Духовно усъвършенстване 7
Ежедневна практика за жените
Това описание е дадено за самонаблюдение, за размисъл, за определяне на стремежите, като възможност за създаване на вътрешен резонанс при потребностите, за настройване към усъвършенстване, за определяне на пътя.
Включва следните фази:
– Насочено внимание – фокусиране – накъдето е насочено вниманието, натам е насочена и енергията ви.
Наблюдение себе си от страни – създаване на обективност – разширение;
Концентрация – фиксиране на точки с определен пълнеж – запълване с енергия, приемане на нови програми;
Изучаване, осъзнаване и формиране на система – създаване възможности за разбиране принципите на вътрешните и външни полета, на взаимодействията им;
Настройка на системата, осъзнаване посоката на потоците;
Придобиване на управител – кой е стопанина на това тяло;
Преход на ново ниво в осъзнаването, в циркулацията, в правилата.
Вашето тяло е жива система – сложен орган. Ако не звучи, значи е нарушен баланса на някакъв елемент от веригата. Важно е всичко. Важно е разширяването на устрема към постижения – разширяване и обхващане, разбиране на принципите във вътрешното, във външното, в обмена, в хармонията.
Съществува начин на живот като реакция на външни дразнители. Той създава хаос, липсва вътрешен баланс, пилее жизнените сили, води до износване на системата, до опустошение, до деградация.
Живот в търсене на познание е способен да доведе до състояние, когато при всеки процес стига до съвършенство – до напълване, до усилване на себе си, до повишение на вътрешното ниво и синхронизация с външните възможности.
Колкото повече напредваш, толкова по-съвършен ставаш. Това е живот, основан на еволюционните принципи. Когато разбираш, подхранваш, активираш, живееш основан на висшите си тела и цялостна система от взаимовръзки.
Жената е особена система и при разбиране нейните принципите на взаимодействие, е възможно подобряване на вътрешните характеристики и като следствие – повишаване на външните нива – като красота, здраве, младост, енергийно ниво, в интересите, знанията, възможностите за влияние, за грижа, защита, като способности за разбиране, управление на пространството, подкрепа, вдъхновение, висше изражение.
Ако мъжкия център е в главата, женския е в матката, не като детероден орган, а център за одухотворение, за връзка с обкръжаващата реалност, като възприемане на света. Чрез посредничеството на функциониращия си център, жената е способна като с радар да прониква на различни нива в многомерния свят, отвъд плътното, до сливане с безкрайното творческо поле, без да напуска обичайното, а пребивавайки едновременно, черпейки и транслирайки.
Чрез работещия активен център, жената е способна да преведе мъжа в тези висши сфери, където се съхраняват доспехите на висшите му добродетели – мъжество, воля, отговорност, фокусиране, мощ, мъдрост.
Това не е ниво на човешко взаимодействие, а съвместно възвишаване при постигане на висшите добродетели, партньорство в съвместното движени към висшето начало, чрез служенето един на друг с чистота в намеренията и изваждане Бога на повърхността. В този случай, телата са свещен съд на Божественото, което не е проявено, но може да бъде активирано, а тогава става чудото на одухотворението, каскада от чудеса.
Божествата, известни сега – не са приказка, а проявени добродетели. Това, което може да израсне в теб като свещено и почитаемо зърно, в свещен съд, при правилна грижа и правилната хранителна среда. Това са основните фактори за разкриване на висшите основи в себе си.
Когато процеса е индивидуален, възможно ли е разкритие? Да, тогава става съединение с реалното и живо многомерно поле и служене на цялото, в него е израстването, грижата, приемането. Това е още един път.
И така, ти си жена – в матката ти е вселенски център. Осъзнай вселенската структура, на всичко, което се върти наоколо. Ти си източник и осъзнаваш всичко, не с главата, а знаеш, чувстваш с матката или, засега, си представяш.
Когато замираш, откъде започва непознатото – от вътрешността на съществото ти. И затова е важно да откриеш и усвоиш система от усещания, дълбоко знание и разпознаване, формиране на чувствена система, даваща достъп до многомерната сензорика, интуитивност и дълбоко знание за света. Това е съзнателна практика. Жизнен процес на усъвършенстване – разопаковане на връзките с Божествените добродетели и възможности.
В такова състояние, жената в вътрешно щастлива, изпълнена и излъчваща хармонични ритми, разширяващи се и изпълващи обкръжаващото я поле, превръщайки го в хранителна среда, от която може да се черпи като от извор, имайки вътрешните настройки за висшите ритми.
Настройката към висшите ритми е практика, продължителния процес на постижения и усъвършенстване.
Женствеността е живот в съгласие с природата си. Живота на жената е вътре в нея, там е безкрайността и всичко е достъпно и постижимо.
Главната задача на жената е да открие, да си спомни, да възстанови, да разбере себе си, да е себе си всеки един миг.
Когато жената е в мир със себе си, всичко наоколо започва да звъни, да ликува. Завръщането в себе си е лесно, защото, през неизвестните джунгли има релси, това е естествен древен процес – завръщането на своите релси. През времето и пространството си остават природата ти.
Първите крачки е припомняне на себе си и решението да се разкриете.
Следва последователност от действия, които потвърждават сериозността на намеренията ви.
Започва формирането на нови ритми, начертаване на ново поведение, на нов начин на живот, ново отношение, нови възгледи.
Задълбочаването е крачка след крачка – всяка крачка е важна, прецизна, преживяна изцяло, осмислена, попита, усвоена.
Дълбините са съдържание. Истинската жена е в съдържанието, затова, ако следвате само формата, това е заблуда. Това създава вътрешен проблем и дава обратен ефект, създава вътрешно напрежение и затваря достъпа към безкрайното творческо поле, превръщайки основата му – центъра – във форма за сексуален контакт, за раждане на деца, за изтичане и опустошение.
При разбиране основата на дълбочината, усилвайки вътрешното, е възможно наблюдаването на външна кристализация като резултат от усъвършенстването, отразен в облика, свойствата, сиянието, красотата, жизнеспособността ѝ. Тогава красотата и пълноценността на жената е показател за вътрешното ѝ – цялостно постижение – установяването ѝ като вселенски център.
Превод: Йосиф Йоргов
http://blessyou.ru/?page_id=3444
Какво да се прави, ако сте достигнали просветление
1) Не преживявайте, ще ви мине.
2) Скрийте самодоволната усмивка, защото ще ви вземат за глупак, какъвто сте в действителност.
3) Ако никой не обръща внимание на поученията ви и това ви огорчава, опитайте да поучавате отражението си в огледалото. Това повишава настроението, защото идиота в огледалото дрънка такива глупости, че дори ти не можеш да го вземеш на сериозно.
4) Не досаждайте на другите с космическата си любов. Възможно е да са имали лош ден и да получиш удар в носа. Тогава и за космическата ти любов ще настане лош ден.
5) Не си струва да се учудвате на парадоксалното поведение. Може спонтанно да решат да извикат санитарите с усмирителната риза.
6) Ако единството ви напира, че не може да се сдържате, изчакайте нощта, намерете пияна компания и разтоварете емоциите си, като шутирате някого в задника. Компанията с удоволствие ще ви помогне да преживеете този труден жизнен етап.
7) Ако сте обхванати от видението, че всичко е илюзия, включете се в нечий спор на тази тема. След като ви наругаят добре, ще ви стане ясно, колко илюзорна представа имате за илюзиите.
8) Ако постоянно излъчвате любов, радост и благодат, възможно е с тях да изстискват от организма ви страх, ненавист и чувство за непълноценност.
9) Ако изведнъж разберете, че сте бог, незабавно го съобщете на всички вярващи. Те ще ви помогнат да се усетите още повече на мястото на бога, разпъвайки ви на кръст.
10) Ако егото ви е пропаднало, не преживявайте. Сменило е местожителството си гледайки на бившото си местопребивание, не се открива там.
11) Ако сте се открили извън този свят – забележително. Светът е спасен от нечестивец.
12) Ако живота ви се разкрива с цялата си простота, хванете се на работа, най-накрая!
13) Ако е започнало да ви се струва, че другите виждат във вас своето отражение, бъдете внимателни! Това означава, че другите ви отразяват, което също така ви се струва.
14) Ако света изведнъж е станал много по-цветен, са объркани цветните настройки. Не се безпокойте, един добър скандал ще върне настройките по подразбиране.
15) Ако сте разкрили тайни знания, напишете книга. Хората обичат да четат анекдоти.
16) Ако сте открили илюзорността на егото, няма нищо страшно! Просто егото гледа своя фотография, а тя не е жива.
17) Ако думите са се изпразнили от съдържание, станали са безсмислени и не успяват да изразят напълно живота, започнете да обяснявате с мълчание. Много скоро думите отново ще придобият смисъл.
18) Ако си мислите, че с вас всичко е наред – нещо не е както трябва.
19) Ако ви е посетило откровение, няма нищо свръхестествено, просто е дошло вдъхновение. При това, не е задължително, да се правите на мъдри, може да напишете стих, да нарисувате рисунка или просто, да дишате спокойно. И ще ви мине.
20) Ако ви се струва, че сте започнали да разбирате този загадъчен свят, започнете да излизате по-често от къщи.
21) Ако сте се открили извън времето, е страхотно! Вече ще можете да оправдавате закъсненията си за работа. Поне веднъж.
22) Ако не можете да изразите, какво ви се е разкрило, съвсем не означава, че е нещо божествено-неизразимо. Просто речниковия ви запас е малък.
23) Ако всички правила ги виждате като ограничаващи и безсмислени, и се каните да ги забравите, да ги пратите по дяволите, не забравяйте поне правилата за движението по пътищата. За всеки случай.
24) Ако сте открили, че сте станали абсолютно смирени, значи сте постигнали абсолютната гордост.
25) Ако сте открили относителността на всичко, опитайте да обядвате през ухото си. След обяда ви очаква още едно прозрение: относителността на твоето откритие.
26) Ако сте честни със себе си, вижте в огледалото безсрамните си очи.
27) Ако сте спрели мислите си, не забравяйте да спрете и мисълта за спрените мисли. А след това мисълта за спирането на спрените мисли. Продължете така, докато се уморите. А после, спокойно може да пиете чай.
28) Ако сте преодолели страданията в света, но все пак се съмнявате, дали да не изпиете обезболяващо или да търпите мъжки, ударете глава в ръба. Това ще ви помогне да преодолеете нерешителността си за вземане на обезболяващо.
29) Независимо от спонтанното ви изпадане в медитативно състояние, е желателно да не забравяте да изхвърлите боклука.
30) Ако се наспите добре, може да откриете, че медитативното ви състояние е пропаднало. Но винаги може да продължите опитите да медитирате.
31) Съзерцавайки красотите на света по време на разходка, гледайте да не настъпите някоя курешка.
32) Не правете умно лице, все пак, не знаете нищо. Но като шега, може.
33) Ако ви се е приискало да разкажете на човек, как да живее правилно, успокойте се, направете дихателно упражнение и се съсредоточете върху вътрешните си усещания. Скоро ще усетите, че нещо сте забравили. Да. Колко отдавна не сте се занимавали с живота си.
34) Осъзнайте, че един тъп админ е откраднал коментарите на групата „Пътят на война“, без дори да ги прочете.
35) Ако изведнъж намислите да се борите с мисленето, не забравяйте, мисленето ще се бори с вас!
36) Има едно важно нещо, но не е това, за което си мислите. И това не е.
37) Ако знаете, за какво мислите, мислите за себе си.
Откъс от книгата „108 бисера на вятъра, или какво да правим, ако сте се просветлили“, Георги Ветер.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/chto_delat_esli_ty_dostig_prosvetlenija/2018-09-25-50590
За светлинното човешко тяло
Темата осветява Сириус.
Светлинното тяло е многомерна система от трансформационни честоти, които се преустройват под въздействието на глобалната трансформация. Чрез промяна на честотния диапазон в клетъчната система, клетъчните ядра започват да се движат по общи орбити, а по този начин става активация на допълнителния резерв в клетъчната памет от древен състав, който, като памет, носи зачатъчните значения за възраждане на истинското си битие.
Светлинното тяло е енергийна резонансна честота на молекулите, имаща променен честотен диапазон, който може да стартира и видоизменя своите структури, настройвайки се към околното пространство. Физическата материя има определена възможност да активира свой честотен диапазон. Светлинното тяло поддържа много нива от вибрации, но е максимално разгърнато и се усеща като развъртане на вътрешната мощност в индивида.
При нарастване вибрациите на тялото, душата има право да активира възможните програмни значения, които изначално са заложени във програмата на въплъщението. Затова бихме казали, че светлинното тяло е увеличение мощта на енергийния поток и увеличава активацията на заложените подпрограми. Означава, че човек, постигнал повишение на своя диапазон, започва по-леко, с осъзнаване да разбира, да прочита информацията и знанията, намиращи се в енергийните полета на ефира.
При това, намирайки се на това ниво, индивида попива ефирното пространство и започва да разбира случващото се осъзнато, без да се нуждае от друго потвърждение. След попиване на ефирния информационен поток, клетъчната структура просто поддържа този широко-честотен диапазон на материята, което е хармоничен взаимообмен и за двете структури.
Бихме казали, че светлинното тяло е допълнителен енергиен източник, който създава структура за взаимообмен на енергии, които повишават проводимостта през индивида. Светлинното тяло е източник на по-мощни колебания, които носят в себе си по-грамотно развитие чрез разбирането на вселенските процеси. При създаване на многомерния диапазон, човек намира по-лесно решения, приемане разбирането на текущото въплъщение.
С вас бе Сириус.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article5624-chenneling-o-svetovom-tele-cheloveka
Космически закони
Всичко изложено по-долу, трябва да се чете, на първо място, със сърцето.
Постоянно противопоставящия се ум, често не ни дава разбиране, за какво става дума, но след няколкократно прочитане, може да се осъзнае смисъла.
Това са реални закони, които действат във Вселената върху всичко.
Във физическия свят, действат забавено, през което време става материализацията на човешките мисли.
Отговорни сме за всичко, което се случва с нас и ще се случва.
Външното е равно на вътрешното, горното на долното, лявото на дясното, миналото на бъдещето.
1. Всеки процес завършвайки, преминава в своята противоположност.
2. Подобното винаги привлича подобно.
Това, което го има тук, има го навсякъде, което го няма, няма го никъде.
Ако не виждаме нещо в себе си, няма да го забележим и извън.
Ако отричаме в себе нещо или не искаме да го забележим – обезателно ще се сблъскаме външно.
Отричаното и подтисканото се случва в живота ни.
Колкото по-силно отхвърляме нещо, толкова по-силно го привличаме.
3. Външното винаги отразява вътрешното.
Пренасочвайки вниманието си от външното към вътрешното, получаваме ключа за живота си.
Всяка ситуация, всеки човек, всеки предмет е наше продължение. (Тук се има предвид, че всички страхове, радости и т.н. вътрешни състояния се отразяват навън, в ситуациите, в които попадаме, върху хората, с които се срещаме; на свой ред, ние сме отражение на вътрешното състояние на околните.
4. „Както горе, така и долу“.
Придавайки значимост на нещо, ние разделяме себе си и явлението на горе и долу.
Няма нито горе, нито долу (освен на физическо ниво), но разделящия ни ум постоянно сортира на две понятия, такава му е функцията във физическия свят, това е нормално, но трябва да има мярка и да не се забравя за противоположната страна, както при този принцип, така и в другите описани тук.
5. Дясното е равно на лявото. Ние сме това, което отричаме, не приемаме, смятаме за неправилно.
6. Във всяка точка на тримерното пространство, съществуват едновременно минало и бъдеще.
Всички неща съществуват едновременно във всяка точка на пространството.
Всяка система запазва своята цялост и не се разрушава преждевременно, защото миналото е равно на бъдещето.
Причината и следствието са едно и също.
7. Мисълта има способността да се материализира.
8. Преодолявайки препятствие, получаваме силата му.
9. Болката е точен показател, къде не приемаме себе си, противопоставяме се на самите себе си и на Бога.
Болестта възниква винаги на пренебрегнато място.
10. Винаги повтаряме обичайните си шаблони на поведение, пресъздаваме обичайната за нас обстановка, мисли по навик.
11. Както и да се предпазваме, все едно ще попаднем в ситуация, която трябва да неутрализира предишни наши действия.
12. Не прави на другите това, което не искаш да ти правят и постъпвай така, както искаш да постъпват с теб.
13. Всяко наше действие, обезателно се връща обратно.
14. Това, към което сме привързани, винаги изкривява виждането ни, манипулира ни и ни подтиква към определени действия.
Нашите привързаности ни правят роби.
15. Страховете и блокажите са едновременно и преграда, и врата към желаната цел.
16. Независимо, че всичко живо в природата има два полюса, ние винаги се стремим, да се отъждествяваме само с единия, да заемем някаква определена позиция.
Само имащото два полюса, е жив организъм.
За да живееш и процъфтяваш, трябва да се опираш и на двете противоположности.
17. Стремейки се да получите нещо, необходимо е да се примирите с възможността, че може да не го получите и тогава получавате желаното.
18. Всеки път, когато се надига самоувереността ни, всеки път, когато се отъждествяваме със силната си страна на своя „аз“, монадата вече се е приготвила да премине в противоположното състояние.
19. Силата на действието е равна на силата на противодействието.
20. Противоположностите винаги се стремят да увеличат разликите между тях и да закрепят положението.
Така е устроен живота: доброто се стреми да стане още по-добро, лошото, още по-лошо, докато едното и другото не стигнат до крайност и не си сменят местата.
21. Това, което е редом и е леснодостъпно, не ние нужно.
Ние създаваме недостиг в нещо, за да пробудим желание и да усетим тока на живота.
22. Това, което същества, е по-малко важно за нас, от това, което не съществува.
23. Блуждаенето между полюсите, автоматически предполага, че ще страдаме.
Самото ни съществуване в дуален свят го предполага.
24. С нас може да се случи само това, което трябва да се случи.
Необходимият ни човек, необходимата ни вещ, необходимата ни мисъл, обезателно ще привлекат вниманието ни. Всичко това са нашите мисли.
25. Винаги имаме свободната воля да променим, чрез самите себе си, живота си.
Работейки над поставена задача, примирете се с жизнените си проблеми, разгледайте я детайлно, усетете я, разрешете си да се разделите с нея, прощавайте в най-широкия смисъл на думата, благодарете, усетете любов!
Превод: Йосиф Йоргов
https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_4499
Заблуждения по пътя към новото съзнание
Тази тема е толкова важна, че мнозина се интересуват от нея. И това, е естествено, защото в съзнанието ни е изкривено самото възприятие, и всички без изключение, анализираме и оценяваме на базата на далечни от истината представи. (Или умът ви вече е толкова спокоен и мълчалив, че не се занимава с анализи и обяснения?)
Съзнанието „оздравява“, когато следствие устремеността ни, чрез милостта на Бога се изравнява и с квантов скок преминава на по-високи вибрации. Устремеността ни се състои в честното признаване и премахване на заблужденията, които пречат на единението с Източника. Те са безкрайно много, а тук са изброени само някои.
Илюзиите при преследване на щастието
Искаме да сме щастливи, но всеки има различно разбиране за щастие. А като благополучие, обикновено, разбират получаване на блага, преди всичко от социума. И това е удовлетворение на материалните си потребности. Нещо като уютен апартамент или 2-3 етажен дом с басейн, липса на дългове или огромна сметка в банката, интересна работа или ръководство на огромна компания, радващо семейство или възбуждащи донжуански похождения, пътуване по страната или дълга обиколка по света. Желание да реализираме целите си е естествено, то ни изпълва с енергия за осъществяването му и стимулира прогреса в социума. Главното е, да не се превърне в разрушаваща страст и поглъщащ въртоп.
И представете си, че благосъстоянието е завоювано и върховете са постигнати. Към какво ще се стремите вече? Защо реализираните мечти не дават спокойствие, а страх да не се загуби натрупаното? А честното служене на златния телец води до умора, разочарование и загуба на интерес към живота? Защото, разбирането за щастие като реализиране на най-дръзките материални желания е заблуда. Но в съзнанието ни няма друг образец за щастие. А погрешната идея – без значение, дали е реализирана или не – рано или късно, води в задънена улица. В действителност, всички искат подсъзнателно покой и любов, без да се досещат, че носят Източника в себе си.
Но точно тази безизходна ситуация предизвиква преоценка на ценностите, кой съм аз, и защо съществувам. И ако търсенето на отговори води към духовния път, започва нов жизнен етап, в който, както всичко вътрешно, няма върхове – това е реализация на безграничните Божествени потенциали, които се осъществяват при издигане на съзнанието от едно ниво на друго.
Ако, все още, не сте се убедили от собствения си опит, че носим в себе си покоя, щастието и блаженството, приемете го в съзнанието си.
Ако „аз“ не съм аз, кой съм тогава?
Езотериката разкрива на човека съществуването на причинния свят – финото ниво и интереса го потапя в книги, статии, в изучаване на разни направления и школи, бяга по курсове и семинари. И става преоценка на ценностите, променя се мирогледа, появяват се нови убеждения, а това, естествено, се отразява върху живота. Но съвсем не означава, че става по-хармоничен: изплуват подтиснати проблеми, често се променят отношенията с близките и не в хубава посока, възниква илюзията, че ни възприемат като „нови“. А в действителност, духът лекува незабележимо разрастващата се гордост (за разлика от вас, вече съм духовен човек!) и разклаща заблудите: грамотност, натрупана информация и намерен маяк за своя път, разширяване на менталното тяло, но няма повишаване на вибрациите в съзнанието.
Но този етап е важен с това, че търсещия разбира, че отъждествяването му с тялото, ума, чувствата, личността и историята ѝ са заблуждение, че той е съзнание, което, засега, е отделено от Божествения си Източник. Затова, цялата му „истина“ е изкривена и ограничена, възприема реалността чрез мислите и представите на концентрирания в себе си лъжлив образ на „аза“ и с менталните си разсъждения се отделя от живия свят. А търсенето на въжделеното щастие и радост, любов и покой, го отделя от Източника, който се спотайва в дълбините му. И всичко случващо се е по негова воля и свръхразумна сила. А за да я опознаеш, трябва да се потопиш в себе си.
Заблуждения за собственото достойнство
Често възпяваното чувство за собствено достойнство също спотайва капан. Самоуважението не е базирано на осъзнаването Кой Съм Аз, а на висока самооценка/на ума. Личността се цени за за силата, способностите, уменията, заслугите, успехите, позитивните качества и приписва тези достойнства и резултати от действията на себе си. Това усилва лъжливия образ на илюзорния „аз“, който, в действителност, не може нищо да даде и създаде.
Изхождайки от аз-концепцията за личността, собственото достойнство е насочено навън и се проявява при общуване. И ако не се контролира, незабележимо преминава в превъзходство над другите, а усещането за своята сила и независимост, прераства в автономност и отделеност. И това хитро отклонява осъзнаването, че всички сме равни, взаимосвързани и взаимодопълващи се частици на Великото Цяло и възпират от предаването си на единствената сила и истинския извършител.
Шри Ауробиндо, великият изследовател на съзнанието и Учител на човечеството, писа: „Такова състояние като собственото достойнство и самоуважение, по-точно, към своето его, е реакция на виталната природа. Трябва да се отхвърля. Трябва да се стремим само към покой, светлина, сила – към появление на новото съзнание. Заедно с него идва истинското знание, истинското разбиране, истинската сила, истинските чувства. Те създават хармония там, където преди са били метеж и борба и водят към единство с Божественото съзнание и воля“ („Писма за йогата“).
Чувството за собственото достойнство е една от многото наши субличности. Ако ги изчистим от съзнанието си, т.е. избавим го от концепциите на „аза“ – лъжливите представи за себе си, се разкрива саморазвиващ се, самодостатъчен, осъзнаващ се истински Аз – „Покой, Светлина и Сила“.
Какво може да се крие зад благодеянието
Когато търсещите узнаят, че получаването на блага трябва да се балансира с даване, мнозина се стараят да раздават внимание, грижа, нежност, започват да се занимават с благотворителност, понякога щедра. Ако такива жестове произлизат от душата, носят радост – благодат. Но ако не различавате източника на благата си, много лесно може да попаднете в капан, поставен от егото. Какъв? Само осъзнатата и абсолютна искреност я забелязват.
Притча:
Срещнал известен мъдрец, богат търговец казал с гордост:
– Построих храм, болница за бедните, приют за бездомните, ежедневно храня гладните. Какви награди мога да очаквам от Бога за тези постъпки?
– Моли се, да не попаднеш в ада, – отговорил стареца.
– За какво? – възкликнал в недоумение богаташа.
– За корист и невежество.
Докато човека живее в пространството на личността, под властта на егото, при извършването на благородно деяние, е необходимо да се изясни, дали не е мотивирано от самодоволство: поради тайната надежда, че ще се опростят греховете или за някаква награда, или за слава като високо духовен и добър човек, заслужаващ уважение и любов.
Самодоволството може да се маскира коварно и да поддържа илюзията със своето великодушие, доброта и благородство. И се получава още едно заблуждение – разделение, защото получаване и даване са единен процес.
Същността на дуалностите
Някога замисляли ли сте се, защо нашата Земя, замислена като рай, а е създадена като дуална планета? Прието е да се смятат за илюзии, продукт на ума, тъй като в Абсолюта не съществуват. А във физическия свят?
Заблудата е в това, че ги възприемаме като антагонизми. От тук произлиза борбата между живота и смъртта, доброто и злото, тъмнината и светлината, мъжкото и женското. В най-добрия случай признаваме, че единия ипостас се проявява на фона на другия, но все едно, ги разделяме (ума функционира точно така), и оценяваме проявлението им от позицията „правилно – неправилно, добро – лошо, харесва ни – не ни харесва“. И колкото е по твърда оценката, толкова сме по-категорични и толкова сме по-далеч от истината. Изцяло субективни изводи, основани на крайности, отразяват не реалността, а убежденията и възгледите на автора.
А сега си представете, какво би станало с тези, които са затънали в зло и невежество, ако не беше тлеещата в душата им искрица доброта, способна да издигне от дъното на пропастта, а след това да се превърне в пламък, устремен към висотите на духа. А ако противоположните качества на мъжкото и женското начало, съществуващи във всяка система, са били обособени, как би се получила хармонизация и неограничено израстване? А нима не е тъмнината, притаила се или съществуваща потенциално в светлината (за изключение на Абсолюта), не активизира усилването ѝ? А преобразуването на минус в плюс не разкрива във всичко дремещи възможности.
Същността на дуалността е в нерушимото единство и допълване един друг с противоположни качества, благодарение на което, съюза става пълен и съвършен. А смисълът на взаимопроникването (спомнете си китайските рибки), е да създават лек хаос като енергия, осигуряваща творческо развитие на всики ипостас и на цялото.
Ако всякакви отношения са основани на дуалността, хората не губят интерес един към друг и ценят съюза си – семейството е единно, работния колектив е творчески, държавата е процъфтяваща.
Изхождайки от това, преразгледайте отношенията си с партньорите си във всички жизнени сфери.
В нашият свят, само безкористната любов няма дуална противоположност. Тя не разделя нищо, не избира никого, не очаква нищо в замяна. Връща дара на дарителя, правейки даването и получаването единен процес. Стимулира добротата, нежността, вниманието, грижата, милосърдието, състраданието, уважението, красотата, творчеството. Съдържа в себе си най-добрите качества и най-висшите чувства. Лежи в основата на Творението. Тя е Бога.
Но ако преживяваме изумителни полети в състояние на блаженство, не бива да се заблуждавате, че това е търсеното. Така духа само подсказва, че сме на прав път и ни зове там, където е пробуждането ни – откриването на истинския себе си. А това не е еуфория и чувство за омайно щастие. Това е безмълвие, покой и тиха радост от това, че Аз Съм.
Заблуди за битие всякакво
Излъчвайки през нас като ежесекундно променящ се живот, духа го прави на творчество: бъдейки никой е лесно прякото свързване със същността на всяко творение, а в свободата да си всеки, дава необходимото във всеки един момент.
Затова, освобождавайки се от илюзията, какъв трябва да бъде, и как да се проявява, човека става спонтанен и пределно разнообразен. И макар мнозина да се заблуждават, че битието като всеки е безнравствена всепозволеност, в действителност, така духа изразява себе си в този миг.
Да си всеки, означава осъзнатост във всеки момент от живота си. Битието в този момент. В него изчезва „аза“ и вече няма кой да е отговорен или безотговорен. А гласът на духа, който обикновено наричаме съвест, не позволява да тръгнеш против Бога в себе си и в другите. И може да се усети, как Атман насочва и инициира енергията, за да останете себе си и не се опивате от собствената си сила, отстъпвайки без усещане на слабост. Да бъдеш напълно открит и преднамерено да се затваряш. Безкомпромисно да отказваш и безкористно да помагаш. Някъде уверено да настояваш, някъде кротко да молиш. Прощаваш или се разделяш завинаги. Учиш другите и се учиш. С радост даваш и с благодарност приемаш.
Това са крайности, но тъй като няма отъждествяване с тях, а дълбока осъзнатост, духът, чрез богатството на дуалностите, пробужда в нас потенциали, спящи качества и помага в проявяването на своята многостранност. Как?
Ако не подтискате проблема, не се чувствате в трудни ситуации нещастна жертва, не се поддавате на заблуждението, че отработвате тежка карма, а се потопите в ситуацията си, изследвате я безпристрастно и я осмисляте честно, това става мълчаливо (може и словесно) с обръщение към своя Атман. И той ви разкрива нови възможности или променя създадените от него обстоятелства или дава сили за преодоляването им. А тъй като, дремещите позитивни черти се крият в своите отрицателни противоположности, следва отново изследване на нежелателното качество, премахване на етикета-название и съзнанието го възприема като енергийно сгъстяване, което лесно се разтваря със всяка техника. След това се активизира полярността и се преиграва мислено няколко пъти новия шаблон на поведение. И накрая – най-главното: потопявате се в дълбините си и молите духа да закрепи в съзнанието ви резултата.
Така неувереният става решителен, слабия – силен, страхливеца – смел.
Духът помага на всеки, който се обърне към него.
Есфир Гербер, 22 юли 2018г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/zabluzhdenija_na_puti_k_novomu_soznaniju/2018-08-14-46748
Светлана Ория. Изборът превключва от една реалност в друга
Възприятието определя радостта или намусеността
Осъзнат или неосъзнат избор превключва фокуса на вниманието и възприемате реалността, с която взаимодействате в текущия момент…
Понеже радостта е тиха, мирна, естествена, а опасността (мнима или истинска) е гръмка, то вниманието на повечето хора се превключва към „шумните“ ефекти моментално, рефлекторно, без дори да обработи информацията, да я осъзнае.
Така се създава умствен навик да не се „различава“, реагирайки на емоциите.
1. Оценяване без изводи (опит да се определи, с какво си имам работа, с цел договаряне със себе си) – оставя човека „без отговор“ и разбиране за случващото се;
2. Липсата на изводи (имащи смисъл, а не емоционална пяна), правят човека безпомощен в различаването и зависим от чуждото мнение. Създава блокиране в индивидуалното мислене, поставяйки човека пред „дилемата“: „не разбирам…“, труден избор с „увисване“;
3. Страх от грешка (недоверие към себе си) не позволява поемането на отговорност (за своите разсъждения, решения, избори, емоции, поведение, движение по живота), тъй като, вместо отговор е налице оценяваща „емоционална пяна“. Ако не намирам отговор (изводи от жизнения опит и предполагаемото…), естествено, не мога да направя избор и да поема отговорност.
Подобно положение създава илюзията за силна опасност и незащитеност, карайки човека да се защитава не само по конкретен въпрос, но и за „всеки случай“. Психологическият навик „заемане на стойка“ на вечно защитаващ и нападащ, изразходва много ресурси безсмислено…
За важното вече не стигат ни сили, ни разбиране…
Страданията предизвикват мисли, насочени върху „липсващото“, „лошото“, „опасното“… Този слой на реалността получава прекалено голяма тежест и върху него се фокусират повечето хора. Тази жизнена сфера е толкова концентрирана с „недоверие и вина“, че се превръща в единствената реалност, където всеки обвинява или е обвиняван…
Подобна тежест поглъща светлинното пространство и мнозина затъват в тъмнината на собствените си размисли, без да забелязват, как със своите мисли създават параметрите, в които съществуват… Човека гледа на външния свят и мисли, „колко е лошо всичко“, мята се насам-натам, тревожен е, чувства се беззащитен, тотално зависим…
Колкото е по-„тежко“ съзнанието, толкова повече пропада и всеки има свое дъно, там изчезва светлината и не се вижда нищо. Изчезва различаването… „На дъното“ фокуса се ограничава дотолкова, че не може да проникне никакъв лъч, нито една искрица…
В това положение, човека губи вътрешното си добро, естествената си способност да се радва… Пропадайки все по-ниско и по-ниско, все по-категорично, все по-твърдо, все повече затягайки самоограниченията и не допускайки издигане и глътка радост, изгубва себе си…
Без радост – живота се обезценява изключително поради субективен мироглед
Съзнание, настроено към мирно възприемане на реалността, се отклонява по-малко в поляризирани крайности. Знанието, че външния свят е разнообразен, го доставя във вътрешния свят на човека чрез усещанията и коментарите към него…
Избора прави превключването
Осъзнатия и доброволен избор пренася съзнанието в избраната реалност
Какво си забелязал, гледайки на множеството? Какво си различил в разнообразието от звуци, които щедро те обкръжават? Върху какво избираш да спреш фокуса на вниманието си, отделяйки от всичко смисъла, който те изпълва?… Кой, или какво управлява избора ти? Какво прави живота ти интересен и осмислен, освен параметъра „нещо трябва да се прави“?
Не само „правенето“ определя цвета на живота, а самото отношение към процеса, в който са въвлечени хората… Не „другите“ определят твоята индивидуална реалност, а само избраното от теб като взаимодействие с другите…
Или ти носи радост, стартирайки динамични и съзидателни процеси, или е обединение „за разрушаване“ и събира неудовлетворени, виновни и обвиняващи, озлобени и упорити…
Всичко се случва в тебе самия: от вътрешния свят произлиза съдържанието на външния, което сам си напълнил.
Забележи, с кого, или с какво се свързваш, какво обменяш, какво чувстваш, и какво мислиш…
Винаги имаш правото да не избираш лошото за теб: или измени своите реакции, или променяй обкръжението… Но променяйки обкръжението, промени и реакциите си, наследени от миналото, защото създават блокиране във вече неважното, останало назад, което повече не ти върши работа и скрива живата възприемчивост за текущата реалност на битието…
В съприкосновението с външния свят има много различни оттенъци на радостта… Но е толкова обикновена, че не ѝ придават значение, не я забелязват, но тя продължава да е фон и служи за опора… Всеки от нас може да извади от фона нещо важно, което прави живота ярък и привлекателен.
Светлана Ория
Превод: Йосиф Йоргов
http://5dreal.com/2018/07/21/svetlana-oriya-vybor-delaet-pereklyuchenie-s-odnoj-realnosti-na-druguyu/
Завръщане в светлината си
Автор: Магдa
Много хора, усетили истинската светлина в себе си, чистата си душа, Божествената си същност, повече никога не искат да се разделят с това прекрасно усещане, чудесния вътрешен свят и огромната вътрешна благост.
Да, това състояние е наистина прекрасно – свят на хармония, радост, щастие и, разбира се, безгранична любов. Този вътрешен рай, когато действително се усещаш божие дете, усещаш любовта му и се къпеш в нея.
Мнозина се разстройват, когато не винаги успяват да са в това чудесно възвишено състояние, във високите любовни енергии, в чудесните си душевни вибрации и често изпадат от тях.
Родни мои, но нали все още сме на Земята, в условията на материалната игра. Пожелали сме го всичко това: да усетим светлината и тъмнината, високите и ниски вибрации. Точно това е нашият велики и безценен опит, благодарение на който успяваме да чувстваме и различаваме всичко.
Това е нормално, защото се носим по вълните, които ни подхвърлят нагоре-надолу, това е плавния преходен процес, хармоничния път към завръщането в себе си, в своята светлина.
Някога сме живели в много ниски вибрации и не сме забелязвали обидите в себе си, нито гнева, нито раздразнението, нито завистта, егоизма, гордостта. Просто не сме им обръщали внимание и сме се гордеели с тях, тъй като сме ги смятали за нормални емоции, които не дават да скучаем. „Забавлявали“ сме се, осъждайки и критикувайки другите.
И много хора продължават да живеят така: не своя живот, а чужд: с чужди проблеми, с чужди постижения, със сплетни, сравнения, с играта „кой е най-добрия“.
Огромно постижение за всички нас е забелязването на ниската енергия в себе си, егоистичните си качества, илюзорните игри, усещаме разликата между действителния аз – сияещото Божествено същество и временното, полепнало по нас, и искаме да се върнем към Себе си.
Това вече е осъзнат път и завръщане в Къщи, в светлината. Не се обвинявайте за ниските енергии, за игрите, в които се впуска ума ви, за егото, а си благодарете за пробудилата се осъзнатост, за да се увеличава и развива.
Не можем за миг да захвърлим „тъмните дрехи“, всички умствени шаблони, по които сме живели много години, десетилетия и дори не едно въплъщение и да станем отново себе си. За всичко е необходимо време и търпение.
Просто приемете тъмнината в себе си, не се осъждайте, но се стремете към светлината.
Защо настоявам да приемете тъмнината си, всичките си грешки, всички негативни изблици?
Защото, това е проява на ниска енергия, която иска да я забележим и да направим избор: продължаваме ли да я искаме или не. Да, тя е намалила вибрациите ни, но винаги можем да ги повишим, да осветим и трансформираме всеки негатив, да помолим за прошка, ако трябва.
Ако започнем да се осъждаме, критикуваме и виним, да се разстройваме вместо да сияем, да възстановим вътрешната си хармония и любов, своята истинска същност, пропадаме още по ниско, от където е много трудно да се „изправим“.
Веднъж, висшия ми Аз ми подсказа, че за да не изпадаме в критика и осъждане, трябва да благодарим за всичко, да виждаме не само своите грешки, но и постижения, да им се радваме и ги обичаме.
Просто благодарете на ниската енергия, че вие напуснала и можете да я просветлите.
Просто си благодарете, че сте я забелязали, за осъзнатостта си, за истинския си Аз и готовността да забелязвате всичко.
Просто си благодарете, че следвате светлия път и осъзнато правите избор в полза на светлите и чисти душевни качества, че се променяте с всеки изминал ден.
Просто си благодарете за всичките си постижения, че сте тук, на това стъпало от развитието, а това са само ваши заслуги и труд.
Просто се радвайте на живота и го обичайте, приемете се напълно и изцяло, завръщайки се в светлината. Този е пътя към Себе си.
Тогава, никаква тъмна енергия няма да може да ви завлече обратно в тъмнината, да ви вкара в депресия, няма да загубите смисъла на живота, а ще се издигнете още повече в светлината и любовта.
С любов към всички,
Магда.
Превод: Йосиф Йоргов
http://novzhizn.ru/vozvrashhenie-v-svoj-svet/#more-5782
Джиду Кришнамурти – Страх
Страхът може да съществува само по отношение на нещо, не може да съществува сам по себе си, независимо от всичко. Няма абстрактен страх, има страх пред известно и неизвестно, страх от постъпките, страх от минало и бъдеще.
Отношението между човешката реалност, и какъв иска да бъде, поражда страх. Страхът възниква тогава, когато предполагате възнаграждение и наказание. Страхът идва заедно с отговорността и желанието да избягате от нея.
Съществува страх, роден от контраста между страданието и удоволствието. Страхът съществува в конфликта на противоположностите. Поклонението на успеха предизвиква страх от неуспеха.
Страхът е умствен процес при изграждането си. При избиране на доброто, възниква страх от злото; при пълноценност – опасение от опустошение; при величие възниква опасението да не станеш нищожен. Сравнението не е разбиране; предизвиква се от страха от неизвестното. Страхът е неувереност при търсенето на надеждност.
Усилието за утвърждаване е началото на страха, страха от битие или небитие. Умът, този екстракт от опита, винаги се опасява от неизвестното, от предизвикателството. Ум, който има име, слово, памет, може да функционира само в известното; а неизвестното е предизвикателство – предизвиква съпротива или се преобразува от ума в познати понятия. Това съпротивление или предизвикателството е страха, тъй като ума няма нищо общо с неизвестното. Известното няма общуване с неизвестното; известното трябва да изчезне, за да се появи неизвестното.
Умът създава страха; и когато анализира страха, за да изясни причината и да се избави от страха, още повече се изолира и само усилва страха, препятствайки свободата.
Джиду Кришнамурти.
Превод: Йосиф Йоргов
https://omartasatt.info/stati/psikhologiya/dzhiddu-krishnamurti-strakh-1
Как се става светия
Послание от Шива, 15 юни 2018
Привет, вселенски деца! С вас е Шива – царя на космическото спокойствие и владиката на еволюционните му разрушения.
Искам да ви разкажа за отношението си към светлината и тъмнината. Ако разбирате правилно тази дуалност, се получава истинското развитие. Ако го възприемате прекалено категорично, не можете да постигнете баланса, за да се измъкнете от колелото Сансара.
Когато човека отрича лошото, го усилва. Когато се борите против тъмнината, можете неосъзнато да я създавате. Трябва да си изясните за себе си: противопоставянето между тъмнината и светлината е вечно. Несъвършенството винаги ще се конкурира със съвършенството. Но задължение е на всяко вселенско същество е да използва тази конкуренция за всеобщо благо, част от което сте и вие.
Използвайте за благо конкуренцията между вътрешната си тъмнина и светлина. Ако забелязвате вашата тъмнина-несъвършенство, разберете, тя е стимула ви за развитие и самоочистване. Когато го разберете, започвате да го използвате в живота си при най-различни ситуации. И тогава, всяка вреда и дисбаланс в живота ви, ще са само от полза. Ще можете да извлечете урок, да се развивате, да разширите съзнанието си, да се изпълните с благост и любов…
Но хората използват рядко тъмнината за целите си. Те се сражават с нея и се съпротивляват. Абстрахирайте се от същества и съзнания, които могат да са източник на зло. И осъзнайте, че всичко, което се случва около вас, има за цел да ви научи на нещо, да ви направи по-добри, ако реагирате правилно.
Най-тежките ситуации за вас са, безусловно, тъмнина. Отнасяте се с тях като с народни врагове, борите се ментално. Но най-тежките ситуации са уроци. Имат за цел да ви посочат вътрешен проблем, да ви накарат да проявите нови качества, които са противоположни на тежката, тъмна ситуация. С други думи, трябва да разкриете скрития си потенциал, превръщайки негатива в позитив.
И често, точно негативното въздействие е по-ефективен урок от положителните уроци. Негативните уроци имат за цел да ви избавят от деградационната „глупост“. Тестът ви за да проявите противоположни качества. Вместо да реагирате срещу тежката ситуация и да разширявате енергетиката ѝ, трябва да проявите спокойствие и увереност.
И затова умейте да използвате тъмнината, както за своето развитие, така и за всичко наоколо. И тогава ще успеете да постигнете нирвана…
Светлинни мои хора, аз съм разрушител на всичко, което пречи на еволюцията. В това е смисъла на съществуването ми. Аз съм чистач на стагнацията и деградацията. Ускорител на духовния прогрес. И затова разрушавам не само представители на тъмните сили, но и светли. Защото, както в светлия, така и в тъмния лагер, си има своите еволюционни и деградационни страни, влияещи върху развитието на всичко съществуващо.
Да, при тъмните деградацията е повече. Затова се налага да се занимавам повече с рязане на техни глави, за да ги изгоря и сътворя нова космическа енергия. Но и светли глави са летели многократно в огъня. Защото е имало, има ги и сега, същности предизвикващи стагнация при еволюцията на душите.
Необходимо е напомнянето, че съм чистач не само на деградацията, но и на стагнацията. Тези същности забавят израстването на други същности. И затова, ако забавянето се разрасне прекалено, първо предупреждавам такава същност, че и тя трябва да се развива, без да пречи на другите. Дава ѝ се време за преосмисляне. Изпращам ѝ свои аспекти или деца-аватари, които опитват да я вразумят и научат да мисли и действа правилно.
Случвало се е, същността да осъзнае, че трябва да премине на ново ниво, да престане да се наслаждава само на небесни удоволствия, защото е време да напредва и да не предизвиква стагнация на други души. Същността може да знае, че след предупреждението следва действие, че аз чистя Вселената от пречещи на еволюцията елементи. И страха от смъртта, случвало се е, да помага на такива елементи да осъзнаят, до къде са стигнали.
Подобно е като при хората, които са на границата между живота и смъртта, са способни да осъзнаят, колко е ценен живота и не бива да бъде пропиляван напразно. А това е още един пример, как тъмна ситуация – на границата между живота и смъртта, може да бъде използвана за благо и да се поеме по пътя на еволюцията. Трябва да се умее да се изкове светлина от тъмнината.
Също така, тези същности, пред лицето на смъртта разбират, че живеят напразно и е необходимо развитие, а не да се тъпче на едно място и да се „вдъхновяват“ другите да правят същото. Ако такава стагнирала същност, след дълги разговори и предупреждения, не предприеме нищо за еволюционното си „оздравяване“ и, както преди, влияе стопиращо върху развитието на учениците си (които могат да са милиони, понякога милиарди), отивам и ѝ отрязвам главата. След това разпускам последователите, които са заразени с неверни, антиеволюционни мисъл-форми.
След това преминават през ново обучение за да се избавят от старото лъжеучение. Вкарват им в главите верни мисъл-форми, както аз, така и многочислените ми деца. Илюзията ги напуска и започват своето развитие.
Най-убедените последователи могат да се съпротивляват след убийството на гуруто и да насъскват „осиротелите“ ученици срещу мен и моите синове. Повечето ученици не се поддават на уговорките им, защото е извършено божествено правосъдие от висш йерарх. А той работи непосредствено в едно измерение с вселенския Творец. Разбират, че всичко е било целесъобразно. Но най-убедените последователи могат да продължат това лъжливо учение, създавайки свои секти-училища. Но като цяло, егрегора заедно с главния учител, преминават в небитието. Затова, такава масова стагнация е невъзможна повече.
Има такива влиятелни учители в светлата йерархия, които откровено деградират, понижавайки съзнанието си милиони години или по-бързо – винаги е различно. С тях разговора ми е по-твърд. Понякога се получава промяна, понякога не. С тях е по-сложно, отколкото със стагниращите учители. Защото тяхната илюзия е още по-силна и много по-трудно се разрушава, защото, ако няма развитие нагоре, става дълго и постепенно надолу.
Така че, илюзии има във всички измерения. Този проблем съществува и във висшите измерения, но с друго проявление. И затова работата с илюзиите е вечен процес. Затова, като разрушител на илюзии, съм толкова необходим за еволюцията на Вселената. Всичко трябва да се развива! Обезателно!
Не се намесвам често в живота на светлата йерархия. Повече са проблемите с тъмната. В светлата йерархия работят повече за еволюцията, което е радостно. Но и проблеми в нея има доста много.
В тъмната йерархия има и еволюционни съзнания. Мислят приблизително следното: „Светлината и тъмнината се създават едни други и не могат да съществуват една без друга. И затова, за да се създаде тъмнина, трябва да се създаде светлина. Ако я няма светлината, тъмнената няма за сметка на кого да расте. И затова ще използвам злото целенасочено, за да създавам не само зло, но и добро, което после мога да превърна в зло. В това се състои изгодата за мен и за всички“.
Те наистина са заинтересовани да развиват и светлината или, по-точно, балансираното количество. Когато светлината е определено ниво, преобразувайки се ту в тъмнина, ту отново в светлина. Все едно в съд наливате вода и я изливате, после отново наливате същото количество.
Не винаги сътвореното зло от такива еволюционни тъмни същности, след като стане добро, се превръща винаги в зло. И затова е за всеобщо вселенско благо. Доброто се увеличава от такива същности. Но са сравнително малко в тъмната йерархия. Могат да бъдат наречени бялата точка, която е в половинката ин – тъмната енергия. Изобразява божественото семе в дяволското пространство. По същия начин, светлите деградиращи и стагниращи богове са черната дяволска точка в божественото пространство. Затова понякога премахвам тази точка за да хармонизирам еволюцията.
Както цяло, тъмните сили, разбира се, изобщо не искат да развиват светлината, просто искат да разрушават всичко и да паразитират на него вечно. Но дори такива намерения и действия могат да бъдат използвани за благото на светлите сили. Вие хората също сте способни на това.
А сега да преминем към темата просветление.
Просветление – това е осъзнаване на своята цялост и единство с всичко съществуващо. Когато преставаш да бъдеш само личност, ставаш свръхличност, която усеща целия свят, цялата Вселена, като самия себе си. Буда е постигнал точно това състояние. Вашите светии са светии, само защото са постигнали такова осъзнаване.
Просветлените се характеризират със силно светене на фините тела. Понякога, такова светене може да бъде видимо. Такова светене наричате нимб или ореол, с което изобразявате образите на светиите и просветлените души, живели някога на Земята. Но святостта или просветлението започват много преди да го забележат хората.
Просветлението е, когато фините ви тела са избрали да вибрират в светлинния диапазон, повече от 70%. Когато сте преобладаващо във високите вибрации, достигате просветление или святост. И тук не е важно, дали имате нимб, защото светиите са толкова осветени с вътрешна любов и дълбоко божествено присъствие, че не мислят много за себе си. Дотолкова са единни с обкръжаващия свят, че егото им не успява да се прояви.
Егото в тях е малко. Но все пак го има и може да се проявява. Защото его има във всички измерения. Егото е отделения ви аз. А „отделеност“ има и във висшите светове. Вече сте го разбрали от примера с деградационните и стагниращи учители. Но светията или просветленият човек го е снизил до 30% и по-малко във фините си тела, следователно, и влиянието му върху мисленето, чувствата и действията е слабо и почти не проявено.
Във вашия свят, където сте потопени в отделеност и егоистични личностни преживявания и мисли, това е нещо необичайно. И затова обожествявате просветлените хора. Макар, в действителност, ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА СТАНЕТЕ ТАКИВА!
Всички трябва да сте одухотворени. Защото, само просветления е способен да се възнесе, защото фините му тела преобладаващо резонират на високи честоти. Само с такива фини тела може да стигнете в четвърто, а после в пето измерение. Т.е. разбирате, че цялата Земя трябва да бъде населена със светии! Всички трябва да станете подобни на истинските светии! Трябва да бъдете такива, че живота ви и на всички други, да е прекрасен. Нали точно на тази прекрасна вълна се възнасяте!
Затова, целта на възнесението е да постигнете всички състояние на святост или просветление. Само не си въобразявайте, че е непостижимо. Не е чак толкова трудно и необичайно, както го смятате. В действителност, то се развива в светлината и го осъществява активно, излиза на ново ниво на битие и служи на всички с вяра и истина, възнасяйки се във висшите светове. Искаме да видим във всеки от вас такъв свят човек.
Това не е нещо непостижимо и неестествено. В действителност, святост или просветление е нормално средностатистическо състояние в 4-то измерение. Там всички души са светии или не биха могли да съществуват там: няма да им стигат вибрациите. И затова трябва да разбирате, какво представлява просветлението, какво ниво заема, и какво представлява в действителност. Ако сте решили да бъдете щастливи и да живеете в високо измерение, трябва да разбирате още преди самото възнесение, че състоянието святост е бъдещето ви естествено състояние. И то не е геройско, а естествено.
Да си светия, не е задължително да си известен по света или да си създал някаква глобална религия. Такива светии са отделни случаи, които са поръчани от висшите сили за просветление на човешкото съзнание в определен исторически период. Известността не е признак на святост. Прекалено обърквате нещата.
Святостта е в духовното единение с всичко съществуващо, когато не може да различите, какво сте вие, а какво не… Нима никога не сте изпитвали такова състояние на единение? Мисля, че сте изпитвали. И в това е святостта. И това кратко състояние, просто сте го направили начин на живот и мислене. Учите се да мислите и действате така, че това състояние да е стабилно във вас. И тогава сте просветлени. И не е задължително да ставате световен духовен учител. Святост или просветление може да се проявява по най-различни начини. Разберете го.
Прекалено обожествявате просветлените или светиите. Но така и не сте разбрали, че те са същите хора като вас. Също могат да се гневят, да се самозалъгват и да правят грешки. Но имат толкова светлина, което не е често срещано явление, но сте способни да го постигнете.
По принцип, всичките ви уроци във всичките ви земни въплъщения са с една цел: да постигнете светлината в себе си с тяхна помощ, да станете светлина. А да сте светия, е да бъдете светлина. И затова човека преминава всичките земни уроци, за да бъде някога светия. Така е.
За да постигнете просветление, трябва да постигнете ясно съзнание. Ясно съзнание се постига с избавяне от илюзиите, които замазват с мръсотия тази яснота. Трябва да сте честни пред себе си и света. Трябва да умеете да различавате лъжата и истината и да продължавате да се учите. Това е основата в развитието на просветлението.
След като сте се научили да различавате лъжата и истината, се изпълвате с любовта на Твореца. За целта е необходимо позитивно мислене. Позитивното мислене е основа на светлото, а значи, и на просветленото съзнание. Вярата в светлината и доброто, вярата, че хората могат да станат по-добри, ще се променят и живота на всички ще е по-добър, е най-важната част от позитивното мислене. Вярата е много важна за развитието на вътрешната ви светлина.
За повишаване на вибрациите си, трябва постоянно да се занимавате с молитвени практики и/или медитации. Ако сте запознати с живота на светиите, ще забележите, че са отделяли много време и сили на молитви или медитативни практики. Буда е постигнал просветление, именно в медитация. Много християнски светии са постигнали святост по време на поредната молитва, която е мощна енергийна практика, ако я съчетаете с духовните си центрове и цялата си душа.
При всички светии и просветлени, енергийните практики (молитви или медитации) са неразделна част от начина им на живот. И затова трябва да сте наясно, колко важни, полезни и прекрасни са медитациите и молитвите. Но са слаби и почти безполезни, ако не работите върху ясното си съзнание (различаването на добро и зло) и позитивното мислене (вярата в светлината).
Святост не може да се постигне без енергийни практики. Защото, светлинната мощност на ясното и позитивно мислене е недостатъчна за да просветлите вътрешната си природа до 70%. Практиките са най-бързия начин за просветление, което, разбира се, не може да се постигне без ясно и позитивно мислене. Затова, практикувайте често, практикувайте силно и дълбоко!
Енергийните практики, ясното и позитивно мислене, са три кита, на които се държи духовното развитие. И именно на тях може да доплувате до брега на светостта и просветлението. Постижимо е за всеки от вас.
Така че, дерзайте!
Ваш Шива – вселенският йога.
Приел Михаил, 15.06.2018
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article5276-chenneling-kak-stat-svyatym
Забавна физика с Архангел Михаил. Част втора
Контактьор: Михаил О.
15 май, 2018 г.
Отново съм с вас, скъпи деца на Слънцето! Продължавам с темата за състава на материята. Но сега, в това съобщение, ще засегна материята на Висшите Светове, за чиято вътрешна „архитектура“ само може да гадаете.
Мили мои, аз смятам, че когато си помислите за състава на небесния свят, незабавно придобивате образ в главите си като ярко светещи енергии, сякаш всичко блести и ярко се заиграва в очите ви осветено от някакво невидимо Слънце!… Вие подобно на езотериците, си представяте висшия свят като свят от енергии. И мислите, че небесата не са съставени също от някакви частици, но не сте познали.
Нека ви напомня от предишната си диктовка: че енергията не е абсолютно неделимо поле, а просто поток съставен от множество малки частици. Вие не виждате, от какво е съставен потока на планинската река, освен водата в него, не виждате молекулите в тази вода. И когато работите с енергии не виждате, че те представляват същия поток като водата съставен от енергии на молекули, атоми и кварки.
Хубавото в тънките светове, че може да се увеличава и намаля всичко без необходимост от микроскоп или други средства.
Във вашите медитации опитайте да извикате бялата енергия на любовта, оформете едно кълбо с размера на волейболна топка и си го представете, как виси над събраните ви длани. Опитайте умствено да увеличите това кълбо и да видите, от какво е направено. Повикайте своя Висш Аз, Ангелите и Боговете да ви помогнат да постигнете това. Ако сте развили тънко виждане, то тогава ще можете да видите материалните елементи на Висшите Светове. Все пак енергията на нашите светове, която не може да се види с физическо зрение, е подобна на енергията на вашия свят, както облаците са оформени от газове, а океаните изплетени от водни молекули.
Сега нека да издърпаме завесата и да видим, от какво изобилие е наистина съставен Небесния Висш Свят на Любовта.
Нашата материя не е толкова мудна като вашата. Скоростта на нейните вътрешни обороти и възможности за преместване надминава стотици хиляди пъти вашата скорост. Колкото по-висока става пространствеността, и колкото се доближава до Създателя Отец, става по-голяма вътрешната скорост на материята.
Вие знаете, че нашия свят не е толкова плътен като вашия. И затова на нас ни е по-лесно да дишаме и да живеем отколкото при вас. При нас има лекота! Но вие, мили мои, също така трябва да разберете, какво е плътност. Нашия свят, както и вашия, от горе до долу, образно е изпълнен от енергии. Няма празни пространства. По този начин плътността на материята във всички измерения на пространството, е почти същата. И понеже не виждате цялата многомерност на вашето трето измерение не значи, че цялото ви измерение представлява само материя, тоест физическия свят. Това не е съвсем вярно. Във вашия свят има много паралелни реалности, етерични, астрални, ментални, които оформят 3-тото измерение. И те са неделими от вашата реалност. Те не принадлежат нито на висшите, нито на нисшите светове, те са включени в третото измерение.
Напомням, че енергията е другото име на материята, частиците, които не можете да видите и по този начин, я мислите като енергиен поток без частици. И всички тези под-измерения на третото измерение, което описах, съдържат в себе си материята на третото измерение, но тя е по-фина, по-лесно променяема и динамична.
А сега трябва да разберете, че плътността при запълване на пространството с енерго-материя по всичките измерения, се различава малко една от друга. Колкото по-високо е измерението, толкова е по-близко до Източника – началното проявление на нашия Бог Творец, толкова плътността на запълване с материя от празно пространство е по-голяма. И така, плътността на висшите светове се увеличава относително, но не много. И това е свързано с напускането Източника на Творение и Всички Сили се увеличават в по-ниските измерения на първичната тъмнина, което е пространството на абсолютната пустота. Но повтарям, че тези пространства са много малки и представляват точки, подобни на квантове, от което и да е измерение.
„Но защо се говори, че Висшите Светове са по-фини и по-малко плътни от нашето трето измерение?“ – можете да попитате вие. Това, което се говори е вярно, но не се обяснява по-подробно, какво именно представлява по-малко плътното измерение.
По-малко плътното измерение има в себе си проявлението на земните стихии, но в по-разширен формат. Стихията на земята – това е статично начало, слабо изменящо се пространство на материята, кристална решетка. Целия видим ваш свят – това е проявлението на земната стихия, неговото статично начало. И затова при вас се казва, че светът ви е земен, защото е на стихията на земята. Но в действителност, вашето трето измерение се стои от много под-измерения, които са невидими за вас! Ефирния свят на третото измерение – това е проявлението на стихията вода. Астралния свят – проявление на въздуха. Менталния свят – проявление на стихията на огъня.
И така скъпи мои, във висшите измерения, също така, има проявление на стихията на земята във вид на стихиите на водата, въздуха и огъня.
За по-лесно разбиране да вземем атома. Атомът – това по някакъв начин е като застинало, леко статично образуване на материята. Атомът има ядро, в което „живеят“ протони и неутрони, които също статично стоят по своите места, докато електроните се въртят около ядрото в определена статична дистанция. В атома няма потоци, които да текат. Всичко си е на определено място, дори и да се колебае малко. И това е същността на проявлението на земните елементи.
Но в атома, във всеки протон, неутрон и електрон има запълване, не е пустота. И това запълване се състои от по-подвижна материя, която е по-ефирна и невидима: от елементите на водата или от етерната енергия. И тази етерна материя е по-широка като размер, сравнена с най-неподвижния земен атом, понеже е по-малко плътна, което я прави по-подвижна и подлежи на повече промени, тоест е по-малко статична.
Плътността се определя от вътрешната скорост в движение на частиците, в която и да е форма на материята. Известно е, че земята е по-плътна материя от водата. По този начин физическото тяло на атома е по-плътно от неговото ефирно тяло. Всичко си прилича.
И така скъпи мои, стигнахме до заключението, че плътността е просто определена степен на вътрешна подвижност, на която и да е материя. Вече ви казах в предишния разговор, че 4-те агрегатни състояния: твърдо/елементи на земята/, течно/вода/, газообразно/въздух/, плазма/огън/ се различават помежду си само по скоростта на измененията вътре в тях.
И така създайте в главата си следното съответствие: колкото по-статична и по-малко подвижна е материята на дадено измерение, толкова по-плътно се счита това измерение. Понеже плътността на измерението – това е скоростта на видоизменение в него. Запомнете това.
Във всяко измерение има негово под-измерение, изразяващо всяка от четирите стихии. В нашите светове, също има условно физическо под-измерение(светът на стихиите на земята или на забавените слабо изменящите се форми, чрез които вие можете да видите божествени образи и да ги опишете), ефирно под-измерение(светът на водната стихия и на по-подвижните и тънки материи), астрално (светът на въздуха) и ментално под-измерение (светът на огъня), където всяка следваща под-мерност е по-малко плътна и по-широка от предишната.
А сега скъпи мои, си представете обърнат наопаки триъгълник, чиято основа сочи към небето, а заострената му част към земята, надолу. Ето как, нашата мултимерна Вселена с всичките й плътности, е устроена. Основата на триъгълника може да бъде продължена, изрисувана до безкрайност и винаги да се запази като основа. И по този начин желанието на Бог е желанието за безкрайност. Основата на тази вселена-триъгълник е самият Творец. Но нашият Творец има свой собствен Творец, а Той Негов. И тази безкрайна верига никога не свършва, точно като основата на триъгълника, която може да продължавате да чертаете до безкрайност.
А върха на триъгълника насочен надолу към земята, е желание за крайност и ограничение. Понеже не е възможно да се продължат две линии, които се срещат във върха си, няма накъде да отиват повече. Това няма да бъде повече триъгълник ако се продължат а по-скоро ще заприлича на пясъчен часовник. Което би било неестествена форма на Вселената, а по този начин не може да бъде.
И така върха на обърнатия триъгълник – това е пространството на абсолютната първоначална тъмнина, пространството на абсолютна крайност, пустота и небитие. Към върха на триъгълника се стремят силите на разрушението – силите на тъмнината. И някои от тях достигащи върха, буквално се разрушават в нищото, превръщайки се в абсолютна тъмнина и пустота.
Вие хората, се намирате по средата, между основата и върха на триъгълника. Което се нарича да се намираш между два пътя: пътя на светлината и пътя на тъмнината. Вие живеете като между чука и наковалнята. За симпатията на вашите души се води борба между светлата и тъмната страна на съществуването. А вие самите се мъчите и борите, като че ли за някаква страна на дуалността без да правите краен избор между светлото и тъмното, а опитвайки се да живеете по средата, в сивотата като всички останали.
Между другото, ето защо на тъмните сили им харесва пирамидалната структура, когато върха се извисява към небето, а основата към земята. Това показва обърнатото съзнание на демоните. При тях всичко е на обратно. При тях най-важното е стремежа към върха, към свиване, към изключителност, към ограничение, към острота, към първоначалната тъма, което е пространството на нищото. А основата на пирамидата за тях е най-голямата низост, към което не трябва по никакъв начин да се стремят. Понеже основата на триъгълника-пирамида – е символа на Абсолюта, символ на стремежа към безкрайността и вечната Светлина. На тях това не им трябва.
И понеже основата на пирамидата представлява обществото от обикновени хора, което за тях е най-долното, не като да си главен или второстепенен обект. Най-важното за тях е, да си на върха. И да получават всичките богатства само за тях, докато останалите – народа могат да си живеят долу и да се мъчат да оцеляват, носейки като атланти на раменете си тежките заразни паразити, които управляват цялото общество. Такава е тяхната природа.
Но в обществото на Светлината основата на пирамидата се намира горе и най-важното е грижата за всеки – грижата за цялото! А в долната част се намира върха на пирамидата, където се намират слугите на народа/цялото и носят НОСЯТ НА СВОИТЕ ПЛЕЩИ цялата конструкция, за да помагат на главната част на пирамидата: основата, хората, мнозинството. А във вашия свят е на обратно. Основата служи на върхушката, а не върхушката на основата. И оттам идват всички беди.
Обърнатия триъгълник на плътностите във Вселената, показва едно интересно нещо. Колкото съзнателността се приближава към основата на триъгълника, толкова по-голямо става разстоянието от една до друга съседни страни на триъгълника. Ето откъде идва приказката за разширението на съзнанието. Понеже съзнанието на човека, който се стреми към Бог се придвижва по-нависоко от линията на третото измерение на триъгълника на Вселената. И по този начин двете рамки на страничните стени в човешкото съзнание, стават все по-широки и оттам и идва разширението на съзнанието. А заедно с разширението на съзнанието, се разширяват и фините му тела, те стават по-обемни, понеже се пълнят с нови високо-вибрационни енергии, от които се издуват по нов размер.
И така мили мои, вашия стремеж към светлината, към основата или Източника на космоса – триъгълник прави от вас Гиганти! Вие растете не с дни, а с часове! И ако сравним мащаба на фините тела на заспал и събуден духовно човек, то ще се удивите, в какви слаби телца живеят хората, спящи тримерен сън.
Мили мои, във Висшите Светове, вашите фини тела стават вашите физически тела. И защото размера на фините ви тела ще бъде проявен с пълна сила! В четвърто и пето измерение ще имате 6-7 метров ръст. А останалите ви фини тела ще бъдат още по-големи!
Така вашия ръст и обем на телата ви, само ще расте от измерение към измерение. По този начин, размера на фините ви тела може да достигне размера на цяла планета, след това на звездна система, после на съзвездие, на галактически ръкав или на цяла галактика, дори на цяла вселена! Всичко е възможно, скъпи мои. Но това ще се случва в продължение на трилиони години от вашата еволюция.
И сега разбирате, че разликата в плътностите се отразява и в мащаба на съществата и предметите в тях. На вас ви е известно вече, че вашите фини тела са по-големи от вашето най-малко тяло – физическото. Вашите фини тела са като на матрьошки с различен размер, вложени една в друга, а най-малката матрьошка, това е човешкото тяло. И това е свързано със скоростта на промяна вашите фини тела, която е много по-голяма от тази на вашето физическо. И това създава по-обемист вид на фините тела.
За по-бърз човек, трябва по-голямо пространство, за да изрази себе си, а за по-бавния стига и къса пътечка. По този начин вашето физическо тяло е бавен маратонец, а фините ви тела са бързи бегачи, а някои от тях и спринтьори. Ето защо, скоростта на преобразуване е толкова важна не само в разните тела, от разните под-измерения, в това число и във физическото, но и в разните измерения – плътности.
Нашите тела сравнени с вашите бавни тела са почти като да сравниш някой, който си лежи и почива с друг, който е спринтьор – рекордьор, който покорява скоростта на светлината и даже не се изморява и не намалява темпото(усмихва се). Това е разликата между вътрешните скорости на плътностите между нашите два свята.
Трябва да поговорим също, как тъмните сили увеличават скоростта на техните фини тела. Знаем, че те се стремят към върха на преобърнатия вселенски триъгълник, което е стремеж към абсолютната тъмнина, несъществуването и неподвижността. Но как става така, че тъмните сили са толкова бързи и подвижни? Защото е такава природата им: да се бият едни с други. Енергията на борбата и на сблъсъка ускорява фините им тела, подобно човек на бойното поле, който без колебание и забавяне, тича за да убие врага си. С тази енергия те захранват себе си, техните фини тела през цялото време, за не се заспят напълно в стремежа си към пълна тъмнина-неподвижност.
Те също така получават енергията на бързината за техните фини тела от тези, на които паразитират. Те се хранят от тяхната сила, те я събират и я уплътняват в себе си и с това ускоряват фините си тела. И тази скорост, също така, ги прави гиганти, техните тела се подуват от енергията на борбата, което раздалечава фино-материалните молекули и атоми в телата им, подобно на човек, който се опитва да избута тълпата на пътя си, докато търси изход в паниката на някакво бедствие и да спаси кожата си.
Но ако сравняваме размерите на ръстовете между тъмните и светлите сили, даже и ако са в едно и също, но противоположно-диаметрално измерение(минус осмо и плюс осмо измерение), то тъмните сили приличат на късички и хилави малки плъхчета в кораба на Вселената. И това се дължи на факта, че плътността, в която живеят, се стреми към теснотата, към върха, а не към широчината на основата. И това свива телата им, дави ги в постоянен натиск. Вие сигурно сте чували за ръста на рептилиите и на малките сиви човечета – които са представители на тъмните сили в третото измерение. Те са много по-ниски от средния ръст на човек. И това е свързано със свойствата на тъмнината, която свива всичко и го навива на малко кълбо, изстисквайки го с негативната си гравитация.
А този недостатък, тъмните сили се опитват да компенсират с желанието си да са господари на този свят и на цялата Вселена като цяло. Те се опитват да оправдаят тяхната дребнава природа и тяло с гигантски амбиции. И донякъде успяват: техните амбиции стават част от реалността в космоса, което е и тъмнината, която се разпространява и разширява.
Но техните дръзки амбиции не е предначертано да се случат. Например да завладеят цялата Вселена, да отстранят светлината от нея и да преместят Твореца на тъмнината начело на Вселената. Ако това се случи, Вселената веднага ще се свие и разруши. Понеже тъмнината без светлина незабавно изчезва, понеже не създава нищо, не произвежда нищо, само консумира/като няма светлина, няма какво да консумира/. Но светлината без тъмнина може да живее спокойно и даже ще си отдъхне с пълни гърди. Понеже паразит без човек, е мъртъв паразит. А човек без паразит – това е здрав и свободен човек! И затова е отсъдено светлината напълно да победи тъмата. И тогава цялата Вселена ще стане светла отново.
И така, за да разберете разликата между вашата и нашата плътности, представете си материята на вашето измерение като балон, който е надут до 1/4 от размера си. Това, с което е запълнен балона е вашето 3-то измерение. А материята на по-високото от това измерение, е половината запълване на балона и е запълнен с газове на фините светове(ефирен, астрален, ментален). Стените на балона представляват земните стихии, статичното устойчиво начало. А газовете вътре са останалите три стихии, които го раздуват до определен размер, и които се явяват неговия пълнеж. А тези балони – това са, условно казано, атомите във вашия свят и на висшия свят. Това сравнение особено добре подхожда. Тъй като вашата материя преминава в ново четвърто измерение. Топките на вашите атоми се надуват с нова по-подвижна енерго-материя! И с течение на времето, ще се издуят до такова положение, че ще се откъснат от притеглянето на земята и ще издигнат цялата планета заедно с хората върху нея.
Има ли протони, неутрони, електрони и други елементи от вашия свят в нашите светове? Разбира се, че има. Но те имат малко по-друго поведение и други възможности. Например фотоните в нашите светове са доста силно изразени! Достатъчно е да се докоснеш до листото на дърво и то заблестява като диамант! Най-интересното е, че блясъка не идва от слънчеви лъчи, които да отразяват формите в тях. Самите атоми на листото от нежното докосване буквално излъчват светлината на фотоните!
Във вашия свят не се наблюдава нищо подобно. Тъй като да извлечеш фотони от вашите атоми не е никак лесно. Тези атоми трябва да се подложат на химическо налягане, силен натиск, обгаряне, голям стрес и чак тогава, може някоя искра да прелети и да се получи малко светлина.
А в нашия свят, да получиш светлина от пространството на атома е много лесно! И затова възприемате нашия райски свят като вечен, неустоим, заслепяващо ярък, представяйки си го метафорично. Фактически, цялата тази осветеност, просто обгръща всички процеси в нашите светове.
В нашите светове, всяко същество може да вижда всички под-измерения наведнъж и цялостно. Във вашия свят, сте като слепи и виждате много малко, ако изобщо виждате нещо. Та, на какво се дължи тази несправедливост, едни да виждат всичко, а другите да не могат? В какво е причината?
Причината е в илюзията. А илюзията е тъмнината. Във вашия свят доминира тъмнината, която не позволява на светлината да царува наравно с нея. И именно вибрациите на тъмнината, които попиват вашите фини и физически тела, са ви направили слепи. А вие първоначално имахте право да виждате всички под-измерения и целия фин свят. Това ви е рожденото право! А както знаете, и самите права и свободи на душата, никога не се зачитат от тъмните сили. И така са поставили облак около вас, който ви държи в слепота. А във по-високите царства, тъмнина няма. И затова няма, какво да пречи на съществата, които живеят там, да виждат многомерността на техните измерения.
Мили мои, главната разлика между всички измерения е скоростта на придвижване за материята и вследствие от това, на нейната плътност. В това се състои основната разлика между елементите на вашата материя и на висшите светове.
И понеже материята във висшите светове е по-динамична тя е по-подвластна за владеене от всички мислещи същества. Ето защо се превръща в друга тема, ако тръгна да ви разказвам, какви са атомите и молекулите във Висшите Светове. Понеже всяка различна цивилизация от Висшите Светове е в правото си да създава чрез силата на своите мисли от своята материя необходимата за тях конфигурация и форма, която може значително да се различава от материята на други цивилизации и други места от Небесните Измерения. Но всички тези конфигурации отговарят на Общите Закони на Твореца и не ги нарушават по каквито и да е начини, те само ги продължават.
Най-общо, материята на Висшите Светове работи съобразно същите закони, като вашата материя. Това, което е на Земята, е това което е и на Небесата. Всичко е ЕДНО!
Обичам ви, мои скъпи лъчи на Слънцето.
Вашият Архангел Михаил
Прие: Михаил О, на 15 май, 2018 г.
Източник: https://absolutera.ru/article5120-zanimatelnaya-fizika-ot-arhangela-mihaila-chast-2
Превод: velaskes – izvorite.com
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=4196.msg25499#msg25499
Забавна физика с Архангел Михаил. Част първа.
Контактьор: Михаил О.
8 май 2018 г.
Здравейте, скъпи деца на Небесния Отец! С вас говори защитникът на Вселената Архангел Михаил.
Искам да поговоря с вас на интересна тема. Ще ви кажа, какво наистина представлява материята на този свят, как работи, и защо е такава, каквато е. Ще ви разкрия всичко за материята на третото измерение. Може би това ще ви помогне да разберете, как този свят функционира.
Дадена субстанция/вещество представлява натрупване от материя, която притежава определени атрибути и се състои от един и същ тип молекули. Например водата в твоята часа е събирателно вещество от Н2О молекули.
Веществото е първата тухла, от която всичко обкръжаващо се състои. Вашия свят и материята в него преди всичко представлява съединение от най-различни вещества. Например, ако добавиш пакетче чай в чашата с вода вече ще имаш две вещества вътре: сбор от чаени молекули и сбор от водни молекули. А водата от своя страна, както и вие знаете, съдържа в себе си минерални вещества. По този начин, водата като цяло не може да бъде наречена единична субстанция. Тя е цялост и синтез от различни, но вече съчетани вещества.
Веществата около теб представляват вашия променящ се свят и ти можеш да ги видиш директно. Ти можеш да потвърдиш това, което виждаш с очите си – един свят на постоянно променящи се вещества и връзките между тях. Понеже веществата, които вие познавате чрез сетивата си вашите учени вече напълно са разбрали техните свойства и трансформации, аз нямам, какво ново да добавя относно това. Мога само да кажа, че всички агрегатни състояния на телата: твърдо, течно, газообразно и плазмено – се дължат на определени зависимости между молекулите на веществата.
Твърдото агрегатно състояние се създава от много плътното подреждане на молекулите на материята, което от своя страна създава достатъчно здрава кристална решетка. Течното състояние е, когато молекулите са много близо, плътно една до друга, но в същото време могат свободно да се движат в пространството на съответната течна субстанция. Газообразното състояние е, когато молекулите са по-раздалечени една от друга в сравнение с течното състояние и в същото време те много бързо се блъскат едни в други докато се движат в своята газообразна субстанция. Плазмено е състоянието, когато молекулите не са толкова раздалечение една от друга, но те толкова силно и бързо се сблъскват една с друга, че се разрушават взаимно, причинявайки силна радиация и в същото време се сливат и образуват нова единна материя. Както разбирате, разликата между всичките тези агрегатни състояния е в едно нещо: скоростта на движение в молекулите и разстоянието помежду им в пространството на веществото или на съединенията от вещества. Колкото по-висока е скоростта на движение на молекулите, и колкото по-голямо е разстоянието между, тях толкова субстанцията става по-близка до плазмата или огъня.
И това е свързано, скъпи мои, с факта, че всяко творение се стреми към огъня: който е най-високото ниво в развитието на енергията и самата материя.
Вашия стремеж към възнесение, е същия стремеж към огъня, понеже процеса на възнесение представлява „възпламеняване“ на вашето физическо тяло към следващото измерение. Процеса на възнесение е изгарянето на вашето его, на вътрешната тъма, всичко което ви пречи да сте щастливи и спокойни. И душата достигайки нови измерения, желае още повече да възпламени тънките си тела, докато се постигне ново ниво на вибрация и ново измерение!
Самата светлина представлява огън. Самият Небесен Отец е Източникът на Универсалният Огън – Светлина. И стремежа към Бог е стремеж към огъня. Вие всички се стремите към състояние, където молекулите на вашите седем тела се движат толкова свободно и толкова бързо помежду си, че вие само с мисълта си можете да контролирате тяхното свободно плазмено-огнено придвижване. По този начин, само с помощта на вашето въображение, ще можете да сътворявате такива тела, каквито желаете. Вие ще можете да се премествате във време-пространството само чрез отделяне на дадено място само малка част от тънките си тела, чрез които можете да наблюдавате тънкия и даже физическия свят.
Отделянето на част от тънките си тела можете да правите понеже това са плазмени обекти, в които тънко-материалните молекули свободно и изключително бързо се движат помежду си. И затова можете да ги изпратите накъдето си поискате.
От вашите собствени физически тела, не можете да откъснете парченце и да го придвижите някъде без да изгубите контакт с него. То е все едно да искате да обелите парче от кожата си, да я поставите в съседната стая и да се опитвате с нея да усетите нощната масичка, на която сте я сложили. Просто вашите физически тела имат само главните три агрегатни състояния: първото – твърдо (кости, плът, кожа), второто – течно (цялата отделителна система, кръвта, потта), третото – газообразното (кислорода в белите дробове и във всяка една клетка и в кръвта). Но забележете, че във вас няма почти никаква плазма! Във вашите физически тела не достига един главен елемент – огънят! Този елемент може да се добави частично чрез силициевите тела, които ще произвеждат силициева плазма от триенето на плазмените клетки, които са естествена част от тези физически тела.
Мили мои, сигурно забелязахте, че сравних плазменото състояние с елементът огън, но не сравних останалите агрегатни състояния със съответстващите им стихии. По този въпрос нещата са прости: всичко, което е твърдо – е проявление на елементите на земята, всичко което е течно – на елементите на водата, всичко което е газообразно – на елементите на въздуха, всичко плазмено – на огъня! По този начин природата се проявява чрез своите основни четири елемента. Забележете, че Н2О е не само течна субстанция. Почти всяко твърдо вещество може да бъде разтопено до течно, както знаете. И понеже стихията на водата е във всяка една субстанция, която има молекули в течно състояние. И това се отнася за всички останали стихии/елементи, които принадлежат към различни вещества и имат различни агрегатни състояния. Скъпи мои, вашите учени знаят, че почти всяко вещество може да има и четирите агрегатни състояния. И това предполага, че почти всяко вещество е универсално по природа и може да преминава в различни субстанции. По същия начин вие хората сте съставени от определени духовни и материални молекули, които могат да проявяват душата ви във всички стихии. Вие сте сбор от тънки и материални субстанции. И това е истината.
А сега ще ви разкажа за молекулите на вашето измерение. Вашите учени също доста подробно са ги изучавали, но е недостатъчно от гледна точка на Висшите Сили. Молекулите, както знаете, са синтез на атоми. Молекулите не може да ги видите с вашето зрение, както виждате стихиите на вашия свят. Но с достатъчно мощни микроскопи можете да видите, какво представляват, и как функционират в различните си състояния. Проявлението на елементите присъства във всички мащаби на вселената. И молекулярния мащаб също присъства във всички елементи/стихии. Може и да не знаете, но атомите в молекулите не са статични и не стоят неподвижно на едно място. Не. Атомите се движат помежду си в пространството на молекулата. По същия начин нито един мащаб от пространството във Вселената не е напълно статично, като изключим нулевото измерение, което светът на Чистото Съществуване. И така, атомите на молекулите прескачат в определен обхват, подобно на трептенето на натегната струна, по която пръстите на китариста минават. Вибрацията на атомите в пространството на молекулата е толкова силно, колкото молекулата се намира по-близо до стихията на огъня. И понеже някои молекули, като тези на водата имат атоми, които се колебаят на равнището в диапазона с вътрешната скорост на водната стихия. Всеки атом има свой собствен елемент отделно. Например кислородния атом и водородния атом имат едно общо качество: те са газ или проявление на въздушната стихия. Разликата между тях е, че кислородът е междинно състояние в елементите на въздуха и на огъня и е мъжка есенция, а водородът е междинно състояние на елементите на въздуха и водата и е женска есенция. И когато сливането на мъжкия кислороден атом с два женски водородни атома в една Н2О молекула, тогава между тези три атома се създава равновесно състояние и намаляване скоростта на индивидуалната им вибрация. По този начин, по-скоростното агрегатно състояние на стихията въздух, което го има в кислорода с помощта на водородния атом намалява своята скорост до състоянието на течност или стихията вода, в частност Н2О. Това става по-лесно, защото водородът е газ с женска полярност, който много лесно преминава в състоянието на стихията вода според нивото колебание на своята вибрация. Затова спомага и факта, че в молекулата на водата има два атома водород с женска енергия, които заземяват и успокояват чрез количественото си надмощие активния/мъжки атом на кислорода. А той от своя страна е мъжка есенция на стихията въздух, която много лесно преминава в стихията огън, ако бъде запален. Понеже в молекулата на водата преобладава повече женска енергия, затова и водата е такава нежна и спокойна, както сте вие скъпи жени.
Пример за молекули, чийто атоми присъстват като проявление в стихиите на огъня, са радиоактивните атоми на урана и на някои други елементи от периодичната таблица. Радиоактивните атоми имат много колебливо движение, заради огромния брой електрони/мъжка енергия/, които се въртят около ядрото. Това създава голям поток от въртенето и освобождаване на светлинна енергия или електромагнитен огън – радиоактивна радиация. И ако пронижете радиоактивен атом, тяхната нестабилна огнена природа просто ще експлодира като бомба! И вие самите знаете, какви огромни атомни експлозии могат да се получат.
Като цяло, връзката на молекулите към определени елементи се определя от силата и количеството на определен вид атоми в тези молекули. И така тези атоми, които преобладават в молекулата, ще определят, кой елемент е по-голям или по-силен. По този начин в радиоактивната молекула, въпреки примесите от атоми на други елементи, преобладаващото количество и качество на атоми с огнена природа, определя и природата на самата радиоактивна молекула.
Сега, скъпи мои, ще поговорим за самите атоми. Атомите се състоят от протони, неутрони/които са в неговото ядро/ и електрони, които се въртят като планети около ядрото/което прилича на слънцето/. Атомът е като слънчева система в миниатюра. Това може да се оприличи на миниатюра на макрокосмоса в микрокосмоса. И този микрокосмос продължава да се повтаря, ако се погледне и на квантовия свят на нивото, от което и най-добрите микроскопи не могат да увеличават. Там също е един много малък свят, който е прототип на слънчевата система. Атомите „залепени заедно“ от гравитацията в молекулата, нямат същата връзка, каквато има между Земята и Слънцето. Атомите, като планетите не се въртят около център в молекулата, те просто трептят подобно на люлка и най-общо са относително статични. Но протона от своя страна, който е в ядрото на атома има абсолютно същата подобна структура като молекулата направена от атоми. Протона се състои от т.нар. кварки – квантови частици, които взаимодействат едни с други като атомите в молекулата: те трептят в определено пространство и са взаимосвързани от същата решетка, и също така няма център на силите, около който кварките да се въртят, подобно на планети около слънцето.
Забележете, че има повтаряемост на устройството на молекулярния свят в квантовия свят.
Друг пример за повтаряемост в образите на взаимосвързаността при материята е галактиката и самата слънчева система. Галактиката има център на силите, около който се въртят съзвездия и ръкави на галактиката. И това е повторение на образа на взаимовръзка на атомното микрониво на света с макронивото на един по-голям размер, какъвто е самата слънчева система. Но преди галактиката да повтори строежа на слънчевата система има някои междинни връзки като съзвездия и галактически тунели, които са прототипи на строеж на молекулите: струпване на материални елементи в един „облак“ на определени вариации от елементи. Но съзвездията и галактическите тунели не правят ротация около някакъв център, както Земята прави относно Слънцето, или както електрона прави относно ядрото на атома.
Галактически, звездни, атомни и други нива, които са неизвестни за вас, имат ясно изразено проявление на взаимодействието между мъжка и женска енергия, на активно и неподвижно начала. Такова ясно изразено проявление, не е налично в други форми на взаимодействие на материалните елементи каквито са съзвездията и молекулите. Центърът на галактиката е женски неподвижен, около който галактическите ръкави и всички съзвездия в тях се въртят, което от своя страна демонстрира мъжкия активен принцип – движението. Слънцето също е със статичен женски произход в връзка със Земята, която проявява мъжки деен принцип докато се върти около него. Ядрото на атома също е статично женско проявление, когато електроните се въртят около него, проявявайки мъжката активна сила на въртенето.
А в групичките от атоми, които формират една молекула, възможно ли е да се долови, кое изразява крайна активност на движение, и кое изразява крайна неподвижност? Не, скъпи мои. Атомите в молекулите, подобно на звездите в съзвездията образуват определена решетка от гравитационни взаимоотношения, елементите на които се колебаят в определен обхват. Така мъжката и женската енергия на проявлението са на подобни нива, без да се отличават твърде много, тъй като определена мрежа от взаимовръзки е образувана. Освен това, тази решетка не може да бъде забелязана в структурата на атома, на слънчевата система и на галактиката, които изглеждат като чисто движение на кръгообразен танц около даден център, понеже в тези системи, мъжката и женската енергии проявяват своите начала в много крайни степени.
Сега нека поговорим, скъпи мои, отделно за протоните. Протоните са феномен на статичната женска енергия. И защото те карат електроните да се въртят около ядрото на атома, където се намират. И тъй като електроните са мъжка активна енергия, когато Ин и Ян се събират, електрона се върти около определен протон. Така бихме могли да кажем, че електрона е женен за даден протон и се върти около него като младоженец около булка. И всеки електрон си има невеста протон и всеки от тях се върти по елипсовидна орбита. Все пак, съществува промяна на партньорството между електрони и протони. Електрона може да скочи в орбита и взаимовръзка с друг протон, при който неговия предишен електрон също е сменил орбита и така се образува електрическия ток, който захранва вашите ел. прибори. В най-общ смисъл съществува определена ротация между електроните и протоните. Може би най-важният закон, който вашите учени са забелязали преди доста време е, че електроните, които се въртят около ядрото на атома, не могат да бъдат по-големи от протоните в това ядро. По този начин, ако има 9 протона в ядрото, тогава 10 електрона никога не биха били в орбита около ядрото. Въпреки, че често в ядрото на атома има и неутрони. Но особеното е, че електроните не желаят да се въртят около неутроните. Те не ги харесват, защото те не демонстрират свободно изразена женска енергия. Неутроните – те са комбинация между мъжка и женска енергия в равновесие. Неутроните са образувани от сливане между протони и електрони – между мъжка и женска енергия. Неутрона – това е все едно жената е погълнала мъжа и от това се е получило ново безполово същество. Да, винаги протона поглъща електрона. Затова и този пример, който дадох добре подхожда.
Електроните не могат да се въртят около неутроните, защото последните са съчетана двойка от мъжка и женска енергия. Електрона не може да се бърка във вече създадения съюз на неутрона. По този начин електроните си търсят само неомъжени „млади дами“ във формата на протони, които все още не са се слели с друг електрон и след това да са станали на неутрон. Само яркото проявление на мъжка и женска енергия може да създаде силата на ротацията на електроните, и неутралната енергия на неутроните не е способна на това.
Казах ви всичко за електроните, протоните и неутроните.
Сега нека поговорим за фотоните – частици и в същото време вълнички, които образуват светлината, която виждате.
Представете си един атом като слънчева система с неговите орбити-пръстени около самото слънце. Слънцето е ядрото на атома, а неговите планети са електроните. Електроните се въртят подобно на планетите, всеки със своя собствена орбита поддържайки определена дистанция от ядрото на атома. А самите фотони се появяват чрез много интересен процес. Ето ги електроните, които тихо си обикалят по техните орбити. Но изведнъж някаква електромагнитна радиация отвън влиза в ядрото на атома като фотон. Ядрото на атома попива енергията на фотона и неговата радиация и така увеличава своя енергиен потенциал. И този подсилен енергиен потенциал буквално избутва един или повече електрони с една орбита по-високо, според силата на радиацията си. Сега този изхвърлен електрон или електрони се въртят с по-широка орбита около ядрото на атома.
Но добития от ядрото на атома енергопотенциал – това е излишък, за който не бил предвиден достатъчен капацитет, то е като преливаща вода в чаша. И този излишък се изразходва в ядрото на атома за създаването на същия фотон и на допълнителна електромагнитна радиация. И след натрупването, фотона, заедно с допълнителните вълни от радиация, се разпръскват от ядрото на атома и политат по-нататък, осветявайки други атоми. А когато подобен полет се случва, електрона, който преди това беше заел нова по-широка неестествена орбита се връща долу в предишната си орбита. Това се случва, защото енергийния излишък от биополето на атома напуска заедно с изстрелването на новия фотон и радиацията му. Затова и биополето на атома се свива до предишния си размер, и затова електрона бива избутан обратно на ниската си предишна орбита.
Мили мои, дали поглъщането и изстрелването на фотони от ядрото на атомите не прилича на нещо много обикновено от вашия свят, като отражението? Светлината обикновено така се държи. Тя се отразява в едни предмети и се придвижва по-нататък и продължава да се отразява до пълното си разсейване и поглъщане. Но енергията на излъчването и затоплянето и високите електромагнитни вълни продължават да създават феномена на светлината във вашия свят, главния източник на който е вашето Слънце. И всички тези сложни процеси, които ви описах са просто отражение на частиците и вълничките светлина от едно атомно ядро към друго. Това прилича на бейзболна игра, където играчите/ядрото на атомите/ хвърлят топка помежду си/фотон/. Това е процеса на движение на фотони от една материя към друга. И това е всичко.
Много е важно да се отбележи, скъпи мои, че атома съдържа и проявява в себе си всички елементи, които идеално съответстват на стихията си.
Неутрона – това е елемента на земята, който по природа е неутрален и почти напълно неподвижен. Протоните са елементите на водата, които са по-динамични, защото те си взаимодействат активно с електроните, но в същото време те заемат една достатъчно статична позиция в структурата на атома. Електроните са елементът на въздуха, който е лек и подвижен, движи се бързо и се притяга към водата, която е в формата на протон. И ето, защо в природата, ако сте забелязали, че температурата и другите състояния на водата могат доста силно да бъдат променени от вятъра, който на практика е въздух. Фотоните са елементи на огъня, защото светлината е огън, това са синоними. Фотоните, както ги знаем, могат да бъдат генерирани единствено в ядрото на атома, и затова те са неразделна част от архитектурата на атома. Огъня никога не стои мирно, той не може да бъде за постоянно привлечен към каквото и да е, и затова се проявява във формата на светкавица от фотони от ядрото на атома. Но ядрото на атома никога не губи вътрешния си огън толкова просто, понеже неговия огън е неговия вътрешен енергиен потенциал или топлина.
А самият огън е като огнище, а самата светлина като слънце и могат да бъдат видени като проявление на огъня. Но най-общо, огънят е енергиен потенциал на топлината в атомното ядро, която се намира в него постоянно и при подходяща температура и намагнетизиране на атома заедно със светлината се освобождава от атомното ядро. И светлинна верига от фотони, радиация, топлина и други електромагнитни вълни се изстрелва. И всичко това гори, докато освободения огън от атомното ядро се върне в спокойно състояние, но вече във вътрешния свят на други атомни ядра.
Огънят е вечен, скъпи мои. Той се проявява като проблясъци и се връща към състояние на покой, но вече във нов дом – в нови атоми, които също се затоплят чрез тяхната огнена природа. Докато Вселената съществува, материята и енергията се движат, ще има и огън, който е силата на всичко, той е вътрешния енергиен потенциал, топлината. И огънят не е просто подхранено от кислород запалване, той е самата енергия. И вие, разбира се, знаете, че всичко е енергия. Следователно всичко е огън!
Би било важно да ви кажа и за квантовите елементи. Които са гранита на науката, в който вашите учени са си блъскали главите неведнъж. И това е, защото те търсят разлики навсякъде, а не единен процес. Вашите учени даже не осъзнават, че макрокосмоса и микросвета работят съобразно едни и същи закони! Те са си измислили някакви отделни закони, които се отнасят за уникалността на проявление на микро и на макро нивата. Да, тази уникалност съществува, но напълно съответства на проявлението на едни и същи закони за всички светове.
А разните конфигурация на материя и енергия – това е образно казано като сбор от кубчета в различен порядък – най-разнообразни проявления на единните закони на Вселената – законите на нашия Творец. Така броя и цвета на тези кубчета е определен за всички нива на микро и макро световете по равно. Всяко ниво разполага със същия брой кубчета или начини на творение, както и всяко друго ниво. И във всичките нива, възможностите са едни и същи, но конфигурацията на материя и енергия за всяко от тях е различно.
Вашите учени трябва да се позовават на законите на Твореца и на тяхната основа да възприемат подзаконите на тези закони, които локално се отнасят към различните измерения и нива на микро и макро световете. Вашите учени изучават и строят в своите глави подзакони на законите на мирозданието като търсят във всичко разделено, а не като универсално , просто и единно на всичко съществуващо. Така е устроена тяхната дуална мисъл на разделението. Подобно положение на нещата не бива на учудва никой. Просто вашите учени трябва да се събудят за съществуването на Бог и да забравят страшния сън на своето безбожие. И чак тогава те ще започнат да откриват универсалните закони и принципи на цялото на мироздание! И аз вярвам в такова развитие на нещата!
И така, скъпи мои, вашите учени мислят, че достигайки определено увеличение под микроскопа, не е възможно да се открият още материални частици в квантовия свят, като изключим самото пространство, което генерира като от нищото квантови елементи, които след това образуват атомните елементи, а те от своя страна генерират молекулите и така нататък.
Любими мои, вие мислите че пространството е нещо празно. И фактически, си правите заключение, че Вселената е пусто пространство, тоест че няма пространство! Но всичко е запълнено с енергия от край до край и няма пусти места в самия квантов свят.
А енергията, мили мои – това е съвкупност от частици, които се явяват едно единно цяло. И това единно цяло, може да наричате просто като вълни, поле, пространство, където не трябва да има нищо. Но в действителност те са там! Просто в квантовия свят те са толкова малки и ефирни, че нито един микроскоп не може да ги забележи. И затова вашите учени не разбират, как от празното пространство се появяват квантови частици.
Просто пространството не е празно! То кипи от най-голямо разнообразие от частици, които са слети заедно подобно на океан! Но вие не можете да ги видите дори и с помощта на най-мощните си микроскопи, както с невъоръжено око не можете да видите молекулата на водата. За вашето око капката вода изглежда като енергия, нещо съчетано с друго нещо, сякаш няма други частици вътре.
А електромагнитните вълни са проявлението на етеричното тяло на Вселената и вие просто ги възприемате като най-обикновена енергия, която не съдържа каквито е други елементи или части в себе си. Но реално, тези вълни са поток от фини микроскопични частици, които никой от вашия свят не може да долови и фиксира!
Знаете ли, къде може да има такова пространство, където няма части и разделения и там всичко е едно, като абсолютно неделимо единно поле? Това пространство е само в абсолютната пустота, в света на абсолютната женска енергия, абсолютния Ин, в пустия абсолют, в първоначалната тъмнина. Но във Вселената почни няма такива точки. Те съществуват в нашия вътрешен свят, където няма каквито и да е вселени. А те са толкова абсолютно празни и неподвижни, че енергията според вашето разбиране там няма каквито и да е части в себе си, а е само едно енергийно поле. Но самата дума „енергия“, с какво я асоциирате? С живот, сила, движение, промяна? Всичко е точно така, скъпи мои! Но самото движение се образува от потенциали на различие, а тази различност се образува от разделеното съществуване на частици, някои от които са по-големи и по-силни от други клъстери от частици и така движението се образува.
И по този начин, скъпи мои, енергията е нещо, което е неразривно свързано с потока от частици, който не можете да видите, но те определено съществуват, бъдете сигурни в това. Следователно знайте, че целия квантов свят, светът на енергиите, е свят на елементи и частици, натрупани и свързани в потоци и полеви структури в най-разнообразни измерения и мащаби на Вселената.
Също така, за вашите учени до този момент представлява загадка, защо изменението на една квантова частица в единия край на Вселената създава изменение в друга квантова частица на друг съвършено противоположен край на Вселената. Такива явления вашите учени не разбират. И от това се е появило понятието за квантовост, което представлява едновременното изменение на една частица и всички съществуващи частици. Промени се сам и целия свят ще се промени! Това квантово единство на вас вече ви е познато.
Искам да ви кажа, скъпи мои, че вашите учени винаги са се спречквали с ограниченията на тяхното разединено съзнание. Те, чрез своя ум, неволно създават разни полета на мирозданието и им придават собствени закони, без да се опитват да обединят целия космос с общи закони.
Квантовия свят работи абсолютно точно като вашия свят, но с други скорости.
Електронът в атома на прашинката на вашата блуза се върти милиарди пъти за една секунда около ядрото си, докато вие още не сте си поели дъх. Това е пример, колко по-бърз е микрокосмосът в сравнение с макрокосмоса, в който вие живеете. А атомният свят е в милиарди пъти по-бавен от квантовия. Така че представете си само, колко бързо стават преобразяванията в квантовия свят…
А сега тази частичка в една част на Вселената, която влияе на друга частичка в друга част на Вселената, подобно на човек, който удря една топка с друга топка и я раздвижва. Това е закона на причината и следствието. Единствената разлика е, че квантовите частици с тяхната квантова енергия на влияние достигат една друга много по-бързо от топката в макрокосмоса, която достига другата топка. И вие не можете да проследите тази неизмерима скорост стъпка по стъпка при прехода на енергийния ефект от една частичка към друга частичка. И така за вас изглежда, че това се случва абсолютно мигновено във времето. Но не е така, скъпи мои.
Опитайте да видите постепенното преминаване на енергиите от една квантова частичка на друга – това е като да опитваш да видиш с невъоръжено око, как светлината постепенно излиза от фенерче и удря стена. Не! Вие не можете да видите това мигновено прехвърляне на светлината на фенерчето върху стената, понеже на стената светлината се появява във същото време, в което и светва фенерчето. Вие не виждате постепенното освобождаване на фотони светлина от фенерчето стъпка по стъпка, като на забавен каданс, покривайки увеличаващото се пространство от въздух стоящ на пътя им и след това накрая стигайки до стената.
Как е възможно да видите с въоръжено око, постепенното преливане на квантова енергия от една частица в друга? В този случай вие може да видите само мигновената промяна от един квант към друг, дори и да са на различни краища на Вселената.
Изявлението, че една квантова частичка от една част на Вселената променя оста на ротация под един и същ ъгъл на друга квантова частичка в друга част на Вселената не е било потвърждавано. Това е една спекулация, която вашите учени са си измислили без потвърждение. Понеже те нямат квантово зрение и съответни устройства, с които да станат обективни измервания. Квантовия свят, както и макро нивото, има своите грешки навсякъде. И няма нищо абсолютно във всичките измерения, освен Първопричинния Дух. И всичко, което се променя постоянно не може да бъде променено по абсолютно идентичен начин, както е в примера с двете квантови частици и при всеки друг случай.
Квантовата частица в една част на Вселената, създава енергия на подобност за себе си, енергия която отразява нейната схематична структура. А след това достига друга квантова частица във Вселената, променя нейната структура по собствено подобие. Но тази промяна не е абсолютно същата по подобие и пропорционалност. Все пак ъгъла на въртене на тези 2 квантови частици е леко различен, едната частица е малко по-голяма, другата по-малка, едната се върти малко по-бързо, другата по-бавно.
Но самата промяна на една квантова частица под влиянието на друга се предизвиква от факта, че те двете са доста подобни, така че помежду им има достатъчно силна между-измерна връзка и въпреки разположението им в пространството тези частици се променят взаимно доста бързо и почти наравно. И това е универсален закон: подобното създава подобно на себе си и в това няма нищо изненадващо.
Но вашите учени, които са далеч от Бог, са далеч и от истината засега… Понеже Истината това е Бог. И без Бог, колкото и да търсиш истина, неизменно ще намираш само лъжи и илюзии в своето съзнание. Без Бог, да търсиш истина е като да търсиш бряг в мъгла, дъжд и буря без фар, който да освети пътя…
Така че, скъпи мои, бъдете с Бог и в Бог! Бъдете неразделни с Него винаги… Той е фарът на светлината във вашия свят на мъгла, вечна буря и илюзия!
В следващата диктовка ще продължа тази тема, но ще ви разкажа за елементите на материята във Висшите Светове: как са устроени, и какви са разликите със земните елементи/стихии.
Обичам ви, деца на Сияйния Бог!
До скоро виждане!
Вашият Архангел Михаил
Приел: Михаил О.
Източник: Абсолютера
Превод: velaskes
http://www.izvorite.com/smf/index.php?topic=4196.msg25490#msg25490
Люцифер. Игра по нови правила или напускане на играта? Част 1
Ние Сме Архангел Люцифер, Ние сме многолико излияние на светлина и несветлина .
Ние сме цяла и не цяла област от познание на радостта в тъга, ние сме част от цялото в областта на делението, разделяне на Цялото.
Аз Съм Архангел на Мъдростта в Деленето и Сливането.
Днес говоря с вас, деца на многоликото Цяло и ви известявам за новите ви възможности в играта. Вие достигнахте до такова ниво, когато може да разберете правилото, което позволява да промените избора си за участие в играта.
Дали да приемете тази информация, е ваше право описано от всеобщото правило – Вашата воля. Неоспоримото право да приемете себе си, както и правото да приемете другия и Цялото. Дадено ви е правото да опознаете дуалността в себе си. Приемете го.
– Люцифер, приветствам те! Защо употребяваш „Ние“? Кои твои части говорят с мен сега?
-Насочил съм се към частите, които обединяват в себе си тленното и нетленното. Привързал съм към себе си възраждане и упокоение, съединил съм прах и кълн. Това са най-дребните мои части, които обединяват в себе си ВСИЧКО. Аз съществувам.
– Говориш с мен чрез частта си, съединила светлината и тъмнината? Правилно ли те разбрах?
-И да, и не. Няма избор. Всичко е едно и всичко е в него.
-Ти се рееш и аз те виждам. Но не мога да разбера, че си такава малка частица. Усещам те в себе си. Защо имам такова усещане? Все едно говориш в мен.
-Защото е така. Говоря в тебе. Моята част в теб.
-Невероятно. За мен е невероятно откритие. Усещането е, като бременност! Защо е такова усещането?
-Аз съм твоето дете. Ти си моето дете, детето в мен. Ти ме проявяваш, частта, която иска да се роди в теб. Във всички вас, мои любими деца! Сега се раждам във вас. Малка частица, но вече я усещате.
-А какво ще стане после? Не усещам тревога, не, усещам нещо ново, непознато, но е толкова прекрасно! И доколкото разбирам, това е едва началото. Но на какво?
-Вие сте семена, които обединяват всичко в себе си. Аз съм семенцето в теб, съединяващо всичко, и нараствам. Нараствам във всички, които са проявили в себе си двойствеността. Нараствам във всички страни, във всички направления, свързвайки ви в двойственото. Вие играехте по моите правила, разсели сте правилата ми много поколения, употребявайки и размножавайки ги. Разделяли сте всичко и себе си. Ние деляхме.
Днес сте душите, получили нови правила, и не правила. Ново условие, и не условие, а изход от играта. И вие избирате. Аз само наблюдавам. И се съединявам.
-Наблюдавам, започва масово разбиране, че всичко е едно и няма светлина и тъмнина, че всичко е Едно – творение на Абсолюта в себе си. Но, опитвайки да обедините в себе си два различни полюса, все пак се получава разделение. Някак автоматично. Защо е така?
-Това е фина работа, наистина ювелирна. Но не забравяй, едва започвате и тези опити са вече колосални и мащабни. Проявявате единството в себе си с упорство, но точно упоритостта предизвиква обратния ефект. Упорито съединявайки, предизвиквате разединение. Защото избирате само един вектор като направление.
– Обеcни по-подробно. Един вектор, но насочен към съединение, се оказва, че не съединява. Как да го разбера?
-Насочвате усилията си за съединение, но се залъгвате. Защото е еднопосочно. Ще дам пример. Не си вегетарианка, нали?
-Не. Но не ям месо. Рядко. Ям риба.
-Защо не ядеш? Нека го разгледаме. За теб е актуална тема, нали? Както и за мнозина други. Проявявам въпроса чрез теб, понеже е важен за теб.
-Употребявам месо рядко, по желание. Нямам потребност от него и това не е поради някакви убеждения. Просто не го искам. Когато ям месо, благодаря на животното, което се е жертвало. Макар да имам съмнения, все още ме посещават мисли, че така намалявам вибрациите си.
-Всичко е точно. Вярно е, че можеш да употребяваш месо спокойно, приемайки го като вселенска даденост, като проявена храна. Приемаш го като проявеност. Просто проявена светлинна същност в това творение. Приемаш го, без да мислиш за вредата, за вибрациите, за бедните животни. Всичко е проявеност, всичко съществува, за да съществува. Приемайки го без условия, благодарейки за проявеното в този свят, го обединяваш в себе си. Казвайки, че месото е вредно и понижава вибрациите, разделяш. Противопоставяш на ниско и високо, на добро и лошо, без да го забелязваш. Точно това е едностранния вектор. А той не обединява. Затова казвам, че е прецизна работа, най-деликатната.
-Доколкото разбирам, говорейки за ползата от месото, също разделям?
-Да. Правилно си разбрала. Говорейки за вредата – разделяте. Говорейки за ползата – разделяте. Понятията вреда и полза, са същността на едно и също разделение. Вредата е отричане на едно. Ползата е отричане на друго.
-Мнозина, отказали се от употреба на месо, поради съжаление към животните, след време натрупват в организма си недостиг на органичен белтък. Особено е изразено при младите. Виждам, как се проявява агресия, апатия, нервност в тях. Много често, се проявява като анемия, като депресивни състояния, неврологични промени, нарушения в детородните функции при жените, намаляване на имунитета. Как ще го обесниш?
Разделят. В тях още работят разделящите програми, и в същото време, на фино ниво разбирате, че генетичната ви памет помни – месото е живот. Да, в паметта ви е живо и функционира. Докато съжалявате животните, докато повишавате вибрациите си, докато мислите за вредата, разделяте. Отричате. Когато говорите за ползата, също разделяте – съобразявате се с програмите във вас, без да го съобразявате.
-Как да прекратим това деление?
-С безусловно приемане. Възприемане на проявеното. Възприемане КАТО проявено.
-Сега проумявам, че абсолютното съединение е приемане на противоположностите, без противопоставяне една на друга?
-Вярно. И не вярно. Всичко е едно. Разбрала си го.
-Как да усвоим тази деликатна подробност? С постоянен контрол над ума?
-Значимостта на проявлението ви не създава доминиране. Вие сте точно толкова важни, колкото тортата в чинийката ти. Правилно си разбрала. Всичко е значимо. Ти също.
-Всичко е проявено в своята естественост от творението. Няма доминанти. Има доминант. Всичко е доминанта. Всичко трябва да е по желание и потребност, без проявление на съмнения. Приемате всичко като проявление за играта ви.
