Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236214
Users Today : 3643
This Month : 84056
This Year : 373933
Views Today : 15209
Who's Online : 101

Мамон: равен енергообмен

Мамон: равен енергообмен

Контактьор: architect

Събеседникът е тъмен, подхождайте осъзнато.
Ч.: Здравей. Мислех, че няма да дойдеш повече.
Мамон: А ето ме и мен (зъби се). Ще говорим ли?
Ч.: Не усещам тема. Макар да е обичайното с тъмната йерархия.
М.: Сега е просто подходящото време за разговор. Тема ще се намери.
Ч.: От какво зависи времето за вашите послания?
М.: Да кажем така: от общите биоритми на Земята. Понякога има смущения при приемане на информация от чистите светове, понякога е обратно – не е изгодно за тъмните да дават беседи – поради голям разход на ресурси за преодоляване текущите свойства на средата.
Ч.: Тези смущения контролират ли се?
М.: Не особено. Земята си има свои процеси, населението свои. Ако планетата я тресе, а хората се справят зле, казано по-просто, има естествено пропадане, средата е достатъчно мръсна и уплътнена, подходяща за нашите транслации.
Ч.: След като се затвориха вашите портали, ми се струва, че на нашата територия стана стерилно. Или не разбирам нещо?
М.: Разбираш правилно всичко, чисто, да, но не навсякъде, а само там, където са били широко отворени порталите. Изсмукали са трупаната с години мръсотия. Но на други места, не сме работили достатъчно. На много места по света, е тежко и мръсно сега.
Ч.: Как мога да питам за текущите събития, ако не усещам, какво се случва с другите хора?
М.: Да, както преди, да не би да си усещала всичко, което усещат хората. Всички възприемате света по разни начини. Нищо не се е променило.
Ч.: Струва ми се, че си някъде много далеко, сложно се настройвам на диалог. С предишния тъмен събеседник бе същото.
М.: Бъди предпазлива с пожеланията – мога да дойда по-близо, направо до ухото ти. Всичко ще чуеш, бъди спокойна (зъби се). Пазят те, затова и трудно ни възприемаш. Колкото по-близо, толкова по-лошо.
Давай вече. Няколко въпросчета за светска беседа и да си вървя. А то, знаеш ли, дела, дела (зъби се).
Ч.: Такъв въпрос, актуален, навярно, за всички. Ако са малко ресурсите и трябва, да се икономисват, как да се разпределят?
М.: Ако предлагат на някого сега да дава, за да уравновеси баланс, няма да пропуснат такъв момент. Ситуацията ще ги хване за меките части здраво или поне, ще намекне доста очевидно (Усмивка). А за останалото, може да се икономисва, сложно е времето. Знаеш ли, сега ще се проточат жадуващи и ще говорят „имам нужда, дайте“. Под разни претексти, но смисълът е един, да те накарат, да пилееш силите си. Ще благодарят на думи, ще вземат даровете и ще продължат смело, без да се притесняват от лукавия. Давай да поговорим за това. Няма да е приятно. И за тебе, жалостивата, също. Затова пък, ще прочистим мозъците. Може да проясним някои работи на тема енергообмен.
Ч.: И какво, да не давам на молещите?
М.: Сега всички се нуждаят от нещо. Земните ресурси са достатъчни за всички, а не достигат – в това е проблема. Така и запиши, за да няма неразбиране: не може да се даде на всички молещи, защото е такова времето. Ако преди е било възможно, да се помага по малко на мнозина, сега и своите сили са по-малко, а желаещите повече. Особено такива, които не дават. Ето, забелязвам чувството в теб. Когато има търсене, а не усещаш нищо друго, освен умора. Сама се упрекваш за вялост, но така душата ти казва „няма ресурс“. Преди го имаше, сега не. Нагоди се според новите реалности.
В посланието усещаш ли, че дава достатъчно чист ресурс?
Ч.: Да, има въодушевление.
М.: Ако има реално въодушевление, значи, може да се използва. Дали са ми ресурс, за да говоря с теб. Сега ще го вложиш в послание и ще дадеш своя принос. Но нашата беседа не е във вакум, разбираш ли? Моите мисли преминават заедно с този ресурса в теб.
И така е с всичко по целия свят. Всяко движение, всяка казана дума, става с изразходване на жизнен ресурс. Значи, някой го влага. В изразходването има дарител и инициатор. Може да е една и съща същност. Но на Земята има много бойни инициатори, желаещи да изразходват ресурсите си, от тях са идеите или въпросите, а от теб, значи, реализацията. В такива случаи, трябва предпазливост, за да не пилееш силата си за такива настойчиви инициатори, с неясен полезен ефект, просто, защото ти е неудобно, да откажеш. Твоето неудобство, под напора на чужда увереност, едва ли някой ще я различи, от доброволното съгласие. В крайна сметка, не получаваш удовлетворение, а само умора. И в това си си виновна сама. А силата си не можеш, да я върнеш, защото не си казала навреме „не“. А от гледна точка на дълговете между душите, всичко е наред (Усмивка).
Жизненият ресурс тече по връзките, а за издръжката на тези връзки, също има разходи. Знаеш, за да позвъниш на приятел, е необходим телефон и доставчик на услуги. Ето такива фонови разходи има и при същности за общуване. Ако някой подхранва такива връзки – съществуват, ако няма кой – се разпадат.
Да се върнем на контактьорската ти работа: само на свои ресурси, не можеш да приемеш нищо от другите нива. Нямаш дори приблизително. Ако за пример, вземем млад здрав мъж и му източим всичката жизнена сила, без подхранване две-три седмици, ще увисне между живота и смъртта – това е приблизително необходимия ресурс за едно публично послание чрез теб. Едва ли някой ще се усъмни, ако кажа, че този ресурс може, да се използва по милион други начини, с по-голяма полза. Ако се предполага важен и сериозен разговор, за него се заделя ресурс. И никой не пилее такива големи разходи, за празни разговори.
Това е информация за размисъл на тези, които настояват, да приемаш послания „по заявка“. На реално важни въпроси, винаги откликват. Щом не откликват, значи, няма желаещи, да пилеят ресурс за такава беседа. Значи, никой не вижда полза за развитието от нея.
Ч.: Но какво изобщо решавам аз, в контактьорската си дейност, ако работя на чуждо въодушевление?
М.: А какво решаваш в магазина, ако са малко парите ти – купуваш само най-необходимото. Каква е ползата от желанието ти, да нахраниш изобилно всички? Просто оценявай разумно ресурсите си. Твоята жизнена сила е капка. Останалото получаваш от силите. Те и решават, как да влагат с максимална полза, за развитието на хората.
Ч.: Учат ни да даваме, да помагаме. А с този глад по Земята, всичко е нагоре с краката.
М.: Времената, както забелязваш, са специфични. Но сега ще обсъдим всичко, може да се проясни. Както и за любителите да раздават наляво и надясно, като Робин Худ. И за любителите, да вземат за устна благодарност. Те са доста повече от Робин Худовците. Не е удивително, в деструктивния свят, е обичайно залитане.
Има времена за разширена дейност в развитието, има времена за свиване на всякаква дейност. Сега е започнало свиване. Каин го обяви тържествено, никой да не се удивлява, ако в джобовете започне, да се разхожда вятъра. Всичко пропиляно, създава недостиг. А когато няма за храна, когато всичко спада и увяхва, е винаги неприятно. Иска ти се, да продължиш, както преди, а трябва, да се опитваш, да оцеляваш. Затова и оцелявай. Такава е задачата. И не се претоварвай, като кон. Трябва и да почиваш, и да се развличаш, да се порадваш с нещо. За да няма скръбни физиономии за съдбата на света. Ако всеки, който сега живее относително добре, прави такива физиономии, няма да спусне бога на Земята – всичко ще започне да се разпада. Във всеки свят е необходимо разнообразие от жизнен ресурс. Не бива, всички да са едновременно нещастни. Ако се появи такава монолитна скръб, настава край за вашия свят. Не се шегувам. От такава душевна болка, света се разпада.
Какво прави котката ти, за да икономисва сили? Спи. Какво прави гладния, да да преживее по-лесно? Движи се малко. Виждаш простите примери около себе си. Сега отпускат по-малко сили. Ако пилееш повече от възможностите си, започваш да боледуваш. Тогава няма да имаш действително сили. Защо започна с висшия си аз беседи? Защото е по-икономично, имате силна връзка, редом с теб е, на пето ниво. Всичко сега е насочено към икономии.
Така и задачите ти са прости: да приемаш събеседници, когато си идват с ресурса. И повече да се радваш на живота. Поне го умееш. Не всички го умеят.
Ч.: Но навярно, такава радост, трябва да се споделя?
М.: А ти и споделяш. Редом с твоя дом има древен извор, той те подхранва. Раздаваш, каквото можеш на своята територия. Не бива да преценяваш, на кого да даваш. Само отива, където трябва. През теб тече колективното съзнание, както и през всеки друг. Каквото произвеждаш, се разпределя към този, който има необходимост. В момента, може да се каже, че си защитница за своята територия. Влагаш в тази земя, в тази местност, в околните хора. Това ти е работата. Пазителите на източника те помолиха за помощ. Рафаел помогна, всичко е съгласувано. Местоживеенето ти е наситено с много ресурс. От тук може да се раздава и усилва на много километри наоколо, за да може хората, да се справят по-лесно. Няма нужда да ги милваш нежно. Просто не мрънкай, възпроизвеждай усещането си за пълноценен живот, както умееш. Ще го раздадат на тези, които трябва да оцелеят и да преминат в следващия цикъл.
Ч.: Правилно ли разбирам, че на Земята е започнала децентрализация?
М.: Правилно разбираш. Процесите трябва да станат по-локални. Хората се трансформират по-лесно, ако работят на малки групи, на определена територия, като самостоятелна единица. До старта на трансформацията, имахте просто хаос от неефективни и пилеещи връзки, поради глобализацията. Хващаш се за нечий крак тук, а охка някой, на другия край на света (Усмивка). Така е много сложно постигането на положителен резултат. Никакви гениални умове не стигат, за да се промени нещо при такова оплетено кълбо. Сега нишките на някои места се разплитат, на други се отрязват, на трето се правят нови връзки. В ход е разделение, за да се създадат порядъчни връзки. Но процесът е едва в началото, повечето предстои. И няма смисъл да охкате, че се късат връзки със света. По-късно, ще е по-лесно. Трябва да се изтърпи. С времето, ще възникнат нови връзки.
Ч.: Искаше да се спрем по-подробно на равният енергообмен?
М.: Да, запиши старателно: не можеш, да сложиш в джоба си „благодаря“ (зъби се).
Всяко, дори най-малкото движение става възможно, когато в него е вложен жизнен ресурс. И когато се изразходва, като минимум, една душа плаща или трупа дълг. Затова е необходимо, започването на всяко движение съзнателно, с ясното разбиране, че си има цена. Много е важно, да се разбира, когато се обръщате с потребностите си към някого. Как ще се разпредели този жизнен разход, не знае нито човека, нито душата. Но в стандартният случай: чиято е потребността, тази душа плаща. Ако хората не се справят с честни взаимни разплащания, дълга увисва на душата. По какъв начин, и кога, ще изплува този дълг, за човека не е под контрол. Не винаги контролира и душата. Но всеки, който е с по-силна воля от човешката, може да търси този дълг, по всякаква необходимост. Так и не разбираш, за какво ти падат саксии на главата.
Това е основата на всяко взаимодействие. Всичко е разход и душата трябва, да го покрива: твоята или нечия друга. Няма желаещи, да подхранват взаимодействие – няма и взаимодействие. На някого може да му се струва, че просто си пие кафето с приятелка, приказват си за живота, развличат се, но душите пилеят ресурс за такова общуване. И когато силите намаляват, връзки, без които може да се мине, се прекъсват от душите.
За себе си не се тревожи. Твоята съдийка е сурова, като арктическа пустиня. Сама не обича да прави дългове и на други не дава, ако не е належащо. С благи подбуди. Уважавам. А аз обичам, да си създавам длъжници, за да мога после, да ги изтръскам с допълнителни проценти (зъби се). Разбираш, кой се върти около любителите, да получат за „благодаря“?
Останалите, трябва сами да мислят старателно: колко вземат, колко приемат. Когато един човек се обръща към друг и казва „това са ми потребностите“, някой трябва да вложи своя ресурс, за да удовлетвори търсенето. Тези души, които разбират добре основите на енергообмена, много рядко молят за нещо другите. Забелязват, че е започнало свиване. Това означава, че помощта ще е малко и при такива ограничени условия, ще три пъти по-скъпа. Затова разчитат на силите си.
Знаеш, през тъмни времена всичко е скъпо. И процентите за кредит са високи. Това са сегашните процеси и не само на физическо ниво: поскъпване на живота, защото ресурса е по-малко, по-малко е късмета. Затова и трябва предпазливост с потребностите. И кредитите, деца, сега са рязко поскъпнали. Своето „дайте ми за благодаря“, скатайте в най-далечното чекмедже и не го вадете. Когато демони ви казват такива гадости в лицето, трябва да се отнасяте много сериозно. Щом напусна ролята си на „пресвета богородица“ след нашата вежлива беседа, ще си взема голямата торба и ще раздавам кредити с голяма лихва. Ще си ловя длъжници, любители на келепира (зъби се).
Ако човека има нужда от помощ, а душата му има ресурс, за да създаде ситуация, която удовлетворява потребността, но минимално. А ако на човека е необходимо нещо, а душата няма, какво да вложи, започва да търси удовлетворяване на потребността без заплащане. При това, и човека, и душата могат, да са неразумни. И всичко това вони на потенциални неприятности.
А ето и вишничката на тортата. Слушайте, дечица, внимателно. Посредник в сделка с дявола, може да бъде напълно добродушен, щедър човек, който подава на жадуващия, така да се каже, филийка с голямо парче салам.
Ч.: Посредникът знае ли за ролята си?
М.: Посредникът може да е всеки. Дори с много невинни мотиви. Просто нашият подарък трябва да дойде от някъде, не може да падне от небето. Затова, в случая, е по уместна не думата „посредник“, а „средство“. Средството раздаващо щедри дарове, може да няма представа, какви ги върши.
Ч.: Как да различим вашите подаръци от искрената помощ на хора или учители?
М.: От тях, най-вероятно, да дойде само за хляб и сол (усмивка). Колкото да оцелеете.
Ч.: Посредникът носи ли отговорност?
М.: Всеки си има свои уроци. Щом започнат, да се разгръщат хитро преплетени взаимни очаквания, след такъв неравностоен обмен, никой няма да ти го каже. Едно е ясно със сигурност: в сделките с дявола, края е винаги неприятен. За дарителя – както му провърви. Но също не е факт, че ще му хареса такъв опит.
Пиши: три свещени правила, които спомагат, да не се прекарате през период на свиване (усмивка).
1. Ако искаш нещо, давай равностойно.
2. Ако не си уверен, дали е равностойно, не вземай.
3. Вземай даром само това, без което не можеш да оцелееш – голям е шанса, дълга да е по силите ви, да успеете, да го върнете, по-късно. Ако искаш, да приемеш нещо, без което не можеш, да оцелееш, съобразявай се с първите две точки.
Ч.: Доколкото разбирам, с роднините е друга ситуацията? Навярно, за нея казваше, че не може, да се подмине?
М.: Ако имаш някой, който не може да оцелее без теб: деца, стар или болен човек, не можеш, да подминеш. Ще трябва, да даваш.
А ако на врата ти е увиснало здраво и голямо дете, трябва да се замислиш. Ако живота без него е нерадостен, значи дава нещо. В останалото, роднини също могат да злоупотребяват с нечия добрина.
Всички останали правила за енергообмен, трябва да се спазват. Който честно дава сега, няма да бъде изненадан със финална „сметка за услуги“ (усмивка). За всяка помощ препоръчвам честна благодарност. Ако няма разбиране на равноценния обмен, помага искреност, благо намерение.
Ч.: Действително, някои неща много трудно могат, да се оценят като равностоен енергообмен. Струва ни се, помощта идва от само себе си, поради добронамереност.
М.: А какво влагаш в понятието „добронамереност“?
Хората дружат за да се подкрепят взаимно. Да си услужват. Имат взаимен интерес. Случва се, дадеш едно, а получаваш друго. А в дружбата се влага също и не е лесно. Макар, за това могат, да ти разкажат цивилизации от пето и по-високо ниво.
Ч.: Давай все пак да го обсъдим, щом го спомена. Забелязвам, че ценят мнението ти.
М.: Да допуснем (усмивка). Там в чистичките си цивилизации, избират приятелите по същия принцип за равностоен обмен. Какво се котира при тях? Личните качества, репутация, кариера, интелект, ерудиция, умение за интересен разговор и т.н. Там всичко е като при вас. Имат си по-ярки, по-интересни и по-скучни. Има такива, с които, да се разговаря е удоволствие и такива, с които, няма за какво да разговаряш. Има такива, които стават за навсякъде, с интересна работа, с богат опит и винаги много знаят. А има такива, които си живуркат тихо, ходят на работа, занимават се с делата си, за които не разказват на никого. Дружба между такива, се получава, когато са с равностоен социален капитал. Можеш да прочетеш, какво означава. При тях, това понятие е много по-развито и се набляга именно в нематериалната област. Всеки знае, какво представлява. А ако няма равенство, значи е „неравен брак“ (зъби се). Фактически, всички са заедно и дружат помежду си. Да изоставят някого самотен, при тях не е прието, да се отвърнеш също. Но точно по този начин се съблюдава равностойния обмен между тях. И го разбират прекрасно. Както на вас ви е ясно, че салама в магазина си има цена, а ако нямате достатъчно пари, не може, да си купите. Там хората са наясно точно, какво е честен енергообмен.
В чистичките цивилизации е ясно на всички, че дружбата изисква сериозно душевно вложение, за да им интересно взаимно. И разбираш, че да размениш пари за салам, е къде по-лесно (зъби се).
Разбира се, имат си работа и обществени задължения, там се изграждат други взаимовръзки, друг е екипния принцип, по професионални качества или по естествени наклонности, ако става въпрос за доброволна обществена дейност. Тук трябва, да се влага, но е напълно ясно, защо – в здравия екип нараства синергията. Има общо дело, общи интереси и резултат, от който са заинтересувани всички.
Друго нещо е личното общуване, за да е интересно и приятно на всички. Това също ще поясня.
Въобще, при вас понятията са наопаки. Струва ви се, че да се дават пари е много, а да се влага равностойно в дружбата е лесно. Само че, не разбирате нищо (усмивка).
Най-лесно е разплащането с пари, защото е универсално средство. Запишете си го като мантра, деца, и го окачете на стената. Плащането с пари на всяка помощ, е най-евтиния вариант. И е отлично, когато приемат пари или материални блага. Но нали не можете да удовлетворите всичките им потребности, нали?
Може, да се дава услуга за услуга, това е по-скъпо. Тук е възможно, да се наложи, да се напънете. Може да направите и откровено неизгодна, неравностойна услуга, защото ви е неудобно, да отказвате, а дълга трябва, да се плаща.
Устната благодарност, уви, крайно рядко може, да е равностойна. И задълженията на душата се трупат. Някой отгоре може да следи, да се издължава оперативно или да не награбва дългове, поради незнание. Но фактически, душите често са в минус, поради лекомислено отношение към живота. Навсякъде има безброй любители на безплатните закуски. Пъргави деца, не можеш ги опази! Но всяко задължение е потенциално неудобство в бъдеще.
Затова, дружба се изгражда на фундамент. Макар с приятелката си, да се оплаквате взаимно от мъжете си. Макар при мъжете дружбата е за вземете назаем колата или перфоратора. Макар да сте заедно на спортна тренировка или на поход с палатки. А може, да отидете на поетичен рецитал или в кулинарен клуб? В учебните заведения, младежта дружи благодарение на общите занимания. На работата, колегите обсъждат проблемите на колектива. Изобщо, е необходима база, върху която се изграждат отношения. При това, няма никакви гаранции, че дамичката от кулинарния клуб, с която имате общ вкус за тортите, също като теб чете вечер публицистика. Вашият фундамент е интересът към тортите. В останалото може, да сте напълно чужди. Познато ли ти е?
Ч.: Повече от познато.
М.: Ако искаш да анализираш отношенията си, трябва да си изясниш, какъв е фундамента. При продължителни отношения, може да са няколко. Фундаментът е връзката. По общите въпроси, връзките се подхранват, а по другите, не. И ако се разпадне фундамента, връзката не може, да се запази. Затова и се разделят симпатичните човечета, без да разбират защо, дори без скандали и обиди.
Знаейки, какъв е фундамента на отношенията, разбираш, какво можеш, да даваш на човека, което да е ценно за него. Напълно е възможно разплащането на полученото от приятелски отношения. Достатъчно е само, да разберете потребностите на другия.
Но когато дружбата е основана само на взаимен интерес, е много крехка. Забележи, бонбонче, дойдох, да си побъбрим. По-висшите от мен тъмни, могат да ти извиват ръцете, колкото си искат, това им е работата (ако се справяш, доверието и уважението към теб само нараства). Но аз не мога, да си позволя такова. Получих задача, имам интерес, да говоря с теб. А твоят интерес към мен, е под въпрос (усмивка). Виждам, че си развита мацка, интересуваш се от сложни неща, четеш книги. За да стигна до теб, трябва да предложа нещо ценно. Със сила не бива, задължения нямаш, остава взаимодействие чрез интелекта, чрез интереса и да съм галантен кавалер (зъби се).
Между другото, денят ми бе много кофти. Желаното не се получи, псувах, набих нечия муцуна. Но не си го изкарвам на теб, стискам си го. Това е първото.
Второто – добър ресурс донесох, водя интересна беседа, предлагам ценна информация. Изобщо, обмислил съм всичко предварително, за да не съжаляваш, за пропиляното с мен време. Ето ти пример за качествен дружески подход, когато няма друго по-съществено. Нали и без мен живееш добре. Ако дойда с нещо по-малко, няма да ти е интересно. И няма да пожелаеш, да говорим следващия път. Разбира се, подхода съм го подбрал цинично и със студена пресметливост. Нямам потребност, да дружа с теб. Но примерът е много нагледен. И прие беседата, макар да нарушава плановете ти (усмивка).
Ето, как може да е хитро, в действителност: без пари, без взаимопомощ, без услуги, само на взаимен интерес. Трябва да се влага, а за да се влага, трябва да притежаваш: интересен опит, ценна информация, умение за приятна беседа и т.н. Това също е изкуство, а за усвояването на такова изкуство, трябва да се отделя много внимание, на собствената привлекателност. Да се интересуваш от най-различни неща, да размишляваш, да правиш изводи, за да ги предлагаш за обмен. И изобщо, неуморно да шлифоваш всяка своя черта с пилата, за да си за другите красавец. Точно това е самоизразяване от пето ниво. Обясних го на пръсти. Това е дружбата, основана на фини душевни разговори, на взаимен интерес и удоволствие. Най-адски труд. На пето ниво, такава дружба се създава трудно, а при вас почти не се среща. Разбираемо е, за всичко си трябва времето. Затова, на Земята дружбата е основана на по-земен фундамент, така се крепи някак.
Аз си свърших работата. Обясних и дори демонстрирах, блеснах с куртуазност (зъби се). Сега ще кажа, какво мисля аз, за да не забравяш, с кого говориш. Сега приключвам с теб, скъпо бонбонче, беседата. И отивам, да си върша гадните работи и да налагам муцуни. Знаеш ли, това ми е много по-близко и родно. А ресурсът бих запазил за себе си, но няма, да го позволят.
А децата нека да решават сами, на какъв фундамент, да създават отношения. Основните средства ги обсъдихме.
И последно засега. Усещаш ли жар, треперене?
Ч.: Да.
М.: Твоят канал е въже от връзки, създадени от светли същности, за предаване на послания от балансиращите сили. Целият бяс през който премина през най-лошите дни на войната, не са от полза за тези крехки нишки. Те са още целите напукани. Много от тях са вече износени. Затова, натоварването ти е голямо, но търпимо. Сега не се справят и прегряваш. Възстановяването им има смисъл, само ако има друга серия важни послания. Но балансиращите сили се изказаха. Никой няма да възстановява канала ти, за тъмната йерархия. Ако такова претоварване продължи и е невъзможно възстановяването без големи разходи, ще намалят интензивността на посланията през теб. Песимистичният сценарий е, каналът да остане само за лично ползване, с цел развитието ти. Така натоварването е по-малко.
Затова са давани само необходимите послания, които да са полезни за максимално количество хора. И само от сили, които поддържат този канал със своите ресурси. Затова и не изпълняваш „заявки“ на всички желаещи. Никой не е очаквал, че ще приемеш толкова много, при такива претоварвания. Можеш, да не се съмняваш, своята задача си изпълнила.
Мощен канал не е естествено човешко свойство. И както всичко сглобено, не винаги е устойчив. Ти си експериментален проект, бонбонче. Колко ще издържиш, не знае никой. Тъй че, предупредих те.
Ч.: Навярно, нервната ми система ще ми трябва още. Но засега си мисля, че само трябва, да намаля количеството на посланията.
М.: Какво пък. Ще поживеем – ще видим.
Ч.: И това го наричаш „светска беседа“?
М.: Искаш да ме видиш следващия път във фрак, с две чаши шампанско? (зъби се)
Ч.: Сложно ми е, да си го представя.
М.: А и за мен е сложно. Тръгвам. За всеки случай, не се прощавам (усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article13035-mammona-ravnyy-energoobmen

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: