Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234059
Users Today : 1488
This Month : 81901
This Year : 371778
Views Today : 3464
Who's Online : 95

ЗА ТВОРЧЕСКОТО БЕЗСИЛИЕ

ЗА ТВОРЧЕСКОТО БЕЗСИЛИЕ

Един коментар ме накара да се замисля по проблема и осъзнах, че е доста масов – затова реших да му посветя отделна статия.
Като правило, творческите личности са доста големи комплексари, поради две основни причини, а понякога и множество допълнителни. Като деца са доста плахи, защото, като стари души, са се напатили много и са станали нерешителни. Младите души, напротив, нямат си представа, какви последствия предизвикват, и затова стават доста брутални с неуверените в себе си. Другата основна причина са внушенията, че трябва да са като другите, а старите души много бързо забелязват, че се различават доста от преобладаващото мнозинство, което им създава комплекс, че не съответстват на стандартите. Когато пораснат и започнат да се реализират в някаква професионална област, такива комплексари залитат в другата крайност – навирват нос до небесата. Започват да си внушават, че това, с което се занимават е за елита, а всички, които не споделят това им убеждение, са профани. А понеже не успяват да се реализират, за да не загубят самоуважение, принизяват/обезценяват всички, до чието ниво не могат да стигнат.
Така света се пълни с непризнати поети, писатели, художници, музиканти, актьори, учени, изобщо, с представители на всички видове творчество, чието основно занимание е да убеждават другите и себе си, че не са чак толкова зле, дори напротив, са гениални. Разбира се, много често имат реално основание, защото усещат натрупания в тях потенциал, но не успяват да го реализират, поради склонността си да залитат в крайности. Висшият „аз“, който регулира енергийния им потенциал, го ограничава, за да не се саморазрушат от крайностите, в които изпадат – инстинкта за самосъхранение. Ако успеят да се уравновесят и хармонизират, не само за момента, а като постоянно състояние, висшия аз отваря постепенно кранчето, което позволява потенциала им да се разгърне и реализира. А реализирания човек не принизява/обезценява другите – има реално самочувствие, а не измислено/въображаемо.
Основната задача на творчеството е да възвишава, да вдъхновява масите, да ги стимулира да еволюират, но повечето творци губят вдъхновението си, стремейки се да бъдат правилни (т.е. част от стадото) и стават имитатори, т.е. занаятчии, които създават по някакви правила. И понеже печалбарството е основния им стимул, се стремят да „гъделичкат“ съзнанието на максимално количество хора, за да получат максимална печалба. Така се отдалечават от основната си задача и създават вредни за обществото творби. Творби, които не вдъхновяват, а потискат еволюцията. Ето ви пряка илюстрация на разрушителното въздействие, което се получава следствие печалбарските мотивации.

One Response to ЗА ТВОРЧЕСКОТО БЕЗСИЛИЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: