Най-големите грешки на „добрите момичета“

Published 11.05.2018 | By Йосиф

Post Views: 259

Най-големите грешки на „добрите момичета“

От ранно детство се внушава на жените, че трябва да бъдат „добрички“. Психоложката Уте Ерхард е уверена, че кротките и покорни жени губят индивидуалността си и стават безинтересни за партньора си. Тя разказва, как да не влизате в капана, в който обикновено попадат всички „добри момичета“.
Чувствате вътрешно противоречие? Мислите си: „Това е егоистично, те трябва да прегазвам другите“ В такъв случай имайте предвид, че послушното момиче е много силно у вас.
ЖЕНАТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ КРОТКА
Жените всячески отхвърлят възможността да таят агресия. Те изпълняват задълженията си без да протестират и се защитават, защото се страхуват да загубят благоразположението на околните. Открили и прашинка агресивност в себе си, те я обръщат срещу себе си или в някаква друга област. Разсърдената на бебето си майка става по-грижовна, защото се чувства виновна. Тя знае „че добрата майка, не може да бъде сърдита“ и не може да признае пред себе си, че се сърди на това малко беззащитно същество. Но агресията не изчезва, тя засяда в личността или се трупа, за да избухне в най-неочаквания момент.
Известно е ,че жените страдат много повече от мъжете от мигрена и депресия. Те често са споходени от чувство за безсилие, умора и затъмнение. Едни от най-разпространените й явления са ревността и завистта. Тези чувства се смятат за недостойни и затова обикновено не се показват и проявяват, но в един „прекрасен“ момент те внезапно изригват като вулкан. При това най-често поводът е маловажен, просто е бил последната капка.
Всъщност подобни изригвания не са толкова неочаквани, защото всеки знае, че ако пресираме човека, то възмущението му рано или късно ще избие на повърхността. В това са заложени едновременно два капана. Първият – аз нямам правото да съм агресивна, защото послушните момичета, не се сърдят. Вторият – жените искрено вярват, че като създават битови удобства за мъжа, ще имат неговото благоразположение и любов. Послушните момичета жертват себе си заради другите, т.е. да го обичат, означава да перат чорапите му.
И така. Ако искате да промените поведението си в семейството, запомнете правилата:
– не се страхувайте от собствения си гняв!
– не се страхувайте от гнева на партньора си!
– Отстъпчивостта не води до нещо добро!
Повтаряте на себе си:
– Всеки човек има правото да се сърди;
. Да показваш чувствата си, включително и гнева, е правилно и нормално;
– Ако шумно изкажете емоциите си и привлечете внимание, няма да се случи нищо ужасно;
– Не сте длъжни да се обиждате и самонаказвате, след като сте излезли от кожата си.
Повечето жени се страхуват от собствената си ярост. Това е обусловено от стереотипите на обществото, в което живеят. Прието е да се приема нормално полуделият и кипящ от ярост мъж. Всички знаят, че той е просто яко момче, което е изпуснало нервите си. Но на жената не прощават подобно нещо, предписано й е да бъде вечно дружелюбна. Заради това ядосаната, разгневена жена предизвиква всеобщото недоумение и просто не знаят, как да се държат с нея. В крайна сметка тя започва да се страхува от отрицателните си чувства, тъй като не може да ги изрази и следователно й се налага чисто и просто да ги крие дълбоко в себе си.
С помощта на едно упражнение можете да си представите, какво би се случило, ако избухнете. Представете си подробно ситуация, която ви изважда от кожата. А сега си представете, че в такава ситуация вие проявявате чувствата си. Наблюдавайте, какво ще се случи.
Можете да направите това упражнение на глас, заедно с любимата приятелка. Предлагайте една след друга, какво бихте направили в случая, в който окончателно сте излезли от кожата си. Ще видите, че в хода на обсъжданията, страховете от възможните последствия на „ужасното“ ви поведение ще ви се сторят неоснователни.
Страхът от собствения си гняв най-често води до това, че жената престава да се ориентира в чувствата си. Раздразнението й нараства и покрива всички останали емоции и накрая се насочват срещу нея самата. Резултатът от такава вътрешна агресия е депресията, умората, главоболието, безсъницата, липсата на желания и т.н.
Често това, което ни се струва, че е ярост, всъщност е проява на собствените сили. Повечето жени са много по-силни, отколкото си мислят. Те просто са свикнали да се смятат за слаби и зависими, поради което и са уверени, че имат нуждата от защитата на силните мъже.
ЖЕНАТА ВИНАГИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ КРАСИВА
„Жените заприличват на хиени“ – от това се страхуват не само мъжете, но и самите жени. Именно така изглеждат те, според общоприетото мнение, когато са ядосани. „Виж се на какво приличаш в огледалото – казва й мъжът – когато викаш просто изглеждаш отвратително“. Тези думи попадат на добре подготвена почва – събеседницата на момента се спира, крие яростта си и си слага „добрата“ усмивка, защото така е по-добре.
А това, че тази усмивка зачертава желанието й да държи на своето, да захвърли досегашната си роля. Красотата става много по-важна от самоуважението. Жената иска да бъде харесвана, дори когато всъщност губи облика си. Усмихва се като малко момиченце с надеждата, че мъжът няма да забележи щателно скритото „безобразие“. Ефектът на такава усмивка е невероятен – мъжът отстъпва и утешава жената. После тя прави това, което на него му е нужно. Мъжът става победител и той няма повече, за какво да се страхува.
Прекрасно е да си жена. Този капан е заложен пред всяка врата, която жената като отвори може да бъде самостоятелна и да изпитва самоуважение. Но входната такса за всичко това са женствеността и красотата. И жените надяват маската на усмивката като се правят на малки и слаби.
Всичко това води до положението, при което жените не са приемани на сериозно, а и на тях самите им е невъзможно истински да изразят себе си. По този начин жените се отказват от властта и независимостта.
Често страховете, които пречат на жената да разкрие изцяло възможностите си, не са дълбоки. Това може да са безобидни на пръв поглед стереотипи, които ограничават и мисленето, и действията.
СИЛНИТЕ ЖЕНИ ВИНАГИ СА САМИ
Често самата дума „независимост“ е оцветена в негативен тон и много хора я отъждествяват с думата „самота“. Типичното, но илюзорно съждение изглежда така – независимият неизбежно е и сам. Именно оттук се поражда страхът от независимостта. И именно затова много жени съзнателно се стараят да бъдат нужни.
Те не само, че не възразяват, но дори сами искат да бъдат използвани. Мисълта за самотен живот е най-лошата от всички възможни. Водени от НЕПРАВИЛНОТО утвърждение, че независимостта води до самота, тези жени се усмихват и жертват себе си за другите, за да има около тях хора. Те дори не разбират, че въпреки това, вътрешно си остават самотни.
Всъщност нещата са коренно противоположни. Само независимостта дава възможност за открито, творческо и свободно общуване с другите. Само човекът, който не зависи от никого, може да решава свободно, с кого, и как да направи нещо. Само свободните и самодостатъчни хора могат да съществуват равноправно.
Тук не става дума за това да не си помагаме взаимно или да не си правим услуги. Но единствено важното условие е собственото свободно решение. Но за съжаление, за повечето жени то дори не съществува. Заслепени от страхът, че могат да бъдат разлюбени и изоставени, те не виждат собствените си желания и потребности. Поведението им е подчинено само на желанията на другия, страхуват се да не го наранят или ядосат. Докато не осъзнаят, какво искат самите те, жените са отстъпчиви. В най-добрия случай смятат, че го правят от любов към мъжа, или защото и е важно мнението на околните. А чувството на неудовлетвореност, което неизбежно прораства в душите им, жените наричат неблагодарност и капризи.
Ако сте с чувството, че прекалено често и без основания се появява лошото настроение, ако ви се струва, че не можете да се понасяте, направете пауза. Намерете причината за тези усещания, за което си задайте няколко въпроса:
– какво бих направила сега, ако съм сама и трябва сама да взимам решения?
– какво бих искала да правя в такъв случай?
– дали бих предпочела да го върша сама или заедно с някой?
ВСЯКА ЖЕНА ИМА НУЖДАТА ОТ МЪЖ
Много майки, бащи и дъщери са убедени, че рано или късно жената трябва да се омъжи и роди. Тя намира мъж, който да поеме грижите за нея и не се интересува от образованието и степента на независимост към момента. Главната цел е само завоюването на подходящия мъж.
Единствената длъжност, на която жените придават огромно значение се нарича ЖЕНА. Те жертват дори собствената си фамилия, въпреки, че могат и да не го правят. Дори добилите значителни успехи в професията си жени се чувстват много по-уверени, ако имат постоянен партньор. Без мъж, личният успех не им изглежда толкова значителен. Професията жена изисква особено образование. Няма нужда в този случай да се зубрят различни науки и да повишават квалификацията си, но трябва да развиват в себе си готовността да се подчиняват и обслужват, да са готови да вършат мръсната работа за другите, да бъдат вечната втора цигулка и да оценяват това като щастие и успешен живот. „Да – обикновено казват хората – всички се възхищават на ярки и дръзки момичета, но се женят за… невинни, послушни и скромни“.
Жените учат, работят самостоятелно, пътешестват сами, водени изцяло от интересите си, но до момента, в който не встъпят в здрави отношения с мъж и не станат майки. Първоначално си мислят, че и в семейния живот ще успеят да запазят свободата си. Но с времето старите и познати семейни схеми я заробват. Въпреки, че жените се борят за равно разпределение на домашната работа, самите те чувстват, че са по-компетентни по битовите въпроси и въпросите за възпитанието на децата. Макар и днес много мъже да чистят и мият, да възпитават децата и готвят, все пак жените признават себе си за по-вещи в това. Ако трябва да се потърси детегледачка, жената организира това сама, както и при търсенето на домашна помощничка. Ако мъжът пазарува, жената му прави списък за нужното. Но ако става дума за взимането на важни решения като купуването на автомобил или наемането на нов дом, всичко решава ТОЙ.
Представете си стъпките, с чиято помощ ще можете да приобщите партньора си към равни отговорности в общия ви живот. Например, давате му списъка с телефони на детегледачки и го молите да им позвъни, за да уговори среща с тях. Дори и да се чувствате странно при това, напомняйте му, а и на себе си, че той сам иска да наеме детегледачка. Правите заедно него списъкът на покупките толкова пъти, колкото са нужни, за да вникне в курса на нещата и да може да прави това самостоятелно впоследствие.
Сега се постарайте да осъзнаете вашата отговорност за взимането на сериозни и значими решения. Например, направете списък на критериите си при покупка на кола и предложете на партньора си два-три модела за избор. Представете си, че го молите да заминете в друг град, тъй като там ви предлагат по-интересна работа. Обосновете доводите си за него.
Трябва да се научите да се самоуважавате. Усещането за вашата самоценност не трябва да зависи от това дали сте омъжена или не. Само този, който вярва сам в себе си, може да убеди в това и другите.
Откъс от книгата „Добрите момичета отиват на небето, а лошите – където поискат“ на Уте Ерхард
Превод: Анита

http://www.7ya.ru/article/Samye-bolshie-oshibki-horoshih-devochek/

Вашият коментар Отказ