Брояч от 3.2006г.
Users Today : 2494
This Month : 17057
This Year : 532499
Views Today : 10308
Who's Online : 43За България 2
Разобличаване на дванадесет мита относно войната на Русия в Украйна
Разобличаване на дванадесет мита относно войната на Русия в Украйна
Една година от началото на „тридневната“ война, която нарекоха „специална военна операция“. Докато на единия фронт – истинския, на бойното поле – Кремъл предимно губи, то на другия фронт (създаден пак от тях) има доста силни победи – на дезинформационния, на фронта на пропагандата и лъжите, на фалшивите новини и платените „доброжелатели“ русофили, които за няколко копейки са доволни да предадат родината си, европейското си семейство, че дори и бъдещето на децата си… е, може би не точно на техните деца, те повечето са в чужбина, но на децата на другите българи.
Анализът на EU vs Disinformation, които работят в партньорство с ЕК:
„Измина година, откакто Русия започна непровокирана агресивна война срещу своя мирен съсед Украйна и показа на света истинското лице на имперските амбиции на Кремъл. Днес Украйна все още се бори, все още не се предава и все още е решена да надделее над руската агресия.
Русия се подготвяше за войната си срещу Украйна, като разпространяваше митове за тази страна. Доста преди пълномащабното нашествие на 24 февруари 2022 г. постоянен поток от дезинформация постилаше пътя за руската военна агресия. В хода на войната ние непрекъснато следим и разкриваме прокремълската дезинформация. В настоящия обзор ще разобличим някои от водещите митове за войната, които активно се разпространяват от прокремълската екосистема за дезинформация.
Мит: руската победа във войната е неизбежна. Или Русия ще спечели войната, или конфликтът ще доведе до Трета световна война. Западната военна подкрепа за Украйна ескалира ситуацията и удължава страданието. Единственият път към мира е демилитаризацията на Украйна.
Забележителната съпротива, решителност и несломим дух на Украйна доказаха многократно, че перспективите на Кремъл в агресивната му война срещу Украйна предвещават всичко друго, но не и победа. Светът се дистанцира от Русия, като поиска незабавно прекратяване на офанзивата в Украйна и безусловно изтегляне на руските сили зад международно признатите граници на Украйна.
Откакто Русия даде началото на своята непровокирана „тридневна война“, Украйна успешно спря настъплението на нашествениците, обърна хода на събитията и освободи значителна територия, която бе временно под контрола на руската армия. Украинските войски също така сериозно омаломощиха руските военни сили.
Отпорът на Украйна на всеобхватната агресия ни показа какво означава истински непреклонен дух. Западната военна подкрепа за Украйна е от решаващо значение на бойното поле, като помага на Украйна да отстоява правото си на самоотбрана, залегнало в Устава на Организацията на обединените нации.
Руските предложения за прекратяване на огъня или за мирни преговори не са искрени, а са само трикове за залъгване на обществеността. Разгледани внимателно, те бързо разкриват империалистическите искания на Русия към Украйна да се предаде и да отстъпи повече от своята територия и суверенитет.
Истинският път към мир е пълното изтегляне на руските сили зад международно признатите граници на Украйна и пълното прекратяване на агресивната политика на Русия. Русия започна непровокирана война в Европа при крещящо незачитане на международното право, и по-специално на Устава на ООН. Мирът не може да бъде постигнат, като Украйна бъде оставена невъоръжена срещу силно милитаризираната Русия, която отрича нейния суверенитет и не крие призивите на пропагандата за геноцид на украинците.
Мит: Русия е във война със Запада. Украйна е само марионетка на НАТО и бойно поле. Русия се защитава срещу агресора Украйна.
Русия започна пълномащабно нашествие в Украйна на 24 февруари 2022 г. и оттогава Украйна се защитава. Невярното твърдение, че Украйна е агресор, е класическа прокремълска тактика за манипулиране, така че да се представи Русия като жертва и да се отклони вниманието на обществеността от нейната агресия. Въпреки че това послание е очевидно абсурдно за по-голямата част от света, за все по-херметизираната информационна среда в Русия то служи като събирателен призив за мобилизиране на обществена подкрепа за авторитарните политики на Кремъл.
Прокремълската дезинформация, в която лъжливо се твърди, че Русия се бори със Запада в Украйна, започна да циркулира усилено, след като Украйна стартира успешна контраофанзива срещу руските нашественици. Прокремълските специалисти са особено склонни да пускат в употреба това послание винаги когато Украйна получава военна подкрепа от западните си партньори или когато Русия губи своя контрол над временно окупирани територии в Украйна. Нито ЕС, нито Запада, нито НАТО са обявили война на Русия. ЕС,САЩ и много държави — членки на НАТО, предоставят на Украйна военна помощ, за да се помогне на Украйна да отблъсне непровокираната руска агресия, но те не участват в сраженията…“
[…]
Пълната картинка на „митологията“ на кремълската пропаганда можете да видите >>>ТУК<<<
Дали трагедиите и бедствията ще ни накарат да се смирим!
Дали трагедиите и бедствията ще ни накарат да се смирим!
Дали огромната трагедия, сполетяла хората в Турция и Сирия, ще накара всички останали да се смирят, да осмислят ценностите в краткия човешки живот!?
Такива мисли ме занимават от вчера, когато световните медии оповестиха за разрушителното природно бедствие.
Вероятно хиляди деца от разрушените райони ще трябва преждевременно да пораснат след видяното, след преживения ужас и тежките загуби.
А има ли нещо по-тъжно от състарени деца?!
Тези дни стана ясно, че българите много държат и уважават южните си комшии и веднага се отзоваха на помощ на пострадалите. Спасителни отряди, помощи и консумативи пратиха и други държави. Жестове на съпричастност и благотворителност наводниха публичното пространство.
Човек подсъзнателно си задава много въпроси, свързани с надмощието на природата над човека. Всъщност най-голямата глупост на цивилизацията вероятно е, че създаде илюзията, че човекът би могъл да е по-могъщ от природата.
Бедствията в Турция и Сирия за пореден път доказаха, че никой не е по-могъщ от нея.
Същевременно, както знаем, на километри от нас се води братоубийствена война, подклаждана от войнолюбиви безумци.
Не е ли тъжно, че човекът може да носи толкова разрушение в себе си?!
Ето как коментира ситуацията сириецът Дахер Ламот, който живее и работи за голяма международна фирма със седалище у нас:
„Ситуацията в северозападна Сирия е доста тежка.
Някои градове буквално са сринати изцяло, почти нищо не е останало от тях. Градове като Сармада, Джандерис и Харем (от видеото) са сринати до основи. В Алепо са се срутили около 90 сгради.
Отслабените конструкции след войната и стари сгради на стотици години стават лесна плячка на постоянните трусове (над 40 досега).
Сирийските власти съобщават за 500 загинали, а от бунтовническите райони се споменават за 700, което прави над 1200 жертви.
Поради наложените санкции и ембарго е невъзможно да се пратят пари на роднини по банков път, на нито една банка в Европа не й е позволено да работи със Сирия. Сирийските граждани без друго гражданство дори не могат да си отворят сметки.
ЕС и САЩ забраняват вкарването на множество лекарства, медикаменти, техника, дори превързочни материали в Сирия, налагат наказания на всеки, който го направи.
САЩ е окупирала територията с петролните находища и жито, и сега масово сирийците измръзват от студ, нямат хляб, хиляди са останали без покрив след земетресението. На някои места има ток само по 2 часа на ден.
След всичката мъка, болка, разрушения сега идва и това, хорага са отчаяни до крайна степен. На всичкото отгоре се случи в непоносимо студено време, 4 часа сутрин.
Десетки мили притеснени хора от България и други места ме питаха днес как могат да помогнат, за което много съм благодарен, тук е пълно с добри хорица, но честно казано идея си нямам как да стане без да нарушите европейските разпоредби. От години ни е трудно да пратим дори долар на роднините ни в Сирия. Видях доста отворени сметки от Германия, Франция, Русия, но не знам произхода им и не мога да препоръчвам непроверени пътища.
Помощи за Сирия са пристигнали чрез самолети от Русия, Иран, Ирак, ОАЕ и Индия. Крайно време е европейските лидери вместо само да говорят за да излъчват фалшиви добродетели, да махнат поне санкциите, за да може други държави да помагат. Тези санкции убиват повече хора и от земетресението. Послушайте обикновените честни европейци.
Съжалявам за критиките, но това е вече нечовешко. Поне за първи път чувам топли думи от двете сирийски страни, за първи път от началото на войната. Най-накрая всички си спомниха, че са хора, а не кукли на конци, дърпани от чужди кукловоди.“
.jpg)
Коментарът на Борис Марков е за Турция:
„В Македония ни мразят. Ама така ни мразят, както само българин може да мрази друг българин. Стрелят по нас. В Сърбия маалко по-малко. Румънците не ни обичат, тъпят ни. Гърците, нищо че са се качвали по баирите да гледат как светва уличното осветление в България, непозната за тях екстра в края на 70-те, сега ни броят за втора ръка хора. Обиждат се помежду си на “българи”, тези от Атина, така казват на тези, от северната част на страната.
Имаме само един съсед, който ще те посрещне с “комшу”, който ще те обслужи любезно и без задни мисли. Имаме само един съсед, който ни третира като приятел. Съсед искащ търговийката да върви, не се мери с нас и иска всички да сме добре, и ние, и те. Турция е този съсед. Там можеш да си спокоен, че си българин, а за тях е удоволствие да те заговорят на български. Използват всичките десет думи, които знаят и го правят за твоя кеф.
Тази държава в момента страда. Там има бедствие. И няма никакво място за политика, ако искаме да ни уважават, сега трябва да покажем подкрепа и състрадание. Състрадание към единственият съсед, който без значение политиката между държавите, на обикновено битово ниво, ни уважава.
Ако сме хора и ако сме нация със самочувствие, длъжни сме.“
/В мрежата се появиха твърдения, че снимката се споделя с цел набиране на благотворителни средства по време на природни бедстия сега и преди/.
