Здравеопазване=болестоопазване 2
Четири нива на имунитет
Понеже в човешкото същество се определят изначално седем основни принципа или фини тела, имунитета също трябва да се разглежда на седем нива. Обобщено, изследвайки сложната психоенергийна човешка система, може да се отделят четири нива на имунитет:
а) Имунитет на физическото тяло – специфични и неспецифични имунни сили, зависещи от начина на живот, от дневния режим и храненето, от физическите и дихателните упражнения, от чистотата на обкръжаващата среда;
б) Състояние на физическата имунна система, зависи в голяма степен от ефирното и жизнено тяло или казано с други думи – от енергийните защитни сили, на които може да повлияе, както нивото на физическото тяло, така и нивото на чувствата и мислите;
в) Менталният имунитет се изразява в самообладанието, самодисциплината и правилната организация на мислене, а също, голяма роля в образуването на менталната защита, играе чистотата на мисленето, дейност за общо благо, благодатни, безкористни мотиви, вдъхновено творчество (в този случай се увеличава психоенергиния потенциал на човека-творец и тези, за които твори);
г) Духовният имунитет е свързан тясно със състоянието на психиката, емоциите, вътрешните преживявания и мирогледа на човека. Защитата и стабилността на духовните тела е основана на разбиране твърдението «Аз Съм Това, Което Съм». Това е знание за своята Божествена природа, на своята вечност и неуязвимост пред лицето на стихиите и външните обстоятелства в този свят.
Към духовния имунитет се отнася и приемането на себе си в реалността на Битието, приемането на съдбата и кармата, обкръжаващите хора и жизнени ситуации. Прощаването, духовния устрем към дълбоко познание на реалността, смирение във вид на пълно приемане и благословия за себе си и всичко наоколо, водят до вътрешна стабилност, до мощно зареждане с психическа енергия, до ускорение на индивидуалната човешка еволюция като творческа вселенска единица.
По книгата „Алхимическа цветотерапия“, Д.Сибирская
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/chetyre_urovnja_immuniteta/2016-04-08-12256
Фармацевтичен геноцид, лекарствата-убийци 32 или синтетичните витамини – средство за печалба и геноцид
Светът се освобождава от витаминните и поливитаминни препарати. Науката отдавна установи, че приемът на витамини е оправдан само с терапевтични цели – при болести в обмяната на веществата, следоперационни усложнения и др.п., а за повечето хора те са безполезни или вредни.
В САЩ още в началото на 90-те години на миналия век, Американския институт по диетология, Американското общество по клинична диетология, Американската диетологична асоциация, Национания съвет за борба с мошеничеството в сферата на здравеопазването и Американската медицинска асоциация излязоха с официалното заявление: „Здравите деца и възрастни трябва да получават нужните им микроелементи от хранителните продукти. И отговорът при нужда от питателни вещества, не са различните препарати, а разнообразието от продукти, което снижава потенциалния риск както от недостиг, така и от излишък на хранителни вещества”.
В страните на ЕС витамините се водят към раздела лекарства, които строго се назначават по рецепта. Дори гладуващите африканци се отказват от „хуманитарните” витамини, съвсем логично разсъждавайки, че няма лекарства против глад, а проблемът с авитаминозите се решава чрез снабдяването на населението с продоволствия. И само в туземската Нова Русия се разгаря бум на витамините. И преди витамините бяха достатъчно, но сега в Руската федерация се вкарват мегатонове витамини от целия свят. Не мине и година и в аптеките се появяват десетки модни поливитаминни комплекси – полски, ирански, белоруско-американски, индонезийски, френски, германски, словенски, швейцарски, египетски и така до безкрай. По цяло денонощие рекламата напява за витамините и витаминно-минералните комплекси. Те постоянно се препоръчват от медиците и педагозите. Така са една от най-търсената и популярна стока на пазара ни. Когато държавната власт е готова заради собствена изгода, да превърне страната ни в сметище за всичко ненужно на световния пазар, се налага хората сами да мислят за здравето си.
* Науката не знае нищо за състоянието на естествен дефицит (хиповитаминоза) на витамин Е, един от най-обичаните от рекламодателите. Затова пък е установено достоверно, че дългото му ежедневно използване, дори в такива ниски дози като 270-540 мг, предизвиква мускулна слабост, умора, главоболие и нарушения в зрението.
* По същия начин все още не е открит синдром недостиг на биотин (витамин Н) и пантотенова киселина (витамин В3).
* Един от любимите слогани на рекламистите ни е в смисъл, че витамините и микроелементите повишават интелекта и умствената рабопоспособност при децата и възрастните, докато има петгодишна давност отхвърлянето му от учените. Последните мащабни изследвания на британски, белгийски, американски учени през 1988-1991 г. не откриват някаква зависимост между интелекта и приема на витамини. Финалната точка на този въпрос постави английския съд. През 1992 г. във Великобритания три фирми-производители на витамини заубиха делото, образувано против тях за заблудата, че препаратите им с витамини подобряват умствените способности на децата. Те така и не намериха доказателства в подкрепа на рекламата си.
* Проверка на американските учени през 1996, на съществувалите тогава на пазара в САЩ 3400 витаминни препарати и микроелементи сочи, че съдържанието на тиамин (витамин В1) и пиридоксин (витамин В6) в препоръчваните дневни дози може да е 50 000-53 000% над дневната нужда на човека. Паралелни изследвания в САЩ и Великобритания още в края на 80-те години показаха, че проблемите от хиповитаминоза на тиамин, пиридоксин, а също и холин и фолиева киселина няма, но за сметка на това тежките поражения върху нервната система след приема на големи дози пиридоксин са налице.
* През годините в различни страни е излъчвана рекламната лъжа на известните в Русия фирми pharmax (която уверява англичаните, че препарата й с витамин В1 и В3 „ще подобри апетита ви, ще върне жизнерадостта ви и ще можете изцяло да се наслаждавате на живота”), abbott (която прави рекламна кампания на Хаити на поливитаминния препарат с минерални вещества като продукт, който „ви помага да осигурите нужния растеж на децата, да подобрите здравето и жизнерадостта си”), SmithKline Beecham (рекламираща в Индия витаминния продукт с цинк с цял поменник препоръки, сред които са „при безпричинна промяна на настроенията, загуба на сексуален апетит, безплодие, импотенция, апатия, депресия“ и т.н.) Servier (рекламирала продукта си с витамин В1 в Африка, Средния Изток и на Карибите, като средство за лечение на „всички видове функционална астения, слабост и уморяемост”) и още много други. Русия не е Африка и у нас фармакологичните корпорации могат да лъжат, колкото, и както си поискат.
* Във Франция, след едно изследване върху 22 000 човека, вече не се допуска за продажба, което и да е лекарство, съдържащо бета-каротин, защото е доказано, че прием от 20 мг дневно, увеличава риска от сърдечно-съдова недостатъчност със 13 %.
* По-ранно изследване във Финландия върху 29 000 човека доказва, че приема на бета-каротин увеличава с 18 % риска от рак на дробовете.
* След 4-годишно изследване, обхващащо 18 000 човека от групата рискови спрямо рак на белия дроб, на влиянието на ретинола (витамин А), в САЩ се е наложило да прекъснат опита, защото ежедневния му прием предизвиквал излишна смърт при двама от 1000 за година (сравнено с контролната група, приемаща плацебо).
* В Израел е правена 3-годишна проверка, дали приема на витамин Е намалява калцирането на кръвоносните съдове (при атеросклероза – водещата причина за смъртност в света) при възрастни жени и се оказва, че при 1/3 от обхванатите калцирането е по-голямо, отколкото получавалите плацебо. Паралелно учените от университета в Южна Калифорния предупреждават, че високите дози витамин С водят до удебеляване стените на мозъчната артерия (атеросклероза на главния мозък, болест на Ленин).
* Скорошно сръбско-датско-американско изследване върху 170 хиляди човека е имало задачата да изясни, дали приема на витамините А, С и Е защитава от рак в храносмилателната система. Еднозначно се доказва, че всъщност повишава риска. Особено е опасна комбинацията на витамин А и бета-каротин, която повишава риска от рак на стомаха с 30 %. Пресметнато от изследователите е, че от милионите хора, ползващи такива витаминни добавки, ежегодно умират около 9000 от рак на храносмилателната система.
* Ако пушите, работите в задимена среда или живеете в задимен район, то бета-каротина може и да е в полза, а може и да не е, но по-сигурното е да повиши риска от рак. Защото при взаимодействието си с канцерогени, самият той става такъв. Залитането към хранене с рафинирани продукти, псевдомасла и т.н. също водят до подобно „прераждане” на бета-каротина.
* Витамин С в съчетание с аспирин, приемани редовно, дълго и методично, почти гарантират язва и рак на стомаха.
* Предозирането на мастноразтворими витамини (А, D, E, K) за витаминизирания гражданин ще се превърне в главоболие, алергии, бъбречно-каменна болест.
* Редовни и високи дози никотинова киселина (витамин РР) водят до стомашно-чревни нарушения, сърбеж, задълбочават бронхиалната астма, повишават концентрацията на пикочна киселина и глюкоза в плазмата. Възмжно е нарушенията във функцията на черния дроб и холестатична жълтеница.
* Ако дълго приемате високи дози пиридоксин (витамин В6) е възможно да се запознаете с последствия като тежка невропатия, атаксия (нарушения координацията на движенията заради поражения на челните части на главния мозък, малкия мозък и др.), нечувствителност на устните, нарушаване на проприоцептивната (усещането за собственото тяло) и вибрационна чувствителност. Изследванията на доброволци показват, че приема на пиридоксин в течение на 6 месеца предизвиква парастезия (нечувствителност на някоя зона в тялото), мускулна слабост.
* Днес вече са набелязани проблемните групи, страдащи от хипервитаминоза А при привържениците на специални диети и деца на прекалено грижовни родители. Проявлението на болестта е болки в стомаха, гадене, повръщане, оттичане диска на зрителния нерв, болки в костите и ставите, хиперостоза, алопеция, вътрешночерепна хипертензия, субфебрилна температура, загуба на тегло, хепатоспленомегалия (едновременно увеличаване на черния дроб и далака) и много, много други. Хипервитаминозата се поддава на лечение, но впоследствие се развива цироза на черния дроб.
* Повечето разновидности на популярните поливитамини (Витрум, Центрум, Юникап, Дуовит) съдържат витамин А в двойна доза. При „Аевит” той е 40 пъти превишен спрямо дневната доза, в поливитамините „Виташарм” – 8 пъти, а в комплекса „Триовит” – 6 пъти.
* Цинкът, нужен за пълноценния растеж, влизащ в състава на инсулина и предотвратяващ простатита и олисяването, при свръхприем става канцероген, въздействащ за зараждането на ракови тумори.
* За мъжкия организъм, цинкът е от 6-8 пъти по-необходим още от раждането му, отколкото на женския, който има повече нужда от желязо. Да се тъпчете с поливитамини без отчитане на половото различие, може само да навреди. Интересно – дали поне един създател на поли-, супер- и подобни комплекси отчита това, или за тях всичко, което правят е еднакво полезно и за момчетата, и за момичетата? Отговорете си сами.
* Колкото и да ни плашат с авитаминозата, тя в днешно време се среща рядко, но хирепвитаминозата става от година на година все по-актуална.
* Предпазването от загуба на плода при бременни чрез предозиране на витамин А също води до обща слабост, главоболие с гадене и повръщане, болки в стомаха, костите и ставите, нощно потене, окапване на косите, увеличаване на черния дроб и далака, напукване ъгълчетата на устата, раздразнителност, сърбеж по цялото тяло.
* Предозирането на витамин В1 (тиамин) макар и не толкова често, но все пак води до тремор на главата, езика и други части на тялото, активизира херпеса (чиито носители са много повече, отколкото разболелите се от него), предизвиква оттоци, нервност, алергични реакции.
* Витамин В2 (рибофлавин) участва в кръвотворенето и обмяната на веществата, но при излишък предизвиква сърбеж, чувство за горещина, изтръпване и безчувственост.
* За всеки потребител индивидуално трябва да се подбира комплекса витамини (а в повечето случаи въобще дори нямат нужда от това) и за да се определи реалната потребност трябва да се правят фини биохимични измервания, които въобще не се правят масово, нито у нас, нито на Запад. От различни витамини и микроелементи се нуждаят дори физиологичните двойници, живеещи в различни климатични и природни зони. Чували ли сте за регионални поливитамини? Освен витамин С против скорбут за неродените на север, но живеещи там, не се и говори.
* Предозирането на витамин Е, рекламиран като витамин на младостта, предизвиква повръщане, метеоризъм, нанася поражения на микрофлората на стомаха с последваща диария, освен това води до повишено артериално налягане и предразполага към тромбози. Така че, ако приемате този витамин без да мислите, веселата „младост” ви е гарантирана.
* За риска от язва и диабет при предозиране с витамин В3 вече говорихме. Но в допълнение ще получите и зачервяване, затопляне и сърбеж по кожата (особено на лицето и горната част на тялото) нарушения на сърдечния ритъм, разстройство на стомашно-чревния тракт.
* Ако злоупотребявате с витамин В12 (цианокоболамин), който се съдържа в черния дроб, морската риба, яйчения желтък, говеждото, пилешкото и т.н., то налице ще имате (а и не само на лицето – и на други части на тялото) змиеподобен обрив, а ако преди това сте имали такива, то те ще се увеличат и задълбочат.
* Витамин В9 (фолиева киселина) се назначава безогледно, а това предизвиква алергични кожни реакции, издуване на стомаха, метеоризъм, гадене, анорексия, разстройства на съня, слабост и раздразнителност. Неизвестно откъде авторите на витаминни комплекси взимат указанията си, но нормалната медицина въобще не препоръчва дълга и редовна употреба на В9.
* При необосновано увеличаване на витамин В6 (който се продава самостоятелно или е неизменна съставка на комплексите) освен нервни разстройства ще получите и усещане за изтръпване на ръцете и краката, болки в костите, мускулна слабост, мускулно трептене, намаляване способността за запомняне. Не се учудвайте ако придобиете алергични реакции – кожни обриви и др. Знайте, че е задължително рязкото влошаване на състоянието при язва на стомаха и дванадесетопръстника (а също и предразположението към тях), заради повишената киселинност на стомашния сок. Не се учудвайте, ако черният ви дроб заболее, ако преди това е бил поразен от някаква болест. И се сърдете на себе си, ако прекаляването с витамин В6 ви е довело до исхемична болест на сърцето.
* Внимавайте с витамин В15 (калций пангамат) при повишено кръвно налягане. Опасно е!
* Не забравяйте и лошата група вещества, наричана витамин Д (калцифероли). Предозирането им е описано във всички медицински книги. То предизвиква раздразнителност, слабост, гадене, диария, загуба на апетит, болезнена жажда, главоболие, сърбеж, рязки позиви за уриниране, отлагане на калций по стените на кръвоносните съдове, черния и белия дроб, бъбреците и стомаха.
Превод: Анита
https://www.liveinternet.ru/users/galyafroggy/post393560718/
Учителят Кутхуми. Болести. Умението да даваш
Учителю Кутхуми, разкажи, какво представлява рака. Откъде се взема тази болест, нали тя се появила скоро? Или просто са се научили да я диагностицират отскоро?
Ракът е нарушение на хармонията, на равновесието в енергийната система на същността. Причините са много. Затова, нека отначало да уточним, какво представлява равновесието, и какво хармонията.
Човекът е проводник на енергии, един вид трансформатор на Божествените енергии. Тялото на човека е фин инструмент, позволяващ да приема различни външни импулси, да ги идентифицира, да ги преобразува, да ги фокусира и насочва. Когато в човека всичко е хармонично, полученото количество енергия и отдадената навън на другите е равнозначно. При това не само количеството, а и качеството, значението на енергията. Нищо не е неподвижно дълго време. Нищо не трябва да застоява в организма на човека, потоците трябва да са постоянни и устойчиви. Когато човек само приема енергия и не я отдава, вътре в него се образува напрежение, което търси изход. Такова налягане в организма, рано или късно, предизвиква промени или ще избие навън. Така човек изведнъж прави необуздани постъпки – енергията търси изход. Но необуздаността не е свойствена на всички хора. Някои от вас поради възпитанието или поради свойства на характера, не дават възможност на натрупаната енергия да излезе, затова натрупаната енергия започва да разрушава вътрешните органи и системи, възникват болестите. Затова и се казва, че не е добре да стискате всичко в себе си и затова емоционалните хора, дори да не са много положително настроени, по-лесно преживяват неприятностите, понеже осъществяват периодични изхвърления на емоции, което е освобождаване от натрупаната вътре енергия.
Имате много техники, как да се уравновесявате. И най-гениалната и проста от тях е взаимодействието с природата, която щедро споделя и гаси енергията, пълни ви със слънчева енергия и отнема излишъците чрез водата, охлаждайки ви с вятъра и дъжда и т.н. Няма по-добро средство за снемане на стреса от къпането в природен водоем. Точно затова ви тегли към морето. Още повече, че морето е огромен лековит жив организъм.
И така, стресът е натрупана излишна енергия, която не отдавате навън, след като сте я преобразували във себе си. Задачата ви е да се научите да отдавате толкова, колкото получавате, трансформирайки я през своите уникални енергийни системи.
Освен това, разбира се, енергиите се различават по качество. Ако сте получили деструктивна енергия, както е прието да се казва при вас, то можете да я преобразувате в конструктивна. Защо? Разбира се, можете да я предадете нататък, както е деструктивна. Но всеки от вас трябва да разбира, че ако насочвате деструктивната енергия в света, произвеждате разрушение, понеже деструктивната енергия разрушава. И освен това, знаейки, че светът е отражение на самите вас, вие сте съ-творец на собствената си реалност и можете да получите обратно същия деструктив, само че в умножен вид. Затова, ако не искате деструктив в живота си, е необходимо: а) да не приемате деструктивни енергии; б) в случай, че сте ги приели, да ги преобразувате в конструктивни енергии и да ги дадете на света. Много важен момент при предаването, да не ги натрупвате в себе си. В този смисъл ви учат, че е по-добре да си беден, отколкото богат. Нали материалните неща и блага, също са натрупана енергия. Ако имате много богатства, в един или друг вид, и щедро споделяте с обкръжаващото ви пространство, с другите хора, нямате застояла енергия. През вас тече енергията на богатството и не застоява. Затова можете да сте и богати и щастливи. Ако беден човек лесно харчи получените малко средства без да се замисля и натрупва, той е енергийно здрав, защото не трупа в себе си енергия. Ако богатия трупа богатства и не иска да ги споделя с никого, рано или късно, натрупаната енергия започва да разрушава него самия. Не защото енергията е деструктивна, а защото неговия организъм, всичките му тела, не са в състояние да са затворена система, те са изчислени за определен обем и затова могат да „изгорят“ от такива мощности. Ако беден човек получи малко количество от енергията на богатството и също не иска да я споделя, рано или късно в него започват да се развиват болести, защото не иска да дава, а само да получава. Затова не е важно дали сте богати или бедни, а можете ли и искате ли да споделяте това, което имате. Защото Вселената е изобилна и има всички варианти на материално благополучие. Защото не трупате или давате богатства, а енергия. Защото няма и не може да има застой в нищо и в здравите системи енергията се движи свободно и балансирано. Ако искате да сте богати и здрави, научете се да давате.
Законите за енергийното развитие са ви давани във вид на заповеди и притчи, понеже в началото на развитието си, не сте можели да ги усвоявате. Но сега трябва да разберете, че равновесието не е липса на емоции, а балансирани емоции и енергийни потоци.
Дори положителните енергии могат да са вредни, ако не ги давате навън.
Освен това, трябва да разбирате, че тялото ви е трансформатор, разчетен за определен обем енергия, и ако не давате, не можете да приемете, защото буквално не ви остава място, не ви стига мощността на тялото ви, за да получите нова енергия. Представете си, че сте отрупани с Божествени подаръци и дарове, но ви предстои да получите най-хубавия подарък от Бога, а буквално, ръцете ви са отрупани и не можете да го приемете – тогава този подарък се пада на някой друг, който е свободен да го приеме. Защото Божествените дарове се изливат всяка секунда върху вас, но готови ли сте да ги приемете? В този смисъл ви учат да не се привързвате към нещата и материалните блага, не за да сте бедни – в богатството няма нищо лошо. Не защото няма да попаднете в рая, защото сте богати. А защото винаги давате и не натрупвате постъпващата енергия. За да са ви свободни винаги ръцете, за да приемете уникалните Божествени дарове.
Затова, ако в човека няма балансирани енергии в даването и получаването, във вас започват да се развиват болести.
Ракът е особена болест. Това е постоянен дисбаланс. Можете да определите, в какво се състои проблема по органа, който боледува. Ако имате достатъчно информация за това. Същото е и с рака, трябва да се определи, кой орган е засегнат от рака – в него има застояла енергия, и какви функции изпълнява този орган. Става ясно, кои езотерични и енергийни функции са нарушени. Има отделителна система (даването), детеродна система (творчеството), дихателна система (приемането), система за снабдяване и т.н. Точно в това трябва да се търси смисълът на болестта. Болестта не е наказание за грехове, а следствие неправилните ви енергийни постъпки, следствие на отношението ви към живота, към себе си. Защото, много хора са умрели от рак, защото не са се обичали, нали любов към себе си означава пълното приемане такива, каквито сте. Често човек се осъжда за някакви свои постъпки и грехове, постоянно се връща в мислите си към тези постъпки и събития, като по този начин, отново и отново, се изпълва с енергиите на негативното отношение към себе си. Има и друга разновидност: човек осъжда някого, но по силата на своето възпитание, не може да го излее навън. И трупа тази енергия на осъждане в себе си и тя го разрушава. Точно затова ви учат да не осъждате другите. Не само в чисто психологичен смисъл (кой е безгрешен), не само в парадигмата на любовта (възлюби ближния си като самия себе си, а ако го обичаш, ще му простиш, както прощаваш на детето си), а повече в смисъл, че натрупвате в себе си енергии на обидата, осъждането, неприемането, на раздразнението и т.н.
Вие сте се отдалечили от природата, която гаси вашите изблици, както майката успокоява детето си. Създали сте системи за натрупване на деструктивни въздействия чрез СМИ. Затворили сте в себе си своите емоции в резултат на възпитанието от страна на цивилизацията. А сега тези енергии ви разрушават.
Няма такава болест, която да не може да бъде излекувана чрез движението на вашия дух. Трябва само да се научите да балансирате енергиите в себе си.
Представете си се като вечно същество. Какви проблеми ви вълнуват? Позволете на другите хора сами да осъществяват своя избор и да получават своя опит. Това е тяхно право. Нали и на вас никой не трябва да ви пречи да получите своя опит. Определете за себе си, какви искате да бъдете, без да определяте другите, какви трябва да бъдат в очите ви.
Вървете в природата, тя е способна да приеме и неутрализира доста голямо количество негативна информация и енергии. Помолете я да ви балансира и останете в нея достатъчно дълго, колкото смятате за нужно. И най-главното, заобичайте се, себе си като Божествено същество, себе си като любимо дете на Бог, който винаги ви чува, защото е вътре във вас.
Изчистете се от негативни мисли. Мислите ви са най-мощен катализатор на вашите състояния.
Най-важния лечебен инструмент е радостта. Нима няма, за какво или, за кого да се порадвате?
Живейте в радост и любов. И хармонията винаги ще е с вас.
Учителю, разбрах. Но все пак, какво да правят хората, които са болни от рак? Как да намерят отправна точка за да се излекуват?
Преди всичко да разберат, че причината за болестта е в тях самите. В техните мисли и чувства, в постъпките им. След това трябва да повярват, че няма неизлечими болести и излекуването им е в собствените им ръце. Да преразгледат своите мисли, да го правят всеки ден, като премахват осъждането, неприемането, гнева, завистта и т.н., като ги трансформират в позитивни мисли. Да заобичат органа, който е болен, да разговарят с него, да общуват, като мислено си представят, как вълна от енергия го обвива и излекува, умива и изчиства. Да опитат чрез практикуването на медитация да балансират енергийната си система. Да се дистанцират от източниците на негативно въздействие – от телевизори, от новини, които нагнетяват възприемането ви. Да се заселят сред природата и да престанат да мислят за благата на цивилизацията, за задълженията си, за материалните си дългове и да започнат да живеят като вечно същество, което не се вълнува от проблемите на цивилизацията. Да се опитат да приемат всички тези, които са осъждали и не са ги приемали преди. Ако не успеете да ги приемете, все пак да признаете, че имат право на собствен път и да престанете да мислите за тях, като по този начин ги освободите, защото връщайки се в мислите си отново към тях, отново умножавате в себе си разрушителните енергии. Да намерят някакво увлекателно занимание и да престанат да мислят за болестта. Да си вземат коте или кученце, някакво домашно животно, на което щедро да отдават енергията на любовта си и разбира се, в отговор, да получават енергията на любовта от него. Да се къпят по-често в открити водоеми, като остават дълго в тях, отдавайки и трансформирайки всичко натрупано през деня. Инструментите и начините са много. Но главното е желанието за живот и творчество. Ако сами допускате мисълта за неизбежната смърт, с това само я приближавате. Бъдете радостни. Бъдете благодарни.
Ако рака е липса на балансираност, какво представлява СПИН-а?
Всяка болест е следствие липса на баланс, но СПИН е въздействие от енергиите на страха. Натрупването във вас на тази енергия, предизвиква нарушаване на външните точкови въздействия. Толкова се боите от обкръжението, че всяко външно въздействие, всеки вирус може да стане за вас смъртоносен. Вашите страхове умножават силата на вирусите, буквално подхранвайки ги, а тези вируси разрушават органите ви. Всички болести могат да бъдат наречени по друг начин. Ракът е неприемане. СПИН-ът е страх.
А вирусните инфекции?
Те са в резултат на взаимодействие. Вирусът е низко развита същност от второ ниво. Всеки човек взаимодейства с тях по различен начин. Тези, които са издигнали съзнанието си до по-високо ниво, изобщо са недостъпни за тях. Тези, които не са се издигнали достатъчно, но са близко – могат да се справят с вирусите. Тези, които са уязвими за ниски вибрации – влизат в взаимодействие с вирусите и съответно, при всеки резултатът е различен, в зависимост от самата същност, от много нейни параметри, от настройката за колективен избор и решения, от уязвимостта към въздействието на СМИ, които твърдят, че се развихря епидемия, от възможностите на същността да преработи и трансформира в себе си енергиите на вируса и т.н.
А наследствените генетични болести?
В много голяма степен са свързани с предаваната ви информация, по един или друг начин, за неизбежното наследяване на болестта. Във вас има маркер, фарче на болестта. Ако чуете, че ваш роднина е боледувал от неизлечима болест и се отнесете спокойно и равнодушно, без да вярвате, че неизбежно ще се разболеете от тази болест, то тя не може да ви направи нищо, фарчето ще остане във вас неактивно. Ако тази информация предизвика във вас страх и допуснете мисъл за това, стартирате механизма на генната памет. И тази памет ще се активира. Все едно натискате на бутона: „Какво би станало, ако заболея от наследствена болест?“. В живота ви ще се появят всички следствия от вашия избор да натиснете бутона на наследствеността.
Значи, този бутон може да се изключи?
Разбира се, точно по този начин. Може да си представите, как го изключвате.
А детските болести? От къде се вземат? Детето все още не знае за болестите.
Зависи от възрастта. До седем годишна възраст, детето е напълно уязвимо от страховете на родителите. И болестите му са следствие от мислите на родителите, от опасенията, че може да се простуди или да хване инфекция. Самото дете може да се справи с всяка инфекция, докато мисловният му апарат, инструментът за творчество се формира и пълни с информация. Много е важно да помогнете на детето да се напълни с правилна информация и да не му внушавате собствените си страхове. За съжаление, в него ги формира и обществото. Детето по-голямо от седем години, вече включва свой механизъм за формиране на реалността. И отново е важно, на какво са го научили. При всички случаи, родителските страхове допълват неговите собствени страхове и неувереност, които формират в него средата.
Селена, 17.8.2014
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1281354
Учени: Хората умират от химиотерапия, а не от рак
Доктор Беркли Хардин Джонс твърди, че химиотерапията не работи и е мистификация в раковата индустрия.
Единствената причина за назначаване на химиотерапия като лечение от рак, е печалбата, която получават лекарите.
Доктор Джонс е стигнал до извода, че химиотерапията нанася повече вреда на пациентите, отколкото рака. Ученият се основава на изследвания, проведени последните 25 години. Той посочва, че хора отказали се от химиотерапия, живеят средно 12 години повече от преминалите лечение.
Повечето преминали химиотерапия, умират в продължение на 3 години, след диагностицирането. Лекарят твърди, че пациентки с рак на млечната жлеза, отказали лечение, могат да живеят четири пъти повече от преминалите химиотерапия.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/uchenye_ljudi_umirajut_ot_khimioterapii_a_ne_ot_raka/2017-07-20-35984
Усмихнете се! 10 причини да се смеете по-често
Майя Митич, сп.“Аргументи и факти“
ФАКТИ: 1. Обикновено 6 годишното дете се смее примерно 300 пъти на ден, като в същото време възрастните се усмихват и смеят средно само 15 пъти за денонощие. При това до 3-месечната си възраст децата изобщо не умеят да се смеят. 2. Най-усмихнатите хора живеят в Бразилия и Куба, а най-мрачните – в скандинавските страни.3. През ХVІІІ в. лекарите са казвали: „Пристигането на клоуна в града означава за здравето повече, отколкото 10 натоварени с лекарства мулета“.
АРГУМЕНТИ:
1. Смехът подмладява. Някога жените са избягвали смеха, защото са смятали, че така се увеличават мимическите бръчки и съответно се състаряват визуално по-рано. Но всъщност е точно обратното. Трябва да се смееш възможно по-често, защото мускулите на лицето укрепват и кожата се кръвоснабдява. Смехът не само е най-подходящата гимнастика за лицето, но забавя стареенето му и го подхранва допълнително, като му придава румен и здрав вид.
2. Смехът гони депресията и дава добро настроение. Когато се смеем, мускулите на лицето изпращат специфични импулси, които влияят благотворно на нервната система и дейността на мозъка. Разбира се, че визитата при лекаря и пиенето на антидепресанти ще ви помогне, но къде по-простичко е да се посмеете. Ако нямате настроение, дори се препоръчва съзнателно да си сложите усмивка на лицето или да се смеете изкуствено. Уверявам ви, че това е е само първоначално, след това смехът ще идва отвътре. А само една минута искрен смях заменя 45 минути дълбока релаксация. При смях се намалява отделянето на стресови хормони и се повишават ендорфините.
3. Смехът подсилва имунитета. Съвремените учени считат, че смехът мобилизира имунитета ни. Те препоръчват да се смеем възможно повече през зимата, защото така се увеличава количеството на имуноглобулин А в организма, който защитава лигавиците от атаките на вируси и бактерии. Като цяло веселият нрав снижава на 50 % шанса от разболяване – при смях вентилацията на дробовете се подобрява, в съдовете се натрупва въглерод, който понижава кръвното и нивото на инсулин в кръвта.
4. Смехът укрепва сърдечно-съдовата система. Лекарите са забелязали, че сърдечноболните се смеят рядко. Като се има предвид, че смехът укрепва ендотела – епителната тъкан, покриваща вътрешния слой на кръвоносните съдове, то е ясно, че има същият ефект върху сърцето, какъвто имат физическите упражнения. Десетминутен смях смъква кръвното с 20 мм р/с, което е полезно при хипертония. Освен това се снижава нивото на лошия холестерин, подобрява се дишането и кръвоснабдяването.
5. Смехът намалява болката. Лечението чрез смях е популярно в много страни. В Германия има клоуни-лекари, които посещават тежкоболните деца, а в Индия се практикува йога на смеха, която съчетава дихателната гимнастика от традиционната йога и разтегателни упражнения, имитиращи смеха. Разбира се, той не може да излекува хроничната болка или силната мигрена, но може да облегчи състоянието ви, тъй като ендорфинът отнема от болката. Освен това смехът помага да излезем от лошото самочувствие.
6. Смехът подобрява фигурата. Смехът не е само аеробика за мускулите на лицето, но и прекрасен масаж за вътрешните органи. когато човек се смее, се включват 80 групи мускули. Особено добре укрепват мускулите на корема, гърба и краката. Една минута смях дава ефекта на 15-минутно каране на колело, т.е. изгарят се калориите на почти цял шоколад. Едночасовата веселба ще изгори същото количество енергия, както и при 1 час спринтиране. При заливащ смях, когато човек се свива на две и се тресе, организмът отслабва с половин килограм на час. Трябва да се има предвид, че човек може да се кикоти непрекъснато максимум час.
6. Смехът лекува и тренира двихателната система. Смехът спомага лекуването на астмата и бронхитите. Работата е там, че въздухът, който се изтегля от дробовете по време на смях със скорост 100 км/час, освобождава бронхите от натрупаната слуз и подобрява дишането при възпалителни процеси. По време на смях вдишването става по-дълго и дълбоко, а издишването кратко и интензивно, дробовете се освобождават изцяло от въздуха, а газообменът им се ускорява тройно.
7. Смехът подобрява отношенията и изглажда конфликтите. За псигхолога смехът е прекрасна групова терапия. Той обединява хората, спомага за бързата размяна на реплики, освобождава от негативните емоции. Само наблюдаването на смеещ се човек подобрява настроението. Ето защо, когато ви се е случило нещо неприятно, ако се накарате дори насила да се засмеете пред огледалото, ще ви стане по-добре. Гелотологията е наука за смеха и тя сочи, че трябва да се смеем не само, за да ни е добре и весело, но и за да ни стане добре и весело.
8. Усмивката носи ползи. От смеха можеш да се облажиш и финансово. Сервитьорите, които постоянно се усмихват на клиентите, получават 1,5 пъти повече бакшиши. Освен това, мъжете с добро чувство за хумор изглеждат на жените по-умни от другите. Счита се, че чувството за хумор е по-характерно за мъжете, отколкото за жените, защото заслуга в това има тестостеронът.
9. Смехът спомага мисленето. Смехът повишава творческите способности и умението да се решават проблеми, активира лимбическата система на мозъка, като съединява лявото с дясното полукълбо.
10. Смехът удължава живота. Изследователи от университета Ешива в САЩ са на мнение, че част от гена на дълголетието са тези черти на личността като оптимизъм, спокойствие и веселие. Повечето дълголетници са спокойни оптимисти, смятат смеха за най-важното в живота и изразяват открито емоциите си. Това е разширило кръга им на общуване и съответно ги е социализирало ефективно. Между другото, шведските лекари при съпоставка живота на известни театрални актьори за последните 270 години са установили неочаквана закономерност – комиците живеят повече от трагиците.
Превод и предложение: Анита
http://www.aif.ru/health/article/61734
Унищожават децата ни – с нови ваксини
Има два вида ваксини:
1. За девойки от 12-30 години. Ще се въвежда под формата на профилактика за предотвратяване рака на гърдата или матката. Тя ще е задължителна в училищата. Съдържание: съвпада с ваксините, с които в Мексико, Никарагуа и Ирак са стерилизирали момичетата. Въздействие върху организма: постоянно създаване на т.нар. лъжлива бременност и изхвърляне на плода в 3-4 месец от бремеността. Освен пряко действие, ваксината има и психическо въздействие, тъй като многочислените аборти в късни срокове от бременността създават панически страх от възможността за забременяване.
2. За жени по-възрастни от 45 години. Съдържание: имуноглобулин на човека и ГМО препарати. Въздействие върху организма: рязко възбуждане на имунитета с помощта на въведения „млад” имунитет с последващо през 2-рата до 5-тата година снижаване до нула, т.е. невъзможност на организма да се противопостави на която и да е инфекция.
ВНИМАНИЕ: ПО ЗАКОН НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ВАКСИНИРА ДЕЦАТА И ВЪЗРАСТНИТЕ НАСИЛСТВЕНО!
Обръщам се към всички хора, на които не им е безразлична съдбата на жените и децата ни. Който може, да разпространява тази информация. Не бъдете равнодушни. Прочетете и помислете. Ако аз замълча, ще загинат хиляди жени и деца. Но ако прочета и разкажа (на приятелите и познатите си), то ще спася нечий живот. Помислете. Заедно ние сме сила. Разпространявайте тази информация чрез интернет, препишете я и разпечатайте листовки, за да ги дадете на хората. Разкажете на приятелите, позвънете на децата и родителите си. Предупредете колегите, състудентите, съквартирантите. Предупредете познати и непознати. Разкажете истината на хората.
ИСКАТ ДА НИ УНИЩОЖАТ И ТОВА НЕ Е ШЕГА.
Дo всички служители на МВР и Федералната служба по безопасност и всички силови структури – не пречете за разпространяването на тази информация, вие също имате жени и деца. ЗАЕДНО С НАШИТЕ ДЕЦА, ЩЕ УБИВАТ И ВАШИТЕ. Затова вие имате избор – да помогнете за оцеляването на собствения си народ или да изкопаете гробовете на собствените си внуци. Този линк ще ти помогне да разбереш – http://www.youtube.com/watch?v=ViQJCO7kDlk
СЪХРАНЕТЕ ЖИВОТА НА ДЕЦАТА СИ. Сами решете, кои сте вие и ще имате ли деца и внуци!
Н. Котелникова
Превод: Анита.
http://waytosoul.ru/node/3534
Уникална рецепта за възстановяване подвижността на ставите
Уникалната рецепта за възстановяване на подвижността на ставите в домашни условия е народна рецепта. Тя възстановява подвижността на ставите, отнема болката и помага за по-лесно възстановяване.
Вземете 300 – 400 грама чесън, почистете го, прекарайте го през машинка за мелене на месо, след което в еднолитров буркан го залейте с добро нерафинирано растително масло. Оставете го да престои 2 седмици на тъмно, като ежедневно разбърквате съдържанието. Ще получите чесново масло. Прецедете го през 3-4 слоя марля.
Начин на приемане: намажете болното място /например врата в тилната част/ с втриване. Завийте се с топъл шал и в … леглото. Още с първата процедура се премахва сковаността, толкова характерна за ставните заболявания. Курсът на лечение е два месеца.
На следващия ден вземете топъл душ, мирисът ще изчезне. Също можете да втривате докато попие, ръцете, ако имате проблеми със ставите там. И резултатите са същите.
Какво е действието на чесновото масло?
Чесънът е уникално средство против склероза. Разтваряйки всички склерозни образувания около болната става, а артрозата е именно натрупване на шлаки и нарушение на кръвообращението в областта на ставата. И точно с това способства за възстановяване на здравето.
И при тази рецепта са възможни противопоказания.
Има тибетска рецепта за пречистване на ставите като спиртна настойка на чесън. Но тя не е съвсем подходяща, ако човек има заболяване на жлъчката, черния дроб, бъбреците. Тази рецепта има по-меко действие, тъй като е с растително масло.
Но ако имате силни поражения на тези органи, ще имате и симптоми. Просто анализирайте и в случай на обостряне – коригирайте.
Или прекратете, или сменяйте системата на прилагане – например намалете количеството на маслото за едно приложение. Или разредете курса на лечение – например една седмица втривайте, направете пауза, докато съдовете се справят с изхвърлянето на шлаките, а също и черният дроб и бъбреците да се справят с изхвърлянето на шлаките. Разбира се, по-добре е лечението да се проведе под наблюдението на лекуващия лекар.
Между другото, втривайки чесновото масло в ръцете или в ходилата, вие можете да се справите и с грубата тъкан, мазолите, напуканите пети.
Превод: Селена
http://rus-health.info/Unikalniy-retsept-vosstanovleniya-podvizhnosti-sustavov-4744.html
Новите болести – болести, предизвикани от изкуствени подсладители (artificial sweetener disease „ASD”)
Болести, предизвикани от изкуствените подсладители ASD се разпространяват из цяла Америка, поразявайки десетки хиляди потребители, но западната медицина им дава най-различни имена, без думичка за същността им. Така лекарите имат възможността да изписват скъпи медикаменти и да назначават контролни прегледи за проследяване конкретното въздействие.
Можете да ги наречате циклично главоболие, непоносима мигрена, депресия, тревога, мускулни болки, артрит, шум в ушите, хронична умора, синдром на раздразнените черва, болест на Крон, фибромиалгия, възпаление, но само не ги наричайте ASD, защото току-виж пациента прекрати употребата на изкуствени подсладители, след което и ще престане да ходи по доктори.
Симптомите ASD могат да се променят за една нощ, според химическия подсладител, който сте употребили и количеството му. Някои съчетания са особено токсични. Човек може да премине от мигрената към повръщането, или от проблеми със зрението към проблеми със стомаха. Много хора преживяват разстройство на централната нервна система, треска, нервни тикове и т.н.
Всичко започва от 80-те години, когато изборите печели Роналд Рейгън. Той веднага по съвета на Доналд Рамсфелд (който винаги е бил директор на Searle Pharmaceutical) уволнява Управителя на Контрол за качеството на продуктите и лекарствата FDA и назначава на мястото му д-р Артур Халл Хейс младши, който безпрепятствено утвърждава аспартама. Това е десетилетието на увлечението по диетите и Рамсфелд и съдружниците му забогатяват от изкуствените подсладители, които десетилетия са били забранени заради лабораторните анализи, доказващи канцерогенните им свойства. Същият порочен процес на утвърждаване във FDA, отвори през 1991 г. пътя на сукралозата, а през 2003 – на сорбитола.
Синдромът на Войната в Залива е преди всичко ASD
Не е случайно, че вълна от фибромиалгии удари американските войски по време на Войната в Залива. Изследванията показват, че употребата на диетични безалкохолни напитки при 120 градуса по Фаренхайт (45-48 по Целзий) водят до сериозни последствия за здравето. Това се обозначава с термина „Синдром на Войната във Залива”, но войската и в Ирак и в Аганистан има едни и същи проблеми.
Също не е случайно, че 4 от 5 случаи на фибромиалгия засягат жените, които най-вече и повече от мъжете се хранят с диетични продукти и използват такива напитки. Практически всички дъвки и освежители на дъха съдържат изкуствени подсладители.
Популярното заявление, че „всеки конкретен продукт съдържа недостатъчно количество изкуствени подсладители, за да може да предизвика проблеми със здравето” е лъжа. Особено сега, през 2011 г., когато има синтетични подсладители в повече от 25 % от всички достъпни продукти, напитки, бонбони и дъвки. Това и създава чрез натрупване ASD и е във връзка с практически отсъстващото регулиране съдържанието на химични вещества в хранителните продукти. Не се очаква в близкото бъдеще снижаване на този ефект.
Никога не е съществувало нито едно лекарство и досега няма такова, което да излекува проблемите, предизвикани от изкуствените подсладители. Фактически, повече от 70 % от регистрираните случаи на фибромиалгия, хронична депрсия и киселини в стомаха са предизвикани от употребата на химични вещества, одобрени за употреба от FDA.
Възможно е ракът да е отдалечен, дългосрочен резултат от употребата на химични вещества, но ASD е ежеминутно нейно последствие и това е много сериозно. Ако се опитате да лекувате тези „хронични болести” с лекарства, предписани от лекар, то може и да получите още повече странични ефекти, предизвикани от тях и дори да влошат досегашното ви състояние.
Добрите новини са, че лечението от ASD е напълно безплатно, без намесата на лекар или необходимост от медицинска застраховка, като при това няма и странични ефекти. Ето каква е тайната – изхлърлете от употреба дъвките без захар и диетичните бонбони. След тях и всички продукти и напитки с етикет light (леки) или „без съдържание на…”. четете състава на хранителните продукти, за да филтрирате всички изкуствени подсладители в тях, вкл. аспартам, сукрапоза, ацесулфан-Н, аспарагинова кисилина и захарин.
Вместо да се тровите, пробвайте с ксилит и стевия, за да намалите калориите или просто употребявайте в храната си повече органични плодове. Ако проблемите продължават, отидете при натуропат или диетолог със списъка на продуктите от седмичния ви порцион. Помнете, че ако ви е станало лошо след като сте яли леко мухлясал хляб, не го взимайте за лекарство. Просто престанете да ядете плесенясал хляб.
Превод: Анита
https://marena99.livejournal.com/3451508.html
Докторите също умират
Откъс от статията Why Doctors Die Differently
http://online.wsj.com/article/SB10001424052970203918304577243321242833962.html
Автор – Ken Murray
Той се казва Марти Макарей и е хирург-онколог. Докато го четете, не забравяйте, че той е практикуващ лекар, който работи в системата и вярва в нея. Това прави изказванията му още по-шокиращи:
„На всеки четвърти пациент от станционара се причинява вреда поради лекарска грешка… Един от кардиолозите го уволниха, заради твърденията му, че 25% от електрокардиограмите се интерпретират неправилно…
Печалбите на лекаря зависят от броя направени операции…
Почти половината от методите на лечение, не са основани на някакви значими и потвърдени резултати от изследвания…
За повече от 30% от медицинските услуги няма никаква необходимост…
Знам случаи, когато на пациенти умишлено не са съобщавали за максимално безкръвен метод на операция, за да има възможност хирурга да практикува пълноценно. При това лекаря се е надявал, че пациента няма да разбере нищо…
Лекарските грешки са на пето-шесто място сред смъртоносните причини, точната цифра зависи от метода за изчисление…
Задачата на лекаря е да предложи на пациента някакво лечение, дори с нищо да не може да помогне. Това е финансов стимул. На лекарите трябва да се плаща за оборудването, купено на кредит… Казано с други думи – имаме скъпо оборудване и за да го заплатим, трябва да го използваме…“
Колежката на доктор Макарей по болница – Барбара Старфилд е разкрила на обществеността следните факти:
„Ежегодно от пряка лекарска намеса умират 225 000 пациенти. 106 000 от тях умират следствие официално одобрени лекарствени средства. Останалите 119 000 са жертва на излишни медицински манипулации. Това поставя медицинската намеса на трето място сред смъртоносните причини.“
http://www.nobilisdaily.com/?p=5184
Деветте лекарства, които ще спасят света
Замисляли ли сте се някога, защо човечеството се избави от чумата, но се сдоби със СПИН? И защо ни се стоварва свински грип, преди още да сме открили ваксината против птичия? И защо въпреки всички съвременни постижения на медицината боледуваме, както са боледували и предците ни, когато за най-добро средство се е смятало кръвопускането?
Всичко е заради това, че отиваме при лекаря, когато следствието ни се навира в очите и той може да ни помогне за премахването на симптомите за известно време, защото причината така и си остава непобутната в нас самите, в нашето мислене, в нашите действия.
Ето 9 лекарства, чието профилактично ползване ще ви избави от причините за болестите. Но е безполезно само да ги знаете, трябва и да ги ползвате всичките всеки ден, всяка минута, а това не е лесно, поради което и повечето дори не опитват.
1. Хармония
Люлеещият се между крайностите човек, например, работи прекалено много или яде прекалено и рано или късно ще загуби здравето си. Хармоничният човек не избира между работата и семейството, тъпченето и глада, формата и съдържанието, практиката и теорията. Той знае мярката за всичко и е винаги омиротворен.
От лекарите е доказано влиянието на психиката върху физическото здраве на човека. Всички психолози на света говорят за това, че здравият човек е хармоничен. „Спокойствието на духа е силен регулатор на равновесието в целия организъм на човека. Равновесието на духа спомага за равновесието в тялото или за хармонията, т.е. здравето“ – Елена Рьорих.
„Музиката, която искат да извлечеш от себе си, ще зазвучи, само когато струните не са разхлабени или пренатегнати, а са по средата на тези две състояния“ – Буда за средния път.
2. Радост
Човекът, черпещ радост от външния свят се нарича потребител. Такъв човек е в постоянна гонитба на чувствените наслади. Ако изведнъж се окаже без наслаждения, то веднага изпитва песимизъм и депресия със всичките произтичащи от това последствия за здравето.
Човекът, черпещ радостта от себе си, се нарича оптимист. Оптимистът е винаги щастлив, защото радостта му е неизчерпаема и не зависи от външните обстоятелства. Лекарите отдавна споделят, че изпитващият радост и щастие човек е по-малко подложен на заболявания спрямо тъжният и вечно недоволен песимист. А добрият хумор и смях се препоръчват профилактично при сърдечно-съдови заболявания.
Липсата на радост в живота поражда много болести. Сред тях са всички болести на кръвта, в т.ч. анемия, проблеми с артериите, инфаркт, вирусни инфекции и дори катаракта, която възниква заради неспособността да се гледа с радост към бъдещето.
„Както глупавият елен търси вода на друго място, подминавайки обрасналият с трева кладенец, живото същество, покрито с материално тяло не вижда щастието в себе си и го търси в материалния свят“ – Шримад Бхагаватам
3. Нравственост
От незапомнени времена всички свещени книги в света разказват, как непосредствено нравствеността влияе на здравето ни. Например в Библията питат Исус за слепец по рождение „Кой е съгрешил – той или родителите му, за да се роди сляп“ (Йоан 9-1-3).
За това не престават да говорят всички ясновиждащи, ясночуващи и трезвомислещи хора.
„Лекарят би могъл да каже на болния – имате користолюбиви припадъци или анемия на самомнителността, или камъни на предателството, или крастата на сплетните, или ударът на ненавистта“ (Елена Рьорих) Но не е работа на лекаря да ни чете проповед за морала и нравствеността. За това трябва да ни се говори от детството.
Може и да възразите, че има много хора, които правят това и при това се чувстват прекрасно. На това може да се отговори и така: „Не завиждай за славата на грешника, защото не знаеш, какъв ще бъде края му“ (книгата Мъдростите на Исус, сина Сирахов IN, 14)
4. Удовлетвореност
„По-добре да се смирите духом с кротките, отколкото да делите добитото с горделивите“ )Притчите на Соломон, 16, 10)
Проучването на дълголетници показва, че всички те са обединени от един начин на мислене, който може да се сведе до една фраза: „Приемах света такъв, какъвто е“ (по информация на С.Н.Лазарев „Диагностика на кармата“) Това съвсем не означава пълно безразличие към случващото се в живота, а само означава, че хората с такава философия при сблъсък с трудностите и проблемите на живота, не изпитват разрушаващи здравето състояния като критика, осъждане, песимизъм, депресия, ненавист, гняв и други видове агресии спрямо тях и външния свят. Безчислените заболявания са предизвикани от такива състояния на съзнанието. Жизнената философия „Не се измъчвай за това, какво ти липсва, а се радвай на това, което имаш“, позволява на хората да бъдат удовлетворени и оптимистично настроени доколкото е възможно (а значи и да опазват здравето си) при всякакви житейски ситуации.
„Човек трябва да е доволен от това, с което го е дарило провидението, тъй като неудовлетворението никога не носи щастие. Който не обуздава чувствата си, няма да бъде щастлив, дори и да е господар на три свята. (Шримад Бхагавалам)
5. Знание
„Две неща са наистина безкрайни – Вселената и човешката глупост. Между впрочем за Вселената не съм сигурен“ – се шегува Алберт Анщайн.
От детството вкъщи, в училище и от целия последващ живот, ние изучаваме най-различни дисциплини. Но тези знание не ни позволяват да добием нито здраве, нито щастие. Парадокс е фактът, че дори лекарите не са най-здравите и щастливи дълголетници. И така – кое знание на практика е способно да донесе на хората щастие и здраве? Знанието е всеобхватно и безгранично и не може да се опише в малка статия. В края на статията предлагам на читателите списък с препоръчвана литература по тази тема.
6. Любов
„Голямата трагедия в живота не е в това, че хората загиват, а в това, че спират да обичат“, казва Самърсет Моам. Как любовта въздейства положително за здравето? Учените казват, че при влюбения човек се наблюдава отделяне на хормона окситоцин, който понижава нивото на стресовите хормони и намалява чувствителността към болката, откриват ендорфин – хормона на умиротворението, под чието въздействие възниква чувството на покой, безопасност и се активира имунната система.
Затова, както се пее в песента „трябва да обичаш, просто да обичаш – и това е цялата тайна“ Но трябва да се прави разлика между въжделението и истинската любов. Въжделението се задейства от егоизма, а истинската любов от алтруизма. Въжделението си отива толкова бързо, колкото и идва, а понякога приключва с кавги, стрес и др. пагубни за здравето явления. Но истинската любов си остава завинаги с нас. Майка Тереза е казала: „Любовта и грижата са най-доброто лекарство“.
7. Чистотата
„Преди ядене мийте ръцете си“ – казва знаменития постулат за здравето. В днешно време никой не би го оспорил, но само преди 150 години, когато доктор Игнац Земелвайс от Виена предложил на лекарите да си мият ръцете, преди прегледа на пациентите и при хирургични намеси, това е предизвикало буря от протест и насмешки сред лекарите в Европа.
Днес първият постулат на здравето звучи така: „Пазете чисти мислите си“. Английският писател Уилям Такер ни посочва силата на мисълта: „Посяваш мисъл – жънеш постъпки, посяваш постъпки – жънеш навици, посяваш навик – жънеш характер, посяваш характер – жънеш съдба“ (Блажени са чистите сърца, защото виждат Бога МТ 5 1-12)
8. Състраданието
Състраданието е любов дори и към тези, които не заслужават (както ни се струва). Това е прошка. В главната християнска молитва има такава фраза „и прости ни нам дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си“ В Шримад Бхагаватам е казано: „О, господи мой, обвиненията им не ме засягат и заради това, че ги съжалявам им прощавам като помня, че ти също си изпълнен със състрадание към всички живи същества“.
Сигурно ще попитате, какво е общото между състраданието и здравето. Човек си мисли: „Обичам себе си и семейството си искам семейството ми да бъде щастливо и здраво. Затова на вилата гледам екологично чисти зеленчуци, без химия. Химията е за зеленчуците от съседната леха, които са за продажба. След мен и потоп“. Друг човек си мисли: „Обичам всички живи същества и страдам за тях, Искам всички да са щастливи и затова се грижа за благополучието на всички“.
Как мислите – дали хората по света ще бъдат щастливи и здрави, ако този начин на мислене преобладава?
9. Любов към Бога
„Когато душата в мен изнемогна, аз си спомних за Господ“ ) Йона 2, 8)
Ще попитате, каква е връзката между здравето и любовта към Бога? Любовта към Бога е ключът към всички останали лекарства. В свещеният трактат „Бхагавад Гита“ Господ казва „Съвършенният йогин ме вижда във всички живи същества, а всички живи същества наистина пребивават в Мен, осъзналата себе си душа ме вижда като единен върховен Господ навсякъде“. Това означава, че истинно вярващия в Бога човек:
– се старае да живее в хармония с околния свят, защото знае, че Господ е навсякъде;
– се старае да бъде оптимист, защото знае, че всичко идва при нас по волята на Всевишния и само за наше благо;
– се старае да живее по законите на нравствеността, защото знае законът на Вселената – „Каквото посееш, това ще пожънеш“;
– се старае и в щастие и в мъка винаги да остава удовлетворен, защото знае причината и следствието на случая;
– се стреми към знание, защото добродетелите не намират отклик в сърцето на човек, потопен в невежеството;
– обича всичко живо, защото знае, че Бог е любов;
– се грижи за чистотата на мислите си, защото знае, че те са началото на постъпките;
– е търпелив към всички, защото знае, че Господ също е изпълнен със състрадание към всички живи същества.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Като помним и използваме в ежедневието си тези девет принципа, ние изкореняваме от съзнанието си причините за болестите, недъзите и емоционалните страдания и засяваме в полето на живота си семената на крепкото здраве и истинското щастие.
Превод и предложение: Анита
http://www.liveinternet.ru/users/light2811/post317727019/
Да следваш подсказките в живота – музиката на тялото
Всичко за път ни е дадено от Природата.
И аптека и лекар, лаборант по желание,
който иска сам да разбере породата си,
да смени безпокойство със спокойно съзнание!
Не рядко сме се срещали с „безценните“ идеи на титуловани учени, които се възмущават от несъвършенството на човешкия организъм и дори упрекват Висшият разум за това недоглеждане. Прости им, Господи, те не знаят какво правят! И когато първокласникът тръгне на училище, започва да обвинява световното име :), което се явява Висшият Разум.
Човешкият организъм е толкова добре конструиран, че откликва на всякакъв призив, проблем, мисъл. И не само откликва, а и веднага поставя диагноза, като позволява веднага и навреме да се приемат единствено вярните решения, не само за самото тяло в сегашния момент, но и за в бъдеще, а така също и за проблемите на самата Душа, и разбира се, съдбата. Вярно е, че за ди видиш и разбереш това, не е достатъчно да си авторитетен учен, а да си свободен човек във всеки смисъл на тази фраза.
Подсказките на тялото са главни, когато човек е на пътя на Духа! Тогава нищо няма да го боли и няма да му се случва нищо негативно и в най-лошата ситуация. Тогава аргументите за цикличността на процесите, за кармичните периоди и др.п. няма да засегнат вървящия по Пътя на Духа. Дори на деня да съвпаднат цикличния и кармичен проблем, той ще успее да балансира чрез сегашното си високо положение на Душата.
Най-изгодната позиция за всички времена е, да си възможно повече и често на пътя на Духа, т.е. да живееш по подсказките на Духа и да вървиш по набелязания от него път, а не по този на Егото. Научилият се на това, цени и развива интуицията си, дори и без подкрепата на логиката, но никога не отрича подсказките и живее с радост. Той не роптае срещу поредния камък, в който се е спънал, както правят повечето.
Ако сте болни или имате неприятности, знайте, че сте стъпили на минно поле и трябва веднага да се върнете на пътя на Духа, като се отървете от робската зависимост спрямо Егото. Колкото и да се успокоявате, а по-точно да се самозалъгвате, няма как да сте болен и да имате проблеми и в същото време да сте на пътя на Духа. И друг път сме осъзнавали, че набъбне ли ленността или не правите това, което трябва, веднага се включва механизма на пропаданията и ударите, за да се върнете своевременно на пътя. Колкото по-съвършена е Душата, толкова по-рязко и с болка се включват подсказките-удари.
Взели сте важно решение и веднага след това сте се разболели? Отменете това решение, докато не е късно. Направите ли го, на следващия ден болестта ще изчезне като с магия. Като се убедите в това, действайте без компромиси и съмнения. Това е вечната рецепта, която ви позволява да живеете без фалшиви хороскопи и гадатели, без самозаблуждения и то с вероятност близка до 100 %. Това е простичкия външен признак, по който да определите дали сте на пътя на Духа или сте на минното поле. По този признак можете да се видите в огледалото и да подскажете на отсрещния образ в него къде реално се намира. Всяко състояние на страх, агресия и обида е явен признак, че сте на минното поле и всичко, което правите и говорите е само във ваша вреда. Разумът изцяло се затваря и мълчи, когато плямпа Егото. Принципът на Разума е простичък – умният не спори с глупаци, поради което и се изключва при изявите на Егото. Време е да преминем от стратегия към тактика като за целта сравним организма на човека с автомобил, защото той наистина е такъв за душата. Точно като при вица – за да ремонтира двигателят, майсторът пъхва газоанализатор в ауспуха. Та нима анализа на урината и фекалиите не е същото? Ще минете и без лаборанти, ако оставите детската си стеснителност в детството, притворството и научните термини за простичките неща.
– Всеки дъх на урината свидетелства за вече съществуващ проблем и то най-вече с бъбреците. Урината на нормално здравото дете не мирише. Появи ли се дъх в урината, първата стъпка е да спрете всякакви оцветени напитки и да преминете на чиста вода и то близо 2,5 литра на ден минимум. На всяко изпито кафе трябва да добавите по две чашки вода на ден. Кафето напряга черния дроб и изкарва от организма водата. Тогава се включва механизма за противодействие – набира се влага в дупето и следва целулит. Всеки различен от прозрачния цвят на урината подсказва, да се увеличи количеството вода. Ако си занемарил това, нещата стигат до кризи в бъбреците, т.е. камъни. Помагат ряпа с мед или суроватка.
– Причината за болестта не е само една, и затова посочваме само някои моменти, без да отхвърляме това правило. Обикновено има основна и спомагателни причини. По принципа на златното сечение основните са 62 %, а спомагателните 38%. Но става дума за причината, а не за следствените причини или механизми с инструменти. Има и частни случаи – случва се и при рецидив с бъбреците, те да не работят, но въпреки това урината да е светла.
– Простатата. Вижте къде е разположена тя – като датчик-анализактор е на изходящите отработени продукти. Мътната урина подсказва заболяване на простатата. На входа контрольор и генератор е щитовидната жлеза, а на изхода, разбира се при мъжете, е простатната жлеза. Какъвто е изходът, такъв и мъжът. При жените тази роля изпълнява матката. Помислете преди да сте видяли статистиката – защо тези органи са в лидерските места по заболявания.
– Щитовидната жлеза е генератор на организма, без който човек е обречен на енергонедостиг. Следствията са енергиен вампиризъм и болести. Никакви лекарства, витамини или продукти няма да дадат толкова енергия за щитовидната жлеза, колкото постоянни разходки на въздух, т.е. да се използва канала нос-бели дробове-нос. Мислете за нея като за електромагнитен генератор, а за въздуха като движеща се натам и обратно магнитна сърцевина. Когато прекарате три седмици само на вода, ще разберете, какво е предназначението й, а засега дишайте дълбоко за свеж въздух. Научете се да избирате продуктите в магазина по аромата и се радвайте на всеки природен аромат – това ще държи генератора ви в изправност и дори без почивка на море ще ви дава толкова енергия, че да не успявате да я губите. Ако сте свикнали да критикувате природните явления, да ви пречи мъха на тополите, цветята да ви алергизират, подгответе се за проблеми със щитовидната жлеза. Наситеният с аромати въздух има миризма, следователно въздухът съдържа информация, а след като е така, всичко издишано от човека е попило неговите звуци и мисли, а също и преминава през щитовидната жлеза. Как да работи дизелов генератор, ако вместо качествен дизел му наливате замърсен.
– Алергията в повечето си случаи е следствие от негативните мисли спрямо природните явления. Духът подсказва на човека, че трябва да се промени. Тотемна алергия? Лесно е да я изясните – ако имате алергия от котки, значи вашият тотемен звяр вероятно е мишка и е време да простите на котката. И алергията ще си отиде и котешкия дом ще ви се отплати с добро. И това е по-сериозно, отколкото ви се струва. А засега ненавистта се подхранва с енергията постоянно и влияе на черния дроб, защото алергията е разновидност на ненавистта – и тогава, каква е разликата между мъха на тополите и котката?
– Честото отделяне на газове, още повече „ароматни“ ви насочва да проверите, към кой продукт реагирате така, за да го изключите от рациона си навреме. Ако не ви се получава отказването на един или друг продукт или кафето, за да предотвратите този проблем, значи е време да се заемете с черния дроб и стомаха. Има още една причина, наричана защитата на скункса. Това е защитна реакция от някого си.
– Запекът? Така се обръща злопаметността или пък подтискането на информация. Всичко, което е дошло, в природата трябва да се предава и умножава, а този, който подтиска информацията, страда от запек. Злопаметността също е информация. Разбира се, можете да се тъпчете с лекарства, а дори и хомеопатичните средства имат странични ефекти, но никога и никой не е успял да избегне отговорността за постъпките и мислите си. Просто болестта преминава в друго – по-опасно и криво русло.
– Пушете, а не можете да ги откажете? Това намирисва на недостиг на никотинова киселина в организма ви. Сутрин рано не можете да мислите трезво без цигара? Пак същата причина. Яжте продукти с високо съдържание на никотинова киселина и постепенно ще намалите цигарите и току-виж съвсем сте ги отказали. Принципно никотиновата киселина няма пряко отношение към тютюна, но всичко е толкова взаимосвързано в организма, че си струва да повярвате на книжните теоретици и сами да проверите този съвет.
– Повишена киселинност и гастрити или язви? Яжте лимони и портокали. Аааа, май все още не сте разбрали, че лимонът всъщност не е кисел продукт, а напротив – най-алкалният. Затова ги яжте вместо да гълтате таблетки – изпитано е, няма мини.
– Проблеми с ушите или отит? Ако сте природо почитатели и слухът ще ви се възстанови и ушите ще престанат да ви болят, а отитът ще изчезне без операция. Разбира се, ако слушате внимателно. За вдъхновение, вижте в интернет, как Едгар Кейси оглушава за един ден и за един ден оздравява. Това не са фантастики, но нежеланието да вярваш в това, води право към такива проблеми.
– Ръцете и краката са студени? Това е енергонедостатъчност и да се шегувате с това или влачите тази работа не е желателно. Последствията са тежки и като цяло – по генетична линия. А защо точно по тази линия – четете в другите ни статии. Студените ръце говорят за наличието или близка перспектива за хронична болест. Как да набирате и запазвате енергията, четете в другите статии на Природоведите.
– Проблеми с носа, чести изтичания на секрети оттам, а също и чести грипове? Замърсен е филтърът на дробовете ви и говори за празна и вредна информация. Прочиствайте се редовно и не поглъщайте всякаква жълта преса и бърборилните във форумите. Ту обвинявате екологията или пък вредното производство, но става дума пак за информация, а обвиненията срещу някого, само подсилват нещата. Възможно е и да не си харесвате носа и да ви се връща така. Така се случва когато т.нар. остра вирусна инфекция е придружена с висока температура. Разбира се, можете да вярвате на различни магове за енергийните нападения, само че това не е причината, а следствието – причината е във вас самия.
– Проблеми със сърцето? Обичате да съжалявате хората и да съпреживявате с тях? Ами това е – нарушавате законите на Природата, поради което и в четвъртата ви чакра има пробойна. Всяко съжаление е лъжа, а за лъжата се налага да отговаряте. Не съществува лъжа в името на доброто в Природата. Защо съжалението е лъжа? Защото този, който наистина иска да помогне, го прави, без дори да остави бележка за обратна връзка, а съжалението залъгва човека и с нищо не помага. А за тези, които дават вода на ранения в корема, дори няма да споменаваме.
– Не са в ред кръвоносните ви съдове, кръвта? Оттичат ви краката и сутрин не смеете да се погледнете в огледалото, заради бледата кожа? Изобщо и не помисляйте за солариум. Но как да се прочистите, и какво да правите, за да нямате такива проблеми, не само ще ви разкажем, но и покажем на нашите консултации. Всичко е и по-просто и по-сложно, отколкото си го представяте, но правилните мисли не замърсяват кръвоносните съводе и кръвта. Гледайте в YouTube филма „Великата тайна на водата“ и току-виж разберете, колко сериозно е това. Разглеждайте нещата обширно, защото всичко видимо и невидимо в този свят има енергия, а енергия без информация не живее. Нужен е апарат за протичането на енергиите, затова и енргиите и информацията се изпълват и натрупват.
– Зрението ви се разваля или се пукат кръвоносни съдчета в очите? Очите са уморени от четенето на новини, жълти вестници или бестселъри? Затова и Духът ви подсказва, че е вредно да четете. Кое е полезно ли? Ами експириментирайте – първата нощ прочетете този абзац и преценете, как е минала нощта ви, а на следващата нощ прочетете цялата статия, вижте разликите.
– Главоболие? Към този знак трябва да се отнасяте внимателно. Няколко подсказки – сменете местоработата или проверете дали в семейството някой няма студени ръце, а може и ваша фиксидея да ви устройва това. Причините са много и обикновено – комплексни. Дори до степен да напуснете селището, където живеете. Така духът се грижи за вас. Заминете някъде за три дни и наблюдавайте за главоболието.
– Ставни болки в коленете? С туловището (нагоре) вървите нормално, а с краката (надолу) тежко? Не тръгвайте надолу, там има пропаст, набирайте скорост и нагоре, защото иначе скоро подсказките ще почнат да ви удрят в задните части.
– Изсипвания, хернии? Обичате да миришите на татко Карло, че и се хвалите с това, колко сте трудолюбиви? Старо като света. Но Духът ви казва – стига си се перчил и си давай преди всичко духовна работа.
– Стомашни колики? Камъни в жлъчката? Няма нужда да мъкнете камъните със себе си, време е вече да простите на всички като разберете най-накрая, че за всичко сте си виновен сам. Покайте се и простете на всички и изпивайте за ден две чаши сок от цвекло. След три месеца и прашинка няма да остане от тях нито в жлъчката, нито в бъбреците. И повече не се ядосвай и не дръж в себе си камъни – така ще живееш дълго и щастливо без болка.
– Псориазис? Защо сте толкова обидчив? Разделете се веднага с обидите и взимайте душ със сапун не повече от два пъти в седмицата. И за басейна забравете. Разтвори прополис във водка и смеси това с олио или зехтин. Намазваш се и ходиш гол няколко часа. Ако нещата са стигнали до възпаление на ставите или ноктите, то продължително гладуване ще ви върне на пътя на щастието.
– Ниско кръвно? Падне ли, веднага пийте чаша вода и за ваше учудване само след минути ще забравите за това. Кръвното пада от недостига на вода. Както е и при отоплителните системи – нивото на водата пада, циркулацията замира и в къщата е студено. Това не е единствената причина, но пък е най-честата.
Превод: Анита
https://www.liveinternet.ru/users/4842986/post246667606/
ИСУС ХРИСТОС
Чрез Татяна Мироненко
ДУХОВЕН ПОДХОД КЪМ СВОЕТО ЗДРАВЕ
Приветствам ви, мои скъпи приятели. Днешната среща ще посветим на духовните технологии в медицината по време на Преходния период. Квантовия преход е в ход, планетата се преустройва, а заедно с нея се променя и самият човек, като неотделима нейна част и съставка. Трансмутацията на всички тела и обвивки на човека – при някого е едва забележима, а друг усеща върху себе си явно влияние, което понякога се усеща дори болезнено. Но не трябва да се отчайвате, мои скъпи, трябва да се постараете да се настроите на най-доброто и оптимистично да преминете този труден период. За да можете, колкото е възможно, по-лесно и радостно да преминете през тези преобразувания, ви предлагам това послание.
Медицината на миналото си отива от сцената на човешкия живот заедно с нейните изследвания и открития. Много от това, което е можело да се прилага в медицината, престава да оказва въздействие на човешкия организъм и да му помага. Много болести са получили напълно неразбираемо и необяснимо развитие, престанаха да оказват положителен ефект повечето фармацевтични лекарствени препарати. Хората са започнали да се вслушват в своя организъм, в своята интуиция и все по-често да прибягват до естествено излекуване. Мнозина са се обърнали към билките, хомеопатията, мануалната терапия, масажа, рефлексотерапията и други начини да са здрави, които са се прилагали по планетата от дълбока древност. Много повече внимание започна да се отделя на методите за избягване и профилактика на заболяванията. Някои от вас, разбирайки причината за своите неразположения в неправилното мислене, са започнали да разширяват съзнанието си и да променят мирогледа си, приемайки, че целия свят се състои от разни енергии, усетили са прилив на енергия при енергийни насочвания, молитви и други.
Вашите учени-медици също са задълбали в науката за излекуването на човека, разбирайки и приемайки неговата нестандартна взаимозависима структура на физическото тяло и наличието на фини тела, които се отнасят към съвършено друга, досега невидима сфера, свързана с Космическия Духовен свят, който има друга вибрационна съставка. Науката започна да се разширява, увеличи се диапазона на изследванията й, появили са се много нови открития, живота е станал животрептящ и много по-интересен. И все пак, някои от вас, които имат изследователски и любопитен характер, не стоят да чакат новите открития, разбрали структурата и строежа на Мирозданието и Каноните на Вечното съществуване и еволюционно развитие, усещайки най-тясна връзка с него, сами са започнали да изследват себе си, като неразделна частица на това Мироздание и Вселена. Разбрали са, че носят в себе си всичко, което съществува в Космическото пространство, но само че на микрониво. И само тези хора съставят този преден отряд от Първопроходци, които играят и ще продължат да играят водеща роля в този Преходен период.
Новият свят – свят на Високи Духовни технологии, не е далеч, тъй като има голямо количество измерения и нива, които са различни едно от друго само по своите вибрации и взаимно се проникват. Новото информационно ниво, където преминава човечеството, е напълно различно, различно от миналия и сегашния свят. Затова най-новите технологии ще са напълно различни, с нищо не отразяващи и повтарящи съществуващите технологии на плътния материален свят. И тези хора, които са започнали да се изучават отвътре, познавайки и признавайки своя Космически и Божествен произход и осъзнавайки своята най-тясна връзка с всичко съществуващо, с всяка клетка на Мирозданието, ще са тези Първооткриватели, които познават и прилагат на себе си тези Най-нови технологии и Духовни разработки, ще послужат за пример на Новия човек, който е открил Бога в себе си. Всеки от вас има предначертан път на развитие, всеки има своята индивидуална програма за усъвършенстване, всеки ще открие в себе си радостта от съществуването и по-нататъшният живот на тази забележителна планета. Множество пътища ви предстои да преминете по нея, преди да разберете и осъзнаете, че всичко, което търсите, което се стараете да опознаете, вече е във вас, във вашите Космически нишки на ДНК, в вашият Многомерен Човешки Геном и във вашата дълбока памет. Много открития ви предстои да направите, преди да се окажете в Новия свят, в другото измерение. И тези открития са вътре във всеки от вас, очакват своето осъзнаване и прилагане в живота ви. Но да не изпреварваме времето, а постепенно, леко и радостно да разкриваме слой след слой във вашата Божествена памет и да ви завръщаме в Цялото, към Източника на всички Начала, от където всички произлизате.
И така, медицината като такава, необходима ли е в сегашния момент или вече всеки от вас е готов да премине на самообслужване и самоизлекуване? Мисля, че самоизлекуването е въпрос на бъдещето, а сега при различните нива на съзнание при хората, е необходим плавен и целенасочен преход от медицина на миналото към финополевата медицина на бъдещето. Много ваши съвременни учени, благодарение на взаимното проникване на световете един в друг, както на планетата ви, така и на галактиката ви като цяло, вече имат възможност да получават откровения във вид на разни открития и научни технологии в областта на медицината от Духовния свят, прилагайки ги още сега в условията на тансмутация и промяна на телата ви. Няма да изброяваме всичките нови изследвания и открития на медиците ви, относно плътното ви физическо тяло, преустройството на което се наблюдава във всеки един човек по планетата, независимо от съзнанието му. Лекарите ви са започнали да забелязват появата на много, неизвестни преди по клиничните им симптоми, болести, които не се поддават на предишните методи за лечение и профилактика. Появили са се различни неразположения при човека, които се появяват внезапно и също така внезапно изчезват от само себе си, без да изискват медикаментозно лечение. Някои заболявания не могат да се лекуват с фармацевтични препарати, а само с билки и хомеопатия. Психолозите, които грамотно работят със съзнанието на човека, са започнали да забелязват положителни резултати при лекуване, без прилагането на традиционните в тези случаи, медикаментозни препарати.
Новите насоки възбуждат умовете и сърцата на хората и ги карат да се замислят и търсят истински вътрешни резерви на своя организъм за излекуване. И всичко това хармонично, постепенно и плавно се вписва в новия живот на хората, успокоявайки нервната им система, заставяйки я съвършено по друг начин да гледат на обкръжаващия ги свят, на природата, на взаимоотношенията един с друг и напълно по нов начин да погледнат живота си. Човека се успокоява, хармонизира, започва да се доверява на себе си, на своя вътрешен глас и усещанията, посещават го различни озарения и духовни видения, прониква със съзнанието си в по-високо вибрационните светове и води с тях преговори, получавайки все нови и нови откровения, извършвайки открития във всички области на живота.
Ще продължим да освещаваме тази тема с напредъка на усъвършенстването ви.
С вас бе Исус Христос
30.05.15 г.
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1440491
Грандиозен МИТ за ГРИПА — истината от Марва Оганян
Човек не може да се разболее от ГРИП или простуда. Единственото, от което може да се разболее, са собствените му отрови и токсини.
По принцип, нарастването като лавина на мръсотията (във вид на инфекции и вируси, например) се привлича от мръсотия. В това е убедена Марва Оганян, легендарен доктор натуропат, биохимик с 45 годишен стаж в медицинската лечебна и лабораторна работа.
В основата на теорията от знаменитата лекарка е бестселъра ѝ «Екологична медицина — пътя на бъдещите цивилизации», а както и две други книги: «Справочник за лекаря-натуропат» и «Златните правила на естествената медицина».
Как вируса на ГРИПА разяжда раковите клетки?
ГРИПА против рака?
Естествената медицина, по думите на Марва Оганян, твърди, че микробите и вирусите посещават човешкия организъм и в стремежа си да го погубят, още по-нагло се размножават в тъканите и клетките, само затова, защото организма е силно замърсен.
Т.е. мръсотията отива при още по-голяма мръсотия. За какво става въпрос?
«В нашите бели дробове и кухините на носа, в бронхите, в тъканите, в междутъканната течност, носим много мъртва и пагубна за организма шлакова маса», — обяснява Марва Оганян. — «Цялата тази маса се дели на гной, утайки, пясък и камъни в жлъчния и в пикочния мехур, наслоявания по кръвоносните съдове и други такива».
Вируса на ГРИПА, според лекарката, се задържат в този човек, който има достатъчно много токсична среда. Като шокиращ пример, Марва Вагаршаковна посочва резултатите от изследвания на китайски учени, които след наблюдение на 60 000 пациенти, установили необичайна взаимозависимост: от рак и лейкоза крайно рядко боледуват тези, които често боледуват от ГРИП.
«Обяснението е просто», — пояснява Марва Вагаршаковна. —
«Вируса на грипа, се размножава върху мъртви тъкани, като на хранителна среда, разграждат ги и подпомагат извеждането им от организма».
По същата аналогия, вируса на ГРИПА намира хранителна среда в токсините и мъртвите човешки тъкани. Т.е., например, от всички пасажери в градския транспорт, където хората най-лесно прихващат вируси през есенно-зимния период, най-уязвими са с силно замърсените организми.
«При силна имунна система, човек не боледува от грип и простуди. Опасна е ситуацията, когато тъканните отпадъци се натрупват и не намират изход — обяснява Марва Оганян.
В такава ситуация, здравата имунна система е принудена да взема мерки за тяхното очистване, понеже са токсични и неподходящи за организма. Възниква тумор в разни органи или в костния мозък.
Човек си има работа със злокачествен процес, т.е. усилен синтез на агресивни клетки, който е предизвикал сам следствие на своето невежество и безгрижие, твърдейки, «здрав съм и нямам нужда от очистване!». Ето защо е необходима профилактика на рака, т.е. фактически се лекува рака, преди да се е проявил — очистване, очистване, очистване».
Получава се, един вид, ГРИПА е прекрасна профилактика против онкологията?
Имайки предвид страничните ефекти на тази «профилактика», разбира се, такова твърдение е крайно съмнително. Нали вируса на ГРИПА води до най-тежки усложнения, дори до летален изход.
Най-доброто, което може да се направи, е да държите тялото си в такава чистота, че никаква външна мръсотия да не «прилепва» във вас, а ако това се случи, имунитета оперативно и меко да се справи със заплахата.
Как да се излекува ГРИПА, а не симптомите му?
Как се лекува грип? Рецепта от авторитетната лекарка е следната.
«При висока температура, при дете или възрастен, преди всичко, трябва да се приеме солево слабително (магнезиев сулфат от 25 до 50 г в зависимост от теглото на болния), разтворен в чаша топла вода, след това ляга с топъл компрес под дясната си страна за един час, за да се разширят жлъчните пътища. Помнете, че нагряване е противопоказно при наличието на камъни.
Паралелно, болния трябва да пие подходящи билки с мед и сок от лимон. Трябва да се изпиват от 2 до 4 литра за денонощие, запарвайки 2 супени лъжици суха билка на литър вода и запарване 30 минути, пие се по чаша всеки час с две чаени лъжички мед и четвърт лимон.
Паралелно трябва да се пие прясно изцеден сок от грейпфрут, портокал, нар, ябълки. Нищо не се яде! Този режим трябва да се спазва 3–7 дни.
Всяка сутрин трябва да се прави клизма като на 2 литра вода се прибавя 2 чаени лъжички сол и една сода бикарбонат. Това е физиологичен разтвор. Няма нужда да се притеснявате, че може да се измие чревната флора. Ще се измият само шлаките (калните маси, гнойта, върху които паразитират до два килограма болестотворните микроорганизми на гниенето).
Измиването на всичко застояло в дебелото черво става от 5 до 21 дни, в зависимост от възрастта и общото състояние на организма.
След това при хранене със сурова растителна храна (прясно изстискани плодови и зеленчукови сокове, плодове и салати) без варени блюда, хляб и млечни продукти, и се възстановява прекрасно здравата микрофлора на червата, нашата симбиоза, които синтезират за организма ни аминокиселини, витамини и всичко необходимо от клетъчните обвивки на растенията и покълнали семена, които употребяваме за храна.
Обикновено, температурата се нормализира на втория или третия ден. Ако не се случи (обикновено при възрастните), трябва да се повтори приемането на слабително, на втория и третия ден.
Продължителното пиене на билков чай и плодови сокове (до 4–5 чаши на ден), без твърда храна! По такъв начин, за пет, седем или десет дни, организма се избавя от огромно количество много токсични шлаки в вид на кал, гной, пясък, както атеросклеротични натрупвания по кръвоносните съдове.
Като следствие, съдовете се очистват, нормализира се кръвното налягане, изчезва опасността от инсулт или инфаркт при възрастните, децата се избавят от евентуални бъбречни проблеми (гломерулонефрит, пиелонефрит)».
Марва Вагаршаковна добавя: необходимо е да се запомни веднъж завинаги, че хората не умират от ГРИП, а «от собствените си отрови, консервирани в клетките или като гнойни огнища (скрити дремещи инфекции)».
Как да се предпазим от ГРИП?
Най-ефективното е очистването на организма, без да дочакате въздействието на вируса, чрез физиологическо, дозирано «условно гладуване» (с пиенето на билков чай и сокове). Това е най-надеждното средство за предпазване не само от ГРИП, но дори и от пневмонии, бронхити, полиартрит, инфаркт, астма, както лейкоз и рак, а и от много други проблеми.
Беседвала: Наталия Сведовая
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/141393-grandioznyy-mif-o-grippe-pravda-ot-marvy-oganyan
Германска нова медицина
вестник „Лечител“, Брой: 47, 22.11.2007
Д-р Хамер срещу цялата медико-фармацевтична гилдия
Всеки рак започва като силно драматично психично изживяване
Д-р Рике Герд Хамер, бивш преподавател в университетите на Мюнхен и Тюбинген в Германия, поставя началото на така наречената Германска нова медицина след пространни изследвания и лечебна практика, започнала в края на 70-те години. Тя убедително базира природата на болестта върху универсални биологични принципи и взаимодействието между трите нива, които съставляват организма – психиката, мозъка и органите. В тази Нова медицина заболяванията имат биологичен смисъл, а не са грешки на природата. Д-р Хамер постига изключителен успех с раковата си терапия – при един от съдебните процеси, с които защитниците на конвенционалната медицина се опитват да го атакуват, прокурорът се вижда принуден да признае, че след 4-5 години 6000 от 6500 пациенти предимно в напреднал стадий на рак са все още живи. Това е над 90% – почти пълната противоположност на резултатите, които могат да бъдат очаквани след конвенционално лечение на рак в напреднал стадий.
Всъщност д-р Хамер започва своите изследвания върху рака, след като развива рак на тестисите малко след трагичната смърт на 17-годишния си син Дирк, прострелян по време на ваканция в Средиземноморието (по това време д-р Хамер има своя практика в Рим). Тогава той си задава въпроса дали смъртта на сина му е била причината за болестта. Впоследствие проучва и документира над 15 хиляди случая на рак и при всичките намира следните характеристики, които кръщава
Железните правила на рака:
Първо. Всеки рак и свързано с него заболяване започва като СДХ или Синдром на Дирк Хамер – тежко, силно драматично и изолиращо „конфликтно-шоково“ изживяване. То се проявява едновременно на трите нива – психика, мозък и органи.
С други думи д-р Хамер стига до извода, че едно физическо събитие може да породи биологически „конфликт-шок“, който се проявява във видима физическа трансформация в мозъка и води до измерими промени в нервно-физическите параметри и до развитие на ракови образувания, язви, некрози и функционални нарушения в определени органи в тялото. Ако конфликтът бъде разрешен, на раковия или некротичния процес се дава заден ход за коригиране щетите и връщане здравето на пациента.
Д-р Хамер смята, че болестта се предизвиква единствено от шок, за който сме напълно неподготвени. Това означава, че ако по някакъв начин можем да се подготвим за шокиращото събитие, няма да се разболеем. Всъщност той самият не обича да използва думата „рак“ – според него той по-скоро е специална биологична реакция на необичайна ситуация.
Второ. Естеството на психическия конфликт определя мястото на фокуса или Огнището на Хамер в мозъка и онова на рака в органа.
Трето. Протичането на конфликта определя развитието на Огнището на Хамер в мозъка и това на рака в органа.
В момента на конфликт-шока възниква късо съединение, фокус на активност в определено място в мозъка. То може да бъде заснето с помощта на компютърна томография (КТ) и изглежда като серия от концентрични кръгове. Това е Огнището на Хамер. Ако конфликтът по-късно бъде разрешен, този образ се променя, развива се оток и накрая белег.
Тези мозъчни лезии са толкова специфични и прецизно разположени, че д-р Хамер с удивителна точност диагностира болестите само по КТ на мозъка на пациента. Освен това той демонстрира, че в момента на възникване на концентричните кръгове в мозъка и КТ на засегнатия орган може да покаже такава концентрична лезия. Щом възникне Огнището на Хамер, органът, който се контролира от конкретния мозъчен център, регистрира функционална трансформация. Тя може да се изразява в новообразувание, загуба на тъкан или загуба на функция. Според д-р Хамер това се случва в мига, в който психическият шок достигне подсъзнанието, и в същата секунда се инициира ракът или друго заболяване. Тежестта на болестите може да зависи и от други психологически, енергийни и хранителни фактори, но природата и местоположението им се определят от съдържанието на конфликт-шока.
Хамер смята, че връзката между ключовите емоционални шокови събития, засяганите мозъчни зони и свързаните с тях органи се е развила като адаптация в еволюцията на човека от сходни програми в животинския свят. Когато неочаквано изпитаме емоционално страдание, се пуска в ход аварийна коригираща програма – биологична програма за конфликт, имаща за цел да върне индивида към нормалното му състояние. Такива програми могат даже да обхващат цели семейства или други групи.
Хамер дава следния пример: майка вижда детето си да претърпява лоша злополука. От гледна точка на еволюцията малките деца по-бързо се възстановяват, когато получават допълнително мляко. Затова биологичната програма за конфликт се стреми да стимулира производството на мляко чрез увеличаване броя на гръдните клетки. Ако майката е десничарка, това ще предизвика незабавна поява на Огнище на Хамер в конкретна част от дясното й мозъчно полукълбо, която е свързана с лявата гърда. Щом детето се оправи, започва разрешаването на конфликта и вече не е нужно допълнително мляко. Майката развива доброкачествена форма на туберкулоза във въпросната гърда, която разрушава излишните гръдни клетки. Но ако микобактериите, нужни за това, липсват, тогава мястото може просто да се калцира и да остане като латентен тумор.
Същият процес е в сила и при животните. Овца, чието агънце е било изядено от вълк, е склонна към развитие на рак на вимето. Обикновено обаче тя разрешава конфликта, като ражда друго агне.
Следният пример би могъл да илюстрира първоначалната полза за оцеляването от този механизъм. Представете си, че лъв преследва антилопа. Тя трябва незабавно да мобилизира всичките си средства за оцеляване. Симпатиковата нервна система поема командването и в допълнение се активира специфичен център в мозъка, който стимулира белодробната дейност. След като е отървало кожата, животното си отпочива и парасимпатиковата нервна система поема управлението за известно време, докато телесните функции се нормализират.
Ако вместо това един човек получи диагноза рак, дори и тя да е погрешна, същата биологична програма се задейства от същия страх от смъртта, който в случая с животното му е помогнало да избяга. Нивото на стреса скача и връзката мозък-бял дроб се активира, но в тази ситуация няма къде да се бяга. Докато конфликтът бъде разрешен, което може да отнеме години, ще съществува постоянен стрес, както и мозъчно стимулиране на белодробната активност, която тук приема формата на повишаващ се капацитет на белия дроб посредством непрестанното делене на клетки.
Този процес може единствено да бъде спрян с изключване на пусковия механизъм в мозъка чрез обезвреждането на първоначалния конфликт-шок. Това се случва, когато пациентът впоследствие се подлага на операция или природна терапия, за които вярва безрезервно, че ще го излекуват. Но същата тази процедура при човек, който има съмнения относно ефикасността й, ще ???
Конфликти, болести и органи
Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта – до белодробен рак, а „глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим“ в психологически план – до рак на стомаха или червата.
Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.
Хамер илюстрира това с друг пример – за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.
Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.
Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба – на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.
Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.
По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Според Хамер истинският им причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен. Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:
Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път
Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера
Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност
Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония
Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла
Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с дете, майка, дом
Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или други хора
Бронхи: Териториален конфликт
Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност
Дебело черво: Грозен „несмилаем“ конфликт
Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато
Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество
Сърце: Постоянен конфликт
Черва: Невъзможен за преглъщане гняв
Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт
Ларинкс: Страх или уплах
Черен дроб: Страх от гладуване
Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг
Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото
Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост
Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация
Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано
Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство
Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст
Ректум: Страх, че човек е безполезен
Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост
Далак: Шок от физическа или емоционална рана
Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго
Тестиси и яйчници: Свързан със загуба конфликт
Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност
Матка: Сексуален конфликт
А ето и връзката между конфликтите и някои болести:
• Диабет и хипогликемия: Жена десничарка развива понижена кръвна захар вследствие на безпокойство и отвратеност, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар, получава хипогликемия.
• Сърдечен инфаркт: борба за територия.
• Хемороиди: и жените десничарки с криза на идентичността, и мъжете левичари с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.
• Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.
• Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.
• Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.
• Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.
• Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.
По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен, и без да вярва в това. Заключението е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за опустошителния му ефект.
Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при истинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други хора, а от лявата – с децата или собствената майка. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или менопаузата.
Оздравителната фаза
Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това на други конфликти, които преживяваме в ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към съдържанието на конфликта. Ако той не бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или друга болест.
Щом конфликтът бъде разрешен, пациентът вече не е ангажиран с неговото съдържание, апетитът му се връща, ръцете му се стоплят отново и сънят му се нормализира, но може да усеща слабост, умора и нужда от почивка. Тези ефекти показват, че контролът е поет от парасимпатиковата нервна система. Това е началото на оздравителната фаза, която може да бъде продължителна и трудна.
През първата част от тази фаза наблюдаваме задържане на вода и възпаления, но туморът спира да расте. Това в крайна сметка води до криза на оздравяването, която Хамер нарича епилептична или епилептоидна криза, тъй като се предизвиква от оток в Огнището на Хамер в мозъка. Тя се проявява с уникални симптоми за всяка болест.
След това тялото започва да изхвърля насъбраната вода, силата на пациента постепенно се възвръща и телесните функции се нормализират. Тогава съединителната тъкан в мозъка, невроглията, започва да поправя Огнището на Хамер. Това може да бъде изтълкувано от конвенционалните рентгенолози като бързо растящ мозъчен тумор и да се започне съответно лечение. Хамер пише, че истински мозъчни тумори не съществуват, тъй като невроните в мозъка не могат да се делят.
Той изчислява, че 99% от мозъчните инциденти като удари, кръвоизливи, кисти и тумори се дължат на оздравителни събития в Огнищата на Хамер и следователно са временни и самозатихващи, освен ако не бъде проведена неадекватна медицинска интервенция. Най-важната помощ в такива ситуации е намаляването на отока в мозъка.
По време на оздравителната криза е възможно пациентът за кратко да изпита наново първоначалния психологически конфликт, придружен със студени ръце и студена пот. Това служи за потискането и премахването на отока в мозъчната лезия, което след това позволява и на другите условия в тялото да се нормализират. Критичният момент е точно преди края на оздравителната криза, когато става очевидно дали организмът е достатъчно силен, за да елиминира болестта. В трудни случаи с дълга или интензивна продължителност на конфликта може да се появи масиран мозъчен оток, за който Хамер използва инжекции с кортизон. В природолечението вместо това се прилагат избрани терапии с урея и противовъзпалителни средства.
Уреята има силни диуретични свойства и отличен ефект при опасно високо налягане на течностите в мозъка. Обикновено се използват 20 мл урея 2 до 5 пъти дневно. В литературата например е описан животозастрашаващ случай на масиран тумор в мозъка, който напълно изчезнал след прилагане на 256 мл урея 30%. Този доклад показва ясно, че предполагаемият мозъчен тумор в действителност е представлявал масиран оток, както допуска Новата медицина.
Така наречената епилептична криза може да бъде изживяна във вид на сърдечна атака, белодробен емболизъм, хепатит или белодробна инфекция. Като цяло по време на кризата на оздравяването пациентът изпитва по-силен дискомфорт, отколкото през периода на активния растеж на тумора. През първата част от оздравителната фаза проблемите основно се дължат на задържането на вода, възпаленията и отока на тъканите, които биха могли да причинят големи болки. Хамер възприема отока, независимо дали в мозъка или в друг орган, като положителен знак за оздравяване.
Възстановяване на тъканите
След оздравителната криза аденокарциномите се елиминират от гъбички и микобактерии, а вирусът на хепатита допълнително може да спомогне за възстановяване на черния дроб. През този стадий бактерии, вируси и гъбички, които способстват за разграждане на туморите и регенериране на увредените тъкани, също предизвикват възпаление, болки и температура.
Ако намирате за странно, че Хамер гледа на микробите като на жизненоважни приятели и помощници в лечението на рака, то трябва да знаете, че той е направил и още по-изненадващо откритие. В своята онтогенетична система от тумори и еквивалентни на рака заболявания той разграничава два противоположни процеса през фазата на активния конфликт. В зависимост от местоположението на Огнището на Хамер в мозъка може да има умножаване или разрушаване на клетките.
В първия случай има клетъчно възпроизводство и туморен растеж през конфликтната фаза, а през оздравителната излишните клетки се премахват с помощта на микроби. Във втория се наблюдава разрушаване на клетките по време на конфликта, което води до язви, некрози и дупки в тъканите, засягащи например костите (остеопороза), бъбреците, далака или яйчниците.
През оздравителната фаза в този втори случай съществува стремеж за запълване на дупките чрез клетъчно възпроизводство. Некрозите и остеолизите (разтваряне на костна тъкан) се отстраняват от бактерии, които първо образуват абсцеси, в началото запълвани с ръбцова, а по-късно с гранулираща тъкан, докато се образуват остеосаркоми, лимфоми, фиброми и оздравителни кисти. Често срещана през фазата на оздравяването е и левкемията, например след увреждане на костната тъкан в резултат на радиация, химикали или рак на костите.
Според Хамер тези състояния са самоограничаващи се и излизат от контрол само при възникване на допълнителни конфликт-шокове или ако тялото е твърде старо или слабо, както и вследствие намесата на конвенционалната медицина. За разлика от нея, природните терапии укрепват тялото и мозъка през този мъчителен период.
Излекуване на душевния конфликт
Главната задача при всеки раков случай е да се открие началното емоционално шоково изживяване и да се гарантира неговото излекуване. Много често то вече се е коригирало и пациентът страда от ефектите на оздравителната фаза.
Например някой е загубил бизнеса си, но сега се е отдал на ново, удовлетворяващо го начинание. Като пост-ефект той може да има тумор, който постепенно се превръща в латентен или в крайна сметка се разгражда. Около 40% от туморите, които се откриват при рутинни медицински прегледи, се определят като стари и безвредни, тоест латентни и калцирани. При все това обаче могат да възникнат усложнения, ако медицинска намеса вдъхне страх от смъртта – конфликт-шок, който води до активизиране на същия или развитие на нов тумор.
В други случаи първоначалният конфликт все още може да е активен или да е възникнал втори активен конфликт. Трябва да се върнем назад, вероятно 1-2 години преди началото на нашия проблем, и да анализираме емоциите си през този период, както и преди и след него. Медитацията и регресионната терапия също могат да помогнат за откриването на конфликт-шока.
Ако продължаваме да имаме силна емоционална реакция, когато разкрием съдържанието на конфликта, можем да сме сигурни, че той все още не е разрешен. Ако е възможно, най-добре е да го разрешим по естествен път. Например ако той е причинен от загубата на партньор, тогава намерете нов; ако сте загубили дете, забременейте отново, осиновете си дете или си вземете домашен любимец. Ракът спира да расте след третия месец, тъй като бременността е с предимство.
Ако естественото разрешение е невъзможно, тогава използвайте техники за визуализация самостоятелно или с помощта на партньор или специалист. В спокойна и предразполагаща към медитация обстановка пресъздайте и повторно изживейте конфликта, но като го подмените с желан или приемлив изход. Сътворете и преживейте този нов изход възможно най-живо и детайлно, вижте го, почувствайте го, даже го чуйте и помиришете. Опитайте да превъзмогнете конфликта с помощта на умствените образи.
Ако никой от тези методи не е възможен, тъй като чувствате, че поради някаква причина трябва да продължите настоящото си изпитание, тогава единствено увеличеното духовно разбиране и приемане би могло да ви помогне. При всички случаи си дайте сметка за уязвимите си точки и избягвайте всякакви по-нататъшни конфликт-шокове. Ако все пак се случи да изпитате такъв, освободете се от него възможно най-бързо. Можете да улесните допълнително фазата на оздравяването, ако имате вътрешната убеденост, че тя ще е кратка и лека, и ще доведе до пълното ви излекуване.
Всъщност Хамер не нарича болестите болести, а смислени биологични програми на природата. Цитира се, че той е работил с повече от 31 хиляди пациенти и е наблюдавал потвърждение на своите теории във всеки един от случаите без изключение. Самият Хамер твърди, че като цяло неговата Нова медицина постига успех в 95% от раковите случаи.
Преследването
Сименс, производителите на КТ-оборудването, потвърдиха независимо съществуването на Огнищата на Хамер в мозъка. Нещо повече, тяхната диагностична стойност беше доказана през 1998 година в университета на Трнава в Словакия. Въпреки това д-р Хамер бе подложен на ужасни гонения.
Според закона в Германия разрешителното на един лекар за практикуване може да бъде отнето, ако той е с „отслабени умствени способности“. Този именно закон е използван от германски областен съд през 1986 година, за да се отнеме на Хамер правото да практикува. Като доказателство за неадекватното му умствено състояние съдът посочва, че той не желае да оттегли теориите си и да се врече във вярност към принципите на ортодоксалната медицина. Нещо повече, според правосъдния орган той бил неспособен да се върне в правата вяра – опитал се да убеди група видни професори в правотата на теориите си само месец преди делото! Година по-късно същият този съд постановява да бъде направена психиатрична оценка на умствените му способности, която Хамер отказва. Въпреки това назначен от съда психиатър, без никога да го е виждал, му поставя диагноза, че е психопат.
През 1997 година д-р Хамер е арестуван и държан в затвора 18 месеца по силата на малко известен закон за природолечението, въведен по времето на Хитлер с цел репресиране на циганите. Престъплението му е, че дал безплатен здравен съвет на хора, които го попитали за мнението му. Прокурорът открито заявява, че трябва да бъдат използвани всички средства за отстраняване на Хамер от обществото. За сравнение делото срещу убиеца на неговия 17-годишен син Дирк – италианския принц Виктор Емануил Савойски (небезизвестния братовчед на Симеон Сакскобургготски), се отлага 13 години и завършва с абсурдната присъда от 6 месеца условно.
Впоследствие срещу Хамер са започнати съдебни преследвания в различни страни. Според тях той е масов убиец, защото лишава раково болни пациенти от, както се твърди, безвредното и ефикасно лечение, предлагано от ортодоксалната медицина. Някои сравняват този лов на вещици със съдбата на д-р Семелвайс, който умира на 47-годишна възраст в приют за душевноболни, защото препоръчвал хирурзите да си измиват ръцете преди операция.
През 1999 година д-р Хамер се премества да живее в Испания, тъй като съдилищата в Германия, Австрия, Франция и Швейцария вече искат да го съдят за всеки раково болен, който е починал, следвайки съветите му. Срещу него има и висящо частно дело за голяма сума пари, защото препоръчал на пациент да не се подлага на химиотерапия. Това означава, че всеки практикуващ медик е длъжен да предложи химиотерапия или ще бъде изправен пред финансов крах. Макар че много отделни лекари, между които и професори по медицина, са потвърдили принципите на Германската нова медицина, никой германски университет досега не се е съгласил да ги тества въпреки съдебно нареждане университета на Тюбинген да проведе такива тестове.
Д-р Хамер преживява 8 опита за убийство, а медиите в Германия го третират като умопомрачен престъпник. (Той отново е вкаран в затвора във Франция от септември 2004 до февруари 2006 година, а понастоящем е намерил убежище в Норвегия. – б. п.) Други лекари и природолечители в Европа, които практикуват в съответствие с принципите на Германската нова медицина, също са обект на преследване. В Австрия, Белгия, Франция, Германия и Испания властите започват процедури за отнемане правото на практикуване на такива лекари. Съдебните дела се водят от години. Единствено испанските съдилища са възприели просветената позиция, че не е тяхна работа да разрешават конфликта между противоречиви медицински теории и терапии. Ожесточената разправа от страна на властите е разбираема, защото широкото разпространение и прилагане на Новата медицина би сложило край на господството на медико-фармацевтичния комплекс.
През 2001 година виден невролог открито защити д-р Хамер, като публикува книга за Новата медицина и настоя теориите му да бъдат официално проверени. Понеже д-р Терезе фон Шварценберг е представител на висшата аристокрация, медиите се видяха в затруднение каква позиция да заемат. Дотогава те бяха писали за д-р Хамер по най-пренебрежителния начин, а изведнъж една изтъкната личност твърдеше, че той е прав и заслужава Нобелова награда! Въпреки всичко официалният отговор на онколозите все още си остава, че е пълен абсурд да се допуска, че емоциите могат да играят важна роля за зараждането и лечението на рака, и следователно твърденията на д-р Хамер не трябва да бъдат проверявани.
Коментар
Моето собствено разбиране и опит не оставят никакво съмнение за първостепенната важност на нашите емоции и вярвания в причиняването и лечението на болестите ни. Нещо повече, трудовете на д-р Хамер създават впечатлението за един сериозен и щателен изследовател, чиито открития бяха потвърдени от редица научни институции и практикуващи лекари, в това число професори по медицина. Да го отричат продължават само тези, които отказват да погледнат доказателствата му.
Затова аз нямам съмнения за валидността на неговата главна предпоставка, а именно, че определени заболявания и особено ракови болести са свързани с видими лезии на определени места в мозъка, както и с определени психологически изживявания. Неговият двуетапен болестен процес, при който оздравителната фаза представлява преобръщане на първоначалните болестни условия, е основна концепция на природните терапии.
Д-р Хамер обаче не изглежда склонен към разширяване или модифициране на теорията си, така че да отчита и други възможности. По същество той приема еднопосочна комуникация психика-орган през мозъка. Но аз по-скоро допускам двупосочна – както психика-орган, така и обратно от органа до мозъка и психиката.
Бих искал да го обясня с един пример. Доколкото знам, смъртността от рак на гърдата в Китай е 1 на 10 хиляди срещу 1 на 10 в повечето западни страни. Професор Джейн Плант, автор на книгата „Животът ви е във вашите ръце”, осъзнала, че за разлика от западните жени, китайките не консумират мляко или млечни продукти. По това време нейният рак на гърдата се бил развил за пети път и тя се била примирила със смъртта. Но щом се отказала от всички млечни продукти, туморът изчезнал и вече 13 години не се е появявал.
Тъй като китайците имат нормална честота на други видове рак, трябва да е налице специален фактор, който предизвиква тази ниска заболеваемост от рак на гърдата. Ако допусна, че това наистина е млякото, аз бих приложил следните разсъждения.
Млякото е богато на инсулиноподобен фактор на растежа, IGF-1, който стимулира растежа на гръдната тъкан през пубертета и бременността. Той се съдържа и в месото на млекодайните крави и очевидно стимулира и други хормонално зависими видове рак, включително и този на простатата. Ако допуснем, че това предизвиква постоянно слабо стимулиране на гръдната тъкан и свързаната с нея мозъчна област при консумиращите мляко или млечни продукти жени, то тогава има две възможности:
1. Сенсибилизираните мозъчни зони ще доведат до много по-силна емоционална реакция от нормалното към всеки свързан с дете или партньор конфликт, което води до по-често развитие на рак на гърдата при пиещите мляко жени.
2. Втората възможност е съществуваща субакутна конфликтна ситуация или минало събитие, което все още активно е в подсъзнанието. Непрекъснатата стимулация от субакутния конфликт в допълнение към IGF-1 би могла да предизвика постепенното развитие на Огнище на Хамър или пък внезапната му поява при достигане на даден праг.
По този начин факторите от околната среда може да участват при формирането на Огнища на Хамер в съчетание с психологическите конфликти. Повечето хора днес имат много нездравословен начин на живот в добавка към ниското качество на наследените си гени. Много вероятно е истински здравите хора да не развият Огнище на Хамер в отговор на неочакван емоционален шок или това при тях да бъде леко и самоизлекуващо се събитие.
По подобен начин може една подходяща природна терапия, насочена към заболял орган, да изпрати сигнал до свързаната с него област в мозъка, който да спомогне за лечението на Огнището на Хамер и с времето да доведе до разрешаване на емоционалния конфликт.
Уолтър Ласт
За автора: Д-р Уолтър Ласт е световноизвестен природолечител и диетолог, роден в Германия, където е заемал позиции в университетите на Грайфсвалд, Кьолн и Мюнхен, провеждайки биохимични и токсикологични изследвания. По-късно работи в лаборатория по бионауки в Лос Анджелис, а през 1970 година се установява в Нова Зеландия и, разочарован от медикаментозната медицина, започва практика в областта на натуропатията. От 1981 година живее в Куинсланд, Австралия, където проучва и експериментира с широк кръг природни лечения за подобряване на ефикасността им срещу тежки и смятани за нелечими заболявания. Автор е на множество книги като „Лечебни храни“ и поредицата „Излекувай себе си“.
2.
„Завещание на Новата Медицина“
автор Рике Герд Хамер
ПЪРВИ ЗАКОН: ТРАВМАТА Е КАТО ДЕТОНАТОР
Всяка болест е причинена от емоционална травма, която ни среща неподготвени, това е травма, която преживяваме в самота и която не знаем как да разрешим.
С цел да се продължи вида, човешкият индивид, с течение на времето, е развил биологични програми за оцеляване, които са станали автоматични и са се записали в неговия мозък, в неговите клетки.
Съществува една неразрушима триада: ум – мозък – тяло, три части, които действат винаги заедно.
а) Мозъкът не е в състояние да прави разлика между реално и символично, между реалност и въображение.
б) Програмирани сме да оцеляваме, следователно болестта, от биологична гледна точка, е съвършеното решение на мозъка за оцеляване.
в) Всеки път, когато един индивид е поразен от емоционална травма, тя има следните характеристики:
– изживяна е драматично
– срещнала ни е неподготвени
– емоцията взема връх над разума
– изживяна е в самота, размишлявайки непрекъснато над проблема
– не се намира удовлетворяващо решение.
Тогава и само тогава мозъкът влиза в действие, като пуска в ход специална биологична програма за оцеляване на индивида. Интензитетът на емоционалната травма ще определи сериозността на болестта, а видът емоция ще определи локализацията в тялото. Следователно болестта е едновременна неуравновесеност на психическо, мозъчно и физическо ниво, дължаща се на емоционална травма.
Без конфликт няма болест, да си дадеш сметка за това е първата стъпка към оздравяването!
ВТОРИ ЗАКОН: НИЩО НЕ СЪЩЕСТВУВА БЕЗ СВОЯ АНТИПОД
Живеем в полярен свят, няма ден без нощ, здравето е безсмислено без болестта и т.н. Официалната медицина е установила около 1000 болести, подразделяйки ги на „студени“ болести и „топли“ болести. „Студените“ са: постоянно състояние на стрес, безсъние, рак, ангина пекторис, невродермити, психопатологии и др., а „топлите“ са: инфекции, ревматизми, алергии, езантеми и др.
Всъщност не съществува „студена“ или „топла“ болест, а по-скоро съществуват сменящи се „топли“ и „студени“ фази. Всички болести проявяват точно две фази: „студена“ фаза, наречена симпатикотониа, и „топла“ фаза, наречена ваготониа. Винаги „студената“ фаза идва първа, последвана от „топлата“ фаза или фазата на възстановяването, след като вече емоционалната травма е била преодоляна. Преодоляването на травмата е основата за преминаване във фаза на възстановяване.
СТУДЕНА ФАЗА
При наличието на емоционална травма, която ни среща неподготвени, неспособни за действие, понеже живеем в самота и не знаем как да разрешим тази травма, трите нива на съществуване (ум – мозък – тяло) влизат във фаза на реакция, за да можем да оцелеем:
– на психично ниво: пациентът продължава да премисля проблема си, стресиран е, не изпитва вече глад, отслабва, трудно заспива. При това постоянно състояние на тревога всички енергии са мобилизирани с една единствена цел – да се преодолее травмата.
– на мозъчно ниво: произвеждат се концентрични кръгове (огнища) в определена зона на мозъка, която направлява функционирането на точно определен орган. При скенер на мозъка без контрастираща течност огнищата на Хамер са ясно видими.
– на физическо ниво: мозъкът може да даде само 4 команди: да създаде маса (тумор, киста етц.), да издълбае дупка (лизис), да блокира, да отблокира орган.
ТОПЛА ФАЗА
Тази фаза започва само в момента на разрешаване на конфликта.
– на психическо ниво: започваме да си поемаме дъх, стресът се разсейва, конфликтът е разрешен. Връща се апетита, крайниците започват да се затоплят.
– на мозъчно ниво: в областта на мозъка, където е станало „късото съединение“, започва да се формира отока на възстановяването. Веднъж приключило възстановяването, криза, подобна на епилептичната (треперене, студена пот, стрес, уринно незадържане) ще установи дали конфликтуалното събитие е било напълно преодоляно, и ако това е така, отокът ще бъде евакуиран чрез диуреза, ако ли не, ще се прояви с последвали сменящи се фази – ту на рецидиви, ту на разрешение на проблема, които ще имат като последица образуването на мозъчна киста на мястото на отока.
– на физическо ниво: още преди епилептичноподобната криза, болестта престава да се развива и мозъкът се възстановява. Във фаза на ваготониа (топла фаза) пациентът влиза в състояние на възпаление; всички енергии сега са напрегнати за мозъчно и физично решение: може да има трескави състояния, болки на различни места или пък локализирани, и много умора. Всички възпалителни състояния са възстановявания, тук се включват и инфекциозните болести. Трябва да се има предвид, че възстановителната фаза може да бъде дори по-опасна от самата болест.
ТРЕТИ ЗАКОН: ОНТОГЕНЕТИЧНАТА СИСТЕМА НА ТУМОРИТЕ И НА ЕКВИВАЛЕНТНИТЕ БОЛЕСТИ
Терминът онтогенетичен се отнася за ембрионалния живот на индивида и се говори за „еквивалентни“ болести, защото не само туморите, но и другите болести, се проявяват съгласно изложеното в 5-тте закона.
Причината за всяко биологично поведение води началото си от дълбока древност и започва с появата на първата клетка на нашата планета. Вече казахме, че човекът нямаше да може да оцелее до днес, ако не беше интегрирал в мозъка си биологични програми за оцеляване, насочени към преодоляването на всякакъв вид препятствия, които в хода на хилядолетията са се явявали по пътя на неговата еволюция. Веднъж преодоляно препятствието, решението се предава на бъдещите поколения: през първите два месеца от вътреутробния живот зародишът въплътява цялата тази памет от началото на живота до днес.
– първи етап на еволюцията:
Клетката, за да продължи, трябва да диша, да се храни и да се възпроизвежда. В течение на вековете нашата клетка се обединява с др. клетки и става многоклетъчен организъм, адаптирайки се по този начин на конюнктурните обстоятелства. Ако например, живее на място, където кислородът не достига, влиза във фаза на стрес и намира решение на проблема, увеличавайки специализираните клетки за дишане. Ще създаде нещо като тумор, клетъчна пролиферация. Следователно, на този стадий на живота, оцеляването е гарантирано чрез увеличаване на клетките там, където е необходимо, и командата за пролиферация ще подаде една архаична мозъчна структура, която ще стане tronco cerebrale (зона, която освен рефлексите контролира и много вътрешни органи, също и центровете, които регулират дишането и телесната температура, бел. на прев.)
Онова, което става в майчината утроба, по някакъв начин преминава отново през всички стадии на еволюцията и това е така, защото в хода на своето развитие ембрионът ще изглежда веднъж амеба, после попова лъжичка и така нататък.
Какво е наследил съвременният човек от първия етап на еволюцията на живота на Земята? Кои са конфликтните събития? Това са конфликти, които се отнасят до …залъка! Залък хляб, глътка въздух, залък за изхвърляне, залъка в преносен смисъл (хранене, дишане, отделяне). Когато човек усеща, че всичко му се стоварва отгоре, мозъкът задържа течностите. Що се отнася до репродуктивната функция, конфликтите ще засягат ендометриума и част от простатата.
– втори етап на еволюцията:
Тук наблюдаваме преминаването на живите организми от водна среда към земна. Сега организмът трябва да се защитава от новия свят, който го заобикаля; там, където ще е атакуван от слънчевите лъчи, мозъкът ще произведе уплътняване на мембраните, за да избегне смърт от изгаряне. В майчината утроба зародишът продължава да се усъвършенства, заяквайки всички мембрани: дерма, плевра, перитоний, перикардий.
Кои психични следи ще останат регистрирани в паметта на съвременния човек? Най-общо всички конфликти относно страха да бъдем нападнати, да претърпим агресия над физическата си цялост на височината на гръдния кош (mesotelioma pleurico), на коремната кухина (mesotelioma peritoneale), на сърцето (mesotelioma del pericardio). Тук влизат и всички конфликти, отнасящи се до това да се чувстваме по някакъв начин поразени в собствената си морална цялост, замърсени: преживени атаки срещу кожата ще дадат повод за меланоми.
Кожата е онази част от нашето тяло, която първа влиза в контакт с другите индивиди.
– трети етап на еволюцията:
Сега вече е време нашият малък организъм да се движи, да проучва заобикалящия свят. Ще трябва да развие скелет, мускули и сухожилия. Ако обаче светът, към който се стреми (земята) не е по-добър от този, от който идва (водата), ще реши да се върне назад и затова ще трябва да загуби органите, които специално е развил: ще трябва да направи лизис ( клетъчна редукция, некроза), да загуби вещество.
В майчината утроба започва, и е точно това моментът, когато се появява костната и мускулната система. Тази фаза съответства на развитието на собствената стойност. Тук конфликтите са обезценяване на Аз-а (остеопороза).
– четвърти етап на еволюцията:
Това е по-нататъшно усъвършенстване на предишните етапи, преходът от „премествам се на повърхността и се съизмервам с новата околна среда“ към „влизам в комуникация с другите индивиди.“ Сетивните органи стават по-фини.
В психичен план наблюдаваме проекция на себе си в един все по-обширен и сложен контекст. Ако се страхувам, че ще умра, биологичното решение на мозъка ще бъде това да увеличи белодробните алвеоли, за да поеме повече въздух и да оцелее, в крайна сметка клетъчна пролиферация, рак на белите дробове. Ако обаче „ми отнемат дъха“, „липсва ми въздух“ или пък е конфликт, зависещ от моето отношение с другите, решението ще бъде да се разрани дроба, за да премине повече въздух. А ако конфликтът е свързан с това да се върви едновременно в 2 различни посоки и не знаем какво да решим, биологичното решение е парализа на краката (функционално блокиране).
В заключение:
При наличието на неочакван конфликт, без видимото му решение, конфликт, изживян в самота, патологията се изразява едновременно на психично, мозъчно и органично ниво.
– на психично ниво има състояние на постоянен стрес
– на мозъчно ниво се осъществява късо съединение в специфична зона на мозъка
– на органично ниво става клетъчна пролиферация (тумор) или пък лизис (загуба на вещество) или още функционално блокиране (парализа).
Елиминирането на конфликта е ключът, който позволява преминаването към фаза на възстановяване.
ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН: МИКРОБИТЕ СА В СЛУЖБА НА МОЗЪКА
Микробите са наши съюзници, те са тези, които се занимават с оправянето на щетите по време на втората фаза. Мозъкът е този, който изпраща заповед на нашите приятели вируси, гъбички или бактерии.
Всички микроби идват, размножават се и изчезват, за да благоприятстват възстановяването според една много точна логика, в синхрон с нашия мозък и с нашето тяло. Те са част от биологичната програма на Природата.
Човек съжителства с микробите: тялото ни съдържа десетки пъти повече бактерии отколко човешки клетки – сто хиляди милярда.
ПЕТИ ЗАКОН: НА КВИНТЕСЕНЦИЯТА
Всяко поведение на човека (а и болестите) е определено от специални програми за оцеляване, записани в мозъка от най-дълбока древност. Болестта е биологично решение на мозъка, последната възможност за оцеляване. Всеки жив организъм притежава мозък, повече или по-малко развит, който е в състояние да улавя несъзнателно информацията, идваща от света, който го обкръжава. Клетките, бактериите, които живеят в нас, различните органи, всичко функционира в унисон със същия ритъм на главния мозък.
Болестта винаги има смисъл. Тя е полезна, необходима, жизнена за индивида и за еволюцията на вида.
Източник: „Завещание на Новата Медицина“, автор Рике Герд Хамер
3.Писмо от 31.12.2006 на Председателя на АЛБА
Как си прокарва път Новата медицина на др.Хамер?
Вече 25 години се бойкотира информирането за нея, а прилагането й се осъществява все пак…?
Писмото е написано от Председателя на АЛБА (организацията на Новата Германска медицина в Италия) на 31.12.2006 г.
„Поради последните тъмни заплахи, решихме да направим обществено достояние тази странна история…
ЕДНА СТРАННА ИСТОРИЯ…
През лятото на 2005 г. при нас дойде човек, който поиска да помогнем на негов близък, на когото била поставена печалната диагноза „мозъчен тумор, невъзможен за опериране“. Представи ни се, че е чуждестранен дипломат и ни разказа следното предисловие: тъй като той работил в посолството и имал задачата да контролира, класифицира и архивира всички подозрителни данни и файлове, м/у другите неща намерил и Новата Германска Медицина на др. Хамер. На времето бил чел доста страници за др. Хамер, защото му се сторили извънредно интересни, но впоследствие ги архивирал.
Когато по-късно, през лятото на 2005 ., този негов близък получил гърчове, го откарали в Бърза помощ, и след ядрено- магнитен резонанс (ЯМР) на мозъка, му било съобщено, че поради „мозъчен тумор, невъзможен за опериране“, му оставали само 3, максимум 4 месеца живот (!), тогава дипломатът си спомнил за Новата Германска Медицина (НГМ).
Преди обаче да запознае с това своя близък, поискал да е абсолютно сигурен, че тази НГМ е наистина научно равилна.
Разказа ни, че за тази цел се обърнал директно към „висшите еврейски ложи“, за да има сигурно медицинско заключение и когато го поискал относно откритията на др. Хамер, го уверили, че са съвършено правилни.
Когато обаче после, уверен и доволен им казал: „Тогава можем да го лекуваме по този начин?“, отговорът бил: „Не, това не трябва да се знае… Ако искаш … “ и му дали нашия адрес в Италия, където можел да се обърне. И по този начин беше стигнал до нас. (На времето това искане ни се беше сторило странно – защо просто не бяха го лекували в техните клиники мълчаливо…? Днес може би имаме някаква представа защо…)
И така, дипломатът ни разказа, че когато в денят след нашия първи разговор, се върнал в болницата, където преди това бил настанен за лечение неговия близък, и поискал ЯМР и клиничната папка, му било съобщено, че „за съжаление“ ЯМР и клиничната папка са се загубили…
Понеже с високослужебното си положение разполагаше с „големи връзки на високо ниво“, можеше да упражни натиск в/у болницата, и …“чудо!“ – клиничната папка излезе на бял свят… но, при внимателното й преглеждане, той забелязал, че тя не била оригиналната! Всъщност, доколкото той следеше отблизо историята, си спомняше някои подробности, които ги нямаше вече… нова папка беше написана отново!
Не излезе на бял свят и ЯМР на мозъка. Този ден той ни разказа колко бил натъжен от тези събития и че той самият, макар че познавал много добре този свят, никога не бил мислил, че тези тайни сили били толкова бойни… Коментира факта, казвайки: „С положителност искат да избегнат, в случай че този мой близък оцелее, да остави следи…“
За този негов близък обаче ужасът от диагнозата, анатемата „3, максимум 4 месеца живот“, фактът да се чувства отлъчен от „официалната медицина“ бяха определящи – всичко това го отвеждаше непрекъснато до активиране на конфликта на бежанеца или на съществуването (а следователно и „синдромът“ с увеличаване на мозъчните отоци), увеличавайки следователно и цялата симптоматика, която на свой ред го водеше до тягостното състояние да се бори за съществуването си. Тези постоянни рецидиви, както и порочният кръг, където се чувстваше без изход, го доведоха до смъртта през декември 2005 г. (както злополучно беше предсказано: ок. 4 месеца след диагнозата).
В последствие този дипломат сподели с нас, че все пак има съмнения относно обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на неговия близък – не изключваше отравяне…
През пролетта на 2006 г. осъществи отново контакт с нас и ни говореше за крайната необходимост да се отвори експериментална клиника, в която да се прилага НГМ, защото, казваше, като няма предоставена структура, без клиника, където да се помага на хората съгласно 5-те Биологични закона, по-късно пациентите, имайки усложнения, непрекъснато се тревожат и рецидивират с катастрофални последици.
Обясни ни много добре, че всъщност академичната медицина е стигнала до първоначалната си точка, в улица без изход (достатъчно е да припомним, че на Националния американски онкологичен конгрес през 2005г. бе ясно заявено, че въпреки 200 милиарда долара, инвестирани през последните 30 години за изследвания, смъртността от рак е останала абсолютно непроменена от 1945 г.)
Каза ни обаче, че тъй като човечеството не е готово още да получи цялата тази свобода, която НГМ неизбежно ще му донесе, е по-добре, за да се избегне хаоса (…) това да става бавно … и забележете, без др. Хамер (който с положителност няма да е съгласен да се прави клиника за малцина, без да се бори пламенно, човечеството да може най-накрая да ползва свободно НГМ!)“
През лятото се върна отново, предлагайки ми да взема в свои ръце организацията на тази експериментална клиника и да координирам работата на лекарите, които щяха да практикуват НГМ.
Каза ни буквално, че неговите приятели евреи досега са се стремили да държат НГМ изключително за себе си, и имал доказателства, че НГМ се използвала в италианските клиники „в полза на малцина“ и че „те“ пък, неговата група – тази на „белите ложи“, тясно свързани с папата, сега решили да практикуват НГМ и за неевреи, обаче… без др. Хамер. Тъй като с др. Хамер фалитът на сегашната система (Матрицата) щял да бъде неизбежен… В действителност намеренията били този проект да се разработи тихомълком, на тайно място…
Аз му отговорих, че естествено съм на разположение за всичко, ако с това мога да помогна и да подкрепям подобаващо дори и само един пациент, но че ще се чувствам свободен да го направя, само след като „се даде на Цезар Цезаровото“, т.е. само след като се направи публично проверка – на официално място с лекари, пациенти, а също и със самия др.Хамер…
От този момент нататък не се обади повече!
Отново се свърза с мен през септември, след като бяхме оповестили международната манифестация в Рим, и ме попита агресивно какво ни е дошло на ум (!) – да се прави манифестация в Рим, щяло да бъде извънредно компроментиращо за проекта за клиниката… За да се изясним по-добре, уговорихме среща и се срещнахме в началото на октомври (октомври 2006, бел. на пр.).
Този ден ни съобщи, че той бил повишен в степен от самия папа в „Кавалер на Ордена на Големия кръст“, и като условие за нашата невредимост, а също и тази на АЛБА, заплашително претендираше да бъде веднага разтрогната международната манифестация(!), а нашата асоциация АЛБА да бъде поставена „под комисарство“ (на нашия въпрос „На кого?“, кой според него трябваше да вземе в ръцете си АЛБА, той отговори, натъртвайки, че е само като пример, името на проф. Веронези).
Освен това претендираше в следващите 2 години да не се предприемат повече никакви публични инициативи, за да не се безпокои проекта за клиниката…
В този миг „сложихме картите на масата“ – поискахме да видим какво точно се раздвижваше. Казахме му, че до този момент само ни е плашил с възможни проекти, без да ни даде никакво доказателство за реално намерение да се осъществи клиника, и че не знаехме дали наистина това не беше само начин да ни спре в намерението ни или пък да ни подтикне да действаме без официалното представяне на откритията на др. Хамер.
А той, почервенял от гняв, ни каза: „Чуйте добре! Вие не можете да предявявате никакви претенции! Можете само да ги изпълнявате!
Това са неща, които плашат, др. амер отдавна ни ги повтаряше, но да ги чуеш така, процедени през зъбите, уверявам ви, че за нашата „романтична“ визия за света, за справедливостта, за демокрацията и т.н. беше все пак един силен удар. Не знам дали всичко това той ми каза, защото е наистина гран маестро на ложата или е само емисар.
Очевидно неговите заплахи не ни спряха и продължихме напред.
На 12 декември (12 декември 2006), 1 година след смъртта на неговия близък, получихме информацията, че той и неговите „приятели“ ни подготвяли „шега“ (не знаех наистина какви намерения имаше и кои са неговите „приятели“), а също и че др. Хамер (който между другото никога не е имал нищо общо с този пациент) трябвало да плати…
В момента на освобождаването от затвора на др. Хамер, този странен персонаж ни каза нещо любопитно… почти като доказателство за неговата „свръзка“ с „висшите сфери на властта“: всъщност др. Хамер бе пуснат на 16 февруари 2006 г., но този персонаж знаеше точно, че заповедта за освобождаване от затвора е била подписана на 13 февруари в 13 часа (!). В началото сметнахме, че това твърдение е опит да се насочи вниманието ни към тайнствени твърдения от езотеричен характер (13,13). На 21 декември обаче др. Хамер лично ми потвърди, че заповедта за освобождаване е била действително подписана на 13 февруари 2006 г.
Желаем ви една година на „прозрачност“, защото само разбирайки реално какво става на световно ниво, се разбира защо една научна медицина, която може да се докаже за няколко часа от всеки лекар или сериозен учен, медицина, която никога не е опровергавана, е скривана от света в продължение на 25 години! „
4.ЕЛЕОНОРА БРИЛИЯДОРИ – „ПОБЕДИХ РАКА, БЕЗ ДА СЕ ЛЕКУВАМ“
Новата Германска медицина на др. Хамер и прилагането й в различни страни – историята на известната италианска актриса ЕЛЕОНОРА БРИЛИЯДОРИ в борбата й с рака и осмислянето на теорията за 5-тте биологи4ни закона.
Журналиста: Вие имахте една много сериозна болест…
Брилиядори: Преди 10 години ми казаха, че до 6 месеца ще умра. Тъй като вече бях загубила майка си и баба си, и ги бях видяла как угасват в ужасни страдания, дължащи се на химиотерапията, се убедих, че болничният път е само един от начините да умреш – възможно най-лошия. Затова не предприех никакво лечение, дори и инвазивни изследвания. В една такава екстремна ситуация като тази, която изживявах, считах за абсурдно да се подложа да ме дупчат, режат, отварят… Не съм се подлагала дори на химиотерапия. Не само защото така се предизвиква създаването на нови физически проблеми, но и защото се задействат страхови механизми. След 3 години карциномът, който имах на черния дроб, изчезна – отиде си, когато вирусът на хепатита го метаболизира…
Журналиста: Вирусът на хепатита?
Брилиядори: На ниво черен дроб той е симбионтът, който, когато е приключил конфликта, разрешава карцинома на черния дроб. Това техническо обяснение го разбрах по-късно, когато открих теорията на Хамер за туморите. След оздравяването ми наистина започнах своя път на познания по тази тема. Сред системите за самоизлекуване на индивида, които изучавах, НОВАТА ГЕРМАНСКА МЕДИЦИНА ми се струва най-напредналото достижение. Нейният основоположник е др. Reek Geer Hamer, по-известен с историята, случила се в Корсика, когато синът на Хамер беше застрелян с пушка, за което бе обвинен принц Емануеле ди Савоя.
Именно в следствие на тази тъжна история, лекарят развива рак на тестисите, а съпругата му – рак на гръдта. Оттам интуицията му го отвежда до революционизиране на самите основи на медицината – Хамер разбира, че канцерогенните механизми имат биологична зависимост.
Журналиста: Така според Вас тялото ви оздравяло само от туморите…
Брилиядори: Да, когато човек отива за поставяне на диагноза, туморът е вече в процес на самоизлекуване. Лекарите обаче прекъсват естествения процес на лечение и предизвикват метастази, които не са нищо друго освен нови конфликти, дължащи се на самата интервенция.
Журналиста: Значи Вие не направихте нищо, за да се лекувате?
Бралиядори: Направих много неща, които обаче имаха отношение към моите хранителни предпочитания, поради факта, че си останах в къщи, докато бях зле. Всъщност, има хора, които имат тумор и си живеят много добре. Според Хамер всички естествени терапии имат своето основание да съществуват, затова достатъчно е да гладуваш или да практикуваш хомеопатия, за да разрешиш един проблем. Ако човек е решил да се лекува с „цветове“, със „слънчеви води“ или с уринотерапия, е все добре. Стига да не се възпрепятстват ествествените процеси, винаги може да се търси собствения път. Туморът тръгва винаги от мозъка, т.е. от скрито изискване и е „конструктивен“, следователно не трябва да се страхуваме от него.
Журналиста: В заключение, това какво означава?
Брилиядори: Понятието за лечение, разбирано според традиционния подход, не помага, защото човек мисли, че оздравяването му зависи от „надбягване с екипировка“ – т.е. от лекарствата, които му се дават. Трябва обаче да се разбере, че се оздравява само с интегрирането на биологичните системи: вирусите и бактериите, вместо да се поразяват, трябва да се осмислят в тяхната положителна функция. често, когато има вирус, организмът само се опитва да завърши един „възстановителен“ процес – в случая на хепатита при тумор на черния дроб. Ракът не възниква от една полудяла клетка, а е знак за някаква необходимост на даден човек. Ракът задейства механизми, които имат биологична цел. Ако се оставят да завършат процеса, ще обработят конфликта.
Туморът, всъщност, се излекува сам в 90 % от случаите.
Журналиста: Методът на Хамер практикува ли се в Италия?
Брилиядори: Аз, откакто посетих курс за законите на Хамер (5-те биологични закона, бел. на пр.), предназначен за лекари, нямам вече сред приятелите такива, които да умират от рак, защото ги съветвам, без да се правя на доктор (защото не съм такъв) как да се отнасят.
Лекарите на Новата медицина вече на лекуват химиотерапизирани хора, защото все пак те рано или късно стигат до смъртта по причина на опустошенията, извършени от болничната медицина.
Журналиста: Всичко това законно ли е?
Брилиядори: Проблемът е вътре в болницата, където, според мен, трябва да се ходи само за диагностиката. После свободно се взема решение.
Откакто познавам връзката душа-тяло не вземам вече лекарства. Здравето ми е по-добро днес, отколкото когато бях на 20 год., и смятам, че го доказах в „Нощ върху леда“, където показах класа и на младите момичета.“
Инфо – сп.“ВИВЕРСАНИ Е БЕЛЛИ“, март 2007
5.Списък на основните конфликти и какво пораждат те. ( по Р.Г. Хамер)
Алергия- специална програма, която протича не на базата на конфликтен шок, а в следствие на „шина”, на която се „качваме” постоянно.
Възпаление на сляпото черво/апендицит
Конфликтен шок: грозен, несмилаем гняв
Активна фаза на конфликта- карцином на сляпото черво с форма на карфиол
Лечебна фаза: възпаление на сляпото черво.
Спукване на апендикса: По време на активната фаза на конфликта сляпото черво е било закрито от карцинома и затова в лечителната фаза може да се пръсне.
Бронхит
Съдържание на конфликтите- страх от обстановката и силен стрес, в зависимост от това, дали пациентът е десничар или левичар и от неговия пол./ виж обяснението под „астма”/
Рак на дебелото черво
Биологично съдържание на конфликта: неприятен гняв, който „не можем да преработим”.
Активна фаза на конфликта: компактни, растящи, карфиолообразни тумори/ адено- карцином/
Лечебна фаза: съсирено, некротизирано разграждане на тумора чрез гъби / туморна микоза/, понякога умерени кръвотечения или микобактерии / туберколоза на дебелото черво/
Рак на яйчниците:
Конфликтен шок: Загуба чрез смърт или заминаване
Активна фаза на конфликта: некроза
Лечебна фаза: изпълнена с течност киста, която впоследствие се втвърдява и образува тумора и се разклонява в съседната тъкан с цел ‘изхранване’. След това се капсулова. Операция се налага, само ако пречи механически. Тази някогашна овариална киста действа подмладяващо, тъй като произвежда много естроген. Когато се спука изпълнената с течност киста= т. нар. ендометриоза.
Мозъчен тумор
Това, което се означава като „мозъчен тумор”, е натрупване на съединителна тъкан ( глия) в лечебната фаза след разрешаването на конфликта.
Подагра
Конфликтен шок: констелация
Мъж десничар:
1. конфликт срив на спортсменската самооценка ( костна остеолиза),
2. конфликт на бягство /карцином на бъбречното събирално каналче/
Пример: Младеж пропуска дузпа при футболен мач/ срив на спортсменската самооценка/.
След като тъкмо е решил този конфликт, баща му му казва: „ Като станеш на 18 години, трябва да се изнесеш от къщи.” /конфликт на бягство/. Тийнейджърът – десничар получава подагра на големия пръст на левия крак.
Грип
Понятие от официалната медицина. С „грип” или „грипален ефект” традиционната медицина определя болестни картини, които отговарят на специален тип, който после бива дефиниран по симптоми. В това число попадат симптоми като хрема, кашлица/ заболявания на лигавиците/, болки в крайниците или обща физическа слабост. Допуска се, че причинителите са вируси.
Обяснение според ГНМ на д-р Хамер:
Така наречените грипни явления също трябва да бъдат интерпретирани според 5 те природни закона. Всеки симптом има своето съответствие като ХО в мозъка и причината за него е съответстващият му конфликт. Тъй като традиционната медицина не привежда никаква дефиниция или съответствие на симптоми, е трудно, тук да се направи разграничение. Така например комбинация от решен лек конфликт на срив на спортсменската самооценка/ в лечебната фаза лека левкемия, подути лимфни възли, умора и болки в крайниците/и от един конфликт на смъртен страх, който е бил бързо решен/ в лечебната фаза леко белодробно възпаление/ може да бъде интерпретирана като грип. Грипните явления винаги са лечебната фаза.
Инфаркт на сърцето Ангина пекторис
Конфликтен шок: Конфликт на обкръжението, конфликт на загуба на обкръжението/мъж/, сексуален конфликт на „ не ме „желае”/ жена/. Съблюдават се и частичните констелации!
Активна фаза на конфликта: бодежи в сърцето, Ангина пекторис
Лечебна фаза: ангина пекторис, инфаркт. Особеност: Инфарктът на сърцето бива забелязан едва тогава, когато продължителността на активната фаза на конфликта е повече от 3-4 месеца. Ако продължителността, при средна интензивност, се проточи обаче над 9 месеца, има опасност от смъртен изход на инфаркта.
Изкривяване на роговицата
Конфликтен шок: изкривено възприятие
Пример: Баща малтретира детето си, детето интегрира това грешно поведение, но не в наблюдението си на личността на бащата. Бащата не може или те бива да бъде виждан такъв, какъвто е в действителност, с всичките негови добри и лоши страни.
Активна фаза на конфликта: изкривяване на роговицата
Болки в тазобедрената става/ ревматизъм:
Конфликтен шок: срив на самооценката от типа: „не мога да преживея нещо”
Активна фаза на конфликта: костни остеолизи
Лечебна фаза: рекалцифициране, болки в тазобедрената става/ възпаление и разтягане на костната ципа/, левкемия, ревматизъм на ставите / в традиционната медицина= често артрит/
Хемороиди
Лечебна фаза на карцином на ректума. Ако се налага, се прилагат мерки за спадане на отока, иначе минават без проблеми от само себе си.
Херпес
Конфликт на раздяла /нежелание или съответно горещо желание за раздяла/
(нежелание за докосване, погнуса)
Рак на ларинкса
Страх от обстановката /средата/ или силна уплаха (според корелацията ляво/дясно и пола)
Рак на костите
Конфликтен шок: срив на самооценката , (виж как се подразделят, напр. коляно, гръб и др.)
Пример: активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази зона, анемия
Лечебна фаза: възпаление и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия, ревматизъм на ставите ( при традиционната медицина често = артрит)
Рекалцифицирането съответства на диагнозата от традиционата медицина : остеосарком
Разширени вени:
Конфликтен шок: срив на самооценката, вени на краката = конфликт „буца на крака”
Пример: След раждането майката винаги е с детето и го възприема като „буца на крака” /разширени вени на краката/
Активна фаза на конфликта: свиващи се вени, разширени вени.
Стават видими при множество конфликтни рецидиви/ некрози на кръвоносните съдове/
Лечебна фаза: разширяване, удебеляване на вените, т. нар. варикози
Възпаление на вените (= оздравяване на повредената стена на вената)
Левкемия:
Левкемията е лечебна фаза на срив на самооценката, лечебна фаза на т. нар. рак на костите. Левкемията евентуално може да причини силна мозъчна симптоматика /голям оток на ОХ (огнище на Хамер)/ . Моля, за по-сигурно се ориентирайте към лечение по правилата на ГНМ.
Конфликтен шок: срив на самооценката/ виж по съответното разпределяне , напр. колянна става, гръб и т.н./
Пример:
Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област, анемия
Лечебна фаза: Оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия, ревматизъм на ставите / според традиционна медицина= артрит/
Рак на белите дробове
Конфликтен шок: Конфликт : страх от смъртта
Пример: Поставяне на диагноза за „ смъртоноста болест” от лекаря
Активна фаза на конфликта: тумори в белите дробове, окръглена сянка на белите дробове.
(Заб. прев.: Тези сенки се виждат на рентген и без биопсия не може да се установи, какво е . Може да е пневмония, туберкулоза и др. Затова се правят още изследвания, до установяване на заболяването. Днес пневмонията се хваща в доста ранен стадий заради тези профилактични прегледи, които се рекламират постоянно и резултатите са налице: увеличаване на броя на случаите от рак на белите дробове!)
Лечебна фаза: Съсирване чрез мико-бактерии, ако не са налични- капсуловане
Подуване на лимфните възли
Конфликтен шок: Малък, локализиран срив на самооценката
Лечебна фаза: Подуване на лимфен възел
Язва на стомаха: Язва на дванадесетопръстника, гастрит, „болки в стомаха”
Конфликтен шок: ядове в обкръжението
Общо: някой или нещо ни пречи в обкръжението
Не знаем, в коя посока да се обърнем, към кое мнение да се присъединим (конфликт с идентичността)
Активна фаза на конфликта: Образуване на язва (стомах)
Лечебна фаза: кръвотечение от язвата, гастрит (стомах)
Рак на стомаха:
Конфликтен шок: Конфликт от типа” Глътнал съм залъка, но не мога да го преработя, смеля”
Несмилаем конфликт
Пример: разруха на добър бизнес , загуба на съдебен процес
Активна фаза на конфликта: карфиолообразен растящ карцином на стомаха
Лечебна фаза: Разграждане на тумора чрез гъби или микобактерии, в случай, че не са налични- капсуловане
Възпаление на сливиците – тонзилит (ангина)
Конфликтен шок: тип ”Невъзможност да преглътна залък ( тъй като не мога, или също, тъй като не искам, т.е. трябва (или искам) да изплюя залъка, но не бива.)
Пример: Жилище, което бих желал/а да наема, вече е дадено на друг; дете, което иска да изплюе спанака, но трябва да го преглътне.
Активна фаза на конфликта: уголемени, нацепени сливици (увеличени сливици, хипертрофия на сливиците)
Лечебна фаза: възпаление на сливиците, гнойни сливици
Морбили /дребна шарка/
Конфликтен шок: Конфликт тип” нещо ми вони”
Допълнение: конфликт на невъзможността да помириша нещо, нещо ми мирише лошо, не мога да изразя нещо
Конфликтът засяга устната и синусните кухини
Лечебна фаза: морбили с обрив и т.н.
Меланом:
Конфликтен шок: оскверняващ конфликт, чувствам се наранен и осквернен, напр. чрез ампутации, белези, бръчки, но също и от вербална обида или реално обезобразяване.
Пример: Меланом на белези, на места, усещани като обезобразяващи, меланом на части от тялото, които смятаме за грозни, меланом вследствие на обида или вербална атака, които са били усетени на точно определени места /”Това ме прониза като стрела между раменете.”/
Активна фаза на конфликта: Растеж на меланома, компактен, включващ бенка или такъв без меланин (аменалотичен меланом)
Лечебна фаза: некротизиращо разграждане на тумора чрез гъбични бактерии или бактерии.
Мигрена
Конфликтен шок: фронтален страхов конфликт, „ Какво ме сполетява?”
Пример: Съобщават на ученик, че за установяване на реалното положение на оценките той още утре трябва да прави писмена работа, и то върху материала от цялата учебна година. Той е ужасен и се тревожи: „Какво ми се струпа на главата?”
Общо: Невъзможността за оценка на предстояща ситуация, как да я осъществим добре, как ще протече и как ще завърши.
Лечебна фаза: пристъп на мигрена.
Заушка
Конфликтен шок: Конфликт: „Не искам / не мога, не ми е позволено/, да ям /дъвча/ нещо.”
Пример: Активна фаза на конфликта: гнойна рана в околоушните слюнни жлези, които в повечето случаи са незабелязани/ леко опъваща болка/
Лечебна фаза: Заушка, с или без вирус на паротит.
Възпаление на слизестата ципа на устата- Млечница
Конфликтен шок: не мога да хвана залъка
Пример: Тежко болни, които не могат да приемат правилно храната, малки деца, които трябва да „ молят” за следващата лъжичка.
Активна фаза на конфликта: почти невидим, растящ на широчина адено- карцином под плосковидния епител на лигавицата на устата
Лечебна фаза: млечница, кандидоза на устата
Миома ( карцином на маточната мускулатура)
Конфликтен шок: Конфликт на самочувствието , „на не съм бременна”
Активна фаза на конфликта: некрози
Лечебна фаза: миома
Болки в шията – болки във вратните прешлени
Конфликтен шок: Спад на самочувствието в интелектуалната област (липса на справедливост, липса на свобода, липса на мир и т.н.)
Пример: „стрес”, недооценяване на работното място. Всяка вече се появяват болки в областта на шията.
Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област, анемия
Лечебна фаза: оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия
Невродермит
Конфликтен шок: конфликт на раздяла, искам да задържа някого/ вътрешни страни/ или да го отблъсна /външни страни на крайниците и др./
Пример: Мъж изневерява и от този момент не докосва повече жена си. Тя се страхува от раздяла, но и липсва и телесния контакт. Ако обривът се появи по дланите, вътрешната страна на ръцете: желание да бъде задържана/ от мъжа си/ . Ако се появи по външната страна на ръцете: желание да се защити /например от другата жена, но и от мъжа, който я е наранил./ и т.н. Тъй като екземите се появяват в лечебната фаза, съществува по- голяма опасност от рецидиви поради поредното въздържание от телесна близост, заради нелицеприятната гледка.
По принцип същото се случва и с децата спрямо техните родители. Тъй като обикновено децата се отделят от родителите си по време на пубертета, от този момент нататък при тях почти не се наблюдават рецидиви.
Лечебна фаза: екземи, екзантеми и др. зачервена, подута кожа
Панически атаки
Констелация от фронтален страх и конфликт „страх откъм гърба”, и двете в активна фаза на конфликта.
Паркинсон – Морбус Паркинсон
Лечение на моторна парализа, която никога не приключва заради малки рецидиви. Това е т..нар. „ висящо лечение”. Треморът Паркинсон е форма на лечение, по- точно лечение на моторен конфликт на мускулатурата на ръката.
Жлезиста треска (инфекциозна мононуклеоза)
Същност на конфликта: генерализиран спад на самочувствието
Лечебна фаза: жлезиста треска
Внезапна сърдечна смърт
Конфликтен шок: Срив на самооценката по отношение на физическата активност. ”Не искам вече, не мога вече. Как ще се справя с всичко това?”
Пример: „ необяснима” сърдечна смърт на професионален спортист насред тренировка
Активна фаза на конфликта: засегнат сърдечен мускул
Лечебна фаза: инфаркт в епикризата (инфаркт на миокарда, при който мускулът може да се скъса), ако конфликтът е продължил прекалено дълго или човек не се вслушва в тялото си и продължава да го натоварва. Сърдечният мускул не може да си почине така.
Болки в гърба – болки в гръбначния стълб- ревматизъм
Конфликтен шок: централен срив на личностната самооценка
Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област
Лечебна фаза: оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия
Хрема
Конфликтен шок: „миризлив” конфликт, „тази работа ми мирише”
Пример: внезапно излизане в ледено студена вода. Решение: когато отново съм на приятно топло място. Също и директни миризми.
Активна фаза на конфликта: гнойна рана в носовата лигавица
Лечебна фаза: Запълване на гнойната рана с нови клетки, съпроводено с подуване на лигавицата, с или без участие на вируси. Хрема, подобна на гной, когато са засегнати вътрешни бактериални части на лигавицата.
Болки в раменете
Конфликтен шок: срив на самооценката във връзката майка/дете или срив на самооценката в партньорската връзка
При жени- левичари: дясно рамо – майка/дете
При жени- десничари: дясно рамо – партньорски конфликт
Пример: „Аз съм лоша майка, лоша дъщеря.” „Аз съм лош партньор.”
Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област
Лечебна фаза: оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия, ревматизъм на ставите ( =артрит, според традиционната медицина.)
(Партньор тук е всеки, освен собствената майка или собственото дете.)
Псориазис
Едновременно наличие на активен конфликт на раздяла и на вече решен конфликт на раздяла, които се застъпват върху един или няколко кожни ареала. Оттам се получава и лющенето.
Болки в теменната част на главата
Конфликтен шок: Срив на самооценката в интелектуалната област/ липса на справедливост, на свобода, на спокойствие и т. н. /
Пример: при получаване на упреци в некомпетентност в собствената област
Активна фаза на конфликта: костни остеолизи в тази област
Лечебна фаза: оток и разтягане на костната ципа, болки, рекалцифициране, левкемия
Говорен тинитус
Тинитус, причинен от думи, не от шумове
Чуване на гласове
(според традиционната медицина „шизофрения”)
Конфликтен шок: двоен слухов конфликт, т.е. шизофреничната констелация, слухов конфликт в смисъл на „говорен тинитус”
Пример: Един (но може и двата) от двата слухови конфликти е бил предизвикан от думи (а не от шум).
Активна фаза на конфликта: евентуално шум в ушите, но и „чуване на гласове”
Лечебна фаза: спонтанна загуба на слуха. След решаване на конфликта шизофреничната констелация е преодоляна, а чуването на гласове изчезва.
Особеност: При допълнително агресивна биоманиакална констелация човек твърдо вярва в това, че гласовете му внушават някаква „поръчка”. Такива са много религиозни фанатици, „ чуващи гласове” в констелиращ слухов конфликт плюс агресивно биоманиакална констелация.
Синдром
Дефиниция по смисъла на ГНМ на д-р Хамер:
Синдром се нарича състоянието на екстремно задържане на вода в тялото.
За да бъде дадено явление синдром, трябва да са изпълнени два критерия:
Първи критерий:
Трябва да е наличен активен конфликт (активна фаза на конфликта), чиято съответстваща специална програма да съдържа задържане на вода в тялото.
Задържане на вода: Тялото спестява вода, тъй като в непознатата област евентуално няма да може да намери бързо такава.
Това се случва при конфликти, които се основават на чувство за изоставеност. Например при бежански конфликт.
( Заб. прев.: Децата много често получават този синдром, когато биват давани в детски градини, оставяни при бабите за дълго, при пребиваване при неопитни и неразбрани детегледачки, т.е. когато детето се чувства изоставено за дълго през деня или за голям период от време, в продължение на седмици, месеци. Времето в случая е относително. Важно е, как изглежда то, пречупено през детското мислене. Понякога един ден може да бъде цяла вечност.)
Втори критерий:
Трябва да е започнало решаването на друг конфликт (лечебна фаза).
Следствие: Натрупването на вода по време на активния конфликт се усилва драстично чрез едемизирането по време на лечебната фаза. Това състояние се запазва до епилептоидната криза. Особено внимание в такъв случай трябва да се обърне на мозъчния оток (огнище на Хамер).
Поради усиленото събиране на вода, напрежението в мозъка може да достигне екстремни, живото- застрашаващи нива. Това е една от причините, които говорят за това, да НЕ се бори човек с конфликтите си без наличието на опитен терапевт. Особено, ако страда от активен бежански конфликт.
Тинитус /шум в ушите/
Конфликтен шок: слухов конфликт, конфликт от типа: „не искам да чуя”. ”Добре ли чух?!” „Не мога да повярвам на ушите си.”
Пример: Активна фаза на конфликта: шум в ушите (свирене, бръмчене, звън, шумолене), прогресивно отслабване на слуховите способности
Лечебна фаза: загуба на слуха, оток във вътрешното ухо
Особеност: Възможен е двустранен тинитус. Това съответства на още един слухов конфликт, който после засяга и другото ухо. С това пациентът изпада в шизофренична констелация.. Ако става дума за „говорен тинитус” имаме „чуване на гласове”, в противен случай- непоносими шумове и в двете уши.
Варицела
Съдържание на конфликта: конфликт на раздяла
Пример: Бащата заминава в командировка. Детето преживява това за първи път и не може да си представи, че това отсъствие може да бъде само временно. Еднократният опит, че разделите не са непременно завинаги изглежда е решаващ за факта, че този тип конфликти на раздяла по принцип се случват само веднъж.
Лечебна фаза: обрив и т.н.
Рак на езика
Конфликтен шок: безмълвност
Пример: На пациент му се схванал езикът/ „глътнал си езика”/, когато шефката му
му креснала: „ Език ли нямаш, че мълчиш така?”
Активна фаза на конфликта: гнойни рани
В активната фаза на конфликта се изхвърлят функционално непотребните клетки, защото заради функционалната си непригодност те не са дораснали да изпълнят механичните изисквания. С това се обяснява „недостатъчната субстанция”, дефектът на субстанцията/ субстанционният дефект/. Колкото по- дълго време трае конфликтът, толкова по – голяма и дълбока е раната.
Лечебна фаза: ясно изразена, локална подутина, изпълване на раната чрез вируси.
6. Интервю с д-р Хамер, относно Германската Нова Медицина
Интервюто бе преведено от касетъчен запис, направен в Германия от издателство „Amici di Dirk”, Кьолн, през 1992 г.
То е своего рода въведение към „Новата Медицина” на д-р Хамер и неговите книги „Ракът, болест на психиката” и „Завещание на Новата Медицина, том 1, Онтогенетичната система на туморите, включително рак, левкемия, психози и епилепсия”. Тази информация ще ви запознае с предмета на тези книги.
Въпрос 1 – Д-р Хамер, какво ви подтикна да изследвате рака и да правите връзка между психика и болест?
Не съм се занимавал с това до 1978 г. Бях лекар по Вътрешни болести и работех в университетската клиника 15 години, пет от които като професор. Имах също така и частна практика няколко години, до 1978 г. След това се случи нещо ужасно: докато спял на една лодка, синът ми, Дирк, бил прострелян, без причина, от един луд, италианския принц. Това бе ужасен шок за мен, изненадващ и съвсем неочакван, така че нямах сили да реагирам.
Всекидневните събития или конфликти обикновено не ни „хващат неподготвени”, в смисъл, че не сме били бдителни по отношение на тях. В повечето случаи имаме възможност да предусетим нормалните конфликти, с които се сблъскваме в живота, но конфликтите, за които не сме били способни да се подготвим и които причиняват безпомощност и невъзможност да се реагира, създават всъщност панически шок. Ние ги наричаме биологични конфликти.
През 1978 г. аз развих рак на тестисите от такъв биологичен конфликт, т.нар. „конфликт на загуба”. Тъй като никога не съм бил сериозно болен, се зачудих да не би състоянието ми да има нещо общо със смъртта на сина ми. Три години по-късно, като шеф на вътрешни болести в онко-гинекологичната клиника на Университета в Мюнхен, имах благоприятната възможност да изучавам пациентки с рак и да сравнявам моите открития, за да видя дали техния механизъм на получаване на рак е същият като моя; дали те също са преживели неочакван шок.
Открих, че всички, без изключения, са преживели същия тип биологичен конфликт като мен. Те бяха в състояние да си спомнят шока, последващите го безсъние, загуба на тегло, студени ръце и началото на растежа на тумора. От този момент, гледната ми точка бе коренно различна от всичките общоприети медицински концепции и когато представих тези открития пред мои колеги, те ми дадоха ултиматум – или да се отрека от откритията си, или да напусна клиниката незабавно!
Въпрос 2 – Това звучи като за през Средните векове! Вие как реагирахте?
Не бих могъл да се отрека от нещо, което съм убеден, че е истина, така че напуснах. Това несправедливо уволнение ми причини друг биологичен конфликт – изгубих вярата в себе си. Съвсем ясно си спомням безсилието и разочарованието от това да бъдеш изгонен от клиниката, заради представянето на добре проучено, неоспоримо и ново познание. Не вярвах, че такова нещо е възможно! Беше доста травматично и имах затруднения при изследването на останалите 200 пациенти. Въпреки всичко, завърших проучванията си и в последния ден, желязното правило на рака (ЖПР) бе родено!
Въпрос 3 – Може би ще може да обясните накратко кои са основните критерии на ЖПР?
ЖПР е биологичен закон. Той има три критерия. Първият е, че всеки рак или еквивалентна на рака болест се развива от ДХС. Това е много тежък, изключително силен, драматичен и изживян в изолация конфликт – шоково събитие, който се проявява едновременно на три нива: в психиката, в мозъка и в органа.
ДХС е Дирк Хамер Синдром. Нарекох го така, защото шокът от смъртта на сина ми причини моят рак на тестисите. Този ДХС стана оттогава главната фокусна точка на ГНМ.
Във всеки отделен случай на заболяване можем да открием ДХС с всичките му вариации. Трябва мислено да се върнем назад до специфичното събитие, за да разберем защо някой е бил засегнат от този биологичен конфликт; причината, поради която това е станало толкова травматично; защо не е имало с кого да споделим и защо това е било проблем.
Добрият лекар би трябвало да е в състояние да се превъплъти в душата на бебе, на ембрион, на възрастен, на младо момиче или дори на животно. Той трябва да съпреживее точния миг на ДХС. Само тогава ще бъде в състояние да открие биологичния конфликт и да го разграничи от стотиците други проблеми.
Въпрос 4 – ЖПР има още два критерия?
Да. Вторият критерий е, че в момента на ДХС съдържанието на конфликта определя огнището на Хамер (ОХ) – специфично място в мозъка, както и местоположението на рака или неговото подобие в органите на тялото.
Всеки конфликт има свое специфично съдържание, което е ясно изразено, както и точния момент на ДХС. Резултатът от конфликта е „асоциативен”, което означава, че той се случва на подсъзнателно ниво и затова волята ни избягва съзнателното разбиране. Например, представете си шофьор на цистерна, който по някаква причина губи товара си (гориво, мляко, вода…) – типичен пример за „воден” или „свързан с течности” конфликт. Асоциацията от шока от инцидента с течност, причинява воден биологичен конфликт, който се регистрира като специфична болест – рак на бъбреците.
Въпрос 5 – Тогава това означава, че всяко съдържание на конфликт или събитие е свързано с точно определен вид рак и се регистрира в определена част на мозъка?
Да, много специфична програма в мозъка. В случая с рака на бъбреците, причинен от инцидент с вода или друга течност, късото съединение се случва в момента на ДХС, в предварително определено място в мозъка и причиняващо проблем в левия или десния бъбрек, в зависимост от страната на мозъка.
Това късо съединение, което се появява като лезия (поражение, повреда) в мозъка, може да бъде снимано с компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс и изглежда като концентрични кръгове на мишена или като снимка на повърхността на вода, в която е хвърлен камък. Радиолозите бъркат тези кръгове с грешка в апарата, т.е. смятат ги за дефект. Тези лезии в мозъка се наричат ОХ. Това име, междудругото, идва от моите опоненти, които подигравателно наричаха тези области „Hamersche Herd” – странните огнища на Хамер.
Въпрос 6 – А кой е третият критерий на ЖПР?
Третият критерий е, че посоката на конфликта съответства/определя точното развитие на ОХ в мозъка, както и съответния рак или негов еквивалент в органа.
С други думи, този биологичен конфликт атакува на три нива едновременно: психика, мозък и орган. Вече е ясно и проверено, че развитието на конфликта е синхронизирано и на трите нива.
Същината се състои в това, че ако знаете точното положение на проблема, на което и да е от нивата, другите две могат да бъдат открити и отключени. Това означава, че имаме организъм, мислещ на три нива, но всъщност представлява едно цяло.
Следващата история ще илюстрира това: след една лекция, проведена във Виена през Май 1991 г., един лекар се приближи и ми връчи мозъчна томография на пациент и поиска да определя състоянието на органите на човека, както и към кой конфликт принадлежат. Наоколо имаше двайсетина колеги, включително някои радиолози и специалисти томографи. От трите нива аз имах само мозъчното пред мен. От тази мозъчна томография бях в състояние да диагностицирам свеж кървящ карцином на пикочния мехур, в лечебна фаза; стар карцином на простатата; диабет; стар карцином на белия дроб и сензорна парализа на отделни части от тялото и разбира се, активни конфликти. Лекарят се изправи и ме поздрави. „Пет диагнози и пет попадения. Точно това има пациентът, а Вие дори посочихте какво има сега и какво преди. Фантастично!” Един от радиолозите ми каза: „Убеден съм във вашия метод. Как разпознахте свежия кървящ карцином на пикочния мехур? Аз не бих могъл да открия нищо на томографията, но след като ни показахте програмата, мога да проследя находките.”
Въпрос 7 – Може ли да поговорим малко за психичното ниво. Как бих могъл да разбера дали съм преживял шок, чийто резултат би бил рак? Как мога да го разпозная?
Има специфични знаци, които ясно разграничават обикновените конфликти и проблеми в ежедневието ни. От първия момент на ДХС вие бихте преживели продължителен стрес на симпатиковата нервна система. Симптомите биха се изразявали в студени ръце и/или крака, загуба на апетит, загуба на тегло, безсъние и постоянни мисли денем и нощем за съдържанието на конфликта (мисли върху проблема). Тази ситуация може да се промени, само ако конфликтът бъде разрешен. В противовес на обикновените ежедневни проблеми, тук пациентът попада във фаза на постоянен стрес, който ще причини специфични проблеми/симптоми, както и растящ тумор/рак. ОХ в мозъка, които са незабавно видими, показват, че психиката на пациента има много ясно очертани симптоми, които не могат да се пренебрегнат.
Въпрос 8 – Какво се случва тогава, когато такъв биологичен конфликт бъде разрешен?
Когато един биологичен конфликт бъде разрешен можем да видим много ясни симптоми на психично, мозъчно и органично ниво.
На психично ниво, както и външно, виждаме, че пациентът вече не мисли постоянно за съдържанието на конфликта. Изведнъж ръцете отново са топли, увеличава се апетита, нормализира се теглото и той спи по-добре. Може да има умора и слабост, както и нужда от почивка. Това по някакъв начин е началото на края, но всъщност е много позитивен знак. Тази лечебна фаза варира по продължителност, в зависимост от продължителността на главния конфликт. В пика на лечебната фаза, когато тялото задържа много вода, се наблюдават епилептични или епилептоидни кризи, които показват различен симптом за всяка болест.
След епилептоидната криза тялото изхвърля вода от едема (оток), като постепенно се нормализира и пациентът отново възвръща силите си.
На мозъчно ниво се наблюдава същото развитие – по време на активната фаза на конфликта са видими концентричните кръгове в ОХ, които в лечебната фаза преминават в едем. Можем да видим на томография как кръговете от ОХ стават по-тъмни и неясни като цяло и постепенно се издуват. Тази епилептоидна криза, управлявана от мозъка, маркира кулминационната точка на отока и съответно повратната точка към нормализиране. Във втората половина на лечебната фаза, незасегнатата съединителна тъкан в мозъка изпълва мястото на ОХ, за да го възстанови. Всъщност, тази незасегната съединителна тъкан, която се оцветява в бяло на томографията, като приложим контрастно вещество (йод), преди беше смятана погрешно за мозъчен тумор и се оперираше. Тъй като мозъчните клетки НЕ МОГАТ да се делят след раждането ни, РЕАЛЕН мозъчен тумор не може да съществува.
На ниво орган наблюдаваме как растежа на тумора спира. Това означава, че биологичния конфликт е бил разрешен – наричаме това „конфликтолиза”. Това е много важно да се схване, защото то води терапията напред. Дори епилептоидната криза се проявява на останалите две нива толкова ясно, колкото и при органа.
Въпрос 9 – Може ли да опишете една такава епилептоидна криза?
Епилептоидната криза е нещо, което Майката Природа е промислила и създала преди милиарди години. Тя се проявява и на трите нива едновременно. Тя се случва в кулминационната точка/пика на лечебната фаза, като целта й е да се нормализира отново. Тя е и това, което обикновено наричаме епилептичен гърч, т.е. спазъм на мускулите, но той е само една от проявите на епилептоидната криза, която се случва след разрешаването на моторен/двигателен конфликт.
Епилептоидна криза настъпва при всяка болест, но с известни вариации. По средата на лечебната фаза, пациентът преживява едно повтаряне на физиологичния конфликт, което означава, че той преживява едно повтаряне на своя конфликт за кратко (стрес фаза) отново навсякъде, включително студени ръце, студена пот, както и всички симптоми на активната фаза. Това се случва така, за да може мозъчният оток да се подтисне/да се свие и течността да се елиминира от него, а пациентът да се нормализира.
След епилептоидната криза пациентът ще се затопли и ще претърпи първата малка уринарна фаза. От тази криза нататък започва нормализиране. С други думи, ако пациентът преживее кризата, по-нататъшни усложнения или сериозни кризи са необичайни. Втората уринарна фаза настъпва в края на лечебната фаза, когато тялото елиминира по-голямата част от урината, останала от отока. Опасната точка се намира точно преди края на епилептоидната криза, когато ще е доказателство дали е била достатъчна, за да управлява регулатора в мозъка.
Най-познатата епилептоидна криза е сърдечният инфаркт. Такава е и емболията на белия дроб, хепатита, пневмонията… За да се подпомогне тялото в извършване на съответните промени, особено при конфликти с голяма продължителност, понякога е нужно да се приложи една силна доза кортизон. При много трудни случаи кортизонът може да бъде даден незабавно.
Въпрос 10 – Бихте ли описали някои типични конфликти и да обясните защо ги наричате „биологични конфликти”?
Причината, поради която ги наричаме биологични е, че те протичат аналогично при хората и при животните, като се има предвид разбирането ни за еволюцията в исторически план, както и установените съответствия. Биологичните конфликти нямат нищо общо с нашите интелектуални или психологични конфликти/проблеми. Те са от фундаментално различно естество. Те са по природа полу имплантирани проблеми-събития в архаичната поведенческа програма на нашия мозък. Вие си мислите, че мислите! Всъщност, конфликтът вече е намерил отговора асоциативно, за части от секундата, преди дори да започнете да мислите. Например, когато един вълк убие едно агне, овцата (майката на агнето) ще преживее конфликт майка-дете, точно както би го преживяла и човешката майка. Тя ще развие рак на зърното на гърдата от същата страна, в която човешката майка ще получи рак на гърдата. Страната (в случая гърдата) зависи от това дали човекът е десняк или левак, както и животното.
ОХ (огнище на Хамер) при конфликт майка-дете „територия за гнездото”, ще бъде на същото място в мозъка на майката, където е и програмата за конфликт майка-дете „връзка/родство”.
ОХ при конфликт дете-майка, особено конфликтът, свързан с кърмене и сучене, също ще бъде на това място в мозъка на детето/бебето, където е и програмата за връзката дете-майка.
Всичките ни биологични конфликти могат да бъдат категоризирани според историческата логика на еволюцията. Когато специалното поведение е било създавано по време на еволюцията, не само органите и мозъчните части са принадлежали заедно, но и конфликтите са се свързали. Всичките тези психологични проблемни събития се намират исторически и органически много близо в нашия мозък. Те дори имат едни и същи хистологични образувания (органични тъкани). Научим ли се веднъж да гледаме организма си от гледна точка на еволюцията, ще видим един прекрасен порядък в природата.
Въпрос 11 – Можете ли да дадете някои примери от ежедневието?
Представете си как една майка стои на тротоара, държейки детето си за ръка и говори с приятелка. Детето се отскубва и изтичва на улицата. Чува се свирене на спирачки и детето е ударено от колата. Майката не е предупредена и е напълно неподготвена. Тя замръзва от шока. Детето е закарано в болница и е в критично състояние няколко дни. Майката има ледено студени ръце, не може да спи, нито да се храни и изпитва постоянен стрес, от който започва да расте възел в лявата й гърда, ако е деснячка. Тя преживява типичен майка-дете конфликт, с дискови формирования в десния церебелум (малкия мозък). От момента, в който детето се прибере вкъщи и лекарят каже „Имахме късмет, детето се оправи”, ръцете на майката ще се стоплят и лечебната фаза ще започне; тя ще спи по-добре и ще възвърне апетита си. Това е типичен конфликт с едни и същи последствия при хора и животни.
Друг пример: жена заварва съпруга си в леглото с най-добрата си приятелка. Тя ще изживее сексуален конфликт. На биологичен език конфликтът, бидейки копулативен (свързан с половия акт), ще причини карцином в матката, при жена деснячка.
Не всеки би получил такъв конфликт в подобна ситуация. Например, ако жената не обича съпруга си и е обмисляла да го напусне, тя няма да изживее този шок като сексуален конфликт, а по-скоро като човешки такъв, поради другарството в брака. Конфликтът тогава ще бъде с партньора и ще причини рак на гърдата (дясната, ако жената е деснячка).
Едно и също събитие може да има различно психологично значение за всеки индивидуално.
Решаващият момент не е какво се е случило, а как пациентът е усетил/ преживял в душата си ДХС. Това същото събитие би могло да бъде и страх-погнуса конфликт, предизвикващ хипогликемия (ниска кръвна захар), ако жената е хванала мъжа си в много грозна ситуация, да речем с проститутка. Или би могло да предизвика чувство на самообезценяване, със или без сексуален конфликт, ако жената хване съпруга си с двадесет години по-младо от нея момиче. Чувствата й може би ще бъдат „не мога да се конкурирам” или „не мога да му предложа това, което тя може”. В такъв случай конфликтът засяга скелета, лонната кост на таза (пубиса), като се наблюдава остеолиза (дефицит на калций), като резултат на сексуално самообезценяване.
Трябва да знаете всичко това, за да откриете мислите на пациента по време на ДХС, защото те определят как ще се развие болестта. Тези мисли са пълни с много и значими, важни картини, тъй като всичките евентуални „връщания” назад и рецидивиращи проблеми ще са зависими от това еднократно събитие. Можем дори да говорим и за конфликтна алергия.
Въпрос 12 – Д-р Хамер, може ли човек да се лекува чрез ЖПР?
Принципно, да, но ЖПР е само първият закон от биологичния процес на Германската Нова Медицина. Общо имаме пет биологични процеса (закони), които съм доказал емпирично, т.е. те са наблюдавани при над 15 000 събрани и документирани случая. Ако човек работи съвестно, би трябвало да проучи всичките пет биологични процеси.
Въпрос 13 – Нека да следваме реда. Какъв е вторият закон на биологичния процес, който сте открили?
Вторият биологичен закон на Германската Нова Медицина е фактът, че всяка болест има две фази.
Въпрос 14 – Всички болести? Не само рака?
Да, всички болести имат две фази – „студена” и „топла”. В миналото лекарите откриваха около 1000 болести, но не знаеха/не забелязваха тези две фази. 500 би трябвало да бъдат „студени” болести, когато кръвоносните съдове се свиват, причинявайки бледност и загуба на тегло. Другите 500 би трябвало да бъдат „топли” болести, съпроводени с треска, разширени кръвоносни съдове, силна умора и добър апетит. Всички тези неизбежни болести бяха смятани за отделни, различни. Сега знаем, че това не е така. Според сегашното ни познание, само 500 болести имат две фази. Първата е винаги „студена”, активна фаза на конфликта, със стрес в симпатиковата нервна система, а втората, ако конфликтът бъде разрешен, е винаги „топла”, възстановително-лечебна фаза. Разбира се, ОХ за двете фази се намира на едно и също място в мозъка, така че може да ги смятате за едно и също ОХ. По време на активната фаза, компютърната томография показва ясно очертани кръгове, мишена, а в лечебната фаза кръговете постепенно преминават в оток.
От този пример виждаме, че този биологичен закон е важен не само за рака, но и за цялата медицина. Да вземем за пример един стар елен, който е бил изгонен от територията си от по-млад елен; той ще бъде в продължителен стрес, преживявайки биологичен конфликт, а именно териториален, с ОХ в областта над дясното ухо в мозъка. Старият елен ще предизвика по-младия с цел да си спечели обратно територията. Той не може да спи или да яде, отслабва и евентуално би имал сърдечен спазъм или ангина пекторис. Говорейки органично, той има язва, което означава, че има малък абцес/възпаление на коронарната артерия. Той предизвиква по-младия елен, защото това е единствения начин да изгони съперника от територията си. След това ще навлезе в една дълга лечебна фаза (ваготонна). Ще се затоплят крайниците му, ще яде отново и ще е много уморен. В пика на лечебната фаза ще преживее сърдечен инфаркт, като израз на епилептоидната криза. Ако оцелее, ще бъде в състояние да запази територията си.
За човека, негова територия би могла да бъде фермата му, работата му, семейството, личните дела и т.н. Имаме няколко територии едновременно; дори автомобилът може да бъде територия.
При хората, един сърдечен инфаркт ще бъде видим единствено ако конфликтът е продължил поне три-четири месеца; обаче, ако е продължил повече от година и началото на лечебната фаза не е било забелязано, изходът обикновено е фатален. Мозъчната томография е много бърз начин за диагностициране.
Някой може да попита защо медицината не е открила този закон за двете фази отдавна, след като той е толкова очевиден. Отговорът е толкова лесен днес, колкото е бил труден преди. Ако конфликтът не се разреши, болестта остава в първата фаза, означавайки, че индивидуалната издръжливост в активната фаза постепенно отслабва и накрая човек умира от изтощение или какхексия (хронично умствено или физическо изтощение). Законът за двете фази при всички болести се прилага само, където индивидът е разрешил конфликта. Въпреки това, законът се прилага за всяка болест и респективно за всеки конфликт, защото по принцип всеки конфликт може да се разреши по различни начини.
Въпрос 15 – Д-р Хамер, какъв е третият биологичен закон, който установихте?
Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти.
Въпрос 16 – Какво означава терминът „онтогенетичен”?
Онтогенетичен означава, че всички болести (в медицината) водят началото си от еволюцията. Той се отнася за ембрионалния живот на индивида.
Въпрос 17 – Как стигахте до него?
Открих Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти след наблюдение на около 10 000 случая. Работех напълно емпирично (практично, по опитен път), както би трябвало да постъпи един добър учен. Документирах всичките събрани случаи, както и компютърните томографии на мозъка с техните хистологични находки. Едва след това ги разгледах и сравних, за да видя дали има някаква закономерност, някаква система. Беше поразително, имайки предвид, че го смятахме за невъзможно.
Имаше много пациенти, при които компактни тумори израстват чрез клетъчна аугментация (увеличаване, уголемяване) в активната фаза, а други нарастваха в лечебната фаза, след като конфликтът е бил разрешен. Просто не би могло да става въпрос за една и съща болест. Така че се наблюдаваше два вида клетъчно нарастване: едно в активната фаза и друго в лечебната.
Болести, при които се наблюдава клетъчно свиване или смаляване (т.е. дупки, язви, некрози, общо наречени абцеси) в активната фаза – имат клетъчна аугментация в лечебната фаза.
Сравних тези различни находки и винаги виждах систематичността. Туморите, които се формираха в активната фаза с нарастване на клетки винаги имаха своите програми едновременно в мозъчния ствол и в малкия мозък (церебелума). Тези две части на мозъка се наричат „стар мозък” (така го нарича Хамер, бел. на прев.). Затова всички ракови болести, характеризиращи се с клетъчна аугментация в активната фаза, имат своите програми в стария мозък, откъдето и получават инструкции. И всички т.нар. тумори, които са всъщност само преливащ вид на лечебен симптом, минаващ през клетъчна аугментация по време на лечебната фаза, имат своите програми в церебелума.
Тази систематична връзка беше открита през 1987 г. и наречена „Онтогенетична система на туморите и раковите еквиваленти”. С ЖПР и законът за двете фази при всички болести, беше изведена първата систематична класификация в Германската Нова Медицина.
„Онтогенетичен” означава произхода и развитието на индивидуалното житейско съществуване. Означава установяване на връзка/свързване с развитието на човешката същност. Така че Онтогенетичната система на туморите означава, че нито мястото на ОХ в мозъка, нито видът на тумора или некрозите, които се развиват впоследствие, се случват просто по случайност, защото всичко е било логически предопределено през еволюцията на човека.
Смята се, че онтогенезата е повторение на филогенезата (еволюционното развитие на един организъм или група), което означава, че развитието на различните видове до човек е повторено в ембрионалното развитие на детето и по време на ранното детство. Знаем, че трите основни клетъчни слоя се създават през първите седмици на човешкото ембрионално развитие и всички органи произлизат от тези три основни клетъчни слоя:
– вътрешен или ендодерма;
– среден или мезодерма; и
– външен или ектодерма.
Всяка клетка и всеки орган от нашето тяло имат отношение към един от трите слоя. Органите, които се развиват от вътрешния клетъчен слой имат своите програми в мозъчния ствол, най-старата част от мозъка. В случаите на рак те произвеждат, чрез клетъчна аугментация, компактни тумори от адено клетъчен тип.
Клетките, респективно органите, които се развиват от външния клетъчен слой имат програми в церебралния кортекс на церебрума (кората на главния мозък), най-младата част на нашия мозък. В случаите на рак се причинява клетъчно свиване, под формата на абцеси, язви или функционални нарушения на органно ниво, като диабет или парализа.
В средния клетъчен слой се различават по-стари и по-млади групи клетки. Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-старата група на средния клетъчен слой, имат програми в церебелума, което значи, че те всъщност принадлежат към стария мозък и заради това произвеждат компактни тумори от аденоиден клетъчен тип по време на активната фаза.
Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-младата група на средния клетъчен слой, се ръководят от медуларния слой на церебрума (продълговатия мозък). Затова те произвеждат некрози или дупки в тъканите, респективно свиване на клетки, като дупки в костите (в костната плътност), в далака, в бъбреците или яйчниците, наречени костни остеолизи, бъбречни остеолизи, остеолиза на далака или некрози на яйчниците, по време на активната фаза.
От това става ясно, че ракът не е безсмислено развитие на подивели клетки. Той е едно разбираемо и дори предвидимо събитие, което се придържа точно към онтогенетичния процес.
Въпрос 18 – Не всички тумори са еднакви. Може ли да обясните и разясните разликата в растежа при определени болести?
Да, това е така, защото досега човек не беше в състояние да забележи някакъв порядък при раковите формирования. Сегашното обучение по медицина, което аз наричам „медицина за малолетни”, има класификация без никаква систематична връзка. Хората казват, че има рак, когато клетките произвеждат свръх растеж, но както можем да видим сега, клетките могат да формират различни образувания през различните фази.
Например, пациент има храносмилателен конфликт на („неусвояване”), когато е полупреглътнал голям залък, но не може да го смели. Да предположим, че си е купил къща и изведнъж открива, че договорът за продажба е невалиден, че е бил измамен и губи къщата. От този шок той би могъл да развие новообразувание в стомаха, наречено адено карцином, който израства със структура, подобна на карфиол. Този карцином се появява по време на активната фаза, с ОХ в дясната половина на мозъчния ствол, най-старата част от мозъка, в т.нар. понс.
Друг пример: пациент преживява конфликт, свързан с вода; докато плува в океана, той губи сили, близо е до удавяне, но е спасен в последната минута, така да се каже. Месеци наред сънува удавяне и не е в състояние да се приближи до вода. Страда от рак на бъбреците (паренхимна некроза) и развива клетъчна некроза на бъбречната тъкан (паренхима), докато бъбреците спрат да функционират.
Години по-късно пациентът отива на ваканция със семейството си, на море. Понеже дъщеря му обича водата, той я придружава; с това действие той разрешава своя конфликт. По време на лечебната фаза ще израсте една голяма киста на бъбрека. Тя ще се втвърди постепенно, подобно на съединителна тъкан, което от своя страна ще помогне на бъбрека в задачата му да произвежда урина, т.е. образува се нов бъбрек. Това е и всъщност истинската причина за тумора. В този смисъл туморите не са безсмислени, а напротив, те са нещо полезно.
Същата интелигентност виждаме и в предишния пример със залъка, който не може да се смели и организмът произвежда голям тумор, който да помогне на залъка да се усвои – това не е лишено от смисъл, защото стомашните и чревните клетки произвеждат последователно храносмилателен сок и с появата на тумора (много стомашни клетки), се увеличава и количеството на отделения сок, необходим за усвояването на залъка.
Това е причината за различните тумори и различното клетъчно нарастване, която не бихме могли да разграничим преди.
Сега сме в състояние прецизно да диференцираме и да разграничим туморите, според хистологичните находки и конфликти. Всички тези връзки са обобщени в онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти.
Явленията в психиката и в мозъка са еднакви, по време на една и съща фаза, но на органично ниво се различават. Тук виждаме управляваните от стария мозък органи, които пораждат клетъчна аугментация в активната фаза, докато церебрума насочва органите да формират дупки, некрози и улцери по време на активната фаза. В лечебната фаза има обратен процес – старият мозък насочва органите да разрушат туморите, с помощта на специални микроби, докато церебрума дава команда да се запълнят дупките, некрозите и улцерите, с помощта на вируси и бактерии, което е съпроводено с подуване.
Въпрос 19 – Предполагам стигнахме да четвъртия закон?
Да, онтогенетичната система на микробите.
Въпрос 20 – Д-р Хамер, каква роля играят микробите във вашата система? В тази връзка, говори се много за имунна система.
До този момент смятахме, че микробите причиняват инфекции. Тази гледна точка би била вярна, ако микробите се откриват при всяка инфекция. Всъщност това не е така. Цялата имунна система е просто една „фата моргана”, един мираж, основан на хипотези.
При болестите, които могат да бъдат избегнати, ние забравяме или пренебрегваме първата фаза – активната фаза. Само след като конфликтът бъде разрешен, микробите влизат в действие. В действителност те се управляват и активират от мозъка. Те НЕ са наши врагове; те ни помагат и работят за доброто на организма ни. След като получат команда от мозъка, те спомагат за елиминирането на ракови тумори или запълват наново дупки, некрози и тъканни щети от другите групи на церебрума. Те са наши верни помощници, наши работници! Концепцията за имунната система, за армията, която се бори срещу лошите микроби, просто е грешна.
Въпрос 21 – Това ме подсеща за белодробната туберкулоза. Как са могли хората преди петдесет години да стоят в санаториумите и да си лекуват белодробната туберкулоза?
Ако оставим обикновената туберкулоза настрана и се съсредоточим върху истинската белодробна туберколоза, ще видим, че тя е винаги лечебна фаза след напреднал белодробен рак. Този белодробен рак е винаги вследствие на страх от смъртта конфликт и винаги се управлява от мозъчния ствол. Туморът расте по време на активната фаза, но се редуцира в лечебната чрез туберкулозна микобактерия, ако е налична в организма ни. След това тя ще бъде изкашляна, често с кървави храчки, наречено експекторация, което плаши хората и поражда нов страх от смъртта. Веднъж разпознато – става порочен кръг.
При животните протича по същия начин; белодробният тумор се изкашля и това, което остане са кухини, които позволяват по-добро дишане от преди; но ако туберкулозните микобактерии липсват, тогава ще останат кръгли лезии (поражения) в белия дроб.
И днес, след толкова десетилетия, все още намираме стари белодробни лезии, въпреки, че са неактивни, откакто са спрели да растат. В миналото виждахме кухините, празни туберкуломи, защото имаше туберкулозни микобактерии навсякъде.
Въпрос 22 – Може ли да ни кажете нещо за петия биологичен закон?
Петият биологичен закон е всъщност квинтесенцията, същината на предишните четири. Тази квинтесенция съдържа не само предишните строго научни закони, но също така отваря и едно ново измерение. Тя е, както и преди, душата на Германската Нова Медицина.
Петият природен закон ни позволява да свържем научните факти с това, което преди смятахме за нещо трансцендентално, свръхестествено, парапсихологично или обяснимо само чрез религията, нещо, което чувстваме и преживяваме, но за което няма място в научните модели. Този закон ни дава разбираемата връзка с Вселената, която ни заобикаля и от която сме част. В същината си, всяка болест би трябвало да се разбира като една изпълнена със смисъл еволюционна биологична програма на природата. С други думи, всяка болест представя специфична програма, която дава решение на един изключителен, неочакван биологичен конфликт. Той е един нов начин да гледаме на болестите като научна биологична програма на природата, интерпретирана през еволюцията на видовете.
Сега можем да видим и да разберем за пръв път не само факта, че съществува един природен, естествен ред, но и че всеки отделен процес в природата има значение, с респект към всичко, което съществува.
Въпрос 23 – Д-р Хамер, може би ще се спрем на практичната терапия на конфликтите. Разговорът ли е първата стъпка от терапията?
Не съвсем. Нямаме нужда от разговор в смисъла, в който се използва в психотерапията, но трябва разбира се, да говорим за проблема.
Нека отново да погледнем към животинското царство. Едно животно може да оцелее единствено чрез истинско решение на конфликта. Еленът ще може да оцелее само, ако си спечели отново територията. Животинската майка, на която са й отнели малкото, може да оцелее само, ако си го върне. Майката Природа има вградено лекарство, така че майката бързо да се сдобие с ново поколение и да разреши конфликта.
Би трябвало и ние да разрешаваме конфликтите си така практично и реалистично, както и животните. Мъж, чиято жена го е напуснала има нужда да си върне жената обратно или да си намери друга. Еленът има нужда да си върне територията или да си намери нова. Временното решение е най-доброто решение!
Ако това не може да се направи, ние се опитваме да говорим с пациента, като втора възможност. Традиционната терапия, използвана до сега, беше „Вземи малко транквилизанти, за да се успокоиш”.
Майката Природа не е създала тази стрес фаза без някаква определена цел и това е така, защото поради стреса индивидът ще бъде в състояние да си разреши конфликта. Този стрес трябва да бъде активиран, за да позволи на пациента да си реши конфликта. Ако дадете успокоителни на елена, той няма да е в състояние да се бие и да си върне територията; вместо това би бил „парализиран”, ако трябва да се бие с някого.
Можем да видим как в психиатрията пациенти, на които са били давани успокоителни, често стават хронично болни. Естествената им способност за разрешаване на конфликтите, им е била отнета с последствието, че някои от тях трябва да живеят остатъка от живота си в психиатрично отделение.
Въпрос 24 – Д-р Хамер, как може човек да работи терапевтично с петте биологични закона, които сте открили?
Трябва да си представим, че пациентът има три нива: психика, мозък и органи, които заедно формират организма. Новата терапия трябва да бъде мислена от гледна точка на тези три нива или като тяхно продължение.
Преди всичко е важно да се открие ДХС (конфликтният шок) и съдържанието на конфликта, ако е възможно и на трите нива, като това трябва да се направи много съвестно и внимателно. Обсъждането трябва да се води в зависимост от това дали пациентът е десняк или левак, за да се установи с коя от двете мозъчни хемисфери работи той. Трябва да установим и хормоналния статус: дали пациентката е сексуално зряла или е бременна? Дали приема противозачатъчни, които блокират производството на хормони в яйчниците или е в менопауза? Същото важи и за мъжа. По време на хормоналните промени се променя и мозъчната страна, с която работи пациентът. Така че жена, която приема хапчета, ще реагира с мъжественост, с мъжки характеристики; жена, която взема противозачатъчни, ще има териториален конфликт, когато съпругът й я напусне, т.е. наруши територията й.
Не търсим конфликта само на психологично ниво; трябва да се локализира точното му място в мозъка, според фазата, в която е, в момента на снемане на анамнезата и прегледа. ОХ в мозъка трябва да е свързано точно с раковата болест в органа. Всяка специфична локализация в мозъка принадлежи на точно определен орган в тялото. Конфликтът трябва да се разреши, започвайки от психологичното ниво, като се има предвид, че истинският проблем е в основата на конфликта.
Дете, пострадало при катастрофа, трябва да се възстанови. Мъж, който има териториален конфликт, защото е загубил работата си, трябва или да си намери нова (територия), да се пенсионира, да се присъедини към някой клуб или да се посвети на хобито си. Има много възможни решения за всеки конфликт!
В природата решенията са вградени. Например, когато на една овца й бъде отнето агнето, тя решава конфликта, като ражда друго агне. При хората също – бременността има абсолютното предимство от третия месец нататък – рак не се развива, докато има бременност!
Ние преживяваме повече усложнения на мозъчно ниво, когато отокът се появява като знак за излекуване. Налягането в мозъка на пациента трябва да се следи, така че той/тя да не изпадне в кома. При леките случаи, по време на тази фаза, кафе, чай, витамин С, Кока Кола или един леден компрес могат да бъдат от полза. При повечето трудни случаи, кортизонът е изборът, който правим. Кортизонът не лекува рак; той се използва само като симптоматично средство срещу мозъка и отоците в лечебната фаза, като за костни болки, с подутина. При трудните случаи, пациентите би трябвало да приемат по-малко течности, да си държат главите изправени и да избягват директната слънчева светлина. При случай на страничен оток, не трябва да се лежи на тази страна.
На органично ниво, това което лекарите виждат като тумор винаги е очертание, силует, независимо дали в активната фаза, или в лечебната. На това ниво сега имаме нова перспектива за бъдещето. Ако конфликтът бъде разрешен, това ще е по-скоро изключение, отколкото правило; дали да се оперира или първо да се облъчва и после да се оперира, само ако растежът пречи механично на пациента, като например една голяма бъбречна киста или уголемяване на далака, което е открито след некроза на далака, в лечебната фаза. (Некрозите на далака са органичен субстрат на конфликт обида-страдание, с редуцирани тромбоцити в лечебната фаза.)
Това означава, че трябва да разбъркваме картите отново. Със знанието ни за Германската Нова Медицина трябва да обмислим: какво трябва още да се направи; какво е значението, смисълът на направеното; и какво не би трябвало да се прави повече.
Ако днес пациентът има право да избере дали да се оперира от тумор, когато знае, че конфликтът е бил разрешен и този тумор повече няма да расте, то той би казал, в 99.9% от случаите: „Докторе, ако не се възобнови през следващите тридесет или четиридесет години, ще рискувам; оставете го, където си е”.
Въпрос 25 – Д-р Хамер, бихте ли обяснили защо ЖПР е наречено „железен” закон?
Наречен е „железен”, защото е биологичен закон. Фактът, че едно дете трябва винаги да има баща и майка, е пример за биологичен закон – трябва винаги да има двама участници, за да има дете.
В Германската Нова Медицина има пет биологични закона:
– ЖПР;
– Двете фази при всички болести;
– Онтогенетичната система на туморите и еквивалентните на рак болести;
– Онтогенетично-зависимата система на микробите;
– Разбиране на всяка, т. нар. болест, която следва закона (онтогенетично и филогенетично разбиране) на една уникална програма в природата и същото време, пълна със смисъл.
Психична програма. Когато конфликтът е решен, съответната програма се активира и терапията следва автоматично; но ако пациентът не е способен да реши конфликта, според тези биологични закони, програмата няма да продължи и той ще умре. Този точен закон е причината да се нарича „ЖПР”.
Въпрос 26 – А какво е значението на фактора време, на който може да се разчита, особено като се имат предвид усложненията, които може да се очакват по време на лечебната фаза?
Пациентът естествено ще попита лекаря колко време ще е нужно на болестта, за да премине. Ако терапевтът работи внимателно и открие ДХС така добре, както и времето, което е било нужно, за да се реши конфликта, тогава е възможно да се изчисли колко време остава до края на болестта. С една добра анамнеза може също така да се открие и колко силен е бил конфликта, каква е била дълбочината на съдържанието на конфликта. От тази продължителност и интензитет е възможно да се определи, да се изчисли приблизително големината/обема на конфликта.
Епилептоидна криза в лечебната фаза. Трябва да се знаят тези усложнения, тъй като понякога могат да доведат до смърт. Обаче, ние можем да спасим тези животи, като се подготвим да противодействаме, да неутрализираме някои от усложненията по време на лечебната фаза, чрез медикаменти, особено кортизон.
Най-важният фактор във всичко това е, че пациентът знае за усложненията и има пълно доверие, че лекарят разбира целия процес на болестта, защото само тогава той ще има напълно различно и спокойно отношение спрямо болестта. Лекарят ще е наясно с активната фаза и конфликтолизната (решението) и ще е в състояние да ръководи курса на терапия по един смислен начин, в зависимост от ситуацията. Поради това, ще се изгради силно доверие между лекаря и пациента.
Пациентът е по-малко вероятно да се панира, когато му се каже, че има гнойна ангина. Какво е гнойна ангина? Това е лечебната фаза след адено карцином на сливиците. Лекарите увеличават практиката да вземат секрети от гърлото и сливиците, след което казват на пациента, че има карцином на сливиците, което само по себе си е вярно, но вероятният резултат би бил тотална паника. Тази паника може да доведе до нов конфликтен шок – например, рак-страх-паника или смърт-паника, провокирайки нов рак, който дефакто ще потвърди първоначалната диагноза.
Въпрос 27 – Да не би да казвате, че не съществуват метастази?
Точно така! Това, което вижда неосведоменият лекар е нов рак и неговата диагноза и прогноза са причината за нов конфликт-шок. Приказката за метастазите е приказка за незнайните и недоказани хипотези. Никой, изучаващ рака лекар не е виждал ракови клетки в артериалната кръв на раково болен пациент, където би трябвало да се открият, ако плуваха в периферната част на тялото (за да „метастазират” на други места).
Въпрос 28 – Каква е ролята на карциногенните вещества и може ли здравословното хранене да ни предпази или да възпрепятства рака?
Карциногенни вещества не съществуват! Учените са експериментирали върху толкова много животни и никога не са открили нещо, което да причинява рак. Имаше един идиотски експеримент, проведен с плъхове, при който в продължение на една година на плъховете бе пръскан в ноздрите концентриран формалдехид , вещество, което те нормално отбягват. Горките животни получиха рак на мукозната мембрана в носа! Но те не го получиха от формалдехида, а защото не можеха да се противопоставят, така че накрая имаха ДХС – биологичен конфликт на „не искам да помириша” веществото!
Въпрос 29 – Каква е опасността от радиоактивното облъчване?
Радиацията, като тази причинена от Чернобил, ще обърка/разруши безразборно клетките на тялото, в частност най-старите клетки, както и тези от костния мозък, защото те по природа имат най-голяма разделителна способност. Ако костният мозък (там където се образува кръвта), се повреди и тялото се разболее, се появява левкемия, която по принцип е същата като левкемията в лечебна фаза след рак на костите. ДХС при рак на костите е „Аз съм безсилен”. За да бъдем точни, трябва да кажем, че симптомите за левкемия са неспецифични, не само при рака, но и при всяко лечение на костния мозък. Фактът, че едва единици преживяват левкемия е причинено от незнанието и невежеството на лекарите, които са назначили химиотерапия и/или лъчетерапия, докато наличния костен мозък се изтощи напълно. Това е точно обратното, от което се нуждае той.
Накратко, радиацията е лошо нещо; тя убива клетки, но не причинява рак, защото ракът започва от мозъка.
Въпрос 30 – А какво ще кажете за здравословното хранене?
Идеята, че здравословната храна ни пази от рак също е глупост. Здравият и добре хранещ се индивид, човек или животно, ще бъде естествено не толкова обект на различни конфликти. Когато имам достатъчно средства, за да си купя добра храна аз ще влизам в по-малко конфликти, поради спокойната си съвест, в сравнение с по-бедните хора, които се притесняват за всеки залък.
Въпрос 31 – Д-р Хамер, какво е значението на болката в Германската Нова Медицина? Понастоящем, тя се приема като отрицателен знак?
Да, болката е особено труден проблем. Имаме различни видове болка:
– болка в активната фаза, като ангина пекторис или стомашна язва; и
– болка в лечебната фаза, която е причинена от подутина, оток или рана.
Болката по време на активната фаза при ангина пекторис изчезва в момента на разрешаване на конфликта. Тази болка може да бъде обяснена и на психично ниво.
Разбира се, че лекарите знаят. Но е много по-удобно да се вземе традиционната гледна точка, че болката е началото на края и че няма какво друго да се направи, освен да се намали страданието. Естествената способност на тялото да се самолекува се пренебрегва, така че за неосведомения пациент, който лесно може да се манипулира, ракът остава смъртоносна болест.
Въпрос 32 – Как бихте обобщили важността на Германската Нова Медицина; каква е същността й?
Германската Нова Медицина е едно пълно обръщане спрямо настоящата „хипотетична” медицина. Тази медицина се нуждае от около петстотин-хиляда хипотези и още около хиляда допълнителни, защото с тяхната колекция от факти те не знаят нищо друго, освен да работят статистически.
Въпрос 33 – Д-р Хамер, какво имате предвид със заглавието „Завещание на Германската Нова Медицина”?
Вярвам, че знанието и познанието за ГНМ е завещанието на мъртвия ми син, Дирк. В резултат на неговата смърт самият аз се разболях от рак. Наистина аз спомагам това завещание да премине към тези, които са поразени от болест, така че с помощта на ГНМ да успеят да разберат болестта си, да я преодолеят и да възстановят здравето си.
Подборки по темата „Нова Германска Медицина” от интернет
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/zdr-lekuvane/318-gnm
Вижте, какво става в тялото ви през нощните часове
22 часа.
В кръвта ви се увеличават двойно левкоцитите — имунната система прави проверка на поверената й територия. Температура на тялото се понижава. Биологическият часовник подсказва: време е за сън.
23 часа.
Тялото все повече се отпуска, но във всяка клетка на пълен ход са възстановителните процеси.
24 часа.
Съзнанието все повече го завладяват сънищата, а мозъкът продължава да се труди, подреждайки по рафтовете, получената през деня информация.
1 часа.
Съня е много повърхностен. Нелекувания навреме зъб или удареното отдавна коляно, могат да напомнят за себе си и да не ви дадат да заспите до сутринта.
2 часа.
Всички органи почиват, само черния дроб работи на пълни обороти, изчиствайки спящия организъм от натрупаните шлаки.
3 часа.
Пълен физиологически спад: артериалното налягане е под нормата, пулса и дишането са редки.
4 часа.
Мозъкът се снабдява с минимално количество кръв и не е готов за пробуждане, но слухът се изостря изключително и можете да се събудите и от най-слабия шум.
5 часа.
Почиват бъбреците, мускулите дремят, обмяната на веществата е забавена, но по принцип, организма вече е готов да се събуди.
6 часа.
Надбъбречните жлези започват да вкарват в кръвта хормоните адреналин и норадреналин, които повишават артериалното налягане и ускоряват сърдечния пулс. Организмът се подготвя за пробуждане, макар съзнанието все още да дреме.
7 часа.
Звездния час на имунната система. Най-подходящото време да се раздвижите и да застанете под контрастния душ. Между другото, лекарствата в този час се усвояват значително по-добре, от всяко друго време в денонощието.
http://2planeta.ru/blog/posmotrite_chto_proiskhodit_vnutri_nashego_tela_v_nochnye_chasy/2015-07-21-76969
Ваксините като световна религия
(един предварителен факт – хомеопатията и първата ваксина срещу едра шарка възникват едновременно през 1796 г., но докато аптекарят Едуард Дженер прави опитите си върху 8 г. дете, основателят на хомеопатията Самуел Ханеман дълго преди и след това наблюдава, изучава и после изпитва върху себе си влиянието на различно разредените отвари с идеята да постигне цялостно лекуване (а не симптомно) на човека. Това е и причината най-значимата му книга „Органика” да претърпи 6 редакции, докато стигне до най-целебното разреждане на хомеопатичните лекарства и развие основните насоки в определянето на вродените възбудители на определени болестни състояния – бел.пр.)
Към броя на чувствата, създаващи психологическата почва за възникване на религиите, трябва да отнесем преди всичко страхът. За връзката между чувството на страх и религиите са писали още античните атеисти. Крилатия израз „страхът е създал боговете” тръгва от тази древна епоха. Религията неизбежно поражда страх от неведомите за хората и господстващи над тях външни сили.
Почти всички съвременни грамотни майки така или иначе знаят, че ваксините не са съвсем безопасно нещо и теоретично застрашават
с усложениня и дори смърт.
Повечето съвременни майки разбират, че тези усложнения са напълно реални и също могат да засегнат детето им, но ваксинират децата си с молитва и моментален анализ на кръвта.
Много съвременни майки се страхуват от тези усложнения и затова не правят всички ваксини, а само „най-нужните”, дали след година, две или три, с особена ваксина и при особен лекар, но ги правят.
Някои съвременни майки дотолкова се страхуват, че не правят ваксини, но при най-малката заплаха от разпространяване на някакво ваксинно „защитено” заболяване започват да се мятат: може би трябва, а може и да направя, но само една, за да има някаква защита, иначе е много страшно. И точно в това често „ваксиниращите майки” ги упрекват: уж сега сте толкова смели, но случи ли се нещо и веднага хуквате да ваксинирате. И наистина много от тях хукват.
И какво се получава? Заради страха от бъдещи усложнения, веднага или отстрочени, дори този страх да се опира на реални примери или собствен опит, може би само толкова нетежащата причина да се откажат от ваксините правят „антиваксинните майки” често постоянно съмняващи се за някакво време. Защото дори повечето, които са против ваксините, предпочитат да се съсредоточат точно върху вредата на вакснините и на тяхната безполезност заради редко срещаните днес болести с ваксина, но безусловно вярват, че ваксините защитават все пак от болести.
Защо?
Защото съществува много по-лошият и древен страх, страхът от епидемии, от масови заразно убиващи болести, от които няма как да се защитят. И когато става дума за новоизпечена майка с бушуващ в мозъка пролактин (отделян от хипофизната жлеза хормон за производство на кърма и влияещ понякога стресово на майката), този страх се превръща в неразсъждаваща паника, от която трябва да се освободи на всяка цена.
И как мислите – дали подобна майка е освободена от страха чрез съветите на „антиваксините” да засилят имунитета на детето и сама да се справя със симптомите на заболяванията? Чакайте! къде се намира този имунитет, как да го укрепваме и как да го измерим? Много съвременни майки могат да укрепват имунитета само с имуномодулатори. А най-важното е как да разберем дали е достатъчно подсилен имунитета, за да защитим детето от болестите? Да се оправят с болестите, чиито названия е дори страшно да се изказват, а камо ли симптомите. И въобще – защо са ни тогава лекарите?
Нее, за душевното спокойствие на майките е нужна защита не толкова неустойчива и неопределена, а проста, достъпна, бързодействаща и с гаранции! Защото е страшно да се опираш на себе си, да поемаш отговорност, когато е къде по-приятно и спокойно да си я поделиш с лекарите, а може и съвсем да им я прехвърлиш: лекарите винаги знаят по-добре какво е нужно на детето ти, защото са учили за това в медицинския. Те и гаранции ще ти дадат. Е, вярно, само устно.
Уточняваме, ваксините тръгват и оцеляват затова, че само вярата в тях прави живота на майката прост и застрахован. И точно това е сляпа вяра, а не увереност, с религиозна насоченост, а не научна. Защото тя сама по себе си е толкова удобна, че не иска никакви доказателства.
Колко спокойно и обнадеждаващо е за майчиното сърце да повярва в толкова простичко нещо – само едно боцкане на детето и всички страшни болести са победени, майчиният дълг – изпълнен, и безопасността гарантирана. И разбира се – облегчава живота. Така детето заспива със щастлива усмивка, притискайки към себе си спринцовката-играчка, която според вярванията му може да убие всички чудовища. И ако само за пълнота на картината си представим, че спринцовката може да се взриви посред нощ и разболее спящото дете.
За това активно спомага и пропагандата за ваксинирането. Всяка класическа статия за ваксините започва с активно заплашване с болести и свършва с безусловното утвърждение, че ваксината е единственият начин да се защитим от тях. Понякога дори прибавят смътни заплахи към неваксинираните, в които основно правоверните ще се спасят, а невярващите да горят в ада на епидемиите!
Изследователите забелязват, че религиозните нагласи са своеобразен филтър за всяка информация, стигаща до вярващия, т.е. всяка нерелигиозна информация се усвоява „избирателно” според насложилите се нагласи. Несъответстващите на тези нагласи информации не се възприемат от вярващите (от книгата ПСИХОЛОГИЯ НА РЕЛИГИИТЕ)
И подобна удобна и комфортна във всички отношения вяра се опитват да разрушат с помощта на някакви жалки статийки, цифрички и примери от живота, статистични данни и логически изводи!
А и нито един истинско вярващ няма да вниква в подобна ерес и богохулство, а ще прочете с отвращение заглавието и ще напише под коментарите мнението си, естествено, не за статията за този презрян автор-еретик и за грешните му читатели, а понякога и за сайта, поместил подобна глупост без да се посвинят над святото, с идеята да върнат на майките чувството им на страх. Да горят на огъня всички заедно с техните лъжливи статии!
Има и друга категории майки, които не четат подобни статии заради други принципи – те знаят, че не всичко при ваксините е наред, подозират смътно, че някъде има аргументи, които могат значително да ги разколебаят и дори, не дай Боже, съвсем да ги победят. И тогава „сбогом, спокойствие душевно и физическо” – ще се наложи да се страхуват от болестите, да се справят със симптомите им, да засилват имунитета, а с педиатрите и детската градинка да се сражават. Не, благодаря, подобре си е нищо да не знаем и да си останем във вярата на предците.
Има още и трета категория, немногочислена. Това са майките, чиито деца са пострадали от ваксини, понякога дотолкова, че повече няма накъде. Но те не вярват, че за това са виновни ваксините – просто нещастен случай, но въпреки това ваксини трябва да се правят, защото защитават от болести.
Да се обяснява или доказва нещо на тях е безмислено – те дори няма да прочетат заглавието.
Подобна позиция понякога предизвиква в техните близки и познати недоумение, преминаващо в негодувание – слепи ли са или глупави, толкова е очевидно, че ваксината е виновна за усложненията! Каква още информация трябва да им се подхвърли, та да разберат най-накрая!
А тук информацията не помага, защото същността е в психологията. Тези жени са добри майки, предявявайки към себе си завишени изисквания и поемащи прекалено много отговорност върху себе си. И да си останат добри майки е по-важно за тях от всичко на света. Затова и подсъзнанието крещи: „Не бих могла да причиня вреда на собственото си дете! Това е някой друг – лошите лекари или лошата съдба, но аз нямам нищо общо, защото съм правила всичко както трябва и защото съм добра майка – правя всичко винаги правилно”
Да признаят вредата от ваксините за тях означава веднъж и завинаги да спрат да бъдат добри майки. И да ги оставим на спокойствие, защото няма как да ги преубедите без да навредите на психиката им.
Всички изброени категории майки се срещат в дискусиите за ваксините на практически всички ресурси на интернет.
Религиозната вяра се отличава с голяма устойчивост и може да се запази дори в случай, че жизнената практика доставя на хората противоречаща на вярванията им информация (от книгата Психология на религиите)
Случва се и такова – детето се разболява от болест, срещу която е ваксинирано. Сами разбирате, че това не е толкова рядък случай. Резонният въпрос на майките – защо ваксината не е защитила детето?
Лекарите имат готови отговори за такива случаи, което като правило е: вие сте я направили неправилно. Не сте съблюдавали сроковете за ваксинация? Спомняте ли си, че отложихте ваксинирането му, заради прорязването на зъбките – сега вече ви е ясно колко е важно да се спазват сроковете. Засега толкова и повече да не грешите.
А най-важният аргумент е „нали ви е живо детенцето?” И това е заради животворните ваксини. Тези, които не са ваксинирани, боледуват много по-тежко, а и понякога умират – казвам ви го като доктор!
И майката си тръгва успокоена: колко добре е, че детето е ваксинирано, иначе неясно в какво щеше да се обърне (и пропуска възможността, че е можело да не се разболее)
Сега то ще боледува по-леко, а неваксинираното дете ще боледува тежко. Или пък ще боледува тежко, но неваксинирато направо ще умре.
Но ако ваксинирано, Боже опази, умре – тогава вярата може да рухне. Но само при положение, че лекарите се засуетят, а не докажат, че е починало от болест, различна от ваксинираната. И ако някакво дете се е оказало уникално невъзприемчиво към ваксините – подобни случаи са едно на милион. Тук вече майката сама ще доизмисли бракуваната ваксина, отворения прозорец и криворъката сестра.
За щастие както ваксинираните, така и неваксинираните днес умират крайно рядко. Така че отчитаме полета за нормален и продължаваме да вярваме.
Черепите със следи от трапанация датират отпреди 3,5 хиляди години. Тази операция се е правила за ритуални цели – по този начин „освобождавали” болестта от човека. На някои острови в Океания на новородените момченца от семейството на вожда са правели трапанация на черепа в ранна възраст, за да е цял живот здраво детето. Дупката в черепа се е правила с помощта на остри ножове от кремък, а по-късно и с бронзови ритуални ножове. (от книгата „световните култове и ритуали. Могъществото и силата на древните”)
Сигурно майките от Океания също са въздъхвали с облекчение след трапанацията на детския череп: е сега може да се спи спокойно, детето е надеждно защитено. Но времената са били други, обредите също.
Обредът на Правилното ваксиниране непременно трябва да се съгласува със звездите…, извинете, с Календара за ваксини и включва ритуален Преглед от Педиатъра, жертвоприношение под формата на Общ анализ на Кръвта и за профилатика прием на Антихистаминни Таблетки.
При точно съблюдение на всички ритуали върху детето се изсипва благодат под формата на здрав пожизнен имунитет, майката може да счита дълга си за изпълнен и никога повече да не споменава за страшните-ужаснокошмарни болести, и да се надсмива отвисоко на „заблудилите се овце”, т.е. отказвайте се, но ще дойте денят на съда или епидемия, тогава и да се покаете ще е късно.
Важно свидетелство за това, че за повечето майки ваксината не е съмнителна медицинска манипулация, а религиозен обряд, е факта, че практически никой и никога не е пускал анализ на антителата спрямо възбудителите на „ваксинните” заболявания, за да се убеди, че ваксината е постигнала целта си и имунитета на детето е изработен.
Впрочем подобни анализи могат да се направят в някои лаборатории практически за всички болести срещу заплащане – морбили, рубеола, паротит, коклюш, хепатит В, полиомиелит, тетанус, дифтерия. И като че ли уж всички са чули, че ваксината формира имунитета далеч под 100-те процента от случаите. Но и тук е приет подход, сходен с този при усложненията: на нас такова не може да ни се случи, това е само за неправилно действащите майки, които неправилно спазват обрядите за ваксиниране (и с това навличат на детето гневът на божеството и то е лишено от защита) А ние няма да тръгнем към богохулството, ние и без анализи вярваме. Амин.
И така – никаква най-съвременна и убедителна информация не може да победи ваксините в мащабите на цялото човечество.
Да победи чудото-спринцовка може само някакво аналогично най-ново изобретение на медицината – чудо-таблетка, чудо-капка или чудо-прахче. Въобще нещо равносилно чудесно, неизискващо особени размишления, загуба на трудодни и обещаващ бърз, надежден и дълговечен ефект, при което не са нужни точни доказателства за ефективността им – майките сами ще си ги доизмислят. Нещо, в което може да се вярва.
Никога не се е удавало на науката съществено да изтласка религията, те са в различни категории по тегло. Това е в силите само на нова религия.
Превод и предложение: Анита
http://econet.ru/articles/111364-privivki-kak-mirovaya-religiya
В служба на човечеството или как да помогнем
„Разкажи ми за мъката си и аз ще приема болката ти като своя“ Сплин
Постоянно при работата си с клиенти си задавам въпросът: „Какво правя в момента – решавам ли негов проблем, помагам ли, поправям ли счупения живот?“. Това е първото, което ми идва наум, но веднага се отхвърля, сигурно като непълно. Тогава отивам по-далеч и търся края – аз служа.
Веднъж заедно с Аюна си записахме час при известен лекар по алтернативна медицина, лекуващ чрез масаж на корема. Традиционната медицина не успя да ни предложи нещо друго, освен вечния видеозон, който нищо не показа. Имахме нужда от друг поглед – нов, човешки и безпристрастен.
Без да дочака края на разказа ни, светилото в бяла манта набързо опипа корема на Аюна и каза на асистента си: „Яснооо, запиши й 10 сеанса“. На въпроса ми „Какво е ясно“ започна отдалеч да ми говори нещо за тромби и инсулт. Аюна се почувства зле. Но аз не спрях, а попитах, как можем сами да си помогнем в това – диета, мисли и т.н. Докторът сви рамена, явно никой не му беше задавал подобен въпрос: „Пийте сода“ и ни изпратиха да заплатим на касата.
Отказахме се от услугите му и си тръгнахме подтиснати от клиниката. Може би можеше да „ремонтира“ проблема, но ние не сме машини и подобно нещо не ни бе нужно.
Със същият въпрос след седмица отидохме при доктор по тибетска медицина. В чакалнята ни посрещна успокояващият аромат на благовония. Докторът ни слушаше дълго, кимаше с глава и задаваше с мек и тих глас въпросите си. После прислуша пулса на Аюна, усмихна се и каза: „Нищо страшно, ще ви дам подсилващи билки“ На въпроса „Какъв е проблема“, той след като се убеди, че разбираме поне малко аюрведа, ни обясни за баланса на трите стихии, и как най-добре се възстановява той чрез диети, климат и мисли. Всичко беше просто, ясно и не беше страшно. Той не виждаше пациенти в нас, а цялостни здрави хора, които сами могат да върнат равновесието в тялото си. Наистина след месеч бяхме здрави.
Каква е разликата между двамата лекари? В отношението към живота.
Световноизвестният лекар Рейчъл Наоми Ремен каза: „Хората на „човешките“ професии – треньори, учители, лекари, родители, действат професионално така, както виждат живота. Три са възгледите – помощ, ремонт и служба. Помагаш ли, за теб животът е слаб. Поправяш ли, за теб животът е счупен. Служиш ли, значи виждаш живота цялостен. С ремонт и помощ се занимава егото, а службата е само от душата“.
Помощта поставя хората често в неравноправие. Помощникът може да вижда другите по-слаби, отколкото са. Така може да му вземе повече, отколкото да му даде – да му вземе увереността в себе си, чувството за достатъчност.
„Ремонтът“ още по-силно разделя хората. За поправящият, хората са развалени и неспособни да се самоизцелят, без помощта на експерт в бяла манта и гумени ръкавици. Ремонтът приучва човека за чудото отвън, учи го да не се доверява на себе си, и да подчинява волята си на специалиста.
За служещият, животът е цялостен и свещен. В служенето всички сме равни и всички сме част от чудото живот, което не познаваме, а само изживяваме съвместно. Когато твоята болка стане моя, а твоята радост се усеща като собствена, желанието да служиш се ражда естествено.
При службата виждаме човека цялостен и достатъчен. Доверяваме се на собствената му сила, мъдрост и живот в него. С доверието си укрепваме така тази цялостност, че човекът започва и сам да я вижда: „Ще се справя. Всичко ще се оправи“.
Протягаш ли ръка за помощ, ръката ти трябва да е здрава, защото, помагаш, когато си силен. Решаваш ли проблем, трябва да знаеш хиляди начини за решаването му. Решаваш със знание. Службата не иска сила или знание. Можеш да служиш чрез своята слабост, чрез раните, грешките, дори сенките си.
Речъл казва: „Болката ми е източник на състрадание, раните ми са ключ към емпатията“.
За това, доколко успявам в служенето, съдя от умората след сеанс. Помощта и решаването на чуждите проблеми изтощават, защото изискват силата ми и работа на ума ми. Служенето ме обновява в процеса на работа, сякаш силата и знанието не идват от мен, а през мен – от незримо големия източник. Помощта ми носи удовлетворение, службата – чувство за благодарност.
Служенето подсказва, че нашата човечност е по-силна от професионалните ни навици. „Всички тези ремонти и помощ така и не изцериха раната ми на по-важно и фундаментално ниво. Изцери ме служенето“ – пише Рейчъл.
За себе си не мога да кажа, е съм постигнал чувството на служене. Ежедневно се уча на това, но разбрах – най-важното е да служиш само при дълбоко съединяване с човека, при готовност да се докоснеш до него, да го допуснеш в себе си, да се заразиш с болката му, ако щете. А после… после животът ни изцелява и двамата, както най-добре си знае.
Александър Баранов
Превод и предложение: Анита
http://www.snob.ru/profile/25606/blog/79400
Болестта като неуважение към здравето
Сергей Колеша – основател на духовно-етичното и философско-практичното учение Дуетика http://kolesha.ru/
Днес здравето и естествеността не са на мода, защото в храма на смъртта, болестта е издигната в култ. Време е да разкрием човешката природа и то така, че да премахнем това неясно въртене в кръг. Колко често днес чуваме „болен съм“, „разболях се“ вместо вече изхвърлените от употреба „не ми е добре“, „не съм здрав“. Сякаш няма разлика между двете и същността е еднаква. Но замислите ли се за смисъла, ще видите друга подплата.
Според медицинската наука болестта е нарушение на нормалната жизнедейност, работоспособността на човека и организма му да се адаптират. Уж нищо криминално, а на практика е обратно. Армията медицински работници, които трябва да разсейват заплахите и съмненията в пациентите, в повечето случаи затягат и втвърдяват състоянието на нездравословност с диагнози – присъди, изискващи изпълнение на наказанието чрез насилствено назначаване на лекарства, които безусловно ви вредят. И най-малкия проблем е, че цената понякога значително надскача правомощията на „медицинския съд“, защото не само съществено нарушава динамичната проява на организма – здравето на човека, но и самият организъм не се взима предвид. В основата на такава лечебна тактика е моделът за манипулиране, която завоалира страха не само като емоция и сдържане, но преди всичко като енергията за контрол и управление на ситуацията. За много от съременните войни на ескулап, болестта е култ към врага, който трябва да поразим с терапевтичен огън и хирургически меч. Грубото отношение към тялото като към инструмент за медицински екперименти се е родило край огнището в лабораториите на фармакоиндустрията и е ваксинирано от люлката си в буквалния и преносен смисъл. Безусловно, не всички стражи на здравето се заблуждават. Има и такива, които съзнателно използват невежеството на населението за користните си цели. Иска ни се да вярваме, че не са много.
БОЛЕСТТА КАТО КРИСТАЛИЗАЦИЯ НА СТРАХА
За голямо съжаление, много медицински работници не подозират, че използват механизмът на сплашването под фразата „предупреждавам за последствията“, което не само разбалансира ендокринната система на човека, блокирайки нормалната му способност за адаптация и регенерация. Също толкова неосъзнато привличат астралните паразити от невидимите светове в енергийното поле на обърналия се за помощ пациент чрез излъчванията на страха, ужаса и страданията. В същността си цялата ортодоксална наука е изградена върху програмирането/страха, които формират в нищо не подозиращия човек твърди записи или разрушителни емоционално-ментални програми, съхраняващи се в клетъчната памет на физическото тяло. Тази ситуация се натоварва още и с това, че болестта за обикновения, несведущ в тънкостите на собствения си организъм човек, изглежда като чудовище, от което трябва да се избави непременно. Но чудовището в случая, не е самата болест, а астралната й илюзия. И това чудовище е толкова по-опасно, колкото по-кошмарен е образът му, нарисуван от наплашеното въображение. Така се образува затворен порочен кръг, където страхът насочва вниманието на човека към влошаващото се или влошено вече здраве. Така се формира емоционално-телесна зависимост.
Всеки малък дискомфорт, свидетелстващ не само за дисхармония, но и за включване на адаптивните и регенериращи свойства на биосистемата за самопрочистване и възстановяване, се гаси до корен с безчислен арсенал синтетични фармакологични средства, които постепенно изваждат имунната система от строя.
РАЗУМНИЯТ ОРГАНИЗЪМ
За съжаление, системата по здравоопазване няма времето да разяснява на човека собствените му възможности/права относно себе си и здравето си, което включва:
– естествената и потресаваща способност на биосистемите на човека към самовъзстановяване/регенерация;
– цикличната и ритмична закономерност, включваща клетъчно обновяване на органите и системите;
– наличието на собствена армия от доктори – имунната система, диагностици – клетките супресори (подтискащи клетки), терапевти – клетките помощници и хирурзи – клетките убийци;
– използваните от организма болести, като пречистващ механизъм;
– разширяващият се спекктър от лечебни въздействия, изключващи грубото вмешателство във финната структура на организма на човека.
Дори да гледаме на себе си чрез тялото, от гледна точка на древните науки, ще открием, че то е божествен инструмент с йерархичната си структура на управления и нива на съзнание. Какво да говорим пък за съвременните изследвания в областта на генното инженерство, квантовата микробиология, вълновата генетика.
Тялото ни с неговите жизнени потребности е конгломерат от всевъзможни функции и приспособления за възстановяване, обновяване и координиране и като всичко в природата се подчинява на единните закони за хармония и ред.
Клетъчното съзнание няма нищо общо с обичайния умствен и емоционален арсенал на човека. Този телесен разум на ДНК тъкмо започва да се възражда след много хилядолетия, включвайки „забравените“ способности за самоизцеление. Много скоро науката освен 12-те известни сптирали на ДНК, ще „открие“ още 24, които ще бъдат активни при въплъщаващите се кристални и многоцветни деца на света И надявам се тези революционни открития да закопаят окончателно варварското отношение към здравето, както сред специалистите, така и сред обикновените хора.
БОЛЕСТТА КАТО ОБИЧАЙНО СЪСТОЯНИЕ
Академик Неумивакин в продължение на 30 години се грижи за здравето на космонавтите и ги възстановява без общоприетите лекарства. Някога е казал: „Няма болести, има само състояние“, което си е истина. Той е реанимирал пациенти като е вкарвал венозно собствената им урина, така както Парацелс успешно е лекувал с трупни елементи, взети по пълнолуние и подложени на различни стихии. И в двата случая изследователският дух е разрушавал стереотипите. Консерватизма на медицинските традиции си прилича по много неща с религиозната догматика. Тук не се толерира свежестта на мирогледа, особено когато заплашват овехтялото здание на общоприетата наука, напомнящо на кулата в Пиза.
Ако разглеждаме здравето и болестта в контекста на човешкото внимание към собствената му природа, то можем да проследим в първия случай състояние на съзнанието или съзнателното управление на тялото чрез навиците, а във втория – неосъзнатото или неграмотно и последователно самоунищожение.
Овладяването и управлението на тялото е преди всичко промяна на навиците. И то не само на т.нар. вредни хранителни навици, пушенето, алкохола и заседналия начин на живот. Главният вреден навик е потребителското отношение към собственото си тяло, отношение като към кош за боклук, който периодично може да се прочиства. За някои хора спасителния пояс е капковото вливане/промиване след поредното алкохолно-хранително безчинство, което според тях им дава твърда почва под краката им. Тази илюзия за контрол има своите подводни камъни, защото едва ли се замислят, че кръвта е жизнена енергия и смесването й с медицински средства е подобно на така любимите и уважавани от тях алкохолни напитки. И в двата случая това е фалшификат.
Още един обичаен поглед към болестта е разглеждането й като постоянен спътник и естествена съставка на човешката жизнедейност. Тук истината е наопъки, както и много други неща в живота ни. Защото не болестта, а здравето е естественото ни състояние. И то зависи не от количеството тостове за него, а от конкретните и целенасочени усилия по поддръжката му.
Няма хронични болести и състояние, колкото и дълго да са ни го втълпявали, които да тревожат и отежняват живота на човека. Така обичайното за повечето и постоянно присъстващо състояние на болестта е само хронично неразбиране зова на тялото и неговите потребности.
ХРАМЪТ НА ТЯЛОТО
Най-добрият храм, създаден на земята от Бог, е храмът на Природата, включващ човешкото царство, а за човека е храмът на Душата му. Именно в храма на тялото можеш да чуеш божествените звуци, да откриеш скритата музика в движенията му, да култивираш интуитивното пробуждане на клетъчните чувства и да го дирижираш с енергии.
„Когато учените Д.Джимзевски и Е.Пелинг, научни сътрудници на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, въздействали механично на клетката, забелязали че при вибрирането си тя издава звуци. Пелинг съобщил, че чутото по време на експериментите е „очарователна музика“. Този феномен е експериментално потвърден от руския учен П.Гаряев.
Потопим ли се в клетъчното съзнание на тялото, можем да наблюдаваме не само контрастността във възприятията, но и да почувстваме танцовия ритъм на мембранно-клетъчния оркестър с музикални фрази от познати звуци и акорди, хармонични и радостни в своята безпределност и жизненост. И това телесно блаженство може да се усети изцяло както по време на физически натоварвания, така и при медиативна почивка и правилно отпускане, при сексуално-тантрическата игра на обичащите се партньори.
СЪЩНОСТТА НА БОЛЕСТТА
Да обобщим – какво все пак е болестта? Отсъствие на здраве? Наличие на болезнени симптоми/синдроми?
„Болестта е резултат от подтиснатата жизненост на душата“ – езотерично лечителство.
С други думи, човек като личност или игнорира програмата на душата в настоящия си жизнен цикъл, или не се досеща за съществуването й. В този смисъл, болестта съвсем не е гняв Божий или наказание на душата. Тя е съвкупност от фактори, предопределящи един или друг ход от нейното развитие. болестта е нивото на собственото ни отношение към себе си в спектъра от пълна експлоатация на здравето, до грижовно осъзнато разбиране относно неговата важност и ценност. От гледна точка на дуетиката (учението за хармонията между тяло и душа) това е божествено лечение чрез знаците, изпращаните сигнали при нарушена хармония. И въпреки, че често тези знаци не са лицеприятни или съдържат в себе си енергията на болката и страданието, е трудно да не ги забележим. Но за съжаление, акцентът не винаги се поставя правилно. Нещо повече, стремежът да се избавим от болестта на всяка цена, без да вникнем в същността за причината й, не води до желания резултат – осъзнаване и промяна вътре в себе си. Това е добре изразено в случаите на т.нар. нелечими или тежки болести и съпровождащите ги състояния – рак, инфаркт, инсулт и ред психосоматични болести.
Болестта не е спирка по жизнения път – междинна или крайна. Тя е трънливия път от здравето към здравето. Болестта е път към хармонията или ключът към самоосъзнаването и промяна на обичайния автоматизъм на тялото към осъзнато управление на хранителното поведение, емоционалните реакции и менталната чистота. В случай на занемарена болест, когато смъртта диша във врата, е важно да се смеси вектора на личността и стремежа й към самообвинения, обвинения към света и собствения си живот заради неспособността да промени създалата се ситуация. Но най-често, гласът на разума мълчи, скован от страх и жаждата за живот на всяка цена носи човека по течението.
Самосъжалението и всяка негативна поляризация – страх, гняв, ненавист, само задълбочава болестта, помрачава разума и затруднява контакта със собствената си душа. Зная много случаи, когато млади и неопитни хора си отиват достойно, давайки пример на собствените си родители за любов, прошка и приемане, сякаш казвайки: „Животът в тялото не е единствен и ценността му се определя не от количеството изживяни години, а от качеството им“. Но този душевен сигнал в повечето случаи е разпознат неправилно от осиротялите родители и те отиват в крайности – религия, самосъжаление, вкоренено чувство за вина и/или свръхопека над останалите им деца или близки. Повечето пъти се случва заради това, че не вярват в друго съществуване след смъртта. Макар дълбоко в душата на всеки човек да има знание за това. Но прекалено прагматичния и конкретен ум приравнява това знание с противоположното утвърждение: „Никой не се е връщал оттам, или никой не знае какво е там“.
Коренно противоположно е мнението на тези, които са преживяли клинична смърт, но гласът им е прекалено слаб, за да е чут от всеки и да бъде пътеводен фар.
ИСТОЧНИЦИ НА БОЛЕСТТА
„Етикетите, които слага медицината като имена на болести, са много относителни. Те са само признание за това, как тази нехармоничност в тялото ви се проявява в личността ви“ – Телос, „Откровенията на новата Лемурия“.
Ако сравним съвременната медицинска диагностика с тази на шаманите от южноамериканските племена, разликата ще е съществена. Но материалната наука няма такова безупречно реноме, защото физическото тяло не е главната причина за възникването на каквито и да е недъзи. Отношението на дивите племена към тялото е по-естествено и непотребителско. Освен това те могат да лекуват ефирното и астрално тяло, което надскача възможността на съвременния психотерапевт, незапознат с езотеричното лечителство. От друга страна, способността на съвременната генетика, микробиология, биохимия и др. медицински науки, позволява да се открият невидимите за окото паризити в тялото на човека – вируси и гъбички, бактерии и широка гама глисти и червеи. Затова етиологическата медицинската наука днес е толкова съществена, колкото и интегративната медицина, обхващаща съвременните емпиричните знания с огромните пластове знания от миналото, неизследвани докрай.
ФИЗИЧЕСКИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ
Езотеричното лечителство разглежда външните или физическите причини за възникване на болести, водещи до смърт и вътрешните или психологическите причини, нарушаващи различните физически проводници в човека – ефирното, астрално и ментално тяло.
Физическите причини за болести и смърт често са обусловени от груповото и масово съзнание и присъщата им илюзия и магьосничество с произтичащите от това следствия.
1. Нещастните случаи, които могат да са или следствие на лична небрежност, групови събития или лекомислието на други хора, или са резултат от сблъсъци по време на стачки и войни. Освен това може да са резултат от нападение на животни или змии, случайни натравяния и мн.др.причини. „Защото дори случайността е възможна само тогава, когато е загубено равновесието“ – Изумрудените скрижали на Хермес.
2. Инфекциите, поразяващи човек отвън, а не обусловени от конкретното състояние на кръвта му. Това са различните т.нар. инфекциозни и заразни болести, а също и епидемии. Те поразяват човека в ежедневните му контакти.
3. Болести вследствие лошото хранене, особено в младостта. Недохранването предразполага тялото към болести, снижва съпротивляемостта и жизнеспособността му, води до болести и преждевременна смърт.
4. Наследственост. Някои видове наследствени слабости или предразполагат човек към определени болести, или водят до състояние, при което губи вкус към живота. Освен това определени тенденции на поведение взимат опасни форми, водещи до аморалност и заплаха за волята в човека, като го лишава от способността да се бори. Поддаде ли се, той заплаща с болест или смърт.
Психологическите причини по мнението на Учителя Джуал Кхул са:
1. Заложени в емоционалната природа чрез:
– неконтролируеми и лошо управляеми емоции;
– подтиснато или неудържимо желание;
– състояние на безпокойство и раздразнение.
2. Възникващи в ефирното тяло чрез:
– затлачване;
– недостиг на координация и интеграция;
– излишно стимулиране на центровете.
3. Основани на неправилно мислене:
– грешни ментални модели;
– ментален фанатизъм;
– господство на мисълформите;
– излъгани идеали.
4. Присъщи на ученика специфични невъзможности и проблеми.
Бейли е посветила цял трактат на това в „Езотерично лечителство“.
ГЛАВНИ ПРИЧИНИ ЗА ДИСХАРМОНИЯ
Обобщавайки всичко гореказано от времената на Хермес до днес, има само няколко главни предпоставки за болестите и те се отнасят най-вече до душевното облекло на личността. Колкото по-високоразвит е индивида и отделя дължимото внимание на тялото и психоемоционалното състояние като редува труд и почивка, толкова по-качествен е животът му и естествено здравето, което не изисква свръхусилия, а ежедневно адекватно внимание. Така могат да се отделят 4 причини за дисхармония.
нездравословен начин на живот – влияе пряко за развиване на болести чрез прякото вливане на мъртви или честично изкривени енергии.
неправилен мироглед – включва суеверията, стереотипите, грешните съждения и заблуждение спрямо различни сфери от жизнената дейност, които влияят на формирането на емоционалното и ментално тяло, а и върху позитивната или негативна нагласа на индивида.
астрално и ментално паразитиране – вътрешен механизъм за влияние чрез изкривени родителски програми, допълнени със социални егрегори за лъжлива значимост и подмяна на ценностите.
Кармично наследство – то е по-голямо, отколкото можем да си представим, защото излиза от границите на историческото време В него се крие тайната на рака, туберкулозата и много инфекциозни заболявания, пандемии в миналото.
Външно най-простичкият начин да се чувстваш хармонично, е да водиш здравословен начин на живот. Но като правило тази способност придобиваме значително по-късно, когато времето е пропуснато и вече не е толкова лесно да се върне привичната естественост и здравето, а дори и невъзможно или пък когато съзнанието се издигне над телесно-емоционалните потребности за оцеляване-потребление. При всички случаи болестта обръща несъвършенната личност към душата й. Именно светлината на преобразяването ни открива възможността за божествено изцеление по Закона за хармонията, цялостността и единството със всичко съществуващо.
ЗДРАВЕТО КАТО ПРОФИЛАКТИКА И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Профилактиката и предотвратяването на болестите не е безмислица, а системна практика, носеща плодове. В древен Китай трудът на придворните лекари, които са били и философи, и лечители, и астролози, и магове, се е заплащал, когато императорът и семейството му не са боледували. Това се основава на теорията на Циклите, на определен ред в системите и закономерностите на енергийните спадове и подеми, днес наречени биоритми.
КРИТЕРИИ ЗА ЗДРАВЕ – ТРОЙСТВЕНОСТ НА ПРИРОДАТА
– енергийно здраве – ефирното тяло със 7 главни центрове (чакри), и 21 спомагателни образува общо 144 енергийни вихъра. Разкъсването на ефирната паяжина води неминуемо до болести на физическото тяло, поради което и ефирното тяло е причина за това.
– психично здраве – състоянието на емоционалното и ментално тяло и степента на пренапрежението им, поддатливостта на външно и вътрешно влияние/паразитиране, програмиране и др.негативни въздействия.
– духовно здраве – степента на развитие на чакрите, тяхната функционална изравненост и координация и влиянието им върху индивидуалната еволюция на човека.
Тройнствената природа на човека, представена като дух (съзнание), душа (чувствознание) и личност (опит) е определяща както за здравето и критериите за него, така и за степента на конфликтност между материалната и духовна съставка на многомерната природа на човека. Съдия в този конфликт между материалното и духовното е душата. Тя синхронизира ума и чувствата, божествената мъжественост и божествената женственост. Но това е възможно само ако са балансирани трите кита на здравето – движение, хранене и дишане. Ето защо управляващ закон при движението е контролът на волята, при дишането – контрол за равномерен ритъм, при храненето – контрол над кристализацията. Духът, дишането, съзнанието, светлината и дълбочината са неразривно свързани. Същото се отнася за душата, движението, чувствата, вибрациите, честотата. И също така тялото, храненето, усещанията, енергията и периодичността.
Главното поле за битка от гледна точка на Душата е астрално-емоционалното, най-нестабилното, но важно за насочване вниманието и поставянето на акцента, т.е. ефирното, защото то е физическо светлокопие на душата и съдържа в себе си цялата сила/мощ/енергия за здраво съществуване. Но здравето на човека не може да се разглежда извън земното привличане и влияние. Синхронизирането на собствените биоритми с тези на планетата подхранва ефирното тяло с нужната жизненост/прана/природна енергия.
Предложение и превод: Анита
http://kolesha.ru/bolezn-kak-profanaciya-zdorovya/
Барбара Марсиняк – Не се отказвайте от тялото си
21 май 2016г.
Заразяването с паразити е много по-голям проблем, отколкото си мислят повечето хора и ви препоръчваме настоятелно, да се очистите от паразитите, едновременно с очистването на стомашно-чревния тракт. Много специалисти по алтернативни начини на лечение, знаят за мащабните епидемии от заразяване с паразити, които, като правило, официалната медицина пренебрегва и не признава. А съвсем до скоро, хората редовно гонеха червеите от тялото си, приемайки всеки месец рициново масло.
Съчетаването на ограниченото движение с неправилното хранене, води до застой във вътрешните органи, създавайки благоприятна за паразитите среда. Паразитите изсмукват енергията ви много активно и могат да са причина за множество заболявания – от обриви по кожата, хроничен сърбеж, коремни разстройства, ставни проблеми, лош дъх; те се размножават дори и в рака и метастазите. Паразитите първи получават хранителни вещества, замърсявайки кръвта с изпражненията си. Тези твари живеят в киселинна среда и са склонни да проявяват активност при пълнолуние и новолуние. Обръщайте внимание на състоянието си при разните лунни фази.
Лекарствата на растителна основа, такива като карамфил, пелин, обвивките на ореха и резенето, се продават в аптеките и може да бъдат използвани срещу паразити; рициновото масло, смокинята, тиквеното семе, пресния чесън и китайския пипер, се използват широко срещу паразитите. Известно е, че ги убива зелената обвивка на орехите. В продължение на хилядолетия, ореха се е смятал за особен продукт, понеже по форма напомня както мозъка, така и червата.
Регулярно добавяйте тези продукти към своя порцион и тялото ви ще закрепне – паразитите не живеят в основна среда. Някои електронни устройства също унищожават ефективно паразитите. На емоционално ниво, паразитите са така нареченият «проблем с границите»: кой и как ви използва, изсмуква енергиите ви, и от какво бягате в този случай? В духовен смисъл, паразитите са свързани с отричането на собственото си тяло. Ако му нямате доверие и не го обичате, фактически, на духовно ниво го напускате и освободеното място се заема от разни нематериални същества, готови да заемат «дома», от който се отказвате.
Пътят на силата. Мъдрост от Плеадите за света в хаос.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/barbara_marsiniak_ne_otvorachivajtes_ot_svoego_tela/2016-05-21-12639
Умрелите доктори не лъжат
Лекция на д-р. Уолък
Д-р Уолък сега е много популярен в Америка. През 1991 г. е предложен за Нобелова награда. Това, което ще прочетете в тази брошура, може напълно да обърне Вашата представа за съвременната медицина и по този начин радикално да измени Вашата съдба и съдбата на Вашите близки.
Много ми е приятно да се срещна днес с Вас. Аз израснах във ферма в западната част на графството Сент-Луис. През 50-то години ние започнахме да развъждаме крави за месо. Ако сте запознати с развъждането на домашни животни, то сигурно знаете, че единственият начин да се спечелят пари в селското стопанство – това е да отгледате свой собствен фураж. В мелницата за нас смилаха царевица, боб и сено, добавяйки и множество витамини и минерали. Така ние приготвяхме храна за животните. След 6 месена вече можехме да предложим тези крави на пазара. Ние ги подбирахме и оставяхме най-добрите за себе си. И кое е интересното; правейки това за кравите, ние самите не приемахме никакви витамини и минерали, а бяхме млади и искахме да доживеем сто години без никакви болести и неразположения. Това много ме вълнуваше и аз попитах баща си: „Татко, кажи ми, защо не правиш за нас същото, което правиш за тези крави?“. Тогава той ми подари мъдра мисъл: „Помълчи, момче, ти си длъжен да цениш това, че ежедневно ядеш пресни продукти от фермата. Надявам се, че разбираш това?”. Аз, разбира се, не продължих да досаждам, защото не исках да се лиша от обяд или вечеря. След това постъпих в селскостопанско училище и получавайки научна степен, станах специалист по животновъдство, полски култури и почвознание. След това заминах за две години в Африка. Там ми се отдаде да осъществя своята детска мечта да работя с Маур Паркинс. Много от Вас го помнят от книгите му. Това е велик човек. След две години получих телеграма с покана да работя в зоопарка в Сент-Луис. Националният институт на здравето отдели за зоопарка издръжка в размерна 78 млн.$, а на тях им беше нужен ветеринар, който да прави аутопсии на животните, умрели от естествена смърт в зоопарка. Аз се съгласих, пристигнах, но разбира се ми се наложи да правя аутопсии на животни, умрели не само в този зоопарк, а и а зоопарка в Брукуолдс, Чикаго, Ню Йорк и т.н. В моите задължения влизаха не само аутопсиите на животните, починали от естествена смърт, но и да откривам и наблюдавам тези, които са свръхчувствителни към замърсената околна среда, защото в началото на 60-те години никой нищо не знаеше за екологичните проблеми и катастрофи. И така, изследвайки причините за смъртта на хора и животни, аз проведох 17 500 аутопсии и ето до какво заключение стигнах: „Всяко животно и човек, умрели от естествена смърт – умират от непълноценно хранене, т.е. дефицит на хранителни вещества.“
Резултатите от химическите и биохимическите анализи показват с документална точност, че естествената смърт настъпва от неправилно хранене. Това така ме порази, че аз се върнах към историята с кравите. Написах 75 статии и трудове, 8 учебника заедно с други автори и самостоятелно – 1 книга. Тя се продаваше за $140 на студенти – медици. Печатаха ме в 1 700 вестника и списания, участвах в телевизионни предавания и къде ли не.
Но тогава, през 60-те години, моите трудове относно храненето малко вълнуваха някого. Какво ми оставаше да направя? Наложи се да се върна към учението и да стана лекар, а това ми позволи да използвам тези знания за храненето, които получих във ветеринарното училище. Не е чудно, но това проработи. Прекарах 15 години в Торкмунд, щата Орегон, занимавайки се с обикновена лекарска практика. А сега искам да споделя своите знания и изводи, получени за тези 10-12 години. И ако Вие отнесете от тук едва 10% от това, което ще чуете, Вие ще се предпазите от много неприятности, страдания, ще спестите много пари и ще удължите с много години своя живот.
Вие няма да постигнете това, т.е. да получите тези допълнителни години живот, да достигнете своя генетичен потенциал така, без някакви усилия от ваша страна.
Сега искам да Ви кажа главното.
Генетичният потенциал на продължителност на живота е 120 – 140 години!
В наше време можем да преброим едва 5 народности, чиито представители доживяват до 120 – 140 години – на Изток, в Тибет и в Западен Китай. Този хора са описани още през 1964 г. от Джеймс Хилтьн, който е написал книгата „Загубен хоризонт“.
Най-старият човек, съгласно описаните там данни, въпреки че допускам, че има някакво преувеличаване, бил доктор Ли от Китай, роден в Тибет. Който бил на 150 години, получил от императорското китайско правителство особен сертификат, който потвърждавал, че той действително е на 150 години, а се е родил през 1677 г. Когато навършил 200 години, той получил втора грамота. Документ свидетелства, че той е умрял на 256 години. През 1933 г., когато умрял, за него е писано в „Ню Йорк таймс”, „Лондон Таймс”, където всичко е достатъчно добре потвърдено с документи. Може би е бил на 200 години, а не на 256.
В Източен Пакистан е живяла група хора, които са наричани „богази“. Тези хора са известни като дълголетни. Те са живели по 120-140 години. В бившия Съветски съюз грузинците, употребяващи кисело-млечни продукти, живеят до 120 години.
Арменци, абхазци, азербайджанци доживяват прекрасно запазени до 120-140 години.
През 1973 г. в януарския брой на „Нешинъл Джиографик“ беше поместена специална статия за хора, които са доживели до 100 и повече години. Тези материали са придружени с прекрасни илюстрации, с които се слави това списание. Запомнил съм три от многото фотографии. На една има жена на 136 години. Тя седи в кресло, пуши кубинска пура, пие вода и взема участие във вечеринка. Тя прекрасно се весели, без да е прикована на легло в старчески дом, без да е нужно да отделя по $ 2 000 от сметката си. Тя се наслаждаваше на живота за своите 136 години.
На другата фотография бяха снимани две съпружески двойки, празнуващи 100 и 115-годишнини от своите сватби.
На третата фотография беше мъж, сърбащ чай в планините на Армения, слушащ малък транзистор. Според записаното в неговия акт за раждане – рождената му дата, кръщелното, записите, дадени от неговите деца, той е на 167 години. По това време той беше най-стария човек на Планетата.
В Западното полукълбо индианците „волкобанди” и знаменитите жители на Еквадор, живеещи в Андите в Югоизточно Перу, се славят със своето дълголетие, а също така и известни племена в Титикака и Мачу Пикчу. Представителите на най-старото племе край Титикака живеят 120 години. Американката Маргарет Пич от щата Вирджиния е в Книгата на рекордите на Гинес като най-старата американка, която умряла на 115 години от недостатъчно хранене. По-точно тя умряла от усложнения след падане. Кой от Вас ще каже от какао е починала? Правилно, от остеохондроза. Жената умряла от дефицит на калций в организма. Тя не е имала сърдечно-съдова недостатъчност, рак, диабет. Тя починала 3 седмици след падането, тъй като в организма й не достигал калций. Дъщеря й казала нещо много интересно, че преди смъртта си Маргарет Пич е имала желание за сладко. Това заболяване е известно под името „Пайк“. Ще говорим за него по-късно: Но обикновено, ако много се увличате по шоколад или сладки, това означава, че във Вашият организъм не достигат хром и ванадий.
В една от страните на третия свят – Нигерия вождът на племето Баус умрял на 126 години. На погребението една от жените му се похвалила, че когато мъжът й умрял всички зъби били негови, а това е признак, че и другите му органи са изпълнявали функциите си както трябва.
Сега малко наука.
През м. ноември 1993 година в Аризона бил проведен интересен експеримент. Три двойки прекарали в изолация 3 години, като се хранели със здравословна храна, която сами отглеждали, дишали пречистен въздух и пиели незамърсена вода. Когато излезли ги изследвали лекари-геронтолози от Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Всички данни от анализите на кръвта и другите жизнено важни показатели на организма били заложени в компютъра на университета в Лос Анжелис.
Прогнозата на компютъра била следната: Ако продължават да живеят на такъв режим, то те могат да доживеят до 165 години. И това доказва за пореден път, че е напълно възможно да се доживее до 120 – 140 години. Средната продължителност на живота на американците е 79,5 години, а продължителността на живот на магистъра или на лекаря – 58 години. Така че, ако искате да си извоювате от живота 20 статистически години, не постъпвайте в медицинско училище.
Има две основни неща, които сте длъжни да направите, ако искате да попаднете в числото на дълголетните.
Ако действително искате да доживеете до 100-140 години, запомнете най-важното.
Първо – трябва да избягвате опасностите, да не стъпвате на мини, тоест да избягвате безсмислените и безпричинни опасности. Разбира се, ако играете руска рулетка, пушите, пиете, бягате по средата на скоростната лента в час пик, Вие едва ли ще доживеете до 120 години. Всичко това звучи забавно, но не можете да си представите, че хиляди хора умират затова, че правят подобни глупости. Искам да си помислите за това. С други думи, ако имате възможност да предотвратите болест, особено неизлечима, Вие сте длъжни обезателно да се възползвате.
Второ – Вие сте длъжни да правите само това, което Ви носи полза. Необходими са ви 90 хранителни добавки: 60 минерала, 16 витамина, 12 основни аминокиселини и протеиносъдържащи белтъци и 3 основни мастни киселини. Всичко 90 добавки към ежедневната диета, иначе ще развиете заболявания, свързани с техния дефицит.
Сега за това пишат във вестниците, говорят по радиото и телевизията. За това се знае, тъй като се интересуват от здраве, дълголетие, и хранителни добавки. Лекарите постоянно говорят с нас за това, но не защото към това ги принуждава медицинската професия. Не мислете, че медиците молят вестникарите да пишат за това, не. Това произлиза от факта, че тази информация помага за по-доброто разпространение на вестниците.
Моята любима статия се появи в списание „Таймс“ от 06.04.1992 година, ако не сте я чели, настоятелно Ви препоръчвам да си я намерите от всяка училищна или публична библиотека. Направете няколко фотокопия и ги залепете на вратата, на хладилника, в банята.
Това е всеобхватна статия, в която се говори, че витамините са в състояние да победят рака, сърдечно-съдовите заболявания и разрушителното действие на стареенето. На 6-те поучителни страници на тази статия има всичко на всичко една отрицателна мисъл, казана от доктор, на който автора на статията задава въпрос: „Какво мислите за витамините и минералите като хранителни добавки към нашето хранене?“ И ето какао отговаря този доктор: „Поглъщането на витамините не носи полза” – смята Виктор Хубин, професор по медицина в Ню Йоркското медицинско училище Маутсииай. „Всички витамини като допълнение, само правят нашата урина по-скъпа”. Ако преведем тези думи на достъпен език, то се получава, че ние уринираме долари, когато приемаме витамини и минерали, т.е. напразно харчим долари за витамини и минерали. Именно — това е искал да каже. И след това е публикувано, значи има нещо в това. Но ето какво ми се иска да кажа в тази връзка: след като проведох 17 500 аутопсии на 14 501 животни от целия свят и на 3 000 души, и понеже винаги съм искал да бъда здрав, да имам деца, внуци и още правнуци, аз смятам, че:
Не инвестирайки в самите себе си минерали и витамини, Вие инвестирате в благосъстоянието на докторите от медицината.
Аз твърдо вярвам в това, че именно ние помагаме за забогатяването на лекарите. За периода между 1776 г. и Втора световна война САЩ са похарчили около 8 млрд. $ за здравеопазване и научни изследвания в областта на здравеопазването. Сега за това се харчат 18 трилиона $ годишно и това все още не е достатъчно. А на всеки му се иска медицината да бъде безплатна.
И аз ще Ви кажа, че ако използваме за селското стопанство, и поточно за животновъдството, медицинската система от човешки тип, то котлетите, които ядем, ще поскъпнат на $275 за 0.5 кг. А ако се възползвате от селскостопанската система, която ние прилагаме а животновъдството, осигуряването на петчленно семейство ще струва $10 на месец. Така че можете да избирате.
Аз съм убеден, че помагайки на лекарите да забогатеят с помощта на застраховките и държавните субсидии, то те също са ни длъжни с нещо. А те са длъжни поне да ни изпращат информационни писма с резултатите от най-новите медицински изследвания. Кой от седящите тук е получавал подобна информация от своя лекар? Никой? Интересно, нали? Но аз имам голямо количество информация, която можете да получите. Искам да я споделя с Вас.
Първо – язва на стомаха. Кой от Вас е чувал, че причината за язва на стомаха е стресът. Вече 50 години ние ветеринарите знаем, че язвата при свинете се получава от бактерии. Не можем да си позволим скъпа операция на стомаха на свинята, а и да можехме, то Вашата свинска пържола ще Ви излезе $275 за 0.5 кг.
Ние разбрахме, че съществува минерал, който се нарича бизмар, с чиято помощ можем да предотвратим и излекуваме язва на стомаха при свинете, без никаква хирургична намеса. Така и направихме и лечението ни излезе примерно $5 на свиня. Лечение с помощта на бизмар, други минерали и тетрациклин. Националните институти едва през февруари 1994 г. дадоха изявление, че язвата на стомаха е предизвикана от бактерии, а не от стрес и може да бъде излекувана. Но нали медицинските изследователи обикновено говорят: „показва обнадеждаващи резултат, които могат да се окажат благотворни*.
Сега националните институти използват именно думата „излекуване“ – без намеци. Те казват: „излекувана по метода, съчетаващ минерали, бизмар и тетрациклин*. Тези, които не знаят какво е това бизмар, трябва само да влязат в обикновен хранителен магазин или в аптеката и да купят за $2 бутилка със съдържание в розов цвят. То се нарича пептобизъм.
И така, приемайки гореспоменатия минерал, може да се излекува язва. И отново трябва да направите избор: да се излекувате за $5 или да позволите да Ви разрежат. Изборът е Ваш. По-нататък, каква е втората причина за смъртността на американците? .
Да – това ужасно заболяване – рак.
През септември 1933 г. в Националния институт по онкология към Бостънското медицинско училище, след наблюдение на раковоболни, беше направено изявление, че е открита противоракова диета. Изводите бяха направени, въз основа на изследвания, проведени в Китай. За тях беше избрана китайската провинция Хинай, тъй като там беше регистрирано най-високото ниво на ракови заболявания,
В течение на 5 години на изследвания се подложиха 29 000 души. Даваха им витамини и минерали, надвишаващи два пъти нормите, препоръчвани на американците, т.е. ако препоръчваната дневна доза витамин С е 60 мг., то болните получаваха 120 мг.
Алън Пол, човек, които е удостоен с две Нобелови награди, казваше, че ако искате да предотвратите раковите заболявания с помощта на витамин С, трябва да приемате по 10 000 мг. от него за деня. И ето резултата: лекарите, които в захлас спориха с него, вече се намират на оня сеят (вечна им памет), а Алън Пол е жив и здрав. Той е на 94 години, работи по 4 часа на ден, 7 дена в седмицата, живее в ранчо в Калифорния и преподава в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Вие сами трябва да направите своя избор: да послушате съветите на умрелите лекари или да се придържате към мнението на доктор Пол.
И така, напълно нормално е да се приема витамин С – двойна доза, витамин А – двойна доза. Нищо лошо няма да се случи. Не по-малко важно е да се приема цинк, рибофлаин, молибден и т.н. Но една група вещества са особено полезни. В нея влизат три компонента: витамин Е, бетакаротин и селен. Този три компонента се приемат в двойни дози за деня. Ако при това Вие извлечете само 50% полза, вече сте добре. При пациентите, получаващи витамин Е, бетакаротин и селен в течение на 5 години, смъртността при всички случаи е намаляла на 9%, тоест 10 от всеки 100 болни, обречени да умрат, са оживели. А при раково болните, обречени на смърт, които са приемали този 3 компонента, от 100 – 13 са оживели.
В провинция Хинай преобладаваше рак на стомаха и хранопровода. От тези болни, които участваха в експеримента, оцеляха 21%, тоест 21 човека от 100. ….
И в този случай вашият лекуващ лекар трябваше да ви изпрати тази информация. Ако той не е поискал да поеме своята отговорност, то трябваше да Ви информира, за да направите сами своя избор. Ето защо такова отношение към пациентите ми се струва смешно, а от друга страна това е още едно потвърждение за тяхното равнодушие. По-нататък: артрит.
От септември 1993 г. в Медицинското училище в Харвард и в Бостънската болница се проведе лечение с кокоши протеини на болни с подути стави в резултат на артрита. Бяха избрани болни, чието състояние не се подобряваше от медикаментозното лечение. На тези болни поставяха инжекции с аспирин, мезо-триксид, преднизолон, кортизон и различни методи на физиотерапия. Единственото, което оставаше, беше хирургична намеса за смяна на ставите. Тогава аз казах „Слушайте, този хора са страдали толкова много, че ако се съгласят да пострадат още 90 дий, всичко 3 месеца, аз ще проведа малък експеримент“. Съгласиха се 29 доброволци. Тези 29 човека, при които бяха изчерпани всички възможности на медицината, а подобрение така и не беше настъпило, се подложиха на следното лечение: всяка сутрин им даваха чаена лъжичка с връх с раздробени кокоши хрущяли, разредени с портокалов сок. Всички пациенти се намираха под наблюдение на медицинското училище в Харвард. И след 10 дни всички болезнени възпаления и усещания изчезнаха, след 30 дни те вече можеха да си позволят някои неща, а след 3 месеца функциите на ставите напълно се възстановиха.
А сега ще ви разсмея. Смешната част е свързана с доктора, който провеждаше тези изследвания в Харвард. Той обяви кокошия хрущял за лекарство, защото ако това помага да се излекува болест, значи може да се нарече лекарство и да се дава с рецепта. И с невъоръжено око се вижда как мозъкът му започна трескаво да смята: *…….$300 капсулата,
всички 25 пациенти…….“ и т.н.
Е, ако това не Ви харесва, може да отидете в аптеката и да си купите и ноксиджелон. Жените много добре познават това средство. То се приема за укрепване на ноктите и косата, В него основен компонент е говеждият хрущял, който на свой ред се явява добро укрепващо средство за Вашите хрущяли и кости. Ноксиджелон е приготвен от говежди хрущяли и сухожилия и ако приемате по 0.5 ч.л. от него с портокалов сок, в съотношение 1 унция на 100 фута тегло, с колоидни минерали, то следващия път, когато дойда тук, ще се качите на сцената и ще започнете да ме целувате и прегръщате, ако си спомните за артрита.
Кой от Вас някога е чувал за болестта на Алцхаймер (загуба на паметта)? Сега за нея знаят всички, но когато аз бях малко момче, болестта на Алцхаймер просто не съществуваше. Сега това е един от най-разпространените недъзи, поразяващ един на всеки двама души, достигнали до 70 годишна възраст, достатъчно плашещи данни. А как да са определи и излекува болестта на Алцхаймер в ранен стадий при животните? Представете си какви загуби биха понесли фермерите, ако свинята майката не помни защо е отишла при хранилката. Затова с този проблем в животновъдството започнахме да се занимаваме преди 50 години. Правихме това с помощта на големи дози витамин Е. Вие трябваше да получите писмо от вашия лекар през юли 1992 г., защото сериозното научноизследователско училище към Калифорнийския университет в Сан Диего през 1992 г. публикува изявление, че витамин Е забавя загубата на паметта при болестта на Алцхаймер. И тук те са изостанали от ветеринарната медицина с 50 години.
Именно затова може би за Вас е по-добре да ходите на ветеринар. Сега ми кажете кой от Вас е изпитвал неприятностите, свързани с камъни в бъбреците. Да виждам няколко ръце. Добре, кажете от какво най-вече Ви препоръчва да се пазите в храненето си доктора? От калция. И никакви млечни продукти, никакви продукти, съдържащи калций. Защото съществуваше увереност, че „калцият в бъбреците се появява от калция, съдържащ се в продуктите, които Вие употребявате за храна. Всъщност калцият в бъбреците се появява от Вашите собствени кости. Когато имате дефицит от калций, тогава се образуват камъни в бъбреците. От хиляда години ние знаем, че за да се предотврати образуваното на камъни о бъбреците при домашните животни, трябва до им се дава повече калций, магнезий и бор. Но биковете, овните, млокодайните животни имат такава анатомия, че когато се разболеят от тази болест, те просто умират. Когато при нас се появят камъни в бъбреците, от болка ни се иска да умрем. Ние знаем как да предотвратим това заболяване. Вие трябваше да получите писмо от Вашия доктор още през 1993 г. и в него е трябвало да се каже, че калцият намалява риска от камъни в бъбреците. Бяха изучени около 40 000 пациента, разделени на 2 категории. В групата, получаваща най-голямо количество калций, никой нямаше камъни в бъбреците, помните ли, говорих Ви, че лекарите доживяват до 58 години, а ние с Вас до 79.5 години. И така, групата професионалисти, които Ви казват как да живеете и Ви уверяват, че не трябва да употребявате сол, кофеин, да не ядете краве масло, а маргарин, да не правите всякакви глупости, умират на 58 години, в същото време, когато хората на 120 – 140 години поставят късче каменна сол в чашата с чай, а изпиват по 40 чашки на ден, тоест употребяват по 40 парченца сол на ден, готвят с краве масло, вместо със зехтин, и живеят до 120 години. Така че на кого ще повярвате, на този, който живее 120 години или на този, който доживява до 58? Изборът е Ваш.
При това аз много уважавам някои от тях. Сред тях е доктор Стоюрд Картред. Той е на 58 години и е семеен лекар. Занимава се с проблемите на аневризма. Това е отичане на слабите артерии, което води до загуба на еластичността на тъканите.
През 1957 г. ние разбрахме, че причината за аневризма е дефицитът на мед в организма. Тогава ние работихме над проект като наблюдавахме 200 000 пуйки. Давахме им специална дажба, в която бяха включени 90 хранителни вещества. И в първите 13 седмици точно половината пуйки умряха от аневризъм. Увеличавайки двойно количествата на медта при храненето, фермерите отгледаха 500 000 пуйки и нито една от тях но умря в резултат на аневризъм. Този експеримент беше проведен върху мишки, котки, кучета, свине и не зная върху какви още други животни. Ние стигнахме до извода, че именно дефицитът на мед е причина за заболяването.
Ранното побеляване е първият признак, че имате липса на мед в организма. Кожата се иабръчква, защото е нарушена еластичността на тъканите, появяват се кръгове под очите, линии по лицето и приличате на изсушена слива. Освен това съществува и друг проблем – варикозио разширени вени, тъй като е нарушена еластичността на тъканите. Цялото Ви тяло провисва – ръцете, гърдите, корема, бузите и Вие прибягвате до пластична операция, отивайки при козметолога. В действителност по-практично и безопасно е да приемате колоидни минерали.
Сега ще ви запозная с друг лекар – Мартин Картър, той почина на 57 години. Имаше степен на лекар в Харварсхата медицинска школа, докторска степен по медицина в Йейл. Когато му направиха аутопсия се установи, че причината за смъртта му е аневризъм на аортата. Това беше заключението на лекар от болницата при университета „Рокфелер*. Така че с какво умря доктора – от дефицит на мед. И той имаше „евтина урина” ето и друг пример. Достатъчно известната адвокатка от Детройт Елен Джойс почина на 44 години. Тя посещаваше един от най-модните спортни клубове, тъй като знаете, че сега всички жени искат да имат стоманени кости при минимални разходи. Неината смърт също така е причинена от аневризъм. Според резултата от аутопсията, симптомите приличаха на парализа или кръвоизлив. Причина за това е също дефицит на медта. Тя също имаше „евтина урина”.
Някой от Вас чувал ли е за човек на име Стюард Бъркър? Автор на 5 нашумели книги за здравето, диетата, храненето, получил степен магистър по медицина в медицинската школа Тора – един от най-добрите медицински авторитети в Бостън. Неговите книги включват диети за отслабване. Той самия е починал на 40 год., а написа тези книги за 20 годишни и по-млад. Бихте ли искали да последвате примера на този човек? Той почина на 40 години от кардиомиопатия, причина за което е дефицит на селен. Някои фермери просто отиват в магазина, в който се продават фуражи и купуват селен в ампули или таблетки за животните си, за да предотвратят това заболяване, а доктор Стоюрд Бъркър, мъжът, който написа 5 книги за хранителните продукти, умря на 40 годишна възраст от дефицит на селен е своята храна. Той също имаше „евтина урина“
Повярвайте, Вие също можете да избегнете кардиомиопатията само за 10 цента на ден и ако не знаете за това, вие просто сте пълни глупаци. Какви сте Вие, ако не приемате селен за 10 цента на ден, за да спасите собствения си живот?
Много от нас познават тази жена Гейл Кларк. На 47 години тя беше главен кардиолог на графство в Сент Луис и познайте от какво умря? Тя почина от кардиомиопатичен пристъп. Вие вероятно на неведнъж сте виждали как кравите, които интензивно губят голямо количество калций с млякото си, вземат камъни, кости, стараят се да сдъвчат други предмети, чакъл, мушама за покриви. Точно това се нарича панка. Добрият фермер ще допълни дажбата им с минерали или те могат да изядат целия обор. Малък съвет: Погледнете ръцете и лицето си. Ако виждате розови потна, това е доказателство за начален дефицит на селен. При откриването започнете да приемате колоиден селен в течение на 6 месеца. Всичко ще изчезне. Само за половин година ще успеете да върнете процеса назад. Ако тези петна изчезнат отвън, те ще изчезнат и по вътрешните органи, по мозъка, сърцето, черния дроб, бъбреците.
А кой от Вас има високо съдържание на захар в кръвта си? Например 10%. Вероятно сте виждали деца, които твърде активно се нахвърлят върху захарта. Дефицитът на хром и ванадий води до повишено съдържание на захар в кръвта. Ако не обърнете внимание, ще се развие на всички известното заболяване диабет. Що се отнася до дефицита на калий в организма, то се появява в такова разпространено явление като плешивост при мъжете и при много от присъстващите тук се наблюдава дефицит не калий. Ако не попълним този дефицит, се развива глухота, по-нататък следва дефицит на бор в организма; Жените трябва да познават и уважават бора. Той помага да се запази в костите приетият калций, предпазвайки ги от остеопороза. Борът подпомага изработването на естроген, а при мъжете на тестостерон. Ако не приемете достатъчно количество бор. Вие жените, много ще страдате по време на менопаузата, изпитвайки всички неприятни за този период усещания. А при мъжете, при недостиг на тестостерон ще им дойде нанагорно. Застрашени са от преждевременна импотентност. Първи признак за дефицит на цинк в организма е когато Вие губите обоняние и вкус, когато не Ви харесва храната, приготвена от жена Ви, и се оплаквате, че не усещате вкуса й. „Как? Аз цял ден съм прекарала в кухнята, за да ти приготвя вкусен обяд, а ти даже не ме похвалваш?“. „Интересно, аз влязох а кухнята и нищо но усетих“. Това е дефицит не цинк. При експериментите върху лабораторни животни стана ясно, че около 7 минерала удвояват продължителността на техния живот. Помните ли, аз Ви казах, че са ни необходими 90 елемента на хранене: 60 минерала, 16 витамина, 12 аминокиселини и 3 мастни аминокиселини.
На нас много ни провървя. Растенията са способни да произвеждат необходимите ни аминокиселини, витамини и мастни аминокиселини. Това о по силите на растенията и ние следва да ползваме в храненето си 15-20 растителни компонента на ден, в правилно съчетание, за да получим тези необходими 90 елемента на хранене. Теоретично това е възможно, но не се прави от повечето американци. Средният американец смята, че ако е изял малко картофи във вид на чипс и е получил дневната си зеленчукова дажба. Към това трябва да се подхожда правилно. И така, независимо от това, че теоретично е нищожно, на практика малко от нас получават необходимото количество витамини, аминокиселини, мастни киселини, в необходимото съотношение към своето хранене. И затова, ако Ви е скъп живота, тъй както на мен моя, на моите деца и внуци, Вие трябва да се погрижите да приемете достатъчно количество витамини, аминокиселини, мастни киселини. В противен случай ви гарантирам, че ако не го правите е невъзможно да доживеете до 120-140 години.
Друга история. Това са минералите. С тях е свързана просто трагична история, защото растенията вече не съдържат минерали от никакъв вид. Тях ги няма вече в почвата, няма ги и в растенията. Ние Ви приготвихме копие от документа на Сената на САЩ, документ 2.64 от втората сесия на 1-вия конгрес. В него се казва, че „съдържанието на минерали в почвата в нашите ферми е съвсем изтощено и затова получавания от нивите добив, независимо дали е от зърнени култури, зеленчуци; плодове, ядки, не съдържа минерали. Хората, употребяващи тези продукти, автоматично се разболяват от болести, свързани с дефицит на минерали и единственият шанс да се предпазят и да се излекуват е да се ползват към храната минерални добавки. Така се казва в документа, подписан от конгреса на САЩ през 1836 год.
Дали ситуацията сега се е изменила към по-добро? Не, че не е по-добра, за съжаление е още по-лоша. Причината е в това, че фермерите торят почвата само с натрий, фосфор и калий. Три компонента в различни съчетания и съотношения. И никой но може да задължи фермера да добави в почвата още 60 минерала, защото от тях не зависи количеството на добива. Затова всеки път, събирайки добива, тоест растенията, изсмукващи минерали, много фунтове на всеки акър, по този начин сами лишават почвата от същите тези минерали. Ако Вие връщате обратно 3 минерала, а вземате 60, то ситуацията прилича на разплащателния Ви влог в банката, когато Вие всеки месец внасяте 3 долара, а теглите 60 долара. Можете да си представите какво ще стане с Вашите чекове, разбира се, те могат да станат недействителни.
Аз мога да Ви кажа, че моето и Вашето здраве със сигурност е на границата на катастрофата, защото в нашата почва повече няма минерали и затова Ние с Вас, заедно всички и всеки поотделно носим пълна отговорност за своето здраве, и затова съзнателно допълнително ползваме минерали.
Често ме питат: „А какво, правеха хората преди 1000 години, независимо, че не са имали торове, са живели дълго? И какво мислите за египтяните, китайците и индийците?“
Те са живели около големите реки Нил, Ганг, Жълтата река в Китай, които почти всяха година се разливат и наводняват всичко наоколо. И всеки път по време на наводненията познайте какво се случва? Водата пренася тиня и планински пясък от планини на разстояние 1000 мили. И хората са се молели на всички богове, благодарейки за наводнението.
Ние се молим да не се случват, а наводненията обогатяват почвата с наноси, тиня и минерали, като по този начин обогатяват и добива от зърнените култури. Крал Филип, бащата на Александър Велики, се оженил за 12 годишно момиче, кралицата на Египет – Клеопатра. Тя няма нищо общо с Елизабет Тейлър, със скъпо струващите козметика и тоалети. Тя е била плоскогърдо, хилаво създание, неотличаващо се със сексапил. Защо кралят се оженил за нея? Защото в нейните владения са се намирали най-добрите ниви със зърнени култури. На всички е било ясно, че по-добри зърнени храни от египетските не могат да се намерят на друго място, а гигантската армия начело с Александър Велики се готвела да завоюва целия сеят. Било е необходимо великолепно брашно за войниците, за да могат да маршируват 20 часа, да се бият 6 часа и да побеждават. Ако то са се възползвали от зърнени храни от изтощената на минерали почва, не биха издържали и 20 минути, а по-скоро биха почнали да викат: „Мамо, вземи ме от тук!”
Те са знаели, че Египет е най-доброто място за доставка на зърнени култури. Наводненията са снабдявали почвата с истинските минерали и затова всички, световни култури, дали на света великото изкуство и технологии, произхождат от тези места. Те са притежавали голям умствен потенциал, точно затова, защото храната, която са употребявали, е била богата на минерали.
Ето както ще направя сега, Ще взема няколко минерала. Два от всички, за да имате представа, а това се отнася за всички минерали без изключение. Да вземем най-разпространения минерал – калций.
Дефицитът на калций е причина за приблизително 147 различни заболявания. Понякога са наречени на имената на хора, например Билсполуп – когато едната страна на Вашето лице се изкриви. Това не е паралич. Това е просто пареза на лицевия нерв. Това състояние е предизвикано от дефицит на калций в организма.
Остеопороза – това заболяване заема 10-то място като причина за смъртта сред възрастното население. Много скъпоструваща болест. Операцията за замяна на шийката на бедрото или тазобедрената става струва 35 000 $! Ако, не дай си Боже – на двете бедра, то 70 000 долара. Би било добре ако не платите нищо и имате застраховка, Маргарет Пич от Редфорд, щата Вирджиния, починала на 115 години, ако си спомняте, е умряла от усложнения след падане.
Доколкото ми е известно при животните не се среща остеопороза. Ако Вие например имате стадо от 100 крави и не се роди нито едно теленце, което да покрие всички текущи разходи, това Ви безпокои, той като се налага да плащате за ремонт на оградата и т.н. Вие нямате теленце, за да го продадете и да получите пари в брой за покриване на разходите. Звъните на ветеринаря и питате: „Какво става? Не трябва ли да се отърва от тези крави?”. Ветеринарят идва, преглежда кравите и казва, че проблемът не е във Вашите крави. „Проблемът е ясен. Бикът има остеопороза и с неговите тазобедрени стави му е трудно да общува с кравите”. За да се предотврати това опасно заболяване е необходимо да се дава калций за 10 цента на ден на новороденото теленце и то никога няма да има остеопороза.
За профилактиката на пародонтозата и възпаление на венците, зъболекарите-парадонтолози Ви съветват да почистите зъбите си след всяко хранене и да употребявате флос. Като ветеринар ми се налагаше да се сблъсквам със стотици и хиляди животни – мишки, плъхове, зайци, кучета, овце, свине, коне, лъвове, тигри, мечки. Те не страдат от заболявания на венците и не получават флос. Понякога имат неприятен дъх, но здрави венци. Причината да не се срещаме със заболявания на венците в животновъдството е същата – няма дефицит на калций.
По-нататък – проблема артрит. Ако си спомняте, вече говорихме за кокошия хрущял и желатина. 85% от артритите са предизвикани от остеопороза на ставните окончания на костите. Съществува обикновен артрит, остроартрит, лумбаго, ревматизъм и всички те са в следствие на остеопороза на ставните окончания на костите.
По-нататък – артериална хипертония. Хипертонията – това е повишено налягане. Първото, което ще Ви препоръка лекарят, е да намалите съдържането на сол в храната си. Всички го знаят след като постоянно са ни го набивали в главите. Но да си спомним кравите. Първото, което фермерът добавя в храната на домашните животни, в парче сол. Нито един фермер не може да бъде икономически жизнеспособен, ако не добавя на животните парче сол. Той просто ще умре при вида на сметките от ветеринаря, направо ще откачи. И на нас ни предлагат да повярваме в това, че на нас не ни е нужна сол. Че на нас ни стига това количество сол, което получаваме с хляба и салатата. И на това не вярвайте. Представяте ли си, че лекар, който е доживял 58 години, Ви казва „Но яжте сол, не употребявайте краве масло“, а тези които са живели 120 години са яли краве масло и сол. Опитайте се да направите Вашият избор.
В контролна група от 5 000 души с повишено кръвно налягане, увеличих два пъти дневното потребление на калций, След 6 седмици прекратих експеримента, защото при 85% от тази група, кръвното налягане се нормализира само от удвояването на приемания калций. Когато тези пациенти, лекували се при лекар, се появиха на контролен преглед, лекарят ги попита: „Какво сте приемали, че вашето кръвно налягане се е нормализирало?“ „Аз участвах в експеримент и приемах двойна доза калций“ – отговорил пациентът. “
Следващият проблем – схващанията. Вие се събуждате посред нощ и не можете да мръднете крака си. Всички сме го изпитвали. Обикновено по-нататък следва постменструалем синдром, емоционално-физическо състояние, което наричаме истерикоектомия. В Калифорнийския институт в Сан Диего беше предложено да удвоим дневната доза калций и при 85% емоционалните и физическите симптоми като че ли никога не ги е имало.
И последно – болки в кръста. 85% от американците страдат от болки в кръста, независимо от това дали работят на компютър, разтоварват камиони или карат автобуси. Това е голяма американска трагедия. В действителност болките в кръста са остеопороза на гръбнака, независимо от това дали има проблем с дисковете между прешлените или не. Ако диска няма за какво да се дьржи, прешленът се смалява, защото се руши, особено ако имате дефицит на мед.
Последното, за което искам да говоря с вас, е диабета. Този проблем е известен на всеки. Това е третата поред причина за смъртта между възрастното население на САЩ. Тази болест причинява сериозни усложнения – слепота, нарушения в бъбречната дейност, и в различна степен сърдечносъдовите заболявания, на свой ред се явява причина за смъртността между американците. Ако имате диабет, средната продължителност на вашия живот е по-ниска отколкото при тези, които нямат диабет. През 1957 год. ние ветеринарите научихме, че диабетът може да се предотврати и излекува с помощта на минерали. Тези данни бяха публикувани в официално списание, представящо науката в националните институти по здраве, където беше написано: „Диабета може да се предотврати и излекува с помощта на хром и ванадий“. Само ванадият, съгласно данни от университета във Ванкувър и медицинска школа Бритишколумбиум е в състояние да замени инсулина при възрастни диабетици. Разбира се, те не могат да спрат веднага своя инсулин. За много хора този процес продължава от 4 до 6 месеца. Това е постоянен процес, в течение на който трябва да се приема адекватно количество хром и ванадий. Аз със собствените си очи видях как това работи върху стотици и стотици пациенти.
Би било добре, ако можех да Ви убедя само да приемате минерали, но да разчитате, че те ще влязат в организма Ви от хранителните продукти, още повече, че това зависи от съдържанието, опаковано в кутии, пакети, бутилки. Съществуват 3 тила минерали, на които трябва да обърнете внимание.
1-ви тип – метални минерали. Това са тези минерали, които основно се добиват от каменни породи. Те се усвояват само 8 – 12%. А когато станете на 25 40 год., тяхната усвояемост пада на 3 – 5%. Много лошо, ако приемете нещо от рода на калций-лакта, защото той се явява обикновен металически минерал. Да предположим, че този калций-лакта е в таблетки по 1000 мг. Много хора, приемайки по две таблеткина ден, казват. „Докторе, аз приемах много калций. Слушах предаване по радиото за артрита и приемах 2000 мг калций на ден. Но това не облекчи моя артрит, а стана по-зле.” Питам: „А какъв калций точно приемахте?” Отговарят. „Калций-лакта”. Ето в това е и Вашата грешка, защото едва 250 мг от този калций се явява метален калций, а оставащите 750 мг са , лактоза, млечна захар. Ако приемем, че Вашият организъм усвоява едва 1/10 от цялото количество, а 10% от 250 мг, представляват 25 мг, то приемайки 2 таблетки, Вие приемате не 2000 мг, а 50 мг. Така се получава, че за да получите необходимото Ви количество калций, трябва да приемате 90 такива таблетки на ден, т.е. по 30 с всяко хранене. И не забравяйте за останалите 59 минерала.
През 60-те години в селското стопанство започнаха да ползват килайдните минерали. Тези минерали са метали минерали с аминокиселини, протеини или ензими, които обвиват металния атом Тази форма на минералите увеличава усвояването им на 40%. Точно затова хранителната промишленост се нахвърли върху тази идея.
Третата форма на минералите се нарича колоидни минерали. Те имат най-висока усвояемост. Именно усвояването най-много ни вълнува. Колоидните минерали се усаояаат 98%. което е 2.5 пъти повече, отколкото килайдните минерали и 10 пьти повече, отколкото металните, колоидните минерали могат да бъдат само в течен вид и на много дребни частици. 7 000 пъти по-малки от червеното кръвно телце – еритроцита. Всяка частица на минерала с заредена отрицателно, а обвивката на червата е заредена положително. Образува се електромагнитно поле, което концентрира тези минерали около стените на червата. Това Ви дава 98% усвояване.
Растенията, играят много интересна роля при образуваното на колоидни минерали. В тъканите си те преобразуват металните минерали в колоидни. Като употребяваме тези растения, ние ги натрупваме в организма си и ги използваме. Но тъй като в нашата почва няма метални минерали, нашите добиви нямат в състава си достатъчно количество минерали.
Всички дълголетници живеят във високопланински села, на височина от 2 500 до 4 500 метра над морското равнище. Те имат по-малко от 5 см валежи в година, въобще не вали дъжд и сняг. Това са много сухи области. По какъв начин получават вода за пиене и напояване? От топенето на планинските снегове, водата, която изтича от тези ледници, не е толкова чиста и прозрачна като водата от гейзерите, но ако вдигнем чашата и погледнем през нея, то водата е жълто-бяла или бяло-синкава. Тя съдържа 60 до 72 минерали. Жителите на Титикака и жителите на Тибет наричат тази вода мляко от лед. Тя не само се пие, при което се получава 8 – 12% усвояване на минерали, но много по-важно е, че с тази вода се полива земята година след година, добив след добив, поколение след поколение, в продължение на 2 500 – 5 000 години. Те нямат диабет, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, артрит, остеопорози, рак, катаракта, глаукома, няма вродени дефекти при децата, няма затвори, болести.
Как мислите, колко са важни тези колоидни минерали? Всеки път, когато Вие пропускате да вземете минералите си за деня, Вие съкращавате живота си с няколко часа или с няколко дни.
Помислете върху това и бъдете здрави.
Универсалният закон
Кратко въведение в общата теория на науките и нейното отражение върху обществото
Част от книгата (цялата книга)
За автора:
Д-р Георги Станков е роден в Пловдив през 1951 година. Завършва местната английска гимназия. След отбиване на военната си служба следва „Изчислителна техника“ в Техническия университет – София и по-късно „География на туризма“ в Софийския университет. Като студент активно участва в дисидентска дейност. През 1973 г. създава първите „летящи университети“ в България по примера на руските и полските дисиденти. Пише статии по политически и културни въпроси за нелегалната преса на Самиздат. Самообразова се усилено в областта на философията, теорията на математиката, психологията и икономиката. За да избегне политически арест, напуска страната през 1975 г. и се установява в Германия като емигрант.
Следва медицина и икономика в Менстър и Хайделберг. Защитава докторска дисертация по медицина в Хайделберг през 1983 г. После учи италианска литература и ренесансово изкуство във флорентинския университет в Италия. Участва активно в дейността на антикомунистическата емиграция и се запознава с изтъкнати български политици и личности от времето между двете световни войни. През 1985 г. работи като редактор в радио „Свободна Европа“ и след това се отдава на лекарската си професия. По-късно заема ръководни постове в големи фармацевтични концерни и научни институти и ръководи важни международни клинични изпитания на нови лекарства. Помага на зараждащата се опозиция в България да се обедини през 1989 г. и е един от основателите на СДС. През 1991 г. създава частен институт за Клинични изпитания в Мюнхен. Публикува голям брой статии в международни медицински списания.
През лятото на 1993 г. Станков прави случайно откритие в медицината, което води до откриването на Универсалния закон. През следващите години той се посвещава на разработването на новата Обща теория на науките в четири тома. През юли 1997 г. излиза том първи. Том втори е преведен на български и се очаква да излезе в началото на 1999 г. През последните месеци Станков работи усилено за създаването на нова българска научна школа въз основа на теорията на Универсалния закон, с цел да се повдигне международния престиж на България и да се спомогне за излизането й от настоящата икономическа криза.
УНИВЕРСАЛНИЯТ ЗАКОН В МЕДИЦИНАТА
Състоянието на медицината в края на това хилядолетие е такова, че не й позволява да обясни по задоволителен начин възникването (патомеханизмите) на кое да е заболяване. Това заключение е болезнено, но е необходимо. Достатъчно е да хвърлим поглед в някой стандартен учебник по медицина, например в настолната за американските лекари книга на Харисън – „Принципи на вътрешната медицина“, за да се убедим в това. Няма почти никаква ефективна лекарствена или друга терапия на хронични заболявания, които съставляват над 90% от всички заболявания в развитите страни.
Често отправям следния въпрос към моите колеги: „Дайте ми един единствен пример за успешно лечение на някоя хронична болест с лекарства!“ След дълго размишление те най-често ми отговарят: „Диабет с инсулин.“ Разбира се, това е твърде пресилен и в основата си погрешен отговор, илюстриращ начина на мислене в медицинските среди.
Първо, терапията с инсулин не е истинско лечение, в смисъл на излекуване, а субституция на липсващ или ниско произвеждан хормон в тялото. Второ, диабет не се лекува с инсулин, а само се отлага възникването на вредни последици, като диабетична ангиопатия (съдова болест), водеща до бъбречна и сърдечна недостатъчност, и невропатия. Тези последствия от повишената захар в кръвта решават в крайна сметка съдбата на диабетичния пациент. Това би трябвало да е известно дори и на неспециалистите.
Липсата на сериозни постижения в лечението на хронични заболявания (от дискусията изключваме бактериалните инфекции, които, въпреки растящата резистентност особено през последните години, все още се лекуват с антибиотици), се дължи на научната разпокъсаност на медицинските науки. Това предотвратява създаването на единна наука за заболяванията, известна като патология. Делението й на частни дисциплини, като имунология и хуманитарна генетика, да не говорим за класическите дисциплини, като „уши, нос и гърло“, пренебрегва елементарния факт, че тялото, което представителите на тези дисциплини лекуват, е цялост, така че всяка болест засяга целия организъм, а не отделни органи.
Запитайте който и да е хронично болен и той ще ви потвърди този елементарен факт. Вместо това, в медицината се специализира по отделни органи: един си избира сърцето и става кардиолог, втори – нервната система и става невролог, трети – кожата и се превръща в дерматолог и т.и.
Тази разпокъсаност на медицината, продиктувана от тясната специализация, не позволява създаването на обща теория за възникването на заболяванията, базираща се на логични закономерности, каквито сме свикнали да срещаме във физиката. Това не означава, че такива закономерности не съществуват, а че медицината все още не е разработила правилен подход към биологичните явления, които тя наблюдава и окачествява като „болести“. Това става възможно, като се приложи Универсалният закон за регулацията на тялото и се обясни, кои енергетични нарушения до какви външни прояви водят, определяни традиционно като „симптоми“.
Познавателните проблеми, които новата теория решава в медицината, са безброй. Тъй като тяхното множество затруднява дискусията, длъжни сме да обсъдим източника на тези проблеми. Понастоящем срещаме една всеобща обърканост в изказванията, съжденията и обясненията в медицинските науки. Хилядите списания, които излизат в тази област, са убедителна илюстрация за това. Именно поради тази бъркотия, повечето лекари по света не ги четат и поради това изостават колосално от огромните постижения, които все пак навлизат в медицината, но не чрез самата нея, а чрез съседни дисциплини, като генетика, биохимия и т.н.
Тези различни нива на индивидуално медицинско познание пречат на една обстойна теоретична дискусия в медицината. Всички международни медицински симпозиуми и конгреси доказват, че такава дискусия наистина не се води. Споменавам това, за да предотвратя известни комплекси у българските ми колеги, които досега не са имали възможността да посещават такива събития и може би благоговеят пред тях, без да имат особено основание за това.
Това, което казахме за теорията в медицината, важи в още по-голяма степен за медицинската техника. Кои лекар може да обясни физичния принцип на ехографията, да не говорим за този на компютърната спинтомография, които се основават на квантови процеси в организма и могат много точно да се оценят чрез Универсалния закон? Как действа фотонното облъчване, което се прилага като лечение при ракови заболявания, върху регулацията на клетката от енергетична гледна точка? И защо се използва изобщо облъчване при ракови заболявания, когато се знае, че всякакъв вид силно-енергетично фотонно облъчване води до образуване на ракови клетки? Напразни очаквания – обяснение няма и не се дава. Както виждаме, объркването и липсата на познание в медицината е повсеместно явление, дължащо се на раздробяването на тази наука на частни дисциплини, без каквато и да е връзка между тях, а оттам и на медицинския мироглед, които те пораждат.
В резултат на това медицината с деградирала като наука и е сведена до култивирането на отделни мнения, които грижовно се отглеждат като крехки фиданки от самозвани мичуринци, опасяващи се да не би някой лек полъх на истината да ги прекърши. Тук цари общоприетият принцип на взаимно недоверие, квалифициран като „политическа коректност“. Последната не е нищо друго освен елементарната житейска мъдрост, „не ми мъти водата, за да не ти я мътя и аз“, знаейки, че тя, водата, и без това си е мътна, но затова пък в нея най-лесно се ловят риби – или по-точно пациенти. Как би се развивала една истинна наука в такава духовна атмосфера? Надявам се, че това обяснява отчасти първоначалната ми „in faustis“ диагноза за състоянието на днешната медицина.
Какво донася откриването на Универсалния закон в тази най-важна научна област за всеки простосмъртен, който в един или друг момент от живота си, ще не ще, предоставя съдбата си в ръцете на лекарите?
Универсалният закон спомага за изграждането на нова всеобхватна теория за патологията на всички заболявания, като се започне от най-нашумелите болести, като рак и СПИН, и се стигне до по-тривиалните, но не по-малко важни, често срещани заболявания, като атеросклероза, водеща до сърдечно-съдова недостатъчност, мултиплексна склероза и т.н. Новата теория на заболяванията се основава върху всеобхватното обяснение на метаболизма на клетката от енергетична гледна точка, основаващо се на всички досегашни познания за нейната биохимия. Поради сложността на материята, тук не можем да се спрем на тази тема.
Необходимо е да се подчертае, че тази теория се потвърждава от най-новите изследвания и резултати. Това стана ясно от един анализ на 10000 подбрани публикации, появили се след 1975 г., проведен в най-голямата медицинска база данни в света, „Медлайн“, състояща се от около 20 милиона статии в областта на медицината и бионауките. Резултатите от проверените статии потвърдиха без изключение Общата теория на Универсалния закон за регулацията на органичната материя.
Разгадаването на тайната на рака се явява, така да се каже, вторичен продукт на новата теория на Закона в областта на медицината. Това постижение съвсем не е най-важното, но сигурно едно от най-актуалните, защото засяга около една четвърт от населението, която по статистически данни умира от някакво раково заболяване.
За да илюстрираме невероятната познавателна сила на Закона, която всеки отделен човек може по принцип, да придобие сам за себе си, ще направим сравнение със състоянието на изследователската дейност върху рака понастоящем. В Хайделберг, Германия, където завърших медицина, има голям раков център, който съществува повече от тридесет години и междувременно е набъбнал до 2000 души научен персонал, с годишен бюджет повече от половин милиард марки. Ефектът от тези разходи е практически нула – досега не е постигнат никакъв напредък в лечението на рака в този институт. Така например, не е разработено нито едно противораково лекарство, което да е допуснато до пазара.
Този институт не е изключение, а правило. Само в областта на рака има десетки подобни институти по света, чието съществуване не може да се обоснове с постигнатите там резултати. Ние можем да обобщим това заключение за всички изследователски институти в областта на медицината, без да се отклоним съществено от истината и по този начин ще получим една бледа представа за колосалното разхищение на човешки и финансови ресурси в тази област на науката – медицинската изследователска дейност е наистина буре без дъно. Това дава представа и за революцията, която познанието за Универсалния закон носи в тази изключително важна научна сфера.
Новата медицинска теория на Универсалния закон е развита като логична, вътрешно последователна система, подобна на тази на физиката, и позволява обективното математическо оценяване на всички биологични ефекти, включително и на болестите. Както физиката, медицината се превръща в приложна математика за човешкия организъм. В известен смисъл тя и днес е строго математизирана при провеждането на клинични изпитания, но това на практика засяга много малък брой лекари, които се занимават с тази дейност. Излишно е да се споменава, че новата теория изисква качествено нови медици в бъдеще. Но това е вече друга тема.
Тъй като става дума за една интегрирана теория, новата медицина не може да се разграничи от фармакологията и фармацевтиката. В тази област успях да постигна фундаментално откритие, което ще промени коренно този икономически дял. За това ще стане дума по-късно, когато обсъждаме последствията от откриването на Универсалния закон специално за световната фармацевтична промишленост.
В резултат на това откритие стана ясно, че от енергетична гледна точка (друга не може и да има) съществуват само две групи химични вещества с фармакологични свойства: клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи. Докато първите стимулират обмена на енергията в клетките и оттам в целия организъм, вторите го подтискат и по точи начин предизвикват многобройни странични ефекти, т.е. увеличават заболяемостта и смъртността на пациентите, когато се дават продължително време.
Оказва се, че огромната част от лекарствата, използвани днес, са от втория тип. Големи клинични изпитания върху такива лекарства, проведени строго през последните няколко години, доказват по необорим статистически начин, че клетъчно-подтискащите лекарства увеличават смъртността с около 1 до 2%, независимо от вида на болестта, когато се сравняват с плацебо, което ще рече, с пациенти без никаква терапия. Оказва се, че лекувайки хронични болести с такива лекарства, ние, лекарите, систематично изпращаме част от пациентите си на онзи свят, вместо да им помагаме и да удължаваме живота им.
Обратно. Когато тези пациенти се лекуват с клетъчно-стимулиращи средства, средната смъртност намалява с 2 до 3%, сравнена с плацебо. В малкото изпитания, където се прави пряко сравнение между клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи лекарства, разликата е около 5% в полза на първите. Тук става дума за световно известни изследвания, проведени в голям брои медицински центрове и страни, като САЩ, скандинавските страни, Англия и т.н., които имат дългогодишна традиция в тази област. Техните резултати са публикувани в такива реномирани списания, като „Лансет“ (ланцет, копие) „Ню Инглънд джърнъл оф медисин“ (новоанглийско списание по медицина) или „Бритиш медикъл джърнъл“ (британско медицинско списание).
Тези изненадващи резултати се дискутират обширно и напоследък доста бурно от международните медицински среди, по най-големият парадокс е, че все още не са достигнали до широката общественост, именно поради споменатата бъркотия в медицината, която пречи за правилното ориентиране на пренатоварените научнопопулярни журналисти. От страх, че не схващат материята и могат да се изложат (а и могат да бъдат уволнени, тъй като фармацевтичните концерни, чрез рекламните си разходи, имат силно влияние върху пресата и медиите, особено в САЩ), те не пишат по такива парливи въпроси. Самите лекари и фармацевтични концерни нямат, разбира се, никакъв интерес този въпрос да се повдига нашироко, защото ще засегне техния джоб.
Този аспект на Универсалния закон има неотложна морална актуалност и трябва в бъдеще основно да се дискутира, защото тук не става дума за някакви си парични загуби на група от хора или предприятия, а за живота на милиони хора, които понастоящем систематично се убиват под претекста, че им се помага. Или както се казва: „Пътят към ада е постлан с добри намерения.“ Струва си да си припомним обещанията на „научния комунизъм“ за сияйното бъдеще и жертвите, които той остави по пътя на историческото си корабокрушение.
Очевидно, всяко отклонение от Закона води до провали, като войни и екологични катастрофи, например Чернобил, носещи масови човешки жертви или до икономически кризи, които в крайна сметка също така вземат човешки жертви. Така например, повсеместното обедняване в Русия през последните години, вследствие на кризата, е снижило средната продължителност на живота с повече от 5 години. Това означава, че средната смъртност се е увеличила с около 7-8%. А колко хора загинаха повече от обикновеното през гладните зимни месеци на кризата в България през 1996-1997 г.?
Правим това отклонение, за да потвърдим основното си заключение от дискусията на закона за еволюцията, а именно, че всяко неспазване на Закона, независимо на какво ниво научно или обществено, в крайна сметка се заплаща със съкратена продължителност на човешкия живот. Не беше ли етичната цел на всяка научна и социална дейност, като част от обществената еволюция, тъкмо обратната – да се продължи живота на хората, като се увеличи тяхното благоденствие, осигурят старините им чрез създаване на системи за колективна отговорност, като здравеопазване и пенсии, и се предпазят от колективни, социални и екологични катастрофи?
Очевидно е, че се сблъскваме е едно разминаваме между добрите намерения и резултатите от тях. Това явление съвсем не е монопол на бившата социалистическа система; а се среща също така и в икономическата система на свободния пазар, на която й предстоят сътресения, подобни на тези в Източна Европа, след осмислянето на Универсалния закон от широката общественост, а и независимо от това -Законът е валиден и без да знаем за него.
Така че, добър съвет за бившите социалистически страни е, да не възприемат безкритично всички структури на свободния пазар, защото тяхната съдба е вече предопределена, а и те далеч не се ползват с тази популярност там и се дискутират с все по-голяма критичност. Ако не беше така, източноевропейските страни нямаше да бъдат заляни през последните години от третокласни икономически съветници, провалили се в собствените си страни.
Какво ще бъде все пак непосредственото отражение на Универсалния закон в медицината? Стана ясно, че бъдещето на медицината ще се състои в лечението с клетъчно-стимулиращи средства. Читателят сигурно си задава въпроса, кои химични средства са с такъв характер. Най-общо казано, всички химични вещества от биологичен произход са, с много малки изключения, клетъчно-стимулиращи. Към тях принадлежат най-новите препарати, като гама- и бета-глобулини, интерферони и интерлевкини, въведени с голям успех при лечението на редица заболявания през последните години.
Фармацевтичната индустрия интуитивно стигна до извода, че чисто синтетичните продукти, които тя хвърли на пазара през последните 50 години, не носят обещаните резултати, и че е необходима радикална „смяна на парадигмите“ в тази област, макар и да не я разгласява публично.
Проблемът на гореспоменатите вещества със стимулиращ характер е, че те са протеини (белтъци) и поради тази причина не могат да се гълтат, защото се разграждат в стомашно-чревната система. Те се прилагат интравенозно, а това е свързано с големи трудности.
Освен че тези препарати са много скъпи и повечето пациенти и бедни страни не могат да си ги позволят, те предизвикват редица вторични (токсични) ефекти, именно поради нефизиологичната им форма на прилагане. На първо място се засягат бъбреците, сърцето и белите дробове. Неврологичните вторични ефекти също не са редки.
Читателят може би се запитва: не противоречи ли този факт на изказването, че такива вещества нямат вторични ефекти и влияят положително върху организма? По никакъв начин. Същественият недостатък на белтъчните клетъчно-стимулиращи вещества е, че те трябва да се внедрят в тялото чрез венозната система и това води до нефизиологично високо съдържание в кръвта и жизнено-важни органи. Всяко прекаляване, дори и с клетъчно-стимулиращи средства, нарушава естествената енергетична хармония в организма.
Този недостатък отпада, ако клетъчно-стимулиращите средства се вземат по физиологичен път, като се гълтат и резорбират чрез стомашно-чревната система. Възприемането ни химични вещества от тялото, били те хранителни или терапевтични, трябва да следва физиологичния път на стомашно-чревната система, която е еволюирала милиарди години и не може се заобиколи, като се надхитри природата, без това да носи печални последици със себе си.
Този факт не е оценен от лекарите, защото познанията за решаващата роля на имунната система, намираща се в стените на стомашно-чревната система едва сега, бавно, бавно започва да се осмисля. Оказва се, че тази система съдържа не по-малко имунологично-компетентни клетки и функции от известните имунологични органи. Тези клетки представляват един вид първа и най-важна бариера за разграждането на чуждите тела от храната и тяхното биохимично преобразуване в познати за организма структури, които се възприемат от него, без да се стига до остри имунни реакции, като алергии или анафилактичен шок.
Без да навлизаме в подробности, ще илюстрираме ролята на стомашно-чревната система за безопасното възприемане на чужди тела от организма със следния пример, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Всяко изкуствено внасяне на чужда органична материя в организма, например при трансплантации на сърце или бъбреци, води до отхвърляне на чуждия орган, дори когато тези органи са дадени от роднини, които са имунологично близки с пациента, като брат и сестра или близнаци. При трансплантация на органи от други видове, например сърце от свиня, реакцията на отблъскване е още по-остра и бърза. Това прави трансплантацията на животински органи все още невъзможна. В същото време животинското месо, възприето като храна, не предизвиква никакви имунологични реакции на чужди тела. Доскоро никой не се бе замислял по този въпрос, макар че това явление е основно за енергетичното обяснение на имунната система.
Става ясно, че начинът за внасяне на чужди химични вещества в организма под формата на лекарства не може да бъде произволен, а трябва да се съобразява с естествения път, даден от природата, ако не искаме да му навредим. Именно поради тази причина и в бъдеще лекарствата основно ще се гълтат. Това е и най-лесният и евтин начин на лечение.
Като се тръгне от тези съображения, които са залегнали в Общата теория на биологичната регулация и се основават на най-новите изследвания в областта на имунологията, се стига до извода, че трябва да се развият и внедрят орални клетъчно-стимулиращи медикаменти, т.е. биологични средства от небелтъчен характер с такива свойства.
Има ли понастоящем такива препарати на пазара? Отговорът е „да“, но много малко. За специалистите ще споменем само групата на антихолестериновите лекарства от типа на симвастатин, ловостатин и т.н. Тези лекарства стимулират повсеместно клетките на тялото и по този начин увеличават обмена на холестерина, като намаляват неговата концентрация в съдовете (в кръвта). Това предотвратява възникването на атеросклероза и увеличава средностатистическата продължителност на живота, сравнена с плацебо.
Длъжни сме да подчертаем, че колкото и необичайно да звучи за неподготвения читател, вярващ, че лекарите знаят, какво предписват и защо го предписват, това е първата група от лекарства, за които по неоспорим начин е доказано, че имат положителен терапевтичен ефект. За всички останали лекарства на пазара, които се предписват за хронична употреба. това не е доказано. Най-интересното е, че доказателството за положителния ефект на тези клетъчно-стимулиращи средства бе представено едва преди няколко години в прочутото „скандинавско изследване“ върху 5000 пациенти, продължило повече от пет години. То е важно, макар и далеч не единствено доказателство за валидността на новата теория на Закона в медицината.
Но как авторът знае, кои лекарства са клетъчно-стимулиращи и кои клетъчно-подтискащи, ще поиска да научи читателят. Ще задоволим неговото любопитство отчасти, поради сложността на материята. Пълният отговор е даден в том трети. На базата на Универсалния закон, разработих нов, непознат досега, квантов модел на химичната структура на лекарствата, който позволява да се предвидят техните лечебни свойства съобразно регулацията на клетката.
Може би не на всеки е известно, че химията, а оттам и фармацевтиката, се основават на квантовата механика, по-точно на приложението на уравнението на Шрьодингер за молекулярното ниво на веществата. Основни понятия, като ковалентна връзка или молекулна орбита, са в действителност математически решения на това квантово уравнение в пространството и се представят в химията по формален начин, чрез чертички или облачета (кълба или други форми) от точки. Това е приложна геометрия, или ако желаете, живопис на химичните структури. Изглежда този факт, редовно се забравя в практиката, макар и да е известен на химиците.
Така че, квантовият подход за обяснение на биохимичните и оттам лечебни свойства на лекарствата не е случаен, а е продиктуван от самото естество на химичните науки. Чисто квантовият подход не би довел до никакъв успех, ако едновременно с това не бе обяснена биологичната регулация на клетката. Обяснението е на квантово ниво, като са взети предвид най-новите данни и резултати за структурите на отделните протеини и други биохимични вещества в клетката. Тези резултати станаха възможни благодарение на масовото прилагане на нови техники в генетиката и биохимията, не на последно място в рамките на проекта за цялостното разгадаване на човешкия геном (Нuman genom project).
Както се вижда, новата Обща теория на биологичната регулация се основава на най-новите научни постижения, и което е най-забележително, тя ги предсказва. Това е привилегия на истинната наука.
От квантовия модел на биохимичните структури се синтетизира един диполен модел, който съдържа всички достойнства на квантовия модел, а най-вече неговата валидност, но е много по-лесен за разбиране и прилагане. Това е една концесия, един жест, спрямо химици, фармаколози и лекари, за които физиката е книга със седем печата. Този диполен модел се състои от малък брой аксиоми и заключения, които позволяват пълен анализ на всички лекарства. Този модел беше приложен върху 4000 лекарства и беше потвърден без изключение. Неговата подробна дискусия предполага задълбочено познаване на съвременната фармакология и надхвърля рамките на това кратко въведение. Важни примери за неговото приложение са дадени в том трети.
Именно на базата на този модел стана възможно да се направи гореспоменатото разделение на лекарствата на две групи – на клетъчно-стимулиращи и клетъчно-подтискащи, съобразно техните енергетични ефекти в клетката. Важно е да се подчертае, че тези ефекти не следват от сходството на химичните структури. От това става ясно, че химията или фармакологията не са подходящи науки за изследване на тяхното клинично поведение; такава наука е физиката или по-точно, квантовата физика. С това също се обяснява централния и твърде противоречив факт във фармакологията, а именно, защо вещества с различни химични структури проявяват сходни лечебни свойства и поради това се приобщават към една и съща група от лекарства, например групата на бета-блокерите. Последната забележка е предназначена за посветени в тази област специалисти.
Важно заключение от диполния модел е, че фитотерапията, т.е. лечението с билки, ще придобива в бъдеще все по-голяма роля. Обяснението е сложно, но ще се постарая да го сведа до няколко прости аргумента. Растителните и животинските клетки са много близки една до друга. Животинските клетки са произлезли от растителните клетки в процеса на еволюцията на биологичната материя преди около 800 милиона години, докато цялата история на биологичната еволюция се определя на 4,5 милиарда години. Затова двата вида клетки се наричат „евкариоти“, противно на бактериите, които се наричат „прокариоти“ и са много по-различни от първите.
В последните няколко години се установи, че голяма част от протеините, които изпълняват жизненоважни функции в клетките, са много сходни по структура в растителните и животинските клетки. Това обуславя общи енергетични механизми на клетъчна регулация. Този факт не е осъзнат пълноценно досега. На него му се отдава дължимото значение за първи път в Общата теория на биологичната регулация, въпреки че голяма част от фактите се знаят отдавна. Това ще рече, че екстракти от отделни билкови растения, които могат да се пият и се възприемат от организма без да се разграждат, съдържат множество биохимични вещества, участващи в регулацията на растителната клетка. Те проявяват сходни регулационни свойства, когато влязат в контакт с човешките клетки.
Народната билкова традиция ни е предала доста точни описания на техните положителни лечебни свойства. Така например, аз сравних описанията на билки от Петър Димков, събрани в неговия труд „Българска народна медицина“ (том 1 и 2, изд. БАН, София, 1978 г.) с данните за химичните структури на веществата, които се добиват от тези билки. Стана ясно, че описаните лечебни свойства могат да се предвидят от диполния модел и по този начин да се обосноват от научна гледна точка. В този контекст споменавам стимулиращото действие на жълтия кантарион, който нашумя напоследък покрай прословутото лекарство за увеличаване на потентността „Виагра“. С други думи: нищо ново.
Това конкретно приложение на Закона ще доведе до възраждане на традиционното билково лечение, което днес е доста занемарено в Западния свят. Може да се очаква, че най-силни импулси ще дойдат от китайската медицина, която разполага с най-обширен и дълъг опит в тази насока.
Да се надяваме, че тази дискусия върху част от приложенията на Универсалния закон в медицината е засегнала някои въпроси от общ интерес, без да е претоварила неподготвения читател с трудно смилаема терминология. От друга страна, въпреки популярния характер на това четиво, не можем да минем без един минимум от научни термини и съдържания, ако искаме да защитим научните изисквания на новата теория, които съвсем не са малки. Всяко научно-популярно представяне е един компромис между точността на термините, които са научно обременени, и общата разбираемост. Надявам се, че тук бе намерен най-точният баланс.
ПОСЛЕДСТВИЯ В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Организационните форми на практикуваната медицина се обобщават в термина „здравеопазване“. Той автоматично включва и ролята на държавата, изпълнявана чрез данъчната система. Тъй като средствата за здравеопазване се заделят от произведения национален продукт, финансирането и ефективността на здравната система зависят изключително от състоянието на националната икономика.
Продължаващата икономическа криза в България се отразява пагубно върху здравеопазването и пречи на неговото преустройство, съобразно изискванията на новата пазарна икономика. От това страдат най-вече обикновените граждани.
Освен от външните макроикономически фактори, структурата на здравеопазването се определя до голяма степен и от вътрешното развитие на медицината като наука и от нуждите, които тя създава. Така например, преди да се появи препаратът „виагра“ на пазара, разноските по лечението на импотентност бяха практически нулеви, защото, поради липсата на ефективна терапия, този симптом не се считаше за медицински проблем. Кратко време след въвеждането на това лекарство в САЩ, оборотът му скочи на 10 милиарда долара. В момента западноевропейските здравни системи са изправени пред дилемата, дали да включат това средство в списъците на лекарствата, или то да се купува на свободния пазар, защото се опасяват, че това ще доведе до фалит на и без това празните им здравни каси.
От друга страна, увеличаването на месечните вноски за здравно осигуряване на отделните граждани не може да расте вечно. Както и при растежа на данъците, това води до стагнация в икономиката, тъй като и се отнемат ценни капитали, които в противен случаи биха се инвестирали в производството. Оттук следва, че здравеопазване, икономика и медицина са взаимосвързани нива на обществото. Според новата аксиоматика те са U-множества, които съдържат себе си като елемент. Елементът в този случаи са парите. Липсват ли те, какъвто е случаят в България, се стига до срив на структурите, например на структурната комплексност на здравеопазването (виж закона за еволюцията).
Оттук следва, че последствията от Универсалния закон за здравеопазването са двояки. Те ще дойдат, от една страна, чрез теорията му за макроикономическата регулация на стопанството (виж по-долу) и от друга страна, чрез вътрешното обновление на медицината като наука. Тук ще се спрем само на втория аспект, защото икономическата дискусия ще надхвърли рамките на това четиво.
Видяхме от примера с „виагра“, че всяка смяна на лечебни практики с свързана с платежоспособността на медицинските услуги. Досега се наблюдава непрекъснато увеличаване на здравните разноски в абсолютен и относителен смисъл (като дял от брутния национален продукт, БНП) в целия свят. Очевидно, прогресът на медицината е от такова естество, че създава непрекъснато нови разходи. Границата на растежа, обаче, вече е достигната и дори такива развити стопанства, като тези на САЩ или Германия, са на път да се сринат под товара на здравната им система. Дилемата е повсеместна и изход не се вижда.
В пълен противовес на експоненциално растящите разходи за здравеопазване, реалните успехи в медицината са много малки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратна посока. Така например, увеличението на средната продължителност на живота, която е най-меродавният параметър за ефективността на медицинското обслужване, стагнира в разбитите западни страни от няколко години. В източно-европейските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се е увеличила детската смъртност) и то, въпреки масовото нахлуване на модерни „ефективни препарати“, каквито преди това нямаше.
Големи епидемиологични изследвания от последните години доказват, че инцидентността (степен на появяване) на повечето ракови форми е нараснали в САЩ и други страни през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна диагноза и профилактика непрекъснато растат. Тази тенденция може да се допусне както за България, така и за други страни.
Това реципрочно отношение между растящи усилия и разходи за борба с болестите, от една страна, и снижаваща се ефективност на резултатите, от друга страна, може да се обясни за първи път от новата теория на Универсалния закон. Например, широкото въвеждане на клетъчно-подтискащи лекарства от западната фармацевтична индустрия в източно-европейските страни води до увеличаване на заболяемостта и смъртността там. Последната е не само продукт на влошените условия, както вече споменахме. Нови изследвания потвърждават това.
В бившата Източна Германия броят на хронично-имунологичните заболявания като алергия, невродермит, астма и прочие е нараснал след обединението, въпреки че замърсяването на околната среда, считано за важен фактор за тези болести, значително е намаляло. Това показват резултатите от едно голямо епидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не дава никакво обяснение за причините. Междувременно, през последните десет години консумацията на лекарства в източногерманските провинции е нараснала неколкократно. Трябва да се подчертае, че преди обединението, в ГДР имаше много малък брой лекарства на разположение.
От гледна точка на диполния модел, сегашната консумация на клетъчно-подтискащи лекарства (90% от всички лекарства на пазара), като антибиотици в ранна детска възраст, сърдечно-съдови препарати от групите на бета-блокерите, калциеви антагонисти, антиаритмични средства и прочие при възрастни, води до хронично подтискане на имунната система, която е най-чувствителният към този ефект орган. Това води до увеличаване на имунните заболявания. Важно е да се отбележи, че за гореспоменатите сърдечно-съдови лекарства е доказано по неоспорим начин, че увеличават смъртността с 1-2%, в сравнение с тази на пациенти без никакво лечение. Тези групи от лекарства заемат голям дял от консумацията на медикаменти в целия свят.
Споменавам тези факти, подробно описани в том трети, за да покажа порочния кръг, в който се намира световното здравеопазване и неговата пълна неспособност да обясни фактите от научна гледна точка. Истината е действително зловеща. Световната фармацевтична индустрия произвежда годишно лекарства за около 700 милиарда долара и с това надвишава стойността на автомобилната продукция. Огромната част от тях са клетъчно-подтискащи средства и вредят на организма. Те увеличават заболяемостта, т.е. водят до вторични ефекти и заболявания, които отново трябва да се лекуват. Очевидно, фармацевтичната индустрия сама си създава потреблението и расте като рак, чрез разходите за здравеопазване, за сметка на останалите дялове на стопанството, докато един ден го задуши.
Как може да се разкъса този порочен кръг и да се тръгне отново по правилен път в здравеопазването?
Първо, всички клетъчно-подтискащи лекарства, с изключение на антибиотиците и тези, давани спешно в интензивните отделения при шоково състояние, трябва да се изземат от пазара и да се забрани тяхната продажба със закон.
Второ, да се въведат веднага нови, орални клетъчно-стимулиращи средства. Прилагайки диполния модел, може много лесно да се определят и разработят такива вещества. Тяхното масово приложение ще намали драстично разходите. Няма да е необходим голям брой лекарства, защото всяко клетъчно-стимулиращо средство действа положително при много различни болести. Това ще направи лечението с лекарства просто и достъпно и за бедните страни. Трябва да отбележим, че засега почти 90% от продажбата на лекарства се осъществява в развитите страни, а само 5% в източно-европейските страни.
Трето, да се преустрои медицината като наука и като приложна дисциплина. Отделните мерки, които трябва да се предприемат, са многобройни и не могат да се дискутират тук.
Четвърто, да нарасне ролята на профилактиката и амбулаторното лечение. На базата на Общата теория на биологичната регулация, ще е възможно да се поставят ранни диагнози на заболяванията. Тази теория разработва за първи път енергетичната връзка между генетични мутации, водещи до дефекти на квантово ниво, и появата на симптоми и хронични болести в по-късен стадий. Това е централно постижение на новата теория, което, поради сложността на материята, не може да се разгледа в това въведение.
Ранната терапия на хронични болести с клетъчно-стимулиращи средства ще увеличи значително шансовете за успешно излекуване. Понастоящем медицинското лечение наподобява пожарна команда, която пристига на мястото на пожара, след като сградата вече е изгоряла.
Може би ще трябва да се въведе нова система на лекарско възнаграждение, практикувана в миналото от китайците. Те са плащали на лечителя, докато са били здрави. В момента, в който са се разболявали, те са преставали да плащат и той бързо, бързо ги е вдигал на крака, за да текат постъпленията му. Наистина, идеална система на заплащане – напълно в смисъла на Универсалния закон.
Ролята на епидемологията и клиничната фармакология ще нарасне, защото те ще дават обективни данни за успеха и ефективността на дадено лечение и ще решават неговата съдба. Здравеопазването ще трябва да се подчини на принципа на вътрешна оптимизация, които е приложение на закона за еволюцията на това ниво, а не на екстензивен растеж, както се забелязва сега.
Същото важи за фитотерапията и други алтернативни методи на лечение, на които досега се гледа с пренебрежение от традиционната медицина. Те ще навлязат широко в медицинската практика. Червената нишка и в тази област ще бъде Универсалният закон.
Не можем да изредим всички последствия и аспекти на Универсалния закон в областта на медицинското обслужване и здравеопазването. Пропуснатите аспекти предоставяме на критичното въображение на читателя.
Тази тема особено ме вълнува, защото като лекар и дългогодишен изпитател в клиничната медицина съм професионално свързан с нея. Прозрението, че ние, лекарите, сме виновни, макар и несъзнателно, за смъртта на милиони пациенти, буквално ме потресе. Това е факт, който от лични наблюдения подозирах доста отдавна, но успях да докажа едва след откриването на Универсалния закон. Този шок не съм преодолял и до ден днешен. Съзнанието за него е непосилен товар за отделния човек. Толкова чужди мъки и нещастие човек не може сам да носи, без да ги сподели.
Преди три години се опитах да информирам медицинската и политическа общественост в Западна Европа и САЩ, но аргументите ми не бяха приети сериозно, може би защото още не бях представил убедително доказателство за съществуването на един всемирен закон във физиката. Това беше и основният етичен стимул, да се задълбоча във физиката и да го обоснова там. Едва след това стана възможно да сглобя една верига от неоспорими доказателства.
Том трети, посветен на Общата теория на биологичната регулация, беше завършен в края на месец юли 1998 г., малко преди да посетя България, във връзка с подготовката на публикацията на том втори по физика на роден език. Предварителните факти, които излагам в настоящата книга, се публикуват за първи път. Българският читател има привилегията първи да се запознае е тях.
Трябва да се подчертае, че по чисто обективни причини не бях в състояние да завърша тази книга по-рано. Голяма част от клиничните изпитания, които цитирам в подкрепа на тезата ми за пагубния характер на клетъчно-подтискащите лекарства (над 50), бяха публикувани едва през последните 3-4 години, т.е. по време на разработването на физичната теория на Закона, и са с голяма актуалност.
Причината за тяхната късна поява се дължи на факта, че едва преди 10-15 години американското федерално бюро за регистрация на лекарства (FDA) повиши значително изискванията си относно качеството и статистическите стандарти на клиничните изпитания. Този пример бе последван и от други национални учреждения за лекарствена регистрация. Клиничните резултати се появиха с известно закъснение.
От този исторически факт читателят има право да заключи, че резултатите от всички клинични изпитания преди 1988 година могат спокойно да се пренебрегнат като невалидни и погрешни. Оттук и твърдението, че огромната част от лекарствата на пазара днес не са изпитани правилно относно тяхното действително лечебно действие. В Германия броят на такива лекарства, които по закон трябва впоследствие, т.е. след регистрацията им, да докажат своята клинична ефективност, се изчислява на 16000 продукта (химичните вещества са по-малко).
Някои читатели може би си задават въпроса, как бе възможно да се стигне до това положение. Вместо отговор ще попитам обратното: „А как бе възможно, три поколения хора, населяващи голяма част от земното кълбо, да подкрепят една брутална комунистическа доктрина, унищожила милиони хора без причина и да се отъждествяват с нея? И коя бе причината, след като и на бебетата им стана ясно, какво с представлявала тази система, българският народ да избере в свободни избори разбойническия посткомунистически режим на Жан Виденов и да се хвърли с отворени очи в пропастта, от която все още не може да излезе?“
Отговорът е: „Защото хората притежават безкрайната способност да се самозалъгват и да си затварят очите пред очебийната истина.“ Към това нищо повече не може да се добави, освен че тази причина е попречила, Законът да бъде открит много по-рано. Не е пресилено да се каже, че най-голямата опасност за самоунищожението на човешката раса се крие в тази нейна способност да се самозалъгва. Универсалният закон слага край именно на нея, а това вече с бледа надежда, че може би ще оцелеем като биологичен вид.
ЗАКОНЪТ и ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ
С това пристъпваме към последствията от откриването на Универсалния закон за основния причинител на вредите и загубите в медицинското обслужване – световната фармацевтична индустрия. Две думи за нейното най-ново развитие.
След три големи вълни от сливания през последните 10-12 години, голяма част от фирмите, които познавах от началото на моята дейност, вече не съществуват. В момента 20 концерна владеят повече от 50 % от световната продажба на лекарства, като въртележката на приятелски или неприятелски сливания продължава да се върти с все по-голяма скорост. Причините са две:
1) фармацевтичните концерни нямат нови продукти, защото повишените изисквания спрямо регистрацията на нови лекарства показват недвусмислено, че новоразвитите средства се оказват вредни и не помагат на пациентите. Летвата е вдигната много високо и те все по-трудно се утвърждават. Това води до главозамайващо увеличение на разходите за научно-изследователска дейност и развитие (R & D). Докато преди десетина години инвестициите за регистрация на ново лекарство се колебаеха между 25 – 50 милиона долара, сега те са нараснали от 500 милиона до един милиард долара. Сливанията имат за цел да намалят началните инвестиции и да акумулират повече нови продукти, с една дума, да се избегне конкуренцията, като се създадат олигополни корпорации. В допълнение, концерните съкращават работници и служители и по този начин пестят разходи.
2) Втората причина за сливанията, колкото и да е парадоксално, са нарасналите печалби в този сектор, които достигат до една трета от обема на брутната продажба. Тъй като тези пари трябва да се инвестират някъде, те отиват за покупка на други предприятия от този бранш. Оттук и необходимостта на всеки 3-4 години да се „ходи на пазар“ с голяма кошница и да се елиминират един след друг потенциалните конкуренти. Такова трябва да е било и поведението на динозаврите малко преди тяхното загиване.
Едновременно с това възникнаха, като гъби след дъжд, много нови биотехнологични фирми, които се опитват да пробият в този примамлив пазар. Техните първоначални обещания и перспективи много бързо се свиха до нормален ръст, именно поради безпощадните, нови изисквания на регистрационните учреждения. Тъй като почти никоя от тези фирми не е въвела нов продукт на пазара, за да се самоиздържа от продажби, те живеят само от първоначалните инвестиции и от пробуждането на големи надежди за печалба на борсата. Ясно е, че много от тях ще издъхнат, преди да са се утвърдили на пазара и наистина този процес вече е започнал.
Именно тези фирми ще се облагодетелстват най-много от познанието за Закона. Той ще им посочи пътя, как да развиват нови продукти с малко разноски и най-вече в кои области да се насочат.
Новата Обща теория на биологичната регулация ще предопредели също така политиката и решенията на националните и интернационални регистрационни учреждения, като Европейското учреждение в Лондон, ЕМЕА. Изискванията им ще се поставят на рационална база и за първи път ще станат разбираеми за всички участници, а най-вече за самите тях. Последното е особено необходимо, тъй като тези учреждения в момента създават впечатлението, че се намират в състояние на тотална интелектуална ентропия.
Големите концерни имат реален шанс да оцелеят, ако възприемат бързо Общата теория на биологичната регулация във всички нива и звена. Който по-рано я овладее, ще бъде по-конкурентноспособен. Общо взето, броят на лекарствата на пазара ще намалее драстично, а обемът на продажбите на дадено лекарство ще нарасне. Това ще облекчи организацията и ръководството на концерните.
Загубите от изземването на клетъчно-подтискащи лекарства от пазара могат много бързо да се компенсират от бързото въвеждане на клетъчно-стимулиращи средства. Не е изключено, обаче, някои от концерните да фалират или да бъдат погълнати от техните по-гъвкави и бързи събратя.
В общи линии това ще бъдат последствията от Универсалния закон в този бранш. Тук те ще придобият възможно най-драматичен характер, но могат, при добро желание и интелигентно поведение, да бъдат лесно овладяни. Това ще зависи само от ръководствата на фармацевтичните концерни.
Тъй като не се очакват големи промени в другите отрасли на стопанството, тук те няма да бъдат разгледани. Вместо това ще насочим нашето внимание към общите тенденции в обществото и икономиката, които с известно закъснение ще изкристализират от приложението на Закона.
ДЕМОГРАФИЯ
С подобряване на лечението на хроничните заболявания, които са най-важните фактори за смъртността днес, границата на активната дейност ще се покачи и качеството на живота в напреднала възраст ще се подобри. Средностатистическата продължителност на живота ще започне постепенно да расте. Отсъствията от работа по болест (средно 22 дни в Германия) ще намалеят. Пенсионната Възраст също ще се покачи. Предвид кризата на пенсионните системи във всички развити капиталистически страни, това демографско развитие ще донесе едно желано и неочаквано облекчение.
Времето за образование ще се съкрати или във всеки случай няма да нарасне. Средната възраст за постъпване на работа на висшистите в Германия и други страни е към 30 години. С опростяването на учебния материал въз основа на Общата теория на науките, обемът му ще се намали, а нивото на познание ще се увеличи радикално. Ще остане повече време за активното поощряване на творческите заложби на учениците и студентите (виж образование по-долу).
Конкретно за България това би означавало облекчение на извънредно неблагоприятната й демографска структура, която се отличава с най-високата смъртност на населението в цяла Европа, а може би и в света. Въпреки че не съществуват точни данни, последните изчисления сочат, че през последните 10 години в България умират годишно средно 50-60 хиляди души повече, отколкото се раждат. Тъй като отрицателният ръст е приблизително толкова голям, колкото е раждаемостта (около 60 хил. новородени деца на година), нацията бързо остарява. Това заключение може да се направи и без статистика. Дори един бегъл поглед по улиците или гарите на големите градове, като София и Пловдив (да не говорим за селата), създава впечатление у непредубедения наблюдател, че страната ни сякаш се е превърнала в огромен старчески приют, тръгнал на еднодневен излет.
Драматичният спад на дяла на младото поколение не може да не остане без последици и положително ще утежни и продължи периода на стагнация, в който се намира икономиката ни. На този процес може да се повлияе дългосрочно, като най-вече се внесе надежда и оптимизъм в населението относно бъдещето. Кое събитие би изиграло по-стимулираща роля от осъзнаването и прилагането на Универсалния закон в обществения и ежедневния живот? Това ще доведе до увеличение на раждаемостта, което ще окаже положителен ефект и върху икономиката.
Връзката между раждаемост и икономически просперитет е много по-тясна, отколкото се предполага. По време на най-големия икономически и културен възход на страната ни от 1933 г. до 1944 г., населението на България се увеличава с близо една трета и надхвърля сегашния ръст. По това време съвсем естествено е всяко семейство да има по 4-6 деца. Отличителна черта на довоенното поколение, която особено ме е впечатлявала всеки път, когато съм имал възможност да бъда в контакт с негови представители, е била непоколебимата му вяра в бъдещето и благополучието на страната и народа ни.
Именно най-подтискащият аспект понастоящем с минорната и песимистична нагласа на днешните българи. Погледнато в исторически план (пет войни за шестдесет години от Освобождението до Втората световна война), от гледна точка на обективността сме длъжни да отбележим, че страната ни след повече от 50 години мир никога не е имала по-малко външно-политически проблеми и по-благоприятни условия от сега за мирното си икономическо развитие. На практика, всеки й желае доброто и най-вече бързото й стопанско възстановяване, освен може би шепа местни гангстери, които незаконният комунистически режим роди като драконово семе, преди да загине и с които, при добро желание, всяко правителство би могло да се справи за кратко време.
ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
С това ние плавно преминаваме към следващата тема, която би трябвало да вълнува всеки един от нас, защото е тясно свързана с индивидуалната човешка личност – възпитанието и образованието. Не случайно те са в основата на националното и духовно самоутвърждаване на българската нация по време на Възраждането. Тук ще възприемем един по-общ подход и ще разгледаме образованието в международен мащаб, макар че всичко казано по-долу ще важи и за България.
Стана ясно, че откриването на Универсалния закон води до обединяване на всички науки под един общ принцип. Същото обединяване ще се осъществи и на нивото на образованието. Това предполага съвсем нов тип учители, които, разбира се, няма да дойдат от нищото, а ще трябва постепенно да се обучат. С една дума, ще преживеем повторение на отминалите възрожденски дни, когато шепа будни българи се нагърбват със задачата да образоват цялото население. Алегорията за дванадесетте апостоли, били те около Христос или Левски, може да служи за парадигма в това отношение.
Образованието в училищата ще се промени коренно. Именно на тази възраст ще трябва да се развие разбирането за Закона, за да се превърне то във втора природа. Тъй като Законът с математическото начало на човешкото мислене, а математиката се изучава от първи клас, е редно. Законът да се въведе като дидактичен метод за преподаване на математика от самото начало. На практика нещата ще са по-лесни, отколкото някои хора може би се опасяват. И сега Законът интуитивно се преподава в математиката.
По-късно, в гимназията, предмети като физика, химия, биология, астрономия, икономика и история ще се осмислят в своята цялост и взаимозависимост. Зубренето на факти ще загуби своето значение, докато ролята на логичното мислене и дискусия ще навлезе широко в преподавателската практика. Логиката ще се радва на ново възраждане. Изкуствата и музиката ще трябва да се застъпят повече отсега, защото всестранното стимулиране на творческия потенциал на учениците ще е съществена предпоставка за съзидателното прилагане на Закона по-късно в професионалната им дейност. Факт е, че характерът се оформя през първите осемнадесет години – в този смисъл училището ще се превърне в огнище, откъдето искрите на познанието за Закона ще се разпространят в обществото.
Тъй като голяма част от учебния материал, преподаван сега в университетите, ще се изучава в гимназията, академичното образование ще приеме по-индивидуална форма. Новите средства за масова информация, като Интернет, ще позволят бърз достъп до всякакъв вид информация, която вече лесно и без чужда помощ ще може да се осмисля от отделния студент. Самата информация в Интернет ще се промени и пречисти коренно на базата на Общата теория на науките.
Скоро ще престане да има значение географското място, на което се намира човек. Той ще има достъп до световната информация и ще може да я осмисля оптимално, прилагайки Универсалния закон. Поради тази причина репутацията на университети, като Кембридж, Оксфорд или Принстън, ще загуби всякакво значение. Това ще е от полза за малки страни, като България, които сега губят най-добрите си умове по чужбина, защото не могат да им осигурят равностойни условия на университетско образование.
Познанието на Универсалния закон може да се определи в известен смисъл като „интелектуалната бомба“ на бедния човек. С нея той ще вдигне във въздуха пиедестала на североамериканската и западноевропейската наука и култура, развиващи се в илюзорното убеждение за технологично превъзходство. Смятам, че малко хора ще съжаляват за последствията от тази необходима акция, създавайки равни шансове за всички нации. Образованието ще придобива все по-голямо значение, защото става ясно, че цялото познание за света е съхранено в нашето съзнание, което е най-мощната и първична сила на човешкия прогрес. Тъй като в бъдеще технологичният прогрес ще се развива с много по-голяма скорост от сега, благодарение на знанието за Закона, на всеки човек ще се наложи да сменя на няколко пъти през живота си своята професия. Тази тенденция и сега се забелязва, но тя ще нарасне. Това носи големи социални шансове, но и рискове за безработица. Последните могат да се преодолеят с гъвкаво образование за преквалификация. Смяната на една професия с друга ще се облекчи от общата база на Закона.
Може да се пише много по тази тема, без тя да бъде изчерпана. Убеден съм, че всеки сам за себе си ще развие собствена представа, какво още ще се промени в образованието и възпитанието.
ИКОНОМИКА И УПРАВЛЕНИЕ СПОРЕД ЗАКОНА
Важни аспекти на икономиката бяха вече обсъдени. Тук ще се спрем на съзнателното приложение на Закона за регулацията на националното стопанство, без да навлизаме в икономическата му теория, която надхвърля рамките на това четиво.
Всички досега известни инструменти за макроикономическо управление, което е задача на правителството и специализирани институции, като централни банки, се оказват интуитивни, частични усещания за Закона. В икономическата теория те са известни като „-ism“: монетаризъм, кейнсианство, протекционизъм, либерализъм и т.н. Първите две течения се считат за чисто икономически учения, докато вторите две – за политически обагрени доктрини. В действителност, всяка форма на общо регулиране на стопанството е политически мотивирана и се възползва от политическата власт и структура на държавата.
Въпреки че от пресата научаваме, че се намираме в период на глобализация на пазарите, тази глобализация едва сега започва и ще придобие ускорен темп, след като теорията на Универсалния закон стане достояние на целия свят. Прилагането на Закона за регулацията на стопанството ще доведе до създаването на обективна икономическа теория, чиято крайна цел е предотвратяването на кризи и осъществяването на равномерно благоденствие по всички краища на земята. Излишно е да се отбелязва, че днес сме все още много далече от тази цел.
Настоящото деление на политическото ниво на два блока – ляв и десен, ще се преодолее, защото тази координатна система става все по-безмислена. Това и сега се наблюдава в много страни. Докато десният блок симпатизира на монетаризма, който е против активната намеса на държавата в икономиката, левият блок се чувства идеологически по-близо до кейнсианството, което препоръчва именно активното участие на държавата в регулацията на стопанството. Това разбира се не пречи и на двата блока да правят най-разнообразни кръстоски и да вършат противното на това, което проповядват, от момента в който дойдат на власт. Това дискредитира настоящите делегирани демокрации и извиква на преден план необходимостта от въвеждане на плебисцитни форми па демокрация.
В новата икономическа теория на Закона се доказва, че монетаризмът и Кейнсианството са диалектически аспекти на Универсалния закон и могат да се съчетаят в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система. В този случай, двете нива са: 1) материално и духовно производство – индустрия, стопанство и сектор на услугите – известно като БСП (брутен социален продукт) и 2) неговото метафизично отражение – количеството пари в обръщение. Двете нива са взаимозависими U-множества и образуват системата „национално стопанство“. Това важи и за системата „световно стопанство“, която може да се разглежда и като ниво (степен на математическа свобода). В такъв случай, това ниво се състои от различни системи – отделните национални стопанства.
Всички те си взаимодействат – размяна на стоки за пари и обратно, износ-внос, и са U-множества. Те съдържат себе си като елемент. Например, всяка сума пари може да се превърне в стока и всяка стока в пари. Ликвидността на парите е равностойна на ликвидността на стоките. Това разбиране е залегнало в прочутото равенство на Фишер за пазарното равновесие, от което произлиза модерният монетаризъм. Ние ще покажем по-долу, че то се извежда от универсалното уравнение.
Тъй като „идеологиите“ (ако може да се говори за такива изобщо) на десните и левите блокове са повече или по-малко обвързани с един или друг аспект на стопанската регулация, и се оказват аспекти на Универсалния закон, то те в бъдеще неминуемо ще се слеят. Диспутът за икономическата регулация ще се пренесе на друго по-обективно ниво – това на новата наука за икономическа регулация съобразно Закона. Политическите идеологии изцяло ще отпаднат и сигурно никой няма да съжалява за тях.
А какви ще бъдат новите организации, които ще заемат мястото на сегашните политически структури и ще управляват обществото в съгласие със Закона? И как те ще могат да се създадат? Тези въпроси сигурно вълнуват читателя. Ние ще отговорим на тях чрез конкретни примери, които включват и централно приложение на Закона за управлението на националното и световно стопанство.
Историята на човешките организационни структури сочи, че всички по-важни форми на организация, заменящи старите, установени форми, се пораждат тихомълком, извън центъра на общественото внимание и поради това обсебват по много рационален и ефективен начин властта на управлението.
Една такава модерна структура е централната банка, олицетворена в американската федерална банка, известни под съкратеното й наименование Фед, и германската Бундес-банка. По закон тези централни парични институции имат задачата да бдят над стабилността на националната валута – на долара и на марката, които са основни световни валути, и да се намесват (интервенират) на паричния пазар всеки път, когато имат данни, че той излиза от равновесие. Инструментите, които те използват за регулация на паричния, а оттам и на производствения сектор се определят като монетаристични мерки.
Ще докажем, че те са изцяло подчинени на вътрешната логика на Универсалния закон. Те го прилагат по интуитивен начин и могат да се обобщят в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система, в конкретния случай, на националното стопанство. Тази проста аксиома, въпреки дългото си име, схваща динамичния характер на системите на пространство-времето. Важно е да се отбележи още веднъж, че досегашният подход във всички области на науките е статичен и елиминира движението на пространство-времето. Съществено новото в нашия подход е оценяването на динамиката на системите. Иначе фактите си остават такива, каквито винаги са били.
Преди да навлезем в материята, нека отбележим, че двете банки са придобили междувременно по-голяма власт и значение за националната и световната икономика, отколкото съответните национални правителства. Те са независими институции и вземат своите решения по обективни, икономическо-математически критерии, без да се съобразяват с мненията на правителствата им, които са чисто политически, и поради това твърде често субективни. Именно поради тази причина, директорът на Фед – Алън Грийнспян, се счита за тайния управител на САЩ, а президентът – за негов послушен чирак. Подобна роля би желало да играе и представителството на МВФ в България, пренебрегвайки два основни факта: че то не е легитимирано за това от националните ни закони, и че му липсва компетентността на Фед. Това го дискредитира като институция и не предсказва нищо добро за страната ни. Важно е да се знае, че двете банки се създават като реакция от Голямата депресия и последвалата инфлация, която срива световната икономика. Докато в САЩ Голямата депресия води до новата конструктивна политика на Рузвелт, в Германия тя изкачва Хитлер на власт и води до Втора световна катастрофа, от която пострада и България. Това доказва взаимозависимостта на всички икономически и политически системи и нива на общественото пространство-време, които определихме като U-множества, и предопределя глобалния подход към тях.
В днешната епоха на зараждаща се глобализация ролята на двете централни банки е нараснала неимоверно и отдавна е надраснала първоначалното им национално предназначение. Именно поради тази причина решението да се въведе през 1999 г. новата европейска валута – Евро, етапа възможно едва след като страните-участнички успяха да се съгласят с независимия и силен статут на новата централна Евробанка. Тя е копие на германската Бундесбанка и не случайно вече се установи на същото място – във Франкфурт на Майн. Защо влиянието на тези банки е толкова голямо?
Всяко решение на двете банки за увеличаване или намаляване на лихвите има непосредствено влияние върху курса на валутите и този на борсата. Това влияние е от световен мащаб и засяга всички страни. Например, България, която е „вързала“ лева за марката, започва да трепери всеки път, когато има опасност от обезценяване на марката спрямо долара, например чрез намаляване на основните лихви в Германия. Връзката между лихвеното ниво и паричната стойност е в основата на модерния икономикс и ще бъде обяснена по-долу по много лесен и достъпен начин.
В новата икономическа теория на Закона това глобално влияние на централните банки чрез парите в обръщение се определя като „корелация от далечно разстояние“, на английски „long range correlation“, оттам и съкращението „LRC“. Този термин на новата аксиоматика е от извънредно общ характер и се извежда пряко от първопонятието. Математическата му дефиниция е тази на енергетичен градиент или потенциал. Този общ термин е математическото U-множество на редица конкретни величини от физичен и нефизичен, например икономически характер, които се образуват в науката за отделни нива и системи на пространство-времето.
Така например, известното ни електрично напрежение от ежедневието, наречено още електричен потенциал, принадлежи на това множество. Преди да се спрем на регулацията на стопанството, е необходимо да засегнем регулацията на клетката, тъй като те по същество са тъждествени – и двете системи се подчиняват на Универсалния закон.
Известно е от 70 години насам, че всички органични клетки образуват електрично напрежение, което е напречно на клетъчната им мембрана. Зарядът в клетката е отрицателен, а този извън нея – положителен. Стойността на клетъчно-мембранното напрежение се колебае между 60 и 120 миливолта в зависимост от типа на клетката. То се нарича клетъчен потенциал в покой. Той може да се разглежда като напрежение на кондензатор, тъй като клетъчната мембрана играе ролята на плосък сферичен кондензатор. Тъй като дебелината на мембраната е от порядъка на 20 ангстрьома, това напрежение образува огромно електрично поле от порядъка на 1 до 10 милиона волта на квадратен метър. Такива електрични полета се срещат само в стратосферата и предизвикват светкавици и други подобни разреждания.
Споменавам тези технически факти, за да обясня на читателя по един осезаем начин, че регулацията на клетката, а оттам и на цялата органична материя, не се различава от тази на обществото и икономиката, които са органични микронива. Регулацията и на двете може да се опише математически с трите приложни аксиоми на Закона. Това ще докажем за последната аксиома. Преди да се върнем към икономиката, е необходимо да дадем следната допълнителна информация на читателя, която ще облекчи фактическото разбиране на общите принципи на динамична регулация на всяка система на пространство-времето, била тя стопанство или клетка. Тези практически примери улесняват навлизането във високото ниво на абстракция, която тази дискусия изисква от читателя.
Така както е известно, че всички клетки, бактерии и органели в клетките, като митохондрии, образуват без изключение електрично напрежение през мембраната, която ги обвива, се знае също, че разграждането на това напрежение, което е съхранена енергия на клетката, е съществено за тяхната регулация. Това напрежение фактически не се намира в покой, а може да се разглежда като променливо напрежение. Една негова вълна се нарича „акционен потенциал“ на клетката.
Възприехме този термин за универсалното проявление на енергията/пространство-времето в новата аксиоматика, тъй като Универсалният закон за първи път бе доказан за клетката и по-сетне за другите нива, като икономика и физични нива. Този акционен потенциал е всъщност една електромагнитна вълна, която непрекъснато се образува и разгражда.
На нея се дължи функционирането на всички мускулни и нервни клетки. Това може би е известно на повечето читатели от гимназиалната биология. За неподготвените ще спомена, че например акционните потенциали на мускулните клетки карат сърцето да тупти и да изпомпва кръвта в съдовата система. Всеки един акционен потенциал на мускулните клетки на сърцето отговаря на един негов удар. Тези акционни потенциали се разпространяват синхронно от центъра на възбуждане в сърцето, наречен синус-възел. Съвкупният продукт от акционните потенциали на всички сърдечни клетки може лесно да се измери като електромагнитна вълна, известна в медицината като електрокардиограма или ЕКГ. Същото важи и за централната нервна система (мозъка), където акционните потенциали на нервните клетки се измерват като електроенцефалограма, ЕЕГ.
Доказано е, че всички клетки проявяват акционни потенциали, но те не винаги са така изявени, както при мускулните и нервните клетки. Това важи за клетките на кожата, на стомашно-чревната система, на вътрешните органи, на имунната система и т.н. Регулацията на споменатите два органа, сърце и мозък, зависят изключително от способността на техните клетки да образуват акционни потенциали. Не случайно нулевата линия при ЕКГ и ЕЕГ се счита като доказателство за клинична смърт в медицината.
Както виждаме, срещаме все познати неща. Парадоксалното на тези общоизвестни факти е, че за срам на учените те и до ден днешен не са осмислени от енергетична гледна точка. Едва с откриването на Универсалния закон бе доказано, че:
Енергията, придобита от храната, която се разгражда в клетките на тялото, се превръща без загуба в електрична енергия на техните акционни потенциали, като се отчисли топлинната енергия (около 60%), която се отдава на околната среда. Останалата енергия в организма се нарича енергия на храната.
Подчертаваме този извод, тъй като енергичният баланс, върху който той се основава, бе проведен за първи път в историята на науката от мен през 1995 г., въпреки че предпоставките за това основно доказателство в бионауките са налице от 50 години насам. Това доказва фундаменталната бъркотия в медицината и бионауките, както вече отбелязахме.
Горният резултат следва от закона за запазване на енергията и е приложение на Универсалния закон за нивото на клетките. Ако положим ЕА за енергията на акционен потенциал на дадена клетка и f за времето й, например за броя ни акционните потенциали, които тя осъществява за един ден, ще получим обмена на енергията на тази клетка за това време, прилагайки универсалното уравнение:
Е= ЕА.f
Ако сумираме обменената енергия на всички клетки на тялото (f). прилагайки отново универсалното уравнение, този път за системата „организъм“, ще получим ефективната енергия на храната (около 35-40%), която остава в тялото и се използва за изграждането на биоструктури, като белтъци, въглеводороди, мазнини и т. н. Ефективната енергия е тази част от енергията на храната, която фактически поддържа структурите и функциите на клетките и организма. При това не е възможно да се направи разграничаване между коя да е биоструктура и нейната функция (U-множества). За сведение, цялата енергия на храната, консумирана от организма за един ден, се измерва чрез нейното изгаряне в кислородна среда. Данните при покой и физическа дейност са известни от литературата. Очевидно, ефективната химична енергия на храната, която остава в тялото, се превръща изцяло в електрично напрежение на клетъчните мембрани на клетките и под формата на акционен потенциал, който е разграждане и изграждане на тази съхранена електрична енергия, се превръща отново в биохимична енергия. Именно в този обмен се състои метаболизмът на клетката, който може да се проследи до най-малките подробности, прилагайки най-новите постижения и данни в тази област на науката. Това с основното постижение на новата Обща теория на биологичната регулация.
Регулацията на клетките, а оттам и на органите и организма, се осъществява по глобален начин чрез модулация (промяна) на акционните им потенциали, които по същество са променлив ток. Например, в зависимост от диелектричните свойства на молекулите на лекарствата, честотата на този променлив ток може да се ускори или забави. Същото важи и за тяхната амплитуда (потенциал), от която зависи енергията на всеки акционен потенциал (виж част 1). Всяко забавяне на честотата или намаляване на амплитудата отговаря на подтискане на енергетичния обмен в клетката и се нарича клетъчно-подтискащ ефект. Този ефект е енергетично взаимодействие.
Тъй като организацията и съществуването на клетката като структура зависи от непрекъснатото провеждане на акционни потенциали (да си припомним нулевата линия на ЕКГ и ЕЕГ при клиничната смърт), всяко подтискане на акционните потенциали, което, както казахме, е енергетично взаимодействие, дошло отвън, се оказва вредно или пагубно за клетката. Това се доказва без изключение от всички експерименти в областта на електрофизиологията, която изследва разрушаването (лизирането) на клетките и други подобни ефекти под влиянието на външни химични, електрични и други фактори. Както посочихме, тези ефекти могат да се наблюдават и като увеличаване на смъртността на нивото на човешкия организъм при лечение с клетъчно-подтискащи средства. Червената нишка се следва без изключение и без каквото и да било вътрешно противоречие, както може би читателят вече забелязва.
Общата теория на биологичната регулация, застъпена в том трети, разработва регулацията на клетката именно въз основа на енергетичния обмен между нивото на електрично напрежение на клетъчната мембрана и това на химичния метаболизъм вътре в клетката. Този обмен може пълноценно да се опише с аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на електричното и метаболитното ниво на клетката, като последната се разглежда като система на пространство-времето.
Същият механизъм на регулация наблюдаваме и в националното стопанство. Съпоставяйки двете системи, ще убием с един куршум два заека и ще задоволим както очакванията на биолозите и медиците, така и тези на икономистите и политически ориентираните хуманитаристи. Простотата на третата приложна аксиома е предпоставка за широкото разбиране на този важен икономически аспект, който предопределя и националната политика.
От гореизложеното става ясно, че основите на днешните науки, били те бионауки или икономикс и финанси, не са разбрани по същество, въпреки или точно поради тяхната елементарност. Амбицията на тази дискусия е, да направим от читателя експерт по икономическите въпроси, така че той да е в състояние да осмисли от гледна точка на здравия разум така добре икономическите явления, които стават около него и определят неговата съдба, че да достигне и надмине повечето „капацитети“, чиито мнения той среща в средствата за масова информация и пред които понастоящем може би все още благоговее. Излишно е да се отбелязва, че това до голяма степен важи и за медицината.
Така разбирането и правилното прилагане на Закона води до приравняване на познанията на неспециалистите към тези на експертите. Именно тази разлика в полза на експертите се използва днес от последните най-безобразно, за да си осигурят социални привилегии, подобни на тези на кастата жреци в древен Египет. Така че равноправието, което Законът внася в обществото, би трябвало да е очевидно за всеки.
Обратно към икономиката. Видяхме, че съществена задача на централните банки е да променят нивото на основните лихви на националната валута. Когато лихвеният процент се качи, парите стават „по-скъпи“. Поради това по-малко хора и фирми са склонни да заемат пари от банките и общото количество пари в обръщение в едно стопанство спада. Следователно, колкото по-високо е лихвеното ниво, толкова по-малък е обемът на парите в движение. Двете величини се отнасят реципрочно една към друга.
Това с проявление на реципрочността между енергия и пространство (обем) за паричното ниво. В този случаи лихвеното ниво може да се разглежда като енергия на парите, които поскъпват, т.е. стават по-ценни, докато техният обем (количество), който може да се разглежда като пространствена величина, намалява. Обратно, когато лихвите спадат, парите стават по-евтини и се наблюдава по-голяма склонност да се заемат пари от банките. Тогава количеството пари в обръщение нараства.
Както виждаме, реципрочността между пространство и време или енергия не търпи противоречия. То е еднакво валидно и за физичните, и за финансовите нива. За да осмислим тази реципрочност на нивото на парите, трябва да си представим парите като метафизично отражение на свойствата на пространство-времето или енергията.
Както енергията, парите са в непрекъснато движение и обмен с други нива – например те се заменят за произведени физически продукти. Следва, че нивото на парите е отворено. Парите образуват равенства – една и съща стока има една и съща цена, а така също, една парична единица е равна на друга (например всички монети от 50 лева са равни помежду си и т.н.). От друга страна парите са дискретни – те могат да образуват безкрайни дискретни суми (цени, банкови сметки и т.н.), които са U-множества. Оттук следва и безкрайният характер на парите.
Наистина, единственото нещо, което човек върши, е да осмисля Универсалния закон във всяка една област на своето житие. Осмислянето на Закона е математическо схващане за естеството на пространство-времето, което той прилага повече или по-малко съзнателно за създаването на нови нива и системи на обществения живот. Така например, въвеждането на прословутото двойно счетоводство, което все още твърде малко хора в България владеят, е конкретно приложение на запазването на енергията, вследствие на затворения й характер. Обяснението предоставяме на читателя за упражнение.
Както виждаме, парите проявяват свойствата на пространство-времето, защото са негово ниво, създадено от съзнанието, което пък отразява първопонятието. Всички тези нива се подчиняват на Закона. Това важи както за нервните клетки, произвеждащи съзнанието (виж по-горе), така и за неговите идеи, като въвеждането на парите в обществения живот. Всяка абстрактна идея, отразяваща адекватно първопонятието, т.е. Закона, може да се материализира, защото е вярна.
По много поводи обменихме, че съзнанието притежава неограничената степен на математическа свобода да определя безкрайно много нива на пространство-времето и по този начин да го разглежда като делима (дискретна) същност, въпреки че то по същество е цялост. Това абстрактно деление поражда категориалните системи на паузите. Икономиксът е такава система. Самото дидактично разделение на макроикономикс и микроикономикс илюстрира това свойство на съзнанието.
Ще приложим същото свойство и ще подразделим нивото на парите на отделни поднива, за да обясним по-точно неговото поведение. В същото време ще обобщим тези нива в едно ниво на парите, което взаимодейства с нивото на материалното производство (физическо ниво на стопанството). Тези подразделения са произволни, но необходими за осмислянето на реципрочния характер на пространството и времето на всяко ниво и във всяка система на обществото. За целта ще приложим аксиомата за реципрочния характер на енергетичните потенциали на две съседни нива на дадена система, която е една възможна интерпретация на това свойство на първопонятисто.
Според тази аксиома, ние ще разгледаме националното стопанство като динамична система на човешкото общество, състояща се от две нива: 1) физическо ниво на стопанска дейност (производство и услуги) и 2) ниво на парите.
Видяхме, че нивото на парите може да се променя от централните банки чрез нивото на лихвите. От друга страна, нивото на парите си взаимодейства с това на производството чрез покупко-продажбите. Според горната аксиома, техните енергетични потенциали трябва да се отнасят обратно пропорционално (реципрочно) един спрямо друг. Това сега ще бъде доказано.
Количеството пари в обръщение се изчислява в класическата икономическа теория чрез формулата на Фишер, за която американският икономист Гълбрайт твърди, че е поне толкова известна, колкото и формулата на Айнщайн за равенството между маса и енергия във физиката. Последната изведохме от универсалното уравнение посредством аксиомата за опростяване, формулата на Фишер е също така математически израз на Универсалния закон, приложен за нивото на парите. Той гласи: ако приемем, че средната цена на сделките в едно стопанство е ЕА, а броят на всички сделки в това стопанство е f, тогава количеството пари в обръщение може да се изчисли като произведение от двете величини: Е = ЕA.f . Ние получаваме отново универсалното равенство.
Фишер използва други символи, но това не изменя с нищо дефиницията му. Става ясно, че универсалното уравнение е валидно както за обмена на клетката, така и за обмена на паричното ниво: дефиницията на Фишер включва обмена като парична сделка, където една стока се заменя за пари и обратно. Тази формула е централна за монетаризма – всички препоръки в този дух произтичат от нея. Другояче не може и да бъде – тя е приложение на Универсалния закон. Това съвсем не е осъзнато в икономиката.
Парите в обръщение са динамична същност – не случайно се говори за ликвидност (течност) на парите (виж идеята на Хераклит за потока), която може да се разглежда и по статичен начин, като наличното количество бакноти в стопанството. В този смисъл, техният динамичен характер се пренебрегва за момента и те се разглеждат като структурна комплексност КS като двумерно пространство, т.е. площ. Тази величина може да се приложи и буквално, като се изчисли например повърхността на банкнотите в обръщение. Макар че никой не се е сетил да направи такова изчисление досега, то ще бъде толкова меродавно, колкото и всяко друго изчисление, което се използва днес.
Примерно, ако руското правителство реши да напечата 50 милиарда нови рубли, за да може да се разплати с работниците, както неговият премиер подсказа наскоро (23.09.1998 г.), тогава нарастването на количеството рубли в обръщение в тази страна спокойно ще може да се изчисли чрез площта на хартията, напечатана под формата на пари. Това разбира се не означава, че производството на тази страна ще нарасне в същия размер. То даже може да спадне още.
Въпросът е, както става ясно, как увеличението на парите се отразява на фактическото производство, от което в крайна сметка зависи благоденствието на една страна. Този въпрос е централен в съвременния макроикономикс и предопределя икономическата политика на правителствата.
Видяхме, че когато лихвите намаляват и парите поевтиняват, хората и фирмите вземат повече пари назаем и ги харчат за покупки, т.е. търсенето нараства. Поевтиняването на парите, породено от ниското им лихвено ниво, може да се разглежда като намаляване на енергетичния потенциал на това ниво. Това явление се определя като инфлация.
Наистина, увеличаването на количеството пари в обръщение, било чрез печатницата за пари, както се прави в Русия или чрез лихвеното ниво, както това се прави в САЩ и Германия, води до един и същ резултат. Инфлацията на парите отразява увеличението на обема/пространството на парите и намаляването на тяхната реална покупателна способност. Последната се явява величина на енергията (енергетичен потенциал) на паричното ниво. Видяхме, че тя е реципрочна на обема/пространството на парите. Самата дума „инфлация“ означава „надуване на обема, на пространството“. Човешкото познание винаги схваща естеството на първопонятието и го облича в подходящи думи.
Увеличението на обема на парите в циркулация се отразява, обаче, непосредствено върху производството. Нека да допуснем, че стопанството работи само със 70% от капацитета си и има възможност бързо да увеличи производството на стоки. Повишеното количество евтини пари води до по-голямо търсене на стоки, а това пък води до по-голямо производство, за да се задоволи това потребление. Ако вземем за критерии количеството енергия, изразходвано за производството, стигаме до извода, че в този случай то нараства. Оттук правим заключение, че енергията на производството нараства, когато енергията на парите намалява (поевтиняване) и тяхното количество (пространство, например обща площ на банкнотите или нули зад числото) нараства. От това следва, че аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на двете нива – това на парите и това на производството е валидна: те се отнасят реципрочно един спрямо друг.
Тази ситуация може да се срещне при криза или рецесия на стопанството. Именно в това се състои подходът на Кейнс.
Той препоръчва увеличението на парите в обръщение при първия знак за рецесия, за да й се противопостави, като се стимулира продукцията по горния начин. Конкретно Кейнс препоръчва емисията на дългосрочни държавни заеми, т.е. пускане на нови пари в оборот. Държавата задлъжнява спрямо населението, като се надява да си изплати дълговете, когато производството отново започне да нараства и данъчните постъпления се увеличат. Друг вариант на държавна намеса е да се намалят данъците и да се оставят повече пари в населението за консумация.
И двете мерки имат за цел увеличаването на количеството пари в обръщение. Този подход, приложен правилно в едно свободно стопанство (прилагателното „свободно“ трябва да се подчертае дебело, защото българското стопанство все още не е свободно, а е на разрешителен режим), притежаващо вътрешната способност да расте, води до бърз икономически възход. Този процес се нарича „стимулиране на икономиката“ и е тъждествен на успешното лечение на болести с клетъчно-стимулиращи средства.
След Втората световна война, Кейнсианството води до създаването на обществото на благоденствието (аffluent sоciety), формулирано за първи път от Гълбрайт, съветник на Рузвелт и поддръжник на Кейнс. Двете предпоставки за бързото изграждане на обществото на благоденствието, известно като „икономическо чудо“ в Германия под управлението на Ерхард, са: пълната свобода на икономическа дейност и наличието на Капиталистически навици, а това ще рече, па предприемаческа класа, чието значение за икономическото благоденствие за първи път бе оценено от известния северо-американски икономист Шулпетер. Липсата и на двете обяснява защо България все още не може да излезе от дългата криза, в която се намира (само с кръчмари и корумпирани чиновници модерна икономика не се прави.).
Тъй като обменът на енергията е затворен процес, взаимодействието между пари и физическо производство се осъществява в двете посоки. Това се схваща и от аксиомата за запазване на акционните потенциали. Нека да вземем пак за пример двете нива на стопанството. По-голямото търсене на стоки на пазара в периода на евтини пари води до по-ГОЛЯМА продукция и увеличение на разходите. Това кара цените автоматично да растат – стига се до инфлация. Всяка продължителна инфлация завършва с рецесия или тежка криза, известна като стагфлация (от стагнация плюс инфлация).
Това беше съдбата на всички напреднали индустриални страни в края на 60-те и началото на 70-те години, които прекалиха с политиката на Кейнс. Те прилагаха неговите препоръки и в стадии на икономически възход и по този начин дискредитираха неговата теория, без той да бъде виновен за това (за негов късмет, той не го доживява). В интерес на обективността трябва да се каже, че Кейнс счита своята теория за валидна само по време на криза, но не и по време на подем. Именно неговият първоначален, практически успех, се превръща в най-големия враг на теорията му, която несправедливо се оплюва от монетаристите, които ще засегнем по-долу. Това е вътрешната логика на Закона.
Евтините пари водят до инфлация чрез няколко процеса, които Кеинс за първи път обяснява в светлината на Универсалния закон, те могат значително да се опростят. Преди всичко евтините пари поставят производството под натиск, на което то реагира с обратен натиск – увеличено производство. Кеинс доказва, че всяко увеличение на производството води до по-големи разходи за единица производство. Най-важна роля играе нарасналото търсене на работна ръка, което води до нейното оскъпяване. Заплатите започват да растат. Това се отразява на цените, които също растат. Настъпва инфлация, която води до стагнация и рецесия, тъй като се достига граничната стойност на печалба и за производителя не се рентира да произвежда в по-голямо количество. От друга страна, купувачите не са съгласни да плащат всяка висока цена. Под определена себестойност производителят, обаче, произвежда на загуба и започва да намалява производството, за да спести разходи.
Тези описателни обяснения могат спокойно да бъдат обобщени в аксиомата за реципрочното поведение на енергетичните потенциали на две нива от дадена система. Те се отнасят за отделни подмножества на системата „стопанство“ и ненужно усложняват разбирането на Универсалния закон на нивото на икономиката. Тъй като нашите представи за света са по принцип частични, те може би удовлетворяват повечето икономисти, но не спомагат за глобалното схващане на икономическите механизми, където действа един единствен закон. Затова няма да се задълбочаваме в тях.
Със същия проблем се сблъскахме и при обяснението на регулацията на клетката. Ако трябва да се вземат предвид всички структури на клетката, няма да стигнат и десет живота, за да могат те да бъдат описани. Именно поради тази причина въвеждаме аксиомата за опростяване, която включва подмножествата в две произволно избрани взаимодействащи си системи или нива, за които Законът важи. Следователно, той важи и за всяко подмножество, което не е необходимо да се разглежда специално.
Това, което е важно да запомним, е че увеличението на количеството пари по време на рецесия води до стимулация и нарастване на производството в първия стадий. След известно време се стига до инфлация, която води до рецесия. Това се обяснява със затворения характер на пространство-времето. Една и съща мярка, приложена в различно време и в различна степен, води до диаметрално противоположни резултати. Оказва се, че факторът време не трябва да се забравя, тъй като той е другото измерение на пространство-времето. Именно това измерение изцяло се пренебрегва в икономиката, а това води до катастрофални резултати.
Без да осъзнае този факт, на преден план излиза монетаризмът, който може да се счита за реформаторското движение на Кейнсианството. Слабото му място е, че той не оценява времето като решаващ фактор за навременната регулация на икономиката, защото Законът все още не е бил познат. Препоръките на монетаристите са обратни на тези на Кейнс. Неговият мироглед се определя от Голямата депресия, която е една дълбока криза, предизвикана от оскъпяването и драстичното намаляване на парите в обращение, породено от погрешните теории, които банките по това време следват. Логично е Кейнс да застъпва идеята за антицикличното увеличение на парите чрез държавна намеса, с което да се противопостави на кризата и да бъдат облекчени нейните последици.
Монетаристите, обратно, са деца на Кейнсианството и подобно на младите богове от Олимп, таят единствената мечта да свалят този титан от трона му. Техният мироглед се определя от продължителната стагфлация през 60-те и 70-те години. Поради това те виждат в инфлацията основната причина за икономическата рецесия, която трябва да се преодолее. Те, обаче, погрешно и твърде прибързано хвърлят вината върху Кейнс, вместо да направят разграничаване между неговата теория и неправилното й приложение от политиците. Толкова за историческия фон на монетаризма.
Какъв е неговият подход относно регулацията на стопанството? Монетаристите излизат от формулата на Фишер и предлагат следното: тъй като средната цена ЕА на сделките при инфлация нараства, тя може да се понижи, като парите в обръщение Е се намалят, тъй като двете величини са право пропорционални. Това може да се постигне, като се покачат лихвите и парите поскъпнат. Скъпите пари ще снижат интереса на хората да вземат пари назаем и количеството пари в обръщение ще намалее.
Монетаристите отричат активната намеса на държавата, например чрез увеличение на данъците. Поради това те се превръщат, съзнателно или несъзнателно, в адвокати на големите банки и корпорации, както Гълбрайт с основание забелязва.
Въпреки че теоретичните основи на монетаризма се разработват към края на 50-те и през 60-те и 70-те години, тяхното приложение става възможно едва в началото на 80-те години, първо в Англия и после в Чили, където „момчетата от Чикагската школа“ твърде необмислено буйстват. Тяхното поведение е далеч по-кротко в собствената им страна, САЩ, където Рейгън на първо място снижава радикално данъците, предизвиквайки умерена рецесия, в сравнение с острите монетаристични кризи в Англия и Чили.
Защо монетаризмът в чистата си форма доведе до рецесии и дьлбоки кризи? Причината е в непознаването на вътрешната логика на Универсалния закон, приложен като формулата на Фишер, от която монетаристите извеждат своите препоръки. Тяхната цел се заключава в това, да се намали средната цена на сделките в даденото стопанство, която те считат за основната величина на инфлацията. Проблемът се състои в това, че тази цена се оказва акционен потенциал на стопанството; тя има определена, специфична, константна стойност, която зависи от състоянието на това стопанство. Тази величина не може лесно и бързо да се промени.
Намаляването на количеството пари в обръщение чрез покачване иа лихвите не води веднага до снижаване на средната цена на сделките, а на първо време до спадане на броя на сделките f, т.е. на потреблението. Броят на сделките е конкретна величина на времето на системата „национално стопанство“. Изрично обърнахме внимание, че именно времето е измерението, което се променя пропорционално на енергията и служи за параметър на нейната стойност.
Наистина, първият и много бърз ефект, който монетаристичните мерки дадоха в Англия и Чили, бе драматичното спадане на покупателната способност, което доведе до бърз срив на производството. Настъпи най-дълбоката рецесия след Голямата депресия. Инфлацията не мръдна през първата година и започна бавно да спада едва през следващите няколко години, нагласяйки се бавно и по еволюционен път към релативистките промени в икономиката. Разбрали това, монетаристите направиха остър завой и надуха фанфарите за смесен подход на умерен монетаризъм и кейнсианство. Докато средноевропейските страни не се заразиха от чистия монетаризъм, който си остана локално англосаксонско явление, и верни на класическата си стопанска теория застъпваха от самото начало този смесен подход, редица не взели поука от опита закостенели монетаристи нахлуха в източноевропейските страни след политическия срив на системата там и ги превърнаха на бърза ръка в опитни полета.
Поради непознаването на модерната икономическа теория, която се разви след Втората световна воина, политическият елит в Източна Европа се повлия от пагубните съвети, които се предлагаха чрез отделни представители на МВФ, частни фондове и корпорации. Някои от тях не се свенят да поощряват корупцията сред жадните за печалба политически среди на Изток, само и само за да постигнат своите цели . Дълбоките кризи в Русия, България, Румъния и напоследък в Чехия, Унгария и Полша са убедително доказателство за неудачността на чистия монетаризъм и неговите проповедници Затова и не изненадва широката дискусия за реформиране на МВФ на Запад.
Така, след фиаското на полувековния комунистически експеримент, внесен от Запад, където не успя да се наложи, източно-европейските страни са отново потърпевши на поредния икономически експеримент, този път на монетаризма, дълго след като той бе отхвърлен в страните, където първоначално възникна. Такава е нерадостната икономическа съдба на Източна Европа.
В заключение нека да отбележим, че монстаризмът също така се свежда до третата приложна аксиома, но с обратен на Кейнсианството знак: поскъпналите пари вследствие на повишените лихви са първото ниво, чиито енергетичен потенциал е нараснал: спадът на производството олицетворява намалението на енергетичния потенциал на второто ниво на системата „национално стопанство“. Двата потенциала се отнасят реципрочно един към друг, а това искахме да докажем.
РЕЛИГИЯ И ЕТИКА
Какво може още да се каже в допълнение към този икономически обзор? Ах, да, няколко думи за религията и етиката.
Може лесно да се покаже, че всички световни религии отразяват повече или по-малко правилно Универсалния закон – те са се развили около неговото интуитивно възприятие. Това важи както за християнската религия, която се въвежда за държавна религия в Късноримската империя от един тракиец, родом от Сердика (днешна София) – императора Константин Велики, така и за исляма, произтичащ от нея, и за големите азиатски религии, като конфуцианство и будизъм.
Свойствено на всичките религии е, че те произхождат от първопонятието, обозначено като Бог, Господ или божествено начало у християните или енергия у будисти, упанишади и техните по-нови варианти. По този начин всички религии се основават на принципа на последното равенство, който позволява използването на кой да е термин или символ за първопонятието, без да се промени същността му.
Естеството на битието с такова, каквото си е, и не зависи от избора на човешката терминология – то не носи понятия в себе си. Неговото правилно възприятие зависи, обаче, от смисъла на използваните понятия: докато всички понятия, съдържащи себе си като елемент (U-множества), са правилни възприятия на първопонятието и неговите части, всички взаимоизключващи се понятия (U-множества, които не се съдържат като елемент) са погрешни представи за реалния свят, и трябва да се изключат от нашето съзнателно мислене. Понятия от втория тип в науката са: вакуумът, или идеята за празното пространство, затворената система и т.н.
Всички религии са категориални системи от етичен характер, съдържащи редица вторични понятия, които са U-множества. Те поставят норми за правилното поведение, произхождащи от взаимоизключващи се представи, и като практикувани етики се отдалечават чувствително от адекватното отражение на Закона.
Това се потвърждава от факта, че световните религии се изключват взаимно, въпреки че произхождат от първопонятието. Очевидно, техните погрешни заключения са от порочен, вторичен характер. Ако противното бе вярно, цялото човечество би трябвало да следва една единствена общоприета религия и да живее в хармония със себе си.
Понастоящем отделните религиозни учения взаимно се отхвърлят с голяма ожесточеност. Пагубните последствия от тази верска непримиримост са унищожителни религиозни войни, като се тръгне от тридесетгодишната и стогодишната война в Европа и се мине през многобройните християнско-ислямски войни – Кръстоносни походи, войни между Русия като духовна наследница на православния Константинопол и Османската империя, за да се стигне до днешните войни в Босна и Косово, еврейско-арабските войни и войните между отделните ислямски групировки. Списъкът с безкраен и твърде актуален.
Тъй като религиите не са в състояние да развият логично, вътрешно-последователно учение от философски и етичен характер, подобно на новата теория на Универсалния закон, за която доказахме, че е валидна както за физичните явления, така и за биологичните и обществените явления, тяхното практическо приложение се отклонява радикално от повелите на Закона. Това важи на първо място за етичните им препоръки. Оттам и всички злини, които религиите носят.
Като изключим чисто интуитивното възприятие на Закона, което е двигателната сила на всички мистични и съзерцателни течения, като богомилство и изихазьм в средновековна България и Византия, водейки до вътрешно облагородяване чрез отъждествяването на праведника със Закона, религиите се подразбират най-вече като „напътствия за правилното поведение“ в живота, а не като път към познание. Именно в тази им профанна и духовно огрубена роля те придобиват днешното си социално значение и предназначение. Развитието на представи за правилното поведение на индивида и колектива е всъщност задача на етиката така, както тя е възникнала като чиста наука още в древността.
Беседите със Сократ, предадени от Платон, са логично дедуктивни съждения за правилното мислене и поведение на хората. Платон въвежда философа Сократ като историческа и литературна личност, за да приложи известната си като софизъм методика на философското мислене. По-късните философски течения, като стоицизъм и епикурейство, са широко разпространени етични форми на човешко поведение през елинизма, и пречистени от интелектуалната им мощ и хуманна привлекателност, залягат дълбоко в християнските практики през Средновековието.
Така че не е пресилено да се каже, че религията, в ежедневното си проявление, се явява на първо място като приложна етика, а не като познавателно учение за Космоса, каквото е нейното първоначално предназначение. Точно в тази си вулгарна изява тя не схваща Закона в ежедневието и с логично да губи своето практическо и обществено значение. Днешното модерно индустриално общество е лаично и секуляризирано (светско). Религиите, без изключение, са загубили изцяло връзката с приложните науки, които определят нуждите и поведението на това общество.
В Европа този процес започва с изгарянето на Джордано Бруно на кладата и преследването на Галилео Галилей от Католическата църква заради това, че отричат хелиоцентричната идея на Птоломей за Космоса, възприета за догма от църквата. Впрочем, тя е и последната чисто научна идея, застъпена от християнската религия. Историческото развитие на църквата оттогава насам се характеризира с безмислена жестокост, като въвеждането на инквизицията, която расте пропорционално с успехите на науките и светските учения. Това е единственият й принос към зараждащия се през Ренесанса научен диспут относно естеството на природата. Днес католическата религия в Европа се е оттеглила изцяло от активната интелектуална и научна дискусия и дори не си прави труда да преосмисли своето съществуване.
Това по принцип важи и за останалите религии по света. Православната религия, въпреки че никога не се е отличавала с мракобесието и жестокостта на Католическата църква, не успява в нито един исторически период да бъде в крак с развитието на науките и днес ни се представя като мухлясала дреха, престояла векове наред в раклата на Византийската историография. Още по-катастрофално е положението с исляма. Именно неговото властване повече от пет века хвърля Балканите и специално България – които дотогова, под влиянието на византийската култура, в много отношения превъзхождат Западна Европа – в културното и материално изоставяне, от което те не могат да излязат и до ден днешен. За да подплатим това заключение, нека приведем няколко факта.
Едва четири десетилетия след като Мехмед II саморъчно забива полумесеца върху кубето на катедралата „Света София“ в столицата на Стария свят, испанският кораб „Санта Мария“ на Колумб достига Бахамските острови. Вестта за Новия свят означава края на Стария свят – Америка вместо Византия. Едва ли европейската история познава по-повратни дати. Не случайно, след падането на Константинопол, забягналите в Италия Византийски учени стават движеща сила на духовното обновление в Западна Европа, известно като Ренесанс. Български учени и духовни лица емигрират в Русия и спомагат за проникването на вярата и византийската култура там. Оттам произлиза по-късно и идеята, че Москва е Трети Рим, след като Вторият Рим, Константинопол, пада под властта на османските безверници. Така например, търновският духовник Григорий Цамблак става киевски митрополит (1414 г.) и спомага за разпространението на християнската вяра в Русия, след като благородният му опит да се преодолее религиозната схизма в Европа на вселенския събор в Констанц, Южна Германия (1418 г.), се отхвърли от римското папство. Духовният импулс напуска исторически изнемощялата Югоизточна Европа и се преселва на Запад и Изток. Няма вече духовна сила, която да спре упадъка на тази част от Европа, която векове наред е била нейния културен и политически център.
Споменавам тези факти, за да подчертая, че религиите като практикувани социални и духовни учения влияят решително – при това почти винаги в отрицателен духовен смисъл – върху човешкия прогрес. Частично изключение прави протестантството, чиято етика поражда съвременното капиталистическо общество . Ако в развитието на България днес липсват както постиженията на Ренесанса, така и тези на Просвещението, довели до Възникването на гражданското индустриално общество на Стария Континент, то това се дължи изключително на петвековното ислямско робство по време на Османската империя.
Западането на християнството през втората половина на този век не можа да бъде спряно дори от краткотрайното му Възкресение в Източна Европа след срива на комунистическата система и създава впечатлението, че етиката днес е западнала. Икономическата теория може би ни дава някои напътствия, как да се държим стопански разумно, но тя по никакъв начин не може да служи като етично учение, проповядващо общовалидни норми на поведение. Много често тя даже препоръчва поведение, което с основание се счита от много хора за неетично. По този повод препоръчваме за четиво кой да е от многобройните американски учебници по „мениджмънт“, които са пълни с примери, как най-добре да се излъже икономическия партньор, например как най-добре да се притисне до стената, за да му се купи стоката по-евтино. Наистина, някои книги по икономика се четат като напътствия за мафиоти.
Така че спокойно можем да заключим, че етиката на двадесетия век е в процес на непрекъснат упадък и не се забелязват никакви усилия, този процес да бъде обърнат. Причините се разбират от само себе си. Религиите не са в състояние да изпълняват ролята на всевалидна етика, именно поради факта, че като нормативни учения за човешкото поведение, те не съумяват да схванат Закона правилно на това ниво на битието. Модерната наука също не запълва този вакуум, тъй като тя никога не си е поставяла за цел да разработи каквато и да било етика за човешкото поведение. Нейният провал в това отношение е най-очебиен, когато става дума за етичното поведение на собствените й представители.
Така например, участниците в проекта Манхатън, създали първата атомна бомба в САЩ, позволиха без угризения на съвестта тя да бъде пусната над Хирошима и Нагазаки, без това да бе необходимо от чисто военна гледна точка. Малкото американски учени сред тях, които впоследствие проявиха угризение на съвестта, бяха гонени и заклеймявани като комунисти по мрачното време на маккартизма. Разсекретяването на тайни америкнски документи от това време на масови атомни опити доказва, че много учени съзнателно са участвали в излагането на хиляди невинни войници и мирно население на ядрено облъчване с експериментална цел. Много от тези хора, играли незнайно ролята на опитни зайчета, загиват преждевременно от ракови заболявания.
Същото важи и за руските учени. Големите атомни катастрофи в Сибир през 60-те години се прикриват умишлено от учените и политиците и данни за тях излизат за първи път от дисиденти-неспециалисти, екстрадирани на Запад.
И до ден днешен не са създадени универсални етични норми за поведение в биогенетиката или трансплантацията на органи. Днешната търговия с органи, отнети от здрави хора от бедните страни на Третия свят срещу минимално заплащане и предназначени за трансплантации в богатите индустриални страни, където такива органи липсват, сочи, колко далече е днешната медицина от общовалидно етично поведение. Примерите в подкрепа на заключението ни, че живеем в епоха без етични норми, са многобройни и не е нужно да ги изреждаме.
Какво може да помогне новата теория на Закона в това отношение? На първо място тя елиминира посредника или тълкувателя на истината. Както религията, така и науката живеят превъзходно от покварената идея за необходимостта от такъв посредник или тълкувател. В християнството се счита, че лаикът, т.е. непосветеният в религията, се нуждае от обяснение и напътствие във всеки един момент от неговия живот – оттук и въвеждането на изповедта чрез поп или свещеник. Това право църквата си е обсебила без обяснение и в негово име е направила безкрайно много престъпления.
Именно най-значителното обновление на християнството – реформаторското движение на немския проповедник Мартин Лутер от 15-и век – отрича на първо място посредника в диалога на простосмъртния праведник с Бога, т.е. със Закона. Лутер премахва изповедта от християнството и проповядва, че всеки вярващ трябва да живее „по собствен фасон“, но в съгласие с библията. Положителните последствия от Реформацията за Европа и света са общоизвестни и не могат да бъдат предмет на дискусия тук.
Науката е заимствала от църквата идеята за посредника като идея за специалиста, който знае, какво върши и защо го върши – разбира се, винаги за благото на човека и обществото. Ученият-специалист се счита за посредник между научната истина за природата и масата на дилетантите, които не могат да вникнат в нея. Например, той си присвоява правото да решава, кое научно-технологично развитие е добро за тях и кое не.
Едновременно с това, ученият отрича способността и правото на лаика да осмисля мотивите и постъпките му. Той счита, че има монопол върху истината. Той свежда неспециалистите до обект на научните си занимания. Методите и формите на това подчинение са много изтънчени и завоалирани. Бланко-чекът, който ученият сам си издава на базата на това свое виждане, е изворът на най-големите престъпления и прегрешения в обществото. Много е вероятно, един ден те да бъдат причина за унищожаването на цялото човечество, ако не се вземат бързи предотвратителни мерки.
В том първи обръщам вниманието на читателя върху някои централни технологични развития и, като прилагам Закона, доказвам, как те много бързо ще доведат до унищожаване на човечеството, ако нещата не се променят радикално. На първо място трябва да споменем сегашните методи за добиване на енергия, без да ги обсъждаме тук.
Нека само да припомним в този контекст, че в името на психиатрията, съветски лекари вкарваха до преди десетина години хиляди руски дисиденти в затворени психиатрични заведения, като обясняваха другомислието им с един вид социална шизофрения и считаха, че е редно да ги тъпчат против волята им с невролептични и други лекарства, предизвикващи именно симптомите на тази болест. И на кого от тези лекари по-късно се поиска отговорност?
Нужно ли е да споменем, че не някой друг, а прочутият немски учен и лекар Роберт Майер, откривател на закона за запазване на енергията и един вид предшественик на автора, е вкаран под давление на неговите противници – професионалните немски физици, начело с Хелмхолц – в болница за луди и бива многократно изтезаван с най-брутални средства поради това, че си е позволил кощунството като лекар да учи физиците на физика – с една дума, само луд човек може да дойде до тази идея. Само намесата на английския учен Джаул го спасява от сигурна смърт и му осигурява късно признание.
А какво да кажем а масовата, принудителна евтаназия (медицински акт на прекъсване на живота) на генетично увредени хора от немските лекари-нацисти през Хитлерово време, много от които продължиха да изпълняват безнаказано своята функция след войната. Човешката история с пълна с примери, в които учените са си узурпирали правото, в името на науката, да вършат най-безобразни престъпления и в огромното си мнозинство да не бъдат привличани под отговорност. Смятам, че тези примери дават представа за изключителната роля, която учените играят в обществото. Тяхната неприкосновеност, независимо от техните научни постъпки, се дължи изцяло на самозваната им роля на специалисти, а това ще рече, на по-умни от простосмъртните. Чрез нея те си извоюват привилегията да преценяват, кое е добро и кое е лошо за хората-неспециалисти, които по правило нямат думата по този въпрос, независимо, че най-често се касае за тяхната съдба. Учените се считат за тълкуватели на абсолютната истина и нейни посредници спрямо невежите маси. Аргументите и простъпките им се менят с историческите условия, но елитарният им начин на мислене и действие си остава непроменен. Това ги прави много сходни с представителите на църквата от миналото.
Именно тази привилегирована роля на учените и свещениците се премахва веднъж завинаги с откриването на Универсалния закон. Новата теория е достъпна за всеки човек със здрав разум и логично мислене. Разбира се, тя изисква доста обстойни познания, но, така или иначе, те се придобиват в училище и по-късно в живота. Познанието на Закона от обикновените граждани ги издига на едно стъпало с учените и им дава възможност, независимо от тях да осмислят природните явления и да си направят заключения за правилното прилагане на Закона във всички сфери на обществения живот. Те повече не се нуждаят от посредник или тълкувател на Закона – диалогът с него е, както при протестантите, непосредствен.
Нека да отбележим по този повод, че именно въвеждането на масовото образование в началото на този век води до упадъка на религията – колкото по-високо е културното ниво на един народ, толкова по-малка роля играе религията там. Ислямската религия може да вирее само в страни с ниско образование и голям брои неграмотни или малограмотни хора. Религията като „опиум за народите“ може да е изтъркана фраза на диалектическия материализъм, но от това тя не става по-малко вярна.
С въвеждането на Универсалния закон „научното невежество“ на масите ще бъде преодоляно скокообразно и всеки неспециалист ще може сам да си направи своите заключения по кой да е научен въпрос и да вземе съответно становище върху него. Той ще е в състояние критично да оценява усилията и постиженията на учените в съответната им област. Това ще доведе до непознато досега демократизиране на обществото – неговата просветеност относно Закона ще се основава върху научното пълнолетие на всеки отделен гражданин. Той се превръща в суверен не само в политическо, но и в научно-етично отношение. Огромното мнозинство на неспециалистите престава да бъде безволев, пряк или непряк (например чрез замърсяването на околната среда) обект на безмислени и нехуманни научни експерименти, а се превръща в субект, който владее и управлява разумно съдбата си на базата на новата общовалидна етика на Закона.
Новата теория на Универсалния закон е обективно вярна, както естеството на пространство-времето, което описва. Тя може да се оцени от всеки отделен човек и се потвърждава от всички факти. Точно тази обективност на Закона елиминира личността на неговия откривател като психологически и интелектуален фактор. Противно на всички досегашни открития, които са малко или повече обагрени от характера на техния откривател и от условията, при които те са били осъществени, познанието за Закона се радва на независимо от откривателя съществуване – то е неделима част от индивидуалното човешко съзнание.
Всеки човек може да се вглъби в съзнанието си, което е тъждествено отражение на първопонятието, и да преоткрие Закона сам за себе си: той е залегнал в разума и просто трябва да се изведе на бял свят по индивидуален начин. Подчертавам този факт, защото от личен опит установих, че много хора, които вече са се запознали със Закона, са склонни да отъждествяват неговото естество по един или друг начин с това на неговия откривател, така както в субективната наука отдавна вече е традиция.
Този подход само пречи на неговото правилно разбиране. Авторът не може да бъде посредник между читателя и Закона – отъждествяването с него може и трябва да се извърши по индивидуален начин от всяка отделна личност и не може да се дават каквито и да било препоръки, как да се подходи към този въпрос. Един ще осмисли Закона чрез физиката, втори чрез математиката, трети чрез икономикса, четвърти чрез своето религиозно чувство, което винаги е интуитивно, индивидуално негово възприятие, пети чрез хармонията на музиката, шести чрез структурните форми на живописта, седми чрез етичната необходимост да върши благотворителна или друга общополезни обществена дейност и прочие. Пътищата за емоционално и интелектуално отъждествяване със Закона са безкрайни, каквато е и същността ни първопонятието. Техният избор се определя от степента на духовна свобода на индивида, Която е в центъра и на всяко истинно философско занимание. Общото заключение във философията е тъждествено на това на новата аксиоматика: степента на духовна свобода – била тя математическа или логично-описателна – не може и не трябва да се ограничава, тя е безкрайна като пространство-времето. С една дума, духът трябва да лети, където си иска, но в унисон със Закона. Точно това бе потъпкано от практикуваната политическа доктрина на диалектическия материализъм и доведе до настоящите плачевни резултати в Източна Европа.
Така че, мога само да препоръчам на читателя да се абстрахира изцяло от личността на автора, дори когато тя прозира чрез избора на конкретни примери, и да осмисли абсолютния характер на Закона по свой собствен и неповторим начин, обогатявайки го чрез личния си опит и нарастващо познание за него. Именно в това неповторимо отъждествяване с Универсалния закон се крие разковничето на всяко индивидуално щастие и успех, а оттам и на преуспяването на цялото човечество. Мир може да има само в общество, в което всеки е постигнал вътрешен мир и живее в хармония със Закона.
7 продукта, които прочистват организма по-добре и от най-добрите лекарства
ЧЕРВЕНО ЦВЕКЛО. Това за организма е „чистач“ № 1. Съдържа фибри, фосфор, мед, витамин С и редица органични киселини, които подобряват „трафика“ на храната и унищожава „лошите“ гнилостни бактерии в червата. В състава му влиза липотропното вещество „бетаин“, което кара черния дроб да се освобождава от токсините. Цвеклото подпомага подмладяването на организма за сметка на фолиевата киселина (създават се повече нови клетки) и кварца (подобрява се състоянието на кожата, косата и ноктите).
Може да се използва сварено, в борш, салатата, като отвара или сок.
БЯЛО ЗЕЛЕ. Съдържа голямо количество влакна, които помагат „да се свържат“ тежките метали и токсините, а след това да се изведат от червата. Освен това е богато на органични киселини, които подобряват храносмилането и нормализират микрофлората в органите на храносмилането. Но и това все още не е всичко. Зелето съдържа много редкия витамин U, който обезврежда опасните химически вещества, участва в синтеза на витамините и дори лекува язви. Да се употребява в свеж вид, варено и като сок.
ЧЕСЪН. Само в една скилидка чесън има над 400 полезни компонента. Те снижават нивото на „лошия“ холестерин в кръвта и прочистват съдовете, убиват клетките на мултиформния глиобластом, които причиняват рак на мозъка, унищожават хеликобактериите (причинителите на язвата на стомаха), дифтерийната и туберкулозна бактерии, „извеждат“ глистите и т.н.
Да се употребява свеж и счукан.
ЛУК. Главната му ценност са фитонцидите, които се намират в ефирните масла. Те са способни за няколко секунди да убият много бактерии и гъбички. Освен това лукът подобрява храносмилането, усвояването на хранителните вещества и дори апетита. А голямото количество сяра позволява да се отделя и обезврежда „всичко вредно“.
Да се употребява свеж, в салата, като спиртна настойка и козметична маска (против пъпки и черни точки).
ЯБЪЛКИ. Благодарение на пектина и целулозата, ябълките нормализират работата на цялата храносмилателна система като „свързват“ шлаките и токсините, подобряват апетита, стимулират изработването на стомашен сок, лекува запек и т.н. Освен това ябълките убиват причинителите на дизентерията, златистия стафилокок, протея и вирусите на грип А.
Да се яде небелена, като сок и каша, под формата на отвара.
АВОКАДО. За съжаление свойствата на този южен плод са почти неизвестни на широката публика, въпреки, че авокадото съдържа забележително количество глютатион, който блокира около 40 различни канцерогена и разтоварва черния дроб. Освен това нормализира нивото на холестерина в кръвта, подобрява храносмилането, снабдява тъканите с кислород и т.н.
Да се употребява в суров вид или като масло.
ЧЕРВЕНИ БОРОВИНКИ. Един от най-мощните природни антибиотици и противовирусно средство, който прочиства ефективно пикочния мехур и пикочните пътища от вредни бактерии. Не по-маловажно е и това, че се бори срещу образуването и развитието на раковите клетки, а също и срещу появата на тромби и плаки в съдовете.
Да се употребява в суров вид, като сок, напитка или сладко.
Превод и предложение: Анита
http://www.liveinternet.ru/users/light2811/post327345554/
25 причини да кажете на ваксините „НЕ“
За да разберете, колко са опасни ваксините, е достатъчно да се спомене факта, че за 10 години, нито един лекар или ръководител на компания за производство на лекарства, не се е престрашил да изпие смес от стандартни добавки, които присъстват в повечето от ваксините, в количество, което се препоръчва от Центъра за Профилактика и Контрол на заболеваемостта в САЩ през 2000 година за шестгодишно дете. И това въпреки обещаната награда от 100 000 долара.
Ако този факт ви се струва неубедителен, прочетете следните факти:
1. Месечно дете, с тегло 5 килограма, получава същата доза ваксина, както 5-годишното, което тежи 18 килограма. Новороденото с незряла, все още неразвита имунна система, получават ШЕСТ пъти по-голяма доза (относно масата на тялото), отколкото по-големите деца.
2. Международните изследвания показват, че ваксините са една от причините за СВДС – синдром на внезапна детска смърт.
3. Практически винаги, детските инфекциозни заболявания са доброкачествени и преминават от само себе си. Освен това, водят до изработването на пожизнен имунитет, докато имунитета от ваксините е временен, затова съществуват и повторни имунизации.
4. Пожизненият имунитет се предава от майката на нероденото дете чрез плацентата, докато имунитета от ваксините не се предава по този начин.
5. Няма научни изследвания, които да определят, дали действително ваксините предотвратяват заболяванията. Графиките на заболеваемостта показват по скоро, че ваксините се поставят в края на епидемията, когато болестта затихва в своя последен стадий.
6. Няма дългосрочни изследвания за безопасността на ваксините. Правят се само краткосрочни проверки, където се сравняват резултати от две различни ваксини. Докато реален резултат може да се получи само при сравняване с група, която не е ваксинирана.
7. Независимите частни изследвания (холандски и немски) са открили, че ваксинираните деца боледуват много по-често, отколкото не ваксинираните им връстници. Т.е. ако се прекратят ваксинациите, здравето децата забележимо ще се подобри.
8. Детето получава не една, а множество ваксини. Няма тестове за определяне действието на комбинираните ваксини.
9. Пионерите на ваксинирането са препоръчвали голяма предпазливост преди ваксинация и никога не са препоръчвали масово ваксиниране.
10. Децата се ваксинират, защото наплашват родителите. Ваксинирането е най-доходоносният бизнес, както за производителите, така и за медицинския персонал.
11. Деца, които са само на кърма, ваксинират с мощни токсини, което е в противоречие с всякаква логика и наука.
12. Ваксините съдържат тежки метали (живак, алуминий), канцерогенни, отровни химикали, живи и генно модифицирани вируси, кръвна плазма, която съдържа животински вируси и чужд генетичен материал, изключително отровни деконтаминанти и спомагателни вещества, непроверени антибиотици, нито един от които може да бъде ползван без вреда за организма.
13. Ваксините съдържат кръвна плазма от шимпанзета и други маймуни, но също и от крави, свине, птици, коне и дори човешка кръвна плазма и тъкани, извлечени от абортирани ембриони.
14. Смъртни случаи и трайна нетрудоспособност поради ваксиниране, са много разпространено явление и това е добре известно в медицинските среди. Правителствата забраняват на лекарите да разгласяват тези случаи и да ги свързват с ваксините.
15. Повечето детски инфекциозни заболявания имат слаби последствия в съвременния свят. Повечето инфекциозни заболявания не само рядко са опасни, но и могат да играят жизнено важна роля в развитието на здрава имунна система. Хора, които не са боледували от морбили, имат по-висока заболеваемост от някои кожни заболявания, от дегенеративни заболявания на костите и хрущялите, от някои видове рак, докато тези, които са боледували от заушка, имат по-голям риск от рак на яйчниците.
16. Много лекари твърдят, че болестите в детството са необходими за трениране на имунната система. Потискайки тези заболявания, оставяме имунната система неразвита, провокирайки по този начин различни автоимунни разстройства, такива като диабет и артрит, които днес има епидемичен характер.
17. В САЩ усложненията след ваксинации се регистрират и правителството изплаща на жертвите като компенсации милиони долари. При нас нищо не се компенсира и на вас ще ви се наложи да бягате по кабинети и да лекувате усложнения, плащайки скъпи лекарства.
18. Ваксината БЦЖ (от туберкулоза) в Америка и Европа е призната за напълно безполезна и са се отказали от нея.
19. Оралната поли ваксина (ОПВ) предизвиква полиомиелит и други неврологични и стомашно-чревни разстройства при децата.
20. Ваксината за хепатит В, въведена отскоро, изобщо не е за деца – това е ваксина против заболявания, предавани по полов път и трябва да е само за хора с безразборни полови контакти.
21. Противотетанусната ваксина съдържа както алуминий, така и живак, а също и тетанусен антитоксин – всеки от тези компоненти е способен да нанесе непоправима вреда в организма на човека.
22. Ваксината от морбили предизвиква регулярно сериозни след ваксинни усложнения.
23. Резултатите на различни независими изследвания, особено холандското и последното немско, където се сравняват ваксинирани и не ваксинирани деца, е установено, че ваксинираните са склонни към астма, дерматит, алергии, хиперактивност и др.
24. Влиянието на ваксините при развитието на детския мозък е много голямо и може да доведе до нарушения в речта, в поведението и дори до слабоумие. Значително количество изследвания убедително показаха, че ваксинирането може да доведе до сериозни мозъчни увреждания в множество направления. Понеже детският мозък се развива бързо от третото тримесечие на бременността до две годишна възраст, се подлага на сериозен риск.
25. Производството на ваксини е най-печелившият фармацевтичен бизнес. Печалбите са милиарди.
Ако сте решили да ваксинирате детето си, направете го колкото се може по-късно, защото:
– През целия период на кърмене, детето е защитено с антитела, предаващи се с млякото на майката. И едва половин година след преставането на кърменето, тази защита намалява! Тогава е необходимо да се направи анализ на кръвта за наличието на едни или други антитела и едва след това могат да се поставят ваксини, за които няма антитела (ако разбира се не се откажете изобщо от ваксинирането).
– Детския имунитет се оформя окончателно към шестата година. И всяко вмешателство (особено такова грубо като ваксинациите!!!) може да доведе до необратими последствия и да повлияе на целия останал живот. Но ако сте решили да ваксинирате, най-добре е да започнете след 5 – 6-та година!
http://life-move.ru/25-prichin-skazat-privivkam-net/
П.П. Правилата и законите за задължителна имунизация се създават от продажни политици, под натиска на фармацевтични лобита – наши и чужди. При всички междудържавни преговори между САЩ и България (а и всяка друга страна), обезателно се оказва огромен натиск, ваксините да се направят задължителни. Но няма кой да защитава националните интереси. Но вие напълно спокойно можете да откажете всяка една ваксинация, без да се притеснявате от последствия. Например: според правилници и наредби, поставянето на колани за шофьора и пътниците са задължителни, дори могат да ви глобят. Но вие можете да осъдите КАТ да ви върне глобите, както и за тормоз по пътищата, защото тези правилници противоречат на свободите дадени от конституцията – вашата безопасност си е личен ваш въпрос и не засяга другите хора. Същото се отнася и до ваксинациите. Йосиф Йоргов
Users Today : 2333
This Month : 26546
This Year : 541988
Views Today : 12804
Who's Online : 69