АЛТЕРНАТИВА
От егото към сърцето IV
Отваряне към Духа
Разграничихме четири етапа на процеса на трансформация от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето:
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
Сега ще поговорим за последния, четвърти етап – отварянето към Духа. Навлизайки в четвъртия етап, вие откривате в себе си пространството на мира и тишината. Често влизате в контакт с тишината на сърцето, което, както знаете, е от вечността. Всичко, което преживявате е относително в сравнение с това неограничено и всеобхватно същество.
Пространството на мира и тишината във вас се нарича Дух.
Вашите езотерични традиции правят разделение между духа, душата и тялото.
Тялото е физическото място, което душата обитава, за ограничен период от време.
Душата е нефизически, психологически пазител на преживяванията. Тя носи опитите на много животи. С времето душата се развива и бавно се превръща в красив камък с множество фасети и всяка фасета отразява различен вид опитност и основаващото се на нея знание.
Духът не се променя и не израства с времето.
Духът пребивава във времето и пространството. Духът във вас е вечната и извънвремева ваша част, която е Едно с Бог, който ви е сътворил. Той е божественото съзнание, което е в основата на вашето проявление в пространството и времето. Вие сте родени от сферата на чистото съзнание и носите в себе си част от това съзнание през всичките ви проявления в материална форма.
Душата взема участие в дуалността. Всички опитности на дуалността й влияят и я трансформират. Духът пребивава извън дуалността. Той е фона, на който всичко се развива и еволюира. Това е Алфата и Омегата, които вие бихте могли да наречете просто Битие или Източник.
Тишината – външната и особено вътрешната, е най-добрият път към изживяване на вечно присъстващата енергия, която всъщност сте самите Вие на най-дълбокото ниво на вашата същност. В тишината можете да се докоснете до най-чудесното и очевидно, което би могло да съществува – до Духа, Бога, Източника, Битието.
Душата носи в себе си спомените за много превъплъщения. Тя знае и разбира много повече, отколкото вашата земна личност. Душата е свързана с екстрасензорни източници на познание, каквито са вашите превъплъщения в минали животи, водачи и запознанства от астралния план. Въпреки тази връзка обаче, душата може да бъде в състояние на обърканост, на незнание за своята истинска природа. Тя може да бъде травмирана от конкретни опитности и да пребивава определено време в тъмнина. Душата непрекъснато се развива и натрупва разбиране за дуалността, присъща за живота на Земята.
Духът е неподвижния център в развитието на душата. Душата може да се намира в състояние на тъмнина или просветление. Това не се отнася за Духа. Духът е чисто битие, чисто съзнание. Той е в Тъмнината, както и в Светлината. Той е Единството в основата на всички дуалности. Когато достигнете четвъртия етап на трансформация от егото към сърцето, вие се свързвате с Духа. Свързвате се с вашата Божественост.
Когато се свържете с Бога във вас, вие напускате дуалността и едновременно с това запазвате пълно присъствие и сте заземени. В това състояние съзнанието ви е изпълнено с дълбок, но тих екстаз – комбинация от покой и радост.
Осъзнавате, че не зависите от нищо извън вас. Вие сте свободни. Вие наистина сте в света, но не сте част от него.
Връзката с духа в самите вас не е нещо, което се случва веднъж и завинаги. Това е бавен и постепенен процес, в който се свързвате, разединявате се, отново се свързвате… Постепенно фокусът на съзнанието ви се премества от дуалността към единството. Съзнанието се преориентира, откривайки с времето, че повече го привлича тишината, отколкото мислите и емоциите. Под тишина имаме предвид следното: да бъдете напълно центрирани и присъстващи, в състояние на неосъждащо съзнание.
Няма определени методи или средства за достигане до това състояние. Ключът към връзката с Духа не е в простото следване на някакво учение (медитации, пости и т.н.), а истинското разбиране – да разберете, че именно тишината ще ви доведе у Дома, а не мислите или емоциите.
Това разбиране се формира бавно с нарастване на осъзнаването от ваша страна за механизма на вашите мисли и чувства. Вие позволявате на старите навици да си отидат и се отваряте за новата реалност на съзнанието, основано на сърцето. Основаното на егото съзнание вехне и бавно умира.
Умирането не е нещо, което извършвате. То е нещо, на което позволявате да се случи. Предавате се на процеса на умиране. Смърт е просто друга дума за промяна, трансформация. Така е било винаги. Смъртта винаги е освобождаване на старото и отваряне за новото. По време на този процес няма нито един момент, в който „не съществувате”, т.е. сте мъртви според вашето определение за смърт. Смъртта така, както вие я определяте, е една илюзия. И само страхът от промяната ви кара да се страхувате от смъртта.
Вие се страхувате да не умрете не само физически, но също емоционално и ментално още по време на земния ви живот. Но без смъртта всичко би било фиксирано и неподвижно. Бихте се оказали в плен на старата форма – износено тяло, остарели мисловни модели, ограничаващи емоционални реакции. Ще се задушите, нали? Смъртта се явява освободител. Смъртта е като водопад от свежа вода, която разбива старите ръждясали врати и ви изстрелва в нови области на опитността.
Не се страхувайте от смъртта. Няма смърт, има само промяна.
Преходът от съзнание, основано на егото, към живот, основан на сърцето много прилича на преживяване на смърт. Колкото повече отъждествявате себе си с Духа, с Бога във вас, толкова повече освобождавате онова, за което сте свикнали да се притеснявате, и за което сте изразходвали толкова много енергия. На все по-дълбоки нива вие осъзнавате, че наистина не трябва да се прави нищо друго, освен да бъдеш! Когато се отъждествявате с вашето битие, а не с прелитащите покрай вас мисли и емоции, животът ви веднага се променя. Духът не е нещо абстрактно. Това е реалност, която можете да пренесете в живота си. Връзката ви с този най-чист източник постепенно ще промени всичко в живота ви. По своята природа Бог, Духът или Източникът твори по начини, които са почти непонятни за вас.
Духът e тих и вечен и въпреки това е творец. Божествената реалност не може да бъде разбрана чрез ума. Тя може единствено да бъде почувствана. Ако я допуснете във вашия живот и я разпознаете в шепота на сърцето ви, всичко бавно започва да идва на мястото си. Когато сте настроени към реалността на Духа, който е мълчаливото съзнание като фон на всички ваши опитности, вие преставате да налагате вашата воля над реалността. Позволявате на всичко да се върни към естественото си състояние на съществуване. Вие ставате вашия естествен, истински Аз. И всичко това става по един хармоничен и забележителен начин. Чувствате, че всичко се свежда до естествения си ритъм и естествения си ход. Единственото, което следва да правите, е да останете настроени на този божествен ритъм и да освободите страха и неразбирането, които ви карат да се намесвате.
Помощ за другите от нивото на Духа
След като трансформирате съзнанието, основано на егото, в съзнание, основано на сърцето, повече или по-малко сте в непрекъснат досег с вашия вътрешен божествен поток на битието. В подобно състояние на битие не изпитвате потребност или желание да помагате на другите – всичко става съвсем естествено. Вие ги привличате към себе си, но не посредством волята. На енергийно ниво сега вие излъчвате определени вибрации. Във вашето енергийно поле има нещо, което привлича хората. И това не е нещо, което правите, а онова, което сте. Във вашето енергийно поле присъства вибрация, което може да им помогне да се свържат с техния божествен АЗ.
За тях може да бъдете огледало, в което да видят как даден проблем или обстоятелство бива освободено и трансформирано от енергията на разрешението. Те могат да усетят енергията на разрешението, която винаги се формира при контакт с Божествения Аз във вашето същество.
Може да ги научите на нещо, но обучението се случва като просто бъдете самите себе си. Това не става чрез предаване на знания от вас към тях или чрез използване от ваша страна на определени методи на обучение и изцеление. Това се случва просто като си позволите да бъдете този, който сте и изразявайки го по начин, който намирате за най-радостен, вашето присъствие става истински полезно. Когато споделяте себе си с другите, вие им предоставяте пространство за изцеление, а те могат да избират дали да влязат в него или не. Това зависи от тях!
Като лечител или терапевт вие трябва просто да бъдете в контакт с вътрешния божествен поток, с мълчаливото съзнание, което представлява самия Дух. Именно тази връзка променя хората и ги издига на по-високо ниво на съзнание с по-голяма свобода, ако те изберат това за себе си. И ако наистина го изберат, всичко ще се случи в съответствие с техния собствен ритъм и русло.
За да помагате на другите по този начин трябва да притежавате неутралност на чувствата. Това предполага определено ниво на отделяне, на освобождаване на личното ви желание да промените или да „излекувате” другите. Подобно желание, характерно на определен етап за всички Служители на Светлината, не произлиза от истинското разбиране на вътрешния път, който хората желаят да извървят в търсене на тяхната собствена истина. За по-голяма част от хората ще бъде необходимо да се спуснат до самия корен на техните проблеми, преди да се окажат истински готови да ги освободят. Когато направят това, те истински ще „овладеят” решението на проблема и то ще им донесе дълбоко удовлетворение. Възможно е в техните проблеми да познаете някои от проблемите, с които ви се е налагало да се преборите. Молим ви да не забравяте това и не се опитвайте да предпазвате хората от „спускане до дъното”. Ако те решат да се спуснат, ще го направят, независимо от това как ще постъпите или какво ще им кажете.
По-добре е да не сте обвързани емоционално с хората, на които помагате. Емоционалното обвързване е предпоставка за включване на вашата лична воля да излекувате или трансформирате някого. Такова лично желание не помага на другите и в действителност може да създаде блокажи в процеса на тяхното излекуване. Ако ви се иска хората да се променят, това означава, че не пребивавате в пространството на любовта и позволението. И хората го чувстват. Може да си мислите, че ги наблюдавате и разгадавате, но те също ви разгадават.
Четвъртият етап на трансформация от егото към сърцето представлява преминаване отвъд нивото на душата и издигане до нивото на Духа. Разбира се, не искаме да кажем, че душата по някакъв начин стои по-ниско от Духа. Работата се състои в това, че вие сте нещо много повече и по-всеобхватни от душата. Душата е механизъм за придобиване на опитности. Когато се отъждествявате с Духа във вас, с вашия божествен АЗ, всичко, което сте преживели в многото ви животи идва на мястото си. Вие се издигате над опитностите си и не се отъждествявате с нито една от тях. Това действа изцеляващо на душата.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
От Егото към Сърцето III
Позволение към старият аз да си отиде
Преходът от съзнание, основано на егото към съзнание, основано на сърцето, преминава през няколко етапа.
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
Сега ще поговорим за етап 3.
Преди да направим това, обаче, е необходимо да уточним, че преходът не се извършва по пряк и линеен начин. Има моменти, когато може да се върнете на етап, който вече сте преминали. Но такова връщане може по-късно да доведе до огромна крачка напред. По този начин заобиколния път може да се превърне в най-краткото разстояние. Така също, духовният път на всяка душа е уникален и индивидуален. Затова приведената схема от четири етапа може да се разглежда като начин за осветляване на някои повратни точки в този процес. Схемите и категориите са просто инструменти, позволяващи да се види реалността, иначе неуловима за ума (за вашата ментална част).
След като сте приели вътрешните рани и сте излекували травмираните части на вашето съзнание, което описахме в предходните глави, вашата енергия се издига. Вие позволявате на стария аз да си отиде. Създавате пространство за абсолютно нов начин на живот и усещане. В този раздел бихме искали да ви обясним какво се случва на енергийно ниво, когато освобождавате съзнанието, основано на егото. Когато се преминавате от доминирането на егото към съзнанието, основано на сърцето, на енергийно ниво сърдечната чакра придобива превъзходство над волята или над третата чакра.
Чакрите са въртящи се колела, разположени по хода на гръбначния стълб. Тези енергийни центрове са свързани с конкретни области от живота. Например: духовност – коронна чакра, комуникация – гърлена чакра, емоции – трета чакра и т.н. В известна степен чакрите са част от материалната реалност, тъй като се отнасят до конкретни места във вашето тяло. Те не са видими за физическо зрение, затова може да се каже, че пребивават между духа и материята; те са връзката между тях. Чакрите образуват точката на входа за духа (съзнанието на душата), като му позволява да приема физическа форма и да сътворява всичко, което се случва във вашия живот.
Сърдечната чакра, разположена в средата на гръдния кош, е мястото, където пребивават любовта и единството. Сърцето е носител на обединяващи и хармонизиращи енергии. Ако дори за малко насочите вниманието си към този център, може да усетите топлина или че нещо се отваря. Ако не почувствате нищо, просто оставете това и опитайте отново друг път.
Чакрата под сърцето се нарича „слънчев сплит” и се намира около стомаха. Тя е седалището на волята.Това е центърът, който фокусира енергията ви във физическата реалност. Затова тази чакра е свързана със сферите на творчеството, жизнеността, амбициите и личната сила.
Егото и волята са тясно свързани. Волята позволява фокусирането върху нещо, което е изнесено навън или навътре. Вашето възприемане на реалността, както за самите вас, така и за другите, в много случаи се обуславя от онова, което искате, от вашите желания. Желанията ви често са смесени със страх. Често искате нещо, защото усещате необходимост, а зад това стои чувството за недостиг. Поради това, че в много желания присъства страхът, слънчевият сплит често се управлява от енергиите на егото. Егото се проявява чрез слънчевия сплит.
Посредством императивността на волята (желанията) егото буквално убива реалността. Реалността се свежда до тесните рамки на онова, в което егото иска да ви накара да повярвате. To действа на базата на набор от допускания за устройството на реалността и всички те са основани на страха. Егото предоставя една крайно ограничена картина на реалността, тъй като гледната му точка е предубедена в полза на неговите собствени потребности и страхове. Също така то се нуждае от осъждане на всичко, което забелязва. Тук няма начин нещо да бъде прието просто за сведение. Задължително всичко трябва да бъде разделено на категории с етикети „правилно” и „неправилно”.
Когато живеете в сърцето не съществува твърда система от убеждения, посредством която да интерпретирате или оценявате фактите. Вече нямате твърди убеждения за каквото и да било. Превръщате се по-скоро в наблюдател. Оставяте моралните преценки и осъждането по който и да е проблем за по-късно, тъй като чувствате, че може да не сте разбрал всичко в дадената ситуация. Осъждането винаги съдържа в себе си някакво определение, а сърцето не се интересува от никакви определения. То винаги се опитва да премине отвъд онова, което изглежда крайно и определено. Сърцето е открито, готово е да изследва и да преразглежда, готово е да прости.
Когато използвате центрираната в егото сила на волята, може да усетите нещо като опъване в чакрата на слънчевия сплит. Това използване на волята е енергийно явление, което можете да опознаете съвсем съзнателно, стига да го поискате. Когато усетите това придръпване, съпроводено със силно желание всичко да става според вашето разбиране за нещата, вие се опитвате да изкривите реалността според вашите желания. Опитвате се да вградите в реалността своите убеждения.
Когато действате от сърцето, вие се движите в потока на реалността такъв, какъвто е. Не се опитвате да насилвате или принуждавате.
Ако работите усилено за постигането на дадена цел и не веднъж се проваляте моля, попитайте самите себе си от коя чакра, от кой енергиен център правите всичко това. Също така можете да се настроите към сърцето и да попитате защо това не се получава или защо трябва влагате в него толкова много енергия.
Често се опитвате да реализирате цели без да навлизате навътре и да сверите със сърдечната чакра дали те наистина ви служат по вашия вътрешен път към мъдростта и творчеството. Също така дори ако целите действително представляват вашите най-дълбоки сърдечни желания, у вас могат да възникнат нереалистични очаквания относно времето за осъществяване на събитието. Може да се окаже, че не пребивавате на времевата линия на сърцето, а на тази на личните желания.
Всичко си има естествен ритъм. И той не винаги съвпада с желаната от вас скорост. Реализацията на целите ви изисква задвижване на енергиите. Често това задвижване отнема повече време, отколкото би ви се искало или бихте очаквали. Всъщност енергийното задвижване не е нищо по-различно от вашата трансформация.
Когато достигнете целите си, вече няма да бъдете същите. Вие ще станете разширена версия на вашия сегашен аз, изпълнен с повече мъдрост, повече любов и повече вътрешна сила. Времето, необходимо за осъществяване на целите е времето, необходимо за изменение на вашето съзнание така, че желаната реалност да може да навлезе в сегашна ви реалност. Ето защо, ако искате да ускорите нещо, концентрирайте се в себе си, а не в реалността.
Често, за да се отворите към приемането, ще ви се наложи да позволите на целта да си отиде. Звучи парадоксално. Но преди да пристъпите в новата реалност, ще ви се наложи напълно да приемете старата. Ако не приемете сегашната реалност и сте силно привързани към целите, вие не можете да се придвижите напред.
Нищо и никой няма да напусне вашата реалност, преди да сте го обикнали. Да обичаш е равно на „да освободиш”.
Докато наистина не видите вашата реалност и не я приемете като ваше творение, тя не може да ви напусне, тъй като вие отхвърляте част от себе си. Вие отричате онази част от вас, която е сътворила тази реалност за самите вас. Би ви се искало да отрежете тази нежелана част от себе си и да продължите напред.
Но не можете да сътворите изпълнена с повече любов реалност от позиция на ненавист към самия себе си. Не можете „да си наложите с воля” да встъпите в новата реалност, отделяйки се от нежеланите части. Тук силата на волята не може да ви послужи.
Необходимо е влизане в контакт със сърцето. Енергиите на разбирането и приемането са истинските строителни блокчета на новата, по-удовлетворяваща реалност.
Като взаимодействате с реалността от сърцето, вие й позволявате да съществува. Не се опитвате да я променяте, а просто внимателно приемате онова, което е.
Когато сърцето стане управител на живота, центърът на волята (слънчевият сплит) ще го последва. Егото (или волята) не изчезва. То съвсем естествено встъпва в ролята на преводач на енергиите от нивото на съзнанието до нивото на физическата реалност. Когато превеждането или проявлението се управлява от сърцето, енергията на волята твори и тече без всякакви усилия. Не се изисква насилие, нито принуда. Именно тогава сработва синхронността – невероятно съвпадение на събития, което съществено ускорява реализирането на целите. Струва ви се чудно, когато всичко заработи по този начин. Но всъщност това чудо присъства всеки път, когато творите от сърцето. Признакът за сътворението от сърцето е отсъствието на всякакви усилия.
Сътворяване на реалността от сърцето.
Истинското творчество се основава не на решимост и силна воля, а на отвореното сърце. Състоянието на отвореност и готовност за приемане на новото и неизвестното е жизнено важно за истинския творец.
Един от ключовете за истинско творчество е способността да не правите нищо. Да се въздържате от вършене и оправяне на нещата и от фокусиране върху тях. Такава способност настройва съзнанието към напълно възприемащ, но бдителен режим.
Единствено чрез незнаене и в състояние на отвореност можете да сътворите такова пространство за навлизането във вашата реалност на нещо ново.
Това противоречи на твърденията в голяма част от „Ню Ейдж” литературата за „сътворяване на собствената реалност”. Истината е, че вие през цялото време сътворявате вашата реалност. Съзнанието ви твори, без значение дали осъзнавате това или не. Но ако искате да творите реалността си съзнателно, както ви учат много книги и терапии, от съществено значение е да разберете, че най-мощната форма на творчество се основава не на волята (активността), а на самоосъзнаването (да бъдеш възприемчив).
Всички изменения в материалния свят, било в работата, във взаимоотношенията или в материалното ви обкръжение, са отражение на измененията на вътрешно ниво. И едва след завършване на вътрешните процеси на трансформация на съзнанието, материалната реалност може огледално да ги отрази чрез промяна на обстоятелствата в живота ви.
Когато се опитвате да сътворявате чрез волята, като постоянно се фокусирате върху целите или ги визуализирате, вие игнорирате вътрешната трансформация, която се явява истинското предварително условие за промяната. Така вие творите по изкуствен начин и ви очаква разочарование. Вие не сътворявате от дълбините на вашата душа.
Душата говори с вас в миговете на мълчание. Чувате нейния глас когато вече не знаете нищо. Често душата започва да говори много ясно едва когато се предавате и хвърляте бялата кърпа на ринга. Когато се предадете и се отчаяте, тогава вие се откривате за новото. Тогава освобождавате всичките си очаквания и наистина приемате онова, което е.
Отчаянието възниква от силната вяра в онова, което по ваше мнение, би трябвало да се случи в живота ви. Когато реалността не успее да отговори на тези вярвания, вие се разочаровате или дори се отчайвате.
Ако се откажете от очакванията и си позволите да се отворите за новото, тогава няма да ви се налага да изпадате в отчаяние, за да можете отново да влезете в контакт с вашата душа. Можете да бъдете притихнал, възприемчив и отворен за онова, което тя ви говори, без да е нужно преди това да преминавате през отчаянието.
Когато „знаете точно какво искате”, често ограничавате достъпните за вас енергийни възможности. Реалността, която искате – било работа, взаимоотношения или по-добро здраве, съдържа много елементи, които вие не познавате. Често си мислите, че много добре познавате предмета на вашите желания (прекрасна работа, любящ партньор) и го проектирате в бъдещето. Но това съвсем не е така. Всичко, което вие правите, когато сътворявате собствената си реалност по този начин, е извън вашите психологически граници. А няма как да знаете какво има отвъд тях.
Може ясно да усетите, там има нещо, което силно желаете, но не е нужно да ограничавате тази възможност като се фокусирате върху него или го визуализирате. Просто го очаквайте с чувство на отвореност и любопитство.
В крайна сметка, за да сътворите най-желаната за вас реалност, приемането на себе си е много по-важно, отколкото фокусирането върху мислите или волята. Вие не можете да сътворите нещо, което не сте. Може хиляди пъти да повтаряте мантри и да сътворите в ума си много позитивни образи, но докато те не отразяват онова, което действително чувствате (например гняв, депресия, вълнение), те няма да сътворят нищо друго, освен объркване и съмнения. (“Толкова се старая, а нищо не се получава”).
Да приемеш себе си е форма на любов. Любовта е най-великият магнит за позитивните промени в живота ви. Ако вие обичате и приемате себе си такъв, какъвто сте, ще привличате онези обстоятелства и хора, които отразяват вашата любов към самия вас. Толкова е просто.
Усещайте своята енергия и всичките си чувства. Усещайте колко сте красиви и искрени точно сега, във всичките си битки и печал. Вие наистина сте красиви с всички ваши „несъвършенства” и „недостатъци”. И това е единственото осъзнаване, което е от значение.
Приемете се такива, каквито сте, отпуснете се и погледнете на „многото пороци” с чувство за хумор. Съвършенството не съществува като вариант. То е само илюзия.
Да сътворявате реалността от сърцето означава да осъзнавате вашата Светлина тук и сега. Осъзнавайки Светлината, знаейки за нея, вие засаждате зрънце, което ще прорасне и ще даде форма на физическо ниво.
Когато Бог ви е сътворил като индивидуална душа, той не е използвал волята си. Той просто бил Самия Себе Си и в даден момент почувствал, че има нещо, което е “извън Нея” и си струва то да бъде изследвано. Той не знаел какво точно е това, но то го накарало да се чувства сякаш е влюбен. Без да се колебае много той решил, че си струва тази нова и примамлива реалност да бъде изследвана. Тя също била малко влюбена в себе си!
Именно за това вие сте приели формата на индивидуални души и чрез вас Бог започнал да изследва живота. Бог не се безпокоил особено как се е случило всичко като детайли в процеса на творението. Той просто обичал себе си и бил открит за промени. И наистина това са единствените необходими елементи за сътворяване на съвършената реалност – Любов към самия себе си и готовност да се впуснеш на пътешествие в новото.
Нагласа към живот от сърцето.
Сътворяването от сърцето е много по-силно и изисква много по-малко усилия, отколкото сътворяването от егото. Не е нужно да се притеснявате за детайлите; просто трябва да се отворите към всичко, което е – както навътре, така и навън.
В резултат на отварянето може да усетите стремеж. Може да се почувствате привлечени към определени неща. Само по себе си това е тихия шепот на вашето сърце; вашата интуиция. Когато действате на основата на интуицията, вие сте този, който е привлечен към нещо, вместо самите вие да насилвате нещата. Не предприемате действия, докато на вътрешно ниво не почувствате, че е уместно да действате.
Тъй като сте свикнали да вършите нещата, т.е. да използвате волята за сътворяване, енергийното преместване от егото към сърцето за вас е истинско предизвикателство. Тази промяна изисква от вас сериозно „да се спрете”. За да се докоснете реално до потока на вашата интуиция трябва да направите съзнателното усилие „да не правите нищо”, да оставите всичко. Това силно противоречи на голяма част от онова, на което са ви учили и към което сте привикнали. Изработили сте си навици да основавате действията си на мислите и силата на волята. Позволявате на мисленето да определя целите ви и използвате волята за тяхното реализиране. Точно обратно на сътворяването, центрирано в сърцето.
Живеейки в сърцето, вие се заслушвате в него и действате в съответствие с това. Не мислите, а с будно и отворено съзнание слушате какво ви говори сърцето. Сърцето говори посредством чувствата, а не чрез ума. Най-добре можете да чуете гласа на сърцето, когато сте спокойни, отпуснати и заземени.
Сърцето показва пътя към най-любящите и изпълнени с радост реалности, достъпни за вас точно в този момент. То нашепва и неговите предложения не са основани на рационални размисли. Можете да разпознаете гласа на сърцето по лекотата и нотките на радост. Лекотата присъства, защото сърцето не опитва да се наложи – няма струни, чрез които да ви привърже към неговите предложения. Вашето „аз съм сърцето” не е привързано към вашите решения, то ви обича каквото и да направите.
Да живеете от сърцето не означава да живеете в пасивност или безразличие. Изисква се голяма сила да позволите на нещата да бъдат такива, каквито са без да им поставяте етикети правилно или неправилно, без фаворизиране на нещо за сметка на друго. Това е силата да присъствате тотално, силата да застанете лице в лице с всичко и просто да го наблюдавате. Можете да усещате пустота, депресия или нервност, но не се опитвайте да ги прогоните. Просто ги обгърнете с вашето съзнание.
Вие не разбирате истинската сила на вашето съзнание. Вашето съзнание е изградено от Светлина. Когато задържате нещо в съзнанието си, това нещо се променя. Съзнанието лекува, ако не го затъмнявате с мислите си и със склонността си към „действия”.
Животът ви е изпълнен с диктат на ума и волята, с превъзходство на мислите и действията.
Забележете, че умът и волята работят по общи правила. Съществуват общи правила на логическото мислене – правилата на логиката. Съществуват общи стратегии за пренасяне на мислите (идеите) в материята – правила за „управление на проекти”. Но всичко това са общи доктрини. Общите ръководства и правила винаги притежават механични компоненти, които са приложими към всички или към повечето индивидуални случаи. В противен случай не биха били от особена полза.
Интуицията работи по съвсем различен начин. Тя винаги е приспособена към един човек, за един конкретен момент. Тя е крайно индивидуална. Затова тя не може да бъде подложена на рационален анализ и сведена до общи правила.
Затова животът, основан на интуицията, изисква висока степен на доверие, тъй като изборите се основават само на това, което вие чувствате като правилно, а не което твърдят правилата на другите.
Следователно животът от сърцето иска от вас не само да освободите навика прекомерно да използвате ума и силата на волята, а също така ви приканва истински да повярвате на себе си.
Ще ви е нужно известно време да се научите да чувате сърцето си, да се доверявате на неговите послания и да действате според тях. Но колкото повече правите това, толкова по-ясно ще започнете да разбирате, че можете да откриете вътрешния мир единствено като предадете тревогите и съмненията на мъдростта на собственото ви сърце.
Следвайки този път и с навлизането ви в третия етап на трансформацията от егото към сърцето, за първи път ще намерите вътрешния мир. Ще осъзнаете, че подтика да контролирате реалността чрез мислите и волята ви прави неспокойни и загрижени.
Освобождавайки контрола, вие позволявате на вълшебството на живота да се разгърне. От вас се иска единствено да слушате. Бъдете внимателни към онова, което се случва в живота ви, към вашите чувства към другите, към вашите мечти и желания. Ако сте осъзнати за случващото се вътре във вас, реалността ще ви осигури цялата нужна информация, така че да действията ви да са уместни.
Например, може да осъзнаете, че в сърцето ви се поражда желание за изпълнена с любов връзка, в която между вас и вашия партньор да има истинско общуване. Ако вие просто отбележите и приемете този копнеж без никакви опити да правите каквото и да е, ще бъдете удивени от отговора Вселената на това ваше желание. Без да правите никакви изводи, просто задържайки това желание в Светлината на вашето съзнание, вашият призив ще бъде чут и ще получи отговор.
Това може да отнеме повече време, отколкото сте очаквали, тъй като трябва да се случат определени енергийни промени, преди желанието ви да бъде удовлетворено. Но вие сте господаря, твореца на вашата енергийна реалност. Ако я сътворявате от нивото на страха, реалността ще реагира съответствие с него. Ако сътворявате с доверие и се предадете на Божията милост, ще получите всичко, което желаете, даже повече от това.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
От Егото към Сърцето II
Изследване на вътрешните рани
Разгледахме четири етапа на трансформацията от съзнание, основано на его към съзнание, основано на сърцето:
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
В този раздел ще говорим върху втория етап.
Когато престанете да се идентифицирате с егото си, в началото изпадате в състояние на обърканост по отношение на това кой сте всъщност. Това объркване може да бъде много дълбоко и философско по своята природа. Започвате да си задавате въпроси за смисъла на живота, за доброто и злото, започва да ви интересува какво всъщност чувствате и мислите самите вие в сравнение с онова, което другите са ви учили да мислите и чувствате. Изведнъж тези въпроси придобиват голямо значение за вас и оказват пряко влияние житейските избори, които правите. Вглеждате се в себе си и се питате: „Аз ли съм това? Това ли точно искам?” Сега е трудно да се правят избори, защото нищо не е вече толкова очевидно.
Всъщност вие правите крачка назад, крачка в глъбините, крачка навътре. Започвате да осъзнавате дълбоките части от себе си, които са по-слабо обусловени от възпитанието и обществото. Получавате проблясъци за това, кои сте всъщност – за вашата уникалност и индивидуалност. Спомняте си, че съществува част от вас, която не зависи от нищо извън вас – от родителите, работата, взаимоотношенията и дори от тялото. Тогава вие смътно усещате вашата божественост, абсолютно свободната и вечна част от вас.
Всъщност всички вие сте многоизмерни същества – можете да проявявате себе си едновременно в няколко различни реалности и го правите. Не сте обвързани в линейна времева рамка. Сегашната ви личност е само един аспект от многоизмерната същност, която сте в действителност. В момента, в който осъзнаете, че сегашното ви проявление като човек на физическо ниво е само един от вашите аспекти, вие преминавате отвъд това проявление и можете да се свържете с висшия си Аз, който сте.
Но преди да стигнете до там, ще трябва да изцелите наранените части във вас.
Животът под диктата и изискванията на егото създава вътрешни психологически рани. Освобождаването на съзнанието, основано на егото отначало предизвиква смут, съмнения и объркване. След завършване на първия етап, вие навлизате в следващия – на наблюдение, разбиране и излекуване на вътрешните рани. Сега ще поговорим за втория етап.
Под контрола на егото дълго време вашите постъпки и мисли са били основани на страха. Безмилостно сте следвали желанието ви за власт, признание и контрол, т.е. изопачавали сте собствената си природа. Поведението ви се е основавало на външни стандарти, а не на вашите собствени вътрешни потребности. Нещо повече – не сте могли истински да обичате някого, тъй като любовта е нещо, което е противоположно на необходимостта от контрол или доминиране. Това състояние на съзнанието е представлявало атака срещу интегритета на вашата душа. Тя е страдала под господството на егото.
Когато се освободите от хватката на егото, виждате по-добре вътрешната болка. Тя застава пред вас гола, без маски, истинска, но вие не знаете как да се справите с нея, защото все още сте в състояние на объркване и дезориентация. Често ви се налага да преминавате през етап на осъждане на вашите вътрешни рани, защото ви се струва, че ви подтикват към негативни модели на поведение – пристрастяване, депресии, неконтролируеми колебания в настроението, проблеми с комуникацията, затруднения в интимните отношения.
Осъждането на себе си носи на душата още повече болка. Та нали едва сега е започнала да се обръща към Светлината! Тя освобождава нуждата от власт и контрол, става по-чувствителна… и … попада в лапите на самоосъждането.
Много хора бродят из ничията земя между егото и сърцето. Те търсят по-любяща реалност, но все още са в обсега на бича на егото.
Всъщност не вътрешната болка ви превръща в жертва на онова, което считате за ваши „негативни черти”. Негативността се създава от вашето осъждане на болката. Ако погледнете на себе си през очите на приемането на нещата, няма да видите пристрастена, депресирана или провалила се личност. Ще видите единствено вътрешната болка, която трябва да бъде облекчена и излекувана по възможно най-нежния начин.
Най-важната крачка от етап 2 на прехода от съзнанието егото към сърцето е, че вече имате готовност да разберете вътрешната си болка: да я приемете, да разберете нейния произход и да й позволите да съществува.
Ако можете да схванете сърцевината на страха, присъщ на всички проявления на егоцентричното съзнание, това означава, че сте навлезли в реалността на съзнанието, основано на сърцето. Колкото и осъдително да е нечие поведение, ако зад него прозрете болката, самотата и нуждата да се защити, ще успеете да се докоснете до душата, която демонстрира негативното поведение. Още щом забележите, че една душа е обзета от страх, вие ще сте способни да простите. Това се отнася на първо място и най-вече за самите вас.
Вземете например нещо във вас, което истински ненавиждате. Нещо, което действително ви дразни и от което си мислите, че е трябвало отдавна да се избавите. Това може да бъде непостоянството, мързелът, нетърпението или пристрастяване – нещо, което смятате, че не му е там мястото. А сега се опитайте да разберете истинския мотив зад тази черта или склонност. Кое е онова нещо, което тази черта ви кара да чувствате или правите отново и отново? Можете ли да разпознаете елемента на страх в основата на вашата мотивация?
Забелязвате ли, че когато осъзнаете страха във вас, вие ставате по-мек и си казвате например следното: „Господи, не знаех, че толкова съм се страхувал! Аз помагам на себе си!” Сега вече във вашето отношение присъства толерантност. Присъстват любовта и прошката.
Докато преценявате основаното на страха поведение – агресията, пристрастяването, угодничеството, суетата като нещо „лошо”, „грешно” или „глупаво”, вие осъждате. Но само по себе си осъждането е активност, основана на страха. Забелязвали ли сте, че осъждайки, вие вътрешно загрубявате? Нещо вътре във вас се стяга, устните ви се присвиват, а очите стават студени. Защо изпитваме нужда да осъждаме всичко? Защо е нужно да свеждаме всичко до правилно и неправилно? Какъв страх се крие зад необходимостта от осъждане? Това е страхът от среща със своята тъмна страна. Всъщност това е страхът да живееш.
Позволявайки на съзнанието, основано на егото, да си отиде, ще ви се прииска да развиете способност да гледате по нов начин на нещата. Той може най-добре да бъде описан като неутрален, което означава да наблюдавате нещата са такива, каквито са, без да ви интересува какви би трябвало да бъдат. Вие наблюдавате причините и следствията на поведението, основано на егото, разпознавате вътрешният страх като тяхна сърцевина и по този начин за вас егото става напълно прозрачно. И ако поискате, можете да освободите всичко онова, което вече е прозрачно за вас.
Всяко човешко същество познава страха. Всеки познава тъмнината и самотата, когато е обхванат от страх. Когато той се проявява открито, ние веднага сме готови да протегнем ръце. Но когато се крие зад маските на насилието и жестокостта, ни се струва, че това не може да бъде простено. Колкото по-деструктивно и жестоко е едно поведение, толкова по-трудно е да бъде прозрян стоящия зад него страх и опустошеност.
И въпреки това можете да го направите.
От дълбините на вашия опит в страха и опустошеността можете да се докоснете до дълбокия страх в душите на убийците, насилниците и престъпниците и да разберете техните действия. И ако го направите въз основа на вашия собствен личен опит с тъмнината, ще можете да го освободите. Ще можете да го оставите без изобщо да изпитвате нужда да го осъждате. Ако истински разберете страха като сила, която съществува и която отлично познавате от собствения ви жизнен опит, ще можете да позволите на осъждането да си отиде. Страхът не е нито лош, нито добър. Страхът Е и играе определена роля.
От гледна точка на сложността да се изразим според човешките концепции, страхът е едновременно благословия и мъчение. Във всеки случай никой не е направил вместо вас избора да позволи на страха да пребивава във вашата реалност. Вие бяхте Боговете, които позволиха на страха да играе съществена роля във вашата реалност. Направили сте го не за да се измъчвате, а за да творите – да сътворите една по-стойностна реалност, с повече „пълнеж”, отколкото светът, основан единствено на Любовта. Разбирам, че това може да звучи невероятно, но интуитивно вие ще разберете какво се опитвам да кажа.
Страхът е жизнеспособна част от творението. Където има страх няма любов. Там, където няма любов, тя може да бъде намерена с нови, непредсказуеми методи. Цяла една гама от емоции може да бъде изследвана, макар и сътворена в отсъствието на любов. Отсъствието на любовта може да бъде почувствано по различни начини, докато присъствието на любовта може да бъде почувствано само на фона на страха. В противен случай тя би проникнала във всичко и вие не бихте я забелязали като такава.
По този начин сътворявайки страха и изстрелвайки себе си извън океана на обкръжаващата ви любов, вие за първи път си позволихте да почувствате любовта.
Разбирате ли?
Вие не сте сътворили любовта, а преживяването на любовта. За да постигнете това сте имали нужда от нейната противоположност, от нещо различно от любовта и за тази цел сте се възползвали от страха като инструмент. Ние, от другата страна на завесата, ясно виждаме духовната роля, която играе страхът във вашата реалност. Ето защо ви молим отново и отново – не осъждайте! Молим ви – не осъждайте страха и тъмнината, която той носи – нито във вас самите, нито в което и да е друго същество. Вие сте сътворени от Любов и ще се завърнете в нея.
С навлизането във втория етап на процеса на трансформация от егото към сърцето вие се изправяте пред вашата вътрешна болка и страх и ви приканвам да погледнете на тях с разбиране и приемане.
След като осъзнаете вашата вътрешна болка и страх, първоначално може да преминете през период на самоосъждане, по време на който е възможно да демонстрирате деструктивно поведение. Може да изглежда сякаш се връщате назад, вместо да напредвате. В този момент вие се намирате в опасната зона, в ничията земя между егото и сърцето. Знаете, че искате да се избавите от старото, но още не можете напълно да приемете новото, поради което започвате да се съмнявате в себе си и да се самоосъждате. Повратният момент настъпва, когато престанете да се самоосъждате, поне за известно време.
Само тогава, когато бъдете готови да се вгледате в себе си с интерес, открито и честно, ще навлезете в реалността на съзнанието, основано на сърцето. Дотогава просто сравнявате себе си с изкуствено създаден стандарт или идеал, на който не съответствате през по-голямата част от времето. Вие се самонаказвате за това, след което отново се заставяте да влезете в шаблона, който сте създали за себе си в собствената си глава.
Казвам ви – този перфекционизъм е смъртоносно оръжие. Той е пълна противоположност на любовта. Любовта никога не прави сравнения, и което е по-важно – тя никога и по никакъв начин не желае да ви заставя или променя. Любовта не казва какви „би трябвало да бъдат” нещата. Самата категория „трябва” отсъства от съзнанието на сърцето. От позиция на сърцето моралните категории са просто методи за интерпретация или „разделяне” на реалността. Това са само идеи в главата ви, а както добре знаете идеите в различните глави могат да се различават една от друга. Самата необходимост да се установяват стандарти и да се определя кое е „добро” и кое „лошо”, вече е предпоставка за човешки конфликти и войни. Тук не става дума толкова идеите, колкото за подсъзнателната необходимост нещата да бъдат контролирани и фиксирани, което предизвиква агресия и конфликт.
Политическите, личните или духовните идеали, стандартите за здраве, красота и здрав разум ви казват би трябвало да бъде всичко, как трябва да се държите. Всички те се опитват да фиксират и определят кое е ДОБРОТО.
Любовта не се интересува да дава определения за „добро”. Тя не се интересува от идеите, а от реалността. Любовта е насочена към истинското.
Сърцето се интересува от всичко, което Е, всяко едно ваше моментно проявление – деструктивно или конструктивно. То просто го приема за сведение, просто Е и ви обгръща със своето присъствие, ако му позволите.
Откривайки се за реалността на любовта, за реалността на сърцето, вие позволявате на осъждането да си отиде. Приемате се такива, каквито сте в този момент. Осъзнавате, че сте такива, каквито сте по много причини, които сега имате намерение да откриете и изследвате.
Настъпването на този момент е велик благослов за душата. Сега вие можете да излекувате себе си. От време на време все още ще изпадате в самоосъждане, но вече имате съзнателна памет за това какво е любовта. И понеже вече я познавате, ще я откривате по нови начини, защото отново сте се докоснали до приятното благоухание на Дома.
Във втория етап от прехода от егото към сърцето ще влезете в по-близък контакт със самите себе си. По-внимателно се вглеждате в багажа си от миналото. Отново оживявате болезнени спомени, помени от сегашния или от минали животи. Психологическия багаж, който носите от всичките си животи чак до настоящия, е формирал вашата настояща личност. Можете да погледнете на този багаж като на куфар с дрехи. В миналото сте изиграли много роли, превъплъщавали сте се в много личности, както бихте обличали различни дрехи. И така силно сте повярвали в някои от ролите, че ги разглеждате като част от вашата личност. „Това съм аз” – така мислите за ролите или за „дрехите си”.
Ако истински изследвате какво общо имат тези роли с вас, ще установите, че не сте тези роли. Вие не сте психологическите роли, нито личностите, в които сте се претворявали. Вие не сте вашите дрехи. Вие просто сте използвали тези роли, изиграни заради потребността на душата от опитности.
Душата се наслаждава на всички опитности, защото те са част от процеса на учене, на който се е посветила. В това отношение всички опитности са ценни и полезни.
Вглеждайки се внимателно във вашите роли, скоро ще забележите, че в миналото сте имали болезнени и дори травмиращи опитности, които все още се „влачат” със вас. Струва ви се, че не сте способни да им позволите да си отидат. Те са се превърнали във ваша „втора кожа” вместо просто една дреха.
Това са тежки моменти от вашето минало, онези части, които ви възпрепятстват да живеете истински и да се радвате на живота. Толкова силно сте се отъждествили с тях, че си мислите, че сте самите тях. Именно затова се чувствате жертва и въз основа на това правите негативни заключения за живота. Но тези изводи нямат никакво отношение към самия живот. Те са от значение единствено за травмираните части в съзнанието на вашата душа.
И точно тези части сега е необходимо да бъдат излекувани. Вие правите това като отново навлизате в миналото, но със съзнание, което е по-любящо и по-мъдро откогато и да било преди. Във втория етап на процеса на трансформация от егото към сърцето вие изцелявате епизоди от миналото като ги обгръщате с новото ви съзнание. Като преживявате отново тези епизоди в настоящето през фокуса на сърдечния център, вие освобождавате травмираните части от вашето минало.
Травмата възниква тогава, когато преживявате огромна загуба, болка или нещастие и не можете да проумеете защо това се случва. В много от животи ви сте преживявали травми. Всъщност съзнанието на душата в стадия на егото е травмирано изначално от загубата на Единството или Дома, която то помни и не разбира.
Когато с помощта на въображението се върнете към изначалното събитие, довело до травма, обгърнете го със съзнанието на сърцето и по този начин ще промените вашата реакция към него. Променяте го от ужас и недоверие в просто наблюдение на случващото се. Връщайки се в миналия живот, просто отбележете онова, което се е случило, като този акт сам по себе си създава пространство за духовно разбиране това, което се е случило в действителност в миналото събитие. Създавайки такова пространство, вие отново ставате господар на вашата реалност. Сега вече сте в състояние да приемете целия епизод, защото разбирате със сърцето си, че всяко събитие има свое значение и смисъл. Можете да почувствате от сърцето, че елементът на свободния избор присъства във всичко случващо се, т.е. вие израствате в посока на приемане на вашата собствена отговорност за това събитие. Приемайки върху себе си тази отговорност, вие сте свободни да продължите напред.
Едва когато можете да се отнесете към вашите минали личности както актьор към своите роли, ще бъдете свободни да отидете там, където пожелаете. Тогава сте свободни да влезете в съзнанието, основано на сърцето. Повече не сте привързани към нито един аспект от това, което сте били в миналото – жертва или агресор, мъж или жена, черен или бял, богат или беден и т.н. Когато се научите да играете с аспектите на дуалността и да се възползвате от тях така, че да ви носят радост и творчество, тогава разбирате значението на живота на Земята. Тогава изпитвате огромно щастие, сякаш се завръщате у Дома. То е резултат от свързването ви със съзнанието, което стои зад вашите различни роли и идентичности. Отново сте свързани с вашето божествено съзнание, с осъзнаването, че всичко е едно, иначе казано с реалността на любовта.
Завършваме този раздел с две медитации, които могат да ви помогнат да се свържете с потока на Единството, с онзи поток на Божествеността, който тече в основата на всички ваши опитности.
Медитация 1
-Кои психологически характеристики, които считате за значима част от себе си, създават най-големи проблеми в живота ви? Назовете две такива характеристики.
– Фокусирайте се върху характеристиките, противоположни на посочените, т.е., ако сте избрали „нетърпение” и „несигурност”, фокусирайте се върху техните противоположности – търпение и увереност в себе си. Веднага ще усетите енергиите на тези характеристики.
– Навлезте навътре и потърсете тези енергии вътре в себе си. Назовете три примера от живота си, когато сте демонстрирали тези позитивни характеристики.
-Сега, когато сте в контакт с позитивните характеристики, позволете на техните енергии да потекат през вас и почувствайте как ви балансират.
Упражнение 2
– Отпуснете се и позволете на въображението да ви върне назад в онзи момент, когато сте се чувствали много щастливи. Вземете първото, което ви дойде наум. Усетете отново това щастие.
-А сега потърсете момент, когато сте се чувствали много нещастни. Почувствайте онова, което сте чувствали тогава.
-Уловете общото в двете преживявания. Почувствайте, че в тях всичко е еднакво.
Целта на упражненията е да ви помогнат да осъзнаете, че зад всички ваши преживявания стои съзнанието, вашият вечен „Аз”. Този вечно съществуващ съд на съзнанието, носителят на вашите опитности е вашият божествен АЗ. Той е вашата врата към реалността отвъд дуалностите – реалността на сърцето.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
От Егото към Сърцето I
Четири етапа на трансформация на съзнанието
В предходните раздели описахме историческата предпоставка за пътуването на Служителите на Светлината от съзнанието, основано на егото към съзнанието, основано на сърцето.
Този раздел ще бъде изцяло посветен на психологическите характеристики на тази трансформация. Разделили сме процеса на четири стъпки или етапа, които, за повече яснота, привеждаме още веднъж:
1. Чувство на неудовлетвореност от това, което основаното на егото съзнание може да ви предложи, копнеж за „нещо друго” – началото на края.
2. Осъзнаване привързаността към съзнанието, основано на егото, разпознаване и освобождаване на свързаните с него емоции и мисли – средата на края.
3. Позволение старите, основани на егото енергии във вас да умрат, сваляне на пашкула, ставате вашия нов аз – краят на края.
4. Пробуждане във вас на вътрешното съзнание, основано на сърцето, мотивирано от любовта и свободата, помощ към другите за извършване на прехода.
Етап 1: Егото вече не ви удовлетворява
Трансформацията на съзнанието, основано на егото в съзнание, основано на сърцето, започва с преживяване на вътрешната пустота. Нещата, които изцяло са привличали вниманието ви или ситуации, в които напълно сте се отдавали, сега оставят във вас пустота или просто вече не ви вдъхновяват. Струва ви се, че всичко някак си е изгубило предишното си значение и цел.
Преди изживяването на пустотата съзнанието се намира в клещите на страха и настоятелната потребност постоянно да се самоутвърждава. То непрекъснато търси външно одобрение поради нежеланието да се изправи пред подсъзнателния страх от отхвърляне или самотност. Този дълбок страх и необходимостта от външно одобрение дълго време може да бъдат скритата истинска мотивация за много от вашите действия. Целият ви живот може да бъде поставен на тази основа без да го осъзнавате. Може да чувствате смътно безпокойство или вътрешно напрежение. Но често трябва да се случи някое значимо събитие като прекъсване на връзка, смърт на любими хора или загуба на работа, за да ви накара да изследвате напрежението или безпокойството.
Когато егото е в центъра на вашето същество, съзнанието и емоционалният ви живот са в състояние на спазъм. Вие се свивате от страх и постоянно сте в отбранителна позиция. Когато се намирате на етапа на егото, вие постоянно изпитвате недостиг, необходимост от нещо повече. В основата на вашите мисли, чувства и действия стои една черна дупка, пустота, която никога не може да бъде запълнена изцяло. Това е дупка от страх, място изпълнено със сенки, тъй като сте отклонили съзнанието си от него. В сенките има пустота, която вие смътно осъзнавате, но не искате да навлезете в нея.
На този етап отношенията с Бог или с Всичко, което Е, са белязани с чувство за разделение. Дълбоко в себе си се чувствате самотни и изоставени. Чувствате се като нещастна и ненужна част без никакво предназначение. И тъй като сте прикрили този страх, вие го изживявате индиректно, като сянка.
Хората се ужасяват да се изправят пред вътрешната пустота с пълно съзнание. Те се ужасяват от срещата очи в очи с вътрешна си тъмнина и от нейното изследване. И въпреки че не се изправяте пред нея, тя все още е там и това ви налага да разработвате „стратегии за справяне”, за да направите живота си поносим. Стратегията на егото е винаги да работи по даден проблем с неговата периферия вместо с центъра. Егото се стреми да реши проблема като насочи съзнанието ви навън. То се опитва да облекчи вътрешната ви болка като ви захранва с външни енергии. Енергиите, на които отдава особено предпочитание са признание, възхищение, власт, внимание и т.н. По този начин егото намира мним отговор на дълбокия копнеж на душата към единство, сигурност и любов.
Сам по себе си такъв копнеж е напълно обоснован и искрен. Това е зовът на Бога. Вашата природа ви призовава към себе си. Вие сте Бог! Бог е енергията на единството, сигурността и любовта. Всеки човек се стреми към безусловната любов и към прегръдката на Енергията, които наричате Бог. В същността си това е копнеж за пълно осъзнаване на вашия собствен божествен Аз, което означава да сте едно с него. Вашата собствена божественост е вашата врата към безусловната любов. Единственият начин да я откриете е като преминете през страха и тъмнината, които я обгръщат, а това става като се обърнете навътре вместо навън. Можете да го направите като използвате светлината на съзнанието си, която да прогони сенките. Съзнанието е светлина. На него не му е необходимо да се бори с тъмнината, тъй като тя се разтваря от самото присъствие на светлината. Чудесата се случват тогава, когато насочите съзнанието си навътре.
Егото, обаче, действа точно по обратния начин. То отбелязва необходимостта от любов и безопасност, но се стреми да намери отговор, без да се среща с вътрешната тъмнина и страх. За да постигне това, то прилага един „номер”: трансформира преобразува необходимостта от любов в необходимост от одобрение и признание от страна на другите хора. Превръща необходимостта от единство и хармония в необходимост от превъзходство и в това да бъдеш по-добър от другите. И когато започнете да мислите, че да бъдеш обичан означава другите да се възхищават от собствените постижения, то вие вече не търсите любовта вътре в себе си – просто трябва да положите повече усилия. По този начин егото се бори да удържа капака върху гърнето на страха.
Изначалният ви копнеж към любов и блажено единство сега вече е изкривен в желание за признание. Вие постоянно търсите външно одобрение, което временно ви носи увереност. По същество вашето съзнание е фокусирано във външния свят. Разчитате на преценките на другите хора и сте много чувствителни на тема какво мислят те за вас. За вас това е от огромно значение, защото от него зависи вашата самооценка. Всъщност вашето чувство за собствена значимост се снижава все повече и повече, тъй като отдавате енергията си на външни сили, които съдят за вас по външното ви поведение, а не по това, кои сте вие в действителност.
Междувременно дълбоко вкорененото усещане за изоставеност и самота не изчезва. То се усилва, тъй като отказвате да го признаете. Онова, което отказвате да видите, става ваша „тъмна страна”. Страхът, гневът и негативността могат на воля да бродят в това пространство и да ви влияят, засилени от отказа ви да навлезете навътре в себе си. Егото може да бъде много упорито, когато трябва да бъдат подтиснати дадени съмнения, чувства и интуиция – то не отстъпва лесно контрола.
Онова, което във вашия свят приемате като зло, е винаги резултат от привързаност към вашата лична власт. То е отказа да предадете контрола и да приемете вътрешния страх и тъмнина.
Първата крачка към просветлението е да се предадете и да приемете нещата такива, каквито са. Просветление означава да позволите на всички аспекти на вашето същество да влязат в светлината на вашето съзнание. Просветление не означава, че напълно осъзнати за всичко във вас, а че сте готови съзнателно да се срещнете с всеки ваш аспект.
Просветлението е равносилно на любов, а тя означава да приемете себе си такива, каквито сте.
Вътрешната тъмнина и чувството на изоставеност в дълбините на душата ви, и от които вие толкова се боите, са временни. Етапът на егото е само една крачка в голямото развитие и разгръщане на съзнанието. На този етап се осъществява първият скок в посока към индивидуализирано божествено съзнание.
Раждането на индивидуалното съзнание, раждането ви като „отделна душа” е свързано с усещането за изоставеност, за отделяне от вашата Майка/Баща. Във вашия физически свят това е сравнимо с травмата при раждането. В утробата детето изживява океаническото чувство за единство с майката. Раждайки се, то става самостоятелна единица.
Душата приема травмата при раждането – става дума за раждането на душата – с чувство за откъсване; трябвало е да се раздели с всичко, което до тогава е приемала за даденост.
Новородената душа се стреми да се върне към полусъзнателното състояние на единство, от което е дошла и което счита за свой Дом. Тъй като това не е възможно, тя изпитва огромен страх, отчаяние и съмнение. По този начин постепенно вътрешната болка и обърканост създават подходяща среда за завземане на властта от егото. Душата трябва да се справи със страха и болката, а егото обещава решение. То държи механизмите на властта и контрола над съзнанието на душата. А тя, чувствайки се безсилна и загубена, се предава и издига егото на власт.
Егото е частта от душата, ориентирана към материалния, външния свят. По същество егото е инструмент на душата за нейното проявление като физическо същество във времето и пространството. То придава на съзнанието фокус. Егото придава на съзнанието конкретност, вместо океаничност, придава му качеството „тук и сега”, вместо „навсякъде и винаги”. То превежда вътрешните импулси в конкретна материална форма. Егото е онази част от вас, която като мост осъществява връзката между духовната и физическата ви части.
За душата като нефизическа духовна същност е крайно неестествено да бъде фиксирана във времето и пространството. Душата е независима от всяка материална форма. Когато летите насън, вие се свързвате с тази независима и свободна ваша част. От друга страна, егото ви свързва и фиксира. То ви позволява да действате във физическата реалност. Като такова, егото изпълнява ценна роля, която няма нищо общо с понятията „добро” и „зло”. Когато действа в балансирани ситуации, то е неутрален и незаменим инструмент на душата, обитаваща Земята във физическо тяло.
Но когато егото започне да управлява съзнанието на душата, вместо да служи като неин инструмент, тя излиза от равновесие. Когато егото диктува на душата (което е характеристика на съзнанието, основано на егото), то не изпълнява функцията само да превежда вътрешните импулси в материална форма, а започва да контролира и избирателно да потиска тези импулси, т.е. ви представя изопачен образ на реалността. Небалансираното его винаги се стреми към власт и контрол и от тази позиция ще интерпретира всички факти като позитивни или негативни.
Настоятелно препоръчваме в ежедневния живот да изобличавате вашите собствени действия, мотивирани от желание за власт и контрол. Опитайте се да наблюдавате колко често ви се приисква да подчините вещи или хора на вашата воля, дори ако правите това в името на благородни цели. Колко често се чувствате раздразнени, ако нещо не върви според вашите желания? Важно е да осъзнаете, че зад нуждата да контролирате винаги стои страхът да не изгубите контрола. Така че се запитайте: какво рискувате, ако отпуснете контрола, ако освободите нуждата от предвидимост? Кой е най-дълбокия ми страх?
Цената, която плащате за това да държите всичко „под контрол”, е напрегнато и ограничено отношение към живота.
Когато се осмелявате да живеете според вътрешното си вдъхновение и правите само онова, което ви носи радост, това ще сътвори в живота ви един естествен ред. Ще се чувствате релаксирани и щастливи и без да изпитвате нуждата да променяте потока на живота. Това означава да живеете без страх – да живеете, изпълнени с доверие към онова, което ще ви поднесе животът. Можете ли да го направите?
За една млада душа препъни камъкът на его-базираното съзнание е почти неизбежен. Егото предлага решение на проблема със страха и изоставеността. То променя фокуса на вниманието от „онова, което е вътре в теб” към „онова, което можеш да получиш от външния свят”. Това не е действително разрешаване на проблема, но като че ли за известно време ви носи облекчение. Упражняването на власт и контрол над вашето обкръжение може да ви донесе временно удовлетворение или подем. Появява се краткотрайно чувство, че сте обичани, уважавани и че ви се възхищават. За известно време това облекчава болката, но е временно и вие отново трябва да се напънете, за да се проявите отново, да бъдете още по-добри, по-хубави и по-полезни.
Молим ви да осъзнаете, че под флага на егото можете да бъдете едновременно мили и противни, даващи и взимащи, доминиращи и раболепни. Голяма част от онова, което давате на пръв поглед неегоистично, всъщност е подсъзнателен зов за внимание, любов и признание от страна на получателя на подаръка. Когато винаги сте загрижени за другите и готови да им давате, вие просто се криете от себе си. Така че за да разберете какво означава егото да доминира, не е необходимо непременно да мислите за жестоки тирани като Хитлер или Саддам Хюсеин. Изберете простия вариант – наблюдавайте себе си в ежедневието ви. Присъствието на доминиране от страна на егото може да бъде разпознато по нуждата да контролирате нещата. Например да изисквате от определени хора да се държат по определен начин. За да постигнете това, вие демонстрирате определени модели на поведение. Като: „Тъй като искам да ме обичаш, аз няма да ти противореча”. Тази линия на мислене е основана на страх. Това е страхът да не останете сами, страхът да не бъдете отхвърлени и изоставени. Онова, което изглежда като мило и хубаво поведение, всъщност е форма на отричане на самия себе си. Това е егото в действие.
Докато егото управлява душата ви, ще ви е необходимо да се храните от енергията на другите, за да се чувствате добре. Трябва да направите нещо, за да заслужите приемането от страна на другите хора, от някакъв авторитет извън вас самите. Но светът около вас не е фиксиран или неизменен. Не можете да разчитате да останете постоянно прикрепени към онова, на което се уповавате, каквото и да е то, било съпруг, началник или родители. Ето защо трябва през цялото време да „се трудите”, да сте в постоянно търсене на „малки дози одобрение”, задаващи се по пътя ви. Това обяснява непрекъснатото състояние на напрегнатост и нервност на ума при всеки един, зациклил на етапа на егото.
Егото не може да ви донесе истинска любов и самооценка. Решението на проблема с травмата и чувството за изоставеност, което предлага, е всъщност един бездънен кладенец. Истинската мисия пред съзнанието на младата душа е самото то да стане родителя, който е загубило.
Молим ви да осъзнаете, че устройството на живота на земята – процес, който започва от беззащитно бебе до израстването в самодостатъчен възрастен индивид – често ви принуждава да направите именно това. Колко често ключът към истинското щастие в живота ви е в това да станете родители на самите себе си и да си дадете сами на себе си любовта и разбирането, които са ви липсвали и продължават да ви липсват от страна на другите. На по-високото, метафизично ниво, на което говорим, това означава: стигнете до разбирането, че сте Бог, а не една от изгубените му овце. Това осъзнаване ще ви доведе у дома. Това осъзнаване ще ви заведе в сърцето на Този, Който Сте, а това е любовта и божествената сила.
Краят на етапа на егото започва да се вижда, когато душата осъзнае, че отново и отново повтаря същите цикли от действия и мисли. Егото губи господство, когато душата се умори и й омръзне постоянно да се бори за някакво вечно изплъзващо се съкровище. Тогава душата започва да подозира, че обещанията на играта, в която участва, са фалшиви и че в действителност в тази игра няма нищо за печелене. Когато тя се измори да се старае и да бъде винаги на върха, тя малко отпуска контрола.
С изразходването на по-малко енергия за контролиращи мисли и поведение се открива енергийно пространство за нови и различни преживявания. Отначало, навлизайки в този етап, може да чувствате силна умора и вътрешна пустота. Онова, което преди сте считали за важно, сега ви се струва абсолютно незначително. Без всякакви видими и преки причини, на повърхността излизат страхове. Това могат да бъдат страхове от смъртта или от загуба на любими хора. Може да възникне гняв от ситуации в службата или в брака. Всичко, което ви се е струвало очевидно, сега започва да предизвиква съмнение.
Най-после се случва онова, което съзнанието, основано на егото, се опитва да предотврати.
Постепенно капакът на гърнето се повдига и от него изскачат всички видове неконтролируеми емоции и страхове и влизат в съзнанието, посявайки в живота ви семена на съмнение и объркване. До този момент вие сте живяли предимно на автопилот. Много голяма част от мислите и чувствата са се формирали автоматично и вие сте ги приемали без въпроси. Това е обезпечавало съзнанието с необходимото единство и стабилност. Когато обаче съзнанието ви израства и се разширява, личността се раздвоява. Една част от вас се стреми да задържи старото положение, а другата го поставя под въпрос и ви изправя пред такива неудобни емоции като гняв, страх и съмнение.
Ето защо разширяването на съзнанието, осъществяващо се в края на етапа его, често се възприема като нарушаващ удоволствието нежелан натрапник, който разваля играта. Новото съзнание подлага на съмнение всичко, което преди е изглеждало очевидно, и пробужда във вас емоции, с които не знаете как да се справите. Когато започнете да подлагате на съмнение моделите на мислене и действие, основани на егото, в съзнанието ви навлиза нов ваш аспект. Това е онази част от вас, която обича истината, а не властта.
Животът под диктата на егото е много потискащ. Вие служите на един малък, изпълнен със страхове диктатор, чиято цел – властта и контролът – са насочени не просто към обкръжението ви, а най-вече към самите вас. Той ограничава спонтанния поток на мислите и интуицията във вас. Егото никак не обича спонтанността. То възпрепятства свободното изразяване на чувствата, тъй като чувствата и емоциите са неконтролируеми и непредсказуеми, което е опасно за него. Егото работи скрито зад маски.
Ако егото диктува „бъдете приятни и внимателни, за да завоювате симпатиите на хората”, вие системно ще подтискате в себе си чувствата на неудоволствие и гняв. И когато започнете да се съмнявате в жизнеспособността на този диктатор, потиснатите емоции веднага отново изплуват на повърхността. Емоциите не се елиминират с потискане. Колкото по-дълго ги потискате, толкова по-дълго те живеят и набират сила.
Когато душата започне да усеща празнота и съмнение, които са признаците на завършване етапа на егото, е възможна среща с всички чувства и емоции, скрити по-рано в тъмнината. Задържаните чувства и емоции са врата към висшия ви Аз. Изследвайки това, което наистина чувствате, а не онова, което се предполага, че трябва да чувствате, вие възстановявате вашата спонтанност и интегритет – онази част от вас, която се нарича „вътрешното дете”. Свързването ви с вашите истински чувства и емоции ви поставя на Пътя към освобождението. С това преходът към съзнание, основано на сърцето вече е започнал.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Освобождаване на живота ви от борбата
Ченълинг на Йешуа чрез Памела Крибе
22 ноември 2007, Тилбург
Скъпи приятели,
Събрали сме се тук днес, за да ви предадем послание на любов и надежда, тъй като виждаме, колко ви е трудно. Аз – Йешуа, съм този, който разговаря сега със вас – днес представлявам в голяма степен женския аспект на Христовите енергии.
В последно време, от четири месеца насам, е започнало огромно вливане на женска енергия в земната сфера. Тази вълна от енергия, подпомага новото раждане, вашето възраждане, а и това на Земята. Иска ми се да поговорим малко повече за този стадий от еволюцията, често предизвикващ във вас неувереност, дисхармония и съпротива.
Всички вие сте въвлечени в процеса на дълбока трансформация. Това е ваш съзнателен избор. Това е страстно желание на сърцето ви от времето преди да се родите – да изчистите миналото и да положите пътя на новата енергийна реалност. Предварително сте знаели, че това въплъщение ще ви предложи големи възможности за израстване и излекуване. Още преди началото на този живот сте усещали, че Земята приближава края на дълъг период на развитие, цикъл, където се е злоупотребявало с властта и разрушението.
Самите вие сте били част от този цикъл през много от миналите ви животи на Земята и сега, както и самата Земя, сте достигнали до точката, когато има възможност да се завърши този цикъл и да се продължи напред. Ето защо сте имали желание да се родите през това време, за да се възползвате от тази възможност по време на живота ви на Земята. Този цикъл може да бъде доведен до край само с още едно въплъщение и интегрирането на енергията на целия цикъл в един живот. И все още се учудвате, че понякога ви е толкова тежко?!
Преди да осъзнаете поне малко тази мисия е трябвало да се родите в човешко тяло, като индивидуалност, оформена частично от външни влияния като родители, община и обществото като цяло. По време на своето детство сте забравили кои сте, тъй като сте под влияние на практика, под хипнозата на убежденията и тревогите на тези, които са ви довели в този свят. Като цяло сте били обкръжени от стари, задушаващи енергии, израсли от традицията на неосъзнатост и страх. Потока на душевната ви енергия е изтънявал, а понякога дори съвсем е прекъсвал.
Намерението ви през този живот е било да се издигнете над тези ограничения и да се избавите от тях. И не само себе си, а също така да станете жив мост към ново ниво на съзнанието тук на Земята. Тук сте заради себе си, но с развитието си и еволюирайки, издигате съзнанието на цялото човечество. Вие поддържате движението на Земята като духовно същество и внасяте своя принос в събитията, които влияят на Слънчевата система като цяло, дори и зад нейните предели.
Но за да станете част от тази трансформация и да внесете своя дял, е трябвало първо да се въплътите в земна личност и да поемете целия товар на традицията, а сега трябва да се справите с този товар. Вие сте действително храбри воини. Обичаме ви. Стигнали сте до точката, когато истински и сериозно желаете да се избавите от всичко старо. Повече не можете да оставате в енергиите на миналото. Сега сте в родилни контракции. Каните се да се родите отново в същото тяло, в което сте живели десетилетия, но с напълно нова личност. Фактически сега сте в процес на инкарнация, без да напускате тялото си, но с по-висока версия, с разширен „Аз”, желаещ съзнателно да бъде тук, за да се възползва от възможността да завърши цикъла.
Това е най-съкровеното ви желание сега – да позволите на дълбокото си знание, на истинската си личност, да се роди на Земята и да се изяви в радост и творчество. Това радикално, а също така „предопределено” желание ви е довело тук, където се намирате сега и ние знаем колко ви е тежко. Вие се обръщате наопаки, не оставяте камък върху камък и на другите може да им се стори, че се движите в ритъма на невидим барабанчик.
Вътре във вас става гигантска битка между старото и новото. Отнасяте старото в гроба му, но преди това трябва да го погледнете в очите и да постигнете мир с него. В противен случай то „няма да си иде с мир”. Това означава, че ще се срещнете лице в лице с тъмната си страна и трябва да я приемете, преди да можете да се издигнете над нея и да станете свободни. В действителност тъмнина не съществува, но ако сте свързани с тежките емоции на мъката, със страха и гнева, може да ви се струва, че се борите с демоните на тъмнината. Обаче основно се борите с нежеланието да погледнете в очите на тези демони, да се срещнете лице в лице с тях и да приемете живото им присъствие. Те са част от вас. Повредената, дезориентираната, разстроената ваша част. Те ви призовават за признание и разбиране. Вие сте техния проводник, а не враг! Ако им се съпротивлявате, още по-силно ще зачукат по врата ви. Само обкръжени от любящото ви съчувствие, ще успеят да намерят мир и да се отправят на почивка.
През времето докато преминавате през този огромен очистващ процес, гледайки в лицето своите демони и създавайки прозорец за новото, тялото ви е подложено на влиянието на съзнанието ви. То може да реагира по странен начин, да ви създава дискомфорт и болка, но като правило, всичко отзвучава. Всичко това е част от процеса на очистване. Преминавате през емоционални върхове и падения и се сблъсквате с дълбоки съмнения и страх, когато всичко, което ви е било познато, в един момент ви се изплъзва от ръцете. Трябва да разрешите на всичко това да си иде. Невъзможно е да се балансира старото и новото. Това е напълно ново начало. Единственият компас, който трябва да следвате, е вашата собствена душа. Особено Работниците на Светлината, пионерите, които практически не получават признание и подкрепа от обкръжаващите ги. Налага ви се да разчитате само на себе си. Вие познавате проблемите, с които се сблъсквате. Запланирали сте го още преди да се родите. Вродените ви знания и инстинкти ще ви отведат в Къщи.
Като човек на Земята сте били хипнотизирани от системата на колективни вярвания и осакатени енергии. Колективното мнение на човечеството за живота поощрява идеята, че живота е борба и страдание. „Трябва да се борите, за да оцелеете. Не можете да имате доверие на ближния. Трябва да сте бдителни постоянно.” Всякакви такива убеждения и конструкции изплуват сега на повърхността, особено тогава, когато искате да се избавите от тях. Щом искате да се смирите и доверите, вашите навици, подозрителност и контрол, надигат глава и започват да протестират. Щом пожелаете да се отворите и да изразите вътрешното си вдъхновение, страхът да не бъдете отхвърлени ви блокира и ви заставя да млъкнете. Повечето вътрешни конфликти продължават и предизвикват суматоха в умовете и сърцата ви. Старите начини на мислене не умират лесно, тъй като са вградени в начина ви на съществуване. Това е постепенен процес, чрез който се предвижвате напред. Ключът за решаването на този проблем е да помните, че не можете да преодолеете старото, като се сражавате и борите с него.
Отказване от борбата
На Земята сте преминали през много животи, през които борбата е била част от живота ви. Много пъти сте се опитвали да запалите светлината на съзнанието и мнозина са били вдъхновени от Христовата енергия, каквато и форма да е приемала. Били сте движени от виденията за по-добър свят, основан на равенството, на мира и хармонията. В същото време сте били въвлечени в борбата – често сте се усещали не такъв, като другите и сте били принудени да търсите собствен път в живота си. Трябвало е да се борите, за да разберете самите себе си, а след това да се демонстрирате в света, който отново изглежда се движи съвсем в друг ритъм. Били сте, така да се каже „чужди”, изпреварващи времето си и в продължение на много въплъщения са ви отричали и преследвали, затова, че виждате нещата по друг начин. Затова ви се струва, че духовността и борбата трябва да вървят ръка за ръка.
Това, което сега се иска от вас, е да изоставите борбата. Настъпило е друго време. Това е ВАШЕТО време. Тук сте, НЕ за да се борите и защитавате или да убеждавате някого. Тук сте, за да се освободите и да приемете новораждането си, своя Висш Аз, който очаква, това да се случи.
Мнозина от вас изпитват силна вътрешна борба и съпротива. Струва ви се, че всичко става много трудно. Това, което трябва да направите е да се потопите още по-дълбоко в себе си и да се отпуснете в тази безгранична вътрешна същност, която не е от този свят. Душевната ви енергия е на ваше разположение и тя ще ви помогне да си припомните защо сте тук. Да си спомните колко ясно сте знаели преди да се впуснете в този живот, че това ще бъде сериозно и значително въплъщение, което включва и разочарования и трудности. Спомнете си, че не сте дошли тук да се борите, а да изоставите всяка форма на борба и да се завърнете в Къщи. Вашият Дом е тук и сега, там където се намира съзнанието ви. Където и да се намирате, следете за всяка възможност да се избавите от борбата и да й дадете възможност да си иде. Можете да приемете това, което сте сега и да освободите очакванията. Вие сте това, което сте сега. Подкрепете се и успокойте със знанието, че вече сте много близко до това, за което сте дошли тук.
За да го постигнете, трябва само да престанете да се съпротивлявате, да изоставите идеята, че можете да постигнете нещо чрез борба. Толкова сте се отъждествили с израстването чрез болка, че мислите, че се справяте много добре като страдате и се мъчите, работейки тежко за духовното си израстване. А когато се сблъсквате с тежките и плътни енергии на миналото, решението е да откриете точката на тишина и умиротворение вътре в себе си. Това не означава „да не правите нищо”, а да отстъпите в точката на неутралност, на неутрално съзнание, „на обикновено битие”. Погледнете се от тази точка, без да опитвате да се промените. Просто си позволете да бъдете.
Едно от нещата, които носите от последния цикъл въплъщения и което все още е силно вкопчено във вас – е силната, мъжка енергия на „действието”. Често сте били „войни на светлината”, жадуващи с голяма жар и страст да промените света към по-добро. Също така сте се отличавали с властност. Сега от тази мъжка, ориентирана към действието енергия се изисква затихване и намиране на нов баланс с женската си страна. Женският аспект в този контекст е носител на светлината, на лекото и радостта. Той ви призовава да плувате в потока на чувствата си, без да се фокусирате прекалено на резултата, а просто да се чувствате добре.
Навлизането в женската енергия повдига въпроса как да се отнасяте към себе си и потока на отдаване и приемане. Можете ли да правите това, което чувствате за правилно, без да се съобразявате с мнението и очакванията на другите или на обичайните изисквания към себе си? Можете ли да се погрижите за себе си и да си позволите всичко, към което се стремите в живота? Това не са типични въпроси за Работниците на Светлината. Прекалено сте съсредоточени върху външния свят като искате да го промените, да го подобрите и т.н. „В какво се състои мисията ми на Земята?” и „Какво мога да направя за подобряването на света?” – са любимите ви въпроси. И много често подхождате към тях като воин. Това е станало ваша втора природа. Идеята, че сте тук, за да се грижите за себе си, да получавате удоволствие и да се носите по потока на живота, за повечето от вас е много трудна за преглъщане. Ако наблюдавате това при себе си, означава, че в живота ви има дисбаланс между даването и получаването. Прекалено много давате.
Ако давате много, работите за благото на другите и изпитвате голяма отговорност за нуждите на другите, много често се борите и много „действате”. Получавате много трудно и губите от полезрението си собствената си човечност. Така може да свършите в разочарование и опустошеност. За да балансирате мъжката и женската енергия трябва да се доберете до жизнен поток, в който усещате радост и вдъхновение от това, което правите, без да се чувствате задължени да го правите. Натискът е сигнал, че не сте свободни, че сте обвързани с резултата. Когато и да почувствате натиск – отстъпете в безмълвното си място.
През последните месеци (втората половина на 2007 година) на вътрешно ниво при Работниците на Светлината има големи промени и сега може да ви е трудно да намирате правилния път, за да се изявите и реализирате. Вместо да опитвате да се борите и да оказвате натиск на ситуациите, в такова време е най-добре да останете спокойни и изобщо, по-рядко да предприемате каквото и да е. Просто усетете, какво се случва вътре във вас. Това е новораждане, през което преминавате и което изисква много от вас на всички нива: на емоционално, ментално и физическо, а от това следва, че сега не е подходящо време да се изявявате много във външния свят. Тук ключовата дума е смирение. И това, което дава женската енергия.
Вече сте на път и можем да ви уверим, че промените могат да станат още по-бързо, отколкото стават сега. Особено, когато се чувствате спънати и ви се струва, че нищо не върви гладко – големите промени стават на вътрешно ниво. Вярвайте в това и престанете да се анализирате постоянно! Отпуснете се по течението и вярвайте.
Помислете над физическото раждане на детето. Фундаментални сили на природата водят този процес. Не можете да контролирате тези сили, не можете да решите, кога да започнат контракциите. Единственото, което можете, е да се съпротивлявате или да им се оставите. Да се оставите на тях означава да позволите на болката от контракциите да преминава през вас, като вярвате, че с времето ще затихне и ще можете да си поемете въздух. Това, което можете да направите, е да се изравните с вътрешния поток на чувствата си и по този начин да направите целия процес по-лек и мек. Така, вместо да се съдите от външна гледна точка, да се съобразявате със всевъзможни очаквания и изисквания, усетете какво се случва в действителност във вас. Усетете истината в този процес и наблюдавайте как външната реалност го отразява.
Искам да ви поканя сега на малко пътешествие с мен. Искам да ви взема с мен в бъдещата реалност, което ще ви позволи Сега да се чувствате по-свободно. Просто направете с мен въображаемо пътешествие. Каним се да посетим Новата Земя.
Посещение в Новата Земя
Новата Земя е енергийна реалност, която се разширява благодарение на вътрешната работа. Нека навлезем сега в този свят и да се присъединим към енергиите му. Представете си, че вървите из красива гора с прекрасни стари дървета и усещате по кожата си лекия бриз. Усещате как бремето си е отишло, бремето на настоящето е паднало от плещите ви. Вие сте друго вие. Родени сте вече в Новата Ера. Чувствате се леки, с ясно вътрешно знание и разбирате, че всичко, което е било, има смисъл. Научили сте се на много от това, през което сте минали, в резултат на което, душата ви е станала много по-мъдра. Усещате се леко и удобно и сърцето ви е отворено в радостно очакване. Наслаждавате се на природата, усещате земята под краката си, усещате мир и спокойствие. Нещо се е променило на планетата. Хората са се научили да живеят в хармония с природата.
Приближавате към селище, малка община, на открито място, заобиколено с гора. Това е мястото, където живеете. Усещате, как сърцето ви се разтваря, когато разбирате, кой живее заедно с вас. Това са ваши приятели и духовно семейство. Стари познати сте. Срещали сте се през много животи и всички те са ви като братя и сестри. Да сте с тях е благословение. Не трябва да се преструвате или да криете нещо в тяхно присъствие. Можете просто да бъдете себе си. С лекота се разбирате помежду си и разговаряте почти телепатично, без да ползвате думи на практика.
Тук имате свой дом. Вижте го. Някъде тук има място само за вас, приближавате и разглеждате дома си. Голям или малък е, от какво е направен и особено… какво изпитва дома по отношение на вас. Земята ви е снабдила с материали за построяването му. Усетете как цветовете, материалите и целият му вид се грижи за вас. Този дом е ваше енергийно продължение. Когато изпитвате нужда да се уедините, влизате в този дом. Той ви дава възможност да влезете в дълбока връзка с вашето собствено Същество, докато Земята ви закриля.
Да погледнем сега отблизо хората, към които принадлежите. В средата на селището има площад, на който се срещат всички или се събирате за съвместни действия. Това място поддържа „общата енергия”, и точно това става в момента. Нека видим за какво става дума. Приближавате с любопитство и хората ви приветстват с открити и любящи усмивки. Те образуват голям кръг като се държат за ръце и двама веднага се пускат, за да ви дадат възможност да участвате. Усещате силните вибрации на енергията, която тече през цялата група, включително и през вас. Усещате единство, братство и радост, което сте създали всички заедно. Сега сте жители на Новата Земя и трябва много неща да свършите. Увличате се от различни видове дейност: строителство, отглеждане на хранителни продукти, лечителство, комуникации – всяка област, от която разбирате. Но цялата дейност се извършва на фона на всепроникваща хармония. Вместо борба – мир. Позволявате на интуицията си да ви води. Също така има достатъчно място за игри и забавления.
Всички сте заедно и може да се усети как всеки от вас е преминал през този процес на раждане, който описахме. Стара личност намери пътя в новия живот. Родихте сте се в светлината на Новата Земя.
До вас достига зов. Редом до своите братя и сестри чувате зова на старата Земя, която ви вика. Това е вашият сегашен зов, защото днес все още се намираме тук. Защото тук, чувствайки се понякога уморени и измъчени от интензивния процес на раждане, можете да помолите вашия бъдещ Аз и духовното ви семейство „там” за любов и подкрепа. Вие в бъдещето, можете да усетите този призив и сте способни да изпратите любов и мъдрост на старото си Аз. Затворете очи и го правете известно време. Бъдете това бъдещо Аз и изпратете любов на настоящия си Аз. Можете да усетите, че тази бъдеща групова енергия знае съвършено точно от какво имате нужда сега, защото те вече са били вас и са преминали през тъмната нощ на душата.
Сега променете перспективата и се върнете в настоящето. Представете си се като приемаща страна. Приемете любовта и утехата, които идват от духовното ви семейство и се порадвайте на „направеното от вас”. Усетете уважението, с което ви се отплащат, защото сте се трудили упорито и сте съхранили вярата в себе си, защото вие сте родили тази Нова Земя. Попитайте бъдещото си Аз няма ли послание за вас. Какво е важно да знаете сега за себе си? Позволете на отговора леко и светло да достигне до вас. Това не трябва да са думи или образи, просто усетете енергията. Визуализирайте как бъдещото ви Аз ви хваща за ръце и надзърта дълбоко в очите ви, предавайки надеждата и вярата си във вас. Усетете как напрежението действително ви напуска, движите се с потока енергия на задачите си и отделяте за себе си толкова време за интеграция и усвояване на нови умения колкото ви е нужно.
Ние ви вярваме. Вземете този ден като образец и рискувайте да бъдете действително нежни към себе си. Щом загубите търпение към себе си и станете твърди и прекалено критични – скачате в старата енергия на борбата. Сега можете да се освободите от това. Дошло е време да се отнасяте меко и с добрина към себе си. Погледнете се със съчувствие и сиянието ви ще бъде благословия за другите. Бъдете ангел, какъвто сте в действителност, и всичко останало ще отпадне от само себе си.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Освобождаване от вашето родно семейство
Скъпи приятели,
За мен е истинско удоволствие да сме отново заедно. Вие всички сте смели воини. Самото ви присъствие във физическо тяло на Земята днес говори за вашата огромна смелост и готовност да се изправите срещу тъмнината – вътре и вън и да я облеете със светлината си, светлината на вашето съзнание. Вие сте воини в духовния смисъл на думата и вашето снаряжение се състои от състраданието и различаването. Човек не може да се пребори със страховете и илюзиите на вашата реалност единствено с помощта на любовта и състраданието. Тези фундаментални, предимно женски по същността си качества, трябва да бъдат допълнени от мъжките характеристики яснота и различаване. Състраданието ви дава възможност да съзрете основата на светлината във всяко проявление на дуалността, като например да видите светлината в нечия душа, дори когато тази личност е изпълнена с негативизъм. Различаването, обаче, ви известява за присъствието на страх и енергии свързани с властта във всяко едно подобно проявление и ви позволява да се дистанцирате от нея, като я освободите от енергийното си поле.
За да разберете кои сте всъщност, трябва да се освободите от онова, което не сте и именно различаването ви помага за това. Различаването е „силата на меча”, енергията, която ви помага да определите собствените ви граници и да намерите собствения си път. Аз го наричам „мъжката енергия” и тя е необходимото допълнение към женските свойства на разбиране и прошка. В този ченълинг наблягам на важността на „меча на различаването”, тъй като той е много тясно свързан с темата на днешната ни дискусия.
Днес искам да поговорим за връзката ви с вашите родители и с родното ви семейство като цяло. Когато поемете по пътеката на духовното израстване, в даден момент този въпрос ще застане в центъра на вашето внимание.
Човек може да разглежда своето раждане във физическо тяло като процес на пропадане в тъмнината, при условие, че не влагате в тази дума идеята за грях или вина. Родилният процес наистина е гмуркане в дълбините, за което една част от душата ви е взела съзнателно решение!
Във вътрешността на душата си вие сте решили да си наложите настоящото си въплъщение и сте почувствали доверието и упоритостта, нужни за постигането на целта. Обаче в момента, в който се гмурнете, образно казано, вие се потапяте в състояние на не-знание, състояние на временно неосъзнаване.
В момента, в който навлезете в материалната Земна реалност, вашето съзнание бива забулено с воал или хипнотизирано от различни илюзии, които всъщност не са нищо друго, освен вродените навици на преобладаващата част от човечеството. Това наподобява мрежа, хвърлена върху вас.
Когато навлизате в земния живот, споменът за „другата страна” е все още жив и силен. Но вие не знаете как да го изразите с думи и да предадете истината за него – прости неща като безусловна любов и сигурност, които ви съпътстват навсякъде. Енергията на Дома е все още очевидна за вас самите, както водата за рибата. Но в следващия момент вие навлизате във физическия свят и в психологическата реалност на вашите родители. Вие търсите връзка с тях, искате да запазите живо онова чувство за Дома, но сякаш сте откъснати тотално, сякаш са хвърлили мрежа върху „рибата” във вас. Това се нарича травма на раждането и тя има както физически, така и дълбоко духовни аспекти.
Мрежата, която ви хваща докато падате, е изплетена предимно от стереотипите на живот на вашите родители, техните отправни точки в живота, начините им за общуване със себе си, техните надежди и желания за вас. Когато се родихте, колективното съзнание на Земята бе все още в хватката на его базираното съзнание и така е дори до днес. Времената се променят, но има нещо като начален стадий, в който нещата се нуждаят от време за да наберат скорост, преди да настъпи истинската, коренна промяна. В момента вие все още с намирате в този начален стадий и затова вътрешната ви работа е толкова важна. Затова когато дойдохте на Земята, вие навлязохте в реалност, доминирана от съзнание, основано на егото и я опознахте посредством енергията на вашите родители.
Когато навлезете в реалността на съзнанието, основано на егото, такава, каквато бива представена пред вас от родителите ви, ще трябва да се справите с куп ширещи се илюзии, от които искам да назова следните три, които са важни.
1. Загуба на майсторството
Първата илюзия е тази за загубата на майсторството. Тази илюзия ви кара да забравите, докато растете и се превръщате във възрастен индивид, че сте твореца на всичко, което се случва в живота ви. Повечето хора не осъзнават случващото се в живота им като тяхно собствено творение. Те често се чувстват жертви на „висши сили”, които градят и насочват живота им. Това се нарича загуба на майсторството.
2. Загуба на единството
С потапянето си в колективното човешко съзнание и с образа, даден ви от вашите родители, вие също така губите чувството за единство с всичко живо. Основното осъзнаване за „единството на всички неща” бавно бива отстранено като с филтър от съзнанието ви. Поощряван сте да изградите собственото си его. Според съзнанието, основано на егото, ние сме в същността си отделени същества, които се борят за собственото си просъществуване, за своето оцеляване, изхранване и признание. Струва ни се, че сме ограничени в собственото ни тяло и заключени в психологическата ни реалност без никаква истинска и искрена връзка с „другите”. Това е илюзията за отделеност и трагичното усещане за самота, което я съпътства.
3. Загуба на любовта
И ето че стигаме до загубата на любов, представляваща чувство на безусловна радост и закрила, които изконно принадлежат на сърцето като право по рождение. В навлизането ви в земното измерение, в което енергията на любовта съвсем не е очевидна от само себе си, вие постепенно започвате да бъркате любовта с всякакви други енергии, които не са любов, като например възхищение, забогатяване или емоционална зависимост. Тези грешни образи на любовта влияят на връзките ви, но основно ви карат постоянно да търсите нещо извън себе си, което да ви върне онова чувство на безусловна любов, което всъщност е скрито дълбоко във вас.
Степента, в която тези илюзии или загуби ви влияят, зависи от специфичната енергия на рождения ви дом и семейната среда. Принципно родителското съзнание е смесица от его и сърце, страх и светлина. Вероятно вашите родители са силно привързани към определени сфери посредством по-горе посочените илюзии. Но в други случаи те могат да бъдат много озарени, като например когато изпитват страдание и вътрешно израстване в определени области, което отваря сърцата им. Начинът, по който те са зациклили в съзнанието, основано на егото, е различен за всеки родител или семейство.
Когато навлезете в специфичната конфигурация от енергии, съставяща вашето рождено семейство, съзнанието ви е широко отворено и все още без почти никакво усещане за собствени граници. Като бебе вие изцяло приемате родителските енергии като основен отпечатък, който оказва дълбоко влияние върху това как ще преживеете нещата в бъдеще. Все още нямате никакъв филтър. Едва по-късно, по време на пубертета, осъзнавате себе си като „аз” и развивате съзнанието, необходимо за пробиване през тези енергии и установявате кое е добро и естествено за вас и кое не.
Отначало силно се привързвате към парадигмата на вашите родители, но после, с напредването на възрастта и с придобиването на повече себеосъзнатост, започвате да подлагате под въпрос възгледите им за живота, тъй като търсите ваше собствено усещане за идентичност. Този процес на психологическо израстване е много силно свързан с преминаването от съзнание, основано на егото към съзнание, основавано на сърцето. Естествените етапи на земния живот, биологичните и физиологични цикли и сезоните, имат своите паралели с естествените етапи на израстване в духовен смисъл. Преходът от основано на егото към основано на сърцето съзнание често става успоредно с преодоляването на ограничаващите енергии на страха, които са контролирали рожденото ви семейство.
Травмата от космическото раждане, която изпитвате при раждането си като индивидуална душа /Виж „Болката от космическото раждане”/ до известна степен се повтаря при всеки нов земен живот. По време на вашето раждане, родителите ви принадлежат на енергията на Земята. Те вече са се адаптирали към това измерение и към валидните за него закони. Често тези закони са ограничаващи и са чужди за детето. По този начин за него родителите представляват его-базираното съзнание, енергията на трите илюзии. Детето се сблъсква с тях в родния си дом и видът, който са приели у родителите, го повлиява силно за остатъка от живота му.
Детето приема много дълбоко всичко, което го заобикаля, особено през първите три месеца. Енергиите на родителите попиват в детското съзнание не възпрепятствани от каквато и да било рационална мисъл или защита. От друга страна в паметта му все още присъства „частица от рая”, останала непомътнена от илюзиите, частица от детското съзнание, която познава любовта, майсторството и единството като естествено състояние на съществуване. Това съзнание се сблъсква със заобикалящите го енергии, основани на егото и това е наистина болезнен конфликт. Той може да породи у детето желание да върне и да се прибере „у дома”; може да причини сериозна съпротива към живота още в самото му начало. Това всъщност е повтарящата се отново и отново травма на космическото раждане.
Как се справя детето с този сблъсък или конфликт на енергии? Най-често то изключва определена част от себе си. Някои части на детското съзнание се скриват. Детето ще се опитва да се настрои към енергиите на родителите, да се адаптира към тях, тъй като в самото начало изцяло зависи от тях. То се намира в изключително уязвимо физическо състояние и изпитва силно желание да бъде обичано и обгрижвано от родителите си. Споменът у него за изначалното състояние на единство, любов и майсторство всъщност е неговия подарък към родителите, но бидейки обгърнати от воалите на илюзиите, често те не могат да го приемат. Така всъщност те не са способни истински да приемат детето.
На определен етап, разбира се, родителите също са били деца и са преминали през същия този процес. Родителите не налагат съзнателно своите страхове и илюзии върху детето. Но като възрастни индивиди те са абсорбирали много енергии от съзнанието, основано на егото.
В момента на раждането на детето родителите често преживяват временно пробуждане. Да наблюдаваш появата на това малко невинно същество от утробата, което се поверява в ръцете на света, толкова отворено и ранимо, предизвиква дълбоко чувство за благоговение у почти всеки човек.
Този свещен момент отваря широко вратите към Дома в съзнанието на родителите и те несъзнателно се докосват до божествената същност в себе си, която познава безусловната любов и единството. За кратко те се потапят в свещеното пространство и усещат кои са те отвъд илюзиите. Това обаче често е временно състояние на блаженство, защото след това нещата се уталожват и се връщат „в нормални граници”. Начинът им на мислене и усещане ще клони към връщане в познатите модели, към които са свикнали. Така отварянето за съзнанието, основано на сърцето, приключва за пореден път.
А какво става с детето, което расте? Повечето деца избират да се адаптират към отправната рамка на родителите си и така загубват връзката с енергията на индивидуалната си душа, която добре са познавали в началото на своето въплъщение. В първата фаза от живота си /до пубертета/ те са толкова погълнати от фокусирането върху света и получаването на любов и внимание от родителите, че самите те забравят кои са.
Как всичко това повлиява на детето? То има необуздана нужда от любов и закрила и когато се препъне в изпълнените със страх, блокирани енергии на своите родители, то ще се чувства объркано. Ще изпита болка и чувство за изоставеност. То обаче ще скрие тези емоции от себе си, тъй като те са прекалено болезнени за осъзнаване в подобно състояние на откритост и уязвимост. Това, което детето ще направи, е да спусне щорите и да си създаде илюзорни образи на любов. За да оцелее емоционално, то ще си позволи да бъде заблуждавано от тези неистински образи на родителите, защото ако безусловната любов отсъства, условната любов изглежда по-добра от нищо. Детето буквално ще се преобърне на обратно, за да получи любовта и закрилата, от които изпитва нужда и които са неговия спомен от Дома. И следователно, то ще се обърка и ще приеме неправилните енергии като любов. Например, детето може да сбърка любовта с родителската гордост от дадени постижения или емоционалната нужда на родителите от дете.
Всеки път, когато детето постига нещо, което кара родителите да изпитват гордост и бива поощрявано за това, то може да почувства как сърцето му се разтваря от радост, че е харесвано и оценено. Но ако източникът на родителската гордост не се основава на чистото разбиране на детето, на това което самото то се стреми да бъде, а по-скоро на онова, което обществото очаква от него, тогава тази гордост наистина представлява вид отрова. Детето бива възнаграждавано за това, че живее по определени външни стандарти, докато всъщност любовта трябва да представлява докосване до вътрешните стандарти на детето – какво то иска да постигне за себе си в този живот. Когато вниманието бива систематично насочвано към външни постижения, детето ще попадне в плен на заблудата, че постиженията са равнозначни на любов и е много вероятно да развие съзнание на вина, когато не постъпва „правилно”, когато не прави онова, „което се очаква” според външните стандарти. Като възрастен, то може да се превърне в индивид, който не може да осъзнае кога неговите собствени граници са нарушени или кога се смазва от работа. Той просто ще чувства постоянната нужда да постига резултати, без да разбира защо усилената работа се е превърнала в пристрастяване.
Друг пример за изкривяване на истинската енергия на любовта е когато детето започне да бърка любовта с емоционална зависимост. Много деца се чувстват обичани, когато са желани от родителите си. В действителност те запълват дупка в родителските сърца, празнота, за която родителите не са се погрижили и когато децата застанат в нея, те предлагат себе си като родителски заместник. Детето иска да осигури любовта и подкрепата, която вътрешно липсва на родителите. По този начин то се опитва да им се хареса и да получи любовта, от която самото то така отчаяно се нуждае. Но това разбира се няма нищо общо с любовта! Тази игра представлява опасно преплитане на енергии, което по-късно ще предизвика много затруднения както във връзката дете – родител, така и в бъдещите лични връзки на детето като зрял индивид.
Много от родителите сами са изпитали липсата на безусловна любов в детството си. Те също не са били истински приемани от своите родители. Това е оставило в техните същества дълбоко заседнала болка и чувство на изоставеност. Когато самите те имат дете, те го обгръщат със смесени сигнали. От една страна в тях има истинска любов, но от друга се появява подсъзнателната нужда да „компенсират загубата”. Родителите често се опитват да излекуват собствените си емоционални рани посредством своята връзка с детето си. Правейки това на подсъзнателно ниво, те поставят детето в ролята на родител – заместител, т.е. чрез детето си те трябва да получат любовта, която така болезнено им е липсвала в тяхното детство.
Когато това се случи, посланията „обичам те” и „нуждая се от теб” крайно объркват детето. Енергията на детето вече няма да бъде негова собствена, защото то е засмукано от нуждите на родителите си, а това засмукване всъщност му се струва приятно. То дава фалшиво чувство за сигурност, което докато детето отрасне, ще го кара да се чувства дълбоко обичано, докато всъщност енергията му бива изтощавана и притежавана от другия индивид. То ще се чувства обичано и ценено докато се напряга до краен предел да дава максимума от себе си. Ще тълкува емоционалната зависимост, дори ревността и обсебването, като форма на любов, докато тези енергии всъщност са диаметрално противоположни на това чувство. Тази трагична загуба на самия себе си се ражда от асоциирането на любовта с нуждата.
Дотук ви обръщах внимание на факта, че идвайки на Земята като дете, вие бивате потопени в „океан от забрава”, в мрежа от илюзии, която на пръв поглед изглежда сякаш ви привързва много здраво. От нивото на душата обаче, вие съзнателно си позволявате да бъдете заблуден. Дълбоко в себе си вярвате, че с раждането си на Земята ще откриете решението и изхода. Вашата мисия е да откриете изход от илюзиите и да донесете „енергията на решението”, енергията на любовта и за външния свят и да я направите достъпна за другите!
В определени моменти от живота ви, ще ви бъдат предоставени възможности и вероятности, които да спомогнат за изпълнението на вашата мисия. С времето, ще се сблъскате с различни хора и ситуации, които ще ви предизвикат да откриете кои сте всъщност. Ще бъдете нежно подбутнати, а ако сте упорити – мощно провокирани от живота да „разплетете възела”. Трябва да позволите на фалшивите образи на любовта, които са част от вашето възпитание, част от енергиите на вашите родители, да си отидат. Това може да отключи криза на личността, подобно на описаното в първата част на тази книга като първи етап на прехода от егото към сърцето. Може да изглежда, че нищо вече не е сигурно и че всичко, в което вярвате, подлежи на преоценка, но душата ви няма да се спре пред нищо, за да ви върне у дома. Душата ви ще чука неуморно на вашата врата, докато не решите да отворите и да се освободите!
Значимите събития в живота ви винаги са настроени така, че да ви предоставят възможности за израстване и завръщане към истинската ви същност. Но се изискват смелост и решителност за да стигнете до края на това приключение и да си върнете енергиите на новороденото дете, непомрачени от илюзиите за загуба на майсторство, любов и единство. Вероятно ще се чувствате противопоставен на енергията на собствената си душа за известно време, поради факта, че тя може да ви отклони от онова, което сте свикнали да приемате за нормално и добро за вас. Вашата душа може да ви изглежда като странен гост, тъй като сте привикнали към порядките в живота и в рожденото ви семейство.
Нужни са едновременно както мъжката енергия на себеосъзнаването и различаването, така и женската енергия на любовта и разбирането, за да се освободите от съзнанието, основано на егото. По отношение на родителите ви, различаването означава да се дистанцирате от задвижваните от страха и ограничаващи енергии, с които са ви захранвали. Помнете важността на „енергията на меча”, за която ви говорих в началото. За да се освободите от семейството си в духовния смисъл на думата, трябва да се научите да различавате техните енергии от вашите собствени, а също и да „срежете въжетата”, които ви ограничават и задушават.
Тук не става дума да изразявате гняв и разочарование от родителите си или да им кажете, къде са сгрешили с вас. Понякога може да е добре да се опитате да им разясните позицията си за нещата или да им разкажете за чувствата си към тях. Но в много случаи, те може и да не разберат това, което им казвате. Възможно е да не резонират с онази част от вас, която е „различна” и в несъгласие с техните възгледи за живота. Скъсване на връзките с родителските енергии означава основно и най-вече да освободите тези енергии от собствените си мисли и емоции. Това означава да се вгледате в себе си и да видите доколко неосъзнато живеете живота си по модела, зададен от илюзиите на родителите ви, по техните „може” и „не може”, основани на страх и осъждане.
Веднъж, щом осъзнаете това и му позволите да си отиде от вас, ще бъдете свободни да им простите и наистина „да напуснете родния дом”. Ще освободите родителите си да вървят по своя път, едва когато срежете въжетата на вътрешен план и поемете отговорност за собствения си живот. Вече ще сте казали „не” на техните страхове и илюзии /меча на различаването/, но в същото време ще разберете, че родителите ви и техните страхове и илюзии не са едно и също. Те също са деца на Бог, които просто се стремят да изпълнят своята мисия. Усетите ли веднъж това, ще усетите и тяхната невинност и ще можете да простите!
В известен смисъл вие сте били жертва на родителите си, понеже като такива те са представлявали его базираното съзнание във вашето детство. Временно и частично сте живели според техните илюзии. Донякъде не сте и имали избор като тяхно дете. Но да трансформирате чувството си на жертва на ситуацията, е едно от най-великите постижения, което можете да извършите в живота си. Вие се освобождавате като личност, когато осъзнаете дълбоките енергийни отпечатъци от своето детство и съзнателно решите кои са добри за вас и от кои предпочитате да се освободите. Ето това се нарича майсторство.
Повече няма подсъзнателно да се адаптирате към желанията и мечтите на своите родители, които не са ваши собствени. В същото време няма и да се бунтувате срещу тях. Ще видите, че фалшивите образи, които са ви предлагали, не са ваши и толкоз! Не е нужно да съдите родителите си, че са ви натоварили с тези аспекти. Едновременно можете да различавате и да обичате!
Може да се каже, че вашите родители ви въвеждат в съзнанието, основано на егото и отново чрез тях преминавате отвъд него, като се освобождавате от тях с любов и прошка, осъзнавайки себе си като независимия майстор, който всъщност сте!
Служители на светлината и техните родители
Сега искам да се спра по-специално на връзката между душата на служител на светлината и неговото /нейното семейство. Служителите на Светлината често носят в себе си специална задача по отношение на своето рождено семейство. Служителите на Светлината идват на Земята със специалното намерение да се пробудят, да се освободят от основаното на егото съзнание и да посеят на планетата семената на Христовото съзнание. По-силно от останалите, Служителите на Светлината се стремят да учат и лекуват другите, като им помагат да се развиват в посока на съзнание, центрирано в сърцето!
Поради тази причина, много от душите на Служителите на Светлината се раждат в семейства или при родители, здраво затънали в реалността на его базираното съзнание. Тъй като възнамеряват да разчупят затлачените и закостенели енергийни модели, Служителите на Светлината бива привлечени като с магнит към „проблемните ситуации”, в които енергията е застояла, подобно на улица без изход. Служителите на Светлината идват с определена степен на осъзнаване, с определено чувство за духовност, което ги прави различни, невписващи се в семейните очаквания или амбиции. Като дете, Служителят на Светлината обикновено оспорва разбиранията на семейството си за света с това, което излъчва и изразява като своя истина. То почти инстинктивно прави всичко възможно да раздвижи енергиите и те отново да потекат.
Докато по този начин душата на Служителят на Светлината се стреми единствено да бъде в услуга на семейството и родителите си, те могат да я смятат за странник, дори за черна овца. И когато вътрешната красота и чистотата на детето Служител на Светлината не бъдат разпознати като такива, то често бива объркано и потопено в емоции като самота и дори депресия.
При започване на прераждането си, Служителите на Светлината дълбоко в себе си са уверени, че ще намерят пътя, че ще превъзмогнат ограничаващите енергии на рожденото си семейство. Когато, обаче, действително се преродят на Земята и започнат да растат, те биват подложени на същите съмнения и дилеми, като всяко друго дете. В определен смисъл те изпитват това объркване по-силно и по-дълбоко. Тъй като представляват духовно напреднали души, които често са по-стари и по-мъдри от своите родители, те много ясно осъзнават, че „нещо не е наред” с енергиите на обкръжаващата ги среда. На вътрешно ниво те директно се сблъскват с енергиите на своите родители, които не разбират или не резонират с техните мисловни нагласи и поведение. Тази битка им причинява огромен вътрешен стрес, особено предвид тяхната чувствителна и нежна природа. Те трябва да намерят начин да оцелеят емоционално и да се справят с факта, че силно обичат родителите си и едновременно са много различни от тях. Това причинява на Служителите на Светлината редица психологични проблеми, вариращи от самотност, несигурност и страх до пристрастяване, депресия и саморазрушение.
Затова пътешествието ви до Земята или други тъмни места, където енергията е зациклила и враждебна, не е безопасно. Това е опасна мисия. Не забравяйте защо ви наричам смели воини. Точно поради тази причина – вие сте пионери, които дръзват да навлязат в непознати и тъмни територии. Там липсват всякакви знаци и указатели. Обстановката, в която започва пътуването ви, е негостоприемна и по нищо не напомня за дома. Вие сами трябва да пресъздаде енергията на Дома за себе си, единствено посредством вашите чувства и интуиция като компас. Като Служители на Светлината вие сте пионери, които искат да разрушат преградите на старите и закостенели мисловни модели и да освободят задържаната в тях енергия. Вие сте едва ли не първите от вашата среда, които дръзват да направят това. Едва по-късно срещате вашите братя по душа. Вашата самотна борба е това, което ви разкрива като истинските воини, които сте. Вие трябва сами да откриете изхода и след като веднъж го направите, ще привлечете в живота си духове съмишленици, личности, отразяващи собственото ви пробудено състояние.
Самотната борба, през която всички вие трябва да преминете, за да откриете вашата светлина, е най-тежкото ви бреме. От гледна точка на душата сте избрали този път съзнателно, но да го извървите като дете от плът и кръв е болезнен опит, който ви наранява дълбоко. Приканвам ви да почувствате и разпознаете тази болка в себе си, защото само когато се свържете с нея, ще сте способни да я трансформирате и освободите. Щом като веднъж сте познали раненото дете в себе си, понесло кръста на отчуждението върху крехките си плещи, вие ще стигнете до същината на вашето бреме. Стигнете ли до тази същина, решението е на една ръка разстояние. Нужно е само да прегърнете болката на това дете с чисто и дълбоко осъзнаване. От това осъзнаване се ражда енергия на състрадание и дълбоко уважение, които ще достигнат до детето. Ще вдигнете кръста си само като бъдете себе си и истински обикнете и оцените онази „различна” част у вас. Ето по този начин ще отведете детето у Дома и ще изпълните мисията си на истински пионер, какъвто наистина сте.
Решаване на семейната карма
Задачата на Служителите на светлината по отношение на тяхното рождено семейство е да се реализират като тези, които са. Постигайки го, те изпълват мисията си. Не е тяхна задача да променят семействата си, не е и ваша работа да променяте каквото и да е извън вас. Вие не сте тук, за да направите света едно по-добро място. Тук сте, за да се пробудите. И да, когато извършите това, светът наистина ще стане едно по-добро място, защото вашата светлина ще го огрее и ще донесе радост и просветление и на другите. Но не се фокусирайте върху света, без значение дали става дума за семейството ви или за връзка, която сега започвате.
Истинската работа се състои в това да се освободите от всички онези страхове и илюзии, основани на егото, които така дълбоко сте попили като дете. Опознаването на тези енергетични отпечатъци, които частично съставят вашата личност и освобождаването на онези части, които не ви принадлежат, е предизвикателен и изпълнен с трудности процес. Трябва да бъдат обелени всички люспи на лука; това означава да се родите отново.
Като акцентирам на дълбочината на този вътрешен процес, това повторно раждане, аз не целя да ви обезкуража. От друга страна искам да изпитвате дълбоко уважение към себе си. Вие сте най-смелите воини, които познавам. Вие сте пионерите, които разпръсквайки светлина в тъмни и враждебни места, постилате пътя за едно ново съзнание на Земята.
Не е ваша работа да запалите светлината в нечие друго сърце. Това зависи единствено от него, ако пожелае да го направи. Може да предложите искра или да дадете пример, но вие по никакъв начин не сте отговорни за нечие чуждо пробуждане. Това е важно да се запомни, особено що се отнася до семейството ви. Често като деца чувствате инстинктивно, а като възрастни по-осъзнато, че трябва да спасите родителите си от техните страхове и илюзии. Нещо повече – често си въобразявате, че сте се провалили в това си начинание. Чувствате, че не сте могли истински да помогнете на родителите си по начина, по който сте планирали.
Тази линия на мисли почива върху грешното възприемане на смисъла на помощта и на вашата задача, по отношение на собствените ви родители. На практика нещата стоят така. От рождението си и занапред вие започвате да попивате силно енергиите на родителите си, сякаш за ваши собствени. Трудно ви е да различите къде започват те и къде свършвате вие. Тъй като наред с това абсорбирате и техните страхове и илюзии, вие влизате в тесен досег и с техните емоционални товари. Тези товари може да са им били предадени през няколко поколения от всяка страна на семейството. Може във всичко това и да присъства кармичен елемент, което значи, че всичко ще се повтаря отново и отново, докато „магията бъде развалена”. Това би могло да се нарече семейна карма. Може да има аспекти, свързани с небалансирани мъжки или женски енергии, енергии, произлизащи от стари робски традиции и такива, свързани с определени заболявания и т.н.
Подобен род кармичен товар може да бъде решен, когато заседналата вътре в него енергия бъде освободена и по този начин не се предава на следващото поколение. Семейната карма се разплита, когато поне един член на семейството прекъсне връзката, посредством освобождаване от емоционалния товар, поет в детска възраст и който може дори да е кодиран в гените.
Този член на семейството, който „развали магията” прави това като основно и най-вече помогне на себе си. Всичко опира до фокуса върху вътрешното израстване и разширяване. Тези израстване и разширяване оказват влияние върху „семейната енергия” и отварят възможности за останалите членове да намерят своя собствен път. Служителите на светлината, които са се освободили от задънената улица на емоциите, осигуряват енергийна пътека за останалите от семейството. Те постигат това чрез вътрешната работа и излъчването, което е резултат от нея, а не като просто опитват и дори подбутват другите да се променят и придвижат напред. Това, което те предоставят на семействата си енергийно, е възможността за промяна. Енергиите им отразяват към тях възможността за промяна и това е всичко, което те трябва да направят.
Дали членовете на семейството ще поемат по тази следа, зависи изцяло от тях самите. Никога не сте носили отговорност, нито вашата мисия някога е зависила от решението на друг дали да се промени или не. Вие може да сте освободили себе си от кармичния товар, с който вашето семейство ви е натоварило и заради това да бъдете подигравани или отхвърлени от семейството си, и в същото време вашата мисия е изпълнена напълно успешно. По този начин разрушавате упойващата хватка на кармичния модел, в която може да бъде хваната семейната линия и ако един ден имате деца, емоционалният товар няма да се предаде върху тях. Ето това е истинската мисия на вашата душа!
Представете си, че живеете в долина, която е суха и пуста. Вашата общност ви казва, че не можете да напуснете долината, тъй освен нея не съществува нищо друго. Вие изглежда сте единственият, който пази спомен за тучна и плодородна земя, по-различна от тази. И така, след дълги разсъждения, решавате да пробвате своя късмет и напускате долината. Изкачването на склоновете й изстисква вашите сила и енергия. Не само пътят е изключително стръмен, но липсват и всякакви и знаци и указатели, към които да се придържате. Изкачвайки се нагоре, вие оставяте следа след себе си. В даден момент завършвате изкачването си и гледката, която се простира пред вас ви изпълва с радост и чувство на преклонение. През цялото време сте знаели, че нещо там отвън повече прилича на Дом, от мястото, където сте родени. Обзети от ентусиазъм, вие хвърляте поглед надолу към семейството си. Искате те да се присъединят към вас и да се дивят на тази велика гледка. Искате да споделят победата ви. Но там долу не се вижда никой и когато накрая съзирате някакви хора в далечината, те изглежда въобще не се интересуват от вашето пътуване.
Това често се случва на душите на Служителите на Светлината. Затова ви моля да не оплаквате загубата на семейството си в това отношение. Вие сте им направили огромна услуга, като сте излезли от долината, като сте разчистили пътя и сте оставили диря. Тази следа ще остане и един ден ще бъде използвана от някой, който иска да излезе от същата тази долина. Следата представлява енергийно пространство, което сте направили достъпно за тях.
Оставянето на тази следа е била вашата задача, когато сте се родили в това семейство, при тези родители. Не трябва да се опитвате на накарате семейството си да се изкачи като вас или да го изнесете на плещите си. Това не е ваша задача. Винаги, когато се опитвате, образно казано, да извлачите родителите си или семейство нагоре по стръмния склон, вие спирате собственото си развитие и ще бъдете разочаровани и обезкуражени. Това не е пътят на духовното израстване и алхимия. Онези, които обичате и искате да споделят вашата светлина може и да изберат да си останат в долината за някое и друго столетие или по-дълго. Това зависи само от тях. Но един ден в своя живот, те ще открият една малка следа и ще си кажат: „Хей, това е много интересно, нека да се изкачим и да видим. Вече не сме щастливи тук.” И те тръгват. Те ще започнат собственото си пътешествие на вътрешно израстване, собственото си изкачване към светлината. И не е ли прекрасно, не е ли абсолютно безценно, че те ще открият знаци по пътя, диря, която да следват. Ще трябва да поведат собствени битки, но ще имат фар, който осветява пътя и да ги води в тяхното пътуване. Като пионери, вие сте разчистили голяма част от дивата и непозната територия и прокараният от вас път ще бъде използван с благодарност и почит.
За да бъдете наистина свободен и да си върнете майсторството като независимо духовно същество, трябва да се освободите от рожденото си семейство. Трябва да ги оставите да тръгнат по своя път, не само като тяхно дете, но и като техен родител. Нека да обясня тази двойна връзка. Детето във вас трябва да се освободи от надеждата, е вашите родители ще ви предложат безусловна любов и сигурност. За това то трябва да се обърне към вас и вие трябва да му помогнете да се освободи от гневната, тъжна разочарована част от детето, която се чувства предадена от родителите си. Това е детската част. Вие също така трябва да се освободите от онази част във вас, която иска да бъдете родител на родителите си. Типично е за душите на Служителите на Светлината, когато пораснат до определен момент, да искат да влязат в ролята на родители по отношение на своите собствени. Тъй като имат вродена нужда да учат и лекуват и са духовно осъзнати, често те ясно съзират страховете и илюзиите на своите родители и искат да ги излекуват. Това може да доведе до редица противопоставяния с родителите ви, защото вашето желание за помощ често е преплетено с подсъзнателната нужда да бъдете приети като тези, които наистина сте. С други думи, във вас говори раненото дете, когато се опитвате да спасите родителите си и това е сигурна рецепта за провал, когато се опитвате да помогнете на другите, чрез ранената част във вас. Накрая ще бъдете още по-наранени, а родителите ви вероятно още по-объркани и разстроени.
Да се освободите от родителите си, означава да се освободите от всяко желание да ги промените. Трябва да разберете, че не е ваша задача да ги водите където и да е. Мисията ви е да се справите със собствения си път – това е всичко. Когато наистина се разделите с родителите си и оставите двойната връзка да си отиде, ще откриете, че между вас и тях се отваря ново пространство, много по-свободно и всеобхватно. Ако те все още са живи, връзката с тях ще стане по-малко напрегната, тъй като енергиите на порицанието и вината вече са напуснали сцената. От друга страна може да откриете, че нямате желание да ги навестявате толкова често. Може проста да има липса на споделени интереси. Във всеки случай ще се почувствате много по-свободни в тази си връзка, определяйки собствен курс в живота, без нуждата от одобрение от тяхна страна или склонността да се гневите и разстройвате, ако те не са съгласни с вас.
В живота си може да се срещнете с хора, които са част от духовното ви семейство. Вашето духовно семейство няма нищо общо с биологията, гените и наследствеността. То представлява група от сродни души. Вие често се познавате от предишни животи, в които сте били свързани чрез приятелство любов или споделена цел. Много ви е лесно да се разбирате с тях, тъй като споделяте общо вътрешно сходство; просто принадлежите към едно семейство. Изпитвате чувство сякаш се завръщате у дома. Това, което в началото ви е карало да се чувствате самотни и различно сред другите хора, сега се превръща в основата на вашата връзка и взаимно разбирателство. Свързването с вашето духовно семейство е източник на истинска радост в земния ви живот. Ключът към допускането му в живота ви е намирането на собствения ви път „извън долината” и разпознаването на светлината вътре във вас. Когато сте способни да видите собствената си светлина в среда, която не я отразява обратно към вас, вие ставате независими и свободни. Необременени от кармичните аспекти на миналото си, от страховете и илюзиите, които са ви сковавали, ще привлечете в живота си връзки основани на любов и уважение, които отразяват вашата пробудена божественост.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Новата Земя IІ
Планетарният цикъл
Цялото съществуване се развива на цикли, както планетите, така и хората. И няма нищо странно в това, че в определен момент индивид или групи от индивидуални души излизат от кармичния цикъл. Това, което прави тази епоха по-специална е, че самата Земя завършва един основен кармичен цикъл. Тя е въвлечена в процес на вътрешна трансформация, който ще доведе до нов тип съзнание в нейното същество като планета. Независимо на какъв етап от собствените си цикли се намират индивидуалните души, този процес на трансформация на Земята ще окаже влияние върху тях.
Земята е вашият дом. Направете сравнение с дома, в който живеете. Представете си, че правите ремонт. Това оказва голямо влияние на вашето ежедневие. В зависимост от състоянието на ума, в което се намирате, вие ще го усетите като добре дошла промяна или като нарушаващо спокойствието ви събитие, което ви разстройва. Ако все пак сте планирали и очаквали този ремонт на дома си, вие ще бъдете в „синхрон” с промените и ще можете да се движите по течението. Процесът на трансформация на Земята ще подкрепи и усили процеса на личната ви трансформация.
Ако не желаете изобщо този ремонт, ще се чувствате обезсърчени от обкръжаващия ви хаос. Вътрешните промени на планетата ще ви извадят от равновесие.
За тези, които приветстват вътрешните изменения на вашата планета Земя, това ще бъдат времена с изключителни възможности. Ще бъдете издигнати от вълната Светлина, която сега залива вашата Вселена.
В днешно време Земята почти се пропуква под тежестта на кармичното бреме на човечеството. Негативността и насилието, идващи от този кармичен товар, образуват енергийно замърсяване, което Земята едва ли е способна да преработи, неутрализира или интегрира.
Фокусирайте за момент съзнанието си върху сърцето на Земята. Отпуснете се и се фокусирайте… можете ли да усетите нещо там? Можете ли да почувствате как Земята се разкъсва на части и колко много насилие има на нея ?
Земята чувства едновременно безпомощност и съпротива. Тя е на границата на сътворяване на нов фундамент за своето същество. Земята се готви да се освободи от енергиите на борба, съперничество и драма на вътрешните и външни планове. Новата основа, която се заражда вътре в нея, е енергията на сърцето, енергията на баланс и взаимност – живата Христова енергия.
Подобно на човечеството, и Земята е въвлечена в опитностите на ученето. Както при хората, нейното съзнание се развива и трансформира себе си. Както при хората, нейното пътуване започва с определен вид невежество или неосъзнатост за собственото й същество.
Някога Земята била „тъмна планета”, която поемала и поглъщала обкръжаващите я енергии. Тя всмуквала енергиите и съществата, които срещала и ги асимилирала напълно, отнемала тяхната уникалност и в известен смисъл ги убивала. Това произтичало от нейния стремеж към разширяване. Но Земята започнала да усеща някаква липса или неадекватност вътре в себе си, които тя интерпретирала като необходимост да завоюва и усвоява още и други енергии. Но тъй като тя не е давала нищо в замяна на тези енергии, между тях не се получавало някакво взаимодействие. Това бил един ужасен и убийствен процес.
След време Земята започнала да осъзнава, че този процес не я удовлетворява. Тя усетила, че нещо липсва в този начин на хранене. Нейното усещане за неадекватност не стихвало. Потребността от разширяване не се удовлетворявала при умъртвяването на енергиите.
В този момент в съзнанието на Земята се зародило желание за оживление, за Живот. Но тя все още не го осъзнавала напълно. Просто знаела, че иска нещо различно, нещо ново, някакъв вид взаимодействие с други енергии, което да не води до редукцията им до земни енергии. В съзнанието на Земята се създало пространство за преживяването на нещо различно от това, което е тя самата.
Енергийно това означавало началото на живота на Земята.
Съществува космически закон, че всички дълбоко преживени желания в края на краищата създават средствата за тяхната реализация. Желанията, които са по същество смес от мисли и чувства, са творчески енергии. Това се отнася за планетите, както и за хората. Вътре в Земята като планета, възникнало силно желание, желание да усети живот, да отгледа и съхрани живот, вместо да го разрушава.
Така и станало.
Когато на Земята се е появил живот, самата тя започнала да цъфти и разцъфтява. Тя навлязла в нова сфера на опитност, която я изпълвала с чувство на удивление и удовлетворение. Тя се чудела как един токова обикновен копнеж, една толкова неясна потребност довежда до толкова грандиозни и оригинални резултати.
На Земята се разгърнал грандиозен експеримент с форми на живот. Много такива форми били привлечени да проявят себе си на Земята и да експериментират с тогавашните енергии. Земята станала място за проява на новаторство. Съществувала свобода за изследване на нови пътища и нови възможности. Имало и все още има свободна воля за всички същества.
С появата на живота, Земята и всички живи същества на нея започнали да следват определена линия на вътрешно развитие. Този път на опитност имал като централна линия баланса между „вземане” и „даване”.
Били са необходими еони от време, докато на вътрешното ниво на съзнание Земята намери правилното съотношение между „вземане” и „даване”. Като планета Земята дава и взима живот. В своя „тъмен период”, когато тя е поглъщала и унищожавала енергиите, акцентът е бил силно поставен върху „вземането”.
Сега Земята е изпаднала в другата крайност – да дава до краен предел от всичко, което може да даде.
Земята дълго време е търпяла насилието и експлоатацията от страна на човечеството, но в някакъв смисъл това е кармично следствие. Земята е трябвало да изследва другата страна на силата и гнета. Нейните престъпни действия като бумеранг са предизвикали противоположното като опит, а именно да бъде жертва. Ето как работи кармата; това не е въпрос на наказание. За да разберете истински същината на силата и да я овладеете, трябва да изпитате и двете й страни. Ще срещнете отново като жертва или престъпник всичко, с което се борите или над което искате да властвате, докато не осъзнаете, че вие сте двете в ЕДНО, като двете са част от една божествена енергия.
Следователно, безмилостната експлоатация на Земята в сегашните времена до някаква степен е кармично адекватна, тъй като предоставя възможност Земята да достигне до пълно разбиране на баланса между даване и взимане.
Обаче пределите на кармична адекватност на неуважението и експлоатацията, вече са видими.
Земята е изработила своето разбиране за равновесието и е завършила своя кармичен цикъл на съзнание. Сега тя е достигнала до ниво на любов и осъзнаване, което няма повече да търпи обидите от страна на човечеството. На това ниво на съзнание тя има нужда и ще привлича подобни на нейните енергии, които са основани на хармония и уважение и ще отблъсква енергиите на разрушението.
Настъпило е времето на ново равновесие между даване и взимане. На Новата Земя ще се установи мир и хармония между планетата и всички нейни обитатели – хора, растения и животни. Хармонията и сърдечната свързаност между всички същества ще стане източник на голяма радост и градивност.
Трансформацията на старата Земя в нова е процес, който не е фиксиран по време и характер. Много неща зависят от изборите, които човечеството прави, от изборите, направени точно сега от всеки един от вас като индивидуалност.
За този период на преход са направени и се правят много предсказания. Да се правят такива предсказания винаги е съмнителна работа. Нещата стоят така: вашата видима материална реалност е проява на вътрешните колективни състояния на съзнанието. Съзнанието, както споменахме преди, е свободно и творчески градивно. По всяко време вие можете да вземете решение да промените вашето бъдеще, като промените начина си на мислене и чувстване. Вие притежавате власт над мислите и чувствата си. По всяко време можете да кажете „не” на ограничаващите, деструктивни мисли или чувства. Това се отнася до вас като индивид, но същото е вярно и за по-големи групи от хора.
Когато една значителна група от хора изберат свободата и любовта вместо ненавистта към себе си и разрушението, това ще се прояви в материалната реалност и Земята ще откликне. Тя е чувствителна към това, което става вътре в хората и реагира на вашите вътрешни движения.
С това искаме да подчертаем, че никой, даже и от „нашата страна на воала”, не е способен да направи точни предсказания за това как ще се роди Новата Земя. Но едно е ясно – че група души, които сега завършват своя кармичен цикъл, енергийно са много тясно свързани с Новата Земя. Тези хора, които често се чувстват дълбоко свързани с идеалите, въплътени в Новата Земя, ще имат красиви възможности за израстване и освобождаване, тъй като планетарният и личният цикъл съвпадат.
В следващите глави ще говоря конкретно за тази група от души. Често ги наричат Служители на Светлината и аз също ще използвам това название. Тяхното въплъщение именно в тази епоха на преход не е случайно. Те са дълбоко свързани с историята на Земята. По-нататък ще опиша психологическите характеристики, които притежават повечето Служители на Светлината. Ще поговоря за тяхната история, галактическите им корени и тяхната мисия на Земята. Детайлно ще разгледам стадиите на вътрешно израстване, които са свързани с освобождаването от кармичния цикъл.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Новата Земя І
В този момент и в тази епоха на Земята стават големи преобразования. Заражда се ново съзнание, което рано или късно ще придобие материална форма.
Как именно ще се извърши преходът и какъв вид ще придобие той, това никой не знае. Бъдещето винаги е неопределено. Единственото реално дадено е настоящият момент или Сега. От източника на настоящето могат да се вземат многочислени възможни пътища в безкрайната мрежа от вероятности за бъдещето.
Въз основа на миналото вие можете да предскажете единствено, че едно конкретно бъдеще е по-вероятно от друго, но изборът винаги остава ваш. Именно вие решавате дали ще разрешите на миналото да определя вашето бъдеще! Предсказанията винаги се основават на вероятности, а вероятностите имат отношение към миналото. Вие, като човешко същество, притежавате силата да прекъснете връзката си с миналото и да избере нов път. Вие сте надарени със свободна воля и притежавате способността да променяте и пресъздавате себе си. В тази сила се крие вашата Божественост. Това е именно силата да се твори от нищото (да се създава от нулата). Тази Божествената мощ е в самата същност на това кой сте вие.
Когато говоря за днешния ден и за сегашната епоха като за време на преход, никога не забравяйте, че вие сте господар на своята собствена реалност. Няма такова нещо като Предопределеност или Космическа сила, която управлява пътя на вашата индивидуална душа; както и това, че индивидуалната ви сила създава вашата собствена реалност Нещата не стоят така. На Земята всяка душа ще премине през тази трансформация по начин, който е характерен за нейните вътрешни наклонности. Съществуват много реалности. Реалността, която вие избирате, отговаря на вашите вътрешни потребности и желания.
Периодът от 1950 до 2070 г. приблизително се отличава с това, че идва краят на два различни цикъла на съзнание: личен (или поредица от лични цикли) и планетарен. Краят на тези два цикъла съвпада, затова те се усилват взаимно.
Една част от човечеството се приближава към завършека на личните си цикли от земни животи. Повечето души, участващи в това завършване, са Служители на Светлината. Ние ще разгледаме по-обстойно тази група от души.
Сега ще обясним естеството на личния цикъл, какво означава да преминеш през него и каква е целта да се преминат всички тези доста трудни животи на Земята.
Личен кармичен цикъл
Преминатите земни животи са част от един по-голям цикъл на вашата душа. Той е бил замислен, за да ви даде възможност за пълноценно изследване на дуалноста. През този цикъл вие сте изпитали какво значи да си мъж или жена, здрав или болен, богат или беден, добър или лош. В някои животи интензивно сте участвали в материалния свят като работници, фермери, занаятчии. Други от вашите животи са били ориентирани към духовност и вие сте носили в себе си силното осъзнаване на своя духовен произход, затова често сте били привличани от духовни професии. Също така сте имали животи, в които сте изследвали сферата на световната власт, политиката и т.н. Възможно е някои от вашите животи да са били посветени на артистичното ви себеизразяване.
В продължение на всички тези прераждания, душите често са били склонни да се специализират в нещо определно. Това лесно може да се забележи в хората, които имат природен талант в дадена област. Явно, в тях е заложен даден потенциал още от деца – той трябва да се събуди навреме и след това се развива много лесно.
Служителите на Светлината често са били привличани от религиозния живот: многократно те са били монахини, монаси, свещеници, шамани, магьосници, медиуми и т.н. Тези души се стремят да бъдат посредници между материалния, физически свят и духовните сфери, затова те стават „познавачи” в тази област. Ако усещате такъв стремеж и настойчива потребност за навлизане в духовноста, даже това да не съответства на обичайния ви всекидневен живот, това означава, че вие може да сте част от семейството на Служителите на Светлината.
Животът на Земята предоставя възможност изцяло да почувстваш какво означава да си човек. Сега можете да попитате: „А какво е особеното в това да си човек? Защо пожелах да изпитам това?”
Човешкият опит е разнообразен и интензивен. Живеейки човешки живот, вие временно потъвате в огромната област на физическите усещания, мисли и чувства. Поради дуалността, присъща на това поле, във вашите преживявания има големи контрасти и наситеност, много по-големи, отколкото когато сте в астралните планове, както ги наричате вие. (Това са плановете, в които попадате след смъртта и където оставате между отделните животи). Може би ви е трудно да си представите, но много същности от нашата страна на воала биха искали да бъдат на ваше място: да бъдат хора и да получават човешки опитности. Човешкият опит притежава един вид истинност, която е безценна за тях. Въпреки че със силата на въображението си, те могат да създават безброй реалности, това им дава много по-малко удовлетворение от сътворяването на една „истинска” реалност на Земята.
На Земята процесът на творчество е съпроводен с борба. Обикновено вие срещате голяма съпротива при осъществяването на мечтите си в живота. Менталният вид творчество в астралния свят е много по-лесен. Там няма времеви промеждутък между мисълта и реалното й сътворение. Още повече, че вие можете да създадете всякаква реалност – всичко, което си пожелаете или помислите. Не съществуват никакви ограничения. В момента, в който си представите една прекрасна градина, вече можете да влезете в нея.
„Да родиш” идея на Земята и да й придадеш реалност в материалния свят изисква огромни усилия. За това е необходимо твърдо намерение, настойчивост, яснота на ума и сърце, което вярва. На земен план трябва да се справяте с мудността и упоритостта на материалния свят. Трябва също да преодолявате противоречивите импулси в себе си: съмнението, отчаянието, липсата на знание, загуба на вяра и т.н. Творческият процес може да бъде затруднен или да претърпи крах поради някой от горните елементи. Но именно тези потенциални проблеми, дори и пораженията, са основанията, които правят опита от земния живот толкова ценен. В творческия процес вашите най-големи учители са препятствията, които срещате. Те придават на земния опит една задълбоченост, която е много по-голяма и обширна, отколкото в лесния творчески процес на астралните планове. Леснотата е свързана с ниска стойност. Астралните същности, които все още нямат опитности на Земята, знаят и разбират това.
Вие често се обезкуражавате и даже стигате до отчаяние от неотстъпчивата природа на своята реалност – толкова често реалността не отговаря на вашите желания и надежди; толкова често вашите творчески намерения завършват с болка и разочарование. И все пак, на някакъв етап вие ще откриете ключа към мира и щастието, ще го откриете в собственото си сърце. И когато това стане, радостта, която ще изпитате, не може да се сравни с нищо, което е сътворено на астрален план. Това ще бъде раждането на вашето майсторство, на вашата божественост.
Екстазът, който ще преживеете при пробуждането на вашата божественост, ще ви даде сила да излекувате себе си. Тази божествената любов ще ви помoгне да се възстановите от големите болки, които сте преживели по време на животите си на Земята.
След това вие ще можете да помaгате за изцелението и на другите, които преминават през същите изпитания и мъки. Вие ще разпознавате тяхната болка, ще я виждате в техните очи и ще можете да ги насочвате по пътя към тяхната божественост.
Целта на преминаването през дуалността
Моля ви да не подценявате значението на своите прераждания на Земята. Вие принадлежите към най-творческата, напреднала и смела част от Бога (Всичко, което Е). Вие сте изследователи на неизвестното и творци на новото. Вашите изследвания в сферата на дуалността обслужват цел, която далеч надхвърля вашите представи. Трудно е да ви бъде обяснен най-дълбокият смисъл на вашите пътувания, но можем да ви кажем, че вие създадохте нов вид съзнание, каквото преди това не е съществувало.
За първи път това съзнание беше проявено от Христос тогава, когато ходеше по Земята. Това съзнание, което аз наричам Христово, е резултат от духовната алхимия. Физическата алхимия е изкуството да превърнеш оловото в злато. Духовната алхимия е изкуството да превърнеш тъмната енергия в „трета енергия”, в духовното злато, което присъства в енергията на Христос.
Отбележете – ние не твърдим, че целта е преобразуване на тъмнината в светлина или на злото в добро. Тъмнина и светлина, зло и добро – това са естествени противоположности, които съществуват благодарение на благоволението си едно към друго.
Истинската духовна алхимия довежда до „трета енергия” – нов вид съзнание, което посредством енергията на любовта и разбирането обгръща в себе си и двете полярности. Истинската цел на вашето пътуване не е Светлината да победи Тъмнината, но да успеете да се издигнете над тези противоположности и да създадете нов вид съзнание, което може да поддържа в единство присъствието и на двете: Светлина и Тъмнина.
Ще обясним този доста труден въпрос с помощта на една метафора: представете си, че сте ловци на бисери и се гмуркате дълбоко в моретата. Вие отново и отново се гмуркате в дълбините на океана в търсене на онази специална перла, за която всички разказват, но никой още не е видял. Говори се, че дори Бог, който е Главният Гмуркач, никога не се е докосвал до тази перла.
Гмуркането в океана крие много опасности: можете да се загубите или да се гмурнете толкова дълбоко, че да не ви достигне въздух за връщане. Но вие сте настойчиви и слизате в океана отново и отново, изпълнени с решимост и вдъхновение. Може би сте смахнати? Не, вие сте изследователи на новото.
Тайната е, че в процеса на намиране на перлата, вие сами я сътворявате. Перлата е духовното злато на Христовото съзнание. Перлата – това сте вие, трансформирани от опитностите на дуалността.
Ето го и истинският парадокс – изследвайки новото, вие го създавате. Вие ставате перлата на Божието творение.
Бог няма друг начин да го създаде, тъй като онова, което вие се опитвате да намерите, все още не съществува и трябва да бъде сътворено от вас. Защо Бог е толкова заинтересуван да създаде нещо ново? Нека да го обясним по възможно най-простия начин.
Изначално Бог бил изцяло ДОБЪР. Доброто било навсякъде и във всичко. Всъщност, понеже нямало нищо друго, нещата били доста статични. Творението не притежавало живост и нямало възможност за израстване и разширяване. Вие бихте казали, че се е самозатворило.
За да направи промяна, за да създаде възможност за движение и разширение, Бог трябвало да въведе в Своето творение такъв Елемент, който да се отличава от вездесъщото Добро. Това за Него било много трудно, тъй като как можете да сътворите нещо, което не е от вас? Как може Доброто да сътвори Злото? Това е невъзможно. Ето защо Бог трябвало да прибегне до един, така да се каже, трик. Този трик се нарича невежество.
Невежеството е елемент, противоположен на „Доброто”. То създава илюзията за съществуване извън Доброто, илюзията за отделеност от Бога. Във вашата Вселена подбудата за промяна, израстване и разширение идва от „незнанието за това кои сте вие”. Невежеството поражда страх, страхът поражда необходимост от контрол, контролът поражда борба за власт. Налице са всички условия за разцвета на „Злото”. По този начин е била подготвена сцената за битката между Доброто и Злото.
За да „раздвижи” своето Творение`, Бог се е нуждаел от динамиката на противоположностите. Може би ви е много трудно да възприемете това, когато познавате всички страдания, причинени от невежеството и страха, но Бог е придал голямо значение на тези енергии, тъй като те са му дали възможността да се издигне над самия Себе си.
И тогава Бог е помолил вас, които принадлежите към Неговата най-творческата, напреднала и смела част, да наденете воала на Невежеството. За да преживеете динамиката на противоположностите колкото е възможно по-цялостно, вие временно сте били потопени в забрава за своята истинска природа. Сами сте се съгласили да се потопите в невежеството, но този факт също е бил покрит от воала на забвението. Затова сега вие толкова често ругаете Бога, че сте се оказали в тази ситуация на тежък живот в невежеството – и ние ви разбираме. Но в същността си вие сте Бог и Бог е във вас.
Независимо от бедите и страданията, дълбоко във вас все още съществува чувство на удивление и възторг от живота в дуалността, от това да изживявате и сътворявате нещо Ново. Това е изначалното вълнение на Бога, причината, поради която Бог е започнал своето пътуване благодарение на вас на първо място.
Когато сте започнали вашето пътуване, вие сте се сблъскали със Злото (страха и невежеството), запазвайки в ума си само смътен спомен за Доброто (за Дома). Устремени към Дома, вие сте започнали битката със страха и невежеството. Вие, обаче, няма да се завърнете в Дома в смисъл на завръщане към едно състояние от вашето минало, тъй като благодарение на вашето пътуване, Творението се е изменило.
Краят на вашето пътуването ще се състои в това, че вие ще се издигнете над доброто и злото, над светлината и тъмнината. Тогава ще сътворите трета енергия, енергията на Христос, която включва и надхвърля двете. Вие ще сте разширили Божието творение и ще бъдете новото Творение на Бог. Когато на Земята се утвърди раждането на Христовото съзнание, Бог ще се е извисил отвъд Самия Себе си.
Преди „човешкия опит” Христовото съзнание не е съществувало. Съзнанието на Христос е съзнание на човек, който е преминал през многослойния опит на дуалността, достигнал е до нейното приемане и се е появил от „другата страна”. Този човек става жител на Новата Земя. Така той се освобождава от дуалността. Неговото съзнание ще разпознае и прегърне цялата своя божественост. Човек ще стане едно със своя божествен Аз, който също ще бъде различен отпреди. Той ще бъде по-дълбок и по-богат от онова съзнание, което го е създало. Може да се изрази и по този начин: преминавайки през опита на дуалността, Бог обогатява Себе си.
Тази история е донякъде опростена и неточна, тъй като всичко, което казваме, се изкривява от илюзиите на времето и разделението, които обаче са послужили на велика цел. Но дойде времето да се издигнем над тях. Моля ви, опитайте се да почувствате енергията зад нашите думи, историите и метафори.
В известен смисъл, това е вашата собствена енергия. Чрез мене, Йешуа, говори енергията на вашите бъдещи Христови азове. Очакваме ви да се присъедините към нас
Как да преодолеем дуалността
(Завършване на кармичния цикъл)
Вашият земен цикъл на животи ще завърши тогава, когато дуалността повече не може да ви държи в плен. Същественото в Играта на Дуалността е на игровото поле на полярностите да определяте себе си в някакво конкретно положение. Вие избирате да бъдете или беден, или богат; или известен, или скромен; мъж или жена; герой или злодей. Всъщност, не е толкова важно каква роля играете. Докато се чувствате идентичен с актьора на сцената, вие сте все още здраво хванат в дуалността. Разбира се, в това няма нищо лошо. В някакъв смисъл, така е трябвало и да бъде. Трябвало е да забравите своя истински аз: за да изживеете аспектите на дуалноста, наложило се е да стесните своето съзнание до някаква конкретна роля в Драмата на земния живот.
И вие играхте много добре. Дотолкова бяхте запленени от своите роли, че напълно забравихте изначалната цел и смисълът на преминаването ви през циклите на живота. Вие дотолкова забравихте себе си, че приехте игрите и драмите на дуалността като единствено съществуваща реалност. В краен резултат, това ви направи самотни и преизпълнени със страх, което не е за учудване, тъй като самата игра на дуалност, както бе отбелязано в предишната глава, се основава на елементите невежество и страх.
За да разберете влиянието на дуалността във всекидневния си живот, ще ви дадем няколко типични примери, които характеризират тази игра.
Характеристики на Играта на Дуалност:
1. Вашият емоционален живот е крайно нестабилен.
Нямате емоционална котва, винаги сте или „горе” или „долу” като разположение на духа. Вие сте ядосан или прощаващ, тясно скроен или с широки възгледи, подтиснат или пълен с ентусиазъм, щастлив или тъжен. Вашите емоции постоянно варират между крайностите. Вие, изглежда, притежавате съвсем ограничен контрол върху тези колебания.
2. Интензивно сте въвлечен във външния свят.
Мнението на другите хора за вас е много важно. Вашата самооценка зависи от това как външният свят (обществото или близките ви) се отнасят към вас. Опитвате се да следвате техните стандарти за добро и лошо, като го правите с всичките си сили.
3. Имате силни критерии за това, кое е добро и кое е лошо.
Да правите преценки – това ви носи чувство на сигурност. Животът изглежда добре организиран, когато човек разделя постъпките, мислите или хората на добри и лоши.
Общото при тези характеристики е, че Вас всъщност ви няма в това, което правите или чувствате. Съзнанието ви пребивава във външните слоеве на вашето същество, където се ръководи от ориентирани към страха модели на мислене и поведение.
Нека да ви дадем един пример. Ако сте свикнали през цялото време да бъдете мил и приятен, вие демонстрирате модел на поведение, който не произтича от вътрешното ви същество. Вие всъщност подтискате сигнали от вътрешната част на себе си. Опитвате се да живеете според нечии чужди очаквания, за да не загубите нечия любов, възхищение или грижи. Вие реагирате със страх и ограничавате себе си в себеизразяването. Обаче, неизразената част от вас ще заживее свой собствен скрит живот, създавайки неудовлетвореност и умора във вашето същество. Възможно е да таите гняв и раздразнение в себе си, за които никой не знае, даже и самите вие!
Начинът за излизане от това състояние на самоотхвърляне е да установете контакт със скритите и подтиснати части в себе си.
Да се установи такъв контакт не е трудно, в смисъл, че не се изискват определени умения или знания за това. Не е нужно да правите трудния процес „навлизането в себе си”, в който някой трябва да ви учи или да го прави вместо вас. Можете да започнете сам и ще откриете свои собствени начини за това. Мотивацията и намерението са много по-важни, отколкото уменията и методите. Ако вие действително искате да опознаете себе си, ако сте решили да навлезете дълбоко навътре и да промените мислите и емоциите основани на страха, които блокират пътя ви към щастлив и пълноценен живот, ще можете да го направите с всеки един метод, който имате на разположение.
След като казахме всичко това, искаме да ви предложим една проста медитация, която ще ви помогне да установите контакт със своите емоции.
Отделете време за това. Седнете с изправен гръб и със стъпала, опрени на пода. Отпуснете мускулите на раменете и врата. Направете едно дълбоко вдишване.
Представете си, че вървите по селски път, под широко отворено синьо небе. Слушате звуците на природата и усещате вятъра в косите си. Вие сте щастлив и свободен. Докато вървите надолу по пътя, изведнъж забелязвате тичащи към вас деца. Те се приближават към вас. Как ще реагира на това вашето сърце?
Ето децата са пред вас. Колко са на брой? Как изглеждат? Момчета ли са или момичета, или и двете?
Вие се поздравявате с тях. Кажете им колко сте щастлив, че ги виждате всички. След това влезте в контакт с някое определено дете, което ви гледа по-настойчиво в очите. То ви носи някакво послание. Посланието е изписано в очите му. Можете ли да го прочетете? Какво иска да ви каже детето? То ви носи енергията, от която имате нужда точно сега. Назовете енергията, която това дете от вътрешните планове е дошло да ви донесе. Не я анализирате. Просто благодарете на детето и освободете образа.
Отнова усетете твърдата земя под краката си и дишайте дълбоко известно време. Току що вие общувахте с една скрита част от себе си.
Можете да се връщате към тази сцена винаги, когато пожелаете. И може би ще поговорите и с другите деца.
Навлизането в себе си и установяването на контакт с вашите скрити, подтиснати части ви дава възможност да бъдете по-присъстващ във вашия свят. Вашето съзнание се издига над мотивираните от страх модели на мислене и поведение, които толкова дълго активирахте. Съзнанието ви поема отговорността за себе си. То ще се погрижи за мъката, гнева и болката вътре във вас, така както родителя се грижи за децата си. Ще опишем по-детайлно този процес в раздел III.
Характеристики на освобождаването от дуалността
1. Вие се вслушвайте в гласа на душата, която ви говори чрез вашите усещания.
2. Действате, като се ръководите от гласа на душата и осъществявате промените, които тя желае да направите.
3. Започвате да цените времето, в което оставате сам, тъй като само в тишината можете да чуете нейния шепот.
4. Поставяте под въпрос авторитета на мисловните модели или правила на поведение, които блокират свободното изразяване на вашите вдъхновения и стремежи.
Повратна точка в освобождаването от дуалността
Вашият цикъл на земни животи ще приключи, когато съзнанието ви е способно да държи всички опитности от дуалността, като същевременно остава напълно центрирано тук и сега. Докато се отъждествявате с някои от аспектите на дуалността за сметка на други (светлината като противоположност на тъмнината, богатството като противоположност но бедността и т.н.), вашето съзнание ще бъде изпълнено с колебания. Кармата не е нищо друго освен природен хармонизатор на колебанията, в които е въвлечено съзнанието ви. Тогава, когато съзнанието ви се закотви в неподвижния център на махалото, вие ще се освободите от връзките си с кармичния цикъл.
Неподвижният център е точката на изход от кармичния цикъл. Доминиращите усещания в този център са спокойствието, състраданието и тихата радост. Гръцките философи са познавали това състояние и са го нарекли „атарксис” – невъзмутимост, спокойствие.
Осъждането и страховете са енергиите, които най-често ви извеждат от центъра. Колкото повече се освобождавате от тези енергии, толкова по-спокойни и вътрешно отворени ще ставате. Вие наистина ще навлезете в друг свят, в друг план на съзнание.
Това ще се прояви и във вашия външен свят. Често ще имате периоди на промяна и раздяла с аспектите във вашия живот, които вече не отразяват самия ВАС. Ще имате големи сътресения в областта на взаимоотношенията и работата. Все по-често начина ви на живот изцяло ще се преобръща. От нашата перспектива това е напълно естествено, тъй като вътрешните промени винаги предхождат промените във вашия външен свят. Материалната реалност, в която пребивавате, се създава от вашето съзнание. Така е било винаги.
За освобождаването от капаните на дуалността се изисква време. Разкриването на всички слоеве на тъмнина (неосъзнаване) е постепенен процес. Но щом веднъж стъпите на този път – пътя към вътрешния Аз – вие бавно ще започнете да се отдалечавате от играта на дуалност. Когато преживеете истинското значение на „атараксиса”, вие преминавате повратната точка. Когато сте усетили тихата, всепроникващата радост просто да бъдете със себе си, вие ще знаете, че това е, което винаги сте търсили. Отново и отново ще навлизате навътре, за да усещате този мир в себе си
Без да страните от радостите на света, вие ще сте открили в себе си котва за Божествеността и ще възприемате света с цялата му красота от това състояние на блаженство.
Блаженството никога не е в било в материалните неща, с които започва живота ви. То е в начина, по който ги възприемате. Когато вашето сърце е изпълнено с мир и радост, нещата и хората, които срещате, също ще ви носят мир и радост.
В този ден и тази епоха определена група от хора се готвят да излязат от кармичния цикъл. Ще поговорим по-обстойно за тази група в следващите глави. Но това не е просто група от човешки души, която сега достига края своя цикъл на лична трансформация. Самата Земя, на която живеете, преминава през дълбока и радикална трансформация. Планетарният цикъл също приближава към своя край. Тази епоха е толкова специална поради съвпадението на двата цикъла.
Сега ще поговорим за планетарния цикъл.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Мъжката и женската енергия
Скъпи мои приятели, за мен е голямо удоволствие да сме отново заедно. Толкова се радвам да бъда в компанията ви. Често сте склонни да гледате на мен и на подобните мене същества като на по-висши майстори, но ние не виждаме нещата по този начин. Ние гледаме на вас като на същества, които следват своя земен път в едно много смутно време, време на големи промени и забелязваме как израствате и се доближавате до вашето майсторство. Виждаме как сами се превръщате в майсторите, пред които понякога се прекланяте. И точно до това се свежда всичко – да откриете собственото си майсторство. Не следвайте майстори, попаднали при вас чрез някоя традиция, книга или нещо, казано от някого. Открийте вашето лично майсторство – в това се заключава всичко.
Днес бих желал да поговорим на тема, която идва от далечното ви минало – енергиите на мъжкото и женското начало. Това са стари енергии и в този момент с тях се случват много неща.
Първо искам да ви разкажа малко за природата на мъжкото и женското. Тези две енергии са различни аспекти на Единното. Следователно, в действителност те не са противопоставени една на друга или дуалистични, а представляват едно цяло – т.е. те са двете лица на една и съща енергия.
Мъжката енергия представлява насоченият навън аспект. Тя е онази част от Бога или Духа, която поражда външното проявление, която кара Духа да се материализира и да приема форма. Следователно, мъжкото начало притежава силна творческа енергия. Съвсем естествено е за мъжката енергия да бъде силно фокусирана и ориентирана към постигане на дадена цел. По този начин тя създава индивидуалността. Мъжката енергия ви позволява да отделите себе си от Единното, от Цялото и да се изправите сам, да изпъкнете като уникална индивидуалност.
Женската енергия представлява енергията на Дома. Това е енергията на Първичния Източник, на леещата се Светлина и чистата Същност. Тя е все още непроявената енергия, вътрешният аспект на нещата. Женската енергия е всеобгръщаща и океанична, тя не диференцира и не индивидуализира.
Сега, представете си, че женската енергия осъзнава едно движение вътре в себе си, едно леко безпокойство и желание за излизане навън, отвъд собствените си граници, излизане извън себе си за придобиване на опитности. Тя копнее за нещо ново, за приключения. И ето, към нея се приближава енергия, която отговаря на този копнеж. Това е мъжкото начало, която се поставя в услуга и помага на женското да се прояви и да добие материална форма. Мъжката енергия определя и придава форма на женската и чрез това взаимодействие, крайният резултат от енергиите може да бъде нещо съвсем различно. Може да бъде създадена нова реалност, в която всичко да бъде опознато и изпитано посредством вечно променящите се форми на проявлението.
Танцът на мъжкото и женското поставя на сцената един изпълнен с обрати спектакъл на сътворената реалност, на вашето творение. В този прекрасен спектакъл мъжката и женската енергия се боготворят една друга и празнуват своето сътрудничество и играта на единение. И така трябва да бъде. Тези две енергии си принадлежат една на друга, те са два аспекта на Единното и чрез обединяването си прославят онова радостно проявление, каквото трябва да бъде Сътворението.
Казано е, че крайното осъзнаване на това, което сте, единствената истина, която има значение е: АЗ СЪМ. И именно в тази мистична мантра тези два аспекта се сливат. АЗ крие в себе си мъжката енергия, СЪМ носи женската. АЗ ограничава и определя, то дава фокус, посока и индивидуалност: „АЗ, а не другия, точно АЗ”. А след това идва СЪМ. СЪМ е всеобхватна като океан. Тя представлява океана на Дома, женската енергия, неизчерпаемия източник, който не познава граници и разделение. Потокът и обединението са същността на женското начало. В АЗ СЪМ мъжкото и женското се срещат и в блаженство сливат енергиите си.
В сегашната история на човечеството има, а и преди нея е имало, противопоставяне между мъжкото и женското. Няма да навлизам в дълбочина до първопричината за този конфликт. Но във вашата история е имало отдалечаване на мъжката енергия от женската и е изглеждало сякаш са две противоположни сили. Символът ин-ян чудесно илюстрира реалното положение на нещата. В мъжкото винаги се съдържа женското ядро – така в черното има бяла точка и в бялото има черна. Но с течение на времето, тази мистична единност на мъжкото и женското били забравени и тези енергии станали противоположни една на друга като бяло и черно. Повече никой не виждал залегналото в основата им единство.
Точно сега се намирате в последната фаза от този исторически конфликт, в който мъжкото дълги години е играло ролята на насилник. Мъжката енергия дълго е заемала позата на потисник, насилник и унищожител на женската. Но не винаги е било така. Имало е моменти, когато женската енергия е взимала надмощие и порочно е манипулирала и властвала над мъжката. В даден момент конфликтът е приел обрат и ролите на насилника и жертвата са били разменени. Мъжката енергия е властвала дълго до наши дни и така е злоупотребила със силата си, че женската сега е силно отслабена и вече не осъзнава целостта на своята Същност. Винаги, когато мъжкото и женското начало влязат в схватка, разрушаването и на двете е неминуемо. Докато женската енергия бива измъчвана отново и отново и се губи в собственото си отричане, мъжката пък се изгубва в собствената си безмилостна жестокост и онзи вид агресия, която познавате от множеството войни във вашето минало.
Мъжкото и женското зависят едно от друго. Влязат ли в битка, последиците са катастрофални. Но времената се менят. От 19-ти и 20-ти век насам, женската енергия възвръща силите си и излиза от ролята на жертва. Това възкръсване идва от сърцето на женската енергия. Тя най-накрая е достигнала до крайния предел на собственото си самоотричане. В този момент тя се е погледнала в лицето и е заявила: всичко свършва дотук!
Между другото, това е неминуемият резултат в отношенията насилник – жертва. Промяната настъпва в момента, в който жертвата откаже да се примирява повече. Насилникът би могъл да остане в ролята си още малко, тъй като има по-малък мотив да спре. Когато жертвата откаже да се примирява повече и най-накрая встъпи в силата си, се случва революция. Във всички случаи на репресия, например върху жените – в семейството или обществото – истинската промяна настъпва, когато жената – или женската енергия в индивида – реши за себе си: Повече няма да търпя това! Тогава настъпва истинската промяна. Докато не настъпи този момент, външните мерки са безсмислени.
Но женската енергия вече се е събудила и нейната звезда изгрява на небосклона. Всъщност най-спешното нещо в това време и епоха е трансформацията на мъжката енергия! Време е за нова дефиниция на мъжката енергия! Лесно можех да дам на този ченълинг заглавието „прераждането на мъжката енергия”. Но исках да подчертая, че женската енергия може отново да разцъфти само в единението си с едно узряло и балансирано мъжко начало.
Женската енергия възстанови силата и мощта си през последния век и дори малко отпреди това. Тя започна да разцъфва по един нов и по-балансиран начин. Въпреки неравенството на половете, което все още присъства във вашето общество, възходът на женската енергия е неудържим. Все пак, обаче, тя не може да набере пълна сила и жизнеспособност без помощта на мъжката. Това важи както на колективно ниво, така и на индивидуално. Женската енергия не може да осъществи финалния си пробив без поддръжката и свързването си с мъжката. Това не е поради някаква вътрешна слабост в женската енергия. Това се дължи на естеството на мъжкото и женското начало – факта че са взаимосвързани и могат да постигнат върховния си потенциал само чрез сътрудничество. Поради това е наложително мъжката енергия незабавно да се преобрази и да се влезе в новото.
Когато се вгледате в играта между мъжко и женско на колективен план, ще установите, че женската енергия е в позиция на изчакване. Тя чака. В настоящия момент вътре в мъжката енергия тече борба между старото и новото. Дълбоко в мъжката енергия се надига една нова вълна, която почита и уважава женската. Тази нова вълна от мъжка енергия иска да се слее с женската и да влезе заедно с нея в Новата епоха. Но в същото време старата вълна от мъжка енергия все още е активна и се опитва да се противопостави. Тази енергия ясно се проявява под формата на терористични атаки по целия свят. Така мъжката енергия, в старата си роля на безмилостен агресор, показва своето най-отблъскващо лице. В онези, които извършват тези ужасяващи атаки, има много тъмни емоции: агресия, гняв и в същото време крайно безсилие и безпомощност. Именно от позицията на тези безсилие и безпомощност, тези хора апелират за възможно най-бруталните и разрушителни прояви на сила. Тази мъжка енергия, за която става дума е в предсмъртни агонии. Тя усеща, че се случват генерални промени на колективно ниво и че човечеството стои на прага на една нова епоха.
Един от проблемите, с които се сблъсквате в настоящия момент, докато се стремите към по-балансирано съчетаване на мъжкото и женското, е как да работите с тази безмилостна енергия. Какво да направим с тази стара мъжка енергия, която се опитва да нанесе колкото се може повече хаос и унищожение в своя залез? И ще ви кажа следното: този залез вече е факт. Остарялата мъжка енергия е загубила битката, но няма да се предаде лесно и ще се съпротивлява до последен дъх чрез агресия и безмилостни опити за доминация.
Нещата до голяма степен ще зависят от колективното отношение към подобни агресори. Ще допуснете ли гнева и безсилието в собствените си енергийни полета като отговор на тези актове на насилие? Така ще се отворите за енергийните полета на агресорите. В момента, в който се почувствате обзети от гняв и презрение към тях, те са постигнали своята цел. Тогава бивате засмукани в енергийната им вибрация и ще бъдете склонни да убивате като тях: да убивате убийците на невинни. Това всичко звучи много логично, но трябва наистина да разберете какво точно се случва. Когато се надигнат силни емоции, мъдрият отговор е да изчакате малко, да останете в тишина. Обърнете се към спокойната и знаеща част във вас и попитайте: какво всъщност се случва тук? Сега всичко се свежда до вашите мъдрост и различаване, до способността ви да прозрете през нещата и да почувствате какъв е реалният залог. Светът няма да бъде превзет от терористични сили – старата мъжка енергия е изживяла времето си и смъртният й час е ударил.
Най-важното ми послание относно тероризма, това старо проявление на мъжката енергия е: останете осъзнати! Не позволявайте на емоциите на безсилието да ви извадят извън вашия център, т.е. да приемете ролята на жертва. Знайте, че никой няма да бъде засегнат от тази агресивна енергия, ако сам не я допусне в енергийното си поле. Ако не отвръщате с гняв и омраза, вие няма да ги притегляте към себе си. Ще бъдете в безопасност и защитени от вашата собствена светлина.
Сега, искам да обърна внимание на по-ежедневното индивидуално ниво, на което работите с мъжките и женски енергии в самите себе си. Това се налага, тъй като на индивидуално ниво между тези енергии също се води борба. Всичко, което се случва на колективно ниво, е отражение на процесите протичащи на личностен план.
За да онагледя важността от баланс на женското и мъжкото на индивидуално ниво, ще ви разкажа за енергийните центрове във всяко човешко същество, които наречени още чакри. Има седем такива чакри, които понастоящем са ви известни и те са разположени по продължение на гръбнака, от основата на опашната кост до короната на върха на главата. Ще се спра накратко на всяка една от тях, за да ви демонстрирам, че всяка една от тях се характеризира от преобладаващо мъжки или женски тип енергия.
Чакрата в основата на опашната кост или коренната чакра, е енергийният център, който ви заземява към планетата. Енергията в тази чакра достига до Земята и ви позволява да проявите духовната си енергия във физическа форма в плътния, материален план на реалността. Тъй като енергията в коренната чакра е насочена предимно навън към проявление, можем да я наречем преобладаващо мъжка чакра. Една чакра никога не е изцяло мъжка или женска, но би могло да се каже, че тук мъжката енергия е водеща.
Втората чакра се нарича чакра на пъпа и представлява център на емоциите. Този център ви позволява да изпитвате чувства, промени в настроението, накратко всички възходи и спадове на емоционалния живот. Тя е приемащ център. Затова я наричам женска чакра, в която преобладава потокът на женската енергия.
Третата чакра, наречена още слънчев сплит, е център на действието и сътворяването. Той е насочен навън и позволява енергията да се прояви във физическата реалност. Можете да го сравните със слънцето, изливащ се навън поток от лъчи и силата на жълтата слънчева светлина /естественият цвят на трета чакра е жълт/. В слънчевия сплит вашите мисли, идеи и желания се трансформират към външно проявление. Това е чакрата на действието и външното изразяване. Тук се намира и седалището на егото, като имам предвид земната личност, без да влагам в това негативен смисъл. Преобладаващата енергия тук е мъжката.
Сърдечната чакра е приемащ център, подобно на чакрата при пъпа и има специфичната особеност да обединява различни потоци от енергия. В този център се срещат и сливат енергиите на трите по-нисши /земната реалност/ и трите по-висши /космическата реалност/ чакри. Сърцето представлява мост между ума /главата/ и чувствата /корема/. От сърцето можете да се свързвате с другите и да преминете отвъд себе си. Сърцето отива отвъд границите на егото и ви дава възможност да почувствате единството с всичко около вас, с Всичко Което Е. Сърдечната чакра представлява портал към енергиите на Дома. Очевидно тя е център на свързването и следователно е предимно женска.
Гърлената чакра е мъжка. От този център се дава физическа форма на вътрешните подбуди, идеи и емоции посредством говор, смях, плач, песен, вик и т.н. Тук вътрешната реалност се изразява външно чрез гласова и езикова комуникация. Този център ви позволява да направите своя вътрешен свят познаваем и достъпен за другите посредством физически сигнали: думи, звуци и понятия. Той е център на проявлението и ви позволява да фокусирате енергията си навън във физическия план. В него е съсредоточено и творчеството.
Шестата чакра, наричана още „трето око” и която се намира в средата на главата, също е женска по природа. Тя приема екстрасензорни и интуитивни възприятия и трансцедентира границите на физическия план /или петте физически сетива/. Тя представлява седалището или центъра на ясновидството, свръхестествената чувствителност и т.н. През този център можете да усетите енергията на другите – емоции, болка, радост – като ваши собствени. Чрез тази способност за емпатия, вие отивате отвъд границите на егото и се свързвате с онова, „което-не-съм-Аз”.
И накрая идва коронната чакра, намираща се на върха на главата ви. Тази чакра не е нито мъжка, нито женска. Бихте казали, че тя е и двете. В тази чакра се издигате отвъд дуалността на мъжкото и женското. Тази чакра е интересна комбинация от тези две енергии. Когато тя е балансирана, съзнанието в нея се намира в състояние едновременно на приемане и в същото време е насочено навън. То е насочено „нагоре” към другите измерения, в които търси духовен смисъл, подкрепа, или познание на по-дълбоките нива на Аза. И в същото време присъства едно тихо и спокойно приемане, знание, че отговорите ще дойдат в подходящия момент. Такова съзнание е едновременно силно фокусирано и силно приемащо. В подобно „състояние на ума” се приближавате много до Единството, което стои в основата на мъжките и женските енергии, енергията на Духа или Бог.
Дотук нахвърлях много грубо движението на мъжките и женски енергийни потоци в енергийното тяло на човешкото същество. Сега искам да ви разкажа по-специално за долните три чакри. Това са чакрите, които са най-силно свързани със Земята и ви прикрепят най-здраво към Земния план. Зоната на тези три чакри е от огромно значение за пътя ви на вътрешно изцеление, тъй като тук са натрупани най-дълбоките травми и белезите от емоционалните рани.
Често се възприемате като земни същества, които се отварят за духовното. Но ние виждаме нещата точно по обратния начин. Вие сте духовни същества, които се отварят за Земни опитности. Земята е една прекрасна дестинация, един скрит диамант, на който тепърва предстои да разкрие пълния си блясък. Тази планета е Обетованата земя!
Небето е вашето рождено място. Но вие не можете да се върнете към онова състояние на съзнанието, което помните като „Дома” или „Рая”, състоянието на чисто духовно съществуване. Приключението, наречено Сътворение, ви води към нови места и така вие постоянно растете и еволюирате към едно съвършено ново съзнание /Говорихме за това в последната глава от поредицата „Служител на светлината”/. И Земята играе основна роля в това пътешествие.
Все пак обаче, в превъплъщението си на Земята и в опитите си да изразите себе си тук, вие сте изстрадали много болки. Почти всички от вас носят дълбоки емоционални рани в долните си три чакри, причинени от преживяното отхвърляне, насилие и изоставяне. Това може да се е случило както в минали ваши животи, така и в настоящия. Почти всички енергийни блокажи в горните чакри са свързани с емоционални рани в долните три.
Ще ви разкажа малко първо за коренната чакра в основата на опашната кост. Вашата връзка със Земята вече е много обременена, особено за Служителите на Светлината. Тъй като сте срещали смъртна съпротива през миналите си животи, когато стане дума за истинското ви заземяване, вие изпитвате силен страх и съмнения вътре в себе си. Да се заземите означава да присъствате изцяло в земното си тяло и да проявявате най-вътрешното си вдъхновение в материалната реалност. Съпротивата срещу пълното ви заземяване беше разгледана по-рано /в поредицата „Служител на Светлината”/. Най-вече тя е свързана с факта, „че сте различни” и че сте били отхвърляни за това.
Във втората чакра или центъра на емоциите, вие също сте били дълбоко наранени от преживените моменти на заплаха, изоставяне /преносно и буквално/ и жестокото ограничаване на себеизразяването си.
Това тежко бреме в долните две чакри оказва сериозен ефект върху третата чакра или слънчевия сплит. Той е свързан със силата, творческата енергия и волята. Вие познавате примери за това какво представлява истинската воля или мощ. Под мощ разбирам сила, която не е агресивна и разрушаваща. Чрез третата чакра често сте свидетел на това, как даден човек се изявява по един агресивен и вкопчен в контрола начин или пък по начин, който е тих, унил и прекалено скромен. И двете проявления са резултат от скритото чувство на безпомощност, което се корени в наранените първа и втора чакри. В трета чакра всичко се свежда до намирането на балансиран начин за работа с волята и контрола, т.е. балансиране на егото.
В егото няма нищо лошо! То изпълнява добра функция – да дава на съзнанието необходимия фокус, за да може то да твори и да прояви отделната индивидуалност, която наистина сте! Да, вие сте част от по-голямото Цяло, но едновременно с това сте и АЗ, отделен и различен от всички други. Егото е необходимо допълнение към онази ваша духовна част, която трансцедентира Аз-а. Енергията на егото заслужава цялото уважение и има основания за присъствието си в енергийната реалност, в която живеете. Истинската сила се състои в изпълненото с радост балансиране на егото с Духа.
Зоната на долните три чакри е най-важната област в процеса на самолечение и вътрешно израстване. Най-голямото духовно предизвикателство към вас в този момент е да излекувате тази ваша зона, пълна с отворени рани. Вашата основна задача сега не е да медитирате, за да трансцедентирате физическата реалност или да се свържете с неосезаемите космически нива. Вашата цел е да обгърнете с най-нежното разбиране и любяща подкрепа онова наранено дете във вас и да му върнете красотата и радостта. Ето това е вашето духовно пътешествие, в него е скрито най-ценното съкровище. Да цениш и почиташ човешката си страна и детето в теб самия, представляват пътя към божественото състрадание и просветление.
Сега искам да привлека вниманието ви към факта, че в тази енергийна област, две от трите разглеждани чакри са мъжки. Това означава, че ви предстои много работа по изцелението на мъжките енергии във всеки един от вас. Затова моето послание към вас сега е: изцелете мъжката енергия в себе си! Женската енергия в голяма степен се възстановява и добива нужните й сили, за да се прояви в своята красота и пълнота. Женските качества като интуиция, чувствителност и свързаност придобиват все по-голямо признание, както на индивидуално, така и на колективно ниво. Но не е ясно как точно изглежда балансираната мъжка енергия. Мъжката енергия някак си се загуби във фалшивите представи за това, какво е „да си мъж”, в стереотипи, които винаги се свеждат до власт чрез агресия. Жизненоважно е да бъде разбрана и проявена истинската природа на мъжката енергия. За да може пълноценно да изпълни своята роля, женската енергия има нужда от балансираната мъжка енергия. Женската енергия чака, не само на колективно, но и на индивидуално ниво. Тя вече излиза от ролята си на жертва и набира самоуважение, като вече иска да се прояви със сила и радост посредством единението си с мъжката.
Така че, в какво се състои тогава силата на балансираната мъжка енергия? Това се отнася за мъжката енергия както в мъжете, така и в жените.
В първа чакра балансираната и излекувана мъжка енергия води до себеосъзнаване. Мъжката енергия няма нужда повече да се бори и съпротивлява, тя съществува посредством себеосъзнаването. Присъствието, т.е. да присъстваш напълно с цялата си душа, е основно качество на първа чакра. Да присъстваш самоосъзнато означава да осъзнаваш себе си докато оставаш центриран, без да се объркваш от чуждите мнения, очаквания и нужди. Всичко опира да намирането на баланса между свързването с другите и оставането верен на себе си. Балансираната мъжка енергия в коренната чакра ви дава възможност да останете центрирани и самоосъзнати, докато взаимодействате с другите хора и с целия външен свят.
От огромна важност е да развиете това качество на себеосъзнаване, тъй като то защитава и направлява женската енергия. Женската енергия има естествена склонност да се свързва с другите /други живи същества/ и да пребивава с тях по един нежен и подхранващ начин. Мъжката енергия осигурява границите и спомага за откриването на равновесие между даването и приемането. По отношение на течащите и свързващи женски енергии, мъжката енергия в първа чакра изпълнява ролята на котва и гръбнак. Тя е точката, в която се чувстваш у дома в себе си, точката на освобождаване от връзките с други енергии, с които сте се свързали.
Слънчевият сплит или трета чакра, изпълнява същата роля, но по различен начин. Тази чакра, както споменах по-рано, е енергийният център на егото. Вие все още имате проблеми с концепцията за егото. Особено сред душите на Служителите на Светлината, съществува тенденция да се гледа на отдаващите, трансцедентиращи аза енергии като на „висши”. Но това съвсем не е така. Вие живеете в свят, в който две енергии, посредством играта помежду си, формират тухлите /или основните градивни единици/ на Творението. Едната се стреми да се свързва и да постига единство, другата разделя и обособява. И двете енергии да еднакво жизнени и ценни.
Важно е да се помирите с мъжката си енергия и да прегърнете своята индивидуалност, своята уникалност и своя АЗ. В живота съществува една основна „самотност”, която няма нищо общо със самотата, но има много общо с това, да бъдеш АЗ или един уникален индивид. Прегръщането на тази „самотност” не влиза в конфликт с изпитването на дълбоки връзки с другите. Ако истински прегърнете своята индивидуалност, вие се сдобивате с мощ, независимост и творческа сила и ставате способни дълбоко да споделяте енергиите си с някого или нещо, тъй като вече не се страхувате да се объркате и изгубите или да предадете индивидуалността си.
Мъжката енергия в слънчевия сплит ви помага да станете по-креативни и силни. Точно това чака женската енергия във вас. Вдъхновението, идващо от сърцето ви, иска да извести за себе си на материалния план, иска да се прояви по един напълно земен начин и да донесе вълните на любовта и хармонията на Земята. Женската енергия е носител на Новата епоха, но се нуждае от уравновесената мъжка енергия, за да може да се прояви истински и да пусне своите корени в земната реалност. Ето затова е толкова важно да бъдат излекувани енергиите в първа и трета чакра.
Енергията на здравото его, на излекувания слънчев сплит, е увереност в себе си. В първа чакра това става под формата на себеосъзнаване, в трета – самоувереност. Не говоря за онази арогантност, която сме свикнали да виждаме в засиленото его. Това е просто доверие в собственото си същество: „Чувствам, че мога се справя!” Това е да осъзнаваш своето най-дълбоко вдъхновение, своите творчески възможности и да действаш в синхрон с тях. Позволете на енергиите ви да се леят от вас, доверете се на природните си таланти и дарби, повярвайте в това, което сте и се покажете пред света! Особено за вас, Служители на Светлината, които носите толкова много вътрешно познание и мъдрост, е време да излезете напред и да не се криете повече. Моментът настъпи! Това е вашето предназначение и в него ще откриете вашата най-висша реализация.
Помирете се с мъжката енергия в себе си! Не се колебайте да отстоявате себе си, да получите изобилието и да се погрижите добре за себе си! Бъдете егоисти в добрия смисъл на думата! Вие сте его, вие сте индивидуалност. Не можете и не е необходимо през цялото време да разбирате и да прощавате. Не е духовно да толерирате всичко и всички. Очевидно има моменти, в които трябва да кажете „не” или „сбогом” и да не правите компромис със себе си. Правете това без чувство за вина или страх и почувствайте как мъжките енергии на себеосъзнаването и самоувереността ви дават силата да позволите на нежното цвете на вашата женска енергия да порасне и разцъфти.
Всичко се свежда до взаимодействието между енергиите. Мъжките и женските енергии са се изтощили взаимно в една дълга и болезнена борба. Но също така те ще се издигнат заедно, защото едната не може да се балансира без другата. Сега, когато женската енергия е готова да възкръсне от пепелта на унижението и потисничеството, има остра нужда от прераждането на мъжката. Това прераждане в крайна сметка ще се прояви на колективно ниво, но първо ще се случи индивидуално във всеки един от вас – мъже и жени. Вие всички сте пазителите на тези древни енергии във вас и е ваше рождено право да ги приведете в едно хармонично и изпълнено с радост партньорство.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Клопки по пътя на превръщането в лечител
Скъпи мои приятели, с голямо удоволствие и радост ви приветствам с добре дошли тук, на това място, където сте се събрали, за да чуете мен, вашия стар приятел. Аз съм Йешуа. Аз бях сред вас на Земята в живота си като Исус. Бях човек и познавам всичко онова, през което минавате като човешки същества, живеещи човешки живот на земята в земни тела. Затова днес дойдох сред вас, за да ви помогна да разберете кои сте всъщност.
Всички, които днес сте тук и много от онези, които ще почетат тези редове по-късно, сте Служители на Светлината. Вие сте ангели от светлина, които са забравили своята истинска същност. Преминали сте през много изпитания по време на своето земното пътешествие в продължение на множеството си животи. Аз самият познавам отвътре всички тези опити.
Сега се намирате в определен момент от историята на душата си, в който завършвате един цикъл от прераждания. В този момент вие все повече и повече се свързвате с висшия си Аз, който в действителност представлявате, онази същност, която не зависи от времето и пространството. Намирате се в процес на допускане на вашия по-висш и нематериален Аз в земното ви същество и във всекидневния ви живот.
Все още ви е трудно да запазите здрава връзката с Висшия си аз, тъй като сте забравили, че вие самите представлявате този велик източник на светлина.
Все пак обаче, всички вие сте започнали пътешествието навътре към себе си и по време на това пътешествие сте изпитали желание, дори повик да помагате на другите да извървят собствения си път на вътрешно израстване и себе-осъзнаване. Съвсем естествено е, особено за Служителите на Светлината, да искате да споделяте прозренията и опита си с ближните си. Всички вие сте родени учители и лечители.
От момента, в който се нагърбите със задачата да водите другите, в ролята на учител или лечител, много вероятно е да се сблъскате с множество препятствия или клопки. Те са резултат от различни погрешни разбирания за това, какво означава да водиш някого по духовния път. Тези клопки произлизат от неправилни концепции за естеството на лечебния процес и за вашата роля в него като лечител. Именно за тези клопки искам да ви разкажа днес.
Що е лечение?
Какво по същността си представлява лечението? Какво се случва, когато някой „оздравее”, било то на психологичен, физичен или емоционален план? Това, което става е, че този човек може отново да се свързва с своята вътрешна светлина, със собствения си Висш Аз. Тази връзка оказва изцеляващ ефект върху всички нива на аза: емоционално, физическо и ментално.
Това, което всеки човек търси в учителя или лечителя, е едно енергийно пространство, чрез което той може отново да се свърже с вътрешната си светлина, онази част от него, която знае и разбира. Учителят или лечителят може да предложи подобно пространство, тъй като той самият е осъществил вътрешната си връзка. Той разполага с честотата, или енергийната вибрация, която носи решение за проблемите на пациента. Да бъдеш учител или лечител, означава да носиш енергийната вибрация на решението в своето енергийно поле и да го предоставиш на някой друг. Това е всичко, нищо повече.
Обикновено това е процес, който се случва без думи или действия. Лечебният ефект се осъществява всъщност от самата енергия, която вие като учител или лечител притежавате. Точно вашата просветлена енергия отваря за другия възможността да си „спомни” онова, което вече знае и да се свърже с вътрешната си светлина, със своята интуиция. Посредством този спомен се осъществява връзката, която способства за изцелението. Всяко лечение всъщност представлява самолечение.
Следователно ученето и изцеляването, на практика нямат нищо общо със специфичните знания или умения, които могат да се усвоят от книги, курсове или нещо друго. Лечебната сила не се придобива от нещо извън вас. Тя се крие във „вибрацията на решението”, която присъства в собственото ви енергийно поле и която е резултат от вътрешното ви израстване и яснотата на съзнанието. Често в ролята си на учител или лечител, вие все още следвате вашия процес на вътрешен растеж. И все пак някои части от вас са станали толкова чисти и светли, че могат да оказват лечебен ефект върху другите!
Много е важно да се разбере, че този ефект не се постига с упорит труд. Именно пациентът решава сам за себе си дали да приеме енергиите, които предлагате и да ги допусне вътре в себе си. Изборът си е лично негов. Вие ги предлагате поради това, което сте – като „помощник” на другия. Лечебното въздействие, което имате, не е заради умения или способности, научени някъде, а е резултат от вашата естествена същност, от извървения от вас вътрешен път. Именно в проблемите, които самите вие сте преодолели на дълбок емоционален план, се корени вашата способност истински да помагате на другите. Светлината, която хвърляте в това пространство, води като пътеводен фар хората, заседнали в тези проблеми и нежно ги подканва да се измъкнат оттам.
В тези области, в които сте се излекували от дълбоките болки и рани, вие сте станали един истински майстор, чиято мъдрост почива върху вътрешно познаване и реален опит. Самолечението, поемането на отговорност за вътрешните рани и обгръщането им със светлината на вашето съзнание представляват ключа към превръщането в учител и лечител. Способността да се лекувате сами ви прави Служител на Светлината. Тя създава „вибрацията на решението” вътре във вас и предоставя на ближните ви врата към тяхната собствена сила за само-изцеляване.
Когато лекувате пациенти или помагате на хора във вашата среда, вие често „разчитате” тяхната енергия. Интуитивно се настройвате на тяхната честота, давате им съвети и ги лекувате посредством различни енергийни методи. Но пациентите, с които работите, са също токова погълнати от разчитането на вас самите. Те се настройват на честотата ви, точно като вас и съзнателно или несъзнателно абсорбират енергията ви. Пациентите интуитивно усещат дали това, което казвате или правите е в съзвучие с вашата цялост, дали отговоря на излъчването ви и вашата енергийна вибрация. Те чувстват кой сте, независимо от думите и действията ви.
Истинският пробив идва когато клиентът ви разчита. Когато той се почувства свободен и сигурен във ваше присъствие, когато се почувства обгърнат от едно съзнание, което му дава сила да се довери на вътрешното си знание, то тогава всичко, което казвате или правите придобива лечебна сила. Ако вашите думи и действия са подкрепени от същността ви, те стават проводници на светлина и любов и водят пациента към сърцето на собствената му любов и светлина.
Когато някой искрено ви помоли за помощ, той се отваря за енергията ви така, че да може да бъде докоснат от вашата най-чиста и светла част. Тази част не е възпитана от прочетени книги или усвоени умения. Тя е резултат от личната алхимия, личната трансформация на съзнанието, носеща вашия уникален знак. Бих желал да акцентирам на това, тъй като очевидно между Служителите на Светлината /хора, които поради своята същност изпитват силен порив да помагат на другите/ съществува тенденция постоянно да търсят нови книги, методи и способности за превръщане в по-добри учители или лечители. Истинското лечение е така просто.
В своя живот на Земята аз бях проводник на определени енергии чрез очите си. Нещо изтичаше от очите ми и оказваше незабавно изцеляващо действие върху онези, които бяха отворени за него. Това не беше някакъв магически трик или умение, което бях усвоил. Аз бях в досег с моя вътрешен източник на истина. Божествената любов и светлина, които бяха моето естествено наследство – а също и ваше – се излъчваха от мен и чрез тях аз се докосвах до другите същества. И при вас е така, вие по нищо не се различавате от мен. Вие сте извървели същия вътрешен път и сте преминали през същите опити и несполуки, за да стигнете накрая до същата онази точка, до която и аз достигнах в земния си живот. Всички вие ставате все по-осъзнати Христови същества.
Христовата енергия е ваша духовна съдба и вие постепенно интегрирате тази енергия в ежедневието си. Този който лекува и учи, е Христос в самите вас и това е естествено следствие от природата на Христовата енергия. Прекалено често се отъждествявате с начинаещ или ученик, седнал в краката на своя учител и слуша, задава въпроси и търси отговори. Но аз ви казвам, че времето за учене свърши. Време е да изискате своето майсторство. Време е да се доверите на Христос във вас и да проявите тази енергия във всекидневната си реалност.
За да станете едно с вътрешния Христос и да лекувате и учите чрез тази енергия, е наложително да се освободите от много неща. Те представляват клопките по пътя на превръщането в учител и лечител. Бих искал да изтъкна по-специално три области, в които са съсредоточени препятствията.
Клопките на главата
Първата клопка е заложена в областта на главата или ума. Вие сте много вещи в анализирането на нещата и свеждането им до категории според някакъв общ набор от критерии. Това може и да е от полза в определени случаи, но като цяло вашата ментална, мислеща част е в голяма степен част от дуалната действителност. Под „дуална реалност” разбирам съзнанието, което разделя нещата на добри и лоши, светлина и мрак, болест и здраве, мъжко и женско, приятел и враг и т.н. Този тип съзнание обожава да разделя и да поставя етикети и не разпознава единството залегнало в основата на всички феномени. То е устроено така, че обича да работи с общи принципи и рационалното им и обективно прилагане към индивидуалните случаи. Това съзнание не разглежда възможността за друг и много по-директен подход към реалността – този на интуитивното познание или „познаване посредством чувстване”.
Христовата енергия лежи отвъд дуалността. Христовата енергия представлява потока на Битието, което стои в основата на всяка полярност. Но умът не разпознава реалното съществуване на това мистично ниво на единство. Умът иска да раздели океана на Битието на части, които могат да бъдат дефинирани и да ги категоризира така, че да може да ги схване рационално. Умът обича да изгражда структури и теории, които да бъдат налагани върху реалността и директния опит. Отново, това може да бъде полезно и плодотворно, особено при случаи от практиката, но съвсем не толкова полезно, когато става дума за истинско лечение и преподаване, т.е. учене и изцеляване от сърцето.
Когато подхождате към своите пациенти от гледна точка на теорията, вие се опитвате на сведете индивидуалните им симптоми в някаква обща категория и се обръщате към теорията за решението на този проблем. На това ви учат, когато се обучавате за психолог, социален служител или друг тип професионален съветник. Аз не казвам, че всичко това е погрешно. Но искам да ви помоля за следното: когато работите с някого, било то в личния и професионалния с живот, опитайте се да се освободите от мислите и мотивите си, от всички ваши предположения за проблема на другия човек и просто да слушате със сърцето си. Настройте се към неговата енергия от едно тихо място вътре във вас. Постарайте се просто да усетите посредством вашето сърце и интуиция как се чувства другия и какво е усещането да навлезете във вътрешния му свят. /Виж в края на този ченълинг насочваната медитация за постигането на този ефект/.
Често генерирате множество идеи за това какво другият трябва да направи, за да реши проблемите си. Вие анализирате чуждите проблеми и откривате решения, като често дори може да сте почти напълно прави. Но мисълта ми е следната: Вашите идеи не са непременно в съзвучие с енергията на другия човек точно в този момент. Вие може дълбоко да грешите относно как се чувства той/тя вътрешно в този момент. Вашата помощ работи дотолкова, доколкото е настроена към енергийната реалност на човека, на когото помагате. Може би той или тя се нуждае от съвсем различен подход, който вашият рационален ум не може да проумее.
Аз ви приканвам да видите и почувствате ближния си единствено от онова тихо и интуитивно място вътре във вас. Позволете си да се издигнете над двойствеността и вътрешно да бъдете изпълнени с Христовото състрадание. Каня ви истински да бъдете въодушевени от присъствието на другия, когато му предлагате урок или лечение.
И тогава решението често е много просто. От вас не се иска знание, а мъдрост. От вас се очаква не преценка, а състрадание и дълбоко разбиране. Вие не сте тук, за да предложите решение, да олицетворявате някакъв авторитет, а за да олицетворявате любовта.
Нека да илюстрираме горното с един пример. Вземете например родителите, които искат да помогнат на децата си да решат проблемите, с които се сблъскват. Благодарение на своя опит, родителите могат често да предвидят по-добре от своите деца последиците от определени действия. От позицията на това знание, те често предупреждават децата си и тъй като искат да ги предпазят, те ги съветват да правят това, което самите те смятат за най-добро и правилно. От гледна точка на ума това изглежда добър начин за оказване на помощ. И в някои случаи е съвсем разумен.
Все пак обаче, ако родителят се настрои към детето от онова тихо, интуитивно място в себе си, той ще открие, че онова, от което детето му наистина се нуждае, е нещо съвсем различно. Децата най-често се нуждаят от доверието и подкрепата на родителите. „Довери ми се и ме остави да бъда, този който съм. Остави ме да правя грешки, остави ме да се препъвам, но вярвай в мен”. Свързвайки се с детето си от позицията на доверието, на практика вие го подкрепяте да се доверява на интуицията си. Това ще му помогне само да вземе решение, което му се струва правилно, и което е разбираемо и от Вашата гледна точка. Ако все пак се опитате да накарате детето си да направи нещо само защото „Вие знаете най-добре”, тогава то ще усети недоверие в отношението ви към него и това ще го накара да ви се противопостави още по-силно.
Когато предлагате помощ на децата си, те ви „четат”. В природата на децата е да разбират ясно чувствата, които стоят зад думите ви. Те могат да почувстват страха зад вашите преценки. Често те реагират на емоцията, а не на думите и когато реагират с нежелание, често изглеждат крайно неблагоразумни. Но може би родителите действат „прекалено благоразумно”, което означава, че те не разбират собствените си емоции в основата на всичко това и не се опитват да се свържат с детето честно и открито. За да стане това, родителите трябва да се освободят от предубедените си схващания и да се отворят истински за емоционалната реалност на детето. От искреното изслушване на детските грижи и тревоги, може да бъде изграден един истински мост на комуникацията.
Споменах този пример, понеже е толкова често срещан и лесен за разбиране, а също и защото всички ние знаем колко трудно е да подкрепяме децата си открито и с доверие. Всичко опира до освобождаването – освобождаване от собствените ви идеи за това „какво трябва да бъде”, от своите желания и копнежи. Трябва наистина да оставите другия да бъде такъв, какъвто е. Вие можете да предложите истинска лечебна сила на някого, само когато го обгърнете с пространството на откритостта и сърдечното разбиране. Често това, което наистина помага на другия, е когато напълно приемате нещата такива, каквито са. Това означава да не се опитвате да промените нещо от позицията на ума и именно тогава вие се свързвате с другите и отваряте пътя на любовта и състраданието си към тях.
Клопката на сърцето
Второто препятствие, което ще се изпречи на пътя ви на превръщане в учител и лечител е в областта на сърцето. Сърцето е сборен пункт за много енергии. Сърдечният център /или чакра/ представлява мост между небето и Земята, между висшите и низшите енергийни центрове или чакри. Сърцето събира в себе си енергии с различен произход и може да съзре общото начало във всички тях. То ви позволява да се издигнете над дуалността и да докоснете ближния си с любов и състрадание.
Вашето сърце е седалището на способността ви да се настройвате към енергиите на другите и да гледате през техните очи. То е център на емпатията. Очевидно е в такъв случай, че сърцето играе важна роля във всеки вид духовно учение или изцеление. Мнозина от вас естествено владеят емпатията – т.е. имат естествената склонност да усещат настроенията и енергиите на другите. Тази ваша способност ви помага много при работата с хора.
Все пак обаче, с тази способност е свързан един от основните капани. Вашата чувствителност към енергиите на другите хора може да се засили дотолкова, че да ви е трудно да правите разлика между собствените си емоции и техните. Понякога абсорбирате енергията на другия толкова дълбоко, че губите представа за себе си. Може толкова силно да ви се иска да помогнете на някого, особено когато знаете как се чувства, че да смесите енергиите и да поемете бреме, което не е ваше.
Когато това се случи, се появява дисбаланс. Вие давате прекалено много. Прекрачвате собствените си граници, щом се оставите да бъдете повлечени от чуждото страдание и не следвате собствения си път, когато започнете да помагате. Енергията, която от давате „в повече”, ще се обърне срещу вас. Тази излишна енергия достига до другия човек, но не помага за решаването на проблемите му. Пациентът може да не съумее да интегрира тази енергия или пък може да бъде изплашен от нея, както и просто да не я забележи. В крайна сметка вие ще се почувствате изтощени, раздразнени и разочаровани.
Вие можете да познаете кога отдавате прекалено много по сигналите на собствените си тяло и емоции. Винаги, когато се чувствате празен, демотивиран и потиснат след като сте работили с пациент, това е знак, че сте опитвали прекалено усърдно.
Когато предлагате учение и лечение от една балансирана и центрирана позиция, вие се чувствате свободен, жив и одухотворен. След приключване на срещата лесно изтегляте обратно енергиите си и възстановявате връзката със себе си. Освобождавате се от другия човек, като така се прекъсват всякакви връзки между енергийните ви полета.
Ако остане някаква връзка с другия поради силното ви желание да му помогнете да се излекува или да се почувства щастлив, то тя ще има разрушителен ефект върху вашата енергия. Като продължавате да се тревожите за клиента си, вие абсорбирате неговите емоционални енергии прекалено силно. Отдавате от себе си, за да облекчите товара и така между вас се поражда емоционална зависимост, която работи и в двете посоки. Клиентът започва да се осланя на вас и така вашето добро състояние започва да зависи от неговото. Подобно оплитане на енергии не помага на клиента и ви изтощава.
Защо това се случва толкова лесно, когато започнете да помагате на хората? Защо този капан е така труден за избягване, особено за Служителите на Светлината и откъде произтича тази болезнена необходимост да се дава изцеление и цялостност и да се превръща света в едно по-добро място? Това естествено желание отчасти се обяснява от историята на вашата душа, както беше описано в „Служители на Светлината I и II” /част 1 от настоящата книга/. Вие имате вътрешна мисия да донесете знание и изцеление на този свят. Но тенденцията да отдавате прекалено много произлиза от една болка вътре във вас, която не осъзнавате изцяло. Тя ви кара да „прегрявате” при даването.
Във вашето сърце съществува една тъга, която ви кара да се стремите към един нов начин на живот, към едно ниво на съзнание, което е по-хармонично настроено към божествеността във всичко живо. Вие тъгувате за една по-наситена с любов и мир реалност на Земята. В сегашното си превъплъщение не сте дошли да изследвате пътищата на егото. Вече сте го правили и се чувствате изтощени и отпаднали от това. Дошло е времето да отговорите на древната песен в душата ви, да възстановите мира, радостта, уважението и единството на Земята.
Емоционалното ви тяло носи белезите на множество прераждания, през които сте се опитвали да донесете тук светлината на своята душа и сте срещали съпротива и отхвърляне. Дошли сте тук с големи резерви и същевременно цветето на страстта вътре във Вас не е повехнало. Вие сте тук отново! Само че сега, поради болката, която носите в себе си, сте като малки и нежни цветя, които се нуждаят от здрава основа, за да израстат и разцъфнат. Основата, от която имате нужда, е здравото усещане за съществуване, заземено в Земята и центрирано вътре у вас.
Под заземеност имам предвид, че трябва да пуснете корени в Земята, да разбирате как действа Земната реалност и да познавате елементите, с които трябва да работите, докато сте във физическо тяло. Понякога сте така силно очаровани от духовното, че забравяте да се грижите добре за себе си и за своето тяло. Ставате „отнесени” или прекалено идеалистични и отделени от реалността. Често ви се иска да се издигнете над Земната реалност, но енергията на вашата душа може да разцъфне тук само чрез Земята, чрез усещането че сте у дома и в хармония със Земните елементи.
Под центрираност имам предвид, че трябва да бъдете верни на собствените си чувства, на собственото си усещане кое е добро за вас. Като човешко създание вие имате его или лична индивидуалност, която ви отделя от другите. Егото играе важна роля. То ви позволява да фокусирате специфичната си духовна енергия върху материалната реалност. Вие не желаете да предадете своята индивидуалност в името на някакво „по-висше добро”. Вие не сте тук, за да елиминирате своето его, а да позволите на светлината на вашата душа да осветли егото ви. Трябва да превърнете егото във външен изразител на своята енергия.
Поради болката, която носите в душите си, поради изтощението от старите модели, поради желанието си да достигнете до обетованата земя на Новата планета Земя, вие може да загубите заземеността и центрирането си. Склонни сте насила да предизвиквате промени, там където ситуацията още не е узряла, или пък да се опитвате да събудите други хора със скорост, за която те още не са готови. Вие „прегрявате при даването”. Тази нетърпеливост може да придобие формата на велико отдаване на добра кауза или на засилени грижи за добруването на другите. Но в сърцето на всичко това има едно нетърпение и безпокойство. За известно време се чувствате вдъхновени, одухотворени и отдадени, но в даден момент ще усетите разочарование, ще почувствате изтощение и гняв, дължащи се на изчерпването на енергийните ви ресурси.
Клопката на сърцето, капанът на прекаленото отдаване се корени в неприемането на реалността, такава каквато е. У вас има нетърпение и безпокойство, които ви пречат да се освободите. Те ви пречат да спазвате правилна емоционална дистанция спрямо хората, на които искате да помогнете или каузата, на която се отдавате.
Вие сте истински учители и лечители и наистина имате мисия на Земята. Но за да я изпълните наистина успешно – парадоксално – трябва да се освободите от онази отчаяна нужда да променяте нещата, защото тази ваша пламенност носи знака на болката, болката от това да не се чувстваш у дома на Земята, такава, каквато е. Истинската духовна промяна винаги започва на основата на приемането. За да се превърнете в учителя и лечителя, който желаете да бъдете, трябва да прегърнете своята болка и да я излекувате. Трябва да се установите в мир с най-дълбоките си емоции на страх и гняв. Сторите ли това, ще усетите, че силната нужда да давате на другите или да служите на „добра кауза”, тихо и неусетно ще отстъпят място на едно много нежно усещане за спокойствие и приемане. Така Вашето излъчване придобива истинско изцелително въздействие!
Може да почувствате вътрешна болка при освобождаването от чуждите страдания и опитности и при даването на хората на време и пространство да преминат през собствените си процеси. Това е така, понеже се връщате обратно в собствената си самота и чувството да бъдеш изгубен в тази земна реалност. Разминаването между този суров и несъвършен свят и бленуваната реалност, така чиста и съвършена, вътрешно ви наранява дълбоко. Предизвикателството е да не бягате от тази болка, да позволите пълното й осъзнаване и да разперите ангелските си крила около нея.
Щом веднъж разберете това желание да помагате или да се борите за добра кауза и съзрете скритата вътре в него болка и онази част, която не приема реалността, вие можете да започнете да се освобождавате от тях. В момента, в който разберете, че желанието и нетърпеливостта произлизат от една вътрешна болка и тъга, вие ще сте способни да спрете прекаленото раздаване. Вече можете да се фокусирате върху себе си и да намерите начин да се помирите със себе си, с този, който сте! Вече можете да започнете истински да давате на себе си.
В този момент вие се превръщате в един напълно заземен и центриран Служител на Светлината, който приема себе си и околните. Единствената ви правилна задача като Служител на Светлината, е да направите енергията си достъпна за другите. Вие учите и лекувате като излъчвате „енергията на решението”, съдържаща се в собственото ви енергийно поле. Често привличате към себе си хора с точно такива проблеми, през които самите вие вече сте преминали. Достигнали сте до дъното им и следователно в тези области сте постигнали знание и чистота, които са станали част от битието ви. Това представляват вашите просветлени части. Тези части са свети и неприкосновени и не могат да бъдат загубени. Те не са изградени от придобити знания, които могат да се загубят. Това, което ще трябва да предложите на другите не е просто някакъв инструмент или теория, а себе си – трансформиран от живота, опита и смелостта да работите с откритите си вътрешни рани.
„Службата в името на Светлината”, която трябва да поемете в тази връзка, ще се случи без усилие. Тя ще бъде нещо съвсем естествено за вас. За да откриете своята мисия, онова, което „трябва да свършите” в живота си, просто трябва да осъзнаете за какво копнеете истински и да правите онези неща, които ви вдъхновяват. Когато направите това, ще насочите и ще отдадете енергията си навън към света и другите ще бъдат докоснати и озарени от нея по начини, по които дори не сте и подозирали. Всъщност, няма друго за вършене. Вие сте дошли именно да „служите на светлината”.
Онези Служители на Светлината, които познават баланса между даването и получаването, ще изпитат повече мир и радост в живота си и така ще излъчват „вибрацията на решението” все по-силно от енергийните си полета. Те са чувствителни и емпатични, но също така притежават и ясно чувство за лични граници. Тези служители са способни еднакво лесно да приемат и дават и по този начин потоците на даването и приемането стават все по-силни в живота им.
Клопката на волята
И сега бих желал да обсъдим още един капан по пътя на превръщането в учител и лечител. Споменах за един такъв в областта на ума, един в тази на сърцето и сега искам да завърша с клопката на волята.
Тя може да бъде открита в зоната на слънчевия сплит, в енергийния център близо до стомаха. Този център или чакра управлява способността за действие, способността за проявяване на вътрешната ви енергия навън във физическия, земен план. Когато вашата воля се свърже с интуицията ви или онази тиха част от вас която трансцедентира дуалността, то тогава всичко в живота ви протича гладко и без усилие. Действията ви ще се диктуват от вътрешното ви чувство за доверие и познаване. Щом слънчевият сплит /който е също и център на егото/ бъде воден от сърцето, вие, най-общо казано, ще правите всичко, което обичате да правите и ще се чувствате щастливи и вдъхновени през по-голямата част от времето. Така волята /или егото/ става продължение на вашия вътрешен Христос.
Все пак обаче, когато се опитвате да помогнете или да водите другите, вие губите връзката си с този поток. У вас има една част, която иска да прави твърде много. Тя търси постигане на резултати, като леко пресира и насилва нещата, дори когато интуицията ви казва да спрете или дори да се отдръпнете. Често именно вашето его изисква ясни резултати на момента. И това няма нищо общо с помагането на другите. То е свързано с присъщата ви нужда от доказване, с несигурността, която ви изважда от контакт с естествения поток на изцелението, който често е по-бавен и непредсказуем, отколкото ви се иска.
Ще познаете че се престаравате, когато усетите, че работите прекалено усърдно и работата ви не се оценява или приема подобаващо от околните. Също така, когато сте се отделили от естествения ход на нещата, вие често бивате разсейвани от външни мнения. Появява се тенденция да се осланяте на идеите и очакванията на другите и да се притеснявате да не се изложите в техните очи. Ключът за възвръщането на силата ви се състои в това, да не правите нищо и истински да притихнете в себе си. Можете да се настроите към ситуацията от тихото и неутрално място във вас, само когато отново се свържете със своето сърце. Тогава страховете и несигурността изчезват на заден план и можете наистина да се съсредоточите върху това, от което пациентът се нуждае от вас.
Често не се налага да правите кой знае какво за него или нея. От вас, основно и най-вече, се очаква да бъдете с другия и да му предложите „енергията на решението” по един лесен и директен начин. Трябва да имате вяра в силата на собственото си присъствие, дори когато не правите или не казвате нищо. Осмелете се да заемете това тихо място, когато работите с друг човек. Доверите ли се на себе си, ще разберете кое е правилното действие или дума. Запомнете, че често, когато става дума за водене, колкото по-малко, толкова по-добре.
Освобождаването е любов
Преодоляването на клопките, които описах по-горе, винаги включва един вид освобождаване или откопчване. Става дума за отпускане на хватката на прекаленото мислене, на отъждествяването с емоциите и освобождаването от прекалената употреба на волята. Но ако се пуснете от всичко това и се предадете на онази най-мъдра и състрадателна част от вас, ще изпитате дълбока радост и реализация в „работата си” като учител и лечител. Като Служители на Светлината, каквито наистина сте, вие ще усетите дълбоко чувство на себе реализация и свобода. Като учител и лечител, без значение как точно го проявявате, вие се чувствате единен с Цялото, с онова единно, което лежи в основата на Всичко Което Е. Да се чувствате част от тази „тъкан на Духа” и да играете естествената си роля в нея, ви носи усещането за истинско изпълнение на вашата мисия.
Медитация
Това е упражнение, което може да ви помогне да се свържете по един директен и емоционален начин с нещата, изброени по-горе.
Седнете или легнете в удобна за вас поза. Фокусирайте вниманието си върху мускулите на раменете и врата и отпуснете всяко напрежение в тях. Направете същото с мускулите на корема, ръцете и краката. Поемете със съзнанието си по посока на стъпалата и почувствайте връзката си със Земята. Усетете как тя ви поема и ви предоставя сигурността, от която се нуждаете. Поемете с корема няколко леки дъха.
Сега позволете на вашето въображение да ви отведе назад до момент, в който сте се чувствали крайно изоставен и нещастен. Спрете се на първата ситуация, която се появи. Работете с нея. Спомнете си отново за този минал момент и за това, как се чувствали.
Сега се обърнете към „енергията на решението”. Запитайте се: „Как преодолях това, кое ми помогна най-много?” Енергията, която ви е оказала най-силната помощ, може да е дошла от вас или от някой друг, но това е без значение. Просто почувствайте енергията, която ви е издигнала от дъното.
Сега освободете миналото и си помислете за някого в настоящето, който ви е скъп и на когото държите. Това може да е партньор или дете, колега или приятел. Нека това лице се яви във въображението ви и наистина да приеме форма. Тогава попитайте: „Как да ти помогна? Кое е най-ценното, което мога да направя за теб?” Слушайте със сърцето си. Какво ви казва или показва това лице? Почувствайте отговора. Просто му позволете да дойде към вас.
Отпуснете се и отново съсредоточете вниманието си в стъпалата, дишането и се върнете към настоящето.
Целта на това упражнение е да осъзнаете кое е наистина полезно в ситуация на емоционална криза или болка. То може да бъде доста различно от онова, което си мислите, че е полезно.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Духовно майчинство
Мария говори чрез Памела
Тилбург, 15 декември 2007
Скъпи приятели,
С голяма радост и открито сърце съм днес пред вас. Аз съм Мария. Аз бях майка на Йешуа. Представлявам женския аспект на Христовата енергия, която се възражда сега на Земята все повече и повече. Женската енергия дълго време бе потискана както във вашето общество, така и в сърцата ви.
Женската енергия – това е първичната сила на творчеството, фундаментална част от Всичко Съществуващо. Тя дава сила за живот и протича през всекиго. Без нея не бихте съществували нито като душа, нито като човешко същество. Потокът на женската енергия носи сега магия и желание да освети тъмнината на този месец декември, а също и вашата вътрешна борба и лошо настроение.
Вие често задавате въпроса – каква е ползата от живота ви тук, на Земята? Казвам ви, че животът е ценен и има определена цел. Вие вършите тук важна работа. Вашето присъствие влияе на целия живот около вас, вие променяте света. Но това не трябва да бъде център на вашето внимание. Дори не трябва да се съсредоточавате върху другите. Тайната е в това, че трябва да се фокусирате изключително върху себе си и целостта на битието си. Когато се изпълните с любящо съзнание и приемане на това, че вие сте всички ваши аспекти, вие създавате канал, чрез който светлината преминава през вас леко и автоматически се излива и върху другите. Действително ви е необходимо само да се съсредоточите върху себе си, за да изпълните мисията си на Земята.
Във връзка с това бих искала да поговорим как можете да станете вие самите духовни майки. В християнската традиция аз представлявам майчинската енергия. Но какво означава това? Майчинството – това е най-главния аспект на женската енергия. Майката се разглежда като даваща живот, кърмящия и грижовен аспект на природата. Но пълен ли е този образ? Много са изкривяванията през историята в образите, които ме обрисуват. Затова бих искала да разкажа малко повече за моя живот на Земята, когато бях майка на Йешуа.
Често ме изобразяват като светица, но аз, разбира се, не бях такава докато живеех тук. Аз бях обикновена жена от плът и кръв. Знаех какво е емоционална суматоха и съм добре запозната със всичко, през което минавате вие през животите си. В семейството, в което се родих, аз бях закъснялото, седмо и последно дете след много братя и сестри. Аз бях вироглаво дете. Като най-малка аз рано разбрах, че трябва да се грижа сама за себе си и да не се осланям на другите. Родителите ми се грижеха за мен, но аз не бях в центъра на тяхното внимание. Но това донякъде ме удовлетворяваше, тъй като обичах да бъда сама и да пребивавам в света на фантазиите си.
За момиче аз бях достатъчно решителна и предприемчива. Имах твърдо вътрешно убеждение за нещата, което не можеше лесно да се разколебае. Не ме интересуваше много какво мислят другите за мен. Моите по-големи братя често ме дразнеха и затова аз рано осъзнах необходимостта от собствена гордост и самоуважение, за да остана самата себе си. Аз бях различна. Можех да чувствам енергиите и имах способността да „виждам през хората”. Често, когато сплетничеха, аз чувствах, че под хладното поведение скриват силни и тежки емоции. Това ме смущаваше като дете. Чувствах, че нещо не е както трябва и не можех да го разбера. Но никой не ми обясняваше това. Бях самотно дете и често срещах неразбиране. Обичах да съм сред природата и да се грижа за животните около дома.
Най-ужасното, което се случи в детството ми беше смъртта на майка ми. Бях още малка – мама беше възрастна – нали бях изтърсака в семейството. Нейната смърт беше първия ми сблъсък със загубата. Това беше много болезнен опит и се чувствах разбита и изоставена. Когато седях до нея на смъртното й ложе, чувствах, че сякаш губя част от себе си. Сякаш част от мен безвъзвратно изчезваше. И не мога да я удържа. Трябваше да я пусна да си отиде. Този факт беше най-големият ми урок, който трябваше да науча през това въплъщение – урока на освобождаването.
Сега искам да направя скок напред във времето, когато се роди синът ми Йешуа. Като всяка майка аз обожавах своето дете и исках да го защитя от злото. Отначало не разбирах, че Йешуа е особен. Това, което знаех в действителност е, че има невидими ръце, които ни водят в живота. Чувствах и нещо повече, работещо чрез нас, нещо, което не се подчинява на волята ни, на човешките ни нужди и желания. Знаех, че тази голяма сила е добра и мъдра. В нея има мъдрост, която ние често не можем да разберем с човешкия си ум. Само в последствие осъзнаваме, че животът ни дава точно това, от което се нуждаем. А иначе в самия момент, когато се случва това ни се струва жесток и несправедлив.
Така ми се струваше докато Йешуа растеше. По начина, по който растеше, бързо се разбра, че в него има нещо особено. Имаше удивителни таланти и дарования, беше вироглав като мен, когато бях момиче. От една страна добре разпознавах в него тази особена енергия, а от друга страна това ми създаваше трудности. Като майка вие искате да защитите детето си от глупостта на света. Но моят син не искаше да бъде защитаван. Той искаше да говори открито и да излива светлината си над света. Трябваха ми много години и преживях много болка докато приема това. Неговата поява предизвика недоверие у властта, но той рискува. Престъпваше определените правила и граници и това предизвикваше напрежение и дори заплахи. Постепенно бях принудена да освободя своя страх и потребност да го контролирам и да създам пространство за уникалната Светлина, която той беше дошъл да донесе тук, на Земята.
С вашите земни термини може да се каже, че аз трябваше да освободя своето майчинство. Аз трябваше да освободя частта от себе си, която беше склонна да се тревожи, подтиска и контролира. Докато в края на краищата не разбрах, че той не е мое дете. Да, той беше роден чрез мен, чрез моето тяло, но той не ми принадлежеше. Той беше зряла душа и имаше пълно право да създава и формира живота си по свой начин. Още повече, че него поддържаха небесните сили в особения му път. Но нима това не е вярно за всеки от нас? За всяко дете, дошло на Земята, има негов особен път, избран от душата. Ето това вие като майки трябва да разберете и да уважавате. От момента на раждането на детето вие трябва да се учите да му позволявате да бъде и да се доверявате на неговата вътрешна сила и способност да разрешава проблемите, с които се сблъсква в своя живот.
В крайна сметка беше избор на Йешуа да умре на кръста. Той позволи това да му се случи. Аз трябваше да разбера този факт, че това е неговото решение, съответстващо на пътя на душата му и затова уместно. Проливах горчиви сълзи и моето сърце бе пълно с тъмнина и отчаяние, когато видях как умира. Не мислете, че е лесно да преодолееш своите страдания и да се примириш с това, което се случва. Аз не бях светица. Аз бях опустошена, това наистина беше „тъмната нощ на душата ми”. В същото време този опит ме научи на великата истина и в крайна сметка ми донесе огромно освобождение. Но това стана по-късно. Присъствието на Йешуа в моя живот ме възвишаваше и в края на краищата аз си позволих да се възвися. Това е най-смелият акт за цялото ми въплъщение. Енергията на Христос, дошла чрез Йешуа, ме изпита да видя смъртта му от ръцете на жестоки убийци и въпреки всичко да повярвам във висшата сила, в мъдростта, която води всеки един от нас.
Смирението ми и моята мъка пред този висш източник на мъдрост ме пробудиха на много дълбоко ниво. Това пробуди моето Висше Аз и то се устреми напред по времето на моето земно въплъщение. Тогава започнах действително да усещам тези вътрешен свят и свобода, които вие така желаете и които никога не бихте могли да постигнете, имайки предвид желанието ви за контрол над живота. Майчинството при вас се характеризира с привързаност и контрол. Добрата майка, както се казва, ще влезе в огън и вода за детето си, никога няма да престане да се бори за него. Макар че безусловната любов може понякога да приеме формата на настойчивост и непримиримост, за мен истинското майчинство означаваше да отпусна своите страхове и очаквания по отношение на Йешуа. Моето най-голямо достижение се състоеше в това, че освободих Йешуа и му позволих да бъде този, които беше. Само тогава аз успях да усетя цялата неизразима красота и чистота на този, чийто представител беше той. Само тогава аз започнах действително да съществувам за него като равна, като духовен другар, като майка в духовния смисъл на думата. Това бе най-трудното ми предназначение – да се науча да бъда духовна майка, да отпусна емоциите на земната майка.
Когато си отидох от този свят и преминах в неговото царство, бях доста изморена и измъчена. Толкова много изпитах, преминах през толкова много емоционални извисявания и падения. Но от друга страна, се чувствах много обогатена. Голямата Светлина се докосна до мен и благодарение на това Висшето ми Аз можа да се прояви и манифестира на Земята. Аз изясних за себе си и еднозначно приех, че нещата са такива каквито са. Отпуснах моето земно майчинство (в смисъл на майчинството, което се безпокои и контролира) и станах майка в духовния смисъл.
Всички вие може да станете сами за себе си духовна майка. Всички вие усилено се борите с някакви си свои отрицателни черти. Това са емоционални блокажи и негативни постановки, касаещи вас самите. Опитайте се да ги погледнете през очите на духовната майка. Не майката, искаща да им разреши всичко, а майката, която ви вижда, която ви разпознава като уникална енергия. Майката, която не иска да ви променя, а гордееща се с вас, такива, каквито сте. Усетете този вид майчина енергия известно време. Вие може да усетите тази енергия като произхождаща от мен, но това не е моя енергия. Тя не ми принадлежи. Това повече прилича на вибрация или ниво на съзнание, до което аз трябваше да се приповдигна, за да се освободя. Това е универсален и достъпен начин за всички ви. Това е вашето наследство, т. к. на всички вас ви е предопределено да станете духовни майки на вътрешното дете Христос.
Вие можете да достигнете енергиите на духовното майчинство, прекратявайки в този миг опитите си да разрешите проблемите си и просто да ги наблюдавате, просто като им позволите да бъдат известно време. Можете ли да постигнете усещане за любов и приемане на себе си, в същото време когато ви мъчат тези проблеми? Това е началото.
Спомнете си как майката гледа на новороденото си дете. От една страна, има интимност от много близкото физическо съществувание, а от друга страна – това е поглед от огромно разстояние, защото вие сте изпълнени с почит и трепет пред самото чудо на това същество. Това крехко създание е напълно завършено не само физически, но и духовно. Зряла душа, следваща своя собствен път в живота. Какво чудо!
Сега се осмелете да се погледнете по същия начин. Създайте някаква дистанция и разберете как вие вървите по своя собствен път през целия си живот и как винаги сте се старали да създадете за себе си удивителна реалност. Дори когато сте грешили, както вие го наричате, вие сте се старали да направите всичко зависещо от вас, за да бъдете щастливи и да избегнете болката и огорчението. Дайте си време за почивка и великодушно си позволете тези грешки. Вие сте тук не за да бъдете безукорни. Фактически това би било доста скучно. Вие сте тук, за да живеете, да трупате опит и да се придвижвате чрез него с чувство на удивление, дори ако този опит е негативен.
Най-лошото, което може да ви се случи като човешки същества – това е, когато не се движите повече наникъде, когато не сте открити за нови опитности. Това се случва, когато напълно заседнете в проблемите или в системите от възгледи. Всеки път, когато се чувствате напълно затънали и не виждате друг избор освен пасивно да търпите страданията на своя живот, вие сте духовно умрели. Няма повече пространство, няма въздух, няма удивление в живота ви.
В този случай се постарайте да създадете дистанция със ситуацията или проблема. Опитайте да поработите с помощта на дишането. Представете си, че проблемът е разположен някъде в тялото ви. Например там, където чувствате напрежение или болка и позволете на дъха леко да обтича това място и да го обкръжава. Почувствайте мекото полъхване на въздуха, обкръжаващ напрегната и стеснена енергия и разпознайте в нея изначалната искра на вашата душа. Това чисто съзнание и чувство на удивление. Спомнете си, че се намирате временно тук. Не е необходимо да възприемате нещата толкова сериозно. Това е игра, голяма игра и вие като за миг ще се върнете от другата страна и ще си спомните. Не трябва толкова трудно да работите над това. Това е само един момент от времето. Поемете дълбоко въздух, разширете се, открийте се и се издигнете над този специфичен проблем. Вие сте нещо повече от това. Почувствайте как в пространството, създадено от вашия дъх, нещата отново се задвижват.
Ако се оказва съвършено невъзможно да навлезете във вътрешното си пространство, опитайте се да се натоварите физически. Правете каквото и да е, мислейки за своя проблем. Излезте на улицата, разходете се, фокусирайте се на нещо друго, само раздвижете енергията, за да влезете в контакт с потока на дишането, чувствайки удивление, Светлина, това, което всъщност сте вие. Отключете своя ум. Това ще ви донесе нови отговори и ще открие нови перспективи. Отговорите никога не идват от волята или ума. Ако вие настоявате: „Аз ей сегичка ще реша какво трябва да правя.”, вие оказвате натиск сами върху себе си и се притискате до стената. Отговорите винаги идват от по-широко и открито съзнание, а не от стесняване и силна концентрация. И ако умът ви е неспокоен и зациклен и не можете да се отпуснете, движете се физически – побягайте, поразходете се, поплувайте – няма значение какво точно ще направите. Физическото движение ще охлади главата ви. Встъпвайки в контакт с вътрешната си духовна майка, вие отново създавате за себе си някакво допълнително пространство. Вие отстъпвате малко, отпускате самоосъждането и това създава ново пространство за Битието. Негативните неща също имат свое място, тъй като вътрешната ви майка разбира, че те имат своя причина и свои корени в миналото. Когато чувствате тъга и разочарование, представете си майчината ръка на рамото. Почувствайте нейното леко, но успокояващо докосване. Достатъчно е мама да ви погледне, за да ви разбере и утеши. Позволете това утешение да е с вас, да се спуска към вас от небесата и да ви повдигне от вашите дълбини. Утешете се и се успокойте. Знаете, че сте добри. Вие правите най-доброто, на което сте способни и няма нищо неправилно в това, че грешите. Грешките също са част от играта. Дайте си свобода на действие, за да живеете. Избирайте, грешете и отново избирайте. В това се състои животът – непрекъснато движение, израстване и развитие, и чувство на удивление, съпътстващо това. Изкуството на живота е това да намерите пространство за избор за всичко, което се случва с вас. Ако сте способни да намерите това пространство, в което свободно да избирате начин да изпитвате каквото и да е – вие сте повелител на живота на Земята. Нещата разхлабват хватката си, дори и в най-страшните обстоятелства получавате отговори, които дори вие (вашият ум) не сте очаквали. Вие позволявате на магията на живота да управлява.