Но преди всичко смятам, че е крайно време като човеци да се смирим. Защото смирението е любов, отричане на егоизма и егоцентризма у нас и носи успокение…
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/764315
Психиатърът д-р Цв. Гълъбова: Светът наистина е полудял
Психиатърът д-р Цв. Гълъбова: Светът наистина е полудял
Д-р Цветеслава Гълъбова е директор на държавната психиатрична болница „Свети Иван Рилски“.
Мисля, че светът наистина е полудял. Ще ядем насекоми по препоръка и настояване на изтънчените европейци,
които доскоро не ни даваха да се гордеем с шкембе чорбата си, щото била от карантия. Джонсън го било страх, че Путин ще го убива с ракета. Преди два месеца в Германия разкриха заговор за държавен преврат от превратаджии на годините на баща ми /86 скоро – да ми е жив и здрав/. Нашият инфантиняга, който люби даването на интервюта пред европски медии, направил РЕЛАЦИЯ между корупцията и руското влияние у нас. Не знаех, че бг корумпетата клякат срещу някакви си скапани 4 хилки, които за едно истинско корумпе не стигат само за закуската с омари и шампанско с ядивно злато.
Някакви си наши бивши пък вече не ги охранява НСО, а само ползват колите – ми те горките пари за такси и бензин си нямат, нека ползват колите.
Е, било за наша сметка, хайде сега да не издребняваме, че тези хорица все пак са дали от себе си „на ползу роду“. Ползата ще я видим някога, „ама друг път“. Едни други смешковци /смешник е професия, при това достойна и уважавана/ се били договорили, били мандат получили от партиите си /по един файтон хора/ заедно да се подредят в челните места на листите. Сега ще стане една кавга и договарянето ще „иде у ряката“. Аз не знам що не се договорят директно с банкя и без това са от един дол и да се свършва тая мъка с ходене на избори през 2-3 месеца. За останалите смешковци от лЕво и възродили се хич не ми се отваря дума.
Сигурно пропуснах много неща, но и само тези ми дават основание да кажа, че светът е полудял. Ама пък професия съм си избрала
За опиянчването /в прекия смисъл на думата/ и надрусването /също в прекия смисъл/ на българите друг път ще говоря. Там ситуацията е вече епидемична. За това съм сериозна.
Със съкращение. Заглавието е на редактора Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/762786
Изяж това, ако можеш!
Изяж това, ако можеш!
Емил Йотовски
Знам, че е отблъскващо, но започвам с документ – Регламент 2023/58. Това е разрешение, което позволява в страните от ЕС да се ядат ларви. Сушени ларви, на прах, на паста като добавка. Ларвите са на насекомото „малък мрачник“. Това, разбира се не се прави, за да се спаси човечеството от глад. За друго е.
Няма място за тревога. Нима не сте свикнали да ядете кренвирши и колбаси без месо, кашкавал от соя или имитация на прясно мляко, дошло директно от лабораторията?
Какво ще се случи с организъм (вашият организъм), който се принуждава да яде напълно несвойствена храна. Отговорът е бърз и ясен: „На кой му пука?!“ Ще се направи изследване от „независима лаборатория“, която ще твърди, че не взима пари от никъде, че не знае значението на думата „лобист“ и ще се пусне един голям ПР за това, как бръмбарът не отделя метан като пърди. Как точно тези ларви се отразяват на човешкия организъм обаче ще остане загадка. (Същото като загадката какво става с телата ни при консумация на ГМО храни). А щом е загадка вече е теория на конспирацията и вие, съмняващите се, сте конспиратори. Разбирайте престъпници. Вашето мнение ще бъде трито, преследвано и ако не ви дойде акъла навреме – и санкционирано. Затова лапайте ларвите с кетчуп (за по-добър вкус) и преглъщайте.
Вече съм в очакване на кохортите научни сътрудници, хабилитирани говорители и математици да обяснят как всичко е наред. Но вие си знаете, че не е така. Нищо не е наред. Вие вече ядете ларви. Няма да ви спаси и четенето на етикети. Има начини и това да се заобиколи. Нали знаете?
Никой не експериментира с храната ни. Експериментът вече сме ние.
За тези, които не се сещат – това отваря вратата на всеки производител на салам, кашкавал, бисквити да ви черпи и с ларви. А вратата за промяна на нашите локални държавни стандарти за производство отдавна е отворена. Полулегално.
От яденето на ларви може да ни спаси само едно нещо. Да се окажат по-скъпи отколкото традиционните суровини. Надявайте се.
А до тогава яжте и се молете да ги заобичате.
За невярващите линк:
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32023R0058
https://fakti.bg/mnenia/749349-izaj-tova-ako-mojesh
Щъркели посред зима изненадаха хората в Източните Родопи
Щъркели посред зима изненадаха хората в Източните Родопи
Щъркели изненадаха посред зима жители на Източните Родопи. В кърджалийското село Петелово предвестниците на пролетта радват местните хора.
Първият щъркел пристигнал още в края на миналата година. Птиците са общо три.
В Петелово не знаят дали птиците са подранили, или изобщо не са си тръгвали. Като стегне времето в края на февруари, какво ще правим, питат се местните. Там помнят как преди години друг щъркел зимувал в селото, защото бил със счупено крило.
В Спасителния център за диви животни в Стара Загора имат и други сигнали от страната за появили се щъркели.
Зимата е мека, но при застудяване птиците вероятно ще се преместят малко по на юг, казват специалистите. А жителите на Петелово се шегуват, че тази година няма да бързат с мартениците.
https://bntnews.bg/news/shtarkeli-posred-zima-iznenadaha-horata-v-iztochnite-rodopi-1220488news.html
В Москва се появи спонтанен мемориал на жертвите на руския удар в Днипро
В Москва се появи спонтанен мемориал на жертвите на руския удар в Днипро
Паметникът на поетесата на Леся Украинка, край който се появи спонтанният мемориал
В Москва се появи спонтанен мемориал в памет на жертвите на руския ракетен удар в Днипро. Това съобщи кореспондент на The Insider рано сутринта във вторник.
В събота руските сили нанесоха удар, при който се срути цял девететажен вход на жилищна сграда в Днипро в централна Украйна, в която живеят 1100 души. До момента се съобщава за най-малко 40 загинали, сред които и деца.
Във вторник върху паметника на украинската поетеса Леся Украинка в Москва беше поставена снимка на разрушения девететажен блок в Днипро. Има и цветя и играчки. Снимки на спонтанния мемориал се появиха в Телеграм каналите на няколко независими руски медии.
Днипро беше ударен на 14 януари по време на масирана руска атака, при която руската армия изстреля десетки ракети от различни видове към Украйна. В момента продължава разчистването на развалините след удара по жилищен блок в града.
Украинските власти съобщиха за над 40 загинали и поне 75 ранени. Смята се, че между 30 и 40 души все още може да са под рухналата сграда. В града е обявен тридневен траур.
В понеделник българското външно министерство осъди остро „ужасяващите атаки на Русия срещу гражданската инфраструктура в Украйна“. Европейският съюз също осъди решително продължаващите руски въздушни удари в Украйна, като ги определи като военно престъпление.
Говорителят на Кремъл Дмитри Песков отрече Русия да носи отговорност за атаките, като намекна, че до разрушения блок може да се е стигнало след изстреляни от украинската ПВО ракети, които са прeхванали руската ракета.
Кремъл не за пръв път твърди, че не обстрелва цивилни зони, въпреки че от началото на войната си в Украйна нейни атаки засегнаха болници, театри, жилищни сгради, а от началото на есента и голяма част от енергийната инфрастриктура на страната.
https://www.svobodnaevropa.bg/a/32226911.html
Д-р Гълъбова: Психически политиците са още тийнейджъри
Д-р Гълъбова: Психически политиците са още тийнейджъри
Психически политиците са още тийнеджъри, които се държат закачливо и палаво. Изобщо не осъзнават какви отговорни задачи имат. НС не е място, където да разходят новите си костюмчета. Разиграват ни скечове, но не им се получава. Гледаме долнопробно театро, в което много от тях не говорят книжовен български език и нямат представа от етикет, а всъщност държат в ръцете си важните решения за съдбата на 6 млн. души. Това каза в ефира на „Твоят ден“ по NOVA NEWS психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова.
По думите ѝ ниската избирателна активност не се крие в гласуването с машини.
„Според мен е невъзможно да се състави кабинет с третия мандат. Едни и същи са хората, които трябваше да го направят и с предните два мандата, а нищо не се е променило. Издигнаха се дувари, не просто разделителни линии. Ако поне един каже, че съжалява за направеното или се намерят допирни точки, кабинет може би е възможен. На политическата сергия стоката е развалена. На идните избори, ако видим същите лица, пак няма да се получи“, заяви тя.
Социологът Кольо Колев обясни, че ако президентът беше връчил мандата на ДПС, щеше да се смята, че иска да затвърди властта си.
„ГЕРБ искат да откъснат ДБ от съюза с ПП и ги примамват с министерски постове. Това са игри. Радев е избрал това, което ще нанесе най-малко щети. Да дадеш мандат на Янев изглежда абсурдно, а ДБ след „Nexo“ също е бил отхвърлен вариант. Всъщност няма никакво значение – краят е ясен“, смята той.
Според него на идните избори ще има промени – някои ще получат повече подкрепа, други ще изчезнат, а трети ще се появят. „Можем да очакваме, че все по-малко хора ще си направят труда да отидат до урните. Радев постъпва разумно, разчита на времето. То променя нагласите и начина на мислене и възприятие. Това е единственият шанс нещо да се помръдне. Нинова ще използва мандата, за да се рекламира една седмица до 10 дни – ще казва колко са диалогични, но другите са лоши. Третият мандат е като граната с изваден шплент – въпросът е кога ще изгърми“, коментира Колев.
Радина Лазарова
https://novini.bg/bylgariya/politika/760187
Психиатър: Народът ни е в безпаметство, политиците са в безизходица
Психиатър: Народът ни е в безпаметство, политиците са в безизходица
„Поведението на народа ни е безпаметство като синдрома на Корсаков – (загуба на памет, която се получава след пиянство). „Такъв пациент може да влезе в кабинета ви три пъти и всеки път да се запознава с вас. Това е неспособност да се удържат паметови среди“. Това заяви в предаването „Офанзива” по NOVA NEWS психиатърът д-р Любомир Канов.
Той определи политическата ситуация в страната като емоционална ембивалентност – и едното, и другото е лошо.
„Все повече надделява страхът, че всички публично и колективно копаят своя политически гроб. Това е някакъв вид договаряне в последната минута – стремеж към слепване във възможна констелация за правителство, която да ги избави от срама, че ще отидат отново на избори”, каза д-р Канов.
Той е категоричен, че политиците са в невъзможна ситуация и не могат да изкажат очевидното: „без ГЕРБ не могат да съставят правителство. Това е причина за внезапно възникналата мекота в израза и желание хем „да не хващат с голи ръце горещия картоф”, хем да изглеждат политически валидни и да не отблъснат своите избиратели. България се намира в безизходица, в патова политическа ситуация”, категоричен е той.
Относно предстоящото връчване на третия мандат, психиатърът изрази съмнение, че президентът (Румен Радев) държи присърце националните интереси. „Той е бил на власт повече отколкото правителството на Филип Димитров досега. Не знам дали той улеснява този процес, дали се наслаждава на това, че една власт може да има бумеранг”, мотивира съмненията си той.
Запитан дали темата с Украйна ще бъде водеща при предпочитане за избор за третия мандат, д-р Канов заяви, че войната в Украйна има огромно значение и за България. „Дребните политически сметки, които си правят защитниците на Путин, избледняват на фона на този сблъсък, който води до геополитически размествания. В този сблъсък България трябваше да вземе много ясна страна”, категоричен е психиатърът д-р Любомир Канов.
Мария Атанасова
https://fakti.bg/bulgaria/746930-psihiatar-narodat-ni-e-v-bezpametstvo-politicite-sa-v-bezizhodica
Рискът от поставяне на ваксина срещу грип при епидемия
Рискът от поставяне на ваксина срещу грип при епидемия
Поставяне на ваксина срещу грип по време на започнала епидемия е изключително рисково – това може да има неприятни последици за имунитета на човек, ако в този момент той е болен. Това обясни пред Българското национално радио имунологът от Българската академия на науките проф. Андрей Чорбанов.
Той припомни, че по правило ваксинацията срещу който и да е вирус или бактерия не бива да се извършва по време на масовото им разпространение.
Преди няколко седмици от здравното министерство предложиха нормативна промяна, според която имунизациите срещу грип ще могат да се извършват и по време на епидемичния сезон, в какъвто e страната ни в момента.
Смисълът на ваксината е превенция, затова никъде не се препоръчва поставянето ѝ по време на епидемия, обясни проф. Чорбанов. И допълни, че при масово разпространение на вируса има голям риск човек да се окаже контактен с негови носители.
„На практика аз тук, около себе си, виждам постоянно само болни хора. Всички мои колеги, познати, приятели, на практика под някаква форма прекарват някои от вирусните заболявания. Разбира се, не става дума само за грип. Има и още един списък с респираторни вирусни заболявания, които има през сезона, но така или иначе в рамките на вече разразила се епидемия, това не се препоръчва.“
Според имунолога най-големият проблем с ваксината срещу грип е ниската ѝ ефективност, затова и никой по света не се е опитвал да я прави задължителна. Разработването на ефикасна ваксина е трудна задача заради уникалните качества на грипния вирус.
„Хиляди са екипите по света, които в момента се опитват да разработват една такава ваксина, тъй като грипът има много голямо социално значение“.
Антония Симеонова
https://fakti.bg/zdrave/746944-riskat-ot-postavane-na-vaksina-sreshtu-grip-pri-epidemia
Психолог разкри какво не им е наред на депутатите
Психолог разкри какво не им е наред на депутатите
В парламентарната зала е пълно с хора с комплекс за малоценност. Това каза за „Офанзива“ криминалният психолог Росен Йорданов.
„Чрез комплекса за превъзходство се опитва да се преодолее или се получава фиксация като личностна черта, като изгражда нарцисизъм. Едипов комплекс се разигра когато президентът започна да атакува ПП – бащата изразява недоволство от децата. Целта е да се покаже кой е по-виновен. Дали бащата е виновен, че е насърчавал сина или обратно.
Според него акад. Денков е пример за теорията на меритократизма – най-учените и способните да участват в управлението. „Три неща са важни, когато оценяваме дали един човек е в реалността. Дали може да мечтае, дали има фантазия и креативни ходове. Отношението към реалността – дали стъпва на обективни или само върху субективни фактори и отношението към добро и зло, правилно – неправилно, морално – аморално“, подчерта той.
По думите му през годините минахме през доста състояния – мания, фантастични неща, омнипотентност, след това обсесии и депресивен епизод, а сега стигнахме до мазохизма. „Говорим за асоциално личностно разстройство. Става опасно, защото наблюдавахме нарушения на закона и Конституцията, лъжи и измами. Оформя се социопатно явление със собствени правила и представи за реалността. Все по-ясно става, че абсурдното поведение е направлявано от други хора. Повечето от политическите субекти не са автономни“, заяви Йорданов.
И допълни, че ГЕРБ излизат от дефанзивния режим на функциониране и минават в офанзивен режим с възвръщане на самочувствието.
„Агресивността издава това, че емоционалният баланс липсва. От своя страна Христо Иванов влезе в ролята на терапевт и смекчи гласа. Мисля, че той изпитва амбивалентни чувства – от една страна усеща, че където се е прикрепил го дърпат към крайно състояние. В същото време съзнава, че се е заклещил и не може да се измъкне лесно, затова му остава да се изказва мъдро“, посочи психологът. И уточни, че Нинова се държи като класна с назидателен тон.
„Тази година битката ще е между хората, които искат да са в зоната на нормалността и тези, които ги тласкат в екстремни състояния“, прогнозира той.
https://novini.bg/bylgariya/politika/758252
Краят на фалшивия световен ред
Краят на фалшивия световен ред
Петър Волгин
Повече от три десетилетия официозните говорители – не само в България, а и в целия останал свят – ни разказват следната приказка. След края на Студената война е настъпил най-справедливият световен ред. Либералният. При него силата няма значение. Значение единствено имат правилата, договорите и добрите чувства. И най-важното – правилата важат за всички и всички са длъжни да се съобразяват с тях – както ядрените гиганти с огромно население, така и мъничките държавици, чиято площ е колкото софийски квартал и които са виждали ядрени бойни глави само на картинка. Съгласен съм, че тази дълго разказвана ни приказка е много красива. Само дето има един недостатък. Лицемерна е от началото до края. Както е лицемерен и целият либерален международен ред, възникнал след края на Студената война.
Всички държави били равни? Всички били длъжни да спазват правилата? Чутовни глупости са това, казано политически некоректно. И днес, както и преди 70, а и преди 700 години, правото е на страната на силния. По-точно казано, на най-силния. В света става това, което каже хегемонът. А след края на Студената война най-силната държава са Съединените щати. Те са, или поне доскоро бяха, единствените, от които зависеше какво ще става по света. И, съответно, по света ставаше това, за което настояваше Америка. Тази практика я наричаха либерален международен ред, макар че нищо автентично либерално няма в нея. Въпросното прилагателно е сложено само за заблуда. Искате конкретни примери? Ето ги.
През 1999 г. във Вашингтон решиха, че трябва да бомбардират Сърбия и да отстранят от власт президента Милошевич. Защото нарушавал правата на албанците. Хубаво, ама правата на милиони хора биват нарушавани по целия свят. Пък тамошните ръководители не ги сменят и не им бомбят столиците. Даже напротив, мнозина авторитарни ръководители са първи приятели на американските политици. Ето още един пример – през 2003 г. Америка реши да разбомби Ирак и да свали Саддам Хюсеин, щото бил свързан с атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк и имал оръжия за масово поразяване. И двете основания за бомбенето се оказаха тотални лъжи, но американците разрушиха Ирак и го превърнаха в царство на хаоса и ислямския тероризъм. Отново в името на тържеството на либералния ред бяха разрушени Либия и Сирия. Само дето никакъв либерализъм не избуя по тези места, а стана много по-лошо, отколкото беше.
Вече и най-наивните хора са се убедили, че зад приказките за всеобща справедливост и либерален световен ред, прозират принципите на старото като света политическо поведение – най-силният прави каквото си иска, или, по-точно казано, прави това, което му е изгодно. И изобщо не му пука за правила, закони и международни институции. И понеже след 1989 г. светът стана еднополярен, най-силната държава – САЩ – правеше необезпокоявана това, което смяташе за редно. През последните години обаче това започна да се променя. Различни държави започнаха да предизвикват хегемона – отначало по-тихо и свенливо, а напоследък все по-агресивно. Китай и Русия са най-ярките примери в това отношение. Както Пекин, така и Москва открито заявяват, че еднополюсният свят е вече в миналото, че ако през 90-те години на миналия век казаното от Вашингтон се приемаше като Закон Божи, днес нещата стоят по съвсем различен начин.
Либералният световен ред, в който, на практика, нямаше нищо либерално, а се характеризираше с тотално американско господство във всичко, се разпада пред очите ни. И фактът, че стипендиантите на „Америка за България“ и останалите грантови анализатори у нас не искат да видят това, не променя нищо. Статуквото се пропуква, независимо от техните желания. И това е съвсем естествен процес. Светът е прекалено голям и прекалено сложен, за да бъде управляван от едно единствено място. Да, това може да става за кратък период от време. Трийсет години няколко човека във Вашингтон натискаха копчетата, и всички останали по целия свят скачаха и изпълняваха. Това вече не е възможно. И е хубаво, че не е възможно, защото означава, че сме по-свободни.
https://fakti.bg/bulgaria/740344-kraat-na-falshivia-svetoven-red
Насилието стана инструмент за комуникация
Насилието стана инструмент за комуникация, а умствено-дефицитните в парламента не само не вземат мерки, а и съдействат на проблема
Шофьор на градския транспорт нападнал пътничка, защото го подсетила, че в автобуса не се пуши. Наложило ѝ се няколко пъти да го подсети. Първата му реакция: да ѝ каже, че – ако не ѝ харесва – може да се качи на метро или да си хване такси.
