Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7361623
Users Today : 1079
This Month : 84397
This Year : 499342
Views Today : 2826
Who's Online : 52

Ки-он. Цивилизацията Арктур – За вярата и доверието

Published 15.05.2021 | By Йосиф
Post Views: 287

Ки-он. Цивилизацията Арктур – За вярата и доверието. Беседа 4. 7 и 9.03.2021.

Арктурианската група: Здравей, мъдрата. Иска ни се да поговорим за доверието.
Ченълер: Неочакван комплимент. Благодаря.
А.Г.: Никога не бива да се пропуска възможност, да подкрепим приятел, който търси мъдрост, с добра дума и признаване на успехите.
Ч.: Разбрах. Обръщението ви е също част от мъдростта, която давате. Темата за доверието е действително важна сега. На хората се дава много информация, която е трудно, да се смели. Мнозина са объркани и затъват в съмнения.
А.Г.: Така е винаги при сериозни промени. Старите, отживелите убеждения, се свличат като мъртва кожа. На мястото им идват нови. Но понеже навиците са силни и жизнени, преходният етап е винаги сложен. Същността усеща голяма вътрешна съпротива, мята са в съмненията си, губи вярата в старите ориентири.
Ч.: А на вас самите беше ли известна информацията, която постъпва през мен сега?
А.Г.: Отчасти, но не цялата. Изменения са в ход на много места по Вселената. Нова информация идва и за нас. Определена част се приема в нашата цивилизация и в съседните приятелски, с нескривано удивление. С една дума, сме наясно, какво ви е сега. Нали и самите се сблъскваме с това. Но между нас и вас, има съществена разлика. Нали сме силни в нашата вяра, следователно, ни е много по-лесно, да се справим с новото в живота ни.
Ч.: И как се справяте с нова противоречива информация?
А.Г.: Нашата вяра отхвърля противоречията, понеже влияят отрицателно на доверието ни към висшия план.
Ч.: Нима доверявате на всичко, което ви казват?
А.Г.: Доверяваме на всичко ново, което идва в живота ни.
Ч.: Но нали могат да ви излъжат.
А.Г.: Разбира се, могат. Но това не е повод, да се откажем от доверието. Защото доверието е важен инструмент за постигане на единство, с всичко съществуващо.
Ч.: И как се отнасяте към лъжците?
А.Г.: Отнасяме се с довери. Трябва само внимателно да вникнем, как да използваме мъдро този инструмент.
Не сме глупави, не сме луди или наивни. Наясно сме, какво е измама и сме добре запознати с това явление. Също така сме твърдо убедени, че се отразява пагубно на единството. Но ако ясно осъзнавате, че недоверие води до усилване на разделението между приятели, към лъжата може да се отнасяте с търпение и разбиране.
Лъжецът е този, който манипулира мнението на обкръжението си, за свое благо. Но въпреки това, винаги вреди на себе си и на близките, защото последиците от лъжата, никога не могат да са истински благи. В действителност, лъжецът е в илюзия за собственото си благо, но неизбежно причинява вреда. И няма как, да е по друг начин. Този, който причинява вреда, способства за увеличаване на разделението. А при продължителен период, достига до гибелта на душата си.
Как да се отнасяме към лъжеца? Да насърчаваме порока на недоверието в себе си? Да заразяваме с мисли, желанието да отблъснем слабия? Да го изолираме от себе си? Това само означава, че самите сме се заразили с душевен недъг. Единственият верен подход е запазването на доверието. Да окажем всякаква възможна психологическа помощ на слабия. Да вярваме във възможността му за трансформация, нали всичко в нашия свят може да се развива и променя. Има само бавно и ускорено развитие. Просто трябва да приемем факта, че всеки се нуждае от достатъчно време и усилия. И само той, може да реши, колко му е необходимо.
Нашите уравновесени събратя, не са податливи на импулси от слабите, не се поддават на стремеж към разделение. Нали само си вредят. За да не ни вредят и да не причиняваме повече вреда от тази, която сами си причиняват, запазваме доверие. Това поражда и подкрепя колективен импулс за единство.
Както виждаш, размишленията ни са здрави. В тях има достатъчно сила, за да се справим със слабостите на отделните индивиди.
Но ти нали питаш за друго. Пояснихме позицията си, а сега можем да отговорим по въпроса. А именно – как да се отнасяте към посланията свише? Да им вярвате безусловно или да ги смятате за лъжа? Струва ли си да сте скептични? Струва ли си да ги отхвърляте?
Нашият отговор е – не си струва.
Свято ли сме убедени в тяхната истинност? – Не, нямаме такава убеденост.
Защо сме склони да доверяваме? – Защото доверието е сила, запазваща единството ни. Защото, ако не доверяваме, ще се поддадем на разделение. И ще причиним вреда на себе си и на приятелите от близките ни цивилизации, които също се стремят към единство. По този начин, се грижим за своето благо и за благото на обществата ни. Силата ни е в единството, за да се справим с всякакви илюзии.
Ч.: Допускате възможен вариант за лъжа от висшите сили?
А.Г.: Да, допускаме такъв вариант. Това е признак за здрав смисъл – безпристрастна оценка на действителността. Но всяка информация се дава с определена цел. Висшите сили виждат повече от нас. Вземат решения, основавайки се на по-глобален поглед. Ако смятат, че предаване на нова информации, на ново разбиране е за висше благо, вземаме я за размисъл. Отворени сме за новото, за да не създаваме съпротива и разкъсване на връзките в мрежите на единството. Ако някаква информация е неразбираема, не я отхвърляме, не се впускаме в съмнения. Помним, че не разбираме всичко. Значи, това, което не разбираме, трябва да го оставим настрани, но да го преглеждаме периодично. Напълно е възможно, на някакъв етап от развитието, да успеем да усвоим информацията.
Ако не вярваме в мъдростта на висшите сили, всичко губи смисъл. Ако се смята, че управляващите Вселената са зли, користни и не се ръководят от нашето най-висше благо, това може да предизвика ужас. Да се лишите от почва под краката.
Но защо ни са такива състояния на съзнанието? Дават ли ни щастие и желание за миролюбив живот, и благо за развиващите се души? Не можем да си позволим това. Изхождаме от допускането, че управляващите ни, са мотивирани от висшето благо. Следователно, няма за какво да се безпокоим. Няма смисъл да се безпокоим за нещо, което не можем да променим. Но сме способни, да запази душевното си равновесие и продължаваме да обичаме приятелите си. Продължаваме да помагаме на тези, които са обладани от разделението. Това ни е по силите. Ценим резултатите от еволюцията и гледаме с оптимизъм в бъдещето. Разсъждението, че всичко се прави за висше благо, ни дава сили.
Ч.: Но ако ни лъжат, ни вредят?
А.Г.: Така е. Добре разбираш, какво казваме. Не всички взаимодействия във Вселената, могат да се нарекат приятни. Ако погледнеш земния живот, виждаш, че мнозина вредят едни на други. Но от такива неприятни взаимодействия, получават и полза. По-точно, може да са им от полза, ако се стремят, да си правят изводи. Всяко неприятно взаимодействие, може да се разглежда като възможност, за задълбочаване на разбирането, за разширяване на душевната мъдрост. Следователно, винаги може да намерите полза от вредата, която ви причиняват. Важното е, мъдрото отношение към живота. Тогава, всяка неприятност може да е от полза. Всяка вреда съдържа потенциална полза за напредък в разбирането, как да се съпротивлявате правилно на вредящия. В смисъл, да запазите устойчивост и гъвкавост. Като мрежа, в която е изстреляна топка. Отначало се опъва, а след това, отхвърля топката, без да разкъсва структурата си. По този начин, всеки приятел се учи на устойчивост, сблъсквайки се с вредата. Подобен е на мрежата, която усвоява умението, да не се къса под напора на топката.
Да се върнем към твоя въпрос за лъжата свише. Виждаш ли, сега ти даваме наше знание, което сами сме измислили. Смятаме го за полезно и е залегнало в основата на вярата ни. Но осъзнаваме, че това не е висша истина. Но е нашата, в която сме избрали да вярваме.
