Тайните на Истинската Жена

Published 12.05.2018 | By Йосиф

Post Views: 4

Тайните на Истинската Жена

Истинската Жена привлича мъжете, на първо място, с вътрешното си състояние. Външността, ума, възрастта, социалното положение, качествата на характера – всичко това по своята същност, е дълбоко вторично. Състоянието, привличащо мъжете, е наслаждението от самата себе си и живота си. Да се наслаждаваш на себе си, не е елементарно изкуство, но веднъж усвоено, се превръщаш в най-силен магнит.
Любовта към мъжа започва с любов към себе си. Обикновено мислим обратното: „Когато някой ме заобича, тогава и аз ще се обичам“. Но докато при жената не се получи роман със самата себе си, всеки мъж ще бъде за нея само психотерапевт, който се опитва да я излекува от не приемането на самата себе си и от страха да остане сама. Истинската, дълбока любов възниква от състоянието на напълненост със самата себе си. Тогава любовта към мъжа ще се роди във висшето си проявление – като дар за самата себе си, а не като отчаян опит да бъдеш нужна на някого, за да се усетиш пълноценна.
Мъжът не обича самата жена, а своето състояние редом с нея. СЪСТОЯНИЕ. Жената, която създава в мъжа особено състояние – мъжко, винаги ще има успех и поклонници. Към това особено състояние, мъжа ще се стреми като към магнит. Истинската Жена култивира женственост в себе си, за да дарява с нея мъжете (любимия, поклонниците, приятелите, познатите, просто преминаващите). Затова истинската Жена не е непременно най-красивата, съвсем не е най-умната и накрая, съвсем не е най-успешната в социален план. Истинската Жена дарява на мъжа не ум, не красота, не тяло, не успехи, а състояние на Мъж.
Желанието да обича се ражда отвътре. То, като правило, няма никакво отношение към това, има ли достойни обекти в обкръжението на истинската жена. Когато жената мисли, че „няма избор“ и наоколо за нея няма достойни за любовта й мъже, това може да е показател, че тя все още не е готова да обича. Тя иска нещо друго. Възможно е, да се страхува да обича. И тези „недостойни“ мъже, които са наоколо, само отразяват вътрешното й състояние. Щом жената узрее за истинска дълбока любов, въпросът „достоен-недостоен“ престава да има първостепенен характер.
Щедростта на жената по отношение на любовта, привлича към нея любов. Ако жената иска да бъде любима, трябва да може да насища с любов всичко, което докосва. Да я дарява, да се наслаждава от нея, да я проявява, да мисли и говори за нея. Любовта трябва да бъде вдишване и издишване, а не само вдишване. Ако издишваш любов, тя ще те открие по най-естествен начин.
Мъжете са Богове. Всеки един мъж е Бог. Точно така е. Ако не ви прави впечатление на Бог, значи „гледате с очите“ на критичния разум. Бог може да е проявен в него само на един процент. В живота си, все още, не е срещнал такава жена, която да му вдъхне вяра в себе си. Истинската Жена вижда в мъжете Богове. Истинската Жена не се конкурира с мъжете и не им доказва съвършенството си. Тя не ги преправя и възпитава. Тя вижда само най-доброто, което има във всеки от тях. Истинската Жена обича, цени и уважава мъжете като клас ИЗОБЩО. Такава позиция създава в живота й пространство за интересни и достойни мъже.
За да очарова мъжете, Жената сама трябва да е очарована. Ако жената иска да вдъхновява мъжете – самата тя трябва да е вдъхновена. Ако жената иска да ги възпламенява, самата тя трябва да е малко пламъче. „Очароващата“ жена е влюбена в живота, в своите малки тайни, в своята романтичност и загадъчност. Не важно, от какво е очарована жената. Очарованието създава вътрешна светлина, която е невъзможно да не бъде усетена. Редом с Истинската Жена винаги има място за подвиг. Тя го създава. Жената възбужда желание в мъжа да бъде силен, без да го задължава: „длъжен си“, но меко го приканва в приказката „Героя и Принцесата“. Тя създава илюзията за трогателна беззащитност и ранимост, пробуждайки желанията на мъжа да извършва постъпки, резултат от които са възторжените й очи и възхищението й. Истинската Жена подготвя мъжа да извърши подвиг постепенно и незабележимо, без да прави нищо особено, просто пребивавайки в образа на нежна и крехка госпожица.
Истинската Жена не участва във феминистки женски клубове. Истинската Жена не прави обобщения от рода „Всички са…“. Тя знае, че всички мъже са различни. Всяка жена създава своя вселена и я обкръжава с тези мъже, които привлича в живота си. Няма да разпалва огъня на междуполовите войни и да се опиянява от несъвършенството на мирозданието. Разговаряйки с приятелките си за своя мъж, няма да акцентира върху недостатъците му, да го критикува и обезценява, представяйки го като недостоен.
Истинската Жена дори лиценеприятните неща ги казва коректно и доброжелателно. Казва ги на мъжете така, че това да не ги унижава, а да ги подтиква към по-добро. Това е голямо женско изкуство – да си доброжелателна дори тогава, когато трябва да се каже за недостатъците и грешките. Важно е, не какво говори Жената, а как го казва. Тя го казва, запазвайки чувството си за собствено достойнство и достойнството на този, към когото се обръща. Знае, че дори критиката може да бъде вдъхновение за подвиг. Но винаги оставя на мъжа възможност за избор: да се промени или не.

http://pravotnosheniya.info/10-tayn-nastoyashchey-zhenshchini-2745.html

Вашият коментар Отказ