Всички станаха комедианти…
И понеже на жената не ѝ харесало хем да ѝ пушат на главата, хем да демонстрират, че са над правилата, хем пък и да ѝ се подиграват, направила единственото, което все още можела – казала, че ще го снима и ще подаде сигнал.
Следващата му реакция – доста неизненадващо – да ѝ посегне и да се опита да ѝ вземе и счупи телефона.
В движение, което пък е опасно за всички в автобуса и всички в автомобилите наоколо.
Ще направя обосновано предположение, че същият шофьор поне два пъти през последния месец – по различни поводи – е казвал, с яд, нещо подобно на „съсипàха я тая държава“.
Проблемите тук обаче са два, не един. Причина—следствие. Следствието е, че мнозина се държат като шофьора. Причината – хората го оправдават, оприличават се с това, виждат себе си в неговата роля и има защо.
Та, проблем едно: поведението на шофьора – на толкова много нива. Посяга на жена. Още едно обосновано предположение ще направя и тук: на баче ти Киро от Люлин десет нямаше да посегне.
Че даже може и цигарата да си загаси, ако му беше направил забележка. После: на жена или не – посяга към чужд телефон, чужда собственост. Трето, в движение… що за шофьор? „Професионалист“?!?!
От Столичния градски транспорт казали, че шофьорът се усетил, че е направил грешка и сам им се обадил да им каже.
Казват: споделен грях – половин грях. Интересно: за коя от всичките грешки обаче е съжалил? Разкаяние или просто си пази работата? Кой знае? Да е жив и здрав и дано каквото там го яде отвътре, че да се държи така, спре да го яде.
Проблем две (много по-големият): поведението на хората, които четат новината и изразяват мнението си в негова защита с тъпи аргументи. Докато това е по-големият и нестихващ проблем, подобни изцепки ще се случват. Днес ще е шофьор посегнал, утре ще е набил, в други ден – прегазил. Насилието се приема като част от инструментите на комуникацията. И то не за сериозни неща, а за забележка, за политически спор, за елементарни и тривиални тъпотии. На Женски пазар един уби съседа си заради спор за врата. Застреля го. Заради ВРАТА!
Този шофьор – хем е нарушавал правилата, хем се репчил, хем и на агресия го избива. Не стига, че не е прав, ами и налита на бой да си защитава позицията.
Малоумните ни депутати междувременно нормализират това поведение със собствената си агресия, със собствените си подмятания, подигравки и заплахи, с агресивния си тон и най-най-вече (повтарям): заплахи! Хората виждат, че отгоре надолу това е нормата и я смятат за нормална.
Децата виждат възрастните и имитират, точно както обикновените хора виждат онези малоумници в парламента и имитират, защото си мислят, че е разрешено. Не само разрешено, но и се одобрява и стимулира.
Всеки малко по-фрустриран от живота загубеняк, който има запек или жена му му се е подиграла сутринта, ще агресира срещу някой по-слаб. А умствено изостаналите в парламента се радват на това поведение, защото чудесно ги устройва да управляват самоунищожаваща се тълпа, която никога няма да е единна.
Коментиращите масово защитават шофьора, нападнал жена. Нямал бил време да пуши и да ходи до тоалетната. Е добре, че не е извадил една празна бутилка, да си извади и… и да „иде до тоалетна“ в такъв случай.
Всяка професия има минуси. Някои професии имат повече. Ако бяхме злобари, щяхме да кажем на шофьора – както той казал на жената, че, ако не ѝ харесва, да хване такси или метро – да му кажем, ако не му харесва да е шофьор, да ходи да сади картофи; ще му е открито и просторно, ще си пуши когато си иска, няма и толкова стрес.
Ама не сме злобари, та няма да му го кажем.
По подобен начин се забелязва гравитация към малоумието у коментиращите насилието над жени. Тя какво била казала, че да заслужи шамарите…
Тая мания да се защитава агресорът, по навик, първо и преди всичко, на секундата… започва да излиза от рамките на нормалното и здравословното у цялото общество.
Наскоро една известна спортистка сподели, че е била обиждана и ударена (!!!) от съотборник. Надя Младенова. Причината е повече от малоумна – съотборникът ѝ в национала по карате спорил с нея заради статия за спорта при децата. Статия, която тя е писала в блога си. Статия за спорта при децата… Не знам колко по-тъпа причина може да има за един мъж да си изпусне нервите и да удари жена. Ето какво описва тя:
„Първата ми статия разглеждаше спорта при децата в карате и други спортове. Моя гледна точка за случващото се. В един момент осъзнах как той започва да спори с мен за тази статия. След като няколко пъти го помолих да спрем да говорим по темата, защото виждах, че се изнервя, той ме удари с опакото на ръката през лицето и ми сцепи устната. След това стана и си тръгна, псувайки“.
Толкова да си безсилен в спора, че да удариш жена?
Явно да.
Преди някой да си помисли дежурното: „е, таа шо чак сà го казва, а не преди пет години, когат се е случѝло?“, ще подчертая, че тя веднага е подала сигнал, писала е жалба, дала е показания, но пет години по-късно все още нищо не се е случило.
Тя пише: „И разбирам този страх, за 5 години аз не съм получила никакво решение за жалбата си. Как жените да се чувстваме в безопасност, като дори сигналите ни се игнорират? Как да се доверим на институциите като знаем, че някои хора се ползват с протекция? Как да споделяме, щом дори и жени ни съдят в интернет?“
А този сблъсък е причината тя да спре да тренира карате. Национален състезател се отказва от спорта. Трето обосновано предположение ще направя тук: онзи с шамарите (който – оказва се – даже не ѝ се е извинил), както и оправдаващите го са „патриоти“ (нямам по-големи кавички, за съжаление) и много милеят за българския спорт и славата на родината.
Има и още един „щрих“ в тая история: „И трите жени стояхме стъписани и не знаехме как да реагираме. И трите се разплакахме и като се успокоихме, поговорихме. И двете ми съотборнички предложиха да си мълчим и да не казваме на никого. Едната дори ми каза, че той не бил такъв, сигурна е, че той съжалява“.
Кой го знае дали съжалява? Поне се знае, че още не се е извинил, пък дали съжалява…? Важното е, че и тук коментиращият нашенец реши, че някак си ТЯ е виновна за това и си го е търсила. За помнещите под минута ще подсетя: причината за удара е бил спор за статия за детския спорт…
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/754827
Кога България ще има правителство
Кога България ще има правителство? На куково лято, на върба в сряда или когато цъфнат налъмите!
Който от трите израза за безнадеждност, означаващ никога, да изберете, все ще е верен. С такова усещане ни оставиха народните представители след яловите си изказвания днес, след като отхвърлиха предложеният проектосъстав на кабинет от първата по изборен резултат коалиция ГЕРБ-СДС.
Продължилите с часове партийни изявления не ни казаха нищо, абсолютно нищо ново. Познатите до болка взаимни обвинения на едни към други депутати, пак бяха повторени с непристорена злоба и непоносимост и днес.
С какво могат да обогатят човека и държавата подобни теснопартийни речитативи? Точно с нищо. Едните обвиняват и викат на другите, че са крадци и измамници, а те пък им отговарят със същото.
Неразбираемо за здравомислието е например съчетанието от взаимно противоречащи си фрази като
„Аз искам да има правителство, ама няма да подкрепя този кабинет”.
Нещо като циганина дето викал „искам, ама нямам желание”. Цялата им работа на нашите политици в съвремието ни е такава – искат и срещу корупцията да се борят, ама не пожелават, когато им се дава възможност. Едно казват пред камерите, микрофоните и на площада, друго вършат, когато попаднат във властта.
Аз разбирам, че всеки от партийните вождове днес твърде много се обича, ама честно казано вече се притеснявам, че някои ще вземат да се удавят в собствененото си себелюбие.
От нарцистичните си заблуди, те не излизат и след ясни изборни резултати, постигнати чрез машинно гласуване на последния вот.
Знам, че никак не е оптимистично, но наистина не виждам никаква възможност за съставяне на кабинет в рамките на този парламент от тук насетне. Още по-тъжно и безнадеждно е, че не съзирам друга светлина в тунела, освен тази от насрещния влак, т.е. и на следващи избори през март, резултатите ще са пак като сегашните. Независимо дали гласуваме с хартия или с машини. Впрочем дни наред депутатите се дърляха и затова, без да им светне, че по-важният проблем е да върнат хората към гласуването, защото изборната активност пада от вот на вот и това ще продължи. Като едни глупаци /по определението на Айнщайн/, ще продължаваме да правим едно и също, но ще се надяваме на различни резултати.
Що за орис е това – да искаме, ама да нямаме желание?!
Аделина Делийска
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/754598
Вече спя по-спокойно! Доц. Атанас Мангъров пред ФАКТИ
Вече спя по-спокойно! Доц. Атанас Мангъров пред ФАКТИ
Калин Каменов
Приключихме ли с Ковид… Какъв е ефектът от ваксините против коронавирус. Какво откриваме днес, когато правим тестове за вируса. Защо прокуратурата отказа да образува досъдебно производство… Пред ФАКТИ говори инфекционистът доц. Атанас Мангъров.
– Доц. Мангъров, спите ли вече по-спокойно, след като прокуратурата обяви, че няма да образува досъдебно производство за ваши твърдения за ваксините?
– Да, разбира се. Вече спя по-спокойно. Прокуратурата два пъти прави проверка по един и същ казус и постановява отказ от съдебно производство.
– В смисъл…
– Първо през януари прокуратурата се беше самосезирала и през март излезе с постановление за отказ от образуване на досъдебно производство. След това през август председателят на Лекарския съюз сезира по същия казус – мое изказване в предаване на Нова телевизия, Етичната комисия с искане за моето наказание. Очевидно натискът върху комисията е бил много голям, поради което тя прехвърля въпроса към прокуратурата като отправя искане за проверка и постановление по казус, върху който прокуратурата вече се е произнесла. Невъзможно е да не са били запознати с решението на прокуратурата за отказ. Аргументите, представени от мен пред прокуратурата, бяха напълно идентични с представените пред Етичната комисия. Прокуратурата ги разбра, Лекарският съюз не можа или по-скоро не пожела да ги разбере, прехвърляйки отговорността другиму. Това е показателно за превръщането на съюза в една казионна организация, в която ръководството се опитва да манипулира контролните органи до степен, в която те се страхуват да излязат със собствени решения. В момента, в който прокуратурата отново постанови отказ, всички обвинения и действия срещу мен бяха свалени и преустановени.
– Какви са последните данни за ваксините, с които разполагате. Милиарди дози са поставени. Ако говорим за ефективност, за противопоказания…
– По отношение на ефективността на ваксините, картината все повече се прояснява. Видя се, че всички прекараха вируса – кой по-леко, кой по-тежко… Това е въпрос, който ще се разглежда. Много хора, които не бяха ваксинирани, починаха. Починаха и много хора, които бяха ваксинирани. От края на миналата година в силно ваксинираните страни процентът на заболелите и починалите ваксинирани постепенно започна да превишава броя на неваксинираните такива. Може ли да се твърди, че починалите ваксинирани нямаше да починат, ако не бяха ваксинирани? Към момента няма категорични данни, че ваксинираните са по-предпазени от заразяване и че го карат по-леко. Оказа се, че няма данни и за това, че ваксинираните не разпространяват вируса. Просто въпросът не е проучен. Оказа се, че ваксинираните го разпространяват и в някои отношения са дори по-опасни от неваксинираните, тъй като на последните бяха наложени много ограничения. Въпросите са много, въпреки че на някои всичко им се струваше от ясно, по-ясно и бойният вик беше „Ваксинирайте се“.
– Ваксините, все пак, са от много кратко време…
– Точно така. Друго, което се вижда, говоря за данни от Евростат, че от началото на тази година допълнителната смъртност в ЕС е скочила с около 10-12%.
– Какво значи допълнителна смъртност…
– Приемаме, че, примерно, на година – говоря за 2018-а, 2019-а, са умирали по 100 000души, а сега умират 110 000 – 112 000. Образно говоря. Досега, от началото на тази година, в ЕС, защото Евростат следи данни за европейските страни, се отчита завишаване на смъртността с 10-15%. Просто повече хора умират. И не е ясно защо това е така. В Гърция допълнителната смъртност за септември е + 11.2% , за юли беше 23.2%, в Германия е +14.8% за септември, +16.5% за юли. У нас допълнителна смъртност за юли беше +2.0%, за септември +2.7%.
– Някакви доводи, че това може да е свързано по някакъв начин с ваксините…
– Никакви доводи. Просто се забелязва като факт. Ще видим как ще продължи това във времето. В България имаме ваксинирано население под 30%, а в Гърция и Германия са ваксинирани над 80%. Може и да няма никаква връзка между смъртност и ваксини… Просто в момента се забелязва такова нещо и само времето ще покаже дали има връзка, или няма. Това е феномен, който трябва да са проучи.
Въпросът е кое е това по-различното, което отличава тази година от годините преди пандемията.
Друго нещо, което се наблюдава пак по статистически данни от някои страни като Обединеното кралство, където те се публикуват, е, че има завишаване на броя мъртви раждания.
– Ражда се мъртъв плод…
– Да, точно така. Такива данни има от Великобритания, защото те ги публикуват.
– Отново правим сравнение с годините преди Ковид?
– Точно така.
– Колко е увеличението…
– Доста е, но не искам да се ангажирам с точно число, защото гледах такава статистика преди време и няма да съм точен. Също така се съобщава за увеличаване на миокардитите и инфарктите при хора между 20 и 50 години, както и случаите на внезапна смърт в същата възрастова група. Никой в момента не си мърда пръста да обясни защо. Някои страни като Дания забраниха имунизациите за Ковид при лица под 50 години.
– Много ваши колеги го обясняват с това, че по време на пандемията хората не са ходили на лекар. Регистрира се и увеличение на туморните заболявания…
– Така е. Може и това да е. Има хипотези, които трябва да се проверят.
– Приключихме ли с Ковид. Става ли вече вирусът като сезонния грип?
– Това, което сега наричаме Ковид, си е един коронавирус, каквито е имало винаги. Поначало коронавирусите са отговорни за около 20% от острите вирусни инфекции – грипоподобните състояния. Досега никой не се е тествал за коронавируси, защото те по принцип не създаваха сериозни здравословни проблеми. Тестовете, с които сега доказваме това, което продължаваме да наричаме Ковид-19, са същите, с които и преди 2 години доказвахме китайския, британския и пр. варианти на вируса. Те даваха като усложнение дихателна недостатъчност, цитокинова буря, тромбози и пр., тъй като притежаваха особен спайк протеин, който беше основният им патогенен фактор. Сегашните варианти, които откриваме, не дават подобна клинична картина, не дават тези усложнения, т.е те или нямат този спайк протеин, или ако го имат, то той не е същият. Ние обаче продължаваме да ги откриваме със същите тестове и продължаваме да твърдим, че това е Ковид-19. Не, не е. Това са просто коронавируси каквито винаги е имало и ако продължим да се тестваме, ще продължим да ги откриваме и да се плашим. Вероятно, ако през 2018-а или по-рано преди пандемията имахме тези тестове, щяхме да откриваме това, което откриваме и сега. Коронавирусите винаги ги е имало и ще ги има. Въпросът е защо през 2019 година се появи Ковид-19? Това е въпрос за повече от един милион евра, долари или юани.
https://fakti.bg/mnenia/739277-veche-spa-po-spokoino-doc-atanas-mangarov-pred-fakti
Новият комсомол
Новият комсомол
Емил Йотовски
Новият комсомол не подозира, че е нов комсомол. Въобразява си, че е прогресивен и свободомислещ. Вярва, че е носител на прогрес.
Новият комсомол, както и старият, както и всеки един комсомол е суетен. Въобразява си, че младостта му компенсира способността да е мъдър. Въобразява си, че мисленето и енергията са взаимнозаменяеми.
Новият комсомол не се нарича комсомол. Флиртува с младостта и красотата. Всъщност, той нито е умен нито е красив. Не е умен, защото всеки един комсомол е обречен да не е умен. А не е красив, защото глупостта няма как да е красива.
Новият комсомол следва линията на „новото нормално“. Готов е да дава жертви в името на новия ред и това го прави опасен. Пазете се!
Новият комсомол е широко подкрепен от това „ново нормално“. По тази причина комсомолът се чувства още по-прав и още по-безнаказан в действията си.
Новият комсомол не разбира колко силно е индоктриниран.
Новият комсомол е зъл. Той не допуска различни мнения. Новият комсомол е способен да нарани, да обиди и ако има възможност да хапе. Той не се притеснява от това. Намира го за правилно и полезно. Намира го за естествен ход на еволюцията.
Комсомолът по условие не се съмнява в своята истина. Комсомолът е готов да тръгне на война без да се съобразява с близките си. Дори с децата си. Всъщност трябва да се знае, че комсомолът няма деца и това улеснява поставените му задачи.
Новият комсомол не върши изстъпления. Той убеждава по единствения му познат начин – с изстъпления. Това винаги е била отличителна комсомолска черта.
Новият комсомол е със занижен инстинкт за самосъхранение. Това е първото нещо, което се отнема, когато се създава комсомол. Защото добрия комсомол трябва да е готов на саможертва.
Новият комсомол е лишен от съчувствие.
Новият комсомол няма памет. Ако имаше щеше да се ужаси колко много прилича на стария комсомол. Прилича по патоса, гневливостта и най-вече по сведените убеждения.
Новият комсомол, както и стария, има една цел. Да запълни празнината от задължителното количество инертни хора, които да оформят бъдещия строй.
Но най-вече новият комсомол мрази старият комсомол и е убеден, че няма нищо общо с него.
https://fakti.bg/mnenia/738607-noviat-komsomol
Какво се учудваме, че политиците ни са такива и водят страната към пропастта?
Какво се учудваме, че политиците ни са такива и водят страната към пропастта?
Предполагам, че ако измислят някакво по-добро място, на което да изкарваш още повече пари без да вършиш нищо, ще има рязък отлив на кадри в политиката на България. Почти няма да останат желаещи. Всички ще се юрнат в новото място. Засега обаче няма.
Забелязва се и една стара традиция да се възражда – възхитата и прехласването по крадците. Като се замисля… тя не си е отивала.
Като прочетохте и вързахте първите два абзаца, си помислихте, че става дума за връщането на хартиената бюлетина, нали? Не че няма да сте прави, но за друго говоря (донякъде и за това де, то е част).
Обирджиите, които удариха инкасо колата и отмъкнаха милиони, събраха симпатиите на българите на шир и на длъж. Почти нямаше реакция в социалните мрежи, която да не е или неутралното: липса на учудване в стил „то тука е така“, или директно възхваляване на извършеното, гарнирано с голяма доза завист към извършителите и едно ларш: „със здраве да си ги харчат“.
Много интересно…
И много показателно.
Има зловеща връзка с това поведение (или по-скоро трябва да се нарече „рефлекс“ това, а не „поведение“) и липсата на чувствителност към процесите в БГ политиката. Която, както споменах, според мен, е пълна с хора, които са я налазили, само защото не могат да си намерят ДРУГО поприще, където да не вършат почти нищо, а да получават ТОЛКОВА много, като изключим престъпния живот, защото той все пак изисква да се ВЪРШИ нещо и да се полага труд, и да се поемат рискове.
Демек: политиката ни е завладяна от престъпници, които са прекалено мързеливи и страхливи да са истински престъпници. А у обществото липсва чувствителност към това.
За всяко искрено възмущение има по пет-шест завистливи. За политиката говоря, не за друго… за крадците на инкасото вече уточнихме.
Няма непоносимост като към нещо лошо и вредно, а има непоносимост към това, че даденият индивид не е лично намесен в „намазването“.
„Защо тоя и тоя намазват, А АЗ НЕ?“ е водещото възмущение, а не „Защо вредят на държавата ми?“
Дори в ежедневната реч на българина съществуват (къде осъзнато, къде – не) изрази като: „Ех, да имаше и на мен някой да ми даде [сложи тук популярния корупционен скандал към момента]“; „Взимат естествено! И на теб да ти дадат, няма ли да вземеш?“.
Свикнали сме, че „тука е така“, но това е само началото. Проблемът се допълва от това, че хората се примиряват, когато други го правят, а вътрешно се надяват и те да се намърдат между тези, които „намазват“.
Какво се учудвате тогава, че се намираме, където се намираме?
Политиците ни не са паднали от небето, те са едни от нас. Ние сме това, което са те, и те са това, което сме ние. 5000 ганьовци си мечтаят да им падне да краднат, на пет хиляди и първия му се отворил парашутът, щото намерил връзки и имал „късмет“. Другите цъкат с език и викат: ей, съсипàха я тая държава, но всъщност ядно кълнат съдбата, че не са на негово място.
В университетите е пълно с „кадри“, които знаят още от университетската скамейка, че в живота трябва да търсят връзки, а не знания и че успехът се измерва не с това какво си направил за света и държавата си, а с това какво си успял да свиеш от света и държавата си – с това колко ти е нивото на тарикатлъка, колко човека си прецакал, за да си добре.
Какво се учудваме, че киното ни е каквото е, като там е пълно с връзкари, които чакат на хранилката да им пуснат „фонд“?
Какво се учудваме, че изкуството ни е такова?
Какво се учудваме, че хората се мразят помежду си и се избиват? Единаци, научени те да са добре, а за бонус към кефа – другите да са зле?
Какво се учудваме, че децата се подиграват на съучениците си, които искат да имат знания и четат книги? Загуба на време за балъци.
Какво учудваме, че политиците ни са такива и водят страната към пропастта? Те са на практика ние, но с други лица и имена, като убеждения и „мечти“ са същите. Ние и те сме едни и същи, само имената и лицата ни са различни.
Като се познаваме… какво тогава се учудваме?
Някои се заблуждават, че политиците ни били умни. Грънци, умни! Нали ги видяхме: дребнави, неуки, неграмотни, не могат да говорят правилно, обиждат се едни други като сополиви тийнейджъри, заяждат се на „вие пà имате парапети!“ и се чудят само как да се подиграват един на друг, правейки се на комедианти. Бездарници. Едните се пишат евроатлантици, но се възхищават на Путин, другите се пишат путинисти, ама си държат спестяванията в евро и карат немски коли.
Те са издънки на същия народ, който мисли, че Шенген и Еврозона са едно и също, но иска референдум по темата, влече го соца, та иска референдум и за излизане от ЕС и НАТО и си мечтае пак да му е байтошово, като забравя да се пита сам себе си: абе, главо проста, кога си спомняш да си имал право на референдум по байтошово бе?!
Александър Томов
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/749811
Вашите деца няма да умрат
Вашите деца няма да умрат
Вие, които гласувахте да пращате оръжие в Украйна се надявате, че вашите деца няма да умрат. Нали?
Имате имунитет. Ако стане напечено има бункери, има чужбина… Специално за вас ще дойде самолет, за да ви евакуира. После ще четете лекции във второразрядни западни университети и чужди държави ще ви плащат с бюджетни пари за предателството. Така да се каже – ще го работите либерален интернационал.
За нас не ви е грижа. Доказано е! Ние сме гласоподавателна тор. Ние сме необходимата лъжа, за да се пробутва тезата, че това е някаква си демокрация.
Но за децата говорим.
Вашите деца няма да умрат, защото вие ще пишете законите. Ако трябва ще напишете и такъв закон, в който всяко ваше дете ще е негодно за война. Ще е годно само да кара джип и да има право всяка календарна година да блъска по един човек на пешеходна пътека без последствия. Понякога и по двама, според ситуацията. Ще го направите за един ден. Ще имате пълен кворум и всичко ще стане законно.
Ако София се превърне в легитимна военна цел съм сигурен, че ще преместите парламента някъде в гората. Под земята. Дори в чужбина може да го преместите, защото и без това на този парламент някак не му отива да е в България.
Както и на децата ви не им отива да са в България. Но с малка забележка. Те не са в чужбина, за да вадят картофи, а да се обучават като бъдещ елит. Да се превърнат в добре образовани, но морално изнасилени еничари. Разбира се, напълно обезопасени откъм разни неприятни инциденти като война. Поне така са ви обещали. Вие, разбира се, не мислите по-далеч от следващия грант, с който да си купите имот в чужбина. Алчността е вашата слабост и тези, които се нуждаят от вас го знаят най-добре.
Боже, що за хора сте, бе? Първото ви решение е да ни набутате във война. Второто е да ни набутате да купим още хартиени самолети. И за финал ще ни натресете и евровалутата за да можем да обеднеем до такава степен, че умирането да ни се стори допустимо и дори симпатично решение. Но, както стана ясно, ние нямаме значение. Затова горния абзац го маркирайте като жалко циврене.
Опорката, че пазите някаква демокрация не работи. Нищо не пазите. Вие продължавате да разрушавате и ще генерирате смърт. Смърт, бедност и нищета. И вашата собствена сигурност, да не забравяме. Генерирате ежедневно предателство към собствения ви народ. Но вие и народ нямате. А когато нямате нещо няма как да го загубите. Ако трябва да платите за властта, която са ви дали онези, които са ви назначили, грабвайте пушките и отивайте да се биете и да мрете, колкото се може по-далече от България.
А нас ни оставете на мира. На мира идва от МИР!
https://fakti.bg/mnenia/727352-vashite-deca-nama-da-umrat
Нещо зло се задава
Нещо зло се задава
Преди десетина години някой умен, красив и алчен придоби знание свише да дупчи Добруджа за шистов газ. В България свинщините винаги са били добре дошли, така че всичко някак бързо се нагласи, обясни и таман да влезе в експлоатация, хората скочиха. Беше зима и улиците на София се напълниха с народ, които викаха, че не дават Добруджа на чуждите корпорации. Хилари Клинтън долетя с първия самолет да консултира правителството. Правителството (тогава на Бойко Борисов ) дръпна назад.
Но в същия момент студията по телевизиите се напълниха с експерти, които се надпреварваха да обясняват как този фракинг бил безобиден, безопасен и свръх нужен. Отчаян либерално-просветен щурм. Язък за парите. Никой не им повярва и така Добруджа си спечели около десетина години живот.
И така до днес.
На фона на енергийния ни батак се чуват все по-възторжени гласове как трябва да се ориентираме към шистов газ. Шумът започна да придобива размери и да се налага като възможност. На фона на този шум Майк Помпео долетя, за да ни обясни как енергийната ни сигурност била при нас самите. Само трябва да си надупчим Добруджа и готово. Направо ще пребъдем.
От утре очаквам поредната порция от добре нахранени енергийни експерти, които да ни обясняват по всичките сутрешни телевизионни блокове, че фракингът е толкова безопасен, че ако можеха педиатрите биха го предписвали като имуностимулант при бебета.
За нас, все още обитаващите тази тъжна и съсипана територия остава въпросът дали си даваме житницата. Не, че някой ни пита. Дори напротив. Всички, които държат на фракинга гледат това някак да не се забележи. Сигурно за да не се тревожим излишно и да не хукнем по улиците и да викаме. Знам ли? Защото веднъж дадем ли Добруджа връщане назад няма да има.
А нещата които ще чуем в следващите седмици мога да ви ги опиша още отсега. Експертната оценка ще гласи:
Има много видове фракинг и ние ще използваме най-безопасния, който дори е полезен.
Ние няма да добиваме, а само ще проучваме за газ. Правите ли разликата?
Ще се ползват нови технологии, за които нищо не знаем, но са сертифицирани в западни лаборатории, така че всичко е под контрол.
Ще се създадат нови работни места (разбирай за чистачки, портиери и охрана на минимална работна заплата, но това ще го разберете по-натам и по трудния начин).
Повишаване на инвеститорския рейтинг на България. Нови инвестиции за милиони левове. Направо милиарди.
Ще се даде поминък на един беден регион на България.
Да оставим детайлите на специалистите.
Шистовия газ ще ни спаси от лапите на Газпром.
Най-накрая енергийно независими!
Подпочвената вода в Добруджа ще се самопочисти само за няколко години.
Добружда ще носи повече приходи като газово находище.
Ще излезем като голям играч на енергийната карта на Европа. Защо не?
А ситуацията е ясна. Така или иначе сме без газ, но нека не оставаме и без земя и хляб. Защото, така или иначе ние по-добре няма да станем. В това „ние“ не включвам няколко почти анонимни чужди компании, чиито следи се крият в офшорни зони, и които ще натрупат доста пари. Няколко политици ще си построят къщи тук-там. Няколко експерти ще си купят имоти също тук-там. И няколко елитни курви, които ще ги водят по два пъти в годината в Дубай, в ролята им на секретарки. За да има жълтите вестници какво да работят.
Хайде сега, да видим?
https://fakti.bg/mnenia/709674-neshto-zlo-se-zadava
Шефовете в здравеопазването ги е срам да си признаят, че сгафиха с Ковид
Доц. Ат. Мангъров за novini.bg: Шефовете в здравеопазването ги е срам да си признаят, че сгафиха с Ковид
Аделина Делийска
Ефективни ли бяха налаганите от над 2 години ограничителни мерки срещу разновидностите на коронавируса? Опасен ли е новият вид на заразата и необходимо ли е да се ваксинираме? Питам доц. Атанас Мангъров, началник на Детската клиника в СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров“ – София – Специализирана болница по инфекциозни и паразитни болести.
Управляващите от над две години не знаят какво правят по отношение на ограничаването на пандемията от кронавирус у нас. Затова и ту въвеждат мерки, ту ги премахват, а това обърква хората и подобно поведение в никакъв случай не внушава респект и стабилност, яснота, че се върши нещо рационално и полезно от страна на властта.
Сега им е много трудно да оправдаят действията си през предходния период.
Ето, вижте – какво означава да намалиш срока на карантината? Все едно да се опитаваш да намалиш срока на боледуване на дадена зараза. Но то трае толкова, колкото е. Това е положението и на ръководителите в здравеопазването сега им е трудно, неудобно и ги е срам да си признаят, че това, което са вършели, е било безсмислено и е нанесло сериозни и в определени случаи непоправими щети. Не е голяма утеха, че и шефовете в здравеопазването и на други държави също сгафиха по отношение на Ковид.
Сегашният вариант на ковида няма нищо общо с този, който тръгна в началото и претърпя следващи вариации. Настоящият вид по нищо не се отличава от вирусните инфекциите, които ние и преди карахме по 2-3 пъти годишно. Да не забравяме, че коронавирусите са отговорни за около 20% от общите вирусни инфекции, които предизвикват познатите симптоми от температура, втрисане, главоболие, болки в гърлото и т.н.. Така че и през идващата есен и зима ни предстои да се разболяваме от тези зарази.
Хората, които са прекарали някои от вариантите на ковида, не са с наличен имунен отговор на новия заразител. Така стои въпросът и с известните ваксини, които бяха изготвени за старите варианти на вируса и не са ефективни за новия. Все едно за тазгодишния грип да се инжектираш с ваксина отпреди 2 години. Това е напълно излишно, но
понеже бяха закупени огромен брой ваксини, сега се чудят какво да ги правят.
Видяхме, че новият вид на вируса поразява и хора, които са преболудивали предишните варианти и са били ваксинирани. Но новата зараза като симптоматика е позната и от предходни времена, нищо различно.
Хората трябва да се успокоят и спрат да се връзват на медийни манипулации по темата, които за съжаление, се лансират от хора с медицинско образование.
https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/734681
Терорът вече е от нас
Терорът вече е от нас
Ще обясня.
Нека си представим, че се намираме в голям магазин. Толкова голям, че големината му излиза извън пределите на малката ни клета държава. Купили сме си каквото ни е необходимо и сме на касата. Касиерката е нахлупила маската до долните си клепачи, както се изисква по устав. Тя е нервна. Много нервна. И на втори план много уплашена. От страх е загубила способността за логично мислене и нормално общуване. Непоколебима е и няма да ви обслужи ако не си сложите маската.
Вие, разбира се сте без маска, защото не вярвате в работното време на коронавируса, нито в неговите навици да заразява само на определените за това места. но това е друга тема. Ядосвате се, че касиерката се държи като фелтфебел. Тръскате кошницата на касата и демонстративно си тръгвате.
И резултатът от това е. никакъв.
Защото не предполагате, че там някъде от другия край на камерата, която е над касата стои мениджърът, който следи какво прави касиерката. Тя, милата, има устно предупреждение, че ако обслужи клиент без маска ще я глобят с тридесет лева. Ако обслужи двама без маски, то глобата за деня ще бъде повече от надницата ?. Това е достатъчно всяка една касиерка да се поддържа в полупобъркано състояние ако нейните клиенти са хора, решили да не се държат като телета.
Касиерката е отчаяна и вече почти крещи всички да си слагат маските. Ако има картечница, повярвайте, ще я използва. Тя има семейство, деца и ниска заплата. А с тези глоби нещата отиват напълно по дяволите.
От своя страна мениджърът, който дебне за случващото се, също е с опънати нерви. Знае, че ако допусне инцидент в неговия обект ще бъде глобен или направо уволнен. Знае, че проверка ще има, затова не отлепя очи от камерите. Знае, че ако го уволнят това е край на лизинга на колата, край на ипотеката на двустайното жилище и край на нездравото му семейство, което се крепи само на факта, че глупавата му жена вярва, че той е млад и успешен бизнесмен. Затова той е свиреп и ще смачка с мениджърските си лапи всяка една свободомислеща касиерка.
Никой не се интересува от това дали ще се продадат няколко шампоана и няколко франзели в повече. Ще обяснят загубите с пандемията. И толкова. Ние, като клиенти ще останем с гнева си и дотам.
Въпросът е как да не се стига до този терор. Иначе машината е смазана и само трябва да получи команда за да започнем сами да се мачкаме. Неусетно бяхме докарани до състояние, в което за да оцелеем трябва да блеем в хора. Всъщност, дори тогава няма да оцелеем, защото овцете в кошарата не оцеляват. Само се изчаква най-удобния момент да бъдат заклани.
https://fakti.bg/mnenia/703605-terorat-veche-e-ot-nas
Проф. Хинков: Психичното здраве на българина се влошава
Проф. Хинков: Психичното здраве на българина се влошава
Психичното здраве на българина се влошава и реакцията от страна на държавата, на обществото, на институциите понякога е твърде бавна. Самата дума „обсебен“ означава, че някой те изважда от твоята автономност, твоята идентичност и ни вкарва в себе си. Това каза в предаването „За здравето“ по БНР проф. д-р Христо Хинков, дългогодишен директор на Националния център по обществено здраве и анализи.
„В Центъра по обществено здраве има дирекция „Психичното здраве и зависимости“, която е доста сериозна част от центъра и върши доста работа. Тази дирекция има лъкатушещ път. И то защото Националният център по наркомании се сля с Центъра по обществено здраве и анализи. В България няма друга институция на държавно ниво, която да организира, координира, анализира, изучава проблемите на общественото психично здраве“, допълва проф. Хинков.
Болните с тежки психични разстройства не трябва да се изолират от обществото, не бива към тях да се подхожда различно от останалите пациенти в медицината. Психиатрията е медицинска дисциплина като всички останали.
„Организацията на психиатричната помощ е много неравномерно разпределена в страната. Психиатърът трудно може да работи и да практикува в едно малко отдалечено градче. За да се повиши достъпът до психиатрична помощ, в този процес трябва да бъдат включени и личните лекари“, посочва проф. Хинков.
Здравната система в България, така както е замислена и все още функционира, макар с много по-малки възможности поради лошото финансиране, е изградена на вътрешни взаимовръзки. И когато се разкъсат тези взаимовръзки, системата започва да се разпада, твърди психиатърът.
„Свестните у нас, считаме за луди“, споделя проф. Хинков и допълва, че политическата шизофрения е едно голямо лицемерие, водещо до абсурд. Истинската шизофрения разцепва личността и там няма лицемерие, там има страдание.
Според проф. Хинков „четенето на всякакъв вид литература от поезия до философия, всичко това отвлича вниманието от ежедневието и проблемите и те вкарва в един друг свят. Четенето е изключително важен изход от невротичната обстановка. Ако можеш да четеш постоянно, това ще те запази по-дълго време здрав психически“.
Ако човек е психично болен, той е подложен неправилно на изолация, на стигматизация и дискриминация. Това не бива да се прави. „Психиатричната стигма е една реакция на обществото срещу непознати явления, които могат да застрашат неговия интегритет. Такова явление е лудостта. Един човек в манийна фаза може да тръгне гол по улицата. Той нарушава базисни конвенции на обществото и бива стигмагизиран“, твърди проф. Хинков.
https://fakti.bg/zdrave/702762-prof-hinkov-psihichnoto-zdrave-na-balgarina-se-vloshava-
Не! Без маски!
Не! Без маски!
Емил Йотовски
Не! Вие не се грижите за здравето ни. Водите се от някакви ваши фиксидеи. Обслужвате не човешки, а корпоративни интереси. Самата мисъл, че най-важната цел досега е да не натоварвате здравната система е достатъчно. Вие сте придатък на системата, която се грижи за нейната ненатовареност от хората. (Този досаден придатък към медицината).
Затова – НЕ! Без терор. Без налагане на извратеното ви нормално. Без манипулациите ви. Без опитите да пробутвате тези кретении като медицински мерки. Без математиците и наративните ви професори по сутрешните блокове. Без витиеватите опити да ни омотавате, че това го правим не за себе си, а за другите. Не! Вече знаем. Не го правим за другите.
С тези мерки само изглеждаме жалки и глупави в очите на другите. Прави ни жалки в собствените ни очи, защото ние сме другите. Ние сме общество. За да съществуваме ние трябва да контактуваме, да се докосваме и да се обичаме. Ние не искаме да ходим плътно вдясно със скафандри. Не защото сме големи инати, а защото не е необходимо. Вече е доказано, че не е необходимо. Доказаха го страни като Швеция, Израел, Франция.
Не! Не искам да ни глобяват, че не смятаме че маската може да спре вирус. Не може. И преди две години не можеше. Не искаме да ходим по съдилища и обжалваме актовете и глобите си. Не искаме да доказваме, че всичко това е противоконституционно и противочовешко. Не ни губете времето с глупостите си. Не губете времето на никого. Ние сме хората, които искат да работят и да живеят. Искат да се грижат за близките си и да обичат децата си. Не сме адвокати и никой не ни плаща да висим по съдебни зали, за да браним отнетите ни права. Ние нямаме юристконсулти, които да се грижат за нашите юридически интереси. Всеки ден, загубен в някакви съдебни битки, е на цената на взет отпуск. Не искаме да си хабим отпуските, за да оспорваме противочовешките и напълно безсмислените мерки. Маската вече е белег. Показва липса на критично мислене, което май е най-висшата съвременна либерална ценност. Никой не ни иска от здрави по-здрави. Ако някакви институции искаха здраво население, повярвайте, мерките и решенията щяха да са съвсем други. Искат ни покорни, подчинени и лишени от мисъл. Уплашени плащачи на вноските по кредитите си и достатъчно концентрирани, че да можем да целим дупката в тоалетната. Нищо повече.
Не е нужно да сте професори, за да разберете, че този вирус не се интересува от смехотворните мерки и маски. Няма как да се спре по този начин. Видяхме и ваксините как пазят. Всичко се видя. Само слепите не виждат или тези, които са прекалили с нахлупването на маските.
Не! Не на уплашените до смърт хора. Без повече да вкарвате чувство за вина към хората, че са виновни, че са болни. Без на разстояние от метър и половина. Без забраните за посещения на определени места. Без маски за децата в училище. Без глупости. И ако не го разбирате – без вас, мамка ви.
https://fakti.bg/mnenia/701170-ne-bez-maski
Българският избирател – опит за портрет
Българският избирател – опит за портрет
На последните парламентарни избори, които се проведоха заедно с президентските, си направих експеримент – застанах пред училището, където е нашата секция, и се опитвах по „външни белези“ да позная кой за кого гласува. В края на 2021 се оказа, че това не трудно.
Пъстрата електорална картина
Идва млада двойка на велосипеди, в еднакви пуловери, приятно развълнувани. Казват си нещо и тя остава да пази велосипедите, а той тръгва да гласува пръв. Поздравява ме любезно без да се познаваме и вече съм убеден, че са новите от „Продължаваме промяната“.
На тротоара до входа спира кола, от която излиза закачлива дама с грижлива прическа и уверени маниери. Сочи на портиера, който я гледа объркано, някаква лепенка на стъклото и оставя след себе си дъх на скъп парфюм. Не си представям за кой друг би могла да гласува, освен за ГЕРБ.
За следващите двама няма съмнение, че са от БСП, не само заради характерната електорална възраст, но и защото тя демонстративно си е сложила червена бейзболна шапка, напълно неуместна за пенсионерския ? вид. Върви устремено напред, а той във видимо лошо настроение се тътри след нея – може би са го заболели краката, а може би е разколебан и вече не му се гласува за никого.
За едно момиче с нацепени дънки и гърди няколко номера по-големи от дадените ? по рождение пък направо дочувам, че е за ИТН. Вероятно е с майка си и изглежда са се карали по целия път. Когато минават край мен, дъщерята почти вика: „Политиката не ме интересува, просто Слави е пич и ми харесва, това не можеш ли да го разбереш“.
Приближава се професор, когото съм срещал из университета с все същото протрито сако, който ме заговаря: „Нашите май пак отидоха на опашката.“. Давам си сметка, че сигурно ДБ има предвид.
Тъкмо да си помисля, че и якият „батка“ с рокерското яке е от ИТН, когато ни хвърля с професора заплашителен поглед и дълго не го отмества, за да стигне до нас прозрачното му послание: като дойдем на власт, ще ви пратим, където ви е мястото. Ясно ми става, че е от „Възраждане“, защото техният лидер отдавна отправя подобни заплахи, но не с поглед, а в прав текст.
Може би, тъй като училището е в центъра на София, никой не ми заприлича да е за ДПС.
В тази шарена картина на българските избиратели не само повечето са жени, но и те, както сочи социологията, по-често казват на мъжете си за кого да гласуват, отколкото обратното. Това е знак, че политическите аргументи са отстъпили пред битовите и психологическите, по отношение на които жените имат естествен превес. Назад в 20 век остана основополагащото политическо разделение на леви и десни с тяхната местна специфика. Тогава и едните, и другите настояваха, че се борят за демокрация, но левите негласно искаха да запазят ориентацията си и облагите от бившия режим, който десните открито обявяваха за престъпен. Така или иначе, политиците още се чувстваха задължени да защитават партийните си интереси с големи надпартийни разкази, съответно социален и антикомунистически.
Ролята на Симеон Сакскобургготски
До завръщането на Царя. Неговата партия разби тъй наречения двуполюсен модел, което кой знае защо се прие за заслуга, въпреки че на практика означаваше неприкрито икономизиране на политиката. Както няколко години по-късно коалиционният му партньор Ахмед Доган ще признае с цинична откровеност, че около партиите има обръчи от фирми. И ще се самоизтъкне, че „половината бизнесмени, които са над средното равнище, са или с мое съдействие, или най-малко с моя усмивка“.
Разбиването на двуполюсния модел доведе до три силно деморализиращи тенденции в политическия живот на страната. Първо, обратно на историческата логика, реабилитира левия и маргинализира десния полюс, така че Царят без проблем можа да се коалира и с бившите комунисти. Второ, отмени характерната за началото на прехода подозрителност към произхода на парите и начините, по които минават от ръка в ръка. И трето, извън стапящите се твърди ядра, насади трайна нетърпимост към системната политика, която се легитимира с принципи и идеи, а не с обещания и заплахи. В резултат всеки път се формираше критична електорална маса, която се оглежда за нов играч без политическа биография, за да му повери властта. След НДСВ дойде ред на ГЕРБ, после на ИТН, и така до ПП, които се оказаха различен случай. Не ми се мисли кои може да са следващите.
Нетърпимостта към системната политика бързо прехвърли националните граници и започна да вдигна вълни на евроатлантически скептицизъм. Те вкараха в парламента партия като „Възраждане“, която открито пледира да напуснем това геополитическо семейство. Но далеч по-последователна, макар и по-срамежлива в опитите си за преориентация на Изток, си остава БСП. Тя през 21 век придоби почти монополни позиции в президентската институция и затяга връзките с режима на Путин оттам.
Войната в Украйна обаче неочаквано слага край на шикалкавенето по въпроса кой къде стои и върна с тласък отвън двуполюсния модел в страната.Въпреки прогнозите за силно раздробен парламент, участниците в предстоящите избори едва ли ще са шарената картинка от предишните. И едва ли политиците, както досега, ще могат да поддържат излъчен ляво-десен промискуитет.
Дясно и ляво
ПП, за разочарование на своя „баща“ от „Дондуков“ 2 и в сложни противоборства с коалиционните си партньори от ИТН и БСП, убедено застана заедно с ДБ в десния полюс. Цената беше висока – цяло правителство, но вече и за да се позиционира още някой вдясно, ще трябва новите от ПП и старите от ДБ да го приемат в политическата си компания. Другите остават вляво – БСП заедно с президента, националистите, петата колона на Путин, привържениците на геополитическия баланс, бизнесмените, на които Доган им се е усмихнал.
Дали коалицията им ще бъде обявена или подразбираща се няма особено значение. По-важно е какво ГЕРБ ще решат за себе си, защото от тях ще зависи накъде ще се наклони политическата везна в държавата.
Автор: Георги Лозанов
https://fakti.bg/mnenia/699981-balgarskiat-izbiratel-opit-za-portret
Вода пет лева. Вече е обидно!
Вода пет лева. Вече е обидно!
Емил Йотовски
Видях някаква жизнерадостна сметка от черноморско капанче, където бутилка вода е продадена за пет лева. Наглед нищо страшно. Ако искаш пиеш, ако не – не пиеш. Но не е съвсем така.
Собственици, арендатори и други. Когато бутилка вода по родното ни море е пет лева е обидно. Не, че няма места, където е и по десет. Може и по повече. Но тук говорим за нас си. И водата трябва да е нещо, което би следвало да е достъпно. Да не е ВИП. Да не е ексклузивно. Нищо, че е на морето. Нищо, че е с гледка към безбрежната морска шир. Когато детето ти поиска вода да не се чудиш как да му откажеш. Ами ако си с две деца?
Търговци, разберете, че проблемът е точно в петте лева. Водата ви не струва пет лева. Много хора – ваши клиенти ще се почувстват прецакани с вода за по пет лева и ще запомнят това чувство. Ще го помнят цяла година, че и повече.
Ще помнят и ще говорят. И от това ще губите вие. Прецаканите няма да запомнят колко струват плочките пред бара ви. Колко струва столът, на който седят. Те ще запомнят малките гадни нещица, които са ги накарали да се чувстват зле. Не си мислете, че някой ваш гост ще се чувства много важен, специален или ВИП с вода от пет лева. Че така му отговаряте на стандарта. Такива хора има само във вашите фантазии. Когато е принуден да си купи вода от пет лева (щото видиш ли друга няма), вашия турист се чувства изнуден.
Да, има и хора, които ще поглъщат вашата петлевова вода без да трупат гняв. Но те са единици. А сезон с единици не се прави. Единиците не пълнят кръчмата. За да са ви напълни заведенията имате нужда от клиенти. Клиенти, които толкова им е харесало, че и догодина да искат да дойдат при вас. Да ви помнят. Да са се почувствали добре. Да искат да открият същите хубави неща, които са били причина да запомнят мястото. Да чакат на опашка пред заведението ви, защото знаят, че там ще си прекарат страхотно. И вие пак ще печелите, но не от вода по пет лева а от оборот. Ще печелите повече.
Вече морета има бол, и тези, които нямат проблем да пият вода от по пет лева имат богат избор. Разберете го. Тези с възможностите вече ги поизтървахте.
Единственото нещо, с което може да си спасите сезоните е старанието. Салатата да е вкусна, сервитьорът да се усмихва или поне да не ви мрази. Менюто да не е омазано и ламинираните му страници да не се отварят с „джвак“. Солта да не е станала на една мокра буца, въпреки ориза вътре. И най-вече водата да не е пет лева. Защото десет пъти надценка е вредна за вашия бизнес освен ако не сте приели, че бизнесът ви е да изнудвате.
Туристът не е магаре. Не го товарете, докато може да носи. Защото той не е дошъл да носи, а да почива. Оставете, колко струва водата на летището в Хамбург. Тук е България и ако искате българите като клиенти – не ги обиждайте. Защото тези които бягат от вас го правят с някаква причина. Започнете с водата. Колко е просто.
https://fakti.bg/mnenia/697920-voda-pet-leva-veche-e-obidno
Как кризите, високите цени, неясното бъдеще и температурните разлики ни психясват
Как кризите, високите цени, неясното бъдеще и температурните разлики ни психясват
Здравни специалисти и медии правят опит за „ребрандиране“ на ковид кризата. Това заяви в парламента депутатът от ИТН Андрей Чорбанов. Той призова да не се въвеждат мерки срещу разпространението на коронавируса, защото това само щяло да повиши напрежението в обществото.