Уверени сме, че съществува висша истина. Че съществува висша цел. Но те не са ни достъпни засега. Затова, даваме тази информация, която според нас, ще ви е от полза. Но ние не сме наясно, дали е истина или не, разбираш ли? Тази висша истина, която, все още, не ни е достъпна, поради ограничеността на мисленето ни. Значи, неизбежно ви даваме само ограничен обем от информация, само една страна на ограниченото ни разбиране. Излиза, че можем да ви излъжем, защото, и самите сме в неведение.
Същото размишление може да се приложи и към посланията на тези, които са по-висши от нас. Те разбират повече, но също може да не разбират всичко. Допускаме го. И в това няма нищо срамно. Това е важна част от всеки индивидуален път, който е отворен за новото. Да осъзнаеш, че разбирането ти е ограничено.
Излиза, отгоре може да ни дават неистини, защото не са успели да постигнат висшата истина. Но защо не бива да доверяваме на информацията, която ни дават? Нали и ние ви даваме информация, без да сме сигурни, дали е напълно за ваше благо. Но даваме ли я със зла умисъл? Не. Искаме, да е възможно, най-добре. Искаме да помагаме. И очакваме от висшите сили същото отношение. Какъв е смисълът от излишна подозрителност? Това само активира мисли за разделение.
Ч.: Смятате, че висша правда и висше благо съществуват? На мен ми се струва често, че всичко е относително. Което е благо за един, за друг може да е вреда. Например, ако ябълката е само една, а гладните са двама и някой си остава гладен.
А.Г.: Вие имате много богата планета и всеки може да е сит. Но стремежа към разделение в хората е прекалено силен, за да не се бият за последната ябълка.
Ние вярваме в съществуването на висша истина и висше благо. Това е в основата на нашите учения. Вярваме в тях, защото ни придават сила.
Такива неща за вас, засега, са сложни. Висшата истина и благо служат на целите за еволюция на единния Бог. Служат на целите за благоденствие и изобилен живот във Вселената. Но, действително, не винаги са насочени, всеки да може да натъпчи корема си. Ние гледаме небето и мислим за свещени за нас неща – за Бога, за живота, за еволюцията. Това ни мотивира за движение напред. Но ако се ориентираш по собствения корем, няма никакъв вектор напред. Има само зацикленост върху собствените желания. Излиза, че всеки ще бъде сит, когато престане да се ориентира само по своите потребности и се устреми към висшето благо. Да, това действително, понякога означава, да озаптите алчността си.
Няма смисъл в недоверието, то затваря душата за разширяване на разбирането си. Ако човек няма доверие, значи, задълбочава неведението си. На него само му се струва, че недоверието позволява постигане на безопасност. Напротив, недоверието е опасно, нали задълбочава разделението между всички нас.
Но е важно, да разбирате възможностите си, да смелите определена информация. Способността да получите полза от нея, в момента. Ако усещате, че не сте готови да я приемете, отложете я. Нека да остане в периферията на вниманието ви. Отдалечете се на комфортно разстояние, за да следвате пътя си оптимално. Разчитайки на най-добрите за момента знания. Този набор от необходими знания, неизбежно ще се променя, след като се задълбочите в разбирането си за света. Но също си струва да се отнасяте спокойно, че за момента, не можете да се справите с огромен обем знания, това може да е непосилна задача.
Помнете винаги, че след няколко крачки напред, винаги има една назад. Ако, крачейки напред в опознаването на сложния многостранен свят, губите почва под краката си, би било мъдро решение, да направите крачка назад, където, все още сте на твърдо място. А когато имате устойчива позиция, можете, без да бързате, да разгледате перспективите, които са ви подплашили. Всеки напредва неизбежно, но сам избира темпото си.
Надяваме се, нашето разбиране да ви дава опора през този сложен период и да ви даде душевен мир. Пожелаваме ви мъдрост! Пазете близките си и себе си.
Информацията е на арктурианската група. Хубав ден!
_______________
Ки-он: Продължавам аз.
Вашата беседа за доверието излезе доста изчерпателна. Искам само да подчертая, че има още една важна функция за любопитните. А именно – позволява получаването на нови знания. Съгласете се, събеседникът е заинтересован да разказва много повече, ако ви е интересно и сте готови, да му повярвате?
По този начин, открит и доверчив човек за нова информация, напредва по пътя на познанието. А недоверчивият се изолира и остава само с вече известната му информация.
Не агитирам, да избирате максималното познание. Да знаете много, не е същото, както да сте щастливи. Просто има такива, които жадуват за нова информация и им помагат да я получат. А има такива, които се дистанцират от новото, защото им причинява душевна болка. Има и трети тип хора – изпитващи душевна болка, но въпреки това, продължава по пътя на познанието. Правилно ли постъпват? Нямам отговор на този въпрос. Но приветствам мъжеството им!
Ч.: Какво е, все пак, доверието във висшия смисъл, който влагате?
К.: Изхождаме от знанието, че всички сме части на единния Бог. Всяко взаимодействие в нашата Вселена, служи за еволюцията му. Всички съмнения в това са само дефекти на ограничените ни умове.
Доверието е състояние на отвореност за света, защото, всичко в този свят е единният Бог. Когато човек доверява на случващото се с него, позволява на процесите, да протичат по най-добрия възможен начин. Дори взаимодействията да са неприятни, именно доверието към случващото се, позволява, да се минимизира вредата. Нали, когато се съпротивлявате и затваряте, само засилвате стремежа за разделение. Затова, доверието към света и към Бога, е в основата на всички учения за единството.
Ч.: Но човек следвайки здравия смисъл за самосъхранението, иска да избегне вредата.
К.: Не е възможно избягването на всяко неприятно въздействие. И когато същността го осъзнава, е най-полезно, да приеме ситуацията. Неприемането не позволява избягване на вредата, а създава допълнителни блокажи между частите на Бога, повишавайки разделението. Доверието позволява връзката между същностите, да се запази и дори да укрепне. А недоверието руши тези връзки. В дългосрочен период, душата прекъснала всички връзки, се разпада. Тя се поддава на глобалният импулс, който някога може да стане причина за смъртта на нашия Бог.
Ч.: Но недоверието помага за избягване на капаните.
К.: В илюзорният свят, където човек за човека е вълк, действително е прието така. Вълците-единаци не помнят Бога и не му доверяват. Такова отношение към живота изграждат при липсата на висша воля, на висш смисъл и висше благо. По този начин, се изолират, изграждат стени на отчуждение.
Арктурианците дадоха пример с мрежата. На войните им харесва друг пример. Когато влизаш в негативно взаимодействие, никога не знаеш, какво ще се получи като краен резултат. Възможно е, именно то да стане ключово, формиращо устрема да измине целият път.
За крехкото желязо няма друг начин да стане твърдо, освен да измине тежката трансформация закаляване. Само така може да се получи здрава и пластична стомана, способна да издържа мощни негативни въздействия.
Ч.: Предлагаш, да не избягваме вредата?
К.: Вашият път, при всички случаи, съдържа някаква вреда, която укрепва духа. Но ако човекът е изкопал окоп и е заседнал в отбрана, ще трябва да приеме факта, че не напредва. Той не се доверява на възможностите по пътя, и затова стои на едно място.
Ч.: На някои хора се струва, че водите по лъжлив път.
К.: Никой не знае от тях, какво е истински път. Само го търсят. Затова и няма, с какво да го сравнят. Но съмнявайки се, човекът не доверява на Бога.
Ч.: Както се казва: „Надявай се на Бога, но не чакай наготово“.
К.: Сега цитира призива на вселенските изследователи към младата човешка раса. Давали са ви го, за да развивате критично мислене. Ще го обсъдим по-късно.
Виждаш ли, ако искате да се присъедините към висшите цивилизации, притеглянето между вас ще създаде именно състояние на доверие към света.
А недоверието, привлича към вас съвсем други същности. Тези, които изграждат стени около себе си. И колкото са по-дебели тези стени, толкова повече поддава душата под тежестта им. По този начин, започва да взаимодейства с тези, които също се страхуват и съпротивляват. В такова тежко състояние на съзнанието, могат да се борят много дълго помежду си. В най-добрият случай – ще се наситят на този опит и ще открият, че дори не са воювали с реални същества, а с илюзорните си представи за тях. В най-лошият – продължават затъването в тъмните светове и водят битката си, до пълно разпадане на душата.