Прието 09.05.18
Ц.Влада (Хатор) Санкт-Петербург
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/1-271
Великите учители, светлинните майстори Ел Мория и Серапис Бей, за психологията на възнесението
Родни души, поради нарасналите ви възможности, предлагам разбиране за възнесената психология. Това, което ви вълнува най-много по пътя ви. Повечето от вас, възприемат възнесението като кариерно изкачване, без да се отъждествяват с душата.
Във вас се пробужда съперничество и си играете на догонване и надминаване. Страстно увлечение, но не от вътрешния свят, не от съвършенството му, а търсите славата на първопроходец, без да реализирате душевно развитие в себе си.
Гонката се проявява във егоцентричното внимание към събитията.
Сравнявате се с другите.
Не ви увлича съпреживяването и участието, а бягането с препятствия на скорост и резултат.
Спрете се. Бъркате понятията и отделяте прекалено много време на самия процес – кой ще стигне първи до върха.
Психология на възнесението. В това разбиране е заложен критерия за потенциал към възнесение и спирачката е егоцентризма. Нека да го разгледаме. Това не е оцеляване, преследване на най-добрите възможности или повече бонуси. Възнесението е прекрасно преображение чрез духовно израстване, в условия на понижени вибрации. Представете си само, какво потресаващо събитие! Вие сте уникални и ви е дадена възможност да го забележите – да видите, усетите и използвате своята уникалност. Само сега можете да го забележите без никакви препятствия, без да се страхувате за живота си, да навлезете в чудесното преображение на тялото си чрез духовното развитие. Мисловния ви процес е непресъхващ и понякога създава такива противоречиви светове, които се превръщат в препятствия към възнесението.
Не го осъзнавате дори, но с мисловния си процес генерирате толкова много енергия, която подкрепя закостенелите ви основи, че дори не го забелязвате. Увличайки се в състезанието по възнесение, все едно си играете на игра. Да, по същество, това е игра. Но игра, имаща за цел напускане на дуалните рамки, а повечето от вас продължават да играят по старите правила. Не допускате да се промени ситуацията. Помислете, какво искате? Възнесението е фина игра, изящна мелодия при разсъмването на светлината ви, това е любов във всички посоки и проявления, това тишина и покой, това е страст в движение и покой. Всичко това е невероятно прекрасното движение към единството.
Будете единни. Противопоставяйки се на другите, сравнявайки светимостта си, търсейки симптоми – играете груба игра. Играе ума ви. Той солира в този процес.
Умът иска да ви помага, но го прави по своя начин. Струва си да поговорите с него и буквално да се договорите за сътрудничество. Всичките ви предишни дуални привързаности към зоните на психологически комфорт, са задействани от ума. Той определя правилата, къде, как, и кога ви е удобно и комфортно. В много случаи хитрува. Вникнете именно в тези моменти. В тези случаи, умът ви се радва и се усещате победител. В тези случаи, изчезват страховете ви, неувереността, всички конструкции, които препятстват развитието ви от душа, от сърце.
Повярвайте, във вас, все още има доста такива зони и са добре прикрити. Ловете ги. Изучавайте себе си и много неща ще ви удивят. И точно в този процес генерирате рационален устрем към възнесението.
Вие сте вселена, която се саморазвива и саморегулира.
Започнете от себе си. Защото „стълбата към небесата“ сте вие.
За прекрасните и любими души, с любов!
Прието 05.05.18 Влад (Хатор)
Превод: Йосиф Йоргов
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1756898
Жените и страховете им
1. Страхуват се всички. И красиви, и талантливи, и умни, и късметлии. Да започват нещо ново. Да напуснат обичайното. Да рискуват. Да правят нещо необичайно. Страшно е за близките. За делото. За живота си, ако са натясно. И много друго. Страх ще има винаги.
Колкото и опит, практика, увереност, признание, пари, талант да имате, всеки път поемайки към нова височина, излизайки на сцената, поглеждайки към близките – в една или друга степен, винаги има страх. И това е нормално. Означава, че все още си жив. Следователно, трябва да се напредва. През страха. А не опитвайки да се избавите от него напълно.
2. Няма живот без промени. Стабилността е илюзорна. Постоянно сме в движение. Постоянно се променяме вътрешно и външно, тези процеси не спират нито за миг. Въпроса: „Да се променяме или не?“ при здравомислещ човек не може да възниква. Само: „Имам ли отношение към тези промени, и в каква степен?“
3. Бързото е бавно без прекъсване. Няма нужда да се бърза, да е интензивно, мощно. Достатъчно е, да е регулярно. Най-главното е да се поддържа ритъма. Едва-едва, но със стабилна последователност. А след известно време, отстрани ще изглежда като бързо, интензивно, и много мощно.
4. Да се създава повече от необходимото. Иначе, край. Безпросветен живот на потребител, отразен точно в многозначителния извод: „Всичко е добре, само дето няма нищо хубаво“. Човек трябва да прави нещо. Доброволно и с любов. Това е формулата за душевно здраве. А бонусът е, че това е единственият начин да се получава удоволствие от потреблението, и което не го разрушава. Може да се смята за здрав психически метаболизъм.
5. Днес е измисленото вчера, а утре е измисленото днес. Тази фраза може да се повтаря като мантра докато не се разбере, че родителите ти нямат отношение към възрастните ти проблеми. Във всеки случай, не са виновни, че няма кой да смени зациклилата грамофонна плоча в главата ти още от детството.
6. Няма никакви гаранции. Базовото вселенско правило, през което трябва да пропускате всичките си решения и планове.
7. Епохата на съкровени знания, които могат да променят нещо, свърши. Настана ерата на информационната хигиена. Вече пет години, откакто знанията не са главна валута при постиженията и осмисляне на съществуването. Интернет ги обезцени с достъпността си. На смяна идва концентрацията. Способността да задържиш внимание върху задачата и да не разплискаш интереса – това е водещото. Навика да не сте в постоянна зависимост от повсеместния информационния шум. Колкото повече е словесният боклук наоколо, толкова е по-лошо фокусирането. Колкото повече чужди мисли, толкова по-малко свои. Постоянното присъствие в интернет-потока, атрофира способността за само-осъзнаване, подменя същността на концепцията.
8. Радост и удоволствие не е едно и също. Ние никога не получаваме радост от шоколадената торта, от чаша вино или от цигара. Не получаваме радост от нови ботуши или парфюм. Важно е да се наричат нещата със своите имена – ние получаваме удоволствие. А това е съвсем различна химия. Природата на това чувство е малотрайна и неизбежно е свързана с неудовлетвореността, със скуката, преситеността и желание за нова порция. Не е страшно да си откажеш удоволствия, страшно е да не познаваш радостта.
9. Страданията съществуват. Буда е бил, все пак, прав. Страданията съществуват. Страдат всички. И тези, които нямат нищо, и тези, които имат всичко. А който конкретно в тази минута не страда, страда в следващата, щом се измени курса на долара, случи се терористичен акт, получи отговор, че не го обичат, види мръсен вход, не получил отговор на съобщение, не получил пари или от всяко друго подухване на ветреца. Страданията съществуват. И винаги са без повод, ако се има предвид финала на всяко човешко същество.
10. Да са щастливи, не могат всички. Всеки ли може да е щастлив? Да, разбира се! Но на теория. На практика стабилно щастливи, т.е. спокойни, уравновесени, благи, могат да са само тези, които имат дисциплина на ума. Чиито ум е способен (трениран) да не подскача по всякакви поводи. Който може да остава в равновесието на радостта, не само в спокойна обстановка, но и при всякакви неприятни ситуации. В противен случай, всички безкрайни поводи при драскотина по колата ти, ще предизвиква болка в теб, раздразнение и тревога. А това е само кола – има и по-сериозни ситуации. Щастлив може да бъде такъв настръхнал ум, само при саморекламата във Фейсбук.
11. Радостта е равновесие на ума. Ако ми го бяхте казали преди пет години, щях да врътна палец до слепоочието. Когато денонощно ти се привижда голяма и светла любов, дружно семейство, интересно и доходно занимание, работа само за себе си, наситен с пътешествия живот, струвани се, че имаме някаква представа за радостта, поне за собствената. Да, сега не си удовлетворен в много неща, може лесно да се разстроиш, страдаш. Това е разбираемо. Ти си нямаш понятие, към какво се стремиш. Знаеш за радостта си, имайки предвид толкова привлекателните мечти. Радостта е състояние на пълно умствено равновесие, което се постига с освобождаването му от слепи (автоматически) реакции. Здрав, вероятно, единствен начин да познаеш (и развиваш) такова състояние при всяка възраст, е дълбоката медитация.
12. Плодовете не са с кисела, а с основна реакция. Според науката, зрелите плодове и почти всички зеленчуци, предизвикват неутрализиране на прекалената киселинност в организма, а нишестето, захарта, месото, мазнините, млечните продукти, напротив, усилват киселинността.
13. „Моето тяло знае само, от какво има нужда“ – един от най-коварните капани за ума. Тялото на алкохолика иска пиене, на пушача иска цигара, а нашето тяло жадува за шоколад и картофки-фри. За какво „по-добре знае“ може да става въпрос? Както ума живее в автоматичен режим и не допуска елементарни промени в живота, така и тялото се подчинява на навиците и на хаотичните желания.
14. Храненето влияе не само на тялото, но и на съзнанието ни. Подобно на алкохола, който незабележимо променя съзнанието ни, притъпявайки го, някои продукти имат подобен ефект, но в по-незабележими и неосъзнавани форми. Храната може да забавя и разфокусира ума, да намалява контрола, силата на осъзнаване и ясно възприемане. Леко „замъгленото“ състояние става норма, позволява на човека да забрави, какво е, в действителност, лекота и яснота. Най-„свободната“ храна са плодовете и зеленчуците, както и зърнените продукти приготвени с минимални мазнини, подправки и сол.
15. Пари са необходими толкова, че да не мислиш за тях. Парите не решават главния въпрос на човечеството – не правят притежателя им щастлив. Но е възможно да не се мисли за тях, поне в бита, освобождавайки умствен ресурс за други цели.
16. Ние си приличаме много повече, отколкото се различаваме. Значението на личната уникалност е силно преувеличено и не позволява бързото решаване на проблемите. Всички отговори и решения съществуват отдавна, а зациклеността на собствената уникалност развива егото.
17. Зависимостта се лекува само с пълно отказване. За алкохолика е невъзможна само една чашка. Невъзможно е да пушиш само понякога, ако опитваш да ги откажеш. Постоянно ще те мъчи. Полети и падения. Изпускане. При психоенергийните „кукички“ няма полутонове. Няма изключения от това правило.
18. Състояния 100% готовност за промени не съществува. Никога не сме напълно готови за завой и промени, Винаги има всякакви „но“ и поводи за отлагане. Безполезно е очакването на пълно вътрешно съгласие, трябва да се решава, защото е „време“.
19. Живота е книга, първите глави на която не са писани от теб. Да, и следващите – също, най-често.
Ние се състоим от убежденията и моделите на обкръжаващия ни свят и това не е абстрактната планета Земя, а съвсем конкретен вход, офис, дом – мястото, където прекарваме времето си. Това са приятелите, колегите, родителите, продавачите в магазина, с които контактуваш всеки ден. Това са социалните мрежи, така наречените приятели от Фейсбук. Ние попиваме възгледи, позиции, гледни точки автоматично, вдишваме ги с въздуха и ставаме същите или противоположните, което също е автоматично отричане. През детството този процес е напълно неуправляем. Същността на личността ни е съставяна от другите и съзнателния родителски принос (ако го е имало изобщо) съвсем не преобладава. Това, което смятаме за себе си и се страхуваме да загубим, според някои психолози, е красотата, мозайката на обкръжението ни. Няма, какво да се губи. Според мен, това е отлична новина. Всичко може да се преправи – във всички посоки.
20. Резултата е следствие от броя опити. А не от единствен точен изстрел. И съвсем не е късмет в перспектива.
21. Това, което ти е било полезно на един етап, може да стане препятствие в следващ. Способността за кардинални промени е във възможността да се откажем. Не само от пречещото. Понякога е много важно да се откажем от миналите ценности. Прост пример: правилата за малък бизнес не работят в средния. Да се развива без отказване от тях, дори да са били успешни вчера, е невъзможно. Същото е и с човешката личност – с нейните нагласи, планове.
22. След зоната на комфорт, следва зона на дискомфорт. А не кутия шоколадови бонбони.
23. Живот без цел не съществува. Както и състояние без промени. Въпросът е: сам ли си ги измисляш или се оставяш на инстинкта (неосъзнатите цели).
24. Не съществува мързел. Има нелюбими занимания, недостиг на енергия и липса на мащабен поглед, който да завладява с перспективи. А мързел няма.
25. Невъзможно е да намерите себе си, може само да се създадете. Няма, кого, и какво да търсите. Ти си винаги тук и сега. А пътя ти е под краката, нищо повече. Същият този „свой“ път се отличава от на другите, само по своите цели, дори да са малки, но напълно осъзнати. Когато тези цели се определят от други или са хаотични чрез думата „длъжен съм“ – няма никакъв път, само набор от шарени епизоди.
26. Алкохола е ненужен. Изобщо.
27. Нереализираният потенциал предизвиква болка. И е безполезно да се криете в някакво ниво на комфорт или красиви философски концепции, историите за женствеността, майчинството и други такива. За всеки нереализиран талант ще ни търсят отговорност.
28. Банките трябва да ти плащат, а не ти на тях. Това е единственото възможно финансово здраве. Никога, никога, никога не си струва да купувате нещо, което не сте заработили. Никога. Поне, ако искате сериозни промени. Ние даваме на банките не само парите си, но и свободната си енергия. Пространство за риск и авантюрни експерименти, практически, не остава. Напускане на това състояние (особено на ново финансово ниво), едва ли е възможно.
29. Две са способностите, които трябва да се овладеят, колкото се може по-рано: умението за концентрация и умението за релаксация.
Всяко движение изисква напрежение на силите в един или друг момент. Ако подхождате с нежелание, по необходимост – изразходвате два пъти повече енергия. Част за самото усилие, останалото за психическо напрежение. За вътрешна борба. Затова възниква необходимост да се напрягате по желание, да заобичате усилията си. При доброволни усилия, виждайки положителното, вложените усилия намаляват многократно. Получава се повече и по-лесно. А умението за релаксация е приемане на реалността такава, каквато е, избавяйки се от очаквания, развързвайки вътрешните възли и освобождавайки телесното напрежение – второто крило, без което само с напрежение не можеш да напреднеш много.
30. Два отговора, на които трябва да се научите, колкото се може по-рано: „Да“ и „Не“. Казвайте: „Да“ на ситуации и хора, независимо, че няма гаранции, пълна вътрешна готовност и различните външни обстоятелства. И казвайте: „Не“, на първо място, на себе си – на своите слабости, страхове и вътрешна обърканост. И едва след това – на други хора.
31. Ярките хора се различават от добрите по способността да забравят за себе си. Твореца се различава от човека по умението да постави творчеството над себе си и да разтвори егото. И го прави осъзнато и с любов, а не по задължение и липса на избор. Така маркетолог може да е истински музикант в професията си, а някой музикант цял живот да се задължава да свири.
32. Всеки срещнат по пътя знак, винаги имат минимум 3 тълкования. 1. Може да бъде действително знак! 2. Може да си измисляш и пресилваш фактите. 3. А може да е изпитание – предизвикване на противоположност – опит за отклоняване от избрания път, като проверка на искреността в твоето решение и сила на намерението.
Олеся Новикова.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/zhenshhiny_i_ikh_strakhi/2018-04-07-32076
Users Today : 2026
This Month : 26239
This Year : 541681
Views Today : 11180
Who's Online : 29