Как да се научим да вдъхновяваме своя мъж

Published 09.05.2018 | By Йосиф

Post Views: 75

Как да се научим да вдъхновяваме своя мъж

Често ме питат за това – понякога направо, понякога завуалирано. Например, моя мъж не иска да работи и нищо не му е интересно. Тъй като преди всичко разглеждаме първо себе си, търсим своите недостатъци, своите слаби места, в такъв случай, трябва да се попитаме: какво не правя както трябва? Как мога да вдъхновя своя мъж и да стана муза за него?
Мъжа има нужда от женска енергия
Бог създал мъжа, като движеща сила. Дал му е всички необходими качества, за да може мъжа да постигне всяка от поставените цели. Само в едно Бог е ограничил възможностите му – оставил го е без възможност самостоятелно да генерира енергия.
Мъжът, в крайна сметка, е заприличал на многофункционален компютър, който може много неща. Може да изпълнява различни задачи – и да отиде до магазина, и пари да печели, и дом да построи, и мивката да поправи. Но само, ако е включен към електрическата мрежа.
Възможни са два варианта – или е включен в контакта, където тече всеобщото електричество, или се захранва от мобилен генератор. Т.е. мъжът може да получава енергия или от Бог, или от жената.
Компютърът без захранване е просто желязна кутия – безполезно е да искате да свърши нещо, решаване на някакви задачи и изпълняване на обещания.
На съвременните мъже е трудно да изграждат отношения с Бога – по силата на възпитанието, традицията и убежденията. Затова всеобщата електрическа мрежа е недостъпна за тях. Остава надеждата на генератора.
Жената е създадена за да генерира енергия. Може да я създава от въздуха – от нищото. И за нея това е една от най-главните й функции. Всяка жена създава тази енергия, натрупва я и някак я изразходва. Най-главния въпрос е – накъде я насочваме?
Най-логичния начин е, да включите компютъра и да го захраните с енергия, за да може той на свой ред, да решава необходимите задачи. А компютъра с радост ще ги свърши – нали е по-добре да прави нещо, отколкото да събира прах. По-добре да изпълнява желанията на жената, отколкото да лежи на дивана и да пие бира.
Но понякога генераторите се бунтуват. Когато излизат на улицата с плакати: «Искаме равноправие!», «Компютрите са остатък от миналото», «Ние заработваме – ние харчим!», «Долу компютърната експлоатация!» и т.н.
Тогава жените стават самостоятелни и се опитват всичко да правят сами. Сами строят домове, правят ремонти, ремонтират всичко повредено, печелят пари, възпитават деца – постигат равни права.
Какво остава на компютрите без електричество? Просто да гният. Да остаряват. Да бъдат използвани като мебел.
Стават ли генераторите щастливи от това, че за да постигнат много неща, трябват безумни усилия? Въпроса го оставям отворен.
Ако мъжът ми не иска да се движи, къде е енергията ми?
Това е най-главния въпрос, който трябва да си зададе всяка жена. Ако мъжът не иска да работи, нещо да постига и не се интересува от нищо, къде е енергията ми?
Губя ли я в прекомерна работа и заработване на пари?
Увлякла ли съм се с възпитанието на децата и съм забравила, че съм жена?
Затънала ли съм в саморазвитието си, зарязвайки женските си задължения?
А може би, до сега съм уверена, че бих могла да си намеря по-добър мъж?
Или ме е завладяла лакомия и не съм готова да споделям своята енергия?
Решила ли съм, каквото и да става, да бъда силна, самостоятелна и независима?
Умея ли сама да я произвеждам, да я натрупвам и споделям?
Как се вдъхновяват мъже за подвизи
Нека да си спомним детските приказки. Как принцесите са вдъхновявали принцовете? Веднага пред очите ми застава картинката с принцесата в кулата, която се охранява от огнедишащ дракон. Прекрасния принц на бял кон побеждава дракона и отвежда принцесата със себе си.
Какво особено е направила принцесата?
1. Принцесата по подразбиране е слаба и не може да се спаси сама.
Това е крачка към отказ от нашата независимост и самостоятелност. Ставайки слаба, събуждаме силата в мъжете и желанието да се грижат за нас. Докато с всички сили се стараем да бъдем силни, нямаме шанс някой да се погрижи за нас. Помните ли, как е при Рождественски:
» С теб – такава уверена –
трудно е много.
Макар нарочно, поне за миг –
те моля покорно –
помогни ми да повярвам в себе си –
стани по-слаба.»
2. Принцесата е вярвала, че принца ще я спаси.
Често ли умеем да вярваме в мъжете си? Често ли можем да се доверим напълно и да не ги контролираме? И може ли мъжа действително да помогне, ако не вярваме, че може и ще го направи?
3. При това тя не само е стояла и чакала, а се е занимавала с женските си работи – бродирала, рисувала.
Обичайния образ на съвременната жена, на практика, изключва занимаване с женски работи. Дрехи могат да се купят готови – няма защо да се шият. Съдовете се мият от машина, прането се пере също. Бродираните ризи не са на мода. Детски играчки в магазина толкова, че няма нужда да правят в къщи. Дори да се готви в пълния смисъл на думата не е задължително. Може да се купи нещо готово и да се стопли.
Нашият живот става лесен и технологичен, и най-важното – къде отива енергията, която сме натрупали? И умеем ли да я възстановяваме, нали много женски занимания имат точно това за цел.
4. Тя не му е крещяла от кулата, как правилно да сече главите на дракона.
Колко често ни се струва, че знаем по-добре, как е правилното. Самата аз съм такава – постоянно се хващам на мисълта, че понякога прекалено много «помагам» там, където е по-добре да си замълчиш и да се отпуснеш.
И при това, много често сме готови да натякваме на мъжа за всяка извършена грешка. Не придаваме значение на победите му, а на пораженията. Любимите ни фрази: «Нали ти казах», «Така си знаех», «Както винаги» и «Пак ли»… Колко рицарски сърца са разбили…
Умението да не обръщате внимание на грешките, навреме да го поощрите, без да унижавате – това може да ви направи най-добрата жена за него.
5. Принцесата открито се възхищава на доблестта и смелостта на принца
Често ли се възхищаваме на мъжа за умението му да поправи крана или да носи тежки чанти? Виждаме ли достойнствата на нашите мъже — или зацикляме на слабостите им?
Това, на което обръщаме внимание – се увеличава. И ако постоянно мрънкаме и сме недоволни — ще се появят нови поводи за недоволство. А ако се възхищаваме на смелостта, на отговорността, на умението да се грижи – те също ще нарастват.
6. След като принца я спасил – тя му се отдала напълно.
Хвърлила се на врата му и в краката. Благодарила от цялото си сърце. И той я отвел в своя дом. Който я спаси – той става нейния мъж.
Когато мъжа е убил мамут – винаги ли му благодарим радостно? Или в повечето случаи го приемаме като даденост/задължение? Или дори го сравняваме с вчерашния или съседския?
Избора е наш
За всекиго от нас го има. Можем да избираме, какво да правим с енергията, която ни е дал Господ. Можем да тръгнем против волята му – и да я пилеем самостоятелно. А можем да опитаме по друг начин.
А ако станете принцеса и вдъхновите за подвиг мъжа, който е редом?

В какво се състои истинския труд и сила на жената?
Най-главния женски труд не е да нахрани и опере всички. Не е в подготовката на всички уроци и закърпването на чорапите. И дори не в това да роди максимално количество деца.
Всичко това са инструменти. А същността на много от жените е загубена. И тогава ние перем и чистим – защото трябва. Раждаме и възпитаваме, защото трябва. Търпим мъжа, защото трябва. Защо трябва? На кого е нужно?
Във всяко едно действие има смисъл. Във всеки един ритуал също, но може с годините да се загуби. И тогава ритуала се превръща в безсмислено повторение на някакво действие, точно по правилата. Както е станало в много от религиите. Да стоиш точно така, да се кланяш точно, както трябва, да се кръстиш точно… Така е станало и женския труд.
Жените отдавна сме загубили същността – защо правим всичко това? Защо? За да са доволни всички? За да си добра жена и майка? За да си като всички? Защото така е прието?
Най-главната женска работа е да Обича. И всичко останало произлиза от това. Просто помага да се прояви Любовта. Може да се каже, че нашите задължения, са нашите работодатели. Които помагат да се разкрие нашия потенциал. А едновременно позволява да имате средства за живеене.
Но какво означава да обичате на практика?
Грижа за тялото или за душата?
Кое е действително важно?
Да храните мъжа и децата заради «обезателния комплект от белтъци, мазнини и въглехидрати»? Или много по-важно е да нахраните душите им с любов, с приемане, с прощаване?
По важно ли е да очистите дома и дрехите им, за да не си помисли нещо лошо за вас някой? Или е по-важно да помагате да се очисти ума и душата от ненужния баласт?
По-важно ли е да гладите панталоните с ръбове и ризите без гънки, за да изглеждат винаги добре? Или е по-важно да гладите душите им, за да се чувстват винаги добре?
Можете да перете дрехите им, а може да перете и душите от обиди и болки.
Може да учите децата на математика, но може да ги учите и да Обичат…
В никакъв случай не казвам, че не трябва нищо да се прави. Искам само да покажа, какво трябва да е на първо място.
Ние винаги отделяме много внимание на телата. Но грижата за тялото заради самото него, е безсмислена загуба на време и сили. Все едно да седите в във Фейсбук заради самия Фейсбук. Нали сме нещо повече от това тяло. И потребностите на тялото не са всички наши потребности.
Как се отнасяме към себе си?
А всичко започва с отношението към себе си. Прекалено много внимание отделяме на тялото си. Постоянно отслабваме/напълняваме, учим се на изкуството да се грижим за кожата си, купуваме нови дрехи, украшения, променяме прически.
Но колко време всеки от нас отделя за душата си? Нали ние сме душа. Телата се сменят. А душата е вечна.
Слушаме ли сърцето си, следваме ли зова му? Пазим ли душата си и позволяваме ли й да се разгърне напълно? Виждаме ли я изобщо? И знаем ли, че сме душа, а не тяло?
И тук не става въпрос да престанем да се мием и обличаме. Трябва да се разбере, кое е първичното. Кое е по-важно, автомобила или шофьора?
Може ли умиращия от глад шофьор да кара, без да нарушава правилата? Дори колата да е изчистена до блясък и с пълен резервоар гориво?
А може ли здрав шофьор да пътува с кола, която никога не е минавала техническо обслужване, не е сменяно маслото й и е с празен резервоар?
Баланс е важен. И важно е да се разбере, кое е първично. На какво си струва да се обръща повишено внимание.
Случва се много често, че познаваме добре колата с която пътуваме. Осъзнаваме цвета й, размера, марката, мощността, разхода на гориво. Но сме напълно непознати с водача. Все едно се крие зад тонирано стъкло. А може би, ние сме замазали стъклото, за да не го забелязваме?
Като начало си струва да се запознаем с него. Да погледнем в стъклото, а ако е необходимо да го свалим. И да видим, какво има зад него.
За да се премахне стъклото, трябва да чистим живота си. Да се грижим за чистотата на тялото и дома. Да ставаме рано и да лягаме рано. Да се окажем от месо и алкохол. Да престанем да пушим и да ругаем. Да се молим. За всичко това говорят много моите Учители – Олег Генадиевич Торсунов, Олег Георгиевич Гадецкий, Вячеслав Олегович Рузов.
И когато можете да видите себе си истинските, дори да не е изцяло, дори да е през малка дупчица от чистота – тогава и само тогава – можем да видим другите.
Жена е тази, която вижда Душата
За мен, най-важния труд на Жената е, да види душата в другия човек. Да я разгледа и да помогне при разкриването й. Да помогне на самия човек да я види.
Защо именно Жената? Защото природата ни е създала такива, да чувстваме много добре. Имаме силни чувства, силен разум. Жената има силна интуиция, по-добре разбираме хората и постъпките им. И можем да гледаме по-дълбоко, ако поискаме.
А за да може човека да се разкрие пред нас напълно, съществуват женските задължения. Ние отпускаме тялото му с вкусна храна, с чисти дрехи, с красотата си. И тогава на Душата е много по-лесно да се прояви.
Ние се грижим за телата на другите хора, за да можем да се грижим за душите им. Трябва просто да отпуснем телата им.
Прибира се мъжът след работа ядосан. В такова състояние му е трудно да мисли за душата си. В него кипи агресия, срам, вина – всеки си има свой комплект. И ако го посрещне не по-малко ядосана жена – става беда.
Ако го посрещне красива жена, в чист дом с чиния любимо ядене… И в отговор на възмущението от работата му каже: «Разбира се, прав си. Дай да ти разтрия врата». А още по-добре не само гърба, а и стъпалата….
От такава грижа мъжът се отпуска. Тогава може да свали доспехите си и да се покаже истински. Може да рискува да се покаже уязвим – знаейки, че ще се погрижим за душата му.
И в такива моменти между съпрузите може да възникне истинска дружба, най-близки отношения. Нали думата «жена» е произлязла от «дружина». И преди, най-важното между съпрузите е била тази сърдечна дружба.
А може да се действа и по друг начин. Може да го ядосате, дори и да се е прибрал спокоен. Можете да махате с меча покрай него, да го мушкате с копие. Да опитвате да пробиете доспехите. И не дай Бог в такава ситуация да си дойде невъоръжен…
Например, случила се с мъжа сложна ситуация на работата – повишили не него а друг. Мъдрата жена ще го умиротвори. Така че, сам да разбере, че това е за добро. Че работата на тази длъжност не е такава, че да му хареса. И кръга за общуване е друг. И време за семейството би оставало по-малко. При това, той е достоен за най-доброто, а това не е най-добрия вариант за него. А отпуснат и спокоен, ще може още по-лесно да види други възможности. Например, да изпълни своя стара мечта или да промени дейността си.
А може и по друг начин. Може да го насъскате, като му внушите, че е несправедливо. И той е достоен за най-доброто, а началника не го разбира. Така жената ще събуди в него оскърбения войн, който обезателно трябва да устрои вендета. В която обезателно някой ще пострада. И не е задължително, това да е началника. Жертва може да стане и самата тя….
Нашата мисия е да умиротворяваме с любов
Ние сме изпълнени с женска енергия – енергията на Луната, за да умиротворяваме. Спомнете си, когато сме били малки, сме падали и сме наранявали коленете си. И какво правехме? Бягахме при мама, да ни духа на раната. Когато на улицата някой ни обиди, също бягаме при мама да се оплачем.
Ако мама е мъдра и женствена – ще изслуша и поглади по главата – и вече не боли нито коляното, нито сърцето. Такива майки не всички имат – някои натякват за сълзите и скъсаните чорапогащи, а други изкарват злобата и обидата си…. Но за нас е важно да се научим да сме мъдри и да направим избор в полза на умиротворението.
Така е и в приказките — царския син е трябвало първо да бъде нахранен, напоен, приспан, а след това вече, той е добър и спокоен, готов за подвизи. Заменяме «царския син» с «любимия мъж» и получаваме готова програма за действия.
Прибрал се мъжът — нахрани, напои, гърба разтрий. А след това, когато се успокои в тишината — може и да разговаряте.
Лунната енергия ни дава тези сили — тази способност да умиротворяваме, да успокояваме. Както майчиното мляко успокоява веднага детето, така и меката женска енергия може да лекува душата.
Давайте активно да се изпълним с лунна енергия, за да може да умиротворяваме нашите близки. Нека се научим да бъдем мъдри жени. Да се учим да виждаме Душите на другите хора….
Желая ви отначало да видите своята Душа. Да я разберете, да я разгледате, да я заобичате. За да може после лесно да виждате душите на другите хора, да им помагате да се разкрият и да ги умиротворявате.
Олга Валяева — valyaeva.ru

https://valyaeva.ru/kak-nauchitsya-vdoxnovlyat-svoego-muzh/

Вашият коментар Отказ