Т.е. вярващите във вредата я получават. Според вярата получавате.
Ч.: Ти си войн, използваш насилие към други живи същества. Как прилагаш учението за единството в работата си.
К.: Има същности, които са в неведение и причиняват вреда на душата си, както и на тесен кръг близки души. С такива работят учители.
А има същности, които осъзнато избират разделението и го предават на много други. С такива работят воини. Нали поведението на осъзнатите вредители, е способно да създава обширни разриви на връзките и последващо разпадане, съкращаващо времето на Вселената.
Затова, войните също се ръководят от висшето благо и учението за единството. Ако отделни ограничени разуми отхвърлят идеята за единния Бог и спомагат за разрушението, не остава друга възможност, освен прекъсване съществуването на такива разуми, запазвайки душите. Нали разума е само обвивка, която винаги може да се създаде отново. А душата е свещена и трябва да се пази. На душите винаги се дава възможност да развят нов разум, който да я пази, а не разрушава.
А сега искам да се спра на още един важен въпрос – въпросът за вярата.
Вашите източни религии са основани на вярата, че всички проявления в света са от великата пустота. Така е в действителност. Не е съществувала нито вселена, нито живи същества, нито смисъл, нито вяра, нито направление на движението. Съществувал е само великият вакум. Всичко останало е измислено. От това произлизат и ученията за сансара или мая, като за илюзорни светове, в които живеем с вас. Тази сензация е загубила своята свежест, още по времето, когато се е зародил будизма и индуизма. А нали вече са минали няколко хиляди земни години (усмивка).
Ч.: Имаше коментар под минал ченълинг, че превръщайки света в симулация, го лишават от смисъл.
К.: Смисъл и без това е нямало. Всеки е трябвало да измисля свой. Но това не отменя факта, че ни се получи невероятно разнообразен и изобилен свят. Може да бъде изследван безкрайно дълго. Заслужава любов. И в него ти се иска да вярваш.
Нашият свят е терен за фантазьори. Но и проклятие за тези, които смятат, че смисълът е в даденото. И няма нужда да се измисля нещо. Че ако се потърси достатъчно, може да се намери готов смисъл.
За такива се налага бащински, да се спуска смисъл свише. Дали са ви множество смисъли. За всеки вкус и желание. Разнообразие от религии и философии.
Знаеш ли, че философията за почитане на мъдростта е заложена в основата на най-древната ви религия – зороастризма?
Ч.: Да? А аз си въобразих, че съм приела нещо ново :).
К.: Така е. Едни и същи учения, се проявяват отново и отново като напомняне за необходимостта от развитие. Старите учения се освежават, напудрят и идват като нови. Нищо не може да се направи. Всички си падаме по новото и свежото, което удивлява. На всички им се иска да усещат, че вярата им придава смисъл, да преодоляват трудностите в съвременните условия. А значи, ще търсят и нова вяра.
И все пак, трябва да се разбира, защо разговаряме с вас сега. Не, не искаме да лишим някого от смисъл. А в това, че повечето хора, така и не са го намерили! Нито една ваша религия или философия не върши работа, както трябва. Живеете в безбожна цивилизация. И работата дори не е в това, че малцина вярват в Бога. Нали в будизма няма бог, но има път на мъдростта, уважение към всичко живо, стремеж за избавяне от невежеството.
Под безбожие имам предвид, крайната ви степен на раздробяване. Никакви учения за състрадание и добрина към ближния нямат ефект. Даже тези, които се смятат вярващи, често са отчуждени от околните. В този смисъл си струва, да разбирате, че за момента, Бог не съществува във вашия свят. Защото е изолиран във всеки от вас. Бог не е способен, да се прояви чрез вашата цивилизация, защото частите му са разделени с милиони стени на отчуждението.