Сега съм жител на царството на свободата и творческата радост. Ограниченията на земния живот не ме владеят повече и ми доставя удоволствие да съм тук, контактувайки с вас от своето сърце. Бих искала да ви внуша, че можете да поделите тази свобода и радост, дори живеейки на Земята, по свой собствен и уникален начин. Сега свободата е достъпна за всички вас, ако дръзнете да се доверите на ръката на Любовта, която ви направлява. Дойде време да празнуваме живота. Допуснете Светлината, въздуха и пространството в своя живот, за да могат те отново свободно да протичат в съответствие с ритъма на вашата божествена душа.
©Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Децата на Новата Ера
Йешуа чрез Памела Крибе
Скъпи приятели,
сърдечно ви приветствам. Енергията ми тече сред вас и вие я възприемате като енергията на Дома, към който се движите – източника, от който сте излезли. Енергията ми не е просто енергията на човек, който е живял на Земята преди две хиляди години. Аз представлявам енергията на Източника, в който всички вземате участие и в който висшите ви Аз присъстват като една групова енергия.
На това ниво от единството има Свръхдуша, която може да наречете Христова енергия, която ни покрива като чадър, включително и мен, Йешуа. Точно от тази енергия ви носим съобщенията и ви показваме истинския образ на света около вас, когато временно сте се загубили и не можете да намерите пътя си. Това е енергията на вашия Висш Аз, на духовното ви семейство, вашата Свръхдуша, която искаме да ви покажем. Напомняме ви за Източника, от който сте произлезли и от който идва вашето вдъхновение.
Вдъхновение, което ви съединява в едно и е предназначено да носи Светлина на Земята. Предназначено е да донесе Новата Ера. Вашето въплъщение тук и сега на Земята е дълбоко свързано с преходното време, в което живеете. Искам сега да поговорим за идването на новото поколение деца на Земята. Тези деца показват качества, различни от тези, с които сте свикнали в миналото. Как се случва всичко това? Откъде идва този феномен? За целта трябва да ви отведа в миналото и да ви покажа как вие сте били родоначалниците на новата вълна от енергия, която носят тези деца.
На Земята е имало времена, когато енергията е била тежка и плътна. Всичко е било разписано от правила и регламенти, които са оставяли много малко пространство за въображение и интуитивните сили, които носят игрива и любяща енергия. Тези тежки енергии са управлявали в продължение на векове. Аз бях първият, който донесе Светлина в тъмната реалност, в която преобладават властта и насилието и допринесох за свалянето от власт на тази задушаваща енергия. Съществувало е ограничаване на въображението, на свободното себеизразяване, на сърдечната енергия.
За цялата тази история Втората световна война е повратен момент. В зората на това военно време са родени новата ера и духа на времето, който ви е известен като революцията на шестдесетте. Това означава всъщност духовна революция. Сърдечната енергия била възродена през това време, макар тази енергия да не била особено целеустремена и наивна, но независимо от това направила пробив. Провъзгласила новата вибрираща енергия.
Всички вие, които сте родени преди и след Втората световна война сте пионерите на новата ера. Точно в духовната основа, създадена от вас, се появи новото поколение деца, което разпознава песента на сърцата ви и я понася по-нататък. Искам сега да поговорим за тези въпроси.
Тези деца идват с енергия, която е по-чиста и по-висша, отколкото преди. Под „висша” разбирам, че са способни да запазят духовната си енергия непокътната в по-голямата си част. С други думи, завесата между материалната ви реалност и духовното царство е станала по-тънка благодарение работата на пионерите, която вие и много други сте свършили в годините след световната война.
През това време много неща са станали явни; традиционните авторитети били поставени под въпрос, на повърхността изплували нови понятия и повлияли на колективното съзнание по целия свят. На пръв поглед довело до хаос и объркване, но енергията на сърцето винаги води до това в очите на тези, които обичат правилата и схемите, които имат потребност от абсолютни авторитети, за да чуят истината. Тези времена отминаха. Всички се стремите да усетите и да се обосновете на енергия, която носи истина и яснота във вас. Тази вътрешна работа прекарва пътя за новата ера на Земята. Всички вие сте с единия крак в старата ера, а с другия в новата. Преходът към новото е дълга и постепенна трансформация. Децата, които се раждат сега, са много повече в новата ера, отколкото е било някога възможно. Но независимо от това, има важна връзка и признаване между тях и вас.
За да стане по-ясно ми позволете да кажа още нещо за различните групи деца, които сега идват на Земята. Всички, които присъствате тук и които усещате, че сте привлечени от това съобщение, сте работници на светлината. Посочих характерните ви черти и историята ви в продължение на векове в предишни послания. Вие сте стари и носите мъдростта и опита от много предишни животи. Благодарение на всичко това, през което сте минали, сте развили чувствителност на душата, която ви прави мъдри и състрадателни, но също така и уязвими. Много пъти сте усещали, че сте „различни” и не особено приспособени към обкръжаващото общество. Особено през времената, когато реда, дисциплината и подтискането на чувствата са били напълно естествени, предизвиквало големи страдания и наранявало центровете на чувствата. Но свойствената ви чувствителност можете да забележите ясно в очите на вашите деца, които се раждат сега на Земята.
Това е първата група „деца на новата ера”, които искам да разгранича. Те са души на работници на светлината като вас, но те преминават през други врати или завеса на Земята. Те са по-малко обременени с енергията на старата ера, отколкото сте вие. На вас ви се е налагало да имате работа със стари възпитателни методи, които са били създадени с най-добри намерения, но често са подтискали първоначалното детско усещане за чудо, както и въображението и самоуважението. Всичко това се е променило през изминалите десетилетия. Сега има повече свобода, повече чувствен простор, по-добро разбиране за важността на емоциите, повече уважение на индивидуалната природа във всеки човек.
Душите, които идват сега, се приемат по друг начин и това им позволява да носят повече духовна енергия и космическа светлина през завесата. Затова чувствителността им е ясно различима, но тя също може да предизвика дисбаланс, на което ще се спра по-късно.
Искам да разгранича втората група „деца на новата ера”. Това са земни души. Исторически не принадлежат към семейството на светлинните работници, за което говорих по-рано. Тяхното развитие е дълбоко преплетено с еволюцията на Земята. Те са групата, която преживява земния стадий за освобождаване от егоистичното съзнание и се насочват към съзнанието основано на сърцето. Земните души, които са се появили сравнително отскоро, проявяват голяма чувствителност. Това е поради собственото им развитие, но и поради изтъняване на завесата, което дава повече пространство за изявяване на емоциите. Те също са част от вълната нова енергия, която идва сега чрез децата.
Следва трета група, която ми се иска да разгранича. Наричат ги „кристални деца” в духовната ви литература. Тези деца са доста нови за Земята; имали са сравнително малко животи тук, макар да имат богат опит в други измерения и нива. Там са се въплъщавали в различни от човешките форми. Може да ги наричате също и звездни деца. Техните енергии са често мечтателни и също се характеризират с голяма чувствителност. При тях може да се среща хранителна алергия или кожни проблеми, които са свързани с трудното им приспособяване към енергиите на Земята, към плътността и грубостта на материалната реалност. Тези новаци за Земята носят със себе си много чиста, фина енергия и имат нужда от защита и достатъчно безопасност, за да успеят да се заземят напълно.
Изброихме три групи деца, които са деца на новата ера. Затова можем да кажем, че всички деца, които се въплъщават сега са част от новата ера, в съответствие със собствената им природа.
Вие, които слушате или четете това, сте добре запознати с душите на светлините работници, защото самите сте такива. Всички сте дълбоко вдъхновени от идеята да посредничите на светлината към Земята, но в същото време носите стари рани от отчуждение и самота. Поради това не винаги можете да усетите любящата и безопасна връзка със Земята. В настоящия момент е извънредно важно да се помага на децата да заземят енергията си и да живеят пълноценен живот. Усещаната любовна връзка с земната реалност от вас е предпоставка да ги тренирате и поддържате като им предложите емоционалната безопасност, от която имат нужда.
Сега ще се спра на някои проблеми, с които се сблъскват тези деца, и какво можете да направите по този въпрос, по всяко време докато общувате с тях като родител, учител или терапевт. Някои от вас усещат, че са призвани да работят с тези деца и че това е много подходящо за тях, защото са много опитни при разпознаването им на вътрешните им мотиви и подбуди. Разпознавате подтиснатите аспекти, които са били угнетявани в детството или по-късно. Затова срещата с тези деца може да ви повлияе на дълбоко емоционално ниво, защото в техните проблеми виждате отражение на самите себе си, на собствената си любов, на уникалността си, а също и на болката си. В действителност тези деца могат да изпитват болка, защото не усещат радушен прием на Земята. Дори времената да са се променили, не винаги е очевидно, че ще успеят да намерят начини на изява, които да съответстват на техните вибрации и ниво на съзнание. За това има няколко причини.
Първата е, че енергиите им все още не съответстват на вибрациите на Земята и колективното съзнание на човечеството. Те изпреварват времето си. Този недостиг на разбиране между старото и новото ви е познат от собствения ви опит. Това е знанието и натрупаната мъдрост във вас, по-старото поколение и не особено добре пасват на социалната ви действителност. Влизат в противоречие с някои дълбоко вкоренени традиционни ценности и понятия, сблъсква се със скептицизма и недоверието. Децата също им се налага да се сблъскват с тази съпротива, защото все още не е отслабнала в достатъчна степен. Освен това (това е втората причина), материалната реалност на земята има голяма инертност поради нейната плътност. Мечтите и желанията не се реализират бързо и лесно. За да бъде истински осъзнато вътрешното ви вдъхновение, трябва да се свържете със Земята на всички нива: емоционално, физическо, ментално и духовно. Само тогава вашата енергия ще може да намери подходяща почва, само тогава семената на душата ви ще покълнат и разцъфтят.
За децата от новата ера е много важно да успеят да се заземят. Това означава, че ще разберат как да свържат космическата си енергия, която може да е доста устремена, страстна и вдъхновена, със земната реалност. За тях е много важно да се научат на търпение, за да успеят да свържат душевната си енергия с енергийната реалност на тази планета. Също е изключително важно да проявяват търпение към тези части от обществото и човечеството, които се движат по-бавно и все още не могат да постигнат мъдростта, която те им предлагат и която интерпретира поведението им като инат и бунтарство.
Неизбежен е сблъсъка между старото и новото и това създава проблеми. Енергията на новите деца често е неправилно разбирана от хората, които са част от стария манталитет, който казва, че дисциплината, порядъка и послушанието са условия за пълното развитие на способностите и личността на детето. В действителност вие сте тези, които стоите между старото и новото и можете да построите мост. Вие сте страдали, защото е трябвало много да подтискате своята истинска духовна енергия. Познавате това и се усещате ограничени в своето самоизразяване. Затова разбирате новите деца доста добре, познавате потребността им да се освободят от ограниченията на правилата, които са основани на властта и подтискането на чувствата.
На тези деца им е нужно пространство за самопознаване и индивидуалност, но в същото време трябва да приемат и ценността на любящата дисциплина, като противоположност на авторитарната дисциплина. Те трябва да се научат да отдават и управляват своята енергия без да я подтискат. Това е същия проблем, върху който работите самите вие, на собствения ви вътрешен път. За всички вас е особено важно да се научите да предавате своята космическа енергия, вашата вътрешна искра от светлина през тялото си в земната реалност. В действителност това означава, че ще имате проблем с емоциите, които ви отклоняват от присъствието ви тук и сега, и от изразяването ви в тази материална реалност.
Един от най-големите проблеми за работниците на светлината е техния „комплекс”, така да се каже, да съсредоточават много енергия в горната част на енергийното си поле (областта на раменете и главата), която не може да намери път надолу. Енергията не може по правилен начин да се свърже със Земята, с други думи, вие стискате енергията си във вас и се чувствате неспособни да се реализирате удовлетворително. Това може да бъде както в личните ви отношения, така и на местоработата ви, където може да се усещате не толкова пълноценни и реализирани творчески, колкото ви се иска. Всичко това е свързано с непълното ви заземяване. Причина за това енергията да не може да протича надолу и да се реализира напълно е наличието на емоционални травми, които са в областта на корема и които блокират или ограничават потока. Затова е много важно да концентрирате вниманието си и съзнанието си върху тези части, които имат нужда от лечение.
Жизнено важно е да постигнете пълно заземяване и реализиране на духовността, а да не държите енергията заключена в горната част на аурата си. Така тази енергия може да предизвика наивна и небалансирана форма на духовност, която понякога може да ви носи възторг и ентусиазъм, но която няма „тяло”, за да се свърже напълно със Земята и да се прояви навън, като например, във вид на работа, която ви носи удоволствие, стабилни, любящи отношения и/или материална задоволеност. Духовната енергия трябва да бъде свързана с емоционалното тяло и през него с физическата реалност. Това, което блокира енергийния поток са старите рани: емоции като страха и гнева, чувство за непълноценност, разочарование и горчивина в живота. Това са емоционалните препятствия, с които се сблъсквате, казвам ви, работата с тези основни емоционални проблеми е ключа при намиране на подход за подкрепа на новите деца. Вашето емоционално излекуване ще ви подскаже начини за подпомагане на децата да се заземят по любящ, но в същото време, дисциплиниран начин. Работейки постоянно върху тези проблеми, ще прекарате за тях енергийна пътека.
Какво означава емоционално излекуване? Иска ми се отново да поговорим по този въпрос, макар по-рано да сме говорили по-подробно за това (виж „Работа с емоциите”). Всички си спомняте времената, когато емоциите са били подтиснати и в една или друга степен са се смятали за „табу”. Особено по-възрастните са израснали във време, когато това е било стандарт. През шестдесетте последвала ответна реакция и емоциите били освободени, понякога до крайности във възторга. Емоциите били поставени над разума. Рационалността била временно отстранена, за да се изследва свободно и да се прекрачи през границите на традициите. И за известно време това било полезно, но в свободното изследване на подтиснатите енергии също има уловки. Човек не може да се излекува, ако не трансформира емоциите, като им предостави пълната власт над себе си и им позволи да го контролират.
Същността на духовната свобода е в разпознаването на всички емоции, в позволението да съществуват, но при това напълно осъзнато, т.е. приемайки ги с ангелското си съзнание. Нарушените емоционални енергии вътре във вас са като малки деца: объркани, тъжни или изплашени, които идват при вас да ги успокоите. Под това разбирам: при ангела вътре във вас, при Висшия ви Аз. По този начин висшето ви ангелско Аз се спуска в емоционалното ви тяло, за да го лекува, което е и мисията ви. Постъпвайки по този начин, давате възможност на светлината да тече през ниските енергийни центрове (чакри), през ръцете и краката ви, във външния свят. Това означава да заземите своята ангелска или духовна енергия.
Това е процес, който изисква самодисциплина. Използвам думата „дисциплина”, за да подчертая, че това не става автоматично. Процесът на самоизлекуване изисква постоянна и честна концентрация върху вътрешния ви живот и желание да се срещнете с вътрешните проблеми. Това подсказва, че трябва да ги разпознавате като ваши собствени, да поемете отговорност за тях, а не да се чувствате жертва на миналото, на други хора или на обществото. Вие сте ангел, който е поел тези емоции, и който е способен да ги трансформира. Това е основната причината за вашето идване на Земята: да трансформирате страха, гнева и тъгата в любов, прощаване и разбиране. Когато го направите си създавате живот изпълнен с радост и изобилие и ще сте в мир с реалността на Земята. По този начин ще прекарате енергийна пътека за новите деца, които са дошли и продължават да идват. Благодарение на вашата пионерска работа те могат да идват с по-висока енергия, но в тях няма увереност, че тази енергия ще намери подходяща почва.
За да подготвим такава почва, всички ние, обществото в широк смисъл, трябва да се отворим за новия и различен аспект на тези деца. Трябва да ги приветстваме и да им позволим свободно да изявят енергията си, като в същото време ги учим да развиват съсредоточеност и търпение при транслирането на енергията им в земната реалност. Те изпитват нужда да изявят духовната си енергия, космическото си вдъхновение в материални форми, които принадлежат на Земята. Така че, те трябва да се чувстват способни да се изразят емоционално, ментално, творчески и духовно чрез езика, общуването и различни организации. Важното е да се чувстват поканени да донесат енергията си в тази реалност дори това да означава, че трябва да преминат през вътрешна и външна съпротива и усложнения.
Посланията на новите деца, тяхната чиста, кристална енергия, може да се приземи само на плодородна почва, докато им помагаме да направят любвеобилна връзка със Земята. Относно този аспект, самите вие преминавате през фундаментален процес на трансформация, ключ към който е емоционалното тяло. Всички сте в процес на поемане на отговорност за вашите най-дълбоки емоции и постепенно ги осъзнавате в светлината на собственото си ангелско съзнание. Вашето ангелско Аз изпитва състрадание за страха и мрака, които сте преживяли в земното царство. То, Състраданието, се отнася към същността на Христовите енергии, като ги спуска до най-ниската точка, където изглежда напълно тъмно и прави присъствието на Светлината разпознаваемо. Разпространяването на светлина, там, където е в изобилие, в космическото царство, не е велик подвиг.
Истинската сила на Христовата енергия е, че може да прониква през клетките на тъмнината и да носи любов там, където цари безнадеждност. На Земята, такава любима и богата планета, но все още отделена от единството и любовта, Христовата енергия приготвя лоно за семената и разкрива нови перспективи. Всички вие сте кълнове от едно семе и пионерите на новата ера. Дори пътя ви да изглежда тежък и сложен, всички сте извършили велико дело и вашите собствени, вътрешни промени са помогнали да се отвори вратата за новата вълна светлинна енергия, която се излива сега върху Земята.
Дори сега не е лесно. Дори сега, много тъмнина излиза на повърхността: злоупотреба с власт, страх, стара енергия. Затова ви моля да продължите да вярвате в своята мисия: да внасяте порасналата си Христова енергия в собствената ви тъмнина. Децата на новата ера ще са ви благодарни. Те имат нужда от вас, а в замяна ще дадат някои неща. Те носят щастие в сърцата си, възхитителна свежест и жив спомен от Дома. Те светят от радост и любов, като разцъфнало цвете, пълно с обещания. Тази енергия може да разтвори сърцата ви и да раздвижи във вас усещането за игривост и безгрижност. Всички вие, които се чувствате стари и износени, които сте преминали през много болки и страдания: протегнете ръка към новодошлите! Те имат нужда от вашата подкрепа и опит, а те ще внесат любов и веселие в живота ви. Това е процес, който обхваща всички ви, не е важно дали пряко общувате с такива деца. Обхваща всички ви!
Бих искал да завършим с минута тишина, по време на която, ви моля, да се съедините със Земята. Сама по себе си, Земята е разум, същество с душа, което чака с нетърпение пристигането на новите деца. Усмихва се за себе си, когато ви гледа, защото, когато сте дошли тук, по друго време, вие също сте били такива красиви деца. Вие сте пионерите и посредниците. Усетете благодарността на Земята към вас. Толкова сте уморени от този огромен процес. Усетете пристигането на новите деца, пълни с очакване и вдъхновение. Те са тук и за да ви помогнат. Тяхната живост и мъдрост ще ви ободрят и ще ви напомнят, че новата ера настъпва, че най-дългата миля е последната, и че цветята на мира и любовта ще разцъфнат истински.
Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Време, многоизмерност и Вашият Светлинен АЗ
В предходните раздели, в повече или по-малко хронологичен ред, ви разказахме историята и вътрешното развитие на душите на Служителите на Светлината. Всичко казано създава впечатлението, че вие се развивате във времето от точка А към точка Б, от тъмнината към светлината, от невежеството към мъдростта. И в определен смисъл това е точно така.
Но на нас ни се иска да привлечем вниманието ви към една друга гледна точка. Това е перспектива, издигаща ви извън времето, извън конкретните истории, която ни запознава със съществуването извън времето. С други думи, това е многоизмерността.
Във вас съществува част, която по никакъв начин не зависи от пространството и времето. Във всеки момент, в който пожелае, тя е свободна да влиза във всяко едно измерение или област на опитностите. По всяко време тя е свободна да избира тъмнината или светлината.
От гледна точка на Земята придвижването ви от точка А до точка Б е линейно. Например, стъпка по стъпка вие преминавате през четирите етапа на вътрешното развитие, което обсъждаме. Обаче от гледна точка на вечността и многоизмерността, всъщност не се развивате във времето. В действителност вие само изследвате времето. Всъщност не се нуждаете от развитие. Чрез своя свободен избор той позволява да се случи това вътрешно преживяване. Този избор е мотивиран от дълбокото знание за огромната важност на изследване на дуалността.
От перспективата на вечността, вашият духовен АЗ във всеки момент свободно изследва всяка точка на линията от точка А до точка Б и така до точка АЗ. По всяко време можете да активирате за себе си която решите реалност на съзнанието, защото идеята за онова, към което сте привързани на определен етап от вашето вътрешно развитие, не е нищо друго, освен една илюзия.
Причината, поради която искаме да привлечем вниманието ви към такава гледна точка е, че това може да ви помогне да преодолеете вътрешните бариери. Това може да помогне да пробиете воала на илюзиите и да влезете в непосредствен контакт с вашия Светлинен АЗ – енергията на ангела, който в действителност е вашата същност.
За да разберете правилно тази гледна точка се налага малко да разширим понятието време.
Време
На най-високото ниво на единството времето не съществува. Това е нивото на Духа, на Бога, на чистото битие. На това ниво няма нито развитие, нито “случване”, има само “битие”.
В най-ниското ниво на единството, където разделението се усеща най-силно, се въвежда илюзорното понятие линейно време. Под “илюзорно” имам предвид научно, абстрактно понятие за време, напълно лишено от субективност или чувствено съдържание. Такова понятие за времето е обективна структура, съществуваща извън вас; то е като някаква външна рамка, наложена върху вашите преживявания.
Например “резюмето”, което изпращате при кандидатстване за работа, често се базира на обективна, времева линия от факти. През тази година съм правил това и това, миналата година съм завършил училище и т.н. Вие подчертавате видимата външна страна на нещата. Вътрешната страна – мотивация, значимост, субективност – не се включва.
;;На енергийните нива в диапазона от единството до разделението времето се явява реалност, “променяща се” в зависимост от усещанията. Времето е понятие, основано на усещанията – начин за тяхното сегментиране. На тези нива то съществува, но не е нещо, което съществува независимо от вашите усещания или извън тях.
Например в астралния план, където пътешествате по време на сън, няма “часовници”. Часовникът е най-крайния опит за разделяне на времето от субективността, т.е. от вас и вашите усещания. Това е една голяма илюзия. На астралните планове времето е ритъмът на вашите преживявания. Понякога почивате, след това се срещате с някого, после учите и т.н. Моментът на приключване на един етап и на началото на друг не се определя от часовници – нещо външно, а от вашия вътрешен поток на усещанията, от онова, което е присъщо на самите вас.
Това естествено чувство за време или ритъм може да присъства и в земния живот. Субективността на времето или фактът, че при различни обстоятелства времето се усеща по различен начин, ви е добре познато. Казвате, че времето “лети”, когато се забавлявате, и че е застинало, когато сте в приемната на зъболекаря или на опашка в супермаркета.
Тук скептикът във вас може да отбележи – възприема се, че времето тече бавно при обстоятелства, които се възприемат като негативни и че върви бързо, когато обстоятелствата са позитивни. Но всъщност времето винаги е едно и също и тече най-безмилостно, но ние го усещаме по различен начин. Това е представата за времето като за „обективната рамка”, наричана също линейна представа за времето. Тя произлиза от рационалния научен подход към времето.
Представете си, че няма часовници, няма дни и нощи, няма естествени влияния като слънцето, луната, приливи, по които можете да измервате времето. Тогава бихте могли да се разчитате единствено на вашето субективно усещане за него.
Обективното средство за измерване на времето – часовникът – като такъв не е основан на нещо външно. Той е производен на човешкия ум, желаещ да разделя и класифицира. Човешкият ум е взел определен брой неща и ги е отделил от естествените явления на Земята. Но “времето само по себе си”, независимо от човешкия фактор, не съществува. Това е илюзия, която е продукт на съответния вид съзнание, хванато в капана на вярата в разделението.
По своята същност времето е субективно. То е начин за моделиране на опитностите, за да можете да ги осмисляте. Например, казвате за някого: „Той е стара душа”. Какво имате предвид – броя на годините или броя на преживените животи? Или с думата „стар” изразявате по-скоро определени качества като мъдрост, уравновесеност и спокойствие, а не някакво количество време? Всъщност във фразата „стара душа” понятието време се отнася за опитност.
В пълния смисъл на думата, времето е “динамиката на случването” на вътрешно ниво. Ето защо то може да служи само като спомагателна концепция, тъй като това помага да различаваме естествения ритъм или движението на нещата. Но когато го приемаме за нещо обективно, стоящо над и по-високо от нас, то ви ограничава и отклонява. Вие не сте ограничени в конкретна времева линия. Вие не сте линейни същества. Съществуват нива от вашето същество, намиращи се извън контура на времето, което възприемате в този момент. Именно към този ваш аспект, т.е. към вашата многоизмерността, бихме искали да привлече вниманието ви.
Многоизмерност
Съгласно линейната представа за времето, вие не можете да бъдете едновременно на повече от едно място. Под думата “вие” линейната представа разбира вашето тяло, мозъка и съзнанието, което по някакъв е привързано към тялото/мозъка. (Науката все още не може да обясни как точно са свързани тялото и съзнанието, но в общи линии тя се придържа към идеята, че съзнанието не може да съществува без физическо тяло.)
Съгласно “завършената” субективна концепция за времето, вие присъствате там, където е и вашето съзнание. Местоположението във времето и пространството се определя от фокуса на вашето съзнание, а не от местоположението на тялото ви.
Например: на гарата сте и очаквате пристигането на влака. Дотогава има още малко време затова просто си седите зяпате и незабелязано влизате в леко изменено състояние на съзнанието. Мислите си за някого, с когото сте говорили вчера. С лекота си припомняте разговора и ярко си спомняте как ви е повлиял. Преживявате отново определени части от разговора като ги изтегляте от миналото в момента на вашето Сега. И ето какво реално се случва – вие пътувате в миналото и отново посещавате енергиите на онзи момент. Енергията на вашето Сега взаимодейства с енергията на Миналото, като е възможно да създаде промяна в усещанията ви за онзи момент и следователно, променя миналото.
Под изменение на миналото нямаме предвид, че променяте някакви физически факти, а внасяте в тях друга интерпретация или гледна точка. Но променяйки съдържанието на чувствата на конкретното минало събитие, вие го променяте по определен начин.
Помислете върху следващия пример. Разговаряли сте с някого, който искрено се е обидил от някаква ваша забележка, макар че сте не сте имали никакво намерение да го критикувате. Човекът, с когото сте разговаряли е започнал да ругае, а след това си е тръгнал. Сега, на свой ред, вие се чувствате обиден и едновременно с това неразбран, ядосан и шокиран. Когато се връщате у дома, в продължение на няколко часа се чувствате разстроени, но след това позволявате на всичко това да си отиде и вечерта спите добре. На сутринта, докато стоите на гарата и чакате влака, изведнъж си спомняте този конкретен разговор, в който всичко тръгна в грешна посока. Сега го разглеждате от друга гледна точка и изведнъж осъзнавате, защо човекът така се е обидил на вашата забележка. Сега можете да погледнете неговата емоционална реакция в абсолютно друга светлина, и по-специално, че тя няма нищо общо с вас. Разбирате, че не вие сте го наранили, а просто сте докоснали негова стара рана. Тази гледна точка задейства във вас различна емоционална реакция. Изпитвате чувство на облекчение, разбиране и разбира се на прошка. „О, ясно… Сега вече разбирам… Бедният човечец!”
В този момент вие пресътворявате миналото. Изпълвате го с нова интерпретация на фактите, което изменя първоначалната ви реакция. За да бъдем точни, трябва да отбележим, че това не означава, че първоначалната ви реакция не се е състояла. Това означава, че енергиите на гнева, шока и неправилното разбиране са трансформирани в разбиране и прошка. Посредством взаимодействие между минало и настояще се е извършила „духовна алхимия”. Всъщност физическите факти не са толкова важни. Чувственото съдържание на ситуацията и енергийната реакция спрямо нея формират вашия живот и вашата реалност. Затова с пълно право можем да твърдим, че можете да променяте миналото, пътувайки през времето в неговите енергии, които се нуждаят от изцеление.
Докато стоите на гарата и пътувате във времето, определен аспект от съзнанието ви все още се намира в тялото ви. С “крайчеца на съзнанието си” може да усещате, че ръцете ви стават по-студени или че децата зад вас говорят твърде силно.
Съзнанието може да се разделя. То може да се намира на различни места едновременно. Това означава, че съзнанието може да обитава едновременно различни енергийни реалности.
Това е значението на многоизмерността. Вашето съзнание не е ограничено в пространството и времето. Макар че в периода на земния ви живот съществува условието, че някаква част от съзнанието винаги се привързва към физическото тяло, вашето съзнание не е ограничено в определена точка във времето. Вие не сте ограничени от миналото и бъдещето, тъй като те не са фиксирани. Те са подвижни полета от преживявания. Те могат да бъдат променяни и вие можете да взаимодействате с тях от момента Сега.
Съзнанието ви е многоизмерно, макар и да си мислите, че то се намира в затвора на вашето физическо тяло. Известен ли ви е израза: „Тя е заседнала в миналото?” Това се казва, когато някой не може да позволи на миналото да си отиде и затова съзнанието му е изпълнено с емоциите и усещанията от миналото като съжаление, разкаяние или просто тъга. Този човек „не е тук”. Той е в миналото. Както и в предния пример, той взаимодейства с миналото от момента Сега, но не по освобождаващия, алхимичния начин. Неговото тяло се намира тук и сега, но той е заседнал в миналото. За него времето е спряло, макар часовникът да тик-така и да отмерва изминаващите седмици и месеци. И всичко е така, защото този човек не променя преживяванията си.
Тя не тече в синхрон с естествените процеси на живота и усещанията. Това е още един пример за многоизмерност. Даже когато ограничавате себе си до един толкова тесен фокус на съзнанието, вие сте многоизмерни. Под това имам предвид следното – вие не ставате многоизмерни, вие просто сте такива. Това е вашата природа, вашето естествено състояние на битие.
Истинският въпрос е следният – как е възможно да усетите себе си многоизмерен по един освобождаващ и трансформиращ начин? Как да се възползвате от многоизмерността, за да се придвижвате свободно по измеренията без да губите връзката с вашия божествен дух? Вашата духовна участ е да бъдете многоизмерни, мъдри и осъзнаващи се. Вашата съдба е да станете напълно съзнателни многоизмерни творци.
Да бъдете многоизмерни съзнателно означава да се освободите от илюзията за линейността на времето, както и да се освободите от разбирането, че вие сте ограничени единствено до вашето тяло.
Да бъдете многоизмерни съзнателно означава да се отъждествите с Духа (Бога) вътре във вас, който е напълно свободен да навлиза във всяка сфера на опитността (измерение) по негов избор.
Да бъдеш многоизмерен съзнателно е съществена част от реалността на Новата Земя.
Причината, поради която непрекъснато се борите с концепцията за многоизмерността е следната: вие разглеждате “пребиваването на две различни места едновременно” от физическа гледна точка. Физическото тяло не може да се намира на две различни места едновременно. Измеренията обаче не са физически места, те не са части от материята. Измеренията са царства на съзнанието или сфери на съзнанието, които се подчиняват на определени енергийни закони.
Вашето съзнание може да участва в различни измерения едновременно. Това се случва в СЕГА. Съществуват реалности на миналото, на бъдещето, астрални планове, минали животи, ангелът вътре във вас и още много други, които се пресичат и се срещат вътре във вас точно тук и сега. Вие сте многоизмерни, но дали сте многоизмерни осъзнато? Позволявате ли на измеренията да навлизат и да преминават през вас, приемате ли енергиите, които те носят и осъзнавате ли тези енергии като ваши?
През цялото време взаимодействате с другите измерения, част от които сте, но когато правите това съзнателно и с приемане, вие трансформирате реалността на тези измерения. Като изтегляте от тези измерения заседналите или задържаните енергии и като ги задържате в Светлината на вашето съзнание, вие освобождавате и интегрирате части на вашия АЗ и с това променяте вашето настояще. Вътре във вас се срещат много сфери на съзнание и всъщност вие сте техния господар, който избира коя от тях да изследва. Свободни сте да пътувате във всяка от тях, бързо или бавно, далече или близо. Докато се отъждествявате с Духа вътре във вас, вие запазвате съзнанието, че сте свободни.
Когато зациклите в ограничаващи мисли от рода на „това е невъзможно”, „това не е разрешено”, „това няма да доведе до добро” и т.н., вие затъвате в илюзиите на разделението. Тогава сте в плен на илюзиите на линейното време, на това, че сте тялото, в илюзията за отделеност от Бога. По този начин душата временно се „привързва” към конкретни сфери на усещания. Тя забравя за своя истински произход, за своята божественост и свобода.
Тази привързаност, още се нарича карма.
Процесът на „развързване” и „отлепяне” преминава през редица стъпки или етапи, които наричате „вътрешно израстване”. От човешка (линейна) позиция вие „освобождавате кармата” и бавно се трансформирате в съответствие с четирите етапа на вътрешното развитие, които описваме тук. От позицията на Духа, обаче, вие просто се връщате към вашето естествено състояние на божествено осъзнаване. От тази гледна точка освобождаването на кармата не е нищо друго освен припомнянето на собствената ви божественост.
Вашият Светлинен АЗ
Вътре във вас се намират много измерения и съзнания. И вие сте истинския стопанин, творец в цялата област на измеренията. Вие сте многолъчева звезда, съзнание на душа с много проявления. Свободни сте да активирате всяка избрана от вас реалност. Като отхвърляте разбирането за линейното време или хронологията, си позволявате да повярвате, че нито миналото, нито бъдещето определят кои сте вие. Само тогава можете да усещате себе си в центъра на вибриращото поле на измеренията, като всички еманации на единствения божествен и вечен източник – самия себе си!
Представете себе си в центъра на всички реалности, на всички възможности, а след това изберете една от тях – онази, която носи най-голямата Светлина.
В това поле изберете най-яркия и привлекателен лъч. Сега, за миг влезте вътре в него и почувствайте какво е усещането ДА БЪДЕШ този лъч.
Това е вашия Светлинен АЗ.
Това е онази част от вас, която е най-близо до Бог.
Традиционно, съществата, които са най-близки до Бога, се наричат арх – ангели.
Точно сега, в това измерение, това сте вие!
Вие сте арх–ангели.
Архангелите са същества, много близко до Източника/Духа/Бога, но не са едно с Него.Те са отделени на една крачка от абсолютното съзнание, чистото Битие, без различия или индивидуалност.
Архангелите притежават известна индивидуалност. Всички те притежават някаква уникалност. Може да се каже, че всички те притежават някакви характеристики, което не може да се каже за Бога или Източника. Бог – това е Всичко и Нищо. Архангелите са влезли в „сферата на разделението”, в сферата АЗ, която е различна от Другия. Те са част от дуалността, макар и в много малка степен.
Архангелът е аспект на Бога, изявяващ себе си като конкретно Същество, конкретна форма. Гръцкият философ Платон нарекъл това Идея. В нашата терминология това е основа, „архетипна енергийна реалност, трансцедентирала физическия свят. В този смисъл арх-ангелите са платонови Идеи. Съществува арх–ангел (Идея) на Любовта, Истината, Доброто и т.н. Всеки от тях олицетворява конкретен аспект на Бога. Арх–ангелите са не толкова личности, колкото енергийни полета със своя индивидуална особеност.
Защо Духът или Бог изразява своите аспекти по такъв начин?
Той е направил това в изблик на творческа радост.
Архангелските енергии са проявление на безкрайната творческа радост на Бога!
Арх-ангелите не съществуват извън Бога. Извън Бог няма нищо. Бог е всичко. Във всички сътворени енергии Бог присъства като „аспект на Духа”. Именно този аспект прави всички енергии ЕДНО.
Това, което отделя едно същество от друго, което ги прави различни и уникални, е „аспектът на Душата”. Аспектът на Душата осигурява индивидуалността на едно същество.
Всички сътворени същества, които притежават индивидуалност, са резултат от срещата на Духа с Душата, на съзнанието (духа) с опитността (душата).
Творението е танц на Духа и Душата.
Архангелите са първородните деца на Бога, ако можем да се изразим така. „Първи” не в линеен смисъл, а в смисъл на тясна връзка с Бог. Вътре в своята божественост те носят дълбоко осъзнаване („аспекта на Духа”). Хората възприемат арх-ангелите като ярка и чиста Светлина.
Съществуват различни арх-ангели. Всеки арх-ангел излъчва енергия подобно на лъчи Светлина от слънцето. Като изпускат лъчи все по-далече и по-далече, арх-ангелите се докосват до неизвестни пространства, с нови за тях сфери на опитности. Арх-ангелската енергия се разпростира и в това спонтанно творческо движение се спира там, където има Друго, различно от нея, което се явява в своята същност не Светлина, а Тъмнина. Тук терминът Тъмнина, означава голяма отделеност от Единството/Духа, по-голяма близост до сферата на индивидуалността.
Бог или Духът не е нито Тъмнина, нито Светлина. Бог просто Е. Арх-ангелите са същества на Светлината. Но когато сътворил света, Бог е сътворил и тъмнината. Точно затова арх-ангелите пребивават в измерението на дуалността, извън Единството. Те притежават усещане за индивидуалност. Сътворяването на Светлинния Аз (ангела) е повлякло след себе си сътворение на Тъмния Аз – онази част от аз-а, в която Светлината отсъства. И в тази полярност има красота, защото полярността създава динамиката на творението.
Бог е чисто битие и съзнание, което е жадувало за преживявания. И Той /Тя ги получава чрез сътворената Вселена, чрез присъствието си в аспектите на светлината и тъмнината на Вселената.
Бог не е знаел какво предстои на арх-ангелите като преживяване след навлизането им в сферата на дуалността. Именно това е жадувал – не да ЗНАЕ всичко, а да преживее нещо ново.
След отделянето си от Единството, арх-ангелите навлезли в пустото пространство, в пространството на вероятностите, пространството на безкрайните възможности.
Те открили, че могат да сътворяват много форми и да живеят в тях. Всяка форма, която заселвате като съзнателно същество, притежава определена гледна точка или перспектива, позволяваща на “неоформеното съзнание” да усеща нещата различно.
Целият процес на рискования ход на арх-ангелите в търсенето им на нови усещания, може да бъде изобразен във вид на огромен водопад от искряща светлина. Енергията на арх-ангелите се излива от Бог/Източника като огромен поток ярка, искряща вода, която отива във всички направления. От огромния поток се отделят малки потоци, от тях – още по-малки и т.н, докато не останат мънички капки разредена светлина. Тях можем да сравним с индивидуалните единици на съзнанието, всяка от които притежава свой набор от усещания.
Ето кога наистина е започнал танцът на Духа и Душата!
Индивидуалните единици на съзнанието, което ние наричаме души, са се отправили на път. Дълбоко в себе си те носели енергията на Духа или Източника, а също и енергията на арх-ангела, от който са създадени. Но като се отдалечавали все повече и повече, те усетили, че може да забравят за своя произход, да забравят за своята божественост и да се заблудят в тъмнината и илюзиите. Полярността на света и тъмнината можело да бъдат изпитани най-добре като човешко същество, живеещо на Земята.
Описвайки процеса на отделяне на арх-ангелите от Източника, при което с времето накрая се превърнали в човеци, може да ни се стори, че говорим за това в линеен, хронологичен порядък. Но това не е така. Еманацията или водопадът от Божествена енергия се случва точно Сега. Тази история разказва за личностите, които съществуват Сега, а не за онези, които вие сте били в далечното минало. В настоящия момент, вътре във вас съществува слой чиста арх-ангелска енергия, слой чиста Светлина. Но има и слой на обърканост и страх. Във всеки един момент, вие можете да изберете да бъдете вашия Светлинен Аз, ангела, който сте всъщност. Това не е нещо, което е нужно да развивате, то е част от онова, което сте.
Важно е да осъзнаете, че не е нужно да търсите духовни учители, наставници или ангели. Не съществува авторитет по-висок от вас. Вие сте „първородните”, седящите в подножието на трона на Бог. Вие сте Бог и ангел!
Най-лесния начин да влезете в контакт със Светлинния ви аз е като се свържете със слоя на чистото съзнание, чистия Дух, вътре във вас. Това се постига посредством тишина – и на вътрешно и на външно ниво. Тишината винаги е присъствала във вас – необходимо е само да го осъзнаете. Свързвайки се с тишината, с измерението на вечността вътре във вас, можете да почувствате копнежа на Духа за преживявания. От това желание се е родил вашият Светлинен АЗ. Най-великата радост душата изпитва от взаимодействието на Духа с опитността, от взаимодействието между божественото и човешкото. Това е и тайната на Вселената.
Когато сте чист дух, вашата реалност е статична. Нищо не се променя. Усещане за движение се появява само тогава, когато съществуват взаимоотношения с нещо извън вас/Духа. Когато усетите нещо различно от това, което сте, се появява един вид покана да изследвате, да усетите, да откриете. Но за да усетите нещо различно от това, което сте, ще ви се наложи да напуснете абсолютното единство, да напуснете Бог/Дух. Като направите това, ставате индивидуална душа.
Вие сте уникална душа, която с единия крак стои в сферата на Абсолюта, а с другия – в сферата на Относителното (дуалността).
Изследвайки относителността (дуалността), вие можете да се отдалечите толкова далече от Дома, че да загубите контакт с елементите на Духа вътре във вас. Тогава вашата душа се загубва в илюзиите на страха и разделението.
Най-голямата възможна радост е когато участвате в сферата на Преживяванията и едновременно с това запазвате връзката с Духа, с Дома. Балансираното взаимодействие между Духа и Душата е изворът на най-прекрасното творчество и Любов.
От тази позиция всички вие сте на път да откриете правилното равновесие между абсолютното Единство и състоянието на индивидуална душа. В сегашното време Служителите на Светлината работят за още по-пълно осъзнаване на своето единство с Духа. Тяхното пътешествие в дуалността е било дълго и далечно и те, т.е. вие, скъпи мои читатели, сте готови да се върнете у Дома. Но не в статичния Дом на Чистото Единство, а в динамичната творческа реалност на божествени многоизмерни хора, чиито преживявания ще бъдат изпълнени с радост и Светлина.
Във всички вас, които четете тези редове, присъства силен копнеж по Дома и дълбока решимост да узнаете кои сте в действителност. Поддържайте живи вашите копнежи и решимост и им се доверявайте, защото те ще ви заведат у Дома!
С дълбока Любов,
Йешуа.
© Pamela Kribbe 2004
www.jeshua.net
Болката от космическото раждане
Скъпи приятели, толкова съм щастлив да Ви видя. Някои от Вас са дошли от толкова далече. Аз знам кои сте и Вие сте ми много скъпи. Моето пътешествие е и Ваше и аз познавам Вашите вътрешни скърби и болки. Затова бих желал да споделя някои от своите прозрения за това дълго пътешествие, което Вие като души сте предприели.
Бих искал да Ви върна в началото на това пътешествие, назад до самото начало, когато бяхте родени като души в една нова и чужда за Вас реалност. Бих искал да Ви върна точно в момента, в който започнахте своето пътешествие във времето, пространството и материалната реалност. Това събитие се случи преди много много време, но емоциите, които го съпровождат, болката от раздялата с дома, все още силно присъстват във всеки един от Вас. Болката на космическото раждане, както го наричам аз, стои зад много от всекидневните Ви чувства и постъпки.
Мнозина от Вас постоянно се сблъскват с вътрешното чувство на безпокойство и тревога, незатихващото усещане, че „търсите нещо”. Има вътрешно напрежение от това, че не се чувствате „у дома” със себе си. Вие не се чувствате комфортно и в хармония със собственото си същество, с Вашата същност.
Това общо напрежение поражда тенденция за търсене на външно утвърждаване под формата на признание от другите, притежаване на материални неща или нещо друго, което Ви кара да се чувствате обичан и обгрижван. Постоянно се нуждаете нещо извън Вас да Ви вдъхва увереност, нещо, което да успокоява напрежението и да Ви казва „всичко е наред”. Забележете колко често жадувате това успокоение и така ще познаете колко силно всъщност сте напрегнати и колко много болка сте събрали в себе си.
Искам да поговорим за произхода на тази болка и за неспирното пристрастяване към външно утвърждаване. Истинската причина много прилича на глава лук, с многото си пластове около центъра. Външните слоеве се формират от определени събития в живота Ви, които са Ви накарали да почувствате болка, тревога и да не се чувствате „у дома” със себе си. В по-дълбоките пластове близо до центъра се крият събития от животите Ви, които са били емоционално травмиращи. Все пак, от моята перспектива сега, това са само потенциално отключващи точки. Ако обелите всички пластове на лука и стигнете до сърцевината, ще откриете изначална болка, първична тъга по дома, свързана с началото на Вашето пътешествие.
Представете себе си като частица от един океан от любов, в безопасност и напълно освободена от страх и безпокойство. Представете си, че сте обгърнати от това всепроникващо и любящо съзнание, непознаващо разделеност от себе си. Това е енергията на Дома, енергията, от която сте родени.
За да познаете чувствените тонове на това древно състояние, представете си съзнанието, в което навлизате, когато потъвате в дълбок сън, момента, в който умът Ви отслабва контрола и съзнанието Ви е силно възприемчиво. В земните си животи познавате това състояние като ембрион в майчината утроба. Когато съзнанието пребивава в този нежен и блажен покой, не съществува ясна разлика между вън и вътре, отсъства чувството за „мен” като противопоставяне на „теб”. В ембрионалното, спящо състояние на съзнание, съществува безгранично усещане за единство и сигурност.
В тези древни времена Вие, като души, се чувствахте сигурни и безгранични в огромната космическа утроба. Но в един момент нещо се промени. Почувствахте нещо като разкъсване. Сякаш родилни контракции преминаха като вълни през космическото Ви осъзнаване и Ви събудиха от сладката дрямка. Това беше началото на вашето раждане като индивидуални души. В онзи момент Вие се откъснахте от вечно присъстващото единство, което Ви обгръщаше и за първи път се почувствахте като „себе си”. Точно в онзи момент бе заченато първичното усещане за „Аз”.
Преживяването на това откъсване, на отделянето от космическата утроба, Ви остави объркани и дезориентирани. Когато това се случи, Вие не бяхте в състояние на „осъзнаване”, бяхте просто в състояние на чисто „преживяване”. Започнахте сляпо да търсите нещо, за което да се захванете, начин да се върнете обратно към познатата Ви сигурност. Почувствахте се загубени. Почувствахте се изолирани. Беше време на мрак.
Въпреки това, този момент на откъсване от първичния Източник и напускане на Дома, едновременно беше и момент на всеобхватно творчество. Това беше началото на велико пътешествие от преживявания, пътешествие на живота. Представете си как пред Вас лежи тъмно и празно пространство, огромно, непознато и безименно. Вие влязохте в това пространство като малки новопоникнали семенца. Това пространство беше пълно с потенциал, пълно с възможни опитности, все още непознати за Вас. Наоколо цареше мрак, но същевременно бе дошъл момент за нещо ново.
Много от емоциите, с които трябваше да се справяте в началото на космическото си пътешествие, могат да бъдат сравнени с емоциите на загубеното дете, за което Ви говорих предния път. /Виж „Силата на собственото Ви съзнание”/. Това са емоциите на новороденото бебе, на което се налага да свикне с чужда и непозната реалност, която тотално се отличава от полусъзнателното състояние на покой, в което е пребивавало досега. Образът на изгубеното дете, разплакано и объркано, прекрасно илюстрира вътрешните рани, с които започвате Вашето пътешествие!
По време на това пътешествие преживяхте много. Приехте много форми, въплътихте се в най-различни тела и накрая се озовахте тук, на планетата Земя. Земята е място на велико творчество и безкрайни възможности. И все пак, въпреки достъпните Ви възможности, богатството и дълбочината на преживяванията си, Вие продължавате да се чувствате бездомни. Дълбоко вътре във Вас съществува чувство за непълнота, сякаш нещо липсва и Вие не знаете какво точно е то, но Ви е нужно за да се чувствате добре. Това, което Ви липсва е първичното чувство за любов и емоционална сигурност, което познавахте някога в космическата утроба. Това безусловно чувство за принадлежност и сигурност стои в основата на Вашето благоденствие, себеизразяване и чувството за собствена ценност и Вие продължавате да го търсите откакто напуснахте Дома. От много, много дълго време се опитвате да изцелите болката от космическото си раждане.
Това, което сега искам да Ви попитам, е дали разпознавате изначалната рана, отворена при напускането на дома. Можете ли да съзрете в собствения си ум това чувство за откъснатост от първичното цяло? Това чувство на цялостност и единство не може да бъде обяснено от ума, но в сърцето си можете да почувствате, че сте били част от него.
Насочвайки вниманието си към тази първоначална родилна болка, осъзнавайки дълбоките чувства, които тя е предизвикала у Вас, самотата и тъгата по дома, която и до този момент чувствате, Вие можете да започнете процеса на изцеление. Можете да започнете да се лекувате на най-дълбоките нива. Точно тук можете да се докоснете до сърцевината на Вашата болка.
Всички Вие, които сега сте тук или четете тези думи, израствате към едно ново ниво на съзнание. Стремите се да изградите в себе си вътрешната основа на сигурност и безусловна любов. Вие пресъздавате нюансите на чувството от космическата утроба за себе си и чрез себе си. Това е мисията Ви, Вашата духовна цел. В момента, в който осъзнаете, че Домът е във Вас самите, можете да отнесете тази божествена сигурност и единство в самото си сърце. Тогава наистина ще изпитате мир и спокойствие от това кой сте. Няма повече да има нужда от външно утвърждаване. Чувството да сте обичан и ценен от другите е чудесно, но Вие няма повече да зависите от него.
Идването на Новата Епоха е в ръцете на индивидите, които осъзнават корена на своята болка и които имат куража открито да се изправят срещу нея. На тази етап от развитието Ви е време не само да погледнете болките и травмите, произлизащи от сегашния Ви живот, а може би и от предишни животи, но и да отидете отвъд всички тях и да започнете работа с първичната рана. Веднага щом съзнателно различите и си спомните тази болка в сърцето си, Вие можете да я излекувате. Готови сте да вземете в ръцете си това новородено космическо дете, което още плаче за Вашата помощ. То Ви зове чрез негативните Ви емоции на страх, гняв и отчаяние.
Един от начините да разберете как се справяте с болката от космическото си раждане е да погледнете връзките в живота си. Често хората се стремят да намерят утеха за най-дълбоките си чувства на самота и страх в личните си взаимоотношения. Опитват се да запълнят вътрешната си празнота с енергията на някой друг. Болката им се успокоява от признанието, вниманието и грижите му. В известен смисъл те предават своето наранено дете на партньора си. Това е много опасна игра. Рано или късно партньорите ще станат емоционално взаимнозависими един от друг. Първоначалните им чувства на любов и привързаност ще се превърнат в фина или не толкова фина игра на власт. Винаги, когато зависите от друг, за да се чувствате обичан и сигурен, Вие изисквате енергията му за себе си и това неизменно ще води до борба и в крайна сметка до конфликт. Накрая ще се чувствате по-самотни от всякога. /За по-нататъшен коментар по темата виж „Взаимоотношенията през Новата епоха”./
Често си мислите, че самотата означава липса на приятели или партньор в живота и че решението се корени в намирането на нови приятелства или любовни връзки. Но следвайки този ред на мисли, Вие приемате, че причината за Вашата болка и нейното решение пребивават някъде извън Вас. Ако започвате една връзка с тази нагласа, в крайна сметка вероятно ще държите другия отговорен за вътрешните си рани и ще се възприемате като жертва. Да се нуждаете от някой друг да запълва празнотата вътре във Вас, означава да си отнемате силата от самото начало.
Сферата на личните взаимоотношения може да Ви накара ясно да осъзнаете болката от космическото раждане, която носите в себе си! Забележете колко често чувствате нуждата от друг човек в живота си. Това по себе си е сигнал от вътрешното Ви същество, че трябва да обърнете взор навътре и да намерите изгубеното дете в себе си. Решението на Вашата самота е в обръщането навътре, в нежното прегръщане на това любимо дете, което е носило емоционалния товар за Вас. Когато поемете отговорност за това дете, когато го докоснете и започнете да го водите като любящ родител, Вие освобождавате връзките си. Сега можете да се свързвате свободно и независимо с други човешки същества.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Болест и здраве
Скъпи приятели, приветствам ви от сърце и ви изпращам цялата си любов. Обичам всички вас толкова силно. Любовта ми към вас е не само универсална по природа, но има и личен характер, защото познавам мнозина от вас от времето, когато живях тук, сред вас на Земята.
Аз съм Йешуа. Живях на Земята като Исус и бях сред хората, за да свидетелствам за Любовта, която е на разположение на всеки и идва от Източника вътре в нас. Вече настъпи времето вие да понесете факела. Вие сте семената, които днес цъфтят. Това е значението на новораждането в Христа. Не аз, един човек, живял някога на Земята, съм този, който трябва отново да се върне. Вместо това вселенската сила на Христовата енергия се ражда сега във вас. Толкова се радвам да ви подкрепям в този процес, като съм с вас по този начин.
В началото на тази сесия Памела и Герит ме попитаха кои теми искам да разгледаме, а аз им казах: „Няма значение, просто искам да съм с тях.”
Желая просто да ви докосна с моята енергия и да ви напомня за вашето собствено величие. Като проектирам енергията си към вас, единствената ми цел е да почувствате в себе си пламъка на яснотата, пламъка на вашата собствена истина. Това е същността на Христовата енергия. В началото аз носех този пламък, а сега настъпи вашето време да понесете факела. Важно е да признаете пред себе си кои сте вие във вашата вътрешна същност. Вие носите този факел със себе си и трябва да осъзнаете, че дойде времето да го покажете на света, който го очаква. Сега е време на трансформация, на големи промени, които показват различни лица, както светли, така и тъмни. Настъпи времето на хората с по-широк светоглед, които могат да наблюдават всички проявления на тъмнината и светлината от едно състояние на спокойствие на ума и вътрешен мир, които могат да живеят с любов и без осъждане.
Днес ще ви говоря за болестта и здравето. Но запомнете, че основното за мен е да почувствате, че съм тук и че вие сте равни с мене, както аз съм равен с вас. Ние сме едно цяло, носители сме на една специална Светлинна енергия, като сме работили заедно от много време, през много прераждания, за да свалим тази енергия и да я закотвим на Земята. Това е вашата работа. Това е вашата мисия.
Дойде времето да се освободите от представите си за мен като на по-горен от вас. Аз съм ваш брат и приятел, а не учител, който трябва да следвате. Искам да ви обградя с енергиите на Любовта и Истината. Това е всичко, което мога да направя. Сега е ваш ред да отстоявате себе си и да позволите на Светлината на вашите факли да заблести.
Болест и здраве – това е темата, която рано или късно идва в живота на всички хора. Първо искам да кажа нещо за това какво всъщност представлява болестта. Всички заболявания имат духовен произход. Ще ви обясня това, като направя разграничение между различните тела, които притежавате. В добавка към физическото тяло, което е видимо за всички, вие имате също и емоционално тяло, както и ментално тяло, и още едно, което може да се нарече духовно тяло.
Болестта започва основно в емоционалното тяло. Оттук водят началото си определени блокажи, които после се проявяват на материален план във физическото тяло. Често различни убеждения, които идват от менталното тяло, допринасят за развитие на емоционални блокажи и по този начин за проява на болестта. Говоря ви за дълбоко вкоренени разбирания или мисловни модели. Често това са схващания за това кое е правилно и кое е погрешно за вас самите.
Преценките могат буквално да създадат блокаж във вашата емоционална енергийна система. На онези места, където възникват блокажи и емоционалната енергия не може да тече свободно, в аурата се вижда нещо като тъмно петно. Тази тъмна енергия може да заседне в тялото. Не е задължително да стане точно така, тъй като този процес изисква определено време, което дава достатъчно възможности нещата да бъдат върнати към баланс на емоционално ниво, преди да се прояви самата болест.
Обикновено емоциите ви казват къде вашата енергия е блокирана и когато обърнете внимание на тяхното послание и го вземете предвид, блокажът се освобождава. Например, вие можете да се чувствате разстроени или ядосани всеки път, когато трябва да вършите нещо определено – ако погледнете тези емоции по-отблизо, те ще ви кажат, че се насилвате да правите неща, които не ви утвърждават истински по отношение на това кои сте и какви искате да бъдете. Но ако систематично игнорирате гнева си и се насилвате да правите неща, които не са ви приятни, тогава емоцията потъва в дълбочина, така да се каже. Тя излиза от полето на вашето осъзнаване и се изразява чрез физическото ви тяло. Потиснатата емоция е енергия, която иска да бъде чута от вас. Когато се изразява чрез тялото, тя се проявява като физическо оплакване.
Като цяло, фичическото оплакване или заболяване показва, че във вас има емоция, която изобщо не осъзнавате. Физическите симптоми я правят видима за вас на друго ниво и по този начин те фактически ви помагат да осъзнаете блокажа. По такъв начин физическите симптоми или болките представляват езикът на душата. Душата жадува за пълноценна комуникация между всичките й части. Тя се чувства щастлива, когато има свободно протичане на енергията и непрекъсното обновление на всичките й аспекти. Блокажите пречат на енергията да тече свободно и това депресира душата.
Така болестта притежава функцията на индикатор, който показва в кои сфери имате нужда от лечение. Въпреки че болестта изглежда като нещо негативно, в смисъл, че всичките нейни симптоми и болки ви безпокоят, ключът към нейното разбиране е да я интерпретирате като послание или знак. По този начин за вас ще е по-лесно да взаимодействате с нея, вместо да й се противопоставяте.
Душата общува с вас по много начини. Най-любимият й начин е да ви говори чрез интуицията: тихите прочувствени тонове, догадки и нежни нашепвания на сърцето. Ако тя не може да достигне до вас по този начин, ще бъдете алармирани посредством вашите емоции, които говорят на по-висок тон и ясно ви показват, че трябва да погледнете в себе си и да откриете какво е предизвикало тези емоционални реакции. Винаги, когато сте силно афектирани емоционално, вие трябва да откриете причината и значението на това състояние. Ако останете в тишина и започнете да слушате внимателно, душата ще ви каже. Ако се противите или отричате емоциите си, душата ще започне да ви говори чрез вашето тяло. Тялото е интелигентно същество, високо отговорно не само за материалните неща (като храна и течности), които приемате, но и за емоциите, чувствата и мислите, които имате. Тялото е предназначено да бъде комуникатор. То не е само съд, в който да пребивавате, а изпълнява също и иинтелигентна служба, като помага на душата да изрази и познае себе си в материята.
Как можете да се научите да разбирате езика на душата, когато тя изразява себе си чрез тялото под формата на болест? В момента, в който болестта започва проявлението си, може да не е много ясно какво съобщение иска да ви предаде. Всъщност, вие систематично и продължително сте отричали емоцията, която тя представлява, затова по правило, за вас не е видно какво иска да ви каже болестта. Разбирането на духовната причина за болестта е процес – едно тихо вътрешно пътуване, при което вие постепенно възстановявате процеса на комуникация.
За да започнете това пътуване, първо трябва да приемете болестта си. Първоначалната реакция към болестта най-често е отричане и съпротива. Бихте предпочели болестта да изчезне колкото се може по-бързо, защото тя ви плаши. Страхувате се от провал, спад, несъвършенство, а накрая и от смъртта. Паниката, която ви обхваща, когато се изправите пред физическо изпитание или болест, не ви позволява да се отворите за нейната по-широка перспектива. Можете да видите болестта в друга светлина и да я преживеете като предвестник на промяна и покана да се завърнете към нещо ценно, което сте изгубили.
За да разберете „знаковата функция” на болестта и да си взаимодействате с нея, за вас много важно е да приемете симптомите и болките, които се проявяват в тялото ви: казвайки „да”и приемайки състоянието на физическото си тяло в желанието си да чуете езика на душата чрез него, всъщност вече наполовина сте решили въпроса. Истинският проблем не е самата болест, а това, което тя представлява или скритите блокажи. Болестта, така да се каже, ви говори продължително и ви принуждава да видите блокажа, който лежи в основата й. Като се обърнете към болестта и кажете „да” със сърцето и душата си, вие вече сте решили част от проблема, без дори да знаете какво точно иска да ви каже тя. Част от комуникацията се възстановява само чрез желанието, търпението и решимостта ви да предприемете това вътрешно пътуване.
Все пак, за вас не е толкова лесно да кажете „да” и да приемете болестта. Ако сте в състояние на съпротива, гняв или отчаяние, тогава не бихте могли да чуете това, което ви казва увредената функция на организма. Често получавате и някои специфични сигнали. Например, излизането на тялото от строя показва, че трябва да оставите някои от своите задължения, да прекарате повече време в уединение със себе си, да сте по-малко активни и по-внимателни към своите нужди. Въпреки че все още не знаете как да тълкувате физическото си състояние на духовно равнище, много често поведението, което заболяването ви налага, дава известна насока. Ограничаването ви в определени области хвърля светлина върху неща, които преди това са били в сянка. Каква е вашата способност да бъдете търпеливи и внимателни към себе си? Можете ли наистина да се грижите добре за своите физически и емоционални нужди? Болестта винаги повдига тези въпроси, като посрещането и приемането на емоциите, които те предизвикват, е част от оздравителния процес.
За да започнете истинския оздравителен процес, трябва да кажете „да” на всичко това: болката, неудобството, безпокойството, несигурността и гнева. Трябва да ги погледнете в очите, да се държите приятелски с тях, като им протегнете ръка. Те идват при вас, за да бъдат излекувани, и не са нещо, което трябва да премахнете от пътя си колкото може по-бързо. Не е случайно, че идват в живота ви точно сега.
Ако не обръщате внимание на езика на тялото и продължавате да се противопоставяте на болестта, ще ви е трудно да достигнете до духовното значение и смисъла на заболяването. Има твърде много гняв и страх, които ви заобикалят. Можете да получите истинска свобода, само когато се изправите лице в лице с болестта, болката и неудобството, както и с вашите чувства на страх и възмущение. Прегърнете ги и тихо ги попитайте с отворено съзнание: какво искате да ми кажете?
Във вашето общество не е приета близостта със собственото тяло и не се смята за естествено да разговаряте с него като същество, което заслужава любов и уважение. В обществото ви има много идеализирани образи за това как трябва да изглежда тялото, какво изискват здравето и добрата форма, какво трябва и какво не трябва да ядете и пиете. Има всякакви правила и стандарти за дълъг и здравословен живот.
Но всички тези идеализирани картини нямат връзка с пътя на душата, който е изключително индивидуален. Затова, ако искате да откриете истината за което и да е заболяване, болка или неразположение, което изпитвате в тялото си, вие трябва да се настроите по много фин начин, като изоставите всички общи и нерядко изкуствени правила и стандарти. От вас се иска да се освободите от всички тези външни стандарти и да потърсите вашата собствена истина дълбоко в себе си.
Това е голямо предизвикателство за вас, тъй като страхът и паниката, които ви обхващат в случай на заболяване, ви карат много бързо да се обърнете към външни фактори. Вие търсите външни лица за съвет и утеха, без значение дали това е професионален лекар или експерт в алтернативното лечение. Въпросът е в това, че поради страха си, вие имате намерение да се откажете от собствената си отговорност и частично да я прехвърлите на някой друг.
Разбира се, няма нищо лошо в това да чуете професионален съвет и често дори е разумно да го направите. Но винаги трябва най-напред да го разгледате вътре в себе си и да го прецените в собственото си сърце. Почувствайте дали съветът резонира с вашия усет или не. Единствено вие сте истинските създатели на вашия живот и господари на вашите тела. В най-дълбокия смисъл на думата, вие сте създателите на собствените си тела.
Тъй като болестта представлява потисната емоция, която частично е извън обхвата на съзнанието ви, не винаги е лесно да разберете какво представлява болестта или симптомът. Понякога ви изглежда трудно да откриете това, което душата се опитва да ви каже чрез определено заболяване. В такъв момент трябва да навлезете в себе си и да си направите цялостен преглед, за да можете постепенно да осъзнаете вида на енергията, която се проявява в болестта и също така какво се опитва да ви каже тя.
Възвръщането на близостта ви с тялото изисква практика и не става от само себе си. Не се отказвайте лесно. Когато имате работа с продължителни оплаквания, опитайте се да ги разгледате още веднъж. Дайте си време да се отпуснете и да започнете да пътувате с неутрално съзнание към местата в тялото, където се проявява болестта. Помолете болката или болестта да приемат формата на живо същество, така че да можете да разговаряте с него. Помолете я да се появи като животно, дете, човек или като водач – в каквато и да е форма. Използвайте въображението си! То е прецизен инструмент, с който можете да откриете и най-дълбоките вълнения на душата.
Щом направите това и забележите, че тялото ви отговаря – с образи или чувства – ще изпитате радост, ще почувствате щастие от възстановената близост. Тялото ви говори и ролята му като комуникатор е възвърната! Това е голямо облекчение. Когато разберете, че можете да опознаете своето тяло отвътре и че само вие сте този, който може да направи това за себе си, ще се почувствате по-уверени. Тази самоувереност ще ви помогне да почувствате по-лесно какво иска да ви каже болестта. Това ще ви предпази от игнорирането на отговорите, които получавате от вътрешния си аз, когато те не съвпадат с общите представи на външния свят. Близостта с тялото е ценна при всички обстоятелства, но най-вече тогава, когато тялото е болно или неразположено.
Начинът, по който можете да накарате тялото си да говори, е чрез любовта. Но вие няма да можете да предразположите тялото си към комуникация, ако се опитвате да премахнете болестта, като ревностно повтаряте лечебни утвърждения или визуализации. Това също е форма на борба и съпротива. Ключът е в това да разберете какво иска да ви каже болната част от тялото ви. Ако го разберете, нещата ще бъдат трансформирани и емоционалните блокажи ще бъдат премахнати. Така протича лечебният процес – без да водите борба с болестта си по какъвто и да е начин, а приемайки я като приятел, който иска да ви покаже правилния път. Трудно ви е да го разберете, защото болестта ви плаши и изтощава. Но приемането и разбирането на болестта е единственият път към истинското изцеление. Болестта иска да ви отведе обратно у дома.
Хронични и неизлечими болести
Целта на болестта е да получите по-добро и дълбоко разбиране за себе си. Щом веднъж го постигнете и преминете през вътрешния оздравителен процес, най-често физическото възстановяване идва като резултат от това. Но не винаги е така. Някои болести не изчезват, дори когато изглежда, че сте стигнали до корена на скрития емоционален блокаж. Такъв е случаят с хроничните болести.
В случай на хронична болест има трайни физически проблеми, които продължават да се проявяват. Особено в по-трудни периоди, когато повече или по-малко губите връзка с вътрешния си аз, симптомите понякога се появяват в засилена степен. Затова е важно да разглеждаме болестта от по-широка перспектива.
Хората с хронични заболявания имат много трудна задача. На нивото на душата те са се съгласили да се изправят срещу страховете, които се появяват в контекста на заболяването или да се изправят срещу идеализираните представи за поведение в живота. Да се приеме подобно предизвикателство е знак за голяма смелост.
Често се случва душата да избере някаква хронична болест, за да отработи фокусирано определен проблем. Всеки път болестта ви връща към определени емоции, към емоционалния модел, който придружава болестта. Да се работи с тези емоции отново и отново е твърде тежка задача, но тя носи много плодове за душата.
Много често тези животи носят дълбок смисъл и вътрешно богатство, които не винаги се забелязват от другите. Затова не е добре постоянно да се стремите и надявате на подобрение в медицинското си състояние. Фактически заболяването най-често протича спираловидно, като ви помага да израстнете на вътрешно ниво с кръгообразни движения нагоре, въпреки че привидно всеки път имате същите физически симптоми. На духовно ниво вие не се връщате назад, а достигате още по-големи дълбочини в работата си с емоции, които вероятно сте недоглеждали в миналото си или дори в минали прераждания.
Същото се отнася до наследствените или вродените физически дефекти. В тези случаи понякога говорите за карма, но аз съм внимателен с тази концепция, тъй като най-често асоциирате кармата с престъпление и наказание. Това не е така. Душата има искреното желание да познае себе си изцяло и да бъде свободна. Това е нейното най-дълбоко желание. Започвайки от него, душата понякога приема болки, болести и физически дефекти, които й помагат да достигне целта си. Със сигурност тук не става въпрос за изплащане на дългове, а за едно дълбоко намерение на душата да бъде освободена – понякога най-добрият начин да постигне това е като преживее изключително тежки обстоятелства вътре в собственото ви тяло. Вие трябва да храните най-голямо уважение към това намерение, особено във вашето общество, където се поддържат нехуманни, идеални образи за това как да бъдете функционални, полезни, красиви и успешни. Тези идеалистични представи правят живота с недъг още по-труден и въпреки това сте избрали да го изживеете като нещо смислено и радостно.
Накрая, искам да ви кажа нещо за неизлечимите болести. Понякога е ясно, че даден човек не може да живее повече с такава болест. Тялото постепенно се предава на болестта. „Земната рамка” не може да издържи. Какво прави в такъв момент душата, която се намира в подобно тяло? Докато продължавате да се съпротивлявате на болестта, вие не можете да влезете в досег с душата си и с вътрешното знание, което ви казва, че е време да се сбогувате. Понякога усещате предварително, че трябва да напуснете, но това ви изпълва с такъв ужас и тъга, че вие продължавате да се борите. Надявате се на следващия курс на лечение или чакате да излезе някое ново лекарство.
Това е съвсем разбираемо и със сигурност не желая да отричам подобно поведение, но така наранявате себе си по един ужасен начин. Ако се отпуснете и позволите на смъртта да дойде, ще забележите, че тя не е враг, а напротив – приятел. Смъртта ще ви освободи от борбата.
Ако разберете това, което смъртта иска да ви каже, ще преминете през няколко етапа, преди да настъпи същинският процес на умиране. Тези етапи се отнасят до постепенното освобождаване от земните неща – от вашите близки, земната ви среда, сетивата, с които сте възприемали всичко наоколо. Това е един красив и естествен процес.
Ще бъде жалко да засенчите този процес, влизайки в битка, в която се опитвате на всяка цена да задържите живота. Често към този момент тялото е станало вече толкова крехко, че не си струва да живее повече. Позволете му да си отиде. Смъртта е вашият освободител, който идва, за да ви служи. Смъртта не е ваш враг, а ви носи нов живот.
Когато сте с някой, който е неизлечимо болен, и чувствате, че той знае, че си заминава, опитайте се да поговорите с него нежно и внимателно за смъртта. Това е утеха за умиращия. Най-милото и ценно нещо, което можете да направите за умиращия човек, е да поседите с него и да подържите ръката му. Няма нищо друго, което трябва да знаете или да правите, изпращайки умиращия.
Грижата за умиращия е много важна във вашето общество. Един ден всички вие ще се сблъскате с това във вашето собствено семейство или в кръга на вашите приятели. Просто постойте до умиращия и почувствайте пътуването, което му предстои. Усетете мощния, силен момент, в който душата напуска тялото и се връща към другите сфери, у дома.
Не смятайте болестта, която ви води към смъртта, за враг, от който накрая ще загубите. Това не е битка. Смъртта идва много приятелски, за да ви освободи от по-нататъшни болки и нещастия. Със сигурност не сте губещи. Вие просто ще продължите своя път по друг начин.
Понякога има определени неща, които ви се е искало да преживеете или преодолеете в този живот, но тези проблеми не могат да бъдат приключени. Това би могло да ви разстрои – не само вас, но и тези край вас. Каквото и да е то, искам да го оставите на мира, тъй като има една по-дълбока мъдрост, която действа и ви ръководи, и която ще доведе вас и вашите близки до нови и по-добри обстоятелства. Един ден ще бъдете отново заедно и ще празнувате живота.
Моят най-голям призив днес по отношение на болестта е наистина да я приемете напълно. Обградете я с любов и разбиране и й позволете да ви доведе до по-дълбоко осъзнаване на себе си. Доверете се на своята болест и си позволете да навлезете в по-задълбочено общуване със себе си. Приемането не означава да бъдете пасивни или да изпитвате горчивина, а да си взаимодействате с болестта по един активен начин, като с приятел.
Прегръщам всички вас с любовта си и ви моля да почувствате присъствието ми днес, присъствието на Христовата енергия. Почувствайте любовта, която е на разположение на всички вас – в здраве и болест. Има толкова много любов навсякъде около вас и вие бихте могли да я усетите веднага, щом се освободите от вашите преценки. Имате толкова много преценки за това, което правите и за това, което не заслужавате, за това, което правите правилно и това, което правите неправилно, за всички неща, които ви предстои да направите и постигнете. Освободете се от това. Любовта присъства тук и сега за всички вас.
© Pamela Kribbe
www.jeshua.net
Архангел Гаврил (ежедневни послания) – 18 април 2018г.
Чрез Шели Янг
Една от най-дълбоките промени, които можете да направите в живота си, е да започнете да правите избори, въз основа на това, което искате да преживеете, а не на това, което искате да избегнете. Изборът на вашето съзидателно намерение, поражда всички различия в света от гледна точка на енергийния резултат, поради простата причина, че едното идва от страха, а другото – от силата.
Архангел Гаврил
Превод: Станислав Николов
http://trinityesoterics.com/category/daily-message/
Архангел Гаврил (ежедневни послания) – 17 април 2018г.
Чрез Шели Янг
Бихме искали да обясним вибрационните слоеве по разбираем за вас начин. Представете си, че имате къща с много различни етажи – мазе, основен етаж, горен етаж и таван. Всеки етаж символизира различно ниво на вибрация, като мазето е с най-голяма плътност, а таванът – с най-ниска.
Нека да допуснем, че хората, които все още са потопени в 3D енергията, резонират с енергията на мазето. То е тъмно, с много малко светлина. От това място е много трудно да придобиете ясна представа за съществуването на по-горните етажи. Въпреки, че имате информация за наличието на високи етажи и стълби към тях, вие не им обръщате внимание, защото сте прекалено обсебени от своите проблеми.
Най-просветлените хора пребивават на най-високия етаж и имат достъп до тавана. От тук започва и най-интересното. Тези, които живеят на горните нива, имат достъп до всички етажи, през които вече са преминали. Хората от по ниските нива, които все още не са решили да се придвижат напред в своята еволюция, имат минимална представа за високите етажи, защото не са преминали през тях. Това обяснява, защо не могат да разберат хората в процес на просветление – просто не разполагат с отправна точка.
Ако упорито сте работили да преминете отвъд старите болезнени енергии, не е необходимо да се страхувате от тяхното повторно явяване, защо те не могат да съществуват в новия вибрационен слой. Но много от вас имате навика да се връщате долу в мазето, за да видите, какво се случва там или просто насочвате своя фокус към стария плътен слой, при което създавате предпоставки да се свържете отново с това, от което сте се освободили.
Хората на горните етажи не са по-добри от тези на долните. Всички идвате от едно и също пространство! Рано или късно хората от мазето ще установят, че е много некомфортно да останат там и ще намерят смелост да се изкачат по стълбите. Ще се радвате да видите все повече и повече хора, които се появяват на новия етаж, на който се намирате и ще се възприемате и разбирате едни с други от позицията на новото енергийно пространство.
Приемете това, което наистина сте! Светлината, която излъчвате, ви помага да откриете този енергиен слой, който ви осигурява необходимите условия за себеизразяване, израстване, разширение и привличане на хора и събития, с които резонирате. Знайте, че винаги можете да посетите нивата, през които сте минали, за да бъдете полезни при нужда. Дарявайте любов, състрадание и разбиране. Подкрепяйте тези, които все още не са открили себе си и бъдете уверени, че това ще се случи в перфектното за тях време. Но най-вече разберете, че всички сте прекрасни същества на различни етапи от своето припомняне (за своята същност), живеещи в един и същи дом.
Архангел Гаврил
Превод: Станислав Николов
http://trinityesoterics.com/category/daily-message/
Отец-Абсолют – Възнесението в действие (Енергийна дипломация)
8 април 2018 г.
Здравейте, скъпи мои любими деца!
Днес преминаваме към нова тема, която е особено важна сега, когато започват глобални промени в политическата, финансовата и социалната сфера, когато се преминава към преразпределение на международните сили.
Политическите страсти, двуличието, лицемерието, двойните стандарти са достигнали вече своя апогей – истинския абсурд и започват да го разбират всички хора, дори далечните от политиката.
А какво се случва на фино земно ниво в такива моменти?
Енергийните проявления на тези процеси може да се сравни с торнадо, тайфун, цунами – с една дума, истински катаклизми, които все повече се уплътняват и слизат постепенно на физическо ниво, провокирайки природни катастрофи, водещи до човешки жертви.
Затова, родни мои, трябва да направите всичко, което зависи от вас, за да намалите до минимум катастрофите.
Какво е необходимо за целта?
Първо. В никакъв случай не се впускайте в емоционално обсъждане на горещи политически и социални теми, подхранвайки ги по този начин с негативни енергии.
Разбира се, можете да преглеждате новините, за да сте в осведомени за случващото се, но при това, оставайки страничен наблюдател с разбирането, че всичко е както трябва: всеки процес трябва да достигне до критическата си точка, за да започне нов оборот в развитието си.
Точно това се случва сега на Земята.
Второ. Старайте се да хармонизирате околното пространство, насищайки го със своето спокойствие, светлина и любов.
По този начин ще помогнете на обкръжаващите ви, да не изпадат в прекалени страсти и буйно обсъждане.
Ако настоятелно ви въвличат в политически или социални спорове, старайте се незабележимо да промените темата на разговор, пошегувайте се, разкажете нещо интересно и смешно.
Проявете мъдрост и дипломация, скъпи мои. По този начин ще се предпазите сами, а и вашите събеседници от мощна тъмна атака, търсеща енергиите на агресията и неудовлетворението.
И трето. Никога не опитвайте да промените нещо насила, с противопоставяне, още повече, ако сте на ръководна длъжност.
Защото, тези действия вече съдържат отрицателна енергия, която само ще се умножава, увличайки все повече и повече хора.
Помнете, скъпи мои, всички революции са имали печален край, защото са били основани на най-ниски енергии: ненавист, агресия, противопоставяне.
Ако усещате, че може да промените нещо към по-добро, правете го мъдро и спокойно, трезво оценявайки ситуацията, без излишен ентусиазъм и емоционално напрежение.
Никога не забравяйте за златната среда, единствения начин за създаване на баланс даже в най-сложните и объркани ситуации.
Нека ваш постоянен девиз да стане: „Творим чрез любовта и в името на любовта!“.
И ви благославям вас за това!
Обичащия ви безкрайно, Отец-Абсолют говори с вас.
Приела Марта, 8 април 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/voznesenie-v-deystvii-yenergeticheskaya-diplomatiya/
ИСТИНАТА ЩЕ ВИ ОСВОБОДИ(Част 1) – Сананда чрез Адел Арини, 18 Април 2018г.
Здравейте мои братя и сестри!
Днес съм с тук, за да разчупим веригите на мощните 3Д вярвания идващи от определени религиозни учения. Това съобщение ще ви покаже пътя към по-здраво физическо тяло, към по-здравословен, по-щастлив живот.
Но преди да започнем, искам да ви напомня, че вие сте свободни да вярвате или да не вярвате на всичко, което ще прочетете днес. Това правило се отнася до всички канализирани съобщения на Адел от името на всички нас тук от високо-пространственото царство. За тези от вас, които не са готови да прочетат/изслушат това високо извисено познание, ние ви препоръчваме да спрете да четете/слушате и да се оттеглите.
Уважаваме вашата Свободна Воля на 100%, така че от вас зависи в какво ще повярвате. Ние ще продължаваме да ви обичаме много дълбоко, извън всяка мярка, независимо дали ще повярвате или не на всичко написано тук. И ние бихме желали от вас да дадете същата свобода, уважение и благоволение към другите. Така че и те да вярват в това, в което искат да вярват; да вярват в това, в което сърцата им казват, че трябва да сторят.
Казваме го често, но ще кажем пак и днес:
Вашето сърце ВИНАГИ ще бъде вашият най-мощен БАРОМЕТЪР на ИСТИНАТА.
Ако сърцето ви казва, че резонирате с високо-пространствената информация, която се разкрива тук, тогава е време да приемете тази информация като ваша собствена, за да ви помогне по вашия път към Светлината. Ако ви казва, че трябва да спрете да четете/слушате това съобщение, значи не е дошло времето да се събуждате духовно и в такъв случай последвайте сърцето си и се отдръпнете.
Ако направите избора да продължите да четете, да слушате, то моля създайте намерението да слушате/четете това съобщение с отворено сърце и съзнание. Във всеки един момент вие сте насочвани по най-подходящия път към Вашите божествени планове за текущотото ви въплъщение. Не е лесно за Адел да напише това съобщение. Всяко съобщение, което тя пише изисква много от нейното време, усилия и отдаденост. Но някои от тези съобщения са по-трудни за писане от останалите. Това съобщение специално е най-трудното за нея към този момент. И това се дължи най-вече поради миналото й на практикуващ католик. Тя е била вярна на Мен(като Исус Христос в най-известното ми превъплъщение) и на Отец Бог; толкова много при това, че за кратък период в нейните ранни 20 години тя сериозно е смятала да поеме пътя на служба на другия като католическа монахиня.
Като отгледана в предано католическо семейство, което ходи на църква всяка неделя и след като е посещавала католически училища в ранните й години сега не е лесно да се покаже и формално да обяви пред света, че е надраснала католицизма. Тя е пораснала духовно и се е събудила и отдавна е осъзнала, че няма нужда да е свързана към която и да е религия. Да ходи сега на църква(следвайки семейната католическа традиция) сега за нея е като да носи дрехи, които са твърде тесни за нея.
Чувствала се е много ограничена и това чувство наскоро я е подтикнало да защити своите вярвания и да бъде истинска относно своя Висш Аз. Дори това да я прави „странната” в семейството. Всичко е наред; Адел сега е повече от щастлива. Семейството й продължава да я обича и приема такава каквато е.
„Религията” на Адел сега са „Обединението и Единството” с ВСИЧКО КОЕТО Е. За да е способна да канализира тези съобщения в чистата им Божествена Истина(с пълно доверие, вяра и предаване), тя трябваше да се откачи от една специфична религия и да ги прегърне ВСИЧКИТЕ. Една от най-важните й мисии в този живот е да изиграе своята роля в освобождаването на всички членове на Човешкия Колектив показвайки им „пътя на Любовта”.
– Пътя на Обединението и Единството С Всички/Всичко(независимо от религия, цвят на кожа, богатство, образование, език, географска локация, култура/нация, сексуална ориентация и прочие).
– Пътя на приемствеността вместо на изключването.
– Пътя на високите измерения, който изисква ВСИЧКО от вас да е наистина Любов, във всяко ваше ежедневно взаимодействие със света и хората в него.
– Пътя на неконформизма, който е основан на Божествената Любов и Обединение с ВСИЧКО.
Сега искам да ви напомня за съобщението на „Отец Бог” озаглавено „Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът”. В това съобщение беше обяснена Истинската функция на всички земно-базирани религии/вярвания. Ако не сте го прочели, ето го отново:
„Всички пътища водят към Рим”.
„Има много пътища към върха на планината, но гледката отгоре е винаги една и съща”.
Първата поговорка означава, че има много различни пътища към достигането на една и съща цел. Във втората поговорка „Върха на планината” това е Вашия Дом с Бог, или да бъдеш в перфектно Единство с Бог. „Гледката е винаги една и съща” означава, че без значение кой път ще поемете, резултатът винаги е един и същ. Вие винаги ще намирате Бог там, в идеалното единство с Вас.
Пътят(към този връх), който Адел е поела е бил на католицизма, понеже семейното й обкръжение така я е отгледала. В зависимост от вашето възпитание, географско местоположение или според преобладаващата религия на даденото място, вие заедно с вашите любими хора, може да се окажете принадлежащи към различни религии. И това е прекрасно.
Ако продължите да се движите напред по този обособен път воден от GPS-а на вашите сърца, вие евентуално ще намерите Бог, в идеално Единство с вас. Дори тези, които са избрали пътя да не вярват в съществуването на Бог или да не се идентифицират с която и да е религия, те евентуално също ще намерят Бог на върха на планината, на крайната си спирка.
Достатъчно е да вярвате в съществуването на Любовта. Когато човек вярва в Любовта, той/тя евентуално ще окрият своя Истински Аз/Истинната Духовна Идентичност, на някакъв етап от житейския си път; без значение по кой път той/тя е поел дотук.
Той може да нарича Бог с всяко едно име: просто като „Любов”, „Първоначален/Върховен Създател”, като „Силата”, като „Ярката Светлина”, като „Източникът на Енергия” или като „ВСИЧКО, КОЕТО Е”.
И това е добре. Бог е напълно окей с многото си имена.
Няма абсолютно никаква нужда от раздори; няма нужда да се бием един друг за превъзходството на който и да е път пред останалите. В миналото много войни са се водили „в името на Бог”.
Не съм сигурен чий Бог хората са въвличали в тези войни, защото всичко, което НЕ се прави в духа на: ЛЮБОВТА и ОБЕДИНЕНИЕТО, НЕ се прави в името на Бог.
Светотатство е да се използва името на Бог за всяка една друга цел освен за тази на Любовта. Когато са се водили тези войни, власт-имащите, които са били начело са използвали името на Бог само за да придвижат напред личните си планове; чрез власт и превъзходство над масата от вярващи паднали под техния контрол. Те използваха Бог, за да оправдаят собствената си нужда от богатства и власт.
За тези от вас, чийто сърца Сега са готови и напълно отворени за Божествената Безусловна Любов, независимо по кой избран от вас – религиозен или нерелигиозен път сте поели, вие евентуално ще достигнете до ЕДНА крайна спирка.
Стигайки тази крайна спирка вие ще се окажете обединени с ВСИЧКО КОЕТО Е; обединени с всичките хора живеещи на тази прекрасна планета Земя. Освен това ще се събудите за факта, че сте едно с Гайя, вашата Майка Земя и всички нейни живи създания.
С това осъзнаване вие ще продължите да се пробуждате за вашата Божествена идентичност; вашата Божествена природа и способности, които идеално си пасват с Моите и тези на Бог.
Всичко написано по-горе е само едно дълго въведение към нашата тема днес. То ще послужи за по-дълбоко разбиране на съобщението ми днес.
Днес бих искал да споделя с вас малка част от моя живот като най-известното ми превъплъщение на Исус от Назарет. Освен това ще споделя с вас моите Истински учения; ученията, които бяха редактирани от ранните Християнски власт-имащи, за да съставят Библията, каквато я познаваме днес.
Родих се в семейство на двама духовно-пробудени родители; Мария и Йосиф. Когато дете се роди сред пробудени биологически родители, детето също израства духовно-пробудено. Това означава, че никога не съм бил хванат от матрицата на тримерната Земя. Растях знаейки точно кой бях: един обичан син на нашия Бог Създател, който е дошъл на тази планета с една много важна мисия на Любовта.
Когато бях на 15, имах видение от Отец Бог за ролята, която трябваше да поема един ден, когато бъда готов. Всяко нещо, което направих след като получих това видение беше да ме подготви за моята Служба отдадена на Светлината.
От гледната точка на високите измерения, моята главна мисия беше: да заземя Христовата съзнателност(позната още като Безусловна Любов и Съзнателност на Единството) в сърцето на Планетата Земя чрез собственото си присъствие и то в един от най-мрачните периоди от историята на Човечеството. Трябваше да стана като Източник на Светлина. Източник, който да покани всеки(живял по това време), който е бил готов да се завърне към Истината, за Себе си, Кой е Той, Откъде Идва и Какво Би Могъл да Е.
Тогава имах доста последователи, много мъже и жени, не само тези 12, за които знаете. Бяха хиляди хора, които редовно идваха на моите сбирки; и които бих нарекъл „събуждащи се и просветляващи се хора с Мъдрост идваща от високите измерения. Хора от всякакви възрасти, с всякакъв произход, идваха на моите сбирки: болни, богати, бедни, образовани Еврейски свещеници, някои Римски власт-имащи и военни. Моите учения привличаха множество хора, заради обема от вибрации на Светлина/Любов; вибрациите на Чиста Истина и Мъдрост, които бяха споделяни с масите хора.
Моята служба не можеше да продължи дълго. Ученията ми, самото ми присъствие застрашаваше много съществуващата религиозна парадигма. Хора, които заемаха високи постове във властта в Еврейската общност по това време; хора, чиито сърца вече са били затворени за Божествената Любов и Истина заради тяхната алчност за богатства и власт; тези хора се събраха за да измислят план как да прекратят службата ми и да намалят широко разпрострените ефекти от моите учения сред масите от хора, които бяха станали „истински вярващи”. Знаех какво се случва тогава и оставих тази „драма” да се разиграе напълно така както се предполагаше, че ще стане. По всяко време от историята на Земята, дори и сега, винаги има души, които избират да играят роли като силите на Тъмнината. По същия начин има и души, които играят ролята на Светлината, за да се балансират нещата и за не се изгуби ВСИЧКО.
(Ако все още не сте, моля прочетете другото ми съобщение чрез Адел озаглавено „Да прегърнеш Тъмната страна”, за да ви стане по-ясно разбирането за душите играещи ролите на Тъмнината).
Илюзиите/великите драми идващи от постоянните „битки” между Светлината и Тъмнината продължават да се разгръщат без значение през кой исторически период сте избрали да се въплътите на Земята. Всичко е за добро във великото Божествено царство.
Всичко е така както трябва да е, за да ти предостави(на твоя Вечен Дух) свободата да опиташ, всичко, което би желал да опиташ. В много от вашите предишни животи(във физическата Вселена, която нашите Отец/Майка Бог създадоха за вас, за да си играете) вие сте избирали всяка от двете роли: едната да живееш като Тъмната страна и другата като Светлата.
Вие сте на едно неспирно пътешествие на еволюцията да станеш следващата най-велика представа за вашия Върховен Аз, каквото и да решите, че това е.
Нека да се върнем към моята история на Исус от Назарет. Знаех(много преди започването на службата ми) как драмата на моя живот на Земята ще свърши; познавах и много от актьорите в поддържаща роля, които бяха въвлечени и ролите, които трябваше да изиграят. Много от събитията ми бяха разкрити като видения все едно че се случват вече в моя физически живот по това време. Знаех за всичко това и никога не побягнах. Никога не се опитах да се измъкна от моя евентуален край.
Светлината и превръщането ми в мощен източник на Светлина за света(и за бъдещите Християни, които да я следват) можеше да стане реалност.
Тогава знаех(от виденията ми за „бъдещата Нова Гайя”), поради директното ми участие в заземяването на Светлината на Христовата Съзнателност чрез моето физическо тяло/живот, че ще дойде време, когато Гайя, нашата Земна Майка и всичките й обитатели най-накрая ще могат да се въздигнат към по-високите измерения, откъдето Тя и всички вие произхождате. Всички вие идвате от „абсолютната реалност”, която е Царството Божие, където всичко е ЛЮБОВ. Всичко е Единство. Всичко е Мир и Хармония. Всичко е Изобилие. И това време сега е дошло! Сега е времето за Гайя и за всички вас да се върнете в Светлината на Бог; към любовта, която е вашия Върховен Аз, докато сте във вашето физическо тяло.
Време е всички членове на Човешкото Цяло да се приравнят с тяхната най-висша Цел/Мисия докато са въплътени физически тук и сега: по времето на тази огромна ПРОМЯНА,(великото движение от по-ниски към по-високи измерения), когато тази бележита ДРАМА/ШОУ се разгръща/разиграва.
Много от вашите братя и сестри от високите измерения наблюдават. Те са дошли от всички краища на Вселената; пътувайки през всякакви измерения; през времето и пространството за да бъдат тук. Те дойдоха да поддържат Светлината и да подсигурят КРАЙНИЯ РЕЗУЛТАТ, който вече е разпореден от ОТЕЦ/МАЙКА БОГ.
Дълго чакания Рай на Земята е вече тук.
Вашето галактическо семейство дойде след като чу историите за „великата битка” между Тъмнината и Светлината, за правото над Гайя. За правото над душите на Човечеството. Те са тук за да ви помогнат да направите своите крайни решения(да се Възнесете или да не се Възнесете) без влиянието на тримерната матрица, в която живеете от хилядолетия.
Сега е дошло времето да решите:
Като Тъмните ли ще играете? Или ще играете ролята на някой, който живее в Светлината? Желаете ли да живеете според специфичната роля, която сте избрали? Или бихте искали да я смените с противоположна? Искате ли да станете по-мащабна личност, от тази, която сте в момента? Искате ли да се върнете в „Светлината и Любовта”, които сте, в духовната ИСТИНА? Или желаете да продължите да играете ролята на някой, който се намира в дълбок сън, духовен сън и никога няма да се събуди през този живот? Искате ли да живеете в любящо, радостно, мирно и напълно обединено петмерно общество, което представлява бъдещето на Човечеството? Или предпочитате тримерното общество на омразата, гнева, дуалността, разделението, алчността, властта, страха, парите да продължи да бъде основната тема във вашия живот? Избирате ли да се изправите и да се откажете да живеете в подобно ниско-вибрационно общество? Готово ли сте да приравните цялото си същество, целия си живот и активно да участвате в: създаването и проявяването на Нова Гайя, за да стане вашата бъдеща реалност? Или предпочитате да играете ролята на някой, който не желае Нова Гайя да се случи и активно прави всичко по силите си, за да го предотврати?
Това са много задълбочени въпроси, на които само вие имате правилните отговори.
ИЗБОРЪТ Е ИЗЦЯЛО ВАШ.
Вашата свободна воля е винаги уважавана, от всички нас, групичката тук на Небесата. Въпреки, че е казвано и преди, важно е да интегрирате Истината на следното изявление: Един избор Не е по-добър от друг избор. Правейки избора да се възнесете през този живот, това не ви прави по-добри от тези, които не предпочитат да го правят сега. Всичко зависи от готовността на вашата душа да се придвижи към по-високи измерения на съзнателността; мултимерния начин да „Бъдеш Един” с ВСИЧКО КОЕТО Е.
Ако вашите близки не са готови да се възнасят през този живот(лесно можете да разберете това, ако те играят роли на хора, напълно противоположни на техния Върховен Аз), тогава моля уважете техния избор. Оставете ги да живеят животите си така както желаят. Освободете се от контрола и се доверете на Бога. Доверете се във вашия Върховен Аз. И се доверете, че Върховния Аз на вашите близки също ги води през цялото време така, че евентуално да се завърнат на пътя към Светлината. Изпращайте по техния път Светлина и Любов(представяйте си как директно идва от вашите сърца и отива към техните), така че един ден, във перфектния Божествен момент(който те сами ще решат кога е) те също ще се завърнат в Светлината и Любовта на техните Висши Аз-ове.
Вие можете да решите да не се въвличате в драмите на тъмните сили като отказвате да участвате в тях; като отказвате да се забърквате в тях; като отказвате да присъствате в техните сфери на влияние.
Представете си, че лидерите на една велика нация планират да тръгнат на война срещу тяхна съседна страна. Но никой не идва на бойното поле. „Войниците”, които трябва да са част от армията на тази велика нация са станали духовно просветлени и са решили, че повече няма да играят роли и активности, които не са базирани на Любовта. Какво ще стане с войната на тази велика нация, след като гражданите отказват да участват в нея? Просто тази война няма да се осъществи.
Всеки един от вас трябва да се научи да се освобождава от страховете си. Освободете се от всичко, което държи назад вашата Божествена Всевластност като любящо и могъщо Творческо същество, което вие наистина сте.
Престанете да се приспособявате, към това което смятате, че света/хората искат от вас да бъдете, за да принадлежите към стадото.
Ако някой иска от вас да направите нещо, моля спрете се и запитайте Висшето си Сърце, „Нещата, които тези хора искат от мен съответстват ли на моя Върховен Аз? Съответстват ли на моята Висша Мисия/Цел, заради, които съм тук?”
Да живееш живота си истински чрез следване на сърцето си е най-бързия път към: щастие, успех, изобилен живот и въплъщаване на Върховния Аз.
Всички вие никога не ще се провалите във връщането си към Единството на Бог, Единството на ВСИЧКО КОЕТО Е, в края на вашите физически въплъщения на Планетата Земя. Защото всичко е винаги за добро. Няма нищо страшно. Всички живеят животите си така, както е било предвидено, според техния Божествен план; в собствения велик път към Светлината бидейки вечните Души, които са.
Това е края на Част 1 от съобщението ми днес. Част 2, Адел ще публикува през следващите няколко дни и аз ще продължа да споделям с вас всичко свързано с моите Истински Учения от живота ми като Исус от Назарет.
Изпращам ви много Светлина и Любов,
Вашия брат Сананда.
Приела: Адел Арини
Източник: https://www.raphaelshealingspace.com.au/blog-1
Превод: velaskes
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=4196.msg25454#msg25454
Исус – Нашето съвместно възнесение (Сливане с майчината душа)
27 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес продължаваме разговора за будхическото тяло, в което се пази информацията за всичките ви предишни животи и представлява „нишката“, която ви свързва с майчината душа.
И този, който в медитации или при регресивна хипноза се потопи в предишни въплъщения, може да разбере причините за случващото се сега, т.е. да проследи причинно-следствената верига и да свърже в едно всичките събития в сегашния си живот.
Но за това трябва да сте готови, родни мои, понеже може да видите много шокиращи ви неща, което може да се отпечата на фините ви тела като разкаяние и чувство за вина.
В действителност, трябва да гледате на предишните си животи като страничен наблюдател.
Трябва да сте наясно, че за разлика от сегашния живот, в който можете да промените много неща, миналите животи са отминал необходим етап, за да стигнете до високото ниво на духовно развитие, на което сте в момента.
Представете си се алпинист, който дълго и търпеливо, преодолявайки неимоверни трудности, се е изкачил на върха. Достигнал е своята цел.
И няма нужда да слиза обратно. Изминал е своя път докрай и този връх е „трамплин“ към възнесението – към нов живот в друго измерение.
Но повярвайте, скъпи мои, познаването на кармическата си „биографии“ не е задължително.
Дори да не сте успели да надникнете в миналото, това не ви пречи да напредвате, понеже разполагате с всички необходими знания за развитието на душата си, както и за трансформация на съзнанието и физическото ви тяло в кристално-светлинно.
Сега, най-важното за вас е „кристализацията“ на получените от вас знания: отсяване на ненужното, наносното, изкуственото – същото това „отделяне на зърното от плявата“, за което толкова често се говори в посланията от висшите сили.
Трябва да „изплувате“ на повърхността в бурния информационен поток за земното възнесение, изливан от интернет върху вас и разни езотерични издания, да си поемете въздух, да се съсредоточите върху себе си – върху собствените си усещания – физически, емоционални, енергийни.
Следва да насочите всичките си натрупани теоретични знания в практическа посока и в това може да ви помогне много шестата ви чакра.
За целта, искам да ви предложа следното.
Навлизайки в медитативно състояние и призовавайки всичките си духовни водачи, през своята шеста чакра се обърнете към майчината си душа с молбата да „претопи“ целия ви натрупан тримерен опит в светлина и любов.
Не бързайте, поседете спокойно колкото се може по-дълго. Вслушайте се в усещанията си от шеста чакра.
Тя може да „затрепти“ от радост, може да се затопли, да започне да пулсира, да се върти по часовниковата стрелка.
При всеки е различно, но обезателно ще усетите, че откликва на молбата ви.
Можете да проведете такава медитация няколко пъти, докато не усетите, че земния ви цикъл е напълно завършен и сте готови за преход.
И всеки път, когато ви се прииска да се слеете с майчината си душа, си представяйте шеста чакра като пъпна връв, която ви свързва с нея.
Усетете родната си енергия, от която сте били лишени в продължение на много векове, докато сте странствали по тримерния свят.
Благославям ви за това, скъпи мои!
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 27 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-sliyanie-s/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Разчитайте само на себе си)
26 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес продължаваме разговора за шеста чакра и ще ви разкажа за още една нейна особеност.
Смисълът ѝ е, че тази чакра е свързващия елемент между човешката и Божествената ви същност.
След като активирате третото си око, ви остава последната крачка, за да може пряко да общувате с висшите вселенски сили.
И днес ще ви разкажа, какво трябва да се направи, за да активирате максимално способностите на шеста чакра.
Преди всичко, не трябва да забравяте, че „хранителната ѝ среда“ е чистата безусловна любов – първородната ѝ енергия.
Щом се научите да живеете, пребивавайки постоянно в потока на тази енергия, загубените функции на третото ви око ще започнат да се възстановяват доста бързо.
Но днес ми се иска да ви предпазя от поредната грешка.
Сега са се появили много различни духовни школи, в които ви предлагат най-различни услуги за активиране на чакрите, за внедряване в телата ви на разни „кристали“, на магически символи и много-много друго.
Знам, някои майстори искрено смятат, че помагат на хората и дори го правят безвъзмездно, но скъпи мои, те не могат постоянно да контролират емоционалното ви състояние и енергийното ви ниво.
Могат само да ви дадат тласък – силен импулс за продължаване на духовното ви развитие, но цялата основна работа си остава ваша.
Можете да се възползвате от този шанс и да повишавате нивото си, а можете да решите, че всичко вече е направено и да продължите да живеете както преди, без никакви стремежи за усъвършенстване.
В това е най-голямата опасност, когато предадете отговорността си на „специалист“.
Повярвайте, скъпи мои, възнесението на човешката душа е много индивидуален процес, който при всеки е различен – в своето време и темп.
И всяка изкуствена намеса в енергийното ви пространство, особено, когато се отнася до такива сакрални неща, като отварянето и активирането на чакрите, може да внесе дисбаланс в психическото и емоционалното ви състояние и дори да се отрази на физическото ви самочувствие.
И, като правило, това не ви подпомага в напредването по духовния път.
Това е подобно на купуване диплома от духовен „университет“, а от това няма да ви се увеличат знанията и уменията.
И последното, което ми се иска да спомена днес.
Старайте се да поддържате чисти мислите си и не допускайте наблюдателния и критичен ум, да анализира събитията и човешкото поведение.
Именно той е спирачката в напредъка при повечето хора.
Хващайте всяка мисъл съдържаща осъждане, контрол, недоволство, още в първия момент, докато не сте успели да се наситите с негативни енергии.
Това е много важно, родни мои. Именно, автоматическата ви реакция към случващото се ви замърсява фините тела и не допуска да се издигнете на нивото, към което се стреми душата ви.
С това приключваме за днес.
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 26 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-polagayt/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Божествен камертон)
25 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес ви разкажа, как с помощта на шеста чакра можете да разпознавате астралните същности, които диктуват голямо количество от посланията.
Не е възможно при всички от вас, само при душите с истински Божествен «камертон», способен да долавя фалшивите нотки, звучащи в посланията във вид на словоблудство и сладникавост, постоянни повторения, а понякога и прекалено засукани текстове, изобилстващи с технически и научни термини.
В действителност, истинските послания са винаги прости, кратки и достъпни за всеки. Главната им цел е да ви запознаят с нови знания, които да помагат за ориентирането в случващото се по планетата, да ви подскажат, как да действате в съгласие с новите реалности.
Работата е там, че астралните същности вярват напълно искрено, че диктовките им помагат за напредъка.
За да им дадат повече тежест и да внушат доверие, се представят като висши сили или уважавани хора, напуснали физическия свят.
И понеже в повечето такива послания се говори за светлина и любов, могат да бъдат разпознати САМО енергийно.
И сега ще ви дам някои съвети, как с помощта на шеста чакра да правите енергиен анализ на посланията.
За целта трябва да сте в спокойно и хармонично състояние и е добре да си създадете енергийна защита, за да се изолирате от астралните същности, които много се страхуват от разобличаване.
След прочитането на текста или след първите няколко абзаца, помолете третото си око да ви даде оценка за посланието.
Ако е действително послание на висшите сили, ОБЕЗАТЕЛНО ще усетите реакцията му – като пулсация, завъртане по часовата стрелка, разширение, топлина…
Ако посланието е астрално, най-вероятно да реагират четвърта или пета чакра, понеже са на тяхното вибрационно ниво.
Ако посланието е тъмно, ще усетите вибрации в нисшите чакри или някакъв сигнал във физическото тяло.
Съществува и друг начин да определите, дали си струва да четете едно или друго послание.
Съгласете се, родни мои, често се случва да ви привлече заглавието и да ви се стори, че нещо не е наред, но любопитството ви кара да четете до край.
Като следствие, губите маса време и замърсявате енергийното си пространство.
За да не се случва това, след прочитане на заглавието и името на контактьора, се обърнете към третото си око и запитайте, необходима ли ви е тази информация.
И ако вече сте установили с него някакъв контакт, обезателно ще усетите реакция.
Можете да разработите условни знаци за общуване, за да получавате еднозначни и бързи отговори на ниво «да» или «не».
И повярвайте, скъпи мои, този канал за общуване с Божествената ви същност е най-надежден, понеже нито една астрална същност не може да му въздейства енергийно.
Но ви призовавам отново, да проявявате творчество и разработвате собствени методи и упражнения, защото, дори висшите сили трудно могат да ви дадат универсални съвети и препоръки – дотолкова сте уникални и неповторими.
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 25 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-bozhestve-2/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Шеста чакра)
23 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес продължаваме разговора за шестата ви чакра.
Ще ви разкажа, каква е ролята ѝ човешкия живот сега – при прехода в по-високо измерение, и как могат да се възстановят първоначалните ѝ функции.
Преди всичко, искам да ви предупредя, че не е по силите на всеки човек, а само на издигналите съзнанието си, вибрациите си, поне до четвърто измерение. А такива хора по Земята, вече не са малко.
Колкото по-високо се изкачвате по духовната стълба, водеща към пето измерение, толкова по-отчетливо ще усещате своята шеста чакра.
Ще ви се струва, че се свива, пулсира, разширява.
Можете да усетите боцкане, леки вибрации, студ или топлина в района на третото око.
Такива могат да са физическите ѝ проявления. Но е много по-важно, че започва да се пробужда от дълбок сън и да възстановява способностите си, главната от които е взаимодействието с финото ниво.
В какво се проявява?
Преди всичко, ще започнете да се усещате фино едни други, т.е. да взаимодействате на фино ниво/тела.
При общуване, на преден план ще излизат не обичайните думи, с каквито сте свикнали, а енергиите, които носят емоциите, мислите, постъпките.
Ще се прочитате един друг, без да произнесете дори дума, а това е първата крачка към телепатичното общуване, което са използвали хората в началото на съществуването си.
Разбира се, няма да стане за един ден. Ще трябва да разработвате тези навици, както развивате тялото си, за да бъде стройно, гъвкаво и красиво.
Но вече, такива стройни, гъвкави и красиви трябва да станат отношенията ви, в основата на които да са взаимното доверие, уважение и любов.
Може да започнете от малкото.
Всеки ден, общувайки с всеки срещнат, опитайте да надникнете в душата му, да доловите емоционалното му състояние, да усетите желанията му, да предвидите мислите му.
И когато заговори или действа, веднага ще разберете, доколко правилно сте доловили информацията.
В тримерния свят са много устойчиви стереотипите, затова, думите и постъпките са еднотипни.
Ще се учудите, колко предвидими са дуално мислещите. Няма да ви е трудно да проникнете във фините им тела, за да прочетете мислите и емоциите им.
Що се отнася до тези, които са на едно ниво с вас, тук могат да възникнат малки сюрпризи, понеже възприемате такива хора като близки по дух и предполагате, че мислят и действат като вас.
И ако не се случи, това ви учудва и разстройва.
Но забравяте, скъпи мои, че колкото е по-високо духовното ниво, толкова е по-богат и разнообразен вътрешния свят, толкова по широко е възприемането на действителността, лишено от обичайните стереотипи и шаблони.
Затова, да проникнете в душата на такъв човек, е «висш пилотаж», който не е по силите на всеки.
Но най-главното, което трябва да направите, да започнете такова общуване/усещане един друг и тогава, постепенно, крачка след крачка, ще развиете третото си око – ще го реанимирате, ще му върнете миналата слава.
И ви благославям за това, родни мои!
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 23 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-shestaya-cha/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Връзката с Божествените аспекти)
21 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес преминаваме към по-сложен материал. Преминаваме към изучаването на будхическото и атмическо тяло, както и към сетивните им органи – шеста и седма чакра, които са мостче свързващо ви с Божествеността ви и ви помагат в общуването с финия свят.
За съжаление, засега са малцина по Земята, при които тези чакри са отворени и достатъчно развити, за да могат да общуват с висшите вселенски сили.
Много повече са хората общуващи с астрални същности, обитаващи околоземното пространство в непосредствена близост до вас.
И понеже тези същности са почти „професионалисти“ по земното възнесение, овладели са необходимата терминология и са се научили красиво и засукано да развиват темата, за човека е станало много трудно да различава светлите послания от астралните.
Ще се постарая да ви науча да различавате тази фина граница, за да избегнете греши и ясно да различавате вибрациите на небесните ви „събеседници“.
Да започнем отдалеч. И днес ще поговорим за шеста чакра, която често наричат „трето око“.
Откъде е тръгнало това название?
Някога действително е съществувало на физическо ниво и все още съществува при някои същества в по-високите измерения.
Но с навлизането на човека в трето измерение, това око е „зараснало“, като нежен кълн, задушен от „бурените“ на дуалния живот.
Една от програмите, внедрявани в човешкото съзнание от драконовите, е блокирането на шеста чакра, за да се прекъсне връзката с финия свят.
Още в зародиш се прекъсвала фината нишка, свързваща човешката душа с истинската ѝ същност – със спомена за Божествения ѝ произход и връзката с майчината душа.
По този начин, човека е попадал в този свят „сляп“ и „глух“. Оставили само само физическите сетивни органи, блокирайки напълно финото възприемане.
И само единици от великите души, които се въплъщавали за да възстановят справедливостта, да върнат на човека принадлежащото му по право, са успявали да „пробудят“ своето трето око и да възстановят връзката си с финия свят.
Сега ситуацията е променена. Новите енергии с най-високи вибрации, взаимодействайки с хората, постигнали определено ниво на духовно развитие, са способни да неутрализират тези програми, а това позволява на хиляди да активират третото си око и да отворят съзнанието си за фините светове.
Това се подпомага от многобройните практики, които ви се дават като помощ от висшите вселенски сили.
И всичко би било прекрасно, родни мои, ако живеехте в идеални хармонични условия и постоянно пребивавате в светлина и любов.
Но вие продължавате да живеете в дуален свят, да общувате с най-различни хора, подложени сте на енергийното въздействие от най-различни енергии, следствие на което, вашето „мостче“ с финия свят се използва от астрални същности.
И в зависимост, какви енергии преобладават във вас, в един или друг момент, привличате същности от висшия или нисшия астрал.
Те също се развиват и са се научили да повишават вибрациите си, за да могат да „достигнат“ вашата четвърта и дори пета чакра.
И в едно от следващите ми послания ще стане на въпрос, как да разпознавате такива „гости“, използвайки фините сетивни органи.
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 21 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-svyaz-s-bo/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Шаблони и стереотипи на каузалното тяло)
20 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес искам да завърша разговора за каузалното тяло и да ви разкажа за още една негова особеност.
Ето, в какво се състои.
Независимо, че това тяло е с доста високи вибрации, понякога съдържа също известен набор от щампи и стереотипи.
Но те са с малко по-различен характер. Можем да ги наречем «духовни стереотипи».
Към тях се отнасят религиозните догми, философските учения, моралните принципи – с една дума, всичко отнасящо се до нравствения живот на човека.
Но поради това не престават да бъдат стереотипи, понеже вкарват човешкото съзнание в определени тесни рамки, не позволяващи издигането на по-високо ниво.
Защо се случва така?
Като правило, човека започва своето духовно развитие, отблъсквайки се от ученията на известни философи, религиозни дейци, историци, езотерици, в които е намерил ясно формулирани концепции и нагласи.
И, ако са достатъчно известни и уважаеми в обществото имена, им вярват безусловно, приемайки всичко за истина от последна инстанция.
Ако е заинтересован много от темата, започва да търси друга литература, подсъзнателно опитвайки да намери още повече потвърждения на харесалата му тема.
И постепенно, сам става последовател и разпространител на едно или друго учение.
Това е пътят почти на всеки човек, който иска да напусне материалните рамки и да постигне нов – духовен – смисъл на съществуването си.
Но ето, какво не трябва да забравяте, скъпи мои.
Всички духовни учения, ако не са приемани директно от висшите сили, са създадени от хората и имат субективен характер и неволно носят личностния характер на човека, нагласата на ума, духовното му ниво.
А неговите размишления и умозаключения, подхванати и повторени многократно от другите хора, с времето, също се превръщат в стереотипи и шаблони, които се натрупват в каузалното тяло на последователите.
И сега ще ви дам няколко съвета, как да избегнете зависимостта от чуждото мнение и да напредвате самостоятелно.
Първото. Помнете израза: «Не си създавай кумир»?
В него е вложен дълбок смисъл, защото, точно «кумира» може да ви превърне в духовни роби, не можещи да мислят самостоятелно.
А сляпата вяра в нещо или в някого, поражда фанатизъм във всичките му проявления.
Спомнете си, колко кръв е била пролята поради «религиозни убеждения», колко войни са в «името на Бога», следствие религиозните «щампи» в каузалните тела на такива хора…
Затова, винаги избягвайте фанатично настроените хора, с каквито и лозунги да се прикриват.
Второ. Вярвайте на себе си, на душата си, на сърцето си!
По-често «беседвайте» с тях. Извадете от дълбоката си памет истинските Божествени знания, които съществуват във всеки от вас.
Не опитвайте да обхванете необятното. Да си ерудит, изпълнен с духовни знания, изобщо не гарантира, че сте духовен човек.
Може, дори една книга да не си прочел, а да излъчваш такава мъдрост и безгранична любов, която да е повече от на стотици начетени хора, защото във вас има всички знания, които очакват да ги откриете и извадите от дълбините на сърцето си.
И това не са просто красиви думи, родни мои.
Наблюдавайте хората, природата, растителното и животинско царство!
Правете свои собствени изводи, вслушвайте се повече във вътрешния си глас, а не какво казват другите, често натрапващи своята гледна точка.
И последно. Никога не спорете, с когото и да е, отстоявайки мнението си до прегракване.
Позволете на другите хора да имат свое мнение, което, напълно е възможно, да не е по-малко ценно, макар, да не съвпада с вашето.
Вслушайте се: може да ви отвори нови хоризонти и така да избегнете собствените си стереотипи, които да заседнат в каузалното ви тяло.
Опитайте, във всичко да откривате златната среда, което ще ви позволи органично да свържете чуждия и своя собствен опит и винаги помнете, развитието на душата и съзнанието ви са наистина БЕЗКРАЙНИ!
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 20 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-shablony-i/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Изпълнител на Божествените закони)
19 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес ми се иска да продължа разговора за каузалното тяло и да се спра на друга негова особеност.
Освен „аналитичните му способности“, има и способност да натрупва енергия за управление на мислите и емоциите.
А ето, какво означава това.
След като мислите и емоциите са преминали през каузалното тяло и са били подложени на енергийна „обработка“, завръщайки се в света, имат съвсем различен характер – по-подредени и хармонизирани са.
Случва се, защото самото каузално тяло, само по себе си, има значително по-високи вибрации от емоционалното и менталното, предоставящи му материала за „обработване“.
Подобно е, когато възрастен изслушва дете, което споделя всичките си проблеми и емоции, а след това, подрежда всичко по местата му, обяснявайки го според Божествените закони.
Но това се случва само в случаите, ако човека е преминал границата, която го отделя от дуалния свят и е готов да изслуша истината, а не своето его.
За хората, затънали напълно в тримерния свят, каузалното тяло е като „клапа“, предпазваща от ниски енергии будхическото и атмическото тела.
Мислите и емоциите с ниски вибрации при такива хора са като махало, отскачат от високовибрационната „стена“ на каузалното тяло и се завръща като огледално отражение.
По този начин, каузалното тяло приема най-непосредствено участие в изпълнението на Божествения закон: „Външното отразява вътрешното“ или „Каквото посееш, това жънеш“.
Акумулира мислите и емоциите и ги връща усилени.
Това се отнася за всяка енергия – положителна и отрицателна.
Така че, мисли изпълнени с добро и любов, връщат в човешкия живот добро и любов във вид на приятни събития, добри хора, прекрасно здраве и хармоничен живот.
Мисли, изпълнени със зло и агресия, привличат към човека събития и хора с подобни вибрации, усложнявайки още повече живота му.
По този начин, каузалното тяло може да се нарече „главен изпълнител на Божествените закони“, акумулиращ енергията, излъчвана от човека и я насочва навън.
Затова, скъпи мои, е толкова важно да държите чисти емоционалните и ментални тела, които определят и чистотата на каузалното ви тяло.
Както вече многократно съм споменавал, всичко е във вашите ръце, понеже сте творците на своята реалност и сте способни да я управлявате със силата на мисълта си.
И, ако мислите ви са изпълнени с любов – най-мощната от всички енергии, съществуващи във Вселената, ще ви е подвластно всичко.
Не го забравяйте никога, родни мои!
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 19 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-ispolnit/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Каузално тяло)
18 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес преминаваме към следващото ви тяло – каузалното, което е вашият «аналитичен център».
Именно в него се правят всичките ви изводи и заключения — следствията от дългите ви размишления, съпоставяне на факти и разни причини за случващото се с вас.
Каузалното тяло обработва материала, който му предоставя менталното във вид на най-различни мисли и се изпълва с вибрациите, които носят.
Затова, честотата му зависи от качествата на мислите – от енергийната им съставка.
Както виждате, родни мои, и в този случай, е необходимо да контролирате своите мисли и емоции, за да предавате за «преработка» в каузалното чист високовибрационен «материал».
Какво може да ви помогне?
Първото и най-главно. Старайте се да разглеждате цялата верига от случващото се от висша гледна точка.
И тогава, изводите ви ще са със съвсем друг характер – няма да ги разглеждате като тримерен човек, а със съзнанието от четвърто, дори пето измерение.
Второ. Никога не търсете причините за проблемите си в другите хора, понеже, само тази мисъл съдържа осъждане, следователно, е изцяло тримерна.
Такъв извод създава верига от обвинения и агресия, което още повече ви смъква енергиите.
Трето. Не прекалявайте и в другата посока – в обвиненията към себе си, понеже усещането за вина е също ниски вибрации, програмирани във вас от дуалния свят, където винаги има прави и неправи, виновни и невинни, добри и лоши…
Как да се държите, за да не се оплетете в мисли и емоции, пораждани от събитията с вас?
Гледайте на всичко като наблюдател, който изучава живота, получава нов опит – положителен или отрицателен, и благодари за него, понеже обогатява живота ви, изпълва го с нов смисъл и съдържание.
И никога не се оглеждайте назад.
Използвайте получения жизнен опит, но не се потапяйте в преживявания, свързани с болка и неприятности.
Освободете ги! Не позволявайте да заседнат във фините ви тела и да ги разрушават постоянно, предизвиквайки болести и психически разстройства.
Трябва да се научите да се избавяте от тежките спомени толкова лесно, както се разделяте със стари дрехи, които са ви станали малки или са скъсани.
Можете да си представяте, че «захвърляте» болезнените жизнени периоди като стари мръсни дрехи, които «изгаряте» в огъня на вселенската любов.
А след това се обличате с чисти и прекрасни Божествени одежди, които изпълват фините ви тела със светлина и любов.
И сияете толкова ярко, че светлината ви изпълва цялата Земя, Галактика, Вселена…
Опитайте, скъпи мои, да усвоите тази проста, но много действена практика.
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 18 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-kauzaln/
Ащар Шеран – Новини от Галактическата Федерация на Светлината
26 март 2018
Здравейте скъпи наши земни хора!
Днес имам поръчение да ви предам съобщение от Галактическата Федерация на Светлината.
Става въпрос за готовността ви за промените, които с всеки изминал ден са все повече и по-забележими.
Вашата Земя може сега да бъде сравнена с космически кораб, който се готви за старт.
Подготвителният период завърши: система та за управление е проверена, резервоарите са пълни с «гориво» от високовибрационна любовна енергия, генерирана не само от висшите сили, но и от земните обитатели.
Като космонавти, готвили се за полета, духовно развивайки се и променяйки се енергийно, вече преминавате през последната проверка на своя «кораб», който ще ви отнесе от тримерния в петмерния свят.
Какво трябва да направите, за да преминете тази проверка с чест?
Първото и най-главно е, да не губите вяра в земното възнесение, независимо от постоянните задръжки.
Те имат множество причини, но основната е, пробуждане на колкото се може повече хора за да променят съзнанието си и да могат да се възнесат заедно с планетата.
Второ – преживявайте всеки свой ден като последен на отиващата си тримерна Земя.
Гледайте на всичко случващо се с очите на човек от друго измерение: както гледат натрупалите житейска мъдрост на детските пакости – с любов и снизхождение.
Трето – концентрирайте съзнанието си върху фините тела и съответните им чакри.
С други думи, старайте се да живеете според фините си усещания, които ще ви изведат извън рамките на дуалния свят и ще ви издигнат на ново ниво от битието.
И ако успеете да го направите, всички промени – климатични, географски, политически, социални, финансови, които са в ход сега, ще ги възприемате от висотата Богочовек, а значи, няма да се поддадете на страха и паниката, които обхващат повечето хора при загуба на обичайния начин на живот.
Виждаме, че концентрацията на негативни енергии във всички области на живота ви са достигнали критични стойности и взрива е неизбежен.
Разбира се, няма да стане за един ден, но ако се получи в една от водещите страни, ще се получи верижна реакция.
И понеже със Земята сте в единно енергийно пространство, неволно ще се отрази като природни и технологични катастрофи, които ще са като «ехо» от зова за помощ на планетата.
От своя страна, ние внимателно следим за случващото се и разработваме планове за спасението на хората при най-различни варианти на събитията.
И все пак, скъпи наши, изключително много зависи от вас, понеже всеки пробуден има огромен енергиен потенциал и е способен сам да спаси стотици хора, обхващайки ги в своето високовибрационно поле.
То като магнит притегля способните да осъзнаят случващото се на Земята и могат в кратки срокове да трансформират съзнанието си до ниво, което ще ги присъедини към възнасящите се.
Много ни се иска, посланието ни да помогне за съсредоточаването върху главното и да разберете, че вече няма никакво време да изпадате в крайности.
Моля ви, помнете, че вашите галактически братя и сестри са винаги редом и са готови да ви се притекат на помощ в труден за вас момент.
Искрено обичащия ви Ащар Шеран, говори с вас от името на Галактическата Федерация на Светлината.
Приела Марта, 26 март 2018.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/novosti-gfs-26-marta-2018/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Златна сфера)
22 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днешното ми послание е малко встрани от темата.
Иска ми се да поговорим за вълнуващото ви в момента.
Става въпрос за справянето с нарастващото несъответствие между вътрешното ви състояние и обкръжението.
Виждам, че за мнозина е препятствие в духовното развитие.
Вече е ставало многократно на въпрос, че всички нехармонични хора и ситуации са ви дадени, за преминаването на последните ви уроци, за шлифоване на майсторството ви в приемането с любов и благодарност всичко по пътя ви.
И все пак, при мнозина от вас недостига търпението и мъдростта, за да преминете с чест тези уроци.
Затова ми се иска да ви подаря още една практика, която да помага за хармоничното съществуване в двата свята.
Да я наречем «Златна сфера».
През целия ден си се представяйте, че се намирате в златна сфера, изпълнена с проблясваща розово-сребърна любовна енергия.
Това е вашето островче в пето измерение, създадено от вас на Земята.
В него се чувствате добре и уютно. Усещате се защитени от дуалните енергии.
И, ако ви се случат дисхармонични ситуации, представяйте си, как негативните енергии се разбиват в тази сфера.
Тя ви защитава като броня от чуждите за вас енергии и спокойно наблюдавате случващото се, като правите изводи и си извличате поука.
Но особеност на сферата е, че не позволява преминаването на негативни енергии, но без проблем допуска навън светлите и любещи, които излъчвате вие, насищайки околното пространство.
Затова, родни мои, представяйте си се, колкото се може по-често в такава вълшебна сфера излъчваща светлина и любов.
Това ще ви позволи да уравновесите състоянието си при пребиваването в два свята едновременно, като щедро пълните с Божествена енергия Земята и всичките ѝ обитатели.
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 22 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-zolotaya-s/
Исус – Нашето съвместно възнесение (Особености на менталното тяло)
17 февруари 2018 г.
Здравейте, родни мои любими души!
Днес ми се иска да завършим разговора за менталното тяло и да ви разкрия механизма на взаимодействието му с другите фини тела.
Понеже то, както и сетивния му орган – сърдечната чакра, са разположени в средата на тялото, т.е. на границата, разделяща земната от небесната човешка част, е като буфер между нисшите и висшите тела.
По този начин, освен своите преки функции, има и допълнително натоварване.
За да ви стане по-ясно, какво имам предвид, ще посоча следния пример.
Трагическа смърт на близък ви човек.
Като правило, след първия шок, започвате да анализирате ситуацията: защо се е случило, и колко е несправедливо, започвате да съжалявате за заминалия си и за самите себе си, останали сами, а някои, дори изпитват вина, че не са опазили любимия, не са предотвратили трагедията.
С една дума, в главата ви се струпват толкова много мисли, че менталното ви тяло се „задъхва“ в този поток.
И всичките тези мисли се предизвикват от нисшите ви тела, които в продължение на много години са се сраснали с фините тела на близкия ви човек, вплели са се в неговите енергийни полета и сега им е много трудно да се разделят с част от себе си.
Действително, на фино ниво, обичащите се и духовно близки хора, преживяли много години заедно, много често имат единна аура. И когато единия напуска физическото ниво, другия преживява невероятна болка.
И тази болка поема менталното ви тяло.
Така се случва почти с всички хора, чиито вибрации не излизат извън тримерните рамки.
Но има и други примери – те са редки изключения, когато духовното ниво допуска разглеждането на смъртта само като преход в друг свят, в друго измерение.
И такъв човек е способен искрено да се зарадва за любимия, който е постигнал целта – която са преследвали заедно и вече е в къщи, в покой и хармония, че е преминал на ново ниво от битието.
И тогава, вместо страдания и сълзи, му изпраща любовта си, осъзнавайки, че не са се разделили, а са от двете страни на завесата, разделяща плътния и фините светове.
В този случай, менталното тяло получава високи вибрации, които са излъчени от каузалното, будхическото и атмическото тела.
То не преживява стрес и е в хармонично състояние, понеже мислите за заминалия си са спокойни и любещи.
Отново ви посочвам две крайности, за да можете ясно да проследите механизма на информацията за менталното тяло.
В действителност, индивидуалната релация към всяко събитие при всеки от вас е толкова различна, че емоциите и мислите са безкрайно разнообразни.
Но главното, което не трябва да забравяте, за да защитите и очистите менталното си тяло: вие сте всесилни и пълновластни над своите мисли и чувства.
Вече сте отвъд рамките на тримерния свят, следователно, всичките ви мисли и емоции са с напълно различно енергийно съдържание.
Поддържайте това високо ниво, не преминавайте границата, отделящ висшите сфери на битието от света, който вече ви е чужд, от който сте се изскубнали.
Издигнете се съзнателно над менталното си тяло – там, където е Божествената ви същност!
И ви благославям за това, родни мои!
Обичащия ви от все сърце Иешуа, говори с вас днес.
Приела Марта, 17 февруари 2018 г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://vozrojdeniesveta.com/nashe-sovmestnoe-voznesenie-osobenno/
Users Today : 2105
This Month : 23545
This Year : 538987
Views Today : 8628
Who's Online : 22