели и изпълнявате това, за което сте на Земята.
А когато успеете да постигнете единомислие с висшия си Аз, означава, че ставате едно много мощно енергийно обединение, подкрепено допълнително от доста енергийни същества (според задачите, които имате да изпълнявате), с много широки възможности. Ставате специалист по чудесата, т.е. ще правите, каквото е правил Христос преди разпятието.
Някои вероятно ще запитат, защо не се е говорело досега за всичко това. Има такъв общовалиден принцип за материалните светове, някои възлови моменти да не се съобщават, за да може сами да ги съобразим, т.е. да сметнем 2+2. Това все пак е стимул за индивидуално развитие – всичко наготово създава лентяи. А когато „ножа допре до кокала“, т.е. дойде подходящия момент, такива възлови моменти се съобщават на всеуслошание, за да може да се премине на следващото еволюционно стъпало. И още нещо, за всичко това е говорено безброй пъти, но не толкова директно, с цел да не обезсърчава.
Успехи в единението на себе си!
Създадено: 15/11/2016 • 12:45
Обновено : 15/11/2016 • 12:47
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1602 пъти
Ще трябва да започна отдалеч, за да мога да обхвана тази тема комплексно. И така, умът е прекрасен инструмент, и както всяко нещо си има добрата и лоша страна. За да правим съзнателен избор, какво точно искаме да постигнем, трябва добре да познаваме тези страни.
Умът е много необходим на Бога творчески инструмент, който позволява разкриването на непознати свои качества. Бог е любопитен (съдете по себе си – нали Божественото любопитство е във вас) и много обича да си играе на ситуацията: „какво би станало, ако…“. Когато сме във всеобщото единство, всеки един въпрос получава/привлича веднага отговор, нещо подобно на чичко Гугъл, но с многократно повече информация/опита на Цялото. Разбира се, както и при Гугъл, има въпроси/области, за които няма отговори, а това много човърка Бога – нали зад това неизвестното може да има много интересни изненади и възможности. За да реши този проблем, Бог създава ума, който чрез аналогията (намиране на прилики/общи закономерности в опита), да успее да намери неизвестни преди решения, т.е. разгръщане на творчеството. За целта му се налага да изолира част от себе си от Цялото – така тази част, нямайки достъп до вселенския гугъл, е принудена да решава интензивно проблемите си, развивайки ума/аналогията. И колкото по-разнообразен е опита, на колкото се може повече осъзнаващи се отделно същества, толкова е по-голяма вероятността, да измислят нещо оригинално и перспективно, да поемат в посока на развитие, която да разкрие и реши много неизвестни и най-вече да даде усещането за удовлетвореност в Бога, задоволявайки временно, някакво любопитство.
Получаването на отделно от Бога съзнание и в крайна сметка, на ефективен ум, става чрез ограничаване на енергийното захранване. Недостига на енергия поражда конкуренция и страх, които водят до борба за оцеляване и страдания, а страданията са обезателно необходимия инструмент за намаляване на вибрационните честоти, т.е. за създаването на по-ниски/по-груби светове/измерения. Това ни е известно като разширяване на Вселената или като Божествено дишане. Това вселенско разширяване/понижаване на вибрациите най-после успява да създаде материалния свят, където е възможно пълното отделяне на индивидуалното съзнание от всеобщото, т.е. страданията и стремежа за оцеляване развиват интензивно ума.
Конкретно за експеримента на Земята, където са смесени много генетични линии, от най-различни вече съществуващи извънземни цивилизации, необходимо многообразие за да се получат неочаквани и изключителни резултати („какво би станало, ако…“). Но основен генетичен код е на рептилоидите, които в своята еволюция са постигнали голямо потискане на чувствата (интуицията), за сметка на което са се развили, изключително много, умствено. За да не се превърнем напълно в роботи, са добавени гени от духовно развити цивилизации, като Плеяди, Сириус, Арктур. Резултата е много обнадеждаващ, получили са се много изобретателни и творчески индивиди, въпроса е, как получените способности да се запазят най-дълго време, за да се решат, колкото се може повече творчески задачи. Основния проблем е, че страданието прави тези способности много нестабилни и малотрайни. Освен това, съществуват вселенски ритми, с които няма как да не се съобразяват: дъното, възможно най-ограниченото енергийно състояние, известно ни като Кали юга, завърши и неизменно следва повишаване на енергиите с всички произлизащи от това следствия: намаляване на недостига, на страха, на страданията. Това увеличаване на енергията води и до намаляване на конкуренцията и до изчезване на борбата за оцеляване, което неизменно намалява развитието на ума. Затова имаме много важната задача за решаване, как да съчетаем запазването на ума, като намалим неговата нестабилност и малотрайност.
Основен инструмент за намаляване на страданията е пренасочване на вниманието/съзнанието от ума (било необходимо при развитието, за да го захранваме максимално с енергия) към усещанията/чувствата си (затова се настоява за спиране на мислите/ бърборенето на ума). По този начин се постигат най-малко две предимства: ума престава да работи на празни обороти, да създава безброй страхове/да се прави на предвидлив и насочвайки съзнанието си към чувствата, го правим по-чувствително/обръщаме внимание на интуицията. Това позволява да се използват едновременно положителните страни на ума и съобразяване/взаимодействие с Цялото, което води до избягване плуването срещу течението/намаляване на страданията. Но за целта, трябва да се изчистят всички умствени програми за оцеляване, с други думи, трябва да заменим принципа: „Човек за човека е вълк“ на мускетарския: „Един за всички и всички за един“. Това, на практика, е замяна на нагласите, създаващи ада в нас, с такива, които създават рай, т.е. смяна на мирогледа „всеки сам за себе си“ с „всички сме братя и сестри“, т.е. приемането на Единоначалието, на Божието царство и неговите принципи.
За избавянето от страданията е обезателно необходимо избавянето от стандартното дуално мислене (създадено за по-лесното манипулиране на хората – съществува само една истина, тази, която е наложена масово – стадния инстинкт) и заменена с многомерно мислене, което има за цел балансираното отношение (златната среда). Но това е много трудно и бавно, защото програмираните за една истина, никак не са привлечени от средния път/златната среда, където всичко е толкова неопределено, „нито рак, нито риба“ и не могат да се избавят от натрапения им страх, че могат да сгрешат в избора на „единствената“ ИСТИНА. Тук разбира се, малцина се замислят, че докато търсят „единствената истина“, никога няма да се чувстват свободни, просто, защото сами се отказват да правят постоянно свободни избори.
Когато пиша за ползата от страданието в развитието на ума, не ви карам да се примирявате с него. Напротив, убеден съм, че като космически цикъл, „му е минало времето“ и трябва да се лекува на най-високи нива. Висшите измерения са много инертни, т.е. променят се бавно и развивайки убеждението, че трябва да се излекувате от страданието, създавате програма за все по-рядкото използване на страданието за бързо развитие. Точно това убеждение задвижва свиването на Вселената, т.е. намалява грубите/материални светове и всичко се хармонизира дотолкова, докато успее да се слее с Върховния Абсолют.
Егото са умствените убеждения, които да направили възможно развитието на ума, т.е. са създали „завесата“ в съзнанието, чрез която си въобразяваме, че сме отделно от Цялото. Тези убеждения са изключително много и са различни при всеки един човек. Тези убеждения са толкова ефективни в разделението, защото изобщо не допускаме за тази им способност – ума им е измислил хиляди полезни и необходими функции, и затова са наречени „илюзии“. Понеже това са наши убеждения, които сме приели съвсем съзнателно, т.е. изобщо не ги подлагаме на съмнение, т.е. даваме им голяма тежест, не се съмняваме, и много трудно се разделяме с тях. И затова трябва да си направим ясна равносметка: устройва ли ни досегашния ни живот, а ако не ни устройва, няма как да го променим, докато не променим убежденията си (това, което определя живота ни), т.е. да поемем отговорност за личния си ад и да ги променим по начин, който да ни създаде рай. Тези, които имат интереса, да се запази старото положение на нещата, са се постарали да създадат множество капани, които да пречат за промяната. Например, подхвърлили са множество странични интереси, като кучешките гумени играчки, за да има съзнанието, с какво да се баламосва и да не се занимава с избавяне от илюзиите. Тези кучешки играчки за човешкото съзнание са изключително духовни, благородни, необходими, интелектуални и т.н., само дето не водят до никаква реална промяна.
За да има реална промяна, всеки сам трябва да осъзнае, какво точно е маскирано зад илюзиите, иначе няма как да ги обезцени и да ги изключи от живота си. Обезателно условие за осъзнато съществуване, е постоянното самонаблюдение и въпросите: защо постъпвам така, защо мисля така, защо имам такива убеждения? Само честните отговори разобличават, свалят красивата обвивка на илюзиите. За съжаление 99,99% от духовните хора се занимават с външни неща и така пропиляват живот след живот – в безкрайното подхвърляне на интелектуалните залъгалки.
Създадено: 28/04/2017 • 12:14
Обновено : 28/04/2017 • 12:14
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1036 пъти
Те са безброй, но на мен ми се иска да ви разкажа за някои, за да схванете механизма им и да започнете да ги разпознавате.
Например, за да се получават постоянни международни/междунационални конфликти, по най-различни начини манипулират националните егрегори, най-вече и най-ефективно чрез СМИ. Насочват общественото внимание към националисти, към превъзнасящи националните достойнства, историческите традиции, изобщо към всичко, което дава повод за национална гордост. Разбира се, националната гордост е необходима на малките народи, за да не се оставят всички да ги използват. Тук става въпрос за големите и силни държави, защото възгордяването води до високомерно отношение и налагане на собствените си виждания за нещата (ограничаване на свободния избор). Така се налага световното влияние на САЩ – те си въобразяват, че разпространяват култура и цивилизация, а всъщност налагат повсеместно печалбарството и експлоатират по всевъзможни начини всички държави по света. Време е да осъзнаем, че американското благоденствие е за сметка на всички останали народи, като налагат модел на поведение и манипулират безогледно.
Ако това национално високомерие се подклажда само в една страна, би било половин беда. Но този процес е особено активен в Русия, Китай, Англия, Япония, Германия, Франция – и започва голямото наскачване/противопоставяне. Например, в Русия се раздухват митове за велик произход, поради известни комплекси (както и при американците) от липсата на древна история. Много активно се говори за арийски произход – с тази манипулация преди век напомпаха национализма на Германия – защо ли никой не иска да се учи от историята? И започва голямото наскачване/противопоставяне, безкрайни поводи за конфликти, кой да командва парада.
Типична проява на националното високомерие е хулиганското поведение на руския патриарх, но това се прави от всички висши политици – оказването на натиск/манипулиране е всеобщо явление, за което се знае малко. Точно този вид насилие поражда международните конфликти и настройва държавите една срещу друга. За съжаление, не мога да предложа решение, докато ни управляват млади души – просто, такива са им възможностите.
Друга типична манипулация на масовото съзнание са платените научни изследвания. Всички са наясно, че който дава парите, може да се меси на учените, но малцина имат ясна представа, в какъв голям мащаб е това. Например, съвсем наскоро имаше изследване, доказващо безопасното излъчване на мобилните телефони. А такива са хиляди: за безопасните ваксини, за безопасните генетични продукти – списъка е безкраен.
Следващата манипулация чрез науката има за цел насаждане на някакви заблуди. Обикновено се използват заблудите на някой известен учен и чрез медиен пиар се налагат възгледите му на общественото мнение – когато една лъжа се повтори многократно, се превръща в истина, поради натрупването на енергиите. Такъв типичен пример е превъзнасянето на Айнщайн, а така се налага мнението му, че етера не съществува. И повече от век не се правят изследвания в тази посока – кой смее да се опълчи на такъв наложен авторитет. Последните години се превъзнасят заблудите на Стивън Хокинг. С това не искам да омаловажавам заслугите им като учени, както и на цялата наука (във всяко стадо си има черни овце). Но както и преди съм писал, за да е ефективна една манипулация, трябва да се налага от всепризнат авторитет, приноса на който е напълно реален, иначе, няма кой да му обърне внимание.
Затова, винаги се замисляйте и подлагайте на съмнение, когато в СМИ се повтаря някаква тема – знаете – нищо не е случайно.
Създадено: 21/03/2018 • 10:47
Обновено : 22/03/2018 • 11:05
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 451 пъти
Някой някога е казал: „В спора се ражда истината“. Рядко може да се срещне по-голяма глупост. Пояснявам нагледно:
Представете си кубчето на Рубик (играчка-ребус), но подредено, т.е. всяка страна е с различен цвят. Кубчето се намира между няколко човека, всеки от които вижда различна страна, т.е. различно оцветяване на кубчето. Как мислите, признак на интелигентност ли е, ако всеки започне да убеждава другите, че кубчето е червено или синьо, или зелено и т.н. Разумния човек е убеден, че всеки има право на своя гледна точка, на своя истина, стига да не я натрапва на другите.
Забележете, в действителност, спорещите никога не опитват да докажат истина, винаги има надскачане на амбиции. Всеки иска да докаже, че е най-умния глупак, а всички останали са глупаци на глупаците, т.е. глупаци на N (ента) степен.
Когато видите спорещи политици и по някакъв начин подкрепите някой от тях, това си е чисто самоубийство или при най-мекия вариант, мазохизъм. Не го забравяйте никога, защото решавате, на кого да поверите властта над себе си.
Създадено: 22/10/2016 • 12:39
Обновено : 22/10/2016 • 12:39
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1330 пъти
Защо в семействата има постоянни скандали и препирни? Защо толкова трудно се постига и поддържа семейния мир?
Още от най-ранно детство, момчето е подложено на програмиране, че е представител на силния пол, който има определен тип поведение, задължения и цели. Това програмиране заляга дълбоко в съзнанието му и става основа за поведенческите реакции. Когато момчето порасне и започне да общува с противоположния пол, се натъква на постоянна конфликтна ситуация: слабия пол не иска да се признава за слаб, а на всичко отгоре, не признава и правото му да е силен пол. Разбира се, този конфликт е социално програмиран с цел да създава негативни енергии. Мъжът се чувства като диво животно, което трябва да е постоянно нащрек, т.е. той се чувства задължен да защитава статуса си на силен по всякакъв повод, а жената, действително, постоянно опитва да го разруши чрез забележки, чрез съмнения в способностите му, и разбира се, най-вече с липсата на уважение.
Неосъзнатото подражание при жените е причина за много от конфликтите (на майка, на приятелки и познати), може да се каже, че дори е станало мода (социалните програми са много активни) и без да се замислят особено, какъв ще е резултата, жените искат удобен мъж и не жалят усилия да го постигнат. После установяват, че вече не е същия мъж, който са харесали и търсят друг, когото по същия начин да направят удобен, и т.н, и т.н. Прави впечатление, че има жени с по 5-6 брака, но продължават да търсят причините в другите, без да си извадят каквато и да е поука. В действителност, основна причина за този стремеж е дълбок, неосъзнат страх и несигурност, търсене на достоен защитник, но правят всичко възможно да обезценят този защитник в собствените си очи, режейки клона, на който седят.
Като илюстрация на този проблем, искам да посоча два крайни полюса на семейни отношения. Единия е в Русия, където цари най-безумния матриархат на Земята. Там мъжът е ДЛЪЖЕН да носи жената на ръце в прекия и преносен смисъл, като за това не му се полагат никакви права и уважение. Което, естествено, убива програмата за силния пол, води до дълбока вътрешна неудовлетвореност и е най-честата причина за алкохолизиране. Като следствие, на всеки половин час загива по една рускиня в битов скандал, най-често в пияно състояние, когато задръжките падат и мъжа се опитва да си върне самоуважението като силен пол. На другия полюс е Япония, където е традиционен патриархат, мъжете са уважавани и макар да има алкохолизъм по социални причини, битовите убийства на жени са най-ниските в света, т.е. на мъжа не му се налага да доказва, че е силен пол. Всички останали нации са между тези два крайни полюса. А всеки един човек избира постоянно, накъде да залитне.
Жени, опитайте да избягвате създаването на комплекси в половинката си, демонстрирайки непризнаването му като силен пол, избягвайте преките възражения, критики, опити за налагане на мнението си. Опитайте да демонстрирате постоянно уважение, търсете мнението му, насърчавайте инициативите му, благодарете по-често, така той ще престане да се защитава постоянно, ще се отпусне и ще ви е безкрайно благодарен. А благодарния мъж е способен на много чудеса, включително и на постоянни компромиси. Повярвайте, струва си усилията – ще се убедите, че такъв мъж е много по-удобен от безгласната буква.
Често се срещат въпроси от типа: „Защо мъжът престана да ми помага, да взема тежкия багаж, да ми отваря вратата – малките жестове, които правеше преди?“. А отговора е много прост: защото сте опитвали „да му се качите на главата“. Когато уважението изчезне и жената опитва да „овладее ситуацията“, мъжът престава да я възприема като жена, а като конкурент за властта, с всички произтичащи от това последствия. Престава да ви възприема като слаба и съответно, не го вълнува, колко ви е тежко. А отношенията между мъжете са поставени на напълно различни принципи: при мъжете е „табу“ предлагането на помощ, защото е намек, че не може да се справи – мъжете си помагат само, ако има молба за това. А след като сте престанали да сте слаба, не очаквайте някой да се сеща да ви помага, без да помолите.
Ако сте имали глупостта да унизите публично мъжа: чрез забележки, скандали, оспорване на мнение и т.н. и т.н., имайте предвид, че ви е зачеркнал окончателно и е преминал в режим: „търсене на нещо по-добро“. Но след като вече е напарен, намирането на по-добро може да продължи години, но непременно ще ви изненада много неприятно, когато най-малко очаквате. Допускам, че е възможно съществуването на умни жени, които могат да излекуват „публично унизен мъж“, но лично аз не познавам такива, а и предполагам, че такива няма да си позволят да унизят, когото и да е, камоли, да го направят публично.
Ако забележите, че в отношенията ви се повтарят постоянно едни и същи поводи за конфликт, осъзнайте, че сте под въздействието на тъмна програма/убеждение и се постарайте да я неутрализирате.
Създадено: 01/08/2017 • 19:40
Обновено : 13/10/2017 • 19:37
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1066 пъти
Все още под влиянието на дуалистичното мислене, мнозина си го представят като абсолютна свобода, свобода на 100%. Но ако всичко е едно цяло, нима е възможно да не се съобразяваме с това, което ни обединява, например, свободния избор на другия? Т.е. свободния ни избор свършва там, където започва свободния избор на другите и ние трябва да съзнателно да избираме, че той/тя има точно толкова право, колкото и ние. Но на егото правото на другия не му харесва, и ако изберем да сме едно с Цялото, ще трябва да го смирим. А единството се изгражда с нагласата: всеки се грижи за всички, съобразявайки се с всеобщите закони.
Нашите избори се определят най-често от субективното ни възприятие за приятно/неприятно. И в това няма нищо лошо, стига да не сме прекалено дуалистични/крайни. Приятното и неприятното се определят отново от единството с Цялото. Ако сме в хармония с общия поток, получаваме изобилие от енергия и се чувстваме прекрасно, хармонично. Колкото повече избори правим в противоречие с Цялото, толкова повече неприятни изживявания имаме – приличаме на камък, който е сред бърз поток и водата постоянно го блъска и отнася от него частица след частица, докато накрая се разтвори от потока и се понесе с него. Причината, която ни кара да правим избори, които не са в хармония с Цялото, са натрупани в нас дисхармонични енергии следствие направени избори в нарушение на Божествените закони, докато сме вършили работата си в материалните светове. Тези дисхармонични енергии/илюзии нарушават нормалния енергообмен, и затова ни пречат да се хармонизираме с Цялото (създават неприятни усещания и ограничават възможностите), и поради това постоянно търсим, как да се изчистим. Процеса на изчистване е в пряка зависимост от усещанията ни – колкото са по-неприятни, толкова по-бързо се променяме. Във висшите светове, където хармонията преобладава, промяната става много бавно – няма достатъчен стимул за това. И ние постоянно търсим условията на материалните светове, в които промяната може да стане много по-бързо. За всяко въплъщение, подбираме много внимателно условията, които да ни стимулират така, че да правим избори, които да реализират желаните промени. Затова внимателно подбираме обкръжението си, което да ни създаде мирогледа, който ще ни върши работа, подбираме генетичните особености, преодоляването на които, ще натрупа нужните качества и ключовите събития в живота, които ще направя желаната промяна в направлението. Но трябва да имате предвид, че много рядко предварителните ни планове се реализират на сто процента. Постигането на максимална промяна е възможна само, ако фигуративно казано, се движим по острието на бръснача. Всяко залитане от оптималните условия, намалява желания резултат. Оптимален резултат се получава при съхранено желание за промяна и чувствително следване на интуицията, която дава първоначалния замисъл и служи като водач в живота на материалния свят. Колкото по-неприятни усещания имаме, колкото повече се ръководим от принципа „така правят другите“, толкова сме по-далеч от оптималния вариант. По замисъл, това би трябвало да ни стимулира да търсим оптималния вариант, но многото илюзии ни карат да се вкопчваме във въображаеми ценности, множество страхове ни правят нерешителни и не правим правилните избори, като постоянно се опитваме да прехвърлим отговорността на някой друг. А всичко това усилва неприятните усещания и те се превръщат в страдания. В много случаи страданията предизвикват преодоляването на илюзиите и страховете, но когато са част от масовото съзнание, т.е. са енергийно много мощни, решителността ни е недостатъчна за да направим правилния избор. И тогава отчитаме, че въплъщението е изпълнило много малка част от поставените задачи. Всичко това го описвам, за да имате ментална подкрепа в желанието си за промяна – липсата на желание за усъвършенстване, блокира енергиите ви и увеличава натиска (страданията) на Цялото, с което сте сключили договор, преди въплъщението за подпомагане на плановете ви.
Съществуват осъзнати и неосъзнати избори. Осъзнатият избор правим, когато имаме реална представа за действителността. Неосъзнат избор се получава, когато се самозалъгваме с илюзии, например, когато си въобразяваме, че страхът е разумен довод/предвидливост. Ако помислим разумно, сами установяваме, че това, от което се страхуваме, се случва рядко, но и дори тогава можем да сме сигурни, че не сме били предвидливи, а със страховете сме предизвикали нежеланото. Генералния избор, които трябва да направим е, че трябва да очакваме само това, което желаем, и ако то не се случва, да приемем, че е необходимо време и допълнителна енергия (чрез нашето намерение) и да се запасим с търпение. Отделете много сериозно внимание на този избор, чрез постоянно самонаблюдение и самокоригиране. Не забравяйте, с бързи стъпки наближава момента, когато мислите ви ще започнат моментално да се материализират – и най-големите ви страхове ще ви преследват денонощно като в кошмарен сън. Ще оцелеете ли в такъв ужас? Но материализирането на мислите ви засяга и хората около вас – действително ли им желаете злото, когато ви ядосват. Затова е изключително належащо, да ги обичате безусловно, да им признаете правото на свободен избор, правото да мислят и постъпват по свой начин, колкото и да не ви харесва той. Свикнете с мисълта, че всички проблеми могат да се решават само с любов. Разбира се, ще има известен преходен период, през който да се справите със старите навици на мислене. Затова е казано: „Не съди, за да не бъдеш съден“, а съдим на базата на правила, внушени ни от масовото съзнание/манипулация. Но ако ви е трудно да се извинявате, да искате прошка, справете се с тази нагласа на егото, защото няма да можете да поправяте грешките си, а това натрупва следствия/карма.
Свободния ни избор е пряко свързан с представата ни за действителността, т.е. мирогледа, ценностната система, определят, какъв избор ще направим. Представата ни за действителността се формира под натиска на обществото, и най-вече под влиянието на най-близките ни хора, тези, на които имаме най-голямо доверие. Но масовото съзнание е постоянно манипулирано и тези, които го правят, нямат интерес, хората да познават реалната действителност – тогава няма да се поддават на манипулациите. Затова, всеки трябва да има предвид, че може да прави изборите, си на базата на заблуди и илюзии. И това е много важно да се помни, защото неувереността не позволява да се мисли дуалистично, но може да се изпадне в другата крайност – изобщо да не се взема решение, но това също е избор и не предпазва от грешки. Възможност за излизане от затворения кръг, дава постоянният стремеж за осъзнаване на вътрешното ръководство, за осъзнаване на заблудите и тяхното неутрализиране, за да не определят грешен избор. Изобщо, правенето на избор изисква изключително гъвкаво съзнание – приемане на възможността всеки един момент да сгрешим, веднага да опитаме да поправим грешката и в същото време, да не се укоряваме за грешния избор, защото това води до страхове, до нерешителност и съзнанието ни губи своята гъвкавост, адаптационна способност. Забравянето за илюзиите, които мотивират избора и за нерешителността, която се получава при грешни избори, ни отдалечава от оптималния живот, от острието на бръснача. Всяко залитане ни отдалечава от правилните за нас избори и в крайна сметка, може да ни доведе, да сме против течението в Реката на живота, против Божествените енергии и закони. А това води до много неприятни изживявания.
Основния момент, който ни предпазва да не се движим против течението, е да поемем осъзната отговорност за всичко, което става с нас. В масовото съзнание, в продължение на много хилядолетия е внушавано съзнанието на жертвата, т.е. причина за собственото неблагополучие е винаги извън нас. Забелязвате ли, как ви обезсиля тази идея, как ви прави пасивни – нали не можете да промените всичко около себе си, точно защото другите също имат право на свободен избор. Другите не можете да промените, но можете да промените себе си. Защото всичко, което става с вас или около вас, е привлечено чрез физическото привличане или отблъскване на противоположни или едноименни знаци (плюс и минус). Те се образуват в резултат на дуалистичното (крайно) мислене и постъпки (все пак мислите са енергия, която взаимодейства с другите мисли), при това, колкото е по-крайно мисленето, толкова по-конфликтни ситуации създава. Затова е много важно да се избавите от нагласата, че сте жертва на нечия зла воля. Приемайки, че това са ваши избори, преставате да сте безсилни и поемате ситуацията в свои ръце. Да приемете цялата отговорност, има и друга страна. Когато смятате другите за причина, трупате спрямо тях негативни енергии, а това е карма, а също дистанция, задълбочаване на егото. Поемането на цялата отговорност е отъждествяване с Бог, единство с Цялото, вие сте Бога, който е причината за всичко – осъзнавате ли, каква промяна на съзнанието е това, стига разбира се, да не си въобразите, че морето ви е до колене.
А универсалното решение за избавяне от неприятности в живота е избавяне от крайното, дуалистично мислене – колкото са по-умерени и най-важното, любвеобилни мислите ви, толкова по-слаби са поляризираните енергии и съответно, много по-малко и по-слаби неприятните и конфликтни ситуации около вас. Съобразяването със свободния избор на другия, намалява в много голяма степен противоречията. Но в много случаи, дуалистичното мислене ви хвърля в другата крайност – когато се отказвате от правото си на свободен избор в полза на другите. Масова е заблудата, че такова самоотричане е добро за другия – така се разглезват тези, на които отстъпвате правото си на избор, и в крайна сметка, това води до неосъзнато/доброволно робство. Така е станало възможно манипулирането на масовото съзнание и днешното отчайващо състояние на нещата.
Като особено показателна е нагласата на хора тръгнали по духовния път е „да правим добрини“. Много трудно се осъзнава, че непожеланото добро е мечешка услуга. Никой не иска да се замисли, че няма право да лишава, когото и да е, от неговите уроци/проблеми – защо е толкова трудно да се осъзнае, че с крайната родителска загриженост, може да се провали живота/въплъщението, т.е. да не се постигнат желаните от душата промени. Егото много трудно си признава, че „да правим добрини“ е собствената потребност да отговаряме на някаква представа (роля/маска) за себе си, а когато се ръководим от такива егоистични мотиви, много слабо ни интересуват последствията за другите.
Затова е много важно да отстоявате собственото си право на избор, разбира се не на всяка цена – нали все пак се опитваме да се избавим от дуалистичното мислене, от крайностите. Но желанието да бъдем добри, да не причиняваме неудобства и страдания на другите, ни прави безотговорни. Имайте предвид, че непожеланото/незаслужено добро създава точно толкова тежка карма, колкото насила присвоеното. А отстояването на свободния си избор, разбира се, когато това не е с крайни средства, не създава карма, колкото и неприятно да е това за този, който иска да ограничава свободния ви избор – напротив, това може да послужи като положителен пример и агресора да коригира отношението си към всички хора и ситуации.
Много често четем нещо, което не разбираме, което никак не можем да свържем със сегашния си мироглед. За да запазим чувството си за самоуважение и да се предпазим от комплекси за малоценност, които са рожби на дуалистичното съзнание, правим прибързания избор да обявим написаното за глупост. Но осъзнавате ли, че този избор ни отдалечава от разбирането на същността? И това отдалечаване може да продължи много дълго време. А ако направим заключение, че нищо не става случайно и това, което сме прочели ни е нужно, и неразбирането е само временно, тогава оставяме съзнанието си отворено и много скоро може да се появи този свързващ елемент, който да обедини неразбраното с разбраното в една цялост.
Много важен момент при свободния избор е да си давате точна сметка, какъв е мотива, какво ви подтиква към едно или друго – така ще можете да филтрирате чуждите мотиви и ценностни системи, а това ще ви избави да страдате като жертва.
Мнозина, които не осъзнават действието на подсъзнателните страхове, живеят в постоянна нерешителност и трудно правят ежедневните си избори. В тях винаги има неосъзнат стремеж да прехвърлят отговорността за вземането на решение, върху някой друг или някакво насочване. Например, много често търсят ясновидци, карти таро, отваряне на посоки страница в някоя книга, хвърляне на монета или някакви други помощни средства. Това е голямо прекарване, защото тези методи обикновено посочват най-голямата/енергийно силна вероятност, която предстои пред съответния човек. Но възможностите са хиляди и не винаги най-силната е най-желана и най-благоприятна за нас – така силно ограничаваме възможностите си да се носим по живота, по най-безболезнения начин. Нещо повече, така ограничаваме избора си под диктата на страховете и се правим, че не забелязваме подсказките на душата (някои си въобразяват, че чрез изброените методи получават подсказки на душата, но тези подсказки могат да са манипулирани и от не особено доброжелателни същества), т.е. отказваме да бъдем оптимално полезни на Цялото, не се съобразяват с приоритетите, належащи за момента, а се вкопчват в сигурното „така правят всички”.
Когато човек се самонаблюдава, може да различи няколко вида чувства/усещания. Като произход, чувствата/усещанията могат да бъдат вътрешни и външни. Външните – в резултат на взаимодействието с заобикалящия ни свят. А вътрешните се предизвикват от мислите ни. Но ако изключим мислите, не преставаме да усещаме/чувстваме, а това, което долавяме е езикът на душата – ако се чувстваме прекрасно без особен повод, значи душата ни е в прекрасно настроение, но ако сме потиснати, значи душата ни е недоволна от изборите на ума и трябва да променим нещо, за да възстановим равновесието. Можем също да направим разграничение на чувствата си по вибрации – високочестотни и нискочестотни. Нискочестотните, поради дисхармонията, която съдържат, са неприятни, понякога дори болезнени. Такива са всички предизвикани от ума/егото страхове, опасения, нерешителност, прекалени съмнения, бягство от отговорност, гордост, самомнителност – списъкът може да е много обширен. Това са астрални енергии, най-често определяни като емоции. Високочестотните вибрации се възприемат като много приятни, защото дисхармонията в тях е минимална. Такива са любовта, благодарността, възторга, естетическото удоволствие от различни творби и от природата, удоволствието, което ни доставя нашето тяло, когато не злоупотребяваме с него, удовлетворение от свършена работа или творчество (тук, а и навсякъде другаде, трябва да се внимава да не се подхранва егото: “каква голяма работа съм“, а да е удовлетворение на душата, която успешно изпълнява предварителния си план), и т.н. Тези енергии са чувствата на душата и са енергии на душевния свят, а не на астралния. Избора и стремежа ни да се избавим от нискочестотните вибрации, като избираме постоянно да живеем във високочестотните, изчиства натрупванията в астралното тяло и премества съзнанието ни в душата, което разтоварва ума от необходимостта да търси постоянен изход от неприятни ситуации. И във вас настава мир и спокойствие.
Зоната на свободния избор се определя от мирогледа, от ценностната ни система. Когато мирогледа ни е дуалистичен, краен, т.е. или/или, свободният ни избор е изключително ограничен, защото с тази нагласа сме в състояние да произвеждаме изключително много хаос около себе си. Колкото повече се уравновесяваме, колкото повече постигаме златната среда, системата и/и, толкова повече се разширява свободния ни избор, защото вече сме по-толерантни, опитваме се да спазваме всеобщите закони, т.е. да произвеждаме много по-малко хаос около себе си, т.е вредим на цялото много по-слабо. Опитайте да наблюдавате, как се променя свободния ви избор, когато той се мотивира от безусловната любов.
Примерите, когато сами ограничаваме свободния си избор са безкрайно много. Сами можете да прецените, колко ограничено постъпват тези с комплекси за малоценност. А когато си изберем ролята на жертва, колко възможности пропускаме, защото си въобразяваме, че зависим от някого или нещо или сме се поставили съзнателно в такава зависимост. Наблюдавайте и анализирайте мотивите, които определят един или друг избор. Осъзнайте, какво ви ограничава, възпира: дали са правила приети от обществото, имат ли тези правила някакъв смисъл и доколко влизат в противоречие с всеобщите закони. Или са някакви неясни страхове и опасения, които, ако не са предизвикани от конкретни събития в този живот, са спомени от предишни изживявания – тогава трябва да си дадем сметка, че това са кармични натрупвания и да предприемем съзнателни усилия за тяхното преобразуване и изчистване. Дайте си сметка, с какви убеждения живеете: „нямам това или онова“ или „имам всичко необходимо“. И доколко тези убеждения определят свободния ви избор и реалната ви действителност.
Ще се спра на едно понятие: „осъзнатост“ и неговото производно „осъзнат избор“. Осъзнатостта е свързана с нашата идентификация, т.е., с какво отъждествяваме себе си. Ако отъждествяваме себе си с ума, се намираме изцяло във властта на илюзиите му, на представата му за действителността, която е много далеч от реалността. Но ако отъждествяваме себе си с душата и другите си висши аспекти, тогава имаме възможност да контролираме ума си и да го коригираме. Точно това е осъзнатост. Да осъзнаваме слабостите и недостатъците на ума и да не допускаме те да определят свободния ни избор. Точно тази по-висока гледна точка, прави възможен живота в радост и постоянно удовлетворение. Защото, когато сме осъзнати, правим изборите си съобразно всеобщите закони, не сме под влиянието на дуалистичното мислене, следователно, не се мятаме от една крайност в друга, което прави живота ни многократно по-малко болезнен и неприятен. Както всяко нещо в духовния свят, осъзнатостта си има най-различни степени, които в началните успокоява ума, а в по-напредналите, премахва завесата на съзнанието, води до осъзнаване/спомняне на всички знания и способности, които има душата ви. Осъзнатостта дава възможност да преразгледате изборите правени под диктата на илюзиите в ума – тези избори съществуват във вашето енергийно пространство като енергийни кодове, а осъзнавайки нерационалния избор, можете да го промените на много по-съобразен с висшите интереси, а това изчиства тази дисхармония, която ви отдалечава от Цялото. А това води до премахване на здравословни проблеми, до изчистване на кармични записи и много други следствия, които правят живота все по-приятен – нали точно тези, не особено оптимални избори, създават проблемите ни.
Фактически, свободния избор е една от многото човешки илюзии. Но абсолютно необходима на този етап от нашето развитие. Без нея бихме се чувствали постоянно ограничавани и манипулирани, защото се осъзнаваме отделно от Бога. Затова прегръщайки идеята за свободния избор, не се бунтуваме срещу ограниченията на Божествената воля, на Божествената цел. Избирайки да бъдем едно с Цялото, едно с Бога, приемаме ограничението на личните ни желания в името на всеобщата полза и така реализираме Единството.
Създадено: 11/07/2012 • 10:17
Обновено : 11/07/2012 • 10:26
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 7437 пъти
Понеже ада на Земята е създаван в продължение на хилядолетия, няма област в човешкия живот, която да не е била изкривена и обезобразена така, че да предизвиква страдания. Първата крачка към преодоляване на тези изкривявания, които не са някъде, а в собственото ни съзнание, е да преодолеем внушението, че някой трябва да ни спасява, някой трябва да ни казва, как да постъпваме – забелязвате ли, как човека е програмиран да бъде воден за носа? Осъзнаването на тези програми ги обезсилва, т.е. преставаме да ги приемаме като подразбиращи се и започваме да търсим ИНДИВИДУАЛНИ решения на проблемите си. Внушението, че е по-разумно да постъпваме като другите за да не грешим, създава стадото и страданията – следствие подражанието, не се интересуваме за причините, които предизвикват проблемите ни, нали сме убедени, че постъпваме правилно (за повече информация по въпроса виж „Малко енергийни подробности“ – http://yosifyorgov.eu/articles.php?lng=bg&pg=10608). Основен помощник за решаването на личните проблеми е душата, но трябва да осъзнаем и приемем наличието ѝ, да ѝ се доверим. Хиляди години ни е било внушавано, че всичките си проблеми можем да решаваме само с ума, че ако не го използваме сме глупави – долавяте ли вързанката: ума работи изключително с умствени програми, а това облекчава изключително много манипулирането на хората, превръщането им в стадо. Чрез безкрайното количество страхове, генерирани от ума (той много обича да се прави на предвидлив и полезен), ни карат да се страхуваме постоянно от всичко, т.е. да живеем в създаден от самите себе си ад. И най-важната крачка за напускане на ада е намаляване фаворизирането на ума, да го усмирим, да престанем да му се доверяваме за всичко и да пренасочим вниманието си към душата.
В душата е водеща/преобладаваща женската енергия, чувствата, усещанията – винаги обръщайте внимание на усещанията си за всяко едно нещо, например, какво усещате, докато четете тези редове: дали ви вдъхновяват или ви дразнят/отблъскват. Точно това е гласа на душата, отношението ви към действителността. Известен е също като съвест или интуиция. В ума е заложена програмата, да не им се доверявате, че ума е по-надежден, именно за да не слушате душата си и да нямате собствено мнение, различно от на стадото.
Започвайки да обръщате внимание на тези усещания, ума се чувства пренебрегнат и опитва да възстанови позициите си, като постоянно подчертава, че усещанията са безполезни и необективни, постоянно ви кара да се съмнявате в тях, да не им се доверявате, подчертавайки, че много често не ги разбира. Но това е усещането на енергиите, с които взаимодействате, т.е. чрез тях възприемате много по-реална действителност, отколкото може да възприемете чрез сетивата, а това, че ума не разбира тази действителност е напълно естествено, нали е научен да възприема само сетивата. Когато започнете да доверявате на усещанията си, ума ви ще се приспособи постепенно и ще помага за осъзнаването/осмислянето им. В това отношение, жените имат известно предимство, първо, защото умствената/мъжката енергия е по-малко, не е доминираща, и второ, поради доминиране на чувствителността/женската енергия, още от най-ранно детство са свикнали да доверяват повече на чувствата си отколкото на ума. Но въпреки това, те също са уязвими за внушенията на стадото, поради по-слабата самокритичност.
Лекарите и лекарствата са били създадени за да изземват престъпните пари, а престъпни са всички, които се печелят с дейности, които не носят удовлетворение и удоволствие (създават ада), т.е. не са планирани от душата и провалят въплъщението. Наистина, има и хора, които получават удоволствие от трупане на пари, но това е само изпитание, доколко лекомислено се отнасят към такива вселенски закони като: не кради, не лъжи, не убивай и т.н. Не си мислете, че се отнася само за криминално проявени, много по-голямо количество са паричните паразити, които по неясни причини (всъщност, причините са ясни – за да им подражава стадото) наричат „елит“: политици, банкери, застрахователи, менажери и рекламни специалисти от най-различен калибър, изобщо, всякакъв вид печалбари, за които печалбата никога не е достатъчна. За тях болестите са само първото предупреждение.
Ада се създава чрез поляризиране на енергията, т.е. чрез залитане в някакви крайности. Колкото по-категорично отношение имате към нещо, толкова по-силен е плюса или минуса на тази категорична енергия (желания и стремежи на всяка цена), а тези плюсове и минуси си взаимодействат (привличат и отблъскват) с други също такива категорични енергии, т.е. са постоянен генератор на конфликти (всякакви борби и конкуренция). Рая се създава със стремеж към равновесие, към златния среда, а това са неутрални/нулеви енергии, които нито привличат, нито отблъскват, т.е. няма как да предизвикат конфликт. Това е единствения начин да се възцари мир и хармония между хората. Точно тази промяна от ад към рай, която се извършва в съзнанието на хората, се нарича възнесение. Основният метод за уравновесяване е осъзнаването на крайностите и тяхното съзнателно неутрализиране. Източника на всички крайности е ума, който е натъпкан с безкрайно количество програми, внушени в обществото. Те са от рода „правилно“ и „трябва“, които повечето хора не подлагат на съмнение. Точно затова е необходимо избавянето от дуалното мислене, което е генератора на крайни поляризирани енергии.
За да може всеки един човек да се избави от въздействието на тези умствени програми, на първо място, трябва да престане да превъзнася ума, да се избави от комплекса „глупав“. Точно с тази цел са практиките за спиране на постоянното умствено бърборене и насочване на вниманието към усещанията на душата, които разкриват и позволяват осъзнаването на крайните поляризирани енергии. Самопрограмирането за положително отношение към всичко, избавя от осъждането и критиката, които са основни източници на конфликти. Други такива постоянни източници на поляризирано отношение са сравняването и състезаването – понеже недостига е основния двигател и вдъхновител на ада, да си по-добър от другите е залог за оцеляване (хората много трудно осъзнават илюзорността на тези убеждения). Хората трупат пари и запаси от всякакъв вид, поради дълбоко заседналия страх от недостига, без да съобразяват, че натрупването създава този недостиг и много желаещи да отнемат натрупаното – отново постоянен източник на конфликти. Всички конфликти се решават с осъзнаването, че човека действа по чужда програма, а не по собствено желание. Като пример ще посоча, как се създават международните конфликти. Чрез СМИ се разгръща кампания за превъзнасянето на нацията като по-висша и развита. Това създава самочувствието, че трябва като по-развити, да казват на другите народи, как да постъпват правилно. И когато има няколко нации с убедеността/поляризирането, че са най-добрите, неизбежно се сблъскват с другите, за да се докажат и опитват да ангажират за това доказателство, колкото се може повече съюзници. И само осъзнаването, че са били манипулирани, може да накара хората, да престанат да се състезават и надскачват, да престанат да са марионетки.
Иска ми се да насоча вниманието ви към възможността да общувате с душата си/висшия си Аз като начин за осъзнаване на илюзиите и помощ по пътя на еволюцията. Не трябва да очаквате, да чувате глас в главата си, въпреки, че не е изключено в някакви критични ситуации. А и не забравяйте, че гласовете в главата се смятат за признак на шизофрения. Затова избягвайте да се хвалите, че общувате със себе си. Също така, не очаквайте общуването да е ясно и категорично – така губите творческата си инициатива и свободен избор – ще стоите и ще чакате да ви кажат, какво да правите. Тъй като, съзнанието е общо, в „главата“ ви могат да се въртят, както собствени мисли (на ума), така и мислите на душата ви, както и външни внушения и подсказки. Така че, винаги трябва да внимавате, на кого се доверявате, това е постоянния свободен избор (съществуването Тук и Сега), имащ за цел да се научите да различавате различните източници. Отначало, докато свикнете, душата разговаря с вас по същия начин като ума, с думи. Когато забележи, че стабилно ѝ обръщате внимание, ще намали силата на мислите, за да повишавате чувствителността си. След това изобщо ще престане да използва думи и ще премине към нормалното за висшите светове общуване, т.е. чрез картинки, настроения, желания и всякакви други нюанси на енергиите – това общуване може да предава огромно количество информация, само трябва да си го припомните. Също така може да се случи, да ви хрумнат неща, които не са ви интересували. Това може да са случайно блуждаещи нечии мисли, но и могат да са внушения на по-висша инстанция за вашата душа, така да се каже „бият самара, да се сеща магарето“. Обръщайте внимание на нюансите и не абсолютизирайте/избягвайте крайностите.
Най-често адът се предизвиква от усещането за невинна жертва, т.е. липсват преки впечатления, какво предизвиква страданията. Производни от невинната жертва са наказанието и отмъщението. Някога е имало дори вендета (отмъщение на всяка цена), което е водело до безкрайна поредица от отмъщения, засягали цели родове, дори народности. Въпреки че сега се избягват тези крайности, убедената невинност, отмъщението и наказанието са програми, които могат да измъчват хората дълги години – дълги години да живеят в ад, който сами са си измислили.
Ад се създава и в човешките отношения. Привлечени от първоначална симпатия, действителното и чисто проявление на любовта, но после се включва ума, който генерира безброй страхове и всеки започва да „дърпа чергата към себе си“. Много бързо, от първоначалната симпатия не остава нищо. Колко хора са в състояние да осъзнаят, че в страховете няма нищо реално, а само създават страдания и пропиляват възможности. А само осъзнаването може да ви избави от самосъздаденият ад. Нали не забравяте, че към каквото насочвате вниманието си, това подхранвате енергийно.
Създадено: 14/09/2017 • 11:38
Обновено : 14/09/2017 • 11:38
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 592 пъти
Отново се връщам към темата, за да я допълня.
Искам да напиша няколко думи за най-големите разлики, които се получават следствие мирогледите в тримерния свят и във висшите измерения. Тези разлики много често предизвикват големи очаквания, но и големи разочарования. Най-често срещаните са следните:
Различно възприемане на времето. Имайте предвид, че за висшите сили, утре, след сто или хиляда години, е все „скоро“. Висшите сили имат много добре представа за нашето възприемане на времето, но тъй като самите те нямат чувство за време, то не ги вълнува, не винаги съобразяват, какви очаквания могат да предизвикат думите им. А от възприемането на времето зависи и търпението.
Различна представа за действителността. Висшите сили възприемат действителността многомерно, т.е. не е категорично еднозначно определена, многостранна, „нито рак, нито риба“, а ние в повечето случаи я възприемаме еднозначно, дуално, или рак, или риба. Това също може да предизвиква разочарование, защото по навик ни се иска нещата да са по-определени, за да не се лутаме/залитаме в крайности поради страх да не сгрешим.
Различно отношение към тъмните сили. Почти всички хора имат натрупано негативно отношение и страхове към тъмните сили, трупани през доста животи. Докато висшите сили ги възприемат като братя, като равностойна Божествена съставка. Имайте предвид, че тъмните сили се ръководят от добре известните ви възнесени владици. Постарайте се да се избавите от страховете и негатива си, все пак, те само си вършат работата.
Различно възприемане на любовта. За многото години, откакто се занимавам с темата, през мен са преминали хиляди послания и са ме навели на мисълта, че висшите сили под „любов“ разбират „симпатия“, а „безусловна любов“ е „добронамереност“. Разбира се, тази умишлена неточност има известен смисъл през наивно романтичния период на висшите сили преди 2012 година. Тогава се смяташе, че бързо и лесно ще могат да мотивират критичния брой от пробудени, а след това процеса започва да набира сам инерция, подобно на снежна лавина. Но не се получи. Това е разбираемо, нали такова възнесение се провежда за първи път, на всички е ясно, че е възможен вариант, но поради липса на опит, на никого не е ясно, с какви проблеми може да се сблъска, и как се решават. На практика, сега тъпчем на едно място – колкото се пробуждат, толкова заспиват отново и процеса се проточи. Започвам да си мисля, че една от многото причини е това изсилване на понятията. Хората се въодушевяват лесно и тръгват с големите кошници, а като ги видят празни, се завръщат към оцеляването, т.е. големите надежди предизвикват голямо разочарование. Подозирам, че и тъмните имат пръст в това изсилване на любовта, нали са големи майстори на разочарованията. Затова смятам за важно, да спрем да злоупотребяваме с думата „любов“, може би, когато очакванията намалеят, ще намалее и разочарованието и по-лесно ще се постига „златната среда“. Разбира се, възможно е, по-трудно да се заинтересуват хората, но това е гаранция, че няма да има случайно заинтересовани, т.е. млади души с преобладаващо дуални интереси. Някои може да са възмутени от предложението ми, но нали си знаете, просто не ми обръщайте внимание/не ме вземайте на сериозно.
Създадено: 13/09/2017 • 19:36
Обновено : 13/09/2017 • 19:40
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 602 пъти
Предполагам, че всички сте чели или чували, че този свят е илюзорен, т.е. организиран е така, както е изгодно на организатора. Няма област, в човешкия живот, която да не е изкривена и да не е насочена против хората. Човешкия живот е подреден така, че да страда максимално много, максимално дълго (да не избяга от капана). Разбира се, първоначалния замисъл е обучение. Назначените учители е трябвало да поставят задачи, които да решаваме, с цел развитие на ума. Но учителите, забелязвайки слабата съобразителност на учениците си, са се престарали и им внушили, че задачите нямат решение – така си гарантират необходимото им енергийно захранване безкрайно дълго.
Типичен пример в това отношение е съдебната система. Система, която въпреки своята абсурдност (призваните да ни избавят от престъпността, нямат интерес да няма престъпност). Такива абсурдни системи има безкрайно много, ще изброя най-фрапиращите: здравеопазването (което на практика се грижи за размножаването и развитието на болестите), държавната и политическата система (създаващи илюзията за демокрация и загриженост).
Всички тези абсурдни системи имат една обща особеност – много са скъпи. Понеже нямат Божествено захранване с енергия, използват енергията на будалите. Затова, в тези системи се въртят големи пари, главната цел на които, е да заглушават гласа на интуицията в движещите тези системи. Разбира се, като Божествени деца, от време на време съобразяват, че вредят на обществото, на хората, но големите пари, в повечето случаи, затварят устата и на най-гръмогласната съвест. Забележете, има много ясно изразена тенденция: колкото е по-вредно едно нещо, толкова е по-скъпо и не е важно, как се обяснява това. И това се отнася не само за изброените от мен области и системи. Например, вижте изкуството и спорта. Колкото по-големи поражения оказват на човека, толкова са по-примамливи финансово, а наистина стойностното изкуство и спорт, едва връзва двата края.
Забележете, криминалните престъпници и политиците (забелязвате ли разлика между тях), се движат от едни и същи цели и стремежи – бързото забогатяване, а СМИ ги превръщат в героите на деня за да са примамливи занимания за децата. Защо ги поставям на едно ниво, ами защото еднакво интензивно нарушават такива закони като: Не лъжи! Не кради! Не убивай! Въпреки че политиците не нарушава измислените за собствен интерес закони (или поне се стараят да не се разчува). Замислете се, има ли начин да се избавим от безполезната политическа система чрез правото си на избор?
Какво крепи съдебната система? Опасението, че без нея ще е още по-зле. Според вас, това разумен довод ли е или страх? Отдавна се знае, а и всеки сам може да забележи, че колкото се разраства съдебната система, толкова се увеличава и престъпността. Ако беше разумен довод, отдавна щяха да се търсят други начини за решаването на проблемите. Само страха може да създава и крепи нещо толкова абсурдно като съдебната система. Интересно, защо така наречените „разумни“ хора, се правят, че не забелязват тези абсурди – явно и в този случай, парите затварят устата на съвестта.
Отдавна се знае, че ефективните присъди само облекчават съвестта на престъпниците. И ИЗЛЕЖАЛИ отреденото им, са готови за нови „подвизи“, още повече, че затвора като учебно заведение ги учи само на това. Някога, когато хората все още са били разумни, никога не са си позволявали да съдят. Точно, защото са осъзнавали, колко е абсурдно и безполезно. Само човека има интерес да се избави от своите наклонности и желания, които му създават конфликт с обществото. Но това трябва и да се разбира, но заинтересованите са се погрижили да забравим за своите интереси и да обслужваме само техните.
Всички тези системи са възможни, само ако не осъзнаваме истинските им цели. Затова пиша всичко това, за да поставя много въпроси. Надявам се, че все повече хора ще се пробудят от изкуствено наложения им сън и ще поискат да променят нещо.
Създадено: 19/04/2017 • 12:39
Обновено : 19/04/2017 • 12:39
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 950 пъти
За да може човек да прави осъзнати избори, трябва да има представа за енергийните свойства и въздействия, за да се избави от наложеното дуалистично/черно-бяло мислене и да не забравя, че всичко има, както положителни, така и отрицателни страни. Всичко това се отнася и до мъжките и женските енергии. А названията са малко подвеждащи, защото в разни комбинации съществуват във всеки един човек, а не само в съответния пол.
Използвайки аналогията, женската енергия най-много прилича на водата (но на спокойната, без бързо течение) – така тя заобикаля всяко препятствие. Т.е. трябва да има голяма чувствителност, за да забелязва тези препятствия. Мъжката енергия, напротив, може да бъде описана като: „разбиване на бетонна стена с глава“ – т.е. много намалена чувствителност, за да не усеща болките в главата, а и болките на потърпевшите. Както забелязвате, това са диаметрално противоположни качества, които, в пълен обем, не могат да се съчетаят в един човек. Препоръчвам ви, да не забравяйте никога, че, ако искате да сте женствена/чувствителна, това намалява волевия ви устрем, а ако искате да постигнете нещо, това намалява чувствителността ви. Затова е препоръчително за жената да се носи по течението, като избягва съпротивата, разбира се, ако го желае. Съвременната жена има повече мъжки стремежи, и затова е все по-малко жена – нали не забравяте, накъдето е насочено вниманието ви, натам насочвате енергията си.
Като нагледен пример ще разгледам проблема с напълняването, толкова безпокоящ мнозина. Както всичко, и външния вид е следствие енергийното ни състояние – когато сме енергийно балансирани и хармонични, външния вид е красив. Всяко външно изкривяване е признак на траен вътрешен дискомфорт. Ако съзнанието ви е насочено повече към чувствата, естествено, долавяте и най-малките им нюанси, т.е. повишава се чувствителността ви. Тогава и най-малките признаци на глад, предизвикват дискомфорт във вас и ви карат да си похапвате. Обратното, ако съзнанието ви е насочено преобладаващо към мислите ви и се занимава постоянно с тях, съвсем естествено, чувствителността ви намалява, т.е. съзнанието ви не отчита дори доста силни признаци на глад и обикновено се храните, защото е дошло времето за това. И прекалено чувствителните дебелеят, а прекалено мисловните са кльощави. Това може да се поправи с пренасочване на вниманието: прекалено мисловните тренират спиране на мислите и наблюдават усещанията си, а прекалено чувствените насочват вниманието си към мислите – най-лесно става като ги записвате. Но трябва да имате предвид, че има случаи, когато хората се чувстват добре, удовлетворени, хармонични и пълни или прекалено слаби – удовлетворението е на душата, т.е. тази енергийна конфигурация решава някакви проблеми, които са планирани за решаване от душата, но ако въпреки всичко, искате да се промените, не е лошо да осъзнаете, дали това не е зомбиращия натиск на колективното съзнание, което е програмирано да създава страдания. Друг видим признак са устните, нали се сещате, на пухкавите устни викат чувствени. Докато са млади, всички хора имат устни, кой по-пълни, кой по-тънки, но имат, а с навлизането във възрастта, много често устните изчезват, стават тънки и твърди – прекрасен пример за инат, за прекалено чести волеви усилия и загуба на чувствителност.
Освен външни признаци за преобладаването на мъжките или женските енергии, има и вътрешни. Например, ако някаква работа ви доставя удоволствие, е желана от душата – т.е. това е необходим за нея опит, т.е. по този начин се премахват някакви енергийни натрупвания, от които душата иска да се избави, тъй като ви хвърлят в крайности, привличат конфликти, болка. Обратното, ако работата ви тежи, ако ви уморява, не може да я понасяте, това е показателно, че сте избирали с ума, т.е. решаващо значение са имали внушенията на обществото, масовото програмиране, което осъзнавате като интерес, най-вече, като повече пари. А недоволството на душата усещате, защото по този начин натрупвате енергии, от които душата иска да се избави, т.е. на практика, проваляте живота си и душата ви е в отчаяние, че ще трябва отново да повтаряте едни и същи проблеми, едни и същи страдания, докато най-накрая се избавите от натрупванията. Затова, обръщайте внимание на усещанията си (бъдете осъзнати, не ги пренебрегвайте), ако нещо, което правите, изисква големи усилия и упоритост, това е следствие от идеите на ума, които се съобразяват с правилното и неправилното (тази мръсна думичка „трябва“). Ако нещо ви се получава лесно, като на игра, имате енергийната подкрепа на душата. Затова, ако искате да ви е лесно в живота, избавете се от принципа “орел-рак-щука“, т.е. ума иска едно, душата друго, а тялото ви трето. За целта е желателно да се избавите от умственото програмиране (егото, което ви разделя от Цялото), т.е. от илюзорните представи за света и неговите ценности и да приемете с ума си всеобщите ценности, тогава всичките ви части стават едно цяло, енергията ви се насочва само в една посока, което многократно повишава успешността на желанията ви, не влизате в конфликт с Цялото (не трупате карма) и сте полезни и на другите (удовлетворение). Освен това, резонанса между мъжките и женските енергии, между мислите и чувствата, води до многократното им усилване като единно цяло и до по-лесното реализиране на намеренията ви. Например, когато си търсите работа, забележете, какво е важното за вас: повечето пари или работата да ви е интересна и увлекателна – забелязвали ли сте, че, когато избирате работа заради парите, тя много бързо се превръща в мъчение. И обратно, ако работата е удоволствие, не се уморявате и сте доста успешни, т.е. въпреки, че не сте преследвали печалбата като цел, тя се появява като следствие от избора ви.
Друг пример за резонанс/хармония между мъжките и женските енергии. Този резонанс има най-различни названия: жизнена енергия=сексуална енергия=творческа енергия. Нали сте забелязвали, как блестят човешките очи след добър секс? Секса често се използва за стимулиране на творческото вдъхновение – някои го откриват интуитивно, други са го научили от познати и приятели. Например, всички големи поети/си са известни като много сексуално активни. Балзак по цял ден е прекарвал в леглото с някоя дама, а после цяла нощ е пишел. Днес се използва в театри и опери преди спектакли. Известно е, че например, Марая Кери е прибягвала до бърз секс зад кулисите, преди да излезе пред публиката, а Дженифър Лопес не разчита на случайности и плаща на специален човек, който да масажира гърдите ѝ преди самия концерт. Разбирате, че за да използвате пълноценно енергиите, трябва да осъзнавате въздействията им, да сте наблюдателни, да забелязвате закономерностите.
На отношенията между мъжете и жените са посветени милиони страници, тъй като е основна конфликтна зона, създаваща много страдания. В този смисъл, искам да добавя наблюдения от взаимодействието на мъжките и женските енергии. Много често съветват жените да говорят за чувствата си и това наистина е необходимо. Но трябва да избягвате повторенията, защото са вече натякване, обвинение, присъда, което предизвиква конфликт. Винаги трябва да посочвате, че имате нужда от слушател, а не от кошче за душевни отпадъци. Разбира се, рационалния мъжки ум винаги търси решения, макар да не разбира женските проблеми – понеже не усеща това, което усещат жените, в повечето случаи, остават с убеждението, че жените си измислят проблемите. Огледален е проблема, когато жените очакват, мъжете да усетят желанията им, но дори не допускат, че това не е в мъжките възможности – и отново разочарования. Ако се съобразявате със спецификата на енергиите, можете да избегнете изключително много конфликти и разочарования, нали всички искрено се стремят към взаимно разбирателство и добронамереност.
Увеличаването на мъжката енергия в мъжа го прави по-активен, а увеличаването на женската енергия при жената я прави по-пасивна, по-инертна – проявява се особено в секса, но и във всичко от ежедневието. Други следствия от насоченото внимание към мъжките или женските енергии са, че жената с чувствителността си прави света красив, а мъжа го прави практичен.
Вече много години говорим за осъзнат живот, а живота не е осъзнат, защото сме оставили да го ръководят обществените програми. Осъзнатия живот, преди всичко, е осъзнаване, какво храним енергийно с вниманието си. Какво се върти в съзнанието ни постоянно – това желано ли е от нас или ни е натрапено от общество, приятели, роднини, от образованието и т.н. Повтарям: човек става осъзнат, когато съзнателно избира, какви енергии иска да са активни в живота му. Всичко изброено по-горе е само микроскопична част, малко примери за осъзнат живот. Затова, ако искате да сте стопани на живота си, винаги си давайте сметка, към какво е насочено вниманието ви и дали го желаете, защото насоченото внимание го реализира/усилва. Винаги си давайте сметка, че страховете, които ви обсебват, не са разумни доводи и докато ги оглеждате от всички страни ги подхранвате и ги превръщате в чудовища. По идентичен начин, може да реализирате мечтите си, като ги планирате в най-малки подробности, но трябва също и да се разберете с висшия си Аз, дали тези мечти му влизат в плановете, в смисъл, не ги нарушават. Това не означава, че не може да постигнете взаимен интерес – съобразяването с всеобщите интереси е начин за обединение с всеобщото съзнание, с всички произтичащи от това следствия – най-малкото, преставате да си блъскате главата в стената. Пренасочвайки вниманието си от мислите към усещанията на душата, намалява уязвимостта ви за масовите внушения (преставате да ги храните интензивно с енергия). Така създавате индивидуална еволюция и се изключвате от съзнанието на стадото/колективното човешко съзнание. А имайки предвид, колко голямо е значението на насоченото внимание, осъзнавате ли въздействието на СМИ? А тези, които работят в СМИ, дават ли си сметка, каква е отговорността им, и защо си въобразяват, че не се плаща за безотговорни действия?
Създадено: 13/07/2017 • 19:57
Обновено : 13/07/2017 • 19:57
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 983 пъти
Както вече знаете, тъмните сили използват всички (без изключения – къде повече, къде по-малко) области от човешкия живот, за да си произвеждат негативна енергия. И морала е основен метод за въздействие върху човешкото съзнание. Но моля ви, не се смятайте за жертви – вие избирате, дали да се поддадете на манипулациите или да бъдете щастливи. Ако се вържете на поредното внушение, че сте невинна жертва, се лишавате от избор, т.е. решавате, че нищо не зависи от вас и избирате да бъдете послушна дойна (емоционално) крава.
И така, никога не трябва да изключвате от съзнанието си нагласата, че всичко, което ви кара да страдате, са програми, които ви карат да реагирате автоматично по определен начин, но вие винаги имате избор, да промените отношението си. Например, ревността, когато обичате някого, е много по-нормално да искате той да е щастлив, и ако с вас не е и търси на друго място щастие, би трябвало само да се радвате. Но книги и филми, както и обкръжението ви зомбирано от масовото съзнание, ви внушават, че трябва да страдате, да се борите, изобщо всичко друго, само да не се радвате за обичания от вас човек. Защо се хващате толкова лесно на масовите внушения? Защото сте страдали, когато сте били самотни (отново масово внушение, че непременно самотата трябва да носи дискомфорт) и тези спомени предизвикват страха ви, да не бъдете отново самотни. Но забележете един много важен момент: развихряте ревността си, въобразявайки си, че просто сте предвидливи/разумни, т.е. маскирате страха си като разумен довод и така му давате сила. Но, ако действително погледнете разумно, сами ще стигнете до извода, че страховете много рядко се оправдават, а вие налагате на отношенията си постоянно напрежение от безсмислени скандали.
Основавайки се на убеждението, че всичко, което ни кара да страдаме, са натрапени ни програми чрез масовото съзнание, да разгледаме моралните норми като източник на дискомфорт. Преди всичко, те са ограничения, които притесняват с липсата на свободен избор в жизненото разнообразие – моралните норми се налагат като разумен подход в човешките отношения. Но в живота, всичко е много по-сложно, и колкото са по-твърди ограниченията, толкова, в повечето случаи, са неадекватни. Например, знаете, че имате близка група от души, с които при всяко прераждане, са най-близкото ви обкръжение. В продължение на стотици години, с тези души сте трупали най-различни силни емоции: сексуално привличане следствие изживени съвместни животи, родителски емоции към своите деца, приятелско и духовно общуване. Както и негативни натрупвания: неприязън, омраза, страхове, разочарования и т.н. Всичките тези натрупвания не са останали някъде в миналото, а си ви въздействат, определят отношенията ви към хората, като в повечето случаи, дори си нямате представа, какво предизвиква тези ваши отношения. Всички те са крайности, които трябва съзнателно да неутрализирате, за да не ги натрупвате отново и отново. Например, по някаква причина сте избирали доста животи като мъж или като жена – това е довело до натрупването на специфични за съответния пол енергии и такъв човек, за да неутрализира тези натрупвания, избира въплъщение в противоположния пол. Но обикновено, натрупванията го/я карат да се чувства неудобно в това тяло, което, в много случаи, води до желание за смяна на пола, а още повече, обуславя хомосексуалните отношения. Затова ви моля много: бъдете толерантни към такива случаи и не съдете/упреквайте, отнасяйте се със съчувствие към проблемите им, но най-добре да им напомняте, че са избрали противоположен пол умишлено, за постигане на енергийно равновесие – ако не се съобразяват с този момент, продължавайки да трупат енергиите, от които са решили да се избавят, и на практика, провалят живота/прераждането си.
Друг вариант на сексуални отношения, остро осъждани от морала, следователно, са постоянен източник на негатив, са сексуалните отношения между кръвни роднини. Както казах, близките хора са в постоянни отношения при всеки един живот, а в този, майка и син/ баща и дъщеря/ брат и сестра, може да са били много години любовници в предишни животи, а това натрупване/привличане, се преодолява много трудно. Затова, отново призовавам за толерантност, още повече, че такива отношения създават проблем само при евентуално поколение, в което може да има генетични следствия.
Много порицаван е и колективния секс – но след като няма нарушаване на свободната воля и насилие, след като е желан и сближава хората, няма никакво основание да бъде ограничаван. Нещо повече, в дуалния свят са естествено образование семейните двойки – като два противоположни полюса, гарантират редовното производство на негативни енергии. В многомерния свят, много по-хармонични са семейните отношения в тройка, защото на двете противоположности винаги има трета уравновесяваща страна. Но разбира се, това не е правило – всеки търси хармонични отношения според вътрешното си усещане и привличането и бъдещите семейни отношения, вероятно, ще са много разнообразни.
Освен сексуалните отношения, морала би трябвало да урежда и много други отношения. Сексуалните отношения предизвикват много силни емоции, и затова тяхното ограничаване предвижда много негативни изблици поради внушената греховност. Въпреки, че съществуват десетте Божии заповеди, в които директно е заповядано: „Не кради! Не лъжи! Не убивай!“, но на тях не се разпространява такава греховност, дори може да се каже, че има масово насърчаване – вече не се прави търговия без съвсем откровена лъжа и прикрита кражба. Но това са вселенски закони и никой не може да ги отменя и винаги предизвикват кармично разплащане/следствие. Нещо повече, ако преди години разплащането се планираше от самата душа, и затова нарушенията, в повечето случаи, оставаха скрити. Но времената се промениха, на Земята се възцарява Божието царство, т.е. вселенските закони започват да действат незабавно и това може да се наблюдава вече постоянно: непрекъснато стават разкрития, вече нищо не може да остане тайно, рано или късно, излиза наяве. И политиците, като професионални лъжци и измамници, нямат бъдеще.
Всичките тези човешки отношения са прекрасен пример за израза: „няма минало и бъдеще, има само сега“. Всеки един момент, ние изпитваме влиянието на миналото, като с избора си решаваме, дали да неутрализираме миналото натрупване или още повече да го увеличим, а така определяме бъдещето си. Точно затова е толкова важно, всеки да прави осъзнат избор, а не по правилата, внушени от нечии интереси. Затова искам да напомня още един популярен израз: „Пътят нагоре (духовното развитие) е много стръмен и труден, криволичещ и трънлив“, но това се забравя от духовно търсещите, които много лесно се хващат на внушението, че щом постъпваш по правилата и правиш добро, щом си праведник, ти е гарантирано Божието царство. Каква наивност!!! Не забравяйте също: „Пътя към ада е покрит с добри намерения“! Докато си въобразявате, че постъпвате правилно, как ще забележите, какво ви кара да постъпвате по един или друг начин? Точно затова е толкова труден духовния път. Много се надявам да го разберете. Стискам ви палци.
Създадено: 03/05/2017 • 18:46
Обновено : 03/05/2017 • 18:46
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 867 пъти
Отново се връщам към темата за енергийното равновесие, доколкото става все по-актуална. Любовта и благодарността са почти идентични енергии и може да са взаимозаменяеми. Когато се взаимодейства с природата, изобщо при всяко енергийно взаимодействие, трябва да има двупосочен енергиен поток: вземане и даване. Затова е толкова важно да се изгради устойчив навик за безусловна любов и благодарност към всичко съществуващо – така се осъществява енергийното балансиране и не се получават енергийни области с „високо и ниско налягане“ или „различно поляризиране“. Тези разлики в енергийните потенциали, по закона за енергийното равновесие, привлича земните стихии: земя – земетресения, вода – наводнения, въздух – урагани и огън – пожари, както и комбинации между тях, които имат за цел да възстановяват природното равновесие. Човека е свикнал да използва всичко хищнически, много често унищожавайки безсмислено повечето ресурси, затова сега си сърба попарата.
Особено голямо негативно натрупване, може да бъде наречено „негативен масив“, е концентриран в многомилионните градове. Количеството натрупана негативна енергия може да се определя по криминалните престъпления, понеже за тях се води някаква статистика и тези цифрови показатели отразяват обективно негативното натрупване. Прави впечатление, че най-негативните многомилионици не се нападат от урагани и наводнения, явно негативния масив не може да бъде разбит чрез тях. Такова негативно натрупване прави тези места неподходящи за нормален живот през следващите много хиляди години. Затова, най-вероятно да потънат в морските или земните дълбини. За сметка на тях, има много слабо обитаеми територии, които са енергийно чисти, като Антрактида, Гренландия, всички големи пустини, които ще станат годни за живот след появата на второто слънце, което ще осигури равномерно нагряване на цялата Земя и повсеместен субтропичен климат.
В многомилионните градове живеят много светли души, които със своята саможертва се опитват да разпукат отвътре негативния масив, защото само всеобщите енергии не успяват да го разбият. За съжаление, повечето от тях проявяват само повърхностно любопитство, понеже са под силното влияние на масовите програми. Това донякъде намалява шанса на живеещите в големите градове, и затова е необходима осъзната подкрепа от тези, които живеят в по-благоприятни енергийни условия. Точно затова е необходима любов и благодарност в подкрепа на саможертвата на всички, които осъзнато или неосъзнато работят в големите градове. Тази подкрепа намалява големите енергийни разлики по планетата и успокоява донякъде природните стихии. Всяка една светла подкрепа за големите градове, дава някакъв шанс за пробуждане, а това е шанс за „ефекта на стотната маймуна“. Разбира се, най-голям ефект се получава, ако самите обитатели на тези градове са по-активни, но това е рядко явление.
Особено огромен кармичен дълг са натрупали САЩ, които през последния век са избили повече хора, отколкото са загиналите през всички войни по цялата Земя, за цялата ѝ история. Освен това, живеят за сметка/експоатират когото могат по всевъзможни начини. Така са предизвикали надвисналата над тях заплаха за унищожаване и степента зависи от усилията на светлите американци. Мисля, че това кармично разплащане от американците, ще реши проблемите с световната безопасност, въпроса е, доколко самите те го осъзнават и полагат усилия, да престанат да са основната тъмна марионетка – ако успеят да направят вътрешната си революция, имат голям шанс да се разминат леко с природните катаклизми, но аз не съм голям оптимист.
Мисля, че и преди съм споменавал за енергията в предметите, които ни обкръжават. Всичко създадено изкуствено, на конвейер, съдържа минимално количество енергия, понеже е докосвано от човешки ръце много за кратко. Затова обичайте и бъдете благодарни на всичко, което ви върши работа: уреди, инструменти, машини, компютри, съдове, изобщо на всичко, което използвате – така ще ви служат много по-дълго. Много отдавна е забелязано, че в ръцете на мързеливите, на хората, които работят без желание, всичко се чупи много бързо. И обраното, който си обича труда и инструментите, машините, автомобилите и т.н., който общува с тях като с живи, ги ползва много години безпроблемно.
Имайте предвид и приготвянето на храната, ако го правите с любов и благодарност към хората, за които я приготвяте, тя се превръща в лекарство, поради енергиите, които я насищат. Такава храна също е и много вкусна. Напротив, приготвената набързо и с досада, може да създава разстройства, а ако е постоянно, може да предизвика и болести.
Същото се отнася и за това, което отглеждате: ако го правите с любов, всичко ви отвръща със същото. Цветя, плодове, зеленчуци – обърнете внимание, колко са по-пищни и вкусни, когато ги отглеждате с радост и любов. Обърнете внимание и на домашните животни – на кои собственици домашните животни правят мизерии. Скоро гледах клип, как куче-вълчак вдига капака на тоалетната с муцуна, пикае подпряно на стената, след това пуска водата и затваря капака – защо според вас го прави?
Създадено: 10/11/2017 • 12:32
Обновено : 10/11/2017 • 16:46
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 519 пъти
Първо, искам дебело да подчертая, че това не са инструкции, как се управлява. Това са само мои идеи, които не са по-истински и по-важни от всякакви други идеи на тази тема.
Като начало, трябва да е ясно за всички, че сегашната държава е потисническа, т.е. служи да произвежда страдания, най-вече чрез изземването на средствата за съществуване на гражданите. Това става, в най-голяма степен, чрез данъците, но и създавайки постоянно най-различни ограничения, под най-различни предлози.
Обикновено, държавата се управлява от политици чрез псевдодемокрация (многократно съм повтарял, че тъмните сили са успели да нагодят към интересите си всички области на обществото – демокрацията не прави изключение). Видимо, и почти всички са убедени, че действително хората решават, кой да ги управлява. Но това е поредната от безбройните човешки илюзии. В действителност, за политици се кандидатират не най-достойните, най-мъдрите и морални хора, а млади души, които поради липса на опит (не са се напарили достатъчно) са безпринципни и комлексари, защото усещат липсата на мъдрост в себе си и се опитват чрез активност да убедят другите, че не са чак толкова зле, колкото предполагат, че си мислят за тях. И политиката ги привлича, не като възможност да служат на другите (каквато е идеята на демокрацията), а най-вече, с възможността за собствено обогатяване. В такива случаи, хората избират на принципа „най-малкото зло“ и така държавата става действителен източник на човешки страдания, най-вече, поради масовото ѝ разграбване, поради ръководство нямащо за цел да избави хората от страданията.
Иска ми се да дам някои примери за продажността на политиците и за потисническите функции на държавата. Например, банките успяват да наложат задължително безналично плащане, т.е. печелят от преводите банка в банка, от потребителя до производителя – така, с това задължително банкиране, банките отчитат всеки месец стотици милиони печалба, правят си позлатени дръжки на вратите и мраморни фоайета. Застрахователите направиха задължителни застраховки. Лекарския съюз направи задължителни плащания на лекарите, задължителни ваксини и т.н. Всичко задължително е с цел нечие забогатяване, без значение, каква уважителна причина са измислили за да го въведат. Колкото и да ви убеждават, че е за ваша полза, то е само за вашето страдание/ограничение.
Какво трябва да се направи за да се промени към по-добро ситуацията в държавата? Разбира се, трябва да се отнеме властта на безпринципните печалбари и да се издигнат действително кадърни и морални хора. Псевдодемокрацията трябва да се премахне, проблема е, че доброволно няма да дадат властта. Разбира се, безпринципните политици ще измрат скоро, но все пак няма да стане толкова бързо, както ни се иска – нали и на тях се дава шанс. Като пример за достоен държавен ръководител мога да посоча бат Бойко (не ми е плащал за рекламата). Той показа мъдрост и морал, затова го преизбират толкова лесно, хората го усещат. За съжаление, горкичкия се възгордява лесно, и затова му се налага да подава оставка. Но и самият факт, че лесно се разделя с властта, е показателен за неговите достойнства, и ако се избави от възгордяването, е достоен да проведе реформа в държавата. Всички останали са само фигуранти, без никаква стойност.
За да се избегне излишния хаос, промените трябва да са плавни. Но има неща, които могат да се направят, без да навредят особено на обществения живот. Например, да се закрие министерството на отбраната – скоро ще са невъзможни, каквито и да е международни конфликти. Разбира се, военните ще скочат против, все пак цял живот са ги убеждавали, че са защитници на народа си, а в действителност, са му били воденичен камък на шията. Всички активи и пасиви, както и функциите, трябва да преминат към МВР – все пак обществото ще е по-спокойно, докато свикне с мисълта, че няма от какво да се страхува.
Трябва да се закрие министерството на образованието – изобщо, цялото образование трябва да се преработи основно. Сегашните му функции са да програмира хората, как да постъпват „правилно“, т.е. според интересите на програмистите. Много по-лесно промяната може да стане „отдолу“ чрез инициативни хора, затова родителите трябва да са активни и свободни в избора на педагози и начини на обучение. Някой може да настоява, че централизирано промяната е по-лесна, но това е много голяма илюзия. Много е показателно, откакто се помня като човек, постоянно се правят реформи в образованието, защото на всички е ясно, че е безполезно, т.е. „прелива се от пусто в празно“. Демонстрация на някаква активност, просто защото тези, които трябва да направят промяната не са наясно, какво да променят и защо, и затова предлагат само варианти на старото.
Трябва да се закрие министерството на здравеопазването, защото е напълно безполезно. Всеки трябва сам да решава, къде, и как да се лекува, и колко да плаща. Така ще отпаднат 90% от медицинските кадри, защото сегашната медицина и фармация се вълнуват само от увеличаването на пациентите, а не за тяхното лекуване (нямат интерес). А и с адаптирането към високите енергии, хората ще забравят, какво е болест.
Общо взето, съм привърженик на идеята за безусловен базов доход (ББД). Този доход ще премахне всички досегашни социални плащания и помощи: пенсии, болнични, по майчинство, детски добавки и вероятно много други, за които дори нямам понятие. За да стане реалност, трябва да се съберат всички досегашни разходи за отбрана, за образование, за здравеопазване, както и разходите за преобладаващо излишните държавни институции, защото контролирането и регулирането ще станат напълно излишни, щом хората осъзнаят, че „за всичко си сърбат попарата“.
Вероятно някои могат да са притеснени от допълнителните разходи по образование и здравеопазване. Може да бъдете сигурни, че в никакъв случай няма да сте по-зле от сега. Освен заплата ще получавате и базов доход, заплатата няма да се определя от печалбар, който мисли само за своята печалба, децата ви също ще получават базов доход, така че, единствената ви грижа е активно отношение – да не плащате за глупости, да не пилеете.
Създадено: 14/09/2017 • 11:54
Обновено : 14/09/2017 • 11:54
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 549 пъти
Дуалността е масова – повече от 90% от хората са програмирани за черно-бяло мислене, т.е. възможна е само една истина за нещо. Останалите също мислят дуално, но, в по-голяма или по-малка степен, допускат и други възможности, т.е. напатили са се от едностранчивото виждане за живота и търсят по-обективна и реалистична представа. Истински многоцветно или многомерно мислене имат малцина, т.е. редки изключения.
Дуалният възприема всяка преценка като присъда/крайност, нали не може да допусне, че всеки има право на своя гледна точка и веднага се впуска да се защитава и опровергава. Той не може да си представи, че е възможна неутрална констатация, без осъждане и хвалебствия, т.е. без поляризиране на енергиите, което неизбежно води до енергийно взаимодействие – привличане или отблъскване.
Дуалният се обижда лесно, защото е комплексар и това, което посяга на илюзиите му, го кара да губи почва под краката. Многомерният не може да се обиди, защото уважава правото, всеки да има свое мнение, което е различно от неговото.
Дуалният привърженик/праведника не се чувства комфортно в златната среда, тя е неопределена, ни рак, ни риба и създава дискомфорт в него. Всеки, който иска да е сигурен в знанията си, е затънал до гуша в дуалността. Обзема ме отчаяние, когато ми кажат: „Искам да съм сигурна в информацията, защото водя хора и те разчитат на мен“. Типичното „слепец води слепци“. Защо никой не иска да съобрази, че желанието за сигурност се предизвиква от страха да не сгреши – дори когато го посочвам многократно на някои, те продължават да смятат страха си за разумен довод. За дуалния няма златна среда – дуалните програми го захвърлят постоянно от една крайност в друга, т.е. не може да бъде продължително хармоничен и уравновесен, щастлив.
Като типична дуална реакция съм наблюдавал вече хиляди, които щом забележат нещо в мен, което да не им хареса, веднага произнасят присъдата: НЕ ЗАСЛУЖАВА ДОВЕРИЕ. Разбира се, явно не са готови за промяната, която бих могъл да провокирам, но когато станат готови, аз няма да разполагам със свободното време, каквото съм имал тогава.
При отказа от дуалност, може да намерите нещо полезно, дори и в най-тъмните послания, нали за да въздействат, в тях е вложена голяма доза истина, иначе няма кой да им повярва. Също така, можете да избегнете изкривяванията в светлите послания, които неизбежно се появяват следствие несъвършенствата на автора – няма съвършени автори, такива няма как да се задържат в материалния свят, нали несъвършенствата ни крепят тук.
Дуалният е програмиран да противопоставя тъмни и светли сили, да се страхува от тъмните, за да могат по-лесно да го манипулират. Ако имате желание, може да приемете като гледна точка кредото на Майка Тереза: „Съществува само Бог и аз“ – т.е. приемате всеобщото единство и преставате да сте уязвими за дуалните програми, които внушават, че съществува борба между тъмни и светли. Но Бог е хармония и не може да има противоречие в него, дисхармония. А църквата внушава, че дявола е отделно от Бога, т.е. Бога не е всичко и не е всемогъщ, създавайки по този начин дуалистичното мислене. За Бога няма зло, за него всичко е енергия с разни свойства, инструменти, които вършат различни неща.
Преставайки да абсолютизирате истината, преставате да осъждате, защото всяко осъждане на някого и опита да му внушите, колко не е прав, е основано на убеждението, че знаете по-добре, че вашата истина е по-истинска, абсолютна, базирана на общоприетото в обществото. Многомерното съзнание може да сподели гледна точка, но не оценява, кое е по-правилното. Така изчезва от само себе си конкуренцията и състезанието да си по- и най-, защото всеки е уникален.
Абсолютната вяра е едно много подвеждащо понятие: създава безропотните пионки в религиите (и в науката), робуващи на догмите и на тези, които се възползват от това. Когато човека се съмнява, това често го хвърля от една крайност в друга – ту вярва, ту се съмнява. Това предизвиква много разрушителното разочарование. Но, в края на краища, на човека му писва да се мята насам-натам и се опитва да примири двете крайности. Срещнах едно много показателно стихче, което според темата бих нарекъл „Златната среда“ или „Многомерно съзнание“:
Живота ме научи да съчетавам крайности:
Да обичам хората, а да съм равнодушна.
Да правя добро, а да очаквам зло.
Да се надявам на най-доброто, а да очаквам най-лошото.
Да вярвам в хората, но да не се доверявам.
Да съм оптимист с реалистични възгледи.
Да живея с отворено сърце и да не пускам никого в него.
Някаква моя част обича мира и му се възхищава, а друга, очаква удар и е готова за война…
Анастасия Соловьова
Това уравновесяване на крайностите в златна среда, създава постепенно една наистина непоколебима вяра, която може да се каже, че е диаметрална противоположност на църковната и научната. Как смятате, можели човек с такава вяра да бъде манипулиран? Коя вяра е по-достоверна, когато сами избирате, в какво да вярвате или някой друг решава, какво е истина? И кой има интерес да вярвате, че не сте способни сами да прецените, а обезателно трябва да слушате другите? От години наблюдавам, колко много хора се запалват бързо по духовното и също толкова бързо губят интерес. Защо ли?
Колкото сте по-далеко от дуалността, толкова повече се разширява съзнанието ви, толкова по-многомерна информация осъзнавате.
Почитанието/параграф 2 (Не си създавай кумир, нито на небето, нито на земята) е дуалност. Почитанието е производно на егото: признайте, уважението на висшето е едно, а почитането е подмазване, правене на мили очички и т.н. Обърнете внимание, какво ви мотивира в молитвите, не се ли опитвате да умилостивявате висшите сили?
Дуално мислещи се манипулират лесно – типичен пример: мъжете под чехъл.
Дуалността е нагледен пример, как се изкривява действителността от тъмните сили, за да я използват в свой интерес, дърпането на чергата към себе си. В основата на дуалнстта е заложено енергийното начало: плюса и минуса, мъжкото и женското, но те са хармонично единство и не създават противоречия, докато дуалността е постоянен източник на конфликти. В този смисъл, дуалността препятства обединението и създава егото.
Стремежа към властта винаги се предизвиква от страх, от желанието да се контролира ситуацията, да не си жертва на обстоятелствата. Разбира се, мнозина се залъгват, че е само пътя към бързото забогатяване, но това е само неосъзната действителна причина. Както и преди съм писал, за да се заглуши съвестта, трябват много пари, затова властта е толкова примамлива за младите души, непознаващи последствията от необузданото печалбарство.
В действителност, властта над другите е инструмент, генериращ страдания, защото лишава/ограничава свободния избор. Но времето на тъмната епоха е отминало и реално, хората нямат нужда някой да ги управлява. Не могат да станат свободни, докато не се избавят от внушената им потребност, някой да решава вместо тях.
Осъзнаването на вътрешното ръководство, на душевните сигнали е напълно достатъчно да не се чувствате объркани, защото, на първо място, ускорява собственото усъвършенстване, а на второ, води до съобразяване с всеобщите закони, до стремеж да правите това, което доставя удоволствие, следователно, до постигане на вътрешен мир и хармония. А уравновесения човек се съобразява с общите интереси и се грижи за тях – тъй като са част от неговата хармония/удоволствие. Такъв човек лесно намира своето място в обществото и няма нужда да бъде управляван, за да дава своя принос.
Разбира се, ще има разни организатори на дейности, нещо като съвременните началници на цехове, чието основно задължение са доставките и поддръжката, за да може производството да не спира. Когато хората си вършат работата, те не са негова грижа.
Ще изчезне потребността от държава и държавни институции, от каквито и да са регулиращи органи, защото няма какво да регулират – те вършат работа само при конфликт на интереси, а когато интересите са едни за всички, никой не изпитва потребност от власт.
Създадено: 05/02/2018 • 11:52
Обновено : 05/02/2018 • 11:52
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 395 пъти
Понеже никъде не се изучава, как се създават хармонични отношения, нали управляващите Земята не са заинтересовани от такива, ще опитам да опиша моята гледна точка, основана на жизнения ми опит, който, разбира се, е много различен от вашия и е напълно естествено, да имате различно мнение по въпроса. Но все пак, гледната ми точка може да се стори интересна и полезна на някого.
Инструкция за жени
Най-масово и разочароващо е завишеното очакване от отношенията – нали на всички е внушено, че някой трябва да ви направи щастливи. Никой не иска да поеме отговорност за собственото си състояние и се поставя в зависимост от хора, от обстоятелства, от пари и т.н. Завишеното очакване е по-типично за жените, често се среща и при мъжете, но мъжкото разочарование не е толкова пагубно за отношенията.
Когато отмине влюбеността и еуфорията, и жената започне да изтрезнява, започва все по-често да установява, че съвсем не е толкова щастлива, колкото се е надявала. Това смъква любимия от пиедестала, рейтинга му спада катастрофално, едновременно с уважението и жената все по-често започва да го преправя. Нали докато е бил на пиедестала, е бил съвършен, без дефекти и недостатъци, а пропадайки в женските очи, започва да открива една камара „неправилни неща“, а след като жената се смята за по-съвършена, с по-малко недостатъци, добива самочувствието, че има право да казва, какво е „правилно“ и да настоява на своята истина.
В действителност, хората са склонни да подражават безкритично на близките, които са ги отгледали, в чието енергийно поле са били най-дълго време. Тях възприемат като безусловни авторитети, и затова рядко си задават въпроса, дали са постъпвали правилно. По този начин повтарят грешките на близките си и се примиряват с разрушените отношения, нали никъде не са виждали пример на хармонично съжителство. Например, ако майката се е налагала над бащата (мъж под чехъл), дъщерята смята за съвсем нормално да иска да командва в отношенията си. И ако мъжа до нея е израсъл в също такова семейство, не оказва съпротива, не държи на мъжкото си достойнство, което буквално го срива в женските очи – нали тя се е надявала на мъжко рамо, което да я защитава и да я „носи на ръце“. А мъжа се показва мекотело, което няма свое мнение и жената се принуждава да поема отговорност за всичко. Това води до огромно разочарование, до постоянни скандали и до раздяла, с надеждата, че може да намери нещо по-добро. Но по-добро няма как да намери, дори да привлече, случайно, свестен мъж, със стремежа си „да му се качи на главата“, ще го прогони много бързо. Защото е невъзможно съчетанието „свестен“ и „послушен“ – ако е свестен, няма да се наведе, за да му се качат на главата, а ако е послушен, няма да е мъж, а мъжле. Ако мъжът не може да се чувства мъж, или се пропива, или започва да търси нещо по-добро, или гледа да се завръща в къщи, колкото се може по-рядко.
Трябва да имате предвид, че дори най-голямото „мамино синче“ можете да превърнете в мъж, нали много велики мъже са станали такива благодарение на жените си. Трябва само постоянно да изразявате уважението си към него, особено пред хората, да му благодарите за всичко, което прави за вас, да го подкрепяте по всички възможни начини. Това уважение ще повиши самочувствието му и ще почне да се държи като истински мъж. Но не трябва да се унижавате, трябва да държите на достойнството си, иначе може да го превърнете в тиранин – всичко зависи от вас. Жената може да възвишава, може и да унищожава, за съжаление, второто прави много по-често, защото така е програмирано обществото.
Инструкция за мъже
Мъже, не допускайте да ви се качат на главата, не си въобразявайте, че така изразявате любовта си, така предизвиквате само огромно разочарование. Когато жената ви пита за мнението ви, НИКОГА не отговаряйте: „Реши сама, както сметнеш, че е най-добре“. За всяко нещо трябва да имате свое мнение, това ви прави мъж и жената не носи отговорност за всичко. Разбира се, не бива да налагате мнението си, а да държите на него – но не на всяка цена. Разумния компромис ще ви издигне в нейните очи повече, отколкото глупавия инат. Винаги си задавайте въпроса, защо отстоявате мнението си: за да се докажете или защото го смятате за правилно. Комплексарите винаги опитват да се наложат, за да докажат на другите, че не са чак толкова зле, колкото предполагат, че си мислят за тях.
Уважавайте жената, но не се подмазвайте с разни жестове и подаръци – така я превръщате в проститутка (очакваща да ѝ се плаща за всичко) и я карате да си въобрази, че много лесно ще ви „върти на пръста си“. Уважавайте своето и нейното достойнство, т.е. имайте мярка във всичко – подаръците не са доказателство за любов, а голям автогол.
Бягайте през глава от жена, която иска да ѝ повтаряте постоянно, че я обичате – ако тя не е сигурна, не ви усеща, ще превърне живота ви в ад, поради безбройните си страхове. Също така, бягайте през глава от жена, която смята, че сте длъжен, т.е. смята, че трябва да следвате определени правила и да отговаряте винаги на очакванията ѝ. Наблюдавайте, как жената пресича улицата, дава ли предимство на колите, ако пресича без да се оглежда, е показателно, че очаква всички да са „длъжни“ – спасявайте се веднага, попаднали сте на „хомо автоматикус/зомбикус“.
Създадено: 23/09/2017 • 19:01
Обновено : 23/09/2017 • 19:01
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 781 пъти
Може да сте срещали информация за енергиен закон, който може да бъде формулиран като: колкото енергия се влива, толкова трябва да се излива, иначе се получава енергиен дисбаланс, който при по-голям процент се усеща все по-болезнено.
Как може да прилагаме този закон в живота си? Като не го забравяме и се стремим към енергийно равновесие. Т.е., ако искаме да разполагаме с повече енергия, трябва съзнателно да повишим излъчваната от нас. Преди години, в старата епоха, сме поддържали създаването на материалния свят, като преобладаващо сме излъчвали ниски вибрации, следствие негативни емоции. Сега е нова епоха, променена съобразно космическите цикли, енергийната тенденция, т.е. времето на материалния свят изтече и пред нас стои задачата да го преобразуваме в ментален (пето измерение). За целта, трябва да променим излъчваните от нас енергии от негативни в позитивни, така променяме околното пространство и обитатели.
Най-високочестотните енергии, които можем да излъчваме, са на любовта, благодарността, радостта, възторга. Ако продължим по стар навик да излъчваме негативни енергии, влизаме в конфликт с космическите цикли, т.е. с еволюцията, а както знаете, видовете, които не се променят заедно с променящите се условия, измират, и на тяхно място идват готови, приспособени. Така че, ако искате да сте в крак с времето, трябва да направите съзнателно усилие за промяна, което се състои от два основни момента: изчистване (физическо, емоционално и ментално – кармичното става автоматично заедно с духовното развитие) и повишаване на собственото излъчване, като даваме изключителен приоритет на любовта, благодарността, радостта, възторга. Тази съзнателна работа е задължителен елемент от еволюцията, защото привикваме да управляваме енергиите чрез силата на намерението си, което е основния инструмент в пето измерение.
Затова е желателно целенасоченото излъчване на любов към всичко, което ви обкръжава, към всичко, за което се сетите (например, планетата като цяло). Затова е желателно да благодарим навсякъде за всичко (в това число и на себе си), дори за най-незначителните неща. По-този начин позволяваме преминаването на по-високо енергийно ниво, като допускаме в нас да влизат все повече енергии и да оставаме енергийно балансирани, което ни гарантира радостта, възторга, щастието. Духовното развитие също е основен еволюционен инструмент и има за цел да ни избави от вътрешната съпротива следствие старото възпитание (внушените програми, правила), т.е. за да сме адекватни на промените е необходим изцяло нов мироглед, а всичко старо трябва да остане в миналото.
Искам да отбележа и важността на предварителната благодарност. Тъмните сили знаят за този закон, и затова са внушили програмата, че трябва и може да се благодари само за нещо, което е факт, като така са ограничили много възможностите ни. Но, ако желаем нещо и искаме да го постигнем, можем да ускорим привличането, като благодарим предварително за него – така създаваме изтичащ енергиен поток, който привлича енергийно вливане, т.е. желаното. Не забравяйте също така, че когато енергиите ви са слаби, т.е. получаването на желаното се разтегля във времето, можете да използвате ефекта на натрупването, като благодарите за желаното всеки ден.
Създадено: 22/10/2016 • 12:33
Обновено : 09/11/2016 • 12:10
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 2028 пъти
Понеже всички пробудили се досега, стават учители за тези, които тепърва се пробуждат, искам да споделя някои мисли за възможните препятствия, с които могат да се сблъскат. Всички хора, без изключение, за да могат да съществуват в тримерния свят, се обзавеждат с някакви недостатъци, които ги заземяват и не позволяват да изчезнат от материалния свят. Когато пробудения поеме по пътя на служенето, тъмните сили усещат въздействието му върху установения от тях порядък, и върху колкото повече хора влияе, толкова по-заплашени се усещат. Затова струпват своите сили и започват да изкушават, използвайки недостатъците на човека.
Най-често успяват да провокират човешките страхове. Ще ви разкажа, как го е описал Карлос Кастанеда, но подобен смисъл съществува във всички езотерични учения:
Когато дон Хуан приключил обучението на учениците си, ги отвел до края на една пропаст и казал: „Да видим, какво сте научили? Ако всичко е наред и скочите в пропастта, няма да се пребиете, а ще полетите“. Имайте предвид, постоянно заставате на края на пропастта/на неизвестното и се сражавате със страховете си. Душата ви убеждава, че сте готови да полетите и вече сте научили/припомнили достатъчно за да го направите, но умът измисля купища страхове, най-често, не се посвещавате на служене, защото трябва да печелите за прехраната и да се грижите за близките си. Спомняте ли си, дори в доста послания се казва, че много велики души не успяват да реализират мисията си, именно заради такива страхове. Как е при вас? Ще провалите ли шанса си или ще скочите в неизвестното?
Други много чести препятствия са възгордяването и суетата. Когато хората се усетят подготвени, много лесно започват да гледат на другите отвисоко, а това ги кара да оказват силен натиск и да осъждат тези, които, които според тях, не са на нивото им. А има и много други слабости, които успяват да използват тъмните сили, обединени под общото название „его“, които разделят и противопоставят.
Действително, много е трудно да водите много хора и да не не ви намерят някое слабо място. Предполагам, че такива са много рядко изключение. А обикновено, добри учители много често умират от скоротечен рак, въпреки, че има и много други варианти – понеже въздействат на много хора, душата бърза да се спаси от натрупване на много карма. Например, много съвременни руски езотерици си отидоха заради залитане по национализма. Националното възгордяване е много силно в руския егрегор и те не успяват да осъзнаят, че създават противопоставяне, понеже го смятат за патриотизъм. Други популярни и типични случаи са Ошо (диабет) и Сай Баба. Дори Ванга си заработва рак, когато се посвещава на църквата. Като рядко изключение от правилото, мога да посоча Петър Дънов. Той е водил доста аскетичен живот и явно не са успели да му намерят слабото място, защото са преминали към физическото му унищожаване. Разбира се, вероятно има много случаи на отшелници и монаси, които не са били изкушени, но те не са били голяма заплаха за тъмните, и затова не са им обръщали много внимание. Въпроса е, ще успеете ли да осъществите мисията си, докато ви атакуват от всички страни?
Създадено: 08/11/2017 • 13:14
Обновено : 08/11/2017 • 13:23
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 535 пъти
Всяка мисъл или емоция е ваша енергия. Когато я осветявате с вниманието си, тя се усилва. Колкото по-често го правите, толкова тази специфична енергия (мисъл или емоция) става по-силна и по-силна. Придобива вид на енергийно облаче, на енергийно сгъстяване. Като Божествена съставка, всички енергии са разумни, но тяхната разумност варира в зависимост от количеството и концентрацията на енергията. В случая, след достатъчно сгъстяване, тази енергия започва да проявява инстинкт за самосъхранение. Тъй като действа енергийната ентропия, т.е. енергийното сгъстяване постепенно се разсейва в пространството, за да се самосъхрани, започва да привлича вниманието ни по всевъзможни начини, за да го подхраним с енергията си. Колкото по-дълго сме трупали тази енергия, толкова е по-изобретателна в привличането на вниманието ни – като резултат, все по-често ни се върти в главата някаква мисъл/и или чувства/емоции, чрез които това енергийно сгъстяване нараства. Понеже черпи от енергията ни, се нарича енергиен паразит (ларва). Такъв е механизма на всичките ни натрапчиви мисли и емоции, особено пагубни са страховете.
Същият е механизма на действие при афирмациите, мантрите, самовнушенията и т.н. Разбира се, в този случай не ги наричаме паразити, тъй като са желани и могат да подпомагат развитието ни.
Егрегорите са енергийни сгъстявания/паразити, създадени от много хора. Те са много по-мащабни и влизат в състава на земната аура. Всички егрегори заедно са земната матрица. Те също имат инстинкт за самосъхранение и могат да привличат вниманието на много хора едновременно, за да ги захранват. Например, националните егрегори могат да стимулират национализма, за да получават повече енергия. Егрегорите на футболните запалянковци могат да стимулират агресията им. Всички сили, които могат да манипулират егрегорите, ги използват за насочване на човешкото съзнание в желаната посока, затова, егрегорите могат да оказват (като индивидуалните паразити), както положително, така и отрицателно въздействие върху хората.
Затова постоянно се настоява, всеки да е осъзнат, т.е. да не пренебрегва чувствата/емоциите и мислите си, когато се повтарят често и да прави осъзнат избор, желае ли това въздействие или не. В случая, когато решите, че нямате нужда от такова влияние, съзнателно пренасочвате вниманието си, за да не храните енергийния паразит/егрегор – по този начин, той постепенно отслабва и губи интерес към вас, докато се разтвори напълно. Не се отнасяйте лекомислено с енергиите си – бъдете осъзнати!
Създадено: 12/04/2017 • 20:31
Обновено : 12/04/2017 • 20:34
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1184 пъти
Повярвайте, много е лесно, трябва само да го пожелаете!
Досега никой не ми е повярвал, когато казвам, че съм щастлив човек, всички смятат, че се правя на интересен. Дори има такива, които се обиждат. Разбира се, за някои може да са необходими години, за да преодолеят натрупаните убеждения, мисловната си инерция. Но, ако повярвате, че е възможно, може за много кратко време да постигнете щастието. Принципа е много елементарен – знаете за полупълната и полупразната чаша. В живота си винаги (без никакви изключения), имаме на какво да се радваме, т.е. чашата е полупълна и ние не се радваме на това, което имаме, а преживяваме/страдаме за това, което нямаме, защото някой друг го има и ние му завиждаме. Съобразявате ли, всеки сам избира, на какво да съсредоточи вниманието си – дали да се радва, да е щастлив от това, което има или да страда, за това, което няма. Когато го осъзнаете, разбирате, че щастието ви не зависи от нищо външно, а само от вашето решение да бъдете щастливи.
Защо постъпваме по този глупав начин. Защото така правят всички, т.е. искаме да сме със стадото и заедно с него да скочим в пропастта. Разбира се, за мнозина, които са в началото на своята еволюция, общият пример има положително влияние – позволява избягване на повечето грешки в началото на развитието си, но тези, които вече са се напатили достатъчно и вече им е омръзнало да повтарят едни и същи проблеми, могат да опитат да се измъкнат от масовото мнение и да опитат да разнообразят живота си с повече щастливи моменти.
Защо се получава такава масова заблуда и толкова векове продължава да владее хората. Защото някои имат интерес да я поддържат. Например, за да ви продадат нещо, трябва да ви внушат, че ви е страшно необходимо. А понеже се опитват милиони да продават, така са създали масовото убеждение, че непременно трябва да се стремите към това, което нямате. И това внушение се лее върху вас от всички страни, по всевъзможни изключително изобретателни начини и се намирате под постоянен натиск. А този натиск има един много тънък момент, не трябва да ви кара да се замисляте, дали това, което се опитват да ви продадат, ви е необходимо. Важното е да купувате, да се заробвате денонощно в печелене на пари, за да купувате това, което нямате. Но системата не го допуска – тя позволява да печелите само толкова, колкото да преживявате и за да си купите нещо извън жизнения минимум, трябва да се откажете от нещо необходимо. Така започвате много активно да преживявате, да страдате, че не може да имате това, което са ви внушили, че трябва да притежавате.
Но само интересите на търговците не са достатъчни, за да създадат такова мощно внушение. Работата е там, че всички, които управляват, в по-малка или в по-голяма степен осъзнават, че нещастните хора се управляват много по-лесно от щастливите. Затова и се грижат да печелите само толкова, колкото да преживявате. Разбира се, винаги ще ви сочат с пръст, че има успели и богати, но ако си направите труда да вникнете, кои са успелите и богатите, ще забележите една обща черта: много пари получават тези, които внушават и поддържат масовата заблуда, т.е. така системата им заглушава съвестта, за да не се разпадне стадото и да има кого да управляват.
Затова, ако вече ви е омръзнало да сте нещастни, напатили сте се достатъчно – станете щастливи и свободни от масовите заблуди и внушения/манипулации.
Създадено: 19/04/2017 • 12:52
Обновено : 19/04/2017 • 12:53
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1150 пъти
Винаги се е говорило и писало за смяната и редуването на времената. Промените имат глобален характер, въпреки че поради плавния си преход малко хора ги забелязват и отчитат. Забелязват се промените с катастрофален характер и то само от хората, които са потърпевши, а за останалите катастрофите си остават епизодични събития без особено значение. Поради тези причини никога досега хората в глобален мащаб, не са се замисляли особено сериозно за причините предизвикващи тези промени.
Началото на поредната Нова епоха няма точно определена дата, но приблизително може да се посочи, че е започнала преди около 40 години. И тъй като процесът на установяване протича плавно, този преходен период ще продължи още около 50 години. За хората, живели през този период, може и да не се е случило нищо особено, но след петдесет години вече ще се отчита от всички, че нещо се е променило в глобален мащаб. Ще са необходими, обаче, още няколко смени на поколенията, за да се приеме от всички наложеното от времето. Така че едва след век може да се очаква радикалната промяна в съзнанието на хората, наречена Новата епоха.
Във физически смисъл, тези промени се налагат от увеличаването на слънчевата енергия, достигаща до Земята. Слънчевата система при своя непрекъснат бяг през Вселената, премина през огромен прахов облак. Този „тъмен период“ продължил малко повече от 5000 години и сега през все по-разреждащото се космическо пространство, достигащите до Земята слънчеви лъчи са все по-мощни. Всичко това не може да не дава своето отражение върху земното битие и аз ще спомена някои от тези промени. Не се опитвам да правя цялостен преглед, защото това дава отражение върху целия земен живот, а като пример за всестранност мога да посоча, че увеличеният достъп на слънчеви лъчи, увеличава дори ексцентричните прояви на хората.
През изминалия „тъмен период“ недостигът на енергия е забавил доста човешкото развитие, и още по-лошо, е отклонил човечеството встрани от правилната посока. Прекалената технизация пораждаща глобалните екологични проблеми, е залитане в човешкото развитие. В човека има заложени способности за телепатично общуване, а той ги замени с телефона. Има заложени способности за ясновиждане, а той ги замени с телевизията. Има заложени способности за телепортация, а той я замени с личен автомобил. Има способности за много ефикасно самолечение при това на всички болести, а хората замениха това с купища лекарства, при това с много по-голяма вреда, отколкото полза за организма. Така действителната човешка същност не може да бъде разкрита, защото посоката на човешките усилия е насочена в развитието на материалните ценности. Проявите, на тези така наречени „свръхестествени“ човешки способности, яростно се отричат и дори някой да се опита да ги развие, много често попада под ударите на обществения гняв.
Другата посока на залитане и отклоняване е прекаленото отчуждаване (алиенация) на хората един от друг. Това се дължи на разрастването на човешкия егоизъм – самовлюбване и безразличие към останалите, липсва любовта и минималният взаимен компромис, необходим за нормалното човешко общуване. Това отчуждение нарушава основен закон на Вселената – законът за всеобщото единство, и поради масовостта на явлението, неминуемо предизвиква глобални последици, като нарушава основния енергиен баланс на планетата и създава условия за климатични аномалии и повишена сеизмична активност. Отклоняването на човечеството от нормалното развитие, влияе дори на земната орбита, като я изтегля във все по-издължена елипса.
Повишеното постъпление на слънчева енергия върху Земята, прави неблагоприятни условията за съществуване на душите, незавършили своето материално развитие и постепенно те ще бъдат заменени от по-високо еволюирали души, обитаващи Венера, Меркурий и Слънцето. По една или друга причина те изостават от йерархиите си и затова им се дава възможност да догонят своите. Казано с други думи, следващите 1500 години, е период на поправителна сесия за изостанали ангели. Тази подмяна на йерархиите ще се отрази външно в силното намаляване на населението на планетата, външният вид на хората ще става все по-хармоничен и красив, и ценностната система на новите хора постепенно ще измести материалната насоченост и всеобщото единство ще заеме подобаващото му се място. Всичките промени неминуемо ще се отразят и стабилизиращо на планетата.
Идеите на Новата епоха са съществували винаги, дотолкова доколкото отразяват действителността във Вселената, но според необходимостта, са били известни на повече или по-малко хора, в зависимост от това, колко съзнания са готови да ги приемат в дадения момент. Днес могат да бъдат намерени в различни интерпретации в духовните търсения на всички стремящи се към усъвършенстване. Независимо от общия източник на тези идеи, те могат да бъдат срещнати в най-различни варианти не само поради многопосочността на истината, но най-вече поради влиянието, което е оказал материалният свят върху хората, интересуващи се от тези въпроси. Но въпреки това, Новата епоха постепенно заема своето място. Особено реално това се наблюдава в световен мащаб от шестдесетте години насам. След движението на хипитата, необходимостта от свободно мислене набира постоянно скорост. Абсолютизирането и догматизирането на истината губи позиции. Макар и неосъзнато, все повече стават последователите на относителната истина, на разширеното съзнание. Човешкото мислене става все по-гъвкаво и все по-подготвено за възприемането на новите идеи.
За илюстрация на идеите на Новата епоха и произлизащите от тях проблеми ще разгледам пример от България. Благодарение на Учителя П. Дънов, философията на Новата епоха е намерила място у нас още в началото на века, много преди да получи масово разпространение по света. Дистанцията на времето дава възможност за осмисляне на опасностите, стоящи съвсем реално пред решилите да работят за духовното си усъвършенстване.
Учението на П. Дънов, както и идеите на Новата епоха са цялостен мироглед, доста различен, както в началото на века, така и днес, от общоприетото. За съжаление, винаги са съществували и сега съществуват много обективни причини, които не позволяват всички истини да се изнасят директно – голяма част от тях са изложени иносказателно. Това се налага, преди всичко поради непреодоляната склонност на хората да абсолютизират истините. Неконкретизираният текст носи много скрит смисъл, а това дава възможност на най-различни хора, с разнообразна съдба и битие, всеки да намери нещо за себе си. Иносказателният смисъл е необходим и за да се избягва директната конфронтация с общоприетите правила и норми. Един остър и открит конфликт, би направил невъзможно изпълнението на задачите, стоящи пред Учителя.
За жалост, след заминаването му от този свят, както и след всеки Учител, започва постепенното изкривяване на основните идеи в посока на превръщането на Учението в религия. Въпреки многобройните предупреждения, за съществуването на тази вероятност от страна на Учителя, днешните му последователи съвсем определено го смятат за вероизповедание. Много последователи превръщат дадените правила за конкретни случаи в догми, задължителни за всички подобни случаи. Създават устави, регистрират общество Бяло братство като религиозно, с всички произтичащи от това недостатъци при оформянето на общественото мнение за същността му. Тъмните сили използват два основни метода, за да обезценят една философска система: докато тя набира сили се опитват да я омаловажават, а когато заеме своето място, стратегията се променя в превъзнасяне на идеите и техния разпространител, за да станат те далечни и непостижими за обикновените хора.
Налагането на твърди правила създава и своите догматици. Това са хора, смятащи се за безгрешни и поради това се считат задължени да съблюдават тези правила, като търсят сметка от всички останали за тяхното изпълнение, създават нови правила за случаите, когато такива няма и т.н. У повечето последователи, които нормално се чувстват несъвършени, постоянните натяквания на самопроизвелите се „блюстители“ създават чувството за малоценност, на срам, че не отговарят на приетите правила. Тази атмосфера създава неудобство при споделяне на своите слабости, затруднява търссенето на помощ, поддържа отчуждение и лицемерие. По този начин почти изцяло се неутрализират предимствата на колективното развитие.
Друга посока, в която се наблюдава масово залитане, може да бъде наречено: чувствомания. На всеки му се иска час по-скоро да получи сетивен достъп до другите светове, като доказателство, че е избрал правилния път на развитие и остава само да бере плодовете от това, без самокритично да прецени дали е подготвен достатъчно. Тази нагласа дава някакви плодове, но за жалост, това което не е навреме и на място дава плачевни резултати. Някои потърпевши са се превърнали в оголени нерви и реагират болезнено на всички процеси в по-близкото и по-далечно пространство. Поради липсата на разбиране за причините, пораждащи съответното усещане, те не могат да си изградят защита, не могат да си извадят правилен извод и заключение за усетената ситуация и в крайна сметка в тях се затвърждава убеждението, че е нормално да се чувстват като отворени рани. Силните болки замъгляват съзнанието и правят индивида лесна жертва на лекомислени шегаджии и целенасочени зложелатели. Пренебрегването на разума, или по-точно, липсата на устременост, на целенасоченост за разбиране на протичащите процеси, в макро и микро световете, прави такива хора доста безпомощни. Всеобщото мнение, че съществува абсолютната истина, ги превръща в безкритични рецитатори на прочетеното от Учителя, без да си зададат въпроса, дали правилно са разбрали прочетеното.
Липсата на разбиране и разумен самоконтрол, прави много хора подвластни на страха: в проблем се превръща всеки случай, когато трябва да се вземе отговорно решение – постепенно стават нерешителни, а това създава фобия от всякаква промяна, особено що се касае до наследството оставеното от Учителя. Страх от възникването на противоречие, да не би да бъде направен неправилен избор. Никой не иска да си даде сметка, че противоречията стимулират мисленето и в крайна сметка, водят до намирането на разумни доводи в подкрепата или опровергаването на едно твърдение. Да не говорим, че противоречията обикновено са привидни и са две различни страни на едно цяло, а разбирането на това, обогатява знанията за действителността и избавя от илюзии. Съществува също и страхът да не би разумът да доведе до съмнение, а съмнението да разруши вярата, затова панически се избягват всички други автори. Така страхът спира развитието им на едно ниво или само в една посока – разголения нерв на чувствителността. При липсата на разумен, логически анализ, не може да бъде създаден така необходимият навик да се възприема всяка истина като синтетична, като относителна (непълна) и поради това се поддържа илюзорното възприемане на света. Това затваря кръга на развитието в едно затворено пространство и създава убеждението, че така трябва да бъде, че човек няма право да се стреми да променя нещата. Вероятно в много хора ще възникне въпросът за някакви рецепти, които да дадат възможност за излизането от този омагьосан кръг. Поради описаните по-горе причини, точни указания валидни за всички хора, не могат да бъдат дадени. Възможно е само едно пожелание: развийте постоянно желание за промяна – това съвсем не води до непостоянство (разбира се зависи какво искате да променяте), а е стремеж за развитие. Всички други по-конкретни препоръки биха дали повече отрицателни последици. Само активното ви отношение към действителността може да ви донесе някаква полза. Не се страхувайте от възможните грешки – който не греши, той не се учи. Необходима е постоянната нагласа или готовност веднага да поправите сторената грешка, да си изградите убеждението, че с готовност ще заплатите цената на сторените грешки – това е цената на вашето развитие. Не се оставяйте страхът от разплащането да определя вашия живот.
Ще си позволя да ви насоча към няколко теми за размисъл, осмислянето на които, би ви дало възможност да излезете от затворения кръг:
Необходимо ли е да се срамувате от недостатъците си? Вие не сте изключение. Всички обитаващи материалния свят, са го избрали, защото имат някакви недостатъци, от които трябва да се изчистят. В този смисъл няма малки и големи недостатъци – някои се спъват на съвсем дребни камъчета, особено тези, които си въобразят, че са безгрешни. Сравняването с другите и подражанието може да насочи вашите усилия в съвсем неправилна посока – не забравяйте, че сте и трябва да сте уникални. Разнообразието е основен закон във Вселената. Затова се пазете да налагате собственото си мнение на когото и да е, колкото и основателна да ви се струва причината за това. Всякакъв вид насилие, колкото и безобидно да ви се струва, влиза в противоречие с друг основен закон – Любовта. Само съзнателният и доброволен избор, направен без какъвто и да е натиск, може да даде трайни резултати, всичко останало е нетрайно, защото натискът (насилието) оставя слабо място, през което прониква хаоса (злото). Уважавайте избора на всеки един човек, колкото и неправилен да ви се струва. Не съдете другите – не е достатъчно да не произнасяте присъдата (забележката) гласно, мислите нанасят, в повечето случаи, много по-силни поражения, отколкото произнесените на глас думи.
Абсолютизирането на истините води, както към насилие, така и към проваляне на възможността да помагате (не сте достатъчно гъвкави) и да ви помагат. Всяка една религия, преди да стане такава, е била мироглед, философска система, Учение, което е носело споменатите по-горе принципи. Догматизирането унищожава тази здрава основа, лишавайки философските системи от адекватност на променящото се мислене, налагано от времето и смяната на поколенията, превръщайки ги в безполезна традиция, почиваща на някогашните лаври.
Казано е: „Кротките ще наследят света“. Това е най-добрата възможна перспектива на Новата епоха. Хората постигнали духовните богатства и вътрешна хармония трябва да станат лидери на обществото и образци на подражание. Когато преобладаващата част от обществото осъзнае тази своя потребност и определи хармонията като най-важна своя цел, едва тогава ще може да се противопостави на агресивните властолюбци и те няма да могат да манипулират слабостите на хората и да ги привличат в своя подкрепа. Едва тогава ще започне истинската, а не календарната Нова епоха. Днешните политици трябва да бъдат постепенно заменени от мъдри хора, чиято главна задача и жизнено кредо е хармонията в междучовешките отношения. А всички останали, трябва осъзнато да ги подкрепят. Тези, които искат да променят нещо, трябва да намерят привърженици, с помощта на които да реализират намеренията си, като се съобразяват със свободната воля и правото на хармония на останалите.
Новата епоха все по-сигурно навлиза в света. Моята най-гореща молба е: Не пропускайте дадената ви възможност. Подходящите условия, когато ще можете да се явите на поправителен изпит, могат да се повторят след милиарди години. Мобилизирайте се и опитайте да преодолеете натрупаното през хилядолетията. Замислете се, дали безразличието и леността, не са оставили свои отпечатъци и те да определят по някакъв начин вашия избор. Само постоянно поддържаният устрем за развитие (промяна), може да ви спаси от безсмисленото тъпчене на едно място.
Създадено: 17/02/2006 • 16:33
Обновено : 20/02/2006 • 17:37
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 16546 пъти
| Коментар №7 |
kaleto 10/06/2009 • 16:39 |
| „Днешните политици трябва да бъдат постепенно заменени от мъдри хора, чиято главна задача и жизнено кредо е хармонията в междучовешките отношения.“Е тогава..Защо не си станал политик? |
| Коментар №6 |
basta 30/03/2009 • 23:57 |
абсолютно подкрепям!
и аз така живея, от скоро, след като минах през точно обратните неща-през съденето, отхвърлянето и разделението на хората на „правени“ и „неправедни“, на „божии“ и „небожии“, и през страха и робството, и немилостта, с една дума – религиозният фанатизъм…
в такава среда отраснах и дълго подтисках вика на сърцето си, но в крайна сметка не успях да приема дълбоко в себе си „правдите“, които изброявам по-горе, в които хора, които обичах, дълго ме „обучаваха“…
провалих се в това „обучение“ и съм безкрайно щастлива, че си позволих да послушам сърцето си…и сега определям себе си като птиче, излетяло от клетка…открило свободата си…а да се слея с Простора, в полета си, е най-красивата мечта, която превръщам в реалност!
а за Новата Епоха чух съвсем наскоро, но пък се оказа, че през цялото време, откакто се помня, съм я носела в сърцето си!
поздрави!  |
| Коментар №5 |
Valentina 29/03/2009 • 15:33 |
| Темата е представена, според мен, с много любов и ентусиазъм. Вече мислех да се откажа да чета другите статии, когато се срещнах с тази непринуденост, няма обвинения и строги изисквания, а е изпълнена с много оптимизъм. Вече си мислех, че в този сайт има само строг размисъл, без любов. Дори си мислех, че авторът е „пуритан“. Пожелавам на всички, които четат написаното в сайта да съумеят да проявяват любов и всеопрощение. И нека да не забравяме хумора. Той, според мен, много може да помогне в трудни ситуации. |
| Коментар №4 |
diakona 08/04/2008 • 22:03 |
| zdraveite priateli ot foroma.Pravi ste,kato kazvate chevsichki duhovni temi sa vazhni i interesni,az bih dobavil oshte;te sa znachimi za tozi prehoden period na vremenata i tochno navremenni za vsichki onezi koito twrsiat duhovna hrana.Eto zashto oshte vednwzh blagodaria na duhovnia brat YOSIF YORGOV za prozrenieto koeto e proiavil v imeto na vsichki twrseshti bratia.Novata Epoha,erata na VODOLEIA veche izsipva svoite zasileni vibracii,i tova se vizhda ot komentaria na mladia brat Ivan,koito e pozitivno nastroen za bwdeshteto na chovechestvoto.To shte predade i na priatelite si-iskreni pozdravlenia za tozi mladezg,nekaSvetlite Sili bwdat s NEGO.Bravo momko-derzai.Neka ima MIR,LUOBOV i HARMONIA na planetata ni ZEMIA.Diakona |
| Коментар №3 |
JulianStoyanov 17/02/2008 • 13:10 |
| Всъщност това , което искам да кажа е по повод всички теми засегнати в този сайт .Прочетох ги всички и много от написаното напълно съвпада с моето собствено усещане за света около нас.За съжаление, малко са хората , които си правят труда да прочетат или дори да разсъждават над подобни теми.Надявям се и това е моето желание повече хора не просто да пазаруват и да се чудят как да изкарат някой лев , а да започнат да мислят и да четат , определено има много за четене.Моите поздравления за автора.Продължавай в същия дух ,не си сам – дано станем повече! |
| Коментар №2 |
Ivan 09/01/2008 • 18:45 |
| Написаното по-горе е уникално.Ще го запомня надявам се и вие.На 14 години съм и сигурно аз съм част от по горе написаната „Нова Епоха“.Надявам се всичко да се оправи,колкото и години да са нужни.Светът да стане такъв какъвто е трябвало да бъде.Ще покажа това на приятели.С уважение,
Иван Дамянов |
| Коментар №1 |
AngelPloshtakov 06/04/2006 • 18:30 |
| Всичко което е важно е горе в текстта,затова дори този коментар е излишен.С уважение! |
|
Тази глава е своеобразно продължение и допълнение на предходната.
Ако всичко съществуващо е Бог, то тогава нашият главен проблем е, защо се осъзнаваме като нещо отделно от него. Естествено, защото не сме съвършени като него и нашето несъвършенство ни кара да се чувстваме различни. В действителност, ние няма как да сме разделени и явно проблема е единствено в нашето съзнание. Нашето несъвършенство и недостатъци са натрупани в нашата монада във вид на неуравновесени енергии – преобладаването на плюса или минуса (електричеството и магнетизма) в съответната честота. Това се определя от нашето съзнание – както съм споменавал, нашето съзнание управлява енергиите от които се състоим, по силата на даденото ни право на свободен избор. Всичко зависи от нашето отношение – когато е положително или отрицателно ние отдаваме или отнемаме енергия от обекта, към който е насочено нашето внимание. Така ние нарушаваме съществуващата хармония и ставаме причастни, т.е. привличаме или отблъскваме всичко, което е около нас. Влизайки по този начин в енергийно взаимодействие ние биваме привлечени или отблъснати от поляризираната от нас действителност, т.е. страдаме или получаваме приятни усещания. Очевидно е, че ако нямаме отношение към действителността и не се опитваме постоянно да я променяме, няма да имаме и конфликт с нея. Но ние постоянно се вкопчваме в някакви въображаеми истини и се опитваме да подреждаме действителността съобразно нашите представи за нея. Така трупаме постоянно хаос, който разбира се никой друг не е длъжен да оправя, освен нас самите. Този хаос се трупа в нас и ние му викаме илюзорни представи на егото. Тъй като е произведен от нашето съзнание, той ще продължава да ни причинява страдания докато го произвеждаме, т.е. докато не променим съзнанието си и не започнем да произвеждаме хармония с даденото ни право на свободен избор.
Егото (или личността) е сбор от всички наши недостатъци, които ни карат да се чувстваме като нещо отделно от Цялото. Тези недостатъци, както споменах, са нашите поляризирани отношения към действителността, които наричаме илюзии, защото са производни на нашето съзнание и нямат нищо общо с реалността. Визуално, нашите илюзии приличат на една черупка около съзнанието ни, която препятства възприемането на реалността. Т.е. всяко съзнание си има собствената черупка и може да бъде разрушена и премахната само от съзнанието, което я е изградило. Това става като престанем да поляризираме нашето отношение и престанем да се вкопчваме, да абсолютизираме създадените от нас илюзии.
Всички хора, подчертавам, ВСИЧКИ ХОРА, имат някакви проблясъци – от време на време в илюзиите им се отварят малки дупчици, през които успяват (чрез така наречените психологически феномени) да разгледат някаква частица от реалността. Тези, които се страхуват да излязат от рамките на сивата посредственост, наречена „нормален човек” попадат при психиатри и в психиатрии за да бъдат насилствено завърнати в света на илюзиите. А тези, които не се страхуват да бъдат уникални, с удивление разглеждат реалността и се опитват да се справят с противоречията, които предизвикват илюзиите им. За съжаление, с редки изключения, така наречените „духовни” хора, по навик превръщат частиците реалност в илюзии, като ги обявят за единствени и истински, а себе си за изключителни, имащи единствени право на достъп и се изживяват като месии. Вкопчването е масово поради изградената илюзия, че тези проблясъци са показател за духовен напредък и изключителност. Никой не иска да си признае, че когато надничаш през ключалката, това, което виждаш обикновено е стената отсреща.
Както споменах вече, причината, която произвежда постоянно илюзии е черупката от илюзии. Самоизолирането от Цялото ни създава постоянното усещане за самота и непълноценност. Всички ние се опитваме по някакъв начин да се справяме с тези подтискащи усещания. Обикновено цял живот се опитваме да си изградим илюзията за своята значимост и с това да заглушим зова на Цялото. Всеки, в зависимост от илюзиите, които преобладават в него, се опитва да си докаже, че с нещо е по-добър и по-значим от другите, като чрез всякакъв род манипулации се стреми да накара другите да го признаят. Тези, които нямат морални задръжки се опитват да компенсират чувството си за непълноценност, като предизвикват страха на другите. Други се опитват да се доказват като се стремят да властват – по някакъв начин да се сдобият с подчинени. Трети се опитват да се изтъкнат чрез ума си, като се наредят в редиците на интелигентите. Четвърти се опитват да внушат своята „духовност” и да се сдобият с последователи. Пети трупат пари, защото това се приема в обществото като показател за способности. Но абсолютно всички със своите напъни приличат на наперени пуяци или пауни, които се гордеят с лъскавите и красиви пера (своите илюзии). Царува суетата, всеки иска да му се възхищават, да го възхваляват, за да заглуши вътрешното чувство за неудовлетвореност. А всичко това се смята за нормално и в реда на нещата, защото стимулира еволюцията, но както всичко съществуващо си има и положителната и отрицателната страна – постоянен източник е на илюзии и на големия препъникамък – духовното високомерие, което може да обезсмисли доста животи, да направи много болки и страдания напразни, без поука от тях.
Искам да почертая, че всички видове феномени – ясновидство, екстрасензорни и лечителски способности, психометрия и телепатия, натрупаните знания и постижения не са признак на просветление, а само надничане от време на време през дупчица към реалността. Просветлението идва след унищожаването на егото (личността), т.е. на всички недостатъци и вкопчване в илюзиите. Но това води до обезличаване на личността – колко хора са готови да загубят своята индивидуалност? Очевидно е, че гордостта е най-големия проблем на всеки един човек, защото тя изгражда и поддържа личността, егото. Но колко хора са готови да се разделят с лъскавата си перушина?
Почти всеки, който се определи като „духовен” и високоеволюирал човек иска да става учител за да му се възхищават и да подхранват духовното му високомерие. Но епохата на духовните учители отмина. В миналото те са играели ролята на духовни локомотиви, защото поради недостига на енергия на хората им е било изключително трудно да мислят самостоятелно. Традиционно се внушава, че трябва някой да те води за ръчичка и да поема отговорност вместо теб. Но в новата епоха не могат да влязат хора зомбита, които не мислят самостоятелно и не могат да поемат отговорност за своите мисли и постъпки. Затова абсолютния авторитарен авторитет, който изграждат преобладаващата част от така наречените „духовни учители” е спирачка, дори бих го определил като преграда по пътя към Новата епоха. Да, особено сега, има доста хора с много знания и мъдрост, но за да са полезни за другите около тях, трябва да поставят под контрол духовното си високомерие и да престанат да произвеждат зомбита. Знаещия и можещия трябва да се ограничи само в ролята на духовен съветник (консултант), като всякак се опитва да стимулира самостоятелното мислене и разширение на съзнанието. Но за да има успехи в тази насока, трябва да се пази на всяка цена да не стане абсолютния авторитет, защото абсолютния авторитет произвежда папагали.
Много често духовното високомерие се развива на основата на следване и изпълняване на някакви духовни правила и традиции. Ако тези правила са дадени от някой всепризнат духовен авторитет, то този, който ги спазва развива самочувствието, че е станал равен на този духовен авторитет. Но механичното следване на нечии предписания не водят до вътрешно усъвършенстване, а резултати дават само съзнателното самонаблюдение и самоконтролиране. Ако не беше така за хилядите години развитие на различните религии и техните секти, щеше да се открои някоя от тях, която е напипала най-правилните методи за духовно усъвършенстване и постепенно щеше да стане водеща. Но всички системи еднакво вегетират, от всички системи от време на време се откроява по някой, който постига някакъв реален напредък, но той го е постигнал не благодарение на спазването на правилата, а въпреки тях, защото е започнал да разсъждава самостоятелно и е поел отговорност. Очевидно е, че не системите и правилата са важни, а собственото осъзнаване, което води до разширение на съзнанието и разреждане на илюзиите.
Така че, драги духовно устремени, докато се чувствате по-различни от другите хора, докато виждате техните недостатъци и те ви дразнят, а може би дори ги критикувате, вие сте много далеч от духовния път, вас ви води за носа вашето духовно високомерие.
Създадено: 17/02/2006 • 16:28
Обновено : 20/05/2006 • 09:04
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 24616 пъти
| Коментар №26 |
maria_stoikova 19/07/2009 • 22:27 |
| Човешкия живот е най добрата школа и рано или късно при добро желание човек се усъвършенства духовно. Такава е природата на живота.Ние избираме да сме щастливи, и ние избираме да сме нещастни.По същия начин ние избираме дали да сме добри или лоши.Ние правим от живота си това ,което пожелаем.Нашия естествен инстинкт е да бъдем щастливи и удовлетворени.Това което ни пречи ,е социалната обусловеност.Бъдете щастливи.Направете себе си и другите щастливи.Целия живот е просто система от отношения.За мен духовните практики носят щастие,здраве , любов,светлина.Духовните практики ни учат да бъдем по уверени в себе си .Благодарение на тях може да придобиете способността да виждате онова към което се стремите. |
| Коментар №25 |
Diakona 09/12/2008 • 18:45 |
| Винаги съм изпитвал неприятно,подтискащо чувство,когато трябва да опровергавам,нещо което е добре преставено писмено,но то се различава от същинската истина.И веднага казвам,това не е Духовно Високомерие,а повторение на Учение дадено от няколко известни Велики Учители,като Ел Мория Хан,Кхут Хууми,Санат Кумара,Гаутама Буда,Е.Блаватска,Риорих-Елена и Николай,да изреждам ли още???,Те единодушно твърдят,че егото НЕ Е ЛИЧНОСТТА,То е създаден инструмент от самите нас Три Измерните, за подсилване на Енергийните Негативни импулси,които придобиваме в потоците на Нашите инкарнации,тоест за подсилване на Илюзиите,че ние сме повече от това,КОЕТО СМЕ. ЛИЧНОСТТА е ,както споменава автора-МОНАДАТА,тоест-ДУХ<ДУША > ТЯЛО…Това е нашето творческо-житейско начало и отпечатъка е ЛИЧНОСТТА.От тази личност,през периоди от време подменяме единствено тялото (телата-четиритях нисши),друго не!При всяка подмяна, егото бива отстранено?!…Затова,като се завърнем в Духовните нива на отчет,нашата памят и съзнание са кристално светли!Егото не загива,то бива отстранено, или с помоща на Воля и Съзнание,или чрез прехода,който прави всеки един от нас?!Ще загине,когато се слеем с ъс Светлината на Твореца-Създател.За Времето на Учителите???Не само,че не е минало времето им,но тъкмо обратното?!!!Човечеството има випиюща необходимост ,да получи опресняване на свойте познания,за да получи просветление,за ПЪТЯ който трябва да извърви?!.Това може да получи единствено от Духовните Възнесени Учители!!! Това е,всичко останало в статията за мен е точно и ясно и отговаря на Вселенските закони за Истината.Благодаря за НЕЯ !Светлина,Любов,Хармония.Дякона. |
| Коментар №24 |
Svetlana 09/08/2008 • 16:05 |
Не мисля, че Сократ е имал някаква титла.
Неговите титуловани съвременици също са казвали за него, че е неук бездарник и говори небивалици.
Кучетата лаят, а кервана си върви….. |
| Коментар №23 |
Giuner 03/09/2007 • 21:48 |
| Jivota ti e sega,a sega samo misli6 sledva6tiqt moment deistva6.T.e.-ti moje6 da vidi6 mislite samo 4rez deistviqta si!4oveka e vsi4ko,jivota e borba!Da bude6 li4nost e=ima6 mnenie,koeto ne moje6 da nalaga6,a to e samo sredstvo!Da bude6 sebe si =riskuva6 i izbira6 li4nostta vinagi m/u dve protivopolojnosti!
Filosofiqta-xa-mudrost,originalnost=pi6e6 ne6to,koeto drugite ne mogat da razberat=ti si originalen,za6toto nerazbiratelstvoto e samo tvoe razbirane!
Jivota=misul i suznanie i vinagi sega i posle!Kusmet na vsi4ki koito sa izolirali sebe si kato „po-umni,po-nerazbrani,t.e.-originalni“,no samo v tqhnoto suznanie!A az osmislqm i vuzpriemam-ako toi gre6i,su6to taka i az zna4i az trqbva da se vuzpolzvam ot negovata nerazbranost-i da sum po-realen ot nego posle,kogato deistvam! |
| Коментар №22 |
Nikolay 10/07/2007 • 22:42 |
| Много добре се посмях на коментарите свързани с другаря Камбуров.Не бях попадал преди на тях.Изключителен пример за високомерие.Статията е много добра.Имам само един въпрос.В друг източник срещнах израза.“Личноста се грижи преди всичко за себе си,а егоиста само за себе си“Или там (а и според мен) понятието личност и егоист не са синоними.Аз лично смятам понятието личност и монада за синоними.Личноста се грижи за себе си за да бъде полезен за общото.Или всеки има някакви лични потребности, докато егоиста не се интересува от общото въобще и счита себе си за единствен и неповторим,Той не живее според потребностите си ,а според желанията си.Той иска да е център на внимание и т.н.Прав ли съм?И много ви моля пишете на кирилица.Страшно се измъчих да чета безмислиците на другаря Камбуров. |
| Коментар №21 |
Teodora 27/10/2006 • 22:58 |
| След като човек е достигнал на едно определено ниво в духовното си развитие, има риск да се „подгордее“ – ако мине добре този изпит, добре, ако не … става повтарач и започва наново да учи, но уроците и патилата са много по-… как да кажа … сурови. Споделено от собствен опит. Аз трябваше да повтарям |
| Коментар №20 |
Cvetozar 21/10/2006 • 13:07 |
| Tvyrdenieto,che pytqt kum istinata e sporyt e napylno vqrno!No vmesto spor, na lice imame edna karanica,v koqto opredeleni hora zashtitavat avtoriteta si i se stremqt da dokajat tova s kolko sa nad ostanalite!To4no te sa tipichni primeri,koito podkrepqt tezata na temata „Duhovnoto visokomerie“!-V zakliy4enie shte kaja,che ne taka se namira istinata!Tozi „spor“ e predstavlqva edinstveno vyzmojnost za nqkoi da se pohvalqt kolko sa erodirani!-neka sporim filosofski i korektno,a ne da se laem kato ku4eta!-s uvajenie kym vsicki koito imat sobstveno mnenie i ne go natrapvat na ostanalite{kato gi karat da go priemat i za svoi ideal na vsqka cena}! |
| Коментар №19 |
dimitar 03/06/2006 • 12:10 |
| Не бих казал Неприятни,а по-скоро закачливи(провокативни) емоции!Във всеки случай,по-безобидни от преднамерените нападки на еродирани хора,с цел самоизтъкване.
Ако съм обидил,се извинявам.Няма нищо злобно в намеренията ми.
Г-н Йоргов мислите ли за темата за Любовта? Че сега съм под нейно влияние 🙂 Много ми се иска да съпоставя моите и вашите разбирания.
Ако все още не съм го казвал- вашите разбирания са едни от малкото стойностни за мен.
Някой сега ще каже,че се четкам… 🙂
Но аз имам избор да премахна или не, нечии нападки, докато другите хора не могат да променят веднъж написаното и нямат това право на избор. А и не е нормално, да има само положителни отзиви – все пак всеки трябва да си има свое мнение.
Да, вече съм обмислил какво да включва главата „За любовта“, но в момента превеждам една много добра книга (която също е за любовта) и за да я завърша ще са ми необходими няколко седмици. Едва след това ще започна да пиша новата глава.
|
| Коментар №18 |
dimitar 03/06/2006 • 10:18 |
| Че как по-леко може да се изкаже едно твърдение,освен метафорично ?Излишно е свободни елементи да ми влизат в опозиция,след като не съм ги засегнал с нищо…с уважение
Явно се заблуждаваш. След като съм създал сайт, който да бъде поне с нещо полезен, мога ли да допусна да стане арена на злобата и източник на неприятни емоции? |
| Коментар №17 |
joan 03/06/2006 • 01:53 |
| dobre 4e ti dimitar si „proglednal“ razbira se za takiva kato teb tova e opravdanie moite uvajeniq….. |
| Коментар №16 |
Dimitar 02/06/2006 • 23:43 |
| Ivailo -Ето ти една голяма истина |
| Коментар №15 |
Dimitar 02/06/2006 • 23:13 |
| Ххх ТРАГЕДИЯ 🙂 Поне съм удовлетворен,че сега свободно си казвам мнението за господата „професори“ без да се притеснявам,че ще ме оставят на поправка -ХххАма всъщност те са си прави да тровят горките овчици(студентчетата),защото :)) Учителят, Професорът(в днешно време) представлява една носна кърпичка,в която незрящите чада български се секнат,вмирисват я след което я захвърлят!
Е с такава участ,коя кърпичка няма да иска първо да ужули нечий нос,преди да абсорбира поредната жълто-зеленикава смес
Моля за умереност в изразите. Никак не ми се иска да ставам цензор. |
| Коментар №14 |
latin 01/06/2006 • 00:49 |
| a ti pro4ete li kakvo ti pisah vuob6te priqteliu?Nadali…Kamburov nito mi e 6ef nito sum student na 40 godini e malko kusno za studentstvane jalko 4e sme sugrajdani s teb….a filosofiq na istoriqta smqh ni6to ob6to nqmam s istoricite filosofi ogramoti sebe si a nedei da zlobee6 sre6tu horata s potencial…. |
| Коментар №13 |
Yosif 01/06/2006 • 00:39 |
| Я виж ти, Камбуров е обещал да почерпи или е началник…Драги посетители на сайта,
господата Камбуров, Латин и Ивайло не искат да си признаят, че специалноста, с която си вадят хляба е История на философията, какво да се прави, суета човешка… Да са живи и ждрави. Горките студенти… може би няма да видят тройки, докато не се разпишат тука. |
| Коментар №12 |
ivailo 01/06/2006 • 00:02 |
| Zdraveite priqteli,radvam se 4e ima vse o6te hora koito se interesuvat ot filosofiq a ne ot ikonomika da kajem.Eto moeto mnenie po vuprosa znam koi e kamburov i iskam da kaja 4e tovae zabelejitelen u4en v nikoi slu4ai istorik,naprotiv mnogo originalen i gramoten 4ovek,toi nqma site i ne znam dali 6te ima takuv no ako ima 6te e ne6to naistina seriozno,bez da se obijda avtora na tozi site naisitina negovite razmisli sa mnogo haoti4ni i ne osobeno originalni mnogo sinkreti4na filosofiq ako pitate men ottuk ottam vse edno kanal 2001 az predlagam vseki da pi6e za tova za koeto razbira a ne da si izmislq teorii na ejednevieto bih vi preporu4al i literatura koqto vkliu4va i knigi na kamburov ako naistina vi e interesno 6te vi kaja kakvo da pro4etete po vuprosa no vse pak sinkreti4nata filosofiq e ne6to interesno no li4nata filosofiq na nqkoi si ne e filosofiq vseob6to a za Dimitar da hubavo e 4e ste prekusnali sledvaneto si to e qsno 4e ne stavate za taq rabota a kolkoto do monadite:) pro4etete Laibnic(koito izmislq tova ponqtie)a znam 4e za razlika ot vas Kamburov go e 4el. pozdravi jelaq uspeh na vsi4ki koito obi4at mudrostta derzate priqteli v spora se rajda istinata…. |
| Коментар №11 |
latin 31/05/2006 • 23:12 |
Podkrepqm Kamburov,prosto toi e 4ovek koito naistina umee da misli..(dostatu4no originalen).Jalko, aman ot grafomani,da ne govorim 4e sum 4el negovi knigi, ni6to ob6to s tozi site. I vse pak, interesa kum filosofiqta e ne6to 4udesno uspeh kolegi
magister dixit…… |
| Коментар №10 |
latin 31/05/2006 • 23:02 |
| Ne miskite li,4e pisanoto ot vas predstavlqva po-skoro profanizirane na filosofstvaneto zaradi samonadeqnata neprosvetenost vav filosofskata materiq?:)Trudno mi e da priema stranna amalgama ot fizi4ni ponqtiq kato energiq i magnetizam sas filosofski kato monada,bez da li4at poznaniq vav oblastta na fizikata ili na filosofskiq ponqtien aparat.Interesat Vi kam filosofiata e pohvalen,moje da go izpolzvate ,za da se razviete v tazi oblast:) |
| Коментар №9 |
Dimitar 31/05/2006 • 21:51 |
| Искам да се поправя – не всички преподаватели!Този по философия наистина беше готин- интересуваше се -колко от колежките съм минал |
| Коментар №8 |
Dimitar 31/05/2006 • 21:31 |
| Сега се чувствам спокоен,че реших да прекъсна следването си! Всички преподаватели бяха – „КАМБУРОВЦИ“ – демагози , явно ощетени от към личният си живот ,та единственото място където се чува думата им- университета. |
| Коментар №7 |
kamburov 31/05/2006 • 12:14 |
kakto i da e…..
| Коментар №6 |
kamburov 31/05/2006 • 12:13 |
| haha dixit…. |
| Коментар №5 |
Boyko 31/05/2006 • 11:24 |
Камбуров, дай линк към твой „мощен“ сайт/текстове…, да се уча…, По възможност там пиши правилно и на кирилица! Живота учи! 🙂
ПП: Сайта за мен е много ценен! Благодаря Ви! Пожелавам Ви много щастие и успехи!…………………………………………………………………………………………….
Dixit… |
|
|
| Коментар №4 |
tanyta 31/05/2006 • 11:07 |
| Чудесно г-н Камбуров – това е вашето мнение и вие естетсвено имате право на него. Но защо ли написахте вашия коментар точно тук – за главата „За духовното високомерие“? Много интересна „случайност“…. За мен сте живо доказателство за това, което пише г-н Йоргов. Така че оставам да чета неговите „баналности“… |
| Коментар №3 |
kamburov 30/05/2006 • 23:48 |
zabavno:) no ne i originalno…napisanoto ot vas e opravdanie na filosofska nemo6t titlite „kolega“ naistina sa bez zna4enie no ako az sum istorik nima vie ste tvorec? Ne mislq… razsujdeniq podobni na va6ite sa tolkova 4esto sre6tani 4e ve4e mi stava dosadno va6eto obrazovanie ne e kriterii za intelekt,tova sa va6ite razmisli a te sa bezdarni,po6li i grafomanski i ako se opitvate da gi skriete zad maskata na originalnost i samobitnost,
povtarqm pak vie prosto pi6ete banalni i o4evidni ne6ta a nima tova e filosofiqta kolega? |
| Коментар №2 |
kamburov 30/05/2006 • 13:35 |
| po edno ste4enie na obstoqtelstvata sum doktor na filosofskite nauki ot SU no pitah vie s kakvo obrazovanie ste?
О, толкова по-зле за вас:
1. Не мислите ли, че заблуждавате хората с тази помпозна титла, и че не сте философ, а историк?
2. Вторачен в миналото, защо мислите, че можете да прецените настоящето и бъдещето? Никога ли не сте се замисляли, че се опитвате да преправяте настоящето по един отдавна минал модел?
3. Не смятате ли, че за да се занимава един човек с философия, че не трябва да върви по вече утъпканите пътеки и да повтаря това, което са постигнали други? Вие „знаете как трябва да се постъпва“, но не мислите ли, че това е механично повтаряне на установена програма, а не мислене?
4. Дано ви успокои факта, че аз съм със средно образование. Но това е моето предимство пред вас, че не съм зазубрил „установените истини“.
5. Отговарям ви, не защото си въобразявам, че ще разберете написаното на този сайт, а защото много хора, все още, се впечатляват от титли и не разбират, че често зад тях няма нищо. А няма да разберете написаното от мен, защото ще загубите самоуважението си. Самата ви реакция е чисто емоционална, без аргументи, което е показателно, че или се чувствате заплашени, или сте в творческо безсилие, предизвикващо завист. |
| Коментар №1 |
Kamburov 29/05/2006 • 20:00 |
popadnah na tozi site slu4aino,i imam nqkolko vuprosi 6to za
ka6a ot bezmislici garnirana s prepinatelni zanci, razni bulevardni razmisli,pla6at me dumi4ki kato „monada“ s koito avtora svobodno boravi cqloto su4inenie zvu4i kato izmi6liotina na student ot 1 kurs 1 semestur na specialnost filosofiq,Vupros kum avtora s kakvo obrazovanie e?vijdam 4e smelo izpolzva filosofskiqt ponqtien aparat
А вас какво ви кара да си въобразите, че разбирате нещо от философия?
|
На много места в този сайт съм споменавал, че гордостта е най-големият човешки недостатък. Сега ще се опитам да обясня защо това е така.
Първо ми се иска да направя разграничение между гордост и достойнство. Гордостта винаги се базира на въображаеми, илюзорни човешки качества, т.е. на това, което ни се иска (ама много ни се иска) да бъдем. Затова, когато някой се опита да каже или покаже, че нямаме това, което си въобразяваме, че имаме, се чувстваме засегнати, заплашени, защото дълбоко в себе си ние знаем, че се самозалъгваме, но не искаме да си го признаем, защото на това се крепи нашето самочувствие, а ако то рухне – преживяваме дълбока личностна криза. И точно затова гордостта е най-страшния порок, защото изгражда и защитава егото – това въображаемо Аз, което ни се иска да бъдем.
Обратно на гордостта – достойнството се базира само на реално съществуващи качества и то не може да бъде уязвено и засегнато – никой не може да ни обиди, ако твърди, че нямаме някакво качество, което дълбоко в себе си знаем, че притежаваме, а и всеки ден се убеждаваме, че то ни върши прекрасна работа. Така че, достойнството не изпитва нужда да се защитава и е една броня на нашия ДЕЙСТВИТЕЛЕН Аз.
Забележете действието на комплиментите – ако те потвърждават наши въображаеми качества, ние се чувстваме поласкани и ни е приятно, защото чуждите твърдения заглушават нашите съмнения. Но ако комплиментите са насочени към качества, които действително притежаваме, ние изпитваме досада, защото знаем, че се опитват да ни манипулират.
Създадено: 25/11/2006 • 10:04
Обновено : 26/11/2006 • 20:48
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 12975 пъти
| Коментар №9 |
1angel4e 22/12/2011 • 18:55 |
| Кой е по-голям невежа?Този,който не знае що е БОГ или този,който не вярва в невероятната му сила. |
| Коментар №8 |
nik24 22/12/2011 • 13:30 |
| Гордостта, както и всички проблеми на човека идват от невежеството. |
| Коментар №7 |
Barselona 12/12/2011 • 11:19 |
| Здравейте, с доста голямо закъснение, но темата ще бъде актуална винаги… Искам и аз да споделя моето мнение за Гордостта, аз съм я изпитвала, и върху мен са я прилагали, като отношение и мога да твърдя, че тя наистина пречи … и не говоря за моментната гордост от някакво постижение, твое или чуждо, тази гордост идва и си отива и ние продължаваме напред, до следващия успех . Искам да обсъдя тази Гордост, която не случайно е заклеймена от църквата. Най- вероятно всеки има такива моменти в живота си, когато се чувства на по- високо ниво, на по- горно стъпало, спрямо другите, и в някои в много има причина за това. Светът е голям, с толкова много хора, които се развиват непрекъснато, че нашият миг на слава е само миг от времето, което никога не спира, затова трябва да продължаваме напред, да се развиваме, да се учим. Възгордяването би ни попречило по пътя на разви |
| Коментар №5 |
tzvety 15/02/2010 • 11:39 |
| Гордостта е най-големият враг на човека. Гордост и достойнство са две различни неща, съгласна съм с това. Достойнството, ако го имаш, никой не може да ти го отнеме, освен ти самия с действията си. Гордостта не случайно е определена от християнството като смъртен грях, защото тя погубва човека и има унищожителен ефект върху живота му, като го заслепява и му отнема възможността да гледа обективно на реалността. Гордостта е лош съветник и за съжаление много хора се всушват в нейния глас значително по-често, отколкото в гласа на разума и от това губят главно те, както и хората около тях. |
| Коментар №4 |
Deni 27/10/2009 • 19:43 |
| Да си горд не е лощо изобщо не трябва да го свързвате с някакви страхове или съмнения за вътрешното си „Аз“… Да си горд означава да имаш преценка за себе си ,да се уважаваш заради постигнатото в живота ,да се държиш на ниво с околните,да държиш на своето,да не си лесен за достигане . |
| Коментар №3 |
Diakona 22/11/2008 • 17:53 |
| Може би,ще кажат някои,че имам опортонистически наклоностти.поради това,че понякога се зареждат последователни недоброжелателни коментарии от моя страна.Категорично не е така.Просто имам друго мнение,но това не означава,че всеки който го прочете,трябва да се съгласи с виждането ми.Трябва да направя уговорката,че много уважавам еродицията и старанието на автора на сайта ,свалям му шапка за духовния багаж,който притежава,но и който натежава и понякога трудно се носи!?!.Колкото по добре познаваш законите,спуснати от фините Светове,толкова по голяма става личната отговорност за тяхното прилагане,особено,когато поучаваш другите?…Трупаш тежка Карма,ако не ги предаваш в унисон и в резонанс със истината.Нещо повече,отнема ти се възможността да придобиваш други познания,просветления,прозрения и евентуално-видения.Третото око се затваря,както и енергиините центрове(чакрите) .Когато,писаното от автора се подложи на съмнение и критика,енергиините импулси и вибрации се балансират и неутрализират,поради което автора се облекчава от евентуалния кармичен товар.Това не е моя констатация,а на Духовните Учители.А сега по темата?!…Не винаги Гордостта се базира на въображаеми илюзорни качества.Често човек има реална основа,на която да изгражда свойта гордост и това е реалното самочувствие,идващо от житейското познание.Съвсем обективно и реално можем да бъдем ГОРДИ,когато постигнем лични победи над нашите недостатъци(пушене,наркотици,пиене и т.н.)или се гордеем с други общополезни обществени постижения.Дори,и това да сме горди,че сме възпитали прекрасни граждани,които са за пример в обществото,също е допустимо и не осъдително.В този смисъл гордостта не е порок,а реално,обективно „непорочно“човешко чувство за поущтрение и вузхвала.Може да се кажат още много неща,които да допълнят автора,но боя се че ще бъда досаден.Светлина,Мир и Любов! Дякона |
| Коментар №2 |
Svetlana 09/08/2008 • 13:53 |
| Като прочетох за комплиментите, се сетих че винаги са ме съветвали да благодаря, когато някой ми прави комплимент. Не ми е идвало от вътре да го правя и тия съвети ме разсмиват. Примерно, някой ми каже: “ – Имаш хубави очи.“ аз отговарям отегчено: “ – Да, знам. Кажи нещо ново.“ |
| Коментар №1 |
chuchupei 31/01/2007 • 12:11 |
|
Здравей те бих желал да взема коментар по написаната тема за Гордоста за мен гордоста не е нищо друго освен Страх.Защо а ми имено от страха на неизвесноста се раждат всички тези неща като гордоста,омразата,ненависта,алчноста,злобата,агресията та всички подобни на тях неща се раждат имено от Страхат на неизвесноста.Ако го няма този страх то няма да ги има итях товае е истината а всчко останало са празни приказки.Нека предваварително да се извиня ако съм обидил някои с нещо, нищо лично към никои просто всичко добро на всички. Ангел
|
|
|
Може да се каже, че досега на Земята имаше известно равновесие и това се усещаше като комфорт. Но този период свършва. Разликата между хората се увеличава постоянно – мнозина тръгват по духовен път, това ги уравновесява и хармонизира, което пък води до повишаване на вибрациите. Останалите продължават да се чувстват нечии жертви, което ги потиска постоянно и ги държи на едно ниско енергийно ниво, а в много случаи, води и до деградация. Това енергийно разслояване между хората, става все по-отчетливо и води до планетарни промени. Обособяват се, така да се каже, два различни свята, две различни планети. Обичайната, известна ни досега като тримерна Земя и по-високо вибрираща, наречена петмерна. Петмерната Земя не може да се наблюдава с обичайните материални сетива, поради по-фината си материя.
Енергийната разлика между хората води до обособяването на два вида хора. На нисковибрационни и високовибрационни. В първата група се отделят – можете да си представите затворниците и царуващата между тях атмосфера на насилие, болните в болницата и техните страдания и лудите в лудницата, където дори лекарите, не са със всичкия си. Досега тези човешки представители са уравновесявани, повече или по-малко от духовните хора. Но тази уравновесяваща енергия започва да намалява и да се отделя на отделна Земя. Опитайте да си представите, каква нисковибрационна атмосфера се натрупва. Много скоро тези, които останат да живеят в нея, сами ще я определят като ад. И дори няма да има нужда от дяволи – такива ще бъдат много хора, в опитите си да оцелеят и да възстановят старото положение на нещата, което разбира се, е невъзможно без високи вибрации.
На другата Земя се събират хора, които й съответстват по вибрации – уравновесени и любвеобилни. А това изключва сериозни конфликти и разделение, което да понижава общите вибрации. На тази хармонична обща енергия откликва и околното пространство, което също става хармонично и разцъфтява. Изчезват всички стари проблеми като болести, неприятни атмосферни явления, дори неприятните насекоми. Живеещите в това пространство го определят като рай.
Много е важно да се разбере, че ВСЕКИ САМ ОПРЕДЕЛЯ, къде да се намира – в ада или рая – защото това зависи от собствените му честоти. Никой, дори Висшите сили, които много точно спазват Божествения закон за предоставената свободна воля, не могат и нямат право, да преместят някого от ада в рая. Всичко това става само за сметка на собствените усилия. Но трябва да имате предвид, че БЛАГОПРИЯТНИЯ ПЕРИОД ЗАВЪРШВА. Сами можете да си представите, колко ще ви е трудно да повдигате вибрациите си, когато навсякъде около вас се увеличават потискащите енергии – за мнозина това ще е непреодолимо бреме, независимо от силното им желание.
Основен проблем за пропускането на благоприятния период са човешките илюзии. Всички се залъгват, че е много по-важно да се грижат за прехраната си, за семейството си, за собственото оцеляване, а не за повишаване на вибрациите си. Помислете, не приличате ли на катеричка във въртележка – напъвате, за да изкарате някакви пари, които обикновено харчите за ненужни работи, и след това отново бягате във въртележката. Признайте си честно сами на себе си (това е неизбежен етап в собственото извисяване), действително ли неможете да живеете без повечето неща, с които сте се заобиколили или, към които се стремите. А не е ли време да сложите край на безплодни отношения? Осъзнайте, че основна пречка за промяната ви са страховете, опасенията и желанието за сигурност, а желанието за сигурност е поредната самозаблуда, поредната илюзия. И не очаквайте от мен рецепти за живота си, разберете: ТРЯБВА ДА ПОЕМЕТЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА СВОЯ ЖИВОТ, А НЕ ДА РАЗЧИТАТЕ НА НЯКОГО! А информация, как да се променяте, има ПРЕКАЛЕНО МНОГО. Процесът на нейното търсене и подбиране е част от вашето израстване – нали трябва да се научите да разчитате на себе си. Без доверие в себе си, не можете да развиете интуицията си и да усетите вътрешното ръководство.
Създадено: 16/08/2009 • 13:46
Обновено : 16/08/2009 • 13:46
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 16439 пъти
| Коментар №13 |
mima 10/06/2014 • 17:00 |
| Съжалявам но не мога да го изпратя цялото или не знам как да го направя. |
| Коментар №12 |
mima 10/06/2014 • 16:53 |
| Напоследък в духовните свери се пръкнаха много „ченери” и ченелинги.И всичките контактуват хей така, като на магия със твоят” обслужващ персонал”.В темата за НЛО пък, чета за явни доказателства за налични и най-различни космически извънземни кораби,хора отвличани от извънземни ,технологии които съвременните правителства са взаимствали при контактите си с тях и т.н., В конспирациите пък, чета за различни психотронни оръжия с голяма мощ, създадени за контрол над съзнанието на хората.С тези кратки думи искам да насоча вниманието ти към мястото, към което клони мисълта ми,като уверявам те, думата политика и правителство по нататък ще я споменавам само по необходимост, защото темата на писмото ми не е тази. &nbs p; &nbs p; &nbs p; &nbs p; &nbs p; Аз от собствен опит зная, че за да се контактува с Теб ,иска много усилия и условия ,как така , тези тарикати с две години медитация ,с пет години размисли , дишане и какво ли още не, така се пречистиха и извисиха ,че стигнаха до пряк контакт с „канцеларията” Ти ? Тогава, тази канцелария ще да е много близко, щом ако само 144000 човека повишили вибрацията си до Христова,могат да издигнат планетата Земя до такова ниво ,че да си контактуваме директно, като на майтап.Пък аз знам че ти си много надълбоко в мен -или съответно- много нависоко,защото казано е:Колкото долу-толкова и горе и т.н ,и човек доста трябва да се потруди за да си приказва с персонала ти.Само с малко не става.Пък и канцеларията ти трябва да е някъде край теб,а това си е бая далече. О ,прощавай забравих, че ти и всички ,които са близо до теб можете да пътувате неограничено във времето, пространството, и където си пожелаете .Едно време, като почнах и аз ….ти знаеш де…онова за портала…..си казах,е айде Боже Ми, най- после и на мен да пуснеш нещо…ама после като се замислих ,си викам ,ама Ти нали си вътре в мене ,защо ми трябва да Ти отварям вратата ,за да влезеш.Оставих го на изчакване ,щото ако я отворя тая врата не знам какво ще влезе….че ако е нещо….и славата ми ще е 10 минути и парите дето ще изкарам за нищо няма да стават.Едно време ей така Мъдрите пуснаха Луцифер ,та трябваше да ни потапяш.Казват, нашите ченери …много е напреднало човечеството …че колко е напреднало?Едно време нито толкова хапчета имахме ,нито ядрено оръжие пък живеехме по 900 години,пък сега я изкараме до 60, я не.От материята ще да е ,ама Ти не искаше ли, ей тая, плътната материя да одухотвориш ,че и по надолу да слезеш,навсякъде ДА СИ?Щото за мен ДА СИ означава ДА ЖИВЕЕШ не да разговаряш с „мъртавци”,че то ,това живеенето ,май само в наща материя става добре,то затова и като ни ощипят ни боли,боли ,ама си ЖИВ.То аз |
| Коментар №11 |
mima 10/06/2014 • 16:42 |
Стига сте се делили на ниско и високо вибрационни,на духовни и недуховни.Духът Божий не е ли във всичко живо.Кой може да ми даде определение за духовност-затворникът не е ли духовен и за да е жив няма ли в него Дух Божи.Аз не съм съгласна да се делят хората по вибрации и духовност имам си лична кореспонденция с Бога и ето едно от писмата ми до него:
ПИСМО ДО БОГА МИ &nbs p; &nbs p; &nbs p; &nbs p; &nbs p; Мили Боже Ми , пиша ти това писмо защото съм силно обезпокоена.Напоследък в моят роден дом Земята цари параноята 2012 г. Пък аз от Теб знам ,че това от което се страхуваш, това те постига.Сега като пиша –осъзнавам, колко е ограничена човешката реч и колко по съвършенни са човешката мисъл и чувства ,но ще трябва някак да ги вкарам в ограниченията на речтта ,за да ти напиша писмото.Знам, че Ти живееш в мен, както аз живея в Теб и това ни свързва до безконечност.Нито аз мога без Теб,нито Ти без мен.Така сме създадени.Зная ,че с това ,което току що написах ,някой може да не е съгласен, но не това е темата на писмото ми. &nb sp; &nb sp; &nbs p; Покрай търсенето на духовното в интернет ,в книгите които чета,в разговорите които водя и да не изпадам в подробности ,срещам и информация която не е пряко свързана с темата,но понеже съм човек любознателен, хвърлям по едно око.Това са темите за световна конспирация,НЛО, и наука.Работата ,която работя ми позволява да мога да седя повечко време пред компютъра и да мога да се занимавам и с по – интересни неща.Разбира се съвестно си върша работата,Ти знаеш-няма тайни за Тебе -просто естеството и’ е такова,че мога да си позволя да отделям време и за любимите си неща.От Тебе знам,че нито едно нещо не е за пренебрегване щом се е проявило и сигнализира за нещо, което застрашава ЖИВОТА.А ние с Теб, СМЕ в ЖИВЕЕНЕТО ,обратното не е Божа свера,или поне ,не е в сверата на ЖИВИЯТ БОГ,който е БОГА МИ, който Е вътре в мен.То е друга тема която няма да засягам сега.Та, както писах по-горе ,като свързах любопитните за мене теми-конспирация,НЛО и духовност, в мен се оформи една картина,мисъл,подозрение,теория / или както искаш така го наречи/, която искам да ти споделя. &nbs p; |
| Коментар №10 |
nia 10/04/2014 • 16:25 |
| Помислете, не приличате ли на катеричка във въртележка – напъвате, за да изкарате някакви пари, които обикновено харчите за ненужни работи, и след това отново бягате във въртележката. ПризнайтеАз много се радвам да разбера,че на някого не му трябват пари на днешно време.Предполагам,че харченето на пари за храна ,ток , отопление кредити и лекарства са ненужни глупости.
Ама бихте ли ме осведомили куто как преодоляхте тези незначителни екзистенциални условности.
Вече съм Ви осведомил, този сайт е създаден с тази цел.
|
| Коментар №9 |
Atanas 10/05/2013 • 23:14 |
„БЛАГОПРИЯТНИЯ ПЕРИОД ЗАВЪРШВА.“ Това не го разбрах. Може би имате в предвид, че след време ще е късно да преминем към по-висока честота, или какво? Ако може да обясните, ще бъда искрено благодарен.
И сам можеш да прецениш, колко по-лесно е да направиш настроението си радостно, когато ти самия и всички около теб са спокойни, и колко е по-трудно да бъдеш радостен, когато си заобиколен с напрежение и страдание. Поради решението да се даде шанс на всички, този период се разтяга, но все пак различия се натрупват, което поражда напрежение и намалява възможността за съзнателна промяна. И Ада и рая са в човешкия ум.
|
| Коментар №8 |
nelikaradjovali 23/01/2012 • 14:55 |
| saglasna sam s avtora.mnogo tocno.xaresva mi |
| Коментар №7 |
Iska 29/10/2011 • 18:15 |
Звучи логично – в Рая се радват, в ада се мъчат, в затровите и болниците се мъчат, в….. света се радват. 🙂
А как ще коментирате радостите на много от власт и пари имащите? Те дори и в болници не се мъчат и излизат бързо.
А какво ще кажете за искрените молитви и себевглъбяване в търсене на Бога на сериозно и/или безнадеждно болните?! Вярно, мъчат се….
Болестта е ниска вибрация на тялото, но не се знае дали и на ума. Здравето – физическото – дава увереност, сила и устойчивост.
Но да направим сравнение: един як и здрав човек ще върви по улиците и ще се радва на покупките си, на почерпката и т.н….Докато един болник, който от месеци не е излизал, ще благодари с всяка крачка, че върви и е на въздух извън 4-те стени. Дори и да е без пукната пара. (То здравната система му ги е обрала ;))
Кой е с по-висока вибрация?Този, който не се чувства жертва на обстоятелствата. |
| Коментар №6 |
Azara 17/02/2011 • 23:03 |
| Здравейте всички прекрасни хора,Здравей Йосиф!
Огромна е благодарността ми за публикациите в сайта. Иска ми се да споделя колко ми помагат статиите за егото. Отдавна работя за трансформация на тази структура, но материала поднесен тук е най-успешния и ползотворен за мен.
Споделям възгледа за разделянето на планетата, имам нееднократни видения в тази връзка и учителите ме насочват към това все по-често и по-директно. НО осъзнах, че с его и кармични структори едва ли ще ми е достъпен 5 измерния свят. Не ме е страх от физическа смърт/или така си мисля/ , но имам много силно вътрешно усещане, че везнесението с тяло е възможно, и това е силен импулс за работа с егото. Написах всичко това с желанието да предам енергията на устрема за освобождаване от его. Материалът в „Спешна помощ при духовни кризи’ ми помага за това, действа и при това ускорение, което вече чустваме всички егото се“възнася“ преди мен, ха,ха
Усещането е прекрасно! Още веднъж благодаря за този сайт, благословени да сте
С много Любов, желая ви Мир |
| Коментар №5 |
Antonia 06/01/2010 • 15:12 |
| Абсолютно вярно, напълно съм съгласна с автора на тази статия. Браво! Успехи! |
| Коментар №4 |
maria 22/08/2009 • 21:31 |
| Адът е продукт на нашия ум, този извор на страхове. Раят се проявява, когато следваме сърцето си. Всевишният ни даде дух на любов, а не на страх. Трябва само да престанем да робуваме на този деспот – човешкият ум. Той е гнездото на тъмните сили, откъдето сме атакувани. Трябва да отправим поглед към себе си като уникално, ценно творение; да чуем нежния глас на сърцето си и да бъдем самите себе си – деца на светлината. Да приемем всичко с благодарност, да приемем всеки какъвто си е с любов (никой не е виновен за това, което е ) и да поканим радостта в живота си дори и за мъничките неща. Оглушахме и ослепяхме за красотата, за чудесата на този живот. Аз също съм катеричка на колело, дори не катеричка, а направо хамстер, но поне знам, че е така и правя, каквото е по силите ми. Почувствала съм и ада, и рая, сигурно съм някъде по средата и дори бях на ръба на лудостта, но трябва да опитам да повиша вибрациите си още. Вярвам, че всичко се движи напред към една прекрасна хармония. Благославям с любов всички, които четат тези редове. |
| Коментар №3 |
luli 22/08/2009 • 18:52 |
Йосиф имам вьпрос,значи ли ,че които поеме кьм планетата с по високите вибрации,ще трябва да напусне физическото си тяло или казано по нашему -да умре?не мога да си преставя друг начин.Или както пише онова момиче ,че ходила „оттатьк“.
Въпрос на избор и лични постижения. Ще има много хора, които ще се възнесат през смъртта – просто или са много уморени и не им се полагат усилия, или проблемите им са прекалено много и не могат да бъдат преодолени. Но най-желателно е, както е описала своя опит жената – а там е посочено, че има възможност за материализиране и отново възнасяне. Това е голяма възможност за тези, които искат да помагат на хората.
|
| Коментар №2 |
tihomir 17/08/2009 • 10:32 |
| Аз си признавам че съм катеричка и ми е хубаво да си призная ЧЕ това е неизбежен етап в собственото ми извисяванеПриятели Спокоиствие и радост ви желая и Търпение в ПРЕХОДА Разглеждаите нещата като неизбежно случващи се А вас като артисти в ДЕИСТВИЕ всичко което трябва да се случи ще се случи НИЕ СМЕ СЪХРАНЕНИ и в единия и в другия случаи и еволюцията ни ПРОДЪЛЖАВА
Активирането на втора вълна приключи Ще започне активирането на 2 и половина И след това АКТИВИРАНЕ на свободно възнасящи се ИЛИ до последния момент Ще има шанс за всички КОИТО ИЗРАЗЯТ ОТ СЪРЦЕ ИСКРЕННОТО СИ НАМЕРЕНИЕ ЗА ВЪЗНЕСЕНИЕ всичко което се случва с нас СЕГА е от полза за нашето развитие НАСЛАДЕТЕ МУ СЕ – ОГЛЕДАИ ТЕ СЕ
За да живеете спокоино Трябва да осъзнаете вътрешната си КРАСОТА -РАДОСТ -БЛАГОПОЛУЧИЕ И само тогава случващите се СЛУЧКИ в живота ЩЕ бъдат нещо нормално ИЛИ след пролетта идва лято след това есен след това зима и отново и отнова И всеки период от време си има нещо хубаво и нещо лошо студено и топло скъпо и евтино НЕ СЕ СЪРДИТЕ ЧЕ ИДВА ЕСЕНТА И СЛЕД НЕЯ ЗИМАТА нали
ЖЕЛАЯ ВИ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ В РАДОСТ и ЛЮБОВ БОЖИЯ |
| Коментар №1 |
diakona 16/08/2009 • 17:58 |
| Да,навреме е това напомняне за двете планети или двете състояния на съзнанието…Едното сътворява АДА-ниските честоти на вибрации и тежките енергиини импулси,което води до ниско състояние на съзнанието и негативните,войнствени,гневни отношения,което само по-себеси е неприемливо място за пребиваване,още по-малко за братски отношения…А другото по-високото съзнание,изгражда високи категории на морало-етични отношения,които са предпоставка за Мир и Хармонични отношения между всички и всичко и което води до осъществяване на Златния ВЕК на МИРА на Земята и Благоговението между Човеците,тоест до условията на РАЯ…И в това отношение статията е правдива и е истинска… |
|
С все по-нарастващ ужас наблюдавам, как повечето духовно събудени хора пасивно очакват да им се случи възнесението или, че напредналите са длъжни да ги носят на ръце и да ги спасят. Много ви моля, събудете се!!! Да допускате, че е възможно съществуване на Бог, дори и много дълбоко да сте уверени в това, не решава проблемите ви. Всички проблеми идат от собственото ви съзнание, там в продължение на милиони години сте натъпкали, какви ли не боклуци. Никой, повтарям НИКОЙ извън вас самите, няма право да бърника в собственото ви съзнание, поради даденото ни от Бог право и задължение на свободна воля. Така че, НИКОЙ друг освен вас няма да дойде да изчисти авгиевите ви обори от боклука и просто нямате бъдеще на тази Земя, ако не го направите, защото с пасивното си поведение сте спирачка за промените. А промените са глобални и никой няма да ви чака да се начешете по тила.
В съзнанието ви има милиарди елементи – идеи, убеждения, практически наблюдения, съвети, внушения, чувства, емоции и какво ли не още, които трябва да сортирате съзнателно на два основни вида: такива, които ви обединяват с Бог и такива, които ви разединяват, т.е. карат ви да се чувствате отделно от Бога. Бъдете много внимателни – повечето от нещата, които смятате, че водят до единство с Бога са илюзии, заблуди. Трябва много внимателно да отделите зърното от плявата и да обезцените това, което ви отделя от Бога. Така постепенно ще ги изчистите от съзнанието си и ще намалите дисхармонията, която създавате около себе си. Това, че не забелязвате такава, съвсем не означава, че не я създавате – така ще е винаги, докато във вас има всичко това, което посочих като боклук, като плява. Чака ви тежък, сезифофски труд, а времето е малко. За да бъдете вечни, трябва да престанете да бъдете отделени от Бога, а докато сте отделени, времето никога няма да ви стига.
Основна пречка при изчистването е натиска на колективната мисъл-форма, енергия формирана от преобладаващото обществено мнение. Докато смятате, че трябва да се съобразявате с мнението на другите, докато то е важно за вас, докато се срамувате от хората, дока във вас има и най-малката следа от суета, съзнанието ви е отворено за въздействието на колективната мисъл, което означава, че НЯМАТЕ НИКАКЪВ ШАНС да се избавите от илюзиите си. Започнете малко по малко да се опълчвате на чуждото мнение, започнете да правите неща, които другите хора не очакват от вас – само така ще затворите постепенно съзнанието си за външните влияния. Този процес е бавен и при повечето хора, много труден. Но само след като се изолирате от външните въздействия, имате шанс да започнете вътрешното почистване и сортиране. И не се самозалъгвайте, ако от време на време се опълчвате на другите, че този проблем не съществува при вас – наблюдавайте много внимателно мотивите, които ви движат.
С безкрайно удивление наблюдавам, какво огромно количество хора си въобразяват, че много знаят, че вече всичко са изчели. Давате ли си сметка, дали това знание е променило нещо в съзнанието ви? Приближило ли ви е поне малко до Бога или все още сте толкова далеч от Него? Не е лошо да разберете най-после, че всичките тези знания са тежък баласт, който ви дърпа към дъното. А докато сте убедени, че знаете много, сте препълнен съд, в който не може да се вкара нищо ново. Изпразнете се от този товар – само усещането, че почти нищо не знаете ви прави достъпни за вътрешно ръководство. Защото, Господ ви казва: „Две и две е равно на пет“. А вие: „Колко си глупав Господи, на всички им е ясно, че две и две е четири“. Не си мислете, че ако не употребявате точно тези думи, не възразявате постоянно на вътрешното си ръководство. Хубаво е да имате много знания, за да имате предвид повече гледни точки, когато правите някакъв избор. Но докато смятате нещо за вярно, а друго за невярно, тези знания са баласт и само ви пречат, като не дават възможност да следвате промените. ВСИЧКО ЕДНОВРЕМЕННО Е И ВЯРНО, И НЕВЯРНО – направете това свое символ-верую и се изпразвате, спадате като изпуснат балон с въздух, защото това, което сте ценили толкова време, това с което сте се гордели толкова време, се обезценява. Тогава придобивате усещането, че нищо не знаете и преставате да се опъвате постоянно на Бога.
Това, което ви прави пасивни е илюзията, че щом Земята повишава вибрациите си, възнесението ви е в кърпа вързано. Но не е лошо да разберете, че повишаването на енергиите около вас САМО СЪЗДАВА БЛАГОПРИЯТНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА, които по никакъв начин не могат да почистят съзнанието ви. Енергийния фон с нищо не е по-благоприятен, от която и да е диета или някаква друга духовна практика. Всичко това са патерици, които трябва да подпомагат движението в собственото ви съзнание и пукната стотинка не струват, докато си мислите, че с вас всичко е наред. А и външното наливане на енергия в Земята може да повишава вибрациите до определено ниво. Продължаване повишението е възможно само ако човешките съзнания се променят. Промените в индивидуалните съзнания водят до промяна и в колективното съзнание, а оттам и до промяна по цялата Земя. Би трябва да е очевидно, че ако пасивно чакате, промени не стават и Божествената енергия се изразходва напразно. Ако обърнете внимание на посланията, които идват отгоре, ще забележите признание, че все още не е ясно, дали ще се стигне до колективно възнесение или експериментът ще се провали. Оптимистичните оценки са за да не увесите нос, но нищо не може да стане без активното ви участие.
Много пъти съм повтарял, че ако няма съзнателно развитие идат бедите, които трябва да ни разтърсят за да се събудим. Дайте си сметка, докато се чувствате добре, докато смятате, че всичко е наред, имате ли желание да променяте нещо. Ще кажете: „Кой е луд да си да си създава сам проблеми?“. Но никога не забравяйте римската сентенция: „Всичко тече, всичко се променя“, т.е. Бог е вечно движение. Ако не искате да сте в крак с това движение, ако не искате да се променяте, викате: „Ела, вълчо, изяж ме!“. Т.е., с пасивното си очакване викате проблеми и катастрофи. Не е ли по-добре, да се вземете в ръце и да избегнете неприятностите? Спомнете си, дали сте дошли тук за да си правите кефа, или да свършите определена работа – да се промените. Не е ли повече от очевидно, че за да започнете да се променяте, първо трябва да стигнете до извода, че не всичко при вас е наред. А може ли да сте едно с Бог, ако той се движи, а вие стоите на едно място? Повечето от вас знаят за Възнесения Владика Ел Мория, сега се казва Повече, за да ни напомня, че трябва да са променяме постоянно – всеки ден трябва да сме нещо ПОВЕЧЕ от вчерашния.
Когато постоянно се стремите да разграничите, това което ви отделя от Бога от това, което ви обединява с Него, развивате едно интуитивно усещане (което е и вътрешно ръководство), да различавате във всеки един момент, това което правите накъде ви води – дали се приближавате или отдалечавате от обединението с Бога. Това различаване е много важно. Когато го развиете ще се изненадате безкрайно, колко често ви се налага да го използвате – буквално всяка секунда. Не преувеличавам ни най-малко.
Много често срещан проблем е самозалъгването, че страхът и предпазливостта са разумни прояви. С това популярно оправдание давате възможност на страха да ви води за носа. А повечето от житейските ви проблеми са следствие от най-различни опасения, които ви правят пасивни. Ако се замислите, сами ще стигнете до извода, че в 99% от случаите, опасенията ви са безпочвени.
Всички вие четете най-различна духовна информация, в нея често става въпрос за различни проблеми, които могат да се срещнат по духовния път. Най-лошия номер, който можете да си погодите (и по мои впечатления, не пропускате никога), е да заключите, че тези проблеми не ви касаят, че сте ги преодолели вече и т.н. Това, че си мислите така е сигурен показател, че ги имате и те действат в пълна сила. Само тези, които откриват проблемите в себе си имат някакъв шанс да ги преодолеят. Типичен пример в това отношение е, да обвинявате другите в собствените си грехове. Например, ако имате проблеми с гордостта, смятате, че всички имат този проблем и така се опитвате да омаловажите своя, за да не се променяте.
На този сайт има предостатъчно ПОМОЩНИ инструменти, които да ви помогнат за изчистване на съзнанието ви. Те не са единствено възможните. Но основната работа трябва да я извършите вие – наблюдавайте постоянно съзнанието си, и най-важното търсете МОТИВИТЕ, които ви движат и ги претегляйте, дали ви обединяват с Бога (с всичко, което ви заобикаля) или създават дистанция с околния свят.
Създадено: 28/06/2008 • 12:37
Обновено : 28/06/2008 • 17:10
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 14667 пъти
| Коментар №10 |
Stanka 25/10/2010 • 23:48 |
| Защото това е подобно на израза „тъмна светлина”, тъй като държавната система за управление неизбежно подразбира принуда и насилие! Ако някоя религиозна организация в управлението на своето паство използва методи, характерни за властта, може еднозначно да се говори за значително несъответствие в насоката на стремежа на адептите на такава организация с направлението, определящо истинското пълноценно духовно развитие на естеството на човека. Докато човешкият род продължава да поставя в качеството на главни жизнени приоритети това, което е в страни от истинските духовни ценности, което все още продължава да се прави, тясното съчетание на властта с управлението може да бъде в някаква степен оправдано. Но оправдание от такъв род ще бъде уместно, само когато последствията на това съчетание могат да донесат минимална вреда, подобно на това, което става в жизнената дейност на представителите на животинския свят. Ако управлението на обществото се осъществява в съчетание с проявите на особеностите на властта, то такова общество неизбежно ще се характеризира със стадни наклонности, но никак няма да се проявява в качеството си на разумно организиран колектив. Заради което в представителите на властта достатъчно точно и уместно се е оформило определението на такава маса от хора като тълпа. Тълпата се нуждае от наличието на власт! Властта не може да съществува без тълпа! Получава се затворен кръг, където едното не може да съществува без другото. В същото време такава цялостна система няма абсолютно никаква перспектива да придобие хармонично благоденствие. Още повече, че според Закона за Хармонията на Битието, тя е обречена на неизбежно самоунищожение. Изходът от вече крайно опасното положение на жизнената дейност на човешкото общество с такова жизнено устройство е възможен само в посока формирането на нормална система на жизнена дейност. А това, както вече може да бъде разбрано, ще бъде свързано с утвърждаването на ценности, на основата на които не може да съществува система на жизнено устройство на принципа „тълпа и власт”. Духовните ценности трябва да бъдат поставени в центъра на внимание на обществото! Където по естествени причини това може да изглежда в началото като някаква национална идея, но ако тази идея въплъщава най-точно определенията на Истината, то за кратко време тя ще прерасне в световна идея. Крайно необходимо е въпросът за духовните ценности в обществото да бъде открит за всеобщо задълбочено разглеждане, изключвайки примитивно категоричните традиционни религиозни забрани. Истинското нормално духовно развитие на личността се основава само на свободата на избора на идейни приоритети. Човека не може да бъде спасен ако той сам не е направил своя собствен избор на активно прилагане на необходимите усилия в спасителната посока. Но има разумна необходимост да се предостави възможност за запознаване с обективната информация за проявените разнообразни духовни ценности в обществото. Това е все едно, попадайки в затруднено положение (което се оказва естествено следствие на отдавна избрания път), наистина мъдрите внимателно ще се вгледат във всички вече видими нови разклонения на съществуващия път, а няма да се опитват да се връщат към нещо вече преминато и добре познато. Натрапването на някаква идеология се явява напълно естествено в условията на спецификата на държавния строй. Ако това се прояви в дейността на някаква религиозна организация, то това е явен признак за неграмотно отношение към законите на Истината! Това, което е добре за тъмнината, е противно на Истината! Божието Богу, а кесаревото кесарю!” |
| Коментар №9 |
Stanka 25/10/2010 • 23:43 |
| В историческия период на началото на формиране на човешкото общество, според естествените причини на крайно примитивното възприемане на обкръжаващата реалност от човека, управлението и властта са започнали тясно да се преплитат. Едното е трябвало да организира множеството за някакво движение в една посока, а другото да застави да се движат в тази посока тези, които не искат, а също така и да наказва тези, които сами се противопоставят и пречат на другите да се движат в зададеното направление. Агресивната среда, която са започнали активно и с различно упорство да създават представителите на различни обществени формирования още повече укрепила такова преплитане, в което тясно са се сплели съзидателната нужда с порочната. Защото посредством възможностите да се управлява може да се реализира съзидателната ценност на човека, а чрез властта – порочната. Към управлението, не подразбиращо наличието на власт, ще проявяват готовност да се насочат само тези хора, които имат немалък съзидателен опит и съответната грамотност. Сред голямото множество хора от това или онова общество, по правило, ще се проявят твърде малко такива, които са готови до носят повишена отговорност без проява на характерните елементи на властта. Останалото множество, достатъчно трезво осъзнавайки незначителността на своя опит и умения, напълно разумно няма да проявяват активност в стремежа да станат управляващи и организатори. А към това, което се подразбира като власт, хората са готови да се устремят от най-ранна възраст, когато вече могат да възникнат правилни представи за своеобразните прелести (съблазнителни, привлекателни неща, бел. прев.), подразбиращи се под понятието „власт”. Към плодовете на властта могат да изпитват заинтересованост изключително тези, които все още са духовно незрели, което означава хармонично не сформирали се психически. А цялото човешко общество, според определени закони, се състои от огромното мнозинство на именно такива духовно незрели хора. Оттук произтича и мащабно проявяваната от голямо множество хора жажда и потребност да придобият поне някаква е власт, даже и съвсем незначителната, но именно власт. И придобивайки я, духовно незрелият човек с упоение се ползва от нея. Държавното жизнеустройство, според присъщите му специфични особености, далечни на Закона за духовното развитие на човека, напълно естествено създава благоприятни условия за успешния разцвет на съюза на властта с управлението, където при това основно се употребява само едно понятие – „власт”. Съвременните така наречени цивилизовани общества, в основата си се разделят на религиозни и светски части. Не е необходим много ум, за да може също така отчетливо да се види, как активни представители на една или друга част, използвайки характерните за това особености, еднакво се устремяват към придобиването на все повече власт. Придобиването именно на това, което е призвано сякаш да им даде право, колкото повече своеобразно се издигат нагоре, да натрапват своето мнение на все по-голям брой от останалите хора и все по-малко да се подчиняват на мнението на когото и да било. Където представителите на едната и на другата част се опитват да се оправдаят, че сякаш благодарение възможностите на властта те могат още повече да спасяват неразумните. Такова оправдание до някаква степен е уместно само от страна на представителите на светската част на човешкото общество, защото светската власт наистина може да ограничи порочно дивите прояви, в които все още лесно могат да се втурнат много хора. Но само да ограничи, а не напълно да премахне такива прояви! Благоденствието на държавната власт напълно зависи от активността на материалната съставяща на естеството на човека, затова такава власт е и заинтересувана преди всичко от запазването на най-добро здраве на физиологичната страна на човека. Но за да се премахне напълно склонността на човека към порочно-диви прояви, се изисква грамотно да се активират в обществото ценности, към които същността на държавната власт няма абсолютно никакво отношение. Оттук следва и естествената неспособност на такава власт, през цялата история на своята дейност, напълно да се справи с порочно дивите прояви на много представители на своето общество. Духовните Истини нямат пряка насоченост към поддържане на най-добро здраве на човешката физиология, въпреки че са тясно взаимосвързани с това. Но именно само на основата на тези ценности е възможно напълно да се неутрализира в човека неговата склонност към порочно-диви прояви. Оттук следва и въведената някога условност за това, че духовната Истина е Светлина за всички, които се намират в тъмнина. Духовната Истина е призвана не да облагороди ненормалната жизнена дейност на човека, а напълно да го избави от нея. Затова и тя е била обозначена като Спасение на човешкия род! А такъв израз като „държавна религия” не е нищо друго, освен съвършенна безсмислица! Защото това е под |
| Коментар №8 |
Stanka 25/10/2010 • 23:36 |
| „Виждат ли тези, които се смята, че имат очи? Виждат ли истинността смятащите се за разумно мислещи? Каква е истинската ценност на тези, които като че ли се безпокоят за благото на ближните, но упорито отвръщат взора си от истината? Колко още може шумно заемащите местата на почетни водачи на слепци век след век упорито да проявяват стандартната загриженост, призвана да определя сякаш правилната посока към благоденствието на водените, като продължават при това с ентусиазъм всички заедно да се движат в кръг, който се оказва един безкраен път на страдания. И така могат ли да виждат тези, които шумно са се устремили да демонстрират своите сякаш особени зрителни способности? Сега вече стана жизнено необходимо за всички да осъзнаят, че никоя от вече проявилите се в течение на много векове системи на държавно жизнеустройство принципно не може хармонично да се съгласува с Истинските Закони на духовното развитие. Именно на основата на този Закон единствено може хармонично да се развива самото човешко естество, а значи и устойчивостта на развитие на благоденствието на всяко човешко общество зависи, преди всичко, от грамотното постигане на такъв Закон. Законът на духовното развитие на човешкото естество е също така един за всички хора, както са единни в основата си законите на развитие на всяко явление в Света на Материята. Голяма глупост ще бъде стремежът да се подхожда към познанието на законите на Света на Материята само традиционно, така както са подхождали към това предците на този или онзи отделен народ. А точно такава голяма глупост ще бъде и аналогичният подход към познанието на Закона, от който напълно зависи пълноценното развитие на духовното естество на човека и хармоничното формиране на неговата психика. Това, че по повод на духовните ценности в различните народи традиционно са възникнали различни представи, това е само ярко изразен резултат от неточните представи за единния за всички хора Закон. Тъй като духовните ценности в съзнанието на човека са призвани да заемат и заемат особено място, то благоприятно условие той още повече да се приближи към формирането на точна представа за духовния Закон може да се възникне само в определен, характерен за развитието, период, както на самия отделен човек, така и на човешкото общество, когато човек може да се освободи от догматично утвърдения страх пред проявата на нетрадиционния възглед за духовните ценности. Умният човек осъзнава добре, че оръдията на труда предназначени да се използват за мирни, съзидателни цели, напълно успешно могат да бъдат използвани и в качеството на разрушително оръжие, макар официално и да не се смятат за оръжия. А ето различното мислене бързат да утвърдят еднозначно като вредно, макар именно благодарение на него да се появяват всички прогресивни достижения в развитието на човешкото общество. Съмнението и често безсмисленото категорично неприемане на проявяваните нетрадиционни възгледи за духовните ценности са способни да доведат до много опасни последствия, защото това гибелно спира необходимата активност на духовното усъвършенстване на естеството на човека, от което пряко зависи не само благоденствието на човека, но и самото му оцеляване в Света на Природата, в Лоното, в което той се е родил. Главният признак на недостатъчна зрелост и отсъствие на нормална проява на разум е склонността към агресивно възприемане на всичко ново, към чието обективно осмисляне не са били приложени достатъчни усилия. Най-опасно в такъв случай се явява стремежът по аналогичен начин да се отхвърли това, което се предполага, че е нещо по-съвършено от това, което има отхвърлящият. Такъв вид невежество неудържимо се е проявявало, и все още успешно се проявява от повечето представители на човешкото общество, което съответно характеризира примитивното ниво на развитие на това общество. Докато такова отношение към неизвестното активно и широко проявяват заемащите ключови постове в управлението на държавния строй, дотогава развитието на общество с такива качества на управление ще е обречено да бъде крайно сложно; А в съдбоносния период на развитие на човешкото общество такова положение винаги ще води до най-големи трагедии. Само по себе си понятето „власт” подразбира възможността всеки да бъде принуждаван да предприема определени усилия въпреки неговите собствени желания и стремежи. В същото време това е и възможност да се наказват непожелалите да изпълняват това, което им се натрапва. Особеностите, характеризиращи същността на понятието „власт”, еднозначно противоречат на Истината за духовното развитие. Властта и управлението в съзнанието на хората психологически се възприемат като едно и също нещо. Но истинската ценност на нормалното управление не трябва да подразбира такива понятия като ”да принудя” и още по-лошо, „да накажа”. В историческия период на началото на формиране на човешкото общество, според естествените причини на |
| Коментар №7 |
Margarita 03/02/2010 • 15:03 |
| Всичко е ясно, но как да се събудим, та да помогнем и на другите да го направят? Обяснено е че трябва да се трудим – но понякога и цял живот да копаем, не откриваме съкровището. Дори и да открием нещо не сме убедени че е истинско. Спомням си, че когато аз протегнах ръце с молба за ръководство, в тях бяха поставени книгите на ОШО. Стъпка по стъпка в продължение на десет години, те бяха моя водач. Захвърлях ги с негодувание в момент на неразбиране и несъгласие, за да ги потърся отново, когато случка в живота ми подсказваше, че съм прибързала със заключението. Не намерих смелост да направя скока към който скъпият ОШО ни приканва в книгите си и затова загубих много време. Следвайки ориентира даден в книгите и неговата силна вяра, че скоро всички религии ще се обединят, открих Пътя на Истината за себе си. Сега служа на Светлината, чрез учението на Възлюбените Владици от Великото Бяло Братство, работя с виолетовият пламък на Сен-Жармен и мисля че открих истинското съкровище, на което се наслаждавам всеки миг от живота си. Пожелавам го на всички! Любов и светлина! |
| Коментар №6 |
Doci 22/04/2009 • 17:49 |
Според мен статията е много добра и смятам, че има много истина в нея, но и мен малко ме стъписва назидателния тон с който е написана  .Опитайте да надникнете в себе си – какво точно е уязвено, засегнато, какво във вас се чувства заплашено? |
| Коментар №5 |
Lida 15/04/2009 • 19:40 |
Ами то едно нещо се почиства най- лесно, когато е на повърхността и се вижда. А огледала дал Господ. Защото срещу всяко чуждо Его се зъби нашето собствено и доволно потрива ръце, че пак е останало незабелязано. Така че- на работа! |
| Коментар №4 |
bojana 14/04/2009 • 21:36 |
| mi tova e mnogo krasivo samo 4e 6te dobavq 4e kolkoto i da e krasivo na na6ata zemq ima vse o6te varluva6toto EGO na horata i zatova sme stignali do tam 4e da ne mojem vzaimno da svidetalstvuvame za krasotat na na6ata realnost |
| Коментар №3 |
niama_zna4enie 22/11/2008 • 13:45 |
Diakone, намери от кого да търсиш смирение. Целият сайт е изпъстрен с думите „както съм ви казвал многократно“ Авторът явно се изживява като учител с главно „У“, слязъл на земята единствено, за да поучава другите. Е, негова работа. В края на краищата има какво да се научи и от т.н. „черни учители“. Да е жив и здрав, че да си тегли последствията. |
| Коментар №2 |
Diakona 22/11/2008 • 12:05 |
| Прави впечетление,че от юни месец,до днес няма коментар,няма дискусия,а темата е чудесна,интересна и по значение,много важна(впрочем всички са интересни и полезни).И така,както обикновено, написаното е поднесено с добро филосовско разбиране и достъпно,но не мога да си обесня,защо с подчертано заповеднически тон(напомням за Свободната Воля) и категоричните упреци към всички,при това не съвсем коректно;-„(всички проблеми идват от собственото ВИ съзнание,там в продължение на милиони години СТЕ НАТЪПКАЛИ,КАКВИ ЛИ НЕ Б О К Л У Ц И ?!? И не само това,назидателния тон,вместо да пробужда,той стъписва…което ни кара да виждаме автора в ореола на СВЕТЕЦ,тоест Безгрешен и иединен напълно с БОГА,за разлика от всички останали.Един Възнесен Владика може да си позволи назидателен,дори инструктивен тон,за да задейства спящите и колебаещите се,но друг от нашите псевдо духовни инструктори на Земята,НЕ.Ако същата статия беше поднесена с смирение,с търпение и повече разбиране,че не всички са на духовното и познавателно ниво на автора и той говореше с убеждението,че всеки приема казаното за чиста монета,-например;В съзнанието НИ има милиарди елементи,а не в съзнанито ВИ има…..(защото в неговото няма?).Затова ,аз отхвърлям прекрасната и неточно рецензирана и прецезирана назидателна ЛЕКЦИЯ.Съжелявам,ако съм огорчил някого,който има преголямо самочувствие на Духовен Настоятел и Водач.Светлина,МИР,Любов И Хармония.Дякона. |
| Коментар №1 |
Nina 09/07/2008 • 15:22 |
| Трудно е.Поздравления. |
|
Съществуват астрални същества, които като обитатели на емоционалния свят, се хранят с емоционални енергии. За тях, човешкия страх, гняв възмущение, срам, са най-вкусните пържоли или плодове (който каквото му харесва). Та тези същества са успели да организират на Земята ферма за добитък (цялото човечество), която произвежда необходимата храна за оцеляването им. Тъй като става въпрос за емоции, тези същества са станали изключителни майстори в начините за тяхното получаване/доене/манипулиране. Те са повече известни като дяволите, които изкушават. Забележете, тези същества не измъчват пряко (нямат право на това), могат само да се възползват от човешките слабости.
Ако, разбира се, имаме желанието да се избавим от ролята си на добитък, би трябвало да съобразим, че ни манипулират и да престанем да се поддаваме и да излъчваме толкова желаните за тези същества, лакомства. Т.е. трябва да развием своята разумност (какъвто е замисъла на Бог, когато е разрешил на тези същества да обитават Земята). Но за наша беда, процеса напредва много бавно.
Тези същества не са силни като Богове, те не са безкрайно хитри, т.е. ние не сме обречени. Тяхната власт е възможна само докато са скрити, докато си нямаме представа, че ни манипулират. Щом започнем да се самонаблюдаваме и анализираме мотивите си, ставаме все по-разумни и все по-малко уязвими, т.е. намаляваме слабостите си, които използват тези същества за манипулациите си.
Трябва да се има предвид, че тяхното въздействие продължава хиляди години и те са успели да преправят според нуждите си, всички области на човешкия живот, на човешки отношения. Но както вече писах, това не е изключително тяхна заслуга, а най-вече нашата инертност и несъобразителност е докарала нещата до положението, в което сме. Особено дълбоко са засегнати междуличностните отношения (човек за човека е вълк), семейните отношения (ревност и собственост върху друга душа), образование (внушавани се, че не знаем и някой трябва да ни казва, какво да правим, за да се избегне съобразяването, че сме манипулирани), физическо (медицина, която няма интерес, хората да са здрави) и социално здраве (политиката като имитация на демокрация). Изобщо, може да се изброява безкрайно много, но това не е нужно, трябва само да помните, че всичко (е илюзорно), не е такова, каквото изглежда. И всичко, което предизвиква справедлив гняв – желанието за борба, за отмъщение, за наказване – всичко е внушено изкуствено, за да произвежда необходимите емоции. Всички филми на ужасите, сапунките, новините за убийства и катастрофи – забелязвате ли манипулацията?
Например, да вземем науката. Би трябвало да е водеща в еволюцията на човечеството, а е основната спирачка. Науката е създадена като заместител на религиите (защото влиянието им започнало да намалява и хората престанали да им вярват, както преди) и по същество си е религия – поклонение на въображаемата разумност, рационалност, материализъм. Никога не забравяйте, че за да е убедителна, която и да е манипулация, трябва да има разумен носител, т.е. проверен от опита принцип, зад който може да се скрие манипулацията. За да е по-ясно, какво имам предвид, ще посоча конкретен пример. Например, добре известния Айнщайн. Това, което е създал съвсем не е незначително, но самата му популярност е пиар акция, т.е. изкуствено предизвикан интерес към дейността му, за да може чрез популярния му авторитет, да се внуши определена мисъл/принцип. В случая, чрез Айнщайн е внесено табу върху изследванията на етера, и затова толкова продължително време буксуваме на изкопаеми горива. Науката е станала за смях с „бетонния“ си аргумент: „няма доказателства“, при това във всички области. Този аргумент е само доказателство за „бетонните“ глави, на тези, които го твърдят, защото в многомерната реалност, всяко доказателство е частен случай, изключение от правилото, а не нещо, на което може да се разчита. Забелязвате ли манипулацията?
Фаворизирането на науката продължава с нарастващи темпове от средствата за масова манипулация/информация, защото, трябва да имате предвид и да не се поддавате, че около 1/3 от научните изследвания са манипулирани в интерес на този, който плаща, т.е. не отразяват реална действителност, а желанията на някого. Не се връзвайте на предложените ви изкупителни жертви: алчни корпорации и банкери, тайно световно правителство и т.н. Зад всички тях стоят споменатите манипулиращи същества. Както казах, те използват техните слабости (в случая алчността и най-вече страховете им), за да получат необходимите им емоции. И както всички нас, в повечето случаи, не осъзнават, че са манипулирани.
Решаването на проблема не е в физическото отстраняване на банкери и алчни ръководители, защото системата веднага ще ги замести с други. Решението е в осъзнаване на манипулациите и в преставане излъчването на нискочестотни вибрации. Много ефективно е облъчването на тези същества с любов (все пак те също са деца на Бога), това повишава собствените им вибрации и те преминават към хранене с много по-благородни емоции и енергии.
Създадено: 25/09/2015 • 13:39
Обновено : 25/09/2015 • 13:58
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1495 пъти
Трябва да призная, че съм заимствал разделението на тази глава на точки и подточки от една видна представителка на теософията – надявам се, че не ми се е обидила. Това деление толкова точно отговаря на смисъла, че колкото и да опитвах, не можах да измисля нищо по-добро. Не съм преписвал обяснителния текст, защото разликата във времето от сто години налага актуализиране на понятията съобразно развитието на съвременното мислене.
Ще се опитам да опиша основните препятствия или по-точно, как могат да бъдат разкъсани оковите, които задържат полета на човешкия дух. Тези основни етапи в развитието на всеки един човек, могат да се проявят в най-различни варианти, но основният смисъл винаги е един. За преминаването през различните просветления не е обезателно необходимо пълното преодоляване на тези недостатъци, но е невъзможно преминаването от един етап в друг, ако някой си въобрази, че достатъчно или напълно се е освободил от своите недостатъци. Пречистването е постоянна цел и задача на всички етапи от съществуването. Може и трябва да се работи по всички точки едновременно, а не както някои си въобразяват, че трябва да се спазва строга последователност. Благоприятните условия за работа над съответния недостатък не следват подредената тук логическа последователност, затова не ги пропускайте. Устремът към развитие и цененето на времето също спадат към обезателно необходимите за усвояване уроци.
1. Способност за разграничаване на действителното от недействителното – това е способността за избавяне от илюзиите. Много хора подценяват този въпрос, защото едва с развитието на това качество могат реално да преценят, колко погрешно са възприемали действителността. За преодоляването на илюзиите е необходим нов мироглед по следните въпроси:
а) Каква е продължителността на човешкия живот? – Този въпрос изглежда елементарен, но за съжаление, при много хора, въпреки че са приели прераждането като безусловна истина, все още са със стария страх от смъртта и старата ценностна система: Нуждите на материалното тяло са приоритетни: храна, облекло, дом, семейство, здраве и т.н. Следствие от тези материални приоритети са нарушеното взаимодействие с околните, страховете, стреса, притесненията, неразположенията. За човек, действително приел мисълта за вечното си съществуване, материалното губи своята приоритетна ценност, материалното тяло заема полагащото му се място на временен инструмент за придобиване на нови знания. На преден план в ценностната система излизат тези качества, които съзнанието не губи заедно с материалното си тяло – знанията и способностите. Навярно много хора ще си намерят оправданието, че ако не обръщат достатъчно внимание на материалното си тяло, ще се сдобият с много болести. Нека бъдат спокойни, правилното отношение към приоритетите хармонизира човешката психика, а това се отразява изключително здравословно на материалното тяло, със засилване на енергийния обмен се подобрява обмяната на веществата.
б) Изолиран ли е човек, като самостоятелна жизнена единица от околното пространство? – Този въпрос също поражда много илюзии, главно поради ограничените възможности на сетивата и осъзнаването само на материалния свят. На първо време новите знания могат да компенсират това ограничение, а когато съзнанието усвои преминаването в по-фините тела и ползването на техните сетивни възможности, ще добиете и непосредствени впечатления от действителността във Вселената. Пред вас ще се разкрие един гигантски организъм, в който Земята и дори отделния човек са много тясно свързани с всеобщите процеси.
в) Свободен ли е човешкият избор? – Много важен въпрос. Свободен може да бъде един избор, само ако е доброволно и съзнателно съобразен с всеобщото единство и законите, които осигуряват съществуването. Всички останали варианти са опити да се разбие с глава стена. Винаги трябва да сте готови да понесете последствията от противодействието ви на всеобщите интереси. Незнанието на законите е някакъв смекчаващ последиците фактор, но в никакъв случай не ги отменя, особено когато се касае за рецидив (многократно повторение на едно и също нарушение). Съзнателното приемане и съобразяване със законите, постепенно премахва натрупаните следствия и води до истинската свобода.
2. Безразличие към външните неща – Това е повече практическо приложение на усвоеното от първата точка. Водещата мисъл, необходима за преодоляването на втория етап, е убеденото приемане на единството на Цялото, намирането на своето място в него и започване на целенасочена работа за намаляването на дисхармонията, която причинявате със своите мисли, чувства и действия. На второ място, тактично и без насилие се опитвате да намалите дисхармонията, която произвеждат хората около вас.
Безразличие към външните неща не означава безразличие към материалното тяло – вашето съзнание е стопанина на милиардите клетки, от които е изграден вашия организъм. В тези клетки не протичат безконтролни химически реакции – вашата воля може и трябва да управлява всички процеси, а следователно можете целенасочено да изчиствате вашите тела, за да намалявате зависимостта си от другите отрицателни влияния. Казано по-просто, на този етап трябва да се научите да управлявате здравословното си състояние.
Безразличие към външните неща не означава безразличие към Природата. Всички съставки на минералното, растително и животинско царство са части от Бога и имат също такова право на съществуване, колкото и вие. Хранителната верига е път за усъвършенстване на низшите същности, но извън нея, всяко безсмислено унищожение нарушава установеното равновесие.
Един от основните методи, често прилаган от Висшите сили, е използването на способността за изпадане в крайности – рязкото преминаване от радост в скръб, от покой в буря, от отмора към изнурителен труд. Това е метода на „контрастния душ“ и има за цел да ви предпази от привързването към илюзорните ценности, да ви отучи от абсолютизирането на истините.
3. Шест умствени условия.
а) самоконтрол над мислите. Повечето хора не си дават сметка, че мислите им са енергия, която неминуемо оказва своето въздействие. Дори ежедневни мисли, без умишлена зла цел, причиняват нещастни случаи и болести (уроки), а представете си какво природно бедствие е човек с повишени енергийни възможности и липсваща мисловна дисциплина. Безконтролният мисловен процес причинява вреди и на създателя си, не само като следствия от пораженията, които е нанесъл. Безразборното пилеене на енергия дава също своето негативно отражение. Методите за развиване на мисловната дисциплина са медитацията и концентрацията. Ежедневните занимания за съсредоточаване върху определена мисъл или обект, трябва да развие във вас способността да задържате вниманието си неподвижно неопределено дълго време. Едва с това постижение можете да кажете, че мислите ви се подчиняват на вашата воля. Това същевременно е изградена броня срещу външните влияния.
б) спазвайте йерархията на световете. Материалното тяло да се подчинява на чувствата, тялото и чувствата да се подчиняват на разума и т.н. За съжаление, много хора смятат за нормално чувствата да управляват разума. Ще са им необходими много съзнателни усилия, за да преодолеят тази своя илюзия. Показател за успехи в тази област е справянето със страховете, притесненията, сексуалните желания (но не като желания изобщо, а като желания, които надвиват разумните доводи) и други мощни емоции, които предопределят вашето поведение и мисли. Тук трябва да поясня, че става въпрос само за животинските чувства и страсти (астралните енергии), а не за възвишените пориви на душата – интуиция, творчески плам, състрадание и т.н. (енергиите на висшите светове).
в) търпимост – изключително важно качество. Има два основни аспекта: търпимост към недостатъците на хората. Никога не забравяйте, че недостатъците са в резултат на етапа от развитие или са придобити в следствие ролята, която им е отредена в този живот. Че вие вероятно ги имате същите или сте ги имали, дори в по-голяма степен. Спомнете си, колко ви е било трудно да ги преодолеете и колко време ви е било необходимо за това. Не забравяйте, че тези недостатъци имат и положителна страна – служат за уроци и предизвикват многократни изпити, докато се преодолеят трайно. Ако вие сте потърпевши не забравяйте да потърсите смисъла.
Вторият важен аспект, е основен недостатък на всеки, който си е въобразил, че е постигнал много в своето развитие. Не се заблуждавайте, че пътя, който сте изминали, е единствено правилния. Много малка е вероятността, това което е било полезно за вас, да е в същата степен полезно и за другите. Затова не се ядосвайте, че не ви разбират или че не приемат вашите съвети, не натяквайте постоянно своята предвидливост. Не си позволявайте да налагате своите разбирания и истини. Помагайте само когато поискат от вас помощ – във всички други случаи правите „мечешка услуга“.
г) да се развие твърдост – необходимо условие за да не могат неприятностите и препятствията да ви отклонят от избрания път. Посрещайте всяка неприятност с радост, това са най-необходимите уроци в живота ви. Положителното отношение дава следните предимства:
-
нагласа за анализ и извличане на необходимата поука.
-
спасява от неприятни емоции.
-
не завързва кармични възли.
д) да се развие доверие. Обикновено това качество се нарича вяра, но това понятие е натоварено от хилядолетията със смисъл на сляпа вяра, която не върши особена работа на разсъждаващия и съмняващ се човек. Необходимо е доверие с разбиране, проверено логически и практически. Това качество е задължително за да развиете доверието в Бог, в неговата любов и добронамереност, в мъдростта на Световните Наставници, в мъдростта на Всеобщите закони. Много хора вече са убедени в тази мъдрост, но на практика поставят своя разум на първо място, а това става именно поради липсата на доверие. Да развиеш доверие, означава да признаеш за себе си, че все още знанията ти са крайно недостатъчни, че все още си в плен на илюзиите. Да развиеш убедеността, че за теб се грижат много по-мъдри същества, че те са в течение и подбират всички събития, в които участваш, да им се довериш и да изработиш увереността, че тяхната безкрайна мъдрост и състрадание няма да допуснат никакво безсмислено страдание. Точно такова пълно доверие прави възможно посрещането на страданията с радост и постоянното щастие в ежедневието.
Още един важен аспект на доверието е доверието към самия себе си. Както вече споменах в началото, свободата на избора е много ограничена от кармичните натрупвания, така че трябва да приемете, че всичко, което вършите, не може да не го вършите. Така ще се спасите от пагубните упреци към самия себе си, от безкрайните вайкания и окайване. Самокритичността е полезна, само ако си вадите поука от грешките и ако възпира разрастването на егото. Повече от това самоупрекването е безполезно и води до депресия и страх от поемане на отговорност. Ако наблюдавате внимателно и анализирате правилно всичко, което става около вас и с вас, ще забележите, че някои постъпки, от които се срамувате, неочаквано дават положителен резултат, за вас или за потърпевшите. А за да не развиете в себе си чувство за безотговорност, стремете се постоянно да смекчавате отрицателните си импулси и не помнете злото, което са ви причинили.
е) да развиете балансираност. За човек, който не се интересува от духовните проблеми е много трудно да излезе от света на крайностите – обичайно е всичко да е или бяло или черно, или добро или лошо. В действителност и в най-доброто има някакъв процент зло, и в най-лошото има нещо добро. Когато усвоите тази философия, балансираното отношение започва постепенно да се получава като от самосебе си. На балансирането много помага премахването на емоционалната обвързаност с обкръжаващата действителност. Повечето хора са си изработили навика да си съставят определено мнение за всичко, с което се сблъскват. Тази, веднъж определена, нагласа предопределя поведението и предрешава избора. Предварителните преценки, повечето случаи, са направени като следствие на илюзорни представи и това предопределя неправилната реакция и избор. И в резултат – кармична обремененост. Затова е много важно да се избавите от предварителните нагласи и да посрещате всичко еднакво добронамерено.
4. Дълбок и силен копнеж за освобождение. Когато човек започне да различава голяма част от илюзиите си, в него все по-често се събужда желанието да се избави от тях. Това става възможно, както вече споменах, чрез все по-пълното усвояване на посочените етапи от Пътя, чрез разширяване на съзнанието, чрез натрупването на мъдрост и знания, чрез приемането на всеобщото единство, чрез все по-силно желание да се включиш активно във всеобщите процеси, чрез изучаването и прилагането на всеобщите закони.
5. Вериги, които ни задържат.:
а) илюзията за личния Аз. Една доста хлъзгава тема за тези, които са в началото на духовното си развитие. Страхът от загуба на индивидуалност плаши дори напреднали в развитието си хора. Но независимо от последиците, налага се да поема този риск и да опиша етапите за тия, които са достигнали до тях и Азът спира по-нататъшното им развитие.
Като обективно съществуваща реалност Азът отразява една структурна единица от Цялото. Този въпрос е разглеждан рядко в езотеричната литература и обикновено тази структурна единица е наречена монада. Но при съществуващото всеобщо единство, много е важно, какво е взаимоотношението на тази структурна единица с Цялото. На сегашния етап на развитие, повечето хора, обитаващи материалния свят осъзнават себе си като нещо напълно автономно и независимо от всичко останало – вече многократно се спирах на тази илюзия. Реално, всички мисли, всички натрупани качества, даващи самоосъзнаването като отделен индивид, са недостатъци на човека, защото препятстват неговото единение. Разбира се всеки има напълно свободното право да се самоопределя като самостоятелен индивид и проблемът не е в избора. Проблемът се появява с претенциите на всеки един човек да ползва благата на Цялото, но да не носи никакви отговорности и задължения. Точно тези претенции са наречени егоизъм. Егоистите също имат право на съществуване, ето например Сатаната и неговата свита съществуват милиони години, но поради отричането на всеобщото единство се самоизолират в най-дисхармоничната част от Вселената. Тук също не може да се мине без бунище и тъкмо сега е настанал периода на голямото чистене в Слънчевата система. Всеки съзнателно или несъзнателно се самоопределя от коя категория е и със своето поведение се разграничава. За всички останали минава голямата метла.
Именно поради посочените причини е много важно всеки да направи своя съзнателен избор и ако избере Пътя на единението, за да може да се адаптира (поради краткото време, което остава), трябва волево и целенасочено да променяте ценностната си система, а не само да се разчита на естествения ход на времето. Условията за естествено развитие под диктовката на причинно-следствените (кармични) отношения ще се повторят след доста милиарди години, затова ако не ви е по сърце пълната мобилизация, пригответе се за голямото чакане. Вероятно, много хора ще останат с убеждението, че просто се опитвам да ги сплаша, за да ги накарам да споделят моите идеи. На такива хора мога само да кажа: Моля, не ме вземайте на сериозно, така и така ще имате възможност да видите какво ще стане, защо да си разваляте спокойствието.
За да стане възможно интегрирането ви в Цялото, необходимо е да бъде преодоляно отрицателното и задържащо влияние на Аза. Т.е. да бъдат премахнати всички фактори, които ви противопоставят на Цялото и на отделни негови части. Да потърсите и намерите любовта, състраданието, търпението и да изоставите напълно гордостта и честолюбието. Това се нарича да жертваш себе си (егото) за другите хора. Престанете да се вълнувате, как ще реагират хората на вашата промяна. Да се съобразявате с общественото мнение означава да се оставите да се носите по течението. Изпълнете се с търпение и не очаквайте признание за доброто, което се опитвате да правите – напротив пригответе се да бъдете черната овца на стадото, пригответе се за много обиди и болка. Първите доказателства, че сте на прав път, ще дойдат едва след години, и то ако сте били последователни, но ако сте се колебали и сте се съмнявали, признанието може да получите едва на „оня свят“. По всички посочени причини самоотричането е задължително и се налага да престанете да идеализирате и да величаете собствения Аз.
б) следващата много здрава верига, която ни приковава към миналото, е съмнението. Една от многото илюзии, доста трудна за преодоляване, защото има и доста положителни страни. Всеки индивид аргументира за себе си съществуването на съмнението, защото, ако не се съмнява, той няма да мисли, а ако не мисли, няма да е в този вид, в който е. Другата положителна страна на съмнението, е че подпомага анализирането на знанията и подреждането им в една единна система, която да отразява обективно действителността. Именно това разминаване с действителността, ражда илюзиите и като следствие идват страданията. Когато едно съзнание има навика да борави с крайни категории (нещо или е истина или не), съмнението има много отрицателни страни: съмнението във всичко ново силно стеснява мирогледа и затормозява възприемането на новите идеи, а в някои случаи на изявен консерватизъм, съвсем спира развитието на индивида. Методи за преодоляване на съмнението: разширение на съзнанието, чрез философско осмисляне на действителността, постепенно прекратяване абсолютизирането на истините, полагане на усилия за увеличаване количеството на реалните (не илюзорни) знания.
в) скъсване веригата на суеверието. В далечни времена, за хората със слаборазвити умствени способности, са били давани знания за енергиите, действащи във всички светове и за тяхното практическо използване. Поради липсата на по-добри способи, тези знания са били давани под формата на обреди и ритуали. На днешния етап, за хората достигнали до определено ниво, тези ритуали създават илюзията, че механичното повторение може да замести съзнателния избор, т.е. че може да се мине и без разбирането на битието. В много хора има изградени трайни мисъл-форми за изключителната важност на обредите и ритуалите, затова те и днес постоянно се опитват да приспособят новите си знания в обреди и ритуали. Този инертен подход е също много вреден за индивидуалното развитие, поради ограничаване свободата на мисленето и свеждането на истините до една механична рамка.
г) оковите на желанията и омразата. Казано по-просто това са оковите на Кармата – преодоляват се с усвояването на написаното тук.
д) веригите на гордостта – доста здрави и трудно преодолими вериги. Крепят се на илюзията за Аза и на илюзорната лична истина.
6. Освобождаването от влечение към живот във форма, а след това и от копнежа по живот без форма – това са вериги много по-действени в другите светове, но подготовката на съзнанието е желателно да започне от материалното ниво.
7. Захвърляне на способността за обособяване на Аза. Това е пряко следствие от освобождаването от привързаността към формата и безформието и е преодоляването на последните окови. Тогава настъпва истинската пълна свобода. Съзнанието може спокойно да приеме всякаква форма, може да изпълнява всякакви задачи, но то вече не се отъждествява с нищо илюзорно, не се привързва към нищо временно, за него всичко, което ползва е само взет назаем инструмент, който оставя без съжаление след приключването на мисията. Същността на индивида на този етап е енергия, без определена форма, най-често във вид на сфера, най-икономична като заемано пространство, прозрачна като най-качествен безцветен кристал (наличието на някакъв нюанс на оцветяване показва непълното освобождение от оковите). Хармонията е пълна – идеални условия за колективно съзнание. Липсата на каквато и да е дисхармония дава на индивида постоянното усещане за блаженство. Нищо не е в състояние да го извади от това състояние, защото той вече не е обвързан с нищо, нищо не може да го ядоса, защото отдавна се е избавил от всички страсти, защото търпението му е безгранично, базирано на действителните знания за причините, движещи битието. Според източната философия, това състояние се нарича нирвана. Това е нивото на Великите Учители. Те са способни да се справят с всякакви задачи, свързани с развитието на обитателите на нисшите светове. Общата и единствена цел, която ги ръководи е осъществяването на универсалните закони – Волята на Абсолютната Божественост.
Повече по темата в Алтернативи
Създадено: 17/02/2006 • 16:24
Обновено : 13/03/2006 • 14:26
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 17490 пъти
| Коментар №5 |
ray 31/05/2010 • 01:42 |
| Човек, като четох статията, изпитах (с извинение) ДУХОВЕН ОРГАЗЪМ. Всичко в нея е толкова красиво и добре поднесено, че се възхищавам на ерудицията и знанията, които притежаваш. С толкова много Любов обсипваш аудиторията, че това, което написах, да не всяваш страх от 2012 е напълно безсмислено! Просто нямам думи… |
| Коментар №4 |
diakona 08/04/2008 • 15:47 |
| Da,taka e,kakto si go opisal.Tozi izvor na Velikata istina blikna predi poveche ot !20g. chrez duhovnia isledovatel Elena Blavatska,no kristalno chistata duhovna,Teosofska,Ezoterichna i okultna Ystina doide posredstvom poetata ogromna otgovornost,koiato poeha Velikite Uchiteli EL MORIA i KUT XUUMI i otchasti DUAL KXUUL.Zaedno s Blavatska Te dadoha na Sveta tova ,koeto YISUS XRISTOS zapochna predi 2000 godini…Shte mi se da kazha oshte, che otgovora adresiran kwm Desi e pravilen v obshti linii.Niama da vlizam v spor,samo shte dobavia-Ne vwv vsichki hramove nasazhdat strah kwm Boga i NE vwv vseki XRAM vnushavat grehovnost.Bilo e taka, no poviarvaite mi (vse pak swm DIAKON-sluzhitel swm vwv Xrama)dnes v nachaloto na tretoto hiliadoletie neshtata sa promeneni Swvet kwm Desi;kogato vlezesh v Xrama ne triabva da vizhdash nikoi krai sebe si,a se opitai chrez meditativno swstoinie na swznanieto da poiskash sreshta sws BOGA V TEB.Bozhestvenite duhovni pesnopenia shte te vwvedat v tozi blagogoveen pokoi na uma.Togava shte pochuvstvash blizosta na swzdatelia si i shte bwdesh podkrepena ot lichnia si duhoven Uchitel.Iskam da te Uveria Kategorichno,Che TI veche vwrvish po duhovnata Pwteka i to v pavilna posoka.Ne se swobraziavai s niakakvi pravila,zashtoto takiva konkretno niama,s izkluochenie na edno;Da bwdesh ti vwv BOG i BOG da bwde v TEBE.Zashtoto i TI si Bozhestvena SWSHNOST.Zhelaia ti ot vse swrce Svetlina po PWTIA.Diakona |
| Коментар №3 |
anton 04/12/2007 • 22:29 |
| Божественост. |
| Коментар №2 |
123 20/02/2007 • 22:23 |
- Здавей, Йосиф какво мога да кажа ами ти си описал цялата истина за мен остава да ти пожелая да достигнеш години те на орлите и да бъдеш здрав като скалите.С голямо уважение и почит и всичко добро на всички.Ангел
|
| Коментар №1 |
Desi 26/04/2006 • 10:22 |
Добре. Явно правила има навсякъде.В храма също спазвах такива и буквално превъртях. Искам да знам, как да се ръководя от тези „правила“, без да се изтощя – просто съм човек, който иска всичко вднага, бърза промяна, бързи резултати, което знам, че не е правилно, но….
Такава, каквато съм не се харесвам – смятам се за лоша….спрямо хората около мен. Сигурно не е правилно. Мисля, че всички наоколо, особено съпругът ми, са прекрасни хора, за разлика от мен. Искам и аз да им доставям радост с живота и постъпките си, а не става/това ще направи много щастлива и мен самата/. Колкото и да се старая, доказвам на себе си само това, че съм много много назад с напредъка.Искам да спра да се вторачвам в себе си и другите и да правя със съзнанието си нещо полезно.
Човешките отношения се базират на определени условности, но е пресилено да бъдат наречени правила. Но и проблема не е в правилата, а в тяхното абсолютизиране. Винаги се сещай, че всяко правило си има изключението, защото хората са различни и не можеш да ги вкараш в един калъп.
В църквата смятат, че смирение се постига, като се внуши на човек комплекс за малоценност, като постоянно му натякват неговата греховност. Но в този свят няма идеални хора и е нормално всички да имат недостатъци – когато простиш на себе си своите недостатъци, ще можеш да прощаваш и на другите и да не се хващаш за точките на правилата. Когато се заобичаш такава каквато си, защото освен недостатъци, всеки има и много положителни страни, ще заобичаш и другите хора, а това става като престанеш да се взираш в недостатъците и започнеш да виждаш само положителното.
|
|
За този процес се напомня периодически, но сега е особено актуален поради приключването на една епоха и необходимостта от равносметка. Но смисълът на този израз, някак си не достига до съзнанието на много хора. Показателни за това са някои коментари, появяващи се на моя сайт. Затова ще опитам да внеса пояснение за тези, които са готови и отворени за тези промени.
Също така, много често се напомня, че всеки един момент трябва да бъде осъзнат, да се присъства Тук и Сега, да се контролират мислите и чувствата и най-вече, да се анализират и разбират причините, които предизвикват тяхната поява. Точно това постоянно осъзнаване, предизвиква отделянето на зърното от плявата. Тези, които осъзнават и контролират протичащите в тях енергийни процеси, имат възможност постоянно да правят корекции и да уравновесяват крайностите. Така постепенно се превръщат в зърното, което реализира Божествения план на Земята. А тези, в които този процес е съвсем зачатъчен, които се лутат от една крайност в друга, се строяват в редиците на плявата, продължават да са инструменти на антихриста и задържат промените.
Става въпрос за хората, които все още изпитват нужда от проверена и доказана истина – т.е., които са подвластни на страховете и съмненията. Хората, при които различаването и Христовия разум не могат да се проявят, защото старите програми са прекалено силни и не позволяват на интуитивното усещане, на вътрешния глас да подсказва и насочва, т.е., вътрешните сигнали са все още много слаби, в сравнение с възпиращите страхове.
Многократно е ставало въпрос, в най-различни източници и послания, че не съществува проверена и доказана истина, че истината е различна за всеки човек, и затова не може да бъде формулирана една единствена, удовлетворяваща всички. От друга страна Вселената се крепи на разнообразието и Бог няма никакъв интерес, да има само една истина, т.е. разнообразието да изчезне. Затова във всичко съществуващо има едновременно и истина, и неистина.
Точно затова е нужно различаването – всеки да отсее необходимата за него лична истина, а това е възможно само, ако няма възпиращи страхове. Предполагам сте чували многократно, че страхът е противоположност на любовта, т.е., там където има страх, няма любов, няма привличане, усвояване, а само отблъскване и много съмнения. Когато страховете като импулси намалеят много, т.е., когато престанете съзнателно да ги подхранвате с енергия, като ги смятате за реални и основателни, тогава започвате да откривате собствената истина, полезни за вас твърдения, твърдения, които ви извеждат към светлината. И в най-манипулативните, в създадените от съзнателните тъмни сили текстове и твърдения, може да откриете нещо, от което да ви просветне. Защото изведнъж осъзнавате вътрешното подсказване, че сте били манипулирани поради конкретни свои илюзии и внушения на обществото. Точно това осъзнаване прави невъзможно да бъдете манипулирани по същия начин (например въздействието на рекламите), но това не означава, че не може да бъдете манипулирани по друг начин. Затова е нужно да сте осъзнати винаги, за да откривате постоянно своите слабости, които ви правят уязвими.
Когато разчитате на някой да ви води, т.е. да определя вашите лични истини, не можете да развиете това различаване, защото не полагате никакви усилия в тази посока и продължавате да търсите една общовалидна, проверена истина, продължавайки да се мятате между крайностите истина/неистина. Така не можете да се успокоите, да се центрирате, и животът ви продължава да е ад, мятайки се от едно съмнение в друго. И това безпокойство и болка продължават дотогава, докато ви писне и започнете да търсите други пътища, други решения. Докато започнете, малко по малко, да правите корекции, които ви центрират, а не ви хвърлят от една крайност в друга. Докато не осъзнаете безсмислието на страховете, докато не осъзнаете, че страхът не е разумна предвидливост. Докато не се доверите на самите себе си и на собственото си вътрешно усещане, а не на правилата създадени от обществото и от сили, които са работили за създаването на грубата материя. Докато не стигнете до убеждението, че личната ви истина е много по-важна от всички останали. А всички останали си имат своята истина, която само частично може да се покрива с вашата (за да останете уникално същество, а не сериен робот, подчиняващ се на една, валидна за всички програма).
Би трябвало да ви прави впечатление, че по различните сайтове, особено тези с послания от Висшите сили, много често се срещат откровено противоречиви твърдения. Това се прави и допуска, не само поради различните индивидуални истини, а най-вече за да се избегне идеализирането. Всяко едно създаване на идол, е отказване от себе си, заглушаване на собствения вътрешен глас, отказване от собственото право на свободен избор. Всяко едно заключение, че е възможно съществуването на по-големи и по-малки истини, води до степенуване и на собствения опит и интелектуален багаж, а това от своя страна е залитане в някаква посока – или надценяване, или подценяване. Това отдалечава от златната среда и Христовия разум, и връща отново в дуалността.
Може би най-после ще съобразите и осъзнаете безсмисленото преследване на илюзорните цели, диктувани от страховете и ще поемете отговорност да се отворите за вътрешното усещане. На добър час!
Създадено: 15/03/2009 • 22:12
Обновено : 15/03/2009 • 22:18
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 12010 пъти
| Коментар №12 |
mima 28/10/2010 • 10:01 |
| И думите на Божият Човек ще бъдат само две – ДА и НЕ.С разбирането се започва и ако си разбрал е чудесно , но ако си осъзнал – то ти си се променил и това е началото. Много разбиращи – малко осъзнати! Ние от кои сме? Защо словото ни не е само ЗДРАВЕЙ,ОБИЧАМ ТЕ? |
| Коментар №11 |
shining_star 21/06/2010 • 18:59 |
Къде сте тръгнали да се възнасяте? Гледам по форумите как човек с човека не може да се разбере … то да беше само по форумите…Говори се за нов живот, нова епоха…кой ще те пусне т а м ако не можеш да го направиш т у к?! |
| Коментар №10 |
Stanka 07/04/2009 • 01:02 |
| Истината преди всичко! Първо са чувствата, а после мислите,а НЕ мислите и тогава чувствата. А обидата е съпроводена с ОСЪЖДАНЕ,а аз никого не съдя. |
| Коментар №9 |
Lida 06/04/2009 • 21:56 |
Съгласна съм, че устата говорят от пълнотата на сърцето. Чета понякога коментарите и ми направи впечатление, че Вие, Stanka, употребявате изрази като „завинаги“, „никога“, „обратното е“. Работя с много хора и от контактите си с тях имам наблюдения, че употребяващите често горните изрази се стремят да свият света в рамката на своите собствени убеждения, всичко, което противоречи на техните виждания е „грешно“, „лошо“ и следва да се борим с него. Това на мен ми говори, че тези хора подсъзнателно свиват сърцата си, за да изглеждат пълни. Думи като „завинаги“ и „никога“ изключват промяна, по тази причина са спирачка в развитието и на друго ниво говорят за нуждата от проверената и доказана истина, за която стана дума по- горе.
Моля да ме разберете правилно, с написаното не целя да Ви въвлека в спор, нито да Ви обидя. Просто констатирам. Ваше право е да не се съгласите или просто да го подминете. Аз бих се радвала преди да го направите, да поразмишлявате над написаното. |
| Коментар №8 |
Stanka 06/04/2009 • 17:53 |
 ОБРАТНОТО е! НЕ мислите предизвикват чувства, а ЧУВСТВАТА предизвикват мисли! Вашите разсъждения Doci само ПОКАЗВАТ колко човек НЕ познава себе си! Ние ПЪРВО ДОБИВАМЕ към всичко до ,което се съприкосновяваме-наше ВЪТРЕШНО ОТНОШЕНИЕ и ЧАК ТОГАВА идват мислите.“УСТАТА говори от ПЪЛНОТАТА на СЪРЦЕТО“. |
| Коментар №7 |
Doci 06/04/2009 • 12:34 |
| Това според мен е есенцията на развитието/присъствието Тук и Сега, контрол на мислите и най- вече анализ на причините които ги довеждат/! Искам обаче да добавя нещо – НЕ контролирайте емоциите си! Те са плод на нашите мисли и ако искате да промените емоциите си променете мислите и анализирайте причините които ги създават/съжалявам че се повтарям/. Контролът на емоциите води до неврози – едно доста болезнено състояние! Успех на всички:)! |
| Коментар №6 |
tihomir 18/03/2009 • 11:42 |
| лили това е моя коментар моито виждане не реагираи по този начин от мек тона ти стана груб ако обечаш бог значи обичаш и таня тя е творение на бог и има право на собствено мнение както и ти си творение на бог и имаш право на мнение ние всички….. и тои бог ни търпи защото ни обича ………..когато таня ти прати изпитание ти как реагира….. а можеше и по друг начин да и благодариш и да се извисиш всички на тази земя сме грешни и имаме проблеми обърни се около теб и питаи кои е грешен и кои има проблеми никои няма да си признае е в това е истината признаи си аз например съм разбрал за себе си че съм нищожен имам много проблеми и съм грешен и това признание започна да ми носи щастие вече никои не може да ме обиди бъди жива и здрава и даваи напред |
| Коментар №5 |
luli 18/03/2009 • 10:53 |
| Нямаше да напиша нищо ,защото това се превръща в диалог- на кой е по велик и знаещ,-но това ще е последно.Не се смятам за зърното ,а се смятам за поела по пътя на зърното,т.е. на самоосъзнаване и самонаблюдение и някои от нещата ,който са написани по горе от Йосиф съм ги минала ,защото използвам енергия която ми помага да премина през дадени състояния.
Ти не ме познаваш ,нито аз те познавам,нито се познаваме един друг,кой накъде е поел и докъде е стигнал.Затова написах ,че „има хора който ще разберат“ думите на Йосиф.
Да в това „има хора“-съм включила себе си ,но съм включила и част от другите ,които четат този сайд или по напредналите,защото има и начинаещи.И в тази друга част може да попадаш и ти .Затова като се присмя на мен ,може да си се присмяла и на себе си.Чао. |
| Коментар №4 |
Tania 17/03/2009 • 13:21 |
| Iuli, НЕ извъртай! Ти смяташ себе си от тези ,които имат „очи и уши“,но ДАЛИ е така? А КОЛКОТО до ТОВА, че всеки човек вижда различно ще дам един пример.Като кажеш „ДЪРВО“ -ВСЕКИ ЧОВЕК ще си ПРЕДСТАВИ Р А З Л И Ч Н О дърво!!!Това е в ЧОВЕШКАТА ни природа! |
| Коментар №3 |
luli 17/03/2009 • 10:46 |
| Никъде не съм написала,че се смятам за „зърното“.И това е много добър пример,за да покажа ,че всеки тълкува думите по свой собстен начин,всеки „рисува“ различни представи за себе си и обкъжаващата го среда ,затова в първия си коментар написах ,че ще има хора който ще разберат ,ще имат „очи и уши “ ,за написаното,а останалите ще си изградят ,съобразно техните разбирания ,техния свят и път.Дано съм била ясна. |
| Коментар №2 |
Tania 17/03/2009 • 08:57 |
| Iuli, ти определено се смяташ от ЗЪРНОТО! Браво! |
| Коментар №1 |
luli 16/03/2009 • 09:40 |
| Благодаря Йосиф,много добро послание.Има хора който ще разберат какво искаш да кажеш. |
|
Ние сме създадени по образ и подобие Божие. Но битува масовото убеждение, че Бог е само любовта, доброто. Но ако всичко съществуващо е Бог, възможно ли е тъмните сили, злото, да не е от Бога? Бог е съвършен, защото е уравновесен – всички негови съставки са в хармония, в единство. Тогава, защо всички се опитват да са по-големи светци и от Бога, като се опитват да бъдат само светлина и се избавят от всичко, което смятат за недостатъци? Не е ли това типичното дуалистично мислене, което изключва едната от двете противоположности? А как се следва средния, златния път, ако избираме само едната от двете противоположности – очевадно е, че няма среден път, когато има само една страна.
Да си представим такава ситуация: осъзнавате някакъв свой недостатък, от който искате да се избавите. Опитвате най-различни начини, но траен резултат не се получава. Тогава се гневите на себе си и получавате чувство за малоценност. Може ли по този начин да постигнете така желаното спокойствие и хармония? Вместо да повишавате доброто, не увеличавате ли злото с ниските вибрации, които произвеждате?
Да разгледаме противоположния вариант. Решавате да следвате всички предписания за да станете светец. Всеки ден произнасяте молитви, постите редовно или минавате изцяло на растителна храна, спазвате десетте Божии заповеди, правите само добрини. Можете да видите навсякъде по целия свят такива – ревностни християни, мюсюлмани, будисти или окултисти. Но, до какво води в крайна сметка всичко това? Стават ли светци тези хора или стават фанатици? Много често този фанатизъм води дори до убиване на себеподобните, въпреки Божията заповед: „Не убивай”. А нима тези, които не убиват, се различават много – не се ли опитват да убиват човешкото съзнание? Затова и народната мъдрост казва: „Прекаления светец и Богу не е драг”. Нима такива хора не се нагърбват със задачата да произвеждат себеподобни? Можете ли да чуете от тях друго, освен упреци и критика за начина ви на живот?
Очевадно е, че едностранчивите подходи, не дават желания резултат, но дуалистичното мислене не позволява да се обединяват противоположности – или, или! А ако искаме да се променим, ще трябва да се научим точно на това – да обединяваме несъвместимото – несъвместимо, според старата гледна точка. Време е действително да бъдем образ и подобие Божие, т.е. светлината и тъмнината в нас да са в хармония, в равновесие.
Как се прави това? Ако нещо смятаме за тъмно, то трябва да бъде уравновесено със светлина. Универсалната светлина за всички случаи е любовта. Просто обичаме тъмнината в себе си и тя престава да ни безпокои. Т.е. ставаме спокойни и уравновесени. И колкото повече свои недостатъци успеем да уравновесим, толкова по-трудно могат да ни изкарат от равновесие. Така че следете за всяка тъмнина в себе си, особено за разните страхове и опасения, за всяко неспокойство. Веднага щом забележите да ви въздействат, не им се ядосвайте, като на неканени гости, а ги обичайте – някога всяка една тъмнина във вас, ви е вършила някаква добра работа. Затова не забравяйте да благодарите.
Нормално, когато насочите съзнанието си към нещо, го захранвате с енергия и то се увеличава. В кои случаи давате повече енергия на свой аспект? Когато постоянно се ядосвате на някакъв свой недостатък и той непрекъснато напомня за себе си? Или, когато го приемете като нещо нормално, заобичате го, и той престане да бъде проблем за вас, т.е. престанете да насочвате вниманието си към него?
А възможно ли е да се възгордеете или да се фанатизирате, ако не си въобразявате, че сте безгрешни? Да живеете с мисълта, че е нормално да имате недостатъци, не е ли предпоставка да приемате другите хора с недостатъци, като равноправни, като братя и сестри? А това вече е сериозна крачка към Всеобщото Единство. Успехи.
Създадено: 22/08/2009 • 21:03
Обновено : 22/08/2009 • 21:50
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 2706 пъти
| Коментар №9 |
valentina 29/01/2014 • 11:44 |
От няколко дена съм запленена от този невероятен сайт „Философия на ежедневието“.БЛАГОДАРЯ,че е достъпна всичката тази информация.
Много ми хареса предложението на Анастасия да изкажем БЛАГОДАРНОСТ в един и същи момент колкото се може повече българи и така да повишим вибрацията си като нация.
Моето предложение е всяка сутрин в 9 часа всеки които приема тази идея да казва БЛАГОДАРЯ с чувство и любов в сърцето си! |
| Коментар №8 |
anastasia 31/08/2012 • 16:45 |
| Думи не мога да намеря, за да изразя радостта си от прочетеното тук.Даваш различен поглед върху живота.И аз мисля, че трябва да сме щастливи от факта, че сме създадени по образ и подобие на Бог. Та какво по-добро от това.Нека бъдем добри и любящи като него. Всички. И земята може наистина да заприлича на оня рай, който е бил изначало. Нека всички си подадем ръка с любов един към друг и света ще стане по поносимо място за живот. Аз продължавам да си мисля че ако всички българи /на първо време/ спрем за минута/в една и съща минута/ и кажем едно огромно и сърдечно благодаря, живота ни ще се промени. Още не зная как да го кажа на всички, и как да го организираме, надявам се четящите тук да дадат идеи.Благодаря на всички |
| Коментар №7 |
dimitrichka 01/06/2012 • 13:40 |
| MNogo interesen sait informaciata e mnogo polezna .No nali triabva da varvim napred kato izpraviame nedostatacite si. |
| Коментар №6 |
Cwetanka 13/04/2012 • 10:53 |
| Сайтът е чудесен! Благодаря! На всички, които в момента са в него и на всички, които ще четат по-късно пожелавам да намерят своята истина. Нека всичко и всеки се озари от лубов, вяра, радост и признателност към Твореца. Време е да се обичаме и дано Той, който е в нас ни помага! |
| Коментар №5 |
tedy 02/03/2012 • 18:49 |
| Разбира се че трябва да се борим със себе си и лошите си навици, стига да сме осъзнали че са такива,а те са ако: спират развитието ни, причиняват ни болести и страдания или са във вреда на околните.Тогава светла червената лампичка,че нещо не е в ред и трябва да се промени.А промяната-истинската,се прави отвътре на вън,значи променяме себе си за да променим света.Не че е лесно,но понякога е интересно. |
| Коментар №4 |
Penka 02/03/2012 • 18:20 |
| Просто ВИ Благодаря, страхотна статия, както и много други, които съм чела. |
| Коментар №3 |
MiTA 22/10/2009 • 18:17 |
| Kogato chowek prejiwee i dwete krainosti toi weche stawa nezawisim (irrelevant, transcendent) ot tiah. Taka chowek postiga zlatnata sreda (ili srednia put).Zatowa ogranichawaneto samo w ednata krainost spuwa razwitieto. Za da preodolee dualnostta chowek triabwa da ia prejiwee izcialo i w dwete i krainosti. Samo taka toi poluchawa neobhodimata opitnost za „wlizane“ w srednia put.
Kakto e kazal uchitelia Beinsa Duno: „Opitwai se!“. Opitwaite (wnimatelno) wsichki posoki i krainosti, za da postignete zlatnata sreda, ili kakto kazwat oshte – da stanete transcedentni. |
| Коментар №2 |
Lina 06/09/2009 • 17:45 |
| Наскоро четох, че баланса трябва да търсим в двете крайности…Как ще коминтирате това?Честно казано интересна теория за нещата.Поздравления за сайта – страхотен е!Успехи! |
| Коментар №1 |
stoil 23/08/2009 • 21:24 |
| Здравейте, аз съм нов в писанията въпреки че редовно следя сайта от м. януари….Явно голяма част от него е в превод от руски сайтове и т.н
Полезен интересен и най-малкото поучителен… Голяма част от написаното под формата на статии всеки сам преоткрива в живота си…т.е харесва ми въпреки че извесно истеризиране на някои теми и залитане в крайности..
Колкото до тази статия…чудесен/различен/ поглед върху живота…..
На автора бих отбелязъл…въпрос на гледна точка и въпрос на възприятие.. не е задължително да спазваш всички изисквания и да си фанатик и да желаеш смъртта на себеподобните си…за това има СЪВЕСТ И МОРАЛ …това че те са различни е ще поживеят и ще видят верният път в живота… да не изпадаме в крайности….
В края на краичата всеки сам си кове съдбата/ за съжеление и на своите деца/ без да го осъзнава…
Поздрави на всички и успехи…Годините са интересни??? за това да слушаме , гледаме и вярваме само в позитивното…другото ще остане в страни..
Любов, търпение и вяра .. т’ва е |
|
Users Today : 1250
This Month : 8271
This Year : 523713
Views Today : 9603
Who's Online : 38