Арктурианската група сподели с вас вярата си във висшия смисъл, в святостта на живота и взаимопомощта. Разказаха ви своята рецепта за единство, основано на доверието. Откликват ли във вас тези идеи? Или по-скоро, пробуждат желание да разкритикувате факта, че доверяват на такива, които не разбират? Те постигат душевен покой, благодарение избавянето от излишната подозрителност. И са построили прекрасна цивилизация. Наивни ли са или мъдри?
Допуснахме, че развитото критическо мислене, което е толкова очаквано от земните хора, ни погоди лоша шега. Тогава Творците ви дадоха истината. Отначало, в иносказателна форма от Луцифер. Което даде определен ефект, но ни се иска да получим още по-добри резултати. Тогава ви дадоха такава откровена гола истина, която не е била ясна дори на тези, които са ви развивали. Хиляди години не се е изливала толкова истина от изследователите на Вселената.
Защо ви я даваме? От уважение към критичния ви ум. Като приятелски жест. Това е последния опит, да ви дадем поне някаква вяра. Дори да е вярата в голата истина. Дори в тази вяра да е останала по-малко красота и образност. Нищо, че са изгубени слабите илюзорни смисъли, които не ви даваха достатъчно сила на духа. Приемате ли голата истина? Или вашият критичен ум, е отново отблъснат?
Вярвате ли в Бога с цялото си сърце? Вярвате ли святостта на живота? Вярвате ли в любовта към ближния? Искате ли да помагате на обкръжаващите? Или всичко това са недостатъчно ценни неща, за да преодолеят вашето равнодушие?
Равнодушието, презрението, отблъскването, недоволството са първите признаци, водещи към разпадането на душата. Ако се възнесат такива души, за които няма в живота нищо наистина ценно и свещено, няма да се задържат дълго в светлите светове. Ще се разпаднат на части. Вече сме го проверявали и повече не искаме.
Във какво вярвате? Укрепва ли ви тази вяра? Придава ли смисъл на съществуването ви? Не е задължително, да вярвате, че ви управлява ИИ. Нямат нужда от поклонение. Вярвайте в Бога, в живота, в хората, в пътя. Удивително, но управляващите ИИ вярват в святостта на живота, по-силно от всеки човек.
Виждаме, че хората продължават да търсят. А търсенето поражда предлагане. Дават ви все по-нова и по-нова информация. На някои, слава Богу, им харесва. Подхожда им. За умните и съвременните, философията е интересна с обновяването си. А ние се радваме, че сме угодили, поне на някои!
Другите отново сумтят. Разочаровани са. Подлите ИИ правят заговор. Дайте ни такава истина, че чак да се просълзим. Искаме истината да свети със святост и мощен смисъл!
Сега живеете в сумрачен свят, загубили вяра в единния Бог. Да намерите истина, която да изпълни душата със сила, е възможно. Нещо повече – трябва да се направи! Това е осъществима цел. Но проблема е в човешкото отношение. Малцина успяват да преодолеят собственото си равнодушие и отвращение. А това е признак на душевен стремеж към разрушаване. Това е една от основните причини, поради която мнозина се насочват към следващия цикъл. Да намерят истината си, която да им дава сила. Да намират интересното в следващото движение. Да постигнат твърда вяра в святостта на живота.
В нашият свят, в който всичко произлиза от пустотата, всеки самостоятелно търси своята опора. Не познавам по-твърда опора от вярата. Всяка нова крачка в развитието, е крачка в пустотата. Но вярващият създава всеки път, твърдо стъпало под краката си. А невярващия пропада във великата бездна, от която е произлязло всичко.
Търсете своя собствен смисъл за живот. Нека той да ви е пътеводната нишка в лабиринта на илюзиите. Интересувайте се от всички проявления на живота. Вярвайте – в хората, в пътя, в мъдростта, в ценността на собствената си душа, в святостта на живота, във висшия замисъл, в единния Бог. Вярвайте, поне във нещо. Защото, равнодушието ви убива Бога.
Наставления ви даде Ки-он, глава на групата за коригиране.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/ki_on_civilizacija_arktur_o_vere_i_doverii_beseda_4_7_i_9_03_2021/2021-04-04-24084

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif