Чувстват ли Възнесените Учители разочарование?

Published 24.04.2018 | By Йосиф

Post Views: 5

Чувстват ли Възнесените Учители разочарование?

Въпрос: Сигурно Възнесените Учители виждат, как прекрасните за последните 2000 години възможности за Земята, да навлезе в по-високите сфери енергия, се изплъзват. Как успяват да запазят търпението си за Земята или да не започнат да ненавиждат тъмните сили, които постоянно провалят тези прекрасни възможности, предоставени ни от Висшите Сили? Разбирам, че Учителите са много предани на Свободната Воля, за да си позволят да чувстват разочарование, но нима не си задават въпрос със сърдито недоверие, как могат хората да минават от живот на живот, без растеж?

Отговор на Исус, 22 август 2011
Разбираем е въпросът ви, но той се основава на популярното предположение, какви всъщност сме ние, което не съответства на реалността.
Ние ясно виждаме, че целта в света на формата е да се облекчи израстването в самосъзнанието на всички самоосъзнаващи се същества. И избраният от Твореца начин за постигането на това е, да се даде на самоосъзнаващите същества свободната воля и да им се позволи да я отиграват, докато сами не се научат да правят избори, които превъзхождат Всичко.
Затова, когато ние гледаме на Земята, не го правим със съзнанието, че съществува висш стандарт, според който трябва да се оценява живота на Земята. С други думи – нямаме стандарти за правилно и неправилно, според които да ви казваме, че в момента всичко не е в желаната посока.
Напротив. Какво спомага растежа в самосъзнанието? Това, че съществата проектират цялото си съзнание, своето АЗ, в светлината на Майката и изпитват отражението. Те правят това докато не получат достатъчно определен опит и не решат „Искам да съм нещо повече от сегашното ми чувство за АЗ”.
Какви са днешните условия на Земята? Това е просто отражение на днешното самосъзнание на човечеството. По този начин, днешните условия са уникална възможност за хората да превъзмогнат своето реално АЗ. Така е било винаги и винаги ще бъде.
Очевидно ролята ни е, да поддържаме непорочното разбиране за хората, а това означава, че имаме светлинно копие за висшия потенциал на човечеството, основано на положението в колективното съзнание за момента.
А какво значи да поддържаме непорочно разбиране? Това означава, че поддържаме образи, без каквото и да било осъждане.
Разбирате ли важността на това? Да се поддържа непорочно разбиране не означава, че стандарта за вас е предопределен относно това, как хората да използват свободната си воля. Стандартът винаги се създава в дуалното съзнание, както сме и обяснили в книгата „Изцеляването на Майката Земя”.
Като ви наблюдаваме, не си казваме „Ама трябваше да се случи това или онова и поради това сме разстроени, че хората отново избраха низшия път”. Напротив, ние само гледаме това, което е, след което изграждаме представа за това, как хората могат да направят следващата стъпка.
Сред учениците на Възнесените Учители царува общата заблуда, че Христосъзнанието означава висш стандарт, в съответствие с който съдим хората. В действителност Христосъзнанието не означава стандарт или поне не така, както хората могат да го разберат, когато са в капана на дуалността.
Какъв е смисълът на въплъщението ми преди 2000 години? Той е в това, че Христос ВИНАГИ е там, където и вие. Което означава, че вие никога не можете да слезете на нивото съзнание, където няма Христос. Без него нищо от направеното нямаше да се направи.
Какво в действителност означава това, че дори привидно низшите условия или форми съдържат в себе си семето на Христосъзнанието. Означава това, че всяко условие във света на формите носи в себе си ключът към превъзмогване нивото на съзнание, в което тази форма е била създадена. И няма как да бъде иначе.
Христос не прилага спрямо хората висш стандарт, който да изисква от тях веднага да преминат през множество стъпки. Христос не гледа на хората с думите: „Е, когато станете достойни, тогава ще ви помогна да преминете това състояние на съзнанието”. Вместо това той има ценностни критерии, които могат да ги вдъхновят да направят крачка нагоре по личния си път. Христос ВИНАГИ е готов да помогне на всеки да превъзмогне сегашното си ниво на съзнание и да се приближи до единството.
(Отчетете това, че определен учител наистина може да се откаже да работи с учениците си, които са на по-ниско от определеното ниво съзнание, но вселенския Христоразум ще намери начини да работи с всички, което е илюстрирано със слизането ми в ада).
Когато човек прави една крачка, за нас това е победа. Когато не прави следващата крачка, ние знаем, че в съответствие със закона, само ще се увеличи натиска, който ще го застави да превъзмогне сегашното си чувство за АЗ. Затова, дори последното е стъпка към приближаващия прогрес.
Същото се отнася за група хора и човечеството като цяло. Когато сте възнесени учители, вие се учите да гледате напред и да виждате, че пътят към прогреса често е трънлив и променлив, но в крайна сметка целта към възхода в самосъзнанието, все пак се постига. Ако вие не се научите на това, то ще „паднете” обратно във въплъщението и отново ще се въвлечете в дуалистична борба „за принуждаването на другите, заради тяхно благо”.
Както виждате, всеки избор има своите последствия. И колкото по-неприятни са те, толкова по-бързо ще доведат хората до точката, в която те ще са готови да превъзмогнат сегашното си чувство за АЗ.
Когато освободите лъжата, че трябва да съдите това, как другите използват свободната си воля, вие се освобождавате от чувството за разочарование, което през историята е било причината хората да си мислят, че трябва със сила да поправят другите. А това на практика прави повече за напредъка на тази планета, отколкото което и да е друго, което можете да направите като индивиди.
Що се отнася до това дали ни интересува, могат ли хората да прекарват живот след живот без растеж, то ние наистина понякога задаваме този въпрос, за да накараме хората да се замислят. Но в умовете си ние не се интересуваме от това, защото със смирение помним, че също сме били във въплъщение и не винаги по прекия път към собственото си възнесение.
Когато се отказвате от потребността да съдите другите, въпросите ми просто се изпаряват. А това е великото чувство на освобождаване. И вие трябва да го пробвате, за да знаете, как работи то.
Разбира се, ако решите да продължавате в това чувство за АЗ, което само води до разочарование, то аз ще уважа избора ви. И ще бъда готов да ви предложа по-висок избор във всяко пожелано от вас време.
Защото от своя страна аз имам времето, тъй като знам, че то не съществува. В действителност точно чувството, че има стандарт, и че нещо не му съответства, поддържа илюзията за времето жива в умовете на земните хора. А това обяснява, защо някои хора могат да прекарват живот след живот без растеж, защото вместо да растат, те се съсредоточават върху това, да принуждават другите да съответстват на техния стандарт.
Превод: Анита

http://www.ascendedmasteranswers.com/spiritual-realm/ascended-masters/59-do-the-ascended-masters-feel-frustrated

Вашият коментар